КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА МАГИСТЪР-ФАРМАЦЕВТА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Фармацевтичната професия в България може да се упражнява единствено от лица, които имат образователно-квалификационна степен "магистър" по фармация и притежават призната правоспособност в страната.

Чл. 2

Чл. 2 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта определя основните ценности на професията. Те включват: 1. здравето и безопасността на пациента; 2. професионална компетентност и отговорност; 3. честност, хуманност и емпатия; 4. тактичност и вежливост в отношенията; 5. толерантност към различията; 6. равнопоставеност към всички пациенти.

Чл. 3

Чл. 3 от Кодекса задължава магистър-фармацевтите да действат по начин, който защитава името и престижа на професията, както и да укрепват доверието на обществото в нея.

Чл. 4

Магистър-фармацевтът трябва да има задълбочени познания за природата и ефектите на лекарствата, както и за начините на тяхното приложение. Целта на тези знания е да се предотвратяват болести, да се облекчават симптоми и/или да се подпомага диагностицирането на заболявания.

Чл. 5

Магистър-фармацевтът е задължен да спазва правилата за Добра фармацевтична практика и да поддържа своята професионална компетентност, като следи новостите в медицината и фармацията. Това задължение е лична отговорност на фармацевта.

Чл. 6

Магистър-фармацевтът трябва да се представя по начин, който защитава достойнството и честта на професията, като същевременно спазва закона.

Чл. 7

Магистър-фармацевтът е задължен да се стреми към повишаване на престижа на фармацевтичната професия, като работи активно за това.

Чл. 8

Магистър-фармацевтът е длъжен да взема независими решения в своята професионална практика, като приоритетно се ръководи от здравето и безопасността на пациента. Това означава, че при извършване на професионални действия, той не трябва да позволява влиянието на външни фактори, а да се фокусира единствено върху интересите на пациентите.

Чл. 9

Магистър-фармацевтът е задължен да спазва законодателството и решенията на съсловните организации. Той трябва да се придържа към високи професионални стандарти и да защитава честта и достойнството на своята професия, както буквално, така и в духа на професионалната етика.

Чл. 10

Член 10 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта подчертава, че магистър-фармацевтът трябва активно да избягва злоупотреби и пристрастявания в своята практика. Това включва ангажимент за етично поведение и защита на интересите на пациентите.

Чл. 11

Магистър-фармацевтът следва да се стреми към получаване на честно и разумно възнаграждение за извършената от него професионална дейност.

Чл. 12

Магистър-фармацевтът има задължението да подкрепя развитието на здравеопазването и да иницира позитивни промени. Освен това, той активно участва в процесите на разработване и обсъждане на здравната политика, с цел защита на интересите на пациентите и обществото.

Чл. 13

Магистър-фармацевтът е задължен да участва в програми, които имат за цел да повишат здравната култура на населението, да опазват околната среда и да популяризират разумната употреба на здравни източници.

Чл. 14

Магистър-фармацевтът е задължен да се бори активно срещу незаконното производство, доставка и търговия с лекарствени продукти.

Чл. 15

Магистър-фармацевтът е задължен да проявява честност и справедливост при разпределението на здравните ресурси, за които носи отговорност. Той трябва да се стреми да постигне баланс между нуждите на пациента и обществото.

Чл. 16

Член 16 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта подчертава моралните задължения на фармацевтите към пациентите. Те трябва да изграждат доверителни отношения, да помагат за рационалната употреба на лекарствата с цел максимална полза за пациента и да демонстрират хуманно отношение, като запазват доверието на пациентите.

Чл. 17

Магистър-фармацевтът е задължен да оказва помощ на пациентите с грижа, съчувствие и конфиденциалност.

Чл. 18

Магистър-фармацевтът трябва да поставя грижата за пациента в центъра на своята професионална практика, като се ръководи единствено от здравните и медицински нужди на пациента. При отпускането на лекарства, независимо дали по рецепта или без, той трябва да бъде сигурен в тяхната безопасност, ефикасност и качество.

Чл. 19

Магистър-фармацевтът трябва да поддържа професионални отношения с пациентите, които се основават на взаимно уважение, честност и съчувствие. Той трябва да взема предвид последствията и безопасността на пациента при предоставянето на услуги.

Чл. 20

Чл. 20 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта подчертава важността на уважението към индивидуалните ценности и достойнството на пациентите. Магистър-фармацевтът е задължен да предоставя вярна, точна и разбираема информация, за да помогне на пациентите да вземат информирани решения относно здравето си. Той също така трябва да уважава информирания избор на пациентите, дори когато те отказват лечение, и да оказва необходимата подкрепа на пациенти с намалена компетентност, за да им помогне да вземат най-доброто решение за своето здраве.

Чл. 21

Магистър-фармацевтът е задължен да уважава правото на конфиденциалност на пациента. Информацията, получена по време на професионалните контакти, може да бъде разкрита само при условие, че идентичността на пациента не се разкрива. Разкриването на информация е допустимо само след получаване на съгласие от пациента или когато е необходимо за предотвратяване на вредни последствия.

Чл. 22

Магистър-фармацевтът е задължен да уважава правото на пациента на фармацевтична услуга и да осигури такава. В случай че не може да отпусне предписани лекарства или услуги, той трябва да пренасочи пациента към друго удобно място. Освен това, магистър-фармацевтът трябва да гарантира непрекъснатост на фармацевтичната услуга, особено при затваряне или преместване на аптека поради извънредни обстоятелства, като природни бедствия или аварии.

Чл. 23

Магистър-фармацевтът е длъжен да служи на нуждите на обществото, като основното му задължение е към пациента. В случаи, когато задълженията надвишават нуждите на пациента, той трябва да признае отговорностите си към обществото и да действа в съответствие с тях.

Чл. 24

Магистър-фармацевтът е длъжен да поддържа коректни отношения с колегите си. В случай на различия, той трябва да се ръководи единствено от интересите на пациента.

Чл. 25

Магистър-фармацевтът е задължен да не уронва репутацията на своите колеги, като не изразява мнения или съмнения относно тяхната компетентност и работа без наличието на конкретни данни и доказателства.

Чл. 26

Чл. 26 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта предвижда, че магистър-фармацевт, който изразява загриженост относно компетентността на свой колега, на база достоверни данни, трябва да получи подкрепа и защита. Това подчертава важността на професионалната етика и отговорността на фармацевтите един към друг.

Чл. 27

Всеки магистър-фармацевт е задължен да оказва съдействие при оценката на компетентността на свои колеги. Това включва предоставянето на точни, обективни и професионални данни за тяхната работа.

Чл. 28

Магистър-фармацевтът е длъжен да се консултира с колеги и да пренасочва пациента, когато счете за необходимо. Той трябва да уважава правото на друго мнение, особено ако то е в полза на пациента.

Чл. 29

Магистър-фармацевтът е длъжен да се въздържа от участие в нелоялна конкуренция, която може да увреди доброто име на професията или да навреди на колеги, пациенти или обществото. Освен това, е забранено да се използват търговски и ценови стратегии за пренасочване на пациенти между аптеките, особено за лекарствени продукти по лекарско предписание.

Чл. 30

Член 30 от Кодекса определя, че споровете между магистър-фармацевти, свързани с професионални, етични и деонтологични въпроси, се разглеждат от комисиите по етика и качество на Редакцията на фармацевтичната колегия (РФК) на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Решенията, взети от тези комисии, могат да бъдат обжалвани пред Комисията по етика и Комисията по качество на БФС, но самите решения не подлежат на допълнително обжалване.

Чл. 31

Магистър-фармацевтът е задължен да проявява честност и достойнство в отношенията си с колегите от медицинската и здравната сфера.

Чл. 32

Магистър-фармацевтът е задължен да избягва всякакви дейности или поведение, които могат да навредят на престижa и общественото доверие в медицинските професии.

Чл. 33

Магистър-фармацевтът е задължен да насочва пациентите към други медицински и здравни специалисти, когато е необходимо, осъзнавайки своята компетентност и умения.

Чл. 34

Магистър-фармацевтът е задължен да не участва в съдружия или договорки, които могат да повлияят на неговото независимо професионално решение. Също така, той трябва да осигури правото на пациента на информиран и свободен избор.

Чл. 35

Чл. 35 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта подчертава необходимостта от сътрудничество между магистър-фармацевтите и други медицински и здравни специалисти. Целта на това сътрудничество е да се осигури качествено обслужване на пациента, като консултациите между специалистите трябва да се извършват с единствената цел за подобряване на здравето на пациента.

Чл. 36

Магистър-фармацевтът играе активна роля в обществото, като подпомага и насърчава здравословния начин на живот и хигиенните практики.

Чл. 37

Чл. 37 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта забранява на фармацевта да използва аптеката и отношенията си с потребителите за постигане на политически, религиозни или други цели, които не са свързани с професията му. Това подчертава важността на етичните норми в практиката на фармацевтите и защитава интересите на потребителите.

Чл. 38

Чл. 38 от Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта предвижда, че магистър-фармацевтът трябва да участва активно в екологични програми и да ги подкрепя. Това подчертава ангажимента на професията към опазване на околната среда и устойчивото развитие.

Чл. 39, § 1, § 2, § 3

Кодексът за професионална етика на магистър-фармацевта определя задълженията и правата на магистър-фармацевтите в България. Обществото дължи на магистър-фармацевта уважение и добра материална осигуреност, докато магистър-фармацевтът трябва да утвърджа своя авторитет чрез професионализъм и хуманно отношение към пациентите. Кодексът е задължителен за всички магистър-фармацевти и предвижда наказания за неспазване на разпоредбите, съгласно Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Приет е на Втория извънреден конгрес на БФС през 2007 г. и изменен през 2010 г.

§3

Кодексът за професионална етика на магистър-фармацевта е приет на Втория извънреден конгрес на БФС на 24.11.2007 г. в София и е изменен на Третия редовен конгрес на БФС, проведен между 05 и 07 март 2010 г. във Варна, к.к. Златни пясъци. Той е изработен на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите.