ЕТИЧЕН КОДЕКС НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Етичният кодекс определя правилата, които се прилагат за съдебните служители от администрациите на Висш съдебен съвет и органите на съдебната власт. Той обхваща взаимоотношенията между съдебните служители и органите на съдебната власт, гражданското общество, както и помежду им. Кодексът също така уточнява правата и задълженията на съдебните служители.

Чл. 2

Чл. 2 от Етичния кодекс на съдебните служители определя основните етични правила и изисквания за поведението на съдебните служители в администрациите на ВСС, Инспектората към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт. Целта е да се засили доверието и да се издигне престижът на съдебната власт, както и да се гарантира професионалният статус и авторитетът на съдебния служител.

Чл. 3

Съдебният служител трябва да изпълнява задълженията си в съответствие с Конституцията на Република България, международните актове, Законът за съдебната власт и други приложими нормативни актове. Това включва спазване на правилниците на ВСС, Инспектората и вътрешните правила на съответните администрации.

Чл. 4

Чл. 4 от Етичния кодекс на съдебните служители определя основните принципи, при които те трябва да извършват своята дейност. Тези принципи включват: законност, безпристрастност, компетентност, отговорност, честност, политически неутралитет, колегиалност и учтивост, публичност и откритост, както и конфиденциалност. Всеки служител трябва да спазва тези принципи както в служебния, така и в личния си живот, за да поддържа доверието в съдебната система.

Чл. 5

Съдебният служител е задължен да познава и спазва своите професионални права и задължения, които произтичат от нормативните актове, вътрешните документи на администрацията и от Етичния кодекс.

Чл. 6

Съдебният служител е задължен да извършва своята дейност с компетентност, обективност и добросъвестност. Той трябва да се стреми да подобрява непрекъснато работата си, за да защитава интересите на съдебната власт.

Чл. 7

Служебната информация, с която разполага съдебният служител, не може да се използва за лична изгода или да се разкрива на трети лица, освен ако законът не предвижда друго.

Чл. 8

Съдебният служител е длъжен да се легитимира със служебна карта единствено при изпълнение на професионалните си задължения.

Чл. 9

Съдебният служител е задължен да не извършва действия, които са извън рамките на неговата професионална компетентност, за да осигури правилното функциониране на съдебната система.

Чл. 10

Съдебният служител е задължен да се грижи за поддържането и повишаването на своите професионални знания и умения. Това изисква активно участие в обучения и самообучение, за да се осигури качествено изпълнение на служебните задължения.

Чл. 11

Съдебният служител е задължен да подпомага обучението на своите колеги, като споделя опит и съдейства за тяхната специализация и усъвършенстване.

Чл. 12

Съдебният служител е задължен да се въздържа от ситуации, в които може да използва своите професионални правомощия и статус за лична изгода или за изгода на свързани лица. Тази разпоредба подчертава необходимостта от етика и безпристрастност в работата на съдебните служители.

Чл. 13

Съдебният служител е задължен да уведомява своевременно своя ръководител за всяка служебна задача, която може да предизвика конфликт между служебните задължения и личните интереси на служителя.

Чл. 14

Съдебен служител, който е наясно с факти и обстоятелства, сочещи на конфликт на интереси в администрацията, има право да подаде писмен сигнал до органа, който го е назначил.

Чл. 15

Съдебните служители не могат да използват информация, придобита по служебен път, за лична изгода или за свързани лица. Това ограничение важи през целия период на заемаемата публична длъжност и една година след напускането на длъжността.

Чл. 16

Съдебният служител е задължен да демонстрира поведение, което съответства на добрите нрави и да не накърнява престижа на съдебната власт, както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в обществения живот.

Чл. 17

Съдебният служител е задължен да не злоупотребява със служебното си положение, за да получава облаги, които не му се полагат, както и за свързани с него лица. Това правило е важно за поддържане на етичността и доверието в съдебната система.

Чл. 18

Съдебните служители нямат право да изразяват лични мнения по обществени или служебни въпроси, ако това може да бъде интерпретирано като официална позиция на съдебния орган, в който работят.

Чл. 19

Съдебният служител е задължен да уважава и спазва независимостта и безпристрастността на магистратите, което е основополагающо за функционирането на съдебната система.

Чл. 20

Съдебният служител е задължен да съдейства за ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държавни органи, основавайки се на равнопоставеност и взаимно зачитане на професионалната етика.

Чл. 21

Съдебният служител е задължен да защитава авторитета на магистратите и да не прави коментари относно техните професионални и лични качества. Това изискване подчертава необходимостта от уважение и професионализъм в отношенията между съдебните служители и магистратите.

Чл. 22

Съдебният служител е задължен да не допуска дискриминация на основата на различни критерии, включително пол, раса, език, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, мнение, национален или социален произход, етническа принадлежност, здравословно състояние, възраст, сексуална ориентация, както и на личното и общественото положение, имущественото състояние или на всякакви други принципи, установени в закон или международен договор, по който България е страна.

Чл. 23

Съдебният служител е задължен да отговаря на въпросите на гражданите в рамките на своите функции. При необходимост, той може да пренасочи гражданите към друг служител, който разполага с необходимата компетентност за конкретния въпрос.

Чл. 24

Съдебните служители са задължени да предоставят необходимата информация на гражданите, за да защитят техните права и интереси. При това те трябва да спазват Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.

Чл. 25

Съдебният служител е задължен да следва служебната йерархия и да изпълнява стриктно указанията и заповедите на своите преки ръководители и служители от администрацията на ръководни позиции.

Чл. 26

Чл. 26 от Етичния кодекс на съдебните служители постановява, че ръководителят носи отговорност за заповедите, които издава, както и за тяхното изпълнение и последствията, произтичащи от тях. Това подчертава важността на лидерството и управленските решения в съдебната система.

Чл. 27

Ръководителят на съдебните служители трябва да бъде пример за професионализъм и безпристрастност. Той е длъжен да насърчава коректното изпълнение на задълженията на подчинените си, като предлага съвети, дава насоки и предприема корективни мерки при необходимост.

Чл. 28

Ръководителят на съдебните служители е задължен да осигури условия, които да позволят на служителите да изпълняват служебните си задължения ефективно. Това включва и грижа за повишаване на квалификацията или преквалификацията на служителите.

Чл. 29

Съдебният служител е задължен да изпълнява добросъвестно всички законосъобразни актове и заповеди, издадени от ръководителите си. Това задължение подчертава важността на спазването на законността и добросъвестността в работата на съдебните служители.

Чл. 30

Съдебният служител е задължен да не изпълнява заповеди, които изискват явно незаконни действия. В случай, че счита, че заповедта е незаконна, той трябва да докладва писмено мнението си на органа, който я е издал, или на по-висшестояща инстанция, ако е необходимо.

Чл. 31

Съдебният служител има задължението да информира ръководителя си за всички административни слабости, пропуски и нарушения, които могат да доведат до корупция, измами и други нередности.

Чл. 32

Съдебният служител е задължен да предоставя точен и обективен отчет на своите ръководители относно изпълнението на възложените му задачи, което е част от етичните му задължения. Взаимоотношенията между съдебните служители трябва да се основават на принципите на прозрачност и отговорност.

Чл. 33

Съдебният служител е задължен да предоставя професионална помощ на своите колеги при изпълнението на служебните им задължения, като това се извършва в границите на неговата компетентност.

Чл. 34

В съответствие с член 34 от Етичния кодекс на съдебните служители, в отношенията между тях не се допуска никаква форма на дискриминация. Това означава, че всички служители трябва да се отнасят помежду си с уважение и без предразсъдъци, независимо от техния произход, пол, възраст или други характеристики.

Чл. 35

Съдебните служители трябва да проявяват уважение, коректност и колегиалност в отношенията си с колегите. Забранено е поведението, което може да накърни достойнството и правата на отделната личност.

Чл. 36

Член 36 от Етичния кодекс на съдебните служители предвижда, че в случай на противоречия между колеги, които не могат да бъдат разрешени самостоятелно, те трябва да потърсят помощ от непосредствения си ръководител.

Чл. 37

Член 37 от Етичния кодекс на съдебните служители предвижда, че при отсъствие на съдебен служител от работното му място, неговите служебни задължения могат да бъдат поети от друг съдебен служител, при условие че той е в рамките на своята компетентност. Това осигурява непрекъснатост на работния процес и ефективност в съдебната система.

Чл. 38

Съдебният служител е гарантиран правото на здравословни и безопасни условия на труд, които да му позволяват да развива напълно своите способности. Работната среда трябва да бъде свободна от тормоз, нетолерантност и дискриминация.

Чл. 39

Съдебният служител има право на пълно, обективно и всестранно разследване в дисциплинарно производство, образувано срещу него. Това гарантира, че всички факти и обстоятелства ще бъдат разгледани внимателно и безпристрастно, осигурявайки справедливост в процеса.

Чл. 40

Съдебните служители са защитени от санкции, ако докладват за нарушения на професионалната етика, освен ако докладът е злонамерен или неоснователен.

Чл. 41

Съдебният служител има право на точно и обективно оценяване на своята работа. Това осигурява справедливост и прозрачност в оценяването на труда на служителите в съдебната система.

Чл. 42

Член 42 от Етичния кодекс на съдебните служители подчертава, че правилата на поведение, установени в кодекса, са задължителни за ежедневната работа на съдебните служители и трябва да се спазват съобразно функционалната им компетентност.

Чл. 43

Член 43 от Етичния кодекс на съдебните служители подчертава, че спазването на етичните правила за поведение е от съществено значение за гарантиране на законността на действията на съдебния служител. То също така служи като защита от неоснователни обвинения срещу тях.

Чл. 44

Етичният кодекс е задължителен за всички съдебни служители и ръководни длъжностни лица в администрацията на ВСС, Инспектората към ВСС и съдебните органи. Нарушенията на правилата, установени в него, ще водят до дисциплинарна отговорност и наказания, съгласно Кодекса на труда.

Чл. 45

Чл. 45 от Етичния кодекс на съдебните служители предвижда, че кодексът трябва да бъде доведен до знанието на всички съдебни служители и ръководни длъжностни лица в администрациите на ВСС, Инспектората към ВСС и съдебните органи. Всеки служител трябва да се запознае с неговото съдържание и да удостоверява това чрез подпис.

Чл. 46

Член 46 от Етичния кодекс на съдебните служители подчертава важността на спазването на правилата на поведение, които допринасят за създаването на положителен образ на съдебната власт и за повишаване на общественото доверие в нея.

Чл. 47

Етичният кодекс на съдебните служители е отворен документ, който може да бъде изменян при необходимост. Нормите в него са задължителни за служителите в администрациите на ВСС и органите на съдебната власт. Всеки съдебен служител трябва да спазва разпоредбите на кодекса и да бъде информиран за измененията. Непосредственият ръководител е задължен да запознае новите служители с кодекса в срок от 7 дни. Кодексът е одобрен от Висшия съдебен съвет и влиза в сила от датата на одобрението. При неуредени случаи се прилагат съответните закони.

§6

В параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Етичния кодекс на съдебните служители е указано, че за случаи, които не са уредени в самия кодекс, ще се прилагат разпоредбите на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интересите, както и Кодекса на труда.