КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Кодексът урежда обществените отношения, свързани с търговското корабоплаване в България, включително изисквания за българска принадлежност на корабите, документи, права и задължения на капитаните и екипажите, договори за превоз на товари и пътници, вещни права, наем и застраховка на кораби, както и аварии и спасяване по море и река. За неуредените отношения се прилагат българските законови норми.
Чл. 2
Чл. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на страните, участващи в отношения, свързани с търговското корабоплаване, да уреждат взаимните си права и задължения чрез договори, освен в случаите, предвидени в повелителните норми на кодекса.
Чл. 3
Търговското корабоплаване обхваща разнообразни дейности, включително превоз на пътници и товари, наемане на кораби, спасяване на хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, стопански риболов и експлоатация на морски и речни ресурси. Осъществяването на търговското корабоплаване е свободно и се основава на защита и разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност.
Чл. 4
Търговският кораб, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване, е всеки плавателен съд, предназначен за плаване и извършване на дейности, с изключение на закотвените в пристанищата плаващи докове и работилници. Корабите, използвани за изваждане на потънало имущество или друга стопанска дейност, също се считат за търговски. Правилата за корабите важат и за кораби в строеж след пускането им на вода, с изключение на определени разпоредби, които важат от момента на залагането на кила.
Чл. 5
Чл. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че разпоредбите за търговските кораби се прилагат и за кораби, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, както и за пилотаж и контрол. Изключение правят военните превози на товари и пътници, които не подлежат на тези разпоредби, освен ако военните кораби не се използват за търговски цели.
Чл. 6
Чл. 6 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира превозите на пътници и товари, както и свързаните дейности по вътрешни водни пътища в България. Основното изискване е, че тези дейности трябва да се извършват с кораби, плаващи под българско знаме. Възможно е обаче да се използват и кораби, плаващи под знамето на държава - членка на ЕС, или под друго знаме, при условия, определени в международни договори или с решение на Министерския съвет. Договорите за обществена услуга за превоз на товари могат да имат срок до 5 години и се актуализират ежегодно, като определят видовете услуги, реда за отчитане, качеството и цените на превозите.
Чл. 6а
Чл. 6а от Кодекса на търговското корабоплаване определя изискванията за превоз на товари по вътрешни водни пътища. Превозвачите трябва да отговарят на условията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация. Условията за удостоверяване на тези изисквания се определят с наредба на министъра на транспорта. За извършване на превоз е необходимо превозвачите да притежават свидетелство за професионална компетентност, което се издава след удостоверяване на съответствието с изискванията. Такси за издаване на свидетелството се определят от Министерския съвет.
Чл. 6б
Създава се фонд "Вътрешни водни пътища" за финансиране на дейности, свързани с регулирането на капацитета на флота по вътрешни водни пътища. Фондът е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта и съобщенията. Текстът е актуализиран с изменения до 2023 г.
Чл. 6в
Чл. 6в от Кодекса на търговското корабоплаване описва как се събират и отчитат приходите по фонд "Вътрешни водни пътища". Приходите се централизират в единната бюджетна сметка чрез отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта и съобщенията. Те се формират от вноски на корабособственици, които експлоатират плавателни съдове. Приходите се разпределят в три транзитни сметки, в зависимост от типа на плавателния съд: за насипни товари, танкери и тласкачи.
Чл. 6г.
Чл. 6г. регламентира разходите по бюджета на фонд "Вътрешни водни пътища" за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища. Разходите се предвиждат ежегодно от Министерството на транспорта и се извършват чрез отделен платежен код. Неусвоените средства от предходни години са част от единната сметка и се изразходват по разпоредбите на кодекса. Управлението на тези средства е под контрола на системата на единната сметка.
Чл. 6д
Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" се състои от петима членове, включително председател, който е министърът на транспорта и съобщенията. Членовете на съвета не могат да бъдат лица, осъждани за престъпление от общ характер, или роднини до четвърта степен включително по права или по съребрена линия, и до трета степен включително по сватовство с друг член на управителния съвет.
Чл. 6е
Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" се състои от заместник-министри на транспорта, финансите, икономиката и индустрията, както и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Ръководителите на съответните министерства определят свои представители в съвета, а председателят му издава заповед за поименния състав на управителния съвет.
Чл. 6ж
Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" заседава на всеки три месеца, за да регулира капацитета на флота. За редовност на заседанията е необходимо присъствието на две трети от членовете. Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство. В заседанията могат да участват представители на организации на корабособствениците, които нямат право на глас.
Чл. 6з
Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" е отговорен за приемането на мерки, които регулират капацитета на флота. Той също така приема проект на бюджет на фонда, който след това се включва в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се предлага на Министерството на финансите по установения ред.
Чл. 6и
Член 6и от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда мерки за регулиране на капацитета на флота, които трябва да се прилагат в съответствие с вторичното право на Европейския съюз. Ако тези разпоредби не могат да се прилагат пряко, Министерският съвет е отговорен за приемането на наредби за тяхното въвеждане. Контролът на тези мерки и организационно-техническото осигуряване на фонда е в ръцете на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Чл. 6к
Чл. 6к от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на превозвачите на товари и пътници да се сдружават за постигане на общи цели, при условие че спазват разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Това означава, че сдружаването не трябва да нарушава конкуренцията на пазара.
Чл. 7
Член 7 от Кодекса на търговското корабоплаване определя функциите на министъра на транспорта и съобщенията, който провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява България в международни организации. Той изпълнява редица задължения, включително контрол на морските лица, безопасността на корабоплаването, предотвратяване на замърсявания, организация на търсенето и спасяването на море, и събиране на информация за трафика на кораби. Правомощията му се осъществяват чрез Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Министърът също така координира одитите от Международната морска организация и публикува резултатите от тях.
Чл. 7а
Министърът на транспорта и съобщенията е задължен да предприема действия, когато се ограничава свободният достъп на български превозвачи до превози на пътници и товари в държави, които не са членки на Европейския съюз. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г. и е подлагана на изменения през 2005, 2010 и 2023 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира, че отреждането на земни и водни участъци, както и строителството по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море, е допустимо единствено след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията. Тази разпоредба е изменяна многократно, последно през 2023 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че отговорността на корабопритежателя се регулира от закона на държавата, под чието знаме плава корабът. За вреди, причинени от кораб във вътрешните морски води и териториалното море на България, се прилага българското законодателство. Корабопритежател е лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от собствеността му.
Чл. 10
Чл. 10 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда правото на собственост и вещните права върху кораби. Придобиването, изменението и прехвърлянето на тези права, както и вписването в корабния регистър, се регулират от закона на основния регистър. Формата на договора за прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права се определя от закона на мястото на сключване на договора.
Чл. 11
Член 11 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда, че привилегиите за вземания, предвидени в закона, се определят от законодателството на страната, в която се извършва принудителното изпълнение. Това означава, че ако има нужда от принудително изпълнение на вземания, приложимите правила и привилегии ще зависят от местното законодателство на съответната страна.
Чл. 12
Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа, се уреждат от закона на знамето на кораба. Това важи независимо от гражданството на членовете на екипажа и от мястото, където тези отношения са възникнали.
Чл. 13
Чл. 13 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че отношенията, произтичащи от събития или действия, които се случват на кораба или във връзка с него в открито море или в зони, където не се упражнява суверенитет от никаква държава, се регулират от закона на знамето на кораба.
Чл. 14
Чл. 14 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правилата за обезщетяване на вреди, възникнали от сблъскване на кораби. Вътрешните морски води и териториалното море на България подлежат на българското законодателство. В открито море или на воден път без суверенитет, важи законът на страната, където се разглежда спорът. Ако всички кораби плават под едно и също знаме, важи законът на това знаме, независимо от мястото на сблъскването.
Чл. 15
Чл. 15 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда отношенията по възнаграждения за спасяване на кораби. Възнагражденията за спасяване, извършено във вътрешни води или териториално море на България, се регулират от разпоредбите на кодекса. При спасяване в открито море, приложим е законът на страната, където се разглежда спорът. Ако спасяващият и спасеният кораб плават под едно и също знаме, се прилага законът на знамето, независимо от местоположението на спасяването. Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.
Чл. 16
Чл. 16 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда задълженията за вноски, произтичащи от обща авария. Според алинея 1, приложимият закон е този на страната, където е завършило пътуването след аварията. Аlineя 2 уточнява, че ако всички засегнати имат една и съща националност, се прилага техният общ национален закон.
Чл. 17
Чл. 17 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда отношенията, свързани с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България. За открито море се прилага законодателството на знамето на извличащия кораб.
Чл. 18
Член 18 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че морските протести трябва да се извършват в съответствие със законодателството на страната, пред чиито учреждения или организации те се подават. Това означава, че при обявяване на морски протест е необходимо да се спазват местните закони и процедури.
Чл. 19
Член 19 от Кодекса на търговското корабоплаване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 108 от 2020 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с наема на кораб, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 20
Според Чл. 20 от Кодекса на търговското корабоплаване, към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба. Това означава, че правните норми и изисквания, свързани с договора за наем, ще следват законодателството на държавата, под чийто флаг плава корабът.
Чл. 21
Член 21 от Кодекса на търговското корабоплаване, изменен с ДВ, бр. 113 от 2002 г. и отменен с ДВ, бр. 42 от 2005 г., се отнася до международните договори, свързани с търговското корабоплаване. Текстът е бил актуализиран и след това отменен, което предполага, че въпросът за международните договори е бил преразгледан в контекста на новите законодателни изменения.
Чл. 21а
Член 21а от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че когато международен договор, по който България е страна, изисква определяне на български участници за извършване на превоз на пътници и товари, изборът на участниците трябва да се осъществи чрез конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 22
Съгласно Чл. 22 от Кодекса на търговското корабоплаване, прилагането на договора за влачене, регламентиран в глава IX, раздел III, зависи от закона на знамето на влачещия кораб. Това означава, че правните норми, свързани с договора за влачене, ще се ръководят от законодателството на страната, под чието знаме плава влачещият кораб.
Чл. 23
Член 23 от Кодекса на търговското корабоплаване посочва, че в случай че международен договор, на който Република България е страна, съдържа правила, които се различават от тези в Кодекса, приоритет имат правилата на международния договор. Следователно страните могат да изберат приложимия закон, като имат предвид разпоредбите на международните споразумения.
Чл. 24
Член 24 от Кодекса на търговското корабоплаване е отменен с ДВ, бр. 42 от 2005 г. и вече не е в сила. По този начин, разпоредбата, касаеща избора на съд или арбитраж, не съществува в актуалната редакция на закона.
Чл. 25
Чл. 25 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че при спорове, свързани с търговското корабоплаване, страните могат да уговорят разглеждането на спора от съд или арбитраж в една от страните, в които имат седалище, или в трета държава. При липса на такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя. Това означава, че страните имат възможност да избират приложимия закон и юрисдикция, но при отсъствие на такова споразумение, се прилага местното законодателство на корабопритежателя.
Чл. 26
Чл. 26 от Кодекса на търговското корабоплаване определя българската принадлежност на корабите и включва разпоредби относно българското знаме. Текстът е бил изменян и отменян в различни години, като последната промяна е през 2005 г.
Чл. 27
Според Чл. 27 от Кодекса на търговското корабоплаване, под знамето на Република България могат да плават само определени категории кораби. Те включват кораби, които са собственост на български физически или юридически лица, кораби, които са наети от същите лица, както и кораби, собственост на лица от ЕС, при спазване на определени условия. Освен това, могат да плават и кораби, използвани за туризъм и развлечение, собственост на лица извън ЕС, които имат разрешение за пребиваване в България. Лицата от ЕС получават равноправно третиране при регистрацията на кораби.
Чл. 28
Член 28 от Кодекса на търговското корабоплаване, който е изменен с ДВ, бр. 113 от 2002 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 109 от 2013 г., се отнася до правото на експлоатация на корабите. След отмяната му, разпоредбите, свързани с правото на експлоатация, са променени или заменени от нови норми в закона.
Чл. 29
Член 29 от Кодекса на търговското корабоплаване, който е отменен, се отнася до индивидуализирането на корабите. Въпреки че текстът е отменен, концепцията за индивидуализация на корабите остава важна в контекста на търговското корабоплаване.
Чл. 30
Чл. 30 от Кодекса на търговското корабоплаване определя данните, с които се индивидуализират корабите. Те включват: име или номер на кораба, националност, пристанище на вписването, брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби.
Чл. 31
Всеки кораб трябва да бъде наименуван от собственика, който предварително проверява уникалността на името в Изпълнителна агенция "Морска администрация". Имена, които са осмиващи, опозоряващи или несъвместими с националната чест, могат да бъдат отказани за вписване.
Чл. 32
Чл. 32 от Кодекса на търговското корабоплаване определя изискванията за обозначаване на корабите, плаващи под българско знаме. Името или номерът на кораба трябва да бъде обозначен на носа, двата борда и кърмата. На кърмата под името или номера се посочва и пристанището на регистрация. За корабите за стопански риболов обозначаването се извършва по наредба на министъра на транспорта. Освен това, корабите издигат националното знаме на Република България.
Чл. 33
Всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в българско пристанище, които се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция 'Морска администрация'. Условията за пререгистриране на кораби от регистър на страна - членка на ЕС в българския регистър се определят в наредба. Лодки и други плавателни средства, принадлежащи на кораби, не се нуждаят от вписване. Корабопритежателите могат сами да определят пристанището за вписване.
Чл. 34
Регистровите книги на кораби се делят на четири основни категории: малки кораби, големи кораби, кораби наети по договор за беърбоут чартър и кораби в строеж с дължина над 12 метра. Малките кораби включват речни кораби с дължина до 20 метра и морски кораби с големина до 40 бруто тона. Големите кораби са речни кораби с дължина над 20 метра и морски кораби с големина над 40 бруто тона. Всички регистрови книги съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме.
Чл. 35
Чл. 35 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че на кораби, които са вписани в регистровите книги, се издава свидетелство за регистрация. Текстът е изменян през 2004 и 2010 година, като последната промяна е свързана с въвеждането на временно свидетелство за регистрация.
Чл. 35а
На кораби, вписани в регистровите книги, се издава временно свидетелство за регистрация, което удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме. Срокът на действие на свидетелството е до 5 години, в зависимост от договора за беърбоут чартър.
Чл. 36
Чл. 36 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията за издаване на временно свидетелство за плаване под българско знаме на кораби, които се придобиват от лица, плаващи под чуждо знаме, или на кораби, строящи се в България. Свидетелството е валидно до пристигането на кораба в българско пристанище, но не повече от една година. Ако корабът е в българско пристанище при придобиването, свидетелството се издава за срок от една година. За кораби, строящи се в България, свидетелството се издава след пускането на вода за срок до една година.
Чл. 37
Чл. 37 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че кораб, вписан в чужд регистър, може да бъде вписан в българския след заличаване от чуждия. След вписването в българския регистър, предишните вписвания в чуждестранни регистри нямат сила. Вписването на кораб, плаващ под българско знаме в чужд регистър, не поражда правни последици, освен ако корабът не бъде заличен от българския регистър. Има изключения за кораби, вписани в определени регистрови книги или наети по договор за беърбоут чартър.
Чл. 38
В регистъра на търговското корабоплаване се вписват важни данни за кораба, включително пристанището на вписване, номер и дата на вписването, предишно име и регистрация, време и място на построяване, данни за притежателя, основание за придобиване, техническа характеристика, ипотеки и ограничения, информация за наемателя по договор за беърбоут чартър, както и дата и основание за вписване или отписване. Всеки изменение на вписаните обстоятелства също подлежи на вписване.
Чл. 39
Чл. 39 от Кодекса на търговското корабоплаване регулира процедурата за вписване и отписване на кораби от регистъра. Вписването и отписването се извършват по заявление на собственика на кораба, в което трябва да бъдат посочени всички необходими данни. Нотариусът или консулът, при който е извършено прехвърлянето на собствеността или учредяването на ипотека, е задължен служебно да уведоми органа, който води регистъра за вписване на корабите.
Чл. 39а
Кораб, нает по договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги при наличие на определени условия: (1) да е нает от българската държава или от определени лица; (2) да не е вписан в друг регистър; (3) да е представено извлечение от основната регистрация, съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика. За вписване, беърбоут чартьорът трябва да представи писмено съгласие от компетентните власти на основния регистър и корабособственика.
Чл. 39б
Чл. 39б от Кодекса на търговското корабоплаване позволява временно вписване на кораб, вписан в български регистър, в регистър на друга държава, когато е нает по договор за беърбоут чартър. Това изисква писмено съгласие от Изпълнителната агенция 'Морска администрация' и представяне на определени документи, включително заявление от корабособственика, съгласие от ипотекарни кредитори, декларации относно корабните документи и забрана за плаване под българско знаме, както и самия договор за чартър.
Чл. 39в
Чл. 39в от Кодекса на търговското корабоплаване определя основен регистър, в който се вписва собствеността върху кораба. В този регистър подлежат на вписване и ипотеки, както и други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане с кораба.
Чл. 39г
Член 39г от Кодекса на търговското корабоплаване е бил нов, но след това е изменен и накрая отменен. Този член е публикуван в Държавен вестник, брой 113 от 2002 г., и е бил изменен в брой 87 от 2005 г., а окончателно отменен в брой 85 от 2010 г.
Чл. 40
Чл. 40 от Кодекса на търговското корабоплаване определя сроковете за подаване на заявления за вписване в регистъра. Лицата, задължени да направят заявленията, трябва да го направят в срок до 6 седмици от узнаването за обстоятелствата, подлежащи на вписване. При придобиване на кораб зад граница, срокът е 6 седмици от пристигането на кораба в българско пристанище. Член 3 от чл. 40 е отменен.
Чл. 40а
Член 40а от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши вписване на обстоятелство в регистъра може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това се отнася за вписвания, свързани с кораби в строеж.
Чл. 40б
Корабите в строеж се вписват в регистъра от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи. Вписването става по заявление на собственика, с приложен договор за строеж. При прехвърляне на собственост, новият собственик може да продължи вписването до окончателното завършване на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелство за вписване на кораба в строеж.
Чл. 41
Чл. 41 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията, при които кораб може да бъде заличен от регистъра. Заличаването може да се извърши при отпадане на основанието за плаване под български флаг, потъване, изчезване, разрушаване, или когато корабът е признат за негоден за ремонт. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност, при определени условия, свързани с валидността на корабните свидетелства и уведомленията от корабопритежателя. Заличаването изисква и съгласието на кредитора, ако има вписано вещно право.
Чл. 42
Според Чл. 42 от Кодекса на търговското корабоплаване, корабът се счита за изчезнал, ако не са получени известия от него за период от един месец в Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа, и три месеца при океанско плаване. В случай на забавяне на известията поради военни действия, срокът се удължава на шест месеца.
Чл. 43
Съгласно Чл. 43 от Кодекса на търговското корабоплаване, обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра, придобиват правна сила за трети лица единствено след тяхното вписване. Това означава, че само след официалното отразяване в регистъра, тези обстоятелства могат да се считат за известни и задължаващи за трети лица.
Чл. 44
Според Чл. 44 от Кодекса на търговското корабоплаване, регистрите са явни и всяко лице с интерес може да поиска заверени извлечения от регистъра, като за това е необходимо да заплати такса.
Чл. 45
Чл. 45 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че министърът на транспорта и съобщенията установява с наредба условията и реда за вписване на корабите в регистъра. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' събира такси за вписванията, извлеченията и удостоверяванията, които са определени от Министерския съвет.
Чл. 46
Сделките за прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху кораби или кораби в строеж трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариално заверени подписи. Не се допуска законна ипотека. Сделките за придобиване на право на собственост върху серийно произведени плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечения, между производител или дистрибутор и първия приобретател, също трябва да бъдат в писмена форма и да включват декларация от прехвърлителя, че корабът не е вписан в корабен регистър.
Чл. 47
Член 47 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда условията за прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху кораб или кораб в строеж. Прехвърлянето на собственост става валидно и може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра. Учредяването на ипотека също е валидно след вписване в регистъра. В случай на временно свидетелство за регистрация, прехвърлянето на собствеността може да се противопостави на трети лица само след вписване в него.
Чл. 47а
Член 47а от Кодекса на търговското корабоплаване позволява учредяване на ипотека върху вписан в регистровите книги кораб за обезпечаване на вземане. Ипотеката може да бъде учредена както за свое, така и за чуждо задължение.
Чл. 48
Ипотеката върху кораб или кораб в строеж е валидна за срок от 5 години от датата на вписването, освен ако не бъде подновена от кредитора. Правото на предпочтително удовлетворение обхваща всички вземания, посочени в договора за ипотека.
Чл. 49 от Кодекса на търговското корабоплаване
Ипотеката, учредена върху кораб, обхваща целия кораб, включително неговия корпус, машини, механизми и оборудване. Тя също така се простира върху обезщетението по застраховката на кораба, но не включва товара, превозната цена и наема.
Чл. 50
Ипотекираният кораб остава във владение на собственика и не се предава на ипотекарния кредитор. Принудителното изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава, е забранено, освен в случаите, когато кредиторите са предоставили средства за закупуването на кораба и имат учредена ипотека. Спирането на принудителното изпълнение е възможно при представяне на банкова гаранция. Промени в пристанището, името на кораба или конструктивни промени не могат да се извършват без писмено съгласие на ипотекарните кредитори.
Чл. 50а
Ипотекарният кредитор има право да изисква от ипотекарния длъжник да поддържа класа на кораба, валидността на корабните документи и да застрахова кораба срещу морски рискове за времето на действие на ипотеката. Това осигурява защита на интересите на кредитора и минимизира рисковете, свързани с ипотечния договор.
Чл. 50б
Чл. 50б от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правата на ипотекарния кредитор при неизпълнение на задълженията от страна на ипотекарния длъжник. Кредиторът има право да продаде ипотекирания кораб, да го отдаде под наем, да възложи управлението му на мениджър или да извърши други действия, предвидени в ипотечния договор. Ако длъжникът пречи на тези действия, кредиторът може да упражни правата си по Гражданския процесуален кодекс, а приходите от продажбата или управлението на кораба се използват за погасяване на дълговете след приспадане на разходите. Кредиторът носи отговорност за вреди, ако неправомерно упражни правата си.
Чл. 50в
Чл. 50в от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правата на кредиторите, чиито вземания са обезпечени с ипотека. Кредиторът има право на предпочитателно удовлетворение от цената на ипотекирания кораб, независимо от собствеността му. Правото на удовлетворение обхваща и доходите от кораба от момента, в който собственикът е задължен да отчита тези доходи. При определени условия, кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 51
Чл. 51 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията, при които ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, е валидна след преминаване в българска собственост. Ипотеката трябва да е с договорен характер, вписана при учредяването съгласно закона на основния регистър и да се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра. При спазване на тези условия, ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.
Чл. 52
При наличие на две или повече ипотеки върху един и същ кораб, редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя от датата на вписването им. В случай, че вписванията са извършени в един и същ ден, се взима предвид поредният номер в регистъра, за да се определи реда на удовлетворение.
Чл. 53
Член 53 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че вземанията, предвидени в тази глава, имат предимство пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони. Освен това, тези привилегировани вземания са с предимство и пред ипотеките върху кораб, независимо от реда на вписването им.
Чл. 54
Чл. 54 от Кодекса на търговското корабоплаване посочва реда на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение от имуществата, изброени в чл. 55. Вземащите права на предпочтително удовлетворение включват: съдебни разноски и разноски за опазване на кораба; корабни и пристанищни такси; вземания на работници и служители; възнаграждения за спасяване; обезщетения за щети от произшествия; вземания от действия на капитана в интерес на кораба.
Чл. 55
Чл. 55 от Кодекса на търговското корабоплаване определя начините, по които се удовлетворяват вземанията, посочени в чл. 54. Те включват: 1) стойността на кораба; 2) навлото и таксите за превоз на пътници и техния багаж по време на рейса, когато е възникнало вземането; 3) вноски по обща авария и обезщетения за повреди на кораба; 4) възнаграждения за спасяване на кораба, след приспадане на сумите за капитана и екипажа.
Чл. 56
Чл. 56 от Кодекса на търговското корабоплаване определя реда на предпочитателно удовлетворение на определени вземания, свързани с товар, преди вземанията, обезпечени със залог. Вземанията, които ползват право на предпочтително удовлетворение, включват съдебни разноски, разноски за опазване на товара, вземания за спасяване, вземания на капитана за съхранение на товара и вземания за превозна цена.
Чл. 57
Вземанията, посочени в чл. 56, се удовлетворяват по три начина: от стойността на непредадения товар, от обезщетението за повреден товар и от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара. При удовлетворяване на вземанията, привилегиите от еднаква степен се разпределят съразмерно.
Чл. 58
Чл. 58 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда реда за удовлетворяване на вземанията. Вземанията, посочени в чл. 54 и 56, се удовлетворяват по степенуването им, а в пределите на всяка степен - съразмерно. Вземанията от чл. 54, букви 'г' и 'е', и чл. 56, се удовлетворяват по обратен ред на тяхното възникване. Вземанията, произтичащи от един и същ случай, се считат за възникнали едновременно.
Чл. 59
Привилегированите вземания, свързани с последното пътуване на кораба, се удовлетворяват с предимство пред вземанията от предишни пътувания. Вземанията, свързани с няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.
Чл. 60
Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, определени в чл. 55, букви "б" и "г", остава в сила, докато съответните суми не бъдат изплатени или не бъдат предадени от капитана на корабопритежателя. Това означава, че привилегията за удовлетворение на вземанията по тези имоти продължава да важи до момента на изплащане или предаване на сумите.
Чл. 61
Правото на предпочитателно удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата. Привилегията за вземанията по чл. 54 и 56 прекратява след едногодишен срок, а привилегиите по чл. 54, буква "д" и чл. 56, буква "в" се прекратяват след 6 месеца.
Чл. 62
Чл. 62 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че вземанията, които имат право на предпочтително удовлетворение, не могат да бъдат удовлетворявани от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен в случай на пълното им погиване. Това означава, че при частично повреждане или загуба на кораба или товара, вземанията с предпочитание не могат да се удовлетворят от застрахователните средства.
Чл. 63
Чл. 63 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че измерването на кораба включва определянето на брутото и нето тонаж за морските кораби, както и водоизместването за речните кораби. Измерването се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация", а морските кораби могат да бъдат измервани и от признати организации, съгласно чл. 73, ал. 2. Всяко корабно измерване е задължително.
Чл. 64
Чл. 64 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че на задължително измерване подлежат българските търговски кораби, както и чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и не разполагат с признати мерителни свидетелства. Важно е да се отбележи, че това важи за кораби, плаващи под знамето на държава, с която България няма споразумение за взаимно признаване на мерителните свидетелства.
Чл. 65
Член 65 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана. Това дава възможност за допълнителни измервания, които не са задължителни, но могат да бъдат поискани от заинтересованите лица.
Чл. 66
Член 66 от Кодекса на търговското корабоплаване е изменян и отменян в различни издания на Държавен вестник. Понастоящем той не е в сила, след като е отменен с обнародването в бр. 55 от 2004 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с контролни измервания, вече не са приложими.
Чл. 67
Чл. 67 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че корабите, подлежащи на задължително измерване, могат да бъдат проверявани за контролно измерване. Специално за риболовните кораби, които извършват стопански риболов, се изисква контролно измерване с цел регистрация в Регистъра на риболовните кораби, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Чл. 68
Чуждите кораби, които посещават български пристанища и плават под знамето на държави, с които България има споразумение за взаимно признаване на мерителните документи, или разполагат с мерително свидетелство от призната класификационна организация, могат да бъдат подложени на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.
Чл. 69 от Кодекса на търговското корабоплаване
След извършване на измерване на кораба, се издава мерително свидетелство, което удостоверява данните за измерването. За услугата измерване се заплащат такси, които са регламентирани в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 70
Чл. 70 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че Изпълнителна агенция 'Морска администрация' събира такси за измерването на корабите. В случай на контролни измервания, такси не се събират, ако резултатите от измерването съвпадат с данните в мерителното свидетелство или ако измерването е извършено по чл. 67, ал. 2.
Чл. 71
Министърът на транспорта и съобщенията има правомощието да определи реда за измерване на корабите чрез наредба. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно през 2023 г.
Чл. 72
Корабите не могат да бъдат пуснати в експлоатация без удостоверение от Изпълнителна агенция 'Морска администрация', потвърдило, че те отговарят на изискванията за безопасност. Корабопритежателят е задължен да сътрудничи на органите и да осигурява мерки за безопасност и опазване на морската среда. Министърът на транспорта определя изискванията за безопасност на различните видове кораби. Корабите, плаващи в българските води, трябва да имат подходящо радиокомуникационно оборудване, съответстващо на европейските и международни стандарти. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може да извършва проверки за безопасност и да обменя информация с други държави. Корабите, подлежащи на международни конвенции, трябва да имат оборудване, отговарящо на директивите на ЕС и международните стандарти.
Чл. 73
Чл. 73 от Кодекса на търговското корабоплаване описва задълженията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" относно прегледите на кораби и корабопритежатели. Агенцията извършва прегледи за спазване на изискванията за безопасност и предотвратяване на замърсяването на околната среда, след което издава съответните свидетелства. Прегледите могат да се извършват и от признати организации, а свидетелствата в тези случаи се издават от тях. Министърът на транспорта определя условията и реда за извършване на прегледите и правомощията на организациите.
Чл. 73а
Чл. 73а от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията за класифициране и технически надзор на корабите, плаващи под българско знаме. Корабите, за които се изисква клас, се поддържат от класификационни организации, признати от ЕС. Съществуват специфични международни конвенции, които задължават определени кораби да притежават клас. Техническият надзор за корабите, които не изискват клас, може да бъде извършван от упълномощени лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Министърът на транспорта определя условията за тези дейности.
Чл. 74
Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да задържи кораб в териториалното море или в българския участък на река Дунав за 24 часа, ако има съмнения относно безопасността му. При установяване на недостатъци, които правят кораба негоден за плаване, агенцията забранява експлоатацията му и посочва необходимите за отстраняване недостатъци.
Чл. 75
Чл. 75 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира издаването на свидетелства за безопасност на кораби след преглед от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от упълномощени организации. Свидетелството указва срок на валидност, който може да бъде удължен с до пет месеца, ако състоянието на кораба позволява. Валидността на свидетелството изтича при пристигане в посоченото пристанище, а то губи валидността си при изменения, застрашаващи безопасността на кораба.
Чл. 76
Свидетелствата за безопасност, издадени на кораби с българско знаме от чуждестранни контролни органи, се признават наравно с българските свидетелства, при условие че прегледът е извършен със съгласието на българския контролен орган, дори и да няма споразумение за зачитане на тези свидетелства между България и съответната чужда държава.
Чл. 77
Чл. 77 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че морски и речни кораби, както и хидросамолети, трябва да спазват правилата за предотвратяване на сблъсквания на кораби, докато се намират на море или във води, свързани с море. Освен това, корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са задължени да спазват правилата за безопасност на корабоплаването.
Чл. 78
Чл. 78 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби важат и за чуждестранните кораби в териториалните води на България, освен ако международен договор не указва друго.
Чл. 79
Чл. 79 от Кодекса на търговското корабоплаване описва процедурата за разследване на морски произшествия и инциденти в България. Разследването се извършва от инспектори на Националния борд за разследване на произшествия и има за цел да повиши безопасността на морския транспорт, без да определя вина. На разследване подлежат произшествия, свързани с кораби под българско знаме, инциденти в териториалните води на България и значими интереси на страната. Разследванията не се провеждат за военни кораби, малки риболовни и спортни съдове. При много тежки произшествия разследването е задължително, а в другите случаи се преценява необходимостта от разследване. Разследванията започват в срок до два месеца след инцидента и завършват с доклад, който се публикува на интернет страницата на Министерството на транспорта. Информацията от разследванията е защитена и не може да се използва в съдебни производства, освен в случаи на обществен интерес.
Чл. 79а
Произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от териториалната дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация", в чийто район е възникнало произшествието. Разследванията се извършват съгласно Правилата за речния надзор по Дунава и наредба на министъра на транспорта.
Чл. 80
Чл. 80 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси за извършване на прегледи, издаване на свидетелства за безопасност, заверяване на корабни документи и удължаване на срока им на валидност. Размерът на таксите се определя в тарифа на Министерския съвет. Раздел II "а" от Кодекса, нов от 2020 г., се отнася до надзора на пазара на морско оборудване.
Чл. 80а
Чл. 80а от Кодекса на търговското корабоплаване определя надзора на пазара на морското оборудване в България, който се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008. Надзорът включва осигуряване на съответствието на морското оборудване, пуснато на пазара или монтирано на борда на кораби под българско знаме. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' е отговорна за този надзор, който се осъществява чрез инспектори. Надзорът се базира на годишна програма и сигнали за рискове, и включва проверки на документи, маркировки, инструкции и вземане на проби от оборудването.
Чл. 80б
Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право на достъп до морски кораби, търговски обекти и места за съхранение на морско оборудване. Те могат да изискват документи и информация от икономическите оператори и капитаните на кораби. Инспекторите могат да вземат проби от оборудването и да искат съдействие от компетентни органи на други държави членки на ЕС. Срокът за предоставяне на документи е 14 дни, с възможност за удължаване до един месец. Икономическите оператори и капитаните са длъжни да осигурят достъп и съдействие на инспекторите. Инспекторите използват получената информация само за надзор на пазара и участват в обмен на информация с други държави членки на ЕС.
Чл. 80в
Член 80в регламентира условията за изпитване на образци и проби от морско оборудване, което трябва да се извършва в акредитирани лаборатории. Организациите, които са нотифицирани за оценка на съответствието, не могат да извършват изпитвания. Разходите за изпитване се поемат от икономическия оператор, ако оборудването не отговаря на техническите изисквания, или от Изпълнителна агенция 'Морска администрация', ако оборудването отговаря на изискванията. В случаи на липса на необходима документация или маркировка, разходите се поемат от икономическия оператор.
Чл. 80г.
Чл. 80г. от Кодекса на търговското корабоплаване урежда мерките, които Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да наложи при установени несъответствия в морското оборудване. Мерките включват временно спиране, забрана за предоставяне, изтегляне или изземване на оборудването. При установяване на несъответствия, икономическите оператори трябва да предприемат коригиращи действия в срок до два месеца. Налагането на мерките става със заповед, която може да бъде обжалвана. При установен сериозен риск, се прилагат специфични разпоредби от Регламент (ЕО) № 765/2008.
Чл. 80д
Чл. 80д от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира задълженията на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' при получаване на информация за ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка. Изпълнителният директор или оправомощено лице трябва незабавно да информира Европейската комисия и другите държави членки за предприетите мерки, допълнителна информация относно несъответствието на морското оборудване и възраженията на агенцията, ако има несъгласие. Ако няма възражения или е приет акт от Европейската комисия, агенцията прилага ограничителните мерки незабавно.
Чл. 80е
Чл. 80е от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира действията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" при установяване на несъответствие на морското оборудване. В случай че инспектори установят, че морското оборудване е в съответствие с техническите изисквания, но представлява риск за безопасността, околната среда или здравето, изпълнителният директор може да забрани предоставянето и използването му на кораби под българско знаме. Икономическият оператор е задължен да предприеме коригиращи действия в срок от два месеца. Информация за предприетите мерки се изпраща на Европейската комисия и другите държави членки. При необходимост, Европейската комисия може да постанови отменяне на мярката или да наложи нови мерки, на които "Морска администрация" трябва да се съобрази.
Чл. 80ж
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" може временно да спре предоставянето на морско оборудване на пазара и неговото монтиране и използване на български кораби, ако установи нарушения, свързани с маркировката, декларацията за съответствие, техническата документация, идентификацията на оборудването и инструкциите за безопасност. Ако коригиращите действия не бъдат предприети в срок от два месеца, могат да бъдат наложени ограничителни мерки.
Чл. 80з
На интернет страницата на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' се публикуват данните за морското оборудване, за което има издадена заповед на изпълнителния директор на агенцията, съгласно чл. 80г и чл. 80е, ал. 1.
Чл. 81
Корабите, плаващи под българско знаме, трябва да се снабдят с необходимите корабни документи, които зависят от вида на кораба, тонажа и района на плаване. Тези документи трябва да отговарят на изискванията на националното законодателство и международните договори, по които България е страна.
Чл. 82
Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да притежават мерително свидетелство. Вместимостта на тези кораби може да бъде определена по опростен начин, за което се издава удостоверение от компетентните органи.
Чл. 83
Чл. 83 от Кодекса на търговското корабоплаване, който е отменен, се отнася до свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация на кораби. Заглавието на член 83 е било изменяно и допълвано с последващи изменения в законодателството.
Чл. 84
Член 84 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира свидетелството за регистрация на корабите под българско знаме, което удостоверява правото за плаване и правото на собственост. В свидетелството се вписват данни за корабособственика, името или номера на кораба, регистрационното пристанище, размери на кораба, бруто и нето тонаж, позивни и номер от Международната морска организация (IMO). Временното свидетелство съдържа информация за наемателя по договора за беърбоут чартър и срок на наемане, както и данни за кораба.
Чл. 84а
Член 84а от Кодекса на търговското корабоплаване, който е нов, беше изменен и след това отменен. Първоначално е бил въведен с ДВ, бр. 113 от 2002 г. и е претърпял изменения с ДВ, бр. 55 от 2004 г. Последното изменение е направено с ДВ, бр. 85 от 2010 г., след което членът е отменен.
Чл. 85
Свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация на кораби се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' или от упълномощени от него лица. Текстът е изменен многократно, последно през 2010 г.
Чл. 86
Чл. 86 от Кодекса на търговското корабоплаване определя видовете корабни документи и изискванията за тяхното издаване, които се регламентират с наредба на министъра на транспорта. Образците на корабните документи се утвърдиха от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Кодексът също така включва глава, посветена на капитана и корабния екипаж.
Чл. 87
Чл. 87 от Кодекса на търговското корабоплаване определя състава на екипажа на кораба, който включва капитан, команден състав и корабна команда, вписани в екипажния списък. Корабите, плаващи под българско знаме, трябва да имат необходимия брой квалифицирани морски лица с правоспособност, съгласно наредба за компетентност, издадена от министъра на транспорта. Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Наредбата определя и изискванията към учебните заведения, условията за здравословна годност на членовете на екипажа и признаването на правоспособността на морските лица от други държави.
Чл. 88
Чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване определя изискванията за комплектоване на корабния екипаж на търговски кораби. Минимум 25% от длъжностите на управленско и оперативно ниво, както и 25% от изпълнителските длъжности, трябва да бъдат заети от български граждани. Екипажът може да бъде комплектован от лица с валидни свидетелства за правоспособност, издадени съгласно международни стандарти. Корабопритежателят е длъжен да назначава екипажа без дискриминация, но с изискване за владеене на определен език. Капитанът и главният механик задължително трябва да са български граждани или граждани на държави от ЕС или ЕИП. При извънредни обстоятелства, корабопритежателят може да наема морски лица от трети държави след разрешение от морската администрация.
Чл. 88а
Чл. 88а от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира дейността на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' по отношение на проверките на обучението на морските лица. Агенцията осъществява периодични проверки за съответствие на обучението с наредбата и международните договори. При установяване на несъответствия, агенцията не издава свидетелства за правоспособност. Таксите за установяване на правоспособността и издаването на свидетелства се определят от Министерския съвет.
Чл. 88а
Обслужващият персонал на пътнически кораб, който плава по вътрешните водни пътища, включва всички служители на борда, които не са част от екипажа на кораба. Правилата за трудовите правоотношения на този персонал са установени в Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 88б
Чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване урежда трудовите отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. Тези отношения се регулират от кодекса и наредба на Министерския съвет, която определя безопасни условия на труд, предотвратяване на професионални заболявания и поддържане на хигиенни стандарти на борда. Трудовите договори могат да бъдат за неопределено или срочно време. Срочният трудов договор може да бъде сключван неограничен брой пъти, но не може да се преобразува в договор за неопределено време без писмено съгласие. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор е 30 дни. Работното време на екипажа е 8 часа дневно, с възможност за сумирано изчисляване. В извънредни ситуации капитанът може да изисква допълнителен труд от екипажа.
Чл. 88в
Членовете на екипажа на морски кораб имат право на минимална почивка от 10 часа за 24-часов период и 77 часа за 7-дневен период. Почивката може да бъде разделена на две части, като едната част трябва да е поне 6 часа. Интервалът между почивките не може да надвишава 14 часа. Отлагането на седмичните почивки е разрешено в съответствие с Конвенция № 14 и при условия, посочени в трудовия договор или вътрешни актове. Отработените часове по време на отложените почивки се компенсират с допълнителен платен отпуск или парично обезщетение.
Чл. 88г.
Член 88г. от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира максималната продължителност на работното време и почивките за членовете на екипажа и обслужващия персонал. Максималната продължителност на работното време за 12 месеца не може да надвишава 2304 часа, а средната продължителност на седмичното работно време не може да надвишава 48 часа. Максималната продължителност на работна смяна е 14 часа, като за сезонна работа на пътнически кораби е 12 часа. Минималната продължителност на почивка е 10 часа за 24 часа и 84 часа за 7 дни. Правилата за изчисляване на работното време и почивките се определят с наредба.
Чл. 88д
Чл. 88д от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че за въпросите, свързани с трудовите отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя, които не са уредени в самия кодекс или в наредбата по чл. 88б, ал. 1, се прилагат нормите на българското трудово законодателство. Това подчертава важността на трудовото законодателство в контекста на корабоплаването и административната власт на капитана.
Чл. 89
Капитанът на кораба носи отговорност за управлението и безопасността на плаването. Той е упълномощен да взема необходимите мерки за осигуряване на безопасността на кораба и реда на борда. Всички лица на кораба са задължени да се подчиняват на неговите разпореждания. В случай на неподчинение или поведение, застрашаващо безопасността, капитанът има правото да задържи лицата в изолирани помещения, особено ако поведението им е престъпно по Наказателния кодекс.
Чл. 90
Чл. 90 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правомощията на капитана при извършени престъпления на борда на кораба. Когато по време на плаване е извършено престъпление, капитанът може да задържи заподозряната лице до предаването му на компетентните органи в първото българско пристанище. При извършено престъпление по време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде извършителя на местните органи.
Чл. 91
Капитанът на кораб, плаващ под българско знаме, носи отговорност за вписване на събития като раждане, брак или смърт в корабния дневник, когато те настъпят извън териториалните граници на България. Той е длъжен да състави акт, съответстващ на Закона за гражданската регистрация, и да го предаде в службата по гражданското състояние на първото българско пристанище или на българския консул в чужбина. Капитанът също така е задължен да приеме саморъчни завещания от лица на кораба и да ги предаде на нотариус. Освен това, той може да заверява подписи на лица на кораба, което има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.
Чл. 92
Капитанът на кораба е длъжен да остане на борда по време на изпълнение на задължения, освен при изключителни обстоятелства. Той трябва лично да води кораба при влизането и излизането от пристанища и критични участъци, както и в случаи на особени затруднения. Капитанът носи отговорност за корабоводенето, дори когато се ползва с пилотски или лоцмански услуги.
Чл. 93
Капитанът на кораба е отговорен за осигуряване на мореходността на кораба, безопасността на товара и опазването на околната среда. Той трябва да се грижи за правилното натоварване и разтоварване на товара, както и да взема мерки за защита на интересите на лицата, свързани с товара. При плаване в определени води, капитаните са задължени да използват услуги на сертифицирани пилоти. В случай на морски произшествия, капитанът е длъжен да уведомява администрацията на крайбрежната държава.
Чл. 94
Чл. 94 от Кодекса на търговското корабоплаване задължава капитана на кораб да взема необходимите мерки за защита на кораба и намиращите се на него лица, товари и документи, когато военни действия застрашават маршрута му. Това включва действия за предотвратяване на залавяне на кораба.
Чл. 95
Капитанът на кораба е упълномощен да представлява корабопритежателя и собствениците на товара при сделки, свързани с нуждите на кораба, товара или навлото. Той може да предявява искания и да отговаря на искове, свързани с кораба, товара и навлото, ако няма други представители на корабопритежателя или собствениците на товара. Ограниченията на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара са валидни само за отношенията между тях и капитана, и са приложими към трети лица само ако те са знаели за тези ограничения.
Чл. 96
Капитанът на кораб, който се намира в неотложна нужда от парични средства по време на рейс, има право да предприема действия за осигуряване на средства, без да чака разпореждане от корабопритежателя. Той може да: 1) продаде излишните корабни принадлежности (с изключение на специалните съоръжения); 2) продаде излишната част от хранителните припаси; 3) продаде част от товара или целия товар. Капитанът е задължен да избере начин за набавяне на средства, който да нанесе най-малко щети на корабопритежателя и собствениците на товара.
Чл. 97
Чл. 97 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че в случай на изчерпване на хранителните припаси на кораб в открито море или на котвена стоянка, капитанът има право да изземе необходимото количество провизии от други лица или част от товара, който може да се използва за храна. Стойността на иззетите провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизиите, ако те не са част от екипажа и ако издръжката им не е включена в превозната цена.
Чл. 98
Капитанът на кораба е длъжен да оказва помощ на хора в опасност и на бедстващи кораби по време на плаване, при условие че това не поставя в сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците. Корабопритежателят не носи отговорност за нарушения на това задължение.
Чл. 99
Капитанът на кораба има правото да свика корабен съвет в случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара. Въпреки че корабният съвет може да изрази мнение, решението на капитана е окончателно и не може да бъде оспорвано от съвета.
Чл. 100
Капитанът е длъжен да вземе мерки за спасяване на пътниците, ако корабът е застрашен от гибел. След това той разрешава на екипажа да напусне кораба. Капитанът напуска кораба последен и трябва да спаси важни документи и ценности.
Чл. 100а
Корабопритежателят е задължен да осигури медицинско обслужване, лекарства и медицинско оборудване на борда на кораба, в зависимост от вида на кораба, екипажа и продължителността на плаването. Изискванията за медицинското обслужване се определят с наредба от министъра на транспорта и министъра на здравеопазването. Капитанът на кораба отговаря за изпълнението на тези изисквания и за наличието на необходимите медицински продукти. В случай на неотложна нужда, капитанът е длъжен да предприеме мерки за привличане на медицинска помощ.
Чл. 100б
Изпълнителна агенция "Морска администрация" е задължена да проверява условията за живот и труд на екипажа на кораби в български пристанища след получаване на сигнал или жалба. При установяване на нарушения, агенцията издава предписания до капитана за отстраняване на недостатъците и може да задържи кораба в пристанището до тяхното отстраняване. Правилата за извършване на проверките се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 101
Съгласно чл. 101 от Кодекса на търговското корабоплаване, договорът за превоз на товари задължава превозвача да извърши превоз на товар с кораб до определено пристанище срещу заплащане на навло. Товарът се предоставя от изпращача, а получателят е лицето, на което товарът трябва да бъде предаден. Вторият параграф е отменен.
Чл. 102
Разпоредбите на глава 102 от Кодекса на търговското корабоплаване се прилагат за крайбрежните (каботажните) превози на товари, освен ако в самия кодекс или в специални разпоредби не е указано друго. Важно е да се отбележи, че тези разпоредби не важат за превоза на пощенски пратки.
Чл. 103
Чл. 103 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че договорите за превоз на товари могат да бъдат доказвани чрез чартъри, коносаменти и други писмени доказателства. Това означава, че страните по договора имат право да използват различни документи, за да удостоверят условията и детайлите на сключения договор за превоз.
Чл. 104
Чл. 104 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира условията за сключване на договори за превоз на товари. Договорите могат да се сключват за превоз с цял кораб или част от товарното му пространство, като страните определят дали превозът ще бъде за едно или няколко пътувания. При превоз на масови товари е възможно използването на типови форми на чартъри за уреждане на отношенията между страните.
Чл. 105
Чл. 105 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че договорите за превоз на товари могат да бъдат сключвани за отделни пратки, независимо от техния брой, размери и тежина. Освен това, страните могат да уговорят един договор за превоз на множество последователни пратки, ако превозвачът осигурява редовна линия до местоназначението, известна като абонаментни превози.
Чл. 106
Чартърът е договор, който регулира отношенията между страните, свързани с превоза на товари с кораб. Той трябва да съдържа основна информация, като наименованието на страните, размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението. Чартърът може да включва и допълнителни условия, ако страните се споразумеят. Подписването му от изпращача и превозвача или техни пълномощници е задължително, за да бъде валиден.
Чл. 107
Договорът за превоз по чартър урежда отношенията между изпращача и превозвача. Уговорките в договора имат действие спрямо получателите, само ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.
Чл. 108
Чл. 108 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира задълженията на превозвача по отношение на издаването на коносаменти след приемането на товара. Превозвачът е длъжен да издаде коносамент на изпращача, а в случай на множество пратки, отделни коносаменти за всяка от тях. Ако предварително е издаден коносамент, след натоварването трябва да бъде издаден нов, освен ако не бъде направена бележка върху стария коносамент с данни за натоварените товари.
Чл. 109
Коносаментът, издаван от превозвача, се основава на писмен ордер за натоварване, който трябва да бъде подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице. Ордерът трябва да съдържа информация за вида, количеството и състоянието на товара, броя на пратките, маркировките и потвърждение за спазване на изискванията за износ и внос. Изпращачът носи отговорност за последиците от неправилното или непълно посочване на данните в ордера.
Чл. 110
Коносаментът е важен документ, който трябва да съдържа информация за превозвача, изпращача, получателя, товара, условията на превоза и други детайли. Конкретно, той трябва да включва наименованията на страните, информация за кораба и товара, данни за състоянието на товара, уговорки относно навлото, места на натоварване и разтоварване, както и дата и подпис на превозвача. Липсата на определена информация може да доведе до отказ за вписване на данните.
Чл. 111
Превозвачът има право да впише забележки в коносамента, ако състоянието на товара или опаковката предизвиква съмнения. Той може да откаже да впише данни от изпращача, ако счита, че те не отговарят на действителността или не може да ги провери. Също така, ако марките или знаците на товара не са четливи, превозвачът може да откаже тяхното вписване. При предаване на товар в опаковка, превозвачът може да посочи, че съдържанието е неизвестно. За насипен или наливен товар, ако данните не са проверени, превозвачът може да отбележи това в коносамента.
Чл. 112
Член 112 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че ако в коносамента не е посочена датата на издаване, се приема, че това е датата на натоварване на пратката. Освен това, ако не е посочен броят на екземплярите, се предполага, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.
Чл. 113
По искане на изпращача, превозвачът е задължен да издаде коносамент в повече от един оригинален екземпляр с идентично съдържание. Това позволява на изпращача да притежава необходимите документи за доказване на правото на собственост върху товара и улеснява търговските операции. Копието от коносамента остава на кораба, за да удостоверява наличието на товара по време на транспортиране. При крайбрежни превози по вътрешните водни пътища, превозвачът предоставя на изпращача коносамент или товарителница.
Чл. 114
Когато са издадени повече от един оригинален екземпляр на коносамента, изпращачът или приобретателят могат да искат разтоварване и връщане на пратките само при представяне на всички оригинални екземпляри. Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран с един от оригиналните екземпляри, останалите оригинали губят валидност.
Чл. 115
Коносаментът е документ, който удостоверява правото на собственост върху стоките и може да бъде издаден на три основни начина: 1) на името на определен получател (поименен коносамент), 2) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед), и 3) на приносител. Всеки от тези видове коносамент има специфични правни последици за лицата, свързани с правото на собственост и предаване на стоките.
Чл. 116
Коносаментът служи като доказателство за отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара. Той удостоверява, че товарът е предаден на превозвача и че получателят има право да получи същия товар.
Чл. 117
Коносаментът служи като доказателство за приемането на товара за превоз и за наличието му на кораба. След издаването му, той удостоверява, че товарът отговаря на описаното в документа по вид, количество и състояние.
Чл. 118
Коносаментът дава право на получателя да разпорежда с товара, включително да го залага и да иска предаването му. Предаването на коносамента се счита за предаване на товара между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил. Получателят може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението. Запорът върху коносамента от кредитори на получателя има действие и върху самия товар.
Чл. 119
Чл. 119 регулира прехвърлянето на поименния коносамент, коносамента на заповед и коносамента на приносител. Поименният коносамент може да се прехвърли в съответствие с правилата за прехвърляне на вземания. Коносаментът на заповед може да бъде прехвърлен с пълно или бланково джиро, като при бланковото джиро, новият приобретател може да прехвърли коносамента с предаване или ново джиро, но не може да предяви регресно право срещу джиранта. Коносаментът на приносител се прехвърля само с предаване.
Чл. 120
Чл. 120 от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията на превозвача, когато той поема задължение за превоз, включващ участие на други превозвачи. Превозвачът издава директен коносамент, в който се посочват всички етапи на превоза и местата за претоварване. Той отговаря солидарно с останалите превозвачи за изпълнението на задълженията до предаването на товара на крайния получател. В случай на повреди или погиване на товара, получателят може да иска обезщетение от последния превозвач. Превозвачите имат право на възстановяване на част от цената на превоза, ако заплатят обезщетение на получателя. Отговорността на превозвача може да бъде ограничена само за участъка, в който той е извършил превоза, но той все пак е длъжен да прояви дължимата грижа.
Чл. 121
Чл. 121 от Кодекса на търговското корабоплаване регулира правата на лицето, което е упълномощено да разпорежда с товара, в контекста на коносамента. То може да поиска от превозвача издаване на писмени нареждания за предаване на части от товара на определени получатели, ако това е уговорено в договора за превоз. Превозвачът е длъжен да опише вида, количеството и качеството на товара в нарежданията, които трябва да бъдат подписани от двете страни. Когато целият товар е разпределен, оригиналният коносамент остава при превозвача, а в противен случай се отбелязват издадените нареждания. Писмените нареждания са ценни книги и прехвърлянето на пратките става чрез прехвърляне на самите нареждания.
Чл. 122
Чл. 122 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че изпращачът има право да натовари и изпрати товари за различни получатели по време на едно и също пътуване. Товарите могат да бъдат изпратени в едно и също или в различни пристанища, като за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.
Чл. 123
Изпращачът по чартърен превоз има право да отстъпи правата си на друго лице без необходимост от съгласие на превозвача. Въпреки това, изпращачът остава солидарно отговорен за изпълнението на договора заедно с новия получател на правата.
Чл. 124
Договорът за превоз на отделни вещи или пратки задължава изпращача да ги предаде в уговореното или обичайно време. При предаване на товари с опаковка, изпращачът е длъжен да осигури годна опаковка. Натоварването, разтоварването, подреждането и закрепването на товарите при линейните превози се извършва от превозвача, освен ако не е уговорено друго. Разпоредбите за сталийно и контрасталийно време, както и за плащане на демюрейдж и диспач, не важат при линейните превози, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 125
Чл. 125 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията за превоз на товари с кораби. При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение, превозвачът може да извърши натоварване на друг кораб само със съгласие на изпращача. При превоз на отделни пратки, превозвачът може да замени кораба с друг равностоен, освен ако в договора не е предвидена забрана. Ако превозвачът поддържа редовни линии, той може да натоварва товари с всеки от линейните си кораби, освен ако товарът изисква специални съоръжения.
Чл. 126
Превозвачът е длъжен да осигури кораба в годно за плаване състояние, съобразено с товара и маршрута. Той трябва да го подготви и снабди с необходимия екипаж и оборудване. Превозвачът не носи отговорност за скрити недостатъци, които не могат да бъдат открити при дължимата грижа. Освен това, той трябва да предостави кораба на уговореното място и време за натоварване. При чартърен превоз, той е длъжен да доведе кораба на безопасно и достъпно място за натоварване. Ако изпращачите не могат да се споразумеят за мястото, превозвачът предоставя кораба на обичайно прието място.
Чл. 127
Превозвачът е задължен да уведоми писмено изпращача за готовността на кораба за натоварване. Ако изпращачът е назначил друг за извършване на натоварването и е уведомил превозвача, известието се изпраща на товарача. В случай на несъответствие на уведомлението с действителността, превозвачът носи отговорност и дължи обезщетение за причинените вреди на изпращача.
Чл. 128
Чл. 128 предвижда, че ако предоставеният кораб или част от него не отговарят на уговорените размери за натоварване, изпращачът има право да иска намаление на навлото и обезщетение за причинените вреди. Обезщетението не може да надвишава навлото за ненатоварения товар. При особено значително несъответствие, изпращачът може да развали договора.
Чл. 129
Изпращачът е задължен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, която е годна да издържи на превоза и претоварването, както и да опази товара. Той също така трябва да постави марки на товарите, които да се запазят до края на превоза. В случай на опасни товари или такива, за които се предвиждат особени грижи, изпращачът е длъжен да обозначи това върху самите товари.
Чл. 130
Изпращачът е задължен да предостави на превозвача необходимите документи за товара в срок, съобразно изискванията на пристанищните, митническите и санитарните разпоредби. Той носи отговорност за вредите, причинени на превозвача от късното предоставяне или от предоставянето на недостатъчни, непълни или неверни документи. Превозвачът не е задължен да проверява документите, предоставени от изпращача.
Чл. 131
Чл. 131 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако изпращачът не предаде товара в уговорения срок, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго. Дори и ако количеството на товара е по-малко от уговореното, изпращачът остава задължен да плати цялото навло. При натоварване на повече от предвиденото количество, превозвачът може да свали излишъка за сметка на изпращача и да иска обезщетение за вредите. Ако превозвачът реши да остави излишъка в кораба, той може да поиска увеличение на навлото.
Чл. 132
Според Чл. 132 от Кодекса на търговското корабоплаване, превозвачът има право да запази цялото навло, ако изпращачът не предаде товара в уговорения срок, независимо дали напълно или частично. Това означава, че при закъснение или непредаване на пратките, превозвачът не е задължен да намалява таксата за превоз.
Чл. 133
Чл. 133 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията, при които изпращачът може да предаде различни товари за превоз, освен уговорените в договора. Замяната на товари е допустима, ако не влошава положението на превозвача и не застрашава безопасността на кораба и товарите на другите изпращачи. Изпращачът не може да иска намаляване на навлото при замяна на товари, дори ако новите товари имат по-ниско навло. В случай на по-високо навло, изпращачът е задължен да заплати разликата.
Чл. 134
Според Чл. 134 от Кодекса на търговското корабоплаване, ако договорът за превоз обхваща целия кораб или определени помещения в него, превозвачът не може да приема товари от други изпращачи в тези помещения. Дори и да остане свободно пространство, той е задължен да откаже приемането на чужди товари. Ако изпращачът поиска, превозвачът е длъжен да снеме чуждите товари преди отплаването на кораба.
Чл. 135
Чл. 135 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правата на превозвача относно приемането и натоварването на пратки. Превозвачът може да откаже да приеме пратки, забранени за износ или внос, както и контрабандни стоки. Той също така може да откаже опасни товари, ако те са неправилно описани от изпращача. Разходите за разтоварване и рисковете остават за сметка на изпращача, който носи отговорност по чл. 182.
Чл. 136
Чл. 136 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира процеса на натоварване на товарите в кораба. Натоварването се извършва по товарен план, изготвен от превозвача, а изпращачът е отговорен за предоставянето на товара на борда на кораба. Превозвачът трябва да осигури необходимата грижа и съдействие за правилното подреждане и укрепване на товарите, а материалите за сепарация и укрепване се предоставят от страната, посочена в договора.
Чл. 137
Чл. 137 от Кодекса на търговското корабоплаване определя ограниченията за поставяне на товари в определени части на кораба. Изпращачът не може да поставя товари в каютите, помещенията на екипажа и за съхранение на корабните припаси. Капитанът не може да разреши товарене на палубата без писмено съгласие от изпращача, освен за товари, разрешени от правилата. При издаване на коносамент, съгласието на изпращача се отбелязва върху него.
Чл. 138
Член 138 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че товарите могат да бъдат поставени и превозвани в помещения, които са пломбирани от изпращача, при условие че и изпращачът, и превозвачът са се съгласили на това. Вторият параграф на члена е отменен.
Чл. 139
Чл. 139 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че изпращачът има право да иска от превозвача издаването на щурмански разписки за приетите партиди от товара. В разписките се посочват видът, количеството и външното състояние на товара, както и опаковката и знаците. Тези разписки трябва да бъдат върнати на превозвача при издаването на коносамента.
Чл. 140
Срокът за натоварване на кораба, известен като сталийно време, се определя от договора. При липса на уговорка, се следват обичайните срокове в пристанището. Срокът започва да тече от деня след известието за готовност на кораба за товарене, като се вземат предвид работните дни и часове. Времето на забавяне по вина на превозвача или поради непреодолима сила се приспада от срока за натоварване.
Чл. 141
Член 141 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на изпращача да нареди на превозвача корабът да отплава, дори ако срокът за натоварване не е изтекъл и целият товар не е натоварен. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло, независимо от това.
Чл. 142
Страните по договора могат да уговорят допълнителен срок за натоварване след изтичането на първоначалния срок, както и размера на плащането за закъснение (демюрейдж). За предсрочно натоварване може да се уговори възнаграждение (диспач) в полза на изпращача. Ако не е определена продължителността на допълнителния срок или размера на плащанията, се прилагат разпоредбите или обичаите в пристанището на натоварване. При липса на такива, плащането поради закъснение се определя на база разходите за издръжка на кораба и екипажа, а възнаграждението за предсрочно натоварване е половината от плащането за закъснение.
Чл. 143
Чл. 143 регламентира правата и задълженията на превозвача при договори за превоз на товар. В случай на превоз с част от кораб или определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, ако той не е предаден в уговорения срок и да отплава, като има право да иска заплащане на цялото навло. При превоз с цял кораб, превозвачът не може да откаже приемането на товари преди изтичането на уговореното време, освен ако не е уговорено друго, и в случай на забавяне, изпращачът е длъжен да обезщети превозвача за претърпените вреди.
Чл. 144
Превозвачът е отговорен за опазването на товара от момента на приемането му до предаването на получателя. При превоз на животни, грижите за тяхното хранене и поене са задължение на изпращача или назначен от него придружител, освен ако не е уговорено друго. Ако товарите изискват специални грижи или надзор, превозвачът трябва да осигури тези условия, при условие че това е посочено в договора и на товарните единици. В такъв случай, превозвачът има право на допълнително заплащане.
Чл. 145
Превозвачът е задължен да извърши превоза в уговорените срокове, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове. Отклонението от определения маршрут поради оказване на помощ и спасяване на човешки живот, кораби и товари не се счита за нарушение на договора за превоз, и превозвачът не носи отговорност за произлезлите от това щети.
Чл. 146
Чл. 146 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правата и задълженията на превозвача относно разтоварването на опасни товари. Превозвачът има право да разтовари опасни товари, натоварени под неправилно наименование, без да дължи обезщетение за товара и запазва правото си на навло. Разноските по разтоварването и щетите са за сметка на изпращача. В случай на опасност от товарите, превозвачът може да ги снеме и отговаря за щетите само по правилата за обща авария. Превозвачът може да разтовари забранени товари във всяко пристанище, запазвайки правото си на навло.
Чл. 147
Чл. 147 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда задължения на превозвача в случай, че корабът не може да влезе в пристанището на местоназначение поради непреодолима сила или забрани от държавни органи. Превозвачът е длъжен незабавно да уведоми изпращача или лицето, което има право да се разпорежда с товара. Ако не получи нареждане в разумен срок, той може да разтовари товара в близко пристанище или да върне кораба в началното пристанище. При превоз на част от кораб или определено помещение, разтоварването трябва да бъде извършено в съответствие с нареждането на изпращача. Изпращачът е длъжен да възстанови разходите на превозвача за изчакването и допълнителните разходи, както и да заплати навлото за фактически изминатото разстояние.
Чл. 148
Превозвачът е задължен да предаде товара на легитимирания получател в пристанището на местоназначение, съгласно коносамента. При наличие на писмени нареждания, той трябва да предаде част от товара на легитимирания притежател по всяко отделно нареждане. Ако са издадени няколко оригинални екземпляра от коносамента, задължението се изпълнява с предаване на който и да е от тях, след което останалите губят сила. При липса на коносамент, товарът се предава на лицето, посочено в договора или в нареждане от изпращача.
Чл. 149
Чл. 149 от Кодекса на търговското корабоплаване задължава превозвача да уведоми получателя или посоченото в договора лице за готовността на кораба за разтоварване. При отсъствие на известен получател или посочено лице, уведомлението се извършва по обичайния начин за местоназначението.
Чл. 150
Чл. 150 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че както превозвачът, така и получателят имат право да искат проверка на състоянието, количеството и бройките на товара от вещи лица и сървейъри. Те уведомяват страните за времето на проверката. Разходите за проверката се поемат от страната, направила искането, а неизправната страна носи последиците.
Чл. 151
Когато корабът е готов за разтоварване, но получателят не може да бъде открит след уведомление, превозвачът има право да снеме товарите от кораба или да възложи разтоварването на специализирано предприятие. Товарите могат да бъдат предадени на съхранение, а превозвачът трябва да уведоми изпращача и, ако е необходимо, получателя отново.
Чл. 152
Чл. 152 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако получателят е готов да приеме товара, но не успее да го направи навреме, превозвачът може да предаде товара на съхранение за сметка и риск на получателя. В случай на закъснение, превозвачът има право да поиска заплащане на надлежните суми и обезщетение за претърпени вреди.
Чл. 153
Чл. 153 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако получателят откаже да приеме товара или не се яви да го приеме в установения срок, превозвачът може да го предаде на съхранение за сметка и риск на изпращача. Превозвачът има право да иска от изпращача да заплати неплатеното навло и другите дългове, свързани с превоза. Изпращачът може да получи отказаните товари, след като заплати разходите по съхранението или да се разпореди с тях по свой избор.
Чл. 154
Според Чл. 154 от Кодекса на търговското корабоплаване, ако в договора или в приложимите разпоредби и обичаи не е предвидено друго, разноските за снемане на товара от кораба са за сметка на превозвача. Всички останали разходи, свързани с вдигането на товара, предаването му на получателя или съхранението, са за сметка на получателя.
Чл. 155
Срокът за разтоварване при чартърните превози започва да тече след изпращането на нотиса до получателя. Продължителността на срока за разтоварване, допълнителния срок, както и размерите на плащанията за закъснение и възнаграждението за предсрочно разтоварване се определят съгласно разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 156
Чл. 156 определя задълженията на получателя при получаване на товар. Ако получателят не уведоми превозвача за липси или повреди в товара до завършване на предаването, се счита, че е получил товара в съответствие с коносамента или договора. При незабелязани липси или повреди, получателят трябва да уведоми превозвача писмено в срок от три дни. Ако състоянието на товара е установено съвместно с превозвача, получателят запазва правото да иска обезщетение, дори и да не е уведомил превозвача. Уговорките, които ограничават правата на получателя, нямат сила.
Чл. 157
Получателят на товара е задължен да заплати неплатеното навло и свързаните с него разходи при приемането на товара. Ако не извърши плащането, това може да доведе до правни последици, включително задържане на товара от страна на превозвача. В случай на неплащане, превозвачът може да предяви иск за дължимите суми, включително разходите за закъснение и вноските за обща авария. Получателят има възможност да предостави надлежна гаранция вместо плащане, но само с предварителното съгласие на превозвача.
Чл. 158
Съгласно Чл. 158 от Кодекса на търговското корабоплаване, превозвачът има право да задържи товарите, докато не бъдат заплатени дължимите суми по Чл. 157 или докато не бъде предоставена съответна гаранция. Това означава, че превозвачът може да задържи товара като средство за осигуряване на вземанията си.
Чл. 159
Чл. 159 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира действията на превозвача в случай, че получателят откаже да заплати или закъснее с плащането. Превозвачът има право да предаде товара на съхраняване за сметка и риск на получателя. В случай на забавяне на кораба поради това предаване, превозвачът може да търси компенсация за времето на забавянето. Уведомление за предаването на товара трябва да бъде изпратено на изпращача. Ако получателят не потърси товара в рамките на един месец след пристигането на кораба, превозвачът има право да продаде товара. Товар, който е бързо развалящ се или изисква скъпо съхранение, може да бъде продаден и преди изтичането на месечния срок.
Чл. 160
Чл. 160 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правата на превозвача относно вземанията за навло и други свързани вземания. Превозвачът има право на предпочитане върху стойността на товарите, продадени по реда на чл. 159, за вземания за навло и свързани с товара. Тази разпоредба важи и за предшествуващите превозвачи. Превозвачът може да търси плащане от получателя, ако е предал товара без да получи плащане.
Чл. 161
След като корабът е отплавал, изпращачът не може да нареди обратно предаване на товара. Всички разходи и последствия, произтичащи от закъснението на кораба, са за сметка на изпращача. Превозвачът запазва правото си на навло, в зависимост от момента на получаване на нареждането, като при определени условия може да задържи пълното или частично навло. При нареждане след отплаването, условията за заплащане на навлото са различни в зависимост от времето на нареждането и условията на договора.
Чл. 162
Чл. 162 от Кодекса на търговското корабоплаване предоставя на изпращача правото да нареди на превозвача да снеме и предаде товара или част от него в междинно пристанище или на друг получател, след отплаването на кораба. Превозвачът е задължен да изпълни нареждането, ако изпращачът му върне всички екземпляри от коносамента или предостави гаранция. Превозвачът запазва правото си на уговореното навло и всички допълнителни разходи са за сметка на изпращача. Той не е длъжен да изпълни нареждането, ако то значително забавя превоза на товари на други изпращачи или застрашава сигурността на кораба.
Чл. 163
Получателят може да нареди на превозвача да снеме и предаде товара в междинно пристанище или на друг получател, при условие че върне коносамента или предостави гаранция. Превозвачът може да откаже нареждането в определени случаи. Без коносамент, получателят може да нареди предаването на товара на друг получател след получаване на известие за готовност за разтоварване. Превозвачът запазва правото си на вземане за уговореното навло и допълнителни разходи.
Чл. 164
Член 164 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако стойността на предадения товар не покрива навлото и другите вземания на превозвача, и изпращачът не е заплатил цялото навло или не е представил гаранция преди отплаването, превозвачът има право да развали договора. В случай на развалянето, превозвачът може да иска половината от уговореното навло, вземания поради закъснение и други вземания, а снемането на товара е за сметка на изпращача.
Чл. 165
Изпращачът има право да развали договора за превоз, ако превозвачът не представи кораба в уговорения срок или закъснява с приемането на товара. В такъв случай изпращачът може да търси обезщетение до размера на навлото, освен ако не е уговорено друго. Разпоредбата не важи, ако корабът е пристигнал навреме, но не може да пристане поради причини, за които превозвачът не носи отговорност.
Чл. 166
Чл. 166 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда правото на изпращача да развали договора за превоз с част от кораб или на отделни пратки преди отплаването. За да упражни това право, изпращачът трябва да заплати навлото, сумите за забавяне и разноските по разтоварването. Важно е да се отбележи, че правото на отказ не може да се упражни, ако разтоварването на товара би довело до значително закъснение на отплаването на кораба.
Чл. 167
Чл. 167 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че всяка от страните по договора може да го развали след започване на пътуването при определени обстоятелства, като война, блокада, задържане на кораба от властите и забрана на вноса. В случай на разваляне, навлото се заплаща само за действително изминатото разстояние. Ако задържането е краткотрайно, не може да се развали договора без заплащане на обезщетение. Разходите по разтоварването са за сметка на изпращача.
Чл. 168
Чл. 168 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че всяка от страните по превозния договор има право да го развали без заплащане на обезщетение, ако преди отплаването на кораба възникне основание, посочено в чл. 167. В случай на краткотрайно задържане на кораба или забрана за износ (внос), договорът не може да бъде прекратен, ако тези обстоятелства отпаднат преди писменото изявление за отстъпване. При прекратяване на договора поради отстъпване, разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.
Чл. 169
Договорът за превоз се прекратява по право, ако преди отплаването на кораба настъпят определени обстоятелства, без виновност на страните. Тези обстоятелства включват погиване на кораба, конфискация, погиване на индивидуално определен товар или погиване на товар, определен по родови белези. При последния случай, изпращачът може да запази договора, ако предложи друг товар за превоз. Прекратяването на договора важи и за случаи, настъпили по време на пътуването, като превозвачът има право на част от навлото в зависимост от изминатото разстояние и спасения товар.
Чл. 170
Превозвачът носи отговорност за вредите, причинени на товарите, от момента на приемането им за превоз до предаването им на получателя. Доказва се, че вредите, настъпили след приемането на товара, са причинени по вина на превозвача, освен ако той не докаже противното.
Чл. 171
Превозвачът не носи отговорност за липса или повреждане на товари, ако те са пристигнали в изправни помещения и опаковки, без следи от отваряне. Въпреки това, получателят може да предяви иск за обезщетение, ако докаже, че вредите са настъпили по вина на превозвача.
Чл. 172
Превозвачът не носи отговорност за липса или повреждане на товара, когато тези проблеми произтичат от неверни данни, предоставени от изпращача или товарача. Това включва информация относно естеството на товарните пратки, изправността на амбалажа, стойността на товара и количеството на отделните единици товар.
Чл. 173
Превозвачът не носи отговорност за вреди и загуби на товара, ако докаже, че те са настъпили поради навигационна небрежност, т.е. действия или бездействия на капитана, екипажа, пилота или наети лица при управлението на кораба. В случай на търговска небрежност, свързана с приемането, натоварването, опазването, разтоварването или предаването на товара, превозвачът носи отговорност съгласно разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 174
Превозвачът е освободен от отговорност за вреди и загуби на товара, ако докаже, че те са настъпили поради непреодолима сила, случайни събития, действия на държавни органи, военни действия, стачки, спасяване на човешки живот, действия на изпращача или получателя, скрити недостатъци на товара или недостатъчна опаковка. Превозвачът не носи отговорност за товари на палубата, ако загубите или повредите са свързани с този начин на превоз.
Чл. 175
Превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда на опасни товари, ако изпращачът е предоставил неточна или непълна информация относно техните свойства при предаването или натоварването на кораба. Член 175, алинея 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 175а
Чл. 175а от Кодекса на търговското корабоплаване задължава капитаните на кораби да уведомят капитана на пристанището за опасните или вредни товари, които превозват. Също така, условията и редът за обработка и превоз на тези товари се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 175б
Чл. 175б от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че минималните изисквания към корабите, които оперират от и към български пристанища и превозват опасни или замърсяващи околната среда товари, се установяват с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Текстът е актуализиран с изменения през 2005, 2010 и 2023 година.
Чл. 176
Превозвачът има право да задържи навлото и да иска неизплатената част, ако товарът е погинал или повреден по причини, за които не носи отговорност. Ако товарът е погинал поради корабокрушение или е иззет принудително без вина на изпращача или превозвача, платеното навло подлежи на връщане, освен ако не е уговорено друго. При спасен товар след корабокрушение, превозвачът има право на част от навлото, съответстваща на фактически изминатото разстояние.
Чл. 177
Превозвачът е задължен да заплати обезщетение за изгубен товар в размер на неговата цена, но не повече от 300 лева за всяка единица товар. Единицата товар се определя в зависимост от вида на товара, като за генералните товари е всяка опаковка, за насипните и наливните товари - всеки тон, а за дървесината и другите товари - всеки тон или кубически метър. Международните договори могат да установят различен размер на обезщетението, а при чуждестранни кредитори с по-нисък размер на отговорността, превозвачът отговаря в рамките на този размер.
Чл. 178
Чл. 178 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако товарът е приет за превоз с изрично обявена стойност, обезщетението за погинал товар се определя на база тази стойност. В случай на превоз с коносамент, условието за обявената стойност трябва да е вписано в него, за да важи правилото. Освен това, ако превозвачът докаже, че действителната стойност на товара е по-ниска от обявената, обезщетението може да бъде намалено.
Чл. 179
Чл. 179 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира начина на определяне на цената на товара в случай на повреда. Цената се определя на базата на цената в местоназначението по времето на пристигането на кораба. Ако това не е възможно, се взема предвид цената в местоотправянето на деня, в който товарът е приет за превоз, като се добавят и разходите за превоза. От общото обезщетение се приспадат сумите, спестени от получателя от навлото, мито и други разходи.
Чл. 180
Обезщетението за повреда на товарите се определя като разлика между цената на товара в запазено състояние и цената му в повредено състояние. В определени случаи размерът на обезщетението не може да надвишава цената, определена според разпоредбите на чл. 177 - 179.
Чл. 181
Уговорките в превозния договор и коносаментите, които изключват отговорността на превозвача или ограничават нейния размер, са нищожни, освен ако не касаят отговорността за вреди и загуби, настъпили преди натоварването или след разтоварването на товара, както и за превози на живи животни и товари на палубата.
Чл. 182
Изпращачът е отговорен за вредите, причинени на превозвача, ако неправилно е декларирал вида и свойствата на товарите или е извършил натоварването без знанието на превозвача. При опасни товари, като лесно възпламенителни или избухливи, отговорността се разширява и към получателите на други товари, както и към членовете на екипажа и пътниците. Ако опасните товари са приети с знание на превозвача и причинят вреда, обезщетението се дължи от превозвача.
Чл. 183
Чл. 183 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че правилата относно превоза на товари важат и за договорите за влачене на дървени материали в плотове. Данните за товара се вписват в коносамента по декларация на изпращача, без проверка от превозвача. Изпращачът е длъжен да предостави плотовете в подходящо състояние за превоз. Правилата от чл. 177 не важат за влаченето на дървени материали в плотове.
Чл. 184
Договорът за наем на кораб за определено време (тайм-чартър) е споразумение, при което наемодателят предоставя на наемателя кораб срещу заплащане на определена наемна цена. Наемателят може да използва кораба за превоз на товари или пътници, или за друга дейност, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване. Сключването на такъв договор и неговото съдържание трябва да бъдат доказани с писмени доказателства.
Чл. 185
Договорът за наем на кораб включва важни уговорки, които касаят наименованието на кораба, техническите и експлоатационни характеристики, като товаровместимост, видове помещения, технически инсталации, мощност на двигателите и скорост. Също така се уточняват дейностите, за които ще се използва корабът, районите на плаванията, размер на наемната цена, начин на плащане, срок на наемането, както и мястото и времето за получаване и връщане на кораба.
Чл. 186
Чл. 186 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на страните по договора да уговорят предоставяне на кораба на наемателя за извършване на едно или няколко пътувания, вместо за определен срок. Това означава, че наемателят може да използва кораба за конкретни цели, свързани с тези пътувания.
Чл. 187
Чл. 187 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на наемателя да сключва договори с трети лица за пренаемане на кораба или част от него. Първоначалният наемател запазва правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя и продължава да отговаря за изпълнението на договора за наем спрямо наемодателя, дори след сключването на договора за пренаемане.
Чл. 188
При прехвърляне на право на собственост върху кораб, който е отдаден под наем, наемното правоотношение не се прекратява. Новият собственик на кораба автоматично встъпва в отношенията по наема на мястото на първоначалния наемодател. Плащанията, извършени от наемателя към първоначалния наемодател, запазват валидността си и спрямо новия наемодател, при условие че са направени преди получаването на писмено съобщение за встъпването на новия наемодател.
Чл. 189
Наемодателят е длъжен да предаде кораба на наемателя в уговорения срок и в състояние на мореходност. При непредаване на кораба, наемодателят носи отговорност за причинените вреди на наемателя, свързани с пропуснати ползи или необходими разходи. Наемателят може да иска обезщетение за вреди, настъпили поради неизпълнение на задължението за предаване на кораба.
Чл. 190
Член 190 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда правата на наемателя в случай, че наемодателят не предаде кораба в уговорения срок. Наемателят има право да развали договора с едностранно волеизявление и да иска обезщетение за вреди до размера на наема за един месец. Наемодателят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че закъснението е поради причини, за които не носи вина.
Чл. 191
Наемателят започва експлоатацията на кораба след предаването му и придобива правата и задълженията по договорите за превоз на товари. Той отговаря за техническата характеристика на кораба и трябва да спазва договорните условия. Наемателят носи отговорност за обезщетения към пътниците и поема разходите за гориво и експлоатация. Наемодателят няма право да превозва собствени товари в кораба, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 192
След предаването на кораба на наемателя, капитанът и екипажът са задължени да следват указанията на наемателя относно търговската експлоатация, включително приемането и предаването на товари. Наемодателят може да дава нареждания на капитана единствено по техническите аспекти и вътрешния ред. Погиването на кораба води до определени правни последици, които зависят от условията на договора за наем и отговорността на страните.
Чл. 193
В случай на погиване на кораб, наемната цена е дължима до деня на погиването. Ако не може да се установи конкретната дата на погиването, наемната цена се дължи до деня, в който е получено последното известие за погиването на кораба.
Чл. 194
Ако наемателят не заплати наемната цена преди началото на уговорения период, той може да понесе последствия, които не са explicite посочени в предоставения текст. Обикновено, неплащането на наема може да доведе до прекратяване на наемното споразумение, искове за обезщетение от страна на наемодателя и възможни правни действия за възстановяване на дължимата сума. Важно е да се отбележи, че наемателят не е задължен да плаща наем за периоди, в които корабът е негоден за експлоатация по причини, независещи от него.
Чл. 195
Член 195 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако наемателят не плати уговорения наем и няма основание да откаже плащането, или ако използва кораба в нарушение на договора, наемодателят има право да развали договора. В такъв случай, той може да поиска обезщетение за причинените вреди или да иска плащането на целия наем за оставащия срок на договора.
Чл. 196
Наемателят не носи отговорност пред наемодателя за погиването и повредите на кораба или съоръженията, ако тези инциденти са настъпили по вина на капитана или членове на екипажа, назначени от наемодателя.
Чл. 197
Договорът за наем на кораб се прекратява с изтичането на уговорения срок. Ако наемателят не върне кораба на наемодателя веднага след прекратяване, дължи обезщетение в размер на двойния наем за времето на закъснението. При вина на наемателя за закъснението, наемодателят може да иска допълнителни вреди. Времето, през което корабът е използван за помощ и спасяване, не се счита за закъснение.
Чл. 198
Договорът за наем на кораб може да бъде прекратен по право в случай на погиване или конфискация на кораба. Всяка страна има право да развали договора, ако целите му не могат да бъдат постигнати поради извънредни обстоятелства, като война или обществени вълнения, които засягат районите на дейност на наемателя. За връщането на кораба се прилага чл. 197.
Чл. 199
Възнаграждението за оказване на помощ и спасяване на кораб през наемния период се разпределя поравно между собственика и наемателя след приспадане на разходите за отстраняване на повреди, разходите по спасяването и възнагражденията на екипажа.
Чл. 199а
Договорът за беърбоут чартър представлява споразумение за наемане на кораб за определен срок, при което наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Това включва правото да назначава капитан и екипаж за целия период на наемане.
Чл. 199б
Договорът за беърбоут чартър е споразумение, при което корабособственикът (наемодателят) предоставя на наемателя (беърбоут чартьора) правото на владение и контрол върху кораба за определен срок срещу заплащане на наемна цена. Наемателят има правото да назначава капитан и екипаж за целия период на наемане. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма.
Чл. 199в
Договорът за беърбоут чартър трябва да включва информация за страните, името на кораба, клас, знаме, технически и експлоатационни данни, разход на гориво, район на плаване, цел на наемането, място и време на предаване и приемане, наемна цена и срок на наемането.
Чл. 199г.
Наемателят по договора за беърбоут чартър може да отдава кораба на трето лице, освен ако не е уговорено друго. Първоначалният наемател запазва правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя и остава отговорен за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя, дори след пренаемането.
Чл. 199д
Корабособственикът е задължен да предаде кораба в мореходно състояние, готов за експлоатация, а наемателят е длъжен да поддържа кораба в такова състояние за своя сметка. Отстраняването на скритите недостатъци остава отговорност на корабособственика.
Чл. 199е
Наемателят е отговорен за комплектоването на кораба с необходимия екипаж. Капитанът и останалите членове на екипажа действат под ръководството на наемателя, който носи отговорност за управлението на кораба.
Чл. 199ж.
Наемателят на кораба е отговорен за всички разходи, свързани с търговската експлоатация, включително заплащането на екипажа и застраховката на кораба. След края на договора за беърбоут чартър, той трябва да върне кораба в състояние, съответстващо на полученото, с изключение на нормалното износване.
Чл. 199з
Наемателят на кораба носи отговорност пред трети лица за претенции, свързани с експлоатацията на кораба. Това включва и отговорност за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, произтичащи от превоз на опасни и вредни вещества.
Чл. 199и
Наемателят е длъжен да заплаща наема на корабособственика в срокове и по начин, определени в договора. При неплащане на наемната цена по неуважителни причини за повече от 14 календарни дни или в друг срок, определен в договора, корабособственикът може без предизвестие да прекрати договора, да възстанови владението и контрола върху кораба и да търси обезщетение за причинените вреди. При погиване на кораба, наемната цена се дължи до деня на погиването или, ако не може да бъде установен, до деня на последното получено известие от кораба.
Чл. 199к
Когато е уговорено изкупуване на кораба в рамките на договор за беърбоут чартър, корабособственикът не може да прекрати договора, ако последната вноска е забавена с повече от 14 дни, при условие че забавянето не е по вина на наемателя. Въпреки това, корабособственикът има право да иска обезщетение за вредите, причинени от забавата.
Чл. 199л
Съгласно Чл. 199л от Кодекса на търговското корабоплаване, собствеността върху кораба се прехвърля от наемодателя на наемателя при условия, че наемателят е изпълнил задълженията си по договора за беърбоут чартър и е платил последната вноска. Отговорността за недостатъци на изкупения кораб не е уточнена в този член, но обикновено включва задължение на наемодателя да предостави кораб, който отговаря на уговорените условия и е без недостатъци, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 199м
Наемодателят носи отговорност за скритите недостатъци на изкупения кораб, ако наемателят успее да докаже, че тези недостатъци са съществували или възникнали преди прехвърлянето на собствеността върху кораба.
Чл. 200
С договора за превоз на пътници, превозвачът поема задължението да превози пътника и личния му багаж с кораб до определено място, като за това получава заплащане на превозна цена. Договорът е свързан с издаването на пътнически билет.
Чл. 201
Договорът за превоз на пътници се сключва чрез издаване на индивидуален или колективен пътнически билет, който служи за доказателство за договора и заплащането на цената. Билетът трябва да съдържа информация за дата и място на издаване, тръгване и пристигане, както и цената на превоза. Билетите могат да бъдат поименни или на приносител, като прехвърлянето на правото на превоз при поименни билети изисква съгласие от превозвача. Превозвачът е задължен да обяви тарифа за услугите.
Чл. 202
В превозната цена, посочена на билета, е включен превозът на личен (ръчен) багаж. Обемът или тежината на личния багаж, който пътниците могат да превозват, се определя от превозвача. Ако багажът надвишава установените граници, той се приема за превоз срещу допълнително заплащане, като превозвачът издава разписка с информация за багажа, датата на приемането, мястото на тръгването и назначението.
Чл. 203
Превозвачът е длъжен да предостави кораба в състояние на мореходност и да осигури безопасно пътуване на пътниците. Освен това, при превози, различни от каботажните, той трябва без допълнително заплащане да осигури храна, легло и обслужване на пътниците по време на превоза.
Чл. 203а
Чл. 203а от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията на превозвача по отношение на регистрацията на пътниците на пътнически кораби, които превозват над 12 лица на разстояние над 20 морски мили. Превозвачът е длъжен да изготви списък на пътниците, който да бъде предаден на капитана и на представител на Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Капитанът е отговорен за преброяване на лицата на борда и уведомяване при установяване на липсващи лица.
Чл. 204
Пътникът е задължен да спазва установения ред на кораба и да изпълнява нарежданията на капитана, свързани с реда на кораба.
Чл. 205
Чл. 205 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на страните да се откажат от договора за превоз поради избухване на война, блокада на пристанище, задържане на кораба или други подобни пречки. При отказ от страна на превозвача, пътникът има право на връщане на платената превозна цена, изцяло, ако отказът е преди началото на превоза, или частично, ако отказът е след началото на превоза, в зависимост от неизминатото разстояние.
Чл. 206
Чл. 206 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако корабът не може да продължи превоза или да достигне местоназначението поради локални пречки, пътникът има право да поиска връщане на превозната цена за неизминатото разстояние. Освен това, той може да изиска от превозвача да му осигури друг кораб или превозно средство за достигане до местоназначението.
Чл. 207
Чл. 207 от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на пътника да развали превозния договор по всяко време преди тръгването на кораба или на всяко пристанище, където корабът спира. Важно е да се отбележи, че ако превозът вече е започнал, превозната цена не подлежи на връщане.
Чл. 208
Според Чл. 208 от Кодекса на търговското корабоплаване, ако пътникът не се яви на борда на кораба в установеното време, той няма право да иска връщане на цената за превоза, включително за храна и легло. Това означава, че уведомяването на пътника за необходимостта да се яви на борда е от съществено значение, за да се избегнат финансови загуби от страна на превозвача.
Чл. 209
Пътникът, който се откаже от договора за превоз, има право на връщане на заплатената превозна цена в зависимост от времето на уведомяване. При уведомление поне 6 часа преди тръгването за каботажни превози или 7 дни за задгранични, пътникът получава пълния размер на цената. В случай на смърт преди тръгването, правоимащите също могат да поискат пълния размер. При уведомление не по-малко от 3 дни преди тръгването за задгранично плаване, се възстановява 50% от цената.
Чл. 210
В случай на забавяне на тръгването по вина на превозвача, пътниците имат право на храна и легло, както и на обслужване. При закъснение над 6 часа за каботажни превози и над 3 дни за останалите, пътниците могат да развалят договора и да поискат връщане на превозната цена. При превоз с непътнически кораб, сроковете за закъснение се удвояват.
Чл. 211
Договорът за превоз на пътници се прекратява автоматично в случай на погиване, потъване или разрушаване на кораба. При настъпване на тези обстоятелства, превозвачът е задължен да върне превозната цена на пътниците, съгласно разпоредбите на чл. 205, ал. 2.
Чл. 212
Според Чл. 212 от Кодекса на търговското корабоплаване, отговорността на превозвача започва в момента на качването на пътника на кораба или на превозното средство, което го транспортира от брега до кораба. Това важи, ако превозът е включен в цената на билета или ако се извършва с превозно средство на превозвача, дори и срещу допълнително заплащане.
Чл. 213
Превозвачът носи отговорност за вреди, причинени на пътници при смърт, телесна повреда или разстройство на здравето, ако тези вреди са резултат от вината на превозвача или неговите служители, действащи в рамките на служебните си задължения. Вината на превозвача се предполага, докато не се докаже противното. Ако превозвачът докаже, че вредите са причинени от умисъл или груба небрежност на пътника, отговорността му може да бъде намалена. В случаите на международни споразумения, условията и размерът на отговорността се определят от тези споразумения.
Чл. 214
Превозвачът носи отговорност за липси и повреди на багаж, освен ако не става въпрос за ценности, които не са били обявени пред капитана. За личния багаж на пътника отговорността на превозвача е ограничена до случаи на умисъл или груба небрежност, доказани от пътника.
Чл. 215
Липсите и повредите на багажа трябва да се установят при получаването му. Ако не могат да се забележат при обикновен преглед, те трябва да бъдат констатирани в срок от 3 дни след получаването на багажа. Размерът на обезщетението за такива случаи не е указан в предоставения текст, но обикновено зависи от условията на договора за превоз и приложимото законодателство.
Чл. 216
Чл. 216 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че размерът на обезщетението за загуба или повреда на багажа се определя на базата на действителната цена на вещите, предадени без обявяване на стойността им. Въпреки това, обезщетението не може да надвишава 40 лева на килограм.
Чл. 217
Превозвачът има право да задържа багажа на пътника, докато не бъдат удовлетворени вземанията му по превозния договор. Освен това, той има право на предпочитание от стойността на неосвободения багаж.
Чл. 218
Ако багажът не бъде освободен в срок от 3 месеца след пристигането на кораба в пристанището на местоназначение, превозвачът има право да продаде този багаж. Продажбата се извършва по един от начините, предвидени в член 474, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 219
Чл. 219 от Кодекса на търговското корабоплаване указва, че превозвачът носи отговорност за вреди, претърпени от лица, пътуващи без билет, само ако тези лица докажат, че вредите са резултат от умишлени действия или груба небрежност от страна на превозвача. В противен случай, отговорността на превозвача е ограничена.
Чл. 220
Член 220 от Кодекса на търговското корабоплаване постановява, че всякакви уговорки, които ограничават правата на пътника или изключват, или ограничават отговорността на превозвача, са недействителни. Това важи за всички уговорки, направени в контекста на пътуванията.
Чл. 221
Чл. 221 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че при договори за групови пътувания на пътници се прилагат установените правила, освен ако не е уговорено друго. Уговорките, които намаляват или изключват отговорността на превозвача, не са валидни. Правилата се отнасят и за пътници съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.
Чл. 221а
Чл. 221а от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че разпоредбите на тази глава се прилагат за пътниците, съгласно Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и Съвета. Този регламент се отнася до правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и определя правата и задълженията, които произтичат от договора за превоз, но не са уредени в него.
Чл. 222
Договорът за агентиране задължава корабния агент да предоставя услуги от името и за сметка на корабопритежателя в определено пристанище. Агентът представлява корабопритежателя пред пристанищните власти и други органи, извършва формалности свързани с пристигането и отплуването на кораба, сключва договори за превоз и застраховка, издава коносаменти, инкасира вземания и разплаща суми, свързани с пребиваването на кораба в пристанищата.
Чл. 223
Корабният агент, при сключване на договор от името на корабопритежателя, има право да действа и в полза на другата договаряща страна, но само ако е получил упълномощаване от нея и ако корабопритежателят е дал своето съгласие за това. Тези условия са задължителни за валидността на действията му.
Чл. 224
Агентът е задължен да защитава интересите на корабопритежателя, да следва неговите нареждания и указания, да предоставя своевременно информация относно хода на работите, да отчита получените и изразходвани средства и да полага усилия за запазване правата на корабопритежателя.
Чл. 225
Корабопритежателят е длъжен да предоставя аванси на корабния агент за покриване на разходите, свързани с агентирането на кораба, освен ако не е уговорено друго. Това задължение е регламентирано в Чл. 225 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 225а
Договорът за управление на кораб, известен като договор за корабен мениджмънт, е споразумение, при което корабният мениджър се задължава да предоставя определени услуги на корабопритежателя срещу възнаграждение. Услугите включват: управление на безопасната експлоатация на кораба, комплектуване на екипажа, техническо управление на кораба, търговска експлоатация, управление на финанси, организиране на застраховки, счетоводно обслужване, помощ при покупко-продажба на кораби, снабдяване с провизии и горива, и извършване на други услуги по възлагане.
Чл. 225б
Договорът за корабен мениджмънт трябва да включва информация за страните, индивидуализация на кораба, ИМО номер, клас, технически и експлоатационни данни, права и задължения на страните, представителна власт на мениджъра, цена, срок на договора и условия за извършване и отчитане на услугите. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма.
Чл. 225в
Корабният мениджър е задължен да изпълнява възложената му работа с грижата на добър търговец, следвайки добрата морска практика. Това означава, че той трябва да проявява професионализъм и внимание при управлението на корабните операции, за да осигури безопасността и ефективността на плаването.
Чл. 225г.
Корабопритежателят е задължен да предоставя аванси на мениджъра за покриване на разходите, свързани с управлението на кораба, при поискване.
Чл. 226
Чл. 226 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че посредникът (брокерът) е задължен да посредничи по нареждане на доверителя си за сключване на договори, свързани с корабоплаването, срещу възнаграждение. Дейностите, които могат да бъдат посредничени, включват договори за превоз с кораби, наемане на кораби, влачене и застраховане, но също така могат да обхващат и други свързани дейности, ако това е наредено от доверителя.
Чл. 227
Член 227 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че по нареждане на доверителя, пълномощието може да включва правото за сключване на договори, както и за получаване и плащане на суми от името и за сметка на доверителя. Това означава, че упълномощеното лице може да извършва действия, които засягат финансовите и правните интереси на доверителя, като сключва договори и управлява плащания.
Чл. 228
Брокерът може да представлява и двете договарящи страни, при условие че те изрично са поискали това. Той е длъжен да уведоми всяка страна за представителството на другата, като при посредничеството трябва да вземе предвид интересите на двете страни.
Чл. 229
Според Чл. 229 от Кодекса на търговското корабоплаване, брокерът има право на възнаграждение, ако договорът е сключен благодарение на неговите усилия. Това подчертава важността на ролята на брокера в процеса на сключване на договори и необходимостта от отчетност относно полученото възнаграждение.
Чл. 230
Чл. 230 от Кодекса на търговското корабоплаване задължава брокера да се отчете незабавно за всяка получена сума след изпълнение на нареждането. В раздел III се разглеждат основните белези на договора за влачене, който е специфичен вид договор в контекста на морското право.
Чл. 231
Договорът за влачене е споразумение, при което притежателят на кораб (влекач или тласкач) се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване или тласкане на друг кораб или плаващо средство. Разпоредбите относно договора за влачене важат и за тласкане на състави и за влачене в бордово свързана група.
Чл. 232
Разпоредбите на договора за влачене се прилагат и при предоставяне на пристанищни услуги с кораби за влачене. Те включват тласкане, въвеждане и извеждане на кораби от пристанища, маневри в тях и провеждане към подходните пътища, освен ако страните не уговорят друго. Условията за осъществяване на пристанищна услуга буксировка се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 233 от Кодекса на търговското корабоплаване
Договорът за влачене може да бъде сключен устно, но за прехвърляне на задължението за управление на влачения кораб върху капитана на влекача е необходимо писмено доказателство. Това означава, че устното споразумение не е достатъчно, а за да бъде валидно прехвърлянето на управлението, трябва да има писмени документи.
Чл. 234
Чл. 234 от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията на страните по договора за влачене (тласкане). Всяка страна трябва да подготви своя кораб в състояние, годно за влачене. Навигационното управление се осъществява по указанията на капитана на влачения кораб, освен ако не е уговорено друго. Корабопритежателят на влачещия кораб не носи отговорност за недостатъци, които не могат да бъдат открити при нормална употреба и дължима грижа.
Чл. 235
Чл. 235 от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията и отговорностите при влачене и тласкане на кораби. Влаченето трябва да се извършва от морски правоспособни лица, с внимание към хидрометеорологичните условия и добрата морска практика. Корабът, който е под навигационното ръководство на друг капитан, остава отговорен за безопасността на плаването. Капитанът, отговорен за буксировката, е задължен да завери план за буксировка в съответната администрация, а влаченият кораб трябва да има свидетелство за буксировка, издадено от Морска администрация, освен в случаите на обичайни операции по река.
Чл. 236
Чл. 236 от Кодекса на търговското корабоплаване определя отговорността за вреди, причинени на влачени или тласкани кораби и техните екипажи и имоти. При липса на споразумение, отговорността за вредите, причинени на влачения кораб, се носи от корабопритежателя на влекача, освен ако той не докаже, че не е виновен. Обратно, отговорността за вреди на влекача, причинени от капитана на влачения кораб, се носи от корабопритежателя на влачения кораб, освен ако той не докаже, че няма вина.
Чл. 236а
Чл. 236а от Кодекса на търговското корабоплаване определя отговорностите при влачене или тласкане на безекипажен кораб. Капитанът на влачещия (тласкащия) кораб носи отговорност за провлачването. Безекипажният кораб трябва да бъде подготвен за провлачване, съобразно добрата морска практика и указанията на Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Капитанът е длъжен да приеме влачения кораб с необходимата документация и подготовка, подписвайки протокол за приемането.
Чл. 237
Чл. 237 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира провеждането на корабите от морски пилоти за обезпечаване безопасността на корабоплаването. Пилотите извършват пилотаж между пристанища и в подходните им пътища, независимо от знамето на кораба. По време на пилотажа, пилотът е под ръководството на капитана на кораба, който е задължен да предостави необходимата информация за навигационните особености на кораба. Членът уточнява и разликата между задължителен и незадължителен пилотаж.
Чл. 238
Чл. 238 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правилата за задължителен и незадължителен пилотаж. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' определя районите на пилотаж и публикува информация за тях. В райони с задължителен пилотаж плаването без пилот е забранено, но агенцията може да освобождава кораби от това задължение при определени условия. Капитаните имат право да използват пилотски услуги и в области, където те не са задължителни.
Чл. 238а
Чл. 238а от Кодекса на търговското корабоплаване определя основните аспекти на пилотската дейност в България. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' определя мястото на пилотската станция, откъдето диспечерът осъществява пилотаж. Дейността на пилотската организация се контролира от дежурния оператор на системата за управление на трафика. В един пилотажен район може да има само една пилотска станция, обслужвана от една пилотска организация, а условията за избор на пилотска организация се определят с наредба по чл. 116, ал. 4 от Закона за морските пространства.
Чл. 238б
Дейността по пилотското провеждане на кораби се извършва на основание договор между корабопритежателя или негов представител и пилотската организация. Пилотската организация е задължена да осигури пилотско провеждане на кораба срещу заплащане. Заявката на капитана или агента към пилотската организация, обявена при предварително установени условия, се счита за потвърждение на договора.
Чл. 239
Пилотът е задължен да уведомява капитана на кораба за нарушения на реда на държавните граници и правилата на корабоплаването. В случай на неизпълнение на законни изисквания от капитана, пилотът трябва незабавно да уведоми дежурния оператор на системата за управление на трафика.
Чл. 240
Чл. 240 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че пилотската служба носи отговорност за щети към кораба, причинени по вина на пилота при изпълнение на служебните му задължения. Отговорността е ограничена до десетократния размер на пилотската такса за услугата, по време на която е настъпила щетата.
Чл. 241
Пилотът е задължен да остане на кораба до момента, в който корабът е безопасно на котва или е изведен в морето. Той не може да напусне кораба без съгласието на капитана и преди да бъде осигурена безопасността на плавателния съд. Отказът на пилота от пилотиране трябва да бъде обоснован и извършен при спазване на тези условия.
Чл. 242
Капитанът на кораба, който е приел пилот, е задължен да следва указанията и изискванията на пилота. В случай, че капитанът не спазва тези указания, пилотът има правото да заяви, че престава да носи отговорност за управлението на кораба. Пилотът трябва да уведоми дежурния оператор на системата за управление на трафика и дежурния диспечер на пилотската станция за своето решение.
Чл. 243
Член 243 от Кодекса на търговското корабоплаване подчертава, че присъствието на пилота на кораба не освобождава капитана от неговата отговорност за управлението на кораба. Тоест, капитанът остава отговорен за действията и решенията, взети по време на плаването, независимо от намесата на пилота.
Чл. 244
Чл. 244 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира заплащането на пилотски такси за ползване на пилотски услуги. Капитанът, който е извикал пилот, но след пристигането му се откаже от услугите му, е задължен да заплати пълната сума на пилотските такси. Раздел V от Кодекса се отнася до управлението на трафика и информационното обслужване на корабоплаването, като включва контрол върху предоставянето на тези услуги.
Чл. 244а
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е отговорно за изграждането и поддържането на система за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването. Тази система предоставя услуги по управление на трафика и обменя информация с други системи, съгласно законодателството и международни договори. Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява контрол върху дейностите, свързани с управлението на трафика.
Чл. 244б
Договорът за морска застраховка е регламентиран в Глава десета на Кодекса на търговското корабоплаване. Той определя основните белези и условия, при които се осъществява застраховането на морски рискове, като включва задължения на страните по договора и специфични клаузи, които регулират отношенията между застрахователя и застрахования.
Чл. 245
Договорът за морска застраховка включва задължения на застрахователя да покрива уговорени морски рискове, свързани със застрахования интерес, и да изплати обезщетение в рамките на застрахованата сума при настъпване на рисковете. Застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия. Правилата на кодекса се прилагат освен ако страните не уговорят друго, като уговорките, противоречащи на кодекса, нямат сила.
Чл. 246
Чл. 246 от Кодекса на търговското корабоплаване определя предмета на морската застраховка, който може да включва различни имуществени интереси, свързани с корабоплаването. Това включва кораби в експлоатация, ремонт или строеж, товари, навло, наем на кораб, възнаграждения от превоз на пътници, очаквани печалби от товар, разходи по обща авария, задължения и обезпечения, свързани с кораба и товара, както и трудови възнаграждения на капитана и екипажа.
Чл. 247
Чл. 247 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че застраховката на кораб срещу морски рискове обхваща корпуса на кораба, неговите машини, принадлежности, стъкмяване, горивото, храната за екипажа и други. Договорът за застраховка може да включва и отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени на трети лица с кораба.
Чл. 248
Член 248 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира условията за морските застраховки на товари. Позволява се сключването на абонаментна полица, която покрива всички или определени видове товари за определен период. Застрахователят е задължен да издаде отделни полици или свидетелства за всяка пратка. При несъответствие между абонаментната полица и индивидуалната полица действат уговорките в последната. Договорът за абонаментна застраховка може да бъде прекратен с едномесечно писмено известие от която и да е от страните.
Чл. 249
Чл. 249 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията на морската застраховка. Тя покрива рисковете, предвидени в договора, като страните могат да уговарят покритие за всички морски рискове, с изключение на термоядрените и военните рискове. При ограничаване на покритието само до морски рискове, застрахователят отговаря и за повреди, но само в случай на корабокрушение.
Чл. 250
Член 250 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че договорът за морска застраховка може да включва рисковете, на които застрахованият предмет е изложен, не само по време на морския превоз, но и по време на превоз по вътрешни води, по суша или по въздух, ако страните са се споразумели за това.
Чл. 251
Договорът за морска застраховка не е валиден, ако вредата от покрития риск вече е настъпила или е отпаднала възможността за настъпването й, освен ако застраховащият не е знаел за тези обстоятелства. Застрахователят може да задържи или да получи пълната застрахователна премия, освен ако е знаел за тези обстоятелства при сключването на договора.
Чл. 252
Чл. 252 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира, че морската застраховка не покрива рисковете, произтичащи от атомни и ядрени взривове, радиации и радиоактивно заразяване. Въпреки това, страните по договора имат възможност да уговорят покритие на тези рискове срещу допълнителна премия.
Чл. 253
Договорът за морска застраховка не покрива рисковете от военни действия, пиратство, гражданска война и други подобни събития. Страните могат да уговорят покритие на тези рискове срещу допълнителна премия. При застраховка на кораб или товар с уговорка за военен риск, застрахователят отговаря само ако застраховащият извести за увеличението на риска и се съгласи да плати допълнителна премия.
Чл. 254
Чл. 254 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията за морска застраховка. Застраховката покрива рискове, ако те настъпят в уговореното време. При застраховка за определено пътуване, действието започва от товаренето и завършва с разтоварването, ако пътуването приключи преди уговореното време без настъпили рискове. Рисковете за товари могат да се покрият от 'склад до склад' при уговорените условия.
Чл. 255
Чл. 255 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда условията за морски застраховки. При застраховки за определен период рисковете са покрити независимо от местоположението им, освен ако страните не уговорят конкретни зони без покритие. При застраховки за конкретно пътуване покритие се предоставя само за рискове, настъпили по време на пътуването или допустимите отклонения. Правилото не засяга абонаментните застраховки.
Чл. 256
При сключването на договора за морска застраховка, застраховащият трябва да информира застрахователя за всички обстоятелства, които са му известни и са от съществено значение за оценка на риска. Ако застраховащият не уведоми застрахователя за важни обстоятелства, това може да доведе до последици, като отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или анулиране на договора. Въпреки това, ако обстоятелствата са общоизвестни или известни на застрахователя, задължението за уведомяване не важи.
Чл. 257
Чл. 257 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда правата на застрахователя при нарушение на задълженията от страна на застраховащия. Ако застраховащият не спази задължението да съобщи съществени обстоятелства, застрахователят може да се откаже от договора и да запази застрахователната премия. Ако не упражни правото си на отказ в срок от 7 дни, той може да откаже изплащането на обезщетение, свързано с несъобщените обстоятелства. В случай, че застраховащият не е виновен за неточното съобщаване на информация, застрахователят може да поиска само увеличение на премията.
Чл. 258
Договорът за морска застраховка трябва да бъде документиран с писмени доказателства, като основните документи, които удостоверяват съществуването и съдържанието на договора, са застрахователната полица, застрахователното свидетелство или временен документ. Тези документи са необходими за легитимиране на застрахователното покритие.
Чл. 259
Чл. 259 от Кодекса на търговското корабоплаване описва задължителните елементи, които трябва да съдържа застрахователната полица. Те включват предмета на застраховката, застрахователната сума, покритите рискове, времетраенето на застраховката, информация за пътуването и пристанищата, датата на издаване, данни за застраховащия и застрахователя. Могат да се добавят и допълнителни уговорки, включително за арбитраж и приложим закон. При изменения на полицата се издава писмена притурка от застрахователя.
Чл. 260
Договорът за морска застраховка трябва да посочва, ако се сключва съобразно общи условия или типова полица, което изисква изрично упоменаване преди подписа на застрахователя. Текстът на общите условия или типова полица трябва да бъде приложен към полицата. Тези условия имат сила, освен ако противоречат на изричните уговорки в полицата.
Чл. 261
Чл. 261 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира издаването на полицата за морска застраховка, която може да бъде поименна, на заповед или на приносителя, в зависимост от искането на застраховащия. Застрахователят има право да противопостави възраженията, които има спрямо застраховащия, и на последващите приобретатели по джиро.
Чл. 262
Чл. 262 регламентира условията при морска застраховка, сключена в полза на трето лице. Застраховащият издава полицата на себе си и има право да заличи или замени третото лице до предаването на полицата или до изявление от третото лице за съгласие с уговорката. Застраховащият може да упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата. Дори и да е предал полицата на третото лице, застраховащият е длъжен да заплати застрахователната премия. Третото лице поема задълженията, свързани с увеличението на риска и настъпването на застрахователното събитие.
Чл. 263
Когато морската застраховка е сключена за сметка на когото се касае, полицата е на приносител, независимо от нейното означение. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят дължи обезщетение само ако е представена застрахователната полица от лицето, което иска обезщетение.
Чл. 264
Когато застрахованият кораб бъде прехвърлен, морската застраховка прекратява действието си, освен ако застрахователят не е дал изрично съгласие за продължаване на застраховката. Ако прехвърлянето настъпи по време на пътуване, застраховката остава в сила до завършване на пътуването.
Чл. 265
Застрахователната стойност е стойността на застрахования предмет към момента на сключване на договора за морска застраховка. За кораба, стойността включва машините, принадлежностите и разходите по застраховката, освен ако не е уговорено друго. Стойността на товара се определя на базата на стойността му в момента на натоварването, включително разходите по застраховането и навлото. При застраховка, меродавна е цялата сума на навлото и разходите по застраховката. За другите застраховани интереси, стойността се определя според загубата или задължението на застраховащия при настъпване на риска.
Чл. 266
При сключване на договор за морска застраховка застраховащият е длъжен да обяви застрахованата сума, която не може да надвишава застрахователната стойност. Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, застрахователят отговаря за щетите в съразмерно отношение. В случай, че застрахованата сума е по-висока, договорът не е валиден за разликата. Застрахователят има право на премията според обявената сума.
Чл. 267
Застраховащият е длъжен да заплати премията незабавно след сключването на договора. Ако се издава полица, плащането става едновременно с получаването на полицата, освен ако не е предвиден друг срок. До заплащане на премията или на първата част от нея, морската застраховка няма сила. При закъснение в плащането, застрахователят не дължи обезщетение, ако рискът настъпи след закъснението. Ако закъснялата премия бъде платена и рискът настъпи след това, застраховката запазва силата си.
Чл. 268
Чл. 268 от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията на застраховащия да уведомява застрахователя за всяко обстоятелство, което може да доведе до съществено увеличение на риска. Това включва значителни забавяния, отклонения от маршрута, промени в начина на превозването и други. Важно е да се отбележи, че отклонения от маршрута, причинени от независещи от превозвача обстоятелства или с цел спасяване на живот или имущество, не се считат за увеличение на риска.
Чл. 269
Член 269 от Кодекса на търговското корабоплаване регулира ситуацията при увеличение на риска за морската застраховка. Ако увеличението на риска е настъпило без вина на застраховащия, застраховката остава в сила, но застрахователят може да поиска допълнителна премия. При отказ на застраховащия да приеме изменението, договорът се прекратява, а застрахователят е длъжен да върне част от премията. Ако увеличението на риска е по вина на застраховащия, застрахователят може да прекрати договора и да запази премията. Също така, застрахователят има право да прекрати договора, ако застраховащият не е уведомил навреме за увеличението на риска. В случай на навременно уведомление, застрахователят трябва да съобщи за прекратяване в срок от седем дни, в противен случай може да иска само допълнителна премия.
Чл. 270 от Кодекса на търговското корабоплаване
Ако застраховащият не информира застрахователя навреме за обстоятелствата, които увеличават риска, и щетите настъпят поради тези обстоятелства, застрахователят не е задължен да изплати обезщетение. Изключение прави случаят, когато застрахователят е узнал за увеличението на риска преди настъпването на щетите и не е упражнил правото си да прекрати договора.
Чл. 271
Застрахователят е отговорен за покриването на рисковете, определени в договора за застраховка. Той е задължен да заплати преките щети, произтекли от настъпването на тези рискове, в пределите на застрахованата сума. Застрахователят не може да се освободи от задължението си за обезщетение, дори ако вредите са причинени от трети лица, спрямо които застраховащият или застрахованият нямат право на иск.
Чл. 272
Чл. 272 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако застрахованият предмет бъде засегнат от последователно настъпване на рискове, покрити от морската застраховка, застрахователят е задължен да изплати обезщетение за вредите, причинени от всеки един от рисковете. Това важи дори в случаите, когато общата стойност на вредите надхвърля застрахованата сума.
Чл. 273
Застрахователят не носи отговорност за щети, причинени от умисъл или груба небрежност на застраховащия или застрахования получател или изпращач. Капитанът и екипажът не се считат за представители на корабопритежателя. Правилото не важи при навигационна небрежност. Застрахователят не покрива щети от неустойки, закъснения, промени в цени, валутни разлики и косвени щети. Обичайните разходи за плаване, зимуване и карантина също не са покрити.
Чл. 274
Чл. 274 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че застрахователят не носи отговорност за щети, ако корабът е в немореходно състояние, освен ако това не е вследствие на скрити недостатъци. Също така, застрахователят не отговаря за щети, причинени от натоварване на опасни товари без негово знание.
Чл. 275
Ако застрахованият предмет (кораб) е засегнат от риск, покрит от застраховката, застраховащият е задължен незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме необходимите мерки, описани в чл. 282 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 276
Чл. 276 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че при изчезване на кораб, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение до размера на застрахованата сума. В случай на застраховки за определен период, обезщетение се дължи, ако последното съобщение от кораба е получено преди изтичането на застрахователния срок и застрахователят не успее да докаже, че корабът е погинал след изтичането на срока.
Чл. 277
Застрахователят има право да поиска установяване на действителната стойност на застрахования интерес, освен ако тази стойност не е определена с изрична уговорка между страните при сключването на застрахователния договор.
Чл. 278
Застрахователното обезщетение е ограничено до застрахованата сума, която не може да надвишава застрахованата стойност. Застрахователят е задължен да покрие разходите за предотвратяване или ограничаване на щетите, причинени от покрития риск, както и вноските по общата авария, дори те да надвишават застрахованата сума.
Чл. 279
След настъпване на застрахователния риск, застрахователят може да се освободи от други задължения по договора, като заплати застрахованата сума, при условие че извести застрахования в срок от седем дни. Заплащането на застрахованата сума не освобождава застрахователя от задължението да възстанови разходите по установяване на щетите. Освен това, застрахователят, който ограничава отговорността си до заплатената сума, не придобива права върху застрахованото имущество.
Чл. 280
Чл. 280 предвижда, че при застраховка на кораб, ако договорът не указва друго, застрахователят има право вместо да изплати обезщетение в пари, да организира отстраняване на повредите и да поеме разходите за тях. В случай че ремонтът отнеме повече време от необходимото за отстраняване на повредите, застрахователят е длъжен да заплати вредите и загубите, произтичащи от забавянето.
Чл. 281
Чл. 281 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че застрахователят е длъжен да предостави обезпечение за вноските по обща авария, ако застраховащият или застрахованият направят такова искане. Обезпечението се предоставя до размера на застрахованата сума.
Чл. 282
Чл. 282 от Кодекса на търговското корабоплаване определя задълженията на застраховащия при настъпване на риск, покрит от застраховката. Той трябва да вземе разумни мерки за спасяване на застрахования предмет и за ограничаване на щетите. При получаване на указания от застрахователя, е длъжен да ги следва. Застрахователят може да предприеме действия сам, но разходите свързани с тези действия са за негова сметка. Застрахователят възстановява разходите на застрахования за предотвратяване на щетите и установяване на щетите, освен ако застрахованият не е взел необходимите мерки поради небрежност. В случай на разминаване между застрахованата сума и застрахователната стойност, разходите се възстановяват пропорционално.
Чл. 283
Член 283 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че след заплащане на цялата застрахователна сума, застрахователят придобива всички права върху застрахования предмет. В случай, че застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, застрахователят има право да иска предаване на пропорционалната част от стойността.
Чл. 284
Чл. 284 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че застраховащият може да поиска заплащане на цялата застрахована сума, като се откаже от правата си върху застрахования предмет. При застраховка на товари, това е възможно само ако е уговорено в договора. Застраховащият може да извърши изоставяне в случаи на безследно изчезване на кораба, пълно реално или конструктивно погиване, пленяване или конфискуване, при условие че тези състояния продължават повече от два месеца.
Чл. 285
Изявлението за изоставяне на застрахован обект се извършва писмено в срок от 6 месеца след изтичането на сроковете по чл. 276 и 284. В него застраховащият трябва да информира застрахователя относно наличието на вещни права и запори от трети лица, както и за наличието на други застраховки. Ако изоставянето не бъде извършено в определения срок, застраховащият има право да търси застрахователно обезщетение на общо основание.
Чл. 286
Чл. 286 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правото на застрахователя да отхвърли искането за изоставяне на застрахования предмет при липса на основания за това, както и в случай на нарушение на задълженията от страна на застраховащия. В случай, че застрахователят установи, че корабът не е погинал след получаване на изявлението за изоставяне, той има право да иска възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Застраховащият може да задържи само част от обезщетението за повреди, покрити от застраховката.
Чл. 287
Съгласно Чл. 287 от Кодекса на търговското корабоплаване, правата върху застрахования предмет преминават върху застрахователя в два случая: 1) от деня, в който той приеме изявлението за изоставяне, или 2) след изтичането на 30 дни след получаване на такова изявление, ако не е било отхвърлено. Застрахователят може да разпорежда със застрахования предмет след заплащане на застрахователното обезщетение.
Чл. 288
Чл. 288 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правата на застрахователя след заплащане на обезщетение. След изплащането на обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застраховащия или застрахования срещу трети лица. Ако застраховащият откаже да търси правата си или пречи на това, застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Застраховащият е задължен да предостави на застрахователя необходимите документи и информация, за да могат правата срещу третите лица да бъдат осъществени.
Чл. 289
Чл. 289 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако застраховащият или застрахованият получи обезщетение за вреди от трети лица, застрахователят е задължен да изплати само разликата между дължимата сума по договора и получената сума от третите лица. В допълнение, в глава единадесета се разглежда понятието за обща авария, което е свързано с обстоятелства, при които се налага споделяне на загуби между различни участници в морския транспорт.
Чл. 290
Общата авария включва щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност. Извънредните разходи, които заменят разходите за обща авария, се зачитат до размера на избягнатия разход. Обезщетяват се само загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията. Не се признават загуби, свързани с отстраняване на щети на околната среда, демюрейдж, загуба на пазар или косвени загуби.
Чл. 291
Чл. 291 от Кодекса на търговското корабоплаване изброява специфични случаи на щети и разходи, които се считат за обща авария. Те включват щети от изхвърляне на товар, щети при гасене на пожар, преднамерено засядане на кораба, повреди на двигатели и машини, извънредни разходи при засядане, щети от преместване на товари, стойността на изгорено гориво, разходи за получаване на помощ и загуба на навло от загуба на товар.
Чл. 292
Чл. 292 от Кодекса на търговското корабоплаване определя разходите, свързани с общата авария на кораба. Те включват разходи за принудително отбиване или връщане на кораба, разходи за преместване и разтоварване на товара с цел избягване на опасност, разходи за подреждане на товара и заплати на екипажа, свързани с удължаване на рейса. Освен това, се предвиждат разходи за временни ремонти и лихви върху признатите общоаварийни разходи.
Чл. 293
Чл. 293 определя разходите, които се включват в общата авария при случаи, когато корабът е признат за негоден за плаване или се отказва да продължи рейса. Разходите за съхраняването, заплатите на екипажа и неговата издръжка се отнасят до момента на признаването на кораба за негоден или отказа му. Ако корабът е признат за негоден преди приключване на разтоварването на товара, всички разходи до завършването на разтоварването се включват в общата авария.
Чл. 294
Член 294 от Кодекса на търговското корабоплаване определя условията, при които определени щети не се признават за обща авария. Включва случаи като: стойността на самозапалващия се товар, щети от дим и пожар, щети от разбити части на кораба, щети от работа на машините при заседнал кораб, щети от преднамерено засядане, и загуби от удължаване на рейса.
Чл. 295
Чл. 295 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правилата за разпределение на общата авария между кораба, товара и навлото. Разпределението се извършва пропорционално на действителната стойност на всяка от тези части в момента на завършване на рейса. Общата авария се разпределя дори когато щетите са причинени по вина на участник или трето лице. Правата и задълженията по общата авария остават валидни, дори когато товарът се изпрати с друго транспортно средство. Делът на товара за обезщетение не може да надвишава разходите, които биха били понесени, ако товарът е изпратен за сметка на собствениците.
Чл. 296
Чл. 296 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правилата за размер на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба. Обезщетението трябва да отразява действителната стойност на поправките или заменените части, без да надвишава обичайната стойност. При замяна на стари части с нови, от стойността се приспада "ново вместо старо". За временните поправки не се правят приспадания. При липса на поправки, се взема предвид намалението на стойността на кораба, което не може да надвишава нормалната стойност за поправка. При конструктивна загуба на кораба, обезщетението се определя на база оценката на кораба в неповредено състояние, с приспадане на стойността на поправките, които не са обща авария, и сумите от продажба, ако е било продадено.
Чл. 297
Чл. 297 от Кодекса на търговското корабоплаване определя начина на изчисляване на загубите, подлежащи на обезщетение при обща авария. Загубата от повреда или погиване на пожертвувания товар се оценява по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението му. Ако корабът не е пристигнал, загубата се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването. При продажба на повредения товар, обезщетението се изчислява като разлика между стойността на неповредения товар и получената сума от продажбата, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 297а
Чл. 297а от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване на имуществото, участващо в общото морско начинание. Обезщетението включва спасително възнаграждение, което отчита усилията на спасителите за защита на околната среда. Специалното обезщетение за спасителя от корабособственика не се счита за обща авария.
Чл. 297б
Чл. 297б от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че повредите на машините и котлите на кораб, който е заседнал в плитчина и в опасно положение, се считат за обща авария и подлежат на обезщетение, ако е доказано, че са възникнали при опити за освобождаване на кораба с цел обща безопасност. Въпреки това, загубите или повредите, причинени от работата на двигателите и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.
Чл. 297в
Чл. 297в от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира, че когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, който е в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, всички допълнителни разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване, както и всякакви загуби или вреди по имуществото, свързано с общото морско начинание, се считат за част от общата авария. Това означава, че разходите и вредите, произтичащи от тези действия, ще бъдат разпределени между заинтересованите страни в съответствие с принципите на общата авария.
Чл. 298
Чл. 298 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че върху сумата на разходите, подлежащи на обезщетение по обща авария, се начислява 2% в полза на страната, извършила разходите. Изключения от тези разходи са работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса. Също така, разходите за получаване на средства чрез заем и загубите на собственика на товара, който е продаден за получаване на средства, също се включват в общата авария. Застрахователните суми, авансиращи разходи по общата авария, също се считат за част от нея.
Чл. 299
Чл. 299 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че щетите от загубване или повреждане на товар, натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или неправилно обявен при приемането за превоз, не се включват в общата авария. Ако такъв товар бъде спасен, той участва с вноски в общата авария, съгласно общите правила.
Чл. 300
Чл. 300 от Кодекса на търговското корабоплаване уточнява, че щетите от загуба или повреждане на товар с обявена стойност под действителната, се пресмятат за общата авария на база обявената стойност. Задълженията, произтичащи от общата авария, се разпределят на база действителната стойност на товара.
Чл. 301
Чл. 301 от Кодекса на търговското корабоплаване определя начина за изчисляване на общата стойност на имуществата, участващи в покритие на обща авария. Контрибуционната стойност се определя на базата на действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса, като се добавят обезщетения за пожертвувано имущество. Разходите за превоз на товари и пътници, които не са могли да бъдат платени поради загуба на кораб или товар, също не се включват. Разходите, свързани с частични аварии след обявяване на общата авария, се изключват от стойността на имуществата. Багажът и личните вещи на пътниците не влиза в контрибуционната стойност.
Чл. 302
Чл. 302 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира процедурата за установяване на обща авария, разходите и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото. Установяването се извършва с диспаш по искане на заинтересуваните страни. Правоспособността 'диспашор' се придобива по ред, определен с наредба. Постановлението на диспашора може да се оспори чрез доброволен арбитраж, ако такъв е уговорен в коносамента, в срок от 30 дни от обявяването му. Арбитражното решение е окончателно и може да бъде отменено по Закона за международния търговски арбитраж.
Чл. 303
Чл. 303 от Кодекса на търговското корабоплаване установява, че при липса на уговорки или непълноти в закона, диспашорът трябва да се ръководи от международните обичаи на търговското корабоплаване при определяне на вида на аварията, изчисляване на размера на общата авария и съставяне на диспаша.
Чл. 304
На страните, които искат разпределение по общата авария, лежи задължението да докажат, че заявените щети или разходи трябва да бъдат признати. Диспашорът е длъжен да предоставя заверени копия на материалите, на които се основава диспашът. Всички страни, които искат обезщетение, трябва да уведомят диспашора за загубите в срок от 12 месеца след приключване на морското начинание. Ако не уведомят или не представят доказателства в този срок, диспашорът може да прецени размера на вноската въз основа на наличната информация, като преценката може да бъде променена само при явна неправилност.
Чл. 305
Диспашата, свързана с таксата за съставяне, може да бъде оспорена от заинтересовани лица, които не са съгласни с разпределението на таксата. Оспорването трябва да бъде направено в съответствие с предвидените процедури и в срок, определен от закона или от съответния орган. Важно е да се представят доказателства, които да подкрепят основанията за оспорване.
Чл. 306
Чл. 306 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правото на заинтересованите лица да оспорят диспаша пред Софийския градски съд в срок от един месец за каботажно плаване и шест месеца за задгранично плаване след обявлението в "Държавен вестник". Ако страните са уговорили арбитраж в коносамента, оспорването се извършва пред арбитражен съд в същите срокове, а арбитражното решение е окончателно.
Чл. 307
Изпълнителните листове, свързани с влезлите в сила диспаши, се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд в съответствие с разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс.
Чл. 308
Превозвачът има право да откаже предаването на товари или да ги предаде за пазене в склад, ако не е внесен депозит или не е представена гаранция за вноската, свързана с товарите. Това правило е установено в Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 309
Частните аварии включват всички щети на кораба, товара или навлото, които не са класифицирани като обща авария. Отговорността за щетите, признати за частна авария, лежи на лицето, което е понесло щетите, или на лицето, което е отговорно за тяхното причиняване.
Чл. 310
Чл. 310 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че редът за установяване на щетите, които представляват обща или частна авария, както и тяхното разпределение, се регулира с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на правосъдието. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно през 2023 г.
Чл. 311
Разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване, свързани със сблъсквания между кораби и други плавателни средства, се прилагат не само при физически сблъсък, но и в случаи, когато щетите са причинени от един кораб на друг, включително на лица на борда, товари и имущество. Това важи и за ситуации, в които маневрите не са извършени правилно или правилата за корабоплаване не са спазени, независимо от наличието на сблъскване.
Чл. 312
Чл. 312 от Кодекса на търговското корабоплаване установява, че при сблъскване, произтекло от случайно събитие, непреодолима сила или невъзможност за установяване на причината, загубите се понасят от кораба, който е пострадал. Тази разпоредба важи и в случаите, когато корабите или един от тях са били закотвени или закрепени по друг начин в момента на инцидента.
Чл. 313
При сблъскване на кораби, загубите се понасят от кораба, който е виновен за инцидента. Вината може да бъде установена, ако корабът не е в съответствие с изискванията за мореходност, не е надлежно оборудван, не е спазил международните правила за предотвратяване на сблъсквания, не е взел предвид специфичните условия за плаване, не е следвал указания от компетентни органи или не е действал в съответствие с добрата морска практика. При сблъскване, причинено от няколко кораба, отговорността се разпределя между тях в зависимост от степента на вина.
Чл. 314
В случай на сблъскване между няколко кораба, отговорността за щетите се разпределя в зависимост от вината на всеки от тях. Ако вината е равна или не може да бъде установена, отговорността е поравно. За щетите, произтичащи от смърт, телесна повреда или разстройство на здравето, корабите с вина отговарят солидарно. Корабът, който е платил повече от дължимото, може да предяви обратен иск към другите кораби.
Чл. 315
Чл. 315 от Кодекса на търговското корабоплаване уточнява, че правилата, свързани с отговорността при сблъскване на кораби, важат и когато инцидентът е резултат от действията на пилота, дори ако ползването на пилота е било задължително. Това подчертава, че капитаните също носят отговорност за инциденти, свързани с навигацията на кораба.
Чл. 316
Капитаните на сблъскалите се кораби са задължени да се притекат на помощ, ако това не създава сериозна опасност за техния кораб и екипаж. Те също така трябва да си съобщят информация за корабите и да уведомят Изпълнителна агенция "Морска администрация". За нарушения на тези задължения капитаните носят отговорност, докато корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнението от капитана.
Чл. 317
Чл. 317 от Кодекса на търговското корабоплаване уточнява, че разпоредбите в тази глава се прилагат и за кораби, плаващи под военноморско знаме. Тези кораби не носят отговорност за вреди, причинени на други кораби при сблъсквания или действия, свързани с изпълнение на служебни задачи в учебни полигони и опасни за плаване райони. Въпреки това, капитаните на тези кораби са задължени да предоставят необходима помощ и да съобщят данните по чл. 316, съгласно установения ред.
Чл. 318
Чл. 318 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ на кораби и плаващи или закотвени съоръжения, които се намират в опасност. Те важат и за кораби, плаващи под военноморско знаме.
Чл. 319
Чл. 319 от Кодекса на търговското корабоплаване урежда правото на справедливо възнаграждение за действия, свързани с оказване на помощ или спасяване на кораб в опасност, както и на товара и пътниците на борда. Възнаграждението се дължи дори когато спасителят и спасеният кораб са собственост на един и същ корабопритежател. В случаи, когато помощта не е дала полезни резултати, или ако екипажът на опасния кораб е извършил спасяването, възнаграждение не се дължи.
Чл. 320
Спасителите нямат право на възнаграждение, ако са извършили спасителни действия, въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, който е в бедствие. Също така, действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене, не дават право на възнаграждение.
Чл. 321
Спасените хора не дължат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество, когато спасяването на хората е свързано с произшествието, наложило спасяването на имуществото.
Чл. 322
Размерът на възнаграждението за спасяване на кораби се определя по споразумение между страните. При липса на такова споразумение, размерът се определя от съда или арбитража. Споразумения, сключени под влияние на опасност, могат да бъдат обявени за недействителни или изменени, ако условията им са несправедливи.
Чл. 323
Чл. 323 от Кодекса на търговското корабоплаване определя как съдът или арбитражът определят възнаграждението за спасяване на кораб. Възнаграждението се определя на базата на различни фактори, включително резултатите от спасяването, усилията на спасителите, опасностите, на които са били изложени корабът и спасителите, загубеното време, понесените разходи, възможните отговорности на спасителя и стойността на използваните съоръжения. Освен това, стойността на спасеното имущество също се взема предвид.
Чл. 324
Възнаграждението за спасителните действия може да бъде намалено при определени обстоятелства, които включват небрежност или виновно поведение от страна на спасителя, както и ако спасителят е допринесъл за създаването на опасността, която е довела до необходимостта от спасителни действия. Също така, ако спасеното имущество е било в лошо състояние или е било застрашено от самото си съществуване, това може да доведе до намаляване на възнаграждението.
Чл. 325
Спасителят може да загуби правото на възнаграждение или да му бъде намалено, ако е извършил кражба, присвояване или други измамни действия по време на спасяването или е направил спасяването по своя вина.
Чл. 326
Стойността на спасеното имущество се определя на базата на неговата оценка в мястото, където се намира след спасяването. Ако имуществото е продадено, стойността се определя от получената сума, като се приспадат установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.
Чл. 327
Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по споразумение между тях. В случай на липса на такова споразумение, разпределението се определя от съда или арбитража.
Чл. 328
Чл. 328 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и други правоимащи лица след приспадане на разходите и щетите, свързани със спасяването. Половината от остатъчната сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, членовете на екипажа и другите правоимащи лица, в съответствие с наредба на министъра на транспорта. Възнагражденията не подлежат на разпоредбите за трудови възнаграждения и данъци.
Чл. 329
Чл. 329 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че имущество, потънало в териториалното море, вътрешните морски води, изключителната икономическа зона и вътрешните водни пътища на Република България, подлежи на изваждане или изтегляне. Условията и редът за това се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Включва се имущество, изхвърлено на плитковина или на брега.
Чл. 330
Собственикът на потънало имущество е задължен да уведоми Изпълнителната агенция "Морска администрация" за намерението си да извади имуществото в срок от една година след потъването. Агенцията определя необходимия срок и реда за извършване на изваждането и уведомява собственика.
Чл. 331
Собственикът на потъналото имущество е задължен да го извади, ако то представлява опасност за корабоплаването или околната среда, по нареждане на Изпълнителната агенция "Морска администрация". В случай, че собственикът е неизвестен, агенцията публикува обява в Държавен вестник за срока за изваждане на имуществото и уведомява съответната администрация на държавата на знамето, ако е известна националната принадлежност на собственика.
Чл. 332
Чл. 332 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правомощията на Изпълнителната агенция "Морска администрация" по отношение на потъналото имущество. Агенцията може да откаже разрешение на собственика да извади имуществото и да извърши изваждането от своя страна, за сметка на собственика. В случаи на необходимост, агенцията има право да предприема мерки за незабавно изваждане, изтегляне или унищожаване на потъналото имущество.
Чл. 333
Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция 'Морска администрация', се предава на собственика след заплащане на стойността на разходите за изваждането и свързаните с него щети, при условие, че от изваждането не е изтекла повече от една година.
Чл. 333а
Ако собственикът или застрахователят на потънало имущество не заплати разноските по изваждането в 14-дневен срок, Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може да пристъпи към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване. В случай, че собственикът е неизвестен или не се яви, имуществото ще бъде продадено. При липса на възможност за съхранение на изваденото имущество, агенцията има право да го продаде при условия, определени от министъра на транспорта и министъра на правосъдието. Приходите от търга постъпват в бюджета на агенцията.
Чл. 334
Собственикът на потънало имущество, който не е подал заявление или не е извадил имуществото в определения срок, губи правата си върху него. Такъв срок е предвиден в чл. 330 и 331 от Кодекса на търговското корабоплаване. Освен това, предвижда се възнаграждение за случайно извадено имущество.
Чл. 335
Когато потъналото имущество бъде случайно извадено, лицето, което го е извадило, е задължено да го предаде на териториалното звено на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Това лице има право на възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.
Чл. 336
Чл. 336 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че изваждането на военни имущества се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. При положение, че тези имущества се намират в териториалното море и вътрешните води на Република България, изваждането трябва да бъде съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията. Това важи и за случаи, когато имуществото е потънало в забранени за плаване райони.
Чл. 337
Чл. 337 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че изваждането на имущество, потънало в забранени за плаване райони, е разрешено само след получаване на разрешение от Министерството на отбраната. Корабопритежателят носи отговорност за спазването на тези разпоредби.
Чл. 337а
Корабопритежателят носи отговорност за разходите, свързани с определянето на местонахождението, обозначаването и изваждането на потънало имущество. Въпреки това, той може да бъде освободен от тази отговорност, ако докаже, че инцидентът, довел до потъването, е резултат на война, размирици, природно явление от извънреден характер, действия на трета страна с намерение за щета, или небрежност на компетентните органи, отговорни за навигационните средства.
Чл. 337б
Чл. 337б от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира, че обезщетението за претърпени загуби, свързани с потънало имущество, обхваща разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на това имущество. Важно е да се отбележи, че размерът на обезщетението не може да надхвърля застраховката или друга финансова гаранция, която покрива отговорността на корабопритежателя за тези разходи.
Чл. 337в
Чл. 337в от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че корабопритежателят и лицето, предоставило застраховка или финансови гаранции, могат да ограничат своята отговорност за разходите, свързани с определянето на местонахождението, обозначаването и изваждането на потънало имущество. Лимитът на отговорността е определен в Протокола от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.
Чл. 337г.
Корабопритежателите на кораби с бруто тонаж 300 или повече тона са задължени да имат застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, удостоверяващо покритие на отговорността. Корабите под българско знаме трябва да имат свидетелство от Изпълнителна агенция 'Морска администрация', удостоверяващо наличието на това обезпечение. Кораби, посещаващи български пристанища, също трябва да представят удостоверение за покритие на разходите за изваждане на потънало имущество. Изпълнителната агенция води регистър на издадените свидетелства.
Чл. 338
Чл. 338 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че корабопритежателят носи ограничена отговорност за различни видове щети, включително щети на трети лица, щети на товара, неизпълнение на договори за морски превоз, възнаграждение за помощ, задължения при обща авария, задължения свързани с потънало имущество и действия на капитана без специално пълномощно. Тези разпоредби целят да ограничат финансовата отговорност на корабопритежателя в определени ситуации.
Чл. 339
Чл. 339 от Кодекса на търговското корабоплаване определя случаи, в които правилата за ограничаване на отговорността на корабопритежателя не се прилагат. Тези случаи включват: задължения към екипажа или други лица, ангажирани с обслужването на кораба; задължения, произтичащи от лична вина на корабопритежателя; и обезщетения за вреди на живи морски ресурси, причинени в нарушение на условията за издаване на разрешително за стопански риболов.
Чл. 340
Корабопритежателят отговаря с ограничена отговорност, която е равна на стойността на кораба, превозната цена в момента на възникване на основанието на иска, и полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба, като застрахователните обезщетения не се включват.
Чл. 341
Отговорността на корабопритежателя за имуществените и личните вреди е ограничена до определени проценти от стойността на кораба. Конкретно, за имуществените вреди отговорността не може да надвишава 30% от стойността на кораба, а за личните увреждания - 40%. При недостатъчно обезщетение за лични увреждания, остатъкът се покрива пропорционално от сумата за имуществените вреди. За чуждестранни кредитори, ако законодателството на друга държава предвижда по-ниска отговорност, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел. При наличие на по-тежки правила за отговорност от чуждия закон, те се прилагат за кораби, експлоатирани от български собственик.
Чл. 342
Чл. 342 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда методи за оценка на стойността на кораба в зависимост от различни обстоятелства. Стойността се определя: 1. при вземания свързани с инциденти до пристигането в пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба при пристигането, без да се вземат предвид нови произшествия; 2. за вземания от договора за превоз, оценката е според състоянието на кораба в пристанището на назначение или мястото на прекъсване на рейса, с изключение на случаи, предвидени в точка 1; 3. в други случаи, посочени в чл. 338, оценката е според състоянието на кораба при пристигане в последното пристанище.
Чл. 343
Чл. 343 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си, посочени в чл. 338, точки 4, 5 и 7, чрез изоставяне на кораба (абандон). При това действие, той има право да получи навлото и останалите суми, посочени в чл. 340 от кодекса.
Чл. 344
Член 344 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира процедурата за изоставяне на имущество. Изоставянето може да бъде в полза на всички кредитори или само на определени от тях. Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра на кораба и се съобщава на кредиторите. В него се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото и информация за кредиторите. Споровете по ликвидиране на изоставеното имущество се решават от окръжния съд, където е вписан корабът.
Чл. 345
Корабопритежателят е задължен да представи гаранции или обезпечения, които отразяват ограниченията на неговата отговорност. Тези гаранции са валидни за всички лица, за които корабопритежателят носи отговорност. Освен това, съществуват и други лица, които са приравнени към отговорността на корабопритежателя.
Чл. 346 и Глава петнадесета "а"
Чл. 346 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя важат и за други лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, дори и да не са собственици, включително наематели. Това се отнася за задълженията по чл. 338 от същия кодекс. В глава петнадесета "а" се разглежда отговорността на корабопритежателя на нефтен танкер за щети, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти.
Чл. 346а
Чл. 346а от Кодекса на търговското корабоплаване определя отговорността на корабопритежателя на нефтен танкер за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти. Корабопритежателят носи отговорност, освен в случаите на непреодолима сила, умишлени действия на трети лица или виновно поведение на органите, отговорни за навигацията. Ако щетите са причинени от виновно поведение на увредения, отговорността на корабопритежателя може да бъде намалена или отменена. При произшествие с два или повече танкера, отговорността е солидарна, освен ако не са освободени от отговорност.
Чл. 346б
Чл. 346б от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че обезщетението за причинени щети обхваща разходите за възстановяване на околната среда, както и разходите за превантивни мерки, предприети с цел ограничаване на щетите и последвалите загуби.
Чл. 346в
Корабопритежателят има право да ограничи отговорността си за произшествия, свързани с кораби, в зависимост от тонажа на танкера. За танкери с тонаж до 5000 бруто тона, отговорността е ограничена до равностойността на 3 млн. специални права на тираж. За танкери с тонаж над 5000 бруто тона, отговорността се изчислява на база 3 млн. специални права на тираж плюс 420 специални права за всеки бруто тон над 5000, но не повече от 59,7 млн. специални права на тираж. Корабопритежателят може да ограничи отговорността си, ако представи обезпечение, прието от съда. Ограничаването на отговорността не важи, ако щетите са причинени от виновно поведение на корабопритежателя.
Чл. 346г.
Корабопритежателят на танкер, който превозва над 2000 т нефт в наливно състояние, е задължен да има застраховка или финансово обезпечение. Танкерът трябва да разполага със свидетелство от Изпълнителна агенция "Морска администрация", удостоверяващо наличието на тези условия. При танкери под чуждо знаме, условията за издаване на свидетелство зависят от международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт. Регистър на издадените свидетелства се води от агенцията.
Чл. 346д
Корабопритежателят носи отговорност за щетите от замърсяване, причинени от корабно гориво, освен ако не докаже, че щетите са резултат от война, действия на трети лица, или небрежност на властите. В случай на инциденти с повече от един кораб, отговорността е солидарна. Корабопритежателят може да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че щетите са причинени от действия на жертвата.
Чл. 346е
Чл. 346е от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че обезщетението за щети от замърсяване обхваща разходите за възстановяване на околната среда и разходите за превантивни мерки. Сумата на обезщетението не може да надвишава размера на застраховката или другата финансова гаранция на корабопритежателя.
Чл. 346ж.
Корабопритежателят и лицата, осигурили застраховка или финансови гаранции, могат да ограничат отговорността си за щети от замърсяване с корабно гориво до лимита, определен в Протокола от 1996 г. към Конвенцията за ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. Тази конвенция е ратифицирана с закон, публикуван в Държавен вестник.
Чл. 346з
Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж над 1000 е длъжен да има застраховка или друго финансово обезпечение, удостоверяващо покритие на отговорността за щети от замърсяване с корабно гориво. Всеки такъв кораб, плаващ под българско знаме, трябва да притежава свидетелство от Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Също така, корабите, посещаващи български пристанища, трябва да имат свидетелство за покритие на отговорността за щети от замърсяване. Агенцията води регистър на издадените свидетелства.
Чл. 346и
Чл. 346и от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че корабопритежателите на кораби с бруто тонаж 300 или повече, плаващи под българско знаме, трябва да имат застраховка за морски искове. Същото изискване важи и за кораби под чуждо знаме, когато те влизат в българско морско пристанище. Застраховката покрива морските искове, които могат да бъдат ограничавани съгласно международните конвенции. Размерът на застраховката е равен на максималната сума за ограничаване на отговорността, определена от съответните протоколи.
Чл. 346к
Удостоверенията за застраховка, които се изискват по чл. 346к от Кодекса на търговското корабоплаване, трябва да бъдат издадени от застрахователя и да се намират на борда на кораба. Те трябва да удостоверяват наличието на застраховката, посочена в чл. 346и.
Чл. 346л
Липсата на застраховка за кораби може да доведе до значителни правни и финансови последици за корабособственика. При морски искове, без застраховка, корабособственикът може да бъде задължен да покрие всички разходи и щети, произтичащи от инциденти, които иначе биха били покрити от застрахователя. Това включва разходи за ремонт на кораба, компенсации на трети лица, както и глоби или санкции от регулаторни органи. В допълнение, липсата на застраховка може да повлияе на репутацията на корабособственика и да затрудни получаването на кредити или финансиране в бъдеще.
Чл. 346м
Чл. 346м от Кодекса на търговското корабоплаване задължава Изпълнителна агенция 'Морска администрация' да проверява наличието на удостоверение на борда на кораба по време на инспекции. При липса на удостоверение, корабът трябва незабавно да напусне пристанището, докато не бъде осигурена застраховка. В допълнение, забранява се влизането на кораби в български пристанища, които не разполагат със задължителна застраховка, ако са получили уведомление от друга държава членка на ЕС.
Чл. 347
Когато възникне произшествие по време на плаване или престой на кораба, капитанът е длъжен да подаде заявление за съставяне на морски протест. Заявлението трябва да включва описание на фактите и мерките, предприети от капитана за защита на имуществото. Заявлението се подава пред определени органи.
Чл. 348
Заявлението за морски протест в българските пристанища се подава пред нотариус, а в чуждите пристанища - пред консула на Република България или пред компетентното длъжностно лице на съответната чужда държава, съгласно установените от нея правила.
Чл. 349
Заявлението за морски протест трябва да бъде подадено в първото пристанище в срок от 24 часа след пристигането на кораба. Ако произшествието, налагащо протест, е станало в същото пристанище, срокът също е 24 часа от момента на произшествието. Закъснението в подаването на заявлението може да доведе до правни последици.
Чл. 350
Чл. 350 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира процедурата за заявяване на морски протест. В случай че не е възможно да се подаде протест в установения срок, заявителят трябва да посочи причините за това. При произшествие, което може да е причинило щети на товара на кораба, морският протест трябва да бъде заявен преди откриването на люковете. Разтоварването на товара може да започне само при крайна необходимост, преди да бъде заявен протест.
Чл. 351
Капитанът на кораба е задължен да представи корабния дневник и заверени извлечения от него на нотариус или на съответното длъжностно лице в срок до 7 дни от пристигането в пристанището или от произшествието. Ако корабният дневник е погинал, в заявлението за морския протест трябва да се изложат подробно обстоятелствата и причините за погиването.
Чл. 352
Нотариусът или длъжностно лице изготвя акт за морски протест въз основа на заявление от капитана, данни от корабния дневник и разпит на капитана, както и на поне двама свидетели от екипажа. Актът се заверява от съответния орган.
Чл. 353
Чл. 353 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че капитаните на чужди кораби могат да подават заявления за морски протест, а актовете за морски протест могат да се съставят и от консулски представители на чуждите държави в България, при условие на взаимност. Раздел II от закона се отнася за рекламации и искове.
Чл. 354
Българските физически и юридически лица имат право да предявят арбитражни и съдебни искове, свързани с договора за превоз на товари, пътници и багажи, само след като са подали рекламация към превозвача. Молбата за рекламация трябва да съдържа: предмета на рекламацията, размера на претендираната сума, описание на документите, свързани с молбата, и адреса на лицето, което трябва да получи сумата.
Чл. 355
Съгласно Чл. 355 от Кодекса на търговското корабоплаване, при предявяване на рекламация за липса или повреда на товари или багажи, е задължително да се приложат определени документи, които удостоверяват претенцията. Това включва коносаменти и товарителници, актове или протоколи за установяване на липсите или повредите, както и други необходими документи, които да потвърдят основанието и размера на претенцията. Сроковете за разглеждане на рекламациите не са посочени в предоставения текст.
Чл. 356
Превозвачът е задължен да разгледа рекламации и да се произнесе в определени срокове: (1) за рекламации, свързани с връщане на суми от продажба на непотърсени товари, обезщетения за просрочие на доставки и задържани наложени платежи - не по-късно от 30 дни от предявяване; (2) за всички други рекламации - не по-късно от 45 дни от предявяване.
Чл. 357
Чл. 357 от Кодекса на търговското корабоплаване определя сроковете за погасяване на правото на иск. Вземащите права по различни договори имат двегодишна давност за искове, произтичащи от застраховки, сблъсквания на кораби, оказване на помощ, обща авария, агентиране и превоз на пътници. За искове от договори за превоз на товари и багажи, наем на кораб и влачене давността е едногодишна, а за каботаж - шестмесечна.
Чл. 358
Спирането на давността води до временно прекратяване на течението на давностния срок. При спиране, сроковете, посочени в чл. 356, не текат, което означава, че правото на иск не може да бъде упражнено до момента, в който причините за спирането отпаднат. След като причините за спирането престанат, давността продължава да тече от момента на спирането, като времето, през което е била спряна, не се включва в общия срок на давността.
Чл. 359
Чл. 359 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че ако след спиране на давността остава срок за предявяване на иск, който е по-малък от три месеца, този срок се удължава до три месеца. За вземанията, произтичащи от обща авария, срокът се удължава до шест месеца. Освен това, в Кодекса е включена и глава, която се отнася до статута на Изпълнителната агенция 'Морска администрация'.
Чл. 360
Изпълнителната агенция "Морска администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка, което осъществява контрол и осигуряване на безопасността на корабоплаването в България. Агенцията администрира приходи от различни такси и услуги, свързани с морската администрация, и е задължена да пази в тайна служебна информация. Тя е национален орган, отговорен за изпълнението на редица европейски регламенти, включително относно отговорността на превозвачите на пътници по море и рециклирането на кораби. Агенцията разглежда и жалби от пътници, свързани с техните права.
Чл. 360а
Чл. 360а от Кодекса на търговското корабоплаване позволява на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да сключва договори за взаимодействие с други административни органи за изпълнение на задълженията си. Договорите с чуждестранни администрации изискват разрешение от министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 361
Изпълнителната агенция "Морска администрация" има териториална компетентност върху следните области: вътрешните морски води, териториалното море, българския участък на река Дунав, крайбрежната ивица, пристанищата (с изключение на военните), изключителната икономическа зона, морския район за търсене и спасяване и реки, използвани за корабоплаване, вливащи се в Черно море.
Чл. 361а
Чл. 361а от Кодекса на търговското корабоплаване определя изискванията за правомощията на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Изпълнителният директор и директорите на регионалните дирекции трябва да бъдат морски лица с правоспособност "Капитан далечно плаване". Също така, ръководителите на звена, които контролират навигацията и сигурността на корабоплаването, трябва да имат съответната правоспособност.
Чл. 362
Член 362 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правомощията на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' и упълномощените от него лица. Те издават задължителни разпореждания за корабите под български флаг, корабите под чужд флаг в български води, лица, свързани с търговското корабоплаване, и собствениците на пристанища. Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.
Чл. 362а
Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява държавен контрол върху българските кораби и чуждите кораби в българските пристанища, следи за спазването на международните стандарти за безопасност, условията на живот и работа на борда, както и безопасното корабоплаване в морските пространства и българския участък на р. Дунав. Агенцията също така изпълнява регулаторни и контролни функции в областта на пристанищата, включително водене на регистри, контрол на техническата безопасност и предоставяне на информация на министъра на транспорта.
Чл. 362б
Чл. 362б от Кодекса на търговското корабоплаване забранява посещаването на български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, които са получили отказ за достъп до пристанища на други държави - членки на ЕС, съгласно информация от базата данни за проверки. Забраната остава в сила, докато е валидна забраната на другата държава. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може да забрани посещението на български пристанища от кораби, които не отговарят на стандартите за безопасност и опазване на околната среда. Заповедта за забрана може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на мярката.
Чл. 362в
Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява държавен екологичен контрол на корабоплаването с цел предотвратяване на замърсяването от кораби. Контролът се прилага за всички кораби и се следи за спазването на нормативно установените изисквания за опазване на околната среда. Условията и редът за осъществяване на този контрол се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 363
Капитанът на пристанището или упълномощено лице разрешава отплаването на кораби. Задържането на кораб може да се извърши при наличие на определени условия, включително липса на документи за плаване, технически неизправности, нарушения на правилата за товарене и безопасност, както и ненадлежно снабдяване на кораба. Заповедта за задържане може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на мярката. Задържането продължава до отстраняване на причините за него.
Чл. 363а
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни правила, които обхващат осигуряването на свободна практика, спазването на правилата за радиообмен, използването на пилотски услуги, указания на трафик-контрола, влекачи, котвени стоянки, товарене и разтоварване на опасни товари, защита на околната среда от замърсяване, противопожарна безопасност и снабдяване с горивно-смазочни материали.
Чл. 364
Чл. 364 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира правомощията на капитана на пристанище относно забраната за отплаване на кораб и задържането на товар. Капитанът може да наложи забрана за отплаване или задържане на товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт, с цел обезпечаване на дългове, данъци или глоби. Забраната продължава до отстраняване на причините или до представяне на гаранция. Заповедта за забрана подлежи на предварително изпълнение и може да бъде обжалвана.
Чл. 364а
Търговски кораб, находящ се в българско речно пристанище, може да бъде арестуван само за обезпечаване на морски иск, съгласно Международната конвенция за арест на кораби. Не може да се арестува военен или държавен кораб, използван с нетърговска цел. Арестът и освобождаването се извършват от капитана на пристанището по съдебен акт. Арестът се постановява от български съд, а освобождаването се извършва при условията на конвенцията. Кораб, който вече е бил арестуван и освободен, не може да бъде арестуван повторно за същия иск, освен в предвидените случаи.
Чл. 365
Член 365 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира условията за арест на търговски кораби, намиращи се в български речни пристанища. Арестът може да бъде наложен само за обезпечаване на искове, свързани с парични вземания, причинени от експлоатацията на кораба, замърсявания, разходи за спасяване, съхранение и други услуги, свързани с управлението на кораба. Не се допуска арест на военни или държавни кораби, използвани с нетърговска цел. Процедурата по арест и освобождаване се извършва от капитана на пристанището, а решенията се постановяват от съда, съобразно общите изисквания на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 365а
Капитанът на пристанището има право да разпореди изместването на задържан кораб на безопасно място, при условие че той е годен за плаване. Ако корабът не е годен, капитанът определя безопасно място за задържане, за да не пречи на корабоплаването. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' не носи отговорност за разходите, свързани с изместването.
Чл. 366
Изпълнителната агенция 'Морска администрация' има правото да нареди изместването на негоден за плаване кораб на подходящо място, за да не пречи на корабоплаването. Агенцията не носи отговорност за последствията от това изместване.
Чл. 367
Член 367 от Кодекса на търговското корабоплаване предоставя правомощия на Изпълнителната агенция "Морска администрация" да задължава кораби и лица в пристанището да предоставят своите технически средства за спасяване на кораби и хора, които търпят бедствие. Това включва всякакви плаващи или други технически средства, необходими за оказване на помощ.
Чл. 367а
Изпълнителна агенция "Морска администрация" е отговорна за обявяване на местата за убежище на кораби. Условията и редът за определяне на тези места, както и за ползването им, се уреждат с наредба, съгласно чл. 244а от Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 368
Член 368 от Кодекса на търговското корабоплаване е изменен с ДВ, бр. 41 от 2001 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 113 от 2002 г. Правилникът за Изпълнителната агенция 'Морска администрация' също е изменен, както е посочено в ДВ, бр. 41 от 2001 г.
Чл. 369
Член 369 от Кодекса на търговското корабоплаване, който е изменен и след това отменен, не съдържа актуална информация. С измененията в ДВ, бр. 41 от 2001 г. и последващото отмяна в ДВ, бр. 113 от 2002 г. текстът вече не е в сила.
Чл. 370
Чл. 370 от Кодекса на търговското корабоплаване определя правомощията и задълженията на инспекторите на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Те имат правото да извършват инспекции и да дават задължителни разпореждания на лицата, посочени в чл. 362, ал. 1, т. 3, както и на корабите по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2. Инспекторите се легитимират с идентификационна карта, издадена от изпълнителния директор на агенцията, и трябва да бъдат морски лица с необходимата правоспособност.
Чл. 370а
Служителите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" са задължени да носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения. Видът на униформеното облекло и редът за носенето му се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.
Чл. 371
Член 371 от Кодекса на търговското корабоплаване определя, че условията и редът за предаване и приемане на отпадъци от кораби се уреждат с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Текстът е изменян няколко пъти, последно през 2023 г.
Чл. 372
Изпълнителна агенция 'Морска администрация' издава бюлетин, в който публикува задължителни разпореждания, циркуляри и актове, свързани с корабоплаването. Освен това, агенцията обобщава информация от своята дейност и от водените регистри в единна база данни, която е на разположение в съответствие с международните договори, по които България е страна.
Чл. 372а
Член 372а от Кодекса на търговското корабоплаване установява задълженията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" по отношение на поддържането на база данни за корабите, плаващи под българско знаме. Базата данни включва информация за кораба, прегледите, признатите организации, проверки и резултати от проверки, морски произшествия и информация за отписани кораби. Целта на събирането и поддържането на информацията е да се повиши безопасността и да се предотврати замърсяването от кораби. Обобщена информация се публикува ежегодно, а корабопритежателите са задължени да предоставят информация за проверките в срок от 7 дни.
Чл. 373
Чл. 373 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за лица, които нарушават разпоредбите на чл. 39 или не искат вписване на промяна на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 в предвидените срокове. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 500 лв.
Чл. 374
Член 374 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за корабопритежатели, които нарушават изискванията за безопасност и опазване на околната среда. За първото нарушение глобата е между 2000 и 50 000 лв. Освен това, ако корабопритежателят не предостави необходимата информация в срок, той ще бъде наказан с глоба от 500 лв., а при повторно нарушение - 1000 лв.
Чл. 374а
Чл. 374а от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за лица, които не осигуряват достъп на упълномощените лица да осъществяват правомощията си. За първо нарушение глобата е между 200 и 500 лв., а имуществената санкция е от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства между 400 и 1000 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.
Чл. 374б
Чл. 374б от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за лица, които не изпълняват наложени ограничителни мерки или коригиращи действия. За първо нарушение, глобата е между 1000 и 2000 лв., а имуществената санкция е между 2000 и 5000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства на между 2000 и 4000 лв., а имуществената санкция - на между 4000 и 10 000 лв.
Чл. 375
Членовете на екипажа на кораби, които имат концентрация на алкохол в дъха над 0,25 mg/l или в кръвта над 0,5 на хиляда, или са под въздействието на наркотични вещества, подлежат на наказание. Първоначалното наказание е временно лишаване от право да заема длъжността за 6 месеца и глоба от 200 лв. Пилотите, които извършват пилотско провеждане при същите условия, също се наказват по същия начин. При повторно нарушение, наказанието е временно лишаване от право за 1 година и глоба от 500 лв. Установяването на употребата на алкохол или наркотични вещества се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 376
Капитан, пилот или член на екипаж, който виновно предизвика корабокрушение или авария по време на служебните си задължения, се наказва с временно лишаване от право на упражняване на дейността за срок от 6 месеца до 2 години, както и с глоба в размер от 200 до 1000 лв., при условие че деянието не съставлява престъпление.
Чл. 377
Капитаните на кораби имат задължения, свързани с декларирането на превозваните товари. Неправилното деклариране или неспазването на правилата за превоз на опасни товари води до глоба от 1000 до 5000 лв. Освен това, капитан, който не уведомява за необходимостта от задължителна разширена проверка, също подлежи на глоба, която варира от 2500 до 5000 лв.
Чл. 378
Чл. 378 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за капитани и членове на екипажа при нарушения на задължителни разпореждания и изисквания за безопасност. За първо нарушение на разпорежданията на капитана на пристанището, глобите варират от 50 до 1000 лв., а за повторно - от 200 до 5000 лв. При виновно нарушение на изискванията за безопасност, глобите са от 500 до 5000 лв. и лишаване от право за заемане на длъжността за срок от два месеца до една година. При повторно нарушение, глобите се увеличават от 5000 до 10 000 лв. За служители на корабопритежателя и длъжностни лица от морската администрация, глобите са от 500 до 5000 лв., а за повторно - от 5000 до 10 000 лв. Неправилно водене на корабния дневник се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 379
Капитан на кораб, който не спази правилата за задължителен и незадължителен пилотаж, както и изискванията за безопасност при определяне на места за пристан и товарни операции, подлежи на глоба. Размерът на глобата е между 2000 и 10 000 лв.
Чл. 380
Член 380 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за корабопритежатели и капитани, които не спазват изискванията за правоспособност на наетите лица. Корабопритежател, наел лице без необходимата правоспособност, подлежи на глоба от 500 до 5000 лв. За съставяне или използване на неистински документи свързани с правоспособността, глобата е между 2000 и 10 000 лв., плюс лишаване от право за заемане на длъжност за 5 години. Капитан, нарушил правила за безопасност, подлежи на глоба от 50 до 250 лв. Допускането на лице без правоспособност на борда води до лишаване от право за две години, освен ако не е престъпление.
Чл. 381
Чл. 381 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда различни наказания за нарушения на разпоредбите на кодекса. За общи нарушения се налага глоба или имуществена санкция от 20 до 500 лв. За нев изпълнение на законно разпореждане на Изпълнителна агенция 'Морска администрация' санкцията е от 10 до 250 лв. При нарушения на подзаконови нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание, глобата е от 400 до 2000 лв.
Чл. 382
Чл. 382 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда различни глоби за нарушения на изискванията на чл. 363а. За нарушения на т. 1, 3, 4 и 5 се налага глоба от 1000 до 2500 лв. За нарушения на т. 2 и 8 глобата е от 500 до 5000 лв. Най-тежките нарушения на т. 6 и 7 се наказват с глоба от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 382а
Чл. 382а от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда наказания за лица, които нарушават изискванията на чл. 27, ал. 1. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 50 000 до 250 000 лв.
Чл. 383
Чл. 383 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира процедурите за налагане на глоби за маловажни нарушения на разпоредбите на закона. Глобите варират от 10 до 50 лв. Фишът за наложената глоба трябва да съдържа информация за служителя, нарушителя, мястото и времето на нарушението, както и размера на глобата. Нарушителят трябва да подпише фиша, а ако оспорва глобата, се съставя акт. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" упълномощава служители, които могат да налагат глоба.
Чл. 383а
Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 6а от Кодекса на търговското корабоплаване, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. При повторно нарушение, наказанието е глоба или имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв.
Чл. 383б
Корабопритежателите на кораби с бруто тонаж 300 или повече, плаващи под българско знаме, са задължени да имат застраховка за морски искове. При липса на такава застраховка, те подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до 25 000 - 40 000 лв.
Чл. 383в
Чл. 383в от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. за превозвачи, които не изпълняват задълженията си по Регламент (ЕС) № 1177/2010. Санкциите се налагат за различни нарушения, включително непредоставяне на билети, недискриминационно прилагане на тарифи, осигуряване на достъп за лица с увреждания, предоставяне на информация при отмяна на пътуване и др. Отговорността за нарушенията може да бъде и на лица, на които превозвачът е поверил изпълнението на задълженията си.
Чл. 384
Чл. 384 от Кодекса на търговското корабоплаване описва процедурата по установяване на нарушения и налагане на наказания. Установяването на нарушенията се извършва от длъжностни лица на Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Нарушенията могат да бъдат докладвани от капитана на кораба. Възражения срещу актовете могат да се правят в срок до 48 часа. Наказателните постановления се издават в срок до 24 часа след изтичането на срока за възражения. Може да се наложи и парично обезщетение. Наказателното постановление се счита за връчено на корабопритежателя с връчването му на капитана или корабния агент. Срокът за обжалване започва да тече от завръщането на нарушителя в България.
Чл. 385
Чл. 385 от Кодекса на търговското корабоплаване регламентира мерки за обезпечаване на събирането на глобите и имуществените санкции, наложени на кораби, независимо от тяхната собственост. Забранява се отплаването на кораба, докато се съставя акт за установяване на нарушението. Освен това, корабите могат да бъдат арестувани за събиране на обезщетения. Лицата, на които са наложени наказания, са задължени да върнат свидетелствата си за правоспособност в Изпълнителна агенция 'Морска администрация'.
§1а
В преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване се дефинират ключови термини, свързани с корабоплаването, риболова и превозите. Включени са определения за различни видове кораби, морски лица, морско оборудване и произшествия, както и специфични термини като 'демюрейдж', 'каботажни превози' и 'задължение за извършване на обществена услуга'. Освен това, разпоредбите уточняват условията за морска безопасност и правата и задълженията на участниците в корабоплаването.
§1б
Параграф §1б, въведен с изменения през 2015 г., посочва, че разпоредбите на чл. 6б - 6и от Кодекса се прилагат при условията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 718/1999. Тези разпоредби касаят политиката за капацитета на флотите на Общността и насърчават транспорта по вътрешните водни пътища за български кораби, превозващи товари по вътрешни водни пътища на държави - членки на ЕС, извън река Дунав и нейните притоци до Келхайм.
§1в
Параграф §1в от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване, изменен с ДВ, бр. 93 от 2017 г., въвежда изискванията на Директива 2014/112/ЕС на Съвета, която касае организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт. Директивата е подписана от Европейския съюз, Европейската организация на речните превозвачи и Европейската федерация на работниците от транспорта.
§1г.
Параграф §1г. от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване, нов в ДВ, бр. 106 от 2023 г., въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2019/883 относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. Тази директива изменя предходни директиви, свързани с управлението на отпадъците от кораби.
§4
Кодексът на търговското корабоплаване влиза в сила на 1 януари 1971 г. и отменя предишни укази от 1952 и 1953 г. Български граждани, притежаващи кораби до 40 бруто регистър-тона преди влизането на кодекса в сила, запазват правото си на собственост. Изпълнението на закона е възложено на министъра на транспорта. Кодексът е приет от V Народно събрание на 24 юни 1970 г. и е обнародван в "Държавен вестник".
§4
В преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване се предвиждат изменения в наименованията на определени институции и органи. По-конкретно, "Народна република България" се заменя с "Република България", "Министерство на народната отбрана" с "Министерство на отбраната", "министърът на транспорта" с "министърът на транспорта и съобщенията", а "Държавната инспекция по корабоплаване" с "Изпълнителната агенция 'Морска администрация'".
§16
Подзаконовите нормативни актове, регулиращи признаването на професионална квалификация и правоспособност за упражняване на регулирана професия, придобити в държави - членки на ЕС и на ЕИП, трябва да бъдат издадени или допълнени в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
§ 17
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Конкретно, § 8, § 9, т. 2 и 3 и § 10, т. 2 и 3, буква "б" ще влязат в сила с присъединяването на страната към ЕС.
§14
В параграф §14 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване се предвиждат изменения в терминологията. Думите "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта". Освен това, "Министерството на транспорта и съобщенията" се заменя с "Министерството на транспорта", а терминът "лицензия" се заменя с "лиценз".
§ 16
Разпоредбите на параграфи 3 - 5 от Кодекса на търговското корабоплаване влизат в сила от 1 януари 2007 г. Също така, Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите са обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2005 г. и влизат в сила от 1 януари 2006 г.
§ 124
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на § 46, т. 1, относно чл. 35, ал. 1, т. 6, която влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 104 от 2005 г. и влиза в сила от 27.12.2005 г.
§ 29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2007 г. Конкретно, § 4, 5, 6 (частично), 7, 9, 10 (частично), 16, 20 и 24 влизат в сила на посочената дата.
§13
С параграф §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" във всички текстове на Кодекса. Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, отразявайки новите правни норми и практики.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, множество параграфи, свързани с обжалване и замяна на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г., а параграф 120 - от 1 януари 2007 г. Параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§20 от Кодекса на търговското корабоплаване
Параграф §20 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда, че законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет за 2007 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, обнародван в "Държавен вестник", брой 71 от 2008 г.
§11
Изпълнителна агенция 'Морска администрация' наследява активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция 'Пристанищна администрация'. Трудовите правоотношения на служителите на 'Пристанищна администрация' се регулират по чл. 123 от Кодекса на труда, а служебните правоотношения на държавните служители по чл. 87а от Закона за държавния служител.
§12
Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" поема активите и пасивите на Изпълнителна агенция "Морска администрация", свързани с определени функции. Трудовите правоотношения на работниците от агенцията ще се уреждат по Кодекса на труда, а служебните правоотношения на държавните служители - по Закона за държавния служител.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от обнародването на закона или от 1 януари 2010 г. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародване, докато останалите параграфи, посочени в текста, влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§32
В параграф §32 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване се предвиждат изменения в наименованията на длъжности и институции. Думите 'министъра на транспорта' и 'министърът на транспорта' се заменят с 'министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията', а 'Министерството на транспорта' се заменя с 'Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията'.
Параграф §38
Законът въвежда изискванията на четири директиви на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г., които касаят организациите за проверка и преглед на кораби, разследването на произшествия в морския транспорт, застраховката на корабособствениците за морски искове и спазването на изискванията за държавата на знамето.
§ 41
Разпоредбите на § 1 относно чл. 6а и на § 18 относно чл. 346и - 346м влизат в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в ДВ, бр. 38 от 2012 г. и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
С §84 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване, в сила от 18.05.2012 г., се предвижда, че в срок до един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник": 1. Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон; 2. Компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията на държавни служители с администрациите по различни закони, включително Закона за радиото и телевизията и Закона за Комисията за финансов надзор. Назначаването на служителите включва присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Допълнителни средства за осигурителни вноски се осигуряват от бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф 86 определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите след влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от брутната заплата, която служителят е получавал до момента, след като се приспаднат дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби са свързани със Закона за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 77 от 2012 г. и влиза в сила от 09.10.2012 г.
§19 от Кодекса на търговското корабоплаване
Законът за търговското корабоплаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г.
§17
С измененията в Кодекса на търговското корабоплаване, терминът "български кораб" се заменя с "кораб, плаващ под българско знаме". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г.
§18
Параграф §18 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че заварените висящи производства по искания за задържане на кораб, съгласно чл. 364 или 365, ще се довършват по досегашния ред. Това означава, че текущите дела, свързани с тези искания, няма да бъдат променяни от новите разпоредби и ще продължат да се разглеждат по стария ред.
§53
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е задължен да издаде наредбите по чл. 112с, ал. 5 и чл. 116, ал. 4 в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона. До издаването на наредбата по чл. 116, ал. 4, остава в сила отменената наредба по ал. 4 на чл. 237 от Кодекса на търговското корабоплаване.
§10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, обнародван в ДВ, бр. 106 от 2023 г.
§8
В Кодекса на търговското корабоплаване се правят изменения и допълнения, като основните промени включват замяна на наименованията на министъра и министерството. Конкретно, изразите "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията" се заменят с "министърът на транспорта и съобщенията" и "Министерството на транспорта и съобщенията". Освен това, в останалите текстове думите "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" се заменят с "министъра на транспорта и съобщенията".
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за въвеждане на еврото в Република България, който е обнародван в "Държавен вестник" с брой 70 от 2024 г.
§5
Действащите нормативни актове, които регулират задължения за плащане на такси, санкции и глоби към държавата и общините в лева, остават в сила и се прилагат съгласно правилата за превалутиране, предвидени в закона. Когато сумата в левове е свързана с правен акт на Европейския съюз, който посочва сума в евро, при изменения на закона или подзаконовия акт, сумата в евро също трябва да бъде посочена.
§60 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §60 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване посочва, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, § 8 - 36, § 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, § 38 - 59) влизат в сила с датата на приемането на еврото от Република България, съгласно Решение на Съвета на Европейския съюз. Освен това, се изброяват важни директиви и регламенти от европейското законодателство, свързани с корабоплаването и безопасността на морския транспорт, които имат отношение към прилагането на тези разпоредби.
