Виж оригиналния текст на документа
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя правилата и минималните стандарти за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията. Целта е да се осигури достъпна архитектурна среда за всички, с акцент на хората с намалена подвижност. Наредбата се прилага за проектиране и изпълнение на строежи, комбинирайки изискванията на различни нормативни актове. Принципите на универсалния дизайн включват свободно ползване, приспособимост, лесна разбираемост, ясна информация, минимизиране на опасности, комфорт и подходящи размери за всички потребители.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, както и на сградите и съоръженията. Съществуващите елементи и сгради за обществено обслужване трябва да се приведат в съответствие с изискванията при реконструкции и основни ремонти. Инвестиционните проекти трябва да включват оценка на достъпността, освен ако такава не е направена по-рано. При невъзможност за спазване на изискванията, се прилага разпоредба от Закона за хората с увреждания. Преди текущи ремонти също се извършва оценка за достъпност, за да се установят необходимите мерки за привеждане в съответствие с наредбата.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираните територии и сгради. Тя се прилага при изработване и изменение на подробни устройствени планове, благоустройствени мероприятия, проектиране на елементи на достъпната среда, реконструкция на съществуващи обекти, проектиране на достъп до работни места за хора с увреждания, разработване на програми за привеждане на съществуващите елементи на достъпната среда в съответствие с изискванията на наредбата и оценка на съответствието на инвестиционните проекти. Проектната документация трябва да включва раздели за решения за достъпност и мерки за съответствие с нормативните изисквания.
Чл. 4 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за въвеждане в експлоатация на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и сградите. Констативният акт за приемане на достъпната среда включва данни за описанието на изградената среда, съответствието с проектните решения, както и информация за неизвършени или недобре извършени работи. Освен това, се изискват доказателства за спазване на одобрения инвестиционен проект и основните изисквания за достъпност и безопасна експлоатация.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и сградите. Дейностите по устройството и проектирането на териториите трябва да осигуряват достъпност за всички, включително за хора с увреждания, и се извършват от компетентните органи. Кметовете на общини са задължени да предоставят публична информация за достъпните маршрути чрез карти и интернет. В оценяването на инвестиционните проекти могат да участват представители на организации за хора с увреждания.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите в урбанизираната среда. Член 6 описва елементите на достъпната среда, включително пешеходни пространства, кръстовища, достъпни места за паркиране и спирки на обществен транспорт. Проектирането на тези елементи трябва да спазва изискванията на наредбата и принципите на универсален дизайн, осигурявайки безопасност и достъпност за хора с намалена подвижност. Специфични изисквания за минимални площи и размери при придвижване на хора с увреждания също са установени.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите в урбанизираната територия. Чл. 7 предвижда свързване на елементите на достъпната среда с достъпни маршрути, включващи пешеходни пространства, места за паркиране и спирки на обществен транспорт. В урбанизираните територии с първостепенно значение се изграждат достъпни маршрути от транспортни приемни сгради, лечебни заведения, административни и учебни сгради до спирки на обществен транспорт и достъпни паркинги. Достъпните маршрути трябва да бъдат обозначени с международния символ за достъпност, осветени и да включват тактилни ивици за безопасност.
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпни маршрути в пешеходните пространства. Основните изисквания включват: надлъжен наклон до 5% и напречен наклон от 1,5% до 2,5%; широчина на маршрута не по-малка от 120 см с места за разминаване на инвалидни колички; настилките трябва да са равни и нехлъзгави. В случай на основни обновявания, широчината може да бъде намалена до 90 см, а при невъзможност за спазване на изискванията, трябва да се проектира алтернативен достъпен маршрут.
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изпълнение на тактилни ивици, предназначени за улесняване на ориентацията на хора с увредено зрение. Тактилните ивици трябва да бъдат в жълт цвят, освен в случаи, когато не осигуряват необходимия контраст с настилката. Изискванията включват размери на тактилните плочи (30/30 cm или 40/40 cm), устойчивост на износване и подхлъзване, гладка повърхност и дебелина на оцветяването. Тактилните ивици могат да се изпълняват и върху готови настилки с подходящи профилни елементи, като се изисква те да бъдат механично свързани с настилката.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда. Чл. 10 описва спецификациите на тактилните ивици за насочване, които трябва да са с ширина 30 или 40 см и да се разполагат по достъпните маршрути, за да улеснят ориентацията на хора с увредено зрение. Тактилните ивици трябва да са разположени на разстояние до 50 см от сградите и да предшестват опасни участъци с тактилни ивици за внимание. Минималните изисквания към профилните елементи включват широчина и височина на ребрата, разстояния между тях и минимален брой ребра на широчина.
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за тактилни ивици за внимание, които трябва да бъдат с широчина 40 или 60 cm и разположени на 40 cm преди опасност. Тактилните ивици трябва да имат профилирана повърхност с редици от скосени полусфери. Минималните изисквания за профилните елементи включват: широчина на скосената полусфера в основата от 25 до 30 mm, широчина в горната част от 15 до 20 mm, височина 4 или 5 mm, и разстояние между центровете на съседни скосени полусфери от 55 до 65 mm.
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за осигуряване на свободно пространство по достъпните маршрути в урбанизирана среда. Основните изисквания включват: минимално разстояние от 230 см от препятствия до настилката, поставяне на бариери при препятствия с височина под 230 см, възможност за навлизане на предмети с долни ръбове до 68 см, и ограничения за предмети с долни ръбове от 68 до 230 см. Поставянето на решетки и капаци по достъпните маршрути е допустимо само при определени условия, като те трябва да са на ниво с повърхността на настилката.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност на елементите на средата в урбанизираните територии. Преминаването през пътното платно става на регулирани и нерегулирани кръстовища. Проектирането на кръстовищата трябва да спазва изискванията на предходна наредба от 2017 г. За кръстовища със светофари, зелената светлина е съпроводена от звуков сигнал, който отговаря на изискванията на Наредба № 17 от 2001 г.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на елементите на средата в урбанизираната територия. Чл. 14 предвижда, че преходите от тротоарите към пътното платно трябва да бъдат изпълнени на места за пресичане на улици и пешеходни пътеки. Широчината на скосяването на тротоара трябва да е поне равна на широчината на пешеходната пътека или минимум 250 см, с наклон не повече от 5%. При наличие на зелена площ, преходът се изпълнява без странични наклони. Освен това, преходите трябва да бъдат проектирани така, че да не пречат на спирките на обществения транспорт и дъждоприемните шахти.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност в урбанизираната среда. Чл. 15 указва, че на местата на пресичане на регулирани и нерегулирани кръстовища трябва да се предвиждат тактилни ивици, които са контрастни на съседната настилка. Тактилните ивици трябва да бъдат оцветени в червено за регулирани кръстовища и в жълто за нерегулирани кръстовища.
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за поставяне на тактилни ивици в урбанизирана среда. Тактилните ивици за внимание (предупреждение) трябва да бъдат разположени на 40 см преди прехода към пътното платно, с широчина 40 или 60 см. За насочване се използват тактилни ивици с широчина 30 или 40 см, в зависимост от размера на плочите. При кръстовища с острови, тактилните ивици трябва да бъдат разположени преди изходите на острова, свързани с водеща линия за обозначаване на посоката на движение. Изискванията за тактилните елементи трябва да отговарят на чл. 9, 10 и 11 от същата наредба.
Наредбата определя изискванията за достъпност в урбанизираната територия и сградите, като акцентира на преодоляването на различия в нивата на терена. Член 17 предвижда използването на безопасни стълби, рампи, подемни платформи и асансьори за осигуряване на достъпност. Изборът на елементи трябва да спазва принципите на универсален дизайн и да осигурява независимост и безопасност на всички граждани, с акцент на хората с намалена подвижност.
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за стълби, които осигуряват безопасност и лесно ползване за всички. Основните изисквания включват: ширина на стълбищното рамо (нови - минимум 120 см, съществуващи - минимум 90 см за една посока и 150 см за две), максимална височина на стъпалата (120 см), дължина на стълбищните площадки (150 см), равномерност на размерите на стъпалата (ширина минимум 32 см, височина максимум 15 см), контрастен цвят на първото и последното стъпало, наличие на тактилни ивици за предупреждение, парапети с определени изисквания за ръкохватки и безопасност. Специални изисквания се предвиждат и при реконструкция на стълби.
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изграждане на рампи в урбанизираната територия, включително широчина, наклон, наличие на площадки и парапети, както и безопасност на настилките. Рампите трябва да имат минимална широчина от 120 см, наклон не по-голям от 5%, и да бъдат оборудвани с ръкохватки и предпазни бордюри. За рампи с наклон над 5% се предвиждат специфични допуски в зависимост от дължината и височината на рампата.
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за подемни платформи с вертикално движение, които се предвиждат на места, където не е възможно изграждането на рампа. Платформите трябва да бъдат разположени в близост до стълбища и да отговарят на следните критерии: размери минимум 80 на 130 см, свободно пространство пред тях минимум 150 на 150 см, контролен панел на височина до 120 см и управление с една ръка без усилие.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и сградите. Член 21 указва, че асансьорите, обслужващи съоръжения в урбанизирана среда, трябва да спазват конкретни изисквания, включително поставяне на тактилна ивица на 40 см от вратата на асансьора, свързваща се с тактилните ивици за насочване.
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Броят на тези места зависи от капацитета на паркинга: 1 място за паркинги с до 10 места, 2 за до 30 места, 3 за до 50 места, 4% за паркинги с над 50 места и 10% за паркинги към лечебни и социални сгради. За нови многофамилни жилищни сгради броят на местата е равен на броя на жилищата. Осигуряват се достъпни маршрути до входовете на сградите.
Наредбата определя изискванията за достъпност на паркингите в урбанизираните територии. Местата за паркиране за хора с увреждания трябва да са с широчина 360 см, като е позволено споделяне на подхода за инвалидна количка при две съседни места. Настилката трябва да е нехлъзгава, а наклонът - не повече от 3%. Местата трябва да са разположени близо до достъпния вход на сградата, а при невъзможност - на разстояние до 50 м от входа.
Наредбата определя изискванията за достъпност на подземни паркинги. Достъпните места за паркиране трябва да се намират близо до достъпен асансьор или вход/изход. Подземните паркинги трябва да имат минимална светла височина от 240 см, включително под инсталации. За съществуващи паркинги с по-малка височина, достъпни места могат да бъдат предвидени извън подземния паркинг, спазвайки изискванията.
Наредбата определя изискванията за достъпност на елементите в урбанизираната територия, включително местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Местата за паркиране трябва да бъдат обозначени с пътен знак Д21 и да имат син фон с международния символ за достъпност в бяло. Освен това, наредбата включва и разпоредби относно спирките на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. На тротоарите при спирките се обособяват две зони: зона за изчакване, защитена от неблагоприятни атмосферни условия, и зона за качване. Местата и разположението на спирките се определят съгласно предходна наредба. Тактилните ивици за насочване и внимание трябва да са с контрастен цвят на околната настилка.
Член 27 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. указва, че информацията за разписанието на превозните средства трябва да бъде представена в съответствие с изискванията, посочени в член 38 от същата наредба. Това подчертава необходимостта от спазване на определени стандарти за достъпност и универсален дизайн при представяне на информацията.
В зоната за изчакване е задължително да се осигурят минимум едно място за сядане, както и по едно място за детска и инвалидна количка, с цел осигуряване на достъпност за всички потребители.
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за зоната за качване на спирките. Зоната трябва да осигурява свободно пешеходно пространство с широчина минимум 150 см, а елементите на обзавеждането не трябва да заемат това пространство. Тактилни ивици за насочване трябва да бъдат изпълнени, водещи до мястото за качване за хора с намалена подвижност. Възможност за гласово уведомяване е предвидена на спирките с информационни устройства.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда. Чл. 30 предвижда, че елементите на обзавеждането трябва да бъдат проектирани и монтирани така, че да бъдат достъпни за всички, включително за хора с намалена подвижност. Съществуващите елементи, чиято оперативна част е над 140 см от пода, трябва да бъдат заменени или преустроени. Тактилните ивици за насочване и внимание трябва да бъдат свързани с достъпните маршрути в урбанизираната територия и да отговарят на специфични изисквания.
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за монтиране на обществени телефони с цел осигуряване на достъпност. Всеки набор от телефони трябва да включва поне един достъпен телефон, който да спазва следните условия: свободно пространство пред телефона с размери 80 cm x 130 cm, тактилна ивица пред телефона, височина на оперативната част не повече от 120 cm, дължина на кабела на слушалката минимум 75 cm и телефонните кабини с размери 110 cm x 140 cm, без прагове и с лесно отваряща се врата. Съществуващите телефони трябва да бъдат приведени в съответствие с тези изисквания при планирани реконструкции или ремонти.
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за разполагане на автомати за кафе, безалкохолни напитки, цигари, билети и банкомати. Автоматите трябва да имат свободно пространство пред тях с размери минимум 80 на 130 см, а на 40 см пред тях да има тактилна ивица за внимание. Оперативната част на автомата трябва да е на височина между 40 и 120 см от настилката и ползването им не трябва да изисква усилие.
В пешеходните пространства трябва да се устройват достъпни места за сядане (пейки), които да са солидни, с височина на седалките 40 см, облегалка и странични ограничители с височина 65 см. Пейките трябва да бъдат разположени на разстояние не по-голямо от 50 м едно от друго, с осигурено място за инвалидна количка с размери минимум 80 см на 130 см. Пред всяка пейка е необходимо свободно пространство с широчина поне 120 см и тактилна ивица за внимание, свързана с насочващи тактилни ивици. В парковете трябва да има поне по едно достъпно място за сядане на всяка алея, до чешми, фонтани и площадки за игра, при спазване на горепосочените изисквания.
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на чешмите, разположени на обществени места. Чешмите трябва да имат свободно пространство с размери най-малко 80 на 130 см, тактилна ивица за внимание, свободно място за коленете с минимални размери, чучур на височина не повече от 90 см и струя на водата с височина най-малко 10 см. Кранчетата трябва да са на достъпна височина и да могат да се използват с една ръка без усилие. Специално за деца, крановете трябва да са на височина не повече от 55 см.
Пощенските кутии трябва да бъдат поставени на височина от 90 до 120 см, за да бъдат достъпни. Пред всяка самостоятелно поставена пощенска кутия или пред поне една от група пощенски кутии трябва да има тактилна ивица за внимание, свързана с тактилните ивици за насочване, които са част от достъпния маршрут в градската среда.
Наредбата определя изискванията за достъпност на обществените тоалетни кабини, предназначени за хора с увреждания. Кабините трябва да са разположени на достъпни места и да отговарят на конкретни размери и условия за достъп. Размерите на кабините трябва да са минимум 150 на 150 см, с свободно пространство пред тях, а вратата да е с минимален светъл отвор от 80 см. Тоалетната чиния трябва да е разположена на 45 см от страничната стена и на височина 50 см от пода. Осигуряват се и странични ръкохватки, както и нехлъзгава настилка. Пред входа на кабините трябва да има тактилни плочи и информация на брайлово писмо за ориентация на хората с увредено зрение.
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-2 определя височините, на които трябва да бъдат поставени информационно-указателните табели в урбанизираните територии. Табелите с наименования на улици трябва да са на височина до 250 cm, табелите с номера на сгради - до 200 cm, а за карти и информационни табели в пешеходни пространства и обществени сгради, минималната височина е 90 cm, а максималната - 180 cm.
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за представяне на информацията, така че да е достъпна за хора с намалена подвижност и увреждания. Минималната височина на буквите трябва да се изчислява, като разстоянието за четене в mm се дели на 250. Знаците и символите трябва да са контрастни на фона, а буквите, цифрите и символите да са изпъкнали с минимум 0,1 cm. Географските имена и имена на улици трябва да се изписват на кирилица и латиница, съобразно Наредба № 3 от 2006 г.
Наредбата определя изискванията за осигуряване на достъпна среда в сградите и съоръженията, включително входове, общи помещения и санитарни възли. За нови многофамилни сгради с над 30 жилища, поне едно жилище трябва да бъде проектирано с изисквания за достъпност и разположено на първия етаж. В производствени сгради трябва да се предвидят работни места за хора с увреждания. Основни фактори за достъпна среда включват пешеходен достъп, подходящо осветление, безопасни стълби и информация на различни формати. Достъпът до жилища и общи помещения трябва да е осигурен с асансьори или стълби, а в сгради до 5 етажа е допустимо използването на подемни платформи.
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че достъпната среда в сградите и съоръженията трябва да отговаря на специфичните изисквания на хора с различни видове увреждания. Това включва аспекти като придвижване на дълги разстояния, използване на наклонени повърхности и технически помощни средства, както и осигуряване на достъп до стълби, бутони и информационни средства.
Член 41 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на помещенията и пространствата в сградите и съоръженията. Достъпните маршрути трябва да са свързани помежду си и настилките да са нехлъзгави. Промени в нивата до 2 cm се преодоляват с наклон 1:2, а при по-големи промени се предвиждат рампи или асансьори. Текстилните настилки трябва да са здраво закрепени и с къси влакна до 2 cm. Рампите трябва да отговарят на специфични изисквания, посочени в чл. 19.
Собствениците на сгради за обществено обслужване са задължени да поставят международния символ за достъпност на видно място на входа, ако сградата отговаря на изискванията за достъпност. Освен това, ако собственикът поддържа електронна страница, той трябва да предостави информация за достъпната архитектурна среда и снимков материал, предназначен за хора с намалена подвижност.
Наредбата определя изискванията за осветление на достъпните маршрути в сградите и съоръженията, като акцентира на необходимостта от подходяща осветеност, която да не заслепява хората с увреждания. Специфични изисквания включват: минимална осветеност от 150 lx на пода на достъпните входове и маршрути, 200 lx в обществените помещения, и 350-450 lx на работни повърхности за четене и писане. Осветителните тела с насочена светлина трябва да подчертават лицата на хората.
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя, че тактилните ивици за внимание и насочване в сградите и съоръженията трябва да се изпълняват с тактилни плочи или чрез профилни елементи, поставени върху готови настилки. Изпълнението трябва да съответства на изискванията, посочени в членове 9, 10 и 11 от наредбата.
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в случаите, когато съществуващи сгради или самостоятелни обекти за обществено обслужване не могат да спазят изцяло изискванията за достъпност, на видими места от достъпния вход към вътрешните пространства трябва да се постави международният символ за достъпност. Този символ обозначава частите от сградите и съоръженията, които разполагат с изградени достъпни маршрути.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на сградите и съоръженията, свързани с главния вход, който трябва да бъде достъпен за всички, включително за хора с намалена подвижност. Входът трябва да бъде подходящо осветен, защитен от атмосферни условия и обозначен с международния символ за достъпност. Осигурява се достъп чрез рампи или подемни платформи, ако има стъпала и промени в нивата. Пред входа трябва да има хоризонтална площадка и равен под, а при входове, изискващи билет, трябва да има поне един достъпен вход с широка пътека. Тактилни плочи и ивици трябва да бъдат поставени за навигация на хора с нарушено зрение.
Член 47 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията към стълби, рампи и подемни платформи, които осигуряват достъп до сгради и съоръжения. Тези изисквания трябва да съответстват на разпоредбите в чл. 18, 19, 20 и 56 от същата наредба.
В случай че не е възможно технически да се спазят изискванията за достъпност на главния вход на съществуваща сграда за обществено обслужване, трябва да се осигури алтернативен подходящ вход, който да бъде ясно обозначен като достъпен.
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на входните врати в сградите. Входните врати на достъпния вход трябва да имат светла широчина минимум 100 cm и височина минимум 210 cm, с изключение на съществуващи сгради, където ширината може да е минимум 90 cm. При летящи или въртящи се врати трябва да се осигури допълнителна достъпна врата. При врати с две крила, поне едно трябва да е с широчина минимум 90 cm. Разстоянията между входни врати зависят от начина на отваряне и включват специфични минимални изисквания за свободно пространство.
При извършване на реконструкции и основни обновявания на съществуващи сгради и съоръжения, се изисква да се предвидят мерки за осигуряване на свободно пространство между входните врати. Най-малко една от следните мерки трябва да бъде реализирана: смяна на вратите на панти с плъзгащи се, смяна на посоката на отваряне на вратите, монтиране на двойни врати на панти за преддверия с широчина под 120 см, премахване на вътрешни врати или реконструкция на преддверия с цел разширяване, когато е възможно.
Чл. 51 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на входните врати. Дръжките на входните врати трябва да са на височина 90 см, с възможност за ползване на 70 см за деца и по-ниски хора. Те не трябва да изискват усилие при използване. Пултовете за управление на плъзгащи врати трябва да са на височина 80-120 см и да имат тактилни знаци. Автоматичните врати трябва да се задействат при тегло 20 кг.
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. предвижда, че във входните преддверия и достъпните фоайета трябва да се осигури достъпен маршрут с минимална широчина от 90 см, като се спазват и изискванията на чл. 41 от същата наредба.
Наредба № РД-02-20-2 определя минималната широчина на коридорите в достъпната среда. Основните изисквания включват: 1. Коридорите по достъпния маршрут трябва да имат широчина най-малко 90 cm, а при наличие на врати - най-малко 120 cm. 2. За сгради с масов достъп, широчината на коридорите варира между 180 cm, 150 cm и 120 cm, в зависимост от интензивността на движението. 3. При широчина под 180 cm, се предвиждат места за разминаване на инвалидни колички с размери 200 cm на 180 cm. 4. При завой около препятствие, широчината на коридора трябва да е най-малко 90 cm, а при по-малки препятствия - да се увеличи до 110 cm преди завоя и 120 cm на самия завой.
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за разположение на стенни предмети по достъпните маршрути. Предмети с ръбове на височина от 68 до 210 см не трябва да навлизат повече от 10 см в достъпното пространство. Предмети под 68 см могат да навлизат неограничено, без да намаляват минималната широчина на маршрута. При свободно пространство под 210 см, трябва да се постави бариера на височина минимум 68 см, която да е достъпна за хора с увредено зрение. Висящи елементи в помещения не трябва да са по-ниски от 210 см.
Чл. 55 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за стълбищата в сгради за обществено обслужване и нови многофамилни сгради, с цел осигуряване на безопасност и лесно ползване от всички граждани. Основните изисквания включват: ширина на стълбищното рамо, максимална височина на стъпалата, наличие на площадки, ръкохватки и нехлъзгава настилка. За съществуващи сгради се приемат определени минимални изисквания за безопасност.
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за подемни платформи в сградите, включително самостоятелните обекти за обществено обслужване. Позволява се използването на вертикални и наклонени подемни платформи за преодоляване на разлики в нивата. Вертикалните платформи трябва да отговарят на определени изисквания, а наклонените платформи трябва да имат минимални размери и да се инсталират при спазване на определени условия. Техническото поддържане на платформите следва да е в съответствие със законодателството. Забранява се инсталирането на наклонени подемно-задвижвани седалки в обекти за обществено обслужване.
Наредбата определя минималните изисквания за безопасни и достъпни асансьори, включително за хора с увреждания. Те включват изисквания към размерите на кабината, техническите средства и устройствата за управление, както и точността при спиране и проверка на безопасността. Оценяването на съответствието на асансьорите се извършва по стандарт БДС ЕN 81-70. Светлата широчина на вратата на асансьорната кабина трябва да е минимум 90 см, а вратата трябва да е с контрастен цвят спрямо прилежащите повърхности.
Наредбата определя изискванията за достъпност пред асансьори в сградите. За асансьори с неавтоматични врати е необходимо пространство с размери 150 на 180 см, а за автоматични врати - 150 на 150 см. На таблото за управление в асансьора трябва да има знак за достъпна тоалетна на съответния етаж. Освен това, на 40 см от вратата на асансьора трябва да се постави тактилна ивица, свързваща се с тактилните ивици за насочване.
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че съществуващите асансьори в експлоатация се считат за отговарящи на изискванията за достъпност, ако съответстват на БДС EN 81-82. Освен това, в наредбата се посочват изисквания за свободно пространство и тактилни ивици пред достъпните асансьори. Глава единадесета обхваща изискванията към помещенията и пространствата за общо ползване в обществени сгради.
Чл. 60 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на помещения и пространства за общо ползване. Достъпните маршрути трябва да свързват тези помещения с входовете и комуникационните пространства, като вратите трябва да имат минимални размери и удобни дръжки. Прозрачните прегради трябва да бъдат обозначени с контрастни ленти. За ориентация на хора със зрителни увреждания се предвиждат тактилни ивици и информация на брайлово писмо.
Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за поставяне на информационни табели в сградите. Те трябва да се поставят на височина от 120 до 160 см, осигурявайки видимост и достъпност за всички, включително за хора с увреждания. В зони с интензивно движение, табелите трябва да бъдат на височина най-малко 210 см. За табелите, поставени до 160 см, е задължително да имат тактилни знаци с височина между 15 и 55 мм, а релефът им да е минимум 0,8 мм.
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че в административните сгради и сградите за обществено обслужване трябва да има поне едно гише с осигурено свободно пространство с широчина минимум 120 см. Височината на гишето, от което се обслужват клиентите, не трябва да надвишава 80 см от настилката.
В съответствие с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., автоматите за кафе, безалкохолни напитки, цигари, билети и банкомати в сградите за обществено обслужване трябва да бъдат разположени на достъпен маршрут. Необходимо е да се спазват изискванията за осигуряване на свободно пространство в хоризонтална посока. Освен това, по достъпния маршрут до автоматите трябва да се предоставя информация за хора с увредено зрение, чрез тактилни ивици, тактилни знаци или текст на брайлово писмо.
Чл. 64 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за монтаж на излазите на електрическите инсталации в помещенията по достъпните маршрути. Те трябва да бъдат разположени на височина от 40 до 120 см от пода и пред тях трябва да има свободна подова площ с размери 80 на 130 см.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност в търговските зали, които включват: минимална ширина на проходите от 90 см, достъпни рафтове с обслужваща част на височина между 40 и 135 см, търговски плотове с височина до 80 см, касови пунктове с ширина на прохода не по-малка от 90 см и височина на плота до 80 см. Осигурява се достъп на хора с увреждания до всички нива в многоетажни обекти и поне една пробна в магазини за облекло е с размери 150 на 150 см.
Сградите за административно обслужване трябва да осигуряват достъпни маршрути за хора с увреждания до работните места и клиентските зони. Задължително е да се предвиди поне едно достъпно санитарно-хигиенно помещение, което в сгради със средно и високо застрояване трябва да е разположено близо до достъпен асансьор.
Наредбата определя изискванията за достъпност на заведенията за хранене, включително минимум 5% от местата за сядане да са достъпни за хора с инвалидни колички, ширина на пътеките минимум 220 см, достъпно място с размери 80 на 130 см, и височина на масите между 80 и 85 см. В заведения с самообслужване, пътеката пред плота трябва да е минимум 90 см широка, плотовете за храна не по-високи от 80 см, а рафтовете максимум 120 см.
Член 68 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. предвижда, че помещенията за общо ползване в достъпните обекти за битови услуги и граждански ритуали трябва да бъдат свързани с достъпен маршрут, съгласно изискванията на член 60 от същата наредба.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност на зрителски зали в сгради за обществено обслужване. Залите трябва да имат минимум 2% от местата за зрители за хора в инвалидни колички и минимум 2 места за хора с увредено зрение. Местата за зрители в инвалидни колички трябва да са с размери 90 на 140 см и да са свързани с достъпен маршрут. Освен това, на 40 см от местата за зрители с увредено зрение трябва да има тактилна ивица, а на подлакътника да се монтира информация за евакуация. Видимостта от местата за зрители в инвалидни колички трябва да е сравнима с останалите места в залата.
Чл. 70 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на помещенията и пространствата за общо ползване в спортни сгради. За зали с до 1000 места се предвиждат минимум 10 места за зрители в инвалидни колички и 10 места за зрители с увредено зрение. В зали с над 1000 места, 0,5% от общия брой места трябва да са за зрители в инвалидни колички. Достъпните места трябва да отговарят на специфични изисквания, включително наличие на тактилна ивица и информация за евакуация на места за зрители с увредено зрение.
Наредбата определя изискванията за достъпност на помещенията в библиотеките. Най-малко 5% от местата в читалните трябва да бъдат предназначени за хора в инвалидни колички и поне 5 места за хора с увредено зрение. Достъпните места за инвалидни колички трябва да отговарят на специфични изисквания и да бъдат разположени близо до литературата на брайлово писмо и аудиокниги. Осигурен е минимум 180 см широчина за разминаване в читалните. Пътеките между картотечните шкафове трябва да са с широчина 90 см, а достъпната височина на шкафовете е от 40 до 135 см.
Член 72 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. постановява, че в изложбени и музейни зали, помещенията и пространствата с експонати трябва да бъдат свързани с достъпен маршрут. Това изискване цели да осигури лесен достъп до експонатите за всички посетители.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност на сградите и съоръженията в образованието. Достъпните помещения и пространства трябва да бъдат свързани чрез достъпен маршрут. Учебните помещения трябва да предлагат места за учащи се с увреждания, а неучебните помещения да осигуряват достъпна среда. На всеки етаж е необходимо да има поне едно достъпно санитарно-хигиенно помещение. При съществуващи сгради, където не е възможно да се спазят изискванията, броят на достъпните санитарни помещения се определя по реда на наредбата, но не по-малко от едно.
Наредбата определя изискванията за достъпност на помещенията и пространствата за общо ползване в пощенските станции. Пътеките пред гишета трябва да са с широчина минимум 120 см, а едно гише да е на височина до 80 см. За хора с увредено зрение се предвиждат тактилни ивици и обозначения на пощенските кутии с брайлово писмо. Писалищните плотове трябва да са на височина 80-85 см, с осигурено свободно пространство. Пощенските кутии също трябва да имат свободна подова площ и височина на отворите между 90 и 120 см. Най-малко 5% от кутии трябва да са достъпни за хора в инвалидни колички.
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на помещенията и пространствата за общо ползване в транспортните сгради. Основните изисквания включват: свързване на достъпните маршрути с паркинги, входове и изходи, ясна маркировка на маршрутите с международния символ за достъпност, полагане на тактилни ивици за ориентация на хора със зрителни увреждания, спазване на минимални размери на маршрути, гишета и зони за изчакване.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност на входовете и маршрутите към лечебните и социалните заведения. Входовете трябва да бъдат достъпни, а общите пространства да имат достъпен маршрут с тактилни ивици и звукови указания за хора със зрителни увреждания. В стационарите е необходимо да има минимум две достъпни болнични стаи, които да отговарят на специфични изисквания за пространство и достъпност на санитарни възли.
Наредбата определя изискванията за достъпност на сградите в областта на хотелиерството, които включват: 1. Обслужващите гишета на рецепцията да са на височина не повече от 80 см. 2. Достъп до хотелски стаи за хора с увреждания чрез достъпен маршрут. 3. Достъп до помещения за туристически услуги и открити съоръжения. 4. Наличие на поне една достъпна тоалетна. За обекти с капацитет над 20 легла е задължително да има поне една достъпна хотелска стая. Осигуряват се тактилни ивици за ориентация на хора със зрителни увреждания.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност в съдебните зали. Всяка зала трябва да предвижда минимум две места с площ 80 на 130 см за маневриране с инвалидна количка и две места за хора с увредено зрение, свързани с достъпен маршрут. За ориентация на хора със зрителни увреждания се полагат тактилни ивици, табели на брайлово писмо и тактилни знаци, свързващи входа на съда, асансьора, съдебната зала и достъпната тоалетна. Тактилните ивици трябва да покриват целия достъпен маршрут.
Наредбата определя изискванията за адаптиране на работни места за хора с увреждания в обществени и производствени сгради. Работните места трябва да отговарят на специфични изисквания, като минимални размери за свободна подова площ и височина на работния плот, за да осигурят максимална компенсация на затрудненията на служителите. Допълнително, достъпният маршрут до работното място трябва да бъде обозначен с тактилни ивици и табели на брайлово писмо.
Наредбата изисква новите многофамилни жилищни сгради и сградите със смесено предназначение да осигуряват достъпен маршрут от входа до всяко жилище и общите помещения. Необходимо е свободно и безопасно преминаване за хора с намалена подвижност, както и полагане на тактилни плочи на 40 см от входа. На входа трябва да има табела с информация за хора със зрителни увреждания. Достъпният маршрут трябва да се свързва с входа и комуникационните пространства, като тактилната ивица за насочване да бъде изпълнена по цялата дължина на маршрута.
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. постановява, че вратите на помещенията и пространствата за общо ползване в нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение трябва да отговарят на изискванията, определени в чл. 60, ал. 2 от съответния закон.
Чл. 82 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че гаражите, покритите паркинги и местата за паркиране, предназначени за хора с увреждания, трябва да бъдат свързани с достъпен маршрут. Това е част от изискванията за достъпност и универсален дизайн в урбанизираната среда.
Наредбата определя изискванията за достъпност на санитарно-хигиенни помещения в сградите за обществено обслужване и производствените сгради, предназначени за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат и зрението. Всяка такава сграда трябва да има минимум едно достъпно санитарно помещение, свързано с достъпните маршрути. То трябва да бъде обозначено с международния символ за достъпност и да включва тактилни плочи пред входа. В случаи на самостоятелни обекти, също трябва да се осигури достъпно санитарно помещение за клиентите.
Наредбата определя изискванията за достъпност на санитарно-хигиенните помещения, включително необходимото свободно пространство за маневриране с инвалидна количка, размерите на вратите, механизма за заключване и настилката. Свободното пространство трябва да е с Т-образна форма или с диаметър 150 см. Вратите трябва да имат широчина най-малко 90 см и да не пречат на маневрирането. Заключващият механизъм трябва да бъде свързан с паникбутон, а настилката да е нехлъзгава.
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. предвижда, че когато достъпното санитарно-хигиенно помещение разполага с преддверие, то трябва да бъде оразмерено така, че да осигури необходимото свободно пространство за маневриране на инвалидна количка, съгласно указанията в фигура 1.
Наредбата определя минималните изисквания за свободно подово пространство в санитарни помещения в зависимост от типа на достъпа до тоалетната чиния. При фронтален достъп с мивка, пространството трябва да е минимум 120 см ширина и 160 см дължина. При диагонален достъп с мивка, минималните размери са 120 см ширина и 140 см дължина. При страничен достъп без мивка, изискванията са 150 см ширина и 140 см дължина.
Санитарните прибори и аксесоарите в достъпните санитарно-хигиенни помещения трябва да отговарят на определени изисквания, включително разстояния и височини на монтаж. Тоалетната чиния трябва да бъде разположена на 45 см от стената, а горният ръб да е на 50 см от пода. Ръкохватките трябва да са на 90 см височина и с определени размери, а мивката на 80 см, с възможност за достъп с инвалидна количка. Аксесоарите не трябва да са по-високи от 120 см.
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за санитарно-хигиенни помещения в достъпни стаи и апартаменти в хотели и лечебни заведения. Помещенията трябва да отговарят на спецификациите в чл. 84-87 и приложение № 4. В транспортните приемни сгради е необходимо да има място за смяна на бебета, което да е достъпно за мъже и жени, с определени размери и безопасност. Плотът за смяна на бебета трябва да бъде на височина 80-100 см, с широчина минимум 50 см и дължина минимум 70 см, да е обезопасен и да издържа на натоварване от 80 кг.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност на спомагателни помещения в сградите за обществено обслужване, включително индивидуални гардероби и душ-кабини за хора с увреждания. Спомагателните помещения трябва да бъдат свързани с достъпен маршрут. Гардеробите трябва да имат свободна подова площ, тактилни плочи, височина на обслужване до 120 см и определени разстояния между тях. Душ-кабините трябва да отговарят на специфични размери и да осигуряват необходимите условия за прехвърляне от инвалидна количка.
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на жилищата в новите многофамилни сгради. При проектирането и строителството трябва да се осигури безопасно придвижване на обитателите и адаптиране на средата за хора с намалена подвижност. Спазват се минимални широчини на входни преддверия и коридори, съгласно Наредба № 7 от 2003 г. За жилища на повече от едно ниво, изискванията важат само за първото ниво, ако то включва определени помещения.
Член 91 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че функционалното разпределение на помещенията в жилището трябва да съответства на принципите за универсален дизайн, описани в чл. 1, ал. 3 от същата наредба. Това означава, че жилищата трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват достъпност и удобство за всички потребители, независимо от техните физически способности.
Наредбата определя изискванията за подови настилки и врати в жилищата, за да осигури достъпност. Подовите настилки трябва да са равни и нехлъзгави, с допустими неравности до 2 cm. Входната врата трябва да има светла широчина минимум 100 cm, а вътрешните врати - минимум 80 cm. Дръжките на входните врати трябва да са на височина 90 cm и удобни за хващане. Подът пред входната врата трябва да е равен и без препятствия, а праговете с височина от 0,5 до 2 cm да са скосявани с наклон не повече от 1:2.
Наредбата определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Основните разпоредби включват минимални размери за балкони, лоджии и тераси, изисквания за безопасност на парапети, както и определения за достъпна среда и достъпни маршрути. Включени са и специфични изисквания за проектиране на елементи, осигуряващи достъпност за хора с намалена подвижност, както и правила за изграждане на достъпни санитарно-хигиенни помещения. Наредбата влиза в сила на 23 май 2022 г. и отменя предходна наредба от 2009 г.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираните територии и сградите. В параграф §1 се дефинират термини, свързани с достъпността, включително "хора с намалена подвижност", "достъпна среда", "достъпен маршрут" и "достъпен вход", както и специфични категории хора, които попадат в тези определения. Определят се и изисквания за физическите характеристики на достъпните маршрути и повърхности, тактилни знаци и информация, достъпна за хора с увреждания.
В параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на НАРЕДБА № РД-02-20-2 се посочва, че за нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Закона за административните нарушения и наказания. В случай, че друг закон предвижда по-тежко наказание, се прилага разпоредбата на този закон.
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г., относно организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество. Тази процедура включва установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите.
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. определя изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Тя е издадена на основание чл. 53, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗХУ) и във връзка с чл. 112, ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С нея се отменя Наредба № 4 от 2009 г., която регламентира проектирането, изпълнението и поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
Наредбата за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда влиза в сила за инвестиционни проекти, при които производството по одобряване и издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. За започнато производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 определя, че инвестиционни проекти, разработени съгласно отменената Наредба № 4 от 2009 г., могат да бъдат внесени за одобрение в срок от една година след влизането в сила на новата наредба. В производствата по одобряване на тези проекти ще се прилагат разпоредбите на отменената наредба.
Наредба № РД-02-20-2, приета на 26.01.2021 г., се прилага за инвестиционни проекти, при които производството по одобряване и издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила. Датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган определя началото на производството.
Наредба № РД-02-20-2 влиза в сила на 23 май 2022 г. По-късно, с изменения и допълнения, обнародвани в Държавен вестник, брой 64 от 2024 г., новите разпоредби ще влязат в сила от 30 юли 2024 г.
Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. Датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган определя началото на производството. Възложителите имат право да преработят проектите си в съответствие с наредбата и да ги внесат за одобрение съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че започнатите производства по въвеждане в експлоатация на строежи ще се довършват по досегашния ред. За започнато производство се счита съставянето на констативния акт по член 176, алинея 1 от Закона за устройство на територията, който удостоверява предаването на завършения строеж от строителя на възложителя.
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването си в 'Държавен вестник'. Приложение № 1 и Приложение № 2 предоставят примерни формуляри за оценка на достъпността на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и в сградите, съответно. Оценките следва да се извършват в зависимост от специфичните условия на всеки конкретен случай, като е необходимо предварително запознаване с плановете за устройство на територията и приложените схеми. Изискванията за достъпност обхващат различни елементи, включително пешеходни пространства, кръстовища, места за паркиране и др., и следва да се спазват при проектиране и изграждане на инфраструктурата.