ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя правилата за формирането, опазването и използването на Националния архивен фонд на Република България, както и организацията, управлението и дейността на архивите в страната.
Чл. 2
Националният архивен фонд е създаден с цел да осигури документална информация, необходима за управлението на държавата, за развитието на науката и културата, както и за защитата на правата и законните интереси на гражданите.
Чл. 3
Националният архивен фонд представлява постоянно попълваща се колекция от ценни документи, които отразяват както материалния, така и духовния живот на обществото.
Чл. 4
Националният архивен фонд се попълва с документи за постоянно запазване, създадени от държавни и общински институции, както и от юридически и физически лица, независимо от формата и мястото на съхранение. Включват се и документи за историята на България от чуждестранни архиви. Всички документи се отчитат в Регистър на Националния архивен фонд, като не се допуска намеса или заличаване на данни, включително лични данни, при архивирането.
Чл. 5
Архивите представляват организации или структурни звена на организации, които извършват подбор, комплектуване, обработка и опазване на документи, като същевременно ги предоставят за публично ползване.
Чл. 6
Законът определя видовете архиви, които съхраняват документи на Националния архивен фонд. Те включват държавни архиви, архиви на публични институции, архиви на музеи и библиотеки, архиви на читалища и религиозни институции, както и частни архиви. Документите от държавните архиви трябва да се съхраняват при спазване на принципа за произход и осигурено единство и недробимост на архивните фондове.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за Националния архивен фонд предвижда, че държавата е отговорна за опазването на документите от Националния архивен фонд чрез регистриране, осигуряване на съвременно съхранение и квалифицирани кадри, както и бюджетно финансиране. Грижите за опазването се разпространяват и върху документи, собственост на физически лица, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, и за такива, находящи се извън територията на страната, при спазване на местното законодателство и международни договори.
Чл. 8
Документите в архивите, които са държавна или общинска собственост, не могат да се търгуват. При сделки с частни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, собствениците трябва да уведомят Държавна агенция "Архиви" един месец преди сделката. Държавата има право да предложи придобиване на документите в същия срок. Документите не могат да се изнасят извън страната без разрешение на председателя на Държавна агенция "Архиви", а условията за временен износ се определят с наредба.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за Националния архивен фонд определя, че документите в архивите се съхраняват, обработват и използват по установения ред. Условията за опазване и достъп до ценни електронни документи в държавните архиви се определят с наредба, приета от Министерския съвет, след предложение от министъра на електронното управление и съгласуване с председателя на Държавна агенция 'Архиви'.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за Националния архивен фонд предвижда, че архивите осигуряват публичен достъп до съхраняваните документи. За тази цел те създават и поддържат система на научно-справочен апарат, който улеснява достъпа на потребителите до информацията.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за Националния архивен фонд определя, че Държавна агенция "Архиви" е отговорна за държавната политика в областта на архивното дело. Тя контролира опазването на документите в държавните и общинските институции и осъществява научно-методическо ръководство. Указанията на агенцията са задължителни за всички организации. Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат и автоматизирана информационна система. Освен това, тя извършва издателска дейност и сътрудничи с международни архивни организации.
Чл. 12
Държавна агенция 'Архиви' е създадена към Министерския съвет и е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София. Тя се ръководи от председател, назначаван с решение на Министерския съвет, който е подпомаган от заместник-председатели при изпълнението на функциите си.
Чл. 13
Председателят на Държавна агенция "Архиви" осъществява ръководство и контрол върху архивната дейност, издава методически указания, определя критерии за експертиза на документи, утвърдява срокове за съхранение, контролира изработването на номенклатури, води отчет на документите, организира опазването им, съставя актове и наказателни постановления, осигурява достъп до архивите, организира научноизследователска дейност, сключва международни договори и съгласува дейности на държавните архиви.
Чл. 14
Структурата на Държавна агенция "Архиви" се определя чрез устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 15
Член 15 от Закона за Националния архивен фонд предвижда създаването на две комисии към Държавна агенция "Архиви": Централна експертно-проверочна комисия и Централна експертна оценителна комисия. Първата комисия е помощен орган за решаване на принципни въпроси относно експертизата на ценността и комплектуването на архивни документи. Втората комисия определя ценността на документи, предлагани на архивите от физически или юридически лица, и размера на възнаграждението за тях.
Чл. 16
Държавна агенция "Архиви" е отговорна за организирането и провеждането на квалификационни курсове, семинари, конференции и други форми на обучение, с цел постоянно повишаване на квалификацията на своите служители.
Чл. 17
Държавна агенция "Архиви" е отговорна за организирането и провеждането на курсове, семинари и други форми на обучение за служителите в учрежденските архиви, както и за членовете на експертните комисии в държавните и общинските институции. След завършване на обучението, на участниците се издават сертификати.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за Националния архивен фонд описва структурата на Държавна агенция "Архиви", която включва централни и регионални държавни архиви. Регионалните архиви се определят с Устройствения правилник на агенцията. Текстът е бил изменян и обявяван за противоконституционен на няколко пъти, с последни изменения, влезли в сила на 12.06.2010 г.
Чл. 19
Според Чл. 19 от Закона за националния архивен фонд, централните държавни архиви в България включват Централния държавен архив, който се намира в София, и Държавния военноисторически архив, разположен във Велико Търново.
Чл. 20
Член 20 от Закона за националния архивен фонд е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 103 от 2009 г. на 29.12.2009 г. След това, отменената разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд № 8 от 2010 г., публикувано в ДВ, бр. 43 от 2010 г. Отмяната на чл. 20 е потвърдена и с ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., като влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. също е обявено за противоконституционно с Решение на Конституционния съд № 14 от 2010 г., публикувано в ДВ, бр. 101 от 2010 г.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за националния архивен фонд определя, че обект на дейността на Централния държавен архив са документи, които са определени за постоянно запазване. Това включва документи на централните структури на държавните органи, документи на други държавни и обществени институции, документалното наследство на личности от национално значение, както и документи за историята на България, които се съхраняват в чуждестранни архиви и институции. Членът е бил изменян и обявяван за противоконституционен в различни моменти.
Чл. 22
Държавният военноисторически архив се занимава с документи, които са определени за постоянно запазване и са свързани с Министерството на отбраната, Българската армия и техните подчинени структури. Освен това, архивът включва и документалното наследство на значими личности, свързани с тези институции.
Чл. 23
Член 23 от Закона за националния архивен фонд е отменен с решение на Конституционния съд, обявен за противоконституционен. Първоначалната отмяна е извършена с Държавен вестник, брой 103 от 2009 г., а след това отново е отменен с последващи решения на Конституционния съд, като последната отмяна е обявена с решение № 14 от 2010 г. от ДВ, бр. 101 от 2010 г.
Чл. 24
Регионалните държавни архиви се занимават с документи, които са определени за постоянно запазване от областните администрации, общините, териториалните структури на държавните органи и други държавни и общински институции в региона. Те също така съхраняват документалното наследство на значими личности с местно значение.
Чл. 25
Архивите осъществяват подбор и обработка на документи, включително лични данни; предоставят научно-методическо ръководство и контрол на работата с документи; оказват експертна помощ при изработването на номенклатури и ведомствени списъци на документи; регистрират и водят отчет на документите; създават научно-справочен апарат и поддържат автоматизирана информационна система; осигуряват достъп до документите; опазват, реставрират и създават застрахователен фонд на документите.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за националния архивен фонд е отменен с ДВ, бр. 103 от 2009 г., и е обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 2010 г. Отменен е повторно с ДВ, бр. 59 от 2010 г., след което влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. също е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за националния архивен фонд определя контрола върху изпълнението на задълженията по закона, който се осъществява от председателя на агенцията или упълномощени лица. Лицата, осъществяващи контрол, имат право на достъп до документи в държавните и общинските институции и до доклади от контролни органи. Те са задължени да се легитимират, да отразяват точно резултатите от проверките и да не разгласяват информация, станала им известна по време на служебните им задължения, освен ако законът не предвижда друго. Някои параграфи от закона са отменени и обявени за противоконституционни.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за националния архивен фонд регламентира приходите на Държавна агенция 'Архиви', които включват държавни такси за услуги, печатни издания, постъпления от недвижимо имущество, целеви средства от проекти, дарения и наложени глоби. Размерите на таксите и цените на услугите се определят от Министерския съвет.
Чл. 29
Член 29 от Закона за националния архивен фонд е отменен с Държавен вестник, брой 38 от 2012 г., и е в сила от 01.07.2012 г. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до Националния архивен съвет.
Чл. 30
Към председателя на Държавна агенция "Архиви" се създава Национален архивен съвет. Този съвет има за цел да координира държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело, както и мерките за опазване на Националния архивен фонд.
Чл. 31
Националният архивен съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по стратегии и нормативни актове, свързани с опазването на Националния архивен фонд. Той координира взаимодействието между архивите и предлага мерки за опазване на ценни документи. Съветът също така съдейства за воденето на Регистъра на Националния архивен фонд и съгласува изискванията за архивни документи.
Чл. 32
Националният архивен съвет е съставен от 11 членове, които включват представители на архивите. Съставът и редът за работа на съвета се определят от Министерския съвет.
Чл. 33
Чл. 33 определя архивите, които съхраняват документи от различни видове, периоди и начини на създаване. Включва архиви като Направление 'Ръкописно-документално и книжовно наследство', Научния архив на БАН, Българската национална филмотека, архивите на БНТ и БНР, Геокартфонд на Агенцията по геодезия, архив на НИНКН и архив на МВР. Също така се споменава, че музеи и библиотеки могат да съхраняват архивни сбирки, но нямат право да приемат ценни документи от държавни и общински институции, предмет на комплектуване от архивите.
Чл. 34
Държавна агенция "Архиви" предоставя методическа помощ за работа с архивни сбирки и документи в различни публични институции, включително държавни и общински музеи, библиотеки и читалища, в съответствие с изискванията на Закона за националния архивен фонд и Закона за културното наследство.
Чл. 35
Член 35 от Закона за националния архивен фонд определя, че частните архиви се създават и финансират от физически или юридически лица. В тези архиви се обработват, съхраняват и предоставят за използване документи, които са създадени или законно придобити от съответните лица.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за националния архивен фонд регламентира процеса на деклариране на документите в частните архиви пред Държавна агенция "Архиви". След декларирането, експерти на агенцията оценяват ценността на документите. Ценните документи се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в срок от един месец и се предоставят за публично използване.
Чл. 37
Частните архиви нямат право да приемат ценни документи от държавни организации за постоянно съхранение, тъй като тези документи подлежат на комплектуване от държавните архиви. Въпреки това, частните архиви могат временно да предоставят архивохранилищна площ за съхранение на тези документи до тяхното приемане в държавните архиви.
Чл. 38
Държавна агенция 'Архиви' и нейните структури имат задължението да предоставят методическа помощ на частните архиви и да осъществяват контрол за спазването на разпоредбите на Закона за националния архивен фонд.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че други архиви могат да бъдат създавани само със специален закон. В глава трета се разглежда формирането на Националния архивен фонд, като в раздел I се акцентира на документите на държавни и общински институции.
Чл. 40
Член 40 от Закона за националния архивен фонд определя, че основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните и общинските институции. Това подчертава важността на институционалната отговорност за съхраняване на документи в архивите.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за националния архивен фонд определя отговорностите на органите на управление на държавните и общинските институции относно организирането, опазването и използването на документалните фондове. Те са задължени да извършват научно-техническа обработка на документите и да ги предават в държавните архиви. За целта, органите на управление трябва да създадат деловодна служба, учрежденски архив и експертна комисия, която да действа постоянно.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за Националния архивен фонд предвижда назначаването на постоянно действащи експертни комисии от органите по чл. 41, които ежегодно проверяват наличността, условията за съхраняване и опазване на документите. Резултатите от тези проверки се отразяват в протокол и се изпращат в съответния държавен архив в срок от един месец. В експертните комисии задължително участват завеждащият учрежденски архив, деловодителят и ръководителите на структурни звена. Освен това, органите по чл. 41 трябва да осигурят квалифицирани служители, архивохранилищна площ и необходимото оборудване за функционирането на учрежденските архиви.
Чл. 43
Член 43 от Закона за Националния архивен фонд описва задълженията на постоянните експертни комисии на държавните и общинските институции относно изработването на номенклатури на делата и списъци на видовете документи, както и сроковете за тяхното съхранение. Номенклатурите и списъците трябва да бъдат одобрени от съответните органи и утвърдени от председателя на Държавна агенция "Архиви". В текста се отбелязват изменения, свързани с противоконституционност на предходни редакции.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за националния архивен фонд указва, че сроковете за запазване на отделните дела са определени в номенклатурата на делата. През календарната година документите се класифицират по дела, за които е определен срок за запазване, което позволява текуща експертиза на тяхната ценност.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за Националния архивен фонд регламентира процедурата за предаване на документи от деловодните служби на държавни и общински институции в техните архиви. Всички документи, приключили до 31 декември на текущата година, трябва да бъдат предадени в учрежденските архиви до 30 юни на следващата година. Документите се предават организирани в дела, съгласно утвърдената номенклатура. Учрежденските архиви съхраняват документите до тяхното предаване в съответния държавен архив или до унищожаването им.
Чл. 46
Срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години. За документи извън този срок, определянето става със закон. Проектите на закони, които променят сроковете, трябва да бъдат съгласувани с председателя на Държавна агенция 'Архиви'.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за Националния архивен фонд определя процедурата за експертиза на ценността на документите след изтичането на срока по чл. 46, ал. 1. Постоянно действаща експертна комисия извършва експертиза, базирана на критерии, установени с наредба. Резултатите от експертизата се оформят в описи на документи, които се класифицират в три категории: документи за постоянно запазване, неценни документи и документи с дългосрочно справочно значение. Описите се одобряват от органа на управление на съответната институция и се утвърдяват от председателя на Държавна агенция "Архиви".
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за националния архивен фонд определя правилата за управление на документите в архивния фонд на организацията. Документите, предназначени за постоянно запазване, се предават в държавния архив и трябва да бъдат оригинални и оформени по стандарт. Неценните документи се унищожават след опис, а документите с дългосрочно справочно значение се съхраняват в организацията до изтичане на сроковете, след което се подлагат на експертиза. Документите с класифицирана информация се предават на архивите след изтичане на определения срок. Специално внимание се обръща на документите с лични данни, които също се предават в архивите с разрешение на съответните органи.
Чл. 49
Документите от масово-типов характер, които не подлежат на запазване, могат да бъдат унищожавани с акт, утвърден от ръководителя на съответната институция. Актът се съставя от експертна комисия, съобразно законовите давностни срокове и номенклатурата на делата. Утвърденият акт трябва да бъде изпратен в държавния архив два месеца преди унищожаването на документите.
Чл. 50
Учрежденският архив и експертната комисия работят под методическото ръководство и контрол на държавния архив, който е фондообразувател на съответната институция.
Чл. 51
При закриване на държавни или общински институции, както и при заличаване или приключване на производството по несъстоятелност на търговски дружества, ръководителите, ликвидаторите или синдиците трябва в срок от 6 месеца да предадат ценните документи на Държавна агенция "Архиви". Закриването или заличаването става след представяне на удостоверение от съответния държавен архив. Документите със справочно значение, които не подлежат на предаване, се съхраняват по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че редът за организиране, обработване, експертиза, съхраняване и използване на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции ще бъде определен с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 53
Според Чл. 53 от Закона за Националния архивен фонд, източниците за комплектуване на архивите с документи могат да включват и лични архивни фондове и колекции на личности, които са значими за обществото.
Чл. 54
Приемането и вписването на лични архивни фондове или колекции в Регистъра на Националния архивен фонд става след писмено декларирано желание от собствениците и след извършване на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за националния архивен фонд регламентира начина на приемане на документи в архивите, които могат да бъдат предоставяни чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение. Създадени документи могат да имат условия за достъп и използване, поставени от дарителите или наследниците. Приемането на архивни фондове не засяга авторските права върху тях. Стойността на документи, придобити срещу възнаграждение, се определя по ред, определен от Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви".
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за националния архивен фонд определя, че източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, които са декларирали желание за предаване на документи.
Чл. 57
Приемането на документи в Националния архивен фонд се осъществява след писмено изразено желание от компетентните органи на организациите и след извършване на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за националния архивен фонд посочва, че условията за приемане, съхраняване и използване на документите в архивите се регламентират с договор. Това включва документи, получени от чуждестранни архиви, други институции и граждани.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че архивите могат да се комплектуват не само с документи от национални източници, но и с документи или копия на документи от чуждестранни архиви, други институции, както и от българи и български организации, които се намират в чужбина.
Чл. 60
Според Чл. 60 от Закона за националния архивен фонд, копия на документи, които са издирени в чуждестранни архиви и други институции с финансиране от българската държава, трябва да бъдат предоставени за съхранение в Централния държавен архив.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че български документи или копия на документи, създадени от българи и български организации в чужбина, могат да бъдат предадени на избран архив. Това става след писмено декларирано желание от страна на притежателя на документите и след извършване на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за Националния архивен фонд определя, че условията за приемане, съхраняване и използване на документи, които са предадени от българи и български организации в чужбина, се уреждат с договор. В закона е посочено, че следва да се спазват специфични правила относно регистрацията и отчетността на документите, които ще бъдат разгледани в глава четвърта.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че регистрацията и отчетността на документите са насочени към установяване на наличността им, както и към осигуряване на тяхното съхранение и използване.
Чл. 64
Според Чл. 64 от Закона за националния архивен фонд, всички документи, които са част от Националния архивен фонд, подлежат на задължителна регистрация.
Чл. 65
Държавна агенция "Архиви" управлява Централна фондова картотека, която включва обобщени данни за отчетността на регистрираните фондове. Тази картотека се поддържа като единна база данни.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за Националния архивен фонд определя отчетността в държавните архиви, която се осъществява чрез специфични отчетни единици и форми. Основните единици включват архивни фондове, колекции и частични постъпления. Основните форми на отчетност са фондова картотека, списъци на постъпления и фондове, инвентарни описи и др. Самостоятелен архивен фонд се регистрира при наличието на пълна документация за дейността на организация или физическо лице. Документи, свързани по вид или тема, които не са достатъчни за самостоятелни фондове, се организират в архивни колекции. Частични постъпления са отделни документи, недостатъчни за фонд или колекция. В рамките на фондовете или колекциите документите се групират в архивни единици.
Чл. 67
Член 67 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че за осъществяване на отчетността се използват унифицирани форми, които трябва да бъдат утвърдени от председателя на Държавна агенция "Архиви". Освен това, в закона се споменава за съществуването на регистър на Националния архивен фонд, който е част от организирането и управлението на архивите.
Чл. 68
Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат с цел централизиране на информацията за архивни фондове и документи, осигуряване на публичност на архивните сбирки и документи, и разширяване на възможностите за опазване и използване на Националния архивен фонд.
Чл. 69
Регистърът на Националния архивен фонд включва информация относно състава и съдържанието на архивните документи, техния собственик, мястото на съхранение и вида на носителя. Правилата за вписване на данните и воденето на регистъра се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 70
Член 70 от Закона за Националния архивен фонд задължава архивите, както и физически и юридически лица, които притежават ценни документи, да предоставят необходимите данни за Регистъра на Националния архивен фонд.
Чл. 71
Регистърът на Националния архивен фонд е публичен и представлява единна база данни, която се поддържа за осигуряване на достъп до информация за документите в архива. Глава пета от закона се фокусира върху опазването и съхранението на тези документи, което е от съществено значение за тяхната запазеност и достъпност.
Чл. 72
Държавните и общинските институции са задължени да запазват документи, които са определени от Държавна агенция 'Архиви' за постоянно съхранение. Те нямат право да унищожават тези документи.
Чл. 73
Собствениците на ценни документи, които са вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, са задължени да ги съхраняват в съответствие с методическите изисквания и стандарти, установени от Държавна агенция 'Архиви', и да осигуряват тяхното опазване.
Чл. 74
Собствениците на ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, трябва да уведомят председателя на Държавна агенция 'Архиви' за необходимостта от реставрация и консервация. Необходимостта се определя от експерти на агенцията, а самите дейности по реставрация и консервация се извършват от нея.
Чл. 75
Ръководителите на държавните и общинските институции са отговорни за опазването и съхранението на документите до изтичането на срока, определен в чл. 46, ал. 1 от закона.
Чл. 76
При прекратяване на служебни или трудови правоотношения, служителите в държавните и общинските институции са задължени да предадат всички документи, които притежават, на прекия си ръководител. Това предаване се извършва с подписване на протокол.
Чл. 77
При смяна на ръководителите на държавни и общински институции, както и на техните структурни звена и архиви, наличните документи трябва да бъдат предадени и приети с опис и протокол.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че при преобразуването на държавни организации, техните ръководители трябва да съгласуват с Държавна агенция "Архиви" мерки за организацията, опазването и използването на документите. Това е важно за гарантиране на съхранението и достъпа до архивни материали.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за националния архивен фонд определя, че ръководителят на архива и отговорните длъжностни лица носят отговорност за наличието и състоянието на документите, приети за постоянно запазване. Читателите също носят отговорност за щети, причинени на документи при тяхното използване, като нарушенията се установяват с акт от оправомощено лице.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за националния архивен фонд определя, че особено ценните и уникалните документи в Националния архивен фонд са национално богатство и за тях се полагат приоритетни грижи от държавата. Специализирана комисия, назначена от председателя на Държавна агенция "Архиви", определя тези документи и данните за тях се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд. Лицата, които съобщават за документи в риск или предотвратяват унищожаването им, могат да получат грамоти и/или възнаграждение от бюджета на Държавна агенция "Архиви", чийто размер се определя от председателя по предложение на Централната експертна оценителна комисия.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за националния архивен фонд регламентира условията за съхранение на документи в архивохранилища. Те трябва да осигуряват физическото запазване на документите, да ги защитават от посегателства и да предлагат подходяща подредба за лесно търсене. Необходимо е да се спазват определени температурно-влажностни режими, противопожарна защита, защита от наводнения и контролиран достъп. Контролът на фондовата наличност се извършва чрез периодични паспортизации, съгласно указания от председателя на Държавна агенция "Архиви".
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за Националния архивен фонд регламентира процесите на консервация и реставрация на архивни документи. Според алинея 1, архивите са задължени да осигурят консервацията и възстановяването на документите, така че да се запази тяхната автентичност. Аlineя 2 уточнява, че тези дейности могат да бъдат извършвани само от квалифицирани специалисти с необходимата професионална подготовка.
Чл. 83
Архивите са задължени да осигуряват копия на особено ценни документи и на документи, които често се използват. Оригиналите на документите не се предоставят за използване, ако съществува копие. Всички копия се регистрират в фондовата картотека, а копията на особено ценни документи и тези, придобити от чужбина, се регистрират и в Регистъра на Националния архивен фонд.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че архивите, посочени в чл. 6, ал. 1, трябва да осигурят публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват. Това означава, че всеки има право да се запознава с наличните архивни материали.
Чл. 85
Достъпът до документи в Националния архивен фонд може да бъде ограничен, ако това е предвидено в закон. Това означава, че съществуват законови разпоредби, които могат да налагат ограничения върху достъпа до определени документи.
Чл. 86
Достъпът до документи в Националния архивен фонд може да бъде временно ограничен при определени условия, включително: необработени документи, лошо физическо състояние, предоставяне на документи на друг потребител, реставрация или микрофилмиране, недостатъчно сведения от заинтересованите лица, противоречие с интересите на трети лица, условия на предаване на документи и разпоредби на Закона за авторското право.
Чл. 87
Разрешението за достъп и отказът за достъп до архиви се издават в писмена форма от ръководителя на съответния архив. Отказът се мотивира на основание закон или с волята на дарителите. Заявителят може да обжалва отказа по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно.
Чл. 88
Член 88 от Закона за националния архивен фонд предвижда изграждането на научно-справочен апарат към архивите, който е публичен и осигурява достъп до документите. Този апарат включва информация за ограниченията в достъпа до определени документи.
Чл. 89
Документите от Националния архивен фонд могат да се използват за управление, развитие на науката и културата, както и за защита на правата и законните интереси на физически и юридически лица.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за националния архивен фонд определя начините за използване на документи от фонда. Те могат да се предоставят в оригинал или копия в читални, по кореспондентски път, чрез публикуване на различни носители, както и чрез организиране на изложби и създаване на медийни продукции.
Чл. 91
Член 91 от Закона за националния архивен фонд предвижда, че редът за използване на документите от фонда ще бъде определен с наредба, която ще бъде приета от Министерския съвет.
Чл. 92
Документите от Националния архивен фонд, които принадлежат на фондове и колекции на лица, фамилии и родове, могат да се предоставят за използване, освен ако лицето или неговите наследници не са наложили ограничения за това.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за Националния архивен фонд предвижда, че използването на документи от Националния архивен фонд може да бъде временно забранено на лица, които нарушават реда за използване. За първо нарушение забраната е до три месеца, а при повторно нарушение лицето се лишава от право на използване за срок от една година. Заповед за забрана се издава от председателя на Държавна агенция "Архиви".
Чл. 94
Член 94 от Закона за Националния архивен фонд забранява използването на оригинали на документи извън държавните архиви. Вместо това, се предоставят само заверени копия на документи от Националния архивен фонд за нуждите на държавните органи, организации, физически и юридически лица.
Чл. 95
Лицата, които нарушават определени разпоредби от Закона за националния архивен фонд, включително чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 37, ал. 1, чл. 49, ал. 3, чл. 51, ал. 1, чл. 77 и 78, подлежат на налагане на глоба. Размерът на глобата варира от 500 до 3000 лв.
Чл. 96
При неизпълнение на задължението по чл. 73 от Закона за националния архивен фонд, физическите лица подлежат на глоба в размер от 500 до 1000 лв., а юридическите лица на имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 97
Длъжностни лица, които не осигурят подходящи условия за опазване на документи и допуснат тяхното изгубване, повреда или унищожаване, подлежат на глоба между 2000 и 6000 лв. При повторно нарушение, глобата е между 4000 и 12000 лв.
Чл. 98
Наказанията по Закона за националния архивен фонд предвиждат глоба от 1000 до 3000 лв. за лица, които не изпълняват разпореждания на Държавна агенция "Архиви", не предават документи за съхранение в държавен архив или повредят, унищожат или изгубят документи при тяхното използване.
Чл. 99
На физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които нарушават наредбите за прилагане на Закона за националния архивен фонд, но за които не са предвидени санкции, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 100
Законът за Националния архивен фонд урежда условията и реда за съхранение, управление и защита на архивните документи в България. Установява механизми за контрол и санкции при нарушения, определя понятия като архивен фонд, архивна единица и ценен документ. Държавна агенция 'Архиви' е отговорна за изпълнението на закона и за правоприемството на архивите. Законът влиза в сила от обнародването му в 'Държавен вестник' и отменя предходния Закон за Държавния архивен фонд.
§1
Този закон определя основни термини и понятия, свързани с архивния фонд, документи и тяхното управление. Включва определения за актове, архивни единици, документи, деловодни служби, експертиза на ценността, опазване и съхранение на документи, както и за различни видове фондове и архиви. Законът акцентира на значението на защитата и правилното управление на документите, които имат историческа, културна или научна стойност.
§3
Документите, съдържащи лични данни на граждани и съхранявани в държавните архиви, които са били предоставяни за използване преди влизането в сила на Закона за защита на личните данни, остават достъпни и продължават да се предоставят по общия ред.
§4
Собствениците на приватизирани търговски дружества или обекти, които са бивша държавна или общинска собственост, са задължени да предадат на държавните архиви документите, създадени от началото на дейността им до датата на влизане в сила на приватизационния договор. Този срок е 6 месеца от влизането в сила на закона.
§5
Държавна агенция "Архиви" поема правоприемството на документите, активите, пасивите и правата на Главното управление на архивите при Министерския съвет. Правоотношенията на служителите на Главното управление се уреждат съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и в съответствие с Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви".
§8
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Националния архивен фонд се предвиждат изменения в Наказателния кодекс, свързани с термина "архивен материал". В чл. 278 се заменят изразите "архивен материал, влизащ в държавния архив" с "документ/документи от Националния архивен фонд". Освен това, в ал. 2 след думата "културата" се добавя "или документ/документи от Националния архивен фонд", а в ал. 3 отново се заменя "архивен материал, включен в държавния архив" с "документ/документи от Националния архивен фонд".
§9
В Закона за кадастъра и имотния регистър, в член 12, точка 3, думата "Държавния" се заменя с "Националния". Тази промяна се извършва съгласно преходните и заключителни разпоредби на Закона за националния архивен фонд.
§10
В Закона за счетоводството се извършват изменения в две статии: в чл. 42, ал. 1 думата "Държавния" се заменя с "Националния", а в чл. 43 също се заменя "Държавния" с "Националния". Тези промени целят актуализиране на терминологията, свързана с архивния фонд.
§11
В Закона за достъп до обществена информация се извършва промяна в чл. 8, т. 2, където думата "Държавния" се заменя с "Националния". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националния архивен фонд.
§13
Параграф §13 от Преходните и Заключителни разпоредби изменя Закона за защита на личните данни, добавяйки уточнение в чл. 1, ал. 7, че защитата на личните данни важи и за информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд.
§14
В Закона за защита на класифицираната информация, в член 33, алинея 2, думите "Държавния архивен фонд" се заменят със "съответния държавен архив". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националния архивен фонд.
§15
В Закона за избиране на народни представители, по-специално в чл. 23, ал. 1, т. 22, думата "Държавния" се заменя с "Националния". Тази промяна е част от измененията, свързани с новия Закон за Националния архивен фонд.
§ 16
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите, думата "Държавния" в § 11 е заменена с "Националния". Това изменение е направено с цел актуализиране на термина, свързан с Националния архивен фонд.
§17
В Закона за ветераните от войните се извършва промяна, като в член 3, алинея 2 думите "Главното управление на архивите при Министерския съвет" се заменят с "Държавна агенция 'Архиви'". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за националния архивен фонд.
§ 18
Параграф 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Националния архивен фонд добавя нова точка 6 в чл. 9 на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. Тази точка 6 определя, че Държавна агенция "Архиви" е отговорна за обектите, създадени при ползването на архивни документи от Националния архивен фонд, които попадат в категориите по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 5.
§19
В Закона за Министерството на вътрешните работи, в член 116, алинея 3, думата "Държавния" е заменена с "Националния". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Националния архивен фонд.
§20
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за националния архивен фонд се предвижда изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Конкретно, в чл. 38, ал. 1 и 2 на този кодекс думата "Държавния" се заменя с "Националния". Това изменение е обнародвано в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г. и е подложено на редица изменения до 2007 г.
§21
Министерският съвет е задължен да приеме наредбите по чл. 52, чл. 69, ал. 2 и чл. 91 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Наредбата по чл. 9, ал. 2 трябва да бъде приета в срок от една година след влизането в сила на закона.
§23
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 40-то Народно събрание на 29 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, се упоменава, че Преходни и Заключителни разпоредби са включени и в Закона за културното наследство, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 19 от 2009 г. и влиза в сила от 10.04.2009 г.
§44
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на член 114, алинея 2 и член 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за обществените библиотеки са обнародвани в Държавен вестник, брой 42 от 2009 г. и влизат в сила от 06.07.2009 г.
§12
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила в едномесечен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2010 г. Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 78 от 2009 г., с дата на влизане в сила 02.10.2009 г.
§2
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство са обнародвани в "Държавен вестник", брой 92 от 2009 г. и влизат в сила от 20.11.2009 г.
§48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила незабавно, включват: § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§15
Правоотношенията на служителите на териториалните държавни архиви са регулирани от Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и от Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви", който определя структурата и числения състав на архивите.
Параграф §16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят измененията в Закона за Националния архивен фонд, обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2010 г., и влизат в сила от 12.06.2010 г.
§16 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф 16 от Преходните и Заключителни разпоредби е обявен за противоконституционен с РКС № 14 от 2010 г. и е публикуван в Държавен вестник, брой 101 от 2010 г. Законът влиза в сила от 12 юни 2010 г. В допълнение, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г., и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф 84 от Закона за Националния архивен фонд, в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новите разпоредби. Освен това, компетентните органи трябва да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отразят промените, въведени с този закон.
§85
Параграф §85 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за Националния архивен фонд урежда правоотношенията с различни административни органи, свързани с редица закони. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски ще се осигуряват в рамките на бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК са задължени да извършат необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират парично.
Параграф §86
Параграф §86 от Закона за Националния архивен фонд определя как трябва да се изчисли индивидуалната основна месечна заплата на служителите в рамките на един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не трябва да бъде по-ниска от брутната месечна заплата, която служителят е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за националния архивен фонд влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Допълнително, са представени преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§60
Законът за Националния архивен фонд влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби са включени и към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
