ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Гражданският процесуален кодекс определя правилата и процедурите, които регулират производството по граждански дела. Основната цел на кодекса е да осигури ефективна защита на правата и законните интереси на страните в гражданското производство, както и да гарантира справедливост и равенство пред закона.
Чл. 2
Съдилищата имат задължението да разглеждат и разрешават всяка подадена молба, свързана с защита на лични и имуществени права. Това задължение е основополагающо за осигуряване на правната защита на гражданите.
Чл. 3
Участниците в съдебните производства и техните представители са задължени да упражняват процесуалните си права добросъвестно и в съответствие с добрите нрави. Те трябва да представят пред съда само истински факти, като за неизпълнение на това задължение носят отговорност за причинените вреди.
Чл. 4
Съдебният език в България е български. При участие на лица, които не знаят български, съдът назначава преводач. За глухи или неми лица се назначава преводач на български жестов език. Устният превод може да се извърши и чрез видеоконференция, като преводачът присъства в съдебната зала, освен ако обстоятелствата налагат друго.
Чл. 5
Чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът трябва да разглежда и решава делата в съответствие с точния смисъл на законите. В случай, че законите са непълни, неясни или противоречиви, съдът следва да се ръководи от общия разум. Когато не съществува закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Това подчертава диспозитивния принцип в правосъдието, при който съдът има свобода да интерпретира и прилага правото в контекста на конкретния случай.
Чл. 6
Съгласно Чл. 6 от Гражданския процесуален кодекс, съдебните производства могат да започнат по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, когато законът предвижда това. Страните определят предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие.
Чл. 7
Чл. 7 от Гражданския процесуален кодекс определя задълженията на съда в процеса. Съдът служебно извършва необходимите действия за движението и приключването на делото, следи за допустимостта на процесуалните действия и съдейства на страните за изясняване на делото. Освен това, съдът връчва на страните преписи от актовете, които подлежат на обжалване. Важен аспект е, че съдът следи за неравноправни клаузи в договори с потребители и предоставя възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Чл. 8
Чл. 8 от Гражданския процесуален кодекс гарантира правото на всяка страна да бъде изслушана от съда преди постановяване на акт, който засяга нейните права и интереси. Страните са задължени да посочват фактите, на които основават исканията си, и да представят доказателства. Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, както и да изразят становище по тях.
Чл. 9
Съгласно Чл. 9 от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да осигури равни възможности на страните да упражняват своите права. Това включва задължението на съда да прилага закона еднакво спрямо всички участници в процеса, с цел установяване на истината и справедливост в съдебното производство.
Чл. 10
Съдът е задължен да осигури на страните възможност да установят фактите, които са важни за решаването на делото. Това включва съдействие от страна на съда в процеса на доказване на обстоятелствата по делото, за да се гарантира справедливост и прозрачност в съдебния процес.
Чл. 11
Чл. 11 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че делата се разглеждат устно в открито заседание, освен в случаите, когато законът изисква разглеждането да бъде в закрито заседание. Това осигурява прозрачност и достъпност на съдебния процес.
Чл. 12
Съдът има задължението да преценява всички доказателства и доводи, представени от страните по делото, на основание на своето вътрешно убеждение. Това означава, че решението на съда се основава на обективната оценка на фактите и доказателствата, без да се влияе от външни фактори.
Чл. 13
Съгласно Чл. 13 от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да разглежда и решава делата в разумен срок. Глава трета от кодекса се отнася до подведомствеността на гражданските дела, определяйки кои дела могат да бъдат разглеждани от съдилищата.
Чл. 14
Съгласно Чл. 14 от Гражданския процесуален кодекс, всички граждански дела са подведомствени на съдилищата. Съдът има правото да решава самостоятелно дали конкретното дело подлежи на разглеждане от него. Освен това, нито едно друго учреждение не може да разглежда дело, което вече е в процес на разглеждане от съда.
Чл. 15
Член 15 от Гражданския процесуален кодекс регламентира въпроса за подведомствеността на делата. Според него, страните или съдът могат да повдигнат въпроса за подведомственост на делото по всяко време, освен ако законът не е предвидил конкретен срок за това. Решението на съда относно подведомствеността може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 16
Когато съдилищата и другите учреждения откажат да разгледат делото поради неподведомственост, ищецът има право да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд. Това означава, че Върховният касационен съд ще реши дали делото е в компетенцията на съответния съд или институция.
Чл. 17
Съгласно Чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да вземе становище по всички въпроси, които са от значение за делото, с изключение на въпросите, свързани с извършени престъпления. Освен това, съдът може да се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от техния съдебен контрол, но не може да преценява законосъобразността на административните актове, освен ако те противоречат на интересите на страна по делото, която не е участвала в административното производство.
Чл. 18
Българският съд е компетентен да разглежда искове, в които страна е чужда държава или лице със съдебен имунитет, при определени условия. Тези условия включват отказ от имунитет, искове по договори с изпълнение в България, искове за вреди от непозволено увреждане в България, искове за наследствени права и дела от изключителна подведомственост на българските съдилища. Разпоредбите не важат за действия, извършени при изпълнение на официални функции на лицата, свързани с упражняване на суверенни права на чужда държава.
Чл. 19
Страните по имуществен спор имат право да уговорят разрешаването на спора от арбитражен съд, освен в случаите, когато спорът касае вещни права или владение на недвижим имот, издръжка, трудови права или е спор, в който една от страните е потребител. Арбитражът може да се провежда в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване или седалище в чужда държава.
Чл. 20
Първоинстанционните дела се разглеждат от един съдия. Въззивните и касационните дела се разглеждат от състав от трима съдии, като единият от тях е председател на състава.
Чл. 21
Чл. 21 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за съвещание и гласуване на съдебния състав. Съдебното заседание се ръководи от председателя и се провежда тайно. Всеки съдия е задължен да гласува, а гласуването се извършва по реда на старшинството, като първи гласува младшият член, а последен председателят. При наличие на няколко иска, за всеки от тях се провежда отделно гласуване. Решенията се приемат с мнозинство, а несъгласният съдия има право да изложи особено мнение, което да подпише.
Чл. 22
Чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс регламентира обстоятелствата, при които лице не може да участва като съдия по делото. Това включва случаи, когато съдията е страна по делото, роднина на страна, живее в фактическо съпружеско съжителство с страна, е бил представител на страна, е участвал в делото в друга инстанция или има обстоятелства, пораждащи съмнение в неговото безпристрастие. Съдията е длъжен да се отстрани при първите пет случая, а в последния случай, ако не приеме отвода, трябва да обяви съответните обстоятелства.
Чл. 23
Чл. 23 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на страните да искат отстраняване на съдия, когато възникне основание за това. Съдът решава по искането в присъствието на съдий, за когото е направено искането. Ако отстраняването на съдии затруднява разглеждането на делото, горестоящият съд може да реши делото да бъде изпратено за разглеждане в друг равен съд.
Чл. 24
Чл. 24 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че прокурорът и съдебният секретар могат да бъдат отстранени на основанията, посочени в чл. 22, ал. 1. Тези основания обикновено включват конфликти на интереси или други обстоятелства, които затрудняват тяхното участие в процеса.
Чл. 25
Чл. 25 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за делегиране на събиране на доказателства от съда на местния районен съд, когато е необходимо да се събират доказателства извън района на съда. Съдът определя срок за събиране на доказателствата и уведомява делегирания съд за всички обстоятелства, които могат да забавят процеса. Делегираният съд е отговорен за произнасяне по въпросите, свързани с изпълнението на делегацията.
Чл. 26
Чл. 26 от Гражданския процесуален кодекс определя страните по граждански дела, като това са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Забранява се предявяването на чужди права от името на друго лице, освен в предвидените от закона случаи. Прокурорът може да участва в производството с права на страна, но не може да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. В случай на предявено чуждо право, лицето, чието право е предявено, трябва да бъде призовано като страна.
Чл. 27
Чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс определя, че процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Освен това, държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет, също са процесуално правоспособни. В случай, че ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет.
Чл. 28
Чл. 28 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за дееспособността на физическите лица при извършване на съдопроизводствени действия. Дееспособните лица действат сами, докато непълнолетните и ограничено запретените могат да действат с разрешение на родителите или попечителите. Непълнолетните имат право да водят дела по трудови спорове и определени сделки сами, а малолетните и лицата под пълно запрещение се представляват от законните си представители.
Чл. 29
Чл. 29 от Гражданския процесуален кодекс определя начина на представителство на различни категории лица в съдебния процес. Безвестно изчезналите лица се представляват от назначени от съда представители, а обявените за отсъстващи - от наследниците. Лица, които са процесуално недееспособни и нямат законен представител, могат да поискат назначаване на особен представител от съда, като разноските за това се поемат от искащата страна. Лица с неизвестен адрес се представляват от назначено от съда лице, като разноските в този случай поемат насрещната страна. При конфликт на интереси между представляван и представител, съдът назначава особен представител, а разноските се определят в зависимост от случая. Особеният представител извършва действия, изискващи пълномощно, само с одобрение на съда.
Чл. 30
Юридическите лица се представляват в съда от упълномощени лица, определени по закон или устройствените им правила. При отсъствие на такова правило, представителството се осъществява от двама членове на управлението. Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, а общините от кметовете.
Чл. 31
Според Чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс, държавата обикновено се представлява от министъра на финансите. Въпреки това, за дела, свързани с недвижими имоти - държавна собственост, представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с изменения в законодателството през 2013 и 2014 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс определя лицата, които могат да представляват страните по пълномощие. Те включват адвокати, близки роднини (родители, деца, съпруг), юрисконсулти и служители с юридическо образование в различни институции, както и областни управители при определени условия. Съществува и възможност за упълномощаване на други лица, посочени в закон.
Чл. 33
Съгласно Чл. 33 от Гражданския процесуален кодекс, пълномощниците на страните в съдебния процес се легитимират с пълномощно, което трябва да бъде подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното е задължително да се посочат трите имена, точният адрес и телефонният номер на пълномощника. Освен това, упълномощаването може да бъде извършено и устно пред съда, като това се отразява в протокола от съдебното заседание.
Чл. 34
Чл. 34 от Гражданския процесуален кодекс описва правата, произтичащи от общото и изрично пълномощие. Общото пълномощие позволява извършване на всички съдопроизводствени действия, докато изрично пълномощие е необходимо за предявяване на искове за гражданско състояние и за специфични действия като сключване на спогодба, оттегляне на иск, участие в медиация и разпореждане с предмета на делото. Пълномощното остава в сила до завършване на делото, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 35
Доверителят може да оттегли пълномощието си по всяко време, уведомявайки съда, без това да спира разглеждането на делото. Всички законни действия на пълномощника преди оттеглянето остават валидни.
Чл. 36
Чл. 36 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието, производството по делото не се спира. Вместо това, съдът може да отложи разглеждането на делото за друго заседание, ако прецени, че страната не е могла да узнае за тези обстоятелства навреме, за да замести пълномощника си.
Чл. 37
Чл. 37 от Гражданския процесуален кодекс определя, че адресат е лицето, за което е предназначено съобщението. Адресът за връчване е мястото, на което се извършва връчването на съобщението на адресата.
Чл. 38
Чл. 38 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина на връчване на съобщения, като основно се извършва на адреса, посочен по делото. Възможно е връчване и на избран електронен адрес чрез единния портал за електронно правосъдие, квалифицирана електронна препоръчана поща и новата система за сигурно електронно връчване. Когато не е избран електронен адрес, но е посочен адрес на електронна поща, връчването се извършва на него. Страните могат да оттеглят съгласието за електронно връчване по всяко време. При невъзможност за връчване на посочените адреси, съобщението се връчва на настоящия или постоянния адрес на страната. Страните могат да посочат електронен адрес и за вещо лице или свидетел. За органи на изпълнителната власт не може да се извърши връчване чрез системата за сигурно електронно връчване.
Чл. 38а
Член 38а от Гражданския процесуален кодекс регламентира задълженията на лицата, извършващи процесуални действия в електронна форма. Те трябва да посочат електронен адрес за уведомления относно получаването на електронни изявления и резултатите от техническата проверка. Лицата могат да се съгласят да получават електронни документи и изявления от съда, което може да се оттегли по всяко време, без да засяга редовността на вече извършените действия.
Чл. 39
Чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за връчване на съобщения на страните по делото. Връчването се извършва на лице, посочено от страната като съдебен адресат или на пълномощника. При наличие на общ съдебен адресат за няколко ищци или ответници, се издава едно съобщение с имената на всички. Съдът може да задължи страните да посочат общ съдебен адресат, а при неизпълнение, да назначи представител за получаване на книжа. Ако адресатът е недееспособен, съобщението се връчва на законния му представител.
Чл. 40
Страните, които живеят или заминават за повече от един месец в чужбина, трябва да посочат съдебен адресат в България за връчване на съобщения, освен ако имат пълномощник. При липса на такъв адресат, съобщенията се считат за връчени, след като бъдат приложени към делото, а страните трябва да бъдат предупредени за последствията при връчването на първото съобщение.
Чл. 41
Страните по делото, които отсъстват повече от един месец от посочения адрес, са задължени да уведомят съда за новия си адрес. Това задължение важи и за законните им представители и пълномощниците. При неизпълнение на това задължение, съобщенията към страната ще се считат за връчени, дори ако адресът е неверен или несъществуващ. Съдът трябва да предупреди страната за тези последици при първото връчване на съобщение.
Чл. 41а
Чл. 41а урежда реда за връчване на съобщения и призовки. При връчване по чл. 38, ал. 2, съобщението се счита за връчено в деня на изтегляне от адресата, а ако не е изтеглено в 7-дневен срок, се счита за връчено на следващия ден. При връчване по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението се счита за връчено в деня на потвърждаване от адресата, а ако не е потвърдено в 7-дневен срок, се връчва по общия ред.
Чл. 42
Съобщенията в гражданския процес се връчват по следните начини: 1) от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка и обратна разписка; 2) чрез общината или кметството, когато няма съдебно учреждение на мястото на връчването; 3) по искане на страната, съдът може да нареди връчването от частен съдебен изпълнител, като разходите са за сметка на страната. В извънредни ситуации, като бедствия или аварии, съдът може да нареди връчване чрез телефон, електронен адрес, факс или телеграма.
Чл. 43
Член 43 от Гражданския процесуален кодекс описва начините за връчване на съобщения. Връчването може да се извърши лично или чрез друго лице, а съдът има право да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. Освен това, съдът може да разпореди връчването да се извърши чрез публично обявление. Удостоверяването на връчването е задължително и се осъществява в съответствие с тези разпоредби.
Чл. 44
Чл. 44 от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата за връчване на съобщения. Връчителят удостоверява датата и начина на връчване, както и действията, свързани с него. Той изисква удостоверяване на самоличността на получателя. При отказ за представяне на документ, връчителят може да поиска съдействие от Главна дирекция "Охрана". Получателят също удостоверява получаването с подпис. Връчването по различни канали (телефон, факс, поща, електронно) има свои специфики за удостоверяване. Всички удостоверителни документи трябва да се върнат в съда след съставянето им.
Чл. 45
Съобщението по Гражданския процесуален кодекс се връчва лично на адресата. В случай, че съобщението бъде връчено на представител на адресата или на електронен адрес, това също се счита за лично връчване.
Чл. 46
Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то може да бъде предадено на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това лице може да бъде пълнолетен член на семейството, работник или служител на адресата. Лицето, което приема съобщението, е задължено да го предаде на адресата и се подписва в разписката. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна. С получаването на съобщението от друго лице, се счита, че връчването е извършено. Адресатът може да поиска възстановяване на срока, ако е отсъствал и не е могъл да узнае за връчването навреме.
Чл. 47
Чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за връчване на съобщения на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес. В случай, че ответникът не бъде намерен в продължение на един месец, връчителят залепва уведомление на видимо място и осигурява уведомление в пощенската кутия, ако е възможно. Невъзможността ответникът да бъде намерен се потвърджава с три посещения на адреса. В уведомлението се посочва, че документите са налични в канцеларията на съда. Съобщението се счита за връчено след изтичането на срока за получаване. При установяване на редовност на връчването, съдът назначава особен представител на разноски на ищеца.
Чл. 48
Чл. 48 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, съобщението за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник" по искане на ищеца. Ищецът трябва да удостовери, че ответникът няма адресна регистрация и да потвърди, че не знае адреса му в чужбина. Ако ответникът не се яви в съда след публикацията, съдът назначава особен представител за него на разноски на ищеца.
Чл. 49
Чл. 49 от Гражданския процесуален кодекс определя местата, на които може да се извърши връчване на документи. Това включва жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за стопанска дейност или друго обитавано място от адресата, както и всяко място, на което адресатът може да бъде намерен. Тази разпоредба е важна за правилното уведомяване на търговци и юридически лица.
Чл. 50
Чл. 50 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за връчване на съобщения на търговци и юридически лица. Основните моменти включват: мястото на връчване е последният адрес, вписан в регистъра; ако адресът е променен и не е вписан нов, съобщенията се смятат за редовно връчени; връчването става в канцеларията на лицето, на всеки служител, който е съгласен да приеме съобщението; ако няма достъп до канцеларията, се залепва уведомление; за определени институции връчването се извършва на посочен електронен адрес.
Чл. 51
Чл. 51 от Гражданския процесуален кодекс определя реда за връчване на съобщения на адвокат. Връчването става лично в кантората на адвоката или на всяко място, където той се намира по служба, и може да бъде извършено на лице, което работи или сътрудничи на адвоката. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение, освен в определени случаи, като отказът му не засяга редовността на връчването. Връчването може да се извърши и електронно на посочен електронен адрес.
Чл. 52
Държавните учреждения и общините са задължени да осигурят служител за приемане на съобщения по време на работа. Връчването на съобщения към тях се извършва само на посочен електронен адрес, съгласно чл. 38, ал. 2.
Чл. 53
Съгласно чл. 53 от Гражданския процесуален кодекс, връчването на документи на чужденци, пребиваващи в страната, се извършва на адреса, който те са заявили в съответните административни служби. При установяване на нередовности в процеса на връчване, е необходимо да се предприемат действия за коригиране на адреса или уведомяване на съответните органи, за да се осигури правилното и законно връчване на документите.
Чл. 54
Чл. 54 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако при връчването на съобщения има нередовности, то се счита за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата. Тоест, независимо от формалностите, важно е получателят да е получил съобщението.
Чл. 55
Чл. 55 от Гражданския процесуален кодекс определя, че министърът на правосъдието има задължението да издаде наредба, която утвърдява образците на всички книжа, свързани с връчването. Това е част от процедурата по призоваване на страните в гражданския процес.
Чл. 56
Съдът е задължен да призовава страните за заседанията по делото. Страните, които са редовно призовани, не се призовават повторно за следващото заседание, ако датата му е обявена по време на предходното заседание. Призоваването трябва да се извърши най-късно една седмица преди заседанието, с изключение на случаите в изпълнителния процес.
Чл. 57
В призовката, издадена от съда, трябва да бъдат посочени важни данни, включително съдът, който я издава, името и адресът на призовавания, информация за делото и качеството, в което се призовава, както и мястото и времето на заседанието. Освен това, призовката трябва да съдържа информация за законните последици от неявяването на призовавания.
Чл. 58
Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията, както е посочено в Чл. 58 от Гражданския процесуален кодекс. В глава седма се разглеждат сроковете и възстановяването на сроковете, като в раздел I се определят основните принципи за определяне на сроковете.
Чл. 59
Съгласно Чл. 59 от Гражданския процесуален кодекс, сроковете, които не са установени от закона, се определят от съда. Това означава, че съдът има правомощието да определи сроковете за извършване на процесуални действия, когато законодателството не предвижда конкретни срокове. Сроковете трябва да бъдат разумни и да отчитат обстоятелствата по делото, като целта е да се осигури справедливост и ефективност в процеса.
Чл. 60
Член 60 от Гражданския процесуален кодекс определя начина на изчисляване на сроковете, които могат да бъдат в години, месеци, седмици и дни. За срокове, изчислявани в години, те изтичат на съответния ден в последната година, а при липса на такъв ден в месеца, срокът изтича в последния ден на месеца. Сроковете в месеци изтичат на съответното число в последния месец, а при липса на такова число, срокът също изтича в последния ден на месеца. Сроковете в седмици изтичат на съответния ден в последната седмица, докато сроковете в дни се считат от деня след началото на срока и изтичат в края на последния ден. Ако последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Чл. 61
При спиране на производството по гражданското дело, всички започнали, но неизтекли срокове също се спират. Срокът започва да тече от събитието, по повод на което е спряно производството.
Чл. 62
Чл. 62 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за изтичане на сроковете в съдебния процес. Последният ден на срока изтича в края на двадесет и четвъртия час, а за действия, които трябва да се извършат в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът не се счита за пропуснат, ако молбата е изпратена по пощата или в електронна форма, или ако е подадена в срок в друг съд или прокуратура. Когато съдът определи по-дълъг срок, действията, извършени след законния срок, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смятат за просрочени. Електронните изявления се считат за получени от съда, когато постъпят в системата на единния портал за електронно правосъдие.
Чл. 63
Съгласно Чл. 63 от Гражданския процесуален кодекс, сроковете, определени от съда, могат да бъдат удължавани по молба на заинтересованата страна при наличие на уважителни причини, но само преди изтичането им. Новият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и започва да тече от изтичането на първоначалния срок. Важно е да се отбележи, че това правило не важи за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
Чл. 64
Процесуалните действия извършени след изтичане на сроковете не се вземат предвид от съда. Страната, която е пропуснала срок, може да поиска възстановяване, ако докаже, че пропускането е поради непредвидени обстоятелства. Молбата трябва да се подаде в едноседмичен срок след уведомлението за пропускането. Възстановяване не се допуска, ако е било възможно продължаване на срока. Срокът за подаване на молба за възстановяване не може да бъде продължаван.
Чл. 65
Чл. 65 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията и реда за подаване на молба за възстановяване на срок. В молбата трябва да се посочат всички обстоятелства и доказателства, които обосновават искането. Заедно с молбата се подават и необходимите документи, за които се иска възстановяване на срока. В случай, че срокът е за внасяне на разноски, съдът определя нов срок. Подаването на молбата не спира производството по делото.
Чл. 66
Чл. 66 регламентира процедурата за подаване на молба за възстановяване на срок. Молбата трябва да бъде подадена с препис за насрещната страна, която има право на отговор в едноседмичен срок. Разглеждането на молбата става в открито заседание. При отказ за възстановяване на срока, страната може да подаде частна жалба. Ако уважаването на молбата изисква открито съдебно заседание, съдът може да отмени предишни действия, извършени преди възстановяването на срока.
Чл. 67
Според Чл. 67 от Гражданския процесуален кодекс, всички разноски, произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя. Това означава, че ако една страна пропусне срок, тя е отговорна за разходите, които е понесла другата страна в резултат на това. В глава осма на кодекса се разглеждат таксите и разноските, свързани с производството.
Чл. 68
Паричната оценка на предмета на делото, известна като цена на иска, е определена в Чл. 68 от Гражданския процесуален кодекс. Тази цена представлява стойността, която ищецът придава на исковата си молба и е основополагающа за определяне на таксите и разходите, свързани с делото.
Чл. 69
Цената на иска се определя в зависимост от вида на исковете. За искове за парични вземания тя е равна на търсената сума. За искове за собственост и вещни права върху имот, цената е данъчната оценка или пазарната цена. Исковете за нарушено владение са с цена една четвърт от цената по вещни права. Исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за окончателни договори, се оценяват по стойността на договора, а при имоти - по съответната цена на вещното право. Исковете за наем се оценяват по наема за една година, а исковете за периодични платежи - по събраните суми за определен или неопределен период. За искове, които не са посочени, съдът определя първоначална цена.
Чл. 70
Чл. 70 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина на посочване на цената на иска от ищеца и правото на ответника и съда да повдигнат въпрос за цената в първото заседание. Съдът може да определи цената на иска, ако указаната е несъответстваща. Определението за увеличение на цената подлежи на обжалване. При затруднения в оценката на иска, съдът определя приблизителна цена, която може да бъде коригирана по-късно с допълнителна такса или възстановяване на надвзетата сума.
Чл. 71
Чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс урежда събирането на държавни такси и разноски при водене на дела. Таксите се определят върху цената на иска, а при неоценяем иск, размерът им се определя от съда. За искове, свързани с право на собственост или вещни права върху имот, таксата се изчислява на база една четвърт от цената на иска. Също така, при извършване на процесуални действия в електронна форма, съдилищата трябва да информират ясно за задължението за заплащане на таксите и начините за електронно плащане.
Чл. 72
Чл. 72 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за събиране на държавни такси при предявяване на искове. При предявяване на искове, свързани с един интерес, се събира една такса, независимо от броя на ответниците. При искове, защитаващи различни интереси, се събира минимална такса за всеки интерес.
Чл. 73
Държавните такси в гражданския процес са прости и пропорционални. Простите такси се определят въз основа на материално-техническите и административни разходи, а пропорционалните такси - върху интереса. Таксите се събират при предявяване на иск и при издаване на съответния документ, съгласно тарифа на Министерския съвет. Съдилищата предлагат възможност за електронно заплащане на таксите, при което таксата се намалява с 15% при електронно подаване. Процентът на пропорционалната такса намалява с увеличаване на интереса, но не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата. Сборът от пропорционалните такси не може да надвишава 10% от задължението, освен при определени условия, а за задължения над 45 минимални работни заплати - не може да надвишава 1/15 от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.
Чл. 73а
Чл. 73а от Гражданския процесуален кодекс определя лимити за таксите по изпълнителни производства, които дължи длъжникът. В зависимост от размера на задължението, таксите не могат да надвишават определени проценти от минималната работна заплата. Таксите, свързани с администриране на жалби и уведомяване на присъединени взискатели, не се включват в общия сбор. При достигане на лимита, новите такси за допълнителни изпълнителни действия са за сметка на взискателя.
Чл. 74
Чл. 74 от Гражданския процесуален кодекс указва, че при намаление на искането таксата не се възстановява, докато при увеличение на искането следва да се довнася таксата върху новата разлика. Това е важно за правилното определяне на разноските в гражданските дела, тъй като измененията в искането влияят на размера на дължимата такса.
Чл. 75
Чл. 75 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че възнаграждението на свидетелите и вещите лица се определя от съда. За свидетелите, то се основава на отделеното време и направените разноски, докато за вещите лица, възнаграждението се определя в зависимост от извършената работа и направените разноски.
Чл. 76
Чл. 76 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че всяка страна трябва предварително да внесе в съда разноските, свързани с действията, които е поискала. Когато разноските произтичат от искане на двете страни или по инициатива на съда, те се внасят от двете страни или от едната страна, в зависимост от конкретните обстоятелства.
Чл. 77
Съгласно Чл. 77 от Гражданския процесуален кодекс, ако страната е задължена да заплати разноски, съдът издава определение за принудителното им събиране. Това означава, че ако една страна в процеса бъде осъдена да заплати разноски на другата страна, съдът може да нареди тези разноски да бъдат събрани принудително, ако задължената страна не изпълни доброволно задължението си.
Чл. 78
Чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че разноските по производството и таксите, заплатени от ищеца, се поемат от ответника пропорционално на уважената част от иска. В случай, че ответникът не е давал повод за делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Ответникът може да иска заплащане на разноски, свързани с отхвърлената част от иска. При прекратяване на делото, освен при споразумение между страните, ответникът има право на разноски. Съдът може да намали прекомерното адвокатско възнаграждение. Лица, освободени от такси, дължат разноски, а при правна помощ, адвокатските възнаграждения се присъждат на Националното бюро за правна помощ. При спогодба, половината от таксата се връща на ищеца, а при медиация, 75% от таксата се връща на ищеца. Третите лица помагачи не получават разноски, но дължат причинените от тях разноски.
Чл. 78а
Чл. 78а от Гражданския процесуален кодекс регламентира, че разноските за медиация в определени случаи се покриват от бюджета на съда. Когато съдът задължи страните да участват в медиация и една от страните откаже, тя дължи таксите и разноските по делото, а при загуба на делото и разноските за медиацията. Ако и двете страни откажат участие в медиация, разноските остават за тях, а разходите по медиацията се делят поравно.
Чл. 79.
Разноските по изпълнението обикновено са за сметка на длъжника, освен в определени случаи. Те не се дължат, когато делото е прекратено по член 433, освен ако плащането е направено след започване на изпълнителното производство. Също така, разноските не са за сметка на длъжника, ако изпълнителните действия са отменени от съда или са изоставени от взискателя. Допълнително, разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени, също не се дължат от длъжника. Таксите по изпълнението, ако не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.
Чл. 80
Член 80 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че страната, която иска присъждане на разноски, трябва да представи списък на тези разноски до края на последното заседание в съответната инстанция. Ако не го направи, тя губи правото си да иска изменение на решението относно разноските.
Чл. 81
Чл. 81 от Гражданския процесуален кодекс постановява, че съдът е задължен да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това включва разпореждания относно внесените суми за разноски и гаранции, които страните по делото са направили. Съдът трябва да вземе предвид тези разходи и да реши как да бъдат възстановени или задържани, в зависимост от изхода на делото.
Чл. 82
Съгласно Чл. 82 от Гражданския процесуален кодекс, ако внесените суми за разноски и гаранции не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми, те се внасят в приход на държавния бюджет. Това означава, че страните, които са внесли такси или гаранции, трябва да бъдат внимателни и да следят за сроковете, за да не загубят правото си на възстановяване на тези средства.
Чл. 83
Чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс определя случаите, в които ищците не са задължени да внасят такси и разноски по производството на делата. Тези случаи включват работници и служители по трудови искове, искове за издръжка, искове заведени от прокурор, искове за вреди от престъпление с влязла в сила присъда, особени представители на страни с неизвестен адрес и страни, на които е предоставена правна помощ. Освен това, физически лица, признати от съда за недостатъчно финансово осигурени, също не дължат такси и разноски. Съдът взема предвид доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение, трудовата заетост и възрастта на лицето при разглеждане на молбата за освобождаване.
Чл. 84
Чл. 84 от Гражданския процесуален кодекс предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса за определени субекти, включително държавата, държавните учреждения, Българския червен кръст и общините, с изключение на случаи, свързани с частни държавни и общински вземания. Също така, в глава девета се споменава за глоби на свидетелите, но текстът не е предоставен в целост. Необходимо е допълнително уточнение относно конкретните условия и размери на глобите.
Чл. 85
Чл. 85 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако призованият свидетел не се яви в съда без уважителни причини, съдът може да наложи глоба и да постанови принудителното му довеждане за следващото заседание. В случай, че свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, също му се налага глоба. Подобни санкции могат да се прилагат и за вещите лица при техните задължения в съдебния процес.
Чл. 86
Съгласно Чл. 86 от Гражданския процесуален кодекс, ако вещото лице не се яви на съдебно заседание, откаже да предостави заключение или не го представи в определения срок без уважителна причина, съдът има право да наложи глоба на това лице. Това е мярка, която цели да осигури спазването на задълженията на вещите лица в съдебния процес.
Чл. 87
Чл. 87 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако трето лице, което не участва в делото, откаже да представи документ или предмет, поискан от съда и установен, че се намира у него, съдът може да наложи глоба на това лице и да го подканва да представи искания документ или предмет.
Чл. 88
Съдът може да наложи глоба на връчителя, ако е извършил неправилно връчване на съобщение, не е удостоверил правилно връчването, не е върнал своевременно разписката за връчването или не е изпълнил други указания на съда. Освен това, глоба може да бъде наложена и на ръководителя на канцеларията, ако в работно време не присъства лице, което да приеме съобщението.
Чл. 89
Съгласно Чл. 89 от Гражданския процесуален кодекс, съдът има право да налага глоба в три основни случая: за нарушение на реда в съдебно заседание, за неизпълнение на разпорежданията на съда и за обида на съда, страните, техните представители, свидетели или вещите лица. Неправомерното получаване на правна помощ не е конкретно упоменато в този член, но може да бъде свързано с неизпълнение на разпорежданията на съда.
Чл. 90
Съдът налага глоба на страната, която е предоставила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ, или не е уведомила своевременно съда за важни обстоятелства, свързани с решението по чл. 96 и 97.
Чл. 91
Чл. 91 от Гражданския процесуален кодекс предвижда глоба за нарушения, свързани с разпоредбите от чл. 85 до 90. Размерът на глобата е между 50 и 300 лв. За повторни нарушения или такива, които затрудняват производството, глобата е по-висока, между 100 и 1200 лв.
Чл. 92
Срещу наложената глоба в гражданския процес може да бъде подадена молба за отмяна в едноседмичен срок. Този срок започва да тече от деня на съдебното заседание или от деня на съобщението, ако лицето не е присъствало. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и може да намали или отмени глобата, ако признае причините за уважителни. Определението на съда може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 92а
Чл. 92а от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че страна, която неоснователно отлага делото, е задължена да понася разноските за новото заседание, независимо от изхода на делото. Освен това, тя заплаща глоба, определена по чл. 91. Решението на съда по този въпрос може да бъде обжалвано съгласно процедурата в чл. 92.
Чл. 93
Съдебният изпълнител може да наложи глоба за нарушения, свързани с изпълнителното производство, включително за пречки при преглед на вещ, обявена за продажба, и за неизпълнение на нареждания. Постановлението за глобата може да се обжалва в срок от една седмица пред районния съд, който разглежда случая в закрито заседание и решението му не подлежи на обжалване.
Чл. 94
Правната помощ, съгласно Чл. 94 от Гражданския процесуален кодекс, включва осигуряване на безплатна адвокатска защита на лица, които имат нужда от такава. Тази помощ е насочена към гарантиране на правото на защита и равен достъп до правосъдие за всички граждани, независимо от финансовото им състояние.
Чл. 95
Чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за подаване на молба за правна помощ, която се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Съдът издава определение, в което уточнява вида и обема на предоставяната помощ. Определението влиза в сила от момента на подаване на молбата, освен ако съдът не реши иначе. То се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че е необходимо да изслуша страната. Отказът за предоставяне на правна помощ може да бъде обжалван с частна жалба, като решението на съда по жалбата е окончателно.
Чл. 96
Правната помощ може да бъде прекратена при: 1. промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена; 2. смърт на физическото лице, на което е предоставена; 3. злоупотреба с правото на правна помощ, освен ако законът предвижда задължително представителство. Съдът може служебно или по искане на страна да постанови прекратяване на правната помощ, считано от момента на настъпване на промените в обстоятелствата.
Чл. 97
Съдът може да лиши страната от правна помощ, ако установи, че условията за нейното предоставяне не са били изпълнени. В такъв случай страната е задължена да възстанови всички суми, от които е била неоснователно освободена, и да заплати възнаграждението на назначения служебен адвокат.
Чл. 98
Служебният адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ, с цел да защити страната от неблагоприятни правни последици. През периода от постановяване на определението до влизането му в сила, сроковете за обжалване се прекъсват и след това започват да текат отново.
Чл. 99
Съдът е задължен да информира страните по делото за техните законни права и задължения, свързани с правната помощ. Освен това, страните трябва да бъдат уведомени за правните последици, които могат да настъпят при неизпълнение на задълженията им.
Чл. 100
Според Чл. 100 от Гражданския процесуален кодекс, страните трябва да извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Когато действията се извършват извън съдебно заседание, те трябва да бъдат в писмена форма.
Чл. 100а
Процесуалните действия в гражданския процес не могат да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, тъй като в такъв случай те се считат за нередовни. Изключение от това правило е допустимо, когато използваните изрази се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.
Чл. 101
Съдът следи служебно за правилното извършване на процесуалните действия. При установяване на нередовност, той уведомява страната за недостатъците и как да ги отстрани, като задава срок за поправка. Поправеното действие се счита за редовно от момента на извършването му, а ако нередовността не бъде отстранена в указания срок, действието се счита за неизвършено.
Чл. 102
Чл. 102 от Гражданския процесуален кодекс определя изискванията за писмени изявления до съда. Те трябва да съдържат информация за съда, името и адреса на страната, съдържанието на изявлението и подпис. Към изявленията се прилагат пълномощно, документ за внесени такси и преписи от изявлението. Глава единадесета "а" регламентира процесуалните действия и актове в електронна форма, които са в сила от 30.06.2021 г.
Чл. 102а
Съгласно Чл. 102а от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да издава актове и да извършва процесуални действия в електронна форма, освен в случаи, когато това е невъзможно или е предвидено от закона да се извършват по друг начин. Процесуалните действия, извършвани в електронна форма, включват упражняване на процесуални права с помощта на електронни устройства. Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на съответните регламенти и закони. Актовете, издадени в електронна форма, могат да бъдат възпроизвеждани на хартиен носител след заверка от упълномощен служител.
Чл. 102б
Съгласно Чл. 102б от Гражданския процесуален кодекс, съдилищата са задължени да приемат процесуални действия в електронна форма. Не могат да отказват приемането на електронни изявления, ако са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а също така и ако изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато е необходим саморъчен подпис.
Чл. 102в
Член 102в от Гражданския процесуален кодекс урежда възможността за извършване на процесуални действия в електронна форма, осигурявайки достъпност и удобство, включително за лица с увреждания. Съдилищата трябва да предоставят подробна информация относно електронните процесуални действия на своите интернет страници и в сградите си. При извършване на действия в електронна форма, съдът е длъжен да информира лицата за техническите стъпки, достъпа до електронното дело, средствата за отстраняване на грешки и възможността за получаване на копия на хартиен носител. Осигурява се и информация за хода на делото по електронен път.
Чл. 102г
Чл. 102г от Гражданския процесуален кодекс урежда автоматизираната техническа проверка на електронни изявления. Проверката се извършва за съответствие със стандартите, определени от наредба на Висшия съдебен съвет, и включва проверка на електронния формат, наличие на вируси, размер на файловете и идентификация на страната. При установяване на технически нередовности, лицето, подало изявлението, бива уведомено незабавно на предоставения от него електронен адрес.
Чл. 102д
Чл. 102д от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за регистриране и потвърдяване на електронни документи. След постъпването на електронен документ, системата автоматично генерира и изпраща потвърждение до страната, което включва регистрационен номер, име на адресата, време на получаване и информация за достъп до документа. Потвърждението се изпраща на електронния адрес на страната.
Чл. 102е
Член 102е от Гражданския процесуален кодекс позволява на страните да извършват всички процесуални действия в електронна форма, освен ако това не е невъзможно поради естеството на действията или ако законът предвижда друг начин на извършване.
Чл. 102ж
Чл. 102ж от Гражданския процесуален кодекс регламентира идентификацията на лицата, които подават електронни изявления. Тя се извършва съгласно Закона за електронната идентификация или с електронни идентификационни средства от други държави членки, които отговарят на определени условия. Освен това, електронните изявления, които изискват писмена форма и подпис, трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.
Чл. 102з
Чл. 102з регламентира подаването на електронни изявления до съда от пълномощник. При подаването на изявлението е необходимо да се приложи електронен образ на пълномощното, освен ако упълномощаването е извършено по електронен път, в който случай пълномощното трябва да е подписано с квалифициран електронен подпис. Не се изисква представяне на документ за внесени държавни такси, ако плащането е извършено електронно и е получено уведомление. Преписи за страните не се представят, а съдът сам възпроизвежда изявленията и приложенията им в необходимия брой копия.
Чл. 103
На окръжния съд са подсъдни граждански дела, които по закон са определени за разглеждане от него като първа инстанция. Всички останали граждански дела, които не са посочени за подсъдни на окръжния съд, са подсъдни на районния съд.
Чл. 104
Окръжният съд е подсъден за искове, свързани с установяване или оспорване на произход, прекратяване на осиновяване, поставяне под запрещение, искове за собственост и вещни права над 50 000 лв., искове по граждански и търговски дела над 25 000 лв. (с изключения), искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и свързани искове в една искова молба, независимо от цената им.
Чл. 105
Исковете, предявени срещу малолетни или лица, поставени под пълно запрещение, се подават пред съда по местоживеене на ответника. Важно е да се спазват специфичните правила и процедури, предвидени за защита на правата на тези лица.
Чл. 106
Исковете, които се предявяват срещу малолетни или лица, поставени под пълно запрещение, трябва да бъдат насочени към съда по постоянния адрес на техния законен представител. В случай на искове срещу лица с неизвестен адрес, процедурата е различна и следва да се определи съобразно законовите изисквания.
Чл. 107
Чл. 107 от Гражданския процесуален кодекс определя процедурите за предявяване на иск срещу лице, чийто адрес е неизвестен. Искът се подава пред съда по постоянния адрес на пълномощника или представителя на ответника. Ако такъв не съществува, искът се предявява по постоянния адрес на ищеца. Тези правила важат и за ответници, които не живеят в България. Ако и ищецът няма постоянен адрес в страната, искът се подава пред надлежния съд в София.
Чл. 108
Чл. 108 от Гражданския процесуален кодекс определя, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район е седалището им. При спорове, произтичащи от отношения с поделения или клонове, исковете могат да бъдат предявявани и на местонахождението на тези поделения. Исковете срещу държавата и държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, освен в специфични случаи, посочени в чл. 109 и 110. При възникване на правоотношение в чужбина, искът се предявява пред съда в София.
Чл. 109
Чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс урежда подсъдността на исковете, свързани с вещни права върху недвижими имоти. Исковете за вещни права, делба на съсобствен имот, определяне на граници и защита на нарушено владение трябва да се предявяват в съда по местонахождението на имота. Също така, исковете за окончателни договори, свързани с вещни права, както и за тяхното разваляне, унищожаване или обявяване за нищожни, също се предявяват по местонахождението на имота.
Чл. 110
Чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс регулира предявяването на искове, свързани с наследство, включително искове за унищожаване или намаление на завещания, делба на наследство и унищожаване на доброволна делба. Исковете се подават по мястото на откритото наследство. В случай, че наследодателят е български гражданин, но наследството е в чужбина, исковете могат да се подават по последния постоянен адрес на наследодателя в България или пред съда, където се намират неговите имоти.
Чл. 111
Съгласно Чл. 111 от Гражданския процесуален кодекс, исковете за парични вземания, основани на договор, могат да се предявяват и по настоящия адрес на ответника. Това включва и искове за издръжка, които също могат да се завеждат на същия адрес.
Чл. 112
Член 112 от Гражданския процесуален кодекс позволява предявяването на иск за издръжка по постоянния адрес на ищеца. Това означава, че ищецът има право да подаде иск за издръжка в съда, който се намира на адреса, на който е регистриран.
Чл. 113
Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в района на който е настоящият адрес на потребителя. При липса на такъв, исковете се подават по постоянния адрес. Делата се разглеждат по реда на общия исков процес.
Чл. 114
Работникът има правото да предяви иск срещу работодателя си в съдебен район, където обичайно полага труда си. Това правило е важно за защита на правата на работниците и осигурява удобство при предявяване на искове. Исковете за непозволено увреждане също могат да се предявяват по същия начин, като се вземат предвид специфичните условия на случая.
Чл. 115
Чл. 115 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че иск за вреди от непозволено увреждане може да бъде предявен по местоизвършването на деянието. Освен това, за искове за обезщетение по Кодекса за застраховането, свързани с увредени лица, подсъдността се определя от местонахождението на настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище или местонастъпването на застрахователното събитие.
Чл. 116
Член 116 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че искове, които са насочени срещу ответници, намиращи се в различни съдебни райони, или искове, свързани с имот, разположен в различни съдебни райони, могат да бъдат предявявани по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Това дава възможност на ищеца да избере най-удобния за него съдебен район за предявяване на иска.
Чл. 117
Чл. 117 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че определената от закона подсъдност не може да бъде променяна по споразумение на страните. Въпреки това, страните по имуществен спор имат право да посочат друг съд чрез писмен договор, освен ако не става въпрос за подсъдността по чл. 109. Договорът за избор на съд по искове на потребители и трудови спорове е валиден само ако е сключен след възникването на спора.
Чл. 118
Съгласно Чл. 118 от Гражданския процесуален кодекс, всеки съд сам решава дали делото е подсъдно на него. Ако прецени, че не е, делото се изпраща на надлежния съд, като от момента на подаването му пред ненадлежния съд, то се счита за висящо пред надлежния съд. Извършените от ненадлежния съд действия запазват силата си.
Чл. 119
Чл. 119 от Гражданския процесуален кодекс урежда възможностите за повдигане на възражения за неподсъдност по различни основания. Възражението за родова неподсъдност може да бъде направено до приключване на производството във втората инстанция и служебно от съда. За неподсъдност, свързана с недвижим имот, възражението може да се повдига до приключване на първото заседание в първата инстанция. Възраженията по определени членове (чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2) трябва да се правят от ответника в срока за отговор на исковата молба. В други случаи, само ответникът може да повдигне възражение в срока за отговор. При предявяване на възражението е необходимо и представяне на доказателства.
Чл. 120
Чл. 120 от Гражданския процесуален кодекс указва, че промени в фактическите обстоятелства, които настъпват след подаването на исковата молба и които биха обуславяли местната подсъдност, не могат да бъдат основание за препращане на делото. Това означава, че след подаването на исковата молба, местната подсъдност остава непроменена, независимо от настъпилите изменения в обстоятелствата.
Чл. 121
Член 121 от Гражданския процесуален кодекс предвижда правото на заинтересованата страна да обжалва определението, свързано с подсъдността на делото. Това означава, че всяка страна в процеса има възможност да оспори решението относно това в кой съд трябва да се разглежда делото, ако счита, че е неправилно.
Чл. 122
Чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс урежда разрешаването на спорове за подсъдност между съдилищата. Споровете се решават от по-горен съд, а при различие в районите на по-горни съдилища, решаващият съд е този, в чийто район се намира съдът, който последно е разгледал или отказал делото. Когато в спора участва апелативен съд, той се разрешава от Върховния касационен съд. Решението по спора за подсъдност се взема в закрито заседание.
Чл. 123
Член 123 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите, когато не може да бъде определен компетентният съд по правилата на съответната глава, страната може да поиска от Върховния касационен съд да определи кой съд е компетентен да разгледа иска. Това се извършва в закрито заседание.
Чл. 124
Чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на всеки да предяви иск с цел възстановяване на нарушено право, установяване на правно отношение или за осъждане на ответника да изпълни задължения. Исковете за изменение или прекратяване на граждански правоотношения могат да се предявяват само в предвидените от закона случаи. Допуска се и иск за установяване истинността на документ и факти с правно значение, при спазване на законовите изисквания. По отношение на исковете за престъпни обстоятелства, те могат да се предявят при условия, свързани с наказателното преследване.
Чл. 125
Искът се счита за предявен в момента, в който исковата молба бъде подадена в съда. При висящ процес, ако се установи, че е налице основание за прекратяване, производството по делото може да бъде спряно.
Чл. 126
Чл. 126 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато в един или различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведено дело се прекратява служебно от съда. Изключение от това правило правят делата за присъждане на непредявената част от вземане, ако вече има висящ частичен иск. Когато прекратяването е постановено от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.
Чл. 127
Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа информация за съда, имената и адресите на страните, цена на иска, изложение на обстоятелствата, искането и подпис на ищеца. Ищецът трябва да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва, и да приложи писмените доказателства. Ако не може да подпише, молбата се подписва от упълномощено лице с посочване на причината. При осъдителен иск за парично вземане, ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.
Чл. 128
Чл. 128 от Гражданския процесуален кодекс определя изискванията за представяне на исковата молба. Към нея трябва да се приложат: пълномощно, ако молбата е подадена от пълномощник; документ за внесени държавни такси и разноски, ако се дължат; и преписи от исковата молба и приложенията към нея, в зависимост от броя на ответниците.
Чл. 129
Съдът извършва проверка на редовността на исковата молба, като ако тя не отговаря на изискванията, ищецът трябва да отстрани нередовностите в едноседмичен срок. При ненавременно отстраняване, исковата молба се връща. Съществува възможност за правна помощ, а ако адресът на ищеца не е известен, уведомлението се извършва чрез обявление в съда. Поправената молба се счита за редовна от момента на подаването. Длъжностно лице, което допусне искова молба без платена такса, носи отговорност.
Чл. 130
Съдът има право да върне исковата молба, ако констатира, че искът е недопустим. Страната, която е подала исковата молба, може да обжалва това връщане чрез частна жалба, без да е необходимо да представя препис за връчване.
Чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс
След приемането на исковата молба, съдът уведомява ответника да подаде писмен отговор в срок от един месец. Отговорът трябва да съдържа данни за съда и делото, лична информация на ответника и представителите му, становища по иска и възражения. Ответникът е задължен да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва, и да приложи наличните писмени доказателства.
Чл. 132 от Гражданския процесуален кодекс
Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба в установения срок, съдът може да приеме иска за основателен. Това означава, че исковата молба ще бъде удовлетворена, без да се разглеждат доводите на ответника, което може да доведе до неблагоприятни последици за него.
Чл. 133
Чл. 133 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения или не оспори документ в установения срок, той губи правото да направи това по-късно. Изключение се допуска само в случай на особени непредвидени обстоятелства.
Чл. 134
Съдът разглежда делата както в открити, така и в закрити заседания. Закритите заседания се провеждат при предвидени от закона случаи и без участието на страните.
Чл. 135
Чл. 135 от Гражданския процесуален кодекс регламентира провеждането на заседания по делата в сградата на съда, с възможност за провеждане извън нея при наличие на обстоятелства, които да предотвратят по-големи разноски. Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания, като заседанията не могат да се провеждат в неприсъствени дни.
Чл. 135а
Чл. 135а от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на всяка страна да поиска участие в съдебно заседание чрез видеоконференция, ако не може да се яви лично пред съда. Видеоконференцията се провежда в специално оборудвани помещения, определени от съда, включително в места за лишаване от свобода или ареста. Съдът е задължен да уведоми страните за условията на провеждане на видеоконференцията.
Чл. 136
Чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът може да реши делото да се разглежда при закрити врата по служебна инициатива или по молба на страна. Причините за това могат да бъдат общественият интерес, защитата на личния живот, търговски тайни и други основателни причини. В залата могат да присъстват само страните, техните представители, вещите лица и свидетелите, освен ако председателят не разреши на други лица. Освен това, не се допуска разглеждане на делото чрез видеоконференция, освен ако страната не се съгласи.
Чл. 137
Чл. 137 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че молбата се разглежда в открито заседание, но при закрити врата. След постановяване на определението по молбата, то се обявява публично. Това означава, че информацията по време на заседанието е конфиденциална, но резултатът от него е достъпен за обществеността.
Чл. 138
Член 138 от Гражданския процесуален кодекс установява, че когато заседание е проведено при закрити врата, публичното огласяване на съдържанието му е забранено. Това означава, че информацията, обсъждана на такова заседание, не може да бъде разпространявана или споделяна с лица, които не са присъствали на заседанието.
Чл. 139
Член 139 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за присъствие на лица в съдебно заседание без разрешение от съда. Забранено е присъствието на ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели, както и на въоръжени лица, с изключение на съдебната охрана. Също така, в текста се споменава, че разглеждането на делото може да се извършва в закрито заседание.
Чл. 140
Чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс определя реда, по който съдът проверява редовността и допустимостта на исковете, исканията и възраженията на страните. След проверката, съдът се произнася с определение по предварителните въпроси и допуска доказателствата. Съдът може да разгледа и насрещни искания в първото заседание. След това, съдът насрочва делото в открито заседание, призовавайки страните и им връчвайки копие от определението. Освен това, съдът може да предложи медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
Чл. 140а
Чл. 140а от Гражданския процесуален кодекс предвижда задължителното участие на страните в медиация при предявяване на определени искове, свързани със съсобственост, етажна собственост, развод, родителски права, парични вземания и други спорове. Съдът може да задължи страните да участват и при определени условия, като наличие на трайни отношения между страните или множество свързани дела. Съществуват обаче изключения, при които съдът не може да задължи страните да участват в медиация, например при наличие на насилие или ако едната страна е държава.
Чл. 140б
Чл. 140б от Гражданския процесуален кодекс предвижда задължение за страните да участват в медиация по исковата молба след изтичане на срока за отговор. Съдът задължава страните да присъстват на медиация, а производството по делото не спира. Страните участват в медиация само веднъж, а срокът за провеждане е до два месеца. При постигнато споразумение делото се прекратява или съдът одобрява спогодбата. Ако няма споразумение, делото продължава за останалата част.
Чл. 141
Чл. 141 от Гражданския процесуален кодекс описва задълженията на председателя на заседанието. Той ръководи заседанието, следи за реда в съдебната зала и има правото да налага глоби за нарушаване на реда. Председателят може да отстрани от залата лица, които не спазват реда, и ако нарушението продължи, да отстрани нарушителя за определено време. След завръщането на отстранения, председателят му предоставя информация за действията, извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Чл. 142
Чл. 142 от Гражданския процесуален кодекс регламентира, че неявяването на редовно призована страна не пречи на разглеждането на делото. Съдът продължава с делото, след като разгледа тези, по които страните са се явили. При наличие на препятствие, което не може да бъде отстранено, съдът отлага делото и обявява нова дата за заседание, на която страните и явилите се свидетели и вещи лица се считат за призовани. Ако е необходимо да се определи нова дата, съдът я определя в закрито заседание и призовава участниците.
Чл. 143
В откритото заседание съдът изяснява фактическата страна на спора. Ищецът може да уточни исковата молба и да представи доказателства, а ответникът - нови доказателства, които не е могъл да представи по-рано. Страните са задължени да обосноват исканията и възраженията си. При заседания чрез видеоконференция съдът следи за спазването на техническите изисквания, качеството на комуникационната връзка, възприемането на действията от всички участници и записването на видеоконференцията.
Чл. 144
Чл. 144 от Гражданския процесуален кодекс позволява на ответника да поиска допълнителен срок, за да представи становище по доказателствените искания на ищеца и да посочи нови доказателства. Ако искането бъде уважено, съдът разглежда оспорванията и исканията в закрито заседание и издава определение, което се съобщава на страните.
Чл. 145
Чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс определя задълженията на съда по време на делото. Съдът има право да поставя въпроси на страните за изясняване на фактите и да указва значението им за делото. Съдът също така може да изисква от страните да конкретизират своите твърдения и да отстранят противоречията в тях. След изясняването на фактите, съдът приканва страните към спогодба, като посочва последствията от нея. В случай че не се постигне спогодба, съдът изготвя доклад, който се отразява в протокола.
Чл. 146
Чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс определя съдържанието на доклада по делото, който включва обстоятелствата, произтичащи от претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, признатите и непризнатите обстоятелства, както и разпределението на доказателствената тежест. Съдът указва на страните факти, за които не са представени доказателства и предоставя възможност за становища и действия. Непредставянето на доказателствени искания в предоставения срок води до загуба на тази възможност, освен в изключителни случаи. Съдът се произнася по исканията за доказателства, допускайки само относими и допустими доказателства.
Чл. 147
Член 147 от Гражданския процесуален кодекс позволява на страните до приключване на съдебното дирене да представят нови обстоятелства и доказателства, при условие че не са могли да ги узнаят и представят своевременно. Освен това, страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, от значение за делото, и да представят доказателства за тях.
Чл. 148
Чл. 148 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът е задължен да събира всички допуснати доказателства с участието на страните. В случай че не всички доказателства са събрани по независещи от страните причини, съдът може да насрочи ново заседание за тяхното събиране.
Чл. 149
След събиране на доказателствата, съдът приканва страните към спогодба. Ако не се постигне спогодба, следват устни състезания. След приключване на състезанията, съдът обявява деня за решението. При сложност на делото, съдът може да определи срок за писмени защити, които се представят с необходимия брой преписи.
Чл. 150
Чл. 150 от Гражданския процесуален кодекс регламентира съставянето на протокол за разглеждането на делото. В него се вписват важни детайли като мястото и времето на заседанието, съставът на съда, имената на участниците и техните изказвания. Протоколът се съставя под диктовката на председателя и трябва да бъде предоставен на страните в срок от три дни. При видеоконференция се вписват данни за съдебния служител, а при техническа възможност се прави звукозапис, който служи за основа на протокола. Протоколът се подписва от председателя и секретаря, а при видеоконференция се изготвя и видеозапис, който се прилага към делото.
Чл. 151
Съгласно Чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс, участниците в процеса имат право в едноседмичен срок да искат поправки или допълнения на протокола след предоставянето му. Поправките се извършват на база звукозапис, ако такъв е направен, или на база бележки, ако звукозапис не е наличен. Съдът се произнася по искането след призоваване на страните и изслушване на звукозаписа или обясненията на секретаря. Записите се съхраняват до изтичането на срока за искане на поправки или до влизането в сила на решението по делото.
Чл. 152
Чл. 152 от Гражданския процесуален кодекс установява, че протоколът от съдебното заседание служи като доказателство за извършените съдопроизводствени действия. Действия, които не са удостоверени в протокола, се считат за неизвършени. В глава четиринадесета се разглеждат общите правила за доказване, които определят предмета на доказване в гражданското производство.
Чл. 153
Чл. 153 от Гражданския процесуален кодекс посочва, че на доказване подлежат само спорните факти, които са от значение за решаването на делото, както и връзките между тях. Това означава, че всяка страна в процеса носи отговорност за доказването на фактите, които подкрепят нейните твърдения и искания.
Чл. 154
Съгласно Чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс, всяка страна е задължена да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборването на такива предположения е допустимо, освен когато законът забранява това.
Чл. 155
Чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс постановява, че общоизвестните и служебно известните на съда факти не подлежат на доказване. Съдът е задължен да информира страните за тези факти, без да е необходимо те да бъдат доказвани.
Чл. 156
Чл. 156 от Гражданския процесуален кодекс регламентира изискванията за доказателствени искания. Страната трябва да посочи фактите и средствата за доказване, както и необходимостта от видеоконференция. При искане за разпит на свидетел се изисква посочване на фактите, трите имена и адреса на свидетеля. Искането за обяснения от другата страна включва формулиране на въпросите, на които трябва да отговори. При искане за експертиза се уточнява областта на специални знания, предмета и задачата на експертизата.
Чл. 156а
Чл. 156а от Гражданския процесуален кодекс регламентира възможността за събиране на доказателства чрез видеоконференция. То може да се поиска от страна или служебно от съда при изслушване на вещо лице. Разпит на свидетел и обяснения на страна са допустими, когато те не могат да се явят пред съда и са извън съдебния район. Съдът определя дата и час за видеоконференцията след проверка на възможността за провеждане с най-близкия районен съд. Лицата, които ще дават показания, се призовават, а самоличността им се проверява от служител. Преводачът или тълковникът обикновено присъстват в съдебната зала, освен при специфични обстоятелства.
Чл. 157
Съгласно Чл. 157 от Гражданския процесуален кодекс, съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и определя срок за тяхното събиране. Този срок започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, и важи и за страната, която не се е явила. В допълнение, за допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция, съдът трябва да издаде мотивирано определение, в което обосновава необходимостта от такава процедура.
Чл. 158
Чл. 158 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако събирането на доказателство е съмнително или трудно, съдът може да определи срок за неговото събиране. Ако срокът изтече, делото продължава без него. В последствие, доказателството може да бъде събрано, при условие че това не забавя производството.
Чл. 159
Чл. 159 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията, при които съдът допуска или отхвърля исканията на страните за допускане на доказателства. Исканията, които се отнасят до факти, които нямат значение за делото, или несвоевременни искания, се отхвърлят с определение. При установяване на един и същ факт, съдът може да допусне само част от посочените свидетели, а останалите ще бъдат допуснати, ако призованите не установят факта.
Чл. 160
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя техния размер и срок за внасянето им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, и важи дори за страната, която не е присъствала. Събирането на доказателствата става след представянето на документ за внасяне на определения депозит. Важно е да се отбележи, че срокът за внасяне на разноски се прекъсва, ако бъде подадена молба за освобождаване от внасянето им, и не тече, докато молбата се разглежда.
Чл. 161
Съдът има право да приеме за доказани определени факти, ако страната по делото е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Това означава, че ако една страна не сътрудничи в процеса на доказване, съдът може да се възползва от правото си на преценка и да вземе решение на базата на наличните обстоятелства.
Чл. 162
Чл. 162 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за определения му размер, съдът може да определи размера по своя преценка или да се обърне към вещо лице за заключение. Освен това, в Раздел II се разглежда задължението на свидетелите да дават показания.
Чл. 163
Свидетелят е задължен да се яви пред съда, за да даде показания. В случай на важна причина, разпитът на свидетеля може да се проведе преди определения ден за заседание и извън помещението на съда, като за него се призовават страните.
Чл. 164
Свидетелските показания не се допускат в определени случаи, включително: установяване на правни сделки, за които се изисква писмен акт; опровергаване на официални документи; доказване на обстоятелства, за които е необходим писмен акт; установяване на договори над 5000 лв. (с изключение на договори между съпрузи и роднини); погасяване на парични задължения, установени с писмен акт; установяване на писмени съглашения, в които страната е участвала, и опровергаване на съдържанието на частен документ. В случаите, посочени в т. 3, 4, 5 и 6, свидетелски показания се допускат само с изрично съгласие на страните.
Чл. 165
Чл. 165 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че свидетелски показания могат да бъдат допуснати в определени случаи, когато законът изисква писмен документ. Показанията са допустими, ако документът е загубен или унищожен без вина на страната. Освен това, свидетелски показания могат да се приемат и когато страната се опитва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, при условие че има писмени доказателства от другата страна или удостоверяващи нейни изявления, които подкрепят това твърдение. Ограничението не важи за трети лица и наследници, когато сделката е насочена срещу тях.
Чл. 166
Чл. 166 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на отказ от свидетелстване. По принцип, всеки е задължен да свидетелства, освен пълномощниците на страните, медиаторите по спора, роднините по права линия, братята и сестрите, роднините по сватовство от първа степен, съпрузите и бившите съпрузи, както и партньорите в фактическо съжителство. Лицата, които биха могли да причинят вреда на себе си или на близките си, могат да откажат да отговорят на конкретни въпроси, посочвайки причината. Свидетелите не могат да бъдат и пълномощници на страните.
Чл. 167
Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на въпроси, трябва да посочи причините за отказа и да ги удостовери. Ако не изпълни задължението си, той е длъжен да възстанови разноските на страните и губи правото си на възнаграждение.
Чл. 168 Граждански процесуален кодекс
Свидетелите имат право на възнаграждение и на възстановяване на разноски, свързани с явяването им в съда. За да получат тези права, те трябва да поискат възнаграждението и разходите до края на съдебното заседание. Изплащането на възнаграждението и разноските се извършва от внесения депозит.
Чл. 169
Чл. 169 регламентира процедурите, свързани с призоваването на свидетели. Ако свидетелят не може да бъде призован на посочения адрес, съдът определя нов срок за посочване на друг адрес. Ако страната не спази указанията на съда, свидетелят не се призовава. Страните имат право да доведат свидетели без предварително призоваване.
Чл. 170
Чл. 170 от Гражданския процесуален кодекс предвижда процедурата за разпит на свидетел. Преди самия разпит, съдът е задължен да установи самоличността на свидетеля, да проучи дали той има някаква заинтересованост в делото и да го предупреди за правните последствия от лъжесвидетелстването. Освен това, свидетелят трябва да се ангажира да говори истината.
Чл. 171
Чл. 171 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за разпит на свидетели в съдебно заседание. Свидетелите дават показания поотделно, в присъствието на страните, а свидетели, които все още не са разпитвани, нямат право да присъстват при разпита на останалите. Свидетелят може да бъде разпитан повторно по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда. Съдът има право да отрази в протокола специфични особености в поведението на свидетеля по време на разпита, ако това бъде поискано от страна или по собствена инициатива.
Чл. 172
Според Чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, показанията на роднини, настойници, попечители, осиновители, осиновени, пълномощници и други заинтересовани лица се оценяват от съда, като се вземат предвид всички данни по делото и потенциалната заинтересованост на свидетелите. Съдът има правото да разпитва свидетели по своя инициатива.
Чл. 173
Чл. 173 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на когото се е позовала. Въпреки това, свидетелят ще бъде разпитан, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитът е необходим за изясняване на обстоятелствата по делото.
Чл. 174
Съдът може да нареди извършването на очна ставка, когато свидетелите дават различни показания. Очна ставка може да се проведе и между свидетел и страните по делото.
Чл. 175
Чл. 175 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че признанията на факти, направени от страна или нейния представител, се оценяват от съда, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото. Това означава, че съдът не приема признанието автоматично, а го разглежда в контекста на цялостната ситуация и доказателства по делото.
Чл. 176
Съдът има право да разпореди на страната да се яви лично, за да даде обяснения по делото. На страната се съобщават въпросите, на които трябва да отговори, и я предупреждава за последствията от неизпълнението на това задължение. При неявяване или отказ да се отговори без основателна причина, съдът може да приеме обстоятелствата за доказани. В случай на трудно преодолима пречка, страната може да даде обяснения пред делегиран съд или чрез видеоконференция.
Чл. 177
Чл. 177 от Гражданския процесуален кодекс определя кои лица могат да дават обяснения по делото. Това включва физически лица, законни представители на юридически лица, длъжници и синдици по дела за несъстоятелност, съдружници в събирателно дружество и лично отговорни съдружници в командитно дружество. При малолетни или лица под пълно запрещение, съдът може да изслуша законния представител, а при непълнолетни или лица под ограничено запрещение, съдът може да разпита лицето в присъствието на родител или попечител.
Чл. 178
Доказателствената сила на документите зависи от закона, който е бил в сила по времето и мястото на тяхното съставяне. Съдът оценява документи с недостатъци (като зачерквания и добавки) въз основа на обстоятелствата по делото, но това не важи за подписани електронни документи.
Чл. 179
Чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс определя, че официален документ, издаден от длъжностно лице в рамките на неговата служебна дейност, служи като доказателство за изявленията и действията, извършени пред него. Освен това, официално заверените преписи или извлечения от тези документи имат същата доказателствена сила, както оригиналите.
Чл. 180
Частните документи, подписани от лицата, които ги издават, служат като доказателство, че изявленията в тях са направени именно от тези лица. Това означава, че подписът на документа удостоверява автентичността на съдържанието му, като се предполага, че лицето, което е подписало документа, е направило изявленията в него.
Чл. 181
Частният документ има достоверна дата за трети лица от момента на неговата заверка, смъртта на подписалото го лице, физическа невъзможност за подписване, възпроизвеждане в официален документ или друг установяващ факт. Съдът допуска всякакви доказателствени средства за установяване на датата на разписки за плащане, като взема предвид обстоятелствата по делото.
Чл. 182 ГПК
Съгласно Чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс, вписванията в счетоводни книги се оценяват от съда на базата на тяхната редовност, както и на други обстоятелства по делото. Тези вписвания могат да служат като доказателство за лицето или организацията, които са водили книгите. Освен това, се подчертава значението на представянето на документи на хартиен носител.
Чл. 183
Чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс урежда начина на представяне на документи по делото. Страната може да представи заверен препис от документа, но при поискване е задължена да предостави оригинала или официално заверен препис. Ако не го направи, преписът се изключва от доказателствата. Освен това, завереният препис може да бъде представен и като електронен образ, заверен с квалифициран електронен подпис.
Чл. 184
Чл. 184 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина на представяне на електронни документи в съдебното производство. Според първата алинея, електронният документ може да бъде предоставен на хартиен носител, заверен от страната, а при поискване страната е задължена да представи документа и на електронен носител. Втората алинея уточнява, че ако съдът няма технически средства за проверка на електронния документ, той трябва да предостави електронни копия на всяка от страните, като истинността на документа може да бъде оспорена в следващото заседание.
Чл. 185
Според Чл. 185 от Гражданския процесуален кодекс, когато документ е представен на чужд език, той трябва да бъде придружен с точен превод на български, който е заверен от страната. В случай, че съдът не може сам да провери верността на превода или ако верността на превода бъде оспорена, съдът има правото да назначи вещо лице, което да извърши проверка на превода.
Чл. 186
Чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че страните по делото са отговорни за представянето на официални документи и удостоверения. Съдът има правото да изиска тези документи от съответното учреждение или да предостави съдебно удостоверение, за да помогне на страната да ги получи. Учреждението е задължено да издаде исканите документи или да предостави обяснение за причините за отказа от издаването им.
Чл. 187
Страните в гражданското производство представят печатни материали, но ако съдът може да ги получи самостоятелно без затруднения, е достатъчно страната да посочи мястото на публикацията им.
Чл. 188
Според Чл. 188 от Гражданския процесуален кодекс, документ, който е издаден от орган, който няма компетентност или не е в предписаната форма, все пак може да има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Това правило важи и за документи, издадени от неграмотно или незрящо лице, при условие че те са подписани от страните.
Чл. 189
Чл. 189 от Гражданския процесуален кодекс регламентира изискванията за частни документи, издадени от неграмотни и слепи лица. Неграмотен човек трябва да постави отпечатък от десния си палец вместо подпис, а документът трябва да бъде приподписан от двама свидетели. При невъзможност за поставяне на отпечатък, трябва да се посочи причината и да се уточни кой пръст е използван. Сляп, но грамотен човек, също трябва да има двама свидетели при подписването на документа.
Чл. 190
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, всяка страна в процеса може да поиска от съда да задължи другата страна да представи документ, който е у нея, като посочи значението му за делото. Непредставянето на документа може да бъде оценено в контекста на чл. 161, който определя основанията за отказ от представяне на документи. Тези основания включват, но не се ограничават до: защита на лични данни, търговска тайна, привилегии и други законови ограничения.
Чл. 191
Чл. 191 от Гражданския процесуален кодекс предвижда случаи, в които представянето на документ може да бъде отказано. Отказът е допустим, когато съдържанието на документа касае личния или семейния живот на страната, или ако представянето му би довело до опозоряване или наказателно преследване на страната или на нейни близки. В случай че основанията за отказ засягат само части от документа, страната може да бъде задължена да предостави заверено извлечение от него.
Чл. 192
Чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че всяка страна в съдебния процес може да поиска от съда да задължи лице, което не участва в делото, да представи документ, който се намира при него. След подаване на молбата, съдът изпраща препис на третото лице с определен срок за представяне на документа. В случай че третото лице не представи документа без основателна причина, то носи отговорност не само пред съда, но и пред страната за причинените вреди.
Чл. 193
Чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурите за оспорване на истинността на документи в съдебно производство. Заинтересованата страна може да оспори документ с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, или до края на съдебното заседание, ако документът е представен там. Съдът ще извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна желае да се ползва от него. Тежестта на доказване на неистинността на документа лежи на страната, която го оспорва, освен в случаите на частни документи без подпис на оспорващата страна, когато доказването на истинността е задължение на страната, която е представила документа.
Чл. 194
Съгласно Чл. 194 от Гражданския процесуален кодекс, съдът извършва проверка на документи чрез сравнение с безспорни документи, разпит на свидетели или вещи лица. След проверката, съдът с определение може да признае оспорването за не доказано или да определи документа за неистински, в такъв случай той го изключва от доказателствата и го изпраща на прокурора. Съдът може също да се произнесе по оспорването с решението по делото, при което документът и препис от решението се изпращат на прокурора.
Чл. 195
Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно от съда, когато са необходими специални знания за изясняване на въпроси по делото. Съдът може да назначи и повече вещи лица, ако обстоятелствата по делото го изискват.
Чл. 196
Чл. 196 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че разпоредбите за отстраняване на вещи лица са аналогични на тези за страните по делото. Всяка страна има право да иска отстраняване на вещото лице при наличие на основания за това. Вещото лице е задължено да уведомява съда за всички обстоятелства, които могат да служат за основание за отстраняване, и да отговори на твърденията в молбата за отстраняване. Съдът взема решение по искането с определение.
Чл. 197
Съдът назначава вещо лице с определение, в което се уточняват предметът и задачата на експертизата, материалите, които ще се предоставят, както и името, образованието и специалността на вещото лице. Съдът определя срок за изготвяне на заключението, а вещото лице е длъжно да уведомява съда, ако не може да спази срока, като посочва необходимото време за изготвяне.
Чл. 198
Вещото лице, назначено по делото, може да бъде освободено от задачата си в случай, че не притежава необходимата квалификация, е болно или има друга обективна причина, поради която не може да изпълни задълженията си. Освобождаването става при условията на чл. 166 от Гражданския процесуален кодекс, както и в случай че вещото лице не е изготвило заключението в срок.
Чл. 199
Според Чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс, вещото лице е задължено да представи своето заключение най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание. Това е важно условие за осигуряване на достатъчно време на страните да се запознаят с заключението и да подготвят своите аргументи.
Чл. 200
Чл. 200 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът напомня на вещото лице за отговорността му за даване на невярно заключение. Вещото лице излага устно заключението си, а страните имат право да задават въпроси за изясняване на заключението. При оспорване на заключението, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да се направи по време на изслушването.
Чл. 201
Според Чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да възложи допълнително заключение, когато първоначалното заключение не е достатъчно пълно и ясно. В случай на повторно заключение, то се възлага, когато предходното не е обосновано и съществува съмнение относно неговата правилност. Това подчертава важността на яснотата и обосноваността на експертните заключения в гражданските дела.
Чл. 202
Член 202 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът не е задължен да приема заключението на вещото лице, а вместо това обсъжда това заключение в контекста на всички останали доказателства по делото. Това означава, че ако има разногласие между заключенията на различни вещи лица, съдът има право да прецени всяко от тях и да вземе решение въз основа на цялостната доказателствена база, а не само на експертните мнения.
Чл. 203
Чл. 203 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при разногласие между вещите лица, всяка група представя своите отделни мнения. Ако съдът не може да реши спора, той може да поиска допълнителни изследвания от същите вещи лица или да назначи нови вещи лица.
Чл. 204
Съдът може да назначи оглед на вещи или освидетелстване на лица по молба на страните или по своя преценка. Огледът и освидетелстването служат за събиране и проверка на доказателства и се извършват от съда или делегиран член. Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа, а след него се съставя протокол с констатации, обяснения и показания.
Чл. 205
Член 205 от Гражданския процесуален кодекс указва, че задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа следва да се прилагат разпоредбите, които важат за документите. Това означава, че правилата и процедурите, свързани с документите, са съответно приложими и за предметите, които подлежат на оглед.
Чл. 206
Освидетелстването на лице е допустимо само със съгласие на съответното лице. То трябва да се извърши по начин, който не накърнява личното достойнство на освидетелствания. Съдията може да делегира извършването на освидетелстването на вещи лица, без да присъства лично. В случай на отказ от освидетелстване, се прилага чл. 161.
Чл. 207
Чл. 207 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако има риск от загуба на доказателство или затруднения при неговото събиране, страната има право да поиска предварително събиране на доказателството. Това е важна мярка за защита на правата на страните в съдебния процес, която позволява предотвратяване на загуба на важна информация.
Чл. 208
Чл. 208 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за подаване на молба за обезпечение на доказателства. Молбата се подава в съда, който разглежда делото или в районния съд по адрес на лицето, което ще се разпитва. Препис от молбата се връчва на другата страна. Определението на съда, с което молбата не е уважена, може да бъде обжалвано. Съдът може да събере доказателства, посочени от другата страна, ако те са свързани с молбата. При невъзможност да се посочи другата страна, съдът назначава представител. Общите правила за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат.
Чл. 209
Според Чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс, разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Вместо това, те се вземат предвид при окончателното решаване на спора. Освен това, в Глава петнадесета се разглеждат отклонения във връзка с предмета на делото, включително и първоначалното съединяване на искове.
Чл. 210
Чл. 210 от Гражданския процесуален кодекс позволява на ищеца да предяви няколко иска срещу един и същи ответник с една искова молба, при условие че исковете са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случай, че исковете не могат да се разглеждат заедно или ако съдът прецени, че това ще затрудни производството, той може да раздели исковете. Разделянето не е допустимо за искове, свързани с предмета на делото, освен ако не подлежат на разглеждане по различни производства.
Чл. 211
Чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс регламентира възможността на ответника да предяви насрещен иск в срок за отговор на исковата молба. Насрещният иск може да бъде предявен, ако е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или може да бъде прихванат с него. Предявяването на насрещния иск следва правилата за предявяване на иск, а съдът може да отдели насрещния иск, ако съвместното разглеждане на двата иска затруднява производството.
Чл. 212 Граждански процесуален кодекс
В първото заседание по делото ищецът и ответникът имат право да поискат съдът да се произнесе относно съществуването или несъществуването на оспорено правоотношение, което е от значение за изхода на делото. Тази процедура позволява на страните да уточнят правните си позиции и да се избегнат ненужни забавяния в производството.
Чл. 213
Чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс позволява на съда да съедини висящи дела, в които участват едни и същи лица като ищец и ответник, или дела, които имат връзка помежду си. Съдът може да издаде общо решение по съединените дела, което улеснява процеса и постига по-ефективно разрешаване на споровете.
Чл. 214
В първото заседание за разглеждане на делото, ищецът може да измени основанието на своя иск или да промени искането си, ако съдът прецени това за уместно. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция, ищецът може да промени само размера на иска или да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Прибавянето на изтекли лихви или събрани добиви след предявяване на иска не се счита за увеличение на иска.
Чл. 215
Чл. 215 от Гражданския процесуален кодекс предвижда възможността за предявяване на иск от няколко ищци или срещу няколко ответници, когато предмет на спора са общи права или задължения, или права и задължения, произтичащи от едно и също основание. Това позволява обединяване на исковете за по-ефективно разглеждане на делото.
Чл. 216
Чл. 216 определя принципите на самостоятелност и необходимост в действията на другарите в гражданския процес. Всеки другар действа самостоятелно, като неговите действия не влияят на останалите. В случаи на необходимо другарство, действията на някои другари са валидни и за неявилите се, но за определени действия, като спогодба или отказ от иск, е нужно съгласие от всички другари.
Чл. 217
Чл. 217 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато фактическите твърдения на страните по делото относно общите факти си противоречат, съдът трябва да прецени тези противоречия, като вземе предвид всички обстоятелства по делото. Това е важно за осигуряване на справедливост и точност в съдебния процес.
Чл. 218
Чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс позволява на трето лице да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Третото лице може да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
Чл. 219
В първото заседание по делото ищецът или ответникът могат да привлекат трето лице, което има право да участва в процеса. Не се допуска привличането на лице, което няма постоянен адрес в България или живее в чужбина. Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви заедно с искането за привличане.
Чл. 220
Съгласно Чл. 220 от Гражданския процесуален кодекс, третото лице може да бъде допуснато да участва в производството по дело. Съдът се произнася по допускането на третото лице с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не допуска третото лице. Това дава на третото лице правото да оспори решението на съда относно неговото допускане.
Чл. 221
Член 221 от Гражданския процесуален кодекс определя правата на третото лице по време на съдебното производство. То има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, които представляват разпореждане с предмета на спора. В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и третото лице, съдът е длъжен да прецени ситуацията, вземайки предвид всички обстоятелства по делото.
Чл. 222
Член 222 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че с съгласието на двете страни, лицето, което е встъпило или привлечено в делото, може да замести и освободи страната, на която помага. Това означава, че ако двете страни се съгласят, новият участник в делото може да поеме задълженията и правата на страната, на която помага, като я освободи от отговорност. Такова действие е допустимо само при наличието на взаимно съгласие.
Чл. 223
Постановеното решение на съда има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна. Съдът установява факти, които са задължителни за третото лице, свързани с отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Третото лице не може да оспорва решението, освен ако страната не е пропуснала умишлено или поради груба небрежност да представи неизвестни факти или доказателства.
Чл. 224
Чл. 224 от Гражданския процесуален кодекс регламентира освобождаването на ответника от участие в делото при вложение на търсената сума или вещ по указания на съда. В такъв случай, делото продължава между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложеното се предава на ищеца. При искане за привличане, направено с отговора на исковата молба, ответникът не носи отговорност за разноските.
Чл. 225
Чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс позволява на трето лице, което притежава самостоятелни права върху предмета на спора, да встъпи в делото. То може да предяви иск срещу двете страни до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Раздел III от текста разглежда и въпросите, свързани с прехвърляне на спорното право и заменяне на страна.
Чл. 226
Чл. 226 от Гражданския процесуален кодекс регламентира ситуацията, при която спорното право е прехвърлено на трето лице по време на производството. Делото продължава между първоначалните страни, но приобретателят има право да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при специфични условия, посочени в чл. 222. Решението, постановено по делото, е валидно и за приобретателя, освен в случаите на вписване на недвижим имот и добросъвестно владение на движими вещи, когато се прилагат специфични разпоредби от Закона за собствеността.
Чл. 227
Чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако страна по делото умре или юридическото лице престане да съществува, производството продължава с участието на правоприемника. Това означава, че правоприемникът заема мястото на починалата страна или на юридическото лице, което е престанало да съществува, и делото продължава без прекъсване.
Чл. 228
Чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за изменение на иска чрез заменяне на страните. Изменението е допустимо при съгласие на двете страни и новото лице, което встъпва в делото. Не е необходимо съгласие на ответника, ако ищецът се отказва от иска. Ищецът може да насочи иска срещу нов ответник, дори ако той не е съгласен, като искът се счита за предявен от момента на подаване на исковата молба. Освен това, кодексът предвижда и правила за спиране, възобновяване и прекратяване на производството.
Чл. 229
Чл. 229 от Гражданския процесуален кодекс предвижда случаи, при които съдът може да спре производството. Това включва спиране по съгласие на страните, в случай на смърт на страна, необходимост от учредяване на настойничество или попечителство, наличие на друго дело с влияние върху спора, разкриване на престъпни обстоятелства, разглеждане на искане от Конституционния съд относно законност и в други законово предвидени случаи. Спирането по съгласие на страните е допустимо само веднъж в производството в една инстанция, а при участие на прокурор е необходимо и неговото съгласие.
Чл. 230
Производството по граждански дела може да бъде възобновено служебно или по искане на страна, след отстраняване на пречките за движението му. При смърт на ответника, ищецът е длъжен в срок от шест месеца да посочи правоприемниците или да вземе мерки за назначаване на управител на наследството. При неизпълнение на това задължение, делото ще бъде прекратено. Възобновяването на производството започва от действието, при което е било спряно.
Чл. 231
Производството, което е спряно по общо съгласие на страните, се прекратява, ако в срок от шест месеца нито една от страните не поиска възобновяването му. В случай че е постановено решение, то се обезсилва. Допълнително се прилага и разпоредбата на чл. 232, изречение второ.
Чл. 232 Граждански процесуален кодекс
Ищецът има правото да оттегли исковата си молба без необходимост от съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случай, че ищецът реши да предяви отново същия иск, той може да използва доказателствата, събрани по време на предишното дело, само ако съществуват трудно преодолими пречки за повторното им събиране.
Чл. 233 Граждански процесуален кодекс
Ищецът има правото да се откаже изцяло или частично от спорното право по всяко време на делото. При отказ той не може да предяви отново същия иск. Ако отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Чл. 234
Чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс урежда правилата за съдебните спогодби. Според него, за всяка спогодба, която е законна и не противоречи на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от съдията и страните. При участие на прокурор, неговото мнение също е необходимо за одобрение на спогодбата. Съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване. Ако спогодбата касае само част от спора, съдът продължава разглеждането на останалата част от делото.
Чл. 235
Решението по делото се постановява от съдебния състав, който е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. То се основава на установените обстоятелства и на закона, като съдът взема предвид и факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за правото. Решението и мотивите към него се изготвят в писмена форма и се обявяват в срок от един месец след заседанието. Обявяването на решението става в публичен регистър, до който всеки има право на достъп.
Чл. 236
Решението по граждански дела трябва да съдържа основни реквизити, включително дата и място на постановяване, информация за съда и участниците в делото, номера на делото, постановеното решение по съществото на спора, разпределение на разноските, информация за плащане на присъдените суми, както и информация за обжалване. Съдът трябва да изложи мотиви, в които да се отразят исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи. Решението се подписва от всички съдии, участващи в него.
Чл. 237
Когато ответникът признае иска, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основано на признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се посочи, че то се основава на признанието на иска. Съдът не може да постанови решение при признание на иска, ако признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, или ако е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска не подлежи на оттегляне.
Чл. 238
Чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за постановяване на неприсъствено решение. Ако ответникът не е представил отговор на исковата молба в срок и не се яви на първото заседание, ищецът може да поиска такова решение или да оттегли иска. В случай, че ищецът не се яви на заседанието, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски. Ако и двете страни не се явят и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Чл. 239
Съдът може да постанови неприсъствено решение, когато страните са информирани за последствията от неявяването и неспазването на сроковете за размяна на книжа, а искът е вероятно основателен или неоснователен въз основа на представените доказателства. Такова решение не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване. Ако съдът установи, че условията за неприсъствено решение не са изпълнени, той отхвърля искането и продължава с делото.
Чл. 240
Член 240 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, да поиска неговата отмяна в едномесечен срок от връчването му, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на документи, невъзможност за своевременно узнаване за връчването или невъзможност за явяване поради непредвидени обстоятелства. Страната може също така да предяви иск за отмяна при новооткрити обстоятелства или доказателства, в срок от три месеца от узнаването им, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Чл. 241
Съдът има правото да отсрочи или разсрочи изпълнението на решение, в зависимост от имотното състояние на страната или други обстоятелства. Въпреки това, ако законът предвижда разсрочване на изпълнението на конкретно решение, съдът не може да го разсрочва допълнително.
Чл. 242
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, съдът може да постанови предварително изпълнение на решения, които касаят издръжка, възнаграждение или обезщетение за работа. Освен това, такова изпълнение може да бъде допуснато при определени условия, като например наличие на официален документ, признато вземане от ответника или риск от значителни вреди за ищеца. Въпреки това, съдът може да изиска от ищеца да предостави обезпечение преди да допусне предварителното изпълнение.
Чл. 243
Чл. 243 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за предварително изпълнение на решения. Според ал. 1, предварително изпълнение не се допуска, ако може да причини непоправима вреда на ответника или вреда, която не може да бъде точно оценена в парично изражение. Изключение от това правило са решенията, свързани с издръжка или възнаграждение за работа. Ал. 2 уточнява, че срещу държавата и определени държавни учреждения не може да се изпълнява решение, което не е влязло в сила. Обжалването на определението по този член е възможно в рамките на установените срокове и процедури.
Чл. 244
Определението, с което се допуска или отказва предварително изпълнение на съдебно решение, подлежи на обжалване чрез частна жалба. Възможно е също така спиране или прекратяване на предварителното изпълнение.
Чл. 245
Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може да спре изпълнението, ако представи обезпечение за взискателя. Изпълнението се спира и при отменяне на обжалваното решение. Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява, а съдът издава изпълнителен лист на длъжника за връщане на получените суми или вещи, както и за такси и разноски.
Чл. 246
След обявяване на решението по делото, съдът няма право да го отменя или изменя самостоятелно. Възможна е обаче поправка на очевидни фактически грешки, които не засягат същината на решението.
Чл. 247
Чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът може да поправи очевидни фактически грешки в своето решение по своя инициатива или по молба на страните. След искането за поправка, съдът уведомява страните и им предоставя срок от една седмица за представяне на отговор. При необходимост, съдът може да призове страните в открито заседание. Решението за поправка се връчва на страните и може да бъде обжалвано по същия ред, по който се обжалва и оригиналното решение.
Чл. 248
Чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс предвижда възможност за съдебно допълнение или изменение на постановеното решение по отношение на разноските. Това може да се случи в срок за обжалване или в едномесечен срок след постановяването на решението, ако то е необжалваемо. Съдът уведомява насрещната страна и предоставя срок от една седмица за отговор. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и може да бъде обжалвано по същия ред, по който се обжалва и самото решение.
Чл. 249
Съгласно Чл. 249 от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да обезсили своето решение, ако преди то да влезе в сила страните по делото заявят, че са постигнали спогодба и искат делото да бъде прекратено. Това означава, че при наличие на съгласие между страните, съдът прекратява производството по делото, а решението му не влиза в сила.
Чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс
Страната има право да поиска допълване на съдебното решение, ако съдът не е разгледал всички искания. Молба за допълване може да бъде подадена в срок от един месец след връчването на решението. Съдът уведомява насрещната страна и дава срок от една седмица за отговор. Молбата се разглежда в открито заседание, ако съдът прецени, че е необходимо. Решението за допълване подлежи на обжалване.
Чл. 251
Чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за тълкуване на влязло в сила решение. Споровете по тълкуване се разглеждат от съда, който е постановил решението. Не може да се иска тълкуване след изпълнението на решението. Съдът уведомява страните за исканото тълкуване и им дава възможност да представят отговор в срок от една седмица. При необходимост, съдът може да призове страните в открито заседание. Решението по тълкуването подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението, което се тълкува.
Чл. 252
Съгласно Чл. 252 от Гражданския процесуален кодекс, съдът постановява определение, когато разглежда въпроси, които не решават спора по същество. Това означава, че определенията не са окончателни решения по делото, а служат за разрешаване на предварителни или процесуални въпроси.
Чл. 253
Определенията, които не приключват делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, когато настъпят нови обстоятелства, или в случай на грешка или пропуск. Това дава възможност на съда да коригира решенията си в зависимост от променящите се условия или открития в хода на производството.
Чл. 254
Чл. 254 от Гражданския процесуален кодекс определя изискванията за мотивиране на определенията на съда, включително какво трябва да съдържа определението, когато се произнася по противоречащи искания на страните или се отхвърля искане. Определението трябва да включва информация за датата и мястото на постановяване, имената на съдиите и страните, номера на делото, какво постановява съдът, на кого се възлагат разноските, информация за обжалване и подписи на съдиите. Глава деветнадесета се отнася до молба за определяне на срок при бавност.
Чл. 255
Когато съдът не е извършил своевременно определено процесуално действие, страната може да подаде молба за определяне на срок за извършването му. Молбата се подава до горестоящия съд чрез съда, който разглежда делото, и съдът незабавно изпраща молбата с мнение до горестоящия съд.
Чл. 256
Когато съдът извърши всички действия по молбата и уведоми страната, тя се счита за оттеглена. Ако страната не се оттегли и в срок от една седмица заяви, че поддържа молбата, тя се изпраща за разглеждане на горестоящия съд.
Чл. 257
Чл. 257 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за разглеждане на молба за определяне на срок. Съдия на горестоящия съд разглежда молбата в едноседмичен срок. При установяване на необосновано забавяне, съдът определя срок за извършване на действието; в противен случай, молбата се отхвърля. Определението на съда не подлежи на обжалване. Дял втори от кодекса се фокусира върху обжалването на решения и определения, както и върху отмяната на влезли в сила решения.
Чл. 258
Решенията на районните съдилища могат да бъдат обжалвани пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища, когато те са в първа инстанция, подлежат на обжалване пред апелативните съдилища. Жалбата може да се отнася както до цялото решение, така и до отделни негови части.
Чл. 259
Въззивната жалба трябва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчването на решението. Срокът за обжалване се прекъсва при подаване на молба за правна помощ и не тече, докато тя се разглежда. След отхвърляне на молбата, започва нов срок, а при уважаване – срокът тече от връчването на решението на назначения служебен адвокат. Подаването на нова молба за правна помощ не спира срока за въззивно обжалване.
Чл. 260
Жалбата по Гражданския процесуален кодекс трябва да съдържа следните елементи: име и адрес на жалбоподателя; означение на обжалваното решение; указание за порочността на решението; искане на жалбоподателя; новооткрити и новонастъпили факти, които трябва да се вземат предвид; нови доказателства, които да се съберат; и подпис на жалбоподателя. Допълнително, към жалбата могат да бъдат приложени съответните документи.
Чл. 261
Чл. 261 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че към жалбата трябва да се прилагат следните документи: преписи от жалбата и приложенията, пълномощно (ако жалбата е подадена от пълномощник), новите писмени доказателства, посочени в жалбата, и документ за внесена такса. Тези изисквания са важни за проверка от първоинстанционния съд.
Чл. 262
Чл. 262 от Гражданския процесуален кодекс определя условията, при които жалба може да бъде върната. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261, страната трябва да отстрани нередовностите в едноседмичен срок. Жалбата ще бъде върната, ако е подадена след изтичането на срока за обжалване или ако нередовностите не бъдат отстранени в срок. Разпореждането за връщане може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 263
След приемането на жалбата, съдът изпраща копие на другата страна, която в срок от две седмици може да подаде отговор. В този срок е допустимо подаването на насрещна въззивна жалба, която трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Съдът проверява редовността на насрещната жалба и след приемането й изпраща копие на другата страна, която може да отговори в срок от една седмица. Ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната, насрещната жалба не се разглежда. След изтичането на сроковете, делото с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.
Чл. 264
Чл. 264 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на страната да оттегли подадената жалба изцяло или частично по всяко време на делото. Важно е да се отбележи, че предварителният отказ от правото на обжалване е недействителен, което означава, че страната не може предварително да се откаже от правото си да обжалва съдебно решение.
Чл. 265
Чл. 265 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на другарите по делото да се присъединят към жалбата, подадена от съищеца или съответника. Това присъединяване трябва да стане не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция и се извършва чрез подаване на писмена молба с необходимите преписи. В случаи на необходимо другарство, съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя. Забранено е посочването на нови факти и доказателства след подаването на жалбата.
Чл. 266
Чл. 266 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правилата за представяне на нови обстоятелства и доказателства в въззивното производство. Страните не могат да представят нови доказателства, които са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство. Обаче, те могат да твърдят нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят преди подаването на жалбата или след изтичането на срока за отговор. Също така, може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
Чл. 267
Въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите в закрито заседание, прилага чл. 262 и може да допуска нови доказателства. При необходимост съдът може да изслуша устните обяснения на страните в първото заседание. Съдът има право да изслуша отново свидетели и вещи лица. Ако в първоинстанционното производство не е проведена медиация, въззивният съд може да задължи страните да участват в такава процедура. При проведена медиация, съдът може да насочи страните отново към медиация или друг способ за разрешаване на спора.
Чл. 268
Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, където се докладват жалбите и отговорите. Доказателствата се събират по общите правила, а при необходимост делото може да бъде отложено. Съдът има правомощието да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като при съгласие на страните делото се отлага или производството се спира. След събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, прилагани по съответния ред.
Чл. 269 Граждански процесуален кодекс
Въззивният съд проверява служебно валидността на решението, а допустимостта само в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от жалбата. В случаите на нищожно или недопустимо първоинстанционно решение, въззивният съд следва да се произнесе по тези въпроси, тъй като те касаят основата на делото.
Чл. 270 Граждански процесуален кодекс
Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд обявява нищожността и ако делото не може да бъде прекратено, го връща на първоинстанционния съд за ново решение. Нищожността може да бъде предявена безсрочно или чрез възражение. Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва и прекратява делото, като в случай на неподсъдност, делото се изпраща на компетентния съд. При разглеждане на непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд. Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради неправилна подсъдност.
Чл. 271
Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд има правото да решава спора по същество. Той може да потвърди или отмени първоинстанционното решение изцяло или отчасти. Важно е, че ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено. При отмяна на решението по главния иск, висящността на евентуално съединените искове се възстановява. Също така, съдът отменя решението и за необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.
Чл. 272 от Гражданския процесуален кодекс
Когато въззивният съд потвърди решението на първоинстанционния съд, той е задължен да мотивира своето решение. Въззивният съд може да се позове и на мотивите, изложени от първоинстанционния съд, което означава, че може да използва аргументи и обяснения, предоставени в предходното решение.
Чл. 273
Чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато няма специфични правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат правилата, които важат за производството пред първата инстанция. Освен това, в Глава двадесет и първа се разглежда процедурата за обжалване на определенията, като се предвижда възможност за обжалване с частна жалба.
Чл. 274
Чл. 274 от Гражданския процесуален кодекс регламентира възможността за подаване на частни жалби срещу определения на съда. Частни жалби могат да се подават, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаи, изрично посочени в закона. Определения, постановени от апелативен съд, могат да се обжалват пред Върховния касационен съд, а тези от окръжен съд - пред съответния апелативен съд. Определения от Върховния касационен съд подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Съществуват и специфични условия, при които определения на въззивни съдилища подлежат на обжалване с частна жалба. Определения, по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, не могат да бъдат обжалвани.
Чл. 275
Частните жалби трябва да се подават в срок от една седмица след съобщаването на определението. За страните, присъствали на съдебното заседание, срокът започва да тече от деня на заседанието. Допълнителни разпоредби, касаещи частните жалби, са описани в чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273.
Чл. 276
След като съдът приеме жалбата, той изпраща препис на другата страна, която има право да подаде отговор в срок от една седмица. След изтичането на този срок, жалбата, отговорът и приложените документи се изпращат на горестоящия съд, като съдът прилага и препис от обжалваното определение.
Чл. 277
Частната жалба не спира производството по делото или изпълнението на обжалваното определение, освен ако не е предвидено друго в закон. Съдът по жалбата има правото да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако счете това за необходимо.
Чл. 278
Частните жалби по Гражданския процесуален кодекс се разглеждат основно в закрито заседание, но съдът може да реши да ги разгледа и в открито заседание. При отмяна на обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата и има право да събира доказателства, ако счете за необходимо. Определението, постановено по частната жалба, е задължително за долустоящия съд. В случай че няма специфични правила в раздела, се прилагат общите правила за обжалване на решенията.
Чл. 279
Чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат и за частните жалби, които се подават срещу разпорежданията на съда. Това означава, че процедурите и условията, описани в тези членове, важат и за частните жалби, като по този начин се осигурява последователност в процесуалното регулиране. Глава двадесет и втора от кодекса се отнася до касационното обжалване, което е важен аспект от правния процес.
Чл. 280
Чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс определя условията и основанията за касационно обжалване на въззивни решения. Основните основания включват: 1. Решения, които противоречат на задължителната практика на Върховния касационен съд или Конституционния съд; 2. Решения, които са от значение за точното прилагане на закона; 3. Допускане на касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. В допълнение, определени решения не подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска и съответния вид иск.
Чл. 281
Касационната жалба може да бъде подадена при наличие на три условия: когато решението е нищожно, недопустимо или неправилно поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила или необоснованост. Спирането на изпълнението на въззивното решение е свързано с тези основания.
Чл. 282
Чл. 282 от Гражданския процесуален кодекс регламентира, че подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, при условие че представи надлежно обезпечение, чийто размер зависи от характера на решението. В случай на непарични вземания, размерът на обезпечението се определя от съда. Обезпечението може да бъде задържано или освободено в зависимост от резултата на касационното обжалване и последиците от него.
Чл. 283
Касационната жалба трябва да съдържа данни за страните, посочване на обжалваното решение, изложение на основанията за обжалване и искане за отмяна или изменение на решението. Също така, жалбата трябва да е подписана от жалбоподателя или негов представител и да бъде подадена в срок, предвиден от закона.
Чл. 284
Касационната жалба трябва да съдържа името и адреса на жалбоподателя, означение на обжалваното решение, точно и мотивирано изложение на касационните основания, искането на жалбоподателя и подпис. Тя се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен при наличие на юридическа правоспособност у жалбоподателя. Към жалбата се прилагат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, преписи от жалбата и приложенията, пълномощно (ако е необходимо) и документ за внесена такса.
Чл. 285
Въззивният съд проверява дали жалбата е редовна. Ако не е, уведомява страната да отстрани нередовностите в срок от една седмица. При редовна жалба, съдът я изпраща на Върховния касационен съд заедно с разменените книжа и делото.
Чл. 286
Чл. 286 от Гражданския процесуален кодекс определя условията, при които въззивният съд връща жалба. Жалбата може да бъде върната, ако е подадена след изтичането на срока за обжалване, ако не са отстранени в срок допуснатите нередовности, или ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането за връщане може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 287
След приемането на жалбата от въззивния съд, той изпраща препис на другата страна, която може да отговори в срок от един месец. Насрещната страна има право да подаде насрещна касационна жалба в същия срок. Тази жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. Ако насрещната жалба е подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис на другата страна, която може да отговори в срок от две седмици. Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако касационната жалба не е разгледана.
Чл. 288
Върховният касационен съд разглежда допустимостта на касационното обжалване с определение в закрито заседание, което се осъществява от състав от трима съдии. Призоваването на страните в касационното производство е важен етап от процеса, който гарантира правото на защита на страните.
Чл. 289
Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните за заседания и делата, които ще разглежда през следващия месец. При необходимост от промяна в този график, страните получават уведомление.
Чл. 290
Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. Съдът проверява правилността на въззивното решение само по основанията, посочени в жалбата. Решението не представлява задължителна съдебна практика.
Чл. 291
Чл. 291 от Гражданския процесуален кодекс е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 86 от 2017 г. Следователно, разпоредбата вече не е в сила и не се прилага в съдебната практика. За допълнителни разяснения или тълкувания следва да се обърне внимание на актуалните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 292
Чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато Върховният касационен съд установи противоречия в разрешаването на определени правни въпроси, съставът на съда може да предложи на общото събрание да издаде тълкувателно решение. В този случай производството по делото се спира до постановяване на тълкувателното решение.
Чл. 293
Върховният касационен съд има право да оставя в сила или да отменя обжалваните решения. Решение може да бъде отменено, ако е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или ако е необосновано. Съдът може да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, само ако е необходимо повторно извършване на съдопроизводствени действия. В случай, че обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 270.
Чл. 294
Чл. 294 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, започвайки от незаконосъобразното действие, което е основание за отмяна на предходното решение. Указанията на Върховния касационен съд са задължителни за съда, на който е върнато делото. При повторното разглеждане съдът също така се произнася по разноските за делото, водено във Върховния касационен съд.
Чл. 295
Чл. 295 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано при наличие на определени предпоставки. Жалбата се разглежда от различен тричленен състав на Върховния касационен съд, който има правомощия да решава спора по същество. При основание за отмяна, което изисква съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново, след извършване на необходимите действия, прилагани съответно правилата за въззивното производство.
Чл. 296
Решенията по Гражданския процесуален кодекс влизат в сила при следните условия: 1. Когато не подлежат на обжалване; 2. Когато не е подадена жалба в определения срок или жалбата е оттеглена, като в този случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото; 3. Когато касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
Чл. 297
Решенията, които са влезли в сила, задължават съда, който ги е постановил, както и всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Това означава, че те трябва да се спазват и прилагат от всички тези органи.
Чл. 298
Чл. 298 от Гражданския процесуален кодекс определя, че решението влиза в сила само между страните по делото и за същото искане и основание. То има действие и за наследниците и правоприемниците на страните. Решенията по искове за гражданско състояние, включително брачни искове, важат за всички. Освен това, решението влиза в сила и по отношение на искания и възражения, свързани с право на задържане и прихващане.
Чл. 299
Чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс указва, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен ако законът не предвижда друго. При повторно заведено дело, съдът служебно го прекратява. Освен това, влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната, като постановено по привиден процес.
Чл. 300
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд при разглеждане на гражданските последици от деянието. Гражданският съд е обвързан да приеме, че деянието е извършено, че е противоправно и че деецът е виновен, съгласно установеното в наказателното производство.
Чл. 301
Когато делото е започнало по иск на прокурора, решението, което е влязло в сила, е задължително не само за страната, която е предявила иска, но и за страната, в интерес на която прокурорът е действал. Това означава, че решението има задължителен характер и за страните, които не са участвали в производството.
Чл. 302
Чл. 302 от Гражданския процесуален кодекс определя, че решенията на административния съд, които са влезли в сила, са задължителни за гражданския съд по отношение на валидността и законосъобразността на административния акт. Глава двадесет и четвърта от кодекса разглежда основанията за отмяна на влезли в сила решения, без да се уточняват конкретните основания в предоставения текст.
Чл. 303
Чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс предвижда случаи, при които заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение. Тези случаи включват: откритие на нови обстоятелства или доказателства, установяване на неистинност на документи или свидетелски показания, основание на отменено съдебно решение, противоречие с предходно влязло в сила решение, нарушение на правата на страната да участва в делото, и установено нарушение от Европейския съд по правата на човека. Съществуват и ограничения, като невъзможността за отмяна на решения за развод или неприсъствени решения по определени причини.
Чл. 304
Лицето, спрямо което решението има сила, може да иска отмяна на решението, независимо че не е било страна по делото. Срокът за подаване на искането за отмяна е регламентиран в чл. 216, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 305
Молбата за отмяна по Гражданския процесуален кодекс трябва да бъде подадена в определени срокове, в зависимост от обстоятелствата, свързани с решението, което се иска да бъде отменено. Сроковете варират от три месеца до една година или шест месеца, в зависимост от случая. Специфични условия за подаване на молбата са свързани с узнаването на нови обстоятелства или документи, както и с влизането в сила на решения.
Чл. 306
Молбата за отмяна трябва да отговаря на специфичните изисквания, посочени в чл. 260 и 261, и да включва мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако не отговаря на тези изисквания, страната получава уведомление за коригиране в едноседмичен срок. При неизпълнение, се прилагат разпоредбите на чл. 286. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд и трябва да включва препис за насрещната страна, която има право да отговори в срок от една седмица.
Чл. 307
Чл. 307 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че Върховният касационен съд разглежда молбата за отмяна на решения в две фази. Първо, допустимостта на молбата се обсъжда в закрито заседание. След това, ако молбата е допустима, се провежда открито заседание, в което се изслушват страните и се събират доказателства. При отмяна на решение на Върховния касационен съд, делото се разглежда от друг тричленен състав. Ако молбата е основателна, съдът отменя решението изцяло или частично и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд.
Чл. 308
Чл. 308 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при новото разглеждане на делото, чието решение е отменено, се прилагат общите правила. Това означава, че всички процедури и действия, свързани с новото разглеждане, трябва да следват установените общи принципи и правила на гражданския процес. Спирането на изпълнението на решението може да бъде част от тези общи правила, но конкретните условия за спиране не са посочени в този член.
Чл. 309
Чл. 309 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че подаването на молба за отмяна на решение не спира неговото изпълнение, освен ако съдът не реши да спре изпълнението по искане на страната, в съответствие с определени условия. В случай че решението бъде отменено, изпълнението му се спира, а ако новото решение е различно, се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.
Чл. 310
Чл. 310 определя исковете, които се разглеждат по реда на бързото производство, включително искове за трудово възнаграждение, незаконно уволнение, опразване на помещения и нарушения на авторски права. При обективно съединяване на искове от различни категории, не се допуска бързо производство. Също така, при съединяване на искове в една молба, ако един от тях подлежи на общия ред, бързо производство не е разрешено.
Чл. 311
Съдът извършва проверка на исковата молба в деня на нейното постъпване, като оценява нейната редовност и допустимост. При установяване на неясноти, непълноти или неточности в твърденията на ищеца, съдът дава указания за тяхното допълване и конкретизиране, с цел отстраняване на противоречията.
Чл. 312
Съдът в закрито заседание насрочва делото, изготвя писмен доклад, приканва страните към спогодба и се произнася по доказателствени искания. Страните получават указания и срок за становище. Неизпълнението на указанията води до последствия, които не са специфично уточнени в текста, но обикновено могат да включват неблагоприятни за страната последици, като отказ от искане или загуба на права.
Чл. 313
Член 313 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако страните не изпълнят указанията на съда в установения срок, те губят правото да направят това по-късно, освен ако пропускът е резултат от особени непредвидени обстоятелства. Това правило подчертава важността на спазването на сроковете в съдебния процес и последиците от неизпълнението им.
Чл. 314
Чл. 314 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ищецът може да поиска от съда да се произнесе относно съществуването или несъществуването на оспорено правоотношение, което е от значение за изхода на делото. Ответникът може да направи същото с писмения си отговор. В този процес не могат да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица или да се предявяват искове срещу тях. Освен това, по искове за опразване на наети помещения не се допускат възражения за собственост и подобрения.
Чл. 314а
Чл. 314а, въведен с ДВ, бр. 11 от 2023 г., ще влезе в сила от 01.07.2024 г., но е обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. (ДВ, бр. 57 от 2024 г.). Този член предвижда, че когато бързото производство е образувано по искове по чл. 140а, ал. 2, се прилагат разпоредбите на чл. 140а, ал. 3 и 4, както и чл. 140б. Срокът за провеждане на процедурата по медиация по чл. 140б, ал. 3 не може да надвишава датата на насроченото открито съдебно заседание.
Чл. 315
В заседанието за разглеждане на делото съдът приканва страните към спогодба. Ако не се постигне спогодба, съдът събира доказателствата и изслушва устните състезания. Съдът също така определя деня, в който ще обяви решението си, от който ден започва да тече срокът за обжалване на решението.
Чл. 316
Съдът е задължен да обяви своето решение с мотивите в срок от две седмици след заседанието, в което делото е приключило. Тази разпоредба е приложима и за въззивния съд, което означава, че и той трябва да спазва същия срок за обявяване на решенията си.
Чл. 317
Чл. 317 от Гражданския процесуален кодекс указва, че правилата, описани в съответната глава, се прилагат и за производството пред въззивния съд. Глава двадесет и шеста се фокусира върху производството по брачни дела, включително брачни искове.
Чл. 318
Чл. 318 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че по реда на тази глава се разглеждат исковете, свързани с развод, унищожаване на брака и установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните. Тези искове се отнасят до специална дееспособност на страните в процеса.
Чл. 319
Съгласно Чл. 319 от Гражданския процесуален кодекс, непълнолетните и ограничено запретените съпрузи имат правото да предявяват брачни искове и да отговарят на тях. Въпросът за развод при бременност на съпругата е специфичен и може да изисква допълнителни правни разяснения, тъй като в българското законодателство има особености, свързани с правата на бременната жена и детето.
Чл. 320
Производството по брачен иск може да бъде спряно по искане на съпругата, в случай че тя е бременна. Спирането на производството продължава до навършване на 12-месечна възраст на детето. Това правило цели да осигури защита на правата на бременната съпруга и на детето.
Чл. 321
Чл. 321 от Гражданския процесуален кодекс определя новите правила за разглеждане на дела по иск за развод, в сила от 01.07.2024 г. Страните са задължени да се явят лично на първото заседание. При неявяване на ищеца без уважителни причини, производството се прекратява. При постигнато споразумение, делото може да бъде прекратено или да премине към производство за развод по взаимно съгласие. Някои предишни алинеи са отменени.
Чл. 322
Чл. 322 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за предявяване на иск за развод. Ищецът е длъжен да посочи всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, известни до приключване на устните състезания, не могат да бъдат използвани в нов иск за развод. Всички брачни искове могат да се съединяват, включително исковете за родителски права, лични отношения, издръжка на деца, ползване на семейното жилище и издръжка между съпрузите. Разпоредбите важат и за ответника, относно исковете, които той е могъл да предяви. Иск за унищожаване на брака поради нарушения на условията за възраст или заплашване не може да бъде предявен след отхвърляне на иска за развод.
Чл. 323
Съгласно Чл. 323 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да определи привременни мерки по молба на страните, при предявен иск за развод или унищожаване на брака. Тези мерки могат да касаят издръжката, семейното жилище, ползването на имущество, грижата за децата и тяхната издръжка. Съдът се произнася по молбата в заседание, освен ако са необходими допълнителни доказателства, в такъв случай се насрочва ново заседание в рамките на две седмици. Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.
Чл. 324
Съгласно Чл. 324 от Гражданския процесуален кодекс, по брачни искове, включително и за развод, не се допуска постановяване на неприсъствено решение, нито решение при признание на иска. Това означава, че решението за развод влиза в сила само след разглеждане на делото в съдебно заседание, в което страните имат възможност да участват и да представят своите аргументи.
Чл. 325 ГПК
Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината. Това означава, че след окончателното решение за развод, страните могат да променят фамилното си име, независимо от обжалването на вината. Съгласно закона, всяка страна има право да възстанови предишното си фамилно име или да избере ново след развода.
Чл. 326
Член 326 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в решението за развод съдът трябва да се произнесе и относно фамилното име, което съпрузите ще носят след развода. Това означава, че съдът взема решение за бъдещото фамилно име на всеки от съпрузите в контекста на развода.
Чл. 327
Когато ищецът (съпруг) умре, съдът предоставя двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото за развод, основано на вината на преживелия съпруг. Ако никой не се яви в този срок, делото се прекратява. Делото също така се прекратява, ако искът не е основан на вината на преживелия съпруг или ако той е бил добросъвестен. При продължаване на делото, съдът разглежда само основанията, посочени от починалия съпруг.
Чл. 328
Чл. 328 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при смърт на ответника делото може да продължи от лицата по чл. 327, ако предявеният иск е свързан с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестен при сключването на брака. Това означава, че в определени случаи, когато ищецът е действал недобросъвестно, делото може да продължи дори след смъртта на ответника.
Чл. 329
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат на виновния или недобросъвестния съпруг. Ако няма вина или и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях. Разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда. При отхвърляне на иска за развод, разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а.
Чл. 330
Чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за развод по взаимно съгласие. Съпрузите трябва да се явят лично в съдебното заседание. При неявяване на един от съпрузите без уважителна причина, делото се прекратява. Съдът проверява сериозността на съгласието за развод и съвместимостта на споразумението с интересите на децата, след което допуска развода и утвърдява споразумението с решение. Разглеждането на молбата може да се отложи само за събиране на допълнителни доказателства. Решението за развод не подлежи на обжалване.
Чл. 331
Чл. 331 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че исковете за установяване или оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване, се разглеждат по реда на тази глава. При исковете по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 319 и 327 относно продължаването на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.
Чл. 332
Чл. 332 регламентира възможността за съединяване на искове в съдебни дела, свързани с бащинство, майчинство и осиновяване. По исковете за установяване на бащинство или майчинство може да се съедини иск за издръжка на детето, но не може да се присъжда привременна издръжка. При иск за прекратяване на осиновяване, може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имуществото на осиновителя, и този иск може да бъде предявен и като насрещен.
Чл. 333
Страните по дело за произход са задължени да съдействат при изготвянето на заключение от вещо лице, освен ако това е свързано с опасност за живота или здравето им. При отказ за съдействие, съдът взема решение, което може да бъде обжалвано. Ако отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване. Съдът може да наложи мерки за принуда, ако пробите трябва да бъдат взети без да се нарушава телесната неприкосновеност. При невъзможност за събиране на доказателства, съдът може да нареди вземането на послесмъртни проби, освен ако законът не забранява това.
Чл. 334
Съгласно Чл. 334 от Гражданския процесуален кодекс, по иск за гражданско състояние не се постановяват неприсъствени решения и решения при признание на иска. Това означава, че при производствата, свързани с искове за гражданско състояние, е необходимо да се проведе съдебно заседание с участието на страните. В случай на смърт на детето, производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като предметът на иска вече не е актуален.
Чл. 335
Съгласно Чл. 335 от Гражданския процесуален кодекс, производството по дела за оспорване на бащинство се прекратява в случай на смърт на детето. Това правило е част от Глава двадесет и осма, която се отнася до поставяне под запрещение.
Чл. 336
Член 336 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че искането за поставяне на лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде направено от съпруга, близки роднини, прокурора или от всеки, който има правен интерес. Участието на прокурора в тези производства е задължително.
Чл. 337
Чл. 337 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата по разпит на лице, за което се иска запрещение. Лицето трябва да бъде разпитано лично, а при невъзможност да се яви в съдебно заседание, то може да бъде доведено принудително. В случай че лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява явяване, съдът е задължен да се увери в състоянието му. След разпита, ако съдът прецени, може да назначи временен попечител за защита на личните и имуществени интереси на лицето.
Чл. 338
Съдът разглежда молбата за поставяне под запрещение след разпит на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. При недостатъчност на информацията, съдът събира допълнителни доказателства и изслушва вещи лица. В случай, че лицето е в лечебно заведение, се изискват сведения за състоянието му. След влизането в сила на решението, съдът уведомява органа по настойничество и попечителство за учредяване на настойничество или попечителство. Ищецът не носи разноски за производството, но при отхвърлен иск, дължи разноски на ответника.
Чл. 339
Според Чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс, по иск за поставяне под запрещение не могат да се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска. Това означава, че съдът трябва да разгледа делото с участието на страните, за да се вземе решение относно поставянето под запрещение.
Чл. 340
Разпоредбите на глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс се прилагат и за отмяна на запрещението. Отмяната може да бъде поискано от органа по настойничество и попечителство, от настойника или самостоятелно от лицето, поставено под ограничено запрещение.
Чл. 341
Сънаследниците, които желаят да поискат делба, трябва да подадат писмена молба до районния съд. Към молбата се прилагат удостоверение за смъртта на наследодателя, удостоверения или доказателства за наследствените имоти, както и преписи от молбата за останалите сънаследници. В първото заседание по делото всеки от сънаследниците може да поиска включване на допълнителни имоти в наследствената маса.
Чл. 341а
Чл. 341а от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в производството по съдебна делба се прилагат разпоредбите на чл. 140а и 140б. Съдът е задължен да насочи страните към участие в процедура по медиация, преди да продължи с производството. Тази разпоредба е нова, влязла в сила от 01.07.2024 г., но е обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г.
Чл. 342
В първото заседание по делба, всеки сънаследник има право да възрази срещу правото на участие на друг сънаследник в делбата, размера на неговия дял, както и да оспори включването на определени имоти в наследствената маса.
Чл. 343
В производството за делба се разглеждат различни оспорвания, включително тези относно произхода на имоти, осиновявания, завещания и истинността на писмени доказателства. Също така, се приемат искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Решението по допускане на делбата е ключов етап в този процес.
Чл. 344
Чл. 344 от Гражданския процесуален кодекс определя процеса на допускане на делба, като съдът се произнася по въпросите относно лицата, които участват в делбата, имотите, които ще бъдат предмет на делбата, и дяловете на сънаследниците. При делба на движими вещи, съдът определя и кой от съделителите ги притежава. Освен това, ако наследниците не ползват имотите съобразно правата си, съдът може да постанови кой наследник ще ползва кои имоти до окончателната делба или какви суми трябва да се плащат между тях. Определението на съда може да бъде изменено и обжалвано с частна жалба.
Чл. 345
Когато наследството включва имоти, притежавани в съсобственост с трети лица, тези имоти не се включват в поделяемата маса. За да бъдат включени, трябва да се извърши делба между наследниците и третите лица преди съставянето на разделителния протокол.
Чл. 346 от Гражданския процесуален кодекс
В първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците имат право да предявят искания за сметки помежду си. Те трябва да посочат и доказателствата, с които разполагат в подкрепа на исканията си.
Чл. 347 Граждански процесуален кодекс
Съдът изготвя разделителен протокол, основавайки се на заключението на вещо лице, като спазва правилата на Закона за наследството. Следващата стъпка е изнасянето на публична продан на наследственото имущество.
Чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс
Когато имотът е неподеляем и не може да бъде разделен между страните, съдът нарежда публична продан на имота. Страните, участващи в делбата, имат право да участват в наддаването на публичната продан.
Чл. 349
Чл. 349 регламентира условията и процедурата за делба на неподеляем имот, който е жилище, в случаи на смърт на единия съпруг или развод. Преживелият или бившият съпруг, на когото са предоставени родителските права, може да поиска жилището да бъде поставено в неговия дял, ако няма собствено жилище. Също така, съделителите, живеещи в имота и без друго жилище, могат да предявят иск. При конкуренция между съделителите, предимство има този, който предложи по-висока цена. Искането за възлагане трябва да бъде направено в определен срок и имотът се оценява по действителната му стойност. Паричното уравнение трябва да бъде изплатено в срок от 6 месеца след влизането в сила на решението. Ако уравнението не бъде изплатено, решението за възлагане се обезсилва и имотът може да бъде изнесен на публична продан.
Чл. 350
След като съдът изготви окончателния разделителен протокол, страните имат право да обжалват решенията, които са взети в него. Процедурата за обжалване включва призоваване на страните, за да им бъде предявен проектът на протокола и да се изслушат техните възражения. След изслушването съдът обявява окончателния протокол, който може да бъде обжалван от страните.
Чл. 351
Решенията, посочени в членове 346, 348, 349 и 350 на Гражданския процесуален кодекс, могат да бъдат обжалвани с обща жалба. Срокът за обжалване е определен от най-късното решение сред посочените.
Чл. 352
След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът извършва призоваване на страните за теглене на жребий, с цел разпределяне на имотите между тях. Този процес е важен за окончателното определяне на правото на собственост върху имотите, предмет на делото.
Чл. 353
Съгласно Чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс, съдът има правото да извърши делба на наследствени имоти между съделителите, без да тегли жребий, в случаите когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Това означава, че съдът може да определи как да бъдат разделени имотите, вместо да разчита на случайността чрез жребий.
Чл. 354
Чл. 354 от Гражданския процесуален кодекс урежда условията за изкупуване на неподеляем имот, когато той се изнася на публична продан. Всеки от съделителите може да изкупи имота при условията на чл. 505, ал. 2. В случай, че няколко съделители желаят да го изкупят, се провежда нова продан между тях с първоначална цена, равна на най-високата предложена при първата продан. Тази продан продължава една седмица и се извършва по общите правила. Ако никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на трето лице, предложило най-високата цена при първата продан.
Чл. 355
Според Чл. 355 от Гражданския процесуален кодекс, страните в делбеното производство заплащат разноските пропорционално на стойността на дяловете си. Разноските по присъединените искове се определят съгласно чл. 78 и 78а, като при прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, събирани върху стойността на дяловете.
Чл. 356 Граждански процесуален кодекс
Исковете, свързани с защита и възстановяване на нарушено владение и държане, съгласно чл. 75 и 76 от Закона за собствеността, се разглеждат от районния съд като първа инстанция. Тези искове имат за цел установяване на факта на владението.
Чл. 357
Чл. 357 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в определени дела съдът проверява само факта на владението и нарушението му, без да се вземат предвид документите за собственост, освен ако те не установяват факта на владението. Това означава, че за целите на производството не е необходимо да се доказва правото на собственост, а единствено фактическото владение.
Чл. 358
Чл. 358 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато владението е отнето с нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът е задължен да провери законосъобразността на това нареждане или на извършените действия. Тази проверка се извършва независимо от това дали нареждането подлежи на обжалване или дали е било обжалвано.
Чл. 359 ГПК
Чл. 359 от Гражданския процесуален кодекс забранява на лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, да предявява иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато делото за собствеността е висящо. Изключение се допуска, ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.
Чл. 360
Съгласно Чл. 360 от Гражданския процесуален кодекс, ако владението или държането на имущество е било отнето чрез насилие или по скрит начин, съдът има право да наложи глоба на нарушителя до 1000 лв. Това е свързано с чл. 76 от Закона за собствеността, който регламентира условията за защита на правото на собственост.
Чл. 361
Чл. 361 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че решенията относно предаването на имота подлежат на предварително изпълнение и не могат да бъдат спрени. В глава тридесет и първа се разглеждат процедурите за сключване на окончателен договор, особено при наличие на насрещно задължение.
Чл. 362
Чл. 362 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата при иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Според него, ако ищецът е задължен да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът може да постанови решение, което да замести окончателния договор, при условие че ищецът изпълни задължението си. Ищецът трябва да изпълни задължението си в срок от две седмици след влизането в сила на решението. Ако не изпълни задължението си в този срок, ответникът може да поиска обезсилване на решението от първоинстанционния съд.
Чл. 363
Съгласно Чл. 363 от Гражданския процесуален кодекс, при задължение за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът е длъжен да провери наличието на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред. Това включва проверка дали лицето, което отчуждава имота, е действителен собственик на него.
Чл. 364
Съдът осъжда ищеца да заплати разноските по прехвърлянето на имота и нарежда вписване на възбрана върху имота до изплащането на тези разноски. Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските и дължимите данъци и такси за имота.
Чл. 365
Окръжният съд разглежда искове по реда на Гражданския процесуален кодекс, свързани с: 1. Търговски сделки, включително тяхното сключване, тълкуване и прекратяване; 2. Приватизационни договори, договори за обществени поръчки и концесионни договори; 3. Участие в търговски дружества и установяване на недопустимост или нищожност на вписвания в търговския регистър; 4. Попълване на масата на несъстоятелността; 5. Картелни споразумения, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно положение.
Чл. 366
Съгласно Чл. 366 от Гражданския процесуален кодекс, страната, която подава искова молба за парично вземане, е задължена да представи справка с необходимите изчисления за определяне на размера на вземането. Тази справка е важна за съдебния процес, тъй като дава ясна представа за размера на исканото парично вземане и основанието му.
Чл. 367 Граждански процесуален кодекс
След приемането на исковата молба, съдът изпраща препис на ответника, който е задължен да подаде писмен отговор в срок от две седмици. Отговорът трябва да съдържа информация за съда и делото, данни за ответника и неговите представители, становища по иска, възражения и доказателства. В определения срок ответникът може да предяви насрещен иск и да привлече трети лица.
Чл. 368
Член 368 от Гражданския процесуален кодекс задължава ответника при отговора на исковата молба да представи преписи от отговора и приложенията към него, съобразно броя на ищците. Това осигурява, че всички ищци получават необходимата информация за случая, за да могат да реагират адекватно на възраженията на ответника.
Чл. 369
Ако ответникът не подаде отговор на исковата молба в определения срок, съдът може да приеме, че фактите, изложени в исковата молба, са верни. Това може да доведе до благоприятно решение за ищеца, тъй като ответникът не е оспорил исковите твърдения. Неподаването на отговор може да се счита за признание на иска.
Чл. 370
Чл. 370 от Гражданския процесуален кодекс определя, че ако ответникът не подаде писмен отговор или не вземе становище в установения срок, той губи правото да направи това по-късно. Изключение правят случаите, когато пропускът е поради особени непредвидени обстоятелства. Това важи и за възражения за прихващане, които също трябва да бъдат подадени в срок.
Чл. 371 Граждански процесуален кодекс
Възражението за прихващане може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при условие че не се налага събиране на нови доказателства. Възражението може да бъде направено и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването му е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
Чл. 372
След получаване на отговора от ответника, ищецът има право в срок от две седмици да подаде допълнителна искова молба. Тази молба може да съдържа пояснения и допълнения към първоначалния иск, включително изменения на иска, привличане на трети лица, предявяване на искове срещу тях и искане съдът да се произнесе относно съществуването на оспорени правоотношения. В допълнителната молба могат да се представят и нови доказателства, които не са могли да бъдат представени по-рано.
Чл. 373
Съдът изпраща препис от допълнителната искова молба на ответника, който има двуседмичен срок да подаде отговор. В допълнителния отговор ответникът трябва да отговори на исковата молба и може да поиска съдът да се произнесе относно оспорено правоотношение, което влияе на делото. Той може също така да представи нови доказателства, които не е могъл да подаде по-рано.
Чл. 374
Чл. 374 от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата, по която съдът проверява редовността на разменените документи и допустимостта на исковете. След проверката, съдът се произнася по предварителните въпроси и допускането на доказателствата. Съдът може да насрочи делото в открито заседание и да предостави информация на страните относно определението си, както и да ги насочи към медиация или други способи за разрешаване на спора.
Чл. 374а
Член 374а от Гражданския процесуален кодекс, който е нов и влиза в сила от 01.07.2024 г., установява, че в производството по търговски спорове се прилагат съответно разпоредбите на член 140а и 140б. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г., публикувана в Държавен вестник, брой 57 от 2024 г.
Чл. 375
Съдът в откритото заседание прави устен доклад, предоставя указания на страните и им дава възможност да изложат своите становища. След това се събират допуснатите доказателства и се изслушват устните състезания. При сложност на делото, съдът може да определи срок за представяне на писмена защита и реплика от страните.
Чл. 376
Чл. 376 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът може да разгледа делото в закрито заседание, ако са представени всички доказателства и не е необходимо изслушването на страните. Страните имат право да представят писмени защити и реплики. Съдът също така разглежда делото в закрито заседание, когато страните поискат това. В деня на обявяване на решението започва срокът за обжалване.
Чл. 377
Чл. 377 от Гражданския процесуален кодекс указва, че в случаите, когато няма специфични правила за производството по търговски дела, се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция. Това означава, че общите правила важат и за производствата по търговски дела, освен ако не са предвидени специални разпоредби.
Чл. 378
Чл. 378 от Гражданския процесуален кодекс указва, че правилата на глава тридесет и трета, касаещи производството по колективни искове, се прилагат и за производството пред въззивния съд. Това означава, че принципите и процедурите, установени за колективните искове, са валидни и когато делото се разглежда на второинстанционно ниво.
Чл. 379
Колективен иск може да се предяви от лица, увредени от едно нарушение, когато техният кръг не може да бъде точно определен, но е определяем. Искът може да бъде предявен от увредените лица или от организации за защита на техните интереси, за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. Освен това, организации могат да предявят иск за преустановяване на нарушението, поправяне на последиците или обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес.
Чл. 380
Чл. 380 от Гражданския процесуален кодекс определя, че колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция. В исковата молба трябва да се посочат обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начинът на разгласаване на иска. Освен това, ищецът трябва да представи доказателства за способността си да защити увредените интереси и да понесе разходите по делото.
Чл. 381
Чл. 381 от Гражданския процесуален кодекс регламентира задълженията на съда по отношение на допустимостта на иска и способността на ищеца да защити своите интереси. Съдът проверява дали лицето или лицата, предявили иска, могат да защитят увредения интерес и да понесат разходите по делото. Ако никое от лицата не отговаря на тези условия, съдът не допуска разглеждането на делото. Определението на съда за недопускане на делото може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 382
Чл. 382 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата по разгласяване на предявяването на иск в открито заседание. Съдът изслушва становищата на страните относно увредените лица и определя подходящ начин за разгласяване на иска, включително медиите и времето за съобщения. Увредените лица имат срок за участие в процеса след разгласяването. Определението на съда може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 383
Чл. 383 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за участие на увредени лица в закрито заседание на съда. Съдът може да приеме за участие лица или организации, които са заявили искане в определения срок, или да изключи лица, които са избрали да защитават интересите си самостоятелно в отделен процес. Определението за отказ за включване или изключване подлежи на обжалване с частна жалба. Съдът е задължен да издаде препис от определението за изключване на лицата, които са избрали самостоятелна защита.
Чл. 384
Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора. Одобрената спогодба трябва да не противоречи на закона и добрите нрави, а включените в нея мерки трябва да осигурят достатъчна защита на увредения интерес. Съглашението влиза в сила след одобрение от съда.
Чл. 385
Чл. 385 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът може да осъди ответника да извърши или да не извършва определено действие, или да заплати сума. Съдът може да наложи привременни мерки по молба на ищеца за защита на увредения интерес, като тези мерки могат да бъдат изменяни или отменяни при промяна на обстоятелствата. Определението за привременни мерки може да бъде обжалвано, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не реши иначе. При постановяване на окончателното решение, съдът не е задължен да следва предложените от ищеца мерки, а може да определи други, които да осигурят подходяща защита на увредения интерес.
Чл. 386
Решението на съда по колективен иск има действие за нарушителя, искащите, както и за лица, които не са заявили желание за самостоятелна защита. Те могат да се ползват от решението, ако искът е уважен. Решението е обжалваемо и не може да бъде отменено по определени членове.
Чл. 387
Чл. 387 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдът може да нареди обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на ищеца или по сметка на увредените лица. След постановяване на решението, съдът може да задължи ищеца да прехвърли обезщетението по специална сметка на увредените лица и да вземе мерки за обезпечаване на изпълнението на това задължение.
Чл. 388
Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, което се ръководи от съдия. За да бъде валидно, на събранието трябва да присъстват поне 6 увредени лица. Събранието има правомощия да избере комитет за разпореждане със средствата по специалната сметка и да вземе решения относно действията на комитета.
Чл. 389
Чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс позволява на ищеца да иска обезпечение на иска при всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Обезпечение може да бъде допуснато за всички видове искове, включително и за бъдещи искове.
Чл. 390
Обезпечението може да се иска преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. При искове, чиято родова компетентност се определя от данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. Съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец, и ако не се представят доказателства за предявяване на иск в определения срок, обезпечението се отменя. Молбата за обезпечение чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението и се допуска само при представяне на гаранция.
Чл. 391
Обезпечението на иска е допустимо, когато без него ищецът не може да осъществи правата си по решението. За да бъде допуснато, искът трябва да бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде представена гаранция в определен размер от съда. Съдът може да изиска парична или имотна гаранция, а размерът й се определя в зависимост от вредите, които ответникът може да понесе. Държавата и определени учреждения са освободени от представяне на гаранция. Обезпечението е допустимо и при спиране на делото.
Чл. 392
Чл. 392 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че по искове за издръжка може да се допуска обезпечение без спазване на изискванията на чл. 391. Това означава, че съдът има правото да вземе мерки за обезпечение на иска служебно, без да е необходимо страната да представи доказателства за необходимостта от такова обезпечение. Въпреки това, съществуват случаи, при които обезпечението може да бъде недопустимо, но те не са уточнени в предоставения текст.
Чл. 393
Според Чл. 393 от Гражданския процесуален кодекс, обезпечението на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения е забранено. Също така, не се допуска налагане на запор върху вземания, по които не е разрешено принудително изпълнение.
Чл. 394 Граждански процесуален кодекс
Съдът има правото да допусне обезпечение на иска, като това може да бъде за целия размер на иска или само за частите, които са подкрепени с достатъчно доказателства. За целта се подава молба за допускане на обезпечението.
Чл. 395
Чл. 395 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за подаване на молба за обезпечение. В молбата се посочват необходимата обезпечителна мярка и цената на иска, като насрещната страна не получава копие от молбата. Решението по молбата се взима в закрито заседание в деня на подаването. При уважаване на молбата, съдът издава обезпечителна заповед, която се издава след внасянето на определената гаранция, ако такава е наложена.
Чл. 396
Чл. 396 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за обжалване на определения на съда, свързани с обезпечаване на иск. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в срок от една седмица, който започва да тече от връчването му на молителя и от деня на връчване на съобщение на ответника за наложената обезпечителна мярка. Препис от частната жалба трябва да бъде връчен на насрещната страна за отговор в същия срок, освен в случаите, когато е отказано обезпечение. Ако въззивният съд допусне обезпечението, то също може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. Обжалването не спира действието на определението за допускане на обезпечението.
Чл. 397
Обезпечението по Гражданския процесуален кодекс може да се извършва чрез различни мерки, като налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи и вземания на длъжника, или чрез други подходящи мерки, определени от съда. Съдът има правото да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска.
Чл. 398
Съгласно Чл. 398 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да разреши замяна на един вид обезпечение с друг по искане на една от страните, след уведомление на другата страна и вземане предвид на възраженията в тридневен срок. При искове, оценими в пари, ответникът може самостоятелно да замени обезпечението със залог в пари или ценни книжа, без съгласие на другата страна, освен при искове за собственост. В тези случаи запорът и възбраната се отменят.
Чл. 399
Ако искът произтича от договор, в който е указан конкретен имот за обезпечение, то обезпечителната мярка може да бъде наложена само върху този имот. В случай, че имотът не е наличен или е обременен с допълнителни тежести, които правят обезпечението недостатъчно, налагането на обезпечителната мярка не може да се извърши.
Чл. 400
Налагането на запор от съдебния изпълнител се извършва незабавно по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда. На ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ, съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене. Възбраната се налага чрез вписване на обезпечителната заповед в нотариалните книги, а службата по вписванията уведомява ответника за вписването.
Чл. 401
Чл. 401 от Гражданския процесуален кодекс определя, че запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, имат действие, което е регламентирано в определени членове на закона. Обезпеченият кредитор има правото да предяви иск срещу третото задължено лице за сумите или вещите, които то не предава доброволно. Прилагат се и специфични членове относно процедурата при отмяна на обезпечението.
Чл. 402
Чл. 402 от Гражданския процесуален кодекс предвижда процедура за отмяна на наложено обезпечение по молба на заинтересованата страна. След подаване на молба, преписът от нея се връчва на лицето, което е поискало обезпечението, което има право да подаде възражения в срок от три дни. Съдът отменя обезпечението в закрито заседание, ако вече не съществува причината за неговото налагане или ако са изпълнени условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба. Вдигането на запора, заличаването на възбраната и отменянето на други обезпечителни мерки става на база влязло в сила определение на съда.
Чл. 403
Чл. 403 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правата на ответника при отхвърляне на иск, по който е допуснато обезпечението. В случай на отхвърляне на иска, ненаправен иск в срок или прекратяване на делото, ответникът може да поиска от ищеца заплащане на причинените вреди от обезпечението. За освобождаване на представената гаранция, заинтересованият подава молба, а ответникът има право да подаде възражение и да предяви иск за вреди в определени срокове. Ако не подаде възражение и иск, гаранцията се освобождава.
Чл. 404
Чл. 404 от Гражданския процесуален кодекс определя какви решения и актове подлежат на принудително изпълнение. Това включва: 1. Влезли в сила решения и определения на съдилищата, осъдителни решения на въззивни съдилища, заповеди за изпълнение, съдебно-спогодителни протоколи и решения на арбитражни съдилища, които подлежат на изпълнение. 2. Решения и актове на чуждестранни съдилища, които подлежат на изпълнение в България без допълнителни производства. 3. Решения на чуждестранни арбитражни съдилища, по които е допуснато изпълнение в България.
Чл. 405
Изпълнителен лист се издава по писмена молба, без да се връчва препис на длъжника. Молбата се подава до съда, който е разглеждал делото или е издал заповедта за изпълнение. За решения на арбитражни съдилища, молбата се подава в окръжния съд по местоживеене на длъжника. Съдът издава изпълнителен лист, като отказва издаване на такъв за нищожни решения. За присъдени суми в полза на държавата, изпълнителният лист се издава служебно. Молбата се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание.
Чл. 406
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, изпълнителният лист се издава след проверка на редовността на акта и удостоверяване на вземането срещу длъжника. В случаи на определени условия, съдът може да постанови заместващо изпълнение. Съдията прави необходимата бележка за издаването на изпълнителния лист, а производството следва специфични членове от кодекса.
Чл. 407
Чл. 407 от Гражданския процесуален кодекс регламентира обжалването на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. Жалбата може да бъде подадена в двуседмичен срок, който тече от връчването на разпореждането за молителя и от връчването на поканата за доброволно изпълнение за ответника. Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. Ако изпълнителният лист е издаден при специфични условия, разпореждането се обжалва по общия ред.
Чл. 408
Изпълнителният лист се издава в електронна форма, подписан от съдия, а при невъзможност - в хартиен вариант. Може да се издават отделни изпълнителни листове за различни имоти или лица. След издаването на електронния изпълнителен лист, съдебните изпълнители и държавните учреждения получават достъп до него чрез Единния портал за електронно правосъдие.
Чл. 409
Чл. 409 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист. Съдът, който е издал оригинала, издава дубликат по писмена молба на молителя, след като се връчи препис на длъжника. Длъжникът може да възрази срещу молбата, включително за погасяване на дълга, но след постановяване на решението, то може да бъде обжалвано. Ако оригиналният акт е изгубен и не може да бъде възстановен, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
Чл. 409а
Според новия член 409а от Гражданския процесуален кодекс, всички процесуални действия в заповедното производство ще се извършват в електронна форма, като актовете на съда, включително заповедите за изпълнение и изпълнителните листове, също ще бъдат издавани електронно, освен ако не е предвидено друго. Заявителят и длъжникът имат право да извършват действия и писмено на хартиен носител, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 410
Чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс определя условията за издаване на заповед за изпълнение. Заявителят може да поиска такава заповед за вземания за парични суми или за движими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението трябва да отговаря на определени изисквания и да включва информация за плащане. Когато вземането произтича от договор с потребител, се прилагат съответните документи. Заявленията могат да се подават както на хартиен носител, така и по електронен път, с определени изключения. Лица, които не са търговци или не са представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма.
Чл. 411
Чл. 411 от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението се разглежда от районен съдия, в зависимост от адреса на заявителя. Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен в определени случаи, като нередовности в искането, противоречие с закона или добрите нрави, наличие на неравноправна клауза в договор и др. При уважаване на заявлението, заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и на заявителя, а при електронно подаване - и по електронен път.
Чл. 412 Граждански процесуален кодекс
Заповедта за изпълнение е документ, който съдържа важни данни, като означение, дата, съд, имена на страните, задължения на длъжника, начин на плащане и срок за изпълнение. Важно е длъжникът да е информиран за правото си да подаде възражение и последствията от него, както и за възможността за обжалване на заповедта.
Чл. 413 Граждански процесуален кодекс
Заповедта за изпълнение не може да бъде обжалвана от страните, освен в частта за разноските. Разпореждането, което отхвърля заявлението изцяло или частично, може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба, без необходимост от представяне на препис за връчване.
Чл. 414 Граждански процесуален кодекс
Длъжникът има право да възрази срещу заповедта за изпълнение или част от нея без необходимост от обосноваване, освен в специфични случаи. Възражението трябва да бъде направено в едномесечен срок от връчването на заповедта и не може да бъде удължавано. То може да бъде подадено писмено в районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.
Чл. 414а
Длъжник, изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение, може да подаде възражение, твърдейки, че е изпълнил задължението. Възражението може да бъде подадено в писмен вид или електронно. При неподаване на становище от заявителя в срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Обезсилването не пречи на заявителя да предяви иск за вземането. При наличие на изпълнителен лист, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта.
Чл. 415
Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в определени случаи, включително при подадено в срок възражение или при отказ за издаване на заповед за изпълнение. Искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок от съобщението, като при неизпълнение заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. Исковете могат да бъдат установителни или осъдителни в зависимост от случая.
Чл. 416
Чл. 416 от Гражданския процесуален кодекс урежда условията, при които заповедта за изпълнение влиза в сила. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист. При предявен иск за установяване на вземането, заповедта влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, след което съдът издава изпълнителен лист.
Чл. 417
Чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията, при които заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение на вземания, основани на различни документи. Те включват актове на административни органи, извлечения от счетоводни книги на държавни учреждения и банки, нотариални актове и спогодби, договори за залог и ипотека, влезли в сила актове за установяване на вземания, задължителни предписания на инспекционни органи и ценни книги. Заявителят трябва да приложи копие от документа, на който се основава заявлението, и в определен срок да представи оригинала на съда. При подаване на заявление на хартия, оригиналите на определени документи също трябва да бъдат представени.
Чл. 418
Чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за издаване на изпълнителен лист при подадено заявление от кредитор, който представя документ, удостоверяващ вземането. Съдът проверява редовността на документа и удостоверява вземането, след което издава изпълнителен лист. В случай на отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист, молителят има право да обжалва решението в едноседмичен срок чрез частна жалба. Длъжникът получава копие от заповедта за изпълнение, а съдебният изпълнител уведомява съда за връчването на документите.
Чл. 419 Граждански процесуален кодекс
Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да бъде обжалвано с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Обжалването не спира изпълнението. Съдът отменя разпореждането, ако не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 или ако вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител.
Чл. 420
Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение за кредитора. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съдът може да спре изпълнението без обезпечение, ако има доказателства, че вземането не се дължи, основава се на неравноправна клауза, или е неправилно изчислено. Определението за спиране може да се обжалва, но подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 421
Чл. 421 от Гражданския процесуален кодекс урежда ситуацията, при която обезпечението по чл. 420, ал. 1 е валидно само за конкретно задължено лице или лица, за които е представено. В случай на възражение, което касае само част от вземането, съдът е задължен да спре предварителното изпълнение само за тази част от вземането.
Чл. 422
Искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при спазен срок по чл. 415, ал. 4. Предявяването на иск не спира незабавното изпълнение, освен в определени случаи. Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ. Обратен изпълнителен лист не се издава при отхвърлен иск поради неизискуемост на вземането.
Чл. 423 Граждански процесуален кодекс
Длъжникът, лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, при определени условия, като например ненадлежно връчване на заповедта или наличие на непредвидени обстоятелства. Подаването на възражение не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не реши иначе. При приемане на възражението, съдът спира изпълнението и разглежда свързаните частни жалби, а при установяване на недостатъци в заповедта, я обезсилва.
Чл. 424
Длъжникът има правото да оспори вземането по исков ред, ако се появят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението. Искът трябва да бъде предявен в срок от три месеца от момента, в който длъжникът е узнал за новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Чл. 425
Министърът на правосъдието е отговорен за издаването на наредба, която утвърдява образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други свързани документи. Ако заявителят не използва правилния образец, съдът ще приложи необходимия образец в указанието си за отстраняване на нередовността.
Чл. 426
Съдебният изпълнител започва изпълнение по молба на заинтересованата страна, която включва номер на делото и изпълнителния лист. Молбата трябва да бъде подадена след служебно получаване на достъп до електронния изпълнителен лист или прилагане на друг акт. Взискателят може да посочи различни начини на изпълнение и да иска проучвания относно имущественото състояние на длъжника. При образуване на изпълнително дело, съдебният изпълнител отбелязва това в електронната система, което предотвратява образуването на ново дело на база същия изпълнителен лист, докато предходното дело не бъде приключено или прекратено.
Чл. 427
Чл. 427 от Гражданския процесуален кодекс определя условията, при които молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител. Молбата може да бъде подадена в зависимост от местоположението на недвижими имоти, движими вещи, адреси на взискателя или длъжника, или мястото на изпълнение на задължения. След образуване на делото, взискателят може да поиска налагане на запор или възбрана, дори и в район на друг съдебен изпълнител. Промените в обстоятелствата, свързани с местната компетентност, не водят до препращане на делото. Възможно е и продължаване на производството от друг съдебен изпълнител при запазване на извършените действия.
Чл. 428
Чл. 428 от Гражданския процесуален кодекс определя задълженията на съдебния изпълнител при поканата за доброволно изпълнение на задълженията на длъжника. Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни задължението си в срок от две седмици. При изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, длъжникът получава копие от заповедта, без да му се дават нови срокове. Поканата за доброволно изпълнение включва информация за взискателя и предупреждение за последиците от неизпълнението. При смърт на длъжника, наследниците получават нова покана. Също така, при промяна в метода на изпълнение, длъжникът бива информиран за наложените запори и възбрани.
Чл. 429
Наследниците и правоприемниците на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, могат да искат изпълнение на дълга на база издадения изпълнителен лист. Приемството или плащането от поръчителя/съдлъжника се доказва с писмени документи. Изпълнителният лист срещу наследодателя може да се изпълнява и върху имуществото на наследниците, освен ако те не докажат отказ от наследството или приемане по опис. Изпълнителният лист също така важи и за трети лица, които са предоставили имущество като залог или ипотека за дълга.
Чл. 430
Съдебният изпълнител има право да назначава особен представител на длъжника в определени случаи, включително когато длъжникът няма регистриран адрес. Особеният представител се назначава от адвокатска колегия.
Чл. 431
Съдебният изпълнител може да отваря сгради на длъжника и да претърсва вещи, жилище и помещения, ако е необходимо за изпълнението. Държавни учреждения, общини и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител, а полицията - при възпрепятстване на неговите функции. Съдебният изпълнител има право на достъп до информация от различни регистри и служби, както и право да иска копия и извлечения от документи. За информацията, необходима за изпълнителното производство, се дължи такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. При необходимост, съдебният изпълнител може да нареди довеждане на длъжника от полицията, ако той не се яви след призовка. Също така, може да поиска спиране на движение на моторно превозно средство за срок до три месеца, ако е насочено изпълнение.
Чл. 432
Чл. 432 от Гражданския процесуален кодекс описва случаите, в които изпълнителното производство може да бъде спряно. Спирането може да бъде извършено от съда или по искане на взискателя. Изрично се посочват и случаи, при които спирането не е допустимо, например при проданта на недвижим имот, за която е било направено обявление. За времето на спиране не се правят удръжки върху трудови възнаграждения, освен за вземания за издръжка или произтичащи от непозволено увреждане.
Чл. 433
Изпълнителното производство може да бъде прекратено с постановление при определени условия, като например представяне на доказателства за платени задължения, искане от взискателя, обезсилване на изпълнителния лист, или ако не може да бъде намерено секвестируемо имущество. Производството приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските. Съдебният изпълнител вдига наложените възбрани и запори незабавно след постановлението за прекратяване. Прекратяването не засяга правата на трети лица, придобити преди това.
Чл. 434
Чл. 434 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина, по който съдебният изпълнител се произнася по въпросите, свързани с изпълнителното производство. Съгласно алинея 1, съдебният изпълнител взема решения чрез разпореждане, освен ако законът изисква постановление. В алинея 2 се изисква съдебният изпълнител да съставя протокол за всяко действие, включващ информация за датата, мястото, исканията на страните и финансовите аспекти на изпълнението. Алинея 3 предвижда задължение за съдебния изпълнител да отбелязва важни действия по електронната партида на изпълнителния лист чрез Единния портал за електронно правосъдие.
Чл. 435
Чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на обжалване на различни действия на съдебния изпълнител. Взискателят може да обжалва отказите на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да извърши исканото действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Длъжникът има право да обжалва постановления за глоба, насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, отнемане на движима вещ, откази на съдебния изпълнител за нова оценка, определяне на трето лице за пазач, откази за спиране или прекратяване на изпълнението и разноски по изпълнението. Трети лица могат да обжалват действия, свързани с имущество, което те владеят, а също и въвод във владение на недвижим имот, при условие че са били във владение на имота преди предявяване на иска.
Чл. 436
Чл. 436 от Гражданския процесуален кодекс определя реда за подаване и разглеждане на жалби, свързани с действия на съдебния изпълнител. Жалбата се подава до окръжния съд в двуседмичен срок от извършването на действието, ако страната е присъствала или е била призована. В противен случай срокът започва от деня на съобщението. За трети лица срокът тече от узнаването на действието. След подаване на жалбата, съдебният изпълнител е длъжен в тридневен срок да изпрати препис на другата страна. Получилата страна може да подаде писмени възражения в същия срок. След изтичането на срока, съдебният изпълнител изпраща жалбата и възраженията на окръжния съд, заедно с копие от изпълнителното дело.
Чл. 437
Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен ако е необходимо да се изслушат свидетели или вещи лица. Жалбите от трети лица се разглеждат в открито заседание с призоваване на съответните страни. Съдът взема решение въз основа на данните от изпълнителното дело и представените доказателства. Решението трябва да бъде обявено с мотиви в срок от един месец и не подлежи на обжалване.
Чл. 438
Чл. 438 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че подаването на жалба не спира действията по изпълнението. Въпреки това, съдът има правото да постанови спирането на изпълнението. В случай на спиране, съдът е задължен незабавно да изпрати на съдебния изпълнител препис от своето определение за спиране.
Чл. 439
Длъжникът има право да оспорва изпълнението чрез иск, като основанието на иска трябва да се базира на факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание.
Чл. 440
Чл. 440 от Гражданския процесуален кодекс установява, че всяко трето лице, чие право е засегнато от изпълнението, има право да предяви иск, за да докаже, че имуществото, върху което се насочва изпълнението, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. Взискателят носи отговорност за вредите, причинени на трети лица, ако насочи изпълнението върху имущество, което не им принадлежи, съгласно условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 441
Частният съдебен изпълнител носи отговорност за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Държавният съдебен изпълнител отговаря съгласно чл. 49 от същия закон. Незаконосъобразно принудително изпълнение се счита, когато наложените обезпечения са явно несъразмерни с дължимото задължение.
Чл. 442
Според Чл. 442 от Гражданския процесуален кодекс, взискателят има правото да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Това означава, че взискателят може да избира конкретни активи на длъжника, върху които да се извърши изпълнителното действие, като е важно да се спазва принципът на съразмерност, т.е. изпълнението трябва да бъде пропорционално на задължението на длъжника.
Чл. 442а
Наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител трябва да са пропорционални на задължението и да отразяват всички релевантни факти и обстоятелства, включително поведението на длъжника. При възражение от длъжника и доказана несъразмерност, съдебният изпълнител е задължен да премахне съответните мерки.
Чл. 443
Чл. 443 от Гражданския процесуален кодекс позволява на длъжника да предложи изпълнението да бъде насочено към друга вещ или вземане, или да бъде извършено по определени начини, искани от взискателя. Съдебният изпълнител преценява дали предложението на длъжника е адекватно и може да удовлетвори взискателя, след което насочва изпълнението към предложената вещ или вземане.
Чл. 444
Чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс определя кои вещи на длъжника - физическо лице не могат да бъдат обект на изпълнение. Те включват: вещи за обикновено употребление, необходима храна за един месец, горива за три месеца, инструменти за свободна професия, земеделски земи до определени размери, работен добитък и жилище, при условие че длъжникът и семейството му нямат друго. Вещите и вземанията, предвидени в друг закон, също са защитени от принудително изпълнение.
Чл. 445
Чл. 445 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че длъжниците не могат да се ползват от забраните по чл. 444 относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Освен това, забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не важат за длъжниците, които имат задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, както и за случаи, предвидени със закон.
Чл. 446
Чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс определя правилата за удръжки от трудовото възнаграждение и пенсии при принудително изпълнение. Удръжките зависят от размера на дохода и наличието на деца, които се издържат. За доходи над минималната работна заплата, удръжките са ограничени до определени проценти, в зависимост от размера на месечното възнаграждение. Освен това, удръжките не се прилагат за задължения за издръжка, а вземанията за издръжка не подлежат на принудително изпълнение.
Чл. 446а
Чл. 446а от Гражданския процесуален кодекс урежда несеквестируемостта на определени доходи, помощи и обезщетения, дори когато те са постъпили по банкова сметка, при условие че са получени не по-рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не засяга изцяло помощите и обезщетенията, както и пенсията до размера на минималната работна заплата, освен в случаите на задължения за издръжка. При постъпления, които представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Банката е длъжна да информира съдебния изпълнител за причините за неизпълнението на запора. Съдебният изпълнител уведомява банката за частта от доходите, която следва да се превежда, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Чл. 447
Член 447 от Гражданския процесуален кодекс установява, че всеки отказ на длъжника от закрилата, предоставена по членове 444 и 446, е недействителен. Това означава, че длъжникът не може легитимно да се откаже от правата и защитата, които му предоставят тези членове, и всеки такъв отказ няма правно действие.
Чл. 448
Чл. 448 от Гражданския процесуален кодекс предвижда задължението на длъжника да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и доходи, ако не бъде намерено секвестируемо имущество, което да покрие разноските по изпълнението. Съдебният изпълнител може да поиска насрочване на заседание за явяване на длъжника и взискателя. При неявяване на длъжника, съдът може да постанови принудително довеждане. Призовката за явяване включва информация за задълженията на длъжника и отговорността за неизпълнението им.
Чл. 449
Чл. 449 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процеса на изпълнение върху движими и недвижими вещи. При насочване на изпълнението, поканата за доброволно изпълнение трябва да съдържа информация за деня на описването на вещите, който може да се извърши в срока за доброволно изпълнение. При изпълнение върху имот, съдебният изпълнител е задължен да изпрати писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху имота, заедно с поканата.
Чл. 450 Граждански процесуален кодекс
Запорът върху движима вещ се налага след описването ѝ от съдебния изпълнител. Също така, запор може да бъде наложен и с получаване на съобщение за описа или запора, при условие, че в него е посочена точно вещта или вземането. Запорът върху вземането на длъжника се счита за наложен спрямо третото задължено лице от момента на връчването на запорното съобщение.
Чл. 450а
Запорът върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез електронно запорно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис. Запорът на други вземания от банка се извършва по общия ред. Всички съобщения, свързани с налагането, изпълнението и вдигането на запора, се считат за получени при изтеглянето им от унифицираната среда за обмен на електронни запори. Министърът на правосъдието ще издаде наредба за изискванията към тази среда.
Чл. 450б
Чл. 450б от Гражданския процесуален кодекс регламентира създаването и поддържането на информационна система за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация. Министерството на правосъдието отговаря за условията и реда за достъпа до системата, която ще бъде достъпна за частноправни субекти. Съдебните изпълнители са задължени да въвеждат данни ежедневно, използвайки квалифициран електронен времеви печат. Достъпът на държавни органи е безплатен, а услугите на системата могат да се заявяват електронно, като за тях се събират такси, определени от Министерския съвет.
Чл. 451
С налагането на запора длъжникът губи правото си да разпорежда с вземането или вещта, а също така не може да изменя, поврежда или унищожава вещта. Последиците от запора влизат в сила от момента, в който длъжникът получи поканата за доброволно изпълнение, в случай че изпълнението е насочено към конкретна движима или недвижима вещ, посочена в поканата.
Чл. 452
Чл. 452 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че разпорежданията на длъжника със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността. Когато изпълнението е насочено към имот, недействителността важи само за разпореждания, извършени след вписването на възбраната. Взискателят и присъединилите се кредитори имат право да искат плащане от третото задължено лице, дори ако то е платило на длъжника след връчването на запорното съобщение, а органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно.
Чл. 453
Чл. 453 от Гражданския процесуален кодекс определя, че на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят определени действия, свързани с прехвърляне и учредяване на вещни права, решения по искови молби, прехвърляне на вземания и отчуждаване на движими вещи, които не са вписани или не са били предадени преди възбраната. Новата разпоредба от 2017 г. добавя и договори за наем и аренда, както и споразумения за ползване и управление на вещи.
Чл. 454
Съгласно чл. 454 от Гражданския процесуален кодекс, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако длъжникът - физическо лице, внесе 20% от вземанията по изпълнителните листове до определен момент и се задължи да внася месечно по 10% от тях. Ако длъжникът не изпълни вноските, изпълнението продължава без възможност за ново спиране. Изключения от това правило има при продажба на заложени или ипотекирани вещи.
Чл. 455
Чл. 455 регламентира постъпленията по изпълнителните дела, които включват суми от длъжника, трети задължени лица, наддавачи и купувачи на движими вещи. Всички тези суми се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изплащането на дължимите суми на взискателя и присъединените кредитори трябва да стане в срок от 7 дни след влизането в сила на разпределението или изтичането на срока по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при условие че няма законова пречка. Ако взискателят и длъжникът не укажат сметка за превод, сумите остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.
Чл. 456
Присъединяването на нови кредитори към изпълнителното производство позволява на същите да участват в разпределението на средствата, дори след започването на изпълнението. Кредиторите, които се присъединяват, трябва да подадат писмена молба и да представят изпълнителен лист или удостоверение от съдебния изпълнител. Удостоверението трябва да указва неудовлетворения остатък от вземането. Сумите от разпределението се превеждат на съдебния изпълнител, който следи за погасяването на вземанията.
Чл. 457
Чл. 457 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правата на присъединилите се взискатели в изпълнителното производство. Те имат равни права с първоначалния взискател и могат да ползват извършените до присъединяването изпълнителни действия. Съобщенията се извършват само до първоначалния взискател, а при иск или жалба от трето лице, той е призован, като присъединените взискатели могат да встъпят в делото. Решението има сила и за тях, дори и да не са участвали в производството.
Чл. 458
Чл. 458 от Гражданския процесуален кодекс урежда, че държавата винаги се счита за присъединен взискател за публични вземания, дължими от длъжника. Размерът на тези вземания трябва да е съобщен на съдебния изпълнител преди разпределението на средствата. Съдебният изпълнител е длъжен да уведомява Националната агенция за приходите за всяко започнато изпълнение и разпределение, което извършва.
Чл. 459
Чл. 459 от Гражданския процесуален кодекс урежда правата на кредиторите, на които е допуснато обезпечение чрез запор или възбрана. Кредиторът се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено към обезпечението. Сумата, която му се полага, остава при съдебния изпълнител и се предава след представяне на изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. Правилото важи и за ипотекарни, заложни кредитори и кредитори с право на задържане.
Чл. 460
Когато събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение на сумите. Първо се отделят средства за вземания, които имат право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът от сумите се разпределя между останалите вземания в съразмерност.
Чл. 461
Чл. 461 от Гражданския процесуален кодекс позволява на взискателя, на когото е възложена вещ, да прихване част от дължимата сума, в зависимост от стойността на вещта и съразмерността на вземането му. Това означава, че взискателят може да намали дълга си с част от вземането, което му се полага, при условие че стойността на вещта позволява такова прихващане.
Чл. 462
Съдебният изпълнител е задължен да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели на определен ден. Ако в рамките на три дни от предявяването не бъде подадена жалба, разпределението се счита за окончателно и сумите се предават от съдебния изпълнител.
Чл. 463
Чл. 463 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за обжалване на разпределението на вземания. При обжалване, делото и жалбата се изпращат на окръжния съд, който разглежда случая по реда на чл. 278. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано пред апелативния съд, като разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 464
Когато един от кредиторите оспорва вземането на друг кредитор, той е задължен да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за оспорения кредитор. Ако искът не бъде предявен в срок от един месец след разпределението, сумата ще бъде предадена на взискателя. Искът може да се основава на факти, които са се случили преди приключването на съдебното дирене по делото, за което е издадено изпълнителното основание.
Чл. 465
Съдебният изпълнител има задължение да опише вещ, посочена от взискателя, само ако тя е във владение на длъжника. В случай, че е очевидно, че вещта принадлежи на трето лице, описването не се извършва. Специално за необраните насаждения и плодове, те също подлежат на опис, при условие че са свързани със случая и се намират в владение на длъжника.
Чл. 466
Принудителното изпълнение може да се насочи към необрани насаждения и плодове, но описването им трябва да се извърши не по-рано от два месеца преди обичайното време за събирането им, съгласно Чл. 466 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 467
Чл. 467 от Гражданския процесуален кодекс описва задълженията при изготвянето на опис на движими вещи. Описът трябва да включва изпълнителния лист, мястото на извършване, подробно описание на вещта, цената за продажба в магазин, възражения на страните и права на трети лица. Освен това, в описа се отбелязват вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение. Ако оценката на вещта се извършва след описа, денят на оценката се посочва в описа, а страните се считат за уведомени независимо от присъствието им. Описът включва също мястото и времето на продажба, ако взискателят го поиска. Подписва се от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните.
Чл. 468
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, съдебният изпълнител определя цената на вещите за продажба, която е 85% от стойността им. Страните могат да искат назначаване на вещо лице за определяне на стойността, особено когато са необходими специални знания. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност, освен при последващи продажби. Всяка страна може да оспори цената и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител е задължен да извърши нова оценка, ако страната внесе разноските за експертизата, и тази нова оценка не подлежи на оспорване.
Чл. 469
Съгласно Чл. 469 от Гражданския процесуален кодекс, описаната движима вещ може да бъде предоставена за пазене на длъжника, при условие че не е пренесена за продажба в магазин. Длъжникът има право да се ползва от вещта, но само при условие, че това не води до намаляване на стойността ѝ.
Чл. 470
Съгласно Чл. 470 от Гражданския процесуален кодекс, ако длъжникът откаже да приеме вещта или не присъства на описа, съдебният изпълнител изземва вещта и я предава за пазене на взискателя или на назначен пазач. Пазачът се избира с оглед на неговата личност, естеството на вещта и мястото на съхранение. Вещта се предава на пазача срещу подпис, което удостоверява, че той поема отговорност за съхранението ѝ.
Чл. 471
Чл. 471 от Гражданския процесуален кодекс регламентира задълженията на пазача на вещта, който трябва да я пази като добър стопанин и да отговаря за приходите и разходите, свързани с нея. В случай, че пазачът не изпълнява тези задължения, съдебният изпълнител има право да предаде вещта за пазене на друг. Възнаграждението на вещото лице и пазача не е уточнено в този член, но е от значение за правилното функциониране на процеса.
Чл. 472
Съдебният изпълнител определя възнаграждение на вещото лице и на пазача, когато той е трето лице. Възнаграждението се внася предварително от взискателя. Ако са необходими разноски за пренасяне или пазене на вещта, те също се внасят от взискателя предварително.
Чл. 473
Продажбата на запорираната движима вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал. Ако към вещта има насочено друго изпълнение, последващият взискател може да поиска разрешение от районния съд за продан на вещта, което се издава, ако в срок от един месец не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3. Описаната движима вещ се изземва за изпълнение на основание на полученото разрешение.
Чл. 474
Чл. 474 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина на продан на движими вещи, съвкупности от вещи или групи от вещи. Продантът може да се извърши чрез магазин, борса, явен търг или публична продан. Длъжникът може да се съгласи на продажба в магазин на частен съдебен изпълнител, а вещите могат да се продават и на борса. Удостоверяването на предаването на вещта става с протокол. За продажбата магазинът или борсата получават комисиона от 15% от продажната цена. Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават по реда на публичната продан.
Чл. 475
Чл. 475 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия, трябва да се продават не по-късно от една седмица след извършването на описа. По отношение на тези вещи не се прилагат разпоредбите на чл. 468, ал. 4 - 6.
Чл. 476
Чл. 476 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител чрез публична продан. Проданът трябва да приключи не по-рано от една седмица преди обичайното време за събиране на плодовете.
Чл. 477
Чл. 477 от Гражданския процесуален кодекс регулира процедурата по пренасяне на вещта от длъжника в магазина. Длъжникът е задължен да представи разписка на съдебния изпълнител при предаването на вещта. След това, съдебният изпълнител е длъжен да оповести проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на определени места, включително в районния съд и местната община. Протоколът за поставяне на обявленията трябва да бъде регистриран в районния съд.
Чл. 478
Когато пренасянето на вещ до магазин затруднява нейната продажба, съдебният изпълнител поставя обявление на видно място в магазина и осигурява възможност на заинтересованите лица да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Продажбата се обявява по реда на предходния член.
Чл. 479
Чл. 479 от Гражданския процесуален кодекс определя, че продажбата в магазин се извършва по установената цена и вещта се предава на купувача след плащането на цената. Ако вещта бъде продадена на по-ниска цена или се предаде преди плащането, съдебният изпълнител има право да събира продажната цена от продавача.
Чл. 480
Ако вещта не бъде продадена в продължение на три месеца от предаването й в магазин или от обявяването на проданта, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване. Цената на продажбата е равна на 50% от началната цена, установена по чл. 468, ал. 1.
Чл. 481 ГПК
Съдебният изпълнител организира продажба на описаните вещи чрез търг, който се провежда на определено място и време. Проданта не се насрочва, ако взискателят не внесе разноските в срок. В деня на проданта се съставя протокол, а търгът започва и завършва след предлагането на последната вещ. Участието в търга не изисква задатък. Вещите се предлагат последователно, а цената се обявява три пъти. Ако цената не бъде приета, вещта се купува от наддавача, приел първи по-ниската цена. При липса на наддавачи или неприета начална цена, проданта се обявява за нестанал и вещта се освобождава.
Чл. 482
Чл. 482 от Гражданския процесуален кодекс урежда правните последици от продажба, извършена в рамките на изпълнителното производство. Според него, продажбата не може да бъде обжалвана или оспорвана, а купувачът става собственик на вещта, независимо от предходното й притежание от длъжника. Предишният собственик има право на получаване на цената, ако тя не е изплатена, а ако е, може да иска от взискателите и длъжника полученото по разпределението. Ако взискателят е недобросъвестен, той носи отговорност за причинените вреди на собственика и поема разноските по изпълнението.
Чл. 483
Съдебният изпълнител е задължен да опише имота, посочен от взискателя, след като се увери, че той е собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната. За проверка на собствеността могат да се използват данъчни и нотариални книги, както и разпити на съседи. В случай, че няма сигурна информация за собствеността, се взема предвид владението на имота към момента на възбраната.
Чл. 484
Чл. 484 от Гражданския процесуален кодекс определя съдържанието на описа, който включва изпълнителния лист, мястото на извършване, данни за имота, дължимите данъци, началната цена за наддаване и евентуалните възражения на страните. Също така, съдебният изпълнител изисква информация за тежестите от Националната агенция за приходите и службата по вписванията. Описът се подписва от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните.
Чл. 485
Съдебният изпълнител назначава вещо лице за оценка на имота, което трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители или в списъка на утвърдените специалисти. Страните могат да оспорят заключението в 7-дневен срок, като посочат ново вещо лице и внесат разноски за повторно заключение. При наличие на две или повече оценки, стойността се определя като средноаритметична. Началната цена за наддаване е 80% от стойността на имота, а при първа публична продан не може да бъде под данъчната оценка. Правилата важат само за първата публична продан.
Чл. 486
Чл. 486 от Гражданския процесуален кодекс указва, че имотът остава във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът е задължен да управлява имота като добър стопанин и да го предаде в същото състояние, в което го е приел. В случай, че длъжникът не спазва тези изисквания или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител може да предаде управлението на имота на друго лице.
Чл. 487
Съдебният изпълнител е длъжен да изготви обявление за проданта на недвижим имот след изтичането на една седмица от описа. Обявлението включва информация за собственика, описание на имота, наличие на ипотеки и ограничени вещни права, както и данни за цената и мястото на проданта. То се поставя на определени места и се публикува на интернет страницата на окръжния съд. В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол за разгласяването на обявлението.
Чл. 488
Чл. 488 от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата по проданта на имоти. Продантът се извършва в сградата на районния съд и продължава един месец, завършвайки в деня, посочен в обявлението. Книжата за проданта са на разположение в канцеларията на съда за всеки, който проявява интерес към имота.
Чл. 489
Чл. 489 регламентира условията за участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител. Взискателят не внася задатък, ако вземането му е по-голямо от задатъка. Всеки наддавач трябва да подаде предложение с цена, която е записана и с цифри, и с думи, заедно с квитанция за задатъка в запечатан плик. Наддавачите могат да направят само едно предложение, което се регистрира в канцеларията на районния съд. Предложенията могат да се оттеглят до края на работното време в последния ден на проданта. Недействителни са предложения от лица, които нямат право да участват в проданта, предложения под началната цена или надхвърлящи я с повече от 30%.
Чл. 490
Чл. 490 от Гражданския процесуален кодекс определя, че определени лица, включително длъжника и неговия законен представител, нямат право да участват в наддаването за имот. Ако имотът бъде купен от лице, което не е имало право на участие, продажбата е недействителна. В такъв случай, внесената сума от купувача остава задържана за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът може да бъде продаден отново по искане на взискателите.
Чл. 491
Съгласно Чл. 491 от Гражданския процесуален кодекс, ако длъжникът внесе всички задължения по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело преди изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения, проданта не се извършва. Това означава, че длъжникът има възможност да предотврати продажбата на имуществото си, като погаси дълговете си в определения срок.
Чл. 492
В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, съдебният изпълнител обявява постъпилите предложения в присъствието на явилите се наддавачи и съставя протокол. Купувач е наддавачът с най-висока цена, а при равни предложения се провежда жребий. Ако по време на обявяването се предложи цена, по-висока с един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението и пита за нови оферти. Купувачът е задължен да внесе предложената цена в срок от две седмици, като приспадне внесения задатък.
Чл. 493
Ако цената не бъде внесена в определения срок, внесеният задатък от наддавача служи за удовлетворение на взискателите. Ако наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача с най-висока следваща цена. Ако той не внесе цената в едноседмичен срок, се обявява следващият наддавач, докато се изчерпат всички. Наддавачът, който не внесе цената, отговаря по предходната точка. След плащане на цената от обявения купувач, задатъкът се връща на останалите наддачи.
Чл. 494 от Гражданския процесуален кодекс
Ако на първата продан не са се явили наддавачи или не са направени валидни предложения, взискателят може да поиска нова продан в срок от една седмица след съобщението. Новата продан се извършва по същите правила, като започва не по-рано от един месец след приключването на първата и с начална цена 90% от първоначалната. Ако и при новата продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава.
Чл. 495
Според Чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс, купувачът на имот е длъжен да внесе необходимата сума за изплащане на вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, в срок от две седмици след влизането в сила на разпределението. При неизпълнение на това задължение, купувачът носи отговорност за вредите и разноските, свързани с проданта на имота.
Чл. 496
Чл. 496 определя процедурата за възлагане на имот на купувач, обявен по реда на чл. 492 - 494. След внасяне на дължимата сума в срок, съдебният изпълнител издава постановление за възлагане, с което купувачът придобива всички права на длъжника върху имота. Права на трети лица, които не могат да се противопоставят на взискателите, не могат да бъдат противопоставени на купувача. Възлагането може да бъде оспорвано само при нарушения на чл. 490 или при невнасяне на цената, като в последния случай купувачът може да предотврати иска, ако внесе дължимата сума с лихвите.
Чл. 497
Чл. 497 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако постановлението за възлагане на имот бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна, новата продажба трябва да бъде извършена след ново обявяване. Това осигурява правна сигурност и защита на интересите на страните в процеса.
Чл. 498
Купувачът на имот се въвежда във владение от съдебния изпълнител след влизане в сила на постановление за възлагане. За целта той трябва да представи удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и вписване на постановлението. Въводът може да се извърши срещу всяко лице, което е във владение на имота, и те могат да се бранят само с иск за собственост. Тази процедура важи и за лица, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека.
Чл. 499
Ако с влязло в сила решение се установи, че длъжникът не е собственик на продадения имот, купувачът има право да иска възстановяване на внесената цена, ако тя не е изплатена на взискателите. Ако е била изплатена, купувачът може да иска сумата от взискателите и от длъжника, както и лихвите и разноските за участието си в проданта. Купувачът може също да иска връщане на платените такси от общината и държавата. Изпълнителен лист за връщане на сумите се издава от районния съдия по местонахождението на имота, ако лицата, срещу които се издава, са били привлечени в делото. В случай, че имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и може да иска посочените суми без разноските за участието си в проданта.
Чл. 500
Когато изпълнението е насочено към съсобствен имот за дълг на един от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици дадат писмено съгласие.
Чл. 501
Чл. 501 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата при продан на ипотекиран имот, когато продажбата не е по искане на ипотекарния кредитор. В такъв случай съдебният изпълнител уведомява ипотекарния кредитор за насрочването на описа и проданта. В ситуации, описани в чл. 494 и 495, ипотекарният кредитор има право да участва наравно с другите кредитори в процедурата по проданта.
Чл. 501а
Чл. 501а от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за провеждане на електронни публични търгове, при които могат да се продават движими и недвижими вещи, ценни книжа, части от предприятие и права върху обекти на индустриалната собственост. Съдебният изпълнител организира търговете по искане на страна или служебно. Покупките могат да бъдат финансирани от регистрирани финансови институции. Министерството на правосъдието е отговорно за създаването на онлайн платформа за търговете, а министърът издава наредба за организацията и правилата на платформата.
Чл. 501б
Чл. 501б от Гражданския процесуален кодекс определя, че началната цена на вещите за търг се определя съгласно чл. 468 и 485. Съдебният изпълнител е задължен да разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове, управлявана от Министерството на правосъдието.
Чл. 501в
Чл. 501в от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че електронният публичен търг се провежда на онлайн платформа, управлявана от Министерството на правосъдието. Наддаването трае 7 дни и приключва на определената дата в обявлението.
Чл. 501г.
Чл. 501г. от Гражданския процесуален кодекс урежда условията за участие в търг. Всеки наддавач трябва да внесе задатък в размера, определен в чл. 489, ал. 1. Регистрацията на наддавачите се извършва електронно с електронен подпис или в канцеларията на съдебния изпълнител. Процесът на регистрация продължава един месец и приключва в 17:00 часа на определения в обявлението ден. Съдебният изпълнител има срок от 5 дни да оторизира или откаже оторизация на регистрирания наддавач, като отказът може да бъде наложен при неплащане на задатъка или при условията по чл. 490, ал. 1.
Чл. 501д
Чл. 501д от Гражданския процесуален кодекс определя стъпките при провеждането на електронен публичен търг, които са процент от началната цена. Процентите са следните: 10% за начална цена до 10 000 лв., 5% за начална цена от 10 000 до 100 000 лв., и 2% за начална цена над 100 000 лв.
Чл. 501е
Чл. 501е от Гражданския процесуален кодекс определя условията за провеждане на електронен публичен търг. Наддаването продължава 7 дни и приключва в 17:00 часа на последния ден, освен ако не е подадено ново предложение в последните 10 минути, което удължава търга с още 10 минути до максимум 48 часа. Наддавателните предложения са публични, а след края на търга се уведомяват участниците за достигната цена. Съдебният изпълнител следи за правилата и обявява купувача, а при невнасяне на цената се прилагат съответните разпоредби. Последващ електронен търг може да се проведе по искане на страна в производството.
Чл. 501ж
Член 501ж регламентира условията за финансиране на покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг чрез кредитна институция. Плащането се извършва от кредитора по сметка на съдебния изпълнител. В случай на отмяна на постановлението за възлагане, сумата се връща на кредитната институция. При искане от кредитора, съдебният изпълнител може да впише законна ипотека върху имота.
Чл. 502
Чл. 502 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че изпълнението на вземане срещу един от съпрузите може да се насочи към съпружеска общност. Съпругът, който не е длъжник, има право да посочи имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налично и може да удовлетвори вземането, изпълнението се спира след извършване на описа. То може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането остане неудовлетворено. При съгласие между съпрузите, изпълнението може да бъде насочено към определена вещ от съпружеската общност, съгласно чл. 443.
Чл. 503
Когато съдебният изпълнител установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, той уведомява съпруга недлъжник. Този съпруг има право да обжалва изпълнителните действия, ако счита, че не е спазен чл. 502 от Гражданския процесуален кодекс. Освен това, съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, и да обжалва изпълнителните действия на същите основания. Той също така има право да участва в наддаването при публичната продан на общата вещ.
Чл. 504
Чл. 504 урежда процедурата при изпълнение върху вещ, която принадлежи на съпружеска общност. След продажбата на вещта, съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга, който не е длъжник. Останалата сума се обработва съгласно чл. 455, ал. 2 и чл. 460 - 464. При изпълнение върху имот, се прилага чл. 500.
Чл. 505
Съпругът недлъжник има право да осуети продажба на движима вещ или имот, ако внесе равностойността на дела на съпруга длъжник преди определени срокове. В случай на участие в наддаването, той става купувач, ако заяви желание да купи имота на най-високата предложена цена.
Чл. 506
Съпругът, който не е длъжник, не може да твърди, че има право на по-голям дял от съпруга длъжник, поради приноса си в придобиването на вещта. Също така, взискателят не може да твърди, че делът на длъжника е по-голям на същото основание.
Чл. 507
Запорното съобщение се изпраща на третото задължено лице едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В него се забранява на третото лице да предава дължимите суми или вещи на длъжника, които трябва да бъдат точно посочени. От момента на получаване на съобщението, третото задължено лице носи отговорност като пазач за дължимите вещи или суми.
Чл. 507а
Чл. 507а от Гражданския процесуален кодекс регламентира налагането на запор на банкова сметка на длъжника, който може да бъде до размера на дълга по изпълнителното дело. В случай че съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност, той носи отговорност съгласно чл. 441.
Чл. 508
Чл. 508 от Гражданския процесуален кодекс урежда задълженията на третото лице, което е получило запорно съобщение. В срок от една седмица то трябва да информира съдебния изпълнител относно признаването на вземането, претенциите на трети лица, наличието на други запори и информация за преведени суми по сметка на длъжника. Липсата на оспорване от страна на третото лице води до задължението му да внесе дължимата сума или да предаде запорираните вещи.
Чл. 509
Чл. 509 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при запориране на вземане, което е обезпечено със залог, лицето, което държи заложената вещ, трябва да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга. В случай на ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
Чл. 510
Чл. 510 от Гражданския процесуален кодекс указва, че запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране. Ако взискателите са повече от един, вземането се предоставя на този, по молба на когото е образувано делото. В случай че той не желае, то може да бъде предоставено на друг взискател, който е направил искане.
Чл. 511
Чл. 511 от Гражданския процесуален кодекс указва, че изпълнението върху вещите, които трето задължено лице предава или е било осъдено да предаде, се извършва по реда на чл. 465 - 482. Това включва и случаи на запор върху трудово възнаграждение, при който се прилагат специфични правила за защита на трудовите права на длъжника.
Чл. 512
Чл. 512 от Гражданския процесуален кодекс регламентира запора върху трудово възнаграждение, като той обхваща не само посоченото в запорното съобщение възнаграждение, но и всяко друго възнаграждение, получено от длъжника. Третото задължено лице е длъжно да уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата относно трудовото възнаграждение на длъжника. При смяна на работодателя, запорното съобщение се препраща, а задължението за удръжка продължава, дори без ново запорно съобщение. Лицето, което изплаща възнаграждение без да удържа сумата по запора, носи отговорност солидарно с третото задължено лице. Запорното съобщение за издръжка се вписва в електронния трудов запис на длъжника, а при прекратяване на трудовото правоотношение, длъжникът е задължен да уведоми съдебния изпълнител, иначе може да получи глоба.
Чл. 513
Взискателят, който не събира своевременно предаденото му вземане, носи отговорност пред длъжника за вредите, произтичащи от това забавяне. Той дължи компенсация за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето на събирането на вземането.
Чл. 514
Според Чл. 514 от Гражданския процесуален кодекс, разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават за негова сметка. Взискателят е задължен да предоставя на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми.
Чл. 515
Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис и изземване от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. Длъжникът има двуседмичен срок да предаде ценните книжа, а при отказ, взискателят може да подаде молба за обезсилване. Запорът върху поименни акции и облигации се уведомява на дружеството, което е задължено да издаде дубликати при необходимост. След налагането на запора, взискателят може да поиска възлагане на вземането или публична продан. Продажбата на ценните книжа става по правилата за публична продан, а купувачът получава дубликат на ценните книжа след влизането в сила на постановлението за възлагане.
Чл. 516
Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа и уведомяване на съответното дружество. Централният регистър уведомява депозитарите и регулираните пазари. Запорът влиза в сила с връчването на съобщението и обхваща всички имуществени права. Регистраторите са задължени да информират съдебния изпълнител за притежаваните от длъжника ценни книжа и наложените запори. След запора, съдебният изпълнител получава правото да разпорежда безналичните ценни книжа. Взискателят може да поиска възлагане на вземането или публична продан, а продажбата се извършва чрез банка.
Чл. 516а
Чл. 516а от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за налагане на запор върху дружествен дял на дружество с променлив капитал. Запорът се налага чрез запорно съобщение до дружеството, което незабавно вписва запора в книгата на съдружниците. Запорът влиза в сила от момента на връчването на съобщението и обхваща всички имуществени права, свързани с дяловете. Дружеството е задължено да информира съдебния изпълнител за притежаваните от длъжника дялове и за наличието на други запори. След налагането на запора, дяловете преминават в разпореждане на съдебния изпълнител, който може да организира публична продан на дяловете.
Чл. 517
Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез запорно съобщение до Агенцията по вписванията, с действие от вписването. При запор на дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва изявление за прекратяване на дружеството, а след 6 месеца взискателят може да предяви иск за прекратяване. При запор на дял на ограничено отговорен съдружник, искът може да бъде предявен след 3 месеца, ако дружеството не е изплатило дължимото. При запор на всички дялове, искът за прекратяване може да се предяви без допълнителни изисквания. Съдът решава за прекратяване на дружеството, което се вписва в търговския регистър.
Чл. 517а
Чл. 517а от Гражданския процесуален кодекс позволява по искане на взискателя изпълнението да бъде насочено към обособена част от предприятие, съгласно § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на такава обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.
Чл. 518 и Глава четиридесет и петата "а"
Чл. 518 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че изпълнението за вземане може да се насочи към половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина остава личен влог на съпруга, който не е длъжник. Освен това, разпоредбите на чл. 503 и 506 се прилагат и в този случай. Глава четиридесет и пета "а" от кодекса регламентира изпълнението върху права на дължника, свързани с обекти на индустриална собственост, което е нововъведение от 2017 година.
Чл. 518а
Чл. 518а от Гражданския процесуален кодекс позволява насочване на изпълнението върху права на марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебен изпълнител чрез публична продан, а началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485. Съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника, което се вписва в държавния регистър. Продажбата се вписва в регистъра и има действие за трети лица от датата на вписването. При изпълнение върху обекти на индустриална собственост се прилагат специфични закони.
Чл. 519
Чл. 519 от Гражданския процесуален кодекс регламентира, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини. Паричните вземания, насочени към държавни учреждения, се изплащат от средствата, предвидени в техния бюджет. Кредиторът трябва да подаде искане за плащане, в което да посочи номера на изпълнителния лист. Ако необходимите средства не са налични, ръководителят на съответното учреждение трябва да предприеме мерки за осигуряване на средства в следващия бюджет.
Чл. 520
Чл. 520 определя ограничения за изпълнение върху средства на общините и бюджетно субсидирани заведения. Не се допуска изпълнение върху средства, постъпили като субсидия или трансфер от държавния бюджет, както и върху средства от Европейския съюз и международни програми. Изпълнението на парични вземания върху частна собственост на длъжниците по ал. 1 се извършва по установените правила.
Чл. 521
Чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за отнемане на движими вещи от длъжника, когато те не са предадени доброволно на съдебния изпълнител. В случай, че вещта не се намира при длъжника или е повредена, се събира равностойността ѝ. Определянето на равностойността се извършва от съдебния изпълнител, който може да изслуша страните и свидетели. Постановлението за равностойността може да бъде обжалвано, но обжалването не спира събирането, освен ако съдът не реши иначе. Решението на апелативния съд е окончателно.
Чл. 522
Чл. 522 от Гражданския процесуален кодекс предвижда процедура за въвеждане на лице, на което е присъден имот, във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за изпълнение на въвода и уведомява страните. Протоколът за въвода се изготвя на място. При отказ на длъжника да напусне имота доброволно, той може да бъде отстранен принудително. Освен това, решенията по чл. 349 се изпълняват след изплащане на съответните части от стойността на имота на другите съделители.
Чл. 523 от Гражданския процесуален кодекс
Съдебният изпълнител, при установяване на владение на недвижим имот от трето лице, което е придобило имота след завеждане на делото, въвежда взискателя във владение. Ако третото лице заявява права, които противоречат на правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и предоставя на третото лице тридневен срок за искане на спиране на изпълнението от районния съд.
Чл. 524
Чл. 524 от Гражданския процесуален кодекс предвижда процедура за спиране на изпълнението на съдебно решение, когато трето лице претендира право върху имота. То трябва да представи писмени доказателства за своето право. Молбата се разглежда в открито заседание, на което се призовават взискателят, длъжникът и третото лице. Ако съдът прецени молбата за основателна, спира изпълнението и предоставя на третото лице срок от една седмица да предяви иск. Ако иск не бъде предявен в този срок, спирането се отменя по искане на взискателя.
Чл. 525
Чл. 525 определя, че когато лице, извадено от владение, самоволно възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител може да го извади отново по искане на взискателя. Лицето, което е възвърнало владението, носи наказателна отговорност съгласно чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Чл. 526
Когато длъжникът не изпълни задължение, което е осъден да извърши и което може да бъде извършено от друго лице, взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител разрешение да извърши действието за сметка на длъжника. Освен това, взискателят може да поиска от съда длъжникът да внесе предварително необходимата сума за извършване на действието.
Чл. 527
Чл. 527 от Гражданския процесуален кодекс регламентира принудителното изпълнение на задължения, които зависят от волята на длъжника. В случай на неизпълнение, съдебният изпълнител може да наложи глоби на длъжника, като максималният размер е до 200 лв. за всяко действие, а при повторно неизпълнение - нови глоби до същия размер. За задължения, произтичащи от трудово или служебно правоотношение, тези правила не се прилагат. При противодействие на длъжника на задълженията, му се налага глоба до 400 лв. Действията на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани.
Чл. 528
Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни задължението за предаване на детето доброволно, като поканата трябва да бъде връчена две седмици преди срока. Длъжникът трябва да отговори в тридневен срок дали е готов да предаде детето, какви пречки съществуват и кога и къде може да стане предаването. При неизпълнение, съдебният изпълнител може да наложи глоба и да предприеме принудителни мерки. Съдействие от социални служби и полиция може да бъде поискано за решаване на проблемите с изпълнението.
Чл. 529
Чл. 529 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че ако длъжникът възпрепятства изпълнението на задълженията си, полицейските органи имат право да го задържат и незабавно да уведомят прокуратурата. Това е част от общите правила, касаещи охранителните производства в глава четиридесет и девета.
Чл. 530
Чл. 530 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че охранителните производства, установени в този кодекс и в други закони, се управляват съгласно правилата на съответната глава, освен ако не са предвидени специфични правила за тях. Това означава, че общите правила за охранителните производства важат, освен ако не е установено друго.
Чл. 531
Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице, която се подава до районния съд по постоянния адрес на молителя. При наличие на различни постоянни адреси на молителите, молбата се подава до съда по адреса на един от тях. Разглеждането на молбата се извършва в закрито заседание.
Чл. 532
Чл. 532 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че молбите се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът определи, че открито заседание е необходимо за правилното решаване на делото. Това дава на съда правомощие да решава какъв е най-подходящият начин за разглеждане на конкретния случай.
Чл. 533
Съдът е задължен служебно да провери условията за издаване на искания акт и може по своя инициатива да събира доказателства, както и да взема предвид факти, които не са посочени от молителя. Това означава, че съдът има активна роля в процеса на събиране на доказателства и оценка на фактите, дори и те да не са били изрично заявени от страните.
Чл. 534 от Гражданския процесуален кодекс
Съдът има правото да изиска личното явяване на молителя, като той е задължен да потвърди истинността на изложените от него факти с декларация. Това е част от процесуалните правила, които гарантират достоверността на представената информация.
Чл. 535
Съдът има правото да се основава на свидетелски показания, които са били дадени пред други органи. Освен това, той може да възложи на друг съд, полицейските органи или общините да съберат необходимите доказателства за делото. Спирането на производството може да бъде наложено при определени условия, свързани с необходимостта от допълнителни доказателства или за защита на правата на страните.
Чл. 536
Охранителното производство може да бъде спряно при наличие на определени условия. Спиране настъпва, когато има дело относно правоотношение, свързано с искания акт, или при възникване на гражданскоправен спор между молителя и трето лице, в който случай молителят трябва да предяви иск в срок от един месец. Решение по спора е задължително за охранителното производство. Спирането може да се случи и при условия за издаване на искания акт, свързани с търговския регистър. Определението за спиране на производството подлежи на обжалване.
Чл. 537
Решението, с което молбата за издаване на искания акт е уважена, не може да бъде обжалвано. В случай, че актът засяга правата на трети лица, спорът, произтичащ от него, може да бъде решен по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, и при уважаване на иска, актът се отменя или изменя. Прокурорът има право да предяви иск за отменяне на акта, ако той е постановен в нарушение на закона, като искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.
Чл. 538
Чл. 538 от Гражданския процесуален кодекс регламентира правото на обжалване на отказа за издаване на акт. Жалбата може да бъде подадена в едноседмичен срок от връчването на решението и се подава чрез районния съд. Жалбата може да включва нови факти и доказателства, а разглеждането й става по реда на чл. 278. Решението за отхвърляне на молбата не пречи на подаването на нова молба за издаване на същия акт.
Чл. 539
Охранителното производство по Гражданския процесуален кодекс може да бъде прекратено при две основни обстоятелства: 1) ако молбата за издаване на акта бъде оттеглена от молителя; 2) ако молителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Определението за прекратяване на производството може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 540
Член 540 от Гражданския процесуален кодекс указва, че за охранителните производства, освен общите правила на кодекса, се прилагат и правилата на исковото производство. Изключения от това правило са разпоредбите в чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, които не се прилагат за охранителните производства. Следователно, разпоредбите относно разноските в исковото производство могат да бъдат приложени, с изключение на посочените членове.
Чл. 541
Съгласно Чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс, разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Това означава, че лицето, което подава молба за охранително производство, е задължено да поеме разходите, свързани с производството.
Чл. 542
Молбата до районния съд по Чл. 542 от Гражданския процесуален кодекс трябва да съдържа искане за установяване на факт с правно значение, когато съответният документ не е съставен, е унищожен или изгубен и не може да бъде възстановен. В случай на унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, молбата може да бъде подадена от кмета на общината с искане за установяване на факта и разпореждане за съставяне на съответния регистър.
Чл. 543
Чл. 543 от Гражданския процесуален кодекс определя изискванията, които трябва да бъдат спазени при подаване на молба за установяване на факт. В молбата трябва да се посочат целта на искането, причините за липсата на документ, както и доказателствата, които подкрепят факта, който подлежи на установяване. Тези изисквания са важни за правилното разглеждане на молбата от съда.
Чл. 544
Чл. 544 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че молбата за установяване на факти се разглежда в открито заседание, в което се призовават молителят и заинтересованите лица, включително прокурорът. Заинтересованите лица включват тези, чийто отношения с молителя зависят от установявания факт, организации, които трябва да съставят документа, и организации, пред които молителят иска да използва установяването. Ако заинтересованото лице е починало, неговите наследници се призовават. В определени случаи, съдът призовава и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което предоставя данни от Единната система за гражданска регистрация.
Чл. 545
Чл. 545 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато молителят иска да докаже, че е получил образование в определено учебно заведение, съдът може да използва различни доказателства, включително заключение на вещи лица относно подготовката на молителя. Важно е да се призове и заинтересованото учреждение, под чието ръководство се намира учебното заведение.
Чл. 546
Чл. 546 от Гражданския процесуален кодекс указва, че в съдебното решение трябва да се посочат установените факти и доказателствата, на които се основава решението. Решението, произнесено по молба, може да бъде обжалвано по общия ред. Освен това, решението няма доказателствена сила спрямо лица, не призовани да участват в производството, ако те оспорват установените факти.
Чл. 547
Чл. 547 от Гражданския процесуален кодекс позволява поправка на грешки в документи, посочени в чл. 542, по реда на тази глава и със същите последици, освен ако законът не предвижда друг ред за поправяне на тези грешки. Тази разпоредба осигурява механизъм за коригиране на неточности в съдебни документи, без да се изисква допълнителна процедура, освен предвидената в закона.
Чл. 548
Чл. 548 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато фактите, свързани с молба по чл. 542, са настъпили в чужбина, те могат да бъдат установени по реда на съответната глава, само ако молителят докаже, че не може да получи необходимия документ или удостоверение от органите на съответната държава. Доказателствата за такава пречка могат да бъдат предоставени чрез документи от компетентните органи на чуждата държава или удостоверение от Министерството на външните работи, което потвърдява отказа на органите на чуждата държава да разгледат молбата или невъзможността за отправяне на искане.
Чл. 549 Граждански процесуален кодекс
Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на лице се подава в районния съд, който е компетентен по последния постоянен адрес на изчезналия. Ако такъв адрес липсва, молбата се подава в съда по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. В молбата трябва да се посочат предполагаемите наследници на отсъстващия, както и неговия пълномощник или законен представител, ако има такъв.
Чл. 550
Съдът в закрито заседание може да нареди събиране на сведения за отсъстващия от близките му, общината, района или кметството, Министерството на вътрешните работи и други източници. След това съдът изпраща извлечение от молбата до съответната община, където лицето е живяло преди изчезването. Съдът взема решение относно молбата за обявяване на отсъствието или смъртта след изслушване на прокурора и заинтересованите лица.
Чл. 551
Съгласно Чл. 551 от Гражданския процесуален кодекс, след обявяване на смъртта на лице, се изготвя акт за смърт. Този акт се съставя на основание последния постоянен адрес на починалото лице или на мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.
Чл. 552
Чл. 552 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че всяко заинтересовано лице или прокурор може да поиска отмяна или изменение на решение за обявяване на отсъствие или смърт на лице, ако се установи, че лицето е живо или датата на смъртта е различна от обявената. Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването, и срещу лицата, които имат права от акта.
Чл. 553 Граждански процесуален кодекс
След смъртта на лице, имуществото му се запечатва от районния съд в определени от закона случаи. Съдът може да възложи запечатването на общината или кметството, а по искане на молителя - и на съдебен изпълнител.
Чл. 554
Чл. 554 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че запечатване може да бъде поискано от: 1. всеки, който претендира, че има право на наследство; 2. кредитор, който има изпълнителен лист срещу починалия; 3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, в случаи на отсъстващи наследници.
Чл. 555
Чл. 555 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при запечатване на помещения, каси, сандъци и други, се съставя протокол. В него се указват датата на запечатването, наредилото лице, означение на запечатаните обекти и описание на незапечатаните предмети. Протоколът трябва да бъде подписан от длъжностното лице и присъстващите страни.
Чл. 556
Член 556 от Гражданския процесуален кодекс предвижда правото на всяко лице, което има основание да иска запечатване на имущество, да иска също така разпечатване и опис на същото. Процедурата по разпечатване и опис се извършва от районния съд, който има право да делегира тази задача, съгласно правилата на член 553, алинея 2 и 3.
Чл. 557
Чл. 557 от Гражданския процесуален кодекс указва, че за описа на вещи се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. Назначаването на вещо лице за оценка на вещите е възможно. При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите. Описът може да се извърши и без запечатване на вещите.
Чл. 558
Според Чл. 558 от Гражданския процесуален кодекс, описаните вещи се предават на наследниците или на някой от тях срещу подпис. В случай че наследниците не съществуват или не желаят да приемат вещите, те ще бъдат предадени за пазене на трето лице.
Чл. 559
Чл. 559 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато запечатването, разпечатването и описът на ценни книжа се извършват от общината, района или кметството, протоколът от тези действия се изпраща на районния съдия. Глава петдесет и трета от Кодекса е посветена на обезсилването на ценни книжа, като разглежда предмета и предпоставките за това действие.
Чл. 560
Молбата за обезсилване на ценна книга трябва да съдържа следните основни елементи: 1. Идентификация на молителя - име, адрес и правен интерес. 2. Описание на ценната книга, за която се иска обезсилване (например вид, номер, дата на издаване). 3. Обстоятелствата, при които молителят е лишен от владението върху ценната книга или е настъпило унищожаване. 4. Искане за обезсилване на ценната книга. 5. Подпис на молителя.
Чл. 561
Молителят в молбата си трябва да възпроизведе ценната книга или да посочи необходимите данни за нейното идентифициране, да изложи обстоятелствата на изгубването или унищожаването ѝ, както и да потвърди истинността на твърденията си с декларация.
Чл. 562
Член 562 от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата, при която съдът издава заповед за обезсилване на ценна книга, ако молбата отговаря на изискванията на член 561. Заповедта включва означение на молителя, покана към държателя на ценната книга да заяви правата си до определен ден, и нареждане до платеца да не извършва плащания на приносителя на ценната книга. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и препис от нея се изпраща на платеца.
Чл. 563
Чл. 563 от Гражданския процесуален кодекс определя сроковете за насрочване на заседание за обезсилване на ценна книга. За ценна книга на заповед, заседанието се насрочва не по-рано от 45 дни след обнародването на заповедта или падежа. За ценна книга на приносител с издадени лихвени купони, срокът е една година от падежа на първия купон след обнародването. За ценна книга на приносител без издадени лихвени купони, срокът е една година от падежа на самата ценна книга.
Чл. 564
Чл. 564 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата при оспорване на молба за обезсилване. Лицето, което оспорва, трябва да направи това в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или банка. Съдът спира производството и предоставя едномесечен срок на молителя да представи доказателства за предявен иск относно правото си върху ценната книга. Ако не се представят доказателства, производството по обезсилването се прекратява.
Чл. 565
Чл. 565 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че решението по молба за обезсилване се постановява в открито заседание с призоваване на молителя. В случай на отхвърляне на молбата, решението може да бъде обжалвано по общия ред.
Чл. 566 Граждански процесуален кодекс
След обезсилване на ценната книга, молителят (притежателят) може да осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване. Той има право да поиска издаване на дубликат на ценната книга, което му позволява да възстанови правата си върху нея.
Чл. 567
Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, има право да търси сумата по нея от лицето, по молба на което е извършено обезсилването, при условие че това лице не е имало право да иска обезсилване. Това важи дори когато притежателят не е предявил своевременно правата си.
Чл. 568
Чл. 568 от Гражданския процесуален кодекс указва, че ако производството за обезсилване не доведе до решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя автоматично от съда и това се съобщава на платеца. В глава петдесет и четвърта се разглеждат общите правила за нотариални удостоверявания, свързани с нотариалните производства.
Чл. 569
Чл. 569 от Гражданския процесуален кодекс определя нотариалните производства, които включват правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на права и документи, нотариални покани, приемане и връщане на документи, вписвания и даване на справки. Нотариусите извършват действия, предвидени в закона, свързани с удостоверяване и документиране на правни факти.
Чл. 570
Нотариалните актове, свързани с прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право върху недвижим имот, както и удостоверяване на правото на собственост, се издават от нотариус, който е в района на имота. Вписванията и заличаванията се извършват от съдия по вписванията в същия район. Другите нотариални действия и завещания могат да бъдат извършвани от всеки нотариус, независимо от района на действие.
Чл. 571
Нотариалните производства започват с устна молба, но могат да се подават и в писмена форма в определени случаи, като например при искане за издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване на право на собственост върху имот, както и за вписване, отбелязване и заличаване на вписване.
Чл. 572
Чл. 572 от Гражданския процесуален кодекс определя страните в нотариалното производство като лицата, които искат извършване на нотариално действие. Участващи в производството са лицата, чиито лично изявления нотариусът удостоверява.
Чл. 573 от Гражданския процесуален кодекс
Нотариусът е ограничен в извършването на нотариални действия само в своя район. Нотариалните актове, които подлежат на вписване, могат да се издават единствено в канцеларията на нотариуса по време на работното му време. Въпреки това, други нотариални действия могат да се извършват извън канцеларията и в неработно време, ако има уважителни причини, които пречат на участниците да се явят в канцеларията или изискват незабавно действие.
Чл. 574
Съгласно Чл. 574 от Гражданския процесуален кодекс, нотариусите нямат право да извършват нотариални действия, ако те касаят сделки или документи, които противоречат на закона или на добрите нрави. В такъв случай, нотариусът е длъжен да се откаже от извършването на нотариалното действие.
Чл. 575
Нотариусът не може да извършва нотариални действия, ако страна в производството е той самият или негови близки, включително съпруг, роднини по възходяща и низходяща линия до четвърта степен, лица по сватовство до първа степен, както и лица, за които нотариусът е настойник или попечител. Забраната важи и когато в документа е включено разпореждане в полза на тези лица.
Чл. 576
Нотариалното действие е нищожно, ако нотариусът е извършил действието без правомощия или е нарушил специфични разпоредби от Гражданския процесуален кодекс. Нищожността може да произтече от неспазване на правилата за личното явяване на участниците и други важни изисквания, посочени в съответните членове на закона.
Чл. 577
Чл. 577 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че отказът за нотариално удостоверяване може да бъде обжалван с частна жалба пред окръжния съд. Отказите за вписване, отбелязване или заличаване се регистрират в отделни книги. В случай, че съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се счита за извършено от момента на подаване на молбата.
Чл. 578
За издаване на нотариален акт се изготвя проект в два или повече екземпляра, който трябва да бъде чисто и четливо написан или напечатан. Цифрите се записват и с думи, а празните места се зачертават. Лицата, чиито изявления са в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който проверява тяхната самоличност и дееспособност. Непознатите на нотариуса лица удостоверяват самоличността си с документ или с двама свидетели.
Чл. 579
Нотариусът е задължен да прочете съдържанието на акта на участващите лица. Те одобряват акта, като изписват имената си и подписват пред нотариуса. Ако актът вече е подписан, участниците изписват пълното си име и потвърдят подписите си. В случай на неграмотност или недъгавост, се прилага чл. 189, без да се изискват свидетели. За поправки, добавки или съкращения в акта се прави изрична бележка, която също се подписва.
Чл. 580
Нотариалният акт трябва да съдържа следните елементи: дата и място на издаване, име на нотариуса, пълни данни за участниците (включително ЕГН и документ за самоличност), съдържание на акта, обозначение на документи, удостоверяващи изискванията по чл. 586, ал. 1, както и подписи на страните и нотариуса.
Чл. 581
След издаването на акта и вписването му, един екземпляр от него се подрежда в специална книга, а другите екземпляри, които са таксувани като преписи, се предават на участващите лица.
Чл. 582
Член 582 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато участник в производството не владее български език и използва непознат за нотариуса език, той трябва да назначи преводач. Това осигурява правото на защита на лицата, които не могат да комуникират на български.
Чл. 583
Чл. 583 от Гражданския процесуален кодекс регламентира как да се процедира, когато участник в процеса е глух, нем или глухоням. Глухият трябва сам да прочете документа и да потвърди съгласието си с него, докато немият или глухонямият трябва да напише, че е прочел документа и е съгласен с него. При неграмотни лица нотариусът назначава преводач на български жестов език, който да предаде съдържанието на документа и да удостоверява одобрението на немото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че преводачът и лицето се разбират.
Чл. 584
Според чл. 584 от Гражданския процесуален кодекс, не могат да бъдат свидетели и преводачи на български жестов език лица, които са: недееспособни, неграмотни на български език, свързани с лицата по чл. 572 или с нотариуса в определени отношения, лица, в полза на които има разпореждане в акта, слепи, глухи и неми, както и работещи в нотариалната кантора и служители в службата по вписванията. Преводачът на български жестов език може да бъде роднина на участващо в производството лице.
Чл. 585
Чл. 585 от Гражданския процесуален кодекс регламентира задължението на свидетелите, преводачите на български жестов език и преводачите да дават обещание за истинността на информацията, която предоставят пред нотариуса. Тези лица също така подписват акта, удостоверяващ тяхното обещание.
Чл. 586
При издаването на нотариален акт, който прехвърля право на собственост или учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право, нотариусът е задължен да провери дали праводателят е действителен собственик на имота и дали са спазени всички специални изисквания за сделката. Правото на собственост се удостоверява с документи, а ако праводателят няма такива, проверката се извършва по реда на чл. 587, ал. 2. Нотариусът трябва да впише в акта информация за извършената проверка и документите, удостоверяващи правото на собственост. Ако документът за собственост не е вписан, нотариалният акт не може да бъде издаден, докато не бъде извършено вписването.
Чл. 587
Чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата, по която собственикът на имот, който няма документ за правото си, може да се снабди с такъв. Собственикът трябва да установи правото си с надлежни писмени доказателства пред нотариус. Ако не разполага с достатъчни доказателства, нотариусът извършва обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели, посочени от кмета. Нотариусът издава нотариален акт за собственост, ако правото на собственост бъде признато.
Чл. 588
Констативният нотариален акт съдържа реквизити като подпис на нотариуса, пълно име или наименование на собственика с единен граждански номер, както и детайлно описание на недвижимия имот, включително граници и местонахождение. При издаването му не се прилагат определени членове от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 589
Всеки може да представи частен документ на нотариус за удостоверяване на датата на представяне или съдържанието му. Лицата, чиито подписи се удостоверяват, трябва да се явят лично пред нотариуса и да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. При удостоверяване на подписи, свързани с имотни права, лицата трябва да изпишат пълното си име и да положат подписа си или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответната разпоредба.
Чл. 590
Чл. 590 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за удостоверяване на датата, съдържанието и подписите на частни документи. Удостоверяването се извършва с надпис върху документа, а удостоверяването на дата или подписи се записва в специален регистър. При удостоверяване на съдържанието, молителят трябва да представи препис от документа, който след заверка се подрежда в специална книга. След удостоверяването, частните документи се връщат на представилите ги. При удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно, молителят трябва да предостави два или повече екземпляра от документа, които следват определен ред за подписване и подреждане.
Чл. 591
Чл. 591 от Гражданския процесуален кодекс регламентира задълженията на нотариуса при удостоверяване на верността на препис от документи. Нотариусът трябва да сравни преписа с оригинала и да посочи от кого е представен документът, както и дали преписът е снет от оригинал или от друг препис. Освен това, нотариусът трябва да отбележи наличието на зачерквания, добавки, поправки и други особености на документите. За удостоверяването се прилагат и разпоредбите на чл. 589, ал. 1 и чл. 590.
Чл. 592
Чл. 592 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за връчване на нотариална покана. Молителят трябва да предостави три идентични копия на поканата. Нотариусът удостоверява съобщаването на поканата на адресата, след което един екземпляр се връчва на молителя, а другият се съхранява в специална книга при нотариуса. Освен това, по същия ред могат да се извършват и други съобщения, предупреждения и отговори, свързани с гражданскоправни отношения.
Чл. 593
Чл. 593 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при удостоверяване на явяване или неявяване на лица пред нотариус, се съставя констативен протокол. Този протокол удостоверява и съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на действия. Протоколът се съставя в два идентични екземпляра, един от които се архивира, а другият се предава на молителя, с такса за препис. Процедурата следва разпоредбите на чл. 580, освен ако не са предвидени особени правила.
Чл. 594
Чл. 594 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурите по приемане и връщане на документи и книжа от нотариус. При приемане, се съставя приемателен протокол в два екземпляра - един за нотариуса и един за молителя, който се завежда в специален регистър. При връщане на документите, се съставя предавателен протокол, подписан от молителя или неговите наследници, който също се записва в регистъра.
Чл. 595
Съгласно Чл. 595 от Гражданския процесуален кодекс, по реда на тази глава се вписват следните обстоятелства: образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица, както и други обстоятелства, които подлежат на вписване, когато законът предвижда вписване в съдебен регистър. Регистрите се водят от окръжните съдилища.
Чл. 596
Чл. 596 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в регистрите се вписват основни данни за юридическите лица, включително вид, наименование, седалище, адрес, предмет на дейност, органи на управление и ликвидатори. Също така, вписват се промените в тези обстоятелства. Ако законът изисква, вписването се обнародва в 'Държавен вестник'.
Чл. 597
Чл. 597 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че вписването на обстоятелства се извършва на основание решение на съда, който е компетентен в района, където е седалището на съответното юридическо лице. Решението на съда трябва да включва всички обстоятелства, които подлежат на вписване, а самото вписване има правно действие само за тези обстоятелства, които са изрично посочени.
Чл. 598
Член 598 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че регистрите и делата са общодостъпни, което означава, че всеки гражданин има правото да иска справки или да получава документи, свързани с вписаните в регистрите обстоятелства. Това осигурява прозрачност и достъпност на информацията, свързана с правните действия и статутите на различни субекти.
Чл. 599
Чл. 599 определя правилата относно познаването на вписаните и обнародваните обстоятелства от трети добросъвестни лица. Вписаното обстоятелство се счита за известно от момента на вписването, а обнародваното - от датата на обнародването. Добросъвестните лица могат да се позовават на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите лица. При конфликт между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позовават на обнародваното, освен ако не е доказано, че са знаели за вписаното.
Чл. 600
Искането за вписване по Гражданския процесуален кодекс трябва да бъде направено писмено от оправомощено лице, орган, който има право да образува, преобразува или прекратява юридическото лице, или ликвидатор. Искането трябва да съдържа информация, удостоверяваща правото на подателя да извърши вписването, както и необходимите данни за вписване, които могат да включват наименование, адрес, идентификационен номер на юридическото лице и друга съответна информация, свързана с производството.
Чл. 601
Искането за вписване трябва да съдържа информация за лицето, направило искането, данни за юридическото лице и обстоятелството, чието вписване се иска. Към искането се прилагат съответните документи и образци от подписите на представителите на юридическото лице. При вписване на прекратяване на юридическо лице без правоприемник, е необходимо удостоверение за предаване на разплащателните ведомости от Националния осигурителен институт.
Чл. 602
Искането за вписване по Гражданския процесуален кодекс се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът реши иначе или ако законът предвижда открито заседание. Съдът проверява наличието на обстоятелството, подлежащо на вписване, и допустимостта на неговото вписване, след което се произнася с решение, което се връчва на молителя.
Чл. 603
Член 603 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че решението за вписване на определени обстоятелства подлежи на незабавно изпълнение. Това означава, че след постановяване на решението, то трябва да бъде изпълнено веднага, без забавяне.
Чл. 604
Чл. 604 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът има задължението да заличи вписването или съответното обстоятелство. Това може да се извърши служебно или по искане на прокурора или на заинтересованото лице.
Чл. 605
Член 605 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че поправки в регистрите могат да се извършват по искане на определени органи и лица, посочени в член 600, или служебно от съда, следвайки процедурата по член 602. Освен това, в текста се споменава възможността за обжалване на отказите, свързани с тези поправки.
Чл. 606 Граждански процесуален кодекс
Решението за отказ на вписване подлежи на обжалване чрез частна жалба, която се подава пред апелативния съд.
Чл. 607
Министърът на правосъдието е отговорен за издаването на наредба, която регулира воденето и съхраняването на регистрите за вписванията. В част седма от Гражданския процесуален кодекс се разглеждат особените правила относно производството по граждански дела, които са в съответствие с правото на Европейския съюз. Глава петдесет и шеста се фокусира върху сътрудничеството в ЕС в производството по граждански дела, включително връчването на съдебни и извънсъдебни документи съгласно Регламент (ЕС) 2020/1784 и Регламент (ЕО) № 1393/2007, които са в сила от 24.07.2007 г.
Чл. 608
Чл. 608 от Гражданския процесуален кодекс определя условията за връчване на документи по чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Връчването е допустимо в България, когато адресатът е гражданин на държавата членка, от която произлиза документът. Регламентът се прилага в контекста на международното връчване на документи.
Чл. 609
Чл. 609 от Гражданския процесуален кодекс регламентира начина на връчване на документи. Връчването по пощата се удостоверява съгласно Регламент (ЕС) 2020/1784. Страната има право да поиска връчване чрез куриерска услуга, предоставена от регистрирано лице, като разходите за това остават за сметка на страната.
Чл. 609а
Чл. 609а от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че връчването на документи може да се осъществи по електронен път, при условие че получателят е дал предварително изрично съгласие за получаване на електронни изявления, документи и призовки. Това се отнася за производствата пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Чл. 610
Чл. 610 от Гражданския процесуален кодекс определя компетентните органи, свързани с параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Членът е бил в сила от 24.07.2007 г. с последни изменения, като последното отмяна е обявено в ДВ, бр. 39 от 2024 г.
Чл. 611
Чл. 611 от Гражданския процесуален кодекс определя компетентните органи за връчване на съдебни и извънсъдебни документи в и извън Република България. Предаващият орган за съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо. За извънсъдебни документи, предаващият орган е районният съд или съдебният изпълнител по адреса на лицето, поискало връчването. Получаващият орган за връчване в България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването. Ако няма районен съд на посочения адрес, се установява постоянен или настоящ адрес и искането се препраща. Връчването може да се извърши чрез служител на съда, по пощата или по друг указан начин.
Чл. 612
Чл. 612 от Гражданския процесуален кодекс определя, че районният съд е компетентен да разглежда искания за установяване на адреса на получателя на документ, когато са предоставени данни за адреса. В случай, че данни за адрес не са предоставени, компетентен е Софийският районен съд. Изменения в закона са в сила от 24.07.2007 г., с последни изменения от 39-то издание на Държавен вестник през 2024 г.
Чл. 613
Чл. 613 от Гражданския процесуален кодекс гласи, че в Република България не е разрешено връчването на документи по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Тази разпоредба е в сила от 24.07.2007 г., с изменения през 2009 г. и 2024 г.
Чл. 613а
Чл. 613а от Гражданския процесуален кодекс позволява на заинтересованата страна да подаде молба за отмяна на решение до Върховния касационен съд, основана на чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Молбата трябва да бъде подадена в едногодишен срок от постановяване на решението. Раздел II от кодекса се отнася до събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783 и Регламент (ЕО) № 1206/2001, касаещи сътрудничество между съдилища на държавите членки.
Чл. 614
Чл. 614 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за събиране на доказателства в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/1783. Съдът има правото да отправи искане до компетентния орган на друга държава членка за събиране на доказателства, или да изиска директно събиране на доказателства при условията на чл. 19 и 20 от регламента.
Чл. 615
Чл. 615 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че събирането на доказателства по реда на глава II, раздел 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 може да се извърши с участието на българския съд или делегиран представител на съда, както и на страните в процеса, техните представители и вещи лица. Това правило е в сила от 24.07.2007 г. и е изменено с ДВ, бр. 39 от 2024 г.
Чл. 616
Чл. 616 от Гражданския процесуален кодекс регулира правото на съда, делегиран член на съда или определено от съда вещо лице да извършват директно събиране на доказателства в друга държава членка. Този член е в сила от 24.07.2007 г. и е изменен с ДВ, бр. 39 от 2024 г. Също така, се позовава на компетентните органи по чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783, който е в сила от 01.03.2008 г. и също е изменен с ДВ, бр. 39 от 2024 г.
Чл. 617
Чл. 617 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за отправяне на искания за събиране на доказателства в България. Исканията се подават до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането на доказателствата. Променената алинея (2) определя, че окръжният съд е компетентен да разреши директно събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783 и да окаже практическа помощ за събирането.
Чл. 618
Чл. 618 от Гражданския процесуален кодекс задължава исканията за събиране на доказателства и съобщения по Регламент (ЕС) 2020/1783 да бъдат на български език. Глава 56а описва процедурата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, целяща улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, основана на Регламент (ЕС) № 655/2014.
Чл. 618а
Чл. 618а от Гражданския процесуален кодекс регламентира условията за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Заповедта може да се иска преди предявяване на иска, след съставянето на автентичен акт, по всяко време до приключване на съдебното производство или след постановяване на съдебно решение. Обжалването на отказа за издаване на заповедта става по реда на Регламент (ЕС) № 655/2014 г.
Чл. 618б
Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, може да бъде обжалвано с частна жалба. Ако определението е издадено от въззивна инстанция, обжалването се извършва пред Върховния касационен съд. Компетентният орган по чл. 4, т. 14 и информационният орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 също са посочени.
Чл. 618в
Чл. 618в от Гражданския процесуален кодекс определя, че съдебният изпълнител е компетентен орган за получаване, предаване или връчване на заповедта за запор и на другите документи, свързани с Регламент (ЕС) № 655/2014. Министерството на правосъдието е посочено като информационен орган по същия регламент.
Чл. 618г.
Член 618г. от Гражданския процесуален кодекс определя, че съдебният изпълнител е компетентен орган за изпълнение на заповедта за запор в съответствие с Регламент (ЕС) № 655/2014. Банката, до която е адресирана заповедта, издава декларация за запориране на средствата по сметката на длъжника. Молителят е задължен да предприеме мерки за освобождаване на средства, които надвишават запорирания размер, а ако не го направи, съдебният изпълнител ще предприеме необходимите действия служебно.
Чл. 618д
Чл. 618д от Гражданския процесуален кодекс урежда правото на ответника и молителя да искат отменяне или изменение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Искането може да се подаде до компетентния първоинстанционен съд при наличие на основания по Регламент (ЕС) № 655/2014. Ответникът може също да иска ограничаване или прекратяване на изпълнението на заповедта пред съда, издал заповедта, или пред съдебния изпълнител. Молителят има право да иска изменение на изпълнението на заповедта от съдебния изпълнител.
Чл. 619
Удостоверението за европейско изпълнително основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото или в чийто район е издаден публичният документ. Разпореждането за издаване на удостоверение не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника. В случай на отхвърляне на молбата, решението подлежи на обжалване с частна жалба. Съдът има право да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 805/2004.
Чл. 620 Граждански процесуален кодекс
Чл. 620 от Гражданския процесуален кодекс предвижда издаването на удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка на ЕС по писмена молба на страната, когато това е изискуемо от акт на Европейския съюз. Същото удостоверение може да се издаде и за държави извън ЕС. Регламент (ЕС) 2019/1111 определя допълнителни условия и процедури за признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност.
Чл. 620а
Чл. 620а от Гражданския процесуален кодекс регламентира издаването на удостоверение от първоинстанционния съд по молба на страната, след решение по делото или допускане на предварително изпълнение. Разпореждането за отхвърляне на молбата подлежи на обжалване. Съдът може да поправи грешки в удостоверението и да отмени разпореждането за издаването му, ако не са спазени изискванията. При отмяна удостоверението се обезсилва и се издава ново удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111.
Чл. 620б
Чл. 620б от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че първоинстанционният съд или съдът, пред който делото е висящо, може да издаде удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111 по искане на страна, когато решението е престанало да бъде изпълняемо или е било спряно. Разпореждането за уважаване или отхвърляне на молбата се връчва на страните и може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 620в
Определението за прекратяване на делото не подлежи на обжалване, ако съд на друга държава членка е приел компетентността по случаи, регулирани от чл. 12 на Регламент (ЕС) 2019/1111. Производствата по признаване и изпълнение на решения и актове от други държави членки на ЕС са регламентирани в раздел II на Кодекса, в сила от 24.07.2007 г. и изменен с последващи изменения.
Чл. 621
Чл. 621 от Гражданския процесуален кодекс определя условията за признаване на съдебни решения и актове. Според алинея 1, съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, само ако е представен заверен препис от постановилия го съд и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Алинея 2 уточнява, че компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние на базата на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка, в съответствие с Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.
Чл. 622
Член 622 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за признаване на чуждестранни съдебни решения. Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението в окръжния съд по постоянния адрес или седалище на насрещната страна, или в Софийския градски съд, ако и двете страни нямат адреси в България. Съдът се произнася въз основа на заверен препис от решението и удостоверение, ако е необходимо. Решението на съда има същото значение като решение в исков процес. Когато делото зависи от признаването на чуждестранно решение, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.
Чл. 622а
Съдебни решения, постановени в друга държава - членка на ЕС, подлежат на изпълнение без необходимост от изпълнителен лист. Съдебният изпълнител извършва изпълнение по молба на заинтересованата страна, на базата на заверен препис от решението и удостоверение по Регламент (ЕС) № 1215/2012. При невъзможност за изпълнение по стандартния ред, се постановява заместващо изпълнение. Временни или обезпечителни мерки също подлежат на изпълнение по същия ред. Длъжникът има право да подаде молба за отказ от изпълнение в срок от един месец след връчването на удостоверението, като срокът спира, ако е необходим превод на решението. Страните имат право на обжалване на адаптирането на мярката.
Чл. 622б
Чл. 622б от Гражданския процесуален кодекс определя, че молбата за отказ за изпълнение по чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 трябва да бъде подадена и разгледана по реда на чл. 623. Също така, се споменава, че пряко изпълнение се извършва по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111.
Чл. 622в
Съгласно новия член 622в от Гражданския процесуален кодекс, съдебни решения и актове от други държави членки се изпълняват без необходимост от издаване на изпълнителен лист. Съдебният изпълнител започва изпълнителни действия по молба на заинтересованата страна, като се изисква заверен препис и удостоверение. Временните мерки, разпоредени от чуждестранен съд, също подлежат на изпълнение. Длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител и може да подаде молба за отказ на изпълнението в срок от един месец. Съдебният изпълнител е задължен да спре действията по изпълнението, ако е поискан превод на документа.
Чл. 623
Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или акт от друга държава членка на ЕС се подава до окръжния съд. Съдът разглежда молбата в закрито заседание, основавайки се на заверен препис от чуждестранното решение и удостоверение, ако е необходимо. Разпореждането по молбата има значението на решение в исков процес и подлежи на въззивно обжалване. Регламентите (ЕО) № 861/2007 и № 805/2004 уреждат производството и изпълнението на искове с малък материален интерес и безспорни вземания.
Чл. 624
Чл. 624 от Гражданския процесуален кодекс определя реда за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Молбата се подава пред районния съд по адреса на ответника. Жалбата срещу решение от тази процедура се подава пред окръжния съд и може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд. Ответникът има право да подаде молба за преразглеждане на решението пред апелативен съд, а съдът разглежда молбата в закрито заседание, без възможност за обжалване на решението.
Чл. 624а
Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд. Обжалването на разпореждането не спира изпълнението и сроковете за обжалване започват от връчването на съответните документи.
Чл. 624б
Чл. 624б от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007. Спирането се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение - от първоинстанционния съд. Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, който е издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист. Глава 58 от кодекса се отнася до изпълнението въз основа на Регламент (ЕО) № 1896/2006, свързан с процедурата за европейска заповед за плащане.
Чл. 625
Чл. 625 от Гражданския процесуален кодекс определя процедурата за подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане. Тази молба се подава пред окръжния съд, който е по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Освен това, ответникът има право да направи отвод за местна подсъдност с възражението си, ако не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред.
Чл. 626 Граждански процесуален кодекс
Когато възражението е подадено в срок, съдът уведомява заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе дължимата държавна такса. Съдът след това препраща материалите по делото на компетентния съд.
Чл. 626а
Ответникът има право да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане до апелативния съд в срок от 30 дни, считано от деня на запознаване със съдържанието на заповедта. Съдът уведомява другата страна, която може да подаде отговор в рамките на една седмица. Разглеждането на молбата става в закрито заседание, но съдът може да реши да проведе открито заседание. Определението на съда не може да бъде обжалвано.
Чл. 627
Чл. 627 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на база европейска заповед за плащане, издадена в друга държава членка. Молбата се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Разпореждането може да бъде обжалвано, а сроковете за обжалване са различни за молителя и ответника. Длъжникът има право да подаде молба за отказ от изпълнение или за спиране на изпълнението по Регламент № 1896/2006. Глава петдесет и осма "а" от Кодекса се отнася до признаването и изпълнението на съдебни решения на база Регламент (ЕО) № 4/2009, който касае задължения за издръжка. Предвидено е и възможността за отмяна на решения, постановени в държави членки, свързани с Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627а
Чл. 627а от Гражданския процесуален кодекс позволява на заинтересованата страна да подаде молба за отмяна на решение до Върховния касационен съд, ако това е основано на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Това се отнася за случаи, в които решението е постановено в държава членка, свързана с Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627б
Чл. 627б от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на основание документи по Регламент (ЕО) № 4/2009. Молбата се подава пред окръжния съд на постоянния адрес на длъжника или на мястото на изпълнение. Окръжният съд също така постановява отказ или спиране на изпълнението, съгласно чл. 21 от същия регламент.
Чл. 627в
Чл. 627в от Гражданския процесуален кодекс описва процедурата за подаване на молба за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в държава - членка на ЕС, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. Молбата се подава до окръжния съд по местоживеене на длъжника. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и издава разпореждане, което има значението на решение в исков процес. Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, а решението му може да бъде касационно обжалвано пред Върховния касационен съд.
Чл. 627г
Чл. 627г от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение по реда на чл. 627д от окръжния съд, в зависимост от местоположението на насрещната страна. Съдът разглежда и искания за привременни и обезпечителни мерки, свързани с чуждестранното съдебно решение.
Чл. 627д
Чл. 627д от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за подаване на молба за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз. Молбата се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Не е необходимо да се представя препис от молбата за връчване на длъжника. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и определя срок за обжалване. Разпореждането, с което се уважава молбата, не допуска предварително изпълнение и подлежи на въззивно обжалване.
Чл. 627е
Чл. 627е от Гражданския процесуален кодекс определя процедурата за подаване на заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство в България. Заявлението се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, а при липса на такъв - пред Софийския районен съд. След уважаване на заявлението, съдът издава удостоверението, като следва формуляра от Регламент (ЕС) № 1329/2014. Актовете на съда, свързани с удостоверението, могат да се обжалват пред окръжния съд в едномесечен срок. При констатирано неточно удостоверение или неоснователен отказ, съдът може да отмени акта и да върне делото за ново разглеждане.
Чл. 627ж
Актовете, свързани с поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, могат да бъдат обжалвани пред окръжен съд в срок от две седмици след връчването им. Ако удостоверението е неточно или отказът за изменение е неоснователен, съдът може да отмени акта и да върне делото на първоинстанционния съд с указания.
Чл. 627з
Чл. 627з от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в срок от една седмица пред окръжния съд. Важно е да се спазва този срок за обжалване, за да се осигури правото на защита на страните.
Чл. 627и
Чл. 627и от Гражданския процесуален кодекс, въведен с ДВ, бр. 15 от 2016 г., указва, че за въпросите, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, които не са уредени от Регламент (ЕС) № 650/2012, се прилагат общите правила от глава четиридесет и девета на кодекса. Освен това, в глава петдесет и девета се разглеждат прюдициалните запитвания и компетентността на националния съд.
Чл. 628 Граждански процесуален кодекс
Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на органите на ЕС е важно за решаването на делото, българският съд е задължен да отправи запитване до Съда на Европейските общности.
Чл. 629
Чл. 629 от Гражданския процесуален кодекс регулира процедурата за отправяне на преюдициални запитвания от съда. Запитването може да бъде отправено служебно или по искане на страната, като съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да откаже искането. Когато решението не подлежи на обжалване, съдът задължително отправя запитване, освен ако предишно решение не предоставя ясен отговор. Съдът трябва винаги да отправя запитване при въпрос за валидността на акт и в случаи, свързани с тълкуване на разпоредби от Договора за създаване на Европейските общности.
Чл. 630
Чл. 630 от Гражданския процесуален кодекс определя изискванията за запитване до Съда на Европейските общности. Запитването трябва да включва описание на фактите по делото, приложимото национално право, точна референция на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска, причините за значимостта на преюдициалното заключение за делото и формулировка на самото запитване. Съдът може да приложи и препис от делото, ако прецени, че е необходимо.
Чл. 631
Чл. 631 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че при отправяне на запитване от съда, производството по делото се спира. Определението за спиране не може да бъде обжалвано. След произнасянето на Съда на Европейските общности, производството по делото се възобновява.
Чл. 632
Съгласно Чл. 632 от Гражданския процесуален кодекс, съдът има правото да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно. Това означава, че дори при спиране на делото, страните могат да искат от съда да вземе мерки, които да предотвратят вреди или да запазят правата им до приключване на производството.
Чл. 633
Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в България, съгласно Чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс. Част осма от кодекса съдържа особени правила относно производството по граждански дела при действието на международни договори, включително признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения, свързани с Хагската конвенция от 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и други членове на семейството. Раздел I от глава шестдесета описва издаването на удостоверения на база български съдебни решения.
Чл. 634
Чл. 634 от Гражданския процесуален кодекс регламентира, че първоинстанционният съд, който разглежда делото, издава по писмена молба на страната документите, придружващи молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава, която е страна по Хагската конвенция от 2007 г. Това е част от производството по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения от държави, подписали конвенцията.
Чл. 635
Съдебно решение, постановено в държава, която е страна по Хагската конвенция от 2007 г., се признава от съответния орган, пред който е предявено, при наличие на препис от решението, удостоверение за влизането му в сила и, при необходимост, допълнителни документи, посочени в Хагската конвенция.
Чл. 636
Чл. 636 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за признаване на съдебни решения, постановени в държави, участващи в Хагската конвенция от 2007 г. Заинтересованата страна може да поиска признаването по реда на чл. 637 от окръжния съд, в зависимост от местоживеенето на длъжника. Признаването става въз основа на съдебно решение, удостоверение за влизането му в сила и допълнителни документи, ако е необходимо. Разпореждането за признаване се счита за решение от исков процес. Съдът, пред който е висящо делото, е компетентен да признае съдебно решение, ако изходът на делото зависи от него.
Чл. 637
Чл. 637 от Гражданския процесуален кодекс регламентира процедурата за подаване на молба за допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в държава, страна по Хагската конвенция от 2007 г. Молбата се подава до окръжния съд по адреса на длъжника или мястото на изпълнение и трябва да бъде придружена от необходимите документи. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и може да я откаже само по основанията, посочени в Хагската конвенция. Разпореждането, с което се уважава молбата, има значението на решение и подлежи на обжалване пред апелативния съд, а след това и пред Върховния касационен съд.
Чл. 638
Чл. 638 от Гражданския процесуален кодекс урежда процедурата за признаване и изпълнение на споразумения за издръжка. Молбата за признаване трябва да бъде придружена от копие на споразумението и документ, удостоверяващ, че то е изпълняемо като решение в страната по произход. Допускането до изпълнение може да бъде отказано само по основание, посочено в Хагската конвенция от 2007 г. Разпореждането за допускане до изпълнение може да бъде обжалвано на основания, свързани с отказа за признаване и автентичността на предоставените документи.
Чл. 639
Чл. 639 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че изпълнителният лист се издава от съда, който е допуснал изпълнението на съдебно решение, постановено в държава, страна по Хагската конвенция от 2007 г., при условие че актът подлежи на изпълнение. Глава шестдесет и първа от кодекса регулира признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, съгласно Хагската конвенция от 1996 г.
Чл. 640, § 1, § 1а, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, § 11, § 12
Гражданският процесуален кодекс регламентира реда за признаване и изпълнение на съдебни решения по Конвенцията за родителската отговорност и закрила на децата. Включва определения за видеоконференция, електронен адрес за връчване и електронен документ. Преходни разпоредби уточняват как се разглеждат дела, образувани преди влизането в сила на кодекса. Кодексът отменя предишния Граждански процесуален кодекс и предвижда, че подзаконовите актове, издадени на негова основа, остават в сила, докато не противоречат на новия кодекс. Внесени са изменения в различни закони, свързани с изпълнението на решения и процесуални разпоредби.
Чл. 16
Чл. 16 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че решенията по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 могат да бъдат обжалвани с въззивна и касационна жалба. Срокът за въззивно обжалване е 7 дни, а правото на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а прокурорът може да протестира. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. Въззивният съд образува делото в деня на получаване на жалбата и се произнася в срок от един месец. При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност, всички последици от решението се заличават от датата на влизане в сила на отменящото решение. Решението за отмяна се вписва в търговския регистър.
Чл. 22а
Чл. 22а определя процедурата за разглеждане на молби за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция. Молбата се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, където участват Министерството на правосъдието, заинтересованите лица и прокурор. Дирекция 'Социално подпомагане' дава становище, а съдът изслушва детето. Министерството на правосъдието представлява молителя, ако молбата е подадена чрез него, и може да определи представител.
Чл. 22б
Съдът има правомощието да определи привременна мярка за закрила на детето, както по искане на страна, така и служебно. Целта на тази мярка е да се предотвратят по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22в.
Съдът е задължен да се произнесе с решение в срок от един месец след постъпването на молба. При производството по чл. 22а, ал. 1, съдът не разглежда въпроса за упражняването на родителските права по същество.
Чл. 22г
Решението на Софийския градски съд може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд от определени лица. Жалбата трябва да бъде подадена в едномесечен срок, след което съдът взема окончателно решение.
Чл. 22д
Съгласно Чл. 22д от Гражданския процесуален кодекс, съдът има правото да събира доказателства по своя инициатива. Освен това, той може да подпомага страните в упражняването на техните процесуални права, което означава, че съдът играе активна роля в процеса, за да осигури справедливост и правилно протичане на делото.
Чл. 22е
Чл. 22е от Гражданския процесуален кодекс определя, че когато чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, разглеждащ въпросите относно родителските права. В случай, че тези въпроси не са били предмет на съдебно производство, компетентен е Министерството на правосъдието.
Чл. 22ж
Чл. 22ж от Гражданския процесуален кодекс урежда прилагането на правилата относно родителската отговорност и мерките за закрила на деца, съгласно Конвенцията от 1996 г. Компетентният съд може да прехвърли компетентността си на чуждестранен съд, ако прецени, че това е в интерес на детето. Решенията на чуждестранните съдилища подлежат на признаване и изпълнение по реда на глава трета "б".
Чл. 22з.
Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд относно родителски права, основана на Люксембургската конвенция, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание. В заседанието участват Министерството на правосъдието, страните по решението и прокурор. При пряко сезиране на съда, участието на Министерството не е задължително. Дирекция 'Социално подпомагане' дава становище, а съдът изслушва детето. Съдът може да определи привременна мярка за закрила на детето при необходимост.
Чл. 22и
Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1 в три случая: (1) когато решението е обжалвано; (2) когато в български съд има висящо производство по съществото на спора, започнало преди производството в държавата, където е постановено решението; (3) когато друго решение относно родителските права е предмет на производство по признаване или допускане на изпълнението му. При втория случай, съдът уведомява незабавно съответния съд, който трябва да се произнесе в срок от един месец.
Чл. 22к
Съгласно Чл. 22к от Гражданския процесуален кодекс, съдът е задължен да се произнесе с решение в срок от един месец след постъпване на молба. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд, който също трябва да се произнесе в същия срок. Решението на апелативния съд е окончателно.
Чл. 22л.
Член 22л. определя реда за признаване и допускане на изпълнение на решения, свързани с упражняването на родителските права, особено след неправомерно прехвърляне на детето. Отказва се признаването и изпълнението на решения от други държави, ако са налице определени условия по Люксембургската конвенция. Освен това, признаването и изпълнението на решението е допустимо само ако то е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 22м
Чл. 22м от Гражданския процесуален кодекс указва, че при липса на специални правила за определено производство, следва да се прилагат общите правила на исковото производство, установени в същия кодекс. Това означава, че когато няма специфични разпоредби, се използват стандартните процедури и принципи, заложени в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22н и чл. 25 от Гражданския процесуален кодекс; § 25 - § 37 от различни закони.
Глава 22н от Гражданския процесуален кодекс сега се прилага и за Конвенцията от 1996 г. относно чуждестранни съдебни решения. В Закона за защита на потребителите се добавя, че исковете се разглеждат по реда на производството по колективни искове. В Закона за защита от дискриминацията и Закона за здравното осигуряване се правят изменения в членове, свързани с процедурата по исковете. В Закона за ипотечните облигации и Закона за кадастъра и имотния регистър се заменят стари членове с нови. В Закона за камарите на архитектите и инженерите се уточнява процедурата по заповед за изпълнение. В Закона за международния търговски арбитраж се променят членове, свързани с исковете за признаване на решения. В Закона за митниците, наследството и нотариусите също се правят изменения в реда и номерацията на членове.
Чл. 61, чл. 89 ал. 3, § 38, § 39, § 40, § 41
В Гражданския процесуален кодекс е добавена възможността Нотариалната камара и нотариусите да искат издаване на заповед за изпълнение за дължими суми и неплатени такси независимо от техния размер. Отменя се алинея 12 от чл. 6 на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В Закона за обществените поръчки и Закона за общинската собственост се правят замени на определени членове. В Закона за особените залози се изменят алинеи, свързани с правото на заложния кредитор да иска заповед за незабавно изпълнение.
Чл. 36, Чл. 37, ал. 4, Чл. 40, ал. 2, Чл. 41, ал. 2, Чл. 42, § 42, § 43, § 44, § 45, § 46, § 47, § 48, § 49, § 50, § 51, § 52, § 53, § 54, § 55, § 56, § 57
В Гражданския процесуален кодекс и свързаните закони са направени редица изменения. Основните акценти включват: 1. Възможност за залогодателя да оспорва вземането или заложното право; 2. Замяна на членове в различни алинеи на кодекса; 3. Въвеждане на процедури за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс в контекста на разходи, вземания и дългове в различни закони, като Закона за отбраната, Закона за патентите, Закона за социално подпомагане и др.; 4. Промени в сроковете за обжалване на решения в Закона за политическите партии; 5. Други изменения, касаещи процедурите по принудително изпълнение и регистрация на вземания.
Чл. 54, чл. 71, ал. 5, чл. 79, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс; чл. 70, ал. 6, чл. 74, чл. 232, ал. 4, чл. 263о, ал. 5, чл. 264к, ал. 5, чл. 581, ал. 1, чл. 613а от Търговския закон.
Текстът съдържа изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Търговския закон. В ГПК, чл. 54 дава право на камарата да иска издаване на заповед за изпълнение за дължими суми, независимо от техния размер. Чл. 79, ал. 3 уточнява, че частният съдебен изпълнител може да иска същото за неплатени такси и разноски. В Търговския закон, чл. 70, ал. 6 заменя член 498 с член 604, а нова ал. 4 в чл. 74 определя реда за разглеждане на искове, оспорващи решения на общото събрание на акционерни дружества. Допълнителни изменения в чл. 232, 263о, 264к, 581 и 613а променят номера на членове и уточняват процедурите за обжалване и производствата.
Чл. 708 от Гражданския процесуален кодекс; § 59 от Семейния кодекс; § 60, § 61 от Гражданския процесуален кодекс; § 43, § 47, § 48 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гражданският процесуален кодекс урежда реда за искане на заповеди за изпълнение на преобразувани вземания, като кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1. Семейният кодекс е изменен, за да включи исковете за издръжка, които се разглеждат по реда на бързото производство. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения. Преходни и заключителни разпоредби указват, че висящите дела се довършват по досегашния ред, а новите разпоредби и изменения в законите, свързани с гражданския процес, влизат в сила в определени срокове. Важно е да се отбележи, че измененията и допълненията на законите относно гражданския процес и свързаните с него кодекси са в контекста на европейското законодателство и директиви.
§1
Този параграф дефинира основни термини, свързани с електронното правосъдие и комуникацията в съдебния процес. "Видеоконференция" е комуникационна връзка, която позволява предаване на образ и звук между участници на различни места. "Електронен адрес за връчване" е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, от което лицата получават документи от съдилищата. "Електронен документ" се определя по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. "Квалифициран електронен печат на съда" и "квалифициран електронен времеви печат на съда" са печати, съответстващи на изискванията на същия регламент.
§1а
Съгласно §1а от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, всички първоинстанционни дела, образувани по искови молби, които са постъпили в районните и окръжните съдилища преди влизането в сила на новия кодекс, ще бъдат довършени в същите съдилища, независимо от промените в подсъдността. Същото важи и за делата, свързани с молби за обезпечаване на бъдещи искове, които също ще се разглеждат в същите съдилища, независимо от промените в подсъдността.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс определя реда за разглеждане на дела, образувани преди влизането в сила на новия кодекс. Първоинстанционните, въззивните и касационните дела, както и производствата по молби за обезпечаване на искове, ще се разглеждат по досегашния ред. Също така, производствата по различни видове жалби и молби, подадени до 1 март 2008 г., ще се водят по реда на отменения кодекс. Включени са и разпоредби относно публични продажби и охранителни производства, които също ще следват стария ред.
§3
С параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се постановява, че кодексът, обнародван в Изв., бр. 12 от 1952 г. и последно изменян с редица изменения, се отменя. Това означава, че всички предходни разпоредби и изменения на Гражданския процесуален кодекс вече не са в сила.
§4
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Граждански процесуален кодекс, продължават да се прилагат, освен ако не противоречат на новия кодекс. Министерският съвет и министърът на правосъдието са задължени да издадат определени актове в срок от 6 месеца след обнародването на новия кодекс в "Държавен вестник".
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби на Граждански процесуален кодекс
В Административнопроцесуалния кодекс са направени изменения в две алинеи. В чл. 182, ал. 2 се заменят предходните разпоредби с нови, които предвиждат, че страната по делото понася разноските независимо от изхода на делото, включително разходите за ново заседание и допълнителна държавна такса. Същите изменения важат и за чл. 189, ал. 4.
Параграф §6
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се извършват следните изменения: 1. В чл. 56, ал. 1 се заменя "чл. 114" с "чл. 176". 2. В чл. 181, ал. 2 се уточнява, че изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1, при определени условия. 3. В чл. 206, ал. 1 думите "чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397" се заменят с "чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514".
§7
В Кодекса на международното частно право се правят следните изменения: Заменят се номера на членове в различни алинеи, като например в чл. 12, ал. 1 "чл. 83" с "чл. 109", а в чл. 14 "чл. 84" с "чл. 110". В чл. 19, ал. 1 "чл. 80, ал. 1, буква "г"" се заменя с "чл. 104, т. 5". В чл. 21, ал. 2 "чл. 104" се заменя с "чл. 211". В чл. 23, ал. 1, изречение второ времевият срок "най-късно до приключване на първото заседание по делото" се заменя с "в срока за отговор на исковата молба". Подобно, в чл. 24 времевият срок "до приключване на първото заседание по делото" се заменя с "в срока за отговор на исковата молба". Накрая, в чл. 30, ал. 2 "чл. 133" се заменя с "чл. 164".
§8
В Кодекса на труда се правят изменения в две статии. В член 210, алинея 5 се заменя текстът относно издаването на изпълнителен лист, като се уточнява, че работодателят може да поиска заповед за изпълнение по член 410, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на вземането. В член 349, алинея 1, точка 11 се заменя референцията от член 395, алинея 4 с член 512, алинея 4.
§9
В Закона за авторското право и сродните му права се извършват изменения в членове 95а и 96а. В член 95а, алинея 2, се заменят думите "чл. 15, ал. 3" с "чл. 26, ал. 4". В член 96а, алинея 2, думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403", а думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398".
§10
В Закона за адвокатурата са направени следните изменения: Чл. 37 позволява на адвокатите да искат издаване на заповед за изпълнение за неизплатени възнаграждения независимо от размера им. В чл. 62, ал. 6 се заменя 'глава петдесет и втора' с 'глава петдесет и пета'. Чл. 143, ал. 2 уточнява, че ако дължимите разноски не бъдат внесени в срок, принудителното изпълнение се допуска по искане на адвокатския съвет или дисциплинарния съд. Чл. 145 предвижда, че принудителното изпълнение на решения за наложена глоба се допуска по искане на адвокатската колегия.
§11
В Закона за административните нарушения и наказания се извършват изменения в членове 78 и 83е. Член 78 уточнява, че принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение, съгласно чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. В член 83е, ал. 1 се заменят думите "чл. 97, ал. 4" с "чл. 124, ал. 5".
Параграф §12
В Закона за банковата несъстоятелност са направени редица изменения, свързани с обжалването на решенията и процедурите по несъстоятелност. Основните промени включват: 1. Чл. 16 - уточнява се, че решенията подлежат на въззивно и касационно обжалване с 7-дневен срок; 2. В чл. 39 и чл. 47 се променят наименования на глави и членове, свързани с обжалването; 3. В чл. 57 се добавя възможност за искане на заповед за незабавно изпълнение от синдика при неиздължен кредит; 4. В чл. 76, чл. 89 и чл. 99 се правят замени на членове, свързани с обжалвания и процедури.
§13
Параграф §13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Граждански процесуален кодекс изменя чл. 53, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Според новата разпоредба, Българската народна банка има право да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание извлечение от счетоводните си книги, което удостоверява неплатените и в срок вземания, включително дължимите лихви.
§15
В Закона за водите се извършват изменения в две статии. В чл. 202, ал. 4 думите "чл. 31" се заменят с "чл. 26, ал. 4". В чл. 203 се променя текстът относно събирането на дължимите суми, като вместо да се събират по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс, предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.
§16
В параграф §16 от Преходните и Заключителните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се посочват изменения в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Конкретно, в член 15, алинея 4 и 5, думите "чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, букви 'а' и 'в'" се заменят с "чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3".
§17
В чл. 19, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация се изменят думите "бързите производства по" с "глава петдесета 'Установяване на факти' от". Тази промяна е обявена в Параграф §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
§18
В Закона за данък върху добавената стойност, чл. 131, се извършват изменения, при които в ал. 3 се заличават думите "и на Гражданския процесуален кодекс", а в ал. 4 се заличават думите "съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс".
§19
Параграф §19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс извършва промяна в чл. 38, ал. 5 на Закона за държавната собственост. Думите "чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1" се заменят с "чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник.
§20
В Закона за държавната финансова инспекция се въвеждат нови разпоредби, включително нова алинея 5 в чл. 22, която установява, че фактическите констатации в акта за начет се считат за истински, докато не се докаже противното. Освен това, алинея 4 в чл. 27 е изменена, за да уточни, че на базата на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение съгласно реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
§21
В параграф §21 от Преходни и Заключителни разпоредби към Граждански процесуален кодекс се извършва изменение в Закона за държавния служител, при което в член 112, алинея 1, точка 10 думите "чл. 395, ал. 4" се заменят с "чл. 512, ал. 4".
§22
В Закона за енергетиката се правят изменения в три члена. Чл. 107 позволява на обществени доставчици и оператори да искат заповед за изпълнение за вземания от електрическа енергия и услуги независимо от размера. Чл. 154 уточнява, че заповед за изпълнение може да се издаде за задължения на неизправни длъжници, при условие че е изготвена изравнителна сметка. Чл. 184 заменя предходната процедура за събиране на вземания за природен газ с възможността за искане на заповед за изпълнение независимо от размера на задължението.
§23
В Закона за задълженията и договорите се правят следните изменения: 1. В чл. 37 се заменя "с нотариално заверен подпис" с "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Чл. 160 се изменя, така че кредиторът може да поиска заповед за незабавно изпълнение при парично обезпечение. 3. Чл. 165 уточнява, че кредитор с залог върху вземане може да поиска заповед за незабавно изпълнение. 4. В чл. 173 ал. 3 се добавя възможността кредиторът да иска заповед за незабавно изпълнение при определена парична сума или парична неустойка, въз основа на акта за вписването на ипотеката.
§24
Параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс внася изменения в Закона за закрила на детето, включващи нови текстове относно временни мерки за закрила на деца, свързани с Хагската конвенция и Конвенцията от 1996 г. Създават се нови глави и членове, които регламентират производствата за връщане на деца и за упражняване на родителски права, както и условията за признаване и изпълнение на решения на чуждестранни съдилища, свързани с родителските права. Съдът е задължен да се произнася в срок от един месец и решенията могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд.
Параграф §25
В Закона за защита на потребителите се извършват следните изменения: добавя се ново изречение в чл. 186, ал. 1, което указва, че исковете се разглеждат по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. Отменят се чл. 186б, алинеи 2 и 3 от чл. 188, алинеи 2, 3 и 5 от чл. 189, както и чл. 190а.
§26
В Закона за защита от дискриминацията се извършват изменения в две статии. В чл. 61, ал. 2 думите "чл. 105, ал. 3" се заменят с "чл. 136", а в ал. 3 думите "глава трета" се заменят с "чл. 22 - 24". В чл. 71, ал. 3 думите "чл. 174" се заменят с "чл. 218".
§27
Параграф §27 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс изменя алинея 2 на чл. 111 от Закона за здравното осигуряване. Според новата формулировка, РЗОК може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на дължимата сума, основана на извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
§29
В Закона за кадастъра и имотния регистър се извършват изменения в три члена: в чл. 87 заглавието "глава четиридесет и шеста" се заменя с "глава четиридесет и девета 'Общи правила'"; в чл. 88 се заменят препратките 'чл. 431, ал. 2 и 3' с 'чл. 537, ал. 2 и 3'; а в чл. 89 'чл. 192, ал. 2' се заменя с 'чл. 247'.
§30
В чл. 30 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране се извършва промяна, при която изразът "се снабдят с изпълнителен лист по реда на глава двадесет и трета от Гражданския процесуален кодекс" се заменя с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер". Това означава, че вече няма да е необходимо да се снабдяват с изпълнителен лист, а ще могат директно да поискат заповед за изпълнение.
§32
В параграф 32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се извършва промяна в чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Вместо текста "има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума", се въвежда новият текст "може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги".
§33
В чл. 76ж на Закона за марките и географските означения се извършват изменения, които включват: изменение на заглавието на члена на "Привременни мерки"; замяна на термини от "обезпечителната" с "привременната" мярка; актуализиране на номера на членове от кодекса; и корекции на формулировките, свързани с процедурите за налагане на мерките. Всички изменения целят да приведат текста в съответствие с новите изисквания и термини.
§34
В Закона за международния търговски арбитраж се въвеждат изменения, които касаят чл. 8, чл. 16, чл. 48 и чл. 51. В чл. 8, ал. 1 се заменя 'първото по делото заседание' с 'срока за отговор на исковата молба'. В чл. 16, ал. 1 се променя формулировката, свързана с обжалването на определенията. В чл. 48, ал. 3 се актуализират номерата на членове. Чл. 51, ал. 3 уточнява, че исковете за признаване на решения на чуждестранни арбитражни съдилища се предявяват пред Софийския градски съд, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
§35
В Закона за митниците се извършват изменения в две разпоредби. Първо, в чл. 14, ал. 1, т. 9, се заменят думите "чл. 64, ал. 5" с "чл. 78, ал. 6 и 8". Второ, в чл. 211к, ал. 1, думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303".
§36
В Закона за наследството, в чл. 24, ал. 2, думите "чл. 474, ал. 1 и 2" се заменят с "чл. 578, ал. 1 и 2". Тази промяна е направена с цел актуализиране на правната уредба и е част от преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс.
§37
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност се въвеждат изменения в чл. 50, чл. 61 и чл. 89. В чл. 50 се актуализират номера на членове, а чл. 61 и чл. 89 ал. 3 се изменят, за да позволят на Нотариалната камара и нотариусите да искат заповед за изпълнение по Гражданския процесуален кодекс за дългове, независимо от техния размер.
§38
В параграф §38 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се отменя алинея 12 от член 6 на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Тази алинея е била предмет на множество изменения и допълнения от 1997 г. до 2006 г.
§39
В параграф 39 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се предвижда изменение в Закона за обществените поръчки, при което в член 122б, алинея 2 думите "чл. 41, ал. 5" се заменят с "чл. 56, ал. 3". Това изменение цели актуализиране на правната уредба в контекста на обществените поръчки.
§ 40
В параграф 40 от Преходни и Заключителни разпоредби към Граждански процесуален кодекс се извършва изменение в чл. 27, ал. 3 на Закона за общинската собственост. Думите 'чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1' се заменят с 'чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199'.
§41 от Преходни и Заключителни разпоредби на Граждански процесуален кодекс
В Закона за особените залози се извършват изменения, свързани с процесуалните правила за изпълнение и оспорване на заложни права. Чл. 35 уточнява, че заложният кредитор може да поиска заповед за незабавно изпълнение, ако залогодателят не сътрудничи. В чл. 36 се уточнява, че залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на Гражданския процесуален кодекс. В различни членове се заменят номера на членове от Гражданския процесуален кодекс, актуализирайки правната рамка.
§42
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят изменения в чл. 300 и чл. 300а. В чл. 300, ал. 3 се уточнява, че компетентният орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Подобно изменение е направено и в чл. 300а, ал. 2.
§43
В параграф §43 от Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс се предвижда изменение в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Конкретно, в чл. 28, ал. 5 думите "чл. 97, ал. 4" са заменени с "чл. 124, ал. 5".
§ 44
В параграф 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се изменя текстът на чл. 67, ал. 4 от Закона за патентите. Според новата формулировка, неплащането на определени суми не води до спиране на производството, но получаващото ведомство има правото да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, базирайки се на извлечение от счетоводните си книги.
Параграф §45
В параграф 45 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се изменя член 27, алинея 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Според новата редакция, фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземанията си от физически и юридически лица, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, по реда на член 418 от Гражданския процесуален кодекс. Събирането на вземанията се осъществява от Агенцията за държавни вземания.
§46
Параграф §46 от Преходни и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс предвижда изменения в Закона за политическите партии. В чл. 18, ал. 1 се уточнява, че решението по молбата за регистрация може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред Върховния касационен съд, без оглед на предпоставките за касационно обжалване. В чл. 41, алинея 1 се променя срокът за обжалване на решението на Софийския градски съд, който става 14 дни, а в алинея 2 думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303".
§ 11б от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
Съгласно § 47 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, § 11б от допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изменен. Новият текст предвижда, че Агенцията за следприватизационен контрол и органите по чл. 4, ал. 2 имат правото да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение за дължимите вноски от цената по приватизационните договори, основавайки се на извлечение от счетоводните си книги, съгласно реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
§48
В Закона за промишления дизайн се въвеждат изменения, свързани с привременните мерки. Заглавията на съответните членове се променят, а термините "обезпечителни" се заменят с "привременни". Освен това, в текстовете се актуализират и номерата на членове от Гражданския процесуален кодекс, които се отнасят до привременните мерки. Всяка алинея, която преди е съдържала термина "обезпечителна", сега използва "привременна". Измененията целят да актуализират законодателството и да уеднаквят терминологията.
Параграф §49
В параграф §49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се изменя чл. 57, ал. 2 от Закона за пътищата. Според новата редакция, при неизпълнение на изискванията по ал. 1, администрацията, управляваща пътя, е задължена да отстрани последиците за сметка на нарушителя. Администрацията има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземането си от нарушителя по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, като основание за това е извлечение от счетоводните книги.
§50
Съгласно §50 от Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс, член 54 от Закона за сдружения за напояване е изменен. Според новата редакция, сдруженията могат да искат издаване на заповед за изпълнение по член 410, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, без значение от размера на вземанията си.
§51
В параграф §51 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се извършва изменение в чл. 46, ал. 2 от Закона за собствеността. Според новата редакция, управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение, след като е влязло в сила решението на общото събрание, съгласно чл. 45.
Параграф §52
В параграф 52 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се указва, че в чл. 19, ал. 8, т. 1 на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, публикуван в Държавен вестник, думите "чл. 483" се заменят с "чл. 587". Това е част от измененията в закона, които целят актуализация на правната уредба.
§53 от Преходни и Заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс.
В чл. 14б, ал. 2 от Закона за социално подпомагане се въвежда изменение, което позволява принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 да се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане". Това изпълнение ще се извършва по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Параграф §54
В параграф 54 от Преходните и Заключителните разпоредби към Гражданския процесуален кодекс се извършва изменение в чл. 87, ал. 2 на Закона за събиране на държавните вземания. Според новата редакция, вземанията, с изключение на посочените в т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на агенцията. На базата на този акт агенцията има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
§ 55
С §55 от Преходните и заключителните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се извършват изменения в Закона за съдебната власт, като в чл. 175, ал. 2, чл. 176, ал. 3, чл. 181, ал. 4 и чл. 182 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58". Тези промени целят актуализиране на нормативната уредба, свързана със съдебната власт.
§56
В §56 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс се извършва промяна в Закона за търговския регистър, като в чл. 25, ал. 4, изречение първо думите "глава дванадесета 'а'" се заменят с "глава двадесет и първа 'Обжалване на определенията'".
§57
В Закона за частните съдебни изпълнители са направени редица изменения. Отменят се член 15 и алинея 1 на член 16, а алинеи 2 и 3 на същия член са променени. Член 18 е изменен, за да се актуализират определени членове от Гражданския процесуален кодекс. В член 19, алинея 3 също е направена промяна. Член 43 е актуализиран, а член 54 е променен, за да позволи искане на заповед за изпълнение за дългове по решение на общото събрание. Член 71 и член 79 също търпят изменения, свързани с заповеди за изпълнение по неплатени такси и разноски.
§58
Параграф §58 внася изменения и допълнения в Търговския закон, включително: заменяне на членове в различни алинеи, създаване на нова алинея относно разглеждането на искове по реда на Гражданския процесуален кодекс, и изменение на член 708, който позволява на кредитора да иска издаване на заповед за изпълнение на преобразуваното вземане. Промени в чл. 70, чл. 74, чл. 232, чл. 263о, чл. 264к, чл. 581, и чл. 613а също са включени.
§ 59
В Семейния кодекс, с изменения, направени с §59 от Преходни и Заключителни разпоредби към Граждански процесуален кодекс, в чл. 79 е добавена нова алинея 2. Тя указва, че исковете за издръжка и нейното увеличение ще се разглеждат по реда на глава двадесет и пета "Бързо производство" на Гражданския процесуален кодекс.
§60
Министерският съвет е задължен в срок от три месеца след обнародването на Гражданския процесуален кодекс в 'Държавен вестник' да внесе в Народното събрание проекти на закони, които ще изменят и допълнят съществуващите закони, за да бъдат приведени в съответствие с новия кодекс.
Параграф §61
Гражданският процесуален кодекс влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват част седма относно производството при действие на правото на ЕС, както и конкретни параграфи, свързани с отмяна на правила за признаване и допускане на решения на чуждестранни съдилища и производство за връщане на дете.
§48
Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на параграфи 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.
§ 68
Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс влиза в сила от 1 май 2009 г., като определени параграфи влизат в сила от обнародването на закона, а други - от 1 януари 2010 г. Конкретно, параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила веднага след обнародването, докато параграфи 2 - 10, 12, 13 - 22, 24 - 35, 36, 37 - 51, 52, 53 - 64 влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§27
Параграф §27 указва, че делата по искове за упражняване на родителски права, които са образувани преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се разглеждат по досегашния ред. Това се отнася за случаи на разногласия между родителите, упоменати в чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност.
§18
Параграф §18 указва, че Гражданският процесуален кодекс влиза в сила на 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 100 от 2010 г. и влиза в сила на 21 декември 2010 г.
§ 26
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф § 12 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а § 13, т. 2 и § 21 влизат в сила от 18 юни 2011 г. Допълнително, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за публично-частното партньорство са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 16
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. С изключение на параграфите 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г.
§9
В срок от един месец след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и в Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, произтичащи от този закон.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че за действия, извършени преди влизането в сила на новия закон, но без предварително събрана авансово такса по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, ще се начисляват такси съгласно разпоредбите на новия закон.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§ 97
Параграф §97 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Конкретно, термините "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се заменят с "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията, обнародвано в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и в сила от 28.11.2014 г.
§96
В Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, се правят изменения, при които термините "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тези промени се отнасят до всички предходни изменения на кодекса, посочени в параграфа.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", съгласно параграф §117. Тези разпоредби се отнасят за Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2015 година.
§14
Параграф §14 указва, че касационните жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и жалби срещу решения на Върховния касационен съд по чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които са подадени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани при досегашните условия и ред.
Параграф §15
В едномесечен срок след влизането в сила на закона, управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието трябва да утвърдят изискванията за Единната среда за обмен на електронни запори.
§16
Съдебните решения и актовете, постановени или вписани преди 10 януари 2015 г., ще продължат да се признават и изпълняват по досегашния ред, независимо от новите изменения в Гражданския процесуален кодекс, въведени с Регламент (ЕС) № 1215/2012.
§6
Параграф §6 урежда начина на разглеждане на висящите производства по глава двадесет и втора, които ще се разглеждат по реда на новия закон. Арбитражните производства, започнали преди влизането в сила на закона, ще приключват по досегашния ред, освен в случаите на неарбитрируеми спорове, които ще бъдат прекратени.
§2
В срок до 28 февруари 2017 г. Министерският съвет е задължен да приеме измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, касаещи таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, също трябва да бъде актуализирана в съответствие с новите разпоредби. Тези промени произтичат от закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е обнародван в ДВ, бр. 63 от 2017 г. и влиза в сила от 05.11.2017 г.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят измененията и допълненията на Гражданския процесуален кодекс, последно изменен през 2022 г.
§73
Публичните продажби, които са обявени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат завършени по стария ред. Ако публичните продажби се обявят за нестанали, новата начална цена ще бъде определена съгласно разпоредбите на новия закон.
§74
Параграф §74 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс указва, че висящите производства по касационни жалби, подадени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани по досегашния ред. Това осигурява continuity в процеса за дела, които вече са в ход.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. чл. 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок; 2. чл. 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§ 9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 31 март 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 65 от 2018 г. и влиза в сила от 07.08.2018 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс предвижда, че съдебните производства, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат завършени по досегашния ред, независимо от промените в подсъдността.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, обнародвани в "Държавен вестник", брой 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.
§3
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в "Държавен вестник" на 22.10.2019 г.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 60 влиза в сила 6 месеца след обнародването, параграф 67, т. 6 и 7 влизат в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка, а параграф 77 влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.
§ 22
Параграф 22 позволява на адвокати, които са се регистрирали до 30 юни 2022 г. в единния портал за електронно правосъдие, да избират реда за връчване на документи по тяхно искане.
§ 28
Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила от 30 юни 2022 г.; параграфи 26 и 27 влизат в сила от 31 декември 2020 г.
§9
Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г. Преходните и заключителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за електронното управление, обнародван в "Държавен вестник", брой 15 от 2022 г., и влиза в сила от 22.02.2022 г.
§3
Съгласно параграф §3, в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да приеме измененията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, а министърът на правосъдието да издаде наредбата по чл. 450б, ал. 1. Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс влиза в сила на 01.07.2025 г., като преди това е обнародван в Държавен вестник, бр. 11 от 2023 г. и е изменен в бр. 67 от 2024 г., с влизане в сила на 01.07.2024 г.
§ 25
Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на параграфи 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията влизат в сила от 01.07.2024 г.
§12
Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. Заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г. и влиза в сила от 19 септември 2023 г.
Параграф §40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон до 31 март 2025 г. За целта трябва да бъде приет график с постановление на Министерския съвет, който да бъде готов до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на 31 март 2024 г. Тези разпоредби включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в". Допълнителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда влизат в сила от 01.06.2025 г.
§23
Служебната книжка, издадена по реда на Закона за държавния служител преди влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс, ще служи като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с държавната служба. Тази разпоредба влиза в сила от 01.06.2026 г.
§ 29
Законът влиза в сила от 1 юни 2025 г., с изключения: параграф 18 относно служебната книжка, параграфи 19, 23, 25 и 26, които влизат в сила от 1 юни 2026 г.; параграфи 27 и 28 влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс влизат в сила от 1 юли 2025 г.
§4
Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на: параграф 2, който влиза в сила от 1 юли 2024 г., и параграф 3, който влиза в сила от 30 юни 2024 г. Основанията за влизане в сила на тези разпоредби са свързани с необходимостта от адаптиране на правната система към новите изисквания и стандарти, установени от Европейското законодателство.
