Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда правата на лица, които са били президенти на Република България, след изтичане на мандата или след предсрочно прекратяване на пълномощията им, съгласно разпоредбите на Конституцията на Република България.
Чл. 2 от закона предвижда, че бившите президенти на Република България получават пожизнено месечно възнаграждение, равно на 60% от основното месечно възнаграждение на настоящия президент. Възнаграждението се облага с данък, а вноските за задължително здравно осигуряване се покриват от държавния бюджет, освен ако лицето е осигурено на друго основание. Възнаграждението не се взема предвид при пенсиониране и не подлежи на осигурителни вноски.
Чл. 3 от закона предоставя права на лицата, които са били президенти на Република България, включително правото на лична охрана и специализиран транспорт от Националната служба за охрана. Тези права важат за срок до една година след изтичането на мандата или след предсрочно прекратяване на пълномощията. След изтичането на този срок, лицата запазват правото на специализиран транспорт.
Чл. 4 от закона предвижда, че на лицата, които са били президенти на Република България, се учредява безсрочно право на безвъзмездно ползване на недвижим имот - частна държавна собственост с площ до 200 кв. м. в избран от тях областен град. Това право се учредява по реда на Закона за държавната собственост.
Член 5 от закона регламентира финансовото осигуряване на дейността на бившите президенти на Република България. Годишно в бюджета на администрацията на президента се предвиждат средства за: 1) възнаграждението и здравноосигурителните вноски на бившия президент; 2) функционирането на офиса му с максимален размер до 30 000 лв.; 3) трудовото възнаграждение и осигурителните вноски на един сътрудник, който се назначава по предложение на президента. Също така се предвиждат средства за закупуване на офис оборудване до 20 000 лв.
Член 6 от закона предвижда, че лицата, които са избрани за президент, вицепрезидент, народен представител, конституционен съдия, или назначени на длъжности като съдия, прокурор, следовател, не могат да се ползват от правата, предвидени в закона. В случай на отпадане на тези основания, правата се възстановяват.
Чл. 7 от закона предвижда, че лицето, което е било президент на Република България, губи правата си по този закон в случай на влязла в сила присъда за умишлено престъпление с наказание лишаване от свобода. Финансовите средства за изпълнението на закона се осигуряват ежегодно от държавния бюджет и не могат да се използват за други цели. Законът влиза в сила от 1 юли 2003 г. и е приет от 39-то Народно събрание на 18 юни 2003 г.
Параграф §1 указва, че финансовите средства за изпълнение на закона се осигуряват ежегодно от държавния бюджет и се изплащат от бюджета на администрацията на президента на Република България. Освен това, средствата не могат да се използват за други цели освен тези, предвидени в закона.
Законът за правата на лицата, които са били президенти на Република България, влиза в сила от 1 юли 2003 г. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 18 юни 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, е представен и Законът за данъците върху доходите на физическите лица, който е обнародван в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Законът за някои права на лицата, които са били президенти на Република България, влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграф 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в "Държавен вестник", брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.