НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 27 ЯНУАРИ 2012 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В ЗЕМЕТРЪСНИ РАЙОНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за проектиране на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони. Тя се прилага както за нови строежи, така и за съществуващи при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, надстрояване или вътрешно преустройство. Изключение правят строителните конструкции на атомни електроцентрали и съоръженията за силно токсични вещества.
Чл. 2
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. определя изискванията за проектиране на строежи в земетръсни райони. Член 2 акцентира на необходимостта от осигуряване на надеждността на конструкциите и земната основа, като се вземат предвид експлоатационни и сеизмични въздействия.
Чл. 3
Надеждността на строежите, предназначени да устоят на сеизмични въздействия, се осигурява чрез спазване на изискванията на наредбата и приложимите нормативни актове, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и поддържането на строежите.
Чл. 4
Строежите в земетръсни райони трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да отговарят на определени изисквания за надеждност по време на експлоатационния срок. Те трябва да издържат на сеизмично въздействие без разрушаване и да запазват носещата си способност след земетресение. Освен това, конструкциите трябва да бъдат проектирани с оглед на вероятността за поява на сеизмични въздействия, които надвишават изчислените, без да се появяват повреди. Носещите конструкции трябва да осигуряват необходимата носеща способност и коравина, а проектите да се изготвят от квалифицирани специалисти.
Чл. 5
В строежите в сеизмични райони могат да се извършват промени в конструкцията, включително реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, надстрояване и вътрешно преустройство, при спазване на следните условия: 1. Извършено обследване и регистриран технически паспорт; 2. Положителна оценка за сеизмична осигуреност; 3. Спазване на допустимата височина и етажност; 4. Одобрен инвестиционен проект по реда на ЗУТ.
Чл. 6
Наредбата регламентира изискванията за обследване на строежи в земетръсни райони. Според чл. 6, за извършеното обследване се изготвя доклад, който оценява техническите характеристики на строежа и сеизмичната му осигуреност. Оценката е положителна, ако строежът отговаря на действащите нормативни актове. Допускат се несъществени изменения в конструкцията, при условие че носещата способност, коравината и дълготрайността остават в съответствие с изискванията. Допустими са и отклонения от нормативните изисквания за недвижими културни ценности.
Чл. 7, Таблица 1 и Таблица 2
Наредбата определя условията за избор на строителни площадки в земетръсни райони. При избора се вземат предвид благоприятните почви (групи А, В и С) и се избягват неблагоприятни терени, като силно изветрели земни породи, стръмни терени, терени с активни свлачища и др. Строителството е забранено на терени, където сеизмичният коефициент е над 0,4, освен за определени класове на значимост на строежите. Класовете на значимост варират от I до IV, в зависимост от потенциалните последствия от земетресенията.
Чл. 8
При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват основни принципи, включващи простота на конструкцията, еднообразие и симетрия, носимоспособност и коравина в две направления, носимоспособност и коравина на усукване, диафрагмено поведение на етажното ниво и подходящо фундиране. Строежите се категоризират на регулярни и нерегулярни, което влияе на изчислителния им модел и стойността на коефициента на реагиране. Архитектурни решения, които не осигуряват конструктивна защита срещу сеизмични въздействия, не се допускат.
Чл. 9
Сглобяемите конструкции трябва да се проектират с едроразмерни елементи, които са надеждно свързани. При стоманобетонни конструкции, местата на съединенията между елементите се замонолитват и се разполагат извън зоната на максималните усилия. Необходимо е да се предвидят непрекъснати или гъсто разположени връзки между стенните и подобни елементи. Ограничава се проектирането на връзки, които могат да предизвикат концентрация на напрежения в отделни места на елементите.
Чл. 10
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. определя изискванията за проектиране на конструкции на сгради и съоръжения, които трябва да бъдат изчислени за сеизмични сили. Изчисленията се основават на динамични модели и вземат предвид параметри като магнитуд, дълбочина на земетресението и разстояние до епицентъра. Сеизмичното въздействие се представя с три компоненти на ускоренията, и се използват акселограми за по-точна оценка. За нерегулярни строежи се изисква пространствен модел, докато за регулярни може да се използват два независими модела. Вертикалното сеизмично въздействие трябва да се отчита при определени конструкции, включително конзолни и мостови.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че сеизмичните сили са част от особените натоварвания и че съчетанията от натоварвания, които включват сеизмични сили, се считат за извънредни. Коефициентът на съчетание за усилията от сеизмичните въздействия е 1,0, а за останалите натоварвания се определя съгласно Наредба № 3 от 2004 г. Коефициентът на сигурност за сградите и съоръженията при извънредни съчетания е също 1,0.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че коефициентите на натоварване, използвани за определяне на изчислителните сеизмични сили, трябва да се приемат съгласно приложение № 4 на наредбата.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-2 определя как да се изчисляват конструкциите на сгради и съоръжения при сеизмични въздействия. В секция (1) е указано, че не се отчитат динамични товари от машини и съоръжения, спирателни и странични сили от кранове, слягане на фундаменти, тегло на окачени товари и температурно-климатични въздействия. Секция (2) описва как да се определят вертикалните сеизмични сили при мостови кранове, отчитайки теглото на крана, тележката и полезния товар. Секция (3) разглежда как да се определят хоризонталните сеизмични сили в зависимост от вида на окачването на товара. Секция (4) уточнява, че при многокорабни промишлени сгради се отчита натоварването от най-тежкия кран.
Чл. 14
Чл. 14 регламентира условията за съчетаване на натоварванията от земетръс и вятър при проектирането на сгради и съоръжения. В извънредното съчетание натоварванията от вятър не се включват, освен ако става въпрос за високи строежи над 30 етажа, кули, мачти и комини, при които вятърът е основно натоварване. За тези строежи начинът на съчетаване на натоварванията се определя от специализирани нормативни актове или по задание на възложителя.
Чл. 15
Наредбата определя методите за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони. Чл. 15 описва основни формули за изчисление на сеизмичните сили и спектри на ускорения, включително коефициенти на значимост, сеизмични коефициенти и коефициенти на реагиране на конструкцията. В таблица 3 са посочени стойности на коефициента на реагиране R за различни типове конструкции, включително стоманобетонни, зидарски и стоманени конструкции. Забележките уточняват условията за оценка на съществуващи строежи и методите за изчисление на сеизмичните натоварвания.
Чл. 16
В чл. 16 от Наредба № РД-02-20-2 се определят допълнителни коефициенти за стойностите на коефициента на реагиране R, в зависимост от характеристиките на сградите. За скелетни сгради, при които стенният пълнеж не оказва влияние, коефициентите зависят от отношението h/b. За h/b ≥ 25 коефициентът е 1,50, за h/b < 15 е 1,00, а за 15 < h/b < 25 се прилага интерполация между 1,0 и 1,50. За сгради с гъвкав етаж коефициентът е 2,00, а за сгради на пилоти с висок ростверк - 1,50.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата позволява определяне на ефектите от сеизмичното въздействие в конструкциите на строежите чрез интегриране на диференциални уравнения на движението, като се вземат предвид пластичните деформации. За моделиране на ускорението на основата се използват реални или изкуствени акселограми, а максималното ускорение не трябва да бъде по-малко от Kcg, където Kc е сеизмичният коефициент за района, а g е земното ускорение.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-2 описва условията за проверка на достатъчността на формите на собствени трептения при проектиране на конструкции в земетръсни райони. Проверката се извършва с коефициента на ефективната модална маса, като е необходимо сумата от ефективните модални маси да бъде поне 90% от общата маса на конструкцията. Всички форми с ефективна модална маса над 5% от тоталната маса трябва да бъдат включени в анализа. За хидротехнически съоръжения броят на формите за изследване се определя съгласно специфични изисквания.
Чл. 19
Чл. 19 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 определя, че периодите и формите на собствените трептения на конструкцията в земетръсни райони се изчисляват чрез методите на строителната механика, като се вземат предвид условията на еластични деформации.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-2 определя методите за изчисляване на максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие в конструкциите. Според параграф 1, тези стойности се определят чрез модално комбиниране и комбиниране по компоненти. Параграф 2 уточнява, че конструкцията трябва да се изследва за всяка от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно, а резултатите се комбинират по модален начин. Параграфи 3 и 4 предвиждат изключения за конструкции, които не са чувствителни към вертикалната компонента, и описват методите SRSS и CQC за модално комбиниране. Параграф 5 посочва, че подробен алгоритъм за изчисление е представен в приложение № 3.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № РД-02-20-2 определя методите за изчисление на сеизмичното въздействие върху строителни конструкции в земетръсни райони. За вертикалното изчислително сеизмично въздействие се използва формула, при която Saz = 0,9Sa и R = 0,67. За зидани конструкции се прилагат специфични изисквания, посочени в чл. 84. Хоризонталните и наклонените конзолни елементи могат да се изчисляват с вертикално сеизмично натоварване, равно на 2,25СКcQ, където Q е теглото на елемента.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че конструкциите на сградите и съоръженията, включително парапети, фронтони, орнаменти, комини и резервоари, трябва да бъдат изчислявани за хоризонтално сеизмично натоварване. Това натоварване е равно на 2СКcQ, където Q представлява теглото на съответния елемент.
Чл. 23
Чл. 23 от наредбата предвижда изисквания за изчисление на стените, панелите и преградите за действие на сеизмично въздействие. Конкретно, те трябва да се проектират за хоризонтално изчислително сеизмично въздействие, равно на 0,6CKcQ, където Q представлява теглото на елемента. Освен това, закрепването на оборудването към конструкцията трябва да се анализира на базата на динамичното реагиране на системата конструкция - оборудване.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на разпределение на хоризонталните сеизмични сили, поемани от вертикалните носещи елементи на сгради. За сгради с корави конструкции разпределението става чрез изравняване на хоризонталните премествания на подовата или покривната конструкция и вертикалните елементи. За сгради с некоректни конструкции разпределението отчита деформативността на конструкцията, а за сгради до пет етажа е допустимо разпределение на вертикалните товари пропорционално на товарите, предавани на отделните етажи.
Чл. 25
При проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, при изчисленията с равнинен модел, освен сеизмичните сили, трябва да се отчита и усукващият момент, който тези сили предизвикват. Усукващият момент се измерва спрямо вертикалната ос на сградата, и ексцентрицитетът между центровете на масите и коравините на всяко етажно ниво не трябва да е по-малък от 0,05Li, където Li е размерът на етажната конструкция, перпендикулярен на сеизмичната сила.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че замонолитените съединения между конструктивните елементи на сглобяемите и сглобяемо-монолитните сгради трябва да се изчисляват за усилията, произтичащи от сеизмичните сили. При изчисляването на заварените монтажни съединения на стоманени елементи и на съединенията на стоманобетонни елементи в сглобяеми конструкции, усилията от сеизмичните сили се увеличават с 25%.
Чл. 27
Чл. 27 предвижда, че при изчисленията на якост и устойчивост на конструкции с отчитане на сеизмичното въздействие, към изчислителните характеристики на материалите се добавя допълнителен коефициент за условие на работа (gk), съгласно таблица 4. Също така, изчислителното съпротивление на натиск на армировката в стоманобетонни конструкции не трябва да надвишава 450 MPa.
Чл. 28
Чл. 28 определя изискванията за относителните междуетажни еластични премествания в строежите в зависимост от класовете на значимост. За класове IV, III и II, максималните стойности на преместванията зависят от вложените материали и начина на свързване на неконструктивните елементи. За едноетажни и двуетажни производствени сгради се установява ограничение от 1/200 h, а за клас I не се нормират. За строежи, свързани със защита на населението, максималните стойности не трябва да надвишават h/400.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира условията за отчитане на допълнителните усилия от вертикалните товари при проектиране на сгради в земетръсни райони. При спазване на определени условия, Р-делта ефектът не се отчита. Когато коефициентът на деформативност Q е между 0,10 и 0,20, се отчитат допълнителните усилия, а при Q над 0,20 се увеличава коравината на конструкцията или се използват по-точни методи за изследване.
Чл. 30
Конструкциите на сградите и съоръженията трябва да се разделят на динамично независими части чрез земетръсни фуги в определени случаи, като например при сложна форма, различни конструктивни системи, разлики в нивата на подовите конструкции и височина на съседни участъци. Възможно е да не се разделят с фуги, ако се проведат специализирани изчисления с динамични модели. За райони с Kc < 0,10, едноетажни сгради до 10 m могат да не имат земетръсни фуги.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на земетръсни фуги в строежи, разположени в земетръсни райони. Фугите трябва да разделят строежа по височина до горния ръб на фундаментите. Широчината на фугата се изчислява на базата на преместванията на съседните сгради и техните коефициенти на реагиране. При сгради с еднакви подови нива, широчината на фугата се редуцира с коефициент 0,7. Минималната широчина на фугата не може да бъде по-малка от Н/250 или 5 см, а за подземни съоръжения до 10 м дълбочина - не по-малка от 3 см.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за разстоянията между земетръсните фуги в зависимост от обемно-планировъчното решение на сградите. Максималното разстояние между фугите е 150 м за строежи със стоманен скелет и 60 м за всички останали строежи. При необходимост от по-големи разстояния, те трябва да се обосноват с изчисления. Деформационните и температурно-съсъхвателните фуги също се проектират като земетръсни фуги.
Чл. 33
Наредбата определя правилата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, като акцентира на допустимата височина и етажност на сградите в зависимост от сеизмичния коефициент (Kc). Височината на сградите се определя съгласно чл. 24 от ЗУТ, а таблица 5 предоставя конкретни ограничения за различни видове сгради. За проектирането на болници и училища, броят на етажите зависи от стойността на Kc, с максимално допустими етажи до осем или пет, в зависимост от стойността на коефициента. За строежи с височини над определените се изисква използването на дисипативни елементи и доказване на ефективността им чрез нелинеен анализ.
Чл. 34
Земната основа на сградите и съоръженията в земетръсни райони трябва да бъде изчислявана по първо гранично състояние, което се отнася до носещата способност на основата.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при проектиране на земната основа е необходимо да се изчислява носещата способност, като се взима предвид и сеизмичното въздействие. Изисква се спазване на нормативните актове за геотехническо проектиране, като общият коефициент на сигурност не трябва да бъде по-малък от 1,20.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че коефициентът на сигурност срещу преобръщане и хлъзгане при проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони се определя в съответствие с нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че при проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, носещата способност на земната основа трябва да се определя поотделно за моментите, които действат в двете направления на основната плоскост на фундаментите. Тези моменти трябва да се оценяват независимо един от друг.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за изчисляване на земната основа и фундаментите при извънредно съчетание на товарите, допускайки непълно опиране на основната плоскост на фундамента върху почвата. Условията включват ограничения за ексцентрицитета и ръбовото почвено напрежение. При корави фундаменти, ръбовото почвено напрежение се определя по хипотезата на Навие, а фундаментите се оразмеряват за разрезните усилия от завишените почвени напрежения.
Чл. 39
При проектиране на фундаментите и избените стени в земетръсни райони, трябва да се вземат предвид следните основни положения: 1. Изчисляване на земетръсните пояси в съответствие с геотехническите нормативи; 2. Отчитане на хоризонталното натоварване при фундаменти на дълбочина над 6 m; 3. Проектиране на пилотни фундаменти в съответствие с геотехническите изисквания; 4. Спазване на изискванията при строителство в льосови почви.
Чл. 40
Наредбата забранява проектирането на сглобяеми бетонни и стоманобетонни избени стени и фундаменти, които са съставени от отделни елементи, в сеизмични райони с коефициент на сеизмичност Кc по-малък от 0,27. Също така, забраната важи и за райони със сложни инженерно-геоложки условия, като силно наклонени терени и водонаситени почви с Ro по-малко от 150 kN/m2, както и за райони с активни физико-геоложки процеси.
Чл. 41
Наредбата определя изискванията за проектиране на фундаменти на сгради в сеизмични райони с Кc ≥ 0,27. Фундаментите на сградите трябва да бъдат на едно ниво, а преходите между различни нива на ивични фундаменти да се проектират с отстъпи до 0,60 m и наклон 1:2. При проектиране на единични фундаменти на различни нива се спазват специфични условия, свързани с ъгъла на вътрешно триене на почвата и намаляването му при сеизмично въздействие. Допуска се изключение при определени условия за почви от групи А и В.
Чл. 42
В райони с сеизмичен коефициент Кc, равен или по-голям от 0,10, всички сгради, освен тези от клас на значимост I, трябва задължително да бъдат изчислявани за сеизмични въздействия.
Чл. 43
Сградите и съоръженията, разположени в райони с сеизмичен коефициент между 0,05 и 0,10, не е необходимо да бъдат изчислявани за сеизмични въздействия, при условие че се спазват конструктивните изисквания, определени в наредбата.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-2 определя максималните разстояния между вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили, в зависимост от типа конструкция и стойността на сеизмичния коефициент (Kc). Таблица 6 предоставя конкретни стойности за различни видове сгради, като максималните разстояния варират от 6 до 30 метра в зависимост от конструкцията и сеизмичния район. Вертикалните носещи елементи трябва да се проектират в две редици, а за едноетажни производствени сгради е възможно увеличаване на разстоянията след доказване чрез изчисления.
Чл. 45
Тухлените калканни и фасадни стени, както и фронтоните и атиките, трябва да бъдат обрамчени със стоманобетонни колони, разположени на разстояние не повече от 3 метра осово. Освен това, трябва да се използват хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени на същото осово разстояние по височина.
Чл. 46
Облицовъчните плочи на външни стени с площ над 0,1 m² и дебелина до 40 mm трябва да бъдат анкерирани към стените. Плочи с дебелина над 40 mm могат да се използват само ако са неразделна част от конструкцията на стените. Забранява се облицоването на тавани с тежки плочи, включително каменни.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № РД-02-20-2 установява изисквания за стълбищни клетки в сгради, разположени в земетръсни райони. Според алинея 1, между две съседни земетръсни фуги трябва да се предвижда най-малко една стълбищна клетка. В алинея 2 се забранява изграждането на стълбищни клетки, които не са свързани с конструкцията на сградата и са разположени извън очертанието на сградата.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че земетръсните фуги трябва да бъдат оформени с еластични материали. Целта е да се осигури свободно движение и взаимни хоризонтални премествания на отделните части на сградите и съоръженията, без да се възпрепятства тяхната функция.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони е необходимо да се извърши проверка на закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите конструкции. Тази проверка се осъществява чрез изчисления, за да се гарантира безопасността и устойчивостта на конструкцията.
Чл. 50
Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции на сградите трябва да бъдат замонолитвани и свързани с вертикалните носещи конструкции, за да се осигури съвместната им работа.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на дървени междуетажни и покривни конструкции, гредите трябва да бъдат анкерирани в земетръсни пояси и укрепени с диагонални връзки, за да се осигури тяхната устойчивост при земетресения.
Чл. 52
Член 52 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че неносещите елементи на сградите, като преграждащи и ограждащи стени, трябва да бъдат олекотени и свързани с носещата конструкция, за да се осигури безопасност и устойчивост при земетръс.
Чл. 53
Неносещите елементи и техните закрепващи връзки трябва да се изчисляват на сеизмични сили, които действат извън равнината им, в съответствие с изискванията на чл. 23 от наредбата.
Чл. 54
Чл. 54 определя максималните размери на конзолното издаване на етажни и покривни конструкции в зависимост от сеизмичния район и начина на изпълнение на сградите. За райони с Кc ≤ 0,27, максималното издаване е 1,80 m за монолитни и сглобяеми конструкции и 1,20 m за сградите, изпълнявани по системата ЕПЖС. За райони с Кc > 0,27, стойностите са съответно 1,50 m и 1,0 m. При издаване на конструкции на различно ниво, максималните размери са 1,0 m и 0,70 m. Всички конструкции трябва да бъдат изчислени за сеизмични сили, а по-големи издавания са допустими при доказване на сеизмична осигуреност.
Чл. 55
Фундаментите на сгради и съоръжения в сеизмични райони трябва да отговарят на изискванията за геотехническо проектиране. В райони с коефициент на сеизмичност Кc ≥ 0,15, е допустимо използването на сглобяеми ивични фундаменти за едноетажни сгради от клас на значимост ІІ, като връзките във фугите трябва да бъдат изчислени за разрезни усилия.
Чл. 56
Когато фундаментите и стените на сгради в земетръсни райони се изпълняват от зидани едроразмерни блокове, е необходимо зидарията да бъде превързана във всеки ред, ъгъл и място на пресичане с други зидове. Превързването трябва да се извършва на дълбочина не по-малка от 1/3 от височината на блока.
Чл. 57
В сеизмични райони с Кc ≥ 0,27, в ъглите на хоризонталните фуги и на местата на пресичане на стените в сутерена, се изисква поставянето на армировъчни мрежи с дължина поне 2,0 m и с напречно сечение на надлъжната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите трябва да бъдат разположени на всеки 50 cm по височина.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за дълбочината на фундиране на строежите в земетръсни райони. Дълбочината се доказва чрез проверка за устойчивост с коефициент на сигурност 1,20. Минималните дълбочини на фундиране зависят от типа почва: за почви от група А - 0,40 до 0,60 м; за групи В и С - 1/15 от височината на сградата, но не по-малко от 0,80 м; за групи D и E - 1/10 от височината на сградата, но не по-малко от 0,80 м.
Чл. 59
Чл. 59 определя изискванията за проектиране на монолитни стоманобетонни конструкции, които поемат сеизмични сили. Конструкциите трябва да отговарят на нормативните актове и приложение № 7, осигуряващи дуктилност. Стоманобетонните стени с отвори се изчисляват като рамкови конструкции. Класът на бетона за конструкции, поемащи сеизмични сили, е минимум В25, с възможност за В20 при определени условия. Конструкции, които не поемат сеизмични сили, следват същите нормативни изисквания. Не се допуска насаждане на стоманобетонни стени и колони върху плочи освен при укрепващи вертикални пояси.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № РД-02-20-2 определя методите за изчисляване на якостта на бетонови елементи при огъване и нецентричен натиск. Според параграф 1, характеристиката на натисковата зона на бетона се умножава с коефициент 0,85. Параграф 2 указва, че изчисленията на стоманобетонните стени за носеща способност на срязване при сеизмични въздействия трябва да се извършват по стандарт БДС ЕN 1998-1.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. предвижда, че снаждането на армировката в участъците на съединенията на елементите, като колона-греда, колона-колона и греда-греда, както и в местата, където е възможно образуването на пластични зони, трябва да бъде ограничавано.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-2 разрешава снаждане на надлъжната армировка в крайните сечения на колоните, при условие че разстоянието на стремената в участъка на снаждане не надвишава шесткратния диаметър на надлъжната армировка, съгласно табл. 7.1 от приложение № 7.
Чл. 63
В сглобяеми греди и плочи е забранено снаждането на надлъжната опънна армировка на разстояние, по-малко от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. При спазване на това изискване, по цялата дължина на застъпването трябва да се предвиждат стремена.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при нецентрично стъпване на гредите върху колоните, ексцентрицитетът между геометричните центрове на двете сечения не трябва да надвишава 1/4 от размера на колоната от страната, където гредата стъпва.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № РД-02-20-2 определя максималната широчина на гредите, които стъпват върху стоманобетонни колони. Тази широчина се определя по специфично условие, което не е уточнено в предоставения текст.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за работа на армировката в плочогредови сечения, стъпващи на стоманобетонни колони. За различни случаи на колони (вътрешни и външни) и наличието на напречни греди, се указват различни пропорции на дебелината на плочата, от които армировката трябва да работи съвместно с гредата. Важно е да се спазва условието, че поне 75% от армировката трябва да преминава през колоната или да бъде анкерирана в нея.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-2 определя начините, по които хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и монолитни сгради могат да се поемат. Те могат да бъдат поети от скелета, от скелета, запълнен със зидария, от скелета, укрепен с диагонални или вертикални връзки, от шайби или корави ядра, или като комбинация от тези елементи.
Чл. 68
Възлите на стоманобетонния скелет трябва да се конструират съгласно изискванията на член 59. При сглобяемите конструкции е необходимо да се вземе предвид влиянието на съединенията върху капацитета на конструкцията за дисипиране на енергия, както и възможността за деградация на реагиране, която може да доведе до понижаване на носещата способност и коравината при циклични деформации след пластифициране. За оценка на тези ефекти следва да се използват указанията от т. 5.11 на БДС ЕN 1998-1.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за ограждащи стени на стоманобетонния скелет трябва да се използват леки стени от ефективни материали. Също така, за ограждащи стени е допустимо да се използват зидарии, съгласно разпоредбите на чл. 83.
Чл. 70
Наредбата допуска използването на самоносещи стени в определени случаи: 1. Когато разстоянието между колоните, обрамчващи стените, не надвишава 7,20 метра. 2. При височина на сградите, измерена от терена, в зависимост от сеизмичния коефициент: а) за коефициент от 0,05 до 0,15 - максимална височина 20 метра; б) за коефициент от 0,15 до 0,27 - максимална височина 18 метра; в) за коефициент над 0,27 - максимална височина 12 метра.
Чл. 71
Чл. 71 определя изискванията за свързване на зидарията на самоносещите стени със скелета на сградата. При скелетни сгради, зидарията се свързва с еластични връзки. Предвижда се фуга между стените и колоните с минимална ширина от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали. Освен това, на нивата на етажните конструкции се предвиждат земетръсни пояси, свързани със скелета.
Чл. 72
Чл. 72 от наредбата определя изискванията за конструкцията на стълбищните и асансьорните клетки в скелетни сгради. Те трябва да бъдат изградени като вградени конструкции, които не влияят на коравината на скелета, или като корави ядра, свързани с конструкцията и поемащи сеизмични сили. За сгради с височина до пет етажа в сеизмични райони с определени параметри, е допустимо клетките да бъдат изградени като самостоятелни конструкции, отделени от скелета.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, конструктивните схеми трябва да се избират така, че пластичните зони да се развиват първо в хоризонталните елементи на скелета, като ригели, щурцове и свързващи греди.
Чл. 74
При проектирането на високи скелетни сгради с височина над 16 етажа, е необходимо да се вземат предвид не само деформациите от огъване и хлъзгане, но и деформациите от нормалните сили в колоните на скелета, както и деформациите на земната основа. Също така, е задължително да се извърши проверка на устойчивостта на сградата срещу обръщане.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че гредите (ригелите) трябва да бъдат свързани кораво с крайните колони, независимо от статическата схема, използвана при изчисленията.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за якост на натиск на разтвора за зидария в зависимост от сеизмичните условия на района. За райони с коефициент на сеизмичност (Кc) между 0,10 и 0,27, якостта трябва да бъде минимум 2,5 N/mm2. За райони с Кc над 0,27, якостта трябва да бъде минимум 5 N/mm2.
Чл. 77
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на едропанелни сгради в земетръсни райони. Сградите трябва да имат непрекъснати хоризонтални и вертикални диафрагми, с възможност за изключение при замяна с други носещи конструкции. Подовите конструкции трябва да осигуряват коравина за изравняване на хоризонталните премествания. Лоджиите се проектират вградени и свързването между стенните и подовите панели трябва да поема усилията и да осигурява коравина. Проектирането на сградите трябва да бъде симетрично, като се отчитат допълнителните усилия от усукване при необходимост.
Чл. 78
Наредбата предвижда, че стенните панели могат да бъдат армирани с пространствени скелети или заварени мрежи. В случай, че трислойните външни стенни панели поемат сеизмични сили, вътрешният носещ бетонен слой трябва да има дебелина не по-малка от 80 mm.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за напречно сечение на металните връзки във фугите между панелите в сгради. То трябва да бъде минимум 1 см² на линеен метър фуга. За сгради с височина до пет етажа в райони с сеизмичен коефициент Кc ≤ 0,27, изискването е минимум 0,5 см² на линеен метър. Металните връзки трябва да бъдат разположени на разстояние не повече от 1,50 м една от друга.
Чл. 80
Чл. 80 от наредбата определя изискванията за свързване на панелите в сгради, проектирани в земетръсни райони. Връзките трябва да позволяват нееластични деформации и да са разположени непрекъснато, за да предотвратят концентрация на усилията. При поемането на срязващи усилия в хоризонталните фуги на стенните панели, триенето не се отчита, освен ако изчисленията покажат, че действат натискови нормални сили, в такъв случай триенето може да се отчита до 30% от минималната натискова сила.
Чл. 81
В сеизмични райони зиданите конструкции могат да бъдат използвани като носещи конструкции, при условие че се спазват изискванията за допустима височина и етажност на сградите, определени в табл. 5.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за носещи конструкции в земетръсни райони. Допуска се използването на плътни тухли или тухли с вертикални кухини (максимум 25% кухинност и 12 mm размер на кухините). Не се разрешава използването на тухли с надлъжни кухини за носещи конструкции, но в сеизмични райони с Кc ≥ 0,27, те могат да се използват като неносещи ограждащи и преграждащи стени.
Чл. 83
Наредбата определя якостните показатели на материалите, използвани за зидарии, които трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Тухлите трябва да имат якост на натиск не по-ниска от 7,5 N/mm2; 2. Бетонните елементи за зидарии трябва да имат минимална якост на натиск не по-малка от 10 N/mm2; 3. Якостта на камъка за каменни зидарии трябва да е не по-ниска от 10 N/mm2; 4. Вароциментовият разтвор за зидарии, изпълнявани при летни условия, трябва да е не по-нисък от М 2,5 N/mm2, а при зимни условия - не по-нисък от М 5 N/mm2; 5. За панели от зидани елементи класът на якост на натиск на разтвора трябва да е не по-нисък от М 5 N/mm2.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изчисление на зидани конструкции в земетръсни райони. Конструкциите трябва да се изчисляват за едновременното действие на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление. Хоризонталната сеизмична сила се определя по специфична формула, а вертикалната компонента зависи от сеизмичния район: 15% от вертикалното натоварване за райони с Кc ≤ 0,15 и 30% за райони с Кс > 0,15. Направлението на вертикалната компонента се приема за най-неблагоприятното състояние на елемента.
Чл. 85
Чл. 85 определя максималната етажна височина на сградите с неармирани зидани конструкции в зависимост от сеизмичната категория на района. За райони с Кc ≤ 0,10 максималната височина е 5,0 м, за Кc между 0,10 и 0,27 - 4,0 м, а за Кc > 0,27 - 3,5 м. Освен това, отношението на етажната височина към дебелината на стената не трябва да надвишава 14.
Чл. 86
Според Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г., носещите тухлени стени на сградите трябва да бъдат обрамчени със стоманобетонни колони и пояси, за да се осигури необходимата устойчивост при земетръсни условия.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в сгради със зидани носещи стени е необходимо да се включи не по-малко от една вътрешна надлъжна стена, освен външните. Разстоянието между осите на напречните стени трябва да бъде определено чрез изчисления и не трябва да надвишава стойността, посочена в табл. 6.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че на нивото на етажните и покривните конструкции се инсталират стоманобетонни пояси, които трябва да бъдат разположени по всички носещи стени. Широчината на тези пояси трябва да е равна на широчината на зида, а височината им не може да бъде по-малка от 200 mm. Освен това, пояси се проектират от бетон с клас по якост на натиск, който не трябва да е по-нисък от В20 (С16/20).
Чл. 89
Член 89 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. предвижда, че участъци от стени и корнизи, които излизат над покривите с повече от 400 mm, трябва да бъдат армирани или свързани с монолитни стоманобетонни колони и пояси, за да се осигури тяхната устойчивост в земетръсни условия.
Чл. 90
Наредбата определя минимални размери на елементите на зиданите конструкции в зависимост от сеизмичните райони и коефициента на сеизмичност (Kc). За широчината на междупрозоречните стени, минималните размери са 640 mm, 900 mm и 1160 mm за различни стойности на Kc. Отворите в стените имат ограничения на ширината, които не трябва да надвишават 3,60 m, 3,0 m и 2,40 m, в зависимост от Kc. Отношението на широчината на междупрозоречните стени към широчината на отвора също е регламентирано. Издаването на стените в план е ограничено до 2,0 m и 1 m.
Чл. 91
Щурцовете над отворите трябва да имат широчина, равна на широчината на зида. Минималното стъпване върху щурцовете е 350 mm, а при отвори с ширина до 1,5 m стъпването може да бъде 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени, щурцовете се свързват със стоманобетонни пояси.
Чл. 92
Наредбата определя, че междуетажните и покривните панели трябва да стъпват на тухлени и каменни зидове чрез стоманобетонни пояси. Стъпването на панелите трябва да бъде не по-малко от 120 mm за стени, изпълнени на място, и 90 mm за стени от тухлени панели.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за закотвяне и закрепване на стълбищни конструкции. Гредите на стълбищните площадки трябва да се закотвят в зидарията минимум 250 mm и да се анкерират. Сглобяемите стълбищни рамена и площадки трябва да се закрепват към етажните конструкции. Не са разрешени конзолни стъпала, които са запънати в зидарията без наличие на стоманобетонни греди и пояси.
Чл. 94
В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, проектирани за извънредни натоварвания, усилията, свързани с якостта на сеченията, трябва да бъдат с поне 25% по-високи от усилията, които водят до образуване на пукнатини, като се отчитат сеизмичните въздействия.
Чл. 95
Чл. 95 от наредбата предвижда, че за напрегната армировка е необходимо да се осигури армировка с минимално относително удължение при скъсване от най-малко 4%.
Чл. 96
Наредбата определя правила за проектиране на елементи, напрегнати на стенд, в земетръсни райони. Допуска се използването на кръгъл гладък тел при наличие на закотвящи устройства в краищата на елементите. В райони с коефициент на земетръсна опасност (Kc) над 0,27, не се разрешава използването на оребрени телове без закотвящи приспособления и прътова армировка с диаметър над 28 mm.
Чл. 97
В земетръсни райони се прилага напрегната армировка със сцепление с бетона. Въпреки това, допуска се използването на напрегната армировка без сцепление в определени случаи: (1) при подови и покривни конструкции, които не са част от носещите елементи; (2) при частично напрегнати греди, където 80% от носещата способност е осигурена с ненапрегната армировка.
Чл. 98
Чл. 98 от наредбата указва, че участъците на анкериране на напрегнатите снопове трябва да бъдат разположени извън зоните, където се предвиждат пластични деформации. Това е важно за осигуряване на безопасността и стабилността на строителните конструкции в земетръсни райони.
Чл. 99
При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони, материалите трябва да допускат нееластични деформации, опънната якост да е с 30% по-висока от границата на провлачване на стоманата, остатъчното удължение при скъсване да е не по-малко от 15%, а за болтове и връзки, да се използват високоякостни стомани, съответстващи на спецификациите.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че подовите и покривните конструкции трябва да бъдат проектирани с коравина, която осигурява тяхната работа в равнината, като корав недеформируем диск. Това е важно за сигурността и устойчивостта на сградите и съоръженията в земетръсни райони.
Чл. 101
При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони е необходимо да се спазват следните изисквания: 1) да не се използват подвижни лагери за опиране на главните носещи елементи; 2) хоризонталните диафрагми да са осигурени с подходящи връзки; 3) гредите и фермите да са защитени от странични премествания; 4) да се осигури възможност за пластични деформации и минимизиране на концентрацията на напрежения; 5) изчислителната носимоспособност на болтовете да е най-малко с 20 % по-висока от носимоспособността на смачкване.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № РД-02-20-2 определя максималната стройност на елементите на стоманените конструкции, които трябва да отговарят на нормативния акт за проектиране на стоманени конструкции, когато сеизмичните сили са включени в изчислителната комбинация от усилия. Освен това, в наредбата се разглеждат и транспортните съоръжения в четвърта глава, раздел I, общи положения.
Чл. 103
Наредбата определя изискванията за проектиране на основни елементи и съоръжения на железопътни линии, както и републикански и местни пътища в сеизмични райони с коефициент на сеизмичност Кc не по-малък от 0,10. Освен това, производствените, спомагателните и складовите сгради с транспортно предназначение също трябва да се проектират в съответствие с изискванията на предходните глави на наредбата.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че изчислителната сеизмична сила се изчислява по формула (1).
Чл. 105
При проектирането на тунели с дължина над 500 метра и мостове с обща дължина над 500 метра, при определени условия, сеизмичният коефициент и динамичните коефициенти трябва да се определят на база геоложки и инженерно-сеизмологични изследвания.
Чл. 106
Член 106 от наредбата предвижда, че при проектирането на транспортни съоръжения, като мостове и тунели, които не са упоменати в чл. 105, се приема коефициентът Кc в съответствие с приложение № 5.
Чл. 107
В Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. е регламентирано, че числените стойности на коефициента на значимост С за транспортните съоръжения са определени в таблица 2 от наредбата. Тези стойности са важни за проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони, тъй като отразяват устойчивостта и безопасността на конструкциите при сеизмични въздействия.
Чл. 108
Член 108 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. указва, че числените стойности на коефициента на реагиране R за транспортните съоръжения са определени в таблица 3. Тази таблица съдържа необходимите данни за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, като осигурява основа за безопасността и устойчивостта на инфраструктурните обекти.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че при проучването и проектирането на транспортни съоръжения в райони с особени инженерно-геоложки условия, като наличие на минни разработки и карст, чакълестите почви се класифицират в група С, съгласно таблица 1.
Чл. 110
Чл. 110 определя динамичните коефициенти bi за различни конструкции в зависимост от типа на почвата. За тунели, коефициентите зависят от групата на почвата и за тунели над 500 метра се прилага чл. 105. За мостове и подпорни стени, коефициентите се определят на базата на почвата под нивото на фундирането, с оглед на нееднородните почви. За насипи и тръби под насипи, коефициентите зависят от почвата под основата на насипа.
Чл. 111
При проектиране на пътища в райони с сеизмичен коефициент Кc над 0,10, е необходимо да се избягват неблагоприятни участъци, като свлачища, зони на възможни срутвания и заблатени места.
Чл. 112
Чл. 112 от наредбата регламентира условията за трасиране на пътища в сеизмични райони. Допуска се трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Кc над 0,15 в нескални участъци при наклон над 1:1,5, след проведени специални инженерно-геоложки проучвания. Обаче, не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон равен или по-голям от 1:1.
Чл. 113
В райони с сеизмичен коефициент Кc над 0,27 и височина на насипите над 4 метра, откосите от нескални почви трябва да имат наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът за несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 или по-полегати трябва да отговарят на изискванията на наредбата. Откоси на изкопи в скални почви и на насипи от скални почви с по-малко от 20% запълнител могат да се проектират по същия начин, както за несеизмични райони.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че площадката на земното тяло върху склоновете трябва да бъде разположена изцяло върху тераса, изрязана в склона, или изцяло върху насипа. Преходните участъци между различните терени трябва да се проектират с минимална дължина.
Чл. 115
В райони с сеизмичен коефициент Кc, равен или по-голям от 0,15, железопътните насипи, разположени на склонове с наклон над 1:1, подлежат на укрепване. Това е част от наредбата, касаеща проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Чл. 116
Според Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г., мостовете трябва да се разполагат извън зоните на тектоничните разломи и в участъци на речни долини, които имат устойчиви склонове. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и устойчивостта на съоръженията в земетръсни райони.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, при избора на конструктивна схема трябва да се предпочитат гредови мостове с прости и непрекъснати греди.
Чл. 118
Строителството на дъгови мостове е разрешено само при наличие на скална основа. Петите на сводовете и дъгите трябва да се опират на монолитни опори и да се разполагат възможно най-ниско.
Чл. 119
В райони с сеизмичен коефициент Кc > 0,15, минималното разстояние между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стълба се определя по формулата l = a + 1,7L + 7H. Параметрите a, L и H имат следните стойности: a е 150 mm за отвор до 30 m и 250 mm за отвор над 30 m; L е подпорното разстояние в метри; H е средната височина на колоните в метри.
Чл. 120
В райони с сеизмичен коефициент над 0,15, устоите или стълбовете на мостове с рамкови опорни конструкции трябва да се подпират върху общ фундамент, когато почвата е нескална.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че основите на фундаментите трябва да се проектират хоризонтално. Допускат се отклонения само в случаи, когато почвите са скални.
Чл. 122
Съгласно Наредба № РД-02-20-2, мостовете трябва да бъдат проектирани с оглед на якостта на конструкцията, а при нужда и за устойчивост на конструкцията при сеизмични въздействия. Това е важно за осигуряване на безопасността и стабилността на мостовете в зони, подложени на земетресения.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. определя, че при изчисляването на мостовете трябва да се вземат предвид сеизмичните сили, постоянните натоварвания, триенето на подвижните части в опорните устройства и натоварването от подвижния състав. Изчисленията трябва да се адаптират в зависимост от наличието или отсъствието на подвижен състав върху моста.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за изчисляване на сеизмичната сила за мостове. Според алинея 1, коефициентите на натоварване за различни видове товари трябва да се вземат от приложение № 4. В алинея 2 е посочено, че коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни и подвижни товари, както и сеизмични въздействия, се приемат равни на 1.
Чл. 125
Наредбата предвижда специфични изисквания за изчисляване на конструкциите на мостове, като се вземат предвид сеизмичните въздействия. При мостове с отвори над 18 метра, се отчита вертикалната и хоризонталната компонента на сеизмичното въздействие, като вертикалната компонента се умножава по 0,90. Хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие се изчисляват поотделно по оста и напречно на оста на моста.
Чл. 126
При изчисляване на якостта на опорните анкерни болтове, изчислителната сеизмична сила трябва да се умножи по 1,5. Ако сеизмичното въздействие се предава на опората без анкерните болтове, то изчислителната сеизмична сила остава без увеличение.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № РД-02-20-2 определя коефициентите на сигурност при изчисляване на конструкциите на мостове. За конструкции върху общ фундамент коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава с 0,9, а за конструкции на отделни опори с 1. При изчисления срещу хлъзгане коефициентът на сигурност се умножава с 0,9.
Чл. 128
При проектиране на фундаменти в земетръсни райони, ексцентрицитетът на равнодействащата на активните сили спрямо центъра на тежестта на сечението на фундамента е ограничен. За фундаменти върху нескална основа, ексцентрицитетът не трябва да надвишава 1,5r, а за фундаменти върху скална основа - 2r, където r е разстоянието от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалечената ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при изчисляване на якостта и устойчивостта на конструкциите, трябва да се вземат предвид граничните състояния и допустимите напрежения. Коефициентът за условие на работа gk се определя съгласно таблица 4, като се отчитат и сеизмичните въздействия.
Чл. 130
В райони с сеизмичен коефициент Кc над 0,15 е задължително да се използват предимно стоманобетонни тръби със затворен профил за строителството.
Чл. 131
Наредбата предвижда, че в райони с сеизмичен коефициент над 0,15, при проектиране на стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетонни плочи, трябва да се осигурят връзки между плочите и стените.
Чл. 132
Наредбата позволява използването на суха каменна зидария за подпорни стени с височина до 3 метра. Обаче, не е разрешено използването на такава зидария за подпорни стени, свързани с железопътни линии в райони с коефициент на сеизмичност (Кc) над 0,10, както и за автомобилни пътища в райони с Кc над 0,15.
Чл. 133
Наредбата определя максималната височина на подпорните стени в зависимост от категорията на сеизмичност на района. За райони с коефициент на сеизмичност Кc до 0,15, височината на стените не трябва да надвишава 10 метра, докато за райони с Кc над 0,15, максималната височина е 5 метра. В случаи, които не са посочени, подпорните стени се проектират от стоманобетон.
Чл. 134
Подпорните стени трябва да бъдат разделени на секции с вертикални фуги, като всяка секция е проектирана да бъде на еднородни почви. Максималната дължина на всяка секция не трябва да надвишава 12 метра.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за разполагане на основите на съседни секции на различни нива. При прехода от едно ниво на друго, той трябва да се осъществи на стъпала с отношение на височината към широчината на стъпалото 1:2.
Чл. 136
При проектиране на тунели е необходимо да се избягват тектонични разломи и да се предпочитат почви с еднородни сеизмични характеристики. В участъците, където тунелите пресичат тектонични разломи, трябва да се предвидят мерки за сигурност, за да се осигури безопасността на съоръжението при възможно раздвижване на земни маси.
Чл. 137
Съгласно Чл. 137 от Наредба № РД-02-20-2, в тунели, разположени в планински райони с сеизмичен коефициент Кc, равен или по-малък от 0,15, е разрешено използването на торкретбетон за облицоване, в комбинация с анкерно закрепване.
Чл. 138
В райони с сеизмичен коефициент Кc, равен или по-малък от 0,15, е разрешено проектирането и използването на бетонни портали. Това е регламентирано в Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Чл. 139
Чл. 139 от наредбата предвижда, че на местата за присъединяване към основния тунел на камери и спомагателни тунели, като вентилационни и дренажни, трябва да се инсталират деформационни фуги. Това е важно за осигуряване на безопасността и устойчивостта на съоръженията в земетръсни райони.
Чл. 140
Наредбата определя изискванията за проектиране на безнапорни и водоподпорни съоръжения в земетръсни райони. Чл. 140 предвижда, че при проектирането на съоръжения от класове на значимост, сеизмичността на площадката трябва да бъде оценена с оглед на инженерно-геоложките данни. За водоподпорни съоръжения в райони с определени характеристики на почвата, се приемат специфични стойности на сеизмичността, а проектирането в райони с висока сеизмичност е допустимо само след технико-икономическа обосновка.
Чл. 141
Водоподпорни съоръжения от клас ІV трябва да бъдат проектирани с оглед на специфични характеристики на сеизмичното въздействие. Тези характеристики се определят чрез провеждане на микросеизмични изследвания.
Чл. 142
При проектирането на водоподпорни съоръжения е необходимо да се осигурят мерки за устойчивост на сеизмични въздействия. По време на изграждането им, сеизмичният коефициент трябва да бъде намален наполовина (умножен с 0,5).
Чл. 143
Наредбата определя изискванията за проектиране на хидротехнически съоръжения, земна основа и бреговите склонове в зоната на водохранилището. Специално внимание се обръща на водоподпорни съоръжения от клас ІV, разположени в райони с повишен риск от земетресения, за които се предвиждат допълнителни изчисления с реални или синтезирани акселограми. Максималните амплитуди на ускоренията в земната основа трябва да бъдат не по-малко от Кc g, а конструкцията трябва да се проектира с оглед на нееластични деформации и възможни частични повреди, без да се застрашава общата сигурност на съоръжението.
Чл. 144
Наредбата предвижда, че хидротехническите съоръжения и земната основа трябва да се проектират, като се спазват нормите за проектиране на съответните видове съоръжения. Изчисленията трябва да включват сеизмичното въздействие, определено в чл. 15, и да отчитат влиянието на теглото на съоръжението, хидродинамичното налягане от присъединената водна маса, вълните във водохранилището и динамичните натоварвания от земетресения.
Чл. 145
Чл. 145 определя методите за установяване на деформационните и якостните характеристики на материалите в съоръженията. Те могат да се определят експериментално или по осреднени данни. При сеизмични въздействия е разрешено използването на статични якостни характеристики с коефициент 1,20 за бетон и стоманобетон. Динамичното изследване изисква използването на специфични деформационни и якостни характеристики. В случай на несвързани водонаситени почви, е необходимо да се оцени минималната допустима плътност и устойчивостта на структурата при сеизмични въздействия.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че за съоръжения от земноскални материали са допустими остатъчни деформации и частични повреди, които не водят до разрушаване, при условие, че могат да бъдат отстранени след земетресение. Запазването на елементите на напорния фронт при повторно земетръсно въздействие трябва да се осигури без ремонт, като се използва сеизмичен коефициент, който е два пъти по-нисък. За бетонни и стоманобетонни хидротехнически съоръжения, граничните състояния се определят съгласно изискванията на нормативните актове.
Чл. 147
Чл. 147 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. предвижда, че скалните масиви, които образуват бреговите склонове и могат да причинят повреди на основни съоръжения на хидровъзела или да предизвикат опасни преливни вълни, трябва да бъдат проверявани за устойчивост и за въздействия от сеизмични събития.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че за хидротехнически съоръжения от клас ІV е необходимо да се извършват изчисления на сеизмични въздействия. Освен това, трябва да се провеждат експериментални и натурни изследвания на частично изпълнени и действащи съоръжения, с цел уточняване на динамичните характеристики и методите за изчисления на съоръженията.
Чл. 149
Според наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г., за съоръжения от клас ІV е задължително да се включи раздел за организация на инструментални наблюдения. Тези наблюдения трябва да се отнасят за поведението на съоръженията, основата и бреговите склонове по време на земетресение.
Чл. 150
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. установява изисквания за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, включително кранови естакади, опори и електропроводи, които трябва да отговарят на стандартите, описани в глави първа, втора и трета. Раздел II от наредбата се фокусира върху сеизмичните въздействия.
Чл. 151
Чл. 151 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на водопровеждащи и хидротехнически съоръжения трябва да се отчитат сеизмичните въздействия в надлъжно и напречно направление. При пространствени схеми се взема предвид и наклоненото действие на сеизмичните сили с ъгъл на наклон 30°. При изчисляване на устойчивостта на хидротехническите съоръжения се отчита най-опасното направление на сеизмичните въздействия, а стойността на сеизмичното ускорение се приема за равна на Кc g.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № РД-02-20-2 определя методологията за изчисляване на хидротехническите съоръжения, свързана с изчислителната сеизмична сила. Формулата за изчисление включва коефициенти на реагиране, значимост, сеизмичен коефициент и динамичен коефициент, в зависимост от типа на почвата. Допълнителни коефициенти се прилагат за различни видове съоръжения, а стойността на произведението на динамичния коефициент и допълнителните коефициенти не може да бъде по-малка от 0,8.
Чл. 153
Чл. 153 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на изчисление на хидротехническите съоръжения при сеизмични въздействия. При едномерна схема за хоризонтално направление, сеизмичните сили се изчисляват по определена формула. За наклонено сеизмично въздействие, хоризонталната компонента на сеизмичните сили се умножава с 0,87, а вертикалната компонента с 0,9, като се приема, че bihikj е равно на 1,0.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че теглото на елементите на съоръжението, които са потопени във вода, се изчислява без да се включва водният подем. Вместо това, теглото на водата в порите и празнините на елементите се счита за допълнително тегло. При изчисляването на инерционното влияние на водата, към основното тегло Qk се добавя теглото на присъединената водна маса, изчислено по формулата mwg, където mw е присъединената водна маса, а g е земното ускорение.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при проектиране на хидротехнически тунели и подземни съоръжения трябва да се отчитат три основни фактора: сеизмичното въздействие от сеизмичните вълни, сеизмичните сили от собственото тегло на съоръжението и сеизмичните сили от теглото на свода от скалната маса. Формулите за изчисляване на тези сили включват коефициенти, зависещи от дълбочината на съоръжението под повърхността на терена.
Чл. 156
Хидротехническите тунели трябва да бъдат проектирани с оглед на сеизмичните въздействия, в съответствие с изискванията на чл. 155. При извършване на изчисленията е необходимо да се вземе предвид и хидродинамичното налягане, което се определя съгласно чл. 167.
Чл. 157
Сеизмичните сили, които действат върху корави масивни съоръжения, като ограждащи пристанищни съоръжения и бетонни преливни стени на нескална основа, се изчисляват по метод, който разглежда тези съоръжения като твърдо тяло, разположено на еластична основа.
Чл. 158
Наредбата определя методите за изчисление на активния и пасивния натиск на несвързаните и свързаните почви върху хидротехнически съоръжения при сеизмични въздействия. За несвързани почви натискът се изчислява по формули, зависещи от плътността на почвата, дълбочината и различни ъгли. За свързани почви натискът се определя като разлика между стойностите за несвързани почви и кохезията. При водонаситени почви се използва тегло на почвата, облекчено от водния подем. В случай на напълно подводна почва, се отчита налягането на водата.
Чл. 159
Наредбата установява изисквания за проектиране на съоръжения в земетръсни райони. За съоръжения с едномерна схема е необходимо да се отчитат минимум три форми на свободни трептения. За двумерни схеми, бетонни язовирни стени изискват минимум 10 форми, а язовирни стени от земноскални материали - минимум 15 форми. За съоръжения от клас ІІ е разрешено да се работи само с основния тон на свободните трептения. Сеизмичните сили за едномерни схеми се определят по конкретни формули.
Чл. 160
Член 160 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. позволява използването на опростен метод за определяне на сеизмичните сили за съоръжения от клас ІІ. Този метод може да бъде приложен като обосновка при изграждането на хидротехнически съоръжения.
Чл. 161
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. определя, че при изчисляването на устойчивостта на хидротехническите съоръжения, сеизмичните сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа трябва да се определят с сеизмичен коефициент от 0,25 CKc.
Чл. 162
Член 162 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че за хидротехнически съоръжения от земноскални материали е необходимо да се извършва проверка за устойчивост на откосите на хлъзгане, съобразно изискванията на нормативните актове. При изчисляване на сеизмичните товари, допуска се работа с изчислителните сеизмични сили (Ekj) в определена точка на съоръжението, като тези сили се определят с формула, включваща динамичния коефициент, определен в чл. 152.
Чл. 163
При проектиране на хидротехнически съоръжения в земетръсни райони е необходимо да се вземе предвид инерционното влияние на водата при изчисляване на сеизмичните въздействия.
Чл. 164
Чл. 164 определя формулата за изчисление на хоризонталната присъединена водна маса (mw) за хидротехническите съоръжения, като се вземат предвид плътността на водата, дълбочината на водата, безразмерни коефициенти и разстоянието до противоположния бряг на водоема. Формулата е mw = rw.h.µ.y, където rw е плътността на водата, h е дълбочината, µ и y са безразмерни коефициенти. Допускат се и специфични изчисления за свободни трептения на съоръженията. В случай на наличие на вода от двете страни на съоръжението, присъединената водна маса се приема за сумата на водните маси от двете страни.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № РД-02-20-2 определя метод за изчисление на присъединената водна маса mw за отделно стоящи съоръжения, като водни кули и мостови опори. Формулата за изчисление е mw = rw.d2.µ, където d е диаметърът или страната на квадратното сечение, а µ е безразмерен коефициент. В допълнение, при трептенията на пилоти, mw може да се определи като водната маса, еквивалентна на обема на единица дължина на пилота.
Чл. 166
Наредбата определя методите за изчисляване на сеизмичното налягане на водата (p) при проектиране на безнапорни съоръжения. За корави масивни хидротехнически съоръжения, налягането се изчислява по формула (26), а за отделно стоящи съоръжения по формула (27). В определението на налягането участват различни параметри, включително ординати на хидродинамичното налягане и безразмерни коефициенти.
Чл. 167
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. определя начина на проектиране на напорни водопроводи в земетръсни райони. Хидродинамичното налягане (Pmax) се изчислява по специфична формула, в която се включват параметри като скоростта на звука във водата и преобладаващия период на сеизмичните трептения. Скоростта на звука във водата е зададена на 1300 m/s, а ако няма данни за T1, той се приема за 0,5 s.
Чл. 168
Чл. 168 от Наредба № РД-02-20-2 описва начина на изчисление на допълнителното сеизмично налягане на водата (Pv) върху наклонената стена на хидротехническите съоръжения. Формулата за изчисление е Pv = 0,5CrwgzRKcsinq, където z е разстоянието до водната повърхност, а q е ъгълът на наклона на стената спрямо вертикалата.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № РД-02-20-2 указва как да се изчислява височината на гравитационната вълна в водохранилището в зависимост от сеизмичния коефициент (Kc). При Kc = 0,05 вълната е 0,40 m, при Kc = 0,10 е 1,20 m, при Kc = 0,15 е 2,00 m, а при Kc = 0,27 е 2,70 m. Тези стойности се използват за определяне на превишението на короната на стената над най-високото работно водно ниво.
Чл. 170
В Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. е посочено, че хидротехническите съоръжения могат да бъдат изчислявани без отчитане на напора на водата, в случаи когато сеизмичното въздействие е в посока, успоредна на напорния фронт. Това означава, че при определени условия, конструктивните изисквания могат да бъдат опростени, което е важно за проектирането на съоръженията в сеизмично активни райони.
Чл. 171
Водоподпорните хидротехнически съоръжения в земетръсни райони трябва да се разполагат на безопасно разстояние от тектонски разломи, за да се минимизира рискът от относителни премествания на скалните масиви, които могат да възникнат при земетресения.
Чл. 172
Основните съоръжения на хидровъзлите, като язовирни стени, водноелектрически централи и преливници, трябва да бъдат разположени на скални масиви, където няма риск от премествания, причинени от разломи.
Чл. 173
Наредбата допуска изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от класове на значимост ІV и ІІІ в участъци, където противоположните брегови склонове са изградени от скални маси с различни механични свойства, при условие, че е проведена технико-икономическа обосновка.
Чл. 174
Наредбата предвижда мерки за справяне с проблемите, свързани със слаби почви в земната основа на съоръженията. В случаи на слаби почви, те трябва да бъдат отстранени или да се вземат мерки за уплътняването или укрепването им. При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви, особено внимание се обръща на укрепването на почвите в основата на съоръжението.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда оценка на възможностите за втечняване на водонаситени несвързани почви при сеизмични въздействия. В случай на опасност от втечняване, се изисква изкуствено уплътняване или укрепване на почвите в тялото на съоръжението или в земната основа.
Чл. 176
Наредбата предвижда, че за водоупорни елементи на язовирни стени, изградени от земноскални материали, трябва да се използват полукорави или пластични ядра. Освен това, необходимо е да се предприемат мерки за осигуряване на безопасността на връзката между противофилтрационните елементи и земната основа, както и с бреговите склонове.
Чл. 177
Чл. 177 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че водонасищаните насипни призми на водните откоси трябва да се проектират от едрозърнести земноскални материали, които не подлежат на втечняване при сеизмични въздействия. В случай, че такива материали не са налични, е необходимо изграждането на хоризонтални дренажни слоеве в призмите. Изискванията не важат за съоръжения с екран върху водния откос.
Чл. 178
Наредбата предвижда мерки за повишаване устойчивостта на откосите на язовирни стени от земни материали при сеизмични въздействия. Основните мерки включват максимално уплътняване на външните призми, особено в горната им част, и укрепване на откосите с едроломен камък или стоманобетонни плочи.
Чл. 179
Чл. 179 от наредбата предвижда, че при проектиране на места за температурни и конструктивни фуги е необходимо да се вземат предвид отслабените зони в земната основа на язовирната стена и бреговите склонове. Конструкциите трябва да осигуряват относителни премествания на части от съоръжението, без да се нарушава водоплътността на напорния фронт.
Чл. 180
Чл. 180 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пристанищните оградни съоръжения, разположени в райони с коефициенти на земетръсна активност Кс = 0,15 и 0,27, трябва да се проектират от скални маси и блокове. Наклонът на защитния слой на тези съоръжения може да бъде намален с 15 или 25 % при изчисления за извънредни натоварвания, свързани с земетръс, в сравнение с нормалните натоварвания.
Чл. 181, § 1, § 2, § 3, § 4, § 5
Наредбата определя изискванията за проектиране на кейови съоръжения в земетръсни райони, като се акцентира на необходимостта от конструктивна устойчивост при знакопроменливо натоварване. Допуска се проектиране на сглобяеми конструкции от обикновен бетон при определени условия. Включени са дефиниции на ключови термини, свързани с проектантските и строителни изисквания. Освен това, наредбата указва процедури за обследване на строежи, критерии за регулярност на конструкциите и изчислителни методи за оценка на сеизмичното въздействие, както и натоварвания, свързани с различни типове конструкции. Влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".
§1
Наредбата определя терминология и дефиниции, свързани с проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Основни понятия включват: "основна скала", "носимоспособни почвени пластове", "осигурени" и "неосигурени сгради", "дуктилност", "регулярност", "система "обърнато махало", "усукващо деформируема система" и "неконструктивен елемент". Тези определения служат за основа при проектирането и оценката на устойчивостта на сградите спрямо сеизмични въздействия.
§2
Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони е издадена на основание чл. 169, ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С нея се отменя предходната Наредба № 2 от 2007 г., която също се отнася до проектирането в земетръсни райони.
§ 3
Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж ще се довършват по досегашния ред. За започнало производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган, както и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§4
Наредбата е преминала процедура за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е свързана с координацията на обмена на информация относно техническите регламенти и правилата за услуги на информационното общество, както и с прилагането на национални технически правила за продукти, които законно се предлагат на българския пазар. Наредбата е въвела Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
§5
Наредбата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник". При обследване на строежа се събира минимална информация, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност, която включва данни за състоянието на строежа, техническите характеристики на въздействията, повреди и предприети мерки, несъответствия в носещата способност, грешки при проектиране и изграждане. Резултатите от обследването се документират с доклад. Критерии за регулярност в план и височина на конструкциите са определени, като се изисква проста и симетрична геометрична форма, равномерно разпределени маси и вертикални елементи. Конструкциите могат да се моделират с 2D или 3D изчислителни модели, в зависимост от регулярността.
