Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя минималните изисквания за технически правила и норми при планиране и проектиране на нови строежи, както и при реконструкция, основен ремонт, преустройство или смяна на предназначението на съществуващи строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Включва и класификация на взривните вещества и боеприпасите. Наредбата не се прилага за определени строежи, включително тези, свързани с ведомствата по закона за оръжията и минната промишленост.
Наредбата определя изискванията за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. При проектирането трябва да се спазват правила за устройство на територията, безопасни условия на труд, опазване на околната среда, физическа сигурност и изискванията на ЗУТ. Строителните продукти, използвани в тези строежи, трябва да отговарят на специфични стандарти и да са законно произведени в ЕС или Турция.
Наредбата регламентира условията за проектиране и експлоатация на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Чл. 3 забранява ползването на сгради и съоръжения за ОБВВПИ в нарушение на предназначението им или условията за въвеждане в експлоатация.
Наредбата определя класификацията на взривните вещества (ВВ) в зависимост от чувствителността им на външни въздействия и начина на използване. Взривните вещества се разделят на: иницииращи (първични), бризантни (вторични), метателни (барути) и пиротехнически състави. Класификацията е описана в приложение № 1.
Чл. 5 от наредба № РД-02-20-1 определя максимално допустимите количества за съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия в едно помещение, в зависимост от степента на опасността им от взрив. Подробностите са изложени в приложение № 2 на наредбата.
Наредбата определя устройството на строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Строежите могат да бъдат надземни (необвалвани и обвалвани), вкопани или строени в скат, подземни, или смесени (състоящи се от надземни, вкопани или подземни сгради и площадки).
Наредбата регламентира изискванията за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. В Чл. 7 се посочва, че допустимото съвместяване при съхраняване на взривни вещества и боеприпаси е определено в приложение № 3. Глава трета от наредбата съдържа изисквания за оценяване и управление на риска при проектирането на строежите.
Наредбата регламентира процеса на планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Основните изисквания включват извършване на качествени и количествени анализи за установяване на вида на опасност от взрив, оценка и управление на риска, идентифициране на опасности, осигуряване на безопасни разстояния, количествена оценка на последствията и мерки за намаляване на рисковете. Оценката на риска е задължителна част от проектното задание и може да се базира на определени схеми от приложението на наредбата.
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че строежите за обекти, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да се планират извън урбанизираните територии. Допускат се изключения за определени строежи, посочени в чл. 81, ал. 1.
Член 10 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че технологичните изисквания са основна част от заданието за проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ). Минималните технологични изисквания са посочени в приложение № 5 на наредбата.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за територията, на която могат да се планират и проектират строежи за обекти, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Според чл. 11, територията трябва да бъде защитена от наводнения, да има естествени прегради срещу разпространение на взрив и токсични газове, да е подходяща за изграждане на вкопани или обваловани сгради, да осигурява необходимата инфраструктура и водоснабдяване, и да няма преминаващи мрежи, освен тези, необходими за нормалната експлоатация. Не се допуска планиране на територии в рискови зони, като наводнения и свлачища. Проектирането е разрешено само при наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и след необходимите промени в предназначението на земята.
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за планиране и проектиране на строежи за обекти, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Извън урбанизираните територии се изработва подробен устройствен план, който включва план за застрояване и парцеларен план. Определят се необходимите територии и инфраструктура, които се зонират на техническа, подривна и административно-стопанска територия. При изготвянето на плана се вземат предвид местните условия, които могат да повлияят на безопасността.
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда планиране на комплекс от сгради и съоръжения на техническата и подривната територия, необходими за безопасно производство, съхранение и унищожаване на технологичен брак и отпадъци. Изисква се изграждане на съоръжения за пожарна безопасност, противопожарни пътища, технически средства за оповестяване и вътрешнопроизводствена транспортна инфраструктура. Всички планирани елементи трябва да бъдат отразени в подробния устройствен план, включително защитни съоръжения срещу взрив и минимални безопасни разстояния.
Член 14 на Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за защитни съоръжения срещу разпространение на взрив при строежи с потенциален риск. Защитните съоръжения се проектират в зависимост от установените рискове. Земният насип трябва да има определени размери и разстояния от сградите, а при невъзможност за изграждане на такъв, се допуска използването на стоманобетонна конструкция. Забранява се използването на определени материали за изграждане на насипа.
Наредбата определя минималните безопасни разстояния до урбанизирани територии и обекти с потенциален риск от взрив за строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Безопасните разстояния се измерват в хоризонтална равнина и се определят в зависимост от количеството взривно вещество (ВВ) и приложените коефициенти. Допуска се намаляване на безопасните разстояния при проектиране на защитни съоръжения или водни защитни системи.
Член 16 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проектиране на пътища за противопожарни цели при строежи за ОБВВПИ. Пътищата трябва да са сключени с трайна настилка и да имат широчина най-малко 3,5 м, а за строежи с площ над 500 м2 - 6 м. Задънени пътища са разрешени, като завършват с площадка 12 м на 12 м. Външният радиус при завой не трябва да е по-малък от 10,5 м. Пътищата към водоизточниците за пожарогасене също трябва да имат площадка с размери 12 м на 12 м.
Член 17 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. предвижда, че строежите за обекти, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ), трябва да имат елементи за физическа защита. Комбинацията на продуктите, използвани в строежите, трябва да бъде съобразена с класификатора на строежите по клас на физическа сигурност, определен в Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите.
Член 18 от наредбата определя, че инвестиционният проект за строежи, предназначени за обекти с висока взривна опасност, трябва да идентифицира строежите с потенциален риск от взрив, в зависимост от технологичния процес и извършената оценка за управление на риска, която е част от проектното задание.
Наредбата определя изискванията за проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Строежите с потенциален риск от взрив трябва да имат конструктивни елементи с клас по реакция на огън А1 или А2. Необходимо е конструкцията да бъде разделена на секции, да се ограничи площта на секции с риск от взрив и да се проектират защитни мерки между тях. Покривите и стените на сградите трябва да са от негорими материали и лесноразрушаващи се елементи.
Наредбата определя изискванията за проектиране на сгради, свързани с производството, съхранението и търговията на оръжия и взривни вещества. Стопанските и административните сгради трябва да са самостоятелни, отделени от производствените и складовите. В производствени сгради с риск от взрив могат да се проектират спомагателни помещения, но на безопасни места. Паркингите трябва да са на минимум 30 метра от рисковите сгради. Проектирането на сградите трябва да спазва Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за безопасност при пожар.
Наредбата определя изискванията за площите и обемите на складовете, предназначени за съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Проектирането на складовете трябва да отразява технологичните изисквания и да взема предвид количествата и видовете на съхраняваните вещества. Особено внимание се обръща на подземните складове, които трябва да бъдат проектирани така, че взрив в един склад да не застрашава съседните.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. В инвестиционния проект се посочват необходимите пожаротехнически средства, които зависят от вида и количеството на веществата, както и от площта на помещенията. Строителните продукти се класифицират по реакция на огън съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2016/364, а елементите и конструкциите по огнеустойчивост съгласно БДС EN 13501 и решенията на Европейската комисия.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя степените на огнеустойчивост на сградите, свързани с производството, съхранението и търговията на оръжия и боеприпаси. Степените на огнеустойчивост се класифицират от I до V, като всяка степен има специфични минимални изисквания за огнеустойчивост на конструктивните елементи. Сградите с височина до 15 m могат да имат стоманени стълбища, ако са изпълнени с определени огнеустойчиви характеристики. За различните типове конструкции и сгради се изискват различни класове по реакция на огън. Огнеустойчивостта може да се установява чрез изпитвания, изчисления или сравнения с таблици.
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че нормативното полезно натоварване на подовите конструкции на строежите за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се определя в съответствие с технологичните изисквания, изложени в заданието за проектиране.
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че производствените и складовите сгради с потенциален риск от взрив трябва да бъдат проектирани като едноетажни без сутерени. Изключение от това правило се допуска, ако технологията на производство налага изграждане на многоетажни сгради. Освен това, около тези сгради трябва да се предвидят ивици земя без растителност с широчина минимум 5 метра, включително защитното съоръжение.
Наредбата определя изискванията за проектиране на помещения с потенциален риск от взрив. Производствени сгради с дължина над 10 м и складове над 15 м трябва да имат минимум два евакуационни изхода. Разстоянието от всяко работно място до изход не трябва да надвишава 30 м. Евакуационните пътища трябва да имат минимална широчина от 0,9 м и височина от 2,0 м, с изключение на помещения с до 15 души. Не е позволено евакуационните пътища да минават през зони за съхранение на взривни вещества. Вратите на изходите трябва да се отварят в посоката на евакуация, с изключение на санитарни помещения с до 15 души.
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за безопасност при проектиране на помещения с потенциален риск от взрив. Помещенията трябва да бъдат отделени от съседни без риск с прегради с необходима огнеустойчивост. Технологичната връзка между рискови и нерискови помещения се осъществява чрез пожарозащитни преддверия с повишено налягане и специфични изисквания за огнеустойчивост на конструктивните елементи и вратите.
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че когато през пожарозащитни прегради преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения, местата на преминаването трябва да се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Това трябва да става без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за покритията на вътрешните стени и тавани в производствени сгради и складове, свързани с оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Покритията трябва да са гладки, без пукнатини и уплътнени в съединителните места, с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. В помещения, където взривни вещества са в насипно или прахообразно състояние, стените и таваните трябва да имат контрастен цвят. Проектирането на окачени тавани в такива сгради е забранено.
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проектиране на подове в производствени и складови сгради с потенциален риск от взрив. Подовете трябва да бъдат искронеобразуващи, устойчиви на ерозия от агресивни химикали и лесни за почистване. При работа с течни взривни вещества, подовете трябва да са непроницаеми и с уловители за отток с наклон до 3%.
Член 31 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за височината на прозорците в производствени и складови сгради, които имат потенциален риск от взрив. Височината се определя съобразно технологичните изисквания в проектната документация. Освен това, стъклата на прозорците, които са изложени на слънце, трябва да бъдат проектирани със слънцезащита, за да се предотвратят рискове от взрив.
Стълбите и стълбищата в производствени и складови сгради, които имат потенциален риск от взрив и са на два или повече етажа, трябва да осигуряват сигурна и безопасна експлоатация. В случай на аварии или пожар, те трябва да позволяват безопасна евакуация. Минималната светла широчина на стълбищното рамо и стълбищната площадка трябва да бъде не по-малко от 0,9 метра.
Наредбата регламентира проектирането на системи за отопление, вентилация и климатизация на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Проектирането трябва да спазва технологичните изисквания в заданието за проектиране и специфичните изисквания на наредбата, както и изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. Котелните системи и тръбната мрежа се проектират по нормативи за съоръжения с повишена опасност, а котелните помещения трябва да се разполагат в подветрената страна на територията.
Чл. 34 от наредбата определя изискванията за температура в отопляеми складове, която трябва да бъде между 15 °С и 23 °С, освен ако в заданието за проектиране не са посочени конкретни изисквания. Системата за отопление трябва да бъде проектирана с максимална температура на повърхностите, която е поне 20 % по-ниска от температурата на самовъзпламеняване на взривни вещества. За сгради с потенциален риск от взрив, отоплението трябва да се проектира с вода като топлоносител.
Чл. 35 регламентира изискванията за отоплителни тела в производствени помещения за взривни вещества (ВВ). Забранява се монтиране на отоплителни тела, които могат да създадат опасност от натрупване на взривоопасен прах. Освен това, отоплителните тела и топлопроводите трябва да бъдат боядисани в цветове, които позволяват лесно забелязване на попадналите частици от взривоопасен прах.
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. изисква проектиране на смукателно-нагнетателна вентилационна система за производствени помещения за взривни вещества (ВВ), която да работи с 100% пресен въздух. Концентрацията на опасни вещества в подавания въздух не трябва да надвишава 30% от граничната концентрация, установена в Наредба № 13 от 2003 г. Вентилационните агрегати трябва да бъдат разположени в отделни помещения или на външната страна на сградите и да отговарят на специфични изисквания за защита.
Чл. 37 от наредба № РД-02-20-1 предвижда, че вентилационните агрегати на аварийната вентилация могат да бъдат инсталирани в помещения с риск от взрив, при условие че електродвигателите на смукателните вентилатори са от един и същи тип защита, подходяща за работа в потенциално експлозивна атмосфера.
Член 38 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проектиране на въздухопроводи и топлопроводи в строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия и боеприпаси. Въздухопроводите и техните елементи трябва да са от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, за да се предотврати образуването на искри и статично електричество. Транзитните въздухопроводи, пресичащи пожарни прегради, трябва да имат огнеустойчивост минимум EI 60 или да бъдат оборудвани с пожарни клапи с необходимата огнеустойчивост. Освен това, в системите за вентилация и климатизация трябва да се предвидят отвори и люкове за почистване.
Чл. 39 от наредбата изисква в помещенията, предназначени за работа с димни барути и пиротехнически състави, системата за вентилация да бъде проектирана в тип ежектор. В допълнение, наредбата съдържа изисквания за проектиране на електрически инсталации и мълниезащита, които са важни за безопасността при работа с опасни вещества.
Чл. 40 от наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. указва, че електрическите уредби на строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества, трябва да се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране, специфичните изисквания на наредбата и нормативните актове, свързани с устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Наредбата определя изискванията за проектиране на строежи, свързани с оръжия, боеприпаси и взривни вещества, акцентира на необходимостта от оценка на риска от експлозивна атмосфера и класификация на зони, в които е възможно образуването на такава атмосфера. За местата с експлозивна атмосфера се изисква проектиране на защитни съоръжения, съобразени с параметрите на опасността. Таблица 1 описва категориите на съоръженията и техните приложения в различни зони на експлозивна атмосфера.
Чл. 42 от наредба РД-02-20-1 определя, че в инвестиционните проекти за места, където се произвеждат или съхраняват оръжия, боеприпаси и взривни вещества, електрическите съоръжения трябва да имат минимална степен на защита IP 54, ако не е възможно образуване на експлозивна атмосфера. Описанието на степените на защита на електрообзавеждането е посочено в приложение № 9.
Чл. 43 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя, че електрозахранването на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ), трябва да се проектира с оглед на установените рискове и мерките, посочени в заданието за проектиране, както и изискванията на технологичния процес.
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че когато оценката на риска установи, че прекъсването на електрическото захранване може да доведе до производствени аварии, за съответните сгради и цехове трябва да се проектира електрозахранване от първа категория, в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда изисквания за аварийно работно осветление в сгради и цехове, където внезапното прекъсване на електрическото осветление може да предизвика производствени аварии, свързани с взрив или пожар. То трябва да бъде проектирано от отделен източник, независим от основното осветление, с автоматично превключване.
Наредбата определя изискванията за аварийно евакуационно осветление в строежи за производство, съхранение и търговия на оръжия и взривни вещества. При строежи с над 50 души на най-населения етаж, се проектира аварийно осветление за евакуация. Знаците за евакуация трябва да бъдат осветени, а евакуационните пътища и изходи да са обозначени съгласно специфични изисквания. Осветителните тела трябва да се разполагат на определени места като над евакуационни изходи, в стълбища, на площадки и при промени в посоката на пътя. Осветеността на евакуационния път трябва да бъде минимум 1 Lx.
Наредба № РД-02-20-1 определя, че минималната продължителност на работа на аварийното работно осветление и аварийното евакуационно осветление е един час. При проектиране на аварийното евакуационно осветление, е необходимо да се осигури половината от изискваната осветеност за 5 секунди и пълната осветеност за не повече от 60 секунди.
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че въздушните електропроводи за високо напрежение, подстанции и трафопостове трябва да се проектират на определено разстояние от сгради и съоръжения, които могат да представляват потенциален риск от взрив. Тези разстояния са уточнени в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-1 изисква електрическите помещения в производствените сгради да бъдат отделени от другите помещения с плътни стени с минимална огнеустойчивост EI 120 и самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 90. Освен това, електрическите разпределителни табла и пултовете за управление, които не са в специализирани електрически помещения, трябва да са разположени на разстояние минимум 5 метра от захранвания обект.
Според Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г., всички външни електропроводни линии с напрежение до 1000 V трябва да бъдат проектирани и положени подземно. Това изискване е насочено към безопасността и ефективността на строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Когато общото потребление на електроенергия на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, надвишава 1000 kW, е необходимо проектиране на две захранващи линии. Всяка от тези линии трябва да бъде оразмерена за минимум 70% от общия товар на електрическата инсталация.
Според Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г., груповите силови и осветителни линии трябва да се проектират извън помещенията, които могат да представляват потенциален риск от взрив. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с оръжия, боеприпаси и взривни вещества.
Чл. 53 от наредбата предвижда специфични изисквания за проектиране на помещения с потенциален риск от взрив. Забранява се проектирането на кабелни съединители или кабелни муфи, а за всички токови кръгове е задължително да се предвиди защита срещу претоварване както на фазовите, така и на неутралния проводник.
Член 54 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. изисква в мрежите за еднофазно напрежение да се проектират двуполюсни прекъсвачи. Това включва прекъсвачи за фазовия и неутралния проводник, което е важно за безопасността при строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Чл. 55 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. забранява устройването на ниши за осветители в плътни междинни стени, които отделят сгради и помещения с потенциален риск от взрив от съседни сгради и помещения. Тази мярка е предприета с цел повишаване на безопасността при строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Съгласно Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г., електрическите осветителни инсталации в складовете, включително осветителите, трябва да бъдат проектирани над проходите между отделните фигури, като височината на окачване на осветителите не може да бъде по-ниска от 2,5 метра.
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. предвижда, че управлението на външното осветление на техническата територия трябва да бъде проектирано централизирано. За електрическото захранване на осветителите, които са достъпни за допир, се изисква да бъде проектирано безопасно свръхниско напрежение, което не трябва да надвишава 24 V.
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че комутационните апарати, прекъсвачите и предпазителите на осветителните електрически инсталации трябва да бъдат проектирани извън помещенията, които имат потенциален риск от взрив. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти в обекти, свързани с производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Член 59 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че за защита от поражения от електрически ток в строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да се проектира отделен защитен проводник.
Чл. 60 от Наредба № РД-02-20-1 забранява използването на неутралния проводник и като защитен проводник в строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за заземяване на неутралните проводници, които трябва да се проектират извън сградите. За помещения с потенциален риск от взрив е необходимо да се проектират поне две електрически връзки със заземителите, разположени в противоположните краища на помещението.
Член 62 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че всички метални и токопроводими части в помещения с потенциален риск от взрив трябва да бъдат свързани помежду си чрез защитни проводници. Това включва метални конструктивни части, корпусите на електрически машини, апарати и съоръжения, тръбопроводи, въздуховоди и др.
Член 63 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че за преминаването на защитните проводници през стените на помещения, които имат потенциален риск от взрив, трябва да се използват стоманени тръби. Тази мярка е насочена към повишаване на безопасността в обекти, свързани с производство, съхранение и търговия на оръжия и взривни вещества.
Наредбата определя изискванията за проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Строежите с потенциален риск от взрив трябва да имат мълниезащита от ниво I или първа категория с мълниезащитна зона тип А, съгласно Наредба № 4 от 2010 г. За строежите без такъв риск мълниезащитата се предвижда в съответствие с изискванията на същата наредба.
Чл. 65 от НАРЕДБА № РД-02-20-1 предвижда, че защитата на строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, срещу преки попадения на мълнии се осъществява чрез отделно стоящи мълниеотводи. Импулсното съпротивление на мълниеотводите трябва да бъде до 5 ома.
Член 66 от Наредба № РД-02-20-1 задължава проектантите на мълниезащита да изработят инструкции за проверка и поддържане на мълниезащитната уредба след попадение на мълния. Инструкциите трябва да съответстват на Наредба № 4 от 2010 г. и да включват специфични изисквания, свързани с особеностите на обекта.
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за подови настилки и покрития на работните маси в обекти, свързани с производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Те трябва да бъдат антистатични, с повърхностно съпротивление не по-голямо от 106 ома и да предотвратяват образуването на искри от механичен произход.
Член 68 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда изисквания за антистатичност на ремъчните предавки и лентовите транспортьори. Ремъците трябва да имат специфично повърхностно съпротивление до 107 ?, а лентите на транспортьорите също трябва да бъдат антистатични.
В строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества, се изисква проектиране на електронни съобщителни инсталации, инсталации за сигнализация и охрана. Външните мрежи трябва да бъдат кабелни (подземни или въздушни), а въздушните мрежи трябва да се проектират на разстояние най-малко 10 метра от сградите и площадките.
Чл. 70 от наредбата изисква електронните съобщителни мрежи и инсталации, свързани със сгради, които имат ниво I на мълниезащита или първа категория на мълниезащита с мълниезащитна зона тип А, да бъдат кабелни по цялото си протежение. Освен това, мрежите и инсталациите трябва да се проектират с кабели, които имат метална оплетка или броня, като оплетката или бронята се свързва с защитната верига на електрическата уредба.
Наредбата определя изискванията за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Специално внимание е обърнато на проектирането на електрически инсталации, мрежи и уредби, при което е задължително да се спазват изискванията за електромагнитна съвместимост. Освен това, наредбата включва и изисквания за проектиране на вътрешнопроизводствени водоснабдителни и канализационни мрежи, както и сградни водопроводни и канализационни инсталации.
Наредбата определя изискванията за проектиране на вътрешнопроизводствени водоснабдителни и канализационни мрежи, които трябва да спазват технологичните и специфични изисквания. Сградните инсталации за водопровод и канализация също трябва да отговарят на определени технологични изисквания и наредби. Необходимите водни количества и качеството на водата за производствени нужди се определят в заданието за проектиране, а заустването на отпадъчни води трябва да бъде в съответствие с Закона за водите.
Чл. 73 от наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за разхода на вода за външно пожарогасене в инвестиционните проекти за строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Минималният разход на вода, който трябва да бъде осигурен за външно пожарогасене, е 10 литра в секунда.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за съхранение на водни количества за пожарогасене в резервоари. При липса на техническа възможност за подаване на вода от водоизточник или водопровод, резервоарът трябва да осигури минимален запас от 36 m3. Обемът на резервоара зависи от разходите за пожарогасене и продължителността на операцията. Резервоарите трябва да имат две камери и вентилационни тръби, а също така да предотвратяват неправомерното използване на водата за пожарогасене. Осигуряването на защита срещу замръзване е задължително, а подстъпите за пожарни автомобили трябва да бъдат предвидени.
Наредбата предвижда изисквания за помпени станции, предназначени за подаване на вода за пожарогасене. Според Чл. 75, помпените станции трябва да имат резерв от помпи: 100 % при една работна помпа и 50 % при две или повече. Всяка станция трябва да има минимум два смукателни водопровода, способни да пропуснат необходимото количество вода за пожарогасене, а при станции с две и повече работни помпи, се изискват и минимум два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен.
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че помещението на помпената станция трябва да бъде проектирано с огнеустойчиви строителни конструкции и елементи. Те трябва да отговарят на изискванията за сграда от II степен на огнеустойчивост и да включват автоматично управление.
Член 77 от наредбата определя изискванията за оразмеряване на водопроводите за външно пожарогасене. За едноетажни сгради, свободният напор на проектната кота на прилежащия терен трябва да бъде най-малко 0,1 МРа. За сгради с повече от един надземен етаж, свободният напор се увеличава с 0,04 МРа за всеки допълнителен етаж.
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че водопроводите на територията за ВВООБ трябва да се проектират на разстояние не по-малко от 5 метра от сгради, които имат потенциален риск от взрив, включително производствени и складови помещения.
Чл. 79 от наредбата предвижда изисквания за водопроводната мрежа, свързана с пожарогасенето в обекти, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия и боеприпаси. Основните изисквания включват: разположение на пожарни хидранти на разстояние, изчислено по формула в зависимост от височината на сградата, с минимално разстояние от 25 до 80 метра от стените на сгради с риск от взрив; спирателни кранове за водоснабдяване на сградите; проектиране на площадкови водопроводи за пожарогасене; и спецификации за надземни и подземни хидранти.
Наредбата определя изискванията за проектиране на сградни водопроводни инсталации за пожарогасене в инвестиционни проекти за строежи, свързани с производство, съхранение и търговия на оръжия и боеприпаси. В зависимост от предназначението на строежа, се определя необходимостта от осигуряване на водопроводна инсталация за вътрешно пожарогасене, която трябва да бъде проектирана от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Минималният разход на вода за пожарен кран е 2,5 l/s, а пожарните кранове трябва да бъдат разположени в леснодостъпни места, като разстоянието между тях се определя така, че струите да се кръстосват на 2 m от краищата им. Производителността и налягането на пожарните кранове се определят в съответствие с националните стандарти.
Наредбата определя условията за изграждане на строежи в урбанизираните територии, свързани с търговия, ремонт, производство и съхранение на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Строежите трябва да са предвидени в подробен устройствен план и да отговарят на специфични изисквания за безопасност и пожарна опасност. Допустимите количества барут за различни дейности са ограничени, а строежите могат да се намират в жилищни и смесени сгради. Спазват се и други наредби и здравни изисквания.
Наредбата определя изискванията за проектиране на строежи за производство на боеприпаси, включително максимално допустимо количество барут, необходимите помещения и тяхната огнеустойчивост. Строежите могат да бъдат част от стрелбища или самостоятелни обекти, разположени в производствени територии. Изисква се минимално четири помещения: за производство на боеприпаси, съхранение на барут, капси и готова продукция. Помещенията трябва да имат подходяща огнеустойчивост, аварийно осветление и антистатични повърхности. Отоплението е с пара или вода, а за съхранение на барут се предвиждат технологични отвори, свързани с комини.
Наредбата регламентира изискванията за физическа защита на строежите, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Осигурява се физическа защита в съответствие с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. В строежите за търговия с оръжия и боеприпаси трябва да има специално предвидено място за тяхното съхранение, което да отговаря на определени технически изисквания и да осигурява денонощна охрана.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя условията за проектиране и изграждане на стрелбища за граждански цели. Стрелбищата са предназначени за спортно-тренировъчна дейност, обучение по стрелба, балистични изпитания и прострелване на огнестрелни оръжия. Те могат да съвместяват различни дейности и трябва да отговарят на съществуващите подробни устройствени планове, осигурявайки безопасност и достъпност, включително за хора с увреждания, с предприемане на мерки за защита на живота и здравето на хората.
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията при проектирането на стрелбища, включително предназначението им, необходимите обезопасяващи съоръжения, видът на използваните оръжия и боеприпаси, както и предвиждания капацитет. Стрелбищата могат да бъдат открит или закрит тип, а списъкът на допустимите оръжия и боеприпаси е част от инвестиционния проект.
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. предвижда, че при проектирането на стрелбища за спортно-тренировъчна дейност, изискванията на наредбата трябва да се спазват в комбинация със специфичните изисквания на правилниците за стрелкови спортове. Тези правила важат за спортни организации, лицензирани по Закона за физическото възпитание и спорта, и се отнасят до конкретния вид стрелкови спорт.
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. указва, че употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси на стрелбищата се осъществява съгласно реда, установен в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя изискванията за проектиране на стрелбища от открит тип извън урбанизираните територии. При проектирането се прилагат изискванията на Наредба № V-12-299 от 2013 г. за изграждане и експлоатация на спортни обекти. Специфичните изисквания за безопасност на стрелбищата се определят в заданието за проектиране в зависимост от спецификата на дейността.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. определя условията за проектиране на стрелбища от открит тип в урбанизирани територии. Според чл. 89, проектирането трябва да включва проектилозадържащи съоръжения, които предотвратяват излизането на проектилите извън стрелковата площадка, а също така да се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за шумовите показатели. Не се изискват безопасни разстояния до съседни сгради, ако стрелбището отговаря на условията.
Стрелбищата от закрит тип трябва да се проектират в самостоятелни сгради или части от сгради, които отговарят на основните изисквания на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Проектирането на стрелбища от закрит тип в жилищни сгради е забранено.
Наредбата регламентира проектироването на стрелбища от закрит тип, като изисква те да бъдат проектирани без прозорци. В допълнение, ако в стрелбищата се обособяват стрелкови коридори, те трябва да имат широчина не по-малка от 0,80 метра.
Наредбата определя минималните изисквания за размерите на зоните за стрелба в стрелбищата от закрит тип. За спортно-тренировъчна дейност и обучение по стрелба, дължината на зоната за стрелба трябва да бъде най-малко 20 метра, а височината - най-малко 2 метра. За балистични изпитвания и прострелване, височината на стрелковата зона е най-малко 1 метър.
Наредбата регламентира проектироването на съоръжения за безопасност в стрелбища, предназначени за стрелба с оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Всяко направление на стрелба трябва да бъде обезопасено с проектилозадържащи съоръжения, които предотвратяват излизането на проектили извън стрелковата зона. Обезопасяващите съоръжения трябва да покриват таваните и стените, а подовете да са проектирани да не задържат барутни частици. Вентилационните отвори и електрическите инсталации също трябва да отговарят на специфични изисквания за безопасност.
Наредбата определя правилата за планиране и проектиране на стрелбища, предназначени за употреба на оръжия и боеприпаси. В закрити стрелбища с дължина на стрелкова зона от 20 до 99 метра се разрешава употребата на нарезни оръжия с начална скорост на проектилите до 550 m/s и гладкоцевни оръжия със съчми от № 1 до № 7. В стрелбища с дължина 100 метра и повече са допустими всички видове оръжия. Проектилозадържащите и обезопасяващите съоръжения трябва да отговарят на изискванията на инвестиционния проект.
Наредбата определя изискванията за проектиране и изграждане на стрелбища и съоръжения, свързани с оръжия и взривни вещества. Основните изисквания включват: 1) материали и конструкции, които предотвратяват рикошети; 2) безопасни дистанции до стрелковата позиция; 3) класификация на строежи и територии с потенциален риск от взрив; 4) минимални безопасни разстояния до урбанизирани територии и други обекти; 5) специфични технологични изисквания за строежи, свързани с боеприпаси и взривни вещества. Наредбата отменя предходна наредба и влиза в сила един месец след обнародването й.
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с проектирането и планирането на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Включва определения на строежи за ОБВВПИ, територии на строежи, видове взривни вещества, стрелбища и обезопасяващи съоръжения, както и специфични условия и изисквания за безопасност при тяхното изграждане и експлоатация.
Наредбата е преминала процедура за обмен на информация относно техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Това включва установяване на процедури, свързани с прилагането на национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка. Процедурата е свързана с въвеждането на Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. е издадена на основание чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и отменя предишната Наредба № 2 от 2000 г., която регламентира проектирането на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Последната е била публикувана в Държавен вестник, брой 58 от 2000 г. и е била изменяна през 2005 г.
Параграф §4 от преходните разпоредби указва, че започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж ще бъдат довършени по досегашния ред. Датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган се счита за начална дата на производството.
Наредбата за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси и взривни вещества влиза в сила един месец след обнародването в "Държавен вестник". В приложението са описани класификации на взривни вещества, допустими количества за съхранение, съвместимост при съхранение, оценка на риска от взрив и минимални технологични изисквания за проектиране на строежи за опасни вещества. Посочени са и изисквания за безопасни разстояния до урбанизирани територии и специфични условия за строежи с потенциален риск от взрив.