НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наказателно-процесуалният кодекс определя процедурата за извършване на наказателното производство с цел разкриване на престъпления, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Той осигурява защита на гражданите и юридическите лица от престъпни посегателства и съдейства за предотвратяване на престъпления и укрепване на законността.
Чл. 2
Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България и Европейската прокуратура, освен ако Регламент (ЕС) 2017/1939 предвижда друго. Кодексът важи и при изпълнение на съдебни поръчки от друга държава, при спазване на договор или условия на взаимност.
Чл. 3 НПК
Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) влизат в сила и се прилагат за предстоящи процесуални действия в незавършени наказателни производства. Това означава, че новите правила важат независимо от статуса на производството към момента на тяхното влизане в сила.
Чл. 4 НПК
Наказателното производство в България може да бъде образувано дори ако съществува наказателно производство или влязла в сила присъда от друга държава, която не е призната в България. Влязлата в сила присъда не може да бъде изпълнена от българските органи. Но ако съществува международен договор, който предвижда друго, разпоредбите на чл. 4 от НПК не важат.
Чл. 5
Чл. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че спрямо лица с имунитет, наказателната юрисдикция на България се прилага съобразно международното право. Освен това, основният принцип на наказателното правораздаване е, че то се осъществява само от съдилищата.
Чл. 6
Правораздаването по наказателни дела в България се извършва единствено от съдилища, установени с Конституцията на Република България. Не се допуска съществуването на извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела.
Чл. 7
Съдебното производство е основен елемент в наказателния процес, докато досъдебното производство служи за подготовка на делото. Съдебните заседатели играят важна роля в състава на съда, като допринасят за справедливото разглеждане на делата.
Чл. 8
Според Чл. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс, в определени случаи и по установен ред, съдебните заседатели участват в състава на съда и имат равни права със съдиите. Това подчертава важността на тяхната роля в съдебния процес.
Чл. 9
В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, които са назначени по установения ред. Това подчертава независимостта на тези органи в процеса на разследването и съдебното производство, осигурявайки справедливост и законност.
Чл. 10 НПК
Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи действат независимо и се ръководят единствено от закона. Всички граждани имат равенство в наказателното производство, което гарантира справедливост и недискриминация.
Чл. 11
Чл. 11 от Наказателно-процесуалния кодекс установява принципа на равенство на всички граждани, участващи в наказателното производство. Забраняват се всякакви ограничения на правата или привилегии на гражданите, основани на различни лични характеристики, като раса, пол, религия и други. Съдът, прокурорът и разследващите органи са задължени да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички.
Чл. 12
Съдебното производство по НПК е състезателно, което означава, че страните в него имат равни процесуални права. Това равенство е основополагающе, освен ако самият кодекс не предвижда изключения.
Чл. 13
Член 13 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда задължение за съда, прокурора и разследващите органи да предприемат мерки за разкриването на обективната истина в пределите на тяхната компетентност. Обективната истина трябва да се разкрива по начин и със средства, определени в самия кодекс.
Чл. 14
Чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решения на базата на вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Те трябва да се ръководят от закона. Освен това, доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила, което гарантира, че всяко доказателство ще бъде оценявано индивидуално в контекста на делото.
Чл. 15
Обвиняемият има право на защита, като на него и на участниците в производството се предоставят всички необходими процесуални средства за защита на правата и законните интереси. Съдът, прокурорът и разследващите органи са задължени да разяснят процесуалните права на лицата и да им осигурят възможност за тяхното упражняване. Пострадалият също получава необходимите средства за защита на своите права и интереси.
Чл. 16
Според Чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс, обвиняемият се счита за невинен, докато не бъде доказана вината му с влязла в сила присъда. Този принцип е основополагающ за правото на защита и защитава личността на обвиняемия, като гарантира, че всяко лице е невинно, докато не се установи противното. Неприкосновеността на личността е важен аспект на правото, който осигурява защита срещу произволни действия и нарушения на правата на индивидите.
Чл. 17
Чл. 17 от Наказателно-Процесуалния кодекс регламентира мерките за принуда спрямо гражданите, участващи в наказателното производство. Според алинея 1, мерки за принуда могат да се вземат само в предвидените от кодекса случаи. Алинея 2 уточнява, че никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда, а прокурорът има право да нареди задържане за довеждане пред съда. Алинея 3 задължава съответния орган незабавно да уведоми лице, посочено от задържания, а алинея 4 предвижда уведомяване на Министерството на външните работи, ако задържаният е чужд гражданин. Накрая, алинея 5 подчертава задължението на съда, прокурора и разследващите органи да освободят всяко лице, което е било незаконно лишено от свобода.
Чл. 18
Съгласно Чл. 18 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решения, основавайки се на доказателствени материали, които те лично събират и проверяват. Изключение от това правило се допуска само в случаите, предвидени в самия кодекс.
Чл. 19
Наказателното производство по принцип се извършва устно, освен в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Публичността на съдебните заседания е основен принцип, който осигурява прозрачност в процеса на правосъдието.
Чл. 20 НПК
Съгласно Чл. 20 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в самия кодекс. Това означава, че принципът е откритост на съдебния процес, като изключенията от него са строго регламентирани.
Чл. 21
Наказателното производство в България се води на български език. Лица, които не владеят български, имат право да използват родния си или друг език, като в такива случаи се назначава преводач, за да се осигури правилното протичане на производството.
Чл. 22
Съдът е задължен да разглежда и решава делата в разумен срок. Прокурорът и разследващите органи трябва да осигурят провеждането на досъдебното производство в установените срокове. Делата с обвиняеми, задържани под стража, и делата с непълнолетни обвиняеми имат предимство пред останалите дела.
Чл. 23
Член 23 от Наказателно-процесуалния кодекс определя задължението на компетентния държавен орган да образува наказателно производство, когато са налице условията, предвидени в закона. Наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването. Основанията, които изключват образуването на наказателно производство, както и основанията за прекратяването му, са уточнени в съответните разпоредби на кодекса, но не са посочени в предоставения текст.
Чл. 24 НПК
Наказателното производство може да бъде спряно в определени случаи, включително когато деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия, изтичане на давност, смърт на дееца или продължително разстройство на съзнанието. Също така, ако има незавършено производство или в случай на административно нарушение, производството може да бъде прекратено. Важно е да се отбележи, че производството не се прекратява, ако обвиняемият направи искане за продължаване.
Чл. 25
Наказателното производство може да бъде спряно при определени условия, като например ако обвиняемият е в краткотрайно разстройство на съзнанието, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило на разкриването на обективната истина, или ако деецът има имунитет. Също така, производството може да се спре, ако е направено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, ако за същото деяние е приключило административнонаказателно производство, или ако престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Освен това, производството може да бъде спряно, докато се чака отговор на молба за международна правна помощ.
Чл. 26
Съгласно Чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, при престъпления, извършени в съучастие, наказателното производство може да бъде спряно за един или няколко обвиняеми, ако това не затруднява разкриването на обективната истина. Това правило се прилага само когато не са налице условията за разделяне на производството. Функцията на съда в съдебното производство е да осигури справедлив и обективен процес, като разглежда доказателствата и издава съдебни актове.
Чл. 27
Съдът ръководи производството след внасяне на обвинителния акт от прокурора или подаване на тъжба от пострадалия. Той решава всички въпроси по делото. В досъдебното производство съдът упражнява правомощията, определени в особената част на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 28 НПК
Съдът разглежда наказателните дела в различни състави в зависимост от предвиденото наказание за престъплението. За престъпления с наказание до 5 години лишаване от свобода, делото се разглежда от един съдия. При наказания над 5 години, съставът включва един съдия и двама съдебни заседатели. За наказания не по-малко от 15 години, съставът е от двама съдии и трима съдебни заседатели. При въззивни дела, съдът заседава в състав от трима съдии, а при касационни дела - също в състав от трима съдии. В специфични случаи, съдът може да заседава в състав от петима съдии.
Чл. 29 НПК
Съдебният секретар не може да участва в състава на съда, ако е имал предишно участие по делото, било то като съдия, прокурор, защитник, обвиняем, свидетел или друг. Също така, ако е свързан с участниците по делото, например като близък роднина или съпруг, или ако има предубедено отношение или интерес от изхода на делото, той също не може да участва.
Чл. 30
Съгласно чл. 30 от Наказателно-процесуалния кодекс, лицата, посочени в чл. 29, нямат право да участват в съдебно заседание като съдебни секретари. Това правило е част от по-широкия ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар, с цел да се осигури безпристрастност и справедливост в съдебния процес.
Чл. 31 НПК
Чл. 31 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира правилата за отводи на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар. Те са задължени да направят самоотвод в определени случаи, а страните могат да искат отводи до началото на съдебното следствие. Отводите и самоотводите трябва да бъдат мотивирани, а съдът разглежда основателността им в тайно съвещание.
Чл. 32
Съгласно Чл. 32 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът постановява три основни типа актове: присъда, която се издава при решаване на въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия; решение, когато се разглеждат жалби и протести или искания за възобновяване на делото; и определение в останалите случаи. В постановяването на актовете участват председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава, които могат да издават разпореждания.
Чл. 33 НПК
Съдебните актове се постановяват в тайно съвещание, като съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието. Съдебните заседатели изказват мнението и гласуват преди съдиите, а председателят на състава се изказва последен. Произнасянето става с обикновено мнозинство, а всеки член може да заяви особено мнение, което трябва да бъде мотивирано. Определенията и разпорежданията на съда се обявяват устно и се вписват в протокола. Съдебните актове се изготвят като електронен документ и подписват с квалифициран електронен подпис, а при необходимост от подписи на страни, се изготвят и на хартиен носител.
Чл. 34
Член 34 от Наказателно-процесуалния кодекс определя задължителните реквизити на всеки акт на съда, който включва данни за времето и мястото на издаването, наименованието на съда, номера на делото, имената на членовете на състава, прокурора и съдебния секретар, мотиви, диспозитив и подписи. Раздел II разглежда подсъдността на наказателните дела, които са подсъдни на районния и окръжния съд като първа инстанция.
Чл. 35 НПК
На районния съд са подсъдни всички наказателни дела, освен тези, които са подсъдни на окръжния съд. Окръжният съд разглежда дела за определени престъпления, изброени в чл. 35, ал. 2, включително тежки престъпления и дела, свързани с лица заемащи високи държавни позиции. Също така, окръжният съд разглежда дела за престъпления от общ характер, извършени от определени длъжностни лица, изброени в ал. 3. Софийският градски съд е подсъден за дела, свързани с лица с имунитет и дела от компетентността на Европейската прокуратура.
Чл. 36
Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Ако престъплението е започнало в един район и е продължило в друг, подсъдността е на съда, в района на който е довършено. При невъзможност да се определи местоположението на престъплението или при обвинение за няколко престъпления в различни райони, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.
Чл. 37
Чл. 37 от Наказателно-процесуалния кодекс определя подсъдността на делата за престъпления, извършени в чужбина. Делата са подсъдни на софийските съдилища при участие на чужденци, на съда по местоживеене на български граждани или на съда, в района на който е завършено досъдебното производство. При престъпления на български кораб или самолет извън страната, делото е подсъдно на съда, свързан с пристанището или летището. Делата на военнослужещи и служители от МВР, участващи в международни мисии, се разглеждат от Софийския военен съд.
Чл. 38 НПК
Когато на едно лице са повдигнати обвинения за няколко престъпления, които са подсъдни на различни съдилища, делото се разглежда от по-горния съд. Ако обвиненията са подсъдни на съдилища от еднаква степен, делото се разглежда от съда, който е компетентен за най-тежкото престъпление. Това правило е важно за определяне на подсъдността при случаи, когато се налага общо наказание за няколко присъди.
Чл. 39
Съгласно Чл. 39 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато се определя общо наказание за няколко престъпления с влезли в сила присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. Ако подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказание по реда на определени разпоредби от Наказателния кодекс, съдът решава и въпроса за изтърпяването му. Също така, съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Чл. 40
Когато няколко лица са обвинени в съучастие в извършването на едно или повече престъпления и един от тях подлежи на съдебно производство в по-горен съд, делото се разглежда в този по-горен съд. Това правило осигурява единство на разследването и съдебното производство, когато има връзка между обвиняемите.
Чл. 41
Чл. 41 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда обединяване на две или повече дела, когато те имат връзка помежду си и правилното им изясняване налага това. Ако едно от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него. При равенство на подсъдността, делото за най-тежкото престъпление е приоритетно. Съдът може също да обедини дела срещу един и същ подсъдим, преди да е започнало съдебното следствие.
Чл. 42 НПК
Чл. 42 от Наказателно-процесуалния кодекс определя правилата за произнасяне на съда по въпроса за подсъдността на делото. Съдът се ръководи от обстоятелствената част на обвинението. Ако установи, че делото трябва да бъде разгледано от друг съд с равна степен, той прекратява производството и изпраща делото на съответния съд. Ако делото е подсъдно на по-горен съд или на военен съд, производството се прекратява и делото се изпраща на прокурора. В случай, че делото не е подсъдно на съд, а на друг орган, производството се прекратява и делото се изпраща на съответния орган.
Чл. 43 НПК
Върховният касационен съд има правомощия да пренасочва делата към друг, равен по степен съд, в следните случаи: 1. Когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд; 2. Когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно; 3. Когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.
Чл. 44
Член 44 от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че спорове за подсъдност между различни съдилища се решават от Върховния касационен съд. Докато продължава спорът за подсъдност, съдилищата, при които делото е висящо, могат да извършват само действия, които не търпят отлагане.
Чл. 45
Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция. Дела, решени от окръжния съд като първа инстанция, се разглеждат от апелативния съд. Върховният касационен съд разглежда наказателните дела по касационен ред. Прокурорът има специфични функции в наказателното производство, които не са уточнени в предоставения текст.
Чл. 46
Чл. 46 от Наказателно-процесуалния кодекс определя ролята на прокурора в наказателния процес. Прокурорът повдига и поддържа обвиненията за престъпления от общ характер, ръководи разследването, участва в съдебното производство и може да извършва различни процесуални действия. Прокурорът от по-горестояща прокуратура има право да отменя или изменя решения на прокурор от по-ниска прокуратура, а главният прокурор осъществява надзор за законността на действията на прокурорите. Разпоредбите не важат за действията на европейския прокурор и неговите делегирани прокурори, когато те действат по Регламент (ЕС) 2017/1939.
Чл. 47
Чл. 47 от НПК регламентира правото на заинтересованите лица да поискат отвод на прокурора при определени обстоятелства, изброени в чл. 29, ал. 1, т. 1, 4 - 8 и ал. 2. Прокурорът е задължен да се отводи сам в тези случаи. Както отводът, така и самоотводът трябва да бъдат мотивирани. Решението относно основателността на отвода се взема от прокурор от по-горестоящата прокуратура в досъдебното производство и от съда, разглеждащ делото, в съдебното производство.
Чл. 48
Чл. 48 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът може да встъпи в производството по тъжба на пострадалия, когато той не може да защити правата си поради безпомощност или зависимост от извършителя. В тези случаи производството не може да бъде прекратено на определени основания, а пострадалият може да участва като частен обвинител. Ако прокурорът се оттегли, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Чл. 49 НПК
Чл. 49 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че в изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление не може да защити правата си поради безпомощност или зависимост от извършителя, прокурорът може служебно да образува наказателно производство. Това е допустимо, ако не е изтекъл срокът за тъжба и не са налице пречки за образуването на производството. Образуваното производство следва общия ред и не може да бъде прекратено по определени основания. Пострадалият има право да участва в производството като частен обвинител и граждански ищец, а при оттегляне на прокурора, може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Чл. 50 НПК
Когато по време на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира. Прокурорът е задължен да уведоми пострадалия за правото му да подаде тъжба, освен ако не са налице основанията за продължаване на производството по чл. 49.
Чл. 51
Чл. 51 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато пострадалият е непълнолетен или има физически или психически недостатъци, които му пречат да защити правата и законните си интереси, прокурорът може да предяви граждански иск от негово име. Тази разпоредба цели да осигури защита на уязвимите лица в наказателния процес. Глава шеста от кодекса е посветена на разследващите органи, които играят важна роля в наказателния процес.
Чл. 52 НПК
Чл. 52 от Наказателно-процесуалния кодекс определя разследващите органи, които включват следователи, разследващи полицаи, разследващи митнически инспектори и разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията. Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Промените в текста предвиждат нови длъжности и правомощия на разследващите органи, които влизат в сила от 01.03.2024 г.
Чл. 53 НПК
Чл. 53 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че разпоредбите относно отвода и самоотвода, приложими за прокурорите, важат и за разследващите органи. По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът. Докато не бъде решен въпросът за отвода, разследващият орган може да извършва само действия, които не търпят отлагане.
Чл. 54
Обвиняемият е лице, което е привлечено в качеството на обвиняем съгласно условията и реда, определени в Наказателно-процесуалния кодекс. Правата на обвиняемия включват правото на защита, правото да бъде информирано за обвиненията срещу него, правото на адвокат и правото да не дава показания срещу себе си.
Чл. 55
Обвиняемият има редица права, включително правото да бъде информиран за престъплението и доказателствата срещу него, да дава или да откаже обяснения, да се запознава с делото и да представя доказателства. Той може да участва в производството, да прави искания и да обжалва актове, които нарушават правата му. Освен това, обвиняемият има право на правна помощ и на участие на защитника си в процесуалните действия. Ако обвиняемият не владее български език, има право на превод на важни документи. Информацията, предоставяна на обвиняемия, трябва да е на разбираем за него език.
Чл. 56 НПК
Мерките за неотклонение имат за цел да осигурят присъствието на обвиняемия по време на наказателното производство и да предотвратят извършването на нови престъпления. Те се взимат въз основа на обосновано предположение за извършено престъпление и се определят с оглед на различни фактори, включително обществената опасност на престъплението и личностни характеристики на обвиняемия.
Чл. 57
Мерките за неотклонение са правни средства, които се прилагат с цел да се предотврати укриването на обвиняемия, извършването на нови престъпления или осуетяване на изпълнението на влязла в сила присъда. Те могат да включват задържане под стража, подписка, забрана за напускане на страната и други подобни мерки, които осигуряват присъствието на обвиняемия в съдебните производства и спазването на закона.
Чл. 58 НПК
Член 58 от Наказателно-процесуалния кодекс определя четири основни мерки за неотклонение: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Тези мерки се прилагат в зависимост от конкретните обстоятелства на делото и личността на обвиняемия.
Чл. 59
Чл. 59 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира изискванията за акта, с който се определя мярката за неотклонение. В него трябва да се посочат времето и мястото на издаването, органът, който го издава, делото, трите имена на обвиняемия, престъплението, за което е обвинен, и мотивите за мярката. Актът трябва да бъде предявен на обвиняемия, който е задължен да уведомява съответния орган за промяна на адреса си.
Чл. 60
Чл. 60 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира задължението на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Органът, който е наложил мярката, уведомява Министерството на вътрешните работи, което от своя страна контролира спазването на това задължение. При констатирани нарушения на задължението, прокурорът и съдът се уведомяват за действията на обвиняемия.
Чл. 61 НПК
Чл. 61 от Наказателно-процесуалния кодекс регулира условията и процедурите, свързани с гаранцията, която може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на гаранцията се взима предвид имущественото положение на обвиняемия. Обвиняемият или неговият защитник имат право да обжалват взетата гаранция в тридневен срок. Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице, като срокът за представянето ѝ е между три и петнадесет дни. При непредставяне на гаранцията, съдът може да наложи по-тежка мярка за неотклонение. Гаранцията се освобождава при оправдаване или при определени условия, свързани с наказателната отговорност.
Чл. 62
Чл. 62 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира домашния арест като мярка за неотклонение, при която обвиняемият не може да напуска жилището си без разрешение. Съдът взема и контролира мярката, определя адреса за изпълнение, а промяната на адреса става с разрешение на прокурора или съда. Контролът на спазването на забраната се осъществява от Министерството на вътрешните работи, а за нарушения се уведомяват съдът и прокурорът. Възможно е и електронно наблюдение на спазването на забраната. Сроковете на мярката се определят съгласно чл. 63, ал. 4.
Чл. 63
Мярката за неотклонение задържане под стража може да бъде наложена, когато има обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, и съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Опасността е автоматично налице при определени условия, включително повторност на престъпление или осъждане за тежко умишлено престъпление. Максималните срокове за задържане под стража варират в зависимост от тежестта на престъплението и не могат да надвишават осем месеца за тежки умишлени престъпления или една година и шест месеца за особено тежки престъпления. Уведомяване на семейството и работодателя на обвиняемия е задължително, с изключение на случаи, когато обвиняемият не желае това. Когато задържаният е чужд гражданин, консулските органи на неговата държава се уведомяват по искане на задържания. Уведомяването може да бъде отложено в определени случаи, за да се предотвратят неблагоприятни последици.
Чл. 64
Чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процеса по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът взема решение по искане на прокурора, като осигурява явяването на обвиняемия пред него. В случай на извънредни обстоятелства, обвиняемият може да участва чрез видеоконференция. Съдът предоставя на обвиняемия и защитника му достъп до доказателствата, разглежда делото в открито заседание и взема решение за мярката за неотклонение. Определението на съда подлежи на обжалване пред въззивния съд, който разглежда делото с трима съдии. Въззивният съд също може да допусне участие на обвиняемия чрез видеоконференция при определени условия.
Чл. 65 НПК
Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат изменение на мярката за неотклонение "задържане под стража" по всяко време на досъдебното производство. Искането се прави чрез прокурора, който го изпраща на съда. Делото се разглежда в тридневен срок в открито заседание, с възможност за участие на обвиняемия чрез видеоконференция. Съдът преценява законността на задържането и се произнася с определение. Определението може да бъде обжалвано, а ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който ново искане е недопустимо, освен при влошаване на здравословното състояние. Въззивният съд разглежда делото и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. При мярка "гаранция", обвиняемият се освобождава след внасянето на гаранцията.
Чл. 66
Член 66 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира последиците при неявяване на обвиняемия пред съответния орган без уважителни причини. В случай на неявяване или промяна на местоживеенето без уведомление, обвиняемият може да бъде подложен на мярка за неотклонение или мярката да бъде заменена с по-тежка. Ако мярката е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата, като може да бъде наложена и по-висока гаранция.
Чл. 67
Чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира възможността съдът да наложи забрани на обвиняемия по предложение на прокурора и със съгласие на пострадалия. Забраните включват: 1) да се доближава до пострадалия; 2) да осъществява контакт с него; 3) да посещава определени места, свързани с пострадалия. Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита. Процедурата по разглеждане на молбата е бърза и окончателната забрана отпада след влязла в сила присъда или прекратяване на делото. Пострадалият може по всяко време да поиска отмяна на забраната.
Чл. 67а
Чл. 67а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство трябва незабавно да уведомят пострадалия със специфични нужди от защита в два случая: 1. Когато обвиняемият наруши мярка за неотклонение, като домашен арест или задържане под стража; 2. Когато такава мярка бъде отменена или заменена с по-лека, като подписка или гаранция.
Чл. 68 от НПК
Нарушаването на мерките за защита на пострадалия и забраната за напускане на пределите на Република България, наложена от прокурора или съда, може да доведе до сериозни правни последици. При установяване на такова нарушение, обвиняемият може да бъде подведен под отговорност, което включва възможност за задържане, увеличаване на мерките за неотклонение, или дори нови обвинения. Също така, съдът може да преразгледа условията на задържане или да наложи нови ограничения, за да осигури спазването на закона.
Чл. 68а
Когато обвиняемият наруши мярката за неотклонение или забраната, предвидени в чл. 67 или чл. 68, се взема нова мярка за неотклонение или се изменя текущата мярка в по-тежка, съгласно процедурата в Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 69
Чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност, ако е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, свързано с работата му, и служебното му положение възпрепятства обективното изясняване на делото. Решението се взима от първоинстанционния съд по искане на прокурора, с участието на страните. Определението подлежи на обжалване в тридневен срок. Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии, а при отпадане на нуждата от мярката, тя може да бъде отменена от прокурора или по искане на обвиняемия.
Чл. 69а
Чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или друг документ, удостоверяващ право на управление, когато обвиняемият е привлечен за престъпления, довели до смърт или телесна повреда. Постановлението може да бъде обжалвано от обвиняемия и защитника му пред съда, който разглежда жалбата незабавно и окончателно. При отпадане на нуждата от отнемане, прокурорът или съдът могат да отменят мярката, а съответните органи се уведомяват незабавно.
Чл. 70
В досъдебното производство съдът може да настани обвиняемия за психиатрично изследване по искане на прокурора или страните, за срок до 30 дни. Съдът се произнася с определение след изслушване на психиатър и участието на прокурор и защитник. Определението може да се обжалва в тридневен срок. Въззивният съд разглежда жалбата в състав от трима съдии. Ако е необходимо, срокът за изследване може да бъде удължен с още 30 дни. Времето на настаняване се зачита като задържане под стража.
Чл. 71
Чл. 71 от НПК регламентира принудителното довеждане на обвиняеми, които не се явяват на разпит без уважителни причини. Обвиняемият може да бъде доведен принудително, ако явяването му е задължително или органът прецени, че е необходимо. Принудителното довеждане може да се извърши без предварително призоваване, когато обвиняемият се е укрил или няма постоянно местоживеене. Довеждането се осъществява през деня, освен ако е необходимо отлагане. То се извършва от службите на Министерството на правосъдието или на вътрешните работи, в зависимост от случая. Има специфични правила за довеждане на затворници и военнослужещи. Актът за довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено.
Чл. 72
Чл. 72 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че по искане на прокурора, първоинстанционният съд може да вземе мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. Тези мерки се вземат в закрито заседание и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът взема мерките по искане на прокурора в съдебното производство.
Чл. 72а
Чл. 72а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че имуществото, което е обезпечено с цел конфискация или отнемане в полза на държавата, трябва да се управлява и пази в съответствие с разпоредбите на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това означава, че всички действия по управление на такова имущество се извършват в рамките на установените от закона процедури.
Чл. 73
Съдът и органите на досъдебното производство са задължени да информират пострадалия, че има право да предяви граждански иск за вреди, причинени от престъпление. По искане на пострадалия или на неговите наследници, съдът може да вземе мерки за обезпечаване на бъдещ иск в досъдебното производство. В случаи, предвидени в чл. 51, прокурорът също може да поиска такива мерки. Съдът, разглеждащ делото, се произнася по исканията за обезпечаване.
Чл. 73а
Чл. 73а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможност за обезпечаване на направени и присъдени разноски по делото. По искане на прокурора, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, съдът може да наложи обезпечителна мярка в закрито заседание. Съдът може да наложи мярката и върху парите и ценните книжа, представени като гаранция. Наложената мярка не пречи на отнемането в полза на държавата. В съдебното производство мерките могат да бъдат взети по искане на прокурора, гражданския ищец или частния обвинител.
Чл. 74
Според Чл. 74 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадалото лице е това, което е понесло имуществени или неимуществени вреди от престъпление. В случай на смърт на пострадалия, правото на иск преминава на неговите наследници. Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадалия в същото производство.
Чл. 75 НПК
Чл. 75 от НПК определя правата на пострадалия в досъдебното производство, включително правото да бъде информиран за правата си, да получи защита, да участва в производството, да прави искания и да обжалва актове, които водят до прекратяване или спиране на производството. Пострадалият може да бъде придружаван от лице по свой избор, освен ако това не противоречи на интересите му. Уведомленията могат да се извършват и по електронен път.
Чл. 76
Чл. 76 от Наказателно-процесуалния кодекс предоставя правото на пострадалите от престъпление, което се преследва по общия ред, да участват в съдебното производство като частни обвинители. В случай на смърт на пострадалия, това право преминава към неговите наследници.
Чл. 77
Частният обвинител може да подаде молба за участие в съдебното производство, която може да бъде устна или писмена. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Също така, молбата трябва да бъде направена до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Чл. 78
Частният обвинител има правото да поддържа обвинението в съда наред с прокурора. Освен това, той може да продължи да поддържа обвинението дори и след като прокурорът реши да не го поддържа.
Чл. 79 НПК
Частният обвинител има право да се запознава с делото, да представя доказателства, да участва в съдебното производство, да прави искания, бележки и възражения, и да обжалва актовете на съда, които нарушават неговите права и законни интереси. Всички искания и обжалвания могат да се извършват по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Чл. 80
Чл. 80 от Наказателно-процесуалния кодекс предоставя право на пострадалия от престъпление, което се преследва по тъжба, да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. В случай на смърт на пострадалия, това право преминава на неговите наследници.
Чл. 81
Тъжбата е писмено заявление, което трябва да съдържа информация за подателя, лицето, срещу което е насочена, и обстоятелствата на престъплението. Необходимо е да се приложи документ за внесена държавна такса и тъжбата да бъде подписана от подателя. Срокът за подаване на тъжбата е шест месеца от момента, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението или е получил уведомление за спиране на наказателното производство.
Чл. 82 НПК
Частният тъжител има право да се запознае с делото, да представя доказателства, да участва в производството, да прави искания и възражения, да обжалва съдебни актове, които накърняват правата му, и да оттегля тъжбата. Всички действия могат да се извършват електронно с квалифициран електронен подпис. Частният тъжител може да се установи и като граждански ищец според установените в кодекса правила.
Чл. 83
Чл. 83 от Наказателно-процесуалния кодекс предоставя правото на пострадалия и подсъдимия да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на информация, която не могат да съберат сами. Освен това, се обсъжда участието на граждански ищец в процеса.
Чл. 84
Член 84 от Наказателно-процесуалния кодекс предоставя правото на пострадалите лица и техните наследници, както и на юридическите лица, които са понесли вреди от престъпление, да предявят граждански иск за обезщетение на вредите в рамките на наказателното производство. Важно е да се отбележи, че ако гражданският иск е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс, той не може да бъде предявен отново в наказателното производство.
Чл. 85
В молбата за предявяване на граждански иск следва да се посочат трите имена на подателя и на ответника, наказателното дело, престъплението, от което произтичат вредите, както и характерът и размерът на исканото обезщетение. Молбата може да бъде устна или писмена. Гражданският иск трябва да бъде предявен най-късно до началото на разпоредителното заседание или, в случай на дела от частен характер, преди започването на съдебното следствие.
Чл. 86
Гражданският иск може да бъде предявен срещу подсъдимия и срещу лица, носещи гражданска отговорност за вредите от престъплението. Гражданският ищец има право да защитава интересите си по време на наказателното производство, да получава информация за хода на делото и да участва в съдебните заседания.
Чл. 87 НПК
Гражданският ищец има право да участва в съдебното производство, да иска обезпечаване на иск, да се запознава с делото, да представя доказателства, да прави искания и възражения, както и да обжалва актове на съда, които накърняват правата му. Тези действия могат да се извършват електронно с квалифициран електронен подпис. Правата се упражняват в рамките, необходими за доказване на основанието и размера на иска.
Чл. 88
Чл. 88 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира разглеждането на гражданския иск в рамките на наказателното производство. Според алинея 1, гражданският иск се разглежда по правилата на наказателния кодекс, а при липса на такива - по Гражданския процесуален кодекс. Алинея 2 уточнява, че разглеждането на гражданския иск не може да отлага наказателното дело. В алинея 3 е посочено, че ако наказателното производство бъде прекратено, гражданският иск не се разглежда, но може да бъде предявен пред граждански съд.
Чл. 89
Гражданският ответник, който е лице, срещу което е предявен граждански иск, има право да участва в съдебното производство, но не е подсъдим. Той може да защитава интересите си, да представя доказателства и да излага становища по иска. Освен това, гражданският ответник има право да получава информация за хода на делото и да се запознава с материалите по него.
Чл. 90
Чл. 90 от Наказателно-процесуалния кодекс определя правата на гражданския ответник, които включват участие в съдебното производство, запознаване с делото, представяне на доказателства, правене на искания и възражения, както и обжалване на съдебни актове, които засягат правата и интересите му. Всички тези действия могат да се извършват и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Правата се упражняват в рамките, необходими за защита от предявения против него граждански иск.
Чл. 91
Според НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС защитник на обвиняемия може да бъде само адвокат или близък роднина. Забранено е назначаването на защитник, ако той е защитавал друг обвиняем с противоречива защита, или ако е давал съвети на противната страна. Също така, защитник не може да бъде лице, което е участвало в производството в друго качество, или което е свързано с член на съдебния орган по родство до определени степени.
Чл. 92
Член 92 от Наказателно-процесуалния кодекс определя лицата, които не могат да бъдат защитници. Тези лица са задължени сами да се отведат от процеса. В случай, че не го направят, съответният орган има правото да ги отстрани от участието в наказателното производство, както служебно, така и по искане на заинтересованата страна.
Чл. 93
Чл. 93 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира избора и упълномощаването на защитника от обвиняемия. Пълномощното трябва да бъде в писмена форма и да бъде подписано от двете страни. Защитникът има право да заверява преписи от пълномощното и да преупълномощава друго лице със съгласието на обвиняемия. Упълномощаването може да се извърши и устно в съдебно заседание, като се вписва в протокола. Пълномощното е валидно за цялото наказателно производство, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 94 НПК
Според Чл. 94 от Наказателно-процесуалния кодекс, участието на защитник в наказателното производство е задължително в определени случаи, включително когато обвиняемият е непълнолетен, страда от физически или психически недостатъци, делото е за тежко престъпление, обвиняемият не владее български език, интересите на обвиняемите са противоречиви, обвиняемият е задържан, делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия или обвиняемият не може да заплати адвокатско възнаграждение. В случаите, когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава адвокат. Резервен защитник може да бъде назначен при необходимост, а защитникът продължава участието си, дори ако обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, при определени условия.
Чл. 95
Според Чл. 95 от Наказателно-процесуалния кодекс, защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако не настъпят обстоятелства, които правят изпълнението на задълженията му невъзможно. В такъв случай, защитникът е задължен да уведоми обвиняемия и съответния орган своевременно. Важно е да се отбележи, че обвиняемият също има право да се откаже от защитника си и да поиска замяна, което е важен аспект от правото на защита.
Чл. 96 НПК
Обвиняемият има право да се откаже от защитник по всяко време на производството, освен в определени случаи, посочени в чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 и 6. При отказа от защитник, обвиняемият получава разяснение за последствията, което се отразява в протокола. Обвиняемият може да оттегли отказа си, като предишните процесуални действия остават валидни. Замяната на защитник е възможна само с молба или съгласие на обвиняемия.
Чл. 97
Според Чл. 97 от Наказателно-процесуалния кодекс, защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или привличането му в качеството на обвиняем. Органът на досъдебното производство е задължен да информира обвиняемия за правото му на защитник и да му осигури възможност да се свърже с него. Без да изпълни това задължение, той не може да извършва никакви действия по разследването с участието на обвиняемия.
Чл. 98
Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и да съдейства за изясняване на фактическите и правните положения, които са в полза на обвиняемия, ръководейки се от доказателствата и закона. Той трябва да съгласува основните линии на защитата с обвиняемия и да уведомява за несъвместимост с неговите задължения. Защитникът не може да отказва правна помощ по отделни въпроси, дори ако обвиняемият има друг защитник.
Чл. 99
Според Чл. 99 от Наказателно-процесуалния кодекс, защитникът на обвиняемия има право да се среща насаме с него, да се запознава с делото, да представя доказателства, да участва в производството, да прави искания и възражения, както и да обжалва актовете на съда и органите на досъдебното производство, които нарушават правата на обвиняемия. Тези действия могат да се извършват и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Участието на защитника не пречи на обвиняемия да упражнява собствените си права.
Чл. 100 НПК
Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник имат правото да упълномощават повереник. Ако представят доказателства, че не могат да заплатят адвокатско възнаграждение и желаят да имат повереник, съдът може да назначи такъв, ако интересите на правосъдието го изискват. Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат и за повереника.
Чл. 101
Чл. 101 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда назначаване на особен представител - адвокат за малолетни или непълнолетни пострадали, когато интересите им са в конфликт с тези на родителите или настойниците им. Такъв представител се назначава и за недееспособни или ограничено дееспособни пострадали, когато интересите им противоречат на интересите на настойника или попечителя. Особеният представител участва в производството като повереник, а разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат и за него.
Чл. 102
Според чл. 102 от Наказателно-процесуалния кодекс, в наказателното производство подлежат на доказване три основни аспекта: извършеното престъпление и участието на обвиняемия, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и други обстоятелства, които са от значение за отговорността на обвиняемия, включително неговото семейно и имуществено положение.
Чл. 103 НПК
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер е в ръцете на прокурора и разследващите органи. При дела, образувани по тъжба на пострадалия, тежестта на доказване лежи върху частния тъжител. Обвиняемият не е задължен да доказва своята невинност, а отказът му да дава обяснения или да доказва възраженията си не може да бъде основание за изводи в негова вреда.
Чл. 104
Според Чл. 104 от Наказателно-процесуалния кодекс, доказателствата в наказателното производство включват фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Тези данни допринасят за изясняването на обстоятелствата и са установени в съответствие с предвидените процедури в кодекса.
Чл. 105
Доказателствените средства в наказателното производство имат за цел да възпроизведат доказателства или други доказателствени средства. Важно е да се отбележи, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени в съответствие с условията и реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 106 НПК
В наказателното производство доказването се извършва чрез способите, които са определени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това включва събиране и проверка на доказателства, които са необходими за установяване на фактите по делото.
Чл. 107
Чл. 107 от НПК предвижда, че органите на досъдебното производство събират доказателства служебно или по искане на заинтересованите лица. Съдът събира доказателства по искания на страните или по свой почин, когато е необходимо за разкриване на обективната истина. Доказателствата, които могат да бъдат събирани, включват както тези, които могат да разобличат обвиняемия, така и тези, които могат да го оправдаят или смекчат отговорността му. Не може да се откаже събирането на доказателства на основание пропуснат срок за искане, а всички събрани доказателства трябва да бъдат внимателно проверени.
Чл. 108
Член 108 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията за провеждане на действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация. Тези действия се допускат, когато е необходимо да се извършат извън района на органа, разглеждащ делото, и когато това е свързано с особени затруднения. Делегацията се изпълнява от съответния районен съдия или орган на досъдебното производство, в зависимост от това кой я е постановил. Освен това, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия и в района на друг орган, ако счете за необходимо.
Чл. 109
Чл. 109 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че веществени доказателства включват предмети, използвани за извършване на престъпление, предмети с следи от престъплението, както и други предмети, които могат да помогнат за изясняване на фактите по делото. Тези доказателства трябва да бъдат описани, фотографирани и приложени към делото.
Чл. 110
Чл. 110 от Наказателно-процесуалния кодекс регулира начина на обработка и съхранение на веществените доказателства в наказателния процес. Според него, веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани и, ако е възможно, фотографирани. Те се прилагат към делото с мерки за защита от повреждане или изменение. При предаване на делото между органи, веществените доказателства се предават заедно с него. Ако доказателствата не могат да бъдат приложени поради размерите си, те трябва да бъдат запечатани и съхранявани на определени места. Парите и ценностите се предават за съхранение в търговска банка или в Българската народна банка.
Чл. 111 НПК
Веществените доказателства се съхраняват до приключване на наказателното производство. С разрешение на прокурора, иззетите предмети могат да бъдат върнати на правоимащите преди края на производството, ако това не затруднява разкриването на истината и предметите не са свързани с административно нарушение. Прокурорът трябва да се произнесе по искането за връщане в тридневен срок, а отказът може да бъде обжалван пред съда, който решава в същия срок. Предмети, които бързо се развалят и не могат да се върнат, могат да бъдат предадени на учреждения или продадени, а получената сума да бъде внесена в банка. Наркотични вещества и акцизни стоки могат да бъдат унищожени преди приключване на производството, като се пазят само представителни проби.
Чл. 112
Чл. 112 от Наказателно-процесуалния кодекс определя как се разпорежда с иззети предмети, които са веществени доказателства в наказателно производство. Ако не е установено на кого принадлежат и не са потърсени в срок от една година, те се отнемат в полза на държавата. Предмети, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават. Моторни превозни средства, иззети като доказателства, се отнемат в полза на държавата при същите условия, но срокът за потърсване е пет години. Писмени документи се оставят към делото или се предават на заинтересованите страни.
Чл. 113
Когато възникне спор за право върху предмети, които са иззети като веществени доказателства, те се съхраняват до влизането в сила на решението на гражданския съд. Този спор се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 114
Доказателствата в наказателното производство се установяват чрез три основни типа доказателствени средства: гласни, веществени и писмени. Гласните доказателствени средства включват обяснения на обвиняемия, които са важна част от доказателствения процес.
Чл. 115
Чл. 115 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че обвиняемият дава обяснения устно и непосредствено пред съответния орган. Той не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен ако не се намира извън страната и това не пречи на разкритие на обективната истина. Обвиняемият има правото да дава обяснения по всяко време на разследването и съдебното следствие, както и правото да откаже да дава обяснения.
Чл. 116
Чл. 116 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на самопризнанието на обвиняемия. Освен това, самопризнанието не освобождава органите от задължението да събират допълнителни доказателства по делото.
Чл. 117
Свидетелските показания могат да се използват за установяване на факти, възприети от свидетеля, които са важни за разкриването на обективната истина. Обаче, съществуват определени лица, които не могат да бъдат свидетели в наказателния процес, но текстът не предоставя конкретна информация за тези ограничения.
Чл. 118
Чл. 118 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че не могат да бъдат свидетели лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, с изключение на определени категории. Обвиняемият може да свидетелства, ако производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда. Пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник също могат да дават показания. Освен това, поемните лица и служители на Министерството на вътрешните работи, присъствали при разследването, могат да свидетелстват. Лица, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, независимо от условията на изготвяне на протоколите. Лица с физически или психически недостатъци, които не могат да възприемат или дават достоверни показания, също не могат да свидетелстват.
Чл. 119
Съгласно Чл. 119 от Наказателно-процесуалния кодекс, определени близки на обвиняемия, като съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите, както и лицето, с което той живее във фактическо съжителство, имат право да откажат да свидетелстват. Това означава, че те не са задължени да дават показания в съдебния процес, което защитава правото им на личен живот и семеен мир.
Чл. 120 НПК
Свидетелят е задължен да се яви пред органа, когато бъде призован, да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на въпросите, оставайки на разположение на органа. При неявяване без уважителни причини, свидетелят може да бъде глобен и принудително доведен за разпит. Свидетел, който откаже да свидетелства без основание, също подлежи на глоба. Глобите могат да бъдат обжалвани пред съда.
Чл. 121 НПК
Съгласно Чл. 121 от Наказателно-процесуалния кодекс, свидетелят има право да не дава показания по въпроси, които биха могли да го уличат в извършване на престъпление, както и по отношение на свои близки, включително възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг и лица, с които живее във фактическо съжителство. Освен това, свидетелят не може да бъде разпитван относно информация, поверена му в качеството му на защитник, повереник или преводач при срещи на обвиняемия със защитника.
Чл. 122
Свидетелите имат право да използват бележки, да получават възнаграждение за загубен работен ден и да искат отмяна на актове, които накърняват правата им. Те могат да се явят на разпит с адвокат и да се консултират с него, ако смятат, че отговорите им засягат правата им. Разследващият орган или съдът е задължен да осигури тази възможност при искане. Неявяването на адвокат без уважителна причина не спира провеждането на разпита.
Чл. 123
Чл. 123 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда мерки за защита на свидетели, когато съществува реална опасност за живота или здравето им в резултат на свидетелстването. Защитата е временна и включва осигуряване на лична охрана от органите на Министерството на вътрешните работи или Бюрото по защита. Освен това, самоличността на свидетеля може да бъде запазена в тайна. Мерките могат да се прилагат и за близки на свидетеля с тяхно съгласие. Процедурата за осигуряване на защита е регламентирана и включва издаване на акт с определени данни. Мерките могат да бъдат отменени по молба на свидетеля или при отпадане на необходимостта от тях. При необходимост могат да се използват и специални разузнавателни средства. Прокурорът или съдът имат право да предложат включването на свидетеля в програма за защита.
Чл. 123а
Служител под прикритие не може да бъде разпитван като свидетел, ако свидетелстването му може да застраши живота или здравето му, както и на близките му. Опасността се оценява от ръководителя на структурата, осигуряваща разследването, който уведомява прокурора и съда. Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат разкрити само след писмено искане и при условие, че не възниква опасност. Всички мерки трябва да бъдат взети за запазване на тайна на самоличността.
Чл. 124 НПК
Чл. 124 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, които са дадени по реда на чл. 141 или 141а. Това подчертава необходимостта от допълнителни доказателства за установяване на вината.
Чл. 125
Чл. 125 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато веществените доказателства не могат да бъдат отделени от мястото на тяхното намиране, се изготвят различни видове записи и документи, включително фотоснимки, видеозаписи и др. Съдът и органите на досъдебното производство също събират и проверяват веществени доказателства, изготвени със специални разузнавателни средства. Всички материали, получени по тези начини, се прилагат към делото.
Чл. 126
Чл. 126 от Наказателно-процесуалния кодекс регулира изготвянето на веществените доказателствени средства. Те трябва да се извършват от лицата, които провеждат разследването и съдебните следствени действия. В случай, че са нужни специални знания, се назначава специалист - технически помощник, който обаче не може да бъде лице, посочено в чл. 148, ал. 1. Техническият помощник работи под непосредственото ръководство на органа, който го е назначил, и носи отговорност за неявяване или отказ да изпълни задачата без уважителна причина, съгласно чл. 149, ал. 5.
Чл. 127
Чл. 127 от Наказателно-процесуалния кодекс определя какви са писмените доказателствени средства в наказателното производство. Те включват протоколи за действия по разследване, съдебни следствени и други процесуални действия, както и документи, свързани с разследвания на Европейската служба за борба с измамите, ревизионни актове и одитни доклади. Важно е да се отбележи, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на данните от тези ревизионни и одитни документи.
Чл. 128 НПК
Протоколът, съставен за всяко действие по разследване и съдебно следствено действие, трябва да отразява мястото на извършване на действието. Той служи за официален запис на проведените действия и обстоятелствата около тях.
Чл. 129
Член 129 от Наказателно-процесуалния кодекс описва изискванията за протокола, който се съставя по време на разследването и съдебните следствени действия. В него трябва да се посочат датата и мястото на действията, времето на започване и завършване, участниците, направените искания и бележки, последователността на извършените действия и събраните доказателства. Протоколът се подписва от органа, извършил действието, и от други участници, когато е предвидено от закона.
Чл. 130
Според Чл. 130 от Наказателно-процесуалния кодекс, всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Това означава, че валидността на протоколите като доказателствено средство зависи от коректността на извършените поправки и удостоверяването им с подпис.
Чл. 131
Чл. 131 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че протоколите, съставени в съответствие с предвидените в кодекса условия и ред, служат като доказателствени средства. Те удостоверяват извършените действия, реда на тяхното извършване и събраните доказателства. Специално внимание е отделено на протокола за изготвяне на веществени доказателствени средства.
Чл. 132
Чл. 132 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата за изготвяне и отразяване на веществени доказателствени средства. Според алинея 1, изготвянето на доказателствени средства се записва в протокола за съответното действие, подписан от органа и специалиста. Алинея 2 уточнява, че за веществени доказателства, получени чрез специални разузнавателни средства, се изготвя протокол, подписан от ръководителя на съответната структура, който съдържа информация за времето и мястото на прилагане на средството, самоличността на контролираното лице, използваните оперативни способи и текстово възпроизвеждане на съдържанието на доказателството. Алинея 3 изисква прилагане на искането за използване на специалното средство, писменото съгласие на лицата, разрешението за използването му и разпореждането на съответните органи. Накрая, алинея 4 посочва, че веществените доказателствени средства са неразделна част от протокола.
Чл. 133
Съгласно Чл. 133 от Наказателно-процесуалния кодекс, заинтересованото лице може да поиска удостоверение от съда или органа на досъдебното производство, което задължава държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци да предоставят необходимите документи. При неизпълнение на това задължение без уважителни причини, на длъжностното лице се налага глоба от 100 до 1000 лева. Глобата може да бъде обжалвана в тридневен срок пред първоинстанционния съд, който се произнася незабавно. Определението на съда за отказ за отмяна на глобата също може да бъде обжалвано.
Чл. 134
Според Чл. 134 от Наказателно-процесуалния кодекс, ако документът е изготвен на чужд език, той трябва да бъде придружен с официален превод на български език, заверен по установен ред. В противен случай, може да бъде назначен преводач, който да извърши необходимия превод.
Чл. 135
Чл. 135 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че компютърни информационни данни трябва да бъдат записани и на хартиен носител, съгласно реда, посочен в чл. 163, ал. 7. В глава четиринадесета се разглеждат общите положения относно способите на доказване, които са основен елемент в наказателния процес.
Чл. 136
Член 136 от Наказателно-процесуалния кодекс определя осем основни способа на доказване в наказателното производство: разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети, както и специални разузнавателни средства. Освен това, прилагането на тези способи по отношение на адвокати и нотариуси се регулира от специални разпоредби в Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Чл. 137
Чл. 137 от НПК регламентира участието на поемни лица в досъдебното производство, като оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване. Поемните лица трябва да бъдат незаинтересовани и да се явят при покана. Те имат права да правят бележки, да искат поправки в протоколите и да получават възнаграждение. Органът, извършващ действията, е длъжен да ги запознае с правата им.
Чл. 138
Чл. 138 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата по разпит на обвиняемия. Разпитът се извършва през деня, освен в случаи, когато не търпи отлагане. Преди него се установява самоличността на обвиняемия, а самият разпит започва с проверка дали обвиняемият разбира обвинението. Обвиняемият има право да изложи всичко, което знае по делото, след което могат да му се задават въпроси за уточняване на информацията. Въпросите трябва да бъдат ясни и конкретни, без да подсказват отговори. При наличие на няколко обвиняеми, те се разпитват поотделно, а разпитът не може да се извършва по делегация или чрез видеоконференция, освен при специфични условия.
Чл. 139, ал. 10
Разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се провежда с мерки за избягване на контакт с обвиняемия. Това може да включва използването на видеоконференция или телефонна конференция, в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Целта е да се осигури безопасността и защитата на свидетеля по време на разпита.
Чл. 139а
Чл. 139а от НПК регламентира условията за разпит на свидетели със специфични нужди от защита. Разпитът се провежда в специално оборудвани помещения, в присъствието на педагог или психолог, и от един и същ разследващ орган при необходимост от повторен разпит. За малолетни и непълнолетни свидетели присъствието на педагог или психолог е задължително, а при необходимост може да присъства и родител или настойник. При разпит на свидетел, пострадал от домашно насилие или определени престъпления, по негово искане разпитът може да се проведе от лице от същия пол, освен ако това затруднява производството.
Чл. 140
Чл. 140 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира разпита на малолетни и непълнолетни свидетели. Малолетният свидетел трябва да бъде разпитван в присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и на родител или настойник. Непълнолетният свидетел също може да бъде разпитван в присъствието на същите лица, ако органът прецени, че това е нужно. Лицата в присъствието на които се извършва разпитът, могат да задават въпроси с разрешение на разпитващия орган. Разпитващият орган обяснява на малолетния свидетел важността на правдивите показания, без да го предупреждава за отговорност. Освен това, разпитът на малолетни и непълнолетни свидетели може да се проведе при мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително в специално оборудвани помещения или чрез видеоконференция.
Чл. 141
Чл. 141 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда разпита на свидетели с тайна самоличност, като се вземат мерки за запазване на тяхната анонимност. Разпитът може да се проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция, с променен глас и образ. Преписи от протоколите за разпит без подпис на свидетеля се предявяват на обвиняемия и защитника. Правилата важат и за лица с мярка за защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Чл. 141а НПК
Чл. 141а от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира реда за разпит на служител под прикритие. Разпитът се извършва с променен глас и образ, а ръководителят на разследването удостоверява идентичността на разпитваното лице. Към протокола за разпит се прилагат искането за използване на служителя под прикритие и съответните разпореждания.
Чл. 142 НПК
Чл. 142 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира назначаването на преводачи при разпит на свидетели, които не владеят български език или са глухи или нями. Преводачите трябва да отговарят на специфични изисквания, определени в глава тридесета "а". Освен това, разпитът на свидетелите може да се извърши и чрез видеоконференция.
Чл. 143 от НПК
Чл. 143 от НПК предвижда възможността за провеждане на очна ставка при съществени противоречия между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Лицата, между които се провежда очна ставка, трябва да бъдат запитани за познаването и отношенията помежду си. С разрешение на съответния орган, те могат да си задават въпроси. Очна ставка може да се извърши и чрез видеоконференция, ако обвиняемият е извън страната и това не пречи на разкриването на обективната истина. Правилата за очна ставка важат и при противоречия между показанията на свидетелите.
Чл. 144 НПК
Съгласно Чл. 144 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза, когато за изясняване на обстоятелства по делото са необходими специални знания. Експертизата е задължителна при съмнение относно причината на смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, способността на обвиняемия и свидетелите да възприемат и дават достоверни обяснения, както и възрастта на обвиняемия. Освен това, експертиза може да се назначи и за установяване на специфични нужди от защита на свидетел.
Чл. 145 НПК
Чл. 145 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира изискванията при назначаване на експертиза. В акта за назначаване трябва да се посочат основанията за експертизата, обектът и задачата, представените материали, както и информация за вещото лице (имена, образование, специалност, научна степен и длъжност). При експертиза в досъдебното производство се добавя и срок за представяне на заключението.
Чл. 146
Член 146 от Наказателно-процесуалния кодекс определя правомощията на органа, назначаващ експертиза, да изисква образци за сравнително изследване от обвиняеми и свидетели, когато не могат да бъдат набавени по друг начин. Лицата са длъжни да предоставят образците, а при отказ те могат да бъдат иззети принудително с разрешение на съда. Взимането на образци, свързани с кръвни проби или подобни интервенции, трябва да се извършва от медицински специалисти, без да се застрашава здравето на лицето.
Чл. 147
Чл. 147 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че експертизата се възлага на специалисти от съответната област. Важно е да се отбележи, че определени лица не могат да бъдат вещи лица, но текстът не предоставя конкретна информация за тези ограничения. Обикновено лица, които имат личен интерес в делото или са свързани с участниците в производството, не могат да бъдат назначавани за вещи лица.
Чл. 148
Според НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, вещите лица не могат да бъдат определяни, ако са свързани с определени лица или обстоятелства, които биха могли да повлияят на тяхната обективност и независимост. Те са задължени да се отводят в случаите на конфликт на интереси. Заинтересованите лица имат право да предявят искане за отвод на вещото лице пред органа, който е назначил експертизата.
Чл. 149
Вещото лице има задължение да се яви пред органа, когато бъде призовано и да даде заключение по въпросите на експертизата. То може да откаже да даде заключение само при условия, че въпросите излизат извън неговата специалност или материалите не са достатъчни. Заключението трябва да бъде представено в определен срок, а при неявяване или отказ без уважителни причини, вещото лице подлежи на глоба. Глобата може да се обжалва пред съда, който се произнася незабавно.
Чл. 150 НПК
Вещото лице има право да се запознае с материалите по делото, да изисква допълнителни материали, да участва в разследването, да получава възнаграждение и да иска отмяна на актове, които накърняват правата му. Когато вещите лица са повече от едно, те могат да се съвещават и да излагат общо или отделно заключение в зависимост от единодушието или различията в мненията им.
Чл. 151
Член 151 от Наказателно-процесуалния кодекс описва задълженията на органа, който назначава експертизата. Той е длъжен да призове вещите лица, да провери тяхната самоличност, специалност и компетентност, както и да установи отношенията им с обвиняемия и пострадалия. Също така, органът трябва да провери наличието на основание за отвод. След назначаването, актът се връчва на вещото лице, на което се разясняват правата и задълженията, както и отговорността за даване на невярно заключение.
Чл. 152
Чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира задълженията на вещите лица при извършване на експертиза. След извършване на необходимите изследвания, вещото лице трябва да състави писмено заключение, в което да включи своето име, основанието за извършване на експертизата, мястото на провеждане, поставената задача, използваните материали, извършените изследвания и средствата, с които са проведени. Заключението трябва да съдържа резултатите и изводите от експертизата и да бъде подписано от вещото лице. В случай че се открият нови материали с значение за делото, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението.
Чл. 153 НПК
Чл. 153 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможността за назначаване на допълнителна експертиза, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно. Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и има съмнение за неговата правилност. Това подчертава важността на качеството и надеждността на експертните заключения в наказателния процес.
Чл. 154
Чл. 154 от Наказателно-процесуалния кодекс установява, че експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. В случай, че органът не е съгласен с заключението на вещото лице, той е задължен да предостави мотиви за несъгласието си.
Чл. 155 НПК
Съдът и органите на досъдебното производство имат задължението да извършват огледи на местности, помещения, предмети и лица, с цел разкриване и запазване на следи от престъпления и друга информация, важна за делото. Преди огледа трябва да се предприемат мерки за запазване на следите от престъплението.
Чл. 156
Чл. 156 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата по извършване на оглед. Огледът се провежда в присъствието на поемни лица, освен ако се провежда в съдебно заседание. В случай на необходимост, присъствието на вещо лице или специалист - технически помощник е задължително. Всичко, което се изследва, се разглежда в първоначалното си състояние, а след това се извършват нужните размествания. Огледът трябва да се извършва през деня, освен в случаи, когато е спешно необходим.
Чл. 157
Чл. 157 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата за оглед на труп. Огледът се извършва на мястото на откритие в присъствието на съдебномедицински експерт или друг лекар. Погребението на трупа изисква разрешение от прокурора. Изравянето на труп е възможно по нареждане на съда или прокурора и също така в присъствието на съдебномедицински експерт. Заравянето на трупа става с разрешение на органа, който е наредил изравянето.
Чл. 158
Чл. 158 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията за извършване на оглед на лице. Не се допускат действия, които унижават достойнството или застрашават здравето на лицето. Освидетелстването трябва да се извършва от лица от същия пол, а при необходимост от лекар, ако длъжностното лице е от друг пол. Огледът се извършва с писмено съгласие на лицето или с разрешение на съдия. В спешни случаи е възможно извършване на оглед без предварително разрешение, с последващо одобрение от съдия. Раздел V от кодекса касае задължението за предаване на предмети и данни, свързани с разследването.
Чл. 159
Чл. 159 от Наказателно-процесуалния кодекс задължава всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани да запазват и предават предмети, документи и данни, които могат да имат значение за делото, ако бъдат поискани от съда или органите на досъдебното производство. Освен това, органите на досъдебното производство или съдът имат правото да искат от директора на Европейската служба за борба с измамите доклади и свързани документи за разследванията на службата.
Чл. 159а
Чл. 159а от НПК регламентира условията и реда за искане на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, по искане на съда или прокурора. Данните могат да се събират за разследване на тежки умишлени престъпления и включват информация за източника, направлението, времето, типа на връзката и идентификатора на крайното устройство. Искането на прокурора трябва да съдържа информация за престъплението, обстоятелствата и данни за лицата, за които се искат данни. Съдът определя данните и периода на справката, който не може да е по-дълъг от 6 месеца. При наличие на ненужни данни, те подлежат на унищожаване.
Чл. 160
Чл. 160 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията и реда за извършване на претърсване на помещения и лица. Претърсването се извършва, когато има достатъчно основание да се предполага, че в тях се намират предмети, книжа или компютърни системи, съдържащи данни от значение за делото. Освен това, претърсването може да се направи и с цел да се издири лице или труп.
Чл. 161
Чл. 161 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията за извършване на претърсване и изземване в досъдебното и съдебното производство. В досъдебното производство действията се извършват с разрешение на съдия, по искане на прокурора, освен в неотложни случаи, когато е възможно извършване без разрешение, при условие, че протоколът се представи за одобрение в срок до 24 часа. В съдебното производство, претърсването и изземването се осъществяват по решение на съда, разглеждащ делото.
Чл. 162
Чл. 162 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията за извършване на претърсване и изземване в помещения. Процедурата трябва да се извършва в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството. Ако те не могат да присъстват, присъствието на домоуправителя или представител на общината е задължително. В случай на помещения, ползвани от държавни или общински служби, присъствието на представител на съответната служба е необходимо. За юридически лица е задължително присъствието на техен представител, а при невъзможност - на представител на общината. При претърсвания в чуждестранни представителства, е нужно съгласие от ръководителя на представителството и присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи. Когато действията са свързани с компютърни системи, присъствието на технически помощник е задължително.
Чл. 163
Чл. 163 от НПК регламентира процедурата по претърсване и изземване. Те се извършват през деня, освен в случаи, когато е наложително да се действува незабавно. Преди започване на действията, органът представя разрешение и предлага да посочи търсените предмети. Претърсващият орган има право да ограничи контакта на присъстващите лица помежду им и да не им позволява да напускат помещението до приключване на действията. Не се допускат действия, които не са свързани с целта на претърсването. При откритие на лични обстоятелства на гражданите, се вземат мерки за запазване на конфиденциалността. Иззетите предмети се предявяват на присъстващите и при необходимост се опаковат и запечатват. Изземването на компютърни данни става чрез запис на носител и е необходимо подписване от присъстващите. Разпечатването на данни е разрешено само от прокурор в присъствието на поемни лица и технически специалист.
Чл. 164
Чл. 164 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията за претърсване на лице без разрешение на съдия. Такова действие може да се извърши при задържане или ако има основание да се счита, че присъстващите укриват важни предмети или документи. Обискът трябва да се извършва от лице от същия пол и в присъствието на поемни лица от същия пол. Протоколът за извършеното действие трябва да бъде представен на съдията за одобряване в срок до 24 часа.
Чл. 165
Чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията за задържане и изземване на кореспонденция. Такова действие е допустимо само при разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. В досъдебното производство, то се извършва по искане на прокурора с разрешение на съдия, а в неотложни случаи може да се извърши без разрешение, като прокурорът трябва да информира съдията в срок от 24 часа. В съдебното производство, задържането и изземването се извършват по решение на съда. Разпоредбите важат и за електронна поща.
Чл. 166
Следствен експеримент може да бъде проведен от съда и органите на досъдебното производство с цел проверка и уточняване на информация, получена от разпити на обвиняеми и свидетели или от други действия по разследването. Основното условие за допускане на следствен експеримент е наличието на данни, които изискват уточнение или проверка, за да се установи истината по делото.
Чл. 167
Следственият експеримент е разрешен при условие, че не се нарушава достойнството на участниците и не се застрашава тяхното здраве. Процедурата трябва да бъде организирана така, че да се спазват тези условия, осигурявайки безопасността и правата на всички участници.
Чл. 168
Чл. 168 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата за извършване на следствения експеримент. Според алинея 1, той се провежда в присъствието на поемни лица, освен ако се извършва по време на съдебно заседание. Аlineя 2 уточнява, че при необходимост може да присъства вещо лице или специалист - технически помощник. Раздел VII от кодекса се фокусира върху разпознаването на лица и предмети, като посочва основанията и целите на тази процедура.
Чл. 169
Разпознаването е процедура, при която се потвърдява идентичността на лица и предмети, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото. Разпознаването се извършва от органите на досъдебното производство или от съда в съдебното производство, който предлага на обвиняемия или свидетеля да разпознае съответните лица или предмети.
Чл. 170 НПК
Преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите трябва да бъдат разпитани относно познаването на лицето или предмета, който ще разпознаят. Те трябва да предоставят информация за особеностите, по които могат да ги разпознаят, обстоятелствата на наблюдение, както и за състоянието, в което са били при възприемането на лицето или предмета.
Чл. 171
Чл. 171 от Наказателно-процесуалния кодекс определя правилата за разпознаване на лица и предмети. Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен в съдебно заседание. Лицето за разпознаване се представя с три или повече сходни лица, като контактът с разпознаващия е ограничен. При невъзможност за показване на самото лице, се използват снимки. При разпознаване на предмети, те се представят с три или повече еднородни предмети. Разпознаването на обвиняеми или свидетели става поотделно, без пряк контакт помежду им. В случаите на показване на снимки или предмети, разпознаването може да се извърши и чрез видеоконференция.
Чл. 172
Чл. 172 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията и начина, по който органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства. Тези средства включват технически устройства и оперативни способи за наблюдение и документиране на дейността на контролирани лица. Използването им е разрешено при разследване на тежки умишлени престъпления, когато другите методи не са ефективни. Доставчиците на компютърни услуги са задължени да съдействат за събиране на данни, а материалите от тези действия се прилагат към делото.
Чл. 173
Чл. 173 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата за използване на специални разузнавателни средства в досъдебното производство. Искането за тяхното ползване се подава писмено от наблюдаващия прокурор до съда, след уведомление на административния ръководител на прокуратурата. Искането трябва да съдържа информация за престъплението, извършените действия, данни за лицата или обектите, оперативните способи, срока на ползването и мотиви за невъзможността да се съберат данни по друг начин. В неотложни случаи, прокурорът може да разреши използването на служител под прикритие, но дейността му трябва да бъде одобрена от съда в срок от 24 часа. Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетели, които са дали съгласие.
Чл. 174 НПК
Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се предоставя предварително от председателя на окръжен или военен съд, или от оправомощен заместник. При престъпления от съдии, прокурори и следователи, разрешението се дава от председателя на Софийския апелативен съд или Военно-апелативния съд, в зависимост от случая. За престъпления, извършени от председатели на съдилища, разрешението се издава от заместник-председателя на Върховния касационен съд. Съществува задължение за водене на специален регистър на исканията и разрешенията, който не е публичен.
Чл. 175 НПК
Специалните разузнавателни средства се прилагат от структури на Държавната агенция "Технически операции", Държавната агенция "Национална сигурност" или Министерството на вътрешните работи, по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Разрешение за прилагане на тези средства се дава от ръководители на съответните агенции. Сроковете за прилагане на специалните разузнавателни средства варират от 20 дни до 6 месеца, в зависимост от случая. Прилагането им може да бъде преустановено при постигане на целта, липса на резултати, изтичане на срока, опасност от разкриване на оперативни способи или заплаха за живота на служители. При преустановяване, органът, дал разрешението, трябва да бъде уведомлен и да разпореди унищожаване на информация, която не е използвана за доказателствени средства.
Чл. 176 НПК
Чл. 176 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира изготвянето на веществени доказателствени средства при използване на специални разузнавателни средства. Според текста, те трябва да се изготвят в два екземпляра и в срок до 24 часа да се изпратят запечатани на прокурора и на съда. В определени случаи прокурорът може да нареди изготвянето на повече от два екземпляра, като запечатан екземпляр се изпраща на съда, а останалите на прокурора за наказателното производство.
Чл. 177
Обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на данни от специални разузнавателни средства. Резултати, получени извън искането по чл. 173, не могат да се използват в наказателното производство, освен ако не съдържат информация за друго тежко умишлено престъпление. За доказване на тежко умишлено престъпление е допустимо да се използват данни от специални разузнавателни средства, получени в рамките на друго наказателно производство или по искане на компетентен орган.
Чл. 177а
Според чл. 177а от НПК, трети лица са тези, чиито права са засегнати от доказателствени действия, с изключение на обвиняемия, пострадалия и страните по делото. Тези лица имат право да обжалват разпорежданията за извършване на доказателствени действия и начина на провеждането им с частна жалба.
Чл. 177б
Частната жалба може да бъде подадена в тридневен срок след узнаването на действието по чл. 177а. Тя се подава чрез наблюдаващия прокурор до първоинстанционния съд или, в съдебната фаза, пред съда, който разглежда делото. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в 7-дневен срок и се произнася с окончателно определение, като преценява дали правата на трети лица са били незаконосъобразно засегнати. Разделът не се прилага по отношение на специални разузнавателни средства.
Чл. 177в
Чл. 177в от Наказателно-процесуалния кодекс уточнява, че разпоредбите от този раздел не важат за установяване на вреди, произтичащи от разпоредени или изпълнени специални разузнавателни средства. В глава петнадесета се разглежда процедурата по връчване на призовки, съобщения и книжата, както и сроковете и разходите, свързани с тях.
Чл. 178
Чл. 178 от Наказателно-процесуалния кодекс описва начина на връчване на призовки, съобщения и книжа. Връчването се извършва от служител на съда или органа на досъдебното производство. При невъзможност, връчването може да се осъществи чрез МВР или Министерството на правосъдието. Специални правила важат за военнослужещи, малолетни, лишени от свобода и лица в чужбина. Възможно е и електронно връчване с предварително съгласие на страните. При спешни случаи, връчването може да стане и по телефона, телекса или факса, с необходимото удостоверяване.
Чл. 179
Чл. 179 от НПК определя изискванията за съдържанието на призовките, които включват наименованието на учреждението, номер на делото, името и адреса на призованото лице, качеството му, мястото и времето на призовката, както и последиците от неявяването. Призовките за обвиняемите включват правото им да се явят с защитник, а за частните тъжители и други лица - правото им да се явят с повереник. В съобщението се указва конкретното процесуално действие. Всички призовки и съобщения трябва да бъдат подписани от длъжностно лице.
Чл. 180
Член 180 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира начина на връчване на призовки, съобщения и книжата. Те се връчват срещу разписка, подписана от получателя, а при отсъствие на лицето - на пълнолетен член на семейството или на други упълномощени лица. Възможно е връчването и на защитника, ако получателят отсъства. При отказ или невъзможност за подписване, връчителят прави бележка. Връчването на юридически лица става срещу подпис на длъжностно лице. Въвеждат се електронни методи за връчване, при които уведомленията се изпращат на електронен адрес, а при неоткрито съобщение в 7-дневен срок, връчването се извършва по общия ред. Връчването на електронен адрес се счита за лично.
Чл. 181
Чл. 181 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че длъжностното лице, което извършва връчването на документи, е задължено да върне разписката своевременно и да я прилага по делото. В разписката трябва да се отбележат датата на връчването, името и длъжността на лицето, извършило връчването. Неправилното или ненавременно изпълнение на тези задължения може да доведе до отговорност на длъжностното лице.
Чл. 182
Чл. 182 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не спазват задълженията си по връчването. Наказанието е глоба до 500 лева. Същото наказание се прилага и за лица, посочени в чл. 180, ал. 2, 3 и 5, които също не изпълняват задълженията си. Глобата, наложена от орган на досъдебното производство, може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в срок от три дни. Съдът се произнася незабавно, а решението му е окончателно. Определението на съда, с което се отказва отмяна на глобата, подлежи на обжалване.
Чл. 183
Сроковете в наказателното производство се изчисляват в дни, седмици, месеци и години. Сроковете в дни започват да текат на следващия ден и изтичат в края на последния ден. Сроковете в седмици и месеци изтичат в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец, като при липса на съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. Ако последният ден на срока е неприсъствен, той изтича в първия следващ присъствен ден.
Чл. 184
Срокът за подаване на молби, жалби или други книжа се счита за спазен, ако те са постъпили в съответния орган преди изтичането на срока. Това важи за случаи, когато документите са изпратени по пощата, до друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждение за изтърпяване на наказание, в поделение на военнослужещ или в дипломатическо или консулско представителство, в случай че лицето е в чужбина.
Чл. 185
Срокът, определен от съда или органите на досъдебното производство, може да бъде удължен при наличие на уважителни причини, ако молбата е подадена преди изтичането на срока. В случай, че срокът е пропуснат по уважителни причини, съответният орган има право да определи нов срок.
Чл. 186
Съгласно Чл. 186 от Наказателно-процесуалния кодекс, срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е пропуснат по уважителни причини. Молба за възстановяване се подава в седемдневен срок от прекратяване на причините за пропускането. С молбата се извършва и действието, за което е пропуснат срокът. Изпълнението на действието може да бъде спряно по молба на заинтересованото лице. Молбата се разглежда в срок от седем дни и решението за възстановяване се взема в съдебно заседание с призоваване на страните.
Чл. 187
Разноските по наказателното производство обикновено се покриват от бюджета на съответното учреждение, освен ако законът не предвижда друго. При дела, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските трябва да бъдат внесени предварително от частния тъжител. В случай че те не бъдат внесени, тъжителят получава седемдневен срок за извършване на вноската. Разноските за доказателствени искания, направени от подсъдимия, са за сметка на бюджета на съда.
Чл. 188 НПК
Член 188 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че размерът на разноските по дела се определя от съда или от органа на досъдебното производство. Допълнително, възнаграждението на свидетели, които са работници или служители, също се определя от съда или органа на досъдебното производство, съгласно измененията от 2017 година.
Чл. 189 НПК
Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а в съдебното производство - за сметка на съда. При осъждане на подсъдимия, той е задължен да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение. Когато подсъдимият е оправдан по някои обвинения, той заплаща само разноските по обвинението, по което е признат за виновен.
Чл. 190 НПК
Когато подсъдимият е признат за невинен или производството е прекратено, разноските по дела от общ характер се поемат от държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, остават за сметка на частния тъжител. За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.
Чл. 191
Досъдебното производство включва различни стадии, които са важни за разследването и подготовката на делото. Тези стадии обхващат етапите от началото на разследването до предаването на делото в съда. Всяка от тези фази има своите специфични процедури и изисквания, които трябва да бъдат спазвани от разследващите органи.
Чл. 192
Досъдебното производство обхваща разследване и действия на прокурора, които се извършват след приключване на разследването. Основната роля на прокурора е да контролира и ръководи разследването, както и да взема решения относно предаване на делото на съда.
Чл. 193
Чл. 193 от Наказателно-процесуалния кодекс определя прокурора и разследващите органи като органи на досъдебното производство. Разпределението на делата между разследващите органи е важен процес, който осигурява ефективно и справедливо разследване на престъпленията. Тази процедура гарантира, че всеки случай се разглежда от компетентен орган, което е от съществено значение за правосъдието.
Чл. 194 НПК
Чл. 194 от НПК определя, че разследването се провежда от следователи за престъпления от общ характер, тежки умишлени престъпления, престъпления извършени в чужбина, и дела с фактическа и правна сложност. Разследването по определени дела се извършва от следователи при Националната следствена служба. Разследващите полицаи и митническите органи също имат правомощия за разследване в определени случаи. Специални разпоредби се прилагат за престъпления, извършени от лица, свързани с корупция.
Чл. 194а
Член 194а от Наказателно-процесуалния кодекс определя органите, които извършват досъдебно производство по дела, подсъдни на Европейската прокуратура и Софийския градски съд. Тези органи включват европейския прокурор, европейския делегиран прокурор и разследващите органи, които са следователи от Националната следствена служба, разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, назначени съответно от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
Чл. 195
Досъдебното производство се провежда в района на компетентния съд, но може да бъде извършено и в района на разкритото престъпление или местоживеенето на обвиняемия/свидетелите при определени условия. Решението за местоположение на производството се взема от прокурора, а в определени случаи главният прокурор може да пренасочи производството в друг район. Действия, които не търпят отлагане, могат да се извършват до произнасянето на прокурора.
Чл. 196
Чл. 196 от Наказателно-процесуалния кодекс определя правомощията на прокурора при ръководство и надзор на разследването. Прокурорът може да контролира разследването, дава указания, участва в действията по разследването, да отстранява разследващи органи при нарушения, да прехвърля дела между органи, да възлага действия на различни институции и да отменя постановления на разследващия орган. Наблюдаващият прокурор следи за законосъобразността и сроковете на разследването.
Чл. 197
Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не могат да бъдат оспорвани. Това означава, че разследващият орган е длъжен да следва указанията на прокурора без възражения.
Чл. 198
Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, освен за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Лицата, присъстващи на действията по разследването, трябва да бъдат предупредени, че разгласяването на материалите без разрешение е забранено и носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
Чл. 199 НПК
В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи издават постановления, които трябва да съдържат определени данни, включително време и място на издаване, органа, който го издава, информация за делото, мотиви, диспозитив и подпис. Постановленията подлежат на обжалване.
Чл. 200 НПК
Постановленията на разследващия орган могат да бъдат обжалвани пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, с изключение на тези на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. Обжалването на постановленията на прокурора, които не подлежат на обжалване, не е възможно.
Чл. 201
Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а устната жалба се записва в протокол, който се подписва от подателя и лицето, което я приема. Жалбата се подава чрез органа, издал постановлението, или директно до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случай, жалбата незабавно се изпраща на прокурора с писмено становище.
Чл. 202 НПК
Жалбата по наказателното дело не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако прокурорът реши иначе. Той е задължен да се произнесе по жалбата в срок от три дни след получаването ѝ.
Чл. 203 НПК
Разследващият орган е отговорен за осигуряване на своевременно и законосъобразно разследване. Той трябва да събере доказателства за разкриване на обективната истина в най-кратки срокове, следвайки закона и указанията на прокурора. При смяна на разследващ орган, действията по разследването запазват своята стойност. Органът е длъжен да информира прокурора за напредъка на разследването и да обсъжда важни въпроси, свързани с него. Освен това, той може да извършва действия и след изпращането на делото в съда.
Чл. 204
Член 204 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че органите на досъдебното производство трябва да използват активно съдействието на обществеността за разкриване на престъпления и изясняване на фактите по делото. Това означава, че гражданите и длъжностните лица имат задължение да уведомяват съответните органи за информация, която може да помогне в разследването.
Чл. 205
Чл. 205 от Наказателно-процесуалния кодекс задължава гражданите да уведомят незабавно орган на досъдебното производство при узнаване за извършено престъпление от общ характер. Длъжностните лица също имат задължение да уведомят органа и да предприемат мерки за запазване на обстановката и данните. Органът на досъдебното производство е длъжен да осъществи правомощията си за образуване на наказателното производство веднага след уведомлението.
Чл. 206
Чл. 206 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия, при условие че това не пречи на разкриването на обективната истина. Тези условия са описани в чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4.
Чл. 207 НПК
Досъдебно производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В определени случаи, производството от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора, която не може да бъде прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 9. Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да бъде подписана от него, като не се дължи държавна такса при подаването й.
Чл. 208
Чл. 208 от Наказателно-процесуалния кодекс определя четири законни повода за започване на разследване: 1) съобщение до органите за извършено престъпление; 2) информация за престъпление, разпространена чрез медиите; 3) лично явяване на дееца с признание; 4) непосредствено разкриване на признаци за престъпление от органите на досъдебното производство.
Чл. 209 НПК
Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда, и анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване. Съобщенията могат да бъдат устни или писмени, като писмените трябва да са подписани, за да бъдат законен повод за разследване. Те могат да се изпращат и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Устните съобщения се записват в протокол, подписан от заявителя и органа, който ги приема. При необходимост, заявителят може да поиска превод на документа на разбираем за него език. Лицето може също така да изрази съгласие за получаване на съобщения на посочен електронен адрес.
Чл. 210
Чл. 210 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при явяване на дееца, органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който подробно се описва направеното признание. Протоколът се подписва от дееца и органа, пред който е направено признанието. Това е важна стъпка за образуването на досъдебно производство, тъй като признанието може да служи като основа за започване на разследване.
Чл. 211
Досъдебно производство може да бъде образувано, когато съществуват достатъчни данни, които дават основание да се предположи, че е извършено престъпление. Не е необходимо да се разполагат с данни относно извършителите или правната квалификация на престъплението.
Чл. 212
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, като се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването. Разследващият орган е задължен да уведоми прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа след извършване на действията по разследването. В случай на отказ от страна на прокурора да образува досъдебно производство, той трябва да предостави мотиви за решението си.
Чл. 213 НПК
Прокурорът има правото да откаже образуването на досъдебно производство и е задължен да уведоми пострадалия, наследниците му, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Постановлението за отказ може да бъде обжалвано пред по-горестояща прокуратура, с изключение на решенията на европейския прокурор. Пострадалите имат право на писмен превод на отказа, ако не владеят български. Потвърдените откази за образуване на досъдебно производство за определени тежки престъпления могат да бъдат обжалвани пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок. Съдът разглежда делото в закрито заседание и се произнася окончателно по обосноваността и законосъобразността на отказа. Жалбите могат да се подават и електронно.
Чл. 213а
Член 213а от Наказателно-процесуалния кодекс, който е бил нов през 2021 г. и след това отменен през 2022 г., се отнася до правото на обжалване на отказа на прокурора да образува досъдебно производство, когато такова искане е направено от Комисията за противодействие на корупцията. Този член е в сила до 28.07.2022 г., след което е отменен.
Чл. 213б
Чл. 213б от НПК предвижда процедура при отказ на прокурора да образува наказателно производство за определени престъпления, свързани с корупция. В случай на отказ, препис от постановлението се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията, която може да обжалва решението в 14-дневен срок. Съдът разглежда делото в закрито заседание до един месец след постъпване на делото и се произнася по законосъобразността на отказа. При отмяна на отказа, съдът може да дава указания, но не засяга вътрешното убеждение на прокурора. Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок пред въззивен съд, който се произнася окончателно.
Чл. 214
Чл. 214 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията за образуване на досъдебно производство. Когато производството се образува с прокурорско постановление, то трябва да съдържа дата, място, орган, законен повод и данни за извършеното престъпление. При образуване по реда на чл. 212, ал. 2, също се посочват законният повод и данни за престъплението в протокола за първото разследващо действие. Важно е да се отбележи, че в акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни за извършено престъпление.
Чл. 215 НПК
Когато извършителят на престъпление е неизвестен, прокурорът възлага на съответните органи на МВР, ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията или Агенция "Митници" да установят и издирят извършителя. Ако тези органи намерят данни, уличаващи конкретно лице, те предават материалите на разследващия орган и уведомяват прокурора незабавно.
Чл. 216 НПК
Чл. 216 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът може да отдели материалите по делото, когато се установи участие на повече лица или когато има доказателства за извършени няколко престъпления от едно лице. В първия случай, материалите за неиздирените лица се отделят в отделно дело, а във втория случай, материалите за определени престъпления могат да бъдат отделени в отделно дело.
Чл. 217
Чл. 217 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът има правото да обедини две или повече дела, когато те са свързани помежду си, с цел разкриване на обективната истина. Обединението е допустимо както за дела за различни престъпления, така и за дела срещу различни лица, а също така и за дела срещу един и същи обвиняем.
Чл. 217а
Чл. 217а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че действията, извършени по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела, запазват своята процесуална стойност както за отделеното, така и за обединеното дело. Това означава, че независимо от промените в дела, извършените действия остават валидни и могат да бъдат използвани в последващите процесуални етапи.
Чл. 217б
Чл. 217б от Наказателно-процесуалния кодекс постановява, че всички процесуални действия, извършени от компетентен орган на Европейската прокуратура, имат същата процесуална стойност в България, както действията, извършени от български органи, при условие, че са в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939.
Чл. 218 НПК
Чл. 218 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разследващият орган може да поиска съдействие от друг разследващ орган за извършване на отделни действия по разследването. Министерството на вътрешните работи е задължено да оказва необходимото съдействие при такова искане.
Чл. 219
Разпоредбите на чл. 219 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентират привличането на обвиняеми, включително и специфичните условия и права на обвиняемите. Когато става въпрос за лице с имунитет, разследващият орган трябва да спазва допълнителни процедури, които са установени в закона. Лицата с имунитет не могат да бъдат привлечени като обвиняеми без предварително свикване на необходимите институции или органи, които да разрешат подобно действие. Важно е да се отбележи, че правата на обвиняемия, включително правото на защитник и правото на информация за обвинението, остават в сила и за лицата с имунитет, но с оглед на специфичността на техния статус, процедурите може да изискват допълнителни стъпки.
Чл. 220
Чл. 220 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че лица с имунитет не могат да бъдат привлечени като обвиняеми. Наказателното преследване може да започне след отпадане на имунитета, освен ако не съществуват други пречки. Ако обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство спира и мерките за процесуална принуда се отменят, но производството може да продължи за останалите обвиняеми, при условие че това не пречи на разкриването на обективната истина.
Чл. 221 НПК
След като бъде предявено постановлението за привличане на обвиняемия, органът на досъдебното производство незабавно започва разпит на обвиняемия, следвайки процедурата описана в чл. 138 от НПК.
Чл. 222
Чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс регулира разпита на обвиняеми, който може да се извърши пред съдия от първоинстанционния съд. Разпитът се осъществява по преценка на органа на досъдебното производство, с участието на защитник, ако такъв е назначен. Органът е отговорен за осигуряване на явяването на обвиняемия и неговия защитник. Разпитът следва да се провежда по правилата на съдебното следствие, освен ако не са предвидени специфични правила.
Чл. 223
Чл. 223 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира условията, при които свидетел може да бъде разпитан извън съдебното заседание. Когато свидетелят не може да се яви поради тежка болест, продължително отсъствие или други причини, разпитът се извършва пред съдия от първоинстанционния съд. Органът на досъдебното производство е отговорен за явяването на свидетеля и осигуряването на участие на обвиняемия и защитника. Разпитът се провежда по правилата на съдебното следствие, а обвиняемият или защитникът могат да поискат такъв разпит, като отказът от страна на органа се документира.
Чл. 224 НПК
Чл. 224 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при извършване на действия по разследването, когато законът не изисква присъствието на обвиняемия, неговия защитник или пострадалия и неговия повереник, органът на досъдебното производство може да разреши тяхното присъствие, при условие че това не затруднява разследването.
Чл. 225
При разследването, ако се открият нови основания за по-тежко наказуемо престъпление или се променят фактическите обстоятелства, разследващият орган е задължен да докладва на прокурора. В такъв случай, се извършва ново привличане на обвиняемия, което може да включва и нови престъпления или нови лица.
Чл. 226
Чл. 226 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата, при която разследващият орган докладва на прокурора след приключване на разследването. Прокурорът проверява законосъобразността и пълнотата на разследването. Ако установи съществени нарушения или липса на доказателства, той може да предприеме действия или да нареди на разследващия орган да извърши необходимите действия.
Чл. 227
Чл. 227 регламентира процедурата за предявяване на разследването от разследващия орган. След извършване на действията по чл. 226, обвиняемият и пострадалият, ако са поискали, се призовават за предявяване на разследването. Призоваването трябва да се извърши не по-късно от три дни преди датата на предявяване. Ако лицето не е намерено или не е посочило уважителни причини за неявяване, разследването не се предявява. При явяване без защитник, разследващият орган назначава резервен защитник. Преди предявяването разследващият орган разяснява правата на явилите се лица и предоставя всички материали по разследването за проучване.
Чл. 228 НПК
Разследващият орган определя срок за проучване на материалите, който зависи от сложността на делото и други обстоятелства. Ако лице не може да проучи материалите, органът е длъжен да ги разясни или прочете. При отказ за проучване, причините за отказа се записват в протокола.
Чл. 229
Чл. 229 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че след проучване на материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения. Писмените документи се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола. Наблюдаващият прокурор е задължен да се произнесе по исканията в срок от седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване.
Чл. 230
Член 230 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват лицата, по искане на които те са предприети. След завършването на тези действия, разследващият орган е длъжен да повторно предяви разследването.
Чл. 231
Член 231 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с ДВ, бр. 32 от 2010 г., с влизане в сила на 28.05.2010 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с обвинителното заключение, които са били в сила преди тази дата, вече не са приложими.
Чл. 232
Член 232 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 32 от 2010 г., и е в сила от 28 май 2010 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до тази дата, вече не са актуални и не се прилагат.
Чл. 233
Член 233 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2010 г., и е в сила от 28.05.2010 г. Тази разпоредба преди отмяната е регулирала сроковете за извършване на разследването и мерките за процесуална принуда.
Чл. 234 НПК
Разследването по наказателния процес трябва да бъде завършено и делото изпратено на прокурора в срок от два месеца след образуването му. Прокурорът има право да определи по-кратък срок, а при сложност на делото срокът може да бъде удължен до четири месеца. Допълнителни удължавания са възможни, но не могат да надвишават два месеца. Действия извън тези срокове нямат правни последици. Прокурорът също така се произнася по мерките за процесуална принуда.
Чл. 235 НПК
След приключване на разследването, разследващият орган е задължен да изпрати делото на прокурора с писмено мнение. В приложението трябва да се включат: списък на призованите лица, справка за мярката за неотклонение (с дата на задържане), информация за документите и веществените доказателства, направените разноски, мерките за обезпечение и настаняването на децата, когато е приложимо.
Чл. 236
Чл. 236 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата за представяне на протокола за действията по разследване на участващите лица. Органът на досъдебното производство е задължен да предостави протокола за запознаване или да го прочете по искане на лицата. Освен това, на всяко лице се разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения, които се вписват в протокола. При отказ или невъзможност за подписване на протокола, органът отбелязва причините за това. Препис от протокола за определени действия (обиск, претърсване, изземване и освидетелстване) се връчва на лицето, спрямо което са извършени действията.
Чл. 236а
Чл. 236а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при провеждане на действия по разследването чрез видеоконференция се изготвя протокол. В него се включват данните по чл. 129, ал. 1, както и информация за всички участници и лицето, установило самоличността им. Протоколът се подписва от разследващия орган и участниците. Освен протокола, се изготвя и видеозапис на действията, за което участниците се уведомяват.
Чл. 237
Чл. 237 от Наказателно-процесуалния кодекс определя изискванията за протокола при разпит на свидетели или обвиняеми. В него трябва да се впишат лични данни на разпитания, като трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност и др. В определени случаи, данните за самоличността не се записват. Обясненията и показанията се записват в първо лице, а разпитаният удостоверява верността на записа с подпис. Той има право да изложи собственоръчно своите показания, а органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.
Чл. 238
Чл. 238 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможността за изготвяне на звукозапис по искане на разпитания или по инициатива на органа на досъдебното производство. Разпитаният трябва да бъде уведомлен преди започването на разпита. Звукозаписът трябва да съдържа определени сведения и не е позволено да се записва само част от разпита. След завършване на разпита, звукозаписът се възпроизвежда на разпитания, а допълнителните обяснения също се включват. Записът завършва с декларация от разпитания, че информацията е правилно отразена.
Чл. 239
Чл. 239 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира съставянето на протокол за разпит, който включва звукозапис. Звукозаписът се извършва на електронен носител и трябва да бъде подписан от органа на досъдебното производство и участниците, като съдържа основните обстоятелства на разпита. Протоколът включва уведомление за звукозаписа, бележки на разпитания и възпроизвеждане на звукозаписа пред него. Звукозаписът се прилага към протокола, след като бъде запечатан с необходимата информация. Разпечатването на звукозаписа е разрешено само с одобрение на прокурора и в присъствието на разпитания.
Чл. 240 НПК
Чл. 240 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разпоредбите на чл. 237 - 239 се прилагат и при изготвянето на видеозаписи. Това означава, че правилата относно звукозаписите важат и за видеозаписите, когато се извършват действия по разследването.
Чл. 241
Чл. 241 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че звукозапис и видеозапис могат да се изготвят и при други действия по разследването, като за това се прилагат разпоредбите на чл. 237 - 239. В глава осемнадесета се разглеждат правомощията на прокурора след завършване на разследването, които включват действия, свързани с оценка на събраните доказателства и предприемане на необходимите правни действия.
Чл. 242
След получаване на делото, прокурорът може да предприеме различни действия: да прекрати или спре наказателното производство, да предложи освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, да предложи споразумение за решаване на делото или да повдигне обвинение с обвинителен акт, ако са налице основания. Прокурорът има право да отстрани съществени процесуални нарушения, да извърши допълнителни действия по разследването и да предяви разследването. Всички действия трябва да бъдат извършени в срок не по-дълъг от един месец след получаване на делото, с възможност за удължаване на срока в случай на фактическа и правна сложност.
Чл. 243 НПК
Чл. 243 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията, при които прокурорът може да прекрати наказателното производство. Прекратяването може да бъде поради липса на доказателства за обвинението или при наличие на основания по чл. 24, ал. 1 и 6. Прокурорът също така се произнася по веществените доказателства и отменя мерките за процесуална принуда. Ако деянието е административно нарушение, материалите се изпращат на административнонаказващия орган. Постановлението за прекратяване може да бъде обжалвано в срок от седем дни. Съдът разглежда делото в закрито заседание и може да потвърди, измени или отмени постановлението. Въззивният съд се произнася окончателно. Постановлението може да бъде отменено служебно от прокурор в срок до две години за тежки престъпления или една година за останалите случаи, освен за случаи, свързани с европейски прокурори или разследвания срещу главния прокурор.
Чл. 244 НПК
Прокурорът може да спре наказателното производство в определени случаи, като например, когато извършителят не е разкрит или при невъзможност да бъде разпитан единствен свидетел. Ако има привлечен обвиняем, производството спрямо него се прекратява. Прокурорът уведомява заинтересованите лица за спирането и правата им. Постановлението може да се обжалва в седемдневен срок пред съда, който се произнася окончателно. При отмяна на спирането започва нов срок за разследване, а в случаите на невъзможност за разпит, производството може да бъде спряно до една година.
Чл. 245 НПК
Чл. 245 от НПК регламентира процедурата при спиране на наказателното производство поради неразкриване на извършителя. Прокурорът изпраща делото на съответните органи за продължаване на издирването и получава информация за резултатите. Производството може да бъде възобновено след отпадане на основанието за спиране или при необходимост от допълнителни действия. Сроковете за разследване след възобновяване не включват времето на спиране. Прокурорът прекратява производството, ако в срок от шест месеца пострадалият подаде тъжба.
Чл. 246
Чл. 246 от Наказателно-процесуалния кодекс описва условията и съдържанието на обвинителния акт, който прокурорът съставя, когато е убеден в събраните доказателства и няма основания за прекратяване на производството. В обстоятелствената част се посочват детайли за престъплението, пострадалото лице, личните данни на обвиняемия и доказателствата. Заключителната част включва правната квалификация на деянието и информация за съставителя. Към акта се прилагат различни справки, свързани с производството. Част четвърта от кодекса обхваща съдебното производство и подготовката за разглеждане на делото.
Чл. 247 НПК
Производството пред първата инстанция се образува по обвинителен акт или по тъжба на пострадалия от престъплението. Обвинителният акт и тъжбата могат да бъдат подадени чрез електронния портал с квалифициран електронен подпис. В противен случай, те се въвеждат в информационната система на съдилищата по установения ред. При подаването им, се представят и необходимия брой преписи за обвиняемите.
Чл. 247а
Чл. 247а от НПК урежда образуването на електронно дело при извършване на процесуално действие, което поставя началото на съдебно производство. Документите на хартиен носител се въвеждат в информационната система на съда чрез електронен образ. Доказателства, които не могат да се преобразуват в електронна форма, се прилагат в оригинал. Електронното дело може да се възпроизвежда на хартиен носител с заверка, като за това се събира такса. Страните по делото имат право на незаверено копие на електронното дело, за което също се заплаща такса, освен в определени случаи. Документите, представени на електронен носител, се обработват и съхраняват с мерки за защита от грешки и загуба.
Чл. 247б
След образуването на делото се назначава съдия-докладчик, който извършва следните действия: 1. Прекратява наказателното производство при наличие на основания по чл. 250, ал. 1; 2. Насрочва разпоредително заседание за дела, за които няма основания за прекратяване, в двумесечен срок, с възможност за удължаване до три месеца при сложност на делото; 3. Осъществява правомощия при дела, образувани по тъжба на пострадалия. Ако делото не е подсъдно, съдията-докладчик прекратява производството.
Чл. 247в
Чл. 247в от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата по връчване на обвинителния акт на подсъдимия и уведомяване на участниците за насрочването на разпоредителното заседание. Подсъдимият получава информация за правото си да се яви с защитник, за възможността да му бъде назначен защитник, както и че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Прокурорът, защитникът, пострадалият и ощетеното юридическо лице също се уведомяват и имат право да дават отговори и искания в определен срок. Съдията-докладчик осигурява достъп до материалите по делото за участниците.
Чл. 247г.
Разпоредителното заседание може да бъде отложено, ако не се яви прокурор, подсъдим или защитник в определени случаи. Неявяването на пострадалия или неговите наследници не пречи за провеждане на заседанието, освен ако не е по чл. 94, ал. 1. Ако пострадалият или наследниците не могат да бъдат намерени на посочен адрес, заседанието също не се отлага.
Чл. 248 НПК
В разпоредителното заседание на наказателно производство се обсъждат ключови въпроси, включително подсъдността на делото, основания за прекратяване или спиране на производството, нарушения на процесуалните права, както и искания за нови доказателства. Съдът не допуска възражения за нарушения, които не са обсъдени в това заседание, и не разглежда нарушения, свързани с доказателствата. След изслушване на прокурора, съдът може да прекрати или спре производството, или да насрочи делото.
Чл. 248а
Чл. 248а от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата при установяване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Съдът определя 7-дневен срок за прокурора да отстрани грешките. Ако прокурорът не спази срока или не отстрани грешките, съдията-докладчик отменя насрочването на делото и прекратява производството. Разпореждането на съдията не може да бъде обжалвано. Препис от разпореждането се изпраща на страните и призованите лица.
Чл. 249 НПК
Съдът прекратява съдебното производство в определени случаи, посочени в чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3. При прекратяване на производството по т. 3, делото се връща на прокурора с указания за допуснатите нарушения. Прокурорът е задължен да отстрани тези нарушения и започва нов срок от получаване на делото. Определенията за прекратяване подлежат на обжалване. Съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат правата на обвиняемия или пострадалия, са отстраними.
Чл. 250 НПК
Съдът прекратява наказателното производство в определени случаи, включително когато деянието не съставлява престъпление или в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2-10 и ал. 5. При прекратяване, съдът се произнася за веществените доказателства и отменя мерките за процесуална принуда. Ако деянието е административно нарушение, делото се изпраща на административнонаказващия орган. Определението за прекратяване подлежи на обжалване.
Чл. 251 НПК
Чл. 251 от НПК описва условията, при които съдът спира наказателното производство, включително случаи по чл. 25 и чл. 26. Съдът има задължението да се произнася относно мерките за процесуална принуда и може да отменя мерки за обезпечаване на гражданския иск при отпадане на основанието за тяхното налагане. Препис от разпореждането за спиране на производството се връчва на частния тъжител и подсъдимия. Определението и разпореждането за спиране могат да бъдат обжалвани и протестирани.
Чл. 252
Член 252 от Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за разглеждане на дела в зависимост от наличието на основания за това. Съдът разглежда делото незабавно след разпоредителното заседание, ако са налице основания по глави 27, 28 и 29. При липса на основания или констатирани фактически грешки, съдебното заседание се насрочва в едномесечен срок. Съдията-докладчик е задължен да насрочи делото по тъжба на пострадалия в същия срок и да определи правната квалификация на фактите. Подсъдимият получава уведомление за заседанието и има право да отговори в седемдневен срок.
Чл. 253
Член 253 от Наказателно-процесуалния кодекс определя страните в съдебното производство, които включват прокурора, подсъдимия и защитника, частния тъжител и частния обвинител, както и гражданския ищец и гражданския ответник. Раздел II, касаещ подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.
Чл. 254
Член 254 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г., и влиза в сила на 05.11.2017 г. Този член преди отмяната си е уреждал реда и начина на съобщаване за насрочване на съдебните заседания.
Чл. 255
Член 255 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 63 от 2017 година, и влязъл в сила на 5 ноември 2017 година. Следователно, текстът не е в сила и не съдържа актуални разпоредби относно подготовката на съдебното заседание.
Чл. 256
Съдията-докладчик носи отговорност за подготовката и докладването на делото, както и за спазването на процесуалните срокове. Той трябва да осигури, че всички необходими документи и доказателства са събрани и представени пред съда. Съдията-докладчик също така е длъжен да информира страните по делото за развитието и етапите на производството.
Чл. 257
Член 257 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г., и влиза в сила от 5 ноември 2017 г. Този член е част от глава двадесета, която се отнася до съдебното заседание, и конкретно раздел I, който съдържа общи положения.
Чл. 258
Съгласно Чл. 258 от Наказателно-процесуалния кодекс, делото трябва да бъде разглеждано от един и същ състав на съда през цялото време на съдебното заседание. В случай, че член от състава не може да продължи участието си, заседанието започва отначало.
Чл. 259 НПК
След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете на съда не могат да разглеждат други дела, преди да постановят присъдата. Тази разпоредба е в сила след изменението, направено с ДВ, бр. 63 от 2017 г., от 05.11.2017 г.
Чл. 260
Член 260 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможността за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, когато разглеждането на делото изисква продължително време. Резервният съдия или заседател има права на член от състава, с изключение на правото да участва в съвещанията и решаването на въпросите по делото. При невъзможност на член от състава да продължи участието си, резервният го замества и разглеждането на делото продължава.
Чл. 261
Съдът е задължен да предприеме мерки, които да осигурят възпитателното въздействие на съдебното заседание. Това включва възможността за провеждане на заседания извън стандартните съдебни помещения, когато е необходимо.
Чл. 262
Чл. 262 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдебното заседание или определени съдебни действия могат да се провеждат извън помещението на съда, когато е необходимо. Това включва и възможността за разглеждане на делото при закрити врати, което означава, че заседанията могат да бъдат ограничени до определени лица или да се проведат в условия на конфиденциалност.
Чл. 263
Съгласно Чл. 263 от Наказателно-процесуалния кодекс, делото може да се разглежда при закрити врати, когато е необходимо за запазване на държавната тайна, нравствеността или за предотвратяване на разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Децата, които са свидетели и пострадали от престъпление, също могат да бъдат разпитвани при закрити врати. Въпреки това, присъдата винаги се обявява публично.
Чл. 264
На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват само определени лица, разрешени от председателя, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим. Разпоредбата не важи в случаи, когато има опасност от разгласяване на държавна или защитена от закон тайна, както и в определени случаи, посочени в чл. 123, ал. 2.
Чл. 265 НПК
На съдебно заседание председателят на състава има задължението да осигури реда и спокойствието в съдебната зала. Той е отговорен за правилното протичане на заседанието, за спазване на законовите изисквания относно присъствието на лица в залата и за защитата на правата на страните по делото. Председателят може да взема решения относно допустимостта на доказателствата и да ръководи разискванията, за да се гарантира справедлив и ефективен процес.
Чл. 266 НПК
Председателят на състава ръководи съдебното заседание с цел обективно и пълно изясняване на делото, спазвайки закона. Той поддържа реда в залата и може да налага глоба до 500 лева за груби нарушения. Разпорежданията му са задължителни за всички присъстващи, но могат да бъдат отменени от състава на съда. Определението за отказ да се отмени глоба може да бъде обжалвано.
Чл. 267
Чл. 267 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда мерки за поддържане на реда в съдебната зала. При нарушение на реда от страна на подсъдимия, частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец или гражданския ответник, председателят на съда предупреждава нарушителя, а при повторно нарушение може да го отстрани за определено време. След завръщането на отстранения, председателят му съобщава действията, извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Ако прокурорът, защитникът или повереникът продължават да нарушават реда, съдът може да отложи делото, ако не може да бъде заменен без вреда. За нарушения от други лица, председателят може да ги отстрани.
Чл. 268
Според Наказателно-процесуалния кодекс, участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително. Това подчертава важността на прокурорската роля в процеса, а присъствието на подсъдимия е също от съществено значение, за да се осигури правото му на защита и участие в производството.
Чл. 269 НПК
По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия е задължително. Съдът може да разпореди явяване на подсъдимия и по дела, по които не е задължително, ако е необходимо за разкриване на обективната истина. Делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако не е намерен на посочения адрес, ако местоживеенето му не е известно, ако е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяване, или ако се намира извън пределите на страната и не може да бъде призован.
Чл. 270
Чл. 270 регламентира възможността за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство, при условие на промяна на обстоятелствата. Съдът взема решение с определение в открито заседание, с възможност за участие на подсъдимия чрез видеоконференция при определени обстоятелства. Определението подлежи на обжалване и протестиране.
Чл. 271
Чл. 271 определя процедурата след откриването на съдебното заседание, включително проверката на явилите се лица. Съдебното заседание може да се отложи при неявяване на прокурор, задължителен подсъдим или защитник, ако не може да бъде заменен. Неявяването на частния тъжител води до прилагане на чл. 24, ал. 5, т. 5. Неявяването на пострадалия или наследниците не е основание за отлагане. Съдът разглежда делото в отсъствие на частния обвинител или гражданския ищец при неявяване без уважителна причина. Съдът може да продължи делото без свидетели или вещо лице, ако обстоятелствата могат да се изяснят. При отлагане, делото трябва да бъде насрочено в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Налага се глоба до 1000 лв. за неявяване без уважителна причина.
Чл. 272
Чл. 272 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата за проверка на самоличността на подсъдимия и присъстващите лица в съдебната зала. Председателят на съда е отговорен за проверката на самоличността на подсъдимия, като го запитва за основни лични данни и информация относно осъждането му. При съмнение за самоличността, идентификацията може да се извърши чрез фотоснимки или свидетелства на познати с установена самоличност. Също така, председателят проверява самоличността на другите явили се лица, като в определени случаи се спазват мерки за конфиденциалност на свидетелите. Допълнително, председателят проверява дали са връчени необходимите документи и съобщения.
Чл. 273
Съгласно чл. 273 от Наказателно-процесуалния кодекс, свидетелите се отстраняват от съдебната зала до момента на разпита им, освен ако не участват в производството като частни обвинители, граждански ищци или граждански ответници. В допълнение, в определени случаи, посочени в чл. 123, ал. 2, т. 2, свидетелите нямат право да присъстват в съдебната зала.
Чл. 274
Член 274 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че председателят на съда е длъжен да разясни на страните правото им на отводи по отношение на членовете на състава, прокурора, защитниците, съдебния секретар, вещите лица и преводачите. След произнасянето на съда по отводите и възраженията, председателят отново информира страните за техните права, установени в кодекса.
Чл. 275
Чл. 275 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че страните имат право да правят нови искания относно доказателствата и реда на съдебното следствие. Съдът е длъжен да се произнесе по тези искания след изслушване на страните.
Чл. 276
Чл. 276 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата по съдебното следствие, което се ръководи от председателя на състава. То започва с доклад, в който се посочват основанията за образуване на делото и предявените граждански искове. Председателят предоставя възможност на прокурора, частния тъжител и гражданския ищец да изложат обстоятелствата, свързани с обвинението и исковете. След това, председателят запитва подсъдимия дали е разбрал обвинението срещу него.
Чл. 277
Чл. 277 от Наказателно-процесуалния кодекс определя процедурата за разпит на подсъдимия в съдебно производство. Председателят на съда поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението, като той има право да го направи по всяко време в процеса. Въпросите към подсъдимия се задават от прокурора, частните тъжители и обвинители, гражданските ищеци и ответници, както и от защитниците. Съдебният състав също може да задава въпроси след като страните изчерпят своите. Разпитът може да се проведе и в отсъствие на други подсъдими.
Чл. 278 НПК
Разпитът на подсъдимия може да се извърши в негово отсъствие, когато е необходимо за разкриване на обективната истина. След завръщането му в съдебната зала, председателят на съда е длъжен да го запознае с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Чл. 279 НПК
Чл. 279 от НПК определя условията, при които обясненията на обвиняеми или подсъдими, дадени по същото дело, могат да бъдат прочетени в съдебното заседание. Те могат да се прочитат, когато лицето е починало, делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, има противоречие между обясненията, или подсъдимият отказва да дава обяснения. Обясненията, дадени в присъствието на защитник, също могат да се прочетат при определени условия. Осъдителната присъда не може да се основава единствено на прочетените обяснения.
Чл. 280
Чл. 280 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира реда за разпит на свидетелите в съдебното производство. Първо се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, следвани от останалите свидетели, като съдът може да промени този ред при необходимост. Въпросите на свидетелите се задават по реда на чл. 277, ал. 3 и 4, като страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите първа. Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда. Непълнолетните свидетели се отстраняват от залата след показанията си, освен ако съдът не реши друго. В определени случаи разпитът на свидетелите се провежда анонимно. Малолетни свидетели или свидетели със специфични нужди могат да бъдат разпитвани повторно само при определени условия, и то с мерки за защита от контакт с подсъдимия.
Чл. 281 НПК
Чл. 281 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията, при които показанията на свидетел, дадени в досъдебното производство или пред друг състав на съда, могат да бъдат прочетени в съдебното следствие. Показанията се прочитат, когато има съществени противоречия с новите показания, свидетелят отказва да свидетелства, не може да се яви, е починал или не може да бъде намерен. Също така, показанията на свидетели с малолетни или специфични нужди от защита могат да се прочетат, ако при разпита са присъствали обвиняемият и защитникът. Съгласието на подсъдимия и защитника е необходимо за прочитането на показанията, а осъдителната присъда не може да се основава само на прочетени показания. Записите от разпита не могат да бъдат използвани преди прочитането на показанията.
Чл. 282
Чл. 282 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира реда за задаване на въпроси на вещото лице след прочитането на заключението му. Въпросите се задават по установения ред в чл. 277, ал. 3 и 4. Разпитът на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.
Чл. 283 НПК
Съгласно Чл. 283 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът е задължен да прочита протоколите и документите, свързани с огледи, освидетелствания, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознавания, когато те съдържат важна информация за изясняване на делото. Това включва и веществените доказателства, които трябва да бъдат представени пред съда, за да се оценят по тяхното значение.
Чл. 284
Съгласно Чл. 284 от Наказателно-процесуалния кодекс, веществените доказателства трябва да бъдат предявени на страните, а при необходимост - и на вещото лице или свидетелите. Това осигурява прозрачност и възможност за проверка на доказателствата от всички заинтересовани страни по делото.
Чл. 285 НПК
Огледът по наказателно-процесуалния кодекс се осъществява от целия състав на съда, като присъствието на страните е задължително. При необходимост, в огледа могат да участват и вещо лице и свидетели, за да се установят фактическите обстоятелства по делото.
Чл. 286
Член 286 от Наказателно-процесуалния кодекс определя процедурата след извършването на всички съдебни следствени действия. Председателят на съдебния състав пита страните дали имат искания за нови действия, необходими за пълното изясняване на делото. Ако страните не заявят искания или направените искания са неоснователни, съдебното следствие се обявява за приключено.
Чл. 287
Чл. 287 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата при повдигане на ново обвинение от прокурора по време на съдебното следствие. Когато прокурорът установи основания за изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на по-тежко наказуемо престъпление, той може да повдигне ново обвинение. В случай че новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд, съдът прекратява производството и изпраща делото на съответния прокурор. При други случаи съдът може да отложи заседанието, за да позволи на страните да се подготвят за новото обвинение. Също така, частният тъжител може да повдигне ново обвинение при определени условия, а ако престъплението е от общ характер, съдът отново прекратява производството и изпраща делото на прокурора.
Чл. 288
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора, ако на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд. Предишният текст на чл. 288 е бил изменен и актуализиран с последните изменения в закона.
Чл. 289 НПК
Съдът може да прекрати наказателното производство при определени условия, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 5. Ако основанията за прекратяване се разкрият по време на съдебно заседание и подсъдимият иска производството да продължи, съдът е длъжен да се произнесе с присъда. При прекратяване на производството, съдът решава и по веществените доказателства, отменя мерките за процесуална принуда и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нея е отпаднало. Определението на съда може да бъде обжалвано.
Чл. 290
Съгласно чл. 290 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът има право да спре наказателното производство в определени случаи, описани в чл. 25 и 26. Определението за спиране подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Чл. 291 НПК
След приключване на съдебното следствие, съдът преминава към изслушване на съдебните прения. Процесът започва с реч на прокурора или частния тъжител, последван от изказвания на частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, защитника и подсъдимия.
Чл. 292
Съгласно Чл. 292 от Наказателно-процесуалния кодекс, страните в съдебните прения могат да се позовават единствено на доказателства, които са били събрани и проверени по време на съдебното следствие, в съответствие с установените процедури в кодекса. Това означава, че доказателствата, които не са били част от съдебното следствие, не могат да бъдат използвани в хода на делото.
Чл. 293
Чл. 293 от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че дори прокурорът да заяви, че наказателното производство трябва да бъде прекратено или да бъде постановена оправдателна присъда, това не освобождава съда от задължението да се произнесе по делото въз основа на своето вътрешно убеждение.
Чл. 294
Чл. 294 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. Ако съдът намери искането за основателно, той прекратява текущите съдебни прения, възобновява съдебното следствие и след извършването на новите действия отново продължава със съдебните прения.
Чл. 295
Чл. 295 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че всяка страна в процеса има право да направи реплика на твърденията и доводите на другите страни. Освен това, защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика. Съществува забрана за ограничаване на времето за съдебните прения.
Чл. 296
Съгласно Чл. 296 от НПК, съдът е задължен да не ограничава времето на съдебните прения. Председателят на състава има право да прекъсне страните само в случаи, когато те се отклоняват от темата на делото. В раздел V се предвижда осигуряване на последна дума на подсъдимия, което е важен елемент от процеса.
Чл. 297
Чл. 297 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира правото на подсъдимия да изрази своето окончателно отношение към обвинението след завършване на съдебните прения. Председателят на съда е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност за това, като не може да му бъде ограничавано времето за изказване. Важно е да се отбележи, че подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит по време на последната дума.
Чл. 298
Съгласно Чл. 298 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. Председателят на съда има право да прекъсне подсъдимия само в случаите, когато той се отклонява от темата на делото и обсъжда неотносими въпроси.
Чл. 299 НПК
Чл. 299 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че ако подсъдимият представи нови данни по време на последната си дума, съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие. Това включва повторно изслушване на пренията на страните и последната дума на подсъдимия, като новите данни могат да имат значение за делото.
Чл. 300
Съдът, след изслушване на последната дума на подсъдимия, се оттегля на тайно съвещание, за да реши важни въпроси, свързани с делото. Основните въпроси, които съдът разглежда, включват: 1. Дали подсъдимият е виновен или невинен по повдигнатите обвинения; 2. Какви доказателства са представени и дали те са достатъчни за установяване на вината; 3. Каква е правната квалификация на деянието; 4. Каква наказателна отговорност следва да понесе подсъдимият, ако бъде признат за виновен; 5. Какви обстоятелства, смекчаващи или отегчаващи наказанието, трябва да се вземат предвид.
Чл. 301
Чл. 301 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира основните въпроси, които съдът обсъжда и решава при постановяване на присъда. Тези въпроси включват: наличието на извършено деяние и вината на подсъдимия; правната квалификация на деянието; определяне на наказание; основания за освобождаване от наказателна отговорност; условия за условно осъждане; режим на изтърпяване на наказание; граждански иск; разпореждане с веществени доказателства и разноски по делото. При множество престъпления или подсъдими, съдът разглежда въпросите поотделно. Ако е пропуснат граждански иск, съдът може да се произнесе с допълнителна присъда.
Чл. 302
Според Чл. 302 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът има право да възобнови съдебното следствие, ако при съвещанието установи, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. Това действие е свързано с необходимостта от допълнителни доказателства или разяснения, за да се стигне до правилно решение по делото.
Чл. 303
Съдът не може да осъди подсъдимия, освен ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да бъде основана на предположения. Следователно, ако не е представено достатъчно доказателство за вината на подсъдимия, той трябва да бъде признат за невинен.
Чл. 304 НПК
Съдът признава подсъдимия за невинен, ако не е доказано, че деянието е извършено, извършено от него или извършено виновно. Също така, ако деянието не е престъпление, подсъдимият също се признава за невинен.
Чл. 305 НПК
Присъдата се издава в името на народа и включва уводна част, мотиви и диспозитив. В уводната част се посочват основни данни за делото и участниците. Мотивите съдържат установените факти и правните съображения за решението. Диспозитивът включва данни за подсъдимия и решението на съда, включително информация за обжалване. Съдът може да признае подсъдимия за виновен или невинен, и в зависимост от случая да наложи различни мерки или наказания.
Чл. 306 НПК
Чл. 306 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдът може да се произнесе с определение по определени въпроси, свързани с наказателното производство. Това включва определяне на общо наказание, първоначален режим на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, условия за прилагане на разпоредби от Наказателния кодекс и решаване на въпроси относно веществените доказателства и разноските по делото. Съдът произнася по тези въпроси в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а определенията могат да бъдат обжалвани.
Чл. 307
Съдът е задължен да се произнесе по гражданския иск и в случаите, когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Важно е да се отбележи, че сроковете за излагане на мотивите на присъдата следва да бъдат спазвани, за да се осигури правото на защита на страните по делото.
Чл. 308 НПК
Според Чл. 308 от Наказателно-процесуалния кодекс, мотивите за присъдата могат да бъдат изготвени след обявяването й, но не по-късно от 15 дни. В случай на дела с фактическа или правна сложност, срокът за изготвяне на мотивите е удължен на 60 дни след обявяването на присъдата.
Чл. 309
След произнасяне на присъдата, съдът взема решение по мярката за неотклонение. При осъждане на лишаване от свобода, ако има реална опасност подсъдимият да се укрие, мярката може да се замени с по-тежка. За осъдени на десет години или повече, се предполага, че има такава опасност, освен ако не е доказано противното. При освобождаване от наказателна отговорност или оправдаване, мярката се отменя или заменя с най-леката. Определенията по тези алинеи подлежат на обжалване.
Чл. 310
Чл. 310 регламентира процеса на изготвяне и обявяване на присъдите в съда. Присъдата се изготвя в единната информационна система и се обявява незабавно от председателя след подписване от всички членове на състава. При отлагане на мотивите, се обявява само диспозитивът, а мотивите трябва да бъдат подписани от съдебните заседатели при наличието на особено мнение. Съдът уведомява осъдените граждани на други държави за възможността да изтърпят наказанието в родината си, както и пострадалите за възможността за Европейска заповед за защита при наложена пробационна мярка.
Чл. 311 НПК
Чл. 311 от Наказателно-процесуалния кодекс описва задължителното съдържание на протокола за съдебното заседание. В него се включват данни за неявилите се лица, информация за подсъдимия, обясненията и показанията на страните, разпореждания на председателя и определения на съда, прочетени документи и съдебни прения, както и обявяването на присъдата и информация за обжалването. Протоколът се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се подписва електронно от председателя и съдебния секретар. Съдът може да разпореди и звукозапис или видеозапис на заседанието.
Чл. 312
Страните в наказателното производство имат право да поискат поправки и допълнения на протокола в тридневен срок от неговото изготвяне. Исканията се разглеждат първо от председателя на съда, а в случай на отказ, от състава на съда в закрито заседание.
Чл. 313
Въззивната инстанция извършва проверка на правилността на присъдата, която не е влязла в сила. Това означава, че тя може да преразгледа както фактите по делото, така и правните изводи, направени от първоинстанционния съд. Въззивната проверка включва оценка на доказателствата, приложимостта на закона и законосъобразността на процесуалните действия, извършени по време на производството. При необходимост, въззивният съд може да отмени или измени присъдата, както и да върне делото за ново разглеждане.
Чл. 314 НПК
Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, без да се ограничава от основанията, посочени от страните. Тя може да отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, дори за лица, които не са подали жалба, ако има основания за това. Въззивната инстанция допуска нови доказателства, ако те са от значение за правилното решаване на делото.
Чл. 315 НПК
Чл. 315 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че във въззивната инстанция могат да се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по реда, установен в самия кодекс. Това означава, че страните имат възможност да представят нови доказателства и да установяват нови фактически положения в хода на въззивното производство.
Чл. 316 НПК
Съгласно Чл. 316 от Наказателно-процесуалния кодекс, въззивният съд има правото да установява нови фактически положения по делото. Това означава, че съдът на втора инстанция може да разгледа и оцени нови доказателства или факти, които не са били представени в първата инстанция. Освен това, правилата, приложими за първата инстанция, остават в сила и за въззивното производство, освен ако изрично не е предвидено друго.
Чл. 317
Чл. 317 от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че когато в съответната глава не са установени специални правила, следва да се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция. Това означава, че процедурите и принципите, валидни за първоначалното разглеждане на делото, ще важат и за производството, образувано пред въззивната инстанция.
Чл. 318
Производството пред въззивната инстанция може да бъде образувано по протест на прокурора или по жалба на страните. Прокурорът подава протест, когато счита, че присъдата е неправилна. Подсъдимият има право да обжалва присъдата в цялост или само относно мотивите за оправдаване. Частният тъжител и обвинител могат да обжалват, ако са накърнени техните права, но не и ако присъдата е в съгласие с техните искания. Гражданските ищец и ответник могат да обжалват само по отношение на гражданския иск. Жалби могат да подават и защитниците.
Чл. 319
Съгласно Чл. 319 от Наказателно-процесуалния кодекс, жалбата и протестът трябва да бъдат подадени в срок от петнадесет дни след обявяването на присъдата. Те се подават чрез съда, който е постановил присъдата. Формата и съдържанието на жалбата и протеста трябва да отговарят на определени изисквания, включително ясно изложение на основанията за обжалване.
Чл. 320
Чл. 320 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира начина на подаване на жалби и протести. Те трябва да бъдат писмени и могат да се подават електронно, като съдържат информация за съда, подателя и искането. Не могат да се правят възражения за съществени нарушения в досъдебното производство, освен по отношение на доказателствата. Жалбите и протестите трябва да се подписват от подателя, а при електронно подаване - с квалифициран електронен подпис. Страните могат да правят допълнителни писмени изложения преди съдебното заседание. Към жалбата и протеста се прилагат нужните преписи, освен при електронно подаване. Всеки подсъдим може да се присъедини към вече подадена жалба.
Чл. 321 НПК
Съдът, в който е подадена жалбата или протестът, е задължен незабавно да уведоми заинтересованите страни, като им изпраща копия от подадените документи. Това действие е част от процедурата за разглеждане на жалби и протести в наказателния процес.
Чл. 322 НПК
Страните имат правото да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест по електронен път, като документите трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис. Това може да се извърши до момента, в който делото получи ход пред въззивната инстанция.
Чл. 323
Съдия от първоинстанционния съд може да върне жалба и протест в следните случаи: 1. Когато не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3, ако пропускът не бъде отстранен в седемдневен срок; 2. Когато не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1; 3. Когато не са подадени от лице, което има право на жалба или протест. Връщането на жалбата и протеста може да бъде обжалвано по реда на глава двадесет и втора.
Чл. 324 НПК
Чл. 324 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и прокурора до започване на съдебното следствие или, ако такова не се провежда, до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора до образуване на производството пред въззивната инстанция. Защитникът не може да оттегли жалбата без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Чл. 325 НПК
След изтичането на срока по чл. 319, ал. 1, делото, заедно с всички постъпили жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция. Въззивният съд е компетентен да се произнесе по оттеглянето на жалбата и протеста, като разглежда правните последици от това действие.
Чл. 326
Чл. 326 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че въззивният съд се произнася в закрито заседание в случаите, описани в чл. 324. Това означава, че разглеждането на делото не е публично и се провежда без присъствие на обществеността.
Чл. 327
Чл. 327 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда реда за допускане на исканите доказателства, което се решава в закрито заседание или в разпоредително заседание с призоваване на страните. Съдът има право да се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия. Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, могат да бъдат допуснати във въззивната инстанция при необходимост от повторен разпит или при новооткрити обстоятелства. Нови свидетели и вещи лица се допускат, ако съдът прецени, че техните показания или заключения са важни за правилното решаване на делото.
Чл. 328
Чл. 328 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че страните и другите лица, които трябва да участват в въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178-182, освен ако датата на разглеждане на делото е била съобщена от първата инстанция. Това означава, че призоваването на страните е задължително, освен в случаите, когато информацията за заседанието е вече предоставена от предходния съд.
Чл. 329
Чл. 329 от Наказателно-процесуалния кодекс определя задължителното участие на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер. По дела с обвинение за тежко престъпление, присъствието на подсъдимия е задължително, освен в определени случаи. Неявяването на другите страни без уважителни причини не пречи на разглеждането на делото.
Чл. 330 НПК
След откриването на съдебното заседание, съдът е задължен да изслуша страните по делото относно даването на ход на делото. След това съдът се произнася по всички направени искания, бележки и възражения от страните. Тази процедура е важна за осигуряване на справедливост и равнопоставеност в процеса.
Чл. 331
Чл. 331 от НПК предвижда, че жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание, като процесът започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се представя същността на присъдата, съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Чл. 332
Съдът има право да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата по време на съдебното следствие. Това включва различни методи и техники, които могат да бъдат приложени за установяване на фактите по делото.
Чл. 333
Чл. 333 от Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за провеждане на съдебните прения, като акцентира на правото на подсъдимия да изрази последна дума след приключване на пренията. Съдебните прения включват обсъждане на присъдата, съществото на обвинението и мярката за неотклонение, в съответствие с чл. 291, ал. 2.
Чл. 334 НПК
Въззивният съд има няколко правомощия при разглеждане на присъди, включително: 1) отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд; 2) отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда; 3) изменение на първоинстанционната присъда; 4) отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство при определени условия; 5) спиране на наказателното производство; 6) потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Чл. 335
Въззивният съд има правомощия да отменя присъди и да връща делата за ново разглеждане при определени условия. Когато се установи, че престъплението е от общ характер, съдът отменя присъдата и изпраща делото на прокурора. Въззивният съд може също да връща делото на първата инстанция, освен ако сам може да отстрани нарушенията. При повторно наличие на условията, съдът решава по същество, без да връща делото. Важно е да се отбележи, че отмяна на присъда не може да се извърши без протест от прокурора или жалба от частния тъжител или обвинител.
Чл. 336
Въззивният съд може да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, когато: 1) приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало такова обвинение в първата инстанция; 2) осъди оправдан подсъдим, при условие че е имало съответно обвинение; 3) оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд; 4) оправдае подсъдимия и му наложи административно наказание, когато деянието е наказуемо по административен ред. Правомощията за изменения по точки 1 и 2 се упражняват при наличие на протест от прокурора или жалба от частния тъжител или обвинител. След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
Чл. 337 НПК
Въззивният съд има право да намали наказанието, да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието или от наказателна отговорност, а също така да намали или отмени административното наказание. При протест от прокурора или жалба от частния тъжител, съдът може да увеличи наказанието, да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието, да увеличи административното наказание или да наложи административно наказание. Въззивната инстанция може да се произнесе и относно мотивите за оправдаването на подсъдимия.
Чл. 338
Въззивният съд е задължен да потвърди присъдата, ако не установи наличието на основания за нейното отменяне или изменение. Това означава, че решението на въззивната инстанция трябва да отразява, че е извършена проверка на фактите и правните основания, по които е постановена първоначалната присъда, и че те остават валидни. В случай, че не са установени нарушения или неясноти, решението на въззивния съд ще бъде в полза на потвърдителния извод за присъдата.
Чл. 339
Въззивната инстанция в своето решение посочва по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, както и кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание. При потвърдяване на присъдата, тя указва основанията, поради които не приема доводите. При постановяване на нова присъда се прилагат изискванията на чл. 305.
Чл. 340
Чл. 340 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира сроковете и процедурата за изготвяне и обявяване на решенията на въззивната инстанция. Решението с мотивите трябва да бъде изготвено в срок от 30 дни след съдебното заседание, а в определени случаи - до 60 дни. Те се обявяват в съдебно заседание с призоваване на страните или се съобщават по реда на чл. 178. При изменение на осъдителна присъда, съдът се произнася по мярката за неотклонение и определението подлежи на обжалване. Въззивният съд незабавно изпраща препис от окончателното решение на прокурора, който може да разпореди привеждане на лицето в затвор.
Чл. 341
Чл. 341 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определени други актове, се проверяват по реда на глава двадесет и първа. Всички останали определения и разпореждания не подлежат на отделна проверка от въззивната инстанция. Важно е да се спазват сроковете за подаване на частни жалби и протести, които са уредени в съответните разпоредби на закона.
Чл. 342 НПК
Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 на Наказателно-процесуалния кодекс се подават в срок от седем дни след постановяването му. Ако актът е издаден в закрито заседание, срокът започва да тече от момента на връчване на преписа. При постъпване на частен протест, той се съобщава на подсъдимия, който има право да направи възражение в срок от седем дни след съобщението.
Чл. 343
Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция не реши иначе. Съдът, който е постановил определението, може да го отмени.
Чл. 344 НПК
Съдът, който е постановил определението, има правото да го отмени или измени в закрито заседание. Ако не го направи, той изпраща делото на въззивната инстанция, заедно с постъпилата частна жалба или частен протест. Това осигурява правилното разглеждане на жалбите и протестите от по-висша инстанция, което е важно за справедливото правосъдие.
Чл. 345
Въззивната инстанция разглежда частните жалби и протести в закрито заседание в срок от седем дни. При необходимост, заседанието може да бъде открито с призоваване на страните, насрочено в разумен срок, не по-дълъг от един месец. Ако въззивната инстанция отмени определението, тя решава въпросите по частната жалба и протест. При липса на специални правила в тази глава, се прилагат правилата от глава двадесет и първа.
Чл. 346
По касационен ред могат да бъдат обжалвани решенията и новите присъди на апелативния съд, с изключение на тези, при които деецът е освободен от наказателна отговорност с административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс. Също така, новите присъди на окръжния съд като въззивна инстанция, определенията на окръжния и апелативния съд по чл. 306, ал. 1 в случаите на нова присъда, както и решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, които прекратяват, спират или преграждат пътя на наказателното производство, могат да бъдат обжалвани.
Чл. 347
Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, произнасяйки се в двумесечен срок. Тя може да отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
Чл. 348
Чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията, при които присъдата и решението могат да бъдат отменени или изменени по касационен ред. Основанията за касационна жалба включват: нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явно несправедливо наложено наказание. Същественото нарушение на процесуални правила се определя от ограничаване на правата на страните, липса на мотиви или протокол, незаконен състав на съда и нарушаване на тайната на съвещанието. Явно несправедливо наказание е такова, което не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца или неправилно е приложено условното осъждане.
Чл. 349
Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни имат право да подават касационна жалба, когато техните права и законни интереси са нарушени.
Чл. 350
Чл. 350 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда сроковете и реда за подаване на жалби и протести срещу присъдите и решенията на въззивния съд. Жалбите и протестите срещу присъдите се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1, а срещу решенията - в петнадесетдневен срок от обявяването им. Те се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение, и могат да бъдат подадени и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Към жалбата и протеста се прилагат преписи за заинтересованите страни, освен ако са подадени по електронен път.
Чл. 351 НПК
Чл. 351 от Наказателно-процесуалния кодекс определя изискванията за подаване на касационна жалба и протест, включително информация за подателя, обжалваното решение, касационното основание и искането. Жалбата и протестът не могат да съдържат възражения за процесуални нарушения в досъдебното производство, освен свързани с доказателствата. Те трябва да бъдат подписани от подателя или с квалифициран електронен подпис, ако са подадени електронно. Жалбите могат да бъдат върнати от съда при несъответствия или неподадени в срок, а връщането им подлежи на обжалване.
Чл. 352
Съгласно Чл. 352 от Наказателно-процесуалния кодекс, жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от страните, които са ги подали, до момента на даване ход на делото в съдебно заседание. Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.
Чл. 353
Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните, като участието на прокурор е задължително. Неявяването на другите страни не пречи на разглеждането на делото, което може да продължи в отсъствие на страна, ако не е намерена на посочения адрес. В доклада на съдията-докладчик се представят обстоятелствата по делото и оплакванията срещу обжалваната присъда. Съдебно следствие не се провежда, освен в определени случаи, а страните се изслушват по ред, установен от съда.
Чл. 354 НПК
Чл. 354 от НПК описва правомощията на касационната инстанция след разглеждане на жалба или протест. Инстанцията може да остави в сила присъдата, да я отмени и да прекрати производството, да оправдае подсъдимия, да наложи административно наказание, да измени присъдата или да върне делото за ново разглеждане. Касационната инстанция може да изменя присъдата при определени условия, като намаляване на наказанието или отстраняване на процесуални нарушения. Решението на инстанцията трябва да бъде изготвено в срок и не подлежи на обжалване. При повторно отмяна на присъда, делото се връща за окончателно решаване на въззивната инстанция.
Чл. 355 НПК
Чл. 355 от Наказателно-процесуалния кодекс определя задълженията на съда при ново разглеждане на делото след касационна инстанция. Указанията на касационната инстанция са задължителни относно началния стадий на разглеждане, приложението на закона и отстраняването на процесуални нарушения. Съдът може да наложи по-тежко наказание или да осъди оправдания подсъдим, ако делото е върнато по протест на прокурора или жалба на частни лица с искане за утежняване на положението на подсъдимия.
Чл. 356
Бързото производство се провежда при определени условия, включително залавяне на лицето при или непосредствено след престъпление, наличие на явни следи от престъплението, признание от лицето или указание от очевидец. Прокурорът може да разпореди бързо производство за престъпления с наказание до три години лишаване от свобода, с изключение на случаи с настъпила смърт или тежка телесна повреда. Разследването трябва да приключи в срок до седем или четиринадесет дни, в зависимост от случая, а прокурорът може да удължи срока при сложност на делото. Пострадалият не се призовава при предявяване на разследването.
Чл. 357 НПК
Наблюдаващият прокурор е задължен да се произнесе в тридневен срок след приключване на разследването, с изключение на случаи с фактическа и правна сложност, в които срокът е седем дни. Възможните действия включват: прекратяване на наказателното производство, спиране на производството, повдигане на обвинение, внасяне на делото с предложение за административно наказание или споразумение, или постановяване на допълнително разследване. В случай на допълнително разследване, прокурорът определя срок не по-дълъг от седем дни.
Чл. 358
Чл. 358 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира действията на съдията-докладчик в случаи по чл. 357, ал. 1, т. 3. Съдията може да прекрати или спре наказателното производство, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора при съществени нарушения на процесуалните правила, както и да насрочи делото за разглеждане в срок от седем дни без провеждане на разпоредително заседание. В случай на връщане на делото, то не може да бъде върнато повторно на същото основание. Съдията разпорежда на прокурора да връчи обвинителния акт на подсъдимия и да призове участниците в делото. Подсъдимият има право да отговори на обвинителния акт в тридневен срок.
Чл. 359 НПК
Съгласно член 359 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът разглежда делото и произнася присъдата, а при фактическа и правна сложност мотивите могат да бъдат изготвени до седем дни след обявяването на присъдата. Съдът прекратява производството при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а в производството не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.
Чл. 360 НПК
Чл. 360 от Наказателно-процесуалния кодекс определя сроковете за подаване на жалби и протести. Те трябва да се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а ако мотивите са отложени, срокът е петнадесет дни. Освен това, с жалбата и протеста не могат да се правят искания за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, освен тези, свързани с доказателствата.
Чл. 361
Чл. 361 от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че при производствата, за които не са предвидени специални правила, се прилагат общите правила. Глава двадесет и пет от кодекса, която се отнася до незабавното производство, е отменена с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. Тази глава е свързана с действията на разследващия орган.
Чл. 362
Член 362 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2017 година, и е в сила от 5 ноември 2017 г. Това означава, че преди тази дата текстът е бил валиден, но след това е загубил своето правно значение.
Чл. 363
Член 363 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г., и влиза в сила от 05.11.2017 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с внасянето на делото в съда, които са били описани в този член, вече не са в сила.
Чл. 364
Член 364 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 63 от 2017 година, и влиза в сила на 5 ноември 2017 година. Следователно, разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 365
Член 365 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. С изменението, разпоредбата влиза в сила от 5 ноември 2017 г., което означава, че преди тази дата е имало определени срокове за подаване на жалби и протести, които вече не са в сила.
Чл. 366
Член 366 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 63 от 2017 година, и влезе в сила на 5 ноември 2017 година. С това изменение се прекратява действието на разпоредбата, която е регулирала определени аспекти на наказателния процес.
Чл. 367
Чл. 367 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с изменения, последно през 2017 г. В предходните редакции се е обсъждало ускоряване на наказателното производство, както и разглеждането на дела по искане на обвиняемия. Последните изменения предвиждат нова уредба за ускоряване на досъдебното производство.
Чл. 368 НПК
Чл. 368 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че ако в досъдебното производство е изтекъл срок от повече от две години за тежки престъпления или повече от шест месеца за останалите случаи, обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице имат право да искат ускоряване на разследването. Времето, през което делото е било в съда или е било спряно, не се включва в тези срокове. Искането се подава чрез прокурора, който е задължен да изпрати делото в съда. Съдът разглежда искането в закрито заседание и се произнася в срок от 15 дни.
Чл. 368а
Чл. 368а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможност за страните да искат ускоряване на производството, ако от образуването на делото пред първата инстанция са изтекли повече от две години или повече от една година във въззивното производство. Искането се подава до съда, който разглежда делото, и трябва да посочва неизвършените действия, забавящи производството. Ако съдът извърши действия в едномесечен срок, искането се счита за оттеглено. Искането се разглежда от окръжния съд за дела на районен съд, от апелативния съд за дела на окръжния съд и от Върховния касационен съд за дела на апелативния съд. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
Чл. 369
Чл. 369 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира как съдът трябва да прецени фактическата и правната сложност на делото. При констатация на неоправдано забавяне, съдът определя срок за извършване на действията, който е окончателен. Нови искания за ускоряване могат да бъдат подавани след изтичането на определения срок. В глава двадесет и седма се обсъждат основанията, при които не се допуска съкратено съдебно следствие.
Чл. 369а
Чл. 369а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съкратено съдебно следствие не може да бъде допуснато в случаи на умишлено причиняване на смърт, когато се прилага разпоредбата на чл. 371, т. 2. Тази разпоредба е нова и е в сила от 28.05.2010 г., след предишни изменения.
Чл. 370
Чл. 370 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията и процедурата за предварително изслушване на страните в наказателния процес. Съдът взема решение за изслушване служебно или по искане на подсъдимия, като не може да отхвърли искането, ако са налице условията по глава. В случай на повече от един подсъдим, съкратено съдебно следствие е допустимо само при наличие на условията за всички. Предварителното изслушване се извършва без призоваване на свидетели и вещите лица.
Чл. 371 НПК
При предварителното изслушване на страните, подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници имат право да дадат съгласие за ненаблюдаване на разпит на свидетели и вещи лица. Вместо това, при постановяване на присъдата, може да се ползва съдържанието на протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Освен това, подсъдимият има възможност да признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, без да се събират доказателства за тях.
Чл. 372 НПК
Съдът разяснява правата на подсъдимия и уведомява за използването на доказателства от досъдебното производство и самопризнанията при постановяване на присъдата. Назначава защитник, ако подсъдимият няма такъв. При определени условия одобрява съгласията за действия по разследването и може да обяви, че самопризнанията ще бъдат използвани без допълнителни доказателства, ако са подкрепени от наличните в досъдебното производство доказателства.
Чл. 373
Чл. 373 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че в определени случаи (чл. 372, ал. 3 и 4) не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а вместо това се четат протоколи и експертни заключения. При осъдителна присъда, съдът определя наказанието на базата на обстоятелствата от обвинителния акт, а в мотивите на присъдата приема за установени фактите, изложени в него, позовавайки се на самопризнания и доказателства от досъдебното производство.
Чл. 374
Чл. 374 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато за производството по конкретната глава не съществуват специални правила, се прилагат общите правила. В глава двадесет и осма се разглежда освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като прокурорът може да предложи такова освобождаване за обвиняемия.
Чл. 375 НПК
Чл. 375 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че прокурорът може да внесе делото в съда с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато са налице основанията по чл. 78а от Наказателния кодекс. Предложението трябва да бъде мотивирано и може да бъде подадено електронно или чрез единната информационна система на съдилищата.
Чл. 375а
Чл. 375а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможност след приключване на разследването, при наличието на основания по чл. 78а от Наказателния кодекс, прокурорът или защитникът да предложат споразумение, с което подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Споразумението може да включва глоба под минималния размер и да не налага кумулативно предвиденото наказание. Също така, съдът може да одобри споразумението, ако то е постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
Чл. 376
Съдът насрочва делото в едномесечен срок, ако установи наличието на условия за разглеждане. Обвиняемият получава препис от постановлението и има седем дни да отговори с възражения и искания. В производството не може да се предявява граждански иск, а частен обвинител не участва в делата.
Чл. 377
Чл. 377 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс или е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на обвиняемия. Решението на съда по този член може да бъде обжалвано и протестирано по реда на глава двадесет и втора.
Чл. 378 НПК
Съдът разглежда делото еднолично в открито заседание, призовавайки прокурора и обвиняемия. Неявяването на страните не пречи на разглеждането. Съдът може да преценява и събира нови доказателства. Разглеждането става в рамките на фактическите положения от постановлението. При установяване на нови фактически положения, производството се прекратява и делото се връща на прокурора. Съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, да го оправдае или да прекрати производството. Решението може да бъде обжалвано.
Чл. 379 НПК
Чл. 379 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при решаване на делото следва да се прилагат разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания. Това предполага, че процедурите и условията за възобновяване на делото ще се основават на принципите, установени в споменатия закон, което дава възможност за повторно разглеждане на делото при определени условия.
Чл. 380
Чл. 380 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че предложението за възобновяване на делото може да бъде направено от апелативния или военно-апелативния прокурор и се разглежда от съответния съд по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Ако предложението е основателно, съдът може да се произнесе по същество и да събере доказателства. В допълнение, в глава двадесет и девета се обсъжда възможността за решаване на делото чрез споразумение в досъдебното производство.
Чл. 381
Чл. 381 от НПК регламентира възможността за изготвяне на споразумение между прокурора и защитника след приключване на разследването. Такова споразумение може да бъде предложено, ако обвиняемият е упълномощил защитник. За тежки умишлени престъпления и престъпления, довели до смърт, споразумение не се допуска. В случай на имуществени вреди, споразумението е допустимо след тяхното възстановяване. То трябва да съдържа съгласие по важни въпроси, като правната квалификация на деянието и размера на наказанието. Споразумението се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия, ако той е съгласен. Възможно е да се постигне споразумение за част от обвиняемите или престъпленията.
Чл. 382 НПК
Споразумението, внесено от прокурора в съда, води до съдебно заседание, в което съдът проверява разбирането и съгласието на обвиняемия. След обсъждане на споразумението, съдът може да предложи промени. При одобрение, споразумението става окончателно и се вписва в съдебния протокол, подписан от всички страни. Ако не бъде одобрено, делото се връща на прокурора, а самопризнанието на обвиняемия губи доказателствена стойност. Съдебното решение се съобщава на пострадалия, който има право да предяви граждански иск.
Чл. 383
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има ефект на влязла в сила присъда. Съдът определя общо наказание, като се съобразява с разпоредбите на Наказателния кодекс. При споразумение за деяние, извършено при определени условия, съдът може да се произнесе относно изтърпяване на отложеното наказание, в зависимост от конкретния случай.
Чл. 384 НПК
При условията на чл. 384 от НПК, първоинстанционният съд има право да одобри споразумение за решаване на делото, което е постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. Съдът назначава защитник на подсъдимия, ако той не е упълномощил такъв, и одобрението на споразумението става само след съгласие на всички страни по делото.
Чл. 384а
Член 384а от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата при постигнато споразумение с подсъдимите или за престъпления след образуване на съдебното производство. Съдът отлага разглеждането на делото, а в рамките на 7 дни друг съдебен състав се произнася по споразумението. След това, съдебният състав, който е отложил делото, продължава разглеждането му.
Чл. 385
Съгласно чл. 385 от Наказателно-процесуалния кодекс, по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от специално обучени разследващи органи и прокурори. Те трябва да имат специална подготовка относно правата на детето или да имат достъп до специализирано обучение. Това подчертава значимостта на защитата на правата на непълнолетните обвиняеми в процеса.
Чл. 385а
Чл. 385а от Наказателно-процесуалния кодекс, въведен с ДВ, бр. 48 от 2023 г., предоставя допълнителни права на непълнолетния обвиняем, освен правата по чл. 55. Тези права включват: 1. Право на родител или попечител да получи информация за правата на непълнолетния в наказателния процес; 2. Право на придружаване от родител или попечител в съдебни заседания и процесуални действия, когато това е в най-добър интерес на обвиняемия; 3. Право на медицински преглед при задържане; 4. Право на установяване на личностните особености; 5. Право на защита на личния и семеен живот.
Чл. 385б
След предявяване на постановлението за привличане на непълнолетния обвиняем, информацията за правата му в наказателното производство се предоставя в писмен вид на родител, попечител или на друго лице, което полага грижи за него. В случай, че информирането на тези лица е в противоречие с най-добрия интерес на обвиняемия или те не могат да бъдат намерени, информацията може да бъде предоставена на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния и одобрено от прокурора. Ако непълнолетният не посочи такова лице, информацията се предоставя на социален работник от дирекция "Социално подпомагане". Родителите или попечителите ще бъдат уведомени, когато отпаднат условията, при които не са получили информация.
Чл. 385в
Чл. 385в от НПК регламентира условията, при които непълнолетният обвиняем може да бъде придружаван от пълнолетно лице в съдебното заседание. Това лице не трябва да е родител или попечител на обвиняемия и се избира при условия, които да не противоречат на най-добрия интерес на непълнолетния. В случай че непълнолетният не посочи такова лице, съдът може да одобри социален работник. При промяна на обстоятелствата, родителят или попечителят могат да придружават обвиняемия. Непълнолетният може да бъде придружаван и в досъдебното производство, ако това е в негов интерес и не пречи на разследването.
Чл. 385г.
Чл. 385г. от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда извършване на медицински преглед на непълнолетни обвиняеми с цел оценка на физическото и психическото им състояние. Прегледът трябва да се проведе без неоправдано забавяне след задържането, по инициатива на компетентния орган при наличие на здравословни причини или по искане на непълнолетния, неговия защитник или упълномощено лице. Резултатите от прегледа се вземат предвид при всички процесуални действия, освен в неотложни случаи.
Чл. 386
Чл. 386 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда мерки за неотклонение спрямо непълнолетни, включващи надзор на родителите, администрацията на възпитателното заведение, инспектора при детска педагогическа стая или задържане под стража. Задържането под стража е изключителна мярка и е ограничено във времето, в зависимост от тежестта на престъплението. При задържане, непълнолетните трябва да бъдат настанени отделно от пълнолетните, а уведомяването на родителите или попечителите може да бъде отложено в случаи на неотложна необходимост. Непълнолетните под надзор се задължават да спазват определени условия, а при неизпълнение може да им бъде наложена глоба.
Чл. 387
Чл. 387 от Наказателно-процесуалния кодекс определя процедурата за събиране на доказателства и изготвяне на характеристики на непълнолетни обвиняеми. Възрастта на обвиняемия се установява чрез документи, обяснения или медицинска експертиза. След привличането на непълнолетен като обвиняем, се изисква характеристика от инспектор при детска педагогическа стая и социален доклад от дирекция "Социално подпомагане". Характеристиката включва данни за личността, социалната среда и рискови фактори. Целта е да се подпомогне вземането на решения относно мярката за неотклонение и наказанията. При нови обстоятелства характеристиката може да бъде актуализирана.
Чл. 388
Член 388 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че на разпита на непълнолетен обвиняем могат да присъстват различни специалисти, като педагог, психолог или лекар, при необходимост. Родител или попечител също може да бъде присъстващ, ако прокурорът прецени, че това е в интерес на непълнолетния. Специалистите и родителите имат право да задават въпроси и да се запознаят с протокола от разпита, включително да правят бележки относно точността на записаното.
Чл. 388а
Чл. 388а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при разпит на непълнолетен обвиняем, задържан за престъпление с наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или по-тежко, се изготвят звукозапис и видеозапис. Изготвянето на тези записи не е задължително, ако на разпита присъстват определени лица, посочени в чл. 388, ал. 1 и 2.
Чл. 388б
Чл. 388б от Наказателно-процесуалния кодекс забранява разгласяването на характеристиката на непълнолетния обвиняем, както и на изготвените звукозаписи и видеозаписи, свързани с него. Тази забрана важи и за случаи, в които информацията би могла да бъде предоставена по реда на чл. 198, ал. 1.
Чл. 389 НПК
Чл. 389 от Наказателно-процесуалния кодекс задължава уведомяването на родителите, попечителите или други лица, полагащи грижи за непълнолетния обвиняем при предявяване на разследването. В случай на определени обстоятелства, се уведомява и пълнолетно лице, посочено от обвиняемия, или социален работник. Лицата, които са уведомени, могат да присъстват на предявяването, ако поискат.
Чл. 390
Делата срещу непълнолетни се разглеждат в различни състави в зависимост от обстоятелствата. При случаи по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2, делата се разглеждат от един съдия и двама съдебни заседатели, а при случаи по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели. Съдиите трябва да имат специална подготовка по правата на детето, а съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. При случаи, когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по специфичен ред.
Чл. 391 НПК
Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се провежда при закрити врати, освен ако непълнолетният подсъдим не поиска публично разглеждане на делото или на отделни съдопроизводствени действия. Искането може да бъде отхвърлено, ако е необходимо за запазване на държавната тайна, нравствеността или за предотвратяване на разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Съдът може да покани и представители на учебното заведение и инспектор от детска педагогическа стая.
Чл. 392 НПК
При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители, попечители или други лица, полагащи грижи за тях. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствата, както и да правят искания и възражения. Неявяването на тези лица не пречи на разглеждането на делото, освен ако съдът не прецени, че участието им е необходимо. Участието на прокурор е задължително, а частен обвинител не участва в тези дела.
Чл. 393 НПК
Съдът може временно да отстрани непълнолетния подсъдим от съдебната зала, ако е необходимо да се изяснят факти, които могат да му навредят. Преди това, съдът трябва да изслуша защитата, родителите, попечителя или други законни грижи и прокурора.
Чл. 394
Член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс регулира начина на разглеждане на дела, свързани с непълнолетни обвиняеми. Когато пълнолетен е обвинен за престъпление, извършено преди навършване на пълнолетие, делото се разглежда по общия ред. В случай на съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и следват специални правила. Съставът на съда трябва да включва съдии с опит в правата на детето. Съдът може да реши да проведе открито заседание, вземайки предвид най-добрия интерес на непълнолетния.
Чл. 395 от НПК и Глава тридесета "а"
Чл. 395 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира действията на съда, когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетни. Съдът уведомява местната комисия за борба с противообществените прояви за организиране на възпитателни грижи. При определяне на възпитателна мярка се изпраща препис от присъдата на комисията. Предложенията за замяна на настаняване във възпитателно училище с друга мярка се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и защитника му. Глава тридесета "а" въвежда особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език, с осигуряване на устен и писмен превод.
Чл. 395а НПК
Чл. 395а от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че ако обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство трябва да осигурят устен и писмен превод на актовете, важни за делото. Освен това, по искане на обвиняемия или защитника, може да се предостави писмен превод и на други документи, от съществено значение за защитата. В изключителни случаи, ако обвиняемият е съгласен, вместо писмен превод може да се извърши устен превод или резюме, без да се нарушават процесуалните права.
Чл. 395б
Съдът и органите на досъдебното производство имат правото да проверяват владеенето на български език от обвиняемия на всяка фаза на делото. Решението на разследващия орган относно владеенето на езика може да бъде обжалвано пред прокурора. Съдебните решения по същия въпрос също подлежат на обжалване по установения ред.
Чл. 395в
Съгласно Чл. 395в от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът и органите на досъдебното производство са задължени да разяснят на обвиняемия правото му да откаже писмен или устен превод на актовете и документите, свързани с производството. В случай на отказ, той трябва да бъде отразен в протокол, който се подписва от обвиняемия и неговия защитник, освен ако отказът е направен по време на съдебно заседание.
Чл. 395г.
Съгласно Чл. 395г. от Наказателно-процесуалния кодекс, съдът и разследващият орган могат да откажат предоставянето на писмен или устен превод на документи, когато те не са съществени за правото на защита на обвиняемия. Отказът на превод подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок и решението му е окончателно. Определенията на съда относно отказа на превод също могат да се обжалват по установения ред.
Чл. 395д
Обвиняемият има право да възрази срещу точността на превода по време на делото. При основателно възражение, органът отстранява текущия преводач и назначава нов или разпорежда повторен превод.
Чл. 395е
Съдът и органите на досъдебното производство назначават преводач, като посочват данни за езиците, които владее обвиняемият, трите имена, образованието и специалността на преводача, както и вида на превода. Назначаващият орган проверява самоличността на преводача, неговото образование и специалност, отношенията му с обвиняемия и пострадалия, и наличието на основание за отвод. Лица, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 - 3, не могат да бъдат назначавани за преводачи. След назначаването, преводачът получава акта и му се разясняват правата, задълженията и отговорността при неверен превод.
Чл. 395ж
Чл. 395ж от Наказателно-процесуалния кодекс определя ролята на преводача в наказателния процес. Преводачът е задължен да участва във всички действия, в които участва и обвиняемият, включително при срещите му с защитника. Устният превод може да се извършва чрез технически средства, когато това не пречи на правото на защита. За неявяване или отказ от превод без уважителни причини, преводачът подлежи на глоба до 500 лева, която се отменя при наличие на уважителни причини.
Чл. 395з
Чл. 395з от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда назначаване на преводач на български жестов език, когато обвиняемият е глух или ням. Правилата, свързани с назначаването на преводача, се прилагат и за него. Тази разпоредба е актуализирана с изменения от 2021 г.
Чл. 396 НПК
Военните съдилища са компетентни да разглеждат дела за престъпления, извършени от военнослужещи, генерали, офицери и сержанти от различни министерства и ведомства, резервисти по време на активна служба, както и граждански лица, свързани със службата в Министерството на отбраната и други свързани структури. От 2022 г. те са подсъдни и на дела, в които участват граждански лица, освен ако делото не е от компетентността на Европейската прокуратура.
Чл. 397 НПК
Според чл. 397 от Наказателно-процесуалния кодекс, делата, решени от военните съдилища, се разглеждат на две инстанции. Военно-апелативният съд действа като въззивна инстанция, а Върховният касационен съд - като касационна инстанция. Върховният касационен съд също така разглежда предложенията за възобновяване на наказателни дела, които са били решени от военните съдилища.
Чл. 398
Споровете за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд, съгласно Чл. 398 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 399
Органите на военното досъдебно производство, включително военните прокурори и военните разследващи органи, имат специфични правомощия, свързани с разследването на престъпления в сферата на военната юрисдикция. Военните разследващи органи, които включват военните следователи и военните разследващи полицаи, са упълномощени да извършват разследвания и да събират доказателства по дела, свързани с военното право. Военните разследващи полицаи се назначават със заповед на министъра на отбраната, което подчертава тяхната роля и отговорности в рамките на военната система.
Чл. 400
Органите на военната полиция притежават правомощия, равняващи се на тези на органите на Министерството на вътрешните работи, относно определени членове от Наказателно-процесуалния кодекс. Тези права включват действия, свързани с мерките за неотклонение и други оперативни действия, посочени в конкретните членове на закона.
Чл. 401
Чл. 401 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда мерки за неотклонение за лицата по чл. 396, ал. 1, т. 4. Тези мерки включват поставяне под наблюдение или задържане под стража. За кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната се прилагат мерките по чл. 58.
Чл. 402
Чл. 402 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира мерките за процесуална принуда, които се вземат по реда на глава седма, раздел II, с изключение на временното отстраняване от длъжност, което е уредено в чл. 403. Поставянето под най-близко наблюдение се извършва от разследващия орган или от съответния военен прокурор. При задържане под стража на офицери и граждански лица, съобщението се прави незабавно на съответния министър.
Чл. 403 НПК
Когато обвиняемият е задържан под стража или поставен под домашен арест, той временно се отстранява от длъжност до отмяна или замяна на мерките. Ако мярката е по-лека, временното отстраняване може да бъде извършено по искане на военен съд, военен прокурор или разследващ орган.
Чл. 404
Чл. 404 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разследващият орган или прокурорът е задължен да уведоми съответния началник за взетата мярка за неотклонение. Началникът е длъжен да съдейства за изпълнението на тази мярка.
Чл. 405
Разследването на престъпления, посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1 и извършени от офицери, се провежда от военни следователи. Военният следовател може да извършва разследване и по дела с фактическа и правна сложност, ако му бъдат възложени от административния ръководител на военно-окръжната прокуратура. В останалите случаи разследването се извършва от военни разследващи полицаи. Началникът незабавно се уведомява за образуваното досъдебно производство.
Чл. 406
Член 406 от Наказателно-процесуалния кодекс е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 109 от 2008 година. В настоящия момент текстът не е в сила и не съдържа актуална информация относно огледа и освидетелстването в наказателния процес.
Чл. 407
Чл. 407 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта трябва да се извършват в присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице. При това, за поемни лица се поканват военнослужещи.
Чл. 408
Чл. 408 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато са извършени няколко престъпления, разследването за най-тежкото от тях приключва и делото се изпраща на прокурора, докато разследването за по-леките престъпления продължава в отделно дело. Това правило важи и в случаите, когато престъплението е извършено от няколко лица, при условие, че разделянето на делото не затруднява разкриването на истината.
Чл. 409 НПК
Съдът може да изиска от присъстващите в съдебната зала, включително защитниците, свидетелите и други лица, да декларират, че няма да разкриват информация, която е класифицирана. При разглеждане на дела срещу офицери, сержанти и войници не могат да присъстват в залата като слушатели.
Чл. 410
Чл. 410 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че изпълнението на присъдите, наложени на военнослужещи (офицери, сержанти и войници), които не са уволнени, се осъществява с помощта на съответния им командир или началник. Това означава, че командирите и началниците играят важна роля в процеса на изпълнение на наказателните решения, свързани с техните подчинени.
Чл. 411
В глава тридесет и първа "а" на Наказателно-процесуалния кодекс се установяват особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник. Общите правила се прилагат, когато в тази глава няма специфични разпоредби. Също така, в същата глава се предвиждат особени правила за дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища, които са в сила от 01.01.2012 г. и са изменяни в последствие.
Чл. 411а
Чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата за разследване срещу главния прокурор. При законен повод за разследване, ръководителят на наказателната колегия на ВКС се уведомява. Ако съобщението не съдържа данни за престъпление, то се изпраща на Софийската градска прокуратура. Преписката по разследването се разпределя на случаен принцип, а прокурорът ръководи досъдебното производство. Ако в 6-месечен срок не се образува досъдебно производство, прокурорът се възстановява на предишната си длъжност. При установяване на обстоятелства, които не съставляват престъпления, прокурорът изпраща материалите на министъра на правосъдието.
Чл. 411б НПК
Чл. 411б от НПК предвижда процедура за обжалване на постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Препис от постановлението се изпраща на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице или на лицето, направило съобщението, и те могат да го обжалват в 7-дневен срок пред Софийския градски съд. Съдът разглежда делото в закрито заседание в срок до един месец и се произнася по законосъобразността на отказа. Определението на съда може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред Софийския апелативен съд. При отмяна на отказа, съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания. Потвърждаването на отказа не пречи на образуването на досъдебно производство при нови обстоятелства.
Чл. 411в
Чл. 411в от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че разследващи органи по дела за престъпления, извършени от главния прокурор, са служителите от Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", назначени на съответните длъжности и определени с мотивирана заповед от съответните министри. Това осигурява контрол върху действията на прокурора при разследването на престъпления, извършени от главния прокурор.
Чл. 411г.
Чл. 411г. от Наказателно-процесуалния кодекс определя процедурата след привличане на главния прокурор като обвиняем. Прокурорът, разследващ престъпления от главния прокурор, уведомява ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд за назначаване на прокурор, който да контролира действията му. Постановленията на прокурора могат да се обжалват, а контролиращият прокурор може да отменя или изменя решения, които не са разгледани в съда, и да извършва необходимите действия по разследването.
Чл. 411д.
Чл. 411д. регламентира процедурата за отменяне на постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, свързано с главния прокурор. Когато не са налице основания за прекратяване по чл. 243, ал. 1, прокурорът, осъществяващ контрол, може служебно да отмени такова постановление. При наличие на определени обстоятелства, се уведомява наказателната колегия на Върховния касационен съд за назначаване на прокурор, който да осъществява контрол върху действията на прокурора.
Чл. 411е
Чл. 411е от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 се прилагат и за прокурорите, които разследват престъпления, извършени от главния прокурор. Въпросите относно отвода и самоотвода на прокурора в тези случаи се решават от съдия от Софийския градски съд в закрито заседание, а решението не подлежи на обжалване. В съдебното производство, решението се взима от съда, който разглежда делото.
Чл. 411ж
Делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор, са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция. Подобна е и подсъдността на дела, извършени от заместник на главния прокурор, но конкретният текст за тях не е предоставен.
Чл. 411з
Чл. 411з от Наказателно-процесуалния кодекс урежда прилагането на разпоредбите на тази глава за престъпления от общ характер, извършени от заместник на главния прокурор, както и за престъпления, извършени от други лица в съучастие с главния прокурор или негов заместник. Тези разпоредби предвиждат специфични правила за разследване и наказателно преследване в контекста на тези случаи.
Чл. 411и
Чл. 411и от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че в случаите, в които в главата не са предвидени специални правила, се прилагат общите правила. Част шеста от кодекса се фокусира върху привеждането в изпълнение на влезлите в сила актове на съда и възобновяването на наказателни дела. В глава тридесет и втора се разглеждат конкретно актовете на съда, които подлежат на изпълнение.
Чл. 412 НПК
Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията на съда влизат в сила след влизането им в сила, което става по различни начини: веднага след постановяване, с решението на касационната инстанция или след изтичане на срока за обжалване. Тези актове имат задължителна сила и трябва да се изпълняват.
Чл. 413
Чл. 413 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Специално за гражданския съд, влезлите в сила присъди и решения са задължителни по въпросите относно извършването на деянието, вината на дееца и наказуемостта на деянието. Тези разпоредби се прилагат и за актовете на районния съд по определени глави от закона.
Чл. 414
Съдът, постановил влязлата в сила присъда или определение, разглежда затруднения и съмнения относно тълкуването им, както и случаи на освобождаване от изтърпяване на наказание, когато е поискано от частния тъжител преди започване на изпълнението. Въпросите се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения и, в определени случаи, на тъжителя. Участието на прокурора е задължително.
Чл. 415 НПК
Окръжният или районният прокурор може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация при определени условия: 1. Тежко заболяване на осъдения - до 6 месеца, с възможност за удължаване; 2. Бременност или раждане - до 6 месеца преди и 1 година след раждането; 3. Особени обстоятелства, водещи до тежки последици - до 3 месеца; 4. Необходими специалисти - до 3 месеца; 5. Завършване на учебна година или курс за квалификация - до 2 месеца.
Чл. 416 НПК
Чл. 416 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурите за изпращане на преписи от присъди и определения в зависимост от резултата на наказателното производство. При оправдаване или освобождаване на подсъдимия, препис се изпраща на съответните органи за връщане на иззети вещи и снемане на полицейска регистрация. При осъждане, препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение. Съдът уведомява Националната агенция за приходите за конфискация на вещи. Изпълнителен лист се издава за глоба и обезщетения. Всички действия трябва да се извършат в 7-дневен срок от влизане в сила на присъдата. Присъдите се публикуват онлайн, а съдът разглежда жалби за неправилно изпълнение в срок от 7 дни.
Чл. 417
Чл. 417 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато съдът не приложи чл. 59 от Наказателния кодекс, прокурорът може да го приложи с постановление. Препис от това постановление се изпраща на осъдения, който има право да го обжалва в 7-дневен срок пред съдия от съда, който е постановил присъдата. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася с окончателно определение.
Чл. 417а
Съгласно Чл. 417а от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът е задължен незабавно да уведоми пострадалите, които имат специфични нужди от защита, в случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл. 415 или 417. Тази разпоредба е въведена с изменение в Държавен вестник, брой 16 от 2019 година.
Чл. 418
Член 418 от Наказателно-процесуалния кодекс указва, че задържането на осъдения и неговото отвеждане до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието. Тези служби могат да разчитат на съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. Освен това, текстът се отнася до глава тридесет и трета, която касае възобновяване на наказателни дела и актовете, подлежащи на проверка.
Чл. 419
Чл. 419 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че на проверка подлежат влезлите в сила присъди и решения, както и определени определения и разпореждания. Конкретно, на проверка подлежат определенията по чл. 112, ал. 3, чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2, чл. 382, ал. 7, както и разпорежданията по чл. 341, ал. 1. Част от текста е отменена и не е в сила.
Чл. 420
Чл. 420 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира правото на различни прокурори да подават искания за възобновяване на наказателни дела. Окръжният и военният прокурор могат да искат възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, докато главният прокурор е компетентен за т. 4 - 6. Европейският делегиран прокурор може да подаде искане за възобновяване на дела, които са в компетентността на Европейската прокуратура. Осъдените лица, които не са освободени от наказателна отговорност, също имат право да искат възобновяване по определени случаи. Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако не е постановено друго от прокурора или съда. В определени случаи, свързани с решения на Европейския съд по правата на човека, спирането на изпълнението на присъдата е задължително.
Чл. 421 НПК
Искането за възобновяване на наказателно дело може да бъде направено за случаи, завършили с оправдателна присъда или с прекратяване на делото. Срокът за подаване на искането е до шест месеца от влизането в сила на акта или от разкриването на нови обстоятелства. Главният прокурор има задължение да направи искане в определени срокове след узнаването на решения и екстрадиции. Осъдените също могат да правят искания в шестмесечен срок след уведомяване за решението или влизането в сила на акта. Възобновяване е възможно и след смъртта на осъдения.
Чл. 422
Наказателното дело може да бъде възобновено при наличие на определени обстоятелства, включително: неистински доказателства, извършено престъпление от съдебни органи, новоразкрити обстоятелства, установено нарушение от Европейския съд, съществени нарушения в съдебните актове и екстрадиция при задочно осъждане. Установяването на неистински доказателства и престъпления от съдебни органи става с влязла в сила присъда или чрез разследване.
Чл. 423 НПК
Задочно осъденото лице може да поиска възобновяване на наказателното дело в срок от шест месеца след узнаването на влязлата в сила присъда или след фактическото предаване от друга държава. Искането се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението или не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът не реши друго. Производството може да бъде прекратено при неявяване на задочно осъдения без уважителна причина. При задържане на задочно осъдения, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Искането от лице, предадено след екстрадиция, се възобновява без преценка за знанието му за съдебното производство.
Чл. 424
Чл. 424 от Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за разглеждане на искания за възобновяване на наказателни дела. Исканията, основани на чл. 422, ал. 1, т. 5, се разглеждат от апелативния съд, когато предходният акт е издаден от районен или окръжен съд. В останалите случаи, исканията се разглеждат от Върховния касационен съд. Искането се подава чрез първоинстанционния съд, който уведомява прокурора и страните по делото. Разглеждането на делото става в открито заседание.
Чл. 425
Чл. 425 от Наказателно-процесуалния кодекс описва действията на съда при установяване на основателност на искането за възобновяване на наказателно производство. Съдът може да отмени присъдата или решението и да върне делото за ново разглеждане, да прекрати или спре производството, да признае подсъдимия за невинен при определени условия или да измени присъдата в полза на осъдения. При възобновяване на производството, делото се връща в стадия, в който е започнало задочното производство.
Чл. 426
В глава тридесет и четвърта от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се разглеждат особените производства, свързани с прилагането на принудителни медицински мерки и реабилитация. Чл. 426 уточнява, че когато в тази глава няма специфични правила, се прилагат общите правила за касационното производство.
Чл. 427 НПК
Чл. 427 от НПК определя процедурата за предлагане на принудителни медицински мерки. Предложението се прави от прокурор в районната прокуратура, а в случай на прекъсване на наказание - от окръжния прокурор. Прокурорът преди предложението назначава експертиза и изяснява поведението на лицето, за да определи дали представлява опасност за обществото. При прекъсване на наказанието, окръжният прокурор назначава експертиза за психическото състояние на осъдения.
Чл. 428 НПК
Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд, в зависимост от местоживеенето на лицето. Ако лицето изпълнява наказание лишаване от свобода или пробация и има прекъсване на изпълнението, предложението се разглежда от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието. Процедурата се извършва при закрито заседание.
Чл. 429 НПК
След образуването на наказателно дело, се назначава съдия-докладчик, който проверява дали са изпълнени условията за разглеждане на делото. Съдията-докладчик е задължен да насрочи съдебно заседание в срок от три дни след получаване на предложението.
Чл. 430 НПК
Съдебното заседание за прилагане на принудителни медицински мерки включва призоваване на лицето, спрямо което се иска мерката, неговите родители, настойник или попечител, и пострадалия. Прокурорът и защитникът на лицето са задължителни участници. Лицето не е задължително да присъства, ако здравословното му състояние не позволява. Съдът винаги изслушва заключението на вещо лице-психиатър.
Чл. 431
Съдът произнася еднолично с определение, което може да бъде обжалвано или протестирано в срок от седем дни. Въззивната инстанция, ако отмени определението, решава делото.
Чл. 432
След изтичането на шест месеца от настаняването на принудително лечение, съдът служебно се произнася за неговото продължаване, замяна или прекратяване. Преди изтичането на този срок, съдът може да вземе решение по предложение на прокурора. Процедурата се извършва в съдебно заседание, след като се вземе мнението на лечебното заведение и заключението на психиатър.
Чл. 433 НПК
Съгласно Чл. 433 от Наказателно-процесуалния кодекс, реабилитация може да бъде постановена от съда, който е издал присъдата в първа инстанция. В случай че лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание. При равни тежести на наказанията, компетентен е съдът, който е издал последната присъда.
Чл. 434
Производството за реабилитация по Наказателно-процесуалния кодекс започва с писмена молба от осъдения. Към молбата се прилагат препис от присъдата или бюлетин за съдимост, ако делото е унищожено, както и доказателства, че са налице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс.
Чл. 435
Съгласно Чл. 435 от Наказателно-процесуалния кодекс, молбата за реабилитация се разглежда в съдебно заседание с призоваване на молителя, като задължително участие в заседанието има и прокурорът. Това означава, че молителят трябва да бъде призован, за да присъства на заседанието, а прокурорът е длъжен да участва в него, за да осигури законосъобразност на процедурата.
Чл. 436
Съдът се произнася с определение, срещу което може да се подаде жалба или протест в срок от седем дни. Въззивната инстанция може да отмени определението и да реши делото. Ако молбата за предсрочно освобождаване не бъде уважена, нова молба може да се подаде след една година. Предложение или молба за предсрочно освобождаване е уредено в Глава тридесет и пета от НПК.
Чл. 437 НПК
Чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че предложения за предсрочно освобождаване могат да правят окръжният прокурор или началникът на затвора. Осъденият също може да подаде молба за предсрочно освобождаване, която се подава чрез началника на затвора, който дава становище по нея. Към предложението или молбата се прилагат личното досие на лицето и други писмени материали от значение.
Чл. 438
Чл. 438 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи, че предложението или молбата, съгласно чл. 437, ал. 1 или 2, се разглеждат от окръжния или военния съд, в зависимост от мястото на изпълнение на наказанието. Тази разпоредба е изменена с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 13 от 2017 г. и е в сила от 07.02.2017 г.
Чл. 439 НПК
Съгласно Чл. 439 от НПК, съдът разглежда предложенията и молбите еднолично. Участието на прокурора и представител на затвора, както и на осъдения, е задължително. Осъденият има право на защитник, а ако не може да си позволи такъв, съдът назначава служебен. Осъденият може да участва в делото чрез видеоконференция с предварително съгласие. След проверката на доказателствата, думата първо вземат началникът на затвора и прокурорът, а осъденият се изказва последен.
Чл. 439а
Чл. 439а от НПК определя, че доказателствата за поправяне на осъдения включват обстоятелства, които показват положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение и участие в различни дейности. Установяването на тези доказателства се извършва чрез оценка по Закона за изпълнение на наказанията и информация за поведението на осъдения. Неприлагането на мерки за поощрение или неучастието в програми не могат да бъдат единствени основания за отказ от условно предсрочно освобождаване без да се разглежда цялостното поведение на осъдения.
Чл. 440
Съдът по наказателнопроцесуалния кодекс се произнася с мотивирано определение. Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на затвора, както и на протест от прокурора. Изпълнението на определението става незабавно след изтичането на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест или жалба, които не са в интерес на осъдения.
Чл. 441
Чл. 441 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че ако предложението или молбата по чл. 437 не бъдат уважени от съда, ново предложение или молба могат да бъдат направени не по-рано от шест месеца след влизането в сила на определението. Това правило осигурява определен период, в който страните не могат да подават нови искания, с цел да се избегне злоупотреба с правото на защита и да се гарантира стабилността на съдебните решения.
Чл. 442
Чл. 442 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато лице, което е условно предсрочно освободено, извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите относно условията за отмяна на условното предсрочно освобождаване се решават от съда, който разглежда делото за новото престъпление. Това означава, че съдът, който е компетентен по новото дело, ще вземе решение относно последиците от извършеното престъпление върху условното предсрочно освобождаване.
Чл. 443
Член 443 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че предложение за отмяна на зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 от Наказателния кодекс може да бъде направено от окръжния прокурор по местоизпълнението на наказанието или от началника на затвора. Процедурата за разглеждане на предложението не е уточнена в предоставения текст.
Чл. 444
Чл. 444 от НПК предвижда, че предложението за замяна на режима на наказание лишаване от свобода се разглежда от окръжния съд, съставен от един съдия и двама съдебни заседатели. Определението на съда може да бъде обжалвано в срок от седем дни. Въззивната инстанция, ако отмени определението, решава делото. При липса на специфични правила в този раздел, се прилагат общите правила от предходния раздел.
Чл. 445
Чл. 445 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че предложения за замяна на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък режим могат да правят окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието, началникът на затвора и наблюдателната комисия по местоизпълнение на наказанието.
Чл. 446
Чл. 446 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата за разглеждане на предложения за прекъсване на изпълнението на наказание. Предложението се разглежда от окръжния съд с един съдия и двама съдебни заседатели. Определението на съда може да бъде обжалвано в срок от седем дни. Ако въззивната инстанция отмени определението, тя решава делото. При липса на специални правила в този раздел се прилагат общите правила от предходния раздел.
Чл. 447 НПК
Чл. 447 от НПК предвижда случаи, при които изпълнението на наказание лишаване от свобода или пробация може да бъде прекъснато. Тези случаи включват: раждане на дете от осъдената, изключителни семейни или обществени причини, тежко заболяване на осъдения, явяване на изпит в учебно заведение и временна екстрадиция. Всяко прекъсване е с определен срок, вариращ от една година до три месеца или до оздравяване.
Чл. 448
Чл. 448 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато от окръжния прокурор по местоизтърпяването му. Началникът на затвора също има правото да прави предложение за прекъсване на наказанието. В раздел V се обсъжда възможността за замяна на наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода, като се допуска подаване на предложение или молба за такава замяна.
Чл. 449
Чл. 449 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че окръжният прокурор или началникът на затвора могат да предложат замяна на наказание доживотен затвор с лишаване от свобода. Осъдените имат право да подават молба за такава замяна. Редът за разглеждане на предложението или молбата е уточнен в измененията от 2017 г.
Чл. 450
Чл. 450 от Наказателно-процесуалния кодекс определя процедурата за разглеждане на предложения или молби за замяна на наказание пробация с наказание лишаване от свобода. Разглеждането става от окръжен съд в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели, с задължително участие на прокурора, началника на затвора и осъдения. Съдът издава мотивирано определение, което може да бъде обжалвано от осъдения и началника на затвора, а прокурорът може да протестира. Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден протест или жалба, които не са в интерес на осъдения. Ако предложението не бъде уважено, ново такова може да бъде подадено не по-рано от две години след произнасянето на определението.
Чл. 451
Член 451 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че предложението за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода може да бъде направено от окръжния прокурор или председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието. Процедурата за разглеждане на предложението не е описана в предоставения текст, но обикновено включва преглед на обстоятелствата, при които е направено предложението, и оценка на поведението на осъдения по време на пробацията.
Чл. 452
Чл. 452 от Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за разглеждане на предложения за пробация от окръжния съд. Съдът се състои от един съдия и двама съдебни заседатели, а произнасянето е с определение, което може да бъде обжалвано в седемдневен срок. Задължително участие на прокурора, председателя на пробационния съвет и осъдения, освен в определени случаи. Разпоредбите важат и при налагане или замяна на пробационни мерки. При липса на специални правила се прилагат общите разпоредби от раздел I на съответната глава.
Чл. 453
Чл. 453 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че трансферът на осъдени лица между Република България и друга държава се извършва по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава, при условие че осъденото лице е дало писмено съгласие. Решението за трансфера може да бъде взето дори след започване на изпълнението на наказанието.
Чл. 454
Чл. 454 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията, при които не е необходимо съгласие за трансфер на осъдени лица. Това важи в случаи, когато осъденият е подлежащ на експулсиране или е избягал от осъдилата го държава. Важно е мнението на осъденото лице да бъде взето предвид преди решението за трансфер.
Чл. 455
Чл. 455 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава. Това означава, че двете страни трябва да постигнат съгласие за условията на предаването.
Чл. 456
Чл. 456 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира правомощията на главния прокурор да иска задържане на осъдено лице, което се намира на територията на държава, чийто гражданин е, при наличие на влязла в сила присъда. В случай на искане за задържане на български гражданин от чужда държава, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 64 и 68.
Чл. 457 НПК
След пристигането на осъдения в България, главният прокурор изпраща присъдата и приложените материали на Софийския градски съд за решаване на въпросите, свързани с изпълнението. Съдът се произнася с определение в съдебно заседание, включващо прокурор и призоваване на осъдения. В определението се указват детайли за присъдата, включително срок на наказанието. Ако максималният срок на лишаване от свобода в България е по-малък от наложения, съдът го намалява. Изтърпяното наказание в чуждата държава се приспада, а допълнителни наказания се изпълняват, ако са предвидени в българското законодателство. Определението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Чл. 458
Чл. 458 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира процедурата при изменение или отмяна на присъди, постановени от чуждестранни съдилища след трансфера на осъдените лица. Решенията за изменение на присъдата се приемат за изпълнение по реда на чл. 457, докато решенията за отмяна на присъдата се изпълняват незабавно по нареждане на главния прокурор. В случай на отменена присъда и постановено ново разследване, въпросът за образуването на наказателно производство се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България.
Чл. 459
Присъдата на лице, предадено за изтърпяване на наказание в друга държава, може да бъде проверена само от компетентните органи на държавата, в която е постановена. В случай на отменена или изменена присъда, Върховната касационна прокуратура изпраща необходимите документи на компетентния орган на другата държава, включително материали за ново разследване или разглеждане на делото.
Чл. 460
Чл. 460 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда последиците от амнистията в Република България. При амнистия, изпълнението на наказанието по чуждестранна присъда, която е приета за изпълнение, се прекратява по общия ред. В случай на амнистия в държавата, където е постановена присъдата, наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор. Главният прокурор е задължен да уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието.
Чл. 461
Чл. 461 от Наказателно-процесуалния кодекс установява, че присъдата, както и решенията за нейното изменение или отмяна, имат същата сила и действие като присъда и решения, постановени от съд на Република България, когато са приети за изпълнение по реда на съответния раздел.
Чл. 462
Чл. 462 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България уточнява, че разпоредбите относно признаването и изпълнението на присъди на чуждестранни съдилища се прилагат, освен ако с международен договор, в който участва България, не е уговорено друго. Това означава, че основните правила за признаване и изпълнение на чуждестранни присъди могат да бъдат изменени или допълнени от международни споразумения, подписани от България.
Чл. 463 НПК
Присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява в България, ако: 1. Деянието е престъпление по българския закон; 2. Деецът е наказателноотговорен по българския закон; 3. Присъдата е в съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека; 4. Деецът не е осъден за политическо или военно престъпление; 5. Няма друга присъда за същото престъпление от друг чуждестранен съд; 6. Присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно право.
Чл. 464
Чл. 464 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда условия, при които България може да отхвърли искане за признаване и изпълнение на присъда, издадена от чуждестранен съд. Отказът е допустим, когато: (1) наказанието е изтекло по давност; (2) не е могло да се започне наказателно производство в България за същото престъпление; (3) съществува незавършено наказателно производство или влязла в сила присъда в България; (4) присъдата е наложена по расови, религиозни, национални или политически причини; (5) изпълнението противоречи на международните задължения на България; (6) престъплението е извършено извън територията на страната.
Чл. 465
Искането за признаване на присъда на чуждестранен съд в България се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието. Министерството изпраща искането на окръжния съд, който разглежда случая в открито заседание с участието на прокурор и защитник. Съдът постановява решение в срок от десет дни, което може да бъде обжалвано в седемдневен срок пред апелативен съд. Решението на апелативния съд е окончателно и заверен препис от него се изпраща на Министерството на правосъдието.
Чл. 466
Чл. 466 от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че присъдата на чуждестранен съд, която е призната, има същото действие като присъда, постановена от български съд. Признанието важи само за лицето, за което е поискано, при наложени наказания лишаване от свобода за няколко лица. Освен това, признатата присъда не пречи на наказателното преследване на осъденото лице за други деяния от продължавано престъпление, извършени на територията на България.
Чл. 467
Чл. 467 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че за обезпечаване изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от чуждестранен съд, компетентният български съд може да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който се намира на територията на България. Тази мярка може да бъде взета по всяко време до влизането в сила на решението по производството за признаване и изпълнение на присъдата. Определението за задържане под стража подлежи на обжалване по общия ред.
Чл. 468
Чл. 468 от Наказателно-процесуалния кодекс определя компетентността на окръжния съд по местоживеене на осъдения да постанови изпълнение на присъда на чуждестранен съд. В случай че осъденият няма местоживеене в България, компетентен е Софийският градски съд. Съдът е отговорен за изпълнението на решенията, свързани с конфискувано имущество и за всички въпроси относно процедурата по изпълнение, включително молби за реабилитация. Съдът определя срока на изтърпяване на наказанието, като взема предвид времето на задържане и изтърпяното наказание в друга държава. Процедурата може да бъде прекратена при наличие на амнистия или помилване, а решението на съда подлежи на обжалване.
Чл. 469
Чл. 469 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че актовете на чуждестранен съд, които постановяват отнемане или конфискация на средства, свързани с престъпление, както и на имущество, придобито чрез престъпление, се признават и изпълняват в България. Това включва и равностойността на такова имущество.
Чл. 470
Чл. 470 от Наказателно-процесуалния кодекс определя условията, при които български съд може да поиска от друга държава да признае и изпълни присъда. Искането се прави от съда и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато осъденото лице живее постоянно в другата държава, социализацията му може да бъде подобрена, лицето изтърпява или ще изтърпи наказание лишаване от свобода в другата държава, страната по произход на осъденото лице желае да приеме изпълнението, или наказанието не може да бъде изпълнено в България, дори и чрез екстрадиция.
Чл. 470а
Чл. 470а от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че разпоредбите на раздела за международна правна помощ се прилагат, освен ако в закон или международен договор, ратифициран и обнародван в България, не е предвидено друго. Този раздел се фокусира върху основанието и съдържанието на международната правна помощ по наказателни дела.
Чл. 471
Чл. 471 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България определя условията, при които се оказва международна правна помощ по наказателни дела. Тази помощ се предоставя на основата на международен договор или принципа на взаимността. Включва връчване на документи, действия по разследване, събиране на доказателства, предоставяне на информация и други форми на правна помощ. Отказът на международна правна помощ може да бъде основан на тези условия.
Чл. 472
Член 472 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че международната правна помощ може да бъде отказана в случаи, когато изпълнението на молбата за помощ би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други интереси, защитени от правото.
Чл. 473
Свидетели и вещи лица могат да се явят пред чужди съдебни власти само при условие, че няма да бъдат привлечени към наказателна отговорност за деяния, извършени преди призоваването им. При отказ за явяване не могат да се прилагат принудителни мерки. Предаването на задържани лица за разпит е допустимо само в изключителни случаи, при съгласие на лицето и без удължаване на задържането му.
Чл. 474
Чл. 474 от Наказателно-процесуалния кодекс описва условията, при които съдебен орган на друга държава може да проведе разпит на свидетели или вещо лица, намиращи се в България, чрез видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът с участието на обвиняем е допустим само с негово съгласие. Молбата за разпит трябва да съдържа информация за причините за отсъствие, данни за съдебния орган и лицата, които ще провеждат разпита, както и съгласията на участниците. Българските органи изпълняват молбите за разпит, като разпитите се провеждат в съответствие с българското законодателство и международните договори. След разпита се съставя протокол с необходимата информация.
Чл. 475
Чл. 475 от Наказателно-процесуалния кодекс определя съдържанието и процедурата за подаване на поръчка за международна правна помощ. Поръчката трябва да съдържа информация за органа, който я прави, предмета и мотива на искането, данни за лицето, за което се отнася искането, както и информация за лицето, на което трябва да се връчат книжа. Поръчката се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако международен договор предвижда друг ред.
Чл. 476
Чл. 476 определя реда за изпълнение на международна правна помощ в България. Поръчките могат да се изпълняват по българските закони или по международни договори, при условие че не противоречат на българските закони. Молбите за правна помощ, изпратени чрез факс или електронна поща, имат същата правна стойност като тези, изпратени по поща. Върховната касационна прокуратура може да създава съвместни екипи за разследване с други държави и да подава молби за разследване чрез служители под прикритие. Съществуват условия за взаимност при събиране на доказателства от чуждестранни органи на територията на България. В спешни случаи се уведомява прокуратурата за трансгранично наблюдение, а изпълнението на молбите за контролирана доставка и наблюдение се извършва от компетентните органи.
Чл. 477
Член 477 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че разноските по изпълнението на поръчката в наказателното производство се разпределят между страните в зависимост от международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността. Освен това, в Кодекса се обсъжда и темата за трансфера на наказателно производство от друга държава.
Чл. 478
Чл. 478 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата за трансфер на наказателно производство от друга държава. Молбата за трансфер се изпраща на Върховната касационна прокуратура или Министерството на правосъдието в зависимост от етапа на производството. Приемането на молбата зависи от наличието на определени условия, като законността на деянието, наказателната отговорност на дееца, неговото местопребиваване, гражданство и други. Освен това, трансферът трябва да е в интерес на установяването на истината и да не противоречи на международните задължения на България.
Чл. 479 НПК
Чл. 479 от НПК регламентира процедурата за трансфер на наказателно производство в друга държава, когато лицето, срещу което е образувано производството, е гражданин или постоянно пребивава там. Молба за трансфер може да бъде подадена от Върховната касационна прокуратура за досъдебно производство или от Министерството на правосъдието за съдебно производство. Трансфер може да се извърши при определени условия, като невъзможност за екстрадиция или целесъобразност на производството в замолената държава. След трансфера, производството не може да продължи в България, а присъдата не се изпълнява, освен ако замолената държава не отмени решението си.
Чл. 480
Чл. 480 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата, при която българските прокурори получават информация от органи на друга държава относно образувани или предстоящи наказателни производства за престъпления, извършени на територията на тази държава. Прокурорът, съответно на чл. 37, взема решение дали да се образува наказателно производство в България за същото престъпление, в съответствие с правомощията, предоставени по чл. 4, ал. 1.
Чл. 481
Чл. 481 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че при паралелни наказателни производства в България и други държави от ЕС, компетентните органи обменят информация относно: фактите и обстоятелствата по делото, данни за самоличността на извършителя и пострадалите, извършените процесуални действия, наложените мерки за процесуална принуда, контактна информация на компетентния орган и друга свързана информация.
Чл. 482 НПК
Чл. 482 от Наказателно-процесуалния кодекс регламентира начините за обмен на информация между компетентните органи на България и другите държави-членки на ЕС. Обменът може да се осъществи чрез Европейската съдебна мрежа, Евроджъст, поща, електронна поща, факс или друг защитен начин, удостоверяващ автентичността. Информацията се предоставя в установен срок и с превод на официалния език на искалата държава или на друг официален език на ЕС. За информация, изпратена до България, е необходим превод на български език.
Чл. 483
Чл. 483 от Наказателно-процесуалния кодекс описва процедурата за вземане на решение за провеждане на наказателно производство в България или друга държава - членка на ЕС. Решението се взема след преки консултации и писмено съгласие между компетентните органи. При вземането на решението се вземат предвид обстоятелства като територията на извършване на престъплението, гражданството или пребиваването на извършителя и пострадалия, и територията на откритие на извършителя. Наблюдаващият прокурор и съдът, разглеждащ делото, са компетентни да предоставят информация и да участват в процеса.
Чл. 484 НПК
Чл. 484 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че ако бъде постигнато съгласие за провеждане на наказателното производство в друга държава членка на Европейския съюз, производството, образувано в България, се прекратява. В случай, че производството продължава в България, компетентният български орган уведомява органа на другата държава членка за резултата от производството.
Чл. 485
Чл. 485 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, свързано с полицейското и съдебното сътрудничество в наказателноправни въпроси, е от значение за решаването на делото, съдът може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Това се отнася и за валидността и тълкуването на актовете на институциите на ЕС.
Чл. 486
Чл. 486 от НПК регламентира процедурата за отправяне на преюдициални запитвания от съда. Запитването може да бъде направено служебно или по искане на страните. Съдът, чиято присъда подлежи на обжалване, не е задължен да уважи искането, освен ако не намери основания. Съдът, чиято присъда не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване при наличие на съмнение, освен ако отговорът е ясен от предишни решения. Винаги се отправя запитване при съмнение за валидността на актове по чл. 485. Копие от запитването се изпраща до представителството на България пред Съда на ЕС.
Чл. 487 НПК
Чл. 487 от НПК описва изискванията за съставяне на преюдициално запитване, което съдържа релевантни факти, приложимо право, разпоредба за тълкуване, причини за значимост на запитването, становища на страните, конкретни въпроси и информация за спешност, както и контактни данни. Съдът може да запази в тайна самоличността на участниците, а запитването се изпраща с заверени документи.
Чл. 488
Чл. 488 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че с отправянето на запитване съдът спира производството по делото. Определението за спиране не може да бъде обжалвано. Производството се възобновява веднага след получаване на съдебния акт по преюдициалното производство. Съдът може да възобнови производството и преди получаването на акта, ако е необходимо за събиране на доказателства. При установяване на нови факти, съдът уведомява Съда на Европейския съюз.
Чл. 489
Чл. 489 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата при спиране на наказателното производство. Съдът трябва да се произнесе по мерките за процесуална принуда. Страните имат право да искат изменение или отмяна на тези мерки дори когато производството е спряно. Определенията на съда по тези мерки могат да бъдат обжалвани с частна жалба или протест.
Чл. 490
Наказателно-процесуалният кодекс определя реда за взаимодействие между българските съдилища и Съда на Европейския съюз, като предвижда изпращане на преписи от влезли в сила актове, свързани с преюдициални запитвания. Въведени са термини като "близки роднини", "паралелни производства", "специфични нужди от защита", "видеоконференция" и "електронен адрес". Кодексът също така имплементира директиви на ЕС, свързани с правото на достъп до адвокат и правото на информация в наказателното производство. Преходните разпоредби указват как да се процедира с неприключените дела и сроковете, започнали преди влизането в сила на новия кодекс. Включени са изменения и допълнения в Наказателния кодекс и други свързани закони.
Чл. 10б
Чл. 10б от Наказателно-процесуалния кодекс определя, че доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и представлява сключването на привидна продажба или друга сделка с вещ. Целта на тази сделка е да се спечели доверието на другата страна, участваща в сделката.
Чл. 10в, § 9, § 10, § 11, § 12, § 13, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18
Наказателно-процесуалният кодекс е изменен с нови разпоредби, касаещи служители под прикритие, промени в Закона за изпълнение на наказанията, Закона за екстрадицията, Закона за Министерството на вътрешните работи и други. Включени са изменения в членове и параграфи, касаещи правата на обвиняемите, процесуалните гаранции за децата, както и новини в електронната форма на документи. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Преходните разпоредби предвиждат довършване на неприключени дела и производства по досегашния ред.
§1
Разпоредбите определят термини и понятия, свързани с наказателно-процесуалния кодекс. "Близки роднини" включват възходящи и низходящи роднини до четвърта степен. Въведени са определения за "паралелни производства", "специфични нужди от защита", "видеоконференция" и "електронен адрес". Специфичните нужди от защита се отнасят до допълнителни мерки за защита на пострадалите, а видеоконференцията позволява комуникация между участници на различни места.
§1а
Параграф §1а от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс въвежда изискванията на две директиви на Европейския съюз: Директива 2013/48/ЕС, която се отнася до правото на достъп до адвокат в наказателното производство и правото на уведомяване на трето лице при задържане, и Директива 2012/13/ЕС, касаеща правото на информация в наказателното производство. Обединеното кралство, Ирландия и Дания не са обвързани от първата директива.
§2
С параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесулния кодекс се отменя предишният Наказателно-процесуален кодекс, който е бил обнародван в Държавен вестник, брой 89 от 1974 г. и е претърпял множество изменения и поправки през годините до 2005 г. Тази отмяна е важна за актуализиране на правната рамка в съответствие с новите изисквания и практики.
§3
Неприключените наказателни дела, за които подсъдността е променена с новия кодекс, ще продължат да се разглеждат в съдилищата, където са образувани. Неприключените досъдебни производства ще бъдат довършвани от съответните органи, пред които са висящи.
§ 5
В Наказателния кодекс се извършват редица изменения и допълнения, включително увеличаване на сроковете в чл. 78а, освобождаване на непълнолетни лица от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. Също така, се променят формулировките в чл. 343 и чл. 343а, като наказателното производство вече се прекратява вместо деецът да не се наказва. Отменят се алинеи в чл. 406, а в чл. 424 се уточняват правилата за налагане на административни наказания на военнослужещи. Освен това, в преходните разпоредби на предишни изменения на Наказателния кодекс се заменят номера на членове.
§6
В Гражданския процесуален кодекс са направени следните изменения: В чл. 63, ал. 1 се заличава съюзът "и" в буква "б" и се добавя буква "д" относно исковете за вреди от непозволено увреждане от престъпление с влязла в сила присъда. В чл. 65, ал. 2 се уточнява изключението за буква "д". В чл. 97, ал. 4 се заменят конкретни разпоредби. В чл. 126а, ал. 1 се добавя буква "с" за искове за вреди от престъпление, а в ал. 2 се актуализират буквите, свързани с измененията.
§7
В чл. 91 на Данъчния процесуален кодекс, думите "чл. 97а" се заменят с "чл. 123". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник.
§8
В Закона за специалните разузнавателни средства се добавят нови разпоредби, които разширяват обхвата на специалните разузнавателни средства. В чл. 2, ал. 3 след думата "информация" се добавят нови термини, включително "контролираната доставка", "доверителната сделка" и "разследването чрез служител под прикритие". Създават се нови членове: чл. 10а, който описва контролираната доставка и нейното приложение; чл. 10б, който обяснява как служителят под прикритие използва доверителната сделка; и чл. 10в, който определя ролята на служителя под прикритие и неговите правомощия за разкриване на тежки умишлени престъпления.
§ 9
В Закона за изпълнение на наказанията се извършват следните изменения: 1. В чл. 100, буква "е" се заменят указанията за чл. 361, ал. 2 с чл. 420, ал. 3 и чл. 362а, ал. 2 с чл. 423, ал. 2. 2. В § 54 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, указанието за чл. 304 се заменя с чл. 306.
§10
В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест се извършват изменения, свързани с номерацията на членове. В чл. 13, ал. 7 и 10 се заменят членове 152а и 152б с 64 и 65, съответно. В чл. 15, ал. 1 също се заменят член 152а с 64. В чл. 43, в ал. 2 и 4, се заменят член 152а и 152б с 64 и 65.
§11
В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят изменения в два члена. В чл. 181а, ал. 2, т. 2 се променя референцията от "чл. 21, ал. 3" на "чл. 24, ал. 3". В чл. 259 се заменят "чл. 154 и чл. 392" с "чл. 69 и 403".
§14
В Закона за българските документи за самоличност, в чл. 75, т. 3, се извършва промяна, при която думите "чл. 153а" се заменят с "чл. 68". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Наказателно-процесуалния кодекс.
§15
В Закона за съдебната власт се добавят нови разпоредби: Чл. 118а определя ролята на прокурора, който ръководи разследването и осъществява надзор. В случай на невъзможност за участие на наблюдаващия прокурор, по-горестоящият прокурор назначава заместник. В чл. 168, ал. 1 се уточнява, че системното нарушаване на сроковете и неоправданото забавяне на производството също подлежат на санкции. Чл. 188ф предвижда изготвянето на актове и документи на електронен носител и изисква пълно заснемане на материалите по дела, когато те се прилагат към друго дело.
§16
С §16 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс се отменя т. 9 от ал. 2 на чл. 15 в Закона за митниците. Тази разпоредба е част от измененията на закона, които са обнародвани в Държавен вестник, бр. 15 от 1998 г. и последващите изменения до 2005 г.
§18
Параграф §18 определя, че Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Кодексът е приет от XL Народно събрание на 14 октомври 2005 г. и е официално подпечатан.
§ 77
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове след обнародването му в "Държавен вестник". Някои разпоредби влизат в сила три дни след обнародването, а други - шест месеца след него.
§ 37
Параграф §37 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс указва, че неприключените наказателни дела остават в съдилищата, където са образувани, а неприключените досъдебни производства се довършват от съответните органи. Също така, срокът по чл. 112, ал. 3, който е изтекъл преди влизането в сила на закона, се зачита.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от датата на обнародването му в 'Държавен вестник' или от 1 януари 2010 г. Конкретно, параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила веднага, докато други параграфи, като 2 - 10, 12, 13 - 22 и 24 - 64, влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§65
Съгласно §65 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс, за неприключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване, се прилага досегашният ред за определяне на наказанието. Това означава, че процедурите и правилата, които са важали преди измененията, ще бъдат в сила за тези дела.
§ 70
Параграф §70 определя датите на влизане в сила на различни разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс. Конкретно, параграфи 36, 50, 51, 52, 53 и § 64, т. 1 влизат в сила от 10 април 2009 г., докато § 1, 2, 3 и § 64, т. 2, 3, 4, 7 и 8 влизат в сила от 1 юни 2009 г. Освен това, се посочва, че Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс е обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 2010 г. и влиза в сила от 28.05.2010 г.
§65
Данните, получени чрез специални разузнавателни средства преди влизането в сила на настоящия закон, не могат да бъдат използвани в наказателното производство съгласно условията и реда на чл. 177, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
§66
Параграф §66 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за довършване на неприключените съдебни производства по глава двадесет и шеста, които ще се извършват по досегашния ред. Освен това, определенията на съда по отменения чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка след влизането в сила на закона, като проверката се извършва на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, и при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
§ 72
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани в "Държавен вестник", брой 13 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г. Съществуват и изменения и допълнения, обнародвани в "Държавен вестник", брой 61 от 2011 г. и брой 19 от 2012 г., с в сила от 06.03.2012 г.
§9
Параграф §9 от Преходните и заключителни разпоредби на НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС предвижда, че съдебните производства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, които не са стартирали, ще бъдат прекратени от съдията-докладчик и изпратени на прокурора. Неприключените досъдебни производства ще бъдат довършвани от органите, пред които са висящи, а съдебният контрол ще се осъществява от съда, компетентен до 31 декември 2011 г.
§ 11
Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс влиза в сила на 27 май 2011 г. Промените в Наказателно-процесуалния кодекс, посочени в §11, влизат в сила от 1 януари 2012 г.
§ 46
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 22, които влизат в сила три месеца след обнародването. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2011 г.
§18
Параграф §18 указва, че параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, § 15, т. 1 и § 17 влизат в сила от 1 януари 2012 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2012 г. и влизат в сила от 06.03.2012 г.
§5 НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г. и влиза в сила от 10.06.2012 г.
§12
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. В допълнение, се посочва, че Законът за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация влиза в сила от 28.04.2012 г.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. и влиза в сила на 08.09.2012 г.
§3
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна агенция "Национална сигурност", обнародван в брой 52 от 2013 г. и в сила от 14.06.2013 г.
§17
Параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че неприключилите досъдебни производства, които се разследват от разследващи полицаи в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", ще бъдат възложени от наблюдаващия прокурор на компетентен разследващ орган след влизането в сила на закона.
§27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, който е обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. и влиза в сила от 09.08.2013 г., с изменения, обнародвани в брой 111 от 2013 г., влизащи в сила от 31.12.2013 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен за § 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, са обнародвани в ДВ, бр. 21 от 2014 г. и влизат в сила от 09.04.2014 г.
§24
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в брой 21 от 2014 година.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, касаещи правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 21 от 2014 г.
§ 8
Параграф 8 от преходните разпоредби посочва, че параграф 4 относно чл. 395д влиза в сила в момента на влизане в сила на наредбата по чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2015 г. и влиза в сила от 31.03.2015 г.
§9
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс посочва, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за европейската заповед за защита, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2015 г. и е в сила от 06.07.2015 г.
§6
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2015 г.
Параграф 30
Параграф 30 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс указва, че: (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност е променена, ще се разглеждат от съда, в който са образувани. (2) Неприключените съдебни производства по глава 33 ще бъдат разглеждани от Върховния касационен съд. (3) Неприключените досъдебни производства ще бъдат довършвани от органите, пред които са висящи.
§ 34
Параграф 34 от преходните и заключителни разпоредби указва, че параграф 6, точка 2 влиза в сила след влизането в сила на закона по член 68, алинея 2. Тези разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за митниците, обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2015 година.
§46 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наказателно-процесуален кодекс
Параграф §46 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че неприключените досъдебни производства по чл. 194, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс, които са висящи към момента на влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани от органите, пред които са висящи. Тази разпоредба е част от Закона за Държавна агенция "Разузнаване", обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г., и влиза в сила от 01.11.2015 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Тези разпоредби са свързани с измененията и допълненията на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2016 г.
§84
Съгласно параграф §84, висящите производства по чл. 445 и 448 от Наказателно-процесуалния кодекс, които са в ход до влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по досегашния ред, без да се прилагат новите разпоредби. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията в Изборния кодекс, които влязоха в сила на 26.05.2016 г.
§155
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2016 г. и влиза в сила от 09.08.2016 г.
§229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г. Параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона. Параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влиза в сила три години след обнародването на закона.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража са обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г., и влизат в сила от 07.02.2017 г.
§ 53
Законът влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 3, 4, 5 и 6, свързани с чл. 35а и чл. 36, ал. 1, влизат в сила от 1 юли 2017 г., а параграф 45 относно част шеста влиза в сила от 1 май 2017 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани на 05.11.2017 г.
§104
Параграф §104 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс въвежда изискванията на две важни директиви на Европейския съюз: Директива 2012/29/ЕС, която установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, и Рамково решение 2009/948/ПВР, което касае предотвратяването и уреждането на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства. Тези разпоредби влязоха в сила на 5 ноември 2017 г.
§113
Параграф §113 от Преходните и Заключителни разпоредби на НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правилата за разглеждане на неприключените дела и досъдебни производства при влизането в сила на новия закон. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя, остават в съда, в който са образувани. Досъдебните производства, които не са приключили, ще бъдат довършени от органите, пред които са висящи. Производствата по отменената глава двадесет и пета ще продължат да се разглеждат по досегашния ред.
§115
Параграф §115 предвижда, че определенията на съда, постановени преди влизането в сила на новия закон по отменения чл. 369, ал. 5, подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета след влизането в сила на закона. Проверката ще се извършва на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, както и в случай на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
§ 116
Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, обнародвани в брой 7 от 2019 г.
§ 18
Параграф 18 от преходните и заключителни разпоредби указва, че параграф 7, т. 6 от закона влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е обнародван в брой 103 от 2020 година.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2018/1673, която се отнася до борбата с изпирането на пари по наказателноправен ред. Тази директива е приета от Европейския парламент и Съвета на 23 октомври 2018 г. и е публикувана в Официален вестник на ЕС на 12 ноември 2018 г.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че по неприключените наказателни производства за престъпления от компетентността на Европейската прокуратура, извършени след 20 ноември 2017 г., образувани от органите на Република България, могат да встъпват европейският прокурор и европейските делегирани прокурори, съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 110 от 2020 г., и влизат в сила от 30.06.2021 г.
§28
Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 9 и 25 влизат в сила от 30 юни 2022 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила от 31 декември 2020 г. Допълнително, Закона за българския жестов език е обнародван на 9 от 2021 г. и влиза в сила от 06.02.2021 г.
§9
Законът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 - 5, които ще влязат в сила на 15 септември 2026 г.
§8
Съгласно параграф §8 от Преходните и Заключителните разпоредби, Висшият съдебен съвет е задължен да проведе процедура за избор на прокурор, който да разследва главния прокурор или негов заместник, в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2021 г.
§24
С влизането в сила на закона, Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна структура, наречена "Бюро по защита на застрашени лица", което ще бъде към министъра на правосъдието. Тази промяна е част от измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, които влязоха в сила на 28.07.2022 г.
§48
Съгласно §48 от Преходните и Заключителни разпоредби на НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, всички неприключили досъдебни производства и преписки в Специализираната прокуратура, които са в ход към момента на влизането в сила на закона, трябва да бъдат изпратени на съответните прокуратури по компетентност. Този процес трябва да бъде извършен в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§49
Параграф §49 предвижда, че първоинстанционните наказателни дела, които са пред Специализирания наказателен съд и по които не е проведено разпоредително заседание до влизането в сила на новия закон, трябва да бъдат изпратени по подсъдност на съответните съдилища в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§50
С влизането в сила на закона, първоинстанционните наказателни дела, проведени в Специализирания наказателен съд, стават подсъдни на Софийския градски съд, като разглеждането им продължава от същия съдебен състав. Съдиите, които не са преназначени в Софийския градски съд, се командироват за участие в делата до приключване на производствата. Съдиите, разгледали дела с постановена присъда, също се командироват за обявяване на мотивите към присъдата. Член 227, ал. 1 не се прилага в тези случаи.
§ 51
Параграф §51 предвижда, че неприключилите производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, за които не е проведено разпоредително заседание, трябва да бъдат изпратени на съответните апелативни съдилища. Това трябва да се извърши в срок от 7 дни след влизането в сила на закона.
§52
Параграф §52 от преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че неприключилите производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, за които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския апелативен съд. Разглеждането на тези дела продължава от съдебния състав, който е провел заседанието. Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в Софийския апелативен съд, ще бъдат командировани за участие в разглеждането на делата до приключване на производствата, като в тези случаи не се прилага чл. 227, ал. 1.
§ 67
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", освен за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, параграфи 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58 влизат в сила незабавно.
§30
Параграф §30 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс влиза в сила на 01.09.2023 г. и въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на кодекса, публикувани в Държавен вестник, брой 48 от 2023 г., с последващи изменения в брой 69 и 86 от същата година.
§31
Неприключените до 1 септември 2023 г. наказателни производства по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Също така, неприключените производства по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за съдебната власт ще се довършват при условията и по реда на този закон.
§42
Параграф §42 определя, че определени разпоредби, включително параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 14-35, свързани с чл. 213, ал. 8, ще влязат в сила от 1 септември 2023 г. Освен това, преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията, обнародвани в Държавен вестник, бр. 84 от 2023 г., влизат в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс определя реда за назначаване на прокурор във Върховната касационна прокуратура, който да разследва престъпления, извършени от главния прокурор или заместник на главния прокурор. Извършените действия до момента запазват своето действие.
