ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с държавната политика по ограничаване на изменението на климата и приложението на механизми за изпълнение на задълженията на България по международни споразумения, включително Рамковата конвенция на ООН, Протокола от Киото и Парижкото споразумение. Включва функционирането на Националната схема за зелени инвестиции, Националната система за инвентаризации на емисии, Европейската схема за търговия с емисии и други мерки за намаляване на парниковите газове.
Чл. 2
Законът цели намаляване на емисиите на парникови газове чрез национални мерки и международни механизми, като основен елемент в политиката по ограничаване изменението на климата. Осигурява дългосрочно планиране на мерките за адаптация към климатичните промени.
Чл. 3
Държавната политика по ограничаване изменението на климата се определя от Народното събрание и се осъществява от Министерския съвет. Министърът на околната среда и водите е отговорен за провеждането на тази политика и може да делегира правомощия. Създава се Национален експертен съвет по изменение на климата, който е консултативен орган и включва представители на различни министерства и организации. Дейността на съвета се урежда с правилник, утвърден от министъра.
Чл. 4
Член 4 от Закона за ограничаване изменението на климата описва интеграцията на държавната политика по климатичните промени в различни секторни политики, като транспорт, енергетика, строителство и други. Министрите отговарят за сътрудничество с министъра на околната среда и водите, предоставяне на информация, създаване на специализирани звена, участие на експерти в европейски процеси и съгласуване на секторни политики. Освен това, те трябва да планират средства за изпълнение на задълженията си в бюджетите на ведомствата.
Чл. 5
Министерският съвет, по предложение на министъра на околната среда и водите, приема наредби относно: издаването и преразглеждането на разрешителни за емисии на парникови газове; условията за изготвяне и верификация на доклади от операторите на инсталации; администрирането на НРТКЕПГ; организирането на национални инвентаризации на емисиите; условията за изготвяне и верификация на доклади на доставчици на горива и енергия за транспорта.
Чл. 6
Член 6 от Закона за ограничаване изменението на климата определя функциите на министъра на околната среда и водите. Той подпомага министрите при изготвянето на мерки за адаптация към климатичните промени, е компетентен орган по прилагане на ЕСТЕ, контролира докладването на емисиите на парникови газове и проверява заявления за безплатно разпределяне на квоти. Министърът също така ръководи изграждането и поддържането на системи за мониторинг на емисиите.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за ограничаване изменението на климата определя правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Той отговаря за издаване и управление на разрешителни за емисии на парникови газове, одобряване на планове за мониторинг на емисиите, извършване на оценка на емисиите, национална инвентаризация на емисиите, управление на НРТКЕПГ, отчитане на емисиите от земеползване и горско стопанство, администриране на регистъра на МКВЕГ и изпълнение на други правомощия, възложени с закона.
Чл. 8
Член 8 от Закона за ограничаване изменението на климата определя задълженията на министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката за разработване на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България. Планът трябва да бъде съгласуван с Регламент (ЕС) 2018/1999 и да включва актуализации и доклади за напредъка. Тези действия са в контекста на усилията за управление на Енергийния съюз и действията в областта на климата.
Чл. 9
Министърът на околната среда и водите, в сътрудничество с компетентните министри и след консултация с Националния експертен съвет по изменение на климата, изготвя проект на национална стратегия за мерките за адаптация към последиците от изменението на климата. Стратегията се планира за период от минимум 20 години, с изключение на първата, която е до 2030 г. Тя се приема от Министерския съвет.
Чл. 10
Министърът на енергетиката, в сътрудничество с министъра на околната среда и водите, изготвя проект на Национален план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г., който трябва да бъде одобрен от Европейската комисия. Този план е свързан с ангажиментите по Закона за енергетиката и е част от изпълнението на задълженията, произтичащи от международни договори, включително националната инвентаризация на емисиите на парникови газове.
Чл. 11
Република България е задължена ежегодно да извършва и докладва националната инвентаризация на емисиите на парникови газове пред Секретариата на РКОНИК, в съответствие с РКОНИК и Протокола от Киото. Условията и редът за организиране на инвентаризацията, както и изискванията към данните от органите, ще бъдат определени с наредбата по чл. 5, т. 4.
Чл. 12
Член 12 от закона определя компетентните органи, участващи в националната инвентаризация на емисиите на парникови газове. Те включват министри от различни ведомства, изпълнителни директори на агенции и председатели на статистически институции. Основните им задължения са разработване на национални емисионни фактори, предложения за промени в процедурата и осигуряване на необходимия експертен капацитет. В процеса участват и браншови организации и научни институции, които предоставят информация и подкрепа.
Чл. 13
Министърът на околната среда и водите е отговорен за изготвянето на проектите на стратегическите документи и нормативната уредба, свързани с националната инвентаризация на емисиите на парникови газове, както е посочено в чл. 11 от закона.
Чл. 14
Изпълнителният директор на ИАОС отговаря за организиране на националната инвентаризация, включително информираност на органите, изготвяне на инвентаризации, съгласуване с министъра, докладване пред РКОНИК и обучение на експерти.
Чл. 15
Член 15 от Закона за ограничаване изменение на климата определя задълженията на различни органи и длъжностни лица за ежегодно изпращане на данни на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Органите по чл. 12, ал. 1, т. 2 - 6, т. 8 - 10 изпращат данни на ИАОС, а органите по чл. 12, ал. 1, т. 11 - 15 ги изпращат на министъра, който обобщава информацията и я предава на ИАОС. Всички данни трябва да бъдат изпратени в сроковете, установени в наредбата по чл. 5, т. 4.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за ограничаване изменението на климата урежда правилата за продажба и замяна на предписаните емисионни единици (ПЕЕ) от българската държава. Средствата от тези продажби ще се използват за финансиране на Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ) в България. Предписаните емисионни единици се считат за частна държавна собственост и представляват права, които могат да бъдат търгувани на международно ниво, съгласно Протокола от Киото.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда финансово и институционално подпомагане на проекти, които намаляват емисиите на парникови газове и имат положителен екологичен ефект. Националната схема за зелени инвестиции организира дейности по набиране, оценка, финансиране и мониторинг на тези проекти чрез Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Финансовите мерки се реализират след оценка на съответствието с режима на държавните помощи.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за ограничаване изменението на климата определя, че изискванията на страните - приобретатели на ПЕЕ (позволения за емисии на парникови газове) са неразделна част от договора за продажба на ПЕЕ. Освен това, правилното разходване на средствата от продажбата на ПЕЕ се гарантира чрез участието на представители на страните в Консултативния съвет на НДЕФ (Национален доверителен фонд за екологични инвестиции) и публичност на докладите за оценка и изпълнение на проектите за зелени инвестиции, финансирани от НСЗИ (Национален система за зелени инвестиции).
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за ограничаване изменението на климата определя процедурите, по които държавата участва в международната търговия с ПЕЕ (права за емисии на парникови газове). Продажбата и замяната на ПЕЕ включват преговори с заинтересованите страни, одобрение на проект на договор от Министерския съвет, сключване на договора и отписване на ПЕЕ от националния регистър. Процедурата се инициира по искане на заинтересованите страни, а преговорите се водят от министри или упълномощени лица. Договорът се подписва от съответните министри и упълномощени представители на страната приобретател, след което министърът на околната среда информира ИАОС за отписването и прехвърлянето на ПЕЕ.
Чл. 20
Член 20 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира управлението на средствата от продажбата на ПЕЕ, които постъпват в бюджета на ПУДООС. Министерството на околната среда и водите следи за изпълнението на договорите за продажба и замяна на ПЕЕ. ПУДООС контролира разходването на средствата, отпускани на НДЕФ, и разходите за административни нужди, свързани с прилагането на НСЗИ.
Чл. 21
Министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС са отговорни за спазването на условията за участие на държавата в международната търговия с парникови емисии, съгласно Решение 11 на първата конференция на страните по Протокола от Киото. Това се осъществява чрез националната система, определена в чл. 1, т. 4 и НРТКЕПГ.
Чл. 22
Чл. 22 регламентира използването на средства от договори за продажба на ПЕЕ, които са предназначени за финансиране на проекти по НСЗИ и административни разходи. Средствата могат да се използват за покриване на административни разходи на НДЕФ и ПУДООС, а също така и за финансиране на одобрени проекти за зелени инвестиции. При липса на изрично изискване от приобретателя, средствата могат да се използват за проекти, свързани с опазването на околната среда. Проектите, финансирани по този начин, се определят от Министерския съвет.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за ограничаване изменението на климата определя, че изпълнението на Националната стратегия за зелени инвестиции (НСЗИ) се възлага на Националния фонд за екологични инвестиции (НДЕФ), с изключение на проектите, финансирани по чл. 22, ал. 3. Средствата от продажбата на парникови емисии (ПЕЕ) се използват за финансиране на проекти в различни сектори, които намаляват емисиите на парникови газове и подобряват качеството на околната среда. Включват мерки като повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на възобновяемите източници, залесяване, разработване на екологични технологии и образователни инициативи.
Чл. 24
Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ) се управлява в съответствие с международните добри практики, които включват принципи като прозрачност, екологична и икономическа ефективност, социална приемливост, надеждност, проследимост и отчетност. Осигуряването на изпълнението и прилагането на НСЗИ включва публичност относно критериите и решенията за одобрение на проекти, условията на договорите, системите за контрол и мониторинг, както и верификация на резултатите от проектите.
Чл. 25
Националният доверителен екофонд е отговорен за сключване на договори за финансиране на одобрените проекти, свързани с прилагането на Националната стратегия за изменение на климата (НСЗИ). Тези договори се сключват с бенефициерите, които са получили одобрение за своите проекти.
Чл. 26
Член 26 от Закона за ограничаване изменението на климата определя, че контролът и мониторингът на договорите и проектите, свързани с НСЗИ, се осъществява от НДЕФ. Страните, които придобиват ПЕЕ, имат право да назначат по един представител в консултативния съвет на НДЕФ, независимо от броя на лицата, представляващи тях.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда, че валидацията на проектната документация и верификацията на редуцираните емисии на парникови газове по проекти на НСЗИ се извършва от акредитирани верификатори, съгласно Регламент (ЕС) № 600/2012. Бенефициерите на проектите и органите на НДЕФ нямат право да отказват достъп на акредитираните организации до необходимите данни за оценка и верификация на проектите.
Чл. 28
Член 28 от Закона за ограничаване изменението на климата определя правомощията на министъра на околната среда и водите относно одобряване на проекти, генериращи единици редуцирани емисии (ЕРЕ) и сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ) по Протокола от Киото. Министърът одобрява само проекти с централно управление в държава, страна по Протокола, и не издава ЕРЕ за дейности, включени в обхвата на закона и Регламент (ЕС) № 550/2011. Освен това, министърът издава заповед за отчитане на генерираните ЕРЕ.
Чл. 29
Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи енергийни ресурси от възобновяеми източници (ЕРЕ), в съответствие с решенията от РКОНИК и Протокола от Киото, европейското законодателство, международни критерии за производство на енергия от водноелектрически централи над 20 MW, както и за предотвратяване на неблагоприятно екологично и социално въздействие при проекти с мощност над 500 MW.
Чл. 30
Република България участва в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), която е отворена за физически и юридически лица от страните членки на ЕС и от трети страни с взаимно признаване на квоти. Схемата обхваща инсталации, извършващи определени дейности, и авиационни дейности. Разпоредбите важат за периодите 2013-2020 г. и 2021-2030 г., както и за бъдещи периоди, освен ако не е предвидено друго от правото на ЕС.
Чл. 31
Според Чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата, експлоатацията на нови и действащи инсталации, които принадлежат към категориите промишлени дейности по приложение № 1, е допустима само след издаването на разрешително за емисии на парникови газове. Това разрешително се издава по реда на наредбата, посочена в чл. 5, т. 1.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира процедурата за издаване на разрешителни за емисии на парникови газове. Операторите на инсталации трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на ИАОС, което включва описание на инсталацията, използваните суровини, източниците на емисии и мерките за мониторинг. Новите инсталации трябва да подават заявлението в срок от три месеца след получаване на разрешение за строеж или шест месеца преди промяна на функционирането. Също така, операторите трябва да представят доказателства за спазване на изискванията от Закона за опазване на околната среда. При смяна на оператора, новият оператор е длъжен да информира ИАОС в 14-дневен срок.
Чл. 33
Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа информация за оператора, описание на инсталацията и емисиите, план за мониторинг, изисквания за докладване и задължение за предаване на квоти. Издава се от Изпълнителния директор на ИАОС в срок от три месеца след подаване на заявление. Отказва се, ако заявлението е непълно, не осигурява необходимия мониторинг или липсват документи за изпълнение на екологичните изисквания.
Чл. 34
Чл. 34 регламентира задълженията на изпълнителния директор на ИАОС относно преразглеждането на разрешителните за емисии на парникови газове. При настъпване на промени в инсталацията или нормативната уредба, операторите трябва да уведомят компетентния орган в 14-дневен срок. След преразглеждането, разрешителното може да бъде актуализирано, издадено ново или отменено. Разрешителството се отменя при прекратяване на дейността на инсталацията или при неизпълнение на условията. Прекратяване на дейността се счита, когато инсталацията не работи и не може да бъде подновена в рамките на определен срок, освен в случаи на резервни инсталации или сезонна експлоатация. Регионалните инспекции следят за спазването на условията на разрешителното и уведомяват ИАОС при нарушения.
Чл. 35
Член 35 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира задълженията на операторите на инсталации и авиационните оператори относно мониторинга на емисиите. Операторите трябва да осъществяват мониторинг съгласно наредбата и Регламент (ЕС) № 601/2012. Авиационните оператори подават план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите за одобрение в ИАОС. Изпълнителният директор на ИАОС одобрява или отказва плана в срок от два месеца. Отказът може да бъде основан на непълноти в плана или липса на валиден оперативен лиценз. Плана може да бъде отменен, ако операторът не притежава валиден лиценз или не извършва дейност по приложение № 2.
Чл. 36
Операторите на инсталации с разрешително за емисии на парникови газове са задължени да изготвят годишен доклад за емисиите, който да бъде верифициран и представен на ИАОС. Авиационните оператори също трябва да подготвят годишен доклад за емисиите и тонкилометрите. Неверифицирането на докладите до 31 март блокира сметките на операторите. ИАОС може да извърши консервативна оценка на емисиите при определени условия, включително при неподаване на верифициран доклад. Операторите на инсталации трябва ежегодно да информират Министерството на околната среда за промените в капацитета и експлоатацията на инсталацията.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за ограничаване изменението на климата определя правилата за разпределение на квоти за емисии от авиационни дейности за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за следващите периоди. Квотите са 95% от историческите емисии, а 15% от тях се разпределят чрез търг. Броят на квотите за търг е пропорционален на общите емисии на авиацията в ЕС за референтната година, която е 24 месеца преди началото на периода. Условията за търговия с квоти се определят от делегирани актове на Европейската комисия.
Чл. 38
Чл. 38 регламентира процедурата за безплатно разпределение на квоти за авиационни оператори в България. Операторите могат да подават заявления до министъра на околната среда и водите, като срокът за подаване е 21 месеца преди началото на съответния период. Заявленията трябва да съдържат верифицирани данни за тонкилометри от авиационни дейности за годината на мониторинг, която е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода. Министърът следва да изпрати заявленията на Европейската комисия най-малко 18 месеца преди началото на периода.
Чл. 39
Министърът на околната среда и водите е отговорен за изчисляването и публикуването на квотите за авиационни оператори, които се определят на базата на тонкилометри и параметри, зададени от Европейската комисия. Изчисляването на квотите трябва да бъде извършено в срок от три месеца след решение на Комисията относно общото количество квоти и начина на разпределение. Всеки оператор получава информация за разпределените квоти до 28 февруари на всяка година.
Чл. 40
Чл. 40 определя условията за заделяне на 3% от общото количество квоти за авиационни оператори в специален резерв. Резервът се отнася за оператори, които започват нова авиационна дейност след годината на мониторинг или за оператори, чийто тонкилометри нарастват средно с над 18% годишно, при условие че дейността им не е продължение на предишна. Неразпределените квоти от резерва ще бъдат продадени на търг.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за ограничаване изменението на климата описва условията, при които авиационен оператор може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв. Заявлението трябва да бъде подадено до 30 юни на третата година от съответния период и не може да надвишава 1 000 000 квоти. То трябва да съдържа верифицирани данни за тонкилометрите и доказателства за изпълнение на критериите за допустимост. Освен това, операторите трябва да включат декларации относно увеличението на дейността си в тонкилометри. След подаването на заявленията, министърът на околната среда и водите ги изпраща на Европейската комисия, която определя параметъра за разпределение на квотите. Министърът след това публикува информация за разпределените квоти на интернет страницата на Министерството.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда намаляване на общото количество квоти за емисии в Европейския съюз с 1,74% годишно от 2013 г., с линейно увеличение до 2,2% от 2021 г. Количеството квоти за 2013 г. е определено в Решение 2010/634/ЕС. Всички квоти от 2013 г. се продават на търг, с изключение на определени случаи, включително квоти в Резерва за стабилност на пазара и за Модернизационния фонд.
Чл. 43
Чл. 43 определя условията за разпределение на безплатни квоти за емисии на парникови газове за инсталации в България за периода 2013 - 2020 г. и за всеки следващ период. Безплатни квоти се предоставят на инсталации, включени в одобрен списък от Европейската комисия или на нови участници, които не са отхвърлени. Някои инсталации, като генератори на електрическа енергия и инсталации за улавяне на въглерод, не получават безплатни квоти. Списъкът на инсталациите, получаващи квоти, се изготвя от министъра на околната среда и водите и е одобрен от Европейската комисия. Корекции в количествата квоти се правят при значителни промени в дейността на инсталациите. Министърът подава списък на инсталациите на всеки 5 години, съдържащ информация за производствената дейност и емисиите.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за ограничаване изменение на климата предвижда разпределение на безплатни квоти за въглеродни емисии за отрасли и подотрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. До 2030 г. тези отрасли получават 100% безплатни квоти, ако произведението на интензивността на търговията и емисионната интензивност надвишава 0,15. Отрасли, които могат да прехвърлят разходите за квоти в крайния продукт, получават 30% безплатни квоти, като това количество намалява след 2026 г. и достига нулево равнище през 2030 г.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за ограничаване изменението на климата определя условията за разпределение на квоти за нови участници в Европейския съюз. Пет на сто от общото количество квоти е запазено за нови участници до 31 декември 2020 г. Неразпределените квоти и 200 милиона от Резерва за стабилност на пазара ще се върнат в резерва през 2030 г. Безплатно разпределение на квоти не е допустимо за нови участници, а разпределението става след проверка на заявления от министъра на околната среда. Заявленията трябва да бъдат подадени на български език и в срок до една година след началото на експлоатацията на инсталацията. Неразпределените квоти от 2013 до 2020 г. ще се разпределят чрез търг, а от 2021 г. неразпределените квоти ще се прехвърлят в резерва за нови участници.
Чл. 45
Член 45 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда разпределение на безплатни квоти за топлопреносните мрежи и топлоелектрическите централи, които извършват високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в съответствие със Закона за енергетиката. От 2013 г. насам, количеството разпределени квоти за производството на топлинна енергия се коригира ежегодно с линейния коефициент, освен в години, когато има корекция от Европейската комисия.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира разпределението на безплатни квоти за инсталации за производство на електрическа енергия за периода 2013 - 2019 г. Тези квоти се предоставят на инсталации, започнали работа до 31 декември 2008 г. или на инсталации, за които е започнал физически процес на инвестиране до същата дата. Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството търгуеми квоти. През 2013 г. общият размер на безплатно разпределените квоти не трябва да надвишава 70% от средните годишни верифицирани емисии за 2007 г. и постепенно намалява. През 2020 г. безплатни квоти не се разпределят. Разпределението на квотите е основано на верифицираните емисии от 2007 г. и се извършва след одобрение от Европейската комисия на Национален план за инвестиции.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда разпределение на безплатни квоти за инсталации за производство на електрическа енергия за периода 2021 - 2030 г. Безплатно разпределените квоти не трябва да надвишават 40% от общото количество квоти, разпределени на България за същия период. Разпределението на квотите се извършва на равни годишни количества, след одобрение от Европейската комисия на Националната рамка за инвестиции.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за ограничаване изменението на климата определя процедурата за разпределение на квотите за емисии на парникови газове. Министърът на околната среда и водите уведомява ИАОС за разпределението на квотите ежегодно, като взема предвид решения на Европейската комисия. При промяна в капацитета или експлоатацията на инсталация, министърът предоставя необходимата информация на Европейската комисия за одобрение. Количествата квоти за текущата година се определят до 30 юни, след одобрение от комисията. ИАОС издава квотите на операторите на инсталации въз основа на заповед на министъра. Съществуват специфични правила за нови участници в системата за търговия с емисии, определени от наредбите и решенията на ЕС.
Чл. 48
Операторите на инсталации с разрешително за емисии на парникови газове и авиационните оператори са длъжни до 30 септември всяка година да предадат квоти, равняващи се на общото количество емисии от предходната година. Квотите не могат да се предават повторно. Авиационни квоти могат да предават само авиационни оператори, а операторите на инсталации не могат да използват авиационни квоти. Задължението за предаване на квоти не важи, ако емисиите са улавяни и съхранявани. При неизпълнение, операторите трябва да предадат недостигащите квоти през следващата година, независимо от санкции.
Чл. 49
Операторите на инсталации и авиационните оператори могат да използват кредити в рамките на ЕСТЕ, съгласно Регламент (ЕС) № 1123/2013. Министърът на околната среда изчислява и публикува размера на тези кредити и уведомява Европейската комисия. Размерът на кредитите се актуализира ежегодно. Не се допускат кредити от ядрени проекти, проекти по земеползване и дейности, посочени в Регламент (ЕС) № 550/2011. СЕРЕ и ЕРЕ не могат да се използват за задължения, а може да се иска замяна с квоти от инсталации.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира анулирането на квоти, които трябва да се извършва до 30 юни всяка година. Титулярите на партиди могат да поискат доброволно анулиране на квоти, което се осъществява по реда на Регламент (ЕС) № 389/2013. Анулираните квоти не могат да бъдат възстановени, освен в изрично предвидените случаи в същия регламент. Освен това, анулираните квоти не могат да бъдат вписвани като предадени за отчитане на емисии.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за ограничаване изменението на климата определя реда за разпределение на безплатни квоти за емисии на парникови газове от Изпълнителния директор на ИАОС. Квотите, издадени след 1 януари 2013 г., са валидни безсрочно, а тези, издадени след 1 януари 2021 г., включват информация за 10-годишния период на валидност.
Чл. 52
Член 52 от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира провеждането на търгове за квоти за емисии на парникови газове. Всички търгове трябва да се съобразяват с Регламент (ЕС) № 1031/2010 и да се организират на обща тръжна платформа, определена в съответствие с този регламент.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за ограничаване изменението на климата определя лицата, които могат да кандидатстват за допускане до пряко офериране в търговете. Те включват оператори на инсталации, авиационни оператори, лицензирани инвестиционни посредници и банки, както и сдружения на оператори и търговски дружества с държавно участие. Лицата, които са лицензирани, могат да оферират и за тръжни продукти, които не са финансови инструменти, при спазване на определени условия.
Чл. 54
Чл. 54 определя функциите на министъра на околната среда и водите като тръжен продавач на Република България по Регламент (ЕС) № 1031/2010. Министърът е отговорен за сключване на договори с тръжната платформа, актуализиране на списък с длъжностни лица, организиране на дейности в съответствие с тръжния календар, предоставяне на информация за проведените търгове и изпълнение на други свързани функции. Той може да делегира част от функциите на изпълнителния директор на ИАОС и трябва да бъде уведомен за конфликт на интереси от длъжностните лица. Всички длъжностни лица подават декларации за частен интерес и за неразкриване на информация.
Чл. 55
Чл. 55 регламентира финансовите аспекти на тръжните продажби на квоти, като предвижда, че приходите от тях се превеждат на бюджета на ПУДООС. Административните разходи на тръжния продавач се възстановяват от ПУДООС. Освен това, тръжният продавач е задължен ежегодно до 31 януари да публикува обобщена информация за продажбите и получените средства на своята интернет страница.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за ограничаване изменението на климата определя как приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг трябва да се използват. Те ще се финансират за намаляване на емисиите на парникови газове, адаптиране към климатичните промени, научни изследвания, транспорт с ниски емисии и за други дейности, свързани с климата. Приходите ще постъпват по бюджета на ПУДООС и ще се разходват по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите. Министърът е задължен да информира Европейската комисия за извършените дейности.
Чл. 57
Член 57 регламентира приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове, разпределени на България. Тези приходи, с изключение на определени случаи, се използват за финансиране на дейности, свързани с намаляване на емисиите, адаптация към климатичните промени, насърчаване на възобновяеми източници и енергийна ефективност, както и за развитие на технологии, свързани с климата. Приходите се внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Министърът на околната среда и водите е задължен да докладва на Европейската комисия за извършените дейности.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира финансирането на делът на Република България от Модернизационния фонд, което се осъществява чрез приходите от продажбата на квоти. Подкрепяните инвестиции трябва да съответстват на целите на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г. и Парижкото споразумение. Модернизационният фонд не финансира проекти с твърди изкопаеми горива, освен при определени условия. Най-малко 70% от средствата се насочват към възобновяеми източници, енергийна ефективност и модернизация на енергийните мрежи. До 30% могат да бъдат използвани за други дейности, одобрени от Инвестиционния комитет. Условията за подбор на проекти ще бъдат определени от Министерския съвет.
Чл. 57б
Чл. 57б от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира изключването на инсталации от ЕСТЕ, ако те са докладвали емисии под 2500 тона CO2 еквивалент в последните три години. Изключването става след съгласие на оператора и уведомление на Европейската комисия от министъра на околната среда. Процедурите за мониторинг на тези инсталации ще бъдат определени с наредба, а уведомленията и процедурите ще бъдат публикувани на сайта на министерството.
Чл. 57в
Чл. 57в от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда, че инсталации, които отделят 2500 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид за една календарна година, се включват повторно в ЕСТЕ. При повторно включване, квотите, разпределени съгласно чл. 42, се предоставят на инсталацията от годината на повторното включване и се приспадат от количеството квоти, подлежащи на продажба чрез търг. Информация за условията за повторно включване се публикува на сайта на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 58
Член 58 от Закона за ограничаване изменението на климата е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 47 от 2016 г. В раздел IX се разглеждат въпросите, свързани с администрирането на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, но конкретното съдържание на член 58 вече не е в сила.
Чл. 59
Изпълнителният директор на ИАОС е национален администратор на НРТКЕПГ, отговарящ за администрирането на системата. Редът и начинът на администриране се определят с наредба. Администраторът проверява информацията и документите по определени членове от Регламент (ЕС) № 389/2013 за точност и достоверност. Подпомаган е от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация."
Чл. 60
Решенията на изпълнителния директор на ИАОС, свързани с управлението на партиди по Регламент (ЕС) № 389/2013, са индивидуални административни актове. Те включват откриване, закриване на партида, одобряване на промяна на упълномощените представители и актуализиране на информацията. Тези решения могат да бъдат обжалвани съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 61
Титулярите на партиди, управлявани от националния администратор, дължат такса за вписването им в регистъра на Европейския съюз, както и годишен абонамент за обслужване, съгласно тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.
Чл. 62
Министърът на околната среда и водите е задължен да предоставя на обществеността информация относно разпределението на квоти, дейности по проекти, свързани с Република България, и доклади за емисиите. Информацията се предоставя съгласно Закона за достъп до обществена информация или Закона за опазване на околната среда, в зависимост от исканата информация.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда задължения за публикуване на информация от страна на Изпълнителния директор на ИАОС и Министъра на околната среда и водите. Изпълнителният директор трябва ежегодно да публикува доклади за емисиите на парникови газове и информация за оператори, които не спазват изискванията. Информацията, свързана с дейността на компетентните органи, е професионална тайна и не може да се разгласява, освен в определени случаи. Професионалната тайна трябва да се пази и след освобождаване от длъжност. Разкриването на информация е позволено само пред определени органи и при спазване на условията за поверителност.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава доставчиците на течни горива и енергия за транспорта да намалят емисиите на парникови газове на единица енергия с поне 6% до 31 декември 2020 г. Намалението се постига чрез мерки като използване на биогорива, алтернативни горива и изкопаеми горива с ниски емисии. Изчисленията на емисиите се извършват по одобрени методики от министъра на околната среда, а доставчиците на електрическа енергия трябва да водят дневници и да предоставят доказателства за измерванията, за да се считат за изпълнили задължението.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за ограничаване изменението на климата позволява на лицата, посочени в чл. 66, ал. 1, да се обединят за съвместно изпълнение на задълженията си. В този случай те ще се считат за един доставчик. Тази разпоредба се прилага съгласно условията, определени в наредбата по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава доставчиците на течни горива и енергия за транспорта да представят ежегодно до 31 март доклад на министъра на околната среда относно интензитета на парниковите газове на доставените горива. Докладът трябва да съдържа общия обем на доставените горива, информация за мястото на закупуване и произхода, както и емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на горивата. Емисиите от горива, различни от биогоривата, се включват в доклада съгласно определена методика. Докладите подлежат на верификация, когато доставчикът заяви спестявания на емисии от проекти, реализирани след 1 януари 2011 г.
Чл. 67
Министърът на околната среда и водите извършва ежегодна проверка на емисиите на парникови газове в България и изготвя доклад за Европейската комисия. Докладът включва данни от националната инвентаризация, информация за политики и мерки за намаляване на емисиите, както и прогнози за бъдещите емисии. При установяване на надвишаване на емисиите, Министерският съвет разработва допълнителни политики и мерки. Годишните количества емисии могат да се прехвърлят на други държави от ЕС, а приходите от това постъпват в бюджета на ПУДООС.
Чл. 67а
Чл. 67а от Закона за ограничаване изменението на климата определя задълженията на министъра на околната среда и водите до 2030 г. за проверка и контрол на емисиите на парникови газове в България. Министърът ежегодно ще извършва проверки на емисиите, които не трябва да надвишават определени пределни стойности, установени на базата на средните емисии от 2016-2018 г. с цел постигане на нулеви емисии до 2030 г. Регламентът позволява прехвърляне на емисии между години и държави-членки. При надвишаване на емисиите, Министерският съвет може да разработи допълнителни мерки и да уведомява Европейската комисия за предприетите действия.
Чл. 67б
Чл. 67б от Закона за ограничаване изменението на климата определя ограничения за емисиите на парникови газове в България за периодите 2021-2025 г. и 2026-2030 г. Емисиите не трябва да надвишават поглъщанията, изчислени на базата на общите емисии и поглъщания на територията на страната. Отчитането на тези емисии и поглъщания се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 и подлежи на докладване на Европейската комисия. За изпълнение на изискванията могат да се използват гъвкави механизми. Министрите на околната среда и земеделието са задължени да изготвят и представят национален отчетен план за горите.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за ограничаване изменението на климата определя схемата за доброволно намаление на емисии (СДНЕ), която обхваща дейности и лица без международни задължения за намаляване на емисиите от парникови газове. Проектите по СДНЕ трябва да спазват принципите на допълнителност, избягване на двойното отчитане и принципите по чл. 24, ал. 1. Също така, тези проекти не получават публично финансиране.
Чл. 69
Министърът на околната среда и водите има правомощия да отмени количеството ПЕЕ от НРТКЕПГ, което съответства на обема на намалените емисии, постигнати от успешно реализиран проект по СДНЕ, в случай че това е необходимо съгласно приложимите правила за отчитане на намаляването на емисии чрез СДНЕ.
Чл. 70
Министърът на околната среда и водите има следните задължения: 1. Определя обхвата и процедурите за одобрение и изпълнение на проекти по Системата за директно намаляване на емисиите (СДНЕ) след съгласуване с Националния експертен съвет. 2. Издава писмо за предварително одобрение на проекти по СДНЕ. 3. Удостоверява резултатите от проектите по СДНЕ след тяхното окончателно приключване. Въведен е нов механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите, който влиза в сила на 02.04.2024 г.
Чл. 70а
Чл. 70а от Закона за ограничаване изменението на климата регламентира вноса на стоки в България, обхванат от МКВЕГ, в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/956. Вносителят или косвеният митнически представител могат да подадат заявление за статус на одобрен декларатор, което се разглежда от изпълнителния директор на ИАОС в срок от 14 дни. Одобрението включва информация за обезпечение под формата на банкова гаранция. Статусът може да бъде отнет при определени условия, като решението за отнемане подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението му.
Чл. 70б
Чл. 70б от Закона за ограничаване изменението на климата определя задълженията на одобрените декларатори по МКВЕГ. Те трябва да подават декларации за предходната календарна година, да верифицират емисиите и да връщат сертификати. Също така, деклараторите трябва да поддържат сертификати, покриващи най-малко 80% от емисиите за стоките, внесени от началото на годината. Изпълнителният директор на ИАОС има право да преглежда декларациите и да взема решения при несъответствия, които могат да бъдат обжалвани.
Чл. 70в
Чл. 70в от Закона за ограничаване изменението на климата, в сила от 01.01.2026 г., урежда продажбата на сертификати по МКВЕГ на обща централна платформа, управляеми от одобрени декларатори. Обратното изкупуване и отмяната на сертификати се извършва по реда на Регламент (ЕС) 2023/956. Допълнителните аспекти относно управлението на продажбата и изкупуването ще се уреждат с делегиран акт на Европейската комисия.
Чл. 71
Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него лица могат да прилагат принудителни административни мерки при нарушения на закона и пречки в контролната дейност. Мерките включват задължителни указания, експертизи, временно спиране на дейности и ограничаване на достъпа до ресурси. Прилагането се извършва с мотивирана заповед, която може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 72
Операторите на инсталации, които осъществяват дейност без изискуемо разрешение, подлежат на глоби и имуществени санкции. Първоначалната глоба за физически лица е от 5000 до 10 000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - от 10 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица нараства до 10 000 - 20 000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - до 20 000 - 100 000 лв.
Чл. 73
Операторите на инсталации, които не изпълнят задълженията си по чл. 34, ал. 2 в определените срокове, подлежат на глоба или имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 1000 и 10 000 лв. в зависимост от това дали нарушителят е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице.
Чл. 74
На оператори на инсталации и авиационни оператори, които не спазват изискванията за мониторинг и докладване, се налагат глоби от 1000 до 10 000 лв. За верификатори, които нарушават изискванията, санкцията е от 2000 до 20 000 лв. При повторни нарушения глобите се увеличават: от 2000 до 20 000 лв. за операторите и от 4000 до 40 000 лв. за верификаторите. При системни нарушения акредитацията на верификаторите може да бъде отменена.
Чл. 75
Законът предвижда налагане на глоби и санкции при нарушение на изискванията за съхраняване на информация, установени в Регламент (ЕС) № 601/2012. Физическите лица, които нарушат тези изисквания, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - на имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв. При повторно нарушение глобите за физическите лица варират от 2000 до 10 000 лв., а имуществените санкции за юридическите лица и едноличните търговци - от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за ограничаване изменение на климата предвижда имуществена санкция за операторите на инсталации или авиационни оператори, които не изпълняват изискванията за предаване на квоти за въглероден диоксид. Санкцията е 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който не са предадени квоти. За квоти, издадени след 1 януари 2013 г., санкцията се умножава по съотношението на европейския индекс на потребителските цени. Заплащането на санкцията не освобождава оператора от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата година.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда, че министърът на околната среда и водите може да поиска забрана за експлоатация на авиационен оператор, ако той не е изпълнил определени изисквания. Искането включва данни за действията на компетентния орган, обосновка за забраната и препоръка за нейния обхват. Към искането се прилагат доказателства за неизпълнение на задълженията. След решение на Европейската комисия, компетентните органи предприемат действия за изпълнението му и информират комисията за предприетите мерки.
Чл. 78
Законът предвижда глоби за физически и юридически лица, които предоставят невярна или заблуждаваща информация на търгови платформи, свързани с климатични търгове. Глобите за физически лица варират от 1000 до 10 000 лв., а за юридически - от 10 000 до 20 000 лв. При непредоставяне на информация за промени, глобите са същите. За повторно нарушение, глобите се увеличават значително, достигащи до 20 000 лв. за физически лица и до 40 000 лв. за юридически лица.
Чл. 79
Законът предвижда наказания за лица, които извършват непозволено разкриване на вътрешна информация, свързана с тръжни продажби. Първоначалната глоба варира от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение глобата нараства до 20 000 - 200 000 лв.
Чл. 80
Лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 59, ал. 3 от закона, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е между 100 и 600 лв. При повторно нарушение глобата нараства до диапазона от 200 до 1200 лв.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда глоби и имуществени санкции за доставчици на течни горива и енергия за транспорта, които не изпълнят определени задължения. Физическите лица, които не спазват чл. 64, ал. 1, могат да бъдат глобени с 1000 до 10 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. Същите санкции важат и за нарушения на чл. 66, ал. 1 и ал. 3, както и на наредбата по чл. 5, т. 5.
Чл. 81а
Чл. 81а от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда имуществени санкции за оператори, които не изпълняват изискванията на чл. 70б, ал. 1, т. 2. За всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който не е върнат сертификат, санкцията е 200 лв., коригирана по европейския индекс на потребителските цени. Лица, които не са одобрени декларатори и внасят стоки в нарушение на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, получават санкции от три до пет пъти по-високи от основната санкция.
Чл. 81б
Чл. 81б от Закона за ограничаване изменението на климата предвижда, че за неизпълнение на задължения по чл. 35, параграф 1 или 4 от Регламент (ЕС) 2023/956, вносителят или косвеният митнически представител подлежат на имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 82
Законът предвижда санкции за нарушения, които не съставляват престъпление. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 6000 лв., а юридическите лица на имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобите за физическите лица варират от 200 до 12 000 лв., а за юридическите лица имуществените санкции от 2000 до 40 000 лв.
Чл. 83
Законът за ограничаване изменението на климата регламентира процедурите за установяване на административни нарушения, свързани с емисиите на парникови газове. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда. Наказателните постановления се издават от него или от упълномощени лица. Законът също така въвежда определения за ключови термини, свързани с авиационните оператори, алтернативни горива, емисии на парникови газове и др. Допълнителните разпоредби уточняват задълженията на различни участници в системата за търговия с квоти за емисии, а също така предвиждат мерки за прилагане на директиви и регламенти на Европейския съюз.
Параграф §1
Този закон определя ключови термини и понятия, свързани с авиационната дейност, емисиите на парникови газове и мерките за тяхното ограничаване. Включени са определения за авиационни оператори, алтернативни горива, верификация и валидация на данни, както и специфични термини, свързани с търговията с квоти за емисии. Законът цели да регулира и намали негативното въздействие на авиацията върху климата, като предоставя рамка за мониторинг и контрол на емисиите.
§2
Законът въвежда изискванията на редица директиви и решения на Европейския съюз, свързани с търговията с квоти за емисии на парникови газове и мерки за намаляване на тези емисии. Включени са директиви, касаещи авиацията, проектни механизми и спецификации на горивата, както и решения, свързани с усилията на държавите членки за намаляване на емисиите до 2020 г. и по-късно. Регламентите, цитирани в закона, уреждат мониторинга, докладването и управлението на емисиите на парникови газове на национално и европейско ниво.
Параграф §3
Параграф §3 описва редица важни разпоредби относно замяната и издаването на квоти за емисии на парникови газове. Основните моменти включват: срокове за замяна на СЕРЕ и ЕРЕ до 31 март 2015 г., забрана за издаване на нови ЕРЕ от 1 януари 2013 г., право на операторите да искат нови квоти в замяна на сертифицирани единици редуцирани емисии, и изключения за определени авиационни оператори от изискванията за емисии. Максималният размер на кредитите за операторите е ограничен до 12,507% от разпределените им квоти за периода 2008-2012 г. Разпоредбите включват и специфични условия за оператори с ниски емисии.
§4
Министерският съвет определя реда и начина за разходване на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове, получени чрез търг, и постъпили в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби посочва, че заявленията за одобряване или отчитане на дейности по проекти, подадени преди влизането в сила на закона, ще се разглеждат по досегашния ред. Същото важи и за заявленията за издаване или преразглеждане на разрешителни за парникови газове. Освен това, издадените разрешителни за емисии парникови газове преди влизането на закона остават в сила.
§7
Параграф §7 определя финансовите мерки и мерките за безплатно разпределение на квоти за парникови газове, които трябва да се изпълняват в съответствие с правилата за държавните помощи. Министърът на околната среда и водите е отговорен за администрирането на държавната помощ, освен ако в друг закон не е указано друго. Държавните помощи, които подлежат на уведомяване пред Европейската комисия, не могат да бъдат изпълнени, преди да бъде получено разрешение от комисията.
Параграф §8
Параграф §8 внася изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти, включително нови алинеи в чл. 7, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 20, чл. 21, чл. 118 и нов чл. 127а. Основните акценти включват условия за инвестиционни посредници, срокове за произнасяне на комисията, основания за отказ и отнемане на разрешения, както и санкции за нарушения на Регламент (ЕС) № 1031/2010. Измененията целят да уредят по-добре търговията с квоти за емисии на парникови газове и да задълбочат контрола върху инвестиционните посредници.
§9
В Закона за енергийната ефективност се извършват изменения, като в чл. 1, ал. 3, т. 1 се заменя позоваването на "чл. 131в от Закона за опазване на околната среда" с "чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата". Освен това, в чл. 57, ал. 1 т. 5 се отменя.
§ 10
В Закона за мерките срещу изпирането на пари се добавят нови разпоредби, свързани с изпълнението на Регламент (ЕС) № 389/2013. Създава се нова точка в чл. 3, ал. 2, която определя изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда като национален администратор. Освен това, в допълнителните разпоредби се въвежда нов § 1б, който уточнява, че законът предвижда мерки за прилагане на посочения регламент и директиви на Европейския парламент и Съвета.
§ 11
В Закона за опазване на околната среда се извършват редица изменения, включително заличаване на текстове, отменяне на членове и изменения в допълнителните разпоредби. Специфично, отменят се членове, свързани с квоти за авиационни дейности и различни разпоредби относно парниковите газове. Освен това, се правят корекции в приложенията, свързани с определени термини и точки от допълнителните разпоредби.
§12
В Закона за регионалното развитие, в член 13, алинея 2, се добавя нова точка 9, която предвижда мерки за ограничаване изменението на климата и за адаптация към вече настъпилите промени. Тази промяна е част от усилията за справяне с климатичните предизвикателства.
§ 13
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на Закона за опазване на околната среда, остават в сила до приемането на новите наредби по чл. 5, при условие че не противоречат на новия закон.
§14
Параграф §14 предвижда, че в срок от два месеца след обнародването на закона, Комисията за финансов надзор трябва да приеме изменения и допълнения на подзаконовите нормативни актове по Закона за пазарите на финансови инструменти. Тези изменения са необходими за прилагането на чл. 53, ал. 2 от закона.
§15
В Закона за кредитните институции се правят допълнения, които включват: 1) нова алинея 6 в чл. 2, позволяваща на банките да оферират за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот, след разрешение от БНБ; 2) нова алинея 12 в чл. 103, която дава право на БНБ да прилага мерки при нарушения на Регламент (ЕС) № 1031/2010; 3) изменение в чл. 152, ал. 1, добавящо Регламент (ЕС) № 1031/2010 към условията за прилагане.
§19
Изпълнението на Закона за ограничаване изменението на климата е възложено на шест министъра: министъра на околната среда и водите, министъра на енергетиката, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на земеделието и храните. Последните изменения на закона са направени през 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§20
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 42-то Народно събрание на 26 февруари 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за енергетиката, обнародвани в ДВ, бр. 17 от 2015 г. и в сила от 06.03.2015 г.
§ 57
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Тези разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е обнародван в Държавен вестник, брой 56 от 2015 г. и влиза в сила от 24.07.2015 г.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби също така се отнасят към Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в ДВ, бр. 15 от 2018 г., и влизащ в сила от 16.02.2018 г.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Член 222, ал. 1 - 3 влиза в сила от 3 септември 2019 г. Параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква "б" от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, т. 37 и т. 39 влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§30
Съгласно §30 от преходните и заключителни разпоредби, процедурите по Европейската схема за търговия с емисии, които са започнали, но не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат довършени съгласно новите правила. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Закона за управление на отпадъците, които влязоха в сила на 05.03.2021 г.
§ 50
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21, 36-39 и 43, които влизат в сила от 1 юни 2021 г. Допълнително, се споменава, че Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§106
Законът влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за противодействие на корупцията, са обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г., и влизат в сила от 6 октомври 2023 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 2023 г. и влизат в сила от 17.11.2023 г., с изменения, които влизат в сила от 01.05.2024 г.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, параграфи и точки, изброени в т. 1, влизат в сила от 1 юли 2025 г.; т. 2 от 1 юли 2024 г.; и т. 3 от 31 декември 2025 г.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 4, който влиза в сила от 1 юни 2024 г. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменението и допълнението на закона, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 28 от 2024 г., в сила от 02.04.2024 г.
§7
От 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. вносителите на стоки, попадащи под Регламент (ЕС) 2023/956, трябва да докладват вноса си в България съгласно определените условия и ред. При непълни или неточни доклади, ИАОС ще започне процедура за корекция. Докладването ще се извършва в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773, който определя правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: § 3 относно чл. 70а, ал. 2, 3, 4, 5 и 6, който влиза в сила от 31 декември 2024 г., и § 3 относно чл. 70б и 70в и § 4, които влизат в сила от 1 януари 2026 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката влизат в сила от 01.05.2024 г.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 юли 2025 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който ще влезе в сила на 10.05.2024 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Инсталации, използващи биомаса, и тези за изследване и разработка не попадат в схемата за търговия с парникови газове. Общата номинална топлинна мощност на инсталациите се изчислява чрез сумиране на мощностите на всички технически съоръжения, в които се изгарят горива. Съоръжения под 3 MW и тези, използващи само биомаса, не се включват в изчисленията. В схемата за търговия с емисии се включват полети, пристигащи или заминаващи от летища на държави членки на ЕС. Изключенията включват военни полети, спасителни операции и полети с малки въздухоплавателни средства.
