НАРЕДБА № РД-02-20-9 ОТ 21 МАЙ 2012 Г. ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕДИННАТА СИСТЕМА ЗА ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. утвърджава реда и начина за създаване и поддържане на регистрите на актовете за гражданско състояние, Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние, регистъра на населението, националния класификатор на адреси, както и реда за формиране и управление на единен граждански номер (ЕГН). Освен това, наредбата определя длъжностните лица, отговорни за поддържането на системата и техните задължения.
Чл. 2
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регулира функционирането на Единната система за гражданска регистрация в България. Поддържането на системата се осъществява от общинските администрации и Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) и териториалните звена. Втора глава от наредбата е посветена на създаването и поддържането на регистри на актовете за гражданско състояние.
Чл. 3
Актовете за гражданско състояние, като раждане, брак и смърт, се съставят от длъжностно лице по гражданското състояние в общината, района, кметството или населеното място.
Чл. 4
Наредбата определя процедурата за регистрация на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина за български граждани. Събитията се регистрират въз основа на документи, издадени от чуждестранни органи или български дипломатически представителства. Документите трябва да отговарят на изискванията на международни договори и конвенции, а оригиналите се представят на длъжностното лице по гражданското състояние. При искане, длъжностното лице изготвя копие, което се съхранява в регистрите, а оригиналите се връщат на лицето.
Чл. 5
В актовете за гражданско състояние, датите трябва да се вписват с арабски цифри, като денят и месецът се записват с по две цифри, а годината с четири. Първите девет дни от месеца и първите девет месеца от годината се записват с цифри от 01 до 09.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че когато определени данни в актовете за гражданско състояние не могат или не следва да бъдат попълнени, съответното поле не се запълва и се зачертава.
Чл. 7
Актът за раждане е официален документ, който се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние след регистриране на събитието раждане. За съставянето му е необходимо наличието на определени документи, сред които писмено съобщение за раждане, съдебно решение, или извлечение от акт за раждане. Без наличието на тези документи, съставянето на акт за раждане е недопустимо.
Чл. 8
Съгласно Чл. 8 от Наредба № РД-02-20-9, писменото съобщение за раждане трябва да се предостави на длъжностното лице по гражданското състояние в срок от 5 дни след раждането, без да се брои денят на раждането. За мъртвородено дете, съобщението трябва да се предостави в срок не по-късно от 24 часа след раждането.
Чл. 9
Акт за раждане се съставя в срок от 7 дни от датата на раждането, без да се брои самият ден. За мъртвородено дете, актът трябва да бъде изготвен в срок до 48 часа. При раждане, удостоверено със съдебно решение, срокът е 3 дни от получаване на решението. Също така, акт за раждане, основан на определени документи, трябва да бъде съставен в срок от 7 дни от получаване на съответния документ, а в специфични случаи срокът започва да тече от получаване на отговора на Министерството на правосъдието.
Чл. 10
Длъжностното лице по гражданското състояние е задължено да сверява данните за родителите, вписани в съобщението за раждане, с регистъра на населението. При наличие на непълноти или несъответствия, то има право да коригира съобщението и да определи произхода съгласно Семейния кодекс. Ако произходът не е установен, полето за съответния родител в акта за раждане не се попълва и се зачертава. Данните в акта за раждане се попълват на базата на съобщението за раждане.
Чл. 10а
Чл. 10а от Наредба № РД-02-20-9 указва, че при съставяне на акт за раждане, ако в съдебното решение не са посочени данни за родителите, но тези данни са налични в регистъра на населението, те ще бъдат вписани в акта за раждане въз основа на информацията от регистъра.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № РД-02-20-9 определя процедурата за вписване на данни за припозналия в акта за раждане. Ако припознаването бъде извършено преди съставянето на акта и майката не оспорва това, данните за припозналия се вписват в полето за баща. Майката може да заяви, че няма да оспорва припознаването, чрез писмено заявление пред длъжностното лице или с нотариално заверена декларация. Заявлението може да бъде подадено и чрез управителя на лечебното заведение, където е родено детето.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата определя процедурата за регистриране на раждане, настъпило в чужбина. Данните се вписват в акта за раждане, както са представени в чуждия документ. Ако липсва бащино име, то може да бъде добавено с писмено заявление от определени лица. Бащиното и фамилното име могат да се впишат с определени наставки, ако родителите го заявят в срок до три години. При несъответствия в имената или липса на данни, се използват документи за самоличност или регистър на населението. Ако не могат да се установят необходимите данни, акт за раждане не се съставя, а правата се установяват по съдебен ред.
Чл. 13
При регистриране на раждане, настъпило в чужбина, е задължително вписването на българското гражданство както на титуляря, така и на родителя или родителите в акта за раждане.
Чл. 14
След съставянето на акта за раждане, на родител или упълномощено лице се издава оригинално удостоверение за раждане. При раждане на мъртвородено дете, родителите могат да поискат препис-извлечение от акта, който може да бъде издаден и на трето лице за погребение. При съставяне на акт за раждане в дипломатическо представителство се издава пълен препис. Оригинално удостоверение за раждане след раждане в чужбина се издава след съставяне на акт за раждане в България.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че след съставянето на акт за раждане, длъжностно лице от общинската администрация е задължено да обработи актуализационен документ в съответствие с чл. 52. Тази процедура е част от управлението на гражданската регистрация.
Чл. 16
Актът за сключен граждански брак е официален документ, издаден от длъжностно лице по гражданското състояние, което регистрира събитието брак по реда, установен в Закона за гражданската регистрация.
Чл. 17
Актът за сключен граждански брак се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние, пред което лицата, желаещи да встъпят в брак, изразяват своето съгласие за това. Длъжностното лице е отговорно за оформянето на акта след получаване на съгласието на встъпващите в брак.
Чл. 18
Според Чл. 18 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г., актът за сключване на брак се подписва от встъпващите в брак, двама свидетели и длъжностното лице по гражданското състояние.
Чл. 19
Акт за сключен граждански брак се съставя на базата на определени документи, включително съдебно решение, извлечение от акт за брак от български или чуждестранен орган, или препис от акт за брак. Съставянето на акта трябва да стане в срок от 7 дни след получаване на документа, като при определени условия срокът започва да тече от получаване на отговор от Министерството на правосъдието.
Чл. 20
Наредбата регулира процеса на регистриране на бракове, сключени в чужбина. При регистрация се вписват имената на съпрузите, датата и мястото на брака, както са представени в чуждия документ. Ако документът не съдържа всички нужни данни, се използват данни от документите за самоличност на съпрузите или от регистъра на населението. При несъответствия в имената, трябва да се представи документ, удостоверяващ, че имената са на едно и също лице. Акт за брак не се съставя, ако липсват основни данни. За установяване на българско гражданство на поне един от съпрузите, е необходимо спазване на Наредба № 1 от 1999 г.
Чл. 21 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г.
При регистриране на брак, сключен в чужбина, е задължително в акта за граждански брак да се впише българското гражданство на съпруга или съпругата.
Чл. 22
След съставянето на акта за сключен граждански брак, се издава оригинално удостоверение за сключен граждански брак. Ако бракът е сключен в българско дипломатическо или консулско представителство, се издава пълен препис от акта. При сключване на брак в чужбина, оригинално удостоверение се издава след съставяне на акт за сключен граждански брак в България.
Чл. 23
След съставянето на акт за сключен граждански брак, длъжностно лице от общинската администрация е задължено да обработи актуализационен документ, съгласно разпоредбите на чл. 53. В наредбата е предвиден и раздел, който се отнася до акт за смърт.
Чл. 24
Актът за смърт е официален документ, издаван от длъжностно лице по гражданското състояние, въз основа на определени документи, като писмено съобщение за смърт, съдебно решение или извлечение от акт за смърт. Съставянето му без наличието на необходимите документи е недопустимо. Актът за смърт трябва да бъде съставен в срок до 48 часа след смъртта, освен в специфични случаи, когато срокът е 7 дни.
Чл. 25
Съгласно Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г., писменото съобщение за смърт трябва незабавно да се предостави на длъжностното лице по гражданското състояние. Това трябва да се направи в общината, района, кметството или населеното място, където е настъпило събитието.
Чл. 26
Според Чл. 26 от наредбата, не се издава акт за смърт на лице, чиято самоличност не е установена. Това означава, че при липса на ясна идентификация на лицето, не може да се състави официален документ, удостоверяващ смъртта му.
Чл. 27
Наредбата определя процедурата за регистриране на смърт, настъпила в чужбина. Данните за името на титуляря, датата и мястото на смъртта се вписват в акта за смърт, както са представени в чуждия документ или неговия превод. Ако информацията е непълна, се допълват данни от документа за самоличност. При различия в имената е необходимо да се представи документ, удостоверяващ, че лицата са едно и също. Акт за смърт не се съставя без основни данни, а правата се установяват по съдебен ред. За удостоверяване на българското гражданство на починалото лице се следва процедура по Наредба № 1 от 1999 г.
Чл. 28
При регистриране на смърт на български гражданин, настъпила в чужбина, е задължително вписването на българското гражданство в акта за смърт. Тази разпоредба е част от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.
Чл. 28а
Чл. 28а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда, че при регистриране на смърт въз основа на съдебно решение, ако липсват определени данни, те ще бъдат вписвани на база информация от регистъра на населението. Това изменение е в сила от 13 април 2018 г.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя правилата за издаване на препис-извлечение от акт за смърт. След съставянето на акта за смърт, наследниците получават извлечение, което може да бъде издадено и на трето лице при необходимост за погребение. В случай на съставен акт за смърт в българско дипломатическо или консулско представителство, се издава пълен препис от него.
Чл. 30
След съставянето на акт за смърт, длъжностно лице от общинската администрация е задължено да обработи актуализационен документ в съответствие с разпоредбите на чл. 54. Раздел V от наредбата обхваща процедурите за отбелязвания, допълнения и поправки в съставените актове за гражданско състояние.
Чл. 31
Чл. 31 регламентира процеса на вписване на промени в гражданското състояние на лицата. Всяка промяна се отбелязва в графа "Бележки" на акта от длъжностно лице в общинската администрация. Документи, нужни за вписване, трябва да се изпратят незабавно от други администрации. Бележката трябва да съдържа основание за промяната, променяния показател, новото съдържание, име и подпис на длъжностното лице, дата и печат. При вписване на съдебно решение се посочват номер на делото и съд, а при административен акт - вид, номер и дата на документа.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-9 позволява отразяване на променено име в акта за раждане по искане на лицето, след съдебно решение или добавяне на бащино име. Също така, промяна в името може да бъде отразена и в акта за сключен граждански брак, без да се променя името на другия съпруг. При промяна на името по нормативен акт, която не е отразена в акта за раждане, също е възможно отразяване по административен ред, при прилагане на копия на официални документи, доказващи промененото име.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-9 указва, че припознаването на дете, извършено след съставяне на акта за раждане и след изтичане на срока за оспорване от другия родител, трябва да бъде отбелязано в графа "Бележки" на акта за раждане. В записа се вписват името и ЕГН на припозналия, а при промяна на името на детето, тя също се отбелязва.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда, че в акта за раждане на детето се отбелязват следните обстоятелства: оспорено припознаване, установен или оборен произход, както и промяна на името на детето, на базата на влязло в сила съдебно решение.
Чл. 35
При непълно осиновяване не се издава нов акт за раждане и ново ЕГН на осиновеното лице. В акта за раждане се отбелязва осиновяването, вписват се новите имена на осиновения и данни за осиновителя/ите (имена, гражданство и ЕГН или дата на раждане).
Чл. 36
При пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане и на осиновеното лице се дава нов ЕГН. Длъжностното лице по гражданското състояние е длъжно да уведоми общинската администрация за новия акт в двудневен срок. След получаване на уведомлението, общинската администрация отбелязва в акта, че е съставен нов акт. Ако няма електронен еквивалент на акта за раждане, териториално звено 'ГРАО' обработва актуализационен документ за регистъра на населението. Ако актовете се съхраняват в една администрация, уведомление се изпраща само при необходимост за актуализация.
Чл. 37
Наредбата определя процедурата за отбелязване на прекратено пълно или непълно осиновяване в актовете за раждане. При прекратяване на пълно осиновяване се вписва информация в акта за раждане, издаден при осиновяването, и длъжностното лице по гражданското състояние трябва да изпрати заверено копие от съдебното решение до общинската администрация в срок от три дни. Въз основа на полученото копие и удостоверение за верен ЕГН, се прави отбелязване в акта за раждане, като при запазване на имената от осиновяването, те също се вписват.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. указва, че при обезсилване на акт за раждане се прилагат разпоредбите на член 36, алинея 2 и 3. Това означава, че процедурата по обезсилване следва да се извършва в съответствие с конкретните условия и изисквания, посочени в чл. 36, ал. 2 и 3.
Чл. 39
Съгласно Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г., промяната в гражданството на лице се вписва единствено в акта за раждане. За целта е необходимо удостоверение, издадено от Министерството на правосъдието.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. уточнява, че прекратяването на брака в случай на смърт на единия от съпрузите не се вписва в акта за сключен граждански брак. Това означава, че актът за брак остава непроменен след смъртта на един от съпрузите.
Чл. 41
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира как се отбелязват промените в режима на имуществените отношения в акта за сключен граждански брак. Промените се записват в графа "Бележки" на акта и включват информация в зависимост от документа, който е основание за промяната: декларация, удостоверение от нотариус или съдебно решение. Всяка от тези промени изисква конкретни данни, като номер на декларацията, регистрационен номер на нотариуса или детайли от съдебното решение.
Чл. 42, Раздел V "а"
Чл. 42 от Наредба № РД-02-20-9 задължава длъжностните лица от общинската администрация да обработват документи веднага след отбелязването на промяна в акт за гражданско състояние. Ако актът има електронен еквивалент, се прилага чл. 51, ал. 1. В противен случай, се обработва актуализационен документ съгласно глава трета, раздел ІІ. Допълнително, раздел V "а" описва реда за възстановяване и промяна на имената на българските граждани, чиито имена са били принудително променени.
Чл. 42а
Наредбата определя реда за възстановяване и промяна на името на лицата. Процедурата започва с подаване на писмено заявление с нотариална заверка на подписите. Заявлението се подава до кмета на общината, където се съхранява актът за раждане. Лица, живеещи в чужбина, могат да подават заявления чрез дипломатическите представителства. Заявленията се регистрират и проверяват от длъжностното лице по гражданско състояние. Възстановеното име се отразява в актовете за гражданско състояние и подлежи на обжалване.
Чл. 43
Наредбата предвижда образуването на регистри на актовете за гражданско състояние за всяка община. Всеки регистър се създава ежегодно, като се събират актовете от предходната година и се подвързват в специални книги. Актовете за различните събития (раждане, брак, смърт) се подвързват в отделни книги и се подреждат по номера. При голям брой актове, те могат да бъдат организирани в томове. Ако в общината няма достатъчно актове от един вид, може да се образува сборен регистър с разделители.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-9 определя начина на съхраняване на документи, свързани с актовете за гражданско състояние. Според ал. 1, документите, представени за съставяне на актовете, се подвързват в един том или отделен том, който е част от регистъра. Ал. 2 уточнява, че документите, основание за промени или вписвания в актовете, също се съхраняват към регистъра, в който са включени тези актове.
Чл. 45
След края на всяка календарна година, регистрите на актовете за гражданско състояние от всички актосъставители в общината се приключват със заверка до 21 януари на следващата година. Текстът на заверката се вписва на първата страница на втората корица на регистъра, без да се засяга съдържанието на актовете. Заверката може да бъде отпечатана и залепена като етикет на същото място, като се подпечатва с печата на общината.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № РД-02-20-9 указва, че азбучният указател е неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние. При актове, съставени в различна година от настъпването на събитието, се прави отбелязване в указателя за годината на събитието. Промени в името на лицето, включително добавяне на бащино име, се отразяват в указателя с зачертаване на старото име и вписване на новото, а добавеното бащино име се вписва между собственото и фамилното име.
Чл. 47
Чл. 47 от наредбата предвижда, че приключените регистри на актове за гражданско състояние трябва да бъдат предадени в административния център на общината до 21 януари. Предаването се извършва с приемателно-предавателен протокол в два екземпляра, един от които остава в общината, а другият се съхранява в кметството, където са съставени актовете.
Чл. 48
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда създаването на електронен еквивалент за всеки акт за гражданско състояние, който формира Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние. Поддържането на този регистър включва дейности за осигуряване на актуалността на данните, тяхното съхранение и хронология на промените, като главна дирекция "ГРАО" и общинските администрации са отговорни за обработката и съхранението на данните.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № РД-02-20-9 регламентира създаването на електронен еквивалент на акт за гражданско състояние. Този еквивалент се изготвя от общинската администрация, където е съставен оригиналният акт, и съдържа всички данни от него. Длъжностното лице по гражданското състояние проверява съответствието между данните от писмения и електронния акт и след потвърждение на идентичността им, подписва електронния документ с квалифициран електронен подпис.
Чл. 50
Данните в електронния еквивалент на акт за гражданско състояние се актуализират на базата на информацията от писмения акт за гражданско състояние. Актуализацията се извършва от общинската администрация, която съхранява писмения акт.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя, че за създаването на електронни еквиваленти на актове за гражданско състояние (акт за раждане, акт за брак и акт за смърт) се използват актуализационни документи. Тези документи са с отворен формат и изискванията към тях са публикувани на интернет страницата на Главна дирекция "ГРАО".
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-9 определя електронния документ акт за раждане, който съществува само в електронен вид. Той служи за създаване на електронни еквиваленти на актове за раждане и за актуализация на данни в тях. Актът е предназначен за лица, получили българско гражданство при раждането, както и за деца на бежанци или с хуманитарен статут, родени на територията на България. Освен това, документът позволява актуализация на данни относно името, датата и мястото на раждане, номера и датата на акта за раждане, както и информация за родителите в електронните лични регистрационни картони.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя електронния документ акт за брак, който съществува само в електронен вид. Той служи за създаване на електронни еквиваленти на актове за сключен граждански брак и за актуализация на данни, свързани с акта за брак, включително фамилно име, номер, дата и място на съставяне, семейно положение и данни за съпруг/а в електронните лични регистрационни картони.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя електронния документ акт за смърт като документ, съществуващ само в електронен вид, предназначен за създаване на електронни еквиваленти на актове за смърт и за актуализация на данни в тях. Този документ служи за актуализация на информацията за дата и място на смърт, както и за семейното положение на съпруга/та на починалото лице в електронните лични регистрационни картони.
Чл. 55
Наредбата регламентира процеса на създаване и актуализация на електронни документи, свързани с актовете за гражданско състояние (раждане, брак, смърт). Създадените електронни документи в общинските администрации се изпращат на териториалните звена "ГРАО" за актуализация на Националния електронен регистър. Всекидневно електронните документи от общините се събират и актуализират в Локална база данни "Население", след което се изпращат на "ГРАО". Процесът включва и актуализация на Регионалната база данни и Националния регистър от Главна дирекция "ГРАО".
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя изискванията за електронния документ акт за раждане. В него се въвеждат всички данни, съдържащи се в писмения акт за раждане, както и информация за адресите на титуляря и родителите. При създаване на електронен личен регистрационен картон, данните се извличат от регистъра на населението. Ако актът за раждане е основан на съобщение за раждане, статистическите данни от него също се въвеждат в електронния документ.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. указва, че в електронния документ акт за брак трябва да бъдат въведени всички данни, които са налични в акта за сключен граждански брак, съставен в писмен вид. Това осигурява пълнотата и точността на информацията в електронната система.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № РД-02-20-9 определя изискванията за въвеждане на данни в електронния документ акт за смърт. В него се включват всички данни от писменото удостоверение за смърт, а ако актът е съставен на база съобщение за смърт, се добавят и статистическите данни от това съобщение.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя процедурата за обработка на електронен документ, който създава електронен еквивалент на акт за гражданско състояние. Обработката на електронния документ трябва да се извърши незабавно след съставянето на акта в писмен вид, а актуализацията на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние трябва да стане най-късно на следващия работен ден. След създаването на електронния еквивалент, длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните и, ако те съвпадат, подписва електронния документ с квалифициран електронен подпис.
Чл. 60
Наредбата определя процедурата за обработка на изменения в актовете за гражданско състояние. След всяка промяна, длъжностното лице по гражданското състояние създава електронен документ, който отразява актуализираните данни. Този документ трябва да бъде изпратен за актуализация в Националния електронен регистър на следващия работен ден. След успешна актуализация, длъжностното лице сверява данните и подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис, ако данните съвпадат.
Чл. 61
Чл. 61 от наредбата предвижда, че при установяване на различия между данните в акта за гражданско състояние и електронния му еквивалент, длъжностното лице по гражданското състояние е задължено да отстрани несъответствието. Това става чрез обработка на електронен документ, след което електронният еквивалент се подписва с квалифициран електронен подпис.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че на база регистрите на актовете за гражданско състояние се издават удостоверения, препис-извлечения, пълни преписи и заверени копия на актове. Издаването на тези документи е от компетенцията на длъжностно лице по гражданското състояние в съответната общинска администрация. Документите се печатат с обикновен печат, без изображение на държавния герб. Издаването на документи на база анулирани или обезсилени актове е разрешено само по искане на органите на съдебната власт.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № РД-02-20-9 определя правилата за издаване на удостоверения за раждане, граждански брак и смърт. Удостоверенията се издават по образци, утвърдени от съответните министри. Първоначалното удостоверение е оригинал, а всяко следващо е дубликат. В документите не могат да се вписват данни, които не са в акта. При промени в актовете, документите отразяват последното състояние на данните. Прилагани са и разпоредбите на чл. 5 и 6.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № РД-02-20-9 определя изискванията за издаване на пълни преписи от актове за гражданско състояние. В тези преписи се включват всички данни, записани при съставянето на акта, както и всякакви промени и отбелязвания. Освен това, в пълния препис трябва да се посочат датата на изготвяне и имената на длъжностното лице, което го е изготвило, което подписва документа и поставя печат на общината.
Чл. 65
При издаването на копия на актове по гражданското състояние, е задължително да се впишат датата на издаване, както и името и фамилията на длъжностното лице, което е извършило издаването. Длъжностното лице подписва документа и полага обикновен печат на общината.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че на базата на регистрите на актовете за гражданско състояние могат да се издават удостоверения, които потвърдяват липсата на съставен акт за гражданско състояние. Тези удостоверения се издават по образец, определен в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 67
Удостоверение за сключен граждански брак не може да се издава, ако в акта за брак е посочено, че бракът е прекратен. В такъв случай се издава препис-извлечение от акта, в което в полето "Бележки" се отбелязва, че бракът е прекратен, както и датата на прекратяване. Ако съпругът е възстановил фамилното си име преди брака, това име също се посочва в полето "Бележки".
Чл. 68
Дубликати на удостоверения за раждане и сключен граждански брак, както и извлечения и пълни преписи от актове за гражданско състояние, се издават на база Националния електронен регистър. Издаването става само с електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Документите могат да бъдат получени в общинска администрация или в българско дипломатическо представителство в чужбина, при условие че имат достъп до регистъра.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че удостоверенията и препис-извлеченията от електронни еквиваленти на актове за гражданско състояние трябва да съдържат информация, че са издадени на базата на Националния електронен регистър. В допълнение, в горната част на документите се вписват наименованията на населеното място, района, общината и областта на издаване, а за документи, издадени в дипломатически или консулски представителства, се вписва наименованието на представителството.
Чл. 70
Регистърът на населението се поддържа в електронен формат и включва електронни лични регистрационни картони на физически лица, които подлежат на вписване. Също така, регистърът съдържа и картони на лица, за които е отпаднало основанието за вписване. Данните в картоните на лица, за които е отпаднало основанието, не се актуализират, освен в определени случаи, когато лицето отново придобие право на вписване.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № РД-02-20-9 определя електронния личен регистрационен картон като съвкупност от данните, които се съдържат в чл. 25 от Закона за гражданската регистрация.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че поддържането на регистъра на населението включва дейности, които осигуряват актуализация на данните в електронните лични регистрационни картони, тяхното съхраняване и проследяване на промените. Главна дирекция "ГРАО", териториалните й звена и общинските администрации имат правомощия да получават, обменят, обработват и съхраняват необходимите данни.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя, че електронните лични регистрационни картони се създават от общинските администрации или териториалните звена "ГРАО". Данните в тези картони се актуализират с информация от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние, обработвани от длъжностни лица в общинските администрации и териториалните звена "ГРАО", както и от други информационни системи.
Чл. 74
Актуализационните документи в Единната система за гражданска регистрация съществуват само в електронен вид и са интегрирани в приложните програмни средства за поддържане на регистъра на населението. Данните в тези документи се въвеждат въз основа на документите, посочени в чл. 27 от Закона за гражданската регистрация.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че обработените актуализационни документи се изпращат ежедневно на Главна дирекция "ГРАО" за актуализация на регистъра на населението. Главна дирекция "ГРАО" е задължена да актуализира регистъра с получените документи, данните от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние и информация от други системи.
Чл. 76
След актуализация на регистъра на населението, Главна дирекция "ГРАО" изпраща информация до общините за ежедневна актуализация на Регионалната и Локалната база данни "Население". Териториалните звена "ГРАО" и общинските администрации извършват ежедневна проверка на актуализационните документи и отстраняват грешки при следващата актуализация.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № РД-02-20-9 определя процедурите за актуализация на данните в електронния личен регистрационен картон. При установяване на непълни или неточни данни, отговорното лице е задължено незабавно да предприеме действия за корекция. В случай на неточности в основни данни, лицето се уведомява за необходимостта от промяна, а актуализацията се извършва след уведомление. При технически грешки актуализацията може да се направи без уведомяване на лицето.
Чл. 78
Създава се електронен личен регистрационен картон за лица, които при раждането си получават българско гражданство, както и за лица, родени на територията на Република България от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут. Този картон се създава в общинската администрация, където е съставен актът за раждане на лицето, с необходимия документ по чл. 52, ал. 2.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя условията за създаване на електронен личен регистрационен картон от териториалните звена "ГРАО". Такъв картон се издава на лица, които са придобили българско гражданство, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, или са получили статут на бежанец, хуманитарен статут или убежище. Създаването на картон се извършва чрез обработване на актуализационен документ "Личен регистрационен картон" и се осъществява в областта, където лицето е заявило постоянен адрес.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. описва процедурата за създаване на електронен личен регистрационен картон за дееспособни български граждани без документ за самоличност. Процедурата включва установяване на самоличността на лицето от териториалните звена "ГРАО" и изискване на писмо от полицейските органи, в което се вписва адресът на лицето и се прилага снимка. След получаване на уведомление за установената самоличност, общинската администрация изпраща копие на териториалното звено "ГРАО". Създаването на електронния картон става чрез обработка на актуализационен документ.
Чл. 81
Общинската администрация е задължена да изпрати копия от документите за гражданско състояние на лицето, както и от подадените заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес, на териториално звено "ГРАО" с цел създаване на електронен личен регистрационен картон.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № РД-02-20-9 определя процедурите за заличаване на електронния личен регистрационен картон на осиновени лица. При пълно осиновяване, картонът с данните преди осиновяването се заличава. Ако за лицето има съставен акт за раждане в България, заличаването се извършва на базата на данни от Националния електронен регистър. В случай, че актът за раждане няма електронен еквивалент, се обработва актуализационен документ от териториално звено "ГРАО". При липса на акт за раждане, заличаването става чрез "Съобщение за промяна на ЕГН". След осиновяването се създава нов електронен личен регистрационен картон с актуалните данни.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда, че в електронния личен регистрационен картон на лицето се съдържат данни за собственото име, бащиното име (ако има) и фамилното име, записани на български език.
Чл. 84
Наредбата определя начина на поддържане на данните за името на лицата в електронния личен регистрационен картон. Когато за лицето са създадени електронни еквиваленти на актове за гражданско състояние, данните се поддържат от Националния електронен регистър. В случай на актове, за които не следва да има електронни еквиваленти, данните се актуализират чрез специфични документи, свързани с раждане, брак или смърт. Обработката на актуализационните документи се извършва от длъжностно лице в общинската администрация, където се съхраняват актовете.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че когато за лице няма съставени актове за гражданско състояние в България и не следва да бъдат съставени, данните за име се поддържат в електронния личен регистрационен картон чрез актуализационен документ "Личен регистрационен картон". Обработването на този документ се извършва от длъжностното лице в общинската администрация по постоянен адрес на лицето.
Чл. 86
Член 86 от наредба № РД-02-20-9 определя, че в електронния личен регистрационен картон се съдържат данни за името на лицето, включително и на латиница. Данните за името на латиница се въвеждат на национално ниво, като информацията се предоставя от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда, че в електронния личен регистрационен картон на лицето се включват данни за псевдоним, ако такъв съществува. Актуализацията на данните за псевдоним се извършва чрез обработка на документ "Личен регистрационен картон" от длъжностно лице в общинската администрация, където лицето има постоянен адрес.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че в електронния личен регистрационен картон се записват данни за име в чужбина, когато лицето използва различно име от вписаното в регистъра на населението. Тези данни се поддържат чрез актуализационен документ, наречен "Съобщение за идентичност на лице с различни имена в Република България и чужбина", който се обработва от служител в общинската администрация по постоянен адрес на лицето или в администрацията, където се съставя акт за гражданско състояние за събитие, случило се в чужбина.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № РД-02-20-9 определя процедурата за промяна на данни в електронния личен регистрационен картон. Промените за пол, дата на раждане и ЕГН се извършват чрез актуализационен документ "Съобщение за промяна на ЕГН". Ако лицето има съставен акт за раждане в България, документът се обработва от териториално звено "ГРАО" в областта на съхранение на акта. В противен случай, обработката се извършва в областта по постоянен адрес на лицето.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № РД-02-20-9 определя как се поддържат данните за място на раждане и акт за раждане в електронния личен регистрационен картон. Данните се основават на информация от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние. При наличие на акт за раждане, но без електронен еквивалент, се използва актуализационен документ, обработван от общинската администрация. В случай на липса на акт за раждане, данните се поддържат чрез личен регистрационен картон, също обработван от общинската администрация.
Чл. 91
Чл. 91 описва данните, които се съдържат в електронния личен регистрационен картон, включително наименованието на държавата на гражданството и статус. Данните се актуализират чрез "Съобщение за промяна на гражданство и статут", което се обработва от общинската администрация. При първо вписване на промяна в регистъра, обработката се извършва от териториално звено "ГРАО". Второто гражданство се поддържа от общинската администрация на базата на чуждестранен документ или уведомление от чужда държава.
Чл. 92
В електронния личен регистрационен картон, данните за постоянен и настоящ адрес могат да бъдат променяни чрез подаване на заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес, в съответствие с процедурата, описана в чл. 140, ал. 2.
Чл. 93
Чл. 93 определя данните, които се съдържат в електронния личен регистрационен картон относно семейното положение на лицето. Това може да бъде неженен/неомъжена, женен/омъжена, разведен/разведена, вдовец/вдовица. Данните се поддържат на базата на електронни еквиваленти на актове за брак и смърт, когато те са налични. В случай на липса на електронни еквиваленти, данните се актуализират чрез обработване на съобщения за данни от актове за брак или смърт, които се обработват от длъжностно лице в общинската администрация.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № РД-02-20-9 указва, че когато за лицето не са съставени актове за сключен граждански брак или смърт в България, данните за семейно положение в електронния личен регистрационен картон се поддържат чрез актуализационен документ "Личен регистрационен картон". Този документ се обработва от длъжностното лице в общинската администрация по постоянен адрес на лицето.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № РД-02-20-9 определя начина на поддържане на данните за актове на граждански брак в електронния личен регистрационен картон. Данните се базират на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние. При наличие на физически акт за брак, за който няма електронен еквивалент, данните се актуализират чрез документи, обработвани от общинската администрация. Ако няма съставен акт за брак, данните се поддържат чрез
Чл. 96
Наредбата определя начина на поддържане на данните за деца в електронния личен регистрационен картон. За деца с електронни еквиваленти на актовете за раждане, данните се поддържат от Националния електронен регистър. За деца с актове за раждане, но без електронни еквиваленти, данните се актуализират чрез "Съобщение за данни от акт за раждане". За деца без актове за раждане, данните се актуализират чрез "Съобщение за роднини". В случай на липса на ЕГН, данните се поддържат по същия начин.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № РД-02-20-9 определя начина на поддържане на данните за родители в електронния личен регистрационен картон. При наличие на електронен еквивалент на акт за раждане, данните се извличат от Националния електронен регистър. Ако актът за раждане е съставен, но не е електронен, данните се актуализират чрез "Съобщение за данни от акт за раждане", обработвано от общинската администрация. При липса на акт за раждане, данните се поддържат чрез "Съобщение за роднини". В случай, че родителите нямат ЕГН, данните за тях също се поддържат чрез актуализационния документ.
Чл. 98
Член 98 от Наредба № РД-02-20-9 определя начина на поддържане на данни за братя и сестри в електронния личен регистрационен картон. Ако братята и сестрите имат ЕГН, данните се поддържат чрез общия произход от родител с ЕГН, без нужда от актуализационен документ. В случай, че братята, сестрите или общият родител нямат ЕГН, е необходимо да се обработи актуализационен документ "Съобщение за роднини" от длъжностното лице в общинската администрация. Когато братята и сестрите нямат ЕГН, данните за тях се поддържат чрез обработка на актуализационния документ.
Чл. 99
Член 99 от наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя, че данните за документ за самоличност в електронния личен регистрационен картон се въвеждат на национално ниво, като информацията се предоставя от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 100
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. урежда въпросите, свързани с електронния личен регистрационен картон. В него се съдържат данни за правните ограничения на лицата, като пълно запрещение, ограничено запрещение, лишаване от родителски права и ограничени родителски права. Данните за тези ограничения се актуализират чрез документ, наречен "Съобщение за правни ограничения", който се обработва от служител в общинската администрация по постоянния адрес на лицето.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № РД-02-20-9 определя начина на отразяване на смъртта на лице в електронния личен регистрационен картон. Данните за дата и място на смъртта, както и акта за смърт, се поддържат от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние. При наличие на акт за смърт, който не е електронен, се използва актуализационен документ "Съобщение за данни от акт за смърт", обработван от общинската администрация. Ако акт за смърт не е съставен, данните се поддържат чрез "Личен регистрационен картон" от длъжностното лице в общината по постоянен адрес.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № РД-02-20-9 описва как в електронния личен регистрационен картон се поддържат данни за особени бележки, свързани с актове за гражданско състояние, съставени в чужбина. Тези данни са за събития, които не подлежат на регистрация в България, и се обработват чрез актуализационен документ "Съобщение за особени бележки", който се обработва от служители в общинската администрация или териториално звено "ГРАО".
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № РД-02-20-9 задължава длъжностното лице, обработило актуализационния документ, да проверява верността на данните в електронния личен регистрационен картон. При наличие на технически грешки, те трябва да се отстранят незабавно чрез обработка на актуализационния документ "Личен регистрационен картон". Наредбата също така обхваща създаването и поддържането на регистър на единните граждански номера.
Чл. 104
Единните граждански номера (ЕГН) се генерират автоматизирано от Главна дирекция "ГРАО" и се състоят от десет цифри. Първите шест цифри указват датата на раждане, следваща комбинация от три цифри е уникална за деня и обозначава пола, а десетата цифра е контролна, изчисляваща се по специфичен метод. За лица, родени до 1899 г. се добавя 20 към месеца, а за родените между 2000 и 2099 г. - 40. Регистърът на ЕГН се поддържа в електронен вид от Главна дирекция "ГРАО".
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че единен граждански номер (ЕГН) се предоставя на лица, които подлежат на вписване в регистъра на населението. ЕГН се счита за даден след вписването на името на лицето в регистъра на единните граждански номера. Освен това, с получаването на ЕГН, задължително се създава електронен личен регистрационен картон за лицето.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № РД-02-20-9 указва, че при настъпили промени в основанията за вписване на лицата в регистъра на населението, ново ЕГН не се дава. Съществуващото ЕГН остава в регистъра и се вписва при съставяне на актове за гражданско състояние при определени условия, като брак и смърт в България, брак с български гражданин в чужбина и раждане на дете. Също така, ЕГН се вписва при отбелязвания и поправки в актове за гражданско състояние. Промените в данните за гражданското състояние се отразяват в регистъра на населението, а електронните лични регистрационни картони се актуализират при смърт на съпрузи или близки.
Чл. 107
Наредбата определя процеса за издаване на единен граждански номер (ЕГН). ЕГН се дава от длъжностни лица по гражданското състояние при съставяне на акт за раждане на новородено българско дете или дете на бежанци в срок до 7 дни. Служителите в териториалните звена 'ГРАО' издават ЕГН на всички останали лица, с изключение на новородените, в срок от 2 дни след завеждане на преписката.
Чл. 108
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира процедурата за изготвяне на преписка за ЕГН при изтичане на срока по чл. 107, т. 1 и за лицата, посочени в чл. 79, ал. 1 и чл. 80, ал. 1. Преписката включва "Искане за ЕГН" и копие на документа, удостоверяващ правото на вписване в регистъра на населението. Допустимите документи включват актове за раждане, съдебни решения, удостоверения за гражданство и др. Допълнителни изисквания съществуват при несъответствия в имената на лицата в различните документи.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № РД-02-20-9 определя процедурата за изготвяне на преписка за даване на ЕГН на лицата. За лицата по чл. 108, ал. 2, т. 1 - 5, преписката се изготвя от длъжностно лице в района или административния център на общината, където се съставя или съхранява актът за раждане. За лицата по чл. 108, ал. 2, т. 6 - 10, преписката се изготвя от длъжностно лице в района или административния център на общината, където те са избрали постоянен адрес.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № РД-02-20-9 описва процедурата за регистрация на искане за ЕГН. Два екземпляра от искането се регистрират с един и същ изходящ номер в района или административния център на общината. Длъжностното лице, изготвило искането, вписва името си и полага подпис и печат. Копията на документите се заверяват от същото лице. Преписката се предоставя в териториално звено "ГРАО".
Чл. 111
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя процедурата за регистрация на преписки в териториално звено "ГРАО" за даване на ЕГН. Длъжностното лице регистрира преписката в дневник и след това извършва проверки на представените документи. При установяване на основание за даване на ЕГН, то се издава и вписва в искането. Създава се електронен личен регистрационен картон, а при наличие на актове за гражданско състояние, се издава удостоверение за верен ЕГН. Преписката се съхранява за срок от 5 години. При нужда, удостоверението се изпраща на община/район в друга област.
Чл. 112
Длъжностното лице в общината, където е изготвена преписката, има следните задължения след получаване на "Искане за ЕГН" и Удостоверение за верен ЕГН: 1. Да съхранява "Искане за ЕГН" за срок от 5 години. 2. Да съставя акт за раждане с вписан ЕГН, когато преписката е по чл. 108, ал. 2, т. 1 - 4. 3. Да вписва ЕГН в актовете за гражданско състояние на лицето, основано на Удостоверение за верен ЕГН.
Чл. 113
Длъжностното лице от общината или района, където се съхраняват актовете за гражданско състояние, е отговорно за вписването на ЕГН в тези актове, след като получи удостоверение за верен ЕГН. Това се отнася за случаи, когато лицето е титуляр или родител на съответния акт.
Чл. 114
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира правото на териториалните звена "ГРАО" да променят Единния граждански номер (ЕГН) в определени случаи. Промяна на ЕГН е допустима при несъответствие между датата на раждане или пола, вписани в акта за раждане и тези в ЕГН. За извършване на промяната се изготвя преписка, която включва искане и копие от акта за раждане. В специфични ситуации, като липса на български акт за раждане или при статут на бежанец, се изискват допълнителни документи. Преписката се оформя по установен ред, а при прекратяване на осиновяване, ЕГН не се променя.
Чл. 115
Процедурата за промяна на ЕГН започва след получаване на съдебно решение за промяна на дата на раждане или пол. Длъжностното лице незабавно уведомява за установеното несъответствие и изготвя преписка за промяна на ЕГН. Съдебното решение може да бъде предоставено от лицето, чиито данни са променени. Съдебни решения от чуждестранни съдебни органи се признават в България по реда на Кодекса на международното частно право.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № РД-02-20-9 регламентира задълженията на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 относно промяна на ЕГН. След получаване на съдебно решение, лицето изготвя преписка за промяна на ЕГН. При установяване на несъответствие, лицето уведомява заинтересованото лице. След получаване на нужните документи, длъжностното лице вписва променения ЕГН в актовете за гражданско състояние, издава удостоверение за верен ЕГН и съхранява искането за промяна в срок от 5 години.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № РД-02-20-9 описва процедурата за промяна на ЕГН. Преписката се регистрира в териториално звено "ГРАО". Длъжностното лице проверява документите и при наличие на основание извършва промяна на ЕГН, издава удостоверение за верен ЕГН и го изпраща на съответната община. Също така, новият ЕГН се вписва в искането и се предава на общината. Преписката се съхранява в срок от 5 години.
Чл. 118
Длъжностното лице в общинската администрация, отговарящо за актовете за гражданско състояние, е задължено да впише новия ЕГН в акта веднага след получаване на удостоверение за верен ЕГН. Това се отнася до актовете, съхранявани по чл. 114, ал. 8 от наредбата.
Чл. 119
Длъжностните лица, отговорни за даването на ЕГН, трябва да коригират технически грешки, свързани с неправилно вписан ЕГН, който не съответства на датата на раждане или пола на лицето. Корекцията се извършва от териториално звено "ГРАО" след представяне на копие от акта за раждане на лицето.
Чл. 120
Наредбата определя правилата за удостоверяване на верността на ЕГН. Удостоверение за верен ЕГН се издава по образци, в зависимост от случая, и може да бъде поискано от физически лица или държавни органи. Издаването на удостоверението става чрез териториалните звена "ГРАО" и включва специфични изисквания и документи, в зависимост от причината за искането. Вписването на ЕГН в актовете за гражданско състояние се извършва от длъжностно лице по гражданското състояние.
Чл. 121
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира функционирането на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в България, който се поддържа от главна дирекция "ГРАО". Класификаторът включва адреси, определени по реда на Закона за гражданската регистрация, и се обновява чрез добавяне, заличаване и коригиране на адреси. Структурата на класификатора съдържа идентификационни кодове на населени места, локализационни единици, номера на сгради и друга информация. Кметовете на общините определят адреси за включване в класификатора, само ако те са годни за обитаване.
Чл. 122
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя правилата за поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Класификаторът на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт, включва съществуващите и закритите населени места в България. Промените в него трябва да бъдат съобщавани на Главна дирекция "ГРАО" в тридневен срок. За нуждите на гражданската регистрация се извличат класификатори на областите и общините. За отразяване на настоящ адрес в чужда държава се използва класификатор на държавите, предоставян от Националния статистически институт, който включва наименованията на официално признатите държави и техните идентификационни кодове.
Чл. 123
Чл. 123 определя структурата на адреса в националния класификатор, който включва наименованието на област, община, населено място и допълнителни данни за адреса. В електронните лични регистрационни картони се добавят данни за етаж и апартамент, а за лица, регистрирани в общежития или хотели, вместо апартамент се посочва номер на стая. Ако адресът не е в НКНПА, се отбелязва "извън НКНПА", освен ако адресът е в чужбина. При заличаване на адрес, органът е длъжен да уведоми лицата за необходимостта да заявят нов адрес в НКНПА в срок от един месец.
Чл. 124
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя локализационната единица, която включва площи, булеварди, улици, жилищни комплекси и квартали. Идентификационният код на локализационната единица е петцифрен, като петата цифра е контролна, изчислявана на базата на специфични формули. Кодът остава постоянен, докато локализационната единица съществува и не се дублира. При откриване на нова единица, кодът се предоставя от териториално звено "ГРАО" в съответната община.
Чл. 125
Наредбата определя класификатора на локализационните единици в населените места в България и включва процесите по създаване, закриване и промяна на наименованието на тези единици. Актуализационният документ, наречен "Съобщение за корекции в класификатора на локализационните единици", се съставя от длъжностно лице в общината или района след решение на общинския съвет. При създаване на нова единица, данните за наименованието и вида се попълват в определено поле, а при необходимост е допустимо съкратено изписване. Документите се предоставят на териториално звено "ГРАО" за електронна обработка.
Чл. 126
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира задълженията на общинските администрации относно предоставянето на информация за новопостроени сгради и промени в адресите. Компетентните структури трябва да информират гражданската регистрация за нови адреси, промени в съществуващи адреси, както и за териториални изменения на населени места. Предоставената информация включва наименования на локализационни единици и адреси преди и след промяната. Кметът определя адресите за регистрация, а длъжностното лице подготвя предложения и актуализационни документи, които се изпращат до териториално звено "ГРАО" за обновяване на данните в регистъра на населението.
Чл. 127
Чл. 127 от наредба № РД-02-20-9 определя, че Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси се поддържа с актуализационни документи, предоставяни от общината/района на териториалното звено "ГРАО". Това звено извършва електронна обработка на документите за поддържане на регистъра на населението.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя условията за актуализация на Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Актуализацията се извършва при: създаване на ново населено място, възстановяване на заличено населено място, разделяне на населено място, сливане на две населени места, присъединяване на едно населено място към друго, отделяне на едно населено място от друго и закриване на населено място.
Чл. 129
Актуализационният документ, съгласно чл. 128, се изготвя от длъжностно лице в общината или района, където е настъпила промяната. Той се основава на указ на президента на Република България и данните, посочени в чл. 126, ал. 1 - 3.
Чл. 130
Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси се актуализира в случаи на разделяне или сливане на локализационни единици. Актуализацията се извършва чрез "Съобщение за разделяне и сливане на локализационна единица". Разделянето и сливането на локализационни единици са основните основания за тази актуализация.
Чл. 131
Актуализационният документ, съгласно чл. 130, се изготвя от длъжностното лице в общината или района, където е настъпила промяната на локализационната единица. Процедурата се основава на решение на общинския съвет и данните, посочени в чл. 126, ал. 1 - 3.
Чл. 132
Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси се актуализира чрез "Съобщение за откриване, закриване и корекция на адрес" в следните случаи: 1. Откриване на адрес при построяване на нова сграда или добавяне на адрес; 2. Закриване на адрес при заличаване на сграда; 3. Корекция на показателите "район" и "секция" за отделен адрес.
Чл. 133
Актуализационният документ, свързан с промени в класификатора, се съставя от длъжностно лице в общината, в която е настъпила промяната. Процедурата се основава на заповед на кмета на общината.
Чл. 134
При промени в номерата на районите или секциите, националният класификатор на настоящите и постоянните адреси трябва да бъде актуализиран чрез "Съобщение за преномериране на райони и секции".
Чл. 135
Актуализационният документ, съгласно чл. 134, се изготвя от длъжностно лице в общината, в която е настъпила промяна в класификатора. Този документ се съставя на базата на заповед на кмета на общината или на нормативен акт.
Чл. 136
Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси се актуализира чрез "Съобщение за преномериране на адреси и коригиране на грешен номер" в два случая: 1. когато се извършва преномериране на адреси на една локализационна единица; 2. когато е необходимо коригиране на грешен номер или вход.
Чл. 137
Актуализационният документ, свързан с промени в класификатора, се съставя от длъжностното лице в общината, където е настъпила промяната. За съставянето му се използват данни от чл. 126, ал. 1 - 3. При корекция на грешен номер или вход не е необходимо предоставянето на тези данни.
Чл. 138
Постоянният адрес на гражданите се заявява и променя чрез заявление по образец, посочен в приложение № 14. Настоящият адрес се заявява и променя с адресна карта по образец, посочен в приложение № 15.
Чл. 139
Наредбата регламентира процедурата за адресна регистрация на физически лица в България. За адресна регистрация се подава заявление до съответния орган, заедно с документи, удостоверяващи правото на собственост на имота. Регистрацията е допустима само за адреси, включени в националния класификатор, а регистрацията на настоящ адрес в чужбина е възможна при наличие на съответно наименование в класификатора на държавите. Не се допуска регистрация на адреси в хотели или подобни места за повече от четири месеца, ако предишният адрес е аналогичен.
Чл. 140
Наредбата регламентира процеса на регистрация на заявления за постоянен адрес и адресни карти за настоящ адрес. Заявленията се регистрират с входящ номер и дата от съответния орган, който извършва електронна обработка на данните. При обработката се проверява дали адресът е включен в националния класификатор. При положителен резултат се издават удостоверения за постоянен и настоящ адрес. Заявленията се съхраняват за срок от 5 години.
Чл. 140а
Наредбата регламентира процедурата за проверка на адресни регистрации, извършвани от комисия, която установява наличие на необходимите документи и условия за адресна регистрация. Комисията проверява редица обстоятелства, включително наличие на заявления, нотариални пълномощия, съгласие от собственици на имоти и проверка на фактическото местоживеене на адресно регистрирани лица. При установяване на нарушения, комисията съставя протокол, който се предава на кмета за издаване на заповед за заличаване на адресните регистрации. Процесът включва автоматизирано заличаване на регистрации и уведомяване на лицата, засегнати от заличаването.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № РД-02-20-9, допълнен с ДВ, бр. 68 от 2021 г., определя, че данните от регистрите се предоставят в съответствие с разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на личните данни, Закона за защита на личните данни и други специални закони. Това осигурява защита на личната информация при обработването й.
Чл. 142
Обемът на данните, които се предоставят в Единната система за гражданска регистрация, се определя в зависимост от целите, за които тези данни се предоставят. Това означава, че количеството информация, която може да бъде достъпна, е свързано с конкретните нужди и цели на съответното запитване.
Чл. 143
Процедурата за предоставяне на данни от регистри започва с подаване на писмено заявление в свободен текст до органа, който съхранява съответния регистър. Това заявление е необходимото условие за иницииране на процеса по получаване на информация от регистъра.
Чл. 144
Всяко заявление за предоставяне на данни в рамките на Единната система за гражданска регистрация трябва да съдържа задължително посочени законови основания, на които се основава искането. Това е важно за осигуряване на правната легитимност на процеса на предоставяне на данни.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. определя, че органът, който съхранява данните в съответния регистър, може да предоставя информация в искания от заявителя формат и носител, само ако това е технически възможно. Тоест, предоставянето на данни зависи от техническите възможности на органа.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № РД-02-20-9 предвижда, че след разглеждане на заявлението, органът, който съхранява съответния регистър, изготвя писмен отговор. Освен това, е възможно да се сключи протокол за текущ обмен или периодично предоставяне на данни в електронен структуриран вид от регистрите на национално ниво, съгласно чл. 151.
Чл. 147
Чл. 147 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. предвижда, че достъпът до регистрите в Единната система за гражданска регистрация се предоставя единствено за регистрите, които се поддържат на национално ниво.
Чл. 148
Наредбата регламентира достъпа до електронните регистри на гражданската регистрация в България. Достъпът се осъществява отдалечено чрез квалифициран електронен подпис и може да включва потребителски или програмен интерфейс. Главна дирекция "ГРАО" организира достъпа, създава потребителски профили и регистрира достъпа до електронните регистри, съхранявайки информация за него в срок от две години. Достъпът до регистри се осъществява с валидно удостоверение за електронен подпис и потребителски профил.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че обемът на предоставените данни чрез достъп до електронните регистри на национално ниво зависи от целите на достъпа и трябва да съответства на изискванията на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Тази наредба е изменена и допълнена през 2018 и 2021 г.
Чл. 150
Процедурата за предоставяне на достъп до данни от единната система за гражданска регистрация започва с писмено заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В заявлението е необходимо да се посочат законовите основания за достъпа, целта на искането и обемът на данните, които ще бъдат достъпвани.
Чл. 151
Наредбата регулира предоставянето на достъп до данните в единната система за гражданска регистрация. За целта се сключва протокол между министъра на регионалното развитие и благоустройството и потребителя, в който се определят целта на достъпа, начинът на осъществяване, обемът на данните, задълженията на страните, срокът на действие, условията за прекратяване на достъпа, контрол на достъпа и техническите параметри.
Чл. 152
Наредбата определя правилата за достъп до електронните регистри на гражданската регистрация, предоставян от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Забранява се едновременен достъп с повече от един квалифициран електронен подпис на едно лице. Потребителят е отговорен за техническите условия за достъп и трябва да спазва принципите за обработка на лични данни, защитени от Регламент (ЕС) 2016/679. Достъпът до данните е разрешен само за конкретни цели и не може да се разпространява или предоставя на трети лица. Потребителят е длъжен да пази в тайна своето потребителско име и парола.
Чл. 153
Чл. 153 от Наредба № РД-02-20-9 регламентира предоставянето на достъп до Единната система за гражданска регистрация. Достъпът може да бъде предоставен на потребителя или на лица, определени от него. За лицата, на които е предоставен достъп, потребителят е задължен да посочи следната информация: име, ЕГН, длъжност, отдел/звено, дирекция, адрес на електронна поща и телефон за връзка.
Чл. 154
Член 154 от Наредба № РД-02-20-9 указва процедурата за предоставяне и прекратяване на достъп до електронните регистри на национално ниво. Потребителят трябва да уведомява писмено Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция 'ГРАО' за предоставяне на достъп на ново лице, както и за незабавно прекратяване на достъпа, посочвайки дата и причина. Достъпът се прекратява автоматично при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, промяна на длъжността или при отпуск над три месеца.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № РД-02-20-9 регламентира уведомленията от Главна дирекция "ГРАО" към потребителите относно достъпа до системата за гражданска регистрация. След предоставяне или прекратяване на достъп, Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомява писмено потребителя. В случай на планирани технически действия, потребителят също бива уведомяван преди преустановяване на достъпа.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че достъпът до електронните регистри на национално ниво се предоставя по ред, който е определен в друг нормативен акт. Тази разпоредба е била изменяна през 2014 и 2018 година.
Чл. 156а
Чл. 156а от Наредба № РД-02-20-9 позволява на Главна дирекция "ГРАО" да осъществява контрол на потребителите относно достъпа до електронните регистри. Контролът се извършва чрез писмено искане, в което се включва извадка от ЕГН на лица. Потребителите са задължени да предоставят справка за основанието на достъпа в срок от един месец. При установяване на липса на законово основание, "ГРАО" уведомява потребителя и може да прекрати достъпа или да сезира компетентни органи.
Чл. 157
Чл. 157 от наредбата определя, че за предоставяне на достъп до данни от електронните регистри на национално ниво се събират такси, които са определени с тарифа на Министерския съвет. Таксите могат да бъдат и безвъзмездни, когато това е предвидено в закон или друг нормативен акт. Раздел III от наредбата се отнася до достъпа на длъжностните лица от общинските администрации.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № РД-02-20-9 определя, че достъпът до данните в електронните регистри на национално ниво се предоставя на длъжностните лица от общинските администрации. Този достъп е необходим за изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за гражданската регистрация, както и от съответната наредба и Наредба № РД-02-20-6 за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Чл. 159
Длъжностните лица от общинските администрации, които извършват дейности по гражданска регистрация, имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво.
Чл. 160
Наредбата определя, че кметът на общината назначава длъжностни лица, които получават достъп до системата за гражданска регистрация, и уточнява техните задължения. За Столична община и градовете с районно деление, правата на длъжностните лица могат да бъдат определяни от кмета на района. Достъпът до системата се осъществява отдалечено по електронен път с квалифициран електронен подпис, съгласно закона за електронния документ.
Чл. 161
Наредбата регламентира процедурата за предоставяне на достъп до електронните регистри на национално ниво от кметовете на общини или райони. Те трябва да попълнят заявление по образец и да предоставят заверени копия от съответните заповеди, свързани с длъжностното лице, което ще има достъп. При промяна на длъжността или дейностите на това лице, кметът е задължен да уведомява Главна дирекция "ГРАО".
Чл. 162
Чл. 162 от Наредба № РД-02-20-9 указва, че в заявлението за гражданска регистрация трябва да се посочи населеното място, което обслужва длъжностното лице. Ако длъжностното лице обслужва повече от едно населено място, е необходимо да се изброят всички тези населени места, включително и съставните кметства.
Чл. 163
Кметът на общината или на района е отговорен за осигуряване на техническите условия и средства, необходими за осъществяване на достъпа до Единната система за гражданска регистрация.
Чл. 164
Съгласно Чл. 164 от НАРЕДБА № РД-02-20-9, кметът на общината или района е задължен да уведоми длъжностното лице с право на достъп относно спазването на изискванията, посочени в чл. 152, ал. 4. Тази разпоредба е нова, приета с изменения в ДВ, бр. 32 от 2018 г. и е изменена в ДВ, бр. 68 от 2021 г.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № РД-02-20-9 урежда процедурата по прекратяване на достъпа на длъжностни лица до електронните регистри. Кметът на общината или района е задължен незабавно да уведомява Главна дирекция "ГРАО" в писмен вид, посочвайки дата и причина за прекратяване на достъпа. Достъпът се прекратява задължително при определени условия, посочени в чл. 154, ал. 3.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № РД-02-20-9 определя реда за организиране на достъпа до системата за гражданска регистрация. Според алинея 1, достъпът се организира по реда на чл. 148, ал. 3, 4 и 5. Алинея 2 уточнява, че ако длъжностното лице, определено от кмета, не извършва дейности по гражданска регистрация, Главна дирекция 'ГРАО' няма да предостави искания достъп.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № РД-02-20-9 регламентира процедурата за уведомяване на кмета на общината или района от Главна дирекция "ГРАО" относно предоставения или прекратения достъп до електронните регистри. След уведомление за предоставяне на достъп, териториално звено "ГРАО" предприема технически действия и уведомява длъжностното лице за потребителското име. При прекратяване на достъпа, териториално звено "ГРАО" незабавно спира достъпа и записва датата на прекратяване в профила на потребителя, а уведомлението на хартия се изпраща в Главна дирекция "ГРАО".
Чл. 168
Член 168 от Наредба № РД-02-20-9, който е нов към ДВ, бр. 32 от 2018 г., е отменен с ДВ, бр. 68 от 2021 г. и е в сила от 17.08.2021 г. Тази разпоредба е свързана с функционирането на Единната система за гражданска регистрация.
Чл. 169
Член 169 от Наредба № РД-02-20-9, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 32 от 2018 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 68 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.
Чл. 170
Член 170 от наредбата е бил нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 32 от 2018 г., и е влязъл в сила на 13.04.2018 г. Впоследствие е бил отменен с Държавен вестник, бр. 68 от 2021 г., с влизане в сила на 17.08.2021 г.
Чл. 171; § 1-7
Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. регламентира функционирането на Единната система за гражданска регистрация в България. Чл. 171 определя условията за предоставяне, ползване, съхранение и защита на данните, съобразно Закона за гражданската регистрация и Регламент (ЕС) 2016/679. Преходните разпоредби уточняват как се обработват изменения в актовете за гражданско състояние, създаването на електронни еквиваленти и задълженията на длъжностните лица за актуализация на данните. Включени са и процедури за промяна на Единен граждански номер (ЕГН) при технически грешки и условия за подаване на заявления за постоянен адрес и адресни карти.
§ 2
Параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-9 указва, че при промяна или вписване в акт за гражданско състояние, първо трябва да се създаде електронен еквивалент на акта, след което да се обработи електронен документ за промяна. В случай, че в кметството няма техническа възможност за обработка на електронен документ, копие от акта в писмен вид се изпраща до административния център на общината за обработка, заедно с документите, основание за актосъставянето.
§3
Записите на лицата в Национална база данни "Население", създадени до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, се считат за електронни лични регистрационни картони.
§ 4
Длъжностните лица, отговорни за поддържането на регистрите, са задължени да актуализират данните в личните регистрационни картони. При отразяване на промяна, копия от съответните документи се изпращат до административния център на общината за обработка на електронен документ. Освен това, информация в писмен вид също се изпраща за актуализация на данните, съгласно предписанията на закона.
§5
Каталозите на ЕГН, които са били използвани преди създаването на електронния регистър на единните граждански номера, трябва да се съхраняват в териториалните звена "ГРАО" за период от 130 години от тяхното създаване.
§6
Параграф §6 определя условията и процедурите за промяна на Единния граждански номер (ЕГН) в случаи на технически грешки, допуснати при внедряване на ЕСГРАОН. Промяната на ЕГН се извършва, когато: 1) на едно лице е даден повече от един ЕГН; 2) един ЕГН се ползва от две лица. Процедурата за промяна се извършва от длъжностно лице в общината, където се съхранява актът за раждане или постоянният адрес на лицето. При промяна на ЕГН се вземат предвид условията за съответствие с датата на раждане и пола, вписани в документите на лицето. В случай на смърт на едно от лицата, промяната се извършва само на живото лице.
§7 и Заключителни разпоредби
Параграф §7 определя, че заявленията за постоянен адрес и адресните карти за настоящ адрес, подадени в кметства или в населени места, които не са административен център на кметство и не поддържат регистър на населението в електронен вид, трябва да се представят в срок до 3 дни след регистрирането им в района или административния център на общината за електронна обработка. Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 4 от 2014 г. и влизат в сила от 14.01.2014 г.
§ 37 от Наредба № РД-02-20-9 и заключителните разпоредби към Наредба за изменение на Наредба № РД-02-20-9.
Наредба № РД-02-20-9 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към изменението на наредбата, обнародвано в брой 2 от 2015 г., влизат в сила на 09.01.2015 г.
§2
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. и са обнародвани в Държавен вестник, брой 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.
§10
Кметът на общината е задължен в срок от един месец след влизането в сила на наредбата да издаде заповед за заличаване на адресите от националния класификатор, които нямат сгради или в които съществуващите сгради са негодни за обитаване.
§11
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № РД-02-20-9, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 22 от 2016 г., и влизат в сила от 22.03.2016 г.
§3 и Преходни и Заключителни разпоредби
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на Наредба № РД-02-20-9, обнародвани в "Държавен вестник", брой 32 от 2018 г., и влизат в сила от 13.04.2018 г.
§21 и Заключителни разпоредби
Наредба № РД-02-20-9 влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2021 г. и влизат в сила от 17 август 2021 г.
§26
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В приложение № 1 се описва как да се попълва Съобщение за раждане, включително информация за лечебното заведение, номер на акта за раждане, ЕГН на новороденото, както и данни за родителите. Приложение № 2 описва как да се попълва Съобщение за обезсилване на акт за раждане, а приложение № 2а предоставя формуляр за заявление за възстановяване или промяна на име. Други приложения включват искания за ЕГН, удостоверения за верен ЕГН и процедури за промяна на адреси. Всички документи включват конкретни указания за попълване и необходимите данни.
