СЕМЕЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Семейният кодекс урежда отношенията, свързани с брак, родство, осиновяване, настойничество и попечителство. Той определя правата и задълженията на членовете на семейството, както и механизмите за защита на интересите на децата и членовете на семейството в различни ситуации.
Чл. 2
Семейният кодекс урежда семейните отношения на базата на основни принципи, които включват закрила на брака и семейството от държавата, равенство между мъжа и жената, доброволност на брачния съюз, особена закрила на децата, равенство на всички деца независимо от произхода им, зачитане на личността в семейството, както и уважение и подкрепа между членовете на семейството.
Чл. 3
Всеки индивид има правото да сключи брак и да създаде семейство, съобразно условията, установени в Семейния кодекс.
Чл. 4
Чл. 4 на Семейния кодекс определя, че само гражданският брак, който е сключен в съответствие с предписанията на закона, има правно действие и поражда законовите последици от брака. Религиозният обред не оказва правно влияние и не поражда правни последици.
Чл. 5
Бракът може да се сключва само с взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, което трябва да бъде дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Важно е да се уточни, че за встъпване в брак е необходима определена възраст, която е регламентирана в закона, но не е посочена в предоставения текст.
Чл. 6
Съгласно член 6 от Семейния кодекс, брак може да сключи лице, което е навършило осемнадесет години. Предишните алинеи на този член са отменени с изменения, влезли в сила от 22 декември 2023 г. Няма информация за конкретни пречки за сключване на брак в предоставения текст.
Чл. 7
Съгласно член 7 от Семейния кодекс, брак не може да сключи лице, което е свързано с друг брак, е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, или страда от сериозна болест, която представлява опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако последният е информиран за тези болести. Освен това, не могат да сключат брак помежду си роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, а също и лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.
Чл. 8
Встъпващите в брак имат правото да избират свободно общината, в която да сключат брак. Сключването на брака се извършва публично на определено от кмета на общината място. При наличие на уважителни причини, бракът може да бъде сключен и на друго място, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние.
Чл. 9
Семейният кодекс предвижда, че всеки от встъпващите в брак трябва да представи на длъжностното лице по гражданското състояние следните документи: декларация за липса на пречки за сключване на брак, медицинско свидетелство относно здравословното състояние, и декларация за осведоменост относно заболяванията на другия партньор. В случай, че бъде избран режим на имуществените отношения, се изисква обща декларация с нотариална заверка. При наличие на брачен договор, е необходимо удостоверение от нотариуса, което да съдържа информация за датата на договора и регистрационния му номер.
Чл. 10
Актът за сключване на граждански брак удостоверява встъпването на двама души в брак и отразява избрания от тях режим на имуществени отношения. В случай че не е избран такъв, се вписва законовият режим на общност. Актът се подписва от встъпващите в брак, двама свидетели и длъжностното лице, отговарящо за гражданското състояние.
Чл. 11
Бракът се счита за сключен при подписване на акта за граждански брак от встъпващите в брак и длъжностното лице. Бракът остава действителен, дори ако е сключен пред лице, което не е имало право да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, при условие че встъпващите в брак не са знаели за това.
Чл. 12
Чл. 12 от Семейния кодекс определя, че при сключване на граждански брак, всеки от встъпващите в брак трябва да декларира дали запазва своето фамилно име, приема фамилното име на съпруга си или добавя фамилното име на съпруга към своето. Допуска се фамилно име, с което единият от съпрузите е известен в обществото, да бъде прието или добавено.
Чл. 13
Чл. 13 от Семейния кодекс подчертава, че съпрузите имат равни права и задължения в рамките на брака. Това означава, че и двамата партньори са равноправни и трябва да изпълняват своите задължения и да се ползват от правата си по равно, без да има предимство на единия над другия.
Чл. 14
Семейният кодекс подчертава, че отношенията между съпрузите трябва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Това е основополагающа идея за съвместното им живеене и взаимодействие в семейството.
Чл. 15
Член 15 от Семейния кодекс предвижда, че съпрузите трябва да живеят съвместно, освен в случаи, когато важни причини налагат те да живеят разделено. Тази разпоредба подчертава значението на съвместния живот в брака, но също така признава правото на съпрузите да вземат решение за разделение при наличие на сериозни обстоятелства.
Чл. 16
Член 16 от Семейния кодекс подчертава правото на всеки съпруг да развива своята личност, да избира и упражнява професия. Това означава, че в рамките на брака, съпрузите имат право на лична свобода и независимост, което е важно за тяхното индивидуално развитие. Въпреки това, те също така носят отговорност за грижата за семейството, което предполага баланс между личната свобода и семейните задължения.
Чл. 17
Съпрузите имат задължението да осигуряват благополучието на семейството чрез взаимно разбирателство и общи усилия, като взимат предвид своите възможности, имущество и доходи. Те трябва да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. В глава четвърта се разглеждат режимите на имуществени отношения между съпрузите.
Чл. 18
Семейният кодекс предвижда три режима на имуществените отношения между съпрузите: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Законният режим на общност се прилага, когато съпрузите не са избрали режим на имуществените си отношения, както и в случай на непълнолетие или ограничена способност. Режимът на имуществените отношения се регистрира по установен ред и може да бъде променян по време на брака, като промените се отбелязват в акта за граждански брак и в регистъра.
Чл. 19
Чл. 19 от Семейния кодекс урежда процедурата за регистрация на брачните договори и приложимите законови режими в централен електронен регистър, управляван от Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината, в която е сключен гражданският брак. Промени в законовия режим или брачния договор също се регистрират. Регистърът е публичен и за справки се събират такси. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.
Чл. 20
Член 20 от Семейния кодекс гласи, че при сделки между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако в регистъра не е вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност. Това означава, че съпрузите автоматично се считат за в режим на съпружеска имуществена общност, освен ако е указано друго.
Чл. 21
Чл. 21 от Семейния кодекс определя, че вещните права, придобити по време на брака, принадлежат на двамата съпрузи, независимо от името, на което са записани. Съвместният принос може да включва средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството. Съвместният принос се предполага, докато не бъде доказано противното. Иск за липса на съвместен принос може да бъде предявен от съпруг или наследник на съпруга, както по време на брака, така и след неговото прекратяване.
Чл. 22
Чл. 22 от Семейния кодекс определя вещните права, които са лични на съпрузите. Вещните права, придобити преди брака, както и тези, получени по наследство или дарение по време на брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, които са обект на изпълнение за личен дълг на единия съпруг, когато кредиторът насочи изпълнението върху съпружеска имуществена общност. Лични са също и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, за търговска дейност, също са лични.
Чл. 23
Чл. 23 от Семейния кодекс определя, че вещните права, придобити по време на брака, са лични, ако са изцяло финансирани с лично имущество на един от съпрузите. В случай, че вещните права са придобити частично с лично имущество, то личното притежание на съпруга е пропорционалната част от придобитото, освен ако тази част не е незначителна.
Чл. 24
Съпрузите имат равни права върху общото имущество, което означава, че никой от тях не може да се разпорежда с него самостоятелно. Управлението на общото имущество може да се извършва от всеки от съпрузите, но разпореждането с него трябва да бъде съвместно. Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ от единия съпруг е оспоримо и може да бъде оспорено от другия съпруг в срок от 6 месеца до 3 години. При разпореждане с обща движима вещ, ако сделката е възмездна и е извършена без съгласието на другия съпруг, правото се придобива от третото лице, само ако не е знаело за липсата на съгласие. При безвъзмездно разпореждане или при сделки, изискващи нотариална заверка, се прилага същата оспоримост, както за недвижимите вещи.
Чл. 25
Чл. 25 от Семейния кодекс позволява на всеки от съпрузите да сключва сделки за разпореждане с личното си имущество, както с трети лица, така и с другия съпруг. Това включва и разпореждане със семейното жилище, което е лична собственост на един от съпрузите.
Чл. 26
Чл. 26 от Семейния кодекс предвижда, че разпореждането със семейното жилище, което е лична собственост на единия съпруг, изисква съгласието на другия съпруг, освен ако те имат друго жилище в обща собственост или лична собственост. При липса на съгласие, разпореждането може да бъде извършено с разрешение на районния съдия, при условие че това не е в ущърб на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Чл. 27
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, но може да бъде прекратена и по съдебен ред по време на брака при важни причини. Съпрузите могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор, което също води до прекратяване на общността. Изпълнението върху вещ, принадлежаща на съпружеската имуществена общност, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ. Общността се прекратява и с влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.
Чл. 28
Според Чл. 28 от Семейния кодекс, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Въпреки това, съществуват условия, при които може да се определи по-голям дял на един от съпрузите. Тези условия могат да включват принос към придобиването на имуществото, нуждите на децата, или особени обстоятелства, свързани с разпределението на имуществото.
Чл. 29
Чл. 29 от Семейния кодекс предвижда, че при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото са предоставени родителските права над ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. Съпругът, на когото са предоставени родителските права, получава също така движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата. Освен това, съдът може да определи по-голям дял от имуществото на единия съпруг, ако неговият принос в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Чл. 30
При развод всеки от съпрузите има право на част от стойността на вещите, придобити по време на брака, ако е допринесъл за тяхното придобиване. Искът може да се предяви и преди развода при опасност за интересите на съпруга или децата. Правилото важи и за определени случаи по чл. 22, ал. 3.
Чл. 31
Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до една година след прекратяване на брака или съпружеската имуществена общност. Исковете по чл. 29, ал. 1 и 2 могат да се предявяват до една година след влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.
Чл. 32
Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задълженията, поети за тези нужди. В раздел III от Семейния кодекс се обсъжда режимът на разделност на имуществото.
Чл. 33
Член 33 от Семейния кодекс посочва, че правата, придобити от съпрузите по време на брака, са лично притежание на всеки от тях. При прекратяване на брака по исков ред, всеки съпруг има право на част от стойността на имуществото, придобито от другия съпруг, в зависимост от приноса му в различни форми, включително труд, финансови средства, грижи за децата и работа в домакинството.
Чл. 34
Член 34 от Семейния кодекс указва, че при разпореждане със семейното жилище се прилага член 26, който вероятно засяга условията и правата на съпрузите относно ползването и управлението на общото имущество. Тази разпоредба подчертава необходимостта от спазване на установените правила при подобни действия.
Чл. 35
Съгласно чл. 35 от Семейния кодекс, когато единият съпруг предостави на другия своя вещ за ползване, при отсъствие на друга уговорка, ползващият дължи само плодовете, които са налични към момента на писменото им поискване. Това означава, че задълженията, произтичащи от ползването на вещта, се ограничават до конкретно определени условия и срокове, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 36
Чл. 36 от Семейния кодекс указва, че разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задълженията, поети за текущите нужди на семейството. Текстът също така въвежда понятието за договорен режим, свързан с брачния договор.
Чл. 37
Според Семеен кодекс, встъпващите в брак имат правото да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор. Такъв договор може да бъде сключен само от дееспособни лица и е допустимо да се сключва и по време на брака. Съдържанието на брачния договор следва да уточнява имуществените отношения между съпрузите, като може да включва разпоредби относно собствеността, задълженията и правата на всеки от съпрузите.
Чл. 38
Брачният договор регулира имуществените отношения между съпрузите и може да включва права върху имуществото, начините на управление, разходите, издръжката на съпрузите и децата, както и последиците при развод. Договорът не може да променя статута на предбрачно имущество и не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. При липса на уредба, се прилага законовият режим на общност.
Чл. 39
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка. Ако договорът прехвърля право на собственост или учредява вещно право върху недвижим имот, той трябва да бъде заверен от нотариус в района на имота. Договорът има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, ако е сключен по време на брака. Ако е сключен преди брака, вписването става след получаване на удостоверение за граждански брак. При сключване на брачен договор по време на брака, се прави отбелязване в акта за граждански брак и договорът се регистрира по установения ред.
Чл. 40
Брачният договор започва да действа от момента на сключване на брака, а ако е сключен по време на брака, действието му е от деня на подписването или от друга определена дата. Не могат да се засягат права на трети лица, придобити преди сключването на договора.
Чл. 41
Чл. 41 от Семейния кодекс предвижда, че изменението на брачния договор трябва да бъде извършено в същата форма, в която е сключен. Също така, по отношение на третите лица се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 2.
Чл. 42
Брачният договор може да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на изискванията на закона или противоречи на добрите нрави. Основанията за недействителност включват липса на съгласие, неправилно изразено волеизявление, или ако договорът е сключен под влияние на заблуда, заплаха или принуда. В случай на недействителност, договорът не произвежда правни последици, освен ако не е предвидено друго в закона.
Чл. 43
Чл. 43 от Семейния кодекс урежда правилата относно брачния договор. Според (1) се прилагат общите правила за недействителността на договорите. Чл. 43 (2) уточнява, че унищожаването на брачния договор има действие за в бъдеще, и в такъв случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят избор, се прилага законовият режим на общност.
Чл. 44
Според Семеен кодекс, бракът може да бъде прекратен по три основни начина: 1) със смъртта на единия от съпрузите, 2) с унищожаването на брака и 3) с развод. В случай на обявена смърт на единия съпруг, бракът се прекратява автоматично, без необходимост от допълнителни действия от страна на живия съпруг.
Чл. 45
Според Семейния кодекс, бракът може да бъде унищожен при определени условия. Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението. В случай, че обявеният за умрял съпруг се окаже жив, прекратеният брак не може да бъде възстановен.
Чл. 46
Бракът може да бъде унищожен при определени условия, посочени в член 46 от Семейния кодекс. Първо, ако при сключването му са нарушени разпоредбите на член 6 и 7, и второ, ако съгласието за брак е било дадено под заплаха с тежка и непосредствена опасност за живота, здравето или честта на лицето или неговите близки. За да бъде призната унищожаемостта на брака, трябва да бъде постановено решение от съда, и никой не може да се позовава на това, докато такова решение не е взето.
Чл. 47 от Семеен кодекс
Унищожаването на брака води до правни последици, които включват: 1. Бракът се счита за недействителен от момента на сключването му, освен ако законът предвижда друго. 2. Правата и задълженията на съпрузите, произтичащи от брака, се прекратяват. 3. Децата, родени от унищожения брак, запазват правния си статус и права. 4. Имуществени въпроси, произтичащи от брака, могат да се решават по реда на общото право.
Чл. 48
Член 48 от Семейния кодекс определя, че унищожаването на брака има действие за в бъдеще. Предположението за бащинство важи и за деца, заченати или родени по време на унищожения брак. Разпоредбите, касаещи последиците от развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията с децата, се прилагат и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака се счита за вината при развода.
Чл. 49
Съгласно член 49 от Семейния кодекс, всеки от съпрузите има право да поиска развод, ако бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът е задължен да насочва съпрузите към помирение чрез медиация или други средства за доброволно разрешаване на конфликта. При произнасянето на решението за развод, съдът може да определи вината за разстройството на брака, ако това е поискано от някой от съпрузите. Освен това, съпрузите могат да постигнат споразумение относно последиците от развода, което съдът утвърдява, след като се увери, че интересите на децата са защитени. Съдът може да поиска становище от дирекция 'Социално подпомагане'.
Чл. 50
Съгласно чл. 50 от Семейния кодекс, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, съдът допуска развода, без да е необходимо да се изследват мотивите за прекратяване на брака. Това означава, че ако двамата съпрузи са единодушни в решението си да се разведат, съдът приема тяхното желание без допълнителни разисквания относно причините за развода.
Чл. 51
При развод по взаимно съгласие, съпрузите трябва да представят споразумение, което да урежда местоживеенето на децата, родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и други въпроси, свързани с развода. Съдът проверява споразумението, за да се увери, че интересите на децата са защитени. Ако споразумението е недостатъчно, съдът дава срок за корекция, а при неуспех, отхвърля искането за развод. При промяна на обстоятелствата, може да се иска изменение на условията.
Чл. 52
Съгласно Чл. 52 от Семейния кодекс, правото на развод не се наследява. Низходящите наследници или родителите на ищеца могат да продължат производството, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да докажат основателността на иска, основан на виновното поведение на преживелия съпруг. Искът ще бъде отхвърлен, ако съдът установи, че преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
Чл. 53
След развода, съпругът има правото да възстанови фамилното си име, което е носил преди брака. Тази възможност е предвидена в Семейния кодекс и предоставя на бившите съпрузи правото да се върнат към предишната си идентичност, ако желаят.
Чл. 54
След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят правата, произтичащи от завещания, направени преди развода. Тази последица настъпва и когато разводът е установен по закон. Изключение прави, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания остават в сила след развода.
Чл. 55
Чл. 55 от Семейния кодекс регламентира възможността за отмяна на дарения, направени от съпруг по време на брака, след развода. Отмяната може да се осъществи в случаи, посочени в гражданските закони или ако е предвидена в договора за дарение или в брачния договор. Важно е да се отбележи, че предоставянето на семейното жилище след развода също е обект на правни разпоредби, които трябва да се спазват.
Чл. 56
Чл. 56 от Семейния кодекс регламентира условията за ползване на семейното жилище при развод. Когато жилището не може да се ползва поотделно, съдът предоставя ползването на единия съпруг, ако той има жилищна нужда. При наличие на ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването. Ако жилището е собственост на единия съпруг, ползването може да бъде предоставено на другия, който упражнява родителските права. При собственост на близки на единия съпруг, ползването може да бъде предоставено за срок до една година. Ползването се прекратява при отпадане на жилищната нужда или при сключване на нов брак. Съдът взема предвид интересите на децата и други обстоятелства при предоставянето на ползването. Всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването при изменение на обстоятелствата.
Чл. 57 от Семеен кодекс
Брачният договор предоставя на страните възможността да определят условията на своя брак, включително разпределението на имуществото, правата и задълженията на всеки от съпрузите, както и условията за ползване на семейното жилище. Той може да предвиди специфични клаузи относно наемните отношения при развод, което да осигури по-голяма яснота и защита на интересите на страните. Брачният договор може да предвиди и условия, при които наемът за жилището да бъде определен по различен начин от стандартните разпоредби на закона.
Чл. 58
Чл. 58 от Семейния кодекс посочва, че разпоредбите относно родителските права (чл. 54 - 57) се прилагат, освен ако в брачния договор не е уговорено нещо различно. Това означава, че родителските права и задължения след развода могат да бъдат регулирани по начин, предвиден в брачния договор, ако такъв е сключен.
Чл. 59
Чл. 59 от Семейния кодекс регламентира процедурата при развод, касаеща отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. При развод по взаимно съгласие, съпрузите решават въпросите относно децата, а съдът утвърджава споразумението. При липса на съгласие, съдът служебно определя при кого от родителите ще живеят децата, кой ще упражнява родителските права и режима на личните отношения. Размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот, подобни на тези преди развода. Съдът взема предвид интересите на децата, като оценява възпитателските качества на родителите, полаганите грижи и желанието на децата. При необходимост, съдът може да определи настаняване при близки или в приемно семейство. Съдебните решения могат да бъдат преразглеждани при промяна на обстоятелствата.
Чл. 60
Произходът от бащата се определя от раждането и може да бъде оспорен само при определени условия. Баща на детето е мъжът, който е признал детето или е установен по съдебен ред. Оспорването на произхода от бащата може да бъде направено от детето, от майката, от мъжа, посочен в акта за раждане, или от мъжа, който твърди, че е баща. Съпругът на майката и съпругът на мъжа, който оспорва произхода, също могат да бъдат призовани като страни по делото. Произходът от бащата не може да бъде оспорен, ако е установен с акт за раждане.
Чл. 61 от Семейния кодекс
Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено по време на брака или в рамките на триста дни след прекратяването му. Ако детето е родено след прекратяването на брака, но след встъпване в нов брак, за баща се счита новият съпруг. Предположенията за бащинство не важат при обявено отсъствие или смърт на съпруга, ако детето е родено след триста дни от последното известие. Правилата се прилагат и при асистирана репродукция.
Чл. 62
Съпругът на майката, майката, детето или трето лице, което твърди, че е биологичен баща, могат да предявят иск за оспорване на бащинството. Искът може да бъде предявен в различни срокове в зависимост от обстоятелствата, при които е узнато раждането или факти, опровергаващи бащинството. Съдът взема предвид интереса на детето при решаване на спора.
Чл. 63
Чл. 63 от Семейния кодекс урежда правилата за оспорване на бащинство. При оспорване, страните, които се призовават, са майката, детето и съпругът. Ако оспорването идва от втория съпруг, се призовава и първият съпруг. Освен това, лице, което твърди, че е биологичен баща, също може да бъде страна в исковете за оспорване на бащинство.
Чл. 64
Всеки родител има право да припознае своето дете, включително заченати и починали деца с низходящи. Родител, навършил шестнадесет години, също може да извърши припознаване.
Чл. 65
Припознаването на дете се извършва с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с нотариално заверена декларация. Заявлението може да бъде подадено и чрез управителя на лечебното заведение, където е родено детето. Длъжностното лице е задължено да уведоми другия родител, детето (ако е навършило 14 години) и Дирекция "Социално подпомагане" в срок от 7 дни след извършването на припознаването.
Чл. 66
Чл. 66 от Семейния кодекс регламентира процедурите за оспорване на припознаването на дете. Родителят или детето, навършило 14 години, могат да оспорят припознаването с писмено заявление в срок от три месеца след уведомлението. Дирекция 'Социално подпомагане' също може да оспори припознаването в интерес на детето. Ако не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. При оспорване, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. Дете, което е малолетно, може да оспори припознаването до една година след навършване на пълнолетие или узнаване на припознаването. Освен това, всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете, може да оспори припознаването в срок от една година от узнаването му, като искът трябва да се съедини с иск за установяване на произход. Прокурорът също може да оспори припознаването в защита на обществения интерес в едногодишен срок от узнаването.
Чл. 67
Припозналият има право да иска унищожаване на припознаването в определени случаи: при грешка или измама в срок от една година от припознаването, при заплашване в срок от една година от прекратяване на заплашването, и при недееспособност в срок от една година от придобиване на дееспособността.
Чл. 68
Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от детето, от бащата или от майката. Като ответник по иска се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 69
Съгласно член 69 от Семейния кодекс, произходът от бащата може да бъде установен чрез иск, който може да бъде предявен от майката в срок от три години след раждането на детето или от самото дете в срок от три години след навършване на пълнолетието. В случай, че искът се предявява от детето, майката също трябва да бъде призована.
Чл. 70
Когато съдът уважи исковете за установяване на произход, той служебно определя при кой родител ще живее детето, как ще се упражняват родителските права, какъв режим на лични отношения ще имат детето и родителите, а също така и как ще бъде осигурена издръжката на детето. Прилагането на тези мерки става съгласно чл. 59 от Семейния кодекс.
Чл. 71
Съгласно член 71 от Семейния кодекс, иск за установяване на произход не може да бъде предявен, нито припознаване да бъде извършено, преди да бъде оборен наличният произход, установен с акта за раждане. Оборването може да се извърши с исков ред, предположението по член 61 или чрез припознаване. Освен това, двата иска могат да бъдат съединени.
Чл. 72
Наследниците нямат право да предявяват искове по глава 72 от Семейния кодекс, но могат да продължат делото по иск, предявен от наследодателя. Искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу наследниците на починалия родител.
Чл. 73
Сроковете, посочени в глава седма на Семейния кодекс, се прилагат автоматично и не могат да бъдат спирани, прекъсвани или възстановявани. Глава седма се отнася до родството, което включва права и съребрена линия.
Чл. 74
Семейният кодекс определя две основни категории родство: родство по права линия и родство по съребрена линия. Родството по права линия включва връзката между лица, от които едното произхожда от другото, докато родството по съребрена линия се отнася до лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно от друго.
Чл. 75
Чл. 75 от Семейния кодекс определя начина на изчисляване на роднинските връзки. Според (1) между двама роднини по права линия степените се определят от поколенията, а според (2) при роднини по съребрена линия степените се изчисляват от единия роднина до общия родоначалник и от него до другия роднина.
Чл. 76
Член 76 от Семейния кодекс определя родството по сватовство между съпрузите и техните роднини. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство на другия съпруг и неговите роднини. Степента на родството по сватовство се определя чрез събиране на степените на родство между съпрузите и техните роднини. Съпругите на братя или съпрузите на сестри са роднини по сватовство от втора степен. Това родство има правно значение само в предвидените от закона случаи и се прекратява с прекратяването на брака.
Чл. 77
Според Семейния кодекс, осиновяване може да се извърши само за лица, които не са навършили 18 години. Близнаци се осиновяват заедно, но по изключение могат да бъдат осиновени поотделно, ако не са намерили осиновители за 6 месеца и интересите им налагат това. Братя и сестри също се осиновяват заедно, при наличие на емоционална връзка, която се оценява от психолог с помощта на Дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 78
Чл. 78 от Семейния кодекс предвижда, че осиновител може да бъде дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Важен аспект е, че между осиновителя и осиновеното дете трябва да има разлика във възрастта, която да осигурява подходяща семейна среда за детето.
Чл. 79
Съгласно Чл. 79 от Семейния кодекс, осиновяващият трябва да бъде най-малко с 15 години, но не повече от 50 години по-възрастен от осиновявания. При осиновяване от двама съпрузи, изискването за възрастова разлика важи само за единия от тях. Няма възрастова разлика, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване от баба и дядо, или от роднина по съребрена линия от трета степен. Забранено е осиновяването между роднини.
Чл. 80
Член 80 от Семейния кодекс забранява осиновяването между роднини по права линия и между братя и сестри. Дядо и баба могат да осиновят внука си при определени условия, като съдът изслушва и другите дядо и баба. При осиновяване на внук от дядо и баба по майчина и бащина линия, съдът изисква становище от дирекция "Социално подпомагане" и решава с оглед интересите на детето.
Чл. 81
Чл. 81 от Семейния кодекс определя, че осиновяване може да бъде извършено само от съпрузи, и забранява осиновяване на същото лице втори път, освен ако не е прекратено предходното осиновяване. Съпругът на осиновителя не попада под тези забрани.
Чл. 82
Пълно осиновяване е допустимо при вписване в информационната система. Изключенията включват осиновяване от съпруг на дете на съпруга, осиновяване на внуци и осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен. Не се изисква вписване в системата за настойници или попечители и за семейства на роднини, при които детето е настанено по съдебен ред. Проучването на тези лица се извършва от дирекция 'Социално подпомагане'.
Чл. 83
Чл. 83 от Семейния кодекс предвижда създаването на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, която ще бъде поддържана от Министерството на труда и социалната политика. Системата ще съдържа информация за деца, които могат да бъдат осиновени, желаещите да осиновят, техните предпочитания, както и данни за процедурите и обстоятелствата, свързани с осиновяването. Достъп до данните в системата ще имат определени длъжностни лица и членове на съветите по осиновяването. Министърът на труда и социалната политика ще определи реда за функциониране на системата и условията за социални проучвания, проверки, обучения и предоставяне на информация.
Чл. 84
Чл. 84 от Семейния кодекс определя процедурите за вписване на деца в информационната система по чл. 83, ал. 1, когато те са настанени по административен ред съгласно Закона за закрила на детето. Вписването се извършва от дирекция 'Социално подпомагане' в срок от 7 дни след настаняване или след даване на съгласие за осиновяване. Процедурите включват издаване на заповеди, подаване на молби до съда и изискване на становища от органи по настойничеството. Важно е да се отбележи, че вписването може да бъде оспорвано и отказите също подлежат на обжалване.
Чл. 85
Чл. 85 от Семеен кодекс предвижда, че Министерството на труда и социалната политика ще създаде и поддържа електронна платформа за кандидатстване за пълно осиновяване на деца. Тази платформа ще бъде част от Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Редът за кандидатстване чрез платформата ще бъде определен в наредбата по чл. 83, ал. 4.
Чл. 86
Чл. 86 от Семейния кодекс регламентира процедурата за пълно осиновяване. Лицата, желаещи да осиновят дете, трябва да кандидатстват чрез електронната платформа за разрешение за вписване в информационната система. Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване за оценка на годността на кандидата и издава удостоверение за годност, ако осиновяваното дете има местопребиваване в чужбина. Вписването в системата се извършва от Министерството на труда и социалната политика, а отказът за вписване може да бъде оспорен. Разрешението за вписване се издава за срок от две години.
Чл. 87
Лицето, което желае да осинови дете, трябва да информира дирекция "Социално подпомагане" за всяка промяна в обстоятелствата, които са важни за издаването на разрешението за осиновяване. При съществена промяна на обстоятелствата, разрешението може да бъде отнето след ново социално проучване. Отнемането на разрешението може да бъде оспорено по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Министерството на труда и социалната политика извършва отбелязване и заличаване на измененията в информационната система по заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 88
Съгласно Чл. 88 от Семейния кодекс, Министерството на труда и социалната политика, заедно с Агенцията за социално подпомагане, са задължени да предприемат мерки за защита на личните данни в информационната система и платформата, свързани с осиновяването. Тези изменения в закона влизат в сила от 22.12.2023 г.
Чл. 89
Според член 89 от Семейния кодекс, осиновяването изисква съгласие от осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, както и от самия осиновяван, ако е навършил 14 години. Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането. Родителите на осиновявания могат да дават съгласие, дори ако са непълнолетни. Съгласие не се изисква от малолетни или поставени под запрещение. При пълно осиновяване, дирекция "Социално подпомагане" информира лицата за последиците от осиновяването, докато при непълно осиновяване разяснението се извършва от съда. Лицата, даващи съгласие, трябва да представят декларация с нотариална заверка, удостоверяваща, че съгласието не е обвързано с материална облага.
Чл. 90
Член 90 от Семейния кодекс регламентира процедурата по осиновяване, като предвижда изслушване на осиновявания, който е под 14 години, от съда, в съответствие с Закона за закрила на детето. Освен това, определени лица трябва да дадат мнение относно осиновяването, включително настойник или попечител, родители на малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, както и съпрузите на осиновяващия и осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.
Чл. 91
Член 91 от Семейния кодекс определя начините, по които съгласията по чл. 89 и мнението на лицата по чл. 90 могат да бъдат дадени пред съда. Съгласието може да бъде дадено лично, с нотариална декларация или чрез особен пълномощник. Осиновяваният трябва да даде съгласието си лично пред съда. При пълно осиновяване, родителят и осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в определени случаи. Писменото съгласие от родителите на осиновявания се дава с декларация по образец, съгласно новата наредба, в сила от 22.12.2023 г.
Чл. 92
Родителят има право да оттегли предварително даденото съгласие за пълно осиновяване, като подаде заявление с нотариална заверка на подписа. Това трябва да стане преди подаването на молба за осиновяване или даването на съгласие от осиновяващия. Заявлението се подава до дирекция "Социално подпомагане" с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.
Чл. 93
Съгласно Семеен кодекс, осиновяване без съгласие на родителя е допустимо при определени условия. Първо, когато родителят не полага грижи за детето и не осигурява издръжка, или отглежда детето по вреден начин. Второ, ако детето е настанено в социална услуга и родителят не е поискал прекратяване на настаняването в рамките на 6 месеца. Трето, дори и родителят да е поискал прекратяване на настаняването, осиновяване без съгласие е възможно, ако условията за връщане на детето не са изпълнени поради неоказване на съдействие от страна на родителите или липса на подходящо семейство. В случаите на осиновяване без съгласие, родителят трябва да бъде призован за изслушване от съда.
Чл. 94
Чл. 94 от Семейния кодекс описва създаването и функционирането на Съвета по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане. Председател на съвета е директорът на дирекцията, а членовете включват юрист, лекар, педагог, психолог и ръководител на социална услуга. Съветът заседава ежеседмично и решенията се приемат с мнозинство от две трети. Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на съвета, а членовете получават възнаграждение за участието си в заседанията.
Чл. 95
Чл. 95 от Семейния кодекс урежда процедурата за определяне на подходящи осиновяващи след вписването на дете в информационната система. В срок от един месец Съветът по осиновяване определя осиновяващи, като взема предвид техните предпочитания и интересите на детето. Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява първия подходящ осиновяващ и му предоставя доклад за детето. Осиновяващият има един месец да подаде молба за осиновяване, а ако откаже или не подаде молба, се уведомява следващият подходящ осиновяващ. Отказът се отбелязва в информационната система. В случай на липса на подходящи осиновяващи, дирекцията предприема мерки, определени в наредбата.
Чл. 96
Чл. 96 от Семейния кодекс регламентира процедурата за подаване на молба за осиновяване. Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по местонахождението на дирекцията. Осиновяващият, родителите на осиновявания или осиновяваният, ако е навършил 14 години, могат да подадат молба за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3, а молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
Чл. 97
Чл. 97 от Семейния кодекс регламентира процедурата по разглеждане на молби за осиновяване от окръжния съд. Съдът трябва да разгледа молбата в открито заседание при закрити врата в срок от 14 дни след постъпването й. За целта съдът изисква доклад от дирекция "Социално подпомагане" и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. След изслушването на прокурора, съдът се произнася с мотивирано решение. Осиновяването е допустимо само ако е в интерес на осиновявания. Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща на общината по постоянния адрес на осиновителя и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане. В случай, че осиновителят е чужденец, уведомленията се изпращат на Столичната община и Министерството на правосъдието.
Чл. 98
Чл. 98 от Семейния кодекс регламентира правото на обжалване на решенията по осиновяване. Осиновяващият, родителите на осиновявания, осиновяваният и прокурорът могат да обжалват решението пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяването му. Ако осиновяваният е навършил 14 години, той има право да обжалва лично. След постъпване на жалбата, съдът се произнася в 14-дневен срок в открито заседание при закрити врата, като решението е окончателно.
Чл. 99
Чл. 99 от Семейния кодекс уточнява, че разпоредбите от чл. 77 до 98 се прилагат и за осиновяване на деца, които имат обичайно местопребиваване в Република България, както и за осиновяване от чужденци, които също имат обичайно местопребиваване в страната. Тази разпоредба подчертава важността на местопребиваването при осиновителния процес.
Чл. 100
Съгласно Чл. 100 от Семейния кодекс, осиновяването може да бъде пълно или непълно. Пълното осиновяване е задължително в три случая: когато осиновяваният е дете на неизвестни родители, когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване и в определени случаи по чл. 93, ал. 2 и 3. В останалите ситуации осиновяването може да бъде както пълно, така и непълно, в зависимост от съгласието на определени лица, посочени в чл. 89.
Чл. 101
При пълно осиновяване между осиновения и осиновителя, както и между осиновителя и неговите роднини, възникват права и задължения, които са равносилни на тези между роднини по произход. В същото време, правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство остават в сила. Съдът нарежда съставянето на нов акт за раждане, в който осиновителят е вписан като родител, а актът се издава от съответното длъжностно лице по гражданското състояние.
Чл. 102
При непълно осиновяване правата и задълженията възникват само между осиновения и осиновителя, като родителските права преминават към осиновителя. Рождените родители запазват правата и задълженията си към осиновения и неговите низходящи, но дължат издръжка, ако осиновителят не може да я осигури. Рождените родители не наследяват осиновения.
Чл. 103
При осиновяване на дете от съпруг на родител, правата и задълженията между родителя и неговите роднини остават запазени спрямо осиновения и неговите низходящи. Член 103, алинея 1 от Семейния кодекс подчертава, че осиновяването не променя тези отношения. Важно е да се отбележи, че алинея 2 от същия член е отменена и няма приложение.
Чл. 104
Чл. 104 от Семейния кодекс регламентира наблюдението на дирекция "Социално подпомагане" след пълното осиновяване, което продължава три години. Осиновителите и осиновеният имат право на социални услуги както по време на процедурата за осиновяване, така и след нея, като се взема предвид докладът на социалния работник.
Чл. 105
Чл. 105 от Семейния кодекс позволява на осиновителите, осиновените над 18 години, техните низходящи и съпрузите им да искат информация за произхода на осиновените от окръжния съд. Съдебното заседание по искането е при закрити врата, а родителите по произход на осиновения се уведомяват без негово присъствие. Решението на съда може да бъде обжалвано от молителя и протестирано от прокурора. Държавните органи и местните власти са задължени да предоставят информация, свързана с осиновяването, на поискалите я.
Чл. 105а
Чл. 105а от Семейния кодекс предвижда, че посредничество относно произхода на осиновени лица може да извършва юридическо лице с нестопанска цел, което е получило разрешение от министъра на труда и социалната политика. Разрешението се издава за срок от две години и условията за издаването и отнемането му ще бъдат определени с наредба на министъра. Посредничеството се извършва по искане на лица, получили съдебно решение, и включва консултиране и подпомагане на срещи между осиновеното лице и родителите по произход.
Чл. 106
Осиновяването може да бъде прекратено от окръжния съд при унищожаемост поради нарушение на определени членове от Семейния кодекс или при наличието на тежко провинение, което разстройва отношенията между осиновителя и осиновения. Иск за унищожаване може да бъде предявен от различни страни в специфични срокове. Съдът изисква становище от дирекция "Социално подпомагане" и прокурорът може да поиска прекратяване в защита на обществения интерес. Осиновяването може да бъде прекратено и по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, при определени условия.
Чл. 107
Съгласно Семеен кодекс, осиновяването може да бъде прекратено при пълно осиновяване по искане на осиновения, неговите родители, настойника или дирекция "Социално подпомагане" при смърт на осиновителите и ако това е в интерес на осиновения. При непълно осиновяване, осиновяването се прекратява при смърт на осиновителя или осиновения, но преживелият наследява.
Чл. 108
Чл. 108 от Семейния кодекс предвижда, че ако настъпи смърт на осиновителя или осиновения по време на процеса за прекратяване на осиновяването, делото може да продължи от наследниците на ищеца. Ако съдът уважи иска за прекратяване, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
Чл. 109
Съгласно Чл. 109 от Семейния кодекс, действието на осиновяването спира с неговото прекратяване. В раздел V се разглеждат особени правила, свързани с международното осиновяване, което предполага специфични условия и процедури, различни от тези за вътрешно осиновяване.
Чл. 110
Дете с обичайно местопребиваване в България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, само ако са изчерпани възможностите за осиновяване в страната и е вписано в регистъра. Осиновяването на българско дете с местопребиваване в чужбина се извършва съгласно законодателството на съответната държава.
Чл. 111
Лице, което има обичайно местопребиваване в чужбина, може да осинови дете с обичайно местопребиваване в България, при условие че е вписано в регистъра. Изключение правят случаите, предвидени в чл. 82, ал. 2. Важно е също, че такова лице не може да осиновява, ако страната, в която пребивава, не признава българските съдебни решения за осиновяване.
Чл. 112
Чл. 112 от Семейния кодекс определя функциите на Министерството на правосъдието като централен орган по международните осиновявания, съгласно Хагската конвенция. Министърът на правосъдието ръководи дейността по международните осиновявания, контролира акредитираните организации и издава наредби за водене на регистрите. При осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в България, министърът удостоверява съответствието с Хагската конвенция. В случай на нарушения на правата на осиновения в срок от две години, министърът уведомява компетентните органи. Когато няма вписани подходящи осиновяващи, министърът предприема съответните мерки.
Чл. 113
Чл. 113 от Семейния кодекс на Република България предвижда създаването на регистри, свързани с осиновяването. Министерството на правосъдието води: 1) регистър на деца, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина; 2) регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, желаещи да осиновят български деца; 3) регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в България, желаещи да осиновят деца от чужбина; 4) публичен регистър на акредитирани организации за посредничество при международно осиновяване. Съветът по осиновяване уведомява Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра, ако в определен срок не са подадени молби за осиновяване. Има специални условия за деца над 7 години, деца с увреждания и братя и сестри. Такси за вписване в регистрите се определят от Министерския съвет.
Чл. 114
Съветът по международно осиновяване, създаден при Министерството на правосъдието, има за задача да разглежда кандидатурите за осиновяване и да определя подходящи осиновяващи. Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно и взема решения с мнозинство от две трети. Членовете на съвета получават възнаграждение за участието си в заседанията. Съветът трябва да разгледа кандидатурите в срок от 60 дни след вписването на децата в регистъра, спазвайки установените критерии.
Чл. 115
Съветът по международно осиновяване извършва редица важни функции, свързани с международното осиновяване. Той предлага на министъра на правосъдието подходящи осиновяващи, изразява мнение по молби за осиновяване на деца с обичайно местопребиваване в чужбина и прави предложения за издаване на разрешения. Освен това, съветът предоставя становища и препоръки относно международните осиновявания и може да предложи отнемане на разрешение на акредитирана организация.
Чл. 116
Чл. 116 от Семейния кодекс определя условията за посредничество при международно осиновяване. Само акредитирани организации, които са юридически лица с нестопанска цел и са получили разрешение от министъра на правосъдието, могат да извършват такова посредничество. Чуждестранни организации също могат да действат в България, но чрез клон, който трябва да получи разрешение от министъра. Министърът на правосъдието е отговорен за издаването и отнемането на разрешенията, както и за условията на работа на акредитираните организации.
Чл. 117
Чл. 117 от Семейния кодекс регламентира процедурата по даване на съгласие за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в България. Съгласието се дава от Министъра на правосъдието или упълномощено от него лице, след предложение от Съвета по международно осиновяване. Отказ за съгласие може да се даде при установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето, или при съществени нарушения в процедурата. В случай на отказ, Съветът прави ново предложение. За даване на съгласие се заплаща такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 118
Съгласно Чл. 118 от Семейния кодекс, след получаване на съгласие по Чл. 117, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд, където делото се разглежда по реда на Чл. 97. Решението на съда може да се обжалва съгласно Чл. 98.
Чл. 119
Чл. 119 от Семейния кодекс регламентира правото на министъра на правосъдието да поиска прекратяване на осиновяване при наличие на основания по чл. 106, ал. 1 и 7. Искът за прекратяване се предявява, ако решението на българския съд за осиновяване не е признато в приемащата държава.
Чл. 120
Член 120 от Семейния кодекс предвижда, че министърът на правосъдието е отговорен за предприемането на мерки за защита на личните данни. Това означава, че той трябва да осигури подходящи механизми и процедури, които да гарантират защитата на личната информация на гражданите, свързана със семейни и правни въпроси.
Чл. 121
За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието. Разрешението се издава за срок от 5 години. За разглеждане на заявлението се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет. Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване.
Чл. 122
Всеки родител носи родителски права и задължения за ненавършилите пълнолетие деца, независимо от брачното им състояние. Родителите имат равни права и задължения, а съпругът на родителя е задължен да съдейства при изпълнението на тези задължения.
Чл. 123
Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители, както заедно, така и поотделно. Когато един от родителите действа сам, той трябва да уведоми другия. Упражняването на тези права и задължения трябва да бъде по общо съгласие, а при разногласие родителите могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд, който решава спора след изслушване на родителите и при необходимост - на детето. Решението на съда подлежи на обжалване.
Чл. 124
Чл. 124 от Семейния кодекс определя правата и задълженията на децата и родителите. Децата имат право на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, както и на лични отношения с родителите си, освен ако съдът не е постановил друго. При разногласия, децата могат да се обърнат към дирекция "Социално подпомагане" или, ако са над 14 години, да заведат дело в районния съд. Децата са задължени да уважават и помагат на своите родители и близки, а пълнолетните деца трябва да се грижат за своите възрастни или болни родители.
Чл. 125
Чл. 125 от Семейния кодекс регламентира правата и задълженията на родителя относно грижите за детето. Родителят е задължен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, както и за неговото образование и интереси. Той трябва да формира възгледите на детето и да осигури образованието му, съобразявайки се с нуждите и наклонностите на детето, с цел то да израсте като самостоятелна и отговорна личност. Забранено е използването на насилие и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Родителят трябва да осигури постоянен надзор над малолетното дете и подходящ контрол над поведението на непълнолетното.
Чл. 126
Според член 126 от Семейния кодекс, родителите и ненавършилите пълнолетие деца обикновено живеят заедно, освен ако не съществуват важни причини за отделно живеене. В случай че детето бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд може да постанови неговото връщане по искане на родителя, след като изслуша детето. Определението на съда може да бъде обжалвано пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Ако съдът определи важни причини за отделно живеене, той отказва връщането на детето и уведомява дирекция "Социално подпомагане" за предприемане на мерки за закрила.
Чл. 127
Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат споразумение относно местоживеенето, родителските права и издръжката на детето, което може да бъде утвърдено от районния съд. При липса на споразумение, съдът решава спора и може да определи привременни мерки в интерес на детето. Спорът за пътуване на дете в чужбина попада под същите разпоредби, като родителите трябва да постигнат съгласие или да се обърнат към съда.
Чл. 127а
Чл. 127а от Семейния кодекс регламентира въпросите, свързани с пътуването на деца в чужбина и издаването на необходимите документи. Решението се взима с общо съгласие на родителите. При липса на съгласие, спорът се решава от районния съд по местоживеенето на детето. Производството започва по молба на един от родителите, а съдът може да изслуша другия родител и да събира доказателства. Съдът има право да допусне предварително изпълнение на решението. Съществува и забрана за напускане на страната на дете, което е изложено на риск от извеждане, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1862.
Чл. 127б
Чл. 127б от Семейния кодекс урежда процедурата за налагане на забрана за напускане на страната на дете при риск от незаконно извеждане. Искането може да бъде подадено от родител, настойник или попечител, а съдът разглежда случая, като изслушва другия родител. Съдебното решение може да забрани напускането на детето за срок до една година, с възможност за обжалване пред окръжния съд. При необходимост, забраната може да бъде отменена, ако рискът е отпаднал.
Чл. 128
Дядото и бабата имат право да поискат от районния съд да определят мерки за лични отношения с внука, ако това е в интерес на детето. Също така, детето има право да иска подобни мерки. В случай че родителят не може да упражнява режима на лични отношения поради отсъствие или заболяване, бабата и дядото могат да осъществяват този режим.
Чл. 129
Чл. 129 от Семейния кодекс предвижда, че родителите могат самостоятелно да представляват малолетните си деца и да дават съгласие за правните действия на непълнолетните деца, когато това е в интерес на детето. В случай на конфликт между интересите на родителя и на детето, се назначава особен представител, който да защитава правата на детето.
Чл. 130
Родителите имат задължението да управляват имуществото на детето с грижа и в негов интерес. Доходите от имуществото могат да се използват за нуждите на семейството, а разпореждането с недвижими имоти и ценни вещи изисква разрешение от районния съд, при условие че не противоречи на интересите на детето. Дарения и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни, освен в определени случаи. За непълнолетни, които са встъпили в брак, се прилага само ограничение по чл. 6, ал. 4.
Чл. 131
Чл. 131 от Семейния кодекс предвижда, че когато поведението на родителя е опасно за детето, районният съд може да ограничи или отнеме родителските права. Съдът може да възложи упражняването на правата на друго лице и при необходимост да промени местоживеенето на детето или да го настани извън семейството. Мерките се прилагат и в случаи, когато родителят не може да упражнява правата си поради продължителна болест или други обективни причини.
Чл. 132
Член 132 от Семейния кодекс предвижда случаи, при които родителят може да бъде лишен от родителски права. Това може да се случи в особено тежки случаи, посочени в член 131, или когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му осигурява издръжка. В случай на лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и настанява детето извън семейството.
Чл. 133
Производството за ограничаване и лишаване от родителски права може да бъде инициирано от другия родител, прокурора или дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд, където детето има настоящ адрес. По делото се изслушват прокурорът, представител на социалната дирекция и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска. Съдът може да определи временно мерки в интерес на детето, като взема предвид мнението на социалната дирекция. Определението на съда не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.
Чл. 134
Съгласно член 134 от Семейния кодекс, при ограничаване на родителски права или настаняване на детето извън семейството, съдът е задължен да определи издръжката на детето, ако такава не е била присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето, в съответствие с чл. 59, ал. 8. Съществува възможност за промяна на мерките и възстановяване на родителските права в зависимост от променените обстоятелства.
Чл. 135
Член 135 от Семейния кодекс регламентира възможността съдът да изменя мерките, свързани с родителските права, при промяна на обстоятелствата. Родителят, който е бил лишен от родителски права, може да поиска тяхното възстановяване, ако основанието за лишаване вече не е налице.
Чл. 136
Съдът е задължен да уведоми общината по постоянния адрес на родителя при случаи на лишаване от родителски права, възстановяване на права или промяна на тези права. В допълнение, съдът изпраща копие от решението на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която следва да предприеме подходящи мерки, включително предлагане на настойничество или попечителство, ако е необходимо.
Чл. 137
Чл. 137 от Семейния кодекс определя правата и задълженията на лицата, на които са възложени грижи за дете. Тези лица не придобиват родителски права, но имат право да вземат решения за запазване на живота и здравето на детето без съгласие на родителите. При настаняване на детето по съдебен ред, лицата имат право и задължение да живеят с него и да осъществяват действия за защита на личните права на детето, свързани със здравето, образованието и гражданското му състояние. При административно настаняване действията се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 138 Семеен кодекс
В производствата, свързани с родителските права, детето трябва да бъде изслушано в съответствие с условията, определени в чл. 15 от Закона за закрила на детето. Това означава, че при вземането на решения, касаещи детето, неговото мнение и чувства трябва да бъдат взети предвид, като се осигури подходяща среда за изслушване.
Чл. 138а
Чл. 138а от Семейния кодекс регламентира задълженията на дирекция "Социално подпомагане" относно докладите и становищата, свързани с контактите между родители и деца. Дирекцията може да поиска от доставчиците на социални услуги да предоставят подкрепа при осъществяване на тези контакти, особено в случай на конфликт между родителите. Съдът може да определи задължителни социални услуги за родителите, самостоятелно или заедно с детето, по предложение на дирекцията.
Чл. 139
Според Чл. 139 от Семейния кодекс, правото на издръжка се предоставя на лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от собственото си имущество. Това означава, че лицето има право да получава финансова подкрепа от други лица, които имат задължение да осигурят издръжка.
Чл. 140
Съгласно Чл. 140 от Семейния кодекс, лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от предходния ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. При наличие на няколко лица от един и същи ред, задълженията между тях се разпределят според възможностите им, а ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите дължимото, заедно със законната лихва.
Чл. 141
Съгласно Чл. 141 от Семейния кодекс, лицето, задължено да плаща издръжка, трябва да я предоставя в определен ред на следните лица: деца и съпруг, родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри, както и на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен. Размерът на издръжката не е указан в текста, но се предполага, че той трябва да бъде определен в зависимост от нуждите на получателя и възможностите на задълженото лице.
Чл. 142
Размерът на издръжката за ненавършилите пълнолетие деца се определя на базата на нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Минималната издръжка на едно дете е установена на една четвърт от минималната работна заплата.
Чл. 143
Всеки родител е задължен да осигурява условия за живот на детето си, съобразно своите възможности и материално състояние. Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо от тяхната работоспособност или наличието на имущество. Издръжката се дължи и когато детето е настанено извън семейството. Съдът може да определи добавка към издръжката за покриване на изключителни нужди на детето, по искане на родител или лице, на което са възложени грижи за детето.
Чл. 144
Родителите са задължени да осигуряват издръжка на своите пълнолетни деца, които учат редовно в средни и висши учебни заведения, до навършване на 20 години за средно образование и 25 години за висше образование. Издръжката е задължителна, ако децата не могат да се издържат сами и родителите имат възможност да я предоставят без значителни затруднения.
Чл. 145
Невиновният съпруг при развод има право на издръжка, която може да се дължи до три години след прекратяването на брака, освен ако не е уговорен по-дълъг срок. Съдът може да удължи срока за издръжка, ако получаващият е в особено тежко състояние и задълженият може да я дава без затруднения. Правото на издръжка прекратява, когато бившият съпруг встъпи в нов брак.
Чл. 146
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно и при забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство, съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 147
Член 147 от Семейния кодекс постановява, че отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен, което означава, че такъв отказ не произвежда правни последици. Освен това, съществува забрана за прихващане на дългове, свързани с издръжката, което подсигурява правото на лице да получава издръжка без възможност за нейното компенсиране с други дългове.
Чл. 148
Член 148 от Семейния кодекс забранява прихващането на вземания със задължения за издръжка. Това означава, че лицата не могат да компенсират дългове, които имат към други лица, с вземания, които имат за задължения за издръжка, включително и за издръжка, дължима за минало време.
Чл. 149
Съгласно член 149 от Семейния кодекс, издръжка за минало време може да се иска за период, който не надвишава една година преди подаването на иска. Това означава, че лицето, което иска издръжка, може да предяви иск за издръжка за времето, което е изтекло до момента на подаване на иска, но само за последната година.
Чл. 150
Чл. 150 от Семейния кодекс предвижда, че при настъпване на нови обстоятелства, присъдената издръжка или добавката към нея могат да бъдат изменени или прекратени. Това означава, че ако се променят условията, при които е определена издръжката, лицето, което я получава, може да загуби правото си на нея.
Чл. 151
Чл. 151 от Семейния кодекс урежда условията, при които лице не може да търси издръжка. Лицето, което е извършило тежко провинение срещу длъжника за издръжка, не може да иска такава, освен в случаите на деца до 16 години. Лишеният от родителски права остава задължен да издържа детето си, но не може да иска издръжка от него, ако е лишен поради виновно поведение.
Чл. 152
Държавата изплаща издръжка на ненавършили пълнолетие български граждани, когато длъжникът е неизправен и няма доходи или имущество за принудително изпълнение. Издръжката се определя в съдебното решение, но не може да надвишава максималния размер, определен със Закона за държавния бюджет. Плащането започва от първото число на месеца след установяването на условията за изплащане. Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената издръжка с лихва. Държавата е присъединен взискател за платената издръжка и таксите се събират директно от длъжника.
Чл. 153
Настойничество се учредява над малолетни с неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и над непридружени малолетни чужденци в България. Попечителство се учредява над непълнолетни в аналогични ситуации. Лицата, които знаят за необходимост от настойничество или попечителство, трябва незабавно да уведомят съответните органи, а в случая на деца - и дирекция "Социално подпомагане". Уведомлението трябва да се направи в 7-дневен срок, ако детето е настанено в социална услуга.
Чл. 154
Кметът на общината или определено от него длъжностно лице е органът, който отговаря за настойничеството и попечителството. Учредяването на настойничество и попечителство се извършва по ред, определен от закона, с цел защита на интересите на непълнолетни или лица, които не могат да се грижат за себе си.
Чл. 155
Органът по настойничеството и по попечителството е задължен да назначи настойнически съвет или попечител в срок от 30 дни след получаване на съдебно решение за запрещение или лишаване от родителски права, или след узнаване за смъртта на родителя. При уведомление по чл. 153, ал. 3, органът незабавно проверява и при наличие на основания назначава настойнически съвет в същия срок. Задължително се изслушва детето и се взема становище от дирекция "Социално подпомагане", а при учредяване на попечителство върху лице с ограничено запрещение се изслушва и самият запретен.
Чл. 156
Чл. 156 от Семейния кодекс урежда процедурата за назначаване на настойник и попечител за малолетни или лица под пълно запрещение. Настойникът се назначава от органа по настойничеството на база писмено съгласие на роднини и близки, които образуват настойнически съвет. За непридружени малолетни чужденци може да се назначи настойник без настойнически съвет, при условие че лицето е пълнолетно и пребивава законно в страната. Преценката за най-добрия интерес на детето се извършва от дирекция "Социално подпомагане". Настойникът удостоверява липсата на пречки с официален документ или декларация.
Чл. 157
Член 157 от Семейния кодекс определя, че органът по настойничеството и по попечителството назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата, посочени в член 156, които са дали писмено съгласие. Въпреки това, съществуват определени пречки, които могат да възпрепятстват назначаването на тези лица, но те не са конкретно посочени в предоставения текст.
Чл. 158
Член 158 от Семейния кодекс определя ограниченията за членство в настойнически съвет, попечители и заместник-попечители. Лица, които не могат да заемат тези позиции, са недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления. Освен това, установяването на съдимостта на лицата се извършва служебно от органа по настойничеството и попечителството.
Чл. 159
Чл. 159 от Семейния кодекс предвижда, че преди назначаването на настойник или попечител, органът по настойничеството и попечителството взема охранителни мерки за защитата на личността и имуществото на лицето, което ще бъде поставено под настойничество или попечителство. Той извършва опис на имуществото и може да възложи временно изпълнение на настойнически или попечителски функции на определено лице. При учредяване на настойничество или попечителство над дете, органът може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки за закрила.
Чл. 160
Чл. 160 от Семейния кодекс регламентира правомощията на органа по настойничеството и попечителството да извършва промени в настойническия съвет, когато това е необходимо за защита интересите на малолетния или на лицето под пълно запрещение. Членовете на съвета могат да бъдат сменени и по тяхно искане. Процедурата включва вземане на мнението на близките на лицето, което е под настойничество или попечителство, както и прилагане на разпоредбите на чл. 155, ал. 3 за ненавършилите пълнолетие.
Чл. 161
Чл. 161 от Семейния кодекс предвижда, че действията на органа по настойничеството и попечителството, както и отказите да се учреди настойничество или попечителство, могат да се обжалват от заинтересованите лица или прокурора пред районния съд. Дирекция "Социално подпомагане" също има право да обжалва в случаи, касаещи деца. Решението на районния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 162
Чл. 162 от Семейния кодекс предвижда, че органът по настойничеството и попечителството оказва съдействие на настойника и попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато лицето, поставено под настойничество или попечителство, е дете, дирекция "Социално подпомагане" също оказва такова съдействие.
Чл. 163
Настойникът е задължен да осигури на лицето, поставено под настойничество, подходящо местоживеене, освен ако не съществуват важни причини за отделно живеене. Ако лицето се отклони от определеното местоживеене, настойникът има право да поиска от районния съд връщането му. Съдебното решение може да бъде обжалвано пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на лицето се осъществява по административен ред.
Чл. 164
Настойникът на малолетен или поставен под запрещение има правата и задълженията да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Дейността на настойника е почетна, а правата и задълженията му са регламентирани в съответните членове на Семейния кодекс.
Чл. 165
Настойникът управлява имуществото на лицето под настойничество с грижата на добър стопанин и в интерес на лицето. Той е длъжен да уведоми органа по настойничеството за значителното имущество, придобито след учредяване на настойничеството, в срок до един месец. Настойникът трябва да внася паричните средства на лицето под настойничество в банка в 7-дневен срок от получаването им, като за несвоевременно внесени суми дължи законна лихва. При разпореждане с имущество на лицето под настойничество, настойникът трябва да приложи мнението на настойническия съвет към молбата за разрешение.
Чл. 166
Съветниците играят важна роля в подкрепата на настойника и заместник-настойника, като следят за благосъстоянието на малолетния и уведомяват органите по настойничеството за проблеми. Те участват в отчетността на настойника и могат да предлагат освобождаване на него. Освен това, настойническият съвет изразява мнение относно осиновяването на дете под настойничество.
Чл. 167
Според Чл. 167 от Семейния кодекс, лицето, поставено под попечителство, живее при попечителя, освен ако не е настанено по друг начин, определен от закона. Попечителят притежава права, определени в Чл. 163, ал. 2. Заместник-попечителят е задължен да изразява мнение при случаи на осиновяване на лицето, поставено под попечителство от попечителя.
Чл. 168
Чл. 168 от Семейния кодекс определя, че дейността на попечителя е почетна. Освен това, се прилагат правилата от чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 и за попечителя. Паричните средства на лицето, поставено под попечителство, трябва да се внасят на негово име в банка.
Чл. 169
Чл. 169 от Семейния кодекс определя ролята на заместник-настойника, който замества настойника при възпрепятстване или конфликт на интереси. В тези случаи, органът по настойничеството може да назначи особен представител. Заместник-настойникът има право да предлага освобождаване на настойника. Правилата важат и за заместник-попечителя.
Чл. 170
Чл. 170 от Семейния кодекс определя, че органът по настойничеството и попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника. Той има правото да спира действията на настойника и да изисква извършването на определени действия, след като се консултира с настойническия съвет. Същите правила важат и за попечителя.
Чл. 171
Чл. 171 от Семейния кодекс описва задълженията на настойника и попечителя относно отчетността на тяхната дейност. Настойникът е длъжен да представя годишен отчет до края на февруари, както и при освобождаването си или при поискване от органа по настойничеството. Попечителят също е задължен да дава обяснения при поискване. Органът по настойничеството проверява отчетите и може да изисква отстраняване на нередности. При неизпълнение на задълженията, настойникът и попечителят могат да бъдат глобени. Също така, районният съд може да издаде изпълнителен лист за неотчетени суми.
Чл. 172
С навършване на четиринадесет години настойничеството се прекратява и органът по настойничеството назначава попечител и заместник-попечител. До момента на назначаването им, дейността продължава да се изпълнява от настойника. При преминаване от пълно към ограничено запрещение, до назначаването на попечител, дейността също се изпълнява от настойника.
Чл. 173
Член 173 от Семейния кодекс определя, че настойникът или попечителят на дете с неизвестни родители е ръководителят на социалната услуга, в която детето е настанено. За непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, настойникът е ръководителят на съответната услуга. Настойник на съпруг под запрещение е неговият дееспособен съпруг, а при липса на такъв - родителите, освен ако те не са неизвестни или починали. В случаите на настойничество не се образуват настойнически дела. Настойникът може да бъде освободен, ако интересите на лицето под запрещение изискват това, в такъв случай се назначава настойнически съвет.
Чл. 173а
Детето, което е поставено под настойничество или попечителство, притежава правата, определени в чл. 124, ал. 1 и 3 от Семейния кодекс. Тези права осигуряват защита и благосъстояние на детето в условията на настойничество или попечителство.
Чл. 174
Чл. 174 от Семейния кодекс предвижда, че при назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, те се вписват в регистър, който се води от органа по настойничеството и попечителството по постоянния адрес на лицето, поставено под настойничество или попечителство. В случаите, описани в чл. 173, ал. 2 и 3, вписването става по заявление на съпруга или родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или попечител.
Чл. 175
Длъжностни лица, които извършат или допуснат нарушения по чл. 83-88 и чл. 95 от Семейния кодекс, както и на свързаните с тях нормативни актове, подлежат на наказание с глоба от 1000 до 2000 лв., освен ако деянието не е престъпление. При повторно извършване на същото деяние, глобата е от 2500 до 5000 лв.
Чл. 176
Член 176 от Семейния кодекс определя реда за установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени длъжностни лица от Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика. Наказателните постановления се издават от същите министри или от упълномощени от тях лица. Процесът на установяване на нарушенията и обжалването на наказателните постановления се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
§2
Параграф §2 дефинира термина "повторно" в контекста на Семейния кодекс, като посочва, че това е нарушение, извършено в срок от една година след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
§3
Семейният кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 41 от 1985 г. и последно изменян и допълван до бр. 59 от 2007 г., се отменя с настоящия параграф. Всички изменения и поправки, направени в него, губят сила.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс уточнява, че правилата относно имуществените отношения между съпрузите важат и за имуществата, придобити в заварени бракове. Освен това, съпрузите в заварени бракове имат възможност да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор, съгласно разпоредбите на кодекса.
§5
Параграф §5 определя условията за изплащане на издръжка от държавата до определяне на максимален размер на присъдената издръжка от закона за държавния бюджет. Държавата изплаща присъдената издръжка, но не повече от 80 лв., както за нови, така и за висящи дела. Изплащането на издръжка, присъдена на основание отменените разпоредби, се прекратява от първия ден на месеца след влизането в сила на новия кодекс.
Параграф §6
Създаването на Националната електронна информационна система и регистъра по чл. 85 от Семейния кодекс трябва да бъде извършено в срок до една година от влизането в сила на кодекса. До момента на създаването на регистъра по чл. 85, лицата, желаещи да осиновят дете с пълно осиновяване, ще бъдат вписвани в регистрите по чл. 57б от отменения Семеен кодекс.
§7
Съгласно параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс, в срок от един месец след влизането в сила на кодекса, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е задължена да предостави на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище.
§8
Родител, чие дете е настанено в специализирана институция без определен срок или повече от година, трябва да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила в срок от три месеца след влизането в сила на новия кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" е задължена да уведоми родителя в срок от един месец и, ако не може да го намери, да постави съобщение. При неизпълнение на задължението, детето ще бъде вписано в регионалния регистър, а осиновяването ще се извърши без съгласие на родителя.
§9
В Кодекса на международното частно право, чл. 84, ал. 3 и ал. 4 са направени следните изменения: В ал. 3 се уточнява, че когато осиновяваният е с обичайно местопребиваване в България, е необходимо съгласие от министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият също има такова местопребиваване. В ал. 4 се заличават термините "български или чужд гражданин".
§10
С измененията в Гражданския процесуален кодекс, направени с параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Семейния кодекс, се заменя терминът "възходящи" с "родители" в чл. 327, ал. 1, изречение първо. Това изменение цели да уточни и актуализира терминологията, свързана с роднинските отношения в правния контекст.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс изменя чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, като добавя след думата "наказва" фразата "с лишаване от свобода до една година или". Тази промяна цели да уточни санкцията, предвидена за определени престъпления, свързани със семейните отношения.
§12
В Преходните и заключителни разпоредби към Семейния кодекс се предвиждат изменения и допълнения в Закона за гражданската регистрация. В чл. 25 се добавя нова алинея, която утвърджава образеца на личния регистрационен картон със заповед на министъра на регионалното развитие. В чл. 50, ал. 1 се уточнява, че срокът за предоставяне на препис е три дни. В чл. 53 се добавя нова точка 6, която касае режима на имуществените отношения, а предишните точки 6, 7, 8 и 9 се преномерират.
§13
В Закона за закрила на детето се добавят нови разпоредби. В член 45 се въвежда нова алинея 13, която предвижда глоба за длъжностни лица, които не изпълнят задължения по член 27, алинея 2. Глобата е от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно. В член 46, алинея 3 се добавя референция към новата алинея 13.
§14 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за българските документи за самоличност е добавено ново изречение в чл. 76, т. 9, което гласи, че при разногласие между родителите спорът ще се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс. Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Семейния кодекс.
§15
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност се правят изменения, свързани с брачните договори. В чл. 25, ал. 4 е добавено изречение, което изисква брачният договор при сключване на граждански брак да се представя за вписване при получаване на удостоверение за брак. В чл. 28а, ал. 1, т. 4 е уточнено, че се включват и брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс.
§16
В преходните и заключителни разпоредби към Семейния кодекс се извършва промяна в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Конкретно, в член 15, алинея 7 на този закон, думите "чл. 74 - 76" се заменят с "чл. 131, 132 и 134". Тази промяна е част от редица изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в различни издания от 1958 г. до 2009 г.
§17
В Закона за наследството, чл. 5, ал. 3, думите "чл. 62" се заменят с "чл. 102". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 22 от 1949 г. и последващи изменения.
§18
Семейният кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 юни 2009 г. и е печатен с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила на 15 септември 2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г. и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето влизат в сила от 01.01.2011 г. след обнародването им в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: параграфи 1, 16, 20, 29 и други влизат в сила от деня на обнародването; параграф 102, т. 1, 2 и 6 влизат в сила от 1 март 2011 г.; параграфи 22, т. 1, § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59 влизат в сила от 1 юли 2011 г.; параграф 107, т. 15, буква "б" влиза в сила от 30 септември 2011 г.
§19
Параграф §19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г., позволява на българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, вписани в регистъра по отменения Семеен кодекс, да участват в осиновителната процедура по новия кодекс, без да се прилага чл. 84, ал. 3 от Кодекса на международното частно право. Тази възможност е валидна до изтичане на срока на разрешението им за вписване в регистъра. Осиновяващите, които не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., имат право да кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс.
§20
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс постановява, че разрешенията за вписване в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс за български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина са валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът на тези разрешения не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г.
§21
Параграф §21 регламентира довършването на започналите съдебни производства по чл. 53д, ал. 1 от отменения Семеен кодекс. След влизането в сила на съдебното решение по чл. 53д, ал. 4 от отменения кодекс, детето трябва да бъде вписано в регистъра, предвиден в чл. 83, ал. 2 от настоящия Семеен кодекс. Разпоредбата влиза в сила от 01.10.2009 г.
§ 22
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Семейния кодекс предвижда, че висящите преписки за изплащане на присъдена издръжка, образувани преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани при новите условия и ред, установени от Семейния кодекс.
§ 24
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 октомври 2009 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.
§ 26
Семейният кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Изключенията са: § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г. В допълнение, има заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2012 г.
§16
Министерският съвет и министрите трябва да приведат подзаконовите нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила. Заключителните разпоредби се отнасят и за измененията в Закона за младежта, обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.
Параграф §55
Параграф §55 от Семейния кодекс указва, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнително, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който е обнародван в "Държавен вестник" бр. 74 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§40
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Също така се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за социалните услуги, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2019 г.
§42
Параграф §42 определя условията за прилагане на определени членове от Семейния кодекс до закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца. Тези разпоредби включват: прилагане на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 за деца настанени в такива домове; участие на ръководителите на домовете в Съвета по осиновяване; задължения на дирекция "Социално подпомагане"; прилагане на чл. 173, ал. 1 и правото на ръководителите на домове да правят искания по Закона за хората с увреждания.
§ 45
Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс влиза в сила от 1 юли 2020 г., с някои изключения. Определени разпоредби, включително параграфи и членове, влизат в сила по различни дати: някои от 1 януари 2019 г., а други от 1 януари 2021 г. Някои членове влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс указва, че лицата, при които обстоятелствата, даващи основание за иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са настъпили преди влизането в сила на закона, могат да предявят съответните искове в срок, който започва да тече от момента на влизането в сила на закона.
§33
Създаването на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца е предвидено да бъде осъществено до 1 януари 2025 г. До внедряването на новата система, ще продължат да функционират съществуващите системи за осиновяване. Всички данни от тези системи ще бъдат прехвърлени към новата платформа. След прехвърлянето, децата, вписани в старата система, автоматично ще бъдат вписани и в новата. Регионалните дирекции за социално подпомагане трябва да информират осиновяващите лица за промените в закона и необходимостта от ново съгласие за вписване в новата система.
§34
Националната електронна информационна система за деца, които могат да бъдат осиновени, и Регистърът на лицата, желаещи да осиновят, ще бъдат поддържани до въвеждането на новата Национална електронна информационна система за пълно осиновяване. Министерството на труда и социалната политика е задължено да уведомява Агенцията за социално подпомагане за датата на внедряване на системата.
§35
Срокът за осиновяване на дете, което служебно се вписва в Националната електронна информационна система, започва да тече от момента на първото му вписване в регистъра на регионалната дирекция за социално подпомагане, съгласно чл. 113, ал. 2.
§39
В 6-месечен срок от влизането в сила на Семейния кодекс, министърът на труда и социалната политика, в съгласие с министъра на правосъдието, е задължен да издаде наредба по чл. 83, ал. 4. До момента на издаването на новата наредба, ще се прилага действащата подзаконова нормативна уредба, при условие че тя не противоречи на закона.
§40
Срокът за вписване на дете в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, съгласно чл. 93, ал. 2, започва да тече от датата на настаняването на детето по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, включително в случаите, когато настаняването е извършено преди влизането в сила на Семейния кодекс.
§ 44
Параграф §44 от Семейния кодекс определя, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 41 и 42, които ще влязат в сила от 1 януари 2025 година. Допълнително, се споменава относимият регламент (ЕС) 2018/1862, който касае Шенгенската информационна система в контекста на полицейското и съдебното сътрудничество.
