НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 1 АПРИЛ 2024 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА ПЪТИЩА И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № РД-02-20-1 от 1 април 2024 г. определя условията, реда и изискванията за проектиране и изпълнение на ограничителни системи за пътища (ОСП). Тя обхваща видовете и типовете ОСП, класовете на действие, техническите изисквания и критериите за избор и прилагане на ОСП. Наредбата се прилага за пътища, отворени за обществено ползване, и при проектиране за обезопасяване на нови и съществуващи пътища, както и за подмяна на неотговарящи на стандартите ОСП. Не се прилага за ОСП в тунели и съществуващи съоръжения, предпазващи от падащи камъни. Увредените ОСП се възстановяват по одобрен проект.
Чл. 2
Наредбата има за цел да повиши безопасността на пътната инфраструктура чрез предотвратяване на навлизането на моторни превозни средства в насрещно движение, предотвратяване на излизането на МПС от платното за движение, намаляване на броя и тежестта на пътнотранспортни произшествия, обезопасяване на опасни места и участъци и предпазване на трети лица, които не участват в движението.
Чл. 3
Наредбата определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП) в България. Те трябва да отговарят на стандарти БДС EN 1317 и да се изграждат с материали, съответстващи на Регламент (ЕС) № 305/2011. Декларацията за експлоатационни показатели на ОСП включва информация за техническите характеристики и дълготрайността на материалите. Проектите за ОСП трябва да бъдат изготвени от квалифицирани проектанти и да съдържат обяснителна записка, точна ситуация на пътя, напречен профил и количествена сметка.
Чл. 4
Наредбата определя основните компоненти на ограничителните системи за пътища (ОСП), включително предпазна ограда, начален и краен елемент, преходни елементи, буфер срещу удар, елементи за защита на мотоциклетисти, комбиниран предпазен парапет за автомобили и пешеходци, и парапет за пешеходци. На предпазните огради се монтират светлоотразители, които не трябва да влияят на функционирането на системата.
Чл. 5
Наредба № РД-02-20-1 от 1 април 2024 г. определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП). ОСП се разделят на ограничителни системи за превозни средства и за пешеходци. В зависимост от монтажа, те са постоянни (монтирани трайно) и временни (монтирани временно). Според материала, те могат да бъдат стоманени, бетонни или съставни. Видовете ОСП също се класифицират по предназначение, включително системи за защита при удари под малък ъгъл, с различни степени на задържане и специализирани за мотоциклетисти.
Чл. 6
Чл. 6 от наредбата определя изискванията за изграждане и поддръжка на предпазни огради за пътища. Оградите трябва да бъдат разположени в обхвата на банкета, тротоара или средната разделителна ивица и да отговарят на стандарт БДС EN 1317-2. Металните елементи на оградите трябва да бъдат антикорозионно обработени чрез горещо поцинковане. Не се допуска използването на електрохимично обработени скрепителни средства, както и операции като заваряване и рязане след антикорозионното покритие, освен в определени случаи.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за оформяне на началото и края на ограничителните системи за пътища (ОСП). Началните и крайни елементи на ОСП трябва да бъдат буфери, терминали или зануляващи елементи. Изпълнението им трябва да отговаря на условията, посочени в приложение № 1. Забранено е прекъсването на ОСП в зоната на дилатационните фуги на съоръженията, за което се използват специални дилатационни елементи.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че преходните елементи се използват за свързване на две предпазни огради, когато те имат различна конструкция или характеристики. Изключение правят случаите, в които оградите имат еднакви напречно сечение и материал, а разликата в зоните на действие не надвишава един клас.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-1 определя елементите за защита на мотоциклетисти, които включват ленти, планки или шини, монтирани на опасни места за подхлъзване. Тези елементи служат за намаляване на последствията от сблъсъци при падане на мотоциклетисти. Защитата може да бъде реализирана като отделна ограничителна система с подобрена защита, без остри ръбове и ъгли, и да предотвратява плъзгане под оградата. Всички елементи трябва да отговарят на стандартите на СД CEN/TS 17342:2019.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата описва използването на буфери срещу удар, които служат за разделяне на транспортни потоци и осигуряване на безопасност. Буферите могат да бъдат отклоняващи (R) или неотклоняващи (NR) и трябва да отговарят на стандартите на БДС EN 1317-3. Вместо неотклоняващи буфери, могат да се използват терминали за начало и край.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за използване на комбинирани предпазни парапети, които служат едновременно за автомобили и пешеходци. Приоритетно се извършва изпитване по БДС EN 1317-2. Парапетите за пешеходци, изградени до ръба на пътища и съоръжения, трябва да отговарят на изискванията на СД CEN/TR 16949:2016.
Чл. 12
Наредбата определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища, включително класовете на действие на тези системи, които се основават на резултатите от изпитвания на удар. Класовете на действие се определят чрез комбинации от степен на задържане, сила на удара и деформация. Временните и постоянните предпазни огради имат специфични изисквания за степен на задържане. Степените на силата на удара са класифицирани от А до С, с А осигуряваща най-висока защита. Зоните на действие и нормирано навлизане на превозните средства също са регламентирани с конкретни стойности.
Чл. 13
Наредбата определя класовете на действие на елементите за начало и край на ограничителните системи, които зависят от скоростта на движение на превозните средства. Според таблица 6, класовете на действие са Р4 за скорост над 110 km/h, Р3 за 100 km/h, Р2 за 80 km/h и Р1 за 50 km/h. Съществуват два класа на сила на удара: клас А, осигуряващ по-висока сигурност, и клас В. Таблица 7 показва класовете на трайно странично отместване и зоната на рикошет, като отместването варира от 0,5 m до над 3,5 m. Изискванията за клас на действие на началния елемент зависят от скоростта на движение, като при скорости до 80 km/h е необходим минимум клас P2, а при скорости над 100 km/h - клас P4.
Чл. 14
Чл. 14 определя класовете на действие на преходната зона в зависимост от степените на задържане на свързаните предпазни огради, съгласно таблица 8 от БДС EN 1317-2. Зоната на действие на преходната зона не може да надвишава по-голямата зона на действие на свързаните огради, освен в случаите на ръчно разглобяеми секции.
Чл. 15
Наредба № РД-02-20-1 определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища, като в Чл. 15 се посочват критериите за приемане на буферите срещу удар. Включени са таблици, които показват видовете изпитвания, местата на удара, масата на моторните превозни средства (МПС) и скоростите, при които се извършват тестовете. Разглеждат се и степените на силата на удара, класовете за буфери и зоните на трайно странично отместване. Критериите за изпитване на буфери са описани в приложение № 2.
Чл. 16
Чл. 16 определя условията за разполагане на ограничителни системи за пътища (ОСП). В населени места, разпоредбите важат за пътища с повече от една лента, наличие на разделителна ивица и в близост до транспортни и комуникационни съоръжения. При скорост над 50 km/h, бордюри с разлика над 8 cm не са разрешени. Зоната пред и зад ОСП трябва да е с уплътнение минимум 95%. Извън населени места, условията са аналогични. Забранява се наличието на опасности в зоната на действие на ОСП. Разликите в нивата на настилката и бордюра също не са допустими. При невъзможност за спазване на условията, бордюрът не трябва да е на повече от 20 cm от лицето на оградата.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-1 позволява монтиране на допълнителни съоръжения (като шумозащитни екрани и пътни знаци) към ограничителни системи за пътища, при условие че те са изпитани и класифицирани съгласно БДС EN 1317. В наредбата са описани критериите за условията и реда за използване на тези системи, особено за пътища извън населено място.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда проверки преди избора на ограничителни системи за пътища. Необходими мерки включват: осигуряване на зона за безопасност, отстраняване или отдалечаване на препятствия, приложение на елементи за заобикаляне, осигуряване на безопасни носещи конструкции, изпълнение на облицовани улеи и полегати откоси. В зоната за безопасност не се допуска създаване на нови опасни места без обезопасяване.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-1 определя критериите за необходимостта от изграждане на ограничителни системи за пътища (ОСП), които се оценяват на базата на вероятността за отклоняване от пътя. Повишена вероятност за отклоняване се наблюдава при: 1) радиуси извън добрия обхват; 2) последователни криви с радиуси под минималния допустим; 3) участъци с големи промени в посоката; 4) участъци с концентрация на ПТП; 5) опасност за трети лица.
Чл. 20
Наредба № РД-02-20-1 определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП) извън населени места. Видът на ОСП се определя в зависимост от конкретната ситуация и наличието на опасности. Зоните на действие на ОСП се определят съгласно таблици и алгоритми, като минималното разстояние между ОСП и ръба на пътната настилка е 0,5 m, но може да бъде намалено до 0,3 m при наличие на опасност. Ограничителните системи могат да бъдат поставени на различни разстояния в зависимост от пътната обстановка. Опасни места могат да бъдат обезопасени с по-висок клас ОСП. При линейни обекти могат да се използват ОСП с по-голяма зона на действие, но това не е приложимо за точкови препятствия.
Чл. 21
Наредбата определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища, включваща изисквания за минимална ефективна дължина на предпазната ограда, която не може да бъде по-малка от L1, освен в случаи на невъзможност за монтаж. Предпазните огради трябва да бъдат непрекъснати на автомагистрали и скоростни пътища с висока скорост, с определени изисквания за монтаж на елементи при прекъсване. Специфични изисквания са посочени за пътища с и без разделителна ивица, в зависимост от скоростта на движение.
Чл. 22
Наредба № РД-02-20-1 определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища. Член 22 описва дължините на ограничителните системи (ОСП) при обезопасяване на препятствия, в зависимост от типа на движението (двупосочно или еднопосочно) и разположението на опасните места. За двупосочно движение, дължините L2 преди и след опасното място са еднакви, а за еднопосочно движение, L2 след опасното място е фиксирано на 30 метра. Когато не е възможно монтиране на елементи за начало и край, се предвиждат специфични конструкции на оградите с определени дължини и скосявания. Описаните фигури и дължини предвиждат адаптации на степента на задържане в зависимост от разстоянията около опасните места.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за изпълнение на ограничителни системи за пътища (ОСП) при обезопасяване на точкови препятствия, когато скоростта на движение е равна или по-висока от 100 km/h. Дължината на L2 след опасното място е 40 метра при еднопосочни пътища и невъзможност за плъзгане в обратна посока. В зоната от 40 метра след опасното място не е позволено намаляване на степента на задържане. Таблица 14 указва необходимата дължина L2 за различни условия на пътя и разположение на предпазната ограда.
Чл. 24
Чл. 24 определя изискванията при преход от един вид или клас ограничителни системи за пътища (ОСП). Спазват се изискванията за класовете действие на преходната зона, определени в чл. 14, ал. 1 и таблица 8, както и стандартите за L1, съгласно БДС EN 1317-2. При невъзможност за спазване на дължината L2 за безопасност, се използват енергопоглъщащи елементи. В случай на невъзможност за монтиране на такива елементи, се допуска изпълнение на елементи за зануляване, които са част от минималната ефективна дължина "L" на системата.
Чл. 25
Наредбата регламентира условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП) извън населени места. Прекъсвания между две съседни ОСП не трябва да са по-кратки от 100 м и се допускат само по изключение. Прекъсванията следва да бъдат възможно най-къси и да не се извършват в участъци с малки радиуси на кривите. Страничните включвания не трябва да нарушават целостта на предпазната ограда. При прекъсвания се предвиждат специфични изисквания за изпълнение, включително наклон на оградата и закръгления за предотвратяване на проникване на МПС в опасни зони.
Чл. 26
Наредба № РД-02-20-1 определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП) и изискванията към тях. Член 26 описва различни елементи за начало и край на ОСП, които зависят от средноденонощната годишна интензивност (СДГИ) на автомобилното движение. При СДГИ под 3000 МПС 24/h се използват дълго и късо зануляване, докато при СДГИ над 3000 МПС 24/h се използват единични или двойни терминали и буфери срещу удар. Определят се и минимални дължини и скосявания на зануляванията, както и спецификации за монтаж на терминали и буфери в зависимост от условията на движение.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда поставяне на енергопоглъщащи елементи в случаи, когато опасното място е в рамките на зоната за безопасност или когато не могат да бъдат спазени необходимите дължини L2. Тази разпоредба е част от раздела, който се отнася до защитата на мотоциклетисти.
Чл. 28
Наредба № РД-02-20-1 от 1 април 2024 г. определя условията за защита на мотоциклетисти на пътища с допустима скорост над 50 km/h. Защитата се прилага при наличие на определени критерии: делът на мотоциклетите в прогнозната СДИ е минимум 2%, броят на ПТП с мотоциклети за последните 5 години е над 5, или радиусът на хоризонталните криви е в определени граници. Защитата се монтира по цялата дължина на хоризонталната крива, а допълнителна шина трябва да бъде поставена на не повече от 5 см от терена.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изграждане на ограничителни системи за пътища, включително предпазни огради и парапети. Те се изграждат на опасни места в зоните за безопасност, в зависимост от скоростта на движение и спецификата на местоположението. При скорост над 50 km/h се изискват комбинирани системи, а при по-ниска - парапети за пешеходци. Освен това, за спирки на обществения транспорт и зони за отдих се предвиждат специфични ограничения и изисквания за височина и отстояние на стълбчетата.
Чл. 30
Наредбата определя условията и реда за изграждане на ограничителни системи за пътища (ОСП) в населени места, при наличие на свободни зони за отдих и игра на деца. На улици с максимална скорост до 50 km/h, ОСП трябва да имат степен на задържане не по-малка от H1 и да включват парапет за пешеходци. Степента на задържане и зоните на действие на ОСП се определят по специфични алгоритми и изисквания. Дължината на ОСП не може да е по-малка от минималната ефективна дължина, с възможни изключения. В местата с разделяне на транспортни потоци се изискват буфери при скорост над 50 km/h. Степента на задържане за временни и постоянни ОСП е определена в зависимост от скоростта на движение.
Чл. 31
Наредбата определя условията и реда за изграждане и използване на ограничителни системи за пътища, като основно изисква изграждането на непрекъснати ограничителни системи в оста на средната разделителна ивица на пътища с две или повече платна за движение и скорост над 50 km/h. Изпълнението на системите може да бъде едностранно или двустранно, в зависимост от конкретните условия. При наличие на препятствия, отводнителни или електрически съоръжения, се прилагат различни изисквания за разположение. При наклон на разделителната ивица над 1:10, се изграждат две едностранни огради. При прекъсване на разделителната ивица, се използват ръчно разглобяеми системи с определени характеристики.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за обезопасяване на опасностите в оста или до ръба на платното за движение. Опасностите в средната разделителна ивица се обезопасяват с едностранна ограничителна система с разделено действие. При наличие на двустранна ограничителна система, разположена в разделителната ивица, преди опасно място, оградата преминава в едностранна чрез скосяване 1:20.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че за участъци с интензивност на движение (СДИ) над 5000 ТтПС на 24 часа, при превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, в разделителната ивица трябва да се прилага Ограничителна система за пътища (ОСП) със степен на задържане H4b.
Чл. 34
Член 34 определя максималната зона на действие (W) за пътища без опасни места, която зависи от широчината на средната разделителна ивица и предпазната ограда. Предпазната ограда може да бъде двустранна или две едностранни. Зоната на действие не трябва да преминава вътрешния ръб на пътната маркировка, а разстоянието от оградата до ръба на настилката е минимум 0,50 м, с възможност за намаляване до 0,30 м при обоснована необходимост. При опасни места зоната на действие се определя по същия начин. При две едностранни огради с разделено действие, те трябва да имат еднаква зона на действие, освен в определени случаи.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изпълнение на началото на ограничителна система за пътища (ОСП) в разделителната ивица. Началото на ОСП може да се реализира с двустранен терминал или с буфер срещу удар, като класът на буфера зависи от допустимата скорост (Vдоп) за конкретния участък. Изпълнението на ОСП може да бъде извършено по три начина: чрез буфер срещу удар, единични терминали или двоен терминал, като за всеки от тях са предоставени схеми (фигури 20, 21 и 22).
Чл. 36
Наредбата забранява прекъсвания на ограничителни системи в разделителната ивица на пътища, освен в случаи на кръстовища или при обоснована организация на движението. При определяне на разстоянието L2 се прилагат правилата от чл. 22. Ако разстоянието не е достатъчно, особено при скорост над 60 km/h, се налага използването на буфер или двоен терминал.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за монтиране на преходни зони при свързване на предпазни огради с различен клас на действие. Допуска се монтаж на елементи срещу заслепяване в разделителната ивица, при спазване на специфични изисквания. Освен това, в зоните около търговски обекти и места за отдих, трябва да се изграждат предпазни мрежи с височина не по-малка от 1,90 м, за да се предотврати пресичането на пешеходци.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изграждане на ограничителни системи за пътища (ОСП) на мостове и подпорни стени. ОСП със степен на задържане от H1 до H4b трябва да се изграждат на разстояние до 0,50 м от ръба на тротоарния блок при спазване на динамичния габарит на пътя, ако височината на падане е над 1,0 м. При широчина на тротоарния блок до 1,0 м е допустимо комбинирано монтиране на ОСП с предпазен парапет. Степента на задържане зависи от допустимата скорост и интензивността на автомобилното движение, като таблица 16 предоставя конкретни изисквания за различни условия на движение.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че зоната на действие на ограничителните системи за мостове и подпорни стени зависи от вида на опасното място под съоръжението и от силите, които се предават на мостовата конструкция при удар на превозно средство в предпазната ограда. По-малката зона на действие предава по-голяма сила на конструкцията в сравнение с по-голямата зона на действие.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за дължините на ограничителните системи за пътища (ОСП) при мостове и подпорни стени. Дължините L2 се определят съгласно чл. 23 и 24. Предпазната ограда трябва да бъде проектирана така, че да предотврати падането от моста или подпорната стена, като продължава преди и след краищата на моста/стената с преходна зона. Преходната зона трябва да има същата или една степен по-ниска степен на задържане от тази на моста.
Чл. 41
В зоните на дилатационните фуги на мостови съоръжения, предпазните огради трябва да бъдат изградени с елементи за дилатация. Освен това, буферите срещу удар на мостови съоръжения се изграждат в съответствие с определената фигура 26, която илюстрира буфер срещу удар на върха на разделителен остров върху мост.
Чл. 42
Наредбата определя условията за изграждане на ограничителни системи (ОСП) в разделителната ивица на мостови съоръжения, като те трябва да бъдат продължения на системите в пътната част, без прекъсвания. Степента на задържане на ОСП зависи от разликата във височините на пътните платна и светлите отвори между тях. При определени условия, мостовете с отделени конструкции се разглеждат като самостоятелни съоръжения, а елементи с височина над 0,1 m се считат за опасни места, ограничаващи зоната на действие на оградите.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за обезопасяване на опасни места от трета степен, които представляват недеформируеми препятствия. Тези места, като подпорни стени и опори на портали, трябва да се обезопасяват в съответствие с изискванията на чл. 20 - 27. Изключение се прави, когато зоната около опасното място е оформена така, че ударът да е безопасен за пътуващите, или когато мястото е защитено с енергопоглъщащи елементи.
Чл. 44; § 1-§ 6
Наредбата регламентира условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища (ОСП). Член 44 описва как да се оформя връзката между ОСП и тунели, като се акцентира на необходимостта от преходни елементи. В допълнителните разпоредби се дефинират различни термини, свързани с ограничителните системи, като буфери, временно и постоянно изградени системи и др. Наредбата предвижда задължения за поддържане на информация относно поставените ОСП, както и срокове за подмяна на съществуващи системи. Включени са също изменения в свързани наредби.
Чл. 74
Наредбата определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища, класифицирайки опасностите по степени в зависимост от риска за участниците в движението. Опасностите са разделени на четири степени, като всяка от тях включва специфични примери и изисквания за безопасност. При наличие на опасности се предприемат мерки за тяхното премахване или обезопасяване. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й и се прилага за нови инвестиционни проекти след влизането в сила.
§1
Наредбата определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях. Включва определения за различни видове ограничителни системи, като буфери, временно и постоянно ограничителни системи, деформируеми и недеформируеми системи, както и елементи на системите. Описва и спецификации за материали и конструкции, включително антикорозионна обработка на стоманени елементи и обработка на дървесина. Наредбата цели да осигури безопасност на пътя и участниците в движението.
§2
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е в съответствие с Директива 98/34/ЕС, заменена с Директива (ЕС) 2015/1535, която установява правила за предоставяне на информация относно техническите регламенти и услуги на информационното общество.
§3
Параграф §3 от Наредба № РД-02-20-1 определя задълженията на администрацията или собственика на пътя относно съхранението и поддържането на информация за поставените ограничителни системи за пътища (ОСП). Те трябва да съхраняват данни за мястото на поставяне, материалите, вида, количествата и състоянието на ОСП, както и информация за местата с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия, които са основание за решения за поставяне на ОСП.
§4
Съществуващите ограничителни системи за пътища, които отговарят на изискванията на Техническите правила от 2010 г. за приложение на ограничителните системи по Републиканската пътна мрежа на АПИ, могат да бъдат подменяни при основен ремонт или при възстановяване на увредени системи.
§5
В срок до една година от влизането в сила на наредбата, администрацията или собственикът на пътя трябва да приеме дългосрочна програма за осигуряване на зоната за безопасност на пътищата. Тази програма включва премахване, преместване, модифициране и обезопасяване на опасностите с ограничителни системи. Максималните срокове за изпълнение на програмата са 10 години за републикански пътища и 15 години за общински пътища и пътища в населени места. Програмата трябва да включва и подмяна на несъответстващи на изискванията ограничителни системи и да се актуализира ежегодно.
§ 5а
Наредба № РД-02-20-1 от 1 април 2024 г. определя условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища. В §6 от преходните и заключителни разпоредби се предвиждат изменения в Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г., включително нова формулировка на чл. 7, ал. 3 и изменения в чл. 73 и 74, свързани с зоните за безопасност (ЗБ) и класификация на опасностите. Определят се параметри на ЗБ и се въвеждат нови изисквания за безопасност при проектиране на пътища. Разпоредбите на чл. 73 и 74 важат за нови инвестиционни проекти, а започналите преди влизането в сила на наредбата се довършват по досегашния ред.
§8
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Приложенията описват изискванията за изпълнение на ограничителни системи за пътища, включително минимални разстояния, спецификации за елементи за начало и край, и критериите за избор на елементи в зависимост от скоростта на движение и интензитета на трафика. Изискванията включват различни спецификации за шини с две и три вълни, както и условия при наличие на трети лица и точкови препятствия.
