НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 3 ЮЛИ 2024 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на нови и реконструирани водоснабдителни системи. Водоснабдителните системи включват различни елементи като водовземни и черпателни съоръжения, помпени и пречиствателни станции, водопроводи и мрежи. Проектирането трябва да съответства на общите и подробни устройствени планове, както и на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изграждането и въвеждането в експлоатация на системите става по етапи или цялостно, съгласно издадените строителни книжа и инвестиционния проект.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, като се прилага съвместно с нормативни актове и технически спецификации. Тя включва изисквания относно носимоспособността и устойчивостта на строителните конструкции, качеството на питейната вода, хигиената, опазването на околната среда, пожарната безопасност, безопасността на труда, управлението на строителните отпадъци и правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи.
Чл. 3
Наредбата определя принципите за проектиране на водоснабдителни системи, които трябва да се извършват с внимание към опазването на водните ресурси. Прединвестиционните проучвания включват техническа, финансова и санитарно-хигиенна оценка на съществуващите елементи с цел оптимално използване. При проектирането на близко разположени системи се проучват възможностите за изграждане на обща система.
Чл. 4
Наредбата определя три категории водоснабдителни системи, в зависимост от типа населено място и изискванията за подаване на вода. Първа категория е за населени места от 0, I и II категория с допустимо намаление на водоснабдяването до 30% за 72 часа. Втора категория е за населени места от III и IV категория с допустимо намаление за 10 дни или прекъсване за 6 часа. Трета категория е за населени места от V до VIII категория с допустимо намаление за 15 дни или прекъсване за 24 часа. За обекти с по-високи изисквания се проектира самостоятелно водоснабдяване. Категоризацията на населените места се определя от министъра на регионалното развитие.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за осигуряване на вода за питейно-битови нужди, водопой на селскостопански животни и производствени нужди. За питейната вода се спазват стандартите на Наредба № 9 от 2001 г., за водопоя на животните - изискванията на Наредба № 44 от 2006 г., а качеството на водата за производствени нужди зависи от технологията на производство.
Чл. 6
Наредбата определя изискванията за проектиране на водовземни съоръжения от повърхностни водоизточници. За водоснабдителните системи се предвиждат три категории с различна обезпеченост на водните количества: 95% за първа категория, 90% за втора и 85% за трета категория. Оценката на капацитета на подземните водоизточници се извършва съгласно Наредба № 1 от 2007 г.
Чл. 7
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Продуктите, използвани в тези системи, трябва да имат оценено съответствие с изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите или да бъдат придружени от документи, удостоверяващи тяхното качество. Строителните продукти за контакт с питейна вода трябва да отговарят на Регламент (ЕС) № 305/2011 и на Наредба № РД-02-20-1. Материалите за водоснабдяване трябва да съответстват на Наредба № 9 за качеството на питейната вода. Продукти от държави членки на ЕС и Турция могат да се използват, ако осигуряват равно или по-високо ниво на безопасност.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че прединвестиционните проучвания и инвестиционното проектиране на нови водоснабдителни системи или водовземни съоръжения трябва да бъдат извършвани в съответствие с необходимата документация, която се изисква за получаване на разрешително за водовземане, съгласно чл. 60 от Закона за водите (ЗВ).
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че инвестиционното проектиране на водоснабдителните системи в идеен проект трябва да бъде разработено в най-малко два конкурентни варианта за населени места от категория I и II.
Чл. 10
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, с акцент върху предотвратяването на застояване на вода и обратен поток от сградни водопроводни инсталации. Свързването на водоснабдителни системи е разрешено само ако качествата на водата след смесване отговарят на стандартите на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата за питейно-битови цели.
Чл. 11
Наредбата предвижда специфични изисквания за проектиране на водоснабдителни системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност над 0,15. При проектиране на системи от първа категория е необходимо захранване от минимум два независими водоизточника. При системи с един водоизточник е задължително удвоен запас за пожарни нужди и допълнителен запас за питейни нужди за минимум 8 часа. Обемните съоръжения трябва да се изчисляват за съвместното действие на сеизмични натоварвания и други фактори.
Чл. 12
Водоснабдителните системи трябва да се проектират, изграждат и поддържат така, че да осигуряват хидравлично и технологично функциониране, както и да отговарят на изискванията за околната среда и конструктивна целостност. Проектният експлоатационен срок е 25 години, но възложителят може да определи и друг срок. Гаранционните срокове на елементите на системата се определят съгласно Наредба № 2 от 2003 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира мерки за защита на водоснабдителните системи от тероризъм, вандализъм и замърсяване. Определя се необходимостта от санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения, охранителни пояси за елементите на системата и сервитутни ивици за водоснабдителните проводи извън урбанизираните територии. Системите трябва да бъдат защитени с физическа сигурност в съответствие с установените наредби.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-2 определя обхвата и съдържанието на прединвестиционното проучване, заданието за проектиране и инвестиционния проект на водоснабдителната система, които трябва да се разработват съгласно Наредба № 4 от 2001 г. и приложения № 1 и № 2 към настоящата наредба. При разработването на инвестиционни проекти, финансирани по европейски програми, трябва да се спазват по-строгите изисквания на съответната програма. Приложимите български стандарти за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи са посочени в приложение № 3.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за оразмеряване на водоснабдителните системи в урбанизираните територии. Те включват питейно-битовите нужди на населението, потребностите от вода за обществено обслужване и производствени дейности, както и спазването на правилата за пожарна безопасност.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на изчисляване на броя на потребителите на вода за проектния експлоатационен срок. Той се базира на действащия устройствен план на населеното място, като се вземат предвид промените в населението (постоянни и временно пребиваващи) и други потребители. Ако проектният срок е по-дълъг от устройствения план или такъв не съществува, броят на населението се определя на базата на естествения прираст, използвайки статистически данни от официални източници, например Националния статистически институт.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за изчисляване на необходимото средноденонощно водопотребление за урбанизирани територии, включително анализ на устройствени схеми, броя на потребителите, проучвания за производствени нужди, и допълнителни измервания. При липса на данни, водопотреблението се приема между 150 и 250 литра на потребител на ден. Специални водни нужди за Министерството на отбраната и вътрешните работи се определят в инвестиционния проект. Коефициентите на неравномерност и максималното часово водно количество също се изчисляват в зависимост от населението и проучванията.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-2 определя техническите загуби на вода в системите за водоснабдяване. За нови системи загубите не трябва да надвишават 20% от средноденонощното потребление. При реконструкции или ремонти на съществуващи системи, загубите могат да бъдат по-високи за нереконструираните части, след обосновка на база измервания. Техническите загуби се добавят към максимално денонощния и часовия разход на вода, без прилагане на коефициенти за неравномерност.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. указва, че необходимите водни количества и времето за пожарогасене трябва да се определят в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-2 определя принципите за оразмеряване на водопроводите и техните съоръжения. Част 1 посочва, че водопроводите от водохващането до пречиствателната станция трябва да се проектират на база максималното денонощно водно количество, което включва техническите загуби и разходите за собствени нужди на пречиствателната станция. Част 2 указва, че водопроводите от напорно-регулиращото съоръжение до първото разклонение трябва да се оразмеряват на база максимално часово потребление, водно количество за пожарогасене и технически загуби.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина за изчисляване на оразмерителното водно количество за конкретен участък от водопроводната мрежа. В него се уточняват и методите за определяне на транзитното водно количество, пътния разход, специфичното водно количество, както и сумарната редуцирана дължина, като всички тези данни са регламентирани в приложение № 4 на наредбата.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2 определя минималното налягане на проектната кота на прилежащия терен за критичната точка във водопроводната мрежа. За сгради с един надземен етаж минималното налягане е 0,1 МРа, а за сгради с повече от един етаж се добавят по 0,04 МРа за всеки допълнителен етаж. При недостатъчно налягане за отделни сгради, се проектират съоръжения за повишаване на налягането.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя, че минималното налягане във водопроводната мрежа на производствените сгради трябва да бъде съобразено с изискванията на инвестиционния проект, включително технологичните и техническите изисквания, както и с нормите за пожарна безопасност.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че максималното налягане във водопроводната мрежа на населените места не трябва да надвишава 0,6 МРа. Допуска се изключение за водопроводи, които преминават транзитно през урбанизираната територия.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя минималното налягане за пожарни нужди на проектната кота на прилежащия терен, свързано с критичната точка или пожарен хидрант. Това налягане трябва да бъде в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. В наредбата се разглеждат и изискванията при проектиране на водовземни съоръжения, като основните положения са изложени в глава втора.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда задължителни средства за измерване на дебита и нивото на водата, както и за пробовземане на всяко водовземно съоръжение. При проучване на води за питейно-битово водоснабдяване се изискват различни анализи в зависимост от типа на водоизточника. За повърхностни води се анализира съществуващата база данни и при липса на архивни данни се извършва краткосрочен мониторинг. За каптажи на извори и подземни води също се изискват подобни анализи и мониторинг, включително проверка на качеството на водата по установени нормативи.
Чл. 27
Член 27 от наредбата забранява изграждането на строежи върху водовземни съоръжения, освен ако те са свързани с експлоатацията на водоснабдителната система. Тази разпоредба цели да защити водовземните съоръжения и да осигури тяхната функционалност.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-2 описва водовземните съоръжения за подземни води, които включват подземна и надземна част, предназначени за водовземане. Надземната част трябва да бъде проектирана в съответствие с правилата и нормативите на наредбата и свързаните актове. За съоръжения, разположени в заливаеми зони, се изискват проектни решения за защита от наводнения.
Чл. 29
Чл. 29 от наредбата определя условията за проектиране на съоръжения за водовземане от подземни води. Подземните части на съоръженията се проектират съгласно Наредба № 1 от 2007 г. Шахтови кладенци могат да се проектират в определени дълбочини и дебелини на водоносния пласт. Хоризонтални дренажи и водоземни галерии също имат специфични условия за проектиране. Тръбни кладенци могат да се проектират в случаи, различни от предишните алинеи. Мониторинг на подземните води се изисква при определени условия.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-2 определя броя на резервните водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване в урбанизирани територии. В зависимост от категорията на водоснабдителната система, резервните съоръжения са: 1 за системи с 1-4 работни съоръжения, 2 за 5-12, и 20% за над 12. Изискването не важи за съоръжения, черпещи вода от по-дълбоки водоносни пластове. За селскостопански или промишлени цели, броят на резервните кладенци се определя след техническа обосновка, но не надвишава стойностите от таблицата.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на надземната част на тръбните кладенци. Тя трябва да бъде оразмерена за разполагане на помпени агрегати, средства за измерване на черпените водни обеми и водното ниво. При наличие на хоризонтална центробежна помпа, може да се проектира отделна шахта за помпите, с дъно до 2 метра под земната повърхност. Осигурява се достъп за специализирана апаратура и ремонтно оборудване при необходимост.
Чл. 32
Надземната част на шахтовите кладенци трябва да бъде проектирана на 1 m над най-високите повърхностни води или на минимум 0,8 m от терена. Около кладенците се изисква водонепропусклива настилка с ширина не по-малка от 1,5 m и наклон 0,1 навън от кладенеца. При кладенци с хоризонтални дренажни лъчи, надземната част трябва да бъде проектирана като бункерна помпена станция. Освен това, необходимо е да има вентилационен комин с височина не по-малка от 2 m. Шахта за помпени агрегати и измервателни средства трябва да бъде проектирана в непосредствена близост до кладенеца, като водомерите не трябва да са на разстояние повече от 2 m от устието на кладенеца.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за защита на хоризонталните дренажи и галерии от повърхностни води чрез уплътняване на покривните пластове. Изисква се проектиране на ревизионни шахти за вентилация, наблюдение и ремонт в чупките на водоприемните части. Около шахтите трябва да се проектира водонепропусклива настилка с ширина 1-2 м и наклон 0,1. Ревизионните шахти трябва да имат вентилационен комин с височина минимум 2 м. Събирателната шахта трябва да включва водна и суха камера, както и преливно-изпразнителна система, с възвратна клапа на мястото на заустване.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя каптажите на извори като част от проучването на подземните води. Тези каптажи се проектират като съоръжения за водовземане, които трябва да отговарят на условията и реда, установени в Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Чл. 35
Чл. 35 определя изискванията за проектиране на каптажите на извори. Всеки каптаж трябва да бъде снабден със събирателна шахта с вентилация и да бъде защитен със земен насип за запазване на температурата на изворната вода. Шахтата трябва да включва водна и суха камера, а при нужда и утаителна камера. Водната камера трябва да е уплътнена, за да се предотврати замърсяване и замръзване, а водата да постъпва с височина между 10 и 20 см. Необходими са водовземна тръба с цедка и спирателен кран, преливно-изпразнителна система за излишната вода и утайките, както и възвратна клапа в края на системата.
Чл. 36
При каптиране на извори, които съдържат значително количество глинести и пясъчни частици, е необходимо да се предвиди утаителна камера в събирателната шахта. Тази камера трябва да бъде свързана с водната камера посредством преливник.
Чл. 37
Чл. 37 от наредбата предвижда, че спирателните арматури на изпразнителната и водовземната тръба трябва да бъдат проектирани в сухата камера на събирателната шахта. Тази разпоредба е част от Раздел IV, който се отнася до водовземане от повърхностни води.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за избор на водоизточник и място на водовземане, които трябва да се основават на анализа на нуждите от питейно-битова вода, хидроложки и хидрогеоложки проучвания, качествени показатели и възможността за учредяване на санитарно-охранителна зона. Освен това, типът и конструкцията на водовземните съоръжения зависят от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките характеристики, водните нива и санитарно-хигиенните изисквания. Тези съоръжения не трябва да допускат навлизане на нежелани вещества или организми.
Чл. 39
Чл. 39 определя класа на водовземните съоръжения в зависимост от тяхното ползване. За целогодишно ползване, класът се определя съгласно категорията на водоснабдителната система, а за сезонно ползване се приема с единица по-малък. Класификацията на язовирните стени и язовирите по степени на потенциална опасност се извършва в зависимост от оценката на риска, съгласно Наредбата за експлоатация на язовирите и контрол на техническото им състояние.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за водовземане от реки. Водовземането може да бъде брегово, руслово или дренажно, в зависимост от местоположението спрямо водоизточника. Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се изчислява при работа на всички секции на съоръжението, а отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по течението на реката. Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се оразмерява за подземни води.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя минималните разстояния за разполагане на водовземни отвори. Те трябва да са на най-малко 0,5 метра от дъното на водоема, 0,2 метра под ледената покривка и 0,3 метра под най-ниската кота на вълните.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя условията за водовземане от язовири. Възможността за използване на основния изпускател или входното съоръжение на изпускателя като водовземно съоръжение трябва да бъде преценена. Освен това, ако водовземното съоръжение е разположено в язовирна стена, трябва да се осигури възможност за ремонт на стената, без да се прекъсва действието на водовземното съоръжение.
Чл. 43
Чл. 43 определя изискванията за проектиране на водовземни кули, които се използват при водовземане от язовири или големи естествени езера. Те трябва да се разполагат в защитени зони от вълни и крайбрежни течения. Водовземните отвори трябва да бъдат проектирани на определена дълбочина и разстояния, за да се осигури безопасно и ефективно водовземане, включително минимални височини над мъртвия обем и максимални разстояния от горния ръб.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда проектиране на рибозащитни устройства към водовземните съоръжения, използвани за рибовъдство. Необходимостта и видът на тези устройства се определят от органите по охрана на рибните ресурси. Отворите на съоръженията трябва да са оразмерени за определени скорости на водата, които варират в зависимост от типа на водовземното съоръжение и условията на водоема. Допустимите скорости са: 0,6 до 0,2 m/s за брегови съоръжения, 0,3 до 0,1 m/s за потопени, и специфични стойности за рибозащитни мрежи в зависимост от условията на течението.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда хидравлично оразмеряване на бреговите водовземни кладенци при определени условия. Те включват минимално ниво на водата във водоизточника, изключване на една от секциите на водовземното съоръжение и наличие на други неблагоприятни условия, като задръстване на решетката и обрастване на довеждащия водопровод.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че типът на решетките пред водовземните съоръжения трябва да бъде избран с оглед на специфичните особености на водоема, количеството на водата и други фактори. Това означава, че проектантите трябва да вземат предвид различни условия при проектирането на решетките, за да се осигури ефективност и безопасност на водоснабдителните системи.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при наличие на условия за обрастване на водоприемните съоръжения е необходимо да се предприемат мероприятия за тяхното почистване. Това е важно за поддържане на ефективността на водоснабдителните системи.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-2 определя оразмерителните скорости на водата в гравитационните и сифонните водопроводи, като те зависят от диаметъра на водопровода и категорията на водовземането. За диаметри от 300 до 500 mm скоростта е 0,7 - 1 m/s за първа категория и 1 - 1,5 m/s за втора и трета категория. За диаметри от 500 до 800 mm скоростта е 1 - 1,4 m/s за първа категория и 1,5 - 1,9 m/s за втора и трета категория. За диаметри над 800 mm скоростта е 1,5 m/s за първа категория и 2 m/s за втора и трета категория.
Чл. 49
Сифонни водопроводи за водовземни съоръжения трябва да бъдат проектирани за водоснабдителни системи от втора и трета категория. При наличие на обосновка, те могат да се проектират и за водоснабдителни системи от първа категория.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че гравитационните и сифонните водопроводи трябва да се полагат на разстояние не по-малко от 0,5 метра под дъното на реката. Освен това, дъното на реката трябва да бъде укрепено срещу подкопаване. Раздел V от наредбата се отнася до изкуственото подхранване на подземни води.
Чл. 51
Наредбата предвижда изкуствено подхранване на подземните води с повърхностни води чрез инфилтрационни съоръжения, които могат да бъдат открити или закрити и да действат непрекъснато или периодично. Инфилтрационните съоръжения се проектират открито при наличие на покривни слабопропускливи пластове до 3 метра дълбочина. При изграждане на филтрационни полета могат да се използват естествени пропускливи почви или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри. Непропускливите повърхностни слоеве на почвата трябва да бъдат отстранени.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че качеството на водата, използвана за изкуствено подхранване, трябва да бъде такова, че да не пречи на постигането на целите за качеството и количеството на подземното водно тяло, определени в плана за управление на речния басейн.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя, че нивото на подземните води под дъното на откритите инфилтрационни съоръжения не трябва да бъде по-малко от 0,5 метра.
Чл. 54
Чл. 54 от наредбата предвижда, че към съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води трябва да се проектират средства за измерване на водните количества, подавани към инфилтрационните съоръжения. В наредбата е залегнала и глава, която описва основните изисквания при проектиране на съоръженията за пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване, разделена на общи изисквания.
Чл. 55
Наредбата определя изискванията и методите за пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване, включително стандартизирани технологии и добри практики. При проектиране и реконструкция на пречиствателни станции се изисква спазване на качествени стандарти, осигуряване на безопасност, енергоефективност и дълготрайност на конструкциите. Заданието за проектиране включва данни от прединвестиционни проучвания, оценки на риска и изисквания за проектиране.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за технологията на пречистване на водата, включително вид и размери на пречиствателните съоръжения, в зависимост от качествата на водата, оценката на риска, производителността на станцията и данни от технологичните изследвания. Водите се категоризират по съдържание на суспендирани и хумусни вещества, както и по оцветеност, с различни класове в зависимост от стойностите на тези параметри.
Чл. 57
Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се изчислява като сбор от водното количество, определено по чл. 20, ал. 1, и водното количество, необходимо за технологични нужди.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за пречиствателните станции. Те трябва да са проектирани за равномерна работа през денонощието. За станции с производителност до 3000 m3 на денонощие е допустим прекъснат режим на работа, в зависимост от водоползването. Броят и капацитетът на пречиствателните съоръжения трябва да осигурят непрекъснатост на работа при ремонт или поддръжка, а също така и резервни агрегати и устройства, за да се гарантира нормалната експлоатация на станцията.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че технологичните отпадъчни води трябва да се пречистват преди заустване, за да отговарят на качествените показатели на разрешителното. При заустване в канализационни системи трябва да се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. Утайките от пречиствателната станция за питейни води трябва да се третират съгласно добрите инженерни практики, за да се постигне необходимото качество за оползотворяване.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за оразмеряване на дозите на реагентите при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на пречиствателни станции за питейни води. При реконструкция се използват експлоатационни данни, докато за нови станции дозите се определят експериментално, взимайки предвид сезонните вариации и качествени показатели на водата. Допустимо е също така да се ползват данни от други станции с аналогични водоизточници.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за приготвяне и дозиране на реагентни разтвори в пречиствателни станции за питейни води. Той предвижда непрекъснато подаване на реагентите, спазване на безопасността при работа, наличие на минимум два съда за приготвяне, съобразяване на материалите с химическите свойства на реагентите и възможност за лесно изпразване и почистване на съдовете, особено за разтвори, склонни към образуване на утайки.
Чл. 62
Член 62 от наредбата посочва, че списъкът с приложимите стандарти и изисквания към реагентите е представен в приложение № 3. Раздел III от наредбата е посветен на смесителни устройства, въздухоотделители и камери за реакция.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на смесителни устройства в водоснабдителните системи. Смесителите трябва да осигуряват бързо и равномерно смесване на реагентите с водата, да предотвратяват утаяване на суспензии и реагенти, а броят на смесителите за коагуланта с водата трябва да е най-малко 2.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в откритите смесители трябва да се проектират изпразнителни и преливни тръби, освен ако входната шахта на пречиствателната станция вече има предвидена преливна тръба.
Чл. 65
Чл. 65 регламентира проектирането на въздухоотделители в системите за водоснабдяване. Въздухоотделителите трябва да се разполагат пред утаители с вихрова камера, избистрители или филтри. Те не са необходими, ако конструкцията на смесителя позволява отделяне на въздуха или ако водата не се обогатява с въздух. Допуска се проектиране на един въздухоотделител за всички съоръжения. Оразмеряването на въздухоотделителите трябва да е за скорост на водния поток до 0,05 m/s и престой на водата минимум 1 минута.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. постановява задължителното проектиране на камери за флокулация при избистряне на водата с утаители. Типът и конструкцията на камерите се определят след технико-икономически анализ, вземайки предвид теренните условия, технологията на пречистване и производителността на станцията. Изискванията за проектиране включват времепрестой на водата от 20 до 40 минути, контрол на скоростите на водата, за да се избегне утаяване на флокулите, и подходящо отвеждане на водата, което да не нарушава образуваните флокули. Камерите трябва да са разположени в близост до утаителите или вградени в тях.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че утаителите и избистрителите трябва да бъдат оразмерявани хидравлично, като това зависи от специфичните характеристики на съоръженията и резултатите от проведените технологични изследвания.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за утаителите в водоснабдителните системи. Вида на утаителя се определя чрез технико-икономическа обосновка. Конструкцията трябва да предотвратява образуването на мъртви зони и придънни потоци. Предвиждат се разпределителни устройства за равномерно движение на водата. Зоната за събиране на утайките трябва да е проектирана за лесно отвеждане, а мътността на утаената вода не трябва да надвишава 8 - 12 mg/dm3.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на хоризонтални утаители след коагулационна обработка на водата. Утаителят трябва да бъде оразмерен на базата на опитно определени стойности или препоръчителни стойности, ако липсват данни. Дълбочината на утаителя е между 3 и 5 метра, а утаителят трябва да бъде разделен на коридори, които могат да се изключват независимо. Утайките трябва да се отстраняват по ръчен, хидравличен или механизиран начин, в зависимост от технико-икономическата обосновка на инвестиционния проект.
Чл. 70
Чл. 70 от наредбата предвижда оценка на хидравличните характеристики на потока. Изчисляват се числото на Рейнолдс (Re) и числото на Фруд (Fr). При Re < 20 000, турбулентността е приемлива, а при Fr > 10, потокът е стабилен. Ако един от критериите не е удовлетворен, ширината на коридорите на утаителя трябва да се намали и критериите да се преизчислят.
Чл. 71
Чл. 71 определя изискванията за избор и оразмеряване на филтрите в пречиствателните станции. Видът на филтрите се определя след извършване на опитни изследвания и анализи, като се вземат предвид качествата на водата и местните условия. Параметрите за оразмеряване се основават на технологични изследвания или добри практики. При наличие на до 20 филтри, един от тях може да бъде в ремонт, а при повече от 20 - два филтъра.
Чл. 72
Член 72 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за зареждане на филтри с чист кварцов пясък или други зърнести материали, в съответствие с български стандарти или технически одобрения. В допълнение, за бавните филтри е предвидена площадка за промиване на пясъка по хидравличен начин.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на изчисляване на площта на филтрите, която се определя по формула, посочена в приложение № 6. Минималният брой на филтрите е 3, освен в случаи, когато станцията има производителност до 3000 m3 на денонощие или работи в непрекъснат режим, в които случаи е допустимо броят на филтрите да бъде по-малък от 3.
Чл. 74
Според Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г., максималните допустими напорни загуби във филтърния пълнеж са определени на до 3,5 метра за безнапорните филтри и до 8 метра за напорните филтри.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. описва параметрите на пясъчния пълнеж в бързите филтри. Тези параметри включват коефициент на разнозърненост и ефективен диаметър на зърната, които се определят съгласно приложение № 6 на наредбата.
Чл. 76
Чл. 76 от наредбата определя изискванията за бавните филтри, които трябва да имат скорост на филтрация между 0,1 и 0,3 m/h. Минималният брой на филтрите е два, а те трябва да бъдат проектирани с механично или хидравлично регенериране на пясъка. Водният слой над филтърния пълнеж трябва да е 1,5 m.
Чл. 77
Член 77 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за отстраняване на органични вещества, мирис и вкус от водата. Използването на окислители, като хлор и озон, изисква сорбционна обработка чрез филтрация с активен въглен. При краткотрайно влошаване на качеството на водата е допустимо използването на прахообразен активен въглен. В случай на ниски концентрации на органични вещества, окислители могат да се използват без сорбционна обработка, ако пречистената вода отговаря на Наредба № 9 от 2001 г.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. указва, че видът и дозите на окислителите за водоснабдителните системи трябва да се определят в съответствие с технологичните изисквания. Освен това, пречистената вода трябва да бъде дезинфекцирана, независимо от това дали се използват окислители.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че филтрите с гранулиран въглен се използват като крайно пречиствателно съоръжение. Водата, подавана във филтрите, не трябва да съдържа суспендирани вещества в количества, надвишаващи 1,5 mg/l.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № РД-02-20-2 задължава дезинфекцията на водата за питейно-битови нужди при централно водоснабдяване. Дезинфекцията трябва да се извършва с биоциди, разрешени по Регламент (ЕС) № 528/2012 и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества. Използват се биоциди от продуктов тип 5 за питейни води и тип 4 за водоснабдителни системи. Информация за биоцидите е налична в Регистъра на биоцидите на Министерството на здравеопазването. Допуска се и използването на алтернативни методи за обеззаразяване, при спазване на условията на разрешението.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за дезинфекция на водоснабдителните системи. Методът на дезинфекция, концентрацията и контактното време се определят в съответствие с разрешението на съответния биоцид. При избора на метод се вземат предвид качествените показатели на водата, механизацията и автоматизацията на процесите, условията за съхранение на биоцидите, разхода на енергия и въздействието върху околната среда и човешкото здраве. Контактното време трябва да се осигури в резервоари, а за населени места от ІІІ до VІІІ категория е допустимо да се използва водопроводът до първия потребител.
Чл. 82
Чл. 82 определя изискванията за проектиране и експлоатация на съоръжения за дезинфекция в водоснабдителните системи. Съоръженията трябва да бъдат корозионноустойчиви, затворените пространства да са с вентилация, а дейностите да се извършват в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. При използване на биоциди с активно вещество активен хлор, се прилагат разпоредбите на чл. 83 - 95.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки за безопасност в хлораторните станции, включително непрекъснато измерване на хлора във въздуха и сигнализация при определени концентрации. Осигурява се автоматизирана вентилационно-неутрализационна система, която трябва да осигурява 20-кратен обмен на въздуха при аварийни ситуации. Неутрализационният разтвор трябва да е достатъчен за обезвреждане на един пълен съд с хлор. Допуска се и отворена вентилация в складовете за хлор с 3-кратен обмен на въздуха, при спазване на безопасност.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира начина на определяне на работната доза хлор за дезинфекция на водата. Тази доза зависи от качествата и състава на водата и може да бъде установена чрез технологични изследвания. При липса на предварителни изследвания, за проектирането се предвиждат следните стойности: 2-3 mg/l за филтрирани повърхностни води и 0,7-1 mg/l за подземни води.
Чл. 85
Хлораторните станции и складовете за втечнен хлор трябва да бъдат разположени на разстояние от поне 150 метра от жилищни и производствени сгради, като се вземат предвид здравните изисквания и розата на ветровете. При самостоятелни обекти извън територията на пречиствателната станция, е необходимо осигуряване на система за физическа защита.
Чл. 86
Наредбата предвижда, че хлораторните станции за втечнен хлор трябва да бъдат проектирани с определени помещения и съоръжения. Необходими са: апаратно помещение за хлораторни апарати, входно антре с шкафове за защитно облекло и медикаменти, разходен склад за бутилки и/или варели, склад за съхранение на експлоатационен запас за 15-30 дни, помещение за хлоромер и контактен резервоар за автоматично регулиране на дозата, както и специални помещения за обезвреждане на аварийно изпуснат хлор.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на хлораторни станции. Връзката между апаратното помещение за хлораторни апарати и разходния склад трябва да бъде осигурена през входното антре. Не се допуска директна връзка на тези помещения с останалите в хлораторните станции. Хлораторните станции, които са част от обща сграда с други съоръжения на пречиствателната станция, трябва да бъдат отделени с плътна стена без строителни отвори.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на хлораторни станции и складове за хлор. Забранява се разполагането им под нивото на терена. Апаратните помещения трябва да имат естествено осветление с прозорци, ориентирани на север или в посока, която предотвратява пряко слънчево нагряване. Площта на прозорците трябва да бъде 10% от площта на пода. Резервното оборудване на хлораторните станции включва до два работни хлоратора и един резервен, а при наличие на повече от два работни хлоратора - два резервни.
Чл. 89
Чл. 89 от наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за проектиране на тръбопроводи за втечнен и газообразен хлор. Според чл. 89, тия тръбопроводи трябва да бъдат хлороустойчиви и да имат възходящ наклон от 0,01 към хлораторния апарат. Освен това, хлоропроводите се проектират на конзоли в закрити помещения и на естакади извън сградите, като е необходимо да им се осигури защита от пряко слънчево нагряване.
Чл. 90
Хлоропроводите трябва да бъдат проектирани с капацитет, който е три пъти максималното оразмерително количество хлор. За газообразен хлор, скоростта на потока трябва да бъде между 2,5 и 3,5 m/s, а за втечнен хлор - 0,8 m/s. Работното налягане трябва да е не по-малко от 1,6 МРа, а налягането за изпитване - 2,3 МРа.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че при паралелна работа на два или повече хлоратора, тръбопроводите за хлорна вода трябва да бъдат свързани чрез резервоар, без прекъсване на потока. Тръбопроводите трябва да бъдат разположени в монтажни канали, в пода или на конзоли в помещения, а извън сградата - подземно или в специални колектори, без да се допуска наличие на други комуникации в тях.
Чл. 92
В хлораторните станции, където се използва втечнен хлор, е задължително да се осигури звукова и/или светлинна сигнализация в случай на аварийно изтичане на хлор от съоръженията. Това е мярка за безопасност, която цели да предупреждава за потенциална опасност.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. регламентира условията за изпускане на отпадъчни води от хлораторната станция. Изпускането е допустимо само ако не води до замърсяване на околната среда. В противен случай, преди изпускането, трябва да се използва неутрализиращ реагент.
Чл. 94
Според Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г., хлораторни станции, работещи с хлорни съединения, трябва да бъдат проектирани с три основни помещения: хлораторно помещение, където се разполагат реагентните съдове и дозаторите; склад за хлорни съединения; и антре.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че свободната площ в хлораторните помещения трябва да бъде между 4 и 6 квадратни метра. Проходите за преминаване между съдовете, дозаторите и стените трябва да бъдат проектирани с широчина над 0,7 метра.
Чл. 96
Инсталациите за дезинфекция на водата, които не са описани в чл. 83 до чл. 95, трябва да се проектират съгласно указанията на производителя.
Чл. 97
Работата на инсталациите за дезинфекция на водата трябва да бъде напълно автоматизирана. Тази автоматизация трябва да бъде синхронизирана с функционирането на водопровода, помпените станции или пречиствателната станция.
Чл. 98
Член 98 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че тръбопроводите в системите за вентилация и обезвреждане трябва да бъдат проектирани от корозионноустойчиви строителни материали. Тази разпоредба е част от Раздел VIII, който се отнася до складовете за реагенти и филтърни материали, както и до спомагателните и обслужващи помещения.
Чл. 99
Складовете за реагенти и филтърни материали трябва да се проектират в зависимост от условията на транспортиране и физико-механичните свойства на материалите. За реагенти се предвижда оразмеряване за 15-30 дни запас при максимален разход, а минималният запас може да бъде 7 дни след обосновка. При наличието на централни складове, запасът може да бъде намален до 3 дни.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на пречиствателни станции, включително необходимостта от основни и спомагателни съоръжения и помещения. Спомагателните помещения трябва да отговарят на технологични, санитарно-хигиенни и пожаробезопасни изисквания, а броят на санитарно-хигиенните помещения да е съобразен с числеността на персонала.
Чл. 101
Наредбата определя категорията на помпените станции в зависимост от категорията на обслужваната водоснабдителна система. Помпените станции могат да бъдат проектирани за работа в отворена, затворена или смесена система. Те трябва да осигуряват необходимо налягане и водно количество, а проектирането трябва да предотвратява кавитация, нестабилност, претоварване и наднормен шум. Разполагането на оборудването и режимът на работа на помпите се определят индивидуално за всеки проект.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № РД-02-20-2 описва начина на определяне на общия напор на помпа или помпена група. Общият напор се изчислява като сума от геодезичната височина, загубите на напор и, в зависимост от начина на подаване, свободния напор в критичната точка или допълнителен напор от 3 m при свободно изтичане в резервоар. При избора на помпа, работната точка трябва да бъде определена на базата на високите стойности на коефициента на полезно действие на помпата.
Чл. 103
Член 103 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда изисквания за изследване на помпени агрегати и тласкателни водопроводи за хидравличен удар. При неблагоприятни условия се вземат защитни мерки за осигуряване на безопасно налягане, като оразмеряването на водопровода се основава на работната точка на помпата. При риск от хидравличен удар е необходимо проектиране на съоръжения за предотвратяване или погасяване на удара.
Чл. 104
В машинната зала на помпените станции е забранено разполагането на помпи, които работят с вредни течности, отделящи миризми, както и с битови или производствени отпадъчни води.
Чл. 105
Наредбата предвижда изисквания за резервни помпени агрегати в зависимост от броя на работните агрегати и категорията на водоснабдителната система. За всяка група помпи се предвиждат резерви, като за обекти с непрекъснато водоснабдяване е необходимо и резервно електрозахранване от втори независим източник.
Чл. 106
Чл. 106 определя изискванията за разполагане на помпени агрегати и съоръжения в помпените станции. Те трябва да осигуряват свободен достъп за обслужване и ремонт, минимални загуби на напор и достъп до спирателните кранове. При наличие на повдигателни механизми, е необходимо изграждане на монтажна площадка с ширина не по-малка от 0,7 м. Помещенията с вертикални помпи трябва да бъдат проектирани с внимание към монтажа и демонтажа на помпите. При неблагоприятни условия е разрешено монтиране на две помпи на общ фундамент, при условие че има обходна зона с широчина най-малко 1,0 м.
Чл. 107
Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Според чл. 107, за естествено заляти помпени групи трябва да се проектират минимум два смукателни водопровода, а при изключване на един от тях, останалите помпи трябва да осигурят необходимото водно количество. За помпи без естествено заливане, всяка помпа се проектира със собствен смукателен водопровод с определен наклон и ексцентрични редуктори. Освен това, се предвиждат мерки за предотвратяване на вибрации и обратни клапи в началото на смукателите.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за размерите на монтажните канали на водопроводите. Свободното пространство под тръбата трябва да бъде от 0,2 до 0,3 метра, над тръбата от 0,2 до 0,4 метра, а страничното пространство между стената и тръбата от 0,25 до 0,3 метра.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-2 определя допустимите скорости на водата за хидравлично оразмеряване на напорните и смукателните водопроводи. Според таблица 4, допустимите скорости зависят от диаметъра на тръбите. За тръби до 250 mm, скоростите са от 0,6 до 1,0 m/s за смукателни и от 0,8 до 2,0 m/s за напорни водопроводи. За тръби от 300 до 800 mm, скоростите за смукателни са от 0,8 до 2,0 m/s и за напорни от 1,0 до 3,0 m/s. За тръби над 800 mm, скоростите са от 1,2 до 2,0 m/s за смукателни и от 1,50 до 4,0 m/s за напорни водопроводи.
Чл. 110
Чл. 110 от наредбата предвижда следните изисквания за тласкателните водопроводи: (1) на всеки тласкателен водопровод на помпите трябва да се проектират последователно възвратна клапа и спирателен кран; (2) на общия тласкателен водопровод, след измервателното устройство за водно количество, също се монтират последователно възвратна клапа и спирателен кран; (3) на тласкателя извън помпената станция е необходимо да се предвидят опорни блокове на местата, където се променя направлението на водопровода, които да са оразмерени да поемат максималната реакционна сила при хидравличен удар.
Чл. 111
Член 111 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че на смукателния водопровод не трябва да се монтират спирателни кранове, освен в ситуации, при които помпите са естествено залети или когато се използва общ смукателен водопровод.
Чл. 112
На изхода на помпената станция е задължително да се проектира средство за измерване на водното количество. Ако това средство е разположено извън сградата на помпената станция, е необходимо да се предвиди шахта за него.
Чл. 113
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, като акцентира на контролните системи в помпените станции. Те трябва да позволяват ръчно, дистанционно или автоматично управление, предотвратявайки излишно повтаряне на операции. Всеки помпен агрегат трябва да има отделно управление с предпазно устройство и средства за измерване и контрол на различни параметри. При работа на повече от един агрегат, системата трябва да осигурява гъвкавост в последователността на включване и изключване, като осигурява последователно включване на работните и резервните агрегати.
Чл. 114
Чл. 114 регламентира изискванията при проектирането на черпателни резервоари. Необходимо е да се предвидят мерки срещу застояването на водата, довеждащият водопровод да е над максималното водно ниво, а входните отвори на смукателите да са разположени така, че да предотвратяват засмукване на въздух. Регулиращият обем на резервоарите се определя на базата на часовата неравномерност на водните количества или минималната производителност на помпата. При нужда от противопожарен и авариен обем, те се определят съгласно правилата за пожарна безопасност. За черпателни резервоари с помпени агрегати над 50 kg трябва да се предвидят подемно-транспортни устройства.
Чл. 115
Хидроизолацията на помпените станции трябва да бъде проектирана в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2016 г., която регламентира проектирането, изпълнението, контрола и приемането на хидроизолационни системи за строежите.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда изисквания за проектиране на машинни помещения в системи за водоснабдяване. В него се установява, че машинното помещение трябва да бъде отводнено, течовете от помпите да се отвеждат до отводнителните шахти, а водите от вакуумните тела на самозасмукващите помпи да се насочват към дренажна система или да се използват повторно.
Чл. 117
Наредбата предвижда, че при динамично водно ниво до 9 метра под повърхността на терена, е разрешено сифонно отвеждане на водата от група кладенци до един общ събирателен кладенец. Освен това, за всяка група от 10 кладенци, трябва да се осигури една резервна помпа на склад.
Чл. 118
Чл. 118 регламентира изискванията за разполагане на главите на кладенците в надземни или подземни помещения. Размерите на тези помещения зависят от броя и габаритите на помпените агрегати и другите съоръжения, както и от изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Височината на помещенията не може да бъде по-малка от 2,5 метра. Най-горната част на обсадните тръби на кладенците трябва да бъде проектирана на разстояние не по-малко от 0,2 метра от пода.
Чл. 119
Член 119 от наредбата указва, че водопроводите в помпената станция трябва да бъдат дезинфекцирани в съответствие с изискванията за дезинфекция, посочени в наредбата. Освен това, наредбата съдържа изисквания, свързани с проектирането на външни водопроводи, водопроводни мрежи и съоръжения.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № РД-02-20-2 задължава при проектирането на външни водопроводи, водопроводни мрежи и съоръжения да се спазват изискванията на наредбата, както и стандартите на БДС ЕN 805, които определят изискванията към системите и елементите извън сградите.
Чл. 121
Водопроводите трябва да бъдат проектирани с необходимата якост и устойчивост, за да издържат на най-неблагоприятни условия, включително скорости, налягания и дебити. Освен това, разходът на вода за пожарогасене трябва да бъде гарантиран, дори при максималния разход за ежедневни нужди.
Чл. 122
Чл. 122 определя изискванията за оразмеряване на елементите на водоснабдителната система. Преди напорно-регулиращото съоръжение те се оразмеряват за максимално денонощно водно количество, а след него - за максимално часово водно количество. За проверка на максималните допустими скорости и определяне на необходимите напори се взема предвид работата на мрежата при максимален часов разход и разход на вода за пожарогасене.
Чл. 123
Наредбата определя допустимите скорости на водата във водопроводите, които са важни за нормалната работа на системите и качеството на питейната вода. За предотвратяване на застояването на водата, скоростта трябва да е над 0,005 m/s при средноденонощно водно количество. За избягване на влошаване на качествените показатели, скоростта при максималното часово водно количество трябва да е над 0,5 m/s. Максималната допустима скорост е 2 m/s, с възможност за 3,5 m/s при специални обстоятелства. При помпено подаване, диаметрите на водопроводите се определят с цел оптимизиране на разходите, при скорости между 0,8 и 1,4 m/s.
Чл. 124
Наредбата определя правилата за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Член 124 описва хидравличното оразмеряване на водопроводите, което трябва да се извършва на базата на техническите спецификации на тръбите. Използват се утвърдени формули, като формулата на Колбрук - Уайт е препоръчителна за проверка. Проектирането на водопроводите трябва да отчита различни фактори, включително температурни колебания, натоварвания и усилия при монтаж. Стойността на хидравличната грапавина (k) се определя чрез проектна и оразмерителна стойност, които включват влиянието на тръбите и фасонните части. Местните загуби на напор трябва да се отчитат във всички елементи на водопроводите.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията при проектиране на водопроводи. В него се посочва, че трябва да се определят оразмерителното налягане, максималното оразмерително налягане и налягането за изпитване на водоснабдителната система, като се вземат предвид условията за водния поток. Тръбопроводните елементи трябва да бъдат проектирани да издържат на тези налягания. За арматурите се определят наляганията при отворено и затворено положение, за да се осигури тяхната плътност и функциониране в нормални условия на експлоатация.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда анализ на необходимостта от проектиране на устройства за защита на водопроводите от хидравличен удар и за ограничаване на неговите последствия. Устройствата трябва да бъдат разположени на съответни места в системата.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че всички елементи на водоснабдителната система трябва да бъдат проектирани и изпитани с цел осигуряване на водоплътност за предвидения експлоатационен период, при съответстващите работни условия на натоварване.
Чл. 128
Чл. 128 определя правилата за броя на външните водопроводи в зависимост от категорията на водоснабдителната система и комплексно-пусковата програма. Свързването на успоредни водопроводи е допустимо при спазване на изискванията за качество на водата след смесване. При изключване на водопровод се осигурява необходимото водно количество за потребителите, съобразно категорията на системата и наличните аварийни ресурси.
Чл. 129
При водоснабдяване от единичен външен водопровод е необходимо да се предвиди резервоар за съхранение на резервен запас от вода. Този резерв е предназначен за нуждите на потребителите по време на отстраняване на аварии, като обемът му зависи от категорията на водоснабдителната система и трябва да отговаря на правилата и нормите за пожарна безопасност.
Чл. 130
Наредбата определя времетраенето за отстраняване на аварии по външните водопроводи в зависимост от категорията на водопровода и диаметъра на тръбите. За водопроводи от първа категория времетраенето е указано в таблица 5, докато за водопроводи от втора и трета категория се прилагат коефициенти. Времето може да бъде увеличено в определени условия и за дезинфекция след авария.
Чл. 131
На външните водопроводи е задължително да се проектира средство за измерване на водата, което да бъде разположено преди първото разклонение на водопроводната мрежа в обслужваната територия. Това изискване е част от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. относно проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи.
Чл. 132
Член 132 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на водопроводни мрежи. Те трябва да осигуряват необходимото количество и налягане на водата за всички потребители, непрекъснато подаване на вода при нормални условия и в случай на повреди, довеждане на водата до потребителите по икономически изгоден начин и лесно поддържане на системата.
Чл. 133
Наредбата определя изискванията за проектиране на водопроводни мрежи. Водопроводите трябва да бъдат сключени, а разклонени мрежи се предвиждат за производствени нужди с възможност за прекъсване на водоподаването. Могат да се обособяват зони по технически или икономически причини. Разклонени мрежи са допустими и за трета водоснабдителна категория, както и за крайни тупикови улици, където не е възможно свързване със съседни клонове.
Чл. 134
Наредбата определя минималния вътрешен диаметър на тръбите за водопроводната мрежа, в зависимост от населението на територията. За урбанизирани територии с население над 100 000 жители минималният диаметър е 95 mm, а за територии с население под 100 000 жители - 75 mm. При водоснабдяване на малък брой потребители (до 30) с едностранно захранване и дължина на водопровода до 100 m, минималният диаметър на тръбите е 50 mm, без изисквания за пожарогасене.
Чл. 135
Водопроводните мрежи и съоръжения трябва да бъдат разположени в урбанизираните територии в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 г., която определя правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Чл. 136
Технологичните схеми на водопроводните мрежи в урбанизирани територии трябва да включват главни водопроводни клонове, които образуват пръстени, и второстепенни водопроводни клонове, които обслужват всяка улица от устройствения план на населеното място.
Чл. 137
Чл. 137 определя изискванията за сградните водопроводни отклонения, които трябва да се разполагат в права линия и с минимална дължина за лесен достъп за поддръжка. Те включват водовземна част, тротоарен спирателен кран, общ водомерно-арматурен възел и водопроводни тръби. Диаметърът на отклоненията се определя в зависимост от нуждите от вода и изискванията на БДС EN 1717. За производствени сгради диаметърът се определя според технологичните нужди от вода.
Чл. 138
Член 138 от наредбата определя изискванията за проектиране на спирателни кранове на водопроводната мрежа. Спирателните кранове трябва да осигуряват изолиране на отделни участъци и да се проектират в зависимост от категорията на водоснабдителната система и пожарната безопасност. Броят и разстоянието между крановете зависят от плътността на застрояване и местоположението на важни сгради. Спирателни кранове трябва да има на всяко отклонение от главния водопровод. Предвиждат се съоръжения за обезвъздушаване и изпразване на изолираните участъци. Хидрантите могат да се използват за различни нужди свързани с експлоатацията. Разстоянията между спирателните кранове не трябва да надвишават 5 km за външни водопроводи, 2 km за главни клонове и 0,5 km за второстепенни клонове, с възможност за увеличаване при обосновка.
Чл. 139
Наредбата предвижда осигуряване на необходимото водно количество за пожарни нужди чрез инсталиране на пожарни хидранти на кръстовища за улици от І до ІV клас в урбанизираните територии. Разстоянието между съседни хидранти не трябва да надвишава 100 метра, като се спазват правилата за пожарна безопасност. При проектиране на хидранти на главни водопроводни клонове се предвиждат спирателни кранове.
Чл. 140
В зелени и обработваеми площи, охранителните гърнета на спирателните кранове и подземните спирателни кранове, както и капаците на шахтите на съоръженията по водоснабдителните системи трябва да бъдат монтирани на височина не по-малко от 15 см над терена.
Чл. 141
Наредбата определя изискванията за проектиране на въздушници на външните водопроводи, които служат за изпускане и вкарване на въздух. Въздухопроводите трябва да бъдат проектирани на определени точки, включително високо разположени места и места с промяна на наклона. Разстоянието между въздушниците трябва да е между 400 и 800 метра на дълги участъци. Видът и размерът на въздушниците зависят от прогнозираното количество въздух, а при проектиране в шахти трябва да се вземат мерки за защита от външни води. Въздуховодите трябва да имат спирателни арматури.
Чл. 142
Чл. 142 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. регламентира проектирането на изпразнителни съоръжения за водопроводи, с изключение на хидрантите. Предвиждат се мерки срещу замърсяване на питейната вода, включително защитни устройства срещу обратен поток. Максималният диаметър на изпразнителната тръба е 200 mm. Осигуряват се съоръжения за утаяване и неутрализация на водите преди тяхното изпускане в канализационната система. Забранено е директното свързване на изпразнителното съоръжение с канализацията.
Чл. 143
Външните водопроводи, както и главните и второстепенните клонове на водопроводната мрежа, трябва да бъдат проектирани с наклон, който не е по-малък от 0,002 в посока на течението.
Чл. 144
Чл. 144 от наредбата описва изискванията за проектиране на водопроводите. Водопроводите трябва да бъдат укрепени срещу натоварвания, които могат да възникнат при смяна на посоката или промяна на диаметъра. Ако усилията не могат да бъдат поети от връзките на тръбите, е необходимо да се проектират опорни блокове на вертикалните и хоризонталните чупки, отчитайки конкретните условия, действащите сили и характеристиките на почвата.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за предвиждане на компенсатори в водопроводните системи. Компенсатори трябва да се инсталират на водопроводи, които не могат да компенсират осовите премествания, в тунели, канали или на опори, и в терени с пропадания или свлачища. При подземно полагане на водопроводи от заварени стоманени тръби с чугунена фланцова арматура, също се изискват компенсатори. Разстоянието между компенсаторите и неподвижните опори се определя чрез изчисления на база техническите спецификации на тръбите.
Чл. 146
Чл. 146 определя изискванията за материалите и типовете тръби, фасонни части и арматури в водопроводите. Те се избират на базата на статически изчисления и санитарно-хигиенни изисквания, агресивността на почвата и качеството на водата. Възможно е проектиране на тръби с повишени якостни характеристики в специфични условия, като преминаване под транспортни инфраструктури и в труднодостъпни места. При преминаване под река, водопроводът трябва да бъде защитен в зависимост от условията.
Чл. 147
Според Чл. 147 от Наредба № РД-02-20-2, уличните транзитни водопроводи трябва да се проектират с 0,2 метра по-ниско от нивелетата на разпределителните водопроводи, измерено от темето.
Чл. 148
Член 148 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. указва, че при проектиране на водопроводи в колектори е необходимо да се спазват установените норми и правила за проектиране на колектори за инженерни проводи и съоръжения, особено в урбанизирани територии.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на водопроводи при преминаване под железопътни линии, автомагистрали и пътища. Водопроводите трябва да се проектират в обсадна тръба или тунел, с определени минимални вътрешни диаметри в зависимост от външния диаметър на водопровода. Освен това, се вземат предвид дебелината на топлоизолацията и начинът на монтиране. Допуска се проектиране на водопроводи без кожух под определени условия. Също така, се определят минимални хоризонтални разстояния между водопроводите и други технически проводи, като размерите на тунелите трябва да позволяват полагане и ремонт на тръбите. В един кожух или тунел е позволено полагане на няколко водопровода и съвместно с други технически проводи.
Чл. 150
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, включително спецификации за преминаване на водопроводи през реки. При водопроводи от първа и втора категория с дюкер през реки с максимално водно количество над 400 m3/s се предвиждат минимум две тръби. Дълбочината на полагане на тръбите е не по-малко от 0,5 m под дъното на реката, а светлото разстояние между клоновете е минимум 1,5 m. Изграждат се шахти със спирателни кранове от двете страни на дюкера, а широчината на траншеята се определя в зависимост от геоложките проучвания.
Чл. 151
Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за проектиране на водопроводни шахти. Шахтите могат да бъдат изградени от различни материали, включително стоманобетон, монолитни или пластмасови. При наличие на подземни води е задължителна хидроизолация. Работната височина на шахтите е минимум 1,8 м, а засипката над покрива им е от 0,3 до 0,4 м. За големи спирателни кранове се проектират допълнителни отвори за достъп. Осигурява се достъп на транспортни средства при необходимост, а по стените се проектират стъпала. Входовете на шахтите в зелени площи трябва да имат водонепропусклива настилка, а шахтите на улици - метални капаци. Проектирането на шахти за спирателни кранове зависи от местоположението на водопроводите. Нерегламентираният достъп до шахтите е забранен.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. регламентира условията за проектиране на водопроводи при повишено съдържание на желязо и манган. Водопроводите трябва да бъдат проектирани като напорни от водовземането до пречиствателната станция, за да се предотврати аерирането на водата. Също така, допуска се изграждане на безнапорни водопроводи, при което трябва да се предвидят мерки за отстраняване на мангановите отложения и утайки.
Чл. 153
Външните водопроводи и клонове в териториите, които се водоснабдяват, се проектират подземно, с възможност за надземно проектиране при определени условия. Траншеите трябва да се проектират върху ненарушено легло, с определени изисквания за дълбочина на полагане и земно покритие. Специфични изисквания важат за различни видове почви, включително необходимостта от пясъчна възглавница при скалисти почви. Минималното покритие над водопроводите е определено в зависимост от типа на терена.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за материалите, използвани за засипване на тръбите в водоснабдителните системи. Материалите трябва да имат необходимите якостни характеристики, да не причиняват корозия или повреди на тръбите, да са химически устойчиви, да бъдат уплътнени до необходимата степен и да не съдържат органични материали или големи камъни. Изискванията за уплътняване и вида на материалите се определят в инвестиционния проект, в зависимост от спецификата на строителството.
Чл. 155
Наредбата определя мерките, които трябва да се вземат при проектирането на водопроводи за защита на питейната вода от агресивна околна среда. При установяване на агресивни почви, защитните мерки включват използване на устойчиви строителни продукти, катодна защита, антикорозионни покрития, както и поставяне на пластмасови тръби в защитни тръбопроводи. Ако тези мерки не са достатъчни, е възможно да се предложи алтернативно техническо решение, включително промяна на трасето на водопровода. Защитата от корозия на стоманените тръби се проектира в съответствие с техните спецификации и условията на околната среда.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за безразрушителен контрол на заварените тръби в водопроводите. Обемът на контрола зависи от категорията на водоснабдителната система и работното налягане. Таблица 6 посочва минималните проценти на контрол в зависимост от категорията и налягането. Всички челно заварени съединения на подводни водопроводи подлежат на 100% контрол. В проекта се определят и изисквания за якостта на заварките.
Чл. 157
Наредбата предвижда, че всеки водопровод трябва да премине хидравлично изпитване за доказване на водоплътността и проверка на якостта на тръбите и свързаните елементи. Изпитванията се определят от проекта, с изисквания на БДС EN 805:2004 и приложения № 12 или № 13. Възможно е да се използват и други процедури, ако условията не позволяват спазването на стандартите. Изпитването включва три етапа: предварително изпитване за якост, изпитване на спад на налягането и основно изпитване за водоплътност. Налятото налягане за изпитване се изчислява на базата на максималното оразмерително налягане, с различни формули в зависимост от наличието на хидравличен удар.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че водопроводът може да бъде изпитван цялостно или на отделни участъци. При изпитването, участъците се подбират така, че налягането да достига в най-ниската точка на всеки участък, а в най-високата точка да бъде не по-малко от максималното оразмерително налягане (MDP). Допускат се и различни стойности на налягането след обосновка от проектанта.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № РД-02-20-2 определя целите и условията за предварително изпитване на водоснабдителни системи. Предварителното изпитване има за цел да стабилизира участъците, да осигури необходимото насищане с вода и да позволи увеличаване на обема на гъвкавите тръби. Продължителността и налягането на изпитването се определят в проекта, в зависимост от материала на водопровода и стандартите. Налягането при изпитването се определя съгласно предходни членове на наредбата, като е допустимо да се посочат и други стойности, ако са технически обосновани.
Чл. 160
Член 160 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда изпитване на водопровода за спад на налягане с цел определяне на наличното количество въздух в него. Това е необходимо за предотвратяване на неверни резултати при основното изпитване. Необходимостта от такова изпитване и указания за неговото извършване трябва да бъдат посочени в проекта.
Чл. 161
Наредбата определя два метода за основно изпитване на водопроводите: метод на загуби на вода и метод на загуби на налягане. Изборът на метод зависи от проекта и се съобразява с условията на полагане, материала и диаметъра на тръбите.
Чл. 162
Нови, преустроени или реконструирани водопроводни участъци трябва да се дезинфекцират и промиват преди въвеждане в експлоатация. Инструкция за дезинфекцията, включваща информация за биоцидите, концентрацията и необходимостта от неутрализация на отпадъчните разтвори, трябва да бъде разработена и включена в проекта. Дезинфекцията се извършва с биоциди от продуктов тип 4, разрешени по Регламент (ЕС) № 528/2012 и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества. Изборът на биоцид трябва да отчита вредното му въздействие, контактното време, състава на водата и себестойността. Минималното време за контакт се определя от условията на разрешението за биоцид, диаметъра и дължината на тръбопровода, материала на тръбите и указанията на производителя. Препоръчителните активни вещества на биоцидите са посочени в БДС EN 805.
Чл. 163
Член 163 от наредбата определя, че мястото и начинът на изпускане на отработените води от дезинфекцията и промиването на водопроводите трябва да се съобразяват с нормативните актове за опазване на околната среда. В наредбата се акцентира и на основните изисквания при проектиране на регулиращи водонапорни съоръжения.
Чл. 164
Чл. 164 от наредбата описва изискванията за проектиране на подземни и надземни резервоари, както и водонапорни кули. Те са предназначени да регулират водния приток и разход, да поддържат налягането в системата и да осигуряват резервна вода за пожарни и аварийни нужди. Проектирането на резервоарите трябва да отговаря на наредбата и на стандарта БДС EN 1508. Допуска се също използването на заводски изработени резервоари, които отговарят на посочените изисквания.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № РД-02-20-2 определя критериите за тип и местоположение на резервоарите в зависимост от предназначението им, експлоатационния режим, категорията на обезпеченост на водоподаването, качеството на водата и устройствени планове. Резервоарите трябва да са разположени близо до водоснабдявания обект, за да се увеличи безопасността и да се намалят загубите на налягане. При избора на местоположението се вземат предвид почвата, покривните покрития и озеленяването.
Чл. 166
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, като акцентира на водонепропускливостта на резервоарите, предотвратяването на навлизането на замърсители, защитата на водата от дневна светлина, проектирането на входове и вентилационни системи, топлоизолацията на водата, намаляване на 'мъртвите' зони в камерите, както и осигуряване на устройства за почистване и вземане на проби.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № РД-02-20-2 определя общия работен обем на напорно-регулиращите съоръжения като сума от регулиращия обем, обема за пожарогасене и обема за аварийни нужди. Регулиращият обем се изчислява в зависимост от режима на водоподаване и потреблението. При липса на данни, той се определя спрямо категорията на обезпеченост на водоподаването, като за системи първа категория е 30-50%, за втора категория 50-60%, а за трета категория 60-70% от максималното денонощно водно количество. Допуска се намаляване на регулиращия обем на водонапорните кули, като разликата се съхранява в черпателния резервоар.
Чл. 168
Обемът на хидрофорите за питейно-битови и производствени нужди трябва да отговаря на изискванията за проектиране на помпено-хидрофорни уредби в сградни водопроводни инсталации. Хидрофорите не могат да се използват за съхранение на вода за пожарни и аварийни нужди.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № РД-02-20-2 определя обема за аварийни нужди на водоснабдителните системи. Той се базира на риска от възможни аварии в довеждащия водопровод, водовземните съоръжения и помпените станции, както и на негативните последствия от тези аварии. При подаване на вода в напорно-регулиращото съоръжение, се предвижда необходимият обем за съхранение на вода по време на ремонт, в зависимост от категорията на водоподаването. Времето за възстановяване на аварийния запас е между 36 и 48 часа.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че обемът за пожарни нужди трябва да се предвижда, когато осигуряването на необходимите водни количества от водоизточника е технически невъзможно или икономически неизгодно. Определянето на обема на неприкосновения запас и броя на резервоарите за пожарогасене се извършва в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност.
Чл. 171
Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за проектиране на напорно-регулиращи резервоари. В проектите трябва да се предвидят минимум една водна камера, арматурна камера и охранителен пояс. Освен това, при проектирането трябва да се вземе предвид възможността за бъдещо разширяване на резервоарите.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя, че котата на най-ниското водно ниво в напорните резервоари и водонапорните кули, както и минималното налягане в хидрофорите, трябва да се определят с цел осигуряване на необходимия напор във водоснабдителната система. Това се прави при максимално потребление, което е установено съгласно чл. 121, ал. 2, и е свързано с питейно-битови нужди и пожарогасене.
Чл. 173
Чл. 173 определя изискванията за напорните резервоари, които трябва да имат минимум две водни камери, с пропорционално разпределение на регулиращия, пожарния и аварийния обем. Допуска се резервоар с една камера при определени условия. Осигурява се измерване на водното ниво за всяка камера. Водонапорните кули са еднокамерни. Използват се строителни продукти с гладки повърхности, подходящи за контакт с питейна вода. Предвижда се подаване на вода от цистерни и подвижни съдове.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за обмен на водата в напорните резервоари с регулиращ обем над 100 m3, включително необходимостта от циркулационни стени. Предвижда се осигуряване на въздухообмен в камерите със свободно водно ниво чрез естествена или изкуствена вентилация. Вентилацията на водните камери трябва да бъде проектирана отделно от тази на арматурната камера. Броят и диаметърът на вентилационните комини и филтърните устройства трябва да бъдат определени, така че да се предотвратят нежелани вакуум и налягане при изпразването и напълването на резервоарите.
Чл. 175
Член 175 от наредбата указва, че арматурната камера трябва да бъде проектирана с размери, които да осигурят достатъчно пространство за разполагане на цялото експлоатационно оборудване, необходимо за функционирането на водоснабдителната система.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за проектиране на тръбопроводни системи в напорни резервоари. Тръбопроводите трябва да осигуряват самостоятелно използване на водните камери, с предвидени вливна и хранителна тръба, изпразнително-преливна система и арматури. За циркулация на водата, тръбите се проектират на различни височини и противоположно в план. Хранителната тръба трябва да има цедка, а в напорно-регулиращите съоръжения - байпасна тръбна връзка за предпазване от увеличаване на налягането.
Чл. 177
Чл. 177 регламентира изискванията за преливната тръба в системите за водоснабдяване. Според него, преливната тръба трябва да бъде проектирана за водно количество, което е разликата между максималния часов приток и минималния часов разход. Не е разрешено поставянето на спирателна арматура на преливната тръба. При свързване с канализацията е задължително да има въздушно прекъсване, за да се предотврати връщането на вода и газове. Височината на водното ниво над преливната фуния не трябва да надвишава 100 mm.
Чл. 178
Проектирането на производствени помещения в корпуса на водната кула е разрешено, само ако те са свързани с обслужването на водоснабдителната система. Освен това, на водните кули е задължително да се проектират гръмоотводи.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за диаметъра на тръбата при гравитачно изпразване на резервоар или водонапорна кула, като той трябва да се определи в зависимост от приетото време за изпразване на общия обем. В случай че гравитачното изпразване е невъзможно или нецелесъобразно, трябва да се предвиди помпено изпразване.
Чл. 180
Член 180 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че при монолитно свързване на тръбите, които преминават през дъното на водните кули, е необходимо да се инсталират компенсатори. Това е важно за осигуряване на правилната работа и безопасността на водоснабдителните системи.
Чл. 181
При проектирането на резервоарите за водоснабдителни системи е необходимо да се осигури достъп до водните камери, арматурната камера и експлоатационното оборудване, за да се гарантира тяхната ефективна експлоатация и обслужване.
Чл. 182
Земното покритие на подземни резервоари трябва да бъде между 0,4 и 0,7 метра. Възможно е проектиране на резервоари без земно покритие, при условие че се осигури адекватна топлотехническа изолация.
Чл. 183
Член 183 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че при проектирането на резервоарите е необходимо да се предвиди поддънна или периферна дренажна система, когато това е необходимо.
Чл. 184
Чл. 184 от наредбата предвижда, че резервоарите, разположени над терена, трябва да бъдат покрити със земен насип с дебелина от 0,4 до 0,7 метра над покривната плоча. Страничните откоси на насипа се определят в зависимост от ъгъла на вътрешното триене на материала на насипа.
Чл. 185
Водонапорните кули трябва да бъдат проектирани с топлоизолационен кожух около водната камера. Възможно е проектиране на водни кули без такъв кожух, в зависимост от обема на водната камера, режима на работа, климатичните условия и изискванията за температурата на водата.
Чл. 186
Член 186 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че начините за изпитване на резервоарите за водоплътност се определят с проекта, при спазване на изискванията на БДС EN 1508, който касае системите и съставните части на резервоарите за вода.
Чл. 187
Чл. 187 от наредбата определя изискванията за проектиране на резервоарите за вода, включително начините за тяхното промиване и дезинфекция. Промиването трябва да се извършва с чиста питейна вода, а химичните почистващи средства да се използват в минимални количества, съобразявайки се с екологичните нормативи. Дезинфекцията се осъществява с биоциди и реагенти, посочени в БДС EN 805, като контактното време за дезинфекция е не по-малко от едно денонощие.
Чл. 188
Наредбата определя изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. При проектиране на нови системи или реконструкция на съществуващи, трябва да се предвидят мерки за нормална експлоатация и бърз преход при инцидентно замърсяване. Възложителят е задължен да извърши проучване на предприятия с рисков потенциал в района и да събере информация за възможното въздействие на замърсявания. Изискванията са задължителни, ако има данни за рискови предприятия. В противен случай, се спазват само мерките срещу атмосферни води и достъп на външен въздух.
Чл. 189
Чл. 189 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че при проектиране на водоснабдителни системи, в случай на инцидентно замърсяване на околната среда, е допустимо намаляване на подаваното количество вода с до 30% от оразмерителния разход за населеното място. Намаленото количество вода, когато е възможно, трябва да идва от подземен водоизточник.
Чл. 190
Чл. 190 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че при проектиране на нови водоснабдителни системи с водовземане от повърхностни води, е необходимо да се проучи и осигури втори независим водоизточник. Този водоизточник трябва да бъде подземен, ако е възможно, и да отговаря на минималните водни количества, определени в чл. 189, ал. 1. Освен това, подземният водоизточник трябва да спазва изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. и качеството на водата трябва да отговаря на Наредба № 9 от 2001 г.
Чл. 191
Наредбата регламентира мерките, които трябва да се предвидят при проектиране и реконструкция на водовземни съоръжения. За нови съоръжения се изискват хидроизолация, кондукторна тръба с херметизиращ фланец, уплътняване на отвори и др. При реконструкции се прилагат само практични мерки. Вентилационните тръби трябва да са проектирани за максимален дебит. Ако защитата срещу околния въздух е невъзможна, се посочват местни кладенци за инцидентно замърсяване.
Чл. 192
Чл. 192 определя изискванията при проектиране и реконструкция на водопроводи и водоснабдителни мрежи, които трябва да бъдат водоплътни и защитени от замърсяване. Предвиждат се мерки за защита на помещенията, включително уплътняващи врати, вентилационни инсталации с пречистващи филтри и уплътнени съдове за питейна вода. Проектите трябва да отговарят на нормативните изисквания и технологичното задание.
Чл. 193
Наредбата определя мерките, които трябва да се вземат при проектиране и изграждане на нови шахти на въздушници и безнапорни разпределителни шахти, включително хидроизолация, уплътнителни елементи и вентилационни системи, с цел защита от атмосферни води и околен въздух. При реконструкции на съществуващи шахти също се предвиждат мерки за защита, а вентилационните тръби трябва да са оразмерени за максимален дебит. Шахтите на изпразнителите и удароубивателите не изискват защита срещу достъп на околния въздух.
Чл. 194
Чл. 194 от наредбата описва изискванията за защита на строителните отвори на регулиращи водонапорни съоръжения срещу достъп на околния въздух, особено при инцидентно замърсяване. Уплътняващите врати и прозорци се проектират съгласно архитектурния проект и нормативните актове. Вентилационната система трябва да бъде оразмерена според технологичното задание и да включва въздушен пречистващ филтър. За преливната система е предвиден воден затвор с минимална височина 0,5 m.
Чл. 195
Наредбата определя изискванията за проектиране на врати, прозорци и вентилационни системи в помпени станции, за да се осигури защита срещу замърсяване на околната среда. Вратите и прозорците трябва да бъдат уплътнени съгласно проект на част "Архитектура". Вентилационната система трябва да бъде проектирана по част "ОВиК" с изчислени параметри за въздухообмен. Освен това, предвиждат се въздушни пречистващи филтри за пречистване на външния въздух, постъпващ в съоръжението.
Чл. 196
Чл. 196 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за помпените станции, свързани с водоснабдителните системи. Те трябва да бъдат проектирани за работа при инцидентно замърсяване на околната среда и да имат двойно електрозахранване от два независими източника. Един от източниците може да бъде дизелов агрегат, като трябва да се спазват действащите нормативни актове и технологичното задание.
Чл. 197
Наредбата определя изискванията за проектиране на пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), които работят при условия на инцидентно замърсяване на околната среда. ПСПВ трябва да се проектират с мерки за защита на технологичните помещения от достъп на околния въздух, включително уплътняващи врати и прозорци, вентилационни инсталации с въздушни филтри и уплътнени съдове за питейна вода. Освен това, отпадъчните води и утайките от станцията трябва да се пречистват и управляват в съответствие с нормативните актове.
Чл. 198
Наредбата описва изискванията за пречистване на водите в пречиствателни станции, работещи при инцидентно замърсяване. Предвижда се повишаване на дозите реагенти и времето за контакт с водата, работа на допълнителни дозиращи устройства, замяна на традиционни филтри с по-ефективни, и осигуряване на достатъчно запаси от реагенти и филтриращи материали. Увеличава се потреблението на електрическа енергия, осигурена от два независими източника. Техническите мерки се определят с инвестиционния проект, а на изхода на станцията не трябва да има остатъци от реагенти над допустимите норми.
Чл. 199
Член 199 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че в случай на съществуваща ПСПВ без мерки за работа при инцидентно замърсяване на околната среда, е възможно аварийно присъединяване на мобилни пречиствателни станции. Тези станции трябва да осигуряват необходимото количество пречистени води, съгласно изискванията на член 189.
Чл. 200
Наредбата определя изискванията за проектиране на площадките на пречиствателните станции и съоръженията на водоснабдителните системи. При проектирането трябва да се спазват правилата за територии и устройствени зони, изискванията за санитарно-охранителни зони, хигиенните изисквания за здравна защита, както и технологичните изисквания за пречистване на водите и геоложките условия.
Чл. 201
Чл. 201 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за изграждане на площадките за пречиствателни станции и съоръжения на водоснабдителните системи. Площадките трябва да се разполагат на пустеещи и слабопродуктивни терени, терени с наклон, осигуряващ гравитачно движение на водите, и незаливаеми терени. Освен това, площадките трябва да бъдат благоустроени, осветени и оградени, спазвайки санитарно-хигиенните изисквания и условията за безопасност при експлоатация. Спомагателни сгради могат да се проектират при необходимост, в съответствие с изискванията за безопасност.
Чл. 202
Чл. 202 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за разполагане на съоръженията на водоснабдителните системи. Те трябва да осигуряват възможност за разширение и етапно строителство, минимална дължина на техническите проводи, достъп на транспортни средства и механизация за ремонт и обслужване, както и минимални загуби на напор, съобразявайки се с естествения наклон на терена.
Чл. 203
Наредбата предвижда мерки за повишаване на сигурността на водоснабдителните системи в райони с сеизмичност над 0,15. Основните изисквания включват: разполагане на резервоари в противоположни участъци на мрежата, забрана за изграждане на водонапорни кули, разполагане на резервоари извън разломни зони, проектиране на хидрофорни уредби за обекти с разход до 100 m3/h, проектиране на системи с ниско налягане, изпълнение на отворите за тръбопроводи с по-големи размери и запълване с еластични материали, и монтиране на салници при преминаване на тръбопроводи през стени на резервоари.
Чл. 204
Чл. 204 от Наредба № РД-02-20-2 позволява допиране на ограждащите и носещите конструкции на пречиствателната станция със стените на вградените резервоари и други съоръжения, при условие че има технико-икономическа обосновка за това.
Чл. 205
Подземните съоръжения трябва да бъдат свързани с надземните части на сградата и изхода чрез открити стълби, които са обезопасени с парапети, за да се осигури безопасен достъп.
Чл. 206
Наредбата предвижда, че за осигуряване на безопасност при пожар в сградите и съоръженията, свързани с водоснабдителните системи, трябва да се спазват установените правила и норми за пожарна безопасност.
Чл. 207
Хлораторните станции, свързани с пречиствателните станции, както и складовете за хлор и други опасни реагенти, трябва да бъдат проектирани с оглед на необходимостта от резервни обеми. Тези резерви са предназначени за автоматично преливане на веществата в случай на авария с контейнерите.
Чл. 208
Откритите резервоари с височина на стените под 0,70 см над терена трябва да бъдат обезопасени с парапет с минимална височина от 0,9 м.
Чл. 209
Чл. 209 от Наредба № РД-02-20-2 задължава проектите в част "Конструктивна" да се разработват въз основа на технологично задание, като е необходимо да се спазват изискванията на нормативните актове за проектиране на строителни конструкции, свързани с предвидените съоръжения.
Чл. 210
Член 210 от наредбата предвижда, че за преминаване на водопроводите през дилатационни фуги трябва да се използват компенсатори. Те осигуряват необходимата еластичност на връзката, което е важно за правилното функциониране на водоснабдителните системи.
Чл. 211
Проектите в част "Електрическа" трябва да се разработват въз основа на технологично задание и да отговарят на изискванията на нормативните актове, касаещи електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 212
Чл. 212 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че технологичният контрол на водоснабдителните системи и съоръжения трябва да се осигурява чрез използването на средства и прибори, които позволяват както постоянен, така и периодичен контрол.
Чл. 213
Чл. 213 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя, че системите за управление на технологичните процеси, както и степента и обемът на автоматизация, трябва да се определят в зависимост от изискванията на заданието за изработване на инвестиционния проект и условията за техническа експлоатация.
Чл. 214
Чл. 214 от наредба № РД-02-20-2 предвижда, че проектите за част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" трябва да се разработват на основата на техническо задание и да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове. Тази част от наредбата е част от главата, която обхваща общите положения за изграждане, въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на водоснабдителните системи.
Чл. 215
Водоснабдителните системи се изграждат поетапно или цялостно, съгласно строителните книжа, при спазване на нормативите и изискванията на наредбата. Изграждането трябва да отговаря на Наредба № 2 от 2004 г. за безопасни условия на труд и на специфичните изисквания в плана за безопасност и здраве. Освен това, се спазват и изискванията на нормативните актове за строителни и монтажни работи. Довършителните работи трябва да осигуряват влагоустойчивост и корозионоустойчивост.
Чл. 216
Член 216 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че преди започване на изграждането на елементите на водоснабдителните системи, е необходимо да се извърши входящ контрол на строителните продукти, устройства и съоръжения, предвидени в проекта. Също така, трябва да се проверят документите за удостоверяване на съответствието с основните изисквания към строежите и техническата документация. Не се разрешава използването на строителни продукти, които имат технологични дефекти, пукнатини или отклонения от допустимите стойности в спецификациите им.
Чл. 217
Чл. 217 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че при приемането на завършените строително-монтажни работи (СМР) на елементите на водоснабдителните системи се извършват огледи и изпитвания, за да се удостоверят съответствията с издадените строителни книжа и правилата за изпълнение на СМР. Необходимо е да се съставят актове и протоколи в съответствие с Наредба № 3 от 2003 г.
Чл. 218
Член 218 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че разрешаването на ползването на водоснабдителните системи и определянето на гаранционните срокове за строителни, монтажни работи и съоръжения след приемането им се извършва в съответствие с Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минималните гаранционни срокове за изпълнени работи.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № РД-02-20-2 постановява, че техническите актове и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация на водоснабдителни системи трябва да бъдат съставени преди пускането на отделен елемент на системата в пробна експлоатация.
Чл. 220
Съгласно Чл. 220 от Наредба № РД-02-20-2, елементите на водоснабдителните системи трябва да бъдат дезинфекцирани преди да бъдат въведени в експлоатация. Това е задължителна мярка за осигуряване на безопасността и качеството на водоснабдяването.
Чл. 221
Чл. 221 от Наредба № РД-02-20-2 определя основните задължения за техническата експлоатация на водоснабдителните системи. Параметрите на елементите на системата трябва да се поддържат в процеса на нормална експлоатация. Собственикът на системата определя отговорните лица за техническата експлоатация, а също така се създава система за техническо обслужване и ремонт на оборудването, за което се води документация. Спазват се изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за осигуряване на безопасни условия на труд.
Чл. 222
Чл. 222 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя условията за изграждане на съоръжения за подземни води. Подземната част на тези съоръжения трябва да бъде изградена съгласно Наредба № 1 от 2007 г. Надземната част, включително шахтите, се изгражда в съответствие с издадените строителни книжа и нормативните актове, свързани със строителството.
Чл. 223
Чл. 223 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията при изграждане на надземната част на тръбни кладенци. Условията включват: 1. Устието на кладенеца да е на височина не по-малко от 0,2 м над дъното на шахтата. 2. Цялостта на обсадните тръби и тяхната циментация да не се нарушава. 3. Осигуряване на изолация за предотвратяване на проникване на повърхностни води. Изискването за целостта на обсадните тръби не важи, ако дъното на шахтата е под земната повърхност, в такъв случай се осигурява хидроизолация на тръбите след отстраняване на обсадните тръби.
Чл. 224
Чл. 224 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда изисквания при изграждане на надземната част на шахтови кладенци и шахтата за средства за измерване на черпените водни обеми. Необходимо е да се осигури ненарушаване на хидроизолацията около бетонните пръстени и да се постави водонепропусклива настилка, съобразена с проектните изисквания.
Чл. 225
При изграждане на хоризонтални дренажи е необходимо да се спазват следните изисквания: 1. Изграждане на хидроизолация от трамбована глина (20-40 cm), бетонна плоча (не по-малко от 10 cm) или водонепропусклива изолация, за да се предотврати проникването на повърхностни води. 2. При риск от заливане, да се изгражда насип с височина минимум 0,5 m над земната повърхност и 5 m встрани от канала, който да се затревява. 3. Осигуряване на водонепропусклива настилка около ревизионните шахти, съгласно проектните изисквания. 4. Осигуряване на вентилация за всички шахти, съгласно проектните изисквания.
Чл. 226
Чл. 226 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за изграждане на събирателната шахта за приемане на водата от каптажи на извори. Изкопните работи трябва да започнат с направата на отточния канал. Хидроизолацията върху и отстрани на шахтата трябва да бъде от трамбована глина с дебелина 50 см, покрита със земен насип с подходящ наклон.
Чл. 227
Наредбата определя изискванията за изграждане на подземни части на помпени станции и брегови водовземни кладенци. Те трябва да се изпълняват в открити изкопи, чрез спускане или кесони. В зависимост от хидрогеоложките условия, могат да се прилагат различни методи за водоотвеждане и укрепване на почвата. Изкопите трябва да бъдат оформени и нивелирани, а завършените работи да бъдат приети с акт, отразяващ действителните коти и изпитване на издръжливостта на почвата.
Чл. 228
Член 228 от наредбата предвижда, че при открито водоотвеждане, водата от изкопа трябва да се изпомпва непрекъснато до завършване на подземните части на съоръжението. Това е необходимо за осигуряване на безопасни и ефективни условия по време на строителството.
Чл. 229
Чл. 229 определя условията за полагане на гравитачни или сифонно действащи тръбопроводи, свързващи водоприемника с помпената станция или бреговия кладенец. Полагането се извършва съгласно проектните изисквания и изискванията на глава четиринадесета. Тръбопроводите в границите на водната част на водохващащите съоръжения се полагат чрез спускане от плаващи или стационарни опори, чрез свободно потопяване или отбивни стени. Спускането и укрепването на тръбопроводите също се определят в съответствие с проектните изисквания.
Чл. 230
Чл. 230 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че тръбопроводът на водохващащо съоръжение, предназначен за полагане в подводна траншея, трябва да бъде подготвен преди изкопаването. След това той се полага незабавно, след проверка на неговата годност.
Чл. 231
Чл. 231 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че преди започване на изграждането на основата на речни водоприемници е необходимо да се проверят пикетажните оси на водоприемниците и котировката на временните репери. В случай на необходимост, речното дъно може да бъде почистено и удълбочено.
Чл. 232
Чл. 232 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда извършване на контролни водолазни проверки след изграждане на настилка под водоприемника. Проверяват се широчината, дължината и напречният наклон на настилката. Допустимото отклонение от проектната повърхност е до 30 mm.
Чл. 233
Чл. 233 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че изпитването на водовземни съоръжения трябва да се извърши след завършване на строително-монтажните работи (СМР) и преди те да бъдат присъединени към водопроводната система. Изпитването включва предексплоатационно черпене на разрешените денонощни и максимални количества с монтираното оборудване, след което се съставя протокол за проведеното изпитване.
Чл. 234
Чл. 234 определя изискванията за вземане на проби и анализи на водата от водовземни съоръжения, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. При предексплоатационното черпене на вода от подземни и повърхностни източници се извършват химични, микробиологични и радиологични анализи. Анализите трябва да се извършват от акредитирани лаборатории, спазващи международно признати стандарти.
Чл. 235
При приемането на водовземните съоръжения се изисква проверка на съответствието с издадените строителни книжа и завършеност на строителството. Процесът включва преглед на заповедната книга, констативния акт за годност на строежа, строителни актове и протоколи, както и технически проверки за водонепропускливост, плътност на тръбопроводи и уплътнение на диги.
Чл. 236
Чл. 236 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че документацията за изграждане и приемане на подземната част на съоръжения за подземни води, която е изготвена съгласно Наредба № 1 от 2007 г., е задължителна част от строителните книжа за водовземното съоръжение.
Чл. 237
Чл. 237 от Наредба № РД-02-20-2 определя задълженията по време на техническата експлоатация на водовземните съоръжения. В дневник се вписват всички изменения в експлоатацията и необходимостта от ремонти. Извършват се периодични измервания на дебита и качеството на водата. При отклонения се предприемат санитарно-технически мерки, а при недопустими отклонения съоръжението се спира от работа.
Чл. 238
Чл. 238 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за изграждане на основните и спомагателните съоръжения, тръбопроводи и обслужващи сгради на площадката на пречиствателната станция за питейни води. Те трябва да се изпълняват в съответствие с издадените строителни книжа и нормативните актове. Също така, съоръженията за отвеждане на битови или технологични отпадъчни води трябва да отговарят на правилата на Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за канализационни системи.
Чл. 239
Чл. 239 определя изискванията за хидравлично изпитване на пречиствателни станции за питейни води преди въвеждането им в експлоатация. Изпитванията включват проверка на водоплътността и якостта на различни съоръжения, включително тръбопроводи и помпени станции, след завършване на строителните работи. Освен това, се предвиждат специфични условия за съоръжения с непитейни води, мерки за защита при агресивни подземни води и ограничения при изпитване на резервоари за агресивни течности. Всички основни съоръжения трябва да бъдат почистени от строителни отпадъци преди изпитването.
Чл. 240
Корпусите на напорните филтри трябва да преминат изпитване на якост и водоплътност преди запълването с филтрационни материали. При запълване с вода, въздухът трябва да бъде напълно отстранен. Пробното налягане за изпитване на якост е равно на работното налягане, увеличено с 1,5. Успешното изпитване на якост е при условие, че в продължение на 10 минути не се открият изтичания или разрушения. За водоплътност пробното налягане е равно на работното налягане, увеличено с 0,5 MPa, и тестът е успешен, ако в продължение на 24 часа не се открият изтичания и налягането не спадне с повече от 0,05 MPa.
Чл. 241
Член 241 от наредбата описва процедурата след успешното изпитване на филтрационната дренажна система и на филтрите. Първо, след изпитването, филтрите се зареждат с филтърен материал, след което се проверява хоризонталността на материала. След успешната проверка се извършва пробно промиване на филтъра, което трябва да отговаря на проектните изисквания.
Чл. 242
Чл. 242 от Наредба № РД-02-20-2 описва процеса по приемането на пречиствателната станция за природни води, който включва комплексна оценка на изпълнението и готовността за техническа експлоатация. Приемането изисква проверка на редица документи и условия, включително заповедната книга, констативния акт, генералния план на площадката, актове и протоколи от строителството, съответствието на съоръженията с издадените строителни книжа, и удостоверяване на съответствието на вложените продукти.
Чл. 243
Чл. 243 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда процедури за приемане на пречиствателни станции за природни води. След провеждане на 72-часова проба за хидравлична проводимост, съоръженията се дезинфекцират с биоциди. При основни ремонти, промиването и дезинфекцията следват указания от приложение № 14. Пречиствателният ефект се удостоверява след 48-часова пробна експлоатация с анализ на качествата на водата, за който се съставя протокол.
Чл. 244
Чл. 244 от наредбата предвижда, че при техническата експлоатация на пречиствателната станция трябва да се организира документирана система за контрол на техническото състояние и ремонтно обслужване на всички нейни части. Освен това, резервните хлоратори трябва да се проверяват периодично или да работят в режим на редуване.
Чл. 245
Помпената станция трябва да бъде изградена в съответствие с издадените строителни книжа, както и с правилата и нормативите, установени в наредбата и другите нормативни актове, свързани с изпълнението на строителни конструкции.
Чл. 246
Чл. 246 от Наредба № РД-02-20-2 описва процедурите за приемане на помпени станции, включващи проверка на документи, изпитвания на оборудването и съответствие с проектните изисквания. Проверяват се констативни актове, заповедни книги, инвестиционни проекти, актове от строителството, протоколи от изпитвания и характеристики на оборудването. Помпите трябва да бъдат изпитани на пълно натоварване, а тръбната система да отговаря на изискванията за водопроводи. Помпената станция се приема в експлоатация след 72-часова проба при експлоатационни условия.
Чл. 247
Чл. 247 от наредбата предвижда, че за нормалната техническа експлоатация на помпената станция трябва да се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване. В наредбата се разглеждат изискванията за полагане, монтаж, изпитване, приемане и въвеждане в експлоатация на водопроводи.
Чл. 248
Тръбопроводите трябва да се полагат и монтират в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на наредбата, както и указанията на производителя относно полагане, монтаж и изпитване на тръбите.
Чл. 249
Тръбопроводните части на водоснабдителните системи трябва да се транспортират и складират в съответствие с указанията на производителя. Това е необходимо, за да се избегнат взаимодействия с опасни вещества, замърсявания и повреди.
Чл. 250
Член 250 предвижда, че при извършване на изкопни работи за полагане на тръби е необходимо да се спазват нормативните изисквания относно отстоянията от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи. Също така, трябва да се вземат мерки за предотвратяване на щети върху тях.
Чл. 251
Наредбата определя изискванията за размерите на траншеята при полагане на тръби за водоснабдяване. Минималната широчина на траншеята трябва да отговаря на проектните изисквания, посочени в приложение № 15. Всички изменения в проекта трябва да бъдат съгласувани с проектанта. Преди полагането на тръбите е необходимо да се извърши проверка на дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.
Чл. 252
Чл. 252 определя изискванията за оформяне на основата на траншеята при полагане на тръбопроводи. Основата трябва да е безпрепятствена и, ако е необходимо, да се извършват вкопавания. Дъното на траншеята трябва да бъде подходящо и да съответства на надлъжния профил на тръбопровода. При неустойчиви условия, траншеята се изкопава по-дълбоко и се заменя с подходяща почва. Специални мерки се вземат при неустойчиви почви и подземни води, включително дренажи и защита от корозионни влияния.
Чл. 253
Член 253 от Наредба № РД-02-20-2 предписва, че тръбите, преминаващи през стените на съоръженията, трябва да бъдат инсталирани по начин, който осигурява водоплътност на съоръжението. Освен това, е необходимо да се предотвратят недопустими натоварвания както върху тръбите, така и върху самите съоръжения.
Чл. 254
Чл. 254 от наредбата определя изискванията за свързване на тръби, фасонни части и арматури в водоснабдителните системи. Според чл. 254(1) тръбопроводът трябва да бъде водонепропусклив и да издържа на работните натоварвания. Чл. 254(2) изисква опорните блокове да се изграждат така, че тръбната връзка да остава свободна, когато е възможно. Чл. 254(3) посочва, че заваряването на тръбите трябва да се извършва от квалифициран персонал, с одобрена заваръчна техника и методи. Чл. 254(4) указва, че при свързването на тръбите трябва да се използват смазки, които са безопасни за контакт с питейна вода.
Чл. 255
Чл. 255 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда задължения за възстановяване на нарушени изолационни покрития на тръби и фасонни части, както и мерки за защита на тръбите с пластмасово покритие от остри камъни, топлинно въздействие и контакт с опасни вещества. Възстановяването на покритията трябва да се извършва съгласно указанията на проектанта и техническите спецификации.
Чл. 256
Член 256 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за изпитване на антикорозионните покрития на водопроводи, включително метални с електроизолационно покритие. Изпитването се извършва с електроконтролна апаратура, като напрежението се определя в проекта в зависимост от покритието. Откритите дефекти трябва да бъдат отстранени съгласно техническите спецификации, а възстановените области да бъдат повторно изпитани. Резултатите от изпитването се документират в протокол.
Чл. 257
Нарушенията на вътрешното покритие или облицовката на тръбите и фасонните части трябва да се възстановяват в съответствие с указанията на производителя. Освен това, тези покрития и облицовки трябва да отговарят на изискванията за безопасност на материалите, които са в контакт с питейна вода.
Чл. 258
Член 258 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че шахтите на водопроводите трябва да се изграждат в съответствие с изискванията на проекта. Това означава, че всички строителни дейности свързани с шахтите трябва да следват предварително одобрените проектни спецификации и стандарти за безопасност и функционалност.
Чл. 259
Чл. 259 от Наредба № РД-02-20-2 указва, че при изграждане на водопроводи под елементи на транспортната техническа инфраструктура трябва да се осигури необходимата устойчивост срещу пропадане на съоръженията. Това е важно за безопасността и дългосрочната експлоатация на инфраструктурните обекти.
Чл. 260
Член 260 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че преди полагането на тръбопроводи през водно препятствие трябва да се извършат контролни измервания на дълбочината на дъното, за да се установи съответствието между действителните и проектните коти. В случай на значителни отклонения и недостатъчен защитен почвен слой, е необходимо да се спазват проектните изисквания относно височината на защитния слой.
Чл. 261
Дюкерите, които преминават през реки и дерета, трябва да бъдат изграждани по време на най-ниските водни стоежи. Освен това, те трябва да бъдат затежавани с допълнителни товари, свързани с тръбите, за да се предотврати изплуването им.
Чл. 262
Чл. 262 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за засипване на тръби при изграждане на водоснабдителни системи. Засипването трябва да се извършва с подходящи материали в четири слоя: долна част на основата, горна част на основата, странична засипка и първоначална обратна засипка. Качеството на материалите и степента на уплътняване зависят от местоположението на тръбопровода. Осигуряват се средства за трасиране и обозначаване на водопроводите. След основното засипване се поставят предупредителни ленти за обозначаване и защита на водопровода.
Чл. 263
Чл. 263 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията преди безтраншейно полагане на тръбопровод. Необходимо е да се установят местоположението на съществуващите подземни мрежи, да се вземат предвид техническите характеристики на тръбите (включително диаметри, дължина, натоварвания и връзки) и да се извършат геоложки проучвания за земните слоеве, за да се избере подходящ метод за прокарване.
Чл. 264
Чл. 264 описва изискванията за проектиране и конструкция на главни и междинни шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводи. Главните шахти трябва да издържат на статични и динамични натоварвания. Местоположението на главните шахти се определя в зависимост от свързванията с съществуващи водопроводи и промени в трасето. При междинните шахти се вземат предвид същите фактори, както и технологичните възможности за максимална дължина на проходката без междинна шахта.
Чл. 265
Чл. 265 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира методите за безтраншейно полагане на тръбопроводи, които трябва да предотвратяват загуби на земни слоеве и отклонения от проектното трасе. При избора на метод се вземат предвид точността на полагане, местоположението на съседни технически проводи, диаметър и материал на тръбите, дължина на прокарване, земни условия, наличие на подземни води и минимално земно покритие.
Чл. 266
Чл. 266 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за регистрация и документация по време на изграждане на тръбопровода. Регистрират се направлението, дължината и дълбочината на полагане, както и корекциите при управляемите методи. Максималният интервал на регистриране е 1,0 метра за управляемо хоризонтално сондиране и по едно регистриране на тръба за останалите методи.
Чл. 267
Член 267 от наредбата указва, че при прокарване на водоснабдителни системи, ако се използва лазерна или друга оптична система, тя трябва да бъде монтирана по начин, който да не позволява влиянието на движенията, които могат да настъпят по време на прокарването.
Чл. 268
Член 268 от Наредба № РД-02-20-2 определя максимално допустимите отклонения от посоката и дълбочината на полагане на тръбопроводи при безтраншейно полагане. Тези отклонения се определят в проекта в зависимост от различни фактори, включително изисквания за експлоатация, наклона на тръбопровода и геоложките условия. Отклоненията от проектното трасе трябва да се отбелязват по време на прокарването, като не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.
Чл. 269
Чл. 269 от Наредба № РД-02-20-2 определя правилата за хидравлично изпитване на водопроводите, което е необходимо за доказване на тяхната якост и водоплътност. Изпитването се осъществява след детайлен оглед на съответствието с проектната документация. Безтраншейно положените водопроводи се изпитват преди засипването на шахтите. Изпитванията трябва да се извършват преди монтажа на арматурите, като на техните места се поставят глухи фланци. Спирателните кранове трябва да бъдат отворени по време на изпитването, освен ако налягането на крана е по-голямо от изпитвателното налягане. Откритите участъци от водопровода трябва да бъдат защитени от слънце, а при пластмасови тръби температурата на външната стена не трябва да надвишава 20 °С по време на изпитването.
Чл. 270
Наредбата предвижда, че водопроводът може да бъде изпитван цялостно или на участъци. По време на изпитването е необходимо да се осигурят мерки за подаване и изпускане на необходимото водно количество без затруднения.
Чл. 271
Чл. 271 от наредба № РД-02-20-2 предвижда, че преди изпитването на тръбопровода трябва да се извърши проверка за спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Освен това, в изкопите е забранено извършването на работи, които не са свързани с изпитването на тръбопроводите.
Чл. 272
Член 272 от наредбата предвижда, че преди извършване на изпитване на тръбопровода, трябва да се укрепят глухите фланци и другите временно монтирани фасонни части. Освен това, временно монтираните опори и укрепвания не трябва да се отстраняват до окончателното спадане на налягането след изпитването.
Чл. 273
Наредбата определя изискванията за изпитване на налягане на водоснабдителни системи, включително проверка на устройствата за изпитване, отстраняване на отпадъци от водопровода, използване на отклонения за изпускане на въздух, бавно пълнене на тръбопровода с вода, спазване на проектната последователност и използване на питейна вода за изпитването. След изпитването налягането трябва да се понижи бавно до атмосферното, а тръбопроводът да се изпразни при отворени въздушни устройства.
Чл. 274
Чл. 274 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за предварително изпитване на водоснабдителни системи. Продължителността и налягането на изпитването се определят според проектните изисквания. При откритие на недопустими промени или течове, изпитването се прекратява и дефектите се отстраняват. Успешно проведено предварително изпитване е такова, при което няма видими дефекти или признаци на водопропускливост.
Чл. 275
Чл. 275 от Наредба № РД-02-20-2 определя процедурите за предварително изпитване на подводно полагани тръбопроводи. Изпитването се извършва на два етапа: първият етап е след заваряване на тръбите, а вторият - след проверка за правилното им полагане в траншеята, преди засипването. Освен това, за тръбопроводи, преминаващи под транспортна инфраструктура, предварителното изпитване се извършва след полагане в кожух или колекторен тунел, преди запълването и засипването на изкопите.
Чл. 276
Чл. 276 от Наредба № РД-02-20-2 определя, че тръбопроводите трябва да бъдат изпитвани на спад на налягане, ако това е предвидено в проекта. Това означава, че изпитването е задължително при определени условия, установени в проектната документация.
Чл. 277
Чл. 277 от Наредба № РД-02-20-2 регламентира условията за основно изпитване на тръбопроводи. Основното изпитване не може да се извърши преди предварителното изпитване. Методът за основното изпитване се определя от проектните изисквания. Ако загубите на вода надвишават допустимите стойности или се установят дефекти, участъкът се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато загубите спаднат под допустимите норми.
Чл. 278
При разделяне на тръбопровода на участъци за изпитване, ако резултатите от всички участъци са в пределно допустимите стойности, цялата система подлежи на окончателно изпитване под налягане, равно на работното налягане, за минимум 2 часа, освен ако не е предписано друго.
Чл. 279
Член 279 от наредбата предвижда, че след провеждане на изпитване на водоснабдителни системи, се съставя протокол за резултатите от него. Тази разпоредба е част от Раздел V, който касае приемането и въвеждането в експлоатация на системите.
Чл. 280
Чл. 280 от Наредба № РД-02-20-2 описва изискванията при приемането на водопровод. Приемането включва проверка на констативен акт, заповедна книга, актове и протоколи от строителството, състоянието на тръбопровода и неговите елементи, коти на надлъжния профил, функционирането на арматурите, протоколи от изпитвания и лабораторни проби, геодезичен документ за водопровода, удостоверения за съответствие на вложените продукти и данни за експлоатация и поддръжка на системата.
Чл. 281
Член 281 от наредбата предвижда, че новите водопроводи, както и тези след основен ремонт, обновяване или реконструкция, трябва да бъдат промити и дезинфекцирани преди да бъдат въведени в експлоатация. Водата, използвана за тези процедури, трябва да отговаря на стандартите за питейна вода.
Чл. 282
Чл. 282 регламентира изискванията за дезинфекция на водопроводите. Дезинфекцираният водопровод или съоръжение трябва да бъде изолиран от действащите части на системата. При къси водопроводи и сградни отклонения с DN < 80 mm и дължина до 100 m, може да не се спазва изискването за изолация, освен ако проектът не предписва друго. Изборът на дезинфектант зависи от времето за контакт и качествата на водата. Дезинфекцията се извършва по приложение № 14, а при използване на хлорни биоциди, се вземат предвид активния хлор и обемът на хлорирания участък. Проектът определя вида на биоцидите и начина на дезинфекция.
Чл. 283
Чл. 283 определя правилата за промиване на водопроводи. Начинът на промиване, скоростта и продължителността трябва да отговарят на проектните изисквания. При липса на указания, промиването следва приложение № 14. Промиването с питейна вода се извършва при минимална скорост от 2 до 3 m/s и с обем вода три пъти по-голям от обема на тръбата. Въздух може да се използва за подобряване на почистващия ефект. При изпразване на тръбопроводите в канализацията е необходимо да се предотврати връщането на замърсена вода.
Чл. 284
Член 284 от наредбата определя методите за дезинфекция на елементите на водоснабдителната система. Проектът трябва да указва метода на дезинфекция и необходимостта от неутрализация на отпадъчния разтвор. Допустимите методи включват статичен и динамичен начин с добавяне на биоцид. При статичния метод дезинфекционният разтвор запълва изцяло съоръжението, докато при динамичния метод разтворът се подава в пълен с питейна вода тръбопровод.
Чл. 285
Чл. 285 регламентира процеса на дезинфекция и промиване на водопроводни участъци. След дезинфекция, остатъчното съдържание на биоцид трябва да е под допустимите стойности. Водопроводът се напълва с питейна вода, след което се вземат проби за микробиологичен анализ, който се извършва от акредитирани лаборатории. При положителни резултати, участъкът се свързва с водоснабдителната система, за да се избегне вторично замърсяване.
Чл. 286
Чл. 286 от наредбата предвижда, че за извършените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове. Освен това, резултатите от микробиологичните анализи на водата се документират с протоколи.
Чл. 287
Чл. 287 от Наредба № РД-02-20-2 определя изискванията за мястото и начина на изпускане на отработените води от дезинфекцията и промиването на водопроводите. Тези аспекти трябва да бъдат включени в проекта и да отговарят на нормативните актове за опазване на околната среда. Когато липсват конкретни указания, заустването на отпадъчните води се извършва по указанията в приложение № 14.
Чл. 288
Наредбата определя изискванията за нормалната техническа експлоатация на водопровода, включително необходимостта от документирана система за техническо и ремонтно обслужване. Тази система трябва да бъде адаптирана спрямо местните условия, категорията на водопровода, загубите на вода, качеството на водата, напора, водното количество, пътните натоварвания, условията на полагане, вида на почвата и материала на тръбите.
Чл. 289
Резервоарите за водоснабдителни системи трябва да бъдат изградени в съответствие с одобрените строителни книжа, както и с правилата и нормативите, установени в наредбата и други приложими нормативни актове за строителство.
Чл. 290
Чл. 290 от наредбата регламентира условията за дренаж и защита на резервоарите. Дренажът на дъното на резервоара трябва да се извършва едновременно с изкопите на основите и да се нарежда преди бетонирането. При наличие на подземни води, водното ниво трябва да се понижи чрез водочерпене за 24 часа след бетонирането. Ако подземните води са агресивни, е необходимо да се предвидят мерки за защита на стоманените и бетоновите части на резервоара.
Чл. 291
Член 291 от наредбата указва, че наклоните на дъното към изпразнителните шахти и нивото на основите трябва да се оформят по време на полагането на бетона, преди да бъдат изпълнени замазките.
Чл. 292
Стените на резервоара трябва да бъдат изградени преди втвърдяването на бетона на дъното на резервоара. Това е важна стъпка в процеса на проектиране и изграждане на водоснабдителни системи, която гарантира структурната цялост на конструкцията.
Чл. 293
При бетонирането на покривите на резервоарите, както над водните, така и над сухите камери, е необходимо да се осигурят наклони, които да позволят оттичането на повърхностните води. Това е важно за предотвратяване на натрупване на вода и осигуряване на дълготрайност на конструкцията.
Чл. 294
В наредба № РД-02-20-2 се предвижда, че за конструкции от предварително изготвени елементи, осигуряващи водоплътността на резервоарите, трябва да се използват подходящи уплътнения. Това важи особено за изпълнението на дилатационните фуги и за местата, където тръби и канали преминават през конструктивни елементи.
Чл. 295
Съединителните елементи и арматурите на тръбопроводите трябва да бъдат водоплътни, както и достъпни за монтаж, демонтаж и обслужване. Това осигурява правилното функциониране и поддръжка на водоснабдителните системи.
Чл. 296
Чл. 296 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. забранява бетонирането на тръбопроводите в стените на сухата камера. Тръбите и арматурите, преминаващи през разделителната стена между водната и арматурната камера, трябва да се бетонират плътно след почистване при полагането на бетона.
Чл. 297
Топлоизолациите на водоснабдителни системи трябва да бъдат изпълнени в съответствие с проектните изисквания и приложимите технически спецификации.
Чл. 298
Член 298 от наредбата указва, че тръбопроводите на водонапорните кули трябва да се изпълняват с компенсационни съединения. Освен това, водочерпните арматури на водонапорните кули са задължително топлоизолирани.
Чл. 299
Металните части на резервоара трябва да бъдат боядисани след предварително почистване и подсушаване, както и след завършването на замазките.
Чл. 300
Член 300 от наредбата предвижда, че резервоарите трябва да бъдат засипвани след провеждането на необходимите изпитвания. Освен това, около резервоарите е задължително да се изгражда защитен канал, който да отклонява повърхностните води, с цел предотвратяване на потенциални наводнения или замърсявания.
Чл. 301
Чл. 301 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че всички водосъдържащи съоръжения трябва да бъдат изпитвани на водоплътност след завършване на строително-монтажните работи и при достигане на проектната якост на бетона. Преди изпитването се извършва преглед на готовността на резервоара, при който се съставя констативен акт, удостоверяващ наличието на дефекти и отклонения от проекта. За изпитването се използва вода, предназначена за питейно-битови цели.
Чл. 302
Член 302 от наредбата предвижда, че всяка водна камера трябва да бъде подложена на изпитване за водоплътност. Изпитването включва проверка на водонепропускливостта на покрива, стените и дъното на резервоара.
Чл. 303
Чл. 303 от Наредба № РД-02-20-2 определя начина на провеждане на изпитването за водонепропускливост на покрива на резервоара, който трябва да съответства на проектните изисквания. Изпитването се счита за успешно, ако не се наблюдават видими течове от долната страна на покрива.
Чл. 304
Чл. 304 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че преди изпитването на водоплътност на стените и дъната на водните камери на резервоара, всички технологични затворни органи трябва да бъдат затворени, за да се предотврати просмукване на вода. Освен това, всички арматури и отвори трябва да бъдат затворени, а външните повърхности на стените да останат открити за свободен достъп и оглед.
Чл. 305
Водните камери на резервоара се пълнят на два етапа: първо, частично напълване до 1 метър за проверка на водоплътността на дъното в продължение на 24 часа, след което се извършва пълнене до проектната кота.
Чл. 306
Чл. 306 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за изпитване на водоплътността на стените на водните камери на резервоара. Изпитването трябва да продължи минимум пет денонощия след напълване с вода до проектната кота. Преди теста, ежедневното понижаване на водата не трябва да се увеличава. Успешно изпитване се счита, ако денонощната загуба на вода е до 3 l/m2 намокрена повърхност, без струене на вода и изтичания, а основата не е овлажнена. Допустимо е потъмняване или слабо изпотяване на отделни места.
Чл. 307
Чл. 307 определя условията, при които изпитването на водоснабдителни системи се счита за неуспешно. Успешно изпитване не може да се проведе, ако има изтичания на вода по стените или овлажняване на почвата в основата на резервоара, дори и загубите на вода да са в допустимите норми. При констатирани дефекти, те се фиксират и изпитването се повтаря след отстраняването им. Резултатите от изпитванията се документират в протоколи.
Чл. 308
При приемането на резервоар се извършва проверка на заповедната книга на строежа, констативен акт за годността на строежа, актове и протоколи от строителството, тръбопроводни системи и уплътнения, арматури, протоколи от изпитвания и документи за съответствие на вложените продукти.
Чл. 309
Преди да бъде въведен в експлоатация, резервоарът за водоснабдяване трябва да бъде почистен, промит и дезинфекциран, за да се осигури безопасността и качеството на водата.
Чл. 310
Чл. 310 от Наредба № РД-02-20-2 задължава почистването на всички вътрешни повърхности на резервоарите и промиването на тръбопроводните системи с чиста питейна вода под достатъчно налягане.
Чл. 311
Чл. 311 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. описва изискванията за дезинфекция на резервоари и тръбопроводни системи. Резервоарите трябва да се дезинфекцират с биоцид, след което да се промият с дезинфекционен разтвор и чиста питейна вода. Водата трябва да съдържа остатъчен биоцид под минимално изискваните стойности. Проби за микробиологичен анализ се вземат след определеното време за престой на водата и анализът се извършва от акредитирана лаборатория. Резервоарът може да бъде въведен в експлоатация само след потвърждение на съответствието на водата с нормативните изисквания.
Чл. 312
Чл. 312 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда, че за резултатите от анализите на водата трябва да се представят протоколи. Освен това, за процеса на дезинфекция на резервоара е необходимо да се изготвят констативни актове.
Чл. 313
Чл. 313 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда, че за нормалната техническа експлоатация на резервоарите за водоснабдяване трябва да се организира документирана система. Тази система включва техническо и ремонтно обслужване, наблюдение на качеството на водата, периодичен контрол на всички елементи, а също така и поддържане, почистване и дезинфекция на резервоарите.
Чл. 314
Чл. 314 от Наредба № РД-02-20-2 предвижда мерки при установяване на непригодност на резервоар за водоснабдяване. В случай на технически проблем, се предприемат ремонтни и възстановителни работи. Преди повторното въвеждане на резервоара в експлоатация, водните камери, които са били извключени, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани.
Чл. 315
Водопроводите и съоръженията трябва да се полагат в земна основа от І тип по пропадъчност и в непропадъчни почви, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. Основата под водопроводите и съоръженията, полагани в земна основа от ІІ тип, се подготвя в съответствие с проектните изисквания и също с Наредба № 1 от 1996 г.
Чл. 316
Чл. 316 от Наредба № РД-02-20-2 определя условията за изкопаване на траншеи и изкопи. Според алинея 1, изкопаването е разрешено след завършване на мерките за оттичане на повърхностни води. Алинея 2 уточнява, че траншеите трябва да се изкопават в съответствие с проектните изисквания за големина.
Чл. 317
Изкопните работи трябва да бъдат прекратени при откритие на участък с внезапно нарастващо пропадане на земната основа. Те могат да бъдат подновени едва след стабилизиране на пропадането. За всеки случай се съставя акт за деформациите на конструкцията.
Чл. 318
Чл. 318 от наредбата указва, че удълбочаванията под съединенията на тръбопровода трябва да се извършват след предварително уплътняване на почвата. Освен това, удълбочавания под челно заварени съединения не са допустими.
Чл. 319
При земни основи от ІІ тип по пропадъчност, обратно засипване на траншеите и изкопите не трябва да се извършва с преовлажнени, пясъчни или дрениращи почви и материали. Освен това, под тръбите не е разрешено поставяне на подложки от пясък и други дрениращи материали.
Чл. 320
Наредбата определя изискванията за изграждане на подземни и полуподземни съоръжения в системите за водоснабдяване. Съоръженията трябва да бъдат изградени след предварително уплътняване на почвата и създаване на защитна подложка. Уплътняването се извършва с определени техники в зависимост от характеристиките на почвата. Дебелината на защитната подложка трябва да е минимум 60 см, а уплътняването се контролира с проби, от които 90% трябва да отговарят на стандартите за плътност. Заздравяването на основата може да се извърши с циментольосова подложка, съгласно други нормативни изисквания.
Чл. 321
Член 321 от наредбата регламентира изискванията за бетониране на стоманобетонни съоръжения. Бетонирането трябва да се извършва без прекъсване, а в случай на прекъсване, фугите трябва да бъдат обработени, за да се осигури водонепропускливост. При бетонирането и обработката на бетона е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 3 от 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл. 322
Чл. 322 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. предвижда мерки за защита на съоръженията от повърхностни води чрез изпълнение на водозащитни мероприятия и укрепване. Освен това, при наличие на пропадъчни почви, след изграждане на съоръженията, е необходимо да се поставят странични репери (не по-малко от 4), разположени на разстояние два пъти широчината на съоръженията за системно наблюдение на пропадането на земната основа.
Чл. 323
Чл. 323 от Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. определя изискванията за фундиране на кулорезервоари в пропадъчни почви. Необходимо е да се осигури отвеждането на водите в случай на повреди, като основите се защитават от просмукване на повърхностни води чрез широки тротоари и отводнителни канавки. Преливно-изпразнителните системи трябва да бъдат разположени на разстояние най-малко 15 метра от основите.
Чл. 324, § 1, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8, § 9
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи в България. Основните разпоредби включват: уплътняване на празнини между съоръжения и стени на изкопи, определяне на различни видове водоземни и черпателни съоръжения, помпени и пречиствателни станции, както и наляганията и загубите на вода в системите. Дефинирани са основни термини, свързани с водоснабдителните системи, и са установени минимални изисквания за инвестиционни проекти и прединвестиционни проучвания. Наредбата предвижда и административнонаказателни разпоредби за нарушения, като влиза в сила четири месеца след обнародването.
§ 1
Наредбата определя терминология и дефиниции, свързани с водоснабдителни системи, включително съоръжения за водозабор, пречистване и доставка на вода. Включени са определения за различни видове водопроводи, помпени станции, загуби на вода, налягания в системата и специфични съоръжения, свързани с водоснабдяването. Освен това, наредбата уточнява изисквания за безопасност и качество на водата, както и условия за експлоатация на съоръженията.
§2
Наредбата предвижда, че за нарушения на разпоредбите ѝ се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Закона за административните нарушения и наказания. В случай, че друг закон предвижда по-тежки наказания, те ще имат предимство.
§ 3
Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. е издадена на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и отменя предишната Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Последната е била обнародвана в Държавен вестник, бр. 34 от 2005 г. и е била изменяна през 2010 и 2016 г.
§4
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 уточнява, че за цитираните стандарти в наредбата се прилагат действащите версии, освен за хармонизираните стандарти съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011. За тях се прилага версията, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз.
§5
Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е свързана с организацията и координацията на обмена на информация относно технически регламенти и правила за услуги на информационното общество, както и с установяването на звено за контакт относно продуктите. Наредбата е съобразена с Директива 98/34/ЕС, актуализирана с Директива 2015/1535.
§6
Параграф §6 определя, че започнатите производства за одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж ще продължат да се водят по досегашния ред. Производството се счита за започнато от момента на подаване на писмено заявление за одобряване на проекта от компетентния орган.
§ 7
Параграф 7 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 определя, че започнатите производства по изграждане на водоснабдителни системи ще се довършват по досегашния ред. Датата на издаване на разрешението за строеж е определена като момент, в който се счита, че производството е започнато.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-2 определя, че започнатите производства по въвеждане в експлоатация на водоснабдителни системи ще бъдат довършвани по досегашния ред. Според ал. 2, такова производство се счита за започнато с изготвянето на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който удостоверява предаването на завършения строеж от строителя на възложителя.
§9
Наредбата влиза в сила четири месеца след обнародването и в "Държавен вестник", с изключение на приложение № 13, което влиза в сила от 1.07.2025 г. Приложение № 1 определя минималните изисквания за прединвестиционни проучвания и инвестиционни проекти за водоснабдителни мрежи, включително анализ на съществуващото положение, данни за водоизточниците, геоложки данни, демографски данни, и необходимост от реконструкция. Приложение № 2 указва минималните изисквания за проучвания на пречиствателни станции за питейни води, включително анализ на качеството на водата и капацитета на съществуващите станции. Приложенията продължават с изисквания за проектиране, изграждане, експлоатация и дезинфекция на водоснабдителни системи, включително стандарти и методи за изпитване на налягане, дезинфекция и промиване на съоръжения.
