ИЗБОРЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Изборният кодекс на Република България определя основните условия и ред за провеждане на изборите, включително организацията на изборния процес, начина на оспорване на изборните резултати и правилата за попълване на мандати. Той служи като основен правен документ, който регламентира всички аспекти на изборния процес в страната.
Чл. 2
Изборният кодекс се прилага за избори, които включват: народни представители за Народно събрание и Велико Народно събрание, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от България, общински съветници, както и кметове на общини, райони и кметства.
Чл. 3
Изборите в България се провеждат на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, осигуряващо свободно изразяване на волята на избирателите. Гласуването е задължително и се извършва лично от избирателя, който има право на един глас. Лице не може да участва в повече от едно качество в един вид избор.
Чл. 4
Изборите за различни органи в България се насрочват от президента на републиката или Народното събрание не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Президентът насрочва изборите за народни представители, общински съветници и кметове, както и за членове на Европейския парламент, в съответствие с определените срокове. Изборите за Велико Народно събрание се насрочват в срок, определен от Конституцията, а изборите за президент и вицепрезидент се насрочват от Народното събрание.
Чл. 5
Изборите в България се провеждат в един неработен ден, който е определен за цялата страна. Това означава, че всички избиратели имат възможност да гласуват в деня на изборите без да работят, за да осигурят участие в демократичния процес.
Чл. 6
Чл. 6 от Изборния кодекс определя задълженията на Централната избирателна комисия (ЦИК) относно утвърждаването и изменението на образците на изборните книжа. ЦИК е отговорна за обнародването на измененията в "Държавен вестник" и за прилагането на утвърдените книжа при общи и частични избори. Освен това, ЦИК съгласно Министерския съвет определя условията за изработване, доставка и съхранение на изборните материали и контролира тези процеси. При установяване на грешки или непълноти в изборните книжа, ЦИК е длъжна да извърши поправка в срок от 5 дни и да я обнародва.
Чл. 7
Чл. 7 от Изборния кодекс предвижда образуването на изборни райони за провеждане на изборите. Изборният район представлява територия, от която се избират народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове. Изборните райони могат да бъдат едномандатни, при които се избира един кандидат или кандидатска двойка, и многомандатни, когато се избират двама или повече кандидати.
Чл. 8
Гласуването и преброяването на гласовете се извършват по избирателни секции, които се образуват от кмета на общината не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Кметът е длъжен да предостави подходящи помещения за секциите и да уведомява избирателната комисия за адресите им. Заповедта за образуване на секциите се обявява публично и може да бъде оспорвана в тридневен срок. Промените в номерацията и адреса на секциите се отразяват в избирателните списъци. Районната или общинската избирателна комисия формира единните номера на секциите не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
Чл. 9
Чл. 9 от Изборния кодекс определя правилата за образуване на избирателни секции в зависимост от броя на избирателите. Всяка секция може да включва до 1000 избиратели, с изключения в определени случаи. Секциите се образуват на базата на числото 1000, като при остатък над 500 се образува допълнителна секция. В населени места с по-малко от 1000 избиратели се образува отделна секция. Границите на секциите трябва да съвпадат с границите на населените места. Секции могат да се образуват и в специализирани институции при наличие на минимум 10 избиратели. Задържани лица без влязла в сила присъда също могат да гласуват, ако се образува секция в местата за задържане.
Чл. 10
Чл. 10 от Изборния кодекс установява, че в сгради с повече от един етаж, районната или общинската избирателна комисия определя секция на първия етаж за гласуване на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването. Секцията трябва да има най-малък брой избиратели. Пред секцията се поставят обозначителни знаци и информационно табло с контакти за подаване на сигнали до съответните органи.
Чл. 11
Централната избирателна комисия (ЦИК) е отговорна за определяне на условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително организацията на гласуването на българските граждани. Тези условия трябва да бъдат установени не по-късно от 57 дни преди изборния ден. Образуването на избирателни секции е забранено извън територията на дипломатическите и консулските представителства, освен в определени случаи, посочени в законодателството. ЦИК е задължена да уведоми Министерството на външните работи незабавно след вземане на решение.
Чл. 12
Централната избирателна комисия е компетентният орган, който определя местата и броя на избирателните секции извън страната не по-късно от 21 дни преди изборния ден. Решението на комисията подлежи на обжалване.
Чл. 13
При избори за народни представители, президент и вицепрезидент, и членове на Европейския парламент, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България образуват избирателни секции извън страната, съобразно местното законодателство. Местоположението на секциите се определя на базата на разпределението на българската общност и предложения от организации на български граждани. Секциите се образуват със заповед, която се обявява публично и може да бъде оспорена пред Централната избирателна комисия.
Чл. 14
Избирателните секции извън България се образуват в следните случаи: 1. На места с дипломатическо или консулско представителство. 2. При наличие на минимум 40 избиратели, подали заявление, освен в държави - членки на ЕС за избори за членове на Европейския парламент. 3. В места, където през последните 5 години е имало поне една секция с минимум 100 гласували избиратели; списъкът на тези места се обявява 50 дни преди изборите. 4. По преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, дори при по-малко от 40 подадени заявления, след изпращане на мотивирано предложение до Централната избирателна комисия 22 дни преди изборния ден.
Чл. 15
Когато броят на избирателите надвишава 500, се образуват избирателни секции, равни на целочисленото деление на броя на избирателите на 500. При наличие на остатък, се образува допълнителна секция.
Чл. 16
Българските граждани, желаещи да гласуват на избори за народни представители, членове на Европейския парламент и президент, трябва да подадат писмено заявление не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Заявлението може да се подаде лично, по поща или електронно. В него се вписват лични данни, адреси и може да се посочи електронен адрес за уведомление. При избори за Европейския парламент е необходима декларация, потвърждаваща правото на глас. Заявленията служат за определяне на избирателните секции и списъци.
Чл. 17
Чл. 17 от Изборния кодекс регламентира процедурата за обработка на заявленията за гласуване, постъпили в дипломатическите и консулските представителства на Република България. Ръководителите на представителствата са задължени да изпратят заявленията на Централната избирателна комисия (ЦИК) по електронен път и да публикуват информацията на сайта на ЦИК, спазвайки защитата на личните данни. ЦИК извършва проверка на заявленията до 22 дни преди изборния ден, като уведомява избирателите за непотвърдените им заявления. Също така, ЦИК проверява дали лицата отговарят на изискванията за гласуване и получава данни от Националния регистър на населението. Министерството на външните работи обобщава данните по държави и осигурява образуването на избирателни секции.
Чл. 18
Чл. 18 от Изборния кодекс определя, че подготовката и организирането на изборите се извършват от избирателните комисии и органите на изпълнителната власт. Те осигуряват необходимите материали и техника за изборите, а Централната избирателна комисия контролира отпечатването на бюлетини и машинното гласуване. Разходите за изборите се покриват от държавния бюджет и трябва да бъдат планирани не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Средствата за подготовка се предоставят на местните администрации до 30 дни преди изборите. Министерският съвет може да назначи министър за координация на дейностите, а главният прокурор и министърът на вътрешните работи създават съвместни щабове за борба с престъпленията, свързани с изборния процес.
Чл. 19
Член 19 от Изборния кодекс предвижда, че заявленията, жалбите, удостоверенията и другите документи, свързани с кодекса, са освободени от държавни такси. Документите на чужд език трябва да бъдат придружени от легализиран превод на български. Няма изискване за нотариална заверка на документите, освен в случаите, посочени в кодекса.
Чл. 20
Министърът на външните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България са задължени да публикуват на интернет страниците си информация относно условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната. Това включва и организацията на гласуването на българските граждани в чужбина.
Чл. 21
Чл. 21 от Изборния кодекс регламентира действията на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България относно изборите. Те трябва да поискат съгласието на приемащата държава за провеждането на избори и разкриването на избирателни секции в срок до 55 дни преди изборния ден. Уведомяват Министерството на външните работи за отговорите, което от своя страна информира Централната избирателна комисия. Също така, Министерството уведомява за държавите, където не е необходимо съгласие.
Чл. 22
Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят организационно-техническо съдействие на кандидатите и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети при срещи с избирателите. Те също така отправят покани за съдействие към организации на българските граждани в чужбина, които могат да помогнат в подготовката и организацията на изборите, осигурявайки необходимата техника и контакти с местната администрация.
Чл. 23
Избирателните списъци се съставят от общинските администрации в населените места с регистър на населението. Те се подписват от кмета на общината, кмета на кметството или кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление списъците се подписват от кмета и секретаря на района. Всеки избирател може да бъде вписан само в един избирателен списък.
Чл. 24
Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция и се обявяват на видно място, както и публикуват на интернет страницата на общината. Те се предават на секционните избирателни комисии в деня преди изборния ден. Списъците се съставят по постоянен адрес. При промяна на наименованието на населено място, улица или номерация на сграда в последните 6 месеца, общината изготвя списък на промените за секционните комисии.
Чл. 25
Чл. 25 от Изборния кодекс определя начина на съставяне на избирателните списъци в зависимост от вида на изборите. За избори за народни представители и президент, списъците са в една част, включваща всички български граждани с право на глас. За избори за членове на Европейския парламент и общински съветници, списъците са в две части: част I за български граждани и част II за граждани на други държави от ЕС. Избирателите се вписват по азбучен ред с необходимата информация, а графите за единен граждански номер и документ за самоличност остават празни. Част II на списъците се съставя на база декларации от граждани на ЕС. Граждани, които не са подменили личните си документи, се включват по адреса в зеления им паспорт.
Чл. 26
Чл. 26 от Изборния кодекс регламентира процеса на отпечатване на избирателните списъци. Част I от списъците се отпечатва въз основа на Националния регистър на населението, а част II - за избори за членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове, също от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Данните за част II се подават от кмета на общината 35 дни преди изборния ден.
Чл. 27
Чл. 27 от Изборния кодекс предвижда заличаване на имената на граждани, загубили правото си на глас или починали, от избирателните списъци. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" предоставя данни за лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за автоматизирано заличаване, а информацията се подава 55 и 15 дни преди изборите. Граждани, които имат право да гласуват, но са пропуснати, могат да бъдат вписани в списъците след представяне на съответни документи. Вписването и дописването се извършват по искане на избирателите, а в изборния ден от секционната избирателна комисия.
Чл. 28
Избирателните списъци в лечебни заведения и домове за стари хора се съставят и подписват от ръководителя на институцията. Той е длъжен да уведоми органите за вписаните лица 48 часа преди изборния ден, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянен адрес. Избирател, който е извън институцията в изборния ден, може да бъде дописан в списъка от секционната комисия при представяне на необходимите документи. Също така, избиратели, приети след изтичането на срока, могат да бъдат дописани при представяне на удостоверителни документи.
Чл. 29
Чл. 29 от Изборния кодекс регулира съставянето на избирателни списъци за задържани лица, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Ръководителите на местата за изтърпяване на наказанията съставят списъци за избори за народни представители, президент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове, при определени условия. Уведомяват съответните органи за заличаване на лица от избирателните списъци, а в деня на изборите, задържани лица могат да се дописват в списъците след представяне на документи. Въведена е новина за дописване на избиратели, задържани след изтичането на срока за уведомление.
Чл. 30
Чл. 30 от Изборния кодекс определя процедурата за съставяне на избирателни списъци на плавателни съдове под българско знаме. Капитанът на плавателния съд е отговорен за съставянето и подписването на списъците, които трябва да бъдат уведомени на органите 48 часа преди изборния ден. Избирателите, които не са на плавателния съд в изборния ден, могат да бъдат дописани в списъка от секционната избирателна комисия при представяне на необходимите документи.
Чл. 31
Чл. 31 от Изборния кодекс регламентира задълженията на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България при избори. Те трябва да изготвят списъци на лицата, които имат право да гласуват, а Министерството на външните работи е отговорно за изпращането на данните за тези лица до съответните институции, за да се актуализират избирателните списъци в България. Списъците трябва да бъдат изпратени не по-късно от 18 дни преди изборния ден.
Чл. 32
Списъците на избирателите, определени в чл. 31, ал. 1, се публикуват от министъра на външните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 18 дни преди изборния ден. Публикацията се извършва на интернет страницата на Министерството на външните работи и на представителствата, като списъците включват имената на избирателите и информация за избирателната секция. Осигурява се възможност за справка по единен граждански номер, включително чрез безплатен телефон. Всички допълнителни заявления и промени в списъците се публикуват незабавно.
Чл. 33
Чл. 33 от Изборния кодекс регламентира правото на лица, които не са вписани в избирателния списък, да оспорват невписването си в тридневен срок от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия (ЦИК). ЦИК се произнася в същия срок с решение, подлежащо на обжалване пред Върховния административен съд. Избирател, който не е вписан, но има право да гласува, може да бъде дописан в списъка от секционната избирателна комисия при представяне на документ за самоличност и декларация, удостоверяваща правото му да гласува. Отказът на секционната комисия за дописване може да бъде оспорен пред ЦИК по електронен път, а комисията се произнася незабавно. Раздел IV от Кодекса се отнася до издаването на удостоверения за гласуване на друго място.
Чл. 34
Чл. 34 от Изборния кодекс регламентира издаването на удостоверения за гласуване на друго място при избори за народни представители, президент и вицепрезидент, и членове на Европейския парламент. Удостоверенията се издават на кандидати, членове на избирателни комисии и наблюдатели след подаване на заявление. Те трябва да бъдат получени лично или чрез упълномощено лице. Не се издават удостоверения за гласуване на друго място при избори за общински съветници и кметове. При получаване на информация за вписване в избирателния списък по настоящ адрес, общинската администрация уведомява за издаденото удостоверение и извършва заличаване от списъка.
Чл. 35
Удостоверенията за гласуване на друго място имат единна номерация, която включва номера на изборния район, номера на избирателната секция и поредния номер в регистъра на общинската администрация. Общинската администрация води публичен регистър с информация за издадените удостоверения, който включва данни за лицето, датата на издаване и начина на получаване. Достъпът до личните данни е регулиран от закона за защита на личните данни. Копие от регистъра се предоставя на районните избирателни комисии 10 дни преди изборния ден.
Чл. 36
Чл. 36 регламентира правото на избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, да поиска вписване в избирателния списък по настоящ адрес. Искането трябва да бъде подадено писмено до кмета или чрез електронно заявление, не по-късно от 14 дни преди изборния ден. За избори за общински съветници и кметове, изисква се избирателят да е имал настоящ адрес в съответното населено място през последните 6 месеца. Информацията за подадените искания се предава на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" не по-късно от 12 дни преди изборния ден. След вписването в списъка по настоящ адрес, избирателят не може да получи удостоверение за гласуване на друго място.
Чл. 37
Чл. 37 от Изборния кодекс регламентира правото на избирателите с трайни увреждания да гласуват с подвижна избирателна кутия. Те трябва да подадат заявление 14 дни преди изборите, а в случай че не успеят, могат да заявят желание до 5 дни преди изборния ден, при условие че има назначена подвижна секционна комисия. Заявлението трябва да съдържа имената на избирателя, единния му граждански номер и адрес. Установяването на трайно увреждане става служебно или с документ от ТЕЛК. След подаване на заявлението, имената на избирателите се заличават от избирателния списък и се вписват в списък за гласуване с подвижна избирателна кутия.
Чл. 38
Чл. 38 от Изборния кодекс определя процедурата за изготвяне на списък на заличените лица, който се извършва от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Списъкът включва лица, които са под запрещение, изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат удостоверение за гласуване на друго място, или са с настоящ адрес извън България. Важно е лицата да бъдат заличени от избирателния списък преди изборния ден.
Чл. 39
Списъкът на заличените лица се публикува на интернет страницата на общината 10 дни преди изборния ден. Лица, вписани в списъка, могат да поискат запознаване с основанието за заличаване и да подадат заявление за изключване от списъка. Заявлението се разглежда незабавно от кмета или кметския наместник, който издава мотивирано решение. Отказът може да се обжалва в срок до 24 часа пред административен съд, който разглежда жалбата в открито заседание. Решението на съда е окончателно. Въз основа на решението, избирателят се вписва в избирателния списък.
Чл. 40
Избирател, вписан в списъка на заличените лица, има право да гласува, ако представи удостоверение, че основанието за заличаване е отпаднало, или ако се яви в секцията по постоянен адрес при определени условия. Удостоверението се издава от кмета и отказът за издаване трябва да бъде мотивиран. След представяне на удостоверението, избирателят се изключва от списъка на заличените и данните му се вписват в избирателния списък. Отказът на секционната комисия за дописване може да се оспорва.
Чл. 41
Предварителните избирателни списъци, включително част I, се обявяват от органите не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция. За избори за членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове, част II на избирателните списъци се обявява не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Кметът на общината определя местата за обявяване на списъците не по-късно от 45 дни преди изборния ден и уведомява избирателната комисия.
Чл. 42
Избирателните списъци, включително част I и II, се публикуват на интернет страницата на общината и съдържат имената на избирателите, номера и адреса на избирателната секция. Публикуването става не по-късно от 40 дни преди изборния ден за определени случаи и не по-късно от 25 дни за други. Кметът осигурява възможност за справка в списъка по единен граждански номер за български граждани и по личен номер за граждани на ЕС.
Чл. 43
Чл. 43 от Изборния кодекс регламентира правото на избирателите да искат отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък чрез писмено заявление до кмета на общината или съответния орган. Граждани на ЕС, вписани в списъка, могат да поискат заличаване. Заявленията се приемат до 7 дни преди изборния ден. Кметът разглежда заявлението в срок до два дни и издава мотивирано решение. Това решение може да бъде обжалвано в срок от два дни пред административния съд, който се произнася в срок до два дни.
Чл. 44
Чл. 44 от Изборния кодекс предвижда, че поправките в избирателните списъци трябва да се обявяват незабавно и да се отразяват на интернет страницата на общината. Заличаването на имена от списъците преди отпечатването става автоматизирано, а след отпечатването - с хоризонтална черта, за да остане видимо заличеното име. Раздел X от кодекса се отнася до обжалването на откази за вписване или дописване в избирателния списък.
Чл. 45
Чл. 45 от Изборния кодекс описва процедурата за обжалване на отказ за вписване в избирателния списък. Заявителят получава съобщение за отказа незабавно и може да го обжалва пред административния съд в срок от два дни. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и постановява решение, което е окончателно. При отказ на секционната избирателна комисия за дописване на избирател в изборния ден, отказът е писмен и може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно.
Чл. 46
Централната избирателна комисия (ЦИК) е независим държавен орган, състоящ се от 15 членове, включително председател и заместник-председатели, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции. Назначаването става с указ на президента след публични консултации. Неправителствени организации могат да правят предложения за членове на ЦИК, а при назначаването се запазва съотношението между партиите. Лица от една и съща партия не могат да заемат водещи позиции в комисията, а незаетите места се попълват от други партии при необходимост.
Чл. 47
Член 47 от Изборния кодекс определя процедурите, които парламентарно представените партии и коалиции трябва да следват при провеждане на консултациите с президента за състав на Централната избирателна комисия. Те трябва да представят мотивирано писмено предложение с информация за предложените лица, удостоверение за актуално правно състояние и пълномощно, ако участниците са упълномощени лица. Резултатите от консултациите се записват в протокол, който се подписва от участниците, а при отказ за подписване се прилагат мотивите.
Чл. 48
Централната избирателна комисия (ЦИК) е постоянно действащ орган, който се ръководи от председателя си. Комисията разполага с администрация, състояща се от служители, работещи по трудово правоотношение. Правилникът, определящ организацията, структурата и функциите на администрацията, се приема от ЦИК и се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 49
Членовете на Централната избирателна комисия трябва да отговарят на определени изисквания, които включват наличие на висше образование, опит в правото или в областта на изборите, а също така и да не са осъждани за умишлени престъпления. Освен това, те не трябва да бъдат членове на политически партии или коалиции. Тези изисквания гарантират независимостта и компетентността на комисията в процеса на организиране и провеждане на изборите.
Чл. 50
Член на Централната избирателна комисия може да бъде избрано лице, което е български гражданин, не е под запрещение, има висше образование (препоръчително по право или свързани науки), минимум 7 години професионален опит, и добра репутация. Председателят трябва да е юрист с минимум 10 години стаж. Лица с определени ограничения, като осъждане за умишлено престъпление, заемащи изборни длъжности, или свързани с членове на комисията, не могат да бъдат членове.
Чл. 51
Членовете на комисията имат мандат от 5 години, който може да бъде подновен. Назначаването на нови членове става между три месеца и един месец преди изтичането на мандата на действащите. Членовете продължават да изпълняват задълженията си и след изтичането на мандата до встъпване в длъжност на новите. Пълномощията могат да бъдат прекратени предсрочно по различни причини, включително оставка, присъда, запрещение, невъзможност за изпълнение на задълженията, несъвместимост, неучастие в заседания, конфликт на интереси или смърт. При предсрочно прекратяване на мандата, на освободеното място се назначава нов член, който довършва мандата.
Чл. 52
Чл. 52 от Изборния кодекс определя възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия. Председателят получава месечно възнаграждение, равно на това на министър. Заместник-председателите и секретарят получават 90% от възнаграждението на председателя, а останалите членове - 85% от същото възнаграждение.
Чл. 53
Чл. 53 от Изборния кодекс определя реда за свикване и провеждане на заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК). Заседанията се свикват от председателя или по искане на една трета от членовете. Те се ръководят от председателя, а при негово отсъствие - от заместник-председателя. За валидност на заседанието е необходимо присъствието на повече от половината от членовете. Решенията се приемат с мнозинство от две трети и могат да бъдат обжалвани. Протоколите от заседанията се подписват от председателя и секретаря, а членовете могат да изразяват особено мнение. Присъствието на застъпници и наблюдатели е позволено, но членовете на комисията не могат да носят партийни отличителни знаци.
Чл. 54
Чл. 54 регламентира излъчването на заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК) в реално време в интернет. Всички заседания, включително работните, се предават със звук и картина, а проектът за дневен ред се обявява предварително. ЦИК поддържа интернет страница, където публикува решения, стенографски протоколи, методически указания и резултати от изборите, включително от машинно и хартиено гласуване. Протоколите се публикуват в срок от 24 часа след заседанията. След всяко заседание се публикува и видеозапис с дневния ред и времеви индекс за удобство при преглед.
Чл. 55
Член 55 от Изборния кодекс предвижда създаването на Обществен съвет към Централната избирателна комисия, съставен от представители на български неправителствени организации, участвали с наблюдатели в избори. Целта на съвета е да осигури прозрачност, демократичност и честност в изборите, като той подпомага дейността на комисията. Правилата за състава, функциите и организацията на работа на Обществения съвет се приемат от него и се одобряват от Централната избирателна комисия, след което се публикуват на нейния интернет сайт.
Чл. 56
Централната избирателна комисия организира обучението на членовете на избирателните комисии чрез специално създадено обучително звено. Съставът, функциите и планът за обучение се определят с правила, които се публикуват на интернет страницата на комисията. За членовете на избирателните комисии извън страната могат да се провеждат дистанционни форми на обучение.
Чл. 56а
Централната избирателна комисия (ЦИК) е задължена да създаде звено, което да управлява и координира машинното гласуване. Това звено ще подпомага комисията в процеса на вземане на решения относно машинното гласуване. Правилата за състава, формирането и функциите на звеното ще бъдат определени от ЦИК и публикувани на нейния уебсайт.
Чл. 57 Изборен кодекс
Чл. 57 от Изборния кодекс описва правомощията и задълженията на Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя отговаря за контрола и прилагането на кодекса, методическото ръководство на избирателните комисии, издаването на указания, регистрацията на партии и коалиции, както и за воденето на публични регистри. ЦИК назначава и освобождава членове на избирателни комисии, определя възнаграждения, условия за участие на наблюдатели и застъпници, провежда предизборна кампания и контролира медийните услуги. Освен това, ЦИК разглежда жалби, провежда социологически проучвания и осигурява информация за изборния процес. Всички решения на ЦИК се обявяват незабавно на интернет страницата на комисията.
Чл. 58
Чл. 58 от Изборния кодекс определя процедурата за обжалване на решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК). Решенията по определени точки могат да се обжалват пред Върховния административен съд в тридневен срок след обявяването им. Жалбата трябва да съдържа конкретни данни за решението, основанието за обжалване и информация за жалбоподателя. Съдът разглежда жалбата в тридневен срок и решението му е окончателно. За решения, извън посочените случаи, жалбите се подават пред административен съд, а решенията му могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Чл. 59
Централната избирателна комисия (ЦИК) назначава районни избирателни комисии за изборите за народни представители, членове на Европейския парламент и за президент и вицепрезидент. Назначаването се извършва за всеки многомандатен изборен район, с изключение на многомандатния изборен район извън страната, и трябва да бъде направено не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
Чл. 60
Чл. 60 от Изборния кодекс регламентира провеждането на публични консултации при областния управител с парламентарно представените партии и коалиции за състав на районната избирателна комисия. Консултациите се обявяват предварително, а участниците представят писмени предложения, удостоверения и пълномощия. При липса на съгласие, областният управител изпраща документите на Централната избирателна комисия (ЦИК). В случай на постигнато съгласие, той представя предложение за състав на комисията, което ЦИК назначава. При неуспех в консултациите, ЦИК назначава комисията по предложения на партиите.
Чл. 61
Районната избирателна комисия (РИК) се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове, като представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство. Парламентарно представените партии предлагат членове на РИК в зависимост от броя на мандатите в изборния район. При непредложени членове, незаетите места се попълват от други партии чрез жребий. При четен брой членове, партията с най-голям неоползотворен остатък предлага допълнителен член, а при мнозинство, правото преминава на следващата партия с остатък.
Чл. 62
Районната избирателна комисия осъществява правомощията си от деня на назначаването до 14 дни след произвеждане на изборите. Членовете на комисията са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс и не могат да носят отличителни знаци на партии или да провеждат предизборна агитация.
Чл. 63
Чл. 63 от Изборния кодекс предвижда, че районната избирателна комисия има право да създава работни групи от специалисти. Възнагражденията на тези специалисти се определят от Централната избирателна комисия, съгласно методиката, посочена в чл. 57, ал. 1, т. 7.
Чл. 64
Членовете на районната избирателна комисия трябва да отговарят на определени изисквания, свързани с тяхната квалификация и правоспособност. Те трябва да притежават необходимите знания и опит, за да изпълняват задълженията си по организиране и провеждане на изборите. Освен това, членовете трябва да бъдат независими и да не са обвързани с политически интереси, за да осигурят справедливост и прозрачност в изборния процес.
Чл. 65
Членовете на районна избирателна комисия трябва да имат висше образование, правото да гласуват и да владеят български език. Препоръчително е да са юристи. Лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, не могат да бъдат назначавани, независимо от реабилитацията или освобождаването от наказателна отговорност.
Чл. 66
Член 66 от Изборния кодекс определя ограниченията за членовете на районните избирателни комисии. Те не могат да бъдат кандидати или свързани с кандидати, да заемат изборни длъжности или да бъдат част от изпълнителната власт. Също така, те не могат да бъдат съдии, прокурори, военнослужещи или служители на националната сигурност. Освен това, членовете на комисията не могат да бъдат свързани помежду си чрез брак, фактическо съжителство или роднински отношения.
Чл. 67
Чл. 67 от Изборния кодекс определя процедурите, свързани с прекратяване на пълномощията на член на районната избирателна комисия. В случай на прекратяване на пълномощията, Централната избирателна комисия трябва да назначи нов член от резервния списък на партията или коалицията в срок от два дни. Ако член на комисията не е участвал в заседанията повече от 10 дни, може да бъде временно заместен от предложен член на съответната партия или коалиция, като назначението отново е в срок от два дни след предложението.
Чл. 68
Членовете на районната избирателна комисия получават възнаграждение, което се определя от Централната избирателна комисия. Възнагражденията не се облагат с данъци и членовете се осигуряват като лица на изборна длъжност, като осигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 69
Членовете на районната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите си задължения по време на участие в комисията. Те могат да избират между неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или да ползват платен годишен отпуск, ако го поискат.
Чл. 70
Чл. 70 от Изборния кодекс регламентира начина на свикване, провеждане и документиране на заседанията на районната избирателна комисия. Комисията заседава при присъствие на повече от половината от членовете, а решенията се приемат с мнозинство две трети. Протоколите от заседанията се подписват от председателя и секретаря, а гласуването е поименно, което осигурява прозрачност. Членовете могат да изразяват особено мнение, а заседанията са открити за застъпници и наблюдатели, което допринася за публичността на процесите.
Чл. 71
Чл. 71 от Изборния кодекс регламентира задълженията на районната избирателна комисия относно публичността на заседанията си. Комисията е длъжна да излъчва заседанията си в реално време в интернет, да поддържа интернет страница, на която да публикува решения, протоколи, резултати от изборите и други документи, при спазване на изискванията за защита на личните данни. След всяко заседание комисията публикува видеозапис от него.
Чл. 72
Чл. 72 от Изборния кодекс определя правомощията на районната избирателна комисия, включително осъществяване на контрол върху секционните избирателни комисии, обучение на техните членове, назначаване и освобождаване на членове, регистрация на инициативни комитети и кандидатски листи, контрол на предизборната кампания, разглеждане на жалби и сигнали за нарушения, обявяване на резултати от гласуването и предаване на документи на Централната избирателна комисия. Комисията също така е задължена да обявява решенията си публично и да ги публикува на интернет страницата си.
Чл. 73
Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат оспорени в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия трябва да се произнесе в тридневен срок. Решението на районната избирателна комисия, потвърдено от Централната избирателна комисия, може да се обжалва пред тричленен състав на административния съд, а в останалите случаи - пред Върховния административен съд. При обжалването се прилага и чл. 58 от закона.
Чл. 74
Централната избирателна комисия е задължена да назначи общински избирателни комисии за всяка община, когато се провеждат избори за общински съветници и кметове. Тази процедура трябва да бъде извършена не по-късно от 50 дни преди деня на изборите.
Чл. 75
Чл. 75 от Изборния кодекс регламентира провеждането на публични консултации при кмета на общината относно състава на общинската избирателна комисия. Консултациите се обявяват публично три дни предварително и включват парламентарно представените партии и коалиции, които могат да представят предложения за членове на комисията. В случай на съгласие, кметът представя предложенията на Централната избирателна комисия, а при несъгласие документите се изпращат от кмета в срок до 55 дни преди изборите. Централната избирателна комисия назначава комисията на база предложените списъци.
Чл. 76
Общинската избирателна комисия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции. Не може да има мнозинство от представители на една партия в комисията, а председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия. Броят на членовете зависи от броя на избирателните секции в общината: до 150 секции - до 11 членове; над 150 секции - 13 членове; за райони в градовете - 27 членове; за Столичната община - 39 членове. При недостатъчни предложения от партиите, незаетите места се попълват чрез жребий.
Чл. 77
Членовете на общинската избирателна комисия се назначават до следващите общи избори за общински съветници и кметове. Те са длъжностни лица по Наказателния кодекс и нямат право да носят отличителни знаци на партии или да провеждат предизборна агитация.
Чл. 78
Общинската избирателна комисия има право да създава работни групи, съставени от специалисти. Възнагражденията на тези специалисти се определят от Централната избирателна комисия, съгласно методиката, посочена в чл. 57, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс.
Чл. 79
Общинската избирателна комисия разполага с печат, който включва наименованието и номера на съответната комисия. Печатът е важен за идентификация и официалност на документите, свързани с изборния процес.
Чл. 80
Членовете на общинската избирателна комисия трябва да имат висше образование, да са с право на глас и да владеят български език. Препоръчително е да бъдат юристи. Лица, осъждани за умишлено престъпление, не могат да бъдат членове на комисията, независимо от реабилитацията.
Чл. 81
Членовете на общинската избирателна комисия подлежат на ограничения, които са описани в чл. 66 от Изборния кодекс. Тези ограничения се отнасят до условията и критериите, които трябва да бъдат спазвани от членовете на комисията, за да изпълняват задълженията си.
Чл. 82
Чл. 82 от Изборния кодекс определя процедурите за назначаване на членове на общинската избирателна комисия при прекратяване на пълномощията на член. При наличие на обстоятелства по чл. 51, ал. 2, Централната избирателна комисия назначава нов член от резервния списък на съответната партия в двудневен срок и уведомява партията. Освен това, ако член на комисията отсъства повече от 10 дни, може да бъде временно заменен от предложен член на партията, като назначението също става в двудневен срок от предложението.
Чл. 83
Членовете на общинската избирателна комисия получават възнаграждение, определено от Централната избирателна комисия, за периода от назначаването им до 7 дни след обявяване на резултатите от изборите. След този период те получават възнаграждение за заседания и дежурства, също определени от Централната избирателна комисия. Възнаграждението не се облага с данъци, а членовете са осигурявани за времето на работа в комисията, с осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет.
Чл. 84
Членовете на общинската избирателна комисия имат право да бъдат освободени от служебните или трудовите си задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. Те могат да изберат между неплатен служебен отпуск, който ще се зачита за стаж, или да поискат полагащия им се платен годишен отпуск.
Чл. 85
Общинската избирателна комисия заседава под ръководството на председателя или заместник-председателя в негово отсъствие. Заседанията са валидни при присъствие на повече от половината от членовете. Решенията се приемат с мнозинство две трети и се подписват от председателя и секретаря. При липса на необходимо мнозинство, решението се счита за отхвърлено и може да бъде обжалвано. Протоколите от заседанията се подписват от председателя и секретаря, а решенията се приемат с поименно гласуване, отразено в протокола. Членовете могат да изразяват особено мнение, а при отсъствие на председателя и секретаря, решенията се подписват от заместник-председателя и друг член на комисията. На заседанията могат да присъстват представители на партии, наблюдатели и медии, като техните становища се записват в протокола.
Чл. 86
Общинската избирателна комисия е задължена да поддържа интернет страница, на която да публикува незабавно важни документи и данни, свързани с изборите. Това включва решения, пълни протоколи от заседанията, резултати от изборите, сканирани протоколи от секционните избирателни комисии и всички публични регистри, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 87
Общинската избирателна комисия осъществява множество дейности, свързани с прилагането на Изборния кодекс, включително контрол на секционните комисии, номериране на изборни райони, обучение на членове на комисии, регистрация на партии и кандидати, управление на изборния процес и разглеждане на жалби. Тя също така осигурява условия за гласуване на хора с увреждания, обявява резултатите от изборите, и предава документация на Централната избирателна комисия.
Чл. 88
Решенията на общинската избирателна комисия могат да бъдат оспорени в тридневен срок след обявяването им пред Централната избирателна комисия, която също има тридневен срок за произнасяне. Потвърдените решения на общинската избирателна комисия от Централната избирателна комисия могат да се обжалват пред административния съд, докато в другите случаи обжалването става пред Върховния административен съд. При обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага и чл. 58.
Чл. 89
Районните или общинските избирателни комисии са отговорни за назначаването на подвижните секционни избирателни комисии, които се използват при гласуване с подвижни избирателни кутии. Тези комисии трябва да бъдат назначени не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
Чл. 90
На територията на всяко населено място се назначава подвижна секционна избирателна комисия при наличие на поне 10 избиратели, подали заявления. Броят на подвижните комисии се определя от районната или общинската избирателна комисия. В градове с районно деление, при подадени по-малко от 10 заявления, подвижната комисия може да обхваща повече от един район. Консултациите за назначаване на комисии се провеждат не по-късно от 18 дни преди изборния ден, а предложението на кмета - не по-късно от 15 дни преди деня на изборите. Кметът е задължен да осигури транспорт за подвижните комисии, а разпоредбите за секционните комисии важат и за подвижните.
Чл. 91
Чл. 91 от Изборния кодекс описва процедурата за провеждане на консултации при кмета на общината за състав на секционни избирателни комисии. Консултациите са публични и трябва да се обявят поне три дни предварително. В тях участват парламентарно представените партии и коалиции, а при необходимост и други. Те трябва да се проведат не по-късно от 35 дни преди изборния ден. Партиите представят писмени предложения за състава на комисията, документи за правно състояние и пълномощни. При липса на съгласие, кметът изпраща документите на избирателната комисия. Ако е постигнато съгласие, кметът представя предложение за състав на комисията. В случай че кметът не направи предложение в срок, документите се изпращат незабавно на комисията, която назначава комисията на базата на предложенията на партиите.
Чл. 92
Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, като представителите на една партия не могат да имат мнозинство. Броят на членовете зависи от броя на избирателите в секцията - до 7 за секции с до 500 избиратели и до 9 за секции с над 500 избиратели. При назначаването на членовете се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, а незаетите места се попълват по жребий.
Чл. 93
Секционната избирателна комисия изпълнява своите правомощия от назначаването си до приключването на изборите, включително предаване на изборните документи и поставяне на протоколите на видно място. Членовете на комисията са длъжностни лица по Наказателния кодекс и не могат да носят партийни знаци или да провеждат предизборна агитация.
Чл. 94
Членовете на секционната избирателна комисия трябва да отговарят на определени изисквания, включително наличие на печат, който съдържа наименованието и номера на комисията. Печата на секционната комисия е различен от този на подвижната комисия.
Чл. 95
Членовете на секционната избирателна комисия трябва да бъдат лица, които имат право да гласуват на съответния вид избор и да владеят български език. Това е изискване за назначаването им.
Чл. 96
Членовете на секционната избирателна комисия подлежат на същите ограничения, каквито са посочени в чл. 66 на Изборния кодекс. Това включва условия, свързани с техния статус и правоспособност, които трябва да бъдат спазвани, за да могат да изпълняват своите задължения.
Чл. 97
Членовете на секционните избирателни комисии получават възнаграждение за работата си в деня преди изборния ден, в самия изборен ден и на следващия ден. Размерът на възнаграждението се определя от Централната избирателна комисия и не може да бъде по-малък от 25% от минималната работна заплата. Възнаграждението не се облага с данъци и не влияе на получаването на социални помощи от регистрирани безработни. Осигурителните вноски за членовете на комисията са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 98
Членовете на секционната избирателна комисия имат право на освобождаване от служебните или трудовите задължения за деня преди изборите, изборния ден и следващия ден. Те могат да избират между неплатен служебен отпуск, който се признава за стаж, или платен годишен отпуск. Изключение правят членовете на секционните комисии извън страната, които са командировани от министъра на външните работи и трябва да представят заповедта за командировка на работодателя.
Чл. 99
Секционната избирателна комисия ръководи заседанията си чрез председателя или заместник-председателя. За да заседава, е необходимо присъствието на повече от половината от членовете. Решенията на комисията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите и се подписват от председателя и секретаря. Липсата на необходимо мнозинство води до отхвърляне на решението, което може да бъде обжалвано. Протоколите от заседанията се подписват от председателя и секретаря, а решенията се отразяват с поименно гласуване. Членовете имат право на особено мнение, което се записва в протокола. При отсъствие на председателя или секретаря, решенията се подписват от заместник-председателя и определен член на комисията.
Чл. 100
Секционната избирателна комисия осъществява множество функции, включително прилагане на Изборния кодекс, организиране на изборното помещение, осигуряване на спокойствието по време на гласуването, преброяване на гласовете и предоставяне на резултати. Комисията разглежда жалби и сигнали за нарушения, обявява резултатите от гласуването и предоставя копия от протоколите на заинтересованите лица. Разпределението на задълженията между членовете на комисията става с писмено решение, а указанията на председателя са задължителни. Решенията за недопускане на избиратели могат да се оспорват.
Чл. 101
Централната избирателна комисия е задължена да назначи секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция извън страната не по-късно от 12 дни преди изборния ден. Изключение от това правило се прилага в случаите, посочени в чл. 104.
Чл. 102
Чл. 102 от Изборния кодекс регламентира провеждането на консултации в Централната избирателна комисия (ЦИК). Консултациите се обявяват публично и на интернет страницата на ЦИК не по-късно от три дни преди тях. Участие в тях взимат парламентарно представените партии и коалиции, а също и други регистрирани партии и коалиции. Не по-късно от 16 дни преди изборния ден, участниците предлагат състав на секционните избирателни комисии, удостоверения за правно състояние и пълномощни. За резултатите от консултациите се съставя протокол. ЦИК назначава секционните избирателни комисии по предложенията на партиите, а незаетите места се попълват чрез жребий, ако не са направени предложения за всички членове. Незаетите места се публикуват на интернет страницата на ЦИК.
Чл. 103
Централната избирателна комисия назначава по един член от държавната администрация във всяка секционна избирателна комисия, предложен от министъра на външните работи. Предложението трябва да бъде направено 16 дни преди изборния ден и да включва списък с резервни членове. Резервните членове заместват основните в случай на отсъствие.
Чл. 104
Когато партия или коалиция не е направила предложение за членове на секционните избирателни комисии, Централната избирателна комисия назначава членове, предложени от ръководителите на дипломатическите или консулските представителства или от министъра на външните работи. Предложенията могат да се основават на предложения от организации на български граждани в чужбина, които се публикуват на интернет страницата на представителствата.
Чл. 105
Партиите, коалициите и министърът на външните работи имат право да предлагат смяна на член на секционна избирателна комисия. Предложенията трябва да бъдат подадени в Централната избирателна комисия до 7 дни преди изборния ден, а самата комисия трябва да извърши промените до 5 дни преди изборния ден.
Чл. 106
Чл. 106 от Изборния кодекс определя, че разходите за изпращане на членове на секционни избирателни комисии, предложени от партии и коалиции, са за сметка на съответната партия или коалиция. Членовете, предложени от министъра на външните работи или от негов заместник, се командироват от министъра на външните работи.
Чл. 107
Секционната избирателна комисия извън страната се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Тя се представлява от председателя, а в определени случаи - от заместник-председателя, секретаря или член, определен с решение на комисията. Не може да има мнозинство на представители от една партия или коалиция, а председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия. Числеността на комисията зависи от броя на избирателите в секцията, като за секции с до 500 избиратели е до 7 членове, а за секции с над 500 - до 9. При определяне на състава на комисията се запазва съотношението на парламентарно представените партии и коалиции, с минимум един член от всяка партия.
Чл. 108
Секционната избирателна комисия извън страната има задължения да осъществява дейности, свързани с прилагането на Изборния кодекс, да осигурява достъп до гласуване, да преброява гласовете и да изпраща протоколи на Централната избирателна комисия. Комисията разглежда жалби за нарушения и обявява резултатите от гласуването. Разпределението на дейностите между членовете на комисията става с писмено решение, а указанията на председателя са задължителни.
Чл. 109
Чл. 109 от Изборния кодекс позволява оспорване на действията на секционните избирателни комисии извън страната. Жалбата може да бъде подадена по електронен път или чрез ръководителя на дипломатическото или консулското представителство. Централната избирателна комисия е задължена да се произнесе незабавно, в срок до един час след постъпване на жалбата, и преди края на изборния ден. Решението на комисията се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
Чл. 110
Чл. 110 от Изборния кодекс указва, че за въпросите, които не са регламентирани в съответния раздел, се прилагат правилата, касаещи секционните избирателни комисии в страната. Това означава, че общите правила за работа на секционните избирателни комисии важат и за наблюдателите, което осигурява единен подход в наблюдението на изборния процес.
Чл. 111
Наблюдателите осъществяват дейността си от момента на регистрацията им до насрочването на следващите избори от същия вид. При избори за общински съветници и кметове, наблюдателите действат до насрочването на следващите общи избори, като регистрацията им остава валидна. Неправителствените организации могат да променят списъка на регистрираните наблюдатели. Общият брой на наблюдателите от една организация не може да надвишава броя на избирателните секции в страната, а за наблюдатели извън страната - броя на секциите извън страната при избори за народни представители, президент и членове на Европейския парламент.
Чл. 112
Централната избирателна комисия (ЦИК) е отговорна за регистрацията на наблюдатели до изборния ден. Наблюдателите могат да бъдат упълномощени представители на български неправителствени организации и чуждестранни представители. Регистрацията на българските организации се извършва след подаване на заявление и необходимите документи. Министерството на външните работи отправя покани към чуждестранни организации, а ЦИК регистрира наблюдателите въз основа на искания от МВнР. ЦИК издава удостоверения на регистрираните наблюдатели в срок от три дни след подаване на заявлението.
Чл. 113
Централната избирателна комисия (ЦИК) е задължена да публикува регистър на наблюдателите на своята интернет страница. Регистърът включва организациите и упълномощените представители, които са регистрирани като наблюдатели за конкретния вид избор. Достъпът до личните данни в този регистър трябва да се осъществява в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 114
Наблюдателите имат правото да присъстват на различни етапи от изборния процес, включително заседания на избирателни комисии, отпечатване на бюлетини, подготовка на помещения за гласуване, както и при гласуването и отварянето на избирателни кутии. Те могат да подават жалби за нарушения и да извършват одит на системата за машинно гласуване. Всяка организация може да има до двама наблюдатели в секция, но само един може да присъства в изборното помещение. Наблюдателите имат право на съдействие от държавни органи и комисии.
Чл. 115
Наблюдателите в изборния процес трябва да се легитимират с издаденото им удостоверение, което е в един екземпляр. В изборния ден те са задължени да носят отличителни знаци, утвърдени от Централната избирателна комисия. Наблюдатели, които не спазват тези изисквания, могат да бъдат отстранени от избирателната секция, а решението за отстраняване може да бъде оспорвано, но не подлежи на обжалване.
Чл. 116
Чл. 116 от Изборния кодекс определя ограниченията за наблюдателите и анкетьорите. Лице не може да изпълнява едновременно двете роли, а наблюдателите не могат да бъдат придружители. Освен това, наблюдателите не могат да получават възнаграждение от политически партии, коалиции, инициативни комитети и техните кандидати. В глава седма се обсъжда обхватът на дейността на застъпниците и общият брой на застъпниците.
Чл. 117
Чл. 117 от Изборния кодекс определя правилата за застъпниците, които представляват интересите на кандидатите в изборите. Застъпниците могат да се изразяват и агитират свободно, но трябва да отговарят на определени условия: да са навършили 18 години, да не са под запрещение, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода и да не са осъждани за умишлени престъпления. Броят на застъпниците не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния район, а всяка кандидатска листа може да бъде представлявана от един застъпник в една секция на изборния ден. Лицето може да бъде застъпник само на една кандидатска листа.
Чл. 118
Застъпниците се регистрират до изборния ден чрез заявление, подписано от упълномощени лица, и се изисква списък с данни за регистрираните лица. Регистрацията се извършва от районната или общинската избирателна комисия. Застъпник може да бъде заменен от допълнителен, при определени условия, а броят на допълнителните застъпници не може да надвишава една трета от броя на избирателните секции. При нови избори регистрацията на застъпниците запазва действието си.
Чл. 119
Застъпниците, регистрирани за изборите, имат качеството на длъжностни лица от момента на регистрацията на кандидатските листи до обявяването на резултатите. При заличаване на кандидатска листа, заличаването важи и за застъпниците, свързани с нея.
Чл. 120
Застъпникът има право да подпомага кандидатите от кандидатската листа на партия, коалиция или инициативен комитет, да представлява техните интереси, да присъства на заседанията на избирателните комисии, при получаването на изборните книжа и материали, в изборното помещение по време на гласуването, при отварянето на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването, както и да подава жалби и сигнали за нарушения на изборния процес. На заседанията на комисиите може да присъства само един застъпник от всяка кандидатска листа.
Чл. 121
Застъпниците в изборния ден трябва да носят само отличителни знаци, одобрени от Централната избирателна комисия. Тези, които не спазват това изискване, ще бъдат отстранени от участие с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да бъде оспорено, но не подлежи на обжалване. Застъпниците се легитимират с удостоверение, издадено в един екземпляр, от момента на регистрацията им до обявяване на резултатите от изборите.
Чл. 122
Чл. 122 от Изборния кодекс предвижда, че районната или общинската избирателна комисия е задължена да публикува регистър на застъпниците по кандидатски листи на своята интернет страница. Достъпът до личните данни в този регистър трябва да се осъществява при спазване на изискванията за защита на личните данни. Освен това, Централната избирателна комисия публикува регистър на застъпниците извън страната по кандидатски листи на своята интернет страница.
Чл. 123
Глава осма от Изборния кодекс урежда въпросите, свързани с представителите на политическите партии, коалиции и инициативни комитети. Член 123 уточнява, че разпоредбите в тази глава важат и за застъпниците, които действат извън страната, осигурявайки по този начин обхват на законодателството и за българските граждани, които гласуват в чужбина.
Чл. 124
В избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия, коалиция или инициативен комитет, регистрирали кандидати. Общият брой на представителите не може да надвишава броя на избирателните секции в района. Партии и коалиции извън страната също трябва да спазват същото правило. Всеки представител трябва да бъде упълномощен и да представи съответните документи, включително списък с имената и данните на упълномощените лица. В случай на нови избори, представителите могат да се легитимират и с предишно издадено пълномощно.
Чл. 125
Представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети са задължени да носят отличителни знаци, утвърдени от Централната избирателна комисия. В случай че представителите не носят такива знаци или носят неверни, те ще бъдат отстранени от избирателната секция с решение на секционната избирателна комисия. Това решение може да бъде оспорено пред районната или общинската избирателна комисия, която трябва да се произнесе незабавно, но решението не подлежи на обжалване.
Чл. 126
Член 126 от Изборния кодекс определя правата на представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети по време на изборния процес. Те имат право да присъстват при откриването и закриването на изборния ден, по време на гласуването, при отварянето на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването, както и при въвеждането на данните от протоколите. Осигурява им се право да получат копие от протокола за резултатите и да подават жалби за нарушения. На заседанията на комисиите може да присъства само един представител от всяка партия или коалиция, а представителите не могат да бъдат придружители.
Чл. 127
Чл. 127 от Изборния кодекс определя правилата за участие на политическите партии и коалиции в изборите. Всяка партия може да участва самостоятелно или в коалиция, но само в една коалиция за конкретен вид избор. Регистрираните партии или коалиции могат да участват в изборите за общински съветници и кметове по различни начини, включително в местни коалиции за всеки вид избор. Също така, инициативни комитети могат да се създават за издигане на независими кандидати за участие в изборите.
Чл. 128
Наименованието или абревиатурата на коалиция не може да повтаря наименованието на регистрирани партии или коалиции до датата на обнародване на указа за изборите. Забраната не важи, ако наименованието повтаря наименованието на участваща партия с писмено съгласие. Централната избирателна комисия проверява спазването на изискванията и при установени несъответствия дава указания за отстраняването им. Ако не се отстранят в срок, регистрацията може да бъде отказана, а отказът подлежи на обжалване.
Чл. 129
Чл. 129 от Изборния кодекс определя изискванията за внасяне на безлихвен депозит от партиите, коалициите и инициативните комитети за участие в различни избори. За избори за народни представители, президент и вицепрезидент, и членове на Европейския парламент депозитът е 2500 лв. за партии и коалиции и 100 лв. за инициативни комитети. За избори за общински съветници и кметове не се изисква депозит.
Чл. 130
Централната избирателна комисия възстановява депозита на партиите и коалициите, които получават не по-малко от 1% от действителните гласове на национално ниво, в срок от 7 дни след обявяване на окончателните резултати. Инициативните комитети също могат да получат възстановяване, ако техните кандидати получат минимум 25% от районната избирателна квота за избори за народни представители или 1% от действителните гласове за президент, вицепрезидент и членове на Европейския парламент.
Чл. 131
Чл. 131 от Изборния кодекс определя, че невъзстановените суми от депозити, свързани с чл. 129, ал. 1, се прехвърлят в Националната здравноосигурителна каса за лечение на деца до 18 години, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването. Освен това, тези суми не се считат за разходи на политическите партии, коалиции и инициативни комитети по време на предизборната кампания.
Чл. 132
Партиите се регистрират за участие в изборите в Централната избирателна комисия. При избори за общински съветници и кметове, партиите, регистрирани в Централната избирателна комисия, трябва да се регистрират и в съответната общинска избирателна комисия.
Чл. 133
Политическите партии трябва да подадат заявление за регистрация в Централната избирателна комисия най-късно 45 дни преди изборния ден. Заявлението трябва да бъде подписано от представляващото лице на партията или упълномощено от него лице. В заявлението се посочват наименованието на партията, искането за регистрация, адрес за контакт и друга информация. Към заявлението се прилагат удостоверения, образци от подписа и печата на партията, банков документ за депозит, списък на подкрепящи избиратели, удостоверение от Сметната палата и информация за финансите на партията. Личните данни на избирателите, които подкрепят регистрацията, трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 134
Централната избирателна комисия (ЦИК) проверява документите за регистрация на политическите партии до 45 дни преди изборния ден. При установяване на непълноти или несъответствия, ЦИК дава 3-дневен срок за отстраняването им. Ако не бъдат отстранени, регистрацията се отказва. Отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд. Ако съдът отмени отказа, ЦИК трябва да регистрира партията, независимо от изтеклия срок, но не по-късно от 35 дни преди изборите.
Чл. 135
Чл. 135 от Изборния кодекс определя процедурата за предаване и проверка на списъците, свързани с изборите. Списъците трябва да се предадат на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в електронен и хартиен вид. Проверка на списъците се извършва не по-късно от 42 дни преди изборния ден, а резултатът от проверката се документира в протокол, който се предоставя на Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия установява резултатите на база проверката. При установяване на несъответствия след крайния срок за регистрация, регистрацията на партията може да бъде заличена, а решението подлежи на обжалване.
Чл. 136
Чл. 136 от Изборния кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия трябва да осигури на всеки български гражданин възможност да направи справка в избирателния списък чрез единен граждански номер. Справка може да се прави и от граждани на други държави - членки на ЕС, при избори за членове на Европейския парламент и за общински съветници и кметове. Централната избирателна комисия осигурява и безплатен телефонен номер за тази цел.
Чл. 137
Чл. 137 от Изборния кодекс предвижда, че партия може да поиска заличаване на регистрацията си за участие в изборите не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Заявлението трябва да бъде подписано от представляващото партията лице или упълномощено от него лице и да включва решение за заличаване. Централната избирателна комисия възстановява внесения депозит след заличаване, в срок от 7 дни след влизането в сила на решението за заличаване. Същите условия важат и при заличаване на регистрацията по чл. 135, ал. 5.
Чл. 138
Чл. 138 от Изборния кодекс предвижда, че след приключване на регистрацията на партиите, Централната избирателна комисия незабавно изпраща на районните или общинските избирателни комисии списък на регистрираните партии, както и информация за заличените партии. Освен това, в кодекса е предвидена процедура за регистрация на коалиции, като компетентният орган за това е определен.
Чл. 139
Коалициите трябва да се регистрират в Централната избирателна комисия, за да участват в изборите. При избори за общински съветници и кметове, регистрираните коалиции трябва да се регистрират и в съответната общинска избирателна комисия.
Чл. 140
Партиите, образували коалиция за участие в избори, трябва да подадат заявление за регистрация в Централната избирателна комисия не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Заявлението трябва да съдържа наименованието на коалицията, искане за регистрация, адрес и контактна информация. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи правното състояние на участващите партии, решение за образуване на коалицията, образци от подписите на представителите, банкови документи за внесен депозит и списък с подкрепящи избиратели. Личните данни на избирателите трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 141
Централната избирателна комисия (ЦИК) проверява документите за регистрация на коалиции до 45 дни преди изборния ден. Ако се установят непълноти, ЦИК дава 3-дневен срок за отстраняването им. При неизпълнение, регистрацията се отказва, а отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд. При отмяна на отказа, ЦИК е задължена да регистрира коалицията до 35 дни преди изборния ден.
Чл. 142
Член 142 от Изборния кодекс регламентира процедурата за проверка на списъците, подадени на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Списъците трябва да бъдат предоставени в електронен и хартиен вид незабавно, а проверката да се извърши не по-късно от 42 дни преди изборния ден. Резултатите от проверката се документират в протокол, който се съхранява до 6 месеца след изборите. Централната избирателна комисия установява резултата въз основа на проверката и предоставя данни на коалиции при поискване. Ако коалицията не отговаря на изискванията след проверката, регистрацията ѝ може да бъде заличена с решение, подлежащо на обжалване.
Чл. 143
Член 143 от Изборния кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да осигури на всеки български гражданин възможност да прави справка в избирателния списък. Справката може да се извършва по единен граждански номер, а за гражданите на други държави-членки на Европейския съюз - по личен номер. Това важи за избори за членове на Европейския парламент и за общински съветници и кметове. Осигурен е и безплатен телефонен номер за улеснение на избирателите.
Чл. 144
Чл. 144 от Изборния кодекс регламентира условията за промени в състава на коалиции след тяхната регистрация в Централната избирателна комисия. Промените се извършват чрез заявление и решение, подадени не по-късно от 35 дни преди изборния ден. Ако коалицията включва нови партии, те трябва да представят документи по чл. 140, ал. 3, т. 1 в същия срок. Регистрацията на коалицията остава валидна, ако в нея остават поне две партии. При напускане на партия, включена в наименованието на коалицията, Централната избирателна комисия определя тридневен срок за промяна на наименованието. Промените в състава се отбелязват в регистъра на ЦИК не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Партия, част от коалиция, не може да участва самостоятелно на изборите, освен ако напусне коалицията не по-късно от 45 дни преди изборния ден и се регистрира самостоятелно.
Чл. 145
Коалиция може да поиска заличаване на регистрацията си за участие в изборите до 32 дни преди изборния ден. Заявлението трябва да бъде подписано от представляващите коалицията и да включва решение за заличаване. Централната избирателна комисия възстановява внесения депозит в 7-дневен срок след решението за заличаване. Процедурата важи и за заличаване по други членове от Изборния кодекс.
Чл. 146
Чл. 146 от Изборния кодекс определя задълженията на Централната избирателна комисия след регистрацията на коалициите при избори за народни представители, общински съветници и кметове. След приключване на регистрацията, ЦИК незабавно изпраща на районните или общинските избирателни комисии списък на регистрираните коалиции, информация за промени в състава и наименованието на коалициите, както и информация за заличените коалиции.
Чл. 147
Чл. 147 от Изборния кодекс урежда процедурата за регистрация на партии и коалиции за участие в изборите за общински съветници и кметове. Регистрацията се извършва чрез заявление, подадено в общинската избирателна комисия не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Партии от състава на коалиция не могат да се регистрират самостоятелно или в други коалиции. Заявлението трябва да съдържа наименование на партията или коалицията, вид на изборите, адрес за контакт и приложени документи, включително решение за образуване на коалицията и пълномощно за упълномощените лица. Общинската избирателна комисия проверява документите и взема решение за регистрацията до 40 дни преди изборите. При установяване на проблеми, комисията дава срок от три дни за отстраняване, в противен случай отказва регистрация, който може да се обжалва пред Централната избирателна комисия.
Чл. 148
Чл. 148 от Изборния кодекс регламентира образуването на местни коалиции за участие в изборите за общински съветници и кметове. Местните коалиции могат да се образуват само от регистрирани партии и коалиции. Регистрацията се извършва чрез заявление, подадено в общинската избирателна комисия не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заявлението трябва да съдържа информация за наименованието на коалицията, вида избори и контактна информация. Към него се прилагат документи, удостоверяващи образуването на коалицията и упълномощените представители. Общинската избирателна комисия проверява документите и взема решение за регистрацията. При установяване на несъответствия, комисията дава указания за отстраняването им. Отказът за регистрация може да се обжалва пред Централната избирателна комисия.
Чл. 149
Чл. 149 от Изборния кодекс регламентира условията за промени в състава на местна коалиция след регистрацията. Промените се извършват с подаване на заявление и решение, което трябва да бъде представено 35 дни преди изборния ден. Ако напуснат две или повече партии, регистрацията остава валидна. При напускане на партия, чийто наименование е част от коалицията, общинската комисия определя тридневен срок за промяна на наименованието. Промените трябва да се отбележат в регистъра не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Партия, напуснала коалицията, може да участва самостоятелно, след регистрация до 40 дни преди изборите.
Чл. 150
Партиите и коалициите, регистрирани в общинската избирателна комисия, могат да поискат заличаване на регистрацията си до 32 дни преди изборния ден. Заличаването се извършва с писмено заявление, подписано от упълномощени лица, и се прилага решение за заличаване, подписано от представителите на съответните партии или коалиции.
Чл. 151
Инициативен комитет за издигане на независим кандидат може да бъде образуван от трима до седем избиратели с постоянен адрес в изборния район или в страната, в зависимост от вида на изборите. За президентските и вицепрезидентските избори е необходим минимум от 21 избиратели. Всеки избирател може да участва само в един такъв комитет, а членовете му определят представител.
Чл. 152
Инициативните комитети трябва да се регистрират в зависимост от вида на изборите. За избори за президент и вицепрезидент, както и за членове на Европейския парламент, регистрацията се извършва в Централната избирателна комисия. При избори за народни представители, регистрацията е в районните избирателни комисии, а за избори за общински съветници и кметове - в общинските избирателни комисии.
Чл. 153
Инициативният комитет трябва да подаде заявление за регистрация не по-късно от 40 дни преди изборния ден, подписано от всички членове. В заявлението се посочват данни за членовете на комитета и кандидата, искане за регистрация, и контактни данни. Към заявлението се прилагат решение за създаване на комитета, нотариално заверени подписи, декларации от членовете, банков документ за депозит (при определени избори), удостоверение за банкова сметка и информация за отговорните лица по финансите.
Чл. 154
Чл. 154 от Изборния кодекс предвижда процедура за регистрация на инициативни комитети. Съответната избирателна комисия проверява представените документи и взема решение за регистрация. Ако бъдат установени непълноти или несъответствия, комисията дава указания за отстраняването им в срок от три дни. При неизпълнение на указанията, регистрацията може да бъде отказана. Отказът на Централната избирателна комисия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, а отказът на районната или общинската комисия може да се оспорва пред Централната избирателна комисия. При отмяна на отказа от съда, инициативният комитет трябва да бъде незабавно регистриран, дори и срокът за регистрация да е изтекъл, но не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
Чл. 155
Инициативен комитет може да поиска заличаване на регистрацията си за участие в изборите до 32 дни преди изборния ден. Заличаването става чрез писмено заявление до избирателната комисия, подписано от представителя на комитета. При заличаване, комисията възстановява внесения депозит в 7-дневен срок след решението за заличаване.
Чл. 156
Кандидати могат да бъдат издигнати от партии, коалиции и инициативни комитети, които са регистрирани за съответния вид избор. Издигнатите кандидати се подреждат в кандидатски листи, което означава, че те ще бъдат представени в определен ред за гласуване.
Чл. 157
Член 157 от Изборния кодекс предвижда, че независимите кандидати образуват самостоятелни кандидатски листи, докато коалициите участват с обща кандидатска листа, без участващите партии да могат да издигат свои самостоятелни листи. Освен това, партиите и коалициите в местни коалиции не могат да регистрират отделни кандидати извън тези на местната коалиция, а независимите кандидати не могат да бъдат включвани в листи на партии или коалиции.
Чл. 158
Чл. 158 от Изборния кодекс забранява на военнослужещи, служители в дипломатическата служба, служители от МВР, Държавна агенция 'Разузнаване', Националната служба за охрана, Държавната агенция 'Технически операции', служители от Държавна агенция 'Национална сигурност', съдии, прокурори и следователи да бъдат регистрирани като кандидати от партии и коалиции. Те могат да участват в изборите единствено като независими кандидати.
Чл. 159
Според чл. 159 от Изборния кодекс, кандидатите за изборни длъжности се считат за длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс от момента на регистрирането на кандидатските листи до обявяването на резултатите от изборите. В случай на заличаване на регистрацията на кандидат, правата и задълженията, свързани с това качество, се прекратяват от датата на заличаването.
Чл. 160
Чл. 160 от Изборния кодекс регламентира условията, при които регистрираните кандидати могат да бъдат задържани или привлечени като обвиняеми. От деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, те не могат да бъдат задържани, освен при извършено престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия, получено след мотивирано искане от главния прокурор. При заварено тежко престъпление разрешение не се изисква, но Централната избирателна комисия трябва да бъде уведомена незабавно. Правата на кандидатите се прекратяват, ако регистрацията им бъде заличена, и разпоредбата не важи за кандидати, задържани преди регистрацията им. Централната избирателна комисия определя реда за издаване на разрешението.
Чл. 161
Член 161 от Изборния кодекс определя правилата относно отпуските на кандидатите за изборни длъжности. Кандидатите, които заемат длъжности в държавната или местната администрация, с изключение на кандидатите за общински съветници, задължително ползват отпуск по избор от момента на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Кандидатите за общински съветници, които са на държавна служба, също са задължени да ползват отпуск за времето, в което участват в предизборната кампания. Отпускът се зачита за трудов и осигурителен стаж. При заличаване на регистрацията, отпускът се прекъсва, но ако заличаването бъде отменено, отпускът не се счита за прекъснат. Разпоредбите не важат за министър-председателя, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента, чийто мандат продължава и след регистрацията им. Правилата важат също и за кандидатите за членове на Европейския парламент, които заемат определени длъжности.
Чл. 162
Член 162 от Изборния кодекс регламентира начините, по които партии, коалиции и инициативни комитети могат да финансират предизборните си кампании. Партията може да използва собствени средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Коалицията може да финансира с средства на партиите, средства на кандидатите и дарения, направени на една от партиите в коалицията. Инициативният комитет може да финансира кампанията си със средства на членовете на комитета, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Обаче даренията от юридически лица и еднолични търговци са обявени за противоконституционни.
Чл. 163
Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии са задължени да предоставят на Сметната палата информация за банковите сметки и имената на отговорните лица в срок от 5 дни след регистрацията на партиите, коалициите и инициативните комитети. При промяна на отговорните лица, те трябва да уведомят Сметната палата в тридневен срок.
Чл. 164
Член 164 от Изборния кодекс предвижда, че всяка партия и инициативен комитет трябва да назначат лице или лица, отговорни за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания. В случай на коалиция, една от партиите в коалицията трябва да бъде определена за отговорна за финансите на коалицията, като също така назначава лице или лица за отчетността.
Чл. 165
Чл. 165 от Изборния кодекс определя максималните размери на финансирането на предизборни кампании за различни видове избори. Например, за избори за народни представители за Народно събрание, партиите и коалициите могат да разходват до 3 000 000 лв., а инициативните комитети - до 200 000 лв. За президентски избори, финансирането е до 2 000 000 лв. за партии и коалиции и до 100 000 лв. за инициативни комитети. За общински съветници и кметове, максималната сума е 8 000 000 лв. за партии и коалиции. Освен това, се определят и индивидуални лимити за разходи на кандидати в зависимост от населението на общината или района.
Чл. 166
Чл. 166 от Изборния кодекс постановява, че когато в една календарна година се провеждат различни видове избори, изискванията на чл. 165 се прилагат индивидуално за всеки вид избор. Това означава, че правилата и условията за финансиране и подпомагане на предизборната кампания трябва да се спазват поотделно за всеки избор, независимо от тяхното съвпадение в годината.
Чл. 167
Член 167 от Изборния кодекс е отменен с ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г. Този член е регулирал забрани, свързани с финансирането и подпомагането на предизборната кампания, но вече не е в сила.
Чл. 168
Чл. 168 от Изборния кодекс определя забраните за финансиране на предизборни кампании от партии, коалиции и инициативни комитети. Забранено е получаването на анонимни дарения, средства от юридически лица с просрочени задължения или регистрирани в преференциални данъчни юрисдикции, средства от чуждестранни физически лица (с изключение на граждани на ЕС с избирателни права), средства от религиозни институции и средства от чуждестранни правителства или организации. Освен това, тези субекти не могат да предоставят движими и недвижими вещи или услуги безвъзмездно в контекста на предизборната кампания. Забранено е също безплатното използване на публичен административен ресурс.
Чл. 169
Член 169 от Изборния кодекс регламентира задължението на дарителите да представят декларация за произхода на дарените средства, когато общият размер на дарението надвишава една минимална работна заплата. Това важи както за физически лица, така и за юридически лица и еднолични търговци, но последните две категории бяха обявени за противоконституционни. Също така, кандидатите или членовете на инициативни комитети също трябва да представят декларация, ако средствата, които предоставят, надхвърлят същия лимит. Част от текста, свързана с определени условия, е отменена.
Чл. 170
Чл. 170 от Изборния кодекс регламентира финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, като задължава средствата над 1000 лв. да се извършват по банков път. При дарения или предоставени средства над 1000 лв., Сметната палата извършва проверка на съответствието между дарените средства и доходите на лицето, обхващаща периода от предходните избори до подаването на декларацията. За проверката се изисква информация от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни да предоставят информация в едномесечен срок. Длъжностните лица, извършващи проверката, имат достъп до електронната база данни на тези органи, но те все пак трябва да предоставят информацията писмено. Резултатите от проверката се обявяват в регистъра на Сметната палата.
Чл. 171
Сметната палата поддържа единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в избори. Регистърът се актуализира от откриването на предизборната кампания до следващите избори и включва информация за наименования, представители, отговорници за финансовата отчетност, дарители и средства, както и декларации за произхода на даренията. Информацията трябва да бъде изпратена на Сметната палата в определени срокове след откритие на кампанията и по време на нея. След изборите се публикуват отчетите за финансовата отчетност.
Чл. 172
Чл. 172 от Изборния кодекс определя задълженията на партиите, коалициите и инициативните комитети за отчет на приходите и разходите след изборния ден. В срок от 30 работни дни те трябва да представят отчет на Сметната палата, включително извлечение от банковата сметка и декларации. Доставчиците на медийни услуги и рекламни агенции също трябва да предоставят информация за предоставените услуги. Отчетът трябва да отговаря на специфични изисквания и да бъде публикуван от Сметната палата в срок от 15 дни. Приходите и разходите над 1000 лв. подлежат на одит.
Чл. 173
Сметната палата е отговорна за утвърдяването на образците на декларации, свързани с изборите. Тези образци трябва да бъдат утвърдени не по-късно от 50 дни преди изборния ден. След утвърдяване, образците се публикуват на интернет страницата на Сметната палата.
Чл. 174
Чл. 174 от Изборния кодекс указва, че за неуредените в раздела въпроси се прилага Законът за политическите партии. Глава дванадесета от кодекса се фокусира върху правилата за провеждане на предизборната кампания, като в Раздел I се разглеждат общите правила, свързани с началото на предизборната кампания.
Чл. 175
Предизборната кампания започва 30 дни преди изборния ден, съгласно Изборния кодекс.
Чл. 176
Чл. 176 от Изборния кодекс гарантира, че всички кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети, които са регистрирали кандидати, имат право на равен достъп до необходимата информация за предизборната си кампания. Също така, се забранява разпространението на анонимни материали.
Чл. 177
Чл. 177 от Изборния кодекс забранява публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. Тази забрана цели да осигури прозрачност и отговорност в медийната среда по време на изборите.
Чл. 178
Държавата предоставя средства за медийни пакети на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за президент, вицепрезидент и членове на Европейския парламент. Сумата е 40 000 лв. за партии и коалиции без право на държавна субсидия, а за коалиции с партии със субсидия - пропорционално на дела на партиите без субсидия. Инициативни комитети получават 40 000 лв. за президентски избори и 5 000 лв. за избори за членове на Европейския парламент и народни представители. Средствата се използват за платено отразяване на предизборната кампания и се заплащат от Централната избирателна комисия. Редът за предоставяне и разходване на средствата се определя от ЦИК и се отразява в регистъра.
Чл. 179
Чл. 179 от Изборния кодекс изисква доставчиците на медийни услуги да отделят платените форми на отразяване на предизборната кампания с визуален, звуков или аудио-визуален знак. Този знак трябва да съдържа надпис или звуково съобщение, което указва, че материалът е платен. Изменението е в сила от 26.05.2016 г.
Чл. 180
Доставчиците на медийни услуги са задължени да публикуват информация за всички договори, сключени с политически партии, коалиции и инициативни комитети, в контекста на предизборната кампания. Това включва както възмездни, така и безвъзмездни договори. Информацията, която трябва да бъде обявена, включва данни за страните по договора, предмета, срока, медийните платформи, по които ще се разпространяват материалите, и общата стойност на договорите. Публикацията на информацията трябва да се извърши в срок от три дни след подписването на договора, а тя остава достъпна до обявяването на изборните резултати.
Чл. 181
Чл. 181 от Изборния кодекс предоставя правото на гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници да изразяват мнения и да провеждат предизборна агитация в устна и писмена форма. Предизборната кампания трябва да се води на български език, а предизборните събрания са публични, като организаторите и Министерството на вътрешните работи отговарят за реда при тяхното провеждане. Събранията следва да се организират съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Чл. 182
Чл. 182 от Изборния кодекс регламентира ограниченията за предизборна агитация. Не се допуска такава в държавни и общински учреждения, както и в предприятия с над 50% държавно участие. Лицата на изборна длъжност в синдикати и работодателски организации не могат да агитират на работните си места. Забранява се използването на държавния и общински транспорт за агитация. Освен това, не се допуска агитация 24 часа преди изборния ден и в самия изборен ден. От 2016 г. служителите на вероизповеданията също нямат право на предизборна агитация, освен при извършване на религиозни обреди.
Чл. 183
Чл. 183 от Изборния кодекс регламентира изготвянето и разпространението на агитационни материали от кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети. Всеки материал трябва да указва източника на издаване и да съдържа информация за незаконността на купуването и продаването на гласове, заемаща минимум 10% от лицевата площ. Агитационните материали трябва да се поставят на определени места с разрешение на собствениците на имоти. Забранено е използването на материали, застрашаващи живота и здравето на гражданите, както и на такива, накърняващи добрите нрави. Унищожаването на агитационни материали преди края на изборния ден също е забранено.
Чл. 184
Чл. 184 от Изборния кодекс забранява поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която се намира изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. При установяване на наличие на такива материали, секционната избирателна комисия е задължена незабавно да ги отстрани, при необходимост със съдействието на кмета или органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 185
Чл. 185 от Изборния кодекс забранява поставянето на предизборни агитационни материали извън предизборната кампания. Сигнали за нарушения се подават до съответните власти, които издават заповед за премахване на неразрешените материали. Заповедта се връчва на лицето, в чиято полза е материалът, и ако не бъде отстранен в тридневен срок, материалът се премахва от компетентните органи с възможност за съдействие от полицията.
Чл. 186
Чл. 186 от Изборния кодекс регламентира премахването и изземването на агитационни материали, поставени в нарушение на закона. Кметът или кметският наместник може да предприеме действия по решение на избирателната комисия, включително в изборния ден. Ако материалите засягат повече от един изборен район, те се премахват от областния управител по решение на Централната избирателна комисия. Партиите и коалициите имат задължение да премахнат агитационните си материали в срок от 7 дни след изборния ден.
Чл. 187
Чл. 187 от Изборния кодекс регулира условията и цените, при които печатните медии и онлайн новинарските услуги предоставят услуги на политическите партии, коалиции и инициативни комитети. Според член 1, тези медии трябва да обявят условията и цените на интернет страниците си поне 40 дни преди изборния ден и да уведомят Сметната палата и Централната избирателна комисия. Заплащането за услугите е предварително. Член 2 позволява безплатно отразяване на предизборната кампания. Член 3 ограничава цените на услугите до средните пазарни цени за търговска реклама през последните 6 месеца. Член 4 забранява политически внушения в търговската реклама.
Чл. 188
Чл. 188 от Изборния кодекс задължава печатните и онлайн медии да публикуват незабавно отговори на кандидати или лица, представляващи партии, при публикуване на материали, които накърняват техните права и добро име. Отговорите трябва да бъдат публикувани на същото място и с идентичен размер, вид и формат шрифт, без коментар. Публикуването е безплатно до обема на материала, на който отговаря. Освен това, разпоредбите важат и за случаи, когато материалите засягат държавни или местни органи.
Чл. 189
Чл. 189 определя правилата за отразяване на предизборната кампания в Българската национална телевизия и Българското национално радио. Предизборната кампания трябва да се отразява в определено време под формата на клипове и диспути. Използването на тези медии извън определеното време не е разрешено. Излъчването трябва да бъде обективно и справедливо, като се спазва равнопоставеността на кандидатите, а правилата за отразяване се приемат от Централната избирателна комисия. Генералният директор на медиите предлага споразумение за формите и темите на кампанията, което трябва да бъде одобрено от Централната избирателна комисия преди изборния ден.
Чл. 190
Чл. 190 от Изборния кодекс предоставя правото на отговор на кандидати или лица, представляващи партии, коалиции или инициативни комитети, когато правата или доброто им име са накърнени от излъчено предаване. Искането за отговор трябва да бъде направено в срок от 24 часа след излъчването, а отговорът се излъчва без коментар, в съответствие с чл. 18 от Закона за радиото и телевизията.
Чл. 191
Чл. 191 от Изборния кодекс забранява използването на търговска реклама за отправяне на политически внушения, които могат да бъдат в полза или против определени партии, коалиции, инициативни комитети или кандидати. Това означава, че рекламите не трябва да съдържат съдържание, което да влияе на общественото мнение относно политическите субекти.
Чл. 192
Чл. 192 от Изборния кодекс определя, че редът за представяне на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, в предизборната кампания се определя чрез жребий, проведен от Централната избирателна комисия. Жребият се извършва в присъствието на упълномощени представители на съответните организации и на представители на националните медии. Централната избирателна комисия обявява реда не по-късно от 31 дни преди изборния ден.
Чл. 193
Чл. 193 от Изборния кодекс регламентира откритията и закритията на предизборната кампания в БНТ и БНР. Клиповете на партиите и коалициите са с продължителност до 40 секунди и се излъчват безплатно. При избори за президент и вицепрезидент, обръщенията на кандидатските двойки са до 3 минути и също не се заплащат. При нови избори, кандидатите могат да отправят обръщения в последния ден на кампанията между двата тура, с общо време до 10 минути, без заплащане. Времето на излъчване на клиповете се определя по споразумение между генералния директор на БНТ или БНР и представители на партиите.
Чл. 194
Чл. 194 от Изборния кодекс регламентира използването на платени форми за популяризация на партии, коалиции и инициативни комитети в периода на предизборната кампания. Времето и броят на излъчванията на тези форми се определят по споразумение между генералните директори на БНТ и БНР и упълномощени представители на политическите субекти. Аудио и аудио-визуалните материали се предоставят от политическите представители или се изработват от екипи на медийните организации при равни условия и цени, които се съобщават на Сметната палата и ЦИК.
Чл. 195
Чл. 195 от Изборния кодекс урежда предоставянето на безплатно телевизионно и радиовреме от Българската национална телевизия и Българското национално радио на партиите, коалициите и инициативните комитети, които регистрират кандидати. Общо времето за диспути е не по-малко от 240 минути, като участниците разпределят времето поравно. При нов избор за президент и вицепрезидент, кандидатите могат да провеждат диспут с времетраене най-малко 60 минути между двата тура, по взаимна договореност.
Чл. 196
Чл. 196 от Изборния кодекс определя правилата за използване на регионалните телевизионни и радиоцентрове от партиите, коалициите и инициативните комитети по време на предизборната кампания. Регионалните медии трябва да предоставят не по-малко от 60 минути за безплатни диспути между представителите на регистрираните кандидати. Редът за участие в диспутите се определя чрез жребий от избирателните комисии, а формите и темите на диспутите се определят от ръководителите на медийните центрове и упълномощени представители на партиите.
Чл. 197
Чл. 197 от Изборния кодекс регламентира, че партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да заплащат за платените форми по Българската национална телевизия и Българското национално радио, включително техните регионални центрове. Тарифата за заплащане се приема от Министерския съвет не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпраща на Сметната палата и Централната избирателна комисия. Заплащането трябва да се извърши преди излъчването на предизборното предаване.
Чл. 198
Член 198 от Изборния кодекс регламентира условията за отразяване на предизборната кампания от електронните медии. Той предвижда, че търговските медии могат да използват платени и безплатни форми на отразяване, с изключение на Българската национална телевизия и радио. Политически внушения в търговската реклама са забранени. Цените за платено отразяване не трябва да надвишават средните пазарни цени от последните 6 месеца. Условията за отразяване трябва да бъдат обявени 40 дни преди изборите и да се изпратят на съответните избирателни комисии. Времето за платени форми не се включва в ограниченията за отразяване, предвидени в Закона за радиото и телевизията.
Чл. 199
Чл. 199 от Изборния кодекс осигурява правото на отговор на кандидати или представители на партии, коалиции или инициативни комитети, когато техните права или добро име са накърнени в излъчено предаване. Искането за отговор трябва да бъде подадено в срок до 24 часа след предаването, а отговорът се излъчва без коментар. Раздел V "а" касае разяснителната кампания, която е нова разпоредба, влязла в сила от 26.05.2016 г.
Чл. 199а
Чл. 199а от Изборния кодекс предвижда, че всички доставчици на медийни услуги с национален обхват са задължени да предоставят на Централната избирателна комисия безплатно ефирно време, което не може да бъде по-малко от 15 минути седмично, за провеждане на разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в периода на подготовка и произвеждане на изборите.
Чл. 200
Чл. 200 от Изборния кодекс регламентира процедурата за подаване на жалби при нарушения на реда за провеждане на предизборната кампания от медийните доставчици. Жалбите могат да се подават от партиите, коалициите и инициативните комитети в срок до 24 часа след излъчването на нарушаващо предаване. В зависимост от обхвата на доставчика, жалбата се подава до Централната избирателна комисия или до съответната районна или общинска избирателна комисия. Компетентната комисия разглежда жалбата в срок до 24 часа и може да наложи санкции. В случай на подаване на жалба до некомпетентна комисия, тя я препраща на компетентната.
Чл. 201
Решенията на районната или общинската избирателна комисия могат да се оспорват пред Централната избирателна комисия в срок до 24 часа от обявяването им. Централната избирателна комисия разглежда жалбата и се произнася в срок до 24 часа. Потвърдените решения на районната или общинската комисия могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а решенията на Централната избирателна комисия се обжалват пред Върховния административен съд. При обжалване на решенията на районната или общинската комисия пред съда се прилага чл. 58.
Чл. 202
Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира социологическите агенции, които ще провеждат проучвания в изборния ден. Регистрацията трябва да се извърши най-късно 7 дни преди изборите и агенциите се вписват в публичен регистър. Процедурата включва подаване на заявление, подписано от представител на агенцията или упълномощено лице, заедно с необходимите документи, включително удостоверение за правно състояние, пълномощно (ако е приложимо), списък на анкетьорите и методика за проучванията.
Чл. 203
Централната избирателна комисия издава удостоверения на регистрираните анкетьори в един екземпляр. Анкетьорите са задължени да носят утвърдени отличителни знаци в изборния ден. Ако не спазват това изискване, могат да бъдат отстранени от изборното помещение с решение на секционната избирателна комисия, което може да се оспорва, но не подлежи на обжалване. Анкетьорите трябва да се легитимират с издаденото удостоверение.
Чл. 204
Социологическите проучвания в изборния ден се провеждат извън избирателните секции чрез интервюта с гласували избиратели, при условие че не затрудняват изборния процес. Анкетьорите нямат право да извършват проучвания непосредствено пред избирателните секции. Резултатите от тези проучвания могат да се обявяват след 20:00 ч. на изборния ден.
Чл. 205
Чл. 205 от Изборния кодекс предвижда, че от обнародването на указа на президента или решението на Народното събрание за насрочване на избори до изборния ден включително, всяко огласяване на резултати от допитвания или социологически проучвания трябва да съдържа информация за възложителя, организацията, извършила проучването, и източниците на финансирането. Информацията трябва да е представена ясно и на видно място, а резултати от допитвания не могат да се огласяват 24 часа преди изборния ден.
Чл. 206
Член 206 от Изборния кодекс предвижда, че избирателят има право да избира между гласуване с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване в избирателната секция. Гласуването с машинна бюлетина е равностойно на гласуването с хартиена. Избирателят, избрал машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина. Правилата за гласуване с машинна бюлетина са аналогични на тези за хартиената бюлетина.
Чл. 207
При провеждане на различни видове избори, на бюлетините трябва да бъде обозначено за кой вид избор се отнасят. Разделът касае гласуването с хартиени бюлетини.
Чл. 208
Гласуването в България се извършва с общи хартиени бюлетини, които са утвърдени от Централната избирателна комисия. Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, която осигурява тайната на гласуването. Те са с поредни номера и разполагат с полиграфическа защита, за да се предотврати манипулация.
Чл. 209
Чл. 209 от Изборния кодекс регламентира процеса на отпечатване и контрол на хартиените бюлетини за избори. Бюлетините се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, с възможност за ползване на специализирани печатници, при спазване на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Контролът по отпечатването се осъществява от Министерството на финансите и Централната избирателна комисия. Бюлетините са подредени в кочан по 100, а номерът на бюлетината и кочана трябва да съвпадат. Броят на бюлетините е равен на броя на избирателите, увеличен с 10%.
Чл. 210
Чл. 210 от Изборния кодекс предвижда, че избирателните кутии за хартиени бюлетини трябва да бъдат прозрачни. Те се запечатват с хартиени ленти, които носят печата на секционната избирателна комисия, и са подписани от членовете на комисията, присъстващи по време на запечатването.
Чл. 211
Когато избирателната кутия е пълна с бюлетини, тя се запечатва с хартиена лента и печат на секционната избирателна комисия, след което остава на масата за гласуване. Председателят проверява втората кутия, която също се запечатва и гласуването продължава. Двете кутии се отварят и бюлетините се броят едновременно след края на гласуването.
Чл. 212
Чл. 212 от Изборния кодекс регламентира машинното гласуване. Избирателите могат да гласуват чрез специализирани устройства, като бюлетината е проектирана аналогично на хартиената и позволява да не се гласува за никого. След гласуването, системата отпечатва бюлетина, която не може да бъде променяна. Машинно гласуване не се провежда в секции с по-малко от 300 избиратели, в специализирани институции или в секции извън страната, при определени условия.
Чл. 213
Чл. 213 от Изборния кодекс урежда машинното гласуване, което се осъществява с електронни средства. Системата трябва да осигури лесен достъп, инструкции за избирателите, равнопоставеност на информацията за кандидатите, гарантиране на тайната на гласуването, защита от манипулации и хакерски атаки, както и надеждност и устойчивост на устройството. Освен това, системата трябва да поддържа електронен дневник на процеса и да позволява наблюдение и одит от упълномощени органи. Централната избирателна комисия е отговорна за определяне на техническите изисквания.
Чл. 213а
Чл. 213а от Изборния кодекс регламентира, че техническите устройства за машинно гласуване са собственост на държавата и се управляват от Централната избирателна комисия (ЦИК). ЦИК има право да закупува или да възлага изработването на такива устройства, както и да придобива права върху програмни продукти, свързани с тях. Министерството на електронното управление, съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология, удостоверяват съответствието на устройствата с изискванията. В удостоверяването могат да участват представители на политически партии, неправителствени организации и Българската академия на науките. Процесът на удостоверяване трябва да приключи в срок от 20 работни дни. При установяване на несъответствие с принципите на гласуване, ЦИК провежда изборите само с хартиени бюлетини.
Чл. 213б
Член 213б от Изборния кодекс регламентира достъпа до изходния код и документацията на системата за електронно машинно гласуване. Централната избирателна комисия предоставя този достъп на лица, посочени от партиите и коалициите, получили над 4% от гласовете на последните парламентарни избори, като всяка партия може да посочи до три лица. Достъпът не може да се ограничава на база образователни критерии и не се предоставя 10 дни преди изборния ден. Комисията изготвя план за сигурност на машинното гласуване, който включва управление на криптографски ключове и инсталиране на софтуер. Преди изборния ден, комисията организира проверки на криптографските идентификатори и публикува необходимата информация за сигурността на системата.
Чл. 213в
Чл. 213в от Изборния кодекс регламентира използването на специализирана хартия за отпечатване на бюлетини от машинно гласуване. Хартията трябва да има допълнителни защитни елементи, които се определят с решение на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това решение се обявява след приключване на изборния ден. Хартията се доставя от печатницата на Българската народна банка и не може да се използва за обучение или тестови цели.
Чл. 214
Чл. 214 от Изборния кодекс регламентира задълженията на Централната избирателна комисия (ЦИК) по отношение на машинното гласуване. В срок от 7 дни след насрочване на изборите, ЦИК трябва да открие сайт за предоставяне на информация относно машинното гласуване. ЦИК също така организира, ръководи и контролира процеса на машинното гласуване. Резултатите от машинното гласуване по партии, коалиции и кандидати не се обявяват до края на изборния ден.
Чл. 215
Чл. 215 от Изборния кодекс описва процедурата за получаване на изборни книжа и материали от секционните избирателни комисии в деня преди изборния ден. Комисиите получават различни документи, включително избирателни кутии, бюлетини, избирателни списъци, протоколи и технически средства за машинно гласуване. Подвижните секционни комисии получават специфични материали, свързани с гласуването с подвижна избирателна кутия. Председателят на комисията и други упълномощени лица подписват протоколи за предаване и приемане на материалите. Отговорността за опазването на изборните книжа е на председателя на комисията след подписването на протоколите.
Чл. 216
Капитаните на български плавателни съдове, които напускат страната преди изборния ден, имат право да получат изборните книжа и материали от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба. Тези книжа трябва да бъдат получени до 20.00 ч. на деня преди изборния ден.
Чл. 217
Председателят и секретарят на секционна избирателна комисия извън страната получават изборните книжа и материали от ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство, или от оправомощено от него лице. Това включва списъка за гласуване извън страната.
Чл. 218
Чл. 218 определя изискванията за изборните помещения, включително поставянето на образци на бюлетините и осигуряване на паравани и прегради за тайно гласуване. Важно е да се осигури достъпност за избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването. При изборите се поставят табла с указания за гласуване и информация за кандидатите, а помещението се охранява от служители на МВР. След подготовката помещението се заключва и запечатва. В секции с машинно гласуване се поставя системна разписка с информация за софтуера.
Чл. 219
Гласуването се извършва в специално определени избирателни секции, които са оборудвани с паравани и прегради за осигуряване на конфиденциалност при гласуването. Изборните помещения са предназначени изцяло за тази цел.
Чл. 220
Избирателите могат да гласуват от 7:00 до 20:00 ч. в страната и от 7:00 до 20:00 ч. местно време извън страната. Ако в 20:00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, техният брой и самоличност се установяват от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия. Негласувалите избиратели предават документите си за самоличност, а гражданите на друга държава членка на ЕС - удостоверението си за пребиваване. Тези избиратели могат да гласуват след 20:00 ч., но не по-късно от 21:00 ч.
Чл. 221
Член 221 от Изборния кодекс регламентира условията за достъп до изборното помещение. Според текста, не се допускат лица с поведение, което накърнява добрите нрави, както и лица, носещи опасни предмети. Също така, въоръжените лица нямат право да влизат в изборното помещение, освен в определени случаи, посочени в чл. 222, ал. 4.
Чл. 222
Секционната избирателна комисия има право да прекрати гласуването при съществени нарушения на изборния процес. След отстраняване на нарушенията, гласуването продължава. Решението за преустановяване се уведомява на Централната избирателна комисия и се отразява в протокола. При необходимост за възстановяване на реда, председателят на комисията може да поиска помощ от кмета или органите на МВР, което също се записва в протокола. Освен това, съществува забрана за раздаване на изборни книжа и материали по време на гласуването.
Чл. 223
Чл. 223 от Изборния кодекс забранява предварителното раздаване на изборни книжа и материали, както и тяхното изнасяне. Тази забрана е предназначена за защита на изборния процес и осигуряване на неговата прозрачност.
Чл. 224
Чл. 224 от Изборния кодекс забранява изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение след тяхното приемане от секционната избирателна комисия в деня на изборите. Подвижните секционни избирателни комисии имат право да изнасят материали за гласуване с подвижните кутии. Забранява се също така и изнасянето на бюлетини от избиратели извън изборното помещение.
Чл. 225
Чл. 225 от Изборния кодекс забранява гласуването извън изборното помещение, с изключение на определените случаи, посочени в чл. 237. Тази забрана е важна за осигуряване на реда и прозрачността на изборния процес.
Чл. 226
Чл. 226 от Изборния кодекс предвижда, че не се разрешава присъствието на лица, освен на гласуващи избиратели, на разстояние по-малко от три метра от паравана за гласуване, когато в него има избирател. Освен това, е забранено използването на възпроизвеждаща техника в този контекст.
Чл. 227
Чл. 227 от Изборния кодекс забранява използването на мобилни телефони, фотоапарати и друга техника за заснемане по време на гласуването. При нарушение на забраната, бюлетината се обявява за недействителна, отбелязва се в избирателния списък, а избирателят не може да гласува отново. Недействителната бюлетина се унищожава и се вписва в протокола на секционната комисия.
Чл. 228
Чл. 228 от Изборния кодекс забранява на избирателите да разгъват бюлетината след попълването ѝ и преди пускането ѝ в избирателната кутия, ако това позволява да се види начинът на гласуване. При нарушаване на тази забрана, бюлетината се обявява за недействителна от комисията, която отбелязва нарушението и не допуска избирателя да гласува повторно. Недействителната бюлетина се унищожава с надпис "Недействителна по чл. 228" и се вписва в протокола на секционната комисия.
Чл. 229
Изборното помещение се открива от председателя на секционната избирателна комисия в 7.00 ч., ако присъстват повече от половината от членовете на комисията. При липса на кворум се уведомява районната или общинската избирателна комисия. Ако председателят не е присъствал, откритие може да направи заместник-председателят. При неявяване на достатъчно членове в рамките на един час, се назначават резервни членове. В отсъствие на председателя, заместник-председателят става председател, а член на комисията - заместник-председател. При отсъствие на всички основни длъжности, районната или общинската избирателна комисия назначава нови длъжности от наличните членове. Централната избирателна комисия може да разреши гласуването да започне по-рано в 5,00 ч. по предложение на съответните органи.
Чл. 230
Чл. 230 от Изборния кодекс описва процедурата за откриване на изборния ден, която включва разпечатване на бюлетините, присъствието на кандидати и наблюдатели, проверка на изборните книжа и изправността на избирателната кутия. Председателят на секционната избирателна комисия е отговорен за проверките и затварянето на кутията, която се запечатва с подписите на членовете на комисията. Също така, се маркира печата на комисията и се съставя протокол с отпечатъци. След извършването на тези действия, изборният ден се обявява за открит.
Чл. 231
Членовете на секционните избирателни комисии са задължени да носят отличителни знаци, които са утвърдени от Централната избирателна комисия, в изборния ден. Тези отличителни знаци се отпечатват от Централната избирателна комисия.
Чл. 232
По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват само определени лица, включително застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели и представители на медиите. Всеки застъпник или представител може да бъде само един от същата партия или коалиция. Присъстващите нямат право да пречат на гласуването.
Чл. 233
Чл. 233 от Изборния кодекс предвижда, че лица, ангажирани с произвеждането на изборите, като членове на секционни избирателни комисии и охрана, могат да гласуват след вписване в допълнителната страница на избирателния списък. За да упражнят правото си на глас, те трябва да представят декларация, удостоверяваща, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Декларацията е неразделна част от избирателния списък. В допълнение, в раздел VIII се разглеждат мерки за гласуване на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването.
Чл. 234
Районната или общинската избирателна комисия е задължена да оповести мерките за достъпност на избирателите с увредено зрение или затруднения в придвижването не по-късно от 7 дни преди изборния ден. В обявлението трябва да бъдат посочени телефон и адрес за заявки за помощ в изборния ден.
Чл. 235
Избирателите с увредено зрение или затруднения в придвижването гласуват в определена секция. Те удостоверяват самоличността си с документ за самоличност и могат да гласуват в избрана от тях подходяща секция. За да се впишат в допълнителната страница на избирателния списък, те трябва да представят декларация, че не са гласували на друго място, която се прилага към списъка.
Чл. 236
Чл. 236 от Изборния кодекс урежда гласуването на избиратели с увреждания. Избирателите с увредено зрение, слух или други увреждания могат да гласуват с помощта на придружител, посочен от тях. При оспорване на решението за помощ от председателя на комисията, спорът се решава от секционната избирателна комисия. Придружителят може да бъде допуснат до паравана за гласуване само ако избирателят може сам да извърши действията. Имената и единният граждански номер на придружителя се вписват в избирателния списък. Неграмотността не е основание за гласуване с придружител. Лицето не може да бъде придружител на повече от двама избиратели, а член на комисия или наблюдател не може да бъде придружител.
Чл. 237
Избирателите с трайно увреждане, които не могат да гласуват в изборното помещение, имат право на посещение от подвижна секционна избирателна комисия в изборния ден, след подаване на заявление. Членовете на комисията, най-малко четирима, получават необходимите материали за гласуване, включително избирателна кутия и бюлетини, с които се осигурява гласуването на тези избиратели. Печатът за гласуване се маркира и се съставя протокол с отпечатъци от печата, подписан от членовете на комисията.
Чл. 238
Членовете на подвижната секционна избирателна комисия поставят избирателната кутия на видно място в дома на избирателя и сверяват документите за самоличност. При гласуването в помещението не могат да присъстват други лица, освен придружител, ако е необходим. Избирателят получава химикал и бюлетина, а след гласуването сгъва бюлетината и я подава на комисията, която сверява номера. След това избирателят пуска бюлетината в кутията и подписва в избирателния списък, където се вписва и часът на гласуването.
Чл. 239
Членовете на подвижната секционна избирателна комисия посещават избирателите по домовете им до 20:00 ч., осигурявайки транспорт и охрана. Ако избирателят не бъде намерен, това се отбелязва в списъка. След гласуването с подвижната кутия, се залепва хартиена лента с часа на последното гласуване (не по-късно от 21:00 ч.), подписана от комисията и подпечатана. Подвижната кутия се връща в определеното помещение. За неуредените въпроси се прилагат правилата за гласуване в секционна избирателна комисия.
Чл. 240
Чл. 240 регламентира начина на вписване на избирателите с удостоверение за гласуване на друго място. В деня на изборите, секционната избирателна комисия вписва тези избиратели в допълнителната страница на избирателния списък. Удостоверението се предава на комисията и се прилага към списъка. Избирателят може да гласува и в секцията по постоянния си адрес, като данните му се вписват в допълнителната страница на избирателния списък.
Чл. 241
Член 241 от Изборния кодекс регламентира правото на ученици, студенти и докторанти в редовно обучение да гласуват в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучават, при представяне на документ за самоличност, удостоверение от учебното заведение и декларация, че не гласуват на друго място. Избирателят се вписва в допълнителната страница на избирателния списък, а декларацията е неразделна част от него. По време на гласуването ученическата или студентската книжка остава в секционната избирателна комисия, а след гласуването се вписва датата на изборите в книжката.
Чл. 242
Чл. 242 от Изборния кодекс предвижда, че учениците и студентите, които имат право да гласуват, ще бъдат освободени от учебни занятия за един ден преди, по време на изборния ден и един ден след него, когато се провеждат избори за общински съветници и кметове. Раздел XII на кодекса разглежда последиците след гласуването, като новите разпоредби са в сила от 26.05.2016 г., но част от тях са обявени за противоконституционни.
Чл. 242а
Чл. 242а от Изборния кодекс урежда заличаването на лица от избирателния списък, които не са упражнили избирателното си право в два поредни избора без уважителни причини. Заличените лица могат да възстановят правото си на глас, като подадат заявление до съответния орган, не по-късно от 30 дни преди изборите. Уважителни причини за неучастие в изборите включват отсъствие от страната, заболяване и други непредвидени обстоятелства. Определени категории лица, като български граждани в чужбина и хора с увреждания, са освободени от заличаване.
Чл. 243
Българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, имат право да избират народни представители. Освен това, те имат и право да бъдат избирани за народни представители.
Чл. 244
Българските граждани, които отговарят на условията на чл. 65, ал. 1 от Конституцията, имат право да бъдат избирани за народни представители. Това означава, че за да могат да се кандидатират, те трябва да изпълняват изискванията, посочени в Конституцията.
Чл. 245
Член 245 от Изборния кодекс указва, че за изборите за народни представители се прилагат разпоредбите на настоящата глава, както и съответните разпоредби от част първа на кодекса. В раздел II се разглеждат изборната система, правомощията на Централната избирателна комисия и разпределението на мандатите, като се акцентира на пропорционалната изборна система.
Чл. 246
Изборите за народни представители се провеждат по пропорционална система с кандидатски листи от партии, коалиции и инициативни комитети. Избирателите имат право да отбелязват предпочитания за кандидати в листите, за да изразят своето мнение относно реда на подреждане на кандидатите.
Чл. 247
Чл. 247 от Изборния кодекс определя функциите на Централната избирателна комисия (ЦИК) относно разпределението на мандатите в многомандатните изборни райони. ЦИК определя броя на мандатите съгласно методиката в приложение № 1 и изпълнява функциите на районна избирателна комисия за многомандатния изборен район извън страната. Комисията също така констатира и обявява недействителна регистрацията на кандидати, които не отговарят на изискванията, заличава регистрации при установяване на нарушения и предоставя копия от протоколи за резултатите от гласуването. Резултатите от изборите се обявяват и удостоверенията на избраните народни представители се издават от ЦИК. Решенията на ЦИК могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Чл. 248
Чл. 248 от Изборния кодекс описва процедурата за определяне на резултатите от гласуването в изборите за народни представители и разпределението на мандатите по кандидатски листи. Тази процедура се извършва по методика, която е описана в приложение № 1. В раздел III се разглеждат изборните райони и броят на мандатите, като се уточнява как се определят тези райони.
Чл. 249
Чл. 249 от Изборния кодекс предвижда образуването на 32 многомандатни изборни района за произвеждане на изборите. Включени са три района в област София-град, два в област Пловдив и един извън страната. Останалите райони съвпадат с областите в страната. Наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определят от президента на републиката до 56 дни преди изборния ден.
Чл. 250
Централната избирателна комисия е отговорна за определяне на броя на мандатите за всеки многомандатен изборен район, което трябва да се извърши не по-късно от 55 дни преди изборния ден, използвайки метода на най-големия остатък. Минималният брой мандати в такъв район е 4.
Чл. 251
В избирателните списъци се вписват всички български граждани, които отговарят на условията по чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Гражданите имат право да искат вписване и дописване в тези списъци, ако отговарят на изискванията.
Чл. 252
Чл. 252 от Изборния кодекс регламентира правото на български граждани, живеещи извън страната, да гласуват по постоянния си адрес, ако са в България на изборния ден. Ако лицето е заличено от избирателния списък, то може да бъде вписано в него след подаване на декларация, че няма да гласува на друго място. Исканията за дописване в списъка могат да се правят и в самия изборен ден от секционната избирателна комисия.
Чл. 253
Партиите, коалициите и инициативните комитети организират кандидатите в кандидатски листи за многомандатни изборни райони. Кандидатите на партиите и коалициите се вписват в регистъра на кандидатските листи и получават номера в реда на подреждането. Коалициите представят обща кандидатска листа за всеки многомандатен район. Максималният брой кандидати в една кандидатска листа не може да надвишава удвоения брой на мандатите в района.
Чл. 254
Кандидат за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция в максимум два многомандатни изборни района. Ако кандидатът е регистриран от повече от една партия, действителна е първата регистрация. При регистрация в повече от два района, действителни са първите две. Независимите кандидати могат да бъдат предложени само от един инициативен комитет и само в един район. При регистрация в повече от един район, действителна е първата. Районните избирателни комисии уведомяват Централната избирателна комисия за регистрираните кандидати в срок от 24 часа след края на регистрацията.
Чл. 255
Регистрирането на кандидатските листи се извършва от районните избирателни комисии след представяне на предложение от партията или коалицията, предложение от инициативния комитет, заявление-декларация от кандидатите, и пълномощно на упълномощените лица. Регистрацията трябва да бъде извършена не по-късно от 32 дни преди изборния ден, а документите се завеждат в отделен регистър с пореден номер, определящ последователността на вписване.
Чл. 256
Централната избирателна комисия обявява регистрациите за недействителни, ако са извършени в нарушение на определени разпоредби. Решенията се обявяват незабавно и се уведомяват съответните органи и кандидати. Обжалването на решенията е възможно пред Върховния административен съд.
Чл. 257
Независим кандидат може да се регистрира, ако кандидатурата му е подкрепена от поне 1% от избирателите с постоянен адрес в изборния район, но не повече от 1000 души. Избирателите удостоверяват подкрепата си с подпис пред член на инициативния комитет, като предоставят имената, единния граждански номер и постоянния си адрес. Всяко лице може да участва само в един списък. Личните данни на избирателите трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Списъкът с подкрепилите кандидата трябва да бъде предаден на районната избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
Чл. 258
Районната избирателна комисия проверява кандидатските листи за съответствие с изискванията. При установяване на непълноти, комисията дава указания за отстраняването им. Ако те не бъдат отстранени, регистрацията се отказва, като отказът може да се оспорва пред Централната избирателна комисия. Партия или коалиция може да предложи нов кандидат до 30 дни преди изборния ден при отказ на регистрация или до 7 дни, ако кандидат почине или не може да участва. Новият кандидат заема освободеното място в листата, а останалите се преподреждат.
Чл. 259
Чл. 259 от Изборния кодекс регламентира процедурата за предаване и проверка на списъците с избиратели от районната избирателна комисия на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Списъците се предават в електронен и хартиен вид, а проверката трябва да бъде извършена не по-късно от 27 дни преди изборния ден. Резултатите от проверката се документират в протокол, който се съхранява до 6 месеца след изборите. Районната избирателна комисия установява резултатите на базата на проверката и предоставя информация на инициативния комитет при поискване. Регистрацията на независим кандидат може да бъде заличена, ако не е подкрепен от необходимия брой избиратели, като това решение може да бъде обжалвано пред Централната избирателна комисия и Върховния административен съд.
Чл. 260
Член 260 от Изборния кодекс предвижда, че районната избирателна комисия трябва да осигури възможност на всеки български гражданин да направи справка в избирателния списък по единен граждански номер. Справката може да се извърши и чрез безплатен телефонен номер. В раздел VI се разглежда съдържанието на бюлетината за гласуване.
Чл. 261
Чл. 261 от Изборния кодекс описва формата и съдържанието на бюлетината за гласуване. На лицевата страна тя включва: наименование и номер на изборния район, наименование на партията или коалицията, квадратче за знак, кръгчета за предпочитания и опция 'Не подкрепям никого'. Редовете за различните партии, коалиции и инициативни комитети са отделени с черна линия. За бюлетините извън страната текстът за изборния район се замества с 'Бюлетина за гласуване извън страната'. На гърба на бюлетината има места за печат на секционната избирателна комисия.
Чл. 262
Чл. 262 от Изборния кодекс описва процеса на определяне на поредните номера в бюлетината за партиите и коалициите чрез жребий, организиран от Централната избирателна комисия (ЦИК) не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Жребият е публичен и може да бъде наблюдаван от представители на партиите, коалициите, кандидати и медии. Определеният номер е валиден за цялата страна и за гласуване извън страната. Номерата на инициативните комитети следват тези на партиите. Не се оставят празни редове за партии или коалиции, които не са регистрирали кандидатски листи, а също така те не участват в жребия.
Чл. 263
Избирателите удостоверяват самоличността си пред комисията с лична карта или личен паспорт. При изтекли, повредени или изгубени документи, е допустимо удостоверение за издаване на лични документи. Избирателите извън страната удостоверяват самоличността си с паспорт или лична карта, а при изтекъл срок - с удостоверение от дипломатическо представителство. На плавателни съдове удостоверяването става с паспорт или моряшки паспорт. Ученици и студенти представят и ученическа или студентска книжка.
Чл. 264
Чл. 264 от Изборния кодекс описва процедурата по сверяване на данните от документа за самоличност на избирателя с избирателния списък. Председателят или определен член на комисията сверява информацията и вписва необходимите данни, за да допусне избирателя до гласуване. При установяване на несъответствия в имената, те се записват в графата 'Забележки'. Ако избирателят не е вписан, но има право да гласува, данните му се вписват в допълнителната страница на списъка, след което той представя декларация, че не е гласувал на друго място. При гласуване с удостоверение, се отбелязват данни за гласуването върху удостоверението.
Чл. 265
След допускане до гласуване, избирателят получава бюлетина от комисията, която я подпечатва. Зад паравана може да гласува само един избирател. Избирателят поставя знак "X" или "V" в квадратчето на избраната кандидатска листа и, ако желае, в кръгчето на кандидата. Бюлетината трябва да се сгъне така, че да не се виждат знаците. След проверка на номера на бюлетината от комисията, тя се подпечатва и отрязъкът се откъсва. При несъответствие бюлетината е недействителна. Избирателят пуска бюлетината в кутията и подписва избирателния списък, след което напуска помещението.
Чл. 266
Съгласно Изборния кодекс, ако в бюлетината са вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци, това прави гласа недействителен. Също така, забранено е вписването на подобни символи върху кочана. Следователно, при откритие на грешка в бюлетината, избирателят трябва да поиска нова бюлетина, за да може да упражни правото си на глас коректно.
Чл. 267
Избирателят, който е направил грешка при отбелязването на своя вот, има право да върне сгрешената бюлетина на секционната избирателна комисия и да получи нова бюлетина само веднъж. Сгрешената бюлетина не се разгъва, унищожава се с надпис "сгрешена" и се подписва от председателя и секретаря на комисията, както и от член, предложен от различни политически партии. Сгрешените бюлетини се записват в протокола на комисията.
Чл. 268
Член 268 от Изборния кодекс описва процедурата за машинно гласуване. Избирателят получава достъп до устройството след допускане. Гласува се със смарт карта, а устройството показва бюлетина, идентична на хартиената. Избирателят може да не гласува за никого, да отбележи своя вот и да изрази предпочитание за кандидат. След потвърждаване на избора, гласът се визуализира и записва, а избирателят получава отпечатана бюлетина, която пуска в специална кутия. След гласуването, информацията за избора става недостъпна за следващия избирател.
Чл. 269
В случай на невъзможност за машинно гласуване поради непреодолими обстоятелства, секционната избирателна комисия незабавно уведомява районната и Централната избирателна комисия. Гласуването продължава с хартиени бюлетини.
Чл. 270
След приключване на изборния ден, председателят на секционната избирателна комисия обявява, че гласуването е завършило. Неизползваните и сгрешените бюлетини се преброяват преди отварянето на избирателната кутия. Те се опаковат поотделно, запечатват с хартиена лента и се отстраняват от масата за броене. Номерата на отрязъците от бюлетините също се опаковат и запечатват, а хартиената лента се подпечатва и подписва от членовете на комисията.
Чл. 271
След приключване на гласуването, секционната избирателна комисия е задължена да отчете резултатите от машинното гласуване, което включва преброяване на бюлетините от машинното гласуване. Лицата, които имат право да присъстват в изборното помещение, не са уточнени в предоставения текст, но обикновено включват членове на комисията, наблюдатели и упълномощени представители на политически партии.
Чл. 272
При отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, регистрирани анкетьори от социологически агенции и представители на медиите. Всички те трябва да имат пряка видимост, включително чрез видеозаснемане или видеоизлъчване, при спазване на изискванията за защита на личните данни. От една партия, коалиция или инициативен комитет може да присъства само един застъпник или представител.
Чл. 273
Секционната избирателна комисия съставя протокол за резултатите от гласуването, който е в три идентични екземпляра на трипластова индигирана хартия. Протоколът е защитен с полиграфическа защита и съдържа наименованията на партиите, коалициите и инициативните комитети, както са регистрирани. Всеки екземпляр включва общи данни за гласуването и предпочитания за кандидатите. Преди окончателния протокол се изготвя чернова, която е идентична по форма и съдържание.
Чл. 274
Чл. 274 регламентира процедурата при допускане на грешки в протоколите на секционната избирателна комисия. При установяване на грешка, сгрешеният протокол се унищожава с надпис "сгрешен" и подпис на членовете на комисията. След това се връща на районната избирателна комисия за сверка на фабричния номер. Комисията получава нов протокол, който също се описва в протокол за предаването и приемането, подписан от всички членове. Ако грешка е допусната в данните за резултатите от изборите, тя се поправя чрез задраскване и вписване на действителните данни, с надпис "поправка" и подпис на членовете на комисията.
Чл. 275
Чл. 275 от Изборния кодекс описва задължителните данни, които трябва да бъдат вписани в протокола преди отварянето на избирателната кутия. Тези данни включват информация за избирателната секция, членовете на комисията, часът на откриване и приключване на гласуването, броя на избирателите в избирателния списък, гласувалите избиратели, броя на неизползваните бюлетини, общия брой на недействителните бюлетини и броя на получените бюлетини. Всички данни от протокола се вписват с думи и числа. Някои точки от протокола са отменени или променени с изменения в законодателството.
Чл. 276
Преди отваряне на избирателната кутия и специалната кутия за машинно гласуване, от масата трябва да се отстранят всички вещи, с изключение на черновите. Само един член на комисията, по решение на комисията, има достъп до бюлетините, като това става под наблюдението и контрола на останалите членове.
Чл. 277
Чл. 277 от Изборния кодекс описва процедурата за отваряне на избирателната кутия и броене на бюлетините. Бюлетините се изваждат една по една и се поставят с лицевата страна надолу. Ако е имало втора избирателна кутия, тя се отваря заедно с първата. Бюлетините от подвижната избирателна кутия се изваждат в определеното помещение и преброяването, включително съставянето на протокола, се извършва по същия ред.
Чл. 278
Чл. 278 определя условията за действителност на гласовете при гласуване с бюлетини. Действителен глас е такъв, който отговаря на определени критерии, включително правилен образец на бюлетината и правилно поставен знак. Недействителен глас е такъв, който не отговаря на условията, като наличие на специални символи или неправилно отбелязване на вота. Избирателят има право на едно предпочитание за кандидат, което също трябва да бъде отбелязано по правилен начин. При липса на предпочитание, се зачита първият кандидат от листата. Броят на гласувалите с различни видове бюлетини трябва да е равен на броя на намерените бюлетини в избирателните кутии.
Чл. 279
След отваряне на избирателната кутия и изваждане на бюлетините, те се подреждат в различни купчинки в зависимост от техния статус: недействителни (непо установен образец, с вписани специални символи, без отбелязан вот или с невалидни отбелязвания) и действителни (с валидно отбелязан вот). Действителните бюлетини се проверяват и преброяват, а при оспорване на гласовете, случаят се записва в протокол с указания за недействителност.
Чл. 280
Секционната избирателна комисия е отговорна за преброяване на подадените гласове с хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване. Броят на недействителните гласове се определя като сума от определени категории бюлетини, а действителните гласове се определят от други специфични категории. Преференциите за кандидат на партия или коалиция се изчисляват на база отбелязванията в бюлетините.
Чл. 281
Чл. 281 от Изборния кодекс определя процедурата за вписване на данни в протокола на секционната избирателна комисия след отварянето на избирателната кутия. На първия лист се записват: броят на бюлетините, недействителните и действителните гласове, гласовете за кандидатски листи, както и заявления и жалби. На втория лист се вписват предпочитанията за кандидати. Данните се записват с думи и числа.
Чл. 282
Протоколът на секционната избирателна комисия след съставянето му се подписва от всички членове, а председателят обявява резултатите от гласуването. Поправки могат да се правят преди обявяване на резултатите, а очевидни грешки могат да се поправят и след това. Членовете не могат да откажат да подпишат, но могат да изразят особено мнение. Неподписването не прави протокола недействителен. Комисията поставя копие от протокола на видно място пред сградата.
Чл. 283
Членовете на секционната избирателна комисия, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и наблюдателите имат право на копие от подписания протокол, който е подпечатан и подписан от съответните лица. Копията се предоставят преди предаването на протокола в районната избирателна комисия. Имената и единният граждански номер на лицето, получило копието, се вписват в списък, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
Чл. 284
След преброяването на гласовете, изборните книжа и материали се опаковат и запечатват с хартиена лента, която се подпечатва с печата на комисията и се подписва от членовете на комисията. След това протоколът на секционната избирателна комисия и записващото техническо устройство се предават на районната избирателна комисия.
Чл. 285
Чл. 285 от Изборния кодекс регламентира процедурата по предаване на протоколите от секционната избирателна комисия. Председателят, заместник-председателят, секретарят и член на комисията, предложени от различни партии, предават на районната избирателна комисия необходимите документи и записващото устройство от машинното гласуване. Протоколът трябва да бъде предаден в неразпластен вид.
Чл. 286
Чл. 286 от Изборния кодекс определя процедурите за предаване на резултатите от гласуването извън страната. Председателят на секционната избирателна комисия (или секретарят при негово отсъствие) изпраща резултатите в Централната избирателна комисия чрез сканиран протокол. Изборните книжа и материали се предават на ръководителя на дипломатическото представителство и се изпращат по дипломатическа поща до Министерството на външните работи. Резултатите от гласуването на плавателни съдове под българско знаме се предават незабавно на районната избирателна комисия. Всички изборни книжа се съхраняват до следващите избори.
Чл. 287
Чл. 287 от Изборния кодекс регламентира процедурата по приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии от районната избирателна комисия. Приемането включва сверяване на фабричния номер на протокола, а при несъответствия се извършва ново преброяване на гласовете. Членовете на секционната комисия проследяват точността на данните, а очевидни фактически грешки се отбелязват и подписват. След приемането се издава разписка с числовите данни, а бюлетините и другите материали се предават на общинската администрация за съхранение до следващите избори.
Чл. 288
Член 288 от Изборния кодекс е отменен с ДВ, бр. 104 от 2022 г. Преди отмяната, той е определял кои лица имат право да присъстват в районната избирателна комисия. След отмяната, текстът вече не е в сила и не съдържа информация относно тези права.
Чл. 288а
Чл. 288а от Изборния кодекс регламентира присъствието на кандидати, застъпници, представители на партии и коалиции, наблюдатели, анкетьори от социологически агенции и представители на медиите при приемането и проверката на протоколите на секционните избирателни комисии в районната избирателна комисия. Присъстващите трябва да имат пряка видимост, включително чрез видеоизлъчване в реално време, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 289
Чл. 289 от Изборния кодекс регламентира начина, по който районната избирателна комисия отчита резултатите от гласуването. На основа на протоколите от секционните избирателни комисии, комисията съставя протокол, отразяващ резултатите в изборния район. Освен това, гласовете от плавателните съдове, където е образувана избирателна секция, се добавят към гласовете за кандидатски листи на съответния изборен район с решение на районната избирателна комисия.
Чл. 290
Районната избирателна комисия определя избраните независими кандидати въз основа на районната избирателна квота и действителните гласове в района. Независим кандидат се счита за избран, ако е получил необходимата квота, като гласовете на независимите кандидати не участват в разпределението на мандатите.
Чл. 291
Чл. 291 от Изборния кодекс регламентира отразяването на данните от гласуването в протокол на районната избирателна комисия. Протоколът е в два идентични екземпляра, изработен на двупластова индигирана хартия с полиграфическа защита. Преди попълването на протокола се съставя чернова, а всеки екземпляр съдържа наименованията на партиите, коалициите и инициативните комитети, отпечатани според поредния номер в бюлетината.
Чл. 292
В протокола на районната избирателна комисия се вписват последователно броят на секционните избирателни комисии в изборния район, броят на комисии, представили протоколи за гласуването, както и данните по чл. 275, ал. 1 и чл. 281. Данните се записват с думи и числа.
Чл. 293
Протоколът на районната избирателна комисия се подписва от всички членове и след това председателят обявява резултатите от гласуването. Членовете не могат да откажат да подпишат, но могат да изразят особено мнение. Неподписването не прави протокола недействителен. След подписването, протоколът се изпраща на Централната избирателна комисия и копие се поставя на видно място пред сградата на комисията.
Чл. 294
Членовете на районната избирателна комисия, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и наблюдателите имат право да получат копие от подписания протокол по чл. 291. Копието трябва да бъде подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря. След получаване, имената и единният граждански номер на лицето, получило копието, се вписват в специален списък, който също се подписва от председателя и секретаря на комисията.
Чл. 295
Районната избирателна комисия е задължена да създаде база данни, използвайки компютърна обработка на протоколите, предоставени от секционните избирателни комисии в изборния район. Това включва и протокол-грамите от плавателните съдове, които плават под български флаг. След приключване на изборите, протоколите, техническите устройства за запис и други свързани документи трябва да бъдат предадени на Централната избирателна комисия.
Чл. 296
Чл. 296 от Изборния кодекс описва процедурата по предаване на протоколи и изборни книжа от районната избирателна комисия на Централната избирателна комисия. В срок от 48 часа след получаване на последния протокол, комисията предава необходимите документи, включително копия от протоколите, разписките и техническите носители с данни. Централната избирателна комисия проверява документите и издава разписка. Изборните материали, които не са предназначени за Централната комисия, се предават на областната администрация и се съхраняват до следващите избори.
Чл. 297
Чл. 297 от Изборния кодекс описва начина, по който Централната избирателна комисия определя общия брой мандати за партии и коалиции, базирано на действителните гласове. Само партии и коалиции, получили минимум 4% от гласовете, имат право на участие в разпределянето на мандатите. Броят на мандатите се определя, като се вземе предвид броят на народните представители, намален с независимите кандидати. Разпределението на мандатите в многомандатните райони също следва метода на Хеър-Ниимайер.
Чл. 298
При избиране на кандидат в два многомандатни изборни района, кандидатът следва да избере в кой от районите да остане и да заеме мандата. В случай, че не направи такъв избор, може да бъде обявен за недействителен мандатът му в единия от районите. Това е необходимо, за да се осигури правилното функциониране на изборния процес и да се предотврати дублиране на мандати. Също така, ако кандидатът е избран в два района, е задължен да уведоми съответните избирателни органи за своя избор, за да се актуализират резултатите от изборите.
Чл. 299
Когато кандидат е избран в два многомандатни изборни района, той трябва в еднодневен срок да уведоми Централната избирателна комисия за предпочитания си избор. Ако не го направи, ще бъде обявен за избран от района, в който е регистриран първо. В случай на отказ, Централната избирателна комисия обявява за избран следващия кандидат от листата, от която се е отказал.
Чл. 300
Централната избирателна комисия е задължена да обяви получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите в срок до 4 дни след изборния ден. Имената на избраните народни представители трябва да бъдат обявени не по-късно от 7 дни след изборния ден.
Чл. 301
Чл. 301 от Изборния кодекс описва процеса на обработка и актуализация на данните от протоколите на секционните избирателни комисии от страната и извън страната. Централната избирателна комисия (ЦИК) създава база данни, в която се въвеждат и сравняват данни от протоколите, като при наличие на разлики или грешки, ЦИК взема решение за окончателните числови данни. Резултатите от изборите се определят въз основа на актуализираната база данни, която се предоставя на различни институции и организации. Базата данни не може да се променя без разрешение на ЦИК.
Чл. 302
Чл. 302 от Изборния кодекс регламентира процедурите при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител. При такова прекратяване, Централната избирателна комисия обявява следващия кандидат от съответната листа. Ако народен представител, избран с листа на партия, стане министър, той се замества от следващия в листата. При липса на кандидати, мястото остава незаето. Кандидат, получил валидни предпочитания, заема мястото на прекратения представител. Независимите кандидати оставят мястото незаето, освен в случаите, когато са избрани за министри.
Чл. 303
Пълномощията на народен представител от Великото Народно събрание могат да бъдат прекратени предсрочно по четири основни причини: 1) подаване на оставка, 2) влизане в сила на присъда за умишлено престъпление с наказание лишаване от свобода, 3) установяване на неизбираемост или несъвместимост и 4) смърт. Решенията за прекратяване на пълномощията по точки 1 и 2 се взимат от Великото Народно събрание, а по точка 3 - от Конституционния съд.
Чл. 304
Споровете, свързани с законността на изборите за народни представители, както и на избора на конкретен народен представител, се разглеждат и решават от Конституционния съд. Това предоставя правото на заинтересованите лица да оспорват резултатите от изборите, ако смятат, че те не са проведени в съответствие с закона.
Чл. 305
Чл. 305 от Изборния кодекс позволява на кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и представителите на инициативни комитети да оспорят законността на изборите в 7-дневен срок след обявяване на резултатите от Централната избирателна комисия. След това, в 15-дневен срок, органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията може да сезира Конституционния съд, за да се произнесе по законността на изборите.
Чл. 306
Чл. 306 от Изборния кодекс определя процедурата за разглеждане на искания относно изборите от Конституционния съд. Искането се разглежда по реда на Закона за Конституционен съд и трябва да бъде решено в двумесечен срок. Решението на съда, ако установи незаконност на изборите, се изпраща на съответните институции и се организира нов избор в срок до два месеца. При оспорване на избора на народен представител, Централната избирателна комисия определя резултатите от изборите, като решението ѝ не подлежи на обжалване.
Чл. 307
Българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, имат право да избират президент и вицепрезидент на републиката. Правото да бъдат избирани също е регламентирано, но не е изчерпателно посочено в предоставения текст.
Чл. 308
Българските граждани, които отговарят на условията на чл. 93, ал. 2 от Конституцията, имат право да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на републиката. Това право е регламентирано в Изборния кодекс, чл. 308.
Чл. 309
Чл. 309 от Изборния кодекс установява, че за изборите за президент и вицепрезидент на републиката се прилагат специфични разпоредби, включително тези от част първа и от раздели VII, VIII и IX на глава петнадесета. Важно е да се спазват тези правила при организирането и провеждането на изборите.
Чл. 310
Централната избирателна комисия (ЦИК) има правомощия, свързани с организацията и провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката. Тя отговаря за регистрирането на кандидатските листи от партии, коалиции и инициативни комитети, както и за осигуряване на честността и прозрачността на изборния процес. ЦИК контролира спазването на изборното законодателство и може да взема решения по въпроси, свързани с провеждането на изборите.
Чл. 311
Централната избирателна комисия (ЦИК) има следните функции: 1. Констатира и обявява недействителна регистрацията на кандидати, които не отговарят на изискванията. 2. Заличава регистрацията на кандидати, които не отговарят на условията по Конституцията или чиято подписка не отговаря на изискванията. 3. Обявява резултатите от изборите и датата за нови избори, ако няма избран кандидат. 4. Обявява имената на кандидатите за нов избор в срок до 48 часа след обявяване на изборния ден. 5. Обявява резултатите от изборите и имената на избраните президент и вицепрезидент, обнародва ги в "Държавен вестник" и издава удостоверения на избраните. Решенията на ЦИК относно недействителната регистрация могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Чл. 312
Чл. 312 от Изборния кодекс описва, че резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката се определят по методика, която е описана в приложение № 2. Освен това, кодексът съдържа раздел, посветен на определянето на изборните райони, което е важен аспект от организацията на изборите.
Чл. 313
Член 313 от Изборния кодекс определя територията на страната за изборите за президент и вицепрезидент като един едномандатен изборен район. За организационно-техническата подготовка на изборите, територията на страната се разделя на райони, които съвпадат с изборните райони по чл. 249, ал. 1 от последните избори за народни представители.
Чл. 314
В избирателните списъци се вписват всички български граждани, които отговарят на условията, определени в чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Гражданите могат да подават искания за вписване в тези списъци, ако отговарят на съответните условия.
Чл. 315
Чл. 315 от Изборния кодекс предвижда, че български граждани, живеещи извън страната, могат да гласуват по постоянния си адрес, ако са в България на изборния ден. Ако тези граждани са заличени от избирателния списък, те могат да се впишат отново, като представят декларация, че няма да гласуват на друго място. Искането за дописване в списъка може да бъде направено и в изборния ден, като секционната избирателна комисия следва да извърши дописването.
Чл. 316
Член 316 от Изборния кодекс предвижда, че политическите партии, коалиции и инициативни комитети имат задължението да подредят кандидатите си в обща национална кандидатска листа. Това означава, че при регистрацията на кандидатите, те трябва да бъдат организирани по определен ред, който ще бъде представен на избирателите.
Чл. 317
Кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката могат да бъдат предложени за регистрация само от една партия, коалиция или инициативен комитет. Ако кандидатите са регистрирани от повече от една партия, действителна е регистрацията, която е извършена първа по време.
Чл. 318
Чл. 318 от Изборния кодекс определя процедурата за регистриране на кандидатски листи от Централната избирателна комисия. За регистрацията са необходими: предложение от партия или коалиция с данни за кандидатите, предложение от инициативен комитет, заявление-декларация от кандидатите за съгласие и условия по Конституцията, и пълномощно, ако документите се подават от упълномощени лица. Кандидатите за президент и вицепрезидент трябва да бъдат регистрирани не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Документите се завеждат в отделен регистър с пореден номер, определящ последователността на вписване.
Чл. 319
Централната избирателна комисия (ЦИК) има право да констатира и обяви за недействителни регистрациите на кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети, когато те са извършени в нарушение на чл. 317, ал. 1. Решението за недействителност се обявява незабавно, а засегнатите страни се уведомяват. Решението на ЦИК може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Чл. 320
Независими кандидати за президент и вицепрезидент на републиката могат да се регистрират, ако кандидатурата им е подкрепена от минимум 2500 избиратели. Избирателят удостоверява подкрепата си с подпис пред член на инициативния комитет, посочвайки имената и единния граждански номер. Всеки избирател може да участва само в един списък. Личните данни на избирателите трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Списъкът с подкрепящите се предава на Централната избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
Чл. 321
Централната избирателна комисия (ЦИК) проверява кандидатските листи за спазване на изискванията. При установени непълноти или несъответствия, ЦИК дава указания за отстраняване в определен срок. Ако не се отстранят, регистрацията се отказва, а отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд. Партия или коалиция може да предложи нов кандидат при отказ на регистрация или недействителност на регистрацията до 30 дни преди изборния ден. При смърт или трайна невъзможност на кандидат, нов кандидат може да се предложи до 7 дни преди изборния ден. Ако не се предложи нов кандидат, ЦИК отказва или заличава регистрацията на кандидатската листа.
Чл. 322
Чл. 322 от Изборния кодекс урежда процедурата за предаване и проверка на списъците с независими кандидати. Централната избирателна комисия (ЦИК) предава списъците на Главна дирекция 'Гражданска регистрация и административно обслужване' (ГДГРАО) за проверка, която трябва да бъде извършена не по-късно от 27 дни преди изборния ден. ГДГРАО съставя протокол за резултата от проверката, който се съхранява до 6 месеца след изборите. ЦИК установява резултата на базата на проверката и при поискване предоставя данните на инициативния комитет. Ако независимите кандидати не са подкрепени от необходимия брой избиратели, регистрацията им се заличава и решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 323
Чл. 323 от Изборния кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да осигури на всеки избирател възможност за справка в избирателния списък по единен граждански номер. Тази услуга включва и безплатен телефонен номер, на който избирателите могат да се свържат за информация.
Чл. 324
Централната избирателна комисия е задължена да обнародва кандидатските листи в "Държавен вестник" не по-късно от 30 дни преди изборния ден. В тези листи се посочват имената и датите на раждане на кандидатите, както и партиите, коалициите или инициативните комитети, които ги предлагат.
Чл. 325
Чл. 325 описва структурата на бюлетината за гласуване. На лицевата страна се включват: наименованието и номера на района, името на партията/коалицията/инициативния комитет, квадратче за знак, имената на кандидата за президент и вицепрезидент, и опция 'Не подкрепям никого'. Редовете се разделят с празен ред и черна линия. На гърба има места за печат на секционната комисия. За гласуване извън страната бюлетината съдържа специфични реквизити.
Чл. 326
Чл. 326 от Изборния кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия определя поредните номера на партиите, коалициите и инициативните комитети чрез жребий, който се провежда не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Жребият е публичен и на него могат да присъстват представители на заинтересованите страни. Определеният номер е валиден за цялата страна и за гласуването в чужбина. Партиите и коалициите, които не са регистрирали кандидатски листи, не участват в жребия и не получават номер.
Чл. 327
Член 327 от Изборния кодекс указва, че за гласуването в изборния ден се прилагат разпоредбите на раздел VII от глава 15, както и разпоредбите на самия раздел. Това предполага, че съществуват специфични правила и процедури, които трябва да се следват при гласуването с хартиена бюлетина.
Чл. 328
Чл. 328 от Изборния кодекс описва процедурата за гласуване. Избирателят получава бюлетина от секционната комисия и гласува зад параван, като трябва да постави ясен знак за своя избор. Бюлетината трябва да бъде сгъната, за да не се вижда вотът. Член на комисията проверява номера на бюлетината и при съответствие я подпечатва. При несъответствие бюлетината се обявява за недействителна. След гласуването избирателят пуска бюлетината в кутията и подписва избирателния списък. Вписването на специални символи прави гласа недействителен.
Чл. 329
Чл. 329 от Изборния кодекс определя начина на гласуване при машинно гласуване, като избирателят трябва да отбележи по ясен и недвусмислен начин своя вот за кандидатска листа. Раздел VIII от кодекса се отнася до процеса на преброяване на гласовете, който е част от глава петнадесета.
Чл. 330
Чл. 330 от Изборния кодекс указва, че за преброяването на гласовете се прилагат разпоредбите на раздел VIII от глава петнадесета, както и разпоредбите на съответния раздел. Това означава, че процедурата за преброяване на гласовете е регламентирана в тези части на закона и трябва да се спазват установените правила.
Чл. 331
Член 331 от Изборния кодекс предвижда, че всеки екземпляр на протокола за изборите трябва да бъде на един лист, като страниците са обособени. Това осигурява ясност и организираност в документацията, свързана с изборния процес.
Чл. 332
Чл. 332 определя правилата за установяване на резултатите от гласуването. Всяка бюлетина представлява един глас, който може да бъде действителен или недействителен. Действителен е гласът, когато бюлетината е по установен образец, без специални символи, с два печата на секционната комисия, с един знак "Х" или "V" в квадратчето за гласуване, и при определени условия за механични увреждания. Недействителен е гласът, ако бюлетината не е по образец, съдържа специални символи, няма печати, не е отбелязан вот или е отбелязан неправилно.
Чл. 333
След отваряне на избирателната кутия, бюлетините се подреждат на купчинки в зависимост от тяхната валидност и спазване на изискванията. Бюлетините се разделят на следните категории: не по образец, с специални символи, без отбелязан вот, с неясен вот, валидни бюлетини и бюлетини, които са унищожени. При оспорване на валидността на глас, се изготвя протокол, който се прилага към протокола на секционната избирателна комисия.
Чл. 334
Чл. 334 от Изборния кодекс регламентира начина на преброяване на гласовете от секционната избирателна комисия. Според алинея 1, комисията преброява гласовете, подадени с хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване. Алинея 2 уточнява, че броят на недействителните гласове се определя като сума от определени категории бюлетини, посочени в чл. 333, ал. 1, т. 1 - 5. Алинея 3 посочва, че действителните гласове се изчисляват на базата на бюлетините, посочени в чл. 333, ал. 1, т. 6 и 7.
Чл. 335 от Изборния кодекс
След отварянето на избирателната кутия и преброяването на гласовете, секционната избирателна комисия вписва в протокола следните данни: броя на бюлетините, недействителните и действителните гласове за кандидатски листи, гласовете за всяка кандидатска листа, както и подадените заявления и жалби. Всички данни трябва да бъдат вписани с думи и числа.
Чл. 336
Чл. 336 от Изборния кодекс предвижда, че протоколът на секционната избирателна комисия трябва да бъде подписан от всички членове на комисията след неговото съставяне. След подписването, председателят на комисията обявява резултатите от гласуването, като включва информация за гласовете, получени от различни партии, коалиции и независими кандидати.
Чл. 337
Изборните книжа и материали, свързани с гласуването на плавателни съдове, които носят българско знаме, трябва да бъдат изпратени на Централната избирателна комисия. Те ще се съхраняват до следващите избори.
Чл. 338
Чл. 338 от Изборния кодекс указва, че за определяне на резултатите от изборите районната избирателна комисия следва да приложи разпоредбите на раздел IX от глава петнадесета, както и разпоредбите на самия раздел. Това означава, че съществуват конкретни правила и процедури, които трябва да се спазват при отчитането на резултатите от гласуването.
Чл. 339
Член 339 от Изборния кодекс описва процедурата за отчитане на резултатите от гласуването от секционните избирателни комисии. Районната избирателна комисия е отговорна за съставянето на протокол на базата на данните от протоколите на секционните комисии. Освен това, гласовете от плавателни съдове, на които има образувана избирателна секция, се добавят към гласовете за кандидатски листи в района с решение на районната избирателна комисия.
Чл. 340
Член 340 от Изборния кодекс описва какво съдържа протоколът на районната избирателна комисия. В него се вписват броят на секционните избирателни комисии в района, броят на комисии, представили протоколи за гласуването, както и данни по определени членове от закона. Данните трябва да бъдат вписвани както с думи, така и с числа.
Чл. 341
Чл. 341 от Изборния кодекс предвижда, че районната избирателна комисия създава база данни чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии и протокол-грамите от плавателните съдове под българско знаме. Раздел X от кодекса се отнася до обявяването на резултатите от изборите от Централната избирателна комисия.
Чл. 342
Централната избирателна комисия обявява резултатите от изборите за президент и вицепрезидент до 48 часа след приключване на изборния ден. Ако никой от кандидатите не е избран, се определят първите двама кандидати с най-много гласове и се провежда нов избор. Предизборната кампания за новите кандидати започва от момента на определянето им и продължава до 24 часа преди изборния ден.
Чл. 343
Чл. 343 от Изборния кодекс регламентира процедурата при отказ на кандидат за президент и вицепрезидент след изборите. Ако кандидат, получил най-много гласове, се откаже в срок до 24 часа от обявяване на резултатите, се допускат кандидати от следващата по брой гласове листа. В случай на смърт или тежко заболяване на кандидат, Централната избирателна комисия отлага избора и насрочва нов в срок до 14 дни, като партията или коалицията може да регистрира нов кандидат в срок до три дни след решението на комисията.
Чл. 344
Окончателните резултати от изборите за президент и вицепрезидент се обявяват от Централната избирателна комисия в срок до три дни след изборния ден и се обнародват в 'Държавен вестник' не по-късно от 7 дни след изборния ден. Резултатите се обявяват по листи за всички кандидати, а ако е произведен нов избор, се обявяват и резултатите от предишния избор.
Чл. 345
Новоизбраните президент и вицепрезидент полагат клетва три дни преди изтичането на мандата на действащите. Те встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на предшествениците си.
Чл. 346
Централната избирателна комисия (ЦИК) създава и управлява база данни с протоколите на секционните избирателни комисии от страната и сканираните протоколи от чужбина. Данните се въвеждат и сравняват, а при разлики или грешки ЦИК взема решение и актуализира данните. Резултатите от изборите се определят на базата на актуализираната информация, която се публикува и предоставя на различни институции и организации. Базата данни не може да се променя без разрешение на ЦИК.
Чл. 347
Споровете относно законността на изборите за президент и вицепрезидент на републиката се разглеждат от Конституционния съд. Всеки гражданин или политическа партия, която счита, че изборите не са проведени в съответствие с закона, има право да оспори резултатите.
Чл. 348
Кандидатите за президент и вицепрезидент, партиите, коалициите и представителите на инициативните комитети имат право да оспорят законността на изборите в 7-дневен срок след обявяването на резултатите от Централната избирателна комисия. В срок от 15 дни след обявяването на резултатите, органът, посочен в Конституцията, може да сезира Конституционния съд по законността на изборите на основание подаденото оспорване или по своя инициатива.
Чл. 349
Чл. 349 от Изборния кодекс определя реда за разглеждане на искания, свързани с незаконността на изборите за президент и вицепрезидент. Искането се разглежда по реда на Закона за Конституционен съд и не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия. При установяване на незаконност на изборите, решението се изпраща на Народното събрание и Централната избирателна комисия, а нов избор трябва да се проведе в срок до два месеца.
Чл. 350
Българските граждани, навършили 18 години, имат право да избират членове на Европейския парламент, ако са живели поне три месеца в България или друга държава от ЕС, не са под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Също така, граждани на други държави от ЕС, които отговарят на същите условия, могат да гласуват, ако имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и не са лишени от правото да избират в собствената си държава.
Чл. 351
Българските граждани, навършили 21 години, които не са под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен адрес в България, могат да бъдат избирани за членове на Европейския парламент. Също така, гражданите на други държави - членки на ЕС, при същите условия, могат да бъдат избирани, ако имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели в страната или в друга държава - членка на ЕС през последните 6 месеца.
Чл. 352
Чл. 352 от Изборния кодекс определя, че за изборите за членове на Европейския парламент от Република България се прилагат разпоредбите на съответната глава, както и разпоредбите на част първа и раздели VII, VIII и IX от глава петнадесета. Изборната система е пропорционална, а Централната избирателна комисия има определени правомощия в процеса на провеждане на изборите и разпределение на мандатите.
Чл. 353
Изборите за членове на Европейския парламент от България се провеждат по пропорционална система с национални кандидатски листи, които могат да бъдат издигани от партии, коалиции или инициативни комитети. Избирателите имат право да отбележат предпочитание за конкретен кандидат в кандидатската листа, което влияе на реда на подреждане на кандидатите.
Чл. 354
Централната избирателна комисия (ЦИК) има задължения, свързани с управлението на изборите, включително изпращане на списъци на граждани на ЕС, проверка на декларации, констатиране и обявяване на недействителни регистрации на кандидати, заличаване на регистрации при определени условия, организиране на разяснителни кампании за гражданите на ЕС, обявяване на резултатите от изборите и предоставяне на информация на висши държавни органи. Решенията на ЦИК относно недействителни регистрации могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Чл. 355
Чл. 355 от Изборния кодекс предвижда, че резултатите от гласуването и разпределението на мандатите по кандидатски листи се определят по методика, описана в приложение № 3. Освен това, в раздел III се разглежда определянето на изборните райони, което е важен аспект от изборния процес.
Чл. 356
Чл. 356 от Изборния кодекс определя територията на Република България като един многомандатен изборен район за изборите за членове на Европейския парламент. За организационно-техническата подготовка на изборите, територията се разделя на райони, които съвпадат с изборните райони от последните избори за народни представители.
Чл. 357
Част I на избирателните списъци се съставя на база постоянния адрес на гражданите на Република България. Част II се съставя на база адресите на пребиваване в България на граждани от друга държава - членка на Европейския съюз, които са подали заявление.
Чл. 358
Чл. 358 от Изборния кодекс определя начина на съставяне на избирателните списъци. Част I включва български граждани, отговарящи на условията по чл. 350, ал. 1. Част II съдържа данни за граждани на други държави членки на Европейския съюз, които са подали декларации. Имената им се вписват по азбучен ред, като не се попълват графите за личен номер и номера на документи за самоличност, а се оставя графа "Забележки".
Чл. 359
Граждани на други държави - членки на ЕС, които желаят да бъдат вписани в избирателния списък в България, трябва да подадат декларация в общинската администрация 40 дни преди изборите. Декларацията трябва да съдържа информация за гражданството, адреса на пребиваване, последното населено място в ЕС, правото на глас, данни от лични документи и времето на пребиваване в България. Граждани, които вече са подали декларация и са вписани, се вписват служебно на следващи избори, освен ако не настъпят промени в декларираните обстоятелства. Декларациите се съхраняват от общинската администрация за бъдещи избори.
Чл. 360
Член 360 от Изборния кодекс предвижда, че имената на гражданите, които имат настоящ адрес в държава извън Европейския съюз, се заличават от избирателните списъци. Тези лица могат да бъдат вписани отново по тяхно искане до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. В деня на изборите, те могат да бъдат дописани от секционната избирателна комисия, при условие че представят необходимите документи и декларация, удостоверяваща, че са живели в България или в друга държава - членка на ЕС, през последните три месеца и че не са гласували на същите избори на друго място.
Чл. 361
Чл. 361 от Изборния кодекс урежда правото на български граждани, живеещи в друга държава - членка на ЕС, да гласуват по постоянния си адрес в България, ако са в страната на изборния ден. Ако гражданинът е заличен от избирателния списък, той може да бъде вписан от органите по чл. 23, ал. 1 или да бъде дописан в изборния ден от секционната избирателна комисия, след представяне на необходимите документи и декларация, удостоверяваща условията за гласуване.
Чл. 362
Чл. 362 от Изборния кодекс предвижда, че органите, упоменати в чл. 23, ал. 1, трябва да изпратят копие от част II на избирателните списъци на Централната избирателна комисия не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Списъците трябва да включват имената на избирателите на съответния език. Проверка на информацията по чл. 350 се извършва от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието по искане на съответните органи, а за гражданите на други държави членки на ЕС се изисква копие от декларациите по чл. 359.
Чл. 363
Партиите, коалициите и инициативните комитети са задължени да подредят кандидатите си в обща национална кандидатска листа. Кандидатите, които принадлежат на партиите и коалициите, се вписват в регистъра на кандидатските листи и получават номера в съответствие с подредбата им в кандидатската листа.
Чл. 364
Член 364 от Изборния кодекс определя правата и условията за кандидатстване на кандидати за членове на Европейския парламент от Република България. Всеки кандидат може да се кандидатира само в една държава - членка на ЕС, а броят на кандидатите в листата не може да надвишава броя на членовете на Европейския парламент от България. Кандидатите могат да бъдат предложени за регистрация само от една партия, коалиция или инициативен комитет, а в случай на регистрация от повече от една, действителна е първата регистрация.
Чл. 365
Регистрирането на кандидатските листи за избори в България се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК) и изисква представяне на различни документи, включително предложение от партия или коалиция, заявление-декларация от кандидатите, както и декларации от кандидати, които не са български граждани. Регистрацията трябва да бъде завършена не по-късно от 32 дни преди изборния ден. ЦИК поддържа регистър на кандидатите и изпраща извлечения на компетентните органи на други държави членки на ЕС. При липса на отговор в срок, ЦИК може да регистрира кандидата, ако са изпълнени условията.
Чл. 366
Централната избирателна комисия (ЦИК) има правомощието да обявява за недействителни регистрациите на кандидати, партии или коалиции, ако те са извършени в нарушение на определени разпоредби. Решението за недействителност се обявява незабавно и заинтересованите страни се уведомяват. Освен това, решението на ЦИК може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Чл. 367
Независим кандидат за член на Европейския парламент от България трябва да бъде подкрепен от минимум 2500 избиратели за регистрация. Избирателите удостоверяват подкрепата си с подпис пред член на инициативния комитет, като посочват лични данни. Всеки избирател може да участва само в един списък. Личните данни на избирателите трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Списъкът с подкрепящите кандидата се предава на Централната избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
Чл. 368
Централната избирателна комисия проверява кандидатските листи и взема решение за тяхната регистрация. При непълноти или несъответствия комисията дава срок за отстраняването им. Отказът за регистрация може да се обжалва пред Върховния административен съд. Партията или коалицията може да предложи нов кандидат, ако предишният е отказал, починал или не може да участва, в срокове от 30 или 7 дни преди изборния ден. Новият кандидат заема освобождаването място в листата.
Чл. 369
Чл. 369 от Изборния кодекс регламентира процеса по проверка на списъците с независими кандидати от Централната избирателна комисия (ЦИК) и Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Списъците се предават незабавно на Главна дирекция за проверка, която трябва да я извърши не по-късно от 27 дни преди изборния ден. Резултатите от проверката се документират в протокол, който се съхранява до 6 месеца след изборите. ЦИК установява резултатите въз основа на проверката и при поискване предоставя информация на инициативния комитет. Ако независим кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели, регистрацията му може да бъде заличена, а решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 370
Чл. 370 от Изборния кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия трябва да осигури на всеки избирател, който е български гражданин или гражданин на друга държава - членка на ЕС с постоянен или продължителен статут на пребиваване, възможност за справка в избирателния списък. Справката може да се извърши по единен граждански номер или личен номер, включително чрез безплатен телефонен номер.
Чл. 371
Чл. 371 от Изборния кодекс описва реквизитите на бюлетината за гласуване. Бюлетината съдържа наименованието и номера на района, наименованията на партията или коалицията, квадратчета за гласуване, както и кръгчета за преференции за кандидати. Редовете на отделните партии и коалиции са отделени с черна линия. Бюлетината за гласуване извън страната се различава с текст "Бюлетина за гласуване извън страната". На гърба на бюлетината има места за печат на секционната избирателна комисия.
Чл. 372
Чл. 372 от Изборния кодекс определя процедурата за жребий, с който Централната избирателна комисия определя поредните номера на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината. Жребият се провежда публично не по-късно от 31 дни преди изборния ден и на него могат да присъстват представители на съответните организации, наблюдатели и медии. Номерата са валидни за цялата страна и за гласуването извън страната. Партиите и коалициите, които не са регистрирали кандидатски листи, не участват в жребия и не получават номер.
Чл. 373
Член 373 от Изборния кодекс предвижда, че за гласуването в изборния ден се прилагат разпоредбите на раздел VII от глава петнадесета, както и разпоредбите на самия раздел. Това включва и специфични правила относно идентифицирането на избиратели, включително граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, които имат право да гласуват.
Чл. 374
Избирателят, който е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, трябва да удостоверява самоличността си при гласуване с лична карта или паспорт и удостоверение за пребиваване. Това важи и за българските граждани, живеещи в друга държава - членка на ЕС, които също трябва да предоставят декларация.
Чл. 375
Българските граждани, които живеят в друга държава - членка на ЕС, трябва да представят декларация, когато гласуват в дипломатическо или консулско представителство на България, удостоверявайки, че не са гласували и няма да гласуват на друго място за същите избори за членове на Европейския парламент.
Чл. 376
Чл. 376 от Изборния кодекс регламентира условията, при които граждани на други държави - членки на Европейския съюз, могат да гласуват на избори в България. Те трябва да се впишат в избирателния списък, предоставяйки личен номер, номер на лична карта или паспорт, както и номер на удостоверение за пребиваване. Избирателят трябва да подаде декларация, удостоверяваща, че не е гласувал на същите избори в друга страна. При разлика в имената, данните от личния документ се записват в графата "Забележки". Удостоверението за пребиваване остава при избирателната комисия до полагане на подпис от избирателя в списъка, след което му се връща обратно.
Чл. 377
Избирателите, които са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, имат право да гласуват, като отбелязват своя вот за кандидатска листа. Те могат също така да изразят предпочитание за конкретен кандидат от избраната листа.
Чл. 378
Чл. 378 от Изборния кодекс указва, че за преброяването на гласовете се прилагат разпоредбите на раздел VIII от глава 15, с изключение на чл. 278, ал. 5. Освен това, преди отварянето на избирателната кутия, е необходимо да се впишат данни в протокола, съгласно части I и II на избирателния списък.
Чл. 379
Чл. 379 от Изборния кодекс предвижда, че преди отварянето на избирателната кутия, в протокола трябва да се впише броят на избирателите, които са записани в части I и II на избирателния списък. Тези данни трябва да бъдат вписани както с думи, така и с числа.
Чл. 380
Изборните книжа и материалите от гласуването на плавателните съдове, които са под българско знаме, трябва да бъдат изпратени на Централната избирателна комисия. Те се съхраняват до провеждането на следващите избори.
Чл. 381
Чл. 381 от Изборния кодекс предвижда, че за определяне на резултатите от изборите районната избирателна комисия прилага разпоредбите на раздел IX от глава петнадесета, както и разпоредбите на съответния раздел. Това означава, че процесът на отчитане на резултатите от гласуването е регламентиран с конкретни правила, които трябва да бъдат спазвани от комисията.
Чл. 382
Член 382 от Изборния кодекс определя процедурата за отчитане на резултатите от гласуването от секционните избирателни комисии от районната избирателна комисия. Тя съставя протокол, основан на данните от тези комисии. Гласовете от плавателните съдове, където е образувана избирателна секция, се добавят към гласовете за кандидатски листи на района по решение на районната избирателна комисия.
Чл. 383
Чл. 383 от Изборния кодекс указва какво трябва да съдържа протоколът на районната избирателна комисия. В него се вписват последователно броят на секционните избирателни комисии в района, броят на секционните избирателни комисии, които са представили протоколи за гласуването, както и данни от определени членове на закона. Всички данни трябва да бъдат вписани с думи и числа.
Чл. 384
Районната избирателна комисия е отговорна за създаването на база данни, която включва компютърна обработка на протоколите от секционните избирателни комисии, както и протокол-грамите от плавателните съдове под българско знаме. Следващият етап е определянето на резултатите от изборите от Централната избирателна комисия, който включва разпределението на мандатите.
Чл. 385
Член 385 от Изборния кодекс определя процедурата за разпределяне на мандатите на членовете на Европейския парламент от България. Броят на мандатите се основава на действителните гласове, подадени за партии и коалиции, и се изчислява по метода на Хеър-Ниимайер. Право на участие в разпределението имат само тези, които получат гласове над националната избирателна квота. Общият брой мандати е равен на броя на членовете на Европейския парламент от България, намален с броя на избраните независими кандидати.
Чл. 386
Чл. 386 от Изборния кодекс определя начина, по който се определят избраните кандидати от кандидатски листи на партии или коалиции. Изборът се базира на валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите. Кандидатите получават валидни предпочитания, ако имат не по-малко от 5% от гласовете за кандидатската листа. Кандидатите с валидни предпочитания образуват списък А, а останалите запазват подреждането си в списък Б. В случай на равен брой предпочитания, редът се определя чрез жребий. Процедурите за избиране на кандидати зависят от броя на валидните предпочитания в сравнение с мандатите на партията или коалицията.
Чл. 387
Централната избирателна комисия в България е задължена да обяви резултатите от гласуването и разпределението на мандатите между партиите и коалициите в срок от три дни след изборния ден. Имената на избраните членове на Европейския парламент трябва да бъдат обявени в срок от пет дни след изборния ден. Резултатите се обявяват след приключването на изборния ден във всички държави - членки на Европейския съюз, в рамките на определен от Съвета на Европейския съюз изборен период.
Чл. 388
След официалното обявяване на резултатите от изборите, председателят на Народното събрание е задължен да уведоми председателя на Европейския парламент за избраните членове от Република България.
Чл. 389
Съгласно Чл. 389 от Изборния кодекс, определени категории лица не могат да бъдат членове на Европейския парламент. Тези категории включват народни представители, членове на правителства, членове на Европейската комисия, съдии и служители на различни институции на Европейския съюз, както и лица, изпълняващи несъвместими с народното представителство дейности.
Чл. 390
Чл. 390 от Изборния кодекс описва процеса на създаване и обработка на база данни от Централната избирателна комисия (ЦИК) след изборите. ЦИК събира данни от протоколите на секционните избирателни комисии, машинното гласуване и сканираните протоколи от чужбина. Извършва се повторно въвеждане и компютърно сравняване на данните, а при разлики и грешки ЦИК взима решения и актуализира данните. Резултатите от изборите се основават на актуализираната база данни, която се публикува и предоставя на различни институции и организации. Промените в базата данни са забранени без разрешение на ЦИК.
Чл. 391
Пълномощията на член на Европейския парламент от Република България могат да бъдат прекратени предсрочно по няколко причини: подаване на оставка, смърт, установяване на неизбираемост или несъвместимост, съгласно чл. 389 от Изборния кодекс. След настъпването на тези обстоятелства, Централната избирателна комисия е задължена да предприеме необходимите действия за отразяване на прекратяването на пълномощията.
Чл. 392
Чл. 392 от Изборния кодекс регламентира процедурата при предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент от България. При прекратяване, Централната избирателна комисия назначава следващия в листата кандидат. Ако няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата. Кандидат, получил валидни предпочитания, може да заеме мястото на прекратения член. При независим кандидат, мястото се заема от кандидат на партия с най-голям неоползотворен остатък, а при равенство - чрез жребий.
Чл. 393
Споровете относно законността на избора на член на Европейския парламент от Република България се решават от Конституционния съд. Всеки, който счита, че изборите не са проведени в съответствие с закона, има право да оспори резултатите пред съда.
Чл. 394
Членовете на Европейския парламент от България, партиите, коалициите и представителят на инициативния комитет могат да оспорят законността на изборите в 7-дневен срок след обявяване на резултатите от Централната избирателна комисия. След това, в 15-дневен срок, органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията може да сезира Конституционния съд за произнасяне по законността на избора.
Чл. 395
Чл. 395 от Изборния кодекс регламентира процедурата по разглеждане на искания за незаконност на изборите за член на Европейския парламент от Република България. Искането се разглежда от Конституционния съд в двумесечен срок и не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия. При установяване на съществени нарушения, Централната избирателна комисия определя резултатите от изборите, които не подлежат на обжалване. Решението за незаконност се изпраща на Народното събрание, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица.
Чл. 396
Българските граждани, които са навършили 18 години, не са под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели поне 6 месеца в съответното населено място, имат право да избират общински съветници и кметове. Гражданите на ЕС, които не са български граждани, също имат право да избират при същите условия, плюс изискването за статут на продължително или постоянно пребиваващ в България и да не са лишени от правото да избира в собствената си страна.
Чл. 397
Правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, навършили 18 години, които не са под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели поне 6 месеца в съответното населено място. Гражданите на ЕС, които не са български граждани, също имат право да бъдат избирани, при условие, че отговарят на същите изисквания и имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България.
Чл. 398
Чл. 398 от Изборния кодекс урежда прилагането на разпоредбите за изборите за общински съветници и кметове, като посочва, че се следват разпоредбите на глава петнадесета, част първа и раздел VII. В раздел II се описват изборните системи и правомощията на Централната избирателна комисия, като се акцентира на пропорционалната изборна система за общински съветници.
Чл. 399
Изборите за общински съветници се провеждат по пропорционална изборна система, като кандидатските листи могат да бъдат регистрирани от партии, коалиции или инициативни комитети. Избирателите имат правото да отбележат предпочитание за кандидат от листата, което влияе на реда на подреждане на кандидатите. Мандатите се разпределят на партии, коалиции и независими кандидати, които получат действителни гласове, не по-малко от общинската избирателна квота.
Чл. 400
Изборите за кметове се провеждат по мажоритарна система, като кандидатите се регистрират в едномандатни изборни райони. Кандидатските листи могат да бъдат подадени от партии, коалиции или инициативни комитети.
Чл. 401
Всеки избирател има право да гласува за един кмет на община и за една кандидатска листа за общински съветници. В градовете с районно деление избирателите могат да гласуват и за кмет на района. В кметствата, ако се провеждат избори, избирателите имат право на един глас за кмет на кметство.
Чл. 402
Централната избирателна комисия (ЦИК) упражнява контрол върху регистрацията на политически субекти и кандидати, обявява недействителни регистрации, организира разяснителни кампании за гражданите на ЕС относно правото им на глас, извършва проверки по искане на компетентни органи на ЕС и предлага на президента насрочване на избори за общински съветници или кметове. Решенията на ЦИК по определени точки могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Чл. 403
Чл. 403 от Изборния кодекс предвижда, че резултатите от гласуването и разпределението на мандатите по кандидатски листи се извършват съгласно методика, описана в приложения № 4 и № 5. Раздел III от кодекса е посветен на определянето на изборните райони и броя на мандатите в тях.
Чл. 404
Чл. 404 от Изборния кодекс определя територията на общината като един многомандатен изборен район за избори на общински съветници и като един едномандатен изборен район за избори на кмет на община, район или кметство. Това означава, че за общинските съветници ще се избират повече от един представител, докато за кметовете на общини, райони и кметства ще се избира по един представител.
Чл. 405
Чл. 405 от Изборния кодекс указва, че мандатите при пропорционалната изборна система се разпределят между партиите и коалициите, които са получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. Общият брой на мандатите е равен на броя на членовете на общинския съвет, намален с броя на избраните независими кандидати.
Чл. 405а
Кметовете на общини и областните управители са задължени да извършат проверка на всички адресни регистрации, направени в последните 12 месеца, 6 месеца преди общите избори за общински съветници и кметове. Тази проверка трябва да приключи не по-късно от три месеца преди изборите.
Чл. 406
Избирателните списъци в Република България се съставят в две части. Част I се изготвя на база постоянния адрес на българските граждани, докато Част II се съставя на основата на адресите на пребиваване, заявени от граждани на други държави - членки на Европейския съюз.
Чл. 407
Чл. 407 от Изборния кодекс регламентира съставянето на избирателните списъци. Част I включва български граждани, които отговарят на условията по чл. 396, ал. 1, докато Част II включва граждани на други държави - членки на ЕС, които са подали декларации. В Част II имената на избирателите се вписват по азбучен ред, както и данните за гражданството и адреса на пребиваване. Графите за лични номера и удостоверения остават празни, а е предвидена графа "Забележки".
Чл. 408
Гражданите на държави - членки на ЕС, които искат да бъдат вписани в избирателните списъци, трябва да подадат декларация в общинската администрация не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Декларацията трябва да съдържа информация за гражданството, адреса на пребиваване през последните 6 месеца и данни от личния документ. При повторни избори, гражданите, които вече са подали декларация и са били вписани, се вписват служебно, освен ако не е настъпила промяна в декларираните данни. Декларациите се съхраняват за следващите избори.
Чл. 409
Член 409 от Изборния кодекс предвижда, че имената на гражданите, които нямат настоящ адрес в Република България през последните 6 месеца преди изборите, се заличават от избирателните списъци. Това означава, че ако гражданите са живели извън страната в този период, те няма да бъдат включени в списъците за гласуване.
Чл. 410
Член 410 от Изборния кодекс предвижда, че органите, посочени в член 23, алинея 1, трябва да изпратят копие от част II на избирателните списъци на Централната избирателна комисия не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Проверка на обстоятелствата по член 396 се извършва от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието по искане на съответните органи. За гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, искането трябва да включва копия от декларациите по член 408.
Чл. 411
Член 411 от Изборния кодекс предвижда, че при провеждането на втори тур на изборите за кмет, в избирателните списъци се добавят имената на гражданите, които са придобили избирателно право между двата тура. Това осигурява актуализация на списъците и гарантира, че новопридобилите право на глас също могат да участват в изборния процес.
Чл. 412
Партиите, коалициите и инициативните комитети подреждат кандидатите в кандидатски листи за едномандатни и многомандатни изборни райони. Кандидатите за общински съветници се регистрират с номера, съобразно подредбата в листата. Коалициите представят обща кандидатска листа за всеки изборен район. Броят на кандидатите в листата не може да надвишава броя на членовете на общинския съвет.
Чл. 413
Кандидатите за общински съветници и кметове могат да бъдат регистрирани само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един изборен район. Кандидатите за кмет не могат да бъдат кандидати за общински съветници и обратно, освен ако са от същата партия или коалиция. Регистрацията е недействителна при нарушения на тези изисквания, а Централната избирателна комисия обявява недействителността на регистрациите, които не отговарят на закона. Решението на комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 414
Регистрирането на кандидатските листи се извършва от общинската избирателна комисия след представяне на предложение от партия или коалиция, заявление-декларация от кандидатите, и допълнителни документи за кандидати, които не са български граждани. Общинската комисия проверява данните на кандидатите и регистрира документите не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Съществуват специфични изисквания за кандидатите от ЕС, включително декларации и удостоверения от компетентни органи.
Чл. 415
Чл. 415 от Изборния кодекс предвижда, че партиите или коалициите, които участват в местни коалиции за определен вид избори, не могат да регистрират самостоятелно свои кандидатски листи или кандидати за същия вид избор. Това означава, че ако партия или коалиция е част от местна коалиция, те трябва да се придържат към общата кандидатура на коалицията и не могат да предлагат свои кандидати отделно.
Чл. 416
Чл. 416 от Изборния кодекс определя условията за регистрация на независими кандидати за общински съветници и кметове в зависимост от населението на общината. За общински съветници, изискванията варират от 100 до 1000 избиратели, а за кметове - от 200 до 2000 избиратели, в зависимост от броя на жителите. Кандидатите за кмет на кметство или район трябва да получат една пета от избирателите, но не повече от 500. Избирателите, които искат да подкрепят независим кандидат, трябва да удостоверят това с подпис пред член на инициативния комитет. Личните данни на избирателите трябва да се обработват при спазване на законодателството за защита на личните данни. Списъкът с подкрепилите кандидата се предава на общинската избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
Чл. 417
Общинската избирателна комисия проверява кандидатските листи за съответствие с изискванията и взема решение за регистрацията им. При непълноти или несъответствия, комисията дава указания за отстраняването им. Отказът за регистрация може да се оспорва пред Централната избирателна комисия. Партия или коалиция може да предложи нов кандидат при отказ за регистрация или недействителност на регистрацията, в срок до 30 дни преди изборния ден или 7 дни, ако кандидатът е починал или е в трайна невъзможност. Новият кандидат заема освободеното място в листата, а останалите кандидати се преподреждат.
Чл. 418
Съгласно Изборния кодекс, общинската избирателна комисия е задължена да предаде списъците в електронен и хартиен вид на териториалното звено на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" за проверка. Тази проверка трябва да бъде извършена не по-късно от 27 дни преди изборния ден. Резултатите от проверката се документират в протокол, който се предоставя на общинската избирателна комисия, а данните от проверката се съхраняват за срок от 6 месеца след изборите. Общинската избирателна комисия установява резултата от проверката и при поискване предоставя информация на инициативния комитет. При установяване на недостатъчен брой подкрепящи избиратели за независим кандидат, регистрацията му се заличава, а решението може да бъде оспорено пред Централната избирателна комисия.
Чл. 419
Чл. 419 от Изборния кодекс предвижда, че Общинската избирателна комисия трябва да осигури на всеки избирател, включително български граждани и граждани на други държави - членки на ЕС с постоянен или продължителен статут, възможност за справка в избирателния списък. Справката може да се извърши по единен граждански номер или личен номер, включително чрез безплатен телефонен номер. Раздел VI от кодекса се отнася до видовете бюлетини за гласуване.
Чл. 420
Гласуването на изборите се осъществява с общи бюлетини, които се използват за избор на общински съветници, кмет на община, кмет на район и кмет на кметство. Всеки вид бюлетина има различен размер, за да се отличават помежду си.
Чл. 421
Чл. 421 от Изборния кодекс описва формата и съдържанието на бюлетината за гласуване за общински съветници. На лицевата страна на бюлетината се включват името на общината, номера на изборния район, наименованието 'Бюлетина за общински съветници', наименованията на партията или коалицията, квадратче за волята на избирателя, кръгчета за предпочитания за кандидат и опция 'Не подкрепям никого'. Редовете за различните партии и коалиции са отделени с черна линия. На гърба на бюлетината има места за печата на секционната избирателна комисия.
Чл. 422
Чл. 422 определя съдържанието на бюлетината за гласуване за кмет. Лицевата страна на бюлетината включва името на общината, наименование на бюлетината, наименованието на партията или коалицията, квадратче за знак, имената на кандидата за кмет и опция "Не подкрепям никого". Редовете за различните партии и кандидати са отделени с празен ред и черна линия. На гърба на бюлетината има места за печата на секционната избирателна комисия.
Чл. 423
Чл. 423 от Изборния кодекс регламентира начина, по който Централната избирателна комисия определя поредните номера на бюлетините за партиите и коалициите. Жребият за номерата се провежда публично не по-късно от 31 дни преди изборния ден, в присъствието на представители на партиите и коалициите. Номерата на местните коалиции и инициативните комитети следват поредността на регистрацията им. В бюлетината не се изписват номерата на партии или коалиции, които не са регистрирали кандидатски листи, а за тях не се определя номер и не се оставя празен ред.
Чл. 424
Чл. 424 от Изборния кодекс предвижда, че за гласуването в изборния ден се прилагат разпоредбите на раздел VII от глава петнадесета, както и разпоредбите на съответния раздел. Това важи и за идентифицирането на избиратели, които са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 425
Избирателят, който е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, трябва да удостовери самоличността си при гласуване чрез представяне на лична карта или паспорт, както и удостоверение за пребиваване. След успешното удостоверяване, данните му се вписват в избирателния списък.
Чл. 426
Чл. 426 от Изборния кодекс определя условията за гласуване на граждани на други държави - членки на Европейския съюз. Те могат да гласуват след вписване в избирателния списък с личен номер, номер на лична карта или паспорт, номер на удостоверение за пребиваване и дата на регистрация. При разлика в имената, данните от документа се записват в графата "Забележки". Удостоверението за пребиваване остава при секционната избирателна комисия до подписване на избирателния списък.
Чл. 427
Чл. 427 от Изборния кодекс описва процедурата за гласуване с хартиени бюлетини. Избирателят получава бюлетина от член на секционната избирателна комисия и гласува зад паравана, където може да постави знак за предпочитана кандидатска листа и/или конкретен кандидат. След това бюлетината се сгъва и подава на комисията. Членът на комисията проверява съответствието на номера на бюлетината с кочана. При несъответствие бюлетината се обявява за недействителна. След успешна проверка бюлетината се подпечатва и избирателят я пуска в кутията, след което подписва избирателния списък и напуска помещението. Специални символи в бюлетината правят гласа недействителен.
Чл. 428
Член 428 от Изборния кодекс посочва, че при машинно гласуване избирателят има право да гласува за общински съветници и кметове, като отбелязва своя вот по ясен и недвусмислен начин. Раздел VIII от кодекса се фокусира върху действията, които трябва да се извършат преди отварянето на избирателната кутия, свързани с преброяването на гласовете.
Чл. 429
След приключване на изборния ден, председателят на секционната избирателна комисия обявява края на гласуването. Неизползваните и сгрешени бюлетини се преброяват преди отварянето на избирателната кутия, опаковат се отделно и се запечатват с хартиена лента. Отрязъците с номерата на бюлетините също се опаковат, запечатват и подписват от членовете на комисията.
Чл. 430
След приключване на гласуването, секционната избирателна комисия е отговорна за отчитането на резултатите от машинното гласуване, което включва преброяване на бюлетините от машинното гласуване. Важно е да се спомене и кои лица имат право да присъстват в изборното помещение по време на този процес, но конкретната информация за тези лица не е предоставена в текущия текст.
Чл. 431
Чл. 431 от Изборния кодекс определя условията за присъствие при отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването. В изборното помещение могат да присъстват кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, един анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на медиите. Всички те трябва да имат пряка видимост, включително чрез видеозаснемане, и да спазват изискванията за защита на личните данни. От една и съща партия или коалиция в помещението може да присъства само един застъпник или представител.
Чл. 432
Секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването и съставя протоколи за избиране на общински съветници, кмет на общината, кмет на район и кмет на кметство. Всеки протокол е в три идентични екземпляра и е изработен на трипластова индигирана хартия с полиграфическа защита. Протоколите съдържат наименованията на партиите и коалициите, отпечатани според поредния номер в бюлетината. Протоколите за кмет на общината, район и кметство са на един лист, а за общински съветници - на два листа с данни за гласуването и предпочитанията за кандидатите. Преди попълването на протоколите се съставя чернова.
Чл. 433
Чл. 433 от Изборния кодекс регламентира процедурата при допуснати грешки в протоколите на секционната избирателна комисия. При установяване на грешка, сгрешеният протокол се унищожава с надпис "сгрешен" и подпис на членовете на комисията. Секционната комисия връща сгрешения протокол на общинската комисия, като се сверява фабричният номер. След това комисията получава нов протокол, което се описва в протокол за предаване и приемане, подписан от всички членове. При грешки в данните за резултатите, те се поправят чрез задраскване на сгрешеното и вписване на действителните данни, с отбелязване "поправка" и подпис на членовете.
Чл. 434
Чл. 434 от Изборния кодекс описва стъпките, които трябва да бъдат извършени преди отварянето на избирателната кутия. В протокола се вписват данни за избирателната секция, членовете на комисията, часът на откриване и приключване на гласуването, броят на избирателите по избирателния списък и гласувалите, както и информация за бюлетините. Всички данни от протокола трябва да бъдат записани както с думи, така и с числа.
Чл. 435
Преди отварянето на избирателната кутия, от масата се отстраняват всички вещи, с изключение на черновите. Само един член на комисията, по решение на комисията, има достъп до бюлетините, и това става под наблюдението и контрола на останалите членове.
Чл. 436
Чл. 436 от Изборния кодекс описва процедурата за отваряне на избирателни кутии и броене на бюлетини. При отваряне на избирателната кутия бюлетините се изваждат една по една, поставят се с лицевата страна надолу и се броят. Ако е имало втора избирателна кутия, тя се отваря заедно с първата. Бюлетините от подвижната избирателна кутия се изваждат на масата в определеното помещение и преброяването, включително съставянето на протокола, се извършва по същия ред.
Чл. 437
Чл. 437 от Изборния кодекс определя как се установяват резултатите от гласуването. Всяка бюлетина представлява един глас, който може да бъде действителен или недействителен. Действителен е гласът, ако бюлетината е по образец, без специални символи, съдържа два печата на секционната избирателна комисия и е отбелязан единствено един знак за кандидатска листа. Недействителен е гласът при несъответствие с образеца, наличие на специални символи, липса на печати, неотбелязване на вот или отбелязване за две или повече кандидатски листи. Избирателят може да отбележи едно предпочитание за кандидат, а при липса на такова, се зачита кандидатът на първо място в листата. Броят на гласувалите с хартиени и машинни бюлетини трябва да съответства на намерените в избирателните кутии.
Чл. 438
След отваряне на избирателната кутия, бюлетините се подреждат на купчинки в зависимост от различни критерии. Има купчинки за бюлетини, които не са по образец, с вписани специални символи, без отбелязан вот, с неясен вот и т.н. Действителните бюлетини се преглеждат за преброяване на предпочитания, а при оспорване на гласовете, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на секционната комисия.
Чл. 439
Секционната избирателна комисия е отговорна за преброяването на гласовете, подадени с хартиени бюлетини и чрез машинно гласуване, за всеки вид избор, както и за предпочитанията на кандидатите за общински съветници. Броят на недействителните и действителните гласове за общински съветници и кмет се определя на базата на конкретни категории бюлетини, описани в чл. 438. Предпочитанията за кандидатите за общински съветници се изчисляват на основата на отбелязванията с определени знаци в бюлетините.
Чл. 440
Чл. 440 от Изборния кодекс определя процедурата за вписване на данни в протокола на секционната избирателна комисия след отварянето на избирателната кутия. В протокола се вписват: броят на бюлетините, недействителните и действителните гласове, гласовете за кандидатски листи, както и заявления и жалби. На втория лист се вписва общият брой на предпочитанията за всеки кандидат за общински съветник. Данните се записват с думи и числа.
Чл. 441
Протоколът на секционната избирателна комисия, след съставянето му, се подписва от всички членове на комисията и резултатите от гласуването се обявяват от председателя. Поправки в протокола могат да се правят преди обявяване на резултатите и се подписват от всички членове. Член на комисията не може да откаже да подпише протокола, а ако не е съгласен, подписва с особено мнение. Неподписването не прави протокола недействителен. Копие от подписания протокол се поставя на видно място пред сградата на комисията, подпечатано и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря.
Чл. 442
Членовете на секционната избирателна комисия, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите и наблюдателите могат да получат копия от подписаните протоколи за изборите. Тези копия трябва да бъдат подпечатани и подписани от членовете на комисията. Лицата, получили копия, се вписват в списък, който се подписва от тях и от председателя и секретаря на комисията.
Чл. 443
След приключване на преброяването на гласовете, всички изборни книжа и материали трябва да бъдат опаковани и запечатани с хартиена лента. Тази лента се подпечатва с печата на съответната комисия и се подписва от членовете на комисията, което осигурява необходимата сигурност и удостоверява, че материалите са в безопасност.
Чл. 444
Чл. 444 от Изборния кодекс определя задълженията на председателя, заместник-председателя, секретаря и члена на секционната избирателна комисия относно предаването на протоколите от изборите. Според текста, те трябва да предадат на общинската избирателна комисия екземпляри от протоколите за всеки вид избор и записващото устройство от машинното гласуване. Протоколите трябва да бъдат предадени неразпластени.
Чл. 445
Общинската избирателна комисия (ОИК) е отговорна за приемането и проверката на протоколите от секционните избирателни комисии (СИК). При приемането на протоколите, ОИК сверява фабричните номера с тези в протокола за предаването и приемането на изборните книжа. При установяване на несъответствия, ОИК и СИК извършват ново преброяване на гласовете. Членовете на СИК следят точността на въвеждането на данните в изчислителния пункт. Очевидни грешки в протоколите се отбелязват и подписват. След приемането на протоколите, ОИК издава разписка с числовите данни. Бюлетините и протоколите се предават на общинската администрация и се съхраняват до следващите избори под строг контрол.
Чл. 446
Член 446 от Изборния кодекс е отменен с Държавен вестник, брой 104 от 2022 година. Поради това, информацията относно лицата, които имат право да присъстват в общинската избирателна комисия, вече не е валидна.
Чл. 446а
Чл. 446а от Изборния кодекс регламентира присъствието на кандидати, застъпници, представители на партии и коалиции, наблюдатели, анкетьори от социологически агенции и представители на медиите при приемането и проверката на протоколите на секционните избирателни комисии. Всички тези лица трябва да имат пряка видимост по време на процедурата, включително чрез видеоизлъчване, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 447
Чл. 447 от Изборния кодекс задължава общинската избирателна комисия да отчита резултатите от гласуването в изборния район на базата на данните от протоколите на секционните избирателни комисии. След това тя съставя протоколи за всеки вид избор, които отразяват резултатите и определят избраните независими кандидати.
Чл. 448
Общинската избирателна комисия определя избраните независими кандидати в изборния район, използвайки общинска избирателна квота, на базата на действителните гласове, подадени в района. Независим кандидат се счита за избран, ако е получил необходимата квота от гласовете. Гласовете на независимите кандидати не се включват в разпределението на мандатите след това.
Чл. 449
Чл. 449 от Изборния кодекс регламентира начина на отразяване на данните от гласуването в протоколи на общинската избирателна комисия. Протоколите се съставят за избор на общински съветници, кмет на общината, кмет на район и кмет на кметство. Всеки протокол е в два идентични екземпляра, изработен на двупластова индигирана хартия и защитен с полиграфическа защита. Протоколите съдържат наименованията на партиите и коалициите, отпечатани в съответствие с поредния номер в бюлетината.
Чл. 450
Чл. 450 от Изборния кодекс определя съдържанието на протоколите на общинската избирателна комисия за всеки вид избор. В протоколите се вписват информация за броя на секционните избирателни комисии, избирателите, регистрираните кандидатски листи, гласувалите избиратели, намерените бюлетини, действителните и недействителните бюлетини, удостоверенията и подадените заявления и жалби. На втория лист се вписва общият брой на предпочитанията за всеки кандидат за общински съветник. Данните се записват с думи и числа.
Чл. 451
Протоколите на общинската избирателна комисия трябва да бъдат подписани от всички членове. Член, който не е съгласен с протокола, може да подпише с особено мнение, като предостави писмени мотиви. В случай на възпрепятстване, причините за неподписването трябва да бъдат посочени. Неподписването от един член не води до недействителност на протокола. Очевидни фактически грешки в протокола могат да бъдат поправени с подписите на всички членове.
Чл. 452
Определянето на резултатите от гласуването за кметове се извършва по методика, обявена от общинската избирателна комисия. Избран е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. При липса на избран кандидат на първия тур, се провежда втори тур в срок до 7 дни. На втория тур участват първите двама кандидати с най-много гласове, а при равен брой гласове се допуска участие на всички с равен брой. Избран е кандидатът с най-много гласове на втория тур, а при равенство се насрочва нов избор. Ако кандидат почине или се откаже преди втория тур, участва следващият с най-много гласове.
Чл. 453
Определянето на резултатите от гласуването за общински съветници се извършва по методика, определена в приложение № 5. Резултатите се определят чрез метода на Хеър-Ниимайер за пропорционалната система. Право на участие в разпределянето на мандатите имат партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. Броят на мандатите е равен на членовете на общинския съвет, намален с избраните независими кандидати. Общинската избирателна комисия обявява резултатите и издава удостоверения на избраните съветници.
Чл. 454
Чл. 454 от Изборния кодекс описва процедурата за определяне на избраните кандидати за общински съветници. Кандидатите се подреждат според валидните предпочитания, като те са валидни само при получаване на минимум 7% от гласовете за кандидатската листа. Кандидатите с валидни предпочитания образуват списък А, а останалите запазват подреждането си в списък Б. При равен брой предпочитания между кандидати, редът се определя чрез жребий. Изборът на кандидати зависи от броя на валидните предпочитания спрямо наличните мандати.
Чл. 455
Чл. 455 от Изборния кодекс регламентира задълженията на общинската избирателна комисия относно публичността на подписаните протоколи. Комисията е длъжна да постави копие от протоколите на видно място пред сградата си, като те трябва да бъдат подпечатани и подписани от председателя, заместник-председателя и секретаря. Членовете на комисията, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите и наблюдателите имат право да получат копия от протоколите, които също трябва да бъдат подписани и подпечатани. Получените копия се регистрират в специален списък, който се подписва от получателя, председателя и секретаря на комисията.
Чл. 456
Общинската избирателна комисия е задължена да създаде база данни, използвайки компютърна обработка на протоколите, предоставени от секционните избирателни комисии в съответния изборен район. Освен това, протоколите, записващите технически устройства и другите свързани документи трябва да бъдат предадени на Централната избирателна комисия.
Чл. 457
Чл. 457 регламентира задълженията на общинските избирателни комисии относно предаването на изборни документи на Централната избирателна комисия. В срок от 48 часа след получаване на последния протокол, председателят или заместник-председателят, секретарят и член на комисията, предложени от различни партии, трябва да предадат протоколи, разписки и технически устройства. Общинската избирателна комисия също предава компютърни разпечатки и технически носители с данни. Централната избирателна комисия проверява документите и издава разписка, а изборните материали, предназначени за общинската администрация, се съхраняват до следващите избори.
Чл. 458 от Изборния кодекс
Когато пълномощията на общински съветник бъдат предсрочно прекратени, общинската избирателна комисия назначава следващия кандидат от листата. Ако кандидатите са изчерпани, мястото остава незаето до края на мандата. Тази процедура важи и когато мандатът е по-малко от година. При предсрочно прекратяване на независим кандидат, мястото остава незаето. Кандидат, получил валидни преференции, заема мястото на прекратения съветник.
Чл. 459
Чл. 459 от Изборния кодекс определя процедурата за обжалване на решения на общинската избирателна комисия относно резултатите от изборите. Кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети могат да подават жалби в 7-дневен срок след обявяване на решението. Жалбата се подава чрез комисията в два екземпляра и трябва да съдържа лични данни на жалбоподателя. Комисията изпраща жалбата на административния съд в тридневен срок. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в 7-дневен срок и се произнася по законосъобразността на решението в 14-дневен срок. Решенията на съда могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 7-дневен срок, а производствата приключват до два месеца от подаването на жалбата.
Чл. 460
Влезлите в сила решения на административния съд и Върховния административен съд не могат да бъдат отменяни. Това означава, че след като решението е окончателно, то е задължително за изпълнение и не подлежи на обжалване или отмяна.
Чл. 461
Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил резултата от изборите за недействителен, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл и не е регистриран като кандидат, или временно изпълняващият длъжността кмет, продължава да изпълнява функциите си до полагане на клетва от новоизбрания кмет.
Чл. 462
Чл. 462 от Изборния кодекс регламентира действията на съда при обявяване на резултатите от изборите за недействителни. При недействителност на изборите за кмет, се провеждат нови избори. При недействителност на изборите за общински съветник от партия или коалиция, мястото се заема от следващия кандидат в листата. Ако в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата. При недействителност на изборите за независим кандидат, мястото също остава незаето до края на мандата. При отмена на решение на общинската избирателна комисия заради неправилно определена избирателна квота, комисията определя резултатите от гласуването по установения ред.
Чл. 463
При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет се насрочват частични избори само за кметства, отговарящи на изискванията на Закона за административно-териториалното устройство. Общинската избирателна комисия уведомява Централната избирателна комисия в 7-дневен срок, след което изпраща решение и доказателства за основанието за прекратяване на пълномощията. Централната избирателна комисия предлага на президента да насрочи избори в 7-дневен срок, а президентът трябва да го направи в 14-дневен срок, като изборите трябва да се проведат не по-късно от 40 дни след насрочването. Ако до края на мандата остава по-малко от една година, частични избори не се провеждат.
Чл. 464
Чл. 464 от Изборния кодекс определя правилата за провеждане на частични избори за кмет, прилагани с изключения. Основните точки включват: регистрация на партии и коалиции, срокове за подаване на заявления, уведомление за промени, регистрация на нерегистрирани партии, назначаване на секционни комисии, обявяване на кандидатите и избирателните списъци, откриване на предизборната кампания, бюджетни разходи за изборите и определяне на възнаграждения. Всички срокове са строго регламентирани, за да се осигури ефективна организация на изборите.
Чл. 465
Нови избори се произвеждат в следните случаи: 1. Няма избран кмет на втори тур; 2. В случаите по чл. 452, ал. 7; 3. Създаване на нова община; 4. Създаване на ново кметство; 5. Обявяване на изборите за общински съветници или кметове за недействителни; 6. Промяна след административно-териториални промени; 7. В случаи по чл. 27, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Чл. 466
Централната избирателна комисия е задължена да предложи на президента на републиката насрочване на нови избори в 14-дневен срок след узнаване на определени обстоятелства, свързани с изборите. Президентът от своя страна трябва да насрочи нови избори за общински съветници или кметове в рамките на 14 дни след предложението на комисията.
Чл. 467
При създаване на нова община, президентът на републиката насрочва нови избори за общински съветници и кмет в срок от 14 дни след обнародването на указа. Съществуващите общини, от които се създават нови единици, запазват съществуването си и не провеждат нови избори до края на текущия мандат. Право на глас имат българските граждани и гражданите на ЕС с адресна регистрация на територията на новосъздадената единица, а право да бъдат избирани - при определени условия.
Чл. 468
Чл. 468 от Изборния кодекс предвижда, че новите избори се провеждат по общия ред, като е необходимо да се спазват разпоредбите на кодекса. Това означава, че процедурата за регистрация на кандидатите и избирателите следва да бъде в съответствие с установените правила в кодекса.
Чл. 469
Чл. 469 от Изборния кодекс определя условията за регистрация на партии и коалиции, които искат да участват в общите избори за общински съветници и кметове. Регистрацията, извършена от Централната избирателна комисия, остава валидна, но за участие в нови избори е необходимо подаване на заявление с приложени удостоверения от Сметната палата и Софийския градски съд. Промените в представителството или устава на партиите също трябва да бъдат уведомени. Нерегистрираните партии и коалиции трябва да се регистрират при определени условия. Регистрацията за частични или нови избори след общите избори е валидна за следващи избори, при спазване на определени изисквания.
Чл. 470
Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 20 от Изборния кодекс, свързани с публикуването на списъците на лицата, заявили, че ще гласуват извън страната, и на избирателните списъци, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 471
Длъжностните лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 32 и чл. 42, ал. 2 от Изборния кодекс, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Това включва и нарушения, свързани с премахването на агитационен материал.
Чл. 472
При неизпълнение на задължението за спазване на правилата по чл. 186, ал. 3 от Изборния кодекс, лицето, представляващо партия или инициативен комитет, както и представителите на коалиция, подлежат на глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Установяването на нарушението се извършва от длъжностни лица, упълномощени от кмета на общината, а наказателните постановления се издават от същия.
Чл. 473
Лицата, които нарушат забраната по чл. 185 от Изборния кодекс, подлежат на глоба или имуществена санкция. Първоначалният размер на санкцията е между 1000 и 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до между 3000 и 10 000 лв. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от областния управител или кмета на общината.
Чл. 474
Чл. 474 от Изборния кодекс предвижда санкции за нарушаване на забраната, установена в чл. 179. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е в размер от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 475
На лицата, които нарушават разпоредбите относно финансирането на избори, се налагат санкции. Първоначално нарушение води до глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до 5000 - 10000 лв. Нарушенията касаят общия размер на финансирането, забраните свързани с финансирането и изискването то да се извършва по банков път.
Чл. 476
Чл. 476 от Изборния кодекс предвижда налагане на глоба от 3000 до 15 000 лв. на лицата, които нарушават общия размер на финансирането, забраните за финансиране, или изискванията за финансиране и подпомагане на предизборната кампания. Това включва нарушения на чл. 165, чл. 168 и чл. 170, ал. 1.
Чл. 477
Член 477 от Изборния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 60 от 2019 г., и влиза в сила от 30 юли 2019 г. Това означава, че преди тази дата е съществувало задължение за деклариране, свързано с изборния процес, но с измененията то вече не е в сила.
Чл. 477а
Чл. 477а от Изборния кодекс предвижда наказания за лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 169. За първо нарушение се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 3000 до 10 000 лв. Нарушението касае изискванията за подаване на информация в единния публичен регистър.
Чл. 478 Изборен кодекс
При неподаване на информация за вписване в единния публичен регистър относно лицето, което представлява партия или инициативен комитет, или лицата, представляващи коалиция, се налага глоба в размер от 3000 до 10 000 лв. Също така, нарушението на изискването за представяне на отчет за приходите, разходите и задълженията, свързани с предизборната кампания, е също нарушение.
Чл. 479
Чл. 479 от Изборния кодекс предвижда, че ако лицето, представляващо партия или инициативен комитет, не представи отчет по чл. 172, ал. 1 и 3, се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. Освен това, се санкционират и нарушенията на забраните за предизборна агитация, но конкретната санкция за това не е посочена в предоставения текст.
Чл. 480
Чл. 480 от Изборния кодекс предвижда наказания за нарушения на забраните, свързани с предизборната агитация. За нарушения по чл. 182, ал. 1 - 3, се налага глоба от 300 до 1000 лв. При нарушения на чл. 182, ал. 4 и 5 или чл. 183, ал. 2, както и за нарушения на забраната по чл. 183, ал. 4, глобата е от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение по ал. 1 глобата нараства от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение по ал. 2 - от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 481
Чл. 481 от Изборния кодекс предвижда наказания за изнасяне на избирателни кутии, списъци и бюлетини извън изборното помещение. За физически лица глобата е между 2000 и 5000 лв., а за длъжностни лица - между 5000 и 15 000 лв. Това наказание важи от момента на приемането на материалите до преброяването на гласовете.
Чл. 482
Чл. 482 от Изборния кодекс предвижда наказания за нарушения на определени разпоредби, свързани с изборния процес. Наказанието за физически лица, които нарушат разпоредбите на чл. 116, ал. 2, чл. 120, ал. 3, чл. 126, ал. 3 или чл. 236, ал. 6, е глоба в размер на 1000 лв. Длъжностно лице, което позволи на едно лице да бъде придружител на повече от двама избиратели, също подлежи на глоба от 1000 лв. Специално внимание се обръща на действията на застъпниците с анулирано удостоверение, които също подлежат на санкции.
Чл. 483
Лицето, което се легитимира като застъпник с анулирано удостоверение, подлежи на глоба в размер на 1000 лв. Освен това, съществува и задължение за доставчиците на медийни услуги да обявяват информация относно сключените договори, което също представлява нарушение, ако не бъде спазено.
Чл. 484
Доставчиците на медийни услуги, които не спазват задълженията по определени членове от Изборния кодекс, подлежат на имуществена санкция. Първо нарушение води до глоба от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава до 5000 - 10000 лв.
Чл. 485
На лица, които не спазват изискванията на чл. 188 от Изборния кодекс, се налага имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 2000 и 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 5000 и 10 000 лв.
Чл. 486
Лице, което е придружител на повече от двама избиратели, подлежи на наказание с глоба в размер на 2000 лв. Освен това, нарушението на забраната за показване на начина на гласуването и използването на възпроизвеждаща техника също е забранено.
Чл. 487
Чл. 487 от Изборния кодекс предвижда наказание за лица, които не спазват разпоредбите на чл. 227 или чл. 228. Конкретно, нарушението касае изискването за носене на отличителни знаци от членовете на секционните избирателни комисии, за което се налага глоба в размер на 1000 лв.
Чл. 488
Член на секционна избирателна комисия, който не спазва изискванията на чл. 231 от Изборния кодекс, подлежи на наказание с глоба в размер на 100 лв. Проблеми с несъответствие на фабричните номера в протоколите могат да бъдат свързани с това нарушение.
Чл. 489
Длъжностно лице, което предаде протокол с фабричен номер, който не съответства на вписания в протокола за предаване и приемане на изборните книжа, подлежи на наказание с глоба от 2000 лв.
Чл. 490
Членовете на секционни, районни и общински избирателни комисии, които откажат да подпишат протоколите, подлежат на наказание. Член на секционна избирателна комисия, отказал да подпише протокола, ще бъде глобен с 1000 лв. Член на районна или общинска избирателна комисия, отказал да подпише протокола, ще бъде глобен с 2000 лв.
Чл. 491
Чл. 491 от Изборния кодекс предвижда наказания за председатели, заместник-председатели и секретари на секционни и районни (общински) избирателни комисии, които откажат да предоставят копие от подписаните протоколи или да подпишат копията. За секционни комисии глобата е между 500 и 2000 лв., а за районни и общински комисии - между 800 и 3000 лв.
Чл. 492
Председателите на районни или общински избирателни комисии са задължени да публикуват сканирани протоколи от секционните избирателни комисии, както и от самите районни или общински комисии на интернет страницата на съответната комисия. При неизпълнение на това задължение, те подлежат на наказание с глоба в размер от 800 до 3000 лв.
Чл. 493
Чл. 493 от Изборния кодекс предвижда, че длъжностно лице, което не изпрати сканиран екземпляр от протокола на секционната избирателна комисия и от списъка за гласуване извън страната, подлежи на наказание с глоба в размер на 1000 лв. Освен това, нарушението на изискването за откъсване на бюлетината от кочана преди предаването също е нарушение на закона.
Чл. 494
Членовете на секционна избирателна комисия подлежат на наказание при нарушения на определени членове от Изборния кодекс. Нарушение на чл. 265, ал. 1, чл. 328, ал. 1 или чл. 427, ал. 1 води до глоба от 200 лв. При нарушения на чл. 265, ал. 4, чл. 328, ал. 4 или чл. 427, ал. 5, глобата е в диапазона от 200 до 2000 лв.
Чл. 495
Чл. 495 от Изборния кодекс предвижда санкции за лица, които нарушават разпоредби на кодекса. Основните положения включват: 1. Глоба от 200 до 2000 лв. за обикновени лица, които нарушават разпоредба на кодекса, извън случаите по чл. 470 - 494. 2. Членове на избирателни комисии, които нарушават разпоредби, подлежат на глоба от 20 до 200 лв. 3. При повторно нарушение глобата за членове на комисии е от 200 до 500 лв. Установяването на нарушенията и налагането на наказанията се извършва от областния управител.
Чл. 496
Актовете за установяване на нарушения по определени членове на Изборния кодекс се съставят от избирателните комисии в тридневен срок след получаване на жалба или сигнал. Централната избирателна комисия и районните или общинските комисии имат право да съставят актове за различни нарушения. Наказателните постановления се издават от областните управители, с изключение на определени нарушения, при които те се издават от председателя на Централната избирателна комисия или упълномощени лица.
Чл. 496а
Актът за установяване на административно нарушение по Изборния кодекс се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Ако това не е възможно, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо и обратна разписка. При невъзможност да се намери лицето на адреса на управление, постоянния адрес или местоработата, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. В този случай, актът се счита за връчен след 7 дни от поставянето на съобщението.
Чл. 497
Чл. 497 от Изборния кодекс определя, че актовете за установяване на нарушения по чл. 476 - 479 се съставят от длъжностни лица, упълномощени от председателя на Сметната палата. Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата, като се прилага Законът за административните нарушения и наказания.
Чл. 498; Допълнителни разпоредби § 1-30.
Изборният кодекс определя правилата за провеждане на избори в България, включително условията за участие на избирателите и кандидатите, процедурите за гласуване и разпределение на мандатите. Кодексът регламентира и правото на българските граждани и гражданите на ЕС да гласуват и да бъдат избирани, както и административните процедури свързани с изборите. Специално внимание е отделено на разпоредбите за коалиции, медийни услуги и предизборна агитация. Кодексът включва и преходни и заключителни разпоредби, които отменят предишни закони и установяват нови правила за работа на Централната избирателна комисия.
§1
Параграф §1 дефинира ключови термини, свързани с изборния процес в България. Определя се какво означава "живял" в страната, включително условия за български граждани и граждани на ЕС. Уточняват се и критериите за адресна регистрация и пребиваване, както и понятието "адрес на пребиваване". Включени са и определения за статут на пребиваване, документи за самоличност, коалиции, парламентарно представени партии, избирателни квоти, медийни услуги и предизборна агитация. Освен това, се описва понятието "публичен административен ресурс" и какво представлява "повторно" нарушение.
§3
Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат за техниката, консумативите и машините за машинното гласуване, компютърната обработка на данните от гласуването, издаването на бюлетин с резултатите от изборите, както и за изборните книжа и материали и разяснителната кампания. Решенията за откриване на процедури и определяне на изпълнител в тези случаи могат да се обжалват пред Върховния административен съд в тридневен срок, без да спират изпълнението, а съдът се произнася в срок до три дни.
§5
Разпоредбите в §5 на Изборния кодекс уреждат специфични правила при произвеждане на два или повече вида избори едновременно. Включват изисквания за подаване на заявления от избиратели, назначаване на общи избирателни комисии, определяне на номера в бюлетините, цветова кодировка на бюлетините и опаковане на изборните материали. Специално внимание се обръща на начина на гласуване и проверка на самоличността на избирателите, както и на управлението на изборните книжа и материали.
§6
Избраните кандидати за народни представители, президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент и кметове, работещи в публични учреждения, имат право да заемат предишната си длъжност след прекратяване на мандата. Ако предишната длъжност е заета, правоотношението с лицето, което я заема, се прекратява без предизвестие. Тези разпоредби не важат за кандидати, заемали друга изборна длъжност. Мандатът на членове на Европейския парламент, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява 7 дни преди откриването на първото заседание на Европейския парламент.
§ 7
Членовете на Европейския парламент от Република България имат право на достъп до държавните и местните органи и организации. Държавните и местните органи са задължени да оказват съдействие на тези членове, предоставяйки им необходимите сведения и документи за изпълнение на правомощията им.
§8
Параграф §8 от Изборния кодекс въвежда изискванията на три директиви на Съвета на Европейския съюз, касаещи правото на гражданите на Съюза да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и общински избори, когато пребивават в държава членка, на която не са граждани. Директивите включват: 1. Директива 93/109/ЕО, 2. Директива 94/80/ЕО, и 3. Директива 2013/1/ЕС, която изменя предходната директива 93/109/ЕО и осигурява прилагането на Решение (ЕС, Евратом) 2018/994.
§9
С параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс се отменят предходните нормативни актове, свързани с изборите. Отменя се Изборния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 9 от 2011 г., и Закона за избиране на Велико Народно събрание, обнародван в ДВ, бр. 28 от 1990 г. Това означава, че всички разпоредби и изменения в тези закони вече не са в сила и се прилага новият Изборен кодекс.
§10
Параграф §10 урежда условията за експериментално машинно гласуване до изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. То ще се проведе в до 500 избирателни секции, определени от Централната избирателна комисия. Правила за машинното гласуване и обобщаване на резултатите ще бъдат приети от комисията. Всеки избирател може да участва в експерименталното гласуване, независимо от гласуването с хартиена бюлетина. Резултатите от машинното гласуване не се отчитат при определяне на резултатите от изборите.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс определя, че при изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г., както и при общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г., машинното гласуване ще се провежда в минимум 500 избирателни секции. Централната избирателна комисия е отговорна за определянето на секциите за машинно гласуване, което трябва да стане не по-късно от 10 дни след насрочването на изборите. Освен това, за изборите през 2016 г. ще се проведе експериментално машинно преброяване, по правила, одобрени от Централната избирателна комисия.
§12
В 15-дневен срок от влизането в сила на Изборния кодекс Народното събрание избира, а президентът назначава нови членове на Централната избирателна комисия. Мандатът на заварените членове на комисията се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.
§13
Параграф §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс определя задълженията на Централната избирателна комисия, които трябва да бъдат изпълнени не по-късно от 55 дни преди изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г. Тези задължения включват: приемане на правилника по чл. 48, ал. 3; създаване на обществения съвет и обучителното звено; определяне на условията и реда за машинното гласуване; утвърдителна на образците на изборните книжа и тяхното обнародване; и съгласуване с Министерския съвет относно условията за изработка, доставка и съхранение на изборните документи и материали.
§14
Централната избирателна комисия е задължена да утвърди образците на изборните книжа за всеки вид избор в срок от четири месеца след влизането в сила на Изборния кодекс. Изключение правят образците за изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г. Утвърдените образци ще бъдат обнародвани в 'Държавен вестник'.
§ 16
В Закона за административно-териториалното устройство на Република България се правят две основни изменения: 1. В член 16, точка 1, числото "350 души" се заменя с "100 души". 2. В параграф 4, точка 1 от допълнителните разпоредби, срокът "4-месечен" се заменя с "тримесечен".
§17
Параграф §17 определя условията за статут на кметства в населените места, които отговарят на изискванията на Закона за административно-териториалното устройство. Тези места ще провеждат избори за кметове на кметства съвместно с общите избори. Кметските наместници ще продължат да изпълняват задълженията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет. При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник, кметът на общината може да назначи нов.
§18
В Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят редица изменения, включително: замяна на '4-месечен' с 'тримесечен' в чл. 4, ал. 1; заличаване на 'от партии' в чл. 30, ал. 8; добавяне на 'райони и' пред 'кметовете на' в чл. 38, ал. 2; отмяна на чл. 39а; изменения в чл. 42, свързани с общините и кметствата; отмяна на чл. 42а; и замяна на 'чл. 4, ал. 5' с 'чл. 397, ал. 1' в чл. 46а.
§19
Кметовете на райони, избрани от общинските съвети, продължават да изпълняват правомощията си до провеждането на общи избори за общински съветници и кметове. В случай на предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на район, до провеждането на нови избори и полагане на клетва от новоизбрания кмет, се прилагат разпоредбите на отменените членове 39а и 42а от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
§20
Параграф §20 от Преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс предвижда изменения в Закона за радиото и телевизията. Отменя се ал. 4 на чл. 13 и се добавя нова точка 22 в чл. 32, ал. 1, която задължава изработването на специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги по време на предизборната кампания. Мониторингът ще се предоставя на Централната избирателна комисия и параметрите му ще бъдат определени чрез споразумение между Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия, сключено преди началото на кампанията.
§ 21
В Закона за политическите партии се въвеждат важни изменения, включващи: добавяне на 'публичен' в чл. 15, ал. 1; замяна на '1000 лв.' с 'една минимална работна заплата' в чл. 29, ал. 2, т. 2; нови санкции за непредставяне на финансов отчет и публичен регистър; създаване на нови разпоредби относно глобите за нарушения на определени членове; и изменение на начина на съставяне на актовете за установяване на нарушения. В допълнителната разпоредба се уточнява понятието 'повторно' нарушение.
§22
В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се извършват изменения, свързани с внасянето на подписки в структурирани електронни формати. В чл. 13, 29, 51 и 57 се добавя изречение за електронно внасяне на подписките, а терминологията 'урна' се заменя с 'кутия'.
Параграф §24
В параграф 24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс се предвижда изменение в Закона за Министерството на вътрешните работи. Конкретно, в чл. 212, ал. 1, т. 9, изразът "чл. 104, ал. 1 - 3" трябва да бъде заменен с "чл. 161, ал. 1 - 3", като това изменение е част от актуализацията на законодателството.
§ 25
Съгласно Параграф 25 от Преходни и Заключителни разпоредби към Изборен кодекс, в Закона за администрацията се отменя точка 6 от алинея 6 на член 19. Тази промяна е част от измененията на закона, публикувани в различни броеве на Държавен вестник от 1998 г. до 2013 г.
Параграф §26 от Преходни и Заключителни разпоредби на Изборен кодекс
В Закона за съдебната власт се правят изменения в чл. 195. Премахва се изключението за член на Централната избирателна комисия от забраната за съдиите, прокурорите и следователите да бъдат членове на избирателни комисии. Съдиите от административните съдилища, Върховния административен съд, прокурорите и следователите вече не могат да участват в районни, общински и секционни избирателни комисии за избори за народни представители, членове на Европейския парламент, президент и вицепрезидент, общински съветници и кметове.
§ 27
Параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби към Изборен кодекс предвижда промяна в Закона за Българската телеграфна агенция, като се заличават думите "съответно на Закона за избиране на Велико Народно събрание" от чл. 5, ал. 2, т. 3.
§28
В Наказателния кодекс се въвеждат изменения, които разширяват обхвата на нарушенията, свързани с избори и референдуми. Основните промени включват добавяне на нови алинеи, които уточняват наказанията за длъжностни лица при извършване на нарушения по време на избори или референдуми, както и нови разпоредби за отпечатване и разпространение на бюлетини. Въвеждат се и нови условия за гласуване на референдуми, което подчертава важността на правилното провеждане на демократични процеси.
§29
В Закона за Конституционен съд се въвеждат изменения, които разширяват компетенциите на съда относно изборите. Създава се нова точка, която позволява на съда да се произнася по спорове за законността на избора на член на Европейския парламент. Освен това, се уточняват и разширяват текстовете, свързани с произнасянето на Конституционния съд относно законността на изборите за народни представители и членове на Европейския парламент, с установяване на двумесечен срок за разглеждане на исканията.
Параграф §30
Изборният кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът е приет от 42-то Народно събрание на 21 февруари 2014 г. и на 4 март 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Заключителните разпоредби към закона за изменение на Изборния кодекс са обнародвани в брой 35 от 2014 г. и влизат в сила от 22.04.2014 г.
§14
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
Параграф §63
В Изборния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 19 от 2014 г., с последващи изменения, думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на кодекса.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за държавна агенция "Разузнаване", който е обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 01.11.2015 г.
§ 31
Законът за изборния кодекс влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила на 1 януари 2016 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на изборния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2016 г., влизат в сила от 26 май 2016 г.
§ 142
В параграф §142 от Изборния кодекс се извършват промени в часовете за започване и приключване на изборния ден. Часовете "6.00 ч." се заменят с "7.00 ч.", "19.00 ч." с "20.00 ч.", а "20.00 ч." с "21.00 ч.". Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2016 г. и е в сила от 26.05.2016 г. Измененията са актуализирани и през 2017, 2018 и 2019 г., като последното изменение е от 2022 г.
§143
Параграф §143 определя условията за допълване на състава на Централната избирателна комисия (ЦИК) за периода 2014-2019 г. При избиране на нови парламентарно представени партии или коалиции, както и нови партии или коалиции с избрани членове на Европейския парламент, ЦИК се допълва с по един член, предложен от тези партии или коалиции. Назначаването на новите членове става от президента на републиката и е за срок до приключване на мандата на действащите членове.
§ 144
Разпоредбите на Изборния кодекс не се прилагат за частичните и новите избори, за които към датата на влизането в сила на закона е обнародван указ на президента на републиката за насрочването им.
§155
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 57 от 2016 г. и влиза в сила от 22 юли 2016 г.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който е обнародван в брой 85 от 2016 година и влиза в сила от 28.10.2016 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс урежда организацията на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. В него се уточнява, че секционните избирателни комисии, назначени от районните избирателни комисии, ще осъществяват правомощията си и за частичните избори за кмет. Членовете на секционните комисии, назначени преди влизането в сила на закона, ще бъдат освободени. Броят на членовете на секционните комисии е определен на 7 за секции с до 500 избиратели и 9 за секции с над 500 избиратели. Възнаграждението на членовете е в двоен размер на предвиденото в чл. 97, ал. 2. Протоколите от изборите ще се предават на съответните районни или общински избирателни комисии.
§6
Параграф 6 указва, че в двудневен срок след влизането в сила на закона, Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да определи местата в държавите - членки на Европейския съюз, където ще се образуват избирателни секции, както и техния брой. След това, ръководителите на дипломатическите или консулските представителства трябва незабавно да образуват избирателните секции. ЦИК също така назначава секционните избирателни комисии по установените правила в чл. 102 - 105.
§7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. са обнародвани в брой 102 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 43
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила на по-късни дати. Някои разпоредби влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а други от 1 април 2019 г. и 1 януари 2020 г. Също така, законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс е обнародван и изменян през 2019, 2020 и 2021 г.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., който е обнародван в бр. 60 от 2019 г. и влиза в сила от 30.07.2019 г.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията и допълненията на Изборния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 36 от 2021 г. и в сила от 01.05.2021 г., с последващи изменения в бр. 58 от 2021 г.
§63
Съгласно параграф §63, президентът на републиката е задължен да назначи нови членове на Централната избирателна комисия в срок от 14 дни след влизането в сила на закона. Мандатът на настоящите членове на комисията се прекратява от момента на назначаването на новите членове.
§ 64
Параграф §64 от Преходните и Заключителни разпоредби на Изборния кодекс е обявен за противоконституционен с РКС № 9 от 2021 г. и предвижда, че пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 ще се прилага до провеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на закона.
§69
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в брой 15 от 2022 г. и е в сила от 22.02.2022 г.
Параграф §56
Параграф §56 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че определени разпоредби от Изборния кодекс, свързани с инициативни комитети и независими кандидати за участие в изборите за народни представители извън страната, влизат в сила от 1 януари 2025 г. Тези разпоредби включват уточнения относно условията за регистрация и участие на независими кандидати и инициативни комитети, които не са подкрепени от необходимия брой избиратели.
§15
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила след два и шест месеца съответно. Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители включва изчислителни процедури за разпределение на 240 или 400 мандата, базирани на единна норма на представителство, определена от населението на всеки многомандатен избирателен район. Мандатите се разпределят по метода на Хеър-Ниимайер, с определени стъпки за разпределение на мандатите на независими кандидати и пропорционално на партиите и коалициите. Процедурите включват определяне на квоти и жребий при равни остатъци. Методиката също така описва как се персонифицират мандатите по кандидатски листи и как се уреждат неуредените въпроси от Централната избирателна комисия.
