НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 28 АВГУСТ 2018 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТИЩА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания, норми и нормативи за проектиране на републиканските и местните пътища извън урбанизираните територии. Тя се прилага съвместно с изискванията на нормативните актове за устройствените схеми и планове, както и с правилата и нормите за устройство на територията и техническите спецификации за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите, в съответствие с основните изисквания на Закона за устройство на територията.
Чл. 2
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя видовете пътища и класификацията на републиканските пътища, които следват разпоредбите на чл. 3 от Закона за пътищата.
Чл. 3
Наредбата задължително се прилага при проектиране на нови пътища, основен ремонт и реконструкция на съществуващи пътища, както и на свързани съоръжения и принадлежности. Изискванията важат за всички елементи и характеристики на пътя, които се засягат от пътно-ремонтни работи, съгласно утвърденото задание за проектиране.
Чл. 4
Наредбата предвижда, че за геометричните елементи на пътя, които не отговарят на изискванията и не се променят с инвестиционния проект, трябва да се осигурят организационно-технически мерки за безопасността на движението. Проектирането и изграждането на търговски крайпътни обекти и инженерни мрежи трябва да се извършват в съответствие с Закона за пътищата. Нови технически решения в пътното дело, които осигуряват еквивалентно или по-високо изпълнение на изискванията, могат да се прилагат след одобрение от експертен съвет на Възложителя.
Чл. 5
Наредбата определя условията за преминаване на различни видове пътища през урбанизирани територии. Допуска се преминаване на автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II клас при доказана целесъобразност, а на пътища III клас при отсъствие на интензивно товарно движение. Местните пътища могат да свързват урбанизирани територии.
Чл. 6
Според Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г., проектирането на пътища трябва да се извършва след провеждане на подробни проучвания, включващи инженерно-геоложки, икономически, културно-исторически и природо-климатични аспекти. Съдържанието на тези проучвания зависи от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта.
Чл. 7
Наредбата определя основните функции и изисквания за проектиране на пътища, включително осигуряване на инфраструктура и услуги за пътни превозни средства, безопасност на движението, качество и пропускателна способност, опазване на околната среда и земеделските земи, свързване с други пътища и населени места, икономично използване на ресурси, интеграция с ландшафта и запазване на културно-исторически зони. Безопасността на движението се осигурява чрез правилно проектиране на елементи, удобно разположение на кръстовища, подходящо пътно покритие и технически средства за организация на движението. Проверката на безопасността на движението се извършва съгласно специализирана наредба.
Чл. 8
Наредбата изисква оценка на въздействието върху околната среда за строителство на нови пътища, съгласно Закона за опазване на околната среда. Проектирането на пътищата трябва да спазва екологични изисквания, включително съхраняване на ценни природни форми, използване на необработваеми земи, избягване на вододайни зони, обхождане на населени места и осигуряване на паркинги за опасни товари.
Чл. 9
Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за строителните продукти, използвани при изграждането на пътища и съоръженията към тях. Според Чл. 9, тези продукти трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации от Регламент (ЕС) № 305/2011 и/или на изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в България.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че пътищата трябва да се оразмеряват на базата на прогнозна интензивност на движението, която се определя от заданието на Възложителя. Перспективният период за проучване и анализ на движението е 30 години, като първата година от този период е годината след завършване на строителството по проектната разработка.
Чл. 11
Проектните решения за пътища трябва да осигуряват пътна безопасност, ефективност на автомобилния транспорт и икономично използване на ресурсите. Основните технически решения се приемат след сравнения на различни варианти по отношение на технико-икономически, транспортно-експлоатационни и екологични аспекти.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните характеристики на пътищата в зависимост от техния клас, функции и терен. Типът на пътното платно се определя според транспортните функции и изискванията за качество на движението. Позволява се за определени пътища да се приемат по-високи характеристики от тези в таблица 1 при доказана целесъобразност, без да се променя класът на пътя.
Чл. 13
Наредба № РД-02-20-2 определя транспортните характеристики и експлоатационните показатели на пътищата, които трябва да съответстват на перспективните планове за развитие на пътната инфраструктура и на социалните интереси на обществото. В таблица 1 са посочени функционалните и проектни характеристики на републиканските пътища, разделени по класове, включително максимална допустима скорост, вид на движение, оразмерителен осов товар и обслужване на прилежащи територии. Забележките уточняват условията за проектна скорост в зависимост от терена и класовете на пътищата.
Чл. 14
Проектната скорост (Vпр) е максималната скорост, която осигурява безопасно пътуване на леките автомобили при различни условия на пътя. Тя се използва за оразмеряване на геометричните елементи на пътя и установяване на неговите технически параметри. Проектната скорост трябва да е постоянна по хомогенни участъци от пътя, чиято дължина е не по-малка от 0,1 от стойността на Vпр, измерена в километри.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че максималната проектна скорост Vпр, i е скоростта, която осигурява безопасно пропътуване с лек автомобил в свободен режим на движение. Тази скорост се отнася за всеки отделен проектен елемент на пътя и се прилага при мокро и чисто пътно покритие в разглеждания участък.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че допустимата скорост (Vдоп) е максимално разрешената скорост за движение на леките автомобили по пътищата. Тази скорост се приема съгласно таблица 1 от наредбата.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-2 изисква проектните решения на трасетата на пътищата да осигуряват съгласуване на елементите при Vпр и поддържането им в определени съотношения по дължината на пътя. Това се доказва чрез построяване на диаграмата "скорост - път" в съответствие с приложение № 1.
Чл. 18
С проекта на пътя трябва да се гарантират условия за организирано, комфортно и безопасно движение на автомобилите, съобразно приетата проектна скорост.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проверка и оценка на проектите за безопасност на движението. Проверката се основава на анализ на диаграмата "скорост - път". За осигуряване на безопасността по двулентовите пътища, разликата в проектните скорости между два съседни хомогенни участъка не трябва да надвишава 10 km/h, когато проектната скорост е над 80 km/h, и 20 km/h, когато е 80 km/h или по-ниска.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № РД-02-20-2 задължава проектантите да осигурят минимално въздействие върху околната среда при проектирането на трасето на пътя, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на пътя.
Чл. 21
Проектите за трасето на пътя трябва да се съобразяват с терена, осигурявайки добро вписване в околното пространство. Необходимо е да се избягват високи насипи и дълбоки изкопи, които могат да нарушат терена и ландшафта. При нарушени терени, те трябва да бъдат възстановени с подходящо оформяне и укрепване. Проектите трябва да предвиждат мерки за защита на околните терени от заливане и ерозия.
Чл. 22
Наредбата предвижда в проектните решения мерки за възстановяване на земите, които са били използвани за взаимствени изкопи и депа. Освен това, в инвестиционния проект за реконструкция на съществуващи пътища трябва да се предвидят мерки за рекултивация на изоставените пътни участъци.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира изискванията за проектиране на шумозащитни съоръжения при изграждането на пътища. Те се предвиждат, когато транспортният шум надвишава установените гранични стойности, определени с Наредба № 6 от 2006 г. При избор на типа съоръжение се вземат предвид местоположение, геометрични параметри, материали и фактори, влияещи на ефективността. Проектирането трябва да отговаря на изискванията за устойчивост и безопасност, а при възможност да се използват екологични строителни материали.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пътищата трябва да се проектират в три равнинни проекции: ситуация, надлъжен профил и напречни профили. Проектните елементи в тези проекции са взаимно свързани, за да се осигури добро пространствено развитие на пътната повърхност, без оптически недостатъци.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 изисква проектните решения на трасетата на пътищата да осигуряват хомогенност през цялата дължина на пътя. Това се постига чрез спазване на функционалните и експлоатационните характеристики, посочени в таблица 1, както и чрез проектни елементи, които трябва да отговарят на граничните стойности, определени в чл. 45, ал. 12.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя, че геометричните елементи на пътя трябва да осигуряват оптимално използване на динамичните качества на автомобилите, като същевременно гарантират безопасност на движението и опазване на околната среда. Освен това, трасето трябва да бъде проектирано така, че да не предизвиква психическо натоварване и умора на водачите, а да улеснява тяхното зрително възприятие и ориентация.
Чл. 27
Наредбата определя основните принципи за проектиране на пътища, които включват отчитане на топографските особености, демографските и стопанските условия на прилежащите райони, както и необходимостта от свързване на населените места с пътища от по-висок клас. Проектите трябва да осигуряват удобни транспортни връзки и да се съобразяват с устройствените планове. Възможно е разделяне и разполагане на платна за движение при специфични условия.
Чл. 28
Проектните елементи и пространственото развитие на трасето на пътя трябва да осигурят безопасност на движението. При неизпълнение на изискванията за безопасност, се налагат промени в криволиченето на пътя и геометричните му елементи, както и организационно-технически мерки за осигуряване на безопасността, съгласно приложение № 2.
Чл. 29
Трасето на пътя в план представлява хоризонталната проекция на оста му, която включва прави участъци, преходни криви и кръгови хоризонтални криви.
Чл. 30
Чл. 30 определя изискванията за максималната и минималната дължина на правите участъци между еднопосочни хоризонтални криви. Максималната дължина на правите участъци не трябва да надвишава 20 пъти стойността на проектираната скорост (Vпр), а минималната дължина е указана в таблица 2, в зависимост от Vпр. При трудни теренни условия, вместо прави участъци, могат да се използват яйцевидни клотоиди или общи кръгови криви. Допирането на съседни еднопосочни криви е разрешено по изключение за местни пътища и при основен ремонт на двулентови републикански пътища.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на хоризонтални кръгови криви. Минималните радиуси на кривите зависят от проектната скорост и са посочени в таблица 3. За тежки теренни условия, минималните радиуси могат да се прилагат, когато по-големи радиуси са икономически неизгодни. Съществуват специфични изисквания за радиусите на съседни криви при различни класове пътища, както и за дължината на преходните участъци между кривите. При реконструкция на пътища, ако изискванията не могат да се спазят, се предвиждат организационно-технически мерки. Допълнителни условия важат за дължината на хоризонталните криви и радиусите при определени ъгли.
Чл. 32
Наредбата определя изискванията за свързване на прави участъци с криви, включително преходни криви, наречени клотоида. Дължината на преходната крива се изчислява по формула, зависеща от радиуса на кривата и параметъра на преходната крива, който трябва да е в определени граници. Минималните стойности на параметъра зависят от проектната скорост. Наредбата описва основните форми на преходни криви и условията за тяхното приложение, като включва специфични изисквания за различни типове пътища.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните геометрични елементи на надлъжния профил на пътищата, които включват нивелетните прави и вертикалните криви. Нивелетните прави се характеризират с дължина и наклон, докато вертикалните криви се определят от радиус и дължина.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-2 определя максималните надлъжни наклони на нивелетните прави в зависимост от проектната скорост на пътя. Максималните стойности варират от 9% при 30 km/h до 4% при скорости над 130 km/h. За осигуряване на отводняването, минималният надлъжен наклон не трябва да е по-малък от 0,50%, с изключение на случаи с осигурени условия за водооттичане. В зоните на пътните кръстовища наклоните не могат да надвишават 4%. За тунелите се прилагат специфични правила, а при скорости над 110 km/h се спазват изискванията от таблица 6.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на вертикални криви на пътищата. Чупките на нивелетните прави трябва да се закръгляват с вертикални криви, като минималните радиуси на изпъкналите вертикални криви са посочени в таблица 7, в зависимост от проектната скорост и разстоянието за видимост. За вдлъбнатите вертикални криви минималните радиуси са посочени в таблица 8. Дължината на тангентите на вертикалните криви трябва да съответства на определени изисквания в зависимост от класовете на пътищата. Вдлъбнатите криви трябва да са минимум 0,5 пъти радиуса на изпъкналата крива. Осигуряването на разстояния за видимост при изпреварване и спиране е ключово за безопасността на движението.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните проектни елементи на платното за движение, които включват широчина, напречен наклон в правите участъци, а също така и напречен наклон, уширение и надвишение в хоризонталните криви, съгласно част втора "Трасе на пътя".
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за разширяване на платното за движение в прав участък от пътя. Разширението се извършва двустранно с плавни S-образни криви линии. Дължината на участъка за разширение се изчислява по формула, свързваща дължината на участъка (Lуп) и размера на пълното разширение (Ву). При преминаване от двулентов път към път със средна разделителна ивица, разширението може да бъде едностранно, при спазване на изискванията.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 описва правилата за разширение на платното за движение в хоризонтални криви. Разширението се извършва от вътрешната страна на кривата и дължината на участъка, в който се извършва разширението, се изчислява по формулата Lук = Lр/2 + 2D, където Lр е дължината на хоризонталната преходна крива и D е разстоянието от задния мост до предната броня на автомобила (D = 10 m). При отсъствие на преходна крива, вместо Lр се използва Lпр, която е дължината на преходната рампа.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. уточнява, че изискванията на чл. 37 и 38 не се прилагат при проектиране на допълнителна лента за движение при надлъжни наклони. В тези случаи разширението на платното за движение трябва да бъде извършено в съответствие с изискванията на част трета "Пътно платно".
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за уширение на платното за движение при преминаване от права в хоризонтална крива. Уширението се дава постепенно и се изчислява на база необходимото уширение на всяка лента, като се използват формули от таблица 9. Пълното уширение (max E) зависи от радиуса на кривата и броя на лентите. Уширението не се изпълнява при определени условия, а обикновено се дава от вътрешната страна на кривата.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за напречния профил на платното за движение в правите участъци на пътищата. Напречният наклон трябва да бъде 2,50 % за асфалтово покритие и 2,00 % за бетонова настилка, с възможност за до 3,00 % при пътища с разделителна ивица. При основен ремонт на пътищата, наклонът може да варира между 2,00 и 3,00 %, с препоръка за постоянен наклон между две хоризонтални криви. Разликата в наклоните от двете страни не трябва да надвишава 0,50 %. В зоните на пътните кръстовища и възли е допустимо проектиране с различни наклони, при спазване на съответните изисквания.
Чл. 42
Наредбата определя изискванията за напречния наклон на платната за движение в хоризонталните криви. Напречният наклон трябва да е насочен към центъра на кривата, с максимални стойности от 7% за проектна скорост под 100 km/h и 6% за проектна скорост 100 km/h и повече. Напречният наклон се определя по таблица 10, а при основен ремонт може да се допуска промяна до 1%. Минималният наклон за отводняване е равен на проектния. Косият наклон не трябва да надвишава 10%. Допуска се проектиране на криви с обратен наклон, при условие че радиусът е достатъчен, както е посочено в таблица 11. За мостови съоръжения с дължина над 20 м максималният наклон е 5%.
Чл. 43
Наредбата определя изискванията за промяна на напречния наклон на пътното платно при преход от права в хоризонтална крива. Преходният участък трябва да осигури плавно завъртане на платното, като се спазват определени минимални дължини и наклони. Въртенето може да се извършва около оста на пътя или вътрешния ръб, а при автомагистралите е допустимо и около друга ос. Изискванията включват минимални стойности на напречния наклон и дължини на преходни рампи, които трябва да се изчисляват в зависимост от проектната скорост и широчината на платното. Освен това, при преоформянето на наклона е важно да се осигури добро отводняване на пътната повърхност. Наредбата съдържа и таблици с допустими стойности за наклони и радиуси на закръгляване на чупките по ръбовете на платното.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на серпантини при обръщане на трасето на пътя с повече от 200 gon в планински склонове или трудни теренни условия. Серпантините трябва да се проектират с конкретни геометрични елементи, включително минимални радиуси на спомагателните криви от 80 м. Таблица 14 предоставя проектни елементи в зависимост от проектната скорост, включително радиуси на основната крива, максимални наклони и дължини на прави участъци. Допускат се несиметрични серпантини и серпантини с полигонов връх. Преходите между правите и кривите участъци трябва да се изпълняват с преходни криви, а формата на платното за движение и напречният наклон трябва да отговарят на специфични изисквания.
Чл. 45
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя минималните разстояния за видимост по пътищата. Разстоянието за видимост се определя за два случая: при спиране пред препятствие и при изпреварване. Минималното разстояние за видимост при спиране се определя за всички пътища, докато разстоянието при изпреварване важи само за двулентови пътища с двупосочно движение. В наредбата са посочени конкретни стойности в зависимост от скоростта на движение, както и изисквания за осигуряване на видимост в двете посоки на движение. Допълнителни ленти за изпреварване могат да бъдат проектирани при трудни теренни условия. Участъците с недостатъчна видимост трябва да се избягват.
Чл. 46
Наредбата определя изискванията за проектиране на пътища, включително условия за хоризонтални и вертикални криви, видимост, наклони и носимоспособност. Специално внимание е отделено на зрителното поле и минималните разстояния за видимост при спиране и изпреварване. Описани са и гранични стойности на проектни елементи, включително максимални и минимални дължини на прави участъци, радиуси на криви, наклони и параметри на напречен профил. Целта е да се осигури безопасност и комфорт на движението по пътищата.
Чл. 47, ал. 1-2
Проектните елементи на трасето трябва да бъдат хармонично съчетани в трите си проекции, осигурявайки добро пространствено развитие и зрително възприятие на пътя. Пространствените елементи, получени от съчетаването на правите и кривите, трябва да бъдат взаимнообвързани и подходящо съгласувани по дължината на пътя за плавно развитие на пътното платно.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-2 определя принципите за проектиране на пътища, като акцентира на избягването на дълги прави участъци, освен в специфични случаи. За подобряване на зрителното възприятие на монотонните участъци се предвиждат вдлъбнати вертикални криви с големи радиуси. Късите прави участъци между еднопосочни хоризонтални криви и между вдлъбнати вертикални криви трябва да се избягват, като се предлагат алтернативи за тяхното проектиране.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира проектирането на хоризонтални криви на пътища. Според ал. 1, хоризонталните криви с малка дължина и къси тангенти трябва да се избягват, тъй като създават оптична чупка. Радиусите на кривите трябва да бъдат по-големи в зависимост от ъгъла на завиване, като при ъгъл < 9 gon радиусът трябва да е над 6000 m. Ал. 2 предвижда, че за автомагистрали дължината на хоризонталните криви трябва да е над 350 m. Ал. 3 уточнява, че радиусите на последователни хоризонтални криви трябва да спазват изискванията на чл. 31, ал. 3 и минимални радиуси могат да се прилагат само в силно начупени трасета. Проектирането на криви с минимален радиус при плавно развитие на трасето е забранено, за да се осигури безопасност при движение с високи скорости.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за радиусите на вертикалните криви при проектиране на пътища. Вдлъбнатите вертикални криви трябва да имат радиуси, значително по-големи от минималните стойности, за да се избегнат оптически недостатъци. В хълмист терен радиусите на изпъкналите вертикални криви трябва да са по-големи от тези на вдлъбнатите, освен в равнинен терен или при малки височинни разлики, където се изисква обратното. Разположението на вертикалните криви трябва да следва основните форми на терена, избягвайки честите промени в наклона в обхвата на видимост.
Чл. 51
Наредбата определя изискванията за проектиране на пространствени елементи на пътища, свързани с хоризонтални и вертикални криви. При наличие на инфлексни точки, те трябва да съвпадат или да са близо разположени, за да се осигури добро отводняване и безопасност. Специални условия са предвидени за единични къси хоризонтални криви в вдлъбнати вертикални криви. Дължината на хоризонталната крива трябва да е по-голяма от вертикалната при съвпадение на средите на кривите. При несъответствие на средите, хоризонталната крива трябва да се изтегли напред, за да се гарантира разпознаване на промяната на направлението.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че трасетата на пътищата трябва да следват вълнообразните форми на терена, без да създават оптически недостатъци като издуване или трептене, които могат да влошат условията за движение, особено през нощта. В хълмисти терени е необходимо да се избягват участъци, които създават впечатление за потъване или изместване на пътя, тъй като те представляват сериозна опасност за движението. Контролът на тези недостатъци се осъществява чрез перспективни изображения на пътните участъци.
Чл. 53
Чл. 53 определя изискванията за проектиране на пътни кръстовища и съоръжения, които трябва да осигуряват пространствена плавност и естетика на пътя. Кръстовищата трябва да са видими отдалече и да се използват технически средства за тяхното разпознаване. При наличие на вдлъбнати вертикални криви, поне второстепенният път трябва да бъде оформен с такава крива в зоната на пресичането. Пътните съоръжения трябва да се интегрират плавно с платното за движение и да не създават оптически недостатъци. Разполагането на съоръжения преди хоризонтална крива, която не е видима, трябва да се избягва, за да не се нарушава зрителното въздействие.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че напречният профил на пътя включва пътното платно и земното тяло, като се вземат предвид изкопите и насипите, заедно с необходимите наклони на шкарпи и откоси. Включени са също отводнителните и предпазните окопи.
Чл. 55
Член 55 от Наредба № РД-02-20-2 определя обхвата на пътя, който включва земното тяло на пътя, както и сервитутните ивици, свързани с него. Сервитутните ивици са области, които се използват за определени дейности свързани с поддръжката и безопасността на пътя.
Чл. 56
Член 56 от наредбата указва, че земното тяло на пътя, заедно с отводняването, трябва да бъде проектирано в съответствие с изискванията на част пета, която се отнася до напречния профил на пътя. Глава шеста от наредбата е посветена на пътното платно, като раздел I съдържа общите изисквания за него.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че пътните платна на пътищата в урбанизираните територии трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. относно планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните фактори, които трябва да се вземат предвид при проектирането на пътните платна. Те включват класът на пътя, интензивността и съставът на движението, качеството и безопасността на движението, опазването на околната среда, както и ефективността на разходите за строителство и поддържане.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-2 определя елементите на пътното платно, които включват: платно за движение, ленти за принудително спиране, средна разделителна ивица, банкети, странични разделителни ивици и пешеходни и велосипедни алеи. Платното за движение обхваща лентите за движение и водещите ивици.
Чл. 60
Размерите на елементите на пътното платно трябва да се определят в зависимост от габаритите на еталонния автомобил, страничните отклонения от идеалната ос, безопасното разстояние при разминаване и изпреварване, скоростта на движение, оптичното възприемане и конструктивните изисквания, свързани с безопасността.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № РД-02-20-2 определя еталонното превозно средство за оразмеряване на елементите на пътното платно. Това е автомобил с широчина 2,55 метра и височина 4,00 метра.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че широчината на лентите за движение се определя в съответствие с чл. 75, 76 и 77. За тунели, широчината на лентите за движение се регулира от предходната версия на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № РД-02-20-2 определя водещите ивици, които ограничават платното за движение и помагат за правилното възприемане на края на платното. Широчината на водещите ивици е 0,75 м за автомагистрали и скоростни пътища, 0,50 м за пътища от І клас и 0,25 м за останалите класове. При тунелите широчината е 0,50 м за еднопосочни тунели с две и три ленти и за двупосочни тунели на пътища от I клас, а за останалите класове е 0,25 м.
Чл. 64
Наредбата определя изискванията за проектиране на средната разделителна ивица при автомагистрали, скоростни пътища и пътища от I и II клас с две платна за движение. Широчината на ивицата може да надвишава стойностите в типовете напречни профили. Минималната широчина на ивицата зависи от проектната скорост: 3,50 м при Vпр > 120 km/h, 3,00 м при Vпр = 100 - 120 km/h и 2,00 м при Vпр = 80 - 100 km/h.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя, че страничните разделителни ивици отделят платното за движение от платното, предназначено за пешеходно, велосипедно, стопанско и др. Минималната широчина на тези ивици е 3,00 м за автомагистрали, 2,00 м за скоростни пътища и 1,50 м за останалите класове пътища.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че ленти за принудително спиране са задължителни при автомагистрали, като минималната им широчина трябва да бъде 2,50 метра.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че банкети са необходими за укрепване на края на настилката на платното за движение и за поставяне на сигнални принадлежности. Минималната широчина на банкета е 1,00 метра, а за различните класове пътища широчината се определя в зависимост от типовия профил.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при двупосочно движение пешеходните и велосипедните алеи трябва да имат минимална широчина от 2,50 метра и да бъдат разположени извън обхвата на пътя.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-2 определя габаритите на пътищата, които ограничават пространството встрани и над пътното платно. Те осигуряват необходимата зона за протичане на движението, известна като динамичен габарит, както и зона за безопасно отстояние от твърди и масивни предмети, наречена светъл габарит.
Чл. 70
Динамичният габарит обхваща хоризонталната площ, ограничена от платното за движение и вертикалната площ, определена от височината на еталонния автомобил (4,00 m) с отклонение от 0,20 m. При пешеходни и велосипедни алеи, динамичният габарит е с широчина 2,00 m и височина 2,25 m, а при обща алея с разделени ленти - 4,00 m.
Чл. 71
Светлият габарит включва динамичния габарит, увеличен с разстоянията за безопасност в широчина и височина. Страничното разстояние за безопасност зависи от проектната скорост на движение и варира от 0,25 м за пешеходни и велосипедни алеи до 1,25 м при скорости над 70 km/h. Вертикалното разстояние за безопасност също е различно в зависимост от вида на пътя, вариращо от 0,25 м за алеи до 0,80 м за автомагистрали и скоростни пътища.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за поставяне на стълбчета за пътни знаци и пътни принадлежности. Стълбчетата с диаметър до 8 см могат да бъдат поставени на граничната странична линия на светлия габарит. Пътните принадлежности трябва да са на разстояние минимум 0,50 м от динамичния габарит, с възможност за намаляване до 0,25 м при специфични условия. Ограничителните бордюри с височина 0,08 м могат да се поставят на границата на динамичния габарит. При невъзможност за осигуряване на необходимата зона за сигурност, препятствията трябва да бъдат обезопасени с ограничителни системи.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 определя зоната за безопасност (ЗБ) на пътя, която започва от дясната водеща ивица. В текста се описват основните параметри на ЗБ, включително височина, широчина и максимална допустима скорост на движение на леките автомобили. ЗБ е предназначена за предотвратяване на инциденти и произшествия при напускане на платното от МПС. Предвиждат се мерки за осигуряване на безопасност при контакт с пътни съоръжения. Таблица 18 предоставя информация за ширината на ЗБ и увеличената ширина в зависимост от класа на пътя и допустимата скорост. Увеличената широчина на ЗБ е с 4 метра при наличие на трети лица в крайпътни обекти. Границата на ЗБ не изисква специално обозначаване и може да излиза извън обхвата на пътя.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2 класифицира опасностите, свързани с пътищата, в четири степени в зависимост от риска за неучастващи в движението и пътуващи в МПС. Опасностите от първа степен включват обекти с интензивен престой на МПС, химически съоръжения, пътища с високи допустими скорости и други. Втората степен обхваща пешеходни площи, жп линии и детски площадки. Третата степен включва недеформируеми препятствия, а четвъртата - деформируеми препятствия, водни басейни и откоси. При наличие на опасности в ЗБ се предприемат мерки за тяхното премахване или обезопасяване.
Чл. 75
Наредбата определя типовете пътни платна, които включват елементи за осигуряване на проектни скорости и интензивност на автомобилно движение, съобразно различни класове. Размерите на платната са специфични за права участъци и се коригират за участъци в крива. Таблица 20 показва съставните елементи на типовите пътни платна, включително размери на ленти, разделителни ивици и проектни скорости за различни класове пътища.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималната ширина на пътното платно за нови пътища, която не трябва да бъде по-тясна от установеното за съответния клас на пътя, съгласно таблица 20. При основен ремонт на съществуващи пътища, лентите за движение трябва да отговарят на съществуващия пътен габарит, като широчината им трябва да бъде кратна на 25 см.
Чл. 77
Член 77 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. разрешава приемането на индивидуални пътни платна, при условие че е доказана тяхната целесъобразност и са спазени изискванията за проектиране на земното тяло на пътя.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. посочва, че целесъобразността на проектираното пътно платно трябва да бъде доказана в съответствие с изискванията на чл. 104 и приложение № 11 от същата наредба. В допълнение, наредбата съдържа раздел, който се отнася до пътното платно при съоръжения.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че пътното платно при мостови съоръжения трябва да бъде оформено в платно за движение, което може да бъде ограничено или неограничено. От двете страни на платното се предвиждат открити бордюри и тротоари.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № РД-02-20-2 определя широчината на платното за движение, която включва лентите за движение и водещите ивици, съответстваща на динамичния габарит на пътя. Водещите ивици за двулентови пътища в габарита на съоръжението са 0,50 m. Широчината на тротоарите трябва да позволява поставяне на предпазна ограда и служебен тротоар с минимална широчина от 0,75 m, ограничен от парапет. При интензивно пешеходно или велосипедно движение, широчината на тротоара се определя по чл. 96.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-2 определя типовите пътни платна при мостови съоръжения и размерите на техните елементи при пътен участък в права. Уширяването на пътните платна на мостови съоръжения в крива се извършва съгласно чл. 76. Широчината на тротоарния блок варира в зависимост от типа на ограничителната система.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за повишаване на пропускателната способност и скоростта на леките автомобили на участъци с голям надлъжен наклон трябва да се устройва допълнителна лента за движение. Необходимостта от такава лента се определя на базата на характеристиките на наклона, интензивността на движението, състава на автомобилите и икономическата ефективност на строителството.
Чл. 83
Наредбата предвижда, че допълнителна лента за движение трябва да бъде проектирана за пътища с проектна скорост 60 km/h или повече, както и при тежки теренни условия с интензивно тежкотоварно движение. Необходимостта от допълнителна лента, дължината и преходите за включване и изключване се определят в съответствие с приложение № 12. Напречният наклон на допълнителната лента трябва да бъде същият като на съседната лента.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за допълнителна лента на пътното платно. Според чл. 84, допълнителната лента се устройва като разширение на платното за движение. Широчината на допълнителната лента е 3,00 метра при проектна скорост от 60 до 80 km/h и 3,50 метра при проектна скорост над 80 km/h.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя, че напречният наклон на платната за движение на участъци в права трябва да отговаря на изискванията на чл. 41. Освен това, наклонът на лентата за принудително спиране и на допълнителните ленти трябва да бъде същият като този на лентите за движение.
Чл. 86
Член 86 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че напречният наклон на средната разделителна ивица при минимална широчина трябва да бъде двустранен с наклон от 6,00 % навън или навътре, в зависимост от системата на отводняване.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че напречният наклон на банкетите трябва да бъде 6% насочен навън. При наличие на едностранен наклон на платното за движение, алгебричната сума на наклоните на платното (навътре) и на банкета (навън) не трябва да превишава 10%.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-2 посочва, че напречният наклон на съставните части на пътното платно в участъци с хоризонтална крива трябва да бъде определен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от същата наредба. Допълнителните разпоредби относно пътните принадлежности и съоръжения са включени в глава осма на наредбата.
Чл. 89
Чл. 89 регламентира поставянето на пътни знаци и огради, като акцентира на необходимостта от запазване на светлия габарит. Ограничителните системи и стълбчета трябва да следват изискванията на предходни членове. Предпазните телени огради за животни се инсталират по автомагистрали и скоростни пътища, с цел ограничаване на достъпа на животни до пътя. Осигуряват се контролни врати за поддръжка на оградите. При съоръжения е задължително изпълнението на предпазни огради, а проектите могат да включват и зелена инфраструктура за безопасно преминаване на животни.
Чл. 90
Наредбата определя изискванията за разположение и проектиране на шумозащитни съоръжения по пътищата. Те трябва да се съобразяват с безопасността на движението и да ограничават шумовите емисии от автомобилите. Шумозащитните съоръжения трябва да са непрекъснати по дължината на източника на шум и да се разполагат извън зоната на действие на ограничителната система. При недостатъчна широчина на банкета или ограничени теренни условия, може да се използва по-висок клас ограничителна система. Допуска се комбинирано използване на шумозащитна стена и ограничителни системи след изпитване на тяхното съвместно действие.
Чл. 91
Републиканските пътища не се осветяват в откритите участъци. Стационарно осветление е предвидено на пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и на пътните възли и кръстовищата от първокласните пътища, при условие на технико-икономическа обосновка.
Чл. 92
Засаждането и озеленяването на пътища трябва да се извършва съгласно проекта, като е забранено да бъдат на разстояние по-малко от 3 метра от ограничителната линия на светлия габарит на пътя. В участъци с изкоп, храсти могат да се засаждат на минимум 0,50 метра от външния ръб на окопа, освен ако не е необходимо по-голямо отстояние за осигуряване на видимост.
Чл. 93
Наредбата предвижда изграждането на пешеходни и велосипедни алеи в зависимост от интензивността на автомобилното движение и върховата часова интензивност на пешеходното и велосипедното движение. Според таблица 21, при автомобилно движение под 1500 МПС на ден, са необходими 60 пешеходни и 90 велосипедни преминавания на час, а при 1500 - 2500 МПС, съответно 20 и 30. Правилата включват и общи условия за пешеходно и велосипедно движение.
Чл. 94
Пешеходните и велосипедните алеи върху мостови съоръжения трябва да се проектират върху тротоара, като е необходимо разширение на пътеката за ревизионно преминаване.
Чл. 95
Наредбата определя широчината на платното за движение и габаритите на пешеходните и велосипедните алеи. За платно с една лента широчината е 1,25 м, с две ленти - 2,00 м, за общо платно за пешеходно и велосипедно движение - 2,50 м, а за общо платно, разделено с маркировъчна линия - 4,00 м. Напречният наклон на платното за движение е 2,50 %.
Чл. 96
Наредбата предвижда устройството на автобусни спирки при наличие на постоянна автобусна линия по пътищата от I - III клас и местните пътища. Спирките трябва да се разполагат извън обхвата на кръстовищата и не могат да бъдат в участъци с надлъжен наклон над 5%. Спирките за насрещното движение трябва да са на разстояние минимум 30 метра, а при близки кръстовища - на не по-малко от 40 метра от началото на кривата, оформяща кръстовището.
Чл. 97
Автобусните спирки трябва да бъдат проектирани като разширение на платното за движение с широчина 3,00 метра и дължина 20,00 метра. Те трябва да включват входни и изходни рампи, които осигуряват плавен достъп от и към основното платно. Размерите и радиусите на закръгляване са указани на фигура 40.
Чл. 98
Чл. 98 от наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че от страната на банкета лентата за спиране трябва да бъде ограничена с видим бордюр и тротоар, който да има широчина от 1,50 метра. В глава единадесета се обсъждат площадките за принудително спиране и разминаване, както и площадките за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата.
Чл. 99
Наредбата предвижда разположение на площадките за принудително спиране при двулентови пътища, които трябва да бъдат разположени шахматно от двете страни на пътя. Разстоянието между тях зависи от интензивността на движението: при до 2000 МПС/24 h площадки не се предвиждат, от 2000 до 4000 МПС/24 h - през 2000 m, от 4000 до 6000 МПС/24 h - през 1000 m, а при над 6000 МПС/24 h - през 500 m.
Чл. 100
Член 100 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че на пътища с габарит Г6 трябва да се изграждат площадки за разминаване. Тези площадки трябва да бъдат разположени така, че да осигуряват видимост между две съседни площадки, което е важно за безопасността на движението.
Чл. 101
Член 101 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. указва, че площадките за принудително спиране и разминаване трябва да се проектират като разширение на пътното платно. Размерите и геометричните елементи на тези площадки следва да съответстват на изискванията за автобусни спирки, описани в членове 96, 97 и 100, както и в фигура 40 от същата наредба.
Чл. 102
Наредбата регулира проектирането на пътища с две отделни платна за движение, като предвижда изграждането на площадки за обслужване на пътуващите и инфраструктурата. Площадките се разделят на три типа: 1) площадки за краткотраен отдих с търговски обекти, разположени на всеки 40-50 км; 2) площадки за краткотраен отдих с почивен сектор, разположени на всеки 15-20 км; и 3) площадки за центрове за управление на движението, разположени на разстояние 30-40 км. За всяка площадка се изработва генерален застроителен план и инвестиционен проект за захранващи системи. Площадките трябва да бъдат проектирани извън пътното платно и да включват определени елементи като разделителни острови, локални платна и паркинги, в зависимост от типа на площадката. Минималният брой места за паркиране е определен в таблица, в зависимост от типа на площадката.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № РД-02-20-2 определя търговските крайпътни обекти (ТКО), които се разполагат извън обхвата на пътя и осигуряват достъп до пътищата чрез пътни връзки. При проектиране на ТКО се изисква наличието на локално платно с минимална широчина 6 м, отделено от пътя и ТКО със странична разделителна ивица. Достъпът до обектите трябва да се осъществява само от локалното платно. Специфични изисквания са предвидени за входящите и изходящите пътни връзки, в зависимост от натоварването на пътищата. В ТКО могат да се изграждат зарядни точки за електрически превозни средства при спазване на определени условия.
Чл. 104
Наредбата регламентира изискванията за проектиране на пътни платна, като акцентира на необходимостта от доказване на ефективността на проектите. Ефективността се измерва чрез средната скорост на леките автомобили и процента на използване на пропускателната способност на пътното платно. Минималните стойности за тези параметри са посочени в таблица 23, където се определят различни типове пътно платно с конкретни изисквания за минимално използване на пропускателната способност и минимална средна скорост на леките автомобили.
Чл. 105
Чл. 105 от наредбата определя, че ефективността на приетото пътно платно се оценява съгласно приложение № 11. Наредбата съдържа и глава четиринадесета, която се фокусира върху пресичането и разполагането на други комуникации, включително железопътни линии.
Чл. 106
Наредбата определя изискванията за проектиране на пресичания между автомобилни пътища и железопътни линии. Пресичанията трябва да се извършват извън гарите и спирките, на прави участъци и под ъгъл 90°. При пресичане на едно ниво (прелез) се прилагат специфични изисквания, включително видимост за водачите. Категоризацията на жп прелезите е регламентирана в друга наредба. Пресичания на различни нива са задължителни при определени условия, като наличие на автомагистрали, висока категория на жп прелезите и недостатъчна видимост.
Чл. 107
При проектиране на пътища, които са успоредни на железопътни линии, е необходимо да се спазват изискванията за нивелетно разположение и отстояние между пътищата и жп линиите, съгласно специфичните нормативни актове.
Чл. 108
Наредбата определя изискванията за разполагане и пресичане на надземни и подземни проводи с автомобилни пътища в урбанизирани и извън урбанизирани територии. В урбанизирани територии се следват изискванията на Наредба № 8 от 1999 г., докато извън тях се спазват актуалните нормативни актове за техническа инфраструктура. Проектирането на подземни проводи с обществен интерес трябва да се извършва в съответствие със Закона за пътищата и включва задължението на заявителя да покрие разходите за изместване на съоръженията, ако е необходимо. Разполагането на проводите в района на мостове изисква индивидуално съгласуване с администрацията, управляваща пътя. Конструктивните решения за пресичане на пътя трябва да осигуряват възможност за експлоатация и ремонт на проводите без да се засяга обхватът на пътя.
Чл. 109
Чл. 109 определя основните термини свързани с пътните кръстовища и възли. Пътно кръстовище е място, където пътища се пресичат или разделят на едно ниво, докато пътен възел е място с различни нива на пресичане. Проектирането на направленията в кръстовищата включва определяне на главно и второстепенно направление. Пътните клонове носят имената на населени места, а връзките (рампите) свързват различни направления. Допълнителните ленти служат за завиване, а входовете и изходите на възлите включват ленти за вливане и отливане. Възможно е регулиране на кръстовищата с светлинни сигнали за безопасност. Пресичанията се делят на надлези и подлези, а селскостопанските пътища без покритие трябва да имат трайно покритие на 20 m от заустването. Осветлението на пътните възли е задължително за автомагистралите и по желание за останалите пътища.
Чл. 110
Наредбата определя изискванията за проектиране на кръстовища и пътни възли, като акцентира на ясното обозначаване на главното направление за движение, осигуряване на безопасен достъп за всички видове транспорт и лесно разбираеми елементи за водачите. Специално внимание се отделя на правилата за предимство на велосипедисти и пешеходци при преминаване през кръстовища, с акцент на отделни алеи, изчаквателни места и безопасност при кръгови кръстовища.
Чл. 111
Наредбата определя принципите за проектиране на кръстовища и пътни възли в зависимост от интензивността на движението и проектната скорост. Изборът на тип кръстовище се основава на предварителна преценка, която отчита натоварването, топографските особености и целесъобразността на проектите. Проектите трябва да осигуряват безопасност и надеждност на трафика, като свободни решения се допускат само при доказана необходимост.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че разстоянието за видимост L в кръстовището трябва да осигурява непрекъснато пътуване по главното направление, без смущения от пресичане или вливане на движение от второстепенното направление.
Чл. 113
Наредбата регулира условията за определяне на полета за видимост при проектиране на пътища. Полето за видимост се определя от разстоянието за видимост по второстепенното направление и трябва да бъде свободно от препятствия. В полетата за видимост могат да се разполагат само пътно-технически съоръжения. Определят се височини на погледа на водачите на лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Кръстовищата трябва да бъдат обозначени със сигнализация, а видимостта за спряло превозно средство на 3 м от ръба на настилката се определя като поле за видимост. При максимална скорост на движение от 70 km/h, дължината на полето за видимост е 110 m, а за по-високи скорости - 200 m. Ако видимостта не е осигурена, трябва да се предприемат мерки за ограничаване на скоростта, а при невъзможност за осигуряване на видимост се поставят знаци за спиране и пропускане на движението с предимство.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на кръстовища. Двете направления в района на кръстовището трябва да се пресичат под ъгъл от 80 до 120 gon, а в изключителни случаи до 70 gon при доказана технико-икономическа обосновка. Главното направление трябва да бъде проектирано в права, а кръстовища с главно направление в крива са допустими само по изключение. Системата за регулиране на кръстовищата трябва да е разпознаваема от участниците в движението и да отговаря на определени разстояния за видимост в зависимост от класа на пътя. Осигуряването на видимост може да се подобри чрез насочващи пътни приспособления.
Чл. 115
Наредбата определя изискванията за проектиране на двойни кръстовища, когато разстоянието между тях е по-малко от 500 метра. Двойното кръстовище се сигнализира като едно, а разстоянието между пресичанията се определя от дължините на шлюзовете и тангентите на кривите. Освен това, всяко пресичане на двойното кръстовище се сигнализира отделно. Минималното разстояние между кръстовищата зависи от проектната скорост и е посочено в таблица 24, където минималните разстояния варират от 140 метра при 50 km/h до 300 метра при 100 km/h.
Чл. 116
Нивелетата на второстепенните направления трябва да спазва следните изисквания: 1) Надлъжният наклон на главното направление не трябва да надвишава 4,00 %; 2) Наклонът на второстепенния път не може да е по-голям от 4,00 % на 20,00 м от ръба на настилката на главния път; 3) Пътните кръстовища не могат да се разполагат в обсега на изпъкнали вертикални криви; 4) Разполагането на кръстовища при съчетание на вертикална и хоризонтална крива е допустимо след обследване на видимостта. Допуска се привързване на второстепенното направление към главното, а отводняването на пътните повърхнини се решава с напречни отводнителни системи. Радиусите на вертикалните криви на присъединяващите се пътища трябва да бъдат R >= 500 m, а дължините на тангентите Tmin > 12,50 m. Препоръчва се кръстовището да е разположено от външната страна на хоризонталните криви.
Чл. 117
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя типовете пътни кръстовища в зависимост от интензивността на движението. Основните типове кръстовища са: I тип - без ленти за ляво завиване; II тип - с лента за ляво завиване; III тип - за четири и повече ленти с ленти за завиване; IV тип - кръгови кръстовища.
Чл. 118
Наредбата определя изискванията за проектиране на допълнителни ленти за канализиране на движението при кръстовища. Включва ленти за лявозавиващи (ЛД) и дяснозавиващи (ДД) МПС, както и широчини на лентите. Лентите ЛД и ДД имат специфични участъци за забавяне и изчакване. Широчините на допълнителните ленти са определени в таблица, като нормалните и минималните размери варират в зависимост от означението на лентата.
Чл. 119
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя правилата за проектиране на ленти за лявозавиващи МПС на пътни кръстовища. Лентите се проектират в зависимост от интензивността на движението, като се различават два типа: ЛД1 и ЛД2. ЛД1 се използва при интензивност над 50 МПС/h, а ЛД2 - при 50 МПС/h или по-малко. ЛД1 включва участъци за подреждане, намаляване на скоростта и уширяване, докато ЛД2 е по-проста и включва само участъци за подреждане и уширяване. Дължината на участъка за намаляване на скоростта се определя от таблица, а преходите между лентите се проектират с определени наклони. Специално внимание се обръща на безопасността на пешеходци и велосипедисти.
Чл. 120
Чл. 120 описва условията и изискванията за устройството на лента за дяснозавиващи МПС при пътни кръстовища. Лентата се устройва при четирилентови главни направления, трудно разпознаваеми кръстовища, интензивно тежкотоварно движение, затруднено движение от пешеходци и при определена интензивност на насрещното движение. Определят се три типа схеми за оформяне на лентата, като тип ДД1 е приложим за I и II клас пътища и светофарно регулирани кръстовища. Лентата включва участъци за преоформяне и намаляване на скоростта, с конкретни изисквания за дължина и широчина. Триъгълният остров, свързан с лентата, също има специфични изисквания за оформление и минимална широчина. Пешеходците и велосипедистите трябва да преминават през определени участъци при светофарно регулирани кръстовища.
Чл. 121
Дяснозавиваща лента тип ДД2 се използва за пътища от I, II и III клас и включва участъци за преоформяне и намаляване на скоростта. Преходът между лентите е с наклон 1:10 и дължина минимум 30 метра. Широчината на лентата е ширината на открития път минус 25 см, но не по-малко от 3 метра. Радиусът на закръглението е 25 метра. При светофарно регулирани кръстовища пешеходците и велосипедистите трябва да пресичат през триъгълния остров.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за дяснозавиваща лента тип ДД3 при пътища от I, II и III клас. Лентата се използва, когато дяснозавиващите се вливат в пътища II и III клас или местни пътища. Дължината на уширението е 35 м, а радиусът на закръглението е 25 м. Триъгълният остров трябва да има широчина на пътното платно най-малко 5,50 м. Лентата не е подходяща, когато велосипедисти и пешеходци пресичат потока. Възможно е оформяне без лента ДД3 при ниска интензивност на движението и в определени случаи. Радиусът на закръглението е 12,00-12,50 м или 15,00 м в зависимост от наличието на капка.
Чл. 123
Наредбата регламентира устройството на капковидни острови при кръстовища, като те се проектират на второстепенното направление с определени размери и разстояния от ръба на главното направление. Капковидният остров трябва да има дължина от 10 до 25 метра и широчина от 3 до 5 метра. Лентите за завиване се разполагат симетрично, а допълнителна лента за дясно завиване не се устройва. Удължение на острова е необходимо при определени условия, свързани с видимостта и формата на второстепенното направление.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималните радиуси на криви за дясно завиване от главното направление в кръстовища. За кръстовища от І тип минималният радиус е R = 12,00 m (по изключение 8,00 m), а за останалите типове кръстовища минималният радиус е R = 20,00 m. По изключение, закръглението може да бъде извършено с кошови криви в отношение R1:R2:R3 = 2:1:3, с препоръчителен радиус R2 = 12,00 m и минимален радиус R2 = 8,00 m.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на триъгълни острови на пътищата. Островите трябва да имат скосени бордюри или маркировка, като дължината им е между 5,00 m и 20,00 m. Положението и размерите на острова зависят от скоростта на движение и включват специфични изисквания за отстъпи, широчина на настилката и закръглени ъгли.
Чл. 126
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира безопасността при пресичане на велосипедисти и пешеходци. Местата за пресичане трябва да са разпознаваеми, с достатъчна видимост и свободни от препятствия. При необходимост, пресичането извън кръстовищата изисква сигнализация и технически мерки, включително средни острови за защита на пешеходците и велосипедистите. Осветлението на средните острови е задължително, а при интензивно движение местата за пресичане трябва да бъдат регулирани със светлинна уредба.
Чл. 127
Член 127 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за изпълнение на острови и капки на пътищата. Островите и капките с площ до 8 m² трябва да се маркират хоризонтално. За острови и капки с площ над 8 m², главното направление се маркира, а второстепенното направление - със скосени бордюри.
Чл. 128
Кръговото кръстовище е събирателен елемент от пътища, където транспортните потоци се движат в еднопосочно движение около централен остров. Проектирането на кръгови кръстовища изисква спазване на принципи, включващи предимство за движението в кръга, равнопоставеност на пресичащите се направления, забрана за достъп до централния остров и забрана за спиране и паркиране в кръга. Кръгови кръстовища могат да се проектират при определени условия, като наличие на сложни пресичания, равна интензивност на направленията, или висока концентрация на ПТП. Възможността за проектиране е ограничена в случаи на недостатъчно пространство или значителна разлика в интензивността на движението.
Чл. 129
Наредбата определя три основни вида кръгови кръстовища в зависимост от външния диаметър (Dкр): малки (13m <= Dкр <= 25m), компактни (25m <= Dкр <= 45m) и големи (45m <= Dкр <= 90m). Малките кръгови кръстовища се проектират в урбанизирани зони и на места с концентрация на ПТП. Компактните могат да бъдат еднолентови или двулентови и се проектират както в урбанизирани, така и в извън населени места. Големите кръгови кръстовища имат две ленти за движение и могат да бъдат проектирани с повече от две ленти след технико-икономическа обосновка. Кръговите кръстовища при пътни възли се делят на типове с едно или две мостови съоръжения.
Чл. 130
Наредбата определя геометричните елементи на кръгови кръстовища, включително стойности на външния диаметър, широчината на платното, радиусите на входовете и изходите, както и параметри за безопасност и маневреност. Специфицирани са минимални и максимални стойности за различни типове кръгови кръстовища, както и таблици с конкретни размери, които да се използват при проектиране.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. описва основните елементи на кръговите кръстовища. Те включват: 1. Централен остров - повдигната площ в центъра, забранена за движение. 2. Платно за кръгово движение - площ около централния остров, където превозните средства циркулират в обратна на часовниковата стрелка посока. 3. Разделителни острови - площи, разделящи входящото от изходящото движение. 4. Ивица за застъпване - площ около централния остров, позволяваща на едрогабаритни превозни средства да завият безпрепятствено. 5. Линия за изчакване - маркировка, указваща границата между входящото платно и платното за кръгово движение, при достигането на която водачите трябва да намалят скоростта или да спрат.
Чл. 132
Чл. 132 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на байпаси в кръгови кръстовища. Дяснозавиващите потоци се водят по байпас, който е строително отделен от кръговото движение и има широчина 5,50 м. Лентата за отливане е с широчина 3,50 м и включва лента за скосяване с дължина 20 м. Лентата за вливане също е с широчина 3,50 м и дължина между 80 и 100 м, включваща участък за скосяване от 30 до 35 м. Пешеходците и велосипедистите преминават с изчакване през байпаса. При необходимост от повече от един байпас, трябва да се търси друго проектно решение.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за отвеждане на повърхностните води при проектиране на пътното пространство, особено в кръстовища. Основните изисквания включват: запазване на наклоните на главното направление, предотвратяване на стичане на вода върху платното на кръговото движение, прилагане на отводнителни мерки за второстепенните входове, проектиране на ниски и високи точки в зони с достатъчен наклон и осигуряване на общ кос наклон за отводняване.
Чл. 134
Член 134 определя видовете пътни възли на две и повече нива, разделяйки ги на I и II клас в зависимост от пресичането на автомагистрали и скоростни пътища. Пътните възли могат да бъдат съвършени или несъвършени, пълни или непълни, в зависимост от конфликти и възможности за завиване. Задължителни са минимални разстояния между съседни пътни възли, а безопасността на трафика е приоритет. Главното направление се определя от класа на пътя или транспортното натоварване.
Чл. 135
Наредбата определя типизирани проектни решения за пътни възли от І клас, включително модифицирани варианти, в зависимост от транспортното натоварване. Основните типове възли включват 'Детелина', 'Вятърна мелница', 'Малтийски кръст' и техните модификации. Всеки тип възел има свои предимства и недостатъци, свързани с конструкцията, пространственото изискване и безопасността на движението.
Чл. 136
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. описва типизирани проектни решения на триколонни пътни възли - I клас. Възлите включват тип "Тромпет", тип "Круша", тип "Триъгълник" на три нива и тип "Триъгълник" с три мостови съоръжения, както и магистрален пътен възел тип "Вилица". Всеки тип има свои предимства и недостатъци, свързани с конструкцията, строителната площ и натоварването.
Чл. 137
Наредбата определя стандартни схеми на пътни възли от II клас с кръстовища на второстепенното направление. Специфицират се различни типове пътни възли, включително диагонални и симетрични "Полудетелини" и "Диаманти", с акцент на техните предимства и недостатъци. Основните предимства включват подобрена пропускателна способност, целесъобразност при зимни условия и намаляване на строителната площ, докато недостатъците включват възможност за объркване на посоките и конфликтни точки в кръстовищата.
Чл. 138
Чл. 138 описва преминаването между пътища в пътни възли, което се осъществява чрез три вида пътни връзки: директни, индиректни и полудиректни. При пътен възел 'Пълна детелина' разстоянието между директна и индиректна връзка трябва да осигурява независими нивелетни решения. При натоварване над 2500 МПС/24 h, не се препоръчва използването на индиректни връзки, а вместо това се търсят полудиректни връзки, ако те са технико-икономически целесъобразни и безопасни.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № РД-02-20-2 определя проектната скорост в хоризонталните криви при пътните връзки, която се основава на чл. 141, ал. 5. Стойностите на проектните елементи на връзките са представени в таблица 31, включваща проектна скорост, минимални радиуси на криви, видимост при спиране и допустими наклони.
Чл. 140
Чл. 140 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че всички циркулярни криви трябва да бъдат свързани с преходни криви, съобразно изискванията на чл. 32 от същата наредба. Допуска се изключение от това правило, но само след извършване на технико-икономическа обосновка, и то единствено за пътни възли от II клас.
Чл. 141
Наредбата определя четири типа пътни връзки в зависимост от пътното платно: Q1 (еднолентова), Q2 (двулентова за еднопосочно движение), Q3 (двулентова за еднопосочно движение с ивица за спиране) и Q4 (двулентова за двупосочно движение). Изборът на тип връзка зависи от транспортното натоварване. При тип Q1, Q2 и Q3 не се проектира уширение на настилката в хоризонталните криви, докато при тип Q4 уширението се определя от общите условия. Пътните връзки в хоризонтални криви трябва да имат едностранен наклон от 2,50 до 6,00 %, насочен към вътрешната страна на кривата. Преоформянето на наклона може да се извърши в зависимост от конкретния случай, а разпределителните платна се оформят с наклон навън.
Чл. 142
Наредбата определя изискванията за проектиране на допълнителни ленти на входовете и изходите на пътните възли на автомагистралите и първокласните пътища. Допълнителните ленти се проектират за сметка на ивицата за принудително спиране или банкета, при минимален банкет от 1,00 m. Преминаването от директното платно към лентите за вливане и отливане се осъществява чрез преход с определена дължина, в зависимост от класа на пътния възел. Широчината на настилката е минимум 3,50 m за автомагистрали и 3,00 m за пътища от I клас. Напречният наклон на входовете и изходите следва да съответства на директното платно, като разликата в наклоните не може да надвишава 5,00 %. При невъзможност за избягване на по-големи наклони, участъкът се отделя с маркировъчна линия.
Чл. 143, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-02-20-2
Наредбата определя изискванията за проектиране на изходите на пътните възли, които трябва да се проектират съгласно специфични фигури. Дължината на участъка за отливане (L0) се определя в зависимост от класа на пътния възел, с конкретни стойности за препоръчителна, минимална и изключителна дължина за класове I и II.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № РД-02-20-2 определя дължината на участъка за забавяне (Lзаб) при проектиране на пътища. Дължината може да се приеме от таблица 33 или да се изчисли по формула, в зависимост от скоростта на движение и радиуса на кривата. Таблиците предоставят конкретни стойности за Lзаб за автомагистрали и пътища от I клас в зависимост от радиуса. Участъкът завършва при върха на острова или при началото на циркулярната крива, ако е преди върха.
Чл. 145
Член 145 от Наредба № РД-02-20-2 определя параметрите на преходната крива А, които варират в зависимост от типа на връзките. За индиректни връзки А е между 0,8 R и R, а за директни - между 0,50 R и R. Забавителната лента при разпределителното пътно платно се оформя с радиуси R1 над 500 m, R2 над 1000 m и ъгъл над 6 gon. Изходи не трябва да се устройват в хоризонтални криви с радиус под 1500 m и в изпъкнали вертикални криви с радиус под 10 000 m.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредбата за проектиране на пътища определя условията за оформяне на входовете при пътни възли. Входовете трябва да се проектират съгласно специфични фигури и таблици, които определят дължината на участъка за вливане, параметрите на преходните криви и радиусите на входовете. Задължително е да се спазват минимални радиуси и да не се устройват входове в определени условия, като например при хоризонтални криви с радиус под 3000 м.
Чл. 147
Чл. 147 определя дължината на зоната на преплитане (Lзп) в зависимост от интензивността на движение (N1 + N2), като се използва таблица 36. Зоните на преплитане на автомагистрали трябва да са отделени от лентите за транзитно движение с разделителна ивица и да се осъществяват върху разпределителното платно. Не се допускат зони на преплитане, които използват лента за транзитно движение; при необходимост се устройва допълнителна лента, отделена с плътна маркировъчна линия.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за видимост на пътните връзки. Видимостта се осигурява за проектни скорости, които могат да бъдат увеличени с 20 km/h при скорости под 60 km/h и с 10 km/h при скорости над 60 km/h. Разстоянията за видимост се определят от таблица 37, която предоставя необходимите разстояния за различни проектни скорости. Освен това, е задължително триъгълният остров при входовете и изходите на пътните връзки да е свободен от препятствия, за да се осигури необходимата видимост.
Чл. 149
Земното тяло на пътя е съставено от различни елементи, включително земна основа на пътната настилка и насипи. Земната основа на пътната настилка е зоната под настилката с дълбочина 0,50 m и е известна като земно легло. Насипът е разделен на три зони в зависимост от дълбочината: зона А (горна част до 0,50 m), зона Б (от 0,50 до 4,00 m) и зона В (над 4,00 m). При насип земната основа на пътната настилка съвпада с зона А.
Чл. 150
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за оразмеряване на елементите на земното тяло при проектиране на пътища. Според член 150, оразмеряването трябва да се извършва в съответствие с Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г., която прилага европейската система за проектиране на строителни конструкции. Оразмеряването зависи от категорията на строежа, определена в Закона за устройство на територията. При реконструкция или основен ремонт на пътища, изискванията на наредбата също трябва да бъдат спазвани.
Чл. 151
При проектиране на елементите на земното тяло, натоварването от пътен трафик се определя съгласно товарен модел LM 1 по БДС EN 1991-2. Този модел включва площни разпределени товари и тандем-система от двуосни съсредоточени товари, която може да бъде заместена с равномерно разпределен товар. Допуска се прилагането на други товарни модели, регламентирани в същия стандарт, по задание на Възложителя в зависимост от конкретното натоварване.
Чл. 152
Наредбата определя класификацията на елементите на земното тяло по геотехнически категории, в зависимост от сложността на конструкцията и условията на проектиране. Класификацията включва три категории: 1) Неголеми, опростени конструкции, които могат да се проектират на базата на опит; 2) Обикновени конструкции, изискващи геотехнически данни и изчисления; 3) Специални конструкции, които изискват допълнителни изследвания и решения.
Чл. 153
Чл. 153 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за оразмеряване на земното тяло чрез геотехническо проучване, което включва полеви и лабораторни изследвания. Проучването зависи от етапа на проекта и геотехническата категория. Резултатите се представят в доклад с информация за геология, хидрогеология и др. Специфични изследвания, които не са дефинирани в предходни наредби, следват изискванията на настоящата наредба и стандартите в нея.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда изготвяне на доклад за проектиране на базата на проведени проучвания. Докладът трябва да съдържа анализ на геотехническите условия за строителство и препоръки за проектиране на земното тяло, както и план за мониторинг, ако е необходимо. Глава деветнадесета от наредбата се фокусира върху разчистването на терена в зоната на земното тяло.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № РД-02-20-2 указва изискванията за почистване на зоните на пътните изкопи и насипи. Според алинея (1), тези зони трябва да бъдат освободени от дървета, храсти, пънове, корени и друга растителност, както и от предмети и отпадъци. Алинея (2) предвижда, че корените на дърветата и храстите трябва да бъдат премахнати на дълбочина не по-малка от 0,60 метра под нивото на естествената земна основа за насипите и под нивото на земното легло за изкопите. За растителността извън зоните на пътните изкопи и насипи, корените трябва да се премахват на дълбочина не по-малка от 0,30 метра под нивото на прилежащия терен.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № РД-02-20-2 определя задълженията за изземване, складиране и съхраняване на хумусната почва в зоната на земното тяло. Изкопаването на горния хумусен пласт трябва да се извършва по цялата му дълбочина, която не може да бъде по-малка от 0,15 метра. Изкопаната хумусна почва трябва да бъде транспортирана и складирана на подходящо място или да се използва по предназначение.
Чл. 157
Чл. 157 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. установява, че класификацията се прилага за почви, смеси от почви и зърнести материали, които са налични в земното тяло или са предназначени за използване в него.
Чл. 158
Наредбата определя класификацията на почвите и материалите на земното тяло в зависимост от зърнометричния състав и консистентните им граници. Почвите са разделени на групи от А-1 до А-8, като група А-8 включва почви с високо съдържание на органични вещества. Определят се фракции на почвите, като валуни, чакъл, едър и дребен пясък, прах и глина. В зависимост от показателя на пластичност и коефициента на размекване, почвите се класифицират допълнително, което е важно за оценка на носимоспособността им.
Чл. 159
Материалите, получени от изкоп, принадлежащи на групите А-1 и А-2, са подходящи за изграждане на насипа. За материали от групи А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 се извършва индивидуална преценка дали да се складират или да се подобрят и вложат в насипа след стабилизация.
Чл. 160
Наредбата определя почвите, които не отговарят на изискванията за годност при извършване на земни работи. Те включват: почви от група А-8, замръзнали почви, глини с висока граница на протичане или показател на пластичност, несвързани и свързани почви с превишено водно съдържание, почви, склонни към самозапалване, и почви с опасни физични и химични характеристики. Всички тези почви изискват специални мерки за обработка.
Чл. 161
Наредбата определя изискванията за изграждане на зона А на земното тяло при насип за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас. Използваните почви и материали трябва да са от група А-1, а за останалите класове - от групи А-1, А-2-4 и А-2-5. Забранено е използването на разпадащи се скални материали. Изпитванията за носимоспособност се извършват по методи, посочени в приложението. Таблица 39 включва гранични стойности на различни показатели, свързани с качеството на материалите.
Чл. 162
Наредбата регламентира изискванията за изпълнение на насипите в зони Б и В, като предвижда използването на почви и материали от групи А-1, А-2, или други, отговарящи на техническите изисквания. Почви от групи А-3 до А-7 могат да се използват след стабилизация на физико-механичните им характеристики. В таблица 40 са посочени гранични стойности за различни показатели, включително максимален размер на зърната, водно съдържание, Калифорнийски показател за носимоспособност, съдържание на водоразтворими соли и неорганични вещества.
Чл. 163
Наредбата определя изискванията за проектиране на насипи при пътища с категория на движението 'много леко', 'леко' и 'средно'. Зоните Б и В на насипа могат да бъдат оформени като ядро от еднороден материал, защитено от зона А и периферен пласт с минимална дебелина 0,50 m. В ядрото могат да се влагат скални материали с максимален размер до 120 mm, а зоната А трябва да бъде изпълнена с почви и материали, отговарящи на определени изисквания. Периферният пласт трябва да бъде стабилизиран, за да се предотврати проникване на вода в ядрото. Допустимите почви за ядрото включват A-3, A-4, A-5, A-6 и A-7, а естествената земна основа на насипа също трябва да бъде стабилизирана на дълбочина 0,25-0,30 m.
Чл. 164
При изграждане на дренажен пласт в основата на насипа, материалът може да бъде пясък, чакъл, трошен камък или смеси от тях. Максималният размер на зърната трябва да е до 100 mm. Процентът на фракцията, преминала през сито 0,063 mm, не трябва да надвишава 10,0 % по маса. Коефициентът на разнозърност (d60/d10) трябва да е не по-малък от 10,0.
Чл. 165
При изграждане на насипи до или върху водостоци и тръбни дренажи, материалът от група А-1 трябва да отговаря на следните изисквания: максимален размер на зърната до 0,063 mm; не повече от 15,0 % преминало количество през сито 0,063 mm; коефициент на разнозърност (d60/d10) не по-малък от 10,0; отклонение на водното съдържание не повече от 3,00 % от оптималното; подходяща естествена земна основа от скални материали, които не се разпадат при контакт с вода.
Чл. 166
Чл. 166 от наредбата предвижда, че по време на зимния период земната основа на пътната настилка, когато е под въздействието на отрицателни температури, трябва да отговаря на специални изисквания за мразоустойчивост на почвите, които я изграждат. Това е важно за осигуряване на безопасността и устойчивостта на пътната инфраструктура през зимните месеци.
Чл. 167
Чл. 167 определя изискванията за лабораторно изпитване на почви и материали, вграждани в земното тяло на пътища. Изпитванията се провеждат по метода 'модифициран Proctor', за да се установят максималната обемна плътност и оптималното водно съдържание. Степента на уплътняване на земната основа на пътната настилка трябва да бъде минимум 95% за насипи и изкопи, а за насипи с височина над 0,50 м - минимум 93% на дълбочина 0,25 м. Ако почвата не отговаря на изискванията, тя трябва да бъде заменена или стабилизирана.
Чл. 168
Наредбата определя методите за измерване на плътността на вложените в земното тяло свързани и несвързани почви. За свързани почви се използва методът 'режещ пръстен', а за несвързани - методът със заместващ пясък. Контролът на плътността се осъществява за всеки положен пласт на насипа, с определена честота на вземане на проби. Всеки пласт се счита за уплътнен, ако не повече от 10% от пробите показват недостатъчна плътност, като разликите в плътността са ограничени до 2% за автомагистрали и 3% за останалите пътища. Допълнителен контрол се извършва около водостоците и мостовете.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изпълнение на насипни работи със скални материали. Забранява се влагането на скални късове с размер над 2/3 от дебелината на пласта. При вграждане на едрозърнести почви с зърна над 63 mm, се проверяват модулите на еластичност и деформация чрез натоварване с кръгла плоча. Степента на уплътняване се определя експериментално на място. Изчислява се отношението между модулите на деформация, с определени гранични стойности в зависимост от типа път и прогнозния трафик. Честотата на изпитванията е едно на всеки 200 m, а изпитванията могат да се извършват и за почви с по-малки зърна.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда действия при неотговаряща на изискванията почва в земната основа на пътната настилка. При изкоп, ако почвата не е подходяща, тя се отстранява на дълбочина 0,50 м и се заменя с нова почва, отговаряща на изискванията за зона А, след което се уплътнява. В случай на размекващи се скали, също се отстранява материал на 0,50 м и се вгражда подходяща почва за зона А.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за уплътняване на дъната на изкопи и насипи в подстъпите към съоръжения. Изкопите, които ще бъдат засипани отново, трябва да бъдат уплътнени до минимум 98% на разстояние от 5 метра преди и след съоръжението. Обратната засипка с дебелина над 1 метър върху водосток трябва да бъде уплътнена до минимум 95%, а при дебелина под 1 метър - до минимум 98%.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за уплътняване на дрениращ пласт в основата на насипа. Според ал. 1, този пласт трябва да бъде уплътнен до минимум 95%. В ал. 2 се уточнява, че ако в дрениращия пласт се използват едрозърнести почви и скални материали с диаметър над 63 mm, е необходимо да се проверят модулите на еластичност и деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно чл. 169, ал. 2.
Чл. 173
Водното съдържание на почвите, които ще бъдат вградени в земното тяло, трябва да бъде в пределите на ± 3,00 % от оптималното водно съдържание, определено по стандартите БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за оразмеряване на пътните насипи. Оразмеряването включва проверки за крайни гранични състояния на насипа в взаимодействие с естествената земна основа и прилежащи конструкции. За насипи с наклон над 1:5 е необходимо основата да се оформи с изсечени стъпала с определени размери. При оразмеряването се вземат предвид фактори като транспортни товари, строителни процеси и климатични влияния.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № РД-02-20-2 определя активната зона на напреженията и деформациите в естествената земна основа на насипа. Дълбочината на тази зона се определя с числен модел, който отчита еласто-пластичното поведение на почвата и промените в нейната коравина. Ориентировъчно, дълбочината може да се определи по условието ?z <= 0,5.??, където ?z е вертикалното напрежение от теглото на насипа, а ?? е вертикалното напрежение от геоложки товар.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че естествената земна основа на насипа се счита за "здравa", ако отговаря на следните условия: якост на натиск във водонаситено състояние над 50 MPa, коефициент на размекване над 0,75 и степен на изветряване над 0,80. Освен това, основата може да съдържа сбити скални наслаги и почви от групите А-1, А-2-4, А-2-5, при условие че няма почвени води в активната зона.
Чл. 177
Наклоните на откосите на насипи се определят чрез изследване за обща устойчивост, което трябва да бъде проведено съгласно разпоредбите на чл. 179 и 180. Възможно е да се прилагат опростени решения за определени случаи, които са регламентирани в чл. 178.
Чл. 178
Наредбата определя наклоните на откосите на насипи в зависимост от височината им и типа на почвите. За насипи с височина до 4 м, при определени условия, наклоните могат да се предписват по типови решения, като таблица 41 указва специфични наклони за различни класове пътища и видове почви. За насипи с височина от 4 до 10 м, наклоните се оразмеряват с помощта на таблични данни и номограми при условие, че основата е здрава. При това се взема предвид натоварването от пътен трафик.
Чл. 179
Член 179 от Наредба № РД-02-20-2 определя процедурата за изследване на общата устойчивост на насипи. Изследването включва предварително приемане на геометрията на откосите, с предвидени берми на всеки 5,00 - 6,00 метра по височина, и прилагане на изчислителен метод за проверка на устойчивостта. Проверяват се различни форми на разрушение, включително глобални и локални хлъзгателни повърхнини. Специално внимание се отделя на хидростатичното ниво на почвените води и действията на водопонизителни системи.
Чл. 180
Наредбата определя методите за изследване на общата устойчивост на откосни почвени масиви. При статични натоварвания се използват ламелни и блокови методи, както и метод на редукция на якостта на срязване. При сеизмични условия се прилагат квазистатични инерционни сили, теорията на Newmark за определяне на перманентни премествания и динамичен анализ по метода на крайните елементи. Оценките за устойчивостта се извършват по деформационни критерии.
Чл. 181
Наредбата определя изискванията за изследване на устойчивостта на естествената земна основа на насипи. Основните проверки включват загуба на устойчивост при хлъзгане и формиране на пластични зони. Методите за проверка включват аналитични формули и числени решения. Важно е да се отчита редукцията на якостта на почвите под нивото на водите и да се следят зони на втечняване. Пластични зони с дълбочина до 0,05B са допустими, а при нужда могат да се изградят контрабанкети.
Чл. 182
Наредбата определя критериите за хидравлична устойчивост на насипи и естествени земни основи. Основните гранични състояния включват суфозионно разрушаване, втечняване на земната основа при земетръс и разрушаване от повърхностна ерозия. Проверките за устойчивост се извършват чрез специфични хидравлични градиенти и скорости на движение на водата, с определени коефициенти. Устойчивостта срещу втечняване е задължителна при определени геоложки условия, а за оценка на устойчивостта срещу ерозия се изисква зърнометричен филтрационен критерий.
Чл. 183
Чл. 183 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. изисква доказване на устойчивостта на изкопи и естествени склонове в обсега на пътя чрез проверки за крайни гранични състояния. Тези проверки трябва да отчитат взаимодействието на почвения масив с прилежащи конструкции и съоръжения, както съществуващи, така и проектни.
Чл. 184
Наклоните на откосите на изкопи се определят въз основа на изследване за обща устойчивост, проведено по методите, посочени в чл. 180. Съществува възможност за прилагане на опростени решения в случаи, регламентирани в чл. 185 и 186.
Чл. 185
Наредбата регламентира наклоните на откоси на изкопи с дълбочина до 4,00 m, в зависимост от геоложкия строеж и наличието на почвени води. Типовите решения за наклони на откоси са определени в таблица 42, която предлага различни наклони в зависимост от класа на пътя и състоянието на скалата. За неизветрели и слабо изветрели скали типовите решения важат и за височини над 4,00 m. Коефициентът на изветряване Kk, изв се използва за класификация на скалите и се определя чрез методи на изпитване. При наличие на почвени води и без предвидено дрениране, се прилага метод с номограми.
Чл. 186
Член 186 от наредбата определя методите за проектиране на наклоните на откоси на изкопи с височина от 4 до 10 метра в райони с определено земетръсно ускорение. Предлага се използването на таблични данни или номограми за дренирани и недренирани откоси. Описани са специфични случаи на наклоните на откосите, както и необходимостта от правилно отводняване на повърхностната вода.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че якостните параметри на почвени пластове под нивото на почвените води, като ъгъл на вътрешно триене и кохезия, трябва да съответстват на максималното водно съдържание на почвите. Изключение прави случаят, когато в инвестиционния проект е предвидено специално отводняване, при което водното съдържание трябва да бъде сведено до стойности близки до границата на източване на почвата.
Чл. 188
Наредбата определя изискванията за изследване на устойчивостта на склонове, през които преминава пътното трасе. При терени с активни свлачищни и срутищни процеси, е задължително провеждането на специфични изследвания и проектиране на защитни мерки. За терени без активни свлачища, валидни са принципите за устойчивост на почвени масиви, прилагани методи за оценка на устойчивостта.
Чл. 189
Чл. 189 от Наредба № РД-02-20-2 определя процеса на оразмеряване на пътни насипи, включващ проверки за експлоатационни гранични състояния. Деформациите на насипите обхващат както деформациите на почвите в самия насип, така и в естествената земна основа. Специално внимание се отделя на свързаните почви под нивото на почвените води, където се изследва развитието на деформациите с времето. Освен това, за свързаните почви в насипа и основата, се отчитат допълнителните деформации, причинени от пълзене на почвения скелет.
Чл. 190
Наредбата определя методите за изчисление на деформациите на насипи с височина до 10 m и дълбочина на активната зона до 10 m. Изчисленията могат да се извършват с едномерни модели, които включват: (1) слягане на почвите в насипа, (2) слягане на естествената земна основа, (3) времеви анализ на слягането по теорията на Terzaghi и (4) слягане вследствие на пълзене.
Чл. 191
Наредбата определя методологията за изчисляване на стойността на общото слягане Sс и слягането Sk на пътната конструкция. Стойностите се определят за зададен строителен период Tc и проектен експлоатационен период Te, който е 15 години. Сляганията се измерват на най-малко пет напречни профила, включващи най-високата част на насипа. При изчисления с едномерни модели, броят на вертикалите в напречния профил зависи от броя на платната за движение.
Чл. 192
Наредбата определя методология за анализ на слягането на насипите при проектиране на пътища. Периодите Tc и Te се сравняват с времето Тk за консолидация на земната основа. При Tc <= Тk, слягането се реализира в строителния период, а при Tc < Тk < Te – в експлоатационния период. Максималните отклонения за автомагистрали и скоростни пътища не трябва да надвишават 0,20%, а за останалите - 0,30%. Проверяват се опасни вълни и радиус на кривата на слягането, като се определят допустими стойности. При Tk > Te, слягането се реализира след основен ремонт, което е недопустимо за всички класове пътища.
Чл. 193
При неизпълнение на изискванията на формула (27) и таблица 45, както и на условието за недопускане на консолидационния процес след 15 години експлоатация на пътната настилка, е необходимо да се определят нови проектни параметри. Това може да се постигне чрез изменение на нивелета, намаляване на наклоните на откосите, включване на контрабанкети на всеки 5-8 метра височина и изграждане на дренажна система в естествената земна основа на насипа.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № РД-02-20-2 определя метод за оценка на слягането на почвите в тялото на насип с височина до 10 метра. Слягането се изчислява по емпирична формула (29), която взема предвид височината на насипа (H). Формулата предлага долна граница от 0,20 % за несвързани почви и скални материали (групи А-1, А-3) и горна граница от 1,00 % за почви от групите А-6 и А-7.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда методи за укрепване и стабилизиране на земното тяло при необходимост. Сред предложените средства са корави и огъваеми подпорни стени, анкери, почвени гвоздеи, готови стоманобетонни елементи, стоманени мрежи, торкретбетон, геосинтетични материали, габиони, и биологично укрепване. Тези методи могат да се използват самостоятелно или в комбинация, в зависимост от специфичните геотехнически условия.
Чл. 196
Чл. 196 от наредбата описва изискванията за проектиране на подпорни стени, които са важни силови конструкции. Те се използват за осигуряване на устойчивостта на земното тяло и трябва да бъдат оразмерени в зависимост от геотехническите условия. Оценката на подпорните стени включва проверка за крайни гранични състояния, свързани с различни натиски, както и експлоатационни гранични състояния, свързани с деформациите. В някои случаи подпорните стени са част от по-сложни укрепителни конструкции, чийто вид се определя след технико-икономическа оценка.
Чл. 197
Чл. 197 от Наредба № РД-02-20-2 описва конструктивните елементи анкерите и почвените гвоздеи. Анкерите са укрепващи елементи, които могат да бъдат самостоятелни или част от подпрени конструкции, с носеща способност, определена чрез изчисления и изпитвания. Видът на анкера зависи от начина на изпълнение, механичното поведение и експлоатационния срок. Почвените гвоздеи са пасивни стоманени пръти, разположени в мрежа, подходящи за укрепване на склонове и откоси, в комбинация с торкретиране или затревяване.
Чл. 198
Чл. 198 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за прилагане на готови стоманобетонни елементи за укрепване на откоси на изкопи и насипи. Те се използват за защита от ерозия, спешно укрепване при появяване на повърхностни води, промяна на наклона на насипни откоси, при насипни конуси на мостови съоръжения и за естетично оформяне на откоси в близост до урбанизирани територии. Формите и размерите на елементите се предписват в проекта. Първият ред стоманобетонни елементи трябва да стъпва върху опорен блок, а в краищата на облицованата площ се изпълняват укрепващи пояси с минимални размери.
Чл. 199
Член 199 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за прилагане на стоманени мрежи за укрепване на скални откоси с цел защита на пътното платно от падащи скални материали. Мрежите трябва да отговарят на стандартите БДС EN 10223-6 и БДС EN 10223-3, като се изисква и поцинковане на мрежата и крепежните елементи. Височината на ивиците и зацепването между тях също са строго регламентирани.
Чл. 200
Торкретбетонът се използва за укрепване на откоси с цел предотвратяване на свличане на земни маси в обхвата на пътя. Нанася се обикновено в съчетание с анкери или почвени гвоздеи и може да бъде армиран или неармиран. Торкретирането се извършва на слоеве с широчина от 1,00 до 1,50 m и дебелина от 5 до 7 mm, като общата дебелина на торкретбетона е от 20 до 40 mm, а при армираната версия покритието на армировката е от 12 до 15 mm.
Чл. 201
Наредбата определя правилата за използване на геосинтетични материали при изграждане на армонасипни конструкции, включително подпорни стени и насипи. Геосинтетичните материали служат за стабилизиране на откоси, както и за дренажни и сепариращи функции. Конструкциите трябва да бъдат изградени от уплътнени почвени слоеве с геосинтетична армировка, а параметрите на материалите се определят в инвестиционния проект. За обща устойчивост на насипи върху слаба земна основа е препоръчително използването на армировъчни пластове. Геосинтетичните мрежи трябва да имат определена якост на опън и удължение, а изграждането на вертикални дренажи е алтернатива на традиционните дренажи.
Чл. 202
Според Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища, пътните откоси трябва да бъдат укрепвани срещу ерозия с геосинтетични материали. Това укрепване се извършва в два периода: кратковременно действие, което обхваща времето на вкореняване на засадените растителни видове, и дългосрочно действие, което се прилага за целия период на експлоатация на строителното съоръжение.
Чл. 203
Наредбата определя изискванията за избор на геосинтетични материали за защита от ерозия, в зависимост от предназначението на укрепването. За защита на вегетационния пласт се използват тъкан геотекстил и геомрежи, а за повърхностна ерозия - нетъкан геотекстил и многослойни геотекстили. Суровините за геосинтетичните материали се избират в зависимост от продължителността на действието им, като за дългосрочна защита се предпочитат синтетични влакна, а за краткосрочна - естествени влакна. При опасност от ерозия по откоси на насипи е задължително да се определи характеристичният диаметър на порите на геосинтетичния продукт.
Чл. 204
Наредбата определя условията за прилагане на габионите при изграждане на конструкции за укрепване на стръмни откоси и ограничаване на свлачищни процеси. Габионите могат да бъдат от тип "Ракла", "Сак" и "Матрак", като тип "Ракла" и "Матрак" могат да имат удължена основа. Скелетът на габиона е изработен от стоманени пръти с минимален диаметър 14 mm и поцинкована мрежа, а материалът за запълване е каменен. Всички елементи на габиона трябва да бъдат поцинковани с определен клас на корозионна устойчивост. Укрепването на откоси с габиони се извършва съгласно специфични технически изисквания.
Чл. 205
Чл. 205 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда методи за биологично укрепване на откосите, които включват затревяване и засаждане на храсти и дървесни видове.
Чл. 206
Затревяването на пътища може да се извършва чрез ръчно или машинно засяване на тревни семена, както и чрез подреждане на чимове. Чимовете, използвани за затревяване на пътни откоси, могат да бъдат квадратни или правоъгълни в зависимост от начина на транспортиране и полагане. Подходящите размери на чимовете са 25/40, 30/30 и 70/70 см, с дебелина от 6,00 до 12,00 см, в зависимост от качеството и дебелината на кореновата система.
Чл. 207
Чл. 207 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за засаждане на храсти и дървесни видове при откоси от глинести почви, където има риск от свличане. Видовете растителност трябва да са от местната флора, с предпочитание за видове с гъста надземна част и мощна коренова система. Забранява се засаждането на дървета на разстояние по-малко от 3 метра от ограничителната линия на динамичния габарит, а клони и храсти не трябва да навлизат в светлия габарит. В участъци с изкоп, храсти могат да се засаждат на разстояние не по-малко от 0,50 метра от външния ръб на окопа, освен ако не е необходимо по-голямо отстояние за осигуряване на видимост.
Чл. 208
Чл. 208 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при комбинирано затревяване и укрепване с бетонни елементи, особено в селищни райони или в близост до тях, в пътни възли и други места, трябва да се използват цветни тревни култури. Тези култури създават колоритен ефект и осигуряват много добър естетически вид на откоса.
Чл. 209
Чл. 209 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че повърхностните води в обхвата на пътя и водите, които се стичат към него, трябва да се отвеждат с помощта на различни средства, като пътни окопи, риголи, предпазни окопи и готови отводнителни улеи.
Чл. 210
Чл. 210 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира устройството на пътните окопи, които се разполагат непосредствено до пътното платно за отвеждане на повърхностните и почвените води. Напречното сечение на окопите може да бъде трапецовидно, триъгълно, овално и др. В определени случаи окопите поемат и почвени води от дренажни пластове. Размерите и формата на окопите се определят в зависимост от хидроложките, почвените и климатичните условия, както и изискванията за безопасност на движението. Най-малкият допустим надлъжен наклон на пътния окоп е 0,50 %.
Чл. 211
Чл. 211 от Наредба № РД-02-20-2 описва изискванията за проектиране на предпазни окопи, които събират и отвеждат повърхностните води. Окопите трябва да имат дълбочина най-малко 0,50 м и да се хидравлично оразмеряват. В зависимост от типа на почвата и наклона, укрепването на окопите се извършва с различни материали и конструкции. При наклони до 3% се използват чимове и затревяване, между 3% и 5% - калдъръм или плочи, а при наклони над 5% - прагове от каменна зидария или стоманобетон.
Чл. 212
Чл. 212 определя риголите като част от банкета, предназначени за събиране и отвеждане на повърхностни води от пътното платно. Те имат наклон между 10% и 15% и могат да бъдат заздравени или покрити с настилка. При насипи над 4 м и наклон над 0,5% оттичането на дъждовните води се регулира с риголи, бордюри и улеи, които се проектират на базата на хидравлични изчисления. Разстоянието между улеите е обикновено от 20 до 50 м, а противоерозионни мерки са задължителни в точките на заустване.
Чл. 213
Наредбата предвижда използването на готови отводнителни улеи за бързо отвеждане на повърхностните води от пътното платно. Улеите са линейни елементи, които събират и отвеждат водите и трябва да отговарят на БДС EN 1 433. Оразмеряването им зависи от дъждовното количество, площта за отводняване, климатичните условия и хидравличните показатели. Отводнителните улеи и шахти трябва да са изработени от мразоустойчиви и водоплътни материали. За автомагистрали и скоростни пътища се предвиждат монолитни системи за предотвратяване на инцидентно отваряне и вандализъм, които също трябва да бъдат водоплътни.
Чл. 214
Чл. 214 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че при автомагистрали, които са в хоризонтална крива или в изкоп, повърхностните води трябва да се отвеждат чрез хидравлично оразмерена отводнителна система. Тази система включва тръби, дъждоприемни шахти, отводнителни улеи и събирателни шахти, които трябва да бъдат разположени в най-ниските места и през определени разстояния, съобразно хидравличното оразмеряване.
Чл. 215
Чл. 215 урежда изискванията за отводняване на дълбоки изкопи с височина на откоса над 8,00 до 10,00 метра. За целта се проектират надлъжни предпазни окопи по бермите на откосите, които трябва да бъдат водоплътно облицовани. Наклонът на окопите се проектира хидравлически, за да се предотврати отлагането на почвени материали с фракция до 5,00 до 10,00 mm. Разрешава се заустването на водите в пътните окопи чрез напречни улеи, които могат да бъдат облицовани или изработени от готови елементи.
Чл. 216
Чл. 216 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че отвеждането на почвените води трябва да се извърши след предварително запознаване с инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания. Необходимо е да се вземат предвид литологията и стратиграфията на терена, нивото, потока и дебита на почвените води, както и топографската характеристика на терена.
Чл. 217
Наредбата предвижда мерки за дренаж на пътища, включващи: 1. Изграждане на траншейни дренажи зад подпорни стени и капиляропрекъсващи пластове, за да се предотврати влиянието на почвените води върху конструкцията. 2. Ограничаване на достъпа на почвените води към откосите чрез откосни и хоризонтални дренажи, дренажни галерии и кладенци. 3. Осушаване на земната основа с дренажни възглавници и пилоти, с осигурена хидравлична връзка и отводняване на водните количества.
Чл. 218
Чл. 218 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда проектиране на траншеен дренаж за понижаване на нивото на високи почвени води. Дренажите могат да бъдат от два типа: съвършен (с дренажна траншея до водоупора) и несъвършен (висяща над водоупорния пласт). При пътища в изкоп се изпълняват два надлъжни дренажа, а при смесен профил - един. Горното ниво на дренажните тръби трябва да бъде под дълбочината на замръзване на почвата, която е 1,00 m за първи климатичен район и 0,70 m за втори. Допустимо е наличие на дренажни пластове в основата на пътния насип при височина над 4,00 m. Не се допуска проектиране на дренажни пластове в зона А под пътната настилка, освен в определени случаи.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за хоризонтални тръбни дренажи, включително минималните размери на тръбите в зависимост от типа пътища. За автомагистрали и скоростни пътища минималният диаметър е 20 см, за пътища I и II клас - 15 см, а за пътища III клас и местни пътища - 10 см. Широчината на дъното на дренажния наклон трябва да бъде между 0,50 и 1,00 м в зависимост от дълбочината, а дренажната траншея се запълва с филтриращи материали с определен коефициент на водопропускливост, подредени по принципа на обратния филтър.
Чл. 220
Член 220 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на събирателни шахти при промяна на направлението на дренажа. За глинести почви шахтите трябва да са на разстояние до 50-60 м, за песъчливи - до 70-80 м, а за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас - до 250 м за останалите пътища. При използване на гъвкави гофрирани дренажни тръби е допустимо изменение на направлението между шахтите.
Чл. 221
Хидравличното оразмеряване на траншейните тръбни дренажи трябва да се извърши, като се вземат предвид най-високото ниво на почвените води, установено от хидрогеоложките проучвания, необходимото ниво на понижаване на почвените води и дълбочината на залягане на водоупорния пласт.
Чл. 222
Чл. 222 от Наредба № РД-02-20-2 описва дренажите зад подпорните стени, които се изграждат за намаляване на хидростатичния и хидродинамичния натиск. Дрениращият материал трябва да бъде с проектна плътност, определена по технология, и да се полага на пластове до 30 см. Отводняването на водата се осигурява с наклон на тръбите между 1,00 и 3,00 %, а барбаканите трябва да са разположени на определени вертикални и хоризонтални разстояния.
Чл. 223
Наредбата описва различни методи за дренаж в откосите на изкопите, включително екраниращи дренажи, врязани откосни дренажи, насипани откосни дренажи, каптажи и хоризонтални дренажи. Всеки метод е свързан с конкретни условия на водоносните пластове и почвите, като се предоставят и схеми за визуализация на дренажните системи.
Чл. 224
Чл. 224 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проектиране на дренажни галерии при специфични условия. При дълбоки изкопи над 10 метра и нестабилни откоси, както и при свлачища с дълбоко залягащи водоносни пластове, се проектират дренажни галерии за контрол на почвените води. Галериите могат да имат различни форми и размери, определени чрез хидравлично оразмеряване, и трябва да бъдат с подходяща облицовка от бетон, стоманобетон или стомана. Освен това, теренът около галерията се дренира с вертикални или наклонени дренажи, които оттичат водата в галерията.
Чл. 225
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда при наличие на голяма мощност на водонаситената зона да се използват вертикални дренажи за ускоряване на консолидационния процес. Тези дренажи се проектират под формата на система от кладенци с диаметър между 3,00 и 6,00 метра, които могат да бъдат свързани с централизирано изпомпване на водата или с изливни канали на дъната. Често вертикалните дренажи се комбинират с хоризонтални дренажи в пресечените водоносни пластове.
Чл. 226
Чл. 226 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда използване на дренажни пластове в основата на насипа, особено при високи насипи в слаби терени, за ускоряване на консолидационния процес. Дренажната възглавница трябва да има дебелина между 50 и 70 см, след отстраняване на хумусния пласт. Минималният коефициент на водопропускливост на използваните дренажни материали трябва да бъде 1,50 x 10^-1 cm/s.
Чл. 227
Наредбата предвижда проектирането на дренажни пилоти, комбинирани с пясъчна дренажна възглавница. Дълбочината на пилотите е обикновено над 8,00 m и зависи от характеристиките на теренната основа. Растерът на пилотите се определя след изчисления и те се разполагат на разстояние 4,00 - 5,00 m. Дренажните системи могат да включват геосинтетични материали с определени физически характеристики. Площното отводняване на подземни води се осъществява чрез дренажен геокомпозит, чийто характеристики зависят от инвестиционния проект.
Чл. 228
Чл. 228 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изграждане на отводнителни съоръжения с геосинтетични материали. Основните цели са улавяне и отвеждане на почвените води, понижаване на нивото на почвените води, защита на строителните конструкции от почвените води, ускоряване на консолидационните процеси, намаляване на порния натиск в натоварени почвени масиви и предпазване на дренажните системи от затлачване. Геосинтетичните материали могат да заменят естествените минерални материали в дренажните системи.
Чл. 229
Геосинтетичните материали намират приложение в различни дренажни системи, включително дренажни траншеи, подокопен дренаж, площен дренаж, предпазни окопи, и подпорни стени от габиони. Те се използват за ефективно отвеждане на водата и защита на хидроизолацията на инженерните съоръжения. Възможностите за приложение включват: дренажна траншея, подокопен дренаж, площен дренаж, комбинирани дренажи, и дренажни системи за намаляване на порния натиск.
Чл. 230
Член 230 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за използване на геосинтетични материали при изпълнение на филтри и дренажи. Материалите трябва да бъдат от тъкан, плетен или нетъкан, механично, адхезивно или кохезивно заздравени, еднослойни или многослойни. Те трябва да са устойчиви на механично, химично и биологично въздействие, с клас на якост не по-малко от 3,00 (>= GRK 3), съгласно таблица 49.
Чл. 231
Наредбата определя стандартите за измерване на якостта на опън на широки ленти и силата на статично пробиване (CBR изпитване) на геосинтетични материали. Якостта на опън се измерва по БДС EN ISO 10 319, а CBR изпитването по БДС EN ISO 12 236.
Чл. 232
Чл. 232 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за якост на динамично пробиване при използване на трошен камък в контакт с геосинтетични продукти. За нетъкани геосинтетични материали, диаметърът на пробива в геотекстила не трябва да надвишава 6,00 mm, докато за останалите геосинтетични материали, пробивът трябва да е 0,00 mm.
Чл. 233
Чл. 233 определя характеристичния диаметър на порите на геосинтетичния материал, който се измерва съгласно БДС EN ISO 12 956. За финозърнести почви (d40 ≤ 0,06 mm) и едрозърнести почви (d40 ≥ 0,06 mm) се отчитат данните от таблици 50 и 51. Таблица 50 посочва допустимия диаметър на порите в зависимост от вида на почвата, а таблица 51 - в зависимост от натоварването на филтъра. Важно е да се следят стойностите на d10, d60 и d90, които представляват различни проценти от зърнометричната крива на почвата.
Чл. 234
Чл. 234 от Наредба № РД-02-20-2 определя методите за измерване на водопропускливостта на геосинтетични филтри. Според БДС EN ISO 11 058, водопропускливостта се измерва перпендикулярно на равнината на геотекстила. Изискванията включват: 1. При статично натоварване и слаб воден дебит, коефициентът на водопропускливост на геосинтетичния материал трябва да е минимум 10 пъти по-висок от този на прилежащата почва. 2. При почви с дребнозърнеста фракция (d40 ≤ 0,06 mm) и висок воден дебит, коефициентът на водопропускливост на геосинтетичния материал трябва да е минимум 100 пъти по-висок от този на прилежащата почва.
Чл. 235
Чл. 235 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за капацитета на водния поток в равнината на геотекстила, който трябва да бъде определен съгласно стандарт БДС EN ISO 12 958. Капацитетът трябва да е не по-малък от специфичния воден дебит в естествени условия, умножен по коефициенти за сигурност.
Чл. 236
Чл. 236 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда проектиране на отводнителна система в зоната на разделителната ивица на автомагистрали и пътища с две пътни платна. Целта е пълно приемане и отвеждане на повърхностните води, като са предоставени примерни схеми за прав участък и участък в хоризонтална крива.
Чл. 237
Член 237 на Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проектиране на дренажни системи за пътища. Колекторите трябва да бъдат изработени от плътни (неперфорирани) тръби с водоплътни връзки. Водата от дренажните колектори се събира в шахти, разположени на определено разстояние, в зависимост от хидравличното оразмеряване, и се отвежда странично в улеи или в специален дренаж. Събирателните шахти могат да бъдат кръгли или правоъгълни. Инфилтриралата вода от хумусния пласт се отвежда в надлъжния дренаж с наклон от 6,00 % на земната основа.
Чл. 238
Чл. 238 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за отводняване на земното тяло по време на строителството. Основните изисквания включват: предварително изграждане на отводнителни съоръжения, изграждане на проектирани отводнителни съоръжения по време на строителството, осигуряване на необходимите наклони и отводнителни мероприятия, изграждане на временни отводнителни окопи при големи изкопи и насипи, и осигуряване на отводнителни мероприятия за временните пътища. Изкопите и насипите трябва да се отводняват поотделно.
Чл. 239
Чл. 239 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за ефективно отводняване на изкопите по време на тяхното изпълнение. Те включват: 1. Изкопаване и заустване на предпазни окопи и изграждане на дренажни системи преди започване на изкопа. 2. Осигуряване на двустранен напречен наклон от 3-4% и надлъжен наклон от 2-3% за бързо оттичане на дъждовните води. 3. Оформяне на дъното на изкопната яма с наклон от 4-5% при смесени и скатни профили. 4. Поддържане на наклона на нивелетата на изкопите, за да се осигури правилно отводняване.
Чл. 240
След завършване на траншейните изкопи, е необходимо изграждане на отводнителни окопи, дренажни и други елементи на отводнителната система с цел сигурно заустване на водите. Всички елементи на отводнителната система трябва да бъдат изградени преди полагането на основите на пътната настилка. В случаи на високи почвени води, се разработва индивидуален проект за отводнителни мероприятия, за да се осигури извършването на изкопните работи на сухо.
Чл. 241
Наредбата предвижда мерки за ефективно отводняване при изпълнение на насипите. Преди изграждането на насипите се изграждат отводнителни окопи и дренажни системи. Насипите трябва да се изпълняват на пластове с двустранен наклон от минимум 4% и да следват наклона на надлъжния профил. При изграждане на насипи на наклонени терени се оформят стъпала и улеи за отвеждане на водите. В силно наклонени терени, насипите могат да се подпират с подпорни стени, като се предвижда система за отводняване зад стената.
Чл. 242
Чл. 242 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че насипите зад устоите на мостове трябва да се изграждат на пластове. Те трябва да имат двустранен напречен наклон, както и надлъжен наклон навън от устоя, за да се предотврати натрупването на дъждовни води зад него. Изискванията са илюстрирани в фигура 148.
Чл. 243
Откосите на пътищата трябва да се затревяват по време на изграждането на насипа. За да се предотврати ерозията на откосите преди полагането на пътната настилка, е необходимо да се изпълнят берми на банкета, които да събират и отвеждат повърхностните води. След като откосите са напълно затревени, бермите се изрязват.
Чл. 244
Наредбата определя изискванията за проектиране на отводнителни системи на пътищата. Всички отводнителни системи трябва да бъдат включени в план за отводняване с определени мащаби: на пътното трасе минимум 1:1000 и на пътните възли и кръстовищата минимум 1:1000, като препоръчителният мащаб е 1:500.
Чл. 245
Чл. 245 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималните обхват и съдържание на прединвестиционните проучвания и инвестиционните проекти за републикански и местни пътища. За всеки пътен обект се изработва една проектна документация, независимо от урбанизираните територии. Възложителят определя фазите и частите на проектите. Необходимостта от подробен устройствен план (ПУП) се определя в зависимост от влиянието на обекта върху съществуващи пътища и имоти. Съгласно чл. 150 от ЗУТ, по искане на Възложителя, може да се разреши изработването на комплексен проект, включващ инвестиционен проект и проект за ПУП. Прединвестиционните проучвания, съгласно чл. 138 от ЗУТ, се възлагат от Възложителя и целят да определят трасето и допустимостта на инвестицията.
Чл. 246
Наредбата регламентира фазите на проектиране на инвестиционни проекти за изграждане на пътища и съоръжения. Проектите могат да бъдат изготвяни в три основни фази: идеен проект (ИП), технически проект (ТП) и работен проект (РП). ИП определя местоположението и техническите параметри, ТП се разработва на база одобрен ИП, а РП включва работни чертежи и детайли. Възможно е и еднофазно проектиране за съществуващи и несложни обекти. Двуфазно проектиране включва комбинации от ИП, ТП и РП, а трифазно проектиране е за сложни или комплексни обекти. Всички проекти трябва да предшестват прединвестиционни проучвания.
Чл. 247
Прединвестиционните проучвания за проектиране на пътища трябва да обхващат различни аспекти, включително изясняване на инвестиционното намерение, избор на местоположение, инженерно-геоложки условия, необходимост от изграждане или реконструкция на пътища, свързаност с други обекти, технически решения, опазване на защитени територии и културно-историческо наследство, технико-икономическа обосновка и прогнозна стойност на строителството. Графичните материали трябва да отговарят на стандартите за строителна документация.
Чл. 248
Чл. 248 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че прединвестиционните проучвания за инвестиционни проекти за пътища включват пътни, геодезически и инженерно-геоложки проучвания, проучвания за опазване на околната среда, както и избор на тип на конструкцията, представен с текстова част и графични материали.
Чл. 249
Наредбата описва изискванията за проучвания на пътни варианти, включващи текстова и графична част. Обяснителната записка трябва да съдържа основание и цел на проекта, икономически и транспортни характеристики на района, становища от експлоатационни дружества, анализ на съществуващия път, проучване на транспортните потоци, технически решения за новия проект и оценка на въздействието върху околната среда. Графичната част включва карти, профили и схеми, необходими за представяне на проучените варианти.
Чл. 250
Наредбата определя изискванията за инженерно-геоложките проучвания, които трябва да бъдат представени в инженерно-геоложки доклад. Докладът обхваща проучвания и анализи на геоложки, геотехнически, хидрогеоложки и други характеристики на терена, и включва заключения и препоръки за следващите етапи на проектиране. За обекти в свлачищни райони е необходимо становище от държавно геозащитно дружество и допълнителни проучвания. Докладът съдържа текстови и графични материали, включващи характеристики на терена, геоложки карти, резултати от полеви проучвания и графични представяния на местоположението и състоянието на терена.
Чл. 251
Чл. 251 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проучвания за опазване на околната среда при проектиране на пътища. Проучванията трябва да спазват законите за опазване на околната среда и свързаните с тях закони. Основните принципи включват: равна подробност и техническа изпълнимост на проектите, минимизиране на засягането на защитени зони и културно наследство, предлагане на варианти с минимално замърсяване, и предвиждане на мерки за смекчаване на негативните въздействия от строителството.
Чл. 252
Наредбата определя изискванията за прединвестиционни проучвания в част "Конструктивна" за различни видове пътни съоръжения, включително виадукти, мостове и тунели. Проучванията трябва да включват обяснителна записка и графични материали. Обяснителната записка разглежда местоположението, необходимостта от изграждане, обосновка на отворите, нормативни документи и стойност на инвестицията. Графичните материали включват ситуация, надлъжен профил и конструктивни схеми в определени мащаби.
Чл. 253
Наредбата определя изискванията за геодезическите проучвания, свързани с проектирането на пътища. Те включват изготвяне на технически доклад с графични материали, събиране и анализ на съществуващи данни, съвместяване на топографски карти с фотограметрични методи, векторизиране на топографската основа, оцифряване на картографската основа и създаване на модел за разработване на пътни варианти.
Чл. 254
Наредбата определя изискванията за изготвяне на идейния проект за пътни обекти, включително необходимостта и целесъобразността от строителни работи. При липса на прединвестиционни проучвания, проучвателните работи за фаза ИП трябва да включват разработване на техническо решение, посочване на вариантни решения, предлагане на варианти за следващата фаза и установяване на приблизителния размер на инвестиционното намерение.
Чл. 255
Идейният проект за пътните обекти е разнообразен в зависимост от спецификата на обекта и заданието за проектиране. Той може да включва различни части, като: "Пътна", "Геодезия", "Инженерна геология и хидрогеология", "Хидрология и хидравлика", "Конструктивна", "Опазване на околната среда", "Организация на движението", "Паркоустройство" и "Инженерна инфраструктура", както и съответните текстови и графични материали. При проектиране на тунели, идеят проект включва и част "Тунели", която следва специфични изисквания, посочени в Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г.
Чл. 256
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проектиране на пътища, включително текстова и графична част. Обяснителната записка трябва да съдържа основни елементи като цел на разработката, икономическа и транспортна характеристика на района, състояние на съществуващия път, изисквания за движението, насоки за новото техническо решение, вариантни решения и техни показатели, етапи на изпълнение и икономически ефект. Графичната част включва карти, профили и схеми на проучените варианти.
Чл. 257
Част "Геодезия" на инвестиционния проект (ИП) за изграждане на пътища включва обяснителна записка и графични материали в цифров вид. Обяснителната записка съдържа информация за местоположението на обекта, характеристиките на терена, координатните и височинните системи, както и методите за създаване на цифров модел. Графичните материали включват цифров модел на терена с нанесени ситуационни подробности и релефни форми. При извършване на преки геодезически измервания, информацията се предоставя в съответствие с чл. 267.
Чл. 258
Чл. 258 описва изискванията за инженерно-геоложкия доклад, който трябва да обхваща проучвания и анализи на терена за строителство. Докладът трябва да съдържа специфични данни за геоложки, геотехнически и хидрогеоложки характеристики, както и заключения и препоръки за следващите фази на проектиране. За обекти в свлачищни райони е необходимо становище от държавно геозащитно дружество. Изготвените текстови материали включват обща характеристика на терена, съществуващи геоложки карти, резултати от полеви проучвания и заключителна част с изводи и препоръки. Графичната част включва обзорни карти, местоположение на сондажи, профили и други чертежи, свързани със строежа.
Чл. 259
Чл. 259 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. предвижда, че част "Опазване на околната среда" на инвестиционния проект (ИП) за пътни обекти се разработва, ако не са проведени прединвестиционни проучвания или те липсват. Целта на тази част е да се осигури съответствие с нормативната уредба за опазване на околната среда, включително редица закони, свързани с околната среда, биологичното разнообразие, защитените територии и др. Проектната разработка трябва да бъде в съответствие с основните принципи, посочени в чл. 251, ал. 2 от наредбата.
Чл. 260
Наредбата определя изискванията за част "Конструктивна" на инвестиционните проекти (ИП) за изграждане на пътища и съоръжения. Тя включва текстова и графична част, като обяснителната записка трябва да съдържа информация за местоположението, техническите характеристики, данни за премоствани препятствия, инженерно-геоложка характеристика, вариантни решения и технико-икономическа обосновка. Графичната част включва различни схеми и профили на съоръжението.
Чл. 261
Наредбата определя изискванията за проектиране на тунели в рамките на пътищата. Тя включва текстова и графична част, обяснителна записка, която трябва да съдържа информация за местоположението, технически характеристики, нормативни документи, инженерно-геоложка характеристика, вариантни решения и технико-икономическа обосновка. Графичната част трябва да включва различни планове и профили на тунела, както и инженерно-геоложки доклад и приложения с информация за засегнати съоръжения и комуникации.
Чл. 262
Идейният проект по част "Инженерна инфраструктура" за изграждане на пътища включва проучване на съществуваща инфраструктура, проверки на габарити и предложения за опазване или реконструкция. Проектът трябва да съдържа съгласувателна кореспонденция с експлоатационни дружества и собственици, включваща изходяща кореспонденция, предоставени данни, изисквания за проектиране и съгласувателни писма. Решенията за опазване и реконструкция на съществуващата инфраструктура се разработват съгласно Наредба № 4 от 2001 г.
Чл. 263
Наредбата регламентира изискванията за разработване на идеен проект по част "Паркоустройство" при проектиране на пътища, когато това е необходимо. Проектът включва текстова и графична част, като обяснителната записка се състои от обща и техническа част. Общата част описва релефа, почвата и растителността на района, както и влиянието на проекта върху природната среда. Техническата част съдържа информация за ландшафтното оформяне, напречните профили за биологично заздравяване и дендрологичната ведомост. Графичната част включва планове и профили, които показват растителността и проектите за озеленяване на различни обекти.
Чл. 264
Техническият проект (ТП) за изграждане на пътища се изработва на базата на съгласувания инвестиционен проект (ИП) или задание за проектиране, ако ИП липсва. ТП включва: приет пътен вариант, ситуационни и нивелетни решения, типови напречни профили, габарити на пътя, технически решения за отводняване и информация за подобекти (мостове, тунели и др.). Проучвателни работи се извършват при недостатъчна документация. ТП се разработва в зависимост от терена и следва одобрения вариант в определени мащаби. Извършват се количествени сметки за оптимизация на техническите решения. Спазват се изискванията на наредбата и на Постановление № 267 от 2017 г. за рециклирани строителни материали.
Чл. 265
Наредбата регламентира съдържанието на проектите за пътища, които в фаза ТП могат да включват различни части: 'Пътна', 'Геодезия', 'Инженерна геология и хидрогеология', 'Конструктивна', 'Тунели', 'Организация и безопасност на движението', 'Паркоустройство' и 'Инженерна инфраструктура'. За тунелите се прилага специфична документация, а при проектиране на сложни обекти може да се изисква част 'Пожарна безопасност', съгласно отделна наредба.
Чл. 266
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проектиране на нови пътни обекти. Част "Пътна" на техническия проект (ТП) включва текстова и графична част, която допълва проектните решения от инвестиционния проект (ИП). Обяснителната записка трябва да съдържа информация за класа на пътя, местоположение, инженерно-геоложки проучвания, технически данни, ситуационни решения, профили, настилки, отводняване, пътни възли и мерки за опазване на околната среда. Специално внимание се обръща на устойчивото използване на природните ресурси и намаляване на строителните отпадъци. Графичната част включва карти, профили и технически проекти за съоръжения и отводняване.
Чл. 267
Част "Геодезия" на техническия проект (ТП) се изготвя на база предварителни проучвания и идейни проекти, включваща текстова и графична част. Обяснителната записка съдържа описание на инструментите и методите за определяне на координатите и височините на точките от геодезическото заснемане. Текстовите приложения обхващат справочен регистър на точките, резултати от измервания, а графичната част включва схема на опорната мрежа и цифров модел на терена. Възложителят задава изискванията за гъстотата и точността на опорната мрежа.
Чл. 268
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира изискванията за инженерна геология и хидрогеология при проектиране на пътища. Част "Инженерна геология и хидрогеология" на техническия проект (ТП) се изготвя на базата на предварителни проучвания и включва текстова и графична част. Инженерно-геоложките проучвания се извършват за всички обекти, с акцент на строителните свойства на почвите, условията на фундиране и специфични места, изискващи индивидуално проектиране. Документацията включва инженерно-геоложки доклад с детайлни данни за района, характеристиките на материалите и стабилитетни изчисления. Графичната част съдържа ситуации, профили и лабораторни протоколи.
Чл. 269
Наредбата определя изискванията за част "Конструктивна" на техническия проект (ТП) за нови пътни обекти. Тази част включва текстова и графична информация. В обяснителната записка се съдържат данни за премоствани препятствия, инженерно-геоложка характеристика, конструктивни решения и технико-икономически показатели, мерки за безопасност на движението и бележки по изпълнението. Текстовите приложения включват статически изчисления и количествени сметки. Графичната част включва ситуации, профили, разрези, планове и изгледи на съоръжението.
Чл. 270
Наредбата определя изискванията за проектиране на тунели, които включват текстова и графична част. Обяснителната записка трябва да съдържа информация за тунела, инженерно-геоложка характеристика, конструктивно решение, безопасност на движението, бележки по изпълнението и планови ремонти. Текстовите приложения включват статически изчисления, изолационни работи и количествени сметки. Графичната част трябва да включва планове и разрези на конструкцията и фундаменти, изгледи на порталите и планове за отводняване.
Чл. 271
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира разработването на част "Организация и безопасност на движението" в проектите за нови пътни обекти. Тази част може да бъде разделена на "Постоянна" и "Временна организация на движението" и включва текстова и графична част. Текстовата част на "Постоянната организация" съдържа обяснителна записка, спецификации и количествени сметки, докато графичната част представя ситуации в определен мащаб с нанесени знаци и маркировка. "Временната организация" също включва подобни елементи, адаптирани за специфичните условия на временната организация на движението.
Чл. 272
Чл. 272 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при разработване на технически проекти на нови пътни обекти е задължително да се спазват всички изисквания за опазване на околната среда, както и да се отчитат влезлите в сила административни актове.
Чл. 273
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира изискванията за проектиране на част "Паркоустройство" в техническите проекти (ТП) за пътища. Тя предвижда текстова и графична част, като текстовата съдържа обяснителна записка с информация за района, техническа част с детайли за ландшафтното оформяне, количествени сметки и спецификации. Графичната част включва ситуации, напречни профили, проекти за озеленяване и възстановяване на терени с различни мащаби. Основната цел е да се осигури устойчиво и екологично проектиране на пътната инфраструктура.
Чл. 274
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира проектирането на пътища, като част "Инженерна инфраструктура" включва съществуваща техническа инфраструктура и проекти за нови мрежи и трасета. Проектите трябва да бъдат съгласувани с експлоатационни дружества и собственици, включително изходяща кореспонденция, изходни данни и изисквания за проектиране. Разработката на проектните решения трябва да отговаря на Наредба № 4 от 2001 г. и на специализираните нормативни актове.
Чл. 275
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за проектиране на пътища, включително основен ремонт на съществуващи пътни обекти. Проектът във фаза ТП се състои от няколко части: пътна, инженерна геология и хидрогеология (ако е необходимо), геодезия, конструктивна, организация и безопасност на движението, паркоустройство (при изискване от възложителя) и инженерна инфраструктура. Проектът се разработва на два етапа: първият етап включва геометрично-ситуационно решение на трасето, а вторият етап е окончателен проект, който се прави след одобрение на първия етап. Графичната част на втория етап се разработва в различни мащаби в зависимост от сложността на терена.
Чл. 276
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. регламентира изискванията за проектиране на пътища, като част "Пътна" на техническия проект (ТП) включва текстови и графични материали. Обяснителната записка на част "Пътна" трябва да съдържа информация за регистрация на пътя, основна задача на проекта, технически данни, обосновка на трасето, надлъжен профил, пътно тяло, настилка, отводняване, отбивни пътища, пътни възли, ограничителни системи и съществуващи съоръжения. Графичната част включва обзорни карти, ситуации, надлъжни и напречни профили, проекти за кръстовища и отводняване. Текстовите приложения включват съгласувателни писма, количествени сметки и спецификации.
Чл. 277
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за част "Конструктивна" на техническия проект за съоръжения на съществуващи пътни обекти. Тя включва текстова и графична част, като обяснителната записка трябва да съдържа информация за премостваното препятствие, инженерно-геоложка характеристика, конструктивни решения и безопасност на движението. Текстовите приложения включват статически изчисления, количествени сметки и технически характеристики на изолационните материали. Графичната част обхваща различни профили и планове, свързани с конструкцията.
Чл. 278
Част "Тунели" на съществуващи пътни тунели включва текстова и графична част. Обяснителната записка съдържа обща част, инженерно-геоложка характеристика (при необходимост), конструктивно решение за строителни и монтажни работи, мерки за безопасност на движението, и количествени сметки. Текстовите приложения включват статически изчисления и количествени сметки, а графичната част включва ситуация, профили, разрези, изгледи на порталите, инженерно-геоложка документация, план на отводняване, армировъчен и кофражен план (при необходимост).
Чл. 279
Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. определя изискванията за част "Геодезия" на техническия проект (ТП) за проектиране на пътища. Тя включва текстова и графична част, като текстовата част съдържа обяснителна записка, която описва местоположението на обекта, използваните инструменти и методи за геодезическо заснемане, както и справочен регистър на точките от опорната мрежа. Графичната част включва схема на опорната мрежа, реперни карнети, цифров модел на терена и подробности от геодезическото заснемане. Възложителят задава специфични изисквания за гъстотата и точността на опорната мрежа.
Чл. 280
Чл. 280 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за част "Организация и безопасност на движението" при съществуващи пътни обекти. Тази част се състои от два раздела: "Постоянна организация на движението" и "Временна организация на движението", включващи текстова и графична част. Текстовата част на раздела за постоянна организация включва обяснителна записка, спецификации и количествена сметка. Графичната част съдържа схема в подходящ мащаб и детайли за маркировката и знаците.
Чл. 281
Наредбата определя изискванията за раздел "Временна организация и безопасност на движението" в техническия проект за съществуващи пътни обекти. Разделът се състои от текстова и графична част. Текстовата част включва обяснителна записка с информация за обекта, спецификации за пътните знаци и маркировката, както и количествена сметка. Графичната част съдържа схема в подходящ мащаб с нанесени пътни знаци и маркировка, детайли за разположението на знаците и индивидуалните пътни знаци.
Чл. 282
Чл. 282 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за изработване на част "Инженерна геология и хидрогеология" в фаза ТП на съществуващи пътни обекти. Тази част се изготвя само при установени деформации или загуба на устойчивост на пътното тяло. Обхваща места с дефекти като пропадания и свличания, и включва шурфове с документиран материал на проблемни участъци. При специфични условия, съдържанието на частта се съобразява с чл. 268 от същата наредба.
Чл. 283
Част "Паркоустройство" за съществуващи пътни обекти се изготвя при изискване на Възложителя или при проекти с биологично укрепване. Тя съдържа текстова и графична част. Текстовата част включва обяснителна записка с информация за релефа, почвата, растителността и технологията на оформяне, количествени сметки и спецификации за растителност и работи. Графичната част включва планове и профили, свързани с озеленяването и оформянето на пътища и паркинги.
Чл. 284
Чл. 284 определя изискванията за част "Инженерна инфраструктура" на техническия проект (ТП) за съществуващи пътни обекти. Включва проучване на съществуващата техническа инфраструктура, проверки на габарити и проекти за опазване или реконструкция. Необходими са съгласувателна кореспонденция с експлоатационни дружества, включваща изходяща кореспонденция, изходни данни, указания за проектиране и съгласувателни писма. Проектите за съществуваща инфраструктура трябва да отговарят на Наредба № 4 от 2001 г. и специализирани нормативни актове.
Чл. 285
Чл. 285 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че подробен устройствен план се изработва при проектиране на нови пътища, както и при реконструкция или основен ремонт, когато строителните работи надвишават обхвата на съществуващия път. Планът включва текстова и графична част, изработвани по Наредба № 8 от 2001 г. Устройствените планове се възлагат за изработване съгласно чл. 124а от ЗУТ.
Чл. 286
Наредбата регламентира изискванията за проектиране на пътища и свързаните с тях съоръжения. При двуфазно и трифазно проектиране се изисква детайлно изпълнение на проектите, включително технологии за строителство и корекции на проучвателни работи. За ново строителство се изготвят детайли за трасето, напречни профили, технически решения за отводняване и проекти за подобекти. При основен ремонт се извършва заснемане на елементите на пътя и окончателно завършване на разработките. Допълнителни проучвания могат да се извършват по задание на Възложителя. Спазват се изискванията на чл. 9 за рециклирани строителни материали и основните чертежи трябва да бъдат ясни и четими.
Чл. 287
Наредбата регламентира необходимостта от допълнителни части в инвестиционните проекти за строителство на пътища, включително част "Пожарна безопасност". Специални изисквания се прилагат за големи съоръжения и пътни тунели. Преди започване на строителството, трябва да се одобрят планове за управление на строителните отпадъци и безопасност на труда. Наредбата определя и термини като "реконструкция на пътища", "ремонт на пътища" и "основен ремонт". Влиза в сила един месец след обнародването и отменя предходна наредба.
§ 1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. се дават определения на ключови термини, свързани с проектирането на пътища. Включени са понятия като 'реконструкция на пътища', 'ремонт на пътища', 'основен ремонт', 'проектен експлоатационен период', 'интелигентни транспортни системи', 'електрическо превозно средство' и 'зарядна точка', всяко от които е свързано с конкретни разпоредби на съответните закони и наредби.
§2
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти в съответствие с Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е свързана с прилагането на национални технически правила за продукти, предлагани на пазара на друга държава членка и е в съответствие с Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
§5
Наредбата за проектиране на пътища се прилага за инвестиционни проекти, при които производствата по одобряване и издаване на разрешение за строеж започват след влизането ѝ в сила. За започнато производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган.
§5а
Параграф §5а, въведен с ДВ, бр. 33 от 2024 г., определя, че разпоредбите на чл. 73 и 74 от наредбата се прилагат за инвестиционни проекти, за които производствата по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж започват след влизането в сила на наредбата по чл. 14, ал. 3 от ЗДвП. Проектите, които са започнали преди тази дата, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Началото на производството по ал. 1 се счита за датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
§6
Параграф 6 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че указанията по прилагане на наредбата се дават от министъра на регионалното развитие и благоустройството в съгласие с председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Разрешение за отклонение от техническите изисквания се издава от министъра по предложение на председателя на Агенцията и от кметовете на общините след решение на общинския съвет, като тези отклонения не трябва да противоречат на изискванията за безопасност на движението и сигурността на пътя.
§8, Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3, Приложение № 4, Приложение № 5, Приложение № 6, Приложение № 7, Приложение № 8, Приложение № 9, Приложение № 10, Приложение № 11, Приложение № 12, Приложение № 13, Приложение № 14, Приложение № 15, Приложение № 16, Приложение № 17, Приложение № 18, Приложение № 19.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Определя се методика за изчисляване на проектната скорост Vпр на пътища, включително хомогенни участъци и криви. Изчисленията включват формули за криволичене, минимални радиуси на хоризонтални криви и преходни участъци. Приложенията съдържат таблици за максимално допустими скорости и методи за оценка на безопасността на движението. Осигурява се безопасност чрез организационно-технически мерки и правилно проектиране на пътищата.
