КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Кодексът за социално осигуряване урежда обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване при различни случаи, като общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт. Освен това, той включва допълнително социално осигуряване, което обхваща задължително и доброволно пенсионно осигуряване, включително новите паневропейски пенсионни продукти.
Чл. 2
Кодексът за социално осигуряване определя основните принципи на държавното обществено осигуряване, което предоставя обезщетения и пенсии при различни случаи, включително временна неработоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Лицата, подлежащи на осигуряване, се осигуряват в различни фондове, в зависимост от вида на риска, като фондове "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица". Осигурителните вноски се определят за всеки от фондовете, а учителите имат специфични условия за осигуряване в Учителския пенсионен фонд.
Чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване
Държавното обществено осигуряване в България се основава на следните основни принципи: задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност между осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства.
Чл. 3а
При обявено извънредно положение, сроковете за осигурените лица и пенсионерите спират да текат. Заявления и документи за парични обезщетения, помощи и пенсии се подават електронно или чрез лицензиран пощенски оператор. Непроизнасянето на длъжностните лица в срок поради извънредното положение не се счита за мълчалив отказ. Документите подадени в срок до 14 дни след отмяната на извънредното положение се смятат за подадени в срок.
Чл. 4
Чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване определя задължително осигурените лица за различни социални рискове, включително общо заболяване, майчинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука и безработица. Включва работници и служители, държавни служители, съдии, прокурори, военнослужещи, членове на кооперации и управители на търговски дружества. Лицата, работещи без трудово правоотношение, също подлежат на осигуряване при определени условия. Специални разпоредби важат за морски лица, включително осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
Чл. 4а
Морските лица са задължени да се осигуряват изцяло за своя сметка за различни социални рискове, включително общо заболяване, майчинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест, на основата на избран месечен осигурителен доход. Осигурителните вноски се определят в проценти от осигурителния доход за различни фондове, като размерът им варира в зависимост от категорията труд и годината на раждане на лицето. Лицата могат също да се осигуряват за безработица по свой избор. Осигурителните вноски се удържат и внасят от работодателя в срок.
Чл. 4а
Лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, са задължени да се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност, старост и смърт, на база половината от минималната работна заплата. Те внасят авансово осигурителни вноски, които варират в зависимост от годината на раждане, и не определят окончателен размер на осигурителния доход. Редът за осигуряване се урежда с акт на Министерския съвет. Осигурителните вноски се внасят до 25-о число на месеца, за който се отнасят.
Чл. 4б
Чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване дава право на осигурените в универсален пенсионен фонд да променят осигуряването си във фонд "Пенсии" или във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" с увеличена осигурителна вноска. Правото на избор може да се упражни в определени срокове в зависимост от годината на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1. Лицата подават заявление до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и осигуряването им започва от първо число на месеца след избора. Редът и начинът за избор се уреждат с наредба.
Чл. 4в
Чл. 4в от Кодекса за социално осигуряване дава възможност на осигурените в професионален пенсионен фонд да променят осигуряването си във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска, при условие че не им е отпусната пенсия. Изборът се осъществява чрез заявление до териториалната дирекция на НАП и влиза в сила от първо число на следващия месец. Редът и начинът на избор, както и управлението на увеличените вноски, ще се уредят с наредба по данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 5
Член 5 от Кодекса за социално осигуряване определя осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и задълженията им. Осигурител е всяко физическо или юридическо лице, което внася осигурителни вноски за други лица. Самоосигуряващите се лица са физически лица, които сами внасят осигурителни вноски. Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица се извършва служебно от Националния осигурителен институт. Осигурителите и работодателите трябва периодично да предоставят данни на Националната агенция за приходите относно осигурителния доход и вноските за различни фондове. Осигурителят е длъжен да съхранява определени документи за срок от 50 години и да издава удостоверения по искане на осигурени лица. При прекратяване на дейността на осигурителите, документите им трябва да се предадат на Националния осигурителен институт.
Чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване
Чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване определя размерите на осигурителните вноски, които се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване. Основните фондове включват фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". За лицата, родени преди 1 януари 1960 г., осигурителните вноски за фонд "Пенсии" са 17,8% (или 20,8% за определени категории труд), а за лицата, родени след тази дата, са 12,8% (или 15,8% за определени категории труд). Осигурителните вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" са 3,5%, а за фонд "Безработица" - 1%. Кодексът също така уточнява, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички видове възнаграждения и определя минимални и максимални размери на осигурителния доход. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в различни пропорции в зависимост от годината и вида на фонда.
Чл. 6а
Чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване регламентира осигурителните вноски за работници и служители, които са командировани или изпратени в чужбина. Вноските се дължат върху брутните месечни възнаграждения, включително начислените и неизплатените, както и върху доходите от трудова дейност в приемащата държава и в България. Минималният размер на вноските не може да бъде по-малък от минималните ставки на заплащане в приемащата държава. При отсъствие на минимални ставки, се прилага минималният осигурителен доход в България. Размерите на вноските се определят по реда на чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените.
Чл. 7
Чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване определя сроковете за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителите трябва да внасят вноските до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. За допълнителни доходи, вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Самоосигуряващите се лица внасят вноските лично или чрез осигурителни каси. При наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица могат да заявят кои задължения погасяват. Вноските за лица, работещи без трудово правоотношение, също се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащането на възнаграждението. Осигурителите, които нямат банкова сметка, могат да внасят вноските в брой. Има и специфични правила за вноските при случаи на незаконно уволнение и трудоустроени лица.
Чл. 8
Член 8 от Кодекса за социално осигуряване регламентира образуването и функционирането на осигурителни каси от осигурители, самоосигуряващи се лица и определени категории лица. Осигурителните каси се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и осигуряват своите членове, включително наети работници. Те са задължени да събират и превеждат дължимите осигурителни вноски за различни фондове, да представят необходимите документи за парични обезщетения и да съхраняват свързаната документация. Начинът на създаване и функциониране на касите се определя с акт на Министерския съвет, предложен от Националния осигурителен институт.
Чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване
Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години и се зачита в различни случаи, включително при работа на пълно и непълно работно време, когато са внесени или дължими осигурителни вноски. Стажа се зачита и при определени условия, като платен и неплатен отпуск, обезщетения за безработица и други случаи, когато лицето не е работило поради различни причини. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето на предоставяне на грижи за лица с увреждания, както и периоди на военна служба и отглеждане на деца.
Чл. 9а
Чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране. Времето на обучение за висше и полувисше образование и време на докторантура се зачитат, ако са внесени осигурителни вноски. Лица, навършили възраст за пенсия, могат да получат до 5 години недостигащ стаж, при условие, че са внесли вноски. Специално за репресирани лица, недостигащият стаж може да бъде до 3 години. Осигурителните вноски се внасят по банков път и са изцяло за сметка на лицата. Пенсията се отпуска след внасяне на дължимите вноски.
Чл. 10
Чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за възникване и прекратяване на осигуряването. То възниква от момента, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването продължава до прекратяването му. Важно е да се отбележи, че осигуряването може да бъде прекъснато през периоди, които не се зачитат за осигурителен стаж, дори и трудовата дейност да не е прекратена.
Чл. 11
Осигурените лица имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на деца, както и на парични помощи за инвалидност, профилактика и рехабилитация, помощни средства, обезщетения за безработица и пенсии. При смърт на осигурено лице, близките имат право на еднократна помощ и наследствена пенсия. Осигурените лица без необходимия стаж за инвалидност получават парична помощ, равна на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност.
Чл. 12
Чл. 12 от Кодекса за социално осигуряване предоставя на осигурените за трудова злополука или професионална болест редица права, включително парични обезщетения за временна неработоспособност, помощи за профилактика и рехабилитация, пенсия за инвалидност и помощи за помощно-технически средства. В случай на смърт на осигуреното лице, свързана с инцидента или болестта, семейството има право на еднократна помощ и наследствена пенсия.
Чл. 13
Чл. 13 от Кодекса за социално осигуряване определя правата на осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те имат право на пенсия за инвалидност, пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на парични помощи за помощно-технически средства. При смърт на осигуреното лице, близките му (съпруг, деца, родители) имат право на еднократна помощ и наследствена пенсия, при условие че дължимите осигурителни вноски са внесени за последния месец.
Чл. 13а
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на деца, както и парични помощи за инвалидност, профилактика и рехабилитация. Обезщетенията включват случаи на карантина, гледане на болен член от семейството и осиновяване на деца.
Чл. 13б
Член 13б от Кодекса за социално осигуряване установява правото на осигурените във фонд "Безработица" на парично обезщетение за безработица. Това право е въведено с изменения от ДВ, бр. 109 от 2008 г. и влиза в сила от 01.01.2009 г. Освен това, се предвиждат парични помощи за профилактика и рехабилитация, но конкретните условия и размери на тези помощи не са описани в предоставения текст.
Чл. 13в
В Кодекса за социално осигуряване е предвиден размер на еднократна помощ при смърт на осигурено лице, който се изплаща на наследниците на починалия. Тази помощ се определя на база на осигурителния статус на лицето и внесените осигурителни вноски. Настоящият текст не предоставя конкретна сума, а указва, че размерът на помощта зависи от условията, определени в съответните наредби и разпоредби на закона.
Чл. 13г.
Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице, определен в чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2, се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя равномерно между съпруга/съпругата, децата и родителите на починалото осигурено лице.
Чл. 14
Член 14 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 70 от 2004 г. и влиза в сила от 01.01.2005 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с органите на експертизата на работоспособността, вече не са в сила.
Чл. 15
Член 15 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 70 от 2004 г., и влезе в сила от 01.01.2005 г. Тази разпоредба е свързана с процедурата по обжалване на решенията, взети от органите на експертизата.
Чл. 16
Член 16 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 70 от 2004 г. и влезе в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 17
В Кодекса за социално осигуряване, глава втора, се разглеждат осигурителните фондове, които са основен елемент на финансовото устройство в системата на социалното осигуряване. Член 17 е отменен, което означава, че предходните разпоредби, свързани с него, вече не са в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 18
Чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване предвижда обособяване на средствата на държавното обществено осигуряване в шест основни фонда. Тези фондове са: 1. фонд "Пенсии"; 2. фонд "Пенсии за лицата по чл. 69"; 3. фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"; 4. фонд "Трудова злополука и професионална болест"; 5. фонд "Общо заболяване и майчинство"; 6. фонд "Безработица". От 2004 г. е направено изменение в текста, а преди това фондовете са били преразгледани и обновени.
Чл. 19
Чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване определя, че Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който обхваща консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете и бюджета на Националния осигурителен институт за срок от една календарна година. Законопроектът се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя за съгласуване в Министерския съвет, след което се разглежда от Народното събрание. В бюджета се предвижда общ резерв на фондовете, а при неприемане на бюджета до началото на годината, осигурителните приходи и разходи се извършват по действащите нормативни актове, с разходи за НОИ до една дванадесета от предходната година.
Чл. 20
Член 20 от Кодекса за социално осигуряване определя бюджета на Националния осигурителен институт като част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, който се разработва по параграфи на бюджетната класификация. Средствата в бюджета се формират от процент от осигурителните вноски, лихви, глоби, доходи от собственост, такси и субсидии от държавния бюджет. Разходите се определят за издръжка на дейността, капиталови разходи и погасяване на задължения. Процентите от осигурителните вноски се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Чл. 20а
Чл. 20а определя правилата за годишния бюджет на Учителския пенсионен фонд, който се приема с бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако бюджетът не бъде приет навреме, приходите и разходите на фонда се управляват съобразно действащата нормативна уредба. Набраните средства се използват за изплащане на пенсии и добавки, а временно свободните средства могат да се инвестират. Управлението на фонда е в ръцете на Националния осигурителен институт.
Чл. 21
Разходите по фонд "Пенсии" са свързани с изплащането на пенсии за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, както и с други социални осигурителни плащания, предвидени в закона. Средствата за тези разходи се набират от осигурителни вноски, държавния бюджет и други източници, посочени в Чл. 21 от Кодекса за социално осигуряване. Разходите включват и трансфери от бюджета на държавното обществено осигуряване.
Чл. 22
Чл. 22 от Кодекса за социално осигуряване определя разходите и трансферите на средствата от фонд "Пенсии". Те включват изплащане на различни видове пенсии, осъвременяване и индексиране на пенсиите, както и други разходи, свързани с пенсионното осигуряване. Включени са също помощи за профилактика и рехабилитация.
Чл. 22а
Чл. 22а от Кодекса за социално осигуряване описва начините, по които се набират средствата за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69". Тези средства се осигуряват чрез: 1. осигурителни вноски на лицата, посочени в чл. 69; 2. трансфери, определени в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година; 3. лихви и дивиденти. Разходите по този фонд също са предмет на изменения, в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 22б
Чл. 22б от Кодекса за социално осигуряване определя разходите по фонд "Пенсии за лицата по чл. 69". Тези средства се използват за изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях, осъвременяване на пенсиите, както и помощи за профилактика и рехабилитация.
Чл. 22в
Средствата за фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от трансфери от държавния бюджет, такси, лихви, дивиденти, дарения и завещания. Трансферите включват средства за изплащане на пенсии без дължими осигурителни вноски, добавки за ветерани от войните, добавки по чл. 84 и добавки по Закона за реабилитация на репресирани лица.
Чл. 22г
Чл. 22г от Кодекса за социално осигуряване определя разходите по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност". Средствата от този фонд се използват за изплащане на различни видове пенсии, включително пенсии за военна и гражданска инвалидност, социални пенсии за старост и инвалидност, пенсии за особени заслуги, персонални пенсии, добавки за ветерани от войните и репресирани лица, както и за индексации и компенсации. Освен това, фондът покрива и пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените закони за пенсиите и общественото осигуряване.
Чл. 23
Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от осигурителни вноски, суми от държавния бюджет за определени лица, приходи от други закони, такси, лихви и дивиденти, дарения и завещания, както и от други източници. Някои разпоредби са отменени.
Чл. 24
Чл. 24 от Кодекса за социално осигуряване определя разходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест", които включват: изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи; осъвременяване и индексиране на тези обезщетения; мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести; диагностика на професионалните болести; помощно-технически средства за увреждания; и други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.
Чл. 25
Фондът "Общо заболяване и майчинство" набира приходи от осигурителни вноски, суми от държавния бюджет за осигуряване на определени лица, приходи от други закони, такси, лихви, дивиденти, дарения и завещания, както и от други източници. Списъкът на приходите е определен в чл. 25 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 26
Чл. 26 от Кодекса за социално осигуряване определя разходите по фонд "Общо заболяване и майчинство", които включват изплащане на парични обезщетения и помощи, индексиране на тези обезщетения, финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания, осигуряване с помощно-технически средства и средства по програмата "В подкрепа на майчинството". Някои разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство, са отменени или променени в различни изменения на закона.
Чл. 26а
Чл. 26а от Кодекса за социално осигуряване определя приходите за фонд "Безработица", които се набират от осигурителни вноски, целеви суми от държавния бюджет, лихви и дивиденти, дарения и завещания, както и от други източници. Член 26а е нов, приет през 2002 г., с последни изменения през 2010 г.
Чл. 26б
Чл. 26б от Кодекса за социално осигуряване определя, че средствата от фонд "Безработица" се използват за изплащане на обезщетения за безработица, както и за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Текстът е изменян многократно, с последни изменения през 2010 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че при временен недостиг на средства във фондовете за неотложни осигурителни плащания, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Тези заеми се предоставят с разрешение на министъра на финансите, по предложение на управителя на Националния осигурителен институт. Освен това, могат да се ползват и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви, с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика, по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Чл. 28
Чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване позволява временно свободните средства на фондовете на държавното обществено осигуряване да се инвестират в депозитни сметки в Българската народна банка или в държавни ценни книжа, които могат да бъдат придобити на първичния пазар или чрез Министерството на финансите.
Чл. 29
Член 29 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за определяне на банките, които ще обслужват сметките на Националния осигурителен институт. Банките се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка, а Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира от тях тези, които имат право да обслужват сметките. Редът и начинът на обслужване на сметките също се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.
Чл. 30
Чл. 30 от Кодекса за социално осигуряване определя, че изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт. Управителят на института е първостепенен разпоредител с бюджета, а ръководителите на териториалните поделения са второстепенни разпоредители.
Чл. 31
Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася в Народното събрание за приемане. Решението за приемане на отчета се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 32
Чл. 32 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на министъра на труда и социалната политика по отношение на държавната политика в сферата на общественото осигуряване. Той е отговорен за разработването, координирането и провеждането на тази политика.
Чл. 33
Националният осигурителен институт (НОИ) управлява държавното обществено осигуряване в България и отчита дейността си пред Народното събрание. НОИ е юридическо лице със седалище в София и структурата му се определя с правилник. Дейността на НОИ се осъществява от администрация, в която работят служители по служебно и трудово правоотношение. НОИ изпълнява множество функции, включително управление на бюджета, събиране на вземания, контрол на осигурителното законодателство, плащане на пенсии и обезщетения, поддържане на информационни системи и издаване на идентификационни кодове. Освен това, НОИ е задължен да предоставя данни на различни държавни органи и да спазва изискванията за защита на служебната тайна.
Чл. 34
Националният осигурителен институт се управлява от три основни органа: надзорен съвет, управител и подуправител. Надзорният съвет играе ключова роля в управлението на института.
Чл. 35
Надзорният съвет е съставен от представители на организации на работниците, служителите и работодателите, както и от представители, определени от Министерския съвет. Той има мандат за четири години и заседанията му са валидни при присъствие на поне половината от членовете. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете. Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията със съвещателен глас. Поименният състав на съвета се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 36
Член 36 от Кодекса за социално осигуряване регламентира функциите на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Основните задължения включват утвърждаване на насоки за дейността на института, одобряване на годишния бюджет и отчетите, контрол върху дейността на управителя и подуправителя, както и приемане на правилници за организацията и дейността на института. Надзорният съвет взема решения за заличаване на несъбираеми вземания, придобиване и разпореждане с имущество, и определя изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация. Членовете на съвета не получават възнаграждение за участието си в заседания.
Чл. 37
Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок от четири години. Те могат да бъдат освободени преди изтичането на мандата при определени условия, включително осъждане за умишлено престъпление и конфликт на интереси. Управителят ръководи института, утвърдителни документи, открива и закрива поделения, сключва сделки и определя цени на услуги. Заплатите на управителя и подуправителя са свързани с длъжности в парламента.
Чл. 38
Членовете на съвета на управителя на Националния осигурителен институт трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в правилника за организацията и дейността на института. Управителят на института е отговорен за свикването и ръководенето на заседанията на съвета, който е редовен при присъствие на две трети от членовете. Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство. Съветът предлага проекти на решения, свързани с правомощията на управителя.
Чл. 39
Членовете на надзорния съвет, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт не могат да бъдат лица, лишени от правото да заемат ръководни длъжности, участващи в управителни органи на други фондове, осъждани за умишлени престъпления, членове на управителни органи на юридически лица в несъстоятелност, или свързани по родство с членове на надзорния съвет. Установяването на осъждане за умишлено престъпление става служебно.
Чл. 40
Чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване определя правата на осигурените лица за парични обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване. Осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на обезщетение, ако имат минимум 6 месеца осигурителен стаж, освен ако са под 18 години. За трудова злополука и професионална болест правото на обезщетение не зависи от осигурителния стаж. Изплащането на обезщетенията се извършва от Националния осигурителен институт, а в случай на отказ, осигуреното лице може да представи нови доказателства в определен срок. Длъжностното лице може да спре производството по отпускането на обезщетенията при обжалване или необходимост от проверка. Осигурителят изплаща 70% от среднодневното възнаграждение за първите два дни на временната неработоспособност.
Чл. 40а
Чл. 40а от Кодекса за социално осигуряване определя сроковете за представяне на документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване. Осигурителите и техните клонове трябва да представят документите до 10-о число на месеца, следващ месеца, в който осигуреното лице е подало документите, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ издаването на документа за обезщетение.
Чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява на 80%, а за трудова злополука или професионална болест - на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение. Обезщетението не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение. За лица, които не са осигурени, се взема предвид минималната работна заплата. Сумата за изчисление не може да е по-голяма от максималния месечен осигурителен доход.
Чл. 42
Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. При настъпила временна неработоспособност преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, обезщетението се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване. В случай на трудова злополука или професионална болест, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността. За лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, обезщетенията за трудова злополука и професионална болест се изплащат за срока на неработоспособността, но не повече от 120 календарни дни.
Чл. 43
Чл. 43 от Кодекса за социално осигуряване предвижда парично обезщетение за временна неработоспособност, причинена от карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи. Обезщетението се изплаща за времето на карантина или за времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа. Максималният период на изплащане е 90 календарни дни в рамките на една календарна година.
Чл. 44
Член 44 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че неработоспособните лица, изпратени на санаторно-курортно лечение от здравните органи, получават парично обезщетение за целия период на престоя, включително до три дни за пътуване. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от това дали лицето е с общо заболяване или с трудова злополука и професионална болест.
Чл. 45
Чл. 45 от Кодекса за социално осигуряване предвижда парично обезщетение за осигурените лица при гледане на болен член на семейството. Обезщетението се изплаща за различни случаи, включително за гледане на болен член над 18 години, болно дете под 18 години, дете под карантина, болно дете до 3 години в болница, и здраво дете до 12 години, върнато от детско заведение поради карантина. За един и същи случай и период обезщетение може да получи само един член на семейството. Обезщетение не се изплаща за гледане на хронично болен член, освен при изостряне на заболяването.
Чл. 46
Паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които: 1. умишлено увреждат здравето си, 2. нарушават режима, определен от здравните органи (за дните на нарушението), 3. са неработоспособни поради употреба на алкохол или упойващи средства, 4. са неработоспособни поради хулигански прояви, 5. не спазват правилата за безопасна работа. Сроковете за не изплащане на обезщетение са до 15 дни за точки 3 и 4, и до 3 дни за точка 5. Освен това, обезщетение не се изплаща и на лица, упражняващи дейност, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите с издадени актове от здравните органи.
Чл. 47
Чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване предвижда изплащане на парично обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност, ако трудовото възнаграждение на осигурения е намалено. Обезщетението е в размер на разликата между среднодневното брутно трудово възнаграждение през последните 18 месеца и получаваното след трудоустрояването, с максимален размер, равен на среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход. Обезщетението се изплаща за период до 6 месеца. Освен това, раздел II от закона предвижда обезщетение при трудоустрояване поради бременност, кърмене или лечение ин-витро.
Чл. 48
Чл. 48 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че при трудоустрояване на жена поради бременност, кърмене или лечение ин-витро, се изплаща парично обезщетение, ако трудовото възнаграждение на новата работа е намалено. Размерът на обезщетението е разликата между среднодневното брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и след него, с определени ограничения. При получаване на възнаграждение под минималната работна заплата, обезщетението е разликата между предишното възнаграждение и минималната дневна работна заплата.
Чл. 48а
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, при условие че имат 12 месеца осигурителен стаж за този риск. Сроковете за представяне на документи за изплащане на обезщетението са регламентирани в допълнителни разпоредби.
Чл. 48б
Осигурителите, техните клонове и поделения, както и осигурителните каси, са задължени да представят необходимите документи и данни за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Срокът за представяне на документите е определен в чл. 40а, т. 1, а за самоосигуряващите се лица срокът е до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се иска обезщетението.
Чл. 49
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане е 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход, с определени ограничения. За самоосигуряващите се, то се изчислява на база внесени осигурителни вноски за последните 24 месеца. Обезщетението не може да бъде по-високо от среднодневното нетно възнаграждение и не по-ниско от минималната дневна работна заплата. При получаване на обезщетение за предходно дете, новото обезщетение може да бъде на по-благоприятни условия. В случай на осигуряване на повече от едно основание, обезщетението не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.
Чл. 50 Кодекса за социално осигуряване
Чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на парично обезщетение за майки при бременност и раждане за общо 410 дни, от които 45 дни преди раждането. При преждевременно раждане, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. В случай на мъртвородено дете или смърт на новороденото, майката има право на обезщетение до 42 дни след раждането, с възможност за удължаване при невъзстановена работоспособност. При осиновяване или настаняване на детето, обезщетението се прекратява, освен ако работоспособността на майката не е възстановена. Бащите също имат право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 дни, а самоосигуряващите се лица могат да получават обезщетения при изпълнение на определени условия.
Чл. 50а
Чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване предвижда парично обезщетение за майки, които отговарят на условията по чл. 48а. Обезщетението е 50% от това по чл. 49 и се изплаща при определени условия, включително когато майката не ползва отпуск за бременност и раждане или когато самоосигуряващото се лице започне трудова дейност. При смърт на майката или лишаване от родителски права, обезщетението преминава към бащата или настойника, при условие че те отговарят на условията. Обезщетението не се изплаща при смърт на детето или в случаи на осиновяване и настаняване в детски заведения.
Чл. 51
Чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване предвижда изплащане на парично обезщетение на лицето, ползващо отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда, в случай на смърт или тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да се грижи за детето. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващи се лица, които отговарят на определени условия. Правото на обезщетение важи и когато родителските права са предоставени на бащата.
Чл. 52
При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство, когато лицето получава обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се изплаща парично обезщетение до изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане или осиновяване. Правото на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст също е включено в измененията от 2018 г.
Чл. 52а
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, при условие че имат 12 месеца осигурителен стаж за този риск. Срокът за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетението е регламентиран в допълнителни разпоредби.
Чл. 52б
Осигурителите, техните клонове и осигурителните каси са задължени да представят документи и данни за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в срок, определен от закона. Самоосигуряващите се лица трябва да подадат искането до 10-о число на месеца след месеца, от който искат изплащане на обезщетението.
Чл. 53
След изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, майката получава месечно парично обезщетение по време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Тази сума се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако детето е осиновено и е под 2 години. При ползване на отпуска от бащата или от друго лице, което отглежда детето, също се изплаща обезщетение. Лица, ползващи отпуск за отглеждане на настанено дете, също имат право на обезщетение. Паричното обезщетение не се изплаща при смърт на детето, осиновяване, прекратяване на осиновяване или настаняване на детето в детско заведение. Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение, ако отговарят на условията по чл. 52а.
Чл. 53а
Лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5 години, ако имат минимум 12 месеца осигурителен стаж за този риск. Правото на обезщетение влиза в сила от 01.01.2014 г. и е изменено на 01.07.2018 г.
Чл. 53б
Осигурителите и осигурителните каси са задължени да представят документи и данни за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Срокът за представяне на документите е по чл. 40а, т. 1, а за самоосигуряващите се лица срокът е до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението.
Чл. 53в
Чл. 53в от Кодекса за социално осигуряване регламентира обезщетенията за осигурените лица при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Лицата получават обезщетение за срок до 365 дни от предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Осиновителите, осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за до 15 дни по време на отпуска, при условие че имат 6 месеца осигурителен стаж. След 6 месеца от предаването на детето, лицата могат да получават обезщетение за остатъка до 365 дни. Обезщетенията не се изплащат при смърт на детето, прекратяване на осиновяването или настаняване в детско заведение. Самоосигуряващите се лица също имат право на подобни обезщетения при спазване на определени условия.
Чл. 53г.
Чл. 53г. от Кодекса за социално осигуряване предвижда парично обезщетение за осиновители на деца до 5-годишна възраст, които не ползват отпуск за осиновяване или започнат работа след 90-дневен период. Обезщетението е 50% от размера по чл. 49. При смърт на осиновителката, обезщетението се изплаща на осиновителя или настойника. Не се изплаща при смърт на детето или прекратяване на осиновяването.
Чл. 53д
Бащата (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, при условие че е осигурен за общо заболяване и майчинство и има 12 месеца осигурителен стаж. Необходимо е също така да не е получавал обезщетения по определени членове от Кодекса за социално осигуряване. Ако е получавал обезщетения за период под два месеца, той има право на разлика между два месеца и периода на получаване на обезщетенията.
Чл. 53е
Осигурителите и осигурителните каси трябва да представят документи и данни за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) в сроковете, определени в закона. За самоосигуряващите се лица срокът е до 10-о число на месеца след искането за обезщетение.
Чл. 53ж
На осигурените за общо заболяване и майчинство бащи (осиновители) се изплаща парично обезщетение по време на отпуска за отглеждане на дете до 8 години. Размерът на обезщетението се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението не се изплаща при определени условия, като смърт на детето, лишаване от родителски права и др. Самоосигуряващите се лица също имат право на обезщетение, при спазване на условията по чл. 53д.
Чл. 54
Чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на парично обезщетение за майките (осиновителките), които отговарят на условията по чл. 52а. Обезщетението е 50% от това по чл. 53 и се изплаща при определени условия, включително при неползване на допълнителен платен отпуск или започване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице. В случай на смърт на майката или предоставяне на родителските права на бащата (осиновителя), обезщетението преминава на него или на настойника. Обезщетението не се изплаща при смърт на детето, осиновяване или настаняване в детско заведение. Раздел III от Кодекса за социално осигуряване се отнася до правото на парично обезщетение за безработица.
Чл. 54а
Правото на парично обезщетение за безработица се предоставя на лица, които имат внесени или дължими осигурителни вноски за минимум 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да получат обезщетение, лицата трябва да са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта и да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също така, те не трябва да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, отпуск по болест и други видове отпуски се зачитат за осигурителен стаж. Обезщетението се отпуска въз основа на заявление, подадено в срок, и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, при условие че са спазени определени срокове за регистрация и подаване на заявление.
Чл. 54б
Чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване определя дневното парично обезщетение за безработица, което е 60% от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход. Минималният и максималният размер на обезщетението се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Безработните, прекратили правоотношения по собствено желание или по вина, получават минималния размер на обезщетението за 4 месеца. Лица, които получават обезщетение по чл. 54а преди три години, също получават минималния размер за 4 месеца. Месечният размер на обезщетението се определя по броя на работните дни в месеца. Лица на непълно работно време и с по-ниско възнаграждение получават 50% от полагащото им се обезщетение. При определяне на осигурителния доход се вземат предвид определени периоди без осигурителни вноски.
Чл. 54в
Чл. 54в от Кодекса за социално осигуряване определя условията за изплащане на парични обезщетения за безработица. Обезщетенията се изплащат ежемесечно през месеца след месеца, за който се дължат, и срокът на изплащане зависи от осигурителния стаж на лицето за безработица след 31 декември 2001 г. Сроковете са: до 3 години - 4 месеца, от 3 години и 1 ден до 7 години - 6 месеца, от 7 години и 1 ден до 11 години - 8 месеца, от 11 години и 1 ден до 15 години - 10 месеца, и над 15 години - 12 месеца.
Чл. 54г
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира, когато лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа. Възобновяването на изплащането става от деня на отпадане на основанието за спиране. Длъжностното лице може да спре производството по отпускането или изплащането на обезщетението, когато е необходимо да се съберат доказателства за осигурителен стаж или доход, или да се извърши проверка от компетентен орган, като спирането не може да надвишава 6 месеца.
Чл. 54д
Паричното обезщетение за безработица се прекратява при следните обстоятелства: 1) започване на трудова дейност с задължително осигуряване, 2) прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, 3) придобиване на право на пенсия, 5) смърт на безработния. Лицето трябва да декларира настъпването на тези обстоятелства в срок от 7 работни дни. При възобновяване на трудова дейност, ако тя е прекратена в срок по-малък от 12 месеца, паричното обезщетение може да бъде възстановено, ако регистрацията в Агенцията по заетостта е направена в срок.
Чл. 54е
Чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване определя реда за възстановяване на изплатените парични обезщетения за безработица. Лицата, получили обезщетение за незаконно уволнение, са длъжни да го възстановят. Осигурителят трябва да предостави съдебно решение и платежни документи в 7-дневен срок след изплащането на обезщетението. Също така, лицата, получаващи пенсия или обезщетения, свързани с временна неработоспособност, също трябва да възстановят получените обезщетения. За възстановяването се издава разпореждане от длъжностно лице, което подлежи на принудително изпълнение.
Чл. 54ж
Чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване указва, че паричните обезщетения за безработица се отпускат и управляват от длъжностно лице на Националния осигурителен институт. Разпореждането за обезщетение може да бъде изменено или отменено при наличие на нови доказателства или в случай на неправилно отпускане. Освен това, длъжностното лице има право да издава разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени обезщетения, които подлежат на принудително изпълнение. Изплащането на обезщетенията става по лична платежна сметка на лицето, обозначена с IBAN.
Чл. 54з
Агенцията по заетостта е отговорна за предоставянето на информация на Националния осигурителен институт относно обезщетенията за безработица. Тази информация включва данни за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменение на обезщетенията. От своя страна, Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията за изплащането и спирането на тези обезщетения.
Чл. 54и
Чл. 54и от Кодекса за социално осигуряване, който е бил в сила от 01.01.2007 г. до 01.01.2011 г., е отменен. Раздел IV от Кодекса, който касае отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи, е актуализиран през 2013 г. и е в сила от 01.01.2014 г. Този раздел включва парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, както и помощи за отглеждане на деца до 2-годишна възраст. Последната промяна в заглавието е извършена с ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.
Чл. 54к
Чл. 54к от Кодекса за социално осигуряване регламентира отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за различни случаи на временна неработоспособност, включително трудоустрояване, бременност и раждане, както и за отглеждане на деца. Процесът се основава на данни, посочени в определени членове от закона, и на информация от подадените документи за изплащане на обезщетения и помощи. Правилата и условията за това се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 54л
Член 54л от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурите за отпускане, изчисляване, изменяне, отказване, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на паричните обезщетения за безработица. Тези действия се извършват на база данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и информацията, декларирана в подадените от лицата документи, съгласно условията и реда, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 54м
Паричните обезщетения по Кодекса за социално осигуряване се преизчисляват служебно до 30 юни на годината след отчетната, на база данни за осигурителния доход и внесените осигурителни вноски. При установяване на разлика между изплатеното и дължимото обезщетение, разликата до по-високия размер се изплаща на лицето, а ако е изплатено повече от дължимото, сумата се възстановява, освен ако е в резултат на неправилно подадени данни.
Чл. 55
Чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване определя трудовата злополука като всяко внезапно увреждане на здравето, което настъпва по време на работа или в свързани с работата ситуации. Тя може да доведе до временна или трайна неработоспособност, или смърт. Освен това, трудова злополука се счита и за инцидент, който настъпва по време на обичайния път до или от работното място, включително местата за хранене и получаване на възнаграждение. Не се счита за трудова злополука, ако пострадалият е умишлено увредил здравето си.
Чл. 56
Чл. 56 от Кодекса за социално осигуряване определя професионалната болест като заболяване, причинено от вредни фактори на работната среда, включено в официалния списък. Професионална болест може да се признае и за заболяване, което не е в списъка, но е пряко свързано с трудовата дейност и е довело до неработоспособност или смърт. Включват се и усложнения и късни последици от професионалната болест.
Чл. 57
Осигурителят или предприятието ползвател е задължено да декларира трудова злополука в срок от 5 работни дни пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случай че те не направят това, пострадалият или неговите наследници имат право да декларират злополуката в срок от една година. Редът за разследване и регистриране на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 58
Чл. 58 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процеса на разследване на трудови злополуки от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разследват се смъртни злополуки, злополуки с увреждания на повече от трима работещи и случаи с основание за предположение за инвалидност. Разследването установява причините за злополуката, вида на уврежданията и допълнителни сведения. Пострадалият или негови представители имат право да присъстват на разследването. Резултатите се оформят в протокол, който се предоставя на пострадалия или неговите наследници и осигурителя.
Чл. 59
Чл. 59 от Кодекса за социално осигуряване регламентира откритото досие от териториалното поделение на Националния осигурителен институт за всяка трудова злополука или професионална болест. Досието включва декларация или известие за инцидента, протокол от разследването, разпореждане за приемане или неприемане на злополуката, данни от болнични листове и други свързани документи. Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
Чл. 60
Чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата по деклариране и приемане на злополуки, включително и професионални болести. Длъжностното лице от Националния осигурителен институт издава разпореждане за приемане или неприемане на декларираната злополука в 14-дневен срок, основавайки се на документите и данните в информационната система. При нетравматични увреждания, разпореждането се издава след решение на експертите по работоспособността. Разпореждането се връчва на осигурения и осигурителя и може да бъде обжалвано от заинтересуваните лица.
Чл. 61
Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина са задължени да изпращат известие до териториалното поделение на Националния осигурителен институт при съмнение за професионална болест. Това задължение влиза в сила от 01.01.2007 г. и е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 62
Чл. 62 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за известяване на териториалното поделение на Националния осигурителен институт относно професионални болести. Според чл. 62, ал. 1, териториалното поделение извършва проучвания и подготвя документи, които се представят на медицинските експертни органи. Осигурителят е задължен да изготви и представи необходимите документи в 30-дневен срок от поискането им (ал. 2). В ал. 3 е посочено, че органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение относно потвърждаването или отхвърлянето на професионалната болест и попълват регистрационна карта за нея.
Чл. 63
Чл. 63 от Кодекса за социално осигуряване определя, че редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести ще бъде установен с акт на Министерския съвет. Това включва и размерите на осигурителните вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест".
Чл. 64
Член 64 от Кодекса за социално осигуряване определя, че размерите на осигурителните вноски, които осигурителите внасят, се изчисляват като процент от месечния осигурителен доход на осигурените, на база актюерски разчети. Размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а Националният осигурителен институт определя размера на вноската по методика, установена от Министерския съвет. Член 64 включва изменения, които влизат в сила от 1 януари 2004 г., и отменя предходни разпоредби.
Чл. 65
Чл. 65 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на Фонд "Трудова злополука и професионална болест" за финансиране на мерки, насочени към предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести. Фондът осигурява помощ и консултации на осигурителите, разработва национални програми за безопасност на труда, провежда обучения, осъществява научни изследвания, проверява състоянието на безопасността на труда, разследва инциденти, провежда информационни кампании и разработва нормативни актове, свързани с безопасността на труда.
Чл. 66
Осигурителят е задължен да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Други задължения на осигурителя са отменени и не са в сила.
Чл. 66а
Чл. 66а от Кодекса за социално осигуряване уточнява, че задълженията на осигурителя се отнасят и за предприятието ползвател, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа. Това означава, че предприятието, в което работниците са изпратени, също носи отговорност за спазването на задълженията, свързани с осигуряването им.
Чл. 67
Осигуреното лице е длъжно да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или установена професионална болест, освен в случаите, когато уведомяването е невъзможно. Член 67 от Кодекса за социално осигуряване предвижда това задължение, като част от правилата за задължително пенсионно осигуряване.
Чл. 68
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на определена възраст и осигурителен стаж, като за жените е 60 години и 10 месеца с 35 години и 2 месеца стаж, а за мъжете - 63 години и 10 месеца с 38 години и 2 месеца стаж. Възрастта и стажът се увеличават постепенно до достигане на 65 години и 37 години стаж за жените и 65 години и 40 години стаж за мъжете. Лица, които не отговарят на условията, могат да получат пенсия при навършване на 65 години и 10 месеца, а от 31 декември 2016 г. възрастта за пенсия се увеличава до 67 години. При наличие на международен стаж, лицата могат да получат социална пенсия за старост, ако имат поне 15 години действителен стаж.
Чл. 68а
Лицата, които имат необходимия осигурителен стаж, могат да се пенсионират до една година по-рано от предвидената възраст, като пенсията им ще бъде в намален размер завинаги. След получаване на пенсията по тази разпоредба, те нямат право на друга пенсия по предходни членове. При преизчисляване на пенсията, процентът на намаление остава непроменен.
Чл. 69
Балерини, балетисти и танцьори, които имат осигурителен стаж в културни организации, придобиват право на пенсия при определени условия, свързани с навършване на възраст и осигурителен стаж. Тези условия включват минимален общ осигурителен стаж и специален осигурителен стаж, свързан с тяхната професия. Правото на пенсия може да бъде свързано и с възрастови граници, които могат да бъдат изменяни в зависимост от законодателните промени.
Чл. 69а
Лицата, работещи като балерини, балетисти или танцьори в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на 42 години и 10 месеца, ако имат осигурителен стаж от 25 години. От 31 декември 2016 г. възрастта за пенсиониране ще се увеличава с по 2 месеца всяка година, докато достигне 45 години.
Чл. 69б
Учителите, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират при навършване на определена възраст, която се увеличава ежегодно. За жените и мъжете, които са работили 15 години при втора категория труд, също важат подобни условия, с различни възрастови изисквания. Лицата с 10 години осигурителен стаж при специфични условия могат да се пенсионират преди навършване на стандартната пенсионна възраст. Правото на пенсия зависи от осигурителния стаж и възрастта на лицето, а също така от условията на прекратяване на трудовия договор. Пенсията се отпуска само при определени условия и след подаване на съответни заявления.
Чл. 69в
Учителите имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 57 години и 10 месеца за жени и 60 години и 10 месеца за мъже, с необходим стаж от 25 години и 8 месеца за жени и 30 години и 8 месеца за мъже. Възрастта за пенсиониране се увеличава ежегодно до достигане на 62 години. Учителите могат да получат срочна пенсия за ранно пенсиониране, която се намалява с 0,1% за всеки недостигащ месец. При пенсиониране с необходимия стаж, те получават добавка от Учителския пенсионен фонд. След навършване на определена възраст, пенсията се изплаща от фонд "Пенсии".
Чл. 69г
Член 69г от Кодекса за социално осигуряване, който е бил нов през 2018 г. и отменен през 2019 г., е свързан с размера на пенсията. Този член е влязъл в сила на 01.01.2019 г. и е отменен на 17.12.2019 г.
Чл. 70
Чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване определя начина на изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Основният принцип е, че размерът на пенсията се определя чрез умножаване на дохода, от който се изчислява пенсията, с определен процент. За всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1,35, а за стажа, представляващ разлика между общия осигурителен стаж и стажа по предходната точка, процентът е 1,2. Лицата, които продължават да работят след придобиване на право на пенсия, получават по-висок процент за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото. Индивидуалният коефициент, който е ключов за изчисляването на пенсията, се определя на базата на средномесечния осигурителен доход на лицето за определени периоди. Има и специфични правила за лицата, родени след 31 декември 1959 г., относно намаляване на осигурителния доход при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Чл. 70а
Чл. 70а определя как се изчислява средномесечният осигурителен доход и осигурителният доход за месеца. За лицата, посочени в съответните алинеи, доходът се определя от възнагражденията, върху които са внесени осигурителни вноски. Някои доходи не се вземат предвид при определянето на осигурителния доход, включително доходи от наборна служба, отпуск за отглеждане на дете, неплатен отпуск и други. При определяне на индивидуалния коефициент се вземат предвид определени видове платени отпуски и обезщетения. Специални разпоредби се прилагат и за пенсии, свързани с международни договори.
Чл. 71
Лицата имат право на пенсия за инвалидност, ако са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Правото на пенсия е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 72
Чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване определя, че лицата с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност имат право на пенсия за инвалидност. Изменението е в сила от 01.07.2009 г.
Чл. 73
Правото на пенсия за инвалидност възниква от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа - от датата на подаване на заявление. Пенсията се отпуска за срока на инвалидността, а след навършване на определена възраст, пенсиите за инвалидност се отпускат пожизнено.
Чл. 74
Чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване определя правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за осигурените лица, които са загубили работоспособността си и имат необходимия осигурителен стаж. Правото на пенсия зависи от възрастта и продължителността на осигурителния стаж, като за лица под 20 години не се изисква осигурителен стаж, а за по-възрастни лица се изисква определен минимален стаж. Освен това, лица с вродени или придобити увреждания могат да получат пенсия при наличие на една година действителен осигурителен стаж. Пенсията не се отпуска на лица, които получават лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Чл. 75
Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява, като доходът се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж. За лица с трайно намалена работоспособност, разликата между възрастта на инвалидизираното лице и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж, като се прилагат различни коефициенти в зависимост от степента на увреждане. Минималният размер на пенсията е определен в проценти от минималния размер по чл. 70, ал. 12, в зависимост от степента на увреждане.
Чл. 76
Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява на базата на средномесечния осигурителен доход за страната, умножен по индивидуалния коефициент на лицето. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01.01.2004 г. и 01.01.2018 г.
Чл. 77
Чл. 77 от Кодекса за социално осигуряване определя начина на изчисление на индивидуалния коефициент за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. За пенсии, отпуснати преди 1 януари 2019 г., коефициентът се изчислява по правила, посочени в чл. 70, ал. 4 - 7, 10 и 19. За пенсии, отпуснати след 31 декември 2018 г., се прилагат нови правила от чл. 70, ал. 8, 9, 10 и 19.
Чл. 78
Чл. 78 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че осигурените лица, които са загубили 50% или повече от работоспособността си в резултат на трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност. Това право е независимо от продължителността на осигурителния стаж на лицето.
Чл. 79
Чл. 79 от Кодекса за социално осигуряване определя начина на изчисляване на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Размерът на пенсията се определя на базата на средномесечния осигурителен доход и индивидуалния коефициент, в зависимост от степента на увреждане. За лица с увреждане над 90% пенсията е 0.5056 от дохода, а за 71-90% - 0.4424. Минималният размер на пенсията е 125% от минималния размер за над 90%, 115% за 71-90% и равен на минималния размер за 50-70.99%. Освен това, пенсията не може да бъде по-малка от тази за инвалидност поради общо заболяване. Лицата имат право да поискат преизчисляване на пенсията за друг тригодишен период преди 1997 г.
Чл. 80
Чл. 80 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за наследствените пенсии. Личните пенсии могат да станат наследствени, с изключение на определени видове пенсии, като тези за гражданска инвалидност и социалните пенсии. Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите на починалия. Отказът от наследство не лишава наследниците от правото им на наследствена пенсия, а получаването на такава не се счита за приемане на наследство.
Чл. 81
Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице: 50% при един наследник, 75% при двама и 100% при трима и повече наследници. Тя се отпуска на всички наследници и се разпределя поравно между тях, като минималният размер не може да бъде по-малък от 75% от минималния размер на пенсията. При смърт на двамата родители, децата получават наследствена пенсия, определена от сбора на пенсиите на починалите родители.
Чл. 82
Чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване определя различни категории лица, които имат право на наследствени пенсии. Децата имат право на наследствена пенсия до 18-годишна възраст, а след това, ако учат, до 26-годишна възраст. Преживелият съпруг може да получава наследствена пенсия 5 години преди достигнатата възраст за пенсиониране или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, при условие че са навършили определена възраст и не получават лична пенсия. Освен това, родителите на военнослужещи, загинали по време на служба, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.
Чл. 83
Чл. 83 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на наследниците на пенсии при смърт на осигурен или пенсионер. При смърт на осигурен, наследниците получават пенсия, свързана с вида на личната пенсия за инвалидност, ако починалият е имал трайно увреждане над 90%. Ако починалият е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследниците получават наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия. При смърт на пенсионер с лична пенсия за инвалидност, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му лична пенсия. Специални разпоредби съществуват и за военнослужещи, като наследниците получават пенсия, изчислена на база пенсия за военна инвалидност. При смърт на пенсионер с пенсия за военна инвалидност, наследствената пенсия се определя по аналогичен начин. Допълнителни разпоредби предвиждат процентно разпределение на наследствената пенсия в зависимост от вида на получаваната пенсия.
Чл. 84
Чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на пенсионерите да получават добавка от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг/съпруга. Размерът на добавката варира в зависимост от периода: до 31 август 2011 г. е 20%, от 1 септември 2011 г. е 26,5%, а от 1 юли 2024 г. ще бъде 30%. Ако починалият не е получавал пенсия, добавката се определя на база правото на пенсия по чл. 83. Добавката не може да се съчетава с наследствена пенсия от същия наследодател.
Чл. 84а
Чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване, който е бил в сила от 01.01.2010 г. до 01.01.2011 г., касае пенсията за военна инвалидност. Този член е отменен и вече не е приложим.
Чл. 85
Лицата, които са загубили работоспособността си поради заболяване или травма, настъпила по време на наборна военна служба, служба в запаса или резерва, имат право на пенсия за военна инвалидност. Също така, право на такава пенсия имат и загиналите при изпълнение на военна служба в операции извън страната, както и лицата, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените сили. Загиналите и безследно изчезналите също се считат за пострадали.
Чл. 86
Чл. 86 от Кодекса за социално осигуряване определя размера на пенсията за военна инвалидност в процент от социалната пенсия за старост, в зависимост от трайно намалената работоспособност. За редници и сержанти процентите са: над 90% - 150%, 71-90% - 140%, 50-70.99% - 115%. За офицери процентите са: над 90% - 160%, 71-90% - 150%, 50-70.99% - 120%. Освен това, ако лицата са осигурени за всички социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди служба, размерът на пенсията може да се определи по-благоприятно за тях.
Чл. 87
Лицата, които са загубили работоспособността си поради заболяване или травма, имат право на пенсия за гражданска инвалидност. Това право се предоставя на лица, които са пострадали при изпълнение на граждански дълг или случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи.
Чл. 88
Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, в зависимост от степента на увреждане. За лица с увреждане над 90% - 150% от социалната пенсия, от 71 до 90% - 140%, и от 50 до 70,99% - 115%. Лицата, осигурени за всички социални рискове или само за трудова злополука, могат да получат по-благоприятна пенсия, ако такава е изчислена за трудова злополука или професионална болест.
Чл. 89
Член 89 от Кодекса за социално осигуряване е отменен, с което се прекратява действието му. Последните изменения на текста са направени с ДВ, бр. 60 от 2011 г., но той влиза в сила от 5 август 2011 г. Отмяната настъпва с ДВ, бр. 100 от 2010 г., като новите разпоредби за социалната пенсия за старост са в сила от 01.01.2013 г.
Чл. 89а
Лицата, навършили 70 години, имат право на социална пенсия, ако не получават друга пенсия и доходът на член от семейството е под 30% от линията на бедност за последните 12 месеца. При искане след 70-годишна възраст, доходът се оценява към датата на заявлението. Размерът на пенсията и условията за получаване се определят от Министерския съвет.
Чл. 90
Член 90 от Кодекса за социално осигуряване, който се отнася до социалната пенсия за инвалидност, е отменен с ДВ, бр. 100 от 2010 г., и е в сила от 01.01.2013 г. Преди това, той е бил изменян с ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.
Чл. 90а
Лицата, навършили 16 години, с трайно намалена работоспособност над 71% и без отпусната друга пенсия, имат право на социална пенсия за инвалидност. Размерът на пенсията зависи от степента на увреждане: 160% за 100% увреждане с чужда помощ, 140% за 91-100% увреждане и 130% за 71-90% увреждане.
Чл. 91
Член 91 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 89 от 2012 г., и е в сила от 01.01.2013 г. Този член се отнася до персоналните пенсии, но тъй като е отменен, актуалните разпоредби относно персоналните пенсии трябва да се търсят в новите текстове на закона.
Чл. 92
Министерският съвет има правомощие да отпуска пенсии на лица, които не отговарят на определени изисквания, установени в Кодекса за социално осигуряване, при спазване на условия и ред, определени от него. Това се отнася за случаи, които се считат за изключителни.
Чл. 93
Чл. 93 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че средствата за изплащане на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, се осигуряват от държавния бюджет. Тази разпоредба е изменена със закон, публикуван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 94
Чл. 94 регламентира условията за отпускане на пенсии и добавки към тях. Основното правило е, че те се отпускат от датата на придобиване на правото, при условие че заявлението е подадено в двумесечен срок. При подаване след този срок, отпускането става от датата на подаване на документите. Специални условия важат за пенсии за инвалидност, наследствени пенсии и пенсии, свързани с определени възрасти.
Чл. 95
Чл. 95 от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията, при които изплащането на пенсията може да бъде спряно. Пенсията се спира, когато пенсионерът подаде заявление за спиране, не е получавал пенсията си повече от 6 месеца, не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността, или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, включително извършено престъпление, свързано с правото или размера на пенсията. В последния случай материалите се изпращат на прокурор за последващи действия.
Чл. 96
Чл. 96 от Кодекса за социално осигуряване определя условията, при които пенсията може да бъде прекратена. Основните основания включват смърт на пенсионера, навършване на възраст от наследника, встъпване в брак на преживелия съпруг, отпадане на основанието за получаване на пенсия и неизпълнение на задължението за явяване на преосвидетелстване. Прекратяването настъпва от края на месеца на смъртта или от датата на настъпване на другото основание.
Чл. 97
Чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията за възобновяване на изплащането на пенсията след спиране. Пенсията може да бъде възобновена по писмено заявление на пенсионера в зависимост от отпадналите основания за спиране. Възобновяването става от датата на спирането, ако заявлението е подадено в тригодишен срок, или от датата на заявлението, ако е подадено след този срок. Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление, считано от датата на отпадане на основанието за прекратяване или от датата на прекратяването в определени случаи.
Чл. 98
Чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и добавките. Разпорежданията се издават от определени длъжностни лица в срок от 1 до 4 месеца, в зависимост от обстоятелствата. Длъжностните лица могат да спират производствата при необходимост от проверка или при установяване на престъпление. Очевидни фактически грешки в разпорежданията могат да бъдат поправени от органа, който ги е издал. За пенсии за инвалидност разпорежданията се издават въз основа на решения на медицинска комисия, а при обжалване на решенията от ТЕЛК и НЕЛК, пенсията се отпуска в размер на социалната пенсия.
Чл. 99
Чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване определя условията, при които влязло в сила разпореждане за пенсия може да бъде изменено или отменено. Разпореждането може да бъде променено по заявление на пенсионера, ако той представи нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход или гражданско състояние, или по инициатива на органа, ако се установи, че пенсията е отпусната на база неистински документи или при умишлено причиняване на инвалидност или смърт. Измененията в разпореждането влизат в сила от датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането на пенсията, в зависимост от случая. При наличие на нови доказателства в срока за обжалване, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането на пенсията.
Чл. 100
Чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно на 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Осъвременяването се извършва с процент, равен на 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени за предходната година. В случай на отрицателен процент, пенсиите не се осъвременяват.
Чл. 101
Чл. 101 от Кодекса за социално осигуряване определя ограниченията за получаване на различни видове пенсии. Лицата не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и лична или наследствена пенсия за инвалидност. В случай на повече от една лична пенсия за инвалидност, се изплаща най-голямата. При наличие на повече от една пенсия, лицето може да избере да получава една от тях в пълен размер и 50% от останалите. Военноинвалидите имат право на пълния размер на двете пенсии, а родителите не могат да получават лична и наследствена пенсия, освен в специфични случаи, свързани с загинали военнослужещи.
Чл. 102
Чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване регламентира начина на преизчисляване на пенсиите, свързани с трудова дейност. Преизчисляването може да се извърши служебно или по заявление на пенсионера, в зависимост от придобития осигурителен стаж и доход след отпускането на пенсията. Служебното преизчисляване се извършва, когато пенсионерът е придобил стаж през предходната година, а заявлението за преизчисляване от пенсионера може да бъде подадено всяка година. При неблагоприятно преизчисляване, размерът на пенсията остава на базата на предишните данни за осигурителен стаж. Преизчисляването се извършва по установен ред, като се вземат предвид средномесечните осигурителни доходи за определени периоди.
Чл. 103
Пенсионерите, които имат трайно намалена работоспособност и са определени с чужда помощ, получават добавка към пенсията си. Размерът на добавката е 75% от социалната пенсия за старост.
Чл. 104
Чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване определя как се класифицира трудът в различни категории в зависимост от условията на работа. Осигурителният стаж за пенсиониране се преобразува, като три години стаж от първа категория се зачитат за пет години от трета категория, а четири години от втора категория - също за пет години от трета. Специални условия са предвидени за работещите в подземни рудници и летателния състав, при които един стаж от първа категория може да се зачита за три години от трета категория. За участниците в рискови операции и бойни действия, един стаж от една година се зачита за три години от трета категория. Освен това, за определени професии в културни организации, четири години стаж се зачитат за пет години от трета категория. Важно е, че доказателствата за условията на труд трябва да бъдат писмени и не могат да се основават на свидетелски показания.
Чл. 105
Правото на пенсия не се погасява по давност. Вземането за пенсия и добавки, включително след смъртта на пенсионера, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
Чл. 106
Чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че прилагането на разпоредбите относно изплащането на пенсиите и контролът по тях се определят с наредба на Министерския съвет. Наредбата е изменение от 2019 г. и влиза в сила на 01.01.2020 г. Контролът се осъществява от определени контролни органи.
Чл. 107
Чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване определя, че контролът по спазването на нормативните актове в сферата на държавното обществено осигуряване се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ). Тези органи включват инспектори по осигуряване, лекари-експерти по експертиза на временната неработоспособност и длъжностни лица, назначени от управителя на НОИ или ръководителя на териториалното поделение за извършване на финансови ревизии и проверки.
Чл. 108
Контролните органи на Националния осигурителен институт извършват проверки и ревизии, установяват административни нарушения, дават задължителни предписания и могат да изискват документи от физически и юридически лица. Те също така имат право на достъп до работни помещения и обекти. Физическите и юридическите лица са задължени да предоставят исканите документи и да съдействат на контролните органи. Управителят на института издава инструкции за контролната дейност, а органите на МВР оказват съдействие на контролните органи.
Чл. 108а
Член 108а от Кодекса за социално осигуряване задължава контролни органи на Националния осигурителен институт да уведомяват прокуратурата при установяване на документи с невярно съдържание, свързани с осигурителни плащания. Това е част от мерките за предотвратяване на измами в системата на социалното осигуряване.
Чл. 109
Служителите на контролни органи на НОИ не могат да работят допълнително по трудово или гражданско правоотношение с друг работодател и не могат да извършват дейности, свързани със служебните им задължения, като еднолични търговци или съдружници. Те са задължени да пазят в тайна информацията за осигурените лица и осигурителите, която става известна в хода на служебната им работа, дори и след прекратяване на договора им. Изключение правят случаите, когато информацията може да бъде предоставена на съдебна власт или друг държавен орган, съгласно установените правила.
Чл. 110
Чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване регламентира контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят ревизионни актове за начет на физически и юридически лица, включително осигурители, за причинени щети на държавното обществено осигуряване. Актовете могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок. Сумите по актовете, които не са изплатени доброволно, се събират чрез запор на банкови сметки и изпълнение върху движими и недвижими вещи. Запорът се счита за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Лицата, които изплатят суми на длъжник с наложен запор, отговарят солидарно за изплатените суми. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.
Чл. 111
Член 111 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 94 от 2012 година, и влиза в сила от 01.01.2013 година. С отменянето му вече не съществуват задължения, свързани с вписването, които да са регулирани от този член.
Чл. 112
Член 112 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за лихви по вземания на Националния осигурителен институт (НОИ) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Членът е бил изменян многократно, като последното изменение е влязло в сила на 01.01.2005 г. и преди това е имало и отмяна на разпоредби. Текущото състояние на члена е важно за разясняване на задълженията на осигурените лица по отношение на лихвите, които могат да се начисляват.
Чл. 113
Чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че вземанията за невнесени осигурителни вноски и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва, равна на законната лихва. Текстът е изменян многократно и актуализиран с различни изменения и допълнения, последното от които е в сила от 01.01.2021 г.
Чл. 114
Чл. 114 регламентира възстановяването на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, което е задължение на лицата, получили тези суми. Добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване, освен в определени случаи. Възстановяването става по разпореждане на длъжностно лице от НОИ, което подлежи на доброволно изпълнение в срок от 14 дни. Суми, изплатени след смъртта на правоимащото лице, се събират от наследниците. При неизпълнение, сумите подлежат на принудително изпълнение. Споровете за добросъвестност се решават от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Чл. 114а
Чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията за запори и удръжки върху паричните обезщетения и помощи, изплащани по този кодекс. Запори не могат да се налагат освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за издръжка. Определят се размерите на удръжките от пенсии за възстановяване на неоснователно получени суми, в зависимост от размера на пенсията. Вземанията се събират по определен ред: задължения за издръжка, неоснователно изплатени суми, публични и частни вземания.
Чл. 115
Чл. 115 от Кодекса за социално осигуряване определя сроковете за погасяване на вземанията на Националния осигурителен институт. Вземанията за неправилно извършвани осигурителни плащания и неоснователно изплатени обезщетения се погасяват с 5-годишен давностен срок, а след 10 години всички вземания се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаи на разсрочване. Дълговете към държавното обществено осигуряване се погасяват с 3-годишен давностен срок. Давността може да бъде прекъсната с влизането в сила на разпореждане за установяване на вземането или с предприемане на действия по принудително изпълнение. Спирането на давността настъпва при обжалване или образуване на друго производство, свързано с вземането.
Чл. 116
Чл. 116 от Кодекса за социално осигуряване урежда условията и реда за разсрочване на дългове към държавното обществено осигуряване. Длъжникът може да поиска разсрочване, ако средствата му не са достатъчни, но е установено, че затрудненията са временни. Разсрочването не се допуска за търговци в ликвидация или несъстоятелност. Искането трябва да включва финансови документи и погасителен план. Решението за разсрочване се издава от различни органи в зависимост от размера на задължението. За периода на разсрочване давността спира да тече, а отказът за разсрочване не подлежи на обжалване, освен за земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Чл. 117
Чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за подаване на жалби срещу различни решения на Националния осигурителен институт. Жалбите се подават до ръководителя на териториалното поделение и могат да касаят неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения, разпореждания относно пенсии и обезщетения за безработица, откази за издаване на удостоверения и др. Сроковете за подаване на жалби варират от 14 дни до 1 месец в зависимост от вида на разпореждането. Ръководителят на поделението е задължен да се произнесе по жалбите с мотивирано решение в срок от 1 месец.
Чл. 117а
Чл. 117а от Кодекса за социално осигуряване регламентира обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2. Обжалването не спира изпълнението на разпорежданията, освен ако задълженото лице не предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. Искането за спиране на изпълнението трябва да бъде направено заедно с жалбата, с приложени доказателства за обезпечението. За времето на спирането на изпълнението се дължи законна лихва върху главницата.
Чл. 118
Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на поделението, който е длъжен да я изпрати в 7-дневен срок. Решението на управителя на института по определени случаи също може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административния съд в София. Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 118а
Чл. 118а от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че обжалването на решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ и на управителя на НОИ, свързани с разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира тяхното изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при определени условия, като искането за спиране се подава заедно с жалбата. Съдът трябва да се произнесе в 7-дневен срок. Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.
Чл. 119
Чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване определя, че решенията на административния съд могат да бъдат касационно обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на определени случаи, свързани с жалби срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 1 и 2, буква "б", буква "д" за суми до 1000 лв., както и букви "е" и "ж". Промените в текста на члена са извършени с изменения от 2006, 2007, 2018 и 2019 г. и последно с изменение от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.
Чл. 120
Чл. 120 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че осигурените лица и пенсионерите не дължат държавна такса за делата по тази глава. Също така, след изменения от 2023 г., жалбоподателят при обжалване по административен ред няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.
Чл. 120а
Чл. 120а от Кодекса за социално осигуряване описва механизма на допълнителното социално осигуряване, който включва участие в пенсионни фондове и сключване на договори с доставчици на пенсионни планове. Осигурителните плащания се извършват от индивидуални партиди във фондовете, които се управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Актуализацията на текста е извършена с изменения, влезли в сила от 10.10.2023 г.
Чл. 120б
Чл. 120б от Кодекса за социално осигуряване определя, че държавата осъществява регулиране и контрол върху дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове с цел защита на правата на осигурените лица и осигуряване на стабилността на дружествата. Надзорът се осъществява от Комисията за финансов надзор, която прилага рисков подход при проверките. Процесът на надзорен преглед включва оценка на стратегиите, системите за управление и рисковете, свързани с дейността на дружествата. Комисията използва инструменти за наблюдение, включително стрес-тестове, за да следи финансовото състояние на дружествата и да предприема мерки при необходимост.
Чл. 120в
Член 120в от Кодекса за социално осигуряване изисква документите на пенсионноосигурителните дружества и на дружествата за допълнително доброволно осигуряване да бъдат изготвяни на български език. Въпреки това, между потребителите и осигурителните посредници е възможно да се използва и друг език, ако това е предварително уговорено.
Чл. 120г.
Чл. 120г. от Кодекса за социално осигуряване описва задълженията на Комисията по отношение на публикуването на информация на интернет страницата си. Комисията трябва да публикува нормативни актове, указания и образци на документи, информация за неупотребата на възможностите по Директива (ЕС) 2016/2341, основната цел и функции на надзорната дейност, а също така и обобщени статистически данни за пруденциалните разпоредби, приложими към пенсионноосигурителните дружества.
Чл. 121
Чл. 121 определя правния статут и дейността на пенсионноосигурителните дружества в България. Те са акционерни дружества, лицензирани по закона, с основна дейност допълнително пенсионно осигуряване. Дружествата не могат да извършват сделки извън основната си дейност и нямат право да участват в граждански и търговски дружества като неограничено отговорни съдружници. Осъществяват дейността си съгласно Кодекса и вътрешните си актове.
Чл. 121а
Чл. 121а от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че фирмата на пенсионноосигурителното дружество задължително трябва да съдържа думите "пенсия" и "осигуряване" или техни производни. Освен това, дружества без лиценз за допълнително пенсионно осигуряване нямат право да използват тези термини или техни равнозначни в наименованието си.
Чл. 121б
Чл. 121б от Кодекса за социално осигуряване определя кои лица могат да бъдат учредители и акционери на пенсионноосигурително дружество. Това включва български физически и юридически лица, физически лица от други държави членки, юридически лица със седалище в други държави членки, както и чуждестранни юридически лица, регистрирани като финансови институции и подлежащи на надзор. Лицата могат да притежават акции само в едно пенсионноосигурително дружество, което извършва дейност в България.
Чл. 121в
Чл. 121в от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за пенсионноосигурителните дружества, включително: издаване на поименни безналични акции, минимален капитал от 3,750 млн. евро, задължителни парични вноски за капитал, поддържане на достатъчни собствени средства за покриване на границата на платежоспособност, и правила за разпределение на дивиденти. Дружествата трябва да уведомяват комисията при спад на собствените средства под изискуемия размер и да предлагат оздравителни програми. Комисията има правомощия да одобрява или отказва тези програми и да предприема действия при неизпълнение на изискванията.
Чл. 121г
Чл. 121г от Кодекса за социално осигуряване определя, че пенсионноосигурителните дружества нямат право да предоставят заеми или да действат като гарант на трети лица. Те могат да ползват заеми до 10% от определената сума за ликвидност, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, с цел осигуряване на резервите. Също така, тези дружества нямат право да издават облигации.
Чл. 121д
Членовете на управителния и контролния орган на пенсионноосигурителното дружество трябва да притежават професионална квалификация и добра репутация. Те трябва да отговарят на редица изисквания, включително да имат висше образование, опит в управлението на финансови институции, да не са осъждани за умишлени престъпления и да не са в конфликт на интереси. Освен това, управлението на дружеството трябва да се осъществява от най-малко двама изпълнителни директори, а правилата за управление и контрол трябва да гарантират постоянното съответствие с изискванията за квалификация и надеждност.
Чл. 121д
Съгласно Чл. 121д от Кодекса за социално осигуряване, поне една трета от съвета на директорите или надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество трябва да се състои от независими членове. Независимите членове не могат да бъдат служители на дружеството или да имат търговски отношения с него. Те трябва да удостоверят спазването на изискванията и да уведомят при промяна на статуса си.
Чл. 121е
Чл. 121е от Кодекса за социално осигуряване установява изисквания към лицата, управляващи пенсионноосигурителните дружества. Те трябва да владеят български език и да не заемат други длъжности, освен в научни институти или висши училища. Членовете на управителните и контролни органи имат задължения да действат в интерес на осигурените лица и да избягват конфликти на интереси. Освен това, те трябва да спазват конфиденциалност и да осигуряват спазването на законодателството и вътрешните правила на дружеството. Дружеството не може да сключва сделки с членовете на управителните си органи, освен в качеството им на акционери или осигурени лица.
Чл. 121ж
Чл. 121ж от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията, на които трябва да отговарят лицата, желаещи да придобият квалифицирано участие в капитала на пенсионноосигурителни дружества. Физическите лица трябва да отговарят на определени условия, свързани с репутация, финансово състояние и липса на задължения, докато юридическите лица трябва да имат минимум три години дейност и също да отговарят на финансови и правни изисквания. Преди придобиването, лицата трябва да получат разрешение от комисията, като подават заявление и необходимите документи. Комисията разглежда заявлението и може да издаде разрешение или да откаже, ако не са изпълнени условията.
Чл. 121з
Чл. 121з от Кодекса за социално осигуряване задължава Централния депозитар да уведомява комисията за акционерно участие в пенсионноосигурителни дружества. Уведомленията трябва да се извършват в 7-дневен срок при придобиване на 1% или повече от акциите, при получаване на разрешение или при промяна на участието. При промяна на действителните собственици с участие над 10% е необходимо уведомление в 14-дневен срок.
Чл. 122
За да получи пенсионна лицензия, акционерното дружество трябва да подготви и представи необходимите документи пред комисията. Тези документи включват информация и доказателства, свързани с финансовото състояние, управленската структура и плановете за управление на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. След получаване на пенсионната лицензия, дружеството трябва да получи и разрешение за управление на съответния фонд, което се издава поотделно за всеки фонд.
Чл. 122а
Чл. 122а от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване. Дружеството, което желае да получи лицензия, трябва да подаде писмено заявление до комисията, придружено от редица документи, включително протоколи, устав, бизнес план, удостоверение от банка за внесен капитал и информация за акционерите. Лицата с квалифицирано участие в капитала на дружеството също трябва да представят декларации и документи, удостоверяващи финансовото им състояние и спазването на законовите изисквания. Заместник-председателят на комисията може да изисква допълнителни документи или корекции. След получаване на лицензията, дружеството е задължено да уведомява комисията за всяка промяна в документите.
Чл. 122б
Чл. 122б от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за издаване на пенсионна лицензия. Заместник-председателят на комисията трябва да внесе предложение за издаване или отказ на лицензия в двумесечен срок след получаване на необходимите документи. Ако се изискват допълнителни документи, предложението трябва да бъде внесено в едномесечен срок след получаването им. Комисията взема решение в едномесечен срок и уведомява заявителя в 7-дневен срок. Лицензията е безсрочна, но при отказ ново искане може да се подаде не по-рано от 6 месеца след отказа. Решението на комисията се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 122в
Комисията може да откаже издаването на пенсионна лицензия по редица причини, като например: непредставяне на необходимите документи, недостатъчен капитал, несъответствие на членовете на управителните органи с изискванията на закона, представяне на неверни данни, недостатъчна надеждност на заявената дейност, проблеми с произхода на средствата, тесни връзки с други лица, които затрудняват надзора, и други изисквания на закона. Допълнително, отказ може да бъде наложен при невъзможност за идентифициране на действителните собственици с над 10% участие.
Чл. 122г
Агенцията по вписванията регистрира дружествата, които извършват допълнително пенсионно осигуряване, след като получат лиценз от комисията. Разпоредбата е актуализирана с изменения, в сила от 01.01.2008 г., но част от текста е отменена на 20.12.2013 г.
Чл. 122д
Чл. 122д от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Комисията води публичен регистър, в който се включват лицензираните пенсионноосигурителни дружества, управляваните от тях фондове и професионалните схеми. Регистърът е важен инструмент за осигуряване на прозрачност и информираност на гражданите относно пенсионното осигуряване.
Чл. 122е
След отнемането на пенсионната лицензия, пенсионноосигурителното дружество е задължено да предприеме мерки за защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите. То трябва да уведоми всички засегнати лица и да осигури необходимата информация относно техните права и задължения. Дружеството е длъжно също така да предаде управлението на активите и задълженията на друг лицензирано пенсионноосигурително дружество или на упълномощен орган, за да се гарантира продължаването на пенсионното осигуряване на клиентите. Освен това, дружеството трябва да спази всички законови изисквания и процедури, свързани с ликвидацията на активите и задълженията си.
Чл. 122ж
След отнемането на пенсионната лицензия, пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори или да предлага нови условия за допълнително пенсионно осигуряване. Също така, не може да изменя условията на вече сключени договори, включително сроковете и размерите на вноските. Въпреки отнемането на лицензията, дружеството остава задължено по сключените договори.
Чл. 122з
Чл. 122з от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за отнемане на пенсионната лицензия. Комисията е задължена да изпрати уведомление за отнемането на лицензията до Агенцията по вписванията. Решението за отнемане се обнародва в 'Държавен вестник' и се публикува на интернет страницата на комисията, както и в поне два централни всекидневника.
Чл. 122и
Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество трябва да отговаря на редица условия, включително: да не е осъждан за умишлено престъпление, да не е бил член на управителен орган на несъстоятелно дружество, да не е обявяван в несъстоятелност, да има висше образование с магистърска степен и поне тригодишен опит в актюерството. Освен това, той трябва да притежава призната правоспособност от комисията след успешно полагане на изпит. Комисията може да отнеме правоспособността при нарушения на изискванията.
Чл. 122к
Отговорният актюер на пенсионноосигурителното дружество трябва да отговаря на следните условия: да не е роднина на член на управителния или контролния орган, да не бъде член на управителен орган на друго дружество със същия предмет на дейност, да не е съдружник или акционер на лице, с което дружеството има договорни отношения, да не е страна по сделки с дружеството освен в качеството на акционер или осигурено лице, и да има постоянен адрес или разрешение за пребиваване в страната. Актюерът се избира от общото събрание на акционерите и е длъжен да уведомява за промяна в обстоятелствата. При промяна или отнемане на правоспособност, дружеството трябва да освободи актюера и да избере нов в срок от три месеца.
Чл. 123
Чл. 123 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на отговорния актюер в пенсионноосигурителното дружество. Основните функции включват разработване на биометрични таблици, оценка на данни за пенсионни резерви, изготвяне на годишен актюерски доклад и докладване на управителния орган за съществени констатации. Актюерът е длъжен да осигури коректно прилагане на актюерските методи и да съдейства за управление на риска. Комисията определя формата на годишния доклад, а актюерът има право на достъп до необходимата информация.
Чл. 123а
Чл. 123а от Кодекса за социално осигуряване определя условията за съхранение на активите на пенсионните фондове в България. Всички активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване се съхраняват в банка-попечител, избрана на база договор за попечителски услуги. Банката-попечител трябва да отговаря на определени критерии, включително да има необходимите лицензи и да не е подложена на ограничения, които биха затруднили изпълнението на задълженията си. Тя е отговорна за съхранение и отчитане на активите, както и за извършване на операции с паричните средства на фондовете само по нареждане на пенсионноосигурителното дружество. В случай на нарушения, банката-попечител носи отговорност за причинените вреди.
Чл. 123б
Чл. 123б от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за договора между банка-попечител и пенсионноосигурителното дружество. Договорът трябва да се представи на комисията в 3-дневен срок и да съдържа права и задължения на страните, отговорности, възнаграждения, ред за обмен на информация и прекратяване. Банката-попечител не може да е свързана с пенсионноосигурителното дружество и може да обслужва само един фонд за пенсионно осигуряване. При прекратяване на договора, банката-попечител е задължена да предаде активите на новата банка-попечител. При несъстоятелност активите не се включват в масата на несъстоятелността и трябва да се предадат в срок.
Чл. 123в
Чл. 123в от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за сключване на договори от пенсионноосигурителните дружества с инвестиционни посредници и консултанти. Дружествата трябва да сключват договори с инвестиционни посредници след одобрение от управителния орган и не могат да имат договори с посредници, с които са в тесни връзки. Също така, те задължително трябва да сключат договор за инвестиционни консултации с квалифицирани лица. Инвестиционните консултанти не могат да бъдат свързани с управителните органи на дружествата, а членовете на управителните органи не могат да имат отношения с консултантите. Дружествата са длъжни да уведомяват комисията за сключените договори в срок от 7 дни.
Чл. 123г.
Чл. 123г. от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията и правата на пенсионноосигурителните дружества и осигурителните посредници. Осигурителните посредници могат да сключват договори с пенсионноосигурителни дружества, но не могат да упълномощават трети лица за извършване на дейността си. Работодателите не могат да действат като посредници за своите служители. Осигурителните посредници имат право да сключват осигурителни договори и да приемат заявления, но не могат да събират вноски или да извършват плащания. Изискванията към осигурителните посредници включват наличие на образование, липса на осъждания и административни наказания, както и преминато обучение. Пенсионноосигурителните дружества носят отговорност за действията на посредниците и са длъжни да прекратят договорите с тях при установяване на нарушения.
Чл. 123г.
Чл. 123г. от Кодекса за социално осигуряване, въведен с изменения от ДВ, бр. 85 от 2023 г., предвижда, че при дистрибуцията на пенсионен електронен продукт и пенсионноосигурително дружество, дружеството и неговите служители и осигурителни посредници трябва да спазват разпоредбите на определени членове от Закона за пазарите на финансови инструменти. Тези разпоредби се отнасят до правилата и условията за предлагане и управление на финансови продукти.
Чл. 123д
Чл. 123д от Кодекса за социално осигуряване определя приходите на пенсионноосигурителните дружества, които се формират от такси и удръжки, свързани с управлението на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, както и от управлението на собствените активи. Освен това, пенсионноосигурителното дружество има право да разпределя печалба между акционерите си от управлението на фондовете и собствените активи, в съответствие с Търговския закон и разпоредбите на Кодекса.
Чл. 123е
Чл. 123е от Кодекса за социално осигуряване регламентира задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно системата за управление. Дружествата трябва да разполагат с ефективна система за управление, която да осигурява надеждно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Системата трябва да бъде съобразена с естеството и сложността на дейността и да включва ясна организационна структура и разпределение на отговорностите. Управителният орган на дружеството е отговорен за приемането на управленската структура, бизнес плана и правилниците за дейността на управляваните фондове. Освен това, пенсионноосигурителните дружества трябва да извършват годишен преглед на документите и да предприемат мерки за осигуряване на непрекъснатост при дейността. Важно е да се създадат функции за управление на риска, вътрешен контрол, вътрешен одит и актюерска дейност, като всяка функция трябва да бъде изпълнявана от различни лица или звена, за да се избегне конфликт на интереси.
Чл. 123е
Чл. 123е от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за система за управление на риска в пенсионноосигурителните дружества. Тази система трябва да обхваща стратегии и процедури за идентифициране, измерване, проследяване и управление на рисковете, на които са изложени дружествата и управляваните от тях фондове. Основните области на управление на риска включват формиране на резерви, управление на активи и пасиви, инвестиционна дейност, ликвиден риск, оперативен риск и др. Системата трябва да бъде интегрирана в организационната структура на дружеството и да се осъществява от специализирани звена за управление на риска, вътрешен контрол и одит. Ръководителите на тези звена трябва да имат необходимата квалификация и опит, а функциите им се определят от Комисията.
Чл. 123е
Пенсионноосигурителните дружества са задължени да извършват собствена оценка на риска поне веднъж годишно и след всяка съществена промяна в рисковия профил. Оценката включва интеграция в управлението, методи за оценка на риска, оценка на системата за управление на риска, нужди от финансиране, рискове за осигурените лица, качествени оценки на гаранции и техники за намаляване на риска, оценка на оперативния риск и нови рискове, свързани с екологични и социални фактори. Резултатите от оценката се представят на общото събрание на акционерите и се вземат предвид при стратегическите решения.
Чл. 123ж
Чл. 123ж от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно изграждането и поддържането на информационна система за допълнително пенсионно осигуряване. Системата трябва да отговаря на изисквания, зададени с наредба на комисията, и да осигурява електронен обмен на данни, съгласно правилата на Регламент (EО) № 883/2004. Освен това, от 10.10.2023 г. системата трябва да предоставя възможност за създаване на единно електронно досие за всяко осигурено лице, което включва всички налични данни и електронни образи на заявления и молби.
Чл. 123з
Чл. 123з от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за информация, която пенсионноосигурителното дружество трябва да предоставя на лицата, осигуряващи се във фонд за допълнително пенсионно осигуряване. Информацията трябва да е точна, актуализирана, написана на разбираем език, недвусмислена и лесна за четене. Тя се предоставя на български език или на официалния език на друга държава членка, ако е приложимо. Осигурителите могат да изберат начина на получаване на информацията - електронен или хартиен. Информацията трябва да бъде подписана от упълномощен служител или с квалифициран електронен подпис, освен в определени случаи.
Чл. 123з от Кодекса за социално осигуряване
Пенсионноосигурителното дружество е задължено преди подписването на осигурителен договор да предостави актуална информация относно основните характеристики на фонда. При осигуряване по професионална схема, дружеството трябва да предостави подробна информация на осигурените лица преди или веднага след автоматичното им присъединяване. Информацията включва данни за дружеството и фонда, характеристиките на схемата, инвестиционния профил, финансовите рискове, постигнатата доходност, структурата на разходите, условията за прехвърляне на средства и надзорния орган.
Чл. 123з
Чл. 123з от Кодекса за социално осигуряване задължава пенсионноосигурителните дружества да предоставят информация на осигурените лица, пенсионерите и бенефициерите по редица важни аспекти. Дружествата трябва да запознават осигурените с правилниците на фондовете, да изпращат извлечения от индивидуалните партиди, да предоставят информация за реалната доходност и да осигуряват електронен достъп до данните в индивидуалните сметки. Осигурените лица имат право на информация относно натрупаните средства, видовете плащания и условията за тях. Дружествата също така трябва да информират за всяка промяна в схемата и да уведомяват пенсионерите за намаляване на размера на пенсията.
Чл. 123з
Член 123з от Кодекса за социално осигуряване регламентира предоставянето на информация от пенсионноосигурителните дружества и свързаните с тях лица. Те не могат да разкриват информация за осигурените лица на трети лица, освен в предвидените от закона случаи. Освен това, пенсионноосигурителните дружества са задължени да предоставят информация на Националната агенция за приходите за доходи на осигурени лица, местни на друга държава членка на ЕС, до 30 април на следващата година. Националната агенция за приходите от своя страна предоставя информация за починалите осигурени лица до 10-о число на всеки месец и уведомява пенсионноосигурителните дружества за нови пенсионни договори и изплатени средства в срок от три работни дни.
Чл. 123и
Пенсионноосигурителното дружество е задължено да не рекламира несъществуващи продукти и да не укрива важна информация в рекламите си. Всички разходи за реклама са за сметка на дружеството, а информацията, публикувана от него, трябва да отговаря на законовите изисквания. Рекламните материали трябва да подчертават, че няма гаранция за положителна доходност. Дружествата могат да организират програми за лоялни клиенти в полза на осигурените лица. Комисията ще определи изискванията за рекламните материали.
Чл. 123и
Чл. 123и от Кодекса за социално осигуряване регламентира задължението на пенсионноосигурителните дружества да съхраняват оригиналните и електронни документи, свързани с осигурителните права на лицата, за срок от минимум 50 години след прекратяване на осигурителното правоотношение. Дружества също така имат задължение да управляват и унищожават данните в съответствие с наредба на комисията, а документите с класифицирана информация се съхраняват по специални изисквания.
Чл. 123и
Пенсионноосигурителните дружества могат да възлагат определени дейности на външни изпълнители чрез писмен договор. Не могат да се възлагат дейности, свързани с инвестирането на средства, отпускане на осигурителни плащания и функции, свързани с контрола. Договорите трябва да определят правата и задълженията на страните, а възлагането не трябва да нарушава качеството на управлението и правомощията на контролиращите органи. Дружествата са отговорни за действията на външните изпълнители и трябва да информират комисията за договорите в срок от 7 дни. Изискванията важат и за подизпълнителите.
Чл. 123к
Чл. 123к от Кодекса за социално осигуряване определя правния статус и дейността на осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация. Тези дружества са акционерни и лицензирани, с предмет на дейност единствено допълнително доброволно осигуряване. Те нямат право да извършват търговски сделки извън основната си дейност и могат да създават сдружения с нестопанска цел. Осигурителните дружества нямат право да участват в граждански дружества или търговски дружества като неограничено отговорни съдружници и не могат да придобиват акции в други подобни дружества.
Чл. 123л
Чл. 123л от Кодекса за социално осигуряване определя условията за функциониране на осигурителните дружества за безработица и професионална квалификация. Тези дружества могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас. Минималният капитал е 250 000 евро и трябва да бъде внесен изцяло в пари при подаване на заявлението за лицензия. Дружествата трябва да поддържат собствен капитал, равняващ се на най-малко 50% от минималния капитал. Не могат да разпределят дивиденти, ако това би нарушило капиталовите изисквания. При спад на капитала под определеното ниво, дружествата са длъжни да уведомят комисията и да представят оздравителна програма. Комисията одобрява или отказва програмата в 7-дневен срок. По време на изпълнението на оздравителната програма, разпределението на дивиденти е забранено. При неодобрение или неизпълнение на програмата, комисията може да предприеме действия по предвидените разпоредби.
Чл. 123м
Чл. 123м от Кодекса за социално осигуряване определя задължителните изисквания за наименованията на осигурителните дружества, които предлагат допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. Според текста, фирмата на такова дружество трябва да съдържа в комбинация определени думи, като "допълнително", "доброволно", "осигуряване", "за безработица" и "за професионална квалификация". Освен това, дружества, които нямат лицензия за подобна дейност, нямат право да използват тези термини в наименованието си.
Чл. 123н
Член 123н от Кодекса за социално осигуряване определя, че за неуредените въпроси свързани с учредяването, лицензирането, управлението, представляването и дейността на осигурителните дружества за безработица и професионална квалификация, както и за договорите с банка-попечител и с лицата по чл. 123в и чл. 123и2, се прилагат разпоредбите на глава девета, раздел II.
Чл. 123о
Дружествата за допълнително социално осигуряване трябва да приемат и прилагат политика за възнагражденията на своите служители, съобразена с вътрешната им организация и спецификата на дейността им. Комисията ще определи изискванията за тази политика и начините на оповестяване.
Чл. 124
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява на базата на договор с пенсионноосигурително дружество или чрез служебно разпределение. Осигурителното правоотношение възниква от датата на подписване на договора или служебното разпределение. То се прекратява от първо число на месеца след избора, ако лицето е избрало да се осигурява само във фонд "Пенсии".
Чл. 124а
Чл. 124а от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на лица, избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд, да възобновят осигуряването си в такъв фонд при определени условия. Лицата могат да направят този избор в определени срокове, свързани с възрастта им за пенсиониране. Изборът се извършва с индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество, а осигурителното правоотношение възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Редът за подаване на заявлението и изискванията за съдържанието му ще се определят с наредба на комисията.
Чл. 124б
При прехвърляне на участието на осигуреното лице от един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг, новото правоотношение с управляващото дружество на новия фонд започва от датата на прехвърляне на средствата от индивидуалната партида. Правоотношението с предишното дружество се прекратява в същия ден.
Чл. 125
Чл. 125 от Кодекса за социално осигуряване определя принципите на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително задължителност на участието, юридическа самостоятелност на пенсионните фондове, прозрачност и изключителност на дейността, държавно регулиране, периодична отчетност, лоялна конкуренция и защита на интересите на осигурените лица. Осигуряването в универсалните и професионалните пенсионни фондове се осъществява на капиталово покривен принцип с дефинирани вноски.
Чл. 126
Чл. 126 от Кодекса за социално осигуряване определя, че пенсионното осигурително дружество е отговорно за управлението на средствата на пенсионния фонд. То трябва да действа с грижата на добър търговец и да спазва принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация, за да защити интересите на осигурените лица.
Чл. 127
Чл. 127 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията за осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени в държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват в универсален пенсионен фонд, освен ако не попадат в определени изключения. Служителите в разузнавателните агенции не подлежат на осигуряване в универсален пенсионен фонд. Има специфични разпоредби за лицата, работещи в първа и втора категория труд, които също са задължени да се осигуряват в професионален пенсионен фонд.
Чл. 128
Чл. 128 от Кодекса за социално осигуряване посочва, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване е персонално и всеки осигурен в универсален и професионален пенсионен фонд притежава индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида. За определени лица, Националната агенция за приходите и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, а информацията се предоставя по ред, определен от съответните органи.
Чл. 129
Чл. 129 от Кодекса за социално осигуряване регламентира индивидуалната партида на осигурените лица, в която се записват вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, средствата от друг фонд и средствата от Държавния фонд. Всяко осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален или професионален пенсионен фонд. Партидата се води в евро и дялове, а стойността на дяловете се определя от нетните активи на фонда. Не се допуска преразпределение на средства между индивидуалните партиди. Натрупаните средства не подлежат на принудително изпълнение и при промяна на осигуряването средствата се прехвърлят в съответния фонд. Министърът на финансите определя реда за отчитане на операциите по сметките на съответните фондове.
Чл. 130
Член 130 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Актуализацията на заглавието е направена с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 19 от 2021 г. Текущото съдържание на член 130 не е налично, тъй като той е отменен.
Чл. 131
Чл. 131 от Кодекса за социално осигуряване описва как се определя пенсията на осигурените лица. Пенсията се базира на средствата в индивидуалната партида, натрупани до момента на определянето, и зависи от направените вноски, доходите от инвестиции и събраните такси. Ако средствата са по-малко от брутния размер на осигурителните вноски, индивидуалната партида се допълва от резерва. При сравнение на натрупаните средства с осигурителните вноски не се включват прехвърлените средства и част от вноските, свързани с предходни плащания. Допълнителните пенсии и плащания се изчисляват на база средствата след необходимите корекции.
Глава десета
Глава десета от Кодекса за социално осигуряване се фокусира върху фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Въпреки че член 132 е отменен, остават важни аспекти, свързани с учредяването, управлението и представителството на пенсионните фондове. Тези фондове играят ключова роля в осигуряването на допълнителни пенсии за осигурените лица.
Чл. 133
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се извършва чрез участие в универсални и професионални пенсионни фондове, управляеми от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Тези дружества представляват фондовете пред трети лица и могат да учредяват само по един универсален и един професионален фонд. Фондовете са отделни юридически лица и се създават за неопределен срок.
Чл. 133а
Чл. 133а от Кодекса за социално осигуряване регламентира създаването на фондове за изплащане на допълнителни пожизнени пенсии и разсрочени плащания от пенсионноосигурителните дружества, управляващи универсални пенсионни фондове. Тези фондове, наречени "фондове за извършване на плащания", са обособени имущества и се управляват единствено от съответното дружество. Забранено е използването на активите на тези фондове за задължения на дружеството, освен по договорите за изплащания, а задълженията към получателите на плащания не могат да се покриват със средства от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
Чл. 134
Чл. 134 от Кодекса за социално осигуряване определя отговорността на пенсионноосигурителните дружества за загуби, причинени от недобросъвестно изпълнение на задълженията им. Дружествата отговарят имуществено пред осигурените лица и пенсионерите. В случай на несъстоятелност, активите на пенсионните фондове не се включват в масата на несъстоятелността. Освен това, пенсионните фондове не отговарят за загуби, произтичащи от действия на учредителите им или от дейността на управляващото дружество.
Чл. 135
Чл. 135 от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за наименованията на пенсионните фондове. Наименованието на фондовете трябва да съдържа думите "пенсионен", "професионален" или "универсален" и "фонд". Фондовете за извършване на плащания трябва да включват "фонд за изплащане на пожизнени пенсии" или "фонд за разсрочени плащания". Само регистрирани фондове могат да използват тези термини в наименованията си.
Чл. 136
Според Чл. 136 от Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 19 от 2021 г., активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания не могат да се придобиват по давност. Това означава, че правото на фондовете да притежават активите си не може да бъде оспорвано след определен период от време, което осигурява защита на средствата на осигурените лица.
Чл. 137
Универсален пенсионен фонд може да бъде учреден от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на общото събрание на акционерите. Такова дружество може да учредява само един такъв фонд. Осигурените лица участват в него чрез индивидуално заявление в срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване. За лица, които не изберат фонд, се извършва служебно разпределение по регистрираните фондове. Изискванията за подаване на заявлението се определят с наредба.
Чл. 138
Член 138 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Въпреки това, правата при осигуряване в универсален пенсионен фонд обикновено включват правото на осигурените лица да получават пенсия при достигане на определена възраст или при настъпване на условия, предвидени в закона. Осигурените лица имат право на информация относно своите вноски и натрупаните средства в пенсионния фонд.
Чл. 139
Чл. 139 от Кодекса за социално осигуряване определя правата на осигурените лица в универсален пенсионен фонд. Те включват: 1) допълнителна пожизнена пенсия за старост; 2) изплащане на до 50% от натрупаните средства при трайно намалена работоспособност над 89,99%; 3) изплащане на средства в случаи по чл. 167а; 4) изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер.
Чл. 140
Професионален пенсионен фонд може да бъде учреден само от лицензирано пенсионноосигурително дружество чрез решение на общото събрание на акционерите. Такова дружество може да учредява само един професионален пенсионен фонд. Осигурените лица участват в фонда чрез подаване на индивидуално заявление в срок до три месеца от възникване на задължението им за осигуряване. За лица, които не са избрали фонд, се извършва служебно разпределение по регистрираните професионални фондове, определено от Националната агенция за приходите и комисията.
Чл. 141
Член 141 от Кодекса за социално осигуряване, отменен с ДВ, бр. 67 от 2003 г., регламентира правата на лицата, осигурени в професионален пенсионен фонд. Тези права обхващат условията и реда за осигуряване, както и правата на осигурените лица при пенсиониране и получаване на пенсионни плащания.
Чл. 142
Чл. 142 определя правата, произтичащи от осигуряването в професионален пенсионен фонд. Осигурените лица имат право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, еднократни или разсрочени изплащания от натрупаните средства при трайно намалена работоспособност, както и изплащания на средства в случаи на наследство при смърт на осигурено лице. Част от текста е отменена.
Чл. 142а
Чл. 142а от Кодекса за социално осигуряване определя, че договорът за осигуряване във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е безсрочен и се подписва в два екземпляра. Договорът трябва да съдържа данни за страните, наименование и регистрация на фонда, дата и номер на заявлението, предмет и обхват на осигуряването, размер на вноската и таксите, права и задължения на страните, ред за получаване на информация, дата на сключване и условия за прекратяване на договора, както и информация за осигурителния посредник.
Чл. 143
Правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване се приема от управителните органи на пенсионноосигурителното дружество. Той трябва да съдържа основна информация относно фонда, условията за осигуряване, реда за сключване на договори, управление на индивидуални партиди, инвестиционна политика, размер на таксите, условия за отпускане на пенсии и реда за актуализация и преизчисляване на плащанията. Осигурените лица имат право на заверено копие от правилника при подаване на заявления или сключване на договори.
Чл. 144
Член 144 от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за одобряване на изменения и допълнения на правилника, свързан с пенсионното осигуряване. Комисията одобрява промените по предложение на заместник-председателя. Пенсионноосигурителното дружество трябва да подаде заявление с необходимите документи, включително решение на управителния орган и актуализиран правилник. Комисията има срок от един месец да се произнесе, а дружеството е задължено да уведоми осигурените лица за измененията в правилника.
Чл. 144а
Член 144а определя правилата за фондовете за извършване на плащания, които се приемат от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество. Правилата трябва да включват наименование на фонда, информация за пенсионноосигурителното дружество, условия за плащания, разходи, инвестиционна политика, права и задължения на страните, и др. Осигурените лица имат право на заверено копие от правилата при подаване на заявление за пенсия. Правата на получаващите плащания се запазват при изменения в правилата, освен ако не е договорено друго. Дружеството е задължено да оповести правилата на интернет страницата си.
Чл. 145
Разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд се издава от комисията по предложение на заместник-председателя на комисията. За получаване на разрешение, пенсионноосигурителното дружество подава писмено искане, придружено от необходимите документи. Заместник-председателят на комисията може да изисква корекции или допълнения в документите в срок до един месец. След получаване на разрешението, дружеството трябва да представи променените документи в срок от 14 дни, освен ако не е предвиден друг ред.
Чл. 146
Комисията има задължението да се произнесе по подаденото искане в едномесечен срок. За искания, при които са необходими допълнителни документи или информация, срокът започва да тече от момента на тяхното представяне. Ако не бъдат предоставени изисканите документи в определения срок, комисията ще се произнесе в срок от един месец след изтичането на срока за представяне. Заявителят получава писмено уведомление за решението в срок от 7 дни.
Чл. 147
Чл. 147 от Кодекса за социално осигуряване определя условията, при които Комисията може да откаже разрешение на пенсионноосигурително дружество. Отказът може да бъде основан на непредставяне на допълнителни документи, незадоволително изпълнение на изискванията на закона, липса на необходима финансова или кадрова обезпеченост, наличие на грешки в актюерските разчети или прилагане на принудителна административна мярка. Дружеството може да подаде ново искане за разрешение не по-рано от 6 месеца след отказа.
Чл. 148
Окръжният съд вписва универсалния или професионалния пенсионен фонд в регистъра си, ако пенсионноосигурителното дружество подаде заявление в 6-месечен срок след получаване на разрешение от комисията. Заявлението трябва да съдържа наименованието и адреса на дружеството, наименованието на фонда, както и трите имена и ЕГН на управляващите лицата. Фондът става юридическо лице от момента на вписването в регистъра на съда.
Чл. 149
Чл. 149 от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията, при които Комисията може да отнеме разрешението за управление на универсален или професионален фонд. Отнемането може да настъпи при констатация на неверни данни в документите, неподаване на заявление за вписване в срок, преобразуване на пенсионноосигурително дружество, прекратяване на фонда, наличие на заплаха за интересите на осигурените лица или отнемане на пенсионната лицензия. Комисията може също да отнеме разрешението при груби или системни нарушения на закона.
Чл. 150
Чл. 150 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че за вписване на универсален или професионален пенсионен фонд пред съда трябва да се представят следните документи: разрешение за управление на фонда, правилник за организацията и дейността на фонда, устав на пенсионноосигурителното дружество, актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, списък на членовете на управителните органи, пенсионна лицензия, решение на общото събрание за учредяване на фонд и данни за управляващите лица. В съдебния регистър се вписват наименованието на фонда, данни за пенсионноосигурителното дружество и начинът на представляване.
Чл. 151
Съдът е длъжен да разгледа заявлението за вписване в срок от 14 дни от подаването му. В случай на отказ за вписване, страната може да обжалва решението в съответния срок, предвиден от закона.
Чл. 152
Съдът има право да откаже вписването на съдебно решение, ако не са изпълнени изискванията, посочени в съответния дял на Кодекса за социално осигуряване. Важно е да се представи препис от съдебното решение, за да се осигури спазването на установените изисквания.
Чл. 153
Пенсионноосигурителното дружество е задължено да представи заверен препис от съдебното решение за вписване в срок от 7 дни след получаването му. Отговорността за разходите по вписването е на дружеството.
Чл. 154
След отнемането на разрешението за управление на пенсионен фонд, пенсионноосигурителното дружество е задължено да извърши всички необходими действия за закриване на фонда. Това включва организиране на изплащането на натрупаните средства на осигурените лица и уведомяване на съответните органи за извършените действия. Всички разходи, свързани с тези действия, се поемат от пенсионноосигурителното дружество.
Чл. 154а
След отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд, пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори или да предлага нови условия за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Също така, дружеството не може да изменя условията по вече сключени осигурителни договори. Важно е да се отбележи, че отнемането на разрешението не освобождава дружеството от задълженията му по вече сключените договори.
Чл. 154б
Чл. 154б от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Комисията е длъжна да изпрати съобщение за отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд до съда, който е извършил вписването. Освен това, съобщението трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник" и публикувано най-малко в два централни всекидневника.
Чл. 155
Чл. 155 от Кодекса за социално осигуряване определя, че интересите на осигурените лица в универсален и професионален пенсионен фонд се представляват от попечителски съвет. Съветът се състои от равен брой представители на работническите и работодателските организации и един представител на пенсионноосигурителното дружество. Правата и задълженията на съвета се регламентират с акт на Министерския съвет, а предложенията и решенията му са с препоръчителен характер за пенсионното дружество.
Чл. 156
Глава единадесета от Кодекса за социално осигуряване се отнася до осигурителните вноски. В текста е посочено, че се определят видът и размерът на осигурителните вноски, но конкретни детайли не са предоставени в извадката.
Чл. 157
Чл. 157 от Кодекса за социално осигуряване определя размерите на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За универсални пенсионни фондове, вноските са 3% за 2005 г., 4% за 2006 г. и 5% от 2007 г. За професионални пенсионни фондове, вноските са 12% за I категория труд и 7% за II категория труд. От 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица (2.2% за осигуреното лице и 2.8% за осигурителя). Вноските за професионални фондове са изцяло за сметка на осигурителите. Самоосигуряващите се лица се осигуряват изцяло за своя сметка. Вноските се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Чл. 158
Чл. 158 от Кодекса за социално осигуряване регламентира, че осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да се внасят в сроковете, определени в чл. 7. Осигурителните вноски на определени лица, посочени в чл. 4а, ал. 1, се удържат и внасят съгласно реда, описан в чл. 4а, ал. 7.
Чл. 159
Чл. 159 регламентира събирането на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които се събират от Националната агенция за приходите. Осигурителите и самоосигуряващите се лица внасят тези вноски по съответната сметка на агенцията. Вноските се превеждат в специализирана сметка за пенсионно осигуряване, а при несъответствие между подадените данни и внесените вноски, преводите се извършват пропорционално. Националната агенция за приходите е задължена да превежда сумите на съответния пенсионен фонд в срок до 30 дни, а за забавяне дължи законна лихва. Взаимоотношенията между агенцията и пенсионноосигурителното дружество се уреждат с договор, а дружеството носи отговорност само за реално преведените вноски.
Чл. 160
Чл. 160 от Кодекса за социално осигуряване определя данъчните облекчения, свързани с приходите на пенсионните фондове и услугите по допълнително задължително пенсионно осигуряване. Приходите на универсалния и професионалния пенсионен фонд, както и на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, не подлежат на облагане с корпоративен данък. Приходите от инвестиции на активите на тези фондове, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, също не се облагат с данък върху доходите на физическите лица. Допълнителните услуги по пенсионно осигуряване не се облагат с ДДС. Финансовите резултати на пенсионноосигурителните дружества могат да се намалят с доходите от инвестиции, а собствени средства, покриващи недостиг в резерва за изплащане на пенсии, се признават за разходи за данъчни цели.
Чл. 161
Чл. 161 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че личните осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, направени от физически лица, се приспадат от дохода им преди данъчното облагане. Правилата за това приспадане, включително размерите и начина, са определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 162
Чл. 162 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че вноските на работодателите за допълнително задължително пенсионно осигуряване се считат за разход по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане. В документа се споменава и, че съществуват ограничения за осигуряване в пенсионен фонд, но детайлите не са предоставени в извадката.
Чл. 163
Член 163 от Кодекса за социално осигуряване установява, че осигурените лица могат да се осигуряват само в един универсален и/или в един професионален пенсионен фонд. Това означава, че лицата не могат да бъдат членове на повече от един пенсионен фонд едновременно.
Чл. 164
Чл. 164 от Кодекса за социално осигуряване уточнява, че осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, както и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, не носят отговорност за задълженията на пенсионноосигурителното дружество. Това означава, че техните права и активи са защитени от дълговете на дружеството.
Чл. 165
Чл. 165 от Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 67 от 2003 г. и отменен с ДВ, бр. 19 от 2021 г., описва различните видове пенсии, които се предоставят в рамките на социалното осигуряване. След измененията, текстът на член 165 вече не е в сила.
Чл. 166
Член 166 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с обнародването на ДВ, бр. 67 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 167
Осигурените лица имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, или до една година преди това, при условие че натрупаните средства позволяват отпускането на пенсия не по-малка от минималния размер. Допълнителната пенсия е месечно плащане, което не може да бъде по-малко от 15% от минималния размер на пенсията. Пенсионноосигурителните дружества предлагат различни видове пенсии, включително с гарантирано изплащане за период от 2 до 10 години и опции за разсрочено изплащане на част от средствата. Правото на пенсия се осъществява след прехвърляне на натрупаните средства в пенсионния фонд.
Чл. 167а
Чл. 167а от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на осигурените лица да получават пенсионни средства в зависимост от размера на индивидуалната им партида. Ако партидата е недостатъчна за допълнителна пожизнена пенсия, но надвишава трикратния размер на минималната пенсия, лицето може да получи средствата разсрочено. При по-малка сума, плащането е еднократно. Съществуват условия за минималния размер на разсроченото плащане, а пенсионноосигурителното дружество извършва плащанията след прехвърляне на средства. Лицата с индивидуални партиди имат право на плащания независимо от определени ограничения.
Чл. 168
От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд имат право на пенсия за ранно пенсиониране при определени условия: минимум 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. за първа категория труд, с 10 години по-ниска възраст от посочената в чл. 68, ал. 1, или минимум 15 години осигурителен стаж за втора категория труд с 5 години по-ниска възраст. Осигурителният стаж от първа категория труд допълва стажа от втора категория без превръщане. Пенсията се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и не може да се получава заедно с лична пенсия за трудова дейност или социална пенсия за инвалидност. Наличието на необходимия осигурителен стаж се доказва с удостоверение от Националния осигурителен институт.
Чл. 169
Чл. 169 определя методологията за изчисляване на допълнителната пожизнена пенсия за старост, която се основава на индивидуалната партида на осигуреното лице, таблицата за смъртност и одобрения технически лихвен процент. Изчисленията не вземат предвид пола като актюерски фактор. Гарантирания размер на пенсията е равен на брутния размер на преведените осигурителни вноски. При наличие на натрупани средства, надвишаващи брутните вноски, пенсионното дружество предлага допълнителна пенсия, ако нейният гарантиран размер е по-висок от предходно изчисления. Техническите лихвени проценти, определени от пенсионното дружество, също подлежат на одобрение от комисията. Комисията има право да отказва одобрение на рискови коефициенти и технически лихвени проценти при несъответствия или недостатъчна обосновка.
Чл. 169а
Чл. 169а от Кодекса за социално осигуряване регламентира сключването на пенсионен договор между пенсионноосигурителното дружество и пенсионера при придобиване на право на пенсия. Договорът трябва да бъде в писмена форма и да съдържа основни данни за страните, размера на пенсията, покритите рискове, сроковете за изплащане и условията за прекратяване. Страните не могат да изменят условията на договора относно вида на пенсията и гарантирания размер. Договорът за срочна професионална пенсия се прекратява с изтичането на срока, а договорът за пожизнена пенсия - със смъртта на пенсионера.
Чл. 169б
Разсроченото изплащане е договорно изплащане на натрупаната в индивидуалната партида сума на няколко части. Договорът за разсрочено изплащане трябва да бъде в писмена форма и да съдържа информация за пенсионното дружество, лични данни на осигуреното лице, план за плащанията, гарантиран размер на плащането, ред и начин на извършване на плащанията, права на наследниците, информация за страните по договора, разходи и условия за изменение и прекратяване на договора.
Чл. 169в
Чл. 169в от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за актуализация на допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане. Актуализацията се извършва поне веднъж годишно, като размерът не може да бъде по-нисък от гарантирания. Допълнителната пенсия се актуализира спрямо техническия лихвен процент и доходността от инвестирането на средствата, докато разсроченото плащане се актуализира само на база реализираната доходност от инвестициите. Актуализациите трябва да бъдат не по-малко от 50% от съответните доходности и могат да се намаляват само след изразходване на определени средства.
Чл. 169г.
Лицата, които получават пенсия или разсрочено плащане, имат право да поискат преизчисляване не повече от веднъж на година, на база натрупаните осигурителни вноски след сключването на пенсионния договор. Преизчисляването се извършва от първото число на месеца след подаването на искането и средствата се прехвърлят в съответния фонд за изплащане на пенсии или разсрочени плащания.
Чл. 170
При смърт на осигурено лице, средствата от индивидуалната му партида във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване се изплащат на наследниците по закон. При смърт на пенсионер с различни видове пенсии, наследниците получават еднократни суми или остатъци от дължимите плащания. В случай на отказ от наследство, наследниците не губят правата си. Ако няма наследници, средствата се прехвърлят в фондове за изплащане на пожизнени пенсии или в държавния бюджет.
Чл. 171
Осигурените лица имат право да променят участието си във фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване и да прехвърлят натрупаните средства по индивидуалната си партида от един фонд в друг, след изтичане на една година от определени дати, свързани с осигурителния им договор. Те могат да прехвърлят средствата си и при несъгласие с промени в правилника или инвестиционната политика на фонда, в срок от три месеца след уведомление, с изключение на случаи на промяна на седалището на дружеството или при изменения в нормативната уредба. Осигуреното лице, придобило право на пенсия от универсален пенсионен фонд, може еднократно да прехвърли натрупаните средства в друг фонд. Редът и начинът за извършване на тези промени се определят с наредба на комисията.
Чл. 172
Осигурените лица в професионален пенсионен фонд, които не са придобили право на пенсия по чл. 168, имат право при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или при навършване на определена възраст да получат натрупаните средства по индивидуалната партида. Тези средства могат да бъдат получени еднократно или разсрочено, или да бъдат прехвърлени в универсален пенсионен фонд или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Чл. 173
Осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, доходността от тяхното управление и произтичащите пенсионни права, поне веднъж годишно. При смърт на осигуреното лице, това право преминава към наследниците, определени в чл. 170, ал. 1.
Чл. 174
Осигурените лица, пенсионерите и техните наследници имат правото да подават сигнали за нарушения в дейността на пенсионноосигурителните дружества към попечителския съвет и комисията. Попечителският съвет и комисията са задължени да отговорят писмено на всяка подадена жалба в срок до два месеца от получаването й.
Чл. 175
Чл. 175 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества при инвестирането на средства от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Дружествата трябва да действат в съответствие с дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите, следвайки принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация. Те са длъжни да изпълняват инвестиционната политика на всеки управляван фонд, да спазват правилата за управление на риска, да третират фондовете справедливо и да предприемат действия за постигане на най-добри резултати, като избягват конфликти на интереси.
Чл. 175а
Чл. 175а от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за инвестиционната политика на пенсионноосигурителните дружества. Дружествата са задължени да приемат инвестиционна политика за всеки управляван от тях фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Минималното съдържание на тази политика се определя с наредба на комисията. Инвестиционната политика трябва да се преразглежда ежегодно и незабавно след всяка съществена промяна в пазарните условия. Дружествата трябва да представят инвестиционната политика на комисията в срок от 7 дни след нейното приемане или изменение. Осигурените лица трябва да бъдат информирани за измененията в инвестиционната политика чрез публикации в два централни всекидневника и на интернет страницата на дружеството в същия срок.
Чл. 176
Чл. 176 от Кодекса за социално осигуряване определя условията, при които пенсионноосигурителните дружества могат да инвестират средства от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Инвестициите могат да бъдат в дългови ценни книжа, облигации, корпоративни облигации, акции и инвестиционни имоти, при условие че те отговарят на определени критерии за кредитен рейтинг и търговия на регулирани пазари. Освен това, пенсионноосигурителните дружества могат да инвестират средства от фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и разсрочени плащания само в определени финансови инструменти и влогове.
Чл. 177
Чл. 177 от Кодекса за социално осигуряване регламентира ограниченията за инвестиции, които пенсионноосигурителните дружества могат да извършват с активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Забранено е инвестирането в финансови инструменти, издадени от самото дружество или свързани с него лица, влогове в свързани банки, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, както и финансови инструменти, които не са напълно изплатени. Освен това, фондовете не могат да придобиват активи от свързани лица и имат забрана за къси продажби и маржин покупки. Изключение правят сделките на регулирани пазари и търговия с акции, предмет на търгово предложение.
Чл. 177а
Чл. 177а от Кодекса за социално осигуряване определя ограничения за пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове при инвестирането на средства. Според текста, те не могат да притежават повече от 7% от акциите с право на глас на един емитент, а заедно - 20% или повече. Съществуват и ограничения за акциите без право на глас и за облигации, както и специфични правила за колективни инвестиционни схеми.
Чл. 178
Чл. 178 от Кодекса за социално осигуряване определя ограниченията за инвестиции на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Не повече от 5% от активите могат да бъдат инвестирани в инструменти от един емитент, с изключения за дългови ценни книжа и влогове в банки. Инвестициите в ценни книжа от свързани дружества не могат да надвишават 10%. Допълнителни ограничения са наложени за различни категории финансови инструменти, например 10% за определени ценни книжа и до 30% за други. Съществуват и специфични ограничения за инвестиции в имоти, валути и производни инструменти. Конкретните условия за инвестиции се определят в инвестиционната политика на фонда.
Чл. 178а
Чл. 178а определя ограниченията за инвестиции на фондовете за извършване на плащания. Не повече от 5% от активите могат да бъдат инвестирани в инструменти на един емитент, с изключения за дългови ценни книжа и специфични условия за банки и финансови институции. Общото инвестиране в дружества от една група не може да надвишава 10%. Има специфични лимити за различни видове ценни книжа и влогове, както и правила за валутното деноминиране на активите.
Чл. 179
Чл. 179 от Кодекса за социално осигуряване забранява на пенсионноосигурителните дружества да получават или предоставят заеми от името и за сметка на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за извършване на плащания. Също така, те не могат да бъдат гарант на трети лица с активите на тези фондове.
Чл. 179а
Чл. 179а от Кодекса за социално осигуряване позволява на пенсионноосигурителните дружества да сключват репо и обратни репо сделки с ценни книжа, управлявани от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тези сделки могат да се извършват за срок до 6 месеца и в размер до 5% от активите на фонда. Сключването на сделки не може да променя инвестиционните цели на фонда и е допустимо само при наличие на предвидена възможност в инвестиционната политика на фонда. Насрещните страни по сделките трябва да бъдат банки или инвестиционни посредници с минимален собствен капитал от 750 000 евро и разрешение за дейност в съответствие с европейското законодателство.
Чл. 179б
Чл. 179б от Кодекса за социално осигуряване позволява на пенсионноосигурителните дружества да сключват сделки с отлагане на изпълнението на задълженията, с цел намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове. Възможните сделки включват фючърси, опции, форуърдни валутни договори и лихвени суапови сделки, които могат да се търгуват на регулирани пазари или извънборсово с участието на надзорни банки. Комисията ще определи условията и ограниченията за тези сделки.
Чл. 179в
Чл. 179в от Кодекса за социално осигуряване регулира процедурите за управление на риска, свързан с инвестициите на пенсионноосигурителните фондове. Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество е задължен да утвърди вътрешни правила за наблюдение, измерване и управление на риска и да ги представи на комисията в 7-дневен срок. Правилата трябва да осигурят надеждно управление на риска, съобразено с естеството и сложността на инвестициите. При оценка на риска, дружеството не трябва да разчита само на кредитни рейтинги, а да използва адекватни методи за оценка, съобразявайки се с инвестиционната политика на фонда.
Чл. 180
Чл. 180 от Кодекса за социално осигуряване задължава пенсионноосигурителните дружества да публикуват информация за инвестициите на своите фондове всяко тримесечие до 10-о число на следващия месец. Информацията трябва да включва обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на финансови инструменти. С наредба на комисията се определят изискванията за формата и съдържанието на информацията, както и публичното оповестяване на доходността и инвестиционния риск.
Чл. 180а
Чл. 180а определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества по отношение на спазването на изискванията за управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Дружествата трябва ежедневно да следят за спазването на законовите ограничения и да уведомяват комисията при промяна на активите. При нарушения на ограниченията, активите трябва да бъдат приведени в съответствие в срок от 6 месеца. Дружествата не могат да придобиват активи, прилагани в нарушение на ограниченията, докато не се приведат в съответствие.
Чл. 180б
Чл. 180б регламентира условията, при които пенсионноосигурителните дружества могат да не прилагат ограниченията за инвестиции в определени срокове. Параграф 1 позволява на дружествата, получили разрешение за управление на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, да не спазват ограниченията за срок от 6 месеца. Параграф 2 предвижда, че дружества, учредили фонд за извършване на плащания, могат да не прилагат ограниченията за срок от 12 месеца.
Чл. 180в
Чл. 180в от Кодекса за социално осигуряване задължава пенсионноосигурителните дружества да съпоставят доходността на инвестиционните имоти, притежавани от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с доходността от управлението на фонда след 5 години от придобиването на имота. Ако доходността от имота е под 50% от фонда, дружеството е длъжно да продаде имота на пазарна цена в срок от 24 месеца. Промените в доходността не освобождават от задължението за продажба. Правилата за изчисление и съпоставка на доходността ще бъдат определени с наредба на комисията.
Чл. 181
Чл. 181 от Кодекса за социално осигуряване установява, че управителният орган на пенсионноосигурителното дружество е задължен да приеме правила за оценка на активите и пасивите на дружеството и управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тези правила трябва да бъдат представени на комисията в срок от 7 дни след приемането им. Комисията, от своя страна, определя минималното съдържание на правилата, начина на оценка на активите и пасивите, задълженията на дружеството, начина на определяне на нетната стойност на активите, както и изискванията за водене на индивидуалните партиди и аналитичните сметки.
Чл. 182
Член 182 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Няма текуща информация или разпоредби, свързани с договорите с банки-депозитари в контекста на социалното осигуряване.
Чл. 183
Член 183 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Този член е свързан с актюерското обслужване, което е важен аспект в контекста на социалното осигуряване и оценката на рисковете и задълженията на осигурителната система.
Чл. 184
Глава петнадесета от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията към счетоводството на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете, които извършват плащания. Тази глава е изменяна с ДВ, бр. 19 от 2021 г.
Чл. 185
Чл. 185 от Кодекса за социално осигуряване регламентира задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно организирането и осъществяването на счетоводството, както и изготвянето на годишни финансови отчети и доклади. Дружествата трябва да спазват изискванията на Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти. Освен това, те изготвят отчети за надзорни цели, които са предмет на наредба от Комисията, определяща съдържанието и сроковете за представяне на тези отчети.
Чл. 186 от Кодекса за социално осигуряване
Пенсионноосигурителните дружества са задължени да водят самостоятелно счетоводство за всеки управляван фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и за фондовете, предназначени за извършване на плащания. Те трябва да съставят отделни отчети за всеки от тези фондове.
Чл. 186а
Дружествата са задължени да представят месечни финансови отчети на комисията за надзорни цели, включително за управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тези отчети трябва да бъдат подадени в срок до 20 дни след края на всеки месец. Допълнителни изменения и допълнения са направени през 2017 и 2021 г.
Чл. 187
Чл. 187 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процеса на одит на годишните финансови отчети на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Одитът се извършва от две регистрирани одиторски дружества, които трябва да бъдат избрани от общото събрание на дружеството. Одиторите са задължени да извършват проверката добросъвестно и безпристрастно, като опазват служебната тайна. Те изразяват одиторско мнение относно финансовото състояние на дружеството и изготвят доклад, удостоверяващ, че отчетите са съставени в съответствие с изискванията на закона и наредбите.
Чл. 187а
Чл. 187а от Кодекса за социално осигуряване, който е нов и е влязъл в сила с изменения от 2016 г., регламентира задълженията на одиторите. Въпреки това, този член е отменен с изменения от 2024 г. и следователно вече не е в сила.
Чл. 188
Регистрираните одитори на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове са задължени да уведомяват комисията за нарушения на Кодекса, които могат да повлияят на функционирането на дружествата и фондовете. Те трябва да докладват за всякакви обстоятелства, които биха могли да доведат до невъзможност за изпълнение на задълженията или да причинят значителни вреди. Одиторите не носят отговорност за нарушение на конфиденциалността, ако добросъвестно предоставят информация на комисията.
Чл. 189
Чл. 189 от Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 67 от 2003 г., е отменен с ДВ, бр. 92 от 2017 г. и влиза в сила на 18.11.2018 г. Текстът се отнася до задължението за представяне и оповестяване на одитираните годишни финансови отчети и доклади, което вече не е в сила.
Чл. 190
Чл. 190 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества по отношение на представяне и публикуване на финансови отчети. Дружествата трябва да представят одитираните годишни финансови отчети и свързаните с тях документи на комисията в срок до три месеца след края на финансовата година. Освен това, до 30 юни на следващата година, те трябва да публикуват на интернет страницата си одитираните отчети, годишните доклади за дейността и информация относно разпределението на печалбата или покриването на загубата. Глава шестнадесета от закона се отнася до фондовете за плащания и резервите на пенсионноосигурителните дружества, които гарантират изпълнението на задълженията им.
Чл. 191
Пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсални и професионални пенсионни фондове, са задължени да гарантират изпълнението на задълженията си към осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, използвайки активите си. Това осигурява защита на правата на осигурените и гарантира финансовата стабилност на пенсионните фондове.
Чл. 192
Член 192 от Кодекса за социално осигуряване регламентира задълженията на пенсионноосигурителните дружества по създаването на резерви за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии. Дружествата са длъжни да формират общи резерви, а за покриване на недостига във фонда за пожизнени пенсии, те създават специален резерв. Средствата за този резерв се генерират от превишения във фонда, собствени средства на дружествата и прехвърлени средства. Резервът може да се използва само за целите на покритие на недостиг в пенсионния фонд и подлежи на инвестиции, като оценката на активите и пасивите му се извършва ежемесечно. Дружествата не могат да разпределят дивиденти преди формирането на резервите и покриването на недостигите. Изискванията за управление на резервите се определят с наредба на комисията.
Чл. 192а
Фондът за изплащане на пожизнени пенсии се създава от пенсионноосигурителното дружество с решение на управителния орган. След вземане на решението, дружеството подава искане за вписване в регистъра на Комисията за финансов надзор. Комисията трябва да се произнесе в срок от 7 дни. Фондът се смята за учреден след вписването му в регистъра. Средствата на фонда произтичат от индивидуалните партиди на пенсионерите, доходи от инвестиции и други източници. От фонда се изплащат пожизнени пенсии и дългове към наследниците, а разходите за изплащане не могат да надвишават 50 евроцента на транзакция. Фондът се води в евро, а оценката на активите и пасивите се извършва ежемесечно. Актюерът на дружеството изчислява задълженията към пенсионерите и следи за достатъчността на средствата във фонда. При недостатъчност, разликата се покрива от резерви или собствени средства на дружеството.
Чл. 192б
Фондът за разсрочени плащания се създава от пенсионноосигурителното дружество и се финансира от прехвърлени средства от индивидуални партиди, доходи от инвестиции и други. Във фонда се водят аналитични сметки за лицата и доходите. Плащанията от фонда са ограничени до разсрочени плащания и дългове към наследниците. Управлението на фонда следва определени правила и изчисления, а при недостиг на средства, дружеството е задължено да покрие разликата.
Чл. 193
Чл. 193 от Кодекса за социално осигуряване урежда изискванията за минимална доходност на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Пенсионноосигурителните дружества трябва да постигат минимална доходност, която се определя от комисията на база на постигнатата доходност за предходния 24-месечен период. Минималната доходност е 60% от средната постигната доходност или с 3% по-малка от нея, в зависимост от това кое е по-малко. Ако доходността е под минималната, дружествата трябва да покрият разликата в срок от 10 дни. Създават се резерви за гарантиране на минималната доходност, а ако постигнатата доходност е над определен процент, средствата от надвишението се заделят за резерв. Резервите се управляват и инвестират, а разходите за тях не подлежат на данъчно облагане. Комисията издава наредба за детайлно уреждане на тези въпроси.
Чл. 193а Кодекса за социално осигуряване
Чл. 193а от Кодекса за социално осигуряване регламентира създаването на резерв от пенсионноосигурителното дружество за гарантиране на брутния размер на вноските в универсален пенсионен фонд. Резервът се формира от собствени средства на дружеството, прехвърлени средства и средства, преведени по определени разпоредби. Размерът на резервата е 0,5% от нетните активи на фонда, като се преизчислява всеки месец. При прехвърляне на средства, пенсионноосигурителното дружество предоставя необходимата информация и превежда част от резерва. Средствата от резерва могат да се използват за допълване на индивидуални партиди и покриване на недостиг. Отчисленията за резерва не се облагат с данък и се регулират с наредба на комисията.
Чл. 193б
Чл. 193б от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че прехвърлянето на средства между индивидуалните партиди, фондовете за извършване на плащания и резервите се осъществява в парични средства. Глава седемнадесета на същия кодекс, която касае преобразуването, прекратяването, ликвидацията и несъстоятелността на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е отменена с ДВ, бр. 67 от 2003 г.
Чл. 194
Член 194 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 195
Член 195 от Кодекса за социално осигуряване, който е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г., е свързан с правата на синдика. Този член вече не е в сила и не предоставя информация относно правата на синдика в контекста на социалното осигуряване.
Чл. 196
Член 196 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Следователно, текстът не съдържа актуални разпоредби относно правата на осигурените лица. За информация относно правата на осигурените е необходимо да се консултира актуалната версия на закона.
Чл. 197
Член 197 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с ДВ, бр. 67 от 2003 г. Текстът посочва задълженията на заместник-председателя, ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор, като измененията в заглавието са направени с ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г.
Чл. 198
Член 198 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 година. Следователно, разпоредбите относно срока за упражняване на правата на осигурените вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 199
Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване урежда условията и реда за осигуряване на лица, които желаят да допълват своите пенсионни права чрез доброволно осигуряване. Той се прилага за всички лица, които решат да се осигуряват допълнително, независимо от основното си пенсионно осигуряване.
Чл. 200
Глава осемнадесета от Кодекса за социално осигуряване разглежда задължителните такси и удръжки, свързани с осигурителния процес. Член 200 е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г., което показва, че предходната регулация е била преразгледана.
Чл. 201
Чл. 201 от Кодекса за социално осигуряване определя таксите и удръжките, свързани с допълнително задължително пенсионно осигуряване и управление на пенсионни фондове. Таксите включват: удръжка от осигурителни вноски с намаляващи проценти от 4,5% през 2016 г. до 3,75% от 2019 г.; инвестиционна такса, която също намалява от 0,9% до 0,75% годишно; и нова такса за изплащане на пожизнени пенсии до 0,5% годишно. Таксите по инвестиции и за пенсии се отчисляват по ред, определен с наредба на комисията.
Чл. 202
Чл. 202 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че пенсионноосигурителното дружество има право да събира допълнителна такса до 5 евро, когато осигуреното лице прехвърля средствата по индивидуалната си партида в пенсионна схема. Таксата се дължи от осигуреното лице и е регламентирана от закона.
Чл. 203
Пенсионноосигурителните дружества нямат право да събират такси и удръжки, освен посочените в Кодекса. Разходите за управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи.
Чл. 204
Член 204 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 67 от 2003 година. Следователно, текстът не е в сила и не съдържа информация относно установяване на нарушенията.
Чл. 205
Раздел II от Кодекса за социално осигуряване регламентира отговорността за нарушения на разпоредбите, свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Специално внимание се обръща на случаите на извършване на дейности без необходимата пенсионна лицензия, което е в нарушение на законодателството.
Чл. 206
Член 206 от Кодекса за социално осигуряване, който е отменен с изменения от ДВ, бр. 67 от 2003 г., се отнася до отговорността за нарушения и неизпълнение на предписания в областта на социалното осигуряване. Тъй като текстът е отменен, настоящата му правна сила е неактуална.
Чл. 206а
Член 206а от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 година. Съответно, разпоредбите, свързани с установяване на нарушенията по този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 207
Член 207 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. Тази отмяна означава, че разпоредбите, свързани с прилагането на принудителни административни мерки, вече не са в сила.
Чл. 208
Член 208 от Кодекса за социално осигуряване е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г. В Кодекса е въведен нов дял, посветен на допълнително доброволно пенсионно осигуряване, което е регламентирано в новата глава двадесета, включваща общи положения и принципи на осигуряването.
Чл. 209
Чл. 209 от Кодекса за социално осигуряване описва механизмите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, което може да се осъществява чрез участие във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или чрез сключване на договор за ПЕПП с доставчици на ПЕПП. Осигуряването в тези фондове е доброволно и се основава на принципи като юридическа самостоятелност, прозрачност, и задължителна отчетност. Средствата в фондовете се управляват от пенсионноосигурителните дружества при спазване на принципите на качество и доходност, в интерес на осигурените лица.
Чл. 210
Член 210 от Кодекса за социално осигуряване позволява на всяко физическо лице, навършило 16 години, да се осигурява доброволно в фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Допълнителното пенсионно осигуряване е персонално и всеки осигурен притежава индивидуален осигурителен номер и партида.
Чл. 211
Чл. 211 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за участие във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Участието започва от датата на сключване на осигурителен договор с лични вноски или от получаване на писмено съгласие за осигуряване на трети лица. При прехвърляне на средства между фондове, договорът влиза в сила от датата на прехвърляне. Участието в професионални схеми започва от датата на присъединяване. От 10.10.2023 г. участието в пенсионен фонд за ПЕПП започва от сключване на договор или прехвърляне на средства по определени условия.
Чл. 212
Чл. 212 от Кодекса за социално осигуряване определя правата, произтичащи от осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Лицата, осигурени в такъв фонд, имат право на лична пенсия за старост или инвалидност, наследствена пенсия при смърт на осигуреното лице, както и на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида. Осигуряването по професионални пенсионни схеми също предоставя права за срочна пенсия за старост и изплащане на средства на наследниците.
Чл. 213
Член 213 от Кодекса за социално осигуряване описва задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно създаването на резерви. Те трябва да създават общи и пенсионни резерви съгласно Търговския закон. Дружествата, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, трябва да поддържат пенсионен резерв за покриване на пенсии, изплащани на лица, които живеят по-дълго от прогнозите. Освен това, те трябва да имат активи, съответстващи на задълженията по пенсионни договори. Дружествата не могат да покриват биометрични рискове или да гарантират минимални доходности. Дивиденти не могат да се разпределят преди формирането на резервите. При несъстоятелност активите за пенсионния резерв не се включват в масата на несъстоятелността.
Чл. 213а
Член 213а от Кодекса за социално осигуряване урежда принципите на управление на инвестициите в доброволни пенсионни фондове, свързани с основния пенсионен осигурителен продукт (ПЕПП). Дружествата, управляващи тези фондове, трябва да адаптират разпределението на инвестициите спрямо жизнения цикъл на осигуреното лице, без да предлагат гаранции срещу загуби. Адаптацията се осъществява чрез прехвърляне на средства между подфондовете, в зависимост от оставащото време до пенсиониране. Условията за промяна на инвестиционната стратегия се определят в договора за ПЕПП.
Чл. 213б
Чл. 213б от Кодекса за социално осигуряване определя фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Текстът е нов, приет през 2006 г., но е отменен през 2019 г. Тази разпоредба е част от глава двадесет и първа на закона, която се занимава с пенсионното осигуряване.
Чл. 214
Член 214 от Кодекса за социално осигуряване регламентира учредяването и управлението на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Те могат да бъдат създавани само от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Включва различни видове фондове, които се управляват от съответното пенсионноосигурително дружество. Всеки фонд е отделно юридическо лице и трябва да спазва изискванията на Европейския съюз. Фондовете се създават за неопределен срок и адресът на управление трябва да съвпада с този на пенсионноосигурителното дружество.
Чл. 214а
Чл. 214а от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за създаване и управление на подфондове в доброволните пенсионни фондове за ПЕПП. Пенсионноосигурителното дружество е задължено да създаде отделни подфондове с различен инвестиционен и рисков профил, които се формират от вноските на осигурените лица. Активите на подфондовете се съхраняват в депозитар и не могат да се използват за задължения извън дейността на подфонда. Разходите и задълженията, свързани с подфондовете, трябва да се покриват от средствата им, а прехвърлянето между подфондовете се извършва в парични средства.
Чл. 215
Чл. 215 от Кодекса за социално осигуряване определя отговорността на пенсионноосигурителните дружества за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно управление на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Дружествата отговарят имуществено пред осигурените лица и пенсионерите, като гарантират изпълнението на задълженията си с активите си. Важно е да се отбележи, че фондовете не носят отговорност за задълженията и загубите на управляващото ги пенсионноосигурително дружество.
Чл. 216
Чл. 216 от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за наименованията на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Наименованието трябва да включва името на пенсионноосигурителното дружество и думите "пенсионен", "доброволен" и "фонд". За фондове по професионални схеми е необходимо да съдържат и думите "професионални схеми". От 10.10.2023 г. наименованието на доброволния пенсионен фонд за ПЕПП трябва да включва "паневропейски персонален пенсионен продукт" или "ПЕПП". Само фондове, регистрирани по този кодекс, могат да използват тези наименования. Всеки подфонд трябва да съдържа кратко описание на инвестиционния и рисковия си профил.
Чл. 216а
Чл. 216а от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и пенсионноосигурителните дружества относно идентификационните кодове на правния субект. Тези дружества трябва да получат идентификационни кодове в срок от три месеца след вписването на фонда в регистъра. Разходите за издаване и поддръжка на регистрацията са за тяхна сметка. Те са длъжни да уведомят комисията за идентификационните кодове в срок от 7 дни след издаването им. При предоставяне на информация на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, също трябва да се посочват идентификационните кодове.
Чл. 217
Чл. 217 от Кодекса за социално осигуряване установява, че активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не могат да се придобиват по давност. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г. и е част от измененията в закона, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2003 г. и бр. 56 от 2006 г.
Чл. 218
Чл. 218 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за издаване на разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Разрешението се издава от комисията по предложение на заместник-председателя. За получаване на разрешение, пенсионноосигурителното дружество трябва да подаде писмено искане, придружено от редица документи, включително протокол от общо събрание, правилник за фонда, актюерски разчети и др. Комисията може да изисква допълнителни документи или корекции в представените. След получаване на разрешението, дружеството е задължено да уведомява комисията за промени в документите.
Чл. 219
Комисията разглежда исканията по чл. 218, ал. 2 в срок от един месец, а за исканията по чл. 218, ал. 3 - в срок от един месец след представяне на необходимите документи. Ако документите не бъдат предоставени, срокът започва да тече от изтичането на определения срок за представяне. Заявителят получава писмено уведомление за решението в срок от 7 дни. Член 219, ал. 2 и 3 са отменени.
Чл. 220
Комисията може да откаже разрешение за управление на пенсионен фонд при непредставяне на допълнителни документи в срок, несъответствие с изискванията на Кодекса и приложимите регламенти, липса на необходима финансова или кадрова обезпеченост, или при наличие на принудителна административна мярка. При отказ, ново искане може да бъде подадено след 6 месеца.
Чл. 221 от Кодекса за социално осигуряване
Окръжният съд вписва фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в регистъра си, ако пенсионноосигурителното дружество подаде заявление в 6-месечен срок от получаване на разрешението от комисията. След подаване на заявлението, съдът е длъжен да се произнесе в установен срок, който не е упоменат в текста, но обикновено е в рамките на законовите срокове за разглеждане на подобни дела.
Чл. 222
Съдът има задължението да разгледа заявленията за вписване на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в срок от 14 дни след подаването им. Това важи и за фондовете, свързани с професионални схеми, както и за доброволните пенсионни фондове за ПЕПП. Промените в закона влизат в сила на 10.10.2023 г.
Чл. 223
Пенсионноосигурителното дружество е задължено да представи заверен препис от съдебното решение за вписване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в срок от 7 дни след получаването му. Отговорността за разходите по вписването на фондовете е на пенсионноосигурителното дружество.
Чл. 224
Чл. 224 от Кодекса за социално осигуряване определя, че всички разходи, свързани с учредяването, получаването на разрешение за управление и вписването на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, включително професионалните схеми и доброволния пенсионен фонд за ПЕПП, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
Чл. 224а
Чл. 224а от Кодекса за социално осигуряване регламентира процеса на регистрация на ПЕПП, създаден от пенсионноосигурително дружество, управляващо доброволен пенсионен фонд. Комисията взема решение за регистрация или отказ по предложение на заместник-председателя. Проверката на заявлението и изискването на допълнителни документи се извършват от заместник-председателя на комисията, съгласно Регламент (ЕС) 2019/1238.
Чл. 224б
Чл. 224б от Кодекса за социално осигуряване описва процеса на проверка на заявления и изискването на допълнителна информация от пенсионноосигурителни дружества, управляващи доброволни пенсионни фондове за ПЕПП. Проверката се извършва от заместник-председателя на комисията. Уведомяването за получаване на информация се осъществява от комисията по предложение на заместник-председателя, при условията на Регламент (ЕС) 2019/1238.
Чл. 225
Чл. 225 от Кодекса за социално осигуряване определя условията, при които Комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, включително констатиране на неверни данни в документите, неподаване на заявление за вписване в срок, преобразуване на пенсионноосигурително дружество, прекратяване на фонда, наличие на заплаха за интересите на осигурените лица и отнемане на пенсионната лицензия. Също така, Комисията може да отнеме разрешение за управление на доброволен пенсионен фонд за ПЕПП при определени условия, включително отмяна на регистрацията на фонда.
Чл. 225а
Чл. 225а от Кодекса за социално осигуряване регулира процедурата по отмяна на регистрацията на пенсионен фонд за ПЕПП. При отмяна на регистрацията, пенсионноосигурителното дружество трябва да представи искане за преобразуване на фонда и съответните документи. Комисията разглежда искането и взема решение за отмяна на регистрацията и отнемане на разрешението за управление на фонда. Уведомяването на дружеството за отмяната става по реда на Регламент (ЕС) 2019/1238.
Чл. 226
Чл. 226 от Кодекса за социално осигуряване регламентира последствията от отнемането на разрешението за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. След отнемането, пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори, да предлага нови условия или да изменя условията на вече сключени договори. Въпреки отнемането на разрешението, дружеството остава задължено по сключените договори.
Чл. 227
Чл. 227 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата по отнемане на разрешение за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Комисията е задължена да изпрати съобщение за отнемането до съда, който е извършил вписването. Съобщението трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник" и публикувано в поне два централни всекидневника. Промените в текста са в сила от 10.10.2023 г.
Чл. 228
Чл. 228 от Кодекса за социално осигуряване описва изискванията за правилника на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Той трябва да съдържа: наименование на фонда, информация за пенсионноосигурителното дружество, условия за осигуряване, ред за сключване на договори, видове пенсионни схеми, ред за набиране на вноски, права на наследници, условия за водене на индивидуални партиди, целите на инвестиционната политика, размер на таксите, условия за изплащане на пенсии, условия за прехвърляне на средства и др. Правилникът за професионални схеми включва подобна информация и спецификации за изплащане на пенсии и права на страните.
Чл. 229
За одобряване на промени в правилника на пенсионноосигурителното дружество, е необходимо да се подаде заявление до комисията, към което се прилагат следните документи: 1. Решение на управителния орган за приемане на промените, с детайлно описание на измененията. 2. Заверен екземпляр на правилника за организацията и дейността на фонда с приетите промени, посочваща датата на приемане на всяка промяна. 3. Образци на осигурителните и пенсионните договори, договорите за разсрочено изплащане и другите вътрешни документи, когато промените в правилника налагат изменения в тях. Комисията се произнася в срок от един месец след подаването на заявлението.
Чл. 229а
Чл. 229а от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за регистриране на професионални схеми от пенсионноосигурителни дружества или чуждестранни институции. Заявлението за регистрация трябва да бъде подадено в 10-дневен срок след сключване на осигурителния договор и да включва определени документи, като условията на колективното споразумение и копие от осигурителния договор. Заместник-председателят на комисията може да изисква допълнителна информация и да определя срок за представянето ѝ, но не по-дълъг от 14 дни. При промяна на документите или обстоятелствата, уведомление трябва да бъде подадено в 14-дневен срок.
Чл. 229б
Чл. 229б от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за регистриране на професионални схеми. В 7-дневен срок след подаване на заявление или уведомление, комисията издава разпореждане за регистрация в публичен регистър, който съдържа информация за осигурителите и пенсионноосигурителните дружества. Регистърът включва данни за наименование, адрес, търговска регистрация и идентификационен код на предприятията, както и информация за приложимото трудово и социално законодателство.
Чл. 229в
Чл. 229в от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията, при които пенсионноосигурително дружество може да управлява професионална схема за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в чужбина. Дружеството трябва да сключи осигурителен договор с предприятие осигурител в друга държава членка, като преди това уведомява комисията за основните характеристики на схемата. Комисията има срок от три месеца да се произнесе по уведомлението, а при нарушения може да забрани сключването на договора. След получаване на информация от компетентния надзорен орган на приемащата държава, дружеството може да започне управлението на схемата, при условие че спазва местното законодателство и информира осигурените лица. При установени нарушения, надзорният орган в приемащата държава уведомява комисията, която предприема необходимите мерки.
Чл. 229г.
Чл. 229г. регламентира условията, при които предприятие осигурител може да предостави управлението на професионална схема на чуждестранна институция. Чуждестранната институция е отговорна за определяне на депозитари и спазване на българското трудово и социално законодателство. Комисията следи за спазването на тези разпоредби и уведомява надзорния орган за нарушения. При продължаващи нарушения, комисията може да наложи санкции или да забрани управлението на професионалната схема.
Чл. 229г.
Чл. 229г. от Кодекса за социално осигуряване урежда условията и процедурата за прехвърляне на професионални схеми или част от тях от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в друг. Прехвърлянето изисква споразумение между страните и писмен договор между пенсионноосигурителните дружества. При прехвърляне на цялата схема се предават всички права и задължения, а при частично прехвърляне - само за конкретно определени осигурени лица. Необходимо е одобрение от комисията, която разглежда заявлението в срок от три месеца. Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителните дружества и/или предприятието осигурител. След прехвърлянето, дружеството уведомява комисията в срок от три работни дни.
Чл. 229г
Чл. 229г от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията за прехвърляне на професионална схема, управлявана от чуждестранна институция, във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За прехвърлянето е необходимо предварително одобрение от осигурените лица, пенсионерите и предприятието осигурител, както и разрешение от комисията. Заявлението за прехвърляне трябва да съдържа информация за съответните институции и характеристиките на схемата, а към него се прилагат заверени копия на одобренията и договора за прехвърляне. Комисията има срок от три месеца за произнасяне, а при липса на решение прехвърлянето се счита за одобрено. Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителното дружество и не могат да се поемат от фонда или осигурените лица. Комисията уведомява за прехвърлянето и издава разпореждане за вписване в регистъра на професионалните схеми.
Чл. 229г
Чл. 229г. урежда условията и процедурата за прехвърляне на професионални схеми на пенсионно осигуряване на чуждестранни институции. Когато схемата подлежи на българското трудово и социално законодателство, се прилагат специфични разпоредби. Комисията взема решение за прехвърляне в срок от 8 седмици, а отказ може да бъде направен при недостатъчна информация, заплаха за интересите на осигурените лица или недостатъчни активи. Разходите за прехвърляне се поемат от пенсионноосигурителното дружество или чуждестранната институция и не могат да бъдат поети от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Чл. 229д
Комисията уведомява Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване за важни обстоятелства, свързани с управлението на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Това включва издаването на разрешения, информация за държавите членки, в които пенсионноосигурителното дружество осъществява дейност, и налагане на мерки по определени членове от закона. Комисията също така актуализира информацията за пруденциални разпоредби на всеки две години и уведомява за трудности при прилагането на Директивата (ЕС) 2016/2341. Освен това, тя си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки за улесняване на надзора и за развитие на най-добрите практики в областта на професионалното пенсионно осигуряване.
Чл. 229е
Чл. 229е от Кодекса за социално осигуряване, нов в ДВ, бр. 85 от 2023 г., определя процедурата за уведомление на пенсионноосигурителни дружества, управляващи доброволни пенсионни фондове (ПЕПП), при подаване на уведомление по Регламент (ЕС) 2019/1238. Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да съобщи информация на компетентните органи на приемащата държава или да забрани на пенсионноосигурителното дружество да предоставя ПЕПП на осигурени лица. Уведомленията се извършват от комисията, а прилагането на административни мерки и санкции също е в нейна компетенция.
Чл. 230
Чл. 230 от Кодекса за социално осигуряване регламентира осигурителните вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вноските могат да бъдат направени от физически лица, работодатели, органи, които са осигурители, и други осигурители. Вноските се внасят по индивидуалната партида на осигуреното лице и не задължават осигуреното лице да прави собствени вноски. Осигурените лица запазват правото си на вноски по време на командировките в други държави членки, при условие че вноските продължават да се правят в друга държава.
Чл. 231
Чл. 231 от Кодекса за социално осигуряване забранява на осигурителите да отказват допълнително доброволно пенсионно осигуряване на работници и служители по причини като народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически убеждения, религия, членуване в синдикати и други организации, семейно и материално положение, както и наличие на увреждания. Освен това, при професионално осигуряване, се забранява всякаква дискриминация, основана на пол, особено относно условията за достъп до осигурителните схеми, вноските и пенсионните плащания.
Чл. 232
Чл. 232 от Кодекса за социално осигуряване регламентира, че допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, организирано от работодателя, може да бъде предмет на колективно трудово договаряне. Осигуряването по професионални схеми трябва да бъде задължително уредено в колективно споразумение или трудов договор, с минималното съдържание, определено в чл. 237, ал. 3.
Чл. 233
Осигурителите са задължени да удържат осигурителната вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от възнаграждението на осигуреното лице, ако той желае. Вноската се превежда на съответния фонд. Предприятията осигурители също удържат и превеждат вноските по професионални схеми.
Чл. 234
Чл. 234 от Кодекса за социално осигуряване регламентира управлението на индивидуалните партиди за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вноските и средствата в партидите се записват и натрупват, като всяко осигурено лице може да има само по една партида в съответния фонд. Индивидуалната партида се води в евро и дялове, а стойността на дяловете се определя от нетните активи на фонда. Не се допуска преразпределение на средства между индивидуалните партиди, а натрупаните средства не подлежат на принудително изпълнение.
Чл. 234а
Чл. 234а регламентира управлението на вноските и средствата в доброволния пенсионен фонд за ПЕПП. Всяко осигурено лице може да има само една сметка за ПЕПП, по която се водят отделни подсметки. Записите по сметката включват направените вноски, изплатени и прехвърлени суми. Преразпределение на средства между сметките не е позволено. Средствата се водят в евро и дялове, а стойността на дяловете е равна на петдесет евроцента в деня на постъпване на първата вноска. Изискванията за водене на сметките се определят с наредба на комисията.
Чл. 234б
Според новия член 234б от Кодекса за социално осигуряване, натрупаните средства по подсметки за осигуряване на лицата, осигурени по ПЕПП, не подлежат на принудително изпълнение. Това означава, че тези средства са защитени от всякакви действия на принудително изпълнение. Разделът, в който е включен този член, се отнася до осигурителните договори.
Чл. 235
Чл. 235 урежда отношенията по доброволното пенсионно осигуряване, като договорите се сключват между пенсионноосигурителното дружество и осигурени лица или осигурители. Договорите осигуряват права на осигурените лица. Необходимо е писмено съгласие от осигурените лица преди плащане на осигурителната вноска. В случай на професионални схеми, осигурителят трябва да предостави колективно споразумение и списък на осигурените лица.
Чл. 235а
Преди да сключи пенсионен договор или договор за разсрочено изплащане, пенсионноосигурителното дружество е задължено да информира осигуреното лице за правата му относно пенсията и да му предостави консултация за избора на най-подходящото плащане.
Чл. 236
Чл. 236 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за осигурителния договор за допълнително доброволно осигуряване. Договорът може да ограничи правото на осигуреното лице да изтегля или прехвърля средства, внесени в негова полза, освен в случаи на прекратяване на договора или на трудовото правоотношение. Възможно е да се прилага срок на изчакване до 6 месеца, за което осигурителите трябва да информират работниците в 7-дневен срок. Ограниченията на правата на осигурените лица по професионална схема се уреждат в колективния трудов договор.
Чл. 237
Осигурителният договор задължително включва имената и адресите на страните, регистрационни данни на фонда и пенсионното дружество, предмета и обхвата на осигуряването, размера на осигурителната вноска, условията за плащане, правата и задълженията на страните, информация за доходността, датата на сключване, условията за прекратяване, таксите и удръжките, реда за получаване на информация, както и данни за осигурителния посредник. Договорите за професионални схеми включват и пълно описание на схемата.
Чл. 238
Чл. 238 от Кодекса за социално осигуряване установява, че осигурителният договор е безсрочен и се подписва в необходимия брой екземпляри за страните. Освен това, фондовете имат задължение да предоставят правилника и инвестиционната си политика.
Чл. 239
При сключване на договор за осигуряване във фонд за доброволно пенсионно осигуряване или във фонд за допълнително доброволно осигуряване, осигуреното лице и определени категории лица имат право да получат заверено копие от правилника и инвестиционната политика на фонда, действащи към момента на сключване на договора, при поискване.
Чл. 240
Чл. 240 от Кодекса за социално осигуряване определя условията за прекратяване на осигурителния договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Договорът не може да бъде прекратен едностранно от пенсионноосигурителното дружество, освен в предвидените случаи. Задължителни причини за прекратяване са: смърт на осигурения, прехвърляне на осигурения в друго дружество, еднократно изтегляне на цялата сума по индивидуалната партида и смърт на друг осигурител. Договорът за професионални схеми се прекратява при прехвърляне на схемата в друг фонд.
Чл. 241
При придобиване на право на пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, се сключва пенсионен договор с пенсионноосигурителното дружество. Договорът трябва да съдържа определени реквизити, вида и размера на пенсията, както и начина за актуализация и преизчисляване.
Чл. 241а
Член 241а от Кодекса за социално осигуряване, въведен с изменения през 2017 г., предвижда, че за договорите за разсрочено изплащане на средства от фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и от фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се прилага разпоредбата на член 169б.
Чл. 242
Член 242 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че интересите на осигурените лица в фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се представляват от консултативен съвет. Съставът, правата и задълженията на този съвет се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.
Чл. 243
Правото на лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване възниква при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигуреното лице може да избере фондът да изплаща пенсията при навършване на възрастта за пенсия или до 5 години преди това. Пенсията може да бъде пожизнена или срочна, а при професионални схеми правото възниква на 60 години и може да се изплаща до 5 години преди тази възраст, в зависимост от условията на схемата.
Чл. 244
Правото на лична пенсия за инвалидност, осигурена чрез фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, възниква от датата на инвалидизирането, посочена в решението на експертната лекарска комисия. Пенсията може да бъде пожизнена или срочна, в зависимост от решението на съответните органи.
Чл. 245
Чл. 245 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правата на лица, които имат право на наследствена пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. При смърт на осигуреното лице, ако няма наследници, натрупаните средства се дължат на наследниците по закон. Ако и те липсват, средствата остават в пенсионния резерв. При смърт на пенсионер, остатъкът от средствата в индивидуалната му партида се изплаща на наследниците по закон. Лицата, които имат право на изплащане от фонда, се определят в правилника на фонда или в колективното споразумение.
Чл. 246
Размерът на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната партида, биометричните таблици и техническия лихвен процент. При изчисляването на пенсията, очакваната продължителност на живота не може да надвишава определената в биометричните таблици. Размерът на срочната пенсия се определя на базата на натрупаната сума, срока на получаване и техническия лихвен процент. Полът не се отчита като актюерски фактор при определяне на пожизнената пенсия. Пенсионноосигурителните дружества трябва да актуализират таблиците при съществени промени в продължителността на живота и да ги представят за одобрение на комисията.
Чл. 246а
Чл. 246а от Кодекса за социално осигуряване урежда условията за определяне на размера на пожизненото и срочното пенсионно плащане от доброволен пенсионен фонд за ПЕПП. Пожизненото пенсионно плащане се определя съгласно договора за ПЕПП и споразумението между пенсионноосигурителното дружество и застрахователя. Срочното пенсионно плащане се изчислява на база натрупаните средства по сметката на осигуреното лице, прилагани съответните разпоредби от чл. 246.
Чл. 247
Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, не повече от веднъж годишно. При несъгласие с промени в правилника или инвестиционната политика, може да прехвърли средствата при условие, че подаде заявление в тримесечен срок след уведомление. Осигуреното лице може също да прехвърли средства на съпруг или роднини, не повече от веднъж годишно. При прекратяване на правоотношението с осигурителя, лицето може да прехвърли средствата от един фонд в друг.
Чл. 248
Осигуреното лице има право да изтегли натрупаните средства от лични осигурителни вноски по всяко време, ако е осигурено в фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Средствата, натрупани от вноски на осигурителя, могат да бъдат изтеглени само при придобиване на право на лична пенсия за старост или инвалидност. При придобиване на право на лична пенсия, осигуреното лице може да избира между различни видове пенсии или еднократно/разсрочено изплащане на натрупаните средства.
Чл. 248а
Член 248а от Кодекса за социално осигуряване установява, че осигурените лица, които прекратяват внасянето на осигурителни вноски поради преместване в друга държава членка на ЕС, запазват правата си в същата степен, както и лицата, които остават в България, но за които не се внасят осигурителни вноски. Аlineя 2 уточнява, че това правило важи и за лицата, посочени в чл. 245.
Чл. 248б
Член 248б от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че плащанията за осигурени лица по професионална схема, както и за други лица с права по такава схема, ще се извършват в други държави членки след приспадане на дължимите данъци и разходите по превода. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 249
Чл. 249 от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за инвестиции на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Разпоредбите на глава четиринадесета се прилагат с изключения. Пенсионноосигурителните дружества могат да инвестират в активи, корпоративни облигации и акции, търгувани в държави членки на ЕС. От 10.10.2023 г. се въвеждат нови изисквания за управление на риска и оценка на активите, съгласно Регламент (ЕС) 2019/1238, прилагани към всеки подфонд поотделно.
Чл. 250
Чл. 250 от Кодекса за социално осигуряване определя, че при инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване не се прилагат изисквания за минимална доходност и гарантиране на брутния размер на вноските. При фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, пенсионноосигурителното дружество е задължено да взема предвид екологичните, социалните и управленските фактори, ако те са включени в инвестиционната политика на фонда.
Чл. 251
Чл. 251 от Кодекса за социално осигуряване определя ограниченията за инвестиции на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Не повече от 5% от активите могат да се инвестират в инструменти от един емитент, с изключения за дългови ценни книжа и влогове. Общите инвестиции в дружества от една група не могат да надвишават 10%. Има специфични ограничения за инвестиции в различни финансови инструменти, включително дялове в колективни инвестиционни схеми и ценни книжа от осигурителни предприятия. Допуска се до 30% от активите да са в различна валута, а инвестиции в имоти са ограничени до 10% от активите на фонда.
Чл. 251а
Член 251а определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно спазването на инвестиционните изисквания и ограничения при управление на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Дружествата трябва да следят ежедневно за спазването на тези изисквания и при нарушения да уведомят комисията и да приведат активите в съответствие в срок от 6 месеца. При преобразуване на фондовете, активите също трябва да бъдат приведени в съответствие с ограниченията. В случай на нарушения, пенсионноосигурителното дружество не може да придобива нови активи, които нарушават ограниченията.
Чл. 251а
Член 251а от Кодекса за социално осигуряване позволява на пенсионноосигурителните дружества, получили разрешение за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, да не прилагат ограниченията по член 177а, 179а и 251 в срок до 6 месеца от получаването на разрешението, при условие, че спазват принципите, установени в член 175.
Чл. 251б
Член 251б от Кодекса за социално осигуряване, който беше въведен с изменение през 2006 г. и влезе в сила на 01.01.2007 г., е отменен през 2019 г. Този член се отнасяше до инвестиционната политика в контекста на социалното осигуряване.
Чл. 251в
Чл. 251в от Кодекса за социално осигуряване регламентира задълженията на пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Тези дружества трябва да приемат и преразглеждат инвестиционната политика на всеки три години или незабавно след съществени промени. Политиката трябва да включва методи за оценка на рисковете, техники за управление на риска, стратегическо разпределение на активите и да взема предвид екологични, социални и управленски фактори. Инвестиционната политика се представя на комисията в срок до три месеца след края на финансовата година.
Чл. 251г.
Чл. 251г. от Кодекса за социално осигуряване задължава пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, да публикуват безплатно информация на интернет страницата си относно стратегията за дялово инвестиране на фонда. Тази информация трябва да показва как елементите на стратегията съответстват на задълженията на фонда и как допринасят за доходността. Информацията се актуализира ежегодно и при съществени промени, и трябва да бъде публикувана в срок до три месеца след края на финансовата година.
Чл. 251д
Чл. 251д от Кодекса за социално осигуряване установява задълженията на пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Те трябва да приемат и публикуват политика за ангажираност, която включва информация за инвестициите в акции на дружества в държави членки. Политиката описва начина на наблюдение на дружествата, комуникацията с тях, упражняването на правото на глас и управлението на конфликти на интереси. Дружествата са длъжни да публикуват информация за изпълнението на тази политика ежегодно, както и всякакви изменения в нея. Информацията е достъпна безплатно на интернет страницата на дружеството.
Чл. 252
Чл. 252 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества относно счетоводството и финансовите отчети на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Дружествата трябва да изготвят годишни доклади за професионалните схеми, които включват отчетни данни за натрупаните средства и направените такси. Тези доклади се представят на осигурителите и на съответната комисия в срок от три месеца след края на финансовата година. От 10.10.2023 г. е въведено изискване за представяне на допълнителна информация за дейността по предоставяне на пенсионни осигуровки, определена от комисията.
Чл. 253
Чл. 253 от Кодекса за социално осигуряване регламентира данъчните облекчения, свързани с приходите от доброволно пенсионно осигуряване. Приходите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не се облагат с корпоративен данък. Приходите от инвестиции на тези фондове, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените, също не подлежат на данъчно облагане. Услугите по допълнително пенсионно осигуряване са освободени от ДДС. Финансовият резултат на пенсионноосигурителното дружество се намалява с определени разходи, включително собствените средства за покритие на недостиг в пенсионните резерви.
Чл. 254
Личните вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване от физическите лица могат да бъдат приспаднати от техния доход преди данъчното облагане. Това се извършва по ред, начин и в размери, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 255
Чл. 255 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че вноските на осигурителите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се признават за разход, съгласно условията, определени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Глава двадесет и осма, озаглавена "Такси и удръжки", е нова и е изменена с ДВ, бр. 85 от 2023 г. с влизане в сила от 10.10.2023 г.
Чл. 256
Чл. 256 от Кодекса за социално осигуряване определя таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Включва еднократна встъпителна такса до 5 евро, удръжка до 7% от всяка осигурителна вноска и инвестиционна такса до 10% от дохода от инвестиции. Редът за изчисляване и превеждане на инвестиционната такса се определя с наредба на комисията. Дружествата също събират такси за управление на доброволния пенсионен фонд за ПЕПП, съгласно договора.
Чл. 257
Чл. 257 от Кодекса за социално осигуряване регламентира възможността пенсионноосигурителните дружества да събират допълнителни такси при управлението на фондове за доброволно пенсионно осигуряване. Таксите могат да се събират при: 1) всяко изтегляне на средства преди придобиване на право на пенсия; 2) прехвърляне на средства в пенсионна схема. Наследниците на починали осигурени лица не дължат такса при изтегляне на средства. Новата разпоредба от 2023 г. позволява събиране на такса при прехвърляне на средства по реда на Регламент (ЕС) 2019/1238, ако е предвидена в договора.
Чл. 258
Чл. 258 от Кодекса за социално осигуряване регулира размерите на таксите и удръжките свързани с дейността на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Конкретните размери се определят в правилника на съответния фонд. Таксите по чл. 257, ал. 1 не могат да надвишават 10 евро. За доброволния пенсионен фонд за ПЕПП, размерът на таксите се определя в договора за ПЕПП, съобразно европейските регламенти. Забранява се събирането на такси извън предвидените.
Чл. 259
Член 259 от Кодекса за социално осигуряване регламентира управлението на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Според текста, пенсионноосигурителните дружества не могат да събират такси и удръжки, освен посочените в закона или договора за пенсионен продукт. Всички разходи за управление на фондовете са за сметка на управляващото дружество, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи.
Чл. 259а
Съгласно новия член 259а от Кодекса за социално осигуряване, всяко физическо лице, навършило 16 години, има право да сключи договор за Професионално и Експертно Подпомагане на Професионалната Подготовка (ПЕПП) с доставчик на ПЕПП. Този текст подчертава правото на младите хора да се включват в програми за професионално развитие и обучение, което е важна стъпка за тяхната интеграция на пазара на труда.
Чл. 259б
Чл. 259б от Кодекса за социално осигуряване урежда условията за осигуряване по договор за пенсионно осигуряване на допълнителни пенсионни плащания (ПЕПП). Правото на пенсионни плащания възниква при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигуреното лице може да получи пенсионно плащане при навършване на възрастта за пенсия или до 5 години преди това. Допълнителни плащания преди навършване на възрастта са възможни само при инвалидизиране и ако са предвидени в договора. При смърт на осигуреното лице, правото на плащания се определя в договора, а при липса на определени лица, средствата се изплащат съгласно Закона за наследството. Доставчикът на ПЕПП е длъжен да предостави информация на наследниците в срок от 7 дни.
Чл. 259в.
Чл. 259в. регламентира задължението на приемащия доставчик на ПЕПП в България да предостави заверено копие от заявлението за смяна на доставчика на осигуреното лице при подаването му. Тази разпоредба влезе в сила на 10.10.2023 г. и е част от новите изменения в Кодекса за социално осигуряване, свързани с прехвърляне на средства по Регламент (ЕС) 2019/1238.
Чл. 260
Чл. 260 от Кодекса за социално осигуряване регламентира принципите на допълнителното доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Участието в схемата е доброволно, а осигурителните дружества и фондовете функционират с юридическа самостоятелност. Важно е да се спазват принципите на прозрачност, разделност и изключителност на дейността, както и да се осигури държавно регулиране и периодична отчетност. Осигуряването се основава на капиталовопокривен принцип, с предварително определени вноски в договора.
Чл. 261
Чл. 261 от Кодекса за социално осигуряване определя, че средствата на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация трябва да се управляват с грижата на добър търговец. При управлението на тези средства се спазват принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация, с цел защита на интересите на осигурените лица.
Чл. 262
Член 262 от Кодекса за социално осигуряване определя категориите лица, които могат да се осигуряват доброволно в фондовете за допълнително осигуряване за безработица или професионална квалификация. В тези фондове могат да се осигуряват работници, служители, държавни служители, съдии, прокурори, военнослужещи, изпълнители по договори за управление, лица с регистрирани свободни професии, еднолични търговци, както и морски лица. Осигуряването става чрез договор с осигурителното дружество, при условията и реда, предвидени в закона.
Чл. 263
С участието във фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, правата на осигурените лица започват от момента на сключването на осигурителния договор. Това означава, че лицата, които желаят да се осигуряват допълнително, трябва да сключат договор, за да активират своите права по отношение на осигуряването.
Чл. 264
Чл. 264 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правата на осигурените лица при допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Осигуряването за безработица предоставя право на парично обезщетение, докато осигуряването за професионална квалификация позволява изплащане на средства за обучение. Осигурените лица и осигурителите имат право да разпореждат със средствата, натрупани в индивидуалните и общите им партиди, съгласно условията на правилниците и осигурителните договори.
Чл. 265
Чл. 265 от Кодекса за социално осигуряване регламентира допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. То се осъществява чрез фондове, учредявани от лицензирани осигурителни дружества. Всеки фонд е отделно юридическо лице и се управлява от управителните органи на осигурителното дружество. Фондовете се създават за неопределен срок, а седалището и адресът на управление на фонда трябва да съвпадат с тези на осигурителното дружество.
Чл. 266
Осигурителното дружество за безработица и професионална квалификация носи имуществена отговорност пред осигурените лица за загуби, произтичащи от недобросъвестно изпълнение на задълженията си. То гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените лица. Фондът за допълнително доброволно осигуряване не носи отговорност за задълженията и загубите на осигурителното дружество, което го управлява.
Чл. 267
Чл. 267 от Кодекса за социално осигуряване определя изискванията за наименованията на фондовете за безработица и професионална квалификация. Наименованията трябва задължително да съдържат думите "допълнително", "доброволно", "осигуряване", "за безработица", "за професионална квалификация" и "фонд" или техни производни, както и указание за вида на фонда. Само фонд, регистриран по този кодекс, може да използва тези термини в наименованието си.
Чл. 268
Според Чл. 268 от Кодекса за социално осигуряване, активите на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация не могат да се придобиват по давност. Това означава, че правото на управление и собственост върху тези активи остава защитено и не може да бъде загубено с течение на времето.
Чл. 269
Чл. 269 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за издаване на разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация. Разрешението се издава от комисията по предложение на заместник-председателя. Лицензираното осигурително дружество трябва да подаде писмено искане, придружено от редица документи, включително решение на общото събрание за учредяване на фонда, правилник за дейността му, образци на осигурителни договори, договори с банка и инвестиционен посредник, и актуално удостоверение за вписване в търговския регистър. Заместник-председателят може да изисква допълнителна информация.
Чл. 270
Комисията по предложение на заместник-председателя разглежда искания за разрешение в срок от един месец. Ако документите са непълни, заместник-председателят уведомява осигурителното дружество за нередностите и определя срок за отстраняването им. Решението на комисията се съобщава на заявителя в срок от 7 дни.
Чл. 271
Комисията може да откаже разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно осигуряване при следните условия: ненавременно представяне на документи или отстраняване на неизправности, неизпълнение на изискванията на Кодекса за социално осигуряване, или недостатъчна финансова, кадрова или информационна обезпеченост на осигурителното дружество. При отказ, осигурителното дружество може да подаде ново искане след 6 месеца.
Чл. 272
Окръжният съд вписва фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, след като осигурителното дружество е подало заявление в 6-месечен срок от получаване на разрешението на комисията. Фондът възниква като юридическо лице от деня на вписването му в регистъра на съда.
Чл. 273
Съдът е задължен да разгледа заявлението за вписване на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация в срок от 14 дни, считано от датата на подаването на заявлението.
Чл. 274
Осигурителното дружество за безработица или професионална квалификация е задължено да предостави заверен препис от съдебното решение за вписване на фонд за допълнително доброволно осигуряване в срок от 7 дни след получаването му. Разходите по вписването не са уточнени в текста.
Чл. 275
Чл. 275 от Кодекса за социално осигуряване указва, че всички разходи, свързани с учредяването, получаването на разрешение за управление и вписването на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация, са за сметка на осигурителното дружество. Това включва разходите за управление на фондовете за допълнително доброволно осигуряване.
Чл. 276
Член 276 от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията, при които Комисията може да отнеме разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация. Основните основания включват: неверни данни в документите, неподаване на заявление за вписване в срок, преобразуване на осигурително дружество, прекратяване на фонда, заплаха за интересите на осигурените лица и отнемане на лицензията на осигурителното дружество.
Чл. 277
След отнемане на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация, осигурителното дружество не може да сключва нови договори или да предлага нови условия за осигуряване. То не може също така да изменя условията на вече сключените договори, включително сроковете и размера на вноските. Въпреки отнемането на разрешението, дружеството остава задължено по вече сключените договори.
Чл. 278
Чл. 278 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за отнемане на разрешението за управление на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация. Комисията е задължена да изпрати съобщение за отнемането до съда, който е извършил вписването, да обнародва съобщението в "Държавен вестник" и да го публикува в най-малко два централни всекидневника.
Чл. 279
Чл. 279 от Кодекса за социално осигуряване определя, че правилникът за организацията и дейността на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация се приема от общото събрание на акционерите на осигурителното дружество. Правилникът трябва да съдържа информация за наименованието на фонда, данни за осигурителното дружество, условия за сключване на осигурителни договори, водене на индивидуални партиди, разпределяне на доходи от инвестиции, такси, условия за изплащане на обезщетения, прехвърляне на средства, изменения в правилника, подаване на обяви, оценка на активите и правата и задълженията на страните.
Чл. 280
Чл. 280 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за одобрение на измененията и допълненията на правилника, свързан с осигурителните вноски. Комисията, която одобрява измененията, трябва да се произнесе в срок от един месец след получаване на заявлението, а заявителят да бъде уведомяван писмено за решението в 7-дневен срок. Осигурителното дружество е задължено да информира осигурените лица за измененията чрез лична уведомление или публикация в два централни всекидневника в същия 7-дневен срок.
Чл. 281
Чл. 281 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация се внасят осигурителни вноски от осигуреното лице и/или от неговия осигурител. Вноските могат да бъдат парични и да се внасят месечно, за друг период или еднократно.
Чл. 282
Чл. 282 от Кодекса за социално осигуряване определя кой може да прави вноски за социално осигуряване. Вноски могат да правят физически лица за своя сметка, работодатели за своите служители, както и различни органи за определени категории лица, включително държавни служители и военнослужещи. Осигурителите не задължават осигурените лица да внасят собствени вноски.
Чл. 283
Чл. 283 от Кодекса за социално осигуряване забранява на осигурителите да отказват допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация на работници и служители по редица дискриминационни основания, включително народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически убеждения, религия, членуване в синдикати и други организации, семейно и материално положение, както и наличие на увреждания.
Чл. 284
Чл. 284 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, което се осъществява от работодателя, може да бъде предмет на колективното трудово договаряне. Това осигуряване може да се извършва с или без участието на работника или служителя.
Чл. 285
Член 285 от Кодекса за социално осигуряване регламентира начина на внасяне на осигурителните вноски, когато те се внасят от осигуреното лице, от осигурителя или и от двете страни. По желание на осигуреното лице, осигурителят може да удържи от възнаграждението на осигуреното лице осигурителната вноска, която е за сметка на него, и да я преведе на фонда за безработица и/или професионална квалификация.
Чл. 286
Член 286 от Кодекса за социално осигуряване предвижда натрупване на лични и осигурителни вноски за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация в индивидуални партиди на осигурените лица. Личните вноски за безработица и квалификация се натрупват в индивидуални сметки, докато осигурителните вноски за квалификация от осигурителя се натрупват в партида на осигурителя.
Чл. 287
Лицата, осигурени в доброволен фонд за безработица, имат право на парично обезщетение за безработица за период до 12 месеца. Размерът на обезщетението е ограничен до натрупаните средства по индивидуалната партида от лични осигурителни вноски и вноските на осигурителя, намалени с таксите и удръжките. При прекратяване на правоотношението по определени основания, обезщетението се определя на база натрупаните средства, увеличени с 10% от осигурителните вноски на осигурителя, също намалени с таксите и удръжките. Осигуреното лице може да избере да получи сумата наведнъж.
Чл. 288
Правото на парично обезщетение за безработица възниква от датата на прекратяване на правоотношението за определени категории лица, а за други - от датата на прекратяване на дейността. Конкретните категории са посочени в чл. 262, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 9, както и т. 6 - 8.
Чл. 289
При смърт на осигуреното лице, натрупаните средства от лични осигурителни вноски и осигурителни вноски на осигурителя се изплащат еднократно на наследниците. Ако няма наследници, средствата остават в държавния бюджет.
Чл. 290
Чл. 290 от Кодекса за социално осигуряване предоставя на осигурените за безработица лица правото да прехвърлят натрупаните средства от лични осигурителни вноски в друг фонд за доброволно осигуряване за безработица, при условие че е изтекла една година от сключването на осигурителния договор. Освен това, средствата могат да бъдат прехвърляни и на съпруг или на роднини по права линия.
Чл. 291
Осигуреното лице може веднъж годишно да прехвърли средства от индивидуалната си партида, натрупани от лични осигурителни вноски, в същия или в друг фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица. Прехвърлянето може да се извърши за съпруг или роднини по права линия до втора степен.
Чл. 292
Член 292 от Кодекса за социално осигуряване дава правото на осигурените за безработица лица да изтеглят натрупаните средства от лични осигурителни вноски по всяко време. Това означава, че лицата, които са осигурени за безработица, могат да получат достъп до спестените от тях средства, когато пожелаят.
Чл. 293
Чл. 293 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че в случаите по чл. 287, ал. 2, остатъкът от средствата в индивидуалната партида на осигуреното лице, натрупани от осигурителни вноски, се преразпределя между останалите осигурени лица от същия осигурител. Процедурата за преразпределение се определя в осигурителния договор.
Чл. 294
Чл. 294 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че осигурените лица във фонд за допълнително доброволно осигуряване за професионална квалификация имат право на средства за обучение в следните случаи: 1. за начална професионална квалификация, ако лицето няма такава; 2. за допълнителна квалификация; 3. за преквалификация; 4. за образование от по-висока степен.
Чл. 295
Чл. 295 от Кодекса за социално осигуряване определя правото на осигурените лица да ползват средства за обучение от индивидуалната им партида във фонд за допълнително доброволно осигуряване. Това право възниква при заявена потребност от придобиване на квалификация или образование. Плащанията се извършват в размер до натрупаните средства, след отчисления за такси и удръжки. Осигурителят също има право да ползва средства от своята партида с писмено съгласие на осигуреното лице. Максималният размер на сумите за едно осигурено лице не може да надвишава 5-кратния среден размер на натрупаните средства.
Чл. 296
При смърт на осигурено лице, натрупаните средства от лични осигурителни вноски се изплащат на наследниците. Ако няма наследници, средствата остават в държавния бюджет.
Чл. 297
Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните средства или част от тях от един фонд за допълнително доброволно осигуряване в друг, управляван от друго осигурително дружество, при условие че е изтекла една година от сключването на осигурителния договор. Също така, средствата могат да бъдат прехвърляни на съпруг или роднини по права линия.
Чл. 298
Осигуреното лице може да прехвърли натрупаните средства от лични осигурителни вноски в рамките на една календарна година. Прехвърлянето може да бъде направено към индивидуална партида в същия или друг фонд за допълнително доброволно осигуряване, и е допустимо за професионална квалификация на съпруг или роднини по права линия до втора степен.
Чл. 299
Чл. 299 от Кодекса за социално осигуряване гарантира правото на осигурените лица за професионална квалификация да изтеглят по всяко време натрупаните средства от личните си осигурителни вноски. Това означава, че лицата могат да получат достъп до средствата, които са акумулирали в индивидуалната си партида, без ограничения във времето.
Чл. 300
Чл. 300 от Кодекса за социално осигуряване урежда правото на преразпределение на набраните средства по партидата на осигурителя при прекратяване на осигуряването за професионална квалификация. Средствата, намалени с таксите и удръжките, се преразпределят по индивидуалните партиди на осигурените лица. Ако осигуреното лице няма индивидуална партида, осигурителното дружество открива такава. Осигурителят и осигурените лица се уведомяват за прехвърлянето на средства или за откриването на нова партида.
Чл. 301
Осигурителят има право да прехвърля натрупаните средства от осигурителни вноски за осигурените лица от един фонд за допълнително доброволно осигуряване за професионална квалификация в друг фонд, управляван от различно осигурително дружество. Това може да се извършва не повече от веднъж в рамките на една календарна година.
Чл. 302
Член 302 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че редът и начинът за прехвърляне на средства, свързани с членове 290, 297 и 301, ще бъдат определени с наредба на комисията. Тази наредба ще уточни процедурите, които трябва да се следват за осъществяване на прехвърлянията.
Чл. 303
Осигурителят има право да получи безплатна информация веднъж годишно относно натрупаните средства по своята партида, доходността от инвестирането им и произтичащите осигурителни права, при условие че подаде писмено искане.
Чл. 304
Договорът за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация се сключва в писмена форма между осигурителното дружество и осигуреното лице или осигурителя. Договорът е в полза на осигурените лица, а за неговото сключване е необходимо предварително писмено съгласие от лицето, за което се сключва. Осигурителният договор е безсрочен.
Чл. 305
Осигурителният договор трябва да съдържа задължителни данни, включително имената и адресите на страните, регистрационна информация на фонда и осигурителното дружество, предмет и обхват на осигуровките, размер на осигурителната вноска, условия за плащане, дата на сключване и влизане в сила, условия за прекратяване, както и размер на таксите и удръжките.
Чл. 306
Чл. 306 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че инвестициите на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация се регулират от разпоредбите на глава четиринадесета, освен ако в нея не е указано друго. Освен това, при инвестиране на тези средства не се прилагат изискванията за минимална доходност.
Чл. 307 от Кодекса за социално осигуряване
Средствата на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация могат да се инвестират само в определени финансови инструменти. Те включват ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари, банкови депозити, покрити облигации, определени от Закона за покритите облигации, и общински облигации.
Чл. 308
Чл. 308 от Кодекса за социално осигуряване определя ограниченията за инвестиции на активите на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация. Не повече от 80% от активите могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата. Инвестициите в банкови депозити не могат да превишават 60%, а в покрити облигации - 30%. За общински облигации и акции ограниченията са 10%, като за акции, издадени от една банка, не могат да надвишават 10% от активите. Инвестициите в корпоративни облигации също не могат да надвишават 20%.
Чл. 309
Член 309 определя задълженията на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация относно организирането и осъществяването на счетоводството, както и съставянето на финансовите отчети. Тези отчети трябва да бъдат изготвени в съответствие с разпоредбите на глава петнадесета от закона.
Чл. 310
Чл. 310 от Кодекса за социално осигуряване регламентира данъчните облекчения за фондовете за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Приходите от тези фондове, както и приходите от инвестирането на активите им, не подлежат на данъчно облагане. Също така, услугите, свързани с допълнителното доброволно осигуряване, също не се облагат с ДДС. Това важи и за лица, регистрирани в други държави членки, които осъществяват доброволно осигуряване.
Чл. 311
Личните вноски на физическите лица за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация могат да се приспадат от дохода преди данъчното облагане. Това се извършва по ред, начин и в размери, определени от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 312
Чл. 312 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че вноските на осигурителите за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация се признават за разход. Размерите, редът и начинът на признаване на тези вноски са определени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 313
Член 313 от Кодекса за социално осигуряване установява, че осигурителното дружество за безработица и професионална квалификация може да събира такси и удръжки за управлението на фондовете за допълнително доброволно осигуряване. Таксите включват: 1) еднократна встъпителна такса до 5 евро за всяко осигурено лице; 2) удръжка до 5% от всяка осигурителна вноска за всеки фонд; 3) инвестиционна такса до 10% от дохода, реализиран от инвестирането на средствата на фонда.
Чл. 314
Чл. 314 от Кодекса за социално осигуряване определя, че осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация може да събира допълнителни такси при прехвърляне на натрупани средства между фондове или при изтегляне на средства. Таксите не се заплащат в случай на несъгласие с изменения в правилника на фонда, преобразуване или прекратяване на осигурителното дружество или фонда.
Чл. 315
Член 315 от Кодекса за социално осигуряване определя, че конкретният размер на таксите и удръжките, свързани с допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, се установява в правилника на съответния фонд. Таксите по член 314, алинея 1, са ограничени до 10 евро, съгласно измененията, направени през 2024 г.
Чл. 316
Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация нямат право да събират допълнителни такси и удръжки извън установените в закона. В глава тридесет и осма се разглеждат условията за преобразуване, прекратяване и несъстоятелност на дружества и фондове за допълнително социално осигуряване.
Чл. 317
Преобразуването на дружество за допълнително социално осигуряване изисква предварително разрешение от комисията. Необходими условия са доказана платежоспособност след преобразуването и запазване правата на осигурените лица, пенсионерите и бенефициерите. При вливане или сливане е нужно разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Дружеството трябва да уведоми комисията в срок от 7 дни след решението на общото събрание за преобразуване.
Чл. 318
Чл. 318 от Кодекса за социално осигуряване регламентира възможностите за преобразуване на дружества за допълнително социално осигуряване, включително чрез сливане, вливане, отделяне и разделяне. Новосъздадените правни субекти трябва да бъдат акционерни дружества, които извършват допълнително пенсионно осигуряване или осигуряване за безработица. При сливане или вливане, фондовете за допълнително социално осигуряване се обединяват с подобни фондове, а при отделяне или разделяне, управлението на фондовете остава непроменено. Специални изисквания се прилагат за подфондовете на доброволните пенсионни фондове при сливане или вливане.
Чл. 319
Чл. 319 от Кодекса за социално осигуряване определя правилата за преобразуване на пенсионноосигурителни дружества. Резервите, формирани по определени членове, запазват предназначението си в новото дружество, не могат да се разделят или отделят от себе си, и могат да се вливат или сливат с други резерви със същото предназначение.
Чл. 320
Чл. 320 от Кодекса за социално осигуряване урежда правилата за преобразуване на фондовете за допълнително социално осигуряване и фондовете за извършване на плащания. Те могат да се преобразуват само чрез сливане или вливане, като правата на осигурените лица и пенсионерите се запазват. Не е позволено разделяне на фондовете или преобразуването им в търговски дружества. При сливане или вливане, новият фонд става правоприемник на прекратяващите се фондове. Преобразуването влиза в сила след вписване в регистъра на окръжния съд. Допълнителни условия важат за доброволните пенсионни фондове.
Чл. 321
Дружеството за допълнително социално осигуряване подава искане за разрешение за преобразуване до комисията, придружено от решение на общото събрание, разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (при необходимост), план за преобразуване и други необходими документи. Искането трябва да бъде подадено в срок от три месеца след решението на събранието. Новосъздадените дружества след преобразуването ще бъдат лицензирани съгласно определени разпоредби. При необходимост от разрешение за управление на фондове, документите за лицензиране се подават едновременно с искането за преобразуване.
Чл. 322
Чл. 322 от Кодекса за социално осигуряване определя реда за издаване на разрешение за преобразуване на фонд за допълнително социално осигуряване. Заместник-председателят на комисията внася предложение в двумесечен срок след получаване на искането. Срокът може да бъде удължен с един месец при поискване на допълнителни документи. Комисията се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок след внасянето на предложението. Разрешението за преобразуване може да бъде отказано при липса на изисквани документи или непълнота в тях, както и при неизпълнение на законовите изисквания. Комисията издава лицензии на новообразуваните дружества и отнема разрешения на прекратяващите се фондове, като дружеството е задължено да спазва плана за преобразуване.
Чл. 323
Чл. 323 от Кодекса за социално осигуряване регламентира процедурата за преобразуване на фонд за допълнително социално осигуряване. Процесът изисква разрешение от комисията, подадено по предложение на заместник-председателя на комисията. За получаване на разрешение, дружеството трябва да подаде искане с план за преобразуване, разрешение от Комисията за защита на конкуренцията и други необходими документи. Комисията трябва да се произнесе в едномесечен срок от подаването на искането или от получаването на допълнителни сведения.
Чл. 324
Дружество за допълнително социално осигуряване може да бъде прекратено по три начина: 1. Доброволно, с решение на общото събрание на акционерите; 2. Принудително, чрез отнемане на пенсионната лицензия или лицензията за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация; 3. При обявяване в несъстоятелност.
Чл. 325
Дружество за допълнително социално осигуряване може да бъде прекратено чрез ликвидация, при условие че са изпълнени условията на чл. 324, т. 1. При прекратяване, фондовете за допълнително социално осигуряване и фондовете за плащания се вливат в съответни фондове на други дружества. Резервите, формирани по определени членове, запазват предназначението си и не могат да бъдат разделяни, а се вливат в резерви със същото предназначение в други пенсионноосигурителни дружества.
Чл. 326
Доброволното прекратяване на дружества за допълнително социално осигуряване изисква предварително разрешение от комисията. Условията включват доказана платежоспособност и запазване правата на осигурените лица, пенсионерите и бенефициерите на ПЕПП. Дружеството е задължено да уведоми комисията в срок от 7 дни след решението на общото събрание на акционерите за прекратяване.
Чл. 327
Дружествата за допълнително социално осигуряване, които желаят да прекратят дейността си, трябва да подадат искане до комисията. Към искането се прилагат: решение на общото събрание, разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, план за ликвидация и други необходими документи. Планът за ликвидация трябва да включва условия и ред за вливане на резервите, прехвърляне на средства по индивидуалните партиди на осигурените лица, както и гаранции за пенсионерите. Искането трябва да бъде подадено в срок от два месеца след решението на общото събрание.
Чл. 328
Чл. 328 от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за доброволно прекратяване на дружество. Заместник-председателят на комисията трябва да внесе предложение в двумесечен срок. Ако са поискани допълнителни документи, срокът може да се удължи с един месец. Комисията се произнася в едномесечен срок след предложението. Разрешение за прекратяване не се издава, ако липсват документи или не са изпълнени изискванията на закона и регламенти. При издаване на разрешение, комисията отнема лицензията на дружеството и разрешенията за управление на фондовете.
Чл. 329
Чл. 329 от Кодекса за социално осигуряване задължава дружествата за допълнително социално осигуряване да депозират необходимите документи в окръжния съд след получаване на решенията за прекратяване на дружеството, образуване на производство по ликвидация и заличаване на управляваните фондове. Документите трябва да включват заверени преписи от съответните решения.
Чл. 330
Ликвидаторът е задължен да информира комисията за напредъка на производството, като представя финансов отчет и отчет за дейността си всеки месец, не по-късно от 15-то число на месеца. Това задължение е установено с изменения в чл. 330 от Кодекса за социално осигуряване, приети през 2003 г. и изменени през 2017 г.
Чл. 330а
В случай на отнемане на лицензия за извършване на дейност по допълнително социално осигуряване, се извършва ликвидация на съответното дружество. Общото събрание на акционерите е задължено да назначи ликвидатор в двумесечен срок след влизането в сила на решението на комисията, което е основание за отнемане на лицензията.
Чл. 331
Чл. 331 от Кодекса за социално осигуряване описва процедурата за принудително прекратяване на дружества за допълнително социално осигуряване, когато им е отнета лицензията. След отнемането, комисията назначава квестор и окръжният съд образува производство за ликвидация по искане на комисията. Ликвидаторът изготвя план за ликвидация, който трябва да бъде одобрен от комисията в срок от един месец. Планира се прехвърляне на средства на осигурените лица в други фондове. При отнемане на разрешение за управление на фонд, се прилагат съответно предходните алинеи.
Чл. 332
При прекратяване на пенсионноосигурително дружество, резервите, образувани по определени членове на Кодекса за социално осигуряване, запазват своето предназначение и се прехвърлят в резерви със същото предназначение в другите пенсионноосигурителни дружества, съгласно плана и договорите, предвидени в закона.
Чл. 333
Производство по несъстоятелност на дружество за допълнително социално осигуряване се открива при отнемане на лицензията му за извършване на дейност. Дружеството се счита за неплатежоспособно, ако не изпълнява задълженията си повече от 7 работни дни или ако задълженията му надвишават активите. Искането за откриване на производство може да подаде само комисията, като то трябва да съдържа определени данни и доказателства. В производството не може да се предлага план за оздравяване, а комисията назначава квестор до назначаване на синдик от съда.
Чл. 334
Чл. 334 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата, по която съдът образува дело при искане на комисията по чл. 333, ал. 3 за обявяване на неплатежоспособност на дружество за допълнително социално осигуряване. Съдът трябва да насрочи заседание в срок до 10 дни след образуването на делото, като разглежда искането с участието на прокурор при закрити врата. Решението на съда може да включва обявяване на неплатежоспособността на дружеството, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на синдик и други мерки, свързани с управлението на имуществото на дружеството.
Чл. 335
Синдикът на дружество за допълнително социално осигуряване не може да бъде лице, което е временен синдик или синдик на друг търговец. Това условие се удостоверява чрез декларация, която синдикът подава при назначаването си от съда.
Чл. 336
Синдикът, назначен в случаи на несъстоятелност, има задължението в срок от три месеца да изготви план за вливане на фондовете за допълнително социално осигуряване и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди на осигурените лица в други фондове. Комисията се произнася по плана в срок от един месец, одобрявайки условията за удовлетворяване на осигурените лица. Синдикът е длъжен да представя месечен отчет за дейността си на съда и комисията, а заместник-председателят на комисията може да извършва проверки на място.
Чл. 337
Чл. 337 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Комисията има правомощия да дава задължителни предписания на синдика относно управлението на имуществото на дружеството за допълнително социално осигуряване. Комисията може да проверява търговските книги и касата на дружеството. При установяване на нарушения, Комисията може да предложи на съда освобождаването на синдика и назначаването на нов такъв.
Чл. 338
Чл. 338 от Кодекса за социално осигуряване регламентира условията и процедурата за продажба на дружество за допълнително социално осигуряване в случай на несъстоятелност. Продажбата може да бъде разрешена от съда по искане на синдика или комисията, след получаване на положително становище от комисията в 30-дневен срок. Съдът проверява законността на сделката и защитата на интересите на осигурените лица. Прехвърляне на собственост преди окончателно плащане не се допуска, а продажбата може да бъде извършена само на лицензирано дружество. След успешна сделка, съдът прекратява производството по несъстоятелност, а актовете му не подлежат на обжалване.
Чл. 339
Производството по несъстоятелност на дружествата за допълнително социално осигуряване приключва с решение на съда, което се взема след разпределение на имуществото на дружеството. Съдът също така постановява заличаване на дружеството от търговския регистър.
Чл. 339а
Чл. 339а от Кодекса за социално осигуряване определя процедурите при отнемане на лицензията за извършване на дейност по допълнително социално осигуряване. В случай на отнемане на лицензията на дружество, което не е започнало дейност, се прилага чл. 330а. Ако дружеството е започнало дейност, се прилагат чл. 331 и 332.
Чл. 340
Чл. 340 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на дружествата за допълнително социално осигуряване при преобразуване или прекратяване на фондове. Дружествата трябва да уведомят осигурените лица за прехвърлянето на индивидуалните им партиди в едномесечен срок, като също така уведомяват пенсионерите и осигурителите. Осигурените лица имат право да прехвърлят средствата си в други фондове или да изтеглят натрупаните средства. При неизползване на правата в срок, се счита, че лицата са потвърдили участието си във фонда, в който е прехвърлена партидата.
Чл. 341
Чл. 341 от Кодекса за социално осигуряване уточнява, че в случай, че в главата за дружества за допълнително социално осигуряване не са предвидени специфични разпоредби относно преобразуването, прекратяването и несъстоятелността на тези дружества, следва да се прилагат разпоредбите на Търговския закон.
Чл. 342
Чл. 342 от Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на управителния орган при преобразуване и ликвидация на дружества за допълнително социално осигуряване. При преобразуване, документите на дружеството трябва да се предадат на правоприемника в срок от 6 месеца. При ликвидация, документите, свързани с правата на осигурените лица, трябва да се предадат на правоприемниците на фондовете, освен ако не е предвиден специален ред. За архивирането на останалата документация, дружеството трябва да се обърне към Националния архивен фонд.
Чл. 343
Комисията определя изискванията към съдържанието на плана за преобразуване на дружества за допълнително социално осигуряване, приложението към плана за ликвидация, плана на синдика при несъстоятелност и документи, свързани с допълнително социално осигуряване. В допълнение, се регулира прехвърлянето на пенсионни права към пенсионните схеми на Съюза, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, с нови разпоредби, влезли в сила от 05.08.2011 г.
Чл. 343а
Чл. 343а от Кодекса за социално осигуряване урежда правото на осигуряваните лица, които постъпват на работа в институции на ЕС, да прехвърлят пенсионни права. Лицата могат да прехвърлят актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд "Пенсии" и средствата от индивидуалната си партида в универсален или професионален пенсионен фонд. Прехвърлянето се извършва при определени условия, включително липса на отпусната пенсия. Разходите за банковия превод са за сметка на Националния осигурителен институт или пенсионноосигурителното дружество.
Чл. 343б
Чл. 343б от Кодекса за социално осигуряване урежда правата и задълженията, свързани с прехвърлянето на пенсионни права. Осигурителният стаж, прехвърлен по актюерски еквивалент, не може да се ползва за определяне на правото и размера на пенсия, свързана с трудова дейност. При прехвърляне на средства към институция на ЕС, правото на пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване се погасява. Лицата, прехвърлили пенсионни права и запазили права в фонд за допълнително осигуряване, могат да получат пенсия от универсален пенсионен фонд или от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при навършване на определена възраст.
Чл. 343в
Чл. 343в от Кодекса за социално осигуряване урежда правото на лица с прекратено правоотношение с институции на ЕС да прехвърлят пенсионни права. Лицата могат да изберат между фондове на държавното обществено осигуряване, универсални пенсионни фондове или фондове за допълнително доброволно осигуряване. Правото на прехвърляне е валидно за лица, родени след 31 декември 1959 г., и се регулира от Правилника за длъжностните лица на ЕС. Прехвърлянето на средства става при започване на трудова дейност с задължително осигуряване.
Чл. 343г.
Чл. 343г. от Кодекса за социално осигуряване определя начина, по който Националният осигурителен институт разпределя средствата от пенсионната схема на Съюза след избор на лицето. Средствата се разпределят в определена последователност, в зависимост от наличието на прехвърлени средства и годината на раждане на лицето. Съществуват различия в разпределението на средствата за лица, родени преди и след 1 януари 1960 г. Освен това, при изчисляване на средствата се прилага ограничение за максималния размер на месечния осигурителен доход в България.
Чл. 343д
Лицето, което прехвърля пенсионните си права във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, не може да изтегли средствата преди да е придобило право на пенсия. Също така, то няма право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата. Правото на пенсия от този фонд се придобива при навършване на необходимата възраст и осигурителен стаж, а изплащането е само под формата на пожизнена пенсия.
Чл. 343е
Чл. 343е от Кодекса за социално осигуряване урежда прехвърлянето на пенсионни права от и към пенсионните схеми на Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка. Разпоредбите на чл. 343а - 343д се прилагат съответно. Условията за прехвърляне, включително кръгът на лицата, предпоставките и сроковете, се определят от Условията за назначаване на работа на Европейската централна банка и Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка.
Чл. 343ж
Чл. 343ж от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Министерският съвет определя с наредба реда за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионните схеми на Съюза, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка. Наредбата също така ще указва начина за изчисляване на актюерския еквивалент и начина за актуализиране на данни по определени членове от Кодекса.
Чл. 344
Чл. 344 от Кодекса за социално осигуряване предвижда мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с част втора и част втора "а" на кодекса, както и с Регламент (ЕС) 2015/2365. Заместник-председателят на комисията може да прилага принудителни административни мерки, включително задължителни предписания, спиране на документи, разпространение на реклами и провеждане на лотарии, назначаване на квестори и одитори, освобождаване на управителни лица, увеличаване на капитала на дружествата и др. Мерките могат да се прилагат спрямо контролирани лица и техните служители, а при системни нарушения - спрямо банки-попечители. Комисията има право да информира обществеността за приложените мерки.
Чл. 344а
Чл. 344а от Кодекса за социално осигуряване определя мерките, които комисията може да прилага за предотвратяване на нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014, свързани с основните информационни документи за инвестиционни продукти. Мерките включват забрана за сключване на осигурителни договори, спиране на сключването им за определен период, забрана за предоставяне на некоректни информационни документи и задължителни предписания за конкретни действия. Тези мерки се прилагат към осигурителни дружества и техните служители. Комисията има право да уведомява засегнатите лица и да публикува предупреждения за нарушения. Прилагането на мерките не подлежи на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно възраженията на заинтересованите лица.
Чл. 344б
Чл. 344б от Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 85 от 2023 г., регламентира мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с паневропейски персонални пенсионни продукти (ПЕПП). Заместник-председателят на комисията и комисията могат да прилагат различни принудителни административни мерки, включително задължителни предписания, спиране на разпространение на реклами и забрана на сключване на договори за ПЕПП. Мерките се прилагат спрямо пенсионноосигурителните дружества и техните служители, както и спрямо лица, които предоставят или дистрибуция на ПЕПП без разрешение. Прилагането на мерките не подлежи на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
Чл. 345
Чл. 345 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Според алинея 1, мерките по чл. 344, ал. 1 и чл. 344б, ал. 1 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя на комисията, което трябва да бъде съобщено на заинтересованото лице в срок от седем дни. Алинея 2 посочва, че за мерките по чл. 344, ал. 2, чл. 344а, ал. 1, чл. 344б, ал. 2 и ал. 5, и чл. 346а, ал. 1, 2, 4 и 5, решението се взима от комисията и също се съобщава в срок от седем дни.
Чл. 346
Чл. 346 от Кодекса за социално осигуряване предвижда възможност за обжалване на решенията по чл. 345. Решенията по ал. 1 могат да се обжалват по административен ред пред комисията и по съдебен ред пред Върховния административен съд, без да спират изпълнението им. Решенията по ал. 2 могат да се обжалват само пред Върховния административен съд, също без да спират изпълнението им.
Чл. 346а
Член 346а от Кодекса за социално осигуряване предвижда мерки за контрол и санкции при неспазване на разпоредбите, свързани с професионалната схема на социално осигуряване. Комисията може да разпореди на чуждестранни институции да преустановят нарушенията и да отстранят вредните последици. При повторни нарушения, комисията може да забрани управлението на схемата. Специални разпоредби се прилагат и за паневропейски персонални пенсионни продукти (ПЕПП), включително за институции и физически лица, които извършват дистрибуция на ПЕПП без необходимото разрешение. Мерките се основават на определени условия и разпоредби от закона.
Чл. 346б
Член 346б от Кодекса за социално осигуряване уточнява, че в случаите, когато в съответната глава не са предвидени особени правила, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това подчертава важността на административните процедури в контекста на социалното осигуряване.
Чл. 347
Квесторът е физическо лице, което трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде назначен. Той не трябва да има отношения, които пораждат съмнения за безпристрастност с дружеството за допълнително социално осигуряване или негов длъжник. Освен това, квесторът не може да бъде свързан по родство или съжителство с член на управителен или контролен орган на дружеството, чиито правомощия са преустановени. Квесторът е задължен да декларира писмено пред комисията обстоятелствата, свързани с неговата безпристрастност и да уведомява за всякакви промени в тях.
Чл. 348
С назначаването на квестор в дружествата за допълнително социално осигуряване, всички правомощия на надзорния и управителния съвет се преустановяват и преминават към квестора, освен ако в акта на назначаването не са предвидени ограничения. Сделки, извършени без упълномощаване от квестора, са нищожни. Квесторът има неограничен достъп до документацията и имуществото на дружеството, а служителите му са длъжни да съдействат. Квесторът носи отговорност за умишлени вреди и се отчита пред комисията. Възнаграждението му се определя от комисията. Правомощията му могат да бъдат прекратени при назначаване на ликвидатор или синдик, а комисията може да дава задължителни указания.
Чл. 349
Чл. 349 от Кодекса за социално осигуряване предвижда санкции за нарушения на разпоредбите, свързани с осигурителния стаж и доход. Лицата, които не спазват изискванията на кодекса или нормативните актове, могат да бъдат наказани с глоба от 100 до 2000 лв. за отделен случай. Осигурителите, като юридически лица или еднолични търговци, подлежат на имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Осигурители, които не представят документи за обезщетения в срок или предоставят неверни данни, също подлежат на глоба от 500 до 2000 лв., а длъжностните лица - на глоба от 100 до 1000 лв. При повторни нарушения, санкциите се удвояват.
Чл. 349а
Чл. 349а от Кодекса за социално осигуряване предвижда наказания за юридически и физически лица, които не предадат оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 500 до 2000 лв., докато физическите лица могат да бъдат глобени от 50 до 1000 лв.
Чл. 350
Член 350 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурата за установяване на нарушения, свързани с чл. 349 и чл. 349а. Нарушенията се констатират от контролните органи на Националния осигурителен институт, а наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение или упълномощено лице. Процесът на установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 351
Чл. 351 от Кодекса за социално осигуряване регламентира наказания за нарушения на различни членове от закона, свързани със социалното осигуряване. Наказанията варират в зависимост от тежестта на нарушението, като глобите за физически лица са от 700 до 80 000 лв., а за юридически лица - от 10 000 до 400 000 лв. Повторните нарушения предвиждат увеличени санкции. Специални разпоредби важат за лица на ръководни длъжности в пенсионноосигурителни дружества, които също подлежат на санкции при нарушения. Освен глобите, доходите от неправомерно извършвани дейности могат да бъдат отнети в полза на държавата.
Чл. 351а
Чл. 351а от Кодекса за социално осигуряване предвижда наказания за лица, извършили нарушения на определени членове от Регламент (ЕС) № 1286/2014. Наказанията включват глоба от 2500 до 1 400 000 лв. за първоначални нарушения и от 5000 до 2 800 000 лв. за повторни нарушения. Осигурителните дружества за безработица и професионална квалификация също подлежат на имуществени санкции в размери от 20 000 до 10 000 000 лв. за първоначални нарушения и от 40 000 до 20 000 000 лв. за повторни. Всички неправомерно придобити доходи се отнемат в полза на държавата.
Чл. 351б
Лица, заемащи ръководни длъжности в пенсионноосигурителни дружества или служители на тези дружества, които допуснат нарушения на Регламент (ЕС) № 648/2012, подлежат на глоба от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 10 000 до 40 000 лв. Също така, пенсионноосигурителните дружества, които извършат подобни нарушения, могат да бъдат наказани с имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 20 000 до 80 000 лв.
Чл. 351в
Лицата, изпълняващи ръководни длъжности в пенсионноосигурителни дружества, подлежат на наказания при нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365. Глобите варират от 5000 до 5 000 000 лв. за физически лица и от 10 000 до 40 000 лв. за пенсионноосигурителни дружества при първо нарушение, с увеличени санкции при повторни нарушения. Конкретно, санкциите за физически лица при повторно нарушение са от 10 000 до 10 000 000 лв., а за дружества - от 20 000 до 10 000 000 лв. за чл. 4 и от 40 000 до 30 000 000 лв. за чл. 15.
Чл. 351г.
Чл. 351г. от Кодекса за социално осигуряване определя санкции за пенсионноосигурителни дружества и юридически лица, които нарушават разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1238, свързани с паневропейски персонални пенсионни продукти (ПЕПП). Санкциите варират от 10 000 лв. до 5 000 000 лв. за първи нарушения и от 500 000 лв. до 10 000 000 лв. за повторни нарушения, в зависимост от годишния оборот на дружеството. Физически лица, които дистрибутират ПЕПП без разрешение, също подлежат на глоба. Допълнителни санкции се налагат на лица с ръководни длъжности в дружества и на депозитари, които не изпълняват задълженията си. При определяне на наказанията се вземат предвид конкретни обстоятелства.
Чл. 352
Чл. 352 от Кодекса за социално осигуряване предвижда наказания за лица, които не изпълнят приложена принудителна административна мярка. За физически лица глобата е между 4000 и 20 000 лв., а за юридически лица имуществената санкция е между 40 000 и 100 000 лв.
Чл. 353
Чл. 353 от Кодекса за социално осигуряване предвижда санкции за юридически лица, които извършват дейност по допълнително социално осигуряване без необходимите разрешения. Наказанията варират от 20 000 до 150 000 лв. за юридическите лица. Лица, които умишлено сключват осигурителни договори с такива юридически лица, също подлежат на санкции, вариращи от 5000 до 50 000 лв.
Чл. 353а
Лицата, които не платят наложена имуществена санкция в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, дължат лихва. Лихвата е в размер на законната лихва и се начислява за периода от следващия ден след изтичането на едномесечния срок до датата на плащането.
Чл. 354
Чл. 354 от Кодекса за социално осигуряване определя процедурите за установяване на нарушения на разпоредбите, свързани с социалното осигуряване и финансовите регламенти на ЕС. Нарушенията се установяват от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя на комисията или упълномощено от него лице. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 355
Чл. 355 от Кодекса за социално осигуряване предвижда наказания за физически лица и юридически лица, които нарушават разпоредбите относно подаването на декларации и предоставянето на неверни данни за социално осигуряване. Наказанията варират от глоба от 50 до 500 лв. за физически лица и от 500 до 5000 лв. за юридически лица. При повторно нарушение глобите се увеличават. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите.
Чл. 356
Кодексът за социално осигуряване определя правилата и условията за социално осигуряване в България, включително задълженията на осигурителите и правата на осигурените лица. Комисията е задължена да оповестява информация за наложени административни мерки и наказания за нарушения на кодекса. Разпоредбите включват определения за 'предприятие', 'нетно възнаграждение', 'осигурено лице' и други ключови термини, свързани с осигурителния процес. Кодексът предвижда също механизми за пенсиониране и преизчисляване на пенсии, включително за лицата с инвалидност и за различни категории работници. Осигурителните вноски и права на пенсионерите също са уредени, с акцент на защитата на личните данни и правото на обезщетение.
Параграф §1
Текстът съдържа определения и термини, свързани с Кодекса за социално осигуряване. Включва понятия като "предприятие", "нетно възнаграждение", "осигурено лице", "консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване", "регистрирани земеделски стопани", "морско лице" и много други. Освен това, текстът описва различни категории лица и условия, свързани с осигурителния процес, включително задължения и права на осигурените лица, както и механизми за допълнително пенсионно осигуряване. Някои термини са нови или изменени с последните изменения на закона, например "паневропейски персонален пенсионен продукт" и "осигурено по ПЕПП лице".
§ 1а
Кодексът за социално осигуряване въвежда изискванията на редица директиви на Европейския съюз, свързани с равноправието между половете в социалното осигуряване и професионалните пенсионни схеми. Тези директиви обхващат принципите на равно третиране, запазване на пенсионни права и подобряване на мобилността на работниците. Освен това, Кодексът предвижда мерки за прилагане на различни регламенти на ЕС, касаещи инвестиционни продукти и прозрачност в сектора на финансовите услуги. Всички изменения и допълнения в законодателството са в сила от определени дати, като последното изменение е влязло в сила на 10.10.2023 г.
§2
Лицата, прекратили трудовите си правоотношения до 31 декември 1999 г., могат да се пенсионират по условията на отменения Закон за пенсиите до 30 юни 2000 г. Паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане, заварени към 1 януари 2000 г., се изплащат по условията на отменения Кодекс на труда, ако са по-благоприятни. При изчисляване на тези обезщетения за осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 4, се взема предвид възнаграждението до 31 декември 1999 г.
§ 3
До 31 декември 2003 г. лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на тези членове. Офицерите и сержантите, чиито звания се премахват, могат да се пенсионират при същите условия и срок до 31 декември 2003 г., а стажът им ще се зачита като стаж на офицерски и сержантски длъжности. Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, които имат необходимия осигурителен стаж до 31 декември 2003 г., могат да се пенсионират по условията на отменения закон до 31 декември 2005 г. Пенсията ще се отпуска от датата на уволнението, при спазване на разпоредбите на чл. 94.
§4
Разпоредбите определят условията за пенсиониране на лица, работили при условия на първа и втора категория труд, до 31 декември 2015 г. Лицата с 10 години стаж при първа категория труд могат да се пенсионират на 47 години и 8 месеца за жени и 52 години и 8 месеца за мъже, а при втора категория труд на 52 години и 8 месеца за жени и 57 години и 8 месеца за мъже, при условие за общ осигурителен стаж и възраст 94 за жени и 100 за мъже. Също така, лицата с 10 години стаж, положен при определени условия, могат да се пенсионират преди достигане на законовата възраст, при спазване на условията за обща възраст и стаж. Разпоредбите предвиждат и процедури за прехвърляне на средства от индивидуални партиди в професионални пенсионни фондове към фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
§ 4а
Параграф §4а от Кодекса за социално осигуряване регламентира прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на определени категории жени и мъже, родени в периода 1952-1959 г., във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Прехвърлянето на средствата трябва да бъде осъществено до 31 март 2011 г., а Комисията за финансов надзор е задължена да предостави информация за наличните средства до 31 януари 2011 г. Лицата, които не са се пенсионирали преди смъртта си, дават право на наследниците им да получат прехвърлените средства. Правоотношенията с пенсионноосигурителното дружество се прекратяват с прехвърлянето на средствата, а процедурите по избор или промяна на пенсионния фонд се прекратяват към 31 декември 2010 г.
Параграф §4б
Параграф §4б от Кодекса за социално осигуряване регламентира възстановяване на осигурителните правоотношения на определени категории жени и мъже, родени между 1952 и 1959 г., които са били осигурени в професионални пенсионни фондове до 31 декември 2010 г. и не са се пенсионирали до 17 юни 2011 г. От 18 юни 2011 г. се възстановяват индивидуалните партиди на тези лица. Те могат да получат еднократно средства от Националния осигурителен институт при пенсиониране или при определена трайно намалена работоспособност. В случай на смърт на лицата, наследниците им имат право на същите средства. Процедурите по избор на пенсионен фонд се възобновяват от 18 юни 2011 г., а лицата, които не са избрали фонд, имат тримесечен срок за избор.
§5а
Параграф §5а определя условията за осигурителните вноски на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, упражняващи само земеделска дейност. Вноските до 31 декември 2006 г. са върху осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от 25% от минималния месечен размер на осигурителния доход.
§6
Параграф §6 от Кодекса за социално осигуряване предвижда максимален размер на пенсиите, който от 1 януари 2019 г. е определен на 910 лв. От 1 юли 2019 г. и за всяка следваща година, размерът ще бъде 40% от максималния месечен осигурителен доход, определен със закона за бюджета. Добавката по чл. 84 се изчислява от този ограничен размер. Изключения от тези разпоредби са лицата, които са били президент, вицепрезидент, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд, както и лицата с пенсия за военна инвалидност при достигане на възрастта по чл. 68, ал. 1.
§6а
Параграф §6а предвижда, че отпуснатите пенсии за особени заслуги до 31 декември 2012 г. ще продължат да се изплащат в размерите, определени към тази дата, съгласно досегашния ред. Тези пенсии не могат да се получават заедно с друг вид пенсия, не могат да преминават в наследствена пенсия и не могат да се получават заедно с държавна парична награда по Закона за награждаване на лицата с особени заслуги.
§6б
Параграф §6б определя условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2014 и 2015 г. През 2014 г. жените трябва да навършат 60 години и 8 месеца, а мъжете 63 години и 8 месеца, с необходим осигурителен стаж от 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете. Правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца и минимум 15 години осигурителен стаж. През 2015 г. условията за пенсия за стаж и възраст остават същите, но изискванията за осигурителен стаж се увеличават на 35 години за жените и 38 години за мъжете.
§6в
Персоналните пенсии на деца без право на наследствена пенсия, отпуснати до 31 декември 2018 г., продължават да се изплащат в определените размери. Персоналната пенсия на дете, получаващо месечна помощ по Закона за семейни помощи за деца, се прекратява от първо число на месеца, в който е отпусната помощта, на основание информация от Агенцията за социално подпомагане.
§7
Параграф §7 от Кодекса за социално осигуряване предвижда преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г., без да се променя индивидуалният коефициент, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Индивидуалният коефициент на пенсионери, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите, ще бъде преизчислен еднократно, като се взема предвид осигурителният доход след 31 декември 1996 г. и средномесечният осигурителен доход за страната. Преизчисляването на тези пенсии ще бъде извършено служебно от 1 юли 2001 г.
§ 7а
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., ще бъдат преизчислени от 1 октомври 2008 г. Индивидуалният коефициент на лицето ще се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2007 г., който е 398,17 лв. Размерът на пенсията след преизчисляване ще се определи съгласно разпоредбите на чл. 70, 75 и 79. Преизчисляването ще бъде извършено, само ако е по-благоприятно за лицето.
§7б
През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100 от Кодекса. Размерът на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г., ще се увеличи с 5,7% от 1 юли 2019 г.
§ 7в
Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г., ще бъдат преизчислени от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест също ще се преизчисляват с определен коефициент. Преизчисляването ще се извършва без промяна на дохода, от който е изчислена пенсията, след което ще бъде осъвременена и индексирана. Ако преизчисленият размер на пенсията и размерът на пенсията по друг параграф не съвпадат, ще се взема по-високият размер.
§7г
Параграф §7г от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че ако пенсионер е подал заявление по чл. 102, ал. 3 в периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г., неговата пенсия ще продължи да се преизчислява ежегодно след 31 декември 2020 г. в зависимост от избора на заявителя относно начина на преизчисляване. Преизчисляването може да се извършва с осигурителния стаж или с осигурителния доход, придобити след отпускането на пенсията.
§7д
Пенсиите, отпуснати до 31 август 2021 г. с индивидуален коефициент, намален по реда на чл. 70 или отменената ал. 3 на чл. 127, ще бъдат служебно преизчислени от 1 септември 2021 г. При преизчисляването се прилага индивидуалният коефициент, определен съгласно нормативните разпоредби, а относно намалението му се вземат предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 10, т. 1 - 3, ал. 11 и 19, ако това е по-благоприятно за пенсионера.
§ 7е
От 25 декември 2021 г. пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., ще бъдат преизчислени с 1,35% за всяка година осигурителен стаж. Това включва и пенсиите за трудова злополука и професионална болест, които ще се преизчисляват според определен коефициент. Преизчисляването ще се извършва без промяна на дохода, от който е изчислена пенсията, и ще се осъвременява съобразно нормативната уредба, действаща до 24 декември 2021 г. Преизчисляването ще се извършва, само ако е по-благоприятно за лицето.
§7ж
Параграф §7ж от Преходни и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определя, че през 2022 г. пенсиите не се осъвременяват, но от 1 юли 2022 г. се увеличават с 10% за пенсии, свързани с трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г. Сумата от 60 лв. от Постановление № 479 на Министерския съвет също се включва в размера на пенсията. За пенсии, определени по международни договори, увеличението е аналогично. Наследствените пенсии също подлежат на увеличение и включване на 60 лв. Съществуват специфични правила за изчисляване на пенсии за общ български и чужд осигурителен стаж. Приравняване на пенсиите се извършва, ако размерът им е под минималния или над максималния.
§7з
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., ще бъдат преизчислени от 1 октомври 2022 г. в зависимост от индивидуалния коефициент и осигурителния стаж на лицето. За пенсии, отпуснати до 31 декември 2007 г., средномесечният осигурителен доход за 2007 г. е 398,17 лв. Размерът на пенсията ще се увеличава всяка година с по-високия процент между нарастването на осигурителния доход и индекса на потребителските цени. Ако преизчисленият размер не съвпада с размера към 30 септември 2022 г., се взема по-високият.
§8а
Параграф §8а от Кодекса за социално осигуряване, въведен с изменения в ДВ, бр. 35 от 2009 г., постановява, че прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба при придобиване на права по този кодекс.
Параграф §9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване посочва, че времето, положено за трудов стаж до 31 декември 1999 г., се признава за осигурителен стаж по новия кодекс. Някои алинеи са отменени през 2010 г. и не са в сила от 01.01.2011 г. Важно е, че при смърт на лицето преди изтичане на срока на плана за разсрочено плащане, остатъкът от дължимите вноски не се събира от наследниците, а за наследствена пенсия се зачита само времето, за което са внесени осигурителни вноски.
§10а
Параграф §10а от Преходните и заключителни разпоредби предвижда, че членове 117а и 118а от Кодекса за социално осигуряване ще се прилагат и за висящи спорове, които са пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Лицата, задължени по кодекса, имат право да подадат искане за спиране на изпълнението в срок от 14 дни след влизането в сила на измененията, приети на 23 април 2002 г.
§11а
Параграф §11а от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване указва, че лицата, които са направили избор на универсален пенсионен фонд преди 1 януари 2003 г. и не попадат в категорията по чл. 127, ал. 5, ще започнат да участват в съответния фонд от 1 януари 2004 г. Срокът по чл. 171, ал. 1 за тези лица започва да тече от същата дата.
§11б
Параграф §11б регламентира сроковете и задълженията, свързани с актюерското обслужване след влизането в сила на Кодекса за застраховането. Наредбата по чл. 122и трябва да бъде приета в срок от една година, а първият изпит за актюерска правоспособност да се проведе в срок от 6 месеца след това. Пенсионноосигурителните дружества имат три години да сключат договори с признати актюери, а до изтичането на този срок, лицата с лиценз по Наредба № 14 от 2004 г. могат да изпълняват задълженията на отговорен актюер.
§11г.
Параграф §11г. от Кодекса за социално осигуряване урежда забраната за прилагане на пола като актюерски фактор при пенсионни договори за пожизнена пенсия от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, сключени след 20 декември 2012 г. За договори, сключени до тази дата, е допустимо отчитането на пола, при условие че пенсионноосигурителното дружество разполага с надеждна статистическа информация. Страните по договорите могат да уговорят изчисляването на пенсиите след 20 декември 2012 г. на базата на биометрични таблици.
§12
Параграф §12 от Кодекса за социално осигуряване отменя следните нормативни актове: 1. Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. 2. Закона за пенсиите от 1957 г. 3. Закона за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност от 1948 г.
§ 13
Параграф 13 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване отменя Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации. Дейността на общественото осигуряване, активите и пасивите на Съвета за взаимно осигуряване преминават към държавното обществено осигуряване. Останалите активи и пасиви преминават към Централния съюз на трудово-производителните кооперации. Времето на осигуряване по отменения указ се зачита за осигурителен стаж.
§ 14
С §14 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се отменя Законът за фонд "Обществено осигуряване". Разпореждането с имотите, свързани с отменения закон, ще се извършва от надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
§15
В Кодекса на труда се извършват следните промени: отменя се член 114; член 163, ал. 1 се изменя, като се установява право на отпуск поради бременност и раждане от 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането; в член 333, ал. 1 и 3 се заменя текста "чл. 330, ал. 2, т. 5" с "чл. 330, ал. 2, т. 6".
§16
В Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се извършват изменения в чл. 20, ал. 2, където се променя съотношението на средствата, определено за различни години, вместо предишното "7:1". Съотношението за 2000-2001 г. е 80:20, за 2002 г. - 75:25, за 2003 г. - 70:30, за 2004 г. - 65:35, за 2005 г. - 60:40, за 2006 г. - 55:45, а за 2007 г. и следващите години - 50:50. Също така, чл. 109 от закона се отменя.
§18
Параграф §18 внася изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, включващи изменения в членове 6, 23, 29, 33, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 55, 63, 64, 69, 73, 77, 104, 105, 107, 109, 110, и допълнителни разпоредби. Основните промени касаят задълженията на осигурените лица, начина на внасяне на осигурителни вноски, правото на информация относно медицинската помощ и изменения в наказателните разпоредби. Включени са нови определения за „членове на семейството“ и „предприятие“, както и указания за прилагане на закона от Министерския съвет.
§19
В параграф 19 от Преходните и Заключителните разпоредби към Кодекса за социално осигуряване се правят изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. В чл. 23, ал. 3 се добавят нови точки 16 и 17, които определят, че средствата в отделна сметка, образувана съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, са от лицензирани пенсионноосигурителни дружества, а доходите от инвестирането на тези средства също са включени.
§20
В Закона за Министерството на вътрешните работи се извършват изменения в чл. 229 и 230. Отменят се точки 3 и 4 от алинея 1 на чл. 229, а алинея 3 се изменя, като се уточнява, че офицерите и сержантите получават брутното си възнаграждение по време на платен годишен отпуск в размера му към момента на ползване. Член 230 се изменя, като се уточнява правото на офицерите и сержантите на различни видове отпуски, включително за работа в вредни условия, за изпълнение на обществени задължения, за временно неработоспособност и други, съгласно Кодекса на труда.
§21
В Закона за чуждестранните инвестиции се извършват следните изменения: Чл. 30 се изменя, като се уточнява, че работниците и служителите - чуждестранни граждани, ще се осигуряват по реда на българското законодателство. Чл. 32 също се изменя, като се посочва, че за трудовите правоотношения с работодател, уредени в чл. 29, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското законодателство.
Параграф §22
Параграф 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определя, че Учителският пенсионен фонд, създаден с отменения Закон за фонд "Обществено осигуряване", продължава да съществува. Останалите алинеи от този параграф са отменени или изменени в различни периоди, като последната отмяна е в сила от 01.01.2016 г.
§ 22а
Параграф §22а от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определя, че дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване, Учителския пенсионен фонд и допълнително задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия се начисляват, внасят и отчитат по реда на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2005 г. и е изменяна няколко пъти.
§22б
Паричните обезщетения за лицата, които са в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., ще продължат да се изплащат по досегашния ред. Това включва и неизплатените обезщетения и помощи за периоди до тази дата. В документите за теглене на осигурителните плащания е задължително да се вписва единният идентификационен код на осигурителя или самоосигуряващото се лице.
§22в
Параграф §22в от Кодекса за социално осигуряване указва, че при определяне на осигурителния доход за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, трудоустрояване и безработица за периода до 31 декември 2006 г., не се включват начислени, но неизплатени възнаграждения.
§22г.
Пенсиите, които са отпуснати през 2007 г., ще бъдат преизчислени служебно. Това преизчисление ще се извърши, когато при определянето на размера на пенсията е бил приложен процент от 1,5 за осигурителен стаж, придобит през 2007 г., съгласно чл. 70, ал. 1, изречение второ от Кодекса за социално осигуряване.
§22е
Параграф §22е от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че майките (осиновителите), които не са изчерпали срока на обезщетението по чл. 50 до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период. Освен това, майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл. 50 е изтекъл до 1 януари 2007 г. и не са изтекли 315 календарни дни, също имат право на обезщетение за остатъка до края на периода.
§22ж
Съгласно §22ж, новоприет с ДВ, бр. 109 от 2008 г. и в сила от 01.01.2009 г., лицата, чиито правоотношения са прекратени преди тази дата, ще получават парични обезщетения за безработица по досегашния ред. Това означава, че правилата и процедурите, които са били в сила преди 1 януари 2009 г., ще продължат да се прилагат за тези случаи.
§22з
Съгласно параграф §22з от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, максималният размер на получаваните пенсии без добавките за 2009 г. е определен на 700 лв., считано от 1 април. Пенсиите, отпуснати до 31 март 2009 г., ще бъдат преизчислени с процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията.
§22и
Параграф §22и от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че за 2009 г. осъвременяването на пенсиите, отпуснати до 31 март 2009 г., ще се извърши от 1 юли с процент, определен по чл. 100, намален с 10 пункта. Същият процент ще се използва и за увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Осъвременяването се извършва с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
§22к
Параграф §22к от Кодекса за социално осигуряване предвижда права на майките и осиновителите относно обезщетенията за бременност и раждане. Според разпоредбата, ако срокът на обезщетението по чл. 50 не е изтекъл до 1 януари 2009 г., те имат право на обезщетение за остатъка до 410 календарни дни. В случай, че срокът е изтекъл до 1 януари 2009 г., но не са изтекли 410 календарни дни от започването му, те също имат право на обезщетение за остатъка до края на този период.
§22л
Лицата, освободени от работа в периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г., имат право на парично обезщетение за безработица в размер на 130% от определения размер за първата половина на периода и 70% за втората половина.
§22м
Лицата, които са обжалвали експертни решения за трайно намалена работоспособност до 1 юли 2009 г., имат право в срок от 6 месеца да подадат заявление за пенсия за инвалидност. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото съгласно обжалваното решение, ако заявлението е подадено навреме. В противен случай, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. Лицата, чиито решения са обжалвани от медицинските комисии, също получават пенсии за инвалидност от датата на придобиване на правото.
§22о
Параграф §22о от Кодекса за социално осигуряване определя условията за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност. За периода до 31 декември 2012 г. осигурителят е задължен да изплаща на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, за първите три работни дни, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.
§22п
Параграф §22п от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на работниците и служителите с непълно работно време се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време. Освен това, същият срок важи и за времето на ползване на неплатен отпуск, което също се зачита за осигурителен стаж без необходимост от осигурителни вноски.
§22р.
Параграф §22р. от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, въведен с изменения в ДВ, бр. 94 от 2012 г. и в сила от 01.07.2013 г., указва, че член 159, ал. 5 е приложим и за осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, чийто срок за плащане е изтекъл преди 1 юли 2013 г.
§22с
Параграф §22с от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31 декември 2014 г. на лица, инвалидизирали се до 18- или 26-годишна възраст, ще продължат да се изплащат до изтичането на определените им срокове.
§22т
Социалните пенсии за инвалидност, които са отпуснати до 31 декември 2014 г. и са изплащани на основание на заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им размер до изтичане на срока, за който са отпуснати.
§22у
Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика трябва да представят концепция за усъвършенстване на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността до 30 април 2016 г. Министерският съвет е задължен да внесе законопроекти в Народното събрание до 30 юни 2016 г., свързани с изменения в уредбата на пенсиите за инвалидност и правата на хората с увреждания, произтичащи от концепцията.
§22ф
Параграф §22ф от Преходните и Заключителни разпоредби към Кодекса за социално осигуряване уточнява, че член 68, ал. 4 се прилага и за неприключилите производства по заявления за отпускане на пенсия, подадени до 31 декември 2018 г. Тези заявления са свързани с международни договори, по които Република България е страна, или с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
§22х
Специализантите, приети по отменената Наредба № 34 от 2006 г., които не са приключили своите договори за обучение до 31 декември 2018 г., ще продължат да се осигуряват по реда на отменения чл. 4, ал. 1, т. 9 до завършване на специализацията си. Осигурителните вноски ще се дължат върху получените възнаграждения, но не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и ще се разпределят между осигурителите и осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3.
§22ц
Параграф §22ц от Кодекса за социално осигуряване позволява на лицата да изберат размер на пенсията, свързана с трудова дейност, да бъде определен с индивидуален коефициент при подаване на заявление за отпускане на пенсия до 1 януари 2022 г. За целта е необходимо да се приложат документи за брутното трудово възнаграждение или доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж. Освен това, лицата, подали заявления за пенсия с начална дата след 31 декември 2018 г., имат право да упражнят еднократно правото си на избор за нов размер на пенсията в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§22ч
Съгласно §22ч от Преходните и Заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, наследствена или персонална пенсия, която е прекратена поради непълно осиновяване, може да бъде възстановена. За целта е необходимо да се подаде писмено заявление от осиновителя, осиновения или упълномощено лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Възстановяването на пенсията става от датата на подаване на заявлението, при условие, че осиновеният отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1.
§23
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2000 г., с изключения за определени членове и алинеи. Член 20, ал. 3 влиза в сила от 1 януари 2001 г.; член 64, ал. 3 и 4 от 1 януари 2004 г.; член 127, ал. 1 от 1 януари 2002 г.; параграф 15, т. 3 от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Кодексът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 2 декември 1999 г.
§39
Параграф §39 предвижда, че делата, образувани до 31 декември 1999 г. по искове за установяване на трудови злополуки или професионални заболявания, ще бъдат разглеждани от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
§ 44
Параграф 44 указва, че параграфи 6, т. 3, 14, 20 и 40 от Кодекса за социално осигуряване влизат в сила от 1 януари 2001 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 1 от 2002 г. и е изменян в следващите години.
§84
Вземанията и задълженията за изплащане на обезщетения и помощи за безработица, както и за надвнесени осигурителни вноски на фонд "Професионална квалификация и безработица", преминават към фонд "Безработица". Паричните обезщетения и помощи за безработица, отпуснати до 31 декември 2001 г., ще се изплащат по размерите и сроковете, предвидени в отменените разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Осигуряването за безработица за определени лица започва от 1 януари 2003 г.
Параграф §85
До 31 декември 2003 г. паричните обезщетения за безработица се отпускат и изплащат от Агенцията по заетостта, като решенията за отпускане, изменение и отказ се вземат от ръководителя на териториалното поделение на Агенцията. Получените обезщетения по определени членове се възстановяват с решение на същия ръководител. Решенията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Агенцията е длъжна да предоставя информация на Националния осигурителен институт, който извършва проверки и превежда дължимите суми. Нарушенията по глава четвърта "а" се установяват с актове от длъжностни лица на Агенцията.
§86
Министърът на труда и социалната политика, заедно с управителя на Националния осигурителен институт, са отговорни за определянето на обхвата и реда, по който ще се извърши прехвърлянето на материалните активи и човешките ресурси от Агенцията по заетостта към Националния осигурителен институт. Това включва и осигуряването на необходимата издръжка за тези активи и ресурси.
§87
До 31 декември 2004 г. осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се внасят върху паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане, считано за трудов стаж. Вноските се дължат само от работодателя и не се внасят за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Периодите на временна неработоспособност и бременност, през които е получавано парично обезщетение, се зачитат за осигурителен стаж, както и времето на отпуск за бременност и раждане без получаване на обезщетение. При отпускане на пенсии се взема предвид размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски.
§90
Параграф §90 определя, че до 31 декември 2002 г. Националният осигурителен институт отговаря за осъществяването на дейността по чл. 123 за кадровите военнослужещи, държавните служители - офицери, сержанти, граждански лица по закона за Министерството на вътрешните работи, както и за определени лица по преходните и заключителните разпоредби на закона за изпълнение на наказанията и служителите на Националната разузнавателна служба.
§108
Параграф §108 от Кодекса за социално осигуряване урежда преходните разпоредби, свързани с лицензии и разрешения. Лицензиите, издадени от Държавната агенция за осигурителен надзор преди влизането в сила на закона, остават валидни. Съгласията за вписване на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване също запазват действието си, докато не бъде издадено разрешение за управление на пенсионен фонд. Производствата, започнали преди влизането в сила на закона, продължават съгласно новите условия.
§ 109
Заместник-председателят на комисията е задължен да издаде служебно разрешения на дружествата за управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Тези разрешения по чл. 145 и 217 се издават без заплащане на такса.
§ 110
Дружествата, посочени в § 108, имат 9-месечен срок да приведат дейността си в съответствие с новия закон и да представят необходимите документи на Комисията за финансов надзор. При неизпълнение на това задължение, им се отнема лицензията и се образува производство за принудително прекратяване. Освен това, ако не приведат дейността на управляван фонд за допълнително пенсионно осигуряване в съответствие с закона, заместник-председателят на комисията отнема служебното разрешение.
§ 111
Дружествата, посочени в § 108, имат задължение да приведат капитала си в съответствие с изискванията на чл. 121в, ал. 2 и 4 в срок от една година след влизането в сила на закона. През този период минималният собствен капитал не може да бъде под 1 500 000 лв.
§112
Размерът на резерва по чл. 193, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване се определя в процент от активите на управляваните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Минималните проценти за всяка година са: 0,2% за 2003 г., 0,4% за 2004 г., 0,6% за 2005 г., 0,8% за 2006 г. и 1% за 2007 г. и след това.
§113
От 1 юли 2004 г. започва отчитането на натрупаните средства по индивидуалните партиди на осигурените лица в дялове. До този момент, т.е. до 1 юли 2004 г., индивидуалните партиди се водят по предходния ред, установен преди влизането в сила на закона.
§114
Съгласно §114 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионноосигурителните дружества трябва да прекратят пенсионните схеми, които осигуряват покритие над натрупаните суми в индивидуалните партиди при отпускане на пенсии за инвалидност и наследствени пенсии. Пенсиите, отпуснати преди влизането в сила на закона, ще продължат да се изплащат. Задълженията към пенсионерите, поети до влизането на закона, трябва да се заделят в отделна сметка, а остатъкът от общата сметка ще се разпредели по индивидуалните партиди на осигурените лица. При определяне на настоящата стойност на задълженията ще се използват предварително одобрени таблици и актюерски допускания.
Параграф §117
Лицата, получили пенсии за инвалидност до 31 декември 1999 г. и без осигурителен стаж след тази дата, имат право да поискат преизчисляване на пенсията. Това може да се извърши по реда на чл. 75 - 77 и чл. 79 от Кодекса за социално осигуряване, ако новото изчисление е по-благоприятно. Преизчислената пенсия влиза в сила от датата на подаденото заявление.
§119
Комисията за финансов надзор е задължена да приеме наредбите, предвидени в Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2004 г. До тяхното приемане, действието на съществуващите нормативни актове, свързани с Кодекса за задължително обществено осигуряване и Закона за допълнително доброволно осигуряване, остава в сила, освен ако не противоречат на новия закон.
§126
Параграф §126 определя влизането в сила на различни параграфи от Кодекса за социално осигуряване. Параграфи 7, 8, 9 и 22 влизат в сила от 1 януари 2003 г., параграфи 18, 20, 21, 27 и т. 2 на § 45 влизат в сила от 1 януари 2004 г., а параграф 125 влиза в сила от 1 юли 2003 г. Допълнително, се споменава Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е нов и влиза в сила на 01.01.2004 г. С изключение на т. 12 и т. 13, които се прилагат от 01.07.2004 г. Параграф 3 от същите разпоредби влиза в сила от 01.01.2004 г. Допълнително, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародвани в ДВ, бр. 53 от 2004 г., влизат в сила от 01.01.2005 г.
§21
Законът влиза в сила на 1 януари 2005 г., с изключения: параграф 13, т. 2, буква "в" (относно чл. 147, ал. 3) влиза в сила на 1 януари 2007 г.; параграф 16 влиза в сила на 1 октомври 2004 г.; параграф 11, т. 3 (относно чл. 59, т. 1), § 17 и § 18 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 15
Параграфите 6, 8, 13 и 14 от Кодекса за социално осигуряване влизат в сила на 1 юли 2004 г., а параграф 10 влиза в сила на 1 януари 2005 г. Допълнително, преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 112 от 2004 г. и влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§3
До 30 юни 2005 г. осигурителите могат да подадат искане за възстановяване на изплатените семейни помощи за деца и еднократни помощи за раждане на дете, които са били извършени от 1 април 2002 г. до 31 декември 2003 г. Възстановяването на сумите трябва да бъде извършено до 31 декември 2005 г. по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт.
§ 5
Пенсиите на учителите, които са изплащани от Учителския пенсионен фонд и са отпуснати до 31 декември 2004 г., ще бъдат преизчислени от 1 януари 2005 г. в съответствие с разпоредбите на § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
§7
Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. и е свързан с измененията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г., който също влиза в сила на същата дата.
§82 и Преходни и Заключителни разпоредби
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2005 г. Преходните и заключителните разпоредби уточняват, че измененията, обнародвани в Държавен вестник, бр. 38 от 2005 г. и измененията от бр. 104 от 2005 г. влизат в сила от 1 януари 2006 г., а допълнителните изменения, обнародвани в бр. 68 от 2006 г., също се прилагат след тази дата.
§ 7
Параграф §7 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на юридически и физически лица, държавни учреждения и кметове за предаване на разплащателни ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. Срокът за предаване е двугодишен, считано от 1 юли 2005 г. Кметовете, които съхраняват документи за осигурителен стаж и доход на лица, работили в определени организации, също имат задължение да предадат тези документи в същия срок. Осигурителите, прекратяващи дейността си между 1 юли и 31 декември 2005 г., трябва да предадат документите до 31 декември 2006 г.
§8
До 31 декември 2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете, както и помощите по държавното обществено осигуряване, ще се изплащат от осигурителите в сроковете, в които се изплащат и възнагражденията на осигурените лица.
§ 15
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 7, ал. 1, т. 18, чл. 10, ал. 1, т. 2 и § 10, 11 и 12 от преходните и заключителните разпоредби влизат в сила 9 месеца след обнародването, докато параграф 14 влиза в сила от деня на обнародването.
§28
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове и разпоредби, които влизат в сила по различни дати, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз и решения на Европейската комисия. Членовете, които влизат в сила от датите на влизането в сила на Договора за присъединяване, включват важни разпоредби относно застраховането и обезщетенията. Специални условия са предвидени за член 288, ал. 2, който важи за претенции за обезщетение, заведени преди 11 юни 2007 г.
§6
През 2006 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще бъдат индексирани от 1 януари. Индексирането ще се извърши с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и ще бъде в зависимост от размера на пенсиите, нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени за предходната календарна година.
§7
Пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, които са отпуснати до 1 януари 2006 г., ще бъдат преизчислени в съответствие с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
§9 от Кодекса за социално осигуряване.
Законът за социалното осигуряване влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключения: параграф 3, т. 11 влиза в сила на 1 януари 2007 г.; параграф 3, т. 1, 3, 4, 6, 9, 10, 12, 13 и 15 и § 4 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§ 88
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и определени точки от преходните и заключителните разпоредби. Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила на 02.06.2009 г.
§18
Параграф §18 предвижда, че пенсионноосигурителните дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон в срок от една година след влизането му в сила, но не по-късно от датата на присъединяване на България към Европейския съюз. Те са задължени също така да представят необходимите документи на Комисията за финансов надзор.
§19
До влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, пенсионноосигурителните дружества могат да инвестират до 15% от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и до 20% от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в определени ценни книжа.
§20
Изискването за кредитен рейтинг, посочено в чл. 176, ал. 1, т. 5, влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. То се прилага за договори за банкови депозити, сключени след тази дата.
§21
Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 15 от Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно измененията, влезли в сила на 02.06.2009 г.
§22
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 41 от 2009 г., указва, че разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 16, свързана с инвестиционните имоти в държави - членки на ЕС или в държави - страни по Споразумението за европейско икономическо пространство, влиза в сила от датата на присъединяване на България към ЕС.
§11
В Кодекса за социално осигуряване се извършват изменения, като навсякъде термините "Закона за административното производство" и "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 142
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, дял трети и множество параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 от 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването на кодекса. Разпоредбите относно замяната на термини също имат специфични дати на влизане в сила.
§ 56
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона. Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е обнародван на 56-ти брой на Държавен вестник през 2006 г. и влиза в сила на 1 януари 2007 г.
§ 65
Параграф §65 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване постановява, че пенсионноосигурителните дружества трябва да приведат своите технически резерви в съответствие с определени членове от закона, касаещи дейността им по професионални схеми в чужбина. Това задължение влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§67
Законът влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на определени параграфи (§ 6, 10 и 11), които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, обнародвани през 2006 г. и в сила от 01.07.2006 г.
§5
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от 1 юли до 31 декември 2006 г. се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
§6
Пенсии за трудова дейност ще бъдат индексирани еднократно от 1 юли 2006 г. по ред и начин, определени от Министерския съвет. Индексацията ще се извърши в съответствие с изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
§36
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на т. 2 от § 35, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 68 от 2006 г. и поправен в ДВ, бр. 76 от 2006 г.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че времето до 30 април 2006 г. включително, през което лицата са били държавни служители (офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, както и офицери и сержанти от други ведомства), се зачита за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 по досегашния ред.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че осигурителният стаж на лицата, които са работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба, се признава при условията на чл. 104, ал. 3, дори и преди влизането в сила на закона. Тази поправка е направена с ДВ, бр. 76 от 2006 г.
§ 11 от Преходни и Заключителни разпоредби към Кодекса за социално осигуряване
Параграф 11 от преходните и заключителни разпоредби определя датите на влизане в сила на различни разпоредби от Кодекса за социално осигуряване. Параграф 1, т. 2 и § 6 влизат в сила от 1 май 2006 г., а § 1, т. 1, § 3 и § 9 влизат в сила от 1 януари 2007 г. Освен това, се посочва, че Законът за данъците върху доходите на физическите лица е обнародван на 95 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§11
Съгласно параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, навсякъде в текста на Кодекса, думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят с "Закона за данъците върху доходите на физическите лица". Тази промяна е част от измененията в Кодекса, обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2003 г.
§21
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и също влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§ 27
Законът влиза в сила на 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването. Параграф 7, точки 6, 7 и 8 остават в сила до 1 ноември 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., който е в сила от 01.10.2007 г.
§44
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. също влизат в сила от същата дата.
§ 8 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 5, т. 1, буква "а", който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 113 от 2007 г. и също влизат в сила от 1 януари 2008 г.
§ 2 от Преходни и Заключителни разпоредби
Лицата, придобили право на пенсия по § 4, ал. 3 в периода от 1 януари 2007 г. до влизането в сила на новия закон, могат да се пенсионират от датата на придобиване на правото, при условие че подадат заявление в териториалното поделение на НОИ в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби са в сила от 01.01.2008 г.
§3 Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2008 г. и също влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§ 8
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключения: § 4, т. 30 и 39 влизат в сила от 1 април 2009 г., а § 4, т. 40 влиза в сила от 1 юли 2009 г. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби са свързани със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, който е обнародван на 25 февруари 2009 г. и влиза в сила от 1 юни 2009 г.
Параграф §13
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, която ще влезе в сила три години след приемането на програмата по § 11. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 2009 г. и влизат в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последното изменение е обнародвано в брой 41 от 2009 г. и влиза в сила на 02.06.2009 г.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр. 41 от 2009 г., влизат в сила от 02.06.2009 г.
§96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно: параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г.; параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г.; параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, параграфи 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91 влизат в сила незабавно.
§ 51
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграфи 10, 11 и 14, които влизат в сила от 1 януари 2009 г. Допълнителни разпоредби се отнасят към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2009 г. и също влиза в сила от 1 януари 2010 г.
§ 12
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Кодекса на труда, обнародвани в "Държавен вестник" (бр. 103 от 2009 г.) и влизат в сила от 29.12.2009 г.
§15 от Кодекса за социално осигуряване
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г. и влизат в сила от 26.02.2010 г.
§ 155
Законът за социално осигуряване влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в ДВ, бр. 19 от 2010 г. и влизат в сила от 01.01.2011 г.
§12
С §12 от Кодекса за социално осигуряване се въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО, която касае командироването на работници при предоставянето на услуги. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в ДВ, бр. 19 от 2010 г. и влизат в сила от 01.01.2011 г.
§ 17
Параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, изменен с ДВ, бр. 100 от 2010 г., влиза в сила 6 месеца след влизането в сила на закона и се прилага за командировани лица, съгласно Регламент (ЕИО) № 1408/71. Параграф 16, т. 2 влиза в сила от 28 февруари 2010 г.
§29
Дружествата за допълнително социално осигуряване трябва в тримесечен срок след влизането в сила на закона да предоставят на комисията списък на лицата, притежаващи 5% или повече от правата на глас или капитала на дружеството. Към списъка се прилага декларация за действителните собственици. Заместник-председателят на управление 'Осигурителен надзор' може да поиска допълнителна информация в срок до един месец. При неизпълнение на изискванията могат да бъдат наложени мерки, включително и санкции. Комисията е задължена да актуализира информацията за собствеността в публичните регистри.
§ 25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 21, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 11 и § 21, т. 4, буква "а" влизат в сила от 1 януари 2012 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения влизат в сила от 31.07.2010 г.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в по-късни дати. Параграфи 9, 53 и 60 влизат в сила от 01.01.2011 г., параграф 75 влиза в сила от 30.09.2011 г., а параграф 66 в сила от 01.01.2012 г.
§117 от Кодекс за социално осигуряване
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретно, параграфи 1-23, 25, 27-30, 32-34, 40, 41, 43-55, 63-89 и 91-114 ще влязат в сила на указаната дата. Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван на 10.12.2010 г.
§ 61
Законът за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключения: параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, параграф 11 относно чл. 22е – 22и и параграфи 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2010 г. и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§10 от Преходни и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2011 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. Последващи изменения са направени с публикации в Държавен вестник, като последното изменение е обнародвано в брой 99 от 2012 г. и влиза в сила от 1 януари 2013 г.
§59
Заварените трудови правоотношения за неопределено време с ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, съществуващи към момента на влизане в сила на закона и възникнали до 31 декември 2009 г., се запазват до провеждане на конкурс за съответната длъжност. Конкурсите трябва да бъдат обявени в срок до два месеца от влизането в сила на закона.
§60
Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, безработица и при трудоустрояване, които са отпуснати с начална дата до 31 декември 2010 г., ще продължат да се изплащат в досегашния им размер до изтичането на определения срок.
§62
Параграф §62 определя условията за осигурителен стаж на правоимащите лица, които участват в операции и мисии извън България. Стажът се удостоверява чрез наредба и е валиден за мисии, приключили до 12 май 2009 г. Освен това, пенсиите на лицата, участвали в подобни операции, могат да бъдат преизчислени от 12 май 2009 г., при условие че подадат заявление и удостоверение за стаж в срок от една година след влизането в сила на закона.
§65
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 32, 33 и 36 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а параграф 51 - от 1 януари 2012 г. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2011 г.
§21
Параграф §21 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че не се дължат лихви върху задължения на осигурени или самоосигуряващи се лица за парични обезщетения, получени за периоди преди влизането в сила на закона, когато детето е било настанено в детско заведение. Условията за освобождаване от лихви включват погасяване на главницата в срок от 6 месеца. Националният осигурителен институт е задължен да уведомява лицата за условията на погасяване и да възстановява платените лихви за погасени задължения. Искането за възстановяване на лихвите трябва да бъде подадено в едногодишен срок.
§ 22
Лицата, които са подали заявление за отпускане на пенсия на основание определени алинеи от преходните и заключителните разпоредби, трябва да подадат заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Това заявление трябва да бъде подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където е подадено и заявлението за пенсия, в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§ 23
Взаимоотношенията между Националния осигурителен институт и пенсионноосигурителните дружества относно прехвърлянето на средства на лицата, определени в § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1, се уреждат с договор, който трябва да бъде съгласуван с Националната агенция за приходите. Този договор трябва да бъде сключен в срок от един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§ 25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на: 1. Параграф 2, който влиза в сила от 1-во число на месеца следващ месеца на влизане в сила на закона; 2. Параграф 19, т. 1 и 2 относно § 4б, ал. 1 - 7, които влизат в сила от 18 юни 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. влизат в сила от 01.01.2012 г.
§11
Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, безработица и трудоустрояване, отпуснати до 31 декември 2011 г., ще се изплащат в досегашния им размер до края на определения срок.
§ 13 от Кодекса за социално осигуряване
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., освен § 8, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от Кодекса за социално осигуряване, в сила от 18.05.2012 г., Министерският съвет е задължен в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник" да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи трябва да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да съответстват на новите разпоредби на закона.
§85
Параграф §85 регулира правотоотношенията на държавните служители с различни закони и наредби, като определя условията за назначаване, минимален ранг и индивидуална заплата. Осигурителните вноски за служителите се покриват от бюджета на съответните администрации. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции са задължени да направят необходимите бюджетни корекции. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения остават валидни и не се компенсират парично.
§ 86
Параграф 86 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителя трябва да бъде определена така, че след удръжките за данък и задължителни осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната заплата, която е получавал досега. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, се споменават преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр. 40 от 2012 г.
§18
Параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване задължава лечебните заведения, които имат разкрити ТЕЛК и извършват освидетелстване на деца до 16 години, да осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК в срок до 7 дни от влизането в сила на закона.
§ 22 от Кодекса за социално осигуряване
Разпоредбите на параграфи 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 от Кодекса за социално осигуряване влизат в сила от 1 юни 2012 г. Допълнително, Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е обнародван в Държавен вестник, брой 44 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§54
Съгласно §54 от Преходните и Заключителни разпоредби, Главна дирекция "Национална полиция" наследява активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на тези две дирекции ще бъде осъществявано от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
§ 55
С влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, всички заварени служебни и трудови правоотношения на държавни служители и работещи в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция "Национална полиция".
§ 57
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от определени служители, се зачита за работа при един и същ работодател или орган по назначаване. Това важи за служителите, посочени в § 64 от същите разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
§6 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 септември 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, обнародван в ДВ, бр. 89 от 2012 г., влизат в сила от 01.01.2013 г.
Параграф §2
Параграф §2 предвижда, че производствата по предложенията за отпускане на пенсии за особени заслуги, които са направени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по реда на новия закон. Това касае предложения, свързани с отменения чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване.
§6
Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2013 г. Кодексът за социално осигуряване също влиза в сила от същата дата.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключения: § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4 и 6, т. 7 относно чл. 86, ал. 7 и т. 9, както и § 64, влизат в сила от деня на обнародването. § 61, т. 5, т. 7 относно чл. 86, ал. 5 и 6, и 8, влизат в сила от 1 април 2013 г. § 47, т. 9, буква "в" относно чл. 159, ал. 5 и 11, влизат в сила от 1 юли 2013 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г.
Параграф §4
В параграф §4 се указва, че пенсионноосигурителните дружества трябва в срок от един месец след влизането в сила на закона да представят за одобрение биометричните таблици, които ще се използват за изчисляване на размера на пожизнените пенсии, основаващи се на различни таблици за двата пола. Това се отнася за пенсионни договори, сключени след 20 декември 2012 г.
§ 42 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2013 г. и влизат в сила от 01.12.2013 г.
§ 10 от Преходни и Заключителни разпоредби
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 декември 2013 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2014 г. Конкретно, параграф 7, т. 1-5 и т. 6 относно част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета "а", както и т. 7, ще влязат в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Кодекса на труда са обнародвани на 104 от 2013 г. и също влизат в сила от 01.01.2014 г.
§3
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. са обнародвани в ДВ, бр. 106 от 2013 г. и също влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§1
Надзорният съвет на НОИ, по предложение на управителя, може да одобрява промени в разходите, без да надвишава общия им размер, одобрен с закона. Изключение правят разходите, свързани с държавния бюджет и проекти извън Кодекса, които не влошават баланса на общественото осигуряване. Тези разходи се отчитат в бюджета на НОИ и могат да доведат до превишаване на одобрените разходи.
§3
Дейността по профилактика и рехабилитация за 2014 г. се извършва в дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт, както и в специализирани болници за рехабилитация, получили разрешение за лечебна дейност от министъра на здравеопазването. Включени са и лечебни заведения за болнична помощ, които извършват дейности по рехабилитация, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
§ 7
Пенсиите и добавките на учителите, които се изплащат от Учителския пенсионен фонд и са отпуснати до 31 декември 2013 г., ще бъдат преизчислени от 1 януари 2014 г. в съответствие с разпоредбите на § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
§ 9 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г. и също влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§ 24
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който ще влезе в сила след решение на Европейската комисия относно удължаването на срока на действие на текущата схема за държавна помощ. Освен това се отбелязва, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.
§ 95
Законът за изменение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които ще влязат в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на Кодекса за социално осигуряване са обнародвани в "Държавен вестник", брой 111 от 2013 г. и също влизат в сила от 01.01.2014 г.
§3
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2014 г. Тази дата е посочена в преходните и заключителни разпоредби на закона, обнародван в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г.
§9
Лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, които са осиновили деца на възраст между 2 и 5 години преди 1 януари 2014 г., имат право на парично обезщетение за остатъка от 365 дни, считано от деня на предаването на детето за осиновяване, при условията на чл. 53а.
§12 от Кодекса за социално осигуряване
Параграф §12 от Кодекса за социално осигуряване указва, че законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Освен това, се предоставят преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2014 г. и влиза в сила от 04.03.2014 г.
§ 14
Параграф 14 посочва, че параграф 13 влиза в сила от 1 януари 2014 г. В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Конкретно, § 3, т. 5, буква "б", т. 18 и 31 ще влязат в сила по-късно. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, който е обнародван на 24.03.2015 г.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване определя задълженията на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и пенсионноосигурителните дружества след влизането в сила на закона. В срок от един месец, заместник-председателят трябва да определи минималното съдържание на инвестиционната политика, а пенсионноосигурителните дружества трябва да представят правилата за управление на риска и инвестиционните политики на своите фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
§8
Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване указва, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби също така се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който е обнародван в Държавен вестник, брой 22 от 2015 г. и влиза в сила на 01.01.2017 г.
§ 16
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи (§ 3, § 6, т. 1, 3 - 6, § 8, 14 и 15), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2015 г. и влизат в сила от 17.07.2015 г.
§30
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения са обнародвани в ДВ, бр. 102 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§47
Параграф §47 определя условията за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст. Лицата, чието осигуряване е прекратено след придобиване на правото на пенсия, могат да получат пенсии от датата на прекратяване, ако подадат заявление в 6-месечен срок. В противен случай, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението. Лицата с отпуснати пенсии след 31 декември 2014 г. могат да поискат да им бъдат отпуснати пенсии по условията на ал. 1 в 6-месечен срок от обнародването на закона. Учителите, чиито пенсии са отпуснати с начална дата до 31 декември 2015 г., получават намалени пенсии до достигане на необходимата възраст.
§48
Параграф §48 урежда служебното разпределение на осигурителните вноски за лица, родени след 31 декември 1959 г., които имат първоначално задължение за осигуряване след 31 декември 2014 г. и не са направили избор по чл. 137, ал. 3. Разпределението се извършва по регистрираните универсални фондове, съгласно указания от Националната агенция за приходите и комисията по чл. 120б, ал. 2.
§49
Лицата, които отговарят на условията по чл. 69 и имат необходимия осигурителен стаж за пенсия, могат да се пенсионират, без да е необходимо да бъдат освобождавани от служба, уволнени или да прекратяват правоотношението си.
§50
Лицата, които отговарят на условията по чл. 69 и имат необходимия осигурителен стаж за пенсия до 31 декември 2015 г., могат да се пенсионират независимо от възрастта си до 31 декември 2018 г.
§51
Параграф §51 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда възможности за преизчисляване на пенсии за лица, които са получили пенсия с намален индивидуален коефициент до 31 декември 2015 г. и които могат да прехвърлят средствата си от индивидуалните партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии". Лицата имат срок до 31 декември 2016 г. за извършване на този избор. Осигурителните вноски след преизчисляването на пенсията ще се превеждат във фонд "Пенсии". Освен това, лицата, които към 1 януари 2016 г. имат по-малко от 5 години до навършване на пенсионна възраст, могат до 31 декември 2016 г. да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии".
§52
Лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015 г., имат право да поискат преизчисляване на пенсията си. Заявлението за преизчисляване трябва да бъде подадено до 31 декември 2016 г. и се извършва на база осигурителния доход за друг тригодишен период, който е преди 1 януари 1997 г.
§59
В 6-месечен срок от влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, ръководителите на ведомствата, приложими по чл. 69, трябва да подготвят мотивирано предложение до Министерския съвет за промени в нормативната уредба, целящи диференциране на длъжностите съобразно характера и условията на труд. Това е с оглед осигуряване на права за ранно пенсиониране на служителите, които заемат тези длъжности.
§60
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 3, 4, 7, 8, 16, 25, 31-36, 47-51, 54, 55, 56, и 40, ал. 3, т. 9 влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 45 влиза в сила 12 месеца след обнародването, параграф 57 влиза в сила от 1 април 2015 г., а параграф 58 от 17 юли 2015 г.
§18
Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" и офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да се пенсионират независимо от възрастта си при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети трябва да са действително изслужени. Тези разпоредби важат до 31 декември 2015 г., а лицата, които имат необходимия стаж до тази дата, могат да се пенсионират до 31 декември 2018 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за счетоводството са обнародвани в ДВ, бр. 95 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§29
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2016 г., като чл. 48 - 52 започват да действат от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2015 г. и също влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§ 7
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на определени разпоредби (§ 3, т. 15, 16 и 20), които влизат в сила по-рано, на 15 август 2015 г. Допълнително, Кодексът за застраховането е обнародван на 102-ро издание от 2015 г. и влиза в сила също на 1 януари 2016 г.
§50
Кодексът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всеки първи работен ден от седмицата Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център и обратно.
§ 229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграфи 86, 126, 202, 227 и 228, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.; 2. Параграф 194 относно чл. 360о - 360т, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона; 3. Параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м, които влизат в сила три години след обнародването на закона.
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби към Кодекса за социално осигуряване
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби указва, че за одити на финансови отчети на предприятия от обществен интерес, свързани с Кодекса за социално осигуряване, за отчетни периоди, завършващи на 31 декември 2016 г., се прилага отмененият Закон за независимия финансов одит. Освен това, в преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. се посочва, че той влиза в сила от 01.01.2017 г.
§5
Следователи и младши следователи, които до 8 август 2016 г. включително са придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, могат да упражнят правото си на пенсия при същите условия, както преди. Тази разпоредба влиза в сила от 09.08.2016 г.
§6
Пенсиите на лицата, придобили право на пенсия до 31 декември 2016 г., се отпускат от датата на придобиване на правото, при условие че заявлението е подадено в 6-месечен срок. В противен случай, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението.
§ 7
Жалбите по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, касаещи разпореждания за пенсии, които са били връчени до 31 декември 2016 г. включително, могат да се подават в двумесечен или тримесечен срок от датата на връчване.
§ 12
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения: параграф 5 влиза в сила от 9 август 2016 г.; параграф 3, точки 13-15 и § 8 влизат в сила от 1 юни 2017 г.; параграф 3, точка 2 влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (5, 6, 17, 18, 19 и 20), които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Допълненията и измененията на Кодекса за социално осигуряване, обнародвани през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., също имат свои специфични дати на влизане в сила.
§154
Параграф §154 от Кодекса за социално осигуряване регламентира правото на избор на осигуряване за лица, които до 31 декември 2018 г. имат по-малко от 5 години до навършване на възрастта си и не получават пенсия. Те могат да прехвърлят средствата си от универсален пенсионен фонд към фонд 'Пенсии' на държавното обществено осигуряване. Лица, получили пенсия с намален индивидуален коефициент, могат да поискат преизчисляване на пенсията си при прехвърляне на средствата. Процесът включва подаване на заявления, изчисляване на средства и уведомление на заинтересованите страни. Съществуват и процедури за налагане на санкции при нарушения на установените правила.
§155
Параграф §155 предвижда, че пенсионноосигурителните дружества и банките - попечители, трябва в 18-месечен срок от обнародването на закона да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на закона и да представят документи за удостоверяване на съответствието. Освен това, пенсионноосигурителните дружества имат срок до 31 декември 2021 г. да приведат активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в съответствие с новите изисквания.
§156
Членовете на управителните и контролни органи на пенсионноосигурителните дружества трябва да подадат заявления в срок от 14 месеца след обнародването на закона. Заявленията се разглеждат по определен ред, а лицата, които управляват тези дружества, трябва да представят доказателства за спазване на изискванията на закона. В случай на ненавременно подаване на заявления, Комисията за финансов надзор прилага определени мерки.
§157
Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително пенсионно осигуряване с инвестиционни имоти към 18 ноември 2018 г., трябва да извърши първото съпоставяне на доходността от тези имоти до 31 декември 2023 г., съгласно чл. 180в, ал. 1 и 2.
§158
Пенсионноосигурителните дружества, които имат разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, трябва в едномесечен срок след влизането в сила на закона да подадат заявления за издаване на идентификационни кодове на правния субект за себе си и за управляваните от тях фондове.
§159
Параграф §159 предвижда, че производства, започнали пред заместник-председателя на Комисията за финансов надзор преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по стария ред. Разрешения, одобрения и регистрации, издадени до влизането в сила на закона, остават в сила.
§160
Параграф §160 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Комисията за финансов надзор е задължена да приеме наредбите за прилагане на Кодекса в срок от 12 месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Тази разпоредба е в сила от 18.11.2018 г.
§163
Параграф §163 определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи от Кодекса за социално осигуряване. Параграфи 1, 32 и 154 влизат в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 43, 56, 91, 106, 115 и § 138, т. 2 - от 1 април 2018 г. Останалите параграфи, изброени в § 163, влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. също влизат в сила от 01.01.2018 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване указва, че при изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсии, отпуснати до 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент ще се изчислява или определя по правилата, които са били в сила до тази дата.
§7
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и също влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§68 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в Държавен вестник, бр. 15 от 2018 г., влизат в сила от 16 февруари 2018 г. и са поправени в бр. 16 от 2018 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Член 222, ал. 1 - 3 влиза в сила от 3 септември 2019 г. Параграф 13, т. 13, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква "б" от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, т. 37 и т. 39 относно чл. 264а и чл. 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§8
В параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се извършват изменения и допълнения на текста. Специално, в точка 11 се указва, че навсякъде в останалите текстове на кодекса думите 'от 2-' се заличават.
§9
Параграф §9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предоставя право на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, които са осиновили дете, на обезщетение по чл. 53в, ал. 1 или 3 от Кодекса. Това право важи за случаи, при които срокът за изплащане на обезщетение по чл. 50 или 53 не е изтекъл до 1 юли 2018 г. или е изтекъл след тази дата. Обезщетението може да се получи за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.
§15
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила на 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с този закон, са обнародвани в Държавен вестник, брой 46 от 2018 г., и влизат в сила от 21 май 2018 г.
§5
Родителите на военнослужещи, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната преди влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност. Правото на пенсия възниква от датата на подаване на заявлението, съгласно чл. 82, ал. 4.
§6
Родителите на курсантите и школниците от военни училища, които не са отслужили военна служба и са починали по време на обучението след навършване на пълнолетие, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност. Размерът на пенсията се определя по чл. 86, ал. 1, равен на пенсията за военна инвалидност на редник или сержант с над 90% намалена работоспособност. Пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението и лицата получават пълния размер на личната си пенсия и наследствената пенсия за военна инвалидност.
§2 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, обнародван на 88 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
§10
Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в наредбата по чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване в срок от два месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник", считано от 23.10.2018 г.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на параграфи 3 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са обнародвани в "Държавен вестник", брой 98 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 70
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила на по-ранни дати, вариращи от 18 ноември 2018 г. до 1 октомври 2019 г. Конкретни разпоредби, като тези от параграф 43, т. 2 и т. 11, имат специфични дати за влизане в сила, включително 28 януари 2019 г. и 20 май 2019 г. Последните изменения и преходни разпоредби са свързани със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г., който също влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§1
Надзорният съвет, по предложение на управителя на НОИ, може да одобрява промени в разходите, без да надвишава общия им размер, одобрен с закона, с изключение на разходите, свързани с държавния бюджет и други нормативни актове. Разходите, извършвани от НОИ по проекти извън Кодекса, не трябва да влошават баланса на общественото осигуряване и се отчитат в бюджета на НОИ. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация, предоставяни на бюджетни организации, се считат за трансфери от бюджета на държавното обществено осигуряване.
§ 28
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: чл. 73, ал. 3 и § 16 и 18 - в сила от 1 януари 2020 г.; параграф 7, ал. 6 - в сила от деня на обнародването; параграфи 12 и 13 - в сила от 1 януари 2021 г.
§47
Параграф §47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че пенсионноосигурителните дружества, управлявани от прокуристи или с участието на лица, получили разрешение по чл. 121д, ал. 10 преди влизането на закона в сила, трябва да приведат управлението и представителството си в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца след влизането на закона в сила.
§ 49
Параграф 49 от преходните и заключителни разпоредби указва, че параграф 22 влиза в сила от 1 януари 2019 г., а параграф 45, с изключение на т. 2, влиза в сила от 21 ноември 2017 г. Освен това, включени са и разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 83 от 2019 г. и влиза в сила от 22 октомври 2019 г.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на следните разпоредби: параграф 60 влиза в сила 6 месеца след обнародването; параграф 67, т. 6 и 7 влизат в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка; параграф 77 влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. влизат в сила от 01.01.2020 г.
§3
В Кодекса за социално осигуряване се правят изменения, като в останалите текстове на закона терминът "отглеждане на малко дете" се заменя с "отглеждане на дете до 2-годишна възраст". Тази промяна влиза в сила от 17.12.2019 г.
§5
Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, заявленията за прехвърляне на пенсионни права, подадени преди влизането в сила на § 3, т. 21 и 22, ще бъдат разглеждани по новия ред, считано от 17.12.2019 г.
§6
Параграф §6 предвижда, че при превишение на разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване, Министерският съвет има правомощието да одобри допълнителен трансфер за бюджета на държавното обществено осигуряване, съгласно реда, определен в Закона за публичните финанси.
§7
В рамките на един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет, в сътрудничество с Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, трябва да извърши анализ и да разработи мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Специфични параграфи и точки от закона, като параграф 3, т. 2, буква "а" и "б", както и т. 6, буква "а", влизат в сила от 1 януари 2022 г. Други параграфи, включително т. 10, 21, 22, § 4 и 5, влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".
§27
Пенсионноосигурителните дружества са задължени в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да приемат и публикуват политика за ангажираност или да вземат решение да не я приемат, като предоставят подробни мотиви. Информацията по чл. 251г и чл. 251д, ал. 3 трябва да бъде оповестена за първи път до 31 март 2021 г. Текстът е част от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г.
§4а
Параграф §4а от Преходни и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване регламентира, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда, ползван до 90 работни дни през 2021 г., се признава за трудов стаж. Също така, времето на този неплатен отпуск се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че Националният осигурителен институт ще превежда 60% от осигурителния доход за януари 2020 г. на осигурители, отговарящи на определени критерии, за срок не по-дълъг от три месеца. Средствата ще бъдат предоставяни по банков път в срок до 5 работни дни, а разходите ще се покриват от фонд „Безработица“. Ако осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите, той е длъжен да възстанови получените средства.
Параграф §7
Личните пенсии на лицата с осигурителен стаж след 31 декември 2018 г. ще бъдат преизчислени служебно от 1 април 2020 г., ако не са подали заявления по чл. 102, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2019 г. или в периода от 1 януари 2020 г. до 13 март 2020 г. Преизчисляването ще се извърши въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането или последното преизчисляване на пенсията.
§8
В параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се указва, че през 2020 г. сроковете по определени членове от закона (чл. 123, ал. 1, т. 5; чл. 123е, ал. 5; чл. 190, ал. 1 и 2; чл. 252, ал. 3) се удължават до 30 септември 2020 г. Освен това, по време на действието на този закон сроковете по чл. 123а, ал. 8 спират да текат.
§ 52
Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които стават приложими от 14.05.2020 г.
§ 44
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа са обнародвани в "Държавен вестник", брой 64 от 2020 г. и влизат в сила от 21.08.2020 г.
§ 62
Законът влиза в сила на 21 август 2020 г., с изключение на определени параграфи (§ 46, т. 14, § 52, § 54, т. 2, § 55 и 56), които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". В допълнение, законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. е обнародван и влиза в сила от 01.01.2021 г.
§ 6
Параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че пенсионерите ще получат допълнителна сума от 50 лв. към пенсията или сбора от пенсиите за месеците януари, февруари и март 2021 г. Тази сума ще се изплаща независимо от ограничението, посочено в § 7, ал. 2.
§ 7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване указва, че за 2021 г. не се прилага ограничението по § 6, ал. 1 и 2. Максималният размер на получаваните пенсии без добавките е 1440 лв. Добавката по чл. 84 се изчислява от този максимален размер.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда правата на лицата, които до 30 юни 2021 г. имат по-малко от 5 години до навършване на възрастта за пенсия, да прехвърлят осигурителните си средства от универсален пенсионен фонд в фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Лицата, на които е отпусната пенсия с намален индивидуален коефициент, също имат право на преизчисляване на пенсията при условия на прехвърляне на средствата. Процедурата включва подаване на заявление, изчисляване на размерите на средствата и уведомления между различни институции. В случай на отказ за преизчисляване, партидите могат да бъдат възстановени. Налагат се санкции при нарушения на установените срокове и процедури.
§12
Министерският съвет е задължен да определи реда и начина за прилагане на чл. 70, ал. 10 и 19 от Кодекса за социално осигуряване в наредбата по чл. 106 в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона.
§14
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 8, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2023 г., а параграф 8, т. 6, 8, 9 и т. 17, буква "б" влизат в сила от 1 септември 2021 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България влизат в сила от 22.12.2020 г.
§36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който е обнародван в "Държавен вестник" на 12.02.2021 г.
§ 81
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключение правят определени разпоредби, които влизат в сила от 28 юни 2021 г. Конкретно това са § 56, т. 1, буква "г" относно т. 20 и 21, както и т. 5 относно ал. 8.
§107
Лицата, които до 30 юни 2021 г. имат по-малко от 5 години до навършване на пенсионна възраст и не получават пенсия за осигурителен стаж, могат до същата дата да изберат да променят осигуряването си от фонд "Пенсии" в универсален пенсионен фонд, съгласно наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§108
Параграф §108 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване задължава Комисията за финансов надзор да приеме необходимите подзаконови нормативни актове за прилагането на закона до 30 юни 2021 г. Освен това, комисията трябва да приведе съществуващите подзаконови актове в съответствие с новите разпоредби на закона.
§111
С влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, пенсионните резерви, натрупани в универсалните пенсионни фондове за изплащане на пожизнени пенсии, ще бъдат преобразувани в резерви, предназначени за гарантиране на изплащането на пожизнени пенсии.
§112
Параграф §112 определя задълженията на пенсионноосигурителните дружества до 31 август 2021 г. Те трябва да привеждат размера на резервите в съответствие с изискванията на закона, да създадат резерва по чл. 193а, ал. 1, прехвърляйки освободените средства от резервите по чл. 193, ал. 8, и да привеждат капитала си в съответствие с изискванията на чл. 121в, ал. 2 - 7.
§113
До 31 юли 2021 г. Националната агенция за приходите трябва да предостави на пенсионноосигурителните дружества информация за брутния размер на преведените осигурителни вноски за осигурените лица в управляваните от тях универсални пенсионни фондове към 30 юни 2021 г. Включва се и информация за брутния размер на преведените осигурителни вноски от Националния осигурителен институт.
§114 от Кодекса за социално осигуряване
Параграф §114 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че до 31 декември 2025 г. Министерството на труда и социалната политика ще извърши оценка на предлаганите продукти от универсалните пенсионни фондове, механизма за изчисляване и актуализация, както и на гаранциите, резервите и изискванията към капитала на пенсионноосигурителните дружества. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. влизат в сила от 01.09.2021 г.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 септември 2021 г., с изключение на параграфи 9, 11, т. 2 и 13, които влизат в сила от 25 декември 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., който влиза в сила от 16 септември 2021 г.
§ 13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 11, т. 2, която влиза в сила от 1 септември 2021 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. влизат в сила от 01.01.2022 г.
§ 6
Параграф §6 уточнява, че ограниченията по предходни алинеи не важат за 2022 г. Максималният размер на пенсиите без добавки за 2022 г. е 1500 лв. Добавката по чл. 84 се изчислява на база този ограничен размер.
§7
Параграф §7 определя условията за изплащане на допълнителна сума към пенсиите за месеците април, май и юни 2022 г. Тази сума представлява разликата между два изчислени размера на пенсиите, включваща различни добавки и компенсации. Изплащането на разликата е задължително и се извършва от Националния осигурителен институт, като размерът е еднакъв за всеки от трите месеца. При изчисляването не се изключват дължимите удръжки по запори и възстановяване на неоснователно получени суми.
§8
Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда, който е ползван до 90 работни дни през 2022 г., се зачита за трудов стаж. Също така, същият период се зачита и за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключения: параграф 9, т. 3 влиза в сила от 1 април 2022 г. и параграф 10 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, включва преходни и заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации, който е обнародван на 08.07.2022 г.
§ 19
Законът влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародване. Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила. Заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. влизат в сила от 01.07.2022 г.
§15
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 август 2022 г. Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на законодателството, касаещо бюджета на Република България за 2022 г., както и бюджета на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за същата година. Последните изменения в законодателството са обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2023 г. и влизат в сила от 10.06.2023 г.
§8
Законът влиза в сила от 10 юни 2023 г., с изключение на параграф 2, т. 1, който влиза в сила от 1 юли 2023 г., и параграф 6, т. 1, който влиза в сила от 1 юни 2023 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§ 6
Законът за социално осигуряване влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на параграф 5, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г. и влизат в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, обнародван в "Държавен вестник", брой 84 от 2023 г.
§82
Параграф §82 предвижда, че административните производства, започнати преди влизането в сила на новия закон, свързани с различни закони, включително Кодекса за социално осигуряване, ще бъдат довършени по досегашния ред. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 85 от 2023 г. и влизащ в сила от 10.10.2023 г.
§ 92
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. В допълнение, заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица са обнародвани и ще влязат в сила от 1 януари 2024 г.
§ 25
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 1, буква "б", която влиза в сила от 1 януари 2023 г. и касае дохода на физическо лице, когато той превишава 3000 лв. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби са предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., който също влиза в сила от 1 януари 2024 г.
§ 8 от Кодекса за социално осигуряване
Законът за социално осигуряване влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на § 6, който влиза в сила на 1 април 2024 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България влизат в сила от 5 януари 2024 г.
§22
Законът за социално осигуряване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с въвеждането на еврото в Република България, обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2024 година.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че в срок от три работни дни преди въвеждането на еврото в България, всички сделки и операции с безналични финансови инструменти трябва да бъдат преустановени. Те ще бъдат възобновени в първия работен ден след въвеждането на еврото, като системите за сетълмент ще осигурят възможност за сделки в евро от тази дата.
§5
Действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат по правилата за превалутиране, предвидени в закона. При промяна на закон или подзаконов акт, когато сумата в левове е установена на базата на правен акт на Европейския съюз, се посочва и съответната сума в евро.
§ 60
Параграф 60 уточнява, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, и 38 - 59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България, съгласно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС.
§25
Параграф §25 определя условията за приключване на преобразуванията на търговски дружества, които са подали заявления за вписване или удостоверение за законосъобразност преди влизането в сила на новия закон. Тези преобразувания ще се приключват при досегашните условия. Заявления, подадени след влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани в срок от един месец, след като бъде осигурена необходимата техническа възможност и изградена информационна система.
§27
Параграф §27 предвижда, че в срок от една година след влизането в сила на закона, Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за прилагане на определени разпоредби от Кодекса за социално осигуряване. Също така, в сътрудничество с Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, ще се осигури техническа възможност за прилагане на чл. 274. Началната дата на прилагането ще бъде определена от министъра на правосъдието в наредбата по чл. 31.
