ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за обществените поръчки определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. Целта е осигуряване на ефективност при разходването на публични средства, средства от европейски фондове, средства свързани с дейности в определени сектори, както и средства на дружества и предприятия, които са възложители. Обществена поръчка е придобиването на услуги или строителство от възложители, без значение от предназначението им.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за обществените поръчки определя основните принципи, по които се възлагат обществените поръчки. Те включват: равнопоставеност, недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Възложителите не могат да ограничават конкуренцията чрез условия, които дават необосновано предимство или ограничават участието на стопански субекти, освен ако това е съобразено с предмета и спецификата на поръчката.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за обществените поръчки определя обектите на обществени поръчки, които включват строителство, доставки на стоки и предоставяне на услуги. Под строителство се разбира както изпълнение, така и проектиране на строежи. Доставките на стоки могат да се осъществяват чрез различни форми, включително покупка и лизинг, и включват предварителни дейности, свързани с употребата на стоката. За строителство, при което възложителят има решаващо влияние върху проекта, се счита и изпълнението на строеж.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за обществените поръчки предвижда, че при възлагане на обществени поръчки се използват кодовете на номенклатурите от Общия терминологичен речник (CPV), приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002. В случай че възложителите ползват други номенклатури, те трябва да посочат тяхното съответствие с Общия терминологичен речник.
Чл. 5
Съгласно Закона за обществените поръчки, възложителите отговарят за прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. Те се делят на публични и секторни. Публични възложители са различни висши държавни и местни органи, а секторни възложители включват публични предприятия и търговци, извършващи секторни дейности. При възлагане на поръчки за секторни дейности, публичните възложители прилагат правилата за секторни възложители.
Чл. 6
Член 6 от Закона за обществените поръчки определя правилата за прилагане на закона при финансиране с публични средства. Когато публичните средства покриват повече от 50% от стойността на определени дейности, законът е приложим. Конкретно, за строителство, при прогнозна стойност над 10 526 116 лв. и за услуги, свързани със строителство, при прогнозна стойност над 420 497 лв., възложителят е лицето, което възлага поръчката.
Чл. 7
Възложителят може да делегира правомощията си на длъжностно лице, което отговаря на определени условия, включително да бъде представител на възложителя или ръководител на обособено звено. В отсъствие на възложителя, правомощията му се изпълняват от лице, което го замества. Делегирането на правомощия не може да се използва за разделяне на обществени поръчки с цел заобикаляне на законовите изисквания. Възложители с по-висока степен могат да възлагат обществени поръчки за нуждите на разпоредители с по-ниска степен.
Чл. 8
Двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, уреждайки всички свързани организационни, технически и финансови въпроси. Всеки от възложителите носи отговорност за изпълнението на задълженията си, независимо от начина на провеждане на процедурата. При частично съвместно възлагане, всеки възложител отговаря за съответните части, които провежда самостоятелно и за сметка на своята организация.
Чл. 9
Член 9 от Закона за обществените поръчки регламентира правото на възложителите да възлагат обществени поръчки съвместно с възложители от други държави членки на ЕС. В случаите на съвместни рамкови споразумения и динамични системи за покупки, възложителите могат самостоятелно да сключват договори. Когато условията на съвместното възлагане не са уредени с споразумение, възложителите трябва да сключат такова, за да определят задълженията и приложимите национални разпоредби. При изпълнение на договор от един възложител, другите участници се считат за изпълнили задълженията си. Освен това, при учредяване на обединение с възложители от други държави членки, правилата за възлагане на обществени поръчки се определят от компетентния орган на обединението. Възложителите не могат да използват съвместно възлагане с цел заобикаляне на закона.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за обществените поръчки определя правото на участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Кандидати могат да бъдат български и чуждестранни физически и юридически лица, както и техни обединения, които са упълномощени да извършват строителство, доставки или услуги според законодателството на страната, в която са установени. Възложителите не могат да изискват определена правна форма за обединенията, но могат да наложат условие за създаване на юридическо лице, ако това е необходимо за изпълнението на поръчката. Участниците не могат да бъдат отстранени от процедурата на основание на статута или правната форма, стига да имат право да предоставят съответната услуга в страната членка, в която са установени.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за обществените поръчки определя реда за възлагане на обществени поръчки, включващи дейности с повече от един обект. Основният предмет на поръчката се определя от дейността с най-висока прогнозна стойност. При наличие на различни дейности, възложителят може да избира между възлагане на отделни поръчки или обща поръчка, в зависимост от приложимите правила. Забранява се вземането на решения за обща поръчка с цел избягване на законовите изисквания. При неделими части, поръчката се възлага по правилата на основния предмет. В случай на комбинирани договори с концесия, правилата зависят от решението на възложителя и естеството на обектите.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за обществените поръчки регламентира условията за възлагане на запазени обществени поръчки, предназначени за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Министерският съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, определя списък на стоките и услугите, както и програми за създаване на защитени работни места. Възложителите имат право да запазят поръчки, а условията за участие в тях включват изискването за наличие на поне 30% от хора с увреждания в състава на участниците. Специализираните предприятия трябва да могат да изпълнят 80% от поръчката със собствени ресурси. Офертите на други заинтересовани лица се разглеждат само при липса на допустими оферти от лицата по ал. 1. Агенцията по обществени поръчки е отговорна за оповестяване на списъка и програмите.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за обществените поръчки определя случаи, при които законът не се прилага. Изключенията включват обществени поръчки, свързани с международни споразумения, услуги от адвокатски дружества, финансови услуги, трудови правоотношения и специфични услуги, свързани с националната сигурност и здравеопазването. Освен това, определени поръчки, свързани с индустриални паркове и електрическа енергия, също са изключени.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за обществените поръчки определя случаи, в които публичните възложители не прилагат закона. Тези случаи включват възлагане на поръчки свързани с пощенски услуги, обществени електронни съобщителни мрежи, аудио-визуални медийни услуги, политически кампании, поръчки между контролирани юридически лица, и други специфични условия. Освен това, законът не се прилага за определени договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса и Агенция "Пътна инфраструктура".
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за обществените поръчки предвижда случаи, в които секторен възложител не прилага закона. Тези случаи включват: поръчки за доставки с цел препродажба, поръчки за проекти, които не са свързани с секторни дейности, доставки на вода при определени условия, доставки на енергия или горива, поръчки на свързани предприятия с определени условия за оборот, и поръчки на съвместни предприятия. Важно е, че свързаните предприятия не могат да превъзлагат договори на трети лица, освен на свързани предприятия.
Чл. 16
Възложителите нямат право да се позовават на изключенията по чл. 13 - 15 от Закона за обществените поръчки, освен ако не са налице предвидените в закона основания. Това правило е в сила от 01.03.2019 г. и е част от правилата за възлагане на обществени поръчки, които включват процедури, стойностни прагове и прогнозна стойност на поръчките.
Чл. 17
Възложителите са задължени да спазват законовия ред за възлагане на обществени поръчки, когато са налице основания за това. Специфични дейности в горски територии, като създаване на гори и добив на дървесина, се възлагат по реда на Закона за горите.
Чл. 18
Законът за обществените поръчки предвижда 13 основни процедури за възлагане на обществени поръчки. Те включват: открита процедура, ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации, договаряне без предварително обявление, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, конкурс за проект, публично състезание и пряко договаряне. Откритата процедура и публичното състезание позволяват на всички заинтересовани лица да подават оферти, докато ограничената процедура е за кандидати, получили покана след предварителен подбор. Другите процедури включват преговори и диалози с допуснати кандидати, за да се определят най-добрите решения или да се установят партньорства.
Чл. 19
Член 19 от Закона за обществените поръчки определя процедурите, които публичните и секторните възложители трябва да следват при възлагане на обществени поръчки. Публичните възложители прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 8 и 11 - 13, докато секторните възложители следват процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6, 7, 9 и 11 - 13. За поръчки в областите отбрана и сигурност се прилагат процедури по чл. 18, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 10.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за обществените поръчки определя условията за прилагане на процедурите при възлагане на обществени поръчки в зависимост от прогнозната стойност. За строителство, стойността трябва да е над 10 526 116 лв.; за доставки и услуги - над 273 812 лв.; за услуги по приложение № 2 - над 1 466 850 лв. Възложители от областта на отбраната и секторни възложители имат специфични прагове. При стойности между 80 000 лв. и 300 000 лв. за строителство, и между 50 000 лв. и 100 000 лв. за доставки и услуги, се прилага ред за събиране на оферти. Директно възлагане е възможно при стойности под определени прагове.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за обществените поръчки определя начина на изчисляване на прогнозната стойност на обществените поръчки, която се определя от възложителя и включва всички плащания без ДДС. Прогнозната стойност трябва да е актуална към датата на откриване на поръчката и може да се изчисли чрез пазарни проучвания. За обособени позиции, прогнозната стойност се определя на база стойностите на отделните позиции, като за определени условия могат да се възлагат самостоятелно. Специални правила важат за обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, включително лизинг и рамкови споразумения. Разделянето на поръчки с цел избягване на по-високи стойности е забранено, освен в предвидените случаи.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за обществените поръчки определя решенията, които възложителите трябва да издават в зависимост от типа и етапа на процедурата. Сред основните решения са: откриване на процедурата, одобрение на промени в условията, определяне на изпълнител и прекратяване на процедурата. Всяко решение трябва да съдържа информация за възложителя, правно основание, вид на процедурата, прогнозна стойност, мотиви и информация за обжалване. Решенията се изготвят по образец и са индивидуални административни актове, които се създават електронно.
Чл. 23
Възложителите могат да оповестят намеренията си за обществени поръчки или рамкови споразумения чрез предварителни обявления. Публичните възложители публикуват обявление за предварителна информация, а секторните - периодично индикативно обявление. Срокът за оповестяване е до 12 месеца, а за услуги по приложение № 2 - до 18 месеца. При ограничени и състезателни процедури публичните възложители могат да използват предварителна информация за откриване на процедура. Обявленията трябва да съдържат определена информация и срокът за заявяване на интерес не може да бъде по-кратък от 30 дни. При открити процедури обявлението се използва за съкращаване на сроковете за получаване на оферти.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за обществените поръчки предвижда, че възложителите са задължени да оповестят откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез обявление, когато това е предвидено от закона. Обявлението може да включва информация за изменения или допълнителна информация, свързана с процедурата.
Чл. 25
Член 25 от Закона за обществените поръчки е бил изменен с ДВ, бр. 107 от 2020 г. и е влязъл в сила на 01.01.2021 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 88 от 2023 г., като отмяната влиза в сила на 01.02.2024 г.
Чл. 26
Възложителите са задължени да публикуват обявления за възлагане на обществени поръчки в срок от 30 дни след сключване на договор или след влизане в сила на решение за прекратяване на процедура. Специфични срокове важат и за договори над определени стойности. При възлагане на поръчки по рамкови споразумения, обявления се изпращат на всеки тримесечие. Информацията, която не подлежи на публикуване поради търговска тайна, не се оповестява, но се използва за статистически цели.
Чл. 27
Възложителите са задължени да публикуват обявление за изменение на договор за обществена поръчка или рамково споразумение в срок от 30 дни след подписването на допълнителното споразумение. Това изискване е регламентирано в чл. 27 от Закона за обществените поръчки, изменен с ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.11.2019 г.
Чл. 28
Възложителите имат право да публикуват обявление за доброволна прозрачност, когато прилагат изключенията по чл. 13 - 15 и чл. 149. Това обявление представлява индивидуален административен акт и не може да се сключи договор преди изтичане на 10 дни от публикуването му, освен ако не е подадена жалба, в такъв случай договорът не може да бъде сключен до влизане в сила на решението.
Чл. 29
Възложителите са задължени да публикуват обявление за приключване на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, което да съдържа информация за изпълнението, прекратяването, развалянето или недействителността на договора. Обявлението трябва да бъде изпратено в срок до 30 дни от настъпване на съответното обстоятелство и да се изготвя по образец. При договори за услуги, свързани с медийни услуги, се посочват платените средства на всеки доставчик.
Чл. 30
Възложителят, който провежда конкурс за проект, е задължен да оповести своето намерение чрез обявление. След приключване на конкурса, в срок от 30 дни, той трябва да изпрати обявление за резултатите. Информация, която е защитена от закона или е конфиденциална, не се публикува.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за обществените поръчки определя изискванията за документацията, която трябва да съдържа информация за техническите спецификации, инвестиционни проекти, методика за оценка на офертите, образци на документи и проект на договор. При конкурс за проект, документацията включва проектната задача, технически данни и критерии за оценка. Допълнителни документи могат да бъдат предоставени от възложителя за уточняване на характеристиките на поръчката.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за обществените поръчки определя правилата за предоставяне на достъп до документацията за обществените поръчки. Възложителите трябва да осигурят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до документацията от момента на публикуване на обявлението в Официалния вестник на ЕС или в Регистъра на обществените поръчки. Ако не е възможно да се осигури такъв достъп, възложителят трябва да посочи условията за получаване на документацията и срокът за подаване на оферти се удължава с 5 дни. В случай на конфиденциална информация, също се посочват мерки за защита и условия за достъп, с удължаване на срока отново с 5 дни. Възложителите не са длъжни да удължават срока в случаи на спешно възлагане или при взаимно съгласие с кандидатите.
Чл. 33
Лицата могат да искат писмено разяснения по условията на обществените поръчки до 10 дни преди изтичане на срока за подаване на заявления и оферти. При съкратен срок искането трябва да бъде направено до 7 дни. Възложителят е длъжен да предостави разяснения в срок от 4 дни, но не по-късно от 6 дни преди крайния срок за подаване на документи. Разясненията се публикуват в Регистъра на обществените поръчки и не могат да променят условията на процедурата.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за обществените поръчки описва процедурите за изпращане на покани до кандидати в случаи на ограничена процедура, състезателен диалог, партньорство за иновации и други. Възложителите трябва да изпратят писмени покани, одобрени с решението за предварителен подбор, съдържащи информация от приложенията за публични и секторни възложители. При открита процедура с обявление за предварителна информация, поканата за потвърждаване на интерес включва информация от съответните приложения. В случай на липса на достъп до документация, тя се прилага към поканата. Информацията се публикува в "Официален вестник" на Европейския съюз.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за обществените поръчки определя задълженията за публикуване на информация относно възлагането и изпълнението на обществени поръчки в "Официален вестник" на Европейския съюз. Обявленията, които трябва да бъдат публикувани, включват различни видове обявления, като тези за обществени поръчки, промени, възлагане на поръчки и квалификационни системи. Публикацията се извършва по образци, утвърдени от Европейската комисия, и информацията се изпраща до Службата за публикации на ЕС чрез платформа, поддържана от Агенцията по обществени поръчки.
Чл. 36
Регистърът на обществените поръчки (РОП) е електронна база данни, част от платформата за обществени поръчки, в която се публикуват важни документи и информация, свързани с обществените поръчки, включително решения, обявления, покани, договори и допълнителни споразумения. Регистърът е публичен и достъпът до информацията в него е безплатен. В него се съхраняват данни за прогнозни стойности, минимални изисквания, стойности на договори, подадени оферти и други важни параметри, свързани с възлагането на обществени поръчки.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за обществените поръчки регламентира задълженията на възложителите да осигурят публичност на информацията, свързана с обществени поръчки, чрез профила на купувача. Възложителите трябва да публикуват информация по чл. 36 и друга релевантна информация по собствена преценка. Документите за всяка обществена поръчка се организират в отделна електронна преписка на профила на купувача. Някои алинеи от текста са отменени и не са в сила.
Чл. 37
Член 37 от Закона за обществените поръчки предвижда, че при публикуване на документите за обществената поръчка, защитената със закон информация трябва да бъде заличена. В документа трябва да се посочи основанието за заличаването на информацията.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за обществените поръчки регламентира публикуването на данни в структуриран вид на портала за отворени данни от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки. Данните трябва да бъдат публикувани в отворен и машинночетим формат, съгласно стандарта Open Contracting Data Standard. Публикацията на данните е задължителна най-малко веднъж месечно. В случай, че стандартът не позволява публикуване в структуриран вид, министърът на електронното управление може да определи разширение на стандарта в сътрудничество с Агенцията по обществени поръчки.
Чл. 39
Член 39 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за възлагане на обществени поръчки чрез електронна платформа. Този член е бил изменен и отмяната му е в сила от 18.10.2018 г. Първоначално е влязъл в сила на 30.06.2017 г. с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за обществените поръчки регламентира задължителното използване на централизирана електронна платформа при възлагането на обществени поръчки, динамични системи за покупки, рамкови споразумения и конкурси за проекти. Платформата е общодостъпна и осигурява защита на данните до момента на отваряне на документите. Възложителите могат да използват платформата за различни етапи на процедурата, но не трябва да я използват за документи с класифицирана информация. Има изключения при специфични поръчки, които налагат използването на нестандартни инструменти и формати. При непланирано прекъсване на платформата, сроковете за участие се удължават.
Чл. 40
Член 40 от Закона за обществените поръчки определя условията за използване на електронни платформи за възлагане на обществени поръчки от централните органи за покупки. Тези платформи трябва да отговарят на определени изисквания и да позволяват извършването на необходимите действия за възлагане на поръчки. Решенията и обявленията не могат да се публикуват на платформите, преди да са публикувани в Регистъра на обществените поръчки. Възложителите, които провеждат вътрешен конкурентен избор, трябва да използват платформата на централния орган, сключил рамковото споразумение. Документите за рамкови споразумения и свързаните поръчки се обособяват в отделни електронни преписки.
Чл. 41
Член 41 от Закона за обществените поръчки е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 86 от 2018 г., и влезе в сила на 18 октомври 2018 г. Този член не е в сила и не се прилага.
Чл. 42
Член 42 от Закона за обществените поръчки е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 86 от 2018 година, и влиза в сила на 1 март 2019 година. Текстът, свързан с връчването на решенията, вече не е в сила.
Чл. 43
Член 43 от Закона за обществените поръчки е отменен с ДВ, бр. 86 от 2018 г. и влиза в сила от 01.11.2019 г. Тази част от закона касае подготовката на процедурата за обществени поръчки, като акцентира на необходимостта от предварителни действия, които включват пазарни консултации и външно участие при подготовка на документацията.
Чл. 44
Възложителят може да проведе пазарни консултации преди възлагане на обществена поръчка, но трябва да гарантира, че те не нарушават конкуренцията и принципите на недискриминация и прозрачност. Всяка информация от тези консултации трябва да бъде публикувана, а сроковете за получаване на оферти трябва да бъдат определени така, че да не нарушават равнопоставеността. Ако след съкращаване на сроковете оферти постъпят само от участници в консултациите, трябва да се определи допълнителен срок. Участниците в консултациите могат да бъдат отстранени, ако не докажат, че тяхното участие не нарушава принципа за равнопоставеност.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за обществените поръчки определя как възложителите трябва да установят сроковете за подаване на заявления и оферти, взимайки предвид сложността на поръчката и необходимото време за изготвяне на офертите, без да нарушават минималните срокове, определени от закона. При оферти, изискващи посещение на обект или проверка на допълнителни документи, сроковете за подаване на оферти трябва да бъдат удължени с минимум 5 дни. Също така, ако подаването на оферти по електронен път е невъзможно, сроковете за получаване на оферти се удължават с 5 дни.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за обществените поръчки регламентира процеса на възлагане на обществени поръчки и възможността за разделянето им на обособени позиции. Възложителят трябва да прецени целесъобразността на разделянето и да посочи причините, ако реши да не го прави. При наличие на обособени позиции, те трябва да имат определен предмет и обем, както и прогнозна стойност. Министерският съвет може да определи области, в които разделянето е задължително. Възложителите също така трябва да уточнят в обявлението дали офертите могат да се подават за една, няколко или всички позиции и могат да ограничат броя на позициите, които един изпълнител може да спечели. В случай на ограничение, те трябва да посочат обективни и недискриминационни критерии.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за обществените поръчки позволява на възложителите да включват специални условия, свързани с икономически и социални аспекти, иновации, опазване на околната среда и заетостта при изпълнението на поръчките. Условията трябва да са свързани с предмета на поръчката и да бъдат ясно посочени в обявлението или документацията. Възложителите изискват от участниците да декларират спазването на задълженията по данъци, осигуровки и опазване на околната среда. Специални изисквания за чисти превозни средства са предвидени при обществени поръчки за доставка на определени категории превозни средства, като възложителите трябва да посочват изискванията в техническите спецификации или в критериите за възлагане. Изискванията към чистите превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за обществените поръчки, нов от ДВ, бр. 88 от 2023 г., предвижда, че при възлагане на обществени поръчки от публични възложители на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2, документацията трябва да включва екологични изисквания за доставяните продукти или услуги. Възложителите могат да прилагат тези изисквания чрез техническите спецификации или като показатели при критерии за възлагане. Минималните задължителни екологични изисквания и начинът за тяхното доказване ще бъдат определени с наредба от съответните министри.
Чл. 48
Възложителят на обществени поръчки трябва да определи техническите спецификации в съответствие с приложимите нормативни актове. Това може да стане чрез: 1) посочване на работни характеристики или функционални изисквания; 2) указване на стандарти и технически оценки; 3) комбиниране на спецификации и работни характеристики; 4) допълнителни изисквания, свързани с предмета на поръчката. Важно е да се осигури достъпност за хора с увреждания и да се спазват изискванията за защита на личните данни при обработката им.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за обществените поръчки предвижда, че техническите спецификации трябва да осигурят равен достъп на всички кандидати и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията. Не се допуска включването на конкретни модели, търговски марки или патенти, които биха могли да облагодетелстват определени участници. В случай че е необходимо да се посочи конкретен продукт, това може да се направи само ако не е възможно да се опише предмета на поръчката по друг начин и с добавяне на термина "или еквивалентно/и".
Чл. 50
Възложителят не може да отстрани оферта, ако участникът докаже, че предлаганите решения отговарят на техническите спецификации по еквивалентен начин. За оферти, които съответстват на български или европейски стандарти, отстраняването също не е допустимо, ако участникът предостави доказателства, че тези стандарти отговарят на изискванията на възложителя.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за обществените поръчки регламентира изискванията към маркировките, когато предметът на поръчката включва специфични екологични, социални или други характеристики. Възложителите могат да изискват маркировки, които трябва да са свързани с предмета на поръчката, обективно проверими, установени чрез прозрачна процедура, достъпни за всички кандидати и определени от независима организация. Възложителите са длъжни да приемат еквивалентни маркировки и други доказателства за съответствие, при условие че участникът докаже, че предложението отговаря на изискванията. Не могат да се изискват маркировки, които включват ненужни условия.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за обществените поръчки предвижда, че възложителите могат да изискват от участниците да представят протоколи или сертификати от органи за оценяване на съответствието, за да докажат спазването на изискванията за изпълнение на поръчката. При изискване на сертификати от конкретни органи, възложителите приемат и сертификати от еквивалентни органи. В случай че участникът не може да осигури необходимите документи по независещи от него причини, той може да предостави други доказателства за съответствие. Компетентните органи са задължени да предоставят информация на лица от други държави членки при поискване, освен ако не е забранено от нормативен акт. Възложителите имат право да изискват мостри и описания на стоките, които ще бъдат доставени.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността възложителите да разрешат или изискат представяне на варианти в офертите. Възложителите трябва да посочат информация относно вариантите в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес. Вариантите трябва да са свързани с предмета на поръчката и да отговарят на минималните изисквания, определени от възложителите. При оценката на офертите, критериите трябва да са приложими както за офертите с варианти, така и за тези без варианти. Възложителите не могат да отхвърлят варианти само на основание, че изборът им би довел до различен тип договор (услуга вместо доставка или обратно).
Чл. 54 от Закона за обществените поръчки
Възложителят може да отстрани кандидати от участие в обществена поръчка при наличие на определени основания, включително: осъждане за сериозни престъпления, задължения за данъци и осигурителни вноски, представяне на неверни документи, нарушения на трудовото законодателство и конфликт на интереси. Специално внимание се обръща на случаи, при които основанията за отстраняване важат и за представители на участника или кандидата. Възложителят има право да не прилага тези изисквания при особено важни обществени интереси, като в такъв случай е задължен да мотивира решението си.
Чл. 55 ЗОП
Възложителят може да отстрани кандидат или участник от процедура за обществена поръчка при наличие на определени обстоятелства, включително несъстоятелност, лишаване от права, споразумения за нарушаване на конкуренцията, виновност за неизпълнение на договори, или опити за влияние върху решенията на възложителя. Тези основания трябва да бъдат посочени в обявлението за откриване на процедурата. Възложителят може да не отстрани участник, ако се докаже, че той е в състояние да изпълни поръчката, дори и да е в несъстоятелност, при условие че това е посочено в обявлението.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за обществените поръчки предвижда, че кандидат или участник, който има основания за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, може да представи доказателства за предприети мерки, които гарантират неговата надеждност. Тези мерки включват погасяване на задължения, изплащане на дължими обезщетения, съдействие на компетентни органи и изпълнение на предписания. Възложителят оценява тези мерки, отчитайки тежестта на престъпленията или нарушенията. Решението за приемане или отхвърляне на мерките се посочва в документите, свързани с процедурата. Лица, лишени от право да участват в обществени поръчки по влязла в сила присъда, не могат да ползват тези възможности.
Чл. 57
Възложителят има задължение да отстрани кандидати или участници от процедурата при наличие на основания по чл. 54, ал. 1 и обстоятелства по чл. 55, ал. 1. Отстраняването важи и за членове на обединения. Сроковете за отстраняване са пет години за определени присъди и три години за решения на възложителя или компетентни органи. Стопанските субекти, отстранени по определени основания, се включват в информативен списък. След изтичане на срока за отстраняване, те се изключват от списъка. Възложителят е длъжен да предостави доказателства за основанията за отстраняване.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за обществените поръчки определя документите, които участникът, избран за изпълнител, трябва да представи, за да докаже липсата на основания за отстраняване. Това включва свидетелство за съдимост, удостоверения от органите по приходите и общината, удостоверение от Главна инспекция по труда, и удостоверение от Агенцията по вписванията. Чуждестранните участници трябва да представят съответни документи, издадени от компетентен орган в тяхната страна, а в случай на липса на такива, декларации или официални заявления.
Чл. 59
Възложителят може да определи критерии за подбор на кандидати или участници, свързани с годността за упражняване на професионална дейност, икономическото и финансовото състояние, и техническите и професионалните способности. Критериите трябва да са необходими и съобразени с предмета и сложността на поръчката. Не се разрешава изискването на допълнителни документи извън посочените в закона. Приемането на документи за доказване на критериите трябва да се основава на електронната база данни на Европейската комисия. Възложителите трябва да посочат критериите и необходимите документи в обявлението за процедурата. При участие на обединения, критериите за подбор се доказват от членовете на обединението в зависимост от участието им в изпълнението на договора.
Чл. 60
Възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да бъдат вписани в търговския регистър или в професионален регистър, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри на страната, в която са установени. При възлагане на обществени поръчки за услуги, ако е необходимо специално разрешение или членство в организация, възложителят може да изиска доказателства за наличието на такова разрешение или членство.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за обществените поръчки определя изискванията на възложителите спрямо икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците. Възложителите могат да изискват минимален общ оборот за последните три години, застраховка 'Професионална отговорност' и положително съотношение между активи и пасиви. Минималният общ оборот не може да надхвърля двукратния размер на прогнозната стойност на поръчката, освен ако не е обосновано. Изискванията важат и за обособени позиции и при динамични системи за покупки. При поръчки над определени стойности, възложителят е задължен да постави изисквания за оборот или съотношение.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за обществените поръчки определя изискванията за доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците. Те могат да представят удостоверения от банки, доказателства за застраховка "Професионална отговорност", годишни финансови отчети или справка за оборота. При невъзможност да предоставят тези документи, могат да използват и други документи, приети от възложителя. Информацията за финансовите отчети обхваща последните три години, но може да бъде и по-кратка в зависимост от датата на учредяване или започване на дейността.
Чл. 63
Възложителят на обществени поръчки може да определя критерии за установяване на необходимите ресурси и опит на кандидатите. Изискванията включват: изпълнение на сходни дейности през последните 5 или 3 години, наличие на технически лица и средства, система за управление на качеството, мерки за опазване на околната среда, сертификация на стоки и др. Възложителите могат да приемат опит за по-дълъг период при определени условия. При сложни поръчки, възложителят може да проверява техническите способности на кандидатите. Не могат да се включват условия, свързани с конкретни обществени поръчки или програми.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за обществените поръчки определя документите, които кандидатите или участниците трябва да представят за доказване на техническите и професионалните си способности. Възложителят може да изисква различни списъци и удостоверения, свързани с изпълнението на сходни поръчки, наличието на квалифициран персонал, технически средства и мерки за качество и опазване на околната среда. Възложителят има право да не приеме доказателства от лица с интерес, който може да доведе до облага. Сертификатите, удостоверяващи съответствие с определени стандарти, трябва да са издадени от акредитирани органи, а възложителят може да приема и еквивалентни сертификати от други държави членки.
Чл. 65
Член 65 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността кандидатите или участниците да използват капацитета на трети лица за доказване на икономическото и финансовото състояние, както и на техническите и професионалните способности за конкретни поръчки. При професионалната компетентност и опит, трети лица могат да бъдат използвани само ако участват в изпълнението на поръчката. Кандидатите трябва да докажат, че ще разполагат с ресурсите на третите лица чрез документи за поетите задължения. Третите лица трябва да отговарят на съответните критерии и да нямат основания за отстраняване. Възложителят може да изисква замяна на трето лице, ако то не отговаря на условията. Може да се предвиди и солидарна отговорност за изпълнението на поръчката от кандидата и третото лице. Обединения от физически и/или юридически лица също могат да доказват критериите с капацитета на трети лица, при спазване на условията.
Чл. 66
Чл. 66 регламентира условията за участие на подизпълнители в обществените поръчки. Кандидатите трябва да посочат подизпълнителите в заявлението или офертата и да предоставят доказателства за задълженията им. Подизпълнителите трябва да отговарят на критериите за подбор и да нямат основания за отстраняване. Изпълнителите сключват договори с подизпълнителите, посочени в офертите. Забранява се превъзлагането на дейности от подизпълнителите, освен в определени случаи. Възложителят има право да изисква замяна на подизпълнители, които не отговарят на условията. Разплащанията с подизпълнители се извършват при спазване на определени правила, а отговорността за изпълнение на договора остава на изпълнителя. При необходимост, замяна или включване на нови подизпълнители е допустимо, ако са изпълнени определени условия.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за обществени поръчки регламентира задълженията на кандидатите и участниците при подаване на заявления за участие или оферти. Те трябва да декларират липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). Възложителят има право да изисква допълнителни документи след отварянето на офертите. Когато се използва капацитет на трети лица или подизпълнители, за тях също се представя отделен ЕЕДОП. Възложителят няма право да изисква документи, до които има служебен достъп, а нова разпоредба позволява проверка на финансови данни чрез платформа, при условие че кандидатът е дал съгласие.
Чл. 68
Член 68 от Закона за обществените поръчки регламентира условията за доказване на личното състояние и съответствието на кандидатите или участниците с критериите за подбор. Кандидатите могат да представят удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат от сертифициращ орган, което освобождава възложителя от задължението да отстрани кандидата, ако представените документи доказват съответствието. Възложителят може да изисква допълнителни удостоверения за социалноосигурителни вноски и данъци. Информацията от регистрация или сертификация не може да бъде оспорвана без основание. Възложителите не могат да изискват от участниците от други държави членки да преминават през регистрация или сертификация, а трябва да признават еквивалентни сертификати.
Чл. 69
Министерският съвет има правомощия да определя органи или лица, които създават и поддържат списъци на одобрени стопански субекти и сертифициращи органи. Условията за вписване в тези списъци трябва да съответстват на изискванията на чл. 54-64. Лица от други държави членки могат да бъдат регистрирани без допълнителни доказателства, а органите по ал. 1 са длъжни да предоставят информация при поискване от чуждестранни лица.
Чл. 70
Законът за обществените поръчки предвижда, че обществените поръчки се възлагат на базата на икономически най-изгодната оферта, определяна чрез различни критерии, включително най-ниска цена, разходна ефективност и оптимално съотношение качество/цена. Възложителят е задължен да посочи избрания критерий в документацията и да определи относителната тежест на показателите, когато критерият включва повече от един показател. Показателите трябва да са свързани с предмета на поръчката и да осигуряват реална конкуренция. Методиката за оценка трябва да позволява обективно сравнение на офертите и да предоставя достатъчно информация на участниците за правилата на оценка. Не се допуска включването на критерии за подбор като показатели за оценка на офертите.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за обществените поръчки определя разходите за целия жизнен цикъл, които включват цена на придобиване и допълнителни разходи, свързани с използването, поддръжката и екологичните фактори. Възложителите трябва да предвидят оценка на тези разходи и да предоставят ясни критерии за участниците. Методите за изчисляване на разходите трябва да бъдат недискриминационни и достъпни, а задължителните методи по законодателството на ЕС трябва да се прилагат от възложителите.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за обществените поръчки определя изискванията за представяне на обосновка на предложения, когато цената на офертата е с над 20% по-благоприятна от средната стойност на останалите оферти или от прогнозната стойност. Обосновката може да включва икономически особености, технически решения, оригиналност, спазване на задължения и възможност за държавна помощ. Оценката на обосновката се основава на нейната пълнота и обективност. Оферти, които не спазват екологични и социални норми, или при които е установена несъвместима държавна помощ, не се приемат. Възложителите прилагат тези изисквания и при преговори и електронни търгове.
Чл. 73
При възлагане на обществени поръчки, публичните възложители имат право да избират между открита или ограничена процедура. Те могат да изберат състезателна процедура с договаряне или състезателен диалог в определени случаи, като например, когато е необходимо приспособяване на решения, свързани с проектиране или иновации, или когато техническите спецификации не могат да бъдат точно установени. Също така, ако откритата или ограничена процедура е прекратена поради несъответстващи оферти, възложителите могат да преминат към състезателна процедура.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за обществените поръчки определя минималния срок за получаване на оферти в открита процедура на 30 дни от изпращането на обявлението за обществена поръчка. Този срок може да бъде съкратен до 15 дни, ако е публикувано предварително обявление, съдържащо необходимата информация. Възложителите имат право да определят срок от не по-малко от 15 дни при спешни обстоятелства, като в обявлението трябва да се мотивира това решение.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за обществените поръчки урежда процедурата за участие в ограничената процедура. Лицата могат да подават заявления за участие, като трябва да докажат липса на основания за отстраняване и да отговарят на критериите за подбор. Минималният срок за получаване на заявления е 30 дни, а за оферти - 25 дни, с възможност за съкращаване до 10 дни при определени условия. При спешни случаи сроковете могат да бъдат намалени до 15 дни за заявления и 10 дни за оферти. Възложителят е задължен да мотивира спешността в обявлението за обществена поръчка. Публичните възложители могат да определят срок за оферти и по споразумение с кандидати, при условие за равенство на сроковете.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за участие в състезателна процедура с договаряне. Всеки кандидат може да подаде заявление, представяйки необходимата информация и оферти. Възложителят определя срокове за подаване на заявления и оферти, които могат да бъдат съкратени при определени условия. Провеждат се преговори за подобряване на офертите, като възложителят трябва да осигури равнопоставеност и конфиденциалност. Минималните изисквания и оценките не подлежат на преговори. Възложителят може да реши да не провежда преговори и да възложи поръчката на базата на първоначалните оферти, ако е предвидил това в обявлението.
Чл. 77
Член 77 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за участие в състезателен диалог, включително изискванията за подаване на заявления, критериите за подбор, провеждането на диалога, оценката на офертите и правата и задълженията на възложителя. Възложителят трябва да осигури равнопоставеност на участниците и да не разкрива конфиденциална информация без съгласие. Диалогът може да включва последователни етапи, а окончателните оферти се оценяват по критерия оптимално съотношение качество/цена.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за обществените поръчки определя условията и процедурата за участие в партньорство за иновации. Лицата, желаещи да участват, трябва да подадат заявление с информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор. Възложителят описва необходимостта от иновации и минималните изисквания за офертите. Минималният срок за подаване на заявления е 30 дни. Само поканени кандидати могат да представят оферти, а възложителят провежда преговори за подобряване на предложенията. Оценката на офертите се извършва по критерия качество/цена. В договора се уреждат етапите на изпълнение и междинните цели, а конфиденциалната информация е защитена.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за обществените поръчки определя условията, при които публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление. Това включва случаи на неподадени оферти, уникални произведения, неотложни обстоятелства, специфични доставки и условия за повторно възлагане. Възложителят трябва да мотивира избора на основание и да спазва определени ограничения, включително ценовия лимит, когато е приложимо.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за обществените поръчки регламентира провеждането на конкурси за проект, които могат да се извършват самостоятелно или в контекста на обществена поръчка за услуга. Прогнозната стойност на конкурса включва наградите и плащанията. Участието в конкурса не може да бъде ограничавано по национален признак или правно-организационна форма. При открит конкурс всеки заинтересован може да участва, докато при ограничен конкурс, възложителят определя критерии за избора на участниците. Конкурсът се оценява от независимо жури без конфликт на интереси. Условията за провеждане на конкурса се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 81
Възложителите могат да сключват рамкови споразумения с изпълнители за определяне на условията на бъдещи поръчки, включително цени и количества. Срокът на рамковото споразумение за публични възложители е до 4 години, а за секторни - до 8 години, с възможност за удължаване при изключителни обстоятелства. В обявлението за поръчка трябва да се посочи кръгът от лица, ползващи споразумението, а нови изпълнители не могат да бъдат включвани след сключването му. Използването на рамкови споразумения не трябва да нарушава конкуренцията.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за обществените поръчки регулира условията и процедурите за сключване на договори за обществена поръчка въз основа на рамкови споразумения. Когато рамковото споразумение определя всички условия, възложителят сключва договор, а ако е с повече от един изпълнител, трябва да се посочат условията за избор на конкретен изпълнител. При липса на определени условия, възложителят може да изисква допълнения от изпълнителя или да проведе вътрешен конкурентен избор. Възложителят определя критерии и методики за оценка на офертите и може да прецизира условията при провеждане на вътрешен конкурентен избор. Промените в условията на рамковото споразумение не са разрешени, освен в определени случаи.
Чл. 83
Динамичната система за покупки (ДСП) е изцяло електронен процес, предназначен за възложители, които често осъществяват поръчки с типови характеристики, отговарящи на техните изисквания. Тя е отворена за всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор, и участието в нея е свободно и безплатно. ДСП може да бъде обособена по категории, в зависимост от размер на поръчките, географски район или други характеристики. Възложителите не могат да ограничават броя на кандидатите, а при разделяне на ДСП на категории, те определят специфичните характеристики и критерии за подбор за всяка от тях. ДСП не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за обществените поръчки определя задълженията на възложителя при създаване на динамична система за покупки (ДСП). Възложителят е длъжен да публикува обявление за обществена поръчка, в което да посочи, че създава ДСП и да определи срока за нейното действие. Той трябва да предостави информация за естеството и прогнозното количество на покупките, както и за функционирането на ДСП, включително техническите изисквания за свързване с електронното оборудване. Освен това, възложителят трябва да осигури неограничен и пряк достъп до документацията за обществената поръчка през целия срок на действие на ДСП.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за обществените поръчки регламентира процедурата за подаване на заявления за включване в динамична система за покупки (ДСП). Всяко лице може да подаде заявление в рамките на срока на действие на ДСП, като минималният срок за получаване на заявления е 30 дни след публикуването на обявлението за обществена поръчка или поканата за потвърждаване на интерес. Възложителят е задължен да вземе решение за включването на кандидата в срок от 10 работни дни, който може да бъде удължен до 15 работни дни при необходимост от допълнителна проверка. В документацията за обществената поръчка може да се определи и по-дълъг срок за разглеждане на заявленията. Възложителят не може да изпрати покана за представяне на оферти, преди да разгледа всички заявления.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за обществените поръчки определя правилата за възлагане на обществени поръчки чрез ДСП (Договор за специфични поръчки). Възложителят изпраща покана до допуснатите кандидати за подаване на оферти, след което не се определят нови срокове за заявления. Срокът за получаване на оферти е минимум 10 дни, но може да бъде удължен по взаимно споразумение. Определянето на изпълнителя става на базата на критериите за оценка, посочени в обявлението или поканата.
Чл. 87
Възложителят има право да поиска актуализирана информация от допуснатите кандидати по всяко време в срока на действие на динамичната система за покупки (ДСП). Кандидатите трябва да предоставят необходимата информация в срок до 5 работни дни. Възложителят може също да изисква документи, удостоверяващи данните в ЕЕДОП, освен в определени случаи. Ако след тези действия се установи, че кандидатът не отговаря на условията, възложителят може да прекрати участието му в ДСП.
Чл. 88
Съгласно чл. 88 от Закона за обществените поръчки, срокът на действие на Държавната служба по поръчките (ДСП) може да бъде променян. Възложителят е длъжен да обяви промяната, като използва образеца на обявление, с който е оповестено създаването на ДСП. В случай на предсрочно прекратяване на ДСП, възложителят трябва да публикува обявление за възлагане на нова поръчка.
Чл. 89
Електронният търг е повтарящ се електронен процес, започващ след оценка на офертите, който позволява класиране чрез автоматично оценяване на нови, по-ниски цени. Не могат да се провеждат електронни търгове за поръчки, свързани с интелектуална дейност, които не подлежат на автоматична оценка. Възложителите могат да използват електронен търг, когато техническите спецификации са точно определени и в различни процедури за възлагане на обществени поръчки. Търговете не могат да нарушават конкуренцията.
Чл. 90
Чл. 90 регламентира провеждането на електронен търг в обществените поръчки. Той предвижда, че електронният търг може да се основава на цени или на цени и нови стойности на показателите, в зависимост от критерия за възлагане. В обявлението за процедурата трябва да се посочи използването на електронен търг. Документацията за поръчката трябва да съдържа информация за показателите за оценка, техническите параметри, реда на провеждане и условията за подаване на нови предложения. Преди търга комисията извършва оценка на офертите, а участниците получават покана с резултатите и информация за търга. Провеждането на търга трябва да позволява на участниците да следят класирането си. Информация за цените на другите участници може да бъде предоставена, но без разкриване на самоличността им.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за обществените поръчки описва условията, при които електронният търг приключва. Това става или с настъпването на определения в поканата дата и час, или когато всички етапи на търга са завършили, или ако не са получени нови предложения в два последователни етапа. Възложителят също така трябва да определи времевия график за етапите на търга, ако те са на етапи. След приключването на търга, възложителят избира изпълнител и сключва договор с него.
Чл. 92
Възложителите имат право да изискват офертите за обществени поръчки да бъдат представени под формата на електронен каталог, когато използват електронни средства. Офертите могат да включват допълнителни документи. Електронните каталози трябва да отговарят на техническите спецификации, установени от възложителя, и да съдържат само продукти, услуги или строителство, които отговарят на изискванията за конкретната поръчка.
Чл. 93
Законът предвижда, че при сключване на рамково споразумение с повече от един изпълнител, възложителите имат право да проведат вътрешен конкурентен избор за конкретни поръчки. Те могат да отправят покана към участниците да актуализират своите електронни каталози или да събират информация от вече подадените каталози, при условие че това е упоменато в документацията за обществената поръчка. Участниците трябва да бъдат уведомени за датата и часа на събиране на информацията, с достатъчен срок за подготовка. Преди възлагане на поръчката, възложителите трябва да предоставят събраната информация на участниците за потвърждение или оспорване.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността възложителите да изискват офертите за обществени поръчки да бъдат представени в електронен каталог. При наличие на такъв каталог, който отговаря на техническите спецификации на възложителя, поръчката може да бъде възложена по опростен ред. След подаването на заявлението, електронният каталог може да бъде допълнен от кандидатите при определени условия.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността на възложителите да получават доставки и услуги от централен орган за покупки. Те могат да използват динамични системи за покупки или рамкови споразумения, сключени от този орган. При обявлението за създаване на динамична система за покупки, трябва да се посочи, че и други възложители могат да я използват. Възложителите не прилагат процедурите за обществени поръчки, когато възлагат на централния орган поръчка за услуги, свързани с централизирани дейности по закупуване. Отговорността за законосъобразност на действията, свързани с избора на изпълнител, лежи на възложителите, когато използват ДСП или рамкови споразумения. Доставките и услугите, възложени от централния орган, могат да се използват само за секторни дейности.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за обществените поръчки урежда създаването на централни органи за покупки от група възложители. Централни органи могат да се създават с акт на Министерския съвет за нуждите на изпълнителната власт и определени сектори. За общините, те се създават с решение на общинските съвети по предложение на кметовете или с акт на Министерския съвет. Националното сдружение на общините може да действа като централен орган по решение на общото събрание. Общинските съвети могат да вземат решения за придобиване на доставки и услуги от централния орган по споразумение.
Чл. 97
Член 97 от Закона за обществените поръчки, който е в сила от 01.01.2017 г. и е отменен на 18.10.2018 г., се отнася до възможността за използване на централен орган за покупки, който е установен в друга държава членка на Европейския съюз. Този член е част от регулацията, свързана с обществените поръчки, и неговата отмяна е обявена в Държавен вестник, брой 86 от 2018 г.
Чл. 98
Възложителите имат право да използват договори и рамкови споразумения, сключени от централен орган за покупки в друга държава членка, при условие, че конкретният възложител е посочен в тях. При възлагане на поръчки чрез ДСП и определяне на изпълнител на основа рамково споразумение, се прилага законодателството на държавата, в която е установен централният орган за покупки. Възложителите не могат да използват тези възможности с цел заобикаляне на закона.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за обществените поръчки предвижда задължения за възложителите относно оповестяването на откритията на процедури. Възложителите трябва да публикуват обявления в "Официален вестник" на ЕС или в РОП в зависимост от конкретния случай, описан в чл. 18, ал. 1. Съществуват различия в изискванията за публикуване в зависимост от типа на процедурата.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността за промени в условията на процедурата от възложителя, както по собствена инициатива, така и по искане на заинтересовани лица. Заинтересованите лица могат да предлагат промени в 10-дневен срок след публикуването на обявлението. Възложителят може да направи промени еднократно в 14-дневен срок от публикуването на обявлението. При съкратени срокове, сроковете за предложения и промени са по-кратки. Възложителят е задължен да удължи сроковете за подаване на оферти при съществени изменения или при поискани разяснения, и може да определи допълнителен срок, ако няма постъпили оферти. Всички промени се оповестяват чрез ново обявление.
Чл. 101
Член 101 от Закона за обществените поръчки определя изискванията за подаване на заявления и оферти от кандидати и участници в процедури за възлагане на обществени поръчки. Заявленията трябва да съдържат информация относно личното състояние и критериите за подбор, докато офертите включват техническо и ценово предложение. Участниците в открита процедура представят и информация относно личното състояние. Всички документи се изготвят на български език, а при поръчки извън страната може да се допусне и официален език на съответната страна. Всеки участник може да подаде само една оферта и лица, участващи в обединения, не могат да подават самостоятелни заявления. Свързани лица не могат да участват самостоятелно в една и съща процедура. Правилникът за прилагане на закона определя реда за подаване на документите.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за обществените поръчки регламентира правото на кандидатите и участниците да посочват конфиденциална информация, свързана с търговска тайна, в заявленията и офертите си. Възложителят е задължен да не разкрива такава информация. Обаче, участниците не могат да заявяват конфиденциалност за предложенията, които подлежат на оценка. Възложителят има право да изисква защита на конфиденциалната информация по време на процедурите и при сключване на договора.
Чл. 103
Възложителят назначава комисия, която да извърши подбор на кандидатите и участниците, да разгледа и оцени офертите, и да проведе преговори. Комисията трябва да е с нечетен брой членове и членовете не трябва да имат конфликт на интереси. Всички действия на комисията се протоколират, а решенията се вземат с мнозинство. При несъгласие, членът на комисията може да изрази особено мнение. Правилата за работа на комисията се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за обществените поръчки определя процедурата за предварителен подбор и разглеждане на офертите на участниците. Предварителният подбор се извършва преди оценката на предложенията, освен в случаи на открита процедура, когато оценката може да се извърши предварително. Възможността за предварителна оценка е допустима само при представяне на оферти с числова стойност. Участниците имат право да коригират липсваща или несъответстваща информация. Проверки на данните от офертите са разрешени, без да се променят техническите и ценовите предложения. Редът за отстраняване на несъответствия се определя с правилника за прилагане на закона, при спазване на принципите на равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 105
Член 105 от Закона за обществените поръчки регламентира условията за намаляване на броя на кандидатите в различни процедури, като ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, състезателен диалог и партньорство за иновации. Възложителите трябва да посочат обективни и недискриминационни критерии за подбор в обявлението. Минималният брой кандидати е 5 за ограничена процедура и 3 за други процедури. В случай на надвишаване на максималния брой кандидати, възложителят извършва подбор. При недостатъчен брой кандидати, процедурата може да продължи с наличните кандидати. Възложителят не може да покани кандидати, които не са подали заявление или не отговарят на критериите.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за обществените поръчки описва процедурата по представяне и утвърдителен процес на докладите, свързани с обществените поръчки. Възложителят получава доклада, който включва протоколи от комисията. В случай на съмнения за нарушения на конкуренцията, те трябва да бъдат посочени в доклада. Възложителят има 15 дни да утвърди доклада или да върне на комисията с указания. Указанията не могат да насочват към конкретни изпълнители, а трябва да посочват каква информация или нарушения трябва да бъдат отстранени. Комисията трябва да представи нов доклад след преразглеждане. Възложителят трябва да издаде решение в срок от 10 дни след утвърдяване на доклада. При съмнения за нарушения, възложителят уведомява Комисията за защита на конкуренцията, без да спира процедурата.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за обществените поръчки определя основанията, по които възложителят може да отстрани кандидати или участници в процедурата. Тези основания включват: несъответствие с критериите за подбор, представяне на оферта, която не отговаря на условията за изпълнение, непредставяне на необходимата обосновка в срок, свързани лица, неподходящо заявление или оферта, и нарушаване на забрани.
Чл. 108
Процедурите по Закона за обществените поръчки завършват с четири основни решения: 1) определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, 2) определяне на изпълнители по рамково споразумение, 3) класиране на участниците или присъждане на награди в конкурс за проект, и 4) прекратяване на процедурата.
Чл. 109
Възложителят избира изпълнител на обществена поръчка, когато участникът не е отстранен от процедурата (с изключение на специфичните случаи по чл. 54, ал. 4 и 5) и отговаря на критериите за подбор. Освен това, офертата на участника трябва да получи най-висока оценка според предварително обявените условия и критерия за възлагане.
Чл. 110
Възложителят може да прекрати процедурата за обществена поръчка по различни причини, включително: липса на подадени оферти, неподходящи оферти, отказ на класирани участници да сключат договор, нарушения при провеждането на процедурата и надвишаване на финансовия ресурс. Възложителят също така има право да прекрати процедурата, ако е подадена само една оферта или ако има само един подходящ участник. При прекратяване на процедурата, възложителят не може да сключва договор за цена, равна или по-голяма от най-ниската предложена цена в следващата процедура в рамките на същата година.
Чл. 111
Възложителят може да изисква от изпълнителя гаранции за обезпечаване на изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства. Гаранцията за изпълнение не може да надвишава 10% от стойността на договора, а за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания - 2%. Авансово предоставените средства се обезпечават с гаранция в размер на аванса. Гаранциите могат да бъдат в парична сума, банкова гаранция или застраховка. Участникът избира формата на гаранцията, а условията за задържане или освобождаване на гаранцията се уреждат в договора.
Чл. 112
Възложителят сключва писмен договор за обществена поръчка с определения изпълнител, при условие че той представи необходимите документи за регистрация, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване, гаранция за изпълнение и спазване на други изисквания. Договорът не може да бъде сключен, ако участникът откаже или не изпълни условията. Възложителят може да определи втория класиран участник, ако първият не отговаря на изискванията. Сключването на договора трябва да се извърши в срок от един месец след решението за определяне на изпълнител, но не по-рано от 14 дни след уведомяването на участниците. В определени случаи е възможно сключване на договора преди изтичането на този срок.
Чл. 112а
Чл. 112а от Закона за обществените поръчки урежда условията за сключване на рамкови споразумения. Възложителят не може да сключи рамково споразумение с участник, който е отказал да подпише, не е изпълнил условията или не е доказал липсата на основания за отстраняване. Възложителят може да определи следващия класиран участник, ако е необходимо. Рамковото споразумение трябва да отговаря на проекта в документацията и може да бъде променяно само при определени условия. Възложителят не може да сключи споразумение преди влизането в сила на всички решения, освен при предварително изпълнение. Не се изискват нови документи, ако вече са предоставени и актуални, освен ако не са налични по служебен път или публичен регистър. Определеният изпълнител трябва да декларира актуалността на предоставените документи.
Чл. 113
Договорите за обществени поръчки с периодично или продължително изпълнение имат максимален срок от 5 години. Възложителите могат да сключват договори за по-дълъг срок при определени условия, като посочат мотивите за това. Договори, основани на рамково споразумение, могат да надхвърлят срока на споразумението при специфични обстоятелства. Безсрочни договори или договори с автоматично продължение не са допустими и при нарушение срокът се счита за една година.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за обществените поръчки урежда условията, при които възложителят трябва да посочи липсата на финансиране при откриване на процедурата. Възложителят е длъжен да включи клауза за отложено изпълнение в договора. Изпълнението започва след потвърждение на финансирането и представяне на гаранция от изпълнителя. При непредставяне на гаранцията в срок, договорът може да бъде прекратен. Ако в срок от три месеца не е осигурено финансиране, всяка от страните може да поиска прекратяване на договора. След десет месеца без осигурено финансиране, договорът се счита за прекратен.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за обществените поръчки задължава изпълнителите и техните подизпълнители да спазват всички приложими правила и изисквания, свързани с опазването на околната среда, социалното и трудовото право. Те трябва да се съобразяват с приложимите колективни споразумения и разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, както е посочено в приложение № 10.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за обществените поръчки задължава възложителите да приемат и обработват електронни фактури при разплащанията по договорите за обществени поръчки. Условие за това е фактурите да отговарят на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и да съответстват на европейския стандарт за електронно фактуриране. Стандартът е одобрен с Решение (ЕС) 2017/1870 и е в съответствие с Директива 2014/55/ЕС.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за обществените поръчки предвижда обстоятелствата, при които могат да се извършват изменения на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения. Измененията могат да се правят при предвидени условия в документацията и договора, при непредвидени обстоятелства, при замяна на изпълнителя, или при незначителни изменения. Ограниченията за увеличаване на цената не могат да надвишават 50% от стойността на основния договор. Съществуват специфични условия за съществени изменения, които променят характера на договора.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за обществените поръчки установява, че паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми. Те могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.
Чл. 117а
Чл. 117а от Закона за обществените поръчки регламентира възможността за изменение на цената на договор за обществена поръчка в случаи на инфлация, когато е налице съществено увеличение на цените на основни стоки, материали и услуги. Изменението е допустимо при наличие на финансов ресурс и следва методика, одобрена от Министерския съвет. Възложителят може да включи клауза за изменение на цената, свързана с инфлацията, в договора, обвързвайки я с методиката.
Чл. 118
Възложителят може да прекрати договора за обществена поръчка или рамковото споразумение при определени условия, включително при съществени изменения на поръчката, установяване на обстоятелства, които налагат отстраняване на изпълнителя, или при нарушения, установени от Съда на ЕС. В тези случаи възложителят не дължи обезщетение за нанесени вреди.
Чл. 119
Договори или рамкови споразумения са унищожаеми, когато са сключени без необходимата процедура за възлагане на обществена поръчка, при незаконосъобразно прилагане на определени основания, или преди влизането в сила на акт на възложителя, който е нарушил правото на заинтересовани лица да участват в процедурата. Възложителят е задължен да прекрати договор, сключен на основа на унищожено рамково споразумение.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за обществените поръчки указва, че за всички неуредени въпроси, свързани със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки, се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Това означава, че ако законът за обществените поръчки не предоставя конкретни указания, трябва да се следват общите търговски правила и правила за задълженията и договорите.
Чл. 121
Възложителите на обществени поръчки са задължени да поддържат досие за всяка поръчка, което осигурява документална проследимост на действията и решенията им, включително действията на комисиите по възлагането. Досието включва решения, обявления, документация, протоколи, оферти и информация за предприетите действия. При контрол от Агенцията по обществени поръчки се включват становища и мотиви за неприети препоръки. Възложителите съхраняват информацията, свързана с договори, когато се прилагат изключения от закона.
Чл. 122
Според Чл. 122 от Закона за обществените поръчки, електронните документи в досието на обществената поръчка се съхраняват в платформата за срок от 5 години след приключване на изпълнението на договора или прекратяване на възлагането. След този срок, документите се архивират за още 5 години, съгласно Закона за електронното управление. Документите на хартиен носител се съхраняват за същия срок от 5 години. Възможно е удължаване на сроковете, ако това е изисквано от правила на финансиращи и одитиращи органи на ЕС.
Чл. 123
Член 123 от Закона за обществените поръчки определя секторните дейности, които включват: природен газ и топлинна енергия, електроенергия, водоснабдяване, транспортни услуги, експлоатация на географска област и пощенски услуги.
Чл. 124
Чл. 124 определя дейности, свързани с природен газ и топлинна енергия, които включват предоставяне и експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги, свързани с производството, преноса или разпределението на тези енергийни ресурси. Също така, снабдяването с природен газ или топлинна енергия не се счита за дейност по чл. 1, ако производството им е неизбежен резултат от друга дейност и количеството на доставките е не повече от 20% от средния оборот на производителя за последните три години.
Чл. 125
Член 125 от Закона за обществените поръчки определя дейностите, свързани с електроенергия, включващи предоставяне и експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги, както и снабдяване на тези мрежи с електроенергия. Снабдяването не се счита за дейност по алинея 1, ако производството на електроенергия е необходимо за дейност, различна от посочените, и ако собственото потребление на възложителя не надвишава 30% от съвкупното му производство на енергия за последните три години.
Чл. 126
Чл. 126 определя дейности, свързани с водоснабдяване, които включват предоставяне и експлоатация на мрежи за обществени услуги, свързани с производството, преноса и разпределението на питейна вода. Лицата, извършващи тези дейности, са задължени да прилагат разпоредбите на закона при договори за поръчки, свързани с хидротехнически проекти или пречистване на отпадни води. Снабдяването с питейна вода не се счита за дейност по чл. 126, ако е за собствено потребление и не надвишава определени проценти от общото производство.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за обществените поръчки определя какви дейности се считат за транспортни услуги. Те включват предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в железопътен, трамваен, тролейбусен и автобусен транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи и въжени линии. Съществуването на мрежа се удостоверява от експлоатационни условия, установени от компетентен орган, които могат да включват маршрути, капацитет и честота на услугата.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за обществените поръчки определя дейности, свързани с експлоатацията на географска област, включващи осигуряване на ползването на летища и пристанища от превозвачи, добив на нефт или природен газ, както и проучвания и добив на въглища или други твърди горива. Пощенските услуги също са включени в обхвата на тези дейности.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за обществените поръчки определя дейностите, свързани с пощенски услуги, които включват предоставянето на пощенски услуги и услуги, различни от пощенските, при условие че не са изпълнени условията по чл. 130 и услугите се предоставят от субект, предлагащ и пощенски услуги. Глава шестнадесета разглежда изключването на секторна дейност от приложното поле на закона, особено в контекста на дейности, които са пряко изложени на конкуренция.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за обществените поръчки предвижда изключения от приложното поле на закона за обществени поръчки и конкурси, които са предназначени за дейности, изложени на конкуренция и реализирани в условия на свободен пазар. Оценката за наличие на конкуренция се основава на наблюдение на географския пазар и включва критерии, определени в съответствие с ДФЕС. Достъпът до пазара се счита за неограничен, ако националното законодателство е в съответствие с актовете на ЕС. Дейността може да обхваща територията на страната или определен географски район, като се вземат предвид условията за конкуренция и характеристики на стоките или услугите.
Чл. 131
Член 131 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за изключване на секторна дейност, която се извършва по правила на Европейската комисия. Министерският съвет може да подаде искане до Европейската комисия за установяване на конкуренция за определена дейност, като искането може да включва становище на независим национален орган. В искането трябва да се посочат факти, важни за изключването на секторната дейност от закона, включително приложимите нормативни актове и административна уредба.
Чл. 132
Откритата процедура е метод за възлагане на обществени поръчки, при който всички заинтересовани лица могат да подадат свои оферти. Тази процедура осигурява максимална прозрачност и конкуренция, като позволява на възложителите да изберат най-добрата оферта на база предварително зададени критерии.
Чл. 133
Минималният срок за получаване на оферти в открита процедура е 30 дни от изпращането на обявлението. Този срок може да бъде съкратен до 15 дни, ако е публикувано индикативно обявление с необходимата информация. При спешни обстоятелства срокът също може да бъде 15 дни, като в обявлението трябва да бъде мотивирано решението.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за обществените поръчки регламентира условията за участие в ограничена процедура. Всяко лице може да подаде заявление, в което да представи информация за липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор. Минималният срок за подаване на заявления е 30 дни, но при спешни случаи може да бъде намален до 15 дни. Офертите се подават само от кандидати, поканени след предварителен подбор. Срокът за подаване на оферти може да се определя по споразумение между възложителя и избраните кандидати, но не по-кратък от 10 дни, ако не се постигне споразумение.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за обществени поръчки определя условията за подаване на заявления за участие в процедури за обществени поръчки. Лицата могат да подават заявления с информация за липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор. Минималният срок за подаване на заявления е 30 дни, но в случаи на спешност може да бъде намален до 15 дни. Само кандидати, поканени след предварителен подбор, могат да подават оферти. Срокът за получаване на оферти може да се определи по споразумение между възложителя и кандидатите, но не може да бъде по-кратък от 10 дни, ако споразумение не бъде постигнато.
Чл. 136
Чл. 136 описва процедурата за участие в състезателен диалог за обществени поръчки. Всеки кандидат може да подаде заявление, като възложителят определя изискванията и сроковете за участие. Минималният срок за получаване на заявления е 30 дни, но може да бъде 15 дни при спешни случаи. Само поканени кандидати могат да участват в диалога, който цели обсъждане на параметрите на поръчката. Възложителят трябва да осигури равнопоставеност и конфиденциалност на информацията. Диалогът може да се проведе на етапи, а след него участниците представят окончателни оферти. Оценката на офертите се извършва по критерия качество/цена. Възложителят може да поиска уточнения и да проведе преговори за потвърждаване на условията, без да изменя основните параметри на офертите.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за обществените поръчки регламентира процедурата за участие в партньорство за иновации. Лицата, желаещи да участват, трябва да представят необходимата информация за липса на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. Възложителят е длъжен да мотивира необходимостта от иновации и да определи минимални изисквания за офертите. Минималният срок за подаване на заявления е 30 дни, но може да бъде съкратен до 15 дни при спешност. Възложителят провежда предварителен подбор и само поканените кандидати могат да подават оферти. Преговорите могат да се провеждат поетапно, а офертите се оценяват по критерия качество/цена. Възложителят е задължен да осигури равнопоставеност и конфиденциалност на информацията. Договорът за партньорство включва разработване на иновации и определя междинни цели и етапи на изпълнение. Възложителят може да прекрати партньорството след всеки етап, ако е предвидено в документацията.
Чл. 138
Секторните възложители имат право да прилагат процедура на договаряне без предварителна покана за участие при определени условия. Основните основания включват научноизследователска дейност, експерименти и проучвания, както и ситуации, при които възниква възможност за доставки на особено изгодни условия. Възлагането на поръчки не трябва да възпрепятства участието на други заинтересовани лица в бъдещи поръчки. Възложителят е длъжен да мотивира избора на основание при откриването на процедурата, а условията за провеждане се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за обществените поръчки предвижда, че конкурсът за проект се провежда в съответствие с разпоредбите на чл. 80. Раздел II от закона се фокусира върху специфични техники и инструменти за възлагане на поръчки, включително динамичната система за покупки, която е метод за ефективно управление на обществените поръчки.
Чл. 140
При възлагане на обществени поръчки чрез ДСП срокът за получаване на заявления за участие не може да бъде по-кратък от 15 дни. Секторният възложител, ако съкрати срока, трябва да обоснове това. Възложителят може да поиска актуализирана информация от допуснатите кандидати по всяко време в срока на действие на ДСП, а информацията трябва да се предостави в срок до 5 работни дни. Възложителят може също да иска документи за доказване на обстоятелствата в ЕЕДОП. За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на раздел II от глава десета.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за обществените поръчки регламентира създаването и управлението на квалификационни системи от секторните възложители. Тези системи позволяват на стопанските субекти да се включват по всяко време и да бъдат оценявани на базата на обективни правила и критерии, определени от възложителите. Възложителите са задължени да обявяват промени в срока на действие на системата и нейното прекратяване, както и да осигуряват достъп до информация за критериите и правилата. Кандидатите могат да се позовават на капацитета на трети лица и възложителите трябва да вземат решение за включване или отказ в срок от 6 месеца, като отказът трябва да бъде мотивиран. Възложителят има право да прекрати участието на кандидат в системата, следвайки установените правила.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за обществените поръчки описва процедурите за възлагане на конкретни поръчки, свързани със строителство, доставки или услуги. Поръчките се възлагат чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с предварителна покана за участие, като изпълнителят се избира от лицата, вписани в квалификационната система. Възложителят е длъжен да изпрати поканата и документацията на лицата от системата, а сроковете за подаване на оферти могат да бъдат определени по споразумение или от възложителя. Срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 10 дни. В случаите на публикуване на обявление за квалификационна система, секторните възложители също оповестяват откриването на първата обществена поръчка.
Чл. 143
Секторните възложители имат право да прилагат разпоредбите на чл. 102, ал. 3 относно информацията за квалификационната система, независимо от това дали в обявлението за системата е посочено, че информацията е конфиденциална.
Чл. 144
Секторните възложители могат да установят правила и критерии за отстраняване и подбор на участниците, които да включват основания за отстраняване и критерии за подбор, съгласно предвидените разпоредби. Публичните възложители прилагат задължително основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и имат възможност за прилагане на основанията по чл. 55, ал. 1. При подбора на кандидати не могат да се налагат дискриминационни условия и не могат да се изискват повторни доказателства. Възложителят може да установи обективни правила за намаляване на броя на кандидатите, като трябва да се осигури реална конкуренция. За неуредените въпроси се прилага разпоредбата на чл. 105.
Чл. 145
Всеки заинтересован може да поиска от секторен възложител достъп до технически спецификации, използвани в обществени поръчки, освен ако това е невъзможно. Секторните възложители са задължени да предоставят безплатен и пряк достъп до тези спецификации чрез определена платформа. Ако информацията не е налична онлайн по обективни причини, тя трябва да бъде предоставена по друг подходящ начин.
Чл. 146
Секторните възложители могат да отстранят оферта за доставка, ако делът на продуктите с произход от трети страни, без споразумения с ЕС, надвишава 50% от общата стойност на продуктите. Делът се определя съгласно митническия кодекс на ЕС. Софтуерът за телекомуникационни мрежи също се счита за продукт. При еквивалентни оферти, предимство имат тези, които не могат да бъдат отстранени. Оферти не могат да се предпочитат, ако приемането им води до несъвместимост с вече съществуващи стоки.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за обществените поръчки указва, че за въпросите, които не са уредени в конкретната част, следва да се прилагат разпоредбите на предходните части от закона. Част четвърта от закона съдържа специални правила, които се отнасят до възлагането на обществени поръчки в специфичните области на отбраната и сигурността, включително общи положения, които ще бъдат разгледани в глава осемнадесета.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за обществените поръчки определя, че разпоредбите на тази част се прилагат при възлагане на обществени поръчки, свързани с доставки на военно оборудване и чувствително оборудване, услуги и строителство, пряко свързани с тях, както и услуги и строителство за специфични военни цели. За въпросите, които не са уредени в тази част, се прилагат правилата за публични възложители.
Чл. 149
Законът за обществените поръчки не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност. Изключенията включват поръчки, възлагани по специфични процедурни правила, свързани с международни споразумения, разузнавателни дейности, научноизследователска и развойна дейност, финансови услуги, услуги за арбитраж и помирение, трудови правоотношения, и други специфични условия. Възложителите не могат да се позовават на тези изключения без наличието на предвидените в закона основания.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за обществените поръчки урежда условията за възлагане на обществени поръчки, които обхващат различни дейности. Когато част от дейностите подлежат на специфични правила, а други не, възложителят може да реши да възложи обща поръчка, при условие че това е обосновано. Ако една от дейностите е извън приложното поле на закона, законът не се прилага за общата поръчка. Не се допуска вземане на решение за обща поръчка с цел избягване на закона.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за обществените поръчки определя, че когато обществена поръчка включва услуги, които са описани в приложения № 14 и № 15, тя се възлага по реда, предвиден за услугите с по-висока прогнозна стойност. Това означава, че при комбиниране на услуги, трябва да се следва процедурата за по-високата стойност на прогнозната стойност, за да се осигури правилното възлагане.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността възложителите да получават доставки или услуги чрез централен орган за покупки, включително европейски публични органи. Възложителите се считат за спазили закона, ако централният орган е спазил разпоредбите на закона и е осигурена възможност за обжалване. И централният орган, и възложителят носят отговорност за законосъобразността на проведената процедура.
Чл. 153
Възложителите имат правото да оповестят намеренията си за обществени поръчки или рамкови споразумения за период от 12 месеца чрез предварителна информация. Те са задължени да публикуват такова обявление единствено в случаите, когато планират да съкратят сроковете за подаване на оферти.
Чл. 154
Възложителите са задължени да публикуват обявление за обществена поръчка, което служи като покана за участие в ограничена процедура, процедура на договаряне с публикуване на обявление и състезателен диалог. Обявлението е насочено към неограничен брой лица, които отговарят на определените изисквания. Също така, може да се публикува обявление за изменение или допълнителна информация относно поръчката.
Чл. 154а
Член 154а от Закона за обществените поръчки, който е нов от 2019 г., ще бъде отменен с влизането в сила на измененията, предвидени в Държавен вестник, бр. 88 от 2023 г., считано от 01.02.2024 г. Този член е свързан с обявлението за възлагане на поръчка.
Чл. 155
Възложителите са задължени да публикуват обявление за възлагане на обществена поръчка в срок до тридесет дни след сключване на договора, с изключение на определени случаи, когато сроковете са различни. За поръчки, основани на рамково споразумение, информация може да се публикува до 30 дни след края на всяко тримесечие. Информация, която противоречи на закона или е свързана с търговска тайна, не се публикува.
Чл. 155а
Чл. 155а от Закона за обществените поръчки задължава възложителите да публикуват обявление за приключване на договори за обществена поръчка или рамкови споразумения. Обявлението трябва да съдържа информация за изпълнението, прекратяването, развалянето или недействителността на договора, както и за прекратяването или недействителността на рамковото споразумение. То се изготвя по образец и се изпраща в срок до 30 дни след настъпване на съответното обстоятелство.
Чл. 156
Възложителите задължително изпращат за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз различни обявления, включително за предварителна информация, обществени поръчки, промени, възлагане на поръчки и доброволна прозрачност. Обявленията трябва да следват утвърдени образци и да съдържат необходимата информация, в зависимост от етапа на процедурата. Процесът на публикуване е регламентиран от специфични членове на закона.
Чл. 157
Законът за обществените поръчки предвижда задължения за възложителите при отстраняване на кандидати или участници от процедури за възлагане на обществени поръчки. Възложителят е задължен да отстрани участник, осъден за определени престъпления, или при наличие на конфликт на интереси. Освен това, възложителят може да отстрани участник в случаи на несъстоятелност, данъчни задължения, лишаване от професионални права, неизпълнение на договори за обществени поръчки, представяне на неверни документи или установен риск за националната сигурност. Обстоятелствата за отстраняване трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за обществените поръчки определя критериите за подбор и доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите. Възложителят може да изисква допълнителни условия, включително описание на техническото оборудване и мерките за осигуряване на качеството, информация за работниците и доставките, както и разрешение за достъп до класифицирана информация. Кандидатите трябва да представят доказателства за съответствие с критериите, а при невъзможност да предоставят исканите документи, могат да използват алтернативни доказателства, при условие че те не касаят класифицирана информация.
Чл. 159
Възложителят на обществени поръчки е задължен да определи техническите спецификации в съответствие с приложимите нормативни актове. Той може да избере от различни методи, включително български и международни стандарти, технически оценки и спецификации, установени от европейски органи. Освен това, предвидени са и национални стандарти и спецификации в областта на отбраната. Прилагането на спецификациите трябва да отговаря на определени изисквания, посочени в чл. 48, ал. 2 - 6.
Чл. 160 от Закона за обществените поръчки
При възлагане на обществени поръчки, възложителите имат право да избират между свободно ограничена процедура и процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление. Ограничената процедура позволява на възложителя да ограничи броя на участниците в процедурата, като избира само определени кандидати, които отговарят на предварително зададени критерии.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за обществените поръчки предвижда, че всяко лице може да подаде заявление за участие в ограничена процедура, при което трябва да предостави информация относно липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор. В ограничената процедура оферти могат да подават само кандидати, които са поканени от възложителя след предварителния подбор.
Чл. 162
Член 162 от Закона за обществените поръчки определя правилата за провеждане на процедура на договаряне с публикуване на обявление за обществена поръчка. Възложителят е задължен да прилага определени алинеи от чл. 76, а също така има право да предвиди провеждане на преговори на последователни етапи с цел намаляване на броя на разглежданите оферти, като това трябва да бъде посочено в обявлението или документацията.
Чл. 163
Възложителят може да избере процедурата състезателен диалог, когато поръчката е особено сложна и не може да бъде възложена чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с публикуване на обявление. Обществената поръчка се счита за особено сложна, когато възложителят не може да определи техническите спецификации или финансовата/правната рамка на поръчката. При провеждане на състезателен диалог се прилагат определени разпоредби от закона.
Чл. 164
Възложителите могат да вземат решение за възлагане на обществени поръчки без публикуване на обявление в определени случаи, включително: при неподходящи оферти в предходни процедури, при неотложни действия в криза, по технически причини, за научноизследователски услуги и други специфични условия. Договорите за допълнителни поръчки имат ограничения за срок и стойност, а условията за провеждане на процедурата се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за обществените поръчки определя минималните срокове за получаване на заявления и оферти при различни процедури. Сроковете са 30 дни за заявления и 35 дни за оферти при ограничена процедура. Те могат да се удължат до 40 дни, ако не е предоставен безплатен достъп до документацията. Сроковете могат да се съкратят с 4 дни при предварителна информация. В случай на спешност, сроковете могат да бъдат намалени до 15 дни за заявления и 10 дни за оферти, като това трябва да бъде мотивирано в обявлението.
Чл. 166
При ограничена процедура, процедура на договаряне с публикуване на обявление и състезателен диалог, възложителят трябва да покани минимум трима кандидати. Ако след предварителен подбор броят на кандидатите е недостатъчен за осигуряване на конкуренция, възложителят може да публикува отново обявлението или да прекрати процедурата. В такъв случай, кандидатите от предишните етапи могат да бъдат поканени да подадат оферти.
Чл. 167
В член 167 от Закона за обществените поръчки се определят задълженията на възложителя при провеждане на ограничена процедура, състезателен диалог и процедура на договаряне с публикуване на обявление. Възложителят е длъжен да изпрати писмени покани до избраните кандидати, които трябва да съдържат информация, посочена в приложение № 17. Ако документацията е при трето лице, в поканата се посочва адресът за получаване и крайната дата за искане на документи, ако няма електронен достъп. При искане в срок, документите се изпращат незабавно.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за обществените поръчки предвижда, че възложителите трябва да прилагат основанията за изменение на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения, съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 3 - 7. Тези изменения се отнасят до специфични условия и процедури, които могат да бъдат приложени при необходимост.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за обществените поръчки определя условията за сключване на рамкови споразумения. Възложителят трябва да сключи споразумение с минимум трима участници, при наличие на достатъчен брой потенциални изпълнители или оферти. Срокът на рамковите споразумения не може да надвишава 7 години, освен в изключителни случаи, когато смяната на изпълнителя би довела до технически затруднения. Възложителят е задължен да посочи мотивите за удължаване на срока. За неуредените въпроси се прилагат общите разпоредби на закона.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за обществените поръчки регламентира възможността за провеждане на електронен търг от възложителите при определени условия. Възложителите могат да използват електронен търг, когато поръчката е възложена чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с предварително публикуване на обявление, както и при вътрешен конкурентен избор на база рамково споразумение, при условие че техническите спецификации могат да бъдат точно определени. Използването на електронен търг трябва да бъде посочено в обявлението за обществена поръчка. За въпросите, които не са уредени, се прилагат разпоредбите на съответната глава от закона.
Чл. 171
Възложителите на обществени поръчки имат право да установят специални изисквания, които да гарантират защитата на класифицираната информация, както и сигурността на доставките. Тези изисквания могат да включват условия свързани с подизпълнители и мерки за сигурност.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за обществените поръчки определя изискванията за защита на класифицирана информация в обществените поръчки. Възложителите са задължени да посочат в обявлението относно наличието на класифицирана информация и да предоставят изисквания за защита в документацията. Те могат да изискват удостоверения за достъп до класифицирана информация и да включват клаузи в договорите за опазване на такава информация. Кандидатите и участниците, включително подизпълнителите, нямат право да разкриват конфиденциална или класифицирана информация.
Чл. 173
Член 173 от Закона за обществените поръчки определя изискванията, които възложителят може да постави при обявление за поръчка, свързани със сигурността на доставките. Възложителят може да изисква от участниците документи, доказващи способността им да изпълняват задълженията си, включително лицензи, информация за ограничения и доказателства за организацията на веригата за доставки. Освен това, в договора могат да бъдат включени клаузи, задължаващи изпълнителя да поддържа необходимия капацитет и да уведомява за промени, които могат да повлияят на изпълнението. Възложителят не може да поставя изисквания, които да противоречат на лицензионните критерии за износ и трансфер.
Чл. 174
Възложителят може да определи дял от обществената поръчка, който да се изпълни от подизпълнители, с минимален и максимален процент, не надвишаващ 30%. Участниците в офертите могат да предлагат дял, който надвишава максималния размер. Трябва да посочат видовете работи и дяла от поръчката, който ще възложат на подизпълнители, като той не може да бъде по-малък от минималния процент. При определяне на подизпълнители, участниците трябва да представят документи, удостоверяващи спазването на изискванията за подбор и да уведомяват за всяка промяна. Възложителят не може да поставя ограничения на подизпълнителите на основата на националност.
Чл. 175
Чл. 175 регламентира процедурата за избор на подизпълнители при обществените поръчки. Когато участникът е възложител, той сключва договорите за подизпълнение, а когато не е, изготвя обявление за поръчка, което се публикува в РОП и в Официален вестник на ЕС. Подизпълнителите се избират при спазване на принципите на прозрачност и конкуренция, а възложителят може да отхвърли неподходящи подизпълнители. При невъзможност за избор на подизпълнители, участникът може сам да изпълни договора или да сключи договори без спазване на реда. Решенията на участника относно избора на подизпълнител не подлежат на обжалване, а възложителят може да задължи участника да избира подизпълнители по установен ред. Критериите за подбор трябва да са обективни и пропорционални на обема на договора.
Чл. 176
Член 176 от Закона за обществените поръчки определя, че разпоредбите на съответната глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки, които имат стойност, посочена в чл. 20, ал. 2. Това предполага, че разпоредбите са задължителни за поръчки, попадащи в определените финансови рамки.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за обществените поръчки предвижда, че за въпросите, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите на части първа и втора от закона. Това означава, че ако определени аспекти на процедурата за обществени поръчки не са конкретно регламентирани в глава, те ще се ръководят от общите правила, изложени в предходните части на закона.
Чл. 178
Възложителят е задължен да публикува обявление за обществена поръчка, което включва информация от приложение № 19. Срокът за получаване на оферти не може да е по-кратък от 20 дни и започва от изпращането на обявлението. При определени условия срокът може да бъде съкратен до 10 дни, ако е публикувана предварителна информация. В случай на спешност, срокът също може да бъде определен на минимум 10 дни, но възложителят трябва да мотивира решението си.
Чл. 179
Възложителят има право да направи промени в обявлението и документацията на обществена поръчка по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, в срок до три дни след публикуването на обявлението. Промените се извършват еднократно и трябва да бъдат публикувани в срок до 7 дни (или 5 дни при съкратен срок) от публикуването на обявлението. При удължаване на срока за подаване на оферти, се взема предвид времето необходимо за подготовка на офертите с оглед на разясненията или промените.
Чл. 180
При писмено искане за разяснения относно условията на обществената поръчка, направено до 5 дни преди крайния срок за подаване на оферти, възложителят е задължен да публикува писмени разяснения в профила на купувача. Тези разяснения трябва да бъдат публикувани в срок до три дни от получаване на искането и не съдържат информация за лицето, направило запитването.
Чл. 181
Член 181 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за участие на заинтересованите лица. Те подават оферти с информация относно основанията за отстраняване и критериите за подбор. Оценката на техническите и ценовите предложения може да се извърши преди разглеждането на документите за съответствие, при условие че това е посочено от възложителя. Комисията, назначена от възложителя, съставя протокол за подбора и оценката на офертите, който се утвърджава от възложителя. В срок от 10 дни след утвърдяване на протокола, възложителят издава решение за определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата.
Чл. 182
Възложителят може да проведе пряко договаряне в определени случаи, включително при неотложност, прекратяване на процедурата за публично състезание, възможност за особено изгодни условия, повторно възлагане на строителство или услуги, и при определени условия за услуги по приложение № 2. Решението за откриване на процедурата трябва да съдържа мотиви за приложимото основание. В случай на особено изгодни условия, всички лица с по-ниски от пазарните цени се канят на преговори. Повторното възлагане е допустимо до три години след първоначалния договор, а за услуги по приложение № 2 е необходимо наличие на най-малко трима класирани участници.
Чл. 183
Възложителят е длъжен да сключи писмен договор с определен изпълнител за обществена поръчка, като това се извършва при условията и по реда, предвидени в чл. 112 от закона. Член 183 уточнява, че договорът трябва да бъде формализиран писмено.
Чл. 184
Възложителят има право да изменя договор за обществена поръчка, при спазване на условията, определени в чл. 116 от Закона за обществените поръчки. Вторият параграф е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.
Чл. 185
Възложителят е длъжен да публикува обявление в срок от 30 дни след определени събития, свързани с договора. Това включва: 1. подписване на договора; 2. подписване на допълнително споразумение за изменение на договора; 3. приключване на договора или предсрочното му прекратяване.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за обществените поръчки предвижда, че разпоредбите на тази глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки, чиято стойност е определена в чл. 20, ал. 3. Това означава, че за обществени поръчки с определена стойност е задължително да се публикува обява.
Чл. 187
Възложителите обявяват поръчки с публикуване на обява в РОП, която съдържа информация по приложение № 20. Възложителят може да оценява техническите и ценовите предложения преди разглеждане на документите за съответствие, при спазване на определени изисквания. Осигурява се достъп до техническите спецификации и свързана информация. Възложителят не е длъжен да мотивира невъзможността за разделяне на поръчката на обособени позиции.
Чл. 188
Срокът за получаване на оферти по Закона за обществените поръчки трябва да бъде съобразен със сложността на поръчката и не може да бъде по-кратък от 10 дни след публикуването на обявата. При определени случаи, посочени в чл. 45, ал. 2, срокът трябва да бъде удължен с минимум три дни.
Чл. 189
Възложителят е задължен да публикува писмени разяснения по условията на обществената поръчка, ако получи писмено искане до три дни преди изтичането на срока за получаване на оферти. Разясненията трябва да бъдат публикувани в профила на купувача най-късно на следващия работен ден.
Чл. 189а
Възложителят е задължен да удължи срока за получаване на оферти, ако са поискани разяснения по условията на обществената поръчка и те не могат да бъдат предоставени в определения срок. Допълнителен срок може да бъде определен, ако в първоначално определения срок няма постъпили оферти или е получена само една оферта. В тези случаи възложителят публикува съобщение в Регистъра на обществените поръчки (РОП).
Чл. 190
Член 190 от Закона за обществените поръчки е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 2018 г., и влиза в сила от 01.03.2019 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с поканата до определени лица, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 191
Възложителите могат да публикуват покана вместо обява в РОП при определени условия, като: 1) липса на оферти без промяна на условията; 2) наличие на авторски права или изключителни права; 3) неотложност поради извънредни обстоятелства; 4) стоки за научни изследвания в ограничено количество; 5) допълнителни доставки от същия доставчик; 6) стоки от стокова борса; 7) възможности за особено изгодни условия в кратки срокове. В случай на получени оферти от неупоменати лица, те се разглеждат, ако отговарят на условията.
Чл. 192
Възложителят е задължен да отстрани участник, ако той попада под обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и не отговаря на критериите за подбор, ако са зададени. Участниците предоставят ЕЕДОП с цел доказване на липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите. Резултатите от оценката на офертите и класирането на участниците се документират в протокол, който се утвърджа от възложителя и се изпраща на участниците и публикува в РОП и профила на купувача.
Чл. 193
Възложителят има право да прекрати процедурата по възлагане на обществена поръчка преди сключването на договора. Прекратяването трябва да бъде оповестено в Регистъра на обществените поръчки (РОП) чрез обявление, което включва мотивите за прекратяване. Тази разпоредба е актуализирана с изменения от 2018, 2019 и 2023 година.
Чл. 194
Възложителят е задължен да сключи договор за обществена поръчка с определения изпълнител в срок от 30 дни след определянето му. При определени обстоятелства, срокът за сключване на договора е 5 работни дни. В случай на отказ от страна на избрания изпълнител, възложителят може да сключи договор с следващия класиран участник. Възложителят има право да изменя договора при условията на чл. 116. В рамките на 30 дни след сключването на договора, възложителят трябва да публикува обявление за възлагане на обществена поръчка.
Чл. 194а
Чл. 194а от Закона за обществените поръчки позволява на възложителите да използват реда по чл. 187-189 за поръчки, които изискват публично състезание, и са запазени за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Избраният участник трябва да докаже, че поне 70% от персонала му е съставен от хора с увреждания или в неравностойно положение, които ще участват в изпълнението на поръчката. Възложителят е длъжен да посочи в обявата, че поръчката е запазена за тези лица.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за обществените поръчки указва, че за въпросите, които не са уредени в конкретната глава, се прилагат разпоредбите на части първа и втора. Част шеста от закона се фокусира върху отстраняване на нарушения в процедурите, а глава двадесет и седма разглежда производството по обжалване, като в раздел I са описани общите положения относно актовете, които подлежат на обжалване.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за обществените поръчки предвижда, че всяко решение на възложителите по процедури за възлагане на обществени поръчки, сключване на рамкови споразумения, създаване на динамични системи за покупки или квалификационни системи, както и конкурси за проект, подлежи на обжалване. Изключения от обжалването са решенията за определяне на изпълнител чрез вътрешен конкурентен избор, при условие че стойността на поръчките е под определени прагове, и откритията относно невъзможността за разделяне на предмета на поръчката. Обжалванията се подават пред Комисията за защита на конкуренцията и могат да касаят законосъобразността на решенията, наличие на дискриминационни изисквания и други действия на възложителя, които възпрепятстват достъпа до процедурата.
Чл. 196а
Участващите в производството страни и техните представители трябва да упражняват процесуалните си права добросъвестно. При недобросъвестно упражняване на тези права, отговорността за причинените вреди се носи по общия исков ред.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за обществените поръчки установява, че жалба може да се подава в 10-дневен срок от различни действия, свързани с процедурите за обществени поръчки. Тези действия включват решения за откриване на процедурата, одобряване на промени в условията на процедурата, решения за предварителен подбор, класиране на участници и други. Специален срок от 10 дни е предвиден и за жалби, свързани с уведомяване за съответно действие или бездействие.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за обществените поръчки определя правото на подаване на жалба от различни заинтересовани лица. Жалба може да се подава от всяко заинтересовано лице в определени случаи, от всеки кандидат в процедурата и от участници в други случаи. От 01.01.2021 г. професионални сдружения и организации в съответния бранш също могат да подават жалба срещу решения за откриване на процедурата и одобряване на промени в условията на обявената процедура.
Чл. 199
Член 199 от Закона за обществените поръчки регламентира процедурата за подаване на жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Жалбата трябва да бъде подадена с копие до възложителя и да съдържа определени данни, като наименование на органа, данни за жалбоподателя, информация за обществената поръчка и възраженията на жалбоподателя. Към жалбата се прилагат доказателства за спазване на сроковете, платена такса и други необходими документи. Ако жалбата не отговаря на изискванията, Комисията уведомява жалбоподателя и му предоставя тридневен срок за корекция.
Чл. 200
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията е длъжен да образува производство в тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея. В разпореждането се определя член на комисията, който да наблюдава проучването и да дава указания. Възложителят трябва да изпрати становище по жалбата и цялата документация в срок от три работни дни след уведомлението. След образуването на производството, председателят назначава служители за проучването, които трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, ако е необходимо.
Чл. 201
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията не образува производство по жалба, ако: 1) жалбата е подадена след изтичането на определения срок; 2) не са отстранени нередовностите в срока; 3) жалбата е подадена преди изтичането на съответния срок; 4) жалбата е оттеглена; 5) актът не подлежи на обжалване. В тези случаи председателят връща жалбата с разпореждане.
Чл. 202
Възложителят има право да отстрани нарушения до получаване на съобщение за приключване на проучването по жалба от Комисията за защита на конкуренцията. Решението за отстраняване на нарушението може да бъде обжалвано, но възложителят не може да се възползва от правото си да отстрани нарушението след получаване на съобщението.
Чл. 203
Жалба срещу решения, действия или бездействия на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен ако не е поискано спиране. Искането за временна мярка трябва да бъде подадено заедно с жалбата, с изключение на определени случаи. Когато е поискано спиране, процедурата спира от уведомяването на възложителя до решението по жалбата. Жалба срещу решението за определяне на изпълнител спира процедурата от подаването до окончателното решаване на спора, освен в специфични случаи. При разделени поръчки, жалба не спира процедурата за неоспорваните позиции. Възложителят е длъжен да обяви спирането на поръчката веднага след получаване на уведомлението.
Чл. 204
Комисията за защита на конкуренцията разглежда искания за налагане на временна мярка в закрито заседание и се произнася в 7-дневен срок. При вземането на решение се оценяват възможните последици за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността. Комисията може да откаже налагането на мярка, ако негативните последици надвишават ползата от нея. Решението по временната мярка не влияе на окончателното решение по спора и обжалването му не спира производството.
Чл. 205
Когато решението за определяне на изпълнител е обжалвано, възложителят може да поиска предварително изпълнение от Комисията за защита на конкуренцията в определен срок. Искането трябва да бъде мотивирано и да включва доказателства. Комисията се произнася в тридневен срок и може да допусне предварително изпълнение само в изключителни случаи, като защита на живота и здравето на гражданите или важни държавни интереси. Не се допуска предварително изпълнение, ако е мотивирано от икономически интереси. Частната жалба спира изпълнението на обжалваното определение.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за обществените поръчки предвижда, че когато е образувано производство срещу решение на възложителя и не е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията служебно проверява за висящо производство. Ако такова бъде установено, производството се спира, докато решението по висящото производство не бъде взето. След отпадане на основанието за спиране, производството може да бъде възобновено служебно или по искане на страна.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за обществените поръчки предвижда, че проучването на преписката се извършва от определени служители, посочени в чл. 200, ал. 3. Това проучване включва анализ на обстоятелствата, свързани с жалбата.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за обществените поръчки регламентира доказателствата в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Допускат се писмени и устни доказателства, включително експертни становища. Писмените доказателства, ако са електронни, се представят на електронен носител. Разноските за експертни становища се поемат от страната, поискала експертизата, а ако Комисията назначи експертиза, разноските се възлагат на жалбоподателя или възложителя в определени случаи. Доказателствата не могат да се разгласяват, ако представляват защитена тайна, а при класифицирана информация се прилага законодателството за защита на класифицираната информация. Страните и държавните органи са задължени да съдействат на Комисията.
Чл. 209
След приключване на проучването, работният екип представя доклад на наблюдаващия член на Комисията за защита на конкуренцията, съдържащ фактически и правен анализ, както и предложение за приключване на производството. Наблюдаващият член уведомява председателя, който насрочва открито заседание. Страните имат право да се запознаят с доказателствата най-късно ден преди заседанието, а също така са длъжни да представят своите доказателства в същия срок.
Чл. 210
Член 210 от Закона за обществените поръчки регламентира процедурата по призоваване на страните в жалбите. Срокът за призоваване е минимум три работни дни преди заседанието. Страните се считат за уведомени, ако призовките са изпратени на техния електронен адрес или по факс. При липса на предоставен електронен адрес или факс, уведомлението се счита за извършено чрез публикуване на съобщение в публичния регистър на Комисията за защита на конкуренцията. Страните имат право на адвокатска защита.
Чл. 211
Член 211 от Закона за обществени поръчки определя реда за провеждане на заседанията на Комисията за защита на конкуренцията. Заседанията са редовни при присъствие на поне четирима членове. Членовете, участващи в производството, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, ако поръчката изисква такава. Член на Комисията не може да участва, ако е заинтересован от изхода на производството или има съмнения в безпристрастността си. Заседанието започва с проверка на редовността, след което страните могат да задават въпроси. След изясняване на обстоятелствата, се предоставя възможност за становища, а заседанието се закрива след изясняване на спора.
Чл. 212
Комисията за защита на конкуренцията разглежда жалби по обществени поръчки в срок от един месец за поръчки над определена стойност и в 15 дни за останалите случаи. Решението с мотивите се обявява до 7 дни след произнасянето.
Чл. 213
Комисията за защита на конкуренцията прекратява производството по жалба, когато: 1. жалбата е недопустима, включително при липса на правен интерес от страна на жалбоподателя; 2. жалбоподателят е починал (в случай на физическо лице) или юридическото лице е прекратено; 3. жалбата е оттеглена.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за обществени поръчки предвижда, че за всички въпроси, които не са уредени относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове, съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че принципите и правилата, установени в АПК, ще се използват за разрешаване на споровете, свързани с решенията на Комисията.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за обществените поръчки описва правомощията и процедурите на Комисията за защита на конкуренцията относно решенията свързани с обществените поръчки. Комисията взема решения с явно гласуване, а при закрити заседания може да отменя незаконосъобразни решения, да установява незаконосъобразност и да налага санкции. Санкциите варират от 5 до 10% или от 1 до 3% от стойността на договора, в зависимост от конкретните нарушения. Решенията на Комисията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Чл. 216
Решението на Комисията за защита на конкуренцията може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. След като съдът приеме жалбата за редовна, той изпраща копие на останалите страни, които имат три дни да подадат отговор. Призовките и съобщенията се извършват на посочените от страните електронни адреси или факс, а ако такива не са посочени, по реда на Гражданския процесуален кодекс. Страните се уведомяват за първото заседание не по-късно от три дни преди него. Съдът трябва да се произнесе в срок до един месец от получаване на жалбата, като решението му е окончателно. Влезлите в сила съдебни решения не могат да бъдат отменени по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 216а
Чл. 216а от Закона за обществените поръчки предвижда, че разпорежданията и определенията по определени членове на закона могат да се обжалват пред Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването им. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в срок от 14 дни. Срокът за отстраняване на нередовности по частната жалба е три дни след получаване на съобщението. За неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 217
Чл. 217 от Закона за обществените поръчки урежда процедурата по отговорността за разноските, свързани с решения на Комисията за защита на конкуренцията. Страните могат да искат допълнение или изменение на акта относно разноските в сроковете за обжалване. Комисията уведомява насрещната страна за искането и предоставя тридневен срок за отговор. Определението за разноските се взема в закрито заседание и може да се обжалва по същия ред като решението.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за обществените поръчки предвижда, че всяко заинтересовано лице има право да претендира за обезщетение за вреди, причинени от нарушения по време на процедурата и сключването на договора за обществена поръчка. Правото на обезщетение е регламентирано в съответствие с разпоредбите на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 219
Член 219 от Закона за обществените поръчки предвижда, че сумите, които произтичат от санкции по член 215, алинея 5 и 6, се заплащат от бюджета на юридически лица, които имат ръководители, явяващи се възложители и физически лица.
Чл. 220
Чл. 220 от Закона за обществените поръчки предвижда, че за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски, определени с тарифа от Министерския съвет. Таксите за касационно обжалване пред Върховния административен съд са равни на тези за жалби пред Комисията. Таксите за отмяна на влезли в сила съдебни актове и частни жалби се определят по Административнопроцесуалния кодекс. Втората алинея е отменена.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за обществените поръчки регламентира процедурата за уведомяване при установени нарушения от Европейската комисия. Постоянното представителство на България в ЕС уведомява съответните министерства и Агенцията по обществени поръчки за нарушенията. Възложителят има 5 дни да отговори, като може да признае нарушението или да предостави доказателства за отсъствието на такова. Действия по процедурата или сключване на договори се спират до разрешаване на спора. Агенцията по обществени поръчки предприема мерки в зависимост от отговора на възложителя и уведомява Европейската комисия в срок до 17 дни.
Чл. 222
Възложителите трябва да уведомят Агенцията по обществени поръчки писмено за резултата от обжалването в срок от 7 дни след влизането в сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията. Също така, при прекратяване на процедура и откриване на нова, свързана със същия предмет, уведомлението трябва да бъде подадено в срок от 3 дни. Агенцията уведомява Европейската комисия в срок от 7 дни след получаване на уведомлението.
Чл. 223
Чл. 223 от Закона за обществените поръчки предвижда, че обменът на информация по чл. 221 и 222 се осъществява по електронен път, с използване на електронен подпис, или чрез факс. В допълнение, законът съдържа разпоредби относно унищожаването на договори и рамкови споразумения, като се акцентира на правото на определени лица да инициират този процес.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за обществените поръчки определя правото на унищожение на сключен договор или рамково споразумение в определени случаи. Искането може да бъде направено от различни заинтересовани лица в зависимост от нарушението по чл. 119. Унищожение не може да се иска, когато има влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията или е публикувано обявление за доброволна прозрачност, което е влязло в сила.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за обществените поръчки регламентира сроковете и реда за искане на унищожение на договори или рамкови споразумения. Искането може да бъде подадено до два месеца след публикуване на обявление за възлагане на поръчка или, ако такова не е публикувано, от момента на узнаването, но не по-късно от една година след сключването. В случай, че договорът е сключен преди приключване на обжалване, срокът за искане на унищожение е два месеца от влизането в сила на решението, отменящо обжалвания акт. Искът се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 226
Когато договорът или рамковото споразумение бъдат унищожени, страните трябва да върнат всичко, което са получили. Ако това не е възможно, се връща паричната равностойност на полученото. Регламентира се управлението и контрола на обществените поръчки.
Чл. 227
Министърът на финансите отговаря за реализирането на държавната политика в сферата на обществените поръчки, като за целта използва Агенцията по обществени поръчки.
Чл. 228
Агенцията по обществени поръчки е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София. Тя се ръководи от изпълнителен директор, назначаван от министъра на финансите. Дейността и структурата на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 229
Чл. 229 от Закона за обществените поръчки описва задълженията на Изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки, включително разработка на нормативни актове, оказване на методическа помощ на възложителите, контрол на обществените поръчки, популяризиране на добри практики и взаимодействие с Европейската комисия. Специално внимание е отделено на мониторинга на обществените поръчки и предоставянето на информация на компетентните органи.
Чл. 229а
Чл. 229а от Закона за обществените поръчки предвижда задължения на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки за годишно изпращане на информация до Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция относно възложителите с най-голям дял договори. Информацията включва данни за договори, сключени след определени процедури, както и информация за оферти. След извършване на проверки, органите трябва да изпратят доклад с резултати и предложения за мерки. Агенцията по обществени поръчки изготвя аналитичен доклад до министъра на финансите, който включва информацията и резултатите от проверките, както и предложения за мерки.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за обществените поръчки определя задълженията на възложителите да уведомяват Агенцията по обществени поръчки за определени обстоятелства. Възложителите трябва да предоставят информация относно стопанските субекти, които подлежат на вписване в списъка, както и за разходваните средства за обществени поръчки. Информацията трябва да се изготвя по утвърден образец и да се предоставя в срокове, установени от закона. Съществуват и изисквания за предоставяне на доказателства за изпълнение на определени условия след искане от Агенцията.
Чл. 231
Член 231 от Закона за обществените поръчки описва процеса на разработване и одобрение на стандартизирани изисквания и документи, свързани с обществени поръчки. Проектите могат да се инициират от възложители или министъра на финансите, като те трябва да се съгласуват с компетентни органи и браншови организации, и да се публикуват за обсъждане. Одобрението се извършва от министъра на финансите и съответния министър, а възложителите са задължени да ги прилагат. Възложителите могат да не прилагат стандартизирани изисквания, ако това е обосновано от естеството на поръчката. Също така, могат да се разработват стандартизирани методики за оценка, които са задължителни при определени обществени поръчки.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за обществените поръчки регламентира задължителния контрол върху процедурите, свързани с обществени поръчки, които подлежат на публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП). Контролът се осъществява на два етапа: преди и след оповестяване на процедурата. Възложителят е задължен да спазва препоръките от предварителното становище, а при несъобразяване да предостави писмени мотиви. Контролът завършва с окончателно становище, което се изготвя след проверка на одобрените документи. Условията за осъществяване на този контрол се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 232а
Чл. 232а от Закона за обществените поръчки определя условията за контрол върху процедурите, свързани с обществени поръчки, които подлежат на публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП). Контролът не обхваща определени членове от закона, свързани с възлагането на поръчки. При извършването на контрола се прилагат специфични разпоредби, а условията за предварителен контрол се определят от правилника за прилагане на закона.
Чл. 233
Агенцията по обществени поръчки осъществява контрол върху процедури на договаряне от публични и секторни възложители, когато те се основават на определени правни основания, посочени в закона. Контролът не се прилага за доставки и услуги, свързани с природен газ, електрическа и топлинна енергия, или питейна вода от дружества с изключителни права. Провеждането на контрола започва след публикуване на решението за откриване на процедурата и включва проверка на правното основание и представените доказателства. Агенцията изготвя становище за резултатите от контрола, което се изпраща на възложителя.
Чл. 234
Член 234 от Закона за обществените поръчки е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 86 от 2018 година, и е в сила от 01.03.2019 година. Съответно, разпоредбата, свързана с контрола при изменение на договори за обществени поръчки, вече не е в сила.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за обществените поръчки определя задълженията на възложителите по отношение на контрола, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки. Възложителят е длъжен преди сключването на допълнителни споразумения да предостави мотиви и доказателства за измененията на договора. Агенцията изготвя становище за законосъобразност на осъществения контрол и го изпраща на възложителя. Условията и редът за контрол се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за обществените поръчки задължава възложителите да изпращат определени документи до Агенцията по обществени поръчки за осъществяване на контрол. Това включва проектите на документи, доказателствата към мотивите на решението в определени случаи, както и мотиви и доказателства при други случаи. Измененията в закона влизат в сила на различни дати, последното от които е на 22.07.2024 г.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за обществените поръчки предвижда, че обменът на информация, свързан с контрола от Агенцията по обществени поръчки, ще се извършва изцяло електронно. Процедурите за това ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона и в правила, утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията. Новите разпоредби влизат в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 237а
Министърът на финансите има правомощия да назначава наблюдатели за обществени поръчки с особена сложност или обществен интерес, които трябва да имат необходимата компетентност и да не са в конфликт на интереси. Наблюдателите изготвят доклад след приключване на работата на комисията, който подават в 10-дневен срок. Правилата за тяхното назначаване и участие ще бъдат уточнени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 237б
Законът предвижда, че възложителите на обществени поръчки трябва да осигурят предварителен контрол за законосъобразност, когато прогнозната стойност на поръчката е равна или надвишава 5 000 000 лв. или 10% от последния одобрен бюджет. Възложителите от публичния сектор следват специфични правила за този контрол. Докладът от предварителния контрол трябва да бъде предоставен в 10-дневен срок след получаване на доклада на комисията. Лицата, извършващи контрола, не могат да участват в подготовката на процедурата. Контролът се извършва по указания на министъра на финансите.
Чл. 238
Чл. 238 от Закона за обществените поръчки определя механизма за последващ контрол по изпълнението на закона и договорите за обществени поръчки. Контролът се осъществява от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Възложителите, попадащи в обхвата на Закона за Сметната палата, подлежат на проверка от нея, докато тези, които попадат в обхвата на Закона за държавната финансова инспекция, се проверяват от органите на Агенцията. От 22.12.2023 г. органите на Агенцията за държавна финансова инспекция ще извършват периодични проверки на възложители, които не попадат в обхвата на закона, по одобрен годишен план. Заповедите за проверки не подлежат на обжалване, а изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки може да поиска проверки по конкретни случаи.
Чл. 239
Чл. 239 от Закона за обществените поръчки определя правата на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция при извършване на проверки. Те включват свободен достъп до информация, документи и служебни помещения, правото да изискват документи и обяснения от длъжностни лица, както и да извършват насрещни проверки и да се запознават с материали от съдебни производства. Лицата в проверяваните обекти са длъжни да оказват съдействие и да предоставят необходимите документи.
Чл. 240
Контролните органи, извършващи проверки по чл. 238 от Закона за обществените поръчки, са задължени да се легитимират със служебна карта и заповед. Те трябва точно да отразяват резултатите от контролната дейност и да не разгласяват информация, която са получили по време на проверките.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за обществените поръчки описва процедурата за проверка от контролни органи на Агенцията за държавна финансова инспекция. След извършена проверка, органите съставят доклад с констатации и доказателства, който се връчва на възложителя. Възложителят има право да даде писмено становище в 14-дневен срок, след което финансовият инспектор изготвя мотивирано заключение. При констатирани административни нарушения се съставят актове, а при данни за престъпления материалите се изпращат на прокуратурата. При нарушения на процедурите за обществени поръчки, съответните части от доклада се изпращат на Агенцията по обществени поръчки. Докладът и заключението се публикуват на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Чл. 242
Чл. 242 от Закона за обществените поръчки предвижда, че когато органите, посочени в чл. 238, ал. 1, установят неизпълнение на влезли в сила решения или определения на Комисията за защита на конкуренцията, те са задължени да изпратят своите констатации до съответната Комисия.
Чл. 243
Чл. 243 от Закона за обществените поръчки предвижда, че предварителен, текущ и последващ контрол върху обществените поръчки на възложителите може да се осъществява от различни органи, в зависимост от техните правомощия. Това включва управлението на обществените поръчки при публичните възложители и създаването на вътрешни правила за тяхното управление.
Чл. 244
Публичните възложители са задължени да приемат и публикуват вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, когато техният годишен бюджет, включително средствата от европейски фондове, е 5 млн. лв. или повече. Минималното съдържание на тези правила ще бъде определено с правилника за прилагане на закона.
Чл. 245
Публичните възложители са задължени да изградят вътрешно специализирано звено за управление на обществените поръчки, ако годишният им бюджет надвишава 20 млн. лв. и средногодишно провеждат над 20 процедури за възлагане на обществени поръчки през последните три години. Съставът и числеността на звеното се определят в зависимост от обема и сложността на поръчките.
Чл. 246
Член 246 от Закона за обществените поръчки предвижда създаването на постоянен експертен консултативен съвет към министъра на финансите. Съветът включва представители на Министерството на финансите, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция 'Одит на средствата от Европейския съюз'. Допълнително, представители на Сметната палата и други институции могат да бъдат канени при необходимост. Основната роля на съвета е да анализира прилагането на закона и да издава задължителни насоки за уеднаквяване на практиките на различните контролни органи, свързани с обществени поръчки.
Чл. 247
Член 247 от Закона за обществените поръчки предвижда наказания за възложители, които нарушат определени разпоредби на закона. Наказанието е глоба в размер на 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв. Това наказание се налага за нарушения на чл. 2, ал. 2, чл. 11, ал. 5, чл. 16, чл. 21, ал. 14, 15 или 17, чл. 149, ал. 10 и чл. 150, ал. 4. Също така, глоба се налага и за нарушения на чл. 7, ал. 3.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за обществените поръчки предвижда наказания за възложители, които не спазват определени изисквания. Възложител, който сключи договор без да са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 5 - 8, чл. 15, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 149, ал. 1, т. 13, подлежи на глоба от 6% от стойността на договора с включен ДДС, но не повече от 75 000 лв. Ако възложителят не изпълни задълженията по чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 7 или чл. 149, ал. 8, глобата е между 2000 и 10 000 лв. Освен това, наказание по ал. 1 се налага и на представляващия юридическото лице - изпълнител, при нарушение на забраните по чл. 14, ал. 6 или чл. 149, ал. 7, както и на представляващия свързаното предприятие - изпълнител за нарушение на забраната по чл. 15, ал. 2.
Чл. 249
Възложителите, които нарушават разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, подлежат на глоба. Размерът на глобата е 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, като максималната санкция не може да надвишава 20 000 лв.
Чл. 249а
Възложител, който наруши забраната, посочена в чл. 79, ал. 7, подлежи на наказание с глоба. Размерът на глобата е 2% от стойността на сключения договор, включително ДДС, но не може да надвишава 10 000 лв.
Чл. 250
Възложителите, които проведат процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 7 от Закона за обществените поръчки без необходимите условия, подлежат на наказание. Глобата е 5% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не може да надвишава 20 000 лв.
Чл. 250а
Възложител, който сключи договор без да са налице условията, посочени в закона, в резултат на определени процедури, подлежи на глоба. Размерът на глобата е 6% от стойността на договора с включен ДДС, но не може да надвишава 50 000 лв. за определени процедури и 24 000 лв. за други.
Чл. 251
Възложителите, които не спазват задълженията си по чл. 47, ал. 5 или чл. 47а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, подлежат на глоба от 2000 до 10 000 лв. Освен това, ако възложителят определи техническа спецификация в нарушение на чл. 49, ал. 2, той ще бъде наказан с глоба, равняваща се на 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв.
Чл. 252
Възложител, който наруши забраната по чл. 174, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, подлежи на санкция. Глобата е в размер на 2% от стойността на сключения договор, включително ДДС, с максимален лимит от 20 000 лв.
Чл. 253
Възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10, подлежи на глоба в размер 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Същото наказание се налага и на възложител, който наруши забраната по чл. 70, ал. 12.
Чл. 254
Възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на определени разпоредби, подлежи на глоба в размер на 2% от стойността на договора с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Наказанието се налага и в случаи на сключване на договор преди изтичането на 14-дневния срок или в нарушение на забраните, предвидени в закона.
Чл. 255
Член 255 от Закона за обществените поръчки предвижда наказания за възложители, които извършат определени нарушения. При сключване на рамково споразумение или договор за срок, по-дълъг от установения, без наличието на условия, се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. За изменения на договори без основание, глобата е 1% от стойността на договора, но не повече от 20 000 лв. Също така, при сключване на договор с условия, различаващи се съществено от рамковото споразумение, се прилага същата глоба.
Чл. 255а
Възложителите, които прекратят процедура за обществена поръчка без основания или не я прекратят при наличие на основания, подлежат на глоба в размер от 2000 до 10 000 лв. Тази разпоредба е в сила от 22.12.2023 г.
Чл. 256
Възложител, който не спази законовите процедури при възлагане на обществени поръчки, подлежи на наказания. При достигане или надвишаване на минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1, глобата е 2% от стойността на договора, но не повече от 75 000 лв. При неизпълнение на процедурата по чл. 20, ал. 3, глобата е 1% от стойността на договора, но не повече от 20 000 лв.
Чл. 256а
Възложителите, които не изпратят в срок информация за обществените поръчки, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените поръчки или в "Официален вестник" на ЕС, ще бъдат наказвани с глоба между 400 и 2000 лв.
Чл. 256б от Закона за обществените поръчки
Възложителите, които нарушават разпоредбите относно замяната на избран изпълнител или включването на нов подизпълнител, подлежат на глоба. Глобата е в размер на 2% от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не може да надвишава 10 000 лв. Наказанията влизат в сила от 22.12.2023 г.
Чл. 256в
Възложителите, които не изпълняват задълженията си по чл. 122, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, ще бъдат наказвани с глоба, чийто размер варира между 2000 и 6000 лв. Тази разпоредба е в сила от 22.12.2023 г., след изменения, направени през 2023 г.
Чл. 256г.
Възложителите, които не спазват задълженията си по чл. 232, ал. 7 и 10 и чл. 235, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, ще бъдат наказвани с глоба в размер на 600 лв. Тази разпоредба влиза в сила от 22 декември 2023 г., след публикуване в Държавен вестник.
Чл. 257
Чл. 257 от Закона за обществените поръчки урежда начина на определяне на глобата в случаи, когато в договора не е посочена обща стойност или тя не може да бъде определена. Глобата се определя на базата на прогнозната стойност от обявлението за обществена поръчка, извършения разход или поетото задължение за разход, а при липса на тези данни - от средствата, предвидени в бюджета на възложителя за съответната дейност.
Чл. 257а
Съгласно Чл. 257а от Закона за обществените поръчки, при повторно извършване на нарушения по този закон, се налага глоба в двоен размер.
Чл. 258
При неизпълнение на решения на Комисията за защита на конкуренцията, физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв. Комисията установява нарушенията и налага наказанията с решение, което може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Санкциите подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 259
В член 259 от Закона за обществените поръчки се предвижда, че в случаите по член 7, алинея 1 и 2, наказанията, посочени в членове 247 - 256г, се налагат на лицето, което е получило делегирано правомощие за възлагане на обществени поръчки, както и на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие. Тази промяна е в сила от 22 декември 2023 г.
Чл. 260
Актовете за установяване на нарушения по Закона за обществените поръчки се съставят от одитори на Сметната палата в срок от 6 месеца след откритие на нарушението, но не по-късно от 3 години след извършването му. Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от упълномощени лица. Процесът на установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 261
Законът за обществените поръчки регулира процедурите за възлагане на обществени поръчки от публични възложители, включително сроковете за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и реда на обжалване. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок до 6 месеца след откритие на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или оправомощени лица. Законът определя и основни термини, свързани с обществените поръчки, включително определения за "адвокат", "военно оборудване", "граждански поръчки" и др. Включва и разпоредби относно прилагането на директиви на Европейския съюз.
§2
Параграф §2 от Закона за обществените поръчки определя ключови термини и понятия, свързани с обществените поръчки. Сред тях са "адвокат", "военно оборудване", "граждански поръчки", "договор за обществена поръчка", "договор за подизпълнение", "доставчик на медийни услуги", "държава членка", "европейска техническа оценка", "екологични изисквания", "електронни средства", "жизнен цикъл", "заинтересован кандидат", "заинтересован участник", "заинтересовано лице" и много други. Всеки термин е определен с оглед на неговото значение и приложение в контекста на закона, като се акцентира на важността на спазването на определени условия и изисквания в процеса на възлагане на обществени поръчки.
§3
С §3 от Закона за обществените поръчки се въвеждат изискванията на редица директиви на Европейския парламент и Съвета, включително директиви относно обществените поръчки, възлагането на поръчки в определени сектори, координирането на процедурите за възлагане на поръчки за строителство и услуги, както и директиви за електронно фактуриране и насърчаване на чисти и енергийноефективни превозни средства. Тези директиви целят да повишат ефективността и прозрачността на процедурите за обществените поръчки в България.
§4
С §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки се отменя предходният Закон за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник, бр. 28 от 2004 г., и неговите изменения, публикувани в различни броеве на вестника до 2015 г. Тази разпоредба отбелязва края на действието на стария закон и въвежда нови правила и процедури за обществените поръчки.
§5
С параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки се отменя член 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Отменената разпоредба е част от закона, който е бил изменян многократно от 2004 г. до 2015 г. с различни изменения и допълнения.
§6
В Закона за търговския регистър е направена промяна в чл. 23, ал. 6, където се заменят думите "по чл. 7 от Закона за обществените поръчки" с "по чл. 5 от Закона за обществените поръчки". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за обществените поръчки.
§ 7
В § 7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки се извършва промяна в Търговския закон. Конкретно, в § 1г от допълнителните разпоредби думите "по чл. 7 от Закона за обществените поръчки" се заменят с "по чл. 5, ал. 2 - 4 от Закона за обществените поръчки".
§8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки изменя чл. 87 ал. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според новата разпоредба, органът по приходите е задължен да предостави информация за задълженията на лицата, които искат участие в обществена поръчка, в срок от 5 дни след получаване на искането. Изключение правят задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Националната агенция за приходите може да осигури електронен достъп до тази информация за възложителите.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки изменя текста на чл. 174, ал. 3 от Закона за горите, като заличава думите "и възложители".
§10
В §10 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за обществените поръчки се предвижда изменение в Закона за Държавен вестник. Конкретно, в чл. 7, ал. 2 от този закон, изразът "за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и" ще бъде заличен.
§ 11
В параграф 11 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за обществените поръчки се извършва изменение в чл. 99, ал. 3 на Закона за движението по пътищата. Думите "по чл. 12, ал. 1, т. 13" се заменят с "по чл. 13, ал. 1, т. 13".
§ 12
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки е направена промяна в Закона за достъп до обществена информация. По-конкретно, в допълнителните разпоредби на закона, в § 1, т. 4, се заменят термини, свързани с член 7, т. 1 или 3, с член 5, ал. 2, т. 1 - 14. Освен това, процентът "30 на сто" се заменя с "50 на сто".
§ 13
В Закона за електронното управление се извършва промяна в § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби, като думите "по чл. 7" се заменят с "по чл. 5, ал. 2 - 4". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки.
Параграф §14
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за обществените поръчки предвижда заличаване на второто изречение от алинея 3 на член 22 от Закона за общинската собственост. Тази промяна е част от актуализацията на закона, която включва различни изменения и допълнения, направени през годините.
§15
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол се правят изменения в член 5, като се уточнява, че при продажба на акции чрез публично предлагане, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или общинските съвети възлагат на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка. Освен това, параграф 8 от допълнителните разпоредби се отменя.
§ 1 от допълнителната разпоредба на Закона за концесиите
В Закона за концесиите е направена промяна в дефиницията на "Свързани лица". Според новата формулировка, свързани лица са: роднини по права линия без ограничение, роднини по съребрена линия до четвърта степен, роднини по сватовство до втора степен, съпрузи или лица във фактическо съжителство, съдружници, лица, едното от които участва в управлението на дружеството на другото, и дружество с лице, притежаващо повече от 5% от дяловете или акциите с право на глас. Изключение правят дружества, чийто капитал е 100% държавна или общинска собственост, и лица, упражняващи правата на държавата или общината в тях.
§17
Параграф §17 внася изменения в Закона за публично-частното партньорство, включващи замяна на термини и допълнения в различни членове. Основните изменения включват: замяна на "процедура на договаряне с обявление" с "състезателна процедура с договаряне" в чл. 33, 39 и 42; изменения в чл. 35 относно информацията в обявлението за частен партньор; уточнения в изискванията за кандидатите и участниците в чл. 36; корекции в чл. 38 и 57 относно термини и изисквания; и промяна на заглавието на глава единадесета в чл. 72.
§18
Параграф §18 предвижда, че възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до влизането в сила на новия закон е взето решение за откриване или е публикувана покана по реда на отменения Закон за обществените поръчки, ще продължат да се извършват по досегашния ред.
§19
Договорите, сключени на база рамково споразумение преди влизането в сила на настоящия закон, ще бъдат възлагани по правилата, които са били в сила към момента на вземане на решение за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение.
Параграф §21
Параграф §21 установява, че ако до влизането в сила на Закона за обществените поръчки е подадена жалба пред Комисията за защита на конкуренцията или пред Върховния административен съд, производството по тази жалба ще продължи и ще бъде завършено по досегашния ред, т.е. по правилата, които са били в сила преди новия закон.
§ 25
Възложителите са задължени да изградят звената по чл. 245, ал. 1 до 31 декември 2016 г. Администрациите на изпълнителната власт трябва да създадат звената в рамките на общата численост на персонала, определена в съответните устройствени актове.
§26
Министерският съвет е задължен да приеме правилника за прилагане на закона, наредбата по чл. 13, ал. 2 и тарифата по чл. 220, ал. 1 до 15 април 2016 г. Освен това, в тримесечен срок след влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да определи списък на стоките и услугите, съобразно Общия терминологичен речник, по предложение на министъра на труда и социалната политика.
§ 29
Законът за обществените поръчки влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключения за различни членове, които влизат в сила на различни дати. Член 39 влиза в сила за централните органи за покупки от 1 януари 2017 г. Член 59, ал. 4 влиза в сила от 1 юли 2018 г. Член 67, алинея 4 влиза в сила от 1 април 2018 г., а алинея 8, т. 2 от 1 юни 2018 г. Член 97 влиза в сила от 1 януари 2017 г., член 232 от 1 септември 2016 г. Параграфи 26, ал. 1 и 27 влизат в сила от деня на обнародването на закона. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 2 февруари 2016 г.
§83
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., а параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г. Параграфи 6 и 72-82 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Подзаконовите нормативни актове, свързани с удостоверения за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие в 6-месечен срок след влизането в сила на закона.
§41
Законът за обществените поръчки влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в брой 102 от 2017 г. и влизат в сила от 22.12.2017 г.
§ 9
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 31 март 2018 г. По-конкретно, § 2, т. 2 и § 6, т. 3, 4 и 5 ще започнат да действат от посочената дата.
Параграф §28
В §28 от Закона за обществените поръчки се предвижда замяна на термина "чл. 2, ал. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Освен това, се споменава и Законът за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван през 2018 г. и влиза в сила от 16.02.2018 г.
Параграф 26
Параграф 26 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки определя условията за прилагане на отстраняване при нарушения, свързани с обществени поръчки, рамкови споразумения и конкурси за проекти. В точка 1 се указва, че отстраняването по определени членове от закона и Кодекса на труда важи само за нарушения, извършени след влизането в сила на закона. В точка 2 се уточнява, че за процедури, започнали преди влизането в сила на закона, отстраняването не се прилага за нарушения, извършени до влизането в сила, освен ако актът за отстраняване е влязъл в сила.
§ 27
Параграф §27 постановява, че възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които преди влизането в сила на закона е взето решение за откриване на процедура, ще се довършват по досегашния ред, освен в случаите, посочени в § 26.
§42
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които имат специфични дати за влизане в сила. Член 222, алинеи 1-3 влизат в сила от 3 септември 2019 г., докато параграф 13, т. 12, буква 'а' влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква 'б' от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, т. 37 и т. 39 относно член 264а и член 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г. Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23.02.2018 г.
§2 от Закона за обществените поръчки
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г. и влиза в сила от 23.05.2018 г.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки предвижда, че за жалбите, подадени до влизането в сила на закона, ще се прилага досегашният ред. Това означава, че всички процедури и правила, които са били в сила преди новия закон, ще останат валидни за вече подадените жалби.
§ 156
Законът за обществените поръчки влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§ 33
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му, с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. По-специално, параграф 1, т. 1, § 3 и 16 влизат в сила от 16 август 2019 г. Параграф 2 влиза в сила на две дати: от 1 януари 2019 г. за превозни средства до 3,5 тона и от 16 август 2019 г. за превозни средства над 3,5 тона. Параграф 32 влиза в сила в 9-месечен срок, с изключения за определени членове, които влизат в сила в 18-месечен срок. Промените и допълненията в закона са обнародвани в различни издания на "Държавен вестник" и имат различни дати на влизане в сила.
§131
Параграф 131 от Закона за обществените поръчки определя задълженията на възложителите за използване на централизираната електронна платформа. Възложителите трябва да започнат изпълнението на това задължение до 15 януари 2020 г. За поръчките, започнати до 31 декември 2019 г., се прилага старият ред за възлагане, а за тези, започнати след тази дата, но преди определената в графика дата, се прилага редът от 1 януари 2020 г. От 1 февруари 2024 г. информацията за поръчките ще се публикува в Официален вестник на ЕС чрез онлайн система.
§ 133
Параграф 133 от Закона за обществените поръчки уточнява, че параграф 66 и параграф 77 се прилагат и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени преди влизането в сила на закона, като параграф 66 се отнася за общите обществени поръчки, а параграф 77 за тези в областите отбрана и сигурност.
§134
Възложителите са задължени да поддържат профилите на купувача, извън платформата, и да публикуват информация за поръчките, открити до определената дата. Профилът се поддържа до една година след приключване на изпълнението на договора, прекратяване на възлагането на поръчките или приключване на последния договор по рамково споразумение.
§ 137
Параграф 137 от Закона за обществените поръчки определя условията и сроковете за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки от Централния орган за покупки в сектор "Здравеопазване" и Централния орган за покупки за общините. Процедурите трябва да се провеждат чрез използваните платформи до 1 януари 2023 г. Възложителите, които провеждат вътрешен конкурентен избор, трябва да използват платформите на централните органи. Обявленията за поръчки и изменения на договорите следва да се вписват в съответните партиди в платформата. Документите за сключване на рамкови споразумения и свързаните с тях поръчки се обособяват в отделни електронни преписки.
§138
Параграф §138 от Закона за обществените поръчки, влязъл в сила на 18.10.2018 г., предвижда, че производствата, образувани пред Върховния административен съд по частни жалби, които са подадени преди обнародването на закона, ще бъдат приключвани по досегашния ред.
§ 141
Законът влиза в сила на 1 март 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 95, 97, 98, 100, 102, 136 и 138 влизат в сила с обнародването на закона. Някои разпоредби, свързани с отмяна на чл. 40 и 41 и други, влизат в сила на 18 октомври 2018 г. Други параграфи, включително чл. 39а, ал. 1 и 2, влизат в сила на 1 ноември 2019 г. Параграф 19 относно чл. 36а, ал. 5 влиза в сила на 1 януари 2020 г., а § 23 относно чл. 39а, ал. 2 и 3 влиза в сила на 1 януари 2021 г.
§ 43
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи и точки, които влизат в сила на по-късни дати. Например, параграфи 29, 30 и 42 влизат в сила от деня на обнародването, докато други, свързани с медицински изделия и помощи за хора с увреждания, влизат в сила на 1 април 2019 г. Някои разпоредби ще влязат в сила на 1 януари 2020 г.
§ 28
Законът за обществените поръчки влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: член 73, ал. 3 и параграфи 16 и 18 влизат в сила от 1 януари 2020 г.; параграф 7, ал. 6 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграфи 12 и 13 влизат в сила от 1 януари 2021 г.
§82
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", освен за определени параграфи с различни срокове за влизане в сила. Параграф 60 влиза в сила след 6 месеца, параграфи 67, т. 6 и 7 влизат в сила при прилагане на решение на Европейската централна банка, а параграф 77 влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Промените и допълненията към закона са обнародвани през 2019 г. и влизат в сила от 01.01.2020 г.
§58
Квалификационните системи, създадени преди въвеждането на задължението за използване на платформата, запазват действието си до 31 декември 2020 г. Договорите, основани на тези системи, се възлагат по реда, по който са създадени, и за тях се изпраща необходимата информация, свързана с възлагането и изпълнението.
§59
Възложителите са задължени да прекратят договорите, които не отговарят на изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и чл. 149, ал. 1, т. 13 в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§ 63
Законът за обществените поръчки влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключения за параграфи 61 и 62. Параграф 61 влиза в сила на 29 ноември 2019 г., а параграф 62 влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2020 г. и влиза в сила на 14 март 2020 г.
§4
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения, които са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 107 от 2020 г. и влизат в сила от 01.01.2021 г.
§42
Рамковите споразумения, сключени от секторните възложители по отменения Закон за обществените поръчки, ще запазят действието си до 30 юни 2021 г. Тези споразумения са регламентирани в предходната версия на закона, който е отменен с новия закон.
§43
Параграф §43 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки предвижда, че контролът на случаен избор по чл. 232 на проектите на документи, които са постъпили в Агенцията по обществени поръчки преди влизането в сила на закона, ще продължи да се осъществява по досегашния ред с участието на външни експерти.
§ 45
Законът за обществените поръчки влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на разпоредбата в параграф 9, точка 3 относно член 39а, алинея 6, която влиза в сила на 1 януари 2023 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки указва, че методиката по чл. 117а, ал. 1 е приложима и при изменения на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени преди влизането в сила на закона, в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3.
§3
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията, обнародван в ДВ, бр. 84 от 2023 г., влизат в сила на 06.10.2023 г.
§54
В Закона за обществените поръчки, обнародван през 2016 г. и изменян многократно, се въвеждат промени, свързани със замяната на текста "чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "чл. 72 от Закона за противодействие на корупцията". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§ 79
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници са обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2023 г. и влизат в сила от 13.10.2023 г.
§90
Законът за обществените поръчки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения на закона са обнародвани в брой 88 от 2023 г. и влизат в сила на 22 декември 2023 г., с допълнителни изменения, обнародвани в брой 108 от 2023 г., също в сила от 22 декември 2023 г.
§92
Възложителите са задължени да изпращат обобщена информация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки, относно доставените пътни превозни средства от определени категории и техните енергийни аспекти. Информацията трябва да бъде изпратена по електронна поща до 31 март 2024 г. и да обхваща два периода: от 2 август 2021 г. до влизане в сила на наредбата по чл. 47, ал. 8 и от влизането в сила на наредбата до 31 декември 2023 г.
Параграф §93
Съгласно параграф 93 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки, възлагането на обществени поръчки и сключването на рамкови споразумения, за които е взето решение за откриване на процедура преди влизането в сила на закона, ще продължат да се извършват по досегашния ред. Това включва случаи, при които е публикувана обява или е изпратена покана за участие в процедурата.
§93а
Параграф §93а от Закона за обществените поръчки урежда условията за предоставяне и освобождаване на гаранции, свързани с изпълнението на договори за обществени поръчки, сключени до 31 декември 2023 г. и след тази дата, при условие че възлагането е започнало преди 1 януари 2024 г. Освен това, разпоредбата на чл. 116, ал. 3 важи и за договори, сключени преди нейното влизане в сила. Възможно е изменение на цената на договори, сключени в определени случаи, в резултат на инфлация, при спазване на установените методики и ограничения.
§94
С параграф §94, в сила от 01.02.2024 г., се указва, че информация, свързана с обществени поръчки, открити чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, трябва да се изпраща с електронни формуляри, установени от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2303. Тези формуляри заменят предходния регламент (ЕС) 2019/1780, който е за стандартните формуляри за публикуване на обявления в сферата на обществените поръчки.
§95
Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не важат за доставките на монетни заготовки за евромонети, свързани с въвеждането на еврото в България. Това изключение е валидно до една година след отпадане на дерогацията за участие в Икономическия и паричен съюз, при условие че общото количество на доставките не надвишава 5000 тона.
Параграф §96
Съгласно параграф 96 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки, възложителите имат 6-месечен срок от влизането в сила на закона да публикуват в Регистъра на обществените поръчки (РОП) следните документи: 1. Обявленията по чл. 26, ал. 1, т. 3 за периода от 1 януари 2021 г. до влизането в сила на закона, които не са били публикувани; 2. Всички договори, сключени след 1 януари 2021 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 15, ал. 1, т. 5; 3. Приложенията към договорите по чл. 36, ал. 1, т. 13 и към допълнителните споразумения по чл. 36, ал. 1, т. 13 и 14, за договори, сключени след 1 януари 2021 г.
§98
Съгласно §98 от Закона за обществените поръчки, в срок от два месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията, ще определи възложителите и дела на чистите превозни средства, в съответствие с чл. 47, ал. 9.
§101
Съгласно параграф §101 от Закона за обществените поръчки, министърът на околната среда и водите, заедно с министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията, трябва да издадат наредба по чл. 47а, ал. 3 в двумесечен срок от обнародването на закона. Освен това, министърът на финансите е задължен да определи поименния състав на съвета по чл. 246, ал. 1 в едномесечен срок от обнародването на закона.
§ 105
Законът влиза в сила в двумесечен срок от обнародването му, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: някои от 1 януари 2024 г., други в 9-месечен срок, а трети от деня на обнародването. Някои разпоредби ще влязат в сила от 1 февруари 2024 г. и други в 12-месечен срок. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството влизат в сила от 01.01.2024 г.
§ 9
Законът за обществените поръчки влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 2, 3, 5, § 6, т. 1 и § 8 ще влязат в сила на 1 януари 2025 г., а параграф 7 влиза в сила на 22 декември 2023 г.
§ 29
Законът за обществените поръчки влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 67 от 2024 г. и влиза в сила от 09.08.2024 г.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложение № 1 описва различни класове строителни работи и услуги, включително подготовка на строителната площадка, строителни и монтажни работи, довършителни работи и услуги по даване под наем на строителни машини. Приложение № 2 съдържа списък на социалните услуги и специфични услуги, а Приложение № 3 представя списък на стоките, свързани с обществените поръчки в областта на отбраната. Приложенията съдържат подробности относно обявленията за обществени поръчки, включително информация за участниците, условия за участие и критерии за оценка.
