НАРЕДБА № Н-20 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ФОРМАТА, СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ, КОИТО СЕ СЪСТАВЯТ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Тя се прилага за годишни, консолидирани и междинни отчети, изготвяни в съответствие със Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Всички застрахователи трябва да спазват изискванията за оповестяване на информация, а тези, които се занимават с животозастраховане, следва да прилагат специфични правила. За въпросите, неуредени в наредбата, се прилагат Националните стандарти.
Чл. 2
Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията за формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Годишният, консолидираният и междинният финансов отчет трябва да включват счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, приложение с пояснителни бележки, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, изготвени съгласно Националните стандарти за финансови отчети.
Чл. 3
Член 3 от наредбата определя изискванията за формата и структурата на финансовите отчети на застрахователни предприятия. Формата на отчетите е едностранна и трябва да следва структурата, зададена в приложенията. Поредността на статиите е строго определена, а обединяването на статии е допустимо само при незначителни суми, с цел яснота и вярно представяне на финансовото състояние. Изключения от обединяването са направени за техническите резерви и определени статии от отчета за приходите и разходите.
Чл. 4
Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията за формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Чл. 4 указва, че застрахователите с лиценз за общо застраховане попълват отчетите в раздел I 'Технически отчет - общо застраховане', а застрахователите с лиценз за животозастраховане - в раздел II 'Технически отчет - животозастраховане'. И двата типа застрахователи също попълват раздел III 'Нетехнически отчет'.
Чл. 5
Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Чл. 5 уточнява, че отчетът за приходите и разходите трябва да съдържа систематизирана счетоводна информация, организирана по групи, статии и подстатии, в съответствие с приложение № 2 и специалните изисквания. Позициите в отчета се означават с римски цифри за групите, арабски цифри за статиите и малки букви за подстатиите.
Чл. 6
Наредбата определя изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Член 6 описва структурата на счетоводния баланс, който включва балансова и задбалансова част с организирана информация по раздели, групи и статии. Позициите в баланса се обозначават с букви, римски цифри и арабски цифри. Специални изисквания включват отделно посочване на записания, но невнесен капитал, нематериални активи, използвани за собствени нужди земи и сгради, както и вземанията на застрахователя.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. указва, че движението на активите, които са представени в раздел Б и групи В.I и В.II от счетоводния баланс, трябва да бъде посочено в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № Н-20 определя класификацията на дълговите ценни книжа в счетоводния баланс на застрахователните предприятия. Статия В.III.2 включва прехвърляеми дългови ценни книжа и други ценни книжа с фиксиран доход, издадени от кредитни институции, търговски дружества, държавата или общините, но не включени в статии В.II.2 или В.II.4. Ценни книжа с променлив лихвен доход, зависещи от специфични фактори, се класифицират като дългови ценни книжа с фиксиран доход.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № Н-20 определя, че в активите на счетоводния баланс застрахователните предприятия включват дялове, които са държани в съвместни инвестиционни пулове. Тези пулове са създадени от няколко предприятия или пенсионни фондове, а управлението им е възложено на едно от тези лица.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № Н-20 определя как се отчитат заемите в активите на счетоводния баланс на застрахователните предприятия. В.III.4 включва заемите, гарантирани с ипотека, а В.III.5 включва заемите, отпуснати срещу застраховки "Живот". Задължително е да се прави разбивка на сумата в В.III.5, която да бъде оповестена в пояснителните бележки към финансовия отчет.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № Н-20 определя, че статия В.III.6 от актива на счетоводния баланс включва суми, депозирани в банки, които имат времеви ограничения за разпореждане. Суми, депозирани без ограничения, се отразяват в група Е.III от актива на баланса, независимо от това дали осигуряват лихвен доход.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № Н-20 определя, че в активите на счетоводния баланс на застрахователните предприятия се включват инвестиции, които не са посочени в предходните статии (В.III.1 до 6). Ако стойността на тези инвестиции е значителна, те трябва да бъдат оповестени в пояснителните бележки на финансовия отчет.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя какво включва Група В.IV от актива на счетоводния баланс на презастрахователя. Тя включва дължими суми от цеденти, свързани с гаранции, които не могат да се увеличават, намаляват или компенсират с други дългове. Освен това, ценни книжа, собственост на презастрахователя и депозирани при цедента или трето лице, се записват като инвестиция в отчета.
Чл. 14
Раздел Г от актива на счетоводния баланс на застрахователните предприятия включва три основни категории инвестиции: 1) инвестиции, при които инвестиционният риск е за застрахованото лице и са включени в инвестиционен фонд; 2) инвестиции, свързани с задълженията на застрахователя, обвързани със стойността на индекс; 3) инвестиции, направени на базата на застрахователни вноски от членове на застрахованата съвкупност, които са предназначени за разпределение между тях или техните бенефициенти.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя, че Група Е.IV включва активи, които не попадат в предходните групи Е.I до Е.III. В случай че сумата на тези активи е значителна, те трябва да бъдат оповестени в пояснителните бележки на финансовия отчет.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № Н-20 определя, че в група Ж.I от актива на счетоводния баланс се включват спечелени лихви и ренти, които са настъпили до датата на баланса, но чийто падеж все още не е настъпил.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя, че разходите, които са отсрочени, се включват в Група Ж.II от актива на счетоводния баланс, съгласно Наредба № 30 и Наредба № 27. При отчитане на аквизиционните разходи, сумите, приспаднати при изчисленията на пренос-премийния резерв и математическия резерв, се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет и се посочват отделно.
Чл. 18
Раздел Б от пасива на счетоводния баланс на застрахователните предприятия включва задължения, които се изплащат само след удовлетворяване на вземанията на всички останали кредитори в случай на ликвидация или обявяване в несъстоятелност на застрахователя.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № Н-20 определя начина на изчисление на брутния размер на техническите резерви за всеки вид застраховка. Делът на презастрахователя се приспада от този брутен размер и се отразява в пасива на счетоводния баланс, като може да се отчита по действителни или приблизителни стойности в зависимост от условията на презастрахователните договори. Освен това, делът на презастрахователя в пренос-премийния резерв се изчислява съгласно чл. 48 или условията на съответните презастрахователни договори.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № Н-20 определя базата за изчисляване на брутната сума на пренос-премийния резерв, която е свързана с премията по застрахователния договор, призната като приход през отчетния период. За следващия отчетен период част от премията се пренася в зависимост от типа застраховка: за общо застраховане - от края на отчетния период до края на срока на договора; за животозастраховане - от края на отчетния период до края на срока на договора или до следващия падеж на годишната премия.
Чл. 21
Резервът за неизтекли рискове се образува, за да покрие рискове между края на отчетния период и изтичането на застрахователния договор. Застрахователят е задължен да образува такъв резерв, ако за последните три години резултатът е отрицателен, и да представи актюерски разчет на Комисията за финансов надзор. Размерът на резерва се определя съгласно специфични приложения на Наредба № 27 и се отчита в пасива на счетоводния баланс, като значителната стойност се оповестява в пояснителните бележки.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя, че базата за определяне на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите е свързана с базата за признаване на премийния приход от застрахователя, като се използват методите от Наредба № 27. Делът на презастрахователя в математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите трябва да бъде отразен като отрицателна величина в пасива на счетоводния баланс.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № Н-20 определя брутната сума на резерва за предстоящи плащания, която включва всички предявени и непредявени претенции, които не са платени до края на отчетния период, както и разходите за уреждане на тези претенции. Сумата се намалява с частичните плащания по претенции. Делът на презастрахователя в резерва се отразява като отрицателна величина в пасива на счетоводния баланс.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № Н-20 определя резервът за бонуси и отстъпки, който се образува за задълженията за плащане на суми на застраховащи и застраховани лица. Резервът включва неизплатени бонуси, участия в положителен резултат и частични връщания на премии, но не включва суми, намалени при плащането на премията в началото на договора. Бонусите и отстъпките трябва да не са отчетени в друг резерв или разход за отчетния период.
Чл. 25
Застрахователите са длъжни да създадат запасен фонд за покриване на неблагоприятни плащания по застраховките. Процедурата за образуване на този фонд следва да е в съответствие с Наредба № 27. Ако застраховател не образува такъв фонд за определен вид застраховка, той трябва да предостави мотивирана обосновка в годишния актюерски доклад и да я оповести в пояснителните бележки на финансовия отчет.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията за образуване на резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд. Резервът се образува за покриване на задълженията на застрахователя, когато инвестиционният риск е на застрахованите. Размерът на резерва се определя от депозитната част на премията и стойността на активите, като нетният доход може да бъде намален с разходи за управление, но не повече от 10% от него. За покриване на риска "смърт" се създават резерви за оперативни разходи и плащания, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 27.
Чл. 27
Чл. 27 определя изискванията за раздел Е от пасива на счетоводния баланс на застрахователните предприятия. В него се включват суми, депозирани или удържани от презастрахователи по презастрахователни договори, които не могат да бъдат променяни с други дългове. В случай, че цедентът е получил ценни книжа като депозит, сумата, дължима от него, също се включва в тази позиция.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № Н-20 определя изискванията за признаване на приходите от брутни премии по застрахователни договори. Приходите от общо застраховане се признават на база дължимата сума за целия период на покритие, а за животозастраховане – на база дължимите суми през отчетния период, включващи еднократни и годишни премии. При активно презастраховане приходите се признават на база дължимите премии от цеденти. При съзастраховане се признава само частта на застрахователя. Всички суми не включват косвени данъци и такси. При дължими премии на вноски, всяка предстояща сума се отразява като вземане в счетоводния баланс.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № Н-20 определя начина на счетоводно отчитане на отстъпените премии на презастрахователи. Отчитането следва да съответства на премийния приход от застраховане и активно презастраховане, като се вземат предвид условията на съответните презастрахователни договори. Включват се дължимите премии за отчетния период, свързани с рискове от пряко застраховане и активно презастраховане, в зависимост от типа на договорите (еднократни или годишни).
Чл. 30
Член 30 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя изискванията за отразяване на промените в пренос-премийния резерв в отчетите за приходите и разходите на застрахователните предприятия. Подстатия I.1.в и I.1.г включват промяната в брутния размер на резервите, както и допълнителна сума за неизтекли рискове и дела на презастрахователите. Подстатия II.1.в обхваща промяната в нетния размер на пренос-премийния резерв.
Чл. 31
Наредбата определя изискванията за формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Член 31 описва как се определят нетните възникнали претенции, които включват претенциите за застрахователни събития през отчетния период, намалени с дела на презастрахователите. Претенциите се изчисляват като сума от плащанията и разходите за уреждане на претенции, намалени с възстановените обезщетения и разликата в резервите за предстоящи плащания. Също така, в пояснителните бележки към финансовия отчет се оповестява съществената разлика между резерва за предстоящи плащания в началото на годината и извършените плащания по претенции от предходни години.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № Н-20 описва какви суми трябва да се включват в статии I.6 и II.7 от отчета за приходи и разходи на застрахователните предприятия. Включват се: 1) суми, изплатени или дължими на застраховащи и застраховани лица под формата на бонуси; 2) суми за увеличаване на техническите резерви или намаляване на бъдещи премии, свързани с реализирани приходи или печалби, след корекции за предходни периоди; 3) суми, изплатени или дължими на застраховащи и застраховани лица като частично връщане на премии при благоприятно развитие на риска. При съществени размери на бонусите и отстъпките, информацията трябва да бъде оповестена в пояснителните бележки.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя, че аквизиционните разходи, посочени в подстатии I.7.а и II.8.а на отчета за приходите и разходите, се определят съгласно § 1, т. 7 от Наредба № 27. Освен това, комисионите за подновяване на полици се отразяват в подстатия I.7.в или II.8.в на същия отчет.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № Н-20 определя административните разходи, които застрахователните предприятия трябва да включват в своите финансови отчети. Разходите обхващат събирането на премии, обслужването на застрахователни и презастрахователни договори, обработването на бонуси и отстъпки, както и управлението на застрахователния портфейл. Освен това, в тези разходи се включват възнагражденията на наетия персонал и амортизациите на активите, използвани за собствени нужди, освен ако не са част от аквизиционните разходи или свързани с претенции и инвестиции.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя как да се отразяват приходите и разходите от инвестиции за застрахователните компании. Приходите и разходите, свързани с общо застраховане, се отразяват в статии III.3 и III.5 от нетехническия отчет, докато приходите и разходите, свързани с животозастраховане, се отразяват в статии II.2 и II.9 от техническия отчет по животозастраховане.
Чл. 36
Член 36 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. определя правилата за прехвърляне на приходи от инвестиции между техническия и нетехническия отчет в застрахователните предприятия. Когато приходите от инвестиции се прехвърлят от нетехническия отчет в техническия отчет по общо застраховане, прехвърлената сума се приспада от статия III.6 и се добавя към статия I.2. Обратно, когато приходите от техническия отчет по животозастраховане преминават в нетехническия отчет, те се приспадат от статия II.12 и се добавят към статия III.4. В пояснителните бележки към финансовия отчет трябва да се посочат причините и правните основания за тези прехвърляния.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № Н-20 предвижда, че в отчета за приходите и разходите на застрахователните предприятия трябва да се посочва разликата между справедливата стойност на инвестициите, оценени по-късно, и тяхната историческа цена. Тази разлика трябва да се отрази в статия II.3 или II.10 на отчета. Същото изискване важи и за инвестициите, представени в раздел Г от актива на счетоводния баланс.
Чл. 38
Наредбата определя изискванията за оценка на инвестициите в счетоводния баланс на застрахователните предприятия. Инвестициите в раздел В могат да бъдат оценявани по справедлива стойност, а тези в раздел Г се оценяват задължително по справедлива стойност. За една балансова статия се прилага един и същи метод за оценка, включително и за земите и сградите. Методи за оценка и стойности се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет, като се посочва и справедливата стойност на инвестиции, представени по цена на придобиване, и цената на придобиване на инвестиции, представени по справедлива стойност.
Чл. 39
Чл. 39 от наредбата определя правилата за оценка на инвестиции по справедлива стойност. За финансовите активи, класифицирани като обявени за продажба, разликата между последващата оценка и историческата цена се отчита като резерв от преоценка в пасива на счетоводния баланс. Аlineя 1 не важи за статии от отчета за приходите и разходите, свързани с пренос-премийния резерв и нереализираните печалби и загуби.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № Н-20 определя изискванията за оценка на инвестиции от застрахователни предприятия. Справедливата стойност на инвестициите, освен недвижимите имоти, се определя като тяхната пазарна стойност. За инвестиции на регулиран пазар, пазарната стойност е борсовата цена на отчетната дата или последния работен ден. За нерегулиран пазар, стойността е средно претеглената цена на сделките. При продажба на инвестиции, стойността се намалява с разходите по продажбата. В пояснителните бележки към финансовия отчет се изисква информация за метода на оценка и мотивите за избора му.
Чл. 41
Наредбата определя изискванията за оценка на недвижимите имоти, класифицирани като инвестиции, в контекста на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Справедливата стойност на тези имоти е тяхната пазарна стойност към датата на съставяне на отчета. Пазарната стойност се определя при наличие на активен пазар или от независими оценители в противен случай. Не се начислява амортизация за инвестиционните имоти. При промяна на стойността, корекциите се правят в съответствие с установените процедури. В случай на предстояща продажба, стойността се намалява с разходите по продажбата. Ако пазарната стойност не може да бъде установена, се приема възстановимата стойност. Методът на оценка трябва да бъде оповестен в пояснителните бележки.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № Н-20 позволява на застрахователите да извършват последващи оценки на активите. Активите от група Е.I могат да бъдат оценени по възстановима стойност, а активите от групи В.I до В.IV и активите от група Е.I, с изключение на материалните запаси, могат да бъдат оценени по справедлива стойност на датата на финансовия отчет.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № Н-20 определя правилата за оценка и представяне на активите, включени в определени раздели на счетоводния баланс. Когато активите се оценяват по историческа цена, се прилагат стандартите за амортизации, финансови инструменти и обезценка на активи. Финансовите активи подлежат на проверка за обезценка, и ако балансовата им стойност надвишава възстановимата стойност, те се оценяват по възстановимата стойност, признавайки загуба от обезценка. Всеки актив се представя в баланса по по-ниската стойност между балансовата и възстановимата.
Чл. 44
Според Чл. 44 от Наредба № Н-20, активите, които са класифицирани в групи от Д.I до Д.III и група Е.II, трябва да се оценяват и представят в счетоводния баланс на датата на съставяне на финансовия отчет по по-ниската от балансовата или възстановимата стойност.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № Н-20 определя начина на признаване на аквизиционните разходи от застрахователните предприятия. За общо застраховане, разходите се отлагат за бъдещи периоди в пропорция на пренос-премийния резерв и се отразяват в активи и пасиви на счетоводния баланс. За животозастраховане, непогасените аквизиционни разходи също се отлагат за бъдещи периоди и се амортизират по същия начин, като свързаните презастрахователни комисиони се отразяват в пасивите.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № Н-20 определя изискванията за оценка на дълговите ценни книжа в счетоводния баланс на застрахователните предприятия. Когато тези ценни книжа не са оценени по пазарна стойност, те се представят по цена на придобиване. Разликите между цената на придобиване и сумата, подлежаща на изплащане при падежа, се признават съответно като разходи или приходи в отчета за приходите и разходите. При продажба на активи преди падежа, разликата между постъпленията от продажбата и балансова стойност се разпределя за оставащия период до падежа. Всички разлики се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет.
Чл. 47
Застрахователят е задължен да образува и поддържа достатъчни технически резерви, които да покриват поетите застрахователни рискове. Размерът на резервите се определя на базата на стойността на задълженията, които ще бъдат изпълнени в бъдеще по действащите застрахователни и презастрахователни договори, включително разходите за изпълнението на тези задължения и потенциалните неблагоприятни отклонения от очакванията.
Чл. 48
Пренос-премийният резерв се създава за покриване на бъдещи претенции и разходи след края на отчетния период. Размерът му се изчислява на база на премията, която ще се пренася за следващия отчетен период, с коефициент на разсрочване, зависещ от срока на договора. При неравномерно развитие на риска, резервът може да бъде коригиран, за да отразява разпределението на претенциите и очаквания риск.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № Н-20 определя, че базата за определяне на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите е свързана с премийния приход от застрахователя. Резервите се образуват от индивидуалните резерви за всеки застрахователен договор, а методът за изчисляване на резервите се основава на благоразумни актюерски оценки. Статистическите елементи за оценка на резервите се определят на базата на благоразумни допускания, отчитайки условията на договора и бъдещите разходи.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № Н-20 определя условията за образуване на резерв за предстоящи плащания в застрахователните предприятия. Резервът обхваща брутната сума на всички предявени и непредявени претенции, които не са платени до края на отчетния период, както и свързаните с тях разходи. Необходимо е резервът да отчита всички известни фактори, влияещи на стойността на плащанията. Забранено е скрито дисконтиране на резервите, но те могат да се дисконтират с одобрение от Комисията за финансов надзор при определени условия. Оценката на разходите за уреждане на претенциите се извършва по специфичен начин за различните видове застраховки.
Чл. 51
Когато информацията за вземанията и/или задълженията по преките застрахователни операции е недостатъчна към датата на съставяне на финансовия отчет, застрахователите могат да прилагат други методи след съгласуване с Комисията за финансов надзор. Тези методи трябва да се прилагат последователно в следващите отчетни години, освен при обективни обстоятелства. Избраните методи и мотивите за тяхното прилагане се оповестяват в пояснителните бележки към отчета. При промяна на метода, ефектът върху финансовото състояние на застрахователя също се оповестява в пояснителните бележки.
Чл. 52
Запасният фонд на застрахователите се образува по видове застраховки, като се използват статистически методи, за да се осигури изравняване на бъдещите колебания в нетната квота на щетите. Методът за образуване на запасния фонд трябва да бъде предварително съгласуван с Комисията за финансов надзор, а мотивите за избора му да бъдат оповестени в пояснителните бележки към финансовия отчет.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. предвижда, че освен оповестяванията, изисквани от приложимите счетоводни стандарти и самата наредба, застрахователните предприятия трябва да включват в пояснителните бележки към финансовите отчети и допълнителна информация, посочена в съответния раздел на наредбата.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № Н-20 изисква застрахователите, извършващи общо застраховане, да оповестяват в пояснителните бележки към финансовите отчети информация за брутните начислени и спечелени премии, възникнали претенции, оперативни разходи и резултата от презастрахователни операции. При активното презастраховане над 10% от брутните записани премии, информацията трябва да се посочи отделно. Застрахователите трябва да групират информацията по видове застраховки, като не е необходимо да оповестяват данни за видове, при които брутните премии са под 20 млн. лв., освен за трите вида с най-висок относителен дял.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № Н-20 предвижда застрахователите, извършващи животозастраховане, да оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет брутни начислени премии и резултат от презастрахователни операции. Когато активното презастраховане надвишава 10% от брутните записани премии, сумите трябва да се посочват отделно. Допълнителна информация трябва да се предостави в зависимост от броя на застрахованите лица, начина на плащане на премиите и участието в дохода от инвестиции. Информацията по позиции, които не надвишават 10% от брутните записани премии, не се оповестява самостоятелно.
Чл. 56
В пояснителните бележки към финансовия отчет застрахователните предприятия трябва да оповестят сумата на брутните записани премии от застрахователна дейност, извършвана на територията на Република България, друга държава членка и трета държава. Информацията не се оповестява, ако относителният дял на съответната сума не надвишава 5% от брутните записани премии.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № Н-20 изисква застрахователните предприятия да оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет информация за брутната сума на всички разходи за комисиони за отчетния период. Тези разходи включват комисиони за застрахователни посредници, инкасови комисиони и комисиони по управление на застрахователния портфейл.
Чл. 58
Застрахователите и застрахователните холдинги, включително тези със смесена дейност, са задължени да изготвят и представят консолидирани финансови отчети. Тези отчети трябва да отговарят на разпоредбите на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти и специфичните изисквания на наредбата.
Чл. 59
Когато годишният финансов отчет на предприятие, участващо в консолидацията, е съставен повече от шест месеца преди датата на консолидирания финансов отчет, предприятието трябва да бъде консолидирано с междинен финансов отчет, изготвен към датата на консолидирания отчет.
Чл. 60
Чл. 60 от наредбата указва, че при изготвянето на консолидирания финансов отчет, приходите и разходите от инвестиции трябва да се отчитат в нетехническата сметка на консолидирания отчет за приходите и разходите. Това важи дори когато приходите и разходите са свързани с животозастраховане.
Чл. 61
Наредбата определя изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети, които застрахователните предприятия трябва да изготвят. Чл. 61 задължава застрахователите да публикуват годишни и консолидирани финансови отчети, годишни доклади за дейността и одиторски доклади в съответствие с чл. 40 от Закона за счетоводството. Допълнителните разпоредби определят терминология, включително за животозастраховане, общо застраховане и активното презастраховане. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г. и се прилага за отчетните периоди, започващи след тази дата.
§1
Наредбата дефинира основни термини, свързани със застраховането, включително "животозастраховане", "общо застраховане", "активно презастраховане", "разходи за уреждане на претенции", "значително дялово участие" и "свързани предприятия". Животозастраховането обхваща видове застраховки от приложение № 1, раздел I на Кодекса за застраховането, докато общото застраховане обхваща видове от раздел II, буква "А". Активното презастраховане се отнася до поемането на рискове по презастрахователен договор. Разходите за уреждане на претенции включват всички разходи, свързани с изплащането на обезщетения. Значителното дялово участие се определя като притежание на не по-малко от 20% от капитала на друго предприятие. Свързаните предприятия са тези, които изискват консолидиран финансов отчет по Закона за счетоводството.
§5
Наредба № Н-20 от 29 декември 2006 г. установява изискванията към формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети на застрахователните предприятия. Тя влиза в сила от 1 януари 2007 г. В приложението към наредбата са включени образци на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, и справка за движението на собствените активи. Счетоводният баланс включва активи и пасиви, а отчетът за приходите и разходите обхваща техническия отчет за общо застраховане и животозастраховане, както и нетехническия отчет.
