АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Административнопроцесуалният кодекс урежда различни аспекти на административната дейност, включително издаването и оспорването на административни актове, разглеждането на сигнали и предложения от граждани и организации, производството за обезщетение за вреди от незаконни действия на административни органи, искания за задължаване на административни органи, уеднаквяване на съдебната практика, изпълнение на актове и комплексно административно обслужване, както и споразумения и административни договори.
Чл. 2
Административнопроцесуалният кодекс се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, освен ако със закон не е предвидено друго. Разпоредбите на кодекса не важат за актовете на Народното събрание и Президента, актовете, с които се упражнява законодателна инициатива, и актовете, които създават права или задължения за подчинени органи, освен ако засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
Чл. 3
Чл. 3 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че кодексът се прилага и спрямо чужденците, които пребивават в България или участват в административно производство пред български органи извън страната, освен ако Конституцията и законите не изискват българско гражданство. Втората глава на кодекса посочва основните принципи, сред които е принципът на законност.
Чл. 4
Чл. 4 от Административнопроцесуалния кодекс определя основните принципи на действие на административните органи. Те са длъжни да действат в рамките на законовите си правомощия и да издават административни актове в съответствие с целите, основанията и реда, установени от закона. Освен това, субектите на административния процес трябва да упражняват правата и свободите си, като не вредят на държавата, обществото и правата на други лица.
Чл. 5
Чл. 5 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за прилагане на нормативни актове. В случай на противоречие между подзаконов нормативен акт и акт от по-висока степен, се прилага актът от по-висока степен. При противоречие между закон или подзаконов акт и международен договор, се прилага международният договор, ако той е ратифициран и обнародван в България.
Чл. 6
Чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс определя основните принципи, по които административните органи трябва да упражняват правомощията си. Те трябва да действат разумно, добросъвестно и справедливо, като не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото. При издаване на административни актове, които засягат права или създават задължения, органите са задължени да прилагат по-благоприятни мерки за граждани и организации, ако това е възможно. При наличие на две или повече законосъобразни опции, органът трябва да избере най-икономичната и благоприятна за обществото. Също така, административните органи трябва да избягват действия, които биха могли да причинят несъразмерни вреди в сравнение с целта на акта.
Чл. 7
Чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс посочва, че административните актове трябва да се основават на действителни факти, които са от значение за конкретния случай. Всички факти и доводи, които са важни за случая, подлежат на преценка. Установяването на истината за фактите се извършва съгласно процедурата и средствата, описани в кодекса.
Чл. 8
Член 8 от Административнопроцесуалния кодекс гарантира равни процесуални възможности на всички заинтересовани лица в производствата. Всеки има право да участва в защитата на своите права и законни интереси. Освен това, при еднакви условия, сходните случаи трябва да се третират по един и същи начин, като се спазва принципът на оперативна самостоятелност.
Чл. 9
Чл. 9 от Административнопроцесуалния кодекс определя задълженията на административния орган по отношение на административното производство. Органът е длъжен да започне, проведе и приключи производството, освен ако издаването на акта не е оставено на свободната му преценка. Той събира необходимите доказателства, дори и без искане от заинтересованите лица. Съдът също така указва на страните относно доказателствата, които не са представени, но са от значение за делото. И административният орган, и съдът трябва да осигурят процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпросите по производството, включително чрез споразумение.
Чл. 10
Чл. 10 от Административнопроцесуалния кодекс установява, че административният орган самостоятелно осъществява производството и не може да бъде заменен от по-горестоящ орган, освен ако законът предвижда друго. Освен това, длъжностно лице, което има интерес от изхода на производството или е свързано с заинтересованите лица по начин, който може да постави под съмнение неговата безпристрастност, не може да участва в производството. Такова лице може да бъде отведено по инициатива на самото лице или по искане на заинтересованите.
Чл. 11
Процесуалните действия в административния процес трябва да се извършват в сроковете, определени от закона. Те трябва да се реализират за най-краткото време, необходимо в зависимост от конкретните обстоятелства и целта на действието или административния акт.
Чл. 12
Чл. 12 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда задължение за органите да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Страните имат право на достъп до информацията по реда на кодекса, а останалите лица - по Закона за достъп до обществена информация. В производствата по този кодекс не се събират държавни такси, освен ако не е предвидено друго в закона или в случай на обжалване на административни актове.
Чл. 13
Член 13 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че административните органи са задължени своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика, които следват при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Целта е да се осигури прозрачност в прилагането на закона и постигането на неговите цели.
Чл. 13а
Член 13а от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че административните органи са задължени да прилагат комплексно административно обслужване. Това е нова разпоредба, въведена с изменения в Държавен вестник, която влиза в сила от 25.03.2014 г. и е изменена на 01.01.2019 г.
Чл. 14
Производствата по Административнопроцесуалния кодекс се водят на български език, като лицата, които не владеят български, могат да ползват родния си или друг език с назначен преводач. Документи на чужд език трябва да имат точен превод на български. Разходите за преводача са за сметка на лицето, което не владее български, освен ако закон или международен договор предвиждат друго. За глухонями, глухи, ням или слепи лица се назначава преводач на български жестов език, ако е необходимо.
Чл. 15
В административния процес могат да участват административният орган, прокурорът, както и всеки гражданин или организация, чиито права или интереси са засегнати от административния акт или съдебното решение. За подаване на предложение или сигнал не е необходимо да се доказва личен и пряк правен интерес.
Чл. 16
Чл. 16 от Административнопроцесуалния кодекс определя задълженията на прокурора в административния процес. Прокурорът следи за спазване на законността и предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Той участва в административни дела, когато е предвидено от закона или е необходимо за защита на важен обществен интерес. Прокурорът упражнява правата си в съответствие с правилата за страните по делото и дава заключение при участието си в административни дела.
Чл. 17
Чл. 17 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира представителството на колективни и еднолични административни органи. Колективните органи се представляват от председателите или от овластени членове, докато едноличните органи действат лично или чрез овластени заместници. При представителството пред съда, административните органи могат да действат по пълномощие, съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 18
Член 18 от Административнопроцесуалния кодекс определя начина, по който гражданите и организациите могат да се представляват пред административните органи. Те могат да бъдат представлявани по закон или по пълномощие, съгласно реда на Гражданския процесуален кодекс. Неперсонифицираните организации се представляват от лице, определено от членовете им. Освен това, гражданите и организациите имат право да се представляват с писмено пълномощно, заверено нотариално, от други лица или организации.
Чл. 18а
Чл. 18а регламентира начина, по който могат да се подават искания, жалби и други документи до административните органи и съдебната власт. Те могат да бъдат подавани по електронен път, чрез лицензиран пощенски оператор или по друг начин, обявен от съответния орган. Административните и съдебните органи са длъжни да осигурят технически възможности за електронно подаване на документи. Съобщаването на документи може да се извършва чрез устно уведомяване или по адрес, а когато не може да бъде осъществено, се прилага процедура за залепване на уведомление. При индивидуални административни актове, които създават права или задължения за определен срок, информация за изтичането на срока се изпраща на лицата, ако разполагат с техните електронни адреси.
Чл. 19
Споровете за компетентност между административни органи се решават от по-горния административен орган. При липса на такъв, решението се взима от административен съд, а при органи от различни съдебни райони - от Административния съд в София. Актовете, произтичащи от тези решения, не могат да се обжалват.
Чл. 19а
Съгласно Чл. 19а от Административнопроцесуалния кодекс, страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само ако това е предвидено в специален закон. Административният договор представлява писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. Той трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа: страните по договора, предмета и съдържанието му, датата на сключване и подписи на страните, освен ако специален закон не предвижда друго.
Чл. 19б
Административният договор поражда действие след получаване на предварително съгласие или мнение от друг административен орган, ако такова е изискано от специален закон. При липса на произнасяне в установения срок, се прилага чл. 53. В случаи на неотложност, свързани с националната сигурност или обществения ред, могат да се пропуснат определени изисквания за сключването на договора.
Чл. 19в
Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, може да породи действие за него единствено след получаване на писмено съгласие от това лице. Това означава, че без съгласие на третото лице, договорът не може да бъде изпълнен предварително.
Чл. 19г.
Член 19г. от Административнопроцесуалния кодекс предвижда възможността за предварително изпълнение на договори в защита на обществения интерес. Административният орган може да включи клауза за предварително изпълнение, която може да бъде обжалвана пред съда. Ако такава клауза липсва, страните могат да поискат предварително изпълнение от съда, който разглежда искането в закрито заседание и се произнася незабавно. Съдът може да изиска гаранция в определен размер.
Чл. 19д
Член 19д от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че ако след сключването на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, тя може да поиска изменение на клаузите. Ако изменение не е възможно или другата страна отказва, страната може да прекрати договора. Освен това, административният орган има право едностранно да прекрати договора с писмено предизвестие, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.
Чл. 19е
Чл. 19е от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за недействителността на административния договор се прилагат разпоредбите на чл. 146 и съответните разпоредби за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 19ж
Чл. 19ж от Административнопроцесуалния кодекс определя, че споровете, свързани с действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административни договори, се решават от компетентния административен съд. Процедурата по разглеждане на споровете следва реда на дял трети от кодекса. Съдът е задължен да разгледа делото и да се произнесе по искането в срок от 6 месеца от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Чл. 20
Чл. 20 от Административнопроцесуалния кодекс позволява страните в производство пред административни органи да сключат споразумение, което замества административния акт, при условие че не противоречи на закона. Споразумението може да бъде между административния орган и страните или само между страните с одобрение от административния орган. То трябва да бъде сключено преди влизането в сила на административния акт или преди неговото оспорване. Споразумението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа необходимата информация. Ако засяга права на трети лица, е нужно тяхното писмено одобрение. За недействителността на споразумението се прилагат разпоредбите за недействителност на договорите.
Чл. 21 АПК
Индивидуалният административен акт е волеизявление на административен орган или овластено лице, което създава права или задължения и засяга правата на граждани или организации. Той включва откази за издаване на акт или документ, както и волеизявления, които констатират вече съществуващи права. Не се считат за индивидуални административни актове действията, свързани с производствата по издаване на индивидуални или общи актове, нито волеизявленията за условия за участие в състезателни производства, освен ако не е предвидено друго в закон.
Чл. 22
Производството по административния процес не се прилага за определени случаи, а именно: 1. за административни актове, които по специален закон изискват незабавно издаване и изпълнение или имат предвидено специално производство; 2. за индивидуалните административни актове на Министерския съвет.
Чл. 23
Член 23 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че когато нормативен акт не посочва конкретен орган за издаване на административен акт по въпроси, касаещи компетентността на органи на общината, такъв акт се издава от кмета на общината. В случаи, предвидени в чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, актът се издава от кмета на кметството или на района, в зависимост от техните правомощия. За актовете, свързани с управление на държавна собственост, те се издават от областните управители.
Чл. 24
Производството по издаване на индивидуален административен акт може да започне по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин, организация, прокурор, омбудсман, по-горестоящ орган или друг държавен орган, в предвидените от закона случаи. Когато държавен орган е сезиран с искане за издаване на административен акт, но не може да издаде този акт без предварително издаване на друг, производството започва по искане на съответния орган.
Чл. 25
Чл. 25 от Административнопроцесуалния кодекс определя датата на започване на производството в зависимост от различни обстоятелства. Според ал. 1, датата е моментът на постъпване на искането в компетентния орган. Ал. 2 посочва, че ако органът има задължение по закон да издаде акт, датата е моментът на възникване на това задължение. Ал. 3 уточнява, че при инициатива от административния орган, датата е моментът на извършване на първото процесуално действие.
Чл. 26
Чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, с изключение на заявителя. При срок за приключване на производството, по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се посочва и датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а.
Чл. 27
С подаването на искането за започване на административно производство или с получаването на уведомление, заинтересованите страни стават част от производството. Административният орган проверява дали има условия за допустимост на искането, включително наличие на предходен акт, висящо производство, компетентност на друг орган, дееспособност на гражданите, правен интерес и специални законови изисквания.
Чл. 28
Чл. 28 от Административнопроцесуалния кодекс определя задълженията на административните органи при упражняване на техните правомощия. Те трябва да осигурят достъпна и точна информация за компетентността си, да предоставят формуляри и помощ при попълването им, да информират за сроковете и таксите, да приемат искания в териториалните поделения и общини, да организират обслужването на едно място и да осигурят удобно работно време. Информацията трябва да бъде обявена на интернет страницата, на табло за обявления и чрез други подходящи средства. Длъжностните лица носят отговорност за неизпълнение на тези изисквания, без да се влияе на валидността на административния акт.
Чл. 29
Чл. 29 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че искането за издаване на индивидуален административен акт може да бъде подадено писмено или устно, в зависимост от избора на заявителя. Писменото искане трябва да съдържа основни данни, като име, адрес, естеството на искането, дата, подпис, телефонен номер и предпочитан начин за получаване на резултата. Устните искания се отразяват в протокол. Исканията могат да се подават по различни начини и в срок, дори извън работното време, при спазване на определени условия.
Чл. 30
Чл. 30 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира действията на административния орган при писмено искане, което не е подписано. В такъв случай, органът изисква потвърждение на искането от гражданина или организацията в тридневен срок. Ако потвърждение не бъде предоставено, производството се прекратява. Освен това, ако искането не отговаря на законовите изисквания, заявителят трябва да отстрани недостатъците в същия срок, в противен случай производството също ще бъде прекратено. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Чл. 31
Чл. 31 определя процедурата за отправяне на искания до административни органи. Искането трябва да бъде адресирано до компетентния орган. Ако органът установи, че актът трябва да бъде издаден от друг орган, той изпраща преписката и уведомява заинтересованите лица. Искането, внесено в срок при некомпетентен орган, се счита за валидно. Ако компетентният орган не може да бъде определен, искането се връща с указания. При искания, засягащи различни въпроси, органът образува производство само за въпросите от неговата компетентност и уведомява заявителя за необходимостта от отделно искане. За комплексно административно обслужване искането може да се подаде до всеки участващ орган, който образува производството и координира с другите органи.
Чл. 32
Чл. 32 от Административнопроцесуалния кодекс позволява започването и провеждането на едно производство, което засяга повече от една страна, когато правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по него е компетентен един и същ административен орган.
Чл. 33
Чл. 33 от Административнопроцесуалния кодекс урежда условията за отвод на длъжностно лице в административното производство. Когато е налице основание за отвод, длъжностното лице може да се отстрани от производството по собствено желание или по искане на участник. Искането за отвод трябва да бъде направено незабавно след узнаването на основанието. Длъжностното лице може да извършва само неотложни действия, свързани с важни обществени интереси или защита на индивидуални права. Споровете относно искането за отвод се решават от по-горестоящия орган, ако такъв съществува.
Чл. 34
Чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на страните да преглеждат документи по преписката и да правят бележки или копия. Страните с увредено зрение имат право да получат информация чрез прочитане или друг подходящ метод. Органът определя срок до 7 дни за изразяване на становища по доказателствата. Изключение от тези правила е позволено само при спешни случаи, свързани с живот и здраве на гражданите или важни обществени интереси, като причините за това трябва да бъдат обосновани в акта.
Чл. 35
Индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата, важни за случая. Важно е да се обсъдят и обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако те са предоставени. Процесът на събиране на доказателства е ключов за правилното издаване на акта.
Чл. 36
Чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира събирането и оценката на доказателствата в административното производство. Административните органи събират доказателства служебно, а страните са длъжни да съдействат и да представят налични у тях доказателства. Събраните доказателства подлежат на проверка и преценка от органа. Административните органи не могат да изискват информация, която вече имат. При установяване на данни за съдимост, необходимата информация се събира служебно. Органите по инициатива или по искане могат да изискват документи и удостоверения от други административни и публични органи, които са длъжни да предоставят информацията незабавно, но не по-късно от 7 дни. При невъзможност за електронен обмен, информацията може да се изпраща по традиционен начин.
Чл. 37
Чл. 37 от Административнопроцесуалния кодекс определя какви доказателства могат да се използват при издаване на индивидуален административен акт. Според алинея 1, допустими са данни, свързани с факти и обстоятелства, които засягат правата, задълженията или законните интереси на заинтересованите лица и организации, установени по реда на кодекса. Алинея 2 уточнява, че общоизвестните факти, презумпциите, формулирани от закона, и фактите, известни на органа служебно, не подлежат на доказване.
Чл. 38
Чл. 38 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че страните и участниците в производството имат право на защита на своите тайни, включително лични, производствени и професионални. Те не могат да бъдат разпространявани, освен в случаите, предвидени от закона.
Чл. 39
Чл. 39 от Административнопроцесуалния кодекс определя, че фактите и обстоятелствата в административното производство се установяват чрез различни доказателствени средства, включително обяснения и декларации на страните, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други законни средства. Важно е да се спазват условията и реда, предвидени в кодекса и специалните закони, за да бъдат допустими доказателствата.
Чл. 40
Чл. 40 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира допускането на писмени доказателства за установяване на факти и обстоятелства, важни за производството. Силата на тези доказателства се определя в зависимост от нормативните актове, приложими към момента и мястото на тяхното съставяне, освен ако не противоречат на българското право. Когато документът е подчинен на чуждо право, страната, която го предоставя, е задължена да го докаже. Административният орган оценява доказателствената сила на документи с недостатъци, като зачерквания и добавки, в контекста на всички събрани факти по делото.
Чл. 41
Чл. 41 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че всяка страна в висящо производство може да иска от друга страна или от неучастващи в производството граждани и организации да представят заверени копия на документи, които са от значение за случая, в срок от три дни. В случай че неучастващият гражданин или организация не предоставят искания документ без основателна причина, те могат да бъдат отговорни за причинените вреди на страната, която е направила искането.
Чл. 42
Член 42 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., и влезе в сила на 10.10.2019 г. Въпросният член се е отнасял до писмени декларации, но след измененията вече не е в сила.
Чл. 43 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Административният орган е задължен да приема писмени декларации, когато не е предвидено от специален закон доказване по определен начин или с определени средства. Той може също така да приеме декларации за факти, за които е необходимо доказване с официален документ, ако такъв документ не е наличен в определения срок, освен ако не е предвидено друго в нормативен акт.
Чл. 44
Чл. 44 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на административния орган да изисква сведения от лица, които не участват в производството, когато е необходимо за изясняване на съществени факти. Сведенията трябва да бъдат предоставени писмено и подписани от лицата, а при невъзможност за писмено даване, те могат да бъдат дадени устно. Административният орган е длъжен да информира лицата, че техните сведения могат да бъдат използвани в съдебно производство.
Чл. 45
Административният орган има право да призове страна в производството да даде пояснения, когато това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия. В случаите, когато е необходимо, се насрочва заседание за изслушване, на което присъстват всички страни в производството. Страните могат да задават въпроси на лицето, което дава пояснения, чрез органа, водещ производството.
Чл. 46
Административният орган може да поиска от териториален административен орган да призове лице, което има адрес в друга община, за даване на сведения или извършване на действия, свързани с производството. Протокол се съставя при устно изслушване, като включва данни за лицето и информацията, предоставена от него. Сведения могат да се получат и по телефона, а устното изслушване може да се проведе чрез видеоконференция, за което също се съставя протокол и се записва. Видеозаписът се прилага към административната преписка.
Чл. 47
Чл. 47 от Административнопроцесуалния кодекс определя съдържанието на призовката, която включва наименование и адрес на административния орган, данни за призованото лице, информация за производството и качеството, в което се призовава, както и правни последици при неявяване. Лицата, явяващи се по призовка от друга община, могат да получат компенсация за пътни и други разходи, ако са се явили лично. Искането за признаване на разходите се отправя преди издаване на акта и разходите се определят по нормативи, определени от министъра на финансите.
Чл. 48
Член 48 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на определени лица да отказват да дават сведения, обяснения и пояснения в административно производство. Това право принадлежи на роднините по права линия на заинтересования гражданин, както и на лица, които биха понесли вреда или наказателно преследване. Адвокатите и свещенослужителите могат да откажат да предоставят информация, свързана с професионалната им тайна. Защитената информация може да се предоставя само при условията, предвидени в закона.
Чл. 49
Вещото лице може да бъде освободено от назначената експертиза при наличие на основания, които могат да включват конфликт на интереси, невъзможност да изпълни задълженията си или по собствено желание. Освобождаването трябва да бъде извършено с оглед на запазване на обективността и безпристрастността на експертизата.
Чл. 50
Вещото лице може да бъде освободено от задачата, която му е възложена, в случаи на болест, липса на необходима квалификация или поради други основателни причини. Освен това, то има право да се откаже, ако е необходимо да предостави сведения от трето лице.
Чл. 51
Вещото лице е задължено да извърши експертизата в определен срок и след това да състави писмено заключение. То не може да променя задачата си без съгласие от органа, който е назначил експертизата. Заключението се представя на съответния орган с преписи за страните и се прилага към преписката. Административният орган оценява заключението заедно с другите доказателства и, ако не е съгласен, трябва да се мотивира в акта.
Чл. 52
Административният орган е задължен да извърши оглед единствено в случаи, когато не е възможно да се изясни ситуацията чрез други методи за събиране на доказателства. При необходимост, трети лица, които притежават предмета на огледа, трябва да го предоставят или да осигурят достъп на органа до него.
Чл. 53
Чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато специален закон изисква съгласие или мнение на друг орган, административният орган, който води производството, трябва незабавно да потърси съдействието на този орган. Другият орган е длъжен да отговори в срок, определен от водещия орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако не се произнесе в този срок, се приема, че е дало съгласие. Ако мнението не бъде съобщено в определения срок, актът може да бъде издаден без него.
Чл. 54
Чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира случаите, в които административният орган спира производството. Спирането на производството е допустимо при смърт на заинтересован гражданин, необходимост от учредяване на настойничество или попечителство, разкриване на престъпни обстоятелства, разглеждане на искане от Конституционния съд, наличието на друго административно или съдебно производство, или по искане на страните за сключване на споразумение. Спирането не е допустимо, ако то би застрашило живота или здравето на гражданите или важни обществени интереси. След спиране, сроковете за издаване на акта спират да текат, а страните се уведомяват за спирането. Актът за спиране може да бъде обжалван.
Чл. 55
Производството по административния процес може да бъде възобновено служебно или по искане на страна, след като отпаднат основанията за спирането му. При възобновяването, производството продължава от момента, в който е било спряно.
Чл. 56
Административният орган може да прекрати производството по искане на страната, която го е инициирала, освен ако законът предвижда друго. Производството се прекратява и в определени случаи по чл. 30, ал. 1 и 2. Страните се уведомяват за прекратяването по реда за съобщаване на акта, а актът за прекратяване може да бъде обжалван.
Чл. 57
Чл. 57 от Административнопроцесуалния кодекс определя сроковете за издаване на административни актове. Основният срок е 14 дни от започване на производството, с изключения за определени случаи, като 7 дни за актове по чл. 21, ал. 2 и 3. При необходимост от експертиза или участие на заинтересовани лица, срокът е 14 дни. Преписките с налични доказателства се решават незабавно, но не по-късно от 7 дни. В случаи, изискващи защита на права на трети лица, актът се издава в срок до един месец. При колективни органи, решението за акта се взема на първото заседание след изтичане на предвидените срокове. Срокът може да бъде удължен до 14 дни при необходимост от съгласие на друг орган. Административните органи трябва да уведомят заявителя за удължаването на срока. Освен това, те осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните.
Чл. 58
Чл. 58 определя последиците от непроизнасянето на административния орган в срок. Непроизнасянето се счита за мълчалив отказ, а в определени случаи - за мълчаливо съгласие. Мълчаливото съгласие не може да създава задължения за трети лица. Срокът за произнасяне започва да тече от отстраняването на нередовности в искането. Условията за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се определят в специални закони.
Чл. 59
Административният орган е задължен да издава или отказва издаване на административен акт с мотивирано решение. Когато актът е в писмена форма, той трябва да съдържа наименование на органа, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, разпореждане относно разноските, информация за обжалване и дата на издаване с подпис на лицето, което го е издало. Устни административни актове могат да се издават само при предвидени законови условия.
Чл. 60
Чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс определя условията, при които в административния акт може да се включи разпореждане за предварително изпълнение. Такова разпореждане е допустимо, когато е необходимо за защита на живота или здравето на гражданите, важни обществени интереси, или при опасност от осуетяване на изпълнението. Разпореждането трябва да бъде мотивирано и може да бъде поискано от страна с особено важен интерес. Жалба срещу разпореждането може да бъде подадена в тридневен срок, а съдът разглежда жалбата незабавно. При отменяне на разпореждането, административният орган е задължен да възстанови предишното положение.
Чл. 61
Чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че административният акт или отказът за издаването му трябва да се съобщава на заинтересованите лица в тридневен срок от издаването. Това важи и за лица, които не са участвали в производството. Останалите параграфи от член 61 са отменени и не са в сила.
Чл. 62
Чл. 62 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда възможности за коригиране на административни актове. Параграф 1 позволява на административния орган да отстрани непълноти в акта преди изтичане на срока за обжалване, като уведомява заинтересованите лица. Параграф 2 уточнява, че очевидни фактически грешки могат да бъдат поправени дори след изтичане на срока за обжалване, с уведомление до заинтересованите лица. Параграф 3 предвижда възможност за изясняване на съдържанието на акта по искане на страните, като тълкуването не може да се иска след изпълнението на акта.
Чл. 63
Чл. 63 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че разпорежданията по движение на производството могат да се издават само в случаите, предвидени в кодекса или в специален закон. Всеки документ трябва да съдържа име и длъжност на издаващия, дата на издаване и подпис.
Чл. 64
Според Чл. 64 от Административнопроцесуалния кодекс, волеизявленията, действията и бездействията на административния орган, свързани с издаването на административен акт, не могат да бъдат обжалвани самостоятелно, освен ако в самия кодекс или в специален закон не е предвидено друго. Това означава, че обжалването е възможно само в специфични случаи, посочени в закона.
Чл. 65
Член 65 от Административнопроцесуалния кодекс определя общите административни актове като актове с еднократно правно действие, които създават права или задължения, или засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Включени са също така отказите за издаване на такива актове. Освен това, кодексът предвижда уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт.
Чл. 66
Процесът на откриване на производството по издаване на общ административен акт изисква публично оповестяване чрез средства за масово осведомяване или чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица. Уведомлението включва основните съображения за издаването на акта и формите на участие на заинтересованите лица. За проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет, уведомлението се извършва от министъра-вносител.
Чл. 67
Член 67 от Административнопроцесуалния кодекс позволява на организациите, посочени в член 66, алинея 1, да представляват заинтересованите лица при производството по издаване и обжалване на административния акт. Това означава, че тези организации могат да действат от името на лицата, които имат интерес в административните производства.
Чл. 68
Чл. 68 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация в преписката за издаване на общ административен акт. Това право важи по всяко време на производството, включително и след издаването на акта, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Правото на достъп е свързано с прозрачността на административния процес и участието на заинтересованите лица.
Чл. 69
Чл. 69 от Административнопроцесуалния кодекс определя формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на административни актове. Административният орган може да оповести публично различни форми на участие, включително писмени предложения, участие в консултативни органи, заседания на колективни органи и обществено обсъждане. Осигурява се разумен срок за участие, който не може да бъде по-кратък от един месец след уведомяване.
Чл. 70
Чл. 70 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира процедурите, свързани с административни актове, които могат да засегнат права и интереси на лица от съседни държави. Административният орган е задължен да осигури достъп до процедурата за участие на заинтересованите лица от съседни държави, прилагане на взаимност и предоставяне на необходимата информация. Уведомленията трябва да се извършват по същото време за българските граждани и за лицата от съседната държава, а предложения и възражения могат да се подават на български или на чужд език. Правната защита на заинтересованите лица от двете държави е равностойна.
Чл. 71
Общият административен акт се издава след изясняване на фактите и обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите лица. Процедурата включва задължително съобщаване на акта на съответните лица, за да бъдат информирани за взетото решение и неговото съдържание.
Чл. 72
Чл. 72 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира начина на съобщаване на съдържанието на общия административен акт. Съобщаването се извършва по същия ред, по който е направено уведомяването, съгласно чл. 66. В случай, че в производството са участвали заинтересовани лица или организации, те получават отделно съобщение за издаването на акта.
Чл. 73
Член 73 от Административнопроцесуалния кодекс позволява издаването на общ административен акт без спазване на обичайните процедури за уведомяване и участие на заинтересованите лица, когато е необходимо да се предотвратят или преустановят нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред. В тези случаи, при изпълнението на акта, се оповестяват причините за неговото издаване.
Чл. 74
Нормативният административен акт е акт, който съдържа общи правила и разпоредби, предназначени за регулиране на обществени отношения и има задължителен характер. Тези актове се издават от компетентни органи и са насочени към неопределен кръг лица.
Чл. 75
Нормативните административни актове представляват подзаконови актове, съдържащи административноправни норми, които са насочени към неопределен брой адресати и имат многократно правно действие. Те се издават в съответствие с приложим закон или по-висш подзаконов нормативен акт. Всеки такъв акт трябва да има наименование, указващо вида, автора и основния предмет на акта, а също така да посочва правното основание за издаването си, освен в случаите на изменение, допълнение или отмяна на други актове.
Чл. 76
Нормативни административни актове могат да бъдат издавани само от органи, които имат изрично овластяване от Конституцията или закон. Компетентността за издаване на тези актове не може да бъде прехвърляна на други органи. Общинските съвети имат право да издават актове, които регулират обществени отношения с местно значение, в съответствие с по-висшестоящите нормативни актове.
Чл. 77
Член 77 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че компетентният орган е задължен да издаде нормативния административен акт след обсъждане на проекта, като се вземат предвид представените становища, предложения и възражения. Това означава, че преди окончателното приемане на акта, е необходимо да се извърши консултация с заинтересованите страни, за да се гарантира, че всички мнения и възражения са разгледани.
Чл. 78
Чл. 78 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за удостоверяване на текстовете на нормативните административни актове и тяхното обнародване. Според алинея 1, удостоверяването на актовете се извършва от министър-председателя или от органа, който е издал акта. Алинея 2 предвижда, че нормативните актове, с изключение на тези на общинските съвети, се обнародват в 'Държавен вестник'. Алинея 3 уточнява, че актовете на общинските съвети се разгласяват чрез местни печатни издания или по друг подходящ начин.
Чл. 79
Чл. 79 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че нормативните административни актове могат да бъдат отменяни, изменяни или допълвани само с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. В допълнение, за случаи, които не са регламентирани в този кодекс, се прилага Закона за нормативните актове.
Чл. 80
Чл. 80 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Глава шеста от кодекса се фокусира върху оспорването на административните актове по административен ред, като предвижда възможност за оспорване пред по-горестоящ административен орган.
Чл. 81
Чл. 81 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Също така, по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Въпреки това, съществуват изключения от обхвата на оспорването, които не са посочени в предоставения текст, но обикновено включват случаи, при които актовете не подлежат на оспорване или когато са предвидени специални процедури за обжалване.
Чл. 82
Член 82 от Административнопроцесуалния кодекс определя актовете, които не подлежат на оспорване по административен ред. Това включва актове на Президента, председателя на Народното събрание, Министерския съвет и други висши органи, както и актове на органи без по-горестоящ административен орган. Специални закони могат да предвиждат оспорване направо пред съд.
Чл. 83
Чл. 83 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на заинтересованите лица да подават жалба срещу административен акт, като могат да оспорват както законосъобразността, така и целесъобразността на акта. Прокурорът има право да подава протест единствено относно законосъобразността на акта.
Чл. 84
Жалбата или протестът срещу административен акт се подава в писмена форма чрез административния орган, който е издал акта, в срок от 14 дни след съобщаването му на заинтересованите лица. Мълчаливият отказ може да бъде оспорен в срок от един месец след изтичането на срока за произнасяне от административния орган. Ако заинтересованите лица не са уведомени за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.
Чл. 85
Чл. 85 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя изискванията за съдържанието на жалбата и протеста. Те трябва да бъдат написани на български език и да включват информация за подателя (три имена, адрес, телефон, електронен адрес), данни за акта, който се оспорва, органа, до който се подава, възраженията и искането, както и подпис на подателя. Освен това, с жалбата или протеста може да се иска събиране на доказателства или вземане предвид на нови факти, а в производството пред по-горестоящия орган могат да се събират всички относими доказателства, които не са били представени пред първоначалния орган.
Чл. 86
Чл. 86 от Административнопроцесуалния кодекс определя изискванията за прилагане на документи към жалбата или протеста. Когато жалбата се подава от пълномощник, е необходимо да се приложи пълномощно. Освен това, се изисква удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице, документ за платена държавна такса (ако такава се дължи), както и преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни. Нередовностите в тези документи могат да доведат до отхвърляне на жалбата или протеста.
Чл. 87
Чл. 87 от Административнопроцесуалния кодекс определя процедурата за отстраняване на нередовности в жалби и протести. Ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията, на подателите се изпраща съобщение да отстранят нередовностите в 7-дневен срок. При липса на адрес, уведомлението се извършва чрез обявление в сградата на административния орган. Ако нередовностите не бъдат отстранени, жалбата или протестът се връщат, а при непълен адрес се оставят в канцеларията на органа.
Чл. 88
Чл. 88 определя условията, при които жалбата и протестът се оставят без разглеждане от по-горестоящия административен орган. Те не могат да бъдат разгледани, ако: 1) не са подведомствени на органа, 2) са подадени след изтичане на срока по чл. 84, 3) подателят няма интерес от обжалването, или 4) жалбата или протестът са писмено оттеглени. При неподведомствени жалби или протести, те се препращат на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява. Актът за прекратяване може да се обжалва в 7-дневен срок с частна жалба или протест пред съответния съд.
Чл. 89
Чл. 89 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че жалбоподателят може да поиска възстановяване на срока за подаване на жалба в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството, ако пропускането е в резултат на особени непредвидени обстоятелства. Към искането трябва да се приложи и върнатата жалба. Искането се разглежда от административния орган, който е компетентен да разгледа жалбата.
Чл. 90
Административните актове не могат да се изпълняват, докато не изтекат сроковете за оспорване, освен ако заинтересованите страни не поискат писмено предварително изпълнение или ако законът допуска такова. По-горестоящият административен орган може да спре предварителното изпълнение по искане на оспорващия, ако това не е в обществения интерес или може да причини непоправима вреда.
Чл. 91
Административният орган има право в срок от 7 дни (или 14 дни за колективни органи) да преразгледа жалба или протест. Той може да оттегли, отмени или измени оспорения акт, или да издаде нов, ако е отказал преди това. Заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени за тези действия. Новият акт може да бъде оспорен, но повторно преразглеждане не е допустимо.
Чл. 92
Чл. 92 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той трябва незабавно да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящ административен орган. Ако в тридневен срок след изтичането на срока за жалба не бъде изпратена цялата преписка, жалбоподателят и прокурорът имат право да изпратят препис от жалбата или протеста директно до по-горестоящия орган, който следва да изиска преписката.
Чл. 93
Чл. 93 от Административнопроцесуалния кодекс определя компетентността на административните органи за разглеждане на жалби и протести. Непосредствено по-горестоящият орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт, е компетентен да разгледа жалбата. Жалбите срещу актове на кметовете на кметства и райони се подават пред кмета на общината, а актовете на специализираните изпълнителни органи на общината също се обжалват пред кмета. Актовете на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган в зависимост от естеството на въпросите.
Чл. 94 АПК
В случаи, които са сложни от фактическа или правна страна, компетентният орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на жалбата или протеста. Комисията трябва да включва поне трима членове, сред които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област. Един от специалистите трябва да бъде извън администрацията.
Чл. 95
Чл. 95 от Административнопроцесуалния кодекс описва процедурата, по която комисията разглежда жалби и протести. В рамките на определен от компетентния орган срок, комисията анализира преписката, възраженията и приложените доказателства. При необходимост, тя може да събира нови доказателства и изготвя мотивирано писмено становище относно законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт. Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.
Чл. 96
Чл. 96 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на заинтересованите лица да бъдат изслушани от компетентния орган, разглеждащ жалба или протест. Изслушването трябва да се извърши в разумен срок и за него се съставя протокол. Освен това, заинтересованите страни имат право на изслушване по специфични правила, определени в чл. 46, ал. 4 - 6.
Чл. 97
Чл. 97 от Административнопроцесуалния кодекс определя сроковете и процедурата за разглеждане на жалби и протести от компетентните органи. В зависимост от типа на органа (едноличен или колективен), решенията трябва да бъдат взети в двуседмичен или едномесечен срок. Органът може да обяви акта за нищожен, да го отмени или да отхвърли жалбата. В случай на отказ за издаване на документ, органът е задължен да нареди издаването му. При несъответствие с комисията, органът трябва да изложи мотиви. Ако не се произнесе в срок, законосъобразността на акта може да бъде оспорена в съда.
Чл. 98
Решението на органа, разгледал жалба или протест, се съобщава незабавно на заинтересованите лица. Когато решението е по същество, то може да се оспорва за законосъобразност пред съда. В случай на отхвърляне на жалбата или протеста, може да се оспори първоначалният административен акт.
Чл. 99
Чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс определя условията, при които влязъл в сила индивидуален или общ административен акт може да бъде отменен или изменен. Това може да стане от по-горестоящ административен орган или от органа, който е издал акта, при наличието на съществени нарушения на законосъобразността, нови съществени обстоятелства или доказателства, установени престъпления, признати подправени документи, противоречиви актове, нарушени права на страната в производството или решения на Европейския съд.
Чл. 100
Чл. 100 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че възобновяването на административното производство може да се извърши по инициатива на административния орган, по предложение на прокурор или омбудсман, или по искане на страна в производството. В случаи, когато иска за възобновяване е подаден от лице, което не е участвало в производството, се прилагат специфични правила.
Чл. 101
Член 101 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че всяко лице, което е засегнато от административен акт, може да поиска възобновяване на производството, дори и да не е било страна в него. Това право е предоставено на лицето, независимо от участието му в предходното производство.
Чл. 102
Чл. 102 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира сроковете за възобновяване на производството. Възобновяването по чл. 99, т. 1 може да се инициира в тримесечен срок от влизането в сила на акта. За възобновяване по чл. 99, т. 2 - 7, срокът е тримесечен от узнаването на основанието за отмяна или изменение, но не по-късно от една година от възникването на основанието. Ако основанието е възникнало преди издаването на акта, срокът за възобновяване започва от влизането в сила на акта.
Чл. 103
Чл. 103 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда, по който административният орган конституира трети лица като страни в производството, когато те са придобили права от административния акт. Искането за възобновяване на производството се разглежда по реда на глава шеста. Отказът за допускане на възобновяване може да се оспорва съгласно глава десета, раздел IV. Ако искането е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета, а незаконосъобразният административен акт се отменя в съответствие с чл. 99, т. 5.
Чл. 104
Чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че новият административен акт, издаден след възобновяване на производството, или отказът за издаване на такъв акт, могат да бъдат оспорени по реда, установен в кодекса. Това означава, че третите лица, които могат да бъдат засегнати от административния акт, имат правото да го оспорват, защитявайки своите интереси.
Чл. 105
Чл. 105 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че отмяната или изменението на административния акт не може да засегне правата, които вече са придобити от трети добросъвестни лица. Това означава, че ако актът бъде оспорен пред съда, правата на лица, които действат добросъвестно, ще останат защитени, дори и да се извършат изменения в акта.
Чл. 106
Глава осма от Административнопроцесуалния кодекс определя общите положения относно предложенията и сигналите. Тази глава обхваща начина, по който гражданите могат да подават предложения и сигнали до административните органи, както и условията и процедурата за тяхното разглеждане. Важно е да се уточни, че предложенията и сигналите служат за средство за взаимодействие между гражданите и администрацията, с цел подобряване на административните услуги и защита на правата на гражданите.
Чл. 107
Чл. 107 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за разглеждане на предложения и сигнали, подадени до административни органи. Тази глава не се прилага, ако за разглеждането им е предвиден друг ред в закон. Предложенията могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите, докато сигналите се подават за злоупотреби с власт, корупция и незаконосъобразни действия на длъжностни лица, засягащи обществени интереси.
Чл. 108
Чл. 108 от Административнопроцесуалния кодекс задължава органите по чл. 107, ал. 1 да разглеждат и решават предложенията и сигналите обективно и законосъобразно в установените срокове. Освен това, той защитава лицата, които подават предложения или сигнали, като забранява тяхното преследване само заради подаването на такова.
Чл. 109
Чл. 109 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, имат правото да подават предложения или сигнали. Това дава възможност на гражданите да се ангажират активно в административните процеси и да изразяват своите мнения или оплаквания.
Чл. 110
Чл. 110 от Административнопроцесуалния кодекс определя организацията на работата с предложения и сигнали. Работата по тях се регулира от устройствените правилници на съответните органи. Органите, отговорни за обработката на предложенията и сигналите, могат да делегират тази задача на упълномощени длъжностни лица. Освен това, те са задължени да приемат граждани и представители на организации, като определят конкретни дни и часове за изслушване на техните предложения и сигнали.
Чл. 111
Чл. 111 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира начина на подаване на предложения и сигнали. Те могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, чрез упълномощен представител, по телефон или електронна поща. Всички подадени предложения и сигнали се регистрират. В случай че предложението или сигналът трябва да бъдат подадени писмено или да отговарят на определени изисквания, на подателя се предоставят разяснения. Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, нито по сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години.
Чл. 112
Предложенията и сигналите, подадени до некомпетентен орган, трябва да бъдат препратени на компетентните органи в срок от 7 дни. Уведомление за препращането се изпраща на лицето, подало предложението или сигнала, освен ако въпросът вече е отнесен до компетентния орган.
Чл. 113
Член 113 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че сигналите, подадени срещу органи или длъжностни лица, не могат да се разглеждат от същите тези органи или лица, освен ако те не признаят сигналите за основателни и не решат да ги уважат. Това осигурява обективност и независимост в процеса на разглеждане на сигналите.
Чл. 114
Чл. 114 от Административнопроцесуалния кодекс описва процедурата за вземане на решение по предложения и сигнали. Решението се взема след изясняване на случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Органите разясняват правата и задълженията на подателите, а за установяване на фактите могат да се използват всички законни средства. Органите определят средствата за изясняване на случая, освен ако друг нормативен акт не предписва конкретен начин. Организациите и гражданите са задължени да предоставят исканите документи и сведения, освен ако това уврежда правата им. При незаконосъобразни или неоснователни искания, органът е длъжен да посочи мотивите. Решението на административния орган се съобщава на подателя по реда на чл. 61.
Чл. 115
Член 115 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че органът, който е издал решението, е отговорен за предприемането на мерки за неговото изпълнение. Той трябва да определи конкретния начин и срок, в който решението трябва да бъде изпълнено. Тази разпоредба е важна за осигуряване на ефективност и правна сигурност в административното производство.
Чл. 116
Чл. 116 от Административнопроцесуалния кодекс урежда начина, по който се приключва производството по предложения и сигнали. То завършва с решение за отказ или с изпълнение на положително решение. Изменението е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 117
Член 117 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира начина, по който се правят предложения пред административните органи. Според алинея 1, предложенията трябва да се отправят към органите, които имат компетентност да решат поставените въпроси. Алинея 2 позволява изпращането на преписи от предложенията и до по-горестоящи органи, което осигурява допълнителна прозрачност и възможност за разглеждане на въпросите на по-високо ниво.
Чл. 118
Член 118 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира сроковете за вземане на решения по предложения. Решението трябва да бъде взето в срок до два месеца след постъпването на предложението и да бъде съобщено на подателя в срок от 7 дни. В случай на необходимост от по-продължително проучване, срокът може да бъде удължен до 6 месеца, като подателят трябва да бъде уведомен за това. Решението, взето по предложение, не подлежи на обжалване.
Чл. 119
Сигналите за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица се подават до органите, които ги ръководят и контролират. Подателят може да подаде сигнала и до органа, срещу когото е насочен. Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.
Чл. 120 АПК
Сигналът, подаден по административен ред, не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако компетентният орган не разпореди спиране на изпълнението до постановяване на решението. Срокът за произнасяне от компетентния орган не е указан в чл. 120, но е важен за определяне на правния статус на акта.
Чл. 121
Решението по сигнала трябва да бъде взето в срок от два месеца от неговото постъпване. В случай на особено важни причини, срокът може да бъде удължен с до един месец от по-горестоящия орган, като подателят на сигнала трябва да бъде уведомлен за това.
Чл. 122
Когато органът уважи сигнала, той незабавно предприема мерки за отстраняване на нарушението и уведомява подателя и заинтересованите лица. В случай, че органът не признае основателността на сигнала, той трябва в срок от един месец да го изпрати на по-горестоящ орган с обяснения и да уведоми подателя.
Чл. 123 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Решението по сигнала е писмено и мотивирано, и трябва да бъде съобщено на подателя в срок от 7 дни. Ако решението засяга права на трети лица, те също трябва да бъдат уведомени. При сигнал, препратен от народен представител или друг орган, те също се уведомяват за решението. В случай на данни за извършено престъпление, незабавно се уведомява прокурор.
Чл. 124
Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който вече е взето решение, не се разглеждат, освен в случаите, когато са свързани с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. Решението, постановено по подаден сигнал, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 125
Решението по сигнала трябва да бъде изпълнено в срок от един месец, с възможност за удължаване до два месеца при особени обстоятелства. При изпълнението на решението се премахват вредните последици от незаконосъобразни действия. Ако това не е възможно, засегнатите лица получават законно удовлетворение или информация за следващите стъпки. Органът, отговорен за изпълнението, информира органа, който е постановил решението.
Чл. 126
Съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в специфични случаи, определени в закона. Съществува забрана за отказ от правосъдие, което означава, че правораздавателните органи не могат да откажат да разгледат исканията на страните по делото.
Чл. 127
Съгласно Чл. 127 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, съдилищата са задължени да разглеждат и решават всяко подадено искане в разумен срок и не могат да откажат правосъдие, дори ако не съществува пряка правна норма, на която да се основават. Това подчертава важността на правото на достъп до правосъдие и задължението на съдилищата да осигурят защита на правата на гражданите.
Чл. 128
Чл. 128 от Административнопроцесуалния кодекс определя делата, които са подведомствени на административните съдилища. Те включват искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и договори, обявяване на нищожност на споразумения, изпълнение на административни договори, защита срещу действия и бездействия на администрацията, обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, както и искове за установяване на неистинността на административни актове. Всеки, който има интерес, може да предяви иск за установяване на административно право или правоотношение, освен ако не съществува друг ред за защита. Някои административни актове, свързани с външната политика, отбраната и сигурността, не подлежат на съдебно обжалване.
Чл. 128а
Чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс регламентира подаването на искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Исковете могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд, а решенията на съда подлежат на касационно обжалване.
Чл. 129
Чл. 129 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато законосъобразността на административен акт или отказ за издаване на такъв акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, което е подведомствено на съда. Изключение от това правило е, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган се оспорва целесъобразността на акта; в такъв случай, ако е образувано съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.
Чл. 130
Административният съд сам решава дали делото е подведомствено на него или на друг орган извън съдилищата. Никой друг орган не може да разглежда дело, което вече е в процес на разглеждане от съда. Въпросът за подведомствеността може да се повдига по всяко време и служебно от съда. Ако съдът установи, че делото не е в неговата компетенция, то се изпраща на съответния орган, а разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба.
Чл. 131
Съгласно Чл. 131 от Административнопроцесуалния кодекс, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен ако в него или в друг закон не е предвидено друго. Това означава, че обикновено делата се разглеждат на две инстанции, но в определени случаи може да има изключения от това правило, установени от закона.
Чл. 132
На административните съдилища са подсъдни всички административни дела, освен тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Върховният административен съд разглежда оспорвания срещу подзаконови нормативни актове (с изключение на тези на общинските съвети), актове на Министерския съвет и неговите членове, решения на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, касационни жалби и протести, частни жалби, молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове и други актове, определени в закона.
Чл. 133
Чл. 133 от Административнопроцесуалния кодекс определя подсъдността на делата по оспорване на индивидуални и общи административни актове. Делата се разглеждат от административния съд в зависимост от постоянния адрес или седалището на адресата на акта. При наличие на адресат в чужбина, делата се разглеждат от Административния съд - град София. При повече адресати с различни адреси в един съдебен район, делото се разглежда от съда в района на администрацията, издала акта. Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса на жалбоподателя. Ако компетентният съд не може да разгледа делото, то се изпраща в равен по степен съседен съд.
Чл. 134
Определената от закона подсъдност не може да бъде променяна по съгласие на страните в делото. Възражение за местна неподсъдност може да се предяви най-късно в първото заседание пред първата инстанция и може да бъде повдигнато служебно от съда. Страната, която прави възражението, е задължена да представи и доказателствата си заедно с него.
Чл. 135
Чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс определя правилата за подсъдност на делата в административния процес. Всеки съд сам решава дали делото е подсъдно на него. Ако не е, то се изпраща на надлежния съд, като действията на ненадлежния съд запазват силата си. Спорове за подсъдност между районни съдилища се решават от по-горен административен съд, а между административни съдилища - от Върховния административен съд. Спорове между общите и административните съдилища се решават от смесен състав. Определенията по спорове за подсъдност не подлежат на обжалване.
Чл. 136
Чл. 136 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да задължи тези лица да посочат общ пълномощник. Ако не го направят, съдът назначава служебно такъв. Процесуалните действия на страната имат предимство пред действията на общия представител. Представителната власт на служебно назначения представител може да бъде прекратена с изявление от представлявания. Разходите за общия представител се поемат от административния орган в зависимост от уважената част от оспорването.
Чл. 137 АПК
Съобщенията в административното производство се връчват на гражданите на адреса, на който са призовани последно, освен ако не е посочен друг адрес. При предоставена информация по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред. При липса на участие или информация, съобщенията се връчват на настоящия или постоянния адрес. За административни органи и публични лица, съобщенията се изпращат на посочения електронен адрес. При електронно връчване, съобщението се счита за връчено при изтегляне, а след 7 дни - автоматично. В случай на неизвестен адрес, съобщението се публикува на таблото или в интернет. При необходимост, съдът назначава особен представител за връчване на съобщения.
Чл. 138
Чл. 138 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за връчване на призовки и съобщаване на съдебни актове. Призовките се връчват по реда на чл. 137, а на редовно призованите страни не се изпращат последващи призовки, освен в случаи на отсрочване на делото в закрито заседание или преграда на по-нататъшния ход на делото. Съдебните актове и книжа по делото се съобщават чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 139
Съдът може да отложи делото, ако страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради непреодолимо препятствие. В такъв случай следващото заседание се насрочва в срок до три месеца. При повторно искане от същата страна, делото може да бъде отложено само на друго основание, ако съдът прецени, че не става въпрос за злоупотреба с право.
Чл. 140
Чл. 140 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда удължаване на сроковете за обжалване на административни актове. Ако в акта или в съобщението не е посочен органът и срокът за подаване на жалба, срокът се удължава на два месеца. В случай че е посочено погрешно, че актът не подлежи на обжалване, срокът се удължава на шест месеца.
Чл. 141
Съгласно чл. 141 от Административнопроцесуалния кодекс, пред съда могат да се представят електронни документи, които са подписани с квалифициран електронен подпис. Тези изисквания са в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Датата на влизане в сила на измененията е 01.07.2011 г., а последното изменение е от 2017 г.
Чл. 142
Чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс определя, че съответствието на административния акт с материалния закон се оценява в момента на неговото издаване. Ако след издаването на акта се установят нови факти, те се разглеждат при приключването на устните състезания.
Чл. 142а
Съгласно Чл. 142а от Административнопроцесуалния кодекс, протоколът от открито съдебно заседание трябва да бъде публикуван на интернет страницата на съда в срок от 14 дни след провеждането на заседанието.
Чл. 142б
Съдът има задължението да следи за правилното извършване на процесуалните действия. При установяване на нередовности, той уведомява страната за тях и предоставя срок за поправка. Поправеното действие се счита за редовно от момента на извършването му. Процесуалните действия се извършват устно в съдебно заседание и писмено в останалите случаи. Действия, извършени с нецензурни думи или заплахи, не се считат за извършени.
Чл. 143
Чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира възстановяването на разноските при обжалване на административни актове. Когато съдът отмени административен акт или отказ, таксите и разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Подателят на жалбата има право на възстановяване на разноските и при оттегляне на акта. Ако съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако е дал повод за делото. Заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, също имат право на разноски.
Чл. 143а
Член 143а от Административнопроцесуалния кодекс определя, че председателят на състава на заседанието има правомощия да налага глоби в случаите на нарушение на реда в съдебното заседание, неизпълнение на разпорежданията на съда, както и за използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда или участниците в производството. Кодексът предвижда и субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 144
Член 144 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за въпросите, които не са уредени в този дял, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Това означава, че при липса на специфични разпоредби в административното производство, следва да се използват правилата и процедурите, установени в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 144а
Чл. 144а от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато действителността на акт или тълкуването на правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси е от значение за решаване на делото, съдът отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Запитването се отправя по реда на глава тридесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 145
Съгласно чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс, административните актове могат да бъдат оспорени пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Оспорването може да бъде направено за първоначалния индивидуален административен акт, решението на по-горестоящия административен орган, както и за решенията по искания за издаване на документи, свързани с права или задължения. Оспорването може да бъде изцяло или частично.
Чл. 146
Член 146 от Административнопроцесуалния кодекс определя основанията, на които може да се оспорват административните актове. Те включват липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Чл. 147
Член 147 от Административнопроцесуалния кодекс предоставя правото на гражданите и организациите да оспорват административен акт, ако той нарушава или застрашава техните права, свободи или законни интереси. Прокурорът също има право да подаде протест срещу акта в определени случаи, посочени в член 16.
Чл. 148
Съгласно Чл. 148 от Административнопроцесуалния кодекс, административният акт може да бъде оспорен пред съда, без да е необходимо първо да бъде оспорен по административен ред, освен ако в самия кодекс или в специален закон не е предвидено друго. Това дава възможност на заинтересованите лица да се обръщат директно към съда, което е важно за защита на правата им.
Чл. 149
Административните актове могат да бъдат оспорени в 14-дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ или съгласие се оспорват в едномесечен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. При оспорване по административен ред, сроковете започват да текат от съобщението за решението на по-горестоящия орган или от крайния срок за произнасяне. Прокурорът може да оспори акта в срок от един месец, а оспорването на нищожността на актовете е без ограничение във времето.
Чл. 150
Чл. 150 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя изискванията за подаване на жалба или протест. Те трябва да бъдат в писмена форма и да съдържат информация за съда, данни за жалбоподателя (три имена, адрес, телефон, електронен адрес), данни за прокурора (ако е приложимо), информация за търговеца или юридическото лице, описание на обжалвания акт, основания за незаконосъобразност, искането на жалбоподателя и подпис. Освен това, жалбата трябва да включва посочване на доказателствата и не може да съдържа нецензурни думи или заплахи.
Чл. 151
Съгласно Чл. 151 от Административнопроцесуалния кодекс, към жалбата или протеста трябва да се приложат следните документи: удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател, пълномощно при подаване от пълномощник, документ за платена държавна такса (ако такава се дължи) и преписи от жалбата или протеста, писмените доказателства и приложенията в необходимия брой за останалите страни.
Чл. 152
Чл. 152 от Административнопроцесуалния кодекс описва процедурата за подаване на жалба или протест. Жалбата или протестът се подават чрез органа, който е издал оспорвания акт. В срок от три дни след изтичането на сроковете за оспорване, органът е длъжен да изпрати жалбата или протеста на съда, заедно с цялата преписка и уведомление до подателя. Към преписката се прилага и списък на страните с техните адреси. В случай че органът не изпълни тези задължения, съдът може служебно да изиска преписката на основание копие от жалбата или протеста.
Чл. 153
Според Чл. 153 от Административнопроцесуалния кодекс, страните по делото включват оспорващия, органа, издал административния акт, и всички заинтересовани лица. В случай на закриване на органа, без да е посочен правоприемник, страна става овластеният орган с компетентност за издаване на същите актове. Ако компетентността на органа бъде отнета, съдът служебно го заличава и конституира компетентен орган като страна по делото. Определението за заличаване подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл. 154
Чл. 154 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че съдът служебно конституира страните в производството. При неприлагане на задължението от административния орган, съдът има правото да определи срок за изпълнение на това задължение. Важно е да се отбележи, че страните могат да оттеглят своето оспорване или да се откажат от него, което е регламентирано в съответните разпоредби на кодекса.
Чл. 155
Чл. 155 от Административнопроцесуалния кодекс позволява на оспорващия да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или частично по всяко време на делото. Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците до приключване на първото заседание. Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание трябва да се извършат с писмена молба, а предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.
Чл. 156
Чл. 156 определя условията при които административният орган може да оттегли оспорен акт. За оттегляне е необходимо съгласие на останалите ответници и заинтересованите страни, а след първото заседание е нужно и съгласие от оспорващия. Оттегленият акт може да бъде издаден отново само при нови обстоятелства. Ако оспорването е свързано с иск за обезщетение, производството по него продължава.
Чл. 157
Председателят на съда или негов заместник образува административното дело и го предава на съдия-докладчик. Съдия-докладчикът насрочва делото в срок до два месеца от постъпването на жалбата, като този срок не тече по време на съдебната ваканция, освен ако не са предвидени по-кратки срокове. Определянето на съдия-докладчик става по реда на постъпване на оспорванията чрез случайно разпределяне.
Чл. 158
Чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс определя процедурата за проверка на допустимостта на жалбите и протестите. Ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията, съдията-докладчик оставя документа без движение и уведомява оспорващия да отстрани нередовностите в срок от 7 дни. При липса на адреси на оспорващия и неговия представител, уведомлението се извършва чрез обявление в съда. Ако нередовностите не бъдат отстранени, жалбата или протестът се оставят без разглеждане. Поправеното оспорване се счита за редовно от момента на подаването му.
Чл. 159
Чл. 159 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда случаи, при които жалба или протест се оставят без разглеждане. Тези случаи включват: недопустимост на акта, неправосубектност на оспорващия, оттегляне на оспорения акт, липса на правен интерес, просрочено оспорване, наличие на влязло в сила съдебно решение по същото дело, образувано дело пред същия съд между същите страни и оттегляне на оспорването или отказ от него.
Чл. 160
Чл. 160 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, както и определението, с което делото се прекратява, могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Не е необходимо представяне на препис от частната жалба, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът реши, че е необходимо да бъдат разгледани в открито заседание.
Чл. 161
Чл. 161 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че в 7-дневен срок след съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, жалбоподателят може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането е поради непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, което е довело до заблуждение. Искането трябва да съдържа доказателства за основанията. Определението за отхвърляне на искането може да се обжалва с частна жалба, докато определението за уважаване на искането се обжалва заедно с решението по делото.
Чл. 162
Член 162 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че ако административният акт не е съобщен на всички засегнати лица, съдът е длъжен да им изпрати съобщение и да продължи производството по жалбата, като им осигури възможност за защита на интересите им. Ако актът е благоприятен за тези лица, съдът ги конституира служебно като страни и може да отложи делото. При постъпване на нови жалби от засегнати лица преди началото на устните състезания, те се обединяват в едно производство за общо решение.
Чл. 163
Чл. 163 от Административнопроцесуалния кодекс описва процедурата след подаване на жалба или протест. След като жалбата или протестът бъдат признати за допустими, съдията-докладчик разпорежда изпращането на преписи на страните. В 14-дневен срок страните могат да представят писмен отговор и доказателства, които да приложат към отговора. При необходимост от допълнителни доказателства, съдията-докладчик уведомява страната за нуждата от тяхното събиране.
Чл. 164 от АПК
Върховният административен съд разглежда делата в състав от трима съдии, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Съдът осигурява справедливо и бързо разглеждане на делата, като гарантира правото на защита на страните.
Чл. 165
Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии, като има правомощия да спре изпълнението на административния акт. Това означава, че съдът може да наложи временно прекратяване на действието на акта, докато делото се разглежда.
Чл. 166
Чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс урежда спирането на изпълнението на административния акт при оспорване. Съдът може да спре предварителното изпълнение, ако това би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Искането за спиране на изпълнението се разглежда в закрито заседание, а решението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок. Допуснатото предварително изпълнение може да бъде спряно и при наличие на нови обстоятелства.
Чл. 167
Чл. 167 от Административнопроцесуалния кодекс урежда условията, при които съдът може да допусне предварително изпълнение на административен акт. Съдът може да го разреши по искане на страна, но ако това изпълнение може да доведе до значителна или трудно поправима вреда, той може да постави условие за внасяне на гаранция. Определението на съда подлежи на обжалване в тридневен срок. При отменяне на предварителното изпълнение, се възстановява предходното положение. Повторно искане може да бъде направено само при нови обстоятелства.
Чл. 168
Съдът е задължен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146, а не само на тези, посочени от оспорващия. Нищожността на акта може да бъде обявена и без искане за това, както и след изтичане на определените срокове.
Чл. 169
При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът е задължен да провери дали административният орган е разполагал с необходимата оперативна самостоятелност. Освен това, съдът следи за спазването на изискванията за законосъобразност на административните актове. Тежестта на доказване в този случай е върху страната, която оспорва акта, да докаже, че органът не е имал оперативна самостоятелност или че актът не е законосъобразен.
Чл. 170
Чл. 170 от Административнопроцесуалния кодекс определя задълженията на страните в административния процес относно доказателствата. Административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен, трябва да докажат съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. В случаите на оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият е задължен да установи наличието на условията за издаването му. Съдът е задължен да информира страните за разпределението на доказателствената тежест.
Чл. 171
Чл. 171 от Административнопроцесуалния кодекс определя правилата за събиране и оценка на доказателствата в производството пред административния орган и съда. Доказателствата, събрани пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита свидетели и вещите лица, да събира нови доказателства и да назначава вещи лица служебно. От 2020 г. съдът може да провежда разпити чрез видеоконференция. Страните са задължени да съдействат за установяване на истината, а съдът трябва да им помага при отстраняване на формални грешки. Процесът по исканията за доказателства се извършва в закрито заседание.
Чл. 172
Съдът постановява решение в срок от един месец след приключване на делото. В решението могат да се обявят различни действия относно оспорения административен акт, включително нищожност, отмяна, изменение или отхвърляне на оспорването. При отмяна на мълчалив отказ или съгласие, се считат за отменени и изричните откази или съгласия, последвали преди решението. В решението се посочват имената на страните, освен ако решението има действие за всички.
Чл. 172а
Чл. 172а от Административнопроцесуалния кодекс определя изискванията за съдържанието на съдебното решение. То трябва да включва дата и място на постановяване, информация за съда и участниците в делото, номера на делото и административния акт, имената на страните, постановеното решение, разпределение на разноските, информация за обжалване. Съдът излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите и правните изводи. Решението се подписва от съдиите, а при невъзможност за подписване, председателят отбелязва причините.
Чл. 173 АПК
Чл. 173 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда различни действия на съда в зависимост от обстоятелствата около административния акт. Когато съдът не е предоставил въпроса на преценката на административния орган, той решава делото по същество. В случаи на нищожност или некомпетентност, съдът изпраща делото на компетентния орган с указания. При незаконен отказ за издаване на документ, съдът задължава органа да го издаде, а при отказ от некомпетентен орган, обявява отказа за нищожен и изпраща делото на компетентния орган.
Чл. 174
Съдът може да задължи административния орган да издаде административен акт или документ, като определя и срок за изпълнение. При мълчалив отказ от страна на органа, съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307.
Чл. 175
Съдът може да поправи свои решения, ако в тях са допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности, по свой почин или по искане на страна. Решението за поправка се взема в закрито заседание и може да се обжалва. След като поправката влезе в сила, тя се отбелязва в оригиналното решение и в преписите.
Чл. 176
Съгласно Чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът може да постанови допълнително решение, ако не се е произнесъл по цялото оспорване. Такова решение може да бъде поискано от страна по делото в едномесечен срок. Съдът уведомява насрещната страна за искането и предоставя 7-дневен срок за отговор. Искането се разглежда в открито заседание, ако съдът прецени, че това е необходимо. Допълнителното решение може да бъде оспорено по същия ред, както първоначалното решение.
Чл. 177
Решението на съда има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, то решението важи за всички. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни и всеки заинтересован може да се позове на тяхната нищожност. Решението, с което е отхвърлено оспорване на административен акт, служи за пречка за ново оспорване на същия акт като нищожен или на друго основание.
Чл. 178
Чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира условията за сключване на споразумение пред съда. Споразумението може да бъде сключено при всяко положение на делото и участието на всички страни е задължително. Отказът на съда да потвърди споразумението може да бъде обжалван с частна жалба. С потвърждаването на споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. Определението за потвърждаване може да бъде обжалвано само от страна, която не е участвала в споразумението. Потвърденото споразумение има силата на влязло в сила съдебно решение.
Чл. 179 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Общите административни актове могат да бъдат оспорени в срок от един месец от момента на съобщаването за тяхното издаване. В случай на отделни съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган, срокът за оспорване е 14 дни. Това означава, че лицата имат право да предявят своите възражения в установените срокове, за да защитят своите интереси.
Чл. 180
Чл. 180 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че оспорването на общ административен акт не спира неговото изпълнение. Въпреки това, съдът има правомощието да спре изпълнението на акта, ако се установят основанията и по реда, описани в чл. 166, ал. 2 и 3.
Чл. 181
Съдът е задължен да съобщи редовно оспорване на административен акт в едномесечен срок чрез обявление в "Държавен вестник", като посочва оспорения акт и номера на делото. Копие от обявлението се поставя в съда и се публикува на сайта на Върховния административен съд. Същата процедура важи и за определението за спиране на делото. Влязлото в сила определение за спиране на действието на административния акт също се обнародва в "Държавен вестник", а обявлението и определението се публикуват в следващия брой на вестника.
Чл. 182
Чл. 182 от Административнопроцесуалния кодекс определя страните по делото, които са оспорващият и органът, издал общия административен акт. Лица, за които актът е благоприятен, могат да встъпят като страни до началото на устните състезания. Ако встъпилата страна причини отлагане на делото, тя носи разноските. Всеки с правен интерес може да се присъедини към оспорването до началото на устните състезания, без право на повторение на процесуални действия. Определението за недопускане на встъпване подлежи на обжалване.
Чл. 182а
Съдът разглежда делото в състав от трима съдии, като решението, което те постановяват, влиза в сила и има задължителен характер за страните по делото. То може да бъде обжалвано в предвидените от закона срокове и ред.
Чл. 183
Решението, с което се обявява оспореният административен акт за нищожен, отменен или изменен, има обвързващо действие за всички заинтересовани страни. То не се отнася само до конкретния оспорен акт, а има широко приложение, което засяга всички, които могат да бъдат засегнати от него.
Чл. 184
Чл. 184 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за въпросите, които не са уредени в съответния раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Раздел III разглежда оспорването на подзаконови нормативни актове, като уточнява предмета на оспорването.
Чл. 185
Чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорвани пред съд. Оспорването може да бъде както за целия акт, така и за отделни негови разпоредби.
Чл. 186
Чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс предоставя право на гражданите, организациите и органите да оспорват подзаконови нормативни актове, ако техните права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати. Освен това, прокурорът има право да подаде протест срещу съответния акт. Оспорването е безсрочно, което означава, че няма установен краен срок за подаването му.
Чл. 187
Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Важно е да се отбележи, че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Чл. 188
Член 188 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че оспорването на административни актове се съобщава на страните по реда, указан в член 181, алинея 1 и 2. Това означава, че страните, които са засегнати от административния акт, трябва да бъдат уведомени за оспорването по установената процедура.
Чл. 189
Страните по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Лица с правен интерес могат да се присъединят към оспорването или да встъпят като страни до началото на устните състезания, без право на повторно искане на извършени действия. Определението за недопускане на встъпване може да се обжалва. Лицата, които се присъединяват, понасят разноските за новото заседание и допълнителна държавна такса.
Чл. 190
Член 190 от Административнопроцесуалния кодекс определя, че оспорването на подзаконов нормативен акт не спира действието му, освен ако съдът не постанови друго. В случай на спиране, определението на съда трябва да бъде обнародвано по същия начин, по който е обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.
Чл. 191
Чл. 191 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Важно е да се отбележи, че прокурорът има право да участва в тези производства, като представя становища или защитава обществения интерес.
Чл. 192
Член 192 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че делото в административното производство се разглежда с участието на прокурор. Това означава, че прокурорът играе важна роля в процеса, като осигурява спазването на закона и защитава обществения интерес.
Чл. 192а
Чл. 192а от Административнопроцесуалния кодекс определя, че компетентността на органа, който издава подзаконов нормативен акт, се оценява към момента на неговото издаване. Също така, съответствието на подзаконовия акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Чл. 193
Съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично, или да отхвърли оспорването. Решението на съда има действие за всички заинтересовани.
Чл. 194 АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, влиза в сила от деня на обнародването му. То трябва да бъде обнародвано по начина, по който е бил обнародван самият акт. Ако срещу решението не е подадена касационна жалба или протест в срок, или ако те са отхвърлени от второинстанционния съд, решението става окончателно.
Чл. 195
Чл. 195 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от момента на влизане в сила на съдебното решение, което го отменя. Правните последици от такъв акт, който е обявен за нищожен или отменен, трябва да бъдат уредени служебно от компетентния орган в срок до три месеца след влизането в сила на решението.
Чл. 196 АПК
Чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Изключенията от това правило включват чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178.
Чл. 197
Чл. 197 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че лицето, което е отправило искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, може да обжалва изричния отказ на административния орган да разгледа искането по същество. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 14 дни от уведомяването за отказа. Процедурата включва връчване на преписи и изпращане на жалбата до съда.
Чл. 198
След приемането на жалбата, административният орган е длъжен да изпрати преписи на всички останали страни в производството. Те имат 7-дневен срок, в който могат да подадат възражения. След изтичането на този срок, жалбата, заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и получените възражения, се изпраща на съда за разглеждане.
Чл. 199
Член 199 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че жалбата се разглежда в закрито заседание. Това означава, че заседанието не е публично и само определени лица могат да присъстват. Целта на закритото заседание е да се осигури конфиденциалност и защита на личните данни или търговски тайни, свързани с разглежданата жалба.
Чл. 200
Съдът се произнася по жалба в срок от един месец, като може да я отхвърли или да отмени отказа, след което изпраща преписката на компетентния административен орган. Срокът за произнасяне от органа започва да тече от момента на постъпване на преписката. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в производството.
Чл. 201
Чл. 201 от Административнопроцесуалния кодекс постановява, че определението по разрешения въпрос е задължително за административния орган и за лицата, които участват в обжалването. Това означава, че органът е длъжен да се съобрази с него при вземането на решения относно отказа за възобновяване на производството и спирането на административното производство.
Чл. 202
Чл. 202 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда реда за обжалване на откази и актове, свързани с възобновяване на административни производства. Конкретно, обжалват се: 1. отказът за допускане на възобновяване; 2. актът за спиране на производството; 3. отказът за възобновяване на спряно производство.
Чл. 203
Чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за разглеждане на исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на Закона за изпълнение на наказанията, се прилагат за неуредените въпроси. Исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС също се разглеждат по този ред, като се прилагат стандартите за извъндоговорна отговорност.
Чл. 204
Чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира предявяването на искове след отмяна на административен акт. Иск може да се предяви и заедно с оспорването на акта до приключване на първото заседание, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени в това заседание. Съдът установява незаконосъобразността на нищожен или оттеглен акт при иск за обезщетение, а също и незаконосъобразността на действия или бездействия. Правилата за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея следват Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 204а
Член 204а от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за делата, регулирани от тази глава, се внася проста държавна такса. Размерът на таксата се определя с тарифата, приета от Министерския съвет. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 205
Искът за обезщетение по чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие произтичат вредите. Ако ответникът не отговаря на изискванията, съдът указва на ищеца да насочи иска срещу правилния ответник, като му предоставя 7-дневен срок за отстраняване на нередовността. При неизпълнение на указанията, исковата молба се връща, а разпореждането за връщане може да се обжалва.
Чл. 206
Член 206 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че искът за обезщетение може да бъде отделен по искане на страна или по преценка на съда, ако разглеждането му затруднява производството по оспорване на административния акт. Отделеният иск продължава да се разглежда в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или отмяна на акта.
Чл. 207
Член 207 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира условията за прекратяване на производството по оспорване на административен акт. При прекратяване на производството, се прекратява и производството по свързаните искове, освен ако искът е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или ако производството е прекратено поради оттеглянето на акта. Ако оспорването е отхвърлено, производството по иска също се прекратява, но при отмяна на решението, производството може да бъде възстановено. В случай на прекратяване, страните могат да постигнат споразумение за размера на обезщетението.
Чл. 208
Чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че първоинстанционното съдебно решение може да бъде оспорено касационно изцяло или в отделни негови части. Касационното оспорване е правен инструмент, който позволява на страните да обжалват решенията на първата инстанция пред по-висша съдебна инстанция.
Чл. 209
Чл. 209 от Административнопроцесуалния кодекс определя основанията за подаване на касационна жалба или касационен протест. Такова оспорване може да бъде направено, когато решението е нищожно, недопустимо или неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Чл. 210
Чл. 210 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че страните по делото имат право да обжалват неблагоприятни решения. Лица, които не са участвали в делото, също могат да обжалват, ако решението е неблагоприятно за тях. Главният прокурор или заместникът му могат да подават касационен протест.
Чл. 211
Чл. 211 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира сроковете за подаване на жалба и протест до Върховния административен съд. Жалбата трябва да се подаде в 14-дневен срок от съобщението за изготвяне на решението, докато главният прокурор може да подава протест в едномесечен срок от постановяване на решението. Лицата, посочени в чл. 210, ал. 2, могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила.
Чл. 212
Жалбата или протестът по Административнопроцесуалния кодекс (АПК) се подават в писмена форма и трябва да включват определени елементи: посочване на съда, лични данни на жалбоподателя, означение на обжалваното решение, точно посочване на пороците на решението, искането на жалбоподателя и подпис. Касационната жалба изисква подпис от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност. Жалбата не трябва да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи.
Чл. 213
Чл. 213 от Административнопроцесуалния кодекс определя изискванията към жалбата или протеста. Към тях трябва да се прилагат удостоверение за представителството на организацията, пълномощно при подаване от пълномощник, документ за платена държавна такса (ако е необходимо) и преписи от жалбата и доказателствата в необходимия брой за страните по делото.
Чл. 213а
Съдията-докладчик в първоинстанционния съд проверява редовността на касационната жалба или протест. Ако не отговарят на изискванията, ги оставя без движение и уведомява оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. При неизпълнение, жалбата или протестът се връщат. Първоинстанционният съд може да остави жалбата без разглеждане по определени основания. Ако жалбата е редовна, съдът изпраща копие на другите страни, които имат 14 дни да подадат отговор. След това делото се изпраща на касационния съд. Съществуват и правомощия на председателя на касационния съд да контролира проверката на редовността и допустимостта на жалбата.
Чл. 213б
Член 213б от Административнопроцесуалния кодекс, който е нов от 2018 г. и отменен през 2021 г., се отнася до процедурите за оттегляне и отказ от касационно оспорване. Този член е важен за регулиране на действията на страните в административния процес, свързани с касационните жалби.
Чл. 214
Оспорващият има право да оттегли или да се откаже от оспорването изцяло или частично до приключване на касационното производство. Важно е да се отбележи, че отказът от оспорването не може да бъде оттеглян, а предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.
Чл. 215
Чл. 215 от Административнопроцесуалния кодекс описва условията, при които жалбата или протестът се оставят без разглеждане. Това става, когато: 1) жалбата е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2) решението или обжалваната му част не съществува; 3) жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 211; 4) жалбата е против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5) жалбата или протестът бъдат оттеглени или отказани с писмено заявление.
Чл. 216
Член 216 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., и влиза в сила от 01.01.2019 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с разглеждането на делото, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 217
Чл. 217 от Административнопроцесуалния кодекс определя правилата за разглеждане на делата в Върховния административен съд. Делото се разглежда от тричленен състав, когато решението е на административен съд, и от петчленен състав, когато решението е на тричленен състав на Върховния административен съд. Разглеждането може да бъде в открито или закрито заседание, в зависимост от решението на съдията-докладчик или на страните. При открито заседание прокурор участва в разглеждането. Сроковете за произнасяне на съдебното решение са до един месец при открито заседание и до шест месеца при закрито заседание, с определени условия за отлагане и обявяване на следващи заседания. Сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция и официални празници.
Чл. 218 АПК
Върховният административен съд разглежда само конкретно посочените пороци в жалбата или протеста, докато за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.
Чл. 219
Член 219 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за установяване на касационните основания могат да се използват писмени доказателства. В същото време, не се допускат доказателства, които установяват обстоятелства, несвързани с касационните основания, което налага забрана за фактически установявания, които не са релевантни за делото.
Чл. 220
Върховният административен съд извършва преценка на приложението на материалния закон, основавайки се на фактите, които са установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Това означава, че касационната инстанция не преразглежда фактите, а се фокусира върху правната квалификация на тези факти, както и правилността на приложението на закона от страна на първоинстанционния съд.
Чл. 221
Върховният административен съд може да остави в сила решението или да го отмени, ако е неправилно. При оставяне в сила, съдът мотивира решението и може да се позове на мотивите на първоинстанционния съд. В случай на недопустимо решение, съдът го обезсилва и може да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го препрати на компетентен съд. При оттегляне на административния акт от административния орган, съдът обезсилва съдебното решение като недопустимо. Ако решението е нищожно, съдът обявява нищожността и го връща за ново решение. При сключено споразумение, съдът го потвърдява и обезсилва предходното решение, прекратявайки делото.
Чл. 222
Чл. 222 от Административнопроцесуалния кодекс определя, че когато Върховният административен съд отмени решение, той решава делото по същество. В случай на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необходимост от установяване на факти, които не могат да бъдат доказани само с писмени доказателства, съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Чл. 223
Член 223 от Административнопроцесуалния кодекс установява, че касационното решение е окончателно. Това означава, че то не подлежи на обжалване и е задължително за изпълнение. Освен това, указанията по прилагане на закона са задължителни, което подчертава важността на спазването им от страните в административния процес.
Чл. 224
Указанията, давани от Върховния административен съд относно тълкуването и прилагането на закона, са задължителни за всички органи при разглеждането на делото. Това означава, че всички последващи действия и решения трябва да се основават на тези указания, за да се осигури правна сигурност и единство в практиката.
Чл. 225
Чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на Върховния административен съд. Това осигурява независимост и обективност при прегледа на делото.
Чл. 226 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Върховният административен съд има правомощия да отмени новото решение на първоинстанционния съд, когато установи, че е допуснато нарушение на закона или на процесуалните правила. При отмяна на решението, съдът може да върне делото за ново разглеждане или да го разреши по същество, в зависимост от конкретния случай. Освен това, съдът е задължен да се произнесе и по разноските за водене на делото.
Чл. 227
Чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато Върховният административен съд отмени повторно решение на първоинстанционния съд, той не го връща за ново разглеждане, а решава делото по същество. В случай, че основанието за отмяна налага, съдът насрочва открито заседание и при необходимост събира нови доказателства.
Чл. 227а
Чл. 227а от Административнопроцесуалния кодекс регламентира размера на държавната такса при касационно обжалване. За граждани, еднолични търговци и публични органи таксата е 70 лв., а за организации - 370 лв. При определяем материален интерес таксата е процент от интереса. Прокуратурата и лица с правна помощ са освободени от такса. Таксите за дела по осигуряване са фиксирани на 30 лв. за граждани и 200 лв. за организации. Алинеи 1-4 не важат за производствата по Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 228
Чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че за въпросите, които не са уредени в конкретната глава, се прилагат разпоредбите, касаещи първоинстанционното производство. Това означава, че принципите и процедурите за обжалване, установени за първа инстанция, ще бъдат приложими и за случаите на обжалване на определенията и разпорежданията в административното производство.
Чл. 229
Чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира възможността за обжалване на определенията и разпорежданията с частна жалба. На обжалване подлежат определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията и разпорежданията, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, не подлежат на обжалване.
Чл. 230
Частната жалба трябва да съдържа данни за страните, предмета на жалбата, обжалваното определение или разпореждане, както и мотивите за обжалване. Освен това, жалбоподателят следва да посочи искането си и доказателствата, на които се основава, ако има такива.
Чл. 231
Чл. 231 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че по отношение на частната жалба се прилагат разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Това означава, че процедурите и условията, описани в тези членове, са валидни и за частните жалби, което включва сроковете за подаване на отговори и необходимите действия от страна на съответните органи.
Чл. 232
Частната жалба, подадена в административния процес, задейства процедура, при която съдът е задължен да изпрати препис от жалбата на насрещната страна. Насрещната страна има право да подаде възражение в срок от три дни, като може да приложи писмени доказателства в подкрепа на своето възражение.
Чл. 233
Частната жалба по административнопроцесуалния кодекс не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго. Ако определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, то разглеждането му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт, частната жалба, приложенията и възраженията. По-горният съд има правото да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба.
Чл. 234
Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът реши друго. Съдът има право да събира служебно всички доказателства, които са необходими за решаване на въпроса по частната жалба.
Чл. 235
Чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс урежда процедурата при отмяна на обжалвано определение или разпореждане. При отмяна, съдът сам взема решение по частната жалба. Определението на съда е окончателно и задължително за по-долния съд, като е важно да се спазват установените такси за подаване на частна жалба.
Чл. 235а
Чл. 235а от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя таксите за производство, образувано по частна жалба. За граждани, държавни и общински органи таксата е 30 лв., а за организации - 150 лв. Гражданите не дължат такса за частна жалба по дела, свързани с пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане.
Чл. 236
Чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс определя, че за производството по частните жалби се прилагат правилата за касационното производство, освен в случаите, когато са предвидени изключения в чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Тази разпоредба е важна за процесуалното регулиране на частните жалби и отмяната на съдебни актове.
Чл. 237
Чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс урежда условията, при които влезлите в сила съдебни решения, определения и разпореждания подлежат на отмяна. Съдебните актове, които преграждат развитието на делото, могат да бъдат отменени. Влезлите в сила актове на петчленен състав на Върховния административен съд могат да бъдат отменени само от друг петчленен състав на същия съд. Актовете на тричленен и петчленен състав, постановени в производство по отмяна, не подлежат на отмяна. Също така, решенията, постановени по оспорване на общи или подзаконови нормативни актове, не подлежат на отмяна.
Чл. 238
Чл. 238 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че право да иска отмяна на неблагоприятен съдебен акт има всяка страна по делото. Освен това, главният прокурор или неговият заместник могат да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове при определени основания и в срок, определен за страните.
Чл. 239 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Актът подлежи на отмяна при определени условия, включващи откритие на нови обстоятелства или доказателства, установяване на неистинност на показания или заключения, основане на подправени документи, наличие на противоречиви решения, нарушения на правото на участие в делото, или установени нарушения от Европейския съд по правата на човека.
Чл. 240 АПК
Искането за отмяна по Административнопроцесуалния кодекс се подава в тримесечен срок, който зависи от конкретното основание за отмяна. Сроковете започват да текат от момента на узнаване на новото обстоятелство или акта, но не по-късно от една година от влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. В определени случаи, искането може да бъде подадено в едногодишен срок от влизането в сила на акта.
Чл. 241
Искането за отмяна по административнопроцесуалния кодекс трябва да бъде подадено в писмена форма. То трябва да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213, като съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Освен това, искането трябва да включва адреси за призоваване на останалите страни по делото.
Чл. 242
Член 242 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за подаване на искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Искането се подава чрез първоинстанционния съд и трябва да отговаря на определени изисквания. Ако не отговаря, се прилага чл. 213а. Последващи искания за отмяна на същите актове се оставят без разглеждане. Останалите страни могат да подават възражения в 7-дневен срок. Искането трябва да бъде приподписано от адвокат или юрисконсулт, освен в определени случаи, като се прилага пълномощно или удостоверение за юридическа правоспособност.
Чл. 242а
Чл. 242а от Административнопроцесуалния кодекс предвижда такси за производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Таксата е 30 лв. за граждани, държавни и общински органи, и 150 лв. за организации. Гражданите не дължат такса при искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане.
Чл. 243
Искането за отмяна на акт от административен съд се разглежда в открито заседание от различни състави на Върховния административен съд в зависимост от състава, който е постановил акта. Когато актът е издаден от административен съд, разглеждането е от тричленен състав. Ако актът е издаден от тричленен състав на Върховния административен съд, искането се разглежда от петчленен състав. В случай, че актът е издаден от петчленен състав на Върховния административен съд, искането се разглежда от друг петчленен състав на същия съд.
Чл. 244
Върховният административен съд може да отхвърли искането или да отмени решение изцяло или частично. При отмяна, делото се връща за ново разглеждане в надлежния съд с указания за началото на новото разглеждане. Решението по искането не подлежи на обжалване и отмяна.
Чл. 245
Чл. 245 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира правото на трети лица да искат отмяна на влезли в сила съдебни решения и споразумения. Влезлите в сила решения, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, могат да бъдат отменени от друг петчленен състав, освен ако са постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт. Решения, постановени от тричленен или петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна, както и решения по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт, не подлежат на отмяна.
Чл. 246
Чл. 246 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че всяко лице, което е неблагоприятно засегнато от решение или споразумение, има право да поиска отмяна, дори да не е било страна по делото. Важно е да се отбележи, че трети лица не могат да искат отмяна на решения, свързани с обявяване на нищожност или отмяна на общ административен акт, ако оспорването е било надлежно съобщено.
Чл. 247
Член 247 от Административнопроцесуалния кодекс указва, че за сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането се прилагат разпоредбите на членове 240 до 243. Тези членове регламентират детайлите относно процедурата за подаване и разглеждане на административни искания.
Чл. 248
Върховният административен съд може да отмени решение, ако намери искането за основателно. В този случай делото се връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението на Върховния административен съд по искането не може да бъде обжалвано.
Чл. 249
Чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че за въпросите, които не са уредени в конкретната глава, се прилагат разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава петнадесета се фокусира върху защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, като акцентира на правото на искане от страна на гражданите.
Чл. 250
Член 250 от Административнопроцесуалния кодекс предоставя правото на всяко лице, което има правен интерес, да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, ако тези действия не са основани на административен акт или на закона. Отменен е алинея 2, която е била в сила от 01.01.2009 г.
Чл. 251
Искането за разглеждане се предявява писмено пред административния съд, като мястото на предявяване е по местоизвършване на действията. Искането се записва в специална книга, в която се отбелязват точният час на постъпване и подателят на искането. Член 251, алинея 1 и 3 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Чл. 252
Член 252 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира процедурата по разглеждане на исканията. Съдията разглежда искането незабавно и може да задължи административния орган или длъжностното лице да предостави данни за основанието на действията, които се оспорват. Освен това, съдът има право да извърши проверки чрез полицията или други законни средства, за да установи фактите около действията. След извършването на проверката, проверяващите органи съставят протокол, който документира резултатите от проверката.
Чл. 253
След приключване на проверката, съдът незабавно се произнася с разпореждане, основавайки се на събраните данни и доказателства от страните. С разпореждането се нарежда прекратяване на действия, които не са в изпълнение на административен акт или закона, или се отхвърля искането. Разпореждането трябва да бъде изпълнено незабавно от полицията.
Чл. 254
Разпореждането може да бъде обжалвано в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено. Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.
Чл. 255
Чл. 255 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че защитата, предоставена по тази глава, не възпрепятства предявяването на иск по чл. 128, ал. 2 или по чл. 203. Раздел II от главата е посветен на защита срещу неоснователни бездействия, включваща предмета и реда за оспорване на подобни действия.
Чл. 256
Чл. 256 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС регламентира реда за оспорване на бездействието на административните органи. Бездействието, произтичащо от нормативен акт, може да се оспорва безсрочно, докато неизвършването на задължителни фактически действия подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искането. Съдът може да осъди административния орган да извърши действието в определен срок или да отхвърли искането.
Чл. 257
Член 257 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., и влиза в сила от 01.01.2019 г. В кодекса е предвиден дял четвърти, който е посветен на тълкувателните актове, включително тълкувателни решения и тълкувателни постановления, които също са отменени с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 64 от 2007 г.
Чл. 258
Член 258 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 64 от 2007 година. Това означава, че разпоредбата, регулираща тълкувателните постановления, вече не е в сила и не се прилага в текущата правна уредба.
Чл. 259
Член 259 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 64 от 2007 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 260
Член 260 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 64 от 2007 г. Това означава, че текстът, касаещ искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления, вече не е в сила и не се прилага в административното производство.
Чл. 261
Член 261 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г. Следователно, текстът не съдържа актуална информация относно адресатите на исканията за тълкувателни решения и постановления.
Чл. 262
Член 262 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г. и не съдържа актуални разпоредби относно формата и съдържанието на искането.
Чл. 263
Член 263 от Административнопроцесуалния кодекс, който е отменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г., се отнася до процедурата по образуване на дело и разглеждане на исканията в административния процес. След отмяната му, разпоредбите, свързани с тази процедура, вероятно са променени или заменени с нови разпоредби в актуалната версия на кодекса.
Чл. 264
Член 264 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 64 от 2007 година. Това означава, че преди тази дата е съществувала разпоредба, свързана с уведомяването на заинтересованите органи и лица, но в момента тя не е в сила.
Чл. 265
Член 265 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 64 от 2007 г. Това означава, че разпоредбата, касаеща постановяването на тълкувателно решение или постановление, вече не е в сила.
Чл. 266
Чл. 266 от Административнопроцесуалния кодекс е отменен с ДВ, бр. 64 от 2007 г. В настоящия дял се разглежда изпълнението на административни актове и съдебни решения, свързани с административни дела. Раздел I от Глава седемнадесета описва общите положения, касаещи предмета на изпълнението.
Чл. 267
Чл. 267 от Административнопроцесуалния кодекс посочва, че на изпълнение подлежат изискуемите задължения, които произтичат от изпълнителните основания, определени в този кодекс или в друг закон. Това означава, че задълженията, които са установени по реда на закона, могат да бъдат изпълнени административно.
Чл. 268
Чл. 268 от Административнопроцесуалния кодекс определя изпълнителните основания, които включват: индивидуални или общи административни актове, решения, определения и разпореждания на административните съдилища, споразумения пред административните органи или съда, както и административни договори. Тези основания са влезли в сила или подлежат на предварително изпълнение.
Чл. 269
Чл. 269 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за изпълнение на публични и частни вземания. Публичните вземания, произтичащи от изпълнителни основания, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Частните вземания на държавата и общините, както и вземанията за вреди от незаконосъобразни административни актове, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 270
Чл. 270 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че изпълнителните производства, водени по този кодекс, могат да се извършват независимо от вече висящите изпълнителни производства, които се водят по Гражданския процесуален кодекс или по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, дори и да са насочени срещу същия длъжник.
Чл. 271
Чл. 271 от Административнопроцесуалния кодекс определя органите, които отговарят за изпълнението на административни актове. За изпълнение срещу граждани и организации отговаря административният орган, издал акта, освен ако не е посочен друг. При изпълнение срещу административен орган, отговорен е съдебният изпълнител. В случай на закриване на органа без правоприемник, отговорен става органът по чл. 153, ал. 2 и 3. Органът по изпълнението може да иска съдействие от полицията и други държавни органи. Собствениците на нежилищни имоти са длъжни да осигурят достъп на упълномощените лица. Трети лица не могат да бъдат задължавани за действия извън предвидените в закона. Органът по изпълнението взема решения с постановления.
Чл. 272
Органът по изпълнението е задължен да извърши изпълнението в съответствие с указанията в изпълнителното основание. В случай че начинът на изпълнение не е указан или е невъзможен, той определя най-ефективните начини и средства за изпълнение, като взема предвид интересите на гражданите или организациите. Влизането в жилище без съгласие на обитателя е разрешено само с разрешение от съдия, което подлежи на обжалване. Разрешение не е необходимо при изпълнение на разпореждане за предаване на жилище, издадено от съд.
Чл. 273
Член 273 от Административнопроцесуалния кодекс задължава органа по изпълнението да осъществи изпълнението в определения срок, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение, виновните длъжностни лица подлежат на глоба, съгласно разпоредбите на член 305 от същия кодекс.
Чл. 273а
Чл. 273а от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за извършване на съобщения в изпълнителното производство. Съобщенията се правят по реда на чл. 18а. Писмените актове на органа по изпълнението се връчват съгласно чл. 61, ал. 1 и се публикуват на интернет страницата на съответния орган.
Чл. 274
Въз основа на Чл. 274 от Административнопроцесуалния кодекс, взискател в изпълнителното производство може да бъде административният орган, издал административния акт, както и граждани, организации или органи, посочени в изпълнителното основание. Длъжници могат да бъдат също граждани и организации, както и посочените органи. В производството могат да участват и прокурорът, омбудсманът или други упълномощени органи, когато производството е започнало по тяхна инициатива.
Чл. 275
Чл. 275 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира изпълнението на задълженията срещу органи, граждани и организации. При смърт на задължен гражданин, изпълнението продължава срещу наследниците му, освен ако задължението не е от личен характер. Наследниците могат да оспорят изпълнението, ако са се отказали от наследството или са го приели по опис. Освен това, наследниците и частните правоприемници на взискателя имат право да искат изпълнение на основание на предходно издадено изпълнително основание. При закриване на задължен орган, без да е назначен правоприемник, отговорността преминава към органа по чл. 153, ал. 2 и 3.
Чл. 276 АПК
Изпълнението на административни актове започва служебно от органа, който е издал акта, но може да бъде инициирано от горестоящ орган, прокурор, омбудсман или по молба на заинтересован гражданин или организация. За молбата е необходимо да се представи официален препис от изпълнителното основание, като се прилагат разпоредбите на чл. 158.
Чл. 277
Чл. 277 от Административнопроцесуалния кодекс описва процедурата за изпращане на покана за доброволно изпълнение от органа по изпълнението до длъжника. Тази покана трябва да бъде изпратена в 14-дневен срок от получаването й и да съдържа информация за длъжника, изпълнителното основание, данни за взискателя, предупреждение за принудителни действия, размер на глобата при неизпълнение и възможност за искане за съдействие. В случай на смърт на задължено физическо лице, органът трябва да изпрати нова покана на наследниците.
Чл. 278
Чл. 278 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира условията за отсрочване и разсрочване на изпълнението по искане на длъжника. При наличие на обективни обстоятелства, органът по изпълнението може да разреши изпълнението да се извърши след определен краен срок или на части, като прилага допълнителни условия. Отсрочването е за 14 дни след първоначално определената дата на изпълнение, а разсрочването - за два месеца. Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.
Чл. 279
Чл. 279 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки на основание влязло в сила изпълнително основание, когато без тях е невъзможно или затруднено изпълнението на задължението или събирането на разноските. Обезпечителните мерки се налагат с постановление по реда, предвиден в закона, а ако кодексът препраща към други закони, се прилага редът, предвиден в тях.
Чл. 280
Изпълнителното производство може да бъде спряно в три основни случая: 1) по разпореждане на съда, който определя и срока за спиране; 2) по писмено искане на взискателя; 3) при смърт или прекратяване на страна, или когато е необходимо учредяване на настойничество или попечителство.
Чл. 281
Производството по административни дела може да бъде възобновено служебно или по искане на взискателя, след отстраняване на пречките за движението му. В случаи, когато задължението не е за незаместимо действие, производството също може да бъде възобновено. Възобновяването започва от момента, в който производството е било спряно.
Чл. 282
Изпълнителното производство може да бъде прекратено при различни обстоятелства, включително: започване от неправомерно лице, писмено искане от взискателя, признаване на изпълнителното основание за нищожно, представяне на влязло в сила решение, погасяване на задължението, смърт на страна, невъзможност за изпълнение, или по други безспорни обстоятелства. Също така, производството може да бъде прекратено по възражение на длъжника, ако е изтекла давността, или при условията на чл. 280. При необходимост от съдействие на взискателя, ако той не извърши нужното действие в срок, производството също се прекратява. След прекратяването, органът по изпълнението автоматично вдига наложените обезпечителни мерки.
Чл. 283
Изпълнителното производство се счита за приключено, когато задължението е изпълнено и разноските по производството са събрани. Това означава, че всички задължения на длъжника са изпълнени и не остават неплатени разходи, свързани с производството.
Чл. 284
Чл. 284 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира задължението на органа по изпълнението да съставя протокол за всяко извършено действие. В протокола се посочват денят и мястото на действието, исканията на участниците, направените разноски и се подписва от присъстващите страни. Всички протоколи, постановления и документи, удостоверяващи изпълнението или условията за спиране, възобновяване или прекратяване на производството, се прилагат към преписката.
Чл. 285
Член 285 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че изпълнителното основание не може да бъде приведено в изпълнение след изтичането на 5 години от момента на влизането му в сила, освен ако специален закон не предвижда друго. Освен това, давността не се прилага служебно, което означава, че страните трябва да я предявят сами.
Чл. 286
Чл. 286 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че когато длъжникът е задължен да извърши действие, което може да бъде извършено от друго лице, то това действие може да бъде изпълнено от органа по изпълнението за сметка на длъжника. При искане от взискателя, органът по изпълнението може да упълномощи взискателя да извърши изпълнението, а разноските за това се поемат от органа, но за сметка на длъжника.
Чл. 287
Чл. 287 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че при неизпълнение на задължение, което не може да бъде извършено от друго лице и зависи от волята на длъжника, органът по изпълнението налага глоба на физическите лица в размер от 50 до 1000 лв. седмично и имуществена санкция на организациите от 500 до 10 000 лв. седмично. Глобите и санкциите се налагат при всяко неизпълнение на задължението и без да се спазва редът за административни нарушения. Наложените санкции подлежат на обжалване.
Чл. 288
Чл. 288 от Административнопроцесуалния кодекс урежда задължението за предаване на вещи от длъжника. Изпълнението се извършва от органа по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ако дължимата движима вещ не бъде намерена или е повредена, административният орган определя равностойността ѝ. При предаване на недвижим имот, ако той е намерен у трето лице, органът отлага изпълнението, ако третото лице заяви права, и определя срок за оспорване.
Чл. 289
Чл. 289 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че заместими задължения на административни органи могат да се изпълняват от взискателя на тяхна сметка, след постановление на съдебния изпълнител. За незаместими задължения обаче, текстът не предоставя конкретни указания, което предполага, че те не могат да бъдат изпълнени по същия начин, а изискват различен подход.
Чл. 290
Член 290 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда налагане на глоба от 50 до 1200 лв. на длъжностни лица за виновно неизпълнение на задълженията им. Глобите се налагат седмично до изпълнение на задължението и не се прилагат за членове на колективен орган, гласували за изпълнението. Глобите се налагат и при неизпълнение на задължението за въздържане от действие, без да се спазва процедурата за административни нарушения. Наложените глоби могат да бъдат обжалвани.
Чл. 291
Чл. 291 от Административнопроцесуалния кодекс урежда задълженията на органите по отношение предаването на вещи и документи. Когато задълженият орган дължи предаване на вещ, се прилага разпоредбата на чл. 288. За предаването на документ, издаден от задължения орган, се прилагат разпоредбите на чл. 290.
Чл. 292
Чл. 292 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС предвижда, че задължението, което е предмет на изпълнение, може да бъде оспорвано чрез иск, но само на база факти, които са настъпили след издаването на изпълнителното основание. Това означава, че страните, участващи в административния процес, имат право да оспорват задълженията си, ако могат да предоставят нови доказателства, които не са били налични по време на издаването на основанието.
Чл. 293
Чл. 293 от Административнопроцесуалния кодекс определя реда за предявяване на иск от длъжника срещу взискателя. Искът може да бъде предявен от гражданин или организация, като в определени случаи административният орган, издал или задължен да издаде административния акт, също е ответник. Исковете се подават в административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а при участие на административен орган - по неговото седалище. Подаването на иска не спира изпълнението, но съдът има право да го спре, ако изпълнението би могло да причини значителна и трудно поправима вреда на ищеца, като решението за спиране може да бъде обжалвано.
Чл. 294
На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Това означава, че всяко решение или действие на съответния административен орган може да бъде оспорено от заинтересованите лица.
Чл. 295
Член 295 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че правото на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и трети лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от това производство. Това означава, че лицата, които не са пряко включени в делото, но са засегнати, също имат право да обжалват.
Чл. 296
Жалбата по административен акт се подава чрез органа по изпълнението до административния съд в срок от 7 дни. Срокът започва да тече от извършването на действието, ако страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаването на действието. Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.
Чл. 297
Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета, като органът по изпълнението връчва преписите от нея. Жалба, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание. Органът по изпълнението изпраща на съда копие от преписката и мотиви за обжалваното действие. Подаването на жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът не реши да го спре, ако това би могло да причини значителна и трудно поправима вреда на оспорващия. Определението за спиране не подлежи на обжалване.
Чл. 298
Чл. 298 определя действията на съда при отмяна на административни актове. При отмяна на обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата. Ако е отменено друго действие, съдът задължава органа да го повтори или да не го извършва, а при незаконосъобразно бездействие, задължава органа да извърши дължимото в определен срок. Отмяната възстановява предишното положение, а при незаконосъобразно бездействие на административен орган, съдът може да наложи глоби и да възложи изпълнителни действия на съдебен изпълнител. Решението на съда не може да бъде обжалвано.
Чл. 299
Чл. 299 от АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС определя, че държавата или общината отговарят имуществено за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение. Отговорността е независима от вината на административния орган. Ако вредите са причинени на трети лица, обезщетение дължи също държавата или общината в зависимост от типа на административния орган.
Чл. 300
Чл. 300 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че исковете се разглеждат в съответствие с разпоредбите на този кодекс. При отмяна на административен акт, се прилагат възстановителни мерки, които целят възстановяване на правното положение, съществувало преди издаването на отменения акт. Тези мерки могат да включват задължения за административния орган да възстанови правата на заинтересованите лица, както и да предприеме действия за изпълнение на решенията, свързани с отмяната.
Чл. 301
Когато административен акт е отменен след началото на неговото изпълнение, административният орган е задължен в срок от един месец да възстанови нарушеното право. Ако това не е възможно, органът трябва да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. В случай че нито едно от тези действия не бъде предприето, засегнатото лице има право на обезщетение.
Чл. 302
Чл. 302 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълнят служебните си задължения, свързани с издаването на административни актове или документи. Непроизнасянето в срок по искане води до глоба от 50 до 1000 лв. Неподчинението на нареждане от по-горестоящ орган за издаване на административен акт или документ се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 303
Чл. 303 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда глоба от 150 до 1500 лв. за длъжностни лица, които не изпълнят задълженията си по отношение на жалби, протести или предложения без уважителни причини. Наказанието се прилага, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 304
Член 304 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задължения, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт. За първо нарушение глобата е между 200 и 2000 лв. При повторно нарушение се налага глоба от 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако неизпълнението е поради обективна невъзможност.
Чл. 305
Чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че лицата, които не изпълнят административнопроцесуално задължение, могат да бъдат наказани с глоба в размер от 150 до 1500 лв. Тази глоба се налага, освен ако не е предвидено по-тежко наказание за конкретното нарушение.
Чл. 306
Чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс регламентира реда за налагане на наказания при нарушения по чл. 304. Актове за установяване на нарушения не се съставят. Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съда или упълномощено лице. Преди налагане на наказанието, нарушителят има право да представи писмени обяснения и доказателства в 14-дневен срок. Разпореждането се връчва на нарушителя и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред тричленен състав на същия съд, като решението по същество не подлежи на обжалване.
Чл. 307
Чл. 307 регламентира реда за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления. Актовете се съставят от инспектори на съответния инспекторат или от овластени длъжностни лица, в зависимост от структурата на органа на изпълнителната власт. Специални разпоредби важат за нарушения, извършени от изпълнителни директори на агенции и ръководители на държавни институции, където актовете се съставят от инспектората към съответния министър. За министри и висши служители актовете се съставят от инспектори от Главния инспекторат, а наказателните постановления се издават от министър-председателя или овластени от него лица. Процедурите за издаване и обжалване на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 1
Държавата и общините носят отговорност за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица в процеса на административната дейност. Исковете, свързани с тази отговорност, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 3, Чл. 9, ал. 2
Чл. 3 от Административнопроцесуалния кодекс задължава органа, отменил незаконен акт, да разясни на гражданите и юридическите лица как да защитят правата си. В чл. 9, ал. 2 се добавя, че правата на юридическите лица също са защитени. В множество закони, включително Закона за паметниците на културата, Закона за паричните преводи, Закона за патентите и много други, терминът "Закон за административното производство" е заменен с "Административнопроцесуален кодекс". В редица закони се променят и наименованията на съдилищата от "Софийския градски съд" на "Административния съд - град София". В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се добавят нови разпоредби относно касационните жалби пред административния съд. В Закона за съдебната власт се добавят нови разпоредби, свързани с административните съдилища и тяхната роля.
Чл. 64а
Член 64а от Административнопроцесуалния кодекс определя, че административният съд е компетентен да разглежда всички административни дела, освен ако в закон не е предвидено, че те са подсъдни на Върховния административен съд.
Чл. 64б
Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, съгласно разпоредбата на чл. 64б от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 64в.
Когато длъжността на съдия в административен съд е незаета или съдия е възпрепятстван, председателят на Върховния административен съд може да командирова съдия от друг административен съд или младши съдия с минимум две години стаж, за да заеме мястото на възпрепятствания съдия.
Чл. 64г.
Чл. 64г. от Административнопроцесуалния кодекс предвижда възможността за създаване на специализирани отделения в административния съд по решение на общото събрание на съдиите. Тези отделения се ръководят от председателя на съда и неговите заместници. Административният съд е съставен от съдии и младши съдии.
Чл. 64д
Председателят на административния съд осъществява организационно и административно ръководство, представлява съда и изготвя годишен доклад за дейността на съда, който изпраща на председателя на Върховния административен съд. Той подготвя справки и статистически данни, предоставя информация за делата на инспектората при Министерството на правосъдието, председателства съдебни състави, свиква съдиите за обсъждане на важни доклади и ръководи общото събрание на съдиите.
Чл. 64е, Чл. 72 ал. 2, Чл. 83, Чл. 84, Чл. 93, Чл. 94, Чл. 95, Чл. 96, Чл. 97, Чл. 99, Чл. 123, Чл. 125, Чл. 125а, Чл. 125в, Чл. 127, Чл. 132, Чл. 143, Чл. 146, Чл. 147, Чл. 167а, Чл. 190, Чл. 200б, Чл. 200ж.
Административният съд има общо събрание, състоящо се от всички съдии, което разпределя съдиите по отделения на всеки 3 години, дава мнения на Върховния административен съд и взема решения в предвидени от закона случаи. Заседанията са редовни с присъствие на минимум две трети от съдиите и решенията се вземат с обикновено мнозинство. Внесени са изменения в различни членове на кодекса, включително замяна на термини, отмяна на алинеи, и уточнения относно тълкувателните решения и постановления. Нови разпоредби уточняват условията за назначаване на съдии, задълженията на председатели на съдилища, и реда за обжалване на индивидуални административни актове. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му, с определени изключения.
Параграф §1
Параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс определя ключови термини, свързани с административната власт и процес. "Административен орган" е всяко лице или структура, която осъществява административни функции. "Териториална структура на администрацията" обозначава организационни звена, подпомагащи административния орган. В определенията се включват също понятия като "нецелесъобразен административен акт", "повторно нарушение", "комплексно административно обслужване" и различни термини, свързани със съдебното производство, като "нецензурни думи", "обиди" и "заплахи". Тези дефиниции имат за цел да улеснят разбирането и прилагането на закона.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс отменя четири закона: 1) Закона за Върховния административен съд, 2) Закона за административното производство, 3) Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, 4) Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица.
§3
Създават се административни съдилища, чийто седалища и съдебни райони съвпадат с тези на окръжните съдилища. Висшият съдебен съвет назначава съдиите в срок до 31 декември 2006 г. Председателите на административните съдилища се назначават по предложение на председателя на Върховния административен съд. В случай на отхвърляне на предложението, председателят на Върховния административен съд командирова съдия до назначаване на титуляр. Министерският съвет и областните управители осигуряват необходимите помещения за съдилищата.
§4
Параграф §4 определя реда за довършване на образуваните административни дела. Административните дела, образувани преди влизането в сила на кодекса, ще се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Дела, образувани след влизането в сила на кодекса до 1 март 2007 г., също ще се довършват по същия ред в съответните съдилища. От 1 март 2007 г. административните съдилища започват да образуват нови дела.
§5
Параграф §5 указва, че всички постъпили искания и неприключили производства за издаване на тълкувателни решения и постановления се разглеждат от Върховния административен съд. В случаите, предвидени в чл. 260, ал. 1, производствата се разглеждат съвместно с Върховния касационен съд, по реда, определен в кодекса.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс постановява, че процедурите за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване, както по административен, така и по съдебен ред, се прилагат и за административните услуги. Това важи и за обжалването на отказите за предоставяне на тези услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
§9
В Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основните промени включват замяна на термина "окръжния" с "административния" в редица членове на кодекса, както и уточнение, че жалбата срещу ревизионния акт трябва да се разглежда от административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Също така, термините "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§10
В Кодекса за застраховането се извършват изменения, свързани с термини, отнасящи се до административното производство. Конкретно, в чл. 302, ал. 6 се заменя позоваването на Закона за административното производство с Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, в заглавието и текста на чл. 304 също се заменят всички споменавания на Закона за административното производство с Административнопроцесуалния кодекс.
§11
В Преходните и Заключителни разпоредби на АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС се извършват изменения в Кодекса за социално осигуряване. Конкретните изменения включват: замяна на термина "окръжния" с "административния" в чл. 118, ал. 1 и чл. 118а, ал. 2; замяна на "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в чл. 119; и замяна на "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в целия кодекс.
§12
В чл. 405 от Кодекса на труда, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е в сила след измененията, посочени в Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§ 13
В Кодекса на търговското корабоплаване, в който са направени множество изменения и допълнения, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е в сила след обнародването на Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§14
В Семейния кодекс се извършват две основни промени, свързани с термина "Административнопроцесуален кодекс". Първо, в чл. 57а, ал. 5 терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Второ, в чл. 136в, ал. 2 терминът "Закона за Върховния административен съд" също се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§15
Параграф 15 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда изменения в чл. 63 на Закона за административните нарушения и наказания. В ал. 1 се заменя формулировката за обжалване от окръжния съд с административния съд, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В ал. 2 се уточнява, че решението подлежи на обжалване с частна жалба, вместо да не подлежи на обжалване.
§16
С измененията в Закона за автомобилните превози, всички споменавания на "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тези промени са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 1999 г. и последващи изменения до 2005 г.
§17
С измененията в Закона за авторското право и сродните му права, в чл. 96в, ал. 6 и чл. 96г, ал. 3, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.
§18
В §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
§ 19
В Закона за администрацията се извършват две основни промени: 1. В член 32, алинея 3 се заменя "Върховния административен съд" с "съответния административен съд". 2. Създава се нова допълнителна разпоредба след член 63, обозначена с § 1, която предстои да бъде уточнена.
§1
Параграф §1 определя ключови термини във връзка с административното обслужване и услуги. Административното обслужване обхваща дейности по предоставяне на административни услуги от държавни структури и организации. Административна услуга включва издаване на индивидуални актове, консултации и експертизи, свързани с правни факти и права. Обществени услуги са услуги, които задоволяват обществени потребности, включително образователни и здравни. Организациите, предоставящи обществени услуги, могат да бъдат с различна правна форма.
§ 20
В параграф 20 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда изменение в чл. 24, ал. 4 на Закона за акредитацията. Думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс", с цел актуализиране на правната уредба и синхронизация с новия кодекс.
§21
В Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван в Държавен вестник, бр. 91 от 2005 г., и изменен в бр. 105 от 2005 г., се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е приложима навсякъде в текста на закона.
§22
В Закона за банките се извършват изменения, свързани с наименованието на нормативния акт, който регулира административното производство. Думите "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" в чл. 21, ал. 5 и чл. 65, ал. 3 се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Също така, в чл. 101, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§23
С §23 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в чл. 41, ал. 4 на Закона за банковата несъстоятелност, като се заменят думите "чл. 7, ал. 2 и на чл. 11, ал. 1 от Закона административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§24
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се извършват две основни изменения. Първото е в чл. 70, ал. 4, където термина "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Второто изменение е в чл. 152, където термина "Закона за Върховния административен съд" също се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§25
В Закона за биологичното разнообразие се извършват две основни изменения. Първото е, че в чл. 31, ал. 12 се заменят споменатите закони с Административнопроцесуалния кодекс. Второто изменение касае чл. 123, ал. 2, където се уточнява, че заповедите по ал. 1 и по чл. 122, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
§26
В Закона за българските документи за самоличност се извършват изменения, свързани с адаптиране на термини и разпоредби към новия Административнопроцесуален кодекс. В чл. 71, 79 и 84 се заменят изразите, свързани със Закона за административното производство с термина 'Административнопроцесуален кодекс'.
§ 27
С §27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е в сила от обнародването на измененията в закона.
§ 29
С параграф 29 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва замяна на термини в Закона за виното и спиртните напитки. Вместо "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" сега се използва терминът "Административнопроцесуалния кодекс".
§30
В Закона за висшето образование се извършва замяна на термините "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е обявена в Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуален кодекс.
§31
Съгласно §31 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за водите, обнародван в Държавен вестник, бр. 67 от 1999 г., се прави замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от измененията на закона, които са извършвани в различни години, включително 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005.
§32
В параграф §32 от Преходните и Заключителните разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход. В чл. 5, ал. 6 от този закон се заменят думите "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс", в съответствие с Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.
§ 33
В параграф 33 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в чл. 4, ал. 3 на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс", с цел актуализиране на правната уредба.
§34
В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се прави изменение в чл. 13, ал. 6, което уточнява, че срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд. Жалбата ще се разглежда от състав, състоящ се от трима съдии, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
§35
В §35 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в чл. 26 на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. В ал. 4 се заменят термини, свързани с окръжния съд и Закона за административното производство, с административен съд и Административнопроцесуалния кодекс. Подобни промени се извършват и в ал. 5 и 6, където отново се заменят термини, свързани с окръжния съд.
§36
В преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за генетично модифицирани организми. Тази промяна е обнародвана в Държавен вестник, брой 27 от 2005 г. и е актуализирана с изменения в брой 88 и 99 от същата година.
§ 37
С §37 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, навсякъде в Закона за горите се заменят термини, свързани със Закона за административното производство, с термина 'Административнопроцесуален кодекс'.
§ 38
С §38 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в Закона за гражданската регистрация. Тази промяна е в сила за всички текстове на закона, обнародван в Държавен вестник.
§39
С измененията в Закона за гражданското въздухоплаване, всички споменавания на "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.
§ 40
В параграф 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс е предвидено, че в Закона за движението по пътищата, публикуван в Държавен вестник, се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение се прилага във всички случаи, където е споменат старият термин.
§41
В Закона за данък върху добавената стойност, в член 58б, алинея 7 и член 58в, алинея 3, се извършва замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§42
В Закона за достъп до обществена информация се извършват промени в чл. 40. В ал. 1 се заменят термините "Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс". В ал. 2 терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§43
В Закона за държавния служител се въвеждат важни изменения, свързани с конфликта на интереси, административните съдилища и определението за съпружески отношения. В чл. 29а се добавя нова алинея, която уточнява какво представлява конфликт на интереси за държавен служител. В чл. 124, ал. 1 се актуализират термините, свързани с административните съдилища, а в допълнителната разпоредба се разширява определението за съпрузи, включвайки и лица във фактическо съжителство.
§44
Параграф 44 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда изменения в Закона за държавната собственост. Конкретно, в член 38, алинея 2 се заменя "окръжния" с "административния", а в член 39, алинея 3 - "окръжният" с "административният". Освен това, навсякъде, където се среща "Закона за административното производство", се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§45
В Закона за държавните резерви и военновременните запаси е направена промяна в чл. 7, ал. 2, т. 7, където думите "по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство" са заменени с "предвидени в Административнопроцесуалния кодекс".
§ 46
В параграф 46 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 36, ал. 4 на Закона за електронния документ и електронния подпис, като се заменят думите "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 47
В параграф 47 от Преходни и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се постановява, че в Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, се заменят всички споменавания на "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е в сила за всички изменения и допълнения на закона, публикувани до момента.
§48
Съгласно §48 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за животновъдството се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на закона.
§49
В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти се правят изменения, свързани с терминологията, като се заменят изразите, свързани със Закона за административното производство, с термина "Административнопроцесуален кодекс". Конкретно, в чл. 7 и чл. 25, ал. 2 се извършват съответни замени на термини, за да се отрази актуализирането на законодателството.
§50
В Закона за закрила на детето се извършват изменения, при които в чл. 27, ал. 4 се заменя терминът "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". В чл. 43е също така се заменя "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 51
Параграф §51 внася изменения в Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Първо, в чл. 50 и чл. 51, ал. 1 на закона, 'Софийския градски съд' се заменя с 'Административния съд - град София'. Второ, навсякъде в текста, 'Закона за административното производство' се заменя с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§52
В чл. 64, ал. 2 от Закона за занаятите, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§53
В §53 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършват изменения в чл. 39 на Закона за защита на личните данни. Първо, в алинея 1 думата "окръжен" се заменя с "административен". Второ, в алинея 5 се заменят изразите "Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§54
В Закона за защита на потребителите се извършва промяна, при която в член 13, алинея 8, изразът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от Преходните и Заключителните разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§56
В Закона за защита на растенията, в чл. 24, се извършва промяна, при която изразът 'Закона за административното производство' се заменя с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§57 от Преходни и Заключителни разпоредби към АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се извършват изменения, свързани с упоменаването на Административнопроцесуалния кодекс. Конкретно, в чл. 7г, ал. 4, чл. 8, ал. 5, чл. 19а, ал. 4 и чл. 34, изразите, свързани с Закона за Върховния административен съд и Закона за административното производство, се заменят с Административнопроцесуалния кодекс.
§58
В параграф §58 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва замяна в чл. 32 на Закона за защита от шума в околната среда. Вместо "Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство", се записва "Административнопроцесуалния кодекс".
§59
В Закона за защита срещу дискриминацията се извършват изменения, свързани с наименованието на нормативните актове. В членове 68, 70, 73 и 84 от закона, термините, свързани с "Закона за Върховния административен съд" и "Закона за административното производство", се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§60
В Закона за защитените територии, чл. 80, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф §61
В Закона за здравето се извършват изменения, при които в чл. 112, ал. 1, т. 4 се заменя "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София". Освен това, навсякъде, където се споменава "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд", те се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§62 от Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуален кодекс
В Закона за здравното осигуряване се въвеждат изменения, свързани с наименованията на съответния закон, който регулира административното производство. Конкретно, в чл. 59, ал. 7 изразът "Закона за административното производство пред съответния окръжен съд" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд". В чл. 76, ал. 2 изразът "Закона за административното производство" също се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§63
В параграф §63 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 119 на Закона за избиране на народни представители. Вместо "Закона за Върховния административен съд" се въвежда "Административнопроцесуалния кодекс".
§64
В §64 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда изменение в Закона за имуществото на Българската комунистическа партия и свързаните с него организации. Конкретно, в чл. 6 от този закон, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс", с цел актуализиране на правната терминология.
§ 65
В параграф 65 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се посочва, че в чл. 42, ал. 9 на Закона за интеграция на хората с увреждания терминът "Закона за административното производство" трябва да бъде заменен с "Административнопроцесуалния кодекс".
§66
В Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършват изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър. Конкретно, в чл. 18, ал. 4, чл. 49, ал. 2, чл. 49а, ал. 4 и чл. 54, ал. 2 се заменят стари формулировки, свързани с "Закона за административното производство", с новите термини, свързани с "Административнопроцесуалния кодекс" и "административния съд".
§67
В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, всички споменавания на 'Закона за административното производство' ще бъдат заменени с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§68
В Закона за Комисията за финансов надзор се извършва замяна на изразите "глава трета, раздел I от Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в чл. 15, ал. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 3.
§69
В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се въвеждат изменения, при които терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е обн. в Държавен вестник, брой 30 от 1999 г. и е подложена на изменения в следващите години.
§70
В §70 от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се указва, че в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, думите "Закона за административното производство" трябва да бъдат заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е в сила след обнародването на измененията в закона.
§71
В параграф §71 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в чл. 36а, ал. 5 на Закона за корпоративното подоходно облагане. Думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна актуализира правната рамка, свързана с административното право.
§ 72
В параграф 72 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в чл. 44, ал. 3 на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 73
Съгласно §73 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, обнародван в Държавен вестник, се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е резултат от изменения и допълнения в закона, които са в сила след редица решения на Конституционния съд и последващи изменения през годините.
§74
В Закона за лечебните заведения, с изменения, обнародвани в Държавен вестник, се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на административнопроцесуалния кодекс.
§ 75
Съгласно параграф 75 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за лечебните растения (обнародван в Държавен вестник, брой 29 от 2000 г. и изменян с брой 23 и 91 от 2002 г.) се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" навсякъде в текста на закона.
§76
В Закона за марките и географските означения се извършват изменения, свързани с наименованията на съдебните инстанции и термина, използван за административното производство. В чл. 50, 68 и 77 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София". Освен това, навсякъде, където е споменат "Закона за административното производство", той се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 77
С §77 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за местните данъци и такси. Тази промяна е в сила за всички изменения на закона, обнародвани в различни години от 1997 до 2005 г.
§ 78
В параграф §78 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в Закона за местните избори. В чл. 104, ал. 1 думата "окръжния" се заменя с "административния", а "Софийския градски съд" се заменя с "Административния съд - град София". Тези промени целят актуализация на термини и уточняване на компетентността на съдилищата.
§79
В Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършват изменения в членове 30 и 32. В член 30, алинея 3 и 5 думата "окръжния" се заменя с "административния". В член 32, алинея 3 думата "окръжния" също се заменя с "административния", а "Софийския градски съд" се заменя с "Административния съд - град София".
§80
В Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на чл. 20.
§82
В Закона за Министерството на вътрешните работи, публикуван в Държавен вестник, се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от измененията и допълненията на закона, които са обнародвани през различни години от 1997 до 2006 г.
§83
В Закона за Министерството на вътрешните работи се извършват две основни изменения: Първо, в чл. 245, ал. 2 'Софийския градски съд' се заменя с 'Административния съд - град София'. Второ, навсякъде, където се споменава 'Закона за административното производство' или 'Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд', те се заменят с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§84
В Закона за митниците се извършват изменения, които включват замяна на термина "окръжния" с "административния" в членове 84е, ал. 7 и 211и, ал. 5. Освен това, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс" навсякъде в закона.
§85
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се извършват изменения, като в чл. 96, ал. 3 се заменя "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" и в чл. 117б, ал. 6 се заменя "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 86
С §86 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за насърчаване на заетостта. Тази промяна е в сила от обнародването на кодекса и се прилага за всички изменения на закона, обявени в Държавен вестник.
§ 87
В параграф 87 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс е направена промяна в чл. 24, ал. 5 на Закона за независимия финансов одит, като изразът "Закона за административното производство" е заменен с "Административнопроцесуалния кодекс".
§88
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност, думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е в сила след обнародването на измененията в закона, като измененията се отнасят до всички предходни редакции на закона от 1996 г. до 2005 г.
§89
В Закона за общинската собственост се извършват изменения, свързани с подмяна на термина "окръжен" с "административен" в четири члена (чл. 15, ал. 5; чл. 18, ал. 3; чл. 27, ал. 1; чл. 46, ал. 5). Освен това, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс" навсякъде в текста.
§ 92
С изменения в Закона за опазване на околната среда, направени с Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс, се заменят референциите към "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в различни членове на закона. Конкретно, измененията засягат членове 27, 99, 113, 116ж, 127 и 160, като целта е актуализация на правната уредба след приемането на новия кодекс.
§ 93
В текста на Закона за опазване на земеделските земи, публикуван в Държавен вестник, бр. 35 от 1996 г. и изменян в последствие, се предвижда замяната на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е валидна за всички места в закона, където се среща старото название.
§94
В чл. 32, ал. 4 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, думите "Закона за административното производство" са заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§95
С §95 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва промяна в чл. 44, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс", което актуализира текста съобразно новите нормативни изменения.
§ 96
В параграф 96 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 29, ал. 1 на Закона за особените залози. Вместо "Закона за административното производство" вече ще се използва "Административнопроцесуалния кодекс".
§97
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват изменения, свързани с термина "Административнопроцесуален кодекс". В член 131 се заменя предишният термин "Закона за административното производство" с новия. Член 132, алинея 1 уточнява, че заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред, а споровете са подсъдни на административните съдилища. Член 314 също заменя термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§98
В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се въвеждат следните изменения: 1. Наименованието на закона се променя на "Закон за отговорността на държавата и общините за вреди". 2. Чл. 1 уточнява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия на техни органи. Исковете по този член се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 3. Чл. 3 задължава органа, отменил незаконния акт, да разясни на гражданите и юридическите лица как могат да защитят правата си. 4. В чл. 9, ал. 2 се добавя, че правата могат да защитават не само граждани, но и юридически лица.
§99 от Преходни и Заключителни разпоредби към АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
В Закона за паметниците на културата и музеите се извършват две основни изменения: 1. В член 7, алинея 8 се заменя наименованието "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс". 2. В член 33б, алинея 4 наименованието "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§100
В преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. В чл. 66, ал. 2 се заменят указанията за Закона за административното производство с Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 79, ал. 2 се заменя споменаването на Закона за Върховния административен съд с Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф §101
В Закона за патентите се извършват две основни изменения. Първо, в чл. 59 се заменя наименованието "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София". Второ, навсякъде в текста на закона се заменя термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§102
В Закона за подземните богатства се извършват две основни изменения: 1. В член 75, алинея 7, думата "окръжния" се заменя с "административния". 2. Всички споменавания на "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 103
В §103 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се указва, че в Закона за подпомагане на земеделските производители, навсякъде където се споменава "Закона за административното производство", той да бъде заменен с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с административните процедури.
§ 104
С §104 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за посевния и посадъчния материал, обнародван в Държавен вестник, бр. 20 от 2003 г. и изменян в бр. 27 от 2005 г.
§105
В параграф §105 от Преходните и заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс е направена промяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В чл. 5, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс", което актуализира правната рамка и отразява новите изменения в законодателството.
§106
С измененията в Закона за правната помощ, думите "Закона за административното производство" навсякъде се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е обнародвана в Държавен вестник, брой 79 от 2005 г. и е последвана от изменения в брой 105 от 2005 г. и брой 17 от 2006 г.
§107
В преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в Закона за промишления дизайн. Конкретно, в член 49 и член 61 от закона, изразът "Софийския градски съд" се заменя с "Административния съд - град София", което уточнява компетентността на съда по административни дела.
§108
В Закона за професионалното образование и обучение се извършват изменения, свързани с термини, които се актуализират. В член 49а, алинея 11, терминът 'Закона за Върховния административен съд' се заменя с 'Административнопроцесуалния кодекс'. В член 68, алинея 2, терминът 'Закона за административното производство' също се заменя с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
Параграф §109
В параграф 109 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като в член 215 се заменят думите "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§111
С измененията в Закона за пътищата, в член 26, алинея 10, се заменя израза "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§112
В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, прилагани изменения, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е в сила от момента на обнародването на закона.
§113
С измененията в Закона за рибарството и аквакултурите, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.
§114
В преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс е предвидено заместване на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2005 г.
§ 115
В параграф 115 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 9, ал. 5 от Закона за сдружения за напояване, като думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§116
С изменения в Закона за семейни помощи за деца, в чл. 10, ал. 7, терминът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия кодекс, който влиза в сила, за да актуализира и уеднакви правната уредба.
§ 117
В параграф §117 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвиждат изменения в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. В член 14, алинея 3, изречение пето, се уточнява, че решението на районния съд може да бъде обжалвано с касационна жалба пред административния съд, която ще се разглежда от състав от трима съдии. В параграф 4к, алинея 6, думата "окръжния" се заменя с "административния". Освен това, навсякъде, където се споменава "Закона за административното производство", той ще бъде заменян с "Административнопроцесуалния кодекс".
§118
В параграф §118 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се предвижда, че в Закона за социално подпомагане, навсякъде където се споменава "Закона за административното производство", той да бъде заменен с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от усилията за актуализиране на правната рамка в съответствие с новите нормативни актове.
§119
В Закона за стоковите борси и тържищата, в член 12, алинея 3, се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.
§120
Параграф §120 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс, в сила от 01.01.2007 г., съдържа редица изменения и допълнения в Закона за съдебната власт. Основните промени включват добавяне на термина 'административни' към различни членове, създаване на нови членове, които регулират функциите на административните съдилища, както и уточняване на правомощията на председателите на административните съдилища. В допълнение, се въвеждат нови правила за назначаване на съдии, както и за организацията на работата на административните съдилища и техните съдебни състави.
§ 121
Съгласно §121 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, в член 33, алинея 6, изразът "Закона за административното производство" се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна актуализира текста в контекста на новото законодателство.
§122
В параграф §122 от Преходните и Заключителните разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва промяна в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Конкретно, в чл. 36, ал. 6 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§123
В §123 от Преходните и Заключителни разпоредби към АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в Закона за съхранение и търговия със зърно, обнародван в Държавен вестник, бр. 93 от 1998 г. и последно изменен в бр. 105 от 2005 г.
Параграф §124
В Закона за техническите изисквания към продуктите се извършват изменения, свързани с адаптиране на текстовете към Административнопроцесуалния кодекс. Конкретно, в чл. 30в, ал. 2 и чл. 34а, ал. 8 се заменят упоменаванията на Закона за Върховния административен съд с Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 36, ал. 7 и чл. 36а, ал. 5 се уточнява, че отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите на оправомощените лица подлежат на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 49, ал. 3 също се заменя Закона за административното производство с Административнопроцесуалния кодекс.
§125
В Закона за топологията на интегралните схеми се извършват две основни изменения: 1. В член 28, алинея 2, се заменя израза 'по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд' с 'по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд - град София'. 2. В член 38, израза 'Софийския градски съд' се заменя с 'Административния съд - град София'.
§126
В Закона за туризма са извършени няколко изменения, свързани с терминологията. В чл. 18, ал. 6, чл. 20, ал. 3, чл. 54, ал. 3 и чл. 66 думите 'Закона за Върховния административен съд' и 'Закона за административното производство' са заменени с 'Административнопроцесуалния кодекс'.
§127
С §127 от Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за тютюна и тютюневите изделия се извършват изменения в чл. 40, като изразите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
§128
В Закона за убежището и бежанците се извършват изменения, свързани с терминологията, като се заменят термини, свързани с "окръжен" съд с "административен" съд. Освен това, термините, свързани със Закона за административното производство, се актуализират с Административнопроцесуалния кодекс.
§129
С измененията в Закона за управление на отпадъците се заменят термини, свързани с "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в различни членове на закона. Конкретно, измененията засягат членове 49, 52, 55, 59, 70, 77, 78 и 102, като целта е да се актуализират правните текстове, за да отразяват новото законодателство.
§130
В §130 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда изменение в Закона за управление при кризи. Конкретно, в чл. 72, ал. 1 се заменят думите "Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс", което цели актуализация на правната уредба в контекста на новия кодекс.
§131
С §131 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се извършва изменение в Закона за уреждане на жилищните въпроси. В чл. 4, ал. 2 на този закон се заменя изразът "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс", което актуализира правната рамка, свързана с административните производства.
§132
Параграф §132 в Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда изменения в Закона за устройство на територията. Основните промени включват замяна на термини, свързани с административното производство, с новия Административнопроцесуален кодекс. Конкретно: в чл. 213, 215, 216, 219, 222 и 228 се заменят стари термини с актуални от новия кодекс, включително промяна на наименования на съдилища и термини, свързани с административни процедури.
§133
В чл. 17, ал. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта, думите "Закона за административното производство" са заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§134
В Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, параграф 134 предвижда, че в Закона за филмовата индустрия, всички места, където се споменава "Закона за административното производство", да бъдат заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е от значение за актуализиране на правната уредба в съответствие с новите разпоредби.
§135
С измененията в Закона за фуражите, в чл. 16, ал. 3, се заменя наименованието "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс.
§136
В Закона за хазарта се извършват изменения, при които в чл. 25, ал. 1 "Софийския градски съд" се заменя с "Административния съд - град София". Освен това, навсякъде, където е споменат "Закона за административното производство", той се заменя с "Административнопроцесуалния кодекс".
§137
В Закона за храните, обнародван в Държавен вестник, бр. 90 от 1999 г. и изменен в следващите години, се извършва замяна на термините "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс".
§138
С §138 от Преходните и Заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс" в чл. 22 на Закона за частната охранителна дейност.
§139
В Закона за чужденците в Република България, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс и е обнародвана в Държавен вестник, брой 153 от 1998 г. с последващи изменения.
§140
В §140 от Преходните и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс се предвижда замяна на текста в чл. 45, ал. 5 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вместо "Закона за Върховния административен съд" сега ще се използва "Административнопроцесуалния кодекс".
§ 142
Административнопроцесуалният кодекс влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Конкретно, дял трети и множество параграфи, свързани с обжалване по съдебен ред, ще влязат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 - от деня на обнародването на кодекса. Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 29 март 2006 г.
§61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения за определени части и параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи относно отмяна на специфични глави и други.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Брой 35 от 2009 г. и влиза в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за електронния документ и електронния подпис, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. и влиза в сила от 01.07.2011 г.
§ 54
Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., с изменения в брой 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., и изменения в брой 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., и в брой 102 от 2023 г.
§19
Параграф §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, както и отказите за тяхното издаване, с изключение на актовете на министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота. Постановленията на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Дела, образувани преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§23 от Преходните и Заключителни разпоредби на АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Съгласно §23 от Преходните разпоредби, висящите съдебни производства, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Заключителните разпоредби са свързани с изменението на Закона за административните нарушения и наказания, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г. и влиза в сила на 09.10.2012 г.
§19
Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", а именно на 04.01.2014 г. след обнародването му в ДВ, бр. 104 от 2013 г.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2014 г. и влиза в сила на 25.03.2014 г.
§12
Административните органи трябва да въведат комплексно административно обслужване в срок от една година след влизането в сила на закона. Отговорността за спазването на този срок е възложена на главния секретар, постоянния секретар на отбраната, секретаря на общината и министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице.
§ 13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обнародван в брой 13 от 2017 г., с влизане в сила от 07.02.2017 г.
§ 53
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграфи 3, 4, 5 и 6 относно чл. 35а и чл. 36, ал. 1 влизат в сила от 1 юли 2017 г., а параграф 45 относно част шеста влиза в сила от 1 май 2017 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните влизат в сила от 18.07.2017 г.
§ 34
В § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, публикуван в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., се предвижда замяна на наименованието "министъра на земеделието и храните" с "министъра на земеделието, храните и горите" в § 19, ал. 1 от тези разпоредби.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. и влиза в сила от 05.11.2017 г.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби са свързани със Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в брой 103 от 2017 година и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 65 от 2018 г. и влизат в сила от 07.08.2018 г.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г., като последващи изменения са обнародвани в ДВ, бр. 36 от 2019 г.
§149
Параграф §149 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс определя правилата за довършване на образуваните преди влизането в сила на закона административни дела. Върховният административен съд трябва да се произнася по касационни жалби в определени срокове, в зависимост от вида на заседанието (закрито или открито). Сроковете за произнасяне и насрочване на заседанията могат да се спират по време на съдебната ваканция и официални празници. Освен това, споровете относно административни договори, сключени преди влизането в сила на закона, се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс.
§150
Съгласно параграф §150 от Преходните и Заключителни разпоредби на АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, административните дела, образувани преди обнародването на закона в "Държавен вестник", свързани с определени членове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ще бъдат довършвани от същите административни съдилища по досегашния ред. Тези членове включват чл. 41, ал. 3, чл. 156, ал. 1, чл. 160, ал. 6, чл. 187, ал. 1, чл. 197, ал. 2 и чл. 268, ал. 1.
§151
До 10 октомври 2019 г. административните органи, съдебната власт, публичните функции и организациите, предоставящи обществени услуги, трябва да осигурят възможност за подаване на искания, сигнали, предложения, жалби, протести, молби, искове и приложения по електронен път, съгласно чл. 18а.
§152
Параграф §152 от Преходните и Заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда, че до 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет е задължен да създаде техническа възможност за адвокатите да известяват електронните си адреси по електронен път, използвайки електронен подпис. Адвокатите трябва да заявят пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срок до 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
§153
В параграф §153 се уточнява, че в срок от два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник" органите по чл. 307 имат задължението да определят длъжностните лица, които ще издават актовете и наказателните постановления. Този параграф е в сила от 18.09.2018 г.
§154
Параграф §154 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс предвижда два основни срока за действия от страна на Висшия съдебен съвет. Първият срок е до 1 юли 2019 г., в който Висшият съдебен съвет трябва да обезпечи необходимия брой административни съдии. Вторият срок е до 1 януари 2021 г., в който Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София и Административният съд - София област трябва да получат необходимия сграден фонд за осъществяване на дейността си, съобразно натовареността и разпределението на делата.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс указва, че законът се прилага за искови молби, подадени след влизането му в сила. Неприключилите производства към момента на влизане в сила на закона ще бъдат довършвани от съответните съдилища, включително при последващо обжалване.
§ 44
Законът влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за българския жестов език, обнародван в ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.
§9
Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2021 г.
§18
Параграф §18 указва, че всички жалби, постъпили във Върховния административен съд преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани по досегашния ред. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г. и влиза в сила от 19 септември 2023 г.
§39
В срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, административните органи трябва да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон до 31 март 2025 г. Графикът за това ще бъде приет с постановление на Министерския съвет, което трябва да бъде извършено до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Сред тези параграфи са § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в". Също така, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви и регламенти, които регулират различни аспекти на правото и административните процедури.
