КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Кодексът за застраховането урежда дейностите по застраховане и презастраховане, разпространение на застрахователни продукти, условия за започване и прекратяване на дейности, правила за разпространение на продукти и уреждане на претенции, задължителното застраховане, оздравяване и ликвидация на застрахователи, както и застрахователния надзор. Разпоредбите не важат за допълнително социално осигуряване, експортно кредитно застраховане, помощ при пътуване и презастраховане от държавата.
Чл. 2
Кодексът за застраховането цели да защити интересите на ползвателите на застрахователни услуги и да създаде условия за развитие на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Ползвателите на застрахователни услуги включват застраховащи, застраховани, трети ползващи се лица и други, проявяващи интерес към застрахователни продукти. Комисията за финансов надзор и нейният заместник-председател отчитат влиянието на своите решения върху финансовите системи в ЕС, особено в кризисни ситуации.
Чл. 3
Чл. 3 от Кодекса за застраховането определя застраховането като дейност, свързана с осигуряване на застрахователно покритие на рискове чрез договор. Тази дейност включва набиране и разходване на средства за изплащане на обезщетения, оценка на рискове, определяне на премии, установяване на настъпили събития, управление на активи и предоставяне на услуги. Дейността по застраховане в България обхваща рискове, разположени на територията на страната.
Чл. 4
Чл. 4 от Кодекса за застраховането определя презастраховането като дейност, при която презастраховател поема рискове, покрити от застраховател или друг презастраховател, в замяна на застрахователна премия. Включва и осигуряване на покритие на институции, попадащи под Директива (ЕС) 2016/2341 относно институциите за професионално пенсионно осигуряване.
Чл. 5
Чл. 5 от Кодекса за застраховането определя застрахователното посредничество като дейност по разпространение на застрахователни продукти, извършвана срещу възнаграждение от лица, които не са застрахователи или техни служители. Презастрахователното посредничество е подобна дейност за презастрахователни продукти. Възнаграждението може да бъде в различни форми, включително комисиони, такси или други финансови и нефинансови ползи, свързани с разпространението на застрахователни продукти.
Чл. 6
Чл. 6 от Кодекса за застраховането определя, че застраховането и застрахователното посредничество се извършват на принципа на доброволност. Задължителното застраховане може да бъде установено само със закон или с международен договор, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Чл. 7
Чл. 7 от Кодекса за застраховането определя, че регулирането и надзорът на дейностите, свързани с застраховането, се осъществяват от комисията и заместник-председателя на комисията.
Чл. 8
Чл. 8 от Кодекса за застраховането установява, че застраховането и застрахователното посредничество в България се извършват на български език. Общите условия и документацията, предоставяна на ползвателите на застрахователни услуги, също трябва да бъде на български. При искане от ползвателя, е възможно да се използва и друг език. За застрахователния надзор също се използва български, но в определени случаи може да се обменя информация на други официални езици на ЕС.
Чл. 9
Чл. 9 от Кодекса за застраховането определя, че при наличие на международен договор, който е ратифициран и влязъл в сила за България или ЕС, се прилагат специфичните правила от този договор в контекста на дейностите по чл. 1, ал. 1. Комисията има правомощия да приема решения и указания, свързани с прилагането на тези международни договори, с цел подобряване на надзорната практика. Освен това, Комисията и заместник-председателят могат да прилагат актовете на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и свързани документи от Комитета за европейско застраховане и пенсионен надзор. При приемане на насоки или препоръки от Европейския орган, Комисията може да взема решения, указания или практики за тяхното прилагане.
Чл. 10
Застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, които имат право да извършват дейност в България, могат да рекламират услугите си чрез всички средства за масова информация, при условие че спазват правилата за защита на обществения интерес. Също така, те трябва да предоставят общи условия, тарифи и други документи, свързани с отношенията с ползвателите.
Чл. 11
Чл. 11 от Кодекса за застраховането установява, че не се изисква предварително одобрение или системно уведомяване за общите условия на застрахователните договори, тарифните ставки на премиите и образците на документи, които застрахователите възнамеряват да използват. Компетентните органи могат да изискват несистемно уведомяване за целите на проверка на спазването на националните разпоредби. По задължителни застраховки комисията може да иска уведомление за общите условия преди разпространение. Не се допуска предварително уведомяване или одобрение за увеличения на тарифните ставки, освен в контекста на контрол на цените. За застраховките по определени приложения не се допуска изискване за предварително одобрение на техническите основи за изчисляване на премиите и резервите.
Чл. 12
Чл. 12 от Кодекса за застраховането определя различията между застрахователи и презастрахователи. Застрахователите се делят на местни, които имат лиценз в България, застрахователи от друга държава членка и клонове на застрахователи от трети държави. Презастрахователите също се разделят на местни и чуждестранни, в зависимост от местоположението на лицензите им. Презастраховане може да се извършва и от презастрахователи с седалище в трета държава.
Чл. 13
Чл. 13 от Кодекса за застраховането определя условията за учредяване, дейност, преобразуване и прекратяване на застрахователи и презастрахователи, които са европейски дружества. За застрахователите - европейски дружества се прилагат разпоредбите за акционерни дружества, а за европейските кооперативни дружества - разпоредбите за взаимозастрахователни кооперации. Съответно, учредяването и дейността на тези дружества се регулират от специфични регламенти на Европейския съюз.
Чл. 14
Каптивен застраховател е акционерно дружество, собственост на финансово или нефинансово предприятие, което осигурява застрахователно покритие само за рисковете на своите собственици или групата, към която принадлежи. Каптивен презастраховател функционира по аналогичен начин, като предоставя презастрахователно покритие единствено за рисковете на неговите собственици. Информацията за каптивния статус на дружеството трябва да бъде вписана в устава му. Към каптивните застрахователи и презастрахователи се прилагат общите разпоредби за застрахователните акционерни дружества, освен ако не е предвидено друго в закона.
Чл. 15
Застрахователите и презастрахователите в България получават право на достъп до единния пазар на ЕС след получаване на лиценз по Кодекса за застраховането и спазване на определени изисквания. Те трябва да спазват Кодекса, с изключение на част втора, дял четвърти, и да следват актовете на Европейската комисия, свързани с Директива 2009/138/ЕО. Застрахователи, прилагащи част втора, дял четвърти, нямат право да извършват дейност в друга държава членка при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Прилагането на част втора, дял четвърти, е разрешено от комисията в производството за издаване на лиценз.
Чл. 16
Застрахователите без право на достъп до единния пазар в България трябва да отговарят на следните условия: 1) Годишният брутен размер на записаните премии не надвишава 5 400 000 евро; 2) Брутният размер на техническите резерви не надвишава 26 600 000 евро; 3) Ако застрахователят е част от група, резервите на групата също не трябва да надвишават 26 600 000 евро и да няма друг застраховател с достъп до единния пазар; 4) Дейността им не включва застраховане на определени рискове, освен ако те не са допълнителни; 5) За активно презастраховане: а) Премийният приход не надвишава 600 000 евро или 10% от брутния премиен приход; б) Техническите резерви не надвишават 2 700 000 евро или 10% от брутния размер на резервите.
Чл. 17
Член 17 от Кодекса за застраховането урежда учредяването, дейността, преобразуването и прекратяването на застрахователни и презастрахователни акционерни дружества и взаимозастрахователни кооперации. Застрахователните дружества следват Търговския закон, а взаимозастрахователните кооперации - Закона за кооперациите, освен ако Кодексът за застраховането не предвижда друго. Централното управление на местен застраховател трябва да е на адреса на управление в България. Застрахователните дружества и кооперации могат да извършват дейност само по лицензираните класове застраховки, с изключение на допълнителни рискове по чл. 30. Уставът на взаимозастрахователната кооперация трябва да съдържа информация за класовете застраховки и финансовите задължения на членовете.
Чл. 18
Член 18 от Кодекса за застраховането определя изискванията за названието на застрахователните дружества и презастрахователите. Застрахователните дружества трябва да съдържат думата "застраховане" или нейни производни, а презастрахователите - думата "презастраховане". Лица без лиценз за застраховане или презастраховане нямат право да използват тези термини в своите фирми или реклама. Взаимозастрахователните кооперации не могат да съдържат името на член-кооператор в наименованието си.
Чл. 19
Чл. 19 от Кодекса за застраховането определя изискванията за учредяване на застрахователно и презастрахователно акционерно дружество. Размерът на вписания капитал не може да бъде по-малък от минималното капиталово изискване и минималния гаранционен капитал. Капиталът трябва да бъде изцяло записан и внесен при подаване на искането за лиценз. Вноските в капитала са само парични и не могат да са от недоказан произход. Дружеството издава само поименни безналични акции с право на един глас. При увеличение на капитала, застрахователят представя справка за промените в акционерното участие и документи за внасянето на увеличението.
Чл. 20
Взаимозастрахователната кооперация може да бъде учредена от минимум 500 физически лица, които са навършили 18 години и не са под запрещение. Учредителите стават членове, след като кооперацията получи лиценз за застраховане и внесат застрахователна вноска по избрана от тях застраховка за първата година. Членството на кооператорите възниква и се прекратява с подписването или прекратяването на застрахователния договор, съгласно общите условия.
Чл. 21
Член-кооператорите в взаимозастрахователната кооперация правят встъпителни и дялови вноски, определени в устава, и сключват застрахователен договор по застраховка "Живот" за минимум три години. Общото събрание може да реши за допълнителни вноски, за да се достигне минималният капитал. Вноските са парични и могат да се връщат само ако не намалят капитала под минималното изискване. Премиите и задълженията на кооперацията са равни при равни условия. Събранието може да намали плащанията по застраховките с мнозинство. Взаимозастрахователните кооперации, които извършват животозастраховане, не прилагат определени изисквания, ако плащанията зависят от наличните средства и вноските са еднакви.
Чл. 22
Чл. 22 от Кодекса за застраховането дефинира схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск като юридически лица или неперсонифицирани предприятия, които поемат рискове от застрахователи или презастрахователи. Тези схеми трябва да финансират рисковата си експозиция чрез дълг или други механизми, а правата на кредиторите са подчинени на задълженията на схемата. Създаването на такива схеми е възможно след получаване на лиценз от съответната комисия, съгласно регламенти на ЕС. Условията за дейността, надзорът и мерките при нарушения се определят от специфични регламенти. При неуредени случаи се прилагат правилата за презастрахователните дружества.
Чл. 23
Чл. 23 от Кодекса за застраховането определя лицата, които могат да извършват дейност по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти в България. За застрахователни продукти това са застрахователи, застрахователни посредници, посредници с допълнителна дейност и такива, които действат при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За презастрахователни продукти, дейността е разрешена на застрахователи, презастрахователи и застрахователни брокери, както и на посредници, извършващи дейност при същите условия.
Чл. 24
Чл. 24 от Кодекса за застраховането определя, че един и същ застраховател не може да извършва дейности по застраховане по класове от раздел I и раздел II, с изключение на застраховките "Злополука" и "Заболяване". Застрахователи, лицензирани за дейности от раздел II, могат да получат лиценз и за раздел I, и обратно. Дейностите по двата раздела трябва да се управляват отделно. Клонове на застрахователи от трети държави не могат да извършват дейности по двата раздела едновременно.
Чл. 25
Чл. 25 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователно акционерно дружество има право да извършва активно презастраховане за класовете застраховки, за които е получило лиценз. В същото време, презастрахователите нямат право да извършват дейност по застраховане.
Чл. 26
Съгласно Чл. 26 от Кодекса за застраховането, застрахователите и презастрахователите нямат право да извършват друга търговска дейност, освен в определени случаи. Не се счита за друга търговска дейност: уреждането на претенции от застраховки, сключени с чуждестранни застрахователи; предоставянето на услуги между застрахователи от една група; и дейността на застраховател, лицензиран за пенсионни продукти, при спазване на специфични регламенти. Освен това, застрахователите не могат да участват като неограничено отговорни съдружници в търговски дружества и не могат да обезпечават чужди задължения със свои активи, освен ако не е предвидено друго от закона.
Чл. 27
Член 27 от Кодекса за застраховането забранява на едно и също лице да извършва дейност по застрахователно посредничество в качеството си на застрахователен брокер и застрахователен агент. В част втора, която обхваща застраховането и презастраховането, се разглеждат и процедурите за лицензиране на местни застрахователи и презастрахователи, включително издаването и отнемането на лицензи.
Чл. 28
Лицата със седалище в България могат да извършват застрахователна или презастрахователна дейност само след получаване на лиценз от съответната комисия. Лица без такъв лиценз нямат право да предлагат или сключват застрахователни договори.
Чл. 29
Чл. 29 от Кодекса за застраховането определя условията за издаване на лиценз на застрахователи и презастрахователи. Лицензът може да бъде издаден за различни класове застраховки, като се изисква той да е писмен и да определя видовете дейности. Лицензите се издават от комисията, която може да откаже издаването им, ако заявителят не отговаря на изискванията. Допълнителен лиценз може да се издаде за разширяване на обхвата на дейността. Застрахователи могат да предлагат помощ при пътуване единствено с лиценз за съответната застраховка.
Чл. 30
Чл. 30 от Кодекса за застраховането определя условията, при които застраховател, получил лиценз за основен риск, може да застрахова и рискове от други класове без необходимост от допълнителен лиценз. Тези условия включват свързаност с основния риск, касаене на застрахования предмет и включване в договора. Освен това, определени класове рискове не се считат за допълнителни, с изключение на правни разноски при специфични условия.
Чл. 31
Чл. 31 от Кодекса за застраховането описва изискванията за издаване на лиценз за извършване на застрахователна или презастрахователна дейност. Искането за лиценз трябва да включва устав, списък на акционерите, удостоверения от банка за внесени парични средства, доказателства за спазване на капиталови изисквания, информация за управлението и квалификацията на лицата, програма за дейността и др. За определени видове застраховки, както и за взаимозастрахователни кооперации, се изискват допълнителни документи. Искането се разглежда след заплащане на такса.
Чл. 32
Чл. 32 от Кодекса за застраховането определя условията за издаване на лиценз на застрахователи и презастрахователи. За разширяване на предмета на дейност на презастраховател се изисква искане с приложени протокол и изменена програма. За нови застрахователни дейности или класове, искането включва допълнителни доказателства за финансови средства и капиталови изисквания. Такса за разглеждане на документите е задължителна. Специални условия важат за животозастрахователи и застрахователи без право на достъп до единния пазар.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира съдържанието на програмата за дейността на застрахователя и презастрахователя, включваща класовете застраховки, рисковете, презастрахователната политика, методите за образуване на техническите резерви, финансовите прогнози за разходи и приходи, източниците на средства и мерките против изпирането на пари. Програмата трябва да отразява реалистично пазара и да е в съответствие с изискванията за лицензионна дейност. В случай на разширяване на лиценза, програмата се отнася само до новите класове застраховки. При определени условия, представянето на параметри за минимален гаранционен капитал е задължително.
Чл. 34
Член 34 от Кодекса за застраховането описва процедурата за издаване на лиценз на застрахователи и презастрахователи. Комисията, по предложение на заместник-председателя, преценява спазването на изискванията за лиценз в срок до 4 месеца от подаване на искането. При нередовни документи или необходимост от допълнителна информация, се изпраща уведомление на заявителя, като срокът за отстраняване на нередовностите е между 1 и 2 месеца. За лиценз за разширяване обхвата на лиценза, срокът за произнасяне е до 2 месеца, а за отстраняване на нередовности - минимум 7 дни. При неполучено уведомление, срокът тече от поставянето му на определено място в сградата на комисията. Комисията уведомява заявителя за решението си в срок от 7 дни и известява Европейския орган за издадените лицензи.
Чл. 35
Комисията може да откаже издаването на лиценз за застраховане или презастраховане при наличие на определени условия, като например несъответствие на капитала на заявителя, недостатъчна квалификация на управителите, проблеми с идентификацията на действителните собственици, представяне на неверни данни и други. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено, а ново искане може да се подаде след 6 месеца от отказа.
Чл. 35а
Чл. 35а от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията взема решение за регистрация или отмяна на регистрация на ПЕПП, създаден от застраховател, който извършва дейност по определени класове застраховки. Процедурата е по реда на Регламент (ЕС) 2019/1238 и се инициира по предложение на заместник-председателя на Комисията.
Чл. 36
Търговец, който се занимава със застраховане или презастраховане, трябва да бъде вписан в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За да бъде извършено това вписване, е необходимо представянето на лиценз, издаден от съответната комисия. Тези изменения в закона са в сила от 07.12.2018 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Кодекса за застраховането указва, че статутът на застрахователя, който определя правото му на достъп до единния пазар, е отразен в лиценза му. Тази информация се съхранява в регистъра на Комисията за финансов надзор. Възможна е доброволна промяна в статута на застрахователя, която трябва да бъде отразена в съответния регистър.
Чл. 38
Застраховател без право на достъп до единния пазар може да подаде искане за разрешение за извършване на дейност по общите правила за достъп до единния пазар. Искането включва предоставяне на доказателства за спазване на изискванията на Кодекса за застраховането и приложимите актове на ЕС. Комисията разглежда искането и се произнася в срок от три месеца. При нередовни документи, срокът спира до отстраняване на нередовностите. Застрахователят може да извършва дейност и по правилата за застрахователи без право на достъп до единния пазар, ако са налице определени условия. Комисията може да откаже промяна на статута при несъответствия с изискванията.
Чл. 39
Чл. 39 регламентира последиците, когато застраховател надхвърли праговете по чл. 16 за три последователни години. След това, от четвъртата година, той губи правото на достъп до единния пазар. Комисията уведомява застрахователя писмено до края на втората година и той трябва да представи план за съответствие в тримесечен срок. Статутът на застрахователя се променя служебно след третата година, а всички застрахователи в група трябва да спазват съответните изисквания. При искане за допълнителен лиценз от застраховател без право на достъп, се проверяват изискванията за достъп до единния пазар.
Чл. 40
Комисията може да отнеме лиценза на застраховател или презастраховател при различни условия, като например представяне на неверни данни, неспазване на капиталови изисквания, нарушаване на доброволността на застраховането и др. Също така, лицензът може да бъде отнет, ако лицето не е започнало дейност в установен срок, е спряло дейността си или не отговаря на условията за лицензиране. Комисията взема решение, което трябва да бъде мотивирано и уведомява лицето в срок от 7 дни.
Чл. 41
След отнемане на лиценза, лицето не може да сключва нови застрахователни или презастрахователни договори, нито да предлага нови условия или да изменя съществуващите условия по вече сключени договори. Отнемането на лиценза не освобождава лицето от задълженията му по вече сключени договори.
Чл. 42
След отнемане на лиценза на застраховател или презастраховател, комисията уведомява Европейския орган и иска от компетентния съд да образува производство по ликвидация или несъстоятелност, в зависимост от случая. Комисията може да извършва проверки и да прилага административни мерки до заличаване на дружеството от търговския регистър.
Чл. 43
Чл. 43 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията уведомява незабавно компетентните органи на останалите държави членки при отнемане на лиценз на застраховател или презастраховател. Комисията отправя искане за предприемане на действия за предотвратяване на нови договори и защита на интересите на заинтересованите лица, включително забрана за разпореждане с активи на застрахователя. При уведомление за отнемане на лиценз от друга държава членка, Комисията предприема мерки и на територията на Република България.
Чл. 44
Чл. 44 от Кодекса за застраховането предвижда, че местен застраховател, който е получил лиценз, може да извършва дейността си в друга държава членка, прилагане на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Важно е да се отбележи, че това правило не важи за застрахователите, лицензирани и работещи по реда на дял четвърти от част втора.
Чл. 45
Чл. 45 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата, по която местен застраховател може да създаде клон в друга държава членка. Застрахователят е задължен предварително да уведоми комисията, предоставяйки информация за адреса на клона, програмата за дейността, името на упълномощения представител и доказателства за членство в национални бюра. Комисията трябва да предостави информацията на компетентния орган на държавата членка в срок от три месеца. Ако условията не са подходящи, комисията може да откаже информацията. След получаване на уведомление от компетентния орган, застрахователят може да започне дейност.
Чл. 46
Застрахователи с седалище в България, които желаят да извършват дейност в друга държава членка, трябва предварително да уведомят Комисията. Уведомлението включва информация за класовете застраховки, доказателства за членство в национални бюра и мерки за избягване на конфликти на интереси. Комисията предоставя информация на компетентния орган на държавата членка в срок от един месец, освен ако застрахователят не отговаря на капиталовите изисквания. Застрахователят може да започне дейност след уведомление от Комисията. Промените в данните трябва да бъдат уведомени преди един месец.
Чл. 47
Застрахователите със седалище в България, които оперират в друга държава членка, трябва да представят тримесечни и годишни справки на комисията за сключените застраховки. Тези справки включват информация за застрахователните премии, претенциите и комисионите, както и специфична информация за определени видове застраховки. Комисията след това предоставя обобщената информация на компетентните органи на другите държави членки по тяхно искане.
Чл. 48
Застрахователите от други държави членки, които имат лиценз за извършване на застрахователна дейност, могат да оперират в България. Те могат да извършват дейността си на територията на страната, следвайки условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, в зависимост от издаденото разрешение.
Чл. 49
Член 49 от Кодекса за застраховането регламентира условията за създаване на клон на застраховател от друга държава членка на територията на Република България. В двумесечен срок от получаване на информация за намерението на застрахователя, комисията уведомява компетентния орган на държавата по произход и предоставя информация относно условията за извършване на застрахователна дейност в България. Застрахователят може да създаде клон след уведомление от комисията или след изтичане на двумесечния срок, ако не е получено уведомление. При промяна на обстоятелствата, застрахователят трябва да уведоми комисията писмено един месец преди промяната.
Чл. 50
Застрахователите от друга държава членка, които искат да извършват застрахователна дейност в България без откриване на клон, могат да започнат дейност след уведомление от компетентния орган в държавата по произход. Те трябва да информират комисията за името и адреса на представителя си и да декларират определени обстоятелства, ако информацията не е предоставена от държавата по произход. Също така, при всяка промяна на класовете застраховки, те трябва да уведомят комисията.
Чл. 51
Чл. 51 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите, които извършват дейност на територията на Република България. Те трябва да членуват в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да финансират Гаранционния фонд. Застрахователите, които предлагат услуги, трябва да назначат представител с постоянен адрес в България, който да се грижи за отношенията с застрахованите лица и да урежда претенции. Назначаването на представителя не се счита за установяване на застрахователя в България. Клоновете на застрахователи също могат да осъществяват функции по представителството.
Чл. 52
Чл. 52 от Кодекса за застраховането позволява на местен презастраховател, който е получил лиценз, да извършва дейността си на територията на друга държава членка. Това може да стане при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, след уведомяване на комисията и при спазване на законодателството на съответната държава членка.
Чл. 53
Презастраховател от друга държава членка, който е получил лиценз за презастраховане, може да извършва дейността си на територията на България, при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, и при спазване на българското законодателство. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 29.03.2022 г.
Чл. 53а
Чл. 53а от Кодекса за застраховането определя задълженията на Комисията при издаване на лиценз на местен застраховател или презастраховател, който ще извършва дейности в друга държава членка. Комисията уведомява Европейския орган и надзорния орган на приемащата държава за намеренията на застрахователя, както и за влошаване на финансовото му състояние или нововъзникващи рискове. В случай на сериозни опасения относно защитата на потребителите, Комисията може да уведоми надзорния орган на държавата членка по произход. При несъгласие между органите, Комисията може да се обърне към Европейския орган за съдействие. Уведомленията трябва да бъдат подробни и не засягат надзорните правомощия на Комисията.
Чл. 53б
Чл. 53б от Кодекса за застраховането предвижда, че в случай на основателни опасения за неблагоприятни последици за ползвателите на застрахователни услуги, комисията може да поиска от Европейския орган да създаде платформа за сътрудничество. Това става, когато застраховател или презастраховател извършва дейности, основаващи се на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, и е от значение за пазара на приемащата държава членка. Комисията също така участва в работата на такава платформа и предоставя необходимата информация на Европейския орган.
Чл. 54
Чл. 54 от Кодекса за застраховането предвижда процедура за местни застрахователи, които желаят да извършват дейност в трета държава. Застрахователят трябва да подаде искане до комисията с информация за държавата и начина на извършване на дейността, както и класовете застраховки. Към искането се прилагат програма за дейността и документи, удостоверяващи спазването на изискванията за управителя на клона. Комисията разглежда искането в срок от два месеца и може да откаже разрешение при определени условия, включително ако извършването на дейността застрашава финансовото състояние на застрахователя или ако не са спазени изискванията на кодекса.
Чл. 55
Застрахователите, получили разрешение за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на трета държава, са задължени в 7-дневен срок да предоставят копие от това разрешение на съответната комисия в България. Това е част от условията за извършване на застрахователна дейност в Република България.
Чл. 56
Застраховател от трета държава може да извършва застрахователна дейност в България чрез регистриран клон след получаване на лиценз от комисията. Лицензът обхваща само класовете застраховки, разрешени в страната на произход. За получаване на лиценз, застрахователят трябва да отговаря на определени условия, включително наличие на активи в България, депозит в банка, назначаване на управител, представяне на програма за дейност и спазване на изискванията за управление. Застрахователят от трета държава има права и задължения на застраховател в България и подлежи на държавен надзор.
Чл. 57
Чл. 57 от Кодекса за застраховането описва условията и изискванията за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност от застрахователи от трети държави. Застрахователят трябва да подаде искане, придружено от редица документи, включително заверен препис от акта за регистрация, разрешение за застрахователна дейност, удостоверение от местния орган за застрахователен надзор, данни за управителя на клона, програма за дейността и доказателства за спазване на изискванията за управление. Комисията разглежда искането в срок от 4 месеца, при наличие на нередовности срокът за отстраняване е минимум 15 дни. Искането се разглежда след заплащане на такса.
Чл. 58
Комисията може да откаже издаването на лиценз на застраховател, ако съществуват основания, посочени в чл. 35, ал. 1, или ако правната уредба на държавата на седалището на застрахователя пречи на държавния застрахователен надзор в България. Отказ може да бъде направен и при липса на принцип на реципрочност, както и при заплаха за националната сигурност. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено, а ново искане за лиценз може да се подаде след 6 месеца от отказа.
Чл. 59
Клон на застраховател от трета държава, който извършва застрахователна или презастрахователна дейност, трябва да бъде вписан в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел след получаване на лиценз от комисията. Всеки застраховател от трета държава е задължен да уведомява комисията за всяка промяна в документите или обстоятелствата в срок от 7 дни след вземането на решение или узнаването за промяната, но не по-късно от 14 дни след вписването на съответното обстоятелство.
Чл. 60
Застрахователите от трета държава, които оперират в България чрез клон, трябва да водят търговските си книги на български език и да съхраняват документацията си в клона. При прекратяване на дейността, управителят на клона е задължен да уведоми комисията в 7-дневен срок. Клоновете трябва да оценяват активите и пасивите си, да поддържат технически резерви за задълженията по застрахователни договори и да определят собствените си средства съгласно установените правила.
Чл. 61
Клоновете на застрахователи от трети държави имат възможност да оперират в България при определени условия. Те трябва да разполагат с допустими собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност. Допустимите средства не могат да бъдат по-малко от половината от минималното капиталово изискване, което осигурява финансовата стабилност на клона. Активите, които покриват капиталовото изискване, трябва да бъдат разположени в страната или в рамките на Европейския съюз, което осигурява защита на клиентите и стабилност на пазара.
Чл. 62
Застраховател от трета държава, желаещ да извършва застрахователна дейност в България и в други държави членки, може да поиска от комисията предимства, свързани с капиталовото изискване, депозита и местоположението на активите. Искането трябва да бъде подадено до комисията и компетентните органи на съответните държави членки. Предимствата се предоставят при съгласие на всички компетентни органи и след оценка на финансовото състояние на застрахователя. Отнемането на предоставените предимства става по предложение на компетентния орган на всяка от държавите членки, в които застрахователят извършва дейност.
Чл. 63
Чл. 63 от Кодекса за застраховането описва условията и реда, при които Комисията може да отнеме лиценза на клона на застрахователя от трета държава, включително при отнемане на разрешение за дейност от компетентния орган в държавата по седалището. При отнемане на лиценза, Комисията уведомява компетентните органи на другите държави членки.
Чл. 64
Чл. 64 от Кодекса за застраховането указва, че за дейността на презастраховател, който има седалище в България и оперира в трета държава, се прилага законодателството на третата държава, освен ако в самия кодекс не е предвидено нещо различно. Също така, се споменава, че презастрахователи от трета държава могат да извършват дейност в България чрез клон, в съответствие с Търговския закон.
Чл. 65
Чл. 65 от Кодекса за застраховането определя условията, при които презастрахователи от трети държави могат да извършват дейност в България чрез клон, след получаване на лиценз от комисията. Лицензът се издава само за презастраховане по разрешени видове дейности и при наличие на определени условия, като правото да извършват презастрахователна дейност, активи в България, внесен депозит, назначен управител и представена програма за дейността. Презастрахователите от трета държава имат права и задължения на местни презастрахователи и подлежат на държавен надзор. Лицензите могат да бъдат отнети при определени условия.
Чл. 66
Чл. 66 определя условията, при които презастрахователи от трети държави могат да предоставят услуги в България. Те трябва да имат разрешение за извършване на презастраховане в своята държава и да подлежат на надзор. Не се прилагат по-благоприятни условия за тях в сравнение с презастрахователите от ЕС. Комисията може да изисква предоставяне на залог или гаранции за техническите резерви, освен ако надзорният режим на третата държава е признат за еквивалентен от ЕС.
Чл. 67
Чл. 67 регламентира задълженията на Комисията да уведомява Европейската комисия и компетентните органи за определени събития, свързани с лицензирани застрахователи и презастрахователи. Уведомленията включват информация за издаден лиценз, придобито участие от предприятие майка и наличие на пречки за дейност в трета държава.
Чл. 68
Чл. 68 от Кодекса за застраховането урежда задълженията на физически и юридически лица при придобиване или увеличаване на квалифицирано участие в застрахователни или презастрахователни дружества. Лицата са длъжни да уведомят комисията преди придобиването, ако делът на правата на глас или капиталът достига или надвишава 20, 30 или 50 на сто. При обективно настъпили обстоятелства уведомлението се извършва до 15 работни дни след узнаването. Лицата трябва да уведомят и при разпореждане с квалифицираното участие, особено при намаляване под определени прагове. Определя се какво представлява квалифицирано участие и се изисква установяване на действителния собственик. Комисията извършва оценка на предвиденото придобиване, основаваща се на репутацията на заявителя, финансовата му стабилност и потенциалните рискове, свързани с пране на пари или финансиране на тероризъм. Възможно е да се забрани придобиването при наличие на основания. Комисията не може да налага предварителни условия относно размера на участието.
Чл. 69
Чл. 69 от Кодекса за застраховането описва изискванията за уведомление при придобиване на квалифицирано участие в застраховател или презастраховател. Уведомлението е писмено и включва информация относно застрахователя, размера на участието, целите на придобиването и съгласуваните действия с други лица. В зависимост от това дали заявителят е физическо или юридическо лице, се изискват различни документи и декларации, включително информация за финансовото състояние, правни дела, административни наказания и структура на капитала. Допълнителна информация относно финансирането на придобиването и стратегията за управление след придобиването също е задължителна. При определени условия, уведомлението може да бъде подадено в комисията и при непряко придобиване на участие.
Чл. 70
Чл. 70 от Кодекса за застраховането регламентира обмена на информация между Комисията и надзорните органи при оценка на придобиването на квалифицирано участие от определени лица, включително кредитни институции и застрахователи. Комисията е задължена да предоставя необходимата информация на надзорните органи и да отразява становищата им в решенията си. При наличие на удостоверение от надзорен орган от друга държава членка, информацията не се изисква от заявителя. Също така, информацията не е необходима, ако заявителят е оценяван в предходни две години.
Чл. 71
Чл. 71 от Кодекса за застраховането определя сроковете и процедурите, свързани с обработката на заявления за придобиване на квалифицирано участие в застрахователни компании. Комисията потвърджава получаването на заявленията в срок до два работни дни и може да изисква допълнителна информация в рамките на 50 работни дни. При наличие на сериозни основания, комисията може да издаде забрана за придобиване на участие до 60 работни дни след потвърждаването на заявлението. Ако заявителят не е уведомен за забрана в определения срок, той може да придобие участието. Лица, които придобият участие без уведомление или в нарушение на забрана, не могат да упражняват право на глас за новите акции.
Чл. 72
Чл. 72 от Кодекса за застраховането регламентира последиците от придобиването на квалифицирано участие в застраховател или презастраховател при неспазване на определени задължения. В случай на нарушение, заместник-председателят или комисията могат да предприемат мерки, включително административни наказания за членове на управителни и контролни органи, както и да наложат забрана за упражняване на права на глас на акционери, които не са уведомили в срок. При придобиване на участие в нарушение на забрана, комисията може да ограничи правата на глас и да поиска обявяване на нищожност на решения на общото събрание.
Чл. 73 КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
Лицата, които придобиват между 1% и 10% от акциите на застраховател или презастраховател, са задължени да се идентифицират пред комисията в срок от 14 дни след придобиването. За целта трябва да представят съответните документи, посочени в чл. 69, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и 6.
Чл. 74
Застрахователят и презастрахователят са задължени да информират комисията за всички промени в капитала, които надвишават или намаляват определени прагове, веднага след като станат известни. Освен това, те трябва ежегодно до 31 март да представят справка за лицата с квалифицирани участия и размера на тези участия, по утвърден образец.
Чл. 75
Чл. 75 от Кодекса за застраховането определя отговорностите на управителните и контролни органи на застрахователя и презастрахователя. Те трябва да осигурят необходимата организация и правила за спазване на закона, подзаконовите актове, правото на ЕС и вътрешните актове на съответната институция.
Чл. 76
Застрахователят или презастрахователят трябва да разполага с ефективна система на управление, която да осигурява надеждно и разумно управление на дейността. Тази система включва адекватна организационна структура с ясно разпределение на отговорностите и ефективна комуникация на информация. Освен основните изисквания, системата може да включва и допълнителни елементи. Тя трябва да отговаря на спецификата и сложността на дейността, а застрахователят или презастрахователят е длъжен периодично да я преразглежда и актуализира при необходимост.
Чл. 77
Управителният и контролният орган на застрахователя или презастрахователя отговарят за приемането и прилагането на управленската и организационна структура, която включва определяне на дейността на организационните единици, ръководни длъжности и разпределение на функции. Те също така трябва да разработят програма за дейността за три години и политики за управление на риска, оперативен контрол, вътрешен одит, предотвратяване на конфликти на интереси и квалификация на служителите. Органът преразглежда документите ежегодно и предприема мерки за гарантиране на непрекъснатост на дейността, включително планове за извънредни ситуации. Заместник-председателят има право да получава информация и да разпорежда проверки за управлението на застрахователя.
Чл. 78
Чл. 78 от Кодекса за застраховането предвижда създаването на няколко основни функции в рамките на системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Те включват функция по управление на риска, функция за съответствие, функция по вътрешен одит, актюерска функция и други функции, определени от закона или по преценка на управителните органи. Застрахователят или презастрахователят самостоятелно определя организационната структура на тези функции, като те могат да се осъществяват от служители или чрез прехвърляне на дейности. Освен това, организационната структура трябва да е ясно уредена, а определени разпоредби от Регламент (ЕС) 2015/35 важат и за застрахователите, които нямат достъп до единния пазар.
Чл. 79
Чл. 79 от Кодекса за застраховането определя изискванията за квалификация и надеждност на членовете на управителните и контролни органи на застрахователите и презастрахователите. Всеки от тях трябва да притежава адекватна професионална квалификация, знания и опит, които да осигурят стабилно и разумно управление, както и да има добра репутация. Застрахователите трябва да се представляват от поне две физически лица и да уведомяват комисията за всяка промяна в лицата, ръководещи застрахователя, в срок от 7 дни при освобождаване на лице, което не отговаря на изискванията. Също така, те трябва да приемат правила за поддържане на квалификацията и надеждността на своите управителни органи.
Чл. 80
Членовете на управителните и контролни органи на застрахователи и презастрахователи трябва да отговарят на специфични изисквания, включително: висше образование, професионален опит в икономиката или финансите, липса на осъждане за умишлени престъпления, несъстоятелност и близки отношения с други членове на органите. Те трябва да бъдат с добра репутация и да не застрашават интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Процедурата за одобрение от комисията включва представяне на документи и декларации, които удостоверяват спазването на тези изисквания.
Чл. 81
Чл. 81 от Кодекса за застраховането определя, че поне една трета от състава на съвета на директорите или надзорния съвет на застрахователя трябва да бъдат независими членове. Независимите членове не могат да бъдат служители или свързани лица с застрахователя и трябва да уведомят за всякакви промени в статуса си. Кандидатите за независими членове трябва да удостоверят липсата на обстоятелствата, които ги свързват със застрахователя, чрез декларация.
Чл. 82
Членовете на управителни и контролни органи, както и лицата, упълномощени да управляват или представляват застрахователни или финансови холдинги в България, трябва да отговарят на определени изисквания, описани в чл. 80, ал. 1 от Кодекса за застраховането. При надзор на групата се прилагат допълнителни разпоредби от чл. 80, ал. 2 - 12, чл. 83, ал. 2 и чл. 84.
Чл. 83
Чл. 83 от Кодекса за застраховането определя условията за придобиване на професионален опит от лица, които управляват или представляват застрахователи и презастрахователи. Лицата трябва да имат определен стаж в различни финансови и застрахователни институции, който варира от три до десет години, в зависимост от заеманата позиция и наличието на висше образование. Членовете на контролни органи също трябва да отговарят на специфични условия за опит, като минималният стаж е три години в ръководна длъжност в свързани сектори.
Чл. 84
Комисията може да откаже одобрение за ръководни длъжности в застрахователни и презастрахователни компании, ако прецени, че кандидатът не притежава необходимата професионална квалификация и опит, дори и да отговаря на формалните изисквания. Отказът трябва да бъде мотивиран и изпратен на съответния застраховател или презастраховател.
Чл. 85
Лицата, заемащи ръководни длъжности в застрахователите, трябва да отговарят на определени изисквания, включително квалификация и опит, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 и 4. Допълнителни изисквания могат да бъдат определени за лица, изпълняващи ключови функции, в съответствие с правилата на чл. 79, ал. 5.
Чл. 86
Чл. 86 от Кодекса за застраховането изисква застрахователите и презастрахователите да имат система за управление на риска, която да включва стратегии и процедури за идентифициране, измерване и управление на рисковете. Системата трябва да е интегрирана в организационната структура и да обхваща рисковете, свързани с капиталовите изисквания и собствените средства. Основните области на управление на риска включват подписваческа дейност, управление на активи и пасиви, инвестиции, ликвидност, оперативен риск и презастраховане. Политиката за управление на риска трябва да обхваща всички тези области, а застрахователите трябва да спазват специфични правила за инвестиционния риск.
Чл. 87
Чл. 87 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите при прилагане на изравнителна корекция и корекция за променливост. Те трябва да изготвят план за ликвидност, да оценяват чувствителността на техническите резерви и допустимите собствени средства, и да представят ежегодно оценките на комисията. При намаляване на корекциите до нула, застрахователите трябва да анализират мерки за възстановяване на капиталовото изискване за платежоспособност. Политиката за управление на риска трябва да включва критерии за прилагане на корекцията за променливост.
Чл. 88
Член 88 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да оценят целесъобразността на външните кредитни оценки при изчисляването на техническите резерви и капиталовото изискване за платежоспособност. Те трябва да извършват допълнителни оценки, когато е възможно, за да избегнат автоматична зависимост от външни оценки. Външните кредитни оценки са тези, предоставени от агенции за кредитен рейтинг, регистрирани по европейски регламент или от централни банки. Преценката на тези оценки се извършва по ред, определен от акт на Европейския съюз.
Чл. 89
Член 89 от Кодекса за застраховането определя структурата и функциите на управлението на риска в застрахователните и презастрахователните компании. Лицето, отговорно за управлението на риска, трябва да притежава необходимата квалификация и опит. В случай на прилагане на вътрешен модел, риск мениджърът е отговорен за проектирането, тестването, валидирането и документирането на модела, както и за анализ на резултатите и информиране на управителния орган за необходимите подобрения.
Чл. 90
Чл. 90 от Кодекса за застраховането предвижда задължение за застрахователите и презастрахователите да извършват собствена оценка на риска и платежоспособността. Оценката включва съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, спазването на капиталовите изисквания и отклоненията от допустимите рискови профили. Застрахователите трябва да разполагат с процеси, пропорционални на рисковете, и да представят методите за оценка на комисията. Оценката се извършва редовно и при промяна на рисковия профил, като резултатите се докладват на комисията. Важно е да се отбележи, че собствената оценка не се използва за изчисляване на капиталовите изисквания.
Чл. 91
Чл. 91 от Кодекса за застраховането предвижда задължения за застрахователите и презастрахователите, които сключват презастрахователни договори с ограничено поемане на риск. Те трябва да определят, измерват, наблюдават, управляват, контролират и отчитат рисковете, произтичащи от тези договори. Презастраховането с ограничено поемане на риск включва случаи, при които максимално възможната загуба надхвърля размера на премията за целия срок на договора, и трябва да се изпълнят определени условия, като съобразяване на стойността на парите във времето и договорни клаузи за изравняване на икономическите резултати.
Чл. 92
Чл. 92 от Кодекса за застраховането изисква от застрахователя и презастрахователя да изградят ефективна система за вътрешен контрол. Тази система трябва да включва административни и счетоводни процедури, уредба за осъществяване на вътрешния контрол, правила за докладване на всички равнища, функция за съответствие и други елементи, определени по преценка на застрахователя или презастрахователя.
Чл. 93
Функцията за съответствие на застрахователя или презастрахователя включва съветване на управителните и надзорните органи относно спазването на законодателството, оценка на въздействието от промени в правната среда и идентифициране на рискове от неизпълнение на нормативните актове. Застрахователите и презастрахователите трябва да имат системи за предоставяне на информация и да осигуряват адекватност на публикуваната информация чрез вътрешни правила. Ръководителят на функцията за съответствие се назначава от управителния орган и трябва да притежава необходимата квалификация и опит.
Чл. 94
Лицето, ръководещо функцията за съответствие в застрахователя, е задължено да информира незабавно управителните органи за нарушения и да изготвя годишен отчет за дейността си, който представя пред управителния орган и общото събрание. При установяване на нарушения и слабости в организацията, то също трябва да информира заместник-председателя, ако не са предприети адекватни мерки от управителния орган.
Чл. 95
Функцията по вътрешен одит на застрахователя или презастрахователя е предназначена да бъде ефективна и включва оценка на системата за вътрешен контрол и управление. Тя е обективна и независима, а лицата, осъществяващи я, не могат да извършват други дейности в същата организация. Назначаването на лицето, отговарящо за одита, се извършва от управителния орган, а служителите в звеното трябва да притежават необходимата квалификация и опит.
Чл. 96
Чл. 96 от Кодекса за застраховането определя основните задължения на функцията по вътрешен одит. Тази функция приема и прилага план за одитни проверки с минимален обхват от една година, но може да извършва и извънпланови проверки. При установяване на нарушения, лицето, отговорно за вътрешния одит, е задължено незабавно да информира управителните или надзорните органи на застрахователя за предприемане на мерки. Освен това, се изготвя годишен отчет за дейността на функцията, който се представя пред управителния орган.
Чл. 97
Актюерската функция на застраховател или презастраховател се осъществява от отговорен актюер, който е физическо или юридическо лице с призната правоспособност. Отговорният актюер трябва да отговаря на определени условия, включително да не е осъждан за умишлено престъпление, да не е бил член на управителен орган на несъстоятелно дружество, да има висше образование и поне тригодишен опит в областта. Изискванията важат и за актюерското предприятие. Правоспособността на актюра може да бъде отнета при определени условия, свързани с недобросъвестност.
Чл. 98
Чл. 98 от Кодекса за застраховането определя условията, при които комисията може да отнеме правоспособността на отговорен актюер. Това може да се случи при: 1) неспазване на изискванията от чл. 97, ал. 2, т. 1 - 4; 2) груби или системни нарушения на кодекса при актюерско обслужване; 3) представяне на неверни данни или документи; 4) непрактикуване на дейността за повече от 7 години; 5) отнемане на правоспособност от държавна или обществена организация поради недобросъвестност. Отнемането на правоспособността на актюера автоматично води до отнемане и на правоспособността му като отговорен актюер.
Чл. 99
Отговорният актюер не може да бъде свързан с член на управителен или контролен орган на застрахователя до четвърта степен по права или по съребрена линия, или до трета степен по сватовство. Назначава се от управителния орган, който удостоверява липсата на конфликти на интереси. При промяна на обстоятелствата или отнемане на правоспособност, актюерът трябва да бъде освободен и да се назначи нов в срок от три месеца.
Чл. 100
Отговорният актюер в застрахователното дружество координира изчисляването на техническите резерви и гарантира адекватността на използваните методологии и данни. Той оценява качеството на данните, сравнява прогнозни оценки с реални резултати, информира управителния орган за надеждността на изчисленията и контролира изчисленията при недостатъчно данни. Освен това, актюерът изразява мнение за подписваческата политика и адекватността на презастрахователните договори. Той също така участва в управлението на риска и изготвя годишен актюерски доклад. Актюерът има достъп до необходимата информация и задължително получава съдействие от управителните органи.
Чл. 101
Годишните финансови отчети на застрахователи и презастрахователи в България трябва да бъдат проверявани и заверявани от две одиторски дружества, освен в случаи, когато застрахователят няма достъп до единния пазар, в който случай се изисква само едно одиторско дружество. Лица с материални интереси в застрахователя не могат да участват в одита, а одиторско дружество, което е загубило правоспособност на одитори, не може да извършва одит. Член 4 е отменен.
Чл. 101а
Член 101а от Кодекса за застраховането, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 95 от 2016 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 79 от 2024 г. Този член е регламентирал задълженията на одиторите в сферата на застраховането, но поради последващи изменения е оттеглен и в момента не е в сила.
Чл. 102
Одиторите на застрахователи и презастрахователи имат задължението да изразяват мнение относно достоверността на финансовите отчети и достатъчността на техническите резерви. Те трябва да уведомяват комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до нарушения на закона или да повлияе на дейността на застрахователя. Одиторите са длъжни да разкриват информация без ограничения, когато става въпрос за важни обстоятелства, свързани с финансовото състояние на застрахователя, и не носят отговорност за добросъвестното разкриване на такава информация.
Чл. 103
Чл. 103 от Кодекса за застраховането установява, че одиторите, които извършват одит на застрахователи или презастрахователи, носят неограничена отговорност за вреди, произтичащи от техни действия или бездействия, независимо от характера на тези вреди. Това включва както пряка, така и непосредствена последица от виновни действия или умишлено неправомерно поведение от страна на участниците в одита.
Чл. 104
Чл. 104 от Кодекса за застраховането предвижда, че управителният орган на застрахователя трябва да приеме вътрешни правила за уреждане на претенции по застрахователни договори в срок от един месец след издаването на лиценза. Тези правила не се прилагат за застраховки на големи рискове, освен ако не е предвидено друго. Правилата определят процедурите за приемане на претенции, събиране на доказателства, оценка на вреди и разплащания. Те трябва да гарантират правата на ползвателите на застрахователни услуги и да не противоречат на закона. След приемането им, правилата трябва да бъдат предоставени на комисията и публикувани на интернет страницата на застрахователя.
Чл. 105
Чл. 105 от Кодекса за застраховането забранява на застрахователите да използват пола като критерий при определяне на размера на застрахователните обезщетения или суми. Освен това, разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до различия в определянето на застрахователните обезщетения.
Чл. 106
Застрахователните претенции се подават съгласно условията на застрахователния договор и в съответствие с чл. 380, ал. 1. Застрахователят е задължен да регистрира датата на всяка претенция и получените документи, удостоверявайки това пред заявителя. При застраховки 'Гражданска отговорност', застрахователят уведомява увреденото лице за необходимите доказателства, а допълнителни доказателства могат да се изискват само в рамките на 45 дни от първоначалното подаване. Застрахователят също така уведомява страната по договора за допълнителни доказателства в същия срок. Не се допуска изискване на доказателства, които не могат да бъдат предоставени поради нормативни пречки или които нямат съществено значение за претенцията.
Чл. 107
Чл. 107 от Кодекса за застраховането регламентира правото на застрахователя, лицето, което претендира за обезщетение, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да получават необходимата информация от различни държавни органи и лечебни заведения за установяване на застрахователното събитие и вредите от него. Когато исканата информация е част от досъдебно производство, прокурорът трябва да разреши достъпа до нея. Ако информацията е защитена от закона, получаващите я трябва да бъдат информирани за задълженията си за конфиденциалност и последствията от нейното разгласяване.
Чл. 108
Застрахователят е задължен да се произнесе по застрахователни претенции в срок до 15 работни дни след представяне на всички доказателства, освен в случаи на застраховки на големи рискове или при непълни доказателства, където сроковете се удължават до 6 месеца или една година. При жалба относно размера на обезщетението, застрахователят трябва да предостави обосновка в 7-дневен срок. При съгласие на ползвателя за отстраняване на вреди от външен изпълнител, застрахователят трябва да възложи изпълнението в съответния срок.
Чл. 109
Чл. 109 определя какво не се счита за голям риск в контекста на застраховките. По-конкретно, не представляват голям риск: (1) рисковете, посочени в т. 3 и 10 от раздел II, буква "А" от приложение № 1; (2) рисковете по т. 8, 9 и 13 от същия раздел, при условие че застрахованото имущество или отговорност не са с необичаен характер, т.е. те трябва да са съизмерими с имуществото или отговорността от същия клас, която не е считана за голям риск.
Чл. 110
Чл. 110 от Кодекса за застраховането регламентира прехвърлянето на дейност от застрахователи и презастрахователи на трети лица. Такова прехвърляне е допустимо, но застрахователят остава отговорен за изпълнението на задълженията, свързани с прехвърлените дейности. Не може да се прехвърлят ключови функции, ако това води до влошаване на управлението, увеличаване на оперативния риск, затруднява застрахователния надзор или застрашава интересите на клиентите.
Чл. 111
Чл. 111 от Кодекса за застраховането регламентира условията и изискванията за прехвърляне на дейности от застрахователи и презастрахователи на доставчици на услуги. Всяко прехвърляне трябва да спазва установените изисквания и да бъде обхванато от системата за управление и контрол на застрахователя. Договорите за прехвърляне трябва да бъдат представени на комисията преди сключването им, а комисията има правото да извършва проверки на изпълнението на прехвърлените функции. При установяване на нарушения, комисията може да изиска отстраняването им и да разпореди прекратяване на договора с доставчика на услуги. Застрахователят не носи отговорност за неустойки при прекратяване на договора поради нарушения.
Чл. 112
Чл. 112 от Кодекса за застраховането регламентира правомощията на Комисията да извършва проверки на доставчици на услуги в други държави членки. Комисията уведомява съответните надзорни органи и може да делегира проверките. При затруднения, Комисията може да поиска съдействие от Европейския орган. Също така, когато чужд надзорен орган иска проверка в България, Комисията трябва да предостави необходимото съдействие.
Чл. 113
Управителните и контролни органи на застрахователя и презастрахователя носят отговорност за организацията и функционирането на счетоводната отчетност, която трябва да осигури точно отразяване на финансовите резултати и състояние. Те трябва да адаптират процедурите за документооборот и отчетност в зависимост от особеностите и обема на дейността.
Чл. 114
Чл. 114 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да създадат и поддържат актуална информационна система, която да съдържа данни за сключените застрахователни и презастрахователни договори, предявените претенции, счетоводна информация, вътрешни документи и протоколи от заседания. Информацията трябва да бъде точна и надеждна, а системата да осигурява необходимите данни за надзор. Управителният орган на застрахователя отговаря за актуалността и сигурността на данните. Застрахователят е длъжен да осигури дистанционен достъп до периодични справки за комисията.
Чл. 115
Чл. 115 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователя и презастрахователя, които включват: определяне на премии, съответстващи на поетия риск; образуване на достатъчни технически резерви; точно отразяване на финансовото състояние; разполагане с достатъчни собствени средства за покриване на капиталовите изисквания; и инвестиране на активите в съответствие с принципа на разумния инвеститор.
Чл. 116
Чл. 116 определя изискванията за застрахователните и презастрахователните премии, които трябва да бъдат достатъчни и изчислени на базата на разумни актюерски допускания. Премиите трябва да осигуряват изпълнението на задълженията на застрахователя, включително образуването на технически резерви. Финансовото състояние на застрахователя се оценява единствено на база премиите. Не се допуска отчитане на пола и разходите, свързани с бременност и майчинство, при определяне на премиите.
Чл. 117
Чл. 117 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато застрахователят или презастрахователят неправилно изчислят техническите резерви, капиталовите изисквания или други финансови показатели, комисията може да направи преоценка или преизчисление на тези показатели. Това става по предложение на заместник-председателя и е свързано с осъществяването на застрахователен надзор. При установяване на нарушения, комисията може да приложи принудителна административна мярка съгласно чл. 587.
Чл. 117а
Чл. 117а от Кодекса за застраховането определя начина на оценка на активите и пасивите от застрахователите и презастрахователите. Активите се оценяват на стойност, която може да бъде получена при сделка на пазарни условия между независими и осведомени страни. Пасивите се оценяват на стойност, която може да бъде прехвърлена или уредена при същите условия. Не се правят корекции за собствената кредитна позиция на застрахователя. Оценяването се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/35.
Чл. 118
Чл. 118 от Кодекса за застраховането определя задължението на застрахователите и презастрахователите да създават общи и технически резерви. Общите резерви включват фонд "Резервен" по Търговския закон и други фондове, предвидени в устава. Техническите резерви са задължение на застрахователя, а предходни алинеи, свързани с тях, са отменени с изменения от 2023 г.
Чл. 119
Член 119 от Кодекса за застраховането е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 85 от 2023 г., и влиза в сила от 1 януари 2023 г. Следователно, разпоредбите, свързани с общите правила за техническите резерви, вече не са в сила.
Чл. 120
Чл. 120 от Кодекса за застраховането изисква застрахователите и презастрахователите да поддържат технически резерви за своите задължения по застрахователни и презастрахователни договори. Размерът на резервите се определя на базата на стойността на поетите задължения, очакваните разходи и потенциалните рискове. Техническите резерви трябва да отразяват настоящата стойност на задълженията, а изчисленията да са основани на информация от финансовите пазари и да са обективни. Съществуват и регулации относно максималния размер на техническата лихва, а данните за изчисленията трябва да бъдат точни и пълни.
Чл. 121
Застрахователят и презастрахователят са задължени да поддържат достатъчни технически резерви за покритие на поетите рискове. По искане на комисията, те трябва да докажат достатъчността на резервите, приложимостта на методите и адекватността на статистическите данни, на които се основават.
Чл. 122
Чл. 122 от Кодекса за застраховането предвижда, че при извършване на съзастраховане, застрахователят е задължен да образува техническите си резерви, отчитайки дела си съгласно условията на съзастрахователния договор. Нарушението на изискванията относно размера на техническите резерви може да доведе до санкции и правни последици за застрахователя.
Чл. 123
Член 123 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако застраховател или презастраховател не спазва изискванията относно техническите резерви, Комисията може да наложи забрана за свободно разпореждане с активите на съответния застраховател или презастраховател. Това е в сила от 01.01.2018 г. след изменения в закона.
Чл. 124
Чл. 124 от Кодекса за застраховането регулира инвестициите на застрахователи и презастрахователи. Те трябва да инвестират активите си според принципа на разумния инвеститор, като оценяват рисковете и нуждите си по отношение на платежоспособността. Активите за покритие на минималните капиталови изисквания трябва да се инвестират, за да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и доходността. В случай на конфликт на интереси, инвестициите трябва да бъдат в интерес на застрахованите. За животозастрахователни договори, където рисковете са на застрахованите, се прилагат специфични правила за покритие на техническите резерви. Освен това, употребата на деривати, диверсификация на активите и ограничения за инвестиции в недопуснати на регулиран пазар активи също са важни изисквания.
Чл. 125
Застрахователите и презастрахователите в България са задължени да изготвят годишни и периодични финансови отчети и справки. Структурата и съдържанието на тези отчети се определят от наредба на комисията. Управителният орган на застрахователен или финансов холдинг, който ръководи група, трябва да представи консолидирани финансови отчети в комисията, одитирани в съответствие с определени изисквания, в срок до 20 седмици след края на финансовата година.
Чл. 126
Застрахователите и презастрахователите трябва да представят годишен финансов отчет, годишни справки, доклади и тримесечни отчети на Комисията за финансов надзор в сроковете, определени от Регламент (ЕС) 2015/35. Документите трябва да бъдат подадени в електронен формат, подписани с квалифициран електронен подпис. Годишните отчети и справки се заверяват от одитори. Комисията определя информацията, която трябва да бъде публично оповестена.
Чл. 127
Чл. 127 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите да предоставят информация на комисията за целите на застрахователния надзор. Информацията трябва да включва оценка на системата на управление, дейността на застрахователя, принципи на оценка за платежоспособност, рискове и структура на капитала. Заместник-председателят на комисията може да определя формата и обхвата на информацията, която трябва да бъде качествена, количествена, историческа и прогностична. Информацията се подава в електронен формат или на хартиен носител, а застрахователите трябва да разполагат с подходящи системи за осигуряване на точност и навременност на данните.
Чл. 128
Чл. 128 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да уведомяват комисията за нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра. Те трябва да докладват за вписвания в търговския регистър и всяка промяна в свързаните лица, предоставяйки информация за текущия контрол. Уведомленията трябва да се изпълняват в 7-дневен срок след настъпване или узнаване на факта, а за вписвания - в 7-дневен срок от самото вписване.
Чл. 129
Чл. 129 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да оповестяват ежегодно отчет за платежоспособността и финансовото си състояние. Отчетът е част от годишния финансов отчет и трябва да включва информация за дейността, управлението на рисковете, активите и капиталовите изисквания. Включват се и описания на корекции и анализ на значителни промени. Оповестяването трябва да бъде прозрачно и достъпно за заинтересованите лица.
Чл. 130
Чл. 130 от Кодекса за застраховането предвижда случаи, в които заместник-председателят може да разреши на застрахователи или презастрахователи да не оповестяват информация. Това е допустимо, ако оповестяването би довело до неоправдани предимства за конкурентите или ако съществуват задължения за спазване на тайна. Лицето, на което е разрешено непубликуването, трябва да направи декларация в отчета си за платежоспособност и да посочи причините. Разрешението не важи за определена информация по чл. 129, ал. 2, т. 5.
Чл. 131
Чл. 131 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите при настъпване на значителни събития, които влияят на оповестената информация. Значително събитие е налице, когато не се спазват капиталовите изисквания или когато не се представят реалистични планове за възстановяване в определен срок. В тези случаи съответното лице е длъжно незабавно да оповести размера на неспазването и предприетите мерки. При неспазване на условията за определен период, информацията също трябва да бъде оповестена с детайли относно произхода и последиците.
Чл. 132
Чл. 132 от Кодекса за застраховането позволява на застрахователите и презастрахователите да оповестяват доброволно информация относно тяхната платежоспособност и финансово състояние, която не е задължителна за оповестяване. Това предоставя възможност за допълнителна прозрачност и информираност на заинтересованите страни.
Чл. 133
Чл. 133 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно създаването на системи за изпълнение на задълженията и приемането на вътрешни правила за актуализация на информацията. Годишният финансов отчет, включващ отчет за платежоспособността, трябва да бъде приет от управителния и контролния орган и публично оповестен на интернет страницата на застрахователя. При наличие на допълнителни изисквания от Европейската комисия, те също трябва да се спазват от застрахователите.
Чл. 134
Дейността по съзастраховане в Европейския съюз включва покритие на големи рискове от двама или повече застрахователи, при спазване на определени условия. Всеки застраховател отговаря за своята част от риска, а водещият застраховател определя условията и тарифите. Рискът трябва да бъде разположен в държава членка, а поне един от застрахователите трябва да има централно управление или клон в различна държава членка.
Чл. 135
Член 135 от Кодекса за застраховането определя, че застраховател може да участва в дейности по съзастраховане в Европейския съюз, при условие че се спазват изискванията, описани в съответния раздел на закона.
Чл. 136
Чл. 136 от Кодекса за застраховането определя, че размерът на техническите резерви на застраховател, участващ в съзастраховане в ЕС, зависи от правилата на държавата членка по произход. При липса на правила, се прилага обичайната практика в тази държава. Техническите резерви обаче трябва да бъдат най-малко равни на резервите на водещия застраховател, съгласно неговите правила.
Чл. 137
Чл. 137 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите, които участват в съзастраховане в Европейския съюз, да водят статистическа отчетност. Тази отчетност трябва да отразява обема на дейността по съзастраховане в ЕС и в съответните държави членки.
Чл. 138
Когато застраховател преминава през ликвидация или несъстоятелност, задълженията му, произтичащи от съзастрахователни договори в Европейския съюз, се погасяват по същия начин, както задълженията от другите застрахователни договори на този застраховател. Това важи независимо от държавата, в която се намират ползвателите на застрахователни услуги.
Чл. 139
Чл. 139 от Кодекса за застраховането предвижда, че за целите на прилагането на съответния раздел, комисията е задължена да обменя необходимата информация с надзорните органи от други държави членки на Европейския съюз. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
Чл. 140
Чл. 140 от Кодекса за застраховането предвижда сътрудничество между Комисията и Европейската комисия, както и с надзорните органи на други държави членки за разрешаване на проблеми при прилагането на закона. В рамките на това сътрудничество се разглеждат практики, които показват, че водещият застраховател не играе основна роля в съзастрахователната практика или че покритие на рисковете не изисква участието на повече от един застраховател.
Чл. 141
Чл. 141 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите, които извършват едновременно животозастраховане и застраховки "Злополука" и/или "Заболяване", трябва да организират дейностите си така, че да бъдат разграничени. Интересите на застрахованите по различните видове застраховки не могат да се засягат взаимно, а печалбите от животозастраховането трябва да облагодетелстват само застрахованите по този клас.
Чл. 142
Чл. 142 от Кодекса за застраховането определя условията за изчисляване на минималните капиталови изисквания и гаранционни капитали за застрахователите. Застрахователите трябва да поддържат допустими собствени средства, които да покриват условните минимални капиталови изисквания за животозастрахователната и общозастрахователната дейност. Минималните финансови задължения не могат да се покриват от друга дейност. Застрахователите могат да използват допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване, при условие че минималните задължения са изпълнени и комисията е уведомена. Надзорът върху застрахователите включва анализ на резултатите от дейностите по животозастраховане и застраховки "Злополука" и/или "Заболяване".
Чл. 143
Чл. 143 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите трябва да изготвят финансовите си отчети по такъв начин, че да се отразяват отделно резултатите от дейността по животозастраховане и общо застраховане. Всички приходи и разходи трябва да бъдат класифицирани по произход, а общите елементи за двете дейности се записват според одобрени методи на разпределение. Освен това, застрахователят изготвя доклад, в който се определят допустимите основни собствени средства, покриващи минималните капиталови изисквания.
Чл. 144
Чл. 144 от Кодекса за застраховането забранява на застрахователи, които са финансово, търговски или административно свързани и имат лиценз по различни раздели от приложение № 1, да сключват споразумения или да прилагат уговорки, които биха могли да водят до некоректно представяне на финансовите резултати, особено по отношение на приходите и разходите им.
Чл. 145
Чл. 145 от Кодекса за застраховането регламентира действията на комисията при недостатъчен размер на допустимите основни собствени средства за покриване на минималните финансови задължения. В случай на недостатъчност, комисията по предложение на заместник-председателя прилага мерки, независимо от другите дейности. Освен това, комисията може да разреши прехвърляне на елементи на основни собствени средства между различни застрахователни дейности.
Чл. 146
Чл. 146 от Кодекса за застраховането определя задълженията на лицата в управителни и контролни органи на застрахователи и презастрахователи относно уведомяване за сделки, които излизат извън обичайната дейност или се отклоняват от пазарните условия. Лицата са задължени да уведомяват за свързани сделки и да избягват участие в преговори, свързани с конфликти на интереси. Застрахователят трябва да изгради вътрешна организация, която да предотвратява конфликти на интереси и да разкрива такива пред ползвателите на услуги, ако не може да ги избегне. Разпоредбите целят защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
Чл. 147
Застрахователите, които предлагат застраховка на правни разноски, трябва да предотвратят конфликти на интереси, като спазват поне едно от следните условия: 1. Служителите, които уреждат претенции или дават юридически съвети, не могат да извършват сходна дейност за други застраховки. 2. При наличие на покритие за правни разноски и други застраховки, уреждането на претенции по правните разноски трябва да бъде прехвърлено на друго юридическо лице. 3. Застрахователят трябва да уведоми застрахования за правото му да избере адвокат за защита на интересите си.
Чл. 148
Член 148 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията може с наредба да определи по-подробни изисквания за изпълнение на задълженията, свързани с опазването на застрахователната тайна, регламентирани в член 146, алинея 6 - 8. Това включва мерки и условия, които застрахователите трябва да спазват, за да осигурят конфиденциалността на информацията, свързана със застрахователните договори и клиентите.
Чл. 149
Чл. 149 от Кодекса за застраховането определя задължението на застрахователите и свързаните с тях лица да опазват в тайна информацията, получена в резултат на изпълнение на техните функции. Това задължение важи и за застрахователни посредници и техните служители. Всички служители и членове на управителни органи подписват декларация за опазване на застрахователната тайна при назначаване, а задължението остава в сила и след прекратяване на отношенията със застрахователя.
Чл. 150
Чл. 150 от Кодекса за застраховането регламентира условията, при които информацията по чл. 149, ал. 1 може да бъде разкрита. Тази информация може да се предоставя само с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася, или пред определени органи, включително съд, прокуратура, разследващи и полицейски органи, Комисията за противодействие на корупцията, Държавна агенция "Национална сигурност", Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и в контекста на данъчни проверки. Застрахователят може да предостави информация на застраховащия относно платените обезщетения по договора.
Чл. 151
Чл. 151 от Кодекса за застраховането забранява на застрахователя да предоставя информация относно здравния статус на застрахованите лица на застраховащия, когато той е различен от застрахованото лице. Тази разпоредба е част от изискванията за финансовото състояние на застрахователите, които имат право на достъп до единния пазар, и за презастрахователи, и е свързана с оценката на активите и пасивите.
Чл. 152
Член 152 от Кодекса за застраховането е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 2023 година, с влизане в сила от 1 януари 2023 година. Текстът се отнася до правилата за сегментиране при изчисляване на техническите резерви в застраховането, но след отмяната му, тези разпоредби вече не са в сила.
Чл. 153
Чл. 153 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да сегментират своите задължения в хомогенни рискови групи. Това трябва да става най-малко по видове дейности, съгласно Регламент (ЕС) 2015/35. Сегментацията е необходима за точното изчисляване на техническите резерви.
Чл. 154
Чл. 154 определя стойността на техническите резерви, която се състои от най-добрата прогнозна оценка и добавка за риск. Най-добрата прогнозна оценка е вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, изчислена на базата на актуална информация и адекватни методи. Добавката за риск гарантира, че стойността на резервите отразява необходимите средства за покриване на задълженията. При наличието на надеждни финансови инструменти, стойността на резервите може да се определи на базата на пазарната цена на тези инструменти. Допълнителни разходи, инфлация и бъдещи плащания също се вземат предвид при изчисленията. Изискванията за изчисляване на резервите са обект на регулация от Европейската комисия.
Чл. 155
Чл. 155 от Кодекса за застраховането описва начина на определяне на срочната структура на безрисковия лихвен процент. Процесът се основава на информация от финансови инструменти и взема предвид дълбочината, ликвидността и прозрачността на пазарите за тези инструменти и облигации. При недостатъчна ликвидност, се прилага екстраполация на лихвения процент, основаваща се на форуърдни лихвени проценти, които плавно преминават от един лихвен процент към друг, свързан с най-дългите падежи на наблюдаваните инструменти.
Чл. 156
Чл. 156 от Кодекса за застраховането регламентира условията и процедурата за прилагане на изравнителна корекция на безрисковия лихвен процент при оценка на застрахователни и презастрахователни задължения. Застрахователят или презастрахователят трябва да получи предварително одобрение от комисията, като условията включват наличие на портфейл от активи, идентифицирани и управлявани отделно, и паричните потоци да съответстват на задълженията. Важно е, че изравнителната корекция не може да се прилага, ако задълженията включват корекция за променливост. При неспазване на условията, застрахователят е длъжен да информира комисията и да възстанови спазването в срок.
Чл. 157
Чл. 157 от Кодекса за застраховането описва принципите за изчисляване на изравнителната корекция за всяка валута. Тази корекция е разлика между два ефективни годишни лихвени процента, свързани с паричните потоци на застрахователните задължения. Основният спред, който отразява рисковете, не е включен в изравнителната корекция, но може да бъде увеличен за активи с по-ниско кредитно качество. Изчисленията трябва да отразяват външни кредитни оценки, съгласно акт на Европейската комисия. Основният спред е определен от кредитния спред за неизпълнение и загуба от понижаване на класификацията на активите. За активи, свързани с централни правителства, спредът не може да бъде по-нисък от 30% от дългосрочната средна стойност, а за останалите активи - 35%.
Чл. 158
Чл. 158 от Кодекса за застраховането описва условията, при които застрахователите могат да прилагат корекция за променливост на безрисковия лихвен процент. Корекцията зависи от спреда между реализираната лихва от активи и основната срочна структура на безрисковия лихвен процент, като размерът на корекцията е 65% от коригирания спрямо риска валутен спред. Корекцията не се прилага при определени условия, включително наличието на изравнителна корекция. Допълнителни условия за корекцията зависят от спецификите на държавата и валутата, а застрахователите трябва да се съобразяват с техническата информация от Европейския орган.
Чл. 159
Чл. 159 от Кодекса за застраховането регламентира процеса на изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, изравнителната корекция и корекцията за променливост, като застрахователят и презастрахователят трябва да използват техническата информация, предоставена от Европейския орган и одобрена от Европейската комисия. Корекцията за променливост не се прилага за определени валути и национални пазари, за които не е предвидена в съответния акт на комисията. Допълнителните изисквания за изчисленията ще бъдат установени с наредба на комисията и акт на Европейската комисия.
Чл. 160
Член 160 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да изчисляват техническите резерви, като вземат предвид стойността на финансовите гаранции и договорните опции в застрахователните и презастрахователните договори. Допусканията относно вероятността титулярите на полици да упражнят договорни опции, като предсрочно прекратяване и откупуване, трябва да бъдат реалистични и основани на актуална информация, като се вземат предвид бъдещи промени във финансовите и нефинансовите условия.
Чл. 161
Член 161 от Кодекса за застраховането определя правилата за изчисляване на възстановимите суми по презастрахователни договори и схеми за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Застрахователят или презастрахователят трябва да вземат предвид периода между вземанията и плащанията, а резултатът от изчисленията се коригира за очаквани загуби от неизпълнение на контрагента, основавайки се на вероятността от неизпълнение и средния размер на загубата.
Чл. 162
Застрахователите и презастрахователите трябва да имат вътрешни процеси и процедури, които да осигурят, че данните за изчисляване на техническите резерви са подходящи, пълни и достоверни. При недостатъчно количество или качество на данните, те могат да прилагат приблизителни стойности и индивидуални подходи за оценка на задълженията и вземанията.
Чл. 163
Чл. 163 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да имат процедури за редовно съпоставяне на прогнозни оценки с практическите резултати. При установяване на систематично отклонение, те трябва да коригират актюерските методи и допусканията.
Чл. 164
Собствените средства на застрахователя включват основни и допълнителни средства. Застрахователите и презастрахователите трябва да разполагат с допустими собствени средства, равни на капиталовото изискване за платежоспособност, както и основни собствени средства, равни на минималното капиталово изискване или минималния гаранционен капитал.
Чл. 165
Чл. 165 определя основните собствени средства на застрахователя, които включват превишението на активите над задълженията и подчинени задължения. Превишението се намалява със стойността на собствените акции, притежавани от застрахователя или презастрахователя.
Чл. 166
Чл. 166 от Кодекса за застраховането описва допълнителните собствени средства, които включват елементи различни от основните собствени средства, използвани за покриване на загуби. Тези средства могат да включват акредитиви, гаранции и правно обвързващи вземания. В случай на взаимозастрахователни кооперации, допълнителните средства могат да обхващат бъдещи претенции от членове. След като допълнителните собствени средства бъдат внесени, те се третират като активи и не са част от допълнителните средства.
Чл. 167
Член 167 от Кодекса за застраховането регулира одобрението на допълнителните собствени средства на застрахователите. Размерът на тези средства се определя след предварително одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя. Стойността на всеки елемент от допълнителните собствени средства трябва да отразява способността му за покриване на загуби, основаваща се на реалистични допускания. Комисията одобрява паричната стойност или метода за оценка на стойността на елементите, като взема предвид състоянието на контрагентите, събираемостта на средствата и информация за предишни искания. Елементите на собствените средства се класифицират в три реда съгласно акт на Европейската комисия и изискванията на наредбата по чл. 168, като класификацията подлежи на одобрение от комисията.
Чл. 168
Чл. 168 от Кодекса за застраховането определя, че качествените и количествените изисквания за собствените средства, тяхната класификация и допустимост се регулират от акт на Европейската комисия и наредба на комисията. Текстът е част от глава тринадесета, която се фокусира върху капиталовото изискване за платежоспособност.
Чл. 169
Чл. 169 от Кодекса за застраховането определя, че капиталовото изискване за платежоспособност може да се изчислява по два начина: чрез стандартна формула или чрез вътрешен модел, който може да бъде пълен или частичен. Тези методи служат за осигуряване на достатъчно капитал на застрахователите, за да покрият потенциалните рискове и задължения.
Чл. 170
Чл. 170 от Кодекса за застраховането определя капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите, което се основава на предположението, че те ще функционират като действащи предприятия. Изискването се калибрира, за да отразява количествено измеримите рискове, включително настоящата и бъдещата дейност. То покрива неочаквани загуби и отговаря на стойността под риск на основните собствени средства с доверителен интервал от 99,5% за една година. Изискването обхваща различни рискове, включително подписвачески, пазарен, кредитен и оперативен риск, като оперативният риск включва правния риск, но изключва стратегически и репутационен риск. При изчисляването се вземат предвид техниките за намаляване на риска.
Чл. 171
Чл. 171 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно капиталовото изискване за платежоспособност. Застрахователите трябва да изчисляват това изискване поне веднъж годишно и да отчитат резултатите в комисията. Те са задължени да поддържат допустими собствени средства, които да покриват последното отчетено капиталово изискване. Застрахователите трябва постоянно да наблюдават размера на собствените средства и капиталовото изискване. При значителни отклонения в рисковия профил, те трябва незабавно да преизчислят изискването и да го отчетат. Комисията може да разпореди преизчисление, ако има доказателства за значителна промяна в рисковия профил.
Чл. 172
Чл. 172 от Кодекса за застраховането определя, че застрахователите, които нямат разрешение за прилагане на вътрешен модел, изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност чрез стандартната формула. Стандартната формула и редът за изчислението й се определят от Европейската комисия и от наредба на комисията. Възможна е замяна на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за конкретния застраховател или презастраховател.
Чл. 173
Член 173 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователят или презастрахователят може, след предварително одобрение от комисията, да замени част от параметрите на стандартната формула с негови специфични параметри за изчисляване на различни рискове. Тези специфични параметри се калибрират на базата на вътрешни данни или данни, свързани с дейността на застрахователя, и се използват стандартизирани методи. Комисията проверява точността и пригодността на данните в процеса на одобрение.
Чл. 174
Чл. 174 от Кодекса за застраховането предвижда възможност за застрахователи и презастрахователи, чийто рисков профил значително отклонява от стандартните допускания, да заменят част от параметрите в стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност с специфични за тях параметри. Тази замяна може да бъде извършена с мотивирано решение на комисията, по предложение на заместник-председателя, при спазване на предходните разпоредби. Специфичните параметри трябва да бъдат изчислени така, че да осигурят спазването на изискванията за платежоспособност, определени в чл. 170, ал. 2 и 3.
Чл. 175
Член 175 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите и презастрахователите могат да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност, използвайки вътрешен модел, след одобрение от комисията. Моделът може да бъде пълен или частичен и да се прилага за различни елементи, включително рисковите модули, оперативния риск и корекции за загуби. Частичният модел може да се използва за цялостната дейност или за конкретни търговски поделения.
Чл. 176
Чл. 176 от Кодекса за застраховането определя изискванията за вътрешния модел, който трябва да играе важна роля в управлението на застрахователя и презастрахователя. Моделът трябва да се използва в системите за управление на риска, оценка на капитала и платежоспособността. Честотата на изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност трябва да отговаря на честотата на използване на модела. Управителният орган е отговорен за подходящото функциониране на модела и за отразяване на рисковия профил на застрахователя.
Чл. 177
Член 177 от Кодекса за застраховането определя изискванията към вътрешния модел и прогнозата за вероятностно разпределение, които застрахователите и презастрахователите трябва да спазват. Методите за изчисление на прогнозите трябва да бъдат адекватни, основани на достоверна информация и реалистични допускания, които могат да бъдат обосновани пред комисията. Данните трябва да са точни и актуализирани поне веднъж годишно. Вътрешният модел трябва да класифицира рисковете ефективно и да покрива всички значителни рискове. Възможно е да се вземат предвид диверсификационни ефекти и техники за намаляване на риска, като същевременно се оценяват специфичните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции. Моделът трябва да отчита бъдещи действия на управителните органи и очаквани плащания към застраховани лица.
Чл. 178
Чл. 178 от Кодекса за застраховането урежда условията, при които застрахователите и презастрахователите могат да използват вътрешни модели за измерване на риска и изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Въпреки че те могат да използват различни времеви периоди или методи, е необходимо да се гарантира на застрахованите ниво на защита, еквивалентно на предвиденото в чл. 170. При невъзможност за извеждане на капиталовото изискване от вътрешния модел, могат да се използват приблизителни стойности, при условие че се докаже адекватно ниво на защита. Комисията може да изисква прилагане на вътрешния модел спрямо относими портфейли и да проверява калибрирането му на база външни данни.
Чл. 179
Чл. 179 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да преразглеждат годишно причините и източниците на печалби и загуби за всяко значително подразделение на дейността. Те трябва да демонстрират как вътрешният модел за категоризация на риска обяснява тези причини и източници. Процесът на категоризация и преглед трябва да отразява рисковия профил на застрахователя или презастрахователя.
Чл. 180
Чл. 180 от Кодекса за застраховането описва задълженията на застрахователите и презастрахователите относно валидирането на вътрешния модел. Процесът включва наблюдение на резултатите от модела, статистическо валидиране и проверка на пригодността на прогнозите. Застрахователите трябва да демонстрират пред комисията, че капиталовите изисквания са адекватни. Анализът на стабилността на модела и чувствителността на резултатите към ключови допускания също е част от процеса, който изисква оценка на точността и пълнотата на данните.
Чл. 181
Чл. 181 от Кодекса за застраховането задължава застрахователя и презастрахователя да документират концепцията и оперативните детайли на вътрешния модел. Документацията трябва да удостоверява съответствие с изискванията от чл. 176 до 180, да предоставя подробен преглед на теорията и основите на модела, както и да посочва условията, при които моделът не функционира ефективно. Всички значителни промени във вътрешния модел трябва да бъдат документирани съгласно чл. 186.
Чл. 182
Чл. 182 от Кодекса за застраховането уточнява, че застрахователите и презастрахователите не могат да се освободят от изискванията по чл. 176 - 181, дори когато използват модели и данни, получени от трети лица. Това означава, че задълженията им остават в сила независимо от източниците на информация, които използват.
Чл. 183
Чл. 183 от Кодекса за застраховането предвижда, че допълнителните изисквания към вътрешните модели се определят с акт на Европейската комисия и с наредба на комисията. Тези разпоредби касаят одобряването на пълен или частичен вътрешен модел за застраховане.
Чл. 184
Застрахователят или презастрахователят подава искане за одобряване на вътрешен модел до комисията, като прилага писмени доказателства, че моделът отговаря на изискванията. При частичен модел изискванията се адаптират. Комисията разглежда искането в срок от 6 месеца и одобрява модела, ако системите за управление на риска са адекватни. Решението за отхвърляне е мотивирано. Комисията може да задължи одобрения застраховател да предостави прогнозна оценка на капиталовото изискване. Информация се предоставя на Европейския орган при искания за използване и промяна на модела.
Чл. 185
Член 185 от Кодекса за застраховането определя условията, при които Комисията може да одобри частичен вътрешен модел на застрахователя или презастрахователя. Одобрението е възможно, ако са спазени изискванията на чл. 184 и допълнителни условия, включително обоснованост на ограниченото приложно поле на модела, точност на капиталовото изискване за платежоспособност, и съответствие на концепцията на модела с принципите на раздел първи. При разглеждане на искането, Комисията може да изиска преходен план за разширяване на приложното поле на модела, за да осигури покритие на преобладаващата част от дейността на застрахователя.
Чл. 186
Чл. 186 от Кодекса за застраховането регламентира процеса на одобрение и промяна на вътрешния модел на застрахователите и презастрахователите. Комисията, по предложение на заместник-председателя, одобрява политика, която определя какви промени могат да се извършват. Значителните промени изискват предварително одобрение от комисията, докато незначителните промени могат да се извършват без такова одобрение, при условие че са в съответствие с одобрената политика.
Чл. 187
Управителният орган на застрахователя или презастрахователя одобрява исканията за одобряване на вътрешен модел и значителни последващи промени в него. Също така, той е отговорен за внедряването на системи, които гарантират правилното и непрекъснато функциониране на вътрешния модел.
Чл. 188
След получаване на одобрение за използване на вътрешен модел, застрахователят не може да се върне към стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, освен при обоснована необходимост и след одобрение от комисията. Неспазването на този принцип може да доведе до санкции.
Чл. 189
Чл. 189 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако застраховател или презастраховател, след като е получил одобрение за използване на вътрешен модел, престане да спазва съответните изисквания, той е длъжен незабавно да представи план за възстановяване на спазването на модела или да докаже, че последиците от неспазването са несъществени. Ако не успее да приложи плана, комисията може да му нареди да се върне към стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност.
Чл. 190
Чл. 190 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност не е целесъобразна поради значителни отклонения в рисковия профил на застрахователя или презастрахователя, комисията може да нареди използването на вътрешен модел за изчисление. Това решение се взема с мотивирано решение по предложение на заместник-председателя.
Чл. 191
Чл. 191 от Кодекса за застраховането определя минималното капиталово изискване, което представлява минималния размер на допустимите основни собствени средства, които трябва да притежава застрахователят или презастрахователят. Това изискване е важно за осигуряване на финансовата стабилност и надеждност на застрахователните компании.
Чл. 192
Чл. 192 от Кодекса за застраховането определя минималните капиталови изисквания за застрахователи и презастрахователи. Тези изисквания трябва да се изчисляват по ясен и одитиран начин, като се гарантира, че застрахованите лица не са изложени на неприемлив риск. Минималните капиталови изисквания са определени на абсолютни нива, вариращи от 1 300 000 евро до 4 000 000 евро, в зависимост от класовете застраховки. Изчислението на минималното капиталово изискване се извършва поне на тримесечие и може да бъде регулирано от Европейската комисия.
Чл. 193
Чл. 193 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията може да освободи застрахователи или презастрахователи от задължението да предоставят информация по чл. 127, ал. 2, т. 1, когато срокът за предоставянето ѝ е под една година, ако това би било прекомерна административна тежест и информацията се подава поне веднъж годишно. Изключенията важат за тримесечното отчитане на минималното капиталово изискване и за застрахователи от групи, освен ако не докажат, че по-често отчитане е неподходящо. Облекчението важи за застрахователи с пазарен дял под 20% и предимство имат най-малките застрахователи.
Чл. 194
Чл. 194 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията може да освободи застраховател или презастраховател от задължението да предоставя подробна информация, ако това би представлявало прекомерна административна тежест и не е необходимо за ефективен надзор. Освобождаването не трябва да нарушава финансовата стабилност на финансовите системи в ЕС, а застрахователят или презастрахователят трябва да могат да предоставят информация при поискване. Изключение от тези облекчения се прилага за застрахователи и презастрахователи, част от група, освен ако не докажат, че предоставянето на информация е неподходящо.
Чл. 195
Член 195 от Кодекса за застраховането определя условията за преценка на информацията, която застрахователите и презастрахователите предоставят в контекста на надзорния преглед. Комисията взема предвид фактори като обема на премиите, променливостта на претенциите, пазарните рискове и други аспекти, свързани с финансовата стабилност и управлението на активите. Членът също така указва процедурите за определяне на пазарния дял, съобразно насоките на Европейския орган.
Чл. 196
Застрахователите и презастрахователите не могат да бъдат задължавани да инвестират в определени категории активи. Инвестиционните решения не подлежат на предварително одобрение или уведомление. Комисията може да ограничи активите, свързани с полиците по застраховки, свързани с инвестиционни фондове.
Чл. 197
Чл. 197 от Кодекса за застраховането регламентира местоположението на активите, предназначени за покритие на техническите резерви, свързани с рискове в Европейския съюз. Тези активи могат да бъдат разположени в държави членки на ЕС или в трети държави. Същото важи и за резервите, свързани с вземания към презастрахователи, които са лицензирани в България или в друга държава членка с признат режим на платежоспособност. Комисията не може да изисква залог на активи за техническите резерви, когато презастрахователите са лицензирани в България или в друга държава членка.
Чл. 197а
Член 197а от Кодекса за застраховането определя приложимостта на раздела за застрахователите и презастрахователите, които извършват дейности по животозастраховане и презастраховане. Той се прилага за застрахователите, които осъществяват животозастрахователни дейности, и за презастрахователите, които покриват животозастрахователни задължения. Освен това, разделът е приложим, когато тези лица инвестират в акции на дружества, регистрирани в държава членка и допуснати до търговия на регулиран пазар в същата държава.
Чл. 197б
Чл. 197б от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на лицето по чл. 197а, ал. 1 относно политиката за ангажираност. Лицето трябва да приеме и публикува политика, която описва как интегрира акционерното участие в инвестиционната си стратегия, включително наблюдение на дейността на дружества, комуникация с тях, упражняване на права, сътрудничество с акционери и управление на конфликти на интереси. Годишно се публикува информация за изпълнението на политиката, а самата политика и измененията й трябва да бъдат публикувани в срок от 7 дни. Лицето може да реши да не приема политика или да не спазва определени изисквания, но трябва да предостави мотиви. Информацията е достъпна безплатно на интернет страницата на лицето.
Чл. 197в
Чл. 197в установява задълженията на лицата по чл. 197а, ал. 1 относно публикуването на информация за стратегията им за дялово инвестиране. Лицата трябва да информират как стратегията съответства на профила и срока на задълженията им, как допринася за доходността на активите, и как управителят на активи е ангажиран с инвестиционните решения. Информацията трябва да бъде актуализирана ежегодно и е достъпна безплатно на интернет страницата на лицето. При липса на определени елементи в договореностите, трябва да се предоставят мотиви.
Чл. 198
Чл. 198 от Кодекса за застраховането определя как се изчисляват техническите резерви на застрахователите без право на достъп до единния пазар. Резервите се изчисляват по всеки клас застраховка, като частта на презастрахователите не се приспада. При задължения в чуждестранна валута или с клауза за индексация, резервите се образуват в същата валута. Когато задълженията не са в конкретна валута, резервите се образуват в евро, освен ако застрахователят не може да обоснове, че плащането ще бъде в друга валута. При предявена претенция в различна валута, резервът се образува в нея. Застрахователят може да определи резерви в валутата на претенцията, ако е известно, че размерът й е в различна валута.
Чл. 199
Чл. 199 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователя, който няма право на достъп до единния пазар. Застрахователят е длъжен да покрива брутния размер на техническите резерви с активи по всяко време. Комисията може да забрани свободното разпореждане с активи на застрахователя, ако той не изпълнява задължението си за покритие на резервите.
Чл. 200
Чл. 200 определя активите, които могат да се използват за покритие на техническите резерви на застрахователите. Позволени са ценни книжа, издадени или гарантирани от държави, дялове на колективни инвестиционни схеми, право на собственост върху недвижими имоти, вземания от презастрахователи и парични средства. Всички активи трябва да бъдат оценявани предпазливо, а деривати могат да се признават само при определени условия. Не се признават активи с обременения, инвестиции в дъщерни дружества и просрочени вземания. В извънредни случаи комисията може да разреши временно използване на други активи.
Чл. 201
Чл. 201 от Кодекса за застраховането определя ограниченията за инвестиции на застрахователите в активи, свързани с образуваните технически резерви. Застрахователите могат да инвестират до 20% в недвижими имоти, до 80% в ценни книжа, неограничено в определени активи, до 5% в ценни книжа на един емитент, до 50% в банкови депозити и до 3% в парични средства. Има специфични условия и ограничения за инвестиции в недвижими имоти и ценни книжа, включително диверсификация на активите и ограничаване на рисковите инвестиции.
Чл. 202
Чл. 202 от Кодекса за застраховането регламентира условията, при които вземанията към презастрахователи могат да се признават за покритие на техническите резерви. Признаването зависи от стойността на вземането след приспадане на депозити и задължения, както и от кредитния рейтинг на презастрахователя. В зависимост от рейтинга, вземанията могат да бъдат признати в различен процент: без ограничение при инвестиционен кредитен рейтинг, 50% при рейтинг извън инвестиционния клас и 20% при липса на рейтинг. Застрахователите са задължени да уведомяват комисията за сключените презастрахователни договори и кредитните рейтинги на презастрахователите в срок от 7 дни. Комисията има правомощия да определи различни размери за признаване на вземания, ако условията позволяват различна оценка на стабилността на презастрахователя. Вземанията по заеми, свързани с полици за застраховки „Живот“, се признават до размера на откупната стойност.
Чл. 203
Член 203 от Кодекса за застраховането регулира признаването на вземания към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск като покритие на техническите резерви. Вземанията се признават след приспадане на задълженията към съответната схема, при условие че тя е лицензирана в България или в друга държава членка и отговаря на изискванията на Директива 2009/138/ЕО. Процентът на признаване на вземането зависи от кредитния рейтинг на схемата, като максималният процент е 80% при инвестиционен кредитен рейтинг, 40% при рейтинг извън инвестиционния клас и 2% при липса на кредитен рейтинг. Застрахователите трябва да уведомят комисията за сключените договори в срок от 7 дни, а комисията може да определи различни размери за признаване на вземанията при определени обстоятелства.
Чл. 204
Член 204 от Кодекса за застраховането е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 2023 г., и влиза в сила от 01.01.2023 г. Този член е регулирал правила за териториално разпределение в сферата на застраховането.
Чл. 205
Техническите резерви на застрахователите трябва да бъдат покрити с активи, разположени в България или в държава членка на ЕС. С разрешение на комисията, активите могат да бъдат разположени и в трета държава. Изискването за териториално разпределение не се прилага, ако резервите са покрити от инвестиции във вземания към презастрахователи. Местоположението на активите зависи от техния вид, като например недвижимите имоти се определят по местоположението им, а ценните книжа по седалището на емитента или банката.
Чл. 206
Чл. 206 от Кодекса за застраховането определя начина на покритие на задълженията на застрахователя в зависимост от валутата на застрахователния договор. Основното правило е, че задълженията и активите за покритие трябва да са в същата валута. Има изключения, при които застрахователят може да не прилага това правило, ако поддържането на активи в определена валута е незначително или когато валутата е регулирана и не е подходяща. Освен това, до 20% от техническите резерви могат да бъдат покрити с активи в различна валута, при условие че общите активи за покритие са равни на задълженията. Възможно е също покритие с активи в евро, когато резервите са образувани в друга валута на държава членка.
Чл. 207
Чл. 207 от Кодекса за застраховането уточнява, че членове 201, 202 и 206 не се прилагат за активите, предназначени за покриване на резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд. За такива застраховки, когато част от задълженията на застрахователя са гарантирани, техническите резерви, представляващи тяхната стойност, се покриват с активи по общия ред.
Чл. 208
Чл. 208 от Кодекса за застраховането определя изискванията за собствените средства на застрахователите без право на достъп до единния пазар. Те трябва да бъдат равни или над минималния гаранционен капитал, като се изчисляват след намаление с нематериалните активи и предвидимите задължения. Застрахователите, които са взаимозастрахователни кооперации, също трябва да поддържат тези средства в съответствие с минималния капитал, посочен в чл. 210.
Чл. 209
Член 209 от Кодекса за застраховането е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 85 от 2023 година, с влизане в сила от 1 януари 2023 година.
Чл. 210
Според Чл. 210 от Кодекса за застраховането, гаранционният капитал на застрахователите е определен на следните минимални стойности: 1) 2,3 милиона евро за застрахователи, получили лиценз за класове застраховки по т. 1 - 9 и т. 16 - 18; 2) 3,5 милиона евро за застрахователи, получили лиценз за класове застраховки по раздел I; 3) сбора на сумите от т. 1 и 2 за застрахователи, които оперират в класове от двете категории.
Чл. 211
Чл. 211 от Кодекса за застраховането предвижда, че сделките на застрахователи без достъп до единния пазар, които са част от група, подлежат на надзор. Надзорът се прилага за сделки с различни свързани и участващи лица, включително физически лица, притежаващи дялове в застрахователя или свързани с него дружества. Сделките, които подлежат на надзор, включват заеми, гаранции, инвестиции и други. Застрахователите трябва да имат процедури за управление на риска и вътрешен контрол, които да осигурят наблюдение и оценка на сделките. Комисията може да предписва изменения на тези процедури, ако те не гарантират достатъчно платежоспособността на застрахователя. В случай на опасност за платежоспособността, комисията може да изисква изготвяне на план или да прилага административни мерки.
Чл. 212
Чл. 212 от Кодекса за застраховането определя как се изчислява коригираната платежоспособност на застраховател, който е част от участващо предприятие. Изчислението се основава на методи, определени с наредба на комисията и включва свързани дружества. Ако коригираната платежоспособност е отрицателна, комисията прилага мерки спрямо застрахователя.
Чл. 213
Чл. 213 от Кодекса за застраховането се отнася до застрахователи, чийто майчин холдинг е застрахователен или финансов холдинг със смесена дейност. Предвижда се прилагане на метод за допълнителен надзор, определен с наредба на комисията, който взема предвид дейността на свързаните дружества. Ако се установи, че платежоспособността на застрахователя е застрашена, комисията може да приложи мерки за оздравяване, съгласно чл. 211, ал. 5.
Чл. 214
Застрахователите са длъжни да установят и уведомят Комисията за влошаване на финансовото състояние. Уведомленията трябва да се направят в срок от три работни дни при недостатъчни средства за покритие на капиталовото изискване и минималния гаранционен капитал, и в срок от пет работни дни при риск от неспазване на тези изисквания в следващите три месеца.
Чл. 215
Чл. 215 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите при установяване на неспазване на капиталовите изисквания за платежоспособност. В двумесечен срок след установяване на неспазване, те трябва да представят реалистичен план за възстановяване на платежоспособността, който включва възстановяване на допустимите собствени средства или ограничаване на рисковия профил. При неспазване на минималното капиталово изискване, планът трябва да бъде представен в едномесечен срок и да предвижда действия в срок до три месеца. Комисията одобрява плана в срок от 30 дни, като отказва одобрение при несъответствия.
Чл. 216
Чл. 216 от Кодекса за застраховането предвижда възможности за удължаване на сроковете за изпълнение на капиталовите изисквания от страна на застрахователите и презастрахователите. Комисията може да удължи 6-месечния срок с до 3 месеца при необходимост за оздравяване на застрахователя, без да застрашава интересите на застрахованите. В изключителни случаи, след установяване на неблагоприятна ситуация от Европейския орган, срокът може да бъде удължен с до 7 години. Застрахователите, ползващи се от удължаването, трябва да представят доклади на всеки три месеца за напредъка си. Комисията има правото да отмени удължаването, ако не се отчита напредък. Също така, комисията може да поиска оценка на неблагоприятна ситуация от Европейския орган при определени условия.
Чл. 217
Комисията може да наложи забрана за свободното разпореждане с активи на застрахователи или презастрахователи, ако се установи неспазване на минималните капиталови изисквания или изискванията за платежоспособност. Тази мярка може да бъде предприета, когато заместник-председателят прецени, че финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя е застрашено от допълнително влошаване.
Чл. 218
Чл. 218 от Кодекса за застраховането предвижда мерки, които могат да бъдат приложени от заместник-председателя и комисията, когато финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя продължава да се влошава, независимо от предприетите мерки. Тези мерки са насочени към защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и гарантиране на изпълнението на задълженията по презастрахователни договори. Мерките трябва да отговарят на тежестта и продължителността на финансовите затруднения.
Чл. 219
Чл. 219 от Кодекса за застраховането определя условията, при които застраховател може да прехвърли част или целия си портфейл от застрахователни договори на друг застраховател. Прехвърлянето е допустимо след писмено разрешение на комисията и при спазване на определени условия, включващи наличие на лиценз на поемащия застраховател, правото му да покрива рисковете, наличие на достатъчни собствени средства, липса на мерки за оздравяване на финансовото състояние и защита на интересите на застрахованите.
Чл. 220
Чл. 220 от Кодекса за застраховането определя изискванията за издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл. Искането трябва да включва писмен договор, данни за поемащия застраховател, справка за техническите резерви, списък на активите, данни за гаранции, актюерски доклад, прогнози за капиталовото изискване и информация за управленската структура на поемащия застраховател. Комисията разглежда искането в двумесечен срок и може да изиска допълнителни данни. Разрешение може да бъде отказано при неспазване на изискванията или застрашаване на интересите на застрахованите.
Чл. 221
Поемащият застраховател е длъжен да уведоми писмено застрахованите за прехвърлянето на застрахователния портфейл и условията му в срок от 14 дни. Уведомлението е валидно и при публикуване на интернет страниците на застрахователите и в два централни всекидневника. Застрахованите имат право да прекратят договора в срок от 60 дни след получаване на уведомлението. За застрахованите по застраховки 'Живот' се дължи откупна стойност, а за останалите - част от премията за неизтеклия срок на договора, при условие че не е платено или не предстои плащане на застрахователно обезщетение.
Чл. 222
Прехвърлянето на застрахователен портфейл влиза в сила с разрешението по чл. 219, ал. 1 и включва прехвърляне на застрахователни договори и активи за покритие на техническите резерви. Ако застрахованият не е упражнил правото си по чл. 221, ал. 2, прехвърлянето е валидно за всички лица с права или задължения по договора. След прехвърлянето, прехвърлящият застраховател е освободен от задълженията си по прехвърлените договори.
Чл. 223
Чл. 223 от Кодекса за застраховането регламентира условията, при които застраховател може да прехвърли част или целия си портфейл от застрахователни договори на поемащ застраховател в друга държава членка. За това е необходимо разрешение от комисията, след получаване на документ от компетентния орган на държавата по произход на поемащия застраховател, удостоверяващ наличието на необходимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност. При прехвърляне на договори, сключени чрез клон, комисията изисква становище от компетентния орган на държавата на клона. Съгласие на компетентните органи на държавите, където са сключени договорите, е задължително, а при липса на отговор в тримесечен срок се счита, че е дадено положително становище. Поемащият застраховател е длъжен да публикува съобщение за прехвърлянето на портфейла.
Чл. 224
Чл. 224 от Кодекса за застраховането регламентира условията за прехвърляне на застрахователен портфейл от клон на застраховател от трета държава на поемащ застраховател. За прехвърляне е необходимо разрешение от комисията, а при прехвърляне към застраховател от друга държава членка е необходимо удостоверение за наличието на допустими собствени средства. В случай на прехвърляне на застрахователен портфейл, комисията изисква съгласие от компетентния орган на държавата, където е разположен рискът. Също така, прехвърлянето не е позволено, ако включва застрахователни договори, покриващи рискове в Република България.
Чл. 225
Чл. 225 от Кодекса за застраховането регламентира условията за прехвърляне на застрахователни портфейли в рамките на Европейския съюз. При прехвърляне, комисията трябва да даде съгласие в срок от три месеца, ако интересите на застрахованите лица са защитени. При липса на произнасяне в този срок, се счита, че има мълчаливо съгласие. Комисията може да откаже съгласие, ако застрахователните договори се прехвърлят на клон на застраховател от трета държава или на застраховател, който няма право да покрива рискове в България.
Чл. 226
Чл. 226 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата за прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател, установен в друга държава членка, на застраховател със седалище в България. В срок от три месеца след искане от компетентен орган, комисията издава удостоверение, потвърждаващо, че новият застраховател разполага с необходимите средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност. Комисията може да откаже издаването на удостоверение, ако новият застраховател не може да покрие рисковете или не разполага с достатъчни средства, или ако е в процес на оздравяване, което застрашава интересите на застрахованите.
Чл. 227
Чл. 227 от Кодекса за застраховането регламентира условията за прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от трета държава на застраховател със седалище в България. В срок от три месеца след получаване на искането, комисията издава удостоверение, ако новият застраховател разполага с достатъчни средства за покритие на капиталовото изискване. Комисията може да откаже издаването на документа, ако новият застраховател не отговаря на условията или ако прехвърлянето застрашава интересите на застрахованите.
Чл. 228
Чл. 228 от Кодекса за застраховането предвижда, че при прехвърляне на портфейл от презастрахователни договори между презастрахователи, застрахователи или между застраховател и презастраховател, се прилага определена глава от закона. Изключенията от приложимите разпоредби включват чл. 219, ал. 2, т. 5, чл. 223, ал. 3 - 6 и чл. 224 и 225.
Чл. 229
Преобразуването на застрахователи и презастрахователи изисква разрешение от комисията и трябва да гарантира правата на ползвателите на застрахователни услуги, както и да осигури необходимите собствени средства за покритие на капиталовите изисквания. Преобразуването не може да включва промяна на правната форма или предмета на дейност. Сливането и вливането се допуска само между застрахователи, а при разделяне или отделяне новите дружества също трябва да бъдат застрахователи или презастрахователи.
Чл. 230
Чл. 230 от Кодекса за застраховането определя изискванията и процедурата за издаване на разрешение за преобразуване на застрахователни дружества. Искането за разрешение трябва да включва решения на компетентните органи, договор или план за преобразуване, доклад с причините за преобразуването, разчети за капиталовото изискване и собствените средства, баланси и отчети за доходите, разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (при сливане), приложения за новосъздадените дружества, както и допълнителни документи, ако е необходимо. Комисията разглежда искането в срок от 4 месеца и може да издаде разрешение за преобразуване, ако са изпълнени изискванията. В случай на отказ, той се основава на несъответствия с кодекса или недостатъчна защита на интересите на застрахованите лица. Застрахователите са длъжни да уведомят застрахованите лица за преобразуването.
Чл. 231
Чл. 231 от Кодекса за застраховането урежда въпросите, свързани с надзора на застрахователи и презастрахователи, които са част от група. Той също така определя правомощията на комисията и заместник-председателя относно надзора на тези групи.
Чл. 232
Чл. 232 от Кодекса за застраховането регламентира надзора на застрахователи и презастрахователи, които са част от група. Тези компании подлежат на надзор на равнище група, но също така запазват индивидуалните си задължения и надзор, освен ако не е предвидено друго. Застрахователите, които прилагат дял четвърти, също подлежат на надзор на равнище група. Комисията, като орган за надзор на група, осъществява правомощията си, освен ако в кодекса не е предвидено друго. Освен това, комисията е задължена да приеме наредба за прилагането на този дял, за да следва насоките на Европейския орган.
Чл. 233
Чл. 233 от Кодекса за застраховането определя понятието "група" като съвкупност от предприятия, включваща участващо предприятие и неговите дъщерни предприятия. Групата може да включва и предприятия с устойчиви финансови връзки, при условие че едно от тях упражнява господстващо влияние върху другите. Участващото предприятие може да бъде предприятие майка или предприятие с определено участие в капитала на друго предприятие. Свързаните предприятия са дъщерни или предприятия с общо управление. Застрахователните холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност също са дефинирани в контекста на надзора на група.
Чл. 234
Надзорът на равнище на групата се прилага за застрахователи и презастрахователи, които са част от застрахователни холдинги или финансови холдинги, както със седалище в държава членка, така и в трета държава. В зависимост от структурата на групата и местоположението на предприятието майка, надзорът се осъществява по различни глави от Кодекса. Комисията може, след съгласуване с други надзорни органи, да реши да не извършва надзор върху концентрацията на риска или вътрешногруповите сделки при определени условия. Прилагането на разпоредбите по надзора може да бъде адаптирано в зависимост от наличието на еквивалентни разпоредби в Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и Закона за кредитните институции. Комисията уведомява съответните европейски органи за своите решения.
Чл. 235
Чл. 235 от Кодекса за застраховането определя условията и правомощията на надзорния орган при упражняване на надзор на група застрахователи. Надзорът не включва индивидуален надзор на застрахователи или презастрахователи от трети държави, освен при определени условия. Комисията може да реши да не включва определени предприятия в надзора, ако те са в трета държава с правни пречки за информация, са от незначителен интерес или включването им би било неуместно. Важна е координацията с другите надзорни органи и правото на комисията да поиска информация от лицето, начело на групата, при необходимост.
Чл. 236
Чл. 236 от Кодекса за застраховането определя правилата за прилагане на надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, когато те са дъщерни предприятия на други холдинги или предприятия със седалище в държава членка на ЕС. При определени условия, надзорът може да не се извършва на нивото на крайното предприятие майка, ако то е дъщерно на предприятие, подлежащо на допълнителен надзор съгласно директиви на ЕС.
Чл. 237
Член 237 от Кодекса за застраховането определя условията и процедурата за прилагане на надзор на група върху местни застрахователи, презастрахователи и холдинги, когато крайното предприятие майка е в друга държава членка. Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да прилага надзор, след съгласуване с надзорния орган на групата. Възможно е ограничаване на надзора до определени раздели или прилагане на методи за изчисляване на платежоспособност. Комисията може да наложи добавяне на капитал или да изисква изчисляване по стандартна формула, ако рисковият профил на крайното предприятие майка значително се отклонява от одобрения модел. Решенията на комисията трябва да бъдат мотивирани и уведомени на съответните органи.
Чл. 238
Комисията може да сключва споразумения с надзорни органи на други държави членки за надзор на групи на ниво подгрупа. След сключване на такова споразумение, не се прилага надзор на група на ниво крайно предприятие майка в различни държави членки. Мотивите за споразумението трябва да се предоставят на органа за надзор на групата, а решенията за сключване на споразумение се определят от акт на Европейската комисия.
Чл. 239
Чл. 239 регламентира надзора на платежоспособността на групи застрахователи и презастрахователи. Участващите предприятия трябва да гарантират, че допустимите собствени средства в групата са равни на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено по определени подраздели. Комисията, като орган за надзор, извършва проверки за спазване на тези изисквания и уведомява другите органи в случай на неспазване на капиталовото изискване.
Чл. 240
Чл. 240 от Кодекса за застраховането определя задълженията на местните застрахователи и презастрахователи, участващи в групи, относно изчисляването и отчитането на капиталовото изискване за платежоспособност. Те са длъжни да извършват изчисления поне веднъж годишно и да ги отчитат пред органа за надзор на групата. При значителни отклонения в рисковия профил, те трябва незабавно да преизчислят изискването и да го отчетат. Комисията, като орган за надзор, има правомощия и в случаи, когато седалището на холдинга не е в България.
Чл. 241
Чл. 241 от Кодекса за застраховането определя методите за изчисляване на платежоспособността на група застрахователи и/или презастрахователи. Съществуват два основни метода: метод 1, основан на счетоводното консолидиране, и метод 2, на приспадане и агрегиране. Местен застраховател или презастраховател, участващ в групата, обикновено изчислява платежоспособността по метод 1, освен ако не е разрешено от надзорния орган да използва метод 2 или комбинация от двата метода. Прилагането на методите се регулира от надзорните органи, особено когато участващи предприятия са от различни държави членки.
Чл. 242
Чл. 242 от Кодекса за застраховането регламентира изчисляването на платежоспособността на група предприятия, като се взема предвид пропорционалният дял на участващото предприятие в свързаните с него предприятия. За целта се използват два метода: 1) метод 1 - проценти от консолидираните счетоводни отчети; 2) метод 2 - пропорционален дял от записания капитал. При недостатъчни собствени средства на дъщерно предприятие, се взема предвид общият недостиг от средства. Надзорните органи могат да разрешат пропорционалното вземане предвид на недостиг на средства, когато отговорността на предприятието майка е ограничена до дяла от капитала. Комисията определя пропорционалния дял в случаи на отсъствие на капиталови връзки или когато се упражнява значително влияние.
Чл. 243
Чл. 243 от Кодекса за застраховането регулира условията за изчисляване на платежоспособността на застрахователи и презастрахователи, като забранява двойното използване на собствени средства между различни застрахователи. При изчислението се изключват активи, които са източници за финансиране на капиталовото изискване за платежоспособност на свързани предприятия. Включват се само определени елементи, допустими за покритие на капиталовото изискване. Сумата на собствените средства не може да надвишава капиталовото изискване на свързаното предприятие. Допълнителни средства, подлежащи на предварително одобрение, могат да бъдат включени в изчислението, ако са одобрени от надзорния орган.
Чл. 244
Чл. 244 от Кодекса за застраховането определя изискванията за изчисляване на платежоспособността на група застрахователи или презастрахователи. При изчисленията не се включват собствени средства, произтичащи от реципрочно финансиране между свързани предприятия. Това важи за собствените средства на участващи предприятия и свързани предприятия, които произтичат от взаимни финансови отношения. Реципрочното финансиране се счита за налице, когато едно предприятие притежава дялове или предоставя заеми на друго, което има собствени средства, допустими за покритие на капиталовото изискване.
Чл. 245
Чл. 245 от Кодекса за застраховането, изменен с ДВ, бр. 85 от 2023 г., посочва, че оценката на активите и пасивите на застрахователите и презастрахователите трябва да се извършва в съответствие с чл. 117а. В допълнение, в подраздел III се разглеждат методите за изчисление, свързани с предприятия, които са застрахователи и презастрахователи.
Чл. 246
Чл. 246 от Кодекса за застраховането определя начина на изчисляване на платежоспособността на група застрахователи или презастрахователи, когато те имат свързани предприятия. Всички свързани предприятия се включват в изчислението. Ако седалището на свързаното предприятие е в друга държава членка на ЕС, се вземат предвид капиталовите изисквания и собствените средства, съгласно законодателството на тази държава.
Чл. 247
Чл. 247 определя как се изчислява платежоспособността на застрахователни и презастрахователни групи, които притежават участие в свързани предприятия. При изчислението се взема предвид състоянието на междинните холдинги. Те се разглеждат като застрахователи или презастрахователи, прилагани по специфични правила за капиталовите изисквания и допустимите средства. Допустимите собствени средства на междинните холдинги могат да включват подчинен дълг, прилагани ограничения, и одобрение от надзорния орган за допълнителни средства.
Чл. 248
Чл. 248 от Кодекса за застраховането определя правилата за изчисляване на платежоспособността на застрахователи или презастрахователи от трети държави, участващи в група с местни застрахователи. При условия на лицензиране и платежоспособност, еквивалентни на тези в България, се вземат предвид капиталовите изисквания и собствените средства на застрахователя от третата държава. Европейската комисия може да приеме акт за еквивалентност на надзорния режим, а при отсъствие на такъв, преценката за еквивалентност се извършва от комисията в сътрудничество с Европейския орган. В случай на несъгласие, комисията може да отнесе въпроса до Европейския орган за разглеждане.
Чл. 249
Чл. 249 от Кодекса за застраховането регламентира начина за изчисляване на платежоспособността на група на застраховател или презастраховател. Участващото предприятие може да приложи два метода за изчисление на допълнителна капиталова адекватност, в зависимост от оценката на органа за надзор на група относно управлението и контрола в дружествата, включени в консолидацията. Методите трябва да се прилагат последователно. Освен това, комисията като орган за надзор на група има правото да приспадне участия от собствените средства на участващото предприятие, когато е необходимо.
Чл. 250
Член 250 от Кодекса за застраховането определя как да се третира липсата на информация, необходима за изчисляване на платежоспособността на група застрахователни предприятия. При липса на такава информация, счетоводната стойност на свързано предприятие, независимо дали е в държава членка или в трета държава, се приспада от допустимите собствени средства на групата. Освен това, нереализираните печалби от участието в това предприятие не се признават като допустими собствени средства за покритие на платежоспособността на групата. Методът за изчисление, който се използва в този контекст, е основан на счетоводното консолидиране.
Чл. 251
Чл. 251 от Кодекса за застраховането описва методите за изчисляване на платежоспособността на местен застраховател или презастраховател, начело на група. Платежоспособността се определя като разлика между допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност на група, изчислени на базата на консолидирани данни. Капиталовото изискване може да бъде изчислено чрез стандартна формула или одобрен вътрешен модел. Минималното капиталово изискване не може да бъде по-малко от сумата на минималното изискване на застрахователя и пропорционалния дял на свързаните застрахователи. Минималният размер на консолидираното капиталово изискване трябва да се покрива с допустими собствени средства, определени от наредба.
Чл. 252
Чл. 252 от Кодекса за застраховането описва процедурата за одобряване на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания на застрахователни групи. Местни застрахователи и презастрахователи могат да подадат искане до компетентния орган за разрешение да изчисляват консолидираното капиталово изискване на групата. Процедурата включва уведомяване на надзорните органи и сътрудничество между тях за постигане на съвместно решение в рамките на 6 месеца. При отсъствие на такова решение, компетентният орган може да вземе самостоятелно решение, което е окончателно и подлежи на прилагане. В случай на необходимост, може да се сезира Европейският орган за техническа помощ.
Чл. 253
Чл. 253 от Кодекса за застраховането регламентира действията на комисията при значително отклонение на рисковия профил на местен застраховател или презастраховател от одобрения вътрешен модел. В случаи на несъответствие, комисията може да наложи добавяне на капитал към капиталовото изискване за платежоспособност или, в извънредни случаи, да разпореди изчисляване на капиталовото изискване по стандартната формула. Решението за прилагане на мерките се мотивира и предоставя на съответния застраховател и членовете на надзорния колегиум.
Чл. 254
Чл. 254 от Кодекса за застраховането определя задълженията на заместник-председателя на комисията за надзор на застрахователни групи. Той следи за адекватността на консолидираното капиталово изискване за платежоспособност, особено в случаи, когато специфичен риск не е достатъчно оценен или когато надзорни органи изискват добавяне на капитал. В случай на неадекватно отразяване на рисковия профил, комисията може да разпореди добавяне на капитал, за да осигури съответствие с изискванията.
Чл. 255
Чл. 255 от Кодекса за застраховането описва методите за изчисляване на платежоспособността на местен застраховател или презастраховател, който е част от група. Платежоспособността се определя като разлика между агрегираните допустими собствени средства на групата и стойността на свързаните застрахователи, както и агрегираното капиталово изискване за платежоспособност. Агрегираните допустими собствени средства включват собствени средства за покритие на капиталовото изискване и пропорционалния дял от свързаните застрахователи. Агрегираното капиталово изискване обхваща капиталовото изискване на местния застраховател и пропорционалния дял от свързаните застрахователи. Комисията за надзор може да преценява рисковия профил на групата и да изисква добавяне на капитал, ако е необходимо.
Чл. 256
Чл. 256 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато застрахователи или презастрахователи са дъщерни предприятия на застрахователен или финансов холдинг, изчисляването на платежоспособността на групата се извършва на нивото на холдинга. При това, предприятието майка се третира като застраховател или презастраховател, отговорен за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Допустимите собствени средства за покритие на това изискване се определят по специфични разпоредби.
Чл. 257
Чл. 257 от Кодекса за застраховането определя какво представлява група с централизирано управление на риска. Тази група включва застрахователи, презастрахователи и холдинги, които имат дъщерни компании с разрешение по чл. 258. Местен застраховател може да бъде част от такава група, ако са изпълнени определени условия, свързани с надзора и управлението на риска от страна на предприятието майка.
Чл. 258
Чл. 258 от Кодекса за застраховането описва процедурата за подаване и разглеждане на искания, свързани с местни застрахователи или презастрахователи. Исканията се подават пред комисията, която уведомява членовете на надзорния колегиум. Решението за искането се взема със съгласието на всички членове или от органа за надзор на групата при липса на съгласие. В срок от три месеца се взема окончателно решение, което се връчва на заявителя с мотивите. Ако не бъде постигнато съвместно решение, органът за надзор на групата взема самостоятелно решение, което също е окончателно. Комисията може да сезира Европейския орган по реда на Регламент (ЕС) № 1094/2010, а при липса на решение от него, окончателното решение се взема от комисията. Единните условия за процеса на вземане на съвместно решение ще бъдат определени от Европейската комисия.
Чл. 259
Чл. 259 от Кодекса за застраховането определя правила за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователи или презастрахователи, които са дъщерни предприятия в група с централизирано управление на риска. При определяне на изискването се прилагат специфични процедури, включително използването на одобрени вътрешни модели и стандартни формули. Комисията има право да предприема действия, ако рисковият профил на застрахователя или презастрахователя не отговаря на предположенията на модела или формулата. В случай на несъгласие между надзорните органи, те могат да поискат съдействие от Европейския орган.
Чл. 260
Чл. 260 от Кодекса за застраховането регламентира действията на комисията при неспазване на капиталовите изисквания за платежоспособност от местен застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие в група с централизирано управление на риска. В случай на неспазване, комисията изпраща план за възстановяване на платежоспособността на надзорния колегиум, който трябва да бъде одобрен в срок до 4 месеца. При неуспех в постигането на съгласие, комисията взема самостоятелно решение. Също така, в случай на влошаване на финансовото състояние, комисията уведомява надзорния колегиум и предлага мерки, които трябва да бъдат обсъдени в срок до 1 месец. Ако не се постигне съгласие, комисията може да поиска съдействие от Европейския орган, а решенията му са окончателни в отношенията между надзорните органи.
Чл. 261
Чл. 261 от Кодекса за застраховането определя условията, при които дъщерно предприятие, което е застраховател или презастраховател, може да бъде изключено от обхвата на група с централизирано управление на риска. Изключването настъпва, когато не са спазени определени условия от чл. 257, ал. 2. Комисията, като орган за надзор, уведомява съответните органи и предприятието майка при вземане на решение за изключване. Предприятието майка е отговорно за спазването на условията и трябва да уведомява комисията при нарушения. Комисията извършва проверки за спазване на условията и може да изисква план за възстановяване при установяване на слабости. Изключените застрахователи могат да бъдат отново включени в групата при спазване на условията.
Чл. 262
Чл. 262 от Кодекса за застраховането определя, че критериите за оценка на условията по чл. 257, ал. 2 и наличието на извънредна ситуация по чл. 260, ал. 4, както и процедурите за обмен на информация между надзорните институции, се регулират от акт на Европейската комисия. Раздел II на кодекса се фокусира върху концентрацията на риска, сделки в рамките на групата, управление на риска и вътрешен контрол.
Чл. 263
Чл. 263 от Кодекса за застраховането определя концепцията за концентрация на риска в рамките на групата, която включва събирането на експозиции, които могат да застрашат финансовото състояние на застрахователите и презастрахователите. Комисията осъществява надзор върху тези концентрации, независимо от местоположението на предприятието майка. Местните застрахователи и холдинги са длъжни да отчитат значителни концентрации на риск поне веднъж годишно. Важно е да се проследяват рисковете от конфликт на интереси и разпространение в групата. Определянето на значителни концентрации на риск става след съгласуване с други надзорни органи, а праговете за значителност се базират на платежоспособност и технически резерви.
Чл. 264
Чл. 264 от Кодекса за застраховането определя сделките в рамките на групата и тяхното регулиране. Сделките включват всяка сделка, при която застрахователи или презастрахователи зависят от други предприятия в същата група. Комисията осъществява надзор на тези сделки, независимо от местоположението на предприятието майка. Местните застрахователи, които са предприятия майки, трябва да отчитат значителни сделки на годишна база, а при особено значителни - незабавно. Определянето на значителни сделки и праговете за тях се извършва от комисията в съгласие с надзорните органи. Понятието 'значителна сделка в рамките на група' е в съответствие с акт на Европейската комисия.
Чл. 265
Чл. 265 регламентира изискванията за управление на риска и вътрешен контрол на ниво група в застрахователния сектор. Местните застрахователи и холдинги, които са предприятия майки на групи, трябва да прилагат последователни системи за управление на риска и контрол, които да бъдат надзорени от съответния орган. Вътрешният контрол на групата трябва да включва механизми за оценка на платежоспособността и надеждни отчетни процедури. Освен това, местните застрахователи трябва да извършват собствена оценка на риска на ниво група, която подлежи на надзор. Някои специфични случаи, като оценка на платежоспособността на базата на счетоводно консолидиране, изискват допълнителни обяснения към надзорния орган.
Чл. 266
Чл. 266 от Кодекса за застраховането определя правилата за назначаване на орган за надзор на група застрахователи и презастрахователи. Основният принцип е, че органът се избира измежду надзорните органи на държавите членки, в които групата е разположена. В зависимост от структурата на групата и местоположението на предприятието майка, органът за надзор може да бъде комисията или друг надзорен орган. Освен това, заинтересованите органи могат да постигнат съвместно решение за избор на различен орган, ако стандартните правила не са подходящи. В случай на несъгласие, се прилага стандартният ред за определяне на органа.
Чл. 267
Чл. 267 от Кодекса за застраховането определя правомощията на Комисията по надзора на групата. Комисията координира събирането и разпространението на информация, извършва надзорен преглед на финансовото състояние на групата, оценява спазването на правилата за платежоспособност и управление на риска, а също така планира и координира надзорните дейности. Тя одобрява вътрешни модели и сътрудничи с други органи, ако е необходимо.
Чл. 268
Чл. 268 от Кодекса за застраховането урежда създаването на надзорен колегиум, който е постоянна структура за координация и сътрудничество между надзорните органи на групи по застраховане. Колегиумът гарантира ефективен обмен на информация и консултации, с цел сближаване на решенията и дейностите на членовете му. Членове на колегиума са органът за надзор на групата, надзорните органи от държавите членки и Европейският орган. Създаването и функционирането на колегиума се урежда с координационно споразумение, което определя процедурите за съвместно вземане на решения и консултации. При спорове, комисията може да сезира Европейския орган за съдействие.
Чл. 269
Чл. 269 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията сътрудничи с други надзорни органи, особено при финансови затруднения на застрахователи или презастрахователи. Комисията обменя информация, необходима за надзорните им правомощия, и предоставя информация за финансовото състояние на групата. При значителни нарушения на капиталовите изисквания, Комисията свиква среща с участващите надзорни органи. Европейската комисия определя данните и процедурите за сътрудничество между надзорните органи.
Чл. 270
Чл. 270 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на Комисията при вземане на решения, свързани с надзорните правомощия на други органи. Комисията трябва да проведе съгласуване с надзорния колегиум преди да вземе решения, касаещи промени в структурата на застрахователни предприятия, удължаване на срокове за изпълнение на планове за възстановяване на платежоспособността и налагане на сериозни санкции. В определени случаи, като неотложност, Комисията може да реши да не провежда съгласуване, но трябва да уведоми заинтересованите органи.
Чл. 271
Чл. 271 от Кодекса за застраховането регламентира правомощията на комисията като орган за надзор на групи, когато предприятието майка е в друга държава членка. Комисията може да поиска информация от компетентния орган на тази държава, за да изпълни своите задължения. Ако предприятието майка е в България, заместник-председателят на комисията предприема действия за предоставяне на исканата информация. Комисията също така може да иска информация от друг надзорен орган, ако такава информация вече е била предоставена, и е длъжна да предостави информация на друг орган, когато разполага с нея.
Чл. 272
Чл. 272 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато местен застраховател, презастраховател, кредитна институция или инвестиционен посредник са свързани, Комисията работи в тясно сътрудничество с надзорния орган на съответната кредитна институция или инвестиционен посредник. Комисията има право да получава информация от надзорния орган, необходима за осъществяване на надзорните й правомощия, и същият е длъжен да предоставя информация на Комисията.
Чл. 273
Чл. 273 от Кодекса за застраховането предвижда, че обменът на информация между надзорните органи по чл. 269 - 272 не може да бъде ограничаван от правила за опазване на професионална тайна. Освен това, информацията, получена в комисията във връзка с надзора на група, подлежи на правилата по чл. 24 и 25 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Чл. 274
Чл. 274 от Кодекса за застраховането регламентира задължението на физическите и юридическите лица, които са част от застрахователни групи, да обменят информация помежду си и с надзорните органи. Лицата трябва да предоставят необходимата информация на комисията или на друг надзорен орган от държава членка. Комисията може да освободи групата от задължението за предоставяне на периодична отчетна информация, ако периодът е по-кратък от една година и има приложимо облекчение за застрахователите. Също така, комисията може да поиска информация от друго предприятие в групата, само ако не е предоставена от застрахователя в разумен срок.
Чл. 275
Чл. 275 от Кодекса за застраховането регламентира правомощията на Комисията за извършване на проверки на информация относно застрахователи и свързани предприятия. Комисията може да извършва проверки на място в България, а когато става въпрос за предприятия в друга държава членка, тя изпраща искане до съответния надзорен орган. Проверките могат да се извършват от служители на Комисията или одитори, като се предвиждат и съвместни проверки с Европейския орган. Комисията има право да сезира Европейския орган при забавяне на действия от страна на друг надзорен орган или при възпрепятстване на участието на свои служители в проверка.
Чл. 276
Чл. 276 от Кодекса за застраховането предвижда, че местните застрахователи и презастрахователи, както и техните холдинги, трябва ежегодно да оповестяват публично отчет за платежоспособността и финансовото си състояние на ниво група. С разрешение на надзорния орган, може да се предостави единен отчет, който включва информация за цялата група и индивидуална информация за дъщерните предприятия. Преди разглеждане на искане за разрешение, комисията трябва да проведе съгласуване с членовете на надзорния колегиум. При съществени пропуски в оповестената информация, комисията може да нареди допълнително оповестяване.
Чл. 277
Чл. 277 от Кодекса за застраховането задължава местните застрахователи и презастрахователи, както и техните холдинги, да оповестяват публично информация за правната, управленската и организационната структура на групата, както и описание на дъщерните и свързани предприятия до 31 януари всяка година. Оповестяването включва актуална графична схема на групата и информация за значимите клонове, независимо от надзора по кодекса.
Чл. 278
Чл. 278 от Кодекса за застраховането определя мерките, които трябва да бъдат предприети от надзорните органи при несъответствие с изискванията или заплаха за платежоспособността на застраховател или презастраховател. При установяване на рискове, органът за надзор на група или националният надзорен орган трябва да предприемат необходимите мерки за коригиране на ситуацията. В случай на международни групи, съответните надзорни органи трябва да бъдат уведомени, за да предприемат действия. Комисията прилага мерките съобразно своите правомощия и координира с други надзорни органи.
Чл. 279
Чл. 279 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато местен застраховател или презастраховател е част от група от трета държава с надзорен режим, който е еквивалентен на този в Европейския съюз, комисията признава надзора на тази група, осъществяван от органите на третата държава. Освен това, глава двадесет и пета от Кодекса се прилага за сътрудничеството с надзорните органи на третата държава.
Чл. 280
Чл. 280 от Кодекса за застраховането предвижда мерки, които комисията може да приложи, когато местен застраховател или презастраховател е част от група от трета държава с нееквивалентен надзорен режим. Възможните мерки включват прилагане на режима по чл. 239 - 256 и чл. 263 - 277 или задължаване на групата да учреди застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност в държава членка. Общите принципи и методи по глави двадесет и четвърта и двадесет и пета се прилагат на ниво застрахователен холдинг или презастраховател от трета държава. За целите на изчисляването на платежоспособността, предприятието майка се счита за застраховател или презастраховател, подлежащ на изискванията на кодекса.
Чл. 281
Чл. 281 от Кодекса за застраховането определя механизмите за установяване на еквивалентността на режима за надзор на застрахователни групи в трети държави с режима в Европейския съюз. Процедурата включва актове на Европейската комисия и оценка от надзорни органи. Когато липсват актове, преценката се извършва от комисията или заинтересован надзорен орган. Комисията провежда съгласуване с останалите органи за надзор. Възможно е сезиране на Европейския орган при несъгласие. Специални условия се прилагат, ако в държава членка има дъщерно предприятие с по-голямо балансово число от майката.
Чл. 282
Чл. 282 от Кодекса за застраховането определя процедурата за установяване на еквивалентност на застрахователни групи, когато предприятието майка е дъщерно на застрахователен холдинг или подобна структура от трета държава. Първоначално еквивалентността се проверява на нивото на крайното предприятие майка. В случай на липса на режим на еквивалентност на това ниво, надзорният орган може да извърши проверка на по-ниско ниво, където има такова предприятие. Решението и мотивите за него се изпращат на групата. Член 280 се прилага аналогично.
Чл. 283
Чл. 283 от Кодекса за застраховането регламентира сътрудничеството на комисията с надзорни органи от трети държави по отношение на надзора на застрахователни групи. Това сътрудничество се осъществява чрез двустранни споразумения или споразумения на ниво Европейски съюз. Текстът е изменен с ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
Чл. 284
Член 284 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато предприятието майка на местни застрахователи или презастрахователи е застрахователен холдинг със смесена дейност, комисията упражнява надзор над сделките между застрахователите, презастрахователите и холдинга, както и над свързаните предприятия. Допълнително, членове 264 и 269 - 275 се прилагат съответно.
Чл. 285
Чл. 285 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията по финансов надзор сътрудничи с надзорни органи от трети държави в контекста на надзора на групи, начело със застрахователен холдинг със смесена дейност. Това сътрудничество се осъществява на база двустранни споразумения и споразумения на ниво Европейски съюз. Разделът се отнася до общите положения за разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти.
Чл. 286
Разпоредбите на Кодекса за застраховането, свързани с разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти, се прилагат за лицата, извършващи такава дейност на територията на България. При разпространение на "паневропейски персонален пенсионен продукт" (ПЕПП), застрахователите и посредниците трябва да спазват специфични разпоредби. Разпространението включва предоставяне на съвети, предлагане на услуги и съдействие при сключване на застрахователни договори. Не се счита за разпространение случайното предоставяне на информация или дейности, свързани с уреждане на претенции.
Чл. 287
Член 287 от Кодекса за застраховането определя разпространителите на застрахователни продукти, включително застрахователи, застрахователни посредници и посредници, които предлагат застрахователни продукти като допълнителна дейност. Текстът подчертава важността на общите принципи при разпространението на застрахователни продукти и установява забрана за поставяне на знаци, белези или други индикации.
Чл. 288
Чл. 288 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и посредниците при разпространението на застрахователни продукти. Те са длъжни да действат честно и професионално, в интерес на ползвателите на услуги. Застрахователите и посредниците трябва да се легитимират, а информацията, предоставяна на клиентите, трябва да бъде ясна и вярна. Забранено е поставянето на знаци, указващи наличие на застраховка върху имущество, а също така не може да се изисква поставянето на такива знаци като условие за сключване на договор. Изключения се правят за знаци, определени с нормативен акт или за рекламни цели, при определени условия.
Чл. 288а
Чл. 288а от Кодекса за застраховането определя задълженията на разпространителите на застрахователни продукти относно политиките за възнаграждения на техните служители. Тези политики трябва да не пречат на служителите да действат в интерес на ползвателите на застрахователни услуги. Забранява се възнагражденията, основани на продажбени цели, които биха могли да нарушат интересите на клиентите. Също така, разпространителите не могат да получават възнаграждение по начин, който противоречи на задължението им да действат в интерес на клиентите.
Чл. 289
Чл. 289 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията публикува и актуализира информация относно разпоредбите на българското законодателство, които защитават обществения интерес при разпространението на застрахователни продукти и изпълнението на задълженията по застрахователните договори. Също така, не може да се ограничава сключването на застрахователни договори, стига да се спазват повелителните разпоредби на закона.
Чл. 290
Комисията организира разглеждане на жалби на потребители на застрахователни услуги, като отговорът на всяка жалба трябва да бъде даден в срок до един месец. Застрахователите и брокерите също имат задължение да разглеждат жалби и да отговарят в същия срок. Те са длъжни да анализират получените жалби и да предприемат мерки за подобрение. Ако застрахователен агент получи жалба, той трябва да я препрати на застрахователя в тридневен срок.
Чл. 290а
Комисията и заместник-председателят отговарят за наблюдението на пазара на застрахователни продукти, включително допълнителни застрахователни продукти, които се предлагат в България. Допълнителните застрахователни продукти са тези, които се разпространяват чрез посредници, които предлагат застрахователни услуги като допълнителна дейност.
Чл. 291
Чл. 291 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите относно разработването и одобряването на застрахователни продукти. Всеки застраховател трябва да създаде и поддържа процедури за разработване и одобряване на нови или променени застрахователни продукти, да определи целевия пазар и да оцени рисковете, свързани с него. Застрахователите трябва периодично да преразглеждат продуктите си, за да се уверят, че те отговарят на нуждите на целевия пазар. При разработването на нови продукти, застрахователите са длъжни да предоставят информация на посредниците относно характеристиките на продуктите. Изискванията не важат за застрахователни продукти, представляващи големи рискове. При предлагане на продукти, създадени от трети лица, застрахователите трябва да разполагат с необходимата информация и да спазват същите изисквания.
Чл. 292
Чл. 292 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно квалификацията и репутацията на служителите, ангажирани с разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти. Всеки застраховател е длъжен да осигури професионално обучение, което да покрива поне 15 часа годишно, и да документира това обучение. Освен това, служителите трябва да отговарят на специфични изисквания за добра репутация, включително да не са осъждани за умишлени престъпления и да не са били свързани с несъстоятелни дружества.
Чл. 293
Чл. 293 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и презастрахователите да осъществяват текущ контрол за квалификацията и репутацията на служителите, отговарящи за разпространението на застрахователни продукти. Те трябва да определят функция в управленската структура, която да прилага съответните правила и процедури. Разпоредбите от чл. 79 и чл. 80 също са приложими в този контекст.
Чл. 294
Чл. 294 от Кодекса за застраховането определя застрахователните посредници като физически или юридически лица, които не са застрахователи или презастрахователи, и които разпространяват застрахователни продукти срещу възнаграждение. Застрахователните посредници могат да бъдат застрахователни брокери или агенти, регистрирани по закона, или посредници от друга държава членка. Освен това, имат право да извършват и друга търговска дейност, освен ако не е предвидено друго. Правилата за посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, са уточнени, включително условията, при които могат да извършват такава дейност.
Чл. 295
Чл. 295 от Кодекса за застраховането определя изключенията от приложимостта на част трета на кодекса за посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. За да се прилагат изключенията, трябва да са изпълнени две основни условия: застраховката да е допълнителна към стока или услуга, и размерът на премията да не надвишава 600 евро или 200 евро, ако услугата е краткосрочна. Застрахователят е длъжен да осигури информация и механизми за защита на ползвателите на застрахователни услуги, включително идентификационни данни, процедури за жалби и информация за застрахователния продукт.
Чл. 296
Застрахователните брокери, агенти и посредници, предлагащи застрахователни продукти, трябва да се регистрират в регистъра на Комисията за финансов надзор. Регистрацията се извършва по искане на застрахователите или на самите посредници. Всички членове на управителните органи на юридическите лица също се вписват в регистъра. Не се допуска извършване на застрахователно посредничество без регистрация, освен в определени случаи. Не може едно и също лице да бъде регистрирано едновременно като агент и брокер или посредник. Комисията поддържа система за онлайн регистрация.
Чл. 297
Чл. 297 от Кодекса за застраховането определя изискванията за регистрация на застрахователни посредници. Само лица, отговарящи на специфичните условия, могат да се регистрират като застрахователни посредници или презастрахователни посредници. Те са длъжни постоянно да отговарят на изискванията на кодекса, а заместник-председателят осъществява надзор. При несъответствие, комисията може да заличи посредника от регистъра и да уведоми компетентните органи в други държави членки, където посредникът извършва дейност.
Чл. 298
Чл. 298 от Кодекса за застраховането забранява на лица, които не са вписани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, да използват в своето наименование или реклама думи, свързани със застрахователно или презастрахователно посредничество. Това ограничение не важи за посредниците, които извършват дейност в България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги.
Чл. 299
Застрахователните посредници трябва да прилагат специфични разпоредби от Кодекса за застраховането, включително чл. 146, ал. 5 - 8 и чл. 149 - 151, които определят изискванията за управление и контрол на застрахователните продукти.
Чл. 299а
Чл. 299а от Кодекса за застраховането задължава застрахователните посредници, които разработват застрахователни продукти, да създават и поддържат процедури за одобряване на продуктите, да определят целеви пазари и да оценяват рисковете. Те трябва периодично да преразглеждат продуктите, за да осигурят съответствие с потребностите на целевия пазар. Информацията за продуктите трябва да бъде предоставяна на разпространителите. Алинеи 1-4 не важат за застраховки на големи рискове. При предлагане на чужди продукти, посредниците трябва да имат механизми за получаване на необходимата информация.
Чл. 300
Заместник-председателят осъществява надзор върху разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти от посредници в България. Тези изменения в закона влязоха в сила на 07.12.2018 г. В Кодекса за застраховането е предвидено и определение за общите изисквания към дейността на застрахователните брокери.
Чл. 301
Застрахователният брокер е търговец, който посредничи между ползватели на застрахователни услуги и застрахователи. Отношенията между тях се уреждат с писмен договор, освен при задължителни застраховки. Възнаграждението на брокера е част от застрахователната премия и се дължи от застрахователя. Брокерът извършва анализ на рисковете, предоставя консултации и помага при уреждане на претенции. При осъществяване на дейността си, брокерът е длъжен да уведомява ползвателите за правото им да изискват съвети на базата на личен анализ. Брокерът не може да приема документи по застрахователна претенция без упълномощаване.
Чл. 302
Застрахователният брокер не може да действа като застрахователен агент. Това ограничение важи и за членовете на управителните и контролните органи на брокера, както и за служителите, които извършват застрахователно посредничество. Освен това, застрахователният брокер не може да бъде акционер или член на управителен орган на застрахователен агент.
Чл. 303
Чл. 303 от Кодекса за застраховането определя изискванията, които трябва да отговарят членовете на управителния орган на застрахователен брокер и други упълномощени лица. Основните условия включват: 1) липса на осъждане за умишлено престъпление, 2) неналагане на лишаване от право да заема материалноотговорна длъжност, 3) несъществуване на членство в органи на несъстоятелни дружества, 4) не обявяване в несъстоятелност, 5) надеждност и пригодност, без конфликт на интереси. Лицата, отговорни за разпространение на застрахователни продукти, трябва да имат висше образование и професионален опит или успешно положен изпит. Условията за провеждане на изпити и признаване на квалификации се определят от комисия.
Чл. 304
Чл. 304 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователните брокери относно квалификацията и обучението на служителите, занимаващи се с разпространение на застрахователни продукти. Всеки брокер трябва да осигури, че служителите имат минимум средно образование и да предоставят продължаващо професионално обучение, което включва минимум 15 часа обучение годишно. Брокерите са задължени да документират обучението и да го представят на комисията до 31 януари на следващата година. Освен това, за новоназначените служители, брокерите трябва да проведат професионално обучение, завършващо с изпит, удостоверен с документ. Изискванията за провеждане на обучението и оценяване се определят от наредба. Брокерите също така трябва да осъществяват контрол за спазването на изискванията за квалификация и репутация на служителите.
Чл. 305
Застрахователните брокери са задължени да поддържат задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за целия Европейски съюз и Европейското икономическо пространство. Тази застраховка покрива отговорността за вреди, настъпили при извършване на дейност по застрахователно и презастрахователно посредничество. Минималната застрахователна сума е 2 500 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 700 000 лв. за всички събития за една година. Застраховката покрива и отговорността за действия на упълномощени лица или служители на брокера.
Чл. 306
Чл. 306 от Кодекса за застраховането урежда задълженията на застрахователния брокер относно гарантиране на изпълнението на задълженията му, свързани с прехвърляне на застрахователни премии и обезщетения. Брокерът може да гарантира тези задължения чрез поддържане на собствен капитал от 4% от общия размер на застрахователните премии или чрез създаване на специални клиентски сметки. Средствата в клиентската сметка не са част от имуществото на брокера и не подлежат на запор. В случай на смърт, ликвидация или несъстоятелност на брокера, Комисията назначава ликвидатор, който е с висше образование и не е свързан с ликвидатора или синдика по Търговския закон. Брокерът е длъжен да уведомява Комисията за избрания начин на гарантиране на задълженията и да представя финансов отчет.
Чл. 307
Чл. 307 от Кодекса за застраховането описва изискванията и документите, които трябва да бъдат подадени за вписване на застрахователен брокер в регистъра. Заявителят, в зависимост от това дали е юридическо или физическо лице, трябва да предостави устав, данни за участниците, адреси на офисите, доказателства за финансови средства, удостоверения от банки, договор за задължителна застраховка, декларации за липса на обстоятелства по чл. 310 и информация за акционери или лица с тесни връзки. Искането се разглежда след заплащане на такса.
Чл. 308
Комисията за финансов надзор разглежда искания за вписване в регистъра в срок от един месец. При наличие на нередовности или необходимост от допълнителна информация, срокът за отстраняване на нередовностите е не по-кратък от 15 дни. След отстраняване на нередовности и заплащане на такса, вписването се извършва, а заявителят се уведомява.
Чл. 309
След вписване в регистъра, застрахователният брокер получава удостоверение за регистрация, което включва важна информация като фирма, седалище, адрес на управление, регистрационен номер и имената на лицата, упълномощени да го представляват. Брокерът е задължен да постави копие от удостоверението на видно място в офисите си.
Чл. 310
Чл. 310 от Кодекса за застраховането определя условията, при които Комисията отказва вписване в регистъра на застрахователите. Основните причини за отказ включват непълнота или неверност на представените данни, предишно заличаване на заявителя или негови свързани лица от регистри на финансови институции, както и липса на необходима информация. Комисията е задължена да мотивира отказа писмено, а заявителят може да подаде ново искане за вписване след 6 месеца.
Чл. 311
Застрахователният брокер е задължен да уведомява комисията за нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра, промени в търговския регистър, както и всяка промяна в декларирани обстоятелства. Уведомленията трябва да се изпълняват в 7-дневен срок след настъпването на съответния факт. Брокерите представят годишни и шестмесечни отчети в определени срокове, а информацията се обработва и оповестява от комисията.
Чл. 312
Комисията може да заличи застрахователен брокер от регистъра при представяне на неверни данни, непостъпване на дейност в срок, прекратяване на дейността за повече от 6 месеца, неспазване на условията за дейност, открито производство по несъстоятелност, системно недостъпни лица на адреса на управление, груби нарушения на закона, закъсняло плащане на задължения, нарушаване на доброволността на застраховането, смърт на физическото лице - едноличен търговец, или по искане на брокера. След заличаването, брокерът не може да извършва застрахователно посредничество.
Чл. 313
Чл. 313 от Кодекса за застраховането определя застрахователния агент като физическо лице или търговец, регистриран в съответния регистър, който извършва застрахователно посредничество от името на застрахователя срещу възнаграждение. Агентът има право да събира премии и да извършва плащания, ако това е възложено от застрахователя, и е задължен да уведоми ползвателя за правото си да събира премии. Отношенията между застрахователя и агента се уреждат с писмен договор.
Чл. 314
Застрахователният агент не може да работи за застрахователен брокер и не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател. Упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е определено като свободна професия.
Чл. 315
Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател от раздел I и един от раздел II на приложение № 1. Това ограничение отпада за агенти, работещи за застрахователи от една група. Съгласие от застрахователите позволява посредничество и за други застрахователи при различни класове застраховки. При посредничество за свързани лица, те се считат за застрахователен брокер без регистрация, освен ако не спазват определени условия. Агента е длъжен да информира ползвателя за правото си на посредничество преди започване на дейността.
Чл. 316
Застрахователните агенти, включително физически лица и еднолични търговци, трябва да имат минимум средно образование и да отговарят на специфични изисквания. Те трябва да преминат успешно обучение и да издържат изпит, за да могат да разпространяват застрахователни продукти. Застрахователният агент е задължен да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност" с минимални суми за покритие. Застраховката трябва да покрива отговорността за вреди, причинени от действия на агентите и техните служители. Също така, паричните средства, получени от ползвателите, се считат за изплатени на застрахователя, а не на агента, докато ползвателят не ги получи.
Чл. 317
Застрахователите са задължени да осигурят обучение на застрахователните агенти, включително физически лица и служители на юридически лица, които разпространяват застрахователни продукти. След обучението се провежда изпит, след който се издава удостоверение на успешно издържалите. Освен това, застрахователите трябва да осигурят продължаващо професионално обучение, което да отговаря на определени изисквания и да бъде документирано.
Чл. 318
Чл. 318 от Кодекса за застраховането определя процедурата за вписване на застрахователни агенти в регистъра на Комисията за финансов надзор. Преди подаване на искане за вписване, застрахователят е длъжен да провери дали лицето отговаря на изискванията и дали е получило необходимата информация. Вписването не е разрешено при наличието на основания за отказ. Ако лицето няма застраховка 'Професионална отговорност', застрахователят носи отговорност за действията му. Застрахователят също така следи за спазването на изискванията за квалификация и репутация на агентите.
Чл. 319
Член 319 от Кодекса за застраховането описва задълженията на застрахователя относно воденето на списък на лицата, с които са сключени договори за застрахователно агентство. Застрахователят е длъжен да съхранява съответните документи, удостоверяващи спазването на изискванията. Той трябва да подаде искане за вписване на застрахователните агенти в регистъра на Комисията за финансов надзор, а агенти, които посредничат за чуждестранни застрахователи, също трябва да подадат искане за вписване. Всяка промяна в информацията трябва да бъде отразена и уведомена на комисията в срок от 7 дни.
Чл. 320
След регистрация в регистъра на застрахователите, агентът получава удостоверение, което съдържа информация за името и адреса на лицето или фирмата, адреса на офиса, класовете застраховки, максималния размер на застрахователната сума, имената на управителите и информация за регистъра, в който е вписан. Копие от удостоверението трябва да бъде поставено на видно място в помещенията на агента.
Чл. 321
Чл. 321 от Кодекса за застраховането описва процедурата за заличаване на застрахователен агент от регистъра. Заличаването се извършва от Комисията за финансов надзор при прекратяване на договора за застрахователно агентство. Искането за заличаване може да бъде подадено от застрахователя или агента, като последният трябва да предостави доказателства за прекратяване на договора. След заличаването агентът не може да извършва застрахователно посредничество и е задължен да върне удостоверението за легитимация.
Чл. 321а
Чл. 321а от Кодекса за застраховането определя, че посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, могат да бъдат физически лица или търговци, регистрирани в специален регистър. Те извършват разпространение на застрахователни продукти от името на застрахователя срещу възнаграждение. Кредитни институции и инвестиционни посредници нямат право да се регистрират като такива посредници.
Чл. 321б
Чл. 321б от Кодекса за застраховането определя изискванията и условията за посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Посредниците трябва да спазват определени изисквания от предходни членове на закона и да познават условията на застрахователните продукти, които предлагат. Регистрацията на такива посредници също следва да бъде извършена по установените правила.
Чл. 322
Застрахователни брокери и агенти, регистрирани в България, могат да извършват дейност в друга държава членка при условията на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги. При първоначално намерение за извършване на дейност, посредниците трябва да уведомят комисията и да предоставят информация относно името, адреса, държавите членки, категорията и класовете застраховки, по които ще работят. Комисията уведомява компетентния орган на приемащата държава в срок от един месец и посредниците трябва да спазват местните правила. При промяна на информацията, посредниците трябва да уведомят комисията поне един месец предварително.
Чл. 323
Чл. 323 от Кодекса за застраховането регламентира условията, при които застрахователни и презастрахователни посредници, регистрирани в друга държава членка на ЕС, могат да извършват дейност в България. Те могат да действат на територията на страната при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Комисията е задължена да потвърди уведомлението за намерението на посредниците да извършват дейност в България и да информира компетентния орган на държавата по произход. Дейността може да започне след получаване на уведомление от компетентния орган на държавата по произход.
Чл. 323а
Чл. 323а от Кодекса за застраховането урежда условията, при които комисията може да сключи споразумения с компетентните органи на други държави членки, свързани с управлението на застрахователни и презастрахователни посредници. При наличие на основно място на дейност в България или в друга държава членка, комисията може да действа като компетентен орган по отношение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/97. В случай на сключване на споразумение, комисията уведомява съответния посредник и Европейския орган.
Чл. 323б
Чл. 323б от Кодекса за застраховането регламентира правото на комисията и заместник-председателя да осъществяват текущ надзор върху дейността на застрахователните клонове в България. Те проверяват спазването на специфични разпоредби и могат да изискват промени в организацията на дейността, за да се осигури съответствие с нормативните актове.
Чл. 323в
Чл. 323в от Кодекса за застраховането регламентира действията на комисията при установяване на нарушения от застрахователни или презастрахователни посредници, които действат на територията на Република България. При установяване на нарушения, комисията уведомява компетентния орган на държавата по произход. Ако мерките на този орган не са ефективни и посредникът продължава да уврежда интересите на ползвателите на застрахователни услуги, комисията може да наложи забрана за нова стопанска дейност на територията на България и да потърси съдействие от Европейския орган. Комисията има правомощия да налага административни наказания и да предприема незабавни действия за защита на интересите на потребителите. След прилагане на мерки, комисията уведомява съответните органи и посредника.
Чл. 323г
Чл. 323г от Кодекса за застраховането определя мерките, които комисията или заместник-председателят следва да предприемат при установяване на нарушения от застрахователни или презастрахователни посредници в България. При нарушения на определени членове от закона, комисията прилага мерки съгласно Кодекса. Ако се установят нарушения на Директива (ЕС) 2016/97, различни от посочените, комисията уведомява компетентния орган в държавата по произход на посредника.
Чл. 323д
Член 323д от Кодекса за застраховането регламентира действията на комисията при уведомление за нарушения от местни застрахователни или презастрахователни посредници в държави членки. След уведомление от компетентния орган на приемащата държава, комисията предприема мерки за установеното нарушение и уведомява съответния орган на приемащата държава за предприетите действия.
Чл. 323е
Чл. 323е урежда мерките и санкциите за застрахователни и презастрахователни посредници, които нарушават правилата в България, включително забрана за нова стопанска дейност. Комисията може да наложи забрана на разпространители от други държави членки, ако дейността им застрашава пазара на застрахователни услуги в България. Възможно е да се поиска съдействие от Европейския орган за застраховане при необходимост.
Чл. 324
Чл. 324 от Кодекса за застраховането задължава застрахователя да предостави важна информация на ползвателите на застрахователни услуги преди сключването на договора. Тази информация включва: идентификация на застрахователя, адреси на управление, ред за подаване на жалби, информация за извънсъдебно разглеждане на спорове, интернет адреси за допълнителна информация и възможност за предоставяне на съвети относно застрахователните продукти. Специални изисквания съществуват за застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахователни посредници.
Чл. 325
Застрахователният посредник е задължен да предостави на ползвателя на застрахователни услуги информация преди сключването на застрахователен договор, включително: идентификация на посредника, регистрация, информация за собственост, ред за подаване на жалби, възможности за извънсъдебно разрешаване на спорове, и дали представлява ползвателя или застрахователя. Освен това, посредникът трябва да информира за съветите, които предоставя, естеството на възнаграждението и размера на таксите, ако се плащат директно от ползвателя. При извършване на плащания след сключването на договора, посредникът трябва да предостави съответната информация.
Чл. 325а
Чл. 325а от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на разпространителите на застрахователни продукти преди сключването на застрахователен договор. Те трябва да задават въпроси на ползвателя, за да установят неговите изисквания и да предоставят обективна информация относно продукта. Всички взаимодействия и предоставена информация трябва да бъдат документирани. Предложенията за застрахователни договори трябва да отговарят на нуждите на ползвателя. При предоставяне на съвети, разпространителят трябва да основава препоръките си на анализ на наличните застраховки. Информацията за застрахователния продукт трябва да бъде предоставена в разбираема форма и да включва стандартизиран информационен документ, който съдържа основни данни за застраховката, задълженията на страните и условията за прекратяване на договора.
Чл. 326
Преди сключване на застрахователен договор, разпространителите на застрахователни продукти, включително посредниците, са задължени да предоставят на ползвателите информация относно приложимия закон за договора. Когато страните нямат право на избор, се посочва единствено приложимия закон. В случаи, когато страните имат право на избор, се предоставя информация за приложимия закон и за закона, който застрахователят предлага да бъде избран.
Чл. 327
Чл. 327 от Кодекса за застраховането задължава застрахователя или застрахователния посредник да предоставят на ползвателите на застрахователни услуги важна информация преди сключването на застрахователен договор. Тази информация включва детайли за плащанията, срока на договора, начините за прекратяване, условията за плащане на премиите, бонусите, откупната стойност и данъчния режим, както и информация относно рисковете, свързани с договора.
Чл. 328
Чл. 328 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователя да предоставя информация на застраховащия по време на действие на застрахователния договор. Тези задължения включват уведомяване за промени в общите условия, фирмата, правноорганизационната форма и адреса на управление на застрахователя, информация относно уговорки, свързани с изменения в условията на договора, и ежегодна информация за състоянието на бонусите. При застраховки „Живот“ застрахователят трябва да предостави примерни изчисления за евентуални плащания. За застраховки с участие в резултата, застрахователят е длъжен да информира застраховащия ежегодно за състоянието на вземанията му и разликите между действителното развитие и първоначалните данни.
Чл. 329
Чл. 329 определя условията, при които информацията по чл. 324, 325 и 325а не е задължителна за предоставяне. Това важи за разпространение на застрахователни продукти за големи рискове, презастрахователни продукти и при предварително покритие. Освен това, информацията по чл. 341 и 342 не се предоставя на професионални клиенти, съгласно Директива 2014/65/ЕС.
Чл. 330
Разпространителите на застрахователни продукти са задължени да предоставят безплатна информация на ползвателите на застрахователни услуги на хартиен носител или на друг траен носител, включително чрез интернет, при спазване на определени условия. Информацията трябва да е ясна и разбираема, а предоставянето й може да се осъществи и по електронен път, ако ползвателят е уведомлен и е дал съгласие. При разпространение на застрахователни продукти по телефона, информацията трябва да отговаря на правото на ЕС относно предлагането на финансови услуги.
Чл. 331
Разпространителите на застрахователни продукти, предлагащи застраховки по интернет, трябва да създадат интернет страница, която да включва: наименованието и адреса на застрахователя или посредника, правното основание за дейността в България, информация на български език, спазване на изискванията на Кодекса за застраховането и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и достъп до условията по договора за застраховка.
Чл. 332
Застрахователен договор може да бъде сключен от разстояние по три начина: в електронна форма с квалифицирани електронни подписи, на хартиен носител с саморъчни подписи или чрез интернет страница. При сключване на застраховка 'Гражданска отговорност' и 'Злополука', застрахователят е длъжен да предостави препис на договора на хартиен носител в срок от три работни дни. При електронно сключване, застрахователят също трябва да предостави застрахователната полица и сертификат 'Зелена карта'. Договорът се счита за сключен при получаване на потвърждение от застрахователя. Задължително е ползвателят да предостави копие от свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.
Чл. 333
Член 333 от Кодекса за застраховането определя задълженията на разпространителите на застрахователни продукти при предлагането им в пакет с други допълнителни услуги или стоки. Те трябва да информират ползвателя за възможността за закупуване на компонентите поотделно и да предоставят адекватно описание на всеки компонент, включително цена и разходи. В случай на различия в риска или покритията, разпространителят трябва да обясни как взаимодействието между компонентите влияе на застрахователното покритие. Освен това, разпространителят е длъжен да предложи възможност за отделно закупуване на стоките или услугите, освен в специфични случаи, свързани с инвестиционни услуги или кредити. Членът не забранява предлагането на застраховки, покриващи множество рискове. Комисията има право да забрани определени практики, ако те вредят на ползвателите.
Чл. 334
Застрахователният брокер е длъжен да се легитимира с удостоверение за регистрация, издадено от комисията. Застрахователният агент или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, трябва да представи удостоверение за легитимация, издадено от застрахователя.
Чл. 335
Чл. 335 от Кодекса за застраховането определя, че лица, които не са регистрирани като застраховатeли или застрахователни посредници, не могат да приемат плащания на застрахователна премия. Изключение правят случаите, когато те имат лиценз за извършване на платежни услуги или действат в съответствие с чл. 295, ал. 1.
Чл. 336
Чл. 336 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите и посредниците, които получават плащания в брой за застрахователни премии, да издават документ, удостоверяващ получаването на плащането, освен в случаите, когато плащането е удостоверено в самия застрахователен договор. Ползвателят на застрахователни услуги не е задължен да съхранява или представя този документ, за да докаже валидността на застрахователния договор.
Чл. 337
Застрахователните агенти и посредници, предлагащи застрахователни продукти, подлежат на контрол от застрахователя. Те са задължени да уведомят застрахователя за получени плащания на премии или вноски в същия ден и да ги преведат в срок до един месец, а за задължителните застраховки в срок до 5 работни дни. При заплащане на премия или вноска в рамките на 15 дни преди прекратяване на договора, застрахователят не може да прекрати договора.
Чл. 338
Чл. 338 от Кодекса за застраховането определя условията за извършване на плащания от застрахователи към ползватели на застрахователни услуги чрез застрахователни посредници. Плащането е допустимо само с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка. При наличие на клиентска сметка, застрахователят е длъжен да извърши плащането по тази сметка. Застрахователният посредник е задължен да прехвърли получената сума на ползвателя в срок до 5 работни дни, освен ако не е уговорено друго. При плащане чрез посредник, той трябва да уведоми ползвателя за размера на плащането.
Чл. 338а
Чл. 338а от Кодекса за застраховането определя, че тази глава урежда допълнителни изисквания по отношение на инвестиционните застрахователни продукти, които се предлагат от застрахователи, застрахователни брокери и агенти. Тези изисквания допълват вече установените в чл. 288 и 288а, както и в глава тридесет и трета.
Чл. 339
Инвестиционен застрахователен продукт е такъв, който предлага стойност на падеж или откупна стойност, изложени на колебанията на пазара. Не се считат за инвестиционни застрахователни продукти общозастрахователните продукти, животозастрахователните договори, пенсионните продукти, признати за осигуряване на доходи след пенсиониране, официално признатите схеми за професионално пенсионно осигуряване и индивидуалните пенсионни продукти, изискващи вноски от работодателя.
Чл. 340
Застрахователите и застрахователните посредници са задължени да следват указанията на Европейската комисия относно мерките за идентифициране, предотвратяване, управление и разкриване на конфликти на интереси, свързани с разпространението на застраховки. Те трябва да определят критерии за видовете конфликти на интереси, които могат да навредят на клиентите.
Чл. 341
Чл. 341 от Кодекса за застраховането изисква застрахователите и застрахователните посредници да предоставят на ползвателите на застрахователни услуги информация относно инвестиционни застрахователни продукти преди сключването на договора. Информацията трябва да включва разходи и такси, рискове, периодични оценки и обща цена, за да може ползвателят да вземе информирано решение. Тази информация трябва да бъде предоставена в разбираема форма, а при необходимост и в стандартизиран формат. Застрахователите и посредниците трябва да действат честно и професионално, без да нарушават интересите на ползвателите.
Чл. 342
Чл. 342 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на застрахователите и застрахователните посредници при предоставяне на съвети относно инвестиционни застрахователни продукти. Те трябва да събират информация за знанията, опита и финансовото състояние на ползвателя, за да предложат подходящи продукти. При продажби без съвет, информацията за опит и знания е необходима, за да се оцени уместността на продукта. Ако ползвателят не предостави информация, той трябва да бъде предупреден. Застрахователите могат да предлагат несложни инвестиционни продукти без допълнителна информация, ако ползвателят е информиран за липсата на оценка на уместността. Също така, застрахователите са длъжни да предоставят отчети и изявления относно подходящостта на продуктите, както и да спазват регулации, приложими в други държави членки, когато е необходимо.
Чл. 343
Договорът за застраховка е споразумение, при което застрахователят поема определен риск срещу заплащане на премия. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е задължен да изплати застрахователно обезщетение или сума. Застрахователните договори подлежат на общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, освен ако в Кодекса за застраховането не е предвидено друго. Договорът може да бъде сключен и дистанционно, при спазване на съответните разпоредби.
Чл. 344
Застрахователният договор трябва да бъде сключен в писмена форма, като застрахователна полица или друг писмен акт, и общите условия са неразделна част от него. Договорът може да бъде и в електронен формат. Застрахователят издава сертификат по искане на застраховащия и е длъжен да предостави заверено копие от договора в 7-дневен срок. Застраховащият може да иска копия на документи, свързани с договора, а обичайните разноски за новите документи са за сметка на застраховащия.
Чл. 345
Застрахователният договор трябва да съдържа имената и адресите на страните, предмета на договора, покритите рискове, срока на договора, застрахователната сума, премия, условия за плащане, самоучастие, данни за посредника, дата и място на сключване, както и подписите на страните. Важно е договорът да е ясен относно покритите рискове и задълженията на страните, включително условия за плащане на премиите и задължения при настъпване на застрахователно събитие. За договори с трето ползващо се лице, трябва да се впишат данни за него. Забраняват се условия, които изискват ненужни документи или доказателства, както и условия, които не са свързани с ограничаването на риска.
Чл. 346
Чл. 346 от Кодекса за застраховането определя застрахователната сума (лимит на отговорност) като договорена или нормативно определена парична сума, която представлява горна граница на отговорността на застрахователя. Тази сума важи за застрахования, третото ползващо се лице или третото увредено лице.
Чл. 347
Застраховащият е задължен да уведомява застрахователя за всяка промяна на име, фирма или адрес за кореспонденция, посочени в застрахователния договор. Ако не изпълни това задължение или предостави неверна информация, всяко писмено изявление от застрахователя, изпратено на последно обявения адрес, се счита за получено с всички правни последици.
Чл. 348
Общите условия представляват типизирани клаузи, които се прилагат към множество застрахователни договори. Те обвързват застраховащия, ако са му предадени при сключването на договора и той е потвърдил писмено, че ги приема. При несъответствие между договора и общите условия, договорът има предимство. Общите условия се приемат от управителния орган на застрахователя и трябва да бъдат предоставени на ползвателя преди сключването на договора. Изменения на общите условия са валидни само ако са предоставени на застраховащия и той е потвърдил писмено. Общите условия не трябва да включват специфични условия за индивидуални случаи.
Чл. 349
Застрахователният интерес е правно призната необходимост от защита срещу последствията от застрахователно събитие. Договор, сключен без такъв интерес, е недействителен, освен ако не се касае за бъдещ интерес. Бъдещият застрахователен интерес се отнася до защита от вреди, свързани с очаквано, но невъзникнало имуществено право или собствена отговорност при предстояща дейност. При липса на застрахователен интерес, застраховащият може да иска връщане на платената премия, освен ако е знаел за липсата на интерес. Договорът се прекратява, ако интересът отпадне по време на действието му, а застрахователят може да задържи част от премията, съответстваща на изтеклия срок.
Чл. 350
Застрахователният договор може да бъде сключен за определен или неопределен срок. Срокът на договора може да надвишава периода на застрахователното покритие.
Чл. 351
Периодът на застрахователното покритие е времевият интервал, в който застрахователят поема риска по застраховката. Той може да бъде определен в различни единици - минути, часове, дни, седмици, месеци или години, или чрез конкретни начален и краен момент. Застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия или на първата вноска при разсрочено плащане, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 352
Чл. 352 от Кодекса за застраховането определя застрахователния период, който обикновено е една година, освен ако не е уговорен по-кратък срок. В един застрахователен договор могат да се включват повече от един застрахователен период. Условията за удължаване на срока на договора и неговото прекратяване не са описани в предоставения текст.
Чл. 353
Застрахователният договор може да бъде сключен за определен или неопределен срок. При определен срок, той може да се поднови автоматично само за още един период, освен ако някоя от страните не поиска прекратяване. При неопределен срок, всяка страна може да прекрати договора без неустойки преди края на текущия период. Прекратяването на срочен договор става с предизвестие, което не може да е по-кратко от един месец и по-дълго от три. Изключение правят договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Чл. 354
Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, или по основания, предвидени в него, стига те да не противоречат на добрите нрави и интересите на ползвателите. Финансовите отношения между страните се уреждат към датата на прекратяване, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 355
Ретроактивно покритие в застрахователния договор осигурява покритие за събития, настъпили преди сключването на договора. Такова покритие е недействително, ако застраховащият или застрахованият знаят за настъпило събитие в ретроактивния период. При сключване на договора чрез представител, знанието на представителя също се взема предвид. Освен това, ретроактивно покритие не може да бъде договорено за задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществен транспорт.
Чл. 356
Чл. 356 от Кодекса за застраховането определя условията при предоставяне на предварително покритие от застрахователя до сключването на окончателен договор. Застраховащият трябва да получи договорните условия и информацията по чл. 324 при поискване, но не по-късно от окончателния договор. В случай, че не са предоставени общи условия, се прилагат обичайно ползваните условия на застрахователя или условията на окончателния договор. Предварително покритие не се допуска за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и за застраховки, при които ползватели са потребители по Закона за защита на потребителите.
Чл. 357
Ако след предоставяне на предварително покритие не бъде сключен окончателен договор, застраховащият е задължен да заплати договорената премия за предварителното покритие. Застрахователят има право на частта от премията, която съответства на срока на предварителното покритие, съгласно условията на предоставяне на покритието.
Чл. 358
Чл. 358 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на застрахователя при предварително покритие. Според ал. 1, застрахователят трябва писмено да посочи застрахователната премия. Ал. 2 уточнява, че началото на предварителното покритие може да зависи от плащането на премията, при условие че застраховащият е бил писмено уведомен за това. Ал. 3 посочва, че всякакви уговорки, които са в ущърб на застраховащия, са недействителни.
Чл. 359
Срокът на предварителното покритие изтича при условията, по които е предоставено, или с влизането в сила на окончателния договор. Застраховащият е длъжен да уведомява предишния застраховател при сключване на нов договор. Ако окончателният договор не бъде сключен, предварителното покритие се прекратява с отказа от сключване на такъв. При нефиксиран срок, всяка от страните може да прекрати покритие с 14-дневно предизвестие. Уговорките, които са в ущърб на застраховащия, са недопустими.
Чл. 360
При сключване на застрахователен договор, когато е определен само видът на застрахования интерес, застраховащият е длъжен да уведомява застрахователя за индивидуализираните рискове или да поиска потвърждение за застрахователно покритие за всеки конкретен случай, ако това е договорено. Нарушаването на това задължение може да доведе до последствия.
Чл. 361
Чл. 361 от Кодекса за застраховането посочва, че застрахователят не е длъжен да извърши плащане, ако застраховащият или застрахованият не са изпълнили задълженията си по чл. 360, освен ако докажат, че са действали добросъвестно. При недобросъвестно нарушение, застрахователят може да прекрати договора без предизвестие, но застрахованите рискове остават покрити до края на договорения срок, освен ако не е уговорено друго. В такъв случай, застрахователят има право да получи дължимата застрахователна премия до изтичането на покрития срок.
Чл. 362
При сключването на застрахователен договор, застраховащият е длъжен да обяви точно и изчерпателно всички съществени обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Съществени за риска обстоятелства са само тези, за които застрахователят е поставил изричен писмен въпрос. Ако застрахователят не е поставил въпрос за определено обстоятелство, той не може да откаже плащане на претенция въз основа на него. Застрахователят не може да прекрати договора или да откаже плащане, ако не е получил ясен отговор на зададени въпроси, освен ако не е имало укриване на съществено обстоятелство. Съзнателно неточно обявяване или премълчаване на информация може да доведе до неблагоприятни последици за застраховащия.
Чл. 363
Чл. 363 от Кодекса за застраховането регламентира правата на застрахователя при съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства от страна на застраховащия. Застрахователят може да прекрати договора в срок от един месец след узнаването на съответното обстоятелство, като задържа платената част от премията. Ако неточното обявяване е такова, че застрахователят би сключил договора при други условия, той може да поиска изменение на договора в същия срок. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, само ако укритото обстоятелство е оказало влияние за настъпването на събитието.
Чл. 364
Чл. 364 от Кодекса за застраховането регламентира правата на страните при настъпване на нови обстоятелства, които не са известни при сключването на застрахователния договор. Всяка страна може да предложи изменение на договора в двуседмичен срок от узнаването на новите обстоятелства. Ако предложението не бъде прието, страната, която е направила предложението, може да прекрати договора и да уведоми другата страна. При прекратяване застрахователят трябва да възстанови част от платената премия за неизтеклия срок. В случай на настъпване на застрахователно събитие преди изменението или прекратяването, застрахователят не може да откаже плащане на обезщетение, но може да го намали в зависимост от съотношението на платената премия и необходимата премия за реалния риск.
Чл. 365
По време на действието на застрахователния договор, застрахованият е длъжен незабавно да обявява на застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които застрахователят е поставил въпрос при сключването на договора. При неизпълнение на това задължение се прилагат разпоредбите на чл. 363 и 364 от Кодекса за застраховането.
Чл. 366
Чл. 366 от Кодекса за застраховането указва, че разпоредбите на членове 363 - 365 не се прилагат в случаи, когато премълчаването или неточното обявяване на информация е довело до несъществено увеличаване на риска. Освен това, ако е било договорено, че увеличаването на риска подлежи на застраховане, също не се прилагат тези членове.
Чл. 367
Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако в закона или договора е предвидено друго. При значително изменение на застрахователния риск през срока на договора, страните могат да поискат увеличение или намаление на премията или да прекратят договора. В случай на застраховка 'Гражданска отговорност' на автомобилистите, не се допуска прекратяване на договора от застрахователя, освен при специфични условия.
Чл. 368
Чл. 368 от Кодекса за застраховането регламентира условията при разсрочено плащане на застрахователни премии. При неплащане на вноска, застрахователят може да намали застрахователната сума, да промени условията по договора или да го прекрати. Уведомление за неплащане трябва да бъде получено от застрахования поне 15 дни преди предприемането на действия от застрахователя. В случай на задължителни застраховки, правилата за намаляване на сумата и изменение на условията не се прилагат, но застрахователят може да прекрати договора след уведомление.
Чл. 369
Чл. 369 от Кодекса за застраховането урежда правото на застрахователя да удържа изискуеми вземания за застрахователна премия или други вземания от застрахования или трето лице. Ако застрахователно събитие е настъпило преди пълното плащане на премията, застрахователят може да удържи неиздължената сума от дължимото обезщетение. Тези правила не важат за плащания по пряк иск на увредени лица при задължителни застраховки, когато застрахованите лица са различни от застраховащия, и при групова застраховка.
Чл. 370
При прекратяване на застрахователния договор преди края на застрахователния период, застрахователят има право да получи застрахователна премия само за времето, през което е предоставял покритие. Това означава, че ако договорът бъде прекратен, застрахователят не може да иска пълната премия, а само пропорционалната част за действителния период на покритие.
Чл. 371
В случай на несъстоятелност на застраховател, застраховащият е задължен да плати дължимата застрахователна премия за периода на покритие, ако полицата е прекратена поради определени условия. В същото време, застраховащият има право да получи обратно част от платената премия за периоди без покритие, съгласно същите условия.
Чл. 372
Ако застрахователят увеличи застрахователната премия, без да променя покритието, застраховащият има право да прекрати договора в срок от един месец след получаване на уведомлението за промяната. Уведомлението трябва да бъде получено поне един месец преди увеличението. Същите права важат и в случай на намаляване на покритието без намаление на премията.
Чл. 373
Застраховащият има право да поиска намаление на застрахователната премия, ако настъпят промени в обстоятелствата, които намаляват риска. Искането трябва да бъде направено писмено. В случай, че застрахователят откаже искането, застраховащият може да прекрати договора без предизвестие.
Чл. 374
Чл. 374 от Кодекса за застраховането урежда възможността за уговорка на самоучастие от страна на застрахования при застрахователен договор. То може да бъде безусловно или условно. При безусловно самоучастие, застрахованият поема отговорност до определен размер при всяка вреда. При условно самоучастие, застрахователят покрива вредите, надвишаващи размера на самоучастието, а по-малките вреди се поемат от застрахования. Размерът на самоучастието не може да надвишава 50% от застрахователното обезщетение, а при задължителни застраховки "Гражданска отговорност" - 10%.
Чл. 375
Член 375 от Кодекса за застраховането забранява самоучастие по задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застраховка "Злополука" на пътниците в обществен транспорт, както и по застраховки "Живот".
Чл. 376
Съзастраховането е процес, при който застраховащият сключва застрахователен договор с повече от един застраховател за едно и също имущество или право за определен период и рискове. В договора трябва да се посочат застрахователите и съотношението на отговорността. При застраховки, които не са на голям риск, е задължително да се посочи водещ застраховател. Водещият застраховател управлява отношенията със застраховащия и застрахования, а лицето, което има право на обезщетение, може да получи плащането от него. Отношенията между съзастрахователите се уреждат според предварително уговореното съотношение на отговорността.
Чл. 377
Чл. 377 от Кодекса за застраховането урежда условията за съзастраховане между застрахователи. При сключване на съзастрахователен договор, застрахователите трябва да определят водещия застраховател, съотношението на поеманата отговорност, разпределението на застрахователната премия, приложимите общи условия и отношенията помежду им относно ликвидацията на щети. Ако съзастраховането се извършва без договор, информацията по тези точки трябва да бъде посочена в застрахователния договор.
Чл. 378
Чл. 378 от Кодекса за застраховането определя сроковете за погасяване на правата и задълженията по застрахователния договор. Основната давност е тригодишна от настъпването на застрахователното събитие, но за определени застраховки, като "Живот" и "Гражданска отговорност", давността е петгодишна. В случай на ретроактивно покритие, давността започва да тече от предявяване на претенция. За ексцеси, свързани със застрахователни събития, давността е също петгодишна. Регресните и суброгационни искове по "Гражданска отговорност" се погасяват в срок от пет години след плащането на застрахователното обезщетение. Лихвите върху застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност. Започването на давността за пряк иск срещу застрахователя спира от предявяването на претенция до произнасянето на застрахователя.
Чл. 379
Вземането на застрахователя за застрахователна премия се погасява в срок от три години, считано от датата на падежа. Раздел IX от Кодекса за застраховането урежда претенциите за застрахователно обезщетение или сума.
Чл. 380
Чл. 380 от Кодекса за застраховането урежда процеса по предявяване на застрахователни претенции. Лицето, желаещо да получи застрахователно обезщетение, трябва да подаде писмена претенция и да предостави точни данни за банковата сметка, на която да бъде извършено плащането. Застрахователят е длъжен да извърши плащането по предоставената сметка, освен ако не е уведомено писмено за промяна на сметката. Непредоставянето на данни за банковата сметка води до забава в плащането, без дължима лихва от страна на застрахователя.
Чл. 381
Чл. 381 от Кодекса за застраховането регламентира, че принудително изпълнение не може да се извършва върху застрахователни суми по застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт. Въпреки това, принудително изпълнение е допустимо върху обезщетение по имуществена застраховка, ако то е насочено към застрахованото имущество.
Чл. 382
Чл. 382 от Кодекса за застраховането описва условията при застраховка, сключена в полза на кредитор. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят отговаря до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението на длъжника, включваща главница, лихви и разноски. При смърт на длъжника, кредиторът трябва да предприеме действия за получаване на застрахователната сума. Договорите трябва да се сключват при общи условия и кредиторът е длъжен да информира длъжника за всички аспекти на застраховката. При изплащане на обезщетение, задължението на длъжника се намалява с получената сума. Длъжникът е задължен да уведоми кредитора за настъпването на застрахователно събитие.
Чл. 383
Чл. 383 от Кодекса за застраховането урежда отношенията при застраховка, сключена в полза на кредитор. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението на длъжника. Застраховащият и застрахователят имат задължение да уведомят кредитора за настъпването на събитието. В случай на смърт на длъжника, кредиторът е длъжен да предприеме необходимите действия за получаване на застрахователната сума. Остатъкът от обезщетението, след плащането на кредитора, се изплаща на длъжника или неговите наследници, или на заложния длъжник, в зависимост от случая.
Чл. 384
Чл. 384 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на лизингодателя преди сключването на застрахователен договор за лизингово имущество. Лизингодателят е длъжен да получи писмено съгласие от лизингополучателя, когато премията е дължима от него. При изплащане на обезщетение, лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на него, а при кражба или тотална щета - на лизингодателя, който е длъжен да уведоми лизингополучателя за размера на плащането. Лизингодателят може да задържи обезщетението само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг, а остатъкът трябва да бъде изплатен на лизингополучателя в срок от 7 дни.
Чл. 385
Член 385 от Кодекса за застраховането определя, че застраховането срещу вреди обхваща класовете застраховки, посочени в раздел II от приложение № 1. В текста се споменава за застрахователна сума и застрахователно обезщетение, но не се предоставят конкретни детайли относно тях.
Чл. 386
При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е задължен да изплати застрахователно обезщетение, което не може да надвишава застрахователната сума, освен ако в Кодекса за застраховането не е предвидено друго. Обезщетението трябва да отразява действително претърпените вреди към момента на събитието, с изключение на случаите на подзастраховане или застраховане по договорена застрахователна стойност.
Чл. 387
Чл. 387 от Кодекса за застраховането предвижда, че страните по застрахователния договор могат да определят фиксирана договорена застрахователна стойност, която служи и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на събитието. Тази стойност не може да бъде оспорвана. Освен това, за различни рискове по един договор могат да се определят различни застрахователни стойности.
Чл. 388
Член 388 от Кодекса за застраховането урежда ситуацията, в която е уговорена застрахователна сума, по-голяма от действителната стойност на застрахованото имущество. В такъв случай договорът остава в сила, но страните могат да поискат намаление на застрахователната сума до действителната стойност. Застрахователят е задължен да върне част от платената премия, освен ако застрахованият е недобросъвестен. Ако не настъпи застрахователно събитие и страните не постигнат споразумение за намаление на сумата или премията, всяка от страните може да прекрати договора.
Чл. 389
Чл. 389 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и то бъде повредено или погине, застрахователят ще обезщети вредата до размера на уговорената застрахователна сума. В случай на пропорционално обезщетяване, сумата на обезщетението ще се определи според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото.
Чл. 390
Чл. 390 от Кодекса за застраховането предвижда, че преди да бъде изплатено обезщетение за тотална щета на моторно превозно средство, застрахователят трябва да изиска удостоверение от регистрационните органи за прекратяване на регистрацията, отбелязващо, че причината е тоталната щета. Тотална щета се определя, когато разходите за ремонт надвишават 70% от действителната стойност на превозното средство. Разходите за ремонт могат да се удостоверят чрез проформа фактура от сервиз или експертна оценка.
Чл. 391
Лицата, които застраховат един и същ интерес срещу един и същ риск при повече от един застраховател, са задължени незабавно да уведомят всеки от застрахователите за наличието на другите застрахователни договори. В уведомлението трябва да се посочат имената на другите застрахователи и застрахователните суми по всеки от тези договори. Това задължение важи и в случай, че при един застраховател са застраховани пропуснати ползи, а при друг - вреди относно същия интерес.
Чл. 392
Многократно застраховане възниква, когато един и същ интерес е застрахован при различни застрахователи, а сборът от застрахователните суми надвишава действителната стойност на застраховката или претърпените вреди. Всеки застраховател отговаря пропорционално на застрахователната сума, но общото обезщетение не може да надвишава действителните вреди. При застраховки 'Гражданска отговорност', ползвателят може да предяви претенции до размера на застрахователната сума срещу всеки застраховател. Застрахователите са длъжни да информират един друг за предявени претенции. Ако договорите са сключени с цел неоснователно обогатяване, те са нищожни, а застрахователят има право на премия до момента на узнаване на обстоятелствата.
Чл. 393
Чл. 393 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако застраховащият е сключил застрахователен договор, който е довел до многократно застраховане, той има право да изиска прекратяване на единия договор или намаление на застрахователната сума и премия до размера на непокрития интерес по първата застраховка. В случай на намаление на застрахователната стойност, застрахованият може да поиска само намаление на сумите и премиите, ако договорите са сключени едновременно или със съгласие на застрахователите.
Чл. 394
При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е задължен да изплати застрахователно обезщетение, в съответствие с условията, определени в застрахователния договор. Освен това, застрахованият или застраховащият трябва да предприемат мерки за предотвратяване и ограничаване на вредите.
Чл. 395
Член 395 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на имуществото, да спазва предписанията на застрахователя и да допуска проверки. При наличие на множество застрахователи, той трябва да действа разумно и да информира всеки от тях за предприетите действия. При неизпълнение на задълженията, застрахователят може да прекрати договора или да откаже плащане на обезщетение, освен ако неизпълнението не е свързано с причината за събитието. Застрахованият е длъжен да минимизира вредите и да предостави необходимите документи след събитието.
Чл. 396
Чл. 396 от Кодекса за застраховането урежда задълженията на застрахователя относно обезщетението за разходите, направени от застрахования за ограничаване на вредите. Застрахователят дължи обезщетение за тези разходи, дори когато усилията на застрахования не са довели до резултат, при условие че са действали с необходимата грижа. При груба небрежност, застрахователят може да намали обезщетението. Разходите, направени по указания на застрахователя, също се обезщетяват, дори да надвишават застрахователната сума. Разходите за храна и ветеринарна грижа при застраховане на животни не се обезщетяват.
Чл. 397
Застрахователят е задължен да възстанови на застрахования разходите за установяване на причините и размера на вредите, при условие че тези разходи са предварително одобрени от него. В случай, че застрахователят има право да намали дължимото обезщетение, той може да намали пропорционално и сумата за възстановяване на разходите.
Чл. 398
Застраховащият има право да сключи застрахователен договор в полза на трето лице. Ако не е посочено, че договорът е в полза на трето лице, се счита, че е в полза на застраховащия. Третото лице, ако е посочено, има права по договора и може да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Застраховащият може да отмени уговорката в полза на третото лице без негово съгласие, освен ако е настъпило застрахователно събитие. Отмяната влиза в сила след уведомление до застрахователя.
Чл. 399
Чл. 399 от Кодекса за застраховането определя, че предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Това означава, че застрахователната стойност е свързана с финансовата оценимост на правата, които се застраховат.
Чл. 400
Чл. 400 определя понятието за действителна и възстановителна застрахователна стойност. Действителната стойност е сумата, срещу която може да се закупи имущество от същия вид и качество. Възстановителната стойност включва разходите за възстановяване на имуществото с ново, без прилагане на обезценка. Освен това, ако не е уговорено друго, застрахователната сума се определя според действителната стойност, а застрахователят има право да извърши оглед на имуществото за установяване на тази стойност.
Чл. 401
Чл. 401 от Кодекса за застраховането регламентира, че застрахователен договор, сключен за съвкупност от вещи, важи за всяка отделна вещ. В случай, че договорът обхваща вещи, принадлежащи на лица, живеещи съвместно със застрахования или наети от него, той се счита за сключен за чужда сметка.
Чл. 402
Чл. 402 от Кодекса за застраховането регламентира отговорността на лицето, което застрахова чуждо имущество. То носи лична отговорност за плащането на застрахователната премия. Договорът за застраховка е валиден само при наличие на одобрение от собственика на имуществото. Важно е да се отбележи, че ако премията е платена редовно, одобрението на договора остава в сила дори и след настъпването на застрахователното събитие.
Чл. 403
При настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок от 7 работни дни, освен ако в договора е предвиден по-кратък срок. Минималният срок за уведомяване не може да бъде по-кратък от три работни дни, а за застраховки срещу кражба или грабеж - 24 часа. Трети лица, които имат право на плащане, също трябва да уведомят застрахователя в предвидените срокове. Ако уведомленията не са направени в срок, застрахователят може да откаже плащането, освен ако е узнал за събитието преди уведомяването.
Чл. 404
След настъпване на застрахователното събитие, застрахователят може да изисква необходимата информация от застрахования и застраховащия, за да установи фактите и обстоятелствата, свързани със събитието или размера на обезщетението. Това право важи и когато трето лице има право на плащане по застрахователен договор.
Чл. 405
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок, който не може да надвишава определените срокове в чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Обезщетение за пропуснати ползи не се дължи, освен ако не е уговорено в договора. Ако след плащането на обезщетението застрахованото имущество бъде намерено, застрахованият трябва да прехвърли правото на собственост на застрахователя, освен ако не желае да го задържи, в такъв случай е длъжен да върне полученото обезщетение и разходите на застрахователя.
Чл. 406
При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят има право, със съгласието на застрахования, да възстанови вредите, претърпени от застрахования, и в натура. Прилагането на тази разпоредба става съгласно чл. 108, ал. 7.
Чл. 407
При частично погиване на застрахованото имущество, то остава застраховано до края на договора в размер на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното обезщетение, освен ако не е уговорено друго. Застрахователната сума не се намалява, ако застрахованият предостави необходимите доказателства за правото на регрес и те са приети от застрахователя.
Чл. 408
Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в определени случаи: 1. Умишлено причиняване на застрахователното събитие от лицето, което има право на обезщетение; 2. Умишлено причиняване на събитието от застраховащия с цел получаване на обезщетение; 3. Значително неизпълнение на задължение по договора от застрахования, довело до събитието; 4. Други случаи, предвидени в закона. В случай на умишлено причиняване на събитието от трето лице, обезщетението се плаща на останалите ползващи се лица или на застрахования.
Чл. 409
Застрахователят е задължен да изплати законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл. 405, освен в случаите, предвидени в чл. 380, ал. 3. Това означава, че ако застрахователят не изплати обезщетението в установения срок, той дължи допълнително и лихва за забавата.
Чл. 410
Чл. 410 от Кодекса за застраховането урежда правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования след плащането на застрахователно обезщетение. Застрахователят може да предяви иск срещу причинителя на вредата, възложителя на работа, собственика на вещта или лицето, което е трябвало да упражнява надзор. В случай на умишлено действие от страна на близки на застрахования, застрахователят също може да предяви иск. Застрахованият и трети лица трябва да съдействат на застрахователя. Ако имуществото на причинителя е недостатъчно, застрахователят удовлетворява застрахования или увредените лица. Ако причинителят е платил пълното обезщетение на застрахования, застрахователят не дължи допълнително плащане.
Чл. 411
Чл. 411 от Кодекса за застраховането предвижда, че когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка може да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя или неговия застраховател. Това е възможно до размера на платеното обезщетение и свързаните с него разноски. При инциденти с моторни превозни средства, застрахователят по имуществена застраховка може да предяви претенции само за вреди над застрахователната сума на задължителната застраховка, или за вреди, за които е отказано обезщетение от застрахователя по "Гражданска отговорност".
Чл. 412
Чл. 412 предвижда процедурата, по която застрахователят по имуществена застраховка може да предяви претенция срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което е причинило вредата. Той трябва да приложи доказателства, включително удостоверения за пътнотранспортни произшествия. При необходимост от допълнителни доказателства, застрахователят по "Гражданска отговорност" може да поиска такива в срок от 45 дни. След представянето на всички доказателства, застрахователят трябва да определи и изплати задължението си или да откаже плащането в срок от 30 дни.
Чл. 413
Когато застрахованото имущество бъде прехвърлено по време на действието на застрахователния договор, приобретателят автоматично встъпва в правата и задълженията на застрахования. Освен това, прехвърлителят и приобретателят носят солидарна отговорност за заплащането на неплатената част от застрахователната премия до момента на встъпването.
Чл. 414
Чл. 414 от Кодекса за застраховането урежда правото на застрахователя и приобретателя да прекратят застрахователното правоотношение при промяна в правото на собственост на застрахованото имущество. Застрахователят може да прекрати договора с едномесечно предизвестие, а приобретателят има право на незабавно прекратяване. Правата на страните да прекратят договора се погасяват след изтичането на един месец от узнаването за промяната или застрахователния договор. При прекратяване, прехвърлителят дължи дължимата премия до датата на прекратяване, а застрахователят е длъжен да върне част от премията за периода след прекратяването.
Чл. 415
Прехвърлителят или приобретателят трябва да уведомят застрахователя писмено за прехвърлянето на правото на собственост в срок от 7 дни. Ако уведомлението не бъде направено, застрахователят не е задължен да плати застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие настъпи след един месец от прехвърлянето, освен ако не би сключил договора с новия собственик поради увеличен риск. Застрахователят не може да се позове на този срок, ако е знаел за прехвърлянето или ако не е прекратил договора след изтичането на предизвестието.
Чл. 416
Застрахователят не може да прилага условия, които са различни от посочените в чл. 413 - 415 на Кодекса за застраховането, за да навреди на приобретателя на застрахователни услуги. Това осигурява защита на правата на лицата, които притежават застраховка, при промяна на собствеността на моторно превозно средство.
Чл. 417
Чл. 417 от Кодекса за застраховането предвижда, че разпоредбите на чл. 413 - 415 не важат при прехвърляне на собствеността на моторно превозно средство, когато става въпрос за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това означава, че в тези случаи не се прилагат определени правила, свързани с прехвърлянето на застрахователни права и задължения.
Чл. 418
Член 418 от Кодекса за застраховането уточнява, че разпоредбите на членове 413 до 416 се прилагат и в случаите, когато собствеността върху застрахованото имущество е придобита в резултат на принудително изпълнение, съгласно Гражданския процесуален кодекс. Също така, те важат и когато трето лице придобие права върху застрахована земеделска продукция, произтичащи от право на ползване, аренда или подобно правоотношение. В допълнение, в Кодекса се разглеждат и отделни класове застраховки срещу вреди, включително транспортно застраховане, което покрива рисковете по време на превоз.
Чл. 419
Чл. 419 от Кодекса за застраховането регламентира условията на застрахователния договор за сухопътни, въздушни и речни превози. Договорът покрива всички рискове на товара, освен ако е уговорено друго. Товарите могат да се застраховат до пазарната цена в местоназначението. Договорът влиза в сила при предаване на товара за превоз и действа до предаването му на получателя. Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза, освен ако е уговорено друго. При приемане на товара преди установяване на вредите, застрахователят не дължи обезщетение, освен ако вредите не са видими и са установени в срок, при условие че получателят уведоми застрахователя в рамките на 15 работни дни.
Чл. 420
Договорът за застраховка на правни разноски осигурява покритие за разноските на застрахованото лице, свързани с участие в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства. Застрахователят поема разходите срещу заплащане на премия и предоставя услуги, свързани с обезщетение за загуби или защита на застрахованото лице в различни правни производства. Има изключения за застраховки, свързани с морски плавателни съдове и защита по договори за "Гражданска отговорност". Не се покриват задължения за плащане на глоба или имуществени санкции.
Чл. 421
Договорът за застраховане на правни разноски може да бъде сключен самостоятелно или като част от друг застрахователен договор. В него се уточняват размерът на премията и видовете покрити правни разноски. Също така, договорът трябва да съдържа информация за избягване на конфликт на интереси и правата на застрахования.
Чл. 422
Чл. 422 от Кодекса за застраховането задължава застрахователите да прилагат един от три начина за уреждане на претенциите по застраховки на правни разноски. Първият начин е да не допускат служители, занимаващи се с уреждане на претенции, да работят и в свързани предприятия. Вторият вариант е прехвърляне на дейността по уреждане на претенциите на друго юридическо лице, което също трябва да отговаря на съответните условия. Третият вариант е предоставяне на правото на застрахования да упълномощи адвокат по свой избор за защита на интересите си.
Чл. 423
Застрахованият има право да упълномощи адвокат или друго лице за даване на юридически съвети и процесуално представителство в производството по чл. 420, ал. 1. Това право важи и при конфликт на интереси с застрахователя. Упълномощените лица не могат да получават указания от застрахователя относно дейността си.
Чл. 424
Застрахованото лице има право да се обърне към обективен и безпристрастен орган за извънсъдебно решаване на спорове, когато възникнат разногласия със застрахователя относно договора за застраховка на правни разноски. Правото на иск пред съда остава неограничено.
Чл. 425
Чл. 425 от Кодекса за застраховането задължава застрахователя или лицето, което урежда претенции, да уведомява застрахования за правата му по чл. 423 и 424 при всякакъв конфликт на интереси или разногласие със застрахования. Това е важно за защита на правата на застрахования и за осигуряване на прозрачност в отношенията между страните.
Чл. 426
Договорът за застраховка "Помощ при пътуване" задължава застрахователя да предостави незабавна помощ на застрахованото лице, което е изпаднало в затруднение по време на пътуване, следствие на случайно събитие. Помощта може да бъде предоставена в парична форма или в натура, в зависимост от условията на договора. Важно е да се отбележи, че договорът не покрива разходи за поправка, ремонт или гаранционно обслужване на имущество, нито разходи за посредничество при предоставяне на помощ. За този вид застраховка важат и разпоредбите на чл. 454.
Чл. 427
Чл. 427 от Кодекса за застраховането описва задълженията на застрахователя при сключване на договор за медицинска застраховка. Застрахователят е длъжен да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или злополука, както и за профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице. Договорът може да предвижда изплащане на фиксирани парични суми или обезщетения, или комбинация от двете. Освен това, застрахователят може да покрие и разходи за транспорт, специализирано обгрижване и палиативни грижи. В договора може да се определи максимален размер на задължението на застрахователя, свързан с определени здравни стоки и услуги.
Чл. 428
Договорът за медицинска застраховка задължава застрахователя да възстановява разходи на застрахованото лице или да предоставя услуги чрез договорени изпълнители. Също така, за договора се прилага и чл. 454 от Кодекса за застраховането.
Чл. 429
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят поема задължения за покритие на отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от застрахователното събитие, в рамките на определената застрахователна сума. В обезщетението се включват пропуснати ползи и лихви за забава, а застрахователят също така покрива разноските по съдебни дела, свързани с установяване на гражданската отговорност на застрахования. Допълнителни покрития могат да бъдат осигурени срещу заплащане на допълнителна премия.
Чл. 430
Застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок до 7 работни дни за обстоятелствата, които могат да доведат до възникване на гражданска отговорност, за настъпване на застрахователно събитие, за предявени срещу него претенции, за искова претенция, и за извършени плащания по претенциите. При предявен съдебен иск застрахованият трябва да поиска привличане на застрахователя в процеса, когато е допустимо. Застрахователят може да упълномощи лице да представлява застрахования в съдебни или извънсъдебни производства, като разходите се покриват от застрахователя и се включват в застрахователната сума.
Чл. 431
Ако застраховката гражданска отговорност е сключена от юридическо лице, отговорността е покрита за юридическото лице, неговите представители и служители. Приложими са правилата за застраховка за чужда сметка.
Чл. 432
Увреденото лице има право да иска обезщетение директно от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Застрахователят може да изтъква възражения, произтичащи от застрахователния договор, освен посочените в чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2. При задължителна застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят не може да прави възражения за самоучастие на застрахования и отговаря дори когато увреждането е умишлено.
Чл. 433
Чл. 433 от Кодекса за застраховането предоставя на застрахователя правото на регресен иск срещу застрахования в определени случаи. Първо, за всичко, което е платено на увреденото лице в ситуации, предвидени в чл. 432, ал. 3. Второ, за размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 432, ал. 2, изречение второ. И трето, за всичко платено на увреденото лице, когато застрахованият е причинил вреда поради действия или бездействия, свързани с употребата на алкохол над допустимата норма или наркотични вещества.
Чл. 434
Според Чл. 434 от Кодекса за застраховането, спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования, имат действие за застрахователя само ако той ги одобри. Спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител, се счита за одобрена от застрахователя.
Чл. 435
Чл. 435 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако застрахованият е удовлетворил увреденото лице, той има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение до размера на застрахователната сума и в рамките на покритието по застрахователния договор, при спазване на изискванията на чл. 434. В случаите, когато има повече от едно увредено лице, правото на застрахователя да получи обезщетение остава в сила, но ще зависи от конкретните условия на застрахователния договор и законодателството.
Чл. 436
Когато застрахованият носи отговорност към повече от едно увредено лице, застрахователят оценява вредите за всяко лице. Ако общият размер на вредите надвишава застрахователната сума, обезщетението се изплаща пропорционално на размера на вредите в рамките на застрахователната сума. Увредено лице, което не е предявило претенция към датата на последното плащане, не може да подава нова претенция след изчерпване на застрахователната сума, освен ако застрахователят не е предвидил това.
Чл. 437
Чл. 437 от Кодекса за застраховането указва, че член 369 не се прилага спрямо увредените лица. В третия дял на Кодекса е разгледана застраховка "Живот", която попада в глава четиридесет и втора, посветена на предмета на застрахователния договор.
Чл. 438
Договорите за застраховка "Живот" се сключват за събития, свързани с живота и здравето на физическо лице. Те могат да предвиждат различни покрития, включително за достигане до определена възраст, смърт, брак или раждане, и изплащане на фиксирани суми. Застрахователното плащане е свързано с условията на договора. Застрахованото лице може да е различно от застраховащия, но договорите с покритие за смърт на малолетни или лица под запрещение са недействителни. В случай на укриване на информация, застрахователят има право да прихване разходи от върнатата премия.
Чл. 439
Чл. 439 от Кодекса за застраховането урежда договорите за застраховка за изплащане на анюитети, при които застрахователят се задължава да прави периодични плащания в замяна на еднократна или периодична премия. Договорите, свързани с придобиване на вещни права върху недвижими имоти чрез периодични плащания, също се регулират от този кодекс, като прехвърлянето на вещни права се счита за заплащане на застрахователна премия. Стойността на недвижимия имот в тези случаи се определя от двама независими оценители.
Чл. 440
Чл. 440 от Кодекса за застраховането урежда условията за сключване на договори за застраховка за пенсия или рента при прехвърляне на пенсионни права. Договорите осигуряват пожизнени месечни плащания на застрахованото лице, с начало между 60 и 65 години. Не е допустимо прекратяване на договора преди достигане на посочената възраст и след започване на плащанията. При смърт на застрахованото лице, дължимата сума по договора се изплаща на наследниците или на трети лица.
Чл. 441
Чл. 441 от Кодекса за застраховането регламентира условията за сключване на групова застраховка "Живот". С един договор застраховащият може да застрахова две или повече лица, без да е необходимо да посочва имената им, ако те са определени по друг начин. Когато работодател сключва такава застраховка за служителите си, не е нужно тяхното съгласие. Застраховащият трябва да предостави информация на застрахованите лица за условията на застраховката, а при застрахователно събитие - информация на правоимащите лица.
Чл. 442
Договори за взаимно застраховане могат да сключват съпрузи, лица в фактическо съпружеско съжителство, роднини и съдружници. При развод, взаимните застраховки се разделят от датата на прекратяване на брака, освен ако са в полза на дете. При прекратяване на дружества, застраховките също се разделят. Лица, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, могат да поискат разделяне на застраховките при прекратяване на връзката, освен ако са в полза на дете.
Чл. 443
Чл. 443 от Кодекса за застраховането регламентира условията за сключване и прекратяване на договор за застраховка "Живот". Застраховащият може да сключи договор с изричното писмено съгласие на застрахованото лице. Застрахованото лице има право да прекрати договора по всяко време, а при смърт на застраховащия, договорът може да бъде заменен от лице с правен интерес. При наличие на спестовна част, застрахователят е длъжен да изплати откупната стойност на застраховащия или на неговите наследници. Не се извършват плащания, ако застраховащият или застрахованото лице умишлено са причинили застрахователното събитие, а лица, извършили престъпление за получаване на плащане, нямат право на обезщетение.
Чл. 444
Чл. 444 от Кодекса за застраховането урежда правата и условията за определяне на трето ползващо се лице при застраховка "Живот". Застраховащият може да определи трето лице, което да получи застрахователната сума, като то може да бъде отменимо или неотменимо. Няма нужда от съгласието на третото лице за сключване, изменение или прекратяване на договора. При определяне на ползващи се лица, децата, родени след сключването на договора, също имат право на застрахователната сума, освен ако не е уговорено друго. При смърт на ползващото се лице, правото преминава към застрахованото лице или неговите наследници. Лица, умишлено причинили застрахователното събитие, губят правата си. При отказ на ползващо се лице, неговата част се разпределя между останалите. При отмяна на договора по иск на кредиторите, третото лице отговаря за връщане на получената сума в определени граници.
Чл. 445
Застрахователната сума по застраховка "Живот" не се включва в наследствената маса на застраховащия, застрахования или трето ползващо се лице, дори ако за ползващи лица са определени наследниците. Ако третото ползващо се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.
Чл. 446
Когато застраховащият не плати дължима вноска по застраховка 'Живот' със спестовен елемент, застрахователят не може да търси заплащане по съдебен ред. Той е длъжен да покани застраховащия писмено да плати вноската в срок не по-кратък от един месец. Ако вноската не бъде платена, застрахователят може да продължи договора с намалена застрахователна сума при определени условия, или да го прекрати. Намалената сума се определя на база откупната стойност към датата на първата неплатена вноска. При настъпване на застрахователно събитие след изтичането на срока, договорът се счита за прекратен.
Чл. 447
Чл. 447 от Кодекса за застраховането регламентира правото на физическите лица да прекратят индивидуален застрахователен договор по застраховка "Живот" в срок до 30 дни от сключването му. Ако застрахователят не е предоставил необходимата информация за условията на прекратяване, срокът за прекратяване е 30 дни след получаване на информацията. Прекратяването става чрез писмено уведомление до застрахователя, след което договорът се счита за прекратен. При прекратяване, застраховащият получава обратно заплатената премия, с изключение на частта, съответстваща на времето на носене на риск, ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на прекратяване поради непредоставяне на информация, застраховащият има право на определени суми, зависещи от платените премии и времето на покритие. Застрахователят е длъжен да върне дължимите суми в срок от 30 дни.
Чл. 448
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователната сума в срок от 15 работни дни след представяне на необходимите доказателства. Плащането се извършва независимо от обезщетения, получени от трети лица. В случай на смърт на застрахованото лице, сумата се изплаща на наследниците, освен ако застраховката не е в полза на трети лица. Застрахователят не може да предявява права срещу причинителя на събитието, а правото на иск за получаване на сумата имат само упълномощените лица. Ако в договора е предвидено намаление на плащането при наличие на определени заболявания, застрахователят носи тежестта да докаже основанието за отказ или намаление.
Чл. 449
Застрахователят може да се освободи от задълженията си по застрахователния договор при определени условия, като: 1) ако застрахованото лице е извършило престъпление от общ характер; 2) ако смъртта е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание; 3) ако инцидентът е свързан с война, военни действия или терористичен акт. Страните могат да уговорят и допълнителни изключени рискове. При застраховка "Живот", след две години платени премии, застрахователят дължи откупна стойност, ако събитието не е изключен риск.
Чл. 450
Чл. 450 от Кодекса за застраховането регламентира условията, при които застрахователят не е длъжен да извърши плащане при застраховка с покрит риск смърт. Ако застрахованото лице съзнателно причини собствената си смърт или направи опит за самоубийство в рамките на три години от сключването на договора, застрахователят не дължи плащане, освен ако самоубийството е извършено в състояние на неспособност да разбира постъпките си. Срокът може да бъде удължен по уговорка. В случай на неизплащане, застрахователят заплаща откупната стойност на застраховката на правните наследници.
Чл. 451
При застраховка "Живот" застрахователят е задължен да изплати откупна стойност на застраховащия, ако е изминал минимум двугодишен период от началото на застрахователното покритие и са платени всички премии за този срок. Ако са платени 15% или повече от премиите, изискването за двугодишния период не важи. Откупната стойност трябва да бъде изплатена в срок от 15 работни дни след искането. Договорът трябва да указва размера на откупната стойност за всяка година и условията за нейното искане. При договори с трето лице, правото на получаване на откупната стойност е валидно само ако е изрично посочено в договора.
Чл. 452
Откупната стойност представлява договорената сума, която застрахователят е задължен да изплати при предсрочно прекратяване на застрахователния договор. Тя се изчислява на базата на стойността на спестовната част от начислените премии, след отчитане на невъзстановените аквизиционни разходи, неплатените премийни вноски и непогасената сума по заем, ако такъв е предоставен от застрахователя. Освен това, стойността се увеличава с дохода от инвестирането на спестовната част, съгласно условията на договора.
Чл. 453
Чл. 453 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахованият може да получи заем от застрахователя до размера на откупната стойност на застраховката "Живот". Условията за отпускане, погасяване и лихвата по заема се определят в застрахователния договор. Ако настъпи застрахователно събитие и заемът не е погасен, той става изискуем към датата на настъпването на събитието. В такъв случай застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, намалена с общата сума на главницата, лихвите и разноските по заема.
Чл. 454
Чл. 454 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователят има право да получи точна информация относно възрастта, пола, здравословното и финансовото състояние на лицето, което се застрахова, както преди сключване на договора, така и по време на неговото действие. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят има право на достъп до цялата медицинска документация, свързана със здравословното състояние на застрахованото лице, и може да изисква информация от всички лица, които я съхраняват.
Чл. 455
Когато застрахованият е посочил невярна възраст, застрахователят изменя плащането в зависимост от разликата между премията, която е била дължима за реалната възраст, и договорената премия. Застрахователят има право да прекрати договора едностранно, само ако не би подписал договора, ако възрастта беше посочена вярно.
Чл. 456
Когато застраховка "Живот" е сключена в полза на кредитор, физическото лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя, дори ако не са страна по договора, ако са платили задължението. Същото право имат и трети лица, които на законно основание са платили задължението. Застрахователят може да прави възражения, произтичащи от договора.
Чл. 457
Чл. 457 от Кодекса за застраховането указва, че при застраховка "Живот", свързана с инвестиционни фондове, застрахованият носи риска от инвестицията в активи, които той сам избира. Тези активи са пряко свързани със стойността на дялове в предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, съгласно Директива 2009/65/ЕО, или със стойността на активи от вътрешен фонд на застрахователя.
Чл. 458
Чл. 458 от Кодекса за застраховането посочва, че допълнителната застраховка по раздел I от приложение № 1 се сключва като допълнително покритие към животозастраховането. Тя включва застраховки срещу телесна повреда, смърт от злополука и инвалидност от злополука или заболяване. Застрахователят е длъжен да изплати еднократна сума или анюитетни плащания в зависимост от условията на договора.
Чл. 459
Договорите за застраховка "Злополука" покриват рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице в резултат на злополука. Злополука се определя като непредвидено събитие, довело до смърт или телесно увреждане, което не е причинено умишлено от застрахованото лице. Договорът може да предвижда изплащане на фиксирани парични суми, обезщетения за причинени вреди, или комбинация от двете. Съществуват специфични членове от Кодекса за застраховането, които регулират условията за всяка от формите на плащане.
Чл. 460
Чл. 460 от Кодекса за застраховането посочва условията, при които застрахователят може да се освободи от задълженията си по застрахователния договор. Това включва случаи на съзнателно причиняване на собствена смърт от застрахования, увреждане, настъпило вследствие на извършване на престъпление от общ характер, или в резултат на война, военни действия или терористичен акт. Страните по договора могат да уговорят и други изключени рискове.
Чл. 461
Чл. 461 от Кодекса за застраховането определя задължителните застраховки, които включват: 1) "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2) "Злополука" на пътниците в обществения транспорт; 3) Други застраховки, предвидени от закон или международен договор, валиден за България. Застрахователите имат задължение да сключват договори за тези задължителни застраховки.
Чл. 462
Член 462 от Кодекса за застраховането предвижда, че застрахователите, които извършват задължително застраховане в България, нямат право да отказват сключване на договор за задължителна застраховка. Това включва задължителната застраховка срещу трудова злополука.
Чл. 463
Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка срещу трудова злополука, е задължен да определи българското законодателство като приложимо право по застрахователния договор. Това важи независимо дали застрахователят извършва дейността си на основание право на установяване или на свобода на предоставяне на услуги.
Чл. 464
Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако не е предвидено друго в нормативен акт. Договорът за задължително застраховане трябва да бъде подновен преди изтичането на срока, освен в случаите, когато застрахователният интерес е отпаднал.
Чл. 465
Договорът за задължителна застраховка може да бъде сключен с по-висока застрахователна сума от минималните изисквания, установени с нормативен акт, като в този случай задължението за сключване на застраховка се счита за изпълнено. При застраховка "Гражданска отговорност" със сума над минималните изисквания може да се сключи и втори застрахователен договор при друг застраховател, освен в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Чл. 466
Чл. 466 от Кодекса за застраховането определя механизмите за контрол на наличието на задължителна застраховка. Контролът се упражнява от определени органи, като за служителите в държавни учреждения това е по-горестоящият държавен орган или Агенцията за държавна финансова инспекция. За пътниците контролът е в ръцете на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи.
Чл. 467
Чл. 467 от Кодекса за застраховането предвижда, че Комисията уведомява Европейската комисия за задължителните застраховки, определени от българското законодателство, включително нормативните разпоредби и задължителните реквизити на удостоверителните документи, предоставяни от застрахователя на застрахования. Също така, когато задължителната застраховка е сключена със застраховател от друга държава членка, при спазване на изискванията, се счита, че задължението за застраховка е изпълнено.
Чл. 468
Чл. 468 от Кодекса за застраховането определя, че застраховка "Гражданска отговорност" е задължителна и трябва да се сключва със застраховател, упълномощен да действа в България. Минималните застрахователни суми са 500 000 лв. за едно застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички събития за една година. Изискванията важат и за договори, които предлагат покритие над минималното изисквано от закона.
Чл. 469
Чл. 469 от Кодекса за застраховането определя, че застрахователно събитие по задължителна застраховка "Професионална отговорност" е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият, който може да бъде физическо или юридическо лице. Правата и задълженията по тази застраховка се погасяват с давност, определена в чл. 378, ал. 2. Застрахователният договор покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени на територията на България, при условие че той е регистриран и има правоспособност за упражняване на съответната дейност. Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в определени случаи. Договорът покрива и отговорността на лица, свързани със застрахования. При прекратяване на дейността, е необходимо сключване на допълнителна застраховка за 5 години след прекратяването.
Чл. 470
Чл. 470 определя реда за плащане на обезщетения при застрахователно събитие, когато претенциите надвишават застрахователната сума. Плащанията се извършват последователно и съразмерно, като първо се удовлетворяват претенциите за неимуществени и имуществени вреди, следвани от вреди на имущество, претенции на застрахователи или трети лица, и накрая всички останали претенции. Ако застрахователната сума е изчерпана, лицата, които не са получили обезщетение, не могат да предявят нови претенции, освен ако застрахователят не е предвидил това.
Чл. 471
Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници на територията на Република България, са задължени да сключат и поддържат застраховка "Злополука" за своите пътници. Застраховката е задължителна за всички средства за обществен превоз, включително релсови превозни средства, автобуси, летателни апарати, плавателни съдове, въжени линии и таксиметрови автомобили.
Чл. 472
Задължителната застраховка "Злополука" обхваща здравето, живота и телесната цялост на пътниците в обществения транспорт. Пътници са лицата, които се намират в превозните средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането. Водачите на превозните средства и обслужващият персонал не са обект на застраховане, но превозвачите могат да сключат доброволна застраховка за тях.
Чл. 473
Чл. 473 от Кодекса за застраховането определя условията, при които задължителната застраховка е валидна. Според алинея 1, застраховката действа само ако застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България. Алинея 2 посочва, че качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените места прекратява действието на застраховката, освен ако напускането е в резултат на непосредствена опасност. Алинея 3 уточнява, че застраховката остава в сила при извънредни причини за отклоняване на летателния апарат или плавателния съд за обществен превоз.
Чл. 474
Застрахователят е отговорен за изплащане на застрахователната сума, когато настъпи злополука, покрита по договора за застраховка, която води до смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. Пътникът или неговите наследници имат право да искат застрахователната сума след настъпване на злополука.
Чл. 475
Застрахователят не дължи плащане при смърт или трайна загуба на работоспособност на пътника, ако причината е: война или размирици; терористичен акт (освен ако рискът е покрит); престъпление от пътника; самоубийство; заболяване (освен ако е следствие от застрахователно събитие); преждевременно раждане или аборт (освен ако са предизвикани от злополука); температурни влияния и лечебни действия (освен ако са следствие от злополука); алкохолни или наркотични отравяния; земетресение или ядрени експлозии.
Чл. 476
Минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" е определена на 50 000 лв. за всяко събитие за всеки пътник. Това е част от Кодекса за застраховането, който регулира застрахователните отношения в България.
Чл. 477
Чл. 477 от Кодекса за застраховането определя обектите и условията на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази застраховка покрива гражданската отговорност на физически и юридически лица за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, както и всяко лице, което законно управлява или ползва превозното средство. Трети лица са всички увредени, с изключение на отговорното лице за вредите. Забранено е изключването от покритие на отговорността при случаи на управление под въздействието на алкохол или наркотици. Застраховката не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.
Чл. 478
Чл. 478 от Кодекса за застраховането определя правото на обезщетение на пострадали лица, които са претърпели смърт или телесно увреждане в резултат на инцидент с моторно превозно средство. Лицата, които имат право на обезщетение, включват както пострадалите, така и други увредени лица, свързани с инцидента.
Чл. 479
Чл. 479 от Кодекса за застраховането определя условията за покритие на вреди, нанесени от ремаркета, свързани с моторни превозни средства. Вредите от ремарке, свързано с моторно превозно средство и функционално зависимо от него по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Вредите от ремарке, което не е свързано или не е било в движение, се покриват от застрахователя по застраховка, свързана с притежаването и ползването на самото ремарке.
Чл. 480
Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на Република България, други държави членки и трети държави, при определени условия. Договорът осигурява покритие на територията на различни държави без допълнителни премии, освен ако не се изисква по закон. Тарифата на застрахователя трябва да указва, че покритието важи за всички посочени територии през целия срок на договора.
Чл. 481
Кодексът за застраховането определя моторно превозно средство като всяко превозно средство, задвижвано със собствен двигател, включително трамваи, тролейбуси и самоходна техника. Изключенията от тази категория включват релсови превозни средства (освен трамваите), самоходна техника с мощност до 10 kW и ремаркета до 750 кг. Движението на моторно превозно средство по обществени пътища е забранено без застраховка.
Чл. 482
Чл. 482 от Кодекса за застраховането определя територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство. Тази територия е: 1) държавата, в която е издаден регистрационният номер; 2) държавата, в която е издаден застрахователният знак, когато не е необходим регистрационен номер; 3) държавата на постоянно пребиваване на държателя, когато не се изисква регистрационен номер или застрахователен знак. В случай на инцидент без регистрационен номер, територията е там, където е настъпило произшествието.
Чл. 483
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" е задължителен за всяко лице, притежаващо регистрирано моторно превозно средство в България, както и за тези, които управляват превозно средство от трета държава без валидна застраховка. Лицата от трета държава могат да сключат гранична застраховка на граничния пункт. Не е необходимо сключване на гранична застраховка, ако лицето притежава валиден сертификат "Зелена карта". Търговците, извършващи внос на превозни средства, също трябва да сключат застраховка за временни табели. Собствениците на превозни средства с валидна гранична застраховка от друга държава членка трябва да сключат задължителна застраховка за България. Лицата, участващи в състезания, трябва да имат покритие по застраховка за отговорността си.
Чл. 484
Застрахователят не може да сключва задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, ако съществува друга такава за същото превозно средство, при условие че застрахователните периоди на двете застраховки съвпадат изцяло или частично. Това правило цели да предотврати двойното застраховане на едно и също моторно превозно средство.
Чл. 485
Чл. 485 от Кодекса за застраховането урежда правата и задълженията на застрахователя в случай на неточно обявени или премълчани обстоятелства. Според алинея 1, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако е поставил писмено въпрос за тези обстоятелства. Алинея 2 забранява на застрахователя да отказва плащане на увредените лица или да намалява размера на обезщетението, ако неточното обявяване е оказало влияние върху настъпването на събитието или увеличаването на вредите. Аlineя 3 предоставя правото на застрахователя да иска разлика в премията, ако са установени необявени обстоятелства, за които е зададен писмен въпрос, при условие че уведомява ползвателя преди сключване на застраховката.
Чл. 486
Чл. 486 от Кодекса за застраховането определя контрола за наличието на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Контролът се извършва за моторни превозни средства, които влизат или напускат територията на България, както и за определени моторни превозни средства, освободени от задължението за застраховка. Не се осъществява контрол за превозни средства от други държави членки или трети държави, с изключение на инцидентни проверки. Главна дирекция "Гранична полиция" не допуска излизането на превозни средства без доказателство за сключена застраховка, а контролът за наличието на застраховка се осъществява от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 487
Чл. 487 от Кодекса за застраховането определя условията за удостоверяване на наличието на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на застрахователен договор се удостоверява със застрахователна полица и знак от Гаранционния фонд. При разсрочено плащане на застрахователната премия, знакът удостоверява срока на платената премия. Застрахователят е длъжен да издаде знака за целия срок на платената премия, но не може да го издаде за целия срок на полицата, ако не е събрана изцяло премията. При сключване на застраховка, застрахователят трябва да предостави бланка от констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Чл. 488
Сертификат "Зелена карта" се издава без допълнителна такса заедно с полицата за "Гражданска отговорност". При разсрочено плащане, сертификатът важи за срока на платената премия. Ако не е платена изцяло премията, сертификат не може да бъде издаден за целия срок на полицата. При издаване на сертификат в нарушение, застрахователят носи отговорност за покритието. При пълно плащане, сертификатът важи за целия срок на полицата.
Чл. 489
Договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за срок от една година, но може да бъде удължен до три години по уговорка между страните. Премията за всеки застрахователен период се определя при сключването на договора, а за многогодишни договори премията за следващ период трябва да бъде платена 15 дни преди изтичането на текущия. Възможно е сключване на застраховка за срок от минимум 30 дни при определени условия, като например временно или транзитно регистрирани превозни средства. При придобиване на чуждестранно регистрирано превозно средство е необходима застраховка за 30 дни. Граничната застраховка може да бъде издавана за срок до 90 дни с общ срок до 180 дни годишно. Страните не могат да уговорят застрахователния договор да влезе в сила преди датата на сключването му.
Чл. 490
Чл. 490 от Кодекса за застраховането регламентира условията за разсрочено плащане на застрахователни премии, задълженията на застрахователя при прекратяване на договори и корекция на премиите по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". При разсрочено плащане, вноските се плащат в уговорения срок. При прекратяване на договор, застрахователят е длъжен да уведоми Информационния център на Гаранционния фонд. Увеличение на премията изисква уведомление до застраховащия не по-късно от един месец, като той има право да прекрати договора без неустойки. Корекцията на премията по задължителната застраховка зависи от поведението на водача и се регулира от съвместна наредба на съответните министри.
Чл. 491
При промяна в собствеността на застраховано моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка 'Гражданска отговорност' не се прекратява. Прехвърлителят трябва да предаде на приобретателя всички документи за застраховката и да уведомят застрахователя в срок от 7 дни. Приобретателят е отговорен за неплатената част от премията до момента на прехвърлянето и може да прекрати договора едностранно в указания срок. Застрахователят не може да прекрати договора при смяна на собствеността, но може да поиска доплащане на застрахователната премия при повишаване на риска. При неплащане на увеличената премия, договорът се прекратява след изтичане на указания срок.
Чл. 492
Според Кодекса за застраховането, всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и не е спряно от движение, трябва да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Минималната застрахователна сума е 6 450 000 евро за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и 1 300 000 евро за вреди на имущество за всяко събитие.
Чл. 493
Чл. 493 от Кодекса за застраховането регламентира задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази застраховка покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица, включително пешеходци и велосипедисти, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди от телесно увреждане или смърт, вреди на чуждо имущество, пропуснати ползи, разходи за предявяване на претенции и лихви. Застраховката покрива и случаи на отговорност от виновния водач при определени условия, като например липса на правоспособност или техническа неизправност на превозното средство. Застрахователят може да откаже заплащане, ако пострадалите лица са знаели, че превозното средство е отнето незаконно. Обезщетението важи и за случаи, когато произшествието е настъпило на територията на друга държава членка на ЕС, при условията на местното законодателство.
Чл. 493а
Чл. 493а от Кодекса за застраховането предвижда дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в случаи на смърт или телесно увреждане на пострадалото лице. При смърт, увредените лица (съпруг, деца, родители) получават еднократно обезщетение, определено по наредба. При наличие на дълбока емоционална връзка, други лица също могат да получат обезщетение, определено по същата методика. Комисията е задължена да приеме наредба за утвърждаване на методиката за определяне на размерите на обезщетенията.
Чл. 494
Чл. 494 от Кодекса за застраховането определя случаите, при които застрахователят не дължи обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Сред основните изключения са: вредите на виновния водач, вредите на имущество на член на семейството, вредите на управляваното от виновния моторно превозно средство, вредите при участие в състезания, вредите по време на терористични актове или война, вредите от превоз на опасни материали, екологични вреди, загуба на ценности, възстановяване на социални плащания, лихви и съдебни разноски, обезценка на имущество и глоби.
Чл. 495
При настъпване на застрахователно събитие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахованият е длъжен да спаси пострадалите, да уведоми компетентните органи, да уведомява застрахователя, да остане на местопроизшествието, да не консумира алкохол или наркотици, и да предостави необходимите данни на увредените лица. Освен това, застрахованият трябва да предостави подробности за събитието и да уведомява застрахователя за всякакви наказателни или административни процедури, свързани с инцидента.
Чл. 496
Срокът за окончателно произнасяне по претенция за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е три месеца от предявяването на претенцията. В този срок застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор, ако отказва плащане или не е установен размерът на вредите. Застрахователят е задължен да се произнесе по основателността на претенцията, ако са представени определени документи, удостоверяващи настъпването на пътнотранспортно произшествие. При недостатъчност на документите за удостоверяване, застрахователят може да изисква допълнителни доказателства.
Чл. 497
Застрахователят е задължен да изплати застрахователното обезщетение в срок, и ако не го направи, дължи законна лихва за забава. Лихвата се дължи след изтичането на 15 работни дни от представянето на доказателствата или след срока по чл. 496, ал. 1, освен ако увреденото лице не е предоставило исканите доказателства. Лихвите и съдебните разноски могат да надвишават застрахователната сума.
Чл. 498
Увреденото лице, желаещо да получи застрахователно обезщетение, трябва да подаде писмена застрахователна претенция към застрахователя, освен в случаите, когато застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице. При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, увреденото лице е задължено да предостави на застрахователя документи, свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, и да съдейства за установяване на обстоятелствата. Предявяване на претенция пред съда е допустимо само ако застрахователят не е платил в установения срок, е отказал плащане или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Чл. 499
Чл. 499 от Кодекса за застраховането определя условията за обезщетение при смърт или телесни увреждания на физически лица, както и при вреди на имущество. Обезщетението за вреди на имущество не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за вреди на моторни превозни средства се прилага специфична методика. Обезщетенията по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" се заплащат в съответната валута, с изключение на случаи с регулации или трансферни ограничения. При спорове между Гаранционния фонд и застрахователя относно отговорността за обезщетение, плащането се извършва от застрахователя, който след това може да получи възстановяване от Гаранционния фонд. В случай на множество причинители, отговорността се разпределя пропорционално или солидарно между тях.
Чл. 500
Чл. 500 от Кодекса за застраховането определя правото на застрахователя да иска обезщетение от виновния водач при определени условия. Застрахователят може да получи платеното обезщетение, ако виновният водач е извършил нарушения, свързани с управлението на превозното средство, като шофиране под въздействие на алкохол или наркотици, отказ от проверка, ненавременно спиране на автомобила при повреда, напускане на местопроизшествието, умишлено предизвикване на произшествие или извършване на престъпление. Освен това, застрахователят може да иска обезщетение от лице, което управлява превозно средство без необходимата правоспособност.
Чл. 501
Когато застрахователното събитие настъпи на територията на България, застрахователят по имуществена застраховка, встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", няма право на вземане от Гаранционния фонд. При настъпване на събитие извън България, български застраховател може да предяви права срещу аналогичен орган в съответната държава, ако местното законодателство го позволява. Чуждестранен застраховател може да предяви права срещу Гаранционния фонд в България при условие, че законодателството на държавата, където е настъпило събитието, допуска това.
Чл. 502
Лица, които имат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" могат да поискат удостоверение от застрахователя за претенциите за обезщетения за вреди, причинени от използването на автомобила, за период от 5 години. Застрахователят е задължен да издаде удостоверението в срок от 15 дни след подаване на искането, като то съдържа важна информация, включително данни за застрахования и информация за щетите. Удостоверението се издава на български език и срещу разумно заплащане.
Чл. 503
Чл. 503 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите, които искат лиценз за застраховка "Гражданска отговорност". Те трябва да назначат представител за уреждане на претенции във всички държави членки, освен в страната на седалището си. Представителят може да бъде физическо или юридическо лице, и трябва да владее официалния език на съответната държава. Той отговаря за разглеждането на претенции, свързани с инциденти, настъпили в различни държави. Назначаването на представител не ограничава правото на увредените лица да предявят претенциите си директно към застрахователя.
Чл. 504
Комисията приема наредба, която урежда условията и реда за извършване на задължителното застраховане по 'Гражданска отговорност' на автомобилистите и 'Злополука' на пътниците, включително единна номерация за полиците, методика за уреждане на претенции за обезщетение и съдържание на полиците.
Чл. 505
Чл. 505 от Кодекса за застраховането определя, че за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се прилагат определени глави от закона, освен ако не е уговорено друго. Глава четиридесет и осма отразява статута на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и общите положения, свързани с него.
Чл. 506
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в София. То представлява застрахователите в България и участва в системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган, извършвайки плащания от гаранционния фонд в случаи, определени в закона. Дейността му се урежда от Кодекса за застраховането, вътрешните правила на Съвета на бюрата и устава на бюрото.
Чл. 506а
Чл. 506а от Кодекса за застраховането урежда процедурата по заплащане на гаранционни искания от Бюрото към националните бюра. Бюрото е задължено да заплати предявените искания, след което встъпва в правата на националното бюро и предявява претенция към своя член в 7-дневен срок. Членът е длъжен да възстанови платените суми в срок от 15 дни, заедно с законната лихва. При неизпълнение, Бюрото може да предяви банковата гаранция в 7-дневен срок след изтичането на срока за възстановяване.
Чл. 507
Бюрото подлежи на надзор съгласно Кодекса за застраховането, като за целта се прилагат определени членове от закона. Промените в устава на бюрото трябва да бъдат предоставени в съответната комисия.
Чл. 508
Чл. 508 от Кодекса за застраховането определя задължението на застрахователите, получили лиценз за извършване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в България, да станат членове на бюрото преди да започнат дейността си. Изискванията за членуване и поддържане на членството са регламентирани в устава на бюрото. Членството може да бъде прекратено само при отнемане на лиценза или ако застрахователят спре предлагането на застраховката. Дейността по предлагане на застраховка не може да се извършва без членство в бюрото.
Чл. 509
Членовете на бюрото за застраховане са задължени да плащат членски внос и други имуществени вноски, които са определени в устава на бюрото. Размерът и основанието на тези плащания се определят с решение на управителния съвет на бюрото.
Чл. 510
Чл. 510 от Кодекса за застраховането предвижда, че Бюрото одобрява кореспондентите на застрахователите, членуващи в националните бюра, които участват в системата "Зелена карта". То също така приема правила за одобряване на кореспонденти и за взаимодействието с тях.
Чл. 511
Чл. 511 от Кодекса за застраховането определя процедурата за обработка на претенции при застрахователни събития на територията на Република България. В случай на инцидент с виновен водач, управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава-членка на Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента на застрахователя на виновния водач или от бюрото, ако кореспондент не съществува. Ако моторното превозно средство е незастраховано, обработката отново е отговорност на бюрото. Увреденото лице може да предяви иск в съда, ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли в установения срок, ако е отказано изплащане на обезщетение или ако не е постигнато съгласие относно размера на обезщетението.
Чл. 512
Чл. 512 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата при предявяване на претенции за обезщетение. Когато претенцията е предявена към бюрото или кореспондента, се прилага чл. 496. Важно е да се отбележи, че тази алинея не важи, когато бюрото действа като Компенсационен орган, което означава, че в този случай се прилагат специфични правила и процедури.
Чл. 513
Чл. 513 от Кодекса за застраховането предвижда, че в случаи на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на застрахователя не е легитимиран по тези искове. В случаи на иск на основание чл. 515, ал. 1, т. 1, бюрото отново е единствено легитимирано, а представителят на застрахователя не е легитимиран по тези искове.
Чл. 514
Чл. 514 от Кодекса за застраховането регламентира правото на Бюрото да има достъп до информация в Информационния център на Гаранционния фонд, само във връзка с конкретни претенции. Получената информация се изпраща на застрахователя и на националното застрахователно бюро на държавата, където се намира моторното превозно средство. Застрахователите имат задължение да предоставят статистическа информация на Бюрото при определени условия и срокове. При обработката на лични данни, Бюрото спазва изискванията за защита на личните данни.
Чл. 515
Бюрото като Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредени лица, пребиваващи в България, при определени условия. Обезщетение се дължи, ако застрахователят на виновния водач не е дал мотивиран отговор в тримесечен срок или не е назначил представител в България. Право на обезщетение имат лица, ако застрахователят е от друга държава членка и събитието е станало извън България. Бюрото дължи обезщетение и при непознаване на виновния водач или застрахователя в двумесечен срок. Увредените не могат да предявяват претенции пред бюрото, ако вече са получили отговор от застрахователя или са завели дело.
Чл. 516
Увреденото лице трябва да подаде писмено искане за обезщетение пред Компенсационния орган, придружено от доказателства. Срокът за произнасяне на органа е два месеца. Компенсационният орган уведомява съответните страни за подадената претенция. Дължи се законна лихва за забава върху платеното обезщетение. Производството се прекратява, ако увреденото лице получи обезщетение от виновния водач или застрахователя. Увреденото лице не е задължено да доказва отказа на виновния водач да плати. Компенсационният орган проверява само формалната страна на претенцията. Увреденото лице може да предяви иск пред съда, ако органът не се е произнесъл в срок, е отказал плащане или не е съгласно с размера на обезщетението.
Чл. 517
Чл. 517 от Кодекса за застраховането определя механизмите за възникване на вземания към Компенсационния орган при плащания по чл. 515. Възникват вземания към институции в държави членки, свързани със застрахователите на виновния водач, при определени условия. При възникване на вземане към Компенсационния орган, той възстановява платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице.
Чл. 518
Гаранционният фонд е юридическо лице, което може да се преобразува, прекратява и ликвидира само със закон. При ликвидация, остатъкът от имуществото му се разпределя между застрахователите пропорционално на техните вноски, освен за тези, чиито задължения са изплатени от обезпечителния фонд. Фондът е освободен от данъци и такси и е публично лице, администриращо данни по Закона за електронното управление.
Чл. 519
Гаранционният фонд извършва плащания на увредени лица при вреди от неидентифицирани моторни превозни средства или такива без валидна застраховка. Осигурява защита на вземанията при несъстоятелност на застрахователи и поддържа информационен център за задължителни застраховки. Фондът участва в международни договори за функциониране на застраховките в държави членки и подписали споразумения.
Чл. 520
Чл. 520 от Кодекса за застраховането задължава всички застрахователи в България и чуждестранни застрахователи с клон в страната, предлагащи задължителна застраховка 'Гражданска отговорност' и 'Злополука', да правят вноски в Гаранционния фонд. Вноските се определят по начин, указан в кодекса. Застрахователи от държави членки на ЕС, предлагащи същите застраховки в България, също са длъжни да правят вноски при същите условия.
Чл. 521
Чл. 521 от Кодекса за застраховането описва създаването и управлението на Гаранционния фонд, който включва два основни фонда: Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондовете се управляват разделно и не е разрешено плащането на задължения от единия фонд с средства от другия. Прехвърлянето на средства между фондовете е допустимо само временно, при недостиг, с решение на комисията по предложение на управителния съвет.
Чл. 522
Застрахователите не възстановяват направените вноски, дори и при прекратяване на застраховката. Това означава, че вложените средства не могат да бъдат върнати на застрахованите лица.
Чл. 523
Чл. 523 регламентира механизмите за покриване на недостиг на средства във фондовете на Гаранционния фонд, когато те не са достатъчни за покриване на задълженията. Недостигът може да бъде покрит чрез заеми, авансови вноски от застрахователите или увеличаване на годишната вноска. Авансовите вноски се приспадат от дължимата годишна вноска за следващата година, а надвнесеното подлежи на връщане. Заемите могат да се обезпечават с активи на Гаранционния фонд. При необходимост от финансиране на дейността на фонда, комисията определя бюджета или сроковете за временно ползване на средства.
Чл. 524
Ако застраховател не плати изискуема вноска към фонд или дължими лихви в срок от три месеца, управителният съвет на Гаранционния фонд е задължен да уведоми комисията незабавно.
Чл. 525
Чл. 525 от Кодекса за застраховането описва задълженията на Комисията и управителния съвет на Гаранционния фонд относно информацията за вноските на застрахователите. Комисията е задължена да предоставя информация при поискване, а управителният съвет може да използва данните само за изпълнение на функциите си. Членовете на управителния съвет и служителите нямат право да разгласяват информация, която е защитена от закона, свързана със застрахователни или търговски тайни.
Чл. 526
Чл. 526 от Кодекса за застраховането предвижда, че към управлението и дейността на Гаранционния фонд се прилагат изискванията на глави седма, осма и десета. Изрично не се прилагат определени членове, включително чл. 77, ал. 1, т. 2 и 3, буква "з", чл. 81, 82, чл. 86, ал. 3, чл. 87 и 91. Тези изключения подчертават специфичния режим на отчетност за Гаранционния фонд.
Чл. 527
Гаранционният фонд е задължен да изготвя финансов отчет в съответствие с международните счетоводни стандарти. Допълнителните изисквания за отчетността му се определят с наредба. За да осигури изпълнението на задълженията си за плащане, фондът трябва да образува достатъчен технически резерв, който се изчислява на база очаквани задължения и свързани разходи, както и на възможния риск. Освен това, фондът трябва да покрие брутния размер на резервите със съответстващи активи.
Чл. 528
Гаранционният фонд включва активите от сметките на Фонда за незастраховани МПС и Обезпечителния фонд. Той е задължен да приема бюджет за всяка календарна година, който определя размера на административната издръжка. Инвестициите на фонда в активи за собствена дейност също се определят ежегодно с бюджета.
Чл. 529
Комисията одобрява годишния бюджет на Гаранционния фонд, като може да го върне за преработване при наличие на противоречия с кодекса или подзаконовите актове, заплаха за финансовата стабилност или необосновано завишени разходи. При липса на приет бюджет, разходите се извършват на база на предходната година, а при нужда от по-високи разходи, е необходимо предварително разрешение от комисията.
Чл. 530
Гаранционният фонд е задължен да закупува покритие на отговорностите си на международния презастрахователен пазар, съгласно критерии, определени от комисията. Комисията може да освободи фонда от това задължение при достатъчен финансов капацитет. Отговорностите на фонда относно незастраховани моторни превозни средства и несъстоятелност на застраховател се считат за изпълнени, ако е сключен презастрахователен договор от бюрото, който покрива и фонда и отговаря на изискванията на комисията.
Чл. 531
Комисията е задължена да приеме правилник, който да регламентира устройството и дейността на Гаранционния фонд. Този правилник трябва да бъде обнародван в "Държавен вестник", което осигурява публичност и достъп до информация относно функционирането на фонда.
Чл. 532
Гаранционният фонд е под надзор в съответствие с правилата за надзор върху застрахователите. Вътрешният одит и функцията за съответствие на фонда представят доклади и годишни планове на заместник-председателя.
Чл. 533
Съветът на Гаранционния фонд се състои от определен брой членове, които се назначават в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. Основната му роля е да взема решения относно управлението и функционирането на фонда, както и да осигурява спазването на законовите изисквания в сферата на застраховането.
Чл. 534
Съветът на Гаранционния фонд е съставен от всички застрахователи, които имат задължение да правят вноски. Той отговаря за управлението и контрола на средствата в Гаранционния фонд, осигурявайки изплащането на застрахователни обезщетения на пострадалите при несъстоятелност на застраховател.
Чл. 535
Съветът на Гаранционния фонд извършва редица важни функции, включително избор и освобождаване на членове на управителния съвет, определяне на възнаграждения, контрол върху управителния съвет, освобождаване от отговорност, приемане на финансови отчети и бюджети, предлагане на вноски и правила за инвестиране, както и актуализиране на методики за обезщетение на вреди. Освен това, той избира външен одитор и решава допълнителни въпроси, свързани с неговата компетентност.
Чл. 536
Съветът на Гаранционния фонд провежда заседания минимум два пъти годишно, като заседанието се счита за редовно при присъствие на повече от половината от застрахователите. В случай на установен риск от недостиг на средства, управителният съвет е задължен да информира комисията и да свика съвета незабавно.
Чл. 537
Заседанието на съвета на Гаранционния фонд се свиква от управителния съвет или по искане на поне една трета от застрахователите. Поканата за заседанието трябва да бъде изпратена поне 14 дни предварително и да включва дата, час, място и дневен ред. Ако управителният съвет не свика заседание в рамките на един месец след искането, комисията може да свика заседанието или да упълномощи застраховател да го направи. Решения могат да се вземат и по въпроси извън дневния ред, но само ако присъстват всички застрахователи и те се съгласят.
Чл. 538
Според Чл. 538 от Кодекса за застраховането, след свикване на заседание на съвета на Гаранционния фонд, застрахователите, които са представени в чл. 534, имат право да предлагат точки за дневния ред и решения. Предложенията трябва да бъдат изпратени писмено до всички членове на съвета и управителния съвет поне 7 дни преди заседанието.
Чл. 539
Чл. 539 от Кодекса за застраховането регламентира, че писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието на съвета на Гаранционния фонд, трябва да бъдат предоставени на членовете най-късно до деня на изпращането на поканите. Когато в дневния ред е включен избор на членове на управителния съвет или регистриран одитор, материалите трябва да съдържат информация за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация и опит на предложените лица.
Чл. 540
На заседанията на съвета на Гаранционния фонд застрахователите се представляват от законните си представители или упълномощени писмено лица. Изготвя се списък на присъстващите застрахователи, който се удостоверява с подпис от представителите им и се заверява от председателя и секретаря на заседанието.
Чл. 541
Съветът на Гаранционния фонд може да взема решения при наличие на кворум, който представлява повече от половината от застрахователите. При липса на кворум, може да се насрочи ново заседание след 7 дни, което е законно с присъствието на повече от половината от застрахователите. Всеки застраховател има право на един глас, а членовете на управителния съвет нямат право на глас, освен ако представляват застраховател. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от застрахователите.
Чл. 542
Решенията, взети от съвета на Гаранционния фонд, влизат в сила веднага, освен ако с прието решение не се отложи тяхното действие.
Чл. 543
Чл. 543 от Кодекса за застраховането регламентира воденето на протокол за всяко заседание на съвета на Гаранционния фонд. Протоколът съдържа информация за мястото и времето на заседанието, имената на председателя, секретаря и преброителите на гласовете, присъствието на членовете и други лица, предложенията по същество, проведените гласувания и резултатите от тях, както и направените възражения. Протоколът се подписва от председателя, секретаря и преброителите, а към него се прилагат списък на присъстващите и документите, свързани със свикването на заседанието. Протоколите и материалите се съхраняват за минимум 5 години.
Чл. 544
Управителният съвет на Гаранционния фонд се състои от 7 членове. Членовете и изпълнителните директори подлежат на определени изисквания, описани в чл. 79, 80, 83, ал. 1 и 84. Застраховател може да бъде член на съвета, при условие че представляващото го физическо лице отговаря на изискванията на чл. 80 и чл. 83, ал. 1. Отношенията между фонда и членовете на съвета се уреждат с писмен договор за управление, сключен от упълномощено лице.
Чл. 545
Управителният съвет на застрахователното дружество има мандат от 4 години, като членовете му могат да бъдат преизбирани без ограничения. Освобождаването на членове от длъжност може да се извърши преди изтичането на мандата, за който са избрани.
Чл. 546
Чл. 546 от Кодекса за застраховането описва правомощията и задълженията на управителния съвет на Гаранционния фонд. Сред основните функции са: избор на председател, прием на правила за работа, управление на бюджета, организиране на събирането на средства, вземане на решения за инвестиции и участие в международни организации. Съветът също така отговаря за техническата обезпеченост на застрахователите и избора на ключови служители.
Чл. 547
Управителният съвет на застрахователно дружество заседава поне веднъж месечно, свикван от председателя или по искане на член. Заседанията са редовни при присъствие на повече от половината от членовете. Решенията се взимат с мнозинство от над половината от членовете. При изключителни обстоятелства, съветът може да взема решения и неприсъствено, при условие че всички членове са дали писмено съгласие.
Чл. 548
Членовете на управителния съвет на застрахователната компания са задължени да уведомят писмено председателя преди заседанието, ако имат личен интерес по разглеждания въпрос. В такъв случай, те не могат да участват в кворума и гласуването при вземането на решения.
Чл. 549
Чл. 549 от Кодекса за застраховането указва, че решенията на управителния съвет трябва да бъдат документирани в протоколи. Тези протоколи се подписват от всички присъстващи членове, като е задължително да се отбележи как е гласувал всеки от тях по обсъжданите въпроси.
Чл. 550
Членовете на управителния съвет на застрахователно дружество имат равни права и задължения, независимо от функциите, които изпълняват. Всеки член е отговорен за действията на управителния съвет, независимо от вътрешното разпределение на правомощията и представителството.
Чл. 551
Членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд са длъжни да предоставят гаранция за своето управление, равняваща се на три месечни брутни възнаграждения. Освен това, те трябва да представят застраховка "Гражданска отговорност" с условия и сума, определени в правилника на фонда. Всеки член носи отговорност за вредите, причинени от него на фонда, в случай на виновно действие.
Чл. 552
Членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд са задължени да уведомят писмено управителния съвет за сключване на договори, които излизат извън обичайната дейност или се отклоняват от пазарните условия, както и за получаване на обезщетения в качеството им на увредени лица. Тези действия могат да се извършват само след предварително решение на управителния съвет.
Чл. 553
Чл. 553 от Кодекса за застраховането определя правомощията и задълженията на изпълнителните директори на Гаранционния фонд. Те представляват фонда, назначават служители, разпореждат се със средства и изпълняват действия по възлагане на управителния съвет. В случай на производство по несъстоятелност, фондът се представлява само от определен изпълнителен директор. Всеки директор е длъжен да докладва за важни обстоятелства, а директорът, действащ като синдик, не е обвързан от решенията на управителния съвет. Договорите за управление с директорите се сключват от председателя на управителния съвет.
Чл. 554
Чл. 554 от Кодекса за застраховането определя източниците на средства за Фонда за незастраховани МПС. Средствата се набират от вноски на застрахователите, които се основават на задължителни застраховки "Злополука" и "Гражданска отговорност". Освен това, включват допълнителни вноски, глоби, приходи от инвестиции, регресни искове и други законни източници.
Чл. 555
Чл. 555 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата по определяне на размера и срока на вноските, дължими от застраховащите лица. Комисията, по предложение на съвета на Гаранционния фонд или по своя инициатива, взема решение, което се обнародва в 'Държавен вестник'. Вноските се заплащат заедно със застрахователната премия и се посочват отделно в застрахователната полица. Неплащането на вноските води до дължима законна лихва за периода на забавата.
Чл. 556
Чл. 556 от Кодекса за застраховането определя разполагаемите средства във Фонда за незастраховани моторни превозни средства (МПС) като съответстващите активи на обособената сметка, намалени с предвидимите задължения. Тези задължения включват предявени, но неизплатени претенции и задължения за възникнали, но непредявени претенции от минали събития. Минималният размер на разполагаемите средства е установен на 10 000 000 лв.
Чл. 557
Чл. 557 от Кодекса за застраховането определя условията, при които Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани моторни превозни средства (МПС). Обезщетения се изплащат за имуществени и неимуществени вреди, причинени от неидентифицирани или незастраховани МПС, с различни условия в зависимост от случая. Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано МПС, освен в случаи на значителни телесни увреждания или смърт. Съществуват и ограничения за плащанията в случай на знание за кражба или незастраховане на превозното средство.
Чл. 558
Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля минималната застрахователна сума за годината на произшествието. Увреденото лице предявява претенцията си пред застраховател или Гаранционния фонд, който е длъжен да приеме искането и да предостави необходимата документация в срок от 7 дни. Увреденото лице не е задължено да доказва невъзможността на виновния водач да плати. При отказ или забавяне на плащането, увреденото лице може да предяви иск в съда. Плащането може да се извърши и чрез пълномощник, при спазване на определени условия. Гаранционният фонд има право на иск срещу виновния превозвач след изплащане на обезщетението.
Чл. 559
Чл. 559 от Кодекса за застраховането описва условията, при които Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка. Това става в три основни случая: 1) когато моторното превозно средство на виновния водач е на територията на България и не може да се установи застрахователят в двумесечен срок; 2) когато застрахователното събитие е на територията на България и не може да се установи моторното превозно средство; 3) когато събитието е причинено от моторно превозно средство от трета държава, като също не може да се установи застрахователят в двумесечен срок. Възстановяването на сумите става в пълен размер в срок от 30 дни след писмено искане. След изплащането на обезщетението, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и свързаните с него разходи.
Чл. 560
Чл. 560 определя начина на изразходване на 5% от средствата на Фонда за незастраховани МПС, събрани от задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Тези средства се използват за инвестиции в технологии за безопасност на движението, след одобрение от комисията и министъра на вътрешните работи. Проектите трябва да се подават до 1 април всяка година и да съдържат финансова обосновка. Договорите за изпълнение се сключват от Гаранционния фонд, а собствеността на придобитото се прехвърля на органите за безопасност. При неизпълнение на сроковете, средствата остават в полза на Гаранционния фонд. В случай на недостиг на средства, финансирането се спира.
Чл. 561
Гаранционният фонд, в качеството си на краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото суми, когато то е заплатило обезщетения за вреди или разходи по обработка на претенции, свързани с пътнотранспортни произшествия. Възстановяването става в 15-дневен срок след получаване на писмено искане от бюрото, а след това бюрото предоставя документи на Гаранционния фонд, свързани с изплатените суми.
Чл. 562
Чл. 562 определя моторните превозни средства на особен режим, които са държавна собственост и се управляват от определени ведомства. Всяко ведомство е задължено да застрахова своите превозни средства при един застраховател. Застрахователят отчита информация за полицата и превозните средства в Информационния център на Гаранционния фонд, който трябва да осигури защита на класифицираната информация. При разкритие на информация пред трети лица, превозните средства се считат за незастраховани, освен ако ведомството не е указало друго. Претенции за вреди, причинени от тези превозни средства, се подават пред Гаранционния фонд.
Чл. 563
Чл. 563 от Кодекса за застраховането регламентира набиране на средства в Обезпечителния фонд. Средствата идват от годишни вноски на застрахователите, доходи от инвестиции, суми от имуществото на застрахователя в несъстоятелност, приходи от регресни искове и други законни източници. Застрахователите правят годишни вноски, които варират в зависимост от типа застраховка и броя на застрахованите лица. Вноските трябва да се превеждат до 31 май на следващата година, а при забавяне се начисляват лихви. Вноските по определени застраховки се заплащат заедно със застрахователната премия и се отбелязват в полицата.
Чл. 564
Обезпечителният фонд осигурява защита на вземанията на всички лица, свързани със застраховки, определени в чл. 565, ал. 2 от Кодекса за застраховането. При прехвърляне на портфейл от договори, комисията може да задължи Гаранционния фонд да финансира недостиг на средства за покритие на техническите резерви на застрахователя до гарантирания размер.
Чл. 565
Чл. 565 от Кодекса за застраховането урежда гарантиране на вземанията по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" при несъстоятелност на застрахователи. Вземанията на увредени лица по тези застраховки се гарантират в пълен размер до минималната задължителна сума, а за застраховки по приложение № 1 - до 100 000 евро на едно лице. Лихви за забава не се гарантират. Бюрото по чл. 506 заплаща вместо несъстоятелен застраховател и има право на възстановяване от Гаранционния фонд.
Чл. 566
Чл. 566 от Кодекса за застраховането определя условията, при които не се изплащат гарантирани застрахователни вземания в случай на несъстоятелност на застрахователя. Не се изплащат на акционери, членове на управителни органи, служители по съответствие и одит, свързани лица, отговорни за неплатежоспособността, и техните близки. Освен това, не се предоставя гаранция за вземания, свързани с изпиране на пари, ако деецът е осъден. Изключенията се оценяват към момента на решението за отнемане на лиценза.
Чл. 567
Гаранционният фонд събира годишни вноски от застрахователите и изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания. Освен това, фондът покрива разноските, свързани с производство по несъстоятелност на застраховател и закупува презастрахователно покритие на международния пазар за отговорностите си при несъстоятелност на застрахователи, в съответствие с определени критерии от комисията.
Чл. 568
Член 568 от Кодекса за застраховането урежда условията за изплащане на задължения от Обезпечителния фонд при обявяване на несъстоятелност на застрахователя. Изплащането на средства започва след обявяване на решението за несъстоятелност, освен в определени случаи. Гарантираните средства се изплащат по банков път, а сроковете за уведомление и изплащане са регламентирани. При вземания в чуждестранна валута, сумите се конвертират в евро на курса на Българската народна банка. Ползвателите на застрахователни услуги могат да предявят и допълнителни вземания, а за суми над получените от Обезпечителния фонд, те се удовлетворяват от имуществото на застрахователя.
Чл. 569
Гаранционният фонд встъпва в правата на ползвателите на застрахователни услуги от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания. Той покрива сумите до размера на гарантираните суми, независимо от датата на плащането на ползвателите. Гаранционният фонд не дължи лихви по тези суми.
Чл. 570
Застрахователите, които са част от системата за гарантиране на застрахователни вземания, нямат право да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в суми, които надвишават установените в закона. Тази разпоредба е част от Глава 53 на Кодекса за застраховането, която се отнася до Информационния център на гаранционния фонд.
Чл. 571
Гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, който води електронни регистри на застрахователни полици, предявени и изплатени претенции, моторни превозни средства, застрахователи и други свързани данни. Информацията се съхранява за 50 години, а достъпът до нея е регистриран и регулиран от наредба. Правото на достъп имат застрахователи, бюрото и определени държавни органи, при спазване на условията за защита на личните данни.
Чл. 572
Гаранционният фонд е длъжен да предостави информация на увредените лица и участниците в пътнотранспортни произшествия, свързани с моторни превозни средства, за наименованието и адреса на застрахователя, номера на застрахователния договор, както и данни за собственика и водача на превозното средство при законен интерес. Информацията се предоставя безплатно в срок до 3 дни, с възможност за удължаване до 15 дни в определени случаи. Правото на достъп до информацията се гарантира за 7 години след застрахователното събитие.
Чл. 573
Чл. 573 от Кодекса за застраховането определя начина на предоставяне на информация от различни застрахователи и държавни органи. Застрахователите със седалище в България и тези от трети държави, които действат чрез клон, предоставят информация за всички сключени застрахователни договори, предявени и изплатени претенции. Министерството на вътрешните работи, комисията и Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация' също участват в обмена на информация. Информационните центрове на други държави членки също имат роля в предоставянето на информация.
Чл. 574
Чл. 574 от Кодекса за застраховането описва механизма на обмен на информация между Информационния център и различни държавни органи, включително тези, които регистрират моторни превозни средства и осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Информацията, която се обменя, се използва за автоматизирано въвеждане и валидиране на данни, осъществяване на функции на бюрото и Гаранционния фонд, както и за превенция и разследване на престъпления. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят данни за регистрирани превозни средства и превозвачи. Обменът на данни се извършва електронно и в реално време, при спазване на правила за информационна сигурност. Информационният център уведомява собствениците на превозни средства за липсата на задължителна застраховка и предприема мерки при ненавременно представяне на доказателства.
Чл. 575
Чл. 575 от Кодекса за застраховането описва задълженията на Гаранционния фонд по изграждане и поддържане на електронна информационна система. Системата служи за оценка, управление и контрол на риска, издаване на полици и предоставяне на електронни услуги. Изграждането на системата следва принципи за актуалност и точност на данните, осигуряване на обмен на данни, контрол на достъпа и информационна сигурност. Достъпът до информацията е регламентиран с наредба и правилник, а системата включва механизъм за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача. Осигурява се и автоматизиран интерфейс за предоставяне на информация в машинно четим формат.
Чл. 576
Чл. 576 от Кодекса за застраховането определя принципите на текущия надзор върху застрахователите и презастрахователите в България. Надзорът се осъществява от комисията и заместник-председателя, като обхваща цялостната дейност на застрахователите на територията на страната, както и тяхната дейност в други държави членки. Специални условия важат за застрахователи от трети държави, които извършват дейност чрез клонове в България. Освен това, комисията следи и за дейността на застрахователните посредници, като предприема мерки за отстраняване на нарушения.
Чл. 577
Чл. 577 от Кодекса за застраховането определя рамките на надзора върху застрахователите, който се основава на текуща оценка на рисковете и е ориентиран в перспектива. Комисията и заместник-председателят осъществяват постоянен надзор за надеждността на дейността на застрахователите и спазването на изискванията на закона и актовете на Европейската комисия. Надзорът включва дистанционни дейности и проверки на място, съобразявайки се с естеството и сложността на рисковете. Освен това, те следят за разпространението на застрахователни продукти и уреждането на застрахователни претенции, за да се гарантира спазването на изискванията.
Чл. 578
Чл. 578 от Кодекса за застраховането определя надзора върху финансовото състояние на застрахователите и презастрахователите, като включва контрол върху тяхната платежоспособност, технически резерви и активи. Надзорът обхваща и техническите ресурси за предоставяне на помощ при пътуване. Комисията може да извършва проверки на място, а компетентните органи на другите държави членки могат да извършват проверки след уведомление. При затруднения комисията може да поиска съдействие от Европейския орган, който също има право да участва в проверки.
Чл. 579
Чл. 579 от Кодекса за застраховането определя реда за текущия надзор на застрахователите и презастрахователите, като се прилагат разпоредбите на Закона за Комисията за финансов надзор. Застрахователите и презастрахователите от държави членки са задължени да предоставят необходимите документи на комисията. Комисията публикува финансовите отчети и наложените административни мерки. Забранява се на комисията да пречи на сключването на застрахователни договори на основания, свързани с финансовата стабилност на застрахователите. Също така, комисията може да издава наредби за изискванията относно информацията за застрахователните продукти на пазара в България и за координация с Европейския орган.
Чл. 580
Чл. 580 от Кодекса за застраховането предвижда, че ако комисията установи, че застраховател или презастраховател от друга държава членка, който оперира на територията на България, застрашава финансовата си стабилност, тя е длъжна да уведоми компетентния орган на държавата по произход на застрахователя. Това е част от механизмите за надзор над застрахователите и осигуряване на стабилността на финансовия сектор.
Чл. 581
Чл. 581 от Кодекса за застраховането определя задълженията на Комисията по отношение на оповестяване на информация, свързана със застрахователния надзор. Комисията трябва да публикува законодателни актове, критерии и методи за надзор, статистически данни, информация за прилагането на Директива 2009/138/ЕО, както и цели и функции на надзора. Оповестяването трябва да позволява сравнение на надзорните подходи между държавите членки и да се извършва в определен формат, актуализиран редовно. Комисията информира Европейския орган за случаите на откази и наложени мерки спрямо застрахователи от други държави. Възможно е непубликуване на информация, ако това е необходимо за защита на лични данни, стабилността на пазарите или при висящи наказателни производства. Комисията също така предоставя ежегодна обобщена информация на Европейския орган относно наложените мерки и наказания.
Чл. 582
Член 582 от Кодекса за застраховането описва процеса на надзорен преглед, който Комисията извършва, за да оцени стратегиите и процедурите на застрахователите и презастрахователите. Прегледът включва оценка на качествените изисквания на управлението, рисковете, пред които са изправени, и способността им да оценяват тези рискове. Комисията следи за спазването на изискванията за системата на управление, техническите резерви, капиталовите изисквания, правилата за инвестиране и качеството на собствените средства. В случай на установяване на слабости, Комисията разпорежда на съответните лица да ги отстранят в определен срок. Процесът на надзорен преглед се извършва редовно, а Комисията определя минималната честота и обхват на проверките.
Чл. 583
Чл. 583 от Кодекса за застраховането предвижда, че в рамките на надзорния преглед комисията може да разработва количествени инструменти за оценка на способността на застрахователите и презастрахователите да се справят с неблагоприятни събития или изменения в икономическите условия. Освен това, комисията може да разпорежда редовно провеждане на стрес тестове от застрахователите и презастрахователите, по предложение на заместник-председателя.
Чл. 584
Чл. 584 от Кодекса за застраховането предвижда възможност за добавяне на капитал на застрахователи или презастрахователи при извънредни обстоятелства. Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да разпореди това в четири основни случая: 1) когато рисковият профил значително се отклонява от капиталовите изисквания; 2) когато количествено измерими рискове са недостатъчно обхванати; 3) когато системата на управление не отговаря на стандартите; 4) когато има отклонения при прилагане на корекции. Добавеният капитал трябва да е пропорционален на рисковете и се преглежда ежегодно. Допълнителните условия за налагане и отмяна на добавения капитал ще бъдат определени от Европейската комисия.
Чл. 585
Чл. 585 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на Комисията при издаване на лиценз на застрахователи и презастрахователи. Комисията трябва да вземе становища от компетентните органи на други държави членки и от Българската народна банка, когато застрахователят има връзка с лицензирани кредитни институции или инвестиционни посредници. Освен това, Комисията обменя информация с надзорните органи на други държави за осъществяване на контрол върху застрахователите и презастрахователите, както и за разпространителите на застрахователни продукти. Тази информация е важна за оценка на акционерите и управителните органи на застрахователите.
Чл. 586
Застрахователите, които имат седалище в България, както и клоновете на чуждестранни застрахователи, са задължени да представят общите условия на застраховките си по разпореждане на комисията. Комисията може да нареди промени в условията, ако се установят нарушения на нормативни актове.
Чл. 587
Чл. 587 от Кодекса за застраховането предвижда мерки, които Комисията или заместник-председателят могат да прилагат при установяване на нарушения от страна на застрахователи и свързани лица. Те включват принудителни административни мерки, като разпореждания за корекции, свикване на общи събрания, освобождаване на ръководители, ограничаване на правото на глас на акционери и други. Мерките целят да предотвратят нарушения на законодателството и да защитят интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Комисията може също да информира обществеността за наложените мерки и да вземе предвид специфични условия при определяне на мерките.
Чл. 587а
Чл. 587а от Кодекса за застраховането предвижда, че ако застраховател или свързани лица притежават 10% или повече от гласовете или капитала на застрахователя и извършват нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1238, комисията може да приложи мерки, посочени в регламента. При определяне на вида на мярката, комисията взема предвид определени обстоятелства. Членове 588 и 589 от Кодекса се прилагат съответно.
Чл. 588
Производството по прилагане на принудителни административни мерки започва по инициатива на заместник-председателя или комисията, в зависимост от случая. Уведомленията се извършват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако уведомленията не бъдат приети, се считат за извършени с поставянето им на определено място в сградата на комисията, а съобщението се публикува на интернет страницата на комисията. Принудителните мерки се прилагат с писмено мотивирано решение, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок и подлежи на обжалване пред Административния съд. Решението подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването.
Чл. 589
Чл. 589 от Кодекса за застраховането указва, че за производството по прилагане на принудителните административни мерки се прилага Административнопроцесуалният кодекс, освен ако в Кодекса за застраховането не е предвидено друго. Това означава, че общите правила за административните производства важат, освен ако специфичните разпоредби на Кодекса за застраховането не указват алтернативни процедури или изисквания.
Чл. 590
Чл. 590 от Кодекса за застраховането определя правомощията на комисията и заместник-председателя при осъществяване на надзора върху застрахователите. Те прилагат мерки за оздравяване, които се уреждат от българското законодателство и действат без допълнителни формалности в държавите членки. Тези мерки влизат в сила от момента на тяхното приемане в България. При надзор на клонове на застрахователи от трети държави, комисията координира действията си с надзорните органи в съответните държави членки.
Чл. 591
Комисията уведомява компетентните органи на държавите членки за приложените принудителни административни мерки на застрахователи или презастрахователи, които извършват дейност в България. При отнемане на лиценз, тя предлага на съответните органи да приложат същата мярка, за да се осигури последователност в регулирането на застрахователната дейност в ЕС.
Чл. 592
Комисията предприема мерки в случай на уведомление от компетентен орган на държава членка за наложени ограничения или забрани върху активи на застрахователи или презастрахователи, работещи в България. При отнемане на лиценз, комисията предотвратява сключването на нови договори и разширяване на съществуващи, като сътрудничи с органите на държавата по произход за защита на интересите на застрахованите.
Чл. 593
Комисията има правомощия да разпорежда преустановяване на нарушенията на застрахователи от други държави членки, които действат в България. При установяване на нарушения, комисията определя срок за отстраняването им. Ако нарушенията не бъдат отстранени, комисията уведомява компетентния орган в държавата членка по произход. В случай на продължаващи нарушения, комисията може да предприеме мерки, включително забрана за сключване на нови застрахователни договори. В извънредни случаи, мерките могат да бъдат приложени без предварително уведомление. Тези разпоредби важат и за презастрахователите.
Чл. 594
Член 594 от Кодекса за застраховането предвижда, че при уведомление от компетентен орган на държава членка относно застраховател или презастраховател със седалище в България, който нарушава законодателството на съответната държава, комисията може да приложи принудителни административни мерки. След предприемането на мерките, комисията уведомява компетентния орган на съответната държава членка за действията си.
Чл. 595
Чл. 595 от Кодекса за застраховането регламентира участието на застрахователи и посредници от държави членки или трети държави в административни, административнонаказателни и съдебни производства в България. Те могат да действат чрез упълномощен представител, а документите, връчени на адреса на клона, се считат за връчени на самия застраховател. В случаи на административни нарушения, свързани с дейността на застрахователи от други държави членки, документите се изпращат по реда на закона на съответната държава или с препоръчана поща. За български застрахователи, действащи в чужбина, уведомленията се изпращат на адреса им в България.
Чл. 596
Чл. 596 от Кодекса за застраховането определя правилата за надзор върху застрахователи, които имат седалище в друга държава членка. Надзорният орган прилага мерки за оздравяване спрямо застрахователя и неговите клонове. Тези мерки се уреждат от законодателството на страната, в която е седалището на застрахователя, и се прилагат в България без допълнителни формалности, дори и ако в България не са предвидени подобни мерки или те се прилагат при различни условия. Мерките влизат в сила в България, когато влязат в сила съгласно приложимото законодателство.
Чл. 597
Комисията може да назначи квестори на застрахователи или презастрахователи при сериозни нарушения в управлението, представяне на невярна информация или при процедура за достигане на платежоспособност. Назначаването става с решение, което се вписва в търговския регистър. Квестор се назначава и при отнемане на лиценза на застрахователя. След назначаването правата на управителния и надзорния съвет се прекратяват, с изключение на правото да обжалват. Квесторът може да свиква общи събрания и да контролира функционирането на органите на застрахователя. Квестурата продължава до една година, с възможност за удължаване.
Чл. 598
Комисията може да освобождава или замества квестор за доброто управление на застрахователя или презастрахователя. Възнаграждението на квестора се определя от комисията и се заплаща от застрахователя. Квесторът трябва да отговаря на определени изисквания за квалификация и репутация, да не е свързан с членове на управителни органи и да не е в конфликт на интереси. Липсата на конфликт на интереси се удостоверява с декларация пред комисията. Квестор може да бъде и служител от комисията.
Чл. 599
Квесторът изпълнява управленски функции и представителство на застрахователя, установява състоянието на предприятието, отстранява нарушения и управлява в интерес на застрахованите. Той може да предприема действия за прехвърляне на портфейл и активи, завежда дела за отговорност на управителни органи след одобрение от комисията. Квесторът може да заменя ключови лица и да свиква общи събрания с одобрение на комисията, която контролира и дава предписания. Представителството се осъществява от квестора или от двама квестори заедно. Квесторът има достъп до имуществото на застрахователя и е длъжен да представя отчети на комисията.
Чл. 600
Квесторът започва да изпълнява задълженията си след решението на комисията за назначаване. Полицията е задължена да осигури достъп на квестора до помещенията на застрахователя или презастрахователя. При необходимост, с одобрение на комисията, квесторът може да запечата и опише помещения и имущество на застрахователя.
Чл. 601
Квесторът изготвя окончателен отчет за дейността си и финансов отчет към края на срока на назначението си, които представя пред комисията. Дейността на квестора продължава до вписването на новите органи на управление или на ликвидатора/синдика на застрахователя или презастрахователя.
Чл. 602
Чл. 602 от Кодекса за застраховането описва условията за прекратяване на застрахователи и презастрахователи. Те могат да се прекратят доброволно по решение на общото събрание, принудително при отнемане на лиценз или при обявяване в несъстоятелност. При ликвидация и несъстоятелност вземанията на кредитори от чужбина имат равен статус с тези на българските кредитори. Застрахователно вземане се определя като всяко вземане на ползвател на застрахователни услуги, включително за откупна стойност и връщане на премия.
Чл. 603
Доброволното прекратяване на застраховател или презастраховател се извършва по решение на общото събрание и след получаване на разрешение от комисията. За издаване на разрешение се подава искане, придружено от протокол от общото събрание, план за ликвидация, договор за прехвърляне на портфейл и други документи. Ликвидационният план трябва да включва срок за приключване, възнаграждение на ликвидатора, информация за активите и задълженията, график за погасяване на задълженията и разходи по ликвидацията. След решението за прекратяване, застрахователят трябва да спре сключването на нови договори и да не разширява покритията на действащите.
Чл. 604
Чл. 604 от Кодекса за застраховането описва процедурите, свързани с ликвидацията на застрахователи и презастрахователи. Комисията разглежда исканията в двумесечен срок и може да удължи срока за корекции, ако е необходимо. След разрешение за прекратяване, лицензът на застрахователя се отнема. Ликвидацията се приключва след представяне на доказателства за уреждане на задълженията, след което Агенцията по вписванията заличава застрахователя. След приключване на ликвидацията, застрахователят може да продължи дейността си в различна сфера, но с отговорност за нови задължения. Изменения в плана за ликвидация се извършват по установен ред.
Чл. 605
Застрахователят или презастрахователят е задължен да подаде необходимите документи за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация в Агенцията по вписванията в срок от три работни дни след получаване на разрешение. Към документите се прилага заверен препис от решението на комисията. Освен това, те трябва да представят удостоверение за вписването в комисията в срок от три работни дни след извършване на вписването.
Чл. 606
Чл. 606 от Кодекса за застраховането описва процеса на ликвидация на застрахователи и презастрахователи. Процедурата започва с решение на комисията, което определя ликвидатор, неговото възнаграждение и срок за ликвидация. Ликвидаторът трябва да изготви план за ликвидация в срок от три месеца, който комисията одобрява или изменя. След приключване на ликвидацията и уреждане на задълженията, комисията издава решение за приключване на ликвидацията, което се вписва от Агенцията по вписванията.
Чл. 607
Ликвидаторът е физическо лице, отговарящо на определени изисквания, и може да бъде и Гаранционният фонд след съгласие от неговия управителен съвет. Ако ликвидаторът нарушава разпоредбите на Кодекса или застрашава правата на застрахованите, Комисията може да издаде задължителни предписания и да освободи ликвидатора, като информира Агенцията по вписванията.
Чл. 608
Ликвидаторът е задължен да уведомява комисията за напредъка на ликвидационното производство, като представя баланс и отчет за всяко тримесечие до края на следващия месец. При поискване от комисията, ликвидаторът трябва да предостави информация за дейността и състоянието на застрахователя в ликвидация, в срок и по начин, определени от комисията.
Чл. 609
Член 609 от Кодекса за застраховането указва, че вземанията на застрахованите, които са вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени. Това означава, че застрахованите лица не е необходимо допълнително да предявяват своите вземания, след като те са вписани в съответните регистри на застрахователя.
Чл. 610
Ликвидаторът има право да упражнява своите правомощия в други държави членки, спазвайки техните закони. Той може да назначава помощен персонал в тези държави, ако това е предвидено в плана за ликвидация, с цел да се подпомогне процесът на ликвидация и да се улесни работата с кредиторите.
Чл. 611
Чл. 611 от Кодекса за застраховането указва, че при липса на специални разпоредби в този раздел, се прилагат правилата за ликвидация, установени в Търговския закон и Закона за кооперациите. Тази разпоредба е важна за определянето на правилата, които следва да се спазват при откриване на производство по несъстоятелност.
Чл. 612
Производство по несъстоятелност на застраховател се открива, когато той е неплатежоспособен, което се определя по конкретни критерии. Неплатежоспособността се установява, ако застрахователят не може да покрие задълженията си, включително техническите резерви, и е загубил лиценза си. Освен това, ако в процеса на ликвидация се установи, че задълженията надвишават активите, също се открива производство по несъстоятелност. Застрахователят е задължен да уведоми комисията за неплатежоспособността си в 15-дневен срок.
Чл. 613
Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на комисията, в което се посочва основанието за отнемане на лиценза и се прилага заверен препис от решението за отнемане. Съдът образува делото в деня на получаване на искането и насрочва заседание до 14 дни. Искането се разглежда при закрити врата с участието на прокурор и призоваване на застрахователя, комисията и Гаранционния фонд. Застрахователят се представлява от назначен квестор или упълномощени лица. Акционерите с над 5% от капитала могат да встъпят в производството. Съдът открива производство, ако актът на комисията е влязъл в сила, а ако не е, производството се спира до приключване на спора. Призовките се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът постановява решение в 7-дневен срок след заседанието.
Чл. 614
Чл. 614 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата при обявяване на неплатежоспособност на застраховател. Съдът, при наличието на искане от комисията, обявява неплатежоспособността, открива производство по несъстоятелност, обявява застрахователя в несъстоятелност, прекратява правомощията на органите на застрахователя и постановява обща възбрана върху имуществото му. Всички застрахователни договори се прекратяват от датата на решението, като застрахователят дължи връщане на част от премията или откупна стойност, в зависимост от условията на договора. Решението подлежи на вписване в търговския регистър и обжалване в срок от 7 дни.
Чл. 615
Гаранционният фонд действа като синдик на застраховател, който е в производство по несъстоятелност, без да се прилагат определени изисквания от Търговския закон. Правомощията на Гаранционния фонд се упражняват от изпълнителния директор, който е подпомаган от администрацията на фонда. Разходите по несъстоятелността се покриват от Обезпечителния фонд, който има право на вземане от масата на несъстоятелността. Гаранционният фонд събира паричните вземания на несъстоятелния застраховател.
Чл. 616
Синдикът е задължен да уведомява съда и комисията за напредъка на производството по несъстоятелност, като представя писмен отчет на всеки три месеца. Този отчет трябва да бъде подаден не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Синдикът също така трябва незабавно да предоставя информация по искане на комисията относно своята дейност и хода на производството.
Чл. 617
Чл. 617 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата за предявяване на вземания от кредитори пред синдика в срок от два месеца след вписването на решението по чл. 614. Кредиторите трябва да посочат основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция и да приложат писмени доказателства. Застрахователните вземания, заведени по чл. 106, ал. 2, се считат за предявени, но ползвателите на застрахователни услуги имат право да предявят своите вземания в указания срок. Вземания, предявени след изтичането на срока, ще бъдат удовлетворени по реда на предявяването след удовлетворяване на вземанията по чл. 620, т. 6.
Чл. 618
Комисията или синдикът могат да поискат от съда разрешение за продажба на застрахователя, но само на застраховател с лиценз за съответните класове застраховки. Ако искането е от синдик, съдът одобрява продажбата след писмено становище от комисията, което трябва да бъде представено в срок от 30 дни. Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не е позволено.
Чл. 619
Чл. 619 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите относно поддържането на специален регистър на активите, които покриват техните брутни технически резерви. Застрахователите трябва да имат активи, равни на стойността на резервите, и да спазват определени ограничения относно видовете активи, които могат да се използват. Някои активи, като обременени имуществени права и инвестиции в дъщерни дружества, не могат да се считат за покритие. Вземания по презастрахователни договори могат да се използват при определени условия.
Чл. 620
Чл. 620 от Кодекса за застраховането определя реда за разпределение на осребреното имущество при несъстоятелност. Първо се изплащат вземания, обезпечени със залог или ипотека, следвани от вземания, свързани с право на задържане, разноски по несъстоятелността, задължително застраховане, застраховки 'Живот', останалите класове застраховки, вземания на Гаранционния фонд, трудови вземания, публичноправни вземания на държавата и общините, останалите необезпечени вземания и специфични вземания по Търговския закон.
Чл. 621
Синдикът има право да упражнява своите правомощия в други държави членки на ЕС, при условие че спазва местното законодателство, включително правилата за управление на активи и уведомяване на служители. С одобрение на съда по несъстоятелността, синдикът може да назначава помощници в друга държава членка, които да подпомагат производството по несъстоятелност и да съдействат на кредиторите от тази държава.
Чл. 622
Чл. 622 от Кодекса за застраховането указва, че разпоредбите на този раздел и раздел III се прилагат и за презастрахователите. Освен това, в случаите, когато не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон, с изключение на изброени членове. Раздел III съдържа особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност, включително действията, свързани с решението за откриване на производство.
Чл. 623
Чл. 623 от Кодекса за застраховането определя, че вписването на производството по ликвидация и решението за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател, който има седалище в България, има действие за всички негови клонове в други държави членки и трети държави. След вписването, Агенцията по вписванията е длъжна да изпрати решението за публикуване в 'Официален вестник' на ЕС и да уведоми компетентните органи на другите държави членки за правните последици от тези действия.
Чл. 624
Решението за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност на застраховател с лиценз от друга държава членка влиза в сила в България от момента, в който е в сила в съответната държава. Комисията уведомява обществеността за откритото производство, включително информация за компетентния орган и приложимото законодателство.
Чл. 625
Чл. 625 от Кодекса за застраховането регламентира процедурата по назначаване на ликвидатор или синдик на застраховател, който е получил лиценз в друга държава членка. Назначаването се доказва чрез заверен препис на решението на компетентния орган, придружен с превод на български език. Ликвидаторът или синдикът може да упражнява правомощията си в България, с изключение на принуда и произнасяне по правни спорове. Те трябва да спазват българското законодателство и могат да назначават помощници в България за подпомагане на ликвидационните или несъстоятелностни процедури.
Чл. 626
Ликвидаторът или синдикът по чл. 625, ал. 1 има право и задължение да поиска вписване на решението за откриване на производството по ликвидация или несъстоятелност в публичните регистри на Република България, когато вписването е задължително. Също така, те могат да поискат вписване в регистрите на други държави членки. Разходите за вписването се считат за разноски по ликвидацията или несъстоятелността.
Чл. 627
Чл. 627 от Кодекса за застраховането регламентира задълженията на ликвидаторите или синдиците да уведомят кредиторите с постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка за откритото производство по ликвидация или несъстоятелност. Уведомлението включва информация за правото на кредиторите да предявят вземанията си, органа, пред който да го направят, сроковете и последствията от неспазването на тези срокове. Съобщението се изготвя на български и на всички официални езици на ЕС, като за кредиторите, чиито вземания произтичат от застрахователен договор, се предоставя информация относно правото им да представят обяснения и последствията от ликвидацията или несъстоятелността.
Чл. 628
Кредиторите с постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка имат правото да предявяват своите вземания в България наравно с местните кредитори. Те трябва да посочат вида, размера и датата на възникване на вземането, както и информация за залог, ипотека или друга привилегия. Вземанията и обясненията се представят на официалния език на съответната държава членка, но и на български език.
Чл. 629
Чл. 629 от Кодекса за застраховането определя задълженията на ликвидатора или синдика по отношение на публикуването на периодични отчети за тяхната дейност. Освен това, при поискване от компетентни органи на други държави членки, комисията е длъжна да предостави информация относно хода на производството по ликвидация или несъстоятелност.
Чл. 630
Производството по ликвидация или несъстоятелност на застраховател се регулира от българското законодателство, освен ако в конкретния раздел не е предвидено друго. Трудовите договори и правоотношения следват законодателството на съответната държава членка, а за договори, свързани с недвижими имоти, приложимо е законодателството на държавата, в която се намира имотът. Правата на застрахователя върху недвижима вещ, кораб или самолет, вписани в публичен регистър, също следват законодателството на държавата членка, в която е вписан регистърът.
Чл. 631
Откритето на производството по ликвидация или несъстоятелност не засяга правата на кредиторите и третите лица върху имуществото на застрахователя, което се намира на територията на друга държава членка. Кредиторите запазват правото на разпореждане с имуществото, предпочитателно удовлетворение, иск за връщане на имущество и ползване на него. Правата на продавача и купувача, както и правото на прихващане на кредиторите също остават защитени. Последиците от производството по ликвидация върху сделки на регулиран пазар се уреждат от съответното право на регулирания пазар. Действителността на сделки с имоти и ценни книжа, извършени след откритие на производството, се определя от правото на държавата, където се намира имотът или се води регистърът.
Чл. 632
Чл. 632 от Кодекса за застраховането определя правата на ликвидатора, синдика и кредиторите по отношение на действия или сделки, свързани с нищожност, унищожаемост или недействителност. Според ал. 1, разпоредбите не ограничават правата им да се позовават на тези понятия съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Ал. 2 уточнява, че ако трето лице докаже, че сделките са действителни по правото на друга държава членка, ликвидаторът, синдикът или кредиторите не могат да искат обявяване на нищожност или унищожаемост.
Чл. 633
Чл. 633 от Кодекса за застраховането предвижда прилагането на определени членове при изпълнение на принудителни административни мерки. Решенията за прилагане на мерките се обнародват в "Държавен вестник" и в "Официален вестник" на ЕС, включвайки информация за законодателството, компетентния орган и назначените квестори.
Чл. 634
Чл. 634 регламентира действията на Комисията и заместник-председателя при принудителни административни мерки, ликвидация или несъстоятелност на клон на застраховател от трета държава, лицензиран в България. Комисията има право да действа независимо от действията на компетентните органи в друга държава членка. При необходимост, тя координира действията си с тези органи. Квесторите, ликвидаторите и синдиците на клона трябва да взаимодействат с подобни органи в други клонове на застрахователя в други държави членки. Определят се ключови термини, свързани с надзорните и компетентните органи.
Чл. 635
На лица, които извършват застраховане без необходимия лиценз, се налагат значителни глоби и имуществени санкции. Физическите лица могат да получат глоба между 2000 и 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. При повторни нарушения санкциите се увеличават. Освен това, застрахователите и посредниците, които не спазват изискванията за лицензиране или предлагат застрахователни продукти без необходимото вписване, също подлежат на глоби и санкции.
Чл. 636
На застрахователите и презастрахователите, които нарушават определени членове от Кодекса за застраховането, се налагат имуществени санкции. Размерът на санкцията варира от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 80 000 лв. за повторно нарушение. Лица, участващи в управлението или изпълняващи ключови функции в застраховател, които също извършват нарушения, подлежат на глоба от 2000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 20 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 637
Лицата, които не изпълняват приложена принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя, подлежат на санкции. Физическите лица получават глоба от 1000 до 2000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица нараства от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци - от 8000 до 80 000 лв.
Чл. 638
На лицата, които не сключат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налагат глоби и имуществени санкции. За физически лица глобата е 250 лв., а за юридически лица - 2000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е 800 лв., а за юридически - 4000 лв. Лица, които не са собственици, но управляват превозно средство без застраховка, получават глоба от 400 лв. При повторно нарушение глобата е 800 лв. Собствениците на превозни средства, управлявани без застраховка, също подлежат на санкции. Застрахователи, нарушаващи определени разпоредби, могат да бъдат глобени между 5000 и 20 000 лв., а при повторно нарушение - между 10 000 и 40 000 лв.
Чл. 639
Чл. 639 от Кодекса за застраховането предвижда, че лице, което управлява моторно превозно средство с неправилно поставени знаци, белези или индикации, в нарушение на забраната по чл. 288, ал. 4, ще бъде наказано с глоба от 50 лв. Изключение правят знаците по чл. 288, ал. 6, както и микрогравировките, които не указват наличието на сключен застрахователен договор.
Чл. 640
Чл. 640 от Кодекса за застраховането предвижда санкции за физически и юридически лица, които придобиват или прехвърлят акции от застрахователно акционерно дружество в нарушение на определени разпоредби. За физически лица глобите варират от 2000 до 10 000 лв., а за юридически лица имуществените санкции са от 5000 до 15 000 лв. при нарушение на чл. 68, ал. 1 и 2 или чл. 71, ал. 4. При нарушение на чл. 73, глобите за физически лица са от 2000 до 5000 лв., а имуществените санкции за юридически лица са от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 641
Членовете на управителни и контролни органи на застрахователи и свързани лица, които предоставят невярна информация за застрахователния надзор, подлежат на глоба от 10 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение на застрахователя може да бъде наложена имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. Заместник-председателят има право да наложи временно лишаване от право за упражняване на дейност.
Чл. 641а
Чл. 641а от Кодекса за застраховането предвижда санкции при нарушения, свързани с разпространението на инвестиционни застрахователни продукти. За физически лица глобата е между 2500 и 1 400 000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци имуществената санкция е от 20 000 до 10 000 000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават. Заместник-председателят може да наложи временно лишаване от право на управление за срок до две години на отговорния член на управителния орган.
Чл. 642
Чл. 642 от Кодекса за застраховането предвижда налагане на имуществена санкция на застрахователите, които извършат или допуснат нарушение на чл. 288, ал. 5. Санкцията е в размер от 30 000 до 60 000 лв. за първо нарушение и от 60 000 до 120 000 лв. при повторно нарушение. Текстът подчертава отговорността на квестора, ликвидатора и синдика в контекста на застрахователните практики.
Чл. 643
Квестор, ликвидатор или синдик, който не спазва разпореждания или заповеди на комисията или нейния председател, подлежи на наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 644
Чл. 644 от Кодекса за застраховането предвижда санкции за физически и юридически лица, които нарушават разпоредбите на кодекса. Физическите лица могат да бъдат глобени в размер от 500 до 3000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават съответно до 6000 лв. за физически лица и до 40 000 лв. за юридически лица.
Чл. 645
Лицето, което не заплати наложената имуществена санкция в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от изтичането на срока до плащането. Лизингодателят носи отговорност, ако не спази изискванията относно застраховките на лизинговото имущество.
Чл. 646
Лизингодатели, които не изпълнят задълженията си по чл. 384, ал. 1 или 2 от Кодекса за застраховането, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение води до глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 10 000 до 20 000 лв. Отговорността се отнася и за нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014.
Чл. 646а
Чл. 646а от Кодекса за застраховането предвижда наказания за физически и юридически лица при нарушения на определени членове от Регламент (ЕС) № 1286/2014. За физически лица глобите варират от 2500 до 1 400 000 лв., а за юридически лица - от 20 000 до 10 000 000 лв. При повторни нарушения размерът на глобите и санкциите се увеличава значително. В допълнение, при определяне на наказанието се вземат предвид специфични обстоятелства, посочени в регламента.
Чл. 646б
Чл. 646б от Кодекса за застраховането предвижда наказания за лица и организации, които нарушават дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012. Лица, изпълняващи ръководни длъжности или служители на застрахователи и посредници, могат да бъдат глобени с 5000 до 20 000 лв. за първо нарушение и с 10 000 до 40 000 лв. за повторно. Застрахователите и посредниците, извършили нарушения, подлежат на имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 80 000 лв. за повторно.
Чл. 646в
Чл. 646в от Кодекса за застраховането предвижда санкции за лица и компании, които нарушават разпоредбите на Регламент (ЕС) 2015/2365. Лица на ръководни длъжности в застрахователи или презастрахователи, които извършат или допуснат нарушения на чл. 4 или 15 от регламента, могат да бъдат глобени с 5000 до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 10 000 000 лв. Застрахователи или презастрахователи, които нарушат чл. 4, подлежат на имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 10 000 000 лв. За нарушения на чл. 15 санкцията е от 20 000 до 80 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 30 000 000 лв.
Чл. 646г.
На лицата, които нарушат определени членове от Регламент (ЕС) 2019/2088, се налагат следните наказания: физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 4000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 10 000 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци - от 4000 до 20 000 лв.
Чл. 646д
На лицата, които нарушат разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2020/852, се налагат следните санкции: за физически лица глоба от 1000 до 4000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 10 000 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци от 4000 до 20 000 лв.
Чл. 646е
Чл. 646е от Кодекса за застраховането предвижда санкции за застрахователи и застрахователни посредници, които нарушават разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1238. Наказанията варират от имуществени санкции между 10 000 лв. и 5 000 000 лв. за първи нарушения, до значително по-високи санкции за повторни нарушения. В случай на реализирана полза от нарушението, глобата може да бъде удвоена. Административнонаказващият орган трябва да вземе предвид специфични обстоятелства при определяне на наказанието.
Чл. 646ж
Чл. 646ж от Кодекса за застраховането предвижда наказания за лица, които заемат ръководни длъжности или са служители на застрахователи и застрахователни посредници, ако извършат или допуснат нарушения на определени разпоредби от Кодекса за социално осигуряване. Наказанията включват глоба от 1500 до 20 000 лв. за физически лица, а за повторни нарушения - от 4000 до 40 000 лв. За юридическите лица, санкциите варират от 20 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 200 000 лв. При определяне на наказанията се вземат предвид специфични обстоятелства.
Чл. 647
Актовете за установяване на административни нарушения в областта на застраховането се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя или от директора на областната дирекция на МВР. При установяване на управление на моторно превозно средство без валиден застрахователен договор, се издава електронен фиш, който се изпраща на собственика на превозното средство. Собственикът е задължен да заплати глобата в 14-дневен срок. Процедурите за установяване и обжалване на нарушенията се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 648
Чл. 648 от Кодекса за застраховането предвижда, че заместник-председателят при определяне на административните наказания взема предвид множество обстоятелства, включително тежестта на нарушението, отговорността на лицето, финансовото му състояние, печалбите или загубите, степента на съдействие на лицето, предходни нарушения и предприетите мерки за предотвратяване на повторни нарушения. Заместник-председателят има право на достъп до данъчна и осигурителна информация за целите на оценка на случая.
Чл. 649, § 1-3, Допълнителни разпоредби
Кодексът за застраховането регулира застрахователната дейност в България, определяйки правата и задълженията на застрахователи, застраховани и други участници. Включва разпоредби за принудителни административни мерки, информация за нарушения на регламентите на ЕС, определения за застраховани и застраховащи лица, застрахователни рискове и събития, както и задължения за годишно и тримесечно отчитане. Кодексът също така предвижда специфични изисквания за застрахователни продукти и съдържа преходни и заключителни разпоредби, регулиращи прехода от стария към новия закон.
§1
Този параграф съдържа определения на ключови термини, свързани със застраховането, включително "застрахован", "застраховащ", "застрахователен риск", "вреда", "държава членка" и други. Определя се какво представлява застрахователно събитие и какви са условията за застраховка в различни държави. Включени са и подробности относно свързаните и обвързаните лица, както и различни видове рискове, свързани със застрахователната дейност.
§2
Рекламни материали и белези, указващи отношения между застраховател и застраховано лице, не могат да бъдат поставяни на застраховано имущество, освен ако законът предвижда друго.
Параграф §3
Документите, изисквани по реда на Кодекса за застраховането и издадени на език, различен от българския, трябва да бъдат придружени от превод на български език. Тези преводи трябва да бъдат легализирани в съответствие с действащото законодателство. В случай на несъответствие между оригиналния текст и превода, за верен се приема текстът на български език.
§4
Параграф §4 определя механизмите за преразглеждане на застрахователните суми на всеки 5 години, базирани на Европейския индекс на потребителските цени. Минималните размери на застрахователните суми, описани в чл. 305, ал. 1, чл. 306, ал. 1, т. 1 и чл. 316, ал. 2, се актуализират чрез регламенти на Европейската комисия. Също така, минималните размери по чл. 492 се преразглеждат на всеки 5 години от 2012 г. и се закръглят до пълни 10 000 евро. Комисията е задължена да предлага изменения на разпоредбите в съответствие с установените правила.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби към Кодекса за застраховането описва прилагането на Директива 91/371/ЕИО относно застраховането, различно от животозастраховане, в контекста на откритие на клонове и извършване на застрахователна дейност между България и Швейцария. Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцария регулира тези дейности и надзора им. Комисията за финансов надзор е отговорна за оповестяване на практиката по прилагане на споразумението.
§ 6
Параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби към Кодекса за застраховането предвижда, че комисията издава удостоверение по искане на застрахователи или презастрахователи, съдържащо информация за лиценза и класовете застраховки. В случай, че в друга държава членка се изисква доказателство за липса на предишна несъстоятелност от български гражданин или лице с постоянно местоживеене, това се доказва с декларация по чл. 313 от Наказателния кодекс, заверена нотариално.
§6а
Параграф §6а от Кодекса за застраховането, въведен с ДВ, бр. 62 от 2017 г., уточнява, че при сключването на договори по активно или пасивно презастраховане от публично дружество, не се прилага режимът на чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Параграф §7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането описва как този кодекс въвежда изискванията на множество директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани със застрахователното посредничество, застраховка "Гражданска отговорност" и регулации относно застрахователната дейност. Кодексът предвижда и мерки за прилагане на различни регламенти, касаещи основни информационни документи, прозрачност при сделки с ценни книжа и устойчиви инвестиции. В допълнение, кодексът определя условия за законосъобразно обработване на лични данни за здравословно състояние, съгласно Общия регламент за защита на данните.
§8
Параграф §8 определя условията, при които част втора от Кодекса за застраховането не се прилага за застрахователи и презастрахователи, които преди 1 януари 2016 г. са преустановили сключването на нови договори. Прилагането на част втора започва от 1 януари 2019 г. или 2021 г. в зависимост от напредъка по приключването на съществуващата дейност. Условията за прилагане включват уведомление до комисията, представяне на годишен доклад и неучастие в група, която също е преустановила дейността си. Комисията изготвя списък на застрахователите, ползващи се от преходните мерки.
§9
Параграф §9 определя сроковете за предоставяне на годишна и тримесечна информация от застрахователи и презастрахователи. За годишната информация, сроковете варират от 31 март за 2015 г. до сроковете по Регламент 2015/35 за 2019 г. и следващи години. Тримесечната информация има срокове от 8 седмици за 2016 г. до края на месеца след тримесечието за 2019 г. и занапред. Сроковете се удължават с 6 седмици за групи и холдинги.
Параграф §11
Застрахователи и презастрахователи, които на 31 декември 2015 г. не покриват минималното капиталово изискване, трябва да осигурят необходимите средства до 31 декември 2016 г., в противен случай лицензът им ще бъде отнет. Ако на 31 декември 2015 г. разполагат с достатъчни средства, но не спазват изискванията през 2016 г., те трябва да предприемат мерки за постигане на необходимото равнище до 31 декември 2017 г. Доклад за напредъка трябва да се представя на всеки три месеца. Удължаването на срока за спазване на капиталовото изискване може да бъде отменено при липса на съществен напредък. Правилата важат и за групи застрахователи, които не спазват груповото капиталово изискване. Процентите по чл. 192, ал. 4 ще се прилагат само за капиталовото изискване, изчислено по стандартната формула до 31 декември 2017 г.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането описва условията и методите, по които застрахователите и презастрахователите могат да прилагат преходна корекция на безрисковия лихвен процент за допустими задължения. Корекцията се изчислява на базата на разликата между определените от застрахователя лихвени проценти и ефективния годишен лихвен процент. Корекцията намалява линейно до 2032 г. и определя условията, при които задълженията могат да бъдат включени или изключени от изчисленията на корекциите за променливост. Застрахователите, прилагащи тази корекция, имат специфични задължения за оповестяване на информация относно финансовото си състояние.
§ 13
Параграф 13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането регламентира условията за прилагане на преходно приспадане на техническите резерви от застрахователи и презастрахователи. Това приспадане е възможно след предварително одобрение от комисията и се прилага на ниво хомогенни рискови групи. Приспадането се основава на разликата между техническите резерви, изчислени на две дати. Максималният дял на приспадане намалява линейно от 100% до 0% в периода от 2016 до 2032 г. Застрахователите, които прилагат приспадане, трябва да представят ежегоден доклад на комисията и да оповестяват публично информация относно въздействието на приспадането върху финансовото си състояние.
Параграф §14
Параграф §14 от Кодекса за застраховането определя задълженията на застрахователите и презастрахователите, които прилагат преходни мерки по § 12 и 13, относно капиталовите изисквания. Те трябва да оценят съответствието с капиталовите изисквания и да уведомят комисията, ако не могат да спазят изискванията за платежоспособност. В рамките на два месеца след установяване на неспазване, те трябва да представят план за постепенно въвеждане на мерки за осигуряване на допустими собствени средства. Годишно те подават доклад за предприетите мерки и напредъка, а комисията може да отменя одобренията на преходните мерки при нереалистични прогнози. При извънредни обстоятелства, комисията може да разпореди добавяне на капитал.
§ 16
Параграф §16 предвижда, че наредбата по чл. 490, ал. 5 трябва да бъде приета в срок от една година след влизането в сила на Кодекса за застраховането. За целта, Гаранционният фонд ще наеме консултант с международен опит в оценката на риска и актюерството, който да изготви единните изисквания за коригиране на застрахователната премия.
§17
Параграф §17 определя условията за довършване на заварените производства по издаване на лицензи и квалифицирано участие след влизането в сила на новия Кодекс за застраховането. Заявителите трябва да представят липсващи документи в тримесечен срок, а сроковете за производство спират да текат до представянето на документите. Някои производства от отменения кодекс ще се довършат по досегашния ред, освен ако не се поиска нов ред. Производствата по определени членове от отменения кодекс се прекратяват, а издадените одобрения запазват действието си. Принудителните административни мерки и отнемането на лицензи ще продължат по досегашния ред.
§21
Заварените застрахователи и презастрахователи, получили лиценз преди влизането в сила на Кодекса за застраховането, продължават дейността си, освен ако не подадат искане за прекратяване. Лицензите на местните застрахователи по отменения Кодекс се приравняват на лицензи по новите класове застраховки, съгласно приложение № 2.
§ 22
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия кодекс, ще се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните не се споразумеят за нещо друго след влизането в сила на новия кодекс.
§24
Параграф §24 предвижда, че за заварените случаи до влизането в сила на чл. 484, застрахователите, които са страни по договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговарят помежду си поравно за изплащане на обезщетението. В случай на платено обезщетение от застрахования на увредените лица, застрахователите отговарят солидарно.
§25
Параграф §25 регламентира отговорността на застрахователите при заварени случаи, касаещи моторни превозни средства, за които съществува валидна застраховка "Гражданска отговорност" и сертификат "Зелена карта". При застрахователни събития, възникнали извън територията на България, отговорността за изплащане на обезщетение зависи от това къде е настъпило събитието: ако е в трета държава с валидна "Зелена карта", отговорен е застрахователят, издал картата; ако е в държава членка на ЕС, отговорен е застрахователят на "Гражданска отговорност".
§26
Параграф §26 урежда прилагането на лимитите по чл. 266 от отменения Кодекс за застраховането за заварените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които са сключени преди влизането в сила на новия закон, както и за изтеклите договори, при които са възникнали застрахователни събития. Лимитите важат в зависимост от датата на събитието.
§27
Параграф §27 урежда прилагането на лимити за застраховка "Злополука" на пътниците в обществен транспорт за договори, сключени преди влизането в сила на новия кодекс. За заварените и изтеклите договори, по които има застрахователни събития, се прилагат лимитите от отменения Кодекс, валидни към момента на събитието.
§29
Подзаконовите нормативни актове и общите административни актове, издадени на основание на отменения Кодекс за застраховането, остават в сила, освен ако противоречат на новия Кодекс за застраховането.
§30
Параграф 30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането урежда производствата по ликвидация и несъстоятелност на заварените застрахователи. Заварените застрахователи, които нямат средства за покриване на разноските, могат да бъдат заличени по решение на съда. Също така, ако нямат задължения, съдът може да постанови заличаване по искане на заместник-председателя. След приключване на ликвидацията с уреждане на задълженията, комисията издава решение за прекратяване на ликвидацията. Производствата по несъстоятелност, започнали по отменените закони, ще се довършват по досегашния ред, с възможност за адаптиране към новия кодекс.
§32
Гаранционният фонд е задължен да върне в държавния бюджет в срок от 6 месеца след влизането в сила на Кодекса встъпителната вноска от 2 000 000 лв., направена от министъра на финансите в полза на обезпечителния фонд. Средствата ще бъдат възстановени за сметка на републиканския бюджет.
§ 34
С §34 от Кодекса за застраховането се отменя предходният Кодекс за застраховането, който е обнародван в Държавен вестник (ДВ) и е подлаган на множество изменения през годините от 2005 до 2015 г. Тази разпоредба указва, че всички предходни версии на Кодекса вече не са в сила.
§35
Съгласно §35 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, в чл. 227б, ал. 4 на Наказателния кодекс след упоменаването на Закона за кредитните институции, се добавя ново изискване. Сега се включват и лицата, които са длъжни да уведомят Комисията за финансов надзор за неплатежоспособността на застраховател или презастраховател, съгласно Кодекса за застраховането.
§36
В параграф §36 на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обнародван в ДВ, бр. 62 от 2015 г., се извършват изменения в чл. 11, ал. 1, като в т. 3 думите "чл. 8" се заменят с "чл. 12", а в т. 8 думите "чл. 287" се заменят с "чл. 518".
§ 37
В Закона за данък върху застрахователните премии се извършват изменения в следните членове: Чл. 3, ал. 2, Чл. 6, Чл. 8, ал. 4, и Чл. 19, ал. 1, като думите 'чл. 8, ал. 1, т. 2' се заменят с 'чл. 12, ал. 1, т. 2'. Освен това, в § 1 от допълнителната разпоредба също има промени, включващи замени на членове и алинеи, свързани с чл. 8 и чл. 9, с новите разпоредби на чл. 12 и чл. 25.
§38
Параграф §38 внася изменения в Закона за движението по пътищата. В член 125а, алинея 1 думите "чл. 287" се заменят с "чл. 518". В член 143 се добавя алинея 10, която постановява служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства при уведомление от Гаранционния фонд и възстановяване на регистрацията при предоставяне на данни за сключена застраховка. В член 179, алинея 5 думите "чл. 261, ал. 1" се заменят с "чл. 487, ал. 1".
§39
Параграф §39 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането предвижда изменение в чл. 3, ал. 1, т. 6 на Закона за договорите за финансово обезпечение. Думите, свързани с предишните директиви за застраховането, се заменят с нова директива - чл. 13, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, която касае започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност.
§ 40
Параграф §40 в Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати предвижда изменения в различни членове. В чл. 13, ал. 8 се заменят думите "глава двадесет и седма" с "чл. 267 и 268". В чл. 15 се правят изменения в ал. 3 и 4, като се заменят изрази, свързани с координационните споразумения и надзорния колегиум. Чл. 16, ал. 14 също претърпява промяна, заменяйки термини, свързани с комитетите за координация. В допълнителните разпоредби, § 1 се изменя, засягайки различни членове и текстове, свързани с капиталовите изисквания за платежоспособност.
§41
В Закона за здравето, в член 28, алинея 1, точка 8, след думите 'застраховател, лицензиран по' се добавя 'раздел I от приложение № 1 или'.
§42
В Закона за здравното осигуряване се извършват изменения в две статии: В чл. 82, ал. 1 се заменят думите "чл. 222а" с "глава четиридесета, раздел IV". В чл. 101, т. 4 се заменят думите "чл. 222а, ал. 2" с "глава четиридесета, раздел IV".
§43
В преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането е направена промяна в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Конкретно, в чл. 6, ал. 3 думите "чл. 16а" са заменени с "чл. 69", което е обнародвано в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г. и изменено с брой 22 от 2015 г.
§44
Параграф §44 от Преходните и Заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането предвижда изменения в Закона за Комисията за финансов надзор. Основните изменения включват: 1) актуализация на дейността на застрахователите и свързаните сектори; 2) промени в терминологията и номерацията на членове в различни алинеи; 3) възможност за назначаване на външни одитори за оценка на активи и пасиви; 4) нови лицензионни и разрешителни процедури за застрахователите; 5) добавяне на нова точка относно схеми за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Параграф §45
В параграф 45 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането се предвижда изменение в Закона за насърчаване на заетостта. По-конкретно, в чл. 30а, ал. 2, т. 14, терминът "застрахователни институции" ще бъде заменен с "застрахователи". Тази промяна е част от редица изменения на закона, които са извършвани през годините.
§46
Параграф §46 от Кодекса за застраховането съдържа изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. В чл. 77г, ал. 2, т. 12 думите "чл. 287" се заменят с "чл. 518". В чл. 85, ал. 5 се променят сроковете от "7 дни" на "един работен ден". Чл. 86, ал. 3 уточнява, че ако базовият проспект не включва информация за окончателните условия на предлагането, емитентът трябва да предостави тази информация на обществото и на комисията в срок, не по-късно от началната дата на предлагането. Комисията уведомява ЕОЦКП за окончателните условия.
§47
В параграф §47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането се предвижда изменение в Кодекса за социално осигуряване, свързано с чл. 343в, ал. 1, т. 3. Конкретно, се заменят думите "раздел I, т. 1, буква 'б' - 'Застраховка за пенсия или рента', от приложение № 1" с "т. 1, раздел I, буква 'б' - 'анюитети', от приложение № 1".
§48
В Закона за платежните услуги и платежните системи се въвеждат нови разпоредби, касаещи правата на системните оператори, когато един оператор предоставя обезпечение на друг. Според новата ал. 2, правата на системния оператор, предоставил обезпечението, не могат да бъдат засегнати от оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо получателя на обезпечението. Освен това, съществуващите алинеи се преномерират, като бившата ал. 2 става ал. 3, а бившата ал. 3 става ал. 4.
§50
Кодексът за застраховането влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила на 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация' предоставят данни на Информационния център, а той от своя страна предоставя актуални данни на двете институции.
§229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: 1. Параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г.; 2. Параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването; 3. Параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влизат в сила три години след обнародването.
§5
Параграф §5 предвижда, че за одити на финансови отчети на предприятия от обществен интерес и на одити по Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за кредитните институции, относно отчетни периоди, завършващи на 31 декември 2016 г., се прилага отмененият Закон за независимия финансов одит. Тази разпоредба е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, влязъл в сила от 04.08.2017 г.
§83
Законът влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., и параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г. Параграфи 6 и 72 - 82 влизат в сила от 1 януари 2018 г. В 6-месечен срок след влизането в сила на закона, подзаконовите актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи: параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§24
Параграф §24 определя, че производствата, започнали пред заместник-председателя на Комисията за финансов надзор по Кодекса за застраховането преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по досегашния ред. Освен това, разрешенията, одобренията и регистрациите, издадени до влизането в сила на закона, запазват действието си.
§ 32
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на параграф 21, относно раздел III, ред 1 - 4, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 222, ал. 1 - 3 влизат в сила от 3 септември 2019 г. Параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква "б" от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, т. 37 и т. 39 относно чл. 264а и чл. 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§14
В Кодекса за застраховането се извършват изменения, като навсякъде в текста думите "чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор" се заменят с "чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор". Тези изменения се прилагат в контекста на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за застраховането влиза в сила на 1 януари 2019 г., с някои изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 (изречение първо) и т. 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник"; параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§94
В параграф §94 от Кодекса за застраховането се предвижда замяна на термина "търговския регистър" с "търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2018 година, и влизат в сила от 07.12.2018 година.
§ 95
Параграф 95 от Преходните и Заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, относно определянето размера на обезщетенията за пострадалите и увредените лица по чл. 493а, ал. 3, ще се прилага досегашният ред. Това важи и за случаи на телесно увреждане или смърт на пострадалия, настъпили преди влизането в сила на закона.
§96
Параграф §96 определя условията за обезщетение на неимуществени вреди до влизането в сила на наредбата за методиката по чл. 493а, ал. 2. Обезщетението е в размер до 5000 лв. Лицето, отговорно за вредите, дължи обезщетение в същия размер. Лицата, претърпели неимуществени вреди, могат да предявят съдебни претенции за периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на закона, като имат право да оттеглят исковете си без съгласие на ответника и без да носят отговорност за разноски по прекратената част от иска.
§97
Параграф §97 от Кодекса за застраховането определя срокове и задължения за застрахователните брокери и застрахователите относно представянето на актуални списъци на членовете на управителните органи, отговорни за разпространението на застрахователни продукти. Застрахователните брокери трябва да представят списък до 31 декември 2019 г., а застрахователите - списък на своите агенти и посредници до 23 февруари 2019 г. Всеки списък трябва да бъде придружен от декларация, удостоверяваща, че посочените лица отговарят на законовите изисквания за подходящи знания и умения.
§ 98
Параграф §98 указва, че разпоредбите на чл. 447, ал. 2 - 9 се прилагат за всички договори за застраховка "Живот", при които са направени уведомления за прекратяване на основание чл. 447, ал. 3, независимо от това дали са сключени преди или след влизането в сила на закона.
§101
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд е задължен да подготви проект на методиката по чл. 493а, ал. 2 и да я предостави на съответните институции: комисията, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
§ 103
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в 'Държавен вестник', брой 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 12 и 14, които влизат в сила от 15 май 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.
§ 82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; 2. Параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, обнародван в ДВ, бр. 26 от 2020 г.
§25
Лицата, посочени в чл. 197а, ал. 1 от Кодекса за застраховането, трябва да приемат и публикуват политика за ангажираност или да вземат решение да не я приемат, с подробни мотиви, в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Информацията по чл. 197б, ал. 3 и чл. 197в се оповестява за първи път до 31 март 2021 г. Заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който е обнародван в ДВ, бр. 64 от 2020 г. и е в сила от 21.08.2020 г.
§ 62 от Кодекса за застраховането
Законът влиза в сила от 21 август 2020 г., с изключение на определени разпоредби (§ 46, т. 14, § 52, § 54, т. 2, § 55 и 56), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г. и влизат в сила от 29.03.2022 г.
§ 94
Законът за застраховането влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби (параграф 79, т. 1, 4 и 9, буква "а"), които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани в "Държавен вестник", брой 80 от 2023 г. и влизат в сила от 19.09.2023 г.
Параграф §39
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Кодекса за застраховането, административните органи са задължени да актуализират образците на заявленията за административни услуги, за да отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Административните органи трябва да приведат регистрите, които водят, в съответствие с Кодекса за застраховането до 31 март 2025 г. Графикът за привеждане ще бъде приет с постановление на Министерския съвет и срокът за това е до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът за застраховането влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 31 март 2024 г. Тези параграфи включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, § 27, § 29 и § 34, т. 1, буква "в".
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Също така, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в брой 84 от 2023 г.
§82
Параграф §82 от Преходните и Заключителни разпоредби указва, че административните производства, започнати преди влизането в сила на новия закон, свързани с различни закони, включително Кодекса за застраховането, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че няма да има промени в текущите процедури за тези производства, дори след измененията в закона.
§88
Гаранционният фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането е задължен да предприеме необходимите действия за сключване на споразумения по чл. 10а, параграф 13 и чл. 25а, параграф 13 от Директива 2009/103/ЕО до 23 декември 2023 г. Тези споразумения се отнасят до застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и контрола върху задължението за сключване на такава застраховка.
§ 92
Законът за застраховането влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 87, т. 1, 2, 4 - 6, 8 - 46, 49 и 50), които ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Допълнителни разпоредби са свързани с въвеждането на еврото в Република България, както е обнародвано в "Държавен вестник", брой 70 от 2024 г.
§ 5
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането постановява, че действащите нормативни актове, свързани с публични задължения, продължават да важат, като се прилагат съответните правила за превалутиране. При изменения на закони или подзаконови актове, в които суми в левове са определени на база правни актове на ЕС, тези суми трябва да се актуализират в евро.
§ 60
Параграф 60 от Кодекса за застраховането определя, че определени разпоредби (параграфи 5, 8-36, 37, 38-59) влизат в сила с Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България. Кодексът описва класовете застраховки, включително животозастраховане и общо застраховане, с подробности за различните видове застраховки и рискове. Приложенията предоставят таблици за съответствие на лицензи и минимални изисквания за професионални знания и умения за разпространение на застрахователни продукти.
