НАРЕДБА № РД-02-20-6 ОТ 24 АПРИЛ 2012 Г. ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГИСТЪРА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. утвърдва реда за издаване на удостоверения, основани на регистъра на населението, както и видовете удостоверения и техните образци.
Чл. 2
Удостоверенията въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, района или кметството, или от определени от тях длъжностни лица. Те се издават за всички лица, независимо от адресната им регистрация, с изключение на случаите, предвидени в наредбата. Удостоверения за лица, вписани в стари регистри, се издават от съответната община, район или кметство. Удостоверения за наследници се издават по последен постоянен адрес на починалото лице.
Чл. 3
Наредбата регламентира издаването на удостоверения на база данните от регистъра на населението. Удостоверенията се издават по утвърдени образци, но в определени случаи могат да бъдат издавани и в свободен текст, ако данните не могат да бъдат удостоверени по стандартен начин. Допуска се издаването на удостоверения и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и Закона за електронното управление.
Чл. 4
Удостоверенията, предвидени в чл. 3, се издават на базата на данни от Националната и Локалната база данни "Население". Освен това, при издаването им могат да се използват данни от регистрите на актовете за гражданско състояние. От 14.07.2015 г. удостоверенията могат да се издават и чрез приложни програмни средства, поддържащи Националната база данни "Население".
Чл. 5
Според Чл. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г., удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на техните законни представители и наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, ако те имат законоустановени правомощия или са упълномощени с нотариално заверено пълномощно. Заявителят трябва да удостоверява самоличността си с документ за самоличност.
Чл. 6
Производството по издаване на удостоверения започва с подаване на писмено искане на хартиен носител или в електронна форма от упълномощени лица. Искането се регистрира с входящ номер и дата. Устно искане е допустимо, освен за определени удостоверения, и се отразява в протокол. Удостоверенията се издават в сроковете, определени от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 7
Удостоверенията се издават в два екземпляра, един от които се съхранява в общинската администрация за срок от пет години. При удостоверения с повече от една страница, на всяка страница се посочват данни за удостоверението и лицето, а страниците се оформят като неразделна част. Удостоверенията получават изходящ номер, подписват се и се подпечатват. За удостоверения, предназначени за чужбина, се спазват изискванията за легализация. От 2015 г. удостоверенията могат да се издават и в електронен вид, съхранявани в Единната система за гражданска регистрация.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-6 определя процедурата за издаване на удостоверения, когато в регистъра на населението липсват необходимите данни. Длъжностното лице служебно изисква липсващите данни от съответната общинска администрация, която е отговорна за тяхното поддържане, и те трябва да бъдат предоставени в писмен вид в срок до 7 дни. Ако данните не могат да бъдат предоставени, длъжностното лице издава мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. предвижда, че за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници, което следва да бъде по образец, съгласно приложение № 3 на наредбата.
Чл. 10
Удостоверение за наследници се издава само за лица, които са подлежали на вписване в регистъра на населението към момента на смъртта си и за които има съставен акт за смърт. В случай че починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра, е необходимо представяне на акт за смърт, съставен от чуждестранен орган. При липса на данни в регистъра, се изисква официален документ от компетентните органи на държавата на гражданство на лицето, удостоверяващ семейното му положение и родствени връзки.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6 определя процедурата за издаване на Удостоверение за наследници. Заявителят подава искане по образец, в което вписва данни за наследодателя и наследниците. Длъжностното лице извършва проверка в регистъра на населението и, при необходимост, в регистрите на актовете за гражданско състояние. Ако наследникът е имал последен адрес в друга община, информацията за неговите наследници се изисква служебно. Удостоверението включва информация за всички живи и починали наследници, както и за осиновени при условия на непълно осиновяване.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 описва как се издават удостоверения за наследници. В удостоверението наследниците се записват с пореден номер, като се уточнява връзката им с наследодателя (съпруг или родство). Ако наследник е починал, неговите наследници се вписват с подномер и се уточнява връзката им с починалия. Всички данни за наследодателя и наследниците, включително дата на раждане при липса на ЕГН, се попълват в удостоверението.
Чл. 13
Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. регламентира издаването на удостоверения за семейно положение на лица, които е необходимо да докажат такова. Удостоверението се издава по образец, определен в приложение № 4, и може да съдържа информация за семейното положение на лицето, което може да бъде "неженен/неомъжена", "женен/омъжена", "разведен/а" или "вдовец/вдовица".
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. определя условията за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца. Удостоверението се издава по образец, в който се вписват данни за семейното положение на лицето, съпруга/та и всички живи и починали деца. При определени семейни положения (неженен/неомъжена, разведени или вдовец/вдовица) не се вписват данни за съпруга/та. В удостоверението се попълват всички необходими данни, а датата на раждане на съпруга/та или децата се вписва само ако нямат ЕГН.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-6 определя процедурата за издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки. Удостоверението съдържа данни за лицето, съпруга/та и живи/починали роднини по права и съребрена линия. Дата на раждане на роднините се вписва само при липса на ЕГН. При статуси "неженен/неомъжена", "разведен/а" или "вдовец/вдовица" не се включват данни за съпруг/а. На заявителя може да бъде предоставена информация и за роднини от друга степен, а при липса на данни, длъжностното лице изисква информация от общинската администрация.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № РД-02-20-6 предвижда издаване на удостоверение за родените от майката деца, което включва всички деца, вписани в регистъра на населението. Датата на раждане на детето се вписва само ако то няма ЕГН. Удостоверението се издава по образец, определен в приложение № 7.
Чл. 17
Според Чл. 17 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г., за удостоверяване наличието или липсата на правни ограничения се издава Удостоверение за правно ограничение. Ако в регистъра на населението има данни за наложено правно ограничение, удостоверението съдържа текста "има" и вида на ограничението (например "пълно запрещение" или "ограничени родителски права"). В противен случай удостоверението съдържа текста "няма".
Чл. 18
Наредбата регламентира издаването на удостоверение, което доказва, че две или повече имена принадлежат на едно и също лице. Удостоверението се издава по образец, след проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние. То може да бъде издадено само ако имената са вписани в съответните регистри.
Чл. 19
Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. регламентира издаването на удостоверения, свързани с регистъра на населението. Чл. 19 предвижда издаването на Удостоверение за вписване в регистъра на населението, което удостоверява, че дадено лице е вписано в този регистър. В удостоверението се включват датата на вписване и постоянният адрес на лицето към тази дата.
Чл. 20
Когато български гражданин желае да сключи брак в чужбина, се издава удостоверение за сключване на брак по образец. То се издава, ако и двамата желаещи са български граждани или поне единият от тях. При наличие на чужд гражданин е необходимо неговото писмено съгласие. Длъжностното лице проверява за пречки за сключването на брака в регистъра на населението. Ако чуждият гражданин не е вписан в регистъра, трябва да се представи официален документ с лични данни. Удостоверение не се издава при установени пречки, като се изготвя мотивиран отказ.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-6 предвижда издаване на удостоверение на чужд гражданин, който желае да сключи граждански брак в България. Удостоверението се издава при наличие на писмено съгласие от българския партньор и съдържа данни за двете лица. Чуждият гражданин трябва да предостави необходимите документи и информация, за да получи удостоверението.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-6 предвижда издаване на Удостоверение за постоянен адрес, когато е необходимо да се удостоверят последният заявен адрес на лице. Удостоверението се издава по образец, след подаване на заявление за заявяване или промяна на адреса от общинската администрация, приела заявлението.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-6 определя условията за издаване на Удостоверение за настоящ адрес. Такова удостоверение се издава, когато е необходимо да се удостоверят последният заявен настоящ адрес на лице и след подаване на адресна карта за заявяване или промяна на настоящ адрес. Издаването на удостоверението става от общинската администрация, приела адресната карта.
Чл. 24
Удостоверението за промени на постоянен адрес се издава по образец, определен в приложение № 16. То удостоверява постоянните адреси на лицето от 1 януари 2000 г. и се издава на базата на Националната база данни "Население".
Чл. 25, Допълнителни разпоредби § 1-§ 6
Наредбата определя процедурата за издаване на удостоверения, свързани с настоящ адрес и други лични данни на гражданите, на базата на регистъра на населението. Удостоверенията се издават по образец, а информацията се извлича от Националната база данни "Население". Удостоверенията за промени на настоящ адрес се издават за адреси, имали от 1 януари 2000 г. Допълнителни разпоредби уточняват документите, които трябва да бъдат представени от заявителите, в зависимост от страната, от която произхождат. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник".
§1
Документите, които се представят от заинтересуваните лица, трябва да отговарят на изискванията на международните договори или на Конвенцията от Хага, в зависимост от държавата произход. Освен това, те трябва да бъдат придружени от преводи на български език, извършени и заверени по установен ред.
§ 2
До изтичане на срока по § 75 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, кметствата и населените места, които не са административен център на кметство, имат право да издават удостоверения само за лицата, които са вписани в поддържаните от тях регистри.
§3
Параграф §3 от Наредба № РД-02-20-6 предвижда, че за издаването на удостоверения за лица без електронен личен регистрационен картон, или когато е необходимо вписване на данни за такива лица, се използват данни от регистрите на населението, които са поддържани преди внедряването на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението.
§4
Параграф §4 от Наредба № РД-02-20-6 определя, че за лица, които са загубили основанието за вписване в регистъра на населението, се издава удостоверение в свободен текст. В удостоверението се включват исканите от заявителя данни за лицата, които са налични в регистъра, като задължително се посочва и датата, до която тези данни са актуални.
§7 и Заключителни разпоредби
Наредба № РД-02-20-6 влиза в сила три месеца след обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби относно изменението на наредбата са обнародвани в "Държавен вестник", брой 69 от 2012 г. и влизат в сила от 11.09.2012 г.
§3 от Наредба № РД-02-20-6 и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-6.
Наредба № РД-02-20-6 за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 82 от 2013 г. и влизат в сила от 20.09.2013 г.
§2 и Заключителни разпоредби
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби относно допълнението на наредбата са обнародвани в брой 53 от 2015 г. и влизат в сила от 14 юли 2015 г.
§3 и заключителни разпоредби
Наредба № РД-02-20-6 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към наредбата за изменение на Наредба № РД-02-20-6 са обнародвани в "Държавен вестник", брой 69 от 2015 г. и влизат в сила от 08.09.2015 г.
§2
Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Съществуват различни приложения, които съдържат формуляри за искане на удостоверения, включително удостоверения за семейно положение, родствени връзки, идентичност и други. Заявителите трябва да предоставят необходимата информация и да изберат начина на получаване на удостоверението. Приложенията са актуализирани с изменения и допълнения през 2012, 2013 и 2020 г.
