ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за обществените библиотеки определя основните принципи за учредяване, видове, функции, управление и финансиране на обществените библиотеки в България.
Чл. 2
Обществените библиотеки са институции с образователно, информационно и културно значение. Те събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят на обществеността печатни и други произведения, както и информация, свързана с книжовното и литературното културно наследство.
Чл. 3
Обществените библиотеки гарантират на гражданите правото на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване. Те играят важна роля в изграждането на гражданското и информационното общество.
Чл. 4
Обществените библиотеки предлагат безплатни основни библиотечни услуги на потребителите. Това включва достъп до информация, книги и други ресурси, без да се налага заплащане от страна на читателите.
Чл. 5
Обществените библиотеки имат правото да се сдружават помежду си с цел защита на своите интереси, както и за реализиране на съвместни дейности и инициативи.
Чл. 6
Министърът на културата отговаря за държавната политика относно обществените библиотеки, като работи за създаване на условия за тяхното развитие.
Чл. 7
Обществени библиотеки в България включват Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", регионалните библиотеки, общинските библиотеки и читалищните библиотеки.
Чл. 8.
Обществената библиотека трябва да отговаря на определени условия, включително: наличие на библиотечен фонд с минимум 3000 единици, осигуряване на библиотечно-информационно обслужване за гражданите, подходящи помещения и оборудване, осигурени финансови източници и квалифициран персонал. Тези условия са регламентирани в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата.
Чл. 9
Обществените библиотеки имат право да определят своите задачи и структура в съответствие с разпоредбите на закона. Те могат да създават филиали и да организират подвижни форми на обслужване, за да подобрят библиотечно-информационното обслужване на гражданите.
Чл. 10
В Министерството на културата се създава публичен електронен регистър на обществените библиотеки. За вписване в него се подава заявление с необходимите данни, а заявлението може да бъде изпратено електронно. Министърът на културата или упълномощено лице извършва вписването в срок от 14 дни и издава удостоверение или отказва вписване с мотиви. Отказът може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 11
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е държавен културен институт с национално значение и е юридическо лице, което има седалище в София.
Чл. 12
Националната библиотека осъществява събиране, обработване, организиране, съхраняване и предоставяне за ползване на печатни и други произведения, издадени на територията на България, за български и чужди граждани. Тези функции са основни за Националната библиотека.
Чл. 13
Националната библиотека поддържа основни библиотечни колекции, включващи уникални ръкописи и архивни документи, специални издания, колекция от българска книжнина, представителна колекция от чуждестранна литература и публикации на български език в чужбина. За колекциите с културни ценности важат изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 14
Националната библиотека осигурява достъп до своите библиотечни колекции и бази данни за български и чуждестранни граждани. Освен това, тя предлага междубиблиотечно заемане на документи, което позволява достъп до колекции на други библиотеки. Библиотеката също така предоставя информация за своя фонд и фондовете на други библиотеки в страната и чужбина чрез поддържане на каталози и бази данни.
Чл. 15
Член 15 от Закона за обществените библиотеки описва задълженията на Националната библиотека относно създаването на Българска национална библиография. Тя включва изработване и предоставяне на библиографски записи на задължителни екземпляри, предоставяне на статистически данни за издателската продукция на Националния статистически институт и сътрудничество с международни информационни издания. Националната библиотека също така публикува и разпространява националната библиография.
Чл. 16
Националната библиотека извършва идентификация на книжовни и архивно-документални ценности, реставрация и консервация на различни ръкописи и издания, както и научни изследвания в областта на библиотекознанието и свързаните дисциплини. Дейностите по идентификация и реставрация се извършват съгласно Закона за културното наследство.
Чл. 17
Националната библиотека на България е отговорна за определянето на международните стандартни номера (ISBN) за българските издания, включително книги и периодични издания. Тя действа като национален представител на агенциите, които присъждат тези номера.
Чл. 18
Националната библиотека има право да координира автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки, да предоставя консултантска и експертна помощ, да участва в международни организации и дейности, да разработва и участва в проекти и програми, да организира културни и образователни инициативи, както и да координира издирването и библиографирането на ръкописно-документалното наследство в страната.
Чл. 19
Член 19 от Закона за обществените библиотеки определя условията за ръководството и представителството на Националната библиотека от директор. Директорът трябва да е български гражданин с магистърска степен в хуманитарни или социални науки, да има 5 години опит на ръководна длъжност в библиотека и да бъде хабилитирано лице. Той не може да упражнява търговска дейност, да бъде член на управителни органи на търговски дружества или да упражнява свободна професия, освен научна или преподавателска. Директорът се назначава от министъра на културата за срок от 5 години след конкурс, на който представя концепция за развитието на библиотеката, одобрявана от министъра. Директорът изготвя стратегически план и представя ежегоден доклад за дейността на библиотеката.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за обществените библиотеки предвижда съществуването на научен съвет по библиотечно-информационни науки, който функционира към Националната библиотека. Съветът действа при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 38 от 2010 г.
Чл. 21
На длъжност библиотекар в Националната библиотека могат да бъдат назначени лица с: 1. Висше образование с образователна степен "магистър" или "бакалавър" в направление "Обществени комуникации и информационни науки"; 2. Професионална квалификация от висше училище с минимум 50% дисциплини от библиотечно-информационния цикъл; 3. Средно образование с професионална квалификация "библиотекар".
Чл. 22
Националната библиотека е предмет на наблюдение, анализ и оценка, съгласно реда, определен в наредбата по чл. 14, ал. 6 от Закона за закрила и развитие на културата. Това изменение е обнародвано в Държавен вестник, брой 56 от 2023 г.
Чл. 23
Министърът на културата е отговорен за утвърдването на правилник, който регулира дейността на Националната библиотека. Този правилник ще определя условията и реда за функционирането на библиотеката, както и задълженията на служителите и правата на потребителите.
Чл. 24
Националната библиотека е задължена да изготвя и публикува годишен отчет за своята дейност, който предоставя информация за извършените дейности и постигнатите резултати през годината.
Чл. 25
Регионалните библиотеки в България се определят като регионални културни институти, което подчертава тяхната роля в културната инфраструктура на страната. Те не само предоставят достъп до информация и литература, но и активни културни услуги и програми, които обогатяват обществото.
Чл. 26
Регионалните библиотеки изпълняват ролята на основна обществена библиотека в определената територия, съгласно акта за тяхното учредяване.
Чл. 27
Регионалните библиотеки изпълняват редица функции, включително събиране и съхранение на библиотечен фонд, библиотечно-информационно обслужване, поддържане на архив на краеведски печат, осъществяване на издателска дейност, развитие на автоматизирани мрежи, координационна и консултантска дейност, организиране на културно-образователни инициативи, участие в програми и проекти, съдействие на общинската администрация и обработка на статистическа информация. За библиотечните колекции с културни ценности важат изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 28
Регионалната библиотека се управлява от директор, назначен от кмета на общината след конкурс, съгласно Кодекса на труда. За директор може да бъде назначено лице с магистърска степен в областта на обществените комуникации и информационни науки и минимум 5 години опит в библиотека. Процедурите за конкурса се координират с министъра на културата. Директорът е подпомаган от дирекционен и обществен съвет в своята дейност.
Чл. 29
На длъжност библиотекар в регионална библиотека могат да се назначават лица с висше образование (магистър или бакалавър) в направление "Обществени комуникации и информационни науки", с професионална квалификация от висше училище с минимум 50% дисциплини от библиотечно-информационния цикъл, или със средно образование и професионална квалификация "библиотекар".
Чл. 30
Министърът на културата е отговорен за утвърдяване на правилник за дейността на регионалната библиотека. Това се прави след съгласуване с кмета на общината, където се намира библиотеката.
Чл. 31
Член 31 от Закона за обществените библиотеки предвижда, че регионалната библиотека е задължена да изготвя и публикува годишен отчет, в който се отразява дейността ѝ за съответната година. Този отчет е важен за прозрачността и отчетността на библиотечната дейност.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за обществените библиотеки определя общинските библиотеки като културни институти, които функционират в рамките на общинската структура.
Чл. 33
Общинските библиотеки изпълняват множество функции, включително събиране и предоставяне на библиотечен фонд, библиотечно-информационно обслужване, краеведска дейност, участие в автоматизирани мрежи, подпомагане на читалищни библиотеки, участие в проекти, организиране на културни инициативи и съдействие на общинската администрация. За библиотечни колекции с културни ценности важат изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 34
Общинската библиотека се управлява от директор, назначен от кмета след конкурс. За директор може да бъде назначено лице с висше образование в областта на обществени комуникации и информационни науки и с три години опит в библиотека. Условията за конкурса се съгласуват с министъра на културата, а директорът работи с помощта на обществен съвет.
Чл. 35
На длъжност библиотекар в общинска библиотека могат да се назначават лица, които имат: 1. Висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър" в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки"; 2. Професионална квалификация от висше училище, с минимум 50% дисциплини от библиотечно-информационния цикъл; 3. Средно образование с професионална квалификация "библиотекар".
Чл. 36
Общинският съвет е отговорен за приемането на правилник, който регламентира дейността на общинската библиотека. Този правилник се приема по предложение на кмета на общината.
Чл. 37
Чл. 37 описва читалищните библиотеки като обществени библиотеки, които функционират на принципите на близост, достъпност и оперативност. Те не са самостоятелни юридически лица и са свързани с народните читалища. Основните им функции включват събиране и предоставяне на библиотечен фонд, библиотечно-информационно обслужване, краеведска дейност, участие в регионални мрежи и съдействие за повишаване на образователното ниво и информираността на населението. За библиотечните колекции с културни ценности се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за обществените библиотеки определя, че читалищната библиотека се ръководи от главен библиотекар, който трябва да има висше образование (магистър или бакалавър) в областта на обществените комуникации и информационни науки, както и поне една година професионален опит в библиотека. Назначаването на главния библиотекар става от читалищното настоятелство по Кодекса на труда. За библиотеки с по-малко от три назначени библиотекари, изискването за главен библиотекар не важи.
Чл. 39
На длъжност библиотекар в читалищна библиотека могат да се назначават лица, които имат професионална квалификация от висше училище с минимум 50% дисциплини от библиотечно-информационния цикъл или средно образование с професионална квалификация "библиотекар".
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за обществените библиотеки предвижда, че читалищното настоятелство е отговорно за приемането на правилник, който регламентира дейността на библиотеката. Този правилник трябва да бъде изготвен и предложен от главния библиотекар, което подчертава важността на неговата роля в управлението на библиотечната дейност.
Чл. 41
Обществените библиотеки са част от Национална мрежа, която осигурява тяхното взаимодействие и функциониране. Това взаимодействие е ключово за координирането на дейностите и услугите, предоставяни от библиотеките в страната.
Чл. 42
Националната библиотека изпълнява общонационални функции в Националната мрежа, свързани със събиране и съхраняване на националното книжовно и литературно наследство. Основните й функции включват създаване и разпространение на библиографска информация, реставрационни и консервационни дейности, експертна оценка и контрол на консервационни проекти, координация на дейностите на библиотеките за закрилата на наследството, осигуряване на експертна помощ, и изработка на сводни описи на наследството. Библиотеката е и национален център за автоматизирана библиотечно-информационна мрежа и за отраслова статистика за библиотеките в страната.
Чл. 43
Регионалните библиотеки, които са част от националната мрежа, изпълняват функциите си като регионални центрове, предоставяйки съдействие на Министерството на културата. Те играят ключова роля в реализирането на държавната политика за библиотечно-информационно обслужване, като се фокусират върху определени функции, изброени в чл. 27, ал. 1.
Чл. 44
Общинските библиотеки, включени в националната мрежа, изпълняват специфични функции, определени в закона. Ако в общината няма функционираща библиотека, функциите ѝ поемат читалищните библиотеки, в сътрудничество с кмета. При наличие на повече от една читалищна библиотека, се избира тази, която отговаря на определени стандарти.
Чл. 45
Читалищните библиотеки, които са част от Националната мрежа, имат право да участват в автоматизираните библиотечни мрежи, които функционират на територията на съответните общини и области, при изпълнение на функциите, определени в чл. 37, ал. 2 от закона.
Чл. 46
Министърът на културата отговаря за координацията, контрола и методическото ръководство на Националната мрежа от библиотеки. Специализирана администрация в Министерството на културата подпомага министъра при разработването на стратегии и програми, свързани с библиотечното дело.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за обществените библиотеки предвижда създаването на Национален съвет по библиотечно дело, който е експертно-консултативен орган към министъра на културата. В него участват представители на различни институции и организации, свързани с библиотечното дело. Структурата и дейността на съвета се определят с правилник, утвърден от министъра на културата.
Чл. 48
Националният съвет по библиотечно дело има за задача да предлага стратегии и политики за развитието на библиотечната мрежа и ресурсите, да координира дейности за библиотечно-информационно обслужване, да осигурява достъп на гражданите до документи и услуги, да предлага мерки за опазване на книжовното наследство, да оценява дейността на обществените библиотеки и да разработва проекти на нормативни актове.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за обществените библиотеки предвижда създаването на общинска комисия към общинския съвет, която отговаря за развитието на библиотечно-информационното обслужване на гражданите. Съставът на комисията се определя с решение на общинския съвет, а комисията осигурява условия и контрол за развитието на тези услуги.
Чл. 50
Обществените библиотеки предлагат основни и специализирани библиотечни услуги, като редът за предоставянето им се определя с правилника за дейността на съответната библиотека.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за обществените библиотеки определя основните библиотечни услуги, които включват ползването на библиотечните колекции, предоставяне на библиографска и фактографска информация, както и достъп до традиционни и електронни бази данни и интернет за образователни, социални и научни цели. Тези услуги се предоставят безвъзмездно, като специални условия важат за колекции, съдържащи културни ценности, в съответствие с Закона за културното наследство.
Чл. 52
Член 52 от Закона за обществените библиотеки определя специализираните библиотечни услуги, които включват предоставяне на писмена библиографска информация, ретроспективни библиографски издирвания, доставка на библиотечни документи, достъп до външни мрежови ресурси, копиране на библиотечни документи и публикуване на издания. Тези услуги се предоставят срещу заплащане, а размерът на таксите се определя от Министерския съвет или от общинския съвет, като приходите остават в библиотеката.
Чл. 53
Обществените библиотеки са задължени да осигурят подходящи условия за предоставяне на библиотечни услуги, специално насочени към хора с увреждания, учащи се и социално слаби граждани. Услугите се предоставят съгласно правила, които се приемат от самата обществена библиотека.
Чл. 54
Чл. 54 определя библиотечния фонд като съвкупност от библиотечните колекции и базите данни в библиотеката. Този фонд включва разнообразни документи, както публикувани, така и непубликувани, организирани в отделни колекции с научна и информационна стойност. Библиотечният фонд е предназначен за обществено ползване, освен ако законът предвижда друго.
Чл. 55
Библиотечният фонд е собственост на държавата, общините или народните читалища. Управлението на документите от библиотечния фонд се регулира от наредба на министъра на културата. Дейностите с културни ценности от фонда следват разпоредбите на Закона за културното наследство.
Чл. 56
Държавата и общините са отговорни за опазването и обновяването на библиотечните фондове, като осигуряват подходящи условия и сгради с модерно оборудване. Всички лица с достъп до библиотечните фондове, както и читателите и ползвателите, също носят отговорност за тяхното опазване.
Чл. 57
Националната библиотека получава изцяло и приоритетно финансиране от бюджета на Министерството на културата, считано от 01.01.2010 г.
Чл. 58
Националната библиотека е второстепенен разпоредител с бюджет, подчинен на министъра на културата. Тя администрира различни приходи, включително такси, глоби, средства от научноизследователски проекти, международни фондове, дарения, завещания и приходи от специализирани библиотечни услуги, както и други приходи, установени със закон.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за обществените библиотеки определя, че средствата по бюджета на Националната библиотека се използват за финансиране на различни дейности. Те включват внедряване на нови технологии за подобряване на библиотечно-информационното обслужване, развитие на библиотечните колекции и дигитализация на книжовното и литературно наследство, научноизследователски проекти и програми, както и непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти.
Чл. 60
Регионалните библиотеки разполагат с бюджет, който е в сила от 01.01.2010 г. и е изменен с ДВ, бр. 15 от 2013 г., с влизане в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за обществените библиотеки определя различните източници на приходи за регионалните библиотеки. Те включват средства от общинските бюджети, допълнителни средства от държавния бюджет, такси, глоби, договори за проекти, международни фондове, дарения и специализирани библиотечни услуги, както и други законово установени източници.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за обществените библиотеки определя, че средствата, набрани по чл. 61, трябва да се разходват за финансиране на библиотечната дейност. Конкретните направления за разходване на средствата включват внедряване на нови технологии, развитие на библиотечните колекции, научноизследователски проекти, професионално образование на библиотечните специалисти и дигитализация на културното наследство.
Чл. 63
Общинските библиотеки разполагат с бюджет, който е регламентиран от закона. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2010 г. и е изменена на 01.01.2014 г.
Чл. 64
Общинските библиотеки в България се финансират основно от общинския бюджет. Освен това, с решение на общинския съвет, те могат да набират приходи от различни източници, включително такси, глоби, договори за проекти, международни фондове, дарения и завещания, както и специализирани библиотечни услуги. Допустими са и други източници, определени със закон или нормативен акт.
Чл. 65
Читалищните библиотеки се финансират от бюджета на съответното читалище, следвайки определени нормативи за държавни дейности. Освен това, те могат да получават целеви допълнителни средства от общинския бюджет, ако общинският съвет вземе решение в тази посока, за изпълнение на функциите им, посочени в закона.
Чл. 66
Законът предвижда санкции за лица, които повредят, унищожат или изгубят библиотечни документи. За обикновени документи глобата е между 200 и 500 лв. Ако предметът на деянието е културна ценност, глобата е от 500 до 2000 лв., при условие че деянието не е престъпление.
Чл. 67
Длъжностно лице, което не осигури подходящи условия за опазване на документи и допусне те да се изгубят, повредят или унищожат, подлежи на наказание с глоба в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 68
Законът за обществените библиотеки регламентира нарушенията, свързани с библиотечната дейност. Нарушенията се установяват от оправомощени лица, а наказателните постановления се издават от директора на Националната библиотека или от кмета на общината за регионалните и общинските библиотеки. Законът определя термини като "база данни", "библиотечна колекция", и "документ", и предвижда правила за библиотечно-информационно обслужване. Преходните разпоредби предвиждат действия на министъра на културата след влизането на закона в сила, както и запазване на правата на заварените служители в библиотеките. Законът също така изменя и допълва Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с акцент върху дигиталните формати и новите изисквания за депозиране на произведения в електронни мрежи.
Чл. 16, Чл. 15 (става Чл. 17), Чл. 16 (става Чл. 18), § 1 от допълнителната разпоредба
Законът за обществените библиотеки регламентира ползването на произведения от библиотеки, като се уточнява, че достъпът до тях е ограничен до едно работно място извън локалната мрежа на институцията. В него се извършват изменения в членове 15 и 16, като чл. 15 става чл. 17 с нови определения за печатни и други произведения, а чл. 16 става чл. 18. В допълнителната разпоредба се добавя нова точка, която дефинира термина "производител". Законът предвижда изменения и в други закони, като "Закон за меценатството" и "Закон за Националния архивен фонд", свързани с имената на институции. Изпълнението на закона е възложено на министъра на културата, а законът влиза в сила в срок от един месец след обнародването му, с изключение на определени глави, които влизат в сила на по-късна дата.
§1
Разпоредбите определят основни термини и понятия, свързани с библиотечната дейност, включително "база данни", "библиотечна колекция", "библиотечно-информационно обслужване", "документ" и "книжовно и литературно културно наследство". Всеки от тези термини е описан с цел да се уточнят тяхното значение и приложение в контекста на закона.
§3
Министърът на културата има задължения в срокове след влизането в сила на закона. В тримесечен срок той трябва да утвърди Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, да приеме наредба и да утвърди правилник за дейността на Националната библиотека. В едномесечен срок министърът трябва да предложи включването на професията "библиотекар" в списъка на професиите за професионално образование и обучение.
§5
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е правоприемник на активите и пасивите на Народната библиотека. Директорът на библиотеката запазва правата си до провеждане на конкурс за длъжността. Правоотношенията с трудово заетите лица се регулират съгласно Кодекса на труда, чл. 123.
§6
Лицата, които заварени на длъжност директор на обществена библиотека или главен библиотекар, запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но за не повече от 5 години от влизането в сила на закона.
§ 8
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за обществените библиотеки се извършват редица изменения и допълнения в Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. Основните изменения включват замяна на термина 'задължителни екземпляри' с 'печатни и други произведения', добавяне на нови точки, касаещи дигитални произведения, и уточнения относно депозирането и ползването на произведенията. Включени са и разпоредби относно правото на ползване на депозираните произведения и определението за 'производител'.
§12
Законът за обществените библиотеки влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2010 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 26 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, обнародвани в "Държавен вестник", брой 74 от 2009 г., и в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът за обществените библиотеки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Също така, се споменават преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за публичните финанси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за обществените библиотеки влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на следните разпоредби: § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Освен това, има заключителни разпоредби, свързани с изменението на Закона за младежта, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 02.08.2013 г.
§3
Министерството на културата е задължено да осигури електронни условия за подаване на документи и заявления за вписване в регистъра по чл. 10 в срок от една година след влизането в сила на закона.
