НАРЕДБА № РД-02-20-8 ОТ 17 МАЙ 2013 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА КАНАЛИЗАЦИОННИ СИСТЕМИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на нови канализационни системи, както и за реконструкции и основни ремонти на съществуващи системи. Канализационните системи включват канализационни мрежи, колектори, съоръжения и пречиствателни станции за отпадъчни води. Проектирането и изграждането на тези системи трябва да съответстват на действащите устройствени планове, изискванията на Закона за устройство на територията и нормативите на наредбата.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, включително спазването на екологични норми и безопасност на труда. Отпадъчните води от производствени и селскостопански сгради трябва да се заустват съгласно нормативните изисквания. Разработването на авариен план е задължително при проектиране на канализационни елементи. За изграждането на канализационни обекти се следват правила за необходимите площи и сервитутни ивици. За ПСОВ, които не изискват оценка за въздействие върху околната среда, се осигурява защитна зона от 350 метра. ВиК операторите трябва да спазват специфични изисквания и да поддържат данни за експлоатацията на системите.
Чл. 3
Наредбата регламентира изискванията при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи, с акцент върху защитата от наводнения, опазването на водоприемниците и подземните води, дълготрайността на конструкциите, енергийната ефективност и здравословните условия на труд. Проектите трябва да предвиждат икономически обоснован експлоатационен срок от минимум 25 години, с мерки за устойчиво използване на природните ресурси и минимизиране на строителните отпадъци.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. изисква канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води да се проектират, изграждат и експлоатират с внимание към взаимодействието и общото влияние върху качеството на водите във водоприемника.
Чл. 5
Наредбата регламентира условията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, като акцентира на необходимостта от използването на качествени и устойчиви строителни продукти. Продуктите трябва да издържат на въздействията на отпадъчни и повърхностни води, почва и натоварвания, за да осигурят нормално функциониране и водонепропускливост през целия експлоатационен срок. Също така, се предвижда спазването на изискванията на свързани наредби и регламенти при влагането на строителни материали, включително рециклирани продукти.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-8 определя хидравличната проводимост на канализационните системи. В сухо време, капацитетът на системите за битови и производствени отпадъчни води трябва да се съобразява с капацитета на водоснабдителните системи и измерванията за конкретния случай. За канализационните мрежи, отводняващи дъждовни отпадъчни води, периодът на еднократно претоварване се определя в зависимост от урбанизираната територия и отводнявания обект, съгласно приложение № 2.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя, че минималният обхват и съдържание на прединвестиционното проучване и инвестиционния проект на канализационни системи трябва да бъдат разработени в съответствие с приложения № 3 и 4 от наредбата.
Чл. 8
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Чл. 8 посочва, че списък на приложимите български стандарти е наличен в приложение № 5. Част втора от наредбата се фокусира върху проектирането на канализационни мрежи и съоръжения, както и на отвеждащи канализационни колектори. Глава първа разглежда общите изисквания за тези дейности.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че канализационните мрежи и колектори трябва да бъдат проектирани да приемат и транспортират битови и производствени отпадъчни води, които отговарят на нормативните изисквания. Също така, те трябва да приемат повърхностен отток и външни води, като инфилтрирани и дренажни. Промените в текста влизат в сила от 11.11.2024 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-8 определя видовете канализационни мрежи, които могат да се проектират: гравитационни, вакуумни и напорни. Гравитационните мрежи могат да бъдат смесени, разделни или комбинирани. Изборът на вид мрежа се основава на редица критерии, включително устройствени планове, хидравличен капацитет, теренни условия, наличие на водоприемници и ПСОВ, както и на нормативни изисквания за опазване на водите.
Чл. 11
Наредбата регламентира проектироването, изграждането и експлоатацията на канализационни системи. Чл. 11 предвижда, че при проверка на проектирането на гравитационни канализационни мрежи с водосборни области над 200 хектара или за оценка на риска от наводнения, трябва да се използват компютърни модели за симулиране на оттока. Необходимите данни включват информация за съществуващата канализационна мрежа, повърхностните водни обекти, цифров модел на терена и хидроложки изследвания. В заданието за проектиране се включват наличните данни и изисквания за придобиването на липсващите. При реконструкции и ремонти се отчитат експлоатационният период, местоположението и видът на мрежата, както и данни от техническата експлоатация.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че гравитационните канализационни мрежи могат да бъдат проектирани като разклонени (дървовидни) или сключени (пръстеновидни) структури. Сключените мрежи се използват, когато е необходимо повишена сигурност при отвеждането на отпадъчните води, включително преразпределение на дъждовни води и система за управление на водните потоци в реално време.
Чл. 13 НАРЕДБА № РД-02-20-8 ОТ 17 МАЙ 2013 Г.
При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се вземат предвид следните фактори: топография на терена, разположение и устройство на улиците, начин на застрояване, съществуващи канализационни мрежи, подземни води, подходящи водоприемници, геоложки условия, разположение на подземни комуникации, изисквания от разрешителното за заустване и условия за полагане на тръбопроводите.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за широчината на траншеите при полагане на канализационни проводи. При траншейно полагане широчината се определя съгласно приложение № 7. Минималната широчина на дъното на откритите канали с трапецовиден и правоъгълен профил е 0,3 метра.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че при необходимост, заедно с канализационните мрежи, трябва да се проектират и охранителни канали. Тези канали имат за цел да предотвратят вливането на външни повърхностни води в канализационната мрежа.
Чл. 15а
Член 15а от Наредба № РД-02-20-8 определя как се изчисляват средноденонощните водни количества за битови, промишлени и външни отпадъчни води. Те се определят за два случая: 1) към прогнозната година на въвеждане в експлоатация и 2) към края на проектния експлоатационен период, който е минимум 25 години след въвеждането в експлоатация. Оразмерителната година се определя като по-голямата сума от трите водни количества за двата случая.
Чл. 15б
Чл. 15б определя начина на изчисление на средното денонощно водно количество от битовите отпадъчни води, което се получава като произведение на броя на жителите и отводнителната норма. Отводнителната норма е 90% от водоснабдителната норма за питейно-битови нужди. Броят на жителите се отчита за съответната година, а канализационните системи с сезонна неравномерност се оразмеряват за сезона с максимален брой жители, като се извършват проверки за функционирането им през останалите сезони.
Чл. 16
Наредбата регламентира проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи. Член 16 предвижда определяне на максималното и минималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизирани територии, като се използват коефициенти на обща неравномерност. Максималният коефициент е 3,5. Оразмерителните количества на производствените отпадъчни води се определят въз основа на различни данни, включително измервания и проектни данни. Отточният модул на битовите отпадъчни води се определя на база средно денонощно количество и площ на отводняваната територия. Коефициентът на обща неравномерност и максималното часово количество за участъци също са предмет на наредбата.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № РД-02-20-8 определя начина на измерване на количеството инфилтрирани в канализационната мрежа подземни и други води. Според алинея 1, количеството се установява чрез непосредствени изследвания. Алинея 2 предвижда, че при липса на конкретни данни, количеството може да се изчисли по формула, където коефициентът m варира от 0,1 до 1,0, в зависимост от състоянието на мрежата и нивото на подземните води. Алинея 3 е отменена.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. указва, че оразмерителното дъждовно водно количество, необходимо за хидравлично оразмеряване на канализационните мрежи, се определя в съответствие с приложение № 2 на наредбата.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-8 определя начините за изчисляване на оразмерителното водно количество за канализационни мрежи. При разделна канализационна система, количеството за битови и производствени отпадъчни води се изчислява по формула, която включва максималното часово количество на битовите отпадъчни води, отпадъчните води от промишлени предприятия и инфилтрираните води. За дъждовни води количеството се определя по чл. 18. При смесена канализационна мрежа, количеството е сума от максималното часово количество на битовите и производствени отпадъчни води и дъждовното водно количество.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя принципите за хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи. Оразмеряването се извършва по утвърдени хидравлични формули, които включват формули на Колбрук и Манинг. Целта е да се осигури вентилация, да се ограничат отложенията на суспендирани вещества и да се поддържа самопочистваща скорост на отпадъчните води. Минималните и максималните скорости на отпадъчните води са определени в приложение № 8.
Чл. 21
Наредбата определя изискванията за проектиране на гравитационни канализационни мрежи. Минималният вътрешен диаметър на тръбите с кръгло напречно сечение е 250 mm, а некръглите напречни сечения трябва да осигуряват съответна хидравлична проводимост. За сградните канализационни отклонения се прилагат изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. При наклони на тръбопроводите над 0,01 m/m е допустимо използването на минимален диаметър от 200 mm.
Чл. 21а
В случай на разделна улична канализационна мрежа, за имоти, които заустват дъждовни и/или дренажни води, се проектира второ сградно канализационно отклонение. То трябва да зауства дъждовните и/или дренажните води в уличната дъждовна канализационна мрежа.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № РД-02-20-8, касаещ ревизионните шахти при гравитационни канализационни мрежи, е изменен с ДВ, бр. 82 от 2014 г. и е отмнен с ДВ, бр. 58 от 2024 г., като влезе в сила на 11.11.2024 г.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала. Минималните размери за различните сечения на шахтите са: 1000 mm за кръгли, 750 х 1200 mm за правоъгълни и 900 х 1100 mm за елипсовидни шахти. Входният отвор на шахтите трябва да има минимален диаметър от 600 mm. Долната част на шахтите трябва да е проектирана за лесно почистване и монтаж на затворни устройства. За канализационни мрежи, обслужващи конкретни имоти, е допустимо проектиране на ревизионни отвори без достъп за персонал, с размери от 400 до 800 mm.
Чл. 24
Чл. 24 определя изискванията за проектиране и разположение на ревизионни шахти в канализационните системи. Ревизионните шахти трябва да се проектират на места с изменения в трасето на тръбопроводите или каналите, с максимално разстояние между тях, което зависи от диаметъра на канализационния клон. Включването на канализационни клонове в приемащи клонове е ограничено, а свързването на участъци с различен диаметър трябва да е проектирано с равни коти на водните нива. При стръмни терени е допустимо намаляване на размера на тръбния профил, а свързването на сградни отклонения с уличната мрежа може да става без шахта при определени условия.
Чл. 25
Ревизионните шахти трябва да бъдат проектирани и изградени с оглед на устойчивостта им на високи подземни води и външни натоварвания. Свързванията между тръбите и шахтите трябва да са водонепропускливи. За шахти с покривна плоча над 120 cm, горната повърхност трябва да е на ниво, по-ниско или равно на основата на най-долния слой на пътната конструкция, с изключения за зелени площи. При реконструкции е допустимо плочата да бъде максимум 40 cm под пътната настилка.
Чл. 26
Чл. 26 от наредбата определя изискванията за входните отвори на ревизионните шахти. Капаците на шахтите трябва да са на нивото на уличната настилка и да отговарят на класа на натоварване съгласно БДС EN 124. Те трябва да осигуряват безопасност на пътя, да бъдат защитени срещу вандализъм и пропадане. Ревизионните шахти за битова канализация трябва да имат капаци с вентилационни отвори. В шахти, разположени в зелени площи, капаците се проектират на 0,20 m над терена, а в обработваеми площи - на 0,80 m. Стълбите в шахтите трябва да отговарят на БДС EN 14396 и БДС EN 13101. Кюнетите на шахтите трябва да осигуряват оптимални хидравлични условия за движение на отпадъчните води.
Чл. 27
Според Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г., дъждоприемните съоръжения трябва да се проектират като точкови, например дъждоприемни шахти, и линейни.
Чл. 28
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на дъждоприемни съоръжения. Те трябва да се разполагат на стратегически места по дължината на улиците, в зоните на улични кръстовища и напречно на улиците при определени наклони. Дъждоприемните шахти трябва да имат утаителна част и входна решетка, отговаряща на стандартите БДС EN 124 и БДС EN 1433. Осигурява се безопасност срещу пропадане и вандализъм, особено за улиците от първостепенната улична мрежа. Съоръженията се оразмеряват по оразмерително дъждовно количество и хидравлична проводимост, и се свързват с канализационните мрежи чрез тръбопроводи с минимален диаметър 150 mm.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за проектиране на шахти с пад в канализационни системи. Основните цели на шахтите с пад са: контрол на максималните скорости в тръбопроводите, осигуряване на безопасно преминаване под съществуващи мрежи и осигуряване на потопено изтичане на водата. При по-големи тръбопроводи (с диаметър DN GBP 600 mm) и пад до 0,50 m, е разрешено проектиране на ревизионни шахти с оформяне на кюнетата вместо стандартни шахти с пад.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № РД-02-20-8 урежда проектирането на шахти в зависимост от височината на пада и диаметъра на тръбите. При височина на пада до 3 м и диаметър над 500 мм, шахтите се проектират като преливници тип "практически профил". При височина до 6 м и диаметър до 500 мм, шахтите включват две включвания на довеждащата тръба. При височина над 6 м, се проектират каскадни шахти и енергогасителни съоръжения.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че дъждопреливниците се инсталират в смесени канализационни мрежи за облекчаване на хидравличното натоварване при увеличени водни количества. Броят и местоположението на дъждопреливниците се определят чрез технико-икономически анализи, с оглед на терена и нормативните изисквания, с цел намаляване на замърсяването на водоприемниците.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на дъждопреливници и отливни канали. Котата на преливния ръб в дъждопреливниците трябва да е по-висока от водното ниво в водоприемника при 1% обезпеченост на максималния отток, с възможност за по-ниска обезпеченост при обосновка. При заустване в открит водоприемник се изискват мерки за защита на дъното и брега. Освен това, дъждопреливните шахти трябва да бъдат конструктивно оформени така, че да ограничават отвеждането на плаващи материали при преливане.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-8 определя принципите на хидравлично оразмеряване на дъждопреливниците, като акцентира на важността да се вземат предвид хидравлично-конструктивните характеристики на преливниците и параметрите на потока. Непреливащото водно количество по време на дъжд се изчислява на базата на максималното часово водно количество в сухо време и степента на разреждане с дъждовни води. Степента на разреждане варира в зависимост от местоположението на дъждопреливните шахти и трябва да бъде съгласувана с проектите за корекция на речни корита и канализационни мрежи.
Чл. 34
Дюкери се проектират за преминаване на канализационни тръбопроводи под препятствия, като реки и канали. Минимално изискване е да се проектират два работни тръбопровода, но при определени условия е допустимо проектиране на един. При смесени мрежи се предвиждат дъждопреливни шахти пред дюкерите.
Чл. 35
Чл. 35 определя изискванията за оразмеряване на тръбопроводите на дюкери в канализационните мрежи. При смесени мрежи, един тръбопровод се проектира за максималното водно количество в сухо време, а другият - за разликата при дъжд. В разделни мрежи, всеки тръбопровод се оразмерява за половината от водното количество, с проверка за хидравлична проводимост при авария. Скоростите в тръбопроводите трябва да предотвратяват отлагания и запушвания, с минимални скорости между 1,2 и 1,5 m/s. Диаметърът на тръбопроводите не трябва да е по-малък от 200 mm, а максималният наклон на изходящия участък е 20°.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на дюкери, преминаващи под водни обекти. Необходимо е покритие на тръбопроводите от 0,50 м под реки и 1 м под бързоструйни реки. Входната шахта на дюкера трябва да има преливник за дъждовна вода и авариен канал за заустване на отпадъчни води. Предвиждат се затворни устройства, а шахтите трябва да осигуряват удобен достъп и възможност за почистване. Входните отвори на шахтите трябва да са над водното ниво, а площадките за работа - на по-висока кота от максималното водно ниво. Решетка за задържане на плаващи материали също е задължителна.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за проектиране на задържателни резервоари в канализационни системи. Те се проектират при разделни и смесени мрежи, когато е обоснована необходимостта за: намаляване на хидравличното натоварване, задържане на суспендирани вещества, облекчаване на претоварени колектори, намаляване на притока към пречиствателни станции и защита от наводнения.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на задържателни резервоари в зависимост от различни фактори, включително вида на канализационната мрежа и теренните условия. Резервоарите могат да бъдат открити или закрити, като закритите трябва да имат вентилация. Проектът трябва да отчита наклона на терена, риска от отлагане на утайки и наводнения. Максималното водно ниво не трябва да надвишава входящия канал. Предвиждат се мерки за достъп и почистване на утайките, както и аварийни преливници.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-8 определя факторите, които трябва да се отчитат при определяне на обема на задържателния резервоар. Те включват формата и размерите на меродавния хидрограф, максималния пик на хидрографа и водното количество на потока от резервоара към канализационната мрежа. Работният обем на задържателните резервоари се определя съгласно приложение № 9.
Чл. 40
Чл. 40 от наредбата предвижда мерки за намаляване на хидравличното натоварване на канализационните системи чрез задържане на повърхностния отток в инфилтрационни отводнителни системи. Включвания на други отпадъчни води освен повърхностния отток не са разрешени. При проектиране на инфилтрационни системи е необходимо да се проучат нивото на подземните води, хидравличните свойства на почвата, да се осигури достъп за поддръжка и да се проучи опасността от повишаване на влажността на земната основа. Повърхностният отток от паркинги и улични настилки трябва да се зауства в инфилтрационни системи след допълнително третиране.
Чл. 41
Чл. 41 от наредбата регламентира условията за проектиране на канализационни мрежи, които преминават под пътища и железопътни линии. Участъците трябва да се проектират с предпазни тръбопроводи или монтажни галерии, освен ако не са взети мерки за защита от аварии. Трасето трябва да пресича под ъгъл около 90°, а предпазните тръбопроводи трябва да имат вътрешен диаметър, който е с поне 200 mm по-голям от външния диаметър на канализационните тръби. Необходимо е също така предвиждане на ревизионни шахти в края на участъците.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че канализационните тръбопроводи, които преминават над пътища или железопътни линии, трябва да бъдат изграждани чрез естакади, мост-канали или с използване на съществуващи мостове и пешеходни пасарелки. Необходимо е да се предвидят мерки за предотвратяване на замръзване, както и осигуряване на достъп за експлоатация, почистване, промиване и изолиране на тръбопровода, както и за поддържане на инженерните съоръжения.
Чл. 43
Чл. 43 определя условията за проектиране на канализационни помпени станции, които са необходими за избягване на дълбоки канали, изпомпване на отпадъчни води от ниски райони, преодоляване на препятствия, и изпомпване към пречиствателни станции. При проектирането се вземат предвид разходите, изискванията за експлоатация, рисковете, въздействието върху околната среда, условията на труд, санитарно-хигиенните изисквания и пожарната безопасност.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за местоположение на канализационните помпени станции. При определяне на местоположението се вземат предвид топографските характеристики, източникът на електроснабдяване, геоложките условия, транспортния достъп и риска от наводнения. Местоположението трябва да позволява разширения, удобен достъп за персонала и транспортни средства, както и изграждане на допълнителни съоръжения. Предвижда се изграждане на решетки или дробилки за защита на тръбопроводите от запушвания и, при възможност, авариен тръбопровод за отвеждане на отпадъчни води в случай на авария.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на черпателните резервоари на канализационни помпени станции. Предвиждат се мерки за предотвратяване на загниване на отпадъчните води и образуване на токсични газове. Функционалните изисквания включват контрол на водното ниво, правилно разположение на входните отвори, осигуряване на безопасен достъп за почистване и ремонт, определяне на обема на резервоара в зависимост от постъпващите води, възможност за почистване и хомогенизиране на отпадъчната вода, осигуряване на подемно-транспортни устройства за помпени агрегати над 50 kg и безопасни устройства за слизане и изкачване. При стълби с дължина над 10 m се предвиждат площадки за почивка.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № РД-02-20-8 определя критериите за избор на помпи, които зависят от количеството и състава на отпадъчните води, както и от необходимия общ напор. Освен това, наредбата предвижда изисквания за резервни помпени агрегати: за до два работни агрегата се изисква един резервен, а за три или повече работни агрегата - два резервни.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за вътрешните диаметри на смукателните и напорните тръбопроводи, които не трябва да бъдат по-малки от 80 mm. Те се определят на базата на количествата отпадъчни води, минималната скорост от 0,7 m/s, финансовите разходи, предотвратяване на загниването и запушванията. Видът на тръбите зависи от изискванията за напор и вакуум, химичния състав на водите и почвените характеристики. Тръбопроводите трябва да са устойчиви на натоварвания и водонепропускливи, а смукателните тръбопроводи да са проектирани с минимална дължина, за да се избегне образуването на въздушни възглавници.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на напорни тръбопроводи извън помпените станции. Те включват необходимост от укрепване на тръбопроводите при надземно разполагане, осигуряване на достъп за поддръжка при всякакви климатични условия и избягване на преминаване през силно пресечени терени. При преминаване през водни обекти се изисква проектиране на минимум два тръбопровода (работен и авариен), с проверка на капацитета и параметрите при нормални и аварийни условия. Местоположението на въздушниците по тръбопроводите трябва да отговаря на нормативните изисквания.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за размерите на помещенията или шахтите, в които ще се монтират помпените агрегати. Те трябва да се определят в зависимост от броя, вида и габаритите на агрегатите, както и от необходимостта от достатъчно пространство за контрол, ремонт или подмяна. Помпените агрегати за 'сух' монтаж трябва да бъдат разположени на такава кота, че да се осигури естествено заливане. Освен това, за улесняване на монтажа и демонтажа, е необходимо предвиждането на подходящи подемно-транспортни устройства.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-8 изисква проектиране на отоплителна и вентилационна инсталация за работните помещения в канализационните помпени станции. Отоплителната инсталация трябва да осигурява необходимата температура през зимата, а вентилационната - необходимия въздухообмен, съобразно Наредба № 15 от 2005 г. При наличие на токсични или взривоопасни газове, е необходима аварийна вентилация и газосигнализация. Освен това, трябва да се предвидят мерки за контрол на миризмите.
Чл. 51
Чл. 51 регламентира арматурите, които трябва да бъдат предвидени за смукателните и напорните тръбопроводи в канализационните системи. За смукателните тръбопроводи се предвиждат възвратни клапи и спирателни кранове, докато за напорните тръбопроводи се изискват възвратни клапи, спирателни кранове, изпразнителни устройства и вентили с подходящи устройства. Арматурите трябва да бъдат монтирани в шахти с осигурен достъп за експлоатационния персонал.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за конструктивно оразмеряване на сградите на помпените станции. Те включват осигуряване на устойчивост на конструкцията спрямо външни и вътрешни натоварвания, натоварвания от подемно-транспортни устройства и сеизмични натоварвания. Освен това, сградите трябва да бъдат водонепропускливи, устойчиви на воден подем и на въздействията на отпадъчните води и почвата.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира изискванията за проектиране на електрозахранването и електрическите инсталации в канализационните системи. Според алинея 1, проектите трябва да спазват Наредба № 3 от 2004 г. относно електрическите уредби. Алинея 2 предвижда наличието на резервно електрозахранване за всяка канализационна помпена станция. Алинея 3, която влиза в сила от 11.11.2024 г., изисква електрическите табла да се разполагат надземно, с възможност за подземно разполагане само при осигурена защита от наводняване.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира изискванията за управление на помпените агрегати в канализационните системи. Всеки агрегат трябва да има отделно управление с предпазно устройство за изключване при нарушения, както и средства за измерване и контрол на различни параметри, като водно ниво, дебит, налягане, обороти на двигателя и др. При работа на няколко агрегата, системата трябва да позволява изменение на последователността на включване и изключване, като осигурява последователно включване на работните и резервните помпи.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № РД-02-20-8 изисква извършване на изследвания за хидравличен удар при проектирането на канализационни помпени станции. Необходимо е да се предвидят мерки за предотвратяване или намаляване на негативното му въздействие върху помпите, тръбопроводите и арматурите. Глава трета от наредбата е посветена на проектирането на вакуумни канализационни мрежи.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за проектиране на вакуумни канализационни мрежи, които са предназначени за събиране и отвеждане на битови отпадъчни води. Проектирането трябва да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата и БДС EN 1091. Вакуумни мрежи могат да се предвиждат при определени условия, включително в равнинни терени, при разделни канализационни мрежи, в райони с малка плътност на застрояване, при неблагоприятни почвени условия, наличието на препятствия и в обекти със сезонно действие.
Чл. 57
При проектирането на вакуумни канализационни мрежи се изисква предотвратяване на запушвания, контрол на препълванията, ограничаване на претоварванията, безопасно въздействие върху околните сгради, осигуряване на водонепропускливост и въздухонепропускливост, мерки за ограничаване на миризмите, спазване на изискванията за пожарна и взривобезопасност, както и спазване на нормите за допустимо ниво на шум.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за проектиране на сградни събирателни шахти, които трябва да събират битовите отпадъчни води и да бъдат водонепропускливи, устойчиви на корозия и натоварвания, с гладки вътрешни повърхности и защитени от повърхностни води. Допуска се включване на повече от едно отклонение в шахтата. Резервоарът трябва да има резервен обем от 25% от средното денонощно водно количество и да е вентилиран, за да се предотврати вакуум.
Чл. 59
Чл. 59 от наредбата регулира изискванията към смукателните вентили в сградните събирателни шахти. Те трябва да имат управляващо устройство за автоматично отваряне и затваряне след преминаването на отпадъчни води и въздух. Смукателните вентили трябва да се проектират да се отварят при вакуум от минимум 15 kРа и да остават отворени, докато не бъде изсмукан работният воден обем. При спад на вакуума под 15 kРа, вентили трябва да се затворят автоматично. Забранява се потапянето на вентилационните тръби на смукателните вентили.
Чл. 60
Вакуумните станции трябва да се проектират с най-малко две вакуумни устройства с еднаква производителност и да включват затворен вакуумен или помпено-черпателен резервоар. Осигурява се достъп до вътрешността на резервоарите за поддръжка и почистване. Проектирането включва и резервно електрозахранване от втори независим енергиен източник.
Чл. 61
Наредбата определя изискванията за проектиране на вакуумни резервоари, които могат да бъдат хоризонтални, вертикални, в обща сграда или вкопани. Минималният обем на резервоарите е 0,4 m3 на помпа. Проектирането на вакуумните помпи трябва да осигури необходимата производителност за транспортиране на отпадъчни води, с изискване за непрекъсната работа и минимум 12 включвания на час. Управлението на вакуумните устройства се осъществява чрез включватели, монтирани във вакуумните резервоари.
Чл. 62
Чл. 62 определя начина на отвеждане на отпадъчните води от вакуумни и черпателни резервоари. Водите от вакуумни резервоари се отвеждат чрез нагнетателни помпи или хидропневматични системи. Черпателните резервоари използват нагнетателни помпи или гравитационно отвеждане. Помпите трябва да имат достатъчна производителност за цялата система и да работят без кавитация. За предотвратяване на кавитация се предвиждат мерки за изравняване на налягането. Всеки помпен агрегат трябва да има спирателен кран за ремонтни дейности.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за хидропневматични системи, използвани за изпомпване на отпадъчни води от вакуумни резервоари. Според чл. 63, при неработно състояние, системите трябва да осигуряват минимален вакуум от 25 kРа, а времето за възстановяване на вакуума не трябва да надвишава 30 минути.
Чл. 64
Наредбата предвижда изисквания за вакуумни и помпено-черпателни резервоари, включително системи за контрол на водните нива и алармени устройства. За резервоарите се определят три нива: аварийно изключване, включване и изключване на нагнетяващата помпа. Освен това, се изискват аларми за твърде малък вакуум, високо ниво на отпадъчни води и аварии в системата.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на тръбопроводите в канализационните системи. Те трябва да бъдат устойчиви на различни натоварвания, включително земни натоварвания, натоварвания от превозни средства, вакуум по време на експлоатация, циклични натоварвания и воден подем. Специално за пластмасовите тръби е предвидено, че те трябва да издържат на налягане не по-малко от 600 kРа.
Чл. 66
Наредбата определя изискванията за проектиране на смукателни тръбопроводи и вакуумни системи. Смукателните тръбопроводи трябва да имат диаметър, равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили. Минималният диаметър на вакуумните тръбопроводи от сградните шахти до общия вакуумен тръбопровод е DN/ID 50. Общите вакуумни тръбопроводи имат минимален диаметър DN/ID 65 или DN/ID 80 в зависимост от допустимостта на отстраняване на груби твърди вещества. Диаметърът на смукателните тръбопроводи в сградните шахти също трябва да е равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на сградните канализационни отклонения при вакуумни канализационни мрежи. Отклоненията се проектират за свързване на сградните събирателни шахти с вакуумната станция и трябва да имат понижаващ се наклон. Заустването на отклоненията във вакуумните клонове се извършва в горната им част с определени геометрични условия.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за възвратни клапи и спирателни кранове в канализационните системи. Възвратни клапи се поставят на канализационните клонове от вакуумните резервоари и след нагнетателни помпи, за да се предотврати връщането на отпадъчните води. Спирателни кранове се предвиждат за изолиране на участъци при ремонт, като на вакуумната мрежа те трябва да са на разстояние не повече от 450 m един от друг, а на сградните отклонения - при дължина над 200 m. Всички инсталации трябва да са предназначени за отпадъчни води и да издържат на вакуум до 80 kРа.
Чл. 69
Чл. 69 определя изискванията за проектиране на вакуумни канализационни клонове. Минималният низходящ наклон е 1:500, за да се улесни самопочистващото движение на отпадъчните води и да се предотврати отлагането на утаими вещества. Възходящи участъци до 10 m трябва да имат денивелация не по-голяма от 1,5 m. Разстоянията между два съседни възходящи участъка не могат да бъдат по-малки от 1,5 m за сградни отклонения и 6,0 m за вакуумни клонове. Разположението на вакуумните проводи зависи от условията на терена и дълбочината на замръзване на почвата.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на напорни канализационни мрежи, които трябва да събират и отвеждат битови отпадъчни води. Напорните системи се прилагат в различни условия, включително равнинни терени и неблагоприятни почвени условия. Основните функционални изисквания включват безопасност за здравето и околната среда, предотвратяване на запушвания и повреди, водонепропускливост и осигуряване на безопасен достъп за поддържане. Предвижда се също автоматично превключване на захранването и алармена система при нарушения в експлоатацията.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № РД-02-20-8 определя елементите, които трябва да се предвидят при проектирането на напорни канализационни мрежи. Те включват: сградни събирателни шахти за отпадъчни води, помпи за необходимия напор, системи за сгъстен въздух, и напорни тръбопроводи.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на сградни събирателни шахти, които събират битови отпадъчни води. Шахтите трябва да имат вентилация, електрозахранване, управление и алармена система, както и контрол на нивото на водата. Работният обем на шахтите трябва да е достатъчен, за да не нарушава работата на помпите, а аварийният обем да е минимум 25% от средното денонощно количество отпадъчни води. Осигуряват се възвратни клапи и спирателни кранове, а дъното на шахтите се проектира за ефективно придвижване на утаените вещества. Конструкцията на шахтите трябва да бъде устойчива на натоварвания и водонепропусклива, с мерки против проникване на повърхностни води. Допуска се изграждане на шахти вътре в сградите с изолация против шум и миризми.
Чл. 73
Чл. 73 определя изискванията за проектиране и експлоатация на напорни канализационни системи. Предвиждат се подходящи помпи, инсталирани в шахти или извън тях, с механизми за защита. Резервно електрозахранване е задължително. В тръбопроводите се монтират арматури, като възвратни клапи, спирателни кранове, изпразнителни устройства и вентили за въздух. Проектирането на помпите трябва да спазва специфични изисквания.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № РД-02-20-8 определя условията за проектиране на компресорни станции, които осигуряват движението на отпадъчните води. Постоянните и подвижни компресорни станции могат да се включат в началото на напорните тръбопроводи. Станциите за сгъстен въздух могат да бъдат разположени в подземни или наземни помещения, като за наземните се предвиждат мерки за ограничаване на шума и осигуряване на комфортни температурни условия. Проектирането включва изготвяне на инструкции за монтаж, изпитване, контрол и експлоатация на резервоарите за сгъстен въздух.
Чл. 75
Чл. 75 от наредбата определя изискванията за проектиране и изграждане на напорни тръбопроводи. Тръбопроводите трябва да се проектират с наклон, равен на наклона на терена и да включват въздушници в високите точки. Изграждането им трябва да се извърши с корозионноустойчиви материали, способни да издържат на налягане от най-малко 600 kРа. В началото на всеки участък се предвиждат промивни кранове, които не трябва да бъдат свързани с водоснабдителната система. При риск от замръзване, участъците трябва да бъдат топлоизолирани. Дълбочината на тръбопроводите се определя в зависимост от условията на терена и максималната дълбочина на замръзване на почвата.
Чл. 76
Наредбата определя изискванията за хидравлично оразмеряване на напорните тръбопроводи, включително необходимостта от определяне на количеството изпомпвани отпадъчни води, минималната скорост на водите, диаметъра на тръбопроводите и времепрестоят на отпадъчните води. Минималната скорост е 0,7 m/s, а времепрестоят не трябва да надвишава 8 часа. При необходимост се предвиждат мерки за предотвратяване на образуването на миризми и газове.
Чл. 77
Наредбата предвижда, че за канализационните мрежи трябва да се проектират системи за наблюдение, управление и автоматизация, които да функционират през целия период на експлоатация. Видът на тези системи трябва да бъде анализиран и оценен по време на инвестиционното проектиране. Системите трябва да включват управление както на канализационните мрежи, така и на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ), когато е възможно.
Чл. 78
Наредбата регламентира проектироването, изграждането и експлоатацията на канализационни системи. Чл. 78 определя изискванията за наблюдение, управление и автоматизация на гравитационни, вакуумни и напорни канализационни мрежи. За гравитационните мрежи се включват помпени станции, регулиращи арматури, задържателни резервоари и други. Вакумните мрежи изискват управление на смукателни вентили, сензори за водно ниво и контролни устройства. Напорните мрежи включват сензори за водно ниво, управление на помпи и сигнализиране при нарушения.
Чл. 79
Наредбата определя изискванията за пречистване на отпадъчните води, които трябва да отговарят на нормативните изисквания и съвременните практики. Проектирането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) трябва да отчита опазването на водите, околната среда, безопасността на труда, както и правилното управление на отпадъците. Важни фактори за проектирането включват демографските характеристики на територията, съществуващата инфраструктура, количеството и вида на замърсяването, климатичните условия, възможности за повторно използване на води и утайки, енергийна ефективност и специфични изисквания на собственика или оператора.
Чл. 79а
Съгласно новия член 79а от Наредба № РД-02-20-8, в сила от 11.11.2024 г., се допуска да не се прилагат изискванията за съоръженията в пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) за урбанизирани територии с под 2000 еквивалентни жители, при условие че технологията на пречистване отговаря на изискванията на нормативните актове и са отчетени определени фактори.
Чл. 80
Член 80 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. предвижда, че при проектирането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) трябва да се спазват изискванията на серията стандарти БДС EN 12255, които регламентират условията за изграждане и експлоатация на тези съоръжения.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № РД-02-20-8 определя начина на изчисление на оразмерителните водни количества на входа на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Според текста, тези количества се определят по приложение № 10. При реконструкции на ПСОВ е възможно да се използват данни от измервания за последните три години, при условие че данните са събирани поне веднъж дневно и отчитат промените в канализационната мрежа. Ако няма достоверни данни, замърсителните товари могат да се определят по еквивалентни жители, съгласно приложение № 11.
Чл. 82
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя, че технологията за пречистване на отпадъчните води трябва да се избира на базата на капацитета на пречиствателната станция, товара и концентрацията на замърсителите, изискванията към пречистените води, оползотворяването или обезвреждането на утайките, както и най-добрите технологични практики. Включва и третиране на утайките и утайковите води.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира условията за проектиране на канализационни системи при денонощни пикови натоварвания. В случай на високи натоварвания, се проектират задържателни резервоари за равномерно изпускане на отпадъчната вода към пречиствателните съоръжения в рамките на 24 часа. Освен това, при необходимост от усредняване на състава и количеството на отпадъчните води, се предвиждат усреднителни резервоари. При оразмеряването на пречиствателните станции се взема предвид влиянието на утайковите води от технологичните процеси.
Чл. 84
Наредбата регламентира изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Чл. 84 предвижда, че за ПСОВ с капацитет над 10 000 ЕЖ трябва да се осигури гъвкава експлоатация чрез паралелно работещи съоръжения и байпасни връзки, които позволяват изключване на отделни секции без да се нарушава пречиствателният ефект. За ПСОВ между 2000 и 10 000 ЕЖ се избира технология, осигуряваща сигурна експлоатация. При необходимост, към станцията могат да се добавят съоръжения за предварителна преработка на допълнително отпадъчни води и утайки, с мерки за анализ на тяхното качество.
Чл. 85
Чл. 85 от наредбата определя изискванията за проектиране на заустващи съоръжения на пречистените отпадъчни води. Те трябва да отчитат хидравличните условия на водоприемника, нормативните изисквания за качеството на водите и да осигуряват оптимално размесване на заустваната вода. При заустване в морето е необходимо да се спазват изискванията за чистота на бреговата ивица, а мястото на заустване да се определя въз основа на хидрографски данни. Новите изисквания, в сила от 11.11.2024 г., включват проектиране на съоръженията в река с цел защита от заливане и изравяне.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че при използване на технологии за пречистване, които отговарят на най-добрите налични техники, но за които няма установени методики или параметри за оразмеряване, е необходимо да се проведат моделни лабораторни или пилотни изследвания. Тези изследвания служат за доказване на ефективността на технологиите в конкретните условия.
Чл. 87
На входа и изхода на пречиствателните станции трябва да се предвидят средства за измерване на водните количества, както и пунктове за мониторинг на качеството на водите, които да позволяват вземането на представителни проби.
Чл. 87а
Чл. 87а от наредба № РД-02-20-8 предвижда, че на всички байпасни и аварийни връзки към пречиствателните станции, от които може да се заустват непречистени отпадъчни води в повърхностни води, трябва да се осигури възможност за пломбиране. Това правило е в сила от 31.12.2018 г. и е част от изискванията към съоръженията в пречиствателните станции за отпадъчни води.
Чл. 88
Наредбата предвижда механично пречистване на отпадъчните води с цел отстраняване на едри механични примеси и неразтворени вещества, за да се осигури ефективността на следващите технологични съоръжения. За отстраняване на твърдите и плаващи вещества се използват решетки и сита. За неразтворените вещества се предвиждат пясъкозадържатели и утаители. Неутаимите вещества, като мазнини и нефтопродукти, се отстраняват самостоятелно или в комбинация с други механични съоръжения.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на пясъкозадържатели. Те трябва да бъдат оразмерени за задържане на минерални частици и да включват устройства за отстраняване на пясък и масла/мазнини. Освен това, за пречиствателни станции с капацитет над 10 000 ЕЖ, както и за станции между 2000 и 10 000 ЕЖ при изискване на възложителя, е необходимо да се предвидят съоръжения за промиване на задържания пясък с цел оползотворяване и отстраняване на органични вещества.
Чл. 90
Чл. 90 определя правилата за управление на органичните вещества и мазнините, отделени при процесите на промиване и обезводняване на пясъка в канализационните системи. Според измененията, органичните вещества се включват в потока от отпадъчни води за пречистване, а пясъкът се отстранява с мерки за защита на околната среда и здравето. Мазнините и маслата от пясъкозадържателите се събират за последващо третиране и оползотворяване.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че необходимостта от проектирането на първични утаители и техният вид зависят от няколко фактора, включително производителността на пречиствателната станция, технологичната схема на пречистване, количеството и състава на отпадъчните води, геоложките и хидрогеоложките условия на мястото на изграждане, както и начините за изваждане и третиране на утайките.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че биологичното пречистване на отпадъчните води е необходимо за намаляване на биологично разградимото органично замърсяване, както и на азота и фосфора. Съоръженията за биологично пречистване трябва да бъдат проектирани след механичните съоръжения за пречистване.
Чл. 93
Чл. 93 определя изискванията за интензивно биологично пречистване, включително проектирането и конструкцията на биореактори с различни видове биомаса. Съоръженията за биологично пречистване трябва да включват биореактор и устройства за разделяне на пречистената вода от биомасата. Процесите на пречистване и разделяне могат да се извършват в едно съоръжение. Съоръженията трябва да осигурят необходимата степен на пречистване за заустване или последващо третиране на отпадъчната вода и да гарантират надеждна експлоатация на пречиствателните станции.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира условията за екстензивно биологично пречистване на отпадъчни води. То се извършва в условия, близки до естествените, като дъното и стените на съоръженията трябва да бъдат водонепропускливи. Методът може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други биологични методи на пречистване.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № РД-02-20-8, който касае проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 58 от 2024 г. Отмяната влиза в сила на 11 ноември 2024 г.
Чл. 96
Член 96 от Наредба № РД-02-20-8 е отменен с Държавен вестник, брой 58 от 2024 г. и ще влезе в сила на 11.11.2024 г. Този член е част от Раздел III, който се отнася до химично и физикохимично пречистване на отпадъчните води.
Чл. 97
Чл. 97 от наредбата описва методите за пречистване на отпадъчните води. Химичното пречистване се използва за отстраняване на неорганични съединения на фосфора, корекция на рН и обеззаразяване на водата. Физикохимичното пречистване е насочено към отстраняване на суспендирани вещества и колоиди. Видът и дозата на реагентите се определят чрез лабораторни или пилотни изследвания, в зависимост от характеристиките на отпадъчните води.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че към пречистателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) трябва да се проектира, изгражда и поддържа технологично стъпало за обеззаразяване на пречистените отпадъчни води. Проектирането на съоръженията за обеззаразяване трябва да отговаря на стандартите на БДС EN 12255-14 и добрите инженерни практики.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. предвижда, че утайките от пречиствателните станции трябва да се третират с цел получаване на безопасен краен продукт. Този продукт трябва да позволява транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане.
Чл. 100
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя критериите за избор на технологии за третиране на утайките от канализационни системи. Изборът зависи от различни фактори, включително начина на обезвреждане, количеството и състава на утайките, технико-икономическите аспекти, възможността за съвместно третиране, и безопасността за персонала и обществото. Освен това, наредбата акцентира на необходимостта от измервателни устройства за контрол на количествата утайки.
Чл. 101
Наредбата определя изискванията при проектирането на съоръжения за третиране на утайки, включително мерки за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда като миризми, шум и вибрации. При малки пречиствателни станции (ПСОВ) се проверява възможността за дообработване на утайките в по-големи ПСОВ, избирайки икономически най-изгодното решение. Новите разпоредби от 2018 г. акцентират на избора на технологии за третиране на утайките в контекста на тяхното оползотворяване или обезвреждане.
Чл. 101а
Чл. 101а от Наредба № РД-02-20-8 определя, че проектирането на дълбоководни зауствания в морето се основава на одобрен подробен устройствен план, съгласно Закона за морските пространства и т.н. Броят на тръбопроводите, техните наклони и методи на полагане се определят от подробния план, хидро- и литодинамични условия, данни от ПСОВ, експлоатационни изисквания и географски координати на заустването.
Чл. 101б
Чл. 101б от Наредба № РД-02-20-8 определя, че оразмеряването на тръбопроводите за дълбоководно заустване трябва да се основава на измереното водно количество на изхода на пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) при върхов режим на натоварване. В случай, че не са налични измервания, може да се използва количеството, определено в технологичния проект.
Чл. 101в
Чл. 101в от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията при проектиране и монтаж на тръбопроводи за дълбоководно заустване. Не се допуска промяна на наклона на тръбопровода от низходящ към възходящ. Проектът трябва да осигурява устойчивост на тръбопровода срещу силови въздействия, включително подходящо закрепване по дъното. Изпускането на пречистените води трябва да става през отвори, разположени над морското дъно, с предвидени дифузори за оптимално смесване на водите.
Чл. 102
При проектирането на помпени и компресорни станции следва да се спазват следните изисквания: конструкцията да е устойчива на химичните и биологичните въздействия, емисиите на шум и вибрации да отговарят на нормативите, машинните зали да имат подходящи размери за достъп на тежки средства, да се предвидят демонтажни връзки и спирателни кранове, а използваните материали да отговарят на условията на работа.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че при проектирането на помпените станции за отпадъчни води в пречиствателните станции е необходимо да се спазват основните изисквания за проектиране на помпени станции в канализационните мрежи, установени в глава втора, раздел X на наредбата.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране на помпени станции за утайки в пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Според чл. 104, помпените станции се проектират, когато не е възможно да се осигури минимална скорост от 1,0 m/s при гравитачно течение. Изборът на утайкови помпи трябва да взема предвид концентрацията на сухо вещество и вискозитет на утайките. С измененията, влезли в сила от 11.11.2024 г., е установено, че при изпомпване на смес от вода и пясък или утайки, минималният вътрешен диаметър на тръбопроводите трябва да бъде 80 mm.
Чл. 105
Чл. 105 определя изискванията за проектиране на компресори с ниско налягане и въздуходувки. Те трябва да осигуряват въздух без прах и масла за технологичните процеси. При оразмеряване на проводите в компресорните станции е задължително да се спазват нормативите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.
Чл. 106
Наредбата предвижда изисквания за резервни агрегати за паралелно работещи помпени и компресорни агрегати. За до два работни агрегата се изисква един резервен, а при три или повече работни агрегати - два резервни агрегата.
Чл. 107
Чл. 107 предвижда, че в технологичните сгради трябва да се осигурят необходимите отстояния до стените и между машините, за да се гарантира възможността за монтаж и демонтаж, както и достъп по време на експлоатация. Освен това, за монтажа и демонтажа на машинното оборудване е необходимо да се предвидят подходящи съоръжения.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № РД-02-20-8 определя критериите за избор на площадка за пречиствателна станция. Основните фактори, които трябва да се вземат предвид, включват: гравитационно движение на отпадъчните води, технико-икономически съображения, собственост и категория на терена, метеорологични условия, изисквания на устройствения план, предписания от доклада за оценка на въздействието върху околната среда, наличието на инфраструктура и инженерно-геоложки условия.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за генералния план на пречиствателната станция. В него трябва да се обозначат местоположението на пречиствателните съоръжения, сградите, техническите проводи и площадковите пътища. Планът трябва да отговаря на нормативни изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Осигурява се възможност за етапно изграждане, бъдещи изменения, минимални дължини на каналите и удобен достъп за поддръжка.
Чл. 110
Чл. 110 от наредбата предвижда, че за пречиствателната станция и отделните съоръжения е необходимо да се осигури обходен авариен канал или тръбопровод, който да гарантира безопасността и функционирането на системата при извънредни ситуации.
Чл. 111
Член 111 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че в зависимост от производителността на пречиствателната станция, технологията на пречистване, вида на технологичния контрол и местните условия, трябва да се предвидят спомагателни съоръжения и помещения, както и площадкова техническа инфраструктура, свързани с основните технологични съоръжения.
Чл. 112
Чл. 112 описва изискванията за пречиствателните станции, включително необходимостта от водопроводна мрежа за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди. Предвиждат се тръбопроводи за техническа вода, включително използването на пречистени отпадъчни води. Станциите трябва да имат санитарно-хигиенни помещения, канализационна мрежа за битови и отпадъчни води, а също и за дъждовни води, с определени условия за замърсеност.
Чл. 113
Чл. 113 определя изискванията за наклон и скорост на тръбопроводите за отпадъчни води, утайки и газ. Наклонът трябва да предотвратява отлагания на твърди вещества и събиране на газ, а при опасност от замръзване е необходимо да се предвиди топлоизолация. Тръбопроводите трябва да бъдат водонепропускливи и/или газонепропускливи.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за електроснабдяването и електрообзавеждането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Проектирането трябва да отговаря на действащите нормативни актове за електрическите уредби и електропроводните линии. За ПСОВ е необходимо осигуряване на втора категория електроснабдяване, съгласно Наредба № 3 от 2004 г. Аварийното електроснабдяване трябва да включва измервателни и контролни устройства, помпи за отпадъчни води и утайки, както и съоръжения за аериране.
Чл. 115
Чл. 115 от наредбата регламентира изискванията при проектирането на пътища в пречиствателните станции. При проектирането се оценява натоварването на пътищата по време на строителството и експлоатацията, като се вземат мерки за безопасно движение на транспортните средства и персонала. Осигурява се удобен достъп до сградите и съоръженията чрез пешеходни пътеки, а при пресичането на пътища с открити канали се изграждат подходящи преминавания. Проектират се уширения за обръщане на посоката на движение на транспортни средства.
Чл. 116
Чл. 116 определя мерките за контрол на емисиите на миризми при проектирането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Важно е да се вземат предвид основните източници на миризми и да се прилагат общи мерки за тяхното намаляване. Източниците на миризми трябва да се разполагат на максимално разстояние от чувствителни зони, като се вземат предвид посоката и скоростта на вятъра. Изборът на защитни мерки зависи от размера на ПСОВ и характеристиките на околните райони.
Чл. 117
Наредбата регламентира мерките за проектиране на вентилация и системи за третиране на миришещия въздух в сгради и покрити площадки, където се разполагат източници на миризми. Предвиждат се мерки за защита срещу корозия, осигуряване на безопасни условия на труд, достъп до източниците на миризми и пречистване на интензивно миришещите емисии. Капацитетът на съоръженията за третиране на въздуха се определя на база очаквания поток и изходни концентрации на миризми. Осигурява се лесен достъп за обслужване, измерване на параметри и вземане на проби. За въздушни потоци с вредни компоненти се проектира система за контрол и сигнализиране в съответствие с нормативите за безопасност.
Чл. 118
Чл. 118 определя изискванията за проектиране на вентилацията в производствените и работните помещения. Вентилационните инсталации трябва да отговарят на нормативните изисквания, а необходимият въздухообмен се проектира на базата на отделяните замърсители и топлоотделянето от съоръженията. При липса на данни, кратността на въздухообмена и температурата на въздуха могат да се определят съгласно приложение № 12. Глава единадесета от наредбата, която се изменя, се отнася до контрол и управление на ПСОВ.
Чл. 119
Чл. 119 от наредбата предвижда, че за оперативно наблюдение и управление на процесите в канализационните системи ще се използват автоматизирани диспечерски системи. Освен това, на определени места ще бъдат инсталирани средства за измерване на различни показатели, включително количествата на рециркулационните технологични потоци, водни и утайкови нива, налягания, температури, концентрации на разтворен кислород и стойности на рН.
Чл. 120
Наредбата регламентира проектирането, изграждането и експлоатацията на системи за наблюдение и управление на канализационни системи. Системите се проектират въз основа на технологично задание и се изграждат като мрежа от подсистеми, обслужвани от централни станции. Предвиждат се възможности за изменения в програмите за управление и разширения. При проектирането се отчитат изисквания за скорост на трансфера на данни и функции на подстанциите. Включват се управленски кръгове за различни процеси, а съоръженията трябва да работят в автоматичен и ръчен режим с необходимите превключватели и индикатори.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за контролни пунктове и лабораторна база за измервания и наблюдения. За пречиствателни станции, обслужващи населени места с над 10 000 ЕЖ, се изискват лаборатории за химични, биологични и микробиологични анализи, а също така и складове за съхранение на химикали. Лабораториите трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията за безопасност при съхранение и експлоатация на апаратурата и химикалите.
Чл. 122
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, включително разположението на централния диспечерски пункт за контрол и управление, който трябва да се намира на територията на пречиствателната станция. Част четвърта от наредбата се фокусира върху изграждането, изпитването и експлоатацията на тези системи, а глава дванадесета описва общите изисквания, които трябва да се спазват.
Чл. 123
Канализационните системи трябва да се изграждат и експлоатират съгласно издадените строителни документи и в съответствие с указанията на производителите. Изграждането им следва да отговаря на Наредба № 2 от 2004 г. за безопасни условия на труд и на специфичните изисквания в плана за безопасност и здраве. При строителството се спазват и други нормативни актове, свързани с СМР и приемането на конструкции. Всички отклонения от проекта трябва да се съгласуват с проектанта и строителния надзор, а при съществени отклонения да се спазват разпоредбите на Закона за устройство на територията.
Чл. 124
Наредбата предвижда, че преди изграждането на елементите на канализационните системи трябва да се извърши входящ контрол на строителните продукти, устройства и съоръжения, включително проверка на целостта на опаковките и техническата документация, съпроводена с констативни актове. Не се допуска използването на продукти, които не отговарят на изискванията или имат дефекти. Всички вложени строителни продукти трябва да имат експлоатационни характеристики, съответстващи на одобрения проект.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира условията при извършване на земни работи, свързани с управлението на подземни и повърхностни води. При необходимост от понижаване на нивото на подземните води и отвеждане на повърхностните води, начинът на действие трябва да бъде предвиден в инвестиционния проект. Отвеждането на водите спира след приключване на строителството или след завършване на земните работи под котата на водното ниво.
Чл. 126
Наредбата определя изискванията за фундиране на сгради и съоръжения в пропадъчни почви, прекратяване на изкопни работи при нарастващо пропадане, изграждане на подземни съоръжения с предварително уплътняване на почвата, извършване на бетонови работи без прекъсване и запълване на празнини с льосова почва след изграждането на съоръжения.
Чл. 127
Строителството на съоръжения при високи подземни води изисква изграждане на дренажна система. Преди започване на строителството се извършват допълнителни проучвания за нивото на подземните води. След завършване на отводнителните работи, временните дренажи трябва да бъдат демонтирани или тампонирани. В свлачищни райони строителството е разрешено само след изпълнение на техническите мероприятия за заздравяване на терена, предвидени в проекта.
Чл. 128
Съоръженията и тръбопроводите, изграждани в строителни изкопи, могат да бъдат засипвани само след успешното провеждане на изпитвания за якост и водонепропускливост. Необходимо е също така да се съставят актове и протоколи за приемане, които да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за материали, използвани при изграждането на зоната около канализационните тръби. Материалите трябва да имат необходимите якостни характеристики, да не предизвикват корозия или повреди на тръбите, да са химически устойчиви, да не съдържат органични материали и да не замръзват при ниски температури. Изменения в изискванията влизат в сила от 11.11.2024 г.
Чл. 130
Член 130 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че строителните продукти, съоръжения и устройства, които се влагат при изграждането на канализационните системи, трябва да се транспортират и складират в съответствие с указанията на техните производители.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира процеса по приемане на завършените строително-монтажни работи (СМР) на елементите на канализационните системи. Приемането включва извършване на огледи и изпитвания, за да се удостоверят съответствието с издадените строителни книжа и правилата за изпълнение. Съставят се актове и протоколи според Наредба № 3 от 2003 г. Техническите актове и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация трябва да бъдат изготвени преди пускането на елементите в пробна експлоатация.
Чл. 132
Член 132 от Наредба № РД-02-20-8 регламентира, че разрешаването на ползването на канализационните системи, както и определянето на гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, се извършва съгласно Наредба № 2 от 2003 г. Тази наредба определя условията и реда за въвеждане в експлоатация на строежите в България и минималните гаранционни срокове за различни строителни обекти.
Чл. 133
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. регламентира параметрите на елементите на канализационната система, които трябва да се поддържат по време на нормалната им експлоатация. Операторът на системата носи отговорност за техническата експлоатация и определя отговорни лица. Създава се система за техническо обслужване и ремонт, с необходимата документация. Спазват се изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията при извършване на изкопни работи за полагане на тръби в канализационни системи. Работите трябва да спазват нормативните изисквания за отстояния, проектни изисквания и да се проверяват дълбочината, откосите и състоянието на дъното на изкопа. Освен това, основата на траншеята трябва да е оформена така, че да осигури безпрепятствено полагане на тръбите, а всички потенциално вредни материали трябва да бъдат отстранени.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че широчината на траншеята за канализационни системи трябва да съответства на инвестиционния проект и изискванията от приложение № 7. Промените в текста са в сила от 31.12.2018 г.
Чл. 136
Чл. 136 определя изискванията за стабилността на траншеите, в които се полагат тръбопроводи. Системите за укрепване на траншеите трябва да предотвратяват размествания при демонтиране. Дъното на траншеята трябва да бъде подравнено с необходимия наклон, а при лоши условия да се покрива със слой от зърнест материал. При полагане на тръби с муфи е необходимо извършването на вкопавания. Нестабилното дъно трябва да се замени с подходящ материал.
Чл. 137
При извършване на строително-монтажни работи (СМР) на канализационни системи, траншеите трябва да се осушават. Методът на отводняване не трябва да влияе негативно на зоната около тръбопроводите и на самите тръбопроводи.
Чл. 138
Чл. 138 от наредбата определя, че видът и зърнометричният състав на материала, използван за зоната около тръбите и тяхното укрепване, трябва да се избират в съответствие с проектните изисквания. При избора се вземат предвид диаметърът на тръбите, материалът им и дебелината на стените, съгласно приложение № 12а.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № РД-02-20-8 указва, че тръбите в канализационните системи трябва да се свързват по указанията на производителя, за да се осигури водонепропускливост и устойчивост на натоварвания. При дълги прекъсвания в полагането на тръбопроводи, краищата им трябва да се запушват с тапи. Свързванията с ревизионни шахти и отвори трябва да са водонепропускливи. При риск от изплаване на тръбопроводите, е необходимо да се предвиди укрепване, съгласно указанията на проектанта.
Чл. 140
Сглобяемите предварително изработени елементи на канализационната мрежа трябва да се изграждат в съответствие с проектните изисквания и спецификациите на производителите.
Чл. 141
Наредбата определя изискванията за засипване на тръби, включително вида на материалите и степента на уплътняване, които трябва да бъдат определени в инвестиционния проект. Уплътняването на основната и страничната засипка е допустимо само при несвързани почви. Укрепването на тръбопроводите трябва да се извършва преди засипването, а отстраняването му става по време на засипването. Преди окончателното възстановяване на изкопа, се поставя предупредителна лента за обозначаване на напорния тръбопровод. След завършване на засипката, земната повърхност се възстановява съгласно проекта.
Чл. 142
При определяне на метода за безтраншейно полагане на канализационните тръбопроводи се вземат предвид местоположението на подземни сгради и инфраструктурни мрежи, техническите характеристики на тръбите, параметрите на земните пластове, експлоатационните натоварвания и допустимите отклонения в трасето.
Чл. 143
Член 143 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. изисква методите за безтраншейно изграждане на тръбопроводи за отпадъчни води и тяхното изпитване да отговарят на българските стандарти, които определят изискванията за безтраншейно изграждане на тръбопроводите.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за проектиране и конструкция на главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите. Те трябва да издържат на статични и динамични натоварвания, а местоположението им трябва да се съобразява с връзките към съществуващи канализационни тръбопроводи и промените в посоката на трасето.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. описва изискванията за регистрация и документиране на данни по време на безтраншейното изграждане на тръбопроводи. За микротунелно изграждане, данните включват посока, дълбочина, максимална сила, скорост, средства за укрепване и смазване, корекции и др., регистрирани на всеки 0,20 m. При методите с обслужващ персонал се регистрират подобни данни за всяка тръба. При директно пробиване се записват посока, дължина, дълбочина, промивна течност и максимална сила на издърпване. Лазерните системи за ръководство на прокарването трябва да бъдат монтирани без да се влияят от сътресения.
Чл. 146
Чл. 146 определя максималните допустими отклонения от посоката и дълбочината на прокарване на тръбопроводите. Те трябва да се посочат в проекта и да вземат предвид изискванията за експлоатация, наклона на тръбопроводите, метода на прокарване, наличието на съществуващи съоръжения и геоложките условия. Отклоненията при безтраншейното полагане се отбелязват по време на прокарването и не трябва да превишават проектните стойности.
Чл. 147
Чл. 147 определя изискванията за полагане и монтаж на вакуумни тръбопроводи. Полагането трябва да е в съответствие с проектните изисквания и наредбата. Наклонът на тръбопроводите не трябва да е по-малък от 1:150, а вертикалното отклонение не трябва да надвишава +2 mm от проектния профил. Проверки за промени в надлъжния профил на тръбопроводите се извършват в рамките на допустимите отклонения, за да се осигури нормална работа на мрежата.
Чл. 148
Чл. 148 от наредба РД-02-20-8 определя, че полагането и монтажът на напорните тръбопроводи трябва да се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в наредбата. Освен това, при изграждането на тези тръбопроводи е необходимо да се извършват укрепвания на местата на включванията, спирателните кранове и колената.
Чл. 149
Чл. 149 от наредбата указва, че помпените агрегати трябва да бъдат монтирани стабилно към фундаментите и да бъдат прецизно центрирани. В наредбата е включена и глава, посветена на изпитването на канализационните мрежи и съоръжения.
Чл. 150
Чл. 150 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че изпитването на канализационните мрежи и съоръжения се извършва след завършване на строителството и преди полагането на трайна настилка. Изпитването се провежда за определени участъци и включва съоръженията, като се спазват изискванията на приложение № 14. Тръбопроводът трябва да бъде изпитан след обратната засипка и отстраняването на укрепванията.
Чл. 151
Чл. 151 от Наредба № РД-02-20-8 определя процедурите за контрол и изпитване на канализационните мрежи. Контролът включва визуален и инструментален контрол, инспекция с камера и изпитване на непропускливост. Визуалният контрол проверява посоката, праволинейността, котите на тръбите и изпълнението на изолации. Инспекцията с камера проверява тръбните връзки, повреди и местоположения на отклонения. Не се допускат обратни наклони и значителни разлики в котите. Изпитването на непропускливост се провежда по предписания на инвестиционния проект. Видеозаснетият материал е част от документацията. При високи нива на подземни води се провежда изпитване на инфилтрация, което се счита за хидравлично изпитване.
Чл. 152
Наредбата определя процедурите за изпитване на непропускливост на гравитационните канализационни тръбопроводи. За тръбопроводи до DN 1000, изпитването може да се извършва с въздух или вода, съобразно проектните изисквания. За тръбопроводи над DN 1000, изпитването се извършва по указания на възложителя. При неуспешно изпитване с въздух, е позволено да се премине към изпитване с вода, като резултатите от водното изпитване са меродавни. Когато тръбопроводите са в предпазни тръбопроводи, те се изпитват отделно. За резултатите от изпитванията се съставят протоколи.
Чл. 152а
Чл. 152а от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че изпитването на тласкателите, както и на помпените станции и агрегати, трябва да се извършва по процедура, която е в съответствие с нормативните изисквания за водоснабдителните системи. Този член е нов и влиза в сила от 11.11.2024 г.
Чл. 152б
Чл. 152б от Наредба № РД-02-20-8 предвижда, че изпитването на бетонни резервоари трябва да се извършва по процедурите, описани в чл. 176 на същата наредба. Тази разпоредба е нова и влиза в сила на 11.11.2024 г.
Чл. 153
Чл. 153 от НАРЕДБА № РД-02-20-8 определя изискванията за изпитване на вакуумни канализационни системи. Изпитванията обхващат смукателно-вентилните комплекти и тяхната функционална годност. Преди изпитванията, канализационните отклонения и тръбопроводи трябва да бъдат почистени и непропускливи. Изпитванията се извършват на всеки етап от изграждането и след завършване на системата. Междинни изпитвания се правят за участъци до 450 m, а при неуспешно изпитване дефектите се отстраняват и се повтарят тестовете. Окончателното изпитване става след изграждане на всички елементи на системата. При въвеждане в експлоатация се проверява функционирането на управлението и алармената система.
Чл. 154
Чл. 154 определя изискванията за изпитване и въвеждане в експлоатация на напорните канализационни системи. Преди изпитване, системите трябва да бъдат почистени и осигурена непропускливост от повърхностни води. Изпитванията за водонепропускливост се извършват по нормативни изисквания, а при въвеждане в експлоатация се проверява функционирането на управлението и алармената система.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. определя мерките за поддържане и техническа експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения. Те включват предварително планирани, текущи и извънпланови дейности, като локални ремонти, отстраняване на препятствия, ремонт на машини и борба с вредители. Изпълнението на тези мерки се осигурява с минимален персонал и техническо оборудване, съгласно съответната наредба от Закона за водите.
Чл. 156
При експлоатацията и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения трябва да се спазват следните изисквания: безопасна и икономически ефективна експлоатация; предотвратяване на запушвания; ограничаване на хидравличното претоварване и преливането; опазване на здравето на населението; осигуряване на безопасни условия на труд; защита на околните сгради от наводнения; запазване на целостта на системата; поддържане на водонепропускливост; предотвратяване на миризми и токсични вещества; осигуряване на достъп за поддръжка; и естествена вентилация.
Чл. 157
Член 157 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда мерки за контрол и управление на отпадъчните води по време на техническата експлоатация. Това включва включване и изключване на помпи, използване на други съоръжения и мероприятия, както и монтиране на устройства за измерване на водното количество.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за техническата експлоатация и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения. Тези дейности трябва да се извършват съгласно документирана система за техническо и ремонтно обслужване. За ефективна експлоатация е необходимо наличие на план за поддържане, квалифициран персонал, познаване на системата, подходящи съоръжения и пълна техническа документация, включително подземен кадастър.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № РД-02-20-8 определя съдържанието на плана за експлоатация и поддръжка на канализационните мрежи и съоръжения. Той трябва да включва графични и цифрови данни за територията и мрежата, описание на мерките за поддръжка, изисквания за мониторинг, планирани дейности по поддръжка и при аварии, идентификация на експлоатационни проблеми, разпределение на отговорностите, оценка на риска, финансов разчет, стратегия за поддържане и мониторинг на инфилтрирани води. Плановете за техническа експлоатация на отделни части на системата трябва да включват помпени станции, вакуумни и напорни съоръжения, затворни съоръжения, задържателни резервоари и дюкери. Актуализацията на плановете се извършва периодично на база събрани данни.
Чл. 160
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. регламентира експлоатацията и поддържането на канализационната мрежа. Чл. 160 уточнява, че при възникнали проблеми в мрежата трябва да се установят причините, които включват изследване на трасето на тръбопровода, местоположението на запушвания, пропадания на терена, качеството на включванията, нерегламентирани включвания, състоянието на тръбопровода, качеството на отпадъчните води и др. Методите за изследване включват оцветяване, електронно определяне на аварии, инспекция с камера, визуален контрол, измервания на отпадъчните води и определяне на водонепропускливостта.
Чл. 161
Наредбата определя процедурите за реагиране при нарушаване на функционалността на канализационната мрежа. При установяване на проблеми се извършват периодични проверки, оценка на наличната информация и актуализация на кадастъра. За отстраняване на експлоатационни проблеми се провеждат хидравлични изследвания, изследвания за въздействие върху околната среда и проверки на строителните конструкции. Въз основа на установените причини за нарушенията се предприемат действия за тяхното отстраняване.
Чл. 162
Наредба № РД-02-20-8 определя задълженията за техническа експлоатация на канализационните мрежи. Включва редица дейности, които трябва да се извършват периодично, като почистване и ремонт на ревизионни шахти, дъждоприемни шахти, контрол на конструкцията на каскадни шахти, наблюдение на водни нива, проверка на затворни устройства на дюкерите, контрол на задържателни резервоари и помпени агрегати, механично почистване на дъното на резервоарите и осигуряване на безопасност на персонала при работа в закрити съоръжения.
Чл. 163
Наредбата определя изискванията за изпитвания и техническа експлоатация на вакуумни канализационни системи. След въвеждане в експлоатация, системите трябва да преминат серия от тестове, включително проверка на шум, минимален вакуум и функциониране на алармената система. Техническата експлоатация включва редовни огледи и поддръжка на системите, с акцент на вътрешния оглед на шахтите, основен преглед на смукателните вентили и визуален оглед на вакуумната станция.
Чл. 164
При експлоатацията на напорните канализационни системи се извършват основни дейности, включително промиване на клоновете на мрежата, редовен оглед и почистване на черпателните резервоари, контрол на системите за управление на помпените агрегати, изключване на неизползвани участъци от мрежата и проверка на автоматичните въздушници.
Чл. 165
Наредбата определя изискванията за техническата експлоатация на помпените станции в канализационните системи. Тя включва периодичен контрол на състоянието на помпените агрегати, почистване на помпи и тръбопроводи, мониторинг на дебита и налягането, регистриране на нарушения и аварии, както и контрол на системите за смазване и охлаждане. Осигуряването на безопасен достъп до помещения с токсични газове и наличието на необходимите средства за безопасност и медицинска помощ също са част от изискванията.
Чл. 166
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Член 166 описва основните цели за събиране, обработка и съхранение на информация при експлоатацията на канализационните мрежи, включваща нормална експлоатация, изготвяне на доклади, поддържане на кадастър и планиране на експлоатацията. Списъкът на данните, които трябва да бъдат събирани, включва информация за елементите на системата, техническото състояние, разрешените включвания, абонати, инцидентни повреди и много други аспекти, свързани с безопасността и ефективността на канализационната мрежа.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за изграждане на основни и спомагателни съоръжения на територията на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Съоръженията трябва да се изграждат съгласно издадените строителни книжа и нормативите на наредбата. След изграждането им, те трябва да преминат успешно изпитвания за якост и водонепропускливост, преди да бъдат засипани. При наличие на високи подземни води, е необходимо да се предвидят дренажни системи, които да се експлоатират по време на строителството и, ако е нужно, и по време на експлоатацията на ПСОВ.
Чл. 168
Член 168 от Наредба № РД-02-20-8 указва изисквания за монтажа на помпени агрегати, компресори, тръбопроводи и арматури. Монтажът трябва да се извършва в съответствие с проектните изисквания и указанията на производителите. При инсталирането на възвратни клапи е важно да се спазва посоката на протичане, а при тръбопроводите да се отчита тяхното предназначение. Компресорите трябва да бъдат шумоизолирани и разположени в шумоизолирани помещения. Помпените и компресорните агрегати трябва да бъдат прецизно центрирани и стабилно закрепени към фундаментите.
Чл. 169
Изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) на терени, засегнати от свлачища, руднични разработки или насипни строителни площадки, може да започне само след завършването на всички необходими технически мероприятия за заздравяване на тези терени.
Чл. 170
Тръбопроводите и каналите трябва да се изграждат в съответствие с проектните изисквания и указанията на производителите. Освен това, видът и предназначението на тръбопроводите трябва да бъдат маркирани ясно и трайно, за да се улесни тяхната идентификация по време на експлоатацията на пречиствателната станция.
Чл. 170а
Наредбата определя изискванията за изграждане на дълбоководни зауствания в морето, които трябва да се извършват на база одобрен инвестиционен проект, съгласно Закона за морските пространства и други свързани нормативни актове. При изграждането на тръбопроводи за заустване се следват специфични технологии, а драгажните и изкопните работи се извършват последователно, с внимание към дъното и необходимите корекции. Всеки участък от тръбопровода подлежи на хидравлично изпитване, за да се гарантира водоплътността и якостта на конструкцията. След завършване на строителството, брегът трябва да бъде възстановен в първоначалния си вид.
Чл. 171
Чл. 171 регламентира изискванията за хидравлично изпитване на съоръжения за третиране на отпадъчни води и утайки, което е необходимо за доказване на проектната якост и водонепропускливост. Освен това, изпитването на машините и устройствата в технологичните съоръжения трябва да се извършва в съответствие с проектните изисквания и изискванията на производителите, за да се установят тяхната комплектност, здравина, функционалност и технически параметри.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. регламентира, че при приемането на съоръженията за третиране на отпадъчни води и утайки е необходимо да се докаже тяхната хидравлична проводимост и технологична функционалност. Това се извършва в съответствие с нормативните изисквания и проектните технологични параметри, чрез провеждане на изпитвания и представяне на актове и протоколи от строителството.
Чл. 173
Пречиствателните станции за отпадъчни води се приемат и въвеждат в експлоатация на етапи, в зависимост от отделните технологични стъпала и стопанства. Въвеждането в експлоатация на всяко стъпало става след приемането на предходните. Извършват се 72-часови проби за функциониране на агрегатите и съоръженията, за които се съставят протоколи. Процесът трябва да отговаря на техническите указания и инструкцията за експлоатация.
Чл. 174
Чл. 174 определя условията за въвеждане в експлоатация на биологичното стъпало на пречиствателната станция. Според алинея 1, то може да бъде въведено в експлоатация само след като съоръженията за третиране на утайките са напълно готови. Алинея 2 уточнява, че биореакторите и вторичните утаители се въвеждат в експлоатация след успешна настройка на механичните съоръжения, а ефектът на пречистване трябва да бъде доказан в срок от една година.
Чл. 175
Приемането на пречиствателните станции и техните технологични стъпала се извършва след комплексна оценка на изпълнението им, в съответствие с издадените строителни книжа и готовността им за експлоатация. За целта се представят актове и протоколи, съставени по Наредба № 3 от 2003 г. Приемането и разрешаването на ползването на съоръженията се извършват съгласно нормативните изисквания.
Чл. 176
Хидравличното изпитване на съоръженията за третиране на отпадъчни води се извършва след завършване на строителството и достигане на проектна якост на бетона. Процедурата включва напълване на съоръжението с вода до 1 m дълбочина за проверка на водонепропускливостта, последвано от допълнително напълване до проектната кота. Резултатите се отчитат след пет дни, а съоръженията се приемат за водонепропускливи, ако загубата на вода не надвишава 3 l/m2 и няма изтичане през стените.
Чл. 177
Чл. 177 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за изпитване на напорни съдове (резервоари и съоръжения) на якост и водонепропускливост. Според измененията, в сила от 11.11.2024 г., изпитването се извършва при налягане, равно на номиналното работно налягане, умножено по 1,5. Изпитването се счита за успешно, ако за 10 минути не се наблюдават изтичания или разрушения.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № РД-02-20-8 определя изискванията за изпитване на тръбопроводи за водоснабдяване и канализация. Изпитванията се извършват на два етапа: предварително (изпитване на якост) преди засипване и окончателно (изпитване на водонепропускливост) след засипване. При стоманени тръбопроводи, изпълнени механизирано, двата етапа могат да се извършват едновременно, при условие че има положителни резултати от контрола на заварките.
Чл. 179
Наредбата определя изискванията за изпитване на напорни канализационни тръбопроводи. Изпитването на якост се извършва при специфично налягане, с предварително напълване на тръбопроводите с вода за 72 часа. Изпитването на водонепропускливост се прави при работно налягане за определен период (24 часа за стоманени и 72 часа за стоманобетонни тръбопроводи), с критерий за допустим спад на налягането. За пластмасови тръбопроводи се прилагат процедури по нормативите за водоснабдителни системи. Безнапорните тръбопроводи също подлежат на изпитване на водонепропускливост. Всички изпитвания се документират в протоколи.
Чл. 180
Шахтите трябва да бъдат изпитвани на водонепропускливост не по-рано от 24 часа след напълването им с вода. Предварителното изпитване се счита за успешно, ако няма изтичане на вода. Окончателното изпитване е успешно, ако водното ниво спадне с не повече от 0,2 m за 30 минути. За всички изпитвания се съставят протоколи.
Чл. 181
Чл. 181 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че хидравличното изпитване на топлопроводите на площадките на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) трябва да се извършва в съответствие със съответните нормативни актове, проектните изисквания и указанията на производителите на тръбите.
Чл. 182
Чл. 182 от Наредба № РД-02-20-8 определя, че при експлоатацията на съоръженията за третиране на отпадъчни води и утайки е необходимо да се спазват проектните указания и технологичните процеси. Целта е да се осигури устойчив хидравличен и технологичен режим през целия експлоатационен период, в съответствие с проекта и нормативните актове за опазване на водите и околната среда.
Чл. 183
Наредбата определя изискванията за техническата експлоатация на канализационни системи, като основно внимание се обръща на контрола и ограничаването на вредните въздействия, произтичащи от миризми, шум, токсични вещества, аерозоли и пяна. Освен това, наредбата забранява достъпа на неупълномощени лица до площадките на пречиствателните станции.
Чл. 184
Чл. 184 определя изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при експлоатацията на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Осигуряват се безопасни условия за труд на персонала, определят се рисковете и опасностите, свързани с технологичните процеси. Безопасността при вземане на проби от входа и изхода на съоръженията е задължителна, както и лабораторните анализи, които следват плана за собствен мониторинг на ПСОВ. Собственият мониторинг за заустване се извършва в съответствие с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите.
Чл. 185
Чл. 185 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. предвижда, че в затворени помещения, където могат да се образуват влажна атмосфера и замърсен въздух, или където съществува опасност от експлозия, е необходимо да се осигури подходяща вентилация, газоизвестителна инсталация и сигнализация, съобразени с конкретните условия на помещението.
Чл. 186
Чл. 186 от Наредба № РД-02-20-8 предвижда вземането на мерки за предотвратяване на замръзване и заледяване на пътищата и пътеките в пречиствателните станции, с цел осигуряване на необходимите условия за техническа експлоатация.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. предвижда, че при съхраняване и транспортиране на опасни течни химикали или горива трябва да се вземат необходимите мерки за предотвратяване на вредни въздействия върху околната среда, произтичащи от аварийни изтичания и изпарения.
Чл. 188
Заваръчните работи по съоръжения и тръбопроводи, свързани с лесно възпламеними и/или взривоопасни течности, горива или газове, както и напорни съдове, трябва да се извършват от висококвалифициран персонал. Този персонал трябва да има документирана правоспособност. Освен това, е задължително използването на устройства за установяване на възможни течове и обгазяване по време на работата.
Чл. 189
Чл. 189 определя изискванията за техническа експлоатация на помпените и компресорните станции. Контролът включва следните параметри: дебит, налягане, продължителност на работа, консумация на електрическа енергия и температура на въздуха в тръбопроводите. По време на експлоатацията се записват нарушения и аварии. За компресорите с ниско налягане се контролира съдържанието на прах и масла във въздуха.
Чл. 190
Наредбата предвижда ежедневен контрол на състоянието на помпите, компресорите, двигателите, арматурите и измервателните устройства. Освен това, по време на работа на помпите и компресорите, е необходимо да се проверява херметичността на тръбопроводите и арматурите.
Чл. 191
Чл. 191 от Наредбата определя задълженията при експлоатацията на помпени и компресорни агрегати. При стартиране на експлоатацията, след ремонт или смяна на агрегат, е необходимо да се провери посоката на въртене на работното колело. Разстоянието между работното колело и корпуса на помпите или компресорите трябва да се проверява поне на всеки шест месеца. Освен това, редовно трябва да се извършва почистване, смазване и контрол на хидравличните затвори на уплътнителите на вала. Смяната на масло, филтри и лагери трябва да се извършва съгласно инструкциите за експлоатация и поддръжка на ПСОВ.
Чл. 192
Пускането, спирането и ревизията на помпите и компресорите трябва да се извършват в съответствие с инструкциите на производителите, за да се осигури безопасна и ефективна работа на системите.
Чл. 193
Чл. 193 от Наредба № РД-02-20-8 определя задълженията при техническата експлоатация на площадковата техническа инфраструктура. Според алинея 1, контролира се състоянието на инфраструктурата и при необходимост се извършват ремонт и/или почистване. Алинея 2 предвижда поставяне на предпазни парапети, спасителни пояси, въжета или други подходящи средства при открити канали с големи размери, за осигуряване на безопасността.
Чл. 194
Чл. 194 определя задълженията за проверка и поддръжка на тръбопроводите в канализационните системи. Включва проверки за аварийни изтичания и повреди на топлоизолацията, периодично почистване на металните тръбопроводи от ръжда, изпразване на неупотребяваните тръбопроводи през зимата, поддържане на ясни обозначения на тръбопроводите и периодични проверки на техническото състояние на спирателните кранове.
Чл. 195
Чл. 195 от наредбата предвижда, че при техническата експлоатация на газопроводите е необходимо редовно да се проверява тяхната херметичност. Това се извършва с помощта на подходящи методи и средства за измерване, за да се осигури безопасността и ефективността на газопроводната система.
Чл. 196
Според Чл. 196 от Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г., е задължително поддържането на пътищата, площадките и пътеките до сградите и съоръженията в чисто състояние, като всякакви установени повреди трябва да се отстраняват своевременно. През зимния сезон е необходимо да се извършва почистване на снега и леда от тези повърхности.
Чл. 197
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи в България, включително технически изисквания за дълбоководни зауствания, подводни огледи, мониторинг на състоянието на тръбопроводите, и мерки за защита на околната среда. Регламентира се също така какви данни трябва да се събират и поддържат от ВиК операторите, както и какви са изискванията за инвестиционните проекти. Наредбата включва и определения на термини, свързани с канализационните системи и пречистването на отпадъчни води.
§1
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи. Включени са определения за водно количество, водоприемник, водосборна област, защитна зона, различни видове канализационни мрежи (гравитационна, смесена, разделна и комбинирана), интензивност на дъжда, наводнение, отточен коефициент, самопочистване, напорна и вакуумна канализационна мрежа, хидравлично претоварване, техники и най-добри практики в пречистването на отпадъчни води, както и нови концепции за рециклирани и повторно използвани строителни продукти. Наредбата също така въвежда нови термини, свързани с експлоатационни срокове и пречистени отпадъчни води.
§2
Наредбата предвижда, че за нарушения на нейните разпоредби се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за административните нарушения и наказания. В случай че друг закон предвижда по-тежко наказание, ще се прилага той.
§ 3
Наредбата е издадена на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби и във връзка с чл. 169, ал. 1 и 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тя отменя предишни норми за проектиране и правила за изпълнение и приемане на строителни работи за канализационни системи, утвърдени в 1989 и 1984 г. Тези отменени документи са публикувани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА).
§4
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-8 определя, че започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж ще продължат по досегашния ред. За започнато производство се счита както датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган, така и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§5
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. е преминала процедура за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Това постановление регулира организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и услуги на информационното общество, както и процедурите за прилагане на национални технически правила за продукти на българския пазар. Наредбата е въвела Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
§7
Параграф §7 от наредбата уточнява, че за стандартите, цитирани в нея, се прилагат актуалните версии, освен за хармонизираните стандарти, които следват Регламент (ЕС) № 305/2011. Последните ще се прилагат в техните версии, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения към наредбата, обнародвани през 2018 г. и влезли в сила от 31.12.2018 г.
§36
Параграф §36 указва, че наредбата е преминала процедура по обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. Тази процедура е свързана с прилагането на национални технически правила и е в съответствие с Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС. Преходните и заключителните разпоредби са част от изменението и допълнението на наредбата, обнародвано в Държавен вестник, брой 99 от 2018 г., в сила от 31.12.2018 г.
§ 37
Параграф 37 от наредбата указва, че производствата, които са започнали по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, ще продължат да се извършват по досегашния ред. Датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган се счита за начална дата на производството.
§38
Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи влиза в сила един месец след обнародването ѝ в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към изменението и допълнението на наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 58 от 2024 г., ще влязат в сила на 11.11.2024 г.
§86
Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, чието одобрение и разрешение за строеж започва след нейното влизане в сила. За започнато производство се счита датата на внасяне на проекта за одобрение от компетентния орган.
§87
Параграф §87 определя, че започнатите производства по въвеждане в експлоатация на канализационни системи или техни части ще бъдат довършени по досегашния ред. Започнато производство се счита за такова, когато е съставен констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, удостоверяващ предаването на изградена и завършена канализационна система или част от нея от строителя на възложителя.
§88
Параграф §88 регламентира довършването на започнати производства по изграждане на канализационни системи. Според ал. 1, всички започнати производства ще се завършат по досегашния ред. Ал. 2 уточнява, че за започнато производство се счита издаването на разрешение за строеж за канализационна система или част от такава.
§89
Наредбата влиза в сила четири месеца след обнародването и в "Държавен вестник". Съществуват приложения, които се отнасят до минималния обхват на данни, които ВиК операторите трябва да събират и поддържат, както и до изискванията за проектиране и изграждане на канализационни системи. Включени са и методи за хидравлично оразмеряване на канализационни мрежи, допустими скорости на отпадъчните води и тестови процедури за канализационни тръбопроводи.
