НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 5 ОКТОМВРИ 2022 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за изработка, монтаж, контрол и приемане на стоманени конструкции в строителството. Тя се прилага за нови строежи, основно обновяване, реконструкция, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради и съоръжения. Изискванията са в съответствие с европейските и национални нормативни актове за проектиране на стоманени конструкции, включително Еврокод и Норми за проектиране на стоманени конструкции. Изпълнението и приемането на конструкциите се извършва в съответствие с одобрен инвестиционен проект и Закона за устройство на територията.
Чл. 2
Наредбата регламентира условията за изпълнение и монтаж на стоманени конструкции, които трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011. Строителните продукти, използвани в конструкциите, трябва да бъдат оценени и удостоверени с документи, съгласно Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. Приемането на стоманените конструкции, както и пробният монтаж, се извършва от проектанта и може да включва и възложителя. Монтирането на конструкциите на строежа се контролира от проектанта и лицето, упражняващо строителен надзор.
Чл. 3
В Наредба № РД-02-20-1 се определят изискванията за изпълнение на стоманени конструкции, включително спазване на БДС EN 1090-2 и други национални нормативи. Изисква се използването на одобрени продукти и компоненти, осигуряващи носимоспособност и безопасност. Освен това, се акцентира на здравословните и безопасни условия на труд, съгласно съответните закони и наредби.
Чл. 4
Монтажът на стоманени конструкции трябва да се извършва от строители, които са регистрирани в Централния професионален регистър на строителя и отговарят на изискванията на Закона за Камарата на строителите. Те трябва да имат необходимата категория и група за съответния строеж.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че строителните и монтажните работи по стоманените конструкции трябва да бъдат документирани в съответствие с Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Актовете и протоколите се изготвят от участниците в строителството, определени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), по реда на Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 6
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. регламентира изискванията за проектна документация и спецификация на стоманени конструкции. Проектантът разработва документацията в съответствие с Наредба № 4 от 2001 г. и дефинира специфични изисквания, които не противоречат на БДС EN 1090-2. Спецификацията за производството на стоманената конструкция трябва да включва производствени чертежи, спецификации на материалите, клас на изпълнение, подготовка на повърхностите, изисквания за инспекции и допълнителни условия, специфични за проекта.
Чл. 7
Договорът за изпълнение на стоманени конструкции може да включва изисквания, свързани с БДС EN 1090-2, както и допълнителни изисквания, които не противоречат на стандарта. Тези изисквания могат да се отнасят до инспекции, документи за произход на материали, технологични операции, подготовка на повърхности, полагане на АКЗ и пробни монтажи. Допълнителните изисквания трябва да бъдат предоставени на производителите преди сключване на договора.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че класът на изпълнение на стоманените конструкции се определя в зависимост от експлоатационни и производствени фактори, икономически и екологични последствия. Съществуват два основни класа: EXC, свързани с европейската система, и КИ, свързани с НПСК. Класът на изпълнение е важна характеристика, която включва изисквания за производството, монтажа и контрола на конструкцията или нейни елементи.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № РД-02-20-1 определя начина на установяване на класа на изпълнение на стоманени конструкции. Проектантът определя класа в проектната документация. Ако проектантът не е определил класа, той се определя от лицата, упражняващи авторски надзор, освен ако класът не е EXC2. Възможно е класът на изпълнение за отделни елементи или детайли да е различен от определения за цялата конструкция, при условие че те са ясно обозначени в документацията.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя класовете на изпълнение на стоманените конструкции, проектирани по европейските стандарти. Класовете са EXC1, EXC2, EXC3 и EXC4, като сложността на конструкцията нараства от EXC1 към EXC4. Изборът на клас зависи от степента на отговорност, надеждността и вида на натоварването (статично, динамично или с дисипация на сеизмична енергия). В случай, че класът не е определен, се приема EXC2.
Чл. 11
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя класовете на изпълнение на стоманените конструкции, проектирани по НПСК 1987 и НПСКТП 1990, които са КИ1, КИ2, КИ3 и КИ4. Класовете се градират по сложност и завишени изисквания, като основните фактори за избор на клас включват необходимата надеждност, сложността на изработката и вида на натоварване. Вида на натоварване може да бъде статично, квазистатично, динамично, циклично или сеизмично.
Чл. 12
Наредбата определя класовете на изпълнение (КИ) за стоманени конструкции, проектирани по НПСК 1987 и НПСКТП 1990. Класовете се определят в зависимост от спецификата на натоварването и отговорността на конструкцията. КИ1 се прилага за по-ниски категории конструкции, докато КИ4 е за отговорни конструкции с дълъг експлоатационен срок. Важно е да не се предписва по-висок клас за компенсиране на по-ниски коефициенти на сигурност. Класовете на изпълнение се приравняват на европейската система за проектиране.
Чл. 13
Наредбата регламентира производството на стоманени елементи за строителни конструкции, изисквайки спазване на БДС EN 1090-2 и БДС EN 1090-4. Определя класовете на изпълнение на стоманените конструкции и изисквания към производителите, включително необходимостта от валиден сертификат за съответствие и заваръчен сертификат.
Чл. 14
Производителите на стоманени конструкции са задължени да съставят декларация за експлоатационни показатели, съобразно Регламент (ЕС) № 305/2011, и да нанасят маркировка "СЕ". Декларацията се издава на базата на сертификат за съответствие на производствения контрол и трябва да включва определени показатели, посочени в БДС EN 1090-1. Маркировката "СЕ" трябва да е видима и четлива, а ако това не е възможно, да бъде поставена на опаковката или в придружаващите документи.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за производствения контрол в предприятията, произвеждащи стоманени конструкции, съгласно БДС EN 1090-1. Контролът включва входящ контрол на материали и сертификация на заварчици, както и постоянен производствен контрол на подготовка, геометрични размери и безразрушителен контрол на заваръчни съединения. Раздел IV от наредбата разглежда допустимите геометрични отклонения и условията за пробен монтаж и приемане на произведените елементи.
Чл. 16
Наредбата определя допустимите геометрични отклонения при производството на стоманени елементи за строителни конструкции, които зависят от вида и класа на елементите. Съществуват два основни типа отклонения: съществени, които влияят на носимоспособността и устойчивостта, и функционални, свързани с предназначението на елементите. Измерените отклонения трябва да са в съответствие с нормативните стойности, а при превишаване на допустимите стойности се предприемат коригиращи действия.
Чл. 17
Наредбата предвижда, че пробният монтаж на стоманени конструкции се извършва в заводски условия, когато е възможно и предвидено в проектната документация. Производителят трябва да осигури необходимата техника и пространство за монтажа. Допуска се пробен монтаж по инициатива на производителя, който трябва да уведоми проектанта. Пробният монтаж е задължителен за конструкции, предназначени за серийно производство. За него се изгражда монтажен стенд и се извършва геодезически контрол за гарантиране на геометричните характеристики.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда инспекция на стенда и първата конструкция при пробния монтаж, извършвана от проектанта и монтажника, с възможност за участие на представител на възложителя. За запазване на резултатите от пробния монтаж се нанася индивидуална маркировка на елементите, която указва системната ос и местата на присъединяване. Маркировката се координира между производителя, монтажника и проектанта и се документира. Когато елементите подлежат на горещо поцинковане, маркировката се поставя на метални табели, пригодени за процеса.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че всички строителни продукти, необходими за производството на стоманената конструкция, трябва да бъдат проверявани, контролирани и документирани. Процесите, свързани с приемането, подготовката, складирането и преработката на материалите и готовите изделия, се инспектират и документират в съответствие с БДС EN 1090-2.
Чл. 20
Наредбата определя изискванията към изпълнителите на стоманени конструкции на строителната площадка, които трябва да притежават необходимата квалификация в зависимост от класа на изпълнение EXC. Изпълнителят е задължен да осигури спазването на минималните изисквания за технологично оборудване, квалифициран персонал и контрол на процесите. Минималните критерии за квалификация се доказват с валидни сертификати, които варират в зависимост от класа на изпълнение (EXC1 до EXC4).
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че основните материали за стоманени конструкции трябва да отговарят на националните изисквания и стандартите БДС EN 1090-2. Ако се използват материали с различни характеристики, те трябва да бъдат специфицирани в инвестиционния проект, включително якост на опън, граница на провлачане и други. При заварени елементи се изисква допълнителна спецификация на класификацията на материалите и химичния състав.
Чл. 22
Наредбата определя изискванията за входящ контрол на компонентите и материалите, използвани в стоманените конструкции. Изпълнителят е отговорен за проверката и документирането на съответствието с продуктовите стандарти и проектната документация. Изискванията включват предоставяне на типови документи съгласно БДС EN 10204. Таблица 3 описва документите за оценяване на съответствието на различни видове стомана и свързани компоненти, включително конструкционна стомана, неръждаема стомана, заваръчни консумативи и болтови комплекти.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-1 определя видовете компоненти и материали, които могат да бъдат използвани в стоманени конструкции. Те включват различни стоманени изделия, добавъчни материали за заваряване, болтови комплекти и армировъчна стомана. Всички използвани материали трябва да отговарят на изискванията на съответните продуктови стандарти, посочени в БДС EN 1090-2.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за маркиране на стоманени детайли и елементи от изпълнителя. Маркировката трябва да е лесноидентифицируема и дълготрайна, без да уврежда елементите. Дълбоко щамповане е допустимо за стомана до S500, но не за неръждаема стомана. Когато маркирането не е разрешено, трябва да се използват одобрени щадящи методи. За неръждаема стомана се допуска повърхностно щамповане, освен ако не е указано друго в документацията. Проектантът определя зоните за маркиране и ограниченията.
Чл. 25
Наредбата определя изискванията за складиране, съхранение, опаковане и транспортиране на стоманени компоненти и материали. Складирането трябва да се извършва в съответствие с указанията на производителя и да се осигури защита от влага и корозия. При съмнение за влошено качество, материалите трябва да бъдат инспектирани. Транспортът на изработените елементи трябва да предотвратява деформации и увреждания. Специални мерки за защита на неръждаемата стомана включват избягване на контакт с въглеродна стомана и химикали. Съществуват конкретни предпазни мерки за повдигане, складиране и защита от корозия, които трябва да се спазват.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. регламентира проследимостта на стоманените конструкции EXC2, EXC3 и EXC4. Всеки елемент и детайл трябва да бъдат проследими на всеки етап от изработката, което може да се осъществи чрез записи за партиди или индивидуална проследимост. При използване на детайли с идентични размери, но различни класове и качества стомана, всеки детайл трябва да бъде идентифициран със знак, указващ неговия клас или качество. Непромаркираните детайли, когато маркировката е изисквана, се считат за несъответстващи продукти.
Чл. 27
Член 27 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя изискванията при разкроя на стоманени конструкции. Спазват се допустими линейни и геометрични отклонения, твърдост и гладкост на ръбовете. При разкрой на материали с покритие се избира метод, който минимално уврежда покритието. Монтажни плочи и профили, пречещи на разкроя, трябва да се отстранят. Технологичният процес, който не отговаря на изискванията, не може да се използва, докато не бъде коригиран и успешно изпитан. Методите за разкрой включват срязване с ножици, гилотина, дискове, водна струя и термично рязане. Ръчно термично рязане е допустимо само в специфични случаи. Допълнителни мерки се вземат за елементи, подложени на умора, ако не подлежат на допълнителни технологични операции, като проектантът описва тези мерки в документацията.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при механично рязане на стоманени конструкции с ножици и гилотина, краищата на отрязаните повърхности трябва да бъдат проверявани и заглаждани, за да се отстранят значителни дефекти. При шлайфане или механична обработка след рязането, минималната дълбочина на отнетия метал трябва да бъде поне 0,5 mm.
Чл. 29
Чл. 29 от наредбата определя условията за автоматично термично рязане на стоманени елементи на строителната площадка. Такова рязане е разрешено само при икономическа обоснованост и трябва да се извършва под покрив. Проверка на технологичните параметри се прави преди започване на работа или в началото на всяка следваща година, ако работата продължава повече от година. Качеството на срязаните повърхности трябва да отговаря на стандартите от БДС EN ISO 9013 и таблица 5, която определя класовете на изпълнение и допустимите отклонения. Допуските за перпендикулярност и ъгъл, както и средната височина на профила, са описани в таблицата. За клас ЕХС1, повърхностите трябва да са без значителни неравности и отпадъците да бъдат отстранени.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проверка на твърдостта в зоните за заваряване на стоманени конструкции, особено за елементи, работещи на умора и подложени на ударно въздействие. Твърдостта на термично отрязаните краища на стомани с граница на провлачане Reн >= 460 MPa трябва да бъде проверена и обработена механично. За въглеродна стомана се определя твърдостта съгласно таблица 6, която указва допустимите максимални стойности на твърдостта в зависимост от групата стомани и термичната обработка. Възможно е предварително нагряване на метала за ограничаване на твърдостта.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че стоманените компоненти могат да бъдат огъвани, пресовани или ковани чрез горещо или студено формуване, без да се намалява качеството на готовия детайл спрямо техническите спецификации. Изискванията за формуване и изправяне на стоманените компоненти трябва да отговарят на продуктовите стандарти и на СД CEN/TR 10347. Формуваните детайли с пукнатини, разслояване или увреждане на покритието не отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за гореща обработка на стомани. Формуването чрез гореща обработка трябва да отговаря на специфичните стандарти и препоръки на производителя. Забранява се горещото формуване на неръждаема стомана и на стомани, доставени по EN 10025-4 и +М по БДС EN 10025-2. Не се допуска формуване на закалена и темперирана стомана, освен при спазване на БДС EN 10025-6. Горещото формуване на стомани клас до S355 трябва да се извършва при температури 600 °С - 650 °С, а за стомани S450+N, S420 и S460 - в диапазон 750 °С - 960 °С. Стомана клас S450 не може да бъде горещо формувана, освен ако спецификацията не предвижда условия за това. В противен случай, стоманените продукти клас S450 се доставят при термомеханично валцуване.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира отстраняването на изкривявания чрез нагряване с пламък (горещо рихтоване) на стоманени конструкции. Процедурата включва определяне на местата за нагряване, контрол на температурата и охлаждането, и изисква одобрение от проектанта. За стомана с клас над S355 е необходимо разработване на процедура с конкретни изисквания. Механичните изпитвания след процедурата включват тестове за якост на опън, ударна жилавост и твърдост. Изправянето на неръждаеми стомани е нежелателно и трябва да се спазват специфични изисквания.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за образуване на форма чрез студено формуване. Допустими технологии са ролкоогъване, хидравлично и престилково сгъване, при спазване на съответния продуктов стандарт и изискванията на БДС EN 1090-2. Забранено е образуването на форма чрез коване. При студеното формуване е необходимо да се внимава за въглеродна крехкост, особено при последващи обработки като горещо поцинковане или нанасяне на покрития.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-1 определя стандартите за размерите на отвори за болтове в зависимост от номиналния диаметър на използваните болтове. Отворите могат да бъдат стандартни или уголемени, а спецификациите за тях се предписват в проектната документация. Номиналните луфтове за болтове и щифтове, които не са предназначени за плътен контакт, са посочени в таблица 7, която включва информация за стандартни и уголемени отвори, както и за къси и дълги овални отвори. Забележките към таблицата уточняват допълнителни условия за различни размери и видове болтове.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за номиналните диаметри на отворите за "пас" болтове и нитове, както и размерите на зенкероването. Номиналният диаметър на отворите за "пас" болтове трябва да е равен на диаметъра на стъблото на болта, който е с 1 mm по-голям от нарязаната част. За нитове, номиналният диаметър се специфицира в проектната документация. Зенкероването трябва да е такова, че болтът или нитът да са наравно с външната страна на елемента, а при скрити болтове, дълбочината на скриване трябва да е най-малко 2 mm по-малка от дебелината на външния елемент.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за допустимо отклонение на диаметъра на отвора и за изпълнението му, като посочва, че трябва да се спазват съответните точки от БДС EN 1090-2. Раздел V от наредбата е посветен на заваряването и контрола на заваряването.
Чл. 38
Наредбата определя изискванията за качество на заваръчните дейности при стоманени конструкции, които трябва да се извършват в съответствие с БДС EN ISO 3834. За различните класове на изпълнение на стоманените конструкции (EXC1, EXC2, EXC3 и EXC4) са определени специфични изисквания за качество, които се отнасят до основни, стандартни и обхватни изисквания за заваряване.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-1 определя номенклатурата на процесите и числата за символното означаване на методите на заваряване, които са дефинирани в БДС EN ISO 4063. Най-често използваните методи за заваряване при производството на стоманени конструкции са посочени в таблица 9, която включва ръчно електродъгово заваряване, подфлюсово заваряване с различни електроди, МИГ и МАГ заваряване, както и ВИГ заваряване. Изпълнителят може да използва и други методи, ако са внедрени и доказани с предварително квалифицирани заваръчни процедури (WPQR).
Чл. 40
Наредбата определя квалификационните изисквания за персонала, изпълняващ заваръчни операции. Заварчиците трябва да са сертифицирани по БДС EN ISO 9606-1, а операторите на заваръчни машини - по БДС EN ISO 14732. Заварчици, работещи с тръбни възли с ъгъл под 60°, трябва да преминат допълнителни тестове. Надзорниците по заваряване се квалифицират съгласно БДС EN ISO 14731. След успешно полагане на изпит, на квалифицираните лица се издава сертификат за правоспособност. Таблица 10 описва класовете на изпълнение и съответните стандарти за различни групи стомани, в зависимост от дебелината им.
Чл. 41
Наредбата определя изискванията за заваряване на стоманени конструкции, включително необходимостта от предварително квалифицирани заваръчни процедури (WPQR) и спецификации (WPS). Заваръчните процедури могат да бъдат квалифицирани по различни методи, включително за конструкционни и неръждаеми стомани, с различни стандарти. Заваряването на детайли с защитен грунд изисква специфични изпитвания и условия за успешна квалификация, включително ограничения за порьозност. След успешни изпитвания се издава свидетелство за квалификация, което определя обхвата на допустимото заваряване.
Чл. 42
Преди започване на заваръчни дейности е необходимо да се изготви план, който да включва: заваръчната процедура; данни за подгряване; изисквания за топлинна обработка; мерки за предотвратяване на деформации и ламеларно разслояване; последователността и позицията на заваряване; помощни средства; маркиране на заваръчните шевове; изисквания за контрол на заварените съединения, определени в наредбата.
Чл. 43
Наредбата определя изискванията за подготовка и изпълнение на заваръчни дейности в стоманените конструкции. Преди започване на заваряване е необходимо да се подготвят повърхностите и добавъчните материали, които трябва да са в съответствие с определени стандарти. Повърхностите трябва да бъдат сухи и почистени от замърсители, а защитните грундове премахнати освен ако не е налична квалифицирана заваръчна процедура. Допълнителните материали за заваряване трябва да се складират правилно, а преди заваряване да се извърши монтаж на детайлите с помощни средства. Монтажът трябва да осигури точност на размерите в допустимите отклонения.
Чл. 44
Чл. 44 описва изискванията за прикрепващите шевове в стоманените конструкции. Минималната дължина на шевовете трябва да е под четири пъти дебелината на най-дебелия детайл или 50 mm, освен ако не се докажат по-къси шевове чрез изпитване. Точковите заварки се запилват до основния метал, а късите шевове могат да не се запилват, ако са направени от квалифицирани заварчици. Всички прикрепващи шевове трябва да бъдат описани в плана за заваряване и изпълнени от квалифицирани специалисти. Временните приспособления могат да се заваряват, но не трябва да пречат на основните шевове. Отстраняването им трябва да става без повреда на основния метал и да се проверява визуално за повърхностни дефекти, особено при стомани с fy > 355 MPa. Не се допуска срязване на приспособления за елементи, работещи на умора, и за стомани с fy >= 460 MPa.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда защита на работната зона и заварчиците от неблагоприятни метеорологични условия като вятър, дъжд или сняг. При заваряване в защитна газова среда е необходимо да се прилагат специални защити от вятър. Повърхностите, предназначени за заваряване, трябва да бъдат сухи и без конденз. Ако температурата на материала е под 5 °С, е задължително да се извърши подгряване в съответствие с БДС EN 1011-1.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № РД-02-20-1 определя видовете заваръчни шевове, които включват ъглови, челни, таповидни и прорезни ъглови заваръчни шевове, независимо от метода на заваряване.
Чл. 47
Чл. 47 на Наредба № РД-02-20-1 описва изискванията за изпълнение на ъглови заваръчни шевове. Размерите на шевовете, включително дебелина и дължина, трябва да съответстват на проектната документация. При несъответствие в луфта между детайлите, дебелината на шева може да се увеличи. Минималните изисквания за дължина и дебелина на носещите шевове са определени, а прекъснати шевове могат да се използват при определени условия. За съединения с припокриване се изисква минимална дължина, а единични шевове не се допуска без превантивни мерки. При определени класове на изпълнение е задължително използването на изводни плочи.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-1 определя правилата за челни заваръчни шевове с пълен провар, които могат да се използват за снаждане на стоманени елементи. Местата на снаждане трябва да се съгласуват с проектанта и да се описват в работните технологични карти. За поддържане на постоянна дебелина и избягване на проблеми при заваряване, се използват изводни помощни плочи, които след завършване на процеса трябва да се отстранят без повреждане на основния метал. При циклично натоварени елементи, излишният наварен материал трябва да се отстрани до повърхността на основния метал. Допуска се използването на подложки при едностранно заварени съединения, които също трябва да бъдат от същата стомана или с по-добра заваряемост. Запилването на усилването на шевове без подложка е забранено, а при съединения с пълен провар е разрешено направата на жлеб за подвар на корена, за да се елиминират несъвършенства.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че при едностранно заваряване на Т-образни съединения не трябва да се допуска появата на ламеларни пукнатини в подложния детайл. Чувствителността на материала към тези пукнатини се оценява чрез якостни характеристики в напречно направление и се изразява с Z-характеристики. Мерките за предотвратяване на пукнатини са описани в БДС EN 1011-2.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за оразмеряване на отворите за прорезни и таповидни заваръчни шевове. Отворите трябва да осигуряват подходящ достъп за заваряване, като широчината на прореза трябва да бъде най-малко с 8 mm повече от дебелината на частта, а дължината му не трябва да надвишава 70 mm или пет пъти дебелината на плочата. Таповидни заваръчни шевове могат да се изпълняват само след успешна проверка на предшестващите прорезни заваръчни шевове. Без предшестващо прорезно заваряване таповидни шевове не се допускат, освен ако не е указано друго.
Чл. 51
Заваряването на кухи профили с кръгло и правоъгълно сечение трябва да се извършва в съответствие с изискванията, определени в приложение Е на БДС EN 1090-2.
Чл. 52
Заваряването на шпилки и дюбели трябва да се извършва в съответствие с БДС EN ISO 14555.
Чл. 53
В Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. се указва, че предварителното подгряване на основния метал е задължително в зависимост от дебелината на материала, класа стомана и въглеродния еквивалент. То трябва да се извършва съгласно приложимата WPS (Заваръчна процедура) по време на заваряването, включително и за прикрепващи заваръчни шевове. Максималната температура на подгряване и междинната температура трябва да бъдат посочени в заваръчната процедура и да се контролират преди началото на заваръчния процес, в съответствие с БДС EN ISO 17663. Процесът на предварително подгряване трябва да бъде в съответствие с БДС EN ISO 13916 и БДС EN 1011-2 и/или БДС EN 1011-3.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда методи за намаляване на вътрешните напрежения в заварените детайли, включително дробеструйно-механична обработка и отгряване. Забранява се наличието на пръски по време на заваряване, които трябва да се изчистват от заварчика. При многопроходни шевове всеки проход трябва да се проверява за несъвършенства, които се отстраняват преди полагане на следващите проходи, а шлаката също трябва да се премахва.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. предвижда мерки за предотвратяване на деформации при заваряване на стоманени конструкции. Позволява се използването на временни приспособления за закоравяване, предварителна деформация на детайли, и коригиране на превишени отклонения чрез студено или термично изправяне. Студеното изправяне е разрешено за определени елементи, а термичното - чрез локално нагряване. Процедурите за рихтоване трябва да бъдат документирани.
Чл. 56
Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за контрол и изпитване на заварени съединения в стоманените конструкции. Контролът включва проверки преди, по време и след заваряването, които се включват в План за инспекция и качество (QIP). Видовете проверки включват типово изпитване, текуща проверка, изпитвания по проектна документация и производствено изпитване. За класове ЕХС1 задължителна е 100% визуална инспекция на всички заваръчни шевове, а за класове ЕХС2, ЕХС3 и ЕХС4 се изисква и БРК на определен процент от шевовете. Проектантът може да увеличи обема на заварените съединения, подлежащи на БРК, а безразрушителният контрол се извършва от квалифициран персонал.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при изпитване на първите 5 заварени съединения за нова заваръчна процедура (WPQR) те трябва да отговарят на определени условия. Първо, те трябва да имат качество 'В' по БДС EN ISO 5817. Второ, минималната дължина на изпитване трябва да е 900 mm. Ако условията не са изпълнени, трябва да се установи причината за несъответствията и да се предприемат коригиращи действия, като се спазва БДС EN ISO 17635.
Чл. 58
Наредбата определя изискванията за визуален контрол на заваръчни шевове, който трябва да се извършва от квалифицирано лице. При установени несъответствия, шевовете подлежат на допълнителен безразрушителен контрол (БРК) с различни методи. Обхватът на БРК зависи от типа на заваръчните шевове и класовете на изпълнение (EXC1, EXC2, EXC3, EXC4) и е определен в таблица 11. За EXC4, обхватът на БРК е минимум 150% от този за EXC3. Проектантът или надзорникът могат да увеличат обхвата на БРК при необходимост.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. предвижда, че проектантът определя методите и местата за изпитване на заваръчни шевове, както и нивата на качество, в съответствие с БДС EN ISO 5817. Специфичните изисквания за контрол трябва да бъдат посочени в проектната документация преди провеждането на обществената поръчка или договарянето за производството на стоманената конструкция.
Чл. 60
Чл. 60 от наредбата предвижда, че за класове стомана ЕХС3 и ЕХС4 се извършват производствени изпитвания. За заваръчни процедури на стомани над S460 се изискват пробни заварявания и различни видове изпитвания (визуални, ултразвукови, радиографични и др.). Дълбочината на проваряване на ъглови заваръчни шевове се проверява механично. За ортотропни стоманени мостови плочи се изискват специфични проверки на заваръчните шевове и местата за изпитване зависят от площта на мостовата плоча.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че специфицирането на класа на изпълнение не е достатъчно за диференциране на критериите за приемане и обема на инспекциите на заваръчните шевове, което може да доведе до ненужни завишения на критериите и обема на инспекциите. Допуска се използването на различни критерии и класове на инспекция, съобразно критичността на шевовете, за постигане на по-голяма сигурност и избягване на ненужни проверки. Проектната документация може да специфицира класове на инспекция в съответствие с приложението на БДС EN 1090-2, което определя обхвата на проверка и контрол на заваръчните шевове в зависимост от тяхната критичност.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за заварени детайли и елементи. Специфицира критериите за приемане на несъвършенства при заваръчни шевове в зависимост от класовете ЕХС1, ЕХС2 и ЕХС3, като се позовава на БДС EN ISO 5817. За ЕХС1 се изисква качество D, с изключение на качество C за недостатъчна дебелина на шева. За ЕХС2 е необходимо качество C, с изключения, включващи качество D за определени несъвършенства. ЕХС3 изисква качество B. Изключенията от критериите включват неправилно преливане и липса на сплавяване, видима само при металографски анализ. За ЕХС4 заваряването трябва да отговаря на изискванията за ЕХС3, с допълнителни спецификации.
Чл. 63
Наредба № РД-02-20-1 определя критериите за приемане на заваръчни шевове в проектната документация на стоманени конструкции. Специфицират се категории детайл DC, свързани с изискванията за качество на заварките, в зависимост от техните параметри. За категории ЕХС2, ЕХС3 и ЕХС4, допълнителни критерии могат да се определят в съответствие с БДС EN ISO 5817. Изискванията за изпълнение, които гарантират съответствие с EN 1993-1-9 и EN 1993-2, също могат да бъдат специфицирани в документацията.
Чл. 64
Заваръчните шевове на ортотропни пътни плочи на мостове трябва да отговарят на изискванията на чл. 53 и на стандартите БДС EN 1993-1-9 и БДС EN 1993-2, освен ако проектната документация не предвижда различни спецификации.
Чл. 65
Член 65 от Наредба № РД-02-20-1 указва, че изпитването и контролът на заварени шпилки и дюбели трябва да се извършват в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 14555.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че изпитването и контролът на заварени съединения от армировъчна стомана трябва да се извършват в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 17660.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-1 определя методите за извършване на БРК (безразрушителен контрол) на заваръчни шевове. Методите включват: визуален контрол (VT), изпитване с проникващи течности (РТ), магнитно-прахово изпитване (МТ), ултразвуково изпитване (UT) и радиографично изпитване (RT). Всеки метод се прилага след успешно проведен визуален контрол и е регламентиран от съответните стандарти. Проверката се извършва от квалифициран персонал, който издава протокол и оценка на качеството на заварените съединения.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. задължава ремонт на недопустими несъвършенства в заваръчните шевове, установени съгласно БДС EN ISO 5817, чрез предварително изготвена процедура. След ремонта, шевовете се проверяват отново с избрани методи за БРК и трябва да отговарят на предварително зададените критерии за качество.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-1 описва пробния монтаж на стоманени конструкции, който включва сглобяване на елементи до основна единица или цяла конструкция. Целта е да се потвърди напасването на детайлите, глобалната геометрия на конструкцията и методологията за монтаж, както и да се измери времето за монтаж при специфични условия.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя условията за извършване на пробен монтаж на стоманени конструкции. Такъв монтаж може да се извършва на строителната площадка, ако е предписан в проектната документация или е необходим по технологията на монтаж. Пробният монтаж е особено важен за дълги или големи конструкции, за да се уеднаквят размерите между опорите на стоманената част и анкерните устройства в монолитните опори. Контролът на пробния монтаж се осъществява от проектанта, строителния надзор, монтажника и, при необходимост, представител на възложителя. Резултатите от проверката се удостоверяват с протокол.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че резултатите от пробния монтаж на стоманени конструкции трябва да бъдат документирани. Документацията включва геодезически измервания, основни геометрични размери на конструкцията, предписания за коригиращи действия от проектанта и запис на температурата по време на измерванията. При повторяеми конструкции, пробният монтаж на първата такава трябва да бъде одобрен от комисия, а за следващите конструктивни елементи документацията се извършва от изпълнителя, освен ако проектната документация не указва друго.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № РД-02-20-1 определя причините за отклонения в реалната геометрия на стоманени детайли и конструкции от идеалната проектна геометрия. Отклоненията могат да се дължат на технологични операции, термични ефекти, ограничения на машини и инструменти, както и на субективни грешки и температурни разлики. Геометричните отклонения се класифицират на съществени и функционални.
Чл. 73
Геометричното отклонение на стоманените конструкции е допустимо, ако е по-малко или равно на определените в таблиците от 1 до 14 на приложение № 1. Тези допустими отклонения не включват еластични деформации от собственото тегло на елементите. Спазването на максималните допустими отклонения е важно за осигуряване на съответствие с проектните правила и стандарти, както и за гарантиране на носимоспособността на стоманените елементи и конструкции.
Чл. 74
Наредбата регламентира базови функционални геометрични отклонения за стоманени конструкции, които отговарят на клас 1 от БДС EN 1090-2. При наличие на завишени критерии, те се определят в проектната документация или договора за производство, като се следват препоръките за клас 2 от същия стандарт.
Чл. 75
Член 75 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че за производствени допустими отклонения при профилирани ламарини, които са произведени чрез студено формуване, се прилага стандартът БДС EN 1090-4.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за допустими геометрични отклонения в проектите за стоманени конструкции. В допълнение към стандартните критерии, проектите могат да включват специфични отклонения, които трябва да бъдат обосновани и документирани. Допустимите отклонения се прилагат при окончателното приемане на конструкцията. В случай на надвишаване на допустимите стойности за съществени отклонения, те трябва да бъдат коригирани, освен ако не са обосновани чрез конструктивни изчисления. Също така, стоманените профили трябва да отговарят на стандартите за допустими отклонения, освен ако не са определени по-строги критерии.
Чл. 77
Наредбата определя правилата за почистване на стоманени повърхности, като методът за почистване се избира в зависимост от състоянието на повърхността. При бластиране трябва да се спазват изискванията на БДС EN ISO 8501-1, особено по отношение на чистотата на основата. Оценката на подготовката на заваръчните шевове и повърхностните несъвършенства се извършва съгласно БДС EN ISO 8501-3, а грапавостта на повърхността - по БДС EN ISO 8503.
Чл. 78
Чл. 78 определя изискванията за подготовка на повърхности, образувани след термично рязане, ръбове и заваръчни шевове на стоманени детайли. Повърхностите трябва да са заоблени и да постигат определена грапавост след обработка. Основите, върху които се нанасят бои, се подготвят по БДС EN ISO 8504. Изборът на клас на подготовка зависи от категорията на атмосферна корозия, определена по БДС EN ISO 12944-2. Различните класове на подготовка са свързани с проектния срок на защита от корозия, който варира от над 15 години до по-малко от 5 години, според таблица 13.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за проверка на състоянието на повърхността на стоманените елементи преди боядисването, включително спазването на стандарти БДС EN ISO. Боядисването трябва да се извършва съгласно специфични стандарти и да бъде документирано. При нанасяне на повече от един слой, всеки слой трябва да има различен нюанс. Освен това, антикорозионните грундове и бои трябва да се полагат в съответствие с указанията на производителите, а условията на околната среда трябва да са подходящи за полагане на антикорозионна защита.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя изискванията за нанасяне на маркировка "СЕ" върху стоманени конструкции. Знакът "СЕ" трябва да бъде изобразен върху самия елемент, етикета, опаковката или съпровождащата документация, в съответствие с БДС EN 1090-1. За съоръжения, произведени в заводски условия, е разрешено поставянето на трайни табели, които да съдържат информация за годината на производство, производителя, вида стомана, обема на съхранявания продукт, стандартите за проектиране и производство, носимоспособността и други важни данни за правилната експлоатация.
Чл. 81
Член 81 регламентира изискванията за монтажни марки и етикетиране на стоманени елементи. Всички стоманени елементи трябва да имат трайно нанесени монтажни марки, а готовите компоненти и съединителни средства да бъдат етикетирани с четими и устойчиви на атмосферни условия етикети. Транспортът на стоманени елементи трябва да осигурява защита от наранявания, разместване, температурни разширения, прах, конденз и вибрации. При необходимост може да се използва дървен материал за укрепване, който да е с необходимата издръжливост.
Чл. 82
Наредбата определя изискванията за горещо поцинковане на стоманени конструкции, включително спазването на стандарти БДС EN ISO 1461, БДС EN ISO 14713-1 и БДС EN ISO 14713-2. Предвиждат се мерки за защита на заваръчните шевове при почистване в киселинни вани и необходимостта от вентилационни и дренажни отвори при поцинковане на затворени пространства. Вентилационните отвори, които не са предвидени в проекта, трябва да се съгласуват с проектанта. Преди поцинковането, остатъците от предишни процеси трябва да се отстранят.
Чл. 83
Изпълнението на стоманени конструкции се извършва от регистрирани строители, които отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за камарата на строителите (ЗКС). Строителите трябва да имат необходимата квалификация и персонал за контрол на качеството, безопасността и здравословните условия на труд. Работниците и заварчиците трябва да притежават професионална квалификация и да разполагат с необходимите инструменти и средства за монтаж и заварка.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-1 определя критериите за избор на монтажници на стоманени конструкции, които зависят от класа на изпълнение на конструкцията и категорията строеж. В таблица 14 се посочват необходимите регистрации на изпълнителите монтажници в зависимост от класовете на изпълнение: EXC1 изисква пета категория, EXC2 - трета категория, EXC3 - първа и втора категория, а EXC4 - първа категория. Всички изисквания са съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-1 определя организацията на строителната площадка и работните места, която трябва да се извършва в съответствие с одобрения план за безопасност и здраве (ПБЗ). Основната цел е осигуряване на безопасност за участниците в строителството, безопасен достъп на кранове и строителни машини, както и екологосъобразни методи на работа. На обекта не се допускат лица без лични предпазни средства и без преминати инструктажи, които включват встъпителен, първоначален, ежедневен и периодичен инструктаж. Всички инструктажи трябва да бъдат записвани в дневник, който се съхранява на обекта.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за документацията за монтаж на стоманени конструкции. Тя включва проектна документация, производствени и монтажни чертежи, план за безопасност и здраве, както и допълнителна монтажна документация. Документацията трябва да бъде одобрена от проектанта-конструктор и да съдържа монтажни планове, тегла на елементите, чертежи с монтажни възли и указания за последователността на монтажа. При необходимост от промени в документацията, те трябва да се съгласуват с проектанта-конструктор. Производствените чертежи трябва да включват информация за теглото на елементите и центъра на тежестта за голямогабаритни или тежки елементи.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда задължения на изпълнителя преди започване на монтажа на стоманени конструкции. Изпълнителят трябва да разполага с актуална проектна документация и производствени чертежи. Допускат се само несъществени отклонения в проектната документация след издаване на разрешение за строеж. Съществени отклонения изискват спазване на реда по чл. 154 от ЗУТ. Необходимо е наличието на декларации за експлоатационни показатели за строителните продукти преди започване на монтажа или вбетонирането на стоманени части.
Чл. 88
Наредбата регламентира изискванията за изпълнение на стоманени конструкции, включително необходимостта от проект за пробно натоварване, указания за ползване на индивидуална маркировка, и изисквания за безопасност при монтаж. Проектантът-конструктор е отговорен за съгласуването на проектите, а монтажникът трябва да изготви план за организация и изпълнение на монтажа, особено при специфични условия и рискове. Допълнителни изисквания важат за конструкции с ЕХС3 и ЕХС4, както и при използване на фрикционни съединения с високоякостни болтове.
Чл. 89
Наредбата определя изискванията за безопасен транспорт, разтоварване и складиране на стоманени елементи, произведени в завод или на строителната площадка. Транспортирането трябва да предотвратява деформации и увреждания, като се използват заводски маркирани такелажни средства и подходящи подложки. При разтоварване на тежки елементи е необходимо да се използват конопени въжета за стабилизиране. Механичните съединителни средства и готовите изделия трябва да бъдат доставени в подходяща опаковка с необходимата документация, включваща информация за производителя и защитното покритие. Маркировката на продуктите трябва да отговаря на действащите стандарти.
Чл. 90
Наредбата определя изискванията към изпълнителя-монтажник на стоманени конструкции, който трябва да отговаря на критериите за клас на изпълнение. Преди монтажа, се проверява съответствието с проекта и изискванията за геодезически измервания и контрол. Документацията за монтаж трябва да включва основни решения за безопасно изпълнение, организация на строителната площадка, методи за монтаж, осигуряване на безопасен достъп, указания за заваряване и болтови съединения, както и инструкции за работа при аварийни ситуации. При липса на информация в документацията, тя се изисква от проектанта или се разработва от изпълнителя.
Чл. 91
Чл. 91 определя основните изисквания за монтажа на стоманени конструкции. Изпълнителят избира окончателния метод на монтаж, който се съгласува с проектанта и строителния надзор, и се описва в документ "Описание на метода за монтаж". Монтажът трябва да осигури носимоспособност и устойчивост на конструкцията. Стоманените елементи трябва да се осигуряват за временни натоварвания и да се манипулират безопасно. При болтовите възли се изисква предварително монтиране на една трета от болтовете за устойчивост на съединението. При необходимост могат да се изработват допълнителни технически указания за временно укрепване, които трябва да бъдат одобрени от проектанта.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за електродъгово заваряване на стоманени конструкции. За заваряването се следват стандартите БДС EN 1011-1, БДС EN 1011-2 и БДС EN 1011-3, както и специфични изисквания от БДС EN 1090-2, в зависимост от класа на изпълнение (EXC). За различните класове EXC се прилагат различни части на БДС EN ISO 3834, които определят изискванията за качество на заваряването. Изпълнението на работите може да се извършва само от квалифицирани заварчици с валидни сертификати.
Чл. 93
Член 93 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда изисквания при монтажа на стоманени конструкции. Повърхностите за заваряване трябва да са сухи и без конденз, а при температура под 5 °С е необходимо подгряване. Освен това, при монтаж в близост до електропреносна мрежа, е задължително да се изготви инструкция за безопасно разстояние от далекопровода, съгласно таблица 15, която посочва необходимите разстояния в метри в зависимост от напрежението на електропровода.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за геодезически методи при монтажа на стоманени конструкции. Измерванията трябва да следват БДС ISO 4463-1, освен ако не е указано друго. Геодезическото заснемане на вторична мрежа, служеща за референтна система, трябва да бъде документирано и координатите ѝ приемливи при спазване на критериите на БДС ISO 4463-1. За големи конструкции е необходимо да се уточни номиналната температура за измерванията. Опорните точки за монтаж трябва да са видими, трайни и в съответствие с метода на монтаж и БДС ISO 4463-1.
Чл. 95
Наредбата определя изискванията за монтаж на стоманени конструкции, включително необходимостта от геодезическо измерване на опорите преди монтажа. Резултатите от измерванията трябва да бъдат протоколирани, за да се документира съответствието с проектното положение. Опорите могат да бъдат приети само ако са спазени специфичните изисквания, като допустими отклонения, чистота на резбите и повърхността на стоманените части, и правилно монтиране на лагерите. Забранено е започването на монтаж при отклонения, надвишаващи допустимите. Фундаментните болтове не могат да се използват за временно укрепване без конструктивни изчисления, а проектната документация трябва да включва детайли за закрепването на колони към фундаменти.
Чл. 96
Член 96 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за временно закрепване и окончателно свързване на основите на стоманени конструкции. Временното закрепване може да се извърши с подложни стоманени плочи, дървени трупчета или нивелиращи гайки, а окончателното свързване с анкерни болтове или заваръчни шевове. Подливките трябва да отговарят на стандартите и проектната документация, а изпълнението им да се ръководи от предписанията на производителя. Замонолитването на стоманена колона в стоманобетонов фундамент следва да спазва специфични изисквания. Монтажът на лагери и замонолитването им също се регулира от проектната документация и съответните стандарти.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за инспекция и документиране на монтажа на стоманени конструкции. Монтажът трябва да бъде инспектиран периодично от авторски надзор и ежедневно от строителен надзор. Воденето на монтажен дневник е задължително, в който се записват детайли за монтажните дейности. Специфични дейности, като заваряване, изискват допълнителни дневници. Контролът на заваръчните шевове трябва да отговаря на определени изисквания и да се извършва визуално, а при установяване на дефекти – с допълнителни методи. Процент от заваръчните шевове се подлага на ултразвуково или радиографично изпитване в зависимост от класа на изпълнение.
Чл. 98
Контролът на фрикционни болтови съединения с предварително напрегнати болтове се извършва по проектната документация. При липса на конкретни изисквания, се прилагат предписанията от приложение М на БДС EN 1090-2. Преди нанасяне на антикорозионно или огнезащитно покритие, се провежда инспекция съгласно БДС EN 1090-2.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № РД-02-20-1 задължава изпълнителя да води дневник на монтажните работи и заповедна книга, в която да се отразяват промените в проекта и приемането на извършените строителни и монтажни работи (СМР). Документите, свързани с изпълнените СМР, трябва да включват протоколи от инспекции и сертификати за вложените материали. Всички документи трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в таблици 2 и 3, както и на изискванията от глава четвърта, раздел II на наредбата.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. регламентира изискванията за болтовите съединения в стоманените строителни конструкции. Болтовите комплекти трябва да отговарят на БДС EN 1090-2 и да имат корозионна устойчивост, съпоставима с тази на свързаните елементи. За съединения без предварително напрягане, болтовете и гайките трябва да са маркирани с 'SB' и да отговарят на БДС EN 15048. За предварително напрегнати съединения, болтовите комплекти следва да отговарят на БДС EN 14399.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № РД-02-20-1 регламентира изискванията за фундаментни болтове, гайки и шайби в стоманените конструкции. Основните изисквания включват: фундаментните болтове да отговарят на БДС EN ISO 898-1 или да са от горещовалцувана стомана по БДС EN 10025; гайките и шайбите да съответстват на продуктовите стандарти и класовете на болтовете; използването на самозаконтрящи се гайки за предотвратяване на разхлабване; и доставката на механични съединителни средства в трайна опаковка с необходимата идентификация.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за болтови съединения на стоманени конструкции. Болтовете трябва да имат диаметър не по-малък от M12, а за второстепенни елементи е допустимо да се използват по-малки, но само при спецификация в проектната документация. Не се разрешава използването на болтове с диаметър под М8. Дължината на болтовете трябва да осигури определени изисквания за навивки на резбата в зависимост от типа на съединението (ненапрегнати или предварително напрегнати) и приложимите стандарти БДС EN 14399.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № РД-02-20-1 определя изискванията за изпълнение на съединенията в стоманените конструкции. Според алинея 1, гайките трябва да бъдат монтирани така, че тяхната маркировка да е видима след монтажа. Освен това, гайките трябва да бъдат завити свободно по резбата на болта, като се извършва проверка чрез ръчен монтаж или пробно развиване преди окончателното изпълнение. Алинея 2 постановява, че всеки болтов комплект, при който гайката не се движи свободно, трябва да бъде отстранен от съединението.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № РД-02-20-1 регламентира използването на шайби при болтови съединения. За ненапрегнати съединения с нормални отвори, шайбите не са задължителни, но се препоръчват. При предварително напрегнати съединения се използват закалени шайби, които трябва да бъдат поставени под гайките и главите на болтовете. Допуска се използването на допълнителни шайби за регулиране на дължината на затягане, с обща дебелина до 12 mm. Размерите на листовите шайби и класът стомана, от която са изработени, също са специфицирани. За осигуряване на прав ъгъл между болта и присъединяваните елементи, се използват клиновидни шайби при определени наклони.
Чл. 105
Наредбата определя изискванията за съставните части на болтовите съединения при ненапрегнати съединения. Свързващите плочи и свързваните елементи трябва да бъдат в плътен контакт, като допустимата разлика в дебелината на свързаните елементи е до 2 mm. Допуска се използването на три пълнежни плочи с минимална дебелина 1 mm, които трябва да имат същите якостно-деформационни характеристики и поведение при корозия. При фланцеви съединения е необходимо плътно опиране на свързваните елементи, с възможност за използване на подложни плочи. Хлабините в съединението се елиминират чрез натягане, като се избягва пренатягането.
Чл. 106
Наредбата определя изискванията за болтови съединения в стоманените конструкции. Съставките на болтовите съединения трябва да осигурят плътен контакт между свързващите плочи и свързваните елементи, допускайки разлика в дебелината до 1 mm. Болтовете се натягат без предварително омасляване, следвайки специфичен ред. Минималната сила на предварително напрягане се изчислява с формула, зависеща от якостта на материала и изчислителната площ на болта. Таблици предоставят конкретни стойности на минималната сила на предварително напрягане в зависимост от класа и диаметъра на болта, както и изисквания за k-класове в зависимост от метода на натягане.
Чл. 107
Наредбата определя изискванията за контактните повърхности при фрикционни и предварително напрегнати съединения в стоманените конструкции. Площите на контактните повърхности се специфицират в проектната документация. При липса на указания, размерите се увеличават с 10 mm от всяка страна. Изискванията не важат за конструкции от неръждаема стомана. Обработката на повърхностите за постигане на необходимия коефициент на триене е описана в таблица 18, а при липса на изисквания, коефициентът се определя чрез изпитване. Преди монтажа, контактните повърхности трябва да бъдат почистени и съхранявани в проектния си вид. Таблица 19 описва различните класове на обработка на повърхностите и съответните коефициенти на триене.
Чл. 108
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя методите за предварително напрягане на болтови съединения. Основните методи включват: метод на въртящия момент, комбиниран метод, метод с характеристиките на болта (HRC) и метод с директен индикатор на опън (DTI). При прилагане на метода на въртящия момент и първата стъпка на комбинирания метод, се използват основни стойности на въртящия момент за постигане на необходимата напрягаща сила, които са определени в зависимост от комбинацията на болт и гайка. Стойностите на въртящия момент се определят на базата на k-клас и приложение на БДС EN 1090-2.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че при метода на въртящия момент болтовите съединения се напрягат с динамометрични гаечни ключове в две стъпки. Първата стъпка завършва с натягане на 0,75 Мr,i, а втората стъпка е 1,10 Мr,i. Динамометричните ключове трябва да имат точност ± 4 % и да се проверяват редовно, особено след инциденти, които могат да повлияят на тяхната работа.
Чл. 110
Наредбата определя методите за напрягане на болтови съединения в стоманени конструкции. При комбинирания метод, напрягането се извършва на две стъпки: първата стъпка включва прилагане на въртящ момент, а втората - допълнително завъртане на гайката или болта след маркиране. Конкретните стойности на въртящия момент и допълнителното завъртане зависят от класа и диаметъра на болта, както и от общата дебелина на пакета.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. указва, че при използването на болтове тип HRC, минималната сила на предварително напрягане се осигурява от характеристиките на самия болт. Натягането на тези болтове се извършва с помощта на специални гайковерти, които имат съосни гнезда, въртящи се в противоположни посоки. Освен това, при работа с болтове тип HRC, трябва да се спазват изискванията на т. 8.5.5 от БДС EN 1090-2.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № РД-02-20-1 определя, че при използване на метода с директни индикатори за опън (DTI) минималната сила на предварително напрягане се осигурява чрез контрол на луфтовете на индикаторните шайби. При монтажа трябва да се спазват стандартите БДС EN 14399-9 и БДС EN 1090-2, точка 8.5.6.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя изискванията при използване на "пас" болтове, включително дължината на резбата, която не трябва да надвишава 1/3 от дебелината на последната плоча в пакета. При монтажа на болтовете е необходимо да се вземат мерки, за да не се наруши резбата. Също така се указва, че при монтаж на нитове и специални съединителни средства трябва да се спазват съответните изисквания от БДС EN 1090-2.
Чл. 114
Чл. 114 определя условията за допустимите отклонения при монтаж на стоманени конструкции. Отклоненията могат да произлизат от производствени геометрични отклонения, невъзможност за постигане на точност, субективни грешки и температурни разлики. Допустимото монтажно геометрично отклонение е такова, което е по-малко или равно на максималните стойности, посочени в таблици 1-11 от приложение № 2. Отклоненията се класифицират на съществени и функционални.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че спазването на максималните допустими отклонения за монтажните геометрични отклонения е от съществено значение. Това осигурява, че монтажът на стоманените конструкции отговаря на правилата и стандартите за проектиране и не намалява носимоспособността на проектните елементи, възли и съединения.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № РД-02-20-1 регламентира функционалните монтажни геометрични отклонения, които се определят от предназначението на стоманената конструкция и вида на строежа. Наредбата описва основни функционални геометрични отклонения за конструкции с често срещано предназначение, съответстващи на клас 1 от БДС EN 1090-2. При наличие на завишени критерии за отклонения, те се уточняват в проектната документация или договора за монтаж, спазвайки препоръките за клас 2 от същия стандарт.
Чл. 117
Според Чл. 117 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г., за монтажни допустими отклонения на профилирани ламарини, които са формувани чрез студено формуване, се прилага стандартът БДС EN 1090-4.
Чл. 118
Чл. 118 определя начина на измерване на отклоненията при монтираните елементи в стоманените конструкции. Отклоненията се измерват спрямо точки на позициониране, установени съгласно стандартите БДС ISO 4463. При липса на установени точки, отклоненията се измерват спрямо вторичната система от буквени редове и цифрови оси, които са трасирани по геодезичен път.
Чл. 119
Наредбата определя допустимите отклонения за позициониране на анкерни болтове и опорни устройства в стоманените конструкции. Центровете на група анкерни болтове не трябва да се отклоняват с повече от ± 6 mm от проектното положение. При основите на колони могат да се използват шайби за осигуряване на необходимите луфтове. За съседни колони, носещи приблизително еднакви вертикални товари, се предвиждат специфични допустими отклонения, включително средноаритметично отклонение и допустимо отклонение при наклоняване на отделна колона. Контактната повърхност при снаждане с плътно опиране трябва да отговаря на определени изисквания.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. предвижда, че за фланцеви съединения могат да се използват клиновидни плочи, когато луфтът надвишава определените граници след първоначалното монтиране на болтовете, освен ако проектната документация не указва друго. Клиновидните плочи трябва да са от плоска ламарина, съобразно с БДС EN 10025-2, с максимална дебелина 3 mm, като не повече от три плочи могат да се използват в контактната зона. При необходимост, плочите могат да бъдат закрепвани помежду си чрез ъглови заваръчни шевове или частично проварен челен заваръчен шев, съгласно приложената фигура.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № РД-02-20-1 предвижда, че всички строителни продукти, нужни за изработката на стоманената конструкция, трябва да бъдат проверявани, контролирани и документирани. Контролът обхваща процесите по приемане, подготовка, складиране и преработка на компонентите и материалите, включително готовите изделия.
Чл. 122, Таблица 22
Наредбата определя основната документация, необходима за организацията, която извършва изработка на стоманени конструкции на строителната площадка. Включва: 1) Органиграма с ясно обособени роли и отговорности; 2) Процедури за основни фирмени процеси; 3) Процедура за управление на промените; 4) Процедура за управление на несъответствията; 5) Работни инструкции за описване на работните процеси.
Чл. 123
Наредбата определя изискванията за проверка на строителните продукти, които ще бъдат използвани в стоманената конструкция на строителната площадка. Всички компоненти, материали, съединителни средства и готови изделия трябва да бъдат проверени за съответствие с проектната документация преди употреба. Проверката включва основни строителни продукти, консумативи за заваряване, материали за антикорозионна защита, механични съединителни средства и готови изделия. Всички те подлежат на входящ контрол, който се документира в протокол и успешните кандидати се вписват в регистър.
Чл. 124
Наредбата определя изискванията за проверка и документиране на всеки етап от производствения процес на стоманени конструкции. Включва почистване, складиране, рязане, пробиване, сглобяване, заваряване и контрол на качеството. Документацията включва регистри на материалите, протоколи за почистване, междинни проверки, заварки, антикорозионни покрития, маркиране на елементи и пробен монтаж. Всеки документ описва конкретни условия и резултати от проверките, съгласно стандарти и проектна документация.
Чл. 125
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя изискванията за изработка на стоманени конструкции, включително задължителното изготвяне на план за качество и контрол от изпълнителя. Този план трябва да включва организационен план, вътрешнофирмени процедури, документация за проверка и контрол, технологични операции за проверка, контрол на заварени съединения и опис на необходимите документи. Планът може да бъде допълнен в съответствие с БДС EN 1090-2.
Чл. 126
Наредбата определя изискванията за предаване на стоманени конструкции, изпълнени в заводски условия, на строителния надзор и възложителя с издадена ДЕП. Към ДЕП се прилагат различни документи, включително сертификати за производствен контрол, протоколи от входящ контрол, сертификати за произход на материали и протоколи за контрол на качеството. Списъкът на документите е подробно описан в таблица 24, която включва над 20 различни документа, свързани с качеството и безопасността на стоманените конструкции.
Чл. 127
Наредбата регламентира задълженията на организацията, която изработва стоманената конструкция на строителната площадка. Тя е длъжна да документира допълнителните проверки и процедури за контрол и да предаде документите на възложителя, ако това е изисквано в договора. Организацията трябва да състави Декларация за съответствие с изискванията на инвестиционния проект и да я съхранява за срок от 10 години след подписване на приемно-предавателен протокол. Ако стоманената конструкция не бъде вложена в строежа в срок от една година, тя подлежи на приемане от комисия, включваща възложителя, строителния надзор, изпълнителя и проектанта.
Чл. 128
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. регулира проверките и документите, необходими преди приемането на монтираната стоманена конструкция. Проверяват се основните протоколи и документи, свързани с изработката и монтажа на конструкцията, както и спазването на БДС EN 1090-2. Основните документи за качество, изброени в таблица 25, включват сертификати за произход на материали, протоколи за контрол и дневници за монтажни работи. Техническият ръководител осигурява документите, които трябва да се съхраняват от възложителя поне 10 години след въвеждането на строежа в експлоатация.
Чл. 129
Наредбата регламентира условията за приемане на стоманените конструкции чрез акт, подписан от проектанта и строителя, след проверка на съответствието с одобрения проект и нормативните изисквания. Определят се основни термини, свързани със строителството и монтажа на стоманени конструкции, включително дефиниции за детайли, елементи и компоненти. Наредбата въвежда изисквания за контрол на качеството и документиране на процесите. За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателни разпоредби. Влиза в сила 6 месеца след обнародването и отменя предходни правила.
§1
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. определя термини и определения, свързани със стоманените конструкции. Определя се какво представляват строежи, строителни и монтажни работи, както и различни технологии и компоненти, използвани в изграждането на стоманени конструкции. Включва определения за входящ контрол, готови изделия, декларацими, детайли, елементи, монтажни марки и други ключови термини, свързани с производството и монтажа на стоманени конструкции.
§2
Наредбата предвижда, че за нарушения на нейните разпоредби ще се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Закона за административните нарушения и наказания. В случай, че друг закон предвижда по-тежко наказание, ще се прилага той.
§3
Наредба № РД-02-20-1 от 5 октомври 2022 г. за изпълнение на стоманени конструкции е издадена на основание чл. 169, ал. 4 и ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С влизането в сила на тази наредба се отменят Правилата за изпълнение и приемане на видовете строителни и монтажни работи, част 'Сгради', раздел 'Стоманени конструкции', които са утвърдени със Заповед № 2904 от 1968 г. на министъра на строежите, както и последващите им изменения и допълнения от 1978 и 1982 г.
§5
Параграф §5 от наредбата указва, че производствата за въвеждане в експлоатация на строежи, започнали преди влизането в сила на наредбата, ще продължат по предишните условия и ред. Датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ се счита за начало на производството. В наредбата са включени приложения, които съдържат таблици и декларации, свързани с техническите изисквания и документи, необходими за изпълнение и монтаж на стоманени конструкции.
