НАРЕДБА № Н-9 ОТ 14 АВГУСТ 2006 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНИТЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица с цел данъчно облагане. Тя се прилага, когато свързани лица осъществяват търговски и финансови отношения при условия, различни от тези между несвързани лица.
Чл. 2
Наредбата определя, че методите за установяване на пазарни цени, приложими за сделки между свързани лица, също се използват за сделки между несвързани лица, ако законът предвижда такова приложение.
Чл. 3
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, които включват: метод на сравнимите неконтролирани цени, метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност, метод на разпределената печалба и метод на транзакционната нетна печалба. Тези методи са регламентирани в чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и § 1, т. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 4
Член 4 от наредбата уточнява, че целта на прилагането на методите за определяне на пазарните цени е да се постигне резултат, който би бил получен в нормални търговски или финансови отношения между независими лица при сходни условия. Тази цел е основополагаща за правилното определяне на пазарните цени.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. предвижда, че методите за определяне на пазарните цени се основават на сравнение между контролирана сделка и съпоставима неконтролирана сделка. Това означава, че цените се оценяват чрез анализ на сделки, които са или контролирани, или неконтролирани, за да се установи пазарната стойност.
Чл. 6
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя реда и начините за анализ на съпоставимостта между контролирани и неконтролирани сделки, като акцентира на характеристиката на продукта, функциите на участниците, икономическите условия и бизнес стратегиите. Анализът включва оценка на поетите рискове, финансовите ресурси и управленския контрол. Бизнес стратегиите на свързаните лица трябва да отчитат понасянето на разходите и разумен период за реализиране на печалбите.
Чл. 7
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. предвижда три основни метода за определяне на пазарните цени: 1) метод на сравнимите неконтролирани цени; 2) метод на пазарните цени; 3) метод на увеличената стойност.
Чл. 8
Методът на сравнимите неконтролирани цени се използва при сходство на характеристиките на продукта или услугата в контролираната и неконтролираната сделка. Методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност се прилагат при сходство в функциите на сделките. Методът на пазарните цени се използва, когато при препродажба не се добавя значителна стойност към продуктите. Методът на увеличената стойност се използва при производство и продажба на продукти или услуги, когато не се добавя значителна стойност и не се използват високостойностни активи.
Чл. 9
Когато методите, посочени в чл. 7 от Наредба № Н-9, не могат да доведат до желан резултат, се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба, в съответствие с целта по чл. 4.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № Н-9 позволява, когато самостоятелното прилагане на методите за определяне на пазарните цени не дава удовлетворителни резултати, да се използват два или повече метода едновременно. Това е допустимо, когато целта е да се отразят обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № Н-9 предвижда, че при установяване на съществени различия между контролираната и неконтролираната сделка, е необходимо да се извършат корекции на резултатите от неконтролираната сделка. Целта на тези корекции е да се постигне достатъчна степен на съпоставимост между двете сделки, като те отразяват ефекта от различията върху цената или печалбата.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № Н-9 предвижда, че при използването на методите за определяне на пазарните цени, включително метода на пазарните цени, метода на увеличената стойност, метода на разпределената печалба и метода на транзакционната нетна печалба, е необходимо да се прецени съответствието между счетоводната политика на сравняваните лица. При нужда, могат да се правят корекции, за да се осигури съпоставимост в отчитането на разходите, които влияят на брутната и нетната печалба.
Чл. 13
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя методите за установяване на пазарните цени, които се прилагат индивидуално за всяка контролирана сделка. В случай на взаимосвързани или последователни сделки, които затрудняват анализа поотделно, те могат да бъдат оценявани в съвкупност с определяне на обща пазарна цена. Примери илюстрират ситуации с лицензионни договори и дистрибуторски отношения, където общият резултат от свързаните сделки е от съществено значение за оценката на пазарния характер на цените.
Чл. 14
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя методите за установяване на пазарните цени на база на съпоставими неконтролирани сделки. Прилага се анализ на данни от годината на контролираната сделка или от предходни години, когато икономическите условия са сходни. При наличие на дългосрочни фактори, анализът може да обхваща няколко години. Важни фактори за анализа са стопанският цикъл, жизненият цикъл на продукта, маркетинговите стратегии и други дългосрочни влияния. Примерът показва как средноаритметичната стойност от неконтролирани сделки за период от 2001 до 2003 г. е използвана за оценка на цената на контролирана сделка, без да се налага корекция, тъй като цената попада в установения диапазон.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № Н-9 описва как да се прилагат методите за определяне на пазарните цени, когато се използват повече от един метод или няколко неконтролирани сделки. Резултатът включва редица от пазарни стойности, които се състоят от резултатите на всички неконтролирани сделки, при които е постигната достатъчна степен на съпоставимост. Примерът показва как цената на сделка между свързани лица (А и Б) се сравнява с осем съпоставими сделки между независими дистрибутори, и как резултатът от контролираната сделка се приравнява към средноаритметичната стойност на съпоставимите сделки, която е 53.55.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № Н-9 определя, че когато резултатът от контролираната сделка попада в диапазона на пазарните стойности, той се счита за изпълняващ условията на чл. 4 от същата наредба.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата предвижда, че когато резултатът от контролираната сделка е извън редицата от пазарни стойности, той трябва да бъде приравнен към стойност, която най-добре отразява условията на сделката. При невъзможност да се установи такава стойност, се използва средноаритметичната стойност на стойностите в редицата.
Чл. 18
Методът на сравнимите неконтролирани цени позволява сравнение на цените на продукти и услуги в контролирани сделки с тези в неконтролирани сделки, при условие че условията са съпоставими. Неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана, ако различията между тях не влияят значително на цената, или ако могат да се направят корекции.
Чл. 19
Методът на сравнимите неконтролирани цени се използва за определяне на пазарните цени при наличие на съпоставими сделки. Този метод може да се прилага в два случая: 1) когато сделките са между свързано лице и независими лица; 2) когато сделките са между независими лица.
Чл. 20
Наредбата определя правилата и методите за определяне на пазарните цени при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени. Чл. 20 посочва, че при прилагане на този метод трябва да се извършват корекции, за да се елиминират различията между контролираната и неконтролируемата сделка. Корекциите се основават на характеристики на продукта, условия на сделката, пазарни условия, бизнес стратегии и други фактори, влияещи на цената. Примери илюстрират как се определят пазарните цени в различни ситуации, включително случаи на свързани и независими лица.
Чл. 21
Методът на пазарните цени оценява нормата на брутна печалба от препродажба на продукти чрез сравнение с неконтролирани сделки. Пазарната цена се изчислява като разлика между цената на продукта при препродажба на независимо лице и брутната печалба, която се определя от произведението на цената на препродажба и съпоставима норма на брутна печалба. Нормата на брутната печалба представлява съотношението между разликата между приходите от продажби и историческата цена на продукта и самите приходи от продажби.
Чл. 22
Методът на пазарните цени се прилага, когато се установи съпоставима норма на брутна печалба, реализирана от свързани или независими лица при съпоставими сделки. Първият вариант включва сделки на свързано лице с независими лица, а вторият - сделки между независими лица.
Чл. 23
Когато свързано лице не придобива собственост върху продуктите и не поема рискове, за определяне на съпоставима брутна печалба се взима предвид съотношението между възнаграждението на лицето и нетните приходи от продажби на независими лица.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № Н-9 определя условията, при които неконтролирана сделка може да бъде съпоставима с контролирана сделка за целите на метода на пазарните цени. Според текста, това е възможно, ако: 1. Различията между сравняваните сделки или участващите лица не оказват съществено влияние върху нормата на брутна печалба при пазарни условия; 2. Могат да се направят корекции, съгласно чл. 11.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № Н-9 дава възможност за приложение на метода на пазарните цени, когато лицето, което извършва препродажба, добавя значителна стойност към продуктите. Това е допустимо, ако могат да бъдат установени съпоставими сделки или ако е възможно да се определи как различията между контролираната и неконтролираната сделка влияят на нормата на брутна печалба, с цел извършване на корекции по чл. 11.
Чл. 26
Методът на пазарните цени се използва за определяне на цените при съпоставими сделки с продукти от една и съща продуктова група. Възможно е също да се прилага и при сделки с продукти от различни продуктови групи, при условие че различията между тях не оказват влияние върху нормата на брутна печалба.
Чл. 27
Наредба № Н-9 определя реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Чл. 27 описва корекциите, които трябва да се извършат при прилагане на метода на пазарните цени, за да се елиминират различията между контролираната и неконтролирана сделка. Тези корекции се основават на фактори, влияещи на цената и нормата на брутна печалба, като съпътстващи функции, използвани активи, поети рискове, условия на сделката, пазарни условия, бизнес стратегии и нематериални блага. Допълнително, се извършват корекции, които не влияят на цената на продукта, а само на нормата на брутна печалба, като структура на разходите, стопански опит и управленска ефективност. Примери илюстрират как се определят пазарните цени в контекста на тези корекции.
Чл. 28
Методът на увеличената стойност се използва за определяне на пазарната цена на контролирани сделки, като се сравнява нормата на надбавка от неконтролирани сделки. Пазарната цена се изчислява чрез сумиране на себестойността на продукта или услугата и надбавката, която е произведение от себестойността и съпоставимата норма на надбавка. Нормата на надбавка се определя като съотношение между разликата между приходите от продажби и себестойността, и самата себестойност.
Чл. 29
Методът на увеличената стойност се използва за определяне на пазарните цени, когато се установи съпоставима норма на надбавка. Този метод се прилага при сделки, извършени от същото свързано лице с независими лица или от независими лица при съпоставими сделки.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № Н-9 определя условията, при които неконтролирана сделка може да бъде считана за съпоставима с контролирана сделка в контекста на метода на увеличената стойност. Според текста, това е възможно, ако: 1. различията между сделките или участващите лица не оказват съществено влияние върху нормата на надбавка при пазарни условия; 2. могат да се извършат корекции по чл. 11.
Чл. 31
Методът на увеличената стойност може да се прилага, когато производителят или извършителят на услуги добавя значителна стойност към продуктите. Това е допустимо и извън конкретните случаи, посочени в чл. 8, ал. 2, буква "б". Прилагането на метода е възможно, ако има установени съпоставими неконтролирани сделки или ако ефектът от използването на нематериални блага или високостойностни активи върху нормата на надбавка може да бъде установен за корекции по чл. 11.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. описва метода на увеличената стойност, който се прилага за съпоставими сделки с продукти от една и съща продуктова група или услуги. Този метод може да се използва и за различни продуктови групи, при условие че разликите не влияят на нормата на надбавка.
Чл. 33
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като акцентира на метода на увеличената стойност. Член 33 описва факторите, които влияят на корекциите при сравняване на контролирани и неконтролирани сделки. Тези фактори включват съпътстващи функции, използвани активи, поети рискове, условия на сделката, пазарни условия, бизнес стратегии и нематериални блага. Също така, наредбата предвижда корекции, свързани с разходната структура, стопански опит и управленска ефективност, които могат да влияят на нормата на надбавка, но не непременно на цената.
Чл. 34
Наредба № Н-9 регулира реда и начините за определяне на пазарните цени, включително корекции при различия в разходите между контролирани и неконтролирани сделки. При установяване на различия в разходите, корекциите се извършват в зависимост от функционалните различия, допълнителните функции и ефективността на разходите. Примери илюстрират как се прилагат тези принципи при сделки между свързани и независими лица.
Чл. 35
Методът на разпределената печалба в наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. определя как се разпределя комбинираната оперативна печалба или загуба от сделки между свързани лица. Този метод се основава на принципи, които биха били приложими в сделки между независими лица, извършващи съпоставими функции. Комбинираната печалба или загуба включва оперативните резултати от контролираните и последващите неконтролирани сделки. Разпределението на печалбата или загубата се основава на относителния принос на всяко свързано лице, определен на базата на изпълнявани функции, поети рискове и използвани активи.
Чл. 36
Методът на разпределената печалба се прилага в следните случаи: 1. Когато сделките между свързани лица не могат да се оценят самостоятелно. 2. Когато не могат да се установят съпоставими сделки между независими лица и не могат да се направят корекции. 3. Когато се използват уникални и високостойностни нематериални блага и не могат да се направят корекции. 4. В случаи, когато съпоставимостта не позволява прилагането на другите методи за оценка.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № Н-9 описва метода на разпределената печалба, който включва корекции за елиминиране на разликите между печалбата или загубата на свързани и независими лица. Различията в сравняваните сделки се определят от фактори като структура на разходите, стопански опит, управленска ефективност, географски пазар, структура на активите, мащаб на дейността, жизнен цикъл на продукта, условия на сделката, оперативни разходи и значителни различия в печалбата.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. предвижда, че разпределението на комбинираната оперативна печалба може да се извършва на основата на прогнозни печалби. Тези прогнозни печалби се оценяват в зависимост от пазарни данни, налични към момента на сключване на контролираната сделка.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № Н-9 определя начина на установяване на оперативната печалба на участниците в контролирани сделки. Печалбата се определя на база разходите, приходите и активите, свързани с тези сделки. Ако не могат да се идентифицират директно разходите и приходите, се използва обща база за разпределение, основана на наличните данни.
Чл. 40
Комбинираната оперативна печалба се разпределя чрез два метода: анализ на приноса и анализ на остатъчната печалба. Тези методи осигуряват различни подходи за оценка и разпределение на печалбата в зависимост от конкретните нужди на бизнеса.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № Н-9 предвижда, че комбинираната оперативна печалба се разпределя между свързаните лица съобразно относителния дял на функциите, които всяко от тях изпълнява. При това се вземат предвид наличните пазарни данни за разпределение на печалбата между независими лица при подобни условия.
Чл. 42
Наредбата описва методологията за анализ на остатъчната печалба при контролирани сделки, особено когато се използват нематериални блага. Анализът се извършва на два етапа: първо, комбинираната оперативна печалба се разпределя с оглед на нормалната възвръщаемост за функциите на свързаните лица; второ, остатъчната печалба, свързана с нематериалните блага, се разпределя на базата на тяхната относителна стойност. Стойността на нематериалните блага се оценява чрез различни статистико-математически и финансови методи. Примерът илюстрира как А и Б, свързани лица, разпределят печалбата си, като се вземат предвид техните разходи за научна и развойна дейност.
Чл. 43
Методът на транзакционната нетна печалба позволява сравнение на нормата на нетната печалба от контролирана сделка с нормата на нетната печалба от съпоставима сделка. Нормата се изчислява като съотношение между нетната печалба и избрана база, която може да бъде продажби, разходи или активи.
Чл. 44
Съпоставимата норма на нетна печалба се определя на базата на две основни критерия: а) нормата на нетната печалба, реализирана от същото лице при сделки с независими лица; б) нормата на нетната печалба, реализирана от независими лица при съпоставими сделки.
Чл. 45
Методът на транзакционната нетна печалба се използва при сделки, които не включват уникални или високостойностни активи. Този метод е приложим, когато съпоставимостта не позволява да се използват методите на сравнимите неконтролирани цени, пазарните цени или увеличената стойност.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № Н-9 описва метода на транзакционната нетна печалба, при който се извършват корекции за елиминиране на различията между нормата на нетна печалба по контролирана и неконтролирана сделка. Установяването на различията се основава на фактори като структура на разходите, стопански опит, управленска ефективност, географски пазар, структура на активите, мащаб на дейността, жизнен цикъл на продукта, условия на сделката, оперативни разходи, конкурентна позиция и други значими фактори.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № Н-9 указва, че при изчисляването на нормата на нетната печалба на свързаното лице следва да се прилагат разпоредбите, установени в член 39 от същата наредба. Това означава, че методите и принципите, описани в чл. 39, са валидни и за изчисляването на печалбата на свързаните лица.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. предвижда, че при анализа на съпоставимостта на нормата на нетната печалба може да се извърши анализ за период от няколко години. Целта е да се отчитат ефектите на жизнения цикъл на продуктите или краткосрочните икономически условия.
Чл. 49
Чл. 49 определя начина на прилагане на метода на транзакционната нетна печалба, когато наличните пазарни стойности не са достатъчно съпоставими. Методът на интерквартилния обхват се използва за стесняване на редицата от стойности между 25-ия и 75-ия процентил. 25-ият процентил представлява най-ниската стойност, под която се намират 25% от резултатите, а 75-ият процентил е стойността, под която са 75% от резултатите. При изчисляването на процентилите, ако 25% от резултатите е цяло число, 25-ият процентил се определя като средноаритметично от най-високата стойност от изключените резултати и следващата по големина стойност.
Чл. 50
Наредбата определя реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, включително приравняване на резултата от контролирани сделки, когато той попада извън редицата от пазарни стойности. Приравняването се извършва спрямо точка, отразяваща факти и обстоятелства, или медианата на стойностите. Примери показват как се прилага методът на нетната печалба и как се коригират резултатите, за да отразят съпоставимостта с независими дистрибутори. Особено внимание се обръща на условията при свързани лица и необходимостта от корекции, за да се осигури точност на анализа.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № Н-9 определя методите за определяне на пазарните цени на услуги между свързани лица. Основните методи, които могат да се използват, са методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената стойност. Ако тези методи не постигат желаните резултати, могат да бъдат използвани и други методи, самостоятелно или в комбинация.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № Н-9 определя, че при определяне на пазарната цена на абонаментна вътрешногрупова услуга трябва да се изследва период от няколко години. Анализът включва две основни обстоятелства: 1. Степента на отдалеченост на потребността от реалното получаване на услугата; 2. Значимостта на предимствата от абонаментното обслужване в сравнение с условията за получаване на услугата без абонамент.
Чл. 53
Цената на вътрешногрупови услуги може да се определи по два начина: директно или индиректно. Директното определяне се извършва, когато услугата е предоставена на конкретни лица и е възможно да се установи каква част от услугата е получило всяко от тях. Индиректното определяне се прилага, когато услугата е предоставена на повече от едно лице, и в случаите, когато директното формиране на цената не е възможно или изисква несъразмерни административни разходи.
Чл. 54
Наредбата регламентира начина на индиректно определяне на цената на вътрешногрупови услуги, като частта от общата стойност на услугите за всеки получател се изчислява на база избрана разпределителна основа. Изборът на база трябва да отразява икономическата специфика на случая и да следва счетоводните принципи, осигурявайки защита срещу манипулации с цените и пропорционално разпределение на разходите между получателите на услугите.
Чл. 55
Чл. 55 от наредбата забранява индиректното определяне на цената на вътрешногрупови услуги, когато такива услуги, идентични на предоставяните на свързани лица, се предлагат и на независими лица и представляват значителна част от дейността на лицето, което ги предоставя. В наредбата се описват и особени правила, касаещи определянето на пазарните цени на нематериални блага.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № Н-9 определя два основни фактора за определяне на пазарните цени при сделки с нематериални блага. Първият фактор е очакваните икономически изгоди за приобретателя, които могат да се изразят в допълнителна печалба или икономия на разходи. Вторият фактор е възможността на прехвърлителя да възстанови разходите, свързани с придобиването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. описва условията за установяване на съпоставими неконтролирани сделки с нематериални блага. За целта се изследват: собствеността върху нематериалното благо, неговият характер (като патент, формула, процес и т.н.), начина на прехвърляне или предоставяне на нематериалното благо (самостоятелно или комбинирано с други услуги/продукти) и условията на използване на нематериалното благо от свързано лице.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. описва специфични фактори, които трябва да се вземат предвид при анализа на съпоставимостта на сделки с нематериални блага. Тези фактори включват характеристиките на благото, като продукт или процес, потенциал за генериране на печалба, и условията на сделката, като права на експлоатация, уникалност, срок на договора, икономически рискове, капиталови инвестиции и възможности за сублицензиране.
Чл. 59
Наредбата определя методите за установяване на пазарните цени на нематериални блага. Когато съществуват съпоставими сделки, се прилага методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на пазарните цени. В случаи, когато не могат да се установят съпоставими сделки, се използва методът на разпределената печалба, особено когато участник в сделката притежава уникални активи. Оценката на разходите за разработване и поддържане на нематериалното благо може да се използва за измерване на относителната стойност на приноса на страните.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № Н-9 регламентира как органът по приходите да оценява сделки, когато има висока несигурност относно стойността на благото. При сключване на сделка, цените се определят на база прогнозни резултати, като се вземат предвид икономически фактори и рискове. Органът може да прави корекции в цените, в зависимост от наличието или липсата на защитни клаузи срещу рискове от непредвидими събития. Примери за такива клаузи включват променливи ставки за авторски права, кратки срокове на действие на споразумението и клаузи за предоговаряне на ценовите условия.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № Н-9 постановява, че органът по приходите не може да приема последващи корекции на цената, определена на базата на прогнозни резултати, ако тези резултати не са постигнати поради непредвидимо събитие в момента на определяне на цената.
Чл. 62
Чл. 62 определя процеса на анализ на цените от органа по приходите. Той започва анализа, следвайки метода, избран от задълженото лице. Ако установи, че този метод не дава резултати, сходни на обичайните търговски условия, органът прилага друг метод, съответстващ на целта, посочена в чл. 4.
Чл. 63
Органът по приходите не е задължен да приема избрания от задълженото лице метод за определяне на пазарната цена, ако липсва необходимата документация, която да отразява характера и обхвата на сделките, подбора на приложимия метод и постигнатия резултат в съответствие с целта по чл. 4.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № Н-9 позволява на органа по приходите да събира и анализира допълнителна информация, освен предоставената от задълженото лице. Тази информация може да включва статистически, борсови, митнически данни и всякаква друга необходима информация, свързана с анализите на сделки между свързани лица и сделки, които водят до отклонение от данъчно облагане.
Чл. 65 и Допълнителни разпоредби § 1, § 2 и § 3
Наредбата определя реда и начините за определяне на пазарните цени, като позволява използването на оценки от лицензирани оценители и заключения на вещи лица. В нея се дават определения на "контролирана" и "неконтролирана сделка", както и на термини като "продукти", "брутна печалба", "оперативна печалба" и "оперативни разходи". Наредбата е издадена на основание Закона за корпоративното подоходно облагане и отменя предишна наредба от 1999 г. Изпълнението ѝ е възложено на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № Н-9 се определят основни термини, свързани с методите за определяне на пазарните цени. "Контролирана сделка" се отнася до сделки между свързани лица, докато "неконтролирана сделка" е между независими лица. "Продукти" включват стоки и нематериални блага. Определя се брутна печалба като разликата между нетните приходи от продажби и себестойността на продукцията. Оперативна печалба е брутната печалба след приспадане на оперативните разходи, които не включват разходи за лихви и данъци. Оперативните разходи обхващат разходите за реклама, маркетинг, дистрибуция и други свързани с дейността разходи.
§ 2
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени е издадена на основание чл. 16, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същата отменя Наредба № 5 от 1999 г., която регламентира подобни въпроси.
