НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 29 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ЗА СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИДЕНТИФИКАТОРА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ И НА НОМЕРА НА ЗОНАТА НА ОГРАНИЧЕНИЕ В КАДАСТЪРА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и номера на зоната на ограничение в кадастъра. Тези идентификатори са уникални за територията на България и регламентират условията и реда за тяхното ползване.
Чл. 2
Наредбата определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот, който се състои от три до пет цифрови полета, подредени по йерархични нива. Полетата са разделени с точка и отразяват територия или обект в обхвата на предишното ниво. Нивата на идентификатора са: населено място, кадастрален район, поземлен имот, сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, и самостоятелен обект в сграда или съоръжение.
Чл. 3
Наредба № РД-02-20-3 определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот. Според Чл. 3, първото поле на идентификатора съдържа 5 цифри, които представляват код на населеното място, съгласно Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ).
Чл. 4
Чл. 4 определя, че във второто поле на идентификатора на недвижимия имот се записва номерът на кадастралния район, който не може да бъде нула. При създаване на кадастралната карта и регистри с данни от картата на възстановената собственост, номерата на масивите се приемат за номера на кадастрални райони при условие, че няма дублиране.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № РД-02-20-3 определя как се записва номерът на поземлен имот в идентификатора. В третото поле се записва номерът на имота, който се намира в кадастрален район, обозначен във второто поле. При създаването на кадастралната карта, ако няма дублиране, номерата от картата на възстановената собственост се приемат за номера на поземлените имоти. Имотите с номер '0' в картата на възстановената собственост се включват към съседни кадастрални райони. При данни от кадастралните планове, планоснимачните номера на имотите също се приемат за номера на поземлените имоти.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № РД-02-20-3 определя как се записва номерът на сграда или съоръжение на техническата инфраструктура в идентификатора на недвижимия имот. В четвъртото поле на идентификатора се вписва номерът на сградата или съоръжението, в което се намира самостоятелен обект. Ако сградата или съоръжението се намират в повече от един поземлен имот и не може да се определи принадлежността им, те се номерират в обхвата на кадастралния район, а в третото поле на идентификатора се записва цифрата нула.
Чл. 7
В петото поле на идентификатора на недвижимия имот се записва номерът на самостоятелен обект, който може да бъде в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.
Чл. 8
Наредбата определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот, който служи за обозначаване на територия или обект в кадастралната карта. Идентификаторът на поземлен имот се състои от три полета, на сграда или съоръжение - от четири полета, а на самостоятелен обект - от пет полета. Идентификаторът се записва в кадастралния регистър и в официални документи, издавани от службите по кадастър. Всеки елемент от идентификатора може да бъде изписан с думи в текстови документи.
Чл. 9
Чл. 9 от наредбата описва процедурата за създаване на идентификатори на недвижими имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Идентификаторите се формират от правоспособно лице след съгласуване с службата по геодезия, картография и кадастър. В случай на създаване на кадастралната карта по реда на § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР, идентификаторите се формират от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Одобрените идентификатори се съхраняват в регистъра на идентификаторите.
Чл. 10
Чл. 10 определя процеса на генериране и поддържане на идентификаторите на недвижимите имоти в кадастъра. Идентификаторите се генерират от информационната система на кадастъра, като новите обекти получават временни номера, уникални за проекта. Временният номер има йерархична структура и се заменя с окончателен идентификатор при одобрение на проекта. Идентификаторите не се повтарят, а информацията за тях се съхранява в регистъра на идентификаторите.
Чл. 11
Наредба № РД-02-20-3 определя правилата за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани с идентификаторите на недвижимите имоти. При поддържането на кадастралната карта идентификаторите не се променят при изменения на граници, предназначение или данни за собственост. Нови идентификатори се присвояват при разделяне или съединяване на имоти, както и при нанасяне на нови сгради. Съществуващите идентификатори на обекти от по-ниски йерархични нива остават непроменени. При промяна на административно-териториални единици, идентификаторите на имотите в изменената територия също се променят.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № РД-02-20-3 определя начина на идентификация на зоната на ограничение в страната чрез уникален номер. Номерът се състои от две числа, разделени с дясно наклонена черта, и може да включва трето поле при необходимост. Числата в номера се генерират на базата на геодезическите координати на обекта, включващи ширина, дължина и височина, с определени правила за форматиране.
Чл. 13 и Преходни и Заключителни разпоредби (§ 1-4)
Наредбата определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти и номера на зоните на ограничение в кадастралната карта. Временният номер, уникален за проекта, се въвежда за отразяване на зона на ограничение и се заменя с окончателен номер след проверка от службата по геодезия и кадастър. Идентификаторите на недвижимите имоти се дават от общинската администрация или службата по геодезия при открито производство по създаване на кадастрална карта. Наредбата отменя предишни разпоредби и влиза в сила от обнародването ѝ.
§1
До откриване на производство по създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри, идентификаторите на недвижими имоти се дават от общинската администрация или общинската служба по земеделие. При оцифряване на стари кадастрални планове, идентификаторите се формират по реда на настоящата наредба. Ако е открито производство за създаване на кадастрална карта за конкретен имот, идентификаторите се дават от службата по геодезия, картография и кадастър, в съгласие с общинските власти.
§2
Наредбата № РД-02-20-3 от 29 септември 2016 г. е издадена на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Тя отменя предходната Наредба № 15 от 2001 г., която също се отнася до структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра. Измененията в наредбата са публикувани в Държавен вестник, бр. 71 от 2001 г. и бр. 16 от 2006 г.
§4; Приложение № 1; Приложение № 2; Приложение № 3
Наредбата определя структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и номера на зоната на ограничение в кадастралната карта. Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания по прилагането на наредбата. Идентификаторът на имота се състои от четири полета, разделени с точки, и включва код по ЕКАТТЕ, номера на кадастрален район, поземлен имот и сграда или съоръжение. Примери за идентификатори и номера на зони на ограничение също са предоставени, включително структура на временни номера в проекти за изменение на кадастралната карта.
