КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА ЛЕКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2013 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Лекарската професия в България може да бъде упражнявана само от лица, които имат висше медицинско образование и са признати за правоспособни в страната.
Чл. 2
Лекарската професия в България се основава на ценности като професионална компетентност и отговорност, честност и милосърдие, добросъвестност, тактичност в отношенията, неприязън към самонадеяността, вежливост към пациентите и техните близки, психологичен подход към болния, толерантност към различията и еднакво отношение към всички пациенти, независимо от тяхното обществено положение.
Чл. 3
Лекарят е задължен да действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента. Освен това, той трябва да съдейства за социалната реадаптация на пациента.
Чл. 4
Лекарите са задължени да познават и спазват професионалните и съсловни правила, които произтичат от закона, устава на Българския лекарски съюз и Кодекса за професионална етика.
Чл. 5
Лекарят е гарантиран правото на професионална независимост и лична свобода при предоставянето на медицинска помощ и грижи на пациентите, независимо от начина на упражняване на професията.
Чл. 6
Член 6 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България гарантира правото на лекаря да лекува пациентите си без външно влияние. Лекарят носи отговорност за своите професионални оценки, решения и действия.
Чл. 7
Чл. 7 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България гарантира, че всеки лекар има равни възможности за извършване на медицинска дейност, подготовка, усъвършенстване и наемане на работа, независимо от раса, религия, произход, пол, възраст или политическа принадлежност.
Чл. 8
Член 8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България подчертава, че лекарят трябва да поставя компетентността си, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента в центъра на своята дейност. Контролът върху тези аспекти е също от съществено значение.
Чл. 9
Чл. 9 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че лекарят има право да разпространява своите знания и умения както в страната, така и извън нея. За да постигне високо ниво в медицинското образование, наука и практика, лекарят трябва да има достъп до различни форми на квалификация и усъвършенстване. Той може да участва в събрания на национални и международни медицински асоциации, конгреси, симпозиуми и други медицински мероприятия без ограничения относно поводите и местата на провеждане.
Чл. 10
Лекарят е длъжен да признае и защитава правата на своите пациенти, както е посочено в Декларацията на Световната медицинска асоциация от 1981 г. в Лисабон. Освен това, той трябва да се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.
Чл. 11
Според Чл. 11 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, всеки лекар, независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, има задължението да оказва спешна помощ на всеки пациент, чийто живот и здраве са в непосредствена опасност.
Чл. 12
Чл. 12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че лекарят може да откаже лечение и консултация, ако не разполага с необходимото доверие от пациента или условия за изпълнение на професионалните си задължения. Въпреки това, лекарят е задължен да оказва медицинска помощ в спешни случаи. Освен това, лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение при наличие на пряка заплаха за неговото здраве и живот.
Чл. 13
Лекарите трябва да се стремят да утвърдят своя авторитет и този на съсловието, като избягват действия извън професионалната си дейност, които могат да уронят честта и достойнството на лекарската професия.
Чл. 14
Лекарите са длъжни да следят за начина, по който се информират пациентите и обществото. Те не трябва да позволяват използването на своето име, квалификация и умения за рекламни цели.
Чл. 15
Обозначенията, които се поставят на табелите пред лекарските кабинети, в бланките на писма, рецептите и телефонните указатели, не трябва да съдържат рекламен характер. Това правило цели да запази професионализма и етиката в медицинската практика.
Чл. 16
Чл. 16 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България определя какви указания могат да бъдат изписвани на табелите на лекарските кабинети и върху рецептите. На табелите е позволено да се посочват: име и фамилия, законно придобити титли, призната медицинска специалност, приемни дни и часове, адрес и телефон. В рецептите и бланките за писма могат да се включват: име и фамилия, законно придобита титла, научна степен и звания, медицинска специалност, адрес и телефон, с цел улесняване на контактите с пациентите.
Чл. 17
Лекарят е задължен да не претендира и да не обявява компетентности, които не притежава. Тези компетентности трябва да са придобити по законно установен ред.
Чл. 18
Лекарят има право да участва в медийни програми и публикации, свързани със здравни знания. Въпреки това, е забранено тези медийни платформи да се използват за директно влияние върху избора на лекуващ лекар или здравно заведение от страна на гражданите.
Чл. 19
При настъпване на стихийни бедствия, граждански конфликти или война, лекарят има правото да продължи грижите за своите пациенти, като се ръководи от собствената си преценка.
Чл. 20
Лекарят е упълномощен да защитава интересите и нуждите на своите пациенти пред всякакви лица и институции, които могат да откажат или ограничат предоставянето на грижи за болни, ранени или лица, излежаващи наказания.
Чл. 21
Според Чл. 21 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, лекарят е задължен да се усъвършенства непрекъснато, да изследва и анализира причините за заболяванията и да участва в тяхната профилактика.
Чл. 22
Чл. 22 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България постановява, че лекарите са задължени да помагат за обучението на своите колеги, да споделят опита си и да сътрудничат в процеса на специализация и усъвършенстване на другите лекари.
Чл. 23
Член 23 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България задължава лекарите да спазват международните принципи и закони относно закрилата на животните при провеждане на научни експерименти върху тях. Това подчертава важността на етичния подход в медицинската практика, особено в контекста на изследванията и експериментите.
Чл. 24
Лекуващият лекар е свободно избран от пациента и е отговорен за цялостния процес на лечение, водейки медицинско досие и осигурявайки неговото съхранение. При оттегляне, той трябва да осигури непрекъснатост в лечението, предоставяйки необходимата информация на заместващия лекар. В случай на наложен лекар, той трябва да следва разпоредбите на кодекса.
Чл. 25
Лекарят е задължен да не провежда изследвания, които могат да причинят вреда на психиката, достойнството и морала на пациента. Това е част от етичните задължения на медицинските специалисти, които гарантират защита на правата и добруването на пациентите.
Чл. 26
Лекарят е задължен да получи съгласие от пациента или неговите близки преди извършването на лечебно-диагностични процедури. Изключение от това правило е допустимо само при случаи на непосредствена заплаха за живота на пациента, когато съгласие не може да бъде получено.
Чл. 27
Член 27 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България подчертава необходимостта от уважение към интимната сфера на пациента. Лекарят не трябва да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента, което е недопустимо.
Чл. 28
Член 28 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България подчертава правото на пациента да бъде информиран за своето здравословно състояние, характера на заболяването и наличните методи за диагностика и лечение. Освен това, пациентът има право да поиска второ мнение и информация за алтернативни диагностични и лечебни методи.
Чл. 29
Чл. 29 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че когато пациентът откаже съгласие за необходими изследвания и лечение поради непознаване на опасните последици от заболяването, лекарят е длъжен да обясни неблагоприятната прогноза, ако лечението не бъде проведено. Информацията трябва да бъде предоставена по разбираем начин за пациента. Това задължение не важи, ако пациентът изрично заяви, че не желае да получи такава информация.
Чл. 30
Член 30 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България забранява на лекаря да прекъсва живота на пациента. Това подчертава задължението на медицинските специалисти да уважават живота и правото на пациента на живот, независимо от обстоятелствата.
Чл. 31
Лекарят е длъжен да направи всичко възможно, за да осигури на неизлечимо болните пациенти живот без болки и страдания, като същевременно запазва тяхното достойнство.
Чл. 32
Чл. 32 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България дава право на лекаря да откаже извършване на прекъсване на нормална бременност, ако това противоречи на неговите лични убеждения, включително морални или религиозни. Това означава, че лекарят не е задължен да извърши такава процедура, ако тя е в противоречие с неговата етика и вярвания.
Чл. 33
Лекарят е задължен да използва всички налични критерии за сигурност при установяване на настъпила смърт, в съответствие с правилата за добра медицинска практика.
Чл. 34
При вземане на тъкани и органи за трансплантация, е необходимо стриктно да се спазват критериите за констатиране на смъртта на донора. В случай че пациентът е изразил несъгласие за вземане на органи от неговия труп, това желание трябва да бъде уважено.
Чл. 35
Лекарят е задължен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента изисква това. Това задължение цели да осигури по-добра грижа за пациента и да гарантира, че той получава адекватно лечение.
Чл. 36
Чл. 36 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България определя лекар консултант като лекар, който е извикан за консултация от лекуващия лекар или по искане на пациента или неговите близки. Консултантът е задължен да получи всички необходими сведения и документация от лекуващия лекар, а заключението си да документира и съобщи на лекуващия лекар и на пациента или неговите близки.
Чл. 37
Лекарят или лечебното заведение са задължени да предоставят консултация, ако пациентът или неговите близки я искат и са готови да покрият разходите, освен в случаите, предвидени в член 12 и член 35 от Кодекса.
Чл. 38
Чл. 38 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда свикване на лекарски консилиум при необходимост. Консилиумът е съвещание на лекари консултанти, свиквано от лекуващия лекар по негова преценка, по желание на пациента или близките му, в случаи на трудности или противоречия в диагностиката и лечението. Решенията на консилиума, при общо съгласие, са задължителни и трябва да бъдат изпълнени. Освен това, за определени заболявания, при нужда се търсят консултации на национални и републикански консултанти.
Чл. 39
Чл. 39 определя понятието "независим лекар-експерт" като лекар, назначен от компетентен орган или институция за извършване на експертиза или изследване на лице, включително оценка на диагностика или лечение. Лицата, които са лекували или консултирали пациента, не могат да бъдат независими експерти. Изискванията на този член не важат за експертиза на работоспособността.
Чл. 40
Чл. 40 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България подчертава, че колегиалността е основен дълг на медицинските специалисти. Лекарите трябва да спазват колегиалност и да уважават интересите на своите пациенти.
Чл. 41
Член 41 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България установява задълженията на лекарите към моралната и професионална помощ. Забранява се оклеветяването на колеги, злословенето и разпространението на неверни обвинения. Лични разногласия между лекари не трябва да бъдат предмет на публични спорове.
Чл. 42
Чл. 42 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България забранява на лекарите да злепоставят своите колеги. Това включва всякакви преценки и критики на лечебната дейност на колегите, както и изказвания, които засягат тяхната личност.
Чл. 43
Член 43 подчертава важността на доверието между лекуващите лекари и лекарите консултанти, като акцентира на интереса на пациента. Лекарят консултант не трябва да посещава пациента без съгласието на лекуващия лекар, освен ако пациентът не е изрично поискал това. Лекуващият лекар трябва да бъде уведомяван, когато негов пациент бъде приет в лечебно заведение.
Чл. 44
Лекуващият лекар е длъжен да бъде информиран за всяка промяна в състоянието на пациента, когато пациентът бъде преместен в друго отделение или болница. Това изискване е регламентирано в Кодекса за професионална етика на лекарите в България.
Чл. 45
Лекарят консултант или експерт трябва да спазва колегиалността и да се въздържа от оценка на диагнозата, лечението, личността и квалификацията на лекуващия лекар в присъствието на пациента. Той е задължен да информира лекуващия лекар за резултатите от своята работа и може да изрази мнение относно лечението, но не трябва да се намесва директно, освен в случаи на непосредствена опасност за живота на пациента.
Чл. 46
Споровете от етичен и деонтологичен характер между лекари се разглеждат от комисиите по професионална етика на Българския лекарски съюз (БЛС).
Чл. 47
Чл. 47 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България забранява на лекарите консултанти или експерти да използват своето положение за набиране на клиенти, включително за осигурителни органи и институции, с които работят. Те трябва да се въздържат от действия, които биха могли да повлияят на свободния избор на пациента.
Чл. 48
Чл. 48 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България задължава лекаря да предоставя мотивирана и обективна преценка за своите сътрудници, когато издава характеристики. Това означава, че лекарят трябва да основава оценките си на факти и обективни критерии, а не на лични предпочитания или предразсъдъци.
Чл. 49
Чл. 49 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда задължението на лекаря да оказва помощ на свои заболели колеги и да сътрудничи с медицинските специалисти, които се грижат за тяхното лечение.
Чл. 50
Ако пациентът се обърне за помощ към друг лекар в отсъствие на лекуващия, новият лекар може да го обслужи и да промени лечението, назначено от предишния. Той е длъжен да уведоми лекуващия лекар при първа възможност и да запише промяната в медицинската документация.
Чл. 51
Чл. 51 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България определя лекарската тайна като всички сведения, споделени от пациента с лекаря, факти от прегледи и изследвания, както и информация, получена по време на упражняване на професията. Лекарската тайна е задължителна и за членовете на семейството на пациента, а поверените тайни се запазват и след смъртта на пациента.
Чл. 52
Чл. 52 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България определя, че лекарската тайна обхваща не само медицинската документация, но и илюстрационния материал, както и данните и заключенията от извършени консултации. Това означава, че всички тези елементи са защитени и не могат да бъдат разкривани без съгласието на пациента.
Чл. 53
Когато повече лекари лекуват един и същ пациент, те могат да обменят информация помежду си без да нарушават лекарската тайна, освен ако пациентът не е изразил мотивирано несъгласие.
Чл. 54
Чл. 54 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че информация от медицинска документация може да се използва за научни и преподавателски цели, при условие че данните и илюстрациите, които са под задължителна тайна, гарантират анонимността на пациента. Не трябва да се допуска идентифицирането на пациентите от трети лица.
Чл. 55
Лекарят е задължен да предоставя информация за състоянието на пациентите на съответните институции, когато това е предвидено от законодателството. В такива случаи той не носи отговорност за нарушаване на лекарската тайна.
Чл. 56
Чл. 56 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България определя, че лекарят получава хонорар за своя труд, който представлява всяко възнаграждение за извършена медицинска работа. Хонорарът е част от стойността на медицинската дейност, върху която лекарят има пълни права, в съответствие с разпоредбите на кодекса.
Чл. 57
Чл. 57 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България постановява, че лекарят при определяне на своя хонорар трябва да се ръководи от принципа, че лекарската дейност е комбинация от наука, изкуство и техника. Лекарят не може да намалява хонорара си под минималната стойност, приета от Българския лекарски съюз (БЛС) за съответната дейност.
Чл. 57а
Член 57а от Кодекса за професионална етика на лекарите в България забранява различни форми на договаряне, които водят до подялба на хонорари. Конкретно, не са допустими споразумения между лекари от различни специалности и между лекари и фармацевти за подялба на хонорари, освен ако информацията не е ясна и достъпна за пациента. Също така, забранени са споразумения между лекари и представители на фармацевтични фирми, които целят изписване на лекарства и консумативи в замяна на материални облаги.
Чл. 58
Чл. 58 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България регламентира правото на лекаря да определя своя хонорар, спазвайки установените правила в лечебното заведение. Лекарят не може да отказва спешна помощ на пациент заради незаплатен хонорар и не изисква хонорар в случай на спешна медицинска помощ. Също така, лекарят може да се откаже от хонорара си, но не може да го намалява под минималния размер, определен от Българския лекарски съюз (БЛС).
Чл. 59
Член 59 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че когато лекарят лекува колеги или техните семейства, той има право да получава хонорар за труда си. Въпреки това, лекарят трябва да приеме заплащането само за използваните лекарства и материали, а не за самото лечение.
Чл. 60
Лекарят трябва да бъде активен участник в обществото и да подпомага популяризирането на здравословен начин на живот, както и да насърчава обществената хигиена.
Чл. 61
Лекарят играе активна роля в постигането на екологично благополучие, което подчертава важността на здравословната околна среда за общественото здраве и благосъстояние.
Чл. 62
Обществото дължи на лекаря уважение и добра материална осигуреност, като същевременно опазва достойнството му. Лекарят утвърджава своя авторитет чрез професионализъм, компетентност и благородно отношение към пациентите и обществото. Лекарят не трябва да уронва престижа на професията и доброто име на колегите си чрез своето поведение и действия.
Чл. 63
Чл. 63 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България предвижда, че БЛС контролира изпълнението на нормите на лекарската етика. Нарушенията на тези норми се санкционират в съответствие със Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, устава на БЛС и правилника за дейността на комисиите за професионална етика.
Чл. 64
Чл. 64 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България описва функциите на Комисията по професионална етика на Българския лекарски съюз (БЛС). Тя предоставя методични указания на комисиите по професионална етика на районните колегии при искане от тях. Решенията на Комисията имат препоръчителен характер. При необходимост, Комисията може да използва експерти и юристи. Освен това, тя може да се самосезира и да изразява становища по въпроси, които засягат престижа на лекарите.
