Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране и изграждане на нови сгради, както и за основен ремонт и реконструкция на съществуващи сгради, с цел защита от проникване на радон 222 в закрити помещения. Включва класификация на сградите, технически показатели за проектиране на мерки за защита от радон, методики за проектиране на контактната конструкция и хидроизолация, устойчива на проникване на радон, и системи за вентилация.
Наредбата № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя изискванията за защита от проникване на радон в сградите. Тя се прилага за нови и съществуващи жилищни и обществени сгради, както и за производствени сгради, разположени в райони с установено съдържание на радон. Изискванията включват проектиране, основни ремонти и реконструкции, като се вземат предвид и границите на дозите за професионално облъчени лица. Средногодишната обемна концентрация на радон се определя на база национална база данни от измервания. Наредбата работи съвместно с други нормативни актове, свързани с безопасността и здравословните условия на труд.
Наредбата не се прилага за следните категории сгради: преместваеми обекти, временни строежи, стопански постройки със селскостопанско предназначение, жилищни и смесени сгради, в които едно лице не пребивава повече от 15 часа седмично, сгради с водоснабдителна мрежа, източник на радон, сгради, свързани с лечебни процедури с радон и недвижими културни ценности, освен ако не е предвидено приложение на наредбата в заданието за проектиране.
Сградите, които се планират за изграждане или са вече изградени в територии с установени концентрации на радон, се класифицират като находящи се в райони с потенциална вероятност за проникване на радон. Това определение е основано на данни от националната база данни за измервания на радон.
Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя техническите изисквания за нови и съществуващи сгради с цел защита от проникване на радон. Мерките за защита се основават на референтно ниво на средногодишна обемна концентрация на радон във въздуха в закрити помещения, което е определено от Наредбата за радиационна защита.
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че обемната концентрация на радон в закрити помещения, която надвишава референтното ниво, е неприемлива. В такъв случай е необходимо да се предприемат технически мерки за защита на здравето и безопасността на обитателите.
Чл. 7 определя техническите мерки за защита на сградите от радон, които зависят от района на местонахождение и вероятността от проникване на радон. За нови и съществуващи сгради в райони с установено съдържание на радон се предвиждат мерки за защита. Техническите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи, като за нови сгради се използва информация за радоновия индекс, а за съществуващи - измерена на място ОКРЗП. Прилагането на мерките отчита предназначението на сградата, режимите на обитаване, техническите възможности и икономическата целесъобразност.
Проектирането на мерките за защита от радон в нови сгради, разположени в райони с установено съдържание на радон, трябва да се основава на инженерно-геоложки доклад, който включва информация за източниците на радон, геоложките характеристики на почвата и концентрацията на радон в почвения газ. За съществуващи сгради, оценката на мерките за защита се извършва след анализ на източниците на радон и измерените нива в сградата. Проектните решения за защита от радон трябва да бъдат описани в инвестиционния проект, а изискванията за тяхното изпълнение да са включени в договора за проектиране. Инвестиционният проект също така трябва да съдържа списък на техническите спецификации на строителните продукти, използвани за защита от радон.
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при проектирането и изпълнението на мерките за защита от радон в сгради, свързани с отбраната и сигурността на страната, трябва да се спазват както изискванията на наредбата, така и специфичните изисквания на други нормативни актове, свързани с тези сгради.
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-1 установява, че при проектирането и изпълнението на мерките за защита от радон в производствени сгради, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3, трябва да се спазват изискванията на наредбата съвместно с изискванията на други нормативни актове, които налагат специфични изисквания за такива сгради.
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията към строителните продукти, които се използват в сградите за защита от радон. Според алинея 1, тези продукти трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации, установени в Регламент (ЕС) № 305/2011, както и на условията и реда, определени в Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. Алинея 2 уточнява, че продуктите и системите за вентилация, които не попадат под горепосочените изисквания, трябва да отговарят на специфичните изисквания на приложимите наредби и европейски регламенти.
Контролът при строителството и монтажа на мерките за защита от радон в сградите се осъществява от строителния надзор или от техническия ръководител за строежи от пета категория, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-1 установява, че контролът и приемането на мерките за защита на сградите от радон обхваща всички строителни и монтажни работи, които подлежат на закриване. Завършените работи се приемат и документират в съответствие с Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
В техническия паспорт на сградата се вписват мерките за защита от радон, изискванията към основните експлоатационни показатели на строителните продукти и изискванията за експлоатация на техническите системи. Освен това, в паспорта се вписват техническите показатели, определени по време на обследването на сградата, включително категорията по въздухоплътност на контактната конструкция.
Наредбата определя техническите изисквания за защита на сградите от радон, които включват проектиране и изпълнение на различни конструкции и системи. Изброените методики включват изпълнение на контактни конструкции, хидроизолация, вентилация на почвата и кухи пространства, както и специфични мерки за сгради с обитаеми и необитаеми контакти. За всяка от тези методики са предоставени приложения, които описват необходимите изисквания.
Съгласно Чл. 16 от НАРЕДБА № РД-02-20-1, сградите в България се класифицират на три категории в зависимост от потенциалната вероятност за проникване на радон, определена по средногодишна обемна концентрация: 1. Ниска вероятност - концентрация до 100 Bq/m3. 2. Умерена вероятност - концентрация между 101 Bq/m3 и 300 Bq/m3. 3. Висока вероятност - концентрация над 300 Bq/m3.
Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя техническите изисквания за нови сгради относно защита от радон. Радоновият индекс на строителната площадка (РИСП) се определя от проектанта на основата на измерена обемна концентрация на радон в почвата (ОКРП). В зависимост от стойността на ОКРП, радоновият индекс може да бъде висок, среден или нисък. Възложителят отговаря за измерванията на ОКРП, които след това се предоставят на проектанта.
Наредбата определя техническите изисквания за съществуващите сгради по отношение на обемната концентрация на радон в закритите помещения. Сградите с концентрация над референтното ниво, установено с Наредбата за радиационна защита, се считат за сгради с потенциално завишена концентрация на радон. Тези сгради се класифицират в три групи в зависимост от измерената концентрация на радон: група А (300-500 Bq/m3), група Б (501-1000 Bq/m3) и група В (над 1000 Bq/m3).
Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя техническите изисквания за нови и съществуващи сгради, класифицирани в три категории на въздухоплътност на контактната конструкция. 1. Първа категория: Сгради с хидроизолация и уплътнени фуги, ограничават конвекция на въздуха и радон. 2. Втора категория: Хидроизолирана стоманобетонна конструкция с дебелина минимум 250 mm или с хидроизолация и уплътнени фуги. 3. Трета категория: Сгради с уплътнени отвори, без хидроизолация.
Наредбата определя изискванията за защита на сградите от радон, като основната цел е да се предотврати проникването на радон в сградите, за да не се надвишава определеното референтно ниво на ОКРЗП. Защитата трябва да бъде включена в инвестиционните проекти чрез проектиране на технически мерки за недопускане на радон.
Чл. 21 определя условията, при които сградите се считат за защитени от радон. Сгради с ограждащи конструкции, отделени от земната основа с въздушен слой, който позволява свободно движение на въздушните потоци, са защитени. Вентилацията в кухи пространства не се счита за свободно движение на въздуха. Другите сгради, които не отговарят на тези условия, са незащитени от радон, освен ако не са приложени специфични мерки за защита.
Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя техническите мерки за защита на сградите от радон. Те са разделени на две категории: превантивни мерки, които се предприемат за предотвратяване на проникването на радон в сградите, и коригиращи мерки, които се прилагат за намаляване на концентрацията на радон в съществуващи сгради. Тези мерки могат да бъдат проектирани и изпълнени както индивидуално, така и в комбинация.
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-1 определя общите технически изисквания при проектиране на сгради, свързани с физико-механичните свойства на почвата, за да се ограничи проникването на радон. Изискванията включват минимизиране на контакта между сградата и почвата, полагане на хидроизолация, ограничаване на покритията с ниска пропускливост на газ, изграждане на обратни насипи с висока пропускливост на газ и избягване на невентилируеми слоеве под подовата конструкция.
Наредбата определя изискванията за проектиране на вътрешното разпределение на сградите, така че да се предотврати понижаването на налягането в контактния етаж, където може да проникне радон. Изискванията включват: 1. Конструкцията на инсталации и шахти да осигурява най-малко 3-та категория на въздухоплътност и да се уплътняват всички входове; 2. Уплътняване на вертикални шахти за осигуряване на въздухоплътност; 3. Отделяне на стълбищните пространства на контактния етаж с уплътнени врати; 4. Вратите на контактния етаж да се отварят навътре, освен евакуационните.
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. предвижда, че в техническите помещения на контактния етаж, където е необходимо поддържане на подналягане, трябва да се осигури пресен въздух, съгласно нормативните изисквания. Тези помещения трябва да бъдат отделени от останалите части на сградата с уплътнена конструкция, която отговаря на най-малко 3-та категория на въздухоплътност, и да имат уплътнени врати с автоматично затваряне.
Член 26 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че в зоната на контактния етаж на сградите трябва да бъде осигурена общообменна вентилация, съгласно методиката, изложена в приложение № 4 на наредбата.
При изграждане на подово отопление или охлаждане, което е свързано с конструкцията на сградата и нейното взаимодействие със земната основа, е необходимо да се спазват изискванията на чл. 31, ал. 2, независимо от радоновия индекс на строителната площадка.
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-1 определя мерките за предотвратяване проникването на радон в нови сгради, които се планират в райони с установена концентрация на радон. Проектирането на мерките зависи от радоновия индекс на строителната площадка и включва данни като местоположение на сградата, площ в контакт с почвата, вътрешно разпределение на пространствата и кратност на въздухообмена.
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. предвижда, че защитата от проникване на радон в нови сгради с нисък радонов индекс трябва да се осигури чрез изпълнение на контактни конструкции от 2-ра категория на въздухоплътност. Изключение от това изискване е допустимо за сгради с кухи пространства, при условие че подовата конструкция над кухото пространство е изградена от 3-та категория на въздухоплътност и е спазено условието по т. 13, буква "а" от приложение № 5.
Член 30 от Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя изискванията за защита от проникване на радон в нови сгради. За сградите със среден радонов индекс е необходимо да се изпълнят контактните конструкции от 1-ва категория на въздухоплътност. Допуска се 2-ра категория, ако сградата има принудителна вентилация и контактният етаж не е обитаем, при определени условия. За сгради с кухи пространства се спазват специфични изисквания, а по искане на възложителя може да се приложи решение за защита, както за сграда с висок радонов индекс.
Наредбата определя изискванията за защита от радон при нови сгради в зависимост от радоновия индекс на строителната площадка. При ниска, средна и висока пропускливост на почвата се задават различни концентрации на радон, при които е необходимо да се осигури въздухоплътност на контактните конструкции. При по-високи стойности на радон, се изискват специфични мерки за защита, като монтаж на вентилационни системи или изпълнение на контактни конструкции с вентилационен слой. Допълнителни мерки могат да се предприемат при предвидими рискове, дори при по-ниски концентрации на радон. За сгради с механична вентилация или необитаеми етажи, изискванията за въздухоплътност могат да бъдат по-ниски. Съществуващи сгради също трябва да спазват определени изисквания за защита от радон.
Наредбата определя мерките за предотвратяване на проникването и намаляване на концентрацията на радон в съществуващи сгради. Проектирането на мерките зависи от спецификата на сградата и нейното местоположение, и се основава на подробни измервания и технически характеристики на сградата. Включва се оценка на местоположението, геоложки данни, състояние на конструкцията, хидроизолация, тип на фундиране, експлоатационно състояние на етажите, наличие на пукнатини и системи за вентилация. Измерванията се извършват на подземните и полуподземните етажи, а резултатите се предоставят на проектанта за проектиране на мерки. При наличие на технически паспорт, данните може да се вземат от предходно обследване. Минимални идентификационни данни за сградата и мерките срещу радон се систематизират в приложение № 9.
Проектирането на мерки за защита на сгради от радон трябва да се основава на задание за проектиране, което е изготвено от квалифицирани проектанти. Те трябва да спазват изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите, включително ограниченията по вид и размер на предоставяните проектантски услуги.
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. предвижда, че ако данните, необходими за проектиране и изпълнение на мерки за защита от радон, не са налични, възложителят е отговорен за осигуряването на липсващата информация.
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проектните решения за коригиращи мерки, намаляващи концентрацията на радон в съществуващи сгради. Проектите трябва да включват спецификации за строителните продукти, технологии и експлоатация на мерките. За ограждащите елементи се описват конструктивни елементи и техните физични характеристики, а за вентилационните системи - техническите им характеристики съгласно Наредба № 15 от 2005 г.
При проектиране на мерки за ограничаване на радон в съществуващи сгради трябва да се вземат предвид механичното и корозионното състояние на конструкцията, както и изискванията за надеждност, дълготрайност и ефективност.
Наредбата предвижда мерки за защита от радон в зависимост от потенциалната вероятност за проникване в сградите. За съществуващи сгради в райони с ниска вероятност от радон, мерките са по желание на възложителя и се прилагат по преценка на проектанта. За райони с умерена вероятност, превантивните мерки са задължителни и също се определят от проектанта, като се вземат предвид значимостта на определени показатели.
Наредбата определя, че всяка съществуваща сграда, в която е установена обемна концентрация на радон в закрити помещения над референтното ниво, се счита за сграда с потенциално завишена концентрация на радон. За съществуващи сгради от група "А" могат да се прилагат различни мерки за защита, включително уплътняване на прониквания, увеличаване на въздухообмена, уплътняване на тавани и инсталиране на вентилационни системи. Ефективността на предприетите мерки може да бъде оценена с последващи измервания и при необходимост могат да се приложат допълнителни мерки.
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. определя мерките за защита от радон за съществуващи сгради от група Б. Тези мерки включват увеличаване на въздухообмена чрез принудителна вентилация, монтаж на вентилационни системи за почвата, изменение на контактната конструкция за подобряване на въздухоплътността, мерки за кухи пространства и редуциране на радон в кухото пространство. Всички мерки трябва да се комбинират с уплътняване на пътищата на проникване на радон в помещенията.
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда специфични изисквания при проектиране на коригиращи мерки за съществуващи сгради от група В. Мерките включват: ограничаване на кратността на въздухообмена на принудителната вентилация до 1,5 h-1 и максимум 8 часа на ден; изграждане на вентилация на почвата с ефективни смукателно-изпускателни компоненти; осигуряване на подналягане в контактната конструкция. При изменение на контактната конструкция до 1-ва категория за въздухоплътност, хидроизолацията трябва да бъде устойчива на проникване на радон, а при технически невъзможни случаи, да се оценят последствията и да се проектират съответни решения.
Наредбата определя техническите изисквания за защита на нови и съществуващи сгради от радон, произтичащ от гама-лъчение. Защитата се осигурява чрез строителни продукти, чийто радионуклидни стойности не надвишават определените максимални допустими стойности, посочени в приложение № 2 на Наредба № 25 от 2005 г. При строежите на нови сгради или при основни ремонти и реконструкции се прилагат и изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.
Чл. 42 от наредбата предвижда мерки за защита на съществуващи сгради с висока обемна концентрация на радон. След прилагане на коригиращи мерки, концентрацията на радон не трябва да надвишава 300 Bq/m3. Измерванията за радон са задължителни за подземните, полуподземните и първите надземни етажи, а за следващите етажи - по желание на възложителя.
Член 43 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда задължение за проверка на състоянието на контактната повърхност преди и след полагането на хидроизолация, устойчива на проникване на радон. Проверява се подготовката на повърхността и целостта на хидроизолацията, съгласно проектните изисквания. Освен това, строителните работи за изграждане на система за вентилация на почвата трябва да бъдат проверени за съответствие с проектните характеристики и технологичните изисквания на производителите.
Наредбата определя мерките за защита от радон в сградите и начина за оценка на тяхната ефективност. Проверка на ефективността се извършва чрез измервания на обемната концентрация на радон в закрити помещения, включително на първия надземен етаж. Ефективността на мерките се изчислява по формула, където F е процентната ефективност, C1 е концентрацията след изпълнение на мерките, а C2 е концентрацията преди тях. Минималната допустима ефективност на мерките е 75%.
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране на нови сгради с цел защита от радон. Включва изисквания за надеждност на недостъпните елементи, възможности за поддръжка на достъпните елементи, устойчивост на химични и биологични влияния. Определя термини свързани с радиационно облъчване, концентрация на радон, газова пропускливост на почвата и други. Включва и методики за проектиране на хидроизолации и вентилационни системи, както и изисквания за контрол на радоновите концентрации в сградите. Предвижда се прилагане на наредбата за нови инвестиционни проекти, а не за съществуващи сгради, освен ако не се извършват реконструкции или подобрения.
Тези разпоредби определят ключови термини и понятия, свързани с радиационната защита и специфичните изисквания към сградите за защита от радон. Включват определения за облъчване от радон, референтни нива, активност на радионуклиди, характеристики на почвата и хидроизолацията, системи за вентилация и класификация на сградите. Основната цел е да се осигури безопасност и минимизиране на рисковете от радон в закрити помещения.
В параграф §2 на Наредба № РД-02-20-1 се определят означения и индекси, свързани с концентрацията на радон в закрити помещения и в почвата. Референтното ниво на радон е 300 Bq/m3. Означенията включват обемна концентрация на радон в различни среди (C, Cs, Cvv и др.), кратност на въздухообмена (n), височина на вентилационния слой (h), площи (A, Ap, As) и дебит на отделяне на радон (J). Освен това, се посочват коефициенти, свързани с дифузия и сигурност, и константата на радиоактивно разпадане на радона.
До определянето на районите с концентрация на радон, радоновият индекс на строителната площадка за нови сгради и обемната концентрация на радон в закрити помещения в съществуващи сгради се определя съгласно БДС ISO 11665-11. Този стандарт описва метод за измерване на радон 222 в околната среда, включително вземане на проби от почвен газ в дълбочина.
Наредбата за техническите изисквания към сградите за защита от радон влиза в сила за нови инвестиционни проекти, чийто процес на одобрение и разрешение за строеж започва след нейното влизане в сила. За започнато производство се счита датата на внасяне на проекта за одобрение или наличието на съгласуван идеен проект. Наредбата не важи за сгради, за които производството по въвеждане в експлоатация е започнало преди влизането в сила, както и за сгради, изпълняващи строителни работи по разрешение, издадено преди това.
Наредбата за техническите изисквания към сградите за защита от радон влиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник". В приложението към чл. 15, т. 1 се описва методика за проектиране и изпълнение на конструкциите, които ограничават проникването на радон, включително изисквания за хидроизолация и вентилация на почвата. Конструкциите трябва да бъдат изработени от устойчиви на радон материали и да осигуряват необходимата хидроизолация. Допуска се използването на различни методи за вентилация, включително механични и естествени, за да се осигури безопасна среда в сградите.