Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя принципите, критериите, нормите и правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (КТС) в урбанизираните територии. Тя се прилага за нови КТС, както и за реконструкция и ремонт на съществуващи улици. При ремонти, когато не могат да се приведат характеристиките на улиците в съответствие с наредбата, се предвиждат мерки за безопасност на движението.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя основните цели и задачи на планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система (КТС) в урбанизираните територии. Целите включват ефективно използване на територията, осигуряване на бързи транспортни връзки, икономическо развитие, устойчивост на мобилността, безопасност на участниците в движението, обществено здраве, спазване на международни стандарти и опазване на културната среда. Основните задачи са свързани с предлагане на оптимални възможности за придвижване, осигуряване на интермодалност, извеждане на транзитното движение извън населени места и предлагане на алтернативни активности на уличното платно.
Член 3 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните принципи на планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система (КТС). Те включват: осигуряване на оптимални условия за всички участници в движението (пешеходци, пътници на обществен транспорт, велосипедисти, леки и товарни автомобили, транзитно движение); предоставяне на възможности за координирано развитие на четирите вида транспорт (автомобилен, железопътен, въздушен и воден); и насоченост към достъпност и безопасност за всички участници, включително за хора с намалена подвижност, в съответствие с изискванията за достъпност и универсален дизайн.
Наредбата регламентира комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, която включва уличната мрежа, обществения транспорт, велосипедната инфраструктура, автомобилните паркинги, съоръженията за обслужване на транспорта, базите за обучение на водачи, и средствата за регулиране на движението. Системата трябва да бъде планирана и проектирана в съответствие с нуждите на населеното място и свързаните транспортни системи.
Наредбата определя принципите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (КТС) в урбанизираните територии до 2030 г. Включва проучвания за степента на моторизация, транспортните навици на населението и използването на различни форми на обществен транспорт. Оразмеряването на КТС се извършва на базата на конкретни показатели за населението в зависимост от размера на населеното място, като за София е предвидено 600 транспортни единици на 1000 жители, а за по-малки населени места - съответно по-ниски стойности. Наредбата акцентира на развитието на обществения транспорт, велосипедното движение и електромобилността.
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че изчисляването на транспортните потоци по уличното платно в урбанизираните територии се извършва в транспортни единици, приведени към лек автомобил (ЕЛА). За целта се правят анализи и прогнози, а коефициентите за приравняване на различните видове моторни превозни средства (МПС) към разчетната единица лек автомобил са указани в приложение № 1 на наредбата.
Наредбата определя, че планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система (КТС) в урбанизираните територии се извършва на три основни равнища: общ устройствен план (ОУП), подробен устройствен план (ПУП) и инвестиционен проект (ИП).
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя изискванията за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии. На равнище Общ устройствен план (ОУП), планът на комуникационно-транспортната система (ПКТС) е неразделна част от ОУП и се приема заедно с него. При необходимост от промяна на ПКТС, се изработва изменение на ОУП. Ако няма действащ ОУП, може да се разработи самостоятелен ПКТС. Също така, се изработва План за устойчива градска мобилност (ПУГМ), който определя мерки за подобряване на транспортната инфраструктура и насърчаване на устойчиви транспортни средства, включително велосипедно и пешеходно движение, както и обществения транспорт. ПУГМ включва действия за безопасност, интеграция на транспортните системи и насърчаване на ползването на обществения транспорт.
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че елементите на комуникационно-транспортната система (КТС) са неразделна част от подробните устройствени планове (ПУП). При необходимост за решаване на специфични проблеми на КТС, се разработва частично изменение на ПУП. Въпреки това, не е задължително да се извършва частично изменение при промяна на профила на улицата, ако не се засягат улични регулационни линии и не се променят други елементи на ПУП.
Инвестиционните проекти за елементи от комуникационно-транспортната система (КТС) на урбанизираните територии трябва да бъдат изработвани на основата на одобрен подробен устройствен план (ПУП). При изработването им е необходимо да се спазват изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), настоящата наредба и другите нормативни актове, свързани с устройственото планиране и проектиране.
Чл. 11 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 определя разделението на уличната мрежа в урбанизираните територии на първостепенна и второстепенна. Първостепенната улична мрежа представлява основната комуникационно-транспортна система, която свързва различни устройствени зони и е свързана с републиканската и общинската пътна мрежа. Второстепенната улична мрежа служи за отвеждане и разпределение на движението от първостепенната мрежа към урбанизираните територии и обслужва конкретни обекти.
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-2 определя класификацията на улиците в първостепенната улична мрежа, която включва четири класа: I клас (скоростни магистрали), II клас (градски магистрали), III клас (районни артерии) и IV клас (главни улици). Плътността на уличната мрежа за урбанизирани територии е между 3 и 4 km/km2, а за централните зони - между 4 и 5 km/km2. Минималната плътност не трябва да е по-малка от 2,50 km/km2, с минимално разстояние между улиците от 800 m.
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда условия за преминаване на автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа през урбанизирана територия. Необходимо е да се осигурят: 1) пешеходно и велосипедно движение, включително за хора с намалена подвижност; 2) инфраструктура за обществения транспорт; 3) положително решение по оценка за въздействието върху околната среда; 4) обемно-пространствено проучване. Пътища III клас могат да се проектират извън урбанизираните територии при интензивно товарно движение или превоз на опасни товари.
Наредбата определя улиците I и II клас като основни носители на автомобилното движение в градове с над 30 000 жители. Улиците I клас имат непрекъснат режим на движение с контролирани достъпи и не допускат пешеходци и велосипедисти. Улиците II клас имат прекъснат режим на движение. И двата класа улици обслужват определени устройствени зони и не трябва да пресичат функционално обособени територии.
Чл. 15 описва класификацията на улиците в градовете. Улиците III клас (районни артерии) осигуряват транспортно обслужване на градските райони на населени места с над 30 000 жители и свързват с улиците от по-висок клас. Улиците IV клас (главни улици) обслужват централните зони на градовете с над 30 000 жители и са основни за транспортно-комуникационното обслужване на по-малки населени места (под 30 000 жители).
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-2 определя класификацията на улиците от второстепенната улична мрежа в зависимост от тяхното предназначение. Улиците се разделят на три основни категории: събирателни улици V клас, обслужващи улици VI клас и обслужващи улици VI клас - тип споделени. Събирателните улици събират движението от обслужващите улици и го насочват към улиците от по-висок клас, докато обслужващите улици VI клас осигуряват достъп до отделни обекти. Обслужващите улици VI клас - тип споделени предвиждат споделена среда за пешеходци, велосипедисти и автомобили. В селата, улиците V клас са най-високият клас, освен в определени случаи, посочени в закона.
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че улиците по правило се планират с двупосочно движение. В случаи на недостатъчно пространство, целенасочено управление на автомобилния поток или необходимост от обособяване на пространство за други функции, могат да се проектират еднопосочни улици.
Член 18 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че функционалните и транспортните характеристики на различните класове улици са описани в приложение № 2 на наредбата. Това приложение предоставя детайлна информация относно спецификациите на улиците в урбанизираните територии.
Чл. 19 определя изискванията за проектиране на улиците от първостепенната улична мрежа, които трябва да образуват единна йерархична система. Улиците трябва да позволяват лесна и бърза ориентация на водачите и пътниците. Първостепенната улична мрежа осигурява контакт между улици от еднакви или съседни класове, като в застроени територии са допустими изключения. Препоръчително е средното разстояние между улиците да бъде между 500 и 800 метра, а функционалната, транспортна и техническа хомогенност е задължителна.
Член 20 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда освобождаване на центъра на урбанизираната територия от несвойствено транзитно движение. За да се осигури правилното функциониране на центъра, е необходимо изграждането на система от първостепенни улици, които да насочват движението към него и в същото време да го обхождат.
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за трасетата на редовните линии на обществения транспорт. Те трябва да осигуряват удобни връзки между всички зони на урбанизираната територия, като спирките се разполагат в близост до места с висока концентрация на пешеходци. Освен това, трасетата трябва да предлагат ефективни връзки с буферни паркинги, интермодални терминали и транспортни възли, включително метростанции и гари. Предвижда се и озеленяване между релсите на релсовия обществен транспорт.
На територията на централната зона и в близост до нея се предвиждат места за паркиране на автомобили, включително и за електромобили, съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г.
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-2 постановява, че в защитените територии за опазване на културното наследство се забранява транзитното движение и несвойствените транспортни функции. Не се допуска преминаване на улици от първостепенната улична мрежа, освен в случай на невъзможност за обслужване на зоната с улици IV клас, при условия и ред, определени от ЗУТ, и след съгласуване по Закона за културното наследство.
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда възможността за изграждане на улици със специален режим на товарно движение, когато се очаква движение на верижни машини или превоз на извънгабаритни, взривоопасни, токсични и пожароопасни товари. Тези улици могат да бъдат проектирани в производствени и складови зони, а техните характеристики и класове се определят с Общ устройствен план (ОУП).
Наредбата определя принципите за планиране и проектиране на системата на обществения транспорт, като се основава на проучвания и анализи, съобразени с особеностите на урбанизираната територия и уличната мрежа. Общественият транспорт е ключов за осигуряване на ефективност, безопасност и екологичност в градската мобилност.
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 определя принципите при планиране на мрежата и инфраструктурата на обществения транспорт. Те включват достъпност, интегрираност, безопасност, ефективност, привлекателност и удобство, като достъпността и интегрираността имат най-висок приоритет. За градове с население над 30 000 жители се изисква разработването на план и програма за развитие на обществения транспорт, а за по-малките населени места това е по решение на общинския съвет. Планът за развитие трябва да бъде интегриран в различни документи за транспортно планиране.
Наредба № РД-02-20-2 определя системата за обществен транспорт, която включва метрополитен, трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, системи за обществени велосипеди и електрически автомобили. Освен това, в разчетите на системата се включват и железопътен, въжен, воден и въздушен транспорт, когато те са налични или предвидени в урбанизираната територия.
Чл. 28 предвижда, че превозът на пътници в урбанизираните територии може да се осъществява с различни видове обществен транспорт, включително автобусен, тролейбусен и трамваен, в зависимост от условията и след извършване на проучвания и технико-икономическа обосновка. При проектирането на системата на обществения транспорт се дава предимство на електротранспорта и се осигурява необходимата инфраструктура.
Наредбата определя изискванията за планиране и проектиране на метрополитени и трамваи в населени места и урбанизирани територии. При предвиждането на тези транспортни системи се изискват подробни проучвания по транспорт, икономика и екология. Разработва се цялостна схема на мрежата, която включва всички видове транспорт, като е необходимо автобусните и тролейбусните трасета да осигуряват удобни връзки с метрополитена или трамвая, както и с други транспортни средства. Задължително се предвиждат връзки с железопътен, въздушен и воден транспорт, както и с републиканската пътна мрежа.
Наредбата определя правилата за местоположението на спирките на обществения транспорт в зависимост от обслужваната територия и най-често посещаваните обекти. Разстоянията между спирките на редовните маршрути (автобуси, тролейбуси, трамваи) са между 250 и 500 метра, докато за експресните маршрути спирките се определят на ключови места за прекачване. За метрополитен и скоростен трамвай, разстоянията между спирките са съответно до 1200 метра и между 400 и 800 метра. Спирките трябва да осигуряват минимално време за прехвърляне между различни превозни средства и безопасно включване в уличното движение.
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-2 определя мерки за осигуряване на непрекъснатост, ефективност и надеждност на обществения транспорт. Това включва изграждането на специализирани пътни ленти за движение (BUS ленти), скоростни коридори (BRT коридори) и автономни трамвайни трасета. Специализираните пътни ленти могат да бъдат обикновени или споделени, а при необходимост се изграждат съоръжения за вливане и отливане на нерелсови превозни средства. BRT коридорите са физически отделени платна, предназначени само за обществения транспорт и осигуряват приоритет при преминаване през кръстовищата.
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за планиране и изпълнение на BUS ленти. Те включват: 1) изготвяне на план за организация на движението в кръстовищата, осигуряващ приоритет на обществения транспорт; 2) осигуряване на непрекъснато движение на обществения транспорт в зоните на кръстовищата, особено при BUS ленти; 3) гарантиране на безопасност чрез подходящи широчини на BUS лентите; 4) планиране на приоритетно преминаване на обществения транспорт чрез светофарни секции.
Чл. 33 определя организацията на пешеходното движение като важна част от комуникационно-транспортната система (КТС), свързана с урбанизираната територия. При планирането на пешеходната инфраструктура се следват принципи като безопасност, достъпност, непрекъснатост, удобство и привлекателност, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. За градове с над 30 000 жители е задължително да се разработи План за развитие на пешеходното движение, а за по-малки градове това се решава от общинския съвет. Планът се интегрира в основни документи за планиране на структурата на КТС.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. регламентира осигуряването на пешеходно движение в населените места и урбанизираните територии чрез пешеходни зони, тротоари и алеи. В жилищни зони близо до образователни институции се предвиждат безопасни транспортно обезопасени трасета за пешеходци и велосипеди, достъпни за хора с намалена подвижност. Входовете на училища и детски заведения трябва да са на обслужващи улици с осигуряване на безопасно преминаване на децата.
Всяка улица в населено място трябва да разполага с тротоар за пешеходно движение. Изключения от това правило се прилагат в съответствие с определени разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Пешеходните пресичания на уличното платно са важна част от общото планиране на пешеходното движение.
Чл. 36 определя пешеходните зони като улици, предназначени за движение на пешеходци. Те могат да бъдат обособени между обекти в една или повече функционални зони и да имат различни ограничения за движение на пътни превозни средства (ППС). Пешеходните зони могат да имат пълна забрана за ППС, ограничен достъп по време или видове, или да позволяват споделено движение с ограничение на скоростта до 20 km/h. При проектиране на пешеходни зони се изисква осигуряване на достъп с обществен транспорт, места за паркиране, и организиране на обслужването на обектите. Не се разрешава пресичането на пешеходни зони с улици от първостепенната улична мрежа, освен при определени условия.
Велосипедното движение трябва да бъде планирано и проектирано като цялостна система, основаваща се на проучвания и анализи, които отчитат специфичните особености на урбанизираната територия. Изборът на маршрутите по първостепенната улична мрежа се прави в съответствие с Общия устройствен план (ОУП). Делът на велосипедното движение се обосновава чрез разработване на планове за развитие на велосипедния транспорт. Основните принципи при планирането на велосипедната инфраструктура включват безопасност, директност, непрекъснатост, привлекателност и удобство, с акцент на безопасността за ежедневни маршрути и маршрути за отдих.
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че планът за развитие на велосипедния транспорт трябва да бъде интегриран в основните документи за транспортно планиране на градовете, включително план за устойчива градска мобилност и общ устройствен план. Според изменението от 2022 г., този план може да бъде част от ПУГМ или самостоятелно разработен, ако такъв не се предвижда. Изискванията му са аналогични на тези на ПУГМ относно велосипедното движение и се конкретизират в Програма за развитие на велосипедното движение.
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните принципи за развитие на велосипедния транспорт в урбанизираните територии. Планът трябва да осигури непрекъснатост на велосипедното движение чрез различни видове трасета, включително самостоятелни алеи, велосипедни ленти и споделени улици. Изборът на трасета е в зависимост от ключовите направления на велосипедните потоци, свързващи жилищни, обществено обслужващи и рекреационни територии. Препоръчва се проектиране на самостоятелни алеи, отделени от автомобилното движение, особено на места, където трасетата не съвпадат с уличната мрежа.
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималните изисквания при планирането на велосипедната инфраструктура, които включват: изготвяне на план за организация на движението на кръстовищата; осигуряване на непрекъснато велосипедно трасе; минимална широчина на тротоара от 1,50 м за пешеходци; специализирани светлинни сигнали за велосипедисти. Комбинирането на пешеходното и велосипедното движение е разрешено при определени условия, включително минимални широчини на алеите. Предвиждат се също велосипедни паркинги с капацитет, определен по приложение № 4.
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за предвиждане на публични места за паркиране и гариране на МПС в градовете. Публичните места могат да бъдат разположени на улици от уличната мрежа или в обособени публични паркинги и гаражи. Обособените паркинги и гаражи могат да бъдат на терена, подземни, етажни надземни или комбинирани. За нови обекти местата за паркиране се осигуряват в съответствие с чл. 43 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя изискванията за планиране и проектиране на места за паркиране и гариране на моторни превозни средства (МПС) в урегулираните поземлени имоти. Местата за паркиране могат да бъдат разположени както в свободната дворна площ, така и в сградите. Изискванията включват изграждане на автоматизирани паркинг системи (АПС) с независимо ползване, задължителни минимални озеленени площи и технически изисквания за поддръжка на АПС. Възстановяването на премахнати АПС следва да се извършва по установените процедури.
Наредбата определя изискванията за планиране и проектиране на места за паркиране и гариране на моторни превозни средства (МПС) в зависимост от функционалното предназначение на обектите. Броят на местата се определя съгласно приложение № 5. За леки автомобили (категория М1) се проектират места, а размерите на гаражите не могат да бъдат по-малки от 2,75 м широчина и 5,50 м дължина. Минималната височина на гаражите е 240 см. По искане на възложителя могат да се проектират места и за лекотоварни автомобили (категория N1). Проектирането на гаражи и паркоместа за повече от един обект с жилищно предназначение трябва да осигурява независимо ползване.
Чл. 42а регламентира необходимостта от транспортно проучване за нови обекти с над 200 места за паркиране. Проучването се изисква и при промяна на инвестиционните намерения, надстрояване или изменение на предназначението на обектите, което води до увеличаване на паркоместата над 200. Обхватът и съдържанието на проучването се определят от общинския съвет, а решението за неговото приемане се взема от компетентния орган след одобрение от експертния съвет.
Наредбата определя необходимия брой места за паркиране и гариране в урбанизирани зони, където не са осигурени паркоместа в УПИ. В случаи на недостиг в централни зони, до 30% от необходимите места могат да се предвиждат в прилежащи територии.
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че броят на местата за паркиране и гариране за промишлени, складови и други производствени обекти, където се работи на смени, трябва да се определя на базата на най-голямата смяна, увеличен с 20 % при застъпване на смените.
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. позволява при изчисленията за близко разположени обекти, които имат различно натоварване през деня, да се отчита неедновременното използване на същите места от различни обекти. Това означава, че ако два или повече обекта не се използват едновременно, те могат да споделят същите места без да се налага да се увеличава капацитета на инфраструктурата.
В централните и жилищните зони е забранено изграждането на паркинги и гаражи за автобуси и товарни автомобили. Изключение правят паркингите за ограничен брой автобуси, които могат да бъдат устроени за нуждите на туризма.
Таксиметрови паркинги с капацитет до 5 места трябва да се изграждат на пътното платно, но извън основните пътни ленти, в специално определени зони или джобове.
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-2, регламентираща планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, бр. 98 от 2018 г., и влязъл в сила на 27.11.2018 г.
В изградени жилищни територии, нормативно необходимите места за паркиране се разпределят, като не повече от 50% от тях трябва да бъдат предвидени за открито паркиране. В производствени зони се предвиждат предимно открити паркинги.
Наредбата определя изискванията за инсталиране на зарядни точки за електрически превозни средства (ЕПС) в нови и реконструирани сгради. За сгради с над десет паркоместа е необходимо поне едно паркомясто с зарядна точка с голяма мощност и едно с мощност до 3,7 kW. Освен това, за всяко пет паркоместа трябва да се проектира тръбопроводна инфраструктура за бъдеща инсталация на зарядни точки. Разпоредбите могат да не се прилагат, ако разходите за инсталиране надвишават 7% от общите разходи на строителството.
Наредбата определя изискванията за планиране на паркирането и гарирането в централните зони на градове с население над 30 000 жители, като за по-малки градове с туристически профил може да се разработи подобен план. За градовете с над 100 000 жители е задължително да се извърши проучване за системи "Паркирай и пътувай" и "Колело и пътувай", като се вземат предвид обществените транспортни системи. Предвиждат се и зони за платено и ограничено паркиране.
Член 52 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в защитени територии за опазване на културното наследство, когато не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране, те трябва да бъдат устроени на подходите и в непосредствена близост до тези територии.
Наредбата определя обектите и съоръженията на транспорта в населените места и урбанизираните територии, които включват пътнически гари, транспортни съоръжения, депа за поддръжка на превозни средства, бензиностанции, автосервизи и полигони за учебни дейности. Планирането на терени за тези обекти зависи от устройствените планове и изискванията за икономично използване на територията, свързаност и санитарно-хигиенни условия.
Автогарите, обслужващи междуселищния автобусен транспорт, трябва да се изграждат на стратегически места, които осигуряват лесен достъп до републиканската пътна мрежа и пряка връзка с мрежата на обществения транспорт за пътници.
Наредбата предвижда разполагане на терени за бази и депа за междуселищния автобусен транспорт, както и за селищния транспорт (автобусен, тролейбусен, трамваен и метро) извън жилищните зони. Осигурява се спазване на минималния празен пробег на превозните средства. За товарния автомобилен транспорт автобазите също се разполагат извън жилищните зони с удобни връзки към първостепенната улична мрежа и републиканската пътна мрежа.
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че бензиностанции и газостанции в урбанизирани територии трябва да отговарят на изискванията за пожарна и аварийна безопасност. Зарядни станции за електрически превозни средства (ЕПС) могат да се предвиждат без ограничения и равномерно в урбанизираната територия.
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че необходимата площ за обектите и съоръженията на транспорта се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 53, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. Тази наредба се отнася до правилата и нормативите за устройство на различни видове територии и устройствени зони.
Наредбата предвижда създаване на учебни полигони за подготовка на водачите на МПС и обучение на населението по правилата за движение. За население от 30 до 60 хил. обитатели е предвидена една голяма площадка, а за 10 до 20 хил. обитатели - една малка площадка. Специализирани площадки за деца (велоградчета и автоградчета) също са предвидени, с площи от 0,1 до 2,0 ха, в зависимост от типа. Броят на площадките се определя на база обитателите на общината.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя основните пространства за пешеходно движение в урбанизираните територии, включващи тротоари, пешеходни алеи и зони. Широчината на тротоарите зависи от различни фактори, като интензивността на пешеходното движение и наличието на улично озеленяване. Минималната широчина на тротоара е 1,50 м, с възможност за по-големи ширини в зависимост от условията на застрояване. Служебните тротоари могат да бъдат по-тесни, а при наличие на допълнителни елементи, широчината трябва да е минимум 2,50 м. Специфични изисквания важат и за различни височини на сградите, с минимални размери от 3,00 м до 4,00 м.
Член 60 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че основните параметри на пешеходното движение са описани в приложение № 6. В раздел II на наредбата се разглеждат нормите за проектиране на велосипедни трасета и велосипедни паркинги.
Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. предвижда, че велосипедните трасета трябва да се проектират в съответствие с основните проектни параметри, посочени в приложение № 7 на наредбата.
Член 62 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. предвижда, че препоръчителните надлъжни наклони и минималните радиуси на хоризонталните криви трябва да се проектират в зависимост от дължините на участъците и скоростта, съгласно приложение № 8 на наредбата.
Според Чл. 63 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г., широчината на велосипедните ленти трябва да бъде равна или по-голяма от 1,50 метра. Това изискване е част от правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии.
Наредбата определя минималните ширини на велосипедните алеи: 2,00 м за еднопосочно движение и 2,50 м за двупосочно. При определени условия, като стеснения на улицата, е допустимо временно намаление на широчината на еднопосочна алея до 1,50 м. Проектирането на еднопосочните алеи изисква отделяне от пътното платно чрез бордюри, обемни разделители или маркировка.
Наредбата определя процедурата за избор на начин на провеждане на велосипедното движение в урбанизираните територии. Изборът се извършва по етапи: предварителен избор на подходящи начини, проверка на възможностите за реализация и съпоставяне на различните начини с техническите изисквания. Забранява се разполагане на велосипедни ленти на улици с повече от две автомобилни ленти и с максимална скорост над 50 km/h. Велосипедното движение в пешеходни зони е разрешено само при доказана невъзможност за алтернативен маршрут. При наклон над 5%, велосипедното трасе трябва да е отделено от автомобилното движение, а спускането допуска велосипедна лента.
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира условията при които е допустимо споделянето на велосипедното и пешеходното движение. Това е приложимо в участъци с намалена широчина на улицата, където преминаването на велосипедисти по уличното платно не е безопасно. В такива случаи, при доказана невъзможност за безопасно преминаване, велосипедистите и пешеходците могат да споделят пространството.
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че проектирането на велосипедни алеи в близост до спирки на обществения транспорт за превоз на пътници трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 9 на наредбата.
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за велосипедното движение през кръстовища. Основните изисквания включват осигуряване на видимост между велосипедистите и другите участници в движението, регулиране на движението със светлинни сигнали и предвиждане на места за изчакване. При наличие на регулиране със светлинен сигнал, стоплинията за велосипеден транспорт трябва да бъде на поне 3 м пред тази за автомобилния транспорт. В случай на невъзможност за организиране на велосипедно движение, се прилага алтернативна схема.
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при наличието на устройствени възможности, велосипедното движение по велосипедна алея през кръгово кръстовище трябва да се провежда съгласно указанията в приложение № 11 на наредбата.
Обществени велосипедни паркинги се проектират съгласно интегрирания план за развитие на велосипедния транспорт. Те се класифицират на два класа: клас 1 за дълговременно паркиране (над 2 часа) и клас 2 за кратковременно паркиране (до 2 часа), като клас 2 може да се намира в близост до магазини и паркове. Проектирането на паркингите трябва да спазва изисквания за достъпност, безопасност, сигурност и удобство, а начините на паркиране са определени в приложение № 12.
Чл. 71 от Наредба № РД-02-20-2 определя техническите характеристики на улиците от първостепенната улична мрежа, които се основават на транспортни и устройствени характеристики. Транспортните характеристики включват брой преминаващи превозни средства, маршрути и честота на обществения транспорт, мобилност на различни видове транспорт и пешеходци, часова натовареност на трафика, и дейности по снабдяване. Устройствените характеристики обхващат клас на улицата, характер на територията, вид и начин на ползване на прилежащата територия, ситуационни особености и взаимовръзка между териториите.
Член 72 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. указва, че техническите характеристики на улиците са описани в приложение № 13 и приложение № 14 на наредбата.
Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на улици в урбанизирани територии. Проектирането включва изготвяне на различни профили и инфраструктура за обществен транспорт. Характеристиките на проекта зависят от функционалността, широчината на уличното пространство, предназначението на прилежащата територия и анализа на ПТП. При реконструкция на улици с повишена концентрация на ПТП се извършва проучване на причините за инцидентите през последните пет години. Оценява се необходимостта от обособяване на трасета за обществен транспорт, анализирайки закъсненията и причините за тях. При изготвянето на проекта се анализират автомобилният поток, скоростта на обществения транспорт, комфортът на пешеходците, трафичните въздействия и пътната безопасност.
Чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. регламентира условията за насрещно движение на велосипеди и обществения транспорт в събирателни и обслужващи еднопосочни улици. Позволява се насрещно велосипедно движение, за да се избегнат обходни маршрути и да се изградят атрактивни велосипедни инфраструктури, при условие за безопасност на движението. Също така, насрещно движение на превозни средства на обществения транспорт е допустимо за подобряване на обслужването на прилежащите територии, при спазване на условията за безопасност. Определяне на улици за движение само на превозни средства на обществения транспорт също е разрешено.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя изискванията за проектиране на улиците в урбанизираните територии. Ситуационното решение на улиците трябва да осигурява безопасност на движението и да отчита фактори като сервитут, клас на улицата, проектна скорост и строителна стойност. При проектирането се спазват минимални радиуси на кривите и дължини на циркулярни криви, като се избягват съседни еднопосочни и разнопосочни криви. Надлъжният профил на улиците включва прави участъци с определен наклон, а основните фактори при проектирането му са застрояване, безопасност и видимост. Нормативни параметри за максимални и минимални наклони и радиуси на вертикални криви също са посочени, като се отчита характерът на уличното пространство.
Наредбата определя основните принципи за оразмеряване на транспортното пространство за различни моторни превозни средства (МПС), включително леки автомобили, обществен транспорт и велосипедисти. Разстоянията за сигурност, които се добавят към основните размери на превозните средства, са установени в зависимост от типа на МПС. Например, за леки автомобили допълнителното разстояние е 0,25 m, а за обществен транспорт - 0,40 m. Страничните разстояния за сигурност варират в зависимост от състоянието на движението, а височинното разстояние за сигурност е фиксирано на 0,30 m. Основните размери за пешеходци и велосипедисти също са зададени.
Чл. 77 от Наредба № РД-02-20-2 определя принципите за проектиране на напречния профил на улиците, като включва оразмеряване на уличното платно с оглед на обществения транспорт, наличие на велосипедни трасета, натовареност на пешеходците, паркиране и безопасност на движението. Предоставят се типизирани профили за различни класове улици, които подлежат на анализ и модификация в зависимост от конкретната проектна ситуация и условията на околната среда. При недостатъчно пространство, може да се използва по-малък профил или да се пропусне определен елемент.
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че напречният профил на улицата е препоръчително да бъде симетричен. В случаи на асиметричен уличен профил, е необходимо да се вземат предвид размерите на оразмерителните превозни средства за всеки конкретен случай.
Типизираните напречни профили не са задължителни за цялото улично трасе. В зоните на кръстовища или проблемни участъци е допустимо изменение на напречния профил, при условие, че се спазват изискванията за функционалност и безопасност, както и се отчитат конкретните условия.
Когато не е наличен подходящ типизиран напречен профил, се допуска индивидуално проектиране на напречния профил. Оразмеряването на напречните профили на пътното платно следва принципите, описани в приложение № 17.
Улични платна за съвместно използване от автомобили и велосипедисти без разделяне с пътна маркировка (мека сепарация) могат да се прилагат само на улици IV, V и VI клас, при условие че интензивността на транспортните потоци е под 400 моторни превозни средства на час и допустимата максимална скорост е до 30 km/h включително.
Наредбата предвижда създаване на специализирани пътни ленти за автобуси и тролейбуси с цел подобряване на обществения транспорт. За установяване на BUS ленти е необходимо да се изпълнят три условия: честота на движение от 15 и повече превозни средства на час, улиците да са от първостепенната улична мрежа с две и повече ленти за движение, и широчина на лентата минимум 3,25 м. В застроени територии е допустимо широчината да бъде 3,00 м при доказани технически параметри за безопасност.
Наредбата предвижда осигуряване на специализирани ленти или обособени улици за скоростен обществен автобусен или тролейбусен транспорт (BRT). Уличните платна за тези коридори трябва да имат минимална широчина на лентата от 3,50 м, а при наличие на защитни ленти от двете страни, широчината е 4,50 м.
Наредбата определя минималните ширини на трамвайни платна в зависимост от междурелсието и вида на платното. За междурелсие 1009 mm минималната ширина е: 6,40 m за необособено платно, 7,00 m за обособено със среден стълб и 7,80 m за обособено със странични стълбове. За междурелсие 1435 mm минималната ширина е: 7,00 m за необособено платно, 7,60 m за обособено със среден стълб и 8,40 m за обособено със странични стълбове. Минималната ширина на еднопътно трамвайно платно е 3,50 m.
Наредбата определя минималните широчини на тротоарите, които трябва да бъдат не по-малки от 2,25 метра, за да осигурят безопасно движение на двама пешеходци и деца с велосипеди до 8-годишна възраст. За улици с интензивен пешеходен трафик широчината на тротоарите трябва да е минимум 4,00 метра. За велосипедното движение се предвиждат велосипедни ленти или велоалеи. Основните размери на пешеходните пространства се определят на база анализ на сградите и съоръженията, включително брой входове, рампи, концентрация на търговски обекти и спирки на обществения транспорт. Допълнителните разстояния за сигурност за пешеходци и велосипедисти могат да се припокриват.
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. предвижда възможността за обособяване на ленти за паркиране извън уличното платно. Тези ленти могат да се комбинират с дървесни насаждения или друго подходящо озеленяване, както и с функционални джобове за разполагане на различни елементи, като контейнери за смет, автомати за билети, стоянки за велосипеди, хидранти, разпределителни кутии и шкафове за светофари.
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-2 акцентира на важността на пътната безопасност при пресичане на пътното платно. Подчертава се значението на визуалния контакт между пешеходци и водачи. За подобряване на безопасността се предвиждат напречни профили с направляващи острови и тротоарни уширения, особено в участъци с паркиране. Размерите на комуникационните елементи, като подлези и рампи, са определени в приложенията. Нерегулираните пешеходни пътеки изискват тротоарни уширения с дължини от 15 м за улици от първостепенната мрежа и 8 м за улици от второстепенната мрежа.
Чл. 88 определя основните размери на паркоместата в зависимост от габаритите на превозните средства, начина на позициониране и разстоянията за сигурност при паркиране. Разстоянието между паркоместата и страничните препятствия не трябва да е по-малко от 0,75 м. Достъпните места за паркиране за хора с увреждания трябва да отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. и да осигуряват безбариерен достъп към тротоара.
Чл. 89 от Наредба № РД-02-20-2 определя уличните възли и кръстовища. Уличните възли са места, където две или повече улици се пресичат на различни нива и осигуряват връзки между тях. Уличните кръстовища са места на пресичане, разклоняване или вливане на две или повече улици на едно ниво, или свързване на вход и изход на обект с улица, когато са сигнализирани с пътни знаци и светлинни сигнали.
Чл. 90 регламентира използването на улични кръстовища на две нива (улични възли) в урбанизираните територии, предимно по трасета на градски магистрали I клас, или за избягване на конфликт между пешеходно и автомобилно движение. Извън магистралите, те се предвиждат само при необходимост, когато алтернативните кръстовища не могат да обслужат натоварен трафик над 8000 ЕЛА/h. Уличните възли могат да провеждат движението непрекъснато в двете или само в едната посока. Основните елементи на уличния възел включват участъци, връзки, пътни ленти и зони на преплитане, като проектите се разработват индивидуално по специално задание, съобразено с конкретните условия.
Чл. 91 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за избор и проектиране на улични кръстовища. Изборът се основава на техническите характеристики на улиците, интензивността на трафика, броя и видовете ПТП, както и градоустройствената ситуация. Проектирането трябва да осигури разпознаваемост, лесна ориентация, компактност и безопасност за всички участници в движението, с особено внимание на велосипедистите и пешеходците.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя четири типа улични кръстовища: 1) регулирано с правилото на десностоящия; 2) с регулиране на движението с пътни знаци; 3) с регулиране на движението със светлинни сигнали; 4) кръгово кръстовище с предимство на движещите се в кръга. Изборът на тип кръстовище трябва да се основава на сравнителна оценка на алтернативни типове и да отчита последователността на типовете по направление, както и характера на територията.
Наредбата определя основните елементи на светофарно регулираните кръстовища, включително площта и клоновете им, както и изискванията за дължини на зоните за изчакване и престрояване. Броят на пътните ленти се определя от интензивността на трафика и нуждите на прилежащата територия. Допълнителните ленти за движение, включително за завиване, са важни за подобряване на пропускателната способност и безопасността на кръстовищата. Обособяването на ленти за завиване наляво е задължително за новите кръстовища по първостепенната улична мрежа.
Член 94 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за широчината на пътните ленти в зоната на входа на кръстовището. Широчината на лентите за движение направо трябва да съответства на широчината на изходящите ленти. В тесни участъци лентите за движение направо могат да бъдат с 0,25 м по-тесни, а при специфични условия широчината им може да бъде намалена до 3,00 м или в извънредни случаи до 2,75 м. Лентите за завиване трябва да са с 0,25 м по-тесни от лентите за движение направо, но не по-малко от 2,75 м, а за обществения транспорт - 3,00 м. Споделените BUS ленти с ленти за завиване трябва да имат минимална широчина от 3,00 м.
На уличните кръстовища трябва да се осигури удобно и безопасно пресичане на пешеходците, като се допуска достъп без бордюри. Това може да се реализира чрез скосяване на тротоарната настилка или повдигане на пътната настилка. При кръстовища от второстепенната мрежа без интензивно движение, пътната настилка може да бъде на нивото на тротоара. При реконструкция на кръстовища с улици от по-висок клас, пътната настилка на улицата с по-нисък клас може да бъде повдигната до нивото на тротоара на по-високия клас. Повдигнатото платно може да бъде с различна настилка, за да се подобри разпознаваемостта на кръстовището и да се намали скоростта.
Чл. 96 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за прилагане на правилото на десностоящия в улични кръстовища. То се прилага за обслужващи улици с ограничение на скоростта до 30 km/h и интензивност на транспортния поток до 500 МПС/h. При наличие на редовни маршрути на обществения транспорт, такова регулиране е допустимо само в изключителни случаи. Забранено е прилагането на правилото за улици с релсов обществен транспорт.
Наредбата определя условията за прилагане на кръстовища с регулиране на движението с пътни знаци. Те се използват при различен клас улици, за осигуряване на предимство на велосипедисти, при наличие на обществен транспорт и за повишаване безопасността на движението. Не се прилагат при висока интензивност на потока по главното направление и при определени условия на второстепенната улица. Широчината на лентите за завой наляво е 3,00 m, с изключение на 2,75 m.
Член 98 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за преминаване на пешеходци и велосипедисти през регулирани кръстовища. Пешеходците трябва да използват най-прекия маршрут, а велосипедистите да следват маршрути, съобразени с инфраструктурата на улицата. При входящи клонове, които дават предимство, трябва да се осигурят подходящи съоръжения за безопасно пресичане.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. предвижда, че кръстовища с регулиране на движението със светлинни сигнали се изграждат при необходимост от светофарна уредба, при установени проблеми с пътната безопасност, зачестяване на ПТП, натрупвания на закъснения на обществения транспорт, наличие на завиващи линии, координация на транспортни потоци и подобряване на условията за пресичане на пешеходци и велосипедисти.
Наредбата определя изискванията за проектиране на кръстовища, регулирани със светлинни сигнали. При проектирането е важно да се вземе предвид взаимодействието между сигнализацията и времето за преминаване на различните транспортни потоци, включително обществения транспорт, пешеходци и велосипедисти. Кратките фази на светофарите изискват по-къси ленти за изчакване, докато по-дългите фази изискват по-дълги ленти. Специални ленти са необходими за завиване и преминаване на обществения транспорт. Проектирането трябва да осигури праволинейност на маршрутите за пешеходци и велосипедисти.
Наредбата предвижда възможност за създаване на ленти за приоритетно движение на обществения транспорт в зоните на кръстовищата. Тези ленти имат за цел да осигурят приоритетно достигане и преминаване на обществения транспорт, да повишат средната скорост на движение и да улеснят навлизането и излизането от спирките. Лентите могат да обслужват само обществения транспорт и се регулират от отделна светофарна фаза, като също така могат да бъдат споделени с трамвайни трасета. Трамвайното трасе в рамките на кръстовището също се счита за лента за приоритетно движение.
Наредбата определя условията за проектиране на кръстовища с регулирано движение. При интензивност на десните завои над 300 ЕЛА/h, е разрешено директно отвеждане на завиващите надясно, без преминаване през кръстовището. При проектиране на кръстовище с байпаси, трябва да се вземат мерки за безопасността на пешеходците и велосипедистите, включително обособяване на пешеходни пътеки тип "Зебра". Байпаси се разрешават само при кръстовища между улици II клас от първостепенната улична мрежа.
Кръговите кръстовища са специфичен вид улични кръстовища, които осигуряват високо ниво на пътна безопасност при спазване на основни принципи, като включване на входящите клонове под прав ъгъл, ясно пренасочване на автомобилите и еднолентови изходи.
Чл. 104 от Наредба № РД-02-20-2 определя три вида кръгови кръстовища: малко кръгово кръстовище, кръгово кръстовище с две ленти за движение в кръга и две ленти за движение по входовете, и голямо кръгово кръстовище, регулирано със светофарна уредба. Кръговите кръстовища обикновено функционират по правилото за предимство на движещия се в кръга, но в определени случаи може да се използва регулиране със светлинен сигнал.
Член 105 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя, че основните геометрични параметри на кръговите кръстовища са описани в приложение № 25 на наредбата.
Чл. 106 описва характеристиките и условията за проектиране на малки кръгови кръстовища. Те са с капацитет до 1200 ППС/h и са подходящи за повишаване на пътната безопасност, намаляване на скоростта и осигуряване на логични транспортни връзки. Допустимата скорост по вливащите се улици е до 40 km/h. Изисква се проверка при наличие на маршрути на обществения транспорт. Малките кръгови кръстовища са подходящи за смяна на класове улици и пространствено оформление, но не трябва да се използват в определени условия, като навлизане в населено място и интензивно движение на тежкотоварни автомобили. При недостатъчен капацитет, той може да бъде увеличен чрез проектиране на допълнителни платна и ленти.
Светлинното регулиране на кръгови кръстовища се прилага при наличието на подходящо улично пространство, когато е икономически и технически рентабилно, при наличие на трамвайно трасе и интензивен автомобилен поток, с цел повишаване на безопасността и капацитета на движението. Пропускателната способност зависи от транспортните потоци и стратегията за управление на светлинната сигнализация.
При проектиране на разделители на уличното платно, които водят към кръгово кръстовище, оста им трябва да бъде разположена близо до правия ъгъл спрямо платното в кръга. Минималната ширина на разделителите трябва да бъде 1,60 м. За осигуряване на пресичане на пешеходци, ширината трябва да е поне 2,00 м, а за велосипедисти - 2,50 м.
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за централния остров на кръговото кръстовище, като той трябва да осигурява достатъчно пространство за движение в кривата. В същото време, е необходимо да се постигнат ниски скорости на движение по платното в кръга.
Чл. 110 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на кръгови кръстовища с цел осигуряване на безопасност за пешеходци и велосипедисти. Основните правила включват: обособяване на места за пресичане близо до ръба на пътното платно, използване на пешеходни пътеки тип 'Зебра' с тактилни ленти, осигуряване на видимост за водачите на МПС, избягване на разделители при малка широчина на улиците и проектиране на частично павирани участъци за намаляване на скоростта.
Наредбата определя изискванията за проектиране на кръстовища, включително допълнителни ленти за завиване, острови за канализиране на движението, и спецификации за радиуси и дължини на различни проектни елементи. Основните елементи включват дължина на допълнителните ленти, формата на рампите, минимални радиуси и дължини на зоните за изчакване. Островите за канализиране се класифицират в три основни типа с конкретни размери и предназначение, а също така се определят и изискванията за видимост и безопасност на пешеходците.
Наредбата предвижда, че на кръстовища с голям трафик могат да се проектират специални платна за обратен завой, които трябва да бъдат разположени преди и след уличния възел. Размерите на тези платна трябва да се определят спрямо най-големите превозни средства, които ще завиват.
Чл. 113 описва влиянието на радиусите на бордюрните криви върху безопасността на пешеходците и велосипедистите. По-малките радиуси намаляват скоростта на завиващите превозни средства и подобряват условията за пресичане. Максималните радиуси зависят от функцията на територията: 5,00 m за жилищни райони, 7,50 m за търговски зони и 12,00 m за индустриални зони. Проектирането на кръстовища изисква софтуер за проверка на радиусите и ограничаване на скоростта на завиване до 15 km/h, за да се осигури безопасно преминаване на оразмерителните превозни средства.
Чл. 114 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за видимост при проектиране на кръстовища и участъци на улици, където е разрешено пресичането за велосипедисти и пешеходци. Трябва да се проверят и осигурят полета на видимост при спиране, тръгване и на местата за пресичане. Допустимите препятствия, които не трябва да ограничават видимостта, включват дървета, осветителни стълбове и светофари. При анализа на видимостта се вземат предвид различни височини на очите на водачите на пътни превозни средства и пешеходците. Ограничаването на видимостта не трябва да се допуска както за ППС, така и за деца и хора с намалена подвижност.
Чл. 115 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда осигуряване на разстояния на видимост за спиране на пътни превозни средства (ППС), съобразно таблица 1 от приложение № 29. На улици с релсов път е необходимо да се предвиди и допълнителен спирачен път за мотрисите.
Чл. 116 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за видимост при тръгване на водачите на пътни превозни средства (ППС). Според наредбата, водачът трябва да има необходимата видимост, когато чака на разстояние 3,00 метра от ръба на пътното платно по главното направление. Изискванията за видимост са илюстрирани в фигура 1 от приложение № 29.
На местата за пресичане и в зоните за изчакване на пешеходци и велосипедисти трябва да се осигурят триъгълници на видимост, които да съответстват на посоката на движение на моторизирания транспорт, съгласно спецификациите в приложение № 29.
Чл. 118 от наредбата предвижда увеличаване на разстоянието от ръба на пътното платно до велосипедни пътеки с две прекъснати успоредни линии от 3,00 м на 5,00 м, за да се осигури пространство за изчакване на ППС, без да се затруднява движението на велосипедистите. Също така, дължината на рамото на триъгълника за видимост към велосипедисти с предимство е определена на 30,00 м, а в стеснени участъци - на 20,00 м, съгласно фигура 1 от приложение № 29.
Чл. 119 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че улиците VI клас трябва да се свързват със събирателните и обслужващите улици, както и с улиците по главно направление, предимно чрез пътно динамично ефективни частично павирани участъци. Наклонът на рампата трябва да бъде в диапазона от 1:10 до 1:7, в съответствие с таблица 2 от приложение № 22. Раздел V касае местата за паркиране в уличното пространство.
Наредбата определя изискванията за паркиране и спиране на товарно-разтоварни работи в уличното пространство. Паркирането може да се извършва на пътното платно без маркировка, с паркинг ленти или площадки, на широки средни разделителни ивици или в страничните пространства. Размерите на паркоместата за леки автомобили са определени в приложение, а за товарни автомобили е предвидена ширина от 2,30 m до 3,00 m. Площадките за паркиране могат да бъдат на различно ниво от активните ленти за движение. Осигурява се видимост на началото и края на паркинг лентите в зависимост от типа на пресичащата улица. Паркоместата трябва да бъдат разграничени с бордюр от тротоарите и велосипедните алеи.
Член 121 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за паркиране на товарно-разтоварни работи. Местата за паркиране на пътното платно се предвиждат по дължина, а местата върху паркинг ленти и площадки трябва да бъдат обозначени. Необходимата площ за товарно-разтоварни работи е определена в таблица 2 от приложение № 30.
Наредбата предвижда, че за да се намали скоростта и да се повиши безопасността на автомобилното движение, лентите и площадките за паркиране могат да бъдат разположени в зигзагообразна последователност. Освен това, минималният радиус на кривата при преход между отделните секции на паркинг площадките и лентите трябва да бъде 4 метра.
Наредбата предвижда, че в случаи на недостатъчни паркоместа в изградени градски части и при наличие на подходящи терени, могат да се проектират механизирани паркинг-гаражи, които могат да бъдат подземни или надземни.
Наредбата определя два основни типа пресичания на улично платно и релсови пътища за пешеходци и велосипедисти: 1) пресичания на едно ниво, които включват пешеходни и велосипедни пътеки; 2) пресичания на две нива, които включват пешеходни и велосипедни подлези и надлези. Илюстрацията на тези пресичания е представена в приложение № 19.
Чл. 125 определя изискванията за проектиране на пешеходни и велосипедни пътеки. Пешеходците и велосипедистите трябва да имат визуално разпознаваеми пътеки, които да се проектират с оглед на значимостта на мястото, градоустройствената среда, интензивността на транспортния поток, широчината на пътното платно и наличието на обществени транспортни маршрути. Специални места за пресичане не са необходими при определени условия на интензивност и скорост на движение. Съоръжения за пресичане са задължителни при висока интензивност на трафика и наличие на обществени транспортни точки. Препоръчва се изграждането на съоръжения за пресичане, когато се предвижда редовно пресичане от уязвими групи.
Чл. 126 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за осигуряване на минимални полета на видимост на кръстовища и участъци на пресичане на улици. Полетата на видимост трябва да бъдат между 0,80 m и 2,50 m височина и да са свободни от препятствия, които ограничават видимостта. Допустимо е разполагането на определени съоръжения, но не и на рекламни и декоративни конструкции. Необходимите разстояния за безопасно спиране са посочени в приложение № 29.
Чл. 127 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при пресичане на уличното платно от велосипедни и пешеходни трасета, бордюра трябва да бъде понижен в съответствие с приложения № 22 и 31. Освен това, пресичането може да се извършва и по изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. относно достъпността и универсалния дизайн на елементите на достъпната среда.
Чл. 128 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда използването на направляващи острови при пресичане на улиците от пешеходци и велосипедисти. Тези острови трябва да бъдат свързани с основните трасета за пресичане, известни като 'Зебра', в рамките на спирките и терминалите на обществения транспорт. Целта е да се улесни движението на пешеходците, без да се ограничава свободата им. Островите могат да бъдат обособени с или без пренасочване на движението.
Чл. 129 определя условията за образуване на странично тротоарно пространство чрез прекъсване на паркинг ленти или озеленени ивици, с цел повишаване на безопасността на пешеходците. То може да навлиза в уличното платно, като при успоредно паркиране е допустимо до 0,70 м, а при косо или перпендикулярно паркиране - до 1,20 м. Тези мерки са предназначени да ограничат опасността за пешеходците от намалена видимост от паркирани автомобили.
Движението на обществения транспорт за превоз на пътници в урбанизирани територии може да се осъществява по три основни начина: 1) по пътното платно заедно с останалото движение; 2) по специално маркирани BUS ленти (както обикновени, така и споделени); 3) по самостоятелно обособено трасе.
Чл. 131 от Наредба № РД-02-20-2 определя четири основни типа трамвайни трасета по отношение на конструкцията им: 1) Проходими - релсовата глава е на нивото на пътната настилка; 2) Ограничени - отделени от автомобилното движение с физически ограничители или на различно ниво; 3) Обособени - релсовата глава е на 150-200 mm над нивото на пътната настилка; 4) Озеленени - релсовата глава е в затревено трасе. Проходимите и ограничените трасета могат да се споделят с автобуси и тролейбуси в специализирани BUS ленти, докато обособените и озеленените трасета са в самостоятелно трамвайно платно.
Наредбата предвижда проектиране на трамвайни трасета по улици от I и II клас в обособени трасета. При необходимост могат да се проектират проходими трасета, когато те се споделят с автобусен или тролейбусен транспорт, като е препоръчително да се предвиждат озеленени трасета в отсъствието на споделени. За улици III клас от първостепенната улична мрежа се препоръчва проектирането на ограничени трамвайни трасета.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. предвижда обособяване на ленти за движение на обществения транспорт, когато честотата на движение е 15 или повече превозни средства на час. Целите на тези ленти включват осигуряване на регулярност и точност, минимизиране на забавянията, намаляване на времето за пътуване, повишаване на комфорта и привлекателността на обществения транспорт. Лентите могат да бъдат изграждани по цялото улично трасе или в определени отсечки и кръстовища. Проектните елементи зависят от използваните превозни средства, а принципите и широчините на BUS лентите са описани в приложения.
Трамвайното платно може да бъде разположено по три начина: по оста на улицата (централно), от едната страна на улицата (едностранно) или от двете страни на улицата (едностранно и еднопосочно). Разположението спрямо нивото на уличното платно може да бъде на нивото на пътната настилка или на обособено платно с височина 150 - 200 mm над нивото на пътната настилка, освен на места, където линията пресича напречни улици.
Надлъжните наклони на трамвайното платно се определят в зависимост от профила на улицата и нуждите на нерелсовия транспорт. Максималният надлъжен наклон не трябва да надвишава 5%, а за трамвайни депа и глухи коловози - 0,25%. Възможно е увеличаване на наклона при проектиране по съществуващи улици с по-голям наклон, при условие че се вземат мерки за сигурност. Трамвайното платно трябва да има напречни наклони за оттичане на водите, като в участъци без наклон отводняването се осигурява с постоянен страничен наклон 10%.
Наредбата определя минималните радиуси на хоризонталните криви за улици. Основното правило е, че радиусът не може да бъде по-малък от 20,00 m, с изключение на съществуващи улици, където е допустимо 18,00 m. При наклони над 5 % минималният радиус е 50,00 m. Радиусите се измерват до работния кант на вътрешната релса. Осигурява се прав елемент между две обратни криви с минимални дължини в зависимост от радиуса на кривите.
Чл. 137 от наредбата описва проектните елементи на релсовия път, които трябва да се базират на данни за пътната динамика на релсовите превозни средства. Изисква се подходящо обозначаване на напречния профил за движение на обществения транспорт. Позволява се съвместно трамвайно и автомобилно движение по улици от второстепенната мрежа, при условие че сигнално-техническите мерки не нарушават графика на движение. Също така, е разрешено съвместно използване на трамвайното платно с автобуси и тролейбуси. Обаче, не е допустимо паркиране в близост до лентите за движение на обществения транспорт.
Спирките на обществения транспорт за превоз на пътници се определят чрез подробен устройствен план. При промяна на постоянната маршрутна схема, местата на спирките се определят с инвестиционния проект.
Чл. 139 от Наредба № РД-02-20-2 определя четири основни типа разположение на спирките на обществения транспорт спрямо оста на уличното платно: 1. странично на тротоара, 2. на спирков остров в комуникационното платно, 3. на спирков перон в обособено трасе или платно, и 4. на повдигнато улично платно.
Наредбата регламентира разположението на спирките на обществения транспорт за превоз на пътници. Спирките могат да бъдат разположени извън уличното платно в спирков джоб или в активна лента. Задължително е спирките да се разполагат извън уличното платно в улици от клас I и II от първостепенната улична мрежа. Когато спирките са в джоб извън платното, те трябва да бъдат отделени от активните ленти с направляващ остров, ако проектната скорост на улицата е 80 km/h или по-висока и ако честотата на пристигане на превозните средства е над 15 на час.
Чл. 141 от Наредба № РД-02-20-2 определя четири типа спирки на обществения транспорт, разположени в активна лента за движение. Те са: 1) спирка с възможност за заобикаляне в насрещната лента; 2) спирка без възможност за заобикаляне; 3) спирка с физическо отделяне; 4) издадена спирка с адаптация на пътните ленти.
Чл. 142 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя условията за предвиждане на спиркови перони върху повдигнато пътно платно за трамвайния транспорт. Тези перони се разполагат в централно разположени трамвайни трасета, където не е възможно да се осигури достатъчно пространство за спирков остров. Освен това, спирковите перони трябва да бъдат обозначени с физически ограничители и вертикална маркировка в началото на входните рампи, по посока на движението.
Наредбата определя, че минималното разстояние между срещуположни спирки на обществения транспорт, разположени на улица с двулентово платно, трябва да бъде 45 метра.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя изискванията за дължината на спирковите перони за обществения транспорт. Дължината се определя на базата на честотата на пристигане на превозните средства, броя на линиите и стандартната дължина на превозните средства, с добавка от 1,00 m за автобусни спирки и 5,00 m за трамвайни спирки. Стандартните дължини за различни видове превозни средства са уточнени, като за минибуси е 9-10 m, за двуосни автобуси - 12 m, за триосни - 15 m, а за съчленени - 18 m. За трамваи минималната дължина е 12 m за единични мотриси и 23 m за съчленени. За метрополитен минимумът е 80 m.
Наредбата определя изискванията за устройството на трамвайни спирки, включително тяхната дължина, широчина и разположение. Спирките трябва да се проектират на разделителни острови или с маркировка на пътното платно. Дължината на спирките зависи от типа на трамвайните композиции, с минимални дължини от 15 м за единични мотриси и 32 м за съчленени композиции. Широчината на спирките е минимум 1,50 м, а при натоварено пешеходно движение - 2,25 м. Спирките трябва да се разполагат в прави участъци или в криви с радиус не по-малък от 100 м. Минималната дължина на пероните за споделени спирки с автобуси и тролейбуси е определена като натоварени трамвайни спирки.
Широчината на спирковите перони за обществения транспорт зависи от разположението на спирката и натовареността с пътници. Минималната широчина за спиркови перони на направляващи острови е 2,20 m, а при ограничен габарит на уличното платно е допустима широчина от 1,50 m.
Чл. 147 определя минималното отстояние между спирковите навеси и светлия габарит на превозните средства, което трябва да бъде не по-малко от 0,50 метра. Спирковите навеси могат да бъдат предвидени на всички спирки на обществения транспорт, независимо от тяхното местоположение - на тротоар, спирков остров или в обособено платно за градския транспорт.
Чл. 148 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за проектиране на задънени улици (тупици) с цел ограничаване на трафика в определени райони и минимизиране на регулационните работи. Краят на тупика трябва да е проектиран с уширение, позволяващо обръщане на превозни средства, като за целта могат да се използват подстъпи и тротоарни участъци. Пространството за обръщане може да бъде интегрирано в площадка, която да изпълнява и социални функции, като осигурява пространство за свободно време и детска игра. При проектирането трябва да се спазват изисквания за геометрия, устройство и опазване на околната среда.
Чл. 149 регламентира условията за изграждане на автомобилни обръщачи в урбанизирани територии. Обръщачите се предвиждат в края на тупици и задънени алеи, когато няма достъп до преходни участъци. Геометричните елементи са описани в приложение № 34. Обръщачите с форма на чук не са предпочитани поради необходимостта от маневриране и свързаните с това рискове, особено при тежкотоварен трафик. В случаи, когато не могат да се изградят обръщачи, се предвиждат трасета за директно преминаване с помощта на ограничителни средства.
Чл. 150 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за техническите елементи на входовете и изходите на бензиностанции и газостанции. Тези елементи трябва да съответстват на класа на улиците, на които се намират, и на изискванията за оформяне на кръстовищата. Освен това, пред входовете и след изходите на улици I и II клас се предвиждат забавителни и ускорителни ленти, а при наличие на габаритни възможности, такива ленти могат да бъдат предвидени и на улици III клас.
Наредбата определя изискванията за изграждане на бензиностанции и газостанции в близост до кръстовища. Входовете и изходите на тези станции трябва да се съобразяват с организацията на движението. Входовете/изходите трябва да бъдат разположени на минимум 5 метра от зоната за изчакване и на минимум 15 метра от края на бордюрната крива в изходящите гърловини.
Входовете и изходите на бензиностанциите и газостанциите трябва да бъдат проектирани с минимална широчина от 6,00 метра. За бензиностанции, които обслужват товарни автомобили и автобуси, широчината на входовете и изходите може да бъде увеличена, но не трябва да надвишава 8,00 метра. Това правило важи и за случаи, в които входът и изходът са общи.
Наредбата определя минималните изисквания за ширина на островите, които отделят уличното платно от площадките. Минималната ширина на острова е 1,50 m, оформен с видими бордюри. Колонките на бензиностанции трябва да са разположени на острови с минимално разстояние между осите на колонките от 5,00 m и от входа до колонката от 10,00 m. Минималната широчина на пътната лента за МПС на бензиностанция е 3,00 m, а за товарни автомобили - 0,50 m. Двойните пътни ленти между островите също имат минимална широчина от 5,00 m.
Чл. 154 описва типовете гаражни рампи, които са външни (за вход и изход) и вътрешни (за свързване на нива в многоетажни паркинги). Входовете и изходите на гаражите трябва да бъдат разположени на второстепенната улична мрежа. При необходимост за разположение на първостепенната мрежа, те трябва да бъдат осигурени чрез локални платна или шлюзове. Допуска се директно заустване към активното платно на малки или единични гаражи при определени условия, без да се нарушава безопасността на движението.
Наредбата определя изискванията за проектиране на открити и вътрешни рампи в гаражи. Откритите рампи трябва да имат наклон до 10 %, с изключения за малки гаражи, където наклонът може да достигне 15 % или до 20 % при особени условия. Вътрешните рампи могат да бъдат пълни, полурампи, кръгови и паркрампи, с максимален наклон 15 %, освен за паркрампите, които са до 6 %. При резки промени в наклона е задължително да се проектират вертикални криви с определени радиуси. За по-малки разлики в наклона до 15 % могат да се използват преходни прави.
Наредбата определя минималните изисквания за широчина и радиус на правите и кръговите рампи в системата на урбанизираните територии. Правите еднопосочни рампи трябва да имат широчина не по-малко от 3,00 m, а в случай на двупосочно движение - 2 x 3,00 m с разделителен борд. За кръговите рампи, вътрешният радиус на движение е минимум 5,00 m, а широчината на проходната част зависи от радиуса. Пешеходното движение е разрешено при наличие на служебен тротоар, а бордовете и тротоарите имат определени размери и височина.
Наредбата предвижда равномерно разпределение на зарядните точки за електрически превозни средства (ЕПС) в градската територия. Зарядните точки с нормална мощност (AC) трябва да имат конектори тип 2, а тези с голяма мощност (AC) и постоянен ток (DC) - съответно конектори тип 2 и комбинирани системи "Combo 2". Допуска се наличието на допълнителни конектори за различна функционалност. За зарядни точки от категория L с мощност до 3,7 kW е необходимо оборудване с определени щепселни кутии или съединители.
При проектиране на зарядни станции със зарядни точки за електрически превозни средства (ЕПС) е необходимо да се спазват изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби. Освен това, трябва да се спазват специфичните изисквания на чл. 50 относно зарядни точки с голяма мощност и зарядни точки с нормална мощност.
Наредбата регламентира планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии, включително изисквания за електрозарядни станции за електрически автобуси, велосипедна инфраструктура и интермодални терминали. Включва определение на различни категории територии и транспортни средства, както и специфични изисквания за проектиране на велосипедни алеи и паркинги. Въвежда разпоредби на европейски директиви за алтернативни горива и енергийна ефективност. Наредбата отменя предишни нормативни актове и влиза в сила един месец след обнародването.
Параграф §1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. определя, че категоризацията на населените места по отношение на броя на населението им се извършва съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
В параграф §2 на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. се дефинират ключови термини, свързани с велосипедната инфраструктура и транспорта. Основните понятия включват: 1. "Велосипедна инфраструктура" - техническа инфраструктура за велосипедния транспорт. 2. "Велосипеден маршрут" - система от непрекъснати велосипедни трасета. 3. "Велосипедна мрежа" - взаимносвързани трасета. 4. "Велосипедна лента" - част от пътното платно за еднопосочно велосипедно движение. 5. "Велосипедна алея" - физически отделена част за велосипедисти. 6. "Интермодални терминали" - места за смяна на транспорт. 7. "Достъпност" - възможността за достигане на стоки и услуги. 8. "Обществен транспорт" - транспорт, осъществяван по редовни линии. 9. "План за устойчива градска мобилност" - стратегически план за транспортни нужди. 10. "Хора с намалена подвижност" - определени съгласно съответната наредба.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е свързана с координацията на обмена на информация относно технически регламенти и услуги на информационното общество, както и с установяване на процедурите за прилагане на национални технически правила за продукти, които са законно предлагани на пазара на друга държава членка. Наредбата е в съответствие с Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии е издадена на основание чл. 75, ал. 4 от Закона за устройство на територията. Тази наредба отменя предходната Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, публикувана в Държавен вестник, брой 86 от 2004 г.
Наредбата № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. За започнато производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
Параграф §8 от Наредба № РД-02-20-2 позволява отклонения от установените правила и нормативи за застроени територии, при условие че съществуваща инфраструктура налага такива промени. Отклоненията са допустими с мотивирано решение на общинския съвет и след съгласуване на техническите параметри на безопасност с органите по безопасността на движението, като се вземат предвид и подробните устройствени планове.
Параграф §4 уточнява, че за обекти, за които е извършено проучване, анализ и симулация на транспортното обслужване съгласно чл. 16д от Закона за устройството и застрояването на Столичната община, необходимостта от допълнително транспортно проучване по чл. 42а за влиянието на новия трафик върху уличната мрежа и градската среда се определя въз основа на изискванията в чл. 42а, ал. 3.
Параграф §5 указва, че производствата по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, започнали преди влизането в сила на наредбата, трябва да бъдат довършени по новите правила. Започнато производство се счита за такова, ако инвестиционният проект е внесен за съгласуване от компетентния орган или ако е наличен съгласуван идеен проект.
Наредбата въвежда разпоредби на различни директиви на Европейския съюз, свързани с енергийните характеристики на сградите и енергийната ефективност. Тя също така обхваща регламенти, свързани с зарядните точки за електрически превозни средства и други форми на енергийно снабдяване. Преходните и заключителни разпоредби на наредбата за изменение и допълнение влизат в сила от 06.04.2023 г.
Параграф 33 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж ще продължат по досегашния ред. Датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган се счита за начало на производството.
Параграф §34 от Наредба № РД-02-20-2 гласи, че местата за гариране и паркиране в нови и съществуващи сгради за обществено обслужване и сгради със смесено предназначение, които имат проектирана тръбопроводна инфраструктура, не трябва да се маркират за ползване от електрически превозни средства (ЕПС) до момента на инсталиране на зарядни точки за ЕПС върху тях.
От 1 януари 2025 г. всички новопроектирани нежилищни сгради и сгради със смесено предназначение, които разполагат с повече от 20 паркоместа, трябва да имат поне едно паркомясто оборудвано със зарядна точка за електрически превозни средства (ЕПС) по чл. 50, ал. 1, т. 1 и най-малко едно паркомясто оборудвано със зарядна точка за ЕПС по чл. 50, ал. 1, т. 3 от наредбата.
Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването, с изключение на § 20, който влиза в сила от 26 септември 2023 г., и § 35, който влиза в сила от 1 януари 2025 г. Приложенията включват коефициенти за приравняване на МПС, функционални и транспортни характеристики на улиците, класификация на велосипедни трасета, параметри за велосипедни паркинги и необходим брой места за паркиране. Всеки клас улица има специфични изисквания за ширина, брой ленти и обслужване на територията, като се акцентира на безопасността и достъпността за всички видове транспорт.