НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СГРАДИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя минималните изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование, здравеопазване, култура и изкуства. Тя включва специфични експлоатационни показатели и технически изисквания, които трябва да бъдат спазвани, за да се осигури безопасността и функционалността на сградите. Изискванията важат и за реконструкция, основно обновяване и преустройство, като се допуска отклонение от функционалните изисквания, при условие че не се намаляват проектните нива на експлоатационните показатели. Териториалноустройствените изисквания важат само за нови сгради.
Чл. 2
Наредбата определя правила за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Тя се прилага съвместно с други нормативни актове и технически спецификации, които задават изисквания за строежите. Допълнителни специфични изисквания могат да бъдат определени в заданието за проектиране, стига да не противоречат на минималните изисквания на наредбата.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № РД-02-20-3 определя техническите критерии и условия, които трябва да се вземат предвид при планирането на сградите за обществено обслужване. Те включват демографските показатели, инвестиционното намерение и функционалния капацитет, социалната и културната инфраструктура, изискванията за защита при бедствия, транспортната достъпност и взаимодействието с околната среда.
Чл. 4
Наредбата определя основните принципи за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в области като образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Основните изисквания включват спазване на строителните норми и регламенти, осигуряване на експлоатационни показатели в съответствие с нормативните изисквания, съгласуване на проектите с Наредба № 4 от 2001 г., извършване на технико-икономически прогнози за разходите по поддръжка, спазване на режимите за опазване на недвижими културни ценности, и използване на строителни продукти, отговарящи на законодателството.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № РД-02-20-3 определя контрола при експлоатацията на сградите за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Контролът включва осигуряване на постоянство на проектните нива, управление на отпадъците и извършване на текущи ремонти, за да се поддържа сградата в съответствие с изискванията на техническия паспорт.
Чл. 6
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. регламентира класификацията на сградите за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Класификацията се извършва съгласно Наредба № 1 от 2003 г. и действащото законодателство в съответните области. Втората глава на наредбата се фокусира върху специфичните експлоатационни показатели на сградите, свързани с удовлетворяване на основните изисквания към строежите.
Чл. 7
Наредбата регламентира проектироването, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 7 определя основните изисквания, които сградите трябва да покриват: механично съпротивление и устойчивост, безопасност при пожар, хигиена и здраве, достъпност, защита от шум, енергийна ефективност и устойчиво използване на природните ресурси. Оценката на тези изисквания може да бъде комбинирана или индивидуална, в зависимост от предназначението и капацитета на сградата.
Чл. 8
Наредбата определя контролируемите параметри, свързани с механичното съпротивление и устойчивост на строежите в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Тези параметри включват носимоспособност и деформация на земната основа, носимоспособност и коравина на строителната конструкция, устойчивост на конструкцията и дълготрайност при експлоатационни и сеизмични натоварвания. Показателите се определят чрез изчисления и се сравняват с нормативните изисквания. Проектирането и изпълнението в свлачищни и неблагоприятни терени не е допустимо без предварително укрепване.
Чл. 9
Наредбата определя изискванията за експлоатационните показатели на контролируемите параметри на сградите за обществено обслужване, като се акцентира на значимостта на строежите, нормативните стойности на въздействията, проектирането на бетонни и стоманобетонни конструкции, конструктивния анализ, гранично допустимите стойности на експлоатационните показатели и допълнителни ограничения, свързани с конкретни елементи от конструкцията.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за поддържане на проектните експлоатационни показатели на сградите, свързани с механично съпротивление и устойчивост. Основните изисквания включват: експлоатация по предназначение, недопускане на промени, които влошават проектните нива, и осигуряване на безопасна експлоатация чрез редовно техническо поддържане, отчитане на дълготрайни въздействия и своевременно откриване на проблеми, които могат да доведат до аварии.
Чл. 11
Наредбата регламентира контролируемите параметри, свързани с пожарната безопасност на сградите за образование, здравеопазване, култура и изкуства. Тези параметри включват минимална огнеустойчивост на конструктивни елементи, допустими застроени площи, класове по реакция на огън, параметри на пожарозащитни системи и евакуационни пътища, както и мерки за поддържане на пожарна безопасност в съществуващи сгради. Експлоатационните показатели се оценяват по специфични наредби.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за огнеустойчивост на строителни елементи. Според изискванията на БДС EN 1991-1-2, изчислителният пожар се задава чрез стандартния пожар. Температурният анализ за въздействията се извършва по стандартна крива "температура - време" за период, съответстващ на минималната огнеустойчивост, посочена в таблица 3 от Наредба № Із-1971 от 2009 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че за постигане на експлоатационните показатели на параметрите, свързани с безопасността при пожар в сградите за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства, е необходимо да се спазват специфичните изисквания към архитектурно-планировъчните решения, вътрешните сградни инсталации и строителните продукти.
Чл. 14
Наредбата определя контролируемите параметри, свързани с основното изискване за хигиена, здраве и околна среда за сградите в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Те включват параметри, отразяващи условията на обитаване и ползване на сградата, физични фактори на жизнената среда, и въздействия върху околната среда. Конкретно, контролируемите параметри обхващат емисии на опасни вещества, температура, влажност, чистота на въздуха, качество на питейната вода и опазване на околната среда.
Чл. 15
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя експлоатационните показатели на контролируемите параметри на сградите за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Тези показатели се оценяват съобразно нормативните актове и заданието за проектиране, като включват здравни и санитарно-хигиенни изисквания, безопасни условия на труд, фактори на жизнената среда, технически правила за системи на сградите, пределно допустими концентрации на замърсители, управление на отпадъците и опазване на околната среда.
Чл. 16
Наредбата определя контролируемите параметри за строежите в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, свързани с достъпността и безопасната експлоатация. Основните изисквания включват архитектурно-конструктивни параметри, носеща способност, защити срещу падане, устойчивост на подови настилки, достъпност за хора с намалена подвижност, наличие на предупредителни знаци, безопасност на електрическите инсталации, мълниезащита и технически характеристики за физическа защита. Сградите трябва да осигуряват достъпна архитектурна среда, съобразена с изискванията за достъпност за населението.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-3 определя общите изисквания за оценка на контролируемите параметри при проектиране и изпълнение на сгради за обществено обслужване. Основните изисквания включват: височина на предпазните парапети, безопасност при почистване на прозорци, свързване на осветлението с аварийно осветление, оценка на рисковете от травми, защита от изгаряния, и поддържане на сградите за безопасна експлоатация. Спазването на тези изисквания е важно за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност на потребителите.
Чл. 18
Наредбата регламентира контролируемите параметри за защита от шум в сградите за образование, здравеопазване, култура и изкуства. Основните изисквания включват акустични характеристики, дневно и средноседмично ниво на експозиция на шум, както и нива на шум през различните части на деня. Параметрите, които трябва да бъдат контролирани, са индекс на изолация от шум, време на реверберация, нива на шум в dBA и върхово ниво на звуковото налягане в dBС.
Чл. 19
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на сгради в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, с акцент на защита от шум. Основните параметри за оценка на акустичните характеристики включват изолация от въздушен и ударен шум, ниво на шум от инженерни съоръжения и време за реверберация. Минималните изисквания за шумоизолация се определят от Наредба № 4 от 2006 г. Методите за контрол и оценка на акустичните параметри са описани в приложение № 1.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-3 определя контролируемите параметри, свързани с енергийна ефективност на сградите за образование, здравеопазване, култура и изкуства. Основните показатели включват специфичен годишен разход на първична енергия и обобщен коефициент на топлопреминаване. Съответствието с изискванията за енергийна ефективност се приема за изпълнено, ако специфичният годишен разход отговаря на класовете за енергопотребление, установени в Наредба № 7 от 2004 г.
Чл. 21
Наредбата определя контролируемите параметри, свързани с устойчивото използване на природните ресурси при проектиране, изпълнение и разрушаване на сгради за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Тези параметри включват местоположение, многофункционалност, екологични строителни материали, управление на водите, осветление, биоразнообразие, контрол на строителството, мониторинг на стареенето на сградите, възможности за реконструкция, опазване на културни ценности и управление на опасни отпадъци. Строителството трябва да минимизира отпадъците и да включва рециклирани материали. Дълготрайността на сградите зависи от поддържането на съответствие с нормативите и експлоатационните характеристики.
Чл. 22
Наредба № РД-02-20-3 определя видовете сгради за образование и наука, които подлежат на проектиране, изпълнение и поддържане. В нея са включени детски ясли, детски градини, училища, центрове за подкрепа на личностното развитие, общежития и висши училища. Наредбата не важи за сгради и съоръжения на постоянни научни звена и звена, извършващи стопанска дейност по Закона за БАН.
Чл. 23
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование и наука. Чл. 23 указва, че видът и капацитетът на сградите трябва да отговарят на заданието за проектиране и специализираното законодателство. Сградите трябва да бъдат проектирани с възможност за адаптиране към бъдещи промени в броя на учениците и учебните програми. Заданието за проектиране включва определяне на вида на сградата, очакван брой ученици, структурни единици, учебен план, необходими учебни и извънкласни зони, специфични изисквания за оборудване и достъпна среда за хора с увреждания.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че сградите за образование и наука трябва да осигуряват достъпна архитектурна среда, съобразена с изискванията на наредбата по чл. 16, ал. 2. Освен това, в детските градини, училищата и центровете за подкрепа на деца със специални образователни потребности трябва да се създадат условия за интегрирано обучение на деца с СОП и хронични заболявания.
Чл. 25
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областите образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Член 25 описва задълженията при проектирането на специални училища за ученици със сензорни увреждания, включително идентифициране на специалните образователни потребности, необходимото оборудване, помещения за индивидуална и групова работа, и специфични изисквания за достъпност и безопасност.
Чл. 26
Наредбата определя изискванията за избор на урегулирани поземлени имоти (УПИ) за сгради в сферата на образованието и науката, както и за здравеопазването и културата. При избора на УПИ се вземат предвид подробните устройствени планове и се извършват предварителни проучвания за съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. Сградите трябва да бъдат разположени далеч от замърсяващи източници, с подходяща ориентация за топлинни печалби и защита от слънчево греене. Предвиждат се специфични разстояния от уличната регулационна линия в зависимост от функциите на сградите. Също така, наредбата регламентира условията за проектиране на игрища и площадки за игра, места за паркиране, както и възможността за адаптиране на съществуващи сгради след технико-икономическа оценка.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-3 определя минималните изисквания за центровете за библиотечно-информационно обслужване. Те трябва да включват читалня с каталог, книгохранилище на хартиен и електронен носител, както и каталог на линкове към библиотеки с регламентиран свободен достъп. Допълнително, в зависимост от проектното задание, може да се предвиди зала за подръчен фонд с свободен достъп до електронни книги, помещение с интернет достъп и място за размножителна техника.
Чл. 28
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование и наука. Сградите трябва да бъдат оборудвани със съвременни технически средства и технологии, включително интерактивни дъски, проектори и интернет. Проектите трябва да отразяват инсталацията на тези технологии, а учебните помещения да могат да функционират като компютърни зали. Компютърните кабинети трябва да имат необходимата инсталация, а езиковите лаборатории - аудиовизуални системи и интернет.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на зони за хранене в училища и висши училища. Зоната за хранене трябва да бъде проектирана в съответствие с изискванията на Закона за храните и да включва отделен вход, гардероб, умивалня и тоалетни. Всички училища и висши училища трябва да имат бюфет. Зоната за хранене трябва да бъде разположена на партерния етаж, близо до рекреационни площи, и да е оразмерена за 25-30% от учащите и преподавателите, с предвидени площи от 1,2 до 1,4 m2 на място. Видът на кухнята се определя от заданието за проектиране.
Чл. 30
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областите образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Чл. 30 предвижда, че здравните кабинети в детските градини и училищата трябва да отговарят на законодателството в областта на здравеопазването. Глава пета разглежда функционалните и планиращи изисквания, включително специфични изисквания към обзавеждането и технологичното оборудване, с акцент върху училищата.
Чл. 31
Наредбата определя изискванията за проектиране на училища, като акцентира на необходимостта от обемно-планировъчни схеми, които да позволяват адаптиране към промените в образователните стандарти и броя на учениците. Сградите трябва да имат многофункционални помещения, организирани в компактна структура. Проектирането на учебните и многофункционалните зони следва да отговаря на изискванията на проектираното задание, с акцент на едносменното обучение, освен ако не са предвидени специални изисквания.
Чл. 32
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в сферата на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 32 описва организацията на площите в училищата, които се разделят на две учебни зони и една многофункционална зона, в зависимост от етапите на образование. Първата зона е за ученици от I-IV клас, а втората - за V-XII клас. Многофункционалната зона включва различни сектори за извънкласни дейности, спорт и други услуги. Зоната за началния етап е функционално отделена от останалите етапи.
Чл. 33
Класните стаи трябва да бъдат проектирани като многофункционални учебни помещения, които да са обзаведени и оборудвани за изучаване на хуманитарни дисциплини и задължителни и факултативни учебни часове. Броят на класните стаи се определя в зависимост от смените на обучение, броя на учениците и паралелките, както и от учебния план.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на учебни помещения в училища. Учебните зони трябва да предвиждат специализирани кабинети за различни дисциплини, които да бъдат функционално свързани с хранилища и лаборатории. Кабинетите по биология, физика и химия трябва да имат демонстрационни плотове и връзки с инсталации. Хранилищата трябва да осигуряват удобен достъп до учебни материали. Подготвителни помещения и лаборатории се проектират в съответствие с учебния план. Специализирани кабинети за изкуства и езикови лаборатории трябва да бъдат проектирани според нуждите на учебната програма. Компютърните кабинети трябва да имат подходящо изложение, а достъпът до интернет да бъде контролиран.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-3 описва изискванията за проектиране на многофункционални зони в учебни заведения. Тези зони се състоят от взаимосвързани сектори, които осигуряват работата в учебните зони и изпълнението на учебния план. Някои сектори могат да бъдат пропуснати в зависимост от изискванията на възложителя и възможностите за интегрирано ползване на съществуващи обекти. Определят се сектори, които могат да се ползват от населението, с осигурен самостоятелен достъп. Сектори и помещения могат да се ползват последователно, без смесване на потоците от различни образователни степени. Предвиждат се и помещения с универсален характер за извънучебни дейности.
Чл. 36
Наредба № РД-02-20-3 регламентира проектирането, изпълнението и поддържането на спортни зони в училищата. Член 36 определя изискванията за закрити и открити спортни зони, като закритата зона трябва да включва спортни площадки, санитарни помещения, съблекални и складови помещения. Откритата зона се състои от открити спортни площадки. Проектирането на спортните площадки трябва да съответства на учебния план, а размерите и типовете игрища се определят в заданието за проектиране. Минимални изисквания за размерите на игрищата са посочени в таблица 1, която включва различни видове спорт и необходимите размери за игрищата. Складовете за спортни пособия и съблекалните също имат специфични изисквания за размери и разположение. Възможно е да се предвидят площи за фитнес и аеробика, а в закритите спортни площадки може да се инсталират устройства за трансформиране на залата в няколко игрища.
Чл. 37
Наредбата предвижда, че закрит плувен басейн може да бъде проектиран в зоната за спорт, с топла връзка към учебните помещения. Басейнът трябва да има минимум две санитарно-хигиенни помещения, складови и технологични помещения. В санитарно-хигиенните помещения се изискват най-малко 4 душови клетки, тоалетна с минимум 4 клетки и по 1 мивка. Помещенията трябва да бъдат разделени за младежи и девойки, с предвидени шкафчета и сешоари.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда обособяване на сектори за отдих в многофункционалната зона на сградите за обществено обслужване в областта на образованието. За децата от началния етап на обучение зоните за отдих се проектират като открити или закрити площадки за игра, докато за учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап те могат да се устройват във фоайета и други многофункционални помещения.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в многофункционалната зона могат да се обособяват сектори за извънкласни дейности. Това включва проектиране на салони или фоайета за представления и тържествени мероприятия, както и аудитории за методически занимания, които трябва да бъдат оборудвани с подходяща аудио-визуална техника, проектори и екрани, с възможност за затъмняване.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на библиотеки в училищата, като те трябва да служат като центрове за библиотечно-информационно обслужване. Библиотеките трябва да осигуряват достъп до интернет и да насърчават самоподготовката на учениците. Проектирането трябва да вземе предвид образователната степен и методите на обучение. Ако в близост до училището има обществена библиотека, фондовете могат да бъдат съобразени с нея. Предвижда се и помещение за занимания с интернет достъп и места за самостоятелна работа.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда в многофункционалната зона на сградите за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, да се включват определени административни помещения. Те трябва да включват кабинет на директора, кабинет на помощник-директора, учителска стая със заседателна зала или отделна заседателна зала, канцелария за деловодство, финансово-счетоводна служба, помещение за архив, стая на портиера и склад за сервизния техник.
Чл. 42
Чл. 42 от наредбата предвижда, че за помещения с изложение на юг, югозапад и запад трябва да се инсталират слънцезащитни устройства. При необходимост за учебния процес е нужно да се осигури и затъмняване. За прозорците, които гледат към открити спортни зони, е необходимо да се предвидят обезопасяващи елементи.
Чл. 43
Вратите на класните стаи трябва да се отварят навън и да бъдат разположени откъм страната на катедрите. При ново строителство е задължително пред класните стаи в коридорите да бъдат предвидени гардероби за връхни дрехи.
Чл. 44
Наредбата определя изискванията за проектиране на сградите на професионалните гимназии и специализирани училища, като акцентира на съвременните нужди на съответните професионални области. При проектирането се взема предвид оборудването и обзавеждането на помещенията в съответствие с учебния план. Специфичните изисквания за проектиране са в съответствие с действащите държавни образователни стандарти и включват допълнителни специфични изисквания, ако е необходимо.
Чл. 45
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати, с цел осигуряване на подходящи условия за възпитание, обучение и нощуване на учениците. Възпитателните интернати трябва да включват учебни зони, работилници, многофункционални пространства за извънкласни дейности, зони за живеене с необходимите условия за комфорт, както и помещения за работа на училищните комисии и индивидуална корекционно-възпитателна работа.
Чл. 46
Наредбата определя функционалните изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 46 описва основните функционални параметри, които трябва да бъдат спазени при проектирането на училища. Възможни са комбинации на площите на помещенията, за да се постигне гъвкавост и хуманизация на пространствата. Минималните стойности на светлите площи и функционалните параметри са изложени в таблици 2 и 3, които включват специфични изисквания за класни стаи, кабинети, административни помещения и спортни зони, както и изисквания за достъпност за хора с увреждания.
Чл. 47
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сградите на центровете за подкрепа за личностното развитие и регионалните центрове за приобщаващо образование. Сградите трябва да организират дейности, свързани с интересите и потребностите на децата в областите на науката, техниката, изкуствата и спорта. Те са ограничени до три етажа и трябва да спазват общите изисквания за образование и наука, както и здравните изисквания. Проектирането трябва да позволява адаптиране на материалната база спрямо промените в нуждите на децата и учениците.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № РД-02-20-3 указва, че помещенията на центровете за подкрепа за личностното развитие и регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование трябва да бъдат проектирани като многофункционални, свързани в компактна структура. Специфичните изисквания за помещенията, включително оборудването и обзавеждането, се определят в заданието за проектиране.
Чл. 49
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 49 описва организацията на пространствата в центровете за подкрепа на личностното развитие, които трябва да бъдат взаимно свързани и да включват зони за извънучилищни дейности, библиотечно-информационно обслужване, спорт, хранене и отдих. Определят се специфични изисквания за секторите и помещенията, както и възможности за интегрирано ползване от населението.
Чл. 50
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради, предназначени за обществено обслужване в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 50 описва организацията на площите в регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование, като акцентира на взаимосвързаността на секторите за индивидуална и групова работа с деца и ученици, както и на необходимостта от специализирани кабинети за рехабилитация и психологическа помощ. Освен това, помещенията за административно ръководство и преподавателски състав трябва да отговарят на определени изисквания.
Чл. 51
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за висши училища в областта на образованието и науката. Чл. 51 указва, че висшите училища трябва да се проектират с оглед на структурата и организацията им, предвидените специалности, материалната база и държавните изисквания за образование. Определят се видът и броят на необходимите помещения, включително лекционни зали, лаборатории и административни кабинети, а също така се взема предвид съвременното ниво на развитие на професионалните направления и специалности.
Чл. 52
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Специализираните помещения и лаборатории трябва да бъдат групирани в отделни зони или корпуси. Лабораториите с тежки машини се разполагат на първия етаж или в едноетажни корпуси. Помещенията за теоретична работа за до 40 студенти имат площ от 40 до 85 m2 и височина 3,5 m. Кабинетите за преподаватели са с площ от 15 до 24 m2 на преподавател. Лекционните зали се проектират с площ за един студент от 0,80 до 0,95 m2, а за зали с над 800 места - 0,60 m2. Амфитеатралното разположение на редовете осигурява видимост и с наклон на пода от 12 %. Специализираните помещения за практическа работа се проектират в зависимост от спецификата на специалностите.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № РД-02-20-3 описва изискванията за проектиране на библиотеки във висшите училища, които трябва да функционират като центрове за библиотечно-информационно обслужване. Те трябва да осигуряват достъп до интернет и да насърчават самоподготовката на студентите. Обемът на библиотечните елементи и интеграцията с обществени библиотеки зависи от професионалното направление на висшето училище и методите на обучение. За читалнята е предвидено, че за един читател са необходими 2,5 m2.
Чл. 54
Сградите на детските заведения трябва да бъдат проектирани в зависимост от вида, капацитета и специфичните условия на населеното място. Помещенията трябва да осигуряват необходимите условия за отглеждане, възпитание и обучение на децата, като се спазват изискванията на нормативните актове и здравните изисквания.
Чл. 55
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и здравеопазването. Според Чл. 55, етажността на нови или реконструирани детски заведения не трябва да надвишава три етажа, с изключение на третия етаж, който може да се ползва за административни цели. Не е разрешено допълващо застрояване в двора на детските заведения. При преустройство на съществуващи сгради за детски заведения, те трябва да отговарят на здравни и противопожарни изисквания, а помещенията трябва да са разположени в определени етажи в зависимост от типа на сградата.
Чл. 56
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сградите за обществено обслужване в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Входовете и стълбищата в детските заведения трябва да бъдат проектирани с отделни входове за яслени и градински групи, както и за педагози и медицински персонал. Когато детското заведение е в част от сграда, е необходим самостоятелен вход и спазване на строително-технически правила за пожарна безопасност. Осигурява се безопасен достъп до спортни и игрови зони, а за външни посетители - достъп до административно-стопанските служби.
Чл. 57
Наредбата определя изискванията за светлата височина на помещенията в детските заведения, като минималната височина е 2,6 м, а за обслужващи помещения е 2,3 м. Ориентацията на прозорците за занимални и спални трябва да е на юг, изток и югоизток, с изключение на югозапад и запад за спални. Подпрозоречните зидове и первази трябва да са с височина 0,6 м. Най-малко 50% от прозорците трябва да имат горни отваряеми крила. Естественото осветление трябва да е с определени съотношения на остъклената площ към площта на пода. Освен това, предвидени са мерки срещу заслепяване от дневна светлина и обезопасяващи елементи на прозорците.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-3 указва, че стените на занималнята и спалнята в детските заведения трябва да имат гладко покритие и да бъдат боядисани в светли тонове. Освен това, дръжките на вратите към помещенията, използвани от деца, трябва да бъдат поставени на височина до 0,70 м или да имат въртеливо движение при отваряне и затваряне.
Чл. 59
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. регламентира изискванията за проектиране на сгради за детски заведения. Всяка група трябва да има обособена зона, която включва съблекалня, занималня с кът за хранене, спалня, санитарно помещение и хранилище. Помещенията за занимания и спални се проектират с минимални площи, определени в таблица 4, с възможност за отклонение от 10%. Съблекалнята, занималнята и санитарните помещения трябва да имат непосредствена връзка помежду си. Санитарните помещения трябва да отговарят на здравните изисквания.
Чл. 60
Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на детски заведения, включително закрити и открити площадки за игра, спортни и музикални зали. Закритите и откритите площадки за игра трябва да отговарят на Наредба № 1 от 2009 г. Предвиждат се зали за спорт, музика и игри, с минимални площи и специфични дейности. Спортната площадка се проектира с капацитет и площ в зависимост от броя на групите, с препоръки за разстояние от спални помещения. Осигуряват се условия за безопасност и удобство на децата.
Чл. 61
Наредбата определя минималните площи за административни и медицински помещения в детските заведения, като изискванията зависят от броя на групите. При повече от пет групи площите могат да се увеличават, а при по-малко от четири групи изолационното помещение се комбинира с лекарския кабинет. Предвиждат се специфични минимални площи за различни помещения, включително кабинет на директор, учителска стая и здравен кабинет. Допуска се отклонение от ±15 % при реконструкция. Целта е да се проектират гъвкави пространства, които да подпомагат учебния процес.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-3 указва изискванията за детските заведения с 6 и повече групи. В тях трябва да се предвиди клетка за инвентара за почистване към санитарния възел за персонала. Помещенията, свързани с изграждането и обслужването на сградните инсталации, се определят според проектираното задание. Освен това, стопанската площадка трябва да бъде оградена и с площ до 30 m2, предназначена за кофите за смет и други нужди.
Чл. 63
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 63 предвижда, че детските заведения трябва да имат обслужващи помещения, включително кухненски блок, пералня и котелно, с изисквания за естествено осветление. Кухненският блок трябва да е минимум 60 m2, а при външно снабдяване с храна е необходимо помещение за приемане и разпределяне на храната. Пералнята, когато е необходима, трябва да е с площ 45-50 m2, съобразена с Наредба № 12 от 2018 г. за обществените перални. При ползване на външна пералня трябва да се спазват здравните изисквания за складовете за пране.
Чл. 64
Наредбата предвижда изисквания за проектиране на плувни басейни в детските градини с шест и повече групи. Басейнът трябва да има размери 6/12,5 метра и максимална дълбочина 0,8 метра, отговарящи на здравните изисквания. Освен това, залата с басейна може да бъде с отделен вход и да включва помещения за треньор, съблекалня, санитарно-хигиенно помещение и помещение за пречистване на водата. При необходимост, предвижда се топла връзка между басейна и основната сграда на детската градина.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че изискванията в този раздел са приложими както за проектирането на нови, така и за реконструкцията на съществуващи общежития, предназначени за ученици, студенти, докторанти и преподаватели.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за разполагане и проектиране на общежитията. Помещенията за постоянно обитаване трябва да са ориентирани на изток, югоизток, юг, югозапад и запад. Обемно-планировъчната схема трябва да позволява адаптиране на функциите на помещенията. Осигуряват се комуникации за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление, както и достъп до всяка самостоятелна жилищна единица или жилищна група.
Чл. 67
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Според Чл. 67, за помещенията за постоянно обитаване с ориентация на запад и югозапад трябва да се предвидят мерки за изкуствено засенчване. Минималната светла височина в тези помещения е 2,6 метра, а съотношението на остъклената част на прозорците към площта на помещението е най-малко 1/8. Общежитията за ученици трябва да се проектират до 4 етажа.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-3 определя броя на обитателите в жилищните помещения в общежитията, като изискванията са следните: за ученици - 2 или 3 души в едно помещение; за студенти - 1 или 2 души в едно помещение; за студенти, докторанти и преподаватели - определя се в зависимост от наличието на деца и семействата им.
Чл. 69
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Помещенията за постоянно обитаване в общежитията трябва да бъдат самостоятелни или в жилищни групи, с предвидени санитарно-хигиенни помещения. Броят на обитателите в групите е 20-30 за ученици и 6-20 за студенти. Осигуряват се и общи помещения за социални контакти и занимания, както и жилищно помещение за възпитател.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на самостоятелни жилищни единици за семейни. Те трябва да включват спалня, санитарно-хигиенно помещение, кухня-бокс, дневна и лоджия (балкон или тераса). Броят на жилищните помещения за семейни студенти се определя в зависимост от заданието за проектиране.
Чл. 71
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя минималните нето площи на обитател за различни видове жилищни помещения. За жилищно помещение за 1 обитател с работно място площите варират от 13 до 17,5 м² в зависимост от наличието на санитарно-хигиенно помещение и кухненска ниша. За 2 обитатели минималната площ е между 8 и 12 м², а за 3 обитатели - между 7,5 и 8,5 м². Самостоятелна жилищна единица за семейство без дете изисква площ от 30 до 32 м², докато за семейство с дете - от 33 до 38 м².
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че комуникационните площи в сградите за обществено обслужване не трябва да надвишават 20% от нето площта на сградата. В общежитията е задължително да се предвиждат зони за хранене, спорт, търговия и битови услуги, в зависимост от изискванията на проектното задание.
Чл. 73
Наредбата определя минималните площи на обитател за различни помещения в общежитията, както и показателите за общата площ на обитател в зависимост от броя на обитателите. В таблица 8 са посочени минималните площи на обитател за дневни, занимални, кухни, помещения за пране и административно-битово обслужване. В таблица 9 са дадени общите площи на обитател за входни пространства, административно обслужване, битови помещения, складове и места за социални контакти в зависимост от броя на обитателите.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда задължително проектиране на помещение за портиер във всяко общежитие, свързано с жилищните помещения чрез съобщителна инсталация. Освен това, в помещението за портиер и в административните помещения трябва да се осигурят телефонни връзки и връзки за видеонаблюдение на общите части на общежитието.
Чл. 75
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради, предназначени за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 75 предвижда, че всяка самостоятелна жилищна единица, както и дневните и занималните в жилищните групи на общежитията, трябва да бъдат свързани с интернет, когато е възможно.
Чл. 76
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на електрически инсталации в сградите за образование и наука. В тези сгради се предвиждат електрически инсталации за ниско напрежение, които могат да бъдат захранвани с променливо напрежение до 1000 V или с постоянно напрежение до 1500 V. При проектирането трябва да се спазват и изискванията на други специфични наредби, свързани с електрическите уредби и мълниезащитата.
Чл. 77
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 77 предвижда специфични изисквания за достъпност и безопасност в детските заведения и училищата, включително защитени електрически контакти, телефонна и интернет връзка, комуникационни елементи на входовете и необходимостта от сигнални и охранителни инсталации.
Чл. 78
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 78 указва, че водопроводните и канализационните инсталации трябва да отговарят на Наредба № 4 от 2005 г. и здравните изисквания за сградите в образованието. Освен това, за пожарното водоснабдяване, сградите за образование трябва да спазват Наредба № Із-1971 от 2009 г. за безопасност при пожар.
Чл. 79
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Чл. 79 предвижда, че при проектирането на системи за отопление, вентилация и климатизация на нови или реконструирани сгради, трябва да се спазват и изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. Училищата, детските градини и висшите училища трябва да имат системи за отопление и вентилация, а климатизацията е задължителна, когато е предвидена в заданието за проектиране. Минималният дебит на пресния въздух трябва да бъде осигурен чрез механична вентилация, в зависимост от категорията на топлинната среда.
Чл. 80
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради, предназначени за образование, наука, здравеопазване, култура и изкуства. Чл. 80 посочва, че при проектирането на асансьорни уредби в сгради с повече от един етаж над терена, трябва да се спазват изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за стените на учебните и работните помещения, както и на комуникационните и обслужващите пространства. Те трябва да имат гладко, матово и устойчиво на дезинфекция покритие. Помещенията с мокри процеси, като тоалетни и кухни, трябва да бъдат облицовани с водонепропускливи материали. Стените трябва да бъдат боядисани в пастелни тонове с определени коефициенти на отражение в зависимост от осветлението, а таванът - в матовобял цвят с висок коефициент на отражение.
Чл. 82
Чл. 82 на Наредба № РД-02-20-3 предвижда изисквания за вентилация в сградите за обществено обслужване. Според алинея 1, за естествена вентилация, най-малко 50% от прозорците трябва да имат отваряеми горни крила или да могат да се отварят на долна хоризонтална ос. В алинея 2 се указва, че в специализирани кабинети, лаборатории и изследователски сектори на висшите училища трябва да се осигури механична вентилация, за да се спазят изискванията за микроклимат и нормална експлоатация на оборудването.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че при обзавеждането на учебните помещения трябва да се вземат предвид антропометричните характеристики на учениците и студентите, както и изискванията на учебно-възпитателния процес. Това означава, че мебелите и оборудването трябва да са съобразени с физическите особености и нужди на различните възрастови групи, за да се осигури комфорт и ефективност на обучението.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на учебни помещения в сградите за образование. Установяват се ъгли на зрителния лъч и фронталната учебна площ, както и специфични изисквания за разстоянията от пода до учебната дъска и отдалечеността на учениците и студентите от нея. За учениците от различни класове са посочени конкретни размери, а за аудитории - минимални и максимални разстояния в зависимост от типа на помещенията.
Чл. 85
Член 85 от наредба № РД-02-20-3 определя, че в сградите за образование и наука източниците на лъчения, с изключение на видимата част на електромагнитния спектър, не трябва да надвишават допустимите нива за здравето и безопасността на учащите. При необходимост от монтиране на източници на лъчения с по-високи нива, трябва да се предприемат мерки за осигуряване на безопасността на учащите и преподавателите.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че местата за съхраняване на отпадъци, включително и за рециклиране, трябва да се проектират на разстояние не по-малко от 10 метра от най-близко разположената сграда извън двора на сградите.
Чл. 87
Наредбата определя изискванията за микроклимата в учебни помещения и сгради за образование и наука, включително минимални температури и дебити на пресния въздух. За различни типове помещения са установени специфични параметри, които трябва да бъдат спазвани при проектиране и изпълнение. В таблица 10 са посочени температури на усещането и минимални дебити на въздуха за класни стаи, лаборатории, библиотеки и др. Изискванията включват осигуряване на механична или естествена вентилация, а също така и условия за поддържане на оптимални микроклиматични условия в закрити спортни помещения и басейни.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда изисквания за подовете на учебните и работните помещения. Те трябва да бъдат изработени от гладки строителни материали с нехлъзгава повърхност, устойчиви на дезинфекционни разтвори и лесни за почистване, за да се предотврати развитието на организми, паразити и насекоми. Мозаечен под е разрешен само в коридори, сервизни помещения, входния вестибюл и стълбища.
Чл. 89
Наредбата регламентира изискванията за осветеност в учебни заведения и детски градини, включително норми за естествено и изкуствено осветление. Предвиждат се съотношения на остъклената площ към пода, изисквания за цветове на интериора, местно осветление при необходимост, както и специфични изисквания за осветление в помещения с повишени изисквания. Осветлението трябва да отговаря на определени стойности за средна осветеност, яркостен дискомфорт и индекс на цветопредаване. Включени са и изисквания за аварийно и дежурно осветление в детските заведения.
Чл. 90
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради в сферата на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Когато се проектират помещения за съхранение на опасни вещества, трябва да се спазват нормативните изисквания относно съхранението на опасни химични вещества и специфичните изисквания по отношение на вентилацията, пожарната безопасност и техническите средства за контрол на микроклимата. В специализирани кабинети трябва да се осигури улавяне и неутрализиране на отделяните опасни вещества, а в кабинети, където се очакват опасни концентрации на прах, трябва да се проектира смукателна вентилация.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че кабинетите и помещенията, в които се съхраняват и използват опасни вещества и смеси, както и тези за техническо обучение с използване на специални машини и съоръжения, трябва да бъдат защитени от нерегламентиран достъп. Това е необходимо за осигуряване на безопасността на лицата, които не са упълномощени да влизат в тези помещения.
Чл. 92
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства. При сгради за образование, разположени близо до улици, достъпът се обезопасява с предпазни парапети и средства за ограничаване на скоростта на движение. Не се допуска пресичане на главни улици на едно ниво от учениците. Дворовете на сградите трябва да бъдат оградени, а оградите на училищата и детските заведения да имат определени височини и конструкции, които да предотвратяват влизането на външни лица и животни. Оградите трябва да са проектирани така, че да не позволяват катерене.
Чл. 93
Наредбата определя специфични изисквания за проектиране на нови сгради за образование и наука, включително минимални ширини на коридори и стълбища, максимална височина и дълбочина на стъпала, както и изисквания за достъпност за хора с намалена подвижност. При реконструкция на съществуващи сгради трябва да се осигурят достъпни маршрути за хора с увреждания.
Чл. 94
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образование и наука, включително детски градини и училища. В детските заведения се предвиждат двойни парапети с височини 0,9 м и 0,5 м, а парапетите на откритите тераси трябва да са не по-ниски от 1,40 м. Стълбите трябва да имат парапети с височина не по-малка от 1,10 м, а за деца от I-IV клас - 1,20 м. Забранено е хоризонталното разчленяване на парапетите и наличието на детайли, позволяващи катерене. В новите сгради парапетите се монтират двустранно, а площадките с разлика в нивата над 0,3 м се обезопасяват с парапет с височина 1,0 м.
Чл. 95
Наредбата предвижда изисквания за безопасност при проектиране на прозорци и врати в сгради, използвани от деца. Прозорците трябва да се проектират така, че да не създават опасност при отваряне и затваряне, а ръкохватките и дръжките да се манипулират безопасно. Осигурява се безопасно почистване на прозорците и се предвиждат мерки срещу защипване на пръсти в зоната на вратите. Ръкохватките и дръжките трябва да бъдат заоблени и на разстояние от 2,5 см от прилежащите части.
Чл. 96
Наредбата забранява поставянето на изцяло стъклени врати, за да се предотвратят наранявания. Полупрозрачните преградни стени с височина до 2 метра и остъклените врати трябва да бъдат обозначени с две контрастни ленти и да са изработени от безопасно стъкло или други материали, които не образуват остри парчета при счупване. Допустимо е и обезопасяване на повърхностите с парапети или други средства.
Чл. 97
Наредбата определя изискванията за проектиране и поддържане на сгради в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Подовете в учебните и санитарно-хигиенните помещения трябва да бъдат с лесно почистваща се, нехлъзгава повърхност, а в кабинетите по природни науки - с киселиноустойчива повърхност. Настилките в дворовете не трябва да позволяват хлъзгане при мокри условия. Стените и колоните се обработват гладко до 2 м височина, а ръбовете на колоните се заоблят. Ограничителите на вратите трябва да бъдат монтирани на разстояние не по-малко от 15 см от стените.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № РД-02-20-3 указва, че местата за спиране на автобусите в училищата трябва да бъдат проектирани с оглед безопасността на учениците. Те не трябва да бъдат изложени на риск от движението на автобуси и други превозни средства, а достъпът до тях трябва да се осигури без необходимост от пресичане на уличното платно.
Чл. 99
Чл. 99 от НАРЕДБА № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на зоните за спорт. Настилките трябва да предотвратяват подхлъзване в сухо и мокро състояние. Вътрешните повърхности на ограждащите стени в закритите спортни зони на детските заведения трябва да са облицовани с мек еластичен материал. Не се допуска навлизането на елементи на вратите или други строителни елементи в обемното пространство на спортните площадки, а затварящите системи трябва да са проектирани така, че да предотвратяват произволно самоотваряне на вратите.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на специализирани кабинети в образованието и науката. Специализираните кабинети трябва да осигуряват разстояние от минимум 1,2 м между учебните места и демонстрационния плот, или да имат защитна преграда. Разстоянието между редовете с учебни маси трябва да бъде минимум 0,85 м, а до съседното работно място - минимум 1,5 м. За помещения с инсталации трябва да се прецени необходимостта от двоен под. Лекционните зали трябва да имат разстояние между редовете и широчина на пътеките от минимум 0,80 м.
Чл. 101
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване, като училища и висши училища. Член 101 предвижда осигуряване на защита срещу нерегламентиран достъп, като видът и обхватът на инсталациите за наблюдение, охрана и контрол на достъпа се определят в заданието за проектиране.
Чл. 102
Наредбата определя изискванията за проектиране на сгради в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 102 акцентира на необходимостта от постигане на достатъчно ниво на речта в учебните пространства, като се спазват критериите за максимално време на реверберация, определени в таблица 12. Максималната продължителност на реверберация зависи от обема на помещението и е конкретно зададена за различни типове учебни пространства.
Чл. 103
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. регламентира класификацията на сградите за обществено обслужване в областта на здравеопазването, като се позовава на Закона за лечебните заведения и Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Включва териториалноустройствени и функционални изисквания.
Чл. 104
Наредбата определя минималните изисквания за устройствено планиране на лечебните заведения за болнична помощ. Тези изисквания се основават на проучване за проектиране, което включва преценка и анализ на потребностите от здравна помощ. Инвестиционните проекти на лечебните заведения се разработват на базата на задание за проектиране.
Чл. 105
Лечебните заведения трябва да са разположени в здравословна среда, защитена от потенциални вредности. Извънболничната помощ може да бъде разположена в чисто производствени и предимно производствени зони.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че местоположението на сградите на лечебните заведения за болнична помощ и на лечебните заведения, съгласно чл. 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), трябва да бъде определено с устройствения план. Този план трябва да бъде разработен в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), като се вземат предвид предназначението и капацитетът на сградите.
Чл. 107
Наредбата определя правилата за разполагане, проектиране и поддържане на сградите на лечебните заведения. Според Чл. 107, разположението на сградите се основава на организацията на лечебните дейности. Лечебните заведения за болнична помощ трябва да бъдат в самостоятелни имоти, предназначени за обществено обслужване. Осигуряването на паркоместа е задължително, като за болничните заведения и домовете за медико-социални грижи се предвиждат минимум 4 паркоместа.
Чл. 108
Наредбата определя изискванията за достъпност и проектиране на лечебни заведения. Достъпът до тях трябва да отговаря на Наредба № 4 от 2009 г., осигурявайки условия за маневриране с легла и носилки. Входовете за пациенти и персонал трябва да са самостоятелни, а инфекциозните отделения да имат отделни входове и изолация от останалите. Проектите трябва да предвиждат асансьори за болни и пътници, както и специално оборудване за хора с увреждания. Всички помещения за инвалиди трябва да са адаптирани за тяхното самообслужване.
Чл. 109
Амбулаториите за медицинска помощ могат да се проектират в самостоятелни сгради, жилищни сгради или сгради със смесено предназначение. В жилищни и смесени сгради е разрешена промяна на предназначението на помещения на първия или полуподземния етаж за изграждане на амбулатории, при условие че се осигурят самостоятелни входове и се спазват съответните изисквания на закона.
Чл. 110
Наредбата определя изискванията за индивидуалната практика за извънболнична медицинска помощ, която трябва да включва кабинет за консултации, чакалня, манипулационна и хигиенен възел. Разрешава се също така наличието на общи чакални и манипулационни за амбулатории. За кабинети по кожни и инфекциозни болести е задължително да се обособят отделни чакални. За акушеро-гинекологични кабинети трябва да се проектира помещение за лична хигиена на пациентките, ако е предвидено в проектирането.
Чл. 111
Наредбата определя изискванията за проектиране и поддържане на сградите, предоставящи първична и специализирана медицинска помощ. Груповата практика трябва да включва кабинети за прегледи, манипулационна, чакалня и отделни тоалетни за персонал и пациенти. За практиките, осъществяващи хирургична дейност, е необходимо проектиране на асептична хирургична превързочна. Разрешава се също така обособяване на обща манипулационна, достъпна за всички кабинети.
Чл. 112
Наредбата определя условията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за здравеопазване, включително медицински, дентални и диагностично-консултативни центрове. Тези центрове могат да бъдат разкривани в самостоятелни или реконструирани сгради, както и в сгради със смесено предназначение, при спазване на определени изисквания. Също така, наредбата предвижда необходимостта от определени помещения и инфраструктура, като хигиенни възли, чакални и манипулационни, както и складове за пране и консумативи. Осигурява се и възможност за разкриване на аптеки, оптики и дрогерии в близост до тези центрове.
Чл. 113
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на лечебни заведения за болнична помощ, като акцентира на функционалната обособеност на консултативно-диагностичния, стационарния и административно-стопанския блок. Проектирането трябва да се съобразява с Наредба № 49 от 2010 г. и Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Не се допуска разполагане на търговски обекти на територията на лечебните заведения, освен автоматични продажби. Осигуряване на необходимата медицинска апаратура и наличие на учебна зала за обучение са също важни изисквания.
Чл. 114
Чл. 114 от наредба РД-02-20-3 определя консултативно-диагностичния блок, който включва функционални звена за консултативни кабинети, лаборатории и структури за образна диагностика, нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция. Броят и площите на помещенията в блока се определят според проектното задание и съществуващите медицински стандарти.
Чл. 115
Член 115 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че профилът на приемните кабинети в консултативно-диагностичния блок трябва да отговаря на профила на отделенията на лечебното заведение за болнична помощ. Това означава, че приемните кабинети трябва да са структурирани и организирани в съответствие с функциите и специализациите на отделенията в болницата.
Чл. 116
Наредбата определя изискванията за проектиране и поддържане на медико-диагностични лаборатории, включващи различни видове лаборатории (клинична, микробиологична и др.) и необходимите помещения (чакалня, регистратура, помещения за вземане на биологичен материал и др.). Предвиждат се и възможности за разполагане на допълнителни помещения, които отговарят на медицинските стандарти. Помещението за вземане на кръв може да бъде извън работната зона, а клиничната лаборатория за урина трябва да има самостоятелен хигиенен възел.
Чл. 117
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на медико-технически зъботехнически лаборатории. В член 117 се посочва, че лабораторията трябва да разполага с помещения за рутинна зъботехническа дейност, полиране и подгряване на муфи, както и за работа с металокерамика. Освен това, допуска се обособяване на кът за работа с металокерамика в помещението за рутинна зъботехническа дейност.
Чл. 118
Чл. 118 определя функционално-диагностичните кабинети, които включват помещения за различни медицински процедури и изследвания, като електрокардиографии, спирографии, гастроскопии и колоноскопии. Тези кабинети са предназначени за диагностика и лечение в областта на здравеопазването.
Чл. 119
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за образна диагностика. Структурите включват помещения за различни видове диагностика като рентгенова, ултразвукова и магнитно-резонансна. Помещенията трябва да отговарят на изискванията на апаратурата и регламентите за работа с нея. Специално внимание се обръща на помещенията с източници на йонизиращи лъчения, които трябва да отговарят на наредбите по Закона за здравето.
Чл. 120
Чл. 120 от НАРЕДБА № РД-02-20-3 предвижда, че в лечебните заведения за болнична помощ е разрешено обособяването на операционен и родилен блок. Тези блокове трябва да включват необходимия вид и брой операционни и родилни зали, както и допълващи помещения, които са определени в заданието за проектиране.
Чл. 121
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сградите за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Операционният блок трябва да включва пространство за трансфер, депо за транспортни колички, съблекалня с хигиенен възел и душ, помещение за обличане на операционното облекло, стая за почивка на екипите, помещение за предоперационно измиване, преданестезиологична подготовка, две операционни зали и зала за следоперативно събуждане. Специализирани блокове за кардиохирургия, гръдна хирургия и урология имат допълнителни изисквания за броя и типа на операционните зали.
Чл. 122
Наредбата определя изискванията за проектиране на кабинети и блокове за раждане. Кабинетът за прием на раждащи жени трябва да има удобен достъп и да е свързан с родилния блок чрез асансьор. Родилният блок включва различни помещения, като предродилна и родилна зала, зали за интензивни грижи, и операционни зали. Важно е да се осигури децентрализирано, полуцентрализирано или централизирано настаняване на новороденото и родилката.
Чл. 123
Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване, включително специализирана структура за анестезиология и интензивно лечение. Тази структура включва помещения за интензивно лечение, дихателна реанимация, манипулационна, работна стая за медицински сестри, лекарски кабинет, помещение за информация на близки и помещение за измиване и стерилизиране на анестезиологична апаратура. ОАИЛ трябва да има удобен достъп до операционния блок, хирургичното отделение и спешното приемно отделение. Интензивното лечение може да се провежда в общи зали с минимум 6 легла или в единична зала.
Чл. 124
Чл. 124 определя изискванията за проектиране на специфични медицински блокове, включително операционни, родилни, ОАИЛ, медико-диагностични лаборатории и отделения по нуклеарна медицина. Тези блокове трябва да бъдат самостоятелни структури с ограничен достъп. Освен основните помещения, трябва да се проектират и специализирани помещения за опасни отпадъци, експресна стерилизация и преносима апаратура.
Чл. 125
Наредбата определя изискванията за проектиране на структури по нуклеарна медицина, включващи чакалня, регистратура, лекарски кабинет, помещения за радионуклиди и престой на пациенти, процедурни помещения, хранилища за радиоактивни източници и отпадъци, както и санитарни възли. Помещенията трябва да бъдат функционално свързани, за да се предотврати смесването на потоците между аплицирани и неаплицирани пациенти. При метаболитно лечение с І-131, изискващо хоспитализация, се добавят допълнителни помещения по медицински стандарт.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № РД-02-20-3 описва изискванията за проектиране на структури по лъчелечение. Тези структури трябва да включват приемно-консултативен кабинет, кабинет по планиране и контрол на лъчелечението, процедурно помещение, команден пост, чакалня, манипулационна, дозиметрично помещение и кабинет за технически специалисти.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда изисквания за проектиране на структурата по трансфузионна хематология. Тя трябва да включва чакалня за кръводарители, регистратура, медицински кабинет, помещения за вземане на кръв, обработка на материали, серологична и имунохематологична лаборатория, хладилна камера, помещение за етикетировка, битово помещение за персонала и стая за възстановяване на колабирали кръводарители.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредба № РД-02-20-3 описва необходимата структура на помещенията за асистирана репродукция. Тази структура включва стая за спермоотделяне, бокс за експертиза и обработка на сперматозоиди, криобанка, работно помещение за асистирана репродукция, манипулационна за извършване на пункции под ехографски контрол, стая за възстановяване след пункция и ембриотрансфер, както и работни стаи за акушерки и биолози.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че при хоспитализация в специализирани структури като нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция, е необходимо проектиране на допълнителни помещения, които да съставляват стандартната клиника или отделение.
Чл. 130
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на стационарни блокове в здравеопазването. Стационарният блок включва клиники и отделения, които могат да имат или нямат легла. Клиниките с легла се делят на терапевтични и хирургични, а броят на леглата се определя от проектантските задания и медицинските стандарти, като се спазват изискванията на Наредба № 49 от 2010 г. Минималният брой легла не важи за интензивно лечение и родилна помощ, а за образна диагностика, спешна помощ и диализно лечение не се предвиждат легла.
Чл. 131
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществени услуги в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 131 описва необходимите помещения и условия за терапевтични клиники и отделения, като акцентира на възрастовия състав на пациентите и степента на зависимост от грижи. Специално внимание е отделено на психиатричните клиники, които трябва да включват разнообразие от помещения за терапия, обучение и лечение.
Чл. 132
Чл. 132 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за клиники и отделения по детски болести, които трябва да включват приемен сектор със санитарен възел, болнични стаи с индивидуални санитарни възли за деца от различни възрастови групи, стаи за хоспитализация на деца до 2 години с майки, изолатор за деца с майки, манипулационна, занималня и помещение за специалисти по здравни грижи.
Чл. 133
Член 133 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за хирургични клиники и отделения. Те трябва да включват основните помещения, посочени в чл. 131, ал. 2, както и асептични и септични превързочни стаи, стая за подготовка на болните за операции, клизмено помещение с тоалетна и други допълнителни помещения, съобразени с медицинските стандарти.
Чл. 134
Спешното отделение трябва да включва чакалня с информационно обслужване и регистрация на пациентите, лекарски кабинети, кабинет по функционална диагностика, противошокова зала, манипулационна, зала за диагностично уточняване и наблюдение до 24 часа, битово помещение за спешните екипи и съблекалня със санитарен възел и душ за персонала. Допуска се разполагането на легла за престой до 24 часа за диагностично уточняване на пациентите.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № РД-02-20-3 описва изискванията за проектиране на клиники и отделения за диализно лечение. Те трябва да разполагат със съблекалня за болните, помещение за изчакване, отделни диализни зали за заразени и незаразени пациенти, манипулационна, лекарски кабинет, работна стая за медицински сестри, кът за разпределяне на храна, помещение за обучение на пациенти, помещение за техническа поддръжка и помещение за обратна осмоза.
Чл. 136
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. регламентира проектирането на клиники и отделения по обща и клинична патология. Те трябва да включват биопсичен сектор (лаборатории и регистратури) и некропсичен сектор (сецирни зали и трупохранилища). Проектират се отделни трупохранилища и сецирни зали за инфекциозни и неинфекциозни трупове. Помещението за предаване на покойник на близките трябва да има директен изход за достъп на моторни превозни средства.
Чл. 137
Чл. 137 определя изискванията за отделението по физикална и рехабилитационна медицина, което включва различни кабинети и помещения за електро- и светлолечение, масаж, инхалации, лечебна физкултура, механотерапия, трудотерапия, екстензионна терапия, лечебни вани, подводен душов масаж, ръчни и крачни вани, сауна, студена баня, басейн, процедурно помещение за парен душ, парно легло, влажни обвивки и индивидуални топлинни процедури. Освен това, се предвиждат помещения за подготовка на топлинни апликации и регенериране на лечебна кал.
Чл. 138
Член 138 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че административният блок на сградите за обществено обслужване трябва да включва административни офиси, зали и кабинети. Видът и площите на тези помещения се определят в заданието за проектиране.
Чл. 139
Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Стопанският блок включва помещения за доставка и приготвяне на храна, болнична аптека, стерилизационна, пералня, хранителен блок, санитарни пропускници, складови помещения и инженерни системи. Специфични изисквания за проектиране на помещенията се основават на различни наредби и регламенти, включително изисквания за хигиена и управление на отпадъци. Броят на гаражните клетки не може да е по-малък от 4, а съоръженията за отпадъци трябва да отговарят на законодателството за управление на отпадъците.
Чл. 140
Наредбата определя минималните изисквания за проектиране и изпълнение на помещения, свързани с лечебния процес. Минималната светла височина на помещенията е 2,50 m, а за специфични зали - 3 m. Широчината на помещенията варира в зависимост от тяхното предназначение, като за диагностично-консултативни кабинети е 3,0 m, а за операционни - 4,80 m. Максималната дълбочина на помещенията с едностранно естествено осветление е 6,0 m. Вратите на кабинети и стаи имат минимални ширини от 1,1 m, а коридорите - 2,40 m. Всички врати трябва да се отварят навън и да бъдат изработени от устойчиви на механични удари материали.
Чл. 141
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за подови настилки и стени в работни помещения, лаборатории и лечебни заведения. Подовите настилки трябва да позволяват влажно почистване и дезинфекция, като текстилни настилки не се допускат, освен в болнични стаи. Специални изисквания важат за помещения, свързани с обработка на кръв и хигиенни зони, където настилките трябва да са водонепропускливи и устойчиви на химични въздействия. В операционни и родилни зали е забранено натрупването на статично електричество. Стените също трябва да позволяват влажно почистване, като в определени помещения се изискват антибактериални покрития. Остъкляване и парапети също са предвидени за безопасност и контрол.
Чл. 142
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на електрически инсталации в лечебните заведения. Включва спецификации за ниско напрежение, осветителни инсталации, аварийно осветление и условия за безопасност. Специализирани инсталации трябва да отговарят на инструкциите на производителите на медицинско оборудване. Осветлението трябва да спазва определени параметри и минимални нива на осветеност, особено в случай на аварии. Предвиждат се и условия за сигнални и охранителни инсталации.
Чл. 143
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на водопроводни инсталации в сградите на лечебните заведения. Водопроводната инсталация за питейно-битови нужди и пожарно водоснабдяване трябва да отговаря на специфични наредби, а инсталацията за технологични нужди се проектира въз основа на заданието. В определени помещения, като операционни зали и инфекциозни отделения, се изискват безконтактни водочерпни кранове за стерилност. Високорискови зони изискват допълнително третиране на водата, а водата за медицински нужди трябва да отговаря на медицински стандарти. Осигуряват се мивки с течаща вода в помещения за лечебни процедури и се предвиждат мерки срещу Legionella. Санитарно-хигиенните помещения за хора с увреждания и санитарните прибори за деца също трябва да отговарят на специфични изисквания.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда задължително третиране на отпадъчните води от лечебни заведения преди заустването им в канализацията. Определени са специфични изисквания за различни източници на отпадъчни води: 1. Инфекциозни и физиатрични отделения - минимално обеззаразяване; 2. Лаборатории и помещения за работа с радиоактивни материали - третиране до нормите за заустване; 3. Калолечебни помещения - калоулавяща арматура; 4. Помещения за гипсови апликации - утайници с обем не по-малък от 0,1 m3.
Чл. 145
Член 145 от Наредба № РД-02-20-3 забранява разполагането на подови сифони в операционните и родилните зали, както и в отделенията за анестезиология и интензивно лечение, термична травма и отглеждане на недоносени деца. Тази мярка е предназначена за осигуряване на безопасна и хигиенична среда в критични медицински пространства.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № РД-02-20-3 определя специфични изисквания за проектиране на водопроводни инсталации за минерална вода в сградите на лечебните заведения. Изискванията включват: използване на тръби, които не променят физикохимичния състав на водата, необходимост от топлоизолация за термална вода, проектиране на напорни водопроводи за минерални води с газови компоненти, ограничения на максималната скорост на водата, условия за резервиране на минерална вода и норми за разхода на вода за лечебни процедури.
Чл. 147
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на системи за отопление, охлаждане и вентилация в лечебните заведения. Системите трябва да осигуряват необходимите температури и влажност, да предвиждат високоефективни климатични решения и да гарантират чистота на въздуха. Вентилацията трябва да осигурява пресен въздух, да улавя опасни вещества и да отвежда топлина и влага. Проектирането следва да спазва принципи на рециркулация, правилен въздухообмен и баланс на въздушните потоци.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че системите за микроклимат в лечебните заведения трябва да са проектирани така, че да осигуряват необходимите параметри, определени в зависимост от видовете лечебни дейности и риска от вътреболнични инфекции. Изискванията за микроклимата в типични помещения са описани в таблицата на информационно приложение № 5, освен ако не са посочени по-високи изисквания в заданието за проектиране.
Чл. 149
Наредбата определя специфични изисквания за проектиране на отоплителни системи в лечебни заведения, включително самостоятелни отоплителни системи за определени стаи, използване на въздушни филтри с клас G4, предпазни решетки пред отоплителните тела, ограничения в регулирането на температурата, и специфични изисквания за отопление на помещения с подово отопление. Освен това, наредбата задава допустими температури за повърхности и изисквания за радиаторите в операционни зали.
Чл. 150
Наредбата определя изискванията за проектиране на климатизационни системи в лечебни заведения. За помещенията, за които е необходимо поддържане на относителна влажност, се проектират системи, съобразени с препоръчителните параметри от приложение № 5. Освен това, в зависимост от категорията на помещенията, се поддържа определен клас чистота на въздуха, съгласно БДС EN ISO 14644-1, който класифицира чистотата на въздуха в пет категории.
Чл. 151
Наредбата определя специфичните изисквания за проектиране на вентилационни системи в лечебни заведения, включително задължителна механична общообменна вентилация за помещения с изискване за въздухообмен, самостоятелни смукателни системи за санитарни помещения, специални условия за интензивни отделения и помещения с неизвестни патогени, както и специфични схеми на въздухообмен за различни типове помещения. Осигурява се минимален въздушен поток за ефективно отстраняване на замърсени въздух и наркотични газове, с определени ограничения за скоростта на въздуха в работната зона.
Чл. 152
В помещенията, които не изискват механична вентилация или климатизация, трябва да се осигури естествено проветряване. Минималната кратност на въздухообмена е 0,5 h-1.
Чл. 153
Наредбата определя изискванията за проектиране на системите за отопление, охлаждане и вентилация в лечебни заведения с цел осигуряване на необходимата чистота на въздуха. Основните принципи включват стесняващ се въздушен поток, пад на налягането и физически бариери между помещенията с различна степен на чистота. Помещенията са категоризирани в групи 1 до 5 с конкретни изисквания за филтрация, вентилация и подналягане. Важно е да се спазват условията за чистота на въздуха, особено в операционни зали и стаи за интензивно лечение. Допълнителни изисквания са предвидени за централната стерилизация и за помещения, които не попадат в основните групи.
Чл. 154
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя минималните изисквания за помещенията, в които се извършва дейност в областта на кожните и венерическите болести. За кабинета по дерматологична козметика се изисква автономен климатизатор. В кабинета за функционална диагностика на кожата трябва да има както автономен климатизатор, така и овлажнител на въздуха. Помещението за лабораторна диагностика на сифилис и други полово предавани инфекции трябва да разполага с механична вентилация, а основното помещение за лабораторна дейност - с автономен климатизатор, за осигуряване на постоянна температура.
Чл. 155
Наредбата определя минималните изисквания към помещенията за вирусологични изследвания, които трябва да бъдат спазвани при проектирането. Температурата в помещенията трябва да е в граници, които не влияят негативно на персонала и да отговаря на спецификациите на използваната апаратура. Освен това, въздухът в работните помещения трябва да отговаря на изискванията за влажност, запрашеност и електромагнитни влияния, необходими за извършване на изследванията.
Чл. 156
Наредбата определя минималните изисквания за проектиране на урологични кабинети, свързани с медицинските стандарти. Помещенията без естествено проветряване трябва да имат механична вентилация или климатизация. За следоперативно наблюдение и в клиниката по детска урология е задължително осигуряване на климатици.
Чл. 157
Наредбата определя минималните изисквания за проектиране на лаборатории и помещения в здравеопазването. Лабораторията по нарушения на дишането трябва да има оптимална звукова изолация и вентилация. Помещенията за диализно лечение трябва да разполагат с механична вентилация и климатична инсталация. За помещенията свързани с очни болести е необходимо да се предвидят системи за въздухообмен и самостоятелни вентилационни системи в операционните блокове. В отделението за неврохирургия се изискват системи за отопление и кислород, а в хирургичното отделение - климатизация и отопление.
Чл. 158
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради, предназначени за обществено обслужване в областите на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 158 посочва, че асансьорните уредби трябва да бъдат включени в заданието за проектиране. Раздел IV се фокусира върху специфичните изисквания относно експлоатационните показатели на контролируемите параметри, които трябва да бъдат удовлетворени за сградите в сферата на здравеопазването.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № РД-02-20-3 определя специфичните изисквания за носимоспособността на сградите за здравеопазване. Основните изисквания включват: 1) Граничното допустимо натоварване на стенни и покривни панели с минерална вата не трябва да предизвиква деформации над 1/300; 2) Вертикалното провисване на подови настилки не трябва да надвишава 1/400; 3) Допустимите провисвания за подпорни разстояния над 7,2 m трябва да са не повече от 25 mm.
Чл. 160
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на интензивни отделения и зони за стационарно лечение на новородени и деца в лечебни заведения. Според чл. 160, тези зони трябва да бъдат самостоятелни защитени или безопасни зони. Позволява се обединяване на няколко отделения в една защитена зона с капацитет до 50 легла. Капацитетът на защитените зони при пожар се определя от броя на пациентите и допълнителна площ за 30% от леглата на евакуиращите се.
Чл. 161
Наредбата определя изискванията за разполагане на амбулатории в жилищни и смесени сгради. Частите с лечебно предназначение трябва да бъдат отделени от останалите с пожарозащитни стени, без отвори. Стълбищните клетки, свързващи разделените части, трябва да бъдат оформени като шахти с определена огнеустойчивост и защитени с самозатварящи се врати и капаци с необходимата огнеустойчивост.
Чл. 162
Чл. 162 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че подовите покрития в защитените зони, определени в чл. 161, трябва да бъдат изработени от материали, които имат клас на реакция на огън не по-нисък от Вfl. Това изискване е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на пожари в сградите за обществено обслужване.
Чл. 163
Стенните и таванските покрития в защитените зони, определени в чл. 161 от Наредба № РД-02-20-3, трябва да бъдат изработени от строителни продукти, които имат клас по реакция на огън не по-нисък от В.
Чл. 164
Член 164 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че главният вход и входовете за болни в сградите за обществено обслужване трябва да бъдат проектирани без стъпала и навес. Това изискване цели осигуряване на достъпност и удобство за потребителите, особено за лица с ограничена подвижност.
Чл. 165
В наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. се указва, че в лечебните заведения за болнична помощ изчислителният брой на хората, необходим за определяне на броя и широчината на изходите, коридорите, стълбищните рамена и междинните площадки за евакуация, се определя като броят на болничните легла се умножи по коефициент 2,5.
Чл. 166
Светлата широчина на стълбищните рамена и площадки трябва да бъде между 1,5 m и 2,4 m. Ако широчината е над 2,4 m, те трябва да бъдат разделени с парапети, като всяка част е максимално 2,4 m широка. Стълбищата за евакуация имат наклон не по-голям от 1:1,5, с височина на стъпалата до 17 cm и широчина не по-малка от 28 cm.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № РД-02-20-3 забранява разполагането на тръбопроводи или конструктивни елементи в светлата широчина на стълбищата и коридорите, които са част от евакуационните пътища. Целта е да се осигури безопасна евакуация, като се спазват нормативно изискванията за широчина.
Чл. 168
Чл. 168 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че подземните коридори, които са част от евакуационните пътища, трябва да се проектират с подови сифони. Освен това, трябва да се спазват изискванията на чл. 44, ал. 3 от Наредба № Із-1971 от 2009 г., която касае строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в сградите на лечебните заведения за болнична помощ, разположени в зони с експлозивна опасност, е задължително да се осигурят предпазни мерки. Тези мерки трябва да отговарят на изискванията на чл. 285 от Наредба № Із-1971 от 2009 г., които касаят безопасността при пожар и недопускането на разряди от статично електричество.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № РД-02-20-3 изисква лечебните заведения с две и повече етажи да имат поне един болничен асансьор, който да служи за противопожарни и аварийно-спасителни цели. Този асансьор трябва да бъде оборудван със специален пусков ключ, позволяващ на спасителните екипи да го задействат при пожар.
Чл. 171
Наредбата регламентира проектироването, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 171 изисква асансьорите за противопожарни и аварийно-спасителни цели да бъдат проектирани в съответствие с Наредба № Із-1971 от 2009 г., която определя строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 172
Наредбата определя видовете сгради за култура и изкуства, включително музеи, художествени галерии, библиотеки и зали за културни мероприятия. Сградите с капацитет под 100 посетители или полезна площ под 100 m2 могат да не отговарят на определени изисквания, ако изпълняват условията на ЗУТ и експлоатационните показатели.
Чл. 173
Сградите, предназначени за читалища, трябва да се проектират в съответствие с изискванията на наредбата, като се вземат предвид спецификите на дейностите, предвидени в заданието за проектиране.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че необходимият брой места за паркиране към сградите за култура и изкуства се определя в съответствие с Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. Тази наредба регламентира планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии.
Чл. 175
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 175 посочва, че сградите за култура и изкуства с капацитет над 200 места трябва да имат системи за управление и поддържане на вътрешните инсталации и технологичното оборудване.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № РД-02-20-3 определя изисквания за свободни зони пред входовете и изходите на сгради със зали за зрители. За всеки двама души се предвижда по 1 m2, а общата площ не трябва да е по-малка от 30 m2. Освен това, входовете за внасяне и изнасяне на декори и апаратура трябва да осигуряват свободен достъп за товарни превозни средства.
Чл. 177
Наредбата регламентира проектироването, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 177 определя функционалните пространства в сградите със зали за зрители и посетители, които включват зали, обслужващи помещения, помещения за обслужване на зрители, както и пространства за сградни инсталации и технологично оборудване. Предвиждат се също така сценични съоръжения, гримьорни и служебни помещения, които са част от проектното задание.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че многофункционалните зали с капацитет над 1000 посетители трябва да имат допълнителни обслужващи пространства и постоянни комуникационни връзки. Това е необходимо за осигуряване на превенция и оперативни действия на полиция, пожарна, спешна медицинска помощ и спасителни екипи при природни бедствия, аварии или извънредни ситуации.
Чл. 179
Наредбата определя условията за изграждане на зали за зрители в подземни и полуподземни етажи на културно-просветни сгради. Залите могат да бъдат построени на дълбочина до 5 метра, при условие че сценичната площ не надвишава 100 m2. Забранява се изграждането на зали за представления за деца в тези етажи. Ако залата има балкон, светлата височина под и над балкона трябва да е минимум 3 метра, а дълбочината под балкона не трябва да е повече от 1,5 пъти светлата височина под него.
Чл. 180
Наредбата определя минималните светли височини за различни функционални пространства в сградите за обществено обслужване. За помещенията, обслужващи посетителите, минималната височина е 3 метра. Обслужващите помещения и пространствата към залите за зрители трябва да имат минимална височина от 2,3 метра. За помещенията и пътеките, свързани със сценичното осветление, минималната височина е 1,9 метра.
Чл. 181
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя капацитета на залите за зрители и посетители на база очаквания брой, без да се включват участниците в представления и персонала. Минималната площ на едно място е между 1,0 и 1,25 m2, а обемът е между 5 и 7 m3. За места с повишени изисквания, площта може да достигне до 2,0 m2, а обемът до 8 m3. Площта на залата се изчислява, като се приспадне площта на сцената и други зони, които не се ползват от зрителите.
Чл. 182
Наредбата определя минималните размери на местата за сядане в зрителските зали, които трябва да бъдат: широчина - 50 см, дълбочина - 45 см и височина - 45 см. За хора с увреждания размерите се определят съгласно Наредба № 4 от 2009 г., като минималният брой места за тях е 4 при капацитет до 300 посетители. При капацитет над 100 души се изискват мерки за евакуация и оборудване на залите с огнеустойчиви столове, съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г.
Чл. 183
Ходовите пътеки в сградите за обществено обслужване трябва да бъдат проектирани с рампи, които имат наклон до 10%. Ако наклонът е по-голям, е необходимо да се предвидят стъпала, чиято височина не надвишава 17 см. В случаите, когато преобладаващите посетители са деца, височината на стъпалата трябва да бъде до 15 см.
Чл. 184
Наредбата определя изискванията за предпазни парапети в сгради за обществено обслужване. Предпазни парапети се предвиждат при височина на падане над 50 см (без облегалки) и 65 см (с облегалки). Минималната височина на парапетите е 1,0 м, като при падане над 12 м височината на парапета трябва да е 1,10 м. Възможни са изключения за парапети с по-ниска височина при определени условия, свързани с широчината на перваза. Отворите в парапетите не трябва да надвишават 12 см, за да се предотврати катерене от деца.
Чл. 185
Наредбата определя изискванията за проектиране на зали за зрители и посетители в области като образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Залите трябва да имат равен под или частичен амфитеатър, като нивото на очите на зрителите се приема за 120 см. Надвишението на зрителния лъч е 12 см, а при шахматно подреждане на столовете - 6 см. В кинозали с равен под, ъгълът на погледа не трябва да надвишава 28°. При наличие на балкон, разстоянието между него и зрителния лъч е минимум 50 см.
Чл. 186
Според Чл. 186 от Наредба № РД-02-20-3, залите за зрители и/или посетители на прожекции и сценични представления трябва да бъдат проектирани с цел осигуряване на добра видимост за всеки зрител. Това означава, че формата и размерите на залите трябва да позволяват на всички присъстващи да имат ясна видимост към сцената или екрана.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № РД-02-20-3 регламентира необходимостта от обособяване на обслужващи помещения в близост до залите за зрители и посетители. Площите на тези помещения се определят в зависимост от функциите и дейностите, предвидени в заданието за проектиране.
Чл. 188
Наредбата определя, че изискванията за проектиране на кинокабини за прожекция се определят в заданието за проектиране. При използване на лазерно осветление, лазерните лъчи не трябва да са насочени към зоните с посетители, като се осигурява зона за сигурност от 2,0 метра над главите на зрителите.
Чл. 189
Достъпът до обслужващите помещения и пространства е ограничен само за обслужващия и специализирания персонал. За целта се проектират системи за наблюдение и контрол на достъпа.
Чл. 190
Чл. 190 определя изискванията за височината на сцената, която трябва да бъде между 0,80 и 1,05 метра над нивото на пода на първия зрителски ред. Разстоянието от гърба на първия ред столове до сцената трябва да бъде 1,2 метра. Сцената и свързаните с нея помещения трябва да бъдат самостоятелни функционални пространства с отделен вход. Осигурява се пряка връзка между сцената и залата за зрители чрез стъпала или рампа. При зали с капацитет над 300 зрители е необходимо да се предвиди отделен вход за изпълнителите и обслужващия персонал.
Чл. 191
Наредбата определя препоръчителни площи за допълнителни пространства, свързани със сценичната дейност. Авансцената трябва да е с площ 25,80 m2, страничната или задната сцена - 80,110 m2, а сценичният джоб - 25,80 m2. Оркестрината се оразмерява на 1,2 m2 на оркестрант, с максимален брой 40 души. Други изисквания включват площи за гримьорни (12,15 m2), складове (15,20 m2), гардероби (3 m2 на артист), санитарно-хигиенни помещения, оразмерени според броя на участниците.
Чл. 192
Чл. 192 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на пространството в киносалоните. Височината на подиума пред екрана трябва да бъде между 0,6 и 1,0 метра, а ако подиум не е предвиден, светлата част на екрана трябва да бъде на височина от 1,2 до 1,5 метра. Повърхността на подиума не трябва да е светла и бляскава, а в откритите кинозали подовите покрития трябва да са водоустойчиви и с наклони за отвеждане на водата. При наличие на подиум, долният край на екрана трябва да е на височина 0,5 метра над пода на подиума.
Чл. 193
Наредбата определя техническите изисквания към екрани в сгради за обществено обслужване, включително разстояния до акустично обработени стени, нива на яркост, материали за стените и таваните, както и изисквания за предекранни завеси и устойчивост на атмосферни влияния за кинозали на открито. Разстоянията между екрана и стените трябва да са минимум 1 м отстрани и 0,7 м до тавана, а стените зад екрана трябва да са тъмни.
Чл. 194
Чл. 194 определя специфичните функционални изисквания при проектирането на арени, които се определят в заданието за проектиране в зависимост от предназначението им. Арените трябва да бъдат отделени от публиката с предпазна ограда с широчина 40 см и височина не по-малка от 50 см, а за манежи за конна езда - с височина 1,25 м. Освен това, арени и площи близо до плувни съоръжения трябва да бъдат обезопасени на разстояние най-малко 50 см от ръба на водната площ.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № РД-02-20-3 определя помещенията и пространствата, предназначени за обслужване на зрители и посетители в сгради със зали. Те включват входове и изходи, фоайета, коридори, стълбища, гардероби, тоалетни, места за бързо хранене и консумация на напитки, административни помещения и складови помещения. Осигуряването на нормативни показатели за микроклимат и хигиена се постига чрез проектиране и изграждане на съответните инсталации и покрития.
Чл. 196
Наредбата определя изискванията за светла височина и широчина на изходите, коридорите и стълбищата в сгради за обществено обслужване. Минималната светла широчина на входовете и изходите за зрители/посетители е 1,2 м. Вътрешните врати трябва да имат светла широчина не по-малка от 1 м. Стъклените врати и преградите по достъпните маршрути за хора с увреждания трябва да бъдат маркирани. Въртящи и кръстосани врати са допустими при спазване на определени условия.
Чл. 197
Член 197 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за оразмеряване на фоайета и места за изчакване преди системите за контрол на достъпа. Площта за едно място за зрители или посетители трябва да бъде между 0,3 и 0,5 m2, като за кинозали и концертни зали се използва долната граница от 0,3 m2.
Чл. 198
Наредбата предвижда касите за продажба на билети в сградите със зали за зрители да бъдат самостоятелни или разположени във входните фоайета. Препоръчителната площ за касите е между 0,05 и 0,07 m2 на зрителско място. Височината на гишето трябва да бъде между 0,95 и 1,05 m, а за деца - до 0,9 m.
Чл. 199
Стълбите, стълбищата, коридорите, входовете и изходите на сградите за обществено обслужване трябва да бъдат проектирани и изградени в съответствие с Наредба № 4 от 2009 г., която определя изискванията за достъпна среда, включително за хора с увреждания.
Чл. 200
Член 200 от Наредба № РД-02-20-3 забранява наличието на единични стъпала по дължината на коридорите. При промени в нивата, които са по-големи от 2 см, е необходимо да се предвидят проектни решения, които да осигурят достъпност за хора с намалена подвижност.
Чл. 201
Наредбата регламентира разполагането на гардероби в обществени сгради, като осигурява удобен достъп за посетителите. Гардеробите трябва да бъдат разположени така, че след получаване на връхните дрехи, посетителите да могат да излязат безпрепятствено. Пред гардероба се предвижда манипулационна площ с широчина 3 метра. Площта на гардеробите се изчислява на 0,1 м² на зрителско място, като се използват 70% от капацитета. Обслужващият плот е проектиран да обслужва до 30 посетители на 1 метър и манипулационната площ за обслужващия персонал е 1,5 метра.
Чл. 202
Наредбата определя изискванията за проектиране на тоалетни в сгради за обществено обслужване, като се предвиждат отделни тоалетни за мъже, жени и хора с увреждания. Минималният брой на клозетните кабини за посетители се определя по таблица 13, с изискване за закръгляване до по-голямото цяло число. Тоалетните трябва да са на всеки етаж с достъп от фоайето, а всяка тоалетна трябва да има пространство за мивки. За хора с увреждания се предвиждат специални условия, съобразно Наредба № 4 от 2009 г.
Чл. 203
Наредбата регламентира проектирането, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 203 указва, че при проектиране на места за предлагане на храни и напитки в театри, кина и читалища, трябва да се спазват хигиенните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Закона за храните. Освен това, площта за консумация на напитки и храна се определя на база 0,04 до 0,05 m² на зрителско място, с минимална площ от 10 до 15 m² и складова база до 5 m².
Чл. 204
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в области като образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. В частност, в сградите със зали за зрители се въвежда пропускателен режим за безопасен достъп. Служебните и складовите помещения трябва да отговарят на специфичните нужди на персонала и да осигуряват безопасно съхранение на инвентар. Достъпът до служебните помещения е ограничен за посетителите.
Чл. 205
Чл. 205 от Наредба № РД-02-20-3 определя техническите изисквания за оборудването за видеопредставяне и пространствата за обслужване, които се задават в проектната документация. При проектирането на асансьори и обслужваща техника се спазват нормативните изисквания и специфичните изисквания на проектното задание, основаващи се на технико-икономически анализ.
Чл. 206
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за сценично и аварийно осветление в сгради за обществено обслужване. Сценичното осветление се проектира в съответствие със заданието. Аварийното осветление е задължително в залите за зрители, сцените, репетиционните зали, помещенията с електрическо оборудване и евакуационните пътища. То трябва да осигурява работа с независимо захранване минимум три часа, а осветеността е 1 lx за функционални пространства, 3 lx за сцената и 15 lx за циркови арени. При затъмняване на зрителските зали, аварийно осветление се предвижда само над вратите, пътеки и стълби.
Чл. 207
Наредбата предвижда специфични изисквания за осветление на сцените в обществени сгради, включително дежурно осветление с осветеност 300 lx, което да се използва по време на репетиции и почистване. Осветлението трябва да бъде студено луминесцентно или светодиодно, с локални ключове за различни зони и управление от три места. Допълнително, работно синьо светодиодно осветление с осветеност 15 lx е задължително за работни места и зони на движение, без да осветява сценичната площ, и се управлява от две места.
Чл. 208
Чл. 208 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че при проектиране на сцени в сгради за обществено обслужване, трябва да се осигурят изводи за топла и студена вода, както и канализационен клон за свързване на съоръжения, работещи с вода.
Чл. 209
Наредбата определя изискванията за проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация в сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Температурата на въздуха в помещенията трябва да бъде между 20 и 24 °С през зимата и между 23 и 26 °С през лятото, а относителната влажност да бъде между 40 и 50 % през зимата и 50 и 55 % през лятото. Системите за отопление, вентилация и климатизация на сцената и зрителната зала трябва да бъдат проектирани разделно и с автономни функции.
Чл. 210
Наредбата предвижда проектиране на вентилационните системи за зали за зрители и посетители с общообменна вентилация при пълен капацитет. За зали с постоянни столове се използват нискоскоростни системи с постоянен дебит. Залите с различни нива изискват многозонови системи с допълнителни подгреватели, а многофункционалните зали - системи с променлив дебит. В залите и фоайетата трябва да се поддържа надналягане.
Чл. 211
Вентилацията на фоайета, коридори, бюфети и други помещения, свързани със залите за зрители и посетители, трябва да бъде проектирана в съответствие с изискванията на заданието за проектиране.
Чл. 212
Чл. 212 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че системите за отопление на залите за зрители и посетители трябва да се оразмеряват за празна зала, без осветление и работа на уредите. За зали с капацитет до 200 души, отоплението трябва да покрива 100 % от топлинните загуби, докато за зали с капацитет над 200 души, отоплението е предвидено да покрива около 70 % от загубите. Раздел VIII от наредбата съдържа специфични изисквания за експлоатационните показатели, които трябва да удовлетворяват основните изисквания за безопасност при пожар, хигиена, здраве, околна среда и защита от шум.
Чл. 213
Дървените елементи на сцените в залите за зрители трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г., която регламентира правилата и нормите за пожарна безопасност, касаещи реакцията на материалите на огън.
Чл. 214
Завесите на сцените трябва да не достигат до пода и да са лесни за придвижване. Те трябва да могат да се затварят или отварят за 30 секунди и да издържат на натиск до 450 Ра. При ширина над 8 метра е необходимо наличие на устройства за точно придвижване. При отваряне и затваряне на завесите трябва да има звукови и светлинни сигнали. Декорите и драпериите в зрителските зали трябва да отговарят на изискванията за пожарна безопасност.
Чл. 215
На сцените в зали за зрители с повече от 800 места се изисква монтиране на пожарозащитна завеса, която предотвратява проникването на дим и топлина. Завесата трябва да има клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и огнеустойчивост най-малко EI 90. Спускането на завесата трябва да бъде осигурено от минимум две места с минимална скорост 0,2 m/s, както и ръчно спускане със звуков сигнал.
Чл. 216
Чл. 216 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в зали за зрители с капацитет над 800 места трябва да се осигури обходна пътека с широчина 1,5 метра между сцената и сценичните декори. Тази пътека е необходима за безопасната евакуация на артистите и сценичните работници в случай на пожар и трябва да бъде винаги свободна.
Чл. 217
Наредбата определя експлоатационните показатели на микроклимата в залите за зрители или посетители. Максималната температура през зимата трябва да бъде 22 ± 2 °С, а през лятото - 26 ± 1,5 °С. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде между 40 и 60 %. Средната поддържана осветеност трябва да е минимум 300 lx. Обобщената степен на яркостен дискомфорт (UGR) не трябва да надвишава 22. Индексът за цветопредаване (Ra) трябва да бъде минимум 80. Пресният въздух за зрител/посетител трябва да варира от 14,4 m3/h до 36 m3/h.
Чл. 218
Чл. 218 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда изработването на акустичен проект за сгради със зали за зрители и/или посетители. Акустичният проект трябва да включва обяснителна записка и приети акустични решения. Освен това, ограниченията за шум към съседните строежи се определят съгласно Наредба № 6 от 2006 г., която установява показатели за шум в околната среда и гранични стойности, отчитащи влиянието на шума върху здравето на населението.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № РД-02-20-3 определя минималните функционални пространства, които трябва да притежават музеите и художествените галерии. Те включват фондохранилища, експозиционни пространства, лаборатории за консервация и реставрация, помещения за първоначална обработка на културните ценности, както и обслужващи и административни пространства. Последните осигуряват услуги на посетителите, охрана на музейното имущество, поддържане на инфраструктурата и предлагане на храни и напитки.
Чл. 220
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на фондохранилища, които трябва да отговарят на функционалните и технически изисквания за съхранение на културни ценности и музейни предмети. Входовете и пространствата трябва да осигуряват защита от повреди, а микроклиматът да бъде контролируем. Достъпът до фондохранилищата е ограничен и подлежащ на контрол.
Чл. 221
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществени услуги в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 221 описва необходимите помещения в музеите и галериите, включително за първична обработка на културни ценности и изолационни помещения за обеззаразяване и съхранение на музейни предмети.
Чл. 222
Наредбата регламентира проектироването, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Специално за сградите на музеите, се предвижда проектиране на лаборатории за специализирани дейности, когато това е изисквано от заданието. Достъпът до тези лаборатории е забранен за посетители и ограничен за обслужващия персонал, който се грижи за сградните инсталации и хигиената.
Чл. 223
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на експозиционни пространства в музеите и художествените галерии. Тя предвижда, че експозиционните пространства трябва да осигуряват сигурност на културните ценности, да предотвратяват неблагоприятни въздействия от околната среда и да осигуряват удобство на посетителите. Обемно-планировъчните размери на пространствата зависят от вида и размерите на експонатите. Осветлението и микроклиматът трябва да отговарят на специфични изисквания, за да се запазят културните ценности.
Чл. 224
Чл. 224 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда специфични изисквания за проектиране на обслужващи пространства в музеите и художествените галерии. Тези пространства включват: каса за билети, гардероб, информационен център, тоалетни (с достъпни за хора с увреждания), помещения за храни и напитки, магазин за сувенири, площи за почивка при открити експозиции и стаи за майки с малки деца, ако са изисквани от заданието.
Чл. 225
Наредбата изисква в музеите и художествените галерии да се осигурят указателни табели и информационно описание на обектите, както и схеми за маршрути на посещение. За хора с намалена подвижност трябва да се поставят лесни за разбиране указателни табели, символи и маркировка, като се създаде достъпна архитектурна среда в съответствие с Наредба № 4 от 2009 г.
Чл. 226
Наредбата регламентира проектирането и физическата защита на сградите за обществено обслужване в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Основен акцент е анализът на рисковете, които включват кражби, вандализъм, пожари и природни бедствия. Определят се техническите изисквания за строителство, включително използването на масивни конструкции, устойчиви врати и прозорци, и мерки за ограничаване на достъпа на вредители. Разработват се специфични системи за физическа защита на всяко функционално пространство.
Чл. 227
Чл. 227 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията към пространствата и помещенията за административно обслужване на музеите и галериите, които се задават в проектната документация. Стопанските помещения, включително служебни и складови, трябва да отговарят на изискванията за съхранение на инвентара и свързаните с експлоатацията продукти, както и за обслужване на сградните инсталации и битовото обслужване на персонала. Достъпът до тези помещения е ограничен за посетителите.
Чл. 228
Наредбата предвижда, че заданията за проектиране на музеи и художествени галерии трябва да включват многофункционални пространства, предназначени за културно-просветни и образователни събития. При планирането на тези пространства се вземат мерки за опазване на културните ценности, осигурявайки комфорт на посетителите и достъпност за хора с увреждания. Също така се прилагат основни изисквания за контролируемите параметри на сградите, които имат зали за зрители и посетители.
Чл. 229
Чл. 229 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че при проектирането на нови сгради за музеи и изложбени галерии трябва да се вземат предвид изискванията за устойчиво развитие, като се отчита обществения интерес и бъдещите социални нужди на обществото. Раздел II от наредбата съдържа специфични изисквания относно сградните инсталации в музеите и художествените галерии.
Чл. 230
Чл. 230 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че контролът на вътрешните сградни инсталации е част от системата за мониторинг на микроклимата. Тази система включва автоматичен запис на параметрите, информационна сигнализация и е съобразена с естествената вентилация на функционалните пространства.
Чл. 231
Наредбата предвижда задължително инсталиране на аварийно осветление в следните пространства: 1) всички достъпни за посетители; 2) помещения с електрическо оборудване и управление; 3) евакуационни пътища. Аварийното осветление трябва да функционира с независимо захранване минимум три часа и да осигурява осветеност от 1 lx.
Чл. 232
Чл. 232 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че външното осветление трябва да бъде свързано със системата за видеонаблюдение и да включва сензори за контрол на движението и достъпа. Осветлението трябва да бъде оборудвано с автоматична система за включване и изключване в зависимост от нивото на естественото осветление. Осветителните тела трябва да имат вътрешно захранване, без възможност за използване от външната страна.
Чл. 233
Чл. 233 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за осветителната уредба на фондохранилищата, като се предвижда осветеност от 200 lx на нивото на пода. Забранява се използването на светлинни източници с нажежаема жичка и други източници, които генерират топлина.
Чл. 234
Наредбата предвижда специфични изисквания за осветление в експозиционни пространства, особено когато се експонират чувствителни културни ценности. Фиброоптичните осветителни системи са допустими, при условие че светлината е генерирана на безопасно разстояние от експонатите. Нивото на осветеност не трябва да надвишава 50 lx за чувствителни експонати. Забранява се използването на светлинни източници с нажежаема жичка в близост до витрини. Осветлението трябва да бъде регулирано и моделирано, за да осигури безопасно оптично лъчение.
Чл. 235
Наредбата предвижда задължителното проектиране на система за видеонаблюдение в сградите на музеите и художествените галерии. Системата трябва да обхваща входовете, фоайетата, коридорите, стълбищата, експозиционните пространства и достъпа до фондохранилищата. Посетителите и служителите трябва да бъдат информирани за наличието на видеонаблюдение чрез информационни табели и знаци. Забранено е монтирането на видеонаблюдение в тоалетните кабини.
Чл. 236
Член 236 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в експозиционните пространства и в отделенията на фондохранилищата трябва да се инсталират паникбутони или други комуникационни средства, които да бъдат свързани с охраната на сградата. Това е мярка за осигуряване на безопасността в сградите за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата.
Чл. 237
Чл. 237 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в музеите и художествените галерии трябва да се инсталират системи и оборудване, които да улесняват информираността на хората с увреждания относно излаганите експонати. Това означава, че е необходимо да се осигурят подходящи средства за достъпност и информация, за да могат хората с увреждания да се запознаят с изложените творби и предмети.
Чл. 238
Чл. 238 от Наредба № РД-02-20-3 забранява разполагането на ВиК инсталации и инсталации за газ в или в близост до фондохранилища, освен в случаи, когато това е необходимо за съхранението на музейни колекции.
Чл. 239
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на инсталации, осигуряващи температурно-влажностен контрол, филтриране на въздуха и проветряване в сгради за обществено обслужване. Инсталациите трябва да бъдат свързани към централен пулт за наблюдение, който се проектира в отделна пожарозащитна зона. Специални изисквания важат за вентилационните системи в експозиционни пространства и фондохранилища, които трябва да осигуряват необходимото качество на въздуха. Филтриращата система трябва да се поддържа редовно, съгласно указанията на производителя.
Чл. 240
Фондохранилищата трябва да бъдат оборудвани с уреди за следене на параметрите на микроклимата. Индикаторните датчици трябва да се разполагат така, че да осигуряват представителни показания за цялото наблюдавано пространство, като се вземат предвид всички възможни екстремални условия, включително близост до външни стени и източници на топлина или проветряване.
Чл. 241
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 241 указва, че изборът на асансьорни уредби трябва да спазва Наредба № 2 от 2009 г. и за сгради с повече от един етаж е задължително предвиждането на поне един пътнически асансьор. Проектирането на ескалатори е задължително само ако е предвидено в заданието за проектиране.
Чл. 242
Наредбата определя експлоатационните показатели за безопасност при пожар в сгради за обществено обслужване, особено в музеите и художествените галерии. Изискванията включват: изграждане на пожарозащитни прегради за ценни експонати, забрана на складове на последния етаж с дървена конструкция, и употреба на строителни материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Осигуряването на пожарна безопасност изисква спазване на специфични наредби и предвижда мерки за предотвратяване на пожари, особено по време на празници. Системите за сигурност срещу кражба трябва да са съобразени с пожарната безопасност, а пожароизвестителните инсталации да осигуряват достъпност за хора с увреждания.
Чл. 243
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществени услуги в образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Член 243 предвижда спазване на Наредба № Н-3 от 2012 г. при проектирането и експлоатацията на сгради за музеи и художествени галерии. Определени са експлоатационни показатели на микроклимата за експозиционни пространства и фондохранилища, включително температурни и влажностни параметри, както и изисквания за осветление.
Чл. 244
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване, включително библиотеки. Според чл. 244, библиотеките трябва да се разполагат в централните зони на градовете, близо до културно-образователни центрове и с осигурен достъп до обществен транспорт. Броят на читателите се определя в зависимост от населението и социалните функции на населеното място.
Чл. 245
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществени услуги в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 245 указва, че достъпът до библиотеките трябва да отговаря на Наредба № 4 от 2009 г. за достъпна среда, включително за хора с увреждания. Пред библиотеките трябва да се предвидят зони и места за отдих, паркиране на велосипеди, съхранение на отпадъци, обслужващ транспорт, пощенски кутии, рекламни витрини, технически средства за самообслужване и зона за пушачи.
Чл. 246
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за архиви и библиотеки. Чл. 246 посочва терените, които трябва да се избягват при планирането на сградите, включително зони с риск от наводнения, свлачища, пожар или експлозии, както и близост до вредни промишлени обекти.
Чл. 247
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Специално за библиотеките, се предвиждат функционални пространства, включващи читателски зони, читални, информационни услуги, детски зони и служебни помещения. Съотношението на библиотечния фонд за възрастни и деца трябва да е 3:1, освен ако не е указано друго. Планирането на пространствата трябва да взема предвид потоците на движение на читателите и библиотечните материали, за да се избегнат конфликти в движението.
Чл. 248
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Чл. 248 установява, че при оразмеряване на полезната площ на библиотеките се отчита площта на библиотечни единици, с препоръчителна стойност 30 m2 за 1000 б.е. В таблица 14 се описва разпределението на полезната площ по функционални зони, включително входна част, библиотечен фонд, читални, служебни помещения и други. Специално внимание е отделено на минималните изисквания за широчина на пътеките между стелажите и дължината на рафтовете.
Чл. 249
Наредбата определя изискванията за проектиране на библиотечни стелажи и хранилища. При липса на специфични изисквания, размерите на библиотечните стелажи и натоварването върху подовата конструкция се основават на стандартни размери: дължина 0,90 m и 1,00 m, дълбочина 25 и 30 cm. Височината на подреждане на рафтовете в обществените библиотеки варира в зависимост от броя на рафтовете, като максималната височина достига до 2,05 m. Осигуряват се места за устойчиво закрепване на стелажите.
Чл. 250
В библиотечните зони за деца, рафтовете за съхранение на библиотечния фонд, които са с свободен достъп, не трябва да са по-високи от 1,50 метра над пода. Това правило цели да осигури безопасност и удобство за децата при достъпа до библиотечни материали.
Чл. 251
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя капацитета на рафтовете за проектиране на сгради в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Според чл. 251, на 1 m2 рафт могат да се нареждат: 20 до 30 тома специализирана и художествена литература, 25 до 35 тома детска литература и 15 до 20 тома подвързани списания.
Чл. 252
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на хранилища за документи в сферата на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Хранилищата трябва да бъдат проектирани с оглед на съхраняването на документи, като се вземат предвид минимални широчини на обслужващите пътеки и разстояния между библиотечните единици и стените. Предвиждат се и изолационни помещения за проверка и почистване на документите.
Чл. 253
Светлата минимална височина на помещенията в библиотеките е определена в зависимост от полезната площ. За помещения до 50 m2 е 2,50 м, до 200 m2 е 2,75 м, до 2000 m2 е 3,00 м, а за помещения над 2000 m2 е 3,25 м.
Чл. 254
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в области като образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Специално за библиотеките, се предвиждат мерки за ограничаване на повишаването на температурата от слънцегреене, включително остъкляване с енергийна ефективност, ограничаване на остъклените площи и осигуряване на топлоизолация.
Чл. 255
Наредбата определя изискванията за остъклените повърхности в библиотечните пространства, които трябва да представляват минимум 10% от площта на съответното пространство. При проектиране на остъкляването е необходимо да се вземат предвид както положителните, така и отрицателните ефекти на естественото осветление. Положителните ефекти включват естествено осветление и проветряване, а отрицателните - повишаване на температурата, кръстосана вентилация, стареене на хартията и затруднения при използване на видеоматериали.
Чл. 256
Достъпът до сградите на библиотеките е разрешен единствено през един вход, освен в случаите на аварийни и евакуационни изходи, които трябва да отговарят на нормативните изисквания.
Чл. 257
Чл. 257 от Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. определя изискванията за проектиране на архиви. Архивите трябва да бъдат в отделна сграда или самостоятелна част от сграда с предпазни мерки срещу неупълномощен достъп. Не се предвиждат прозорци в хранилищата или, ако има, те трябва да са ориентирани така, че да не допускат директно слънчево греене. Хранилищата трябва да имат подходяща изолация и да се използват строителни материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които да не отделят опасни вещества при пожар.
Чл. 258
Чл. 258 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че в сградите на библиотеките трябва да се осигурят адаптирани библиотечни единици за хора с увредено зрение и слух, с помощта на подходящи технологични средства. Това е част от специфичните изисквания за сградните инсталации в библиотеките и архивите.
Чл. 259
Наредбата определя изискванията за аварийно осветление в сгради за обществено обслужване. Аварийното осветление трябва да бъде предвидено във всички пространства, достъпни за посетители, в помещения с електрическо оборудване и в евакуационните пътища. То трябва да работи със собствено захранване минимум три часа и да осигурява осветеност от 1 lx.
Чл. 260
Наредбата определя изисквания за проектиране на осветление в хранилища, включително необходимата осветеност от 200 lx на пода. Осветителните уредби могат да бъдат флуоресцентни с ултравиолетови филтри, нажежаеми с топлинни филтри, или фиброоптични. Предвидени са отделни ключове за секциите на хранилището и централен превключвател за лесен достъп извън него, който показва състоянието на осветлението.
Чл. 261
Наредбата предвижда специфични мерки за сигурност в библиотеки, които съхраняват ценни библиотечни единици и скъпо оборудване. За тях се изисква инсталиране на системи за проследяване и сигнализация срещу нерегламентиран достъп. Служителите и посетителите трябва да бъдат информирани за наличието на видеонаблюдение чрез табели и знаци. В хранилищата трябва да има системи за следене и алармиране при влизане на неупълномощени лица, както и комуникационни средства и паникбутони в отделенията.
Чл. 262
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради в области като образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. При проектирането трябва да се спазват нормативните изисквания и специфичните изисквания на заданието, основаващи се на технико-икономически анализ. Изборът на асансьори трябва да бъде съобразен с Наредба № 2 от 2009 г. и да осигурява достъпност за хора с увреждания. Ескалатори се предвиждат при разгъната площ на един етаж над 2000 m2.
Чл. 263
Член 263 от Наредба № РД-02-20-3 забранява разполагането на водоснабдителни, канализационни и газови сградни инсталации в хранилища или в съседни помещения, освен ако тези инсталации са необходими за цели, свързани с музейни колекции, които ще се съхраняват там.
Чл. 264
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на инсталации в библиотеки и хранилища, с цел осигуряване на оптимален микроклимат. Инсталациите за контрол на температура и влажност трябва да бъдат свързани с централен пулт, разположен в безопасно място. Предвидени са специфични разстояния за проветряване между стелажите и тавана, както и изисквания за качество на въздуха, базирани на стандарти. Хранилищата трябва да бъдат оборудвани с уреди за следене на климатичните условия, които да отчитат данни през различни сезони.
Чл. 265
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на пожароизвестителни инсталации в сградите на библиотеки и хранилища. Пожароизвестителните системи трябва да бъдат автоматизирани и свързани с централни пултове. В инсталационните помещения, където е необходимо, се монтират топлинни датчици. Общите части на сградите трябва да имат ръчно задействане на системите. Системите трябва да осигуряват акустични и визуални съобщения за хора с увреждания. Хранилищата за ценни документи трябва да имат противопожарни прегради и самозатварящи се врати. Предвиждат се и специфични вентилационни изисквания за помещения без прозорци. Използването на активни средства за пожарна защита е разрешено при определени условия.
Чл. 266
Наредбата определя експлоатационните показатели за библиотеките и хранилищата, които трябва да се спазват в съответствие с конкретни изисквания. Максималната температура на въздуха в читалните трябва да бъде 22 °С през зимата и 26 °С през лятото. За обслужващите помещения, температурата трябва да е между 20 °С и 22 °С. Остъкляването на помещенията трябва да има коефициент на енергопреминаване g ≤ 0,35. Относителната влажност на въздуха трябва да е между 35% и 65%. Осигуряването на пресен въздух е задължително, а параметрите на осветлението са специфично определени в таблица. Граничните нива на шум също са регламентирани, като за различни функционални пространства в библиотеката са зададени максимални стойности.
Чл. 267
Наредбата определя изискванията за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Специално внимание се отделя на достъпността на библиотеките за хора с увредено зрение и слух. Включва и определения на термини, свързани с строителството и експлоатацията на сградите, като "сцена", "зона за пребиваване", "експлоатационни показатели" и "устойчиво използване на природните ресурси". Наредбата отменя предходни норми и определя минимални площи на помещенията в лечебните заведения.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с проектирането, изпълнението и поддържането на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата. Включва дефиниции за сцена, зона за пребиваване, експлоатационни показатели, устойчиво използване на природните ресурси, движими културни ценности, музейни предмети, музейни колекции и нова сграда.
Параграф §2
Наредбата е преминала процедура за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Това включва организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество, както и установяване на процедурите за прилагане на национални технически правила за продукти, предлагани на българския пазар. Процедурата е свързана с въвеждането на Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
§3
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата отменя предишни норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения, психиатрични болници, общежития и кина, утвърдени с различни заповеди на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) при Министерския съвет. Основанието за издаване на наредбата е чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
§4
Параграф §4 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж ще се довършват по досегашния ред. За започнато производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган, както и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§5
Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване влиза в сила три месеца след обнародването си в "Държавен вестник". В приложението към наредбата са описани методите за контрол и оценка на акустичните параметри на сградите, включително изолация от въздушен и ударен шум, нива на шум от инженерни системи и санитарно-технически съоръжения. Измерванията и оценките на акустичните характеристики се извършват съгласно определени стандарти и методики, описани в приложението. Дълготрайността на строежите се определя от физическото и моралното стареене на конструкциите и системите, с акцент на необходимостта от редовни ремонти и модернизации, за да се запази съответствието с основните изисквания.
