НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ, ЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ЗЕМНА ОСНОВА И ФУНДАМЕНТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя техническите изисквания за изпълнение, контрол и приемане на земни работи и съоръжения, включително скатни и заимствени изкопи, насипи, обратно засипване, както и земната основа при различни условия. Освен това, наредбата обхваща плоскостно и пилотно фундиране на сгради и съоръжения, укрепителни съоръжения на строителни изкопи и различни методи на фундиране.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти. Тя се прилага за нови строежи, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради и съоръжения. Изискванията не важат за определени случаи, като тунели, минни изработки и фундаменти под машини. При обратно засипване на траншеи за инфраструктурни мрежи се спазват специфични разпоредби, включително качество на материалите и уплътняване.
Чл. 3
Наредбата определя изискванията за изпълнение и приемане на земни работи, съоръжения, основи и фундаменти. Тя се прилага съвместно с нормативни актове и технически спецификации, които регламентират строителството. При изпълнението на строителните работи е необходимо да се спазват одобреният инвестиционен проект, план за безопасност и здраве, както и проект за организация на строителството. Осигуряването на безопасни условия на труд е задължително, съгласно съответните наредби. Завършените работи по земната основа и фундаменти, които не могат да бъдат установени по-късно, се документират с Акт обр. 12.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. предвижда, че при строителни дейности по земни съоръжения, земна основа и фундиране, трябва да се използват строителни продукти, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011 и на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. Тези изисквания важат, когато за продуктите са налични хармонизирани европейски стандарти или европейски технически оценки. Допълнителна информация за приложимите технически спецификации е предоставена в приложение № 1.
Чл. 5
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя условията за изпълнение на строителни работи по фундиране, като забранява влошаването на околната среда, увреждане на земната основа, загуба на устойчивост на близки сгради, стартиране на строителство без предходно инженерно-геоложко проучване, увреждане на водохващания и културни обекти, активизиране на свлачища и непредвидено оводняване на основата.
Чл. 6
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира процедурите за извършване на земни работи, включително изисквания за допълнителни изследвания при установени различия в качествата на земната основа и необходимостта от спиране на строителството при недопустими премествания. Временните съоръжения и комуникации трябва да не пречат на отводнителните дейности, а строителните работи по отводняване да се съгласуват с проекта.
Чл. 7
Наредбата определя изискванията за изпълнение и приемане на земни работи, включително фундаменти в особени почви. При фундаменти в пропадащи, набъбващи, органични и засолени почви, се извършват постоянни наблюдения за слягането, като данните се предават на възложителя след завършване на строителството. Допустимите слягания се определят съгласно специфични норми и стандарти, в зависимост от категорията на строежа.
Чл. 8
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя, че материалите и строителните продукти, използвани в земни работи и съоръжения, трябва да отговарят на проекта, техническите спецификации и нормативните актове. Строителните продукти, добивани на обекта, трябва да имат необходимите документи за съответствие, а взривните вещества да бъдат придружени от специфични документи за контрол на качеството.
Чл. 9
Наредбата регламентира класификацията на материалите, използвани при земните работи, на базата на физико-механичните им характеристики. Материалите трябва да преминат входящ контрол, когато е уговорено по договор, за да отговарят на проектните и нормативните изисквания. Използването на материали без необходимите документи, удостоверяващи техните характеристики и годност, е забранено. Транспортът и съхранението на материалите трябва да съответстват на проекта и указанията на производителя.
Чл. 10
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя условията за изпълнение на земни работи и съоръжения. За целта се допускат само определени машини, които отговарят на техническите изисквания и са в добро състояние. Забранено е използването на технически неизправни машини, работа от неправоспособни лица, както и машини, които вредят на околната среда. Освен това, машините трябва да осигуряват възможност за почистване при напускане на обекта.
Чл. 11
Наредбата определя условията за започване и изпълнение на земни работи, включително необходимите документи и протоколи, които трябва да бъдат подписани преди началото на строителството. За нови строежи се изисква решение от Комисията за земеделските земи, опис на защитените растителни видове, и информация за археологически обекти. Преди започване на работите, трябва да се извършат редица подготвителни дейности, включително установяване на строителна линия, отводняване и почистване на площадката. Земните работи се извършват механизирано и в светлата част на деня, с изисквания за безопасност при взривни работи.
Чл. 12
Наредбата регламентира условията за извършване и приемане на земни работи, включително геодезични работи и маркировка. Приемането на геодезични маркировъчни знаци не е допустимо, ако отклоненията надвишават проектните, ако са поставени в зони на предстоящи земни работи или ако не са сигурно закрепени. Извършването на земни работи е забранено при разрушени маркировъчни знаци, ако не са изпълнени екологични изисквания и при разпиляване на почви. Транспортните средства трябва да имат защитни средства за предотвратяване на замърсяване.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-1 указва, че предпазните заграждения и предупредителната сигнализация трябва да бъдат изградени в съответствие с правилата за безопасност (ПБЗ). Всякакви повреди на тези заграждения трябва да бъдат отстранени незабавно, за да се осигури безопасността по време на строителството.
Чл. 14
Наредбата регламентира процесите по отстраняване, съхранение и рекултивация на хумусния пласт при извършване на земни работи. Отстраняването на хумусния слой трябва да се извършва в съответствие с проекта и инженерно-геоложкия доклад, с минимална дълбочина от 0,15 м. Изкопаната хумусна почва трябва да се транспортира и складира на определени места, с разрешение от общината. Трайно депониране на хумус не е разрешено върху замърсени терени и без предвидени мерки срещу размиване. Рекултивацията на изкопаните площи трябва да се извърши до една година след приключване на работите.
Чл. 15
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за изграждане на отводнителни съоръжения, включително предпазни и отводнителни канавки, за отвеждане на повърхностни и почвени води. При изкопи, предпазните канавки трябва да са на разстояние минимум 3 м от горния край на изкопа с наклон от 2 до 4 %. При насипи, отводнителните канавки се изграждат на минимум 2 м от долния ръб на насипа с наклон не по-малък от 0,5 %.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изграждане на временни пътища. Изграждането се извършва по проект, а при липса на специфични изисквания се използват техническите параметри от приложение № 3. Забранено е извършването на товаро-разтоварни работи на наклонени пътища над 1%, превозите по пътища, които не отговарят на проектните изисквания, изграждането на еднолентови пътища без уширения за разминаване и преминаването на реки с недостатъчна ширина на пътното платно.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изграждане на временни пътища за скрепери и верижни машини. При наличие на проект, се следват указанията в него. В противен случай, за скрепери се използват техническите параметри от приложение № 4, а за верижни машини - изискванията от 'Норми за проектиране на селскостопански пътища' (БСА, кн. 4 от 1987 г.).
Чл. 18
Земнонасипните работи могат да започнат само след като постоянните и временните инженерни съоръжения в зоната за насипване и уплътняване достигнат конструктивна пригодност, съгласно проекта.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда спиране на земни работи при откритие на археологически обекти, установяване на природозащитни обекти или неблагоприятни инженерно-геоложки явления. Продължаването на работите е възможно след получаване на писмено съгласие от заинтересуваните ведомства и при отпадане на неблагоприятните условия. Отношенията между страните се регулират от договора за строителство.
Чл. 20
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира мониторинга и контрола при изпълнението на строителни изкопи. Контролът е непрекъснат и се извършва от авторския надзор или техническия ръководител. Основните проверки включват: завършване на предходни работи, приемане на изкопите, спазване на технологични и проектни изисквания, състояние на укрепителни съоръжения, условия на прилежащи сгради, изправност на водопонизителни съоръжения, почистване на работната площадка и завършване на проектните работи. Започването на изкопи е забранено без представяне на акт за завършване на предходните работи.
Чл. 21
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира изискванията за изпълнение и приемане на земни работи, включително изкопи, земни съоръжения и фундаменти. Чл. 21 описва необходимите документи и протоколи, които удостоверяват спазването на технологичните изисквания и безопасността на труда по време на изпълнението на изкопите. Включени са чертежи, дневници за пробивно-взривни работи, геодезични снимки и протоколи за лабораторни изследвания. Отклонения от проекта са допустими само с одобрение на авторския надзор, като са определени и гранични отклонения за различни видове изкопи.
Чл. 22
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за контрол на проектните изисквания при изпълнение на земни работи, включително временни и окончателни откоси и контури на изкопите. Контролът обхваща наклони, дълбочини и широчини на изкопите, разположение на бермите, устойчивост на укрепителни елементи и достигане на проектни коти. Допустимите отклонения в широчината на изкопите за пътно легло са определени в таблица 2, като за песъчливи и чакълести почви отклонението е +/- 0,10 м, а за глинесто-песъчливи и глинести почви е +/- 0,05 м.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя контрола върху наклона и разположението на временните и постоянните откоси на различни видове изкопи. Контролът включва проверки за съответствие с проекта, изпълнението на предвидените берми и целици, запазването на съществуващи сгради и съоръжения, и спазването на проектните изисквания за наклоните на изкопите за пътища. При липса на проектни изисквания, се прилагат допустимите параметри от приложение № 9.
Чл. 24
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира контрола върху дълбочините и устойчивостта на изкопите без укрепване. Контролът включва проверки за спазване на проектните дълбочини, устойчивост на стените и дъното на изкопите, състояние на почвата и подпочвените води, както и мерки за безопасност при работа в неукрепени изкопи. Забранява се слизането на работници в неукрепени изкопи освен на определени места и при спазване на указанията в проекта относно сроковете за неукрепени откоси.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-1 определя контрола върху дълбочините и устойчивостта на стените на изкопи с вертикални откоси. Контролът включва проверка на укрепителната конструкция, спазването на технологията за демонтаж на укрепителните елементи, както и спазването на сроковете за експлоатационна годност на укрепителните конструкции.
Чл. 26
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя контрола върху широчината на дъното при траншейните изкопи. При липса на проектни указания, контролът се извършва в съответствие с минималните технологично необходими широчини, посочени в приложение № 10. Проверките включват механизирани траншеи, за които размерите се определят в технологичните карти, и траншеи с укрепителни елементи, които трябва да отговарят на специфични таблици от приложението. При полагане на канализационни системи и изграждане на подземни газопроводи, контролът се извършва съгласно съответните наредби и изисквания.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя контролните мерки за достигане на проектните коти на дъното на изкопите. Контролът включва проверки за: 1) отстраняването на защитния слой в дъното на изкопа, съгласно проекта или най-малко 30 см, ако проектът не указва; 2) наличието на недоизкопани части от машинно изпълнените изкопи, съответстващи на проектните допуски или на таблица 1 от приложение № 11 при липса на указания; 3) спазването на технологията за отстраняване на недоизкопаните части и защитния слой, с възможност за доизкопаване и оформяне с малогабаритна техника или ръчно, ако проектът не указва друго.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за прекопавания в земни почви и скални породи. Прекопавания в земни почви не се допускат, освен при наличие на валуни или едри скални късове, когато запълването се извършва с несвързани почви. При скални породи, прекопавания са разрешени в рамките на проекта. Случайни прекопавания в скални породи могат да се запълват с бетон или други материали, при условие че осигуряват устойчивост на профила.
Чл. 29
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за контрол при извършването на изкопи с оглед на възможен водоприток. Контролът включва проверки за спазване на проектните изисквания за водочерпене и безопасност на труда, както и правилното попълване на дневника за работите. При липса на указания в проекта, се установяват условия за изпълнение на изкопи при наличие на воден приток, включително изграждане на водопонижаващи съоръжения и укрепителни системи, за да се предотврати разрушаване на почвата. Изискванията трябва да се изпълняват в съответствие с договора за строителство.
Чл. 30
Чл. 30 на Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя контролните мерки при заимствени изкопи. Те включват проверки за: 1) реализация на мероприятия за отводняване на дъждовните води; 2) оформяне на наклона на дъното на изкопа, който не трябва да е по-малък от 3 % и да е насочен от строителната площадка; 3) контрол на нивото на подпочвените води, забраняващо изкопи под това ниво и оставяне на неотводнени ями, освен при бързо попиване на водите.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-1 определя контрола при изкопи в скални породи с пробивно-взривни работи. Контролът включва проверки за изпълнение на проектни мероприятия, наличие на сигнализация и охрана на зоната, както и проверка на Дневника за извършване на взривни работи. Не се допуска извършване на взривни работи до съоръжения с ненадежден бетон, освен при конкретни указания.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-1 определя контрола при ползването на хидромонитори за извършване на земни работи. Контролът включва проверки на: 1) данните в Дневника за ползване на хидромониторни работи; 2) дейностите по вземане на пробни образци и лабораторни изпитвания; 3) изпълнението на мероприятията в ПОИС, като е забранено инсталирането на хидромониторни уредби в близост до въздушни електропреносни съоръжения.
Чл. 33
Чл. 33 от наредбата определя изискванията за извършване на подводни изкопни работи с плаващи земесмукателни и земекопни машини. При работа под вода се спазват правилата за плаване по река Дунав. Контролът включва проверки на проектните дейности, дневниците на работите и контрола на пулпопроводите. При липса на проектни указания, се допуска установяване на параметри по определени данни и специфични методи за разработка на изкопи. Забранява се извършването на работи в зони с отделяне на газове без адекватни обезопасителни мерки.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда проверки при зимни условия, които включват: 1) проверка на Дневника за дейността по подготовка и изпълнение на строителни работи, където се регистрират температурите и мерките за зимно строителство; 2) дневника за пробивно-взривни работи; 3) протоколите за лабораторни изследвания при употреба на затоплящи разтвори. При изкопни работи в зимни условия трябва да се спазват проектните указания или, при липса на такива, предписанията за работа с замръзнали почви.
Чл. 35
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя условията за изпълнение на земни работи, включително забрани при зимни условия. При извършване на земни работи през зимата не е разрешено засоляване върху замръзнали почви, когато предстои полагане на конструкции в близост, както и оставяне на изкопи без укрепване и мерки против замръзване.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-1 определя контрола при изпълнението на насипи, който се осъществява от лицата, упражняващи авторски и строителен надзор. Контролът включва проверки за спазване на проектните изисквания, вида и състава на строителните материали, изпълнението на уплътнителната работа и достигнатите плътности, осигуряващи устойчивост. Започването на насипни работи е забранено, ако не са изпълнени необходимите предходни работи за изграждане на съоръжения и стабилизиране на земната основа.
Чл. 37
Чл. 37 регламентира контрола на подготовката на земната основа на насипите. Контролът се извършва съгласно проекта, а при липса на указания - по изискванията от таблица 1 на приложение № 17. При установяване на несъответствия в физико-механичните характеристики на основата, се съставя протокол в срок от 7 дни, а отношенията между страните се уреждат по договора за строителство.
Чл. 38
Наредбата определя технологичните изисквания за изпълнение и приемане на земни работи, включително специфични условия за уплътнителните средства, дебелини, разположение на пластовете и безопасност на труда. Контролът на изпълнението включва приемане на отделни пластове, установяване на количествата и качеството на работите, а също така и периодични измервания. Стриктно се следят проектните решения, качеството на използваните почви, наклоните на откосите и дебелините на пластовете, които не трябва да се отклоняват от проектните с повече от 10%.
Чл. 39
Насипи не могат да бъдат изпълнявани без одобрен технически проект, когато височината им е над 6 м (или над 4 м за пътища), изграждането е върху наклонена основа с наклон над 1:5, работите се извършват във водна среда, насипът подлежи на заливане, основата е в слаби или набъбващи почви, или се използват отпадъчни и изкуствени материали.
Чл. 40
Наредбата регламентира видовете строителни почви и материали, които могат да се влагат в насипи, както и тези, които не се допускат. Допустими са скални материали, несвързани почви, баластра, лесно изветряващи скали и рециклирани материали, при условие че отговарят на проектните спецификации. Не се разрешават органични почви, почви с водоразтворими соли в определени количества, глинести почви с висок индекс на пластичност, както и почви с опасни химични характеристики.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-1 определя максималната дебелина на пластовете при полагане и уплътняване на насипи, ако не е указано в проекта. За свързани почви дебелината е 25 см, за несвързани почви - 50 см, при условие че качеството на уплътнените насипи е доказано чрез пробен участък. За рециклирани материали дебелината също е до 50 см, след доказване на качеството. Армираните насипи следват указанията в проекта.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за височината, наклона и укрепването на откосите на насипите. Проектът трябва да указва тези параметри, а при липса на указания се прилагат чл. 39 и таблица 2 от приложение № 17. За хидротехнически съоръжения и пътни/жп насипи във водна среда е задължително използването на филтрационни подложки от трошен камък, чакъл или едрозърнест пясък. Допустимите методи за повърхностно укрепване включват уплътняване, плетчета, геомрежи и защитни покрития. Необходимо е да се предприемат мерки за предотвратяване на ветрова ерозия, а контролът на самоуплътняването на насипите се извършва съгласно проекта.
Чл. 43
Наредбата определя методите за контрол на физико-механичните характеристики на насипните съоръжения. Отклоненията на водното съдържание трябва да са в границите, посочени в чл. 40, ал. 2. Оптималните водни съдържания за различни видове почви са зададени в таблица 3. Не се допуска започване на уплътнителни работи при отклонения в водното съдържание, които надвишават нормите. Коефициентът на уплътняване не трябва да е под предписаното в проекта, а за определени съоръжения и подложки - под зададените граници. Допустимите стойности на пластичност и водопропускливост също са регламентирани.
Чл. 44
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за характеристики на уплътнената почва, включително обемна плътност, коефициент на филтрация, модули на еластичност и деформация. Изпитванията могат да се извършват в лаборатория или на място, в зависимост от проекта. Определят се минимални стойности на модулите за различни видове насипи. При контрол на уплътнението се предвиждат конкретни измервания в зависимост от дебелината на пластовете. В таблица 4 са посочени минималните стойности на коефициента на уплътняване за различни видове насипи.
Чл. 45
Наредбата регламентира контрола при извършване на насипни работи за вертикални планировки, включително проверки за спазване на проектните изисквания по отношение на отстраняване на хумус, запълване на ями, оформяне на наклони, вземане на контролни проби и допустими отклонения. Включва таблици с честота и методи за изпитване на почвите, влагани в пътни и жп насипи, както и допустимите отклонения от проектните параметри на насипите. Забранява се засипване на водоотводни съоръжения и полагане на пластове с неправилни наклони.
Чл. 46
Наредбата определя изискванията за извършване на насипни работи на сухо от земни почви. Спазват се специфични изисквания за полагане на пластове с ниски дрениращи качества, брой на преминаванията на валиращата машина, контрол на дебелината на уплътнения пласт и др. Забранява се смесването на почви с различни характеристики, разстилане на неподходящи материали, задържане на вода, както и извършване на работи при неблагоприятни условия.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за контрол при изпълнение на насипни работи от скални материали. Контролът включва: дебелината на пласта и броя на преминаванията на уплътнителните средства, количеството на ударите при динамично уплътняване и резултатите от изпитването с корава натискова плоча. Забранява се влагането на скални късове с размери над 2/3 от проектната дебелина на уплътняемия пласт.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за документиране на насипни работи под вода. Необходими документи включват дневник, протоколи от изпитвания и отчети от геодезически измервания. Изпитванията се определят от проекта, а не се допуска използването на нестабилни скални маси и изпълнение на стръмни откоси над 1:1,33.
Чл. 49
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за контрол и изпълнение на насипни работи, включително обратно засипване. Контролът обхваща технологията на изпълнение, материалите и сроковете, в съответствие с проекта. Степента на уплътняване не трябва да е под установените стойности, а за определени инфраструктурни обекти (тръбопроводи, газопроводи, оптични кабели) не се изисква уплътняване, а се осигурява самоуплътняване. Уплътняването на насипите около сгради и съоръжения, свързани с взривоопасни материали, и други специфични конструкции, се извършва по предвидените проекти. Наредбата предвижда и механична и химична стабилизация на почвите.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за вземане на лабораторни проби от насипи и контролни изпитвания на място. Пробите трябва да се вземат равномерно, с определени разстояния от съоръженията и съгласно проектни указания. При липса на указания, честотата и минималният брой проби се определят по таблица 2 на приложение № 21. Изпитванията обхващат целия уплътнен пласт, а пробите за лаборатория се вземат от средата на уплътнения пласт. Важно е вземането и съхранението на пробите да не променя техните характеристики.
Чл. 51
Наредбата определя условията и изискванията за извършване на насипни работи при зимни условия. Не се допуска извършване на насипни работи при отрицателни температури без разработен проект. Лицето, упражняващо авторски надзор, трябва да проверява спазването на проекта, данните в дневника и лабораторните протоколи. Забранено е полагането на пластове върху замръзнали повърхности, влагането на замръзнала почва, осоляване на почвите в близост до конструкции, влагане на високопластични глини и почви с високо водно съдържание, както и полагане на замръзнали пясъци в дренажите.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-1 определя контрола върху изпълнението на хидромеханизирани насипи. Контролът включва проверки при изграждането и ползването на пулпопроводни съоръжения, полагането на хидромеханизирани насипи, дебелината на намивните пластове, състава на почвата, използвана за намиване, и запълването на водочерпни кладенци с използваните почви след завършване на работите.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изграждане и ползване на пулпопроводи. За пулпопроводи с напорно действие не се допуска: монтаж без приспособления за изпразване и обезвъздушителни кранове; включване на криви с радиус по-малък от 3-кратното увеличение на най-големия диаметър; експлоатация без изпитване на максимално работно налягане; ползване на заварени тръби без температурни компенсатори; тръби с износеност над 80%; пресичане на инфраструктури без съгласуване. За безнапорни тръби и открити канали, скоростта на пулпа трябва да е по-висока от проектната или, ако липсва, съгласно приложение № 23.
Чл. 54
Наредбата определя условията за полагане на хидромеханизирани насипи, които могат да се извършват след изграждането на оградни съоръжения, отводнителни системи, дренажни устройства и носещи конструкции. Забранява се използването на земни материали с определени химически съставки и състояния, които могат да повлияят на стабилността на насипите.
Чл. 55
Наредбата определя условията и изискванията при изпълнението на хидромеханизирани насипи. Включва задължения за съставяне на дневници и протоколи, осигуряване на равномерно разпределение на почвените частици, използване на затворен цикъл за водите, и изисквания за работни чертежи. Забранява се извършването на насипи под железопътни линии без обосновка, при нарушена консистенция на пулпа, при ненавременен износ на конструкции, и при липса на изпитвания за определяне на плътността и влажността на материала.
Чл. 56
Чл. 56 определя, че изпълнението на насипи с геосинтетични продукти изисква технически проект. Декларираните показатели на геосинтетичните строителни продукти трябва да отговарят на инвестиционния проект и националните изисквания. Декларациите могат да бъдат за експлоатационни показатели или за характеристики на строителния продукт. При изпълнението на насипите се изискват протоколи за скрити работи, не се допуска смяна на геосинтетични продукти без съгласие на проектанта и е необходима повърхностна защита на откосите.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за изпълнение на насипи с химични стабилизиращи субстанции. Изисква се наличие на технически проект и пробен участък, както и декларации и протоколи за лабораторни изпитвания на вложените материали. Необходимо е съгласие на проектанта при промяна на методите на уплътняване и не се допуска използването на субстанции, вредни за околната среда.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че количествата на извършените подготвителни работи, включително тези за временни съоръжения, както и подготовката на земната основа, се измерват в единиците мерки, посочени в проекта.
Чл. 59
Изкопните и насипни работи се измерват по обем, като се взема предвид количеството отстранена или насипана плътна земна или скална маса, изразено в кубични метри (m3).
Чл. 60
Наредбата определя методите за измерване на обемите на извършените изкопни и насипни работи. За траншейни и скатни изкопи, обемите се изчисляват чрез геодезично заснемане на напречни профили. За строителни ями и траншейни изкопи с вертикални стени, обемите могат да се определят като обеми на прости геометрични тела. Сложни геометрични форми на изкопи могат да се разчленят на прости тела. Обемите на насипи се определят като разлика между обемите на изкопите и засипаните части. При вертикални планировки, обемите се определят чрез триъгълни призми. За изкопи под вода, се прилагат специфични условия за измерване.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира начина на измерване на количествата изпомпана вода при водочерпене. При ръчно водочерпене се измерва вместимостта на съдовете, умножена по коефициент 0,70, а при моторни помпи - чрез изчисление на дебита на водата. Допуска се също измерване на разходите по броя на помпочасовете или помпосмените.
Чл. 62
Чл. 62 от наредбата определя начина на измерване на количествата на извършените укрепвания в изкопи. При плътно укрепване се измерва площта на цялата укрепена повърхност, включително дълбочината на запъване. При неплътно укрепване се измерва площта на конструктивните елементи за укрепване, също включваща дълбочината на запъване.
Чл. 63
Член 63 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за измервания и обем на хидромеханизираните насипи. За всеки проектен профил се измерват дължини, широчини и коти на площадките, както и реализираните размери на насипите. Обемите на насипните работи се изчисляват в кубични метри чрез планиметриране или други методи, съобразно работните чертежи.
Чл. 64
Приемането на земните работи и съоръжения се извършва в съответствие с Наредба № 2 от 2003 г., която регламентира условията за въвеждане в експлоатация на строежите и определя минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Чл. 65
Приемането на изкопни работи се извършва на базата на няколко основни документа: екзекутивни чертежи, дневници за пробивно-взривни и водочерпателни работи, протоколи от лабораторни изследвания за количествата на почвата, документация за изменения в изкопните параметри и актове за скрити работи. Всички тези документи са необходими за удостоверяване на качеството и съответствието на извършените работи.
Чл. 66 от НАРЕДБА № РД-02-20-1
Приемането на изкопни работи не е допустимо без съгласието на проектанта и възложителя, ако при проверка на трасировъчните елементи се установят отклонения, които надвишават определените в таблица 9. Таблицата посочва гранични отклонения за различни видове, включително отклонения от проектната ос, надлъжен наклон, размери на напречното сечение и вертикална планировка, с конкретни допустими граници.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че приемането на различните видове изкопи се извършва чрез съставяне и подписване на протокол, който удостоверява констатации от проверки при достигане на проектни нива. Това важи за изкопи на сгради, проводи и съоръжения, при условие че разрешението за следващи строителни работи не пречи на последващото установяване на видовете, количествата и качествата на изкопите и съпътстващите работи.
Чл. 68
Приемането на насипни работи се осъществява на базата на следните изисквания: 1. Геодезическа снимка на проектните напречни профили. 2. Екзекутивни чертежи, включващи надлъжен и напречен профил, както и ситуационен план. 3. Дневници за извършени насипни работи под вода, когато е необходимо. 4. Декларации и протоколи от лабораторни изпитвания, удостоверяващи характеристиките на вложените материали. 5. Протоколи от лабораторни и полеви изпитвания, установяващи модули на деформация и еластичност, водопропускливост и други показатели. 6. Актове за приемане на отделните пластове от насипите и скрити работи, съгласно определени приложения.
Чл. 69
Наредбата определя условията за приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти. Чл. 69 забранява приемането на насипни работи без съгласието на проектанта и възложителя, ако не са изпълнени проектните предписания, ако има отклонения, надвишаващи допустимите стойности от таблиците 10 и 11, или ако са установени недонамити части при хидромеханизирани насипи. Таблица 10 посочва допустимите отклонения от трасировъчните елементи, а таблица 11 - граничните стойности на отклоненията от проектните оси и коти.
Чл. 70
Наредбата определя процедурата за приемане на насипи, която включва съставяне на Акт за установените групи почви, действителните коти, както и количеството и качеството на извършените насипни работи. Този акт се съставя след представянето на актовете по чл. 68, т. 6 и е съгласно приложение № 18. В допълнение, наредбата съдържа изисквания за изпълнение на фундиране, контрол и приемане на земна основа и фундаменти, като се акцентира на плоскостното фундиране.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № РД-02-20-1 определя плоскостните фундаменти като носещи конструктивни елементи на сгради и съоръжения. Изпълнението им изисква проектни решения за изкопаване, укрепване и отводняване на строителната яма. Фундаментите предават натоварването на земната основа чрез основната си плоскост и се класифицират по материал (бетонни, стоманобетонни), конструкция (единични, ивични и др.) и технология на изграждане (монолитни и сглобяеми). Бетоновите работи трябва да отговарят на Наредба № 3 от 1994 г., а бетоните и армировките на съответните стандарти и национални приложения.
Чл. 72
Чл. 72 определя изискванията за дълбочината на фундиране на основи, които зависят от фактори като дълбочината на замръзване на почвите, дебелината на хумусния слой, нивото на подземните води, и сеизмичната осигуреност. Минималната дълбочина на фундиране е 0,40 м или 0,80 м, в зависимост от групата почва. Основните изкопни работи трябва да се извършват до нива, надвишаващи проектните коти, а окончателното оформяне на дъното на строителните ями се извършва ръчно или с малогабаритни машини. Не се допуска презимуване на изкопи без мерки за запазване на качествата на земната основа.
Чл. 73
Наредбата определя правилата за извършване на земни работи и строителни ями. Прекопаването на дъната на строителните ями е забранено, а ако такова се извърши, почвата трябва да се върне и уплътни до естествените характеристики. В определени случаи е разрешено да се замести почвата с уплътнен пясък или баластра. Укрепването на строителния изкоп трябва да се извършва съгласно проекта, особено при близост до други сгради. При наличие на слаби почви под дълбочината на фундиране, се допуска тяхната подмяна или заздравяване.
Чл. 74
Строителните ями, независимо дали са с укрепяване или не, трябва да бъдат изпълнени в съответствие с проекта. Контролът на изпълнението им се осъществява в съответствие с Наредба № 2 от 2004 г. Укрепващите конструкции не трябва да пречат на следващите или съпътстващите строителни и монтажни работи, като кофриране, армиране, бетониране, водопонижение, монтажи, хидроизолации и топлозащита.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. забранява преоформянето на откосите на строителни ями или свалянето на временното им укрепяване без извършване на техническа оценка. Освен това, трябва да се спазва последователност, която да осигури устойчивостта на откосите до завършване на фундирането.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. предвижда, че за тесни строителни изкопи (траншейни и ивични) с дълбочина над 2 метра, укрепяването трябва да се извършва в съответствие с изискванията на БДС EN 13331-1 и БДС EN 13331-2, които касаят системите за укрепяване на изкопи.
Чл. 77
При изграждане на плоскостни фундаменти с различни дълбочини на фундиране, работата се извършва по възходящ ред на котите на фундиране, освен ако проектът не указва друго. Местоположението и елементите на фундаментите се трасират и контролират на място, съобразно локалната координатна система и реперите за строителна линия и ниво.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при изпълнение на плоскостни фундаменти в условия на подземни води, трябва да се осигури постоянно водопонижение. В случай, че подземните води са агресивни към бетона, е необходимо да се използват специални цименти, като сулфатоустойчиви, или да се прилагат защитни покрития на фундаменти, например обмазване с горещи битумни емулсии.
Чл. 79
Стоманобетонните плоскостни фундаменти, независимо дали са монолитни или сглобяеми, трябва да се изпълняват върху подложен бетон, който може да бъде армиран или неармиран, в съответствие с проектните указания. Хидроизолацията на тези фундаменти се нанася само върху суха повърхност на подложния бетон.
Чл. 80
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за изпълнение на общи фундаментни плочи и фундаментни скари от стоманобетон. Бетонирането трябва да се извършва непрекъснато, съгласно Наредба № 3 от 1994 г. и Норми за проектиране на бетонни конструкции. Интензивността на бетониране трябва да съответства на зададените стойности в проектната документация, а свързването с укрепяващите конструкции на строителната яма да се извършва по указанията в проекта.
Чл. 81
Обратното засипване на строителни ями с фундаменти и съоръжения трябва да се извършва след доказана проектна якост на бетона и съставен Акт, обр. 12. Засипването трябва да бъде постепенно и равномерно, за да се предотвратят деформации на фундаменти и съоръжения. Уплътняването на засипката е задължително, като не трябва да се увреждат конструкцията и хидроизолацията. При зимни условия не се допуска засипване с замръзнала почва. Контролът на качеството на засипките трябва да отговаря на изискванията за насипни работи.
Чл. 82
Наредбата регламентира процедурата за приемане на земната основа преди започване на фундирането. Съставя се акт за приемане, който включва информация за разположението и размерите на фундаментите, котите на терена и дъното на изкопа, както и характеристиките на почвата. При наличие на различия от инженерно-геоложкото проучване, се извършват лабораторни изследвания и могат да се правят корекции в проектите. Работите по фундирането започват след потвърждение за съответствие с проучванията.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № РД-02-20-1 определя пилотите като конструктивни елементи, използвани в строителството, които могат да бъдат бетонни, стоманобетонни, каменни, метални или дървени. Те служат за дълбоки фундаменти и укрепване на строителни изкопи. Пилотите се класифицират на стоящи и висящи в зависимост от почвата, а по форма и конструкция могат да бъдат цилиндрични, призматични, конусовидни или пирамидални. Освен основната си функция, те могат да изпълняват и противофилтрационни или дренажни функции. Пилотите могат да бъдат забивни, изливни, набивни, винтови и др.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че пилотите трябва да се изграждат в съответствие с одобрените проекти за пилотно фундиране, използвайки различни методи и технологии. Изпълнението трябва да отговаря на стандартите БДС 8498, БДС EN 12794, БДС EN 1536, БДС EN 12699 и БДС EN 14199, които се отнасят до стоманобетонни пилоти, готови бетонни продукти, изливни и забивни пилоти, както и микропилоти.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че забивните пилоти могат да бъдат изработени от стоманобетон, стомана или дърво и се забиват в почвата с помощта на различни устройства. Стоманобетонните пилоти се произвеждат в заводски условия или на място, при спазване на стандартите БДС EN 12794 и БДС EN 12699. След достигане на необходимата якост, пилотите могат да се транспортират, като се запазва тяхната цялост.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изпълнение на изливни пилоти на строителната площадка. Изливните пилоти трябва да се извършват съгласно БДС EN 1536, като се използва стоманобетон, който се полага в предварително приготвени отвори с помощта на сондажна техника и грайферни средства. Съществува възможност за използване на стоманена обсадна тръба, а в почвата остават стоманобетонни върхове.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-1 определя методите за изпълнение на набивни и винтови пилоти. Набивните пилоти се изпълняват на място с механични средства, съгласно проекта и БДС EN 12699, като се използват удари върху трошен камък или бетонни смеси. Винтовите пилоти представляват стоманени спирали, които се завиват или отвиват в почвата с механизация.
Чл. 88
Наредбата регламентира изпълнението на пилотно фундиране, което започва след оценка на инженерно-геоложките условия на строителната площадка. В проекта трябва да са уточнени брой, дължини, разположение и наклони на пилотите, както и технологията на тяхното влагане. Промени в проекта са допустими след проведени изпитвания на място, а основният метод за определяне на носимоспособността е пробното натоварване. Изпитванията (статични и динамични) на пробни пилоти се провеждат съгласно определени норми и стандарти.
Чл. 89
Преди започване на строителните работи по пилотно фундиране и ограждане на строителните ями с пилоти, следва да се установят данни за старо строителство и подземни съоръжения, да се подготви строителната площадка, да се отчетат хидрометеороложките условия, да се осигури необходимата консистенция на бетонните смеси и да се уточнят количествата и характеристиките на доставените бетони.
Чл. 90
Член 90 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за транспортиране, разтоварване, складиране, изтегляне, повдигане и поставяне на набивни пилоти на строителната площадка. Всички операции трябва да се извършват в съответствие с БДС 8498 и БДС EN 12794, като е необходимо да се осигурят мерки за предпазване от повреди. Складирането на пилотите не е разрешено на наклонени терени.
Чл. 91
Наредбата определя изискванията за забиване на пилоти в почвата, включително използването на чукове, вибратори и хидравлични устройства. Забранено е забиването на стоманобетонни пилоти без "каски" с амортисьори. Закрепването на виброуреди трябва да е кораво, а при забиване на пилоти с различно тегло се препоръчват съответни честоти на вибрация. Забиването от плаващи кранове е разрешено при определени условия.
Чл. 92
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за използване на метални пилоти-пробивачи при преминаване през здрави земни прослойки. Пилотите-пробивачи трябва да бъдат с по-малки напречни сечения от постоянните пилоти и да имат пирамидално или конусовидно скосяване. Необходимата опънна сила за изтеглянето им трябва да е 1,2-1,5 пъти по-малка от капацитета на изтеглящия механизъм. Изтеглянето не трябва да надвишава 3 m/min за песъчливи основи и 1 m/min за глинести. Забивните пилоти от стомана трябва да отговарят на БДС EN 10025-2.
Чл. 93
При забиването на първите 5 до 20 пилота на строителната площадка, се отчита броят на ударите за всеки метър дълбочина. Данните се предоставят на проектанта за възможни корекции в проекта. Ако не се налагат корекции, работата продължава.
Чл. 94
Наредбата регламентира изискванията за измерване на "отказа" при забиване на пилоти, включително методите за измерване и условията за спиране на забиването при затруднения. Определят се срокове за временно преустановяване на работата, в зависимост от достигнатите почвени слоеве и резултатите от измерванията. Неприемливи са пилоти, които не достигат предвидените почвени пластове или имат "откази" над заложените стойности. Допустимата амплитуда на трептене е между 3 и 5 mm, ако не е посочена в проекта.
Чл. 95
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за използване на воден подмив при забиване на стоманобетонни пилоти. Допуска се подмив само при условие, че пилотите са на разстояние най-малко 20 метра от съществуващи сгради и съоръжения и не предизвикват недопустими деформации. Процесът включва нагнетяване на вода с налягане от 0,4 до 1,6 МРа и изисква използването на помпи с минимален капацитет от 40 до 50 m3/h. При дълбочини над 20 метра в песъчливи почви, подмивът може да се комбинира с нагнетяване на сгъстен въздух. Подмивът се извършва чрез стоманени тръби с определени диаметри, а окончателното набиване на пилотите трябва да се извърши без подмив в последните 1,0-1,5 метра.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № РД-02-20-1 позволява започването на изпълнението на набивните пилоти след пълно или частично подравняване на терена до проектната кота на ростверка. В участъци, залети с вода, работата може да започне от изкуствено насипани острови или плаващи платформи.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда изисквания за забивни висящи и стоящи пилоти. Върховете на висящите пилоти трябва да достигат до един и същ почвен пласт и да навлизат в него с дълбочина от 1,5 до 2,0 метра. Стоящите пилоти трябва да достигат до повърхността на коравата земна основа или скала. Контролът на изпълнението се осъществява чрез оценка на отказите при набиването или невъзможността за по-дълбоко проникване на пилота.
Чл. 98
Според Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г., максималните наклони на забиваните пилоти при традиционните методи на набиване са в диапазона от 17° до 20° спрямо вертикалата. Отклонението от проектния наклон не трябва да надвишава 2%.
Чл. 99
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя правилата за изпълнение и приемане на земни работи, включително технологии за забиване на пилоти. В проекта се предвиждат технологични схеми за забиване, които включват редова, спирална и секционна схема, както и работни позиции за пилотонабивни машини. За осигуряване на вертикалност на пилотите, при близко разположение, забиването започва с пропускане на един пилот, последвано от набиване на междинните пилоти.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда процедури за сондиране и изпълнение на пилоти при водонаситени почви и укрепителни стени. При водонаситени почви, ако разстоянието между сондажите за изливни пилоти е до 1,5 m, се допуска сондиране през един. Укрепителните стени с секантни пилоти изискват първо изпълнение на бетонните пилоти, следвани от стоманобетонните. Междинните сондажи за изливни пилоти се извършват след втвърдяване на бетона, но не по-рано от 8 часа и не по-късно от 2-4 дни след бетонирането. Бетонните пилоти от по-нисък клас трябва да се изпълняват съобразно проекта.
Чл. 101
Наредбата определя условията за бетониране на изливни пилоти. Забранява се започването на бетонирането без осигурена бетонна смес за целия сондаж и прекъсвания, които водят до втвърдяване на частично положената смес. Допуска се използването на добавки за забавяне на свързването на цимента, ако е необходимо. Бетонирането трябва да се извършва с 40-60 см над главите на пилотите, а излишният бетон да се отстранява веднага след бетонирането.
Чл. 102
Наредбата позволява сондиране за изливни пилоти в глинести почви, които са водонепропускливи, без укрепяване на стените на сондажите, освен ако проектът не предвижда друго. В песъчливи почви и в глинести почви под нивото на подземните води, укрепяването на сондажите е задължително.
Чл. 103
Наредбата регламентира условията за укрепяване на стените на сондажите за изливни пилоти, включително използването на глинени укрепителни разтвори и воден напор. Укрепяването с воден напор е допустимо само при определени условия, свързани с отстоянието от съществуващи сгради. В зимни условия е забранено замръзването на разтвори и водата в сондажите. Нивото на глинения разтвор трябва да е над подземните води, а бетонирането на пилотите не трябва да се извършва след определени времеви рамки.
Чл. 104
Чл. 104 от наредбата позволява при сондажи, които не достигат до подземните води и са укрепени с обсадни тръби, бетонирането на пилоти с определени методи, без използването на бетоноизливни тръби. При полагане на бетонната смес не се допуска свободното падане от височина над 2 метра, за да се предотврати разслояването.
Чл. 105
Наредбата определя изискванията при бетониране на изливни пилоти по метода "вертикално преместваща се тръба". Предвижда се поставяне на тапа в приемната фуния преди бетониране, непрекъсната подача на бетонна смес, и поддържане на постоянна пълнота на фунията. Необходимо е да се вземат проби от всеки 50 м положен бетон за лабораторно изпитване, а за контрол на еднородността се предвиждат ударно-акустични проверки и изследване на бетонни ядки от пилоти.
Чл. 106
Наредбата определя изискванията за образуване на уширения при върховете на набивни, изливни и кухи забивни пилоти. Уширенията могат да се формират чрез удари, локални взривове или електрошокове. Бетонната смес в изливните пилоти трябва да бъде положена на подходящо ниво преди взривяването, а обемът й трябва да е достатъчен за запълване на уширенията. Контролът на нивото на зарядите и бетонната смес е задължителен по време на образуването на уширенията.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за полагане на армировката на изливните пилоти. Не се допуска полагане на армировката без предварително почистване на сондажите от тинята. Също така, армировъчните пакети не могат да бъдат спускани в сондажите без осигурена вертикалност и фиксирано центрирано положение. При пилоти, изпълнявани с едновременно сондиране и изливане на смеси, е позволено спускането на армировъчните пакети в прясно излятата бетонна смес след изваждане на шнека.
Чл. 108
Наредбата определя допустимите отклонения за забивни и изливни пилоти. За забивните пилоти отклоненията в план и кота на главата са регламентирани в приложения № 29 и № 30. За изливните пилоти отклоненията спрямо вертикалното направление са допустими до 0,5 % от дължината на пилота. Максимално допустимият брой пилоти с отклонения не трябва да надвишава 25 % от общия брой за ивично разположение и 5 % за стоящи пилоти.
Чл. 109
Наредбата регламентира изпълнението на микропилоти, които могат да бъдат забивни или инжекционни. Забивните микропилоти са изработени от стоманобетон, стомана или дърво. Инжекционните микропилоти се изпълняват на място чрез инжектиране на циментов разтвор в предварително изготвени сондажи с малък диаметър, под контролирано високо налягане. Инжектирането може да се извършва на тактове, а следващи цикли на инжектиране могат да се реализират на следващия ден в почви с ниска плътност.
Чл. 110
Наредбата определя условията за изпълнение и приемане на инжекционни микропилоти, които могат да бъдат армирани с различни материали. Изпълнението включва нагнетяване на циментови разтвори и спазване на специфични изисквания относно разхода на разтвора, в зависимост от типа на земната основа. При ненормални разходи инжектирането се прекратява и се повтаря след определен период.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че краят на тръбата за инжектиране на инжекционните микропилоти не трябва да е на разстояние повече от 0,5 метра над дъното на предварителния сондаж. Диаметърът на инжекционните тръби трябва да бъде минимум 40 mm за цименто-пясъчни разтвори и 30 mm за циментови разтвори.
Чл. 112
Наредбата описва изискванията за използване на подхоризонтални микропилоти и земни анкери при укрепване на откоси на строителни изкопи. Микропилотите служат за поемане на срязващи усилия, а земните анкери могат да бъдат инжекционни или забити стоманени пръти и тръби. Главите на анкери могат да бъдат свързани с метални въжета и мрежи, покрити с пръскан бетон. При наличие на повърхностни и инфилтрационни води се изисква поставяне на дренажни подложки или тръби и отвори за оттичане в пласта от пръскан бетон.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № РД-02-20-1 позволява прилагането на технологията "Jet grouting" за усилване и реконструкция на фундаменти в стеснени условия и укрепяване на строителни изкопи. Изпълнението на тази технология трябва да съответства на БДС EN 12716 и инструкциите на производителя, като се използва въртяща се "режеща водна струя" с висока скорост, която разрушава почвата и инжектира втвърдяващи се разтвори.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за изпълнение на неармирани пилоти, получавани чрез смесване на място на просондирани почви с добавки от вода и цимент или други свързващи материали. Изпълнението трябва да бъде в съответствие с проектните препоръки, стандарт БДС EN 14679 и инструкциите на производителя.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че изпълнението на пилоти, предназначени за поемане на опънни сили или сили, перпендикулярни на оста на пилотите, трябва да отговаря на изискванията за армирани пилоти. При изпълнение на опънни сондажно-изливни пилоти за укрепване на стените на сондажите не се допуска използването на глинени разтвори или тиксотропни смеси, които намаляват околното триене на пилотите.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за свързване на пилотите от пилотни фундаменти и укрепителни стени чрез ростверк. Ростверкът може да бъде 'нисък' или 'висок', в зависимост от положението му спрямо терена. Преди бетонирането, главите на пилотите трябва да бъдат подготвени, а армировката да бъде свързана с ростверка според проекта. Изпълнението на ростверка включва спецификации за материали, технологии, допустими отклонения и изолация, съобразно проектните изисквания.
Чл. 117
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира изпълнението и приемането на земни работи, включително пилоти и пилотни конструкции. При пилоти, натоварени с постоянни или знакопроменливи товари, е задължително документирането и контрола на монолитността на връзката между пилота, ростверка и връхната конструкция с констативен акт. Актовете за приемане на пилотните работи трябва да съдържат информация за условията на изпълнение, проведените изпитвания и отклонения от проектното положение.
Чл. 118
Наредбата определя изискванията за изпълнение и приемане на стоманобетонни конструкции, изградени по метода "шлицова стена". Тези конструкции се използват за укрепване на строителни изкопи, дълбоки фундаменти и подземни съоръжения. Шлицовите стени се изграждат в съответствие с БДС EN 1538, като могат да бъдат бетонирани или да се спускат готови панели в укрепени вертикални изкопи. При необходимост, стените могат да изпълняват водозащитни функции с уплътнители между ламелите. Изпълнението на шлицовите стени е част от проектите за фундиране или отделни конструктивни проекти.
Чл. 119
Наредбата позволява започване на строителството на подземни съоръжения, фундаменти и укрепителни стени по метода "шлицова стена", при условие че на строителната площадка са изпълнени специфични условия за устойчивост. Това включва изграждане на водеща траншея, ограничена по дължина с направляващи водещи бордюри или други технически средства, които осигуряват стабилността на горната част на шлицовите изкопи.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за разтвори, използвани за укрепяване на шлицовите изкопи. Разтворите, като глинени (бентонитови) и полимерни, трябва да отговарят на техническите и екологични изисквания, предвидени в проекта. Забранява се съдържанието на опасни и вредни вещества за подземните води, посочени в приложенията на Наредба № 1 от 2007 г.
Чл. 121
Наредбата определя изискванията за състав, технически показатели и качества на разтворите за укрепване на шлицовите изкопи. Устойчивостта на стените на изкопите трябва да се осигури до запълването им с бетонни смеси. Водата за приготвяне на глинените разтвори трябва да отговаря на стандарт БДС EN 1008. Техническите характеристики на укрепващите разтвори включват водоотдаване, дебелина на глинената кора, вискозитет, съдържание на пясък, стабилност, избистряне и водороден показател. Обемната плътност на разтворите също е регламентирана. Допустимо е добавянето на добавки за повишаване на плътността при неустойчива земна основа. След спускането на сглобяемите шлицови стени, укрепващият разтвор може да се заменя или да се добавят реагенти за втвърдяване.
Чл. 122
Чл. 122 забранява изливането на укрепващи разтвори върху теренни повърхности, в карстови каверни, крайпътни окопи, канализации и водоеми. Позволява се повторно използване на замърсени укрепващи разтвори след рециклиране, при условие че отговарят на определени характеристики.
Чл. 123
Механизацията за шлицовите изкопи трябва да бъде избрана в зависимост от проекта, като се вземат предвид характеристиките на земната основа, условията на работния участък и размерите на изгражданата шлицова стена. Работните позиции на шлицовите машини и схемите за тяхното придвижване се предоставят в ПОИС.
Чл. 124
Член 124 от Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя ограничения относно нивото на укрепващия разтвор по време на изкопните работи. Забранява се нивото на укрепващия разтвор да бъде по-ниско от 0,2 до 0,6 метра спрямо горния ръб на водещите бордюри и по-ниско от 1 метър спрямо нивото на подземните води в зоната на шлицовия изкоп.
Чл. 125
Чл. 125 от наредба № РД-02-20-1 предвижда, че преди запълването на шлицовите изкопи с бетонни смеси е необходимо почистване на дъното от утайки и обрушвания. Бетонирането на изливните шлицови стени трябва да се извършва непрекъснато, като е допустимо използването на водоплътни бетони. При наличие на агресивни подземни води, бетоните трябва да се защитават с подходящи специални цименти и синтетични обвивки.
Чл. 126
Наредбата регламентира условията за изпълнение на монолитни шлицови стени, включително ограничения за преминаване на бетонни смеси между секции, поставяне на ограничители и осигуряване на необходимото пространство за армировъчните скелети. Определят се минимални дълбочини за потапяне на бетониращи тръби и изисквания за бетонната смес, която трябва да бъде с определен клас по якост и консистенция. При бетониране на шлицови стени, които ще служат за фундаменти, е необходимо да се извърши надвишение на бетона, което след това се отстранява.
Чл. 127
Чл. 127 определя минималната интензивност на подаване на бетонна смес в шлицовите изкопи, която е 8 m3/h. Бетонирането на шлицова стена не може да започне, ако не е осигурено необходимо количество бетон за цялата секция, без прекъсвания, които биха довели до втвърдяване на последно положената смес. Допуска се използването на химически добавки, които забавят втвърдяването на бетона.
Чл. 128
Наредбата определя изискванията за полагане на бетон при земни работи, включително необходимостта от измерване на нивото на бетона след всеки 5-8 m3 и контрол на класовете на бетона в съответствие с БДС EN 206. При проблеми с бетонирането, е необходимо да се вземат мерки, съгласувани с проектанта. Изисква се определен брой проби от бетона в зависимост от площта на шлицовата стена.
Чл. 129
Разкриването на шлицовите стени трябва да се извършва равномерно и на пластове, след като бетоновите конструкции или втвърдяващите се суспензии достигнат необходимата якост, но не по-рано от 14 дни след бетонирането. Проектът може да предвижда извършване на изкопни работи на отделни участъци за шлицове, които служат като оградни стени на строителни изкопи.
Чл. 130
След едностранно разкриване на монолитните шлицови стени, е необходимо да се извърши повърхностна обработка. Тази обработка може да включва фрезоване, изчукване на издатини, измазване, заглаждане с пръскан бетон и полагане на хидроизолация, в зависимост от предвиденото в проекта.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № РД-02-20-1 забранява приемането и спускането на готови елементи на сглобяеми шлицови стени в шлицовете без представяне на необходимите нормативни документи, като декларации за експлоатационни показатели и/или декларации за съответствие. Тези документи удостоверяват, че показателите на елементите съответстват на изискванията в проекта.
Чл. 132
Армопакетите, използвани при изливните шлицови стени, се приемат с Акт, който следва образец 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 133
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя допустимите отклонения от проектните размери при шлицови стени. Отклоненията включват: 1) Нивелета на водещите бордюри - до ±50 mm за изливни и ±20 mm за сглобяеми стени; 2) Широчина на изкопа - до +100 mm; 3) Дълбочина на изкопа - до +150 mm; 4) Вертикалност - ограничена от 0,15 d за изливни и 0,12 d за сглобяеми стени, или 0,005 L; 5) Изкривяване на стоманобетонни елементи - до 10 mm за дължина до 7 m и 12 mm за дължина над 7 m. Не се контролира прекопаване/недокопаване до 2 % от дълбочината на секцията, освен ако проектът не предвижда друго.
Чл. 134
Завършените шлицови стени се приемат чрез следните документи: протокол за откриване на строителната площадка, акт за приемане на земната основа, акт за приемане на извършените строително-монтажни работи, акт за установяване на СМР, технологични схеми за монтаж на стоманени тръби, график за бетониране и протоколи от лабораторни изследвания на укрепителните материали.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № РД-02-20-1 описва как трябва да се извършва монолитното свързване на оградни шлицови стени с фундаментни плочи и други сутеренни плочи. Свързването се прави съгласно проекта и работните детайли за зоните на свързване. За фиксиране на армопакетите и готовите шлицови панели е необходимо много прецизно изпълнение, което може да включва окачване към напречни носещи стоманени гредички, стъпващи върху водещите стоманобетонни бордюри.
Чл. 136
Шлицовите стени, предназначени за фундаменти, трябва да бъдат изпълнени като монолитни конструкции. В горната част те могат да бъдат свързани с плочи или греди, а също така и с вертикални носещи елементи от конструкцията. Глава четвърта от наредбата се отнася до фундирането върху механично заздравена земна основа, което може да се осъществи чрез уплътняване или замяна на част от земната основа, както и с помощта на почвени пилоти.
Чл. 137
Наредбата определя условията за извършване на механични заздравителни работи в естествената земна основа, когато проектантът установи, че натоварването от фундаменти може да доведе до загуба на устойчивост или недопустими слягания. Преди заздравяване, почвите трябва да бъдат оценени като неподходящи за фундиране без допълнителни мерки, а уплътняването се извършва с различни методи, след което се прилага подходящ метод на фундиране.
Чл. 138
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира изискванията за изпълнение на земни работи и фундаменти. Чл. 138 описва условията за замяна на почвена основа с почвени подложки, когато под котата на фундиране са разположени слаби почви. Подложките служат за намаляване на слягането на фундаменти и ускоряване на консолидацията. Полагането и уплътняването на подложките трябва да се извършва по определени изисквания, включително контрол на дебелината на пластовете, оптимално водно съдържание и температура на почвата.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № РД-02-20-1 описва изискванията за повърхностно уплътняване на дъното на строителни ями при изпълнение на плоскостни фундаменти. Уплътняването трябва да се извършва на заравнено дъно, след което дъното отново се подравнява. Допуска се доовлажняване и хомогенизиране на почвата, както и използване на стабилизиращи вещества. Импулсното уплътняване е разрешено само след доказване на приложимостта му. Не се допуска механично уплътняване на почви, които не отговарят на проектните изисквания и динамични методи, които могат да повлияят негативно на околните сгради.
Чл. 140
Чл. 140 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда подобряване на качествата на повърхностните пластове на слаби земни основи чрез добавяне на цимент и уплътняване. Цименто-льосовите възглавници се изграждат с пластове от льосова почва, хомогенизирани с цимент, с дебелина 15-20 см. Преди уплътняване, сместа трябва да бъде навлажнена, а количеството на цимента да е до 6% от масата на сухата почва. Уплътняването трябва да се извършва внимателно, за да не се разрушават по-долните пластове. Приемането на цименто-льосовите възглавници става след доказване на механичните им характеристики.
Чл. 141
Наредбата регламентира методите за подобряване на качествата на земната основа чрез дълбочинно уплътняване. Допуска се използването на чакъли, валуни и трошен камък в сондажни отвори. Изискванията включват спазване на стандарти за изпълнение, определяне на критериите за уплътненост, добавяне на хигроскопични материали за осушаване, провеждане на изпитвания на място за доказване на приложимостта на методите и условия за влагане на материали.
Чл. 142
Наредбата определя изискванията за уплътняване на земната основа при използване на почвени пилоти. Обемната плътност на почвата се измерва на нивото на основната плоскост на фундаменти и в дълбочина в рамките на участък, ограничен от три почвени пилоти. На всеки 1000 m2 уплътнена площ се прави минимум едно изследване на плътността. Контролни проверки могат да се извършват и чрез пенетрационни изпитвания. Допустимо е отклонение от 10 % спрямо проектните разстояния между центровете на пилотите.
Чл. 143
Земната основа се счита за уплътнена, когато средната обемна плътност на скелета отговаря на проектната, която не трябва да е по-малка от 1,7 g/cm3. Допуска се до 10% от почвените проби след уплътняването да имат обемна плътност, по-ниска с до 0,05 g/cm3 от проектната. Контролът на уплътняването може да се извършва и по време на уплътняването, ако машините са оборудвани с контролни сензори.
Чл. 144
Контролът за качеството на уплътнената земна основа трябва да отговаря на изискванията за насипни работи и контрол при изпълнението на насипи, съгласно Нормите за проектиране на пилотно фундиране, глави 4 и 5. Глава пета обхваща фундиране върху химично и физико-химично заздравена земна основа, включително процеси като цементация, глинизация, силикатизация и смолизация.
Чл. 145
Наредбата определя условията за извършване на химични и физико-химични заздравителни работи в естествената земна основа, когато почвите под фундаментите имат ниска носимоспособност или неподходяща водопропускливост. Заздравителните работи трябва да бъдат включени в инвестиционния проект и могат да се извършват чрез размесване с почвата или инжектиране на разтвори. Методът на фундиране трябва да се оптимизира спрямо подобрените характеристики на земната основа.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № РД-02-20-1 регулира метода на заздравяване на почвата чрез инжектиране на разтвори. Заздравяването може да се извършва на големи дълбочини, но е задължително да има постоянно наблюдение и контрол. Контролът включва лабораторни изследвания на проби от заздравените почви, взети на интервали от 0,75 до 1,0 метра, и може да включва пробни натоварвания или пенетрационни изпитвания. При необходимост, изменения на проектите за фундиране могат да се допускат в съответствие с регламентирания ред в ЗУТ и Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 147
Наредбата определя методите за инжектиране на циментови и глинени разтвори за подобряване на якостта, деформируемостта и водонепропускливостта на почви и скали. Използването на смеси от различни видове цимент е допустимо след лабораторни изпитвания. Глините за глинизация трябва да имат съдържание на монтморилонит над 60%. Преди употреба, характеристиките на разтворите се проверяват на пробен участък, а по време на изпълнението се контролират вискозитет, дисперсност и относително тегло.
Чл. 148
Член 148 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че сондирането при циментация или глинизация е забранено, ако не е осигурена целостта на сондажите в неустойчиви почви над зоната на инжектиране. Сондажите трябва да се извършват с обсадни тръби, спазвайки изискванията на Правилника по безопасност на труда от 1984 г. Завършването на сондажите за инжектиране в скални масиви се приема след промиване или продухване със сгъстен въздух.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № РД-02-20-1 позволява нагнетяване на разтворите при циментация или глинизация в по-висока зона на един и същ сондаж само при условие, че в тази зона няма напорни подземни води. Нагнетяването може да се извърши след завършването на циментацията на предишната зона, без да се изчаква втвърдяването на цимента. В случай на наличие на напорни подземни води или ако почвата не може да поеме разтвора, се изчаква втвърдяването на цимента в предишната зона. Глинизацията се прилага с добавки за бързо втвърдяване.
Чл. 150
Циментацията и глинизацията в едрозърнести и песъчливи почви се осъществяват чрез двойно тампониране на сондажите, като инжектирането на разтворите може да се извършва на вертикални участъци с дължина от 0,30 до 0,50 метра, освен ако проектът не предвижда друго.
Чл. 151
Наредбата забранява заздравяване на земна основа под съществуващи сгради чрез инжекционни работи, ако налягането на инжекционните разтвори надвишава нормалното напрежение в почвата. Осигурява се постоянно наблюдение на теренната повърхност и конструкциите. При откритие на деформации или повреди, инжекционните работи се спират и могат да бъдат възобновени само след оценка на причините и корекция на параметрите.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че инжекционните работи трябва да се извършват в съответствие с Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с ПМС № 164 от 2008 г. Освен това, е забранено извършването на инжекционни работи под обитавани сгради.
Чл. 153
Наредбата определя условията за химическо заздравяване на почви чрез инжектиране на разтвори на свързващи вещества. Химическите вещества трябва да съответстват на проектните изисквания и стандарти. Допускат се отклонения в план до 5 см, но максималните напречни отклонения не трябва да надвишават 1% от дълбочината на инжекторите. Забранява се изтичането на разтвори през съседни инжектори и разполагането на инжектори на по-малко от удвоеното разстояние на тяхното проникване в почвата. Заздравителните работи се извършват последователно през инжекторни точки.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че нагнетяването на заздравяващи субстанции може да се извършва на отделни интервали в дълбочина на земната основа, при спазване на проектните изисквания за конфигурацията и монолитността на заздравявания масив. В еднородни почви заздравяването може да бъде непрекъснато или на интервали, с инжектиране от горе надолу или от долу нагоре. При нееднородно водонепропусклива основа, първоначално се заздравяват слоевете с по-голяма водопропускливост, а при водоносна основа заздравяването се извършва по проект, осигуряващ свободно изтласкване на почвената вода.
Чл. 155
Наредбата определя условията за изпълнение и приемане на земни работи, включително изисквания за предотвратяване на пукнатини в почвата и изтичане на заздравяващи реактиви при инжектиране. При образуване на пукнатини, нагнетяването на заздравителя се спира до втвърдяването му, след което пукнатините се запълват. Използват се специфични материали в зависимост от типа на основата и почвата. При избиване на заздравяващ реактив през пукнатини, инжектирането се спира и се извършва оценка на състоянието на основата. Необходимите изменения в проектната документация се внасят за допълнителни инжекционни работи.
Чл. 156
При заздравяване на земната основа чрез силикатизация и смолизация е задължително да се спазват изискванията, посочени в чл. 152 до чл. 155 от наредбата. Освен това, трябва да се спазват и изискванията за пожарна безопасност, здравословни и безопасни условия на труд, както и опазване на околната среда.
Чл. 157
На земната основа, заздравена чрез инжектиране, се извършват проверки за непрекъснатост и еднородност на заздравяването, якостни и деформационни характеристики, както и водопропускливост. Минималният брой контролни сондажи е 2-3% от инжекционните точки, а шурфовете са един на всеки 500 m3 заздравена почва. За малки обекти се изискват минимум два сондажа или два контролни шурфа.
Чл. 158
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за изпълнение и приемане на земни работи, включително заздравяване на земната основа. Член 158 указва, че след завършване на работите по заздравяване, съответствието с проектните данни се удостоверява с Акт № 6 и Акт № 12, съгласно Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № РД-02-20-1 определя предварителните мерки за предотвратяване на пропадане при фундиране на сгради и съоръжения върху льосови почви. Основните мерки включват недопускане на намокряне на основата, както и замяна, заздравяване и/или уплътняване на почвите, които ще служат за земна основа. За уплътняване и заздравяване на пропадъчните почви могат да се използват различни технологии.
Чл. 160
Уплътняването на льосовата земна основа може да бъде повърхностно или дълбочинно, и се определя след извършване на конкретни анализи, които включват лабораторни и полеви изследвания, както и резултати от пробни участъци. Инвестиционният проект задава основните характеристики, които трябва да бъдат постигнати чрез уплътняването, като намаляване на обема на макропорите и минимални стойности на обемната плътност на почвения скелет, както и увеличаване на модулите на деформация.
Чл. 161
Пробното уплътняване на льосова земна основа се извършва преди строителството при идентични геоложки условия с проектните. Резултатите от пробното уплътняване служат за основа за уточняване на методите за уплътняване в проекта, включително параметри на механизацията и схема за изпълнение.
Чл. 162
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за изпълнение и приемане на земни работи, включително уплътняването на естествени пропадъчни земни основи. Уплътняването може да се извършва до дълбочини от 1,5 до 5 метра в зависимост от използваните трамбовки и методи. Специални изисквания за уплътняване на льос са предвидени, включително забрана за работа с замръзнала почва и контрол на технологията и обемната плътност на почвения скелет след уплътняване.
Чл. 163
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя условията за дълбочинно уплътняване на земна основа от естествени пропадъчни почви. Методът се допуска при наличие на проект и изисква спазване на конкретни условия, включително изкопаване на строителни ями, заливане с вода, поставяне на репери за следене на сляганията и извършване на взривни работи съгласно безопасност. Земната основа се счита за уплътнена, когато слягането е стабилизирано под 1 см за седмица. Невзривени заряди не трябва да остават в сондажите.
Чл. 164
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за контрол на качеството на уплътняването на земната основа при пропадъчни почви. Контролът включва лабораторни и полеви изпитвания на макропорите, обемната плътност и модула на деформация. Пробите се вземат на всеки 300 m2 уплътнена площ, с различни интервали в зависимост от метода на уплътняване. Качеството може да се контролира и чрез пенетрационни изпитвания. Обратните засипки при строителство в льосови почви трябва да са от уплътнени свързани почви и не трябва да съдържат дрениращи материали.
Чл. 165
Чл. 165 от наредбата посочва, че плоскостни фундаменти, разположени върху естествена льосова основа, могат да се изпълняват без заздравителни работи, ако натоварването им е по-малко от първоначалното натоварване на пропадане на льосовата почва. При това, трябва да се спазват изискванията за фундиране, описани в глава 7 на наредбата.
Чл. 166
Чл. 166 от наредба № РД-02-20-1 предвижда, че заздравяването на льосова земна основа се осъществява чрез въвеждане на стабилизиращи вещества. Необходимо е предварително изготвяне на проект, основан на експериментални участъци, за да се докаже ефектът от заздравителните работи.
Чл. 167
Наредбата определя условията за понижаване на нивото на подземните води при фундиране, като посочва два основни метода: директно и индиректно водочерпане. Директното водочерпане се осъществява от дъното на строителната яма, докато индиректното включва дълбоки сондажи или иглофилтри, разположени встрани от строителния изкоп. При извършване на водопонижение е необходимо да се спазват изискванията на съответните наредби и стандарти, както и да се извърши инженерно-геоложка и хидрогеоложка обосновка, отчитайки различни фактори, свързани с подземните води.
Чл. 168
Наредбата определя основните технически методи за понижаване на нивото на подземните води и осушаване на строителни изкопи, включващи гравитационен дренаж, изпомпване от водосъбирателни ями, иглофилтри и сондажни кладенци. Забранява се водопонижението да причинява хидравлично разрушаване на почвата, като се изискват редовни измервания на твърдите частици в изпомпваната вода.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че гравитационното водопонижение при фундиране трябва да се извършва в комбинация с други методи за трайно водопонижение. То се реализира чрез открити канавки или хоризонтални сондажни дренажи, които осигуряват свободно оттичане на подземните води. Отведените води трябва да бъдат зауствани, като е забранено заустването на подземни води без необходимите разрешителни съгласно Наредба № 1 от 2007 г.
Чл. 170
Наредбата регламентира условията за извършване на сондажни работи и понижаване на подземните води при фундиране. Забранява се сондирането, ако то може да доведе до смесване на подземни води с различно качество. Започването на работи по понижаване на подземните води е допустимо само след проверка на техническото състояние на сградите и подземните комуникации. При строителни работи за фундиране трябва да се спазват стандартите на БДС EN 1997-1. В случай на вредни въздействия от понижението на подземните води, трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на тези въздействия.
Чл. 171
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. постановява, че изграждането на сондажи за индиректно водопонижение и поставянето на филтри в тях е допустимо само при спазване на определени изисквания. Забоят на сондажите трябва да бъде с дълбочина не повече от 0,5 m над долния край на обсадната тръба, а почвите да се изваждат без да се предизвиква обрушване. Забранено е въртеливо сондиране без промивка, както и сондажи с глинена промивка без предварителна експериментална проверка. Отклонението от вертикалното положение на сондажите не трябва да надвишава 0,5 %. Също така, преди спускането на филтрите, сондажите трябва да бъдат почистени от тиня, а по време на сондирането е необходимо да се вземат почвени проби за уточняване на границите на водоносните пластове.
Чл. 172
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за експлоатация на машини, съоръжения и сондажно оборудване, като акцентира на необходимостта от спазване на техническите спецификации от производителите. Включени са стандарти, свързани с безопасността и параметрите на оборудването за сондиране и фундиране, както и за хидрогеоложки сондажи.
Чл. 173
Чл. 173 определя условията за спускане на филтриращи или обсадни тръби в черпателни сондажи с воден подмив. Допуска се това да става при осигурено подаване на вода под налягане между 0,3 и 1,0 МРа, за да се размива почвата. При затруднения при спускането, се подава сгъстен въздух. Иглофилтрите се използват за индиректно водопонижение и могат да се инсталират в плътни почви или почви с едри включения в предварително направени сондажи.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че поставянето на филтрационни тръби в черпателните сондажи е разрешено само след предварителна проверка за механични повреди, като разкъсани зони, неуплътнени съединения и пукнатини. Освен това, в случаи на агресивност на подземните води, е необходимо филтрационните тръби да имат антикорозионна защита.
Чл. 175
Засипването с дренажни материали около филтрационни тръби в обсадени сондажи не трябва да бъде неравномерно или с нееднородни материали. При всяко повдигане на обсадните тръби в сондажа трябва да се оставя дренажен материал с минимална височина от 0,5 метра, освен ако проектът не предписва друго.
Чл. 176
В наредбата се предвиждат изисквания за монтаж на помпи за индиректно водопонижение. Помпите могат да се монтират само след проверка на сондажите с шаблон, който да е с диаметър най-малко 50 mm по-голям от този на потопяемите помпи. Освен това, тръбите за напорните колони в сондажите трябва да бъдат почистени и проверени за херметичност при налягане, което е 50 % по-голямо от работното налягане.
Чл. 177
Наредбата определя изискванията за функциониране на системата за водопонижение. Забранява се безпричинно прекъсване на водочерпането след въвеждането на системата в действие. При аварийно прекратяване на работата на помпите, трябва незабавно да се затварят спирателните кранове, за да се предотвратят водни удари. Осигурява се периодична проверка и ремонт на резервните помпи.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № РД-02-20-1 забранява създаването на условия, които могат да нарушат устойчивостта на дъното и откосите на строителна яма при директно водочерпане. В случай на наличие на предпоставки за нарушаване на устойчивостта, е необходимо да се намали разликата между нивото на водата в ямата и в земната основа извън нея.
Чл. 179
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя изискванията за водопонижаващите системи по време на строителни работи. Забранява се технически необосновано и рязко регулиране на режима на работа на водопонижаващата система, ако не е осигурено изключване на помпите в зависимост от дебита на водата. Освен това, експлоатацията на системите в зимни условия трябва да бъде защитена от замръзване. Водопонижаването трябва да се документира в дневник, където се записват показанията на приборите, продължителността на работа и хидрогеоложки наблюдения.
Чл. 180
При водопонижение за изпълнение на плоскостното фундиране "на сухо", минималната дълбочина на динамичното ниво на подземните води в границите на строителната яма трябва да бъде не по-малко от 0,5 метра под нивото на дъното.
Чл. 181
Демонтирането на системите за индиректно водопонижение трябва да започне от най-долния хоризонт, освен ако проектът не предписва друго. Не е позволено да се спират работата на по-високо разположените инсталации по време на демонтажа.
Чл. 182
Чл. 182 определя условията за приемане и въвеждане в действие на системи за водопонижаване. Преди приемането е необходимо провеждане на пробно водочерпане, при което се проверяват количеството на изпомпваната вода, налягането на помпите, херметичността на уплътненията, наличието на почвени частици в изпомпаната вода и разположението на елементите от системата. Пробното водочерпане трябва да продължи 72 часа или до стабилизиране на водното ниво. Системата се въвежда в експлоатация, ако е функционирала коректно поне едно денонощие след монтажа.
Чл. 183
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира условията за приемане на земни работи и системи за водопонижение. Приемането се оформя с акт, който включва геоложки разрези и данни за изпълнение на проекта за фундиране. Специфицират се изисквания за различни методи на водопонижение, като отвеждане на подземни води, хоризонтални дренажи, иглофилтърни уредби и открити сондажи, с подробности относно конструкцията, разположението и характеристиките на използваните системи.
Чл. 184
Чл. 184 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при строителни дейности, свързани с фундирането на сгради и съоръжения, водопонижението трябва да се комбинира с технически мерки, които да предотвратят или ограничат стичането на повърхностни води към строителните изкопи.
Чл. 185
Наредбата определя изискванията за мониторинг и надзор на подземните води по време на строителството, които трябва да съответстват на БДС EN 1997-1, т. 4.3.2 и приложение J, т. J.3. Освен това, в глава осма се обсъжда укрепяването на строителни изкопи за фундирване чрез замразяване.
Чл. 186
Наредбата регламентира метода на замразяване на почвите като алтернатива за укрепване на откосите на строителни изкопи. Процесът включва инсталация на тръбна система, през която преминава разсол с температура между -20 °С и -25 °С. Тръбите се полагат в сондажи, които трябва да отговарят на определени диаметри и условия, за да се избегнат неблагоприятни последствия за фундаменти и съоръжения. Максималните допустими отклонения при сондирането са 1 % за вертикални и 2 % за наклонени сондажи, като при недопустими отклонения е необходимо коригиране или извършване на нови сондажи.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че охладителните тръби трябва да се промиват отвътре и да се инсталират веднага след извършване на сондажите. Всяка секция от тези тръби, заедно с плътния водещ стоманен конус, трябва да се изпитва с вода под налягане от 25 atm. Херметичността на съединенията се проверява чрез наблюдение на нивото на водата в тръбите, като се приема, че те са достатъчно водоплътни, ако нивото не спадне повече от 2-3 mm за три дни.
Чл. 188
Чл. 188 описва изискванията за монтаж и изпитване на хладилни инсталации. Включва индивидуално хидравлично и/или пневматично изпитване на два затворени кръга (вътрешен и външен). След монтажа, инсталацията се изпитва под налягане с определени стойности за нагнетателните и отвеждащите тръбопроводи. Приемането на монтажа зависи от стабилността на налягането в първите 6 часа.
Чл. 189
След монтажа на инсталацията, външният студопреносителен кръг (тръбопроводна разсолна мрежа) трябва да бъде промит с вода и подложен на хидравлично изпитване. Налягането за изпитване трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-ниско от работното, но не по-малко от 6 атм. Успешното изпитване се потвърджава, ако налягането не се променя и няма течове за 15 минути. Въвеждането на инсталацията в експлоатация е разрешено само след успешно завършени изпитвания и отстраняване на остатъчната вода.
Чл. 190
Охладителните стоманени тръби (колони) не могат да бъдат въвеждани в експлоатация по-късно от пет денонощия след поставянето им в сондажите, освен ако проектът не предвижда друго. Включването на тръбите в групи е разрешено само при спазване на проектните указания, като охладителен разтвор първо се подава към тръбите с най-големи разстояния помежду си.
Чл. 191
Наредбата регламентира контрола на охладителните тръби по време на експлоатацията им. Температурата на излизащия разтвор не трябва да се различава с повече от 2-3 °С от входящата. Не се допуска прекъсване на работата на хладилната инсталация по време на активно замразяване, а след създаването на замразен почвен масив е възможно преминаване в пасивен режим с поддържане на постоянна температура. При замразяване на водоносни пластове се осигурява контрол на нивото на подземните води чрез разтоварващи сондажи.
Чл. 192
Проектните размери и еднородността на замразения почвен масив се считат за постигнати при установяване на наличие на отрицателна температура на различни дълбочини в термометричните сондажи, повишаване на нивото на подземните води в хидроложките наблюдателни сондажи и равномерност и стабилност на температурата на входящия и изходящия разсол.
Чл. 193
След достигане на проектните размери и еднородност на замразения почвен масив, се въвежда нов режим на работа на хладилния агрегат и хладилната тръбопроводна мрежа. Целта е да се поддържат постоянни проектните размери и температурата на замразения почвен масив до завършването на строителните работи.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за извършване на строителни работи (СМР) в строителен изкоп с замразено почвено ограждане. Работите са разрешени само при постоянен контрол на състоянието на замразения почвен масив, без да се допускат промени в размерите и температурата му чрез корекции в хладилната инсталация. Плоскостно фундиране е допустимо, ако замръзването не е обхванало земната основа под фундамента до активната зона на слягане, определена по изчисления.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № РД-02-20-1 определя условията за извършване на изкопни работи в открита строителна яма с замразено почвено ограждане. Работите са допустими само при положителна температура на въздуха, при условие че замразеният почвен масив е ефективно защитен от атмосферни води и слънчеви лъчи, съгласно проекта.
Чл. 196
Чл. 196 от Наредба № РД-02-20-1 посочва, че изваждането на хладилните тръби от сондажите е разрешено след завършване на всички строителни работи, извършвани под защита на замразеното почвено ограждане. Строителните работи се считат за окончателно завършени след извличането на хладилните колони, а всички оставащи сондажни отвори трябва да бъдат тампонирани.
Чл. 197
Чл. 197 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за шпунтовите стени, използвани за ограждане на строителни изкопи при фундиране. Шпунтовите стени могат да бъдат изработени от различни материали, включително стомана, стоманобетон, пластмаса и дърво. Изпълнението на шпунтовото ограждане трябва да се извършва при определени условия, които включват наличие на информация за подземни съоръжения, съобразяване с геоложките и хидроложките условия, мерки за защита на шпунтовите профили, подготовка на терена и устойчиво закрепване на платформата за забиване на шпунтовете.
Чл. 198
Шпунтовите огради се трасират съобразно локалната координатна система и проектните планове. Допустимите отклонения от проектното положение не трябва да надвишават стойностите в приложение № 31. Шпунтовете се забиват под 'дъно изкоп', като отклоненията спрямо вертикалното направление не могат да надвишават 1,5% от дължината на шпунта. При по-големи отклонения шпунтовете се изтеглят и ремонтират, ако е нужно.
Чл. 199
Наредбата определя изискванията за забиване на стоманени шпунтове, които трябва да бъдат предварително смазани. Забранява се деформирането или увреждането на ключовете при скъсяване или удължаване на шпунтовете. Допуска се ограничаване на водопритока в строителни ями с помощта на шпунтове от синтетични материали. При анкериране на шпунтовите стени, отворите за анкерите трябва да бъдат разположени в неогънатата част на шпунтовите профили, а за по-голяма стабилност се препоръчва използването на хоризонтални греди.
Чл. 200
Наредбата регламентира забиването на шпунтови профили със специфични изисквания. Не е разрешено забиването на профили без монтирани "шапки" за предотвратяване на деформации. При използване на виброуреди, закрепването им трябва да бъде кораво, а профилите се забиват по двойки. В открити води е разрешено забиването на профили от плаващи кранове при определени условия на вълнение и закотвяне на плавателните съдове.
Чл. 201
Шпунтовете могат да се използват за укрепяване на водоприток. Опънната сила за изтегляне на временни метални шпунтови профили трябва да е 1,2-1,5 пъти по-малка от капацитета на изтеглящия механизъм. Изтеглянето може да се извършва и с вибратори, но не трябва да надвишава скорост от 3 m/min при песъчлива и 1 m/min при глинеста основа.
Чл. 202
В Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. е установено, че не се допуска деформация или загуба на устойчивост на шпунтовите стени при използване на воден подмив за забиване. При последните 1,0 до 1,5 метра от дълбочината на забиване не трябва да се прилага воден подмив.
Чл. 203
Наредбата определя стандартите, на които трябва да отговарят конструкционните шпунтови профили от нелегирана стомана. Включва изисквания за горещо- и студеновалцувани листове, както и за горещообработени и студенообработени заварени кухи профили. Всеки тип профил трябва да съответства на конкретни стандарти, обозначени с БДС EN, които регламентират техническите условия за доставка и допустимите отклонения от формата и размерите.
Чл. 204
Опънните фундаменти могат да бъдат бетонни или стоманобетонни блокове, както и вградени в насипи стоманобетонни или метални плочи. Устойчивостта им срещу изтръгване от земната основа зависи от собственото им тегло, теглото на обратните засипки и триенето с околната почва. Необходимо е да се прилагат технологии, които да увеличават устойчивостта на фундаменти, като например оптимизиране на плътността на засипките и грапавостта на стените. За фундаменти, натоварени с воден подем, е разрешено използването на тежки бетони и анкери или опънни пилоти с уширени пети за повишаване на устойчивостта.
Чл. 205
Наредбата определя изискванията за анкерите, използвани за укрепване на фундаменти и строителни изкопи. Анкерите могат да бъдат временни или постоянни, активни или пасивни, в зависимост от техните характеристики и предназначение. Те се инсталират в дълги сондажни отвори и се закотвят в почвата или скалите чрез инжектиране на циментови разтвори. Допускат се определени отклонения в разположението на сондажите, а също така са посочени минимални дължини на елементите, които трябва да излизат извън отвора на сондажа.
Чл. 206
Чл. 206 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изпълнение на инжекционни почвени анкери. Спецификациите включват спазване на БДС EN 1537 и БДС EN 14490, определяне на физико-механичните характеристики на материалите в лаборатории и забрана за използване на корозирала стоманена армировка в сондажите при инжекционни анкери, независимо от предназначението им.
Чл. 207
Чл. 207 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че не се допуска приемането на работни анкери без предварителни контролни изпитвания на носимоспособността им. Изпитванията на инжекционните почвени анкери се извършват по стандартната процедура на БДС EN ISO 22477-5, но могат да се допуснат и други стандарти, ако това е предвидено в проекта.
Чл. 208
Наредбата определя процедурите за контролни изпитвания на пробни анкери, които включват статични опънни натоварвания. Всеки товар трябва да е част от максималния изчислителен товар за анкера, а продължителността на задържането на товара и измерванията следва да се извършват по предписания в проекта метод. Преди да се включат анкерите в работа, те се натоварват до максималния изчислителен товар и носимоспособността им се оценява на база премествания. След натоварването анкерите се разтоварват до работното натоварване и се закрепват. Негодни анкери се отпускат и дублират, а временните активни анкери задължително се отпускат след приключване на строителството.
Чл. 209
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя процедурите за контрол и приемане на земни работи, включително изисквания за съставяне на актове за завършени работи. При проведените контролни и приемателни изпитвания се изисква съставяне на акт за подлежащи на закриване работи, който включва протоколи за сондажни работи, инжектиране и напрягане на анкерите. Анкерната конструкция се приема с акт за приемане на строително-монтажни работи.
Чл. 210
Чл. 210 от Наредба № РД-02-20-1 описва фундирането с кладенци и кесони като метод на дълбоко фундиране, който включва спускането на стоманобетонни съоръжения в земната основа. Този метод се използва в случаи на слаби почви или пренасяне на големи товари. Спускането на кладенците и кесоните трябва да бъде плавно и равномерно, като те трябва да достигнат до здрави и непропадъчни земни пластове.
Чл. 211
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. регламентира начина на изпълнение на най-долната част на кладенците и кесоните, които трябва да се поставят на заравнен терен. Предвижда се предварително фиксиране на главните оси, което да позволява проверка и корекции по време на спускането. Реперите и знаците за контрол на осите и вертикалните коти трябва да бъдат стабилизирани извън зоните на потенциални почвени деформации.
Чл. 212
Наредбата определя условията за изграждане на фундаменти, колектори и монтаж на тръбопроводи в призма на обрушване около кладенците. Изграждането е допустимо след приключване на спускането, фиксиране на проектната кота и възстановяване на околния почвен масив. Временни технически съоръжения могат да се разполагат в границите на призма на обрушване при спазване на нормативната база.
Чл. 213
При фундиране с кладенци (кесони) в открити води, котата на строителната площадка на изкуствения остров не трябва да е по-ниска от 0,5 метра спрямо максималното ниво на водата. Широчината на бермите на изкуствения остров не може да бъде по-малка от 3,0 метра (или 5,0 метра в зависимост от проекта), освен ако проектът не предвижда друго.
Чл. 214
Чл. 214 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при сглобяеми кладенци, бетонирането или монтажът на елементи от най-долния пръстен може да започне само след като бетонът на временния фундамент достигне проектната якост.
Чл. 215
Наредбата регламентира условията за спускане на пръстени на кладенци (кесони). Спускането на пръстените е допустимо след достигане на проектната якост на бетона. При сглобяеми кладенци, бетонът между спуснатите пръстени също трябва да достигне проектната якост. Спускането не трябва да е на стъпки по-големи от 0,5 m, като след всяка стъпка се проверяват вертикалността и положението на кладенците. Спускането близо до съществуващи сгради изисква геодезически наблюдения, за да се предотвратят деформации.
Чл. 216
Наредбата регулира условията за транспортиране на готови кладенци (кесони) по вода. За самостоятелно плаване е необходимо проверка на устойчивостта им, като височината на борда над водата трябва да е минимум 1,0 m. При транспорт на кладенци, натоварени на плавателно средство, е задължителна проверка на товарния капацитет и сигурността на закрепването. Спускането им във вода трябва да се извършва с внимание към устойчивостта. Нужни са мерки срещу сблъскване и засядане. Преди строителни работи е необходимо хоризонтално подравняване на дъното на водоема, което се извършва с драгажни машини или багери. Окончателното фиксиране на кладенците се осъществява чрез запълване с различни материали.
Чл. 217
Наредбата регламентира условията за използване на хидравличен и хидро-пневматичен подмив при спускане на кладенци и кесони, като такова използване е допустимо само ако е предвидено в проекта. Освен това, употребата на глинени разтвори за намаляване на триенето е разрешена, при условие че тези разтвори отговарят на специфичните изисквания и технически характеристики, описани в наредбата.
Чл. 218
Спускането на кладенци в тиксотропна риза е допустимо при спазване на определени условия: нивото на глинения разтвор трябва да е не по-ниско от 20 см от ръба на предварителния изкоп, отвесността на спускането трябва да се контролира непрекъснато, при преминаване през водонаситени прослойки не трябва да се копае в близост до върха на ножа, а проектното качество на глинения разтвор трябва да се контролира поне веднъж на работна смяна.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при спускане на кладенци във водонаситени почви или в акватория е забранено нахлуването на почви под ножа на кладенеца. За да се предотврати това, нивото на водата от вътрешната страна на кладенеца трябва да бъде поддържано не по-ниско от нивото на водата отвън.
Чл. 220
Наредбата определя условията за извършване на земни работи и свързаните с тях дейности. Чл. 220 указва, че при опасност от суфозия и използване на 'тиксотропни ризи' в песъчливи водонаситени почви, не е разрешено директно водочерпене от кладенеца до достигане на проектната кота. Освен това, фиксирането на кладенците на проектната кота трябва да се извърши преди бетонирането на дъното и при работа на система за понижение на подземните води преди нейното изключване.
Чл. 221
Чл. 221 от Наредба № РД-02-20-1 определя начина на бетониране на стоманобетонните дъна на кладенците. Бетонирането се извършва "на сухо" по зони при непрекъснато водочерпене, като първоначално се бетонират зоните при ножа. Кладенци с небетонирано дъно могат да служат за укрепване на стените на изкопи за фундаменти и за защита от свлачища. Изпомпването на водата от кладенци с бетонирано дъно под вода е допустимо след достигане на проектната якост на бетона. Полагането на бетона на дънната плоча се извършва на сухо, когато се изпълнява върху подложен бетон.
Чл. 222
Когато се спуска кладенец с помощта на затежаване или хидравлични крикове, в забоя се оставя почвен тампон с определена дебелина: минимум 1,0 m за глини и песъчливи глини, 1,5 m за пясъци и 2,0 m за почви, склонни към протичане, освен ако проектът не предвижда друго.
Чл. 223
Наредбата предвижда, че всеки хидравличен крик трябва да се управлява отделно за направляване и равномерно спускане на кладенеца. Минималният брой на криковете е един на всеки 6 метра от периметъра на кладенеца. Освен това, разликата в вертикалните премествания на диаметрално противоположни точки от контура на кладенеца не трябва да превишава 10 мм при спускането.
Чл. 224
Не се допуска започване на спускане на кесони, преди конструкцията на камерата да е достигнала проектната якост и да е изпитана за налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане. Въздушното налягане в кесоните, спускани без хидромеханизация, не трябва да превишава с повече от 0,2 МРа (2 atm) външното хидростатично налягане. За работещите в кесоните при повишено налягане се изготвят и спазват часови графици за работа, декомпресия и почивка.
Чл. 225
Наредбата регламентира условията за извършване на изкопни работи в кесона, с акцент върху осигуряване на равномерно спускане и предотвратяване на изтичане на въздух от работната камера. По време на спускането, котата на повърхността на почвата в работната камера не трябва да превишава котата на върха на ножа с повече от 0,60 м. Твърдите включения под ножа на кесона трябва да се отстраняват внимателно, за да не се допусне изтичане на въздух.
Чл. 226
Наредбата определя условията за безопасно изпълнение и приемане на земни работи и съоръжения. Допуска се временно понижаване на налягането в камерата на кесона, но не повече от 50% от работното налягане. Подкопаване на почвата под ножа на кесона не трябва да надвишава 0,5 м преди спускането. Забранено е присъствието на хора в кесона по време на форсирано спускане. Запълването на камерата с вода трябва да става чрез постепенно понижаване на налягането, а не с изтласкване при налягане над проектното. Отклоненията в размерите и положението на кладенците и кесоните не трябва да надвишават установените стойности в приложение № 32.
Чл. 227
Наредбата определя условията за изпълнение и приемане на земни работи, съоръжения, основи и фундаменти. Чл. 227 конкретизира, че при работа със спускаеми кладенци и кесони, частичното приемане се извършва с Акт, обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г. Включените строителни и монтажни работи (СМР) подлежащи на приемане са: изграждането на площадките за спускане, готовите кесони и пръстени преди тяхното спускане, и състоянието на спуснатите кладенци или кесони преди запълването им.
Чл. 228
Наредбата определя изискванията за приемане на работите по спускаеми кладенци и кесони, включително необходимите данни и документи, които изпълнителят трябва да предостави. Включва и дефиниции на термини, свързани със строителните почви, уплътняването им, зърнометрията и други физико-механични характеристики. Наредбата отменя предишни правила и влиза в сила 6 месеца след обнародването й.
Параграф §1
Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. определя терминология и дефиниции, свързани със строителните почви и техните характеристики. Включени са понятия като 'строителни почви', 'уплътняване на строителните почви', 'зърнометрия', 'водно съдържание', 'оптимално водно съдържание', 'консистенция', 'показател на пластичност', 'стандартна плътност', 'льосови почви', 'хлориди и сулфати', 'депресионно водопонижение', 'хидромониторни уредби', 'пулп', 'скатни изкопи', 'заимствани изкопи', 'шалан', 'валуни', 'забивни пилоти' и 'набивни пилоти'. Тези определения служат за основа при прилагането на наредбата и осигуряват единно разбиране на терминологията в строителството.
§ 2
Наредбата е издадена на основание чл. 169, ал. 4 и ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Тя отменя предишни правила и наредби, свързани с приемането на земни работи и съоръжения, утвърдени през 1985 и 1988 г. от съответните органи.
§3
Наредба № РД-02-20-1, обнародвана на 26 октомври 2023 г., влиза в сила 6 месеца след обнародването. Приложение № 1 съдържа списък с технически спецификации, включително Еврокод 7 и стандарти за изпитване на почви и материали. Приложение № 2 предоставя категоризация на строителните почви и методи за определяне на техните физико-механични характеристики. Останалите приложения описват технически параметри за изграждане на пътища, изкопи, насипи и специфични изисквания за строителни работи, включително зимни условия и хидромеханизация.
