НАРЕДБА № Н-9 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НО УСТАНОВЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 48 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, установени в друга държава - членка на ЕС, за стоки и услуги, закупени на територията на страната. Също така, се уреждат условията за подаване на искане за възстановяване на ДДС от лица, установени в България, за стоки и услуги, закупени в друга държава - членка на ЕС, включително Северна Ирландия. Наредбата не се прилага за неправомерно начислен ДДС.
Чл. 2
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. регламентира възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, които не са установени в България, но са регистрирани в друга държава членка на ЕС. За да се възстанови ДДС, лицето трябва да отговаря на определени условия, включително липса на седалище и доставки на територията на България за определен период. Специални условия важат и за данъчно задължени лица, установени в Северна Ирландия.
Чл. 3
Наредбата регламентира правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) за данъчно задължени лица, които не са установени в България, но са регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз. Лицата могат да възстановят начисления ДДС за стоки, услуги и внос, когато тези стоки и услуги се използват за доставки с място на изпълнение извън България, както и за облагаеми доставки в страната. Правото на частично възстановяване е допустимо, когато лицето извършва както облагаеми, така и необлагаеми доставки в държавата членка на установяване.
Чл. 4 от Наредба № Н-9
Наредбата регламентира правото на възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка на ЕС. Искането за възстановяване се подава чрез електронен портал до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите. Искането трябва да съдържа информация на български или английски език, описание на икономическата дейност с хармонизирани кодове и естеството на придобитите стоки и услуги. Копия от фактури не се прилагат към искането.
Чл. 5
Наредбата регулира правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) за стоки и услуги, закупени от данъчно задължени лица, които не са установени в България, но са установени в друга държава-членка на ЕС. Правото на възстановяване може да се упражнява лично или чрез упълномощено лице и трябва да бъде заявено до 30 септември на годината, следваща годината на възникване на правото. Периодът за възстановяване на ДДС е календарно тримесечие или година, с минимални суми за възстановяване - 800 лв. за тримесечие и 100 лв. за година. Пропуснати фактури могат да се включват в последващи искания.
Чл. 6
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. регламентира възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) за данъчно задължени лица, установени в друга държава членка на ЕС. Чл. 6 предвижда, че ако след подаването на искането за възстановяване настъпи промяна в коефициента за частичен данъчен кредит, лицата могат да коригират сумата за възстановяване. Корекциите трябва да се извършват през следващата календарна година с подаване на декларация до 30 септември. Освен това, при установяване на неправилно отразени фактури, може да се подаде корекционно искане до края на календарната година след периода на възстановяване.
Чл. 7
Наредбата определя процедурата за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, които не са установени в България, но са установени в друга държава членка на Европейския съюз. Компетентният орган по приходите възстановява данъка след проверка на искането и установяване на условията. Решение за одобрение или отхвърляне на искането се взема в срок от четири месеца, а при необходимост от допълнителна информация, срокът за предоставянето ѝ е един месец. Времето за окончателно решение може да варира от шест до осем месеца в зависимост от случая.
Чл. 8
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. определя процедурата за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, които не са установени в България, но са установени в друга държава членка на Европейския съюз. Според чл. 8, данъкът подлежащ на възстановяване трябва да бъде изплатен в срок до десет работни дни след крайния срок за подаване на искането, по посочена от лицето банкова сметка. При възстановяване на данъка по сметка, различна от българска, всички банкови такси и разходи за обмяна на валута се приспадат от сумата на възстановявания данък.
Чл. 9
Чл. 9 от наредба Н-9 определя условията за изплащане на възстановената сума на данъка върху добавената стойност (ДДС) след изтичането на определен срок. Сумата се изплаща заедно със законната лихва, освен ако данъчно задълженото лице не е предоставило необходимата информация в установения срок. Лихвата се дължи за периода от изтичането на срока за възстановяване до датата на нареждане на сумата по банковата сметка на лицето.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № Н-9 определя правото на лицата, които искат възстановяване на данъка върху добавената стойност, да обжалват решенията за пълно или частично отхвърляне на искането. Обжалването става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освен това, ако органът по приходите не уведоми лицето за взетото решение в определения срок, се прилага съответната разпоредба от кодекса.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № Н-9 описва процедурата за връчване на решенията на органа по приходите и решаващия орган. Връчването се извършва по електронен път с електронно съобщение, съдържащо електронна препратка. Лицето трябва да активира връзката в срок от 14 дни, след което, ако не го направи, на 15-ия ден се изпраща повторно съобщение. Ако и след 20 дни не е активирана връзката, решението се счита за редовно връчено. Допълнителните искания за информация следват същите правила за удостоверяване на връчването, а при наличие на упълномощен представител, връчването се извършва по съответните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № Н-9 предвижда, че неправомерно възстановеният данък върху добавената стойност (ДДС) подлежи на връщане от данъчно задълженото лице с начислена законна лихва. Лицето трябва да възстанови неправомерно получената сума в тридневен срок след получаване на уведомление от органа по приходите. При неизплащане, органът може да прихване дължимата сума от бъдещи възстановявания на същото лице.
Чл. 13
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. урежда условията за възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, установени в България, които искат възстановяване на ДДС от друга държава - членка на Европейския съюз. Лицата трябва да отговарят на условията, определени от държавата по възстановяване, а правата и задълженията им, както и сроковете за възстановяване, са съгласно нейното законодателство. С измененията от 2021 г. наредбата се прилага и за случаи, свързани с Северна Ирландия.
Чл. 14
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. определя процедурата за възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка на ЕС. Лицата подават искане за възстановяване по електронен път, подписано с квалифициран електронен подпис, чрез WEB-базирано приложение на Националната агенция за приходите. Искането трябва да съдържа необходимата информация и да бъде подадено от лицето или упълномощено от него лице. Искането не се разглежда, ако лицето не е регистрирано по Закона за ДДС или извършва само дейности без право на приспадане на данъчен кредит. Информацията трябва да бъде предоставена на български и на един от езиците на държавата членка по възстановяване. Лицето получава уведомление за статуса на искането.
Чл. 15
Наредбата определя условията и изискванията за искане на възстановяване на данък върху добавената стойност от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени в друга държава - членка на Европейския съюз. Искането трябва да съдържа информация за лицето, описание на стопанската дейност, период на възстановяване, декларации за извършени доставки и данни от фактури или документи за внос. Включени са и изисквания за предоставяне на копия на фактури, ако държавата членка по възстановяване го изисква.
Чл. 16
Наредба № Н-9 от 2009 г. регламентира процедурата за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка, в която искат възстановяване, но са установени в друга държава членка на Европейския съюз. Наредбата определя реда за подаване на искания за възстановяване, предоставяне на допълнителна информация и уведомление на държавата членка по възстановяване. Също така, наредбата въвежда термини, свързани с възстановяване на ДДС, и изисквания за формата и съдържанието на подаваните документи. Приложени са и примери за основни и коригиращи искания за възстановяване на ДДС.
§1
Тази наредба определя правилата за възстановяване на ДДС от данъчни задължени лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени в друга държава членка на ЕС. Основните термини включват: "Компетентен орган по приходите" - директорът на Териториалната дирекция на НАП в София; "Държава членка по възстановяване" - държавата, в която е начислен ДДС; "Период на възстановяване" - периодът, посочен в искането за възстановяване; "Искане за възстановяване" - заявлението за възстановяване на начислен ДДС; "Данъчно задължено лице" - лице, което подава искането за възстановяване.
§1а
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета. Тази директива определя подробни правила за възстановяване на ДДС за данъчно задължени лица, които не са установени в държавата, от която искат възстановяване.
§2
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, отменя Наредба Н-11 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността.
§4
Параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № Н-9 уточнява, че за искания за възстановяване на данъка върху добавената стойност, подадени след 1 януари 2010 г., се прилагат разпоредбите на настоящата наредба. Искания, подадени до 31 декември 2009 г., ще бъдат обработвани по разпоредбите на отменената Наредба Н-11 от 2006 г.
§5
Наредба № Н-9 влиза в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2010 г. и влизат в сила от 07.12.2010 г.
§3
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. урежда възстановяването на данъка върху добавената стойност за данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, но са установени в друга държава-членка на ЕС. В параграф §3 се посочва, че наредбата въвежда разпоредбите на Директива 2010/66/ЕС, която изменя Директива 2008/9/ЕО, с цел определяне на подробни правила за възстановяване на ДДС. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2010 г., в сила от 07.12.2010 г.
§ 4
Наредба № Н-9, касаеща възстановяването на данъка върху добавената стойност за данъчно задължени лица, влиза в сила от датата на обнародването й в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 2, който влиза в сила от 1 октомври 2010 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения на наредбата, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 48 от 2012 г., и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§8
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, влиза в сила от 1 юли 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-9, обнародвана в Държавен вестник, брой 36 от 2021 г., влизат в сила от 1 май 2021 г.
§9
Параграф §9 от Наредба № Н-9 регламентира възстановяването на данък върху добавената стойност за данъчно задължени лица, установени в Обединено кралство Великобритания, които не са установени на територията на България. Възстановяването за получени стоки на територията на България до 31 декември 2020 г. включително, ще се извършва по досегашния ред до влизането в сила на наредбата.
§ 10
Наредба № Н-9 за възстановяване на ДДС влиза в сила от деня на обнародването с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 юли 2021 г. Подаването на файлове за възстановяване на ДДС трябва да следва специфичен формат, включващ основни данни, информация за импортни документи и фактури. Форматът на файловете е текстов с кодиране UTF-8, а общият размер на сканираните документи не трябва да надвишава 5MB. Неправилната структура на файла или непопълнени задължителни полета водят до неприемане.
