ПРАВИЛНИК № Д-01-016 ЗА БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО, ТРАНСПОРТА, СЪХРАНЯВАНЕТО И УПОТРЕБАТА НА КИСЛОРОД

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Правилникът № Д-01-016 определя изискванията за безопасност на труда, свързани с производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород. Той е задължителен за всички организации и предприятия, които извършват дейности с кислород, независимо от тяхното ведомствено подчинение.

Чл. 2

Чл. 2 от Правилник № Д-01-016 определя изискванията при проектиране и реконструкция на кислородни инсталации, включително спазването на санитарни и противопожарни норми. При проектирането на нови или реконструирани инсталации е необходимо да се следват специфични правила и норми, а при липса на местни изисквания могат да се използват съветски правила и литература. Задължително е познаването на правилника, а изменения в технологичните процеси се извършват само с писмена заповед от висшестояща организация.

Чл. 3

Чл. 3 от Правилника определя етапите на кислородното производство, които включват: въздухопречиствателни устройства за очистване на въздуха, компресори и помпи, ректификационни инсталации, кислородонапълнителни станции, кислородотръбопроводи, и машини за допълнителен студ. Всеки от тези етапи е описан с конкретни устройства и инсталации, които се използват в процеса на производство и управление на кислорода.

Чл. 4

Член 4 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че за арматура, разположена на височина над 2,2 метра, която изисква често обслужване, е необходимо да се монтира площадка с стълба и ограда, изработени от негорлив материал, в съответствие с изискванията на БДС 9869-72.

Чл. 5

Член 5 от Правилника № Д-01-016 изисква резервоарите и газголдерите за кислород да бъдат защитени с ограждения, които да предотвратяват достъпа на лица, които не са ангажирани с тяхното обслужване. Това е мярка за повишаване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 6

Член 6 от Правилник № Д-01-016 указва, че кислородните производства трябва да се разполагат на безопасно разстояние от производствата, които замърсяват въздуха, и в наветрената страна спрямо източниците на замърсяване. Специално внимание трябва да се обърне на опасността от замърсяване с ацетилен, което е особено рисковано.

Чл. 7

Чл. 7 от Правилник № Д-01-016 забранява разполагането и работата с оксиженови апарати на разстояние по-малко от предписаното по проект до въздуховземането. Това включва зареждането им с карбид и почистването им от шлам.

Чл. 8

Член 8 от Правилник № Д-01-016 забранява разполагането, монтажа или изграждането на апарати и инсталации, които отделят вредни примеси, на разстояние по-малко от съгласуваното с собственика на инсталацията за разделяне на въздух. Съгласуваното разстояние не може да бъде по-малко от предписаното по проект.

Чл. 9

Член 9 от Правилник № Д-01-016 предвижда задължително обезмасляване на определени устройства и арматура, които се използват при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород. Това включва бутални детандери, арматура, прибори КИП и А, изпарители за течен кислород, помпи, кислородопроводи и уплътнения. Обезмасляването трябва да се извършва в съответствие с изискванията на чл. 34-42 от същия правилник.

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника уточнява, че апаратите, арматурата, приборите за контрол и измерване, кислородопроводите и детайлите, които имат потвърждение за обезмасляване от завода-производител и са пристигнали на мястото на монтажа в запазени глухи фланци и в цяла опаковка, не е необходимо да се обезмасляват отново при монтажа.

Чл. 11

Чл. 11 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че местното нестандартно обзавеждане и детайли трябва задължително да бъдат обезмаслени. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 12

Член 12 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че процесът на обезмасляване в контекста на безопасността на труда при работа с кислород трябва да бъде потвърден с акт. Това означава, че след извършването на обезмасляването е необходимо да се документира и удостоверява, че процедурата е била изпълнена правилно и безопасно.

Чл. 13

Член 13 от правилника предвижда, че арматурата и детайлите на тръбопроводите, предназначени за алкални разтвори, не трябва да бъдат изработвани от цветен метал. Следващата част от правилника обхваща изпитанията и процедурите за въвеждане в експлоатация на кислородни производства.

Чл. 14

Чл. 14 от Правилник № Д-01-016 определя изискванията за качеството на въздуха или азота, използвани за изпитване на апарати, арматура и тръбопроводи. Според него, тези газове трябва да съдържат не повече от 10 mg/куб.дм масла и относителната влажност не трябва да надвишава 60%. Тези условия трябва да бъдат доказани с анализно свидетелство.

Чл. 15

Чл. 15 от Правилника предвижда, че апаратите и арматурата за кислородно производство трябва да бъдат пневматично изпитани преди монтажа, освен ако не са доставени под налягане. Проверяването на налягането трябва да се извършва в присъствието на отговорно техническо лице, като първо се отваря частта без налягане, а след това частта под налягане. Апаратите, които са доставени без налягане, също трябва да преминат пневматично изпитание на работно налягане, спазвайки указанията в чертежите и изискванията на ПТНСРН, като не се допускат пропуски.

Чл. 16

Чл. 16 от Правилника изисква преди монтажа на апарати, свързани с кислород, да се извършва изпитване на налягане в определени случаи: 1. ако апаратът е бил в бездействие над една година, освен при складово консервиране, при което е необходимо освидетелстване след 3 години; 2. ако е получил повреди при транспортиране; 3. ако монтажът се извършва чрез заваряване или запояване на елементи, работещи под налягане.

Чл. 17

Член 17 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че ректификационните колони и топлообменната апаратура трябва да бъдат изпитвани на пробно налягане само с пневматичен метод. При това изпитване е необходимо да се извърши 100% безразрушителен контрол на заваръчните шевове.

Чл. 18

След монтажа на апаратите, арматурата и тръбопроводите, те трябва да преминат през топли и студени изпитания. Топлите изпитания проверяват херметичността и плътността при работно налягане, а студените служат за откриване на скрити дефекти, като създават температурни напрежения, близки до работните. Изпитанията трябва да се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на инсталациите при най-ниски температури без изолация.

Чл. 19

Член 19 от Правилник № Д-01-016 предписва, че след всяко студено изпитание е необходимо да се извърши подсушаване на инсталацията. Това включва греене на инсталацията и притягане на всички фланцеви съединения, за да се гарантира безопасността при работа с кислород.

Чл. 20

Чл. 20 от Правилник № Д-01-016 постановява, че скоростта на газа при продухване на кислородопроводите трябва да бъде минимум 20 метра в секунда. Продължителността на продухването се определя чрез анализ на изходящия продухваем газ, но не може да бъде по-малко от 8 часа.

Чл. 21

Чл. 21 от Правилник № Д-01-016 определя, че изпитанията при технически освидетелствувания на апаратите и съдовете от блоковете за разделяне на въздуха трябва да се извършват в съответствие с Наредба № 28, касаеща устройството и безопасната експлоатация на съдовете, работещи под налягане, и изискванията на приложение № 4.

Чл. 22

Член 22 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че регистрацията, техническото освидетелствуване и надзорът на кислородопроводите трябва да се извършват от предприятията, които ги експлоатират, чрез ведомствени органи за технически надзор, в съответствие с чл. 44 от Наредба № 28. Правилникът акцентира на важността на безопасността при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород.

Чл. 23

Според работното налягане, кислородопроводите се разделят на три групи: 1) за ниско налягане (до 1,6 MPa); 2) за средно налягане (от 1,6 до 6,4 MPa); 3) за високо налягане (над 6,4 MPa).

Чл. 24

Чл. 24 от Правилник № Д-01-016 определя, че тръбите, предназначени за транспортиране на кислород в цехови и междуцехови комуникации при нормални условия (температура и налягане до 1,6 MPа), трябва да бъдат стоманени. Позволени са различни видове стоманени тръби: газови, електрически заварени, както и горещи или студено валцовани тръби.

Чл. 25

Член 25 от Правилник № Д-01-016 определя изискванията за тръбите, използвани за транспортиране на кислород. Тръбите трябва да са стоманени безшевни и да издържат на налягане от 1,6 до 6,4 MPa. В местата с арматура или свиване на потока, тръбопроводът трябва да бъде изграден от месингови или медни тръби, с дължина 5 пъти диаметъра на тръбата за тръби до 100 mm. За тръби над 100 mm се изискват стоманени тръби с медни или месингови кожуси. Скоростта на кислорода не трябва да надвишава 25 m/s за неръждаеми тръбопроводи и 10 m/s за неустойчиви на корозия материали.

Чл. 26

Чл. 26 установява изискванията за изграждане на кислородопроводи под високо налягане, които трябва да бъдат изработени от медни или месингови тръби, съобразно БДС 1773-75. За подземни кислородопроводи е позволено използването на стоманени безшевни тръби по БДС 6175-75. Материалите на тръбите трябва да отговарят на съответните стандарти и да бъдат удостоверени със сертификат, а при липса на такъв е необходимо извършването на лабораторни изпитания.

Чл. 27

Чл. 27 от Правилник № Д-01-016 предписва, че тръбите на кислородопроводите трябва да бъдат съединени само чрез заварка. Фланцови и резбови съединения са разрешени единствено в местата, където се свързват с оборудване, арматура, контролно-измервателни прибори или за монтажни връзки в труднодостъпни места за заварка.

Чл. 28

Член 28 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород определя изискванията за фланците на кислородопроводите. При кислородопроводи за ниско налягане, работещи при температури под 573 К (300°C), трябва да се използват плоски фланци. За кислородопроводи с по-високи параметри е необходимо да се прилагат челно заварени фланци.

Чл. 29

Чл. 29 от Правилника забранява навиването на лен, конци и други материали, съдържащи мазнини, в резбовите съединения. Позволено е използването на муфа, намазана с оловна глеч, приготвена с дестилирана вода, за съединяване.

Чл. 30

Член 30 от Правилник № Д-01-016 определя, че конструкцията на уплътнителните повърхности на фланците, както и типът и материалът на уплътнителите, трябва да се избират в зависимост от налягането, съгласно съответните стандарти. Това е важно за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 31

Член 31 от Правилника № Д-01-016 предвижда, че заварките на тръбите и контрола на заваръчните шевове трябва да се извършват в съответствие с установените строителни норми и правила. Това подчертава важността на спазването на стандартите за безопасност при работа с кислород.

Чл. 32

Член 32 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че на кислородопроводите за високо налягане трябва да се монтира арматура от месинг или бронз, специално предназначена за кислород. В случай на подземно полагане, е разрешено използването и на арматури от неръждаема стомана.

Чл. 33

Чл. 33 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че салниковата набивка трябва да бъде изработена от шнуров азбест, който предварително трябва да бъде нагрят до температура от 573 К (300°С) за минимум 3 минути. След това, набивката трябва да бъде намазана с графит или флуоропласт.

Чл. 34

Чл. 34 от Правилник № Д-01-016 определя, че преди монтаж арматурата трябва да се разглобява и обезмаслява в съответствие с инструкциите на завода-изготвител. За обезмасляване се предвиждат специфични разтворители, като трихлоретилен, тетрахлоретилен и трихлоретан. При липса на тези разтворители, е допустимо да се използва дихлоретан или тетрахлорметан, при условие че отговарят на определени стандарти.

Чл. 35

Член 35 от Правилник № Д-01-016 предписва, че след обезмасляването на арматурата, е необходимо да се извърши подсушаване чрез продухване с чист въздух или азот. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при работа с кислород, тъй като остатъците от мазнини могат да предизвикат експлозии или други инциденти.

Чл. 36

Член 36 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород изисква използваните разтворители да отговарят на определени стандарти. Това трябва да бъде удостоверено с сертификат и анализ, проведен в заводската лаборатория.

Чл. 37

Член 37 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че всички детайли и изделия от легирана стомана трябва да преминат през стилоскопиране преди събиране или монтаж. Освен това, всяка тръба, детайл и елемент трябва да бъдат проверявани с прибор РВП-457 за наличие на повърхностни дефекти и мазнини. При установяване на замърсяване, е необходимо да се извърши обезмасляване съгласно стандарт ГОСТ 26-04-312.

Чл. 38

Чл. 38 от Правилник № Д-01-016 изисква подготвените за монтаж тръби да бъдат запушени от двете страни с дървени тапи. Това е необходимо, за да се предотврати замърсяването на тръбите по време на съхранение или транспорт.

Чл. 39

Обезмасляването и подсушаването на тръбите трябва да се извършва на открито, докато арматурата може да се обработва на открито или в сушилен шкаф. При извършване на тези дейности е задължително да се спазват противопожарните инструкции и нормативи.

Чл. 40

Чл. 40 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при необходимост от обезмасляване на монтиран кислородопровод, той трябва да се разедини на отделни участъци. Обезмасляването се извършва с разтворители, посочени в чл. 34, като използването на дихлоретан е забранено. След обезмасляването, кислородопроводът трябва да се продуха с подгрят въздух или азот, който не съдържа следи от масло.

Чл. 41

Чл. 41 от Правилник № Д-01-016 изисква проверка на качеството на обезмасляването на кислорода. Проверката трябва да се извършва по луминисцентов или нефелометричен метод. Съдържанието на минерални масла след обезмасляването не трябва да надвишава 70 mg/куб.дм, при условие, че съдържанието на масла в разтворителя е максимум 50 mg/куб.дм.

Чл. 42

Член 42 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при работа с разтворители трябва да се спазват изискванията за техническа и противопожарна безопасност, поради тяхната токсичност и пожароопасност. Необходимо е да се изготвят и утвърдят работни инструкции от директора на предприятието.

Чл. 43

Член 43 от Правилника забранява допускането на работници до монтаж, ако ръцете, дрехите или инструментите им са замърсени с грес или масла. Това е важна мярка за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работна среда при работа с кислород.

Чл. 44

Член 44 от Правилника предвижда, че кислородопроводите между цеховете трябва да се прокарват основно по надземен път, използвайки незапалими конструкции като естакади, мачти и стълбове. Подземното полагане на кислородопроводи е допустимо само в канали, които са засипани с пръст, при спазване на установените правила.

Чл. 45

Чл. 45 от Правилник № Д-01-016 предвижда изисквания за монтаж на подземни кислородопроводи за влажен кислород. Те трябва да се инсталират на дълбочина под зоната на замърсяване на почвата и да се спазват следните мерки: 1. Наклон на кислородопровода минимум 1,5 m на 1000 m в посока на потока или 3 m на 1000 m срещу потока; 2. Предвиждане на дренажно устройство в най-ниската част; 3. Арматурата и дренажните тръбопроводи да се изведат над земята и да се монтират в специални шкафове.

Чл. 46

Чл. 46 от Правилника за безопасността на труда определя условията за подземно полагане на кислородопроводи. Допуска се монтиране на кислородопроводи в зоната на замърсяване, но на разстояние не по-малко от 0,8 метра от горния край на тръбата до повърхността на почвата. Също така, е разрешено съвместно подземно полагане на кислородопроводи с тръбопроводи за други газове (с изключение на хлор), при условие че всички тръбопроводи са на една хоризонтална плоскост, с разстояние минимум 250 мм между външните им стени и са засипани с пръст след трамбоване.

Чл. 47

Чл. 47 от Правилник № Д-01-016 забранява прокарването на кислородопроводи в определени условия. Това включва: 1) в незасипани канали, тунели и основи на сгради с риск от натрупване на взривоопасни газове; 2) при инсталации, които не използват кислород, и по стени на сгради, където не се произвежда кислород; 3) съвместно с електрически комуникации; 4) в складови територии и под огради.

Чл. 48

Чл. 48 от Правилник № Д-01-016 определя условията за прокарване на кислородопроводи. Те могат да бъдат инсталирани по негорими покриви или по външни негорящи стени на сгради с производствена категория. Важно е кислородопроводите да не преминават през прозорци и врати и да бъдат разположени на разстояние най-малко 3 метра от въздухоприемащи и вентилационни шахти, както и от външни димни тръби.

Чл. 49

Чл. 49 от Правилник № Д-01-016 изисква подземните кислородопроводи да бъдат поставени в защитна металическа тръба при пресичане на пътища и железопътни линии. Краят на тръбата трябва да бъде на разстояние поне 3 метра от външната релса или края на пътното платно, с възможност за намаляване до 1,5 метра при одобрение от проектантската организация. Ъгълът на пресичане не трябва да бъде по-малък от 45° и диаметърът на защитната тръба трябва да е минимум 100 mm, осигурявайки луфт от поне 20 mm. В зоната на пресичане не трябва да има заваръчни шевове на кислородопровода.

Чл. 50

Чл. 50 от Правилник № Д-01-016 определя минималните разстояния между пресичащи се тръбопроводи и електрически кабели. Разстоянието по вертикалата между тръбопроводи трябва да е не по-малко от 100 mm, а между кислородопроводи и електрически кабели - не по-малко от 0,6 m. При пресичане на канали, тунели и кладенци, кислородопроводът трябва да бъде поставен в защитна тръба, която да излиза на по 2 m от двете страни.

Чл. 51

Член 51 от Правилника № Д-01-016 предвижда, че е разрешено полагането на надземни кислородопроводи заедно с други тръбопроводи, при условие че разстоянието между външните стени на съседните тръбопроводи е не по-малко от 250 mm. В противен случай, кислородопроводът трябва да бъде закрепен на самостоятелна опора.

Чл. 52

Чл. 52 от Правилник № Д-01-016 определя минималните височини на надземните кислородопроводи в зависимост от типа на пътя, над който преминават. За железопътни линии минималната височина е 6 метра, за пътища - 4.5 метра, а за пешеходни пътеки - 2.2 метра.

Чл. 53

В края на надземните и подземни кислородопроводи трябва да бъдат инсталирани щуцери, които да позволяват изпускането на вода и въздух по време на хидравлични изпитания и продухване. Тези щуцери трябва да бъдат оборудвани с глух фланец.

Чл. 54

Чл. 54 от Правилника постановява, че подземните стоманени кислородопроводи трябва да бъдат покрити със защитена изолация, съгласно указанията на проектантската организация. Надземните кислородопроводи трябва да бъдат боядисани в син цвят. Полагането на стоманени кислородопроводи в земята без антикорозийно покритие е забранено.

Чл. 55

Чл. 55 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородопроводи с диаметър до 50 mm могат да компенсират топлинните удължения чрез самокомпенсация, без необходимост от специални компенсатори. За кислородопроводи с по-голям диаметър, необходимостта от компенсатори се определя чрез разчети.

Чл. 56

Чл. 56 от правилника предвижда, че междуцеховите кислородопроводи трябва задължително да бъдат заземени. Това е мярка за безопасност, която цели предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работа с кислород в производствени и потребителски инсталации.

Чл. 57

Чл. 57 от Правилника № Д-01-016 указва, че кислородопроводите в инсталации за производство на кислород и газификационни станции могат да бъдат полагани на открито и в канали, заедно с други тръбопроводи, които транспортират негорими флуиди, като въздух, азот и вода.

Чл. 58

Чл. 58 от Правилник № Д-01-016 определя, че кислородопроводите в инсталациите, които използват кислород, трябва да бъдат полагани на открито. Възможно е също така да се монтират в канали, които са запълнени с пясък и покрити с подвижни негорими капаци, в зависимост от местните условия.

Чл. 59

Член 59 от Правилник № Д-01-016 позволява полагането на тръбни линии за горими газове заедно с кислородопроводи в канали, при условие че е осигурена надеждна херметизация на тръбите, като съединенията трябва да са извършени чрез заварка.

Чл. 60

Чл. 60 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че каналите с кислородопроводи трябва да бъдат отделени от вентилационни и електрически канали на разстояние най-малко 1 метър от външните страни на каналите. Това е необходимо за осигуряване на безопасност при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 61

Чл. 61 от Правилник № Д-01-016 забранява прокарването на кислородопроводи през димоходи и вентилационни въздухопроводи. Освен това, кислородопроводите не могат да бъдат разположени на разстояние по-малко от 1 метър от нагрети повърхности, които са над 423 К (150°С).

Чл. 62

Чл. 62 от Правилник № Д-01-016 изисква кислородопроводите, преминаващи през насипи и тухлени стени, да бъдат положени в защитни стоманени тръби с минимален диаметър от 100 mm. Между тръбите трябва да има концентричен луфт, който не трябва да е по-малък от 10 mm, и този луфт трябва да бъде запълнен с азбест или друг негорим влакнест материал.

Чл. 63

Чл. 63 от Правилник № Д-01-016 предписва, че въвеждането на кислородопроводите в производствената инсталация трябва да се извършва чрез вътрешно-производствени естакади или по външните стени на сградите, за да се осигури безопасността при работа с кислород.

Чл. 64

На входа на кислородопровода в производствената инсталация е задължително да бъдат монтирани спирателен кран и манометър. Те трябва да се намират на удобно за обслужване място, за да се осигури безопасността при работа с кислород.

Чл. 65

Чл. 65 от Правилника предвижда, че кислородопроводите трябва да бъдат прокарвани на височина не по-ниска от 2,2 метра от пода. Освен това, спирателната арматура трябва да бъде разположена на удобна за обслужване височина.

Чл. 66

Член 66 от Правилник № Д-01-016 указва, че при прокарване на кислородопроводи в производствената инсталация е задължително да се спазват изискванията на членове 51, 52, 53, 54, 55 и 56 от същия правилник. Това подчертава важността на безопасността и съответствието с установените стандарти при работа с кислород.

Чл. 67

Чл. 67 от Правилника предвижда, че кислородопроводите трябва да бъдат разположени на определени минимални разстояния от електропроводи и източници, които могат да създадат искри или открит пламък. Конкретно, изолирани електрокабели трябва да са на разстояние от 0,5 метра, оголени проводници на 1 метър, а източници на открит пламък на 1,5 метра.

Чл. 68

Чл. 68 от Правилника № Д-01-016 определя, че газоразпределителният пост за кислород трябва да бъде оборудван със спирателен кран и щуцер за редуцирвентил. Монтажът трябва да се извършва в металически вентилируеми шкафове, боядисани в син цвят. Шкафовете трябва да имат надпис "кислород маслоопасно" с черни букви и да бъдат разположени на височина не по-малка от 600 mm от пода.

Чл. 69

Чл. 69 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че откритият монтаж на кислородопроводи, които имат работно налягане над 15 МРа, трябва да се извършва единствено с медни тръби. Тази разпоредба е част от раздел VI, който се отнася до кислородопроводите в корабостроителните заводи.

Чл. 70

Чл. 70 от Правилник № Д-01-016 указва, че тръбопроводното подаване на кислород на стапелите, доковете и пристанищата е разрешено само когато броят на работещите оксиженисти е над 10. При по-малък брой работещи, подаването на кислорода може да се осъществява с бутилки.

Чл. 71

Чл. 71 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при пресичане на стапелните места, кислородопроводът може да бъде прокаран под релсите между траверсите, при условие че е защитен в метална тръба. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 72

Член 72 от правилника определя, че количеството и разположението на подключвателните пунктове за получаване на кислород трябва да бъдат организирани така, че да осигуряват максимална дължина на кислородопроводящите шлангове, която не трябва да надвишава 40 метра.

Чл. 73

Чл. 73 от Правилник № Д-01-016 указва, че подаването на кислород на плавателния съд трябва да се извършва чрез гъвкав шланг, който е проектиран за налягане над 1,0 МРа и е преминал якостно изпитание. Разрешава се също използването на отвърнати медни тръби. Работното налягане на кислорода не трябва да надвишава стойностите, посочени в работните инструкции.

Чл. 74

Член 74 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че подключвателните пунктове край брега трябва да бъдат разположени в защитни места, като ниши или на земята в шкафове. Това е важно за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 75

Член 75 от Правилник № Д-01-016 забранява монтирането на подключвателни пунктове за кислород в една ниша с такива за ацетилен, пара, нефт и нефтопродукти, както и за електроенергия. Това е необходимо за предотвратяване на опасни ситуации и осигуряване на безопасност при работа с тези вещества.

Чл. 76

Чл. 76 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородопроводите и разпределителните устройства трябва да се разполагат единствено на горната палуба на плавателния съд. Прокарването им на долните палуби, в надстройките и в други помещения е забранено.

Чл. 77

Член 77 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че устройството на експлоатацията на кислородопроводите на стапелите, доковете, пристанищата и плаващите съдове трябва да отговаря на изискванията на този правилник. Раздел VII се отнася до изпитанието и въвеждането в експлоатация на кислородопроводите.

Чл. 78

След завършването на монтажа на технологичните кислородопроводи, те трябва да преминат през следните проверки: външен оглед, изпитване на якост и плътност, промиване или продухване (ако е указано в проекта), а при необходимост и допълнително пневматично изпитание на плътност с определено падение на налягането за времето на изпитанието.

Чл. 79

Чл. 79 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород изисква провеждане на външен оглед на кислородопроводите. По време на огледа се проверява съответствието на кислородопроводите с проекта, правилността на монтажа на арматурата, функционирането на спирателните устройства, завършването на заваръчните работи, провеждането на термообработка и осигуряването на свободно изтичане на въздуха.

Чл. 80

Изпитанията на кислородопроводите трябва да се извършват хидравлично. Пневматичният метод е допустим само в определени случаи: при температури под 0°С, липса на вода, големи напрежения в конструкциите или при необходимост от изпитание с въздух или азот.

Чл. 81

Член 81 от Правилник № Д-01-016 изисква използваната за хидравлично изпитание вода, както и въздухът или азотът, използвани за пневматично изпитание, да бъдат чисти и без съдържание на масло и мазнини. Това е важно за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 82

Член 82 от Правилник № Д-01-016 указва, че изпитанието на здравината и плътността на кислородопроводите, разположени на газорегулаторните пунктове и вътрешно-цеховите комуникации, трябва да се извършва от строително-монтажната организация.

Чл. 83

Член 83 от Правилник № Д-01-016 определя, че кислородопроводите или техните участъци подлежат на изпитание само след завършване на монтажните работи. Те трябва да бъдат монтирани на постоянни опори и подвески, с поставена арматура и продухани линии, за да се гарантира безопасността при работа с кислород.

Чл. 84

Чл. 84 от Правилника № Д-01-016 постановява, че изпитателният кислородопровод трябва да бъде отделен от обзавеждането и другите тръбопроводи чрез глухи фланци с опашки. Не е разрешено използването на спирателна арматура за тази цел.

Чл. 85

Чл. 85 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че местата с глухи фланци, люкове и други елементи на кислородопроводите трябва да бъдат обозначени с предупредителни знаци. Освен това, пребиваването на хора около тези места по време на изпитания е забранено.

Чл. 86

Чл. 86 от Правилник № Д-01-016 изисква по време на изпитание на кислородопровода да бъде осигурен свободен достъп до арматурата и всички съединения, включително заваръчни и фланцеви. Това е необходимо за безопасността на труда и предотвратяване на инциденти.

Чл. 87

Член 87 от Правилник № Д-01-016 забранява отстраняването на дефекти в кислородопроводите, когато те са под налягане. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността на труда при работа с кислород.

Чл. 88

Чл. 88 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че изпитанията на кислородопровода за якост и плътност трябва да се провеждат едновременно. Изпитателното налягане трябва да е 1,25 пъти от максималното работно налягане, но не по-малко от 2 за стоманени кислородопроводи и 1 за кислородопроводи от цветни метали и сплави.

Чл. 90

Член 90 от Правилник № Д-01-016 предвижда изисквания за кислородопроводите, като в най-горните им точки трябва да бъдат инсталирани приспособления за обезвъздушаване, а в най-ниските - за изпускане на водата. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 91

Чл. 91 от Правилника предвижда, че свързването на кислородопровода с източника на налягане трябва да се извършва чрез два спирателни вентила. След като се достигне изпитателното налягане, кислородопроводът трябва да бъде изключен от източника на налягане.

Чл. 92

Чл. 92 от Правилник № Д-01-016 указва изискванията за оглед на заваръчните шевове на кислородопроводите. За стоманените кислородопроводи се допуска очукване с чукче до 1,5 кг, докато за цветните метали и сплави се използва дървено чукче с тегло до 0,8 кг. Забранено е очукването по време на пневматични изпитания.

Чл. 93

Член 93 от Правилника позволява едновременно хидравлично изпитание на няколко кислородопровода, ако опорните конструкции или естакадите, на които са монтирани, са проектирани да издържат на съответното натоварване.

Чл. 94

Член 94 от Правилника предвижда, че при хидравлично изпитание на кислородопроводи, когато температурата на окръжаващия въздух е под 0°С, е необходимо да се вземат мерки против замръзване на водата. След завършване на изпитанието трябва да се осигури надеждно източване на водата.

Чл. 95

Чл. 95 от Правилник № Д-01-016 забранява пневматичното изпитание на кислородопроводи на якост в активно работещи цехове на производствени предприятия, както и на естакади и канали, където са положени газопроводи, които са в експлоатация.

Чл. 96

Според Чл. 96 от Правилника за безопасността на труда, продухването на кислородопроводите трябва да се извършва при работно налягане, което не надвишава 4,0 МРа. Продължителността на продухването е зависима от аналитичния резултат, но не трябва да бъде по-малка от 10 минути.

Чл. 97

Чл. 97 от Правилник № Д-01-016 предписва, че монтажните шайби, които са поставени вместо диафрагми на контролно-измервателните прибори, трябва да бъдат заменени с проектни диафрагми след извършване на промиване и продухване на кислородопровода.

Чл. 98

Член 98 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при предаване на технологичните кислородопроводи в експлоатация, монтажната организация трябва да представи специфична техническа документация. Тази документация включва актове за предаване, сертификати за заваръчни материали, актове за проверка и почистване, заключения за качеството на заваръчните шевове, актове за изпитания на арматура, якост и плътност, журнал за заваръчните работи, списък на заварчиците и схема на кислородопроводите от 1 категория.

Чл. 99

Член 99 от Правилника за безопасността на труда предвижда, че при продухване на апаратите, персоналът трябва да се намира на безопасно разстояние от продухващия вентил, за да се предотвратят инциденти и наранявания.

Чл. 100

Чл. 100 от Правилник № Д-01-016 изисква предпазните клапани да бъдат настроени на налягане, което е с 10% по-високо от допустимото работно налягане. Те трябва да се проверяват при всяко размразяване на инсталацията и да имат калибровани мембрани, които отговарят на разчетните данни по отношение на материал и дебелина.

Чл. 101

Член 101 от Правилник № Д-01-016 указва, че отварянето и затварянето на вентилите, свързани с кислорода, трябва да се извършва внимателно и постепенно, с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа с този газ.

Чл. 102

Член 102 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че за определяне на пропуските по съединенията при работа с кислород, трябва да се използва само сапунена вода. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти и осигури безопасна работа с кислород.

Чл. 103

Чл. 103 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че по време на вземане на проби, източване и преливане на течен кислород, е необходимо да се вземат мерки за предотвратяване на разливането му на пода, както и за избягване на попадането му по дрехите или кожата на работещите. Това е важно за осигуряване на безопасността на труда при работа с опасни вещества.

Чл. 104

Член 104 от Правилник № Д-01-016 забранява експлоатацията на апарати и машини, когато налягането им превишава стойностите, посочени в паспорта им. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с устройства, свързани с кислород.

Чл. 105

Член 105 от правилника изисква експлоатационните помещения да бъдат оборудвани с аварийно осветление и да разполагат с непрекъснато действуваща вентилация, за да се осигури безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 106

Каналите на кислородната станция, в която са положени тръбопроводи и кабели, трябва да се поддържат чисти. Забранено е замърсяването им с вода и масла.

Чл. 107

Чл. 107 от Правилник № Д-01-016 изисква всяка кислородна станция да има график за провеждане на анализи на съдържанието на вредни примеси, като ацетилен и серовъглерод. Графикът се съставя въз основа на утвърдения технологичен регламент и резултатите от анализите се записват в специален журнал.

Чл. 108

Чл. 108 от Правилник № Д-01-016 забранява притягането на болтове и съединения на съоръжения, които са под налягане. Освен това, забранено е използването на рогатки или други приспособления за отваряне или затваряне на вентили, които не са пригодени за конкретната конструкция.

Чл. 109

Член 109 от Правилник № Д-01-016 изисква всички дейности по разглобяване и ремонт на съоръженията, свързани с кислород, да се извършват единствено след получаване на разрешение от началника на кислородното производство. Това подчертава важността на контрола и безопасността при работа с кислород.

Чл. 110

Работниците, които са били изложени на атмосфера с високо съдържание на кислород, трябва да престоят минимум 20 минути в нормална атмосфера преди да извършват дейности, свързани с открит огън или пушене. Това е необходимо за предотвратяване на потенциални инциденти, свързани с високата запалимост на кислорода.

Чл. 111

Съгласно Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда, промиването на апаратите от масла трябва да се извършва веднъж годишно, ако апаратите работят без детандери. При работа с детандер, промиването трябва да се извършва два пъти в годината.

Чл. 112

Чл. 112 от Правилник № Д-01-016 определя изискванията за безопасност при промиване на инсталации, свързани с кислород. Лицата, участващи в промиването, трябва да носят лични предпазни средства за дихателните органи, а помещенията да имат изкуствена вентилация или усилено естествено проветряване. Забранява се разливането на разтворители, а изливането им трябва да става чрез устойчиви на въглеводороди маркучи или тръби, извеждащи разтворителя извън помещението. Използваните разтворители трябва да се предават за преработка или да се изгарят на определени места. Парите от разтворителите се премахват с азот, пушенето е забранено, а на работа с разтворители се допускат само инструктирани лица.

Чл. 113

Чл. 113 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород предвижда мерки за безопасност при ремонт на скруберите и блоковете за изсушаване на въздуха. Необходимо е да се понижи налягането до нула, да се провери отсъствието на налягане на манометрите, да се изпусне напълно разтворът от натриева основа, да се отслабят болтовете постепенно, да се заземят електронагревателите и да се изключи напрежението.

Чл. 114

Член 114 от Правилника за безопасността на труда предвижда, че при операции, при които съществува риск от изпръскване с разтвор на натриева основа, е задължително използването на лични предпазни средства, включително гумени ръкавици, ботуши и предпазни очила. Правилникът също така обхваща експлоатацията на компресори, помпи и други машини.

Чл. 115

Член 115 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород предвижда, че при експлоатация на въздушни компресори трябва да се спазват изискванията на "Правилник по безопасността на труда за въздушни компресорни инсталации и уредби" Д-01-014-77 г.

Чл. 116

Машинистът-компресорист е задължен да познава и спазва правилата за обслужване на компресорите, както и да следи за точното изпълнение на установения технологичен режим на работа.

Чл. 117

Член 117 от Правилник № Д-01-016 задължава поддържането на всички движещи се части на компресорите в пълна изправност, за да се осигури безопасността при работа с кислород.

Чл. 118

Член 118 от Правилник № Д-01-016 забранява почистването на движещи се части на компресорите, както и извършването на каквито и да е поправки и ремонти по време на тяхната работа. Тази забрана е важна за осигуряване на безопасността на труда.

Чл. 119

Член 119 от Правилник № Д-01-016 предвижда задължителни мерки за безопасност при почистване, ремонт и оглеждане на компресори. При тези дейности е необходимо компресорите да бъдат изолирани от системата, освободени от налягането и изключено напрежението, за да се осигури безопасна работа.

Чл. 120

Според Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда, е задължително на всеки час да се извършват продухвания на содоотделителя и масло-влагоотделителите на компресорите. Това е необходимо, за да се предотврати попадането на алкален разтвор в цилиндрите на компресорите и да се избегне хидравличен удар.

Чл. 121

Чл. 121 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че за смазване на цилиндрите на кислородни компресори, които се уплътняват с фиброви маншети, трябва да се използва чиста дестилирана вода. Необходимо е да се контролира чистотата на съдовете за дестилирана вода, за да се избегне попадането на масло. За подобряване на смазващата способност на дестилираната вода и удължаване на срока на работа на маншетите, е разрешено добавянето на глицерин до 10%. За други типове уплътнения трябва да се спазват изискванията на производителя.

Чл. 122

Член 122 от правилника изисква маншетите на кислородните компресори да бъдат изработени от чисти материали, без замърсявания от масла и други вещества. Освен това, маншетите трябва задължително да бъдат обезмаслени преди употреба.

Чл. 123

Чл. 123 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при съмнение за изправността на цилиндрите на компресорите или техни детайли, те трябва незабавно да се спрат и да се уведомят началниците на кислородната инсталация или смяната. В случай на токов удар или прекъсване на електрическото захранване, електродвигателите на компресорите трябва да бъдат изключени веднага.

Чл. 124

Член 124 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при ненормално разпределение на налягането по степени е задължително да се уведомява механикът на кислородната инсталация. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 125

Чл. 125 от Правилник № Д-01-016 забранява работата на компресори без достатъчно охлаждаща вода. При внезапно прекратяване на подаването на вода, компресорът трябва незабавно да се спре. Охлаждащата вода може да се пусне след като цилиндрите на компресора се охладят, като температурата на водата от хладилниците не трябва да надвишава 35 - 40°С (308 - 313 К).

Чл. 126

Член 126 от Правилника задължава редовното почистване на водните ризи на цилиндрите и хладилниците на компресорите от накип и замърсявания, за да се осигури безопасността при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 127

Чл. 127 от Правилник № Д-01-016 задължава кислородните компресори да бъдат оборудвани с манометри и предпазни клапани на всяка степен. Не се разрешава експлоатацията на компресори, ако техните предпазни клапани или манометри не функционират правилно.

Чл. 128

Чл. 128 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че резервните части за кислородните компресори трябва да се съхраняват в специални шкафове, за да се осигури безопасността при работа с кислород.

Чл. 129

Чл. 129 от Правилник № Д-01-016 забранява употребата на масло, различно от предписаното, за компресора. Това е важна мярка за безопасност при работа с кислород, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на труда.

Чл. 130

Член 130 от Правилника предвижда, че е необходимо да се следи за работата на системата за спазване на щока, с цел да не се допуска попадане на масло в цилиндрите. За осигуряване на безопасността, е задължително да се води сменен журнал, в който да се записва разхода на масло.

Чл. 131

Чл. 131 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородната помпа не трябва да се включва в работа, ако детайлите на механизма на движение не са надеждно закрепени и ако огражданията на муфата и механизма на движение не са поставени. Това е мярка за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работа.

Чл. 132

В член 132 от Правилника за безопасността на труда е забранено попадането на вода в токоподводящата част на електродвигателя. Освен това е недопустимо извършването на каквито и да било работи с електродвигателя, когато той е под напрежение.

Чл. 133

Член 133 от Правилника задължава поддържането на нивото на маслото в корпуса на редуктора в границите, определени от инструкцията за експлоатация. Това е важно за гарантиране на безопасността при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 134

Член 134 от Правилник № Д-01-016 забранява нагряването на триещите се части на механизма на движението над 323 К (50°С), когато температурата на окръжаващата среда е между 288 и 293 К (15 - 20°С). Това е мярка за безопасност при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 135

Член 135 от Правилника изисква кислородната помпа да не се включва в работа, когато вентилът на напорната линия е затворен. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти и аварии при работа с кислород.

Чл. 136

Член 136 от Правилника забранява разглобяването на цилиндровата група на помпата без предварително размразяване, за да се осигури безопасността при работа с кислород. Раздел IV от правилника се отнася до експлоатацията на ректификационна инсталация, но конкретното съдържание не е предоставено.

Чл. 137

Чл. 137 от Правилника постановява, че съдържанието на вредни примеси в кубовата течност на долната колона не трябва да надвишава нормите, определени от завода-производител. В случай на превишаване на тези норми, инсталацията следва да бъде спряна и размразена.

Чл. 138

Според Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда, течният кислород не трябва да съдържа ацетилен, тъй като това може да представлява риск за безопасността.

Чл. 139

Инсталацията с един отделител на ацетилен трябва да бъде спряна, размразена и регенерирана или подменена адсорбента, ако втората проба показва наличие на ацетилен в количество "следи" или при първата проба, ако количеството е по-високо от 1,5 куб.см/L.

Чл. 140

Чл. 140 от правилника предвижда, че при инсталация с два адсорбера, ако се открие ацетилен в количества, считани за "следи", адсорберите трябва да се превключват. В случай, че повторният анализ отново установи наличие на ацетилен, инсталацията трябва да бъде спряна, размразена и адсорбентът подменен.

Чл. 141

Член 141 от правилника определя мерките за безопасност при временно спиране на въздуразделителната инсталация. Изисква се по-често да се правят анализи за съдържание на ацетилен, като допустимите норми за него са: за течния кислород не повече от "следи" и за изпарителя не повече от 0,4 куб.см/L. Съдържанието на сяровъглеводород в течния кислород не трябва да превишава 0,12 mg/L, а съдържанието на масло - 0,4 mg/L. При невъзможност за спазване на нормите, течността от апаратите трябва да се изпусне, а инсталацията да се постави на режим на продухване и греене. Нивото на течността в кондензаторите също трябва да се следи, и при понижаване под допустимата граница, инсталацията трябва да премине на режим за набиране на ниво.

Чл. 142

Член 142 от Правилника указва, че след продължителен престой, въздухоразделителната инсталация трябва да се включва само след предварително подгряване и внимателно продухване. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 143

При откритие на пропуск на течен кислород от апарати или тръбопроводи, е необходимо незабавно да се спре инсталацията и да се отстрани пропускът. Огневата работа за отстраняване на пропуска може да се извърши само след изпускане на течността и продухване на участъка с азот или въздух, така че съдържанието на кислород да е между 21 и 22 об%.

Чл. 144

Чл. 144 от Правилник № Д-01-016 задължава контролът на течния кислород да включва проверка за съдържание на масла, ацетилен, серовъглерод и други вредни примеси в зависимост от конкретната обстановка. Освен това, се изисква да се следи за правилната работа на устройствата, предназначени за очистване на въздуха от тези примеси.

Чл. 145

Чл. 145 от правилника задължава вентилите на линиите за подаване на въздух в инсталацията да бъдат затваряни задължително при спиране на компресора. Това е част от разпоредбите, касаещи експлоатацията на кислородонапълнителни станции.

Чл. 146

Чл. 146 от Правилника предвижда, че маркучите за пълнене и свързващите части трябва да преминават якостни изпитания както преди употреба, така и на всеки шест месеца. Освен това, е забранено използването на маркучи, направени от ограничени материали, за налягане над 4 МРа.

Чл. 147

Член 147 от правилника постановява, че на напълнителната рампа е разрешено да се оставят бутилки с кислород, но не повече от необходимото за едно зареждане. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти и да осигури безопасната работа с кислорода.

Чл. 148

Чл. 148 от Правилника № Д-01-016 изисква колекторът за кислород на напълнителната рампа да бъде оборудван с предпазни устройства, за да се осигури безопасността при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 149

Член 149 от правилника предвижда, че напълнителната рампа трябва да бъде оборудвана с аварийна сигнализация и бутони за аварийно спиране на компримиращите устройства. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород.

Чл. 150

Съгласно Чл. 150 от Правилник № Д-01-016, пълненето на бутилки с кислород трябва да се прекратява и бутилките да се отсъединяват от рампата, ако стените им достигнат температура, която е неудобна за допир с ръка. Тази мярка е важна за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа с кислород.

Чл. 151

Член 151 от Правилника предвижда задължение за осигуряване на постоянен контрол върху състоянието на кислородопроводите, арматурите, предпазните клапани и контролно-измервателните прибори. Лицата, назначени със специална заповед, отговарят за този контрол, а правата и задълженията им трябва да бъдат уточнени в заповед.

Чл. 152

Чл. 152 от Правилник № Д-01-016 указва, че за обслужването, прегледа, профилактичните и аварийните ремонти на кислородотръбопроводите и арматурите, както и за контролно-измервателните прибори, трябва да се назначи специална бригада от шлосери. Тази бригада е подчинена на лицето, отговорно за кислородното стопанство.

Чл. 153

Когато се установи пропуск на кислород от тръбопроводите и не е възможно бързото му отстраняване, повреденият участък трябва незабавно да бъде изолиран, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на труда.

Чл. 154

Чл. 154 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородопроводите за ниско налягане трябва да бъдат освидетелствувани чрез пневматично изпитание, а тези за средно и високо налягане - чрез хидравлично изпитание на всеки 3 години. При капитален ремонт, съответният участък от тръбопровода задължително се подлага на хидравлично изпитание. Изпитанията трябва да се провеждат в съответствие с изискванията от чл. 78 до чл. 95 от правилника.

Чл. 155

Член 155 от Правилник № Д-01-016 забранява поставянето на железни предмети върху електролизьорите, за да се осигури безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 156

В чл. 156 от Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда се забранява носенето на обувки, които са подковани с железца и налчета, от страна на обслужващия персонал. Тази мярка е в сила с цел осигуряване на безопасна работна среда.

Чл. 157

Според Правилник № Д-01-016, чл. 157, е забранено да се извършват ремонти на електролизьори и свързаната с тях апаратура, когато те са под напрежение. Освен това, е забранено и чукането с железни инструменти в подобни условия, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 158

Член 158 от Правилник № Д-01-016 указва, че при наблюдение на горната част на електролизьорите трябва да се използва дървена стълба. Това е предпоставка за безопасност при работа с електролизьори, свързани с производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 159

Чл. 159 от Правилник № Д-01-016 забранява разместването на гумените изолиращи пътеки около електролизьорите и работа без тях. Изисква се гумените пътеки да се поддържат винаги сухи, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 160

Чл. 160 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че напрежението на всяка клетка (катод-рама, анод-рама и рама-рама) трябва да се измерва на всеки петнадесет дни и след всяко спиране на производството за повече от 24 часа. При отклонения от нормите, посочени в технологичната инструкция на завода-производител, производството трябва да бъде спряно до отстраняване на причините. Резултатите от измерванията се записват в журнал и се съхраняват.

Чл. 161

Член 161 от правилника постановява, че при установяване на пропуски в газопроводите, електролизьорът трябва да бъде незабавно изключен, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на труда.

Чл. 162

Чл. 162 от правилника предвижда стъпките, които трябва да се спазват при спиране за ремонт на устройства, свързани с кислород. Първо, електрическият ток трябва да бъде изключен. След това, електролизьорите трябва да бъдат освободени от електролита и промити с дестилирана вода. Тръбопроводите, водещи към газголдерите, трябва да се заглушат с глухи фланци. Апаратите и линиите трябва да се продухват с азот, докато пробата от газове покаже съдържание на горими газове под 0,5 об%. Накрая, след продухване с въздух и пара, се съставя протокол, утвърден от началника на производството.

Чл. 163

Бутилките за съхранение на кислород трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 28, касаеща безопасната експлоатация на съдовете под налягане. Външната повърхност на тези бутилки трябва да бъде оцветена в син цвят.

Чл. 164

Чл. 164 от Правилник № Д-01-016 забранява съхраняването на бутилки с кислород в едно помещение с бутилки със запалими газове, течности, смазочни материали и други горливи органични продукти. Това е мярка за предотвратяване на потенциални инциденти и осигуряване на безопасност при работа с кислород.

Чл. 165

Според Чл. 165 от Правилника за безопасността на труда, пълни бутилки с кислород трябва да се съхраняват вертикално в складове, защитени от падане чрез специални гнезда или прегради. Празни бутилки могат да се съхраняват хоризонтално, а при съхранение на открито, пълни бутилки могат да бъдат наредени легнали до 1,50 м височина, като между редовете се поставят дървени плотове, въжета или каучук.

Чл. 166

Складовете за съхранение на бутилките с кислород трябва да бъдат едноетажни, с негорими покриви и без тавански помещения, за да се осигури безопасността при работа с кислорода.

Чл. 167

В склада за съхранение на бутилки с кислород прозорците и вратите трябва да се отварят навън, за да се осигури безопасността при работа с този газ.

Чл. 168

Стъклата на прозорците и вратите в помещенията, където се съхранява кислород, трябва да бъдат матирани или намазани с бяла боя, за да се предотврати директното проникване на слънчева светлина върху бутилките с кислород.

Чл. 169

Складовете трябва да имат равни подове, които не са хлъзгави и са изработени от материали, които предотвратяват образуването на искри при удар.

Чл. 170

В закритите складове за кислород температурата не трябва да надвишава 308 К (35°С). При превишаване на тази температура е необходимо да се предприемат мерки за охлаждане на помещението.

Чл. 171

В складовете, където се съхраняват бутилки с кислород, е задължително да бъде осигурено аварийно осветление. То е необходимо за безопасната евакуация на персонала в случай на аварийна ситуация.

Чл. 172

Отоплението на складовете, в които се съхраняват бутилки с кислород, трябва да бъде централно водно, парно или въздушно. Необходимо е разстоянието между бутилките с кислород и топлинните източници да бъде най-малко 1 метър.

Чл. 173

В складовете, където се съхраняват бутилки с кислород, е задължително да бъде осигурена вентилация, която може да бъде естествена или изкуствена. Това е необходимо за безопасността на труда и предотвратяване на опасности, свързани с натрупването на кислород.

Чл. 174

В радиус от 10 метра около складовете за бутилки с кислород е забранено да се складират горими материали и да се извършва работа с открит огън. Тази мярка е предназначена за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа с кислород.

Чл. 175

Преместването на бутилките с кислород в пълначните и потребителните пунктове трябва да се извършва внимателно, без сътресение, с помощта на специални приспособления като колички или други устройства, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 176

Чл. 176 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородните бутилки, използвани на непостоянни места, трябва да бъдат здраво закрепени на специални стойки или колички. Освен това, те трябва да бъдат защитени от пряко попадане на слънчеви лъчи, за да се осигури безопасността при работа с тях.

Чл. 177

Чл. 177 от Правилник № Д-01-016 изисква осъществяване на контрол за пълната херметичност на всички части на газголдери, в които се съхранява кислород. Забранява се наличието на механични повреди или изкривявания по камбаната и нейните звена.

Чл. 178

Член 178 от Правилник № Д-01-016 предвижда задължение за осъществяване на контрол относно изправността на спирателната, регулиращата и предпазната арматура на газголдерите, с цел осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 179

Член 179 от правилника указва, че при изкривяване, заяждане или спиране на движението на камбаната на газголдер, причинено от заледяване на корпуса, размразяването трябва да се извършва единствено с водна пара.

Чл. 180

Член 180 от Правилник № Д-01-016 предвижда необходимостта от постоянен контрол на работата на сигналните устройства, които индикират нормалната работа на газголдерите. Това е важно за осигуряване на безопасността при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород.

Чл. 181

В радиус от 50 метра около работещи газголдери е забранено извършването на огневи работи, за да се осигури безопасността на труда и предотвратяване на инциденти.

Чл. 182

Чл. 182 от правилника постановява, че разрешение за извършване на заваръчни работи в газголдери се издава в писмен вид от главния технолог на завода. Преди започване на работата, е необходимо да се извърши щателна продувка на газголдерите с въздух и анализ на газа за съдържание на кислород с подвижния балон и пръстеновидното пространство на газголдера.

Чл. 183

Чл. 183 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че транспортирането на бутилки с кислород трябва да се извършва с ресорни транспортни средства, за да се осигури безопасността при работа с този газ.

Чл. 184

Чл. 184 от Правилник № Д-01-016 предписва, че при транспортиране на бутилки с кислород, те трябва да бъдат наредени в хоризонтално положение. За да се осигури безопасността, е необходимо да се използват подходящи подложки, които могат да бъдат дървени трупчета с изрязани гнезда, въжета или каучукови пръстени с дебелина 25 mm, като по два на бутилка, или бутилките да се поставят на палети.

Чл. 185

В транспортното средство, което превозва бутилки с кислород, е забранено да се допускат пътници, предмети, багаж, киселини, основи и бутилки с горими газове. Освен това, каросерията на превозното средство не трябва да е омаслена.

Чл. 186

Член 186 от Правилника за безопасността на труда предвижда, че вентилите на бутилките с кислород трябва да бъдат насочени към дясната страна на моторното превозно средство по време на транспортиране. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасност при транспорт на кислород.

Чл. 187

Член 187 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че при товарене, разтоварване, превозване и съхраняване на бутилки с кислород е необходимо да се вземат мерки за предотвратяване на падане, повреждане и замърсяване на бутилките.

Чл. 188

Чл. 188 от правилника предвижда, че превозването и съхраняването на стандартни бутилки с кислород с голям литраж (над 12 литра) трябва да се извършва с навити предпазни капачки, които имат по две отверстия с диаметър от 3 до 5 mm. Това изискване е важно за осигуряване на безопасност при работа с кислород.

Чл. 189 от Правилник № Д-01-016

На страничния щуцер на бутилката за кислород е задължително да се поставя тапа с резба или глух фланец, за да се осигури безопасността при работа с кислорода.

Чл. 190

Чл. 190 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че пренасянето на кислородни бутилки на къси разстояния трябва да се извършва от двама души, използвайки специални носилки или колички. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 191

Член 191 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород забранява пренасянето на бутилки с кислород на ръце и на рамо. Това е мярка за осигуряване на безопасност по време на работа с кислород.

Чл. 192

При товарене и разтоварване на кислородни бутилки с подемни средства е необходимо да се спазват конкретни изисквания: бутилките да се поставят в специално изготвени метални контейнери (палети), които имат отделни клетки за всяка бутилка. Бутилките трябва да са здраво закрепени с хамути, за да се предотврати възможността от удари една в друга. Всеки контейнер трябва да бъде обозначен с информация за собственото тегло, максималното тегло на товар и инвентарен номер.

Чл. 193

Член 193 от Правилника задължава контейнерите, използвани за кислород, да бъдат предварително изпитани под товар, който е равен на двойното тегло на самия контейнер. Това изискване цели да осигури безопасността при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислорода.

Чл. 194

Член 194 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че всяка година по време на експлоатацията на контейнерите за кислород трябва да се извършва цялостен външен оглед. Резултатите от този оглед трябва да бъдат отразени в журнал.

Чл. 195

Контейнерите за кислород трябва да преминават периодично изпитание не по-рядко от веднъж годишно, както и след всеки извършен ремонт. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород.

Чл. 196

Според Чл. 196 от Правилник № Д-01-016, автотранспортните средства, предназначени за превозване на кислородни бутилки, трябва да имат дървена каросерия. Това изискване е част от мерките за безопасност при работа с кислород.

Чл. 197

Чл. 197 от Правилник № Д-01-016 постановява, че при транспортиране на кислородни бутилки с товарни автомобили, височината на редовете бутилки не трябва да надвишава височината на страничните предни и задни капаци на автомобила.

Чл. 198

Член 198 от Правилник № Д-01-016 указва, че при транспортиране на бутилки с кислород е необходимо да се вземат мерки за защита от слънце, дъжд и сняг. Освен това, превозните средства трябва да бъдат оборудвани с шпригли и брезент за допълнителна защита.

Чл. 199

Член 199 от Правилник № Д-01-016 указва, че транспортирането на бутилки с кислород по железопътния, водния и въздушен транспорт трябва да се извършва в съответствие с правилниците на съответното ведомство. Раздел IV от правилника е посветен на пренасянето на втечнен кислород.

Чл. 200

Чл. 200 от Правилник № Д-01-016 указва, че пренасянето на втечнен кислород трябва да се извършва в изправни, сухи и чисти дюарови съдове (метални или стъклени) и в специални топлоизолирани резервоари. За тези съдове и резервоари се изготвят работни инструкции, които трябва да отговарят на изискванията на завода-изготвител.

Чл. 201

Чл. 201 от Правилника № Д-01-016 указва, че преди запълването на дюаровия съд с втечнен кислород е необходимо да се провери, че в него не присъстват влага, масла или други странични продукти, които могат да компрометират безопасността.

Чл. 202

Запълването на дюаровия съд с втечнен кислород не трябва да надвишава 75% от обема му, за да се осигури безопасност при работа с този газ.

Чл. 203

Чл. 203 от Правилника забранява затварянето на дюаровия съд с тапи. Металическите дюарови съдове с капацитет 15 литра трябва да се затварят със специални тапи, които имат страничен отвор.

Чл. 204

Чл. 204 от Правилник № Д-01-016 позволява неплътно затваряне на дюарови съдове, като се използва пухкава стъклена вата. Това е мярка за избягване на попадането на прах в съда, което е важно за безопасността при работа с кислород.

Чл. 205

Чл. 205 от Правилник № Д-01-016 предвижда специфични изисквания за безопасност при транспортиране на пълни и празни метални дюарови съдове с кислород. Транспортните средства трябва да са чисти и без следи от масла, забранено е превозването на дюарови съдове с омаслени и запалителни вещества. Дюаровите съдове трябва да бъдат закрепени вертикално, за да се предотвратят удари или падания, а преливането на кислород по време на транспортиране е забранено.

Чл. 206

Стъклените дюарови съдове трябва да се пренасят на ръце, като задължително се поставят в здрав метален кожух. Пространството между дюаровия съд и кожуха трябва да бъде запълнено с вата или азбест, за да се осигури безопасността при транспортиране.

Чл. 207

Съдовете с втечнен кислород трябва да се съхраняват в чисти помещения, като е задължително да бъдат на разстояние не по-малко от 2 метра от леснозапалими вещества и нагревателни уреди, за да се предотвратят инциденти и осигури безопасност на труда.

Чл. 208

Чл. 208 от Правилника предвижда, че преливането на втечнен кислород от металически съдове в стъклени трябва да става само със сифон, който трябва да бъде сух и без масла. Освен това, за преливане на различни течности не трябва да се използва един и същи сифон. Работата със сифона трябва да бъде регламентирана чрез специална инструкция.

Чл. 209

Член 209 от Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда забранява засмукването на кислород с уста, с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа с кислород.

Чл. 210

Всяка работа с втечнен кислород трябва да се извършва с необходимите защитни средства, включително защитни очила, ръкавици и предпазна престилка. Тези мерки са задължителни за осигуряване на безопасността на работниците.

Чл. 211

Член 211 от Правилник № Д-01-016 определя изискванията за безопасност при употреба на кислород за заваряване и рязане на метали, като препоръчва спазването на Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали № Д-08-002. При употреба на кислород за други цели, е необходимо да се следват утвърдени инструкции.

Чл. 212

Член 212 от Правилник № Д-01-016 забранява употребата на течен кислород за термична обработка на детайли. Тази забрана е въведена с цел осигуряване на безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 213

Чл. 213 от Правилник № Д-01-016 предвижда забрана за съприкосновение на течен кислород с органически вещества, масла и мазнини, когато се използва като охлаждащо средство при извършване на анализи. Това е необходимо за предотвратяване на потенциално опасни реакции и осигуряване на безопасност при работа.

Чл. 214

Чл. 214 от Правилник № Д-01-016 забранява изхвърлянето на втечнен кислород в закрити помещения. Такова действие трябва да се извършва на открито, на специално определени места за целта.

Чл. 215

Чл. 215 от Правилник № Д-01-016 забранява преливането на течен кислород в помещения или на открити площадки с асфалтово покритие или други горими материали, които могат да запалят под действието на кислород.

Чл. 216

Чл. 216 от Правилник № Д-01-016 забранява използването на маркучи от органични материали за транспортиране и преливане на течен кислород, с цел осигуряване на безопасност при работа с кислород. Правилникът включва и разпоредби относно приемането и изпитването на кислородни бутилки.

Чл. 217

Член 217 от Правилник № Д-01-016 изисква бутилките за транспортиране на кислород да съответстват на стандартите на "БДС 10271-78", които определят изискванията за безопасност на съдове, работещи под налягане, включително бутилки за транспортиране на сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове.

Чл. 218

Член 218 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че изработването, изпитването и приемането на съдове за кислород трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 28, която регулира устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.

Чл. 219

Въведени са изисквания за бутилки за сгъстен кислород, които нямат технически сертификат от завода-производител. Тези бутилки могат да бъдат пуснати в експлоатация само при спазване на изискванията на БДС 10272-78.

Чл. 220

Чл. 220 от Правилник № Д-01-016 предписва, че приемането и предаването на пълните и празни бутилки с кислород между пълначните станции и клиентите трябва да става по опис, включващ фабричните номера на бутилките. Освен това, празните бутилки трябва да се връщат с остатъчно налягане не по-ниско от 0,05 МРа.

Чл. 221

Ремонтът на бутилки и вентилите за кислород се извършва основно в предприятията-изготвители. Съществува възможност за ремонт в специализирани работилници, но само след получаване на разрешение от ДКС и направление "Технически надзор". Важно е след извършване на ремонт, свързан с разглобяване, вентила да бъде проверен на плътност при работно налягане.

Чл. 222

Чл. 222 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че пренабиването на поставките на бутилки с кислород е разрешено само след предварително изпускане на кислорода, развиване на вентилите и дегазиране. Забранено е почистването, боядисването и закрепването на пръстените на гърловините на бутилки, които са пълни с кислород.

Чл. 223

Чл. 223 от Правилник № Д-01-016 определя, че устройството, обезопасяването и поддържането на електрическите уредби и съоръжения трябва да се извършват в съответствие с изискванията на определени правилници и норми, включително Правилник за устройство на електрическите уредби и противопожарни строително-технически норми от 1978 г.

Чл. 224

Чл. 224 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че кислородопроводите трябва да бъдат оборудвани с КИП прибори, проектирани специално за кислород. Допуска се използването на КИП прибори за общо предназначение, при условие че през тях не преминава кислород, те са обезмаслени и подлежат на ревизия. Изискванията за арматурата включват използването на фиброви уплътнения и специфични материали за уплътнителните повърхности в зависимост от налягането на тръбопроводите, както и мерки за предотвратяване на попадането на смазочни масла.

Чл. 225

Импулсните линии за КИП тръбопроводи, изчислени за налягане до 6,4 МРа, трябва да бъдат направени от стоманени безшевни тръби. За импулсни линии на КИП тръбопроводи, изчислени на налягане над 6,4 МРа, е задължително да се използват медни тръби.

Чл. 226

Чл. 226 от Правилника изисква термометрите, монтирани на кислородопровода, да бъдат с защитна арматура, изработена от месинг или неръждаема стомана. Тази арматура е допустима за налягане до максимум 6,4 МРа.

Чл. 227

Чл. 227 от правилника изисква инсталациите, които използват тръбопроводи за кислород, да бъдат оборудвани с контролно-измервателни прибори. Тези прибори трябва да следят и сигнализират налягането както в началото, така и в края на тръбопровода, за да се осигури безопасността на работния процес.

Чл. 228

Чл. 228 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че всички основни процеси, свързани с производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород, трябва да бъдат регулирани от автоматични прибори. Където е необходимо, трябва да се предвидят аварийни блокировки, които да се проверяват веднъж месечно при периодично производство или при спиране при непрекъснато производство.

Чл. 229

Чл. 229 от Правилника задължава таблата, преходните кутии и сборните кабелни сандъчета да бъдат номерирани. Освен това, всички клеми и съответстващите проводници трябва да бъдат маркирани, с цел осигуряване на безопасна работа при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород.

Чл. 230

Съгласно член 230 от Правилника № Д-01-016, сгъстеният въздух или инертния газ, използвани при работа с контролно-измервателни прибори и прибори за автоматично регулиране, трябва да бъдат очистени от масла и изсушени, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 231

Регулиращите прибори, свързани с кислорода, трябва да имат сигнализация за крайните положения. Необходимо е да се предвидят устройства, които да сигнализират за аварийни ситуации при важни машини и агрегати. Проверка на изправността на електрическата сигнализация трябва да се извършва ежедневно по време на дневната смяна.

Чл. 232

Според Чл. 232 от Правилник № Д-01-016, приборите за контрол на обзавеждането и приборите за отчитане на производството трябва да бъдат пломбирани. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с кислород.

Чл. 233

Чл. 233 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород предвижда, че на скалите на контролно-измервателните прибори трябва да има червена черта, която обозначава пределно допустимото значение на измерваната величина. Това е важно за предотвратяване на опасности и осигуряване на безопасна работа с кислород.

Чл. 234

Чл. 234 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че използването на живачни прибори трябва да се ограничава максимално. Когато все пак се използват, те трябва да бъдат снабдени с уловители или други защитни приспособления. Освен това, е необходимо да се спазват изискванията на Санитарни правила при работа с живак, както е посочено в ДВ, бр. 10 от 2.02.1959 г.

Чл. 235

Кислородът, в чисто състояние, не причинява значителна корозия на металите при определени температурни условия. За въглеродни стомани, това е в диапазона от 873 до 923 К (600 - 650°С), за легирани стомани до 1173 К (900°С), и за мед до 523 К (250°С). При температури над тези стойности, корозионните процеси започват да се проявяват.

Чл. 236

Чл. 236 от Правилника указва, че кислородът, когато е в контакт с вода, влага или замърсявания, може да предизвика сериозна корозия, особено върху въглеродните стомани. За да се предотврати корозията, е необходимо да се отстраняват замърсителите. В случаи, когато това не е технологично възможно, трябва да се използва легирана стомана за съответните възли.

Чл. 237

Чл. 237 от Правилника предвижда провеждането на редовни прегледи на апаратите и съоръженията, свързани с кислорода, за установяване на корозия. Сроковете и методиката на проверките се определят от специална инструкция, утвърдена от главния технолог. Отговорността за безопасността на металическите конструкции и апарати е възложена на механиците на кислородните производства. Правилникът съдържа и разпоредби за предотвратяване и ликвидиране на аварии и пожари, както и за даване на първа помощ.

Чл. 238

Чл. 238 от Правилник № Д-01-016 задължава спазването на изискванията на Закона за противопожарната охрана, включително глави II, III, IV и V, както и Противопожарните строителни норми, глава VI, буква "Ж". Освен това, необходимо е да се спазват и изискванията на самия правилник.

Чл. 239

Преди пускането на инсталацията в експлоатация е необходимо да се извърши оглед на машините, технологичните апарати, кислородопроводите и съоръженията. Трябва да се провери тяхната изправност и готовност за работа, както и изправността на контролно-измервателните и регулиращите прибори и арматури.

Чл. 240

Пускането на инсталацията за кислород в експлоатация трябва да следва строго определена последователност, която е описана в технологичната инструкция. Това е важно за осигуряване на безопасността по време на работа с кислорода.

Чл. 241

Член 241 от Правилника забранява експлоатацията на съдове и апарати, които имат неизправни, изключени или неправилно регулирани предпазителни клапани. Освен това, тези съдове и апарати не трябва да бъдат без отвеждащи тръби от помещенията, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на труда.

Чл. 242

Чл. 242 изисква по време на експлоатация да се следи за херметичността на апаратите и тръбопроводите, с особено внимание на фланцевите съединения и салниците на помпи и арматури. При установяване на пропуски, е необходимо да се предприемат мерки за тяхното отстраняване.

Чл. 243

Член 243 от Правилник № Д-01-016 забранява съхраняването на горими материали в производствените сгради, напълнителната рампа за кислород, рампите на складовете, във вентилационните камери и под стълбищните клетки. Тази забрана е важна за осигуряване на безопасността на труда при работа с кислород.

Чл. 244

Чл. 244 от Правилник № Д-01-016 забранява изхвърлянето на омаслени конци и парцали в производствените и спомагателните сгради, където се работи с кислород. След употребата им, те трябва да се събират и изхвърлят на безопасно място.

Чл. 245

Член 245 от Правилника за безопасността на труда предвижда, че противопожарните уреди и съоръжения трябва да бъдат разположени на места, които са лесно достъпни и осветени през нощта, за да се осигури бърз достъп до тях в случай на нужда.

Чл. 246

Чл. 246 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че пушенето в инсталацията за производство на кислород е разрешено само на специално определени места. Тези места трябва да бъдат съгласувани с органите на противопожарната охрана и да бъдат обозначени с надпис "Място за пушене". Осигуряват се сандъчета за пясък и електрически запалки за безопасност.

Чл. 247

В производствените помещения и на територията на инсталацията, където пушенето е забранено, трябва да се поставят четливи предупредителни надписи с текст "Пушенето е строго забранено".

Чл. 248

Чл. 248 от Правилника забранява използването на открит огън за загряване на замръзнали тръбопроводи и за осветление на места с пожароопасни материали. Вместо това, загряването на замръзнали тръбопроводи трябва да се извършва с гореща вода или пара. За осветление се предписва използването на взривозащитени акумулаторни фенери и помпи.

Чл. 249

Чл. 249 от Правилника указва, че пътищата, прелезите и преходите между сградите и съоръженията не трябва да бъдат блокирани или използвани за съхранение на материали и обзавеждане. Възможно е временно складиране на материали, но само след съгласуване с противопожарната охрана и на определени свободни площадки в територията на инсталацията.

Чл. 250

Входовете и преходите към хидранти, водоеми и други водоизточници трябва винаги да са свободни. На хидрантите и водоемите трябва да се поставят указателни надписи, които да позволяват бързо определяне на тяхното местоположение.

Чл. 251

Член 251 от правилника предвижда задължение за почистване на хидрантите и пътищата към тях от сняг през зимния сезон. Освен това, капаците на шахтите за хидрантите трябва да бъдат освободени от лед. В допълнение, хидрантите и крановете трябва да бъдат подготвени за зимния период, т.е. да се зазимяват.

Чл. 252

Работниците в инсталацията за производство на кислород имат задължения да познават разположението на тръбопроводи и апарати, физико-химичните свойства на веществата, пределно допустимите концентрации, безопасните методи на работа, правилата за смяната, както и местоположението на противопожарните съоръжения и телефоните на службите за безопасност.

Чл. 253

Чл. 253 от Правилник № Д-01-016 определя забрани, свързани с безопасността на труда при работа с кислород. Забраните включват оставяне на работното място без наблюдение, превишаване на допустимите норми на налягане и температура, пушене и ползване на открит огън извън определените места, пренасяне на леснозапалими течности в незатворени съдове, както и редица други забрани, свързани с безопасността и предотвратяване на пожари и взривове.

Чл. 254

В производствени помещения с кислородни компресори е необходимо вентилационните системи да са в изправност и да работят непрекъснато. В случай на неизправност или изключване на вентилацията, компресорите трябва да бъдат спрени.

Чл. 255

Ремонтът на производствени инсталации и кислородопроводи е разрешен само след предварително продухване с азот или чист въздух, за да се постигне съдържание на кислород между 19-21%. Важно е да се спазват мерките за безопасност при работа с кислород.

Чл. 256

Член 256 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че ликвидирането на аварии и пожари трябва да се извършва в съответствие с Наредба № 1 за спасителната дейност, Временна инструкция за съставяне на план за ликвидиране на аварии и настоящия правилник. Тези документи определят изискванията и процедурите, които следва да се спазват в случай на инциденти в химическата, металургичната и газопреработващата промишленост.

Чл. 257

Чл. 257 от Правилник № Д-01-016 предвижда, че за всяка инсталация за производство на кислород трябва да се разработи план за ликвидиране на аварии и пожари. Този план трябва да бъде съобразен с Временна инструкция за съставяне на план за ликвидиране на аварии в химическата, металургичната и газопреработващата промишленост. Освен това, планът трябва да бъде основно разучен и проигран.

Чл. 258

Чл. 258 от Правилника задължава началника на цеха да обяви аварийно положение при инциденти. Той трябва да осигури лекарска помощ на пострадалите, да уведоми противопожарната охрана и да подготви средства за гасене. При необходимост, цехът се спира и работниците, които не участват в ликвидирането на последствията, се извеждат. Вземат се мерки за спиране на притока на кислород, локализиране и ликвидиране на аварията с подходящи средства. Забранява се достъпът на транспортни средства до мястото на инцидента, а профилактичният надзор на съседни помещения се засилва. Други мерки се определят от отговорния ръководител в зависимост от ситуацията.

Чл. 259

Аварийното положение може да бъде отменено само след като е извършено пълно ликвидиране на аварията или пожара. Необходимо е да се проведе щателно изследване на техническото състояние на оборудването и комуникациите, както и повторен анализ за наличие на взривоопасни и опасни за здравето на хората концентрации и продукти.

Чл. 260 от Правилник № Д-01-016

При пристигане на противопожарната охрана на мястото на аварията или пожара, ръководителят по ликвидирането трябва да информира началника на противопожарното поделение за: 1. пострадалите при инцидента; 2. възможността и опасността от взрив, пожар и отравяне; 3. необходимите действия за предотвратяване на пожар и взрив, както и за локализиране и ликвидиране на последствията.

Чл. 261

Началника на дежурната смяна от противопожарната охрана, пристигнал на мястото на аварията, има следните задължения: 1. Да получи информация от ръководителя на аварийно-възстановителните работи относно обстановката. 2. Да вземе мерки за спасяване и защита на хората, ако има опасност. 3. Да осигури сили и средства за ликвидиране на евентуален пожар, възникнал вследствие на аварията.

Чл. 262

Член 262 от Правилника предвижда, че в случай на пожар по време на ликвидиране на авария, началникът на дежурна смяна от противопожарната охрана ръководи гасенето. Той е задължен да поддържа постоянна връзка с отговорния ръководител за ликвидиране на аварията и да го информира системно за напредъка на действията по гасене.

Чл. 263

Чл. 263 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород предвижда, че при гасене на пожар в кислородни станции, гасителни средства като вода, огнегасителен прах и въглероден двуокис трябва да се подават с висока интензивност, в съответствие с разчетните норми и изискванията на Противопожарните строително-технически норми.

Чл. 264

Член 264 от Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород указва, че при предоставяне на първа помощ е необходимо да се спазва Правилникът по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, който е представен в приложение Х.

Чл. 265

При злополука, пострадалите трябва да бъдат изнесени на безопасно място и незабавно да им се окаже първа помощ. След това е необходимо да се осигури квалифицирана медицинска помощ.

Чл. 266 и § 1-9 от Правилник № Д-01-016

Правилник № Д-01-016 установява изисквания за безопасност при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород. Чл. 266 задължава наличието на поне един работник, преминал курс по първа медицинска помощ на всяка смяна. Правилникът дефинира ключови термини, свързани с кислородното производство, хранилища и газофикационни станции. Забранени са дейности, противоречащи на правилника, а нарушителите подлежат на отговорност. Правилникът е основан на Кодекса на труда и други нормативни актове и влиза в сила на 1 януари 1982 г. Приложенията към правилника описват физико-химичните свойства на кислорода, методи за определяне на кислород, опасности при производствените процеси и инструкции за техническо освидетелствуване на съдовете.

§1

В Преходните и Заключителни разпоредби на Правилник № Д-01-016 се определят основни понятия, свързани с производството и употребата на кислород. "Кислородно производство" се отнася до съоръжения за разделяне на въздуха, които включват машинно и електрообзавеждане за получаване на кислород. "Хранилище" е съоръжение за съхранение на бутилки и резервоари с кислород или азот. "Газофикационна станция" е помещение с помпи и газификатори за кислород или азот. "Разпределителна инсталация" е помещение с разпределителни рампи за захранване на потребителите.

§3

Нарушителите на изискванията на правилника ще носят отговорност съгласно Кодекса на труда, Закона за административните нарушения и наказания и Наказателния кодекс. Тези разпоредби уточняват правната отговорност на лицата, които не спазват правилата за безопасност при работа с кислород.

§4

Правилникът за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород е издаден на основание на Кодекса на труда, Постановление на Министерския съвет и Инструкция на Министерския съвет, касаещи безопасността на труда. Той цели да установи реда и начина за разработване и утвърждаване на норми за безопасност в съответствие с правната рамка.

§5

Изпълнението на Правилника за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород се възлага на министерствата и другите ведомства, които осъществяват дейности, посочени в чл. 1 на правилника. Това е в съответствие с Постановление № 15 на Министерския съвет и ЦС на БПС за подобряване на охраната на труда.

§6

Цялостният контрол по охрана на труда се осъществява от профсъюзните контролни органи. Министерството на вътрешните работи управлява контрола по пожаропрофилактичните мероприятия и спазването на противопожарните правила. Техническият надзор над съдовете под налягане за кислород се осъществява от органите на държавния технически надзор. Контролът по санитарните разпоредби е в компетенцията на министерството на народното здраве.

Параграф §7

Правилникът е съгласуван с Министерството на народното здраве, Централния комитет на Профсъюза на работниците от химическата промишленост и Министерството на вътрешните работи - Централно управление "Противопожарна охрана".

§9

Правилникът влиза в сила от 1 януари 1982 г. Кислородът е безцветен газ, който е опасен при недостиг или излишък. Определянето на кислорода се извършва с различни методи, като най-разпространен е абсорбционният. Производството на кислород включва процедури, които крият рискове от експлозии и наранявания. Техническото освидетелствуване на съдовете и апаратите е задължително, с определени изисквания за изпитания. Безопасността на труда е от първостепенно значение при извършване на тези операции.