Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда условията и реда за функциониране на регистъра на свлачищните райони в Република България, както и за районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Тя определя процедурите за подаване, въвеждане и получаване на информация, свързана с мониторинга на тези райони.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. установява условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България, както и на райони с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Регистърът е информационна система с електронна база данни, която се актуализира периодично и предоставя информация за свлачищните райони и свързаните с тях процеси.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България, както и на райони с абразионни и ерозионни процеси. Информацията от регистъра се използва от държавни органи и граждани за формиране на геозащитна политика, устройствено планиране, издаване на разрешения, предотвратяване на щети от геодинамични процеси и планиране на защита при бедствия.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България, както и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Регистърът се води от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Регистърът на свлачищните райони на територията на Република България, както и на районите с абразионни и ерозионни процеси, се управлява от държавните дружества за геозащита. Те са отговорни за въвеждането и поддържането на информацията в регистъра, в зависимост от териториалния обхват, който обхващат.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България, както и на райони с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Регистърът включва райони, засегнати от свлачищни, абразионни и ерозионни процеси, които са класифицирани като неблагоприятни геодинамични процеси.
Наредбата определя, че регистрирането на свлачищни райони на територията на България се извършва от държавните дружества за геозащита. Процесът изисква предварителен инженерно-геоложки оглед на място, за да се установят условията и спецификите на съответния район.
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-1 описва условията за първоначално регистриране на неблагоприятни геодинамични процеси. Всеки процес получава индивидуален идентификационен номер, който включва означения за област, община, населено място и пореден регистрационен номер. Регистрацията съдържа информация съгласно три приложения: приложение № 1 за свлачищни райони, приложение № 2 за абразионни процеси по Черноморското крайбрежие и приложение № 3 за ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.
Член 9 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. предвижда, че информацията, свързана с условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони, трябва да се отразява на хартиен носител и да се въвежда в електронна база данни.
Наредбата регламентира условията и реда за създаване и поддържане на регистър на свлачищните райони, както и на райони с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Информацията в регистъра се съхранява както на хартиен, така и на електронен носител, представляваща база от данни с основни характеристики на регистрираните процеси. Данните се актуализират постоянно и се съхраняват с постоянен срок.
Регистърът на свлачищните райони в България се поддържа с информация, която се осигурява по три основни начина: чрез комисии, които се сформират при бедствени и аварийни ситуации; чрез инженерно-геоложки огледи след получени сигнали; и чрез проведен мониторинг на състоянието на районите.
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-1 определя мониторинга като ключов елемент на геозащитната дейност. Той включва инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки наблюдения, измервания на контролно-измервателни системи, наблюдение на геозащитни строежи и анализ на информация за неблагоприятни геодинамични процеси. Основната цел е опазването и възстановяването на околната среда и управление на кризи, причинени от неблагоприятни геодинамични явления.
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че информацията в регистъра на свлачищните райони се поддържа и актуализира редовно. Актуализацията се извършва при периодичен мониторинг или когато настъпят изменения на данните, като активизиране на свлачищни процеси, увеличаване на обхвата на засегнатите райони или реализирано укрепване.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищни райони в България, както и мониторинга на абразионни и ерозионни процеси. Член 14 указва, че информацията от мониторинга на имоти, включително тези с геозащитни мерки, се предоставя на дружества за геозащита, които отговарят за анализа и съхранението на данните, а разходите са за сметка на собствениците. Обобщените анализи се предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други ведомства.
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че координацията между различните ведомства за ограничаване на свлачищата, включително абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тази координация се извършва по реда на съответната глава от закона.
При възникване на бедствени и аварийни ситуации, свързани с неблагоприятни геодинамични процеси, органите на изпълнителната власт подават сигнал до дружествата за геозащита. Те извършват инженерно-геоложки огледи и участват в комисии, за да констатират състоянието на района и да предписват мерки за предотвратяване на аварии и защита на населението. Информацията от огледите се оформя в становища и протоколи, които се предоставят на съответните министерства и се записват в регистъра.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България, както и за мониторинг на абразионни и ерозионни процеси. Според Чл. 17, при активизиране на свлачище или геодинамичен процес, съответните органи подават писмен сигнал до Министерството на регионалното развитие, който включва данни за местонахождението и вида на процеса. Гражданите могат да подават сигнали до кметовете. Дружеството за геозащита извършва проверка на място и при установяване на неблагоприятни процеси изготвя становище с предложения за мерки.
Член 18 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. предвижда, че данните от извършения мониторинг по член 12 се записват в регистъра, който е свързан с свлачищните райони и процесите на абразия и ерозия по Черноморското и Дунавското крайбрежие.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони, както и на райони с абразионни и ерозионни процеси. При настъпили изменения в информацията в регистъра, централните и териториалните органи на изпълнителната власт трябва да подават сигнал и да информират Министерството на регионалното развитие за предприетите геозащитни мерки. Физически и юридически лица също трябва да уведомяват кметовете на общини за предприетите мерки, а кметовете от своя страна предават информацията на Министерството. Всички уведомления трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи промените.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони, както и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Чл. 20 указва, че регистърът се допълва с информацията, посочена в чл. 19. Глава четвърта от наредбата описва условията и реда за получаване на информация от регистъра.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България. Регистърът съдържа публична и служебна информация. Публичната информация е достъпна за всички лица чрез интернет или на хартиен носител. Служебната информация е специализирана и е достъпна само за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРР) и дружествата за геозащита, използваща я за отбранителни и аварийни нужди.
Достъпът до служебна информация в регистъра на свлачищните райони, абразионните и ерозионните процеси е регламентиран с административен акт, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него лице. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в Държавен вестник, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.
Наредбата определя условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищни райони, райони с абразионни и ерозионни процеси, както и мониторинга им. Заявления за справки относно регистрирани неблагоприятни геодинамични процеси могат да подават собственици на имоти, а справките се предоставят от министъра на регионалното развитие в срок от един месец. Дефинират се термини като абразия, ерозия, свлачищни райони и геозащитни мерки. Регистърът за абразионни и ерозионни процеси трябва да бъде изработен в срок от две години след влизането в сила на наредбата.
Тези разпоредби определят терминологията и обхвата на наредбата, свързана с условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони в България. Включват определения на абразия, ерозия, свлачищни райони, геозащитни мерки, държавни дружества за геозащита и териториалния им обхват, както и контролно-измервателна система и мониторинг на геодинамичните процеси.
Регистърът на райони, засегнати от абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, трябва да бъде изработен в срок от две години след влизането в сила на наредбата. Това включва и приложенията, свързани с тези райони.
Наредба № РД-02-20-1 влиза в сила в деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения на наредбата, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2014 г. и влизат в сила от 12.12.2014 г.
Наредбата за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Приложението включва информационна карта на свлачище, която съдържа данни за местоположение, координати, класификация на свлачището, геоморфоложки условия, скорост на придвижване, загуби и защитни мерки. Включени са и приложения с карти и профили, които ще бъдат обнародвани в бъдеще.