ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за нормативните актове има за цел да усъвършенства процесите по подготовка, издаване и прилагане на нормативните актове в България.
Чл. 1а
Нормативният акт представлява документ, който съдържа общи правила за поведение и се прилага към неопределен брой субекти. Той има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.
Чл. 2
Нормативни актове могат да се издават само от органите, определени в Конституцията или в закон. Компетентността за издаване на нормативни актове е изключителна и не може да бъде прехвърляна на други органи.
Чл. 2а
Член 2а от Закона за нормативните актове е нова разпоредба, която е била обнародвана в Държавен вестник, брой 55 от 2003 г. и е влязла в сила на 18 декември 2003 г. Впоследствие, този член е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г., като отменянето е влязло в сила на 1 януари 2008 г.
Чл. 3
Законът е нормативен акт, който регулира обществени отношения на базата на Конституцията и осигурява трайна уредба в правото. За други отношения в същата област, законът може да предвиди издаването на подзаконов акт.
Чл. 4
Член 4 от Закона за нормативните актове определя кодекса като нормативен акт, който регулира обществени отношения, свързани с цял клон на правната система или с негов дял. Правилата на закона, касаещи законите, важат и за кодексите.
Чл. 5
Член 5 от Закона за нормативните актове е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са валидни и не се прилагат.
Чл. 6
Министерският съвет издава постановления в два основни случая: 1) когато приема правилници, наредби или инструкции; 2) когато урежда неуредени обществени отношения, съобразно законите, в областта на своята изпълнителна и разпоредителна дейност.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за нормативните актове определя три основни типа нормативни актове: 1) Правилник - издава се за прилагане на закон в цялост или за организация на държавни и местни органи. 2) Наредба - издава се за прилагане на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. 3) Инструкция - нормативен акт, който дава указания от висшестоящ орган до подчинени органи относно прилагането на нормативен акт.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за нормативните актове предвижда, че нормативен акт може да бъде издаден, когато е необходимо да се приемат мерки на национално ниво за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за нормативните актове предвижда, че всеки общински съвет има правомощието да издава наредби. Тези наредби трябва да уреждат обществени отношения с местно значение, които не са регламентирани от нормативни актове с по-висока степен. Издаването на наредби трябва да бъде в съответствие с по-висшите нормативни актове.
Чл. 9
Разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат формулирани на общоупотребимия български език, като се изисква краткост, точност и яснота. Изключително, в определени случаи, могат да се използват означения на друг език, когато това е необходимо за точност и яснота. Структурата на нормативните актове трябва да съответства на указа за прилагане на закона.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за нормативните актове указва, че обществени отношения в една и съща област трябва да се регулират с един нормативен акт от същата степен, а не с множество. Когато има вече издаден нормативен акт за определена област, новите обществени отношения в тази област трябва да се уреждат чрез допълнения или изменения на съществуващия акт, а не чрез нов акт от същата степен.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за нормативните актове предвижда, че отменянето на закон и неговото заменяне с нов е допустимо само при многобройни и важни промени. Когато съществува обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения само при необходимост от естеството на обществените отношения. Нормативните актове могат да бъдат отменяни, изменяни или допълвани само с изрична разпоредба на новия акт.
Чл. 12
Актовете, издавани за прилагане на закон, имат право да уреждат само конкретната материя, за която са предвидени. Това означава, че те не могат да се разширяват извън зададените рамки на закона.
Чл. 13
Актовете по прилагане на закон губят своята сила в момента на пълното или частичното отменяне на съответния закон. Новият закон може да предвиди временно запазване на определени разпоредби от отменения акт, при условие че те са съвместими с новия закон.
Чл. 14
Обратната сила на нормативен акт може да бъде предоставена само в изключителни случаи и с изрична разпоредба. Ако новият акт е издаден на базата на друг нормативен акт, обратната сила може да се прилага само ако оригиналният акт позволява това. Санкции не могат да имат обратна сила, освен ако новите разпоредби предвиждат по-леки санкции от отменените.
Чл. 15
Нормативните актове трябва да са в съответствие с Конституцията и по-висшите нормативни актове. В случай на противоречие между нормативен акт и регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът. Ако по-нисък нормативен акт противоречи на акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия акт.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за нормативните актове предвижда задължение на държавните органи да уведомят компетентния орган за несъответствия между нормативни актове с различна степен. Главният прокурор има правото да предявява протест за отмяна на нормативни актове или техни разпоредби, ако те противоречат на по-висши нормативни актове, в рамките на предоставената му от Конституцията компетентност.
Чл. 17
Член 17 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 34 от 2016 година, и влезе в сила на 4 ноември 2016 година.
Чл. 18
Държавните органи, юридическите лица и гражданите имат правото да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството. Тези предложения се отправят до органа, който е овластен да издаде съответния нормативен акт, или до органа с право на законодателна инициатива.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за нормативните актове изисква при изработването на проект на нормативен акт да се извърши предварителна оценка на въздействието. Освен това, трябва да се проведат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, в съответствие с разпоредбите на глави втора и трета от същия закон.
Чл. 18б
Член 18б от Закона за нормативните актове предвижда, че резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. На базата на тази проверка, ако е необходимо, могат да се предлагат отмяна, изменение или допълнение на съответния нормативен акт. Глава втора от закона, която се отнася до оценка на въздействието на нормативни актове, е актуализирана с изменения от 2016 година.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за нормативните актове предвижда, че съставителят на проект на нормативен акт трябва да извърши оценка на въздействието, когато това е предвидено в закона. Оценката е както предварителна, така и последваща и изследва съотношението между целите на акта и очакваните резултати. Народното събрание определя методология за оценка на проектите на закони, а Министерският съвет определя условията и реда за планиране и извършване на оценката на своите проекти.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за нормативните актове определя процедурите за предварителна оценка на въздействието, която може да бъде частична или цялостна. Частичната оценка е задължителна преди изработването на проект на закон или подзаконов нормативен акт, докато цялостна оценка се извършва при създаването на нови закони и кодекси или когато частичната оценка показва значителни последици. Цялостна оценка може да се извърши и по преценка на съставителя на проекта.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за нормативните актове урежда законодателната инициатива на Министерския съвет, която се осъществява чрез законодателна и оперативна програма, приемани на 6-месечен период. Включването на проекти в тези програми изисква предварителна оценка на въздействието. Министерският съвет може да разглежда и проекти, които не са включени в програмите, при условие че имат такава оценка. Всички програми и оценки се публикуват на Портала за обществени консултации и се съгласуват с администрацията на Министерския съвет.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за нормативните актове регламентира задължението на компетентните органи да извършват последваща оценка на въздействието на новите закони и подзаконови нормативни актове. Оценката трябва да се проведе в срок от 5 години след влизането в сила на акта или в по-кратък срок, ако е определен от органа. Резултатите от оценката се публикуват на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни след изготвянето й. При извършване на оценка от орган на местното самоуправление, тя също се публикува на интернет страницата на общината в същия срок.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за нормативните актове задължава държавните органи и бюджетните организации да предоставят исканите сведения или съдействие на органа, който организира оценка на въздействието, ако са отправени искания в тази връзка. Тази разпоредба е в сила от 04.11.2016 г.
Чл. 24
Член 24 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 25
Член 25 от Закона за нормативните актове е отменен с ДВ, бр. 46 от 2007 г. Глава трета, която касае изработването на проекти на нормативни актове, е нова и влиза в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за нормативните актове определя принципите и процедурата за изработване на проект на нормативен акт. Процесът включва принципи като необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост и др. Обществени консултации с гражданите и юридическите лица са задължителни, а проектите трябва да се публикуват на интернет страницата на съответната институция. Срокът за предложения е минимум 30 дни, с възможност за намаляване до 14 дни при специални условия. След консултациите, съставителят публикува справка за постъпилите предложения и обосновка за неприетите.
Чл. 27
Министърът, който внася проект на нормативен акт за разглеждане от Министерския съвет, е длъжен да го изпрати за съгласуване на съответните органи, свързани с предмета на регулиране. Това включва и Националното сдружение на общините, ако проектът касае общинските правомощия. Становищата на тези органи трябва да бъдат изготвени в срок от 14 дни.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за нормативните актове описва процедурата за внасяне и обсъждане на проект на нормативен акт. Проектът трябва да включва мотиви, доклад и предварителна оценка на въздействието. Мотивите трябва да съдържат причините за приемането, целите, необходими средства, очаквани резултати и анализ за съответствие с правото на ЕС. За проекти на закони или кодекси е необходима и справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека. Проекти без необходимите документи не се обсъждат.
Чл. 29
Член 29 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година, и влезе в сила на 1 януари 2008 година.
Чл. 30
Член 30 от Закона за нормативните актове е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година, и влезе в сила на 1 януари 2008 година.
Чл. 31
Член 31 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 46 от 2007 г., и е в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 32
Член 32 от Закона за нормативните актове е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година, и влязъл в сила от 1 януари 2008 година.
Чл. 33
Член 33 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 46 от 2007 г., и влиза в сила от 01.01.2008 г. Тази глава се отнася до процедурата по удостоверяване и обнародване на нормативните актове.
Чл. 34
Текстът на нормативния акт и приемането му по надлежния ред се удостоверяват по следния начин: за закон - от председателя на Народното събрание; за постановление - от министър-председателя; за другите нормативни актове - от органа, който ги е издал, а при колективни органи - от председателя им.
Чл. 35
Член 35 от Закона за нормативните актове предвижда, че удостоверяването на нормативните актове трябва да се извършва върху документа, който съдържа текста на самия акт, непосредствено след неговия текст.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за нормативните актове определя, че удостовереният текст на нормативния акт е оригинален, докато всички други текстове са считани за преписи. Удостовереният текст се съхранява от органа, който е издал акта. В случай на несъответствие между удостоверения и приет текст, поправката се извършва от органа, който е удостоверил акта.
Чл. 37
Законите, постановленията на Министерския съвет и актовете на министрите и ръководителите на ведомства се обнародват в Държавен вестник. Регламентите на Европейския съюз се публикуват в 'Официален вестник' на ЕС на български. Нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или по друг начин на територията на общината.
Чл. 38
Нормативният акт трябва да бъде обнародван в един брой на Държавен вестник, за да има правна сила и да бъде достъпен за обществеността.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за нормативните актове определя реда за обнародване на различни видове нормативни актове. Законите за изменение и допълнение на Конституцията се обнародват от председателя на Народното събрание, законите от президента с указ, нормативните актове на Министерския съвет от министър-председателя, а другите нормативни актове от органа, който ги е издал. В случай че органът е колективен, обнародването се извършва от неговия председател. Към нареждането за обнародване се прилага заверен препис от оригинала на нормативния акт.
Чл. 40
Обнародването на нормативния акт трябва да бъде извършено с точен и буквален текст на заверения препис. В случай, че преди обнародването бъдат открити грешки в текста, те трябва да бъдат коригирани от органа, който е удостоверил акта.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за нормативните актове определя, че обнародването на нормативен акт се счита за направено в деня, посочен в Държавен вестник или в Официален вестник на Европейския съюз. Денят на издаване на Държавен вестник е денят, в който може да започне разпространяването му. Ако нормативният акт влиза в сила след обнародването, този ден не се включва в срока за влизане в сила, който изтича в 24.00 часа на последния ден.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за нормативните актове предвижда процедури за поправка на несъответствия между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис. В случай на несъответствие, поправката се извършва по реда на обнародването. Освен това, ако несъответствието е установено от органа, който е удостоверил текста, то също се поправя по същия ред.
Чл. 43
Поправката на нормативни актове трябва да се извърши веднага след установяване на несъответствието. Формулировката на поправката трябва да бъде ясна и точна, указвайки несъответствието и правилния текст.
Чл. 44
Поправките на нормативните актове влизат в сила по същия ред и в същия срок, както и поправеният акт. Когато срокът за влизане в сила на нормативния акт е по-дълъг от три дни, поправката влиза в сила след три дни.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за нормативните актове определя правните последици от действията на гражданите и юридическите лица, извършени съобразно обнародван текст преди влизането в сила на поправки. Тези действия се считат за правомерни, освен ако грешката е очевидна. След влизането на поправката, актовете на държавни органи, основани на погрешния текст, могат да бъдат отменени, ако са незаконосъобразни спрямо правилния текст, освен ако това би довело до несъвместима отговорност или накърняване на придобити права.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за нормативните актове определя принципите за тълкуване и прилагане на разпоредбите на нормативните актове. Според алинея 1, разпоредбите се прилагат според техния точен смисъл, а при неясноти се тълкуват в съответствие с други разпоредби, целта на акта и основните правни принципи. Алинея 2 указва, че при непълнота на нормативния акт, за неуредените случаи се прилагат разпоредби за подобни случаи или, при липса на такива, се уреждат отношенията съобразно основните правни начала. В алинея 3 се уточнява, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се основава на предходните алинеи.
Чл. 47
Член 47 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година.
Чл. 48
Член 48 от Закона за нормативните актове е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 49
Член 49 от Закона за нормативните актове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 50
Тълкуването на нормативен акт има действие от датата на влизането му в сила. Изключително, органът, който издава акта за тълкуване, може да определи действие само занапред, ако обратното действие би довело до усложнения. В такъв случай, тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.
Чл. 51, § 1, § 1а, § 1б, § 2, § 3, § 4, § 5, § 7, § 9, § 10
Законът за нормативните актове определя правилата за задължително тълкуване на нормативни актове, което се извършва от органа, който е издал акта. Тълкуването се обнародва по същия ред, по който е обнародван оригиналният акт. Въвежда се "Портал за обществени консултации" за публикуване на проекти на нормативни актове. Разпоредбите не се прилагат за определени законопроекти, включително държавния бюджет и изменения на Конституцията. Съществува преходен период за проекти, изготвени преди влизането в сила на закона. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му.
§1
В параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за нормативните актове се определя понятието "Портал за обществени консултации". Този портал е публична уеб-базирана система, която позволява публикуването на проекти на нормативни актове, подготвени от органи на изпълнителната власт или местното самоуправление. В него се включва раздел, в който се регистрират физически и юридически лица, на които е възложено изработването на проекти на нормативни актове и оценки на въздействието, заедно с информация за размера на възнаграждението им.
§1а
Параграф §1а от Закона за нормативните актове уточнява, че глави втора и трета, с изключение на изискването за мотиви по чл. 28, ал. 1, не се прилагат за определени видове законопроекти. Тези изключения включват законопроектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, законопроектите за изменение на Конституцията, законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори, както и проекти на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за нормативните актове определя как да се прилагат определени членове от закона за законопроекти, които не са приети от Министерския съвет до влизането на закона в сила. Конкретно, за тези законопроекти се прилагат чл. 29, ал. 2 и чл. 30. Освен това, за проектите за закони, изготвени от други органи с право на законодателна инициатива, се прилага чл. 31, ако проектът не е внесен в Народното събрание до влизането на закона в сила.
§5
Параграф §5 от Закона за нормативните актове указва, че законът се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, определени в Конституцията, освен ако не е предвидено друго. За нормативни актове, издавани от други органи, важат определени членове от закона, включително чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 и чл. 51.
§ 7
Изпълнението на Закона за нормативните актове е възложено на Държавния съвет, който е задължен да издаде указ за неговото прилагане. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 2007 година.
§26
Параграф §26 от преходните и заключителни разпоредби указва, че параграфи 4, 15 и 16 влизат в сила от 1 януари 2008 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, обнародван в Държавен вестник, брой 34 от 2016 г. и в сила от 04.11.2016 г.
