НАРЕДБА № Н-6 ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ФОРМИРАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА МУЗЕЙНИТЕ ФОНДОВЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 87 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 09.10.2020 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за формиране, управление и идентификация на музейните фондове. Тя регламентира и инвентаризацията на движимите паметници на културата, които са инвентирани в музейните фондове преди влизането в сила на Закона за културното наследство.
Чл. 2
Наредбата регулира формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове, които включват основен, обменен и научноспомагателен фонд. Основният фонд съдържа движими културни ценности, свързани с тематичния обхват на музея. Обменният фонд включва ценности, които не съответстват на този обхват, а научноспомагателният фонд съдържа материали за изследователска и образователна дейност. Движимите културни ценности се инвентират и съхраняват по определен ред, като част от активите на музеите. Частните музеи организират счетоводството на своите фондове в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 3
Наредбата определя Националния музеен фонд като постоянно попълваща се съвкупност от движими културни ценности, които имат статут на национално богатство поради тяхното значимо научно и културно значение. Този фонд се формира от движими културни ценности, придобити от музеите или предоставени им за безвъзмездно ползване. Регистрирането на тези ценности се осъществява чрез вписване в Регистъра на движимите културни ценности в Министерството на културата. Движимите културни ценности от фонда се съхраняват в основния и обменния фонд на музея, който ги е придобил или на когото са предоставени.
Чл. 4
Наредбата определя правилата за включване на движими културни ценности в основния фонд на музеите. Всички движими културни ценности, придобити или предоставени на музея и регистрирани в Националния музеен фонд, влизат в основния фонд. Други ценности могат да бъдат включени, ако отговарят на тематичния обхват на музея. Специализирани музеи могат да включват определени ценности, посочени в приложение № 1, а общите музеи включват ценности, съответстващи на областите на знанието и изкуството, които обхващат.
Чл. 5
Наредбата регламентира формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове. Чл. 5 предвижда, че движими културни ценности, които не отговарят на условията за основния фонд на музея, се включват в обменния фонд. Също така, ако в основния фонд има повече от 10 повтарящи се културни ценности, те също могат да бъдат включени в обменния фонд.
Чл. 6
Наредбата определя състава на научноспомагателния фонд на музеите, който включва материали и предмети, свързани с експозицията и дейността на музея. В него попадат копия на културни ценности, печатни материали, фотографии, факсимилета, образци от селскостопански култури, както и вещи от съвременността, които не са културни ценности, но имат значение за изследователската и образователната дейност на музея. Актуализацията от 2020 г. добавя нови категории предмети, които да бъдат включвани в фонда.
Чл. 6а
Чл. 6а от Наредба № Н-6 регулира процеса на идентификация на музейните фондове, който включва движими археологически находки, вещи от изследователска дейност, както и вещи придобити чрез покупка или дарение. Идентификацията има за цел да определи дали вещите отговарят на критериите за културна ценност, тяхната класификация по исторически период и научна област, и дали са част от националното богатство. Музеите могат да работят съвместно с научни и културни организации или висши училища при идентификацията, при условие че отношенията между страните са уредени с писмен договор.
Чл. 6б
Идентификацията на движимите културни ценности в музеите се извършва от комисия, назначена от директора на музея, състояща се от минимум трима музейни експерти. Комисията включва музейни специалисти, външен експерт и при необходимост лице, вписано в регистър. Заповедта за назначаване на комисията трябва да бъде издадена в срок от 14 дни след постъпването на вещта и да посочва срок за идентификация до 6 месеца. Срокът може да бъде удължен до 3 години при мотивирано предложение от председателя на комисията. Отношенията с външните членове на комисията се уреждат с писмен договор.
Чл. 6в
Член 6в от наредбата определя правилата за свикване и провеждане на заседанията на комисията. Комисията е редовна, когато присъства целият състав, а за всяко заседание се води протокол, в който се записват приетите експертни заключения.
Чл. 6г
Чл. 6г от Наредба № Н-6 регламентира процеса на идентификация на музейни фондове. След извършване на идентификацията, комисията изготвя експертно заключение, в което посочва дали вещта съответства на изискванията за културна ценност. В случай на положителен отговор, се уточнява и класификацията на културната ценност, както и предоставяне на информация за нейните характеристики. Заключението се счита за прието при съгласие на 2/3 от членовете на комисията и се съхранява в научния архив на музея, заедно с протоколите от идентификацията.
Чл. 6д
Член 6д от Наредба № Н-6 предвижда, че ако за вещта има достатъчно данни, които съответстват на критериите за национално богатство, се прилага член 99 от Закона за културното наследство (ЗКН).
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № Н-6 описва процеса на регистрация на движимите културни ценности в музея. Този процес включва две основни стъпки: първична обработка и инвентиране. При първичната обработка се съставя документация за издирването и постъпването на движимите вещи, след което се издава акт за приемане. Инвентирането включва завеждане на идентифицираните културни ценности в инвентарните книги на музея.
Чл. 8
Чл. 8 регламентира процеса на отнасяне на движимите културни ценности и други важни предмети към музейните фондове. Отнасянето се определя от фондова комисия, а директорът на музея е отговорен за вписването на тези ценности в инвентарните книги на музея.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата определя процедурите за приемане и управление на вещи и археологически находки в музея. При постъпване на вещи се издава акт за приемане - предаване, който се съставя в три екземпляра. За археологически находки е необходима и документация за собственост. Предадените находки се регистрират с приемно-предавателен протокол и теренна документация. Ръководителите на теренни проучвания са отговорни за воденето на полева документация, която се предава в музея. Всички документи се съхраняват в научния архив на музея.
Чл. 9а
Наредбата задължава музеите да водят Книга за движението на формулярите и регистрите, която трябва да бъде прономерована, прошнурована, заверена от директора и подпечатана с печата на музея. Тази книга се съхранява от определено длъжностно лице, назначено със заповед на директора. Документите, които подлежат на вписване, също трябва да бъдат прономеровани, прошнуровани и заверени, а след приключване на екземплярите в кочаните, те се предават на длъжностното лице. Приключените кочани се предават в научния архив за съхранение.
Чл. 10
Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. регулира създаването и управлението на музейните фондове. Според чл. 10, във всеки музей се създава фондова комисия, която изготвя предложения за отнасяне на движимите културни ценности, включване на предмети в научноспомагателния фонд, прехвърляне на предмети между фондовете, и оценка на културни ценности. Прехвърлянето на предмети се извършва след идентификация. Фондовата комисия се състои от трима музейни специалисти и се назначава от директора на музея за срок от една година.
Чл. 11
Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. регулира процеса на инвентиране на движимите културни ценности в музеите. Инвентирането е основна форма на регистрация и обхваща всички ценности, придобити или предоставени на музея. Движимите културни ценности могат да бъдат организирани в основния и обменния фонд по различни критерии. Вписването в инвентарните книги трябва да бъде точно и изчерпателно, като комплектите се записват с един инвентарен номер, а отделните части - с уникални цифрови индекси.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № Н-6 предвижда различни процедури за вписване на движими културни ценности в инвентарни книги, в зависимост от техния вид. Движимите културни ценности в основния фонд на музея се записват в инвентарна книга по образци, определени в приложенията на наредбата. Специфични образци за инвентирането на природни образци, монети и художествени произведения са посочени в приложения 5, 6, 7 и 8. За обменния фонд и научноспомагателния фонд също се предвиждат отделни инвентарни книги, описани в приложения 9 и 10.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № Н-6 предвижда, че вписването на движимите културни ценности в инвентарната книга трябва да се извърши в срок от един месец след постъпването или идентификацията им. Директорът на музея има право да удължи този срок с един месец, ако получи мотивирано предложение от уредник. Вписването и отписването на ценностите се извършва от директора или от овластени лица, като всяко допълнително вписване трябва да бъде датирано и подписано от длъжностното лице, извършило вписването.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № Н-6 предвижда условия за замяна на инвентарни книги, която е разрешена само в изключителни случаи с акт от министъра на културата. Актът се съставя в два екземпляра, като единият остава в старата инвентарна книга. Старите инвентарни книги не подлежат на унищожаване и трябва да се съхраняват в научния архив. Не е разрешено повторното използване на освободени инвентарни номера, а поправките в книгите трябва да се правят с червено мастило и да се заверяват от директора на музея.
Чл. 15
Наредбата регламентира начина на формиране, управление и идентификация на музейните фондове. Върху движимите културни ценности и предметите от научноспомагателния фонд се поставят отчетни обозначения, включващи специфичен шифър и инвентарен номер, които указват принадлежността им към конкретен музей. Шифърът се определя от министъра на културата и е задължителен за всички записи на движимите културни ценности.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № Н-6 определя изискванията за отчетното обозначение върху движимите културни ценности. То трябва да бъде четливо и трайно, с избрани от музея цвят и материал, като методите и материалите не трябва да увреждат ценността. При съвпадение на цвета на боята с цвета на ценността, се поставя фон от друг цвят за написване на шифъра и инвентарния номер.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № Н-6 определя начина на поставяне на отчетни обозначения на движимите културни ценности. Обозначенията могат да бъдат написани директно върху ценността или прикрепени чрез етикет. Те трябва да се поставят на самата ценност, а не на опаковката, с изключение на случаи като монети и печати, където обозначения не могат да се поставят. Стари обозначения не се заличават, а се унищожават със знак 'х', освен в случаите на миниатюрни ценности, където заличаването е неизбежно и се отбелязва в инвентарната книга.
Чл. 18
Наредба № Н-6 определя правилата за формиране, управление и идентификация на музейните фондове. Чл. 18 указва как и къде се нанасят отчетните обозначения на различни видове движими културни ценности, като например картини, ръкописи, скулптури и др. За всяка категория предмети е посочено специфично място за обозначение, което трябва да бъде извършено с определени методи, за да се осигури опазването и идентификацията на ценностите. Отчетните обозначения трябва да се повтарят и на рамки, постаменти и калъфи.
Чл. 19
Наредбата регламентира съхранението и управлението на движими културни ценности в музейните фондове. Всички ценности, които не са в експозиции, се съхраняват във фондохранилища, а ако не могат да бъдат съхранявани там, се осигуряват подходящи помещения. Всеки фондохранилище получава постоянен номер, определен от директора на музея. Забранява се съхранението на идентифицирани и неидентифицирани ценности в едно и също помещение. Ценностите се подреждат по групи и видове, а фондохранилищата трябва да имат необходимите защитни съоръжения. Достъпът до фондохранилищата е регулиран с вътрешни правила.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № Н-6 определя условията за временно предоставяне на движими културни ценности извън музея, което е разрешено само с писмена заповед на директора. При предоставянето се съставя акт за приемане - предаване в три екземпляра. В акта се уточняват условията за съхранение, експониране, охрана и застраховане на културната ценност. Движението на ценностите вътре в музея се регулира от вътрешните правила, а за него също се изготвя акт.
Чл. 21
Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. регламентира формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове. Чл. 21 указва, че директорът на музея назначава длъжностни лица за приемането и съхранението на движимите културни ценности. При смяна на длъжностното лице, се извършва предаване и приемане на ценностите от комисия, състояща се от минимум двама музейни специалисти и счетоводител. В случай на отсъствие на предаващия, предаването се осъществява от назначено от директора лице. Комисията съставя протокол в три екземпляра, който се одобрява от директора на музея.
Чл. 22
Чл. 22 определя процедурата за вземане и връщане на културни ценности в музея. При вземането и връщането на културна ценност присъства длъжностното лице, отговорно за нея, което подписва необходимите документи. Ако длъжностното лице отсъства, се назначава комисия от директора на музея, която има право да ползва втория екземпляр на ключа от фондохранилището. За всяко вземане или връщане се съставя протокол, който се прилага към заповедта и се предава в научния архив. При отсъствие на длъжностното лице, то подписва декларация за състоянието на културната ценност на гърба на протокола.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № Н-6 определя условията за съхранение на предоставените на музея за временно ползване движими културни ценности. Тези ценности не се включват в музейните фондове и приемането им се вписва в Книгата за временно постъпление, която се води по образец. На всяка движима културна ценност се поставя пореден номер с инициали КВП, който се записва на картонче, прикрепено към ценността.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № Н-6 предвижда, че за повреди на движими културни ценности, причинени от длъжностни лица или външни лица, се съставя констативен протокол от комисия, назначена от директора. Протоколът трябва да съдържа подробно описание на промените в културната ценност и обстоятелствата, при които те са настъпили. Констатираните промени се вписват в графа "Забележка" на инвентарната книга.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № Н-6 указва, че движимите културни ценности в основния и обменния фонд подлежат на научна обработка, която разкрива тяхното историческо, природно и художествено съдържание с цел научни, образователни и възпитателни дейности. Научната обработка включва научна паспортизация и електронна обработка на информацията за тези ценности и музейните фондове, като последните изменения в наредбата са в сила от 09.10.2020 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № Н-6 определя изискванията за съставяне на научни паспорти за движими културни ценности в музеите. Всеки паспорт трябва да съдържа информация за музея, отдела, наименованието на ценността, инвентарен номер, снимка, описания, историческа справка и др. Научните паспорти могат да бъдат на електронен носител или на хартия и трябва да се съхраняват в научния архив на музея. В случай на електронни паспорти, се изисква спазване на определени формати и съхранение на резервни копия. Директорът на музея е отговорен за утвърждаването на вътрешни правила относно обработката на информацията. Унищожаването на научни паспорти е забранено.
Чл. 27
Научно обработените движими културни ценности, които се намират в основния и обменния фонд на музеите, задължително подлежат на електронна обработка, съгласно промените в Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г., в сила от 09.10.2020 г.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № Н-6, касаещ инвентаризацията на музейните фондове, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 87 от 2020 г., и е в сила от 09.10.2020 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с инвентаризацията, преди това са били актуални, но след тази дата не са в сила.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. уточнява процеса на инвентаризация на движимите културни ценности в музеите. Инвентаризациите се извършват за проверка на наличността на ценностите и състоянието на инвентарните книги. Те се правят при определени обстоятелства, като смяна на материалноотговорно лице, по разпореждане на властите или при извънредни ситуации. Движимите ценности, предоставени на друг музей за повече от година, също подлежат на инвентаризация. Процедурата включва сравняване на записванията в инвентарните книги с наличните предмети, а инвентаризацията се извършва от комисия, назначена от директора на музея.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № Н-6 определя реда за инвентаризация на движимите културни ценности. Инвентаризацията се извършва на основния и обменния фонд веднъж на пет години, а при фондове с до 400 ценности - ежегодно. Движимите ценности от благородни метали и скъпоценни камъни, както и вписаните в регистъра, се инвентаризират ежегодно. Освен това, всяка година се извършва инвентаризация по репрезентативния метод, която включва определен брой проверки в зависимост от общия брой на движимите ценности. Тази проверка обхваща различни ценности всяка година.
Чл. 30а
Чл. 30а от Наредба № Н-6 определя правилата за инвентаризация на музейните фондове. Инвентаризацията се извършва по два метода: пълна инвентаризация на всеки десет години, включваща всички предмети, и инвентаризация по репрезентативния метод, чийто период и обем се определят със заповед на директора на музея.
Чл. 31
Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. регламентира процеса на инвентаризация на музейните фондове. Инвентаризацията завършва с протокол, който съдържа констатации за наличността, състоянието и промените на движимите културни ценности, липсите, несъответствията, предложения за бракуване и промени в отчетната документация. При установени липси, отговорното лице може да направи възражение, а директорът на музея организира допълнителна проверка. След приключване на проверката, директорът уведомява компетентните органи и собственика на липсващите ценности.
Чл. 32
На отписване от музейните фондове подлежат движими културни ценности, които са: 1) придобити от друг музей или лице; 2) с отнето право на ползване; 3) откраднати, загубени или унищожени; 4) загубили качеството си на културни ценности; 5) опасни за живота и здравето; 6) бракувани. Отписването се извършва от директора на музея с писмена заповед и се отразява в инвентарните книги. При откраднати или загубени ценности директорът уведомява съответните органи и разпорежда отписване. Бракуването се извършва след предложение на комисия и съгласуване с министъра на културата.
Чл. 33
Наредбата определя правила за бракуване, управление и идентификация на музейни фондове. Директорът на музея издава заповед за бракуване на предмети, след предложение от инвентаризационна комисия. Комисията за ликвидация, включваща представители на Министерството на културата, съставя акт за ликвидация. Предмети подлежат на отписване при отнемане на управление, кражба, загуба или унищожаване. Наредбата включва и разпоредби за инвентаризация и управление на фондохранилищата, както и указания за документиране на движими културни ценности.
§1
Тази наредба определя тематичния обхват на музея, който зависи от основния фонд. Въвежда се репрезентативен метод за проверка на фондовете, основаващ се на случайния избор на културни ценности. Също така, се дефинира понятието "комплект" като група вещи с общо предназначение и допълващи се функции.
§2
Наредбата е издадена на основание чл. 34, ал. 6 от Закона за културното наследство. Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията и допълненията на съществуващата наредба, които бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 87 от 2020 г. и влизат в сила от 09.10.2020 г.
§51
Параграф §51 от Наредба № Н-6 предвижда, че пълна инвентаризация на предмети и материали, важни за музея, трябва да се извърши съвместно с пълната инвентаризация на движимите културни ценности. Следващата инвентаризация трябва да бъде в срок, определен в чл. 30а, т. 1.
§53
Наредбата за формиране, управление и идентификация на музейните фондове влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Основният фонд на различни видове музеи е определен с конкретни категории, включващи палеонтологични, минералогични, зоологически, ботанически, археологически, етнографски и художествени материали, както и документи и предмети, свързани с историята и културата на България. Приложенията към наредбата описват формуляри за приемане и предаване на движими културни ценности, инвентарни книги и указания за тяхното попълване.
