ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс урежда процедурите за установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Той също така регламентира начините за обезпечаване и събиране на публичните вземания, които са в компетенцията на органите по приходите и публичните изпълнители.
Чл. 2
Чл. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс установява, че органите по приходите и публичните изпълнители трябва да действат в рамките на своите законови правомощия и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. В случай на противоречие между разпоредбите на международен договор, ратифициран от България, и разпоредбите на кодекса, се прилагат разпоредбите на международния договор.
Чл. 3
Чл. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че органите по приходите и публичните изпълнители имат задължението да установяват фактите и обстоятелствата безпристрастно, като административните актове трябва да се основават на действителните факти. Установяването на истината за фактите се извършва по реда и със средствата, предвидени в кодекса, което подчертава важността на независимостта и самостоятелността на тези органи в изпълнението на техните задължения.
Чл. 4
Член 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс посочва, че органите по приходите и публичните изпълнители извършват производството самостоятелно. Те действат независимо и единствено на основание на закона, когато упражняват своите правомощия.
Чл. 5
Чл. 5 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда задължение на органите по приходите и публичните изпълнители да изясняват факти и обстоятелства, свързани с публичните вземания, дори без искане от заинтересованите лица. Това задължение цели да осигури добросъвестност в процеса на установяване и събиране на публични вземания и да гарантира правото на защита на гражданите.
Чл. 6
Чл. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда задължения за участниците в производствата да упражняват процесуалните си права добросъвестно и в съответствие с добрите нрави. Всички заинтересовани лица имат равни възможности за участие и защита на своите права. Органите по приходите и публичните изпълнители са задължени да осигурят условия за упражняване на процесуалните права на участниците.
Чл. 7
Чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че актовете се издават от орган по приходите или публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. При установяване на некомпетентност, органът трябва в тридневен срок да изпрати преписката на компетентния орган и да уведоми заинтересованите лица. Горестоящ орган може да изземе разглеждането на конкретен въпрос при основания за отвод или невъзможност за изпълнение на задълженията. В случай на промяна в териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал.
Чл. 8
Чл. 8 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по отношение на производствата по този кодекс. Компетентността се определя в зависимост от адреса на физическите и юридическите лица, местонахождението на имоти и извършваната стопанска дейност. В случаи на неяснота, компетентната дирекция може да бъде определена от изпълнителния директор на НАП.
Чл. 9
Чл. 9 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя страните в административния процес. Страна може да бъде административният орган или всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано производството. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се считат за юридически лица, а принудителното събиране се извършва спрямо участниците в тях. Участници в производството са както субектите, така и всички лица, които извършват процесуални действия.
Чл. 10
Чл. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда представителството в административното производство. Дееспособните физически лица могат да извършват процесуални действия лично, а малолетните, непълнолетните и лицата под запрещение се представляват от родители, настойници или попечители. Юридическите лица се представляват от упълномощени лица по закон. Лицата имат право да се представляват и от пълномощници с писмено пълномощно. Органът по приходите следи за дееспособността и представителната власт и при установяване на нередовности определя срок за отстраняване. Нередовностите, които не засягат допустимостта на производството, водят до непризнаване на извършеното действие, докато нередовностите, засягащи допустимостта, водят до прекратяване на производството.
Чл. 11
Член 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира правомощията на органите по приходите и публичните изпълнители при извършване на процесуални действия спрямо недееспособни лица, лица без законен представител, както и спрямо юридически лица без представляващ. В случай на недееспособност или противоречие в интересите, органът може да поиска назначаване на временен представител от районния съд. При юридически лица без представляващ за повече от три месеца, също е възможно да се поиска назначаване на особен представител. Съдът се произнася по искането в закрито заседание в срок от три дни, а определението му не подлежи на обжалване.
Чл. 12
Член 12 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя правомощията на органите по приходите по отношение на контролната дейност. Те включват извършване на проверки и ревизии, установяване на административни нарушения, налагане на наказания, достъп до контролирани обекти, проверка на отчетността, искане на документи и информация, както и деклариране на банкови сметки от контролираните лица. Освен това, органите по приходите имат правомощия за фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, включително спиране на транспортни средства и проверка на документи. Публичните изпълнители също имат правомощия за обезпечаване и събиране на публични вземания. Правомощията се осъществяват на територията на цялата страна и се прилагат специфични разпоредби за адвокати и нотариуси.
Чл. 13
Чл. 13 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на участниците в данъчните производства да оказват съдействие на органите по приходите. При фискален контрол на стоки с висок фискален риск, водачът на транспортното средство трябва да предостави документи за самоличност, документи, придружаващи стоката, и данни за стоката, изпращача и получателя. Получателят на стоката също има задължения, включително уведомяване на органа по приходите при промяна на условията за получаване на стоката и присъствието на проверките. Лицата, придружаващи стоката, също имат задължения.
Чл. 14
Задължените лица по ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС включват физически и юридически лица, които носят отговорност за данъци и задължителни осигурителни вноски. Те могат да бъдат: 1) носители на задължението за данъци или осигурителни вноски; 2) задължени да удържат и внасят данъци или осигурителни вноски; 3) отговорни за задълженията на лицата по точки 1 и 2.
Чл. 15
Чл. 15 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя, че когато законът задължава определено лице да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, за това лице се прилагат специфични правила, които определят правата и задълженията му в производствата по кодекса. Удържаните и внесени данъци или осигурителни вноски се считат за платени от името на лицето, от чийто доход са удържани, независимо от наличието на задължение за удържане.
Чл. 16
Чл. 16 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задължените лица, които имат отговорност за внасяне на данъци и осигурителни вноски. Те са лица, задължени по закон да внасят данъци или осигурителни вноски на трети лица, които не са внесени в срок. Правилата, касаещи правата и задълженията на тези лица, важат в производствата по този кодекс. Отговорността на задължените лица обхваща не само основните задължения, но и лихви и разноски за събирането им.
Чл. 17
Чл. 17 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правата на задължените лица, включително правото на уважение, разясняване на правата, опазване на данъчна информация, легитимация на органите, безплатно предоставяне на информация и документи, информираност за принудителни изпълнения, издаване на актове, обжалване на действия и актове на органите. Освен това, органите по приходите трябва да осигурят възможност за становища и да публикуват указания за приложение на законодателството. Лицата имат право на обезщетение за вреди от незаконни действия на органите.
Чл. 18
Чл. 18 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че лицето, задължено да удържа и внася данък или осигурителни вноски, носи солидарна отговорност с носителя на задължението, ако не удържи или не внесе дължимите суми. В случай, че лицето е удържало данъка или вноските, но не ги е внесло, то дължи само невнесените суми, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
Чл. 19
Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя отговорността на управители, членове на органи на управление и собственици на капитала на задължени юридически лица за непогасени данъчни и осигурителни задължения. Лицата, които укриват задължителна информация или извършват недобросъвестни действия, отговарят за задълженията на юридическото лице. Отговорността може да се простира и до мажоритарни и миноритарни съдружници, ако действията им водят до намаляване на имуществото на юридическото лице. Съществуват специфични условия, при които отговорността отпада или се променя, включително случаи на скрито разпределение на печалба и действия след открито производство по несъстоятелност.
Чл. 20
Чл. 20 от Кодекса предвижда, че в случаите по чл. 19, обезпечението и принудителното изпълнение на данъчни и осигурителни задължения се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, което носи отговорност за тези задължения. Това означава, че при неизпълнение на задълженията, държавата може да предприеме действия за събиране на дълговете, като се фокусира на активите на лицето, което е задължено да плати.
Чл. 21
Член 21 определя условията за отговорността на третите лица в данъчно-осигурителния процес. Отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт в случаите по чл. 16, 18 и 19. Тя също така се реализира, когато по отношение на длъжника са налице определени обстоятелства. Отговорността отпада при отпадане на задължението, за което е установена, и връщането на платени суми се извършва по реда на глава шестнадесета, раздел първи.
Чл. 22
Сроковете в административното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са 14 дни, освен ако не е установен друг срок от закона или от органа по приходите. Минималният срок, определен от органите, не може да бъде по-кратък от 7 дни. Сроковете могат да се изчисляват по години, месеци, седмици и дни, като всеки от тях има специфични правила за изтичане. При изтичане на срок в неприсъствен ден, срокът продължава на следващия присъствен ден. Последният ден на срока изтича до края на работния ден, освен ако е необходимо лично да се извърши действие, в такъв случай срокът изтича в края на работното време.
Чл. 23
Срокът се счита за спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган или са получени от страната преди изтичането на определения срок. Също така, срокът се смята за спазен и при изпращане или получаване на документи чрез пощенски оператор, куриер или електронен път с квалифициран електронен подпис, както и при подаване пред ненадлежен орган преди изтичането на срока.
Чл. 24
Чл. 24 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя как се установява спазването на срока за подаване на документи. Според алинея 1, срокът се удостоверява чрез наличието на пощенско клеймо, заверка от пощенски служител, заверка от куриерска служба, дата на изпращане на електронно съобщение или дата на входящия номер на подадените документи. В случай на противоречие между данните от пощенските оператори, те издават удостоверение за потвърждаване на датата на подаване.
Чл. 25
Член 25 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че сроковете, определени от органа по приходите или публичния изпълнител, могат да бъдат продължени по молба на заинтересованото лице. Молбата трябва да бъде подадена преди изтичането на срока и да съдържа уважителни причини за продължаването. Важно е да се отбележи, че продължаването на срока не може да надхвърля определения в закона размер на съответния срок.
Чл. 26
Чл. 26 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че за възстановяване на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че ако сроковете са погрешно определени, следва да се прилагат правилата, установени в Административнопроцесуалния кодекс за тяхното възстановяване.
Чл. 27
Чл. 27 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда сроковете, в които органите по приходите и публичните изпълнители могат да извършват действия. Ако те определят срок, който е по-дълъг от законовия, действията извършени след законния срок, но преди изтичането на определения от органа срок, не се считат за просрочени. Обратно, ако срокът е по-кратък от законовия, се прилага законният срок.
Чл. 28
Чл. 28 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя адреса за кореспонденция на физически и юридически лица. За физически лица, постоянният адрес е адресът за кореспонденция, освен ако не е посочен друг. За юридически лица, адресът на управление е адресът за кореспонденция, освен ако не е вписан друг в регистъра. Чуждестранните лица имат специфични правила за определяне на адреса в зависимост от местата на стопанска дейност и придобити имоти. Лицата могат да посочат електронен адрес за получаване на съобщения. При промяна на адреса за кореспонденция, лицето е длъжно да уведоми органите по приходите в тридневен срок. При отсъствие над 30 дни, юридическите лица и едноличните търговци трябва да упълномощят лице за връчване на съобщения. Физически лица, пребиваващи над 30 дни в чужбина, също трябва да посочат представител на територията на страната.
Чл. 29
Чл. 29 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира начина на връчване на съобщения в административното производство. Връчването се извършва на адреса за кореспонденция на субекта от органа по приходите, друг служител или автоматично от администрацията. Съобщенията могат да бъдат изпратени чрез пощенски оператор, телефакс, електронен път с квалифициран електронен подпис или електронен печат. Връчването може да се осъществи и чрез общината, а съобщенията могат да бъдат получавани от различни упълномощени лица, включително членове на домакинството. Длъжностното лице, извършило връчването, е задължено да върне разписката, която се прилага към преписката.
Чл. 30
Чл. 30 регламентира процедурите за връчване на съобщения. Връчването се удостоверява с подпис на получателя или упълномощено лице, като се отбелязват имената и единният граждански номер. Лицето, което извършва връчването, също удостоверява с подписа си датата и начина на връчване. Съобщения, изпратени по пощата, се считат за връчени на датата на подписване на обратната разписка. Отказът за приемане на съобщение се удостоверява с подпис на връчителя и свидетел. Съобщения по телефакс и електронни съобщения имат специфични изисквания за удостоверяване. Връчването на съобщения на физически лица на работното им място също се удостоверява с подпис.
Чл. 31
Чл. 31 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира начина на връчване на съобщения на лишени от свобода и задържани лица. Съобщението за тези лица се връчва чрез администрацията на съответните учреждения. За пребиваващите в страната чужденци, освен в случаите по чл. 28, съобщението се връчва на адреса, който е заявен в службите за административен контрол на чужденците.
Чл. 32
Чл. 32 определя процедурата за връчване на съобщения чрез прилагане към досието, когато лицето не може да бъде намерено на адреса за кореспонденция. Процедурата включва минимум две посещения в рамките на 7 дни, удостоверени с протокол. Връчването се счита за редовно, ако лицето не се яви в срок от 14 дни след поставяне на съобщението на определено място и публикуването му в Интернет. В случай на несъществуващ адрес, изискванията за удостоверяване не важат.
Чл. 33
Чл. 33 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че всички актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, трябва да се връчват по реда и в сроковете, посочени в главата, с изключение на актовете, свързани с административнонаказателната отговорност, за които важи Законът за административните нарушения и наказания. В глава седма се разглеждат условията за спиране, възобновяване и прекратяване на производството.
Чл. 34
Производството по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да бъде спряно при определени обстоятелства, като заболяване на участник, образувано съдебно производство, смърт или липса на представител, подадена молба от субекта и други законови основания. След спиране, производството може да бъде възобновено след отстраняване на причините за спирането, като например назначаване на нов представител или приключване на съдебното производство. Важно е да се отбележи, че сроковете за спиране и възобновяване са регламентирани в закона и трябва да се спазват.
Чл. 35
Производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране. След узнаване на отпадането на основанието, се издава заповед за възобновяване, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване.
Чл. 36
Чл. 36 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че ако физическо лице умре или юридическо лице престане да съществува преди издаването на административен акт, производството се прекратява. Актовете за прекратяване се връчват на наследниците или правоприемниците и се смятат за отказ за издаване на акт, без да засягат правата на наследниците да искат издаването на акта от свое име.
Чл. 37
Чл. 37 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира задълженията на лицата и органите по приходите относно събирането и представянето на доказателства в административното производство. Лицата са длъжни да предоставят необходимите данни и документи, а органът по приходите може да изисква тези доказателства в определен срок. При неизпълнение, органът може да приеме, че доказателствата не съществуват. Всички държавни и общински органи са задължени да предоставят исканата информация в 14-дневен срок, а при искане за разкриване на служебна тайна, се прилага установеният ред. Освен това, органите по приходите имат право да извършват огледи на вещи, за да събират доказателства.
Чл. 38
Чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя сроковете за съхранение на различни видове документи от значение за данъчното облагане и осигурителните вноски. Ведомостите за заплати се съхраняват 50 години, счетоводните регистри и финансовите отчети - 10 години, документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичането на давностния срок, а всички останали носители - 5 години. След изтичането на тези срокове, носителите на информация, които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават. Задължените лица, използващи информационни системи, трябва да съхраняват данните в електронен вид за съответния период, а правоприемниците на задължените лица също носят отговорност за спазването на тези задължения.
Чл. 39
Ревизираните или проверяваните лица са задължени да предоставят достъп на органите по приходите до своите автоматизирани информационни системи, продукти или архиви. Това е необходимо, когато информацията, свързана с данъчното облагане, се събира, съхранява и обработва по автоматизиран начин, в съответствие с изискванията на чл. 38.
Чл. 40
Чл. 40 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира действията на органа по приходите при извършване на ревизия или проверка. Те могат да предприемат мерки за обезпечаване на доказателства, включително опис, изземване на ценни книжа и копиране на информация. Ако действията не могат да бъдат извършени своевременно, органът може да запечата обект за срок до 48 часа. За всяко действие се съставя протокол, който се предоставя на лицето. При необходимост, органът може да поиска удължаване на срока на запечатването от районния съд, който се произнася в деня на искането. Ако съдът не разреши удължаването, запечатването се счита за прекратено.
Чл. 41
Действията за обезпечаване на доказателства могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок пред териториалния директор, който взема решение в еднодневен срок. Решението може да отхвърли или уважи жалбата, като уведоми жалбоподателя същия ден. Ако директорът не се произнесе в срок или отхвърли жалбата, действията могат да се обжалват в 7-дневен срок пред административния съд, който се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.
Чл. 42
Чл. 42 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че ако ревизирано или проверявано лице откаже да предостави достъп до контролирани обекти или да представи документи, органите по приходите могат да поискат съдействие от Министерството на вътрешните работи. Това включва правото на МВР да извършва претърсвания и изземвания по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Иззетите вещи и документи се предават на приходните органи с протокол. Освен това, ако по наказателен ред са събрани доказателства, които са важни за установяване на данъчни задължения, органите на МВР, прокуратурата или следствието трябва да осигурят достъп до тези доказателства на органите по приходите.
Чл. 43
Чл. 43 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че органите на полицията могат да извършват претърсване и изземване в случаи, когато при ревизия или проверка се установят данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с данъчни задължения, нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, или стоки с неустановен произход. Тези действия са допустими единствено при наличие на конкретни данни за укриване на информация.
Чл. 44
Чл. 44 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира правото на лицата да получават копия от иззети или предадени документи и технически носители. Копията се изготвят от специалист в присъствието на заинтересованото лице. Оригиналите на иззетите документи трябва да бъдат върнати в 30-дневен срок, освен ако са необходими за друго производство или са подложени на обезпечения. Вещи, които са забранени за притежаване, не се връщат. Непотърсени вещи след 12 месеца се смятат за изоставени в полза на държавата. Отказът за връщане на вещи може да бъде обжалван.
Чл. 45
Чл. 45 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда процедурата за насрещна проверка, която органът по приходите може да извърши в хода на производството. Тази проверка е насочена към установяване на факти и обстоятелства, свързани с трети лица, които не са страни в производството. Важно е да се отбележи, че при насрещната проверка не се установяват данъчни задължения или отговорности за проверяваното лице. След приключване на проверката, протоколът се връчва на лицето, което е било ревизирано, заедно с ревизионния доклад. Органът по приходите има право да отправи писмено искане за насрещна проверка до компетентни териториални дирекции, в зависимост от местонахождението на субекта или имотите му. При проверката органът може да изисква и писмени обяснения от проверяваните лица.
Чл. 46
Чл. 46 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че ако е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субект или негово имущество, органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация. Това включва и събиране на доказателства от други контролни органи.
Чл. 47
Чл. 47 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че органът по приходите може да изисква писмено от други контролни органи да извършат действия, които да подпомогнат събирането на доказателства. Това е необходимо за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност на проверяваните лица.
Чл. 48
Чл. 48 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че лице, което извършва сделки с вещи или права, или държи вещи в контролирани обекти, се счита за собственик на тези вещи или права до доказване на противното. Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена.
Чл. 49
Член 49 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че писмените доказателства могат да се използват за установяване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за производствата, регулирани от този кодекс. Това включва всякакви документи, които могат да подкрепят или опровергаят твърденията на страните в процеса.
Чл. 50
Протоколът, съставен от орган по приходите, е доказателство за извършени действия и факти. Той трябва да бъде в писмена форма и да съдържа информация за номера и датата на съставянето, името и длъжността на съставителя, данни за участниците, индивидуализиращи данни за проверяваното лице, мястото и времето на действията, извършените действия, установените факти, събраните доказателства, направените искания и информация за обжалване. Протоколът се подписва от съставителя и проверяваното лице, освен ако фактите са установени само на база документи. При отказ от подписване, протоколът може да бъде подписан от незаинтересован свидетел.
Чл. 51
Чл. 51 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че вписванията в счетоводните книги се оценяват по тяхната редовност, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, както и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Това означава, че редовността на документите и записите е важна за правилното протичане на данъчно-осигурителните процедури.
Чл. 52
Документите, които се издават от автоматични устройства или системи, се считат за частни документи. Те се издават от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата. Ако устройството или системата не са регистрирани, документът се счита за издаден от лицето, в чийто обект се намират.
Чл. 53
Член 53 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че по искане на органа по приходите, субектите и техните представители са длъжни да изготвят и предоставят подписани справки, съдържащи факти и обстоятелства, които са от значение за производството. Това включва и данни от технически носители.
Чл. 54
Чл. 54 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя какви доказателства се допускат в данъчните процедури. Допускат се заверени разпечатки на данни от органите по приходите, електронни документи с квалифициран електронен подпис, заверени разпечатки от субекта или трети лица, както и данни, изпратени по електронен път с подпис. Органът по приходите може да събира разпечатки от технически носители, ако те са свързани с дейността на субекта. Отказът за заверка на разпечатка от технически носител се удостоверява с протокол, а заверката може да бъде извършена от органа по приходите.
Чл. 54а
Член 54а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че когато органът по приходите изисква или изпраща данни по електронен път, електронното съобщение трябва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2021 г.
Чл. 55
Чл. 55 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на субектите при поискване от органите по приходите. Субектът е длъжен да представи документи, съставени на чужд език, с точен превод на български, извършен от заклет преводач. Ако документът не е представен с превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта. Срокът за завършване на производството спира да тече от датата на искането до представянето на превода.
Чл. 56
Чл. 56 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС изисква от ревизираното лице и неговите представители да предоставят писмени обяснения по искане на органа по приходите. При неизпълнение, органът може да приеме факти за доказани или недоказани, а осигурителният доход не може да бъде доказан само с писмени обяснения.
Чл. 57
Чл. 57 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че писмени обяснения от трети лица могат да се използват за установяване на факти, важни за ревизията. Те са допустими само в определени случаи, като например за удостоверяване на достоверността на данни от технически носител или при загуба на документи, които законът изисква. Освен това, органът по приходите информира лицето за правото му да откаже даването на обяснения и за възможността да бъде призовано за свидетелски показания. Писмените обяснения трябва да бъдат подписани от лицата, които ги дават, а не се допускат обяснения от лица с физически или психически недостатъци, които не могат да възприемат фактите.
Чл. 58
Член 58 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя правата на лицата относно даването на писмени обяснения. Лицата, освен определени изключения, нямат право да отказват да предоставят такива обяснения. Изключенията включват роднините на ревизирания субект и лицата, които биха могли да се поставят в риск от наказателно преследване. Освен това, лицата могат да откажат да предоставят обяснения за факти, които са защитени от професионална тайна.
Чл. 59
Чл. 59 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че органите по приходите могат да искат мерки за защита на трети лица, които са дали писмени обяснения. Тези мерки се вземат при условията и по реда, предвиден за защита на свидетелите в Наказателно-процесуалния кодекс. Раздел III от кодекса се отнася до експертизата и основанията за възлагане на такава.
Чл. 60
Чл. 60 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възлагане на експертиза по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато е необходимо изясняване на въпроси, изискващи специални знания. Ако предметът на изследване е сложен или комплексен, експертизата може да се възложи на повече от един експерт.
Чл. 61
Член 61 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че експертизата се възлага на специалисти, които имат необходимото образование и опит и са вписани в списъка на експертите, одобрен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Ако в списъка няма подходящ експерт или той не може или отказва да участва, експертизата може да бъде възложена на други специалисти от съответната професия или област.
Чл. 62
Член 62 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които лице не може да извършва експертиза. Лицето не може да бъде експерт, ако е свързано със страните в производството по родство, е участвало в производството в друго качество, може да бъде считано за предубедено, е в зависимост от страните, е проверявало субекта в друго качество или е осъждано за умишлено престъпление. Експертът е длъжен да се откаже, ако възникнат обстоятелства, които го правят неподходящ. Освобождаването на експерта може да се случи и поради болест или некомпетентност. Последният параграф уточнява, че осъждането за умишлено престъпление се установява служебно от органа по приходите.
Чл. 63
Чл. 63 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда процедурата по възлагане и извършване на експертиза в административни производства. Експертизата се възлага писмено от органа по приходите и може да се използва и в други производства, при условие че предметът и задачата на изследването са идентични. При възлагането се посочват детайли за експерта и условията за извършване на експертизата. Експертът подписва декларация за безпристрастност и конфиденциалност, след което получава необходимите материали.
Чл. 64
Експертизата се извършва на база предоставени материали от органа по приходите. Експертът има право да изследва недвижими и движими вещи, които не могат да бъдат отделени от мястото на намиране. Всички организации и лица, които имат вещи, са задължени да осигурят достъп на експерта и да оказват съдействие. При неизпълнение на тези задължения, достъпът се осигурява от Министерството на вътрешните работи. Експертът се легитимира с удостоверение от органа по приходите. При неплащане на депозит за възнаграждение или пречки от страна на субекта, органът по приходите може да спре производството.
Чл. 65
Чл. 65 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира задълженията на експерта при извършване на експертиза. Експертът трябва да изпълни задачата в срок, без да може да я изменя без разрешение. След завършване на експертизата, той изготвя писмено заключение с необходимата информация и го подписва. Заключението се предоставя на органа по приходите и на субекта в 7-дневен срок. При необходимост може да се възложи допълнителна или повторна експертиза.
Чл. 66
Член 66 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че възнаграждението за извършване на експертизата се определя с акта за възлагане. Това означава, че при назначаване на експертиза, страните трябва да се споразумеят за размера на възнаграждението, което експертът ще получи за своята работа.
Чл. 67
Органът по приходите оценява експертното заключение в контекста на събраните доказателства. Ако органът не приема заключението на експерта, той трябва да предостави мотиви за несъгласието си.
Чл. 68
Член 68 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира участието на специалисти при действия по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата. Органите по приходите могат да привлекат технически помощник с необходимите знания и умения. При липса на служител на Националната агенция за приходите, може да бъде привлечен и експерт, който не е служител на агенцията. Този експерт подписва декларация и има право на възнаграждение по договор с териториалния директор. Използването на специални разузнавателни средства за установяване на данъчни задължения не е разрешено.
Чл. 69
Чл. 69 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че веществените доказателства, които могат да помогнат за изясняване на фактите в производството, трябва да бъдат събирани и проверявани. Те трябва да бъдат подробно описани в протокол и приложени към преписката, като се вземат мерки за тяхната защита. При предаване на преписката между органите по приходите, веществените доказателства се предават заедно с нея. Ако доказателствата не могат да бъдат приложени поради размерите си, те трябва да бъдат запечатани и съхранявани на определени места. Ценните книжа и ценности се предават за съхранение в търговска банка, ако органът по приходите не може да осигури тяхното съхранение.
Чл. 70
Чл. 70 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС указва, че веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44 от същия кодекс. Това означава, че след приключване на процеса или при определени условия, вещите, които са служили като доказателства, могат да бъдат върнати на техните притежатели.
Чл. 71
Чл. 71 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че технически носители на данни могат да се използват като веществени доказателствени средства в процесуалните действия. Глава осма "а" от същия кодекс, въведена с ДВ, бр. 64 от 2019 г. и влязла в сила от 01.01.2020 г., се отнася до документацията, необходима за трансферно ценообразуване.
Чл. 71а
Чл. 71а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правилата за изготвяне на документация, която доказва, че условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица отговарят на условията между независими лица. Сделките между свързани лица се наричат контролирани сделки. Документацията включва местно и обобщено досие, като местното досие съдържа информация за дейността на лицето и контролираните сделки, а обобщеното досие - информация за организационната структура на многонационалната група и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
Чл. 71б
Чл. 71б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС задължава местни и чуждестранни юридически лица, както и еднолични търговци, да изготвят местно досие при осъществяване на контролирани сделки. Изискването не важи за определени категории лица, включително тези освободени от корпоративен данък или извършващи дейности с алтернативен данък. Праговете за изготвяне на местно досие са 400 000 лв. за сделки с продажба на стоки и 200 000 лв. за останалите сделки, а за заеми - над 1 000 000 лв. или над 50 000 лв. лихви. Досие не се изготвя за сделки с физически лица, освен при еднолични търговци. При многонационални групи, изисква се наличие на обобщено досие.
Чл. 71в
Чл. 71в от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда създаването на местно досие, което трябва да съдържа информация за лицето, контролираните сделки и финансова информация. Лицето трябва да предостави данни за управленската структура, собствениците, основните конкуренти и бизнес стратегията. Информацията за контролираните сделки включва описание на сделките, идентификационни данни на свързаните лица, размер на сумите, копия на договори и анализ на съпоставимостта. Финансовата информация трябва да включва годишен финансов отчет и свързаните данни с пазарните цени.
Чл. 71г.
Чл. 71г. определя съдържанието на обобщеното досие, което включва: информация за правната и организационната структура на групата, описание на дейността и контролираните сделки, политика за трансферно ценообразуване, значими договори, информация за нематериални блага, финансови дейности и резултати. Списъкът е изчерпателен и включва детайли относно свързаните лица, основните стоки и услуги, контролирани сделки, бизнес стратегии, както и финансови отчети и данъчни становища.
Чл. 71д
Чл. 71д от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя сроковете за изготвяне и обновяване на местното досие. То трябва да бъде готово до 30 юни на годината след отчетната. При подаване на коригираща данъчна декларация, местното досие се обновява в срок от 14 дни, но не по-късно от 30 септември. Освен това, многонационалните групи предприятия трябва да имат обобщено досие за данъчната година на предприятието майка не по-късно от 12 месеца след изтичането на срока за местното досие.
Чл. 71е
Чл. 71е от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължава лицата, посочени в чл. 71б, ал. 1 и 10, да съхраняват документацията за трансферно ценообразуване и да я предоставят на органите по приходите при искане в рамките на данъчно-осигурителен контрол. Местното и обобщеното досие трябва да се изготвят ежегодно. Проучването на съпоставими независими сделки и/или лица трябва да се обновява най-малко веднъж на три години, освен ако няма значими промени в факторите на съпоставимост, като финансовите данни на сделките или лицата, определени за съпоставими, трябва да се обновяват ежегодно.
Чл. 71ж
Чл. 71ж от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че разпоредбите на глава девета се прилагат и за трансфери между място на стопанска дейност и други части на чуждестранно лице, разположени извън страната. Освен това, неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица за целите на тази глава.
Чл. 72
Данъчна и осигурителна информация включва индивидуализиращи данни за задължените лица, като банкови сметки, размер на доходите, данъци и осигурителни вноски, данни от търговска дейност и друга информация, получена от органите по приходите. Тази информация се обработва и съхранява по ред, определен от изпълнителния директор на НАП. Освен това, информацията включва данни, получени чрез международно сътрудничество и в процедури за разрешаване на спорове, включително данни, разкриващи търговска тайна.
Чл. 73
Чл. 73 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс налага задължение на служителите на Националната агенция за приходите и други лица, които имат достъп до данъчна и осигурителна информация, да я пазят в тайна. Изключения от това задължение са предвидени, включително предоставяне на информация от публични регистри, в съдебни процеси, и при осъществяване на взаимна помощ и административно сътрудничество. Също така, информация може да бъде предоставяна във връзка с държавна помощ, схеми за подпомагане в селското стопанство и рибарството, както и на задълженото лице относно данните в неговата данъчно-осигурителна сметка при идентификация.
Чл. 74
Данъчна и осигурителна информация може да бъде предоставена само при определени условия, включително писмено искане от различни висши органи и служители, като Президента на Република България, главния прокурор, директори на различни агенции и институции, съдебни изпълнители и др. Извън тези случаи, информацията може да се предоставя само с писмено съгласие на лицето или въз основа на съдебен акт. Длъжностните лица от приходната администрация имат достъп до данните, но са задължени да пазят тяхната конфиденциалност.
Чл. 75
Съгласно Чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът може да разкрие данъчна и осигурителна информация по искане на прокурор, разследващ полицай или следовател, в контекста на предварителна проверка или наказателно производство. Също така, министри и директори на съответни дирекции на МВР могат да поискат информация за изпълнение на техните правомощия. Административният съд трябва да се произнесе по искането в срок от 24 часа и определението му не подлежи на обжалване.
Чл. 76
Чл. 76 определя условията, при които орган по приходите, служител или публичен изпълнител не могат да участват в административното производство. Те не могат да бъдат свързани лица със субекта или да имат интереси, които поставят под съмнение тяхната обективност. Искането за отвеждане може да бъде направено по инициатива на самото лице или от друг участник, и трябва да се подаде незабавно след узнаване на основанията за отвеждане. Отвеждането се извършва от съответния орган, а длъжностното лице може да предприема само действия, които не търпят отлагане, за да защитят важни интереси.
Чл. 77
Член 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира задължението на търговеца или заявителя да уведомят териториалната дирекция на Националната агенция за приходите преди подаването на заявления за вписване на обстоятелства, свързани с прекратяване на юридическо лице, прехвърляне на предприятие или ликвидация. Уведомлението е необходимо за получаване на удостоверение, което трябва да се приложи към заявлението за вписване в Агенцията по вписванията. Удостоверението съдържа информация за публични задължения и ревизионни производства, а също и за отговорността за чужди задължения.
Чл. 77а
Член 77а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че при откриване на производство по стабилизация на търговец, преди подаването на молба в съда, е необходимо да се уведомява Националната агенция за приходите. Уведомяването е задължително условие за разглеждането на молбата в съда.
Чл. 77б
Агенцията по вписванията е задължена да изпрати уведомление по електронен път до Националната агенция за приходите при постъпване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация. Националната агенция за приходите трябва да предостави информация относно обстоятелствата, свързани с прекратяването, в срок от 30 дни след получаване на уведомлението.
Чл. 78
Чл. 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че при искане за откриване на производство по несъстоятелност от длъжника или кредитор, трябва да се уведоми Националната агенция за приходите. Освен това, приложението на доказателство за уведомяването е задължително условие за разглеждане на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.
Чл. 79
Националната агенция за приходите създава и съхранява досие за всяко лице, което включва информация за регистрация, подадени декларации, кореспонденция с агенцията, актове и документи, свързани с действията на агенцията. Условията за управление на това досие се определят от изпълнителния директор на агенцията чрез утвърдена инструкция.
Чл. 80
Националната агенция за приходите създава регистър и бази данни за задължените лица, в който не се вписват местни физически лица и чуждестранни лица за доходи, облагани с окончателен данък. Законът може да предвиди воденето на специални регистри като част от основния регистър.
Чл. 81
Регистърът по чл. 81 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдържа важна информация относно регистрираните лица, включително данни за компетентната териториална дирекция, името на лицето, единния идентификационен код, адреси, представители, статут, икономическа дейност, дати на създаване и прекратяване, както и информация за специалната регистрация. Редът за поддържане и достъп до регистъра се определя от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл. 82
Член 82 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва процедурата за регистрация на физически и юридически лица. Регистрацията се извършва служебно от териториалните дирекции, като данните за местните и чуждестранните физически лица се вписват на база първата подадена декларация. За лицата, вписани в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, данните се вписват служебно на основа информация от тези регистри. Чуждестранните физически лица с адресна регистрация също се вписват служебно въз основа на данни от Единния регистър за чужденците. Допълнителни вписвания на данни се извършват с протокол при проверки от органите по приходите.
Чл. 83
Чл. 83 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за вписване и прекратяване на регистрацията в специалните регистри. Вписването може да се извърши служебно от органа по приходите или по искане на лицето, след проверка на основанията. Служебното вписване влиза в сила от деня на връчване на акта. Актовете и отказите за регистрация могат да се обжалват, а непризнаването в срок за регистрация се счита за отказ, който също може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Чл. 84
Член 84 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира начина на идентификация на регистрираните лица. Според алинея 1, регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4. Лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се идентифицират чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а лицата, регистрирани по Закона за търговския регистър, чрез единен идентификационен код от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер или личен номер на чужденец. Алинея 2 уточнява, че физическите лица, които не са вписани в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ, се идентифицират чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. В алинея 3 се посочва, че лицата, които не попадат в предходните случаи, се идентифицират чрез служебен номер.
Чл. 85
Регистрираното лице е задължено да посочва своята идентификация и адрес за кореспонденция в декларациите и в кореспонденцията с Националната агенция за приходите. Това задължение важи и когато е изрично изисквано от нормативен акт. Прекратяването на регистрацията се осъществява при определени условия, които не са уточнени в предоставения текст.
Чл. 86
Чл. 86 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда прекратяване на регистрацията на физическо лице при смърт или при отпадане на основанието за регистрация. Архивът за лицата с прекратена регистрация се поддържа в регистъра, а сроковете и начините за съхранение на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл. 87
На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват данъци, задължителни осигурителни вноски, постъпили плащания, действия по принудително изпълнение и друга информация, свързана със задълженията на лицето. След прекратяване на регистрацията, сметката се води до погасяване на задълженията. Регистрираните лица имат право на електронен достъп до сметката, а органът по приходите издава удостоверение за задълженията по искане на лицето. Информация за задълженията може да бъде предоставяна на трети лица и органи по електронен път.
Чл. 88
Чл. 88 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда начина на обслужване, което се извършва чрез издаване на документи, важни за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Според новите изменения, по реда на тази глава се издават и удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност, приложимо за притежателите.
Чл. 89
Чл. 89 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за издаване на документ по чл. 88. Искането за издаване на документа трябва да бъде отправено до компетентната териториална дирекция, която може да бъде избрана свободно. Искането може да се подаде електронно или чрез пощенски оператор. Към искането трябва да се приложат необходимите доказателства, а ако те не бъдат предоставени в срок от 7 дни, искането се оставя без разглеждане. Ако издаването на документа не е в компетентността на органа по приходите, производството се прекратява и подателят на искането се уведомява за компетентния орган.
Чл. 90
Чл. 90 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя сроковете за издаване на документи, свързани с искания по чл. 88. Документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 7-дневен срок, а при подаване чрез друга дирекция - в 14-дневен срок. Документът по чл. 88, ал. 2 се издава в 30-дневен срок, а при подаване чрез друга дирекция - в 45-дневен срок. Копие от документа се изпраща на работодателя и на съответните институции в други държави членки, когато искането е направено от наето лице. Документът се получава в териториалната дирекция, но може да бъде получен и по друг начин, ако заинтересованото лице посочи адрес.
Чл. 91
Чл. 91 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че отказът за издаване на поискан документ трябва да бъде съобщен в срок от 7 дни след издаването му. Ако органът не се произнесе в този срок, това се счита за мълчалив отказ.
Чл. 91а
Чл. 91а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възможността удостоверение, издадено по чл. 88, ал. 2, да бъде оттеглено от органа по приходите. Това може да се случи по искане на чуждестранна компетентна институция или при наличие на нови факти и обстоятелства, както и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на удостоверението. Решението за оттегляне трябва да бъде съобщено в срок от 7 дни след неговото издаване.
Чл. 92
Член 92 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда правото на обжалване на откази за издаване на документи и решението за оттегляне на удостоверения. Обжалването трябва да се осъществи в 14-дневен срок след съобщаването на отказа или оттеглянето. Мълчаливият отказ също може да бъде обжалван в същия срок. Освен това, всяко заинтересовано лице има право да оспори съдържанието на документ, удостоверяващ факти с правно значение, в 14-дневен срок от узнаването му.
Чл. 93
Член 93 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че жалбата се подава чрез органа по приходите, който е издал или отказал издаването на документа или е оттеглил удостоверението. В срок от 7 дни органът по приходите трябва да предприеме едно от следните действия: да издаде искания документ, да издаде документ с ново съдържание или да изпрати жалбата заедно с преписката на териториалния директор.
Чл. 94
Териториалният директор разглежда жалба в срок от 7 дни след нейното получаване. Възможните действия на директора включват издаване на искания документ, отмяна на оттеглянето по чл. 91а или оставяне на жалбата без уважение. Решението се съобщава на жалбоподателя в същия срок от 7 дни.
Чл. 95
Чл. 95 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че отказът за издаване на документ може да бъде обжалван пред административния съд в срок от 7 дни след съобщаването на отказа. Съдът не може да оспорва съдържанието на самия документ. Преди подаването на жалба до съда, трябва да се изчерпят всички административни средства за обжалване.
Чл. 95а
Чл. 95а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че оттеглянето по чл. 91а може да бъде обжалвано пред административния съд. Жалбата трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от съобщаването на оттеглянето, което е уредено в чл. 94, ал. 2. Важно е да се отбележи, че оттеглянето не може да се обжалва по съдебен ред, ако преди това не е било обжалвано по административен ред.
Чл. 96
Съгласно Чл. 96 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато жалбата е основателна, съдът задължава органа по приходите да издаде необходимия документ, без да дава указания относно съдържанието му, или да отмени предходно оттегляне на документа. Решенията, взети по този член, не подлежат на обжалване.
Чл. 97
Член 97 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс гласи, че решението на административния съд е окончателно. Тази разпоредба подчертава важността на окончателността на решенията, взети от административния съд, което означава, че те не могат да бъдат обжалвани. Глава тринадесета на кодекса е посветена на декларирането, което е съществена част от процесуалните задължения на данъчните и осигурителните субекти.
Чл. 98
Чл. 98 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира, че при подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите следва да се спазват разпоредбите на съответната глава, освен ако в закона не е предвидено друго. Това означава, че в случай на специфични разпоредби, те имат предимство пред общите правила за подаване и приемане на документи.
Чл. 99
Декларацията и другите документи се подават в компетентната териториална дирекция, с възможност за подаване чрез лицензиран пощенски оператор или електронен път. Декларацията трябва да бъде в писмена форма, попълнена по утвърдени образци. Служителите са длъжни да оказват съдействие при попълването на декларацията и да посочат необходимостта от корекции. Подаващият декларацията трябва да удостовери самоличността си, а приемането може да бъде отказано при липса на подпис или данни за идентификация.
Чл. 100
Чл. 100 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата по подаване на декларации. Входящият регистър отразява подаването на декларацията, като на подателя се уведомява писмено за входящия номер и датата на подаването. Декларации, подадени чрез лицензиран пощенски оператор, се регистрират с датата на подаване и се отбелязва начинът на получаване.
Чл. 101
Чл. 101 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя правилата за подаване на декларации и документи на технически носител. Декларациите се подават с програмен продукт, одобрен от Националната агенция за приходите. Подаването се удостоверява с протокол. Документи, които не съдържат необходимата информация или не отговарят на изискванията, се връщат на подателя, който трябва да представи коректен носител в 7-дневен срок. При спазване на този срок, срокът за подаване се счита за спазен.
Чл. 102
Чл. 102 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва процедурата за подаване на декларации, документи или данни по електронен път. Подаването може да се извърши от субекта или негов представител с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код от Националната агенция за приходите. Приемането на документи по електронен път включва автоматично издаване на входящ номер и дата. Декларации, които не съдържат необходимите данни или не отговарят на изискванията, не се приемат и подателят получава уведомление за отказ в срок от три дни. Той е длъжен да подаде коректни документи в срок от седем дни след отказа. Условията за издаване на персонален идентификационен код и видовете документи, които могат да се подават, се определят с заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се публикуват на сайта на агенцията.
Чл. 103
При установяване на несъответствия между подадената декларация и изискванията или между данните в декларацията и данните от трети лица, подателят получава покана да отстрани несъответствията в 14-дневен срок. Отстраняването става с подаване на нова декларация, която ползва предимства, независимо от други разпоредби. Ако несъответствията касаят данни от регистъра, те се отстраняват от служител на териториалната дирекция, който уведомява лицето в 14-дневен срок.
Чл. 104
След подаването на данъчната декларация, подателят има право да прави промени в декларираните данни и задължения до изтичането на законоустановения срок. Промените се извършват с нова декларация, а декларации, подадени след срока, не се считат за валидни. Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на срока.
Чл. 105
Член 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс указва, че задължените лица, които сами изчисляват основата и дължимия данък или задължителните осигурителни вноски, трябва да внасят тези задължения в сроковете, определени от съответния закон. Освен това, кодексът предвижда възможност за служебни корекции на данъчните и осигурителните задължения.
Чл. 106
Чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда процедура за установяване на задължения, когато в декларация по чл. 105 се открият несъответствия, засягащи данъчното облагане или осигурителните вноски. В случай на несъответствия, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, който коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице и може да бъде обжалван в 14-дневен срок. Независимо от акта, задълженията подлежат на установяване чрез ревизия.
Чл. 107
Чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата за установяване на дължимите данъци и осигурителни вноски. Когато органът по приходите установи задължението на база подадена декларация, то подлежи на внасяне в законно предвидения срок. Задълженото лице може да поиска справка за изчислението на задължението, която включва данни за него и размера на дълга. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице, а при искане от него органът издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок. Актът може да се издаде и служебно при несъответствия или неподаване на декларация. Този акт може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред директора на териториалната дирекция, като в тези случаи не се прилага чл. 154.
Чл. 108
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Ако ревизионен акт не е издаден и срокът за започване на ревизия е изтекъл, задълженията се считат за окончателно установени.
Чл. 109
Чл. 109 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦУСУАЛЕН КОДЕКС определя, че не може да се образува производство за установяване на данъчни задължения след изтичането на 5 години от годината на подаване на декларация или от годината, в която са постъпили данни от трети лица, освен в определени случаи. Срокът не тече при образувано наказателно производство, а също и когато има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р, което позволява образуване на производство до 1 година след решението.
Чл. 110
Чл. 110 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя механизмите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите. Контролът се извършва чрез ревизии и проверки, като ревизията е насочена към установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски, докато проверката служи за установяване на факти и обстоятелства, без да установява задължения. Проверките могат да се извършват без предварително писмено възлагане, а срокът за тях не може да надвишава 6 месеца, с възможност за удължаване. Специални разпоредби се отнасят и за случаи, свързани с критична инфраструктура и националната сигурност.
Чл. 111
Чл. 111 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че при извършване на ревизия или проверка, действията за обезпечаване на доказателства се осъществяват от органи по приходите. Тези органи трябва да бъдат оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него лице. Те се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща правомощията им.
Чл. 112
Ревизионното производство започва с издаването на заповед за възлагане на ревизията. Възлагането на ревизията може да се извърши от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и от определен от него заместник изпълнителен директор. За възлагане на ревизия по реда на втория вариант не се прилага чл. 8.
Чл. 113
Чл. 113 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че със заповедта за възлагане на ревизията се определя срокът за извършване на ревизията, който е един от основните елементи на заповедта. Заповедта се връчва на ревизираното лице и може да бъде изменяна с нова заповед, която също се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт, но заповедта за прекратяване на ревизионното производство може да бъде обжалвана.
Чл. 114
Срокът за извършване на ревизията е до три месеца, започващ от връчването на заповедта за възлагане. При определени условия, срокът може да бъде удължен с до два месеца по заповед на органа, възложил ревизията. Ако сроковете се окажат недостатъчни поради сложността на случая, те могат да бъдат удължени общо до три години с разрешение на изпълнителния директор, след мотивирано предложение от териториалния директор.
Чл. 115
Чл. 115 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя задълженията на ревизираното лице и на ревизиращите органи при извършване на ревизия. Ревизираното лице е длъжно да осигури подходящи условия и контактни лица за ревизията. Ревизиращите органи трябва да се запознаят с документите и фактите на място. При невъзможност за провеждане на ревизията на място, тя се извършва в териториалната дирекция, като се съставят протокол и опис на предадените документи. Органът по приходите отговаря за опазването на документите. При необходимост, ревизиращите органи могат да бъдат командировани извън населеното място за установяване на факти и обстоятелства.
Чл. 116
Чл. 116 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на ревизираното лице при установяване на данъчни задължения, особено когато е необходимо да се изяснят факти извън страната. Ревизираното лице е длъжно да представи доказателства, особено при сделки със свързани лица, и да докаже съответствието с пазарната цена. При неизпълнение на тези задължения, органът по приходите може да установи пазарните цени на база налична информация. Прилагането на методите за определяне на пазарните цени включва използване на данни от борси и специализирани издания. Органът по приходите е задължен да посочи източниците на информацията, която използва.
Чл. 117
Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите в срок от 14 дни след приключване на ревизията. Той трябва да съдържа информация за съставителите, номер и дата на доклада, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия и установените факти, правни изводи, действия за обезпечаване на публичните вземания, предложение за задълженията, опис на приложените доказателства и подписи на органите. Докладът се връчва на ревизираното лице в срок от три дни, като то може да направи писмено възражение в срок от 14 дни.
Чл. 118
Ревизионният акт служи за установяване, изменение или прихващане на задължения за данъци и осигурителни вноски. С него също така могат да се възстановяват резултати за данъчен период, които подлежат на възстановяване, както и недължимо платени или събрани суми.
Чл. 119
Съгласно Чл. 119 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след изготвянето на ревизионния доклад, органите уведомяват органа, който е възложил ревизията, в тридневен срок. Ревизионният акт трябва да бъде издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок след подаването на възражение или след изтичането на срока за подаване на такова. Ако не може да се постигне съгласие, актът се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.
Чл. 120
Ревизионният акт е официален документ, издаван в писмена форма от органите по приходите. Той съдържа информация за органите, издали акта, номера и датата на акта, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, мотиви за издаването, разпоредителна част с права и задължения, информация за обжалване, както и подписи на издаващите органи. Ревизионният доклад е неразделна част от акта и трябва да бъде обсъден от органа по приходите.
Чл. 121
Чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира налагането на предварителни обезпечителни мерки от органа по приходите по време на ревизия или при издаване на ревизионен акт. Мерките целят предотвратяване на сделки с имуществото на лицето, които биха затруднили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Налагането на мерките става по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и може да се обжалва по реда на чл. 197. Мерките не трябва да възпрепятстват сериозно дейността на лицето. Ако в срок от 4 месеца не е издаден ревизионен акт, мерките се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им. Съдът разглежда искането и се произнася с определение в 14-дневен срок, което не подлежи на обжалване. Действието на мерките може да бъде продължено след издаването на ревизионен акт.
Чл. 121а
Чл. 121а регламентира условията и реда за налагане на предварителни обезпечителни мерки от органа по приходите при фискален контрол на стоки с висок фискален риск. Мерките могат да се наложат при определени нарушения, като например нарушаване на целостта на техническите средства за контрол или несъответствие в документите за стоката. Размерът на обезпечението е минимум 30% от пазарната стойност на стоката. При неявяване на получателя, стоката може да се счита за изоставена в полза на държавата, ако не се представи обезпечение в срок. Наложените мерки имат срок на действие от 6 месеца, с възможност за удължаване. При нарушения от страна на получателя, разпореждането с имуществото е недействително спрямо държавата.
Чл. 122
Чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира условията, при които органът по приходите може да определи данъка на база на установена основа. Това може да стане при наличие на определени обстоятелства, като например неподаване на декларация, укрити доходи, използване на неистински документи, липса на счетоводна отчетност, или невъзможност за установяване на данни за облагане. Органът взема предвид множество фактори, включително вида на дейността, платените данъци и движение по банковите сметки, за определяне на основата за облагане с данъци.
Чл. 123
Чл. 123 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира условията при които се счита, че лице има подлежаща на облагане печалба или доход. При определяне на основата по чл. 122, ал. 2, се предполага, че лицето има облагаем доход, ако стойността на неговото имущество значително надвишава декларираните приходи или ако разходите му и на свързаните с него лица значително превишават декларираните средства. Освен това, имуществото на други лица може да бъде включено в основата, ако е установено, че е придобито със средства на лицето, което е обект на ревизия.
Чл. 124
Когато органът по приходите установи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице и му предоставя срок от минимум 14 дни за представяне на доказателства и становище. Фактическите констатации от ревизията се считат за верни, освен ако не се докаже противното. Ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, направените разходи и източниците на доходи с декларация по образец от НАП. Органът по приходите може да вземе мерки за обезпечаване на вземанията.
Чл. 124а
Член 124а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че разпоредбите на членове 122 до 124 се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Това означава, че процедурите, свързани с ревизия и установяване на данъчни задължения, важат и за осигурителните вноски.
Чл. 125
Чл. 125 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс указва, че когато ревизионният акт е връчен на синдика от органа по приходите в сроковете, предвидени в Търговския закон, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски се считат за предявени в срок. Това важи независимо от факта дали актът е обжалван или не.
Чл. 126
Чл. 126 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че при случаи на правоприемство или прекратяване, когато има множество правоприемници или лица, отговарящи за задълженията, органът по приходите е задължен да уведоми писмено всички засегнати лица. В уведомлението те трябва да бъдат поканени да посочат писмено представител в производството, като срокът за това не може да бъде по-кратък от 14 дни. Уведомлението е необходимо преди предприемането на съответните процесуални действия, а производството приключва с влязъл в сила акт.
Чл. 127
Чл. 127 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че задължението, установено с ревизионен акт, трябва да бъде платено доброволно в срок от 14 дни след връчването на акта. След изтичането на този срок, актът може да бъде изпълнен принудително, освен ако изпълнението не е спряно по реда на кодекса. В допълнение, Глава 15а от кодекса се отнася до фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, който е в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 127а
Чл. 127а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира правомощията на органите по приходите да извършват фискален контрол на стоки с висок фискален риск без писмено възлагане. Контролът обхваща движението на стоки на територията на България и в чужбина, с изключение на стоки под митнически режим. Целта е предотвратяване на укриване на данъци и данъчни измами. Не се установяват данъчни задължения, но могат да се фиксират факти и обстоятелства от значение за данъците. За всяко действие се съставя протокол, а списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърдява от министъра на финансите. Данните от контрола се вписват в електронен регистър.
Чл. 127б
Чл. 127б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда фискален контрол на стоки с висок фискален риск чрез спиране на транспортни средства и проверка на документите, свързани с превозваните стоки. Контролът се осъществява от органите по приходите, които могат да спират превозни средства с товароносимост над 3,5 тона. При превоз на стоки с висок фискален риск, органите имат право да поставят технически средства за контрол и да съставят протокол за фискален контрол. В случай на съмнение за заобикаляне на контрола с транспортни средства под 3,5 тона, също се прилагат съответните мерки. За идентификация на транспортните средства, органите по приходите взаимодействат с Министерството на вътрешните работи.
Чл. 127в
Чл. 127в от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира правото на органа по приходите да поставя технически средства за контрол на транспортни средства, които внасят стоки с висок фискален риск. Тези средства се поставят при фискалния контролен пункт и се отстраняват на мястото на разтоварване не по-късно от 4 часа след заявеното време от водача. При уведомление за промяна, отстраняването трябва да стане в срок до 24 часа.
Чл. 127г.
Чл. 127г. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира правото на органите по приходите да извършват проверки на стоки с висок фискален риск, когато те преминават през територията на България. Проверките включват оглед на стоката и съпътстващите документи, както и проверка на валидността на ДДС номера на доставчика. Тези мерки са в сила от 01.01.2014 г. с изменения от 01.01.2021 г.
Чл. 127д
Чл. 127д от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правомощията на органите по приходите при преминаването на стоки с висок фискален риск през територията на България. При влизането на транспортно средство на фискалния контролен пункт, органът по приходите може да постави технически средства за контрол и да нанесе печат с надпис "висок фискален риск" върху превозния документ. Отстраняването на тези средства се извършва от органа по приходите преди излизането на транспортното средство от страната.
Чл. 127е
Чл. 127е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда извършването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск в страната. На транспортни средства, превозващи такива стоки, органът по приходите може да поставя технически средства за контрол и печат с надпис "висок фискален риск". Отстраняването на тези средства се извършва от органа по приходите на мястото на разтоварване на стоката.
Чл. 127ж
Чл. 127ж от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да бъдат обжалвани. Жалбата обаче не спира действията на органите по приходите.
Чл. 127з
Чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че министърът на финансите издава наредба, която регламентира условията и реда за извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск в България. В наредбата се уточняват и изискванията към фискалните контролни пунктове. Промените в заглавието на члена, отразяващи необходимостта от предварително деклариране на превоз на такива стоки, влязоха в сила на 01.10.2023 г.
Чл. 127и
Чл. 127и от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира задълженията за предварително деклариране на данни при превоз на стоки с висок фискален риск, в зависимост от посоката на превоза (вътрешен или международен). Декларацията трябва да се извърши преди натоварване или преди влизане на стоката в страната, а получаването на стоката трябва да бъде потвърдено в срок. Изискванията важат за транспортни средства с товароносимост над 3,5 тона, с изключения за определени случаи. При неспазване на реда, НАП служебно издава уникален номер за превоза, който е валиден 14 дни. Корекции на декларираните данни са допустими в определени срокове. Освен задължителното деклариране, е възможно и доброволно деклариране на данни за превози с висок фискален риск.
Чл. 128
Чл. 128 регламентира начина, по който недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски се прихващат от Националната агенция за приходите за погасяване на публични вземания. Прихващането може да се извърши и с погасено по давност задължение, ако вземането е станало изискуемо преди давността. Лицата, получили незаконосъобразно възстановяване, са длъжни да възстановят сумите на бюджета, които се считат за данъчни задължения. Искания за възстановяване на суми за пенсионно осигуряване се разглеждат само до наличните средства в индивидуалната партида на лицето или в Държавния фонд.
Чл. 129
Чл. 129 регламентира условията и процедурата за прихващане и възстановяване на суми от органа по приходите. Искането за прихващане или възстановяване трябва да бъде подадено в срок от 5 години. След постъпване на искането, може да се извърши ревизия или проверка. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок, освен ако е възложена ревизия. Остатъкът след прихващането се връща на лицето, а органът по приходите е длъжен да възстанови суми по влезли в сила актове. Недължимо внесени суми се връщат с лихва. Актовете могат да се обжалват.
Чл. 130
Чл. 130 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за възстановяване на надвнесени суми. При подадена декларация или искане за възстановяване, органът по приходите може да възстанови сумата по посочена банкова сметка или чрез пощенски запис. Възстановяването се счита за удовлетворено след заверяването на сметката или получаването на пощенския запис.
Чл. 130а
Чл. 130а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда процедурата при подаване на декларация с надвнесена сума. Подателят може да поиска сумата да бъде използвана за бъдещи погасявания на задължения. Органът по приходите има 30-дневен срок да отрази сумата в данъчно-осигурителната сметка, което се счита за плащане. При отразяване на цялата сума, искането на подателя се счита за удовлетворено. При неизпълнение на искането, се прилага чл. 129, като срокът започва да тече от датата на подаване на заявлението.
Чл. 131
Член 131 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се счита за мълчалив отказ. Лицето може да подаде жалба срещу този мълчалив отказ в 14-дневен срок след изтичането на срока за произнасяне, като обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Ако жалбата не бъде подадена в този срок, лицето има право да подаде ново искане. При отмяна на мълчаливия отказ по административен или съдебен ред, се счита, че е отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.
Чл. 132
Субектът има право да подаде жалба при неоснователно забавяне на процедурата по прихващане и възстановяване извън законоустановените срокове. Жалбата се подава до териториалния директор, който е длъжен да се произнесе писмено в тридневен срок. При основателна жалба, той определя срок за издаване на акта и изпраща копие от решението на жалбоподателя.
Чл. 133
Чл. 133 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя условията, при които задълженията за данъци или осигурителни вноски, установени с влязъл в сила ревизионен акт, могат да бъдат изменени. Изменението може да бъде инициирано от органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Основанията за изменение включват откритие на нови обстоятелства, установяване на невярност на доказателства, признание на документ за неистински, отмяна на акт на съд или държавно учреждение, противоречие с друг ревизионен акт и наличие на влязло в сила съдебно решение. Освен това, органът по приходите може да поправи очевидни фактически грешки в ревизионния акт.
Чл. 134
Чл. 134 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за изменение на данъчни задължения. Органът по приходите е длъжен да уведоми териториалния директор за основание за изменение, който може да възложи ревизия. Заинтересованото лице може да подаде искане за изменение с доказателства. Изменението е допустимо в срок от три месеца от узнаването на основанието. Териториалният директор трябва да се произнесе в 30-дневен срок. Отказът от възлагане на ревизия може да бъде обжалван в 14-дневен срок. При установяване на разлика в данъчните задължения се издава ревизионен акт.
Чл. 134а
Чл. 134а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда правилата за разрешаване на спорове между Република България и други държави членки по отношение на тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Спорният въпрос е определен като въпрос, който поражда спор между страните. Освен това, разделът определя правата и задълженията на лицата, засегнати от тези спорове.
Чл. 134б
Чл. 134б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда правото на всяко засегнато лице да подаде жалба за разрешаване на спорен въпрос. Засегнато лице е такова, което е местно лице за данъчни цели в България или друга държава членка и чието данъчно облагане е пряко засегнато. Компетентният орган за разглеждане на жалбите е министърът на финансите или упълномощено от него лице, а компетентният съд е административният съд по постоянен адрес на засегнатото лице. При липса на адрес в страната, споровете се разглеждат от Административния съд в София. Двойно данъчно облагане се определя като облагане на един и същ доход от две или повече държави членки, което води до допълнително данъчно облагане.
Чл. 134в
Член 134в от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс определя процедурата за подаване на жалба, която се извършва на български език в срок до три години след получаване на уведомление за спорно действие. Жалбата трябва да бъде подадена и на съответните езици до органите на другите заинтересовани държави членки. Компетентният орган потвърджава получаването на жалбата в срок до два месеца и уведомява други органи. Правилата важат и за отговори на искания за допълнителна информация и оттегляне на жалби.
Чл. 134г.
След подаването на жалбата, жалбоподателят е задължен да предостави определена информация и документи, които да подкрепят искането. Компетентният орган има право да изисква допълнителна информация в срок до три месеца от получаването на жалбата. Жалбоподателят трябва да отговори на искането в същия срок и да информира компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. При искане за информация от компетентен орган на друга държава, жалбоподателят също трябва да предостави копие на искането. Допълнителната информация, получена от жалбоподателя, се счита за предоставена на всички заинтересовани държави членки на датата на нейното получаване от компетентните органи.
Чл. 134д
Чл. 134д от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва процедурата за разглеждане на жалби от компетентния орган. Жалбата трябва да бъде разгледана или отхвърлена в срок до 6 месеца, като срокът започва да тече от получаването на допълнителна информация, ако такава е поискана. Жалбата може да бъде отхвърлена при определени условия, включително липса на информация или подаден срок. След отхвърляне, засегнатото лице може да обжалва решението пред административен съд в 14-дневен срок. Производството може да бъде прекратено при определени обстоятелства, включително оттегляне на жалбата или прекратяване на спора.
Чл. 134е
Чл. 134е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва процедурата за разрешаване на спорове между заинтересовани държави членки. Когато жалбата е приета, компетентният орган има срок от две години да постигне споразумение. Срокът може да бъде удължен с до една година по искане на компетентен орган. При постигнато споразумение, компетентният орган уведомява засегнатото лице и издава решение, което е задължително, ако лицето приеме решението и предприеме действия за прекратяване на други производства. Ако не се постигне споразумение, органът уведомява лицето за причините.
Чл. 134ж
Чл. 134ж от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира съставянето на консултативна комисия за разрешаване на данъчни спорове между заинтересовани държави членки. Комисията се съставя по искане на засегнатото лице при определени условия, включително отхвърляне на жалба или неспособност за постигане на споразумение. Искането трябва да бъде подадено в срок от 50 дни, а комисията трябва да бъде съставена в срок до 120 дни. Решението на комисията относно допустимостта на жалбата се взима в срок до 6 месеца и се съобщава на компетентните органи.
Чл. 134з
Чл. 134з от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва състава и функциите на Консултативната комисия за разрешаване на спорове. Комисията включва председател, представители на компетентните органи на заинтересованите държави членки и независими експерти. Броят на представителите и експертите може да бъде увеличен по споразумение. Правилата за определяне на независимите експерти се договарят, а при липса на споразумение, те се определят чрез жребий. Комисията избира председател, който е съдия, освен ако не е договорено друго. Компетентните органи могат да възразят срещу независим експерт при наличие на определени основания, свързани с конфликт на интереси или недостатъчна обективност. Ограниченията за независимите експерти важат за период от 12 месеца след произнасянето на становище от комисията.
Чл. 134и
Чл. 134и от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за определяне на независими експерти, които да бъдат включени в списък, поддържан от Европейската комисия. Компетентният орган избира три или повече лица, които отговарят на определени критерии за компетентност и независимост. Независимите експерти трябва да имат висше образование, поне 8 години опит в данъчната област и да притежават високи морални качества. Компетентният орган е отговорен за уведомяване на Европейската комисия за назначаването и всякакви промени в списъка, както и за разглеждане на възражения срещу експерти, които поставят под съмнение тяхната независимост.
Чл. 134к
Чл. 134к урежда процедурата за искане от засегнато лице за определяне на състава на консултативната комисия, когато компетентният орган не го е направил в установения срок. Искането трябва да бъде подадено в 30-дневен срок след изтичането на срока. Съдът определя независими експерти и представители на компетентния орган, като решението му е окончателно и се взима в срок до 30 дни. При необходимост, независимите експерти избират председател чрез жребий, а при участие на повече от едно засегнато лице, всяко от тях може да сезира компетентния орган за назначаване на експерти.
Чл. 134л
Чл. 134л от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възможност за създаване на алтернативна комисия за разрешаване на спорове между държави членки, вместо консултативна комисия. Алтернативната комисия може да бъде постоянна и да прилага процедури, подобни на тези в арбитражните производства. Компетентните органи на държавите членки определят правилник за дейността на комисията, като се прилагат и разпоредбите от чл. 134н и 134о, освен ако правилникът не предвижда друго.
Чл. 134м
Чл. 134м. определя процедурата за уведомление на засегнатото лице относно съставянето на консултативна или алтернативна комисия за разрешаване на спорове. Компетентният орган е задължен да предостави информация за правилника за дейността на комисията, сроковете за становища и приложимите национални и международни разпоредби. Правилникът трябва да бъде подписан от компетентните органи на заинтересованите държави членки и да съдържа детайли относно спорния въпрос, правилата за съгласие, структурата на комисията, сроковете на процедурата, състава на комисията и правила за участие на засегнатите лица. При непълнота на правилника, се прилага стандартен образец, утвърден от Европейската комисия. Ако засегнатото лице не е уведомено в срок, може да поиска от съда изготвяне на правилник.
Чл. 134н
Чл. 134н от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя разпределението на разходите за производството между заинтересованите държави членки. Разходите, включващи хонорари на независими експерти, се делят поравно, освен ако не е договорено друго. Разходите на засегнатото лице са за негова сметка, освен ако не е постигнато съгласие между компетентните органи, при което те може да бъдат поети от засегнатото лице при определени условия.
Чл. 134о
Чл. 134о регламентира правата и задълженията на засегнатите лица и компетентните органи в производствата по разрешаване на спорове. При постигнато съгласие между държавите членки, засегнатите лица могат да представят документи и доказателства, които са значими за становището на консултативната или алтернативната комисия. Комисиите могат да изискват информация от засегнатите лица и органите, но предоставянето на информация може да бъде отказано при определени условия, като несъответствие с българското законодателство или разкриване на търговски тайни. Засегнатите лица имат право да присъстват на заседания на комисиите и са задължени да пазят в тайна информацията, до която имат достъп.
Чл. 134п
Чл. 134п от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата за представяне на становища от Консултативната комисия. Становището се изготвя в срок до 6 месеца, с възможност за удължаване до 3 месеца, при необходимост. Комисията основава становището си на приложимите спогодби и национални правила. Становището се приема с обикновено мнозинство, като при равенство на гласовете, решаващ е гласът на председателя. Председателят уведомява компетентните органи за становището.
Чл. 134р
Чл. 134р от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда процедурата за разрешаване на спорове между компетентните органи на заинтересованите държави членки. След получаване на становището на консултативната или алтернативната комисия, органите имат 6 месеца за постигане на съгласие. Становището на комисията е задължително само ако няма постигнато съгласие. Засегнатото лице трябва да бъде уведомено за окончателното решение, а при липса на уведомление в 30-дневен срок, може да поиска съдебно задължаване на органа. Окончателното решение има изпълнителна сила, ако лицето приеме решението в 60-дневен срок, и не подлежи на обжалване. При неизпълнение от компетентния орган, засегнатото лице може да поиска съдебно задължаване за изпълнение.
Чл. 134с
Чл. 134с от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за подаване на декларации от засегнати лица при липса на ревизионен акт. Лицата имат тримесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 134е или 134р да подадат декларация или коригираща декларация, освен ако не са освободени от задължение за деклариране. При неподаване на декларация или установяване на несъответствия, органът по приходите може да издаде акт. Ако по спорния въпрос е издаден ревизионен акт, който не е обжалван, се прилага чл. 133, ал. 2, т. 6. Засегнатото лице може да подаде искане за прихващане или възстановяване в срок, ако той изтича след срока по чл. 129, ал. 1.
Чл. 134т
Чл. 134т от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда публикуването на окончателни решения в централния регистър на Европейската комисия. Публикацията може да бъде в цялост или като резюме, в зависимост от съгласието на засегнатото лице и компетентните органи. Ако няма съгласие, се публикува резюме, съдържащо основна информация за случая. Засегнатото лице има право да поиска непубликуване на информация, която е търговска тайна или противоречи на обществения ред. Информацията се предоставя на Европейската комисия веднага след публикуването.
Чл. 134у
Чл. 134у регламентира процедурите, които могат да бъдат използвани от засегнатите лица, независимо от наличието на влязъл в сила акт, с изключение на съдебни решения. Разглеждането на спорове не спира други производства, но ако спорът е в съдебно производство, производството по жалбата се спира до произнасянето на съда. При влязло в сила съдебно решение, компетентният орган уведомява органите на другите държави членки, което води до прекратяване на производствата по взаимно споразумение или консултативни комисии. Наказателните производства също спират производството по този раздел. Производствата могат да се прекратят и при уведомление от друга държава членка. Започналите процедури по международни спогодби се прекратяват с подаването на жалба.
Чл. 135
Чл. 135 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда процедурата за прилагане на данъчни облекчения за чуждестранни лица, които са предвидени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Спогодбите се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Чл. 136
Чл. 136 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс указва, че чуждестранните лица, които имат данъчно задължение за доход от източник в България, трябва да удостоверят пред органа по приходите, че: 1) са местни лица на друга държава по съответната СИДДО; 2) притежават дохода от източник в България; 3) нямат място на стопанска дейност или определена база в България, свързана с дохода; 4) са изпълнени специалните изисквания за прилагане на СИДДО, ако такива съществуват.
Чл. 136а
Чл. 136а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя какво представлява чуждестранно лице и какво е дружество за насочване на дохода. Чуждестранно лице е притежател на дохода, ако има право да се разпорежда с него и понася риска от дейността, от която произтича доходът, и не действа като дружество за насочване на дохода. Дружество за насочване на дохода е такова, контролирано от лица, които нямат право на същите облекчения, и което не осъществява стопанска дейност извън администрирането на активите, от които произтича доходът. Не се счита за дружество за насочване на дохода, ако повече от половината от акциите с право на глас се търгуват на регулиран пазар.
Чл. 137
Чл. 137 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва начина на удостоверяване на обстоятелствата, посочени в чл. 136. Искането за удостоверяване трябва да бъде по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. За обстоятелствата по т. 1 от чл. 136 удостоверяването става от чуждестранната данъчна администрация. Обстоятелствата по т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице, а т. 4 се удостоверява с официални документи или, при липса на такива, с други писмени доказателства. Декларации не се приемат като доказателство за т. 4.
Чл. 138
Чл. 138 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че към искането по чл. 137, ал. 1 трябва да се приложат писмени доказателства за вида, основанието и размера на дохода. Възможните доказателства включват: писмен договор при доходи от договорни отношения; документи при доходи от дивиденти; документи при ликвидационен дял; решения на общото събрание за доходи от лихви; сертификати и купони за дългови ценни книжа; договори и доказателства за лихви при заеми; документи за прехвърляне на акции и дялови участия; и други документи, удостоверяващи основанието за дохода. Допустимо е да се представят и допълнителни доказателства, които да изяснят прилагането на съответната СИДДО.
Чл. 139
Искането по чл. 137, ал. 1 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, заедно с приложените документи, се подава в териториалната дирекция, където е регистриран платецът на дохода. Ако платецът не е подложен на регистрация, искането трябва да се подаде в Териториалната дирекция - София.
Чл. 140
Чл. 140 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че когато доходът се реализира на основата на дългосрочни договори или от едно и също лице на еднакво основание, искането по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно. Доходите от дивиденти не се включват в тези доходи. Чуждестранните лица са задължени да уведомят териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в срок от 30 дни след настъпването им.
Чл. 141
Член 141 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира контрола по прилагането на СИДДО от органите по приходите. При проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в срок от 60 дни. При липса на отговор в този срок, се счита, че основанията съществуват. Становището за липса на основания може да бъде обжалвано от получателя на дохода или упълномощен платец. Обжалването се извършва по реда на ревизионните актове. Становището може да се обжалва заедно с ревизионния акт, а законосъобразността на прилагането на СИДДО подлежи на последващ контрол.
Чл. 142
Чл. 142 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя реда за удостоверяване на доходи от чуждестранни лица. Когато платец начислява доходи до 500 000 лв. годишно, удостоверяването на обстоятелствата се извършва пред платеца, без подаване на искане. При доходи над 500 000 лв. удостоверяването става по реда на чл. 137-139. След внасяне на данък, основанията за СИДДО се доказват по чл. 129. При проверки обстоятелствата се удостоверяват пред органа по приходите без подаване на искане. Платецът на доходи трябва да декларира данъчните облекчения до 31 март на следващата година, а при повече от пет лица декларацията се подава само електронно.
Чл. 142а
Чл. 142а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда административното сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в данъчната сфера. Този обмен включва задължения на финансовите институции да събират, прилагат процедури за проверка и предоставят информация на участващи юрисдикции. Автоматичният обмен се осъществява системно и без искане от страна на юрисдикцията, на предварително определени интервали.
Чл. 142б
Член 142б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на финансовите институции за предоставяне на информация относно сметките на местни лица за данъчни цели. Информацията, която трябва да бъде предоставена на Националната агенция за приходите, включва данни за титулярите на сметките, техните контролиращи лица, номера на сметките, наличности, доходи и други свързани финансови данни. Специални разпоредби се отнасят до случаите, когато лицето е местно за данъчни цели в повече от една юрисдикция. Важно е също така, че финансовите институции трябва да събират определена информация в срокове, определени от закона, и да прилагат процедури за комплексна проверка.
Чл. 142в
Чл. 142в определя реда за предоставяне на информация от финансова институция по електронен път веднъж годишно до 30 юни на годината следваща отчетната. Финансовите институции, които не поддържат сметки, трябва да уведомят за това. Информация за плащанията към неучастващи институции трябва да се предоставя за 2015 и 2016 г. При плащания с източник от САЩ, извършителят трябва да информира прекия платец. Изпълнителният директор на НАП осъществява автоматичен обмен на информация с участващи юрисдикции до 30 септември на следващата година.
Чл. 142г.
Член 142г. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно изготвянето и публикуването на списъци на финансовите институции, които не предоставят информация, както и на сметките, считани за изключени. Списъкът се утвърджава със заповед, публикува се на интернет страницата на агенцията и се изпраща на Европейската комисия. Освен това, изпълнителният директор публикува списък на участващите юрисдикции.
Чл. 142д
Чл. 142д от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира задълженията на финансовите институции относно предоставянето на информация за финансови сметки. Информацията се предоставя ежегодно, а наличността на сметките се определя към края на календарната година. Финансовите институции могат да ангажират трети лица за изпълнение на задълженията си, но остават отговорни за предоставянето на информация и извършването на комплексна проверка. Съществува възможност за прилагане на комплексна проверка на нови сметки и за сметки на голяма стойност, дори и към сметки на малка стойност.
Чл. 142е
Чл. 142е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурите за идентифициране на сметки на физически лица с малка стойност. Финансовите институции трябва да проверят данните за местоживеенето на титуляра на сметката и да установят дали той е местно лице за данъчни цели. При промяна на обстоятелствата, институцията е задължена да получи нови документални доказателства. Ако не получи необходимата информация в срок, тя трябва да приложи допълнителни проверки на електронните записи. За целите на FATCA споразумението, се прилагат специфични изключения.
Чл. 142ж
Чл. 142ж регламентира действията на финансовите институции при откритие или липса на индикации свързани със сметките на титулярите. При липса на индикации, те не предприемат действия, освен ако не настъпи промяна. При откритие на индикации, титулярят се счита за местно лице за данъчни цели, освен ако не се приложи чл. 142з. При определени индикации, институцията трябва да извърши допълнителни проверки или да получи документи от титуляря. Ако не се открие информация, сметката се счита за недокументирана и информацията се предоставя на НАП. Сметките на физически лица, идентифицирани за предоставяне на информация, остават такива всяка следваща година, освен ако титулярят не престане да бъде такъв.
Чл. 142з
Чл. 142з от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които финансова институция може да не счита титуляря на сметка за местно лице за данъчни цели. Когато информацията за титуляря съдържа определени индикации и институцията разполага с необходимите документи, тя може да не предоставя информация за сметката. Освен това, за целите на FATCA, институцията може да не счита сметката за такава, за която се предоставя информация, при наличие на специфични индикации и документи, свързани с гражданството и местоживеенето на титуляря.
Чл. 142и
Чл. 142и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя засилени процедури за идентифициране на сметки на физически лица, които са сметки на голяма стойност. Финансовите институции трябва да преглеждат електронни записи и документи от последните пет години, включително доказателства за сметката и договори. Ако сметката не е с голяма стойност, но стане такава, информация трябва да се предостави в срок до 6 месеца. Процедурите не е необходимо да се прилагат всяка година, освен ако сметката е недокументирана. При промяна на обстоятелствата сметката може да бъде считана за сметка, за която се предоставя информация.
Чл. 142к
Член 142к от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за съществуващи сметки на физически лица в контекста на FATCA. Според текста, институцията не е задължена да извършва проверка за сметки с наличност или стойност под определени лимити, установени към 30 юни 2014 г. Конкретно, това включва сметки с наличност до 50 000 щатски долара, застрахователни договори с откупна стойност до 250 000 щатски долара и депозитни сметки с наличност до 50 000 щатски долара. Правилото важи за всички или определени групи сметки.
Чл. 142л.
Чл. 142л. регламентира задълженията на финансовите институции при откриване на нови сметки на физически лица. Те трябва да получат декларация от титулярите, за да определят статуса им за данъчни цели. За сметки с наличност под 50 000 щатски долара или застрахователни договори с откупна стойност под същата сума, институцията не е задължена да извършва комплексна проверка. При промяна на обстоятелствата, ако декларацията е неверна, институцията трябва да получи нова декларация, в противен случай сметката се счита за такава, за която се предоставя информация на участващите юрисдикции.
Чл. 142м
Чл. 142м от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че финансовите институции могат да не извършват комплексна проверка и да не предоставят информация за сметки на образувания, ако сумарната наличност или стойност не надвишава равностойността на 250 000 щатски долара към 31 декември 2015 г. За целите на FATCA, тази стойност се определя към 30 юни 2014 г. Ако сумарната наличност надвиши 250 000 щатски долара в следващите години, институцията е задължена да извърши комплексна проверка. За FATCA, стойността трябва да надвишава 1 000 000 щатски долара.
Чл. 142н
Чл. 142н регламентира задълженията на финансовите институции относно предоставянето на информация за сметки, държани от образувания, които са лица, за които се предоставя информация. Финансовите институции трябва да определят статуса на титулярите на сметките, като проверяват информацията за юрисдикцията на местоживеене и наличието на контролиращи лица. Процедурите включват получаване на декларации и проверки на информация, свързана с местното данъчно статут на титулярите и контролиращите лица.
Чл. 142о
Член 142о от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва задълженията на предоставящата информация финансова институция за определяне на статута на титуляра на сметката в контекста на FATCA. Процедурите включват преглед на регулаторна информация, проверка на глобалния идентификационен номер на финансовата институция, получаване на декларация за статут и предоставяне на информация за сумарни плащания, ако титулярят е неучастваща финансова институция.
Чл. 142п
Чл. 142п определя задълженията на финансовите институции при откриване на нови сметки на образувания. Те трябва да установят дали сметката се държи от лице, за което се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание. Процедурите включват получаване на декларации, проверка на информация за данъчен статус, и определяне на контролиращите лица. При наличие на контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, сметката се счита за такава, за която се предоставя информация. За FATCA споразумението, финансовите институции трябва да проверят статуса на титуляра на сметката и да предоставят информация за сумарните плащания, освен ако сметката не е с кредитна карта или револвиращ кредит с ограничение на наличността. При промяна на обстоятелствата, статутът на сметката трябва да бъде преразгледан.
Чл. 142р
Чл. 142р определя задълженията на финансовите институции при предоставяне на информация. Те не могат да използват неверни или ненадеждни декларации и документи. Освен това, те могат да не считат за лица, за които се предоставя информация, физически лица, получаващи обезщетение при смърт, освен ако не знаят, че те са такива. При групови застрахователни договори с определени условия, информацията може да не се предоставя до момента на изплащане на суми на застрахованите служители или ползващите лица.
Чл. 142с
Чл. 142с от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правилата, които финансовите институции трябва да следват при сумирането на сметки и конвертирането на валути. За физически лица, институцията сумира всички финансови сметки, а за юридически лица - също, при условие, че системата позволява свързване на сметките. При определяне на стойността на сметките, институцията трябва да вземе предвид и сметки, които са притежавани или контролирани от един и същ титуляр. Наличностите в евро и друга валута се преизчисляват в евро и след това в щатски долари, използвайки последния обменен курс на БНБ. За целите на FATCA, институцията може да използва алтернативни процедури, стига да не нарушава целите на кодекса и след уведомление на НАП.
Чл. 142т.
Член 142т. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя изискванията за предоставяне на информация от финансовите институции при откриване на нова сметка. За физически лица, се изискват данни като име, адрес, дата и място на раждане, данъчен номер, гражданство и др. За образувания, се изискват данни относно наименование, адрес, данъчен номер, статус на финансовата институция и информация за контролиращи лица. Финансовите институции могат да използват декларации и за съществуващи сметки, а при промяна на обстоятелствата, се изисква нова декларация. Изпълнението на изискванията не освобождава институцията от задълженията по законите за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 142у
Чл. 142у определя правилата за обмен на информация между компетентните органи на участващите юрисдикции, считана за данъчна и осигурителна информация. Тази информация може да се използва единствено за определени цели, включително установяване на данъчни задължения и събиране на осигурителни вноски. Разкриването на информация на трети лица е ограничено, освен в определени случаи. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя условията за достъп и използване на информацията, като се спазват принципите за поверителност.
Чл. 142ф
Чл. 142ф от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че за защита на личните данни се прилага чл. 143п1. Подраздел VIII от кода съдържа нови правила, които са в сила от 01.01.2016 г. и целят ефективно прилагане на нормите, включително правила срещу заобикаляне и извършване на комплексна проверка.
Чл. 142х
Чл. 142х определя задълженията на финансовите институции и други лица относно предоставянето на информация и извършването на комплексни проверки. Според текста, те не трябва да сключват сделки или да прилагат практики, които да заобикалят тези задължения. Ако все пак се извършат такива сделки или практики, те няма да бъдат взети под внимание. Освен това, не трябва да се извършват действия, целящи намаляване на наличността или стойността по сметка в края на годината, с цел да се възползват от изключенията по определени членове от закона; при извършване на такива действия, те също няма да бъдат взети под внимание.
Чл. 142ц
Чл. 142ц от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира задължението на финансовите институции, предоставящи информация, да съхраняват данни за закрити сметки и предприетите действия за комплексна проверка. Информацията трябва да се съхранява за минимум 5 години след края на календарната година, в която е закрита сметката.
Чл. 142ч.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва преглед на финансови институции, които не предоставят информация, както и на изключените сметки, включени в списъка по чл. 142г, ал. 1. Този преглед се извършва на всеки три години и е част от задълженията на агенцията за контрол и събиране на данъци. Отказът за предоставяне на декларация и/или документални доказателства може да доведе до негативни последици за данъкоплатците, включително налагане на санкции или административни мерки.
Чл. 142ш
Член 142ш от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на финансовите институции относно откриването и закриването на сметки. Ако лице откаже да предостави необходимата декларация или документи, финансовата институция не открива нова сметка и може да закрие съществуваща. Освен това, институцията не трябва да модифицира своята информационна система по начин, който пречи на свързването на сметките на един титуляр.
Чл. 142щ
Чл. 142щ от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС задължава изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да извършва периодичен анализ и контрол на правилата за комплексната проверка, включително резултатите от нея и качеството на предоставената информация от финансовите институции. Той е упълномощен да издава задължителни предписания за подобряване на процеса.
Чл. 143
Чл. 143 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс позволява на министъра на финансите или упълномощено лице да обменя информация с други държави за целите на данъчното облагане, съгласно международни договори. Обменът на информация е позволен при условия на взаимност и при гаранции за поверителност. Съществуват ограничения относно предоставянето на информация, която може да разкрие търговски тайни или противоречи на публичния ред. При искане за обмен на информация от чужда държава, министърът може да поиска разкриване на застрахователна и банкова тайна, ако искането отговаря на условията на международния договор.
Чл. 143а
Чл. 143а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда правилата за административно сътрудничество между България и държавите членки на Европейския съюз. Основната цел е обмен на информация, важна за установяване на данъчни задължения и за прилагане на данъчното законодателство. Освен това, разделът определя взаимодействието с Европейската комисия относно координацията и оценката на това сътрудничество. Правилата не засягат процедурите за взаимна помощ по наказателноправни въпроси или допълнителните задължения, произтичащи от международни договори, по които България е страна.
Чл. 143б
Член 143б от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва реда за административно сътрудничество между държавите членки на Европейския съюз по отношение на данъците, включително местните данъци. Разпоредбите не се прилагат за данък върху добавената стойност, мита, акцизи, задължителни осигурителни вноски, такси за удостоверения и договорни вземания, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.
Чл. 143в
Чл. 143в от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) или оправомощени от него длъжностни лица са компетентни да осъществяват административно сътрудничество с органите на държавите членки на ЕС по отношение на данъците. Изпълнителният директор определя звено в НАП, което отговаря за контактите с другите държави членки и Европейската комисия.
Чл. 143г.
Чл. 143г. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва различни форми на административно сътрудничество между държавите членки на ЕС, включително обмен на информация при поискване, автоматичен и спонтанен обмен, искане за връчване, участие в административни производства, паралелни проверки и новите съвместни ревизии и проверки. Обменът при поискване се осъществява по искане на запитващ орган, автоматичният обмен е систематичен и без искане, а спонтанният е по инициатива на държавите. Съвместната ревизия включва съвместни действия на компетентни органи от различни държави членки.
Чл. 143д
Чл. 143д от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата за искане на информация от местен запитващ орган до запитан орган от друга държава членка на ЕС. Искането може да бъде направено за информация, която е от предполагаема значимост, и трябва да съдържа основна информация за проверяваното лице, данъчната цел и допълнителни данни, които да улеснят събирането на информация. Искането се изпраща по електронен път, а приложените документи могат да бъдат изпратени по същия начин. Искането и документите трябва да бъдат на договорен език, а при необходимост - с превод на официалния език на запитаната държава.
Чл. 143е
Чл. 143е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира предоставянето на информация от местния запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, по искане на запитващия орган. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде от предполагаема значимост. Искането за информация може да бъде на всеки договорен език, а превод на български език може да бъде поискан по изключение. Местният запитан орган е задължен да предостави информацията или да организира административни производства за нейното събиране. Разходите по предоставянето на информация не се възстановяват, освен разходите за възнаграждения на експерти. При искане за информация, компетентният орган може да поиска разкриване на застрахователна и банкова тайна, при условие че няма ограничения по закон.
Чл. 143е
Чл. 143е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията за обмен на информация между органите, свързани с данъчните задължения на физически и юридически лица. Исканата информация е предполагаемо значима, ако запитващият орган счита, че тя е от значение за данъчните задължения на конкретни лица. Запитващият орган трябва да предостави данъчната цел на искането и необходимата информация за установяване на задълженията. При искания за групи данъчно задължени лица, е необходимо подробно описание на групата и обяснение на фактите, които предполагат неспазване на законодателството.
Чл. 143ж.
Чл. 143ж. регламентира сроковете и условията за предоставяне на информация от местния запитан орган на запитващ орган от друга държава членка на ЕС. Информацията трябва да бъде предоставена в срок до два месеца, освен в случаи на пропуски или необходимост от допълнителна информация, когато сроковете започват да текат от момента на отстраняване на пропуските. Ако срокът е недостатъчен, местният орган трябва да уведоми запитващия орган с посочване на причините и новия срок, който не може да надвишава 6 месеца. В случай на липса на информация, местният орган уведомява запитващия орган в срок до един месец с указание на причините.
Чл. 143з
Член 143з регламентира задълженията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно обмена на информация за доходи на местни лица с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз. Информацията включва доходи от трудови правоотношения, възнаграждения, застрахователни премии, пенсии, доходи от недвижимо имущество и авторски възнаграждения. Изпращането на информацията се осъществява в срок до 30 юни на следващата година. Агенцията уведомява за доходи, за които не желае да получава информация, а също така не предоставя информация за доходи, ако държавите членки са заявили, че не желаят да получават такава. Допълнителни разпоредби касаят обмена на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване.
Чл. 143и
Чл. 143и от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да предоставя информация на компетентните органи на други държави членки на ЕС. Информацията може да бъде предоставена, когато има основания за предполагаема загуба на данъчни приходи, при ползване на данъчни облекчения, при търговски отношения, които могат да доведат до неплащане на данъци, при фиктивно прехвърляне на печалби, или когато информация от друга държава е дала основание за установяване на данъчни задължения. Информацията трябва да бъде предоставена в срок до един месец от момента, в който е станала известна.
Чл. 143к
Член 143к определя процедурите за обмен на информация между компетентни органи на държави членки на ЕС. Той позволява на длъжностни лица от една държава членка да присъстват в служебните помещения и административни производства на друга държава членка, при спазване на местните процедури. Запитаният орган трябва да отговори в срок от 60 дни, като предоставя копия на исканата информация, когато е достъпна. Оправомощените длъжностни лица могат да искат обяснения и да проверяват документи, а отказът за съдействие има същите последици, както при отказ на орган по приходите.
Чл. 143л.
Чл. 143л. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира възможността за извършване на паралелни проверки или ревизии от компетентните органи на две или повече държави - членки на Европейския съюз, когато данъчните задължения на данъчно задължени лица представляват взаимни или допълващи се интереси. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да предложи такива проверки, като посочи срок и обект на контрол. Паралелните проверки се ръководят от оправомощени представители, а при предложение от друга държава, директорът на НАП трябва да потвърди или мотивирано да откаже участието си в 60-дневен срок.
Чл. 143л.
Чл. 143л. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда възможността компетентни органи на държава членка да искат съвместна ревизия или проверка от други държави членки. Искането се потвърдява или отказва от изпълнителния директор на НАП в срок от 60 дни. Съвместната проверка се извършва по координиран начин, с определен представител от всяка държава. Длъжностните лица не могат да надвишават правомощията си, а при проверки в България имат право да искат обяснения и да проверяват документи. Констатациите от проверката се обобщават в окончателен доклад, който се представя на проверяваните лица в срок от 60 дни.
Чл. 143м
Местният запитващ орган има право да отправи искане за връчване на актове и документи, издадени от органите по приходите, на запитан орган в друга държава - членка на Европейския съюз. Искането се изпраща по определен ред и трябва да съдържа информация за предмета на акта, името и адреса на адресата. Такова искане може да се отправи само ако връчването на територията на страната не е възможно или би довело до прекомерни трудности. Актовете и документите могат да бъдат връчвани и чрез писмо с обратна разписка или по електронен път.
Чл. 143н
Член 143н от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда процедурата за връчване на актове и документи, издадени от административни органи на държава членка на Европейския съюз. По искане на запитващ орган от друга държава членка, органите по приходите в България връчват тези документи по установения ред. След връчването, местният орган уведомява незабавно запитващия орган за датата на връчване на акта или документа.
Чл. 143о
Чл. 143о регламентира обмена на информация между Националната агенция за приходите и компетентни органи на други държави членки на Европейския съюз. Изпълнителният директор на НАП може да поиска обратна информация след предоставяне на данни, а при искане от чужд орган, информацията трябва да бъде изпратена в срок не по-дълъг от три месеца. При автоматичен обмен, информацията се изпраща веднъж годишно, съобразно установените правила.
Чл. 143п
Чл. 143п от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя как информацията, предоставена от компетентен орган на друга държава членка на ЕС, се счита за данъчна и осигурителна информация. Тази информация може да се използва за установяване на данъчни задължения, събиране на осигурителни вноски, в административни и съдебни производства, както и за други цели, при условие че е разрешено от предоставящата държава. Изпълнителният директор на НАП може да предоставя информация на трети държави при определени условия. Достъп до информацията имат и лица, оправомощени от Европейската комисия, а информацията, предоставяна на Комисията, е поверителна и може да се използва само за аналитични цели.
Чл. 143п
Чл. 143п от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира обмена на информация за данъчни цели в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на личните данни. Администратори на лични данни са изпълнителният директор на НАП и финансовите институции, които информират засегнатите лица за събирането на данни. Информацията се съхранява за 10 години. При нарушения на сигурността на данните, НАП уведомява Европейската комисия и предприема мерки за ограничаване на последиците. Спирането на обмена на информация с друга държава членка е възможно при уведомление за нарушение на сигурността.
Чл. 143р
Чл. 143р от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които местният запитан орган може да откаже предоставянето на информация. Отказът е допустим, ако: 1) компетентният орган на другата държава не е изчерпал местните средства за получаване на информация; 2) информацията разкрива търговска тайна или противоречи на обществения ред; 3) разкритията противоречат на българското законодателство; 4) няма взаимност в предоставянето на информация. Отказът трябва да бъде мотивиран. Не може да бъде основание за отказ само фактът, че информацията е съхранявана от банка или е свързана с участие в дружество. Освен това, местният орган не може да откаже информация, ако запитаният орган няма интерес от нея.
Чл. 143с
Чл. 143с урежда условията за обмен на информация с трети държави по международни договори. Членки на ЕС могат да искат такова сътрудничество, ако трета държава предлага по-широко сътрудничество. Информация, получена от трети държави, може да бъде предоставена на държави-членки на ЕС с разрешение на източника. Ако информация от ЕС е полезна за трета държава, също може да се предостави с условия. Споразумения за ценообразуване с трети държави не подлежат на автоматичен обмен, освен ако международният договор позволява разкритие.
Чл. 143с
Чл. 143с от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължава изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да предоставя ежегодно на Европейската комисия статистически данни относно автоматичния обмен на информация, включително информация за разходите и ползите, свързани с този обмен, както и потенциални промени за приходната администрация и други лица. Раздел VI от кодекса определя особените правила за автоматичния обмен на отчети по държави и процедура за обмен на информация относно доходи от спестявания с държавите членки на Европейския съюз.
Чл. 143т
Чл. 143т от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда реда за административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на отчети по държави, които съдържат информация за приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия от многонационални групи. Обменът на информация се осъществява системно и без искане, на определени интервали, с държави - членки на ЕС или с други юрисдикции, с които България има международно споразумение.
Чл. 143у
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя отчети по държави с компетентните органи на държавите членки на ЕС или на други юрисдикции, с които България има споразумение. Отчетите се предоставят на държава, където съставно предприятие на многонационална група (МГП) е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност. Автоматичният обмен на отчети се осъществява за МГП с общи приходи над 750 милиона евро за предходната данъчна година. Информацията се предоставя в срок от 15 месеца след края на данъчната година и веднъж годишно по електронен път.
Чл. 143ф
Чл. 143ф от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира задължението на предприятията да предоставят отчет по държави на Националната агенция за приходите. Отчетът трябва да бъде подаден в срок от 12 месеца след края на данъчната година и да съдържа информация за приходите, печалбата, платения и начисления данък, регистрирания капитал, натрупаната печалба, наетите лица и материалните активи за всяка държава, в която предприятието извършва дейност. Освен това, отчетът трябва да включва данни за съставните предприятия на МГП, включително данъчната юрисдикция и основната стопанска дейност. Отчетът и уведомленията се подават електронно, съгласно утвърдени правила от изпълнителния директор на НАП.
Чл. 143х
Чл. 143х от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правилата за предоставяне на отчет по държави от крайно предприятие майка на многонационална група предприятия (МГП), което е местно лице за данъчни цели в България. Отчетът се изисква, когато групата има приходи над 750 милиона евро. В случаи, когато крайното предприятие не е местно лице, отчетът може да бъде подаден чрез заместващо предприятие. Ако не се подава чрез такова, отчетът трябва да бъде подаден от съставно предприятие, което отговаря на определени условия.
Чл. 143ц
Чл. 143ц определя условията, при които съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на България, е задължено да подава отчет по държави. Отчетът се подава, когато крайното предприятие майка не е задължено или не предоставя необходимата информация. Съставното предприятие трябва да поиска информация от крайното предприятие майка и, ако не я получи, да подаде отчет на базата на наличната информация. Съществуват и условия, при които не е необходимо подаването на отчет, като например наличието на заместващо предприятие майка или недостатъчни приходи.
Чл. 143ч
Чл. 143ч от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира условията, при които многонационалната група предприятия (МГП) може да определи едно от своите съставни предприятия да подаде отчет по държави. Когато съставното предприятие е местно лице за данъчни цели в България, то трябва да уведоми Националната агенция за приходите, че с подаването на отчета се изпълнява задължението на всички съставни образувания. Съставно предприятие не подава отчет, ако такъв е подаден в друга държава членка. То не може да бъде определено за предоставящо информация, ако не разполага с необходимата информация за подаването на отчета. В случай на отказ от страна на крайното предприятие майка да предостави информация, се прилагат специфични разпоредби.
Чл. 143ш
Чл. 143ш от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя задълженията на съставните предприятия на многонационални групи предприятия (МГП), които са местни лица за данъчни цели в България. Те трябва да уведомят изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за своя статус (крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие) до последния ден на отчетната данъчна година. В случай че не са в тези категории, те трябва да уведомят за предоставящото информация предприятие и юрисдикцията, в която то е местно лице за данъчни цели. Съставни предприятия, определени от МГП да подават отчет по държави, също имат специфични задължения за уведомление, както и тези, които не подават отчет в определени случаи.
Чл. 143щ
Чл. 143щ урежда използването на информация за оценка на риска, свързан с трансферни цени и намаляване на данъчната основа. Органите по приходите не могат да определят пазарни цени на база тази информация, но могат да изискват допълнителни данни по време на данъчно-осигурителен контрол. Също така, информацията е предмет на правила за поверителност и годишната оценка на автоматичния обмен на отчетите се предоставя на Европейската комисия.
Чл. 143ю
Чл. 143ю от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦУСУАЛЕН КОДЕКС урежда реда за административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми. Автоматичният обмен се извършва без искане на определен интервал от време и включва данни, получени от Националната агенция за приходите, които се обменят с компетентните органи на държавите членки на ЕС. Информацията трябва да бъде предоставена в срок до един месец след края на тримесечието и може да бъде на всеки официален език на ЕС, съобразно езиковите правила на Европейската комисия.
Чл. 143я
Чл. 143я от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията за автоматичен обмен на информация относно трансгранични данъчни схеми, които могат да доведат до избягване на данъчно облагане. Трансгранична данъчна схема е такава, която засяга повече от една юрисдикция и включва различни условия, като участници, които не са местни лица за данъчни цели, или извършване на стопанска дейност в друга юрисдикция. Определят се категории схеми, свързани с условия за поверителност, възнаграждения за консултанти, стандартизирана документация и други. Информация се предоставя само когато основната полза от схемата е получаване на данъчно предимство.
Чл. 143я
Чл. 143я определя задълженията на консултантите по трансгранични данъчни схеми за предоставяне на информация на Националната агенция за приходите. Консултантите, които са местни лица за данъчни цели в България или имат свързани бизнес дейности в страната, трябва да информират агенцията за трансгранични данъчни схеми, с които работят. Информацията трябва да се предоставя в срок от 30 дни след определени събития, свързани с данъчната схема. Освен това, консултантите са длъжни да актуализират информацията на всеки три месеца. В случаите на повече от един консултант, задължението за информация е за всички, а консултантите могат да се освободят от задължението при наличие на доказателства, че друга страна е предоставила информацията.
Чл. 143я
Чл. 143я от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на данъчно задължените лица за предоставяне на информация относно трансгранични данъчни схеми. Информацията трябва да се предостави в определени случаи, като например в отсъствието на консултант или когато консултантът е освободен от задължението за предоставяне на информация. Данъчно задължените лица включват тези, които прилагат, са готови да приложат или са започнали прилагането на трансгранична данъчна схема. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок от 30 дни след определени събития, свързани с данъчната схема. При наличие на задължение за подаване на информация в повече от една държава членка, информацията се подава само в определен ред.
Чл. 143я
Член 143я от Кодекса определя изискванията за предоставяне на информация относно данъчни схеми на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Информацията трябва да включва идентификационни данни на консултанти и данъчно задължени лица, описание на данъчната схема, уникални номера за идентификация, стойност на схемата и вероятно засегнати държави членки. Процесът на подаване на информацията е електронен, а уникалните номера служат за идентификация на схемите и предоставянето на информация.
Чл. 143я
Чл. 143я регламентира действията на органите по приходите относно трансгранични данъчни схеми. Непредприемането на действия от страна на органите не означава признаване на валидността на тези схеми. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е отговорен за контролната дейност и предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми. Поверителността и разкритията на информацията се регулират от чл. 143п. Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на Европейската комисия.
Чл. 143я
Разделът урежда административното сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация от оператори на платформи за продавачи, извършващи относима дейност. Информацията се предоставя на държавите членки на ЕС или на партньорски юрисдикции без искане, на определен интервал от време. Изпълнителният директор на НАП обменя информация с компетентните органи, а обменът трябва да се извърши в срок до два месеца след края на календарната година. Списъкът на партньорските юрисдикции се публикува на сайта на НАП.
Чл. 143я
Оператор на платформа е образувание, което сключва договори с продавачи за достъп до платформата. Той предоставя информация на Националната агенция за приходите, ако е местно лице за данъчни цели в България или отговаря на определени условия, свързани с управление или стопанска дейност в България. Оператор, който не попада под тези условия, може да предостави информация, ако е регистриран в България. Изключени оператори са тези, които доказват, че не работят с продавачи, за които се предоставя информация. Квалифицирани оператори извън ЕС са тези, които отговарят на специфични изисквания за юрисдикция.
Чл. 143я
Операторите на платформи, които започват дейност, трябва да се регистрират в избрана държава членка. Ако изберат България, те подават информация за наименование, адрес, електронни адреси, данъчни идентификационни номера и декларация за идентификация за ДДС. Всяка промяна в предоставените данни трябва да се съобщава в 14-дневен срок. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава индивидуален идентификационен номер и уведомява компетентните органи на другите държави членки. Регистрацията се вписва в централния регистър на Европейската комисия.
Чл. 143я
Чл. 143я от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС изисква операторите на платформи да предоставят на Националната агенция за приходите информация за себе си и за продавачите, които извършват дейности чрез платформата. Информацията включва данни като име, адрес, данъчни номера, информация за финансови сметки, както и подробности относно извършваните дейности и доходите от тях. За продавачите, които отдават под наем недвижимо имущество, се изискват допълнителни данни за имотите.
Чл. 143я
Чл. 143я от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя условията и критериите за определяне на "продавач" в контекста на предоставянето на информация за активни продавачи, които извършват относими дейности. Активен продавач е физическо лице или образувание, регистрирано на платформа, което е извършвало дейности през календарната година. Изключени от определението за продавач са държавни образувания, компании с търгувани акции, образувания с много относими дейности по отдаване под наем, и такива с малко продажби и ниски възнаграждения. Относими дейности включват отдаване под наем на недвижимо имущество, лични услуги, продажба на стоки и отдаване под наем на превозни средства. Дейности, извършвани от служители на оператора на платформата, не се считат за относими.
Чл. 143я
Чл. 143я от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва задълженията на операторите на платформи за извършване на комплексна проверка на продавачите. Операторите трябва да идентифицират продавачите, да събират информация за тях и за отдадено под наем имущество, да проверяват информацията, и да определят данъчната юрисдикция на продавачите. За изключени продавачи, операторите могат да използват обществено достъпна информация. Събраната информация включва лични данни за физически лица и данни за образувания, както и информация за недвижими имоти. Операторите могат да разчитат на предходни проверки и да приемат информация от трети лица, но остават отговорни за точността на данните.
Чл. 143я
Член 143я от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира задълженията на операторите на платформи относно предоставянето на информация за продавачите. Операторите трябва да предоставят информация за съответната календарна година до 31 януари на следващата година. При наличие на повече от един оператор, задължението може да бъде освободено, ако информацията е предоставена от друг оператор. Операторите, регистрирани в България, подават информация на Националната агенция за приходите, като не са задължени да предоставят информация за квалифицирани дейности, обхванати от споразумения за автоматичен обмен на информация. Информацията за възнаграждения и такси се предоставя на продавачите до 31 януари на следващата година, а валутата на информацията следва да отразява реално платеното или начисленото възнаграждение. Информацията за възнагражденията и удържаните такси се предоставя за тримесечие на календарната година.
Чл. 143я
Чл. 143я от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията и контролните функции на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно операторите на платформи. Контролът включва проверки, изискване на документи, анализ на информация и даване на предписания. При непредоставяне на информация, регистрацията на оператора може да бъде прекратена. Възможна е повторна регистрация при спазване на определени условия. Изпълнителният директор има право да иска заличаване на оператори от централния регистър на Европейската комисия при прекратяване на дейността им. При неизпълнение на задълженията за регистрация, могат да се предприемат мерки за спиране на достъпа до интернет страниците на операторите.
Чл. 143я
Операторът на платформа е задължен да прекрати регистрацията на продавач, ако той не предостави необходимата информация в срок от 60 дни след първоначалното искане. Преди това операторът трябва да изпрати поне две писмени напомняния. В случай на прекратяване, не се допуска повторна регистрация на продавача или се задържа изплащането на възнаграждения, докато не бъде предоставена исканата информация. Операторите на платформи трябва да водят регистри за действията по проверка и съхраняват документация за период от 5 до 10 години след края на календарната година, за която се отнася информацията.
Чл. 144
Чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че актовете, издавани от органите по приходите, могат да бъдат обжалвани по реда за обжалване на ревизионния акт. Разпоредбите на тази глава се прилагат и в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на кодекса. При неизпълнение на задължения от страна на органа по приходите или публичния изпълнител, задълженото лице има право да подаде жалба за бавност, на която горестоящият административен орган трябва да се произнесе в тридневен срок. Когато производствата са извършени от определени органи по приходите, компетентен за обжалване е съответният решаващ орган, определен от териториалната дирекция.
Чл. 145
Чл. 145 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя изискванията за съдържанието на жалбата. Тя трябва да включва наименованието на жалбоподателя и адреса за кореспонденция, посочване на акта или действието, против които се подава, доказателствата, искането и подпис на подателя. Ако жалбата се подава от пълномощник, се изисква и пълномощно, както и писмени доказателства.
Чл. 146
Органът, който е получил жалба, е задължен да я разгледа и да предприеме действия в срок от 7 дни. Ако жалбата е просрочена или не е редовна, органът трябва да уведомява жалбоподателя за необходимите корекции или за последиците от просрочването, като предостави указания за последващи действия.
Чл. 147
Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане. Ако не е подписана или липсват приложени документи, жалбоподателят трябва да отстрани нередовностите в срок от 7 дни, в противен случай производството се прекратява. Решенията по тези случаи могат да се обжалват в 7-дневен срок пред административния съд, който се произнася в 30-дневен срок.
Чл. 148
Решението на административния орган по подадена жалба трябва да бъде връчено на жалбоподателя в срок от 7 дни след неговото издаване. Това осигурява своевременна информация за резултата от жалбата и възможност за предприемане на последващи действия, ако е необходимо.
Чл. 149
Чл. 149 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1. Към жалбата трябва да се прилагат: пълномощно (ако се подава от пълномощник), препис от жалбата за органа по приходите, писмени доказателства и документи за платени държавни такси, ако са дължими.
Чл. 150
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, органът, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния съд в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Ако органът не изпрати преписката в указания срок, жалбоподателят има право да изпрати препис от жалбата директно до съда, който служебно изисква преписката.
Чл. 151
Чл. 151 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че ако жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. В случай че не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. При неизпълнение на това задължение, производството се прекратява. Актовете на съда по тези алинеи могат да се обжалват пред Върховния административен съд, като съдът се произнася с определение.
Чл. 152
Ревизионният акт може да бъде обжалван изцяло или частично в 14-дневен срок от получаването му. Жалбата се подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а решаващ орган е директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В жалбата могат да се посочат доказателства за постигане на споразумение. Органът по приходите също може да представи доказателства за споразумение в рамките на срока за обжалване.
Чл. 153
Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, освен ако жалбоподателят не подаде искане за спиране, което може да се направи само за обжалваната част. Искането се подава до компетентния орган с доказателства за обезпечение на главницата и лихвите. Органът спира изпълнението, ако обезпечението е в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа. В противен случай, органът може да наложи обезпечителни мерки. Решението по искането за спиране се взема в 7-дневен срок, а отказът може да се обжалва пред административния съд в същия срок.
Чл. 154
Съгласно Чл. 154 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в срок за издаване на решение по жалба срещу ревизионен акт, органът по приходите и ревизираният субект могат да постигнат писмено споразумение относно доказателствата, считани за безспорни. Споразумението се одобрява с резолюция от решаващия орган, който не може да се произнесе по него преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата. За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства в производството по административното и съдебното обжалване.
Чл. 155
Чл. 155 определя процедурата за разглеждане на жалбите срещу ревизионни актове. Решаващият орган трябва да се произнесе в 60-дневен срок, като може да потвърди, измени или отмени ревизионния акт. Възможно е събиране на нови доказателства, а при установени нередности, преписката се връща за нова ревизия. Не се допуска повторно връщане на преписката, а производството за нов акт започва от незаконосъобразното действие. Жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица могат да се обединят за общо разглеждане. Решението не може да вреди на жалбоподателя.
Чл. 156
Ревизионният акт, който не е отменен с решение по чл. 155, може да бъде обжалван в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, където е постоянният адрес на жалбоподателя. Ревизионният акт не може да се обжалва в частта, в която не е обжалван по административен ред или е изцяло уважен. Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155 се счита за потвърждение на акта. Жалба може да се подаде в 30-дневен срок, ако решаващият орган не се произнесе. Срокът за произнасяне може да бъде удължен с до 3 месеца по взаимно съгласие.
Чл. 157 ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦУСУАЛЕН КОДЕКС
Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението от административния съд, но само за частта от акта, която е обжалвана. Искането трябва да съдържа доказателства за обезпечение на главницата и лихвите, или предложение за такова, ако не е наложено. Съдът се произнася в 14-дневен срок и решението му може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 158
Свидетелски показания в процеса по разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт се допускат само в специфични случаи, посочени в чл. 57, ал. 2 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Съдът има задължението да следи за спазването на разпоредбата на чл. 154, ал. 3, което е от значение за правилното разглеждане на жалбата.
Чл. 159
Съдът разглежда жалбата с участието на страните, като прокурорът може да се включи в производството за защита на държавен или обществен интерес. Призовават се решаващият орган и жалбоподателят. При наличие на дела по жалби срещу ревизионни актове, съдът може да обедини производствата по своя инициатива или по искане на страна за общо разглеждане и решаване.
Чл. 160
Съдът решава делото по същество, като може да отмени, измени или отхвърли ревизионния акт. Преценява законосъобразността и обосноваността на акта, като проверява компетентността на органа и спазването на разпоредбите. При невъзможност за решение по същество, съдът отменя акта и връща преписката с указания. Не се прилага връщане при изтекла давност. Съдебното решение не може да вреди на жалбоподателя и подлежи на касационно обжалване, освен за определени случаи с малки суми. Отмяна на окончателно решение може да се иска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 161
Чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя начина на присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят получава разноски и адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от жалбата, а ответникът - за отхвърлената част. Администрацията получава юрисконсултско възнаграждение. Съдът може да намали адвокатските разноски при прекомерно възнаграждение, но не под минималния размер. Ако страна представи доказателства, които е могла да представи в административното производство, тя заплаща разноските независимо от изхода на делото. Държавната такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс на база материалния интерес.
Чл. 162
Чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че държавните и общинските вземания са публични и частни. Публичните вземания включват данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, вземания по присъди и решения на съдилища, както и вземания по проекти, финансирани от ЕС. Частните вземания са тези, които не попадат в категорията на публичните. Публичните вземания се установяват и събират в евро и включват и вземания на бюджета на ЕС и на държави членки на ЕС.
Чл. 163
Чл. 163 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя реда за събиране на публични и частни вземания. Публичните вземания се събират по този кодекс, освен ако в друг закон е предвидено друго. Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Публичните вземания се събират от публични изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. При възлагане на публични вземания на съдебен изпълнител, събирането се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 164
Чл. 164 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира начините за събиране на публични вземания. Те могат да се събират чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Националната агенция за приходите трябва да предостави екземпляр от акта за установяване на публичното вземане в 7-дневен срок след връчването му. Публичните вземания се предявяват пред съда по несъстоятелността, освен ако в закона не е предвидено друго. Вземащите, установени с влязъл в сила акт, се включват незабавно в списъка на приетите вземания от синдика, без да могат да бъдат оспорени. Ако актът не е влязъл в сила, вземането се включва под условие и се удовлетворява по реда на Търговския закон.
Чл. 165
Събирането на държавните и общинските публични вземания се осъществява на базата на акт, който е влязъл в сила и е издаден от компетентен орган. Важно е да се отбележи, че законът може да предвижда и други условия.
Чл. 166
Член 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва реда за установяване на публични вземания. Установяването се извършва от определен орган по закон. При липса на предвиден ред, публичното вземане се установява с акт за публично вземане, издаден по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актовете за публични вземания могат да се обжалват пред кмета на общината или ръководителя на съответната администрация, в зависимост от вида на вземането. Ръководителят на администрацията има право да упълномощи други органи за разглеждане на жалбите, а заповедта за упълномощаване се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 167
Публичният изпълнител, като орган на принудителното изпълнение, осъществява действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания в съответствие с разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 167 уточнява ролята на публичния изпълнител, но част от текста е отменена.
Чл. 168
Чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изброява осем основни начина за погасяване на публичното вземане, включително: плащане, прихващане, давност, опрощаване, смърт на физическото лице, разпределение на активи при несъстоятелност на юридическо лице, заличаване на юридическото лице след ликвидация и погасяване на задължения на едноличен търговец при прекратено производство по несъстоятелност.
Чл. 169
Чл. 169 определя реда за погасяване на публични вземания, който е последователен: главница, лихви и разноски. При наличие на няколко задължения, длъжникът може да избере кое от тях да погаси. В случай на разсрочени и отсрочени задължения, редът остава същият. Публичните задължения, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а при равни срокове длъжникът може да посочи кое задължение да се погаси. В случай на принудително събиране, задълженията се погасяват в обратен ред: разноски, главница, лихви. Плащанията през електронния портал трябва да бъдат извършвани като отделни записи и не могат да бъдат частични.
Чл. 170
Чл. 170 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира условията за прихващане на публични вземания. Компетентният орган извършва прихващане, когато са налице основания за погасяване с изискуемо вземане на длъжника. Длъжникът може да поиска прихващане и да обжалва отказа му в срок от 7 дни. Прихващане може да се извърши и с давностно погасено задължение, ако вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасителния срок.
Чл. 171
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, в която е следвало да се плати задължението. След 10 години, всички публични вземания се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в определени случаи, като отсрочка на задължението или образуване на наказателно производство. Лихвите за публичните вземания също се погасяват с изтичането на сроковете за главното вземане.
Чл. 172
Давността за публични вземания може да бъде спряна в определени случаи, като например при започване на производство по установяване на вземането, спиране на изпълнението на акта, разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането, обжалване на акта, налагане на обезпечителни мерки или образуване на наказателно производство, свързано с публичното задължение. Прекъсването на давността настъпва с издаването на акта за установяване на вземането или предприемането на действия по принудително изпълнение, а ако актът бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. След прекъсването започва да тече нова давност.
Чл. 173
Чл. 173 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност или в случаи, предвидени със закон. Отписването на вземанията става служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.
Чл. 174
Чл. 174 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс указва, че доброволно платените публични задължения не подлежат на връщане, ако са изплатени след изтичане на давностния срок. Това включва и задължения, които са били отписани по реда на чл. 173.
Чл. 175
Чл. 175 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира дължимостта на лихви за неплатени публични задължения. Лихвата се начислява за неплатени задължения в законоустановените срокове, както и за неправилно възстановени или прихванати вземания. Лихва се дължи и за невнесени авансови вноски от датата на изискуемост до датата на внасяне, но не по-късно от 31 декември на съответната година. Не се дължат лихви върху лихви и лихви върху глоби.
Чл. 176
Чл. 176 определя, че когато публичното вземане се удържа и внася от трето лице, правилата на кодекса се прилагат и за това трето лице. Ако третото лице не е удържало или внесло задължението, то отговаря солидарно за него.
Чл. 177
Член 177 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС е отменен с ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Кодексът продължава с глава двадесет и първа, която се фокусира върху изпълнението на задълженията, като акцентът е поставен върху доброволното изпълнение.
Чл. 178
Чл. 178 регламентира начина на изпълнение на публичните задължения, които могат да се плащат доброволно в брой или безкасово. Безкасовите плащания, с изключение на местните данъци и такси, се извършват по сметки, посочени от Националната агенция по приходите. Агенцията поема разноските по безкасовото плащане за физически лица при определени условия. Плащането се счита за извършено в срок, когато сумата е постъпила в сметката до крайната дата за плащане, а при плащане с карта - в деня на авторизацията.
Чл. 179
Чл. 179 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира реда за превеждане на вноски за здравно и социално осигуряване. Сумите, внесени по сметките на Националната агенция за приходите, се превеждат ежедневно на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт. Освен това, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да се превеждат в срок до 30 дни от постъпването им в съответния пенсионен фонд. Редът за управление на осигурителните вноски и обменът на информация се определя с наредба от Министерския съвет.
Чл. 180
Член 180 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда правата на лице, което е изпълнило чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт, при условия на неизпълнение от страна на задълженото лице. Лицето, което изпълнява задължението, може да встъпи в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения, при определени условия: с писмено съгласие на задълженото лице, ако е кредитор на задълженото лице, ако е задължен наред с него, ако е купувач на недвижим имот или ако е наследник, приел наследството. Встъпването става до размера на претенцията срещу задълженото лице.
Чл. 181
Член 181 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира правата на лицата, изпълнили задълженията си по чл. 180. Те могат да впишат обезпечения въз основа на удостоверение от Националната агенция за приходите. Също така, лицата имат право на принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс, ако са изпълнили задължението, и в определени случаи, когато имат съгласие от задълженото лице. При частично изпълнение на публичното задължение, вземанията на публичния взискател и изпълнилите задължението се удовлетворяват съразмерно в случаи на несъстоятелност или изпълнително производство.
Чл. 182
Чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира действията на органите при неплащане на задължения. При неизпълнение на задължението в срок, органът може да уведоми длъжника за последствията и действията за събиране на вземането, а при задължения над 5000 лв. - и лицензиращите органи. При неплащане, органът може да публикува списъци на длъжниците и да постави уведомления в администрацията. Действията могат да се предприемат едновременно или поотделно, а ако задължението е опровергано, органът е длъжен да направи опровержение.
Чл. 182а
Чл. 182а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС установява задължения за уведомяване на Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" при сключване на договори на стойност 10 000 лв. и повече от определени разпоредители с бюджет. Уведомлението се извършва и за договори с публични средства, включително проекти, финансирани от ЕС и национални програми. Срокът за уведомление е 30 дни след сключване на договора или получаване на изпълнителен лист. При невъзможност за електронно уведомление, то се изпраща на електронните адреси на съответните агенции. Промените в данните на уведомлението трябва да се извършват в срок от 5 дни.
Чл. 182б
Чл. 182б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда задължение за информиране на Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" преди извършване на плащания, които са равни или надвишават 10 000 лв. или в случаи на липса на писмен договор. Уведомления трябва да се изпращат и за по-малки суми, ако те са част от дължима сума по договори или изпълнителни листове. Срокът за изпращане на уведомленията е не по-късно от 10 дни преди плащането. Промени в данните на уведомленията трябва да се извършват в срок от три дни след настъпването им.
Чл. 182в
Чл. 182в регламентира задълженията на Националната агенция за приходите и Агенция 'Митници' при получаване на уведомления. Те трябва да проверят наличието на непогасени публични задължения над 100 лв. преди извършване на плащания. Потвържденията за плащанията се изпращат електронно в 7-дневен срок, с възможност за удължаване при необходимост. При определени условия, потвърждения и актове могат да бъдат изпратени на електронния адрес на уведомителя.
Чл. 182г.
Чл. 182г. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя изключения от прилагането на разпоредбите на чл. 182а - 182в. Тези изключения включват средства за заплати и възнаграждения, международни договори, договори с бюджетни разпоредители, парични помощи за профилактика и рехабилитация, и плащания, свързани с обществени поръчки.
Чл. 182д
Министърът на финансите, по предложение на изпълнителния директор на НАП и директора на Агенция 'Митници', издава наредба, която определя реда за регистрация и дерегистрация на оправомощени служители, условията и сроковете за уведомления и потвърждения между лицата и агенциите, автоматизираните проверки в информационната система, както и образците, свързани с чл. 182а - 182в.
Чл. 183
Длъжникът може да поиска отсрочване или разсрочване на дългове, при условие че не може да ги погаси с наличните средства и текущи постъпления за три месеца. Допустимо е при определени финансови условия и при наличие на обезпечение. Лихва се дължи по основния лихвен процент, а при неизпълнение, дълговете стават незабавно изискуеми. Отсрочването не се разрешава за юридически лица в ликвидация или несъстоятелност, за задължения по ДДС и акцизи, както и за невнесени осигурителни вноски, освен при определени условия. Искането трябва да включва доказателства за финансовото състояние на длъжника и други публични задължения.
Чл. 184
Разрешението за отсрочване или разсрочване на данъчни и осигурителни задължения се издава от различни органи в зависимост от размера на задълженията и срока на отсрочване. Териториалният директор издава разрешения за задължения до 100 000 лв., а изпълнителният директор на НАП - за задължения от 100 001 до 300 000 лв. Министърът на финансите е компетентен за задължения над 300 000 лв. Съгласие от Надзорния съвет на НОИ е необходимо за разсрочване на задължителни осигурителни вноски. Разрешения могат да се издават и от ръководителя на съответната администрация за задължения до 300 000 лв. при определени условия. В случай на отказ от НОИ, решение за разсрочване може да вземе Управителният съвет на НАП.
Чл. 185
Чл. 185 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира условията за отсрочване или разсрочване на задължения. Компетентният орган взема предвид представените доказателства, съгласието на Националния осигурителен институт и, ако е необходимо, положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта. Разрешение не се издава, ако доказателствата не отразяват действителността или не съответстват на пазарните условия. Срокът на разрешението се определя с оглед на минимален размер на плащанията, а срокът за издаване е до 3 или 4 месеца в зависимост от случая. Отказът за разрешение е мотивиран и подлежи на обжалване. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ.
Чл. 186
Член 186 предвижда, че при настъпване на стихийни бедствия или крупни производствени аварии, длъжникът може да поиска отсрочване или разсрочване на данъчни задължения. Лихви не се дължат за периода на отсрочване, освен в случаи на застраховани аварии. Когато отсрочването представлява държавна помощ, е необходимо разрешение от Европейската комисия. Към молбата за отсрочване се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства, а органът може да събира необходимите доказателства, ако това не е възможно.
Чл. 187
Чл. 187 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че отказът на органа може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава пред административния съд по постоянния адрес на длъжника или пред Върховния административен съд, ако отказът е издаден от министър. Мълчаливият отказ също може да се обжалва в 14-дневен срок. Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа решението си в 7-дневен срок от получаване на жалбата. Съдът решава дали да отхвърли жалбата или да задължи органа да издаде исканото разрешение. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 187а
Чл. 187а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията и реда за отсрочване или разсрочване на публични задължения, включително данъци и задължителни осигурителни вноски. За да бъде одобрено искането, длъжникът трябва да изпълнява определени условия, като наличие на задължения, невъзможност за погасяване и временно затруднение. По време на отсрочването се дължи лихва, а при неизпълнение на условията, задълженията стават незабавно изискуеми. Има ограничения за юридически лица и определени задължения, за които не се допуска отсрочване.
Чл. 187б
Разрешението за отсрочване или разсрочване на данъчни и осигурителни задължения се издава от различни органи в зависимост от размера на задължението и периода на отсрочване. За задължения до 300 000 лв. разрешение издава орган по приходите или публичен изпълнител, за задължения от 300 001 до 3 000 000 лв. - териториалният директор, а за задължения над 3 000 000 лв. - изпълнителният директор на НАП. В случай, че молбата е за разрешение от изпълнителния директор на НАП, тя се подава чрез териториалния директор.
Чл. 187в
Чл. 187в от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда условията и процедурата за отсрочване или разсрочване на задължения. Компетентният орган преценява искането, като взема предвид представените доказателства, възможността на длъжника да обслужва текущите задължения и наличието на гаранции за събиране на задължението. Разрешението трябва да бъде издадено в срок до един месец, а при специфични случаи - до два месеца. Отказът за отсрочване не подлежи на обжалване, а непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ.
Чл. 188
Чл. 188 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възможност за обединяване на публични задължения на длъжника в особено важни случаи, с предварително произнасяне на Европейската комисия за допустимостта на предложението. Министърът на финансите, след съгласие от съответния орган, внася въпроса за решаване от Министерския съвет, който може да намали, отсрочи или разсрочи задълженията. Важно е, че не може да се разреши намаляване или отсрочване при решение на Европейската комисия за недопустимост на държавната помощ. Решението на Министерския съвет за отказ на разсрочване не подлежи на обжалване.
Чл. 189
Чл. 189 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира, че оздравителен план или извънсъдебно споразумение не могат да предвиждат намаляване, отсрочване или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите. Министърът трябва да се произнесе в двумесечен срок и не дава съгласие, ако условията са по-неблагоприятни за публичните задължения в сравнение с другите кредитори. Намаляване на главницата по публични задължения е допустимо само в план за стабилизация. Лихвените задължения могат да се намалят, ако се поеме задължение за погасяване на главницата в срокове, определени от министъра. При неизпълнение на условията, съдът не допуска плана за разглеждане и може да възобнови производството по несъстоятелност. Уведомление за извършените промени се изпраща на органа, установил вземането.
Чл. 190
Чл. 190 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс забранява цесията на публични вземания, както и на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на други вземания от надвнесени публични задължения. Освен това, в глава двадесет и трета се разглежда конкуренцията между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 191
След приключване на изпълнителното производство, публичният изпълнител е задължен да извърши определени действия, включително уведомяване на заинтересованите страни за резултатите от производството. Важно е да се спазват сроковете за уведомление и да се предоставят необходимите документи, свързани с извършените действия. При наличие на остатъци от публични вземания, публичният изпълнител трябва да предприеме стъпки за тяхното събиране, като същевременно се осигурява правната защита на длъжниците.
Чл. 192
Чл. 192 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че в случай на принудително изпълнение при несъстоятелност, след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските, ако останат парични средства, те се превеждат на съдебния изпълнител от Националната агенция за приходите.
Чл. 193
Член 193 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процеса на реализация на имущество, върху което са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания преди откриването на производство по несъстоятелност. При недостатъчност на средствата от реализацията, държавата или общината могат да се удовлетворят по общия ред. В случай на излишък, остатъкът се превежда на сметката на несъстоятелността. Ако публичният изпълнител не е реализирал имуществото в срок от 6 месеца, то се предава на синдика за реализиране в производството по несъстоятелност.
Чл. 194
Чл. 194 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя правата на кредиторите, които имат учредени залог или ипотека върху имущество, което е предмет на изпълнителни действия. Кредиторите, които са обезпечени, се считат за присъединили се в производството пред публичния изпълнител и имат предимство при удовлетворяване на вземанията си. Публичният изпълнител уведомява обезпечените кредитори за започнатото производство. Обезпечените кредитори се удовлетворяват преди останалите кредитори, а ако обезпечението бъде отменено, сумата се разпределя между останалите взискатели. При недостатъчна събрана сума, публичният изпълнител извършва разпределение на вземанията по реда на предпочтителното удовлетворение.
Чл. 195
Чл. 195 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира условията и реда за налагане на обезпечение на публични вземания. Обезпечение се извършва, когато събирането на задължението е затруднено или невъзможно. То се налага с постановление на публичния изпълнител, без уведомление на длъжника. Обезпечението може да бъде наложено въз основа на данни за дългове от данъчно-осигурителната сметка на лицето. Стойността на обезпечението се определя по ред, включващ данъчната оценка, застрахователната стойност и балансовата стойност на активите. Обезпеченията трябва да отговарят на вземанията на държавата или общините.
Чл. 196
Чл. 196 описва изискванията за издаване на постановление от данъчните органи. То трябва да бъде в писмена форма и да съдържа информация за органа, акта, основанията за издаване, данни за длъжника, размера на задължението, вида на обезпечителната мярка, забрана за разпореждане с имуществото, информация за обжалване и дата на издаване с подпис. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и трети лица, които са засегнати.
Чл. 197
Чл. 197 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за обжалване на постановления за налагане на обезпечителни мерки. Жалбата може да бъде подадена в 7-дневен срок от връчването на постановлението пред директора на териториалната дирекция, който трябва да се произнесе в 14-дневен срок. Решението му може да бъде обжалвано пред административния съд в същия срок. Съдът отменя мярката, ако длъжникът предостави обезпечение или ако не са спазени изискванията за налагане на мерките. Жалба от трети лица е допустима само при наличие на определени условия. Обжалването не спира изпълнението на постановлението.
Чл. 198
Чл. 198 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва различните видове обезпечителни мерки, които могат да бъдат наложени от публичния изпълнител. Те включват: възбрана върху недвижим имот или кораб, запор на движими вещи и вземания, запор на сметки, и запор на стоки в оборот. Публичният изпълнител има право да наложи няколко вида обезпечения, но общата сума на тези мерки не може да надвишава размера на вземането. Също така, запор и възбрана не могат да се налагат върху определени имоти, посочени в чл. 213.
Чл. 199
Чл. 199 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС позволява на длъжника да поиска замяна на наложеното обезпечение с друго равностойно такова. Длъжникът има правото да замени наложеното обезпечение с парична сума, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. При замяна запорът и възбраната се отменят. Отказът на публичния изпълнител за замяна подлежи на обжалване.
Чл. 200
Запорът на движими вещи се налага от публичния изпълнител посредством постановление за обезпечение, което е регламентирано в чл. 200 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Този процес е част от мерките за защита на вземанията и осигурява правата на кредиторите.
Чл. 201
При запор на движима вещ публичният изпълнител е задължен да извърши опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или да изземе и съхрани вещите. Запорен знак може да бъде поставен върху вещта. При запор на моторни превозни средства и въздухоплавателни средства, съобщение за наложения запор се изпраща до съответните административни органи, а прехвърлянето на права след запора не има действие спрямо публичния взискател. За земеделска и горска техника, съобщение за запор се изпраща до областната дирекция "Земеделие", и прехвърлянията след това също не са валидни спрямо публичния взискател.
Чл. 202
Запорът върху вземанията на длъжника от банки и трети лица се извършва чрез запорно съобщение, което се връчва на съответните банки и трети задължени лица. Запорът влиза в сила от момента на връчване на съобщението. Всички видове банкови сметки, депозити и вложени вещи подлежат на запор. При запор на ликвидни вземания, съобщението се изпраща и на трето задължено лице, а запорът се счита наложен от момента на получаването му. За вземания по изпълнителни листове, запорът се налага чрез опис и изземване от публичния изпълнител. При запор на обезпечени вземания, съответните лица трябва да не предават заложените или ипотекирани вещи на длъжника и да ги предадат на публичния изпълнител. Запорът върху вземания по платежни сметки, открити при доставчици на платежни услуги, се извършва по аналогичен начин.
Чл. 202а
Чл. 202а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че електронен запор върху вземането на длъжника по сметка в банка може да бъде наложен от публичен изпълнител. Процедурата се извършва при условията и по реда на чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс. Освен това, за събиране на публични вземания, държавата и общините не дължат такси и разходи за достъп до Единната среда за обмен на електронни запори.
Чл. 203
Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка, като за това се съставя протокол. При запор на поименни акции или облигации, публичният изпълнител уведомява съответното дружество. Запорът на безналични ценни книжа се налага чрез запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, който уведомява съответния централен депозитар и регулиран пазар. Запорът върху държавни ценни книжа също се налага чрез запорно съобщение. Запорът има действие от момента на връчването на съобщението. Централният регистър и депозитарят са длъжни да уведомят публичния изпълнител за притежаваните от длъжника ценни книжа в 3-дневен срок. Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез съобщение до Агенцията по вписванията и има действие след вписването му.
Чл. 204
Чл. 204 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата по налагане на запор върху парични средства на длъжника. Запорът се извършва чрез описване, изземване и внасяне на средствата по сметката на публичния изпълнител. При конвертиране на чужда валута се използва курсът на банката, която извършва операцията.
Чл. 205
Чл. 205 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва процедурата за налагане на възбрана върху недвижим имот и кораб. Възбраната върху недвижим имот се извършва чрез вписване на постановление от съответния съдия по вписванията, който уведомява длъжника. Възбраната има предимство пред последващи особени залози. За корабите, възбраната се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция 'Морска администрация', която също уведомява длъжника. Прехвърляния на собственост или учредяване на вещни права след постановлението за възбрана не са валидни спрямо публичния взискател.
Чл. 206
Чл. 206 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда запора и възбраната, наложени за обезпечение на вземането. Запорът и възбраната произвеждат действия, предвидени в Гражданския процесуален кодекс. Третото задължено лице, получило запорно съобщение, не може да предава дължимите суми или вещи на длъжника и отговаря солидарно за вземането с него. Агенцията по вписванията и управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове и акции след запора, които нямат действие по отношение на публичния взискател.
Чл. 207
Чл. 207 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира запора върху стоки в оборот, който се извършва с опис. Стоките се предават на длъжника и на материалноотговорните лица, които разпореждат с тях. Запор може да бъде наложен и върху сметките на длъжника. Продажбата на стоките и закупуването на суровини, както и разходите за производството, могат да се извършват само с предварително писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението.
Чл. 208
Чл. 208 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител по служебен ред или по искане на длъжника в срок от 14 дни след постъпването на искането и след погасяване на публичното задължение. В случай на несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане, отмяната се извършва служебно. Отказът за отмяна може да бъде обжалван в 7-дневен срок, а мълчаливият отказ в 14-дневен срок. Съдът отменя обезпечението, ако са изпълнени условията по ал. 1 или по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отмяна отново при нови основания.
Чл. 209
Чл. 209 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията за принудително изпълнение на публични вземания. Такова изпълнение се допуска на основата на акт за установяване на вземането, предвиден в закона. Принудителното изпълнение може да се предприеме въз основа на различни документи, включително ревизионни актове, декларации от задължени лица, актове по чл. 106 и 107, решения от митническите органи, наказателни постановления, решения на съдилища и разпореждания от Националния осигурителен институт.
Чл. 210
Чл. 210 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя страните в производството за принудително изпълнение. Те включват публичния взискател, длъжниците (или техните наследници и правоприемници), третите лица, отговарящи за плащането на задължението, третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението и обезпечените кредитори. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи в производството.
Чл. 211
Чл. 211 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира отговорността на лица, които изплащат вземания или предават вещи на длъжник, въпреки наложен запор. Лицата, които извършат такова действие, отговарят солидарно с длъжника за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвите. Ако изплащането е направено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, отговорност носи и управителят или членовете на управителния орган, които са допуснали плащането. В тези случаи публичният изпълнител издава разпореждане за изпълнение и може да приложи обезпечителни мерки.
Чл. 212
Чл. 212 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължава всички лица и органи, които разполагат с информация за доходи, имущество или активи на длъжника, да предоставят исканата информация на публичния изпълнител в срок от 7 дни. Освен това, те трябва да декларират задълженията на длъжника и неговото имущество, което се намира при тях. Банките и финансовите институции трябва да предоставят информация за договори за доверително управление, сейфове и други сделки, свързани с движимо и недвижимо имущество на длъжника.
Чл. 213
Чл. 213 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които принудителното изпълнение може да се насочи към имуществото на длъжника. То се извършва върху цялото имущество, с изключение на определени вещи и суми, които са защитени. Защитените вещи включват основни предмети за всекидневна употреба, единственото жилище на длъжника, определени суми по банкови сметки, земеделски земи и трудови доходи до минималната работна заплата. Освен това, принудителното изпълнение не се допуска и върху социални помощи, обезщетения по социалното осигуряване и вземания за издръжка.
Чл. 214
Длъжникът има право да предложи алтернативен начин за изпълнение на задълженията си след обявяване на цялото си имущество. Предложението може да включва насочване на изпълнението към друга вещ или използване на различни способи, но не се приема, ако не може да удовлетвори публичния взискател. Публичният изпълнител трябва да се произнесе по предложението в срок от 7 дни, а отказът му може да бъде обжалван.
Чл. 215
Принудителното изпълнение на вземанията по ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС се осъществява чрез три основни способа: 1) изпълнение върху вземания и парични средства в банки и платежни услуги; 2) изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; 3) изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. Движими вещи и парични средства на длъжника се считат и тези, намерени в неговото жилище или в други помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове, освен ако не е доказано противното. Публичният изпълнител може да прилага всеки от способите поотделно или в комбинация.
Чл. 216
Чл. 216 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията, при които сделки, извършени след деклариране на публично задължение, са недействителни спрямо държавата и общините. Недействителността важи за безвъзмездни сделки, сделки с имуществени права, при които стойността на даденото значително надхвърля полученото, непарични вноски, сделки с намерение да се увредят публичните взискатели, погасяване на задължения, и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели. Тези сделки могат да бъдат обявени за недействителни по иск на публичен взискател или публичен изпълнител. В допълнение, правата на кредиторите по Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от публичния взискател, като знанието за увреждането се предполага, ако длъжникът и третото лице са свързани.
Чл. 217
Чл. 217 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че в производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели и кредитори с обезпечени вземания. Присъединяването става с разпореждане на публичния изпълнител преди разпределението на събраните суми. Присъединилият се взискател получава същите права, каквито има и първоначалният взискател, а извършените до присъединяването действия ползват и него.
Чл. 218
Член 218 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, има право да противопостави своето вземане на публичния взискател. За да направи това, кредиторът трябва да разполага с писмени доказателства, които имат достоверна дата. Това означава, че в случаи на конкуренция между публични вземания, кредиторите могат да защитят своите права, ако предоставят необходимата документация.
Чл. 219
Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, постъпленията се разпределят по следния ред: 1. Данъчни и митнически задължения, задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. Други публични задължения, постъпващи в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3. Други публични вземания - съразмерно. Споровете между публични взискатели се решават от министъра на финансите или упълномощено лице, като решението не подлежи на обжалване.
Чл. 220
Чл. 220 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регулира процедурата за принудително събиране на публични вземания. Когато публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател го предявява за събиране на публичния изпълнител по електронен път, като образува изпълнително производство. Публичният изпълнител може да препрати делото на друг публичен изпълнител, указвайки срок за изпълнение. При наличие на обстоятелства, които спират изпълнението, публичният взискател е длъжен да уведоми публичния изпълнител в 7-дневен срок.
Чл. 221
Чл. 221 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва процедурата, която следва публичният изпълнител, когато задължението на длъжника не е изплатено в срок. След изпращането на съобщение с 7-дневен срок за доброволно изпълнение, публичният изпълнител може да пристъпи към принудително изпълнение, включително налагане на запор или вписване на възбрана. При наличие на няколко задължения, се образува едно изпълнително дело с отчетност за всяко задължение. Публичният изпълнител може да уведоми органите, издаващи лицензии, ако задължението е над 5000 лв. и не е представено обезпечение. Не се започва принудително изпълнение, ако разходите са несъразмерни с очакваните приходи, което може да се обжалва.
Чл. 222
Чл. 222 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира случаите, в които принудителното изпълнение може да бъде спряно без начисляване на лихви. Това включва ситуации като поставяне на длъжника под запрещение, повикване на длъжника на учебен сбор, смърт на длъжника или на негов законен представител, както и смърт на единствения представляващ на юридическото лице. При липса на законен представител принудителното изпълнение също може да бъде спряно, но с начисляване на лихви. Спирането се удостоверява с писмени доказателства. След определен срок, ако наследството не е прието, съдът може да определи срок за приемане или отказ от наследството. Възобновяването на производството става след отпадане на обстоятелствата, довели до спирането.
Чл. 222а
Чл. 222а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възможност за спиране на принудителното изпълнение от публичния изпълнител при условие, че длъжникът внесе 20% от вземанията и се задължи да внася по 20% всеки месец. Спирането на изпълнението е валидно за срока на вноските, при което се начисляват лихви. В случай на неплащане на вноска, изпълнението се възобновява без право на ново спиране. Разпоредбата не важи за заложени или ипотекирани вещи и за юридически лица в ликвидация или несъстоятелност.
Чл. 223
Чл. 223 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата по прихващане в хода на принудителното изпълнение. При възникване на основания за прихващане, публичният изпълнител може да спре производството по искане на длъжника или по собствено решение, но за срок не по-дълъг от 3 месеца, освен ако не е възложена ревизия. Длъжникът представя писмени доказателства, след което публичният изпълнител изпраща искането на компетентния орган. Ако задължението бъде погасено изцяло или частично, производството се прекратява или продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да се извърши до датата на публичната продан, а отказът на публичния изпълнител да спре производството може да се обжалва, като жалбата спира действията по принудителното изпълнение.
Чл. 224
Чл. 224 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда реда за принудително събиране на публични вземания при наличие на обезпечения. Когато е открито производство по несъстоятелност, публичният изпълнител може да започне процедура за събиране на вземания след установяване на тези вземания. Не може да се изнася имущество на публична продан, ако длъжникът не е обявен в несъстоятелност, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване. При наличие на утвърден план за оздравяване или извънсъдебно споразумение, принудителното изпълнение може да бъде спряно. Ако планът или споразумението не бъдат изпълнени, производството за събиране може да бъде възобновено.
Чл. 225
Производството по принудително изпълнение на публичните вземания може да бъде прекратено от публичния изпълнител в определени случаи, като например: пълно погасяване на задължението, обявяване на акта за нищожен, липса на наследници при починал длъжник, несъбираемост на вземането, изменение на акта от по-горестоящ орган, писмено искане от публичния взискател или в други случаи, предвидени от закона. След прекратяване, публичният изпълнител вдига наложените запори и възбрани.
Чл. 226
Публичният изпълнител има правомощия да издава постановления и разпореждания. За всяко действие, което предприема, се съставя протокол, в който се записват важни детайли като дата, място, предприети действия, искания, постъпили суми и разходи. Към изпълнителното дело се прилагат всички протоколи, постановления, разпореждания и документи, свързани с изпълнението.
Чл. 227
Чл. 227 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя правомощията на публичния изпълнител да иска от компетентните органи да отворят и претърсят вещи, жилища, офиси и други помещения на длъжника. При необходимост, публичният изпълнител може да поиска съдействие от полицейските органи, кмета или областния управител за осигуряване на достъп до имуществото на длъжника, особено при изпълнителни действия като опис, предаване на вещи и въвод във владение.
Чл. 228
Чл. 228 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата за прехвърляне на дължими суми от длъжника по сметката на публичния изпълнител. Банките или доставчиците на платежни услуги са задължени да извършат прехвърлянето незабавно след получаване на разпореждането. В случай на неизпълнение, те трябва да уведомят публичния изпълнител в срок от 7 дни, посочвайки причините за неизпълнението. При изпълнение на запор върху вземане в чуждестранна валута, банката изкупува валутата по своя курс и прехвърля равностойността в евро.
Чл. 229
Чл. 229 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира правомощията на публичния изпълнител да разрешава на длъжника да остави определена част от постъпленията по сметката си за неотложни плащания, свързани с основната му дейност. За целта длъжникът трябва да подаде писмена молба с доказателства, а разрешението се издава при условия, че сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност, и че забавянето на плащанията може да доведе до тежки стопански последици. Разрешението включва конкретно плащане и срок за изпълнение, а банката носи солидарна отговорност за несъответстващи суми.
Чл. 230
Принудителното изпълнение на вземанията на длъжника може да се насочва към вземания от трето лице, при условие че те са ликвидни и изискуеми. Вземането се счита за ликвидно и изискуемо, когато е признато пред публичния изпълнител или е удостоверено с влязло в сила съдебно решение, нотариален документ или ценна книга. Ако третото лице извърши плащане, вземането се счита за удовлетворено, а ако плати на длъжника, то се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума в срок от три дни от получаване на нареждането за изпълнение.
Чл. 231
Чл. 231 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата по прекратяване на дружество, когато изпълнението е насочено към дял на неограничено или ограничено отговорен съдружник. При неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител уведомява дружеството и останалите съдружници, след което, ако условията са изпълнени, предявява иск за прекратяване на дружеството след 6 месеца. При ограничено отговорен съдружник, след 3 месеца от уведомлението, се предявява иск за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Съдът може да отхвърли иска, ако вземането е удовлетворено, или да прекрати дружеството, след което се извършва ликвидация.
Чл. 232
Чл. 232 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва начина, по който се извършва изпълнение върху налични ценни книжа. Публичният изпълнител може да се суброгира в правата на длъжника и да продава ценни книжа по правила, подобни на тези за публична продажба на недвижим имот. Продажбата на безналични ценни книжа става чрез банка, а сумата от продажбата се използва за удовлетворяване на публичното вземане. Разпоредбите за принудително изпълнение върху валута и вземания по изпълнителни листове също са включени.
Чл. 233
Чл. 233 регламентира процеса на опис на имущество при изпълнителни действия. Ако вземането не е обезпечено или вещта не е описана в съобщението за запор, изпълнението се извършва чрез опис, който се насрочва от публичния изпълнител. Описът трябва да включва изпълнителното основание, мястото на извършване, подробно описание на вещта, оценка, възражения на длъжника и права на трети лица, както и подписите на участващите страни. Непосредствено преди опис на недвижим имот, публичният изпълнител проверява собствеността на имота. В описа се посочват детайли за имота, включително местонахождение и дългове. Ако оценката не е възможна, се вписва временна оценка въз основа на налична информация.
Чл. 234
Член 234 регламентира правилата за съхранение на движими и недвижими вещи, които са предмет на изпълнителни действия. Движимите вещи могат да останат при длъжника, освен ако публичният изпълнител реши иначе, в такъв случай те се предават на назначен пазач. Пазачът е отговорен за опазването на вещта и трябва да отчита приходите и разходите свързани с нея. Недвижимите имоти остават на длъжника до продажба, като той е длъжен да ги управлява с грижата на добър стопанин. При неизпълнение на задълженията, публичният изпълнител може да назначи нов управител. Ако длъжникът не вдигне иззетите вещи в срок от три месеца, те се считат за изоставени в полза на държавата.
Чл. 235
Чл. 235 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС описва процеса на оценка на вещи от публичен изпълнител. Оценката се извършва по пазарна стойност, с възможност за привличане на независим оценител. Оценката не може да бъде по-ниска от данъчната стойност за недвижими имоти и застрахователната стойност за моторни превозни средства. Заключението на оценителя се представя в писмена форма на публичния изпълнител, който определя окончателната оценка. Окончателната оценка не подлежи на обжалване.
Чл. 236
Член 236 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Този член е свързан с несъразмерността на разходите спрямо приходите, но след отмяната му, текстът вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 237
Чл. 237 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че принудително изпълнение не може да започне върху права и вещи, когато разходите за тяхното описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Ако разходите за принудителното изпълнение на определени вещи надхвърлят постъпленията от тяхната продажба, изпълнението се насочва към останалото имущество на длъжника.
Чл. 238
Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на определени места или чрез търг, определян от публичния изпълнител. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване и е действителен дори при участие на един купувач, стига предложената цена да не е по-ниска от началната. Публичният изпълнител има право да определи начина на продажба, включително продажба на отделни вещи, групи от вещи или всички активи на длъжника. Специални условия важат при продажба на недвижими вещи или движими с цена над 5000 лв., които задължително се продават чрез търг. Длъжникът може да предложи начин на продажба, но публичният изпълнител решава дали да го приеме. Лицата, свързани с длъжника или провеждането на търга, не могат да участват в продажбата.
Чл. 239
Чл. 239 регулира правата на купувача при публична продан на движими и недвижими вещи. Според ал. 1, купувачът става собственик на движими вещи и оценими права, независимо от собствеността на длъжника. Ал. 2 гласи, че купувачът на недвижима вещ става собственик, дори ако длъжникът не е собственик, освен ако в срок от една година не бъде предявен иск за собственост. Ал. 3 уточнява, че ако искът е предявен и се установи, че длъжникът не е собственик, купувачът може да иска възстановяване на платената цена и лихви, както и връщане на платените такси.
Чл. 240
Чл. 240 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника. След продажбата, постъпилите суми се внасят по определената сметка, а остатъкът след покриване на разноските, главницата и лихвите, се регулира по чл. 255. Разноските за прехвърляне на вещта или за въвод във владение са за сметка на купувача.
Чл. 241
Чл. 241 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя, че първоначалната продажна цена на вещ или имот не може да бъде по-ниска от оценката, установена по чл. 235. Освен това, вещите или имотите се продават в състоянието, в което се намират в момента на продажбата, и купувачите не могат да предявяват претенции за недостатъци на закупените вещи.
Чл. 242
Член 242 регламентира начините на продажба на различни категории стоки. Бързоразвалящи се стоки могат да се продават чрез пряко договаряне, борси, тържища и магазини. Продажбата на произведения на изкуството, антикварни вещи, благородни метали и скъпоценни камъни изисква експертна оценка и се извършва в специализирани магазини или на търг. Движими културни ценности могат да се продават само от регистрирани търговци. Продажбата на стоки на борси или тържища е ограничена до един месец от първоначалното предлагане. Чуждестранната валута се продава само чрез банки или обменни бюра. Продажбата на животни от националния генофонд и семена с гарантиран произход изисква разрешение от министъра на земеделието.
Чл. 243
Съобщението за продажба, издадено от органа, съдържа важна информация, включително наименование на органа, номер и дата на делото, начин на продажба, време и място за оглед и продажба, списък на вещите и първоначална цена, както и допълнителни условия. То се изпраща на длъжника с указание за възможността за плащане на задължението преди търга. Съобщението е публично достъпно и се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. За физически лица, съобщението не може да съдържа данни за длъжника.
Чл. 244
Чл. 244 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира условията за публична продажба на движими вещи с първоначална продажна цена до 5000 лв. Тези вещи могат да се продават на определени места и по установени правила, както и по електронен път. Продажбата се извършва от магазини, на които е възложено по договор.
Чл. 245
Чл. 245 определя условията за продажба на вещи, които не са продадени в срок. Ако вещта не бъде продадена в едномесечен срок, продажната цена се намалява на 75% от първоначалната. Ако и след това не се намери купувач, цената пада на 50%. След 6 месеца от излагането, длъжникът може да вземе вещта обратно в едномесечен срок. Непотърсените вещи в този срок се считат за изоставени в полза на държавата.
Чл. 246
Продажбата чрез търг се осъществява с явно или тайно наддаване, организирано от публичния изпълнител на определено място и време. При обявяване на публичната продажба, публичният изпълнител предоставя информация за правилата на търга, размера на депозита за участие, начина на внасяне и крайния срок за внасянето на депозита. Депозитът за участие е 20% от началната продажна цена. Ако вещта бъде купена от лице без право на участие, сделката е недействителна, а внесената сума се използва за удовлетворяване на публичните вземания. След получаване на сумата, публичният изпълнител издава постановление за възлагане, което удостоверява прехвърлянето на собствеността на купувача. Купувачът е задължен да вдигне вещта и да поиска вписване на постановлението за възлагане.
Чл. 247
Всяка вещ или група от вещи получава уникален тръжен номер, който трябва да бъде обозначен до началния час на огледа. Участие в търга е възможно и чрез пълномощник, който трябва да представи нотариално заверено пълномощно. Документът за внасяне на депозита трябва да бъде предоставен на публичния изпълнител до обявения начален час на търга. Участниците получават знак с номер, след като представят необходимите документи за самоличност и посочат електронен адрес и банкова сметка за връщане на депозита.
Чл. 248
При провеждане на търг, ако участник предложи най-висока цена, той става купувач. В протокола се вписват данни за него и за участниците, предложили втори и трети най-високи цени. Купувачът е длъжен да внесе предложената цена в срок от 7 дни. Публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта в тридневен срок след получаване на сумата и удостоверение за платен данък, ако такъв е дължим.
Чл. 249
Чл. 249 регламентира действията при неплащане на цената от обявения за купувач на търг. Ако цената не бъде внесена в срок, внесеният депозит покрива разноските по търга, а остатъкът се използва за намаляване на публичното вземане. Публичният изпълнител обявява следващия наддавач, ако и той не плати, и така до изчерпване на всички наддавачи. Електронното съобщение за обявяване на купувач се счита за връчено след три дни. Наддавачите, които не са обявени за купувачи, получават депозитите си обратно, а при неплащане от купувача в тримесечен срок, депозитите могат да се изтеглят. При липса на плащане от всички наддавачи, се организира нов търг.
Чл. 250
Чл. 250 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя условията за провеждане на нов търг, когато не се яви кандидат или предложените цени са под началната. Продажната цена на вещта на новия търг е 75% от първоначалната цена, а на следващия - 50%. Ако вещта не бъде продадена, тя се възлага на публичния взискател на цена 50% от първоначалната. В случай на множество взискатели, вещта се възлага на този с най-големи вземания. При неуспешна възлагане, вещта се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.
Чл. 251
Публичният изпълнител организира търг с тайно наддаване, в който участниците подават предложения в запечатани пликове, съдържащи необходимите документи и данни. Предложенията се регистрират по ред на постъпването им, а крайният срок за подаване е строго определен. Валидността на предложенията зависи от спазването на сроковете и условията за подаване. Предложителите имат право да оттеглят предложенията си преди крайния срок. След приключване на срока публичният изпълнител обявява броя на постъпилите предложения и подписва удостоверителен надпис.
Чл. 252
Чл. 252 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за разглеждане на предложенията за участие в търгове. Предложенията се разглеждат на определено място и време, като публичният изпълнител последователно обработва постъпилите предложения, огласява тяхната редовност и записва информация в наддавателния лист. Нередовни предложения не се допускат до търга. При равни най-високи цени, търгът продължава с явно наддаване. Спечелилите търга и следващите две най-добри предложения се обявяват и вписват в протокола.
Чл. 253
Публичният изпълнител е задължен да издаде постановление за възлагане на вещта на купувача в срок от три дни след постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество, когато такъв данък е дължим.
Чл. 254
Чл. 254 описва процедурата при провеждане на търгове за продажба на вещи. Ако цената не бъде платена в 7-дневен срок след търга, купувачът се счита за отказал се и депозитът му покрива разходите. Публичният изпълнител уведомява следващия купувач, а електронното уведомление се счита за получено след 3 дни. Процедурата продължава до изчерпване на участниците. При неплащане на цената в рамките на 3 месеца, депозитите могат да се изтеглят. При липса на плащане, се насрочва нов търг, с намалена начална цена. Ако вещта не бъде продадена, тя може да бъде възложена на публичния взискател на 50% от началната цена.
Чл. 255
Длъжникът е задължен да бъде уведомяван в срок от 7 дни след покриването на разноските по принудителното изпълнение, главницата и лихвите. Уведомлението съдържа информация за остатъчната сума след разпределението, която трябва да бъде преведена по посочена от длъжника сметка. В случай, че длъжникът не е посочил сметка, сумата остава в Националната агенция за приходите и може да бъде използвана за прихващане с други публични вземания.
Чл. 256
Член 256 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда процедурата за обжалване на продажба, извършена чрез търг. Участник, предложил по-висока цена от обявения купувач, може да подаде жалба в 3-дневен срок, ако счита, че обявеният купувач е нямал право да участва в търга. Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и не спира издаването на постановление за възлагане. За редовност на жалбата е необходимо жалбоподателят да внесе предложената цена. Съдебното решение по жалбата е окончателно и служи за постановление за възлагане. При уважена жалба, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на предишния купувач, освен ако той не е имал право да участва в търга.
Чл. 257
Чл. 257 регламентира действията на публичния изпълнител, когато вещта е оставена за пазене на длъжника или на трети лица. Публичният изпълнител е задължен да посочи местонахождението на вещта и да определи време за оглед с пазача. Ако длъжникът или трето лице пречи на огледа, вещта може да бъде иззета и продадена. При отказ на длъжника да предаде вещта, тя се изземва принудително, като при необходимост се осигурява съдействие от полицията.
Чл. 258
Когато изпълнението е насочено към съсобствена вещ, тя се оценява и предлага на недлъжния съсобственик за изкупуване в срок от 30 дни. Ако той се съгласи да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя срок за плащане. При отказ или неплащане, се обявява търг за идеалната част на длъжника при недвижими вещи и за цялата вещ при движими. Вещта може да бъде продадена изцяло, ако останалите съсобственици дадат писмено съгласие. Оценката на вещта се съобщава на недлъжния съсобственик, който има право да обжалва действията на публичния изпълнител.
Чл. 259
Чл. 259 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС урежда принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите. Изпълнението може да се насочи само върху съпружеска имуществена общност, и то за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена от личното имущество на длъжника. Публичният изпълнител е длъжен да уведоми недлъжния съпруг за наложените запори. Продажбата на вещите става на търг, освен ако съпрузите не предложат друг начин. Съпругът недлъжник може да спре изпълнението, ако внесе дължимата сума преди определянето на купувач. При продажба, половината от сумата се изплаща на съпруга недлъжник. Възражения относно дяловете от съпружеската имуществена общност не могат да се противопоставят, освен ако не е установено с решение преди задължението. След влизането в сила на постановлението, вещта се изключва от съпружеската имуществена общност.
Чл. 260
Чл. 260 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира, че принудителното изпълнение за публични задължения може да се насочи срещу половината от паричния влог на съпружеската имуществена общност. Съпругът, който не е длъжник, може да поиска трансформиране на другата половина от влога в личен влог, като представи постановление за принудително събиране в банката. Разпоредбата на чл. 259, ал. 9 се прилага и в този случай.
Чл. 261
Чл. 261 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс дава право на съпруга недлъжник да обжалва действията на публичния изпълнител при определени условия. Тези условия включват: 1) наличие на влязло в сила съдебно решение, което доказва, че вещта, върху която се насочва изпълнението, е лична собственост на съпруга недлъжник; 2) неприемане на предложението на съпрузите за насочване на изпълнението към друга вещ; 3) наличие на основания за обжалване от съобственици недлъжници или трети лица с права върху вещта.
Чл. 262
Публичният изпълнител има право да насочи изпълнението към вложени ценности в публични и частни трезори, включително сейфове. При отварянето на сейфове, ако се намери валута, се прилага реда на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Нумизматични ценности, бижута или художествени произведения, открити при отварянето, се описват и оставят на съхранение в банката до тяхната продажба.
Чл. 263
Член 263 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира изпълнението върху намерена в жилището или служебните помещения на длъжника валута. Изпълнението се извършва чрез изземване, описване и внасяне на валутата по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се използва курсът на банката, чрез която се извършва продажбата на валутата.
Чл. 264
Чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира условията за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства. За извършване на тези действия е необходимо удостоверяване от страна на нотариус или съдия по вписванията, че прехвърлителят няма непогасени публични задължения. При наличие на такива задължения, действията могат да се извършат само след тяхното погасяване или с писмено съгласие на длъжника за покриване на задълженията от сумата на сделката. Държавата и общината не могат да оспорват действия, извършени в нарушение на тези условия.
Чл. 265
Чл. 265 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя отговорността на нотариусите и съдията по вписванията за заплащане на задължения при неспазване на определени разпоредби. Нотариус или съдия по вписванията, който извърши вписване в нарушение на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, носи солидарна отговорност. Също така, Агенцията по вписванията носи солидарна отговорност, когато длъжностни лица разпоредят вписване в нарушение на същите разпоредби.
Чл. 266
Според Чл. 266 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, длъжникът или трето задължено лице могат да обжалват действията на публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция. Жалбата трябва да се подаде в 7-дневен срок от извършването на действието, а за третите лица срокът тече от узнаване на действието. Длъжникът прилага препис за публичния изпълнител, а третото лице - и за длъжника. Определеният размер на публичното задължение не подлежи на обжалване. Жалбата не спира принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права, които трябва да бъдат удостоверени с писмени доказателства.
Чл. 267
Решаващият орган разглежда жалбата по данните от преписката и доказателствата на страните. В 14-дневен срок от получаване на редовна жалба, органът може да: прекрати производството при платена сума; спре изпълнението при наличие на основания; отмени обжалваното действие; отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие; остави жалбата без уважение; остави жалбата без разглеждане при липса на интерес или оттегляне. При отмяна на действие, делото се връща на органа, извършил действието.
Чл. 268
Чл. 268 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че в определени случаи длъжникът или взискателят имат право да обжалват решения пред административния съд. Жалбата трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от съобщението за решението, а преписката се изпраща на съда в тридневен срок от постъпването на жалбата. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 269
Чл. 269 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск за установяване на правото си. Искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Съдът уведомява публичния изпълнител за образуваното исково производство, след което публичният изпълнител има право да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.
Чл. 269а
Чл. 269а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира взаимната помощ между компетентните органи на държави - членки на ЕС при събирането на публични вземания. Тези вземания включват данъци, акцизи, мита, такси, имуществени санкции и лихви, свързани с тях. Разпоредбите не важат за задължителни осигурителни вноски, определени такси и вземания с договорен характер. Действията по събиране на вземанията се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители.
Чл. 269б
Чл. 269б от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и оправомощени от него длъжностни лица са компетентни да осъществяват взаимна помощ с компетентните органи на държавите членки. Също така, изпълнителният директор определя централно звено за връзка, което осъществява контактите с други държави и Европейската комисия. Освен това, могат да бъдат определени и други звена за връзка в зависимост от видовете вземания или териториалната компетентност.
Чл. 269в
Чл. 269в от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира взаимната помощ при събирането на вземания, която включва искания за информация, уведомяване, събиране на вземане и обезпечителни мерки. Исканията и свързаните с тях документи се изпращат по електронен път, освен в случай на технически проблеми. Важно е, че комуникацията не по електронен път не засяга валидността на информацията или предприетите мерки. Исканията и документите могат да бъдат на български или на официалния език на запитаната държава, с възможен превод. Местният запитан орган приема документи само на български или с превод на български, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 269г.
Чл. 269г. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира процедурата за обмен на информация между местни и запитващи органи от различни държави членки. Искането за информация може да бъде отправено от местния орган до друга държава членка, както и обратното. Местният запитан орган е задължен да предприеме действия за предоставяне на информация, освен в случаи, когато информацията не може да бъде получена, разкрива търговска тайна, застрашава националната сигурност или противоречи на обществения ред. Отказът за предоставяне на информация трябва да бъде мотивиран.
Чл. 269д
Чл. 269д от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира процедурата за уведомяване на държавата членка, в която е установено или пребивава лицето, преди възстановяване на данъци, такси, акцизи или мита (с изключение на ДДС). Компетентният орган може да информира съответната държава чрез звено за връзка. Информацията се изпраща по реда на чл. 269в, ал. 2. Раздел III от кодекса се отнася до искания за уведомяване от местен запитващ орган.
Чл. 269е
Чл. 269е от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС позволява на местния запитващ орган да отправи искане до друга държава членка за уведомяване на адресата относно актове и документи, свързани с вземания. Уведомяването се извършва по законодателството на запитаната държава. Искането трябва да съдържа информация за получателя, целта и срока на уведомяването, описание на документа и данни за контакт на административното звено. Искането може да се отправи само при невъзможност за уведомяване на територията на страната или при прекомерни трудности. Лицата в друга държава членка могат да бъдат уведомявани и по електронен път или с писмо с обратна разписка.
Чл. 269ж
Чл. 269ж от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за уведомяване по искане на запитващ орган от друга държава членка. Местният запитан орган е задължен да връчва актове и документи, свързани с вземания. Искането трябва да бъде придружено от стандартен формуляр. Връчването се извършва по реда на глава шеста от Кодекса, като местният орган информира запитващия орган за всяко действие и за датата на връчването. Осигурява се спазването на правилата на Кодекса.
Чл. 269з
Чл. 269з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания, при условие че съществува изпълнително основание. Освен това, местният орган е задължен незабавно да предостави на запитания орган всяка информация, свързана с вземането, която е важна за неговото събиране.
Чл. 269и
Искане за събиране на вземане не може да се отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в определени случаи. Преди да направи искане, местният запитващ орган трябва да е приложил всички способи за събиране на вземанията, освен в случаи, когато длъжникът не притежава имущество в България, изпълнението не води до пълно погасяване на вземането или събирането е невъзможно или затруднено.
Чл. 269к
Чл. 269к от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за искане на събиране на публични вземания. Искането трябва да бъде придружено от единен инструмент за изпълнителни мерки, който съдържа основната информация за вземането, длъжника и публичния взискател. Единният инструмент е достатъчен за предприемане на действия по принудително изпълнение, без нужда от допълнителен акт. Към искането могат да се прилагат и допълнителни документи, свързани с вземането.
Чл. 269л.
Чл. 269л. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регламентира действията на местния запитан орган при искане за събиране на вземания от друга държава членка. Вземанията се събират по реда на кодекса, но не ползват български привилегии. Събирането става в евро, а местният орган информира за предприетите действия. Лихвите се начисляват от датата на получаване на искането. Вземането може да бъде отсрочено или разсрочено, при което също се уведомява запитващия орган. След събиране, местният орган превежда вземанията, с изключение на разноските.
Чл. 269м
Чл. 269м от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира действията на местния запитан орган при постъпила жалба срещу вземане и уведомление от компетентен орган на друга държава членка. Когато има жалба, местният орган уведомява жалбоподателя да подаде жалбата пред компетентен орган в запитващата държава. При жалба срещу действия по изпълнението, се прилагат разпоредбите на кодекса. Изпълнението се спира за оспорената част до произнасяне на компетентния орган. Не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част, но могат да се извършват действия по обезпечаване. Ако запитващият орган поиска продължаване на изпълнението, то може да продължи. При започнала процедура за взаимно споразумение с друга държава членка, местният орган спира изпълнението до приключване на процедурата, освен при производства за измама или несъстоятелност.
Чл. 269н
Чл. 269н от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда процедура при искания за взаимна помощ между държави членки. Местният запитващ орган може да разглежда жалби относно вземането и законосъобразността на връчването на актове. При спор, органът уведомява запитания орган за необжалваната част от вземането и изхода на обжалването. Местният орган може да поиска продължаване на изпълнението или мерки за обезпечаване на вземането, дори при спиране на изпълнението. Ако жалбата бъде уважена, местният орган възстановява събраните суми с лихви и разноски, съгласно законодателството на запитаната държава.
Чл. 269о
Местният запитващ орган е задължен да уведомява незабавно запитания орган на друга държава членка за всяко изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, като посочва причините за това. Ако изменението произтича от влязъл в сила акт на компетентен орган, местният запитващ орган трябва да изпрати акта и изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, на база на който продължава изпълнението. За изменения единен инструмент се прилагат разпоредбите на чл. 269к и 269н.
Чл. 269п
Чл. 269п от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира действията на местния запитващ орган при получаване на изменен единен инструмент за изпълнителни мерки от друга държава членка. Местният орган продължава изпълнението на базата на изменения инструмент, а извършените преди изменението действия запазват действието си, освен ако изменението е в резултат на отмяна на първоначалното основание.
Чл. 269р
При получаване на искане за обезпечителни мерки от друга държава членка, местният запитан орган следва да провери наличие на предпоставките съгласно чл. 121 или 195 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. След това, ако условията са изпълнени, той може да предприеме необходимите действия за изпълнение на искането. Важно е да се приложат документите, свързани с вземането, и да се спазят съответните разпоредби на чл. 269з, ал. 2, чл. 269н и 269о.
Чл. 269с
Чл. 269с от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира действията на местния запитан орган при получаване на искане за обезпечителни мерки от запитващ орган на друга държава членка. Местният орган следва да предприеме необходимите действия по реда на кодекса. Прилагането на искането за обезпечителни мерки включва съответните разпоредби на чл. 269л, ал. 2 - 5, чл. 269м и 269п.
Чл. 269т.
Член 269т. определя условията, при които местният запитан орган не е длъжен да оказва взаимна помощ. Това включва случаи, когато действията могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения, когато е изтекла 5-годишна давност за вземането, когато вземането е обжалвано, или е разсрочено. Също така, ако общата сума на вземанията е по-малка от 1500 евро, местният орган може да откаже помощ. Всеки отказ трябва да бъде мотивиран.
Чл. 269у
Чл. 269у от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира прилагането на погасителната давност на вземанията в контекста на взаимна помощ между държави членки. Според член 1 се прилага законодателството на запитващата държава членка. Член 2 уточнява, че действията по събиране, предприети от местния запитан орган, спират или прекъсват давността и в държавата на запитващия орган, ако това е допустимо. Член 3 предвижда, че ако в законодателството на запитания орган не е предвидено спиране на давността, се прилагат правилата на този кодекс. Член 4 потвърдва правото на компетентните органи на запитващата държава да предприемат действия за спиране на давността. Член 5 задължава местния запитан орган да уведомява запитващия орган за действията, които спират или прекъсват давността.
Чл. 269ф
Чл. 269ф от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира възстановяването на разноски, свързани със събиране или обезпечаване на вземания. Разноските, направени от местния запитан орган по искане за взаимна помощ, не подлежат на възстановяване от запитващата държава. В случай на неоснователни действия, местният запитващ орган възстановява разноските на запитаната държава. При особени затруднения или в случаи на борба с организираната престъпност, могат да се договорят специални условия за възстановяване на разноските.
Чл. 269х
Чл. 269х от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда възможност за споразумение между компетентни органи на България и други държави членки за взаимна помощ. Оправомощени длъжностни лица могат да присъстват на административни и съдебни производства и да подпомагат местните органи. Споразумението може да включва и правото на тези длъжностни лица да разпитват физически лица и да имат достъп до информация, свързана с взаимната помощ, при условие че това е разрешено от националното законодателство.
Чл. 269ц
Чл. 269ц от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя, че всяка информация, получена или предоставена по тази глава, е данъчна и осигурителна информация. Тази информация може да се използва за съдебни или административни производства, свързани със събиране на вземания и задължителни осигурителни вноски. Местните органи могат да я използват за други цели след разрешение от съответния орган на друга държава членка. При искане от чуждестранен орган, информацията може да бъде използвана след разрешение от местния орган. Лица, упълномощени от Европейската комисия, могат да имат достъп до информацията за мониторинг и поддръжка на мрежата ССН. Информацията може да бъде предоставена на трета държава членка след разрешение от държавата източник, с възможност за противопоставяне в срок от 10 работни дни. Получената информация може да се използва като доказателство от всички органи, на които е предоставена.
Чл. 269ч
Чл. 269ч от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължава компетентния орган или упълномощено лице да изпраща на Европейската комисия до 31 март всяка година информация за исканията за събиране на вземания. Информацията включва брой изпратени и получени искания, размер на вземанията и събраните суми, както и друга полезна информация за оценка на взаимната помощ.
Чл. 269ш
Чл. 269ш от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя, че правилата на тази глава не засягат международните договори за взаимна помощ при събиране на публични вземания. Изпълнителният директор на НАП е задължен да уведомява Европейската комисия за международни договори с общ характер. При взаимна помощ с други държави членки, местните органи могат да използват електронни комуникации и стандартни формуляри.
Чл. 269щ
Чл. 269щ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс описва правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно взаимната помощ при събиране на публични вземания и връчване на документи, съгласно международни договори. Действията по събиране на вземания на друга държава и връчването на документи се извършват по реда на този кодекс. Взаимната помощ, предоставяна на България от друга държава, се осъществява съгласно условията на съответния международен договор. В допълнение, в глава двадесет и осма от кодекса се разглеждат административните нарушения и наказания, включително злоупотреба с данъчна и осигурителна информация.
Чл. 270
Лицата, които имат достъп до данъчна и осигурителна информация и я разгласяват, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. В особено тежки случаи глобата е от 5000 до 10000 лв. Служителите на Националната агенция за приходите и публичните изпълнители могат да бъдат лишени от длъжност за срок от 1 до 3 години.
Чл. 271
Чл. 271 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за органите по приходите и длъжностни лица, които не издадат в срок удостоверение за наличие или липса на задължение. Първоначалната глоба е между 100 и 300 лв., а при повторно нарушение глобата е между 300 и 600 лв. За длъжностни лица от държавни, общински или съдебни органи се прилага същото наказание.
Чл. 272
Служител на Националната агенция за приходите, който откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, ще бъде наказан с глоба от 100 до 300 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 300 до 600 лв. Същото наказание се налага и на служител, който не отрази подаването на декларацията във входящия регистър или не издаде удостоверение за подаването.
Чл. 273
Чл. 273 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда наказания за физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които не оказват съдействие на органите по приходите или публичния изпълнител. За първо нарушение санкцията е глоба от 500 до 1000 лв. За повторно нарушение глобата или имуществената санкция е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 273а
Чл. 273а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за физически и юридически лица, които не спазват сроковете за съхраняване на информация по чл. 38, ал. 1. За физически лица, които не са търговци, глобата варира от 100 до 500 лв. при първо нарушение и от 150 до 700 лв. при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци, имуществената санкция е между 1000 и 5000 лв. при първо нарушение и между 1500 и 7000 лв. при повторно нарушение. Освен това, неспазването на сроковете за съхраняване на данни в електронен вид носи глоба от 200 до 700 лв. за физически лица и имуществена санкция от 3000 до 8000 лв. за юридически лица, с увеличени размери при повторно нарушение.
Чл. 273б
Чл. 273б от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда наказания за ръководител на публичен взискател, който не изпълни задължението по чл. 220, ал. 3. За първо нарушение глобата е между 300 и 600 лв., а при повторно нарушение глобата е между 500 и 1000 лв.
Чл. 274
Чл. 274 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за органи по приходите, които извършат ревизия без възложение или продължат ревизия извън определения срок. Наказанието е глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 275
Член 275 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за физически и юридически лица, които не представят или не подават декларации в установените срокове. Наказанията варират от глоба за физическите лица в размер от 500 до 5000 лв. и имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в същия диапазон. При повторно нарушение размерът на наказанията нараства до 1000 - 10 000 лв.
Чл. 275а
Чл. 275а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за физически и юридически лица, които не внесат данък в срок, без удостоверени основания за прилагане на СИДДО. За първо нарушение глобата е 5% от невнесения данък, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение глобата е 10% от невнесения данък, но не повече от 30 000 лв.
Чл. 276
Член 276 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда наказания за публични изпълнители, които наложат запор или възбрана върху имущества, които не подлежат на принудително изпълнение. За първо нарушение глобата е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е между 1000 и 3000 лв.
Чл. 277
Чл. 277 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда наказания за лица, които не предоставят информация на публичния изпълнител в установените срокове. Физическите лица подлежат на глоба от 50 до 250 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 50 до 250 лв. При повторно нарушение, глобата за физическите лица и имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци се увеличават на 100 до 500 лв.
Чл. 278
Член 278 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че лицата, които не изпълнят задълженията си, произтичащи от кодекса, ще бъдат наказвани с глоба в размер от 50 до 500 лв., освен ако не подлежат на по-тежки наказания. Особено внимание се обръща на неизпълнението на задълженията за предоставяне на отчети по държави или изготвяне на документация за трансферно ценообразуване, което е добавено с изменения в ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 278а
Чл. 278а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя различни имуществени санкции за предприятия и лица, които не спазват задълженията си по отношение на предоставяне на информация и изготвяне на документация. За непредоставяне на отчет по държави, санкцията е между 100 000 и 200 000 лв., а за неверни или непълни данни - между 50 000 и 150 000 лв. Съставни предприятия, които не уведомят по предвидените членове, също подлежат на санкции от 10 000 до 150 000 лв. Лица, които не изготвят местно досие или не разполагат с обобщено досие, се наказват с до 0,5% от стойността на сделките или с 5000 до 10 000 лв. за непредоставяне на данни в документацията за трансферно ценообразуване.
Чл. 278б
Чл. 278б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда санкции за физически и юридически лица при неизпълнение на задължения по определени членове. За физически лица глобата варира от 1000 до 5000 лв. при повторно нарушение, а за юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е между 3000 и 50000 лв. За нарушения на чл. 127и, ал. 1-5, глобата е 40% от данъчната основа на стоките, но не по-малко от 5000 лв. Неправилно деклариране на данни също води до глоба от 40% от разликата в данъчната основа, с минимална сума от 1000 лв. Допълнителни нарушения по чл. 127и водят до глоба до 2000 лв. или имуществена санкция до 5000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 278в
Чл. 278в от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда наказания за финансови институции при неизпълнение на задължения за предоставяне на информация. За непредоставяне на информация в срок или предоставяне на невярна информация, санкцията е до 250 лв. за всяка сметка, а при повторно нарушение - до 500 лв. При откритие на нова сметка без събрани декларации, санкцията е до 1000 лв. За несъхраняване на информация, глобата е до 2000 лв. Титуляр на сметка с неверни данни носи глоба до 1000 лв., а институцията не носи отговорност. Нарушение на правилата за трансгранична данъчна схема също води до санкция до 2000 лв.
Чл. 278г.
Чл. 278г. от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда санкции за лица, които не предоставят информация за трансгранични данъчни схеми. Физическите лица, които не предоставят информация, могат да бъдат глобени от 2000 до 5000 лв., а юридическите лица - от 5000 до 10000 лв. За непълна или невярна информация глобите са от 1000 до 3000 лв. за физически лица и от 2000 до 8000 лв. за юридически. Консултанти, които не спазват задълженията си, също подлежат на санкции, вариращи от 200 до 5000 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 278д
Чл. 278д от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда различни имуществени санкции за оператори на платформи, които не изпълняват задълженията си за предоставяне на информация или нарушават правилата за регистрация и проверка на продавачи. Санкциите варират от 250 до 10 000 лв. в зависимост от вида на нарушението. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 278е
Лицата, които не изпълняват задълженията си по чл. 182а от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, подлежат на наказание с глоба от 300 до 600 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 500 - 1000 лв. В случая става въпрос за неизпращане на уведомление по чл. 182б.
Чл. 278ж
Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 182б от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, подлежат на глоба в размер от 500 до 1200 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. Наказанието за неизпълнение е предвидено в новия член 278ж, който влиза в сила от 03.05.2024 г.
Чл. 278з
Чл. 278з от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че лица, които извършат плащания по договор, платежен документ или изпълнителен лист, без да са налице условията по чл. 182в, подлежат на глоба. Размерът на глобата е от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение глобата е от 2000 до 4000 лв. Тази разпоредба е нова и влиза в сила на 03.05.2024 г.
Чл. 279
Член 279 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя процедурата за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления. Актовете се съставят от органите по приходите или публични изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощени лица. При нарушения, извършени от служители на НАП, актовете се съставят от определени длъжностни лица от Министерството на финансите. В случаи на нарушения, констатирани от Сметната палата или Агенцията за държавна финансова инспекция, актовете и наказателните постановления се издават от съответните органи. Установяването на нарушенията и изпълнението на наказанията се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 280
Чл. 280 описва процедурата за установяване на административни нарушения от органите на Националната агенция за приходите. Когато нарушителят е неизвестен, актът за нарушение се подписва от актосъставителя и свидетел, но не се връчва. Наказателното постановление може да бъде издадено след 4 месеца от съставянето на акта. Ако нарушителят бъде открит преди издаването на наказателното постановление, производството се прекратява и се съставя нов акт срещу него. Разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания се прилагат и в случаи на неизвестен нарушител.
Чл. 10
Изпълнителният директор на агенцията организира, ръководи и контролира дейността й, планира ресурсите, анализира приходите, дава указания за прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, утвърджава методически указания и формуляри, решава спорове между органите на агенцията, осъществява управление на служителите и подготвя международни данъчни спогодби. Той може да делегира правомощия на заместници и да възлага функции на трети лица. Министърът на финансите също може да издава задължителни указания.
Чл. 11-18
Териториалният директор на териториалната дирекция организира и ръководи дейности, свързани с обслужването на задължените лица, обработването на декларации, извършването на проверки и събирането на данъчни вземания. Той издава актове, разглежда жалби и осъществява контрол върху служителите. Съществуват изменения в структурите и задълженията на юрисконсултите, както и в начина на сключване и прекратяване на трудовите договори. Установени са нови изисквания за пазене на служебна тайна и информация, свързана с данъчната и осигурителната система. На служителите на агенцията се изплащат средства за облекло.
Чл. 18 и Чл. 20
Чл. 18 определя, че 25% от събраните суми по влезли в сила актове на агенцията от укрити и недекларирани данъци, глоби и дължими лихви, постъпват в бюджета на агенцията. Тези средства могат да се използват за капитални вложения, повишаване на квалификацията на служителите и допълнително материално стимулиране. Чл. 20 е изменен, за да уточни обхвата на отговорността.
Чл. 20
Служителите на агенцията носят отговорност за изплатените обезщетения на увредени задължени лица само в случаите, когато техните действия или бездействия са признати за престъпление по съдебен ред или когато вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.
Чл. 22
Чл. 22 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя задълженията на държавните и общинските органи за уведомяване на агенцията относно различни аспекти на търговската дейност и регистрираните активи. Компетентните органи трябва да уведомяват агенцията за регистрирани лица и обекти, разрешения, превозни средства и вещни права, като сроковете за уведомление са до 15-о число на следващия месец или тримесечие, в зависимост от случая. Правилата за предоставяне на информацията се определят с инструкции от съответните министри и ръководители на администрацията.
Чл. 23
Чл. 23 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда реда за текущ обмен на информация между различни институции, включително агенции, министерства и общини. Инструкции за този обмен се издават от министъра на финансите, съответния министър, изпълнителния директор на администрацията или министъра на финансите в съгласие с Националното сдружение на общините.
Чл. 24
Чл. 24 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда задължение за съдилищата, общините, държавните и общинските органи, както и Националния статистически институт да предоставят необходимата информация на агенцията безплатно. Също така, изпълнителният директор определя лицата, отговорни за предоставянето на информация за статистически, планиращи и анализиращи цели, по образец, утвърден със заповед и обнародван в 'Държавен вестник'.
Чл. 25
Търговските банки и клоновете на чуждестранните банки са задължени да уведомяват агенцията в срок от 7 дни за откритите или закритите банкови сметки на определени лица, включително еднолични търговци, местни и чуждестранни юридически лица, неперсонифицирани дружества и осигурителни каси. За останалите лица информация се предоставя по мотивирано искане от териториалния директор в същия срок.
Чл. 26, § 9, § 10
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс предвижда съвместни действия между различни контролни органи, включително Агенцията и Министерството на вътрешните работи. В Закона за отговорността на държавата се добавят юридически лица и се заменят термини, свързани с данъчната администрация. Кодексът за социално осигуряване също претърпява изменения, включително регистрация на осигурителите, нови задължения за подаване на данни и изменения в правилата за вноски. Променят се и процедурите за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски.
Чл. 107, Чл. 108, Чл. 108а, Чл. 110, Чл. 111, Чл. 112, Чл. 113, Чл. 115, Чл. 116, Чл. 117, Чл. 128, Чл. 137, Чл. 159, Чл. 349, Глава четиридесет и първа
Измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се състоят в актуализация на терминологията и правомощията на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите. Контролът по спазването на осигурителните разпоредби се осъществява от контролните органи на НОИ, които могат да работят съвместно с НАП. В много от членове и алинеи се заменят изрази, свързани с осигурителните вноски и правомощията на институциите. Създават се нови алинеи, които уточняват отговорностите и санкциите за неизпълнение на задълженията, включително за банки, които разрешават теглене на средства за трудови възнаграждения. Въведени са и нови разпоредби, свързани с отговорността за деклариране на данни пред НАП.
Чл. 355
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс регламентира административните нарушения и съответните наказания за тях. В чл. 355 се описват различни нарушения, свързани с неверни данни и осигурителни вноски, включително глобите за физически и юридически лица. Кодексът предвижда и реда за обжалване на наказателни постановления, издавани от органите на Националната агенция за приходите. В допълнение, кодексът установява задължения за работодателите относно уведомления за трудови договори и промените в тях.
§1
Този параграф определя ключови термини и понятия, свързани с данъчното и осигурително законодателство в България. Определя се какво означава "повторно" нарушение, какво представлява "домакинство", "свързани лица", "контрол" и "място на стопанска дейност". Освен това, се уточняват методите за определяне на пазарните цени и трансферно ценообразуване. Включват се и нови термини като "предварително трансгранично данъчно становище", "група" и "многонационална група от предприятия", които са важни за разбирането на данъчните задължения и правата на данъчно задължените лица. Накрая, се описват и различни видове данъчни схеми и правила, свързани с данъчното облагане.
Параграф §1а
Разпоредбите определят ключови термини и концепции, свързани с финансовите институции, данъчните задължения и процедурите за обмен на информация. Включват определения за "финансова институция", "попечителска институция", "депозитарна институция", "инвестиционно образувание" и различни видове сметки. Уточняват условията, при които образуванията се считат за местни лица за данъчни цели, и дават ясни указания за идентификация на титулярите на сметките и контролиращите лица.
§2а
Клоновете на търговските дружества и поделенията имат възможност да се отчитат като отделни осигурители, различни от основното дружество и другите му клонове и поделения. За целта те трябва да се идентифицират с единния си идентификационен код по БУЛСТАТ, съгласно разпоредбите на Закона за регистър БУЛСТАТ.
§2б
Параграф §2б от Преходните и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда въвеждането на изискванията на редица директиви на Европейския съюз, свързани с взаимната помощ при събиране на данъчни вземания и административно сътрудничество в данъчното облагане. Тези директиви обхващат задължителен автоматичен обмен на информация, механизми за разрешаване на данъчни спорове и достъп на данъчните органи до информация за борба с изпирането на пари. Кодексът е изменян и допълван многократно от 2011 г. до 2022 г., с влизане в сила на последните изменения от 01.01.2023 г.
§2г.
Параграф §2г. от преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС уточнява, че разпоредбите на чл. 66 - 74 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат за актовете на министъра на финансите, свързани с утвърдителни действия по данъчни закони, като образци на декларации, справки и други документи. Тази разпоредба е приета с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 105 от 2020 г. и влиза в сила от 11.12.2020 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обявява, че Данъчният процесуален кодекс, публикуван в Държавен вестник, бр. 103 от 1999 г. и последно изменян и допълван, се отменя. Това решение е взето след редица изменения и актуализации на закона.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че отсрочените или разсрочените публични вземания, които са били регламентирани от отменените закони, ще запазят действието си до окончателното плащане, дори след влизането в сила на новия кодекс. Това важи за вземания, чийто срок за плащане изтича след влизането в сила на новия кодекс.
§5
Разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за незавършени административни и изпълнителни производства по Кодекса за социално осигуряване. Започналите производства по глава осма и чл. 349-350 от Кодекса за социално осигуряване ще бъдат довършени от Националния осигурителен институт по досегашния ред. Съдебните производства по отменения Данъчен процесуален кодекс също ще бъдат довършени по досегашния ред, като страна в производството ще бъде съответният орган на приходите.
§ 6
Националната агенция за приходите е правоприемник на активите и задълженията на данъчната администрация от 1 януари 2006 г., с изключение на недвижимите имоти. Министерският съвет трябва да предостави имотите на агенцията до 1 април 2006 г. Отношенията между Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите относно информация и архиви ще се уреждат със споразумение. Трудовите правоотношения на служителите на данъчната администрация ще се прилагат по Кодекса на труда, а трудовият стаж ще се зачита при определени условия. До юни 2007 г. трудовите правоотношения на служителите от агенцията, изпълняващи функции на държавен служител, ще се преобразуват в служебни. Министерският съвет трябва да внесе законодателни промени до края на 2006 г. При назначаване на длъжности в Агенция "Митници" не се прилага определено законодателство за служители в трудовоправни отношения с агенцията.
§6а
Параграф §6а постановява, че за публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., разпоредбите на чл. 169, ал. 4, 5 и 6 ще се прилагат само след подаване на писмено заявление от длъжника.
§7
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС се предвиждат изменения в Закона за събиране на държавните вземания. В чл. 85, ал. 1, т. 1 се уточнява, че дейността по обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания се организира от съответните органи, освен когато действията се извършват от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите. В ал. 2 и 3 на същия член терминът "Данъчния процесуален кодекс" се заменя с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". В чл. 88, ал. 1 се заменя "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите".
Параграф §8
В преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвиждат изменения в Закона за Националната агенция за приходите, включващи актуализации на задълженията на агенцията, изменения в структурата на териториалните дирекции, нови разпоредби относно назначаването и правомощията на служителите, както и ред за обмен на информация между различни държавни органи. Основните акценти включват създаването на нови задължения за агенцията, изменения в правомощията на изпълнителния и териториалния директор, и задължения за текущо предоставяне и обмен на информация с други институции.
§9
В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се добавя, че отговорността важи и за юридически лица. Също така, терминът "органите на данъчната администрация" се заменя с "органите по приходите".
§10
Този документ съдържа изменения и допълнения към Кодекса за социално осигуряване, включително новини за регистрацията на осигурителите, изменения в процедурите за подаване на декларации и предоставяне на информация между Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Освен това, разширява отговорностите на работодателите и осигурителите при внасянето на задължителни осигурителни вноски и въвежда нови санкции за нарушения на задълженията за деклариране на данни.
§11
В Кодекса на труда се правят изменения в чл. 62 и чл. 63. В чл. 62, алинея 3 се уточнява, че работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключването, изменението или прекратяването на трудовия договор в срок от три до седем дни до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В алинея 4 се заменя управителя на Националния осигурителен институт с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В чл. 63, ал. 1 се заменя териториалното поделение на Националния осигурителен институт с териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителните разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда редица изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност. Основните промени включват замяна на термини като "данъчен орган" с "органа по приходите", както и актуализация на определенията за "свързани лица", "пазарна цена" и "методи за определяне на пазарните цени". Освен това, различни членове и алинеи от закона са променени, за да отразят новата структура на данъчната администрация и нейното взаимодействие с Националната агенция за приходите.
§ 13
В Закона за местните данъци и такси се извършват изменения, свързани с наименованията на кодекса, органите по приходите и компетентността на общинския съвет. Думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в различни членове. Отменя се алинея от чл. 9б. Определя се, че общинският съвет е компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци. Изменя се определението за "Свързани лица" в допълнителната разпоредба.
§ 14
Параграф §14 внася изменения и допълнения в Закона за облагане доходите на физическите лица. Основните промени включват: отмяна на чл. 18, замяна на термина 'териториалната данъчна дирекция' с 'териториалната дирекция на Националната агенция за приходите' в различни членове, отменяне на член 56, както и създаване на нов член 57а, който задължава работодателите да предоставят информация за изплатените доходи и удържания данък. Допълнителните разпоредби също са изменени, за да уточнят термини като 'пазарна цена', 'място на стопанска дейност' и 'определена база'.
Параграф §15
В преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвиждат изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, включващи замяна на термини, свързани с данъчната администрация, с "Националната агенция за приходите". Конкретно, термините "териториална данъчна дирекция" и "данъчна администрация" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите". Освен това, в допълнителните разпоредби се уточняват определенията за "свързани лица", "пазарна цена", "място на стопанска дейност" и "регистрация в Националната агенция за приходите". Всички изменения целят актуализиране на терминологията и подобряване на правната рамка за данъчно-осигурителните процеси.
§16
В Закона за банките, чл. 52, ал. 5, т. 2, се въвеждат изменения. Премахва се думата "данъчна" преди буква "а" и се добавя "на Националната агенция за приходите" след "дирекция". Буква "а" се изменя, за да уточни, че се представят доказателства за осуетяване на проверка или ревизия, или за липса на необходимата отчетност, както и за непълнота или недостоверност на отчетността.
§17
В Кодекса за застраховането се добавя нова точка 6 в чл. 94, която предвижда, че директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите може да извърши действия, когато е установено, че проверяваното лице е осуетило проверка или ревизия, или не е водило необходимата отчетност (включително непълна или недостоверна отчетност). Също така, ако е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице, директорът може да предприеме действия.
§18
В Закона за митниците се въвеждат изменения, свързани с наименованията на органите и кодексите. Думите "данъчните органи" се заменят с "органите на Националната агенция за приходите" в няколко члена. Освен това, се уточнява, че редът за електронен обмен на информация между митническата администрация и НАП ще се определя със съвместна инструкция. Друго важно изменение е замяната на термина "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в различни членове на закона.
Параграф §19 и свързаните изменения в Закона за здравното осигуряване.
В Закона за здравното осигуряване се извършват редица изменения, свързани с подмяна на наименованията на "Националния осигурителен институт" с "Националната агенция за приходите" в различни членове и алинеи. Включително изменения в чл. 3, 24, 39, 40а, 41, 42, 69, 73а, 77, 95, 105, както и в преходните и заключителните разпоредби, където се уточняват новите наименования и се отменят определени алинеи. Основната цел на измененията е актуализация на законодателството с оглед на промените в структурата на осигурителната система.
§20
В Гражданския процесуален кодекс се извършват две основни изменения: първо, в член 353 се заменя терминът "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания"; второ, в член 374 се заменя терминът "данъчна служба" с "дирекция на Национална агенция за приходите".
§21
Параграф §21 от Преходните и Заключителните разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда изменения в Търговския закон. Основните промени включват: 1. Замяна на термина "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите" в чл. 268, ал. 3. 2. Промяна на текста в чл. 628, ал. 3, където "документи по чл. 20, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". 3. В чл. 638 се заменят термини, свързани с Данъчния процесуален кодекс с такива от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 4. В чл. 722, ал. 1, т. 1 се добавя уточнение за запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози.
§22
Във Валутния закон се извършват изменения, свързани с териториалните дирекции на Националната агенция за приходите. В чл. 11, ал. 3 се заменя "съответното данъчно подразделение" с "съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите". В чл. 16, ал. 2 измененията включват замяна на "Данъчните органи" с "Органите на Националната агенция за приходите" и "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
§23
В Закона за банковата несъстоятелност се извършват редица изменения, свързани с заменяне на разпоредби от Данъчния процесуален кодекс с такива от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Конкретно, се променят членове и алинеи, като се актуализират номера на членове и се уточняват термини, например "данъчна дирекция" се заменя с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите". Всички изменения целят синхронизация на законодателството и коректно прилагане на новите разпоредби.
§24
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се извършва промяна в текста на чл. 49, ал. 4 и чл. 94, ал. 3, като се заменят термини, свързани с Данъчния процесуален кодекс, с новото наименование Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, който се прилага от органите на Националната агенция за приходите.
§25
В Закона за биологичното разнообразие, в член 129, алинея 2, се извършва замяна на термина "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
§26
В Закона за българските документи за самоличност се правят две основни изменения: 1. В член 27, алинея 3, точка 2 се заменя терминът "данъчен" с "адрес за кореспонденция". 2. В член 75, точка 5 се уточнява, че лицата, за които е поискана забрана по реда на член 182, алинея 2, точка 2, буква "а" и по член 221, алинея 6, точка 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, попадат в определена категория.
Параграф §27
В Закона за виното и спиртните напитки се извършват изменения, свързани с наименованията на данъчните органи и кодекси. Думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в чл. 23а и чл. 40. Думите "данъчна дирекция" се заменят с "дирекция на Национална агенция за приходите" в чл. 40в и § 78. В чл. 42 и чл. 77а също се правят замени на термини, свързани с данъчните служби.
§28
Параграф §28 внася изменения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Основните промени включват: 1. Замяна на териториалното поделение на НОИ с компетентната териториална дирекция на НАП; 2. Въвеждане на нова алинея, която задължава вноските във фонда да се внасят с изплащането на дължимото възнаграждение; 3. Промени в контрола по внасянето на вноските, който ще се осъществява от НАП; 4. Изменения в сроковете за изплащане на гарантираните вземания от НОИ; 5. Замяна на управителя на НОИ с Агенцията за държавни вземания в определени случаи; 6. Допълнения в правомощията на органите по приходите на НАП.
§29
В Закона за горите се извършват следните изменения: 1. В чл. 68а, ал. 2, т. 4 се заличават думите "документ за данъчна регистрация". 2. В чл. 68б, ал. 2, т. 5 също се заличават думите "документ за данъчна регистрация". 3. В чл. 112, ал. 2 се заменят думите "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
Параграф §30
Параграф §30 внася изменения в чл. 186 от Закона за движението по пътищата. В ал. 1, второто изречение се променя, като съюзът "и" се заменя с запетая и добавя информация за сметката за внасяне на глобата. В ал. 4 се премахва уточнението за "съответното данъчно подразделение" и се добавя, че постановлението се изпраща за събиране на публичния изпълнител.
§31
В Закона за държавните резерви и военновременните запаси, в чл. 34, думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", с цел актуализиране на наименованието на закона.
§32
В Закона за държавния вътрешен финансов контрол се извършват две основни изменения: 1. В чл. 8, ал. 1, т. 17 се заменя израза 'данъчната и' с 'Националната агенция за приходите', след което се добавя запетая. 2. В чл. 44 терминът 'Данъчния процесуален кодекс' се заменя с 'Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'.
§33
В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, чл. 31, ал. 2, терминът "данъчната администрация" е заменен с "Националната агенция за приходите". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§34
В Закона за занаятите е направена промяна, при която в чл. 24, ал. 3, т. 2 се заличават думите "и копие от удостоверението за данъчна регистрация". Тази промяна е публикувана в Държавен вестник, бр. 42 от 2001 г. и последващи изменения.
§35
В чл. 45 от Закона за защита на конкуренцията думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§37
В Закона за кадастъра и имотния регистър се въвеждат две основни изменения: 1) в чл. 37, ал. 1 "данъчната администрация" се заменя с "Националната агенция за приходите"; 2) отменя се т. 4 от чл. 41, ал. 2.
§38
В Закона за Комисията за финансов надзор се извършват изменения, които касаят членове 18 и 27. В член 18, алинея 8, 'данъчната администрация' се заменя с 'Националната агенция за приходите'. В член 27, алинея 7, 'Данъчния процесуален кодекс' се заменя с 'Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'.
§39
В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се въвеждат изменения, свързани с условията за издаване и отнемане на разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Разрешения не се издават и се отнемат от лица, които са осъждани за умишлени престъпления, срещу които е започнало наказателно преследване, които страдат от психични заболявания или имат проблеми с наркотични вещества и обществения ред. В допълнение, уведомления по определени членове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс също са основание за отнемане на разрешения.
§ 40
В параграф 40 от Преходните и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС се предвижда изменение в чл. 43, ал. 4 на Закона за кооперациите, като терминът "данъчна администрация" се заменя с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".
Параграф §41
В чл. 74, ал. 6, т. 4 на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, се въвежда изменение, което добавя изискването за "регистрационно удостоверение по БУЛСТАТ". Това изменение е част от Преходните и Заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§42
В Закона за лечебните заведения се извършват следните изменения: 1. В чл. 40, ал. 1, т. 1 се заличава израза "данъчна регистрация и". 2. В чл. 47, т. 1 "данъчна регистрация" се заменя с "единен идентификационен код". 3. В чл. 51а, ал. 2, т. 1 се заличава израза "данъчна регистрация и". 4. В чл. 56, ал. 3 "данъчната администрация" се заменя с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".
§43
В Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършват две основни промени: 1) В чл. 3, ал. 2, т. 19 терминът "данъчни органи" се заменя с "органи на Националната агенция за приходите"; 2) Отменя се чл. 6, ал. 2.
§ 44
В Закона за опазване на околната среда, в преходните и заключителните разпоредби, терминът "Данъчния процесуален кодекс" е заменен с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е обнародвана в Държавен вестник, брой 91 от 2002 г. и е подлагана на поправки и изменения в следващите броеве на вестника.
§45
В Закона за пощенските услуги се извършват две основни изменения: Първо, в чл. 43, ал. 2, т. 3 се премахва изискването за удостоверение за данъчна регистрация. Второ, в чл. 106а, ал. 5 терминът "Данъчния" се заменя с "Данъчно-осигурителния", което отразява актуализация на наименованието на съответния орган.
§46
В Закона за радиото и телевизията е направена промяна в чл. 111, т. 3, която сега гласи, че удостоверението по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е част от необходимите документи.
§47
В Закона за съхранение и търговия със зърно се правят две основни изменения: Първо, в чл. 11а, ал. 2, т. 2 се премахват думите "копие на документ за данъчна регистрация и". Второ, в чл. 24, ал. 4, т. 2 също се заличават думите "документ за данъчна регистрация и". Тези промени целят опростяване на изискванията в законодателството.
§48
В Закона за регистър БУЛСТАТ се извършват изменения, свързани с наименованията на институции и органи. Националният осигурителен институт се заменя с Националната агенция за приходите в различни членове и алинеи. Думата "данъчен орган" също е заменена с "орган по приходите", а "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите". Променят се и термините, свързани с териториалните данъчни дирекции и Главната данъчна дирекция, които сега се наричат териториални дирекции на Националната агенция за приходите" и "Централното управление на Националната агенция за приходите".
§ 49
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол се правят изменения, които включват замяна на термини и заличаване на текст. В § 5 от допълнителните разпоредби "данъчния орган" и "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "публичния изпълнител" и "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". В § 17, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби се заличава текстът "във връзка с чл. 142 от Данъчния процесуален кодекс".
§50
Параграф §50 от Преходните и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС извършва изменения в чл. 71, ал. 6, т. 2 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Първо, "ръководителя на териториалното данъчно управление" се заменя с "директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите". Второ, буква "а" е променена, за да уточни, че трябва да се представят доказателства за осуетяване на ревизия или проверка, както и за липса на необходимата отчетност или съществени непълноти в нея.
§51
В Закона за семейни помощи за деца се извършва промяна в чл. 11, където терминът "данъчната администрация" се заменя с "Националната агенция за приходите". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§52
В Закона за Сметната палата, в чл. 7, ал. 1, т. 2, се заменят думите "данъчната и" с "Националната агенция за приходите" и се добавя запетая. Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§53
Съгласно §53 от Преходните и Заключителните разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, в чл. 48, ал. 1 на Закона за счетоводството се заменят думите "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите".
§54
Извършени са изменения и допълнения в Закона за тютюна и тютюневите изделия, които включват отмяна на определени точки в чл. 37 и чл. 38, както и замяна на термини, свързани с данъчната администрация. Основните промени включват: отмяна на точка 2 в ал. 1 на чл. 37, изменение на точка 4 в същата алинея, отмяна на т. 2 в ал. 5 на чл. 37, отмяна на т. 1 в чл. 38, и изменения в чл. 41 и чл. 42, свързани с териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
§ 55
В параграф 55 от Преходните и Заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда изменение в чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията. Според новата формулировка, удостоверението по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става част от изискванията в този член.
§56
В Закона за хазарта са извършени изменения, които включват заличаване на термина "данъчен" в чл. 5, ал. 1, т. 3 и замяна на термина "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите" в чл. 18, ал. 1, т. 11, чл. 37, ал. 7, чл. 39, ал. 5 и чл. 80, ал. 1 и 2.
§57
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел се извършват изменения в чл. 45. Отменя се т. 3 на ал. 2. В ал. 6 и 8 се заменят думите "данъчната администрация" с "Националната агенция за приходите".
§58
В Закона за управление на отпадъците са направени изменения в три члена, свързани с удостоверенията, които се изискват по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Конкретно, измененията касаят: 1) чл. 51, ал. 1 т. 3, 2) чл. 54, ал. 4 т. 4 и 3) чл. 62, ал. 4 т. 3, като във всички случаи се добавя изискването за съответното удостоверение.
§59
В Закона за подпомагане на земеделските производители се извършва промяна в текстовете на чл. 10в, ал. 2, т. 1, като изразът "данъчна регистрация" се замества с "регистрация в регистър БУЛСТАТ". Тази промяна е обявена в преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§60
В Закона за туризма се извършват изменения, свързани с премахването на термина "данъчен номер" от различни членове. В чл. 18, ал. 1, чл. 21, ал. 1, т. 5 и чл. 61, ал. 1, т. 3, буква "е" думите "данъчен номер" са заличени.
§63
В параграф 63 от Преходните и Заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 47, ал. 2, т. 2 на Закона за обществените поръчки. Вместо "чл. 13, ал. 2 от Данъчно процесуалния кодекс" вече се използва "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
§64
В чл. 2, ал. 1, т. 26 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, е направена промяна, като е добавен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
§65
В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове се правят изменения, свързани с термина "данъчна регистрация", който се заменя с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в различни членове и алинеи. Освен това, терминът "териториалната данъчна дирекция" се заменя със "съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите".
§ 66
В параграф 66 от Преходните и Заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Вместо "чл. 13, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс" се въвежда терминът "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
§68
В чл. 70, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§69
В Закона за независимия финансов одит се извършва промяна в чл. 16, като изразът "данъчната администрация" се заменя с "Националната агенция за приходите". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§70
В параграф 70 от Преходните и Заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда замяна на термина "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в чл. 37 на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
§ 71
В параграф 71 от Преходните и Заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се извършва изменение в чл. 7, ал. 6 на Закона за автомобилните превози. Думите 'Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване' се заменят с 'Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'.
Параграф §72
В преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвиждат изменения в Закона за акцизите, свързани с терминологията, използвана в различни членове. Основните промени включват замяна на термини като 'данъчен орган' с 'орган по приходите', 'данъчна администрация' с 'Националната агенция за приходите', и 'данъчен субект' с 'задължено лице'. Освен това, се премахват редица термини, свързани с данъчното облагане, за да се актуализира и уеднакви законодателството. Тези изменения целят да приведат законовите текстове в съответствие с новата структура на данъчната администрация в България.
§73
Параграф §73 внася изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, като основно се акцентира на прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз. Митническите органи получават правомощия на органи по приходите, а директорът на Агенция 'Митници' получава правомощия на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Освен това, се променят термини и правомощия в съответствие с новите разпоредби.
§ 74
В преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС се извършват промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. Отменя се параграф 4, а в параграф 5 се заменят референциите към Кодекса за социално осигуряване с новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Освен това, навсякъде в текста, имената на "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".
§75
В Закона за авторското право и сродните му права, в чл. 98в, ал. 3, се извършва промяна, като изразът "Данъчния процесуален кодекс" се заменя с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
§78
В Закона за животновъдството, в чл. 14б, ал. 2, т. 1, се заличават думите "удостоверение за данъчна регистрация". В чл. 15, ал. 4, т. 3, също се заличават думите "удостоверение за данъчна регистрация и".
§79
В Закона за марките и географските означения, чл. 86, ал. 2, думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е направена с цел актуализиране на терминологията, свързана с данъчната и осигурителната система в България.
§80
В Закона за общинските бюджети, в член 11, алинея 2, се извършва замяна на термина "Данъчната администрация" с "Приходната администрация". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§81
В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се извършват изменения, касаещи терминологията и наименованията на институции. Конкретно, "данъчната администрация" се заменя с "Националната агенция за приходите" в чл. 16, ал. 1; "Данъчния процесуален кодекс" се заменя с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" в чл. 23, ал. 6; и "главния данъчен директор" се заменя с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите" в чл. 31.
§82
В Закона за правната помощ се извършват изменения в три члена: в чл. 20, ал. 3 се заменят 'данъчните органи' с 'органите по приходите'; в чл. 24, т. 3 'Данъчния процесуален кодекс' се заменя с 'Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'; в чл. 27, ал. 3 'Данъчния процесуален кодекс' също се заменя с 'Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'.
§83
В Закона за промишления дизайн, чл. 69, ал. 3, се заменя изразът "Данъчния процесуален кодекс" с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Тази промяна е направена с цел актуализиране на текста в съответствие с новите законодателни изменения.
§84
В Закона за рибарството и аквакултурите се извършват изменения, свързани с данъчната регистрация. Конкретно, от различни членове на закона се заличават изразите "и данъчна регистрация" и "копие от удостоверението за данъчна регистрация", както и се отменят определени алинеи и точки, свързани с данъчната регистрация.
§85
В чл. 37, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, думата "данъчната" е заменена с "приходната". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§86
В Закона за частната охранителна дейност се правят изменения в чл. 15, ал. 2. Премахва се изискването за представяне на копие от данъчната регистрация. Освен това, удостоверението по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става задължително, за да се докаже, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество нямат задължения.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 21 декември 2005 г.
§9
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат изменения, при които думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тези промени целят актуализация на термини и съответствие с новото законодателство.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, разпоредбите относно обжалването по съдебен ред и замяната на термини влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 63 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 26
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник".
§10
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за държавните помощи.
§11
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за данъците върху доходите на физическите лица бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби включват изменения и допълнения, които са обнародвани в различни броеве на "Държавен вестник", с последна промяна от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.
§18
Параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че идентификацията на едноличните търговци, вписани в регистър БУЛСТАТ, но не пререгистрирани по реда на Закона за търговския регистър, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец, и единния идентификационен код - код по БУЛСТАТ, до тяхното вписване по реда на Закона за търговския регистър.
§ 19
Параграф §19 от Преходни и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС е в сила от 01.01.2007 г. и е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 63 от 2017 г., с дата на влизане в сила 04.08.2017 г. Приложението към § 19, ал. 1, т. 2 е допълнено с ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., но също е отменено с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.
§20
Параграф §20 от Преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че първото предоставяне на информация и обмен между компетентните органи на държавите членки трябва да се извърши до 30 април 2008 г. за доходите, изплатени през 2007 г. и до 30 юни 2008 г.
§ 26
Разпоредбите на параграфи 4, 12, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22 и 23 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС влизат в сила от 1 януари 2007 г., докато разпоредбите на параграфи 7 и 18 влизат в сила от 1 юли 2007 г. Законът за корпоративното подоходно облагане влиза в сила на 01.01.2007 г.
§33
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник брой 46 от 2007 г. и влиза в сила от 1 януари 2008 г.
§ 77
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила три дни или 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, параграфи като § 1, § 2, § 4, § 5 и други имат различни срокове за влизане в сила.
§ 27
Законът влиза в сила от 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 остават в сила до 1 ноември 2007 г.
§23
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
§61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г. с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" са обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§44
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. и е свързан с изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2007 г.
§56
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на данъчните облекчения, представляващи държавна помощ, които ще влязат в сила след положително решение от Европейската комисия.
§103
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, навсякъде терминът "министъра на земеделието и горите" се заменя с "министъра на земеделието и продоволствието". Тази промяна е направена с цел актуализиране на наименованията, свързани с администрацията. Промените в закона са обнародвани в Държавен вестник и влизат в сила от 01.05.2009 г.
§35
Съгласно §35 от Преходните и заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, от 01.01.2010 г. незавършените административни и административнонаказателни производства, които са започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени от компетентните органи на Националната агенция за приходите. Освен това, Националната агенция за приходите или нейните компетентни органи стават страни в незавършените съдебни производства, включително искови, изпълнителни и производства по несъстоятелност.
§36
Националната агенция за приходите става правоприемник на Агенцията за държавни вземания, поемайки активите, пасивите и архивите й от 01.01.2010 г. Областните управители трябва да отразят промяната в актовете за държавна собственост в 6-месечен срок. Договорите и споразуменията на Агенцията за държавни вземания продължават да действат. Служебните и трудовите правоотношения на служителите от Агенцията за държавни вземания преминават към Националната агенция за приходите, като трудовите правоотношения се уреждат по Кодекса на труда. Трудовите правоотношения на служителите, изпълняващи функции на длъжност на държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения с присъждане на минимален ранг.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването, а параграфи 2-10, 12 (относно ал. 3), 13-22, 24-35, 36 (ал. 1-4), 37-51, 52 (т. 1-3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12) и 53-64 влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 3, 5, 6 и 9 влизат в сила от 1 януари 2009 г. Параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90 влизат в сила от 1 юли 2009 г. Параграф 21 влиза в сила от 1 юни 2010 г.
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила от деня на обнародването, включват § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 22, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който също влиза в сила от 01.01.2011 г.
Параграф §30
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени разпоредби (§ 8, 9, 12 и § 20, т. 2), които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на закона за електронния документ и електронния подпис, който е обнародван в ДВ, бр. 100 от 2010 г. и влиза в сила от 01.07.2011 г.
§ 54
Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 14 от 2011 г. и влизат в сила от 15.02.2011 г.
§ 19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обнародван в ДВ, брой 31 от 2011 г., и в сила от 01.01.2011 г.
§20
Сроковете по чл. 191, ал. 2 и чл. 193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс започват да текат от 1 януари 2011 г. Тези срокове се отнасят за наложени обезпечителни мерки или неприключили производства по реализация на имущество, както и за случаи, при които спрямо имущество са наложени обезпечителни мерки или са започнати производства по принудително изпълнение и е открито производство по несъстоятелност преди тази дата.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в брой 99 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г., с изменения, обнародвани в брой 40 от 2012 г., в сила от 29.05.2012 г.
§23
Параграф §23 от закона определя правилата за довършване на незавършени и спрени ревизионни производства по чл. 114, ал. 1 - 3. Незавършените производства трябва да се довършат в срок до 5 месеца от влизането в сила на закона, а спрени - в срок до 3 месеца след възобновяването им. Сроковете могат да бъдат удължени, но не се прилагат за производства, за които срокът е бил удължен преди влизането в сила на закона.
§24
Параграф §24 регламентира преходните разпоредби относно незавършените производства за взаимна помощ при събирането на публични вземания. Незавършените производства ще продължат по новия ред, а извършените действия запазват своето действие. Взаимната помощ ще се осъществява и за вземания, възникнали преди влизането на закона в сила.
§25
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е задължен в срок от един месец след влизането в сила на закона да определи централно звено за връзка, което ще осъществява контакти с други държави членки относно взаимната помощ, ще изпълнява функциите на запитан и запитващ орган на територията на България и ще поддържа връзка с Европейската комисия.
§26
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за хазарта, обнародвани в Държавен вестник, брой 26 от 2012 г., влизат в сила от 01.07.2012 г.
§ 13
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, чл. 31, ал. 1, т. 15, чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9, § 8 и § 12 влизат в сила незабавно.
§16
Законът влиза в сила в срок от 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, който е обнародван в Държавен вестник, брой 40 от 2012 година и влиза в сила от 1 юли 2012 година.
§ 13
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§32
Информацията по чл. 143з се предоставя на компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, от 1 януари 2015 г. за данъчни периоди след 1 януари 2014 г. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е задължен да уведоми Европейската комисия за видовете доходи, за които има информация, до 1 януари 2014 г., както и за всяко изменение на тези данни.
§33
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите има правото да откаже предоставянето на информация за данъчни периоди преди 1 януари 2011 г., дори и да не противоречи на чл. 143р, ал. 3, ако съществува основание за отказ по досегашния ред.
§34
Параграф §34 урежда как да се процедира с незавършените производства по взаимна помощ и обмен на информация с държавите - членки на ЕС, свързани с данъците. Тези производства ще бъдат довършвани по новия закон, като сроковете започват да текат от момента на влизане в сила на закона. Процесуалните действия, извършени преди влизането в сила на закона, запазват своето действие.
§35
Параграф §35 урежда преходните разпоредби относно ревизионните производства. Всички висящи и образувани ревизионни производства към момента на влизането в сила на закона ще бъдат завършени по предходния ред. Лицата, които са страни в производствата, спрени по чл. 34, ал. 1, имат 30 дни след влизането на закона, за да обжалват заповедта за спиране. Срокът на спирането на висящите производства започва да тече от деня на влизането в сила на закона.
§36
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на параграф 1, който влиза в сила от деня на обнародването му, и параграф 14 относно чл. 143з, ал. 5, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Допълнителни изменения и разпоредби касаят и Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в Държавен вестник, с различни дати за влизане в сила.
§45
Параграф §45 предвижда, че недължимо платени суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, към 31 декември 2012 г. ще се погасяват по реда на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако до влизането в сила на закона не е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от същия кодекс.
§46
Параграф §46 от Преходните и Заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че за публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от кодекса ще влезе в сила след 1 януари 2015 г. Това означава, че задълженията, които не са били платени до посочената дата, ще подлежат на ново регулиране след определения срок.
§ 65
Законът влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4, 6, 7 и т. 9, както и § 64 влизат в сила от деня на обнародването. Параграфи § 61, т. 5, т. 7 и т. 8 влизат в сила на 1 април 2013 г., а § 47, т. 9, буква "в" - на 1 юли 2013 г.
§27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в бр. 98 от 2013 г. и влизат в сила от 01.12.2013 г. Допълнителните изменения са обнародвани в бр. 104 от 2013 г. и също влизат в сила от 01.12.2013 г.
§5
Съгласно §5 от Преходните и Заключителни разпоредби, сумите, платени недължимо за публични задължения до влизането в сила на закона, ще се погасяват по реда на чл. 169, ал. 4 и 5 на Кодекса, освен ако не е подадено искане по чл. 129, ал. 1 преди влизането в сила на закона.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 декември 2013 г., с изключение на определени точки, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Тези изключения са свързани с част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета "а".
§ 9
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на параграф 6, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Заключителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г.
§24 от Преходни и Заключителни разпоредби
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след решение на Европейската комисия за удължаване на съществуващата схема на държавна помощ. Заключителните разпоредби касаят Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, и са в сила от 01.01.2014 г.
§ 8
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2014 г. и влизат в сила на 04.03.2014 г.
Параграф §4
Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя реда за погасяване на публични задължения с постъпили суми до влизането в сила на закона. Сумите, с които не са погасени задълженията, ще се използват за погасяване на установените задължения по реда на глава 14, освен в случаите на подадено искане. Длъжникът може в срок от три месеца да посочи вида на задълженията, които да бъдат погасявани, а заповедта за това ще бъде публикувана на сайта на Националната агенция за приходите.
§7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са обнародвани в ДВ, бр. 40 от 2014 г. и влизат в сила от 01.07.2014 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 юли 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 3, 4 и 37 влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник". Други параграфи, включително 5, 11, 12, 13, 15 и други, влизат в сила от 1 октомври 2014 г. Допълнителни изменения и допълнения към Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в "Държавен вестник", брой 105 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
§46
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения за определени параграфи. Параграф 17 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 39, т. 7, буква "б", т. 9 - 13 и т. 19 влизат в сила от 1 януари 2014 г. Параграф 34, т. 7 влиза в сила от 1 януари 2016 г., а т. 21, буква "а" от 1 юли 2015 г. Други разпоредби влизат в сила след положително решение от Европейската комисия.
Параграф §60
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 3, 4, 7, 8, 16, 25, 31-36, 47-51, 54, 55, 56, и 2 от § 56 влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 45 влиза в сила 12 месеца след обнародването, параграф 57 влиза в сила от 1 април 2015 г., а параграф 58 - от 17 юли 2015 г.
§ 55
Параграф 55 определя, че първата година, за която се обменя информация между изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и компетентните органи на участващите юрисдикции, е 2016 г. Тази година може да бъде променена, ако в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, е посочена различна година.
§57
Параграф §57 определя задълженията на предоставящите информация финансови институции относно предоставянето на данни за целите на FATCA споразумението. За 2014 г. се изисква предоставяне на данни по чл. 142б, ал. 1, т. 1 - 5. За 2015 г. - данни по чл. 142б, ал. 1, т. 1 - 8, с изключение на т. 6, буква 'б'. За 2016 г. и всяка следваща година се изискват данни по чл. 142б, ал. 1, т. 1 - 8.
§59
Според параграф §59, за целите на FATCA споразумението, финансова институция, която предоставя информация, трябва да бъде регистрирана на интернет страницата на Службата по вътрешни приходи на САЩ преди да предостави информация за първи път.
§60
Финансовите институции са задължени да приключат прегледа на съществуващите сметки на физически лица до определени срокове: сметки на голяма стойност до 31 декември 2016 г. и сметки на малка стойност до 31 декември 2017 г.
§ 61
Финансовите институции трябва да завършат прегледа на сметките на образувания, чиято сумарна наличност или стойност надвишава левовата равностойност на 250 000 щатски долара, до 31 декември 2017 г.
§62
Според параграф §62 от Преходните и Заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, финансовите институции, които предоставят информация за целите на FATCA, трябва да извършат преглед на съществуващите сметки на образувания с обща наличност или стойност над 250 000 щатски долара до 30 юни 2016 г.
Параграф §63
Финансовите институции, които предоставят информация, трябва да адаптират своята дейност в съответствие с разпоредбите на новия закон в срок от един месец след неговото влизане в сила.
§ 71
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на § 66, т. 1, който касае електронната информационна система и влиза в сила от 1 януари 2017 г. Допълнителни разпоредби са свързани и със Закона за обществените поръчки, който е обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2016 г. и влиза в сила от 15.04.2016 г.
§29
Законът влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила на по-късни дати. Член 39 влиза в сила на 1 юли 2017 г., а по отношение на централните органи за покупки - на 1 януари 2017 г. Член 40 има различни срокове за влизане в сила, като част от алинеите влизат в сила на 1 юли 2017 г., а друга част на 1 януари 2020 г. Член 41, алинеи 1 и 2, влизат в сила на 1 юли 2017 г. Член 59, алинея 4 влиза в сила на 1 юли 2018 г. Член 67, алинея 4 влиза в сила на 1 април 2018 г., а алинея 8, т. 2 на 1 юни 2018 г. Член 97 влиза в сила на 1 януари 2017 г. Член 232 влиза в сила на 1 септември 2016 г. Параграф 26, алинея 1 и § 27 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§98 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно §98, се заменят термините "митни сборове" с "мита". Тази промяна е част от изменения и допълнения, обнародвани в различни издания на Държавен вестник, с последни изменения през 2016 г. Промените в закона за съдебната власт са в сила от 09.08.2016 г.
§229
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 86, 126, 202, 227 и 228 влизат в сила от 1 януари 2017 г. Параграф 194 относно чл. 360о - 360т влиза в сила 6 месеца след обнародването. Параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м влизат в сила три години след обнародването.
§ 61
Законът влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози са обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 2016 г. и са в сила от 30.12.2016 г. С последващи изменения, влезли в сила на 07.08.2018 г., 31.12.2019 г. и 01.01.2022 г.
§ 54
Законът влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. Конкретно, параграфи 16, 18, 19, 20, 21 (относно чл. 26, ал. 4), 23 (относно чл. 27а, ал. 1 и 2), 24, 27-31, 33 (т. 1 и 3), 39 (относно чл. 37, ал. 3, 4, 5 и 6), 41 и 43 (т. 1 и 2) ще влязат в сила на по-късен етап.
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (5, 6, 17, 18, 19 и 20), които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван на 18.07.2017 г.
§76
Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последната промяна е обнародвана в брой 92 от 2017 г.
§59
Параграф §59 регламентира автоматичния обмен на информация относно трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване, като уточнява периоди на издаване, изменение или подновяване, при които информацията подлежи на обмен. За становища и споразумения, издадени преди 1 април 2016 г., обменът не се извършва, ако годишните нетни приходи от продажби не надвишават 40 000 000 евро. Изключение правят лицата, извършващи финансова или инвестиционна дейност. Информацията по т. 2 и 3 трябва да се обменя до 31 декември 2017 г. Преди правното основание за предварителни споразумения за ценообразуване, информацията се обменя само от изпълнителния директор на НАП.
§60
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е задължен да определи реда за предоставяне на данъчна и осигурителна информация чрез телефонна услуга в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, съгласно чл. 73, ал. 2, т. 6.
§61
До създаването на защитен централен регистър за предварителни трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване, информацията ще се обменя по електронен път чрез мрежата CCN. След получаване на информация от друг член на ЕС, изпълнителният директор на НАП е задължен да потвърди получаването в срок до 7 работни дни, при възможност по електронен път.
§62
Параграф §62 определя сроковете и условията за подаване на отчети по държави, свързани с данъчната година на МГП. Първият отчет трябва да се подаде от крайното предприятие майка или заместващо предприятие майка за данъчната година, започваща на 1 януари 2016 г. или по-късно. Когато предоставящо информация предприятие е съставно, отчетът се подава за данъчната година, започваща на 1 януари 2017 г. или по-късно. Уведомленията за отчетната данъчна година 2016 г. трябва да се подават до 31 декември 2017 г. Изпълнителният директор на НАП е отговорен за предоставянето на отчетите на съответните държави членки в срок от 18 месеца след края на отчетната данъчна година. Заповедта за изпълнение трябва да бъде издадена до 31 октомври 2017 г.
§63
Параграф §63 задължава изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да предостави до 1 януари 2018 г. на Европейската комисия статистически данни за автоматичния обмен на информация. Освен това, ако е възможно, трябва да се предостави информация за административните и други разходи и ползи, свързани с обмена, както и за промените, настъпили в приходната администрация или за други лица.
§ 83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 - от 1 януари 2018 г., т. 2 - от 30 юни 2017 г., параграф 69 - от 1 януари 2018 г., параграф 71, ал. 1 - от 26 април 2017 г., а параграфи 6 и 72 - 82 - от 1 януари 2018 г. Част от текста е отменена с обнародването на ДВ, бр. 92 от 2017 г.
§29
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" и кметовете на общини трябва да определят реда за изискване и предоставяне на информацията по чл. 87, ал. 11 до 1 януари 2018 г. Общините, които не могат да предоставят информацията по електронен път до 31 декември 2018 г., могат да я предоставят на хартиен носител без такса, като кметовете определят реда за това.
§30
Подзаконовите нормативни актове, които изискват представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, трябва да бъдат приведени в съответствие с ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС до 31 март 2018 г.
§31
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно: параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 - три дни след обнародването на закона, а параграф 14, т. 5 и 6 - от 1 януари 2019 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2018 г., и влизат в сила от 16 февруари 2018 г.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: член 222, ал. 1-3 - в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" - в сила от 1 януари 2018 г.; параграф 13, т. 12, буква "б" - в сила от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39 - в сила от 1 януари 2020 г.
§150
Съгласно §150 от преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, административните дела, образувани преди обнародването на закона, ще бъдат довършвани от същите административни съдилища по досегашния ред. Този параграф е в сила от 18.09.2018 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: 1. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването; 3. Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§42
Параграф §42 позволява на общини да разсрочват или отсрочват задължения по чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до края на 2028 г. Това може да се извърши по искане на съответната община и след одобрение на погасителен план за срок от три години. По време на отсрочването или разсрочването се дължи законната лихва.
§ 70
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Например, параграф 63 влиза в сила от 18 ноември 2018 г., а параграф 41, т. 1 и други разпоредби влизат в сила от 7 януари 2019 г. Някои разпоредби, като параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5, влизат в сила от 20 май 2019 г. и т.н. Списъкът продължава с различни дати за влизане в сила на останалите параграфи.
§19
Правилата, установени в членове 134а до 134у, са приложими за жалби, които са подадени след 1 юли 2019 г. Те касаят спорни въпроси, свързани с доходите или имуществото, отнасящи се до данъчни периоди, които започват на или след 1 януари 2018 г.
§20
Компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 е задължен да уведомява Европейската комисия за мерките и административните наказания, наложени за нарушения на задължението за опазване на тайна на информацията, до която лицата имат достъп в процедурата по разрешаване на спорове по чл. 134а - 134у. Целта на уведомлението е предоставянето на тази информация на държавите членки на Европейския съюз.
§21
Параграф §21 от Преходните и Заключителни разпоредби указва, че крайното предприятие майка на многонационална група предприятия (МГП), което е местно лице за данъчни цели в България и отговаря на условията на чл. 143х, ал. 5 до влизането в сила на закона, не е задължено да предоставя отчет по държави за 2019 г. по чл. 143ф.
§ 24
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Конкретно, § 2, § 15, § 16, т. 1 и § 18 са с отложено влизане в сила.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; 2. Параграфи 67, т. 6 и 7, които влизат в сила при прилагане на решението на Европейската централна банка; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Конкретно, § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
§ 6
Параграф 6 определя сроковете за подаване на информация относно трансгранични данъчни схеми. Консултантите и данъчно задължените лица трябва да подадат информация за схеми, прилагани между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г., до 28 февруари 2021 г. За трансгранични схеми, прилагани между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г., срокът за подаване на информация започва от 1 януари 2021 г. В случай на типизирани данъчни схеми, информацията трябва да бъде предоставена до 30 април 2021 г.
§7
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е задължен да предостави на компетентните органи на другите държави членки информация за трансгранични данъчни схеми, получена по реда на чл. 143я, до 30 април 2021 г. Разпоредбата е в сила от 01.07.2020 г. и е изменена с ДВ, бр. 69 от 2020 г.
§8
Параграф §8, влязъл в сила от 01.07.2020 г., предвижда, че до създаването на защитен централен регистър на държавите членки за информация относно трансгранични данъчни схеми, обменът на информация по чл. 143ю ще се осъществява по електронен път чрез мрежата CCN и съответните практически договорености.
§ 16
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени параграфи (§ 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8), които влизат в сила от 1 юли 2020 г. Допълнителните разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, който е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2020 г. и влиза в сила от 28.02.2020 г.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграф 57, т. 2 и § 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и влизат в сила от 09.04.2020 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, т. 2 относно чл. 4, ал. 2, който влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването му.
§93
Параграф §93 определя сроковете за автоматичен обмен на финансова информация. Финансовите институции трябва да предоставят данни за отчетната 2019 г. на Националната агенция за приходите до 30 септември 2020 г. След това, изпълнителният директор на агенцията трябва да обменя тези данни с компетентните органи на участващите юрисдикции до 31 декември 2020 г.
§ 94
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 17, 31, 59-61, 68, 69, 71, т. 11, 88, 89, 91 и 92 - в тридневен срок от обнародването; параграф 39 (чл. 154, ал. 2), параграф 41 (чл. 156, ал. 2), параграф 43 (чл. 157а, ал. 4) и параграф 63 - от 1 април 2021 г.; параграфи 1-9, 11-13, 15, 16, 18-30, 32, 33-58, 62, т. 1, букви "а", "д", "е" и т. 2, 64-66 и 67 (ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14) - от 1 юли 2021 г.; параграф 71, т. 4 - от 1 януари 2022 г.
§ 72
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключения: параграф 34 влиза в сила от 1 май 2021 г.; параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник"; параграф 69 относно чл. 26а влиза в сила от 7 декември 2020 г.
§ 19
Законът влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от обнародването в 'Държавен вестник'. Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила. Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс влиза в сила от 01.01.2023 г.
§ 23
С §23 се предвижда, че за данъчни периоди, които започват на или след 1 януари 2024 г., изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ще включва данни за данъчния идентификационен номер на местни лица, издаден от държавата членка, в която те са местни лица, при предоставянето на информацията по чл. 143з, ал. 1, когато това е възможно.
§ 24
До 1 януари 2024 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите трябва да уведоми Европейската комисия за поне 4 категории доходи, които ще бъдат автоматично обменяни с компетентните органи на държавите членки, касаещи местни лица. Информацията за тези категории доходи ще се изпраща за данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г. За данъчни периоди до 1 януари 2025 г. ще се предоставя информация за поне 2 категории доходи, която ще се изпраща веднъж годишно на Европейската комисия.
§25
Операторите на платформи са задължени да предоставят информация за местни продавачи от държави членки на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Тази информация ще се обменя с компетентните органи на държавите членки и ще обхваща периоди, започващи от 1 януари 2023 г.
§26
Параграф 26 предвижда, че информацията по чл. 143я8 относно продавачи, които са местни лица на партньорски юрисдикции, трябва да бъде предоставена от операторите на платформи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Тази информация ще се обменя с компетентните органи на съответните партньорски юрисдикции след активиране на споразумение за автоматичен обмен на информация, в което Република България участва, за определени периоди.
Параграф §27
Операторът на платформа е задължен да извърши комплексна проверка на продавачите, регистрирани на платформата към момента на влизане в сила на закона, до 31 декември на втория период, за който предоставя информация. При извършването на проверката операторът може да определи надеждността на информацията, събрана съгласно чл. 143я10, чрез използване на информация и документи от свои регистри, които позволяват електронно търсене.
§28
Операторите на платформи, които извършват дейност по чл. 143я6, ал. 2, са задължени да уведомят изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, както и в тримесечен срок от началото на дейността си.
§32
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения: параграф 31 влиза в сила от 1 март 2023 г., а параграфи 4 и 12 - от 1 януари 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона за подпомагане на земеделските производители, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г.
§106
Законът влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г.
§15
Параграф §15 регламентира условията за превоз на стоки с висок фискален риск, като уточнява, че превозите, започнали до 30 септември 2023 г. (по чл. 127и, ал. 1 и 2) и до 31 декември 2023 г. (по чл. 127и, ал. 3, 4 и 5), не изискват задължително предварително деклариране. Освен това, ако данни за превоза са декларирани доброволно до 30 септември 2023 г., превозът може да се извърши по досегашния ред.
§16
Министърът на финансите е задължен в тримесечен срок след обнародването на закона в "Държавен вестник" да приведе наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в съответствие с новия закон. До момента на привеждане на наредбата, правилата за доброволното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск ще продължат да се прилагат и за предварителното деклариране, при условие че не противоречат на новия закон.
§17
Параграф §17 от Преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който влиза в сила на 03.05.2024 г., уточнява, че разпоредбите на глава двадесет и първа "а" не се прилагат за средствата от Европейския съюз, предоставени преди влизането в сила на тази глава, за изпълнение на временни мерки, свързани с последствията от COVID-19.
§18
Съгласно §18, в сила от 03.05.2024 г., регистрираните лица в информационната система, определена в Решение № 592 на Министерския съвет от 2018 г., ще се считат за регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Те запазват правата си да изпращат уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на Националната агенция за приходите и Агенция 'Митници' по реда на глава двадесет и първа 'а' от същия кодекс.
§19
Съгласно §19 от Преходни и Заключителни разпоредби на ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, лицата, които не са регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5, трябва да се регистрират в срок не по-късно от един месец след влизането в сила на параграфа, който е на дата 03.04.2024 г.
§20
Параграф §20 предвижда, че лицата, посочени в § 18 и § 19, са задължени да уведомят по реда на глава двадесет и първа "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за действащите договори и предявени, но неизплатени изпълнителни листове към датата на влизане в сила на чл. 182а - чл. 182г, едновременно с изпращането на първото уведомление за предстоящо плащане. Уведомленията трябва да бъдат изпратени не по-късно от тримесечен срок от влизането в сила на този параграф, който е на 03.05.2024 г.
§21
Министърът на финансите е задължен да издаде наредбата по чл. 182д, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок от осем месеца след обнародването на закона, като срокът влиза в сила от 05.08.2023 г.
§46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на определени параграфи: 1 август 2023 г. за параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 - 7, § 27 и 28; 1 юли 2023 г. за параграф 3, § 29, т. 1 и § 30; деня на обнародването му за параграф 4, § 29, т. 2, буква "а" и "б", § 33 и 38; 1 септември 2023 г. за параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3; 1 декември 2023 г. за параграф 7, т. 3, § 14, т. 9 и др.; три дни след обнародването за параграф 13 и свързаните с него разпоредби; 1 октомври 2023 г. за част от параграф 14; 9 месеца след обнародването за друга част от параграф 14; 1 януари 2024 г. за параграф 14, т. 6, буква "г" и др.; 8 месеца след обнародването за параграф 19; и от 1 януари на втората година след преброяването за параграф 32.
§39
В 6-месечен срок след влизането в сила на закона, административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Административните органи трябва да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон до 31 март 2025 г. Графикът за това ще бъде приет с постановление на Министерския съвет, а срокът за изпълнение на мерките е до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Тези разпоредби включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в".
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2023 г. и влиза в сила от 01.01.2024 г.
§10 и Заключителни разпоредби
Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила на 1 март 2024 г., и параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в брой 36 от 2024 г. и влизат в сила от 3 май 2024 г.
§14
Законът влиза в сила на 3 май 2024 г., с изключения: параграфи 2, 3, 8 и 9 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграфи 12 и 13 влизат в сила 8 месеца след обнародването.
§4
В срок от три работни дни преди въвеждането на еврото в Република България, всички сделки и операции с безналични финансови инструменти се спират. Тези сделки и операции ще бъдат възобновени в първия работен ден след въвеждането на еврото. Системите за сетълмент ще осигурят възможност за сключване на сделки в евро от този ден.
§5
Параграф §5 от ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения, продължават да важат с предвидените правила за превалутиране. При изменения на законите, когато суми в левове са свързани с правни актове на ЕС, трябва да се посочва и съответната сума в евро.
§ 60
Параграф §60 определя, че определени членове и алинеи влизат в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това се извършва в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз.
§25
Параграф §25 определя условията за приключване на преобразувания на търговски дружества, подадени преди влизането в сила на новия закон, които ще се извършват при досегашните условия. Заявления, подадени след влизането в сила на закона, ще се разглеждат в срок от един месец след осигуряване на необходимата техническа възможност и изграждане на информационната система.
§27
В рамките на едногодишен срок от влизането в сила на новия закон, Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за прилагането на определени разпоредби от закона, свързани с данъчното облагане и осигуряването. Също така, в сътрудничество с Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, трябва да бъде осигурена техническа възможност за прилагане на чл. 274. Началната дата на прилагането ще бъде определена от министъра на правосъдието в наредба.
