Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя основните изисквания за планиране, изпълнение, контролиране и приемане на аерозаснемане за граждански цели, както и на резултатите от дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Включва условия и ред за съгласуване на аерозаснемане, критерии за качество, изисквания към техническите средства и материали, и изисквания към процесите и дейностите, свързани с аерозаснемането.
Аерозаснемането може да бъде извършвано от лица, които имат лиценз за аерофототопография и притежават валидно свидетелство за авиационен оператор или имат договор с такъв оператор. Свидетелствата се издават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и чуждестранните свидетелства трябва да бъдат потвърдени от същата институция.
Наредбата регулира процесите по планиране, изпълнение, контрол и приемане на аерозаснемане и дистанционни методи за сканиране на земната повърхност. Исканията за реализация на полети трябва да бъдат съгласувани с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, ДАНС и ГВА. При необходимост от декласификация на материалите, Военно-географската служба назначава комисия, която обработва данните и съставя протокол. Декласификацията се извършва в помещения, отговарящи на изискванията за работа с класифицирана информация.
Наредбата определя процедурата за получаване на разрешение за прелитания и кацания на територията на Република България, свързани с аерозаснемане и използване на дистанционни методи за сканиране на земната повърхност. Възложителят или изпълнителят трябва да подадат искане до дирекция "Консулски отношения" към Министерството на външните работи, която след това предоставя исканията на съответните органи за съгласуване в срок от 3 работни дни.
Искането за аерозаснемане се разглежда в срок до 20 работни дни, ако са предоставени нужните документи. Становищата на органите относно възможностите за полетите се предоставят в срок до 10 работни дни. Дирекция "Консулски отношения" на МВнР дава разрешение за полетите, като при необходимост налага ограничения. Отказ за разрешение може да бъде направен при установяване на неверни данни или наложени ограничения от компетентните органи.
Наредбата определя процедурите за планиране, изпълнение, контрол и приемане на аерозаснемане и дистанционни методи за сканиране на земната повърхност. Чл. 6 регламентира задълженията на Дирекция "Консулски отношения" на МВнР относно предоставянето на разрешения и документи на различни институции, включително Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 7 от НАРЕДБА № РД-02-20-16 определя документите, които трябва да се приложат към искането за съгласуване на аерозаснемане. Те включват: техническо задание за аерозаснемане, схема или топографска карта с граници на обекта в георефериран растерен формат, и апликационна форма на искане за разрешение за полет на български и английски език.
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-16 определя изискванията за техническото задание за аерозаснемане. То е основен документ, който включва: 1. Технически и организационни изисквания (възложител, име и площ на обекта, предназначение и вид на продукта); 2. Номенклатура на картните листове в мащаб 1:25 000 или 1:50 000; 3. Геодезическа система; 4. Характеристика на терена; 5. Параметри на аерозаснемането (вид на аерокамерата, фокусно разстояние, размер на пиксела, мащаб на снимките, процентно препокриване и вид на изображението); 6. Нормативен акт или договор за възлагане; 7. Специфични забележки; 8. Дата и подпис на съставителя и ръководителя.
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-16 определя изискванията за изработване на схема на обекта за аерозаснемане. Схемата трябва да бъде в мащаб 1:25 000 или 1:50 000 и да включва информация за възложителя и изпълнителя, наименование на обекта, граници, очертания на картни листове, населени места, главни пътища, хоризонтали, легенда, дата и подпис. Ако се прилага топографска карта, необходимите данни трябва да бъдат отразени върху нея. Органите по чл. 3 обозначават райони, за които не разрешават аерозаснемане.
В случай, че заявителят на искането е възложителят на аерозаснемането, той трябва да изпрати на изпълнителя копие от одобреното техническо задание и схема на обекта, които ще служат за основа при съставянето на плана за летене. Тази процедура е регламентирана в член 10 от наредбата.
Наредбата определя техническите средства, необходими за аерозаснемане и обработка на данни, включително въздухоплавателно средство, аерокамера, фотолабораторна апаратура и скенер. Аерозаснемането може да се извършва с аналогова или цифрова аерокамера. Калибрирането на аерокамерата трябва да бъде направено до една година преди заснемането, с издаден сертификат от институцията, извършила калибрирането. Минималните стойности на параметрите на техническите средства са посочени в приложение № 5.
Наредбата регламентира планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Чл. 12 указва материалите, използвани при аерозаснемането, включващи аерофилми, електронни носители на информация, фотографска хартия и диапозитивни форматни филми. Аерофилмите и електронните носители съдържат информация от аналогови и цифрови аерокамери, съответно. Минималните стойности на параметрите на материалите за аерозаснемане са посочени в приложение № 6.
Член 13 от Наредба № РД-02-20-16 описва процеса на планиране на аерозаснемането, който включва четири основни стъпки: 1. Изясняване на предназначението и дейностите по изпълнението на аерозаснемането. 2. Избиране на подходящи технически средства и материали. 3. Определяне на параметрите на аерозаснемането. 4. Съставяне на техническото задание в съответствие с изискванията на член 8.
Член 14 от Наредба № РД-02-20-16 определя, че предназначението на аерозаснемането зависи от крайния продукт, за който са нужни аероснимките. Тоест, целта на аерозаснемането е свързана с конкретния резултат, който се очаква да бъде постигнат чрез използването на аероснимките.
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-16 определя, че параметрите на аерозаснемането се задават от възложителя, в зависимост от целите на заснемането и използваните технически средства. Тези параметри трябва да бъдат включени в техническото задание, което се изготвя съгласно разпоредбите на чл. 8.
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-16 определя етапите на подготовка за аерозаснемане, които включват: проучване и съставяне на план за летене, маркиране на опорни точки върху терена и определянето им при необходимост, както и маркиране на имотни граници, ако е необходимо.
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-16 определя изискванията за съставяне на план за летене при аерозаснемане. Планът се изготвя от изпълнителя или възложителя въз основа на техническото задание и схемата на обекта. Той трябва да съдържа информация за възложителя и изпълнителя, проекциите на летателните оси, средната височина на летене и елементите от схемата на обекта. Първата и последната ивица на аероснимките трябва да покриват минимум 20% извън границите на обекта. При обекти в граничната зона, аерозаснемането не трябва да обхваща чужда територия, освен в специфични случаи. Планът за летене, ако е съставен от изпълнителя, трябва да бъде изпратен на възложителя за сведение и одобрение.
Член 18 от Наредба № РД-02-20-16 определя процеса на маркиране на опорни точки и геодезически знаци преди извършване на аерозаснемане. Предварителното маркиране изисква съставяне на проект, който се основава на топографски карти или архивни снимки, и трябва да е съобразен с техническото задание и плана за летене. Броят и разположението на точките зависят от технологията на аеротриангулацията. Ако маркирана точка бъде унищожена, се избира нова подходяща точка. Геодезическите координати на опорните точки се определят с геодезически методи или ГНСС.
Наредбата регламентира процедурата по маркиране на имотните граници при аерозаснемане. Възложителят уведомява общинската администрация, която от своя страна информира собствениците за необходимостта от маркиране. Разходите за маркиране са за сметка на собствениците. При заснемане на държавната граница, маркировката на граничните знаци се извършва от Главна дирекция 'Гранична полиция'. Спецификациите за маркировката са описани в приложение № 8.
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-16 задължава възложителя и изпълнителя на аерозаснемане да сключат договор, освен в случаите, когато те са едно и също лице. Глава пета от наредбата се фокусира върху изпълнението и материалите, свързани с аерозаснемането.
Чл. 21 описва задълженията на изпълнителя при извършване на аерозаснемане. Изпълнителят трябва да следва техническото задание и плана за летене. При нужда, аерозаснемането се извършва в присъствието на представители на Министерството на отбраната (МО) и ДАНС, които проверяват оборудването. В гранични зони може да присъства и представител на съседна държава. След завършване на аерозаснемането, материалите се съхраняват от представителя на МО до тяхната декласификация.
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-16 указва, че аерозаснемането трябва да се извърши в срок до 7 дни след завършване на маркирането на опорни точки и имотни граници. В случай че срокът не може да бъде спазен, е необходимо да се провери и поддържа изправността на маркировките до приключване на аерозаснемането.
Аерозаснемането трябва да се извършва при определени външни условия: максимална облачност не повече от 10%, минимална височина на слънцето от 30° и влажност на въздуха около 60%. Допълнително, отклонението от предписаното в техническото задание за надлъжно и напречно препокриване на аероснимките не трябва да надвишава ± 5%. Всяка ивица от аероснимки трябва да започва и завършва с най-малко две експонации извън границите на обекта.
Аерозаснемането трябва да се извършва в кратки срокове и при осигуряване на постоянни условия. В случай на необходимост от повторно аерозаснемане на част от обекта, то трябва да се проведе възможно най-бързо след първоначалното заснемане.
При аерозаснемане на обекти в граничната зона, възложителят е задължен да информира Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи не по-късно от 48 часа преди извършването на заснемането. Това уведомление е необходимо за уведомяване на съседната държава чрез секторните гранични комисии.
Наредбата определя правилата за планиране, изпълнение, контрол и приемане на аерозаснемане и резултатите от дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Според член 26, при полети за аерозаснемане в граничната зона трябва да се спазват ограниченията за височина и отстояние от държавната граница, съгласно спогодбите с съседните държави.
Наредбата определя материалите, които трябва да се събират при аерозаснемане, в зависимост от типа на аерокамерата. За аналогова аерокамера, материалите включват аерофилм, контактни фотокопия, ключ на аероснимките, обяснителна записка, паспорт от калибриране и диапозитиви. За цифрова аерокамера, се изискват сурови данни, същите материали от аналоговата камера, плюс данни от навигационната система.
Обработката на материалите от аерозаснемането трябва да се извърши незабавно след прибиране на въздухоплавателното средство. При наличие на класифицирана информация се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и съответните подзаконови актове. При аерозаснемане с аналогова аерокамера, контактните фотокопия трябва да са ясни и контрастни, с видими рамкови марки и данни. Многоканалните изображения трябва да включват минимум три цветни канала или един панхроматичен и три цветни канала, съгласно техническото задание.
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-16 определя изискванията за съставяне на ключа на аероснимките, който трябва да бъде в мащаб 1:25 000 или 1:50 000, в зависимост от различни фактори. Ключът включва информация като изпълнител, възложител, дата на заснемане, тип и номер на аерокамера, брой аероснимки, местоположения на главните точки, както и дата и подпис на съставителя. При заснемане от чуждестранен изпълнител, ключът може да се различава, но трябва да включва основни данни.
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011 г. определя съдържанието на обяснителната записка, която трябва да бъде съставена при аерозаснемане. Тя включва информация за изпълнителя и възложителя на аерозаснемането, данни за обекта, дата и час на заснемането, информация за аерокамерата и аерофилма (в случай на аналогова камера), тип на GPS приемника, детайли за летенето, фотолабораторните работи (при аналогова камера), както и дата и подписи на пилота и бордния фотограф.
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-16 предвижда, че диапозитивите трябва да бъдат изработени чрез контактно копиране на подходяща прозрачна полиестерна основа. Срокът за изработка на диапозитивите е не по-късно от 15 дни след проявяване на аерофилма.
Чл. 32 определя изискванията за качество при аерозаснемане с аналогови и цифрови камери. За аналогови камери, се изисква проверка на минимум 3 стереомодела, като резултатите от вътрешното ориентиране не трябва да показват изменение в мащабния коефициент над ± 1/5000. Средната квадратна грешка във вертикалния паралакс не трябва да надвишава ± 8 µm, а остатъчният паралакс не повече от ± 15 µm. За цифрови камери, проверява се съответствието на елементите на външното ориентиране с изискванията на техническото задание.
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-16 определя изискванията за тестване на аерофилм при аерозаснемане с аналогова камера. Изискванията включват денситометричен контрол, сенситометрични експонации, ограничения в размерите на аерофилма, отдалечението на главната точка на аероснимката, разликите в осветеността на кадър и разстоянията на рамковите марки.
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-16 определя допустимите отклонения от параметрите за аерозаснемане. Височината на летене, застъпването на аероснимките, отклонението на оптическата ос, ъгълът на завъртане, неправолинейността на полета и напречното отместване са параметри, които трябва да бъдат спазвани, за да се осигури точност и качество на аероснимките. Освен това, аероснимките и крайният продукт трябва да отговарят на стандартите на Обединения научноизследователски център на Европейската комисия.
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-16 определя процедурата за предаване на материалите от аерозаснемането от изпълнителя на възложителя. Изпълнителят трябва да предостави протокол, който включва информация за изпълнителя и възложителя, описание на материалите, оценка на изпълнението и потвърждение за приемане на продукцията. Протоколът се подписва от представителите на двете страни и се предава копие на възложителя.
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011 г. регламентира действията при констатиране на отклонения от изискванията за качество на предадените материали. Възложителят е задължен да върне материалите на изпълнителя с протокол, в който се определя срок за отстраняване на несъответствията. Ако е необходимо повторно аерозаснемане и декласификация, те се извършват отново. След отстраняване на отклоненията, изпълнителят предава материалите на възложителя в съответствие с чл. 35.
Наредбата регламентира процесите по планиране, изпълнение, контрол и приемане на аерозаснемане и резултатите от дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Специално Чл. 37 указва, че след приемането на аерозаснемането, възложителят е задължен да предостави в Агенцията по геодезия, картография и кадастър копие от обяснителната записка, протокола за приемане на материалите и ключа на аерозаснемането за съхранение в Геокартфонда.
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-16 определя, че дистанционните методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност се базират на сурови цифрови данни, които се получават от електромагнитни записи или спътникови изображения.
Член 39 от Наредба № РД-02-20-16 постановява, че геометричните, радиометричните и спектралните характеристики на изображенията, получени чрез аерозаснемане, трябва да отговарят на изискванията за точност на крайния продукт и на целите на тяхното използване. Това е необходимо за получаване на адекватна геометрична и интерпретативна информация.
Член 40 от Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011 г. установява, че при получаване на данни от въздушно лазерно и радарно сканиране, както и от други методи, които включват регистриране на електромагнитни записи на борда на въздухоплавателното средство, се прилагат специфични изисквания за съгласуване, описани в наредбата.
Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011 г. регулира планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Според Чл. 41, за придобиване и използване на спътникови изображения няма ограничения, а специална процедура не е необходима. Наредбата съдържа определения за ключови термини, процедури и изисквания, свързани с аерозаснемането, включително задължения на участниците и необходимата документация.
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с аерозаснемането, включително методи за ориентиране, технически характеристики на аерокамери, и специфични изисквания за данни и контрол. Включени са определения за аеротриангулация, вътрешно и външно ориентиране, както и специфични термини за аерофилми и аероснимки. Също така, наредбата описва условията за декласификация на материали и контрол на качеството на аерофилмите.
Наредба № РД-02-20-16 от 5 август 2011 г. отменя "Упътване за аерофотоснимане", трето издание от 1993 г., издадено от Министерството на териториалното развитие и строителството - Управление "Кадастър и геодезия", както и всички противоречащи разпоредби.
Наредбата е задължителна за всички ведомства, търговски дружества и институти, които извършват аероснимачни работи. Тя обхваща изработването и поддържането на държавни топографски карти, цифрови ортофотокарти и ортофотопланове в определени мащаби, създаването и обновяването на цифрови данни за местността, кадастрални карти, специализирани карти, както и сканиране и интерпретиране на земната повърхност.
Наредба № РД-02-20-16, която регламентира планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В допълнение, наредбата включва приложения, свързани с процедурата за искане на разрешение за полети, технически задания, планове за летене, маркиране на опорни точки и протоколи за приемане на аерозаснемане.