НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наказателният кодекс има за цел да защитава личността и правата на гражданите, както и правовия ред в страната. Той определя кои деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях, включително и случаите, в които могат да се наложат мерки за обществено въздействие и възпитание вместо наказание.
Чл. 2
Чл. 2 от Наказателния кодекс определя, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по времето на извършването му. В случай, че след извършването на престъплението, но преди влизането на присъдата в сила, настъпят промени в закона, се прилага най-благоприятният за дееца закон.
Чл. 3
Наказателният кодекс на Република България важи за всички престъпления, извършени на територията на страната. Отговорността на чужденци с имунитет спрямо българската наказателна юрисдикция се определя в съответствие с международното право.
Чл. 4
Наказателният кодекс се прилага за българските граждани и за престъпления, извършени от тях в чужбина. Гражданите на Република България не могат да бъдат предадени на друга държава или международен съд за наказателно преследване, освен ако това е предвидено в ратифициран международен договор.
Чл. 5
Наказателният кодекс важи и за чужденци, които извършват престъпления от общ характер извън територията на България, ако тези престъпления засягат интересите на Република България или на български граждани.
Чл. 6
Наказателният кодекс на Република България се прилага спрямо чужденци, които са извършили престъпление против мира и човечеството в чужбина, ако това засяга интересите на друга държава или чужди граждани. Освен това, кодексът важи и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е уредено в международно споразумение, в което участва България.
Чл. 7
Чл. 7 от Наказателния кодекс предвижда, че в случаите, описани в чл. 4 и 5, предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са различни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.
Чл. 8
Чл. 8 от Наказателния кодекс на България предвижда, че присъдите на чужди съдилища за престъпления, за които се прилага българският Наказателен кодекс, се вземат предвид при условия, установени с международни споразумения, в които участва България. Освен това, влязлата в сила присъда от друга държава - членка на ЕС, за деяние, което е престъпление по българския кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство срещу същото лице в България.
Чл. 9
Чл. 9 от Наказателния кодекс определя престъплението като общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е наказуемо по закон. Деянието, което формално отговаря на признаците на престъпление, но е малозначително и не представлява обществена опасност, не се счита за престъпно.
Чл. 10
Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността и правовия ред в Република България, както и други интереси, защитени от правото.
Чл. 11
Общественоопасното деяние може да бъде извършено или умишлено, или непредпазливо. Умишленото деяние е такова, при което деецът осъзнава общественоопасния характер на действието и предвижда неговите последици, желаейки или допускайки тяхното настъпване. Непредпазливото деяние е, когато деецът не е предвидил общественоопасните последици, но е имал задължение и възможност да ги предвиди, или е предвиждал последствията, но е смятал, че може да ги предотврати. Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. В случай, че законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради допълнителни последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, ако е действал непредпазливо.
Чл. 12
Чл. 12 от Наказателния кодекс определя, че деянията, извършени при неизбежна отбрана, не са общественоопасни. Неизбежната отбрана е допустима за защита на личността или правата на отбраняващия се или на другиго от непосредствено противоправно нападение. Пределите на неизбежната отбрана не трябва да се превишават; превишаването е налице, когато защитата не съответства на характера на нападението. Обаче, ако нападението е извършено с насилие или взлом в жилище, не се счита за превишаване. Деецът не носи наказателна отговорност, ако превишаването на пределите е в резултат на уплаха или смущение.
Чл. 12а
Чл. 12а от Наказателния кодекс определя условията, при които причиняването на вреди на лице, извършило престъпление, не е общественоопасно. Такова причиняване на вреди е допустимо при задържане на престъпника за предаване на органите на властта, при условие че няма друг начин за задържането и не се превишават необходимите мерки. Превишаване на мерките се счита, когато има несъответствие между обществената опасност на престъплението и обстоятелствата на задържането, както и при причиняване на явно прекомерна вреда без необходимост. В тези случаи наказателна отговорност се носи само при умишлено причиняване на вредата.
Чл. 12б
Съгласно Чл. 12б от Наказателния кодекс, деяние, извършено от лице, действащо като служител под прикритие, не се счита за общественоопасно, ако е извършено в рамките на предоставените му правомощия по закон. Тази разпоредба е в сила от 28.05.2010 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Наказателния кодекс регламентира, че деянието не е общественоопасно, ако е извършено при крайна необходимост с цел спасяване на държавни или обществени интереси, или лични и имотни блага от непосредствена опасност, която не е могла да бъде избегната по друг начин. Условие е причинените вреди да са по-малко от предотвратените. Крайна необходимост не съществува, ако самото избягване на опасността е престъпление.
Чл. 13а
Чл. 13а от Наказателния кодекс определя, че деяние, извършено при оправдан стопански риск, не е общественоопасно, ако: 1) е с цел постигане на съществен общественополезен резултат или избягване на значителни вреди; 2) не противоречи на изрична забрана в нормативен акт; 3) отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит; 4) не поставя в опасност живота и здравето на други; 5) деецът е положил усилия за предотвратяване на вредите. При оценка на оправдаността на риска се взема предвид съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.
Чл. 14
Член 14 от Наказателния кодекс посочва, че незнанието на фактическите обстоятелства, които съставляват престъпление, изключва умисъла за това престъпление. Разпоредбата важи и за непредпазливи деяния, при условие че незнанието не е резултат от непредпазливост.
Чл. 15
Деецът не носи отговорност за извършено деяние, ако не е имал задължение или възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. когато деянието е случайно.
Чл. 16
Според Чл. 16 от Наказателния кодекс, лицето не носи отговорност за деяние, извършено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, ако заповедта е дадена по установения ред и не налага явно престъпление за дееца.
Чл. 16а
Чл. 16а от Наказателния кодекс посочва, че деяние, извършено от лице, пострадало от трафик на хора, не е виновно, ако е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това качество. Също така, деяние на непълнолетно лице, пострадало от определени престъпления или използвано за създаване на порнографски материал, не е виновно, ако е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това качество.
Чл. 17
Чл. 17 от Наказателния кодекс определя понятието за приготовление като подготовка за извършване на престъпление, включваща събиране на средства, намиране на съучастници и създаване на условия преди началото на изпълнението. Наказуемостта на приготовлението е ограничена до предвидените от закона случаи, а деецът не подлежи на наказание, ако се е отказал да извърши престъплението по собствена подбуда.
Чл. 18
Опитът представлява започнато, но недовършено изпълнение на умишлено престъпление. Деецът се наказва с наказанието за довършеното престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините за недовършването. Деецът не се наказва, ако по собствена подбуда се е отказал или е предотвратил настъпването на престъпните последици.
Чл. 19
Член 19 от Наказателния кодекс предвижда, че в случаите, когато деянието съдържа признаците на друго престъпление, деецът носи отговорност за това престъпление, дори и да става въпрос за приготовление или опит, свързани с него. Тази разпоредба подчертава важността на съучастието в извършването на престъпление и последиците от него.
Чл. 20
Чл. 20 от Наказателния кодекс определя съучастниците в умишлено престъпление като извършители, подбудители и помагачи. Извършителят е този, който изпълнява престъплението, подбудителят е този, който умишлено склонил друг да извърши престъплението, а помагачът е този, който е улеснил извършването на престъплението по различни начини, включително чрез съвети или обещания.
Чл. 21
Чл. 21 от Наказателния кодекс определя правилата за наказание на съучастниците в престъпление. Всички съучастници носят отговорност за извършеното престъпление, като се вземат предвид техният характер и степен на участие. Подбудителите и помагачите отговарят само за действията, за които умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. В случаите, когато лични свойства или отношения на дееца правят деянието престъпление, подбудителят и помагачът също отговарят, дори ако те нямат тези лични обстоятелства. Специалните обстоятелства, които влияят на наказанието на един съучастник, не се прилагат за останалите, ако те не са налице.
Чл. 22
Чл. 22 от Наказателния кодекс предвижда, че подбудителят и помагачът не носят наказателна отговорност, ако сами решат да се откажат от участие в престъплението и предприемат действия за предотвратяване на извършването му или на неговите последици. В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 19.
Чл. 23
Чл. 23 от Наказателния кодекс урежда начина, по който се определят наказанията, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или едно лице е извършило няколко отделни престъпления. Съдът налага най-тежкото наказание след като определи наказание за всяко престъпление отделно. Наложените наказания за обществено порицание и лишаване от права по определени точки се присъединяват към най-тежкото наказание, а ако са наложени лишавания от еднакви права, се взема това с най-дълъг срок. При различни видове наказания, включително глоба или конфискация, съдът може да присъедини наказанията изцяло или отчасти.
Чл. 24
Съгласно Чл. 24 от Наказателния кодекс, когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът има право да увеличи най-тежкото наказание с до 50%. Въпреки това, увеличеното наказание не може да надвишава сумата на отделните наказания и не може да надвишава максималния размер, предвиден за конкретния вид наказание.
Чл. 25
Чл. 25 от Наказателния кодекс указва, че разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и при наличие на отделни присъди. Изтърпяното наказание по присъда се приспада от общото наказание, ако е от същия вид. Наказанието пробация се зачислява изцяло към лишаването от свобода, като два дни пробация се равняват на един ден лишаване от свобода. В случай на освобождаване от изтърпяване на наказание, въпросът за общото наказание се решава при определянето му.
Чл. 26
Чл. 26 от Наказателния кодекс определя условията и начина на наказване при продължавано престъпление. Такова престъпление се характеризира с извършване на две или повече деяния, които осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление през непродължителни периоди от време. Наказанието се определя на основа на съвкупността от деянията и причинените от тях резултати. При наличието на различни състави, наказанието е по-тежкото от тях, а в случай на опити и довършени деяния, наказанието се определя като за опит. Разпоредбите не важат за престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт в съда.
Чл. 27
Чл. 27 от Наказателния кодекс регламентира как се присъединяват наказанията, когато лице извърши ново престъпление след осъждане с влязла в сила присъда. При неизтърпяно наказание, съдът може да присъедини наказанието от новата присъда, като общото наказание не може да бъде по-малко от наложеното по втората присъда. В случай, че новото наказание е за престъпление с лишаване от свобода над пет години, то се присъединява изцяло, особено при рецидив. Ако престъплението е извършено след изтърпяване на предишното наказание, новото наказание се изтърпява напълно.
Чл. 28
Чл. 28 от Наказателния кодекс предвижда, че наказанието за повторно извършено престъпление се налага, когато деецът е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Разпоредбата се прилага и за еднакви по вид престъпления, свързани с обществената и личната собственост.
Чл. 29
Член 29 от Наказателния кодекс определя условията за налагане на по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив. Такова наказание се налага, когато деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление с лишаване от свобода не по-малко от една година, или е осъждан два или повече пъти за умишлени престъпления от общ характер, при условие че поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено. Престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен, не се вземат предвид. При наличие на състави за повторно извършване и опасен рецидив, се прилага разпоредбата за опасен рецидив.
Чл. 30
Чл. 30 от Наказателния кодекс определя, че правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не пречи на тяхното прилагане. При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, срокът започва да тече от края на изпитателния срок.
Чл. 31
Наказателният кодекс определя, че пълнолетните лица (над 18 години) носят наказателна отговорност за извършени престъпления в състояние на вменяемост. Непълнолетните лица (на възраст от 14 до 18 години) също могат да бъдат наказателно отговорни, ако осъзнават значението на деянието и могат да ръководят постъпките си. За непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, съдът може да наложи настаняване във възпитателно училище или друго подходящо заведение, в зависимост от обстоятелствата. За непълнолетните се прилагат специални правила, определени в кодекса.
Чл. 32
Малолетните лица, които не са навършили 14 години, не подлежат на наказателна отговорност. При извършване на общественоопасни деяния от малолетни лица могат да се прилагат възпитателни мерки.
Чл. 33
Чл. 33 от Наказателния кодекс предвижда, че лицето не носи наказателна отговорност, ако е в състояние на невменяемост, което може да бъде причинено от умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието. Такова лице не може да разбира значението на действията си или да ръководи постъпките си. Освен това, ако лице извърши престъпление и след това изпадне в разстройство на съзнанието преди произнасяне на присъдата, то също не подлежи на наказание. При оздравяване обаче, такова лице може да бъде подведено под отговорност.
Чл. 34
Чл. 34 от Наказателния кодекс предвижда, че за определени лица могат да бъдат приложени принудителни медицински мерки в случаи, предвидени в закона. Тези мерки се отнасят до специфични обстоятелства, които са описани в предходния член на кодекса.
Чл. 35
Наказателната отговорност е лична и може да бъде наложена само на лице, което е извършило престъпление, предвидено в закона. Наказанието трябва да бъде съответно на извършеното престъпление и се налага единствено от установените съдилища.
Чл. 36
Наказанието в България има три основни цели: поправка и превъзпитание на осъдения, предупреждение за предотвратяване на нови престъпления и възпитателно въздействие върху обществото. То не трябва да причинява физическо страдание или да унижава човешкото достойнство. В България не съществува смъртно наказание.
Чл. 37
Наказателният кодекс предвижда различни видове наказания, които включват: доживотен затвор, лишаване от свобода, пробация, конфискация на имущество, глоба, лишаване от право да заема определена длъжност, лишаване от право да упражнява определена професия, лишаване от право на получени ордени и отличия, лишаване от военно звание и обществено порицание. За най-тежките престъпления, заплашващи основите на републиката, се предвижда доживотен затвор без замяна.
Чл. 38
Наказанието доживотен затвор без замяна се налага само при изключително тежки престъпления, когато целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с по-леко наказание. То не се налага на лица под 20 години, на военнослужещи под 18 години или на бременни жени по време на извършване на престъплението или присъдата.
Чл. 38а
Доживотният затвор представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието. Налага се за изключително тежки престъпления. Може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял минимум двадесет години. По време на изтърпяването не се зачитат работни дни, а изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.
Чл. 39
Чл. 39 от Наказателния кодекс определя, че лишаването от свобода може да варира от три месеца до двадесет години. В изключителни случаи, при замяна на доживотен затвор за множество престъпления или особено тежки умишлени престъпления, наказанието може да бъде удължено до тридесет години.
Чл. 40 НАК
Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. За младите пълнолетни се полагат особени грижи. Осъдените с тежка психопатия или разстройство на съзнанието, както и зависимите от наркотични вещества, получават съответни медицински грижи.
Чл. 41
Чл. 41 от Наказателния кодекс регулира изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, което се съпровожда с общественополезен труд, целящ превъзпитание и повишаване на професионалната квалификация на осъдените. За положения труд се зачита намаляване на срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. При системно отклонение от труда или извършване на нарушения, съдът може да отмени зачитането на работните дни. Редът за изпълнение на наказанието и заплащането на труда на осъдените се уреждат със закон. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието се определя от съда.
Чл. 42
Чл. 42 от Наказателния кодекс предвижда, че във военно време военният съд може да отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода до края на военните действия и да изпрати осъдения в армията. Това отлагане може да бъде отменено, ако осъденият извърши ново престъпление. Съдът може да освободи осъдения от наказанието, ако той се прояви като добър защитник на родината, по предложение на началника. Освобождаване може да бъде предоставено и на уволнени поради инвалидност, без предложение от началника.
Чл. 42а
Чл. 42а от Наказателния кодекс определя пробацията като набор от мерки за контрол и въздействие, които не включват лишаване от свобода. Тези мерки могат да бъдат наложени заедно или поотделно и включват задължителна регистрация, периодични срещи с пробационен служител, ограничения в придвижването, участие в курсове за квалификация, поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото. Продължителността на мерките варира в зависимост от вида, като задължителните мерки се налагат на всички осъдени на пробация, с изключение на непълнолетни под 16 години за поправителния и безвъзмездния труд.
Чл. 42б
Чл. 42б от Наказателния кодекс определя пробационните мерки, които включват: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес с периодично явяване пред пробационен служител (не по-малко от два пъти седмично); 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител, които се провеждат на територията на настоящия адрес на осъдения; 3) ограничения в свободното придвижване, включващи забрани за посещение на определени места, напускане на населено място без разрешение и ограничаване на времето за напускане на жилището; 4) включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие; 5) безвъзмезден труд в полза на обществото.
Чл. 43
Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки от 10 до 25% от възнаграждението в полза на държавата. Времето на изпълнение не се зачита за трудов стаж. При безработица, остатъкът от поправителния труд се заменя с безвъзмезден труд в полза на обществото, като един ден от остатъка се равнява на един час безвъзмезден труд. Същото важи и при напускане на работата и непредставяне на нова в срок от един месец. Времето, през което не се внасят удръжките, не се зачита за изпълнение на мярката.
Чл. 43а
Чл. 43а предвижда действия на съда при неизпълнение на наложена пробационна мярка от осъден. Съдът може да наложи нова пробационна мярка или да замени пробацията с лишаване от свобода, като два дни пробация се считат за равни на един ден лишаване от свобода. Срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума, определен в чл. 39, ал. 1.
Чл. 44
Конфискацията представлява принудително и безвъзмездно отчуждаване на имущество на виновния в полза на държавата. Това може да включва цялото имущество или определени части от него.
Чл. 45
Чл. 45 от Наказателния кодекс определя условията при които конфискация на имущество не се постановява. Конфискацията не може да бъде наложена, ако виновният няма налично имущество, което да бъде предмет на наказанието. Освен това, не подлежат на конфискация вещите, необходими за лична и домашна употреба на осъдения и неговото семейство, предметите нужни за упражняване на занятието му, както и средствата за издръжка на семейството за период от една година.
Чл. 46
Чл. 46 от Наказателния кодекс предвижда, че при конфискация на имущество, държавата е отговорна за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, до размера на стойността на конфискуваното имущество. Освен това, тя носи отговорност и за задълженията на осъдения, които са възникнали преди започване на наказателното преследване, в случай че наличното имущество на осъдения не е достатъчно за покриване на вредите и задълженията.
Чл. 47
Чл. 47 от Наказателния кодекс определя условията за налагане и събиране на глоба. Глобата се определя в зависимост от имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца, като не може да бъде по-малка от 100 лева. Събирането на глобата може да продължи и след смъртта на осъдения, при условие че присъдата е влязла в сила. Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да бъдат продадени за принудително събиране на глобата.
Чл. 48
Член 48 от Наказателния кодекс е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 92 от 2002 г., и влиза в сила от 01.01.2005 г. Измененията относно влизането в сила са обнародвани в Държавен вестник, брой 26 от 2004 г., и влизат в сила от 01.01.2004 г.
Чл. 49
Чл. 49 от Наказателния кодекс регламентира наказанията лишаване от права. Тези наказания могат да бъдат наложени за срок до три години, когато се налагат самостоятелно или с наказание, което не е свързано с лишаване от свобода. При налагане на наказание лишаване от права заедно с лишаване от свобода, срокът на лишаване от права може да надмине срока на лишаване от свобода с три години. Срокът на лишаване от права започва да тече от влизането на присъдата в сила и не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Срокът на лишаване от права се намалява с времето, с което е намален срокът на лишаване от свобода. Осъдените на доживотен затвор без замяна са лишени от права завинаги.
Чл. 50
Наказателният кодекс предвижда налагане на наказания лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, при условия, че заемането или упражняването им е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Лишаването от получени ордени, почетни звания и отличия, както и лишаване от военно звание, може да се наложи само при осъждане за тежки престъпления.
Чл. 51
След изтичане на срока на присъдата, осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен, с изключение на правата по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10. Тези права могат да бъдат възстановени само по установения ред.
Чл. 52
Наказанието "обществено порицание" представлява публично порицаване на виновния, което се извършва пред съответния колектив. Обявяването на порицанието може да стане чрез печата или по друг подходящ начин, в зависимост от указанията в присъдата.
Чл. 53
Чл. 53 от Наказателния кодекс предвижда, че независимо от наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещи, принадлежащи на виновния, които са били предназначени или използвани за извършване на умишлено престъпление. В случаите, когато вещите липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност. Освен това, се отнемат и вещи, предмет или средство на престъпление, притежаването на които е забранено, както и пряка и непряка облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване. Пряка облага е икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението, а непряка облага е всяка икономическа полза, свързана с разпореждане с пряката облага.
Чл. 54
Съдът определя наказанието в рамките на предвидените от закона за извършеното престъпление, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства водят до налагане на по-леко наказание, а отегчаващите - до по-тежко наказание.
Чл. 55
Чл. 55 от Наказателния кодекс регламентира прилагането на смекчаващи обстоятелства при определянето на наказанията. При наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът може да определи наказанието под най-ниския предел, да замени доживотния затвор с лишаване от свобода от 15 до 20 години, да замени лишаването от свобода с пробация или обществено порицание за непълнолетни, и да наложи глоба вместо пробация. При глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел с до 50%. Съдът има право да не наложи по-лекото наказание, предвидено от закона, заедно с лишаване от свобода.
Чл. 56
Чл. 56 от Наказателния кодекс уточнява, че обстоятелствата, взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, не могат да се считат за смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. Това означава, че ако законът вече е взел предвид определени фактори при класификацията на престъплението, те не могат да влияят допълнително на наказанието.
Чл. 57
Чл. 57 от Наказателния кодекс предвижда как съдът определя наказанията за извършени престъпления. В параграф 1 се уточнява, че когато за престъпление е предвидена възможност за налагане на едно от две или повече наказания, съдът избира най-подходящото, следвайки правилата на предходните членове. В параграф 2 се посочва, че ако за престъпление могат да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът определя размера на всяко от тях така, че те да отговарят на целите, посочени в чл. 36.
Чл. 58 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 в случаи на опит за извършване на престъпление, когато то е недовършено, като взема предвид обстоятелствата по чл. 18, ал. 2. Също така, разпоредбите могат да се приложат при помагачество, когато участието на дееца в престъплението е минимално.
Чл. 58а
Чл. 58а от Наказателния кодекс определя правилата за определяне на наказанията при осъдителни присъди. Съдът намалява наказанието лишаване от свобода с една трета при определени условия и заменя доживотния затвор с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Размерът на наказанието се определя в пределите на минималния и максималния размер, а в случай на наличие на условия от ал. 1-3 и чл. 55, се прилага само по-благоприятната разпоредба. Правилата не важат за определени наказания в Особената част на кодекса.
Чл. 59
Чл. 59 от Наказателния кодекс регулира приспадането на времето на задържане и домашен арест при изпълнение на наказания. Задържането за един ден се зачита за един ден лишаване от свобода или три дни пробация, а два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или два дни пробация. Освен задържане под стража, задържането включва и всяко друго задържане по закон, свързано с престъплението. Разпоредбата се прилага и при задържане по обвинение за друго престъпление, ако производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда. При изпълнение на наказание лишаване от права, се приспада времето на лишаване от права, наложено по административен ред.
Чл. 60
Наказанията, налагани на непълнолетни, имат за основна цел тяхното превъзпитание и подготовка за извършване на общественополезен труд.
Чл. 61
Чл. 61 от Наказателния кодекс предвижда, че прокурорът може да реши да не образува или да прекрати досъдебно производство за непълнолетни, извършили престъпление поради увлечение или лекомислие, ако то не представлява голяма обществена опасност. Съдът може да не предава непълнолетния за съдене или да не го осъжда, ако могат да се приложат успешно възпитателни мерки. В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка и да уведоми местната комисия за борба срещу противообществените прояви. Ако прокурорът реши да не образува или прекрати производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.
Чл. 62 НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
На непълнолетните могат да бъдат наложени следните наказания: 1. Лишаване от свобода; 1а. Пробация; 2. Обществено порицание; 3. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7.
Чл. 63
Чл. 63 от Наказателния кодекс предвижда замяна на наказанията за непълнолетни. За лица под 16 години: доживотен затвор се заменя с лишаване от свобода от 3 до 10 години; лишаване от свобода над 10 години - до 5 години; над 5 години - до 3 години; до 5 години - до 2 години; глоба - с обществено порицание; пробация - с обществено порицание. За лица над 16 години: доживотен затвор и лишаване от свобода над 15 години - с 5 до 12 години; лишаване от свобода над 10 години - с 2 до 8 години. Съдът определя наказанието по правила на глава пета.
Чл. 64
Чл. 64 от Наказателния кодекс предвижда, че когато наказанието е лишаване от свобода за срок по-малко от една година, непълнолетният не изтърпява наказанието, а вместо това се настанява във възпитателно училище или му се налага друга възпитателна мярка. Съдът може да замени настаняването с друга мярка по предложение на прокурора или местната комисия. Изключения от това правило са при повторно осъждане или ако непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване на наказание.
Чл. 65
Непълнолетните, които не са навършили пълнолетие, изтърпяват наказание лишаване от свобода в поправителен дом. След навършване на пълнолетие, те могат да бъдат преместени в затвор или затворническо общежитие. Възможно е, по предложение на педагогическия съвет и с разрешение на прокурора, да останат в поправителния дом до 20-годишна възраст за довършване на образованието или квалификацията.
Чл. 66
Чл. 66 от Наказателния кодекс предвижда, че когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наказанието за срок от три до пет години, при условие че лицето не е осъждано за престъпление от общ характер. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.
Чл. 67
Чл. 67 от Наказателния кодекс урежда възможността съдът да отложи изпълнението на наказанието и да възложи полагането на възпитателни грижи на обществена организация или трудов колектив, с тяхно съгласие. При липса на съгласие, съдът определя лице, което да осъществява тези грижи. Когато наказанието е не по-малко от шест месеца, съдът може да наложи пробационни мерки. При условно осъждане на непълнолетен, съдът уведомява местната комисия за организиране на възпитателните грижи. Общият контрол по поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд.
Чл. 68
Чл. 68 от НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС регулира условията при условно осъждане. Ако осъденият извърши умишлено престъпление преди изтичането на изпитателния срок, той трябва да изтърпи отложеното наказание. При извършване на непредпазливо престъпление, съдът може да реши дали отложеното наказание да бъде изтърпяно. Съдът може да наложи отлагане на наказанието и при неизпълнение на пробационни мерки или при прекъсване на лечението без основателна причина.
Чл. 69
Чл. 69 от Наказателния кодекс определя, че за лице, осъдено условно за престъпление, извършено като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години. Също така, съдът може да освободи такова лице отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.
Чл. 69а
Чл. 69а предвижда, че ако осъденото лице извърши ново престъпление по време на изпитателния срок или не изпълнява пробационни мерки без основателна причина, то изтърпява оставащата част от наказанието лишаване от свобода. Тази разпоредба важи за случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2.
Чл. 70
Чл. 70 от Наказателния кодекс определя условията за условно предсрочно освобождаване на осъдени лица. Съдът може да освободи осъдения, ако той е изтърпял поне половината от наказанието или две трети в случай на опасен рецидив и е доказал поправянето си. Освобождаването засяга и наказанията лишаване от права. Определя се изпитателен срок, в рамките на който съдът може да наложи пробационни мерки. При ново умишлено престъпление през изпитателния срок, осъденият изтърпява неизтърпяната част от наказанието. Срокът за реабилитация започва да тече след изтичането на изпитателния срок.
Чл. 71
Съдът може да освободи предсрочно непълнолетен, осъден на лишаване от свобода, ако той се е поправил и е изтърпял поне една трета от наказанието. Ако осъденият е извършил престъпление като непълнолетен, но е навършил пълнолетие, се прилагат разпоредбите на чл. 70 относно предсрочното освобождаване.
Чл. 72
Член 72 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 92 от 2002 година и влиза в сила от 1 януари 2005 година. Измененията относно влизането в сила на отменения член са обнародвани в Държавен вестник, бр. 26 от 2004 година, с дата на влизане в сила 1 януари 2004 година.
Чл. 73
Член 73 от Наказателния кодекс определя, че съдът организира надзора и възпитателните грижи за предсрочно освободените лица през изпитателния им срок. За непълнолетните, това задължение е на местната комисия за борба с противообществените прояви. При необходимост, съдът може да възложи надзора на обществена организация или конкретно лице. Общият контрол се осъществява от районния съд по местоживеенето на лицата. Редът и начинът на прилагане на тези разпоредби ще бъде уреден със закон.
Чл. 74
Чл. 74 от Наказателния кодекс предвижда правото на президента да помилва, което включва опрощаване изцяло или частично на наложеното наказание. Специално за смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор, президентът може да опрости или замени наказанието. В глава осма на кодекса се разглежда условното освобождаване от наказателна отговорност, което включва предаване на обществено поръчителство.
Чл. 75
Член 75 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 62 от 1997 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 76
Чл. 76 от Наказателния кодекс е отменен с ДВ, бр. 62 от 1997 г. Този член е част от Раздел II, който се отнася до освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд.
Чл. 77
Член 77 от Наказателния кодекс е отменен с Държавен вестник, брой 105 от 1991 г. В настоящия раздел III се разглеждат условията и механизмите за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни лица, прилагани с възпитателни мерки.
Чл. 78
Непълнолетните, в случаите, посочени в чл. 61, могат да бъдат освободени от наказателна отговорност, като вместо това им се налагат възпитателни мерки. Това освобождаване е регламентирано в чл. 78 от Наказателния кодекс.
Чл. 78а
Чл. 78а от Наказателния кодекс предвижда условия за освобождаване на пълнолетни лица от наказателна отговорност, при които съдът може да наложи глоба от 1000 до 5000 лева. Условията включват: престъпление с наказание лишаване от свобода до три години или по-леко, деецът да не е осъждан за общо престъпление и да са възстановени причинените имуществени вреди. Съдът може да наложи и административно наказание. За непълнолетни, ако условията са изпълнени, съдът може да наложи обществено порицание или възпитателна мярка. Алинеи 1-6 не важат при тежка телесна повреда, смърт, пияно състояние на дееца или при множество престъпления.
Чл. 78б
Чл. 78б от Наказателния кодекс е отменен с ДВ, бр. 62 от 1997 г. В глава девета се разглеждат условията и процедурите за погасяване на наказателното преследване и наложените наказания.
Чл. 79
Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват в три случая: при смърт на дееца, при изтичане на давност и при последвала амнистия. Обаче, за определени престъпления, като престъпления против мира и човечеството, и тежки престъпления, извършени от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия в периода 1944-1989 г., давността не се прилага.
Чл. 80
Наказателното преследване се изключва по давност, ако не е възбудено в определените срокове: 1) 20 години за деяния, наказуеми с доживотен затвор и за престъпления против малолетни; 2) 15 години за деяния с наказание над 10 години; 3) 10 години за деяния с наказание над 3 години; 4) 5 години за деяния с наказание над 1 година; 5) 3 години за всички останали случаи. Давността започва от довършването на престъплението или последното действие при опит и приготовление.
Чл. 81
Чл. 81 от Наказателния кодекс регламентира спирането и прекъсването на давността за наказателно преследване. Спирането на давността настъпва, когато решаването на предварителен въпрос зависи от влязъл в сила съдебен акт. Прекъсването на давността се извършва с всяко действие на надлежните органи за преследване, а след завършването му започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването, наказателното преследване се прекратява, ако срокът надвишава с една втора предвидения срок.
Чл. 82
Чл. 82 от Наказателния кодекс определя сроковете, след изтичането на които наложеното наказание не се изпълнява. Сроковете са: 20 години за доживотен затвор; 15 години за лишаване от свобода над 10 години; 10 години за лишаване от свобода от 3 до 10 години; 5 години за лишаване от свобода под 3 години; и 2 години за всички останали случаи. Давността започва да тече от влизането в сила на присъдата и може да бъде прекъсната от действия на надлежните органи. След прекъсване, започва нова давност. При изтичане на срок, надвишаващ с 1/2 предвидения срок, наказанието не се изпълнява, освен в случай на глоба, при която е образувано изпълнително производство.
Чл. 83
Чл. 83 от Наказателния кодекс предвижда, че амнистията може да заличи престъпния характер на определени извършени деяния или да освободи извършителите от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за конкретни престъпления.
Чл. 84
Чл. 84 от Наказателния кодекс регламентира, че наказателното преследване за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, не може да бъде възбудено, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от узнаването на престъплението. В случай на смърт на пострадалия, неговите наследници могат да подадат тъжба в рамките на същия срок. Освен това, ако тъжителят поиска, наказанието не се изпълнява, преди да е започнало неговото изпълнение.
Чл. 85
Чл. 85 от Наказателния кодекс регламентира, че реабилитацията заличава осъждането и отменя последиците от него, освен ако закон или указ предвиждат друго. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба не важи за осъдени за престъпления против мира и човечеството.
Чл. 86
Чл. 86 от Наказателния кодекс определя условията, при които настъпва реабилитация по право. Лицето се реабилитира автоматично, ако: 1) е осъдено условно и не е извършило ново престъпление в изпитателния срок; 2) е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация и не е извършило ново престъпление в срок от три години след изтичането на наказанието; 3) е осъдено на глоба или обществено порицание и не е извършило ново престъпление в срок от една година след изпълнението на наказанието; 4) е осъдено като непълнолетно и не е извършило ново престъпление в срок от две години след изтърпяване на наказанието. Реабилитацията не настъпва за пълнолетно лице, което е било реабилитирано веднъж.
Чл. 87
Чл. 87 от Наказателния кодекс предвижда възможност за реабилитация на осъдените лица от съда, издал присъдата, при условие че в течение на три години от изтичането на наложеното наказание не са извършили ново престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Осъденият трябва да е имал добро поведение и при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди. Съдът може да реабилитира и без възстановяване на вредите при уважителни причини. При наложени наказания лишаване от свобода и лишаване от права, сроковете на тези наказания трябва да са изтекли, а глобата - изплатена.
Чл. 88
Член 88 от Наказателния кодекс предвижда, че наследниците на осъдения могат да искат реабилитация след смъртта му, при условие че осъденият е имал право на такава реабилитация приживе.
Чл. 88а
Чл. 88а от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС регламентира условията за заличаване на осъждания. След изтичане на срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, осъждането се заличава, ако лицето не е извършило ново умишлено престъпление. За наказания над една година, срокът за заличаване е минимум десет години. При условно осъждане, срокът започва да тече след изтичането на изпитателния срок. При наличие на две или повече осъждания, заличаването става след изтичане на сроковете за всички. Разпоредбите не важат за осъдени за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.
Чл. 89
Съгласно Чл. 89 от Наказателния кодекс, ако лице е извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или е изпаднало в такова състояние преди или по време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови следните мерки: (а) предаване на близките с ангажимент за наблюдение и лечение в психо-неврологически диспансер; (б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; (в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение на обикновено психо-неврологическо заведение.
Чл. 90
Чл. 90 от Наказателния кодекс предвижда две форми на принудително лекуване на душевно болни. Първата форма е в обикновено психо-неврологическо заведение, която може да бъде наложена от съда, когато лицето се нуждае от болнични грижи поради психическото си състояние и характера на извършеното деяние. Втората форма е в специална психиатрическа болница или отделение, която се прилага за лица, които са особено опасни за обществото или близките си, и включва усилен надзор, за да се предотврати извършването на нови общественоопасни деяния.
Чл. 91
Чл. 91 от Наказателния кодекс регламентира процедурата по прекратяване и изменяне на принудителната медицинска мярка. Съдът може да вземе решение за това, когато настъпят промени в състоянието на болния или в нуждите на лечението. След изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение, съдът е задължен да се произнесе относно прекратяването, продължаването или заменянето на принудителното лечение.
Чл. 92
Чл. 92 от Наказателния кодекс предвижда, че когато престъпление е извършено от лице, страдащо от алкохолизъм или наркомания, съдът може да наложи принудително лекуване наред с наказанието. Принудителното лекуване се осъществява в специализирани медицински заведения, като при осъдени на лишаване от свобода, лечението се извършва през време на наказанието и срокът му се приспада от срока на лишаването от свобода. Съдът може да постанови лечението да продължи и след освобождаването на осъдения. Принудителното лекуване може да бъде прекратено от съда, когато не е необходимо.
Чл. 93
Чл. 93 от Наказателния кодекс предоставя определения на ключови термини, свързани с правото. Тези термини включват 'длъжностно лице', 'орган на власт', 'представител на обществеността', 'официален документ', 'тежко престъпление', 'особено тежък случай', 'маловажен случай', 'ближни', 'военно време', 'организирана престъпна група', 'информационна система', 'компютърни данни', 'платежен инструмент', 'компютърна мрежа', 'компютърна програма', 'компютърен вирус', 'порнографски материал', 'задължителни осигурителни вноски', 'порнографско представление', 'домашно насилие', и 'финансови средства за финансиране на тероризъм'. Всеки от тези термини има специфично значение и приложение в контекста на наказателното право.
Чл. 94
Разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс се прилагат и за престъпления, които са предвидени в други закони. В частта, касаеща престъпленията против Републиката, се разглеждат и конкретни случаи на измяна.
Чл. 95
Чл. 95 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които участват в опити за преврат, бунт или въоръжено въстание с цел да се събори, подрови или отслаби властта в Република България. Наказанията варират от лишаване от свобода от 10 до 20 години, до доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 96
Чл. 96 от Наказателния кодекс предвижда наказания за деяния, насочени срещу държавни или обществени деятели с цел подриване на властта. Лицето, което лиши от живот такъв деятел, се наказва с доживотен затвор или лишаване от свобода до 20 години. Причиняване на тежка телесна повреда на такова лице носи наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода. Ако деянието е извършено чрез общоопасни средства и причини смърт, наказанието е от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 97
Чл. 97 от Наказателния кодекс предвижда, че лицето, което извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл. 97а
Чл. 97а от Наказателния кодекс определя наказанията за задържане на заложник с цел изпълнение на условие от страна на държавата или трето лице. При задържане без заплаха наказанието е от три до десет години лишаване от свобода. Ако деецът заплашва с причиняване на смърт или телесна повреда, наказанието се увеличава на пет до петнадесет години лишаване от свобода.
Чл. 98
Чл. 98 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които подбуждат чужда държава или обществена група в чужбина към война или враждебно действие против Републиката. Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Същото наказание се налага и на тези, които извършват действия с цел да предизвикат война или враждебно действие против Републиката.
Чл. 99
Чл. 99 от Наказателния кодекс предвижда наказания за действия, насочени срещу представители на чужди държави. Лицето, което лиши от живот такъв представител с цел предизвикване на война или международни усложнения, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случай на тежка телесна повреда на представител на чужда държава, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл. 100
Член 100 от Наказателния кодекс предвижда, че български граждани, които доброволно се присъединят към неприятелска войска или участват в действия против Републиката по време на война, се наказват с лишаване от свобода от 10 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Същото наказание важи и за граждани, които подпомагат чужди държави или групи в провеждане на враждебни действия срещу Републиката.
Чл. 101 НАК
Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне с цел да служи на чужда държава или организация, за да навреди на България, може да бъде наказан с лишаване от свобода от три до десет години. Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е от пет до петнадесет години.
Чл. 102
Чл. 102 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които с цел да намалят отбранителната способност на републиката предизвикват бунт или неподчинение в българската войска, или разстройват подготовката и снабдяването на войската. Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. В случай на тежки последици или ако деянието е извършено във военно време, наказанието е от десет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 103
Чл. 103 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които умишлено причиняват вреда на републиката, докато изпълняват държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация. Наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и лишаване от права, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.
Чл. 104
Чл. 104 от Наказателния кодекс предвижда наказания за шпионство, като за издаване или събиране на информация, представляваща държавна тайна, се налага лишаване от свобода от 10 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Ако извършителят доброволно разкрие престъплението, наказанието може да бъде смекчено. Държавната тайна се определя със закон.
Чл. 105
Чл. 105 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които се поставят в услуга на чужда държава или организация с цел шпионаж. Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Лицето не подлежи на наказание, ако доброволно се разкрие пред властите.
Чл. 106
Чл. 106 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които унищожават или повреждат обществени сгради и имущество с цел отслабване на властта. Наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи - до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 107
Чл. 107 от Наказателния кодекс предвижда наказание за вредителство, когато лице с цел да отслаби властта или да създаде затруднения разстройва или подравя важни стопански отрасли, използвайки държавни или обществени организации. Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - от пет до петнадесет години.
Чл. 108
Чл. 108 от Наказателния кодекс предвижда наказания за проповядване на фашистка или антидемократична идеология, както и за насилствено изменяне на установения обществен и държавен строй. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Вторият параграф на същия член наказва опетняването на герба, знамето или химна на Република България и Европейския съюз с лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева.
Чл. 108а
Чл. 108а от Наказателния кодекс определя наказанията за тероризъм и свързаните с него действия. Лицата, които извършват терористични действия с цел да създадат смут и страх, ще бъдат наказвани с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а при причиняване на смърт - от 15 до 30 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Освен това, наказания са предвидени и за тези, които финансират, обучават или организират терористични действия, с лишаване от свобода до 12 години и глоба. Наказанията важат и за чужденци, участващи в тероризъм на територията на страната.
Чл. 109
Чл. 109 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, участващи в организации или групи, целящи извършване на престъпления. Лицата, които образуват или ръководят такава организация, могат да получат наказание лишаване от свобода до 12 години. Членовете на тези организации се наказват с лишаване от свобода до 10 години. При целенасочени престъпления по чл. 108а, наказанията са увеличени: до 20 години за ръководителите и от 2 до 10 години за членовете. Участник, който доброволно се предаде и разкрие информация, може да получи облекчение на наказанието, а ако се предаде преди извършване на престъпление, не подлежи на наказание.
Чл. 110
Член 110 от Наказателния кодекс определя наказанията за приготовление към определени престъпления, като за това се предвижда лишаване от свобода до шест години. Освен това, ако чужденец на територията на България се подготвя да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1 в чужбина, също може да бъде наказан с лишаване от свобода до шест години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1.
Чл. 111
Чл. 111 от Наказателния кодекс предвижда наказания за закана за извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4 и 6 - 8. Лицето, което се закани и предизвика основателно опасение, може да бъде наказано с лишаване от свобода от една до четири години. Ако заканата е направена от ръководител на организация, наказанието е от две до осем години. Явно подбуждане към извършване на такова престъпление чрез публична проповед или разпространение на печатни материали се наказва с лишаване от свобода от две до десет години, но не по-малко от наказанието за самото престъпление.
Чл. 112
Чл. 112 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 99 от 1989 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 112а
Член 112а от Наказателния кодекс е нов, въведен с Държавен вестник, бр. 41 от 1985 г., но е отменен с Държавен вестник, бр. 99 от 1989 г. Този член вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 113
Член 113 от Наказателния кодекс е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 99 от 1989 година. Следователно, разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 114
Чл. 114 от Наказателния кодекс предвижда санкции за престъпления, свързани с личността. Съдът може да наложи лишаване от права, изброени в чл. 37, ал. 1, т. 6 - 10, както и конфискация на имущество за определени престъпления, посочени в чл. 95 - 107, чл. 108а и 109.
Чл. 115
Чл. 115 от Наказателния кодекс предвижда, че умишленото убийство на друго лице се наказва с лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години.
Чл. 116
Чл. 116 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС определя различни случаи на убийства, които се наказват с по-тежки санкции. Убийствата, извършени на длъжностни лица, близки роднини, бременни жени, малолетни, в условия на домашно насилие, с користна цел или по особено мъчителен начин, се считат за особено тежки. Наказанията за тези престъпления варират от лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Специални наказания се предвиждат и за убийства на съдии, прокурори и други контролни органи, които могат да достигнат до 30 години лишаване от свобода.
Чл. 117
Чл. 117 от Наказателния кодекс предвижда, че приготовлението за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Същото наказание важи и за лицето, което подбужда друг да извърши убийство.
Чл. 118
Чл. 118 от Наказателния кодекс предвижда наказания за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия чрез насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. Наказанието за убийство по чл. 115 е лишаване от свобода от 1 до 8 години, а за убийство по чл. 116, ал. 1, т. 1 - 6 е лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Чл. 119
Според член 119 от Наказателния кодекс, убийството, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Чл. 120
Чл. 120 от Наказателния кодекс предвижда, че ако майка убие своето дете по време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода за срок до три години.
Чл. 121
Чл. 121 от Наказателния кодекс предвижда, че родител, който убие новородено с чудовищен вид, може да бъде наказан с лишаване от свобода до една година или с пробация. Изменението е в сила от 01.01.2005 г., след публикуване в Държавен вестник, бр. 103 от 2004 г.
Чл. 122
Чл. 122 от Наказателния кодекс предвижда наказание за причиняване на смърт по непредпазливост. Наказанието е лишаване от свобода до пет години. В случай, че смъртта е причинена с огнестрелно оръжие, силно действуващо отровно вещество или при смърт на две или повече лица, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от една до шест години.
Чл. 123
Чл. 123 от Наказателния кодекс определя наказанията за причиняване на смърт по непредпазливост. В зависимост от обстоятелствата, наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години, до три до десет години, а в особено тежки случаи - от пет до петнадесет години. Допълнително, ако деецът е положил усилия за спасяване на пострадалия след инцидента, наказанието може да бъде намалено до три или пет години, в зависимост от случая.
Чл. 124
Чл. 124 от Наказателния кодекс определя наказанията за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Наказанията варират в зависимост от тежестта на телесната повреда и обстоятелствата на извършване на деянието. При тежка телесна повреда наказанието е от три до дванадесет години, при средна - от две до осем години, а при лека - до пет години. Ако деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, наказанията са по-ниски. В случай на опасен рецидив, наказанията са увеличени. При превишаване на пределите на неизбежната отбрана, наказанията също са намалени.
Чл. 125
Член 125 от Наказателния кодекс освобождава майките от наказателна отговорност в случай, че по непредпазливост причинят смърт на своята недородена или току-що родена рожба. Това означава, че в такива случаи не се налагат наказания, ако действието или бездействието на майката не е било умишлено или злонамерено.
Чл. 126
Чл. 126 от Наказателния кодекс предвижда наказания за умъртвяване на плод от бременна жена. Наказанието е до пет години лишаване от свобода, ако деянието е извършено със съгласието на бременната, но извън акредитирано лечебно заведение или с нарушаване на медицински стандарти. При умъртвяване на плода на две или повече жени, или ако извършителят няма висше медицинско образование, наказанието се увеличава до осем години. При повторно извършване на деянието, наказанието е от две до осем години. Бременната жена не носи наказателна отговорност, а ако умъртвяването е без съгласие, наказанието е от три до осем години, а в случай на смърт на бременната - от пет до дванадесет години.
Чл. 127
Член 127 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подпомагане или склоняване към самоубийство. Наказанието варира в зависимост от обстоятелствата: от една до шест години за обикновено самоубийство, от три до десет години, ако е извършено спрямо непълнолетно или неспособно лице, и от две до осем години за жестоко отнасяне, довело до самоубийство. При непредпазливост наказанието е до три години.
Чл. 128
Чл. 128 от Наказателния кодекс предвижда, че лицето, което причини тежка телесна повреда на друг, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Тежка телесна повреда се счита, когато е налице продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота или глухота, загуба на речта, детеродна неспособност, обезобразяване, загуба на важен орган или осакатяване на крайник, както и постоянно общо разстройство на здравето, което е опасно за живота.
Чл. 129
Член 129 от Наказателния кодекс предвижда, че лицето, което причини средна телесна повреда, може да бъде наказано с лишаване от свобода до шест години. Средната телесна повреда се определя от различни критерии, включително трайно отслабване на зрението или слуха, затруднения в речта или движението, счупвания, обезобразяване на тялото и други сериозни наранявания, които не са опасни за живота, но могат да причинят временно опасност за него.
Чл. 130
Чл. 130 от Наказателния кодекс предвижда наказания за причиняване на лека телесна повреда. В първата алинея се уточнява, че причиняването на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Втората алинея уточнява, че за лека телесна повреда, която не води до разстройство на здравето, наказанието е до шест месеца лишаване от свобода, пробация или глоба от 100 до 300 лева. Третата алинея предвижда, че ако пострадалият отвърне веднага на дееца с подобна телесна повреда, съдът може да освободи и двете страни от наказание.
Чл. 131
Чл. 131 от Наказателния кодекс определя наказанията за причиняване на телесна повреда в различни ситуации. Наказанията варират в зависимост от тежестта на телесната повреда и обстоятелствата на извършване на деянието. За тежка телесна повреда наказанието е от три до петнадесет години, за средна - от две до десет години, а за лека - до три години или пробация. Има специфични увеличаващи обстоятелства, като нападение на длъжностни лица, бременни жени, малолетни, или в условия на домашно насилие, при които наказанията са по-тежки. За нападение на съдии, прокурори и други служители, наказанията също са по-високи, в зависимост от тежестта на телесната повреда.
Чл. 131а
Чл. 131а от Наказателния кодекс определя наказанията в случаи на опасен рецидив. За тежка телесна повреда наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години, а за средна телесна повреда - от пет до дванадесет години.
Чл. 132
Чл. 132 от Наказателния кодекс описва наказанията за телесна повреда, причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Наказанията варират в зависимост от тежестта на телесната повреда: до три години лишаване от свобода за тежка телесна повреда, до една година за средна телесна повреда, три месеца лишаване от свобода или пробация до шест месеца за лека телесна повреда, както и пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева при определени условия. Наказанията важат и при случаи на превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
Чл. 133
Наказателният кодекс предвижда, че лицето, което по непредпазливост причини на друго лице тежка или средна телесна повреда, подлежи на наказание. То може да бъде лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 134
Чл. 134 от Наказателния кодекс предвижда наказания за причиняване на тежка или средна телесна повреда по непредпазливост. При тежка телесна повреда, причинена поради незнание или немарливо изпълнение на опасна дейност, наказанието е до три години лишаване от свобода. При средна телесна повреда, наказанието е до две години или пробация. При непредпазливост в упражняване на неправомерно занятие, наказанието за тежка телесна повреда е до пет години, а за средна - до три години. В случай на пияно състояние на дееца или повреда на повече от едно лице, наказанието е от една до шест години за тежка и до пет години за средна телесна повреда. Ако деецът е оказал помощ на пострадалия, това се счита за смекчаващо обстоятелство.
Чл. 135
Чл. 135 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които заразяват други със венерически болести, като разграничава различни случаи в зависимост от знанието за заболяването и възрастта на заразените. Наказанията варират от лишаване от свобода до три години и глоба до 200 лева, до по-тежки наказания при заразяване на непълнолетни или при многократни случаи. Съществуват и наказания за отказ от лечение на венерическа болест.
Чл. 136
Чл. 136 от Наказателния кодекс урежда наказанията за нарушения на правилата за безопасност на труда. Според алинея 1, ако лице наруши тези правила и застраши живота или здравето на трудещите се, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години, пробация или обществено порицание. Аlineя 2 предвижда, че ако деянието е извършено по непредпазливост и е довело до опасност за живота или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 137
Чл. 137 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което не помогне на безпомощно лице (например малолетно, престарело или болно), когато е наясно, че животът му е в опасност. Наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 138 НК
Лицето, което не оказва помощ на лице, за което е длъжно да се грижи и което е в опасност за живота си, може да бъде наказано с лишаване от свобода до една година или с пробация. Това се отнася за случаи, когато лицето не може да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или безпомощност, и когато е било в състояние да окаже помощ.
Чл. 139
Лице, което не се притича на помощ на друг, когато съществува непосредствена опасност за живота му и е в състояние да го направи без риск за себе си или за други, подлежи на наказание. Наказанието може да бъде пробация до шест месеца или глоба в размер от сто до триста лева.
Чл. 140 НК
Водач на превозно средство, който не окаже необходимата помощ на пострадал след превозна злополука, може да бъде наказан с лишаване от свобода до една година или с пробация, ако е могъл да помогне без опасност за себе си или за другиго.
Чл. 141
Чл. 141 от Наказателния кодекс определя наказанията за лица, които не оказват медицинска помощ на болен или родилка, след като са били поканени. Първоначално, ако лицето не се притече на помощ без уважителна причина, може да бъде наказано с пробация или глоба от 100 до 300 лева. Ако лицето знае, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. В случай, че лицето е длъжно да окаже помощ, но не го прави без уважителни причини, наказанието е пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 142
Чл. 142 от Наказателния кодекс предвижда наказания за отвличане на лица. Основното наказание е лишаване от свобода от три до десет години. При утежняващи обстоятелства, като например извършване на деянието с оръжие или от две или повече лица, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от седем до петнадесет години. В случай на особено тежки последици или повторно извършване, наказанието може да достигне десет до двадесет години или доживотен затвор. Съществуват и разпоредби за приготовление и подбуждане към отвличане, за които наказанието е от една до шест години. Деецът може да получи смекчаване на наказанието, ако доброволно се предаде и съдейства на властите.
Чл. 142а
Чл. 142а от Наказателния кодекс определя наказанията за противозаконно лишаване от свобода. Наказанието е до шест години лишаване от свобода, но се увеличава до осем години, ако деянието е извършено от длъжностно лице или при определени условия. В случай на лишаване от свобода на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, или при расистки подбуди, наказанието е от три до десет години. Ако деянието е извършено в условия на домашно насилие, наказанието също е от три до десет години. При мъчителен или опасен за здравето начин на извършване, наказанието е от три до дванадесет години. Наказание се налага и на онзи, който съзнателно задържи лице в психиатрично заведение без основание.
Чл. 143
Чл. 143 от Наказателния кодекс предвижда наказания за принуда, извършена чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт. Наказанието е лишаване от свобода до шест години. При определени условия, като извършване на деянието от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието се увеличава на три до десет години. Допълнително, ако деянието е извършено в условия на домашно насилие или по расистки или ксенофобски подбуди, наказанието също е от три до десет години. При принуда над служители, свързани с правосъдието и контролните органи, наказанието е от две до осем години, а при по-тежки случаи - от пет до петнадесет години.
Чл. 143а
Чл. 143а от Наказателния кодекс предвижда наказания за задържане на заложник. При задържане на заложник с условие за освобождаване, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години. Ако деецът заплашва със смърт или телесна повреда, наказанието е от 2 до 10 години. При извършване на деянието от лица по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанията са увеличени: от 2 до 10 години за първото деяние и от 5 до 12 години за второто.
Чл. 144
Чл. 144 от Наказателния кодекс определя наказанията за закана с престъпление. В зависимост от обстоятелствата, наказанието варира от лишаване от свобода до три години за обикновена закана, до пет години за закана спрямо длъжностно лице или лице с международна защита. Най-тежкото наказание, до шест години, се налага при закана с убийство, при домашно насилие или при расистки подбуди.
Чл. 144а
Чл. 144а от Наказателния кодекс определя наказания за системно следене на другиго, което може да предизвика основателен страх за живота или здравето на него или неговите близки. Наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, освен ако деянието не представлява по-тежко престъпление. Следенето включва заплашително поведение, преследване, показване на наблюдение и нежелана комуникация. При извършване на деянието в условия на домашно насилие или по расистки или ксенофобски подбуди, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години.
Чл. 144б
Чл. 144б от Наказателния кодекс предвижда наказания за изтезание, когато лице принуждава друго да даде сведения или признания чрез сила или заплашване. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, освен ако не е предвидено по-тежко наказание. Ако деянието е извършено от длъжностно лице по повод служебната му дейност, наказанието е от две до осем години.
Чл. 145
Член 145 от Наказателния кодекс предвижда наказания за откритие на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която е била поверена или е станала известна на лицето във връзка с неговото занятие. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева. Освен това, членът предвижда и наказания за разгласяване на тайната на осиновяването с намерение да се причинят вредни последици, което може да доведе до лишаване от свобода до шест месеца или пробация, а при тежки последици - до една година лишаване от свобода.
Чл. 145а
Чл. 145а от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерно използване на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства. Лицата, които използват такава информация извън предназначението ѝ, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до три години и глоба до 500 лева. Длъжностни лица, които са получили информацията в рамките на службата си, подлежат на по-тежки наказания - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до 5000 лева. Съдът може да наложи и лишаване от определени права.
Чл. 146
Член 146 от Наказателния кодекс предвижда наказание за обида, която се изразява в унизителни изказвания или действия срещу честта и достойнството на друг човек в негово присъствие. Наказанието е глоба в размер от 1000 до 3000 лева, като съдът може да наложи и обществено порицание. Ако обиденият отвърне веднага с обида, съдът може да освободи и двете страни от наказание.
Чл. 147
Чл. 147 от Наказателния кодекс предвижда наказание за клевета, когато лице разгласи позорно обстоятелство за друго лице или му припише престъпление. Наказанието е глоба от 3000 до 7000 лева и обществено порицание. Лицето не носи отговорност, ако се докаже истинността на разгласените факти или приписаните престъпления.
Чл. 148
Чл. 148 от Наказателния кодекс определя наказанията за обида и клевета. Обидата, нанесена публично, или чрез средства за масова информация, включително от длъжностно лице при изпълнение на службата му, се наказва с глоба от 500 до 10 000 лева и обществено порицание. За клевета, извършена при същите условия, наказанието е глоба от 1 000 до 15 000 лева и обществено порицание. Специално внимание се обръща на обидите, нанесени по расистки или ксенофобски подбуди, които също подлежат на наказание.
Чл. 148а
Чл. 148а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които разгласяват информация, основана на неправомерно придобити данни от архива на Министерството на вътрешните работи. Наказанието е глоба в размер от 5000 до 20000 лева. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в закона, последното от които е от 2023 г.
Чл. 149
Чл. 149 от Наказателния кодекс предвижда наказания за блудство, като действията, насочени към възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лица под 14 години, се наказват с лишаване от свобода от 1 до 6 години. За блудство, извършено с употреба на сила или заплашване, наказанието е от 2 до 10 години. При повторно извършване на деянието, наказанието е от 3 до 10 години. В случаи на блудство, извършено от две или повече лица или по отношение на лице, което не разбира действието, наказанието е от 3 до 15 години. Най-тежките наказания - от 5 до 20 години, се прилагат при блудство с две или повече малолетни, причиняване на тежка телесна повреда или при особено тежки случаи.
Чл. 150
Член 150 от Наказателния кодекс предвижда наказания за действия, целящи да възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление, извършени по отношение на лица над 14 години, чрез насилие, заплаха или злоупотреба с безпомощно състояние. Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Допълнително, наказанието важи и за действия срещу непълнолетни лица, занимаващи се с проституция. При особено тежки случаи или когато жертвата не разбира значението на деянието, наказанието е от три до десет години лишаване от свобода.
Чл. 151
Чл. 151 от Наказателния кодекс предвижда наказания за съвкупление с лица под 14-годишна възраст. Основното наказание е лишаване от свобода от две до осем години. При определени обстоятелства, като използване на зависимост, заплашване или при наличие на значителни вредни последици, наказанието се увеличава до три до десет години. За съвкупление с непълнолетно лице, при определени условия, наказанието е от една до пет години. Важно е да се отбележи, че ако пострадалият не разбира значението на деянието, наказанието също е до пет години.
Чл. 152
Чл. 152 от Наказателния кодекс определя наказанията за изнасилване в зависимост от различни обстоятелства. Наказанието за изнасилване без съгласие, при принуда или в безпомощно състояние е от две до осем години. Ако жертвата е под 18 години, е низходяща сродница или изнасилването е повторно, наказанието е от три до десет години. При изнасилване от две или повече лица, причинена средна телесна повреда или опит за самоубийство, наказанието е от три до петнадесет години. В особено тежки случаи, като жертвата е под 14 години или е причинена тежка телесна повреда, наказанието е от десет до двадесет години.
Чл. 153
Наказателният кодекс предвижда, че лице, което принуждава друго да се съвкупи, използвайки служебната или материалната зависимост на жертвата, подлежи на наказание лишаване от свобода до три години. Тази разпоредба е изменена и влезе в сила на 13.10.2006 г.
Чл. 154
Съгласно Чл. 154 от Наказателния кодекс, съвъкуплението между възходящи и низходящи родственици, между братя и сестри, както и между осиновители и осиновени е наказуемо с лишаване от свобода за срок до три години.
Чл. 154а
Чл. 154а от Наказателния кодекс предвижда наказания за блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, занимаващо се с проституция. За първо нарушение наказанието е лишаване от свобода до три години. При повторно извършване на деянието, участие на две или повече лица, или настъпили значителни вредни последици, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от една до пет години.
Чл. 155
Чл. 155 от Наказателния кодекс определя наказанията за склоняване към проституция и сводничество. Лицата, които склоняват други към проституция или блудствени действия, могат да получат наказание до три години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 3000 лв. За предоставяне на помещение за полови сношения, наказанието е до пет години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лв. Ако деянията са извършени с користна цел, наказанието е от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лв. За принуждаване към употреба на наркотични вещества с цел проституция, наказанието е от пет до петнадесет години и глоба от 10000 до 50000 лв. При утежняващи обстоятелства, наказанията се увеличават значително.
Чл. 155а
Чл. 155а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които чрез информационни или съобщителни технологии или по друг начин установяват контакт с непълнолетни лица с цел извършване на блудствени действия, полови сношения, проституция, създаване на порнографски материал или участие в порнографски представления. Наказанията варират от лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 10 000 до 20 000 лева. При установяване на контакт с лица под 14 години, наказанието е същото. Ако деянието е довело до значителни вредни последици за развитието на пострадалия, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
Чл. 155б
Чл. 155б от Наказателния кодекс предвижда наказания за склоняване на лица под 14 години към наблюдение или участие в полови действия, включително виртуални и симулирани. Наказанията варират от 3 до 10 години лишаване от свобода за наблюдение и от 5 до 10 години за участие. При наличие на утежняващи обстоятелства, като употреба на сила, зависимост или предварителен сговор, наказанието може да достигне от 5 до 15 години. Допълнително, ако деянието е довело до значителни вреди за пострадалия, наказанието по ал. 3 също се прилага.
Чл. 155в
Чл. 155в от Наказателния кодекс предвижда наказания за склоняване на непълнолетни лица към блудствени действия чрез сила, заплашване или злоупотреба с зависимост. За наблюдение на такива действия наказанието е от три до седем години лишаване от свобода, а за участие - от три до десет години. При настъпване на значителни вредни последици за пострадалия, наказанието се увеличава на между пет и дванадесет години.
Чл. 156
Чл. 156 от Наказателния кодекс регламентира наказанията за отвличане на лица с цел предоставяне за развратни действия. Основното наказание е лишаване от свобода от три до десет години и глоба до десет хиляди лева. При определени условия, като когато отвлеченото лице е под 18 години или е предоставено за развратни действия, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от пет до дванадесет години. В случаи на организирана престъпност или опасен рецидив, наказанието може да достигне до петнадесет години лишаване от свобода и глоба между пет хиляди и двадесет хиляди лева.
Чл. 157
Чл. 157 от Наказателния кодекс предвижда наказания за полово сношение или действия на полово удовлетворение, извършени с лице от същия пол, при различни обстоятелства. Основните положения включват: (1) Лишаване от свобода от 2 до 8 години при употреба на сила или заплашване; (2) Лишаване от свобода от 5 до 10 години, когато жертвата е непълнолетна проститутка; (3) Лишаване от свобода от 5 до 12 години, ако жертвата е под 14 години; (4) Лишаване от свобода от 3 до 10 години за действия с лице под 14 години; (5) Лишаване от свобода от 3 до 10 години, ако жертвата под 14 години се занимава с проституция; (6) Лишаване от свобода от 3 до 10 години, ако жертвата е над 14 години, но не разбира значението на действията; (7) Особено тежки случаи предвиждат наказание от 5 до 20 години.
Чл. 158
Член 158 от Наказателния кодекс е бил изменен през 1982 г. и е отменен през 2015 г. Този член не е в сила от момента на отмяната.
Чл. 158а
Чл. 158а от Наказателния кодекс предвижда наказания за набиране, подпомагане или принуждаване на лица под 18 години да участват в порнографски представления. Наказанията варират от три до десет години лишаване от свобода, като за лица под 14 години те са от три до осем години. При наличие на имотна облага, се налагат и глоби. Наблюдаването на порнографски представления с участието на непълнолетни също се наказва. При значителни вредни последици за пострадалия, наказанието се увеличава до пет до дванадесет години.
Чл. 158б
Член 158б от Наказателния кодекс, въведен с ДВ, бр. 74 от 2015 г., предвижда, че за престъпления по членове 149 - 157 или член 158а, съдът има право да наложи и лишаване от право, съгласно член 37, алинея 1, точки 6 или 7.
Чл. 159
Чл. 159 от Наказателния кодекс предвижда наказания за разпространение на порнографски материали. Наказанията варират в зависимост от обстоятелствата на деянието, включително възрастта на лицето, използвано за създаването на материала, и начина на разпространение. Основните наказания включват лишаване от свобода до 6 години и глоба до 10 000 лева, а при обременяващи обстоятелства - до 10 години лишаване от свобода и глоба до 20 000 лева. Съществуват и специфични разпоредби за случаи, включващи непълнолетни лица.
Чл. 159а
Чл. 159а от Наказателния кодекс определя наказания за набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица с цел експлоатация. Основното наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три до дванадесет хиляди лева. Увеличени наказания се предвиждат при извършване на деянието спрямо лица под 18 години, чрез принуда, отвличане или злоупотреба с власт, с наказание от три до десет години и глоба от десет до двадесет хиляди лева. Специално наказание от три до петнадесет години и глоба от двадесет до петдесет хиляди лева се налага при извършване на деянието спрямо бременна жена с цел продажба на детето.
Чл. 159б
Член 159б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които набира, транспортира, укрива или приемат хора с цел да ги преведат през границата на страната. За основното деяние наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от 10 000 до 20 000 лева. Ако деянието е извършено при определени условия, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от 20 000 до 50 000 лева.
Чл. 159в
Чл. 159в от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които експлоатират пострадали от трафик на хора. Наказанието включва лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева. Действията, за които се налага наказание, включват развратни действия, принудителен труд, просия, отнемане на телесен орган или принудително подчинение, независимо от съгласието на пострадалото лице.
Чл. 159г
Чл. 159г от Наказателния кодекс предвижда, че когато деянията по чл. 159а - 159в са извършени в условия на опасен рецидив или по поръчение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Съдът има право да наложи и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Чл. 160
Чл. 160 от Наказателния кодекс предвижда, че за определени престъпления, посочени в него, съдът може да наложи наказание лишаване от право, съгласно чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7. Престъпленията, за които се отнася, включват чл. 116, ал. 1, т. 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, т. 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3.
Чл. 161
Чл. 161 от Наказателния кодекс определя условията за наказателно преследване при случаи на телесна повреда. Според алинея 1, наказателното преследване за лека телесна повреда и определени престъпления, причинени на близки роднини, се извършва по тъжба на пострадалия. В алинея 2 се посочва, че за телесна повреда, причинена на близки роднини, наказателното преследване е от общ характер и не може да се прекрати по искане на пострадалия.
Чл. 162
Чл. 162 от Наказателния кодекс предвижда наказания за дискриминация, насилие и омраза на основа на раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност или сексуална ориентация. Според ал. 1, наказанието за пропаганда на дискриминация е лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба от 5000 до 10000 лева. Ал. 2 предвижда същото наказание за употреба на насилие или повреждане на имущество по подобни причини. Ал. 3 наказва образуването или ръководенето на организации, целящи извършване на подобни деяния, с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 10000 до 30000 лева. Ал. 4 наказва членуването в такива организации с лишаване от свобода до 3 години.
Чл. 163
Чл. 163 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, участващи в тълпа, която напада групи от населението или отделни граждани на основа на раса, произход, етническа принадлежност или сексуална ориентация. Подбудителите и предводителите могат да получат лишаване от свобода до пет години, а останалите участници - до една година или пробация. При наличие на оръжие, наказанията се увеличават. В случай на тежка телесна повреда или смърт, наказанията за подбудителите и предводителите варират от три до петнадесет години, а за останалите - до пет години.
Чл. 164
Чл. 164 от Наказателния кодекс определя наказания за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, както и за унищожаване или повреждане на религиозни обекти. Проповядването на омраза се наказва с лишаване от свобода до четири години или пробация, и глоба от 5 000 до 10 000 лева. За повреждане на религиозни храмове и символи наказанието е до три години лишаване от свобода или пробация, с глоба от 3 000 до 10 000 лева. При деяния, извършени с расистки или ксенофобски подбуди, наказанието е до пет години лишаване от свобода, пробация и глоба от 5 000 до 10 000 лева.
Чл. 165
Чл. 165 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които пречат на свободното изповядване на религия или извършване на религиозни обреди чрез сила или заплашване. Наказанието е лишаване от свобода до една година. Същото наказание важи и за тези, които принуждават други да участват в религиозни обреди. Освен това, за деяния, извършени срещу групи или отделни граждани поради тяхната религиозна принадлежност, се прилагат наказанията, предвидени в чл. 163.
Чл. 166
Чл. 166 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които образуват политически организации на религиозна основа или използват църквата или религията за пропаганда против държавната власт. Наказанието е лишаване от свобода до три години, освен ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 167
Чл. 167 от Наказателния кодекс предвижда наказания за пречене на избирателното право и за корупционни практики, свързани с избори и референдуми. Параграф 1 наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 1000 до 10000 лв. за насилие или заплашване, което пречи на упражняването на избирателното право. Параграф 2 предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 10000 до 20000 лв. за предлагане на имотна облага за склоняване на гласуване в полза на определен кандидат. Параграф 3 увеличава наказанието до 1-7 години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 25000 лв. за организиране на подобни действия. Параграф 4 налага същите наказания и на лицата, които предоставят облаги на дееците. Параграф 5 увеличава наказанията до 2-7 години и глоба от 10000 до 30000 лв. за длъжностни лица, извършващи тези деяния в служебно качество. Параграф 6 предвижда лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 за дееците по ал. 2, 3, 4 и 5. Параграф 7 освобождава от наказание дееца по ал. 2, ако доброволно съобщи за престъпление по ал. 3 и 4.
Чл. 167а
Чл. 167а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които с цел да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, партия или коалиция, или да гласуват на референдум, поискат или получат имотна облага. Наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 5000 лева. Деецът не носи отговорност, ако доброволно съобщи за извършеното престъпление на надлежен орган.
Чл. 168
Чл. 168 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които упражняват избирателно право или гласуват на референдум без да имат такова право. Наказанието е пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева. За случаи на многократно гласуване при един избор или референдум, наказанието е пробация и глоба от 500 до 2000 лева.
Чл. 168а
Чл. 168а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които нарушават правилата за отпечатване на бюлетини за гласуване. Наказанието включва лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Същото наказание се налага и на тези, които незаконно държат или разпространяват бюлетини.
Чл. 169
Чл. 169 от Наказателния кодекс предвижда, че длъжностно лице или член на избирателна комисия, който наруши тайната на гласуването или измени резултата от избори или референдум, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
Чл. 169а
Чл. 169а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуждава някого да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Чл. 169б
Чл. 169б от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които чрез насилие, заплашване или други незаконни средства пречат на други да упражняват своите конституционни политически права. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба между сто и триста лева.
Чл. 169в
Чл. 169в от Наказателния кодекс предвижда, че когато деянията по чл. 169а и 169б са извършени от длъжностно лице в контекста на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 169г.
Чл. 169г. от Наказателния кодекс предвижда наказания за образуване и членуване в група с цел извършване на престъпления. Лицето, което ръководи такава група, може да бъде наказано с лишаване от свобода от една до осем години, докато член на групата може да получи наказание до шест години. Участник, който се предаде доброволно и разкрие информация за групата, може да получи облекчение на наказанието. Лицето, което се предаде преди да е извършило престъпление, не подлежи на наказание.
Чл. 170
Чл. 170 от Наказателния кодекс предвижда наказания за влизане в чуждо жилище чрез употреба на сила, заплашване или хитрост. Наказанието варира в зависимост от обстоятелствата, като най-лекото е до три години лишаване от свобода или пробация до шест месеца. При определени условия, като влизане нощем или от въоръжено лице, наказанието се увеличава до пет години. Допълнително, ако деянието е насочено срещу жилище на лице с международна защита, наказанието е от една до осем години. Също така, противозаконно оставане в чуждо жилище след покана за напускане води до наказание до една година лишаване от свобода.
Чл. 171
Чл. 171 от Наказателния кодекс предвижда наказания за противозаконно отваряне, подправяне, скриване или унищожаване на чужди писма, телеграми или запечатани документи. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева. Ако деянието е извършено от длъжностно лице, наказанието е до две години. Противозаконният достъп до електронни съобщения или информация с помощта на специални средства се наказва с лишаване от свобода до две години. При извършване на деянието с користна цел или причиняване на значителни вреди, наказанието е до три години и глоба до 5000 лева.
Чл. 171а
Чл. 171а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които незаконно придобиват, съхраняват, разкриват или разпространяват данни, свързани с електронните съобщения. Наказанието е до три години лишаване от свобода или пробация, а при извършване на деянието с користна цел, наказанието може да бъде от една до шест години лишаване от свобода.
Чл. 172
Чл. 172 от Наказателния кодекс предвижда наказания за съзнателно попречване на постъпване на работа или принуждаване на служител да напусне работа поради различни дискриминационни основания, включително народност, раса, религия и политически убеждения. Наказанията включват лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Освен това, длъжностно лице, което не изпълни заповед за възстановяване на неправилно уволнен работник, също подлежи на наказание до три години лишаване от свобода.
Чл. 172а
Чл. 172а от Наказателния кодекс определя наказанията за престъпления, свързани с авторски права. Лицата, които записват, възпроизвеждат, разпространяват, излъчват или предават чужди обекти на авторско право без съгласие, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева. Наказанията се увеличават при повторно извършване на деянието или значителни вредни последици. В случай на особено големи размери, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода и глоба до петдесет хиляди лева. За маловажни случаи се прилага административно наказание. Предметите на престъплението се отнемат и унищожават в полза на държавата.
Чл. 172б
Чл. 172б от Наказателния кодекс предвижда наказания за неразрешено използване на интелектуална собственост. Лицето, което без съгласие на притежателя на изключителното право използва марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, както и географско означение, може да бъде наказано с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 10 000 лева. При повторно извършване на деянието или причиняване на значителни вреди, наказанието е от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 15 000 лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата и се унищожава.
Чл. 173
Чл. 173 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които издават или използват чужди произведения на науката, литературата или изкуството под свое име или псевдоним, както и за тези, които регистрират чужди изобретения, полезни модели или промишлени дизайни. Наказанията включват лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, а при извършване на деянието в интернет или причиняване на значителни вреди, наказанието е до шест години лишаване от свобода и глоба до десет хиляди лева.
Чл. 174
Чл. 174 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които злоупотребяват със служебното си положение, за да се включат като съавтори на изобретения, полезни модели, промишлени дизайни или произведения на науката, литературата или изкуството, без да участват в тяхното създаване. Наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лева, както и обществено порицание.
Чл. 174а
Чл. 174а от Наказателния кодекс предвижда наказания за действия, които нарушават правото на събрания, митинги и манифестации. Лицето, което с насилие, измама или заплашване разтури или попречи на провеждането на законно събрание, може да бъде наказано с лишаване от свобода до две години. Организаторите, които провеждат забранени или продължават прекратени мероприятия, подлежат на наказание до една година лишаване от свобода.
Чл. 174б
Чл. 174б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които чрез насилие, заплаха или незаконен начин пречат на правото на синдикално сдружаване. Първата алинея наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева за принуждаване на лице да членува или да се откаже от членство в синдикална организация. Втората алинея предвижда наказание до една година лишаване от свобода или глоба до три хиляди лева за пречене на правата, произтичащи от синдикалното сдружаване. При повторно извършване на деянието, наказанието е до пет години лишаване от свобода или глоба до десет хиляди лева.
Чл. 175
Чл. 175 от Наказателния кодекс определя условията за наказателно преследване на определени престъпления, свързани с брака и семейството. Според ал. 1, наказателното преследване за престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 1 и 2 и чл. 174б се възбужда по тъжба на пострадалия. В ал. 2 е посочено, че за престъпления по чл. 172, ал. 1 и чл. 174, наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.
Чл. 176
Член 176 от Наказателния кодекс предвижда наказания за укриване на законна пречка при встъпване в брак. Лицето, което умишлено укрива такава пречка от длъжностното лице по гражданското състояние, може да бъде осъдено на лишаване от свобода до две години. Длъжностно лице, което знае за пречка и все пак извърши бракосъчетание, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
Чл. 177
Чл. 177 от Наказателния кодекс предвижда наказания за принуждаване на лице да встъпи в брак чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт. Основното наказание е лишаване от свобода от една до шест години. По-тежки наказания (от три до осем години) се налагат при определени обстоятелства, като извършване на деянието от родител или настойник, по отношение на непълнолетно лице, или с користна цел.
Чл. 178
Чл. 178 от Наказателния кодекс предвижда наказание за родител или сродник, който получи откуп, за да разреши брак на дъщеря или сродница. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева, а също така и обществено порицание. Същото наказание важи и за лицата, които дават или посредничат за даването или получаването на такъв откуп.
Чл. 179
Чл. 179 от Наказателния кодекс предвижда наказания за многобрачие. Лицето, което сключи втори брак, докато е в законен брак, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години. Същото важи и за онзи, който сключи брак с лице, което знае, че е в законен брак. Ако първият брак бъде обявен за недействителен или прекратен, наказанието е до една година лишаване от свобода или пробация.
Чл. 180
Член 180 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 1 от 1991 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 181
Чл. 181 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което не изпълнява задълженията си към съпруг или роднина (възходящ или низходящ), който не може да се грижи за себе си, и по този начин го поставя в сериозно затруднение. Наказанието е пробация и обществено порицание, освен ако извършеното деяние не е по-тежко престъпление.
Чл. 182
Чл. 182 от Наказателния кодекс предвижда наказания за родители или настойници, които оставят дете без надзор, създавайки опасност за неговото развитие, с лишаване от свобода до три години и обществено порицание. Освен това, ако родител или сродник не изпълни съдебно решение относно родителски права, той може да бъде наказан с пробация и глоба от 2000 до 5000 лева, или в тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 5000 до 10000 лева. Деецът не носи отговорност, ако изпълни решението след предупреждение.
Чл. 182а
Чл. 182а от Наказателния кодекс предвижда наказания за склоняване на родител да изостави детето си или да даде съгласие за осиновяване чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение. Наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева. Същото наказание важи и за склоняване на непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си. Посредничеството между желаещи да осиновят дете и родител, който иска да изостави детето си, е наказуемо с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева, а при повторно извършване - до три години и глоба до четири хиляди лева.
Чл. 182б
Чл. 182б от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице от женски пол, което дава съгласие за продажбата на детето си, както в страната, така и в чужбина. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Същото наказание се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.
Чл. 183
Чл. 183 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не изпълняват задължението си за издръжка на свои близки. За осъдени, които не плащат две или повече месечни вноски, се налага наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Същото наказание се прилага и за тези, които умишлено се поставят в невъзможност да дават издръжка. Деецът не носи отговорност, ако преди присъдата изпълни задължението си, освен ако не са настъпили вредни последици. При повторно деяние, наказанието се увеличава до две години лишаване от свобода или пробация и обществено порицание.
Чл. 184
Чл. 184 от Наказателния кодекс предвижда наказания за умишлено замяна, скриване или подхвърляне на малко дете, както и за укриване или замяна на гражданското състояние на лице. Наказанието за тези деяния е лишаване от свобода до две години. Ако деянието е извършено с користна цел, наказанието се увеличава на лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.
Чл. 185
Чл. 185 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което самоволно прибере или задържи чуждо дете под 14 години, без да уведоми властите или да го върне на родителите/настойника. Наказанието е лишаване от свобода до три години. Ако действието е извършено с насилие, заплашване или измама, или с намерение за користни цели, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 5000 лева.
Чл. 186
Чл. 186 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което прибере подхвърлено или заблудено дете под седем години и не съобщи незабавно за това на властите, родителите или настойника на детето. Наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 187
Чл. 187 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които изтезават малолетни или непълнолетни лица, находящи се под тяхна грижа или възпитание. Наказанието е лишаване от свобода до три години, пробация или обществено порицание, при условие че извършеното деяние не представлява по-тежко престъпление.
Чл. 188
Чл. 188 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които склоняват непълнолетни (под 18 години) към извършване на престъпления или проституция чрез принуда или злоупотреба с положение на зависимост. Наказанията варират от лишаване от свобода до пет години, до лишаване от свобода от една до десет години, в зависимост от възрастта на пострадалия и настъпилите вредни последици. Съдът може да наложи и лишаване от определени права.
Чл. 189
Чл. 189 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които системно използват за просия лица, които са под тяхна грижа. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от 1000 до 3000 лева. В случай, че деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до две години, пробация и обществено порицание.
Чл. 190
Чл. 190 от Наказателния кодекс предвижда наказания за принуждаване на лице да заживее съпружески с някого чрез употреба на сила, заплашване или злоупотреба с власт. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. По-тежки наказания (от три до осем години) се налагат при определени обстоятелства, като извършване на деянието от родител или настойник, по отношение на непълнолетно лице, или с користна цел.
Чл. 191
Чл. 191 от Наказателния кодекс предвижда наказания за пълнолетни лица, които заживеят съпружески с непълнолетни лица. Наказанието за пълнолетно лице, което заживее с момиче под 16 години, е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. За пълнолетно лице, което улесни или склони непълнолетно лице от мъжки пол или момиче под 16 години да заживеят съпружески, наказанието е същото. Ако деянието е извършено с лице под 14 години, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.
Чл. 192
Чл. 192 от Наказателния кодекс предвижда наказания за родители или сродници, които получават откуп, за да разрешат на дъщеря или сродница под 16 години да заживее съпружески с друг. Наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева. Същото наказание важи и за лица, които дават или посредничат при даването на такъв откуп.
Чл. 192а
Чл. 192а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които наемат на работа непълнолетни без разрешение. При наемане на лице под 18 години, наказанието е до шест месеца лишаване от свобода и глоба между 1000 и 3000 лева. Ако лицето е под 16 години, наказанието е до една година лишаване от свобода и глоба между 3000 и 5000 лева. При повторно извършване на деянието, наказанието за наемане на лице под 18 години е до една година лишаване от свобода и глоба между 2000 и 5000 лева, а за лице под 16 години - до три години лишаване от свобода и глоба между 3000 и 8000 лева.
Чл. 193
Чл. 193 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които опиват или продават алкохол на лица под 18 години или на невменяеми. За опиване на такова лице, наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 500 лева. За продажба на алкохол на същите категории лица, наказанието е глоба до 1000 лева и пробация. При системно извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 3000 лева.
Чл. 193а
Чл. 193а от Наказателния кодекс предвижда, че за престъпление по чл. 182, ал. 2 наказателното преследване може да бъде възбудено само по тъжба на пострадалия. Текстът е бил изменян и отменян в различни години, като последната промяна е направена през 2019 г. Разделът, в който се намира, е посветен на престъпленията против собствеността, с акцент върху кражбата.
Чл. 194
Чл. 194 от Наказателния кодекс определя кражбата като отнемане на чужда движима вещ от владението на друг без негово съгласие с намерение да я присвои. Наказанието за кражба е лишаване от свобода до осем години. Кражба е налице и когато част от вещта принадлежи на виновния. В маловажни случаи наказанието може да бъде до една година лишаване от свобода, пробация или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195
Чл. 195 от Наказателния кодекс определя наказанията за кражба, които варират от лишаване от свобода от една до десет години, в зависимост от обстоятелствата на извършване на деянието. Наказанията се увеличават при определени условия, като например кражба по време на бедствия, кражба на взривни вещества или моторни превозни средства, или извършена от длъжностно лице. В случаи на кражба в големи размери, наказанието е от три до петнадесет години, с възможност за конфискация на имущество. В маловажни случаи наказанието може да е до една година лишаване от свобода или глоба. За приготовление към кражба, наказанието е до три години лишаване от свобода или пробация.
Чл. 196
Чл. 196 от Наказателния кодекс предвижда наказания за кражба, която представлява опасен рецидив. Наказанията са: за кражба по чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години; за кражба по чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години; за кражба по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Освен това, съдът може да постанови конфискация на до половината от имуществото на виновния.
Чл. 196а
Чл. 196а от Наказателния кодекс предвижда наказание за кражба в особено големи размери, която се счита за особено тежък случай. Наказанието включва лишаване от свобода от десет до двадесет години, както и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния.
Чл. 197
Чл. 197 от Наказателния кодекс предвижда различни наказания в зависимост от случая, при който откраднатата вещ е върната или заместена преди приключване на съдебното следствие. Наказанията включват: 1. Лишаване от свобода до пет години за случаи по чл. 194, ал. 1; 2. Пробация или глоба между сто и триста лева за случаи по чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4; 3. Лишаване от свобода до осем години за случаи по чл. 195, ал. 1, точки 2-6; 4. Лишаване от свобода до осем години за случаи по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6; 5. Лишаване от свобода от осем до двадесет години за случаи по чл. 196а.
Чл. 197а
Член 197а от Наказателния кодекс, въведен с ДВ, бр. 89 от 1986 г., е отменен с ДВ, бр. 10 от 1993 г. Този член се отнася до раздела за грабеж.
Чл. 198
Чл. 198 от Наказателния кодекс определя грабежа като противозаконно отнемане на чужда движима вещ с намерение за присвояване, извършено чрез сила или заплашване. Наказанието за грабеж е лишаване от свобода от три до десет години. Заплашването се разбира като застрашаване на живот, здраве, чест или имущество на заплашения или на присъстващи лица. Грабеж включва и случаи, когато извършителят употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ, както и случаи, в които жертвата е приведена в безсъзнание или е поставена в беззащитно състояние.
Чл. 199
Чл. 199 от Наказателния кодекс определя наказанията за грабеж на вещи в зависимост от обстоятелствата. При грабеж в големи размери, извършен от две или повече лица, придружен с телесна повреда, представляващ опасен рецидив или извършен от организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и възможна конфискация на имуществото. При грабеж на движима вещ, придружен с телесна повреда, от която е последвала смърт, убийство или опит за убийство, или в особено големи размери с оръжие, наказанието е от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, с възможна конфискация на имуществото.
Чл. 200
Член 200 от Наказателния кодекс предвижда наказания за приготовление към грабеж. Приготовлението към грабеж по чл. 198 се наказва с лишаване от свобода до две години, а приготовлението към грабеж по чл. 199 - с лишаване от свобода до три години.
Чл. 201 НК
Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или ценности, които са му били поверени, може да бъде наказано с лишаване от свобода до осем години. Съдът може да наложи и конфискация на до една втора от имуществото на виновния, както и да го лиши от определени права. Наказанието важи и за деяния, извършени от чужди длъжностни лица.
Чл. 202
Чл. 202 от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностно присвояване в зависимост от обстоятелствата. Наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години, ако за улесняването му е извършено друго престъпление или ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години, ако присвояването е в големи размери, представлява опасен рецидив или ако средствата са от фондове на Европейския съюз. Съдът може да лиши виновния от определени права и да постанови конфискация на имущество.
Чл. 203
Чл. 203 от Наказателния кодекс предвижда, че за длъжностно присвояване в особено големи размери, което представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години. Освен това, съдът може да постанови конфискация на цялото или част от имуществото на виновния и да го лиши от определени права, посочени в чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл. 204
В маловажни случаи на длъжностно присвояване, наказанията са следните: 1. По чл. 201 - лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от сто до триста лева. 2. По чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или пробация.
Чл. 205
Чл. 205 от Наказателния кодекс предвижда наказания за присвояване на пари, вещи или ценности, които са внесени или заместени до приключване на съдебното следствие. Наказанията варират в зависимост от конкретната статия: до 5 години лишаване от свобода за чл. 201, от 1 до 7 години за чл. 202, ал. 1, от 3 до 10 години за чл. 202, ал. 2, от 8 до 20 години за чл. 203, пробация или глоба от 100 до 300 лева за чл. 204, буква "а" и до 6 месеца лишаване от свобода или пробация за чл. 204, буква "б". Освен това, в определени случаи съдът може да постанови лишаване от права и конфискация на имущество.
Чл. 206
Чл. 206 от Наказателния кодекс определя наказанията за обсебване на чужда движима вещ. Наказанието за обсебване е лишаване от свобода от една до шест години, а при особено тежки случаи - от пет до петнадесет години. Условията за наказание зависят от размера на обсебването и наличието на рецидив. В маловажни случаи наказанието може да бъде до една година лишаване от свобода или глоба. Ако присвоеното имущество бъде върнато преди приключване на съдебното следствие, наказанията са намалени. Съдът може да постанови конфискация на имущество и лишаване от определени права.
Чл. 207
Чл. 207 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които намерят чужда движима вещ и не уведомят собственика или съответните власти в срок от една седмица. Наказанието е глоба в размер от сто до триста лева. Същото наказание важи и за тези, които противозаконно присвоят чужда вещ, попаднала у тях случайно или по погрешка.
Чл. 208
Чл. 208 от Наказателния кодекс урежда наказанията за лица, които не съобщават на властите за открито съкровище. Наказанието варира в зависимост от времето на уведомяване, размера на съкровището и наличието на културна стойност. За неуведомяване в срок от седем дни се предвижда пробация или глоба от 500 до 1000 лева, а за срок от две седмици - лишаване от свобода до три години или глоба от 1000 до 5000 лева. При особено големи размери на съкровището, наказанията са по-сериозни. При повторно извършване на деянието или наличие на културна ценност, наказанията също се увеличават. Ако престъплението е извършено по поръчение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 10 000 до 30 000 лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл. 209
Чл. 209 от Наказателния кодекс предвижда наказания за измама. Лицето, което с цел да набави имотна облага възбуди или поддържа заблуждение, причинявайки имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. При използване на заблуждение, неопитност или неосведоменост, наказанието е до пет години. В маловажни случаи наказанието е до една година или пробация.
Чл. 210
Чл. 210 от Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години за измама в различни случаи. Наказанието се увеличава при представяне за длъжностно лице, участие на две или повече лица, извършване от длъжностно лице или пълномощник, повторност в немаловажни случаи и ако вредата е в големи размери. В случаи на повторност и голяма вреда, съдът може да наложи конфискация на до половината от имуществото на виновния.
Чл. 211
Чл. 211 от Наказателния кодекс предвижда, че когато измамата, описана в чл. 209, ал. 1 и 2 и чл. 210, е в особено големи размери, представлява особено тежък случай или опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът има право да постанови конфискация на до половината от имуществото на виновния.
Чл. 212
Чл. 212 от Наказателния кодекс предвижда наказания за документна измама, която включва използване на невярно съдържание или неистински документи за получаване на чуждо имущество. Наказанията варират в зависимост от тежестта на деянието и включват лишаване от свобода от две до двадесет години, в зависимост от обстоятелствата. Съществуват и разпоредби за конфискация на имущество и лишаване от определени права.
Чл. 212а
Чл. 212а от Наказателния кодекс предвижда наказания за компютърна измама. Лицето, което с цел да набави облага за себе си или за други, възбуди или поддържа заблуждение, като манипулира компютърни данни или използва чужд електронен подпис, носи отговорност и може да бъде наказано с лишаване от свобода от една до шест години, както и глоба до шест хиляди лева. Същите наказания се налагат и на онези, които без право манипулират компютърни данни, за да получат нещо, което не им се следва.
Чл. 212б
Чл. 212б от Наказателния кодекс определя наказанията за лица, които са получили имущество по чл. 212 и го върнат или заменят преди приключване на съдебното следствие. Наказанията варират в зависимост от алинеята, като предвиждат лишаване от свобода от до пет години до петнадесет години, както и възможност за пробация или глоба. Освен това, съдът може да постанови конфискация на имуществото на виновния и лишаване от определени права.
Чл. 213
Чл. 213 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които с измамлива цел разрушат, повредят или унищожат собствено осигурено имущество. Наказанието включва лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.
Чл. 213а
Член 213а от Наказателния кодекс определя наказанията за заплахи с насилие или други противозаконни действия, които целят принуда на лице да се разпореди с вещ или право. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години, до доживотен затвор, в зависимост от тежестта на деянието и обстоятелствата около него. Условията за по-тежки наказания включват заплахи за убийство, причиняване на телесни повреди, участие на повече лица, използване на оръжие, и други. Съдът може също така да наложи конфискация на имущество в определени случаи.
Чл. 214
Чл. 214 от Наказателния кодекс определя изнудването като действие, при което с цел да се набави имотна облага, се принуждава лице чрез сила или заплашване да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята му, причинявайки имотна вреда. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, до по-тежки наказания при определени условия, включително доживотен затвор.
Чл. 214а
Член 214а от Наказателния кодекс предвижда наказание за приготовление към престъпление по член 213а и 214. Наказанието е лишаване от свобода от една до три години.
Чл. 215
Чл. 215 от Наказателния кодекс предвижда наказания за укривателство на чужди движими вещи, придобити чрез престъпление. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, но не по-тежко от наказанието за самото престъпление. При определени условия, като укривателство в големи размери или с вещи под специален режим, наказанието може да бъде увеличено до три до десет години лишаване от свобода и глоба от пет до десет хиляди лева.
Чл. 216
Чл. 216 от Наказателния кодекс определя наказания за унищожаване или повреждане на чуждо имущество. Наказанията варират в зависимост от обстоятелствата: до 5 години лишаване от свобода за унищожаване на чужда вещ; до 5 години и глоба за повреждане на ипотекирано имущество; до 6 години и глоба при нерегламентиран достъп до информационна система. В маловажни случаи наказанието е до 6 месеца или глоба от 100 до 300 лева. За тежки случаи, свързани с далекосъобщителни мрежи или расистки подбуди, наказанието може да достигне до 10 години. При непредпазливост, наказанието е до 2 години или глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 216а
Чл. 216а от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерно нарушаване на целостта на съоръжения и обекти, свързани с електрическа, газова, топлопреносна, водоснабдителна и канализационна система. Наказанието е до пет години лишаване от свобода и глоба до 20 000 лева. За предизвикване на смущения в снабдяването с основни ресурси, наказанието е същото. При повторно извършване на деянието, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от 1 до 10 години и глоба до 30 000 лева.
Чл. 217
Чл. 217 от Наказателния кодекс предвижда наказания за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управление или пазене. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Същото наказание се прилага и за представители или пълномощници, които действат против законните интереси на представлявания. Лицата, които се разпореждат със запорирана или заложена вещ, също подлежат на наказание по аналогичен начин. При значителни или невъзстановими щети наказанието може да достигне до пет години лишаване от свобода и глоба от сто до триста лева.
Чл. 218
Чл. 218 от Наказателния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 10 от 1993 г. Допълнителните разпоредби на кодекса, заглавието на които е изменено с ДВ, бр. 28 от 1982 г., влизат в сила от 01.07.1982 г.
Чл. 218а
Член 218а е новоприет текст, който е публикуван в Държавен вестник, брой 89 от 1979 година. Този член е изменян през 1986 година, но впоследствие е отменен с обнародване в брой 10 от 1993 година. В момента членът не е в сила.
Чл. 218б
Чл. 218б регламентира наказанията за деяния, свързани с укривателство и определени престъпления, когато стойността на предмета е до две минимални работни заплати. В тези случаи наказанието е глоба от сто до триста лева, ако предметът е възстановен или заместен. Разпоредбата не важи при повторност на деянията, предишни осъждания или когато предметът е опасен (оръжие, боеприпаси, взривни вещества и др.).
Чл. 218в
Чл. 218в от Наказателния кодекс предвижда, че наказателното преследване за определени престъпления се възбужда по тъжба на пострадалия. Това важи за престъпления, свързани с частно имущество, като кражба, обсебване, измама и изнудване, при условие че пострадалият е близък роднина на виновния или живее с него в едно домакинство.
Чл. 219
Чл. 219 от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не полагат достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното им имущество, което води до значителни повреди или щети. Наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. При умишлено извършване на деянието, наказанието е от две до осем години. В особено тежки случаи, наказанието може да достигне до десет или дванадесет години, в зависимост от характера на деянието.
Чл. 220
Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка, носи наказателна отговорност, ако от това произлезе значителна вреда за стопанството или за организацията, която представлява. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. В особено тежки случаи наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, с възможност за лишаване от права.
Чл. 221
Член 221 от Наказателния кодекс е бил изменен през 1988 г. и по-късно отменен през 1991 г. Текущият текст на този член не е в сила.
Чл. 221а
Чл. 221а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които наредят или допуснат неправомерно използване на неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища. За първо нарушение наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 100 до 300 лева. При продължаване на строителството или неземеделското ползване след спиране от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и същата глоба.
Чл. 221б
Член 221б от Наказателния кодекс е нов, въведен с Държавен вестник, брой 44 от 1984 година, и е отменен с Държавен вестник, брой 1 от 1991 година. Този член е бил част от законодателството, но вече не е в сила.
Чл. 222
Член 222 от Наказателния кодекс е отменен, съгласно обнародването в Държавен вестник, брой 1 от 1991 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 223
Чл. 223 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които предоставят неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведената работа с цел получаване на имотна облага. Наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация, освен ако не е извършено по-тежко престъпление. Лица, които получават възнаграждение на база неверни данни, също подлежат на наказание с пробация или глоба от 100 до 300 лева. Придобитото от престъпленията трябва да бъде върнато на съответната организация.
Чл. 224
Чл. 224 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които получат дар или имотна облага с цел да предоставят сведения на чужди държави, организации или граждани, които могат да причинят значителни вреди на стопанството. Наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева. Същото наказание се налага и за тези, които дават даровете. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл. 225
Чл. 225 от Наказателния кодекс описва наказанията за продажба на стока на цена над определената или за получаване на възнаграждение, по-голямо от законно допустимото. Наказанията варират от лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева за първо нарушение, до лишаване от свобода от шест месеца до три години за повторно нарушение с значителна сума. Съществуват и специфични наказания за лица, които съзнателно представят неверни данни за цени, а при извънредно положение наказанието е по-строго.
Чл. 225а
Член 225а от Наказателния кодекс е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 1 от 1991 година.
Чл. 225б
Чл. 225б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които получават имотна облага за извършена работа или услуга, която не им се следва. Наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от сто до триста лева, освен ако деянието не е по-тежко престъпление. При повторно извършване или при получаване на облага в големи размери, наказанието се увеличава до три години лишаване от свобода. В маловажни случаи, наказанието е глоба, налагана по административен ред. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл. 225в
Чл. 225в от Наказателния кодекс регламентира наказанията за корупционни деяния, свързани с търговската дейност. Лицата, които искат или приемат облаги, за да нарушат задълженията си, рискуват лишаване от свобода до 5 години или глоба до 20 000 лева. Лицата, които предлагат или дават облаги за подобни действия, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 15 000 лева. Наказанията важат и при посредничество за извършване на подобни деяния, с максимално наказание до 1 година лишаване от свобода или глоба до 5 000 лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл. 226
Чл. 226 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които развиват частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби, използвайки държавни или обществени организации. Наказанията включват лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева. За длъжностни лица, които допуснат подобно престъпление, наказанието е до три години лишаване от свобода или пробация. При повторно извършване на престъплението или при получаване на значителни неправомерни доходи, наказанието се увеличава до осем години. В случаи с особено големи неправомерни доходи, наказанието е от три до дванадесет години.
Чл. 227
Чл. 227 от Наказателния кодекс предвижда различни наказания за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци в България. Наказанията варират от лишаване от свобода до четири години и глоба от 2000 до 20000 лева за наемане на пет или повече незаконно пребиваващи. За наемане на незаконно пребиваващ чужденец, който е жертва на трафик, наказанието е същото. Наемането на незаконно пребиваващ чужденец под 18 години води до лишаване от свобода до пет години и глоба от 3000 до 30000 лева. Системното наемане на незаконно пребиваващи е наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 5000 до 50000 лева. В маловажни случаи наказанието може да бъде до две години лишаване от свобода или пробация, както и глоба от 1000 до 10000 лева.
Чл. 227а
Чл. 227а от Наказателния кодекс описва престъпленията, насочени срещу кредиторите. Членът е бил добавен през 1996 г. и е част от раздел I "а". Текстът е претърпял изменения и отмени, последното от които е в сила от 13.10.2006 г.
Чл. 227б
Чл. 227б от Наказателния кодекс предвижда наказание за търговци, които не заявят неплатежоспособността си в срок от 30 дни след спиране на плащанията. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Същото наказание важи и за управителите на търговски дружества и прокуристи, които не изпълнят задължението си по Търговския закон. Лица, които не уведомят БНБ или Комисията за финансов надзор за неплатежоспособност, също подлежат на наказание.
Чл. 227в
Чл. 227в от Наказателния кодекс предвижда наказания за търговци, които след откриване на производство по несъстоятелност извършат определени действия, които вредят на кредиторите. Тези действия включват: скриване или унищожаване на ценности, отчуждаване на активи в ущърб на кредиторите, опрощаване на вземания, признаване на несъществуващи задължения, вземане на заеми без възможност за погасяване, неправомерно удовлетворяване на кредитори и манипулиране на търговски книги. За умишлен банкрут, при причинени значителни щети, наказанието е до три години лишаване от свобода. При особено тежки случаи, наказанието може да бъде от три до петнадесет години.
Чл. 227г
Чл. 227г от Наказателния кодекс предвижда, че лицата, управляващи или представляващи търговско дружество или кооперация, също носят отговорност за деянията, описани в чл. 227в. В случаите на ал. 1 съдът може да наложи глоба до 500 лв., а по ал. 2 е възможна конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Чл. 227д
Чл. 227д от Наказателния кодекс предвижда наказания за търговци, които не водят търговските си дела с необходимата грижа, извършват неподходящи разходи, или не съставят правилни годишни отчети, което води до несъстоятелност и щети за кредиторите. Наказанието е лишаване от свобода до две години, а съдът може да наложи и лишаване от права. Също така, наказанията важат и за търговци, които не спазват оздравителен план, и за управляващите търговските дружества. Лицата не се наказват, ако удовлетворят кредиторите си преди присъдата.
Чл. 227е
Чл. 227е от Наказателния кодекс предвижда наказания за търговци, които не изпълняват задължения към друг търговец с открито производство по несъстоятелност, знаейки за това. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до 200 лв. При укриване на задължения с одобрението на кредитора, наказанието е до две години лишаване от свобода и глоба до 300 лв. Укриването или унищожаването на вещи, принадлежащи на търговеца с открито производство по несъстоятелност, също подлежи на наказание до две години и глоба до 300 лв.
Чл. 228
Чл. 228 от Наказателния кодекс предвижда наказания за ръководители или контролни органи, които допуснат производството на недоброкачествени или некомплектни промишлени изделия, както и за маркиране на стоки, които не отговарят на изискванията. Наказанията варират от лишаване от свобода до три години или пробация за по-сериозни нарушения, и глоба от сто до триста лева за по-малко значителни случаи.
Чл. 229
Чл. 229 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които приемат селскостопански произведения и измамят доставчика относно тяхното качество или количество. Наказанието включва лишаване от свобода до три години, пробация или обществено порицание.
Чл. 230
Чл. 230 от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушаване на наредби, свързани с разпространението на заразни болести по домашни животни. За първо нарушение, наказанието е пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева. Ако от нарушението е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. При широко разпространение на заразната болест, наказанието е лишаване от свобода до три години. Сходни наказания се прилагат и за нарушения на наредби за борба с болести и вредители по растенията.
Чл. 231
Член 231 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които продават промишлени или селскостопански стоки, които не отговарят на изискванията и не обявяват недостатъците им. Наказанието е лишаване от свобода до две години, глоба от 1000 до 3000 лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. При маловажни случаи наказанието е глоба от 100 до 300 лева, налагана по административен ред.
Чл. 232
Чл. 232 от Наказателния кодекс предвижда наказания за продавачи, които измамят купувачи при теглене или мерене на стоки, използвайки неверни мерки и теглилки. Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация. Същото наказание важи и за случаи на примесване на чужди вещества или влошаване на качеството на стоката. Ако вредата е до сто лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. При повторно нарушение в срок до една година след наложено административно наказание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.
Чл. 233
Член 233 от Наказателния кодекс предвижда наказания за износ, внос, трансфер, транспорт и брокерска дейност с оръжия или технологии с двойна употреба без необходимите лицензии или разрешения. Наказанията включват лишаване от свобода до 6 години и глоба до 200 000 лева. За особено тежки случаи, наказанието е от 3 до 8 години лишаване от свобода и глоба до 500 000 лева. В маловажни случаи се налага глоба до 20 000 лева. Всички предмети на престъплението се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.
Чл. 234
Чл. 234 от Наказателния кодекс описва наказанията за разпространение или държане на акцизни стоки без бандерол, както и за производство или разпространение на алкохол и тютюневи изделия без разрешително. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена, до лишаване от свобода от две до осем години при повторност, участие на повече лица или големи размери на престъплението. Допълнително, укриването на материали, предназначени за производство на акцизни стоки, води до наказание до три години лишаване от свобода. Предметите на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Чл. 234а
Чл. 234а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които извършват външнотърговска дейност без необходимото разрешение или в нарушение на издаденото такова. Наказанието включва лишаване от свобода до пет години, глоба от пет до десет хиляди лева, както и лишаване от определени права.
Чл. 234б
Чл. 234б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които изкупуват или търгуват с отпадъци от черни или цветни метали без необходимия лиценз. Наказанието включва лишаване от свобода до пет години, глоба между 2000 и 50000 лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. Отпадъците, свързани с деянието, се отнемат в полза на държавата, а при липса или отчуждаване се присъжда тяхната равностойност.
Чл. 234в
Чл. 234в от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерно присъединяване към електропреносни, газотранспортни, топлопреносни, водоснабдителни и канализационни мрежи. За първо нарушение, наказанието е до 5 години лишаване от свобода и глоба до 15 000 лева. При повторно нарушение, наказанието се увеличава на 1 до 8 години лишаване от свобода и глоба до 20 000 лева.
Чл. 234г
Чл. 234г от Наказателния кодекс предвижда наказания за извършване на обществен превоз на пътници без необходимото разрешение, регистрация или лиценз. За първо нарушение наказанието е лишаване от свобода от една до три години. При повторно нарушение, извършено от две или повече лица, или с използване на неистински документи, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две до десет хиляди лева. Моторното превозно средство, използвано за деянието, се отнема в полза на държавата.
Чл. 235
Чл. 235 от Наказателния кодекс предвижда наказания за незаконна сеч и добив на дървета от горския фонд. Лицата, които извършват тези действия без редовно позволително или извън указанията в него, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до 6 години и глоба от 1000 до 20000 лева. При определени обстоятелства, като съучастие или използване на фалшиви документи, наказанието може да бъде увеличено до 8 години затвор и глоба от 5000 до 15000 лева. За престъпления, извършени от организирана престъпна група или при особено тежки случаи, наказанието може да достигне до 15 години затвор и глоба от 50000 до 500000 лева. В маловажни случаи, наказанието е до 1 година лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл. 236
Чл. 236 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които унищожават или повреждат горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник. Наказанията включват лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от сто до триста лева. В особено тежки случаи наказанието може да бъде лишаване от свобода до пет години.
Чл. 237
Чл. 237 от Наказателния кодекс предвижда наказания за убийство или улов на дивеч без разрешение. За убиване или улов на едър дивеч без надлежно разрешение, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева. За убиване или улов на дребен дивеч без ловен билет, или в забранено време или място, наказанието е пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева. Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а при липса на него се присъжда равностойността му.
Чл. 238
Чл. 238 от Наказателния кодекс предвижда наказания за незаконен риболов, включително улов на риба и водни организми с взривни, отровни или зашеметяващи вещества, което се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от 10 000 до 15 000 лева. По-тежки наказания се налагат при улов с технически средства без разрешително, в забранени места или през размножителния период, с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 5 000 до 10 000 лева. При утежняващи обстоятелства наказанието може да достигне до три години затвор и глоба от 15 000 до 20 000 лева. Уловените организми и средствата за улов се отнемат в полза на държавата.
Чл. 239
Чл. 239 от Наказателния кодекс предвижда наказания за ръководители на предприятия и други длъжностни лица, които нарушават законите за запазване на рибата и водните организми. Наказанието включва лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба от 100 до 300 лева. Същото наказание се налага и на лица, които изхвърлят замърсени води в рибостопанските води, което може да увреди рибата и водните организми.
Чл. 240
Чл. 240 от Наказателния кодекс предвижда наказания за чужди граждани, които извършват стопански риболов без разрешение в териториалните води на България. Наказанието е лишаване от свобода до три години, ако не подлежат на по-тежко наказание. В случай на извършване на престъплението от въоръжена група чужди граждани, наказанието е до пет години. Всички уловени организми и средства за риболов се отнемат в полза на държавата.
Чл. 240а
Чл. 240а от Наказателния кодекс предвижда наказания за добив на подземни богатства без концесия или при спряна концесия. Наказанията варират от лишаване от свобода до шест години и глоба от 1000 до 20000 лева, до лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 10000 до 100000 лева при особено тежки случаи. В маловажни случаи наказанието може да е до една година или пробация. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Наказанията включват и за укриване на предмети, предназначени за незаконен добив.
Чл. 241
Член 241 от Наказателния кодекс е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 50 от 1995 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 242
Чл. 242 от Наказателния кодекс предвижда наказания за пренасяне на стоки през границата без разрешение на митниците. Наказанията варират в зависимост от обстоятелствата на нарушението, включително системно извършване на дейността, използване на неверни документи, участие на длъжностни лица, пренасяне на опасни вещества и организирана престъпност. За квалифицирана контрабанда се предвижда лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Специални наказания са предвидени и за пренасяне на наркотични вещества и прекурсори. В особено тежки случаи наказанията могат да достигнат до двадесет години лишаване от свобода. Предметите на контрабандата се отнемат в полза на държавата, а за маловажни случаи се налагат глоби до 1 000 лева.
Чл. 242а
Чл. 242а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които пренасят стока през границата с документи за транзитен пренос, но я разтоварват на територията на страната в нарушение на установения ред. Наказанието включва лишаване от свобода до шест години и глоба от 50 000 до 500 000 лева. Освен това, стоката и превозното средство, използвано за пренасянето, се отнемат в полза на държавата, независимо от тяхната собственост.
Чл. 243
Чл. 243 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подправка на парични знаци, таксови и пощенски марки, облигации и платежни инструменти. Лицата, които изготвят неистински или преправят истински парични знаци, както и тези, които подправят таксови или пощенски марки, облигации и платежни инструменти, се наказват с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл. 244
Чл. 244 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които прокарват в обращение подправени парични или други знаци и платежни инструменти, както и за тези, които ги приемат, придобиват, прехвърлят, използват, пренасят през границата или ги превозват, ако знаят, че са подправени. Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Освен това, наказание се налага и на лица, които държат такива знаци или инструменти в големи количества.
Чл. 244а
Чл. 244а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които нарушават установения ред при работа с парични знаци. Първият параграф санкционира изготвянето, приемането, придобиването, пренасянето или превозването на парични знаци, които са в нарушение на закона, с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Вторият параграф предвижда лишаване от свобода до осем години за тези, които съзнателно прокарат в обращение незаконни парични знаци.
Чл. 245
Чл. 245 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което приеме подправен паричен или друг знак и след като разбере, че е подправен, съзнателно го прокара в обръщение като истински. Наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до хиляда лева.
Чл. 246
Чл. 246 от Наказателния кодекс предвижда наказания за приготовление и сдружаване с цел извършване на престъпления, свързани с подправяне на парични знаци и платежни инструменти. Наказанието е лишаване от свобода до шест години. Съучастник, който се откаже от деянието и съобщи на властите преди извършването му, не подлежи на наказание. Освен това, наказание от до шест години лишаване от свобода се налага и на лица, които изготвят или разпространяват предмети, предназначени за подправка на парични знаци, ако знаят за тяхното предназначение.
Чл. 247
Член 247 от Наказателния кодекс е бил изменян и поправян многократно, като последната му отмяна е настъпила с обнародването в Държавен вестник, брой 26 от 2010 г. Измененията в текста са влезли в сила на различни дати, като последното изменение е в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 248
Чл. 248 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които знаят за извършване на престъпление по чл. 243 и 244 и не уведомят властите. Наказанието е пробация или глоба в размер от 100 до 300 лева. Изключение от това правило се прави за близките на дееца, включително съпруг, деца, родители, братя и сестри, както и техните съпрузи.
Чл. 248а
Чл. 248а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които представят неверни сведения с цел получаване на кредит или средства от фондове на Европейския съюз или българската държава. Наказанията варират от лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 5000 лева, до лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10000 лева, в зависимост от статута на извършителя и последствията от деянието. При получаване на средства от фондове, наказанието е от две до осем години лишаване от свобода.
Чл. 249
Чл. 249 от Наказателния кодекс предвижда наказания за употреба на платежни инструменти без съгласие на титуляря, за използване на платежен инструмент без покритие, както и за изготвяне и използване на технически средства за получаване на информация за платежни инструменти. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до осем години и глоба до двойния размер на получената сума, в зависимост от конкретното деяние.
Чл. 250
Чл. 250 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които превеждат суми извън страната чрез банкови операции, използвайки неистински или променени документи, или документи с неверно съдържание. Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, както и глоба до размера на двойната сума на превода.
Чл. 251
Чл. 251 от Наказателния кодекс определя наказанията за лица, които не декларират парични средства, пренасяни през границата на страната. В случай, че стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба, равняваща се на една пета от стойността на предмета. Ако не се установи законният произход на средствата, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а средствата се отнемат в полза на държавата.
Чл. 252
Чл. 252 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които без разрешение извършват банкови, застрахователни или финансови сделки, предоставят платежни услуги или издават електронни пари. Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години и конфискация на имущество. При причиняване на значителни вреди или неправомерни доходи, наказанието е от пет до десет години лишаване от свобода и глоба от 5 000 до 10 000 лева, с възможност за конфискация на имущество. Наказанието важи и за лица, които, притежавайки разрешение, използват средства, придобити в нарушение на закона.
Чл. 253
Чл. 253 от Наказателния кодекс регламентира наказанията за изпиране на пари. Лицата, които извършват финансови операции с имущество, придобито чрез престъпление, се наказват с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 3000 до 5000 лв. Наказанията се увеличават при определени обстоятелства, включително ако деянието е извършено от организирана престъпна група или с имущество от тежко умишлено престъпление. В особено тежки случаи, наказанието може да достигне до 15 години лишаване от свобода и глоба до 30 000 лв. Имуществото, свързано с престъплението, се отнема в полза на държавата.
Чл. 253а
Чл. 253а от Наказателния кодекс предвижда наказания за приготовление и сдружаване с цел изпиране на пари. Наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от 5 000 до 10 000 лева. Наказва се и подбуждането на други към такова деяние. Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако е липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Участник, който се оттегли и съобщи за сдружението преди завършване на изпиране, не носи наказателна отговорност.
Чл. 253б
Чл. 253б от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не спазват разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари или Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. В случай че извършеното деяние не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба в размер от хиляда до три хиляди лева.
Чл. 254
Член 254 от Наказателния кодекс е отменен на два пъти - първоначално е отменен през 1993 г., след това е възстановен през 1997 г. и отново е отменен през 2006 г. С последната отмяна, членът е в сила от 13 октомври 2006 г.
Чл. 254а
Чл. 254а от Наказателния кодекс разглежда нарушения, свързани с разпореждане с бюджетни средства от длъжностни лица. Ако лице се разпореди с бюджетни средства в нарушение на закона, то може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с лишаване от определени права. При настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието се увеличава до пет години. Лицето не носи отговорност, ако неправомерният акт бъде отменен и средствата възстановени преди приключване на съдебното следствие.
Чл. 254б
Чл. 254б от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерно използване на финансови средства от фондове на Европейския съюз. Лицата, които използват тези средства не по предназначение, могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода от една до шест години. Ако деянието е извършено по разпореждане на длъжностно лице, наказанието е от две до осем години, с възможност за лишаване от определени права.
Чл. 255
Чл. 255 от Наказателния кодекс предвижда наказания за укриване на данъчни задължения. Лицата, които избегнат установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез различни действия, като неподаване на декларация или издаване на неверни документи, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева. При участие на служители от контролни органи, наказанието е от две до шест години лишаване от свобода и глоба до пет хиляди лева. За особено големи данъчни задължения, наказанието е от три до осем години и конфискация на имущество. Ако задълженията бъдат платени преди приключване на съдебното следствие, наказанието може да бъде намалено.
Чл. 255а
Чл. 255а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които избягват установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез различни търговски действия. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева, до по-тежки наказания при особено големи задължения, включващи лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на имущество. Ако задължението бъде платено преди края на съдебното следствие, наказанието е по-леко.
Чл. 255б
Чл. 255б от Наказателния кодекс определя наказанията за укриване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или здравно осигуряване. Деянията, включващи обявяване на по-малък осигурителен доход, неподаване на декларация, потвърждаване на неистини, съставяне на невярни документи, унищожаване на счетоводни документи, водят до лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2000 лева. При участие на орган по приходите или одитор, наказанието е 1-6 години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева. При особено големи задължения, наказанието е 2-8 години и конфискация на имущество. Ако до приключване на съдебното следствие вноските бъдат внесени, наказанията се намаляват. Работниците не носят наказателна отговорност за укриване на осигурителни вноски.
Чл. 256
Чл. 256 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които чрез неистински документи получат неправомерни парични суми от държавния бюджет или други бюджети. Наказанието варира в зависимост от обстоятелствата на деянието, като основното наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. При обременяващи обстоятелства, наказанието се увеличава до три до десет години лишаване от свобода и конфискация на имущество. Ако получената сума бъде възстановена до приключване на съдебното следствие, наказанието може да бъде намалено.
Чл. 257
Член 257 от Наказателния кодекс е бил отменен и е претърпял няколко изменения. Първоначално е приет с ДВ, бр. 10 от 1993 г., след което е новиран с ДВ, бр. 62 от 1997 г., и е влязъл в сила на 06.11.1997 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.
Чл. 258
Чл. 258 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които противозаконно пречат на орган по приходите да изпълни своите законови задължения. За пречене без употреба на сила, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 2000 лева. Ако деянието е извършено с употреба на сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 5000 лева.
Чл. 259
Чл. 259 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които учредяват юридическо лице с идеална цел или фондация с цел да извършват привидно обявената дейност, за да получават кредити, данъчни облекчения или друга имотна облага. Наказанието включва лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от определени права.
Чл. 259а
Чл. 259а от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения без да са внесени всички задължителни осигурителни вноски, ако сумата на невнесените вноски е значителна. Наказанието е лишаване от свобода до три години. Лицето не подлежи на наказание, ако преди приключване на съдебното следствие изпълни задължението си и заплати дължимите лихви.
Чл. 260
Чл. 260 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лицензиран оценител и регистриран одитор при предоставяне на неверни оценки или заверки. Лицензиран оценител, който даде невярна оценка за имущество, може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години и лишаване от права. Регистриран одитор, който завери неверен годишен отчет, може да получи наказание до една година лишаване от свобода, глоба до 500 лева и лишаване от права.
Чл. 260а
Чл. 260а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които неправомерно използват вътрешна информация, свързана с финансови инструменти. Наказанията включват лишаване от свобода до четири години и глоба от 1000 до 3000 лева в случаи на значителни вредни последици. Специални условия за наказание се прилагат за лица с достъп до вътрешна информация, включително членове на управителни органи, както и за тези, които подбуждат други лица да извършват подобни действия. При извършване на деянията от организирана група или повторно, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от две до пет години и същата глоба. Всички предмети на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Чл. 260б
Чл. 260б от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които противозаконно разкриват вътрешна информация относно финансови инструменти. Наказанието е лишаване от свобода до две години, освен ако разкритията не са част от служебните задължения или пазарно проучване. Наказание се налага и на тези, които разгласяват склоняване, основано на вътрешна информация, ако от това настъпят значителни вредни последици.
Чл. 260в
Чл. 260в от Наказателния кодекс определя наказания за манипулиране на финансови пазари. Лицата, които сключват сделки или подават нареждания с неверни сигнали относно цените на финансови инструменти, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до четири години и с глоба между 1000 и 3000 лева. За сделки, извършени с фиктивни средства, наказанието е от две до четири години. Разпространението на подвеждаща информация с цел облага е наказуемо с до четири години затвор и глоба от 3000 до 5000 лева. Манипулирането на бенчмаркове също е престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода от една до четири години. Възможно е отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата.
Чл. 261
Член 261 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 10 от 1993 година. Този член вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 262
Член 262 от Наказателния кодекс е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 10 от 1993 г. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до този момент, вече не е приложима и не е част от действащото законодателство.
Чл. 263
Член 263 от Наказателния кодекс е бил изменен през 1982 г. и е влязъл в сила от 01.07.1982 г., но е отменен през 1993 г. Настоящият текст вече не е в сила.
Чл. 264
Член 264 от Наказателния кодекс е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 10 от 1993 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до момента на отмяната, вече не е приложима и не произвежда правни последици.
Чл. 265
Член 265 от Наказателния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 10 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 266
Член 266 от Наказателния кодекс е бил изменен през 1982 г. и е влязъл в сила от 1 юли 1982 г., но впоследствие е отменен през 1993 г. Това означава, че разпоредбата е престанала да бъде приложима и не съществува в актуалната правна уредба.
Чл. 267
Член 267 от Наказателния кодекс е бил изменен с ДВ, бр. 28 от 1982 г. и е влязъл в сила от 01.07.1982 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 10 от 1993 г.
Чл. 268
Член 268 от Наказателния кодекс е отменен, а глава осма обхваща престъпления, насочени срещу дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Заглавието на главата е изменено през 1997 г. и отново през 2005 г., като измененията влизат в сила от 01.09.2005 г. Раздел I от главата се фокусира върху престъпления против реда на управлението.
Чл. 269
Чл. 269 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които употребят сила или заплашване, за да принудят орган на властта или представител на обществеността да извърши или да пропусне нещо по служба. Наказанието е лишаване от свобода до шест години. Ако престъплението е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.
Чл. 270
Чл. 270 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които противозаконно пречат на орган на властта или частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от 500 до 2000 лева. В случай, че задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000 до 50 000 лева.
Чл. 270а
Член 270а е нова разпоредба, която е била въведена с Държавен вестник, брой 26 от 1973 г., но е отменена с Държавен вестник, брой 89 от 1986 г. Следователно, в момента член 270а не е в сила и не предполага никакви правни последици.
Чл. 271
Член 271 от Наказателния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 99 от 1989 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.
Чл. 272
Член 272 от Наказателния кодекс предвижда наказания за самоволно напускане на населено място и за системно нарушаване на мерки за административен надзор. Лицето, което самоволно напусне населено място, въпреки забраната, може да бъде наказано с лишаване от свобода до шест месеца или пробация. При системно нарушаване на законоустановените мерки за административен надзор след предупреждение, наказанието е пробация за срок от една година.
Чл. 273
Чл. 273 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които разгласяват информация относно принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на съответния закон. Наказанието включва лишаване от свобода от три до шест години и глоба между 15 000 и 30 000 лева.
Чл. 274
Член 274 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които самоволно извършват действия, свързани със службата на длъжностно лице, която не заемат или от която са лишени. Наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Същото наказание важи и за лица, които неправомерно извършват действия, свързани с представителството на обществеността, и с това засягат обществени или лични интереси. Допълнително, носенето на формени дрехи или служебен знак без право също се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с обществено порицание.
Чл. 274а
Чл. 274а от Наказателния кодекс определя наказания за лица, които държат или носят формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на определени закони. Наказанието за такова деяние е до три години лишаване от свобода или пробация. Ако деянието е извършено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е от една до шест години лишаване от свобода. Освен това, ако някой унищожи или повреди формено облекло или служебни знаци, наказанието е до една година лишаване от свобода.
Чл. 275
Чл. 275 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не оказват съдействие на органи на властта или частни съдебни изпълнители, след като са поканени. За това нарушение се налага пробация или глоба в размер от 100 до 300 лева. Също така, ако лице откаже да помогне при опасна ситуация за живота, здравето или имота на друг, след покана от длъжностно лице, също се наказва с пробация или глоба в същия размер.
Чл. 276
Чл. 276 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подправяне и неправомерно използване на официални удостоверителни знаци. Подправяне или разпространение на подправени удостоверителни знаци, като печати и билети, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Ползването на подправен знак е свързано с глоба от сто до триста лева. Неправомерно отнемане, унищожаване или скриване на удостоверителни знаци също подлежи на наказание до две години или пробация. Изготвяне на печат без разрешение, както и отнемане на печат с цел неправомерно ползване, се наказват с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Чл. 277
Чл. 277 от Наказателния кодекс предвижда наказания за съзнателно премахване или повреждане на печат, поставен от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител. Наказанието за такова деяние е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага и на лицето, което се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена за пазене.
Чл. 277а
Чл. 277а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които без разрешение търсят археологически обекти или извършват теренни археологически разкопки. Наказанията варират от лишаване от свобода до пет или шест години, в зависимост от конкретното деяние и неговите обстоятелства. При използване на технически средства или моторни превозни средства, наказанието се увеличава. Освен това, наказания се предвиждат и за организатори на противозаконна дейност, както и за тези, които укриват предмети, свързани с археологически обекти. Съдът може да наложи и конфискация на имущество.
Чл. 278
Чл. 278 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не съобщят за откритие на културна ценност. Наказанието варира в зависимост от стойността на ценността и последиците от нейното унищожаване или повреждане. Лицата, които не идентифицират и регистрират културни ценности, също подлежат на наказание. Предметите на престъпленията се отнемат в полза на държавата.
Чл. 278а
Чл. 278а от Наказателния кодекс предвижда наказания за предлагане, отчуждаване или придобиване на културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, до по-тежки санкции от три до десет години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева при повторно извършване на деянието, организирана престъпна група или при опит за износ на културна ценност. Предметите на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Чл. 278б
Чл. 278б от Наказателния кодекс предвижда наказания за противозаконно унищожаване или повреждане на културни ценности и документи от Националния архивен фонд. Лицата, които извършат такова деяние, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до три години или с глоба от 500 до 2000 лева, и обществено порицание. Длъжностни лица, които неправомерно разрешават унищожаване или износ на културни ценности, могат да получат наказание до пет години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лева. При последващи унищожавания, наказанията се увеличават до шест години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лева.
Чл. 278б
Чл. 278б от Наказателния кодекс предвижда наказания за фалшифициране на произведения на живописта, скулптурата, графиката и археологически предмети. Лицето, което фалшифицира такива произведения с цел имотна облага, може да бъде наказано с лишаване от свобода до една година и глоба от 2000 до 20000 лева. Същото наказание се прилага и за тези, които предлагат фалшиви произведения за автентични. Лице, което удостоверява невярно автентичността на произведения, също подлежи на наказание до една година и глоба от 3000 до 30000 лева. При извършване на деянието от търговец, наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 50000 лева, както и лишаване от права. Всички предмети на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Чл. 278в
Чл. 278в от Наказателния кодекс предвижда наказания за унищожаване или повреждане на защитени територии и местообитания. За противозаконно унищожаване или повреждане на защитена зона, наказанието е до три години лишаване от свобода или пробация и глоба от 2000 до 10000 лева. За унищожаване на изключително ценни защитени образувания, наказанието е до пет години лишаване от свобода и глоба от 2000 до 20000 лева. При деяние, извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от 1000 до 5000 лева.
Чл. 278г.
Чл. 278г. от Наказателния кодекс предвижда наказания за противозаконно унищожаване, повреждане, придобиване, държане или отчуждаване на екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна. За непредставляващи маловажен случай деянията се наказват с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Търговията с такива екземпляри или техни части или продукти, също непредставляваща маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. При деяния, извършени по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Чл. 278д
Чл. 278д от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които противозаконно унищожават, повреждат, държат, придобиват или отчуждават екземпляри от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, както и от видове, обозначени в приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие. Наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Чл. 279
Чл. 279 от Наказателния кодекс предвижда наказания за незаконно преминаване на границата на страната. Лицата, които влизат или излизат без разрешение на властите или не през определените места, подлежат на наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от 1000 до 5000 лева. При повторно извършване или опасен рецидив наказанието е от три до осем години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 10000 лева. Съдът може да наложи конфискация на имущество вместо глоба. Приготовлението към престъпление се наказва с до три години лишаване от свобода или пробация. Не се наказва лицето, което влиза в страната за да търси убежище.
Чл. 280
Чл. 280 от Наказателния кодекс определя наказанията за незаконно превеждане на лица през границата. Според алинея 1, наказанието за превеждане на лица без разрешение или на неправилно определени места е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева. Алинея 2 предвижда по-тежки наказания, включително до 10 години затвор и конфискация на имущество, при специфични обстоятелства, като превеждане на малолетни, извършване без знание на лицето, или участие на организирана престъпна група. Алинея 3 увеличава наказанието до 12 години затвор, ако деянието е извършено с участието на длъжностно лице. Повторното извършване на деянието води до същите строги наказания, а алинея 5 предвижда конфискация на превозното средство, използвано за престъплението.
Чл. 281
Член 281 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които противозаконно подпомагат чужденци да пребивават или преминават в страната. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева, до лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, в зависимост от обстоятелствата на деянието. При повторно извършване или опасен рецидив, наказанието може да достигне до дванадесет години лишаване от свобода и глоба до тридесет хиляди лева. При определени условия, превозното средство, използвано за деянието, може да бъде отнето в полза на държавата.
Чл. 282
Чл. 282 от Наказателния кодекс описва наказанията за длъжностни лица, които нарушават служебните си задължения или злоупотребяват с правата си. Наказанията варират в зависимост от вредните последици и отговорността на дълъжностното лице. При немаловажни вреди, наказанието е до 5 години лишаване от свобода. При значителни вреди или отговорно служебно положение, наказанието е от 1 до 8 години. За особено тежки случаи, наказанието е от 3 до 10 години. Специални условия важат, ако престъплението е свързано с наркотични вещества, където наказанията са по-тежки.
Чл. 282а
Длъжностно лице, което откаже или забави издаването на специално разрешение при наличието на условия, предвидени в нормативен акт, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години, глоба до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
Чл. 283 НАК
Длъжностно лице, което злоупотребява с позицията си, за да получи противозаконна облага за себе си или за други, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години.
Чл. 283а
Член 283а от Наказателния кодекс предвижда повишени наказания за престъпления, свързани с приватизацията и управлението на държавна, общинска и кооперативна собственост. За престъпления по чл. 282, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права. За престъпления по чл. 283, наказанието е лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права.
Чл. 283б
Чл. 283б от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностни лица, които пречат или затрудняват упражняването на права на собственици, възстановени по различни закони, свързани с възстановяване на собствеността и ползването на имоти. Наказанието е лишаване от свобода от две до шест години.
Чл. 284
Чл. 284 от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни и недлъжностни лица, които разкриват служебна тайна. Длъжностно лице, което съобщи или обнародва информация, представляваща служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Наказанието се налага и на недлъжностни лица, работещи в държавни учреждения или организации, които разкриват служебни тайни. Ако деянието е извършено от вещо лице или преводач, наказанието остава същото.
Чл. 284а
Длъжностно лице от Комисията за разкриване на документите, което наруши Закона за достъп и разкриване на документите, разгласявайки информация или разпространявайки документи, подлежи на наказание с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от 15 000 до 30 000 лева.
Чл. 284б
Длъжностно лице, което не свали от отчет служител под прикритие, извършващ публична дейност, подлежи на наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба между 15,000 и 30,000 лева.
Чл. 284в
Длъжностно лице, което неправомерно разреши или разпореди използването на специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, подлежи на наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години, както и глоба до 5000 лева.
Чл. 285
Чл. 285 от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностно лице, което умишлено позволява на подчинените си да извършат престъпление, свързано с тяхната работа. Наказанието е същото като това за извършеното престъпление.
Чл. 286
Чл. 286 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които пред надлежен орган на властта набедяват невинен човек в престъпление или представят неистински доказателства срещу него. Наказанието за набедяване е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието за набедяването е лишаване от свобода от една до десет години.
Чл. 287
Чл. 287 от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностно лице, което извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице с цел да изтръгне признание, показание или информация. Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, както и лишаване от права, посочени в чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл. 287а
Чл. 287а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които с цел да заблудят орган на съдебната власт извършат действия като изготвяне на неистински технически записи, унищожаване или манипулиране на записи, използване на подправени записи или неправомерно ползване на информация от специални разузнавателни средства. Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.
Чл. 288
Чл. 288 от Наказателния кодекс предвижда наказание за орган на властта, който не изпълни задълженията си относно наказателното преследване или умишлено осуети такова преследване с цел да избави друг от наказание. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, както и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6.
Чл. 289
Чл. 289 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което склонява длъжностно лице от разследващите органи, прокурорските или съдебните органи да наруши служебните си задължения, свързани с правораздаването. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
Чл. 290
Чл. 290 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лъжесвидетелствуване, което се изразява в лишаване от свобода до пет години. Наказанието важи както за свидетели, които съзнателно потвърдят неистина или затаят истина, така и за преводачи, които дават неверен превод пред съд или друг надлежен орган на властта.
Чл. 290а
Чл. 290а от Наказателния кодекс предвижда, че лицето, което потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, подлежи на наказание. Наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 291
Чл. 291 от Наказателния кодекс предвижда наказания за вещите лица, които дават невярно заключение пред съд или друг орган. При съзнателно даване на невярно заключение, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от правото да упражняват професията си. Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е до една година лишаване от свобода или пробация, като съдът може да наложи и лишаване от правото на упражняване на професията.
Чл. 292
Чл. 292 от Наказателния кодекс регламентира случаи, при които наказуемостта за престъпления по чл. 290 и 291 отпада. Първият случай е, когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си. Вторият случай, изменен през 2021 г., е когато лицето се отрече от своето лъжливо свидетелствуване или заключение пред надлежния орган преди влизането на присъдата в сила и преди да е започнало наказателно преследване срещу него. Разпоредбата важи и за случаи по чл. 290а, ако лицето оттегли декларацията си преди постановяване на решението.
Чл. 293
Член 293 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подбуждане на други лица към извършване на престъпления, определени в чл. 290, 290а и 291. За подбуждане на едно лице, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Ако подбуждането е насочено към две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието може да достигне до три години лишаване от свобода.
Чл. 293а
Чл. 293а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които не изпълнят парично задължение, наложено с влязъл в сила съдебен акт, в срок от една година след влизането му в сила, при условие че разполагат с парични средства или имущество за изпълнение. Наказанието може да бъде лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 294
Чл. 294 от Наказателния кодекс урежда наказанията за лица, които помагат на извършители на престъпления да избегнат наказателно преследване. Наказанието за такова укривателство е до пет години лишаване от свобода, освен ако укритото лице е близък роднина, в такъв случай разпоредбите не важат. Ако укриването е с цел имотна облага, наказанието остава същото. За лица, заемащи високи длъжности като съдии, прокурори и полицаи, наказанието е от две до осем години.
Чл. 295
Чл. 295 от Наказателния кодекс предвижда наказание за орган на властта, който не изпълни влязла в сила присъда с цел да избави друг от наказание или да забави изпълнението на наказанието. Наказанието е лишаване от свобода до шест години, а съдът може да наложи и лишаване от правото да заема определени длъжности или пробация.
Чл. 296
Чл. 296 от Наказателния кодекс предвижда наказания за различни деяния, свързани с попречване на изпълнението на съдебни решения и заповеди за защита. Лицата, които попречат на изпълнението на съдебно решение или не изпълнят заповед за защита от домашно насилие, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Ако с цел попречване на изпълнението се унищожи или повреди вещ, наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба от хиляда до десет хиляди лева. Нарушаването на забрана за посещение на спортни мероприятия след административно наказание също се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация. При повторно извършване на деянието по ал. 1, наказанието е от една до пет години лишаване от свобода.
Чл. 297
Чл. 297 от Наказателния кодекс предвижда наказания за затворници, които избягат. Основното наказание е лишаване от свобода до три години. Ако бягството е извършено чрез подкопаване или разрушаване на съоръжения, наказанието се увеличава до пет години. Затворник е лице, задържано под стража по законен ред.
Чл. 298
Чл. 298 от Наказателния кодекс предвижда наказания за затворници, които се наговорят да избягат. Ако само се наговорят, наказанието е лишаване от свобода до две години. Ако пристъпят към изпълнение на бягството, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 299 НК
Длъжностно лице, което самоволно освободи или позволи на затворник да избяга, подлежи на наказание лишаване от свобода до пет години. Съдът има право да наложи и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6.
Чл. 300
Чл. 300 от Наказателния кодекс се отнася до престъплението подкуп. Текстът е изменян и отменян в различни периоди, като последното изменение е извършено с Държавен вестник, брой 92 от 2002 г., и влиза в сила от 01.01.2005 г. Тази разпоредба определя наказателната отговорност за подкуп и свързаните с него действия.
Чл. 301
Чл. 301 от Наказателния кодекс определя наказанията за длъжностни лица, които приемат подкуп. Наказанието за приемане на дар или облага, която не им се следва, е лишаване от свобода до 6 години и глоба до 5000 лв. При нарушения на службата, които не съставляват престъпление, наказанието е до 8 години лишаване от свобода и глоба до 10000 лв. Ако подкупът е свързан с извършване на друго престъпление, наказанието е до 10 години лишаване от свобода и глоба до 15000 лв. Съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Наказанието важи и за чужди длъжностни лица, които приемат подкуп.
Чл. 302 НК
Чл. 302 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подкуп, извършен от лица в отговорно служебно положение, чрез изнудване или повторно и в големи размери. Наказанията варират от лишаване от свобода от три до десет години и глоба до двадесет хиляди лева, до лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация на имуществото на виновния.
Чл. 302а
Чл. 302а от Наказателния кодекс предвижда, че за подкуп в особено големи размери, който се счита за особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години. Освен това, се налага глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, както и лишаване от права, посочени в чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл. 303
Член 303 от Наказателния кодекс е бил изменен през 2002 година, но впоследствие е отменен през 2015 година. В момента не е в сила.
Чл. 304
Чл. 304 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които предлагат, обещават или дават дар или облага на длъжностно лице с цел да извърши или да не извърши действие по служба. Наказанията варират от лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева, до лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, ако длъжностното лице е нарушило служебните си задължения. Наказанието по ал. 1 важи и за лица, които предлагат подкуп на чуждо длъжностно лице.
Чл. 304а
Наказателният кодекс предвижда, че всяко лице, което предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, включително съдии, прокурори или полицейски органи, ще бъде наказано с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
Чл. 304б
Чл. 304б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които търсят или приемат дарове или облаги, които не им се следват, с цел да упражнят влияние при вземане на решения от длъжностни лица. Наказанието е лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева. Също така, който предложи или даде дар на лице, което твърди, че може да упражни влияние, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.
Чл. 304в
Наказанията, предвидени в предходните членове на Наказателния кодекс, се прилагат и в случаите, когато дар или облага е предложен, обещан или даден на друго лице със съгласието на длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние.
Чл. 305
Чл. 305 от Наказателния кодекс предвижда, че наказанията за подкуп се налагат на арбитри, вещи лица, защитници или повереници, когато те извършват деяния свързани с подкуп в рамките на тяхната дейност или за да повлияят на съдебен процес в полза на противната страна. Наказанията се налагат и на лица, които предлагат, обещават или дават подкуп.
Чл. 305а
Чл. 305а от Наказателния кодекс предвижда наказание за посредничество в извършването на престъпления, които не са по-тежки от посочените в предходните членове. Наказанието включва лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
Чл. 306
Чл. 306 от Наказателния кодекс предвижда, че лице, което е предложило, обещало или дало подкуп, не подлежи на наказание, ако е било изнудвано от длъжностно лице, арбитър или вещо лице и е съобщило незабавно и доброволно за това на властта.
Чл. 307
Чл. 307 от Наказателния кодекс определя, че лице, което умишлено създава условия за предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на лицето, което дава или приема подкупа, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 307а
Чл. 307а от Наказателния кодекс предвижда, че предметът на престъпленията, свързани със спорта, се отнема в полза на държавата. Ако предметът липсва, се присъжда неговата равностойност.
Чл. 307б
Чл. 307б от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които чрез насилие, измама, заплашване или друг незаконен метод склоният други да повлияят на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното деяние не представлява по-тежко престъпление.
Чл. 307в
Чл. 307в от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които предлагат, обещават или дават облаги, за да повлияят на резултата от спортно състезание. Наказанието за това е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15000 лева. Същото наказание се налага и на тези, които приемат облаги с цел да повлияят на състезанието. Посредниците в тези действия, при условие че не извършват по-тежко престъпление, могат да получат до три години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева. Лица, които организират предлагането на облаги, също подлежат на наказание. Деецът може да бъде освободен от наказание, ако доброволно съобщи за извършеното престъпление.
Чл. 307г
Наказателният кодекс предвижда различни наказания за деяния, свързани с манипулиране на спортни състезания. Наказанията варират в зависимост от обстоятелствата на извършване на деянието. При определени условия, като участие на непълнолетни или многобройни участници, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 10,000 до 20,000 лева. В по-тежки случаи, като организирана престъпна дейност, наказанието може да достигне до 10 години лишаване от свобода и глоба от 15,000 до 30,000 лева.
Чл. 307д
Чл. 307д от Наказателния кодекс предвижда, че съдът има право да наложи лишаване от права, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, в случаите на чл. 307б, 307в и 307г. Освен това, в случаите по чл. 307г, съдът може да наложи конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
Чл. 307е
Чл. 307е от Наказателния кодекс предвижда, че предметът на престъплението, свързано с документни престъпления, се отнема в полза на държавата. В случай че предметът липсва или е отчужден, се присъжда равностойността му.
Чл. 308
Чл. 308 от Наказателния кодекс регламентира наказанията за съставяне на неистински официални документи и за преправяне на съдържанието на официални документи. Наказанието за подправка на документ е до три години лишаване от свобода. Когато документите са удостоверения за наследници, актове за гражданско състояние, нотариални актове, документи за самоличност и други важни документи, наказанието е до осем години. В случаи, когато деянието е с цел улесняване на престъпление или за имотна облага, наказанието може да достигне до десет години. При маловажни случаи, наказанията са значително по-леки, а за приготовление към престъпление, наказанията също варират. Участник, който се откаже от деянието и съобщи за него, не носи наказателна отговорност. Държането или укриването на материали, предназначени за съставяне на неистински документи, също подлежи на наказание до шест години.
Чл. 309
Чл. 309 от Наказателния кодекс предвижда наказания за подправка на частни документи. Лицето, което съставя неистински частен документ или изменя съдържанието му с цел да докаже правни отношения, може да бъде наказано с лишаване от свобода до две години. Ако престъплението е свързано с ценни книжа, наказанието е до три години. При подправка на документи, свързани с права върху акции или дялове от търговски дружества, наказанието е от една до шест години. В особено тежки случаи, при причинени значителни щети, наказанието може да достигне до десет години. В маловажни случаи, наказанието може да бъде пробация или глоба.
Чл. 310
Чл. 310 от Наказателния кодекс предвижда наказания за престъпления, извършени от длъжностни лица. При извършване на престъпления по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, наказанието е лишаване от свобода до пет години. При случаи по чл. 308, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода до дванадесет години, с възможност за лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 311
Чл. 311 от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностно лице, което съставя официален документ с неверни данни с цел той да бъде използван като доказателство. Наказанието е до пет години лишаване от свобода, а в маловажни случаи - до една година или пробация.
Чл. 312
Чл. 312 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лекари и ветеринарни лекари, които издават лъжливи свидетелства за здравословното състояние на пациенти или животни. Лекар, който издаде лъжливо свидетелство, може да бъде наказан с лишаване от свобода до две години или с пробация, докато ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание, може да бъде наказан с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Чл. 313
Чл. 313 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които потвърдят неистини или затаят истини в писмени декларации или съобщения, изпратени по електронен път, пред органи на властта. Наказанията варират от лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. При деяние, извършено с цел избягване на данъци, наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба до хиляда лева. Също така, наказание се налага и на тези, които потвърдят неистини в частни документи, използвани като доказателство. Допълнително, за манипулиране на данни в проспекти за ценни книги, наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева.
Чл. 313а
Чл. 313а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които в декларации по закона за имуществото на определени организации потвърдят неистина или затаят истина с цел да предотвратят отнемането на незаконно притежавано държавно имущество. Наказанията варират от лишаване от свобода от три до осем години за потвърдили неистина и от две до шест години за отказали да дадат декларация. Възможно е и лишаване от права. Лицата не се наказват, ако разкритие на истината би довело до самообвинение или обвинине на близки.
Чл. 313б
Чл. 313б от Наказателния кодекс предвижда наказания за унищожаване, скриване, преправяне или повреждане на документи на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от 15 000 до 30 000 лева. Същото наказание се налага и на лица, които незаконно държат подобни документи, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите.
Чл. 314
Умишленото въвеждане на неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен по реда на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Чл. 315
Чл. 315 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които съставят документи, попълвайки лист с подписа на издателя, когато съдържанието не отговаря на волята на подписалия. Наказанията са съобразени с разпоредбите в чл. 308 и 309. Същото наказание се налага и на тези, които чрез измама убеждават други да подпишат документ с несъответстващо на волята им съдържание.
Чл. 316
Чл. 316 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които съзнателно се ползват от неистински или преправени документи, както и от документи с невярно съдържание. Наказанието се налага дори когато за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Чл. 317
Чл. 317 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което противозаконно се ползва от документ, знаейки, че издателят го е подписал без намерение да се задължи по него. Наказанието може да бъде лишаване от свобода до две години или пробация.
Чл. 318
Член 318 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което противозаконно използва официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността. Наказанието е лишаване от свобода до две години, пробация или глоба от сто до триста лева, ако деянието не представлява по-тежко престъпление.
Чл. 319
Чл. 319 от Наказателния кодекс предвижда наказание за унищожаване, скриване или повреждане на чужд документ с цел да се причини вреда на друг или да се набави облага за себе си или за други. Наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.
Чл. 319а
Чл. 319а от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерен достъп до информационни системи. В немаловажни случаи, наказанието е до 6 години лишаване от свобода и глоба до 3000 лв. При извършване на деянието от две или повече лица, наказанието е същото, но глобата може да достигне до 5000 лв. При повторно извършване или по отношение на данни за електронен подпис, наказанието е до 7 години и глоба до 20000 лв. За деяния, свързани с държавни тайни или критична инфраструктура, наказанието е от 4 до 8 години, а при тежки последици - от 5 до 12 години лишаване от свобода.
Чл. 319б
Чл. 319б от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерни действия с компютърни данни в информационна система. В немаловажни случаи, наказанието е до 6 години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева. При значителни вреди, наказанието е до 7 години и глоба до 20 000 лева. Ако деянието е с цел имотна облага, наказанието е от 5 до 7 години и глоба до 10 000 лева. При извършване чрез компютърни средства, наказанието е от 5 до 8 години и глоба до 20 000 лева. В случай на организирана престъпна група или атака срещу критична инфраструктура, наказанието е от 9 до 12 години и глоба до 30 000 лева.
Чл. 319в
Чл. 319в от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които извършват деяния, свързани с данни, предоставяни по закон, по електронен път или на електронен или друг носител. Наказанието е лишаване от свобода до 7 години и глоба до 5000 лева. Ако деянието е с цел осуетяване на задължение, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 7 години и глоба до 7000 лева.
Чл. 319г.
Чл. 319г. от Наказателния кодекс предвижда наказания за въвеждане на компютърни вируси или програми, нарушаващи дейността на информационни системи. Наказанието е лишаване от свобода до 7 години и глоба до 5000 лева. При значителни вреди или повторно извършване, наказанието е до 9 години и глоба до 20000 лева. Ако деянието е срещу критична инфраструктура, наказанието е от 5 до 12 години и глоба до 20000 лева.
Чл. 319д
Чл. 319д от Наказателния кодекс предвижда наказание за създаване, набавяне, внасяне, изнасяне, прехвърляне, превозване или разпространение на компютърни програми и данни за достъп до информационни системи с цел извършване на определени престъпления. Наказанието е лишаване от свобода до шест години. Ако с деянието се разкрият лични данни или защитена информация, наказанието е от четири до седем години. При извършване на деянието с користна цел или в контекста на организирана престъпна група, наказанието може да достигне до девет години.
Чл. 319е
Чл. 319е от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които при предоставяне на информационни услуги нарушават разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Наказанието включва лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева, освен ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 320
Чл. 320 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които явно подбуждат към извършване на престъпление чрез публична проповед или средства за масова информация. Наказанието е лишаване от свобода до три години, без да е по-тежко от наказанието за самото престъпление. В случай, че деянието е извършено по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди, наказанието е от две до десет години лишаване от свобода.
Чл. 320а
Чл. 320а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което се закани да извърши определени престъпления, посочени в текста. Ако това заканване предизвика основателно опасение за осъществяването му, наказанието е лишаване от свобода до две години. Престъпленията, за които се отнася заканата, включват различни членове от Наказателния кодекс, свързани с насилие и заплахи.
Чл. 321
Чл. 321 от Наказателния кодекс предвижда наказания за участие в организирана престъпна група. Лицата, които образуват или ръководят такава група, се наказват с лишаване от свобода от три до десет години, а участниците - от една до шест години. При наличие на въоръжена група или ако групата е създадена с користна цел, наказанията са по-тежки: от пет до петнадесет години за ръководителите и от три до десет години за участниците. Лица, които доброволно се предадат и разкрият информация за групата преди извършване на престъпление, не се наказват. Участниците, които улеснят разкриването на престъпления, могат да получат облекчение на наказанието. Съгласуването с други лица за извършване на престъпления, носещи наказание над три години, също се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл. 321а
Чл. 321а от Наказателния кодекс предвижда наказания за участие в организации или групи, които използват сила или страх за извличане на облаги. Лицата, които ръководят такива организации, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода от три до осем години, докато участниците в тях могат да получат наказание до пет години. Придобитото имущество от тези дейности се отнема в полза на държавата, ако собствениците му не могат да бъдат установени. Допълнителни разпоредби от чл. 321, ал. 4 и 5 също се прилагат.
Чл. 322
Член 322 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което не е предотвратило извършването на очевидно тежко престъпление, при условие че е имало възможност да го направи без значителни затруднения и без риск за себе си или за други. Наказанието включва лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 323
Чл. 323 от Наказателния кодекс предвижда наказания за самоволно осъществяване на права или за заемане на недвижим имот без надлежно основание. В немаловажни случаи, деянието се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 1000 лева. Заемането на имот, от който е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 500 лева. Деецът не носи отговорност, ако възстанови фактическото положение след предупреждение, освен ако повторно извърши същото деяние. При осъществяване на деянието чрез сила или заплаха, наказанието е до 6 години лишаване от свобода.
Чл. 323а
Чл. 323а от Наказателния кодекс предвижда наказание за построяване на сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище без разрешение. Наказанието за първо нарушение е лишаване от свобода до две години и глоба от 1000 до 3000 лева. При повторно нарушение или продължаване на строежа след спиране от органите, наказанието е лишаване от свобода от една до три години, глоба от 2000 до 5000 лева и обществено порицание.
Чл. 324
Чл. 324 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които упражняват професия или занаят без необходимата правоспособност. Наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева. При професии, свързани със здравеопазването, наказанието е по-тежко - до три години лишаване от свобода и същата глоба. При повторно извършване на деянието, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба, с възможност за лишаване от права.
Чл. 325
Чл. 325 от Наказателния кодекс регламентира наказанията за хулиганство. Според алинея 1, непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, се наказват с лишаване от свобода до две години или с пробация и обществено порицание. Алинея 2 предвижда по-тежки наказания до пет години, ако деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта или е извършено с изключителен цинизъм. Алинея 3 увеличава наказанията до три години, ако деянието е извършено при управление на моторно превозно средство. Алинея 4 предвижда по-тежки санкции при повторно извършване на деянията, а алинея 5 - при опасен рецидив, наказанието е от една до шест години лишаване от свобода.
Чл. 325а
Чл. 325а от Наказателния кодекс предвижда наказания за организиране или участие в боеве с животни. Наказанието за основното деяние е лишаване от свобода до шест години и глоба от 1000 до 10000 лева. При утежняващи обстоятелства, като повторност на деянието, участие на ветеринарни специалисти или присъствие на малолетни, наказанието е от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 6000 до 50000 лева. Деецът може да избегне наказание, ако доброволно съобщи за престъплението. При опасен рецидив, наказанието е от две до седем години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 20000 лева.
Чл. 325б
Чл. 325б от Наказателния кодекс предвижда наказания за жестокост към гръбначни животни. За причиняване на противозаконна смърт или тежко увреждане на животно, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба от 1000 до 5000 лева. При утежняващи обстоятелства, като извършителят е свързан с отглеждане на животни или деянието е извършено на публично място, наказанието е от 2 до 4 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лева. При повторно извършване или опасен рецидив, наказанието е от 2 до 5 години затвор и глоба от 5000 до 10000 лева.
Чл. 325в
Чл. 325в от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не полагат достатъчно грижи за гръбначно животно под тяхно надзор. Ако такова животно причини средна или тежка телесна повреда на човек, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба до пет хиляди лева. В случай на смърт, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.
Чл. 326
Чл. 326 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които предават неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Наказанието за това деяние е лишаване от свобода до две години. В случай, че от деянието настъпят значителни вредни последици, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години и глоба между десет хиляди и петдесет хиляди лева.
Чл. 327
Чл. 327 от Наказателния кодекс определя наказанията за организиране и участие в хазартни игри, които не се провеждат по законов ред. За устройване на хазартна игра без разрешение, наказанието е до 6 години лишаване от свобода и глоба между 20 000 и 100 000 лв. При определени условия, като опасен рецидив или особено тежък случай, наказанието се увеличава до 8 години лишаване от свобода и глоба между 40 000 и 200 000 лв. Участието в незаконна хазартна игра е наказуемо с до 1 година лишаване от свобода или пробация, а при повторно извършване - до 3 години и глоба. Отнемат се парите или вещите, свързани с хазартната игра, в полза на държавата. Лицето, което доброволно съобщи за престъплението, не подлежи на наказание.
Чл. 328
Член 328 от Наказателния кодекс е бил изменен през 1982 година и е влязъл в сила от 1 юли 1982 година. По-късно, през 2010 година, той е отменен.
Чл. 329
Чл. 329 от Наказателния кодекс предвижда наказания за пълнолетни работоспособни лица, които не се занимават с общественополезен труд и получават доходи по непозволен начин. Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация. Също така, лица, които системно се занимават с просия, могат да бъдат наказани с пробация за срок до две години.
Чл. 330
Чл. 330 от Наказателния кодекс предвижда наказания за палеж. При запалване на имущество със значителна стойност, наказанието е от една до осем години лишаване от свобода. Увеличени наказания (от три до десет години) се налагат при определени обстоятелства, като опасност за живота, разпространение на пожара, запалено имущество с историческа стойност, палеж по поръчка на организирана група, палеж в защитена територия и палеж по расистки или ксенофобски подбуди. При значителни вреди, наказанието е от три до дванадесет години, а при смърт - от пет до петнадесет години, ако деецът не е искал или допускал това.
Чл. 331
Чл. 331 от Наказателния кодекс предвижда наказания за запалване на чужд имот по непредпазливост. Лицето, което запали чужд имот, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години. Запалването на стърнище, което предизвиква пожар в горския фонд, носи наказание до три години лишаване от свобода и глоба между 500 и 5000 лева. В случай на смърт или значителни вреди, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години.
Чл. 332
Лицето, което е извършило палеж, не подлежи на наказание, ако е успяло незабавно да загаси пожара по собствена инициатива, преди да причинени значителни вреди.
Чл. 333
Чл. 333 от Наказателния кодекс предвижда, че когато обектите, посочени в чл. 330, са повредени или унищожени с помощта на взрив, се налагат наказания, които са определени в съответствие с разпоредбите на този член.
Чл. 334
Чл. 334 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които причиняват наводнение, което застрашава живота или имота на други. Наказанието варира от три до дванадесет години лишаване от свобода. При значителни вреди, наказанието е от пет до петнадесет години, а ако има смърт, която деецът не е искал или допускал, наказанието е от десет до петнадесет години.
Чл. 335
Чл. 335 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които по непредпазливост причинят наводнение, което поставя в опасност живота или имота на други. В зависимост от последиците, наказанието варира: до три години лишаване от свобода за причиняване на опасност, и до пет години, ако настъпи смърт или значителни вреди.
Чл. 336
Член 336 от Наказателния кодекс е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 41 от 1985 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 336а
Чл. 336а от Наказателния кодекс определя наказанията за създаване на опасност за живота или здравето на други, както и за значителни имуществени вреди, чрез употреба на взривни вещества, радиоактивни материали, биологично, химично или ядрено оръжие, или при извършване на действия, свързани с опасни вещества. Наказанията варират от лишаване от свобода от пет до петнадесет години, до доживотен затвор, в зависимост от последиците от деянието (тежка или средна телесна повреда или смърт).
Чл. 336б
Чл. 336б от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които с терористична цел използват взривни вещества на обществени места. Наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години при причинени значителни вреди или средна/тежка телесна повреда. При смърт на пострадалото лице, наказанието е от 15 до 30 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 337
Чл. 337 от Наказателния кодекс определя наказанията за незаконно производство, преработка, търговия и други действия с взривни вещества и оръжия. За основното деяние се предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години. Увеличени наказания се налагат при извършване на деянието от длъжностно лице (2-8 години), повторно (2-8 години), при големи размери на предмета на престъплението (3-10 години) и при особено големи размери и тежък случай (5-15 години). За приготовление към престъплението се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода.
Чл. 338
Чл. 338 от Наказателния кодекс предвижда наказания за престъпления, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Лицата, които не вземат необходимите мерки за сигурност при работа с тези материали, могат да получат наказание от една до пет години лишаване от свобода или глоба от 500 до 3000 лева. Предоставянето на такива изделия на лица под 18 години е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба до 5000 лева. При причиняване на телесни повреди или смърт в резултат на деянията, наказанията се увеличават до десет години, а в особено тежки случаи до петнадесет години. Специални наказания са предвидени за касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, с по-високи срокове на лишаване от свобода.
Чл. 339
Член 339 от Наказателния кодекс определя наказанията за придобиване, държане или предаване на взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия без надлежно разрешение. Наказанията варират от две до осем години лишаване от свобода, в зависимост от количеството и вида на веществата или оръжията. За определени изделия, като касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, наказанията са по-високи, достигащи до дванадесет години. Лицата, които предават или отчуждават тези вещества или оръжия на лица без разрешение, също подлежат на наказание.
Чл. 339а
Чл. 339а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които без надлежно разрешение произвеждат, използват, продават или държат специални технически средства за негласно събиране на информация. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. Ако деянието е извършено от длъжностно лице в служебни задължения, наказанието е от две до осем години. Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.
Чл. 339б
Чл. 339б от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които произвеждат, пренасят, държат, придобиват или предават изделия или технологии с двойна употреба, когато целта е да бъдат използвани в нарушения на международни забрани, ограничения или санкции. Наказанието включва лишаване от свобода от три до десет години и глоба до двеста хиляди лева.
Чл. 340
Чл. 340 от Наказателния кодекс предвижда наказания за повреди на транспортни средства и съоръжения, които създават опасност за живота на хора или за значителни имуществени вреди. В зависимост от тежестта на деянието, наказанията варират от лишаване от свобода от пет до петнадесет години до доживотен затвор. Специални разпоредби се отнасят за разрушаване на въздухоплавателни средства и кораби, като наказанията са по-тежки при причиняване на смърт или тежки телесни повреди.
Чл. 341
Чл. 341 от Наказателния кодекс определя наказанията за деяния, извършени по непредпазливост, които водят до значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда, или смърт на лица. Наказанията варират от лишаване от свобода до три години за имуществени вреди, до лишаване от свобода от една до десет години за смърт на лица.
Чл. 341а
Чл. 341а от Наказателния кодекс предвижда наказания за деяния, свързани с въздухоплавателни средства. Лицата, които поставят устройства или вещества, които могат да разрушат или повредят въздухоплавателно средство, се наказват с лишаване от свобода от 3 до 10 години. За застрашаване на сигурността на въздухоплавателно средство в полет, чрез разрушаване на ръководни инсталации или даване на лъжливи сигнали, наказанието е от 3 до 15 години. Насилие спрямо лица на борда на самолет, което застрашава сигурността, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 10 години. Също така, насилие на летище, което застрашава здравето или живота на околните, подлежи на същото наказание. При средна или тежка телесна повреда или смърт, се налагат по-тежки наказания. Ако деянието е извършено по непредпазливост, се прилагат предвидените наказания.
Чл. 341б
Чл. 341б от Наказателния кодекс определя наказанията за незаконно завладяване на въздухоплавателни средства и кораби. Наказанието за незаконно завладяване е до 10 години лишаване от свобода. Ако деянието е извършено със сила или заплашване, наказанието е от 3 до 12 години. Също така, наказанията важат и за незаконно завладяване на други средства за обществен транспорт. Ако от деянието произтекат значителни повреди, телесни повреди или смърт, наказанията се увеличават до 15 години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 341в
Чл. 341в от Наказателния кодекс регламентира наказанията за деяния, застрашаващи безопасността на плаването на кораби и платформите на континенталния шелф. За поставяне на разрушителни устройства на кораб или платформа, наказанието е от 3 до 12 години лишаване от свобода. За застрашаване на безопасността чрез разрушаване на навигационни съоръжения или предоставяне на лъжлива информация, наказанието е от 3 до 15 години. Насилие над лица на борда на кораб или платформа, ако застрашава безопасността, се наказва с 5 до 10 години. При настъпили телесни повреди или смърт, наказанията се увеличават значително. При непредпазливост, наказанията варират в зависимост от настъпилите вреди или последствия.
Чл. 342
Чл. 342 от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушения на правилата за движение при управление на различни транспортни средства, които водят до телесна повреда или смърт на други лица. Наказанията варират от лишаване от свобода до две години или пробация за по-леките случаи, до лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор за умишлено причиняване на смърт. В допълнение, съдът може да лиши виновния от определени права в зависимост от тежестта на деянието.
Чл. 343
Чл. 343 от Наказателния кодекс регламентира наказанията за деяния, извършени по непредпазливост, които водят до значителни имуществени вреди, телесни повреди или смърт. Наказанията варират от лишаване от свобода до една година за значителни имуществени вреди, до петнадесет години за смърт, в зависимост от тежестта на последиците. Наказателното производство може да бъде прекратено по искане на пострадалия при определени условия. В случай на особено тежки случаи, съдът може да отнеме собственост, използвана при извършването на престъплението.
Чл. 343а
Чл. 343а от Наказателния кодекс определя наказанията за деец, който е оказал помощ на пострадалия след извършено престъпление. Наказанията варират в зависимост от тежестта на телесната повреда и броя на пострадалите. При тежка телесна повреда наказанието е до три години лишаване от свобода, а при средна телесна повреда - до две години или пробация. При причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице, наказанието е до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години. При настъпила смърт на повече от едно лице, наказанието е от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години. Ако пострадалият поиска, наказателното производство за престъпление по буква "а" може да бъде прекратено.
Чл. 343б
Чл. 343б от Наказателния кодекс предвижда наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, както и при управление след употреба на наркотични вещества. Наказанията варират от лишаване от свобода и глоби, в зависимост от степента на нарушението и предходни осъждания. При повторни нарушения или отказ от проверка, санкциите са по-строги, включително отнемане на превозното средство.
Чл. 343в
Чл. 343в от Наказателния кодекс предвижда наказания за управление на моторно превозно средство в определени случаи. По ал. 1, ако лице управлява МПС в срока на лишаване от право да го прави, след като е било наказано административно, се налага лишаване от свобода до три години и глоба между 200 и 1000 лева. По ал. 2, ако в срок от една година след административно наказание за управление без свидетелство лице отново извърши такова деяние, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба между 500 и 1200 лева. По ал. 3, наказанието от ал. 1 важи и за лица, управляващи МПС в срока на принудителна мярка за временно отнемане на свидетелството.
Чл. 343г
Чл. 343г от Наказателния кодекс предвижда, че в случаи на нарушения по чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1, съдът задължително постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7. Освен това, съдът има правото да наложи и лишаване от право по точка 6 от същия член.
Чл. 344
Чл. 344 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които премахват или преместват знаци и сигнали, предназначени за безопасността на движението. При деяния, свързани с железопътен и воден транспорт, наказанието е лишаване от свобода от една до седем години. При деяния, засягащи знаци на автомобилния транспорт, наказанието е до две години лишаване от свобода или глоба от 1000 до 5000 лева.
Чл. 345
Чл. 345 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които използват неправомерно регистрационни номера на моторни превозни средства. Лицата, които си служат с табела, издадена за друго превозно средство, или с табела, която не е издадена от съответните органи, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до една година или с глоба между 500 и 1000 лева. Също така, наказание се налага и на тези, които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Чл. 345а
Чл. 345а от Наказателния кодекс предвижда наказания за заличаване или подправяне на идентификационен номер на моторно превозно средство. За първо нарушение, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При повторно нарушение, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.
Чл. 346
Чл. 346 от Наказателния кодекс урежда наказанията за противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство. Основното наказание е лишаване от свобода от 1 до 8 години. При утежняващи обстоятелства, като повреда на превозното средство, извършване на деянието в пияно състояние, или отнемане с цел имотна облага, наказанието се увеличава до 1-10 години. В случай на употреба на сила или заплашване, наказанието е от 3 до 12 години, с конфискация на имущество.
Чл. 346а
Чл. 346а от Наказателния кодекс предвижда наказания за отнемане на моторно превозно средство, като ако то бъде върнато преди приключване на съдебното следствие, наказанието варира. В случаи по чл. 346, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаи по чл. 346, ал. 2, т. 4, при връщане преди получаване на имотната облага, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
Чл. 346б
Наказателният кодекс предвижда, че лице, което противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, подлежи на наказание лишаване от свобода до три години.
Чл. 347
Чл. 347 от Наказателния кодекс предвижда наказание за повреда на телеграфни, телефонни, телевизионни и електрификационни уредби. При умишлено извършено деяние, наказанието е до пет години лишаване от свобода. Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е до една година лишаване от свобода, пробация или глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 348
Чл. 348 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които: 1) построят, държат или ползват радиосредство без разрешение; 2) използват радиосредство без регистрация или за непозволени цели; 3) самоволно променят регистрираните данни на радиосредството; 4) пречат на радиосъобщителни или телевизионни станции. Наказанията включват лишаване от свобода до 5 години, глоба от 100 до 300 лева и отнемане на радиосредството в полза на държавата.
Чл. 348а
Чл. 348а от Наказателния кодекс предвижда наказания за използване на далекосъобщителни мрежи или услуги чрез измама или незаконен начин. Основното наказание е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева. При утежняващи обстоятелства, като участие на повече от едно лице, използване на нерегистрирано средство или повторно извършване на деянието, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода и глоба от хиляда до пет хиляди лева. В маловажни случаи наказанието е до една година лишаване от свобода или пробация.
Чл. 348б
Чл. 348б от Наказателния кодекс предвижда, че когато имуществените вреди и телесната повреда, причинени по чл. 343, са насочени към близки роднини (съпруг, възходящи, низходящи, брат или сестра), наказателното преследване се извършва по тъжба на пострадалия. В случай на неподадена или оттеглена тъжба, деецът може да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
Чл. 349
Чл. 349 от Наказателния кодекс предвижда наказания за умишлено замърсяване на водоизточници, предназначени за пиене. Лицето, което постави опасен предмет в кладенец или водопровод, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. При последвала тежка телесна повреда наказанието е от три до десет години, а при смърт - от десет до двадесет години или доживотен затвор. Също така, наказание предвижда и за разпространение на причинители на епидемично заболяване.
Чл. 349а
Чл. 349а от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушаване на правилата, свързани с вземането и предоставянето на човешки органи или тъкани за трансплантация. При обикновено нарушение, наказанието е лишаване от свобода от една до три години. В случай, че нарушението е извършено с користна цел, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от три до пет години.
Чл. 350
Чл. 350 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които изготвят или разпространяват храни и напитки, съдържащи опасни вещества. Наказанията варират в зависимост от тежестта на деянието и последствията: до 5 години лишаване от свобода за изготвяне на опасни храни; до 3 години за нарушения в производството и търговията; до 6 години при средна телесна повреда, до 8 години при тежка телесна повреда и от 3 до 15 години при смърт.
Чл. 350а
Чл. 350а от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които произвеждат или предлагат на пазара храни, храни за животни, ветеринарни лекарствени продукти или продукти за растителна защита в нарушение на закона, ако това застрашава живота или здравето на други. Наказанието е лишаване от свобода до три години. Освен това, ако лице пренася продукти за растителна защита без необходимите документи или търгува с неразрешени продукти, наказанието е лишаване от свобода до четири години и глоба от 2000 до 5000 лева, при условие че извършеното не е маловажно.
Чл. 351
Чл. 351 от Наказателния кодекс определя, че за деяния, извършени по непредпазливост по чл. 349 и 350, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация. В случай, че в резултат на тези деяния е последвала смърт на лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 352
Чл. 352 от Наказателния кодекс предвижда наказания за замърсяване на почвата, въздуха и водите, които могат да причинят опасност за хора, животни и растения. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 5000 до 30000 лева, до по-тежки наказания при причиняване на смърт или тежка телесна повреда (от пет до двадесет години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 50000 лева) или немаловажни вреди на околната среда (от две до осем години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 50000 лева). При извършване на деянието по непредпазливост, наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба от 2000 до 20000 лева.
Чл. 352а
Чл. 352а от Наказателния кодекс предвижда наказания за замърсяване на териториални или вътрешни морски води с петролни продукти или вредни течни вещества. Наказанията варират от лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 10 000 до 50 000 лева за умишлено замърсяване, до лишаване от свобода до три години и глоба от 2 000 до 15 000 лева при непредпазливост. Капитаните на кораби, които не съобщят за замърсяване, подлежат на глоба до 500 лева, а за неверни сведения в корабните документи глобата е от 100 до 300 лева.
Чл. 353
Чл. 353 от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не спазват задълженията си относно пречиствателни съоръжения. За пускане на предприятие без необходимите съоръжения се налага лишаване от свобода до три години и глоба от 100 до 300 лева. Същото наказание важи и за лица, които не изпълняват задълженията си за изграждане или поддържане на тези съоръжения. При извършване на деянието по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба. В маловажни случаи глобата е от 100 до 300 лева, налагана по административен ред.
Чл. 353а
Чл. 353а от Наказателния кодекс предвижда наказание за длъжностно лице, което в рамките на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация относно състоянието на околната среда (въздух, вода, почва, морски пространства). Ако от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, лицето се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 353б
Чл. 353б от Наказателния кодекс определя наказанията за управление на отпадъци не по установения ред, което създава опасност за живота или здравето на други или за околната среда. Основните наказания включват лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева. При причиняване на смърт или тежка телесна повреда, наказанието е от пет до двадесет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. При немаловажна вреда на околната среда, наказанието е от две до осем години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Ако деянията са извършени по непредпазливост, наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба от две до петнадесет хиляди лева.
Чл. 353в
Чл. 353в от Наказателния кодекс предвижда наказания за управление на опасни отпадъци в различни случаи. При управление не по установения ред, наказанието е лишаване от свобода до 5 години и глоба от 2000 до 20000 лева. Ако деянието създава опасност за живота или здравето на други, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 10000 до 30000 лева. При причиняване на смърт или тежка телесна повреда, наказанието е от 10 до 20 години лишаване от свобода и глоба от 15000 до 50000 лева. За длъжностни лица, които нарушават задълженията си по управление на опасни отпадъци, наказанието е до 3 години лишаване от свобода. При извършване на деянията по непредпазливост, наказанието е до 3 години лишаване от свобода и глоба от 3000 до 20000 лева.
Чл. 353г.
Чл. 353г. от Наказателния кодекс предвижда наказания за пренасяне на отпадъци през границата на страната в нарушение на установения ред. Параграф 1 наказва с лишаване от свобода до четири години и глоба от две до пет хиляди лева, ако деянието не е маловажно. Параграф 2 предвижда по-тежки наказания (лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева) за пренасяне на опасни отпадъци и вещества в нарушение на международни договори. Параграф 3 определя, че ако деянията са извършени по непредпазливост, наказанието е до две години лишаване от свобода или пробация.
Чл. 353д
Чл. 353д от Наказателния кодекс предвижда наказания за съхраняване и експлоатиране на опасни вещества или смеси в нарушение на установения ред. За съхранение, което създава опасност за живота или здравето на другиго, се налага лишаване от свобода до 4 години и глоба от 2000 до 5000 лева. За пускане в експлоатация на предприятия с опасни вещества, създаващи опасност, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5000 до 20000 лева. При причинена смърт или тежка телесна повреда, наказанието е от 8 до 15 години затвор и глоба от 10000 до 30000 лева. При извършване на деянията по непредпазливост, наказанието е до 2 години затвор или пробация.
Чл. 353е
Чл. 353е от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които произвеждат, употребяват, разпространяват, внасят или изнасят вещества, които увреждат озоновия слой, в нарушение на установения ред. За тези деяния се налага лишаване от свобода до четири години и глоба от 1000 до 5000 лева. В случай, че деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 353ж
Чл. 353ж от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които незаконно изградят водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води. Наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба в размер от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.
Чл. 353з
Чл. 353з от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които в нарушение на закона използват минерална вода за стопанска дейност. Наказанието включва лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.
Чл. 354
Чл. 354 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които без разрешение произвеждат, придобиват, държат, отчуждават или предават силно действуващи или отровни вещества, които не са наркотични. Наказанията варират от лишаване от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лева. При системно извършване на такова престъпление, наказанието е до три години лишаване от свобода. Вещите, свързани с престъплението, се отнемат в полза на държавата. Освен това, нарушаването на установените правила за работа с тези вещества също се наказва с до две години лишаване от свобода, пробация или глоба.
Чл. 354а
Чл. 354а от Наказателния кодекс регламентира наказанията за производство, преработка, придобиване, държане и разпространение на наркотични вещества и техни аналози. Наказанията варират в зависимост от вида на наркотика (високорискови или рискови) и размера на веществата. Най-тежките наказания (лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба до сто хиляди лева) се налагат при случаи на прекурсори, особено големи размери, или когато деянието е извършено от определени лица, включително членове на организирани престъпни групи. В маловажни случаи, наказанието е глоба до хиляда лева. Всички предмети и средства на престъплението се отнемат в полза на държавата.
Чл. 354б
Чл. 354б от Наказателния кодекс определя наказанията за склоняване или подпомагане на употреба на наркотични вещества. Основното наказание е лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева. За утежняващи обстоятелства, като извършване на деянието по отношение на малолетни или в публично място, наказанието се увеличава на 3 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 до 50 000 лева. Даването на наркотично вещество с последваща смърт води до наказание от 15 до 20 години и глоба от 100 000 до 300 000 лева. Системното предоставяне на помещение за употреба на наркотици се наказва с лишаване от свобода от 1 до 10 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева. Лекарите, които неправилно предписват наркотични вещества, могат да получат наказание до 5 години и глоба до 3 000 лева.
Чл. 354в
Чл. 354в от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които засяват или отглеждат опиев мак, кокаинов храст или коноп в нарушение на закона. Наказанията варират от лишаване от свобода от две до пет години и глоба от 5000 до 10000 лева. Лица, които организират или финансират престъпна група за отглеждане на тези растения, подлежат на лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от 50000 до 200000 лева. Участниците в такава група могат да бъдат наказани с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5000 до 10000 лева. Има и разпоредба, която освобождава от наказание участник, който доброволно съобщи на властите за дейността на групата. В маловажни случаи наказанието е до една година лишаване от свобода и глоба до 1000 лева.
Чл. 355
Чл. 355 от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушаване на наредби, свързани с разпространението на заразни болести. При обикновено нарушение наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 10000 лева. Ако нарушението е извършено по време на епидемия или пандемия, наказанието се увеличава до пет години лишаване от свобода и глоба от 10000 до 50000 лева. Допълнително, нарушаването на наредби за предотвратяване на хранителни отравяния води до пробация или глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 356
Чл. 356 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които нарушават строителни, санитарни или противопожарни правила, излагайки на опасност живота на другиго. За умишлено нарушение се предвижда лишаване от свобода до две години. Ако нарушението е извършено по непредпазливост, наказанието може да бъде до една година лишаване от свобода или пробация.
Чл. 356а
Член 356а от Наказателния кодекс предвижда наказание за приготовление към определени престъпления, включително чл. 330, 333, 334 и други. Ако извършеното действие не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не може да надвишава наказанието за конкретното престъпление, към което се е подготвяло.
Чл. 356б
Чл. 356б от Наказателния кодекс предвижда наказание за чужди граждани, които се подготвят да извършат престъпления на територията на Република България. Наказанието е лишаване от свобода до пет години за подготовка на деяния, посочени в чл. 242, ал. 2 и 3 или чл. 356а. Ако е създадена организация или група за същата цел, наказанието е от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - от три до осем години.
Чл. 356в
Член 356в от Наказателния кодекс, въведен през 1985 г. и отменен през 2000 г., се отнася до престъпления, свързани с използването на атомната енергия за мирни цели. Този член е част от раздел, който разглежда специфични нарушения в контекста на атомната енергия.
Чл. 356г.
Чл. 356г. от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които наредят или допуснат дейности, свързани с атомната енергия, без необходимото разрешение. Наказанията включват лишаване от свобода до две години, пробация или глоба от 100 до 300 лева. При повторно извършване на деянието или при създаване на опасност за живота или здравето на другиго, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до три години.
Чл. 356д
Чл. 356д от Наказателния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които назначават или допускат работа с ядрен материал, ядрени съоръжения или източници на йонизиращи лъчения на лица без необходимата правоспособност. Наказанията включват лишаване от свобода до една година, пробация или глоба в размер от сто до триста лева.
Чл. 356е
Чл. 356е от Наказателния кодекс предвижда наказания за унищожаване или повреждане на ядрено съоръжение, ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения, което създава опасност за живота, здравето на хората, околната среда или причинява значителни имуществени вреди. Наказанието за основното престъпление е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Ако настъпи вреда за околната среда или значителна имуществена вреда, наказанието е от пет до десет години. При средна или тежка телесна повреда на хора, наказанието е от осем до петнадесет години. В случай на смърт на едно или повече лица, наказанието е от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 356ж
Чл. 356ж от Наказателния кодекс предвижда наказания за деяния, извършени по непредпазливост, които причиняват значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда, или смърт. Наказанията са следните: за значителни имуществени вреди - лишаване от свобода до 5 години; за средна или тежка телесна повреда - лишаване от свобода до 8 години; за смърт на едно или повече лица - лишаване от свобода от 3 до 15 години.
Чл. 356з
Чл. 356з от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушения на правилата за ядрената или радиационната безопасност. В първата алинея се наказва с лишаване от свобода до три години за нарушаване на правилата, което може да доведе до телесна повреда или смърт на другиго. Втората алинея предвижда по-сериозни наказания в зависимост от последиците: за значителни имуществени вреди - от пет до петнадесет години; за средна или тежка телесна повреда - от пет до двадесет години; и за причиняване на смърт - от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 356и
Чл. 356и от Наказателния кодекс предвижда наказания за деяния, извършени по непредпазливост, които причиняват различни вреди. При причиняване на значителни имуществени вреди наказанието е лишаване от свобода до пет години. При причиняване на средна или тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода до осем години. При причиняване на смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Чл. 356й
Съдът може да лиши виновния от права, посочени в чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, в определени случаи, описани в чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в".
Чл. 356к
Чл. 356к от Наказателния кодекс предвижда наказания за неправомерно управление на ядрен материал и източници на йонизиращи лъчения. Основното наказание е лишаване от свобода от една до шест години. При наличие на опасност за околната среда или значителни имуществени вреди, наказанието се увеличава на две до осем години. В случай на причиняване на вреда на околната среда или значителни имуществени вреди, наказанието е от пет до десет години. При опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е от две до осем години, а при средна или тежка телесна повреда - от пет до десет години. В случай на смърт на едно или повече лица, наказанието е от осем до петнадесет години, плюс глоба. Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е до три години лишаване от свобода.
Чл. 356л.
Чл. 356л. от Наказателния кодекс предвижда наказания за действия, насочени срещу ядрени съоръжения. При извършване на противозаконно действие, което може да доведе до смърт, телесна повреда, имуществени вреди или вреда за околната среда, наказанието е до 5 години лишаване от свобода. При причиняване на значителни имуществени вреди или вреда за околната среда, наказанието е от 5 до 15 години. При средна или тежка телесна повреда, наказанието е от 5 до 20 години. При смърт на лица, наказанието е от 10 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При непредпазливост, наказанията варират от до 5 години до 3-15 години в зависимост от последиците.
Чл. 356м
Чл. 356м от Наказателния кодекс предвижда наказания за искане на ядрен материал или източник на йонизиращо лъчение чрез сила или заплашване. Наказанието е лишаване от свобода от 2 до 10 години и конфискация на имущество. При заплаха за използване на ядрени материали с цел причиняване на смърт или значителни вреди, наказанието се увеличава на 3 до 12 години. Важно е да се отбележи, че конфискацията на имущество остава до една втора от имуществото на виновния.
Чл. 357
Чл. 357 от Наказателния кодекс предвижда наказания за разгласяване на информация, представляваща държавна тайна. Лицето, което е получило такава информация по служба и я разгласи, може да бъде наказано с лишаване от свобода от 2 до 8 години, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. При особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е от 5 до 15 години. Също така, разгласяването на чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, също подлежи на същите наказания.
Чл. 357а
Член 357а, въведен с ДВ, бр. 10 от 1993 г., е отменен с ДВ, бр. 26 от 2004 г. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила, вече не е актуална и не се прилага в правната система.
Чл. 357б
Член 357б от Наказателния кодекс, който е въведен с ДВ, бр. 41 от 2001 г., е отменен с ДВ, бр. 26 от 2004 г. Тази промяна означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 358
Член 358 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които загубят документи или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна или класифицирана информация от чуждестранен източник. За загуба без особени последици наказанието е до две години лишаване от свобода или пробация. В случай на особено тежки последици, наказанието може да достигне до пет години лишаване от свобода.
Чл. 359
Чл. 359 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които по непредпазливост разкриват информация, представляваща държавна тайна или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор. Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация. При неспазване на установените изисквания за защита на класифицирана информация, наказанието е до три години лишаване от свобода.
Чл. 360
Чл. 360 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които разгласят сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или административно разпореждане. Наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 361
Член 361 от Наказателния кодекс е отменен с изменения, последно през 2012 г. Първоначално е бил изменян многократно, с последни изменения, влизащи в сила от 10.06.2012 г. Текущата версия на члена не съществува. Предишните изменения са в сила от 01.01.2005 г. и 13.10.2006 г.
Чл. 362
Член 362 от Наказателния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 38 от 2007 г., като изменението влиза в сила от 01.12.2007 г. Допълнителна информация относно влизането в сила на измененията е посочена в Държавен вестник, брой 89 от 2007 г.
Чл. 363
Член 363 от Наказателния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 38 от 2007 година, и е в сила от 01.12.2007 година. Допълнително, изменението относно влизането в сила е обнародвано в Държавен вестник, брой 89 от 2007 година.
Чл. 364
Чл. 364 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които при мобилизация се отклонят от военна служба. За първо нарушение, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. В случай, че деянието е извършено във военно време, наказанието е значително по-тежко - лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 365
Член 365 от Наказателния кодекс е премахнат с изменения от ДВ, бр. 38 от 2007 г. и не е в сила от 01.12.2007 г. Преди това е бил изменян с ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 366
Чл. 366 от Наказателния кодекс предвижда наказания за български граждани, които нарушават задълженията си по военния отчет. При нормални условия, нарушителят може да бъде осъден на лишаване от свобода до две години и глоба от сто до триста лева, освен ако нарушението не е по-тежко престъпление. Във военно време, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от три до десет години, с глоба от сто до триста лева.
Чл. 367
Чл. 367 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не изпълняват разпорежданията, свързани с мобилизация. За неприлагане или пречене на мобилизацията, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години, а в особено тежки случаи - от 5 до 15 години. Ако деянието е извършено по непредпазливост, санкцията е пробация или глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 368
Член 368 от Наказателния кодекс предвижда наказание за военнослужещи, резервисти и запасни, които съзнателно нарушават задълженията си при медицинско освидетелстване или преглед на техниката, свързана с военния отчет. Наказанието е лишаване от свобода до осем години, а в период на военно време - от пет до петнадесет години.
Чл. 368а
Член 368а от Наказателния кодекс е нов, приет с ДВ, бр. 132 от 1998 г. и е отменен с ДВ, бр. 38 от 2007 г., като влезе в сила на 01.12.2007 г. Последваща промяна относно влизането в сила е обнародвана в ДВ, бр. 89 от 2007 г.
Чл. 368б
Член 368б от Наказателния кодекс е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 132 от 1998 г., но е отменена с ДВ, бр. 38 от 2007 г. и е влязла в сила от 01.12.2007 г. Следователно, от посочената дата, разпоредбата не е в сила и е изменена с ДВ, бр. 89 от 2007 г.
Чл. 368в
Член 368в от Наказателния кодекс е нов, но е отменен през 2007 година. Той е бил в сила от 1 декември 2007 година, а измененията относно влизането в сила са публикувани в Държавен вестник, брой 89 от 2007 година.
Чл. 368г.
Член 368г. от Наказателния кодекс е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 132 от 1998 г. и впоследствие отменена с ДВ, бр. 38 от 2007 г. Отмяната е влязла в сила на 01.12.2007 г. Освен това, е имало изменения относно влизането в сила, публикувани в ДВ, бр. 89 от 2007 г.
Чл. 368д
Член 368д от Наказателния кодекс е новоприет с ДВ, бр. 132 от 1998 г., но е отменен с ДВ, бр. 38 от 2007 г., като изменението е в сила от 01.12.2007 г. Допълнително, членът е изменен относно влизането в сила с ДВ, бр. 89 от 2007 г.
Чл. 368е
Член 368е е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 132 от 1998 г., но е отменила с ДВ, бр. 38 от 2007 г., като изменението е влязло в сила от 01.12.2007 г. По-късно е направено изменение относно влизането в сила, публикувано в ДВ, бр. 89 от 2007 г.
Чл. 368ж
Чл. 368ж от Наказателния кодекс е бил новоразработен с ДВ, бр. 132 от 1998 г., но е отменен с ДВ, бр. 38 от 2007 г., като изменението влизат в сила на 01.12.2007 г. Текстът е част от Раздел III, който се отнася до други престъпления.
Чл. 369
Чл. 369 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които не изпълняват задълженията си за противовъздушна, противоатомна и противохимическа защита по време на война. За първо нарушение наказанието е лишаване от свобода до две години. Ако от деянието настъпят тежки последици, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода.
Чл. 370
Чл. 370 от Наказателния кодекс предвижда наказание за трудовомобилизирани лица, които не изпълняват задълженията си във връзка с възложената работа по време на война. Наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 371 НАК
Чл. 371 от Наказателния кодекс определя лицата, които носят отговорност за престъпления по конкретната глава. Отговорността е за военнослужещите, генерали, офицери, сержанти, държавни служители в МВР, резервисти и лица, неупоменати в член 371, които участват в престъпления против подчинеността и военната чест. Специално внимание се обръща на действия, извършени във военно време или в бойна обстановка.
Чл. 372
Член 372 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които не изпълняват или отказват да изпълнят заповед на началника си. Наказанието е лишаване от свобода до две години за индивидуални случаи. Ако престъплението е извършено от група лица или по демонстративен начин, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от една до пет години. В особено тежки случаи, наказанието може да достигне от три до десет години лишаване от свобода.
Чл. 373
Съгласно чл. 373 от Наказателния кодекс, за неизпълнение или отказ да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, което изпълнява задължения по военната служба, се налага наказание, определено в предходния член. Това подчертава важността на спазването на заповеди и искания от страна на военното командване.
Чл. 374
Член 374 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което явно изразява недоволство срещу разпореждане или заповед на началника си. Наказанието е лишаване от свобода за срок до една година.
Чл. 375
Чл. 375 от Наказателния кодекс предвижда, че заплахата към началник или военно длъжностно лице с телесна повреда или убийство се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл. 376
Чл. 376 от Наказателния кодекс предвижда наказания за съпротива на началник или военно длъжностно лице. Наказанието за такова деяние е лишаване от свобода до пет години. Същото наказание важи и за принуждаване на военно лице към нарушение на задълженията му. Ако деянието е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е от две до осем години, а в особено тежки случаи - от три до петнадесет години.
Чл. 377
Чл. 377 от Наказателния кодекс предвижда наказание за насилствени действия срещу началник или военно длъжностно лице, извършени по повод на служебни задължения. Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. В случай на тежки последици, наказанието се увеличава на лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Чл. 378
Чл. 378 от Наказателния кодекс предвижда наказания за обида и клевета на определени лица. Според алинея 1, наказанието е лишаване от свобода до една година и обществено порицание. В алинея 2, когато деянието е извършено от подчинен срещу началник или обратно, както и от военно длъжностно лице, наказанието е до три години лишаване от свобода и обществено порицание. Алинея 3 уточнява, че наказание по алинея 2 се налага и на лице, което в отсъствие на началника си накърнява неговата чест или достойнство.
Чл. 379
Чл. 379 от Наказателния кодекс определя наказанията за причиняване на лека телесна повреда. Според (1) наказанието за причиняване на лека телесна повреда на определени лица е лишаване от свобода до една година, освен ако не става въпрос за по-тежко престъпление. Според (2), ако леката телесна повреда е причинена от началник на подчинен или от военно длъжностно лице по време на изпълнение на задълженията им, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 379а
Чл. 379а от Наказателния кодекс предвижда наказание за насилствени или непристойни действия, които грубо нарушават войсковия ред и демонстрират неуважение към честта и достойнството на военнослужещи. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Чл. 380
Чл. 380 от Наказателния кодекс предвижда наказание за военнослужещи, които без разрешение напуснат служебното си място или не се явят на служба за срок от едно до три денонощия. Наказанието е лишаване от свобода до две години. Също така, за отклонение за по-малко от едно денонощие, наказание се налага, ако деянието е системно, групово или ако лицето вече е осъждано за подобно нарушение.
Чл. 381
Чл. 381 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които се отклоняват от военна служба за период над три денонощия. Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако деянието е извършвано системно, повторно или групово.
Чл. 382
Лицето, което се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военната служба, подлежи на наказание лишаване от свобода, което варира от една до осем години.
Чл. 383
Чл. 383 от Наказателния кодекс предвижда наказания за отклонение от задължения по военната служба. Лицата, които симулират болест или подправят документи, се наказват с лишаване от свобода от 1 до 5 години, освен ако деянието не е по-тежко престъпление. Отклонението, причиняващо разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 8 години. В особено тежки случаи наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода.
Чл. 384
Член 384 от Наказателния кодекс е заложен с ДВ, бр. 28 от 1982 г. и влиза в сила от 01.07.1982 г. Текстът се отнася до определени наказателни разпоредби, които регулират конкретни действия или престъпления, но без допълнителен контекст не може да бъде обобщен в детайли.
Чл. 385
Лицето, което отказва да изпълнява задълженията си по военната служба или систематично се отклонява от тях, подлежи на наказание лишаване от свобода до пет години.
Чл. 386
Чл. 386 от Наказателния кодекс предвижда наказания за отклонение от военна служба с намерение да се напусне страната без разрешение. Параграф 1 определя наказание от една до осем години лишаване от свобода за отклонение с такова намерение. Параграф 2 предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода за отклонение, при което лицето напуска страната или не се завръща в определения срок. Параграф 3 предвижда наказание до пет години лишаване от свобода за приготовление за извършване на тези деяния.
Чл. 387
Чл. 387 от Наказателния кодекс предвижда наказания за злоупотреба с власт или служебно положение. Наказанието за обикновена злоупотреба е лишаване от свобода до три години. При тежки последици или системно извършване на деянието, наказанието е от една до осем години. Ако деянието е извършено с цел набавяне на имотна облага или причиняване на вреда, наказанията варират от една до десет години в зависимост от тежестта на случая. При причиняване на вредни последици по непредпазливост, наказанията са до две години или до пет години в зависимост от случая.
Чл. 388
Чл. 388 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които по непредпазливост нарушават служебните си задължения. Ако последиците от нарушението не са тежки, наказанието е лишаване от свобода до две години. В случай на настъпили тежки последици, наказанието може да бъде до пет години лишаване от свобода.
Чл. 389
Чл. 389 от Наказателния кодекс предвижда наказания за нарушения на уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба. За умишлено или непредпазливо нарушение се налага лишаване от свобода до една година. При извършване на престъпление в обект от особено важно държавно или военно значение, наказанието е до три години. Ако нарушението доведе до вредни последици, наказанието е от една до осем години. В особено тежки случаи наказанието е от три до десет години.
Чл. 390
Чл. 390 от Наказателния кодекс предвижда наказание за нарядни лица, които нарушават установените правила по наблюдението или оповестяването, свързани с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство.
Чл. 391
Чл. 391 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица от денонощния наряд, които умишлено или по непредпазливост нарушават уставните правила на вътрешната служба. В немаловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца. Ако нарушението е довело до вредни последици, наказанието е до две години. В особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 392
Член 392 от Наказателния кодекс предвижда наказания за членове на граничния наряд, които нарушават правилата за охрана на държавната граница. Лицата, които умишлено или по непредпазливост нарушат тези правила, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до три години. При самоволно изоставяне или незаемане на охраняван обект, наказанието е от една до осем години. В особено тежки случаи, наказанието може да достигне от три до петнадесет години.
Чл. 393
Чл. 393 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които разгласяват информация с военен характер, представляваща държавна тайна, или класифицирана информация от чуждестранен договор, в който България участва. Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 394
Член 394 от Наказателния кодекс е заложен в Държавен вестник, брой 28 от 1982 година и влиза в сила от 1 юли 1982 година. Текстът на член 394 не е предоставен, но е част от основната структура на закона, касаеща наказателната отговорност.
Чл. 395
Чл. 395 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които изоставят или губят вещи, предоставени им за лична употреба по служба. В немаловажни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година.
Чл. 396
Чл. 396 от Наказателния кодекс предвижда наказания за военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, както и при участие в международни мисии. Наказанията варират от лишаване от свобода до пет години за по-леките престъпления до лишаване от свобода от три до петнадесет години за по-тежки престъпления.
Чл. 397
Чл. 397 от Наказателния кодекс предвижда наказания за определени престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, както и при участие в международни мисии или операции. За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3 наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. За престъпленията по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1 наказанието е двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 397а
Чл. 397а от Наказателния кодекс предвижда наказания за военнослужещи, които самоволно напуснат мястото на службата си или не се явят на служба. В случай на самоволно напускане или неявяване на служба за не повече от едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Ако неявяването на служба е по непредпазливост и продължава повече от едно денонощие, също се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода.
Чл. 398
Чл. 398 от Наказателния кодекс предвижда наказания за началници, които не предприемат необходимите действия за защита на поверените им средства за водене на война. Ако началникът не унищожи или не приведе в негодност тези средства при непосредствена опасност, или не предизвика издаването на заповед за военни действия, той може да бъде наказан с лишаване от свобода от три до петнадесет години. Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл. 399
Командир на погиващ военен кораб, който не е изпълнил докрай служебния си дълг и изостави кораба, както и член на екипажа, който изостави кораба без заповед от командира, подлежат на наказание. Наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 400
Чл. 400 от Наказателния кодекс предвижда, че лицата, които самоволно напуснат полесражението по време на бой, се предадат в плен от страх или малодушие, или откажат да действат с оръжие, подлежат на наказание. Наказанието е лишаване от свобода за срок от двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 401
Чл. 401 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което доброволно участва в работа с непосредствено военно значение, докато е в плен. Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, при условие че извършеното деяние не съставлява по-тежко престъпление.
Чл. 402
Чл. 402 от Наказателния кодекс предвижда наказание за старши, който се отнася жестоко с друг военнопленник, докато е в плен. Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Чл. 403
Чл. 403 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което, намирайки се в плен, извърши действия, вредящи на друг военнопленник, с цел да си набави облага или да получи снизходително отношение от противника. Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
Чл. 404
Чл. 404 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които ограбват, открадват, присвояват, повреждат, унищожават или противозаконно отнемат имущество на население в район на военни действия. Наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - от десет до петнадесет години.
Чл. 405
Чл. 405 от Наказателния кодекс предвижда наказание за мародерство, което се извършва на полесражението. Лицето, което отнема вещи от ранен, пленник или убит с намерение да ги присвои, ще бъде наказано с лишаване от свобода от три до петнадесет години, освен ако деянието не представлява по-тежко престъпление. В особено тежки случаи наказанието е от десет до петнадесет години лишаване от свобода.
Чл. 406
Чл. 406 от Наказателния кодекс предвижда, че за престъпления с наказание лишаване от свобода над десет години или доживотен затвор без замяна, съдът налага и лишаване от определени права, посочени в чл. 37, ал. 1, точки 6, 7, 9 и 10. За престъпления по чл. 386 и 393, съдът може да наложи лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10.
Чл. 407
Чл. 407 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които извършват пропаганда за война по какъвто и да е начин. Наказанието е лишаване от свобода за срок до осем години.
Чл. 408
Лицата, които пряко или косвено предизвикват въоръжено нападение между държави чрез печат, слово, радио или по друг начин, подлежат на наказание за подстрекателство към война. Наказанието включва лишаване от свобода от три до десет години.
Чл. 409
Член 409 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които планират, подготвят или водят агресивна война. Наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 410
Чл. 410 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които нарушават правилата на международното право по време на война. Наказанията включват лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна за следните действия: а) убийство, изтезания или нечовешко третиране на ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал, както и причиняване на тежки страдания или увреждания на здравето; б) значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации.
Чл. 411
Чл. 411 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които в нарушение на международното право за водене на война извършват или заповядват убийство, изтезания или нечовешко третиране на военнопленници, принуждават пленници да служат на неприятелската държава, или лишават пленници от правото на справедлив съдебен процес. Наказанията варират от лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 412
Чл. 412 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които в нарушение на международното право за водене на война извършват различни престъпления срещу гражданското население. Тези престъпления включват убийства, изтезания, нечовешко третиране, вземане на заложници, незаконни депортирания, принуждаване на граждани да служат във въоръжените сили на неприятелска държава, лишаване от правото на редовен съд и разрушаване или присвояване на имоти. Наказанието за тези действия е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 413
Чл. 413 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които без право носят знака на Червения кръст или Червения полумесец, или злоупотребяват с флаг или знак на тези организации, както и с цветовете, определени за транспортните средства за санитарна евакуация. Наказанието е лишаване от свобода до две години.
Чл. 414
Чл. 414 от Наказателния кодекс предвижда наказание за унищожаване, повреждане или правене на негодни културни и исторически паметници, предмети на изкуството и сгради с хуманитарно предназначение. Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Същото наказание се налага и за кражба, противозаконно присвояване или укриване на тези предмети, както и за налагане на контрибуция или конфискация върху тях.
Чл. 415
Чл. 415 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които в нарушение на международното право използват или заповядват използването на ядрено, химическо, бактериологично, биологично или токсично оръжие. Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. В случай на настъпили особено тежки последици, наказанието е от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Чл. 415а
Чл. 415а от Наказателния кодекс предвижда наказание за лица, които предприемат военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологично, биологично или токсично оръжие в контекста на водене на война. Наказанието е лишаване от свобода в срок от една до шест години.
Чл. 416
Член 416 от Наказателния кодекс определя наказанията за извършване на геноцид. Лицето, което унищожава изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група, може да бъде наказано с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Наказанията включват и по-леко наказание от две до осем години за приготовление към геноцид, както и от една до осем години за явно подбуждане към геноцид.
Чл. 417
Чл. 417 от Наказателния кодекс предвижда наказание за апартейд, което включва действия, целящи установяване или поддържане на господство на една расова група над друга. Наказанието варира от десет до двадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор без замяна, ако са причинени смърт или тежка телесна повреда на лица от потисната расова група, или ако се налагат условия на живот, които водят до физическо унищожаване на расова група.
Чл. 418
Чл. 418 от Наказателния кодекс предвижда наказания за лица, които извършват действия с цел незаконно лишаване от свобода на членове на расова група, принуждават ги да работят, възпрепятстват участието им в обществения живот, създават условия за разделение по расов признак или отнемат основни права и свободи на лица, които се противопоставят на апартейда. Наказанието за тези деяния е лишаване от свобода от 5 до 15 години.
Чл. 419
Чл. 419 от Наказателния кодекс предвижда наказание за лице, което съзнателно позволява на своя подчинен да извърши престъпление, описано в съответната глава на закона. Това означава, че не само извършителят на престъплението носи отговорност, но и лицето, което е допуснало извършването му от подчинен.
Чл. 419а
Чл. 419а от Наказателния кодекс предвижда наказания за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления, особено когато деянието може да доведе до насилие или омраза срещу определени групи по раса, религия и етническа принадлежност. Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. В допълнение, ако деянието е свързано с националсоциалистическия режим, също се налага наказание. Подбуждането на други към такива престъпления се наказва с лишаване от свобода до една година.
Чл. 420
Наказателният кодекс влиза в сила на 1 май 1968 г. и отменя следните законодателни актове: Наказателния кодекс от 1951 г., Закона за защита на мира от 1951 г., и Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот.
Чл. 421
Лицата, които са осъдени на лишаване от право да бъдат избиратели или избираеми, или от правото да получават определена пенсия, ще бъдат освободени от тези наказания от момента, в който Наказателният кодекс влезе в сила. Това се отнася за осъдените по чл. 28, точки 1 и 4 от Наказателния закон от 1951 г.
Чл. 422
Съгласно Чл. 422 от Наказателния кодекс, смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за които не се предвижда такова наказание, се заменя с лишаване от свобода за срок от двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Чл. 423
Чл. 423 от Наказателния кодекс предвижда, че мерките, наложени преди влизането на кодекса в сила, по Указа за борба с лицата, отклоняващи се от общественополезен труд, ще се изпълняват по предвидения ред, като максималният срок на тези мерки, определен в чл. 1, ал. 1, буква "б", се намалява на три години.
Чл. 424
Чл. 424 от Наказателния кодекс определя реда за издаване на наказателни постановления за определени деяния, посочени в закона. Наказателните постановления могат да бъдат издавани от различни министри в зависимост от съответната алинея и нарушение. Административните наказания, включително глоба, се налагат от кмета или от министъра на вътрешните работи при констатирани нарушения. За военнослужещите наказанията се налагат от командирите им, а жалбите се разглеждат от военен съд. В маловажни случаи, контролни органи могат да налагат глоби на място.
Чл. 425
Член 425 от Наказателния кодекс е бил нов, въведен с ДВ, бр. 10 от 1993 г., но е отменен с ДВ, бр. 51 от 1999 г. Това означава, че текстът е нямал сила след 1999 г.
Чл. 426 НК
Наказателният кодекс и свързаните закони бяха изменени с редица нововъведения, които включват възможност за възстановяване на правото за управление на моторно превозно средство след три години, промени в наказанията по различни членове на Закона за горите, Закона за защита на растенията и Закона за митниците. Основната цел на измененията е да се адаптира правната рамка към новите реалности и изисквания на Европейския съюз, включително въвеждане на нови директиви и замяна на стари разпоредби. Промените включват също така и заличаване на наказания с лишаване от свобода за определени деяния и замяна с глоба. Някои членове от Закона за лова и Закона за рибарството също бяха изменени, за да се намалят наказанията и да се направят по-адекватни на текущите условия. Законовите разпоредби влизат в сила от различни дати, в зависимост от конкретните изменения.
§2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наказателен кодекс
Параграф §2 внася изменения в Закона за горите, като основните промени включват: 1. В чл. 42, ал. 1 се добавя условие за вреда под сто лева и отменя алинея 2. 2. В чл. 43 се заличават указания за алинея 1 и санкции. 3. В чл. 45, ал. 1 също се добавя условие за вреда под сто лева и отменя алинея 2. 4. В чл. 52, ал. 2 се заменят наказанията с глоба до петстотин лева.
§3
В Закона за защита на растенията от болести и неприятели, в член 10, алинея 1, се добавя уточнението, че карантината на растенията важи, ако извършеното не е престъпление. Също така, се премахва частта, която предвижда лишаване от свобода до пет години в маловажни случаи.
§4
Параграф §4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наказателния кодекс изменя и допълва разпоредби в Закона за митниците. В чл. 51, ал. 1 се добавя уточнение, че действията по установен ред не трябва да представляват престъпление. Алинея 2 на чл. 51 е променена, за да уточни, че стоките и превозните средства, свързани с контрабанда, се отнемат в полза на държавата. В членове 52, 53, 54 и 59 терминът "конфискуват" е заменен с "отнемат в полза на държавата", а в чл. 61 терминът "на конфискация" е заменен с "на отнемане в полза на държавата". Членове 55 и 57 са отменени.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс изменя Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. В него се предвижда замяна на текста в чл. 37 и 38, ал. 2, където термина "по чл. 240" се заменя с "по чл. 250". Член 39 е изменен, като за деянията по чл. 250, ал. 3 от Наказателния кодекс се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс. Наказателните постановления ще се издават от министъра на финансите или от определени от него длъжностни лица. Ако стойността на предмета на деянието е до двадесет лева, глобата е в двоен размер и може да бъде обжалвана пред Министерството на финансите.
Параграф §9
Параграф §9 от Преходните и заключителните разпоредби към Наказателния кодекс изменя Чл. 21 от Закона за лова. Според новите разпоредби, убийството или уловът на едър дивеч без разрешение се наказва по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс. Убийството или уловът на определени видове дребен дивеч без ловен билет, или в забранено време, място или със забранени средства, се наказва по чл. 237, ал. 2. За убийство или улов на дива гъска, дива патица и др. без ловен билет, глобата е до 50 лева. Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а при липса или отчуждаване се заплаща равностойността му.
§11
В параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби към Наказателния кодекс се предвижда изменение в Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, като от чл. 14 се заличават думите "лишаване от свобода". Изпълнението на настоящия кодекс е възложено на министъра на правосъдието. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Наказателния кодекс, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 1982 г., и влизат в сила от 01.07.1982 г.
§151
Параграф §151 установява, че за престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от момента на влизане на закона в сила. Висящите производства пред съда ще бъдат завършени по досегашния ред.
§43
В параграф §43 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наказателния кодекс се предвиждат изменения на определени термини в текста на закона. Думите 'Народна република България' се заменят с 'Република България', 'Народната република' с 'републиката', 'Народната милиция' с 'полицията', 'социалистическото стопанство' и 'народното стопанство' с 'стопанството', 'правилата на социалистическото общежитие' с 'добрите нрави', а 'Държавният съвет' с 'президентът'.
§75
Параграф §75 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наказателния кодекс указва, че разпоредбите на чл. 255 и 257 ще влязат в сила три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". В този период, ако необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви, бъдат внесени в бюджета, не се образува предварително производство.
§26
Параграф §26 предвижда, че висящите производства за престъпления по чл. 146 - 148а, които са в ход към момента на влизане на закона в сила, ще се довършват по досегашния ред. За целта, пострадалият трябва да подаде искане в тримесечен срок след влизането на закона в сила.
§ 87
Съгласно параграф §87 от Преходните и заключителните разпоредби към Наказателния кодекс, навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се заменя с "глоба от сто до триста лева". Това изменение въвежда минимален размер на глобата, а не просто замяна на формулировката. Участниците в изработването на изменението подчертават, че формулировката е неясна и е необходимо уточнение.
Параграф §88
В параграф §88 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс се предвиждат изменения в терминологията. Думите "задължително заселване" и свързаните с тях формулировки се заличават в Общата част на закона. В Особената част термините "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят с "пробация" и "пробацията". Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 92 от 2002 г. и последно изменен през 2005 г.
§ 89
Параграф §89 определя, че измененията, свързани с наказанието пробация, включително параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12, както и § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88, влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§90
Параграф §90 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс указва, че рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди преди влизането на настоящия закон, изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от максималния размер, предвиден за най-тежкото престъпление. Наказанието се определя съгласно реда на чл. 306 от Наказателно-процесуалния кодекс.
§91
Параграф §91 предвижда, че висящите производства към момента на влизане в сила на закона за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 ще бъдат довършени по досегашния ред, при условие че пострадалият подаде искане в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2004 г., и влизат в сила от 01.01.2005 г.
§ 46 НК и преходни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители.
Параграф §46 от Наказателния кодекс влиза в сила на 1 януари 2005 г. Параграф §44 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители, обнародван в брой 43 от 2005 г., влизат в сила от 1 септември 2005 г.
§23
Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 76 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§18
Наказателният кодекс влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции, обнародван в бр. 59 от 2006 г., влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Изключение прави § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.
§ 73
В преходните и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс се предвиждат изменения в терминологията на текста. Думите "по чл. 37, точка" и "по чл. 37, точки" ще бъдат заменени с "по чл. 37, ал. 1, точка" и "по чл. 37, ал. 1, точки". Също така, термините "запасен", "запасни" и "запасните" ще бъдат заменени с "резервист", "резервисти" и "резервистите". Освен това, фразата "учебен, проверочен или практически сбор" ще бъде заменена с "учебно-мобилизационно мероприятие".
§ 77
Параграф §77 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс указва, че законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2007 година и изменен в брой 89 от същата година.
§ 23 НК и Закона за националния архивен фонд
Параграф §23 от Наказателния кодекс, изменен с ДВ, бр. 89 от 2007 г., указва, че параграфи 16 - 21 влизат в сила от 1 декември 2007 г. Закона за националния архивен фонд, обнародван в ДВ, бр. 57 от 2007 г., влиза в сила на 13 юли 2007 г.
§20 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Наказателния кодекс, обнародван през 1968 г., се прави замяна на термина "помощник-изпълнител" с "помощник-частен съдебен изпълнител". Тази промяна важи за всички предишни изменения и поправки на закона, отразяващи се в многобройните изменения, публикувани в различни брой на Държавен вестник до 2007 г.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в брой 12 от 2009 г. и влиза в сила от 01.05.2009 г., с последващи допълнения, обнародвани в брой 32 от 2009 г.
§68 НАК
Параграф §68 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс указва, че законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи § 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването на закона, докато останалите параграфи, посочени в текста, влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2009 г.
§ 70 от Наказателния кодекс и преходни и заключителни разпоредби към Семейния кодекс.
Параграф §70 определя, че определени разпоредби от Наказателния кодекс (параграфи 36, 50, 51, 52, 53 и § 64, т. 1) влизат в сила от 10 април 2009 г., докато други разпоредби (параграфи 1, 2, 3 и § 64, т. 2, 3, 4, 7 и 8) влизат в сила от 1 юни 2009 г. Преходни и заключителни разпоредби към Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 47 от 2009 г., влизат в сила от 01.10.2009 г.
§60
В Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 26 от 1968 г., навсякъде думите "Държавната агенция по горите" се заменят с "Изпълнителната агенция по горите". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародвани в ДВ, бр. 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", освен за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен § 7, т. 2, който касае чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8 и влиза в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.
§ 72
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наказателния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.
§38
Параграф §38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изискванията на пет директиви и рамкови решения на Европейския съюз, свързани с наказателното право, защитата на околната среда и борбата с тероризма и расизма. Тези изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2011 г. и влизат в сила от 27 май 2011 г.
§45
Министерският съвет е задължен да представи в Народното събрание проекти за изменение и допълнение на съществуващите закони, които трябва да бъдат адаптирани в съответствие с новия Наказателен кодекс. Срокът за това е един месец от влизането в сила на закона.
§ 46
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 22, които влизат в сила три месеца след обнародването.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби към Наказателния кодекс въвежда изискванията на Директива 2009/52/ЕО, която установява минимални стандарти за санкции и мерки срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Директивата е приета от Европейския парламент и Съвета на 18 юни 2009 г. и е публикувана в Официален вестник на ЕС, L 168/24 от 30 юни 2009 г.
§12
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Наказателния кодекс, обнародвано в брой 60 от 2012 г. и в сила от 08.09.2012 г.
§6
Параграф §6 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която се отнася до предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и защитата на жертвите от този трафик. Директивата замества Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.
§30
Наказателният кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. е обнародван в "Държавен вестник", брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§10
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2015 г. и влиза в сила от 31 март 2015 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за европейската заповед за защита, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2015 година и влиза в сила от 06.07.2015 г.
§6
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2015 година и изменен в брой 83 от 2016 година.
§32
Параграф §32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изискванията на Директива 2011/93/ЕС, която се отнася до борбата със сексуалното насилие и експлоатация на деца, както и с детската порнография. Тази директива заменя Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2015 г. и изменен в брой 83 от 2016 г.
§33
Параграф §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс указва, че висящите производства за определени престъпления (по чл. 167, ал. 2, чл. 168а, чл. 343, ал. 3 и 4 и по чл. 344, ал. 1) ще бъдат довършвани по досегашния ред, без да се прилагат новите разпоредби на кодекса.
Параграф §36 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс
Параграф §36 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс, който е обявен за противоконституционен, предвижда възобновяване на наказателни дела за престъпления, прекратени поради изтекла давност, с влизането в сила на закона. Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавна агенция "Разузнаване" са обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.11.2015 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Кодекса за застраховането са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2015 г. и влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§50
Наказателният кодекс влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До тази дата обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни по чл. 574, ал. 3 и 4 на Информационния център, а Информационният център предоставя данни по чл. 574, ал. 5 - 7 на същите институции.
§ 53
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи. Параграфи 3, 4, 5 и 6, свързани с чл. 35а и чл. 36, ал. 1, влизат в сила от 1 юли 2017 г., а параграф 45 относно част шеста влиза в сила от 1 май 2017 г.
§33
Параграф §33 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изискванията на три директиви на Европейския парламент и Съвета. Първата е Директива 2013/40/ЕС, която се отнася до атаките срещу информационните системи. Втората е Директива 2014/62/ЕС, която касае защитата на еврото и другите парични знаци срещу подправяне. Третата е Директива 2014/57/ЕС, свързана с наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която касае обезпечаването и конфискацията на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Директивата е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз на 29 април 2014 г. и е поправена на 13 май 2014 г.
§6
Националният статистически институт е отговорен за събирането на статистически данни от компетентните органи, които след това предоставя на Европейската комисия. Тези данни са свързани с чл. 11 от Директива 2014/42/ЕС, касаеща обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
§16
Параграф §16 регламентира, че неприключените производства по чл. 177 и чл. 190, както и съдебните производства по чл. 182, ал. 2, които не са завършени до влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Това осигурява правна сигурност и continuity в съдебните процедури.
§3 от Преходни и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс
Параграф §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2017/1371, касаеща борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, които са интегрирани в чл. 201, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.
§ 44 и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 31, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., са обнародвани в ДВ, бр. 28 от 2020 г. и в сила от 13.03.2020 г., с изменения и допълнения, обнародвани в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
§ 52
Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретно, чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51 влизат в сила на по-късен етап.
§ 44
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 103 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Параграф 8, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2023 г., а параграф 8, т. 6, 8, 9 и т. 17, буква "б" влизат в сила от 1 септември 2021 г.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс определя, че законът и чл. 253, ал. 3, т. 5 от Наказателния кодекс прилагат изискванията на Директива (ЕС) 2018/1673, която е насочена към борба с изпирането на пари по наказателноправен ред. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2020 г.
§12 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наказателния кодекс посочва, че по неприключените наказателни производства за престъпления, извършени след 20 ноември 2017 г. и от компетентност на Европейската прокуратура, могат да встъпват европейският прокурор и европейските делегирани прокурори, съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939. Тези разпоредби са част от Закона за българския жестов език, обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2021 г. и влизат в сила от 06.02.2021 г.
§9
Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които ще влязат в сила от 15 септември 2026 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 53 от 2022 г.
§14
Параграф §14 определя, че неприключилите до влизането в сила на новия закон производства по определени членове от Наказателния кодекс ще бъдат довършвани по досегашния ред. Това включва производство по чл. 155б, ал. 1, чл. 155в, чл. 159, ал. 3, чл. 172а, ал. 1 и 2, чл. 172б, ал. 1, чл. 319а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 319б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 319в, ал. 1 и 2, чл. 319г, ал. 1, 2 и 3, чл. 319д, ал. 1, 2 и 3 и чл. 319е.
§41
Параграф §41 от преходните разпоредби указва, че висящите производства за престъпления по чл. 279, ал. 1, чл. 281, ал. 1 и чл. 325а, ал. 1 и 2 ще бъдат довършени по досегашния ред, без промяна на процедурата. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2024 г., и влизат в сила от 10.05.2024 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се представят релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви, регламенти и решения, които касаят различни аспекти на наказателното право и борба с престъпността в Европейския съюз.
