НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 28 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ, ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ И КОНТРОЛ НА СТАНЦИИ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА АВТОМОБИЛИ, ЗАДВИЖВАНИ С ГОРИВО ВОДОРОД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на водородни зарядни станции, както и контрола на тези станции по отношение на минималните проектни характеристики за безопасност в процеса на проектиране, изграждане и експлоатация.
Чл. 2
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с гориво водород. Тя се прилага за изграждането на минимално необходима инфраструктура, включително доставки на сгъстен водород с товарни автомобили, използване на генератори на водород чрез електролиза и съхранение на водород в метални хидриди. Изискванията за безопасност и спецификации на оборудването също са включени.
Чл. 3
Наредбата не се прилага за определени видове водородни зарядни станции, а именно: 1. станции с доставка на водород по тръбопровод в газообразно състояние; 2. станции с доставка на водород в течно състояние с товарен автомобил и складиране на течен водород; 3. станции с генератори на водород, които преработват друг вид гориво на място; 4. мобилни станции за зареждане с водород, които са комплектовани с ремарке или товарен автомобил с компресирани водородни съдове и дозиращо оборудване, включително за демонстрации.
Чл. 4
Наредба № РД-02-20-2 от 28 септември 2020 г. определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с гориво водород. Тя се прилага при проектиране и изпълнение на нови станции, основни ремонти, реконструкции и обновявания, както и при строителни и монтажни работи, изискващи разрешение за строеж съгласно ЗУТ. Наредбата е в сила съвместно с нормативните актове и техническите спецификации, които определят изискванията за строежите по ЗУТ.
Чл. 5
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на водородни зарядни станции. Строителните продукти за тези станции трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации, съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 и Наредба № РД-02-20-1. Продукти, които не отговарят на тези спецификации, трябва да съответстват на специфични изисквания по Закона за техническите изисквания към продуктите. Продукти, предлагани на пазара в ЕС и свързани държави, могат да бъдат използвани, ако осигуряват равностойно или по-високо ниво на безопасност.
Чл. 6
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на водородни зарядни станции. Според Чл. 6, тези станции могат да бъдат изграждани като интегрирани съоръжения (част от бензиностанция или газостанция) или като неинтегрирани (самостоятелни) съоръжения, разположени извън територията на съществуващи обекти.
Чл. 7
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на водородни зарядни станции. Водородните станции трябва да отчитат екологични и безопасностни аспекти, научни постижения и технически спецификации. Те са предназначени само за автомобили, които отговарят на специфичните изисквания на Регламент (ЕС) № 406/2010 и Правило № 134 на ИКЕ на ООН.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните фактори, които трябва да се вземат предвид при планирането и проектирането на водородни зарядни станции. Те включват капацитета на станцията, типа на станцията, прогнози за броя на автомобилите и зарядните станции, предназначението на станцията, времето за зареждане, пазарното търсене, прогнозния брой на зарежданията на ден, средния пробег на автомобилите, разходите за гориво и оперативните разходи за поддръжка и безопасна експлоатация.
Чл. 9
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на водородни зарядни станции. Водородните зарядни станции са категоризирани като строежи първа категория и се въвеждат в експлоатация съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 10
Наредба № РД-02-20-2 от 28 септември 2020 г. определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с гориво водород. Чл. 10 описва основните технически системи на водородната зарядна станция, които включват система за доставка или генериране на водород, компресиране, пречистване, съхранение и дозиране на водорода. Основните елементи на станцията са транспортно съоръжение, компресор, буферен съд, система за охлаждане и дозатор. Компресорът трябва да осигурява налягане от 35 MPa за автобуси и товарни автомобили и 70 MPa за леки автомобили.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-2 определя спецификациите на буферния метален съд за съхранение на водород. Съдът трябва да издържа на високо налягане, което варира от 85 MPa до 100 MPa при налягане на компресора от 70 MPa, и от 40 до 50 MPa при налягане на компресора от 35 MPa.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-2 определя характеристиките на дозатора за зареждане с водород. Дозаторът включва разпределителна кутия, дебитомер за газ, маркуч за гориво и дюза за зареждане. Той е защитен в корпус, който съдържа необходимите технологични елементи и апаратура. Освен това, дозаторът трябва да отговаря на стандарта БДС EN ISO 17268, свързан с устройствата за зареждане на превозни средства с водород.
Чл. 13
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Чл. 13 представя принципната схема на водородна зарядна станция, която включва различни елементи, свързани с производството, съхранението и подаването на водород. Схемата включва съоръжения за електролиза, контрол на съхранение, компресори, буферни съдове и фотоволтаични панели, което показва комплексността на системата за зареждане.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че зарядните станции за автомобили с водород, изградени на открито, трябва да се проектират в съответствие с БДС EN 17127. Възложителите на тези станции са задължени да извършат предварителни проучвания за определяне на местоположението и целесъобразността на проекта, както и да изготвят задание за проектиране на инвестиционния проект на база на тези проучвания.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за заданието за проектиране на водородни зарядни станции. То включва местоположение, вид на станцията, капацитет, доставка на водород, характеристики на генератора и компресора, обем на съхранение, възможни рискове и други технически характеристики, свързани с безопасната експлоатация.
Чл. 16
Чл. 16 определя условията за изграждане на водородни зарядни станции, включително необходимите зони за доставка, съхранение, компресиране и дозиране на водорода. Всяка зона трябва да се оценява за потенциална експлозивна газова атмосфера. Зоните за генериране и съхранение на водород трябва да бъдат оградени с предпазна ограда, която да отговаря на определени изисквания за височина и клас по реакция на огън.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че зоните за доставка и складиране на водорода трябва да бъдат лесно достъпни за оторизирания персонал, за монтаж и експлоатация на мобилното оборудване и съоръженията на зарядната станция. Освен това, за водородната зарядна станция трябва да се осигурят пътища за противопожарни цели, съобразно изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г., за да се гарантира достъп на противопожарно и спасително оборудване.
Чл. 18
Наредбата определя, че всяка зона на водородна зарядна станция трябва да бъде проектирана върху стоманобетонен фундамент, който се изчислява в зависимост от конструктивните натоварвания, произтичащи от предвидените съоръжения за конкретната зона.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на зарядни станции за автомобили, задвижвани с водород. При проектирането се предвиждат зони за паркиране на товарни автомобили с ремаркета, както за пълни, така и за празни ремаркета. Дължината на зоните за паркиране трябва да бъде между 18 и 23 метра, а също така е необходимо да се осигури радиус на завъртане, който да позволи свободно маневриране на превозните средства.
Чл. 20
Наредбата определя изискванията за проектиране на зарядни станции за водород, включително необходимостта от зона за генериране на водород, която трябва да бъде самостоятелен модул, с размери, зависещи от капацитета на генератора. Произведеният газообразен водород може да се използва веднага или да се съхранява за бъдеща употреба.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за генераторите за производство на водород чрез електролиза. Генераторите трябва да са фабрично изработени съгласно БДС ISO 22734-1 и да посочват необходимите параметри за електрозахранване, както и спецификацията за захранващата вода, предоставена от производителя.
Чл. 22
Наредбата регламентира условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. При проектиране на зарядна станция с електролизатор се вземат предвид дебитът на водорода, налягането, температурата и качествените характеристики, които трябва да отговарят на стандарт БДС EN 17124. Следват се инструкциите на производителя относно инсталацията, включително местоположение, вентилация и защита от климатични рискове. Освен това се отчитат предписанията за съхранение и вентилация на кислорода, произведен от генератора.
Чл. 23
Наредбата определя изискванията за монтаж на буферни метални съдове за съхранение на водород с високо налягане, които трябва да отговарят на специфични стандарти за безопасност. Съдовете се разполагат между генератора на водород и компресора или между компресора и дозатора. За повишаване на ефективността, съдовете могат да бъдат разположени в каскада. Основата под съдовете трябва да бъде изработена от стоманобетон или друг подходящ материал, а площадките за мобилни платформи с газобутилкова инсталация трябва да бъдат защитени със стоманобетонни стени.
Чл. 24
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Член 24 описва изискванията за компресорите, които трябва да бъдат избрани в съответствие със заданието за проектиране и да бъдат инсталирани в подходящи условия. Компресорите трябва да са проектирани специално за работа с водород и да минимизират замърсителите. Освен това, всеки компресор трябва да бъде оборудван с устройства за освобождаване на налягането и средства за безопасно изпускане на налягането при поддръжка.
Чл. 25
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Дозаторите могат да бъдат отделни устройства или интегрирани в зоната за генериране на водород. Те се монтират на стоманобетонен фундамент, оформен като повдигнат остров. Островът трябва да бъде с площ, по-голяма от дозатора, и разстояние от него към ръба на острова от минимум 200 mm. В случай на неинтегрирани дозатори, те трябва да бъдат защитени с ограда с височина минимум 800 mm. Зоната за зареждане трябва да е равна с минимален наклон за оттичане на води и да е изработена от материали с клас по реакция на огън най-малко А2. Дозаторите трябва да имат сензор за сблъсък и автоматично изключване при установяване на сблъсък.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 определя нивата на наляганията на системата за съхранение на сгъстен водород и на дозаторите на станции за зареждане с водород. Тези налягания включват номинално работно налягане, максимално работно налягане, максимално допустимо работно налягане и налягане при изпитване на цялост. Определянето им се извършва в зависимост от съответния клас на налягането на зареждане, съгласно БДС EN 17127.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-2 определя техническите изисквания за маркучите на дозаторите и конекторите за зареждане с водород. Маркучът трябва да отговаря на БДС ISO 16964, а конекторите на БДС EN ISO 17268, което гарантира безопасността и ефективността при зареждането на автомобили с водород.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че конструкцията, безопасността и експлоатационните характеристики на устройствата за свързване за презареждане на автомобили, работещи с водород, трябва да се проектират в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 17268. Тази наредба е насочена към правилата за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на зарядни станции за автомобили, задвижвани с водород.
Чл. 29
Водородните станции могат да бъдат изграждани както в урбанизирани територии, така и извън тях, при условие че са съобразени с предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план.
Чл. 30
Наредбата определя минималните геометрични обеми на стационарни съдове за съхранение на водород в газообразно състояние, в зависимост от налягането и типа на превозното средство. За автомобили под ниско налягане, обемът е 450 L, а за автобуси и товарни автомобили - 10,700 L. При високо налягане, обемът за автомобили е 105 L, а за автобуси и товарни автомобили - 4000 L. Обемите се увеличават при различни режими на зареждане. Всички съдове с налягане над 0,05 MPa подлежат на технически надзор.
Чл. 31
Наредба № РД-02-20-2 определя минималните разстояния между елементите на зарядната станция за водород и други съоръжения. Разстоянията варират в зависимост от типа на съоръжението, като например: между водородния генератор и резервоарите за светли горива минималното разстояние е 10 метра. За складове и компресорни модули разстоянията също са 10 метра. При зареждане на МПС с водород минималното разстояние е 5 метра. Всички разстояния са задължителни и не могат да бъдат намалявани, освен ако не е обосновано с проектно задание, което да определя нови минимални стойности.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че разстоянието между определени елементи на зарядна станция за водород трябва да бъде най-малко 10 метра. Тези елементи включват сградата/площадката с водородния генератор, склада за съхранение на водород, компресорния модул, буферния метален съд за водород под високо налягане, системата за предварително охлаждане, обслужващата сграда, колонката за зареждане на автомобили и изпускателните тръби. Изискването за разстояние не важи, ако съоръженията са интегрирани в фабрично изграден модул.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че разстоянието между съседни колонки (дозатори) за зареждане на автомобили, задвижвани с водород, трябва да бъде най-малко 5 метра. Това правило важи и за комбинираните колонки.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че разстоянието от съоръженията на зарядната станция за водород до границата на имота на зарядната станция трябва да бъде най-малко 5 метра.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималните разстояния, които трябва да се спазват при изграждане на станции за зареждане на автомобили с водород. Разстоянията се определят съгласно табл. 68 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Специално внимание се обръща на разстоянията до съседни строежи, както и до вертикалната равнина на електропроводни линии, което трябва да бъде не по-малко от 10 метра.
Чл. 36
Член 36 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че разстоянията, описани в членове 30 до 34, са приложими и за системи за съхранение на водород, които използват метални хидриди с капацитет от 1000 до 10 000 литра.
Чл. 37
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Член 37 посочва минимални разстояния между сградите и съоръженията на територията на зарядната станция, които трябва да се спазват според строителните правила за безопасност при пожар. При станции, които зареждат както с водород, така и с други горива, се отчита по-голямото минимално разстояние, определено от наредбите.
Чл. 38
Контролът по изпълнението на Наредба № РД-02-20-2 се осъществява от органи, определени по ЗУТ, пожарна безопасност и защита на населението, както и от органите по ЗТИП. Контролът обхваща етапите на разглеждане, съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, издаване на разрешение за строеж, изграждане и въвеждане в експлоатация на зарядни станции за автомобили, задвижвани с водород.
Чл. 39
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на водородни зарядни станции. Член 39 посочва, че тези станции трябва да бъдат проектирани и експлоатирани така, че да предотвратяват или минимизират изпускането на запалим газ, а също така да откриват и контролират образуването на запалима или експлозивна атмосфера. За целта се проверяват определени елементи на станцията, включително инсталации за производство на водород, системи за доставка, компресори, буферни съдове, тръбопроводи и дозиращи устройства.
Чл. 40
Наредба № РД-02-20-2 от 28 септември 2020 г. определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Член 40 описва мерките за безопасност, които трябва да се предвидят при проектирането и изграждането на станцията, включително предотвратяване на пожари, избухвания, задушаване, удар от налягане, електромагнитни шумове и други опасности. Осигуряването на безопасност при строителството трябва да бъде включено в План за безопасност и здраве, а площадката трябва да бъде защитена с ограда и заключващи се врати.
Чл. 41
Наредбата определя условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Мерките за безопасност и съответствие с изискванията са разделени на етапи: от производителите, проектантите, строителите, консултантите и контролиращите органи. Включени са и определения за ключови елементи като буферен съд, дозатор, ограда и налягане на станцията. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването и прилага стандарти от 12 ноември 2021 г.
§1
В преходните разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 се дефинират основни термини, свързани с функционирането на станции за зареждане на автомобили с водород. Определят се понятия като "буферен метален съд за съхранение", "дозатор", "ограда", "горивен маркуч", "корпус", "максимално допустимо работно налягане", "максимално работно налягане", "налягане на станцията" и "територия на водородната зарядна станция". Тези дефиниции служат за основа при проектирането и изграждането на станции, осигурявайки безопасност и ефективност в експлоатацията на съоръженията.
§4
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 определя, че стандартите, посочени в определени членове на наредбата, влизат в сила от 12 ноември 2021 г. До тази дата при проектирането и изграждането на станции за зареждане на автомобили с водород трябва да се прилагат техническите спецификации от Националната рамка за политиката за развитие на пазара на алтернативни горива, включващи БДС ISO 19880-1:2020 и БДС ISO 14687:2020.
