ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 123 ОТ 1997 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правния статут на нотариусите и Нотариалната камара, както и организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Чл. 2
Нотариус е лице, на което държавата възлага извършването на нотариални действия, предвидени в законите. За да бъде нотариус, лицето трябва да бъде вписано в регистъра на Нотариалната камара и е задължено да извършва нотариалните действия лично.
Чл. 3
Член 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя, че районът на действие на нотариуса е идентичен с района на съответния районен съд, в който нотариусът упражнява своята дейност.
Чл. 4
Създава се Нотариална камара, в която членуват всички нотариуси. Тя е юридическо лице със седалище в София. За подпомагане на дейността на камарата и нотариусите се създават нотариални колегии в съдебния район на всеки апелативен съд, като за София-град се създава отделна колегия. Статутът и функциите на нотариалните колегии се определят в устава на Нотариалната камара.
Чл. 5
Според чл. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в Нотариалната камара се води регистър, в който се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона. Това е задължително изискване, което осигурява прозрачност и контрол върху нотариалната дейност.
Чл. 6
Лицата, които са задължени по закона да заявят обстоятелства за вписване в регистъра на Нотариалната камара, трябва да го направят в срок от 7 дни след настъпване на обстоятелството. Изключение правят случаите, в които законът предвижда различен срок.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предоставя на всеки право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечения от него. Втора глава от закона е посветена на нотариусите, като раздел I разглежда изискванията за придобиване на правоспособност на нотариус.
Чл. 8
Правоспособността на нотариус може да бъде придобита от дееспособно физическо лице до 60 години, което е български гражданин или гражданин на държава от ЕС, ЕИП или Швейцария. Необходими условия са: висше юридическо образование, юридическа правоспособност, тригодишен стаж, липса на осъждане за умишлено престъпление, липса на лишаване от правоспособност на нотариус или адвокатска професия, несъстоятелност и вписване в регистъра. Стажът може да се зачита и от предишни юридически позиции.
Чл. 9
Нотариусът не може да заема едновременно следните длъжности: народен представител, министър, кмет, общински съветник, длъжност в държавен или общински орган, да работи по трудово правоотношение, да упражнява адвокатска професия, или да извършва търговска дейност и да участва в управлението на търговски дружества. При преустановяване на дейността като народен представител, правоспособността на нотариуса може да бъде възстановена при определени условия.
Чл. 10
Законът за нотариусите и нотариалната дейност определя, че местата за нотариуси в даден район не могат да бъдат по-малко от две, а на 10 000 жители се открива по едно място за нотариус. Вакантните места се заемат чрез конкурс, насрочен от министъра на правосъдието, след мнение на Съвета на нотариусите. Заповедта за конкурса се съобщава на Нотариалната камара и се обнародва в "Държавен вестник". При необходимост министърът може да открие допълнителни места за нотариуси. Също така, министърът разрешава преместване на нотариус в друг съдебен район.
Чл. 11
Кандидатите за нотариуси подават писмено заявление до министъра на правосъдието в едномесечен срок след обнародването на заповедта за конкурса. Заявлението трябва да съдържа лични данни и информация за съдебните райони, за които кандидатстват. Към заявлението се прилагат документи за платена такса, удостоверяващи самоличността, образованието, правоспособността, трудовия стаж, съдимостта, декларации и медицинско удостоверение. Кандидатите, завършили юридическо образование в чужбина, трябва да приложат копие от диплома и документ за признаване на дипломата в България. Също така, ако стажът е придобит в друга държава от ЕС, трябва да се представят документи за удостоверяване на стажа. При липса на кандидати за определен район, срокът за кандидатстване се удължава с един месец и могат да кандидатстват и лица над 60 години.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя условията и реда за провеждане на конкурса за нотариуси. Конкурсът се организира от комисия, включваща представители на Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, нотариуси и хабилитиран преподавател. Резултатите от конкурса се изпращат на министъра, който издава заповед за вписване на класиралия се кандидат в регистъра на Нотариалната камара. Заповедта може да се обжалва пред Административния съд. Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 13
След влизане в сила на заповедта за вписване, кандидатът за нотариус трябва да осигури нотариална кантора, която може да бъде съвместна с други кандидати или действащи нотариуси. Нотариалната кантора трябва да разполага с две или повече функционално свързани помещения, включително канцеларията на нотариуса и служебния архив. Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие, която трябва да отговаря на условия за съхранение на архива и изпълнение на професионалните задължения.
Чл. 14
Вписването на нотариуси в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите. Необходими са редица документи, включително заповед на министъра на правосъдието, декларация за липса на пречки, адрес на нотариалната кантора, документ за вещно право или наем, застраховка, образец от печат и подпис. За помощник-нотариус се изискват по-малко документи. Искането за вписване трябва да се направи в двумесечен срок след заповедта, а проверка на кантората се извършва в едномесечен срок.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че след постановяване на решението по чл. 14, ал. 1, кандидатът за нотариус полага клетва пред Съвета на нотариусите. Клетвата включва задължението да се спазват Конституцията и законите на Република България, да се изпълняват честно и безпристрастно професионалните задължения, както и да се пази професионалната тайна. След полагането на клетвата, кандидатът подписва клетвен лист, а вписването в регистъра става след подписването на този лист.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя какви данни се вписват в регистъра на нотариусите. Вписват се районът на действие, името и единният граждански номер на нотариуса или помощник-нотариуса, адресът на нотариалната кантора, срокът на действие на помощник-нотариуса, данни за застрахователя и размера на застрахователната сума, както и обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46. Лицата, вписани в регистъра, са длъжни да заявят промените в обстоятелствата в 7-дневен срок.
Чл. 17
Нотариусът е независим и се подчинява само на закона при изпълнение на функциите си. В случай на задържане или привличане на нотариус като обвиняем за престъпление, министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите трябва да бъдат уведомени.
Чл. 18
Член 18 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че на нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции. Това означава, че всички лица, които взаимодействат с нотариуса, трябва да проявяват необходимото уважение и да оказват съдействие за осъществяване на нотариалните действия.
Чл. 19
Нотариусите имат право на свободен достъп до съдебни и административни служби, което включва правото да правят справки по дела и преписки, да искат копия и документи, както и да получават сведения с предимство. Освен това, те имат достъп до Националната база данни "Население" и до "Националния регистър на българските лични документи", при условия, определени от Министерския съвет.
Чл. 20
Нотариусът е задължен да се среща насаме с лицето, поискало нотариално съдействие, освен ако лицето не пожелае присъствието на други. Това подчертава важността на конфиденциалността при нотариалната дейност и защитата на личната информация.
Чл. 21
Служебният архив на нотариуса е защитен и не може да бъде достъпен от никого без негово съгласие, освен в предвидените от закона случаи. Лицата, които получат достъп до архива, имат задължението да спазват служебна тайна и да уведомяват нотариуса за действията, извършени с архива.
Чл. 22
Нотариусът, когато му е възложено от страните, има право да изготвя и проверява проекти за документи, да дава консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки и да набавя необходимите документи и книжа. Освен това, нотариусът може да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.
Чл. 23
Нотариусът е длъжен да разглежда всички искания за съдействие, освен в случаи, когато има личен интерес или е в отношения с страната, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. Това означава, че нотариусът трябва да действа обективно и да избягва конфликти на интереси, за да осигури справедливост и доверие в нотариалната дейност.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност гласи, че нотариусът, при изпълнение на служебните си функции, не може да взема страна. Това означава, че нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на всички страни, които участват в нотариалната процедура, без да фаворизира някоя от тях.
Чл. 25
Нотариусът е задължен да защитава правата на страните, да ги информира за правните последствия и да не допуска забавяния в работата. Преди съставяне на акт, нотариусът проверява за наложени обезпечителни мерки. При удостоверяване на права върху имоти, нотариусът прави справка в съответните бази данни. Актовете, подлежащи на вписване, трябва да бъдат представени в службата по вписванията в деня на извършване. Страните представят декларации за гражданство и гражданско състояние, а при сделки над 10 000 лв. плащанията се извършват по специална банкова сметка на нотариуса.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя условията за извършване на финансови операции при учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти. Сумите, дължими по сделката, могат да се превеждат или внасят по специална банкова сметка на нотариуса. Условията за внасяне и нареждания за плащания се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните. Принудително изпълнение върху паричните средства по тази сметка за задължения на нотариуса не се допуска.
Чл. 26
Нотариусът е задължен да пази професионална тайна относно обстоятелствата, станали му известни по време на работата му. Тази информация не може да бъде използвана за лична или чужда облага. Това задължение важи и извън времето на упражняване на нотариалната дейност.
Чл. 27
Министърът на правосъдието има правомощия да определи работното време на нотариалните кантори, както и условията за тяхното временно затваряне.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя, че нотариусът води самостоятелен служебен архив, чийто условия и ред се регламентират с наредба от министъра на правосъдието. Архивът включва нотариални регистри и книги, нотариални дела, други документи и печат на нотариуса. Изнасянето на дела и документи от архива е разрешено само с писмено разпореждане от съдия или прокурор. Оригиналите на документи могат да се изнасят само с изрично разпореждане от нотариуса. Печатът на нотариуса може да бъде иззет или кантората запечатана само при загуба на правоспособност.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност регламентира задълженията на нотариусите по отношение на воденето на различни регистри и книги. Нотариусите са длъжни да водят общ регистър, азбучен указател, регистър за завещания и документи, книги за нотариални актове, завещания, покани, протоколи и разносна книга. Общите регистри и определени книги се съхраняват 10 години, а азбучният указател и други важни книги - 100 години. След изтичането на сроковете, те подлежат на унищожаване или предаване в държавен архив. Справки по нотариалните дела могат да се дават само на страните и техните упълномощени представители, като последните трябва да имат нотариално заверено пълномощно, ако не са адвокати.
Чл. 28б
Чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда създаването на информационна система към Нотариалната камара, която ще съдържа база данни, част от служебния архив на нотариусите. Правото на достъп до тази система и данните, които ще се въвеждат в нея, ще бъде определено с наредба, съгласно чл. 28, ал. 1 от същия закон.
Чл. 29
Нотариусът е задължен незабавно да уведомява председателя на районния съд за всяка промяна в местонахождението на нотариалната кантора и на служебния си архив.
Чл. 30
Нотариусите са задължени да се застраховат за вреди, произтичащи от виновно неизпълнение на задълженията си, както и на помощник-нотариусите и служителите. Нотариалната камара определя минималния и максималния размер на застрахователната сума. Нотариусът е длъжен да представи копие от застрахователната полица в Нотариалната камара в срок от 7 дни след сключването на договора.
Чл. 31
Нотариусите са задължени да се осигуряват социално в съответствие с правилата, установени за лицата, упражняващи свободни професии. Осигуряването включва вноски в Нотариалната камара.
Чл. 32
Нотариусите са задължени да правят вноски в полза на Нотариалната камара. Условията и редът за тези вноски са определени в устава на камарата и в решенията на общото събрание.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът е задължен да води счетоводство. Това е част от професионалната етика и квалификация, която нотариусите трябва да спазват.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност задължава нотариусите да спазват професионалната етика и да опазват престижа на професията, съгласно устава на Нотариалната камара. Освен това, нотариусите са задължени да обучават и напътстват помощник-нотариусите и служителите си в работата.
Чл. 34а
Нотариусите имат право да се сдружават и да действат съвместно, като при това следват условията на гражданското дружество, съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В случаите на съвместна дейност нотариусите са задължени да водят самостоятелен архив.
Чл. 34б
Нотариус може да бъде преместен в друг район на действие по мотивирано заявление до министъра на правосъдието, при наличие на важни причини, които не зависят от него. Важните причини могат да включват здравословно състояние или семейно положение, водещи до невъзможност за работа. Два нотариуса могат да заменят районите си по взаимно съгласие. Министърът взема решение в 14-дневен срок след консултация с Нотариалната камара, а заповедта може да се обжалва от Съвета на нотариусите или нотариуса. При преместване нотариусите приемат служебния архив на другия.
Чл. 35
Нотариусът може да загуби правоспособността си по четири основни причини: 1) по собствено искане, 2) при смърт или поставяне под запрещение, 3) при възникване на пречка или несъвместимост, и 4) при налагане на дисциплинарно наказание. Тези условия са регламентирани в Чл. 35 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя, че нотариусът не може да извършва нотариални действия след настъпване на основанията по чл. 35, а служебният архив се запечатва. Запечатването и разпечатването на архива става по разпореждане на председателя на районния съд, с изготвяне на протокол. Условията за запечатване и разпечатване на архива се уреждат с наредба от министъра на правосъдието. Принудителното изпълнение в нотариалната кантора може да се извършва само след предаване на служебния архив на нотариуса.
Чл. 37
Заличаването на нотариус от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно от Съвета на нотариусите. При заличаване се отбелязва основанието за загубване на правоспособността и името на лицето, на което е предаден архивът. Правоспособността на нотариуса се губи с заличаването, освен в определени случаи. Съветът уведомява министъра на правосъдието в тридневен срок, който може да насрочи конкурс при наличието на условия.
Чл. 38
Нотариусът, който е приел служебния архив, може да извършва нотариални действия само с документите и книжа, налични в този архив. Възстановяването на правоспособността на нотариуса е свързано с условията за прием на архив и наличието на документи, които удостоверяват правото за извършване на нотариални действия.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност регламентира условията и процедурата за възстановяване на правоспособността на нотариус. Тя може да бъде възстановена по искане на нотариуса, ако е загубена поради лишаване от правоспособност за определен срок или извършване на несъвместима дейност. Искането трябва да се подаде в срок от един месец след отпадане на основанието за загуба. Възстановяването се отбелязва в регистъра на Нотариалната камара, а архивът на нотариуса трябва да бъде предаден след възстановяване на правоспособността.
Чл. 40
Помощник-нотариусът може да извършва действия от компетентността на нотариуса, но с изключение на определени актове, свързани с недвижими имоти и нотариални завещания. Той използва архив и печат на нотариуса, добавяйки 'помощник' към подписа си. Нотариусът носи отговорност за вреди, причинени от помощник-нотариуса, и отношенията между тях се уреждат с договор.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя условията, при които нотариусът може да назначи помощник-нотариус. Помощник-нотариусът трябва да отговаря на изискванията за нотариус, без ограничения за възраст и стаж. Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара, след подаване на писмено заявление от нотариуса, подписано от кандидата, и приложени необходимите документи. Вписването става по установения ред.
Чл. 42
Помощник-нотариусът може да загуби правоспособността си по няколко причини: по собствено искане, при смърт или запрещение, при наличие на пречка или несъвместимост, по искане на нотариуса или с изтичане на определен срок. Заличаването му от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно или по искане на нотариуса, и правоспособността се губи с това заличаване, освен в случаите на смърт или изтичане на срок.
Чл. 43
Член 43 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е отменен с ДВ, бр. 18 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите относно придобиването на правоспособност за нотариуси вече не са в сила и е необходимо да се следят актуалните разпоредби в закона.
Чл. 44
Член 44 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 18 от 2003 година. Текстът не предоставя информация относно условията или причините за загубване на правоспособност на нотариусите.
Чл. 45
Член 45 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е отменен с ДВ, бр. 18 от 2003 г. Раздел VI от закона се отнася до заместването на нотариус от помощник-нотариус, като е предвидено придобиване на правоспособност за извършване на това заместване. Тази разпоредба е допълнена с изменения в ДВ, бр. 18 от 2003 г.
Чл. 46
Когато нотариусът не може да изпълнява функциите си, той може да бъде заменен от помощник-нотариус, който отговаря на определени изисквания. Помощник-нотариусът извършва действията на нотариуса и добавя "по заместване" към подписа си. Заместването се заявява писмено до министъра на правосъдието, като срокът не може да надвишава две години. Кандидатът за помощник-нотариус полага изпит за първия срок на заместване, а резултатите от изпита се представят на министъра, който издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара. Заповедта може да се обжалва пред административен съд.
Чл. 47
Нотариусът може да бъде заместван от друг нотариус от същия район, като отношенията между тях се уреждат с договор. Заместващият нотариус използва служебния архив на замествания, подписва и поставя печат на удостоверявания документ, отбелязвайки факта на заместването. Ако местонахождението на служебния архив се промени по време на заместването, се прилага чл. 29. Срокът на заместването не може да надвишава две години от сключването на договора.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда задължение за нотариуса да уведоми съдията по вписванията при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си, за да осигури заместването му. В случай, че нотариусът не е осигурил достъп до архив, председателят на районния съд може да постанови влизане в нотариалната кантора и извършване на необходимите нотариални действия от съдията по вписванията.
Чл. 49
Служителите на нотариуса имат задължението да запазват служебна тайна, като условията за това са определени за самия нотариус. Това означава, че информацията, с която работят, не може да бъде разкривана на трети лица без съответното разрешение.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност позволява на нотариуса да делегира на определен служител в нотариалната кантора правото да връчва съобщения и книжа, следвайки условията и реда, установени в чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Законът включва и разпоредби относно Нотариалната камара.
Чл. 51
Нотариалната камара е задължителна организация, която приема устав за своето устройство и дейност. Тази структура определя правилата и начина на работа на камарата, осигурявайки необходимата организация и управление на нотариалната дейност в България.
Чл. 52
Чл. 52 определя органите на Нотариалната камара, които включват общото събрание, Съвета на нотариусите, контролния съвет и дисциплинарната комисия. Нотариалната камара се представлява от председателя на Съвета на нотариусите, а в негово отсъствие - от заместниците му по старшинство.
Чл. 53
Имуществото на Нотариалната камара се състои от задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на членовете, такси за услуги, дарения и завещания, както и други източници. Нотариалната камара събира такси за вписвания и регистри, които се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 54
Член 54 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя, че Общото събрание на Нотариалната камара се състои от всички нейни членове и може да бъде редовно или извънредно. Свикването на Общото събрание е в зависимост от необходимостта и уредено в съответствие с вътрешните правила на камарата.
Чл. 55
Редовното общо събрание на нотариусите се провежда ежегодно в последната събота и неделя на февруари. Свиква се от Съвета на нотариусите, който публикува съобщение в 'Държавен вестник' поне два месеца преди събранието. Поканата включва дневния ред. Ако 1/10 от членовете на камарата поискат добавяне на въпрос в дневния ред, Съветът е задължен да публикува допълнението не по-късно от 7 дни преди събранието.
Чл. 56
Общото събрание на нотариусите се провежда при наличие на 2/3 от членовете, присъстващи лично или представлявани. При липса на кворум, събранието се отлага за един час и се провежда независимо от броя на присъстващите. Гласуването може да се извърши лично или чрез пълномощник, при условие че пълномощното е писмено и представено преди събранието. Един пълномощник може да представлява само един член.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност описва правомощията на Общото събрание на Нотариалната камара. То приема устава на камарата, избира и освобождава ръководството, определя застрахователни суми, взема решения за застраховки и създава фондове за обезщетения. Събранието определя вноски, обсъжда бюджета и взема решения за искове срещу членове на органите на камарата. Освен това, взема решения за недвижими имоти и други въпроси, предвидени в устава.
Чл. 58
Общото събрание на нотариусите взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. За решения по определени точки, включително избори, е необходимо мнозинство от над 2/3. При равенство на гласовете за избор на кандидат, се предпочита кандидатът с по-голям юридически стаж. Не могат да се вземат решения по въпроси, не вписани в дневния ред, освен за освобождаване и избор на нови членове на органите на камарата.
Чл. 59
Член 59 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда реда за свикване на извънредно общо събрание. Такова събрание може да бъде свикано от Съвета на нотариусите, контролния съвет или министъра на правосъдието. Съветът е задължен да свика събрание по искане на 1/10 от членовете на камарата в срок от 14 дни, в противен случай искането може да бъде реализирано от самите членове. При свикването и провеждането на събранието се прилагат и разпоредбите на член 55 и 56.
Чл. 60
Член 60 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че решенията на общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен съд в срок от 7 дни от датата на вземане на решението. Всеки член на камарата може да се присъедини и да поддържа жалбата, дори ако подателят я оттегли. Министърът на правосъдието също има право да обжалва решенията, ако те засягат държавен интерес.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че Нотариалната камара има право да поиска издаване на заповед за изпълнение по решение на общото събрание, независимо от размера на дължимите суми. Тази промяна е в сила от 01.03.2008 г., след изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г.
Чл. 62
Съветът на нотариусите се състои от най-малко петима основни и двама резервни членове. Основните членове избират председател и заместник-председател. Членовете на Съвета трябва да имат минимум двегодишен стаж като нотариус и не могат да бъдат избирани повече от два последователни мандата. В случай на възпрепятстване, резервните членове заместват основните по старшинство на стажа, а резервните членове не могат да заместват председателя и заместниците му в други роли.
Чл. 63
Съветът на нотариусите провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно, свиквани от председателя. Извънредно заседание може да бъде свикано по искане на 1/3 от членовете или от министъра на правосъдието. При отказ на председателя да свика заседание в срок от 7 дни, членовете могат сами да го свикат.
Чл. 64
Заседанието на Съвета на нотариусите е редовно, когато присъстват 2/3 от членовете на съвета. Това означава, че за да се вземат валидни решения, е необходимо да е налице кворум от две трети от членовете на съвета.
Чл. 65
Съветът на нотариусите ръководи Нотариалната камара, свиква общото събрание и изпълнява неговите решения. Той избира заместник-председатели, определя щата и административния секретар, организира воденето на регистъра на камарата и взема решения за вписванията в него. Съветът следи за изпълнението на задълженията на нотариусите и участва в дисциплинарни производства. Осъществява дейности за повишаване на професионалната квалификация и защита на правата на нотариусите.
Чл. 66
Съветът на нотариусите взема решения с мнозинство от повече от половината от основните членове, като резервните членове имат само съвещателен глас, освен ако не заместват основни членове. При равен брой гласове, решаващ е гласът на председателя. Решения могат да бъдат вземани и неприсъствено, при условие че всички членове с право на глас са съгласни и подписват.
Чл. 67
Председателят на Съвета на нотариусите е отговорен за организиране и ръководене на дейността на съвета. Той назначава административния секретар и персонала, управлява имуществото и изпълнява бюджета на Нотариалната камара.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя задълженията на административния секретар. Той ръководи финансово-стопанската дейност, координира помощните органи, организира заседанията на Съвета на нотариусите и осигурява изпълнението на техните решения. Секретарят също така ръководи работата на служителите и помощния персонал, а може и да не е член на Нотариалната камара.
Чл. 69
Контролният съвет на Нотариалната камара се състои от най-малко трима членове. Член на съвета може да бъде избран нотариус, който има поне двегодишен стаж и не е бил избран за член на съвета повече от два последователни мандата.
Чл. 70
Контролният съвет на Нотариалната камара отговаря за финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си на общото събрание. При установяване на нарушения на закона или устава, той изготвя доклад, който внася в Съвета на нотариусите или в общото събрание. Членовете на контролния съвет имат право да участват в заседанията на Съвета на нотариусите.
Чл. 71
Дисциплинарната комисия по Закона за нотариусите се състои от поне шестима членове. Членовете на комисията трябва да бъдат нотариуси с най-малко двегодишен стаж и не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя, че дисциплинарната комисия е отговорна за разглеждането и решаването на дисциплинарни дела срещу нотариуси и помощник-нотариуси. Процедурата за това е регламентирана в закона.
Чл. 73
Нотариусът носи имуществена отговорност за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията си, в съответствие с Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. Държавата не носи отговорност за действията на нотариуса. В допълнение, се предвиждат дисциплинарни нарушения, свързани с нотариалната дейност.
Чл. 74
Нотариусите и помощник-нотариусите носят дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си, съгласно закона и устава на Нотариалната камара. Член 74, алинея 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя тази отговорност, докато алинея 2 е отменена.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на нотариусите. Те включват: порицание, глоба от 1000 до 5000 лв., предупреждение за лишаване от правоспособност и лишаване от правоспособност за срок от 3 месеца до 5 години. Глобата се събира в полза на Нотариалната камара.
Чл. 76
Дисциплинарната отговорност на нотариусите се погасява с 6-месечна давност от откритие на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Нарушението се счита за открито, когато органът, отговорен за дисциплинарното производство, е узнал за него. При узнаване чрез жалба или сигнал, органът е задължен да образува дисциплинарно производство в срок от три месеца, ако прецени, че има основание за това.
Чл. 77
Дисциплинарното производство срещу нотариус се образува по предложение на министъра на правосъдието или служебно от Съвета на нотариусите. Нотариусът, срещу когото е образувано производството, бива уведомяван и има право да даде обяснения в срок от 7 дни. След изтичането на този срок, материалите се изпращат на председателя на дисциплинарната комисия, който назначава председател и двама членове на дисциплинарния състав, отговорни за разглеждането на делото.
Чл. 78
Член 78 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност регламентира процедурата по насрочване на заседание на дисциплинарната комисия. Председателят на състава е отговорен за насрочването на заседанието и поканата на участниците, включително нотариуса, представител на Съвета на нотариусите и представител на министъра на правосъдието. Нотариусът има право на адвокатска защита. Заседанията на комисията са закрити, а в производството могат да се представят всички доказателства, които са от значение за делото.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя процедурата за произнасяне на решения от дисциплинарната комисия. Решенията се вземат след тайно съвещание с мнозинство, а за определени наказания е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети. Дисциплинарната комисия трябва да разгледа делото в срок от един месец. Решението се съобщава на съответните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 80
Решението на дисциплинарната комисия може да бъде обжалвано от нотариуса, Съвета на нотариусите и министъра на правосъдието в 14-дневен срок пред Върховния касационен съд. Министърът на правосъдието има право на обжалване, дори когато производството е образувано служебно. Жалбата се разглежда по същество от състав от трима съдии на Върховния касационен съд.
Чл. 80а
Чл. 80а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя сроковете, след които дисциплинарните наказания на нотариусите се заличават. За различните видове наказания сроковете са: 1 година за наказание по чл. 75, ал. 1, т. 1; 2 години за глоба по чл. 75, ал. 1, т. 2; 3 години за наказание по чл. 75, ал. 1, т. 3; и 5 години за наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4. В допълнение, в глава пета "а" се обсъжда контролът върху дейността на нотариусите, но текстът не е предоставен.
Чл. 80б
Министърът на правосъдието упражнява контрол върху нотариусите, като възлага проверки на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието и инспектор-нотариуси. Проверки могат да се назначават по служебен почин, по сигнал или жалба, или по предложение на Съвета на нотариусите. Резултатите от проверките се записват в протокол, който се изпраща на Съвета на нотариусите.
Чл. 80в
Чл. 80в от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя условията за избор на инспектор-нотариуси. Членовете на Нотариалната камара, които имат повече от 10 години юридически стаж, от които три години като нотариус, могат да бъдат предложени за инспектори. Те се избират от общото събрание на нотариалната колегия за срок от три години с мнозинство от присъстващите членове. Минималният брой на инспектор-нотариусите е 10, а след избора, Съветът на нотариусите изготвя списък и го представя на министъра на правосъдието.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност уточнява, че лица, които не са нотариуси, могат да изпълняват нотариални функции само в случаи, предвидени от закона. Това означава, че извършването на нотариални действия от не-нотариуси е ограничено и регулирано.
Чл. 82
Когато в района няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията. При наличие на нотариус, съдията извършва нотариални действия единствено по документи от архива на службата по вписванията и в случаи на заместване на нотариус.
Чл. 83
В населените места, където няма нотариус или районен съд, кметът или определени представители на общината могат да удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи. Важно е да се отбележи, че те не могат да удостоверяват подписи в специфични случаи, определени от Търговския закон.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност регламентира правомощията на българските консулски длъжностни лица в чужбина. Те могат да удостоверяват: 1) датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, представени от български или чужди граждани; 2) верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани; 3) да съставят нотариални завещания на български граждани. Удостоверяването на частни документи, представени от чужд гражданин, е допустимо само ако документът е предназначен за действие на територията на Република България.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност регламентира събирането на нотариални такси. Нотариалните такси се събират за извършване на нотариални действия и други действия от нотариус. За едно и също нотариално действие, извършвано от нотариус и държавен орган, се събира еднаква такса. Размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара.
Чл. 86
Член 86 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя как се разпределят нотариалните такси. Таксите се внасят в приход на нотариуса, в чийто служебен архив е отбелязано извършването на действието, в общинския бюджет за действия от органи на местната администрация и в държавния бюджет за действия от други органи, включително когато нотариусът е заменен от съдия по вписванията.
Чл. 87
Лицето, чието искане е разгледано от нотариус или друг орган с нотариални функции, дължи нотариални такси. Ако има няколко задължени лица, те отговарят солидарно за дължимите такси.
Чл. 88
Нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото нотариално действие, а таксите за обстоятелствени проверки се дължат при предявяване на искането. Нотариусът има право да изиска предварително част от дължимата такса.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя процедурата за събиране на нотариалните такси. Нотариусът изготвя сметка в два или повече идентични екземпляра, един от които се предоставя на задълженото лице. В сметката се включват основите за дължимите такси, удостоверяваният материален интерес, размерът на таксите и допълнителните разноски, както и последиците от неплащането. Нотариусът може да поиска заповед за изпълнение за неплатените такси, независимо от техния размер. При установяване на грешка в определянето на материалния интерес, дължимите такси се събират на база нова сметка, изготвена в 7-дневен срок.
Чл. 90
Обикновените нотариални такси се събират само за действия, посочени в тарифата, и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време. За удостоверяване на съдържанието на документ, което се извършва едновременно с удостоверяване на подписите, се дължи обикновена нотариална такса.
Чл. 91
Пропорционалните нотариални такси се определят на база удостоверявания материален интерес или изразходваното време. Те имат установен минимален размер, който трябва да се спазва при събиране на таксите.
Чл. 92
Процентът на пропорционалната такса, която нотариусите събират, намалява с увеличаване на удостоверявания материален интерес. Въпреки това, таксата не може да надвишава определен максимален размер, определен от тарифата. За определени видове удостоверявания тарифата може да предвиди вариации в размера на таксата, която да бъде събирана в намален или увеличен размер.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусите имат право да събират такси за определени услуги, свързани с изразходваното време. Таксите се дължат за устни и писмени консултации, посредничество за изясняване на волята на страните, както и за справки и набавяне на документи. Важно е да се отбележи, че не се дължат такси за устни консултации, които са предоставени във връзка с друго таксувано действие.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че такси за изготвяне и проверка на документи се дължат само на нотариусите. За изготвяне на проект за нотариален акт или друг документ се събира таксата за удостоверяване. При проверка на проект без нотариално удостоверяване се събира половината от таксата за удостоверяване. Ако в рамките на един месец документът бъде нотариално удостоверен от същия нотариус, се дължи само другата половина от таксата.
Чл. 95
Допълнителната нотариална такса се дължи, когато нотариус извършва действия по искане на молителя извън нотариалната кантора в неработно време или в почивни и празнични дни. Размерът на таксата е половината от таксата за удостоверяване.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност определя как се удостоверява материалният интерес при прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи. При прехвърляне, удостоверяваният материален интерес е равен на пазарната цена на вещта, а при замяна - на по-скъпата вещ. При доброволна делба се взема предвид пазарната цена на всички дялове. За други вещни права, материалният интерес се определя на 90% от пазарната цена на мястото при право на строеж и наемната цена за право на ползване. В случай на разлика между оценките, нотариалната такса се събира върху по-високата стойност.
Чл. 97, § 1-11
Законът за нотариусите и нотариалната дейност определя основните принципи и правила относно нотариалната дейност, включително как се определя удостоверяваният материален интерес при различни сделки, като например сделки с моторни превозни средства, търговски предприятия и недвижими имоти. Нотариалната такса е възнаграждението за извършената услуга от нотариус. Пазарната цена на имотите се определя на базата на обичайните пазарни отношения. Законът съдържа и преходни разпоредби относно функционирането на нотариусите, назначаването на съдиите по вписванията и организацията на Нотариалната камара. Включва и изменения в Закона за съдебната власт, свързани с ролята на съдиите по вписванията и нотариусите.
Чл. 158
В районните съдилища има назначен съдия по вписванията, който отговаря за нотариалните действия, свързани с вписванията, отбелязванията и заличаването им. Той също така предоставя справки по книгите за вписване и извършва други действия, предвидени от закона. В случаи, когато в съдилището няма съдия по вписванията, тези функции се изпълняват от районния съдия. Министърът на правосъдието има правомощия да възлага на съдия-изпълнител да изпълнява и функциите на съдия по вписванията.
Чл. 159
Съдия по вписванията е упълномощен да извършва свои действия единствено в рамките на определения му район. Това означава, че той няма право да извършва вписвания или други правни действия извън своята териториална компетентност.
Чл. 160
Съдия по вписванията може да бъде назначен лице, което отговаря на изискванията по чл. 126. Назначаването се извършва от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния окръжен съд. В служби с повече от един съдия, министърът назначава един от тях за ръководител по реда на старшинството.
Чл. 161
Съдията по вписванията полага клетва при встъпване в длъжност, съгласно разпоредбите на чл. 109 и чл. 110 от закона.
Чл. 162, Чл. 166, Чл. 185, Чл. 190, Чл. 198, Чл. 302, Чл. 315, Чл. 319, Чл. 374, Чл. 392, Чл. 465, Чл. 466, Чл. 470, Чл. 473, Чл. 480, Чл. 488, Чл. 488а, Чл. 488б.
Законът изменя и допълва Закона за нотариусите и нотариалната дейност, включително променя термини, като заменя 'нотариус' със 'съдия по вписванията' в различни членове на закона и свързаните кодекси. Също така се уточняват условията за назначаване на съдебни кандидати и се регламентира обжалването на откази на нотариуси и съдии по вписванията. Въвеждат се нови разпоредби относно нотариалните действия и се определят задължения за нотариусите, свързани с документацията.
§2
Пазарната цена на имотите се определя въз основа на цената, която може да бъде получена при нормални пазарни условия, като се вземат предвид характеристиките на предмета и факторите, влияещи на цената при продажба или наем. Оценката на имотите се извършва съгласно процедурата, установена в чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.
§3
Лицата, които вече изпълняват нотариални функции в районните съдилища, ще продължат да работят по същия ред до 1 октомври 1998 г. след влизането в сила на новия закон.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за нотариусите определя процедурата за свикване на първото общо събрание на Нотариалната камара, което трябва да се състои от кандидати за нотариуси, отговарящи на определени условия. Министърът на правосъдието е отговорен за свикването на събранието в 3-месечен срок след влизането в сила на закона, като дневният ред включва приемане на устав, избор на органи, определяне на застрахователни суми и вноски, както и приемане на бюджет. След провеждането на събранието, регистърът на нотариусите ще бъде представен на Съвета на нотариусите. Също така, предвижда се свикване на второ общо събрание след конкурса за нотариуси, в срок от един месец след вписването на необходимия брой лица.
§6
Министърът на правосъдието има правото да отменя заповеди за вписване в регистъра на Нотариалната камара за нотариуси, които не са класирани на конкурса по чл. 12. Тази разпоредба е изменена и актуализирана с изменения в Държавен вестник, бр. 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г. и бр. 18 от 2003 г.
§ 7
Параграф 7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност уточнява, че при провеждането на първия конкурс по чл. 12, ал. 2, вместо представител на Нотариалната камара, в комисията участва окръжен съдия, определен от председателя на Върховния касационен съд. Освен това, организирането и финансирането на първия конкурс е в отговорността на Министерството на правосъдието.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, изменен с ДВ, бр. 123 от 1997 г., предвижда замяна на наименованията, свързани с Министерството на правосъдието. Думите 'министърът на правосъдието', 'министъра на правосъдието' и 'Министерството на правосъдието' се заменят с 'министърът на правосъдието и правната евроинтеграция', 'министъра на правосъдието и правната евроинтеграция' и 'Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция'.
§11
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвиждат изменения и допълнения в Закона за съдебната власт. Основните промени включват: добавяне на съдиите по вписванията към съществуващите съдия-изпълнители, изменение на терминологията от "нотариуси" на "съдии по вписванията" в различни членове, определяне на функциите и условията за назначаване на съдиите по вписванията, както и уточнения относно техните задължения и правомощия. Включени са и нови разпоредби относно назначаването и правомощията на съдебните кандидати за длъжността съдия-изпълнител и стажант-нотариус.
Параграф §12
Параграф §12 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда изменения в Гражданския процесуален кодекс, които включват замяна на термина "нотариус" със "съдия по вписванията" в редица членове. Основните изменения касаят процедурите по вписване на нотариални актове, отказите за извършване на нотариални действия, както и изискванията за съставяне на документи и протоколи. Някои членове са отменени или изменени, за да се адаптират към новите условия на работа на нотариусите и съдиите по вписванията.
§13
В параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се добавя ново изречение в чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството. Това изречение указва, че нотариусът при съставяне на нотариално завещание трябва да се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
§14
Параграф §14 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за нотариусите и нотариалната дейност прави изменения и допълнения в Закона за държавните такси. Отменят се алинеи 3 и 4 на чл. 2. Буква "в" на чл. 4 се изменя, за да включва действия и услуги от съдия-изпълнители и съдии по вписванията. Алинея 2 на чл. 4а също се отменя.
Параграф § 15
В § 15 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвижда изменение в § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации. Конкретно, заличават се думите, свързващи нотариалните актове с жилищностроителните кооперации и техните членове. Това изменение цели да актуализира и прецизира правната уредба, свързана с нотариалните действия в този контекст.
§16
В параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се извършва изменение в член 9, алинея 1, точка 10 от Закона за данък върху добавената стойност. Според това изменение, след израза "Закона за адвокатурата" се добавя и "и Закона за нотариусите", което разширява обхвата на закона, засягащ нотариалните услуги.
Параграф §17
В параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвижда изменение в чл. 13, ал. 5 от Закона за данък върху общия доход. Конкретно, след думите "на едноличния търговец" се добавя запетая и фразата "на нотариуса".
§ 18
В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се извършват промени, касаещи замяна на термини, свързани с нотариалната дейност. По-конкретно, в член 9, алинея 6 и член 9а, алинея 4 терминът "Нотариусът" се заменя с "Съдията по вписванията". В член 23 терминът "нотариата" се заменя с "службата по вписванията". В преходните и заключителните разпоредби, параграф 16, алинея 1, терминът "държавни такси" се заменя с "нотариални такси".
§19
В параграф 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвиждат изменения в Закона за държавната собственост. Конкретно, в чл. 41, ал. 2 и чл. 48 думата "нотариуса" се заменя с "съдията по вписванията", а в чл. 60 думите "нотариалната служба" се заменят с "службата по вписванията".
§20
В Закона за общинската собственост се извършват изменения, касаещи нотариусите и нотариалната служба. В член 32, алинея 2 думата "нотариуса" се заменя с "съдията по вписванията", а в член 35, алинея 4 думите "нотариалната служба" се заменят с "службата по вписванията".
§21
В параграф 21 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвижда замяна на термина "нотариуса" с "съдията по вписванията" в чл. 31, ал. 4 и чл. 104, т. 2 от Закона за териториалното и селищно устройство. Тази промяна е част от измененията и допълненията на закона, публикувани в различни издания от 1973 г. до 1995 г.
§22
Съгласно §22 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в чл. 185, буква "б" от Закона за задълженията и договорите, думата "нотариусите" се заменя с "съдиите по вписванията". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 123 от 1997 г.
§23
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвиждат изменения в Търговския закон. Конкретно, в член 16, алинея 2, се заменя термина 'нотариата' с 'службата по вписванията'. В член 73, алинея 5, термините 'нотариата' и 'нотариусът' също се заменят с 'службата по вписванията' и 'съдията по вписванията', съответно.
§24
В параграф 24 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предвижда изменение в член 14, алинея 1 от Закона за единния кадастър на Народна република България. Конкретно, терминът "Нотариалните служби" се заменя с "Службите по вписванията", а след израза "едномесечен срок" се добавя уточнението "от деня на вписването им, съответно".
§25
В Закона за събиране на държавните вземания се правят изменения относно замяната на термини. В член 59, алинея 1 думата "нотариуса" се заменя с "съдията по вписванията", а в член 60 думата "нотариата" се заменя с "службата по вписванията".
§28
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 37-о Народно събрание на 21 ноември 1996 г. и е подпечатан с държавния печат. Съществуват и разпоредби за изменение и допълнение на закона, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 18 от 2003 г.
§50
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, нотариусите трябва да прекратят договорите с помощник-нотариусите с 30-дневно предизвестие, като уведомят Съвета на нотариусите. Процедурата за заличаване на помощник-нотариусите следва разпоредбите на чл. 42, ал. 2.
§51
Параграф §51 предвижда, че нотариусите имат 6-месечен срок от влизането в сила на закона, за да приведат нотариалните си кантори в съответствие с изискванията на чл. 13 от закона. Освен това, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за частните съдебни изпълнители, който е обнародван в ДВ, бр. 43 от 2005 г. и влиза в сила от 01.09.2005 г.
§ 88
С §88 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, се извършва замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на закона. Тази промяна е част от измененията, обнародвани в Държавен вестник, брой 123 от 1997 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Конкретно: разпоредбите, свързани с отмяната на глава трета и замяната на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването.
§ 73
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: § 33, т. 2, който влиза в сила от 3 август 2002 г., и § 20 и 60, които влизат в сила от 1 март 2007 г. Заключителните разпоредби касаят допълнението към закона, което е обнародвано в "Държавен вестник", брой 41 от 2006 г. и влиза в сила от 19.05.2006 г.
§4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс бяха обнародвани в "Държавен вестник", брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
§ 61
Параграф 61 определя, че Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени части и параграфи, които ще влязат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Изключените части включват специфични правила относно производството по граждански дела, отмяна на глава за чуждестранни съдилища, и други параграфи, които не влизат в сила на 1 март 2008 г.
§46
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност, чл. 83, след думата "вписване" се добавя "подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите". Тази промяна е част от измененията, направени в закона през 1997 година.
§ 48
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на параграфи 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Семейния кодекс са обнародвани в "Държавен вестник", брой 47 от 2009 г. и влизат в сила от 1 октомври 2009 г.
§18 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Параграф §18 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила на 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, обнародван в ДВ, бр. 82 от 2009 г., влизат в сила от 16.10.2009 г.
§ 91
Параграф §91 указва, че параграф 87 влиза в сила от 1 януари 2010 г. До тази дата Министерският съвет е задължен да приеме необходимия акт по § 87, т. 1, буква "б". Освен това, законът за изменение и допълнение на закона за нотариусите и нотариалната дейност е обнародван в ДВ, бр. 41 от 2011 г. и влиза в сила от 1 юли 2011 г.
§ 16
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на точка 1 от параграф 10, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Има и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който е обнародван в "Държавен вестник" на 38 от 2012 г. и влиза в сила от 19.11.2012 г.
§16
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на същия закон, обнародвани в "Държавен вестник", брой 95 от 2012 г.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че документите по чл. 11, ал. 3 и 4, представени от заинтересуваните лица, трябва да отговарят на изискванията на международните договори или Конвенцията от Хага за премахване на легализацията на чуждестранни публични актове. Документите трябва също така да бъдат снабдени с преводи на български език, извършени и заверени по предвидения ред.
§117
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби също се отнасят до закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§ 117
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Това е указано в параграф §117. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който е обнародван в "Държавен вестник" с брой 50 от 2015 година.
§14
Параграф 14 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че подадените преди влизането в сила на Закона за нотариусите касационни и частни жалби, както и жалби срещу решения на Върховния касационен съд, ще бъдат разглеждани при досегашните условия и ред. Това означава, че новите разпоредби не засягат вече подадените жалби и те ще продължат да се обработват по предишния законодателен режим.
§68
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът за нотариусите и нотариалната дейност влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
