ЕТИЧЕН КОДЕКС НА АДВОКАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Адвокатът играе важна роля в правовата държава, като неговите задължения не се ограничават само до изпълнението на мандата, а и до защитата на правосъдието и законните интереси на клиентите. За да запази уважението, адвокатът трябва да спазва етичните си задължения към клиента, колегите, съдебната власт и обществото. Свободната и независима адвокатска професия е ключова за гарантиране на законността и правата на човека.
Чл. 2
Адвокатът доброволно приема и спазва правилата за професионално поведение, което е необходимо за точното изпълнение на функциите му. Неспазването на тези правила води до дисциплинарна отговорност. Дисциплинарното производство трябва да бъде справедливо, с цел санкциите да са ефективни и обосновани, съобразени със степента на нарушенията.
Чл. 3
Адвокатът е независим при упражняване на професията си и действа в съответствие със закона и етичния кодекс. Той не се влияе от лични интереси или външен натиск и предоставя правна помощ, ръководейки се от своето убеждение. Адвокатът трябва да защитава своята независимост и да не нарушава професионалната етика, за да угоди на клиента или на трети лица.
Чл. 4
Взаимоотношенията между адвоката и клиента се основават на доверие, което е ключово за отношенията между адвокатите и властите. Без доверие не могат да съществуват тези отношения, особено при съмнения в честността и почтеността на адвоката.
Чл. 5
Адвокатът е задължен да пази тайната на клиента без ограничение във времето, като опазването на професионалната тайна е основен приоритет. Той трябва да запази в тайна всяко поверително сведение, узнато по време на упражняване на дейността си, и да изисква същото от персонала и сътрудниците си. Разкриването на поверителна информация е разрешено само в случаи, когато е необходимо за защита на адвоката в правни производства, свързани с конфликт с клиента.
Чл. 6
Адвокатът е задължен да спазва правилата на професионално поведение на адвокатурата на страната, в която работи. Това означава, че той трябва да бъде запознат с и да се придържа към етиката и стандартите, установени от местните адвокатски асоциации и закони, независимо от собствената си юрисдикция.
Чл. 7
Адвокатът трябва да осъществява функциите си с независимост и да спазва професионалните задължения. Някои длъжности или професии са несъвместими с адвокатската професия, а действия, които противоречат на същността на професията, ограничават независимостта или накърняват достойнството му, са недопустими. Адвокатите, които работят и в друга държава-членка на ЕС, трябва да спазват местните правила за несъвместимост.
Чл. 8
Чл. 8 от Етичния кодекс на адвоката определя изискванията за реклама на адвокатската дейност. Адвокатът трябва да спазва достойнството на професията, да обозначава рекламните съобщения, да избягва непоискани търговски съобщения и да осигури пряк достъп до информация за себе си на собствения си сайт. При използване на посредници за реклама, адвокатът е задължен да опазва професионалната тайна. Правилата се прилагат и при съвместно упражняване на адвокатската професия.
Чл. 9
Адвокатът при упражняване на професията е задължен да поставя интересите на клиента над своите собствени и тези на близките и колегите. Той трябва да спазва закона и правилата за професионално поведение, като в действията си се ръководи единствено от интересите на клиента.
Чл. 10
Адвокатът е задължен да не дискриминира в своята дейност на основание пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или други признаци, установени в закон или международен договор, който България е подписала.
Чл. 11
Чл. 11 от Етичния кодекс на адвоката определя задълженията на адвоката спрямо клиента. Адвокатът трябва да действа само по пълномощие на клиента, освен в определени случаи. Назначеният защитник не може да участва, ако обвиняемият възрази. Адвокатът е длъжен да провери самоличността на упълномощителя и да предоставя компетентна защита. Той не трябва да поема работа, за която няма време или знания, освен ако не работи с друг адвокат. Резултатите от работата се отчитат само на клиента, а оригиналните документи трябва да бъдат върнати при поискване.
Чл. 12
Адвокатът не може да се отказва от поетото представителство, освен в законово предвидените случаи. При отказ, той е задължен да уведоми клиента своевременно, за да може клиентът да организира своята защита. Основанието за отказ не подлежи на огласяване, освен в специфични случаи.
Чл. 13
Адвокатът не може да представлява две или повече страни с противоречиви интереси. При риск от конфликт, той трябва да уведоми страните и да получи тяхното съгласие. В случай на възникнали противоречия, адвокатът трябва да се опита да ги помири, а при неуспех да спре дейността си. Той трябва да откаже защита на нов клиент, ако това нарушава поверителността на предишен клиент. Адвокатът също така отказва услуги, ако има личен конфликт на интереси. Правилата важат и за адвокати в сдружение.
Чл. 14
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. При липса на такъв, се прилага наредбата на Висшия адвокатски съвет. Възнаграждението трябва да е справедливо и не може да е по-ниско от минималния размер, предвиден в наредбата. Адвокатът е задължен да уведомява клиента за пълния размер на хонорара предварително. Хонорарът за процесуално представителство се уговоря поотделно за всяка инстанция. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума или процент от интереса, с изключение на наказателни дела и дела с нематериален интерес.
Чл. 15
Адвокатът е задължен да не сключва споразумение с клиента си за определяне на адвокатското възнаграждение като дял от предмета на правния спор преди приключването на делото. Това правило цели да осигури етика и прозрачност в отношенията между адвоката и клиента.
Чл. 16
Чл. 16 от Етичния кодекс на адвоката регламентира условията за заплащане на възнаграждението на адвоката. Възнаграждението се уговоря между адвоката и клиента, а предплатата не може да надвишава общия размер на договореното възнаграждение и вероятните разходи. Адвокатът не може да прави плащания на посредници с клиентски средства без нареждане от клиента. При неплатена предплата, адвокатът има право да се откаже от работата, спазвайки указанията в чл. 12, ал. 2. Съществува и забрана за споделяне на възнаграждението с неадвокатски лица.
Чл. 17
Член 17 от Етичния кодекс на адвоката указва, че заплатеното възнаграждение на адвоката не може да бъде споделяно с лица, които не са адвокати. Изключение от това правило е допустимо в случаите, когато адвокат удовлетворява наследници на починал колега или на колега, който се е оттеглил от професията, в качеството си на приемник на работата му.
Чл. 18
Адвокатът трябва да се стреми към ефективно разрешение на спора на клиента, като го информира за възможностите за спогодба, споразумение и алтернативни методи за разрешаване. При наличие на право на служебна защита или безплатна правна помощ, адвокатът е задължен да уведоми клиента за тези възможности.
Чл. 19
Чл. 19 от Етичния кодекс на адвоката определя задълженията на адвокатите относно управлението на клиентските средства. Адвокатът е длъжен да опазва и точно отчита клиентските средства, които трябва да се държат в отделна банкова сметка. Сметката трябва да е обозначена, че средствата са за сметка на клиентите. Клиентските средства могат да се използват само по предназначение, като лихвите от тях остават в полза на клиента. Забранено е плащането с клиентски средства на трети лица, освен при определени условия. Адвокатът дължи пълна отчетност за действията с клиентските средства. При управление на средства в чужбина, адвокатът трябва да спазва правилата на приемащата държава и да уведоми клиента.
Чл. 20
Адвокатът е задължен да се застрахова в съответствие със Закона за адвокатурата и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Раздел IV от Кодекса урежда правилата за професионално поведение на адвокатите в съдебната зала.
Чл. 21
Адвокатът е задължен да проявява уважение към съда и да спазва правилата за поведение, установени от юрисдикцията, пред която се явява. Тези правила важат не само за отношенията с съдията, но и за взаимодействията с арбитри, медиатори, експерти или други лица, ангажирани в съдебния или арбитражния процес.
Чл. 22
Адвокатът е задължен да спазва принципа на състезателност в съдебния процес, като не може да влияе на съда по незаконен или неетичен начин. Освен това, адвокатът не може да представя предложения за спогодба или споразумение пред съда без съгласието на адвоката на другата страна.
Чл. 23
Адвокатът е задължен да предоставя верни сведения на съда и не може да дава съзнателно неверни данни. Това е основен принцип, който осигурява честността и прозрачността в съдебния процес.
Чл. 24
Адвокатите не трябва да използват средства и похвати, които биха създали неоправдани или незаконни пречки за нормалното протичане на съдебното производство. Тази разпоредба подчертава важността на етиката и законността в адвокатската практика.
Чл. 25
Член 25 от Етичния кодекс на адвоката подчертава важността на колегиалността между адвокатите, която трябва да се основава на доверие и сътрудничество. Адвокатите са задължени да работят в интерес на клиента и да избягват ненужни процеси, като същевременно трябва да се въздържат от действия, които могат да навредят на репутацията на професията. Колегиалността не трябва да противоречи на интересите на клиента. Освен това, адвокатите трябва да проявяват уважение и учтивост към своите колеги.
Чл. 25а
Адвокатите, които са членове на орган на адвокатурата, трябва да демонстрират достойнство и да работят в полза на адвокатската професия. При наличие на частен интерес, който може да повлияе на тяхното гласуване, адвокатите са задължени да декларират този интерес.
Чл. 26
Адвокатите трябва да действат с дължимата грижа при съвместна работа, както биха действали самостоятелно. Не могат да поемат работа, за която нямат необходимата компетентност, и са длъжни да помогнат на колега да намери подходящ адвокат. При работа с адвокат от друга държава, трябва да вземат предвид различията между правните системи и професионалните задължения.
Чл. 27
Чл. 27 от Етичния кодекс на адвоката предвижда, че адвокатът трябва ясно да изрази волята си, когато изпраща съобщение, което иска да остане поверително или не желае да бъде тълкувано като отказ от права. Ако получателят не може да спази искането, той е задължен да не разкрива съдържанието на съобщението и, по възможност, да го върне на подателя.
Чл. 28
Адвокатът е задължен да не поиска или приеме възнаграждение от друг адвокат или трето лице за препоръчване на клиент. Също така, той не може да предлага възнаграждение на друг адвокат за изпращане на клиент.
Чл. 29
Адвокатът е задължен да получи съгласие от клиента си, преди да започне преговори с противната страна или нейния адвокат. Не е позволено адвокатът да преговаря директно с противната страна без съгласието на нейния адвокат. Освен това, адвокатът трябва да информира клиента си за всички проведени преговори.
Чл. 30
Адвокатът не може да контактува пряко с клиент, който вече е представляван от друг адвокат, освен ако не получи предварителното съгласие на този адвокат. Освен това, адвокатът е задължен да уведоми колегата си за проведените разговори с клиента.
Чл. 31
Чл. 31 от Етичния кодекс на адвоката предвижда, че адвокатът, поемащ представителството на клиент на друг адвокат, трябва да се увери, че отношенията между клиента и предишния адвокат са уредени. Адвокатът не носи отговорност за неуредени възнаграждения или сметки. В случаи, когато е необходимо бързо действие в интерес на клиента, адвокатът трябва да уведоми предишния адвокат. Освен това, адвокатът, който е приел работата по дела на друг адвокат, не може да представлява клиента по дело за вреди срещу този адвокат.
Чл. 32
Адвокатът е длъжен да заплати на друг адвокат, на когото е възложил работа или от когото е поискал консултация, дължимото възнаграждение и направените разноски, независимо от финансовото състояние на клиента. Това правило гарантира справедливост и защита на правата на адвокатите в случаите на сътрудничество.
Чл. 33
Чл. 33 от Етичния кодекс на адвоката предвижда, че при възникване на личен спор между адвокати, те трябва да се опитат да го разрешат колегиално. Ако това не е възможно, те могат да потърсят помощ от колега или адвокатския съвет. Освен това, ако адвокат забележи нарушение на правилата за професионално поведение от друг адвокат, той може да го уведоми или да сигнализира адвокатския съвет на съответната колегия.
Чл. 34
Адвокатите, които установят нарушения на правилата за професионално поведение от свои колеги от друга държава, трябва да ги уведомят. При спорове от професионален характер между адвокати от различни държави, те трябва първо да се опитат да разрешат конфликта помежду си. Преди да предприемат каквито и да било действия срещу колегата си, адвокатите трябва да уведомят адвокатските съвети, към които принадлежат, за да се опитат да постигнат споразумение.
