НАРЕДБА № РД-02-20-5 ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 2016 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя съдържанието, условията и реда за създаване, поддържане и съхраняване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тя включва и класификатор за начина на трайно предназначение на териториите, както и начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.
Чл. 2
Наредбата определя съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Кадастърът включва данни за геодезическата основа, границите на недвижимите имоти, зоните на ограничения, административни единици, документи за вещни права и собственици. Данните от кадастъра се използват за изготвяне на кадастралната карта и регистри, както и за различни услуги и законови цели. След одобрение на кадастралната карта, за правни действия свързани с недвижими имоти се изисква скица или схема от АГКК.
Чл. 3
Кадастралната карта и кадастралните регистри в Република България се изработват по райони, определени от държавните граници. Обхватът на всеки район се определя със заповед за откриване на производство за създаване на кадастралната карта и регистри. Процесът по създаване на кадастъра се отразява в информационно-административна карта и регистър.
Чл. 4
Наредбата определя, че данните от кадастъра се създават и поддържат в цифров вид. Кадастралната карта и специализираните карти се изработват по определена геодезическа система, използваща Ламбертова конична конформна проекция. Координатите на точките от геодезическата основа се съхраняват с точност до милиметър, а подробните точки - до сантиметър. Площите на имотите и сградите се изчисляват с точност до квадратен метър, а при липса на данни се извършват измервания от правоспособно лице.
Чл. 5
Кадастралната карта включва важни географски и административни елементи, като държавни граници, граници и наименования на области, общини и населени места, номера и граници на кадастрални райони и поземлени имоти, очертания на сградите и съоръженията, самостоятелни обекти, зони на ограничения, територии с трайно предназначение, геодезически точки и административни адреси. Данните за границите и очертанията включват характеристики за означаване, йерархия, статут и дати на възникване и заличаване, а поземленият имот е определен като непрекъсната област.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-5 определя границите на поземлени имоти, като те са свързани с административно-териториалните единици. Границите имат йерархични нива, а в случай на съвпадение се изобразява границата от най-високото ниво. Създава се регистър на границите с идентификационен код, състоящ се от ЕКАТТЕ на съседни територии и номер на участъка. За държавната граница идентификационният код включва кода на съответната държава.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № РД-02-20-5 определя, че разграфката, номенклатурата и изискванията за оформянето на кадастралната карта трябва да отговарят на приложение № 1. Кадастралната карта в графичен вид се създава по образец, който е одобрен от изпълнителния директор на АГКК.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-5 определя начина на изобразяване на държавната сухоземна и речна граница в кадастралната карта, като те се основават на международни договори. Геодезическите координати на точките от държавната граница се предоставят от Главна дирекция "Гранична полиция". Отменен е параграф 3, а параграф 4 уточнява, че държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се нанасят по данни от Главна дирекция "Гранична полиция" в съответствие със Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № РД-02-20-5 определя начина на изобразяване на границите и наименованията на областите, общините и населените места в кадастралната карта. Границите и наименованията на областите и общините се изобразяват по реда на Закона за териториалното деление на Република България (ЗАТУРБ). Населените места и районите на градовете се изобразяват съгласно съответните разпоредби на ЗАТУРБ и Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (ЗТДСОГГ).
Чл. 10
Член 10 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. указва, че при създаването на кадастралната карта, границите на землищата трябва да се изобразяват в съответствие с плановете и картите, които са одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Чл. 11
Наредбата определя процедурата за установяване на землищните граници при създаване на нови населени места или промяна на съществуващи. Комисия, назначена от областния управител, е отговорна за установяването на границите. Точките от границите могат да бъдат означени с трайни знаци, а границите трябва да минават по естествени обекти и граници на поземлени имоти. Документацията за установените граници включва протокол, регистър на координатите и карта, която се съхранява от службите по геодезия и кадастър. Промяна на границите в одобрени кадастрални карти става без необходимост от нова заповед.
Чл. 12
Наредбата определя, че територията на населените места и районите се разделят на кадастрални райони, които съвпадат с границите на поземлените имоти. Границите на кадастралния район се определят от различни линейни обекти и могат да обхващат територии с различно предназначение. При създаването на кадастралната карта, границите на масивите от възстановената собственост се приемат за граници на кадастрални райони. Границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват с компетентната служба.
Чл. 13
Наредбата определя съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 13 описва териториите с еднакво трайно предназначение, които се изобразяват в кадастралната карта, включително урбанизирани, транспортни, земеделски, горски, водни, защитени и нарушени територии. Класификаторът за начина на трайно предназначение е включен в приложение № 2. Границите на териториите се нанасят в кадастралната карта според установените планове и карти. Важно е, че територии могат да имат едновременно повече от едно трайно предназначение, особено в случаи на защитени територии.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-5 определя как се установяват границите на поземлените имоти в урбанизираните територии. Те се определят на базата на геодезически измервания, одобрени кадастрални карти, регулационни планове, и друга документация. Границите могат да бъдат трайно, нетрайно или нематериализирани, а изпълнителният директор на АГКК одобрява образци на знаците за означаване на границите.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-5 предвижда, че координатите на подробните точки, които определят границите на поземлените имоти, сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, се установяват чрез геодезически измервания. Те могат също да бъдат извлечени от цифровите или графичните планове или карти, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-5 определя методите за установяване на границите и очертанията на сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. За надземни конструкции се използват геодезически измервания и съществуващи планове и карти. За подземни конструкции се анализират видимите части преди засипването, екзекутивни чертежи и съществуващи планове и карти. Класификаторът за предназначението на сградите и съоръженията е указан в приложение № 4.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-02-20-5 описва как се отразяват самостоятелните обекти в кадастралната карта. Самостоятелните обекти, разположени в сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, се изобразяват в хоризонтален разрез на съответния етаж. При наличие на повече от един етаж, обектът се очертава на всеки етаж. Основните критерии за очертаване са одобрен инвестиционен проект и граници, описани в документ за собственост. В случай на невъзможност за определяне на очертанието, измерванията се извършват от правоспособно лице по искане на собственика. Номерацията на самостоятелните обекти се извършва по входове, започвайки от най-ниския жилищен етаж, и всяка част от обект, разположена на различни етажи, получава един и същ номер, с обща площ, равна на сумата на площите на всички части.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 определя методите за изчисляване на точността на кадастралната карта чрез две основни величини: грешка в абсолютното положение на подробна точка и грешка в разстоянието между две подробни точки. Грешката в абсолютното положение се изчислява на базата на координатите на точките, а грешката в разстоянието се определя чрез разликата между измереното разстояние и стойността от кадастралната карта. Допустимите стойности на грешките са различни за урбанизирани и неурбанизирани територии, като за урбанизирани територии максималните грешки са 30 см и 20 см за трайно материализирани точки, а 60 см и 40 см за нетрайно материализирани точки. За неурбанизирани територии допустимите грешки са по-високи, достигащи до 180 см за нематериализирани граници.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 определя как се изчислява допустимата разлика в площта на поземлен имот или сграда след контролно измерване на границите. Грешката се изчислява по формула, в която се включва площта на имота в квадратни метри (m2).
Чл. 20
Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за отклонения при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, ако отклоненията са под допустимите стойности на грешките. Разликата в площта на имота между кадастралния регистър и документа за собственост не се счита за грешка, ако грешките в позиционирането на границите отговарят на изискванията. Споровете относно границите на имотите се решават по съдебен ред, а точността на кадастралната карта може да се подобри по установените процедури.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-5 определя геодезическата основа на кадастралната карта, която включва четири основни компонента: точки от държавната геодезическа мрежа (ДГМ), точки от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП), точки от работната геодезическа основа (РГО) и станции от инфраструктурните мрежи, определени чрез Глобална навигационна спътникова система (ГНСС), които имат удостоверение за оценка на съответствие.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-5 уточнява, че проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките, посочени в чл. 21, т. 1, 2 и 4, не са включени в предмета на наредбата. При създаването на регистрираните геодезически обекти (РГО) тези координати се приемат за дадени.
Чл. 23
Чл. 23 описва изискванията за създаването на работната геодезическа основа (РГО) в урбанизирани и неурбанизирани територии. За урбанизирани територии е необходим проект, който се съгласува със службата по геодезия. Плътността на точките от РГО е минимум 0,60 точки на хектар в урбанизирани и 0,02 точки на хектар в неурбанизирани територии. Точките трябва да са разположени на разстояние до 300 м в урбанизирани и до 500 м в неурбанизирани територии, с видимост към минимум две съседни точки. Измерванията и реперирането на точките трябва да спазват определени методи и грешки, а данните да бъдат подредени в реперни карнети. Измерванията с ГНСС апаратура трябва да съответстват на специфични инструкции. Всички материали и данни за РГО трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.
Чл. 24
Наредбата определя четири основни кадастрални регистри: 1) регистър на недвижимите имоти, 2) регистър на точките от геодезическата основа, 3) регистър на границите на административно-териториалните единици, и 4) регистър на идентификаторите и техните промени. Освен това, регистри се създават и поддържат за зоните на ограничения и обектите на информационно-административната карта.
Чл. 25
Наредбата определя съдържанието, създаването и поддържането на кадастралния регистър на недвижимите имоти. Регистърът включва данни за поземлени имоти, сгради и съоръжения, самостоятелни обекти, собственици и носители на вещни права, актове и права, свързани с имотите. Данните за собствениците включват лични данни за физически и юридически лица, а актовете съдържат информация за вида на правото и собствеността. Информацията се представя в съответствие с приложението на наредбата.
Чл. 26
Регистърът на геодезическата основа съдържа информация за геодезични точки, включваща вид и номер на точката, координати (x, y и h), точност по положение и височина, метод на стабилизиране, стар номер на точката, координати (Х, Y, Z) за точки, определени чрез ГНСС, и физическото състояние на знака (запазен или унищожен). Регистърът се създава и поддържа в цифров формат.
Чл. 27
Регистърът на границите на административно-териториалните и териториалните единици се създава на базата на данни от информационно-административната карта и включва идентификационен код на границата, наименования на държавата, областта, общината и населеното място от двете страни на границата, вид на границата, данни за документа, с който е определен участъкът, и състояние на границата (актуална, отменена, спорна). Регистърът се поддържа в цифров вид от АГКК.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № РД-02-20-5 определя съдържанието на регистъра на идентификаторите на недвижимите имоти, който включва идентификатор на имота, дати на откриване и закриване, предишни идентификатори при делба или съединяване, идентификатори на нововъзникнали имоти и поле за забележка. Регистърът се води в цифров вид от службата по геодезия, картография и кадастър, която отразява промените в него.
Чл. 29
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) създава и поддържа информационно-административна карта и регистър, публикувани на официалния сайт на АГКК. Информационната карта включва подробни точки от границите, държавната граница, територии на административни единици, кадастрални райони и обекти с одобрени кадастрални карти. Регистърът съдържа характеристики на точките и границите, идентификационен код, наименования на територии, данни за заповеди и правоспособни лица, график за дейността и методи за създаване на кадастралната карта. АГКК поддържа данните актуални и идентификационният код на кадастралната карта съвпада с номера на заповедта за откриване на производството.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-5 описва задълженията на общинската администрация, Министерството на земеделието, Националната компания "Железопътна инфраструктура", Агенция "Пътна инфраструктура" и други ведомства за предаване на различни кадастрални данни и документи на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Основните изисквания включват предоставяне на оригинали и копия на кадастрални планове, одобрени планове на новообразувани имоти, подробни устройствени планове, данни за недвижими имоти и техните собственици, както и регистри с координати на територии. Всички предавания трябва да се извършват в цифров и графичен вид, а при необходимост с приемно-предавателен протокол. Допълнителни данни от различни бази данни също трябва да бъдат предоставени на АГКК.
Чл. 31
Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК или на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, в зависимост от наличието на одобрен кадастрален план. За територии с линейни обекти се прилага специален ред за създаване на кадастралната карта.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-5 регламентира съдържанието на заповедта, необходима за изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заповедта включва наименование и граници на района, име на правоспособното лице, график за дейността и срок за означаване на границите на имотите. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се разгласява чрез средства за масова информация и на публични места. При установяване на неизвестен адрес на собствениците, заповедта се обявява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 33
Наредбата регулира организацията на кампанията за разясняване на целите и задачите на кадастъра, задълженията на собствениците и правоспособните лица, участващи в процеса. Правоспособното лице е отговорно за обявяване на графика на измерванията и сроковете за представяне на документи. Собствениците на имоти трябва да предоставят актове за правата си и да осигурят достъп до имотите. Разходите за корекции в кадастралната карта и регистри са за сметка на собствениците, при определени условия.
Чл. 34
Собствениците или носителите на вещни права са задължени да опазват геодезическите знаци в имота си. При необходимост от унищожаване на знак по време на строителни работи, те трябва да уведомят службата по геодезия, картография и кадастър 7 дни преди започването на работите. Разходите за възстановяване на унищожен знак са за сметка на лицето, което го е унищожило, или на собственика на имота, в който е извършено унищожаването. Възстановяването и приемането на знака се извършват по реда на неговото създаване.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № РД-02-20-5 описва дейностите, които правоспособното лице трябва да извърши за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Тези дейности включват провеждане на разяснителна кампания, изработка и съгласуване на проект за РГО, геодезически измервания, приемане и систематизиране на документи, преобразуване на графични и писмени материали в цифров вид, изработка на карта на контактната зона и други. Всички тези действия са важни за правилното функциониране на кадастралната система.
Чл. 36
Наредбата определя процедурата за създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, включително източниците на данни, необходими за това. Кадастралната карта се създава чрез обединяване на данни от различни планове, геодезически измервания и документи, предоставени от различни институции. В случай на липса на актуални кадастрални планове, се извършват геодезически измервания. За поземлени имоти, граничещи с одобрена кадастрална карта, се извършва съвместяване с нея. Собствениците са длъжни да осигурят достъп до имота и да предоставят необходимите документи за правата си върху имота.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-5 определя изискванията за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Границите на имотите, сградите и инфраструктурата трябва да се заснемат с геодезически измервания. При липса на геодезическа основа, се създава работна основа. Номерът на кадастралния район се определя от съответната служба. При наличие на одобрена кадастрална карта или план, се извършва съвместяване с границите им, а при несъответствия се следва редът по чл. 42.
Чл. 38
Чл. 38 определя начина на заснемане на границите на поземлени имоти. Границите, които са материализирани, но не са означени, се заснемат по видими белези, по оста на масивна ограда или по външната страна на имота. При спор за границите, те се заснемат по съществуващото положение и се обозначават като спорни в кадастралната карта. Измененията от 2021 г. изискват заснемане на вдлъбнатини и издадени части от границите на сгради, ако са над 20 см. Всички сгради се заснемат, с изключение на определени категории, като временни и паянтови сгради с малки размери. Подземните сгради и съоръжения се отразяват чрез видимите им надземни части или вътрешни точки.
Чл. 39
Чл. 39 определя как се нанасят в кадастралната карта границите на различни видове поземлени имоти, включително улици, пътища, железопътни линии, язовири, реки и езера. За улиците и пътищата се нанасят границите в зависимост от регулационните линии и отчужденията. Собствеността върху улиците и пътищата е публична общинска или държавна. Язовирите и водоизточниците също изискват специфично нанасяне на граници в зависимост от санитарно-охранителни зони. Морските плажове и дюни се нанасят според координатите, а за имоти, свързани с отбраната, се нанасят само границите и идентификаторите им.
Чл. 40
Наредбата определя правилата за отразяване на границите и очертанията на сградите и съоръженията в кадастралната карта. При наличие на повече от един затворен контур за застроена площ, всички контури се изобразяват с един идентификатор. Максималният брой надземни и подземни етажи на сградите и съоръженията се записва в регистъра на недвижимите имоти. Надземните етажи се номерират от 'етаж № 1' нагоре, а подземните от 'етаж № -1' надолу. Първият надземен етаж е този, чийто таван е на повече от 1,5 м над средното ниво на терена.
Чл. 41
Наредбата определя правилата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 41 указва, че територията със земи без одобрен план на новообразуваните имоти се нанася в кадастралната карта като самостоятелен кадастрален район, като се използват различни източници на данни в зависимост от това дали територията е урбанизирана или не. Помощният план не служи като източник за данни при създаването на кадастралната карта, но се съхранява отделно. Границите на поземлените имоти от одобрен план се нанасят в кадастралната карта, а в регистъра се записват данни за собствениците и правата им.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № РД-02-20-5 описва процедурата за отстраняване на несъответствия в границите на поземлените имоти след обединяване на данни. Правоспособното лице изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти, който включва информация за идентификаторите на имотите, трайно предназначение, данни за собственост и площ. Границите на имотите се определят чрез геодезически измервания. Комисията разглежда картата и списъка, взема решения и съставя протокол, в който се посочват причините за несъответствията и начините за тяхното отстраняване. При наличие на явна фактическа грешка, се извършват корекции на границите на имотите. Процедурата включва и възможност за проверка на място от комисията.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № РД-02-20-5 определя как се получават и записват данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Данните се извличат от определени източници и се записват само ако има удостоверяващ документ за правото на собственост или друго вещно право. Ако се установи дублиране на права за един и същи имот, в регистъра се записват данните за всички засегнати лица и документи.
Чл. 43а
Чл. 43а от Наредба № РД-02-20-5 определя, че правоспособно лице, което изпълнява геодезически дейности, не носи отговорност за неизпълнение или забавяне на дейностите при настъпване на форсмажорни обстоятелства. Лицето трябва да уведоми възложителя в срок от 7 дни и да представи документ, удостоверяващ форсмажорното обстоятелство. В случай на забрани или ограничения, наложени от закон или административен акт, документ не е необходим.
Чл. 44
Наредбата регламентира процеса по приемане, обявяване и изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приетите кадастрални документи се обявяват на заинтересованите лица, а достъпът до тях е осигурен в цифров вид. Възражения по кадастралната карта и регистрите могат да се подават писмено, след което се разглеждат и, при основателност, се извършват изменения. Одобрените кадастрални документи се изпращат за издаване на заповед от АГКК и се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 45
Кадастралната карта и кадастралните регистри за имоти се приемат от службата по геодезия, картография и кадастър. След приемането, информацията се съобщава на заинтересованите лица, които имат право да правят писмени възражения в определен срок. След разглеждане на възраженията от комисията, кадастралната карта и регистрите се представят за одобрение на началника на службата или на изпълнителния директор на АГКК.
Чл. 46
Чл. 46 описва процедурата за въвеждане на приетите кадастрална карта и кадастрални регистри в информационната система на кадастъра. Одобрението изисква представяне на документи в цифров вид, подписани с квалифициран електронен подпис, както и на традиционен носител. Одобрените документи влизат в системата след обнародване на съответните заповеди в "Държавен вестник".
Чл. 47
Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и свързаната документация, се съхраняват постоянно в службата по геодезия, картография и кадастър. Одобрените материали се съхраняват и в цифров вид в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).
Чл. 48
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е задължена да уведомява министри и кмета на общината за одобрението на кадастралната карта и регистри в срок от 7 дни след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" или издаването на заповед от изпълнителния директор на АГКК. Службата по геодезия, картография и кадастър също уведомява местните органи за одобрението в същия срок след издаване на заповедта.
Чл. 49
Наредбата определя задълженията на общинските служби и правоспособните лица относно създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри. Общинската служба по земеделие предоставя необходимата документация на службата по геодезия, картография и кадастър. Правоспособните лица нанасят изменения в кадастралната карта в различни етапи на производството, включително след приемането на картата и регистрите, както и при възникнали изменения в недвижимите имоти. Всички изменения се отразяват с проект за изменение и се оформят с протокол от съответната комисия.
Чл. 50
Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. определя правилата за създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 50 уточнява, че при създаването на кадастрална карта и регистри за неурбанизираната територия се прилага редът на глава шеста от наредбата, съгласно § 33 ПЗРЗИДЗКИР.
Чл. 51
Наредбата регламентира създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираната територия, като данните се преобразуват от одобрените карти по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Землищата, за които ще се създава кадастрална карта, се определят в график, който се съгласува с министъра на земеделието и утвърдителен от изпълнителния директор на АГКК. Графикът и всички промени в него се публикуват на интернет страниците на АГКК и МЗХГ.
Чл. 52
Наредба № РД-02-20-5 определя процедурите за създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 52 описва задълженията на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) при предаването на актуални данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). МЗХГ предоставя безвъзмездно актуална карта и регистър на собствеността, включително копия от плановете на новообразуваните имоти, с необходимите удостоверения. Предаването става по землища с приемно-предавателен протокол. АГКК следва да извърши повторен тест на материалите, а ако се установят грешки, те се връщат на МЗХГ за корекция.
Чл. 53
След преобразуването на данните, кадастралната карта и кадастралните регистри се представят на изпълнителния директор на АГКК за издаване на заповед за одобряване. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването. Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомява министъра на земеделието, храните и горите и министъра на правосъдието в срок от 7 дни след обнародването за одобрението на кадастралната карта и регистри за неурбанизираната територия.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-5 определя процедурите за отразяване на изменения в кадастралната карта и регистри след предаване на данните, но преди обнародването на заповедта за одобрение. АГКК е отговорна за изработването на проект за изменение и съставяне на протокол за отразените изменения. Министерството на земеделието, храните и горите е длъжно да предостави необходимата документация на АГКК за тези изменения.
Чл. 55
Кадастралната карта и кадастралните регистри трябва да се поддържат актуални. Актуализацията се извършва в следните случаи: 1. При изменение на данните за обектите след влизането в сила на кадастралната карта; 2. При отстраняване на непълнота или грешка; 3. При отразяване и изменения на зони на ограничение; 4. При отстраняване на явна фактическа грешка.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-5 определя процедурите за извършване на изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри. Измененията могат да се инициират от собственика на имота, от упълномощени лица или служебно от компетентни органи. Проект за изменение трябва да бъде изработен от правоспособно лице. Ведомства и общини са задължени да предоставят данни за изменения в 7-дневен срок. Службата по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица за извършените изменения и може да издаде отказ при наличие на определени условия.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № РД-02-20-5 определя процедурите за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри. При грешки, допуснати от правоспособното лице, отстраняването се извършва безвъзмездно в срока, указан в договора. След изтичането на този срок, службата по геодезия, картография и кадастър става задължена за отстраняването на грешки, ако границите на имота са документирани в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат точно определени. Разходите за отстраняване на грешките се поемат от службата.
Чл. 58
Заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се подава в административната информационна система на АГКК. В случай на служебно постъпила информация, службата регистрира служебно заявление. Към заявлението се прилага проект за изменение. За всяко регистрирано заявление се създава административна преписка в цифров вид, която е структурирана за лесно търсене и разглеждане по различни характеристики.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-5 определя изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти при делба и разделяне. В урбанизирани територии те се определят съгласно ЗУТ, в земеделски земи - съгласно Закона за наследството и Наредба № 49 от 2004 г., а в горски територии - съгласно ЗВСГЗГФ и същата наредба. Проектните точки от граници трябва да се трасират и координират преди изработването на проекта, а за тях се съставя протокол.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № РД-02-20-5 определя условията за извършване на изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според ал. 1, измененията се извършват, когато собствеността върху недвижимите имоти принадлежи на едно и също лице или лица. В случай на съсобственост, ал. 2 изисква заявлението да бъде подадено от всички съсобственици или да бъде придружено от нотариално заверена декларация за съгласие. Ал. 3 уточнява, че при липса на акт за собственост за новообразувания имот, в кадастралния регистър се записва съществуващият акт за собственост.
Чл. 61
Съгласно Чл. 61 от Наредба № РД-02-20-5, не е допустимо съединяване на поземлени имоти, които имат различно трайно предназначение или различен начин на трайно ползване. Тази разпоредба е допълнена с изменения, в сила от 01.10.2021 г.
Чл. 62
Чл. 62 регламентира начина на нанасяне на новопостроени сгради и изменения в кадастралната карта и регистри. Новите строежи се нанасят след завършване, удостоверено с констативен акт или акт за приемане. Преустройствата също се удостоверяват с констативен акт, а несъществени отклонения се изменят на база документация. Строежи, които не се въвеждат в експлоатация, се нанасят на основа на разрешение за строеж и заснемане. Промяна на предназначението без строителни работи се отразява с разрешение за промяна. Премахнати сгради се заличават след удостоверяване от компетентен орган или на база протокол от проверка.
Чл. 63
Съединяването на съседни имоти, които са собственост на различни лица, се извършва след представяне на документ, удостоверяващ съсобствеността върху новообразувания имот. Това е регламентирано в чл. 63 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № РД-02-20-5 регламентира процедурата за промяна на граници на имоти по взаимно съгласие на собствениците. Промяната се извършва след прехвърляне на част от имот към съседен имот. Поземлените имоти могат да не отговарят на минималните изисквания за размери. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект и след акта за сделка, изменя кадастралната карта, без да издава удостоверителен документ. След актуализацията, служебно се създава проект за обединяване на имотите собственост на едно лице.
Чл. 65
Наредбата определя процедурите за отразяване на подробни устройствени планове и техните изменения в кадастралната карта и регистрите. Подробните планове, изменящи граници на поземлени имоти, не изискват заповед за отразяване, а трябва да бъдат съгласувани с службата по геодезия, картография и кадастър. Службата може да откаже съгласуване при наличие на непълнота или грешки в кадастралните данни. Приетите проекти се отразяват след предоставяне на необходимите документи, а за парцеларни планове не е нужен протокол за трасиране. Проектите за изменение не се одобряват, ако не са използвани актуални данни или не отговарят на изискванията.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-5 определя правилата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според ал. 1, до влизането в сила на подробен устройствен план (ПУП), службата по геодезия, картография и кадастър не може да извършва изменения в границите на поземлените имоти. Според ал. 2, границите на имотите, определени с влязъл в сила ПУП, се отразяват в кадастралната карта и регистри едновременно, а измененията в кадастралния регистър стават след получаване на данни от акт, вписан по реда на закона.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-5 определя начина на нанасяне на границите на поземлени имоти в кадастралната карта и регистър. При одобрен план на новообразуваните имоти, границите се нанасят служебно, а данните за собствениците и правата им се записват в кадастралния регистър, при наличие на нотариални актове. При искане за нанасяне на имот без одобрен план, имотът се нанася по реда на чл. 54 ЗКИР с придружаващ протокол.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-5 описва процедурата за възстановяване на имоти, които не са отразени в кадастралната карта. За целта се издава скица-проект. След получаване на възстановителното решение, имотите се вписват в кадастралната карта съгласно установените правила в чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-5 предвижда, че службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект или схема-проект за имоти, когато е необходимо изменение на кадастралната карта, както и скица или схема за имоти, отразени в кадастралната карта. При придобиване на право на собственост по давност, данните за предишните собственици и документи за собственост с дата преди акта за придобиване по давност се заличават в кадастралния регистър.
Чл. 70
В случай на непълноти или грешки в кадастралната карта, службата по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица за започване на административно производство. Те имат 7 дни да направят писмени възражения. След изтичането на този срок, службата изяснява фактите и обстоятелствата, свързани с исканията и възраженията. Началникът на службата издава заповед за изменение на кадастралната карта, ако искането е основателно, или отказва, ако е недопустимо. Заповедта или отказът се съобщават на заинтересованите лица и могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок. Изменението влиза в сила след изтичането на срока за обжалване или след потвърдително съдебно решение.
Чл. 71
Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. регламентира процедурата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Кметът на общината уведомява заинтересованите лица за започване на дейности по отстраняване на непълноти или грешки чрез обявление. Обявлението съдържа информация за имотите, сроковете и правоспособното лице, извършващо измерванията. След приемането на проекта, Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица чрез обявление в „Държавен вестник“. Заинтересованите лица имат 30 дни да се запознаят с проекта и да направят възражения. Изпълнителният директор на АГКК може да откаже изменение при наличие на спор за материално право. Заповедта за одобрение или отказ подлежи на обжалване в 14-дневен срок. Изменението влиза в сила след изтичане на срока за обжалване или след влизане в сила на съдебните решения.
Чл. 72
Чл. 72 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 предвижда, че отказ за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта може да бъде издаден в два случая: 1) когато отстраняването е свързано със спор за материално право; 2) когато събраните документи не позволяват еднозначно определяне на местоположението и границите на имотите, които са предмет на проекта.
Чл. 73
Наредба № РД-02-20-5 регламентира процеса на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Геодезическите измервания са задължителни при промяна на границите на поземлени имоти и сгради, както и за отстраняване на грешки в кадастралната карта. Измененията се извършват след означаване на границите от собственика. Протокол за определяне на границите се съставя и подписва от възложителя и правоспособното лице. Геодезическите измервания се правят от съществуваща РГО или новосъздадени точки при необходимост. При разлики в данните от кадастралната карта и геодезическите измервания, производството по изменението може да се прекрати или да се извърши след корекция на грешките. Корекции на границите могат да се правят само със съгласието на собствениците.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № РД-02-20-5 определя процедурите за отразяване на съществуващи сгради и съоръжения на техническата инфраструктура в кадастралната карта и регистрите. Сградите с самостоятелни обекти се отразяват на база заснемане на място, а данните за собствеността се записват след представяне на документ за собственост. Сгради в неурбанизирани територии се нанасят в кадастралната карта, като се спазват определени изисквания за точност при определяне на границите.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 описва изискванията за изработване и представяне на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в цифров вид. Проектната документация трябва да включва текстови и графични материали, данни за правоспособното лице, възложителя, обхвата на проекта, данни от кадастралната карта, проектни данни, геодезически измервания и документи, удостоверяващи основанието за изменение. Специални изисквания са предвидени за изменения, свързани с граници на поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. Обяснителната записка трябва да съдържа детайлна информация за изменението и анализ на измерванията. Всички документи се подписват с квалифициран електронен подпис, а правоспособното лице трябва да предостави застрахователна полица и удостоверение за квалификация.
Чл. 76
Член 76 от Наредба № РД-02-20-5, който регулира съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 72 от 2021 г., и влиза в сила от 01.10.2021 г.
Чл. 77
Чл. 77 от наредбата определя процедурата за проверка и приемане на проекти за изменение на кадастралната карта от службата по геодезия, картография и кадастър. Проектите трябва да отговарят на определени изисквания и не могат да се приемат, ако границите на имотите, които се изменят, са предмет на изменение на друг проект. Проектите се съхраняват в информационната система на кадастъра за 6 месеца, а след това в електронен архив. При наличие на съдебен спор или висящо административно производство, проектът се съхранява до решаването на спора. Данните за зони на ограничения се отразяват в кадастралната карта и регистъра на зоните на ограничения.
Чл. 78
Наредба № РД-02-20-5 определя процедурата за представяне и поддържане на данни за зоните на ограничения в кадастралната карта. Проектът за отразяване на зона на ограничение трябва да включва кадастралната карта, геодезически координати на границите, временен номер, вид на ограничението, идентификатор на имота, данни за лицето, в чиято полза е ограничението, основание за създаване на зоната, срок на ограничението и информация за правоспособното лице. Регистърът на зоните на ограничения се поддържа в цифров вид и съдържа основни данни за всяка зона, включително номер, основание, вид, площ и срок на действие. В официални документи за имоти в зони на ограничения се отразяват съответните граници и данни. При изтичане на срока на ограничението зоната се заличава служебно.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-5 определя, че измененията на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват на базата на документи или идентификационни данни, при условие че съществуват регистри в държавната или общинската администрация, или данните могат да бъдат удостоверени чрез база данни на същите институции.
Чл. 80
Наредбата определя процедурата за нанасяне на нови или променени граници на обектите в кадастралната карта и регистрите, извършвана от службата по геодезия, картография и кадастър. Измененията се правят по искане на съответния орган и следват специфични правила в зависимост от територията (урбанизирана или неурбанизирана). При възникване на нови обекти или промени в границите на охранителни зони, също се извършват изменения. Проектите за изменения трябва да бъдат изработени от правоспособни лица. При нанасяне на нов обект, службата издава скица-проект.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5 регламентира процедурата за отстраняване на явни фактически грешки в кадастралната карта и регистрите. Отстраняването може да се извърши по заявление на заинтересовано лице или служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Ако грешката бъде установена по искане за изменение на кадастралната карта, производството се прекратява до нейното отстраняване. Кметът на общината уведомява заинтересованите лица за започване на дейности по отстраняване на грешката, а след приемане на проекта за изменение, те могат да направят възражения в определен срок. Службата по геодезия, картография и кадастър преценява основателността на исканията и възраженията след изтичане на сроковете.
Чл. 81а
Наредбата определя процедурата за констатиране на явни фактически грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри. Правоспособното лице по кадастър изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти, като извършва геодезически измервания на граничните точки. Границите на имотите се определят след анализ на данни от различни източници. Явна фактическа грешка се установява при разлики между кадастралната карта и възстановената собственост, както и при несъответствия с геодезическите измервания. Списъкът на засегнатите имоти включва идентификатори, предназначение, данни за собственост и площ. Проектът за изменение на кадастралната карта отразява предложения за отстраняване на грешките.
Чл. 81б
Член 81б от Наредба № РД-02-20-5 описва процедурата за разглеждане на картата на контактната зона, списъка на засегнатите имоти и проекта от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР. Комисията взема решения с обикновено мнозинство, които се записват в протокол. При необходимост може да се извърши проверка на място. При липса на основание за обезщетяване, комисията предлага отчуждителна процедура. При наличие на основание, проектите за изменение се изпращат за съгласуване с директора на областна дирекция "Земеделие". Одобрението на измененията се извършва със заповед, която се изпраща на общинската служба по земеделие и на компетентния орган за отчуждителната процедура.
Чл. 81в
Чл. 81в от Наредба № РД-02-20-5 определя процедурата за нанасяне на липсващи или неточно отразени сгради и съоръжения в кадастралната карта. Процедурата се извършва при спазване на чл. 74 и 75, а одобрението става със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Премахването на сграда се удостоверява по реда на чл. 62, ал. 4, като директорът на областна дирекция "Земеделие" също бива уведомяван за изменението.
Чл. 82
Наредбата определя правилата за проверка на актуалността и точността на кадастралните планове, одобрени по предишни закони. Актуалността се оценява чрез съотношение на актуалните граници на имоти спрямо съществуващите на терена, при проверка на минимум 25% от площта. Съставя се доклад за оценката, който описва проверените имоти и резултатите. Ако съотношението е под 0,6, планът не отговаря на изискванията за кадастрална карта. Точността се проверява чрез статистически анализ на координатите и дължините, измервани на място. Приемането на материалите от службата по геодезия, картография и кадастър се удостоверява с протокол, който уточнява дали планът ще се използва за кадастралната карта.
Чл. 83
Наредбата определя правилата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Включва изисквания за точност при измервания, допустими стойности на грешки за граници на имоти, както и задължения за правоспособни лица по кадастър. Регламентира се начинът на преобразуване на графични планове в цифров вид и поддържането на актуалността на кадастралната информация. В наредбата са описани и различни термини, свързани с кадастралните данни, както и задължения на общинските администрации и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Параграф §1
Параграф §1 от Наредба № РД-02-20-5 дефинира ключови термини, свързани с кадастъра и имотите, включително "граница на сграда", "граница на урбанизирана територия", "етаж", "затворен контур", "землище" и др. Наредбата уточнява понятия като "идентификационен код на държава", "контактна зона", "непрекъсната област", "предишен идентификатор на недвижим имот" и различни видове граници (трайно, нетрайно и нематериализирано). Включени са и определения на "форсмажорни обстоятелства" и "броя етажи" в сграда.
§ 2
Според параграф §2 от Наредба № РД-02-20-5, мястото за паркиране не се счита за обект на кадастъра. То не получава идентификатор и не се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри. Тази разпоредба уточнява какво не попада в обхвата на кадастралната документация.
§3
До одобряване на формат на записа на цифровите карти и регистрите, се прилага формат, одобрен от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Разпоредбите на наредбата не важат за документи и данни, които не съответстват на одобрения формат.
§ 4
Наредбата определя правилата за поддържане и изменение на кадастралните планове и регистри до одобряване на новите кадастрални карти. Общинската администрация отговаря за актуализацията на данните, включително за изменения в недвижимите имоти. Измененията в кадастралните планове са за сметка на заинтересованите лица, освен в определени случаи. Проектите за изменения се изработват от правоспособни лица и се подават в общинската администрация. Одобрението на измененията става със заповед на кмета, която може да се обжалва. Заповедта влиза в сила след изтичане на срока за обжалване.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 указва, че производствата по изменение на кадастралните планове, започнати преди влизането в сила на наредбата, ще бъдат довършвани по досегашния ред. За започнало производство се счита такова, при което заявлението за изменение е подадено в общинската администрация преди влизането в сила на наредбата.
§6
В параграф §6 се указва, че общинската администрация е задължена да предава на АГКК данните за измененията в кадастралните планове в срок от 7 дни след отразяването им, в районите, където е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри.
§7
До одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, удостоверенията за строежи, които подлежат на въвеждане в експлоатация и са нанесени в кадастралния план, се издават от общинската администрация. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 72 от 2021 г. и влиза в сила от 01.10.2021 г.
§ 8
Параграф §8 от Наредба № РД-02-20-5 регламентира условията до създаването на специализирани карти по чл. 32 и 34 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В него се указва, че в кадастралните планове, поддържани по реда на § 4, трябва да се отразяват специализирани данни, съгласно Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове. Кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения ще се поддържат по досегашния ред, съобразно изискванията на Инструкцията от 1984 г. Общинската администрация е задължена да издава удостоверение, че данните, подлежащи на отразяване в плановете, са предоставени в необходимия вид и обем.
§9
Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, съгласно чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), трябва да бъдат предадени на общинската служба по земеделие или на общинската администрация в срок от 7 дни. Тези органи са отговорни за отразяването на информацията в картата на възстановената собственост и кадастралните планове. Поддържането на кадастралната карта и регистрите, както и издаването на скици, се извършва от службата по геодезия, картография и кадастър.
§10
Производствата по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнали между влизането в сила на ЗИДЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) и влизането в сила на настоящата наредба, ще бъдат довършени по реда на Наредба № 3 от 2005 г. Считано от влизането в сила на ЗИДЗКИР, производството по създаване на кадастрална карта се счита за започнало, ако заповедта по чл. 35, ал. 1 или чл. 35б, ал. 1 ЗКИР е обнародвана в "Държавен вестник" или съобщена на заинтересованите лица по реда на АПК.
§11
Параграф §11 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 уточнява, че незавършените производства по изменение на кадастралната карта и регистрите, започнати преди влизането в сила на наредбата, ще бъдат довършени по досегашния ред. Производството се счита за започнало, ако заявлението е подадено в службата по геодезия, картография и кадастър преди влизането в сила на наредбата.
§12
Параграф 12 от Наредба № РД-02-20-5 описва условията за довършване на започнати, но незавършени производства по изменение на кадастралните данни и правото на собственост. Общинската служба по земеделие е отговорна за предаването на заявленията и документите на службата по геодезия, картография и кадастър. След получаване на документите, службата извършва изменения по реда на наредбата. Сроковете за производствата са съгласно наредбата по чл. 58 ЗКИР. Заявленията, за които е платена такса, не подлежат на допълнителна такса. Производствата се считат за започнати при подаване на заявление до датата на обнародване на заповедта по § 33, ал. 2. Довършват се основно производствата, свързани с основни кадастрални данни, а останалите се регулират от Наредба № 49 от 2004 г.
§15
Наредбата влиза в сила от обнародването си, с изключение на определени разпоредби, свързани с информационно-административната карта, зоните на ограничения, кадастралния регистър на недвижимите имоти, регистъра на геодезическата основа и административно-териториалните единици. АГКК трябва да осигури необходимите функционалности в информационната система на кадастъра до 31.12.2023 г. До тогава се прилага досегашният ред за определени дейности.
§16
Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания за прилагане на наредбата по предложение на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Преходните и заключителни разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 25 от 2018 г., в сила от 20.03.2018 г., и са изменени и допълнени с Държавен вестник, брой 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.
§8
Параграф §8 определя реда за съгласуване на подробен устройствен план за национален и общински обект, включително за обекти, финансирани от ЕС. Проектът на плана трябва да се представи в цифров вид в службата по геодезия, картография и кадастър, която проверява актуалността на кадастралната карта. След проверката, планът се одобрява и представя с проект за изменение на кадастралните регистри. Службата издава удостоверителен документ за извършената проверка и скица-проект, ако е необходимо. Приетият проект се отразява в кадастралната карта след предоставяне на нужните документи.
§ 9 и Заключителни разпоредби
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 7, който влиза в сила в срока по § 15, ал. 2 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заключителните разпоредби се отнасят към изменението на Наредба № РД-02-20-5, обнародвана в ДВ, бр. 8 от 2019 г., и влизат в сила от 25.01.2019 г.
§2
Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби включват изменения и допълнения, обнародвани в "Държавен вестник", брой 72 от 2021 г., и влизат в сила от 01.10.2021 г.
§63
Параграф §63 от Наредба № РД-02-20-5 определя, че започнатите, но незавършени производства по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри ще бъдат довършвани по досегашния ред. Производството се счита за започнато, ако до влизането в сила на наредбата е подадено регистрирано заявление в СГКК.
§64
Параграф 64 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 определя, че започнатите, но незавършени производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри до влизането в сила на наредбата ще бъдат довършвани по досегашния ред. За започнато производство се счита денят на обнародване в "Държавен вестник" на заповедта за откриване на производството или денят на издаване на заповедта по чл. 35б, ал. 1 от ЗКИР.
§65
В параграф §65 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. се предвижда замяна на наименованията на Министерството на земеделието и храните и свързаните с него термини. Вместо "Министерството на земеделието и храните", "министъра на земеделието и храните" и "МЗХ" ще се използват новите наименования: "Министерството на земеделието, храните и горите", "министъра на земеделието, храните и горите" и "МЗХГ".
§66
Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник". Определят се основните мащаби за изчертаване на кадастралната карта, както и разграфката и номенклатурата на картните листове. Включват се изисквания за традиционни картни носители и оформяне на картен лист, а също така и класификатори за предназначение на териториите и начините на трайно ползване на поземлените имоти. Допълнително, указанията за извършване на геодезически измервания и преобразуване на графични планове в цифров вид са уточнени.
