ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда общите правила за ограничаване на административното регулиране и контрол върху стопанската дейност, с цел да улесни и насърчи извършването на такава дейност. Административното регулиране включва установяване на нормативни изисквания, а контролът се осъществява чрез проверки, издаване на лицензи, разрешения и прилагане на административни мерки. Всички лица, извършващи стопанска дейност, са равнопоставени, независимо от формата на собственост или правно-организационната форма.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона определя целите на административното регулиране и контрол, осъществявани от държавните органи и органите на местното самоуправление. Основните цели са защитата на националната сигурност и обществения ред, личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица, както и опазването на околната среда. Осъществяването на тези дейности трябва да бъде в съответствие с принципите и целите на закона.
Чл. 3
Чл. 3 определя принципите на административното регулиране на стопанската дейност, като акцентира на необходимостта от вземане предвид на разходите за спазване на изискванията и ефективността на административния контрол. Забранява се налагането на изисквания, които ограничават конкуренцията или не са необходими за постигане на целите на закона. При подготовка на законопроекти, които въвеждат нови режими, е необходимо да се представят мотивирани становища, включващи икономически анализи и оценки на въздействието.
Чл. 4
Чл. 4 от закона определя, че лицензионният и регистрационният режим за извършване на стопанска дейност, както и изискванията за разрешение, удостоверение или уведомление, могат да се установяват само със закон. Всички изисквания за започване и осъществяване на стопанска дейност, включително за отделни сделки или действия, също се уреждат със закон. Подзаконовите нормативни актове могат да конкретизират изискванията, посочени в закона, при условие, че се спазват предвидените правила.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона задължава административните органи да осигурят достъп до административни актове и формуляри, да предоставят информация за срокове и такси, да организират работа на едно място, да предлагат услуги по електронен път и да не изискват информация, която вече притежават. Декларации могат да удостоверяват факти, но не и образователно-квалификационна степен или здравен статус. Данни за съдимост на български граждани се установяват служебно от административния орган.
Чл. 6
Чл. 6 от закона предвижда, че административните органи са длъжни да огласяват публично следваната политика и практиките, свързани с прилагането на нормативните актове, които регулират административния контрол на стопанската дейност. Те също така трябва да предоставят мотиви за всяка промяна в тези политики. Политиката включва средствата, които органите използват при упражняването на оперативната си самостоятелност с цел постигане на законовите цели.
Чл. 7
Административният орган може да изисква отстраняване на нередовности или допълнителна информация само веднъж при подаване на заявление за лиценз, регистрация или разрешение за сделка. Срокът за отстраняване е минимум 10 работни дни и не може да надвишава срока за произнасяне. Когато е необходимо представяне на документи от други органи, срокът не може да е по-кратък от техния нормативно установен срок. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Чл. 7а
Чл. 7а от закона определя принципите и методиката за определяне на таксите, събирани от административните органи за регулиране и контрол върху стопанската дейност. Таксите трябва да отразяват действителните разходи на органите, като административните разходи не могат да надвишават 20% от общата такса. Не се събират такси за отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителна информация. Събраните средства могат да се използват за подобряване на услугите, но не и за допълнително стимулиране на служителите. Методиката не се прилага за такси, свързани с политики за защита на важни държавни или обществени интереси.
Чл. 8
Член 8 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност определя, че при издаване на лиценз, административният орган проверява законосъобразността на искането. В рамките на закона, той може да разреши или да откаже извършването на определена стопанска дейност. Лицензът се издава само от централен административен орган.
Чл. 9
Лицензионен режим може да бъде установен само за стопански дейности, свързани с обекти на изключителна държавна собственост или които пораждат повишен риск за националната сигурност, обществения ред, правата на гражданите и околната среда. При въвеждане на нов лицензионен режим, който не е в списъка с рискови дейности, се извършва допълнение на съответния списък.
Чл. 10
Лицензът за стопанска дейност се издава без срок, освен в определени случаи, предвидени в закона. Правата по лиценза не могат да бъдат прехвърляни или преотстъпвани. Наличието на лиценз е задължително условие за започването и законосъобразното извършване на съответната стопанска дейност.
Чл. 11
Чл. 11 от закона определя изискванията и правилата за лицензионния режим. Лицензът се издава при спазване на определени условия, а основанията за отказ също са изчерпателно описани. Лицензиращият орган е задължен да поддържа публичен регистър на лицензиите, в който се вписват информация за издадени, спрени, прекратени и отнети лицензи, както и за подадени заявления. Регистърът трябва да се води в съответствие с изискванията за защита на личните данни и да осигурява безплатен електронен достъп.
Чл. 12
Член 12 от закона определя изискванията, които трябва да бъдат посочени в лицензионния режим. Тези изисквания могат да бъдат удостоверени от друг орган, удостоверени чрез декларация или да не могат да се удостоверяват с декларация. При проверки се прилагат съответните членове 19, 20, 21 и 22.
Чл. 13
Чл. 13 предвижда, че когато броят на лицензите за определена стопанска дейност е ограничен, лицензиращият орган трябва да обяви публично конкурс или търг. Условията и реда за провеждане на конкурса или търга се определят със закон. Вторият параграф от чл. 13 е отменен и не е в сила.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол изисква административният орган да провери наличието на нормативни изисквания при регистрация на стопанска дейност. При установяване на съответствие, регистрацията се разрешава без преценка по целесъобразност. Регистрация е необходима само когато дейността представлява риск за националната сигурност, обществения ред, правата на гражданите и юридическите лица или околната среда, и само за изисквания, които могат да бъдат проверени документално или на място.
Чл. 15
Регистриращият орган създава публичен регистър за вписване на лица, които спазват нормативните изисквания за извършване на стопанска дейност. Вписването е условие за законосъобразно извършване на дейността, освен в случаи на бездействие на органа. Регистрацията и удостоверението са безсрочни, но при ограничение срокът не може да е по-кратък от три години. Регистърът се води с внимание към защитата на личните данни и осигурява безплатен електронен достъп.
Чл. 16
Чл. 16 от закона определя изискванията и правилата за регистрация на лица, които желаят да извършват стопанска дейност. В него се описват условията за вписване в регистъра, основанията за отказ, процедурата по вписване и издаване на удостоверение, както и правилата за спиране и прекратяване на дейността и заличаване от регистъра. Също така, се уточняват условията по чл. 12, ал. 1.
Чл. 17
Регистриращият орган няма право да изисква информация за спазването на изисквания, които не са установени с нормативен акт. При проверки, както по документи, така и на място, се прилагат разпоредбите на чл. 19, 20, 21 и 22 от закона.
Чл. 18
Административните органи извършват последващ контрол за спазването на изискванията при стопанска дейност, която изисква лиценз или регистрация.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона установява правомощията на контролиращия орган да извършва проверки на документи и проверки на място, като тези действия се регулират само от закон. Контролиращият орган може да изисква представяне на писмени отчети и други документи еднократно или периодично. Подзаконовите нормативни актове могат да определят изисквания за сроковете и съдържанието на представените документи, но те не трябва да противоречат на основните разпоредби на закона.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда, че проверките на място се извършват в присъствието на проверяваното лице или негови работници. При отсъствие на такива, е необходимо присъствието на поне един свидетел. Длъжностните лица, извършващи проверките, имат право на достъп до помещенията, да изискват документи и обяснения, както и да привлекат експерти при сложни проверки. При установяване на липса на документи, на проверяваното лице се дава срок за представянето им. Правомощията на административните органи се уреждат само със закон.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда, че контролиращият орган трябва да извършва проверки по документи и на място, които да не обременяват ненужно проверяваните лица. Проверките трябва да бъдат достатъчни за постигане на целите на закона, като обемът, продължителността и честотата им трябва да са разумни.
Чл. 22
Длъжностните лица имат задължение да опазват търговската тайна и да не разкриват информация от проверките преди тяхното приключване. Освен това, те не могат да използват информацията от проверките за други цели, различни от предвидените.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол предвижда действия на контролиращия орган при констатирано нарушение на нормативните изисквания. Той може да вземе мерки за отстраняване на нарушението, да ограничи или отнеме лиценз, да забрани стопанска дейност, да наложи административно наказание и други. Мерките се уреждат само със закон, а при неспазване на предписанията контролиращият орган може да предприеме действия без нова проверка. Изискванията за налагане на мерките и основанията за тяхното прилагане са посочени в закона, свързан със съответната дейност.
Чл. 24
Разрешение за извършване на отделна сделка или действие от лица, занимаващи се със стопанска дейност, е необходимо само при наличие на повишен риск за националната сигурност, обществения ред, личните или имуществените права на гражданите и юридическите лица, или околната среда. Административният орган преценява целесъобразността на разрешението в рамките на закона, определяйки обхвата на сделката или действието по съдържание, време и място. При издаването на разрешение се прилагат специфични членове от закона.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност определя, че удостоверение за отделна сделка или действие е необходимо само при наличие на риск за националната сигурност, обществения ред, правата на гражданите или юридическите лица, или околната среда. Административният орган е задължен да провери спазването на нормативните изисквания преди издаването на удостоверението и да разреши извършването на сделката без право на преценка по целесъобразност. При издаването на удостоверението се прилагат и разпоредбите на чл. 14, чл. 16, ал. 2 и чл. 17.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда, че органът, издаващ разрешение или удостоверение за извършване на определена сделка или действие, е отговорен за последващия контрол относно спазването на нормативните изисквания и условията, определени в разрешението. За тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 19, 20, 21 и 22.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона предвижда, че при задължение за уведомяване на административен орган, лицето, извършващо сделка или действие, трябва да представи писмени сведения за съдържанието, мястото, времето и начина на извършването им. Административният орган, който получава уведомлението, има право да извърши проверка на място за верността на предоставените данни, като се прилагат съответните разпоредби от чл. 20, 21 и 22.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда, че при издаването на разрешение и удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия се прилага принципът на мълчаливото съгласие, освен ако в закон не е предвидено друго. Мълчаливото съгласие е налице, когато административният орган не е уведомил заявителя за отказ до изтичането на срока за произнасяне. Две алинеи от закона са отменени с изменения от 2018 г.
Чл. 29
Член 29 от закона е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 77 от 2018 година, и влиза в сила от 01.01.2019 година. Тази част от закона се отнася до административнонаказателните разпоредби, които преди това са били регламентирани в глава пета.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона предвижда наказания за служебни лица, които не изпълняват задълженията си, свързани с издаването на разрешения или удостоверения. За първо нарушение глобата е от 1000 до 5000 лв. За непровеждане на задължения за водене на регистри глобата е същата. При нарушаване на специфични изисквания глобата отново е от 1000 до 5000 лв., освен ако деянието не е престъпление. При повторно нарушение глобата нараства до 5000 - 10000 лв.
Чл. 31
Член 31 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 77 от 2018 година и влиза в сила от 1 януари 2019 година.
Чл. 32
Чл. 32 от закона определя процедурата за съставяне на актове за констатирани нарушения, като те се съставят от длъжностни лица, определени от контролиращия орган. Наказателните постановления се издават от едноличния контролиращ орган или от ръководителя на колегиален орган. При нарушения от кметове на общини, актовете се съставят от длъжностни лица, оправомощени от областния управител, който издава наказателните постановления. Процедурите за съставяне, издаване и обжалване на наказателни постановления следват Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 33
Законът определя рамките за административното регулиране и контрол върху стопанската дейност в България. Чл. 33 изключва членовете на Министерския съвет и контролиращите органи от разпоредбите на чл. 30. В допълнителните разпоредби се уточняват ключови термини, като "административен орган" и "стопанска дейност". Законът предвижда уведомяване на лицата за нови нормативни актове и установява мълчаливо съгласие при непроизнасяне в срок. Включва преходни и заключителни разпоредби за адаптиране на съществуващите подзаконови актове. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила незабавно.
§1
Тези разпоредби определят основни термини, свързани с административните органи и стопанската дейност. "Административен орган" е всяка структура от изпълнителната власт, която има административни правомощия. "Централен административен орган" е такъв, който действа на територията на цялата страна. "Стопанска дейност" обхваща търговската дейност и всяка друга дейност с цел печалба. Налице е и определение за "повторно" нарушение, което се счита за такова, ако е извършено в рамките на една година след наложено наказание за същото нарушение.
Чл. 2а от Закона за нормативните актове
Въвежда се нов член 2а в Закона за нормативните актове, който задължава органите да уведомяват лицата, които ще бъдат засегнати от нови нормативни актове, преди тяхното приемане. Уведомяването трябва да се извърши чрез различни канали, включително представителни организации и медии, а срокът за представяне на предложения и възражения от засегнатите е не по-кратък от един месец.
§3
В чл. 14 на Закона за административното производство се добавя нова алинея 3, която гласи, че непризнасянето в срок от страна на администрацията се счита за мълчаливо съгласие, в случаите и при условията, определени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
§4
Параграф §4 определя срок от 6 месеца, в който Министерският съвет и други административни органи трябва да внесат промени в подзаконовите актове, които противоречат на новия закон. След изтичането на този срок, заинтересованите лица могат да оспорват пред Върховния административен съд и окръжния съд подзаконовите актове, които не съответстват на изискванията на закона.
§6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност установява, че разпоредбите на закона, с изключение на приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, могат да се изменят, допълват или отменят единствено със специален закон, който да предвижда изменения и допълнения на този закон.
§ 7
Параграф 7 от закона определя, че изпълнението на закона се възлага на всички органи, които имат право да администрират режими, съгласно член 4, алинея 1. Законът е приет от 39-то Народно събрание на 4 юни 2003 г. и е официално подпечатан.
§ 69
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила веднага. Конкретно, разпоредбите по § 8, § 22, § 39, § 43, § 62, § 63, § 64 и § 68 влизат в сила от деня на обнародването.
§11
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Конкретно, изключенията включват чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3, чл. 22, 23, 24, чл. 41, ал. 4 и 6, чл. 67, ал. 3 и 5, чл. 109б, ал. 2 и чл. 109в, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
§ 27
Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му, с изключение на определени параграфи и членове, които влизат в сила на различни дати: параграф 22 от 26 октомври 2005 г., членове 259-275 от 1 януари 2006 г., членове 56, 61 и 192 от 1 октомври 2006 г., и множество членове от 1 януари 2007 г. Заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за закрила на детето, обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2006 г.
§ 40
Параграф 40 указва, че параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г. Други параграфи, като § 10, т. 1, § 28 и § 31, влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Текстът също така се отнася до преходни и заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции, обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2006 г.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за платежните услуги и платежните системи, обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2009 г., и в сила от 01.11.2009 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, обнародвани в "Държавен вестник", брой 44 от 2009 г. и изменения, обнародвани в брой 39 от 2011 г., които влизат в сила от 20.05.2011 г.
§3
Параграф §3 от закона е отменен с ДВ, бр. 39 от 2011 г., с влизане в сила от 20.05.2011 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 2009 г. и влизат в сила от 03.11.2009 г.
§ 115
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбата на § 109, т. 2, която влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г. и влизат в сила от 31.07.2010 г.
§ 77
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи. Параграфи 9, 53, 60 и 66 влизат в сила от 1 януари 2011 г., а параграф 75 - от 30 септември 2011 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила на 5 април 2012 г. и 1 март 2011 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.
§16
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона, Министерският съвет е задължен да приеме методиката, посочена в чл. 7а, по съвместно предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
§17
Параграф §17 предвижда, че в срок от 12 месеца след влизането в сила на закона, органите, отговорни за администриране на режими по смисъла на чл. 4, ал. 1, трябва да приведат своите информационни системи и структурни звена в съответствие с новите изисквания на закона.
§18
Параграф §18 предвижда, че в срок от три месеца след влизането в сила на закона, всеки орган, който администрира регистрационни режими, е задължен да внесе в Министерския съвет проект за изменение и допълнение на съответния закон. Целта е да се регламентира въвеждането на мълчаливото съгласие при регистрация.
§ 19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 8, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за хазарта, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 26 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§ 13
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Конкретно, чл. 31, ал. 1, т. 15, чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9, § 8 и § 12 влизат в сила незабавно.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 ще влязат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 ще влязат в сила от 1 януари 2013 г., а член 49, ал. 8 от 1 януари 2015 г.
§ 149
Законът влиза в сила 30 дни след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграфи 16, 35, т. 2 и 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, обнародван в 'Държавен вестник' през 2013 г. и в сила от 20.12.2013 г.
§ 95
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни дати на влизане в сила. Член 222, алинея 1-3 влиза в сила от 3 септември 2019 г. Параграф 13, точка 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква "б" от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, точка 37 относно член 264а и точка 39 относно член 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона. Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§ 103
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в бр. 24 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., с последващи изменения, обнародвани в бр. 101 от 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения: 1) определени текстове, влизащи в сила от 1 януари 2021 г.; 2) текстове, влизащи в сила от 1 януари 2019 г.; 3) членове, влизащи в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретните изключения са описани в параграф 45.
§ 82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; 2. Параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила с прилагането на решение на Европейската централна банка; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани и влизат в сила от 19.09.2023 г.
§39
В срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Съгласно параграф 40 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон не по-късно от 31 март 2025 г. Графикът за това привеждане трябва да бъде приет с постановление на Министерския съвет, което трябва да бъде готово до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 31 март 2024 г. Списъкът на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим, включва разнообразни дейности като банкови, застрахователни, финансови, здравни, образователни и други, които изискват лицензиране за упражняване.
