НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТНИ ТУНЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на нови пътни тунели по републиканските пътища в България. Тя включва изисквания за безопасност при проектиране, управление и мониторинг на движението в тези тунели.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за проектиране на нови и съществуващи пътни тунели, включително реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и рехабилитация. Тя не се прилага за тунели с друго предназначение.
Чл. 3
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели. Член 3 уточнява, че наредбата се прилага паралелно с изискванията на други нормативни актове, свързани с устройствените схеми и планове, както и с правилата за устройство на територията. Също така, тя трябва да съответства на нормативните актове и техническите спецификации, които регулират проектирането, изпълнението и поддържането на строежите, за да осигурят основните изисквания към тях, съгласно чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Чл. 4
Чл. 4 от наредбата предвижда, че нови технически решения в подземното строителство могат да се прилагат, ако предоставят еквивалентно или по-високо изпълнение на изискванията на наредбата и са приети с мотивирано решение от експертен съвет. Също така, допуска се отклонение от изискванията в случаи, когато не е възможно да се спазят условията поради териториални, технически или конструктивни ограничения, при условие че предложението е одобрено от експертния съвет.
Чл. 5
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. постановява, че при проектирането на пътните тунели те трябва да се разглеждат като неразделна част от комплексното решение на пътя, което подчертава важността на интегрирания подход в планирането и изграждането на пътната инфраструктура.
Чл. 6
Тунелите трябва да бъдат проектирани на базата на детайлни инженерно-геоложки, геотехнически и хидроложки проучвания. За тунели с дължина над 150 метра е необходимо да се проучат и метеорологичните условия в зоната на порталите, включително температура на въздуха, ветрове и атмосферно налягане.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните изисквания за проектиране на пътни тунели. Тези изисквания включват осигуряване на безопасност по време на строителството и експлоатацията, опазване на околната среда, осигуряване на трафика и поддръжката, дълготрайност на конструкцията и икономичност на решенията за изграждане и експлоатация.
Чл. 8
В инвестиционните проекти за пътни тунели е необходимо да се предвиждат строителни продукти, които отговарят на определени изисквания за показатели и характеристики. Тези изисквания трябва да бъдат в съответствие с хармонизираните технически спецификации и националните изисквания, свързани с предвидената употреба на продуктите. В наредбата се акцентира на важността на безопасността и управлението на рисковете при проектиране на пътни тунели.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че при проектирането на пътни тунели трябва да се спазват специфични изисквания за безопасност на движението и безопасна експлоатация. Проектите за системи за безопасност и експлоатация трябва да отговарят на Наредба № 1 от 2007 г. на Министерството на транспорта, която определя минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, включително и тези, които са част от трансевропейската пътна мрежа. Освен това, проектите трябва да спазват изискванията за електронно събиране на такси за изминато разстояние и други приложими национални норми и стандарти.
Чл. 10
Наредбата не предвижда фиксиран модел за безопасност на тунелите, а акцентира на разнообразие от изисквания за качество на движението, безопасност и ефективност, в зависимост от околната среда. Концепцията за безопасност включва сценарии за щети, свързани с пътнотранспортни произшествия и пожари, и съдържа насоки за предотвратяване на загуби, намаляване на щетите, самостоятелно спасяване, спасяване от трети лица и оказване на помощ.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните параметри, които оказват влияние върху безопасността на пътните тунели. Те включват дължината на тунела, броя на тръбите и пътните ленти, широчината на лентите, геометрията на напречното сечение, плана на трасето, надлъжния профил, вида на конструкцията, посоката на движение (еднопосочно или двупосочно), интензивността на движението, вероятността за претоварване, дяла на тежкотоварните автомобили, наличието на автомобили с опасни товари, подземните пътища за достъп, времето за реакция на аварийните служби, характеристиките на пътищата за достъп, аспекти свързани със скоростта на движение, географските и метеорологични условия, проектното управление на трафика, координацията на аварийно-спасителните служби, нивото на поддръжка и качество на обслужването, мониторинга и модернизацията на оборудването.
Чл. 12
Член 12 от наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за всеки тунел трябва да се установят ясни процедури и отговорности, които да бъдат писмено договорени. Тези процедури са свързани с управлението на трафика и оборудването на тунела с цел осигуряване на бърза и координирана реакция при извънредни ситуации.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. указва, че мерките за безопасност, които се определят след цялостна преценка, трябва да бъдат включени в проектната документация на тунела.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда оценка на концепцията за безопасност на тунела от експертна група, назначена от възложителя. Изискванията за обхвата на дейностите и съдържанието на документацията за тунела са описани в приложения 1 и 2 на наредбата.
Чл. 15
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като основните характеристики за класификация на тунелите в зависимост от опасностите са дължината на тунела, интензивността и посоката на движение. Тунелите се класифицират в класове (I до V) на база дължина и интензивност на трафика. По-високият клас изисква по-подробен анализ и оценка на рисковете.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда задължителен анализ на риска за тунели с дължина над 400 метра, когато имат специфични характеристики. При съществуващи тунели, ако конструктивните мерки водят до високи разходи, могат да се приемат алтернативни мерки, при условие че осигуряват еквивалентна безопасност. Анализът на риска включва оценка на проектни и транспортни фактори, допустимост на вентилация и превоз на опасни товари. Той трябва да се извършва от независима организация и да включва статистически данни и модели на сценарии. Резултатите от анализа служат за основа за оценка на риска и избор на решения за безопасност.
Чл. 17
Наредбата определя изискванията за поддръжка и безопасност на тунелите, включително съоръженията и оборудването, за да се осигури нормалната им експлоатация през проектния експлоатационен срок. Основните цели на програмата за поддържане включват запазване на безопасността на конструкцията, осигуряване на експлоатационната годност, гарантиране на функционалността на оборудването и рехабилитация на системите. Мерките за поддържане включват мониторинг, проверки, планиране, поддържане и рехабилитация. Тунелите трябва да бъдат проектирани с оглед на оптималните условия за поддръжка. Основната цел е да се гарантира безопасността на пътниците чрез предотвратяване на откази на оборудването. Поддържането се разделя на планови и коригиращи дейности.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че размерите и формата на напречното сечение на пътния тунел зависят от различни фактори, включително интензивността на движението, светлия габарит на пътя, габаритите на съоръженията за безопасност, инженерно-геоложките условия, метода на строителство, типа на конструкцията и възможностите за поддръжка.
Чл. 19
Наредбата определя технически правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на светлото напречно сечение. То представлява частта от напречното сечение, свободна от препятствия, осигуряваща необходимо пространство за светлия габарит на пътя и допълнителен габарит. Резервът (t), необходим за бъдещи мерки, се определя по формулата (t) = (a) + (b), където (a) е толерансът за отклонения, а (b) е резервът за бъдещи мерки. Минималният резерв (b) за тунели, изпълнявани по открит способ, е 20 см, докато за подземни тунели обикновено е 0. Светлият габарит е предназначен само за транспортни цели и не трябва да бъде нарушаван от конструкцията на тунела.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че допълнителният габарит в тунелите включва площта от светлото напречно сечение, предназначена за инсталиране на съоръжения и оборудване, като светофари, пътни знаци и табели, които са свързани с експлоатацията и безопасността на движението.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за светлото напречно сечение на пътните тунели. То може да бъде с правоъгълна, полигонална, кръгла или овална форма. В здрави скали стените могат да бъдат вертикални или наклонени към тротоарите. При възможност, светлото напречно сечение трябва да бъде еднакво както в прави, така и в криви участъци. Всички тунели с еднакви габарити трябва да имат еднотипно светло напречно сечение, ако условията позволяват.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че тунелните участъци, изградени по открит метод (например за защита от падащи камъни и лавини), трябва да бъдат проектирани със светло напречно сечение, което да осигурява същите експлоатационни условия, както тези, изградени по тунелен метод.
Чл. 23
Наредбата определя светлия габарит на пътя в пътните тунели, който зависи от типа на пътното платно и радиуса на кривата. Допускат се отклонения от светлия габарит, ако се докаже, че тунелът може да пропуска същия трафик като откритите участъци. Светлият габарит е специфично определен за различни класове пътища и типове пътни платна, с конкретни размери, посочени в таблица, която включва данни за широчини на ленти, водещи ивици, тротоари и др.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. указва, че широчината на тротоарите в пътни тунели, предназначени за пешеходно движение, трябва да бъде определена в зависимост от броя на пешеходците, които ще ги използват. Това означава, че проектантите трябва да вземат предвид интензивността на пешеходния трафик при проектирането на тунелите.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата описва изискванията за уширение на горната част на светлия габарит на пътя в тунели, разположени в хоризонтална крива с радиус по-малък от 1000 метра. Уширението се изчислява по формулата dx = h . (Iнк - Iнп), където dx е уширението в сантиметри, h е височината на автомобила (приета на 400 см), Iнк е напречният наклон на настилката в кривата, а Iнп е наклонът в права част.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на пътни тунели. Според чл. 26, тунелите трябва да имат едностранен напречен наклон на пътното платно, като за тунели в права наклонът е 2,5%, а за тунели в крива се определя в зависимост от проектната скорост и радиуса на кривата. Напречният наклон на водещите ивици трябва да е същият като този на лентите за движение.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя причините за отклонения от проектните размери в подземното строителство. Тези причини включват деформации на конструкцията, неточности в изпълнението и геодезични грешки. Отклонения, независими от изпълнителни неточности, могат да се дължат на преразпределение на напреженията в масива, методите на строителство и временното укрепване. Всяка неточност по време на строителството, както и случайни грешки в измерването, могат да доведат до отклонения на тунелната ос. Наличието на номинални стойности за отклонения е предвидено в таблица 3, която указва допустимите стойности в зависимост от метода на изкопаване и широчината на изкопа.
Чл. 28
Разположението на пътните тунели трябва да се проектира с внимание към топографските, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия, за да се намери оптимално решение с минимални трудности и разходи. Избягва се разполагането на тунели в зони на тектонски разломи, райони с повишен водоприток и в опасни области като лавини и срутища. Не се допуска изграждане на тунели през активни свлачища, а при преминаване през стари свлачища е необходимо да се предвидят заздравителни мерки.
Чл. 29
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели. Проектирането на тунелите трябва да се извършва с оглед на инженерно-геоложките условия, производствени прозорци, вентилация и евакуационни пътища. Дългите тунели не трябва да имат прави участъци над 3 km, а тунели до 200 m се проектират в права за безопасност. Минималният радиус на хоризонталните криви трябва да съответства на видимостта и спирачния път на автомобилите. Ограниченията на радиуса влияят и на скоростта на движение в тунела.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за порталите на тунелите, които трябва да отговарят на естетически и технически условия, както и на условията за безопасност. Местоположението на порталите и дължината на предпорталните участъци се определят в зависимост от топографските и инженерно-геоложките условия. Входният портал трябва да бъде видим от разстояние, равно на 5V метра, където V е проектната скорост в km/h. Пред порталите се предвиждат площадки за обръщане на движението при аварийни ситуации. При скатови тунели, които влизат косо в стръмни участъци, се предвиждат удължавания или предпазни конструкции.
Чл. 31
Тунелите трябва да имат надлъжен наклон от минимум 0,3%, с изключение на участъците в преходни вертикални криви. Максималният надлъжен наклон не трябва да надвишава 5%. В сложни условия, за тунели до 500 м, е допустим наклон до 6% след специална обосновка. За тунели над 400 м и наклон над 3% се изискват допълнителни мерки за безопасност, базирани на анализ на риска.
Чл. 32
Наредбата определя правилата за проектиране на пътни тунели в зависимост от тяхната дължина. Тунели с дължина над 300 м, разположени в оводнен масив, трябва да имат двустранен надлъжен наклон, падащ към порталите. Не се допуска двустранно падащ наклон към средата на тунела. За тунели с дължина до 300 м, обикновено се проектират с едностранен надлъжен наклон.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на пътища с отделни платна за движение, трябва да се изградят отделни тунели за всяка посока. Разстоянието между тунелните тръби се определя в зависимост от инженерно-геоложките условия и методите на строителство. В случай, че броят и широчината на пътните ленти в тунела и извън него са различни, преходът между платната трябва да се осъществи извън тунела на разстояние, равно на времето, необходимо на автомобил да измине 10 секунди при максимално разрешена скорост. Ако това не е възможно, трябва да се предприемат допълнителни мерки за безопасност.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за разположение на пътните връзки с други съоръжения, които изискват спиране или намаляване на скоростта на движение. Те трябва да бъдат на разстояние най-малко 300 метра от порталите на тунелите. Освен това, пътните връзки в самите тунели трябва да се избягват, а при разклонения е необходимо да се осигури достатъчно дълга лента за намаляване на скоростта.
Чл. 35
Член 35 от наредбата предвижда, че върху всеки портал на пътните тунели трябва да бъдат поставени стабилизирани нивелачни репери III клас. В случай на тунели с две тръби, за всяка тръба е необходимо да се предвиди по един нивелачен репер.
Чл. 36
При проектирането на пътни тунели и свързаните с тях съоръжения, е необходимо да се осигури надеждност, носимоспособност и експлоатационна годност на конструкциите. Това е основно изискване, което трябва да бъде спазвано.
Чл. 37
Проектният експлоатационен срок на елементите на строителните конструкции в пътните тунели трябва да бъде посочен в заданието за проектиране, съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 определя факторите, които влияят на проектния експлоатационен срок на конструктивните елементи на пътни тунели. Тези фактори включват предназначението на елементите, изискванията при изследванията и изчисленията, въздействията на околната среда, характеристиките на строителните продукти и на земната или скалната среда, конструктивната система, формата и конструирането на елементите, качеството на изпълнение и контрол, защитните мерки и мерките за поддържане.
Чл. 39
Конструкциите на пътните тунели трябва да се проектират в съответствие с изискванията на наредбата и действащите национални нормативни актове. При липса на специфични конструктивни изисквания в националните актове, може да се прилагат изискванията на Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г., която следва европейската система за проектиране на строителни конструкции.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. подчертава, че по време на строителството и експлоатацията тунелната конструкция и вместващият масив действат взаимно като елементи на системата "тунел - масив", като масивът е разглеждан като конструктивен елемент на системата.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за облицовката на пътните тунели. Тя трябва да предпазва от ерозия и изветряване, да поема планински натиск, да предотвратява проникването на подземни води, да предотвратява потъването на терена над тунела, да осигурява стабилно закрепване на уредби и инсталации, и да създава гладка вътрешна повърхност.
Чл. 42
Видът на тунелната облицовка се определя на базата на инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия, метода на строителство, необходимата хидроизолация, изискванията по време на строителството и експлоатационните изисквания, като се взема предвид и икономическата целесъобразност.
Чл. 43
Пътните тунели трябва да бъдат проектирани с различни видове облицовки, които могат да бъдат предпазни, изравнителни или носещи. Облицовките могат да бъдат еднопластови или многопластови, в зависимост от конструкцията на тунела.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-2 описва как оптималното решение за облицовката на пътни тунели се определя на базата на специфични характеристики. При еднопластова облицовка, тя допълва временното укрепване и се уточнява как носимоспособността на укрепването влияе на общата носеща способност. При двупластова облицовка, между двата пласта не е гарантирана фрикционна връзка, а те са разделени с междинен слой, като отново се уточнява как носимоспособността на укрепващата конструкция се отчита.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че еднопластови облицовки могат да се използват като предпазни, изравнителни или носещи елементи при проектиране на пътни тунели, но само в условия на сух или слабооводнен терен, който не изисква специална хидроизолация. Условие е също така методът на строителство да позволява прилагането им.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № РД-02-20-2 описва изискванията за многопластови облицовки на пътни тунели, които се използват в оводнени масиви с обилен воден приток. Тези облицовки включват специална хидроизолация, поставяна между пластовете, като всеки пласт може да бъде предпазен или носещ в зависимост от неговото предназначение.
Чл. 47
Двупластова облицовка на пътни тунели се изисква в три основни случая: 1. Когато подземните води са агресивни към бетон. 2. При механизиран изкоп с тунелна пробивна машина (TPM), когато се наблюдава екстремно натоварване от неравномерно разпределено скално налягане или налягане от набъбване, и сегментите не осигуряват необходимия конструктивен запас. 3. При силен водоприток с високо налягане, когато хидроизолацията не може да бъде трайно гарантирана с еднопластова облицовка.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за тунелни участъци, разположени в оводнен скален или земен масив, където не е възможно дрениране на подземните води, е необходимо проектиране на облицовки от водоплътен бетон или облицовки със затворена хидроизолация.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-2 определя видовете облицовки за тунели, които могат да бъдат проектирани. Те включват: монолитен бетон, монолитен стоманобетон, пръскан бетон (неармиран или армиран) с или без анкери, пръскан бетон със или без стоманени рамки, сглобяеми елементи от бетон, стоманобетон или стомана, както и комбинации от изброените видове.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че параметрите, които влияят на носимоспособността на тунелните облицовки, като дебелина, армировка и конструкция, се изчисляват на база предварителни проучвания. Окончателното уточняване на тези параметри става на място по време на прокопаването, в зависимост от действителното състояние на масива и резултатите от наблюдения и измервания.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя минималните дебелини на бетонните и стоманобетонните облицовки на пътни тунели. За пръскан бетон минималната дебелина е 5 см за предпазна и изравнителна облицовка и 10 см за носеща облицовка. За монолитен бетон минималната дебелина е 20 см, а за монолитен стоманобетон - 25 см. За сглобяеми стоманобетонни елементи минималната дебелина е 15 см.
Чл. 52
Наредбата определя минималното бетонно покритие за различни видове тунелни облицовки. За стоманобетонни облицовки покритията се определят в таблица 5, а за облицовки от армиран пръскан бетон, минималното покритие е 2 cm. При тунелни облицовки със стоманени рамки или ферми, минималното покритие е 3 cm. В случай на агресивни води, покритието се увеличава с 1 cm.
Чл. 53
При проектирането на пътни тунели, разположени в земни, набъбващи и слаби скални почви, които подложени на значителен вертикален или страничен натиск, облицовките трябва да бъдат проектирани с обратен свод (контрасвод).
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за проектиране на къси пътни тунели с естествено проветряване. Тунелите, които нямат електрическо осветление и са разположени в здрави плътни (ненапукани) и неизветряващи скали, могат да останат необлицовани или да бъдат облицовани частично, при условие че има специална обосновка за това.
Чл. 55
При проектирането на частично облицовани пътни тунели, както и при тунели с различна облицовка, облицовката на по-слабия участък трябва да бъде продължена в съседния по-здрав или неизискващ облицовка участък с минимум 5 метра.
Чл. 56
Съгласно Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., порталните участъци на пътните тунели трябва да бъдат облицовани на дължина най-малко 6 метра от началото на тунелния изкоп.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда запълване на празнини зад облицовката на тунели чрез инжектиране на различни разтвори, в зависимост от специфичните условия на обекта. Видът на разтворите и технологията на инжектиране се определят на базата на инженерно-геоложките условия и анализа на устойчивостта на конструкцията. За многопластови облицовки е необходимо да се направи оценка за инжекционни работи, за да се осигури контакт между конструктивните пластове.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че елементите на сглобяемите облицовки на пътни тунели трябва да бъдат проектирани с приспособления за водоуплътняване на монтажните им фуги. Освен това, те трябва да имат отвори за инжектиране на пространството зад облицовките, което е важно за осигуряване на необходимата хидроизолация и стабилност.
Чл. 59
Пътни тунели, разположени в земетръсни райони с максимално ускорение на земната повърхност от 0,10 g или повече и степен на сеизмичност VII или по-висока, трябва да бъдат облицовани по цялата им дължина. Облицовката трябва да включва напречни деформационни фуги, независимо от здравината на масива.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че размерите на деформационните фуги и разстоянията между тях трябва да се определят на базата на анализ, вземащ предвид конкретните условия на проектируемия тунел.
Чл. 61
При максимално ускорение на земната повърхност, равно или по-голямо от 0,15 g, което съответства на степен на сеизмичност VIII или по-висока, е задължително предвиждането на облицовка на пътните тунели без стави. Това изискване цели да осигури безопасността и устойчивостта на тунелите при сеизмични събития.
Чл. 62
Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., деформационни фуги трябва да се предвиждат в участъците, където се пресичат тектонски пукнатини, както и в контактните зони между различни пластове с различни деформационни характеристики.
Чл. 63
Член 63 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че конструкцията на сеизмичните, температурните и допълнителните деформационни фуги трябва да бъде проектирана с цел осигуряване на необходимата степен на водоплътност на облицовката на тунелите.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че за облицовките на пътните тунели и конструкцията на прилежащите им съоръжения трябва да се вземат подходящи мерки за защита от корозия.
Чл. 65
Член 65 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране и изпълнение на тунелните конструкции е необходимо да се вземат мерки за осигуряване на плътен контакт между различните конструктивни пластове на облицовката, както и между облицовката и масива на тунела.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че по стените на тунела трябва да се полага светло покритие на височина 3 метра, измерена от нивото на тротоарите, по цялата дължина на тунела.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на вентилационни канали в пътни тунели. Вентилационният канал трябва да е отделен от движението чрез междинна плоча, която трябва да има светла височина не по-малка от 1,90 м, да е самоносеща с уплътнени фуги, да устоява на деформации, да избягва опори на опън и да се проектира с огнеустойчивост, съобразена с таблица 19 към чл. 481. Освен това е важно да се вземат предвид агресивните условия на въздуха в тунела при избора на материали и корозионна защита.
Чл. 68
Звукопоглъщащите облицовки в зоната на порталите на пътните тунели трябва да отговарят на определени изисквания: да не намаляват светлия габарит на пътя, да имат дълготрайност и устойчивост на корозионно действие, да притежават необходимата здравина за устойчивост на удари от МПС и да позволяват лесно почистване и измиване на стените.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда анализ на необходимостта и проектиране на специални мерки за защита от вибрации в два основни случая: 1. Когато тунелите са прокарани непосредствено под или до съществуващи съоръжения; 2. При наличие на конструктивни фуги, особено в случай на окачени носещи плочи за пътно платно.
Чл. 70
Член 70 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пътната настилка в тунелите трябва да бъде дренажирана, за да се предотврати натрупването на стояща вода. Дренажният пласт или тръба трябва да бъде разположен в най-ниската точка на напречния профил на тунела.
Чл. 71
Член 71 от наредбата предвижда, че ограничителни елементи за пътища не трябва да се използват за разделяне на пътното платно на ленти за движение. Това правило е част от раздел IV, който се отнася до тротоарите.
Чл. 72
В Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. е установено, че минималната широчина на тротоара в тунели е 1 метър, включително бордюра. За тунелни профили със заоблени стени минималната широчина на тротоара е 0,85 метра. Освен това, евакуационните пътища, разположени на височина 1,0 метра над тротоара, трябва да имат широчина не по-малка от 1 метър.
Чл. 73
Според Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2, пространството над тротоара трябва да има височина не по-малко от 2,25 метра. Това изискване е част от техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, които целят осигуряване на безопасност и удобство за пешеходците.
Чл. 74
Чл. 74 от наредбата предвижда, че тротоарите трябва да се проектират с напречен наклон от 2 % към пътното платно. Тази спецификация е важна за осигуряване на безопасността и удобството на пешеходците.
Чл. 75
Според Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-2, кабелните и обслужващите канали могат да бъдат разположени в зоната под тротоарите, което позволява оптимално използване на пространството и улеснява достъпа до инфраструктурните мрежи.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на обслужващи канали в пътни тунели. Обслужващите канали могат да бъдат отделени от пространството за движение, което позволява минимално въздействие върху трафика по време на ремонти. Каналите трябва да са проходим за пешеходци, с минимални размери 2 m височина и 1 m широчина. Достъпът до тях се осигурява от места за спиране или аварийни изходи. Независим достъп е необходим и в близост до порталите. Обслужващият канал може да служи и за вентилация, при спазване на определени изисквания, включително за предотвратяване на проникване на продукти на горене. При проектирането се спазват и изискванията на свързаните части от проекта.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за порталите при пътни тунели. Те трябва да оформят архитектурно тунелните изходи, да укрепват терена при предпорталните изкопи, да предпазват пътя от падащи камъни, да укрепват тунелните пръстени срещу приплъзване и наклоняване, както и да облекчават прехода между осветеността на пътя извън и във тунела.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за проектиране на конструкцията на порталите на пътни тунели в зависимост от терена и предназначението им. Порталите могат да бъдат проектирани без крила, с успоредни или перпендикулярни на тунелната ос крила, с коси крила или със сенник, в зависимост от характеристиките на терена и необходимостта от подпиране.
Чл. 79
Тунелната облицовка на порталите трябва да бъде проектирана от бетон или стоманобетон, а крила - от бетон, стоманобетон или бутобетон. Видимите повърхности на крилата могат да бъдат гладки или облицовани с камък. Минималната дебелина на порталната облицовка е 40 cm за бетон и 30 cm за стоманобетон.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че порталният участък, построен по открит начин, трябва да бъде защитен от външни въздействия. За защита с обратна засипка е установена минимална дебелина на пласта от 1,5 метра, а повърхността трябва да бъде предпазена от размиване. При необходимост, челните откоси трябва да бъдат укрепени.
Чл. 81
Член 81 от наредбата изисква повърхностните води над портала на тунела да се събират и отвеждат по начин, който предотвратява натрупването им в порталния участък. Това е важно за безопасността и устойчивостта на тунела.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда проектиране на защитна бариера или предпазна стена с минимална височина 1,10 м. Тази бариера е необходима за задържане на свличащите се скални и други материали над портала на тунела. Височината се измерва над облицовката или обратната засипка, или над терена, ако порталът няма крила.
Чл. 83
При наклон на терена над тунелния портал, който е по-голям от 2:3, е необходимо да се предвиди леснодостъпна площадка с широчина не по-малка от 3 метра зад парапетната стена.
Чл. 84 от НАРЕДБА № РД-02-20-2
Откосите на изкопа или насипа над портала на пътните тунели трябва да бъдат проектирани с подходящ наклон. Те трябва да бъдат укрепени и защитени от ерозия и изветряване чрез различни методи, включително анкери, затревяване, захрастяване, зидария с фугирана каменна или бетонни плочи, пръскан бетон и геомрежи.
Чл. 85
Член 85 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пред порталите на тунелите трябва да има площадки за обръщане на посоката на движение в аварийни ситуации. Тези площадки са задължителни при автомагистрали и скоростни пътища, а при двупосочни пътища могат да се разполагат встрани, ако това е възможно.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда допълнителни мерки в областта на порталите на пътни тунели. Те включват осигуряване на достъп и маршрути за излизане, както и възможност за маневриране на превозните средства за оказване на спешна помощ. Освен това, се изграждат площадки за кацане на спасителни хеликоптери.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектирането на пътни тунели с повече от една тръба, трябва да се вземат мерки за предотвратяване рециркулацията на замърсен въздух и отработени газове. Това може да бъде постигнато чрез подходящи конструктивни решения, включително и в областта на порталите на тунелите.
Чл. 88
Наредбата предвижда определени строителни съоръжения за безопасност и контрол в пътните тунели. Те включват уширения на платното за движение, аварийни изходи, контролни центрове и ниши, които са важни за осигуряване на безопасността на пътниците и контрол на движението в тунелите.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за проектиране на уширения в пътни тунели. Уширенията се предвиждат при специфични условия и трябва да осигурят възможност за обръщане на посоката на движение в случай на авария. В тунели с двупосочно движение уширенията се разполагат едно срещу друго, а в тунели с две тръби - на местата на автомобилните напречни връзки. Разстоянието между уширенията не трябва да надвишава 900 метра, а уширенията са задължителни при работни помещения без директен изход навън.
Чл. 90
Аварийните изходи в пътни тунели се предвиждат съгласно изискванията на наредбата и Наредба № 1 от 2007 г. на МТ. Те трябва да бъдат проектирани при тунели с дължина над 400 м и да са разположени на разстояния не по-големи от 300 м. При определяне на местоположението се вземат предвид порталите като аварийни изходи, а разстоянията между тях се основават на анализи на рисковете. Аварийните изходи могат да бъдат директен изход навън, изход в друга тръба на двутръбен тунел, свързващи галерии между тръбите или изход към аварийна галерия.
Чл. 91
Наредбата определя изискванията за проектиране на свързващи галерии в пътни тунели, които могат да бъдат пешеходни или автомобилни. Свързващите галерии трябва да бъдат затворени с огнеустойчиви врати, които се отварят към галериите. Автомобилните връзки са предназначени за аварийни служби и трябва да са на разстояние не повече от 900 метра, с конкретни изисквания за дължината на тунелите. Минималните размери за пешеходни и автомобилни галерии също са уточнени. Аварийните галерии и шахти трябва да отговарят на специфични изисквания за безопасност и достъпност, включително необходимостта от зони за събиране на хора.
Чл. 92
Чл. 92 определя изискванията за контролни центрове, необходими за управление на експлоатацията на пътните тунели. За тунели над 3000 метра и с интензивност над 2000 автомобила на лента се изисква контролен център. Тези центрове могат да наблюдават и повече от един тунел, разполагат се при порталите, а достъпът до тях се осигурява чрез специални пътища. За дълги тунели е възможно разполагане на подземни работни помещения, които трябва да отговарят на определени изисквания за конструкция и оборудване.
Чл. 93
Наредбата предвижда изисквания за проектиране на ниши в пътните тунели, включително за пожарни хидранти и аварийни станции. Нишите за пожарни хидранти трябва да са разположени на разстояние не по-голямо от 150 м, а минималните им размери са 0,90/1,40 м широчина, 0,70 м дълбочина и 1,90 м височина. Нишите за аварийни станции трябва да са с минимални размери 1,50 м широчина, 1 м дълбочина и 2,25 м височина. Допуска се комбиниране на двете функции в една ниша, с минимални размери 1,50 м широчина, 2,10 м дълбочина и 2,25 м височина. На всяко уширение и портал се устройват пожарен хидрант и аварийна станция.
Чл. 94, ал. 1
Строителните продукти за изграждането на пътните тунели и съоръженията към тях трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации, определени в Регламент (ЕС) № 305/2011 и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г., които регламентират условията за предлагане на строителни продукти на пазара в България.
Чл. 95
Наредбата определя изискванията за бетона, използван в тунелни конструкции, в зависимост от местоположението и условията на работа. Минималните класове на бетона по якост на натиск варират в зависимост от вида на облицовката: S20/25 за монолитна и стоманобетонна облицовка, S30/37 за сглобяема облицовка и S25/30 за пръскан бетон. Пръсканият бетон трябва да има якост на опън не по-малко от 1,6 МРа. Проектните класове на бетона се приемат за 28 дни, но могат да се отнасят и за друга възраст, ако са известни условията за натоварване. За сглобяеми конструкции, якостта на натиск при транспорт и монтаж не трябва да е по-ниска от 70% от класната якост.
Чл. 96
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително изисквания за армировъчни стомани. Армировката на стоманобетонните конструкции трябва да използва горещовалцувани и студеноизтеглени стомани, както и високоякостни стомани. Специфични изисквания са зададени за работна и разпределителна армировка, с акцент на стомани с периодичен профил. Допуска се и използването на други видове стомани след съгласуване. За пръскан бетон и торкретбетон се изискват заварени стоманени мрежи и определени размери на отворите. Армировъчни пръти от не стоманени материали могат да се използват при обосновка. Дисперсно армиране е позволено с метални или неметални влакна, в зависимост от конкретния случай. Стоманените дъги и армировъчните дъги трябва да бъдат проектирани от определени типове стомана.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че изискванията за различни видове анкери, независимо дали са със запълнител или не, трябва да бъдат зададени в проекта. Когато анкери се използват като постоянен елемент на конструкцията, те трябва да отговарят на същите стандарти за надеждност, дълготрайност и експлоатационна годност, както основната конструкция на тунела.
Чл. 98
Наредбата предвижда прилагането на листови и пръскани хидроизолационни мембрани за площна хидроизолация. Дебелината на мембраните не трябва да бъде по-малка от 3 mm за пръскани мембрани и 2 mm за всеки слой листови мембрани, в зависимост от конкретните условия и изисквания.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за уплътняване на деформационни фуги в пътни тунели. Уплътнителните ленти или еластични състави трябва да отговарят на изискванията за дълготрайност и да поемат деформации и налягане. Материалите за уплътняване трябва да са съвместими с хидроизолацията на тунелната облицовка, а при несъвместимост трябва да се използват специални материали. За уплътняване на работните фуги могат да се прилагат уплътнителни ленти, набъбващи уплътнители, инжектиране или комбинация от тези методи.
Чл. 100
Чл. 100 от наредбата предвижда изпълнение на инжекционни работи за заздравяване или вторично уплътняване на масива, облицовката, тунелната хидроизолация и фугите, когато е нарушена или недостатъчна водоплътността. Тези работи трябва да бъдат извършвани с разтвори и състави, съобразени с конкретните условия на обекта.
Чл. 101
Наредбата определя четири класа на хидроизолиране на тунелни конструкции, в зависимост от степента на защита: 1) Напълно суха повърхност; 2) Суха до леко влажна повърхност с отделни влажни петна; 3) Влажна повърхност с мокри петна; 4) Влажна до мокра повърхност с капеж от облицовката.
Чл. 102
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. постановява, че в пътните тунели е необходимо да се поддържат сухи нишите и работните помещения. Тунелите, които замръзват през зимата, могат да бъдат навлажнени, докато тези, които не замръзват, могат да бъдат влажни. Въпреки това, мокри участъци в пътните тунели не са разрешени.
Чл. 103
В чл. 103 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. се указва, че за хидроизолацията на съоръжения, прилежащи към тунелите, е разрешено да се използва клас на хидроизолация, който е различен от класа на хидроизолацията на основното съоръжение.
Чл. 104
Член 104 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. подчертава, че определянето на необходимия клас на хидроизолиране не осигурява абсолютна защита срещу навлажняване на повърхността, причинено от конденз. В случай на специфични климатични условия, този въпрос трябва да бъде разгледан отделно.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че концепцията за хидроизолиране на пътни тунели зависи от множество фактори, включително инженерно-геоложките и хидроложките условия, химическия състав на водите, устойчивостта на масива, вида на конструкцията, проектния срок, категорията на тунела, метода на прокопаване, очакваните деформации, както и екологичните и икономическите условия. При изготвяне на концепцията се определя и видът на хидроизолационната система.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № РД-02-20-2 определя важни аспекти при проектиране на хидроизолационните, дренажните и отводнителните системи на пътни тунели. При проектирането се вземат предвид три основни физически въздействия на подземните води: 1. Проникнала вода може да замръзне при ниски температури, което може да доведе до повреди. 2. Подземните води могат да повлияят на поведението на масива по време на строителството и експлоатацията, особено в зони с несвързани почви, за което се предвиждат мерки за предотвратяване на суфозионни явления и запушване на дренажите. 3. Водният напор на подземните води може да оказва силово въздействие върху облицовката, която трябва да бъде проектирана за максимално налягане на водата, което може да варира с времето.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № РД-02-20-2 определя два основни типа хидроизолационни системи за тунели. Първият тип са отворените (дренирани) системи, които позволяват дренаж на подземните води чрез дренажен слой и тръби, осигурявайки безнапорно отвеждане на водата. Вторият тип са затворените (недренирани) системи, които предотвратяват проникването на вода под напор и не влияят на режима на подземните води. Те са проектирани да бъдат водонепропускливи по целия периметър на тунела.
Чл. 108
Член 108 описва условията за частично дрениране при тунелите, когато дренажното действие на хидроизолацията е ограничено и не покрива целия тунелен профил. Примери за това са дрениране на половината профил или прокапване през контрасвода. В тези случаи не може да се гарантира пълно намаление на водното налягане. Проектирането на хидроизолационната система трябва да отговаря на изискванията за необходимия клас хидроизолация.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в условия на голям водоприток и/или високо налягане на подземните води, хидроизолационната система на тунелите трябва да бъде проектирана с отворен тип, осигуряваща дренажна функция, за да се справи с водните натоварвания.
Чл. 110
Член 110 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за да се изолират пътните тунели от подземни води, се проектира система, която да събира и отвежда тези води в отводнителната система на тунела. Това е част от мерките за защита на тунелите от повърхностни и подземни води.
Чл. 111
Пътните тунели трябва да бъдат защитени от повърхностни и подземни води чрез различни мерки, включително повърхностно отводняване на терена над тунела, дрениране на масива около него, уплътняване на масива за повишаване на водонепропускливостта, проектиране на водонепропусклива облицовка, или комбинация от тези мерки.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че повърхностното отводняване на терена над пътния тунел е задължително, когато в района текат или се завиряват повърхностни води, които могат да повлияят негативно на стабилитета и работата на тунела. Определя се площта, която трябва да се отводни, в зависимост от водонепропускливите пластове над тунела, за да се предотврати проникването на води от неотводнения терен.
Чл. 113
Дренирането на масива около тунелната тръба е задължително при наличие на силен водоприток, който затруднява изграждането или хидроизолирането на тунела. Местата с концентриран водоприток се обработват индивидуално чрез каптиране.
Чл. 114
Член 114 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за подобряване на водонепропускливостта на масива около тунелната тръба чрез инжектиране. Инжектирането се проектира в случаи на суфозионни процеси, опасност от затлачване на дренажната система и когато е възможно инжектиране с уплътнителни разтвори. Химичният състав и гъстотата на инжекционната смес, както и дълбочината на дупките за инжектиране, зависят от петрографския състав и структурата на масива.
Чл. 115
Водонепропускливостта на тунелната облицовка трябва да се осигури чрез използване на водоплътен бетон, специална хидроизолация или комбинация от двете.
Чл. 116
Наредбата определя условията за хидроизолиране на пътни тунели с водоплътен бетон. Допустимо е при максимален воден напор до 10 метра, без пукнатини в облицовката, при неагресивни подземни води и без водни течове по време на бетонирането. Проектирането на тунелни облицовки изисква спазване на минимални концентрации на напрежения. Фугите в облицовките трябва да се изолират с клас на хидроизолация, равен или по-висок от класа на самата облицовка.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че хидроизолирането на пътни тунели трябва да се извършва с помощта на специална хидроизолация чрез водоплътни покрития. Тези покрития могат да бъдат положени на външната или вътрешната страна на облицовката при еднопластова конструкция, или между двата пласта при двупластова облицовка.
Чл. 118
Чл. 118 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при специална хидроизолация на пътни тунели обикновено се използват един или два уплътнителни слоя. Възможно е да се приложи и друга конструкция на хидроизолационната система, в зависимост от специфичните условия и изисквания на обекта.
Чл. 119
Чл. 119 описва изискванията за дренирана (отворен тип) хидроизолация в тунелите. Системата включва водонепропусклив слой (мембрана) и дренажен слой, който служи за защита на водонепропускливата част. Дренажните слоеве и канали трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват постоянно и сигурно отвеждане на водопритока от подземни води.
Чл. 120
Чл. 120 описва изискванията към затворената хидроизолационна система за пътни тунели. Тя трябва да включва водонепропусклив елемент, състоящ се от мембрани и мерки за вторично уплътняване. В случай на недренирана система, е необходимо да се предвидят мерки за предварително хидроизолиране и намаляване на натоварването от външен воден напор, които обаче имат временен ефект.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № РД-02-20-2 посочва, че изискванията за елементите на хидроизолационните системи се определят в инвестиционния проект за конкретния обект. Това означава, че всяка хидроизолационна система трябва да бъде проектирана индивидуално, в зависимост от спецификата на тунела.
Чл. 122
Строителните продукти за хидроизолиране на пътни тунели трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Не трябва да са химически агресивни към бетона и помежду си; 2. Да са устойчиви на агресивното действие на подземните води и тунелните газове; 3. Да не се напукват и да не губят водонепропускливостта си от стареене и при очакваните деформации на тунелната облицовка; 4. Да имат клас по реакция на огън не по-нисък от клас С.
Чл. 123
Член 123 от Наредба № РД-02-20-2 гласи, че не се изискват допълнителни мерки за отворен тип хидроизолационна система, при условие че е осигурено дълготрайното й действие и безнапорен режим за отвеждане на дренираните подземни води.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за затворен тип хидроизолационна система, която трябва да осигури: 1. Отводняване на евентуални течове; 2. Възстановяване на водонепропускливостта чрез инжекционни работи; 3. Локално уплътняване на слабите места с инжекционни състави.
Чл. 125
Чл. 125 предвижда, че в участъците, където водонепропускливите елементи на хидроизолационните системи са изложени на механично въздействие, трябва да се предприемат допълнителни мерки за защита. Тази разпоредба е част от Раздел V, който се отнася до дренажната и отводнителната система.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че отводнителната система в пътните тунели е предназначена за събиране и отвеждане на два вида води: 1) чисти подземни води от масива; 2) замърсена вода и други течности от експлоатацията на тунела.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя замърсената вода от експлоатацията на тунелите, която включва атмосферни води, валежни води, замърсена вода от почистването на тунела, вода за противопожарни нужди и течности от произшествия.
Чл. 128
Наредбата предвижда, че подземната (чистата) вода и замърсената вода от експлоатацията на пътни тунели трябва да се отвеждат отделно. Допускат се изключения, но само след специална обосновка.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че отводнителната система за подземните води е важна част от концепцията за хидроизолиране на пътните тунели. Това подчертава значението на правилното управление на подземните води за безопасността и устойчивостта на тунелите.
Чл. 130
При проектирането на отводнителната система за пътни тунели е необходимо да се вземат предвид годишните колебания на дебита и налягането на подземните води. Това е важно за правилното определяне на оразмерителното водно количество, свързано с очаквания приток на подземни води.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира, че очакваният размер на водата от експлоатацията на пътни тунели трябва да се определя индивидуално за всеки обект. При проектирането на отводнителната система за замърсена вода, основни параметри са количествата вода, нужни за почистване на тунела, както и за противопожарни нужди.
Чл. 132
При проектиране на дренажната и отводнителната система за пътни тунели е необходимо да се вземе предвид вероятността от натрупване на твърди отложения. В началните етапи на проектирането трябва да се извърши анализ на риска от натрупване на отложения и да се оценят наличните мерки за предотвратяване на това явление. Натрупването на твърди отложения може да увеличи необходимостта от поддръжка и да доведе до по-бързо износване на системите поради интензивното почистване.
Чл. 133
Чл. 133 от наредбата описва процеса на оценяване на опасността от затлачване на тунелите с твърди отложения. За целта се извършва количествен химичен анализ в отделни участъци по дължината на тунела, като се определят температурата на подземните води и тяхното взаимодействие с веществата в тунелните конструкции. На базата на анализа се проектират дренажната и отводнителната система.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за намаляване на опасността от отлагане при проектиране на пътни тунели. Първата мярка е да се намали контактът на подземните води с бетона, особено с пръскан бетон, чрез улавяне и контролирано отвеждане на подземните води с дренажни сондажи. Втората мярка е използването на бетон и инжекционни разтвори, устойчиви на агресивното действие на подземните води.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за намаляване на твърдите отложения в пътни тунели. Предложените мерки включват: 1. Събиране и отвеждане на водите от дренажната система далеч от тунелната конструкция; 2. Използване на сифонна система за отвеждане на водите, с плътни тръби, запълнени с вода и с необходима височина; 3. Недопускане на турбулентни течения; 4. Промяна на свойствата на водата чрез добавяне на стабилизатори за контрол на кристализацията на отложенията.
Чл. 136
Чл. 136 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за дрениращите елементи в дренажната система на пътните тунели. Те трябва да осигуряват необходимата пропускателна способност за периода на експлоатация и да се оразмеряват с оглед на въздействията от масива (като натиск и температура) и от подземните води (като количество, химичен състав, натрупване на твърди отложения и затлачване).
Чл. 137
Чл. 137 от наредбата посочва изискванията за изпълнение на дренажни системи в пътни тунели. При проектирането се вземат предвид достъпността за поддържане на дренажните слоеве, както и въздействия като отлагане и затлачване, които могат да намалят ефективността на дренажните елементи. Също така, в наредбата се отбелязва, че не се препоръчва използването на дренажни слоеве на циментова основа.
Чл. 138
Чл. 138 определя характеристиките на дренажния слой, дренажните и колекторните тръби, които трябва да се съгласуват помежду си. В ал. 1 се посочват две основни изисквания: зърнометрия на дренажния материал и размер на отворите в тръбите, както и капацитет на дренажния слой и тръбите. Ал. 2 уточнява, че тези изисквания важат и за дрениране на подземни води, включително дренажни сондажи и инжектиране на масива.
Чл. 139
Чл. 139 определя условията при проектирането на отводнителната система за пътни тунели. Те включват осигуряване на лесен достъп за инспекция, минимално влияние на ремонтните работи върху движението, икономичност при поддръжката и ремонта, и възможност за подмяна на износени части без конструктивни промени.
Чл. 140
Наредбата предвижда, че отводнителната система на пътните тунели трябва да бъде проектирана така, че да може да се поддържа с механични средства. Това включва изисквания за минимален диаметър на отводнителните тръби от 200 mm и избягване на остри чупки и разклонения в системата.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № РД-02-20-2 посочва, че елементите на отводнителната система на пътните тунели трябва да бъдат проектирани с оглед осигуряване на нормална експлоатация в дългосрочен план. Проектирането трябва да вземе предвид физичните и химичните въздействия на подземните води, налягания от масива, напрежения по време на изпълнението и експлоатацията, както и действия, произтичащи от пожар и други извънредни ситуации.
Чл. 142
В Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели, член 142 предвижда, че при риск от проникване и концентрация на природен газ от масива в отводнителната система, трябва да се вземат подходящи предпазни мерки за намаляване на риска от злополука.
Чл. 143
В зоната пред порталите на пътните тунели се изисква да се предвидят допълнителни компоненти на системата. Тези компоненти трябва да бъдат съвместими с дренажната и отводнителната система на тунела и да отговарят на всички изисквания, свързани с изпълнението и експлоатацията на основната система.
Чл. 144
Дренираните подземни води и водата от експлоатацията на тунела трябва да се отвеждат в съответствие с предписанията в проекта, които са свързани с опазването на околната среда, както е описано в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Чл. 145
Член 145 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за спазване на условията за отвеждане на водите в пътните тунели. Тези мерки включват: ревизионни отвори за вземане на проби и измерване на водното количество, изравнителни басейни за временно задържане и съхранение на водата от експлоатацията на тунела, и пречистване на водата от експлоатацията. Прилагането на мерките се определя от доклада за ОВОС.
Чл. 146
Член 146 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията при разработване на концепцията за съхраняване на водата в пътните тунели. Тези изисквания включват определяне на критичния обем за съхранение, който трябва да е съвместим с изискванията по член 131, както и изискванията за защита срещу експлозия.
Чл. 147
Чл. 147 описва изискванията за отвеждане на горими, взривоопасни и токсични течности от пътното платно. Предвиждат се прорезни отводнителни улеи, които също така ограничават пътното платно. Течностите се отвеждат в затворена система, като се използват хидравлични затвори и шахти с херметично уплътнение, за да се предотврати навлизането на избухливи газове. Колекторите трябва да са проектирани за определени водни количества и да осигурят необходимата проводимост. Отводнителните улеи трябва да имат подходящо сечение и наклон, а по дължина да са предвидени контролни шахти на определени разстояния. Всички елементи трябва да са изработени от устойчиви на корозия материали.
Чл. 148
Член 148 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за статическо изследване и оразмеряване на тунелните конструкции. Изследванията трябва да се извършват в съответствие с наредбата и действащите национални нормативни актове. В случай че за конкретна тунелна конструкция не са определени изисквания в националните нормативи, е допустимо да се прилагат разпоредбите на Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г.
Чл. 149
Член 149 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за част "Конструктивна" на инвестиционния проект. Тази част трябва да се разработва въз основа на основните принципи и изисквания за проектиране, изпълнение и експлоатация, заложени в концепцията. Освен това, прогнозната оценка на състоянието и поведението на конструкцията за различни оразмерителни случаи се извършва на база предварителни проучвания, конструктивен анализ и сравнение с вече изпълнени подобни обекти.
Чл. 150
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на необходимостта от носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност на конструкцията през целия проектен срок на експлоатация. За всеки оразмерителен случай е задължително извършването на проверки за удовлетворяване на граничните състояния, съобразно нормативните изисквания за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Нивата на надеждност могат да бъдат определени както за цялата конструкция, така и за отделните й съставни части.
Чл. 151
Чл. 151 определя факторите, влияещи на нивата на надеждност на тунелните конструкции. Те включват причините за достигане на гранично състояние, последствията от разрушаване, допустимите повреди, важността на конструкцията при критични събития, рисковете за живота и икономическите щети, разходите за ограничаване на аварии, както и възможностите за мониторинг и поддръжка.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № РД-02-20-2 определя мерките за осигуряване на надеждност при проектиране, строителство и експлоатация на пътни тунели. Включва разглеждане на вариацията на характеристиките на масива и въздействията при конструктивния анализ, както и предприемане на мерки за осигуряване на качеството в процеса на проектиране, строителство и експлоатация.
Чл. 153
Член 153 от Наредба № РД-02-20-2 определя мерките за осигуряване на дълготрайността на пътните тунели в рамките на проектния експлоатационен срок. Те включват: 1. Определяне на въздействията; 2. Оценка на възможните повреди; 3. Прилагане на конструктивни и технологични мерки за защита на материалите, професионално изпълнение и планиран мониторинг и поддържане.
Чл. 154
Проектът по част "Конструктивна" трябва да включва различни конструктивни варианти, които отчитат граничните условия и проверяват приложимостта. В него се разглеждат въздействията по време на строителството и експлоатацията, анализират се рисковите сценарии и се определят мерки за намаляване на рисковете.
Чл. 155
В проекта за пътни тунели трябва да се отчитат различни събития и въздействия, които могат да предизвикат рискове по време на строителството и експлоатацията. Тези рискове включват пропадане на свода, скално налягане, отклонения от нормите на масива и почвата, намаляване на якостните показатели, корозия, пожар, експлозия и земетресение, както и отклонения от проектните стойности за устойчивост.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за намаляване на риска, свързан с проектирането на пътни тунели. Сред предложените мерки са: избор на алтернативно трасе, конструкция с по-малка чувствителност към рискове, устойчиви конструкции на локално разрушение, видими признаци за промяна в състоянието на конструкцията, геотехнически мерки, подходящи строителни технологии, конструктивен анализ и оразмеряване, план за изпълнение и проверки по време на строителството, специални защитни мерки за близките сгради, процедури за справяне с критични събития и мониторинг през експлоатацията.
Чл. 157
В съответствие с чл. 157 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., проектите за пътни тунели трябва предварително да изследват определени оразмерителни случаи. На базата на получените резултати, се предписват мерки за осигуряване на носимоспособността и експлоатационната годност на съоръжението.
Чл. 158
Член 158 от Наредба № РД-02-20-2 определя факторите, които трябва да се вземат предвид при оценка на експлоатационната годност на пътни тунели по време на строителството и експлоатацията. Тези фактори включват: деформации на масива, промяна на напрегнатото състояние на масива, влияние на подземните води, и пълзене и набъбване на масива.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за избягване на нарушения на експлоатационната годност на тунелните конструкции, причинени от недопустими деформации, пукнатини и премествания. Предложените мерки включват: промени в плана и профила, подходящи методи за прокопаване, адекватни облицовки и концепции за водоплътност, геотехнически мерки за изменение на характеристиките на масива, избор на конструкция за последващо усилване или видоизменение, както и проверки и мониторинг по време на строителството.
Чл. 160
При оценяване на вариантите за строителство на пътни тунели, е необходимо да се обърне специално внимание на простотата на конструкцията, възможността за лесно преодоляване на неизбежни неточности или грешки, както и на способността за адаптация към промените в поведението на масива по време на строителството и експлоатацията.
Чл. 161
Член 161 от Наредба № РД-02-20-2 описва основните компоненти на проекта по част "Конструктивна" за проектиране на пътни тунели. Включва определяне на проектния срок на експлоатация, разглеждане на оразмерителни случаи, характеристики на земния или скалния масив, хидродинамични условия, сценарии за риск, изисквания за конструктивна сигурност и експлоатационна годност, приемания за конструктивни и изчислителни модели, аспекти по време на строителството и експлоатацията, както и други свързани условия.
Чл. 162
Конструктивният анализ на пътни тунели има за цел да предвиди поведението на конструкцията при различни условия и фактори. Той се основава на модели, които отразяват принципите на земната и скалната механика, за да се постигне максимална точност в симулацията на реалното поведение на съоръжението и околната среда.
Чл. 163
Чл. 163 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че влиянието на отделните параметри, които описват масива и конструкцията на тунела, трябва да бъде проверено чрез параметрично изследване. Особено внимание се обръща на параметрите, които имат най-значително влияние върху проекта.
Чл. 164
Чл. 164 от наредбата указва, че при анализа на пътните тунели се оценява влиянието на околния масив върху конструктивната сигурност и експлоатационната годност на съоръжението. На базата на анализа се определят мерки за наблюдение и контрол по време на строителството и експлоатацията на тунела. Също така, резултатите от конструктивния анализ трябва да бъдат проверени за достоверност.
Чл. 165
Член 165 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че проектът на пътни тунели трябва да включва оразмерителни случаи, изчислителни предпоставки и приемания, изчислителни модели, както и проверки по гранични състояния. Това осигурява безопасността и надеждността на конструкцията.
Чл. 166
При промени в концепцията за конструкцията, начина на изпълнение или граничните условия, основните принципи и хипотези от конструктивния анализ трябва да бъдат проверени отново. Оценката на промените в поведението на конструкцията трябва да бъде представена в проекта.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изследване на конструкцията на пътни тунели, които включват: свойства на масива и строителните материали, форма и размери на укрепващата конструкция, концепция за водоплътност, метод на строителство, метод на прокопаване, геотехнически мерки, конструктивни детайли, проектен срок на експлоатация и мерки за дълготрайност.
Чл. 168
Въздействията при проектиране на пътни тунели се разделят на постоянни и временни в зависимост от тяхната продължителност. Постоянните въздействия действат непрекъснато по време на строителството и експлоатацията на съоръжението, докато временните въздействия имат променлив характер и могат да не действат в определени етапи. Временните въздействия се категоризират на продължителни, кратковременни и особени. В наредбата се използват и термини като "натоварвания" и/или "товари" за обозначаване на въздействията, предизвикани от натоварвания.
Чл. 169
Чл. 169 определя постоянните натоварвания, които включват собственото тегло на тунелната конструкция, планински натиск, натоварване от околния масив при плитко заложени тунели, натоварване от подземни води, натоварвания от сгради и съоръжения в зоната на въздействие, както и усилията от предварителното напрягане в тунелната облицовка и околния масив.
Чл. 170
Член 170 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. изброява временно продължителните въздействия, които трябва да се вземат предвид при проектирането на пътни тунели. Те включват: сили от замръзване, тегло на експлоатационното стационарно оборудване, въздействия от температурни промени, въздействия от съсъхване на бетона, въздействия от набъбване на бетона и масива, и въздействия от пълзене.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № РД-02-20-2 определя кратковременните товари, които включват: подвижен товар от транспорт, инжекционно налягане на разтвора, тегло на строителната механизация, товари от монтажа на сглобяеми елементи и аеродинамично действие на преминаващи МПС, което се приема за 3 kN/m2 при липса на конкретни данни.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя особени въздействия, които трябва да се вземат предвид при проектирането на пътни тунели. Те включват: сеизмични сили, удари при авария на превозни средства, експлозия, пожар и корозия.
Чл. 173
Чл. 173 от наредба № РД-02-20-2 определя изискванията при отчитане на въздействията от масива при проектиране на пътни тунели. Основните точки включват: 1) определяне на въздействията на базата на земна и скална механика; 2) зависимост на товарите от геоложките условия; 3) ефект на водата при натоварване; 4) сравнение с вече изградени съоръжения; 5) изчислителни стойности на товарите при тунелни конструкции; 6) специфики за плитко заложени съоръжения; 7) натоварване в слаба скална среда; 8) натоварване в неустойчиви почви; 9) взаимно влияние при близко разположени тунели.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за определяне на натоварването от планински натиск. Според него, натискът може да се определи аналитично или чрез експериментални изследвания, особено в сложни инженерно-геоложки условия. При реконструкция на тунели, нормативният натиск върху облицовката се увеличава с 1,3 пъти за случаи на обрушвания и сводообразувания.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че нормативното натоварване от собственото тегло на тунелната конструкция трябва да се изчислява на базата на проектните размери на конструкцията и обемното тегло на използваните материали.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че нормативните временни товари от автомобилен и верижен транспорт в пътния тунел, както и натоварването върху тротоарите, трябва да бъдат съобразени с изискванията на нормативните актове за проектиране на пътни мостове. Това включва и коефициентите за натоварване и динамичните коефициенти.
Чл. 177
Натоварванията през строителния период на тунелите, включително теглото на строителната механизация и налягането на циментовия разтвор, трябва да се определят в съответствие с проектната технология. Задължително е да се предвиди частен коефициент за въздействие, който не трябва да е по-малък от 1,3.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на статически неопределими бетонни, стоманобетонни и метални тунелни конструкции, трябва да се отчита действието на температурните колебания. Оразмерителният интервал на тези колебания е 30 °С.
Чл. 179
Чл. 179 от наредбата разглежда съсъхването на бетона, което се приема условно за еквивалентно натоварване от понижението на температурата с 20 °С. Въздействието от съсъхване не се взема предвид, ако подобрява оразмерителните условия. Също така, съсъхването и пълзенето на бетона се отчитат само при определяне на усилията в статически неопределими тунелни конструкции.
Чл. 180
Чл. 180 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че силите на триене и сцепление между тунелната облицовка и околния масив могат да бъдат взети предвид само ако се осигурят мероприятия, гарантиращи достатъчен контакт между облицовката и масива.
Чл. 181
Член 181 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че въздействията от бъдещи съоръжения, които могат да повлияят на тунелната конструкция, като например съоръжения, разположени над плитко заложен тунел, трябва да бъдат оценявани индивидуално за всеки конкретен случай.
Чл. 182
Чл. 182 определя противодействието на масива, което включва: реакция на деформации на облицовката, носеща способност на фундаменти, съпротивление на триене при относително преместване, и съпротивление на срязване на почвата или скалата. Характерната стойност на противодействието се определя чрез моделиране и анализ, включително изпитвания и емпирични стойности. Надеждността на определянето се проверява в изследванията на тунелната конструкция.
Чл. 183
Чл. 183 от Наредба № РД-02-20-2 определя случаите, в които се отчита повишена чувствителност към въздействие от земетръс при проектиране на пътни тунели. Тези случаи включват тунели, разположени в земни почви, плитко заложени тунели, тунели в близост до скатове, тунели в разломни зони и тунели в преходни зони между различни строителни методи.
Чл. 184
Наредбата определя изискванията за проектиране на пътни тунели в земетръсни райони. При максимално ускорение на земната повърхност от 0,10g или повече, се отчита сеизмичното въздействие върху конструкцията. Коефициентите на реагиране за тунели в различни видове почви са 0,35 за земни или слаби скални почви и 0,25 за скални почви. Коефициентът Kh за редуциране на сеизмичното въздействие зависи от покритието над тунела, като при покритие до 100 m той варира от 1,0 до 0,5, а при покритие над 100 m е 0,5.
Чл. 185
Член 185 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че категорията на тунелната конструкция и на нейните елементи относно реакцията при въздействие от експлозия се определя в техническото задание за проектиране.
Чл. 186
В наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. се описват правилата за изменение на надналягането при експлозия в тунели. Според чл. 186, ако не се получи друга крива на изменение на надналягането, се приема внезапно нарастване на надналягането от 0 до 100 kN/m2 в пространството за движение в тунела, последвано от линейно намаление на надналягането от 100 kN/m2 до 0 kN/m2 в рамките на милисекунди.
Чл. 187
Облицовката на пътния тунел трябва да бъде проектирана така, че да не се поврежда при пожар, за да се избегнат разрушения и значителни щети. При добър контакт с околния скален масив и достатъчно покритие, може да не се предвиждат специални мерки. Специални мерки са задължителни при тунели, изграждани по открит начин, в слаб масив или в оводнени масиви. Прогресивното увреждане от пожар се предотвратява чрез подходящи конструктивни детайли.
Чл. 188
Чл. 188 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда оценка на риска за конструктивни елементи, важни за спасяването на хора и функционирането на пожарната вентилация. Устойчивостта на облицовката на огън може да се увеличи чрез различни мерки, като увеличаване на бетонното покритие, използване на бетон с повишена огнеустойчивост и пасивни мерки за защита. Изискванията за огнеустойчивост се документират в част "Пожарна безопасност" на инвестиционния проект, а основните конструктивни елементи се проектират за специфичен товар от пожар, определен в зависимост от температурно-времевата крива.
Чл. 189
Наредбата предвижда, че в пътните тунели трябва да се вземат предвид условията на повишена агресивност на атмосферата, които ускоряват корозията. Локално висока корозия може да се дължи на пряко корозионно въздействие, отлагане на вредни вещества, натрупване на сол и образуване на конденз.
Чл. 190
Чл. 190 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че натоварванията върху тунелната конструкция могат да се прилагат като външни в зависимост от етапа на проектиране и избрания изчислителен модел. Изчисленията за усилията и напреженията в елементите на конструкцията се извършват с изчислителни стойности на товарите. Постоянните товари, специфични за тунелни конструкции, се определят с частни коефициенти за въздействие, посочени в приложение № 9.
Чл. 191
Член 191 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че елементите на тунелната конструкция с временно действие, като например елементите на укрепването, трябва да бъдат изчислявани и оразмерявани с нормативни стойности на въздействията.
Чл. 192
Чл. 192 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за модела на конструкцията на тунелите, който включва системата "тунелна конструкция - масив". Моделът трябва да отчита всички важни фактори като въздействия, геометрия, характеристики на конструкцията и технология на строителството. В зависимост от оразмерителния случай, различни модели могат да бъдат приложими за анализа. Взаимодействието между облицовката и околния масив се изследва с подходящ модел, който отчита елементи, намаляващи триенето и тангенциалните усилия.
Чл. 193
Чл. 193 от Наредба № РД-02-20-2 определя методите за конструктивен анализ на пътни тунели. Поведението на съоръжението може да се разглежда с опростен модел, който включва: 1) представяне на сложното деформирано състояние чрез опростена връзка за напрежения-деформации; 2) използване на прости модели за разрушение; 3) представяне на характеристиките на конструктивните елементи с постоянни стойности; 4) замяна на тримерното поведение с двумерен модел. Допустимостта на тези опростявания трябва да бъде проверена и потвърдена.
Чл. 194
Член 194 от наредбата постановява, че приетият изчислителен модел трябва да описва поведението на конструкцията при гранични състояния с достатъчна надеждност. При използване на опростени изчислителни модели, е необходимо да се осигури решение, което да е в полза на сигурността.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че при изследване на тримерни конструкции с помощта на двумерни модели е необходимо да се вземе предвид влиянието на тримерното състояние върху преразпределението на напреженията. Особено внимание трябва да се обърне на измененията в напрегнатото състояние по време на строителството, като се отчита поетапното разкриване и укрепване на проектния изкопен профил. В специални случаи може да се използва метод, който включва пряка емпирична връзка между измерванията и оразмерителните критерии, например методът на конвергенцията.
Чл. 196
Чл. 196 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за избор на изчислителен модел при проектиране на пътни тунели. Изчислителният модел трябва да е съобразен с оразмерителния случай и разглежданото гранично състояние. Предложени са пет подходящи модела: 1. прътов модел с нелинейни еластични опори; 2. греда върху еластична основа; 3. модел на непрекъснатата среда; 4. модел на дискретната среда; 5. модел, основаващ се на метода на конвергенцията.
Чл. 197
Чл. 197 определя оразмерителните случаи за тунелни конструкции, които включват строителни и експлоатационни условия. Строителният случай обхваща неблагоприятни условия по време на строителството, докато експлоатационният случай взема предвид условията по време на експлоатацията. Също така, се обсъждат специфични условия, свързани с продължителността на въздействията, стабилитета на изкопите и необходимостта от геотехнически мерки, които могат да се отразят на конструктивната сигурност.
Чл. 198
Наредбата определя, че оразмеряването на конструкциите на пътни тунели се извършва по гранични състояния, които са класифицирани в две основни групи: крайни гранични състояния (първа група), свързани с якост и устойчивост, и експлоатационни гранични състояния (втора група), свързани с деформации и образуване на пукнатини.
Чл. 199
Наредбата определя, че изчисленията за крайни гранични състояния трябва да се извършват с изчислителни стойности на товарите и характеристиките на материалите. За експлоатационни гранични състояния изчисленията се правят с нормативни стойности на товарите и характеристиките на материалите.
Чл. 200
Чл. 200 от Наредба № РД-02-20-2 определя коефициенти, които се отчитат при оразмеряване на тунелните облицовки. Коефициентите са: 0,9 за неточност при избора на изчислителен модел на облицовката, 0,9 за неточен монтаж при сглобяемите облицовки и 0,9 за понижение на якостта на бетона при облицовка без външна хидроизолация в оводнени участъци.
Чл. 201
Член 201 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предписва, че изчисленията по крайни гранични състояния за тунелни конструкции трябва да се извършват в съответствие с изискванията на нормативните документи, касаещи проектирането на бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл. 202
Според Чл. 202 от Наредба № РД-02-20-2, образуването на пластични стави в тунелната облицовка е допустимо при определени условия: 1. Когато теренът предлага достатъчен еластичен отпор. 2. При отсъствие на подземни води или наличие на подходяща хидроизолация. 3. Когато широчината на пукнатините в облицовката не надвишава 0,5 mm.
Чл. 203
Чл. 203 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за бетонни и стоманобетонни облицовки на пътни тунели. Във водонаситен масив не се допуска образуването на пукнатини, докато в неводонаситен масив с хидроизолация се позволяват пукнатини до 0,2 mm.
Чл. 204
Чл. 204 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на извършване на проверки за експлоатационни гранични състояния, свързани с пукнатини в тунелните облицовки. Проверките се извършват в зависимост от типа на облицовките: 1. За сухи вторични облицовки и първични облицовки в неводонаситен масив, проверките се извършват съгласно изискванията на нормативните документи за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. 2. За еднопластови облицовки и облицовки от водоплътен бетон, както и за първични облицовки под нивото на подземните води, проверките се извършват съгласно изискванията на нормативните документи за хидротехнически съоръжения.
Чл. 205
Чл. 205 от наредбата предвижда, че при необходимост трябва да се извършват проверки на местна и обща устойчивост на пътните тунели. Общата устойчивост трябва да бъде осигурена с коефициент на сигурност, който не е по-малък от 1,20.
Чл. 206
Член 206 от наредбата допуска проектиране на конструкции с експериментални модели и изпитвания или чрез комбиниране на изчисления и изпитвания, при условие че се осигурява необходимата надеждност. Въведена е и секция за проверка на резултатите по време на строителството и експлоатацията.
Чл. 207
Чл. 207 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда необходимостта от проверки на изпълнението на конструкциите и мерки за мониторинг, които да осигурят тяхната конструктивна сигурност и експлоатационна годност както по време на строителството, така и по време на експлоатацията.
Чл. 208
Член 208 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че програмата за мониторинг и проверка трябва да включва тунелната конструкция, околния масив, както и съществуващите конструкции и съоръжения, разположени в зоната на влияние на тунела.
Чл. 209
Наредбата определя мерките за мониторинг на пътни тунели, които включват проверка на конструкцията и влиянието върху съседни сгради. Мониторингът обхваща измерване на деформации, напрежения и слягания на повърхността при плитко заложени тунели.
Чл. 210
Чл. 210 определя как чрез мониторинг се проверяват проектните предпоставки на тунелите. Сравняват се резултатите от мониторинга с проектните стойности, за да се установят коректността на предпоставките, съответствието на строителния метод, укрепващата конструкция и необходимостта от адаптиране на проекта. Изискванията към мониторинга се задават в техническото задание.
Чл. 211
Наредбата определя, че проектът на системата за проветряване на пътен тунел трябва да анализира два основни сценария: 1) нормална вентилация за разреждане на отработените газове и замърсители до допустимите норми; 2) аварийна вентилация, която осигурява безопасност, евакуация и ликвидиране на инциденти.
Чл. 212
Наредбата определя изискванията за вентилация на пътните тунели, които трябва да осигуряват: чист въздух за дишане на водачите и пасажерите, добра видимост в тунела, контрол на замърсяването с отработени газове и прах, както и избягване на вредни емисии в околната среда.
Чл. 213
Чл. 213 определя изискванията за вентилация при пожар и извънредни ситуации в тунелите. Основните цели включват защита на евакуационните маршрути, обездимяване на тунела, осигуряване на условия за работа на спасителните екипи и намаляване на въздействието на замърсявания при непожарни инциденти.
Чл. 214
Чл. 214 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че подходящата вентилационна система за пътни тунели, включително схема на проветряване, вентилационна мрежа и вентилаторни уредби, трябва да бъде избрана и оразмерена на базата на вариантни оптимизационни изчисления, следвайки методическите указания в приложение № 10.
Чл. 215
Чл. 215 от Наредба № РД-02-20-2 описва изискванията за част "Вентилация" на инвестиционния проект на пътен тунел. Той включва общо описание на вентилационната система, разположение на вентилаторите, резервно електрозахранване, автоматизирани и ръчни системи за управление, разположение на датчици за газ и видимост, метеорологични станции, вентилационен план, и сценарии за пожарни ситуации с вентилационни маневри.
Чл. 216
Дебитът на входящия въздух в пътния тунел трябва да бъде проектиран така, че да осигурява безопасност за участниците в движението при всякакви условия на транспортния поток, включително колонно движение и задръстване. Изискванията за ясна видимост и миризма трябва да бъдат спазени. При минимален трафик, изискванията могат да бъдат по-слаби.
Чл. 217
Проектните изчисления на вентилацията в пътните тунели трябва да се основават на емисиите на отделени газове и прах. Има несигурност при количественото определяне на емисиите на прахови частици, които произтичат от вдигането на отложения прах и абразивното износване на гумите. В проекта за вентилация е необходимо да се вземе предвид всеки възможен (прогнозируем) трафик, който е дефиниран от проектанта на тунела.
Чл. 218
Чл. 218 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при извършване на работи в пътен тунел, без да се затваря за движение, трябва да се спазват максималните концентрации на работното място. Тези стойности са различни в зависимост от продължителността на престоя на работниците.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните параметри, които трябва да се вземат предвид при проектирането на вентилация за пътни тунели. Те включват: вид на движението (еднопосочно или двупосочно), автомобилния парк, единици пътнически автомобили (PCU), плътността на трафика (D), годината на проектиране, забавено и спряно движение, скорост на трафика (V) и пик на трафика (рс/km).
Чл. 220
Чл. 220 от наредбата разглежда влиянието на еднопосочното и двупосочното движение на превозните средства върху необходимия вентилационен дебит в тунелите. Уточнява, че при ремонт на една от тунелните тръби, движението в другата става двупосочно и вентилацията трябва да осигури безопасна атмосфера. Освен това, автомобилният парк, преминаващ през тунела, се разделя на три основни групи: леки пътнически автомобили, лекотоварни превозни средства и тежкотоварни превозни средства.
Чл. 221
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на важността на анализа на трафика и емисиите на различни класове превозни средства. Броят на товарните автомобили се изчислява като процент от общия трафик, а леките и лекотоварните автомобили отделят различни количества вредни емисии. Важен аспект е и отделното разглеждане на тежкотоварните превозни средства, особено тези с дизелови двигатели, при оценка на емисиите.
Чл. 222
Чл. 222 от наредбата определя единицата за измерване на превозни средства в пътни тунели, наречена PCU (Passenger Car Unit). Един лек автомобил се равнява на 1 PCU. Камион или автобус се конвертират в PCU по следния начин: в колонен трафик - 1 камион/автобус = 2 PCU, а в бавно движещ се трафик - 1 камион/автобус = 2 до 3 PCU, в зависимост от условията на движение.
Чл. 223
Чл. 223 определя плътността на трафика (D) като важен параметър за проектиране на вентилацията на пътните тунели. Плътността се измерва като брой превозни средства на километър за определен период от денонощието. Проектът за вентилация трябва да отчита честотата на задръствания и забавено движение, особено през пикови периоди или при ниска плътност на трафика, което може да изисква допълнителен вентилационен дебит. Еквивалентната плътност на трафика в една лента (De) се изчислява на базата на процента на HGV в общия трафик, съгласно формула, посочена в наредбата.
Чл. 224
Член 224 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че максималният трафик в пътен тунел може да се очаква около 10 години след въвеждането му в експлоатация или по-късно. Проектът за вентилация трябва да отчита както началния период на експлоатация, така и периода на максимален трафик, като се вземат предвид промените в видовете транспортни средства и нормите за емисии в бъдеще.
Чл. 225
Чл. 225 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че забавеното движение с ориентировъчна скорост около 10 km/h и спреният трафик (0 km/h) определят основните изисквания към капацитета на вентилацията в тунелите. В по-дълги тунели е възможно да се наложат големи размери на вентилаторите, което изисква предвиждане на система за контрол и управление на трафика.
Чл. 226
Член 226 от Наредба № РД-02-20-2 определя максимално допустимата скорост на трафика в пътни тунели, която е нормативно ограничена. Скоростта на тежкотоварните камиони зависи от наклона на пътя, като в таблица 7 са посочени скоростите за нови и стари камиони. Лекотоварните превозни средства също могат да бъдат повлияни от положителните наклони.
Чл. 227
Наредбата определя средните пикови стойности на трафика в пътни тунели, като максималната пропускателна способност на една пътна лента при средна скорост около 60 km/h зависи от местоположението на тунела (извънградски или градски). В тежко натоварените градски тунели стойностите на трафика могат да бъдат с 10-20% по-високи, а пикът на трафика се определя за тридесетте най-натоварени часа в годината. При преизчисляване на трафика, един тежкотоварен автомобил се счита за еквивалентен на два леки автомобила.
Чл. 228
Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за качеството на въздуха в пътните тунели, като основни параметри са концентрациите на въглероден оксид (CO), азотни оксиди (NOx) и видимостта, която се влошава от фини твърди частици, включително дизелови сажди и отпадъци от триенето на автомобилните гуми.
Чл. 229
Чл. 229 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че емисиите на CO от превозни средства с катализатор са значими само при надморски височини над 800 м. За по-ниски пътни тунели, вентилацията трябва да се регулира основно в зависимост от видимостта. Изключение правят тунели, където има риск от задръствания.
Чл. 230
Член 230 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. посочва, че базата за изчисляване на емисиите от леките и тежкотоварните автомобили, както и изчислителната процедура за определяне на необходимото количество входящ въздух, са описани в точка 3 на приложение № 10.
Чл. 231
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като в Чл. 231 се акцентира на необходимостта от осигуряване на адекватно количество въздух в зависимост от трафика и експлоатационните условия. Граничните стойности за допустимите концентрации на въглероден оксид (CO) и азотни оксиди (NOx) са определени в таблици, които посочват допустимите стойности при различни сценарии на движение и експлоатация на тунелите. Важно е да се спазват тези стойности, за да се осигури безопасността и здравето на потребителите.
Чл. 232
Чл. 232 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при оценка на емисиите на CO и NOx, както и на влиянието им върху видимостта в тунела, е необходимо да се вземе предвид пропорцията на леките автомобили с бензинови и дизелови двигатели в транспортния поток. Това изискване е уточнено в т. 3 на приложение № 10.
Чл. 233
Чл. 233 определя, че показателите за намаляване на видимостта, а именно коефициентът на екстинкция (Ke) и пропускането (S), се изчисляват по специфични зависимости, посочени в т. 3 на приложение № 10 към наредбата.
Чл. 234
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя коефициентите на екстинкция, използвани при проектиране на вентилационната система в пътни тунели. Чл. 234 посочва следните стойности: Kе = 0,003 m-1 - чист въздух; Kе = 0,007 m-1 - недостатъчна видимост; Kе = 0,009 m-1 - мъглива атмосфера; Kе = 0,012 m-1 - праговата стойност за некомфортна видимост, която не трябва да се превишава.
Чл. 235
Пътният тунел трябва да бъде затворен за движение при концентрация на CO над 200 ppm или при коефициент на екстинкция Kе над 12,10 m, което означава, че пропускането на светлината е под 30%.
Чл. 236
Вентилационната система на пътния тунел трябва да осигури добро качество на въздуха, да бъде аеродинамично устойчива и да осигурява безопасна въздушна среда. Тя трябва да управлява разпространението на дима при пожар и да позволява лесен контрол и поддръжка от оторизиран персонал.
Чл. 237
Чл. 237 от Наредба № РД-02-20-2 определя проектните параметри на вентилационната система на пътни тунели, които се базират на различни фактори. Те включват: дължина и конфигурация на тунела, екологични съображения, условия на движение, честота на задръстванията, нива на емисии, енергийна ефективност, пожарни и непожарни инциденти, гъвкавост на системата и разходи за експлоатация и ремонт.
Чл. 238
Чл. 238 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. указва, че методическите указания за изчисляване на параметрите на вентилационната система в пътни тунели са описани в приложение № 10 на наредбата.
Чл. 239
Чл. 239 от Наредба № РД-02-20-2 определя видовете вентилационни системи, които могат да се прилагат в проектирането на пътни тунели. Те включват надлъжна вентилация (естествена и механична), напречна вентилация и комбинация от двете, наречена "полунапречна".
Чл. 240
Чл. 240 от наредбата определя изискванията за проектиране на вентилационни системи в пътни тунели. Процесът включва вариантни решения за нормална експлоатация и аварийни режими. Началният проектен вариант на вентилационната система се избира спрямо тип трафик, транспортен поток и дължина на тунела, както е показано в Таблица 9. За дълги тунели се препоръчват напречни или комбинирани вентилационни системи. Вариантите на вентилационната мрежа и уредбите трябва да отговарят на изискванията за аварийна вентилация, а данните за моделиране на аварийните режими са предоставени в таблици 13, 14 и 15.
Чл. 241
Чл. 241 от наредбата описва движението на въздуха в тунела, което се влияе от естествени фактори, като температурни и налягания разлики между двата портала, и от преминаващите превозни средства. За да се предизвика движение на въздуха, тези сили трябва да преодолеят линейното и челното съпротивление. Естествената вентилация може да генерира значително налягане и скорости на въздуха, които е необходимо да се вземат предвид при проектирането на механичните вентилационни системи.
Чл. 242
Наредбата определя, че при постоянен естествен въздушен поток по посока на трафика, концентрацията на емисиите на изгорели газове нараства от входа на тунела до максимална стойност близо до изходния портал. В случай на смяна на посоката на въздуха, максималната концентрация на изгорелите газове може да се наблюдава в средата на тунела.
Чл. 243
На естествената вентилация не може да се разчита за предотвратяване на натрупването на газове и замърсяване на въздуха в пътния тунел при неблагоприятни метеорологични условия. За тунели без механична вентилация трябва да се предвидят мерки за ограничаване на навлизането на автомобили и за изискване на изключване на двигателите на спрелите автомобили.
Чл. 244
Член 244 от Наредба № РД-02-20-2 допуска естествена (без механична) вентилация на тунели с еднопосочно движение до 500 метра и с двупосочно движение до 400 метра. При отсъствие на аварийна механична вентилация за естествено проветрявани тунели е необходимо да се извърши оценка на риска, която да бъде основана на анализ на конкретни параметри на тунела, включително наклон, метеорологични условия, трафик, превозвани товари, проектни пожари, евакуация и други особености.
Чл. 245
Въздухът в тунела постъпва през единия портал и излиза през другия, като скоростта на въздушния поток е регулирана от вентилационната инсталация. При нормална експлоатация, максималната средна скорост на въздушния поток не трябва да надвишава 8 m/s при двупосочно движение и 10 m/s при еднопосочно движение.
Чл. 246
Степента на замърсяване на въздуха в тунелите с надлъжен вентилационен поток се увеличава постепенно по дължината на тунела, достигаща максималната стойност при изхода. Замърсеният въздух се изхвърля директно през тунелния портал.
Чл. 247
Член 247 от Наредба № РД-02-20-2 описва механичната надлъжна вентилация в пътните тунели. Тя се осъществява чрез различни вентилационни схеми, включително: 1) със струйни вентилатори; 2) с главни вентилатори и шахта за отвеждане на замърсения въздух; 3) с главни вентилатори и скоростни дюзи тип Сакардо; 4) с комбинация от главни и/или струйни вентилатори, дюза Сакардо и шахта за отвеждане на замърсения въздух.
Чл. 248
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително изискванията за монтаж на струйни вентилатори, които създават надлъжен въздушен поток. Вентилаторите се монтират в къси тунели с двупосочно движение и в тунели с еднопосочно движение с дължина до 3 км. Определят се вентилационни участъци, регулират се дебитите на вентилаторите, а също така се задават изисквания за разстояния между вентилаторите и размерите на техните отвори. Позиционирането на вентилаторите зависи от профила на тунела и може да изисква допълнителна конструктивна височина или поставяне в ниши.
Чл. 249
Чл. 249 предвижда разделяне на по-дълги пътни тунели на вентилационно обособени секции с шахти за вход и изход. Поддържат се две надлъжни въздушни течения от входа и изхода към мястото на изсмукване. Надлъжната вентилация с изсмукване на вредности е подходяща за тунели с двупосочно движение. Смукателната вентилаторна уредба трябва да бъде с достатъчно мощност, тъй като допълнителни струйни вентилатори не могат да се използват за изравняване на въздушните течения.
Чл. 250
Член 250 от наредбата предвижда, че при нормални вентилационни условия трябва да се използва максимално естествената надлъжна вентилация. В случай на необходимост, за кратки периоди, капацитетът на вентилацията може да бъде увеличен чрез включване на допълнителни вентилатори.
Чл. 251
Полунапречната вентилационна система в пътните тунели включва въздухопровод, който осигурява доставяне на чист въздух или отвеждане на замърсения въздух. Този канал може да бъде разположен над, под или отстрани на пътя. В тунела се осъществява надлъжен поток на въздуха, който може да бъде изнасян или доставян през порталите или шахти.
Чл. 252
Чл. 252 от Наредба № РД-02-20-2 описва полунапречните системи, които са предназначени за пътни тунели с еднопосочно движение и ограничен двупосочен трафик. Тези системи са способни да се адаптират към промени в сечението на тунела, включително кръгла централна част и правоъгълни входни и изходни секции.
Чл. 253
Чл. 253 описва нагнетателната схема за управление на въздуха в тунелите. Замърсеният въздух се извежда навън през порталите, а разпределението на замърсителите е равномерно, при условие че подаването на чист въздух е пропорционално на емисиите. Чистият въздух се подава чрез отвори, разположени близо до пътното платно на всеки 20 метра. Скоростта на въздушните потоци не трябва да надвишава 10 m/s при нормална експлоатация и 3 m/s при пожар. В случай на пожар, въздухопроводът за чист въздух не трябва да се използва за смукателен въздухопровод.
Чл. 254
Полунапречната смукателна схема за вентилация на пътни тунели има основен недостатък, свързан с надлъжното подаване и напречното изсмукване на въздух. Това води до подаване на големи количества въздух в зони с малко замърсяване, докато по-малки количества достигат до средата на тунела, където концентрацията на изгорели газове е по-висока. Освен това, съществува необходимост от технически решения за елиминиране на локалните зони с неподвижен въздух и натрупването на замърсители в стръмните участъци.
Чл. 255
Чл. 255 от Наредба № РД-02-20-2 описва принципите на пълната напречна вентилация в пътните тунели. Вентилацията работи независимо от естествения надлъжен поток и включва вертикален поток, който се създава чрез подаващ и изсмукващ въздухопровод, всеки с отделни вентилатори. Захранващите и засмукващите въздухопроводи са разположени по цялата дължина на тунела, като чистият въздух се подава към зоната на движение на превозните средства, а замърсеният въздух се отвежда от същата зона.
Чл. 256
Системите за напречна вентилация в пътните тунели се класифицират на три типа: насочени нагоре, хоризонтални и насочени надолу (засмукващи). Класификацията зависи от положението на засмукващите въздухопроводи и нормалната посока на движение на въздуха между тях.
Чл. 257
Член 257 от наредбата описва ефективността на насочения нагоре въздушен поток, който се осигурява чрез подаване на входящ въздух на ниско ниво и засмукване на високо ниво. Тази схема е ключова както за контрол на нормалното замърсяване, така и за управление на дима при пожари. При пожар димът се изсмуква, което ограничава разпространението му и на горещите газове, благодарение на плаваемостта на дима, която е резултат от намалената му плътност спрямо въздуха.
Чл. 258
Движението на въздуха в пътните тунели не е ограничено от дължината им, тъй като замърсяващите вещества се засмукват в близост до източниците. Вентилационният модел не зависи от посоката на трафика. Регулируемите решетки позволяват поддържане на изискванията за чистота на въздуха чрез коригиране на скоростта на въздушния поток, особено в участъци с повишено замърсяване.
Чл. 259
Чл. 259 от Наредба № РД-02-20-2 посочва, че насочената надолу смукателна вентилация не е ефективна за управление на пожарния дим. Тази система нарушава стратификацията на дима, като издухва дима надолу, което може да затрудни евакуацията на хората.
Чл. 260
Чл. 260 описва пълната напречна вентилация като идеална система за дълги пътни тунели с двупосочно движение, която е ефективна за управление и отстраняване на дима. Тунелите с кръгла форма могат да имат напречна вентилация с канали под нивото на пътя. Въпреки по-високите капиталови разходи в сравнение с полунапречните схеми, пълната система предлага диференцирано управление в зависимост от замърсяването. Енергийни разходи на експлоатация нарастват с дължината на въздухопровода, а натрупването на сажди изисква периодично почистване на системата.
Чл. 261
Напречната вентилация е икономически изгодна за дълги пътни тунели с кръгла форма на напречното сечение, когато не е разрешено замърсеният въздух да изтича от порталите поради изисквания за емисионна защита.
Чл. 262
Чл. 262 от Наредба № РД-02-20-2 описва възможността за комбиниране на три основни системи за вентилация в тунелите: надлъжна, напречна и полунапречна. Проектирането на тези системи зависи от конкретните условия на тунела. Например, дълъг тунел може да изисква централна секция с напречна или полунапречна вентилация, за да осигури подаването на чист въздух към основната надлъжна вентилационна система. При използване на една група смукателни вентилатори е възможно да се генерират различни надлъжни потоци с различна скорост в секциите на тунела.
Чл. 263
Чл. 263 от наредбата акцентира на важността на избор на система, която максимално да използва естественото надлъжно въздушно течение, породено от транспортния поток. Също така, се подчертава необходимостта от ефективно използване на механичната вентилация, особено за бързо превключване в авариен режим.
Чл. 264
Чл. 264 от Наредба № РД-02-20-2 описва как местните ветрове с преобладаваща посока към портала на тунела могат да увеличат депресията на вентилаторите. Влияещите фактори включват ориентацията на портала спрямо вятъра, местната топография, близостта и размерите на околните сгради, геометричните размери на портала и наличието на разделителни стени, които предотвратяват рециркулацията на въздуха.
Чл. 265
Чл. 265 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за измерване на метеорологични параметри, свързани с екологичните норми при проектиране на пътни тунели. Измерванията включват съставяне на роза на ветровете, която предоставя информация за скоростите и посоките на вятъра, както и честота на вятъра в % за всяка посока. Проектът за вентилацията трябва да отчита неблагоприятни условия, когато вятърът е насочен към портала, с честота от най-малко 30 дни в годината и продължителност от 30 минути.
Чл. 266
Член 266 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. подчертава, че ориентацията, както и абсолютните и относителните коти на порталите на пътните тунели имат влияние върху емисиите на отработен въздух и замърсяването на атмосферата в самия тунел.
Чл. 267
Чл. 267 от наредбата посочва, че емисиите от автомобили при изкачване на наклон в тунел могат да се увеличат значително в сравнение с хоризонтално движение. Особено засегнати са големите дизелови камиони с тежки товари. Обратно, при спускане по наклон, емисиите обикновено намаляват. Също така, автомобилните двигатели на голяма надморска височина отделят повече замърсители поради намалената ефективност на двигателя.
Чл. 268
Вентилационните шахти и тунелни портали трябва да се проектират с цел минимизиране на риска от рециркулация на замърсен въздух или пожарен дим в тунела. При извършване на анализа на опасността от рециркулация и разпространение на замърсители е необходимо да се вземат предвид местната топография и посоката на ветровете.
Чл. 269
Чл. 269 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за разположение на вентилационни шахти в пътните тунели. Изпускателната шахта трябва да бъде проектирана в близост до подаващата въздух, за да се избегне рециркулация на въздуха. Изпускателната шахта обикновено е разположена над терена, за да позволи вертикално изпускане на замърсения въздух, който е по-лек от околния. Входът за чист въздух е позициониран близо до терена и е проектиран за хоризонтално засмукване на чист въздух.
Чл. 270
Чл. 270 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за напор на надлъжната вентилация в пътните тунели. Този напор трябва да преодолее различни съпротивления, включително челното съпротивление на автомобилите, ефектите от задръствания, насочените ветрове, топлинния ефект на комини и шахти, линейните съпротивления и местни съпротивления. За полунапречните вентилационни системи при двупосочен трафик е необходимо да се преодолее зоната на надналягане между приближаващи се камиони.
Чл. 271
Чл. 271 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при надлъжната вентилация на пътни тунели замърсеният въздух трябва да бъде изпуснат в атмосферата през изходните портали на тунела.
Чл. 272
Чл. 272 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че проектът за изграждане на пътни тунели трябва да включва необходимостта от вентилационни шахти и пречиствателни съоръжения за отделяне на вредностите в околната среда. Допустимите концентрации на вредности в атмосферния въздух трябва да отговарят на действащите екологични норми, но тези норми не важат за емисиите от аварийна вентилация по време на етап 1 и етап 2 на развитие на пожар в тунела.
Чл. 273
Чл. 273 от Наредба № РД-02-20-2 определя процеса на оценяване на разпространението на вредности, отделени в пътния тунел. Оценката се основава на предварителни метеорологични измервания, които включват скорост и посока на вятъра, температура, относителна влажност, барометрично налягане и атмосферна стабилност. Измерванията се извършват през студения и топлия период на годината. Вентилационната система трябва да отговаря на определени метеорологични условия, включително атмосферно налягане и температурни градиенти.
Чл. 274
Проектирането на вентилацията на пътни тунели трябва да се основава на метеорологични данни, годишно средно атмосферно налягане, местна топография, вид и конструкция на порталите. Освен това е необходимо да се предвидят редовни измервания на концентрацията на замърсители при тунелните портали по време на нормална експлоатация и в случай на аварии.
Чл. 275
Чл. 275 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда извършване на натурни измервания или моделни изследвания с цел определяне на действително отделяните вредности в пътния тунел. Освен това, се препоръчва анализ на данните от мониторинга на въздушната среда в тунела по време на експлоатацията му.
Чл. 276
Вентилационната система на пътните тунели трябва да се проектира и експлоатира в зависимост от резултатите от изследванията на емисиите и необходимостта от ограничаване на отделянето на отработен въздух през входа или изхода на тунела.
Чл. 277
Наредбата предвижда установяване на смукателни вентилационни шахти за ограничаване на емисиите от порталите на тунелите. Тези шахти трябва да се разполагат близо до порталите или в междинни места в зависимост от вентилационната схема. Местоположението на шахтите зависи от вида на вентилационната система, която може да бъде надлъжна, полунапречна, изцяло напречна или хибридна. Дифузорите на вентилаторите трябва да бъдат ориентирани вертикално за по-ефективно разсейване на емисиите.
Чл. 278
Вентилаторните уредби, включително разположението на вентилаторите и вентилационните инсталации, трябва да бъдат проектирани с оглед на спазването на нормативните изисквания за шум.
Чл. 279
Чл. 279 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя понятието "пожар в тунел" като подземен, обхващащ запалвания, които могат да се случат както в самия тунел, така и извън него, ако продуктите от горенето достигнат до вътрешността на тунела.
Чл. 280
Чл. 280 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че оразмеряването на вентилаторната уредба в пътните тунели, както и капацитетът й за осигуряване на аварийните вентилационни режими, се извършва чрез моделиране и анализ на "проектни пожари". Целта на тези изчисления е да се осигури безопасността и евакуацията на хората от тунела по време на аварийни ситуации.
Чл. 281
Наредба № РД-02-20-2 определя параметрите, които трябва да се вземат предвид при проектиране на пожар в тунелите. Те включват топлинна мощност, дължина на пламъка, скорост на въздуха, топлопренос, критична скорост на въздуха за предотвратяване на разпространение на дима, дебит на продуктите на горенето и времето за настъпване на ключови събития, свързани с пожара.
Чл. 282
Наредбата определя правилата за оценка на риска от пожар в пътни тунели, като се основава на статистически данни и моделиране на проектни пожари. Всеки сценарий на пожар е уникален и зависи от множество фактори, включително геометрия на тунела, вид на запалването, гориво, вентилация, метеорологични условия и човешки действия. Таблица 10 предоставя информация за максималната топлинна мощност на различни видове превозни средства при пожар, варираща от 2.5 MW за малък лек автомобил до 200 MW за цистерна с въглеводороди.
Чл. 283
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на важността на аварийната пожарна вентилация. Разграничават се два етапа на вентилация при пожар: етап 1, който обхваща първите 15 минути след възникването на пожара, с цел самоспасяване и евакуация на хората, и етап 2, който подпомага гасенето на пожара чрез изсмукване на дима. Освен това, наредбата съдържа таблици, които описват динамиката на пожарните сценарии и изискванията за вентилация в зависимост от дължината на тунела.
Чл. 284
Наредба № РД-02-20-2 определя условията за евакуация в пътни тунели. По време на етап 1 от евакуацията е допустима максимална температура на въздуха до 80 °С за срок не по-дълъг от 15 минути, както и топлинна радиация до 2,5 kW/m2. В етап 2, ограничението за топлинна радиация е увеличено до 5 kW/m2, но за максимум 30 минути, което е безопасно за пожарникар с апарат за дихателна защита.
Чл. 285
При задимяване на тунела, за безопасно придвижване пеша, е необходима видимост от 8 метра. За разчитане на знаците и табелите, видимостта трябва да бъде 16 метра. В задимена среда скоростта на придвижване се забавя до 1,0 - 0,5 метра в секунда, в сравнение с нормалната скорост от 1,5 метра в секунда в незадимена среда.
Чл. 286
Член 286 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. посочва, че пожар в тунел може да доведе до задръствания или блокиране на пътните платна, както вътре в тунела, така и на подходите към него. Това забавя достъпа на противопожарните автомобили до засегнатия участък в тунела.
Чл. 287
Чл. 287 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че не се допуска обратно разпространение на дима към подстъпите на гасящите пожара. За етап 2 е необходимо вентилационният дебит да бъде по-голям от този за етап 1, което се постига чрез увеличаване на проектното пожарно натоварване. Допуска се и използването на допълнителна мобилна вентилаторна уредба за подаване на чист въздух от страната на подстъпа, като за нея трябва да се осигури аварийно електрическо захранване около порталите.
Чл. 288
Чл. 288 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при оразмеряването на вентилацията в пътните тунели, се приема пожар на лек автомобил за основа. Топлината, отделена от пожар на разлив на горима течност, зависи от размера на разлива. Общата топлина от пожара се изчислява на база ефективната топлина от изгаряне на бензин, която е 43,7 mJ/kg, при плътност на горивото около 740 kg/m3.
Чл. 289
Проектът на вентилацията за пътни тунели трябва да осигури доказателства, че вентилационната система ще изпълни изискванията за вентилация при всички възможни местоположения на пожара. Необходимо е да се анализират достатъчно сценарии, като за всеки от типичните сценарии трябва да бъдат предвидени съответни аварийни вентилационни режими.
Чл. 290
Чл. 290 от Наредба № РД-02-20-2 описва параметрите на 'проектен пожар', включително максималната мощност и дебита на дима, в зависимост от трафика на леки автомобили. В таблица 13 са представени оразмерителните стойности: до 4000 автомобила на км на ден - 30 MW мощност и 80 m3/s дебит на дима; над 4000 - 50 MW и 120 m3/s; над 6000 - необходим е анализ на риска с възможно увеличение на мощността на пожара до 100 MW и на дима до 200 m3/s. Забележка уточнява как се преобразуват товарните автомобили и автобуси в PCU.
Чл. 291
Скоростта на изтичане/разливане е важна за достигане на максимална интензивност на пожара от 100 MW, като дренажната система в тунела може да съкрати продължителността на пожара, но не и да намали неговата максимална мощност. Мощността от 30 MW се достига или надвишава за кратък период от време по време на развитието на пожара.
Чл. 292
В тунели с висока интензивност на движението се предвижда, че пожар може да обхване няколко превозни средства, което води до по-високи мощности, посочени в таблица 10. Дебитът на горивото от повредена цистерна не може да бъде точно предвиден, но се счита, че ограниченото количество въздух в тунела ще ограничи интензивността на пожара до 100 MW.
Чл. 293
Чл. 293 от Наредба № РД-02-20-2 посочва, че пожари без разлив на бензин могат да достигнат висока мощност, като пример за това е запалването на тежкотоварно превозно средство, което може да достигне мощност от 100 MW. Въпреки това, за достигане на максималната топлинна мощност (HRRmax) на пожара е необходимо повече време за разгаряне.
Чл. 294
Член 294 от Наредба № РД-02-20-2 уточнява, че мощността на проектния пожар, използвана за оразмеряване на аварийната вентилация в пътните тунели, не е задължително да съответства на пожарното натоварване и топлинното развитие, които са приложими за проектиране на огнеустойчивостта на конструкцията на тунела. За анализа на огнеустойчивостта на бетоновите конструкции се използва пожарната 'време-температурна' крива.
Чл. 295
Динамиката на пожара е ключов фактор при проектирането на системите за аварийна вентилация, пожароизвестяване и пожарогасене в тунелите. Тя включва времето за разгаряне до достигане на максимална мощност и времето на затихване, свързани с пожарното натоварване. Развитието на пожара се описва линейно на всеки етап, съгласно данните от таблица 11.
Чл. 296
Аварийната вентилация при пътни тунели се адаптира в зависимост от ситуацията, включително при пожар. Кратките тунели (до 400 м) разчитат на естествена тяга, докато по-дългите тунели използват механични системи за изсмукване на дим. Надлъжната вентилация контролира въздушния поток, като скоростта не трябва да надвишава 11 m/s по време на евакуация. Вентилаторите трябва да бъдат реверсивни, за да изтеглят дима към изходите. В тунели с дължина между 600 и 1200 м се извършва анализ на риска за определяне на мерки при пожар.
Чл. 297
Наредбата определя изискванията за аварийната пожарна вентилация в пътни тунели, включително параметри за надлъжния въздушен поток и необходимия дебит на вентилацията. За тунели с еднопосочен трафик, скоростта на въздушния поток трябва да бъде между 1 и 1.5 m/s, с минимален изсмукван дебит от 80 m3/s. При двупосочен трафик, условията са същите, но минималният дебит е 200 m3/s. В зависимост от дължината на тунела, вентилацията при пожар може да бъде естествена, механична или надлъжна вентилация с точково изсмукване.
Чл. 298
Чл. 298 от Наредба № РД-02-20-2 позволява при близко разположени до повърхността пътни тунели вместо подземен смукателен канал за дима да се използват отделни станции за обездимяване, които да бъдат разположени на равномерни разстояния на повърхността, подобно на смукателните отвори.
Чл. 299
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително мерки за управление на дима при пожар. Предвиждат се две основни вентилационни схеми: точково изсмукване от един участък и изсмукване през междинен таван с управляеми клапи. Разстоянията между смукателните отвори и минималните дистанции от портала са строго регламентирани, като зоната над пожара може да варира в зависимост от въздушното течение.
Чл. 300
Вентилационният канал и смукателните клапи в пътните тунели трябва да отговарят на следните изисквания: минимална височина на канала от 1,9 метра; скорост на въздушния поток в смукателния отвор не по-висока от 15 - 20 m/s; ефективно напречно сечение на смукателните клапи между 2 и 5 m2, в зависимост от обемния дебит и разстоянието между клапите; управление на вентилационните клапи поотделно и групово; достатъчна плътност на смукателните клапи (клас Е600) при затваряне.
Чл. 301
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително изисквания за изнасяне на димните газове и необходимите дебити на въздуха. При локално изнасяне на дим, дебитът на изсмуквания въздух трябва да е равен на сумата на надлъжните потоци преди и след мястото на изсмукване. За тунели с еднопосочно движение, скоростта на въздуха преди смукателната зона трябва да е равна на критичната скорост, а след нея да е 0 m/s. За тунели с двупосочно движение, скоростта преди и след смукателната зона трябва да е 1,5 m/s. Таблица 16 предоставя критични надлъжни скорости на течението в зависимост от наклона на тунела и мощността на пожара.
Чл. 302
Член 302 от наредбата разглежда проблемите, свързани с наслагането на дима в тунелите, особено при наличие на надлъжен въздушен поток. Подчертава се, че при изсмукването на дима от зоната на движение на пътните превозни средства, се получава смес от дим и въздух. Важно е да се отбележи, че необходимата производителност на смукателната система трябва да бъде значително по-голяма от количеството дим, отделяно от пожара, което е посочено в таблица 13.
Чл. 303
Член 303 от Наредба № РД-02-20-2 определя необходимото количество въздух, което трябва да бъде изсмукано от тунела по формулата Qex > 1,5 x Qfg. Тук Qfg представлява дебита на дима от пожара, а Qex е изсмукваният дебит. Формулата указва, че изсмукваният дебит трябва да бъде по-голям от 1,5 пъти дебита на дима, за да се осигури безопасност при пожарни ситуации.
Чл. 304
Чл. 304 определя условията за включване на системата за изсмукване на дима в пътните тунели в зависимост от надлъжния въздушен поток. Когато скоростта на въздушния поток е по-голяма от критичната, трябва да се провери формулата U . St > 1,5 . Qfg. В противен случай, ако скоростта е по-малка, дебитът се изчислява по друга формула. Освен това, за оразмеряване на вентилаторите се вземат предвид загубите на въздух.
Чл. 305
Член 305 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за ефективно изсмукване на въздуха през отвори в тавана на пътните тунели е необходимо регулиране на надлъжния въздушен поток в зоната за движение на превозните средства. Препоръчва се управление на скоростта на въздушния поток, а при надлъжна система със струйни вентилатори, вентилаторите да се управляват на групи.
Чл. 306
В наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. се предвижда, че при наличие на напречна вентилация тунелът се разделя на вентилационни участъци (секции). В тези участъци количеството на входящия и отвеждания въздух може да се регулира целево. Максималната дължина на една вентилационна секция е 600 метра.
Чл. 307
Чл. 307 от наредбата предвижда необходимостта от осигуряване на минимална скорост на надлъжния въздушен поток за отвеждане на димните газове в случай на пожар. Тази скорост, наречена "критична скорост", се изчислява по емпиричен метод, описан в приложение № 10. За тунелни тръби с две пътни платна, стойностите зависят от мощността на пожара, наклона и профила на тунела. Зададените скорости трябва да се поддържат при определени условия, включващи еднопосочно и двупосочно движение на превозни средства, както и при наклонени тръби, съобразно топлинния въздушен поток от пожара.
Чл. 308
Наредбата предвижда автоматично управление на вентилацията в случай на пожар, активирано от пожароизвестителни системи или оператор. За навременно управление на вентилацията е необходимо надеждно ранно откриване на пожара в рамките на една минута и кратко време за реакция от 1,5 до 2 минути за достигане на необходимата производителност на вентилационната уредба.
Чл. 309
Чл. 309 предвижда важни насоки за управлението на вентилацията при едностранно отвеждане на дима в тунели с двупосочно движение или при задръстване. Основните препоръки включват поддържане на надлъжна скорост на въздуха под 1,5 m/s и изключване на струйните вентилатори в зоната на димния слой, за да се запази наслояването по плътност на дима.
Чл. 310
Чл. 310 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че по време на етап 2 от гасенето на пожара, вентилацията в тунела трябва да осигурява скорост, която е по-висока от минималните стойности, посочени в таблица 14. Това е необходимо за предотвратяване на обратен димен поток, който може да застраши действията на пожарникарите.
Чл. 311
При наличие на две успоредни тунелни тръби, в случай на пожар, се активира блокът за управление на вентилацията в тръбата, която не е засегната от пожара. Важно е да се предотврати късо съединение между тръбите и да не се допусне прекалено голямо надналягане. Необходимото надналягане в незасегнатата тръба трябва да бъде определено чрез моделиране на влиянието на пожара върху вентилационната система, но не може да бъде по-малко от 20 Ра спрямо тръбата, в която е пожарът.
Чл. 312
Чл. 312 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че полунапречните, напречните и комбинираните схеми на проветряване изискват сложни мерки за управление на вентилацията по време на аварии. Пример за управление на полунапречна вентилация включва реверсиране на вентилатора в смукателен режим и затваряне на клапите, с изключение на тези в зоната на пожара и дима. В комбинираната вентилационна схема, при пожар, струйните вентилатори са изключени, а извън зоната на пожара те са реверсирани.
Чл. 313
При проектиране на пътни тунели с механична вентилация е необходимо да се предвидят панели за локално управление на пожарната вентилация извън двата портала на тунела. Методиката за управление на вентилационната система и задимяването при пожар трябва да бъде включена в аварийния план на тунела и предоставена на териториалната структура за пожарна безопасност.
Чл. 314
Смукателните вентилатори за пътни тунели трябва да бъдат проектирани с клас Е400 90, според стандарт БДС EN 13501-4 +A1:2009, относно устойчивостта на огън. Клапите за контрол на дима се проектират с огнеустойчивост Е300 120 за едно отделение и EI 120 за повече от едно отделение.
Чл. 315
Смукателните вентилатори, свързани към вентилационен смукателен канал с бетонни стени, могат да работят при натоварване до 250 °C за период от 90 минути, благодарение на охлаждащото действие на стените. За други конструкции на каналите е необходима отделна проверка на температурното натоварване на вентилатора.
Чл. 316
Струйните вентилатори, включително електрическите връзки, трябва да бъдат проектирани с клас F400 90, което означава, че те трябва да издържат на температура от 400 °С за минимум 90 минути, съгласно БДС EN 13501-4.
Чл. 317
Захранващите кабели на струйните вентилатори, изложени на риск от пожар, трябва да притежават огнеустойчивост, определена като FE180/E90, за да осигурят безопасността при експлоатация.
Чл. 318
Чл. 318 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че струйните вентилатори, разположени близо до мястото на пожар, могат да спрат да функционират. Броят на вентилаторите, които ще бъдат повлияни от пожара, се определя чрез моделиране на въздействието на пожара върху вентилацията, като се вземат предвид изискванията за топлоустойчивост или данните в таблица 17. Понятията "преди" и "след" в таблицата отразяват посоката на движение на вентилационния поток в тунела.
Чл. 319
Вентилаторите в пътни тунели могат да бъдат повредени при пожар поради много високи температури. Освен това, те могат да не функционират по време на ремонтни дейности или рутинна поддръжка.
Чл. 320
Наредбата определя нивото на резервираност на вентилаторите в тунелите, като за нормална експлоатация се приема 10% от монтираните вентилатори, но не по-малко от два, които се считат за излезли от експлоатация. При проектен пожар, освен нормалното ниво на резервираност, се изключват и вентилаторите, унищожени от пожара, в зависимост от определени разстояния.
Чл. 321
Според Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., големите вентилатори, монтирани в пътни тунели, трябва да имат 100% резервен капацитет и автоматично превключване от работния на резервния вентилатор. При наличие на повече от един вентилатор за конкретна вентилационна функция, е допустимо да се инсталира само един резервен вентилатор.
Чл. 322
Наредбата предвижда, че при вентилационни схеми със струйни вентилатори, резервните вентилатори трябва да се съхраняват на склад, готови за незабавен монтаж. Минималната наличност на резервни вентилатори на склад трябва да бъде 3% от инсталираните в тунела, а подходящата наличност може да бъде до 5% от общия брой инсталирани вентилатори.
Чл. 323
Чл. 323 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че при входовете на тунели с две тръби, близостта на портала може да предизвика постъпване на дим или отработени газове от едната тръба в другата, особено при неблагоприятни ветрови условия. Нивото на рециркулация зависи от различни фактори, включително скоростта на изтичане, мощността на пожара, посоката и скоростта на вятъра, геометрията на порталите и топографските условия.
Чл. 324
Член 324 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. посочва, че рециркулацията на въздуха между двата портала на тунела е неприемлива за вентилацията и безопасността на хората, особено при пожар. За избягването на рециркулация трябва да се прилагат инженерни решения, като отдалечаване на порталите или изграждане на разделителна стена. Геометричните размери на разделителната стена трябва да се доказват с моделни изследвания на теченията.
Чл. 325
Главните осеви вентилатори са предназначени за проветряване на големи пътни тунели и обикновено имат капацитет над 100 m3/s. Те с голям диаметър се инсталират на входа на шахтите или в машинно помещение, осигурявайки захранване на въздухопроводите в напречна или полунапречна система.
Чл. 326
Реверсирането на потока в тунелите се осъществява чрез обръщане на посоката на въртене на двигателя. При този режим осевите вентилатори работят с по-малък дебит и депресия в сравнение с нормалния режим. За по-ефективно управление се препоръчва използването на вентилатори с променлив ъгъл на лопатките.
Чл. 327
Чл. 327 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при намален дебит и висока депресия осевите вентилатори работят в нестабилна част на характеристиката си, което може да доведе до пулсации на налягането и мощността, както и до повреди и износване поради прекомерни вибрации. Конструкцията на вентилаторите трябва да осигурява достатъчен размах между работната точка и точката на затихване. При нормално проветряване вентилаторите трябва да функционират в зоната на максималната си ефективност.
Чл. 328
Центробежните вентилатори, използвани за проветряване на тунели, предлагат по-дълъг експлоатационен срок в сравнение с осевите вентилатори. Те изискват повече пространство и реверсирането на въздушния поток е възможно само с помощта на клапи и специален въздухопровод. Основните предимства на центробежните вентилатори включват запазване на характеристиките при реверсия и по-ниско ниво на шум.
Чл. 329
Струйните вентилатори в тунелите са малки по размер и могат да бъдат монтирани в групи. Те са с хоризонтален монтаж и осигуряват надлъжна скорост на въздуха, като създават струя с висока скорост (30 - 35 m/s), която се комбинира с бавно движещия се въздух, за да се постигне необходимото течение за разреждане на вредностите.
Чл. 330
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на особеностите при избор и използване на струйни вентилатори. Струйните вентилатори имат по-големи загуби в сравнение с осевите вентилатори, но предлагат ниски капитални разходи и лесна поддръжка. Разстоянието между вентилаторите трябва да бъде прецизно оразмерено, за да се предотврати намаляване на дебита. Вентилаторите са снабдени с антивибрационни стойки и предпазни вериги, а контролът на вибрациите е важен за оптималната работа. Разположението на вентилаторите в тунела също е от значение за ефективността им, като се препоръчва разстояние от стените и избягване на ъгли. Проектът за вентилацията на тунела трябва да включва оценка на различни фактори, включително загуби на ефективност и шум.
Чл. 331
Вентилаторите за проветряване на тунелите трябва да бъдат реверсивни, за да осигурят ефективно управление на дима и адаптиране към променящата се посока на трафика. При затворена тръба в тунел с две тръби е необходимо реверсиране на вентилаторите, тъй като ефективността им е по-ниска при двупосочно движение. Освен това, в тунели с променяща се посока на трафика, реверсирането на вентилаторите може да бъде по-ефективно, но трябва да се вземат мерки за избягване на съвпадение с пожар.
Чл. 332
Струйните вентилатори в пътните тунели трябва да бъдат реверсивни и с определена скорост, като е препоръчително да имат мек старт или звезда-триъгълник стартери, за да се намалят пусковите токове. Не е добра практика да се контролира множество вентилатори от един стартер. За икономии, група вентилатори може да бъде свързана към едно контролно табло с индивидуални прекъсвачи. Контролът на въздушните обеми при надлъжна вентилация се осъществява чрез регулиране на броя на работещите вентилатори.
Чл. 333
Вентилаторите в пътните тунели трябва да се включват последователно, за да се намали пусковият товар върху захранването. Това позволява и по-лесно регулиране на до 6 нива на дебита на вентилацията в тунела.
Чл. 334
Двигателите на струйните вентилатори трябва да могат да ускоряват от спряло положение до пълна работна скорост за не повече от 5 секунди и да достигат пълна работна скорост в обратна посока за не повече от 30 секунди след превключване. Освен това, те трябва да позволяват до 10 пуска на час във всяка посока, както и един пуск и две реверсирания в рамките на 10 минути.
Чл. 335
Двигателите на струйните вентилатори обикновено имат номинална мощност до 75 kW. Големите осови вентилатори имат мощност, която е около 10 пъти по-голяма, и изискват сложни устройства за пускане и контрол на производителността, като се предпочита управление с променлива скорост.
Чл. 336
Чл. 336 от наредбата предвижда, че при контрол с променлива скорост чрез честотен преобразувател, трябва да се отчита съответствието на скоростта с температурните характеристики на двигателя. Този метод на контрол предлага предимства като 'мек старт', което е особено важно за товари от 300 kW и по-големи, както и ниско ниво на шум при нормална работа на ниска скорост.
Чл. 337
Струйните вентилатори, предназначени за пътни тунели, трябва да бъдат комплектувани от производителя с аеродинамични характеристики, които да отговарят на нормален и реверсивен режим. Тези характеристики трябва да бъдат проверени при стандартни условия и безветрие, като доказателство за напора на вентилатора и скоростта на изходящия въздушен поток се предоставят резултати от изпитвания в работни условия.
Чл. 338
Чл. 338 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. подчертава, че измерването на съдържанието на въглероден оксид (CO), азотни оксиди (NOx) и нивата на видимост е основа за управлението на вентилацията в пътните тунели. Контролът на вентилационната система е важна част от оперативните процедури в тунела.
Чл. 339
Приборите за измерване на CO, NOx и видимост трябва да се инсталират близо до пътното пространство на тунела, на места с очаквано високо замърсяване или ниска видимост. Вентилаторите се управляват от показанията на тези прибори, а допълнителни методи за контрол включват броене на автомобилите и видеонаблюдение за установяване на задръствания.
Чл. 340
Станциите за вземане на проби в пътни тунели трябва да се разполагат на височина от 2 до 3 метра над нивото на пътя, над тротоара, в ниши в стените или висящи от тавана. Това е необходимо, за да се избегнат смущения от автомобилите, особено при задръствания, които могат да нарушат измерванията с инфрачервени анализатори. Измервателният лъч не трябва да преминава в близост до входовете за чист въздух или струйните вентилатори, а уредите трябва да бъдат калибрирани спрямо нормалното качество на въздуха в тунела.
Чл. 341
Чл. 341 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че електронните прибори, особено тези с оптични компоненти, са чувствителни към околната среда в пътните тунели, която е влажна, солена и киселинна, както и студена и прашна. Процедурите за почистване на тунелите, които включват водни струи под налягане и агресивни химикали, могат да повлияят неблагоприятно на електронната апаратура. Затова е необходимо проектирането и конструкцията на електронните прибори и техните обвивки да осигуряват защита с минимум IP 65.
Чл. 342
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя задълженията за мониторинг на пътни тунели. Системите за мониторинг трябва да имат резервна станция и да записват оперативни данни, включващи нива на замърсяване, скорост на въздуха, работа на вентилаторите и алармени състояния. Използват се програмируеми логически контролери (PLC) за управление на мониторинга. Сигналите от приборите се предават в контролен център, където се могат да се инициират аварийни процедури. Алармените нива на сензорите се проверяват периодично за правилна реакция.
Чл. 343
Наредбата определя техническите изисквания за измерване на концентрациите на въглероден оксид (CO) и азотен оксид (NO) в пътни тунели. Приборите за CO трябва да покриват диапазон от 0 до 300 ppm, а в тунела с надлъжна вентилация е необходимо да има минимум три пункта за измерване на вентилационния поток. Вентилационните системи трябва да имат станции за вземане на газови проби на места с максимална концентрация. Измерването на CO може да се извършва с инфрачервени прибори, а NO трябва да се измерва директно с точност части от ppm.
Чл. 344
Чл. 344 указва, че приборите за измерване на видимостта трябва да бъдат настроени за нулево затъмняване, осигурявайки максимална пропускливост. Освен това, много от тези прибори предлагат функция за самокалибриране, която позволява компенсиране на замърсяването на оптиката чрез междинно отразяващо огледало или софтуер, който се изменя с времето.
Чл. 345
Приборите за измерване на видимостта с обхват от 0 до 0,015 метра следва да бъдат разположени в близост до приборите за мониторинг на въглероден оксид (СО) и азотен диоксид (NO). Те трябва да имат аналогична резервираност, за да се осигури надеждност в измерванията.
Чл. 346
Скоростта на вятъра при проектиране на пътни тунели се измерва с анемометър, който трябва да има диапазон на измерване от 0 до 15 m/s и точност ± 0,3 m/s. Показанията за посоката и скоростта на въздуха се подават в контролната зала.
Чл. 347
Чл. 347 от наредбата предвижда необходимостта от измервателни уреди за определяне на влиянието на вятъра върху вентилационния дебит на тунела при надлъжна вентилация и двупосочно движение, или при постоянни силни ветрове. Приборите за измерване на скоростта на въздуха трябва да бъдат разположени в тунела, за да се наблюдават тези ефекти, особено за къси тунели с дължина до 500 метра.
Чл. 348
Член 348 от наредбата указва, че приборите могат да бъдат поставяни на стените на тунела, при условие че са извън светлия габарит и на разстояние не по-малко от 50 метра от всеки портал на тунела.
Чл. 349
Член 349 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при достатъчно силен външен вятър, който прави работата на вентилаторите неефективна, е препоръчително да се използва това състояние като контролен параметър за реверсиране на посоката на вентилаторите. Това е част от управлението на вентилацията в тунелите.
Чл. 350
Разходите за вентилация в пътните тунели се минимизират чрез управление на вентилаторите, което е в зависимост от трафика и нивата на замърсяване. Вентилаторите се активират, когато концентрацията на замърсители започне да нараства, което позволява оптимизиране на времето за работа и предотвратяване на ненужно функциониране при ниски нива на замърсяване.
Чл. 351
Чл. 351 определя изискванията за управление на вентилацията в пътните тунели, с цел осигуряване на безопасни условия за преминаване. Управлението трябва да бъде енергийно ефективно и да избягва често включване и изключване на захранването. Регулирането на въздушните дебити може да се осъществява чрез автоматично включване и изключване на вентилатори, стъпково регулиране на оборотите или безстепенно регулиране по контролирани показатели като концентрация на СО, NO и видимост, с помощта на компютърна система.
Чл. 352
Чл. 352 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че измерването на влошаването на видимостта и концентрацията на замърсители (CO, NOx), както и на скоростта и посоката на въздушния поток в зоната на движение на превозните средства, е необходимо за регулиране на вентилацията в тунелите. Влошаването на видимостта трябва да се измерва на разстояния под 300 метра, а за улеснение при откриването на пожар, разстоянието може да бъде намалено до 150 метра.
Чл. 353
Член 353 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че при измерването на влошаването на видимостта в тунелите е необходимо да се избягват грешки, произтичащи от образуването на мъгла в зоните на входа и изхода на тунела.
Чл. 354
В тунели, разположени под 800 м надморска височина, контролът на концентрациите на CO и NOх може да се извършва с едно референтно измерване на всеки вентилационен сектор. За измерване на скоростта на въздушното течение е необходимо наличие на поне един уред за всеки сектор. Данните за трафика в тунела могат да се използват за управление на вентилацията.
Чл. 355
Наредбата предвижда, че в съответствие с изискванията за опазване на околната среда, е възможно да се наложи измерване на скоростта на вятъра (както големина, така и посока) и на концентрациите на серен диоксид (SO2) извън тунела, в близост до вентилационните изходи и входове на тунела.
Чл. 356
Чл. 356 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че възникването на пожар или друга непожарна авария е специален случай за управление, който трябва да бъде описан в проекта за аварийна вентилация на тунела. Мерките, предвидени в проекта, се задействат чрез автоматични или ръчни пожароизвестителни системи, или от контролиращия персонал.
Чл. 357
Член 357 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. подчертава важността на бързото откриване на пожар в пътните тунели за ефективността на аварийната вентилация. Освен това, точното определяне на мястото на пожара е от съществено значение.
Чл. 358
Член 358 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда осигуряване на възможност за измерване на посоката и скоростта на вятъра при порталите на пътните тунели по време на двата етапа на аварийна вентилация при пожар. Тези измервания са от съществено значение за управлението на вентилацията по време на евакуация и за безопасността и ефективността на пожарогасенето.
Чл. 359
Вентилационната система на пътните тунели е задължително да бъде осигурена с два независими източника на електрическо захранване, за да се гарантира безопасността и надеждността на функционирането й.
Чл. 360
Чл. 360 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че активните компоненти на вентилационната система в пътни тунели се управляват от система за контрол и управление на няколко нива. Тези нива включват: локален контрол за отделни компоненти, помощна станция за свързани компоненти, главно контролно устройство за цялата система и ръчно управление.
Чл. 361
Чл. 361 от наредбата предвижда, че повреда на главното контролно устройство или локално увреждане на инфраструктурата за данни не трябва да засяга вентилационната система. За постигане на това, е необходимо използването на две контролни устройства, свързани в пръстеновидна топология. В случай на свързване с контролна система от по-високо ниво, главното контролно устройство трябва да предоставя интерфейс към интегрираната вентилационна система.
Чл. 362
Тунелното осветление трябва да гарантира безопасно приближаване, преминаване и излизане от тунела както през деня, така и през нощта. То трябва да бъде проектирано така, че да не влияе на посоката и скоростта на движение по начин, който да застрашава безопасността.
Чл. 363
Наредбата определя изискванията за безопасно преминаване през тунели, включително необходимостта от информация за пътя, препятствия и действия на другите ползватели. Основните характеристики на тунелното осветление включват нива на яркост и осветеност, равномерност на разпределение на яркостта, степен на заслепяване и критична честота на мигащите светлини. Освен това, се описват различните тунелни зони, които са важни за безопасността на преминаващите.
Чл. 364
Чл. 364 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на осветлението в пътни тунели и подлези. Те включват устройства, нива на осветление и параметри, свързани със сигурността на трафика, като дневно осветление. Визуалният комфорт се постига в съответствие с националната практика, и включва въпроси като цветова температура на светлината, управление на заслепяването и светлоразпределението на осветителите, както и допълнителна светлинна маркировка.
Чл. 365
Чл. 365 определя изискванията към осветлението в пътните тунели, които трябва да се основават на фотометрични показатели, а не на технически инсталационни или конструктивно-строителни предпоставки. Всички стойности за яркост и осветеност са експлоатационни. Методите за оразмеряване на осветлението са описани в приложения № 11, 12 и 13.
Чл. 366
Чл. 366 подчертава, че условията на пътя и трафикът в тунелите могат да се различават значително от тези извън тунела. При проектиране на осветителните системи за тунели е необходимо да се вземат предвид тези различия, особено с акцент на сигурността на трафика.
Чл. 367
Светлотехническите показатели на осветителната уредба в тунелите трябва да се измерват след като уредбата е монтирана. Това е важно за осигуряване на необходимите условия за безопасност и видимост в тунелите.
Чл. 368
Наредбата определя основните параметри за проектиране на осветителни уредби в тунели, като взема предвид скоростта, обема и състава на трафика на пътни превозни средства (ППС). Установява се, че рискът от злополуки може да бъде намален чрез повишаване на нивото на осветление. Също така, се акцентира на връзката между скорост и обем на трафика, като по-високата скорост изисква по-добра видимост. Проектирането на тунелното осветление се основава на оценка на спирачния път, определен с формула, която включва скорост, разстояние и коефициент на триене.
Чл. 369
Чл. 369 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за осветление на входа на тунела, което трябва да предотврати "ефекта на черната дупка", да намали риска от сблъсъци, да осигури възможност за реакция на водачите при опасност и да позволи адаптация към по-ниските светлинни условия в тунела.
Чл. 370
Осветлението на тунела трябва да се адаптира според състава на трафика, включително относителния дял на тежкотоварните автомобили, присъствието на велосипедисти, мотопеди и пешеходци, както и наличието на разрешение за транзит на опасни материали. В зависимост от условията и трафика, проектирането може да изисква по-високо ниво или качество на осветлението на стените или пътя.
Чл. 371
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя условията за проектиране на тунелно осветление. При приближаване към тунела трябва да се осигури добра зрителна представа с подходящи знаци и тъмен входен портал. В тунела е важно да се избягват светли повърхности и да се използват екрани срещу заслепяване от слънцето. Вътре в тунела се препоръчва допълнително осветление на прекъсвания и използване на светли настилки. На изхода се предвиждат мерки за блендиране на заслепяващата светлина.
Чл. 372
Светлотехническите изисквания за тунели варират в зависимост от тяхната дължина. Те определят необходимата видимост за шофьорите, което е критично за безопасността при влизане в тунела. Виждането навътре в тунела трябва да бъде осигурено на разстояние, равно на спирачния път, и зависи от различни фактори, включително дължината, широчината, височината, както и от хоризонталните и вертикалните криви в тунела.
Чл. 373
Тунели с дължина над 200 метра трябва да имат изкуствено осветление и през деня, за да се предотвратят адаптационни проблеми за ползвателите. За тунели с дължина между 25 и 200 метра необходимостта от осветление през деня се определя в зависимост от конкретните условия.
Чл. 374
Чл. 374 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че необходимостта от изкуствено осветление през деня в пътните тунели зависи от видимостта на другите участници в движението и обектите, които са видими за водача на моторното превозно средство. Видимостта се оценява на база разстоянието, равно на спирачния път, спрямо светлото пространство зад тунелния изход, което е осветено с дневна светлина.
Чл. 375
Чл. 375 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за видимост на превозни средства в тунели. Когато изходният портал е значителна част от наблюдаваното пространство, превозните средства могат да се виждат като тъмни обекти на светлия фон. В случаи на тъмна рамка около изхода е необходимо изкуствено осветление, за да се видят обектите. Важно е шофьорът, намиращ се на разстояние, равно на спирачния път от входния портал, да може да вижда превозни средства, пешеходци и препятствия в тунела.
Чл. 376
Чл. 376 от наредбата определя метод за оценка на необходимостта от изкуствено осветление в пътните тунели през деня, наречен 'поглед през тунела в процентно съотношение' (LTP). Този метод отчита видимото скъсяване на тъмната част на тунела и се изчислява като процентно съотношение между видимите тъмни повърхности на изходния и входния портал. Основните фактори, влияещи на LTP, са геометричните размери на тунела и кривите по протежение на него.
Чл. 377
Чл. 377 определя два типа осветителни системи за пътни тунели: симетрична и асиметрична насрещно насочена. Симетричната система осигурява равномерно светлоразпределение, докато асиметричната е насочена срещу посоката на движение. Важно е да се спазва коефициентът на контрастно откриване, който трябва да бъде по-голям от 0,6, за да се осигури ефективност на осветлението.
Чл. 378
Чл. 378 предвижда, че в системата с насрещно асиметрично насочено излъчване се използват осветители с максимален интензитет, насочен срещу трафика. Това създава голям негативен контраст между обекта и пътя. При огледално отразяваща пътна настилка (R3,R4,C2), яркостта на пътя е значително по-висока в сравнение със симетричната система на осветление.
Чл. 379
Чл. 379 описва насрещно асиметрично насочената система на осветление за пътни тунели. Тази система осигурява по-голям контраст между обекта и фона, но може да има негативни ефекти, като повишаване на ефекта "черна дупка", неподходящост за тунелни входове с много дневна светлина, неефективност при висок трафик и проблеми с видимостта на пътната маркировка.
Чл. 380
Чл. 380 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда използването на естествена светлина, контролирана чрез екрани, като алтернативен източник на светлина за тунелния вход. Яркостта на пътя под екрана трябва да надвишава минималните изисквания. Коефициентът на контрастно откриване qC се определя по същия начин както за изкуствено осветление, а екрани могат да бъдат прозрачни или непрозрачни, като прозрачните екрани могат да причинят нежелани мигания. При използване на отворени екрани в условия на снеговалеж трябва да се предвидят мерки за предотвратяване на падане на снежни лавини.
Чл. 381
Член 381 от Наредба № РД-02-20-2 определя факторите, влияещи на визуалния дискомфорт, причинен от мигащи светлини при шофиране през тунели. Основните условия, които влияят на дискомфорта, включват: честотата на миганията, общата продължителност на наблюдаваните мигания, бързината на промяната от светло към тъмно и отношението между максималната и минималната яркост.
Чл. 382
Чл. 382 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че влиянието на условията, свързани с осветлението в тунелите, зависи от скоростта и разстоянието между осветителите, както и от оптическите характеристики. Когато разстоянието между осветителите е по-малко от дължината на светещата площ на единичния осветител, влиянието на определени условия е минимално и възприятието на мигането е пренебрежимо малко.
Чл. 383
Честотата на миганията на осветителите в пътни тунели се изчислява чрез отношението на скоростта на пътните превозни средства (ППС) в метри в секунда (m/s) към разстоянието между осветителите в метри. Например, при скорост от 60 km/h (което е равно на 16,6 m/s) и разстояние между осветителите от 4 метра, честотата на миганията се изчислява като 16,6 m/s разделено на 4 m, което дава резултат от 4,2 Hz.
Чл. 384
Чл. 384 определя нежелателните честоти на мигане, които са под 2,5 Hz и над 15 Hz. При честоти между 4 Hz и 11 Hz, ако трайността е по-голяма от 20 секунди, не е нужно да се вземат специални мерки.
Чл. 385
Чл. 385 от Наредба № РД-02-20-2 определя разстоянието между осветители с компактни светлинни източници, като се вземат предвид честотите на мигане, които не трябва да са между 2,5 Hz и 15 Hz за продължителност 20 s. Това правило важи за всички зони на пътния тунел, включително зоните с прозрачни тунелни екрани. За осветители с големи размери и плавно изменящо се светлоразпределение не са необходими специални мерки, а за непропускащи светлината решетки на входа на тунела честотите трябва да са над 50 Hz.
Чл. 386
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя правила за тунелно осветление с акцент на ограничаване на заслепяването, което намалява видимостта. Физиологичното заслепяване се контролира чрез "праговото нарастване" (TI), което трябва да бъде под 15% през деня в входната и вътрешната зона на тунела, както и през нощта. Няма ограничения за изходната зона през деня. TI се изчислява на базата на средната яркост на пътната повърхност и воалиращата яркост от осветителите, вземайки предвид ъгъла на блендиране.
Чл. 387
Чл. 387 от наредбата предвижда, че яркостта в зоната на приближаване на пътните тунели трябва да се регулира в зависимост от дневното осветление. През деня, яркостта в входната и преходната зона трябва да бъде постоянен процент от яркостта в зоната на приближаване. За постигането на това, е необходимо автоматично управление на изкуственото осветление, което може да се осъществи чрез две системи: изключване (или включване) на групи лампи или димиране на осветлението. Първата система е по-често използвана, особено при високи нива на яркостта.
Чл. 388
Чл. 388 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда използването на яркомер с измервателен ъгъл 20° за автоматичен контрол пред входа на пътния тунел. Яркомерът трябва да бъде поставен на разстояние, равно на спирачния път, и на по-висока позиция от нивото на очите на водача на пътно превозно средство. Освен това, устройството трябва да бъде допълнително калибрирано за тази височина.
Чл. 389
Превключването на лампите в пътните тунели трябва да се извършва на степени с определено забавяне. Това е необходимо, за да се предотвратят ненужни колебания в нивото на локалното осветление, причинени от преминаването на облаци.
Чл. 390
Димиране на осветлението е допустимо, но е необходимо да се оцени икономическата му ефективност. При димиране се намалява енергийната ефективност на светлинните източници. Освен това, управляващата система за осветление трябва да бъде обслужвана и почиствана редовно.
Чл. 391
Чл. 391 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че стените и осветителите в пътни тунели трябва да се почистват редовно, за да се запази ефективността на осветителната уредба. Интервалът на почистване трябва да бъде съобразен с експлоатационния фактор на осветителната уредба, използван при изчисляване на нивото на осветление.
Чл. 392
Според Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., осветителната уредба в пътните тунели трябва да се проектира с експлоатационен фактор 0,7. Това е необходимо, за да се компенсира влошаването на фотометричните характеристики на осветителя по време на експлоатацията му. Забележка: Препоръката важи само за осветителите.
Чл. 393
Наредбата определя, че деградацията на лампите в пътните тунели се оценява чрез експлоатационен фактор, свързан със светлинния поток. Началният светлинен поток се измерва след 100 часа работа. При проектирането се взема предвид експлоатационен фактор за отражението на стените, който е равен на този за светлинния добив на лампите. Яркостта на стените намалява по-бързо от тази на пътната настилка. Препоръчва се ефективният експлоатационен фактор да бъде 0,7, за да се гарантира, че яркостта на пътя не намалява с повече от 30%. Цикълът на почистване и смяна на лампите е важен, за да се поддържа необходимата равномерност на осветлението.
Чл. 394
При определянето на експлоатационния фактор на тунелната осветителна система е необходимо да се вземат предвид технико-икономическите показатели на избраните светлинни източници, осветители и вид на осветителната система. В приложение № 15 на наредбата се предоставя сравнителен преглед на светлотехническите, експлоатационните и икономическите показатели на различните варианти.
Чл. 395
Чл. 395 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за яркостта във входната и преходната зона на пътния тунел. Яркостта в зоната на приближаване е важна за проектиране на тунелната осветителна уредба и управлението на тунелното осветление. Методи за определяне на яркостта са представени в приложения № 11 и 13. Приложение № 11 описва как да се определи адаптационната яркост L20 и яркостите в различните зони на тунела, а приложение № 13 разглежда методи за отчитане на транспортните условия и оформлението на тунелната тръба.
Чл. 396
Наредбата определя изискванията за осветление в пътните тунели. При дълги тунели е необходимо изкуствено осветление през деня, когато дневната светлина не е достатъчна. За къси тунели (над 25 м) с осветен външен път е задължително нощно осветление, дори при липса на дневно осветление, като яркостта на осветлението не трябва да надвишава два пъти яркостта на входящия път.
Чл. 397
При повреди в електроснабдителната система на пътния тунел, трябва да се използва самостоятелен непрекъсваем захранващ източник (UPS), който да осигури електрозахранването на необходимите осветители, за да се гарантира безопасността на намиращите се в тунела. Аварийните осветители формират степен 1 на нормалната тунелна осветителна уредба, която осигурява нормално нощно осветление през целия тунел. Аварийната конфигурация трябва да осигури средно ниво на осветеност от поне 10 lx, с минимална осветеност от 2 lx на всяко място. Евакуационното осветление при пожар се извършва съгласно одобрените стандарти.
Чл. 398
Член 398 от наредбата определя изискванията за разстоянието между натриеви лампи с високо налягане и сигнални жълти транспортни осветители. Разстоянието трябва да бъде минимум 1 метър или ъглово отделение от поне 1°, в зависимост от това кое е по-високо, като това разстояние се наблюдава от 50% от спирачния път.
Чл. 399
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на тунелни осветителни уредби. В Чл. 399 се посочват показателите, които трябва да се проверят за качествена оценка на осветлението в тунелите. Основните показатели включват средна яркост на пътя и стените, коефициент на контрастно откриване, равномерност на осветлението и заслепяване. За оценка на тези стойности се извършват измервания на осветеността и яркостта на пътната повърхност и стените, включително вертикална осветеност и воалираща яркост.
Чл. 400
Член 400 от Наредба № РД-02-20-2 определя принципите за измерване и изчисления в пътните тунели. Използват се еднакви мрежи за сравнение, а стойностите на равномерностите зависят от позицията на мрежовите точки. При измерване с яркомер, броят на точките трябва да осигурява оптимално съотношение между точност и време. При постоянни осветителни условия, примерна измервателна мрежа е представена, с 7 надлъжни точки, за да се избегне намаляване на резолюцията на осветлението.
Чл. 401
Надлъжното отстояние между съседни мрежови точки в пътните тунели трябва да бъде по-голямо от 2,5 метра. Препоръчителните ъгли за измерване на точкова яркост са 2' x 20'. За дистанция 60 метра и височина на наблюдение 1,5 метра, измерванията показват около 1,4 метра дължина и 0,35 метра широчина. При дистанция 80 метра, размерите са 2,5 метра дължина и 0,47 метра широчина. Първият напречен ред на осветителите трябва да е на разстояние L/4 от най-ниската точка на първия осветител. Общата дължина на полето е обикновено 15 метра и 25 метра, а при измерване на стените се използват 3 реда на височини 0,33 м, 1 м и 1,67 м. Методът не е приложим за зони с различно разстояние между осветителите, където разстоянието и броят на мрежовите точки трябва да бъдат определени индивидуално.
Чл. 402
Чл. 402 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията, които трябва да се уточнят за точни измервания при проектиране на пътни тунели. Те включват стойности на електрическите параметри, околна температура, състояние на тунелната експлоатация и външни условия като ден и нощ.
Чл. 403
Чл. 403 определя начина на измерване на осветеността на пътя и стената в пътните тунели. Осветеността се измерва в равнина, успоредна на повърхността, а не в хоризонтална равнина, ако пътят не е хоризонтален. Разстоянието между фотоелемента и повърхността трябва да е по-малко от 10 см. Вертикалната осветеност се измерва на 20 см над пътната повърхност, в равнина, перпендикулярна на посоката на движение, с използване на луксметър, интегриран в кутия с размери 40 x 40 см, симулираща засенчването на обекта.
Чл. 404
Чл. 404 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че измервателното поле на яркомера за локална яркост трябва да бъде 2'/20'. През деня е необходимо да се вземат мерки срещу разсеяна светлина, като разсеяната светлина на атмосферната яркост може да се оценява чрез измерване на яркостта на светлинен капан. При проверка на проектните показатели на яркостта на пътя се отчита, че отражателните характеристики на суха пътна настилка се изменят значително при понижаване на температурата и при условия на роса, когато настилката е покрита с воден филм.
Чл. 405
Чл. 405 от Наредба № РД-02-20-2 определя важността на измерването на отражателните характеристики за сравнение между изчисленията и реалните стойности на тунелните осветителни уредби. Разликите между изчислените и измерените стойности често произтичат от различия в отражателните характеристики, използвани при проектирането. За точност, отражателните характеристики на пътната настилка трябва да се измерват с рефлектометър по време на измерването на яркостите, а характеристиките на стените могат да бъдат оценени чрез измерване на яркостта и осветеността под определени ъгли.
Чл. 406
Чл. 406 от Наредба № РД-02-20-2 предписва, че главното работно тунелно осветление е задължително да осигурява подходяща видимост за преминаващите пътни превозни средства (ППС) както през деня, така и през нощта, в входната и вътрешната зона на тунела.
Чл. 407
Чл. 407 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за осветление за безопасност в пътните тунели. Осветлението за безопасност се дели на две основни разновидности: аварийно осветление, което осигурява минимална видимост на водачите при прекъсване на електрозахранването, и евакуационно осветление, което помага на хората да намерят пешеходния път в критични ситуации, като пожар. Евакуационното осветление включва маркировка на евакуационния път и осветление на изходите. Необходимите знаци за евакуация и указания са посочени в приложение № 16.
Чл. 408
Наредба № РД-02-20-2 определя минималните изисквания за евакуационно осветление в пътни тунели с дължина над 500 метра и дневен трафик над 500 ППС. Целта е осигуряване на безопасна евакуация на хората в случай на пожар. Проектът на тунела трябва да включва евакуационното осветление на пътищата, аварийните изходи и информация за техническите инсталации.
Чл. 409
Чл. 409 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за осветление в тунелите при рискови ситуации. Осветлението трябва да осигури условия за безопасно напускане на тунела както за шофьорите, така и за пешеходците. Осветителните системи трябва да бъдат захранвани от независим енергиен източник, за да се гарантира тяхната работа. Продължителността на евакуацията трябва да е минимум 30 минути, а инспекциите на системите се извършват от контролни органи.
Чл. 410
В случай на аварийни ситуации, осветлението на транспортната напречна връзка в тунела трябва да бъде с равномерна осветеност и да отговаря на стандартите за осветление, установени за вътрешната зона на главния тунел.
Чл. 411
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на мерките за безопасност при инциденти. При инцидентни рискови условия, пътят в главния тунел става пешеходен за евакуация. Необходимо е осветление и евакуационни знаци, разположени на не повече от 25 м разстояние и на височина до 1,5 м. При тунели с три или повече ленти, знаците се поставят от двете страни, указвайки посоката към аварийните изходи. Знаците трябва да бъдат постоянно осветени при извънредни ситуации, с ограничен интензитет на светлината, който се увеличава при евакуация. Спасителните знаци трябва да са видими и за пешеходци, и за водачи на ППС.
Чл. 412
Чл. 412 определя изискванията за минимален интензитет на светлината на знаците в пътните тунели. При дим, интензитетът трябва да бъде 0,1 cd за всеки метър разстояние между знаците, с минимален интензитет от 1 cd. За тунели, по-широки от разстоянието между знаците, интензитетът се определя спрямо широчината на тунела. Допълнителни светещи маркировки се монтират за добра ориентация при 25 m, използвайки самосветещи елементи.
Чл. 413
Член 413 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за маркиране на евакуационния път в главния тунел. Допускат се алтернативни методи за маркиране, при условие че осигуряват равна или по-добра видимост в сравнение с традиционните системи, дори и в условия на дим. Аварийните изходи трябва да бъдат добре видими при нормални условия и осветени по време на евакуация. Цветът на знаците за евакуация е зелен, когато повърхностите са оцветени.
Чл. 414
Чл. 414 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. описва изискванията за аварийните изходи на пътните тунели. От двете страни на изходната врата трябва да има зелена маркировъчна светлина. В случай на аварийна ситуация, е препоръчително да се използва мигаща светлина с честота от 0,5 Hz до 2 Hz и интензитет не по-малък от 100 cd. Аварийните изходи трябва да бъдат осветени, а осветеността на евакуационния път не трябва да е по-малка от осветеността на вътрешната тунелна зона през деня, с минимум 0,2 равномерност на осветлението.
Чл. 415
Чл. 415 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда разработването на подробна концепция за управление на движението в пътните тунели с цел осигуряване на безопасно движение. Концепцията трябва да отразява стратегии за реакция при различни ситуации, бърза реакция на системата за управление, осигуряване на достъп на спешни служби, надеждност на системата, обучение на персонала и архивиране на данни.
Чл. 416
Чл. 416 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че оборудването за управление на движението в пътните тунели трябва да се избира в зависимост от движението, конструктивните и местните условия. При избора се вземат предвид факторите, влияещи на експлоатацията, както и транспортните и експлоатационните концепции на съоръженията за управление на движението и сигнализацията, както в тунела, така и извън него.
Чл. 417
Член 417 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при наличие на няколко тунела, разположени един след друг, е необходимо да се извършат допълнителни проучвания и анализи, свързани с пътнотранспортни произшествия и аварии. Тези фактори трябва да бъдат взети под внимание при проектирането.
Чл. 418
В Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. се определят три категории оборудване на пътни тунели: минимално, основно и допълнително. Разпределението на оборудването зависи от вида и обхвата на тунела.
Чл. 419
Интензивността на движението по пътни тунели се определя като средногодишен брой на пътните превозни средства, преминали за денонощие по отделна пътна лента. При значително превишаване на сезонната дневна интензивност спрямо средната, се извършва оценка на допълнителния риск. При необходимост, проектираната стойност на интензивността може да се коригира, като корекциите са само в посока на завишаване.
Чл. 420
Чл. 420 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че изборът на подходящо оборудване за пътни тунели трябва да се извършва въз основа на предварително разработен анализ на риска. При изготвянето на този анализ е необходимо да се вземат предвид организацията на движението, показана в съответните фигури (27, 28 и 29).
Чл. 421
Наредбата определя технически правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително изисквания за поставяне на пътна сигнализация и оборудване за управление на движението. Схемите за сигнализация трябва да отчитат фактори като вероятността от инциденти, видимостта, наклоните и необходимостта от регулиране на движението при входа на тунела.
Чл. 422
Член 422 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че при необходимост се изготвят схеми на пътната сигнализация и оборудването, които са необходими за постигане на допълнителни конкретни цели, свързани с експлоатацията на пътните тунели и управлението на движението в тях.
Чл. 423
Наредбата определя минималните изисквания за оборудване на пътни тунели, включително задължителната сигнализация с пътни знаци. При тунели с височина под 4,50 м трябва да се постави пътен знак В16 и предварителна сигнализация за извънгабаритни превозни средства. Сигнализацията трябва да отговаря на Наредба № 18 от 2001 г. и БДС 1517. Определят се разстояния за поставяне на знаци А38 и В26 в зависимост от типа път и разстоянието до входа на тунела. Задължително е поставянето на пътен знак А24 при регулиране на движението със светофари, както и други знаци и светофари в определени разстояния преди тунела. Разстоянията могат да бъдат коригирани в зависимост от конкретната обстановка.
Чл. 424
Наредбата установява правила за проектиране на пътни тунели, включително забрана за изпреварване в тунели с две ленти и двупосочно движение, обозначаване на пътните ленти с маркировка и знаци, както и изисквания за сигнализация. В тунелите не се поставят пътни знаци, а за тунели с дължина над 300 м не се поставят управляеми знаци. Предвиждат се места за обратен завой при задръствания, с необходима допълнителна сигнализация и безопасност. Сигнализацията трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 2001 г.
Чл. 425
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели с дължина над 400 м. В тунелите с еднопосочно и двупосочно движение се предвиждат самостоятелно светещи маркиращи елементи, които имат минимум два източника на бяла светлина и обозначават десния край на пътното платно. Маркиращите елементи се монтират на разстояние до 25 м един от друг и се свързват към непрекъсваемо токово захранване за осветление при пожар. Осигурява се редовно почистване на съоръженията за визуално водене на всеки три месеца.
Чл. 426
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включваща задължителна сигнализация и оборудване. Необходимите допълнителни елементи включват апаратура за събиране на данни за пътното движение, управляеми пътни знаци и електронни табели, бариери с видеонаблюдение и табела за радиовръзка. Събирането на данни за движението се извършва на 300 м от входа на тунела, а управляемите знаци преди тунела служат за безопасност при произшествия. В тунели над 1000 м, знаците с забрани за движение се повтарят на всеки 500 м.
Чл. 427
Наредбата определя изискванията за поставяне на бариери в пътни тунели, като те трябва да бъдат разположени преди местата за преминаване през средната разделителна ивица, следвайки указанията на полицията, противопожарните служби и спешната медицинска помощ. Бариерите покриват частично входящите пътни ленти и са снабдени с мигащи светлини, които сигнализират за тяхното състояние. Спускането на бариерите трябва да бъде предшествано от червени забранителни сигнали на светофарите, разположени близо до бариерите. В случай на алармен сигнал, бариерите се задействат след проверка, освен в случай на пожар, когато автоматичното спускане е разрешено. Преди тунела могат да се поставят допълнителни табели за системи за радиопредаване за уведомяване при произшествия.
Чл. 428
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително необходимото допълнително сигнализиране и оборудване. Специфицирани са светофарите с немигаща светлина, електронни пътни табели и управляващи знаци, които трябва да бъдат инсталирани преди и в тунела. Разстоянията между светофарите са определени в зависимост от видимостта, а трисекционни светофари се използват за сигнализиране на затваряне на пътни ленти.
Чл. 429
Чл. 429 регламентира мерките за сигнализация при отклоняване на движението пред и в пътните тунели. Предлага се поставянето на забранителни и указателни знаци на ключови места, допълнителни мигащи светлини за по-добро възприемане на знаците, както и електронни табели за сигнализиране на забрани или ограничения за опасни товари. Необходимостта от допълнително оборудване за сигнализация зависи от конкретните условия и честотата на затваряне на пътните ленти.
Чл. 430
Наредбата определя експлоатационните състояния, изискващи мерки за организация на движението в пътните тунели. Основните състояния включват нормална експлоатация, затваряне на ленти, затваряне на платно и затваряне на тунела. Затварянето на ленти започва преди входа на тунела, с необходимата сигнализация и бариери, разположени на определено разстояние. Сигнализацията в тунела работи синхронизирано с предтунелната. При чести смущения се прилагат мерки за намаляване на движението към тунела, а при задръствания се предотвратява навлизането на превозни средства в тунела.
Чл. 431
Чл. 431 определя видовете управление на движението в зависимост от степента на автоматизация. Има четири основни вида: 1) напълно автоматично управление, при което всички етапи са автоматизирани; 2) автоматично с ръчна отмяна, където отмяната е ръчна; 3) полуавтоматично, при което данните и анализите са автоматизирани, но решенията се взимат ръчно; 4) ръчно включване, при което операции се извършват ръчно при изключителни случаи. Допълнителна информация за избора на вида управление е предоставена в приложение № 20.
Чл. 432
Наредбата определя мерките за управление на движението при произшествия и аварии в тунели. Целта е да се осигури безопасен и безконфликтен преход между различни експлоатационни състояния, минимизирайки последствията от инциденти. В таблица 18 са посочени конкретни мерки, които включват затваряне на тунели, използване на механични заграждения, обходни маршрути и предупреждения за опасност, в зависимост от вида на произшествието (пожар, злополуки, наводнения и др.).
Чл. 433
Чл. 433 от наредбата описва общите принципи и примери за необходимата сигнализация и оборудване при промени в организацията на движението. Освен това, в него са посочени видовете управления и последователността на включване на сигнализацията за затваряне на определени пътни ленти или платна за движение.
Чл. 434
Наредбата регламентира взаимодействието между управлението на тунелите и системата за управление на движението. Включва задължения за интегриране на съоръженията за затваряне на тунела в централната техника за управление. Определят се зони на входовете на тунелите за сигнализация и управление на движението, с акцент на безопасността и избягване на конфликтни ситуации. Приоритет имат командите за управление при аварии, а също така се изисква разработване на инструкции за структурата и оборудването на компютърни центрове за управление.
Чл. 435
Член 435 предвижда извършване на контрол за габарита по височина на пътни превозни средства (ППС) преди входа на пътен тунел. Необходимите мерки трябва да осигурят сигнализация за спиране и отклоняване на извънгабаритни ППС, както и възможност за спиране на такива превозни средства на подходящо място, за да се предотврати навлизането им в тунела.
Чл. 436
Чл. 436 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за пожарна безопасност при проектиране, изграждане и експлоатация на пътни тунели. Основните мерки включват ограничаване на възникването и разпространението на огъня и дима, осигуряване на устойчивост на конструкцията, условия за безопасно напускане на тунела от участниците в движението, отвеждане на продуктите на горене и безопасност на спасителните екипи.
Чл. 437
Чл. 437 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за документация по пожарната безопасност при проектиране на пътни тунели. Те включват анализ на терена, разделяне на тунела в пожарни секции, определяне на необходимото количество вода за пожарогасене, осигуряване на достъп за спасителни екипи, планиране на вентилация и евакуация, както и необходимостта от пожарна станция.
Чл. 438
Член 438 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че на плановете на терена и тунела трябва да се отбележат възможните разделяния, източниците на вода за пожарогасене, трасетата на водопроводите, връзките, пътищата за достъп и зоните за разгръщане.
Чл. 439
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране на пожарната безопасност на пътните тунели. Документацията трябва да включва разделяне на тунела на пожарни секции, оценка на риска от пожар, конструктивни изисквания, маршрутите за евакуация, оборудването и пожарогасителното оборудване, както и вентилационните изисквания при пожар. Чертежите трябва да съдържат информация за системите за пожароизвестяване, пожарогасене, устойчивост на пожар на конструкциите и местоположението на евакуационните маршрути и пожарни хидранти.
Чл. 440
Член 440 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че за сгради, помещения и съоръжения, разположени извън тунела, трябва да се прилагат изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ. Тази наредба съдържа строително-технически правила и норми, свързани с осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 441
Чл. 441 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за осигуряване на пожарна безопасност в строежите, се използват строителни продукти, които имат удостоверено съответствие с изискванията на наредбите по Закона за техническите изисквания. Тези продукти трябва да бъдат придружени от съответните документи, определени в Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.
Чл. 442
Чл. 442 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че мерките за пожарна безопасност в подземните помещения на пътни тунели трябва да се основават на оценка на риска. Тези мерки не могат да бъдат по-ниски от изискванията за помещения със същото предназначение в сгради на повърхността, които имат първа или втора степен на огнеустойчивост, като тези изисквания са регламентирани в Наредба № Із-1971 от 2009 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 443
С цел предотвратяване и ограничаване на разпространението на пожар, подземните изработки в пътните тунели се разделят на пожарни секции. Тези секции включват: тръба на тунела с аварийни станции и вентилационни шахти, напречна връзка, електроразпределителни помещения, помещения с трансформатор и резервно електрозахранване, кабелни помещения, сервизен тунел, контролно-команден пост, зона с електрическо контролно табло и защитен път за евакуация.
Чл. 444
Чл. 444 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за пожарна безопасност в тунелите. Всяка пожарна секция трябва да бъде отделена от съседните секции с пожарозащитни прегради, които да бъдат защитени с пожарозащитни врати, клапи и капаци. Огнеустойчивостта на тези елементи е уточнена в таблица 19. Площта между пожарозащитните прегради на определени пожарни секции не е ограничена.
Чл. 445
Кабелните канали в тунелите трябва да отговарят на изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ, която определя строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Раздел III от наредбата се отнася до пътищата за евакуация.
Чл. 446
Чл. 446 от Наредба № РД-02-20-2 определя елементите на пътя за евакуация в пътните тунели, включително евакуационни ленти, аварийни изходи, съединителни галерии, стълбища и други маршрути, които осигуряват безопасен достъп до повърхността или безопасна зона. Безопасната зона е защитена с пожарозащитни прегради и има независим път за евакуация.
Чл. 447
Съгласно чл. 447 от Наредба № РД-02-20-2, в двете страни на пътното платно във всяка тръба на тунела е задължително да се изграждат евакуационни ленти, които служат като пешеходни тротоари. Тези ленти осигуряват безопасен проход за пешеходците в тунела.
Чл. 448
Незащитеният път за евакуация в тунела представлява зона, която е изложена на риск от пожар. Този път завършва при авариен изход или друг изход, който води навън от тунела до повърхността, като например портал на тунела.
Чл. 449
Незащитен път за евакуация е маршрут, който започва от влизането в зона, застрашена от пожар, и завършва при авариен изход или друг изход навън от тунела, като например портала на тунела. Този път е важен за безопасността на хората в случай на авария.
Чл. 450
Аварийните изходи от тунелите трябва да водят директно до повърхността или към защитени евакуационни пътища. Защитените евакуационни пътища включват: аварийна галерия с директни изходи навън, шахта за евакуация със стълби и асансьор, и втора или друга тръба на тунела с независими евакуационни пътища, водещи навън.
Чл. 451
Чл. 451 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за защитените пътища за евакуация в пътните тунели. Защитеният път за евакуация започва от мястото на аварийния изход и включва напречна връзка в началото. Краят на защитения път трябва да води директно навън от тунела в открито пространство.
Чл. 452
В защитен път за евакуация не трябва да навлиза дим. За целта се предлагат проектни решения като шлюзове, преддверия с повишено налягане или вентилация с повишено налягане в непожарната тръба. Евакуационните пътища трябва да са отделени, така че всяка тунелна тръба и авариен изход да се третират като отделни пожарни секции, в съответствие с изискванията за противопожарна защита.
Чл. 453
Според Наредба № РД-02-20-2, шахтите, предназначени за основен път за евакуация, не трябва да надвишават височина от 20 метра, измерена от входа до изхода на повърхността. Шахти с височина над 20 метра се считат за резервни пътища за евакуация.
Чл. 454
Член 454 определя дължината на незащитен път за евакуация в тунела, който е най-краткото разстояние между два съседни аварийни изхода или между авариен изход и изход от тунела, водещ директно навън. Дължината се измерва по оста на незащитения път, а в тунела това е надлъжната ос на тротоара.
Чл. 455
Член 455 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че максималната допустима дължина на незащитен път за евакуация (Lдоп) трябва да отговаря на изискванията, определени в член 90 от същата наредба.
Чл. 456
Чл. 456 определя, че при изчисляване на дължината на незащитен път за евакуация не се включва дължината на пътя в зоната на напречната връзка, ако разстоянието от входа до вратата на аварийния изход е по-малко от 2 метра, измерено по повърхността на тротоара. Приложени са примери за визуализация на правилото.
Чл. 457
Според Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., допустимата дължина на защитените пътища за евакуация не е ограничена. Това означава, че няма зададена максимална стойност за дължината на тези пътища, което позволява проектиране на евакуационни маршрути с необходимата дължина в зависимост от специфичните условия на тунелите.
Чл. 458
Вратите за евакуация в тунели трябва да имат минимални размери: светла широчина не по-малка от 1,0 метра и светла височина не по-малка от 2,0 метра. При наличие на двукрила врата, всяка от вратите трябва да има чиста широчина поне 0,9 метра.
Чл. 459
Чл. 459 определя изискванията за вратите на аварийните изходи в пътни тунели. Те трябва да имат огнеустойчивост най-малко EI90 и силата, необходима за отваряне, не трябва да надвишава 100 N, като се взема предвид влиянието на налягането на вентилацията. Вратите трябва да се отварят навън, в посока на безопасната зона и евакуацията.
Чл. 460
Чл. 460 от наредба РД-02-20-2 предвижда изисквания за вратите, разделящи двете тръби на тунел. Вратите трябва да имат остъкление на височина 1,20 m с минимални размери 50 cm х 60 cm. Повърхността на вратите и стените около тях до 50 cm се боядисват в цвят RAL 6032. На вратите се поставя знак с предупреждение за посоката на движение на превозните средства. При отваряне на вратите се задейства автоматична сигнализация към контролния център.
Чл. 461
Чл. 461 определя правилата за отваряне на вратите на аварийните изходи в тунелите. Вратите обикновено се отварят към напречната връзка, но при един авариен изход с две врати, едната може да се отваря към тунела, при условие че не пречи на движението. Вратите могат да се отварят и в двете посоки, като на вратите, отварящи се срещу посоката на евакуация, трябва да има знак, указващ посоката на отваряне. При проектирането на вратите се вземат предвид вентилацията и налягането в тунела.
Чл. 462
Според Чл. 462 от Наредба № РД-02-20-2, праговете на вратите по пътя за евакуация не трябва да създават пречки за евакуацията. Максималната позволена височина на тези прагове е 20 mm. Това правило не важи за врати, разположени в началото на маршрути за евакуация от други зони.
Чл. 463
Чл. 463 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за пода на пътя за евакуация в напречна връзка. Той трябва да бъде равен, без неравности и пукнатини, и да се намира на разстояние до 1,6 метра от аварийния изход към зоната на защитен път за евакуация.
Чл. 464
В тунелите по дължина на незащитените пътища за евакуация се предвиждат указателни знаци, които трябва да са разположени от страната на изходите за евакуация. Долната част на знаците трябва да е на височина между 1 и 1.5 метра над пода. Разстоянието между знаците не трябва да надвишава 25 метра. Знаците трябва да бъдат осветени отвътре или изработени от луминесцентни материали, като осветлението трябва да бъде постоянно включено.
Чл. 465
Чл. 465 от наредбата предвижда, че над всеки вход към напречна връзка трябва да бъдат поставени осветени знаци, които да бъдат постоянно включени. Знаците трябва да бъдат разположени както на вътрешната, така и на външната страна на входа.
Чл. 466
В тунелите се изисква монтаж на указателни знаци за евакуация, които показват разстоянието до портала или порталите. Разстоянието между знаците не трябва да надвишава 25 метра. Знаците трябва да бъдат осветени с вградено вътрешно осветление или да са изработени от луминесцентни материали.
Чл. 467
Знаците за обозначаване на евакуационните пътища и осветлението за ориентация могат да се монтират поотделно или комбинирано в едно осветително тяло. Те трябва да бъдат разположени на разстояние до 25 метра от стената на тунела. Знаците трябва да се показват на разстояние между 2 и 3 см, но не повече от 6 см от стената, за да бъдат лесно възприемани.
Чл. 468
Член 468 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. описва комбиниран знак, който служи за обозначаване на евакуационен път и осветление за ориентация. Пример за такъв знак е представен на фигура 35г.
Чл. 469
Зоната на пътната отбивка в тунел трябва да бъде обозначена със знак на стената, който указва разстоянието до порталите в километри. Тази информация е важна за безопасността на пътниците и водачите в тунела.
Чл. 470
Член 470 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че пътищата за евакуация в сгради, разположени извън тунела, трябва да бъдат обозначени в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Раздел IV от наредбата се фокусира върху реакцията на огън и огнеустойчивостта на конструкциите.
Чл. 471
Тунел от категория I представлява тунел или част от тунела, който не попада под условията, определени в чл. 472 от наредбата.
Чл. 472
Тунел от категория II е такъв, при който срутването на крепежни или носещи конструкции може да доведе до срутване на сгради и съоръжения над него или в близост, или да предизвика извънредно големи щети. Пример за такъв тунел са тези, разположени в нестабилни скални формации под важни инфраструктурни обекти.
Чл. 473
Член 473 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че означенията, критериите за класификация и методите за изпитване на строителните продукти по отношение на реакцията им на огън следват стандартите на БДС EN 13501-1. Тази част от нормата се отнася до класификацията на строителни продукти въз основа на резултати от изпитвания за реакция на огън, както и решенията на Европейската комисия, публикувани в Официален вестник на ЕС.
Чл. 474
Строителните конструктивни елементи на тунелите и свързаните с тях помещения и канали трябва да бъдат изработени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. В случай, че обслужващият канал се използва също и за вентилация, оборудването в него, включително изолациите на кабели и тръбопроводи, трябва да отговаря на клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Чл. 475
Чл. 475 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че тротоарите, подовете на галериите и помещенията, както и капаците на шахтите и каналите трябва да бъдат изградени от строителни продукти с клас на реакция на огън A1fl или A2fl.
Чл. 476
Панелите за двойни подове в работните помещения трябва да бъдат изработени от строителни продукти, които имат клас на реакция на огън не по-нисък от Bfl-s1.
Чл. 477
Според Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., повърхностните покрития на стени и тавани в тунелите, галериите и помещенията трябва да бъдат изградени от строителни продукти с клас по реакция на огън A1 или A2. Това изискване е наложено с цел осигуряване на безопасност и защита от пожар.
Чл. 478
Член 478 от наредбата указва, че повърхностните покрития на подове, стени и тавани, които имат дебелина до 2 mm, не се отчитат при проектирането на тунелите.
Чл. 479
Съгласно Чл. 479 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., местата на преминаване на тръбопроводи, кабели, въздухопроводи и други комуникации през пожарозащитни прегради трябва да бъдат уплътнени със строителни продукти, които имат клас на реакция на огън A1 или A2. Важно е да се запази нормативната огнеустойчивост и да не се намалява.
Чл. 480
Член 480 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че означенията, класификацията и критериите за огнеустойчивост на строителните елементи, конструкциите и инсталациите трябва да отговарят на стандартите БДС EN 13501 и на решенията на Европейската комисия, публикувани в Официалния вестник на ЕС.
Чл. 481
Член 481 от наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за огнеустойчивост на основните строителни елементи на тунелите, включително пожарозащитни прегради, врати, капаци и клапи. Също така се посочват изисквания за огнеустойчивост на конструкциите, които отделят вентилационните шахти и канали в тунелите. Конкретните изисквания са представени в таблица 19.
Чл. 482
Огнеустойчивостта на конструкциите в техническите помещения на пътни тунели трябва да бъде най-малко 60 минути, определена в зависимост от тяхната пожарна опасност.
Чл. 483
Трансформаторите, разположени в пътни тунели, трябва да имат сух или негорим пълнеж. Проектирането на стените и вратите на трансформаторните камери трябва да отговаря на клас по реакция на огън А1 и да осигурява огнеустойчивост минимум EI 90.
Чл. 484
Член 484 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. определя, че устойчивостта на пожар на конструкции, разположени на границата между две пожарни секции, се оценява на базата на по-строгите изисквания на съответната пожарна секция.
Чл. 485
Според Чл. 485 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., не е позволено използването на пожароустойчиви бои или покрития за осигуряване на необходимата огнеустойчивост на конструкциите в тунелите.
Чл. 486
Наредбата определя изискванията за огнеустойчивост на различни конструкции и елементи в тунелите, като огнеустойчивостта на уплътненията трябва да е поне равна на тази на пожарната преграда, но не по-малка от EI 120, освен ако оценката на риска не предвижда друго. В таблица 19 са посочени конкретни критерии за огнеустойчивост на носещи конструкции, пожароизолиращи прегради, врати и вентилационни системи, с различни изисквания в зависимост от категорията на тунела и условията на експлоатация.
Чл. 487
Член 487 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. указва, че устойчивостта на огън не е регламентирана в таблица 19 за регулиращи клапи, разположени на границите на пожарните секции на тунелите. Тези клапи трябва да поддържат положително свръхналягане и да функционират поне 120 минути при температура от 400 °C.
Чл. 488
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително проектната крива температура - време, която се счита за стандартна съгласно БДС EN 13501-2. Формулата за изчисление на температурата T в зависимост от времето t е: T = 20 + 345 lg(8t+1). Освен това, наредбата включва и разпоредби относно пожароизвестителни системи.
Чл. 489
Пожароизвестителните системи, инсталирани в пътни тунели, трябва да отговарят на стандартите на БДС EN 54, както и на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. и на специфичните експлоатационни условия в тунела.
Чл. 490
Съгласно Чл. 490 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., пожароизвестителната система в пътните тунели трябва да бъде свързана с контролно-командния пункт на тунела чрез проводникова техника. Това изискване е част от техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, целящи осигуряване на безопасността и ефективността на системите за управление в случай на пожар.
Чл. 491
Всяка аварийна станция в пътни тунели, включително тези с дължина до 400 метра, трябва да бъде оборудвана с ръчно задействани пожароизвестителни системи. Всички ръчни пожарни известители в тунела трябва да бъдат от един и същ тип, да се задействат по един и същ начин, да са добре видими, ясно различими и лесно достъпни.
Чл. 492
Ръчните пожарни сигнализатори трябва да бъдат монтирани до входовете на тунелите и по маршрутите за евакуация, когато тяхната дължина е над 100 метра.
Чл. 493
Според Чл. 493 от Наредба № РД-02-20-2, автоматични пожароизвестителни системи трябва да бъдат предвидени за тунели, които са с дължина над 400 метра, както и за всички тунели, в които е инсталирана механична вентилация.
Чл. 494
Автоматичните пожароизвестителни инсталации в тунелите трябва да откриват пожара в рамките на една минута след запалването. За пожар с мощност 5 mW (запалване на 20 dm3 бензин на площ 4 m2) и с вентилационно течение от 6 m/s, установяването на мястото на пожара трябва да става в зона с дължина до 50 m.
Чл. 495
В тунелите е задължително да се инсталират линейни топлинни датчици или оптични кабели, които реагират на повишение на температурата. Датчиците се поставят под тавана в зоната за движение на превозни средства и се разпределят в секции, така че при повреда на една секция, останалите да функционират нормално.
Чл. 496
Чл. 496 от наредбата предвижда, че за локализиране на пожар в пътните тунели могат да се използват измерителни уреди за намаляване на видимостта. Влошаването на видимостта за управление на вентилацията се измерва на максимално разстояние от 240 метра, но разстоянията между измервателните точки могат да бъдат намалени до 150 метра или по-малко, за да се спазят изискванията за откриване и локализиране на пожар, посочени в чл. 494.
Чл. 497
Чл. 497 от наредбата определя, че автоматичните системи за откриване на пожар с камери могат да се използват само при спазване на изискванията, посочени в чл. 494. Системите трябва да бъдат проектирани така, че да извършват проверка на изображението, позволяваща локализиране на пожара чрез дигитализация на изображението.
Чл. 498
Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., в работните помещения, свързани с експлоатацията на пътни тунели, е задължително да се предвидят автоматични пожароизвестителни системи. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и своевременното реагиране при пожар.
Чл. 499
Чл. 499 от наредбата предвижда инсталирането на пожароизвестителни табла на входа на оперативните сгради и порталите на тунела, които указват пътя за достъп до мястото на пожара. Тези табла се поставят в пунктове за ръчно управление, от които могат да се управляват аварийното осветление, затварянето на тунела за движение и вентилацията в етап 2. При необходимост, ръчното управление може да бъде осъществено след решение на централния пункт за управление на тунела, след искане от службата за гасене на пожара.
Чл. 500
Във всяка аварийна станция на пътни тунели се предвиждат два ръчни прахови пожарогасителя тип ABC с манометър и гасителен прах от 6 kg. Те трябва да са достъпни от зоната за движение на превозните средства и да са обозначени с указателни табели в сигнално червен цвят. Вместо врата с табела може да се използва врата със стъклено прозорче. При интензивен трафик на товарни камиони, пожарогасителите могат да бъдат с капацитет до 9 kg прах всеки.
Чл. 501
При отваряне на шкафа за пожарогасител се активират жълтите мигащи светлини на аварийната станция и светофарната уредба. Информация за взетия пожарогасител се получава в пункт с дежурство. Индикаторът угасва, когато пожарогасителят бъде върнат на мястото си, а обратно поставяне е възможно само с ключ, съхраняван от персонала, за да се предотврати поставянето на празен пожарогасител.
Чл. 502
Член 502 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. описва съоръженията за доставка на вода за пожарогасене в тунела. Те включват: източник на вода и свързващи външни тръбопроводи, помпена станция с помпени агрегати, противопожарен водопровод за гасене в тунела, места на свързване с пожарни хидранти и места за пълнене.
Чл. 503
Член 503 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че водоснабдяването за пожарогасене на сгради и съоръжения извън тунела трябва да бъде проектирано в съответствие с Наредба № Із-1971 от 2009 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 504
Чл. 504 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че всеки тунел трябва да разполага с противопожарен резервоар, който да е постоянно напълнен с вода за гасене на пожар. Полезният обем на резервоара се изчислява на база необходимия разход на вода за 120 минути, но не може да е по-малък от 160 m3. Резервоарите трябва да бъдат разположени на не повече от 150 m от шахтата или портала, откъдето водата се подава в тунела. При проектиране на резервоарите е необходимо да се предвидят удобни подходи за противопожарни автомобили и съоръжения за директно засмукване на вода от тях.
Чл. 505
В член 505 от наредбата се указва, че противопожарните резервоари трябва да се захранват с вода от два независими източника, всеки с минимален дебит от 40 m3/h. При наличие на технико-икономическа целесъобразност, е допустимо захранването да бъде само от един източник, като в този случай полезният обем на резервоара се изчислява на база разхода на вода за пожарогасене за 3 часа, но не може да бъде по-малък от 240 m3.
Чл. 506
Чл. 506 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за противопожарния воден резерв, който трябва да съответства на полезния обем на резервоара. Водата може да се осигурява от различни източници, като водопроводна мрежа, езера, реки или водохранилища. Собственикът или операторът на водоизточника и водопроводната мрежа са отговорни за потвърждаването на необходимите характеристики на водоснабдителната система, включително качество, наличност, налягане и дебит на водата.
Чл. 507
Чл. 507 от наредбата постановява, че противопожарният воден резерв трябва да се възстановява по време на неговото изразходване. Освен това, е забранено използването на противопожарния воден резерв за цели различни от гасене на пожар.
Чл. 508
Чл. 508 от наредба № РД-02-20-2 позволява за тунели с дължина под 400 метра да се поддържа воден резерв от 80 кубични метра в цистерни, предназначени за гасене на пожар, при порталите на тунела.
Чл. 509
Тунелите с дължина над 400 метра трябва да бъдат проектирани с водопровод за гасене при пожар. Този водопровод трябва да бъде постоянно пълен с вода и да бъде защитен срещу замръзване и корозия, съгласно стандартите на БДС EN ISO 1461.
Чл. 510
Чл. 510 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че всяка тръба на тунел с дължина над 400 метра трябва да бъде оборудвана с противопожарен водопровод. Ако водопроводът има две разклонения, те трябва да образуват затворен пръстен за захранване от двете страни. Водопроводите, които използват помпи за повишаване на налягането, трябва да бъдат винаги пълни с вода и под налягане, позволяващо свързване към пожарни хидранти. Помпите автоматично се включват при спад на налягането в мрежата.
Чл. 511
Противопожарният водопровод, включително арматурата и предпазното оборудване, трябва да бъде защитен от замръзване и корозия. Минималният диаметър на водопровода е DN100 mm, а оцветяването му трябва да бъде в опознавателен червен сигнален цвят.
Чл. 512
Чл. 512 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за хидростатично налягане в противопожарния водопровод. Максималното хидростатично налягане не трябва да надвишава 1,2 mPa на всяко място за свързване, включително пожарни хидранти и хидранти за пълнене. Работното налягане не трябва да спада под 0,6 mPa в най-неблагоприятно разположен хидрант, когато се черпи вода от два други хидранта.
Чл. 513
Чл. 513 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на противопожарни водопроводи в тунели. Водопроводите трябва да осигуряват воден дебит от 80 m3/h и хидростатично налягане до 1,2 mPa за всеки хидрант. Налягането не трябва да пада под 0,6 mPa в най-отдалеченото място при черпене на вода от два хидранта. Изискванията за дебит и налягане трябва да се изпълняват в рамките на 5-7 минути след известяването за пожар.
Чл. 514
Чл. 514 от наредбата предвижда изисквания за монтаж на надземни пожарни хидранти колонков тип за осигуряване на вода за гасене в тунелите и на порталите. Хидрантите трябва да отговарят на стандарт БДС EN 14384, да имат номинален диаметър DN80 и изпускателни отвори с диаметър 75 mm, разположени на височина между 65 cm и 110 cm над нивото на тротоара.
Чл. 515
Член 515 от Наредба № РД-02-20-2 забранява монтирането на спирателни кранове на противопожарните водопроводи във вертикални шахти. Това е наложено с цел осигуряване на безопасността и ефективността на противопожарните системи в тунелите.
Чл. 516
Чл. 516 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за оборудване на пожарната водопроводна мрежа в пътни тунели. За изключване на отделни участъци и насочване на водата към пожарния участък, мрежата трябва да има спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване. Те трябва да бъдат разположени на всички разклонения, на линейни участъци на разстояние, определено в проекта, но не по-голямо от 600 метра, и да бъдат номерирани последователно.
Чл. 517
Когато водоснабдяването за пожарогасене не може да се осигури чрез гравитационен метод, се изграждат помпени станции в близост до противопожарните резервоари. Тези станции трябва да имат работен и резервен помпен агрегат, като резервният е с 100% резервиране. Помпените агрегати задължително трябва да разполагат с двойно независимо електрическо захранване с автоматично превключване и да бъдат защитени срещу замръзване.
Чл. 518
Според Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., производителността на пожарните помпи в пътните тунели трябва да осигурява проектния разход за пожарогасене, като минималната производителност е 80 m3/h. Тази производителност трябва да бъде в диапазона на наляганията, описани в чл. 512 и 513. Освен това, помещенията на помпените уредби трябва да бъдат защитени от замръзване.
Чл. 519
Член 519 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за полагане на отделен външен водопровод от противопожарния резервоар. Този водопровод трябва да бъде оразмерен в зависимост от необходимия разход на вода за пожарогасене в сградите, разположени на повърхността, както и от работното налягане.
Чл. 520
Водата за пожарогасене в тунелите трябва да се осигурява от надземни пожарни хидранти, които са разположени в специално обособени места, наречени пожарни ниши, на свързващи точки.
Чл. 521
Чл. 521 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за оборудване на пожарната ниша в пътни тунели. Необходимите елементи включват хидрант, спирателни кранове, водонепропускливи пожарни маркучи, променители, комбинирани струйници, дозатор за пенообразувател, прахови пожарогасители, осветително тяло и влагозащитен контакт. Всички тези елементи са предназначени за осигуряване на безопасност при пожарни инциденти.
Чл. 522
Съгласно чл. 522 от Наредба № РД-02-20-2, всяка пожарна ниша или място на пожарен хидрант в пътни тунели трябва да бъде обозначено със знак за безопасност "Пожарен шланг" и да има пореден номер. Тази мярка е важна за осигуряване на безопасността в тунелите.
Чл. 523
Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели, указателната инструкция за действие с оборудването за гасене в пожарната ниша трябва да бъде на два езика.
Чл. 524
Член 524 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пред всеки портал на тунел, на разстояние не повече от 20 метра от тръбата на тунела, трябва да се осигури място за пълнене с вода. Това място е предназначено за пожарни автомобили, които могат да се зареждат с вода в случай на пожар.
Чл. 525
Мястото за зареждане в пътни тунели трябва да бъде разположено в края на зоната за разгръщане, при условие че разстоянието до портала на тунела не надвишава 20 метра.
Чл. 526
Наредбата определя пожарогасителните маршрути в пътните тунели, които включват зоната за движение в тунел, служеща като защитен маршрут за евакуация при пожар, и напречните връзки между тунелите, известни като съединителни галерии.
Чл. 527
Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. изисква при проектиране на тунел с две тръби да се осигури проходима напречна връзка, която да служи за достъп на пожарните превозни средства.
Чл. 528
Маршрутът за достъп на пожарните превозни средства между две тръби на тунел трябва да бъде отделен с пожарни врати, които имат светла широчина минимум 4 m и светла височина минимум 4,50 m. За улесняване на преминаването на хора, е необходимо да се предвидят и допълнителни пожарни врати с чиста широчина 1 m и чиста височина поне 2 m, които могат да бъдат част от по-големите пожарни врати.
Чл. 529
Зоната за разгръщане при тунели трябва да е разположена в близост до порталите, с конкретни изисквания за разстояние, свързаност с път за достъп, ширина, площ, наклон и товароносимост. Конкретно, разстоянието до тунела не трябва да е повече от 50 m, а до ръба на съседната пътна повърхност - не повече от 20 m. Ширината на зоната трябва да е минимум 6 m, площта - не по-малка от 200 m2, наклонът не трябва да надвишава 2 %, а товароносимостта - 80 kN на ос.
Чл. 530
Чл. 530 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в изключителни случаи зоната за разгръщане на пътни тунели може да бъде разположена директно върху пътя, например при наличие на мост. Важно е да се предотврати влизането на движещи се превозни средства в тази зона, което може да се осигури чрез поставяне на пътни знаци или физически бариери.
Чл. 531
Член 531 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че при проектирането на нови тунели трябва да се оценява необходимостта от създаване на звена, които да осъществяват пожарогасителна дейност. Това е важен аспект от безопасността на тунелите и осигуряване на адекватни мерки за реагиране при инциденти.
Чл. 532
Чл. 532 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че необходимостта от създаване на звена за осъществяване на пожарогасителна дейност трябва да бъде обоснована чрез анализ и оценка на риска. Това означава, че преди да се вземе решение за създаването на такива звена, трябва да се извърши задълбочен анализ на потенциалните рискове, свързани с пожарната безопасност в пътните тунели.
Чл. 533
Чл. 533 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че тунелите, в които ще има звена за пожарогасителна дейност, трябва да бъдат проектирани с подходящи сгради или самостоятелни помещения. Тези помещения ще служат за разполагане на необходимата пожарна техника и екипи, които ще осъществяват пожарогасителната дейност.
Чл. 534
Чл. 534 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че системите за мониторинг, пожароизвестяване и аварийна комуникация в тунелите трябва да осигурят информация на дежурния оператор, която включва: наличие на блокирани или евакуиращи се хора, време на възникване на пожара, местоположение на пожара, брой и вид на превозните средства, гасителни инсталации, маневри на вентилацията, безопасни маршрути до пожара и готовност на водоизточниците.
Чл. 535
Чл. 535 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на електроснабдяването на електросъоръженията в пътните тунели. Проектирането трябва да осигурява безаварийна експлоатация, съобразена с условия като влага, замърсяване и въздействие на вода. Включва предварителни договори за доставка на електрическа енергия, технически условия за присъединяване, определяне на границите на собственост и условия за компенсация за реактивна електрическа енергия.
Чл. 536
Чл. 536 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че основание за изискваната присъединителна мощност е мощностният баланс, изготвен на база максимални товари, съгласно Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР. Този баланс се прави с използване на коефициента на търсенето, който отчита отношението между присъединителната и инсталираната мощност за осветлението, както и на коефициента на максимума, който е отношението на присъединителната мощност към средната работна мощност за група работещи двигатели.
Чл. 537
Член 537 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че броят и местоположението на подстанциите, както и мощността на инсталираните трансформатори, трябва да се съобразяват с електроснабдителната система в района. Тези параметри се обосновават с проектни решения. При използване на авариен електрогенератор, също трябва да се спазват изискванията на електроснабдителното предприятие.
Чл. 538
Чл. 538 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. посочва, че реактивната мощност в електрическите съоръжения на пътните тунели се компенсира централно, особено когато тези съоръжения работят с намалена мощност. Въпреки индивидуалната компенсация на осветителите, при класическа схема с превключване на сдвоен дросел, факторът на мощността може да се влоши.
Чл. 539
Чл. 539 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че системата за електроснабдяване на пътните тунели трябва да бъде интегрирана в информационната система за мониторинг и контрол на съоръженията. Определянето на точките за наблюдение зависи от конкретния проект и избраната схема на захранване. Системата за мониторинг трябва да контролира параметрите на доставяната електрическа енергия и разхода по групи консуматори, за да осигури ефективна експлоатация. Освен това, съоръженията за мониторинг не трябва да са свързани със системата за търговско измерване на енергията.
Чл. 540
Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., съоръженията, които трябва да бъдат автоматично превключвани към резервно електрозахранване, се определят в зависимост от конкретния проект и категорията на тунела, която може да бъде IІІ, II или І категория.
Чл. 541
Наредбата предвижда, че при наличие на два независими източника на електрозахранване, автоматичното превключване към резервния източник е задължително за вентилационната система, денонощното осветление и системите за пожарогасене. Тези системи са определени като консуматори първа категория.
Чл. 542
Чл. 542 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира автоматичното превключване към резервно електрозахранване за вентилационната система, денонощното осветление и системите за пожарогасене в пътните тунели. Изисква се използването на АВР (автоматичен превключвател) с електрическо задействане и механично задържане. При еднотрансформаторни подстанции, денонощното осветление може да се захранва от две съседни подстанции, като включването на отпадналите осветители става по телекомуникационен път от системата за мониторинг и контрол.
Чл. 543
Чл. 543 предвижда необходимостта от UPS (Uninterruptible Power Supply) за консуматорите от нулева категория, които изискват прекъсване на захранването само в рамките на един полупериод. Оразмеряването на UPS трябва да се съобразява с мощността на различни съоръжения, включително осветление за евакуация, аварийно осветление, транспортно-технически съоръжения, комуникационни системи, пожароизвестителни уредби и др. Изображенията (фиг. 41 и 42) описват различни типове UPS и техните характеристики при захранване от мрежа и инвертор.
Чл. 544
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на съоръжения за електрозахранване на пътни тунели. Според Чл. 544, съоръжението за непрекъсваемо електрозахранване трябва да бъде оразмерено за минимум 60 минути време за изпразване на тунела или за 15 минути, ако разполага с автоматично превключване към дизел-генератор при отпадане на основното захранване. Използват се капсуловани акумулатори, които не изискват специална поддръжка.
Чл. 545
При проектирането на пътни тунели с дължина до 400 метра и инсталирана мощност до 80 kVA, ако няма близка трансформаторна подстанция 20/0,4 kV, е необходимо да се изградят такава подстанция, по възможност, в централната част на електрическия товар.
Чл. 546
При проектиране на пътни тунели с дължина над 400 метра и инсталирана мощност над 80 kVA, електрозахранването на електросъоръженията трябва да се осъществява от две трансформаторни подстанции 20/0,4 kV, които трябва да бъдат разположени в близост до двата портала на тунела.
Чл. 547
Наредбата регламентира изграждането на трансформаторни подстанции в пътни тунели с дължина над 800 метра, като това може да стане след извършване на технико-икономически анализ. Подстанциите трябва да бъдат разположени между двата портала, включително в зони за напречно преминаване, и да са съобразени с инсталираните мощности за вентилация на тунела.
Чл. 548
В трансформаторните подстанции се монтира по един трансформатор 20/0,4 М, който да поеме максималната работна мощност за вентилация, 100% от денонощното осветление на двете тръби и адаптационното осветление на едната тръба на тунела. При необходимост от резервиране на работата на вентилацията с автоматично включване и изключване (АВР) се монтира втори трансформатор или дизел-агрегат. Междинните трансформаторни подстанции се оразмеряват по денонощното осветление на двете тръби и максималната работна вентилаторна мощност. Всеки трансформатор се захранва от независим източник на електрическа енергия, а видът на захранващите линии 20 kV и техните трасета се обосновават в съответните проекти.
Чл. 549
Разпределителните устройства с напрежение 20 kV трябва да бъдат проектирани в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР). Проектирането на тези устройства е свързано с осигуряване на електрическа енергия за съоръжения, класифицирани в категории трета до първа, като категорията на електрозахранването се определя на базата на анализа на риска.
Чл. 550
Член 550 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при първа и втора категория на електрозахранване на пътните тунели, главните разпределителни табла с напрежение 400/230 V трябва да бъдат изпълнени с резервиране на дежурното осветление и максималната вентилаторна мощност.
Чл. 551
Чл. 551 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за дежурното осветление в пътните тунели. Осветлението се захранва от два трансформатора, които осигуряват 50% от мощността при отпадане на единия. Системата за автоматично възстановяване на режима (АВР) възстановява 100% осветление след сработване. Трансформаторите са сфазирани на 20 kV и 0,4 kV, а управлението на осветлението се осъществява чрез комуникационен протокол между контролерите.
Чл. 552
Чл. 552 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че прехвърлянето на товара към изправния трансформаторен пост трябва да се извършва с прекъсване на захранването, без да се допуска паралелна работа на трансформаторите. При захранване от два независими източника е възможно протичането на изравнителни токове между тях, което налага спазването на тези правила.
Чл. 553
Член 553 от Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. предвижда, че електрическите блокировки и защити, както и дефектно-токовата защита на изводите на табло с напрежение 0,4 kV, трябва да бъдат проектирани в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР).
Чл. 554
Местните електрически табла в пътни тунели трябва да бъдат монтирани в шкафове, разположени в ниши в стените. Те могат да бъдат комбинирани с шкафовете за телефонна апаратура и противопожарни съоръжения. Таблата трябва да имат степен на защита IP65 и да бъдат защитени от директен и индиректен допир.
Чл. 555
Наредбата определя изискванията за проектиране на системи за управление на тунелното осветление, включително ръчно, диспечерско и автоматично управление с помощта на специализирани контролери и програмно осигуряване. Необходимо е също така да се разработи операторски панел и инструкция за работа на дежурните оператори. Освен това, проектирането на комуникационна мрежа и структура на връзки, както и чертежи за монтаж на електрообзавеждането, трябва да се съгласува с експлоатационното предприятие.
Чл. 556
Член 556 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че изборът на кабели и проводници за захранване на електрическите съоръжения в пътни тунели трябва да се основава на оценка на електрическите, механичните, топлинните и химичните въздействия, на които ще бъдат подложени тези системи по време на изграждането и експлоатацията им.
Чл. 557
В чл. 557 от Наредба № РД-02-20-2, се описват методите за полагане на кабели в пътните тунели. Кабелите могат да бъдат полагани чрез надлъжно окабеляване, което включва инсталационни тръби или кабел-канали, разположени под евакуационните пътища, както и инсталационни тръби в стените на тунела. Другият метод е окабеляване на участъците, което включва инсталационни тръби в тавана и/или стените, и окачване на кабели в напречното сечение на тунела.
Чл. 558
Захранването на електрическите съоръжения в пътни тунели трябва да се извършва подземно с кабели. Изключение правят частите от окабеляването на участъците. Кабелите, полагащи се по тунелните тръби, трябва да бъдат поставени в специално оформени канали или в пластмасови тръби, разположени под тротоарите.
Чл. 559
Наредбата определя изискванията за окабеляване на пътни тунели, включително необходимостта от непрекъсваемо електрозахранване за осветление и свързване на вентилатори и пожарогасителни съоръжения. Ремонтните изключватели трябва да бъдат инсталирани в близост до аварийната галерия. Предвижда се защита срещу свръхнапрежение и използването на оптични влакна за свързване на системите. Кабелите трябва да са с медни жила и без халогенни съединения, а до порталите на тунела да се предвиждат табла с нова изолация. Всички кабели трябва да имат външна маркировка и да се води кабелен журнал.
Чл. 560
Чл. 560 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че електрическата инсталация и осветителната уредба в трансформаторните подстанции трябва да се изпълняват в съответствие с редица нормативни актове, включително Наредба № 3 от 2004 г. на МЕЕР, Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ, Наредба № 8 от 1999 г. за разполагане на технически проводи и БДС EN 12464-1 за осветление на работни места.
Чл. 561
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, включително изисквания за търговско измерване на енергията. Според Чл. 561, измерването на енергията на страна средно напрежение се извършва чрез обособяване на поле, съобразно изискванията на доставчика на електрическа енергия. Възможно е измерването на енергията на страна ниско напрежение, но само по изключение при захранване на средно напрежение.
Чл. 562
Наредбата определя правилата за мониторинг и управление на системите в пътните тунели, които зависят от категорията на пътя и дължината на тунела. Системата за управление е организирана на три йерархични нива: обектни контролери, централна станция (SCADA) и централен компютър. Обектните контролери осъществяват непосредствено управление на осветление, вентилация и светофари, докато централната станция събира информация и контролира оборудването независимо от състоянието на централния компютър. Централният компютър съхранява данни и позволява дистанционно наблюдение. Обменът на данни се извършва чрез локална мрежа или радиоканал, като се препоръчва използването на кабелни връзки за критични системи.
Чл. 563
Техническите съоръжения в пътните тунели трябва да се проектират да функционират при температури между 5 и 30 °C и относителна влажност на въздуха до 80 %. За поддържане на минимална температура от +5 °C могат да бъдат необходими отоплителни съоръжения, при което не се взема предвид топлината, отделяна от електроразпределителните устройства.
Чл. 564
Наредбата предвижда, че при инсталирането на технически съоръжения в подземни работни помещения трябва да се осигури естествена вентилация, отделно от зоната на движение на превозните средства. Вентилационните съоръжения трябва да бъдат проектирани с оглед на факта, че работните помещения няма да са постоянно заети. Обменът на въздуха трябва да е ограничен до минималните допустими стойности. Топлината от електроразпределителните устройства не се взема предвид, освен при устройства за непрекъсваемо захранване. При надвишаване на температурата от +30 °C, е необходимо да се предвидят климатици, като за предпочитане се използват мултисплит системи.
Чл. 565
В съответствие с Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г., за да се запазят функциите на различните групи съоръжения в пътните тунели, се изграждат пожарни секции. Вратите, свързващи тези секции, трябва да имат огнеустойчивост EI90.
Чл. 566
Член 566 от Наредба № РД-02-20-2 описва изискванията за инсталиране на електроразпределителни устройства и системи в пътните тунели. Всички устройства, включително трансформатори, електроразпределителни устройства за ниско и средно напрежение, пожароизвестителни инсталации, системи за видеонаблюдение и други, трябва да бъдат разположени в отделни помещения, за да се осигури тяхната функционалност в случай на пожар.
Чл. 567
В член 567 на наредбата се определя, че системата за мониторинг и управление на пътните тунели трябва да бъде избрана в зависимост от отговорността на тунела. За тунели без вентилационна система е достатъчна основна конфигурация, докато за тунели с вентилационна система е необходима по-сложна конфигурация.
Чл. 568
Чл. 568 от Наредба № РД-02-20-2 описва организацията на централния диспечерски пункт, който включва съоръжения от второто и третото йерархично ниво. Той наблюдава и управлява съоръженията, свързани с първото йерархично ниво на системата за мониторинг и управление. Управлението се осъществява в реално време чрез централен пункт за управление (ЦПУ), който използва протоколи за комуникация като MODBUS или PROFIBUS. Предвидени са интерфейси между функционалните нива на системата, които да са отворени и документирани, като всяко ниво има зададени задачи и инсталирани стандартизирани компоненти.
Чл. 569
Чл. 569 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изграждане на панел за независимо изобразяване на работата на основните съоръжения в отговорни пътни тунели. Този панел трябва да функционира независимо от централния компютър и да бъде съпроводен с инструкция за работа на дежурните оператори. Системата за мониторинг и управление трябва да осигурява визуализация на състоянието на системите при всички режими на работа, включително ръчно, диспечерско и автоматично управление.
Чл. 570
Чл. 570 от наредбата определя, че работата на системите в пътния тунел се осъществява чрез програмно осигуряване, което осигурява автоматичен режим за събиране на данни, диспечерско телеуправление и мониторинг. Организацията на експлоатацията и ремонтът на съоръженията се основават на информация от системата за мониторинг и управление, предназначена за обслужващия персонал и персонала от центъра за контрол на трафика.
Чл. 571
Чл. 571 от Наредба № РД-02-20-2 изисква изготвянето на списък на съобщенията, командите, измерваните стойности и управляващите променливи за всички нива съгласно функционалната схема. Необходимо е подробно описание на свързването между отделните информационни точки.
Чл. 572
Член 572 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 предвижда разработването на функционални процедури за различните нива на включване и контрол при проектирането на пътни тунели. Тези процедури описват специфичните изисквания за съоръженията и включват блокови схеми, структурни диаграми, списъци с информационни точки, проекти на програми, описания на интерфейси и документи на обхвата.
Чл. 573
Наредбата определя изискванията за гарантиране на комуникацията между блоковете за управление на пътни тунели чрез стандартизирани шини като PROFIBUS-FMS, MODBUS, Ethernet и TCP/IP. Предвижда се използването на независими от производителя системи с отворени интерфейси и документирани изходни кодове, което позволява извършване на промени и свързвания без зависимост от конкретен производител. Това осигурява интеграция на различни програми за управление, като управление на вентилацията и трафика, чрез стандартизирани интерфейси за предаване на данни.
Чл. 574
Наредбата определя, че структурата на управлението на пътните тунели трябва да осигурява автоматично управление, регулиране и контрол на техническото оборудване. Това се постига чрез централна система за управление в реално време, организирана на различни функционални нива, на които са зададени конкретни задачи.
Чл. 575
Чл. 575 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда стандартизирани интерфейси между функционалните нива на системата за експлоатация на пътния тунел. Интерфейсите трябва да бъдат "отворени" и да отговарят на нормативни изисквания, за да осигурят техническо развитие и възможност за подмяна, обновяване и разширяване на компонентите. Инсталирането на стандартизирани хардуерни и софтуерни компоненти е задължително и те също трябва да отговарят на тези изисквания.
Чл. 576
Чл. 576 от Наредба № РД-02-20-2 определя конфигурацията на съоръженията от ниво "Централна техника за управление". Тази конфигурация включва три основни звена: централен компютър за управление, система за комуникация и блокове за управление.
Чл. 577
Централният компютър за управление (ЦКУ) е логическа компютърна мрежа, която осъществява контрол и координация на техническите съоръжения на тунела. Неговите основни функции включват: контрол на експлоатацията, обработка на сигнали за смущения, включване на аварийни програми, предоставяне на информация на различни служби, ръчно управление, параметриране на свързани системи, свързване със съоръжения за реорганизация на движението, съхраняване и оценка на информация за експлоатационни проблеми и непрекъсната оценка на изображения.
Чл. 578
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на необходимостта от система за наблюдение и контрол на различни системи оборудване. Включените системи са електрическо захранване, вентилация, осветление, противопожарна безопасност, управление на движението, видеонаблюдение и комуникации. Системата предлага управление в три режима: автономен, предварително програмирани сценарии и ръчен режим.
Чл. 579
Член 579 от Наредба № РД-02-20-2 описва структурата на звеното "ЦКУ", което включва главен компютър, компютър с база данни, работни станции, локална комуникационна мрежа, компютър за непрекъсната оценка на изображения, телефонен сървър и резервен централен компютър. В зависимост от обема на данните, компонентите могат да бъдат реализирани в един или повече компютри.
Чл. 580
Централният компютър в пътните тунели осъществява връзка между блоковете за управление и мрежата, изпълнявайки ключови задачи като управление на процесите в реално време, приемане на данни, свързване към съществуващи съоръжения, обработка на закъснения и проверки за достоверност. Той трябва да е с 'мултитаскинг' операционна система и да поддържа различни интерфейси за комуникация. За тунели над 400 метра, централният компютър трябва да бъде реализиран като клъстерна система.
Чл. 581
Наредбата определя изискванията за компютъра с база данни, който съхранява информация за тунелите. Данните се съхраняват в SQL база данни и се предоставят на участниците в системата чрез клиент/сървър модел. Поддържа се възможност за експортиране на данни в CSV формат и предаване на данни чрез FTP. Всички работни документи и отчети трябва да се съхраняват в базата данни, а данните могат да бъдат преобразувани в стандартизирани формати (RTF, ASCII, HTML, PDF) с възможност за търсене. Компютърът трябва да е с RAID-Controller и да поддържа интерфейси Ethernet и RS232. Съхраняването на данни трябва да е в стандартизирани формати, съвместими с релационни системи за управление на данни.
Чл. 582
Чл. 582 описва изискванията за работната станция на пътните тунели, включително визуализацията и обслужването на съоръжението. Данните се представят в цветни графични изображения и се извикват циклично от компютъра за комуникация. Станцията трябва да е ергономична, да позволява лесно боравене и обучение, и да поддържа въвеждане и извеждане на данни на български. Въведените данни трябва да се проверяват за грешки, а операторът да получава съобщения за грешки с предложения за корекция.
Чл. 583
Чл. 583 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за мрежата, свързваща централния компютър, обслужващата станция, компютъра с банката данни и преносната система. Мрежата трябва да бъде реализирана на базата на Ethernet стандарт IEEE 802.3 с минимална скорост от 100 mBit/s и да използва TCP/IP протоколния стек за пренос на данни.
Чл. 584
Чл. 584 описва преносната система, която свързва централния компютър за управление с по-висшестоящ контролен център. Включва рутер, който осигурява прозрачна връзка между двете локални мрежи, използвайки TCP/IP протокол.
Чл. 585
Чл. 585 от Наредба № РД-02-20-2 описва системата за комуникация между компютъра за управление и блоковете за управление на пътни тунели. Тази система използва многоабонатна шина, като PROFIBUS FMS или MODBUS, и мрежовата топология е реализирана като пръстен от оптични влакна. Стандартизирана структура се определя за независим интерфейс за данни между блоковете за управление и централната система, осигурявайки достъп до всички информационни точки в потребителския слой.
Чл. 586
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране на пътни тунели, като акцентира на функциите на блоковете за управление, които осигуряват интерфейса между висшестоящата система за комуникация и нивото на включване. Блоковете работят независимо и обменят информация помежду си, като отказ на един блок не влияе на комуникацията на другите. Основните функции включват управление на системите, регистриране и предаване на данни, локални проверки за достоверност и запаметяване на специфични параметри. Проверките за достоверност са на глобално, адаптивно и локално ниво. Информационните точки се обобщават в списък, който служи за основа при проектирането на техническите компоненти за управление.
Чл. 587
Чл. 587 описва функциите на информационните точки в пътните тунели, които включват индикация, протоколиране, запаметяване, пренос на данни, активиране на автоматични функции и съобщения за състоянието. Всяка функция може да бъде свързана с отделна информационна точка, а начините за представяне и предаване на данни зависят от спецификата на обекта. Предоставените функции осигуряват ефективно управление и контрол на състоянието на тунелите.
Чл. 588
Чл. 588 от Наредба № РД-02-20-2 описва понятието "информационна точка" и нейните функции в контекста на проектирането на пътни тунели. Информационните точки се разпределят на отделни обекти, подгрупи и групи от обекти, а различните групи обекти са представени в Таблица 20, която включва осветителни уредби, транспортни съоръжения, вентилационни уредби и др.
Чл. 589
Наредбата определя задължителни методи за проверка на софтуера на централния компютър, свързани с комплексните връзки в блоковете за управление. За извършване на проверките е необходимо да се осигури симулационен режим на всички вътрешни интерфейси, позволяващ параметризация отвън и изключване на изходни сигнали. Външните интерфейси за данни трябва да бъдат свързани с автономен блок за проверка, който симулира всички обекти и състояния на процесите. Резултатите от автоматичните функции се запаметяват и документират в доклад за изпитване, удостоверяващ състоянието на техническото съоръжение.
Чл. 590
Чл. 590 регламентира системите за управление на тунелите, включително ръчни и автоматизирани сценарии за управление на осветление, затваряне на тунела и вентилация. Нивото за ръчно управление позволява централно превключване на функции, а системата SCADA осигурява възможност за стартиране на предварително програмирани сценарии, адаптирани към текущата ситуация в тунела. Сценариите се делят на автоматични, полуавтоматични и ръчни, в зависимост от начина на активиране.
Чл. 591
Чл. 591 от наредбата описва функциите на нивото на включване, което подава необходимите данни към блока за управление, приема и изпълнява команди, и връща съобщения за състоянието. Освен това, чрез обслужващи елементи в комутационния шкаф, технически елементи могат да се включват ръчно, след което също се получават съобщения за състоянието.
Чл. 592
Съобщенията за смущения в техническите съоръжения са категоризирани в три класа в зависимост от тяхното значение. Клас 1 включва съобщения, изискващи незабавна реакция. Клас 2 обхваща съобщения, които ограничават функциите на съоръжението, но не изискват спешни действия. Клас 3 се отнася до съобщения за незначителни смущения, чието отстраняване е планирано за следващия цикъл на поддръжка.
Чл. 593
Чл. 593 определя изискванията за индикация и обработка на смущения в експлоатацията на пътните тунели. При отказ на съоръжение се разработва стратегия за поддържане на експлоатацията. Смущенията трябва да бъдат параметризирани и представени на екрана с мигащ символ за активни смущения и постоянно светещ символ за неквитирани смущения. Квитирането на смущенията трябва да се протоколира с време и име на ползвателя.
Чл. 594
Чл. 594 определя механизмите за активиране на съобщения за произшествия в пътните тунели, включително алармени сигнали, сигнал за пожар и действия при отваряне на аварийни станции. Разграничават се предупредителни и основни алармени сигнали, които се предават към контролния пункт. В случай на произшествие, се активират аварийни мерки съгласно оперативните планове. Автоматичното известяване за пожар задейства алармирането на противопожарната служба и активира мерки за безопасност, включително затваряне на тунела и вентилация.
Чл. 595
Чл. 595 определя изискванията за разполагане на аварийни станции в пътните тунели. Аварийните станции могат да бъдат поставяни в ниши или в шкафове на стените на тунела, с указания за наличието им чрез табели и осветление, в цвят транспортно оранжево. Кабините на аварийните станции трябва да имат обозначения за пожарна безопасност и точна локализация. Предвижда се предупредителна лампа, която сигнализира за възможно препятствие при отваряне на вратата. Сигналите за помощ се предават към контролния център, който потвърдява получаването им. Специфични съоръжения са необходими за магистралите.
Чл. 596
Наредбата определя изискванията за инсталиране на системи за видеонаблюдение и автоматично откриване на инциденти в пътни тунели. В тунели с контролно-команден пост се изисква видеонаблюдение и система за откриване на смущения в движението и пожари. За тунели над 2000 m и с голям трафик е задължителна автоматична система за откриване на инциденти. В тунели с дължина над 400 m и интензивно движение на тежкотоварни превозни средства трябва да се инсталират видеосистеми, проектирани специално за обекта. Видеонаблюдението трябва да осигури пълно покритие на зоната за движение, а записите от инциденти да се съхраняват за анализ.
Чл. 597
Наредбата определя изискванията за осигуряване на надеждна радиовръзка в пътните тунели, необходима за експлоатационна поддръжка и спешни служби. В тунелите трябва да има постоянна радиовръзка, включваща различни канали за полиция и служби за пожарна безопасност, разпределени в определени радиочестотни ленти.
Чл. 598
Чл. 598 от Наредба № РД-02-20-2 определя необходимостта от система за радиопредаване в пътните тунели, която се оценява индивидуално за всеки обект. Радиоканалите трябва да са на разположение в радиус 150 м около входовете на тунела и в оперативните сгради, като се взема предвид съвместимостта им с други радиомрежи. Обслужването на радиосъоръженията за спешна помощ се осигурява от командния пункт на противопожарната защита и спасителните екипи. При наличие на различни радиочестоти за противопожарната защита и спешната помощ, се предвиждат отделни канали.
Чл. 599
Наредбата определя основното оборудване на пътните тунели, което включва предавател, радиоантена и система Leaky Feeder. Допълнителните радиосистеми за мобилни телефони са задължение на GSM операторите. За тунели с дължина над 500 м се препоръчва инсталирането на разпределена антенна система Leaky Feeder. За тунели с дължина 1000 м и 2000 транспортни средства ADT е задължителна радиокомуникационна система. Радиосъоръженията на службите за спешна помощ трябва да отговарят на специфични изисквания, а системата Leaky Feeder трябва да запази функционалността си при пожар и да бъде захранвана двустранно.
Чл. 600
В пътните тунели трябва да се осигури поне една УКВ радиостанция за предаване на информация относно пътнотранспортната обстановка, включително задръствания и неблагоприятни условия. Освен това, трябва да се предоставят минимум четири УКВ радиочестотни канала за предварително записани съобщения за шофьорите. При необходимост от повече от един канал, разходите за тях се разпределят между всички предаватели.
Чл. 601
Чл. 601 от наредбата предвижда, че радиостанциите, които предлагат информация за пътнотранспортната обстановка, трябва да имат договореност за включвания в предаването. Контактните места са контролният център, полицейската служба или оперативната сграда. Използват се основно предварително записани текстове. Пред входовете на пътния тунел от двете страни се поставят информационни табели с надпис "Радиовръзка". За къси пътни тунели (по-малко от 400 м) тези табели не са задължителни.
Чл. 602
Пътните тунели, които разполагат с видеонаблюдение, трябва да бъдат оборудвани с високоговорители както вътре, така и на входовете и изходите. Тези високоговорители служат за предаване на съобщения с информация за участниците в движението, които могат да бъдат както на живо, така и предварително записани. Осигуряват се и възможности за контакт в пунктове с 24-часово дежурство и в контролно-командния пост на тунела.
Чл. 603
Член 603 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че разположението на високоговорителите в пътните тунели трябва да осигури ясно възприемане на съобщенията, дори при отворен прозорец и бавно движение на превозното средство. Високоговорителите могат да бъдат задействани индивидуално или в група. Преди монтажа на уредбите е необходимо да се проведе звукотехническо изследване за оптимално разпространение на звука.
Чл. 604
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране на пътни тунели, включително акустични и безопасностни аспекти. Основните изисквания включват ограничения на шума, изчисления за разбираемост на съобщенията, акустични сигнали за предупреждение, както и изисквания за вентилация, осветление и пожарна безопасност. Освен това, наредбата предвижда задължения за експертни оценки на проектите и определя минимални изисквания за документация и оценка на риска по време на проектиране и експлоатация на тунелите. Включва и специфични условия за експлоатационен срок на механизацията и съоръженията, както и изисквания за осветление и сигнализация.
§1
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти, в съответствие с Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура се отнася до организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество, както и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка. Наредбата е в съответствие с Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
§2
Наредбата е издадена на основание чл. 36 от Закона за пътищата и отменя предишните изисквания за проектиране на пътни тунели, установени в Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, утвърдени със заповеди № РД-08-139 и № РД-02-14-107 от 4.05.1988 г.
§3; Приложение № 1; Информационно приложение № 2; Приложение № 3.
Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник". Приложение № 1 определя изискванията към експертната група, оценяваща проектите на тунели, включително планиране, безопасност, вентилация и осветление. Обхватът на дейностите обхваща оценка на безопасността, управление на трафика и пожарна безопасност. Също така, се определят минималните изисквания за документация, оценка на риска и експлоатационния срок на съоръженията.
