Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя видовете и класификацията на скелета, техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. Включва минималните изисквания за монтаж и демонтаж, изисквания за експлоатация и видове инспекции. Не се прилага за временни съоръжения за работа на височина, а за проектни документации, които не са обхванати от наредбата, се използват съответните технически спецификации и добри практики.
Наредбата определя изискванията за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. При проектирането и монтажа се спазват нормативните актове за строителни конструкции, включително изисквания за носимоспособност, устойчивост, пожарна безопасност и опазване на околната среда. Скелетите трябва да се проектират и монтират с продукти, които осигуряват необходимото механично съпротивление и устойчивост, и да бъдат придружени от документи за съответствие с приложимите стандарти.
Наредба № РД-02-20-3, приета на 2 декември 2020 г., регулира техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. Чл. 3 подчертава необходимостта от осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните наредби, по време на всички етапи на работа със скелето.
Съгласно чл. 4 от Наредба № РД-02-20-3 от 2 декември 2020 г., видовете скелета се класифицират на базата на четири критерия: 1. предназначение (работно, подпорно, предпазно); 2. вид на изпълнение (фасадно, обемно, мобилно); 3. начин на изграждане (стоящо, висящо, конзолно); 4. вариант на изпълнение (тръбно, рамково, модулно, стълбищно).
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на работни скелета, които се разделят на системни и несистемни. Системните скелета трябва да имат комплект от взаимосвързани компоненти, стандартни конфигурации, оценени по приложимите стандарти, и наръчник за продукта. Несистемните скелета нямат стандартни конфигурации и са проектирани от индивидуално подбрани компоненти. Всички компоненти трябва да отговарят на специфични стандарти за безопасност и качество.
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-3 определя критериите за класификация на работното скеле, основаващи се на стандартите в БДС EN 12811-1. Класификацията включва критерии за натоварване, широчина на работните площадки, светъл вътрешен вертикален размер, наличие на покривало и начин на достъп по вертикала. Класовете натоварване са обозначени с числа от 1 до 6, а широчината на работните площадки с W06 до W24. Светлите вътрешни размери са обозначени с H1 и H2. Наличието на покривало може да бъде с (B) или без (A) покривало, а начинът за достъп по вертикала може да е със стълба (LA), стълбище (ST) или и двете (LS).
Чл. 7 от наредбата определя изискванията за маркиране на системите за работно скеле. Системата трябва да бъде маркирана в съответствие с БДС EN 12810-1 и да включва класификация по чл. 6. Компонентите на скелето трябва да са лесно разпознаваеми и да имат маркировка със знаци, букви и цифри на производителя, където последните две цифри указват годината на производство. Маркировката трябва да бъде четлива през целия експлоатационен срок и размерът на буквите зависи от размера на компонента.
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за маркировка на тръби и съединители на несистемни скелета. Всички тръби и съединители трябва да бъдат маркирани с печат или щампа, която остава четлива след нанасяне на защитно покритие. Височината на знаците трябва да е минимум 4,0 mm, а дълбочината - 0,2 mm. Маркировката на тръбите трябва да отговаря на БДС EN 39, а маркировката на съединителите на БДС EN 74-1, включваща търговския знак на производителя, година на производство, клас на съединителя и вид на производствения контрол.
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. Подпорните скелета се делят на два основни класа: клас А и клас В. Клас А се използва за прости конструкции с определени ограничения за площ и височина, докато клас В включва два подкласа (В1 и В2) и изисква проектиране по Еврокод с различна сложност, но с еднакво ниво на сигурност.
Наредбата определя изискванията за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на системи за скеле, включително работни и предпазни. Системите, които са оценени за съответствие, могат да се използват без допълнителни изчисления, ако са в стандартния набор от конфигурации. При нестандартни приложения са необходими допълнителни изчисления за осигуряване на устойчивост. Несистемните скелета или системите без оценка, но с протоколи от акредитирани лаборатории, трябва да се проектират съгласно БДС EN 12811-1, а специфичните изисквания за фасадни скелета са в БДС EN 12810-1 и БДС EN 12810-2.
Чл. 11 определя изискванията за наръчника на производителя на системи за скеле, който трябва да включва: списък на компонентите, указания за монтаж и демонтаж, план на конфигурации, свързване, ограничения за използване, спецификации на допълнителни елементи, натоварвания, указания за повредени компоненти, съхранение и поддръжка, информация за условия извън стандартния набор, конструктивни данни и ограничения на натоварванията. Част от наръчника, касаеща точките от 1 до 10, трябва да бъде предоставена на обекта на български език. За несистемните скелета информацията се включва в проекта по чл. 12.
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-3 описва условията за изготвяне на индивидуален проект за скеле. Такъв проект е задължителен за несистемни скелета, скелета с височина над 24 метра, скелета, които не са оценени, и по искане на възложителя. Необходимостта от проект се обосновава с становище от проектанта по част "Конструктивна", а изпълнителят може да представи специфични изисквания, които трябва да бъдат одобрени от възложителя и строителния надзор.
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектната документация на системи за скеле. Документацията включва обяснителна записка и чертежи, които показват монтажни планове и детайли на конструкцията. Обяснителната записка трябва да съдържа технически решения за адаптация, информация за монтаж и демонтаж, предложения за нови технологии и изисквания за безопасни условия на труд. Проектите могат да се изработват от правоспособни проектанти и лица с техническа правоспособност.
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектна документация на несистемни скелета и системи за скеле. Документацията включва задание, обяснителна записка, проектни решения и чертежи. Заданието трябва да съдържа данни за проектиране, а обяснителната записка - информация за вида на скелето, специфични изисквания и технически решения. Проектните решения включват статически и динамически изчисления, а чертежите трябва да бъдат подробни и конкретни, осигуряващи изпълнението на строителните работи. Схемата за инсталиране на скелето се отразява в плана за безопасност и здраве.
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-3 указва, че проектът и проектната документация трябва да бъдат изготвени от правоспособен проектант, в съответствие с изискванията на Закона за квалификация и акредитация на инженерите и архитектите (ЗКАИИП). Проектантът трябва да спазва приложимите стандарти и да взема предвид климатичните и сеизмични въздействия на територията, където ще се извършва строителството.
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-3 от 2 декември 2020 г. изисква за всеки конкретен строеж да се състави техническа документация за скелето, която трябва да включва: становище по чл. 12, ал. 2; проектна документация в зависимост от избора на скеле; указания за употреба; документи удостоверяващи изпълнението на чл. 31; протокол за приемане и предаване на скелето, съставен по реда на чл. 38.
Наредбата определя изискванията за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета, с цел осигуряване на безопасност и устойчивост през всички етапи на употреба. Скелетата трябва да бъдат проектирани за безопасен транспорт, монтаж, експлоатация и демонтаж. Основните изисквания включват стабилност, носимоспособност и устойчивост на хлъзгане и преобръщане. Проектирането на работни и предпазни скелета трябва да съответства на действащите нормативни актове и стандарти, а за допълване на изчисленията могат да се използват резултати от изпитвания.
Наредба № РД-02-20-3 определя основните видове натоварване, които трябва да се вземат предвид при проектиране на скелета. Те включват постоянни натоварвания, променливи натоварвания и аварийни товари. Постоянните натоварвания обхващат собственото тегло на конструкцията и помощните конструкции. Променливите натоварвания включват експлоатационни товари и натоварвания от атмосферни условия. Аварийните товари са допълнителни натоварвания, които могат да възникнат при извънредни ситуации.
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че продуктите, използвани в конструкцията на скелето, като стомана, чугун и алуминиеви сплави, трябва да отговарят на БДС EN 12811-1 и приложимите продуктови стандарти. Тези продукти трябва да бъдат придружени от протокол за изпитване или сертификат от контрола. Освен това, специфичните изисквания към материалите и конфигурациите на системата за компоненти, възли и анкериране следва да са съгласно БДС EN 12810-1.
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че за всички конфигурации на системи за фасадни скелета трябва да се спазват специфичните изисквания на стандартите от серията БДС EN 12810.
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-3 указва, че работните и предпазните метални скелета, предназначени за външен монтаж, трябва да бъдат заземени, ако това е посочено в наръчника за продукта или е включено в заданието за индивидуален проект. Наредбата продължава с разпоредби относно проектната и техническата документация за подпорните скелета.
Проектната документация за подпорните скелета от класове В1 и В2 трябва да бъде изготвена от правоспособен проектант и включва задание, обяснителна записка, проектни решения и чертежи. Заданието съдържа информация за монтажа, експлоатацията, демонтажа и натоварването. Обяснителната записка включва проектен клас, концепция за натоварванията, последователността на операциите, описание на модела за конструктивен анализ, списък на документи за изчисленията, спецификация на материалите и монтажен план. Проектните решения трябва да осигурят носимоспособност и стабилност на конструкцията, а чертежите трябва да бъдат подробни и да включват типови детайли, размери, анкериране, информация за огъване на елементите, последователност на натоварване и специфични изисквания.
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда задължителното предоставяне на информация на обекта, включително схема на изпълнението, разположение на обекта, информация за специално оборудване, чертежи, специфични изисквания за използвани материали, изисквания за монтажа и демонтажа на компонентите, както и площи за складиране.
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че за подпорните скелета от клас В на всеки конкретен строеж е необходимо да се състави техническа документация, която включва становище, проектна документация, информация, документи за изпълнение и протокол за приемане и предаване на скелето.
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че подпорните скелета се използват за поемане на натоварвания от конструктивни елементи и оборудване по време на строителни дейности, както и за натоварвания от прясно положен бетон. Конструкцията на подпорните скелета трябва да осигурява безопасно поемане на всички товари, като се проектира в съответствие с БДС EN 12812.
Чл. 26 от Наредба № РД-02-20-3 определя класовете на проектиране на подпорното скеле (А или В) и изискванията за изготвяне на проект. Проектът е задължителен за клас В и може да бъде разработен по искане за клас А. Изпълнителят може да предостави специфични изисквания, одобрени от възложителя и строителния надзор. Проектирането на клас А следва определени точки от БДС EN 12812, докато клас В1 и В2 се проектират съгласно различни изисквания от същия стандарт.
Наредбата определя изискванията за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. Специално в Чл. 27 се указва, че проектът за подпорното скеле трябва да бъде изработен от правоспособен проектант, в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията и Закона за архитектура, инженерство и инвестиционен контрол (ЗКАИИП). Глава пета от наредбата се фокусира върху изискванията при проектиране на носещи кули от готови компоненти.
Доставчикът на носещи кули от стомана или алуминиева сплав е длъжен да предостави ръководство на проектанта, което да включва информация за якост, височина и носимоспособност, указания за безопасен монтаж и демонтаж, компоненти и тегло на кулите, данни за изследвани конфигурации, размери и указания за монтаж, както и конструктивни данни от изчисления и протоколи от изпитвания. Всички приложими изисквания за проектна и техническа документация на подпорните скелета важат и за тези кули.
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-3 от 2 декември 2020 г. определя изискванията за проектиране на носещи кули от готови компоненти от стомана или алуминиева сплав. Проектирането трябва да се основава на конструктивни данни за коравина и носимоспособност, както и на методи за анализ. Изискванията за конструкцията и материалите следват БДС EN 12812, а изпитванията - БДС EN 12811-3. Проектът трябва да бъде изработен от правоспособен проектант в съответствие с изискванията на ЗКАИИП.
Монтажът на скелето започва след подписване на протокол за предаване и приемане на техническата документация, който трябва да бъде подписан от всички заинтересовани страни. Техническата документация трябва да отговаря на определени изисквания и да включва специфични точки. Монтажът, експлоатацията, измененията и демонтажът на скелетата трябва да се извършват в съответствие с техническата документация и нормативните изисквания за безопасност. Изпълнителят на скелето е длъжен да координира действията си с останалите изпълнители на строителството.
Наредбата определя, че контролът при монтаж, демонтаж или изменения на скелета се осъществява от квалифицирани лица, които са обучени съгласно изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. Строителят определя тези лица, ако той извършва дейностите, а ако те са възложени на подизпълнител, той или изпълнителят на монтажните работи определят лицата за контрол.
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-3 задължава изпълнителя преди започване на монтажните дейности да установи и оцени рисковете за работещите. Оценката включва анализ на работните средства, организацията, достъпа до работното място и различни въздействия като механични, електрически, физични, химически, атмосферни условия и методи на работа. На базата на оценката се определят мерките за безопасност, съобразени с конструкцията на скелето, квалификацията на работниците и специфичните условия на работното място.
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че преди монтажа на скелето е задължително да се проверят всички компоненти и съединения за видими дефекти. Използването на дефектни компоненти, които могат да застрашат безопасността, е строго забранено. Към дефектите се отнасят повредени части, части с ръжда или корозия, както и дървени материали с загниване, изкривяване или пукнатини.
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за размерите, формата и разположението на платформите на скелето, които трябва да са пригодени за извършваната работа и да осигуряват безопасност. Платформите не трябва да имат пролуки над 25 mm, а разстоянията между защитни елементи не трябва да превишават 80 mm. Забранява се едновременно извършване на строително-монтажни работи на две съседни нива. Скелето трябва да има парапети при височина над 1,5 m и да бъде обезопасено при работа с подемници.
Опорните елементи на скелето трябва да бъдат защитени от хлъзгане чрез приспособления или други ефективни средства. Носещата повърхност трябва да е стабилна и с достатъчен капацитет. Укрепването с анкери и диагонали се извършва по време на монтажа. Части от скелето, които не са готови за употреба, трябва да бъдат обозначени с предупредителни знаци и ограничени с материални средства, за да се предотврати достъп до опасната зона.
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията при монтаж на скеле в близост до електрически съоръжения. Минималните безопасни разстояния от електропроводи в зависимост от номиналното напрежение са: до 1000 V - 1,0 m; над 1 kV до 110 kV - 3,0 m; над 110 kV до 220 kV - 4,0 m; над 220 kV до 360 kV или при неизвестно напрежение - 5,0 m. При невъзможност за спазване на тези разстояния, електропроводите трябва да се изключат, демонтират или защитят. Електрическите съоръжения, използвани при монтажа, трябва да бъдат захранвани от специален източник, а при работа с електрически инструменти да се спазват безопасностите изисквания.
Изпълнителят на скелето е задължен да назначи квалифицирано лице, което да проверява съответствието на скелето с техническата документация и изискванията за безопасност. Проверки се извършват преди работа, след ремонти и след аварии. Резултатите от проверките се документират и съхраняват до демонтаж. Проверката включва укрепване на скелето, състоянието на закрепващите елементи, правилното поставяне на парапети и безопасен достъп до скелето.
Завършеното скеле се приема, ако е без дефекти и отговаря на проектната документация. Приемането става с протокол, който се съставя след окончателна проверка от комисия, включваща представители на изпълнителя, възложителя, строителя и други квалифицирани лица. Окончателната проверка се документира в 'Контролен технически лист за проверка на скеле', който е част от протокола.
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че състоянието на скелетата по време на експлоатация се проверява на всеки три месеца от техническия ръководител или квалифицирано лице. След всяка проверка се съставя доклад, подписан от участниците в проверката, а при ползване на скелето от повече от един изпълнител, контролът се упражнява от координатора по безопасност и здраве.
Наредба № РД-02-20-3 от 2 декември 2020 г. определя техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. Член 40 задължава строителите да използват скелето само след подписване на протокол, да извършват проверки за конструктивни промени и да го използват по предназначение. Наредбата съдържа определения на ключови термини, свързани със скелета, като "елемент", "компонент", "скеле" и различни видове скелета, включително работно, подпорно и предпазно скеле. Включени са и приложения с примери за маркиране на системи и компоненти на скелето, както и списък на техническите спецификации, които трябва да се спазват. Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването й в "Държавен вестник".
Тази наредба определя техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета. В параграф 1 се дават определения на ключови термини, свързани със скелетите, включително елементи, компоненти, конфигурации и различни видове скелета, като работно, подпорно, предпазно, рамково и модулно скеле. Освен това се уточнява значението на квалифицирано лице, което е необходимо за безопасното изпълнение на строителни работи.
Наредбата за техническите изисквания за проектиране, монтаж, контрол, приемане и експлоатация на скелета влиза в сила шест месеца след обнародването й в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата описват изисквания за маркиране на системи за работно скеле и тръби, списък на техническите спецификации, протоколи за предаване и приемане на техническа документация на скелето и контролен технически лист за проверка на скелето. Включват се и примери за означаване на различни компоненти, както и забележки относно необходимите проверки и одобрения.