ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Законът урежда дейността по националната стандартизация и определя реда за създаването, устройството и дейността на Българския институт за стандартизация (БИС). Не се прилага за стандарти, разработвани и одобрявани в предприятия, ведомства и отраслови организации.

Чл. 2

Законът определя начина, по който органите на изпълнителната власт и Българският институт за стандартизация (БИС) взаимодействат относно процедурата за обявяване на стандарти с цел премахване на техническите пречки пред търговията.

Чл. 3

Дейността по националната стандартизация обхваща разработването на български стандарти на национално ниво, включваща тяхното приемане, одобряване, публикуване, издаване и разпространяване. Освен това, тя предвижда участие в разработването и гласуването на стандарти на европейско и международно ниво, както и въвеждането им като български стандарти, последвано от публикуването, издаването и разпространяването им.

Чл. 4

Чл. 4 от Закона за националната стандартизация определя начина на идентификация на българските стандарти чрез буквено и цифрово означение. Буквеното означение включва БДС или комбинация от БДС и други букви за европейски или международни стандарти, докато цифровото означение съдържа номер на стандарта и годината на одобрение. Означенията не могат да се използват за други стандарти, а сертификатната марка за съответствие е необходима, за да се удостоверява съответствието на продукта с българските стандарти. Само означенията не са достатъчни за доказване на съответствието.

Чл. 5

Чл. 5 от Закона за националната стандартизация установява, че българските стандарти се прилагат доброволно. В нормативни актове с технически изисквания може да се препраща към български стандарти само когато се въвежда европейско право. Органите на изпълнителната власт трябва да съгласуват проектите на нормативни актове с БИС, когато те включват български стандарти. БИС обявява стандартите в съответствие с определени членове от закона. Нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само ако те са издадени в превод на български език и при спазване на изискванията на чл. 57.

Чл. 6

Българският институт за стандартизация е националният орган за стандартизация в Република България, който е юридическо лице със седалище в София. Институтът не разпределя печалба.

Чл. 7

Член 7 от Закона за националната стандартизация описва дейността на Българския институт за стандартизация (БИС). Той посочва, че БИС работи на основата на закони, устав и правила, а уставът урежда устройството, управлението, условията за членство, правата и задълженията на членовете, както и други свързани въпроси. Уставът на БИС трябва да бъде обнародван в 'Държавен вестник'.

Чл. 8

Членове на Българския институт за стандартизация (БИС) могат да бъдат физически и юридически лица, които желаят да подкрепят дейността по националната стандартизация и да спазват устава на БИС. Членството е отворено за различни групи, включително сдружения на работодатели, министерства и агенции, научни организации, органи за оценяване на съответствието и сдружения на потребителите.

Чл. 9

Законът за националната стандартизация определя органите на Българския институт за стандартизация (БИС), които включват: общото събрание, управителния съвет, контролния съвет, изпълнителния директор, техническите съвети и техническите комитети.

Чл. 10

Общото събрание на БИС е върховен орган, който има редица важни функции. То приема, изменя и допълва устава на организацията, определя членството и размера на членския внос, избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, приема бюджета и отчета за неговото изпълнение, както и отчета за дейността на БИС. Освен това, Общото събрание взема и други решения, предвидени в устава на БИС.

Чл. 11

В член 11 от Закона за националната стандартизация се описва участието на членовете на Българския институт за стандартизация (БИС) в общото събрание. Всеки член има право на един глас, а редът за определяне на представителите се урежда в устава на БИС.

Чл. 12

Законът за националната стандартизация регламентира провеждането на редовни и извънредни общи събрания на БИС. Редовното събрание се провежда ежегодно и може да бъде свикано от управителния съвет или по искане на една трета от членовете. Извънредно събрание може да бъде свикано по решение на управителния съвет или по искане на една трета от членовете, като в последния случай управителният съвет е задължен да свика събранието в 14-дневен срок. Ако не го направи, събранието се свиква от Софийския градски съд. Поканата за събранието трябва да съдържа дневния ред, дата, час и място на провеждане и да бъде обнародвана в "Държавен вестник" поне един месец преди събранието.

Чл. 13

Общото събрание на БИС е законно, когато присъстват повече от половината от членовете. Ако няма кворум, събранието се отлага с един час на същото място и при същия дневен ред, и може да се проведе независимо от броя на явилите се членове.

Чл. 14

Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове, освен ако уставът предвижда друго за определени въпроси.

Чл. 15

Чл. 15 определя органите на управление на БИС, които са управителният съвет и изпълнителният директор. Управителният съвет се състои от 15 членове, включително председател, като всяка група по чл. 8 има по трима представители. Членовете на управителния съвет не могат да бъдат служители на държавната администрация и трябва да отговарят на определени условия, свързани с несъстоятелност, роднински връзки и осъждане за престъпления. Председателят не може да извършва друга платена дейност, освен научноизследователска и преподавателска.

Чл. 16

Управителният съвет на Националната стандартизация има мандат от 5 години, като членовете могат да бъдат преизбирани неограничено. Мандатът може да бъде прекратен предсрочно при подаване на оставка, неспособност да изпълнява задълженията, отсъствие от заседания, или установяване на конфликт на интереси. При предсрочно прекратяване се избира нов член от същата група за остатъка от мандата.

Чл. 17

Управителният съвет на Българския институт за стандартизация (БИС) има множество задължения, включително предлагане на промени в устава, приемане на правила за работа, избор на изпълнителен директор и определяне на неговото възнаграждение. Съветът организира дейността на БИС, предлага бюджета и отчета за изпълнението му, разпорежда се с недвижими имоти, избира членове на техническите съвети и одобрява програмата по стандартизация. Освен това, той взема решения относно участие в други организации и определя възнагражденията на председателя.

Чл. 18

Управителният съвет на Националната стандартизация провежда заседания най-малко веднъж на 3 месеца, свиквани от председателя или по инициатива на една трета от членовете. Заседанията са валидни при присъствие на повече от половината от членовете, а решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако уставът предвижда друго.

Чл. 19

Членовете на управителния съвет на Националната стандартизация получават възнаграждение за участие в заседания, което е равно на минималната месечна работна заплата за страната, освен ако в друг закон не е предвидено нещо различно.

Чл. 20

Изпълнителният директор има право да участва в заседанията на управителния съвет, като притежава съвещателен глас. Това означава, че той може да дава съвети и мнения, но не взима решения самостоятелно.

Чл. 21

Управителният съвет избира председател за срок от 5 години. Председателят представлява БИС и организира изпълнението на решенията на общото събрание и управителния съвет. Той свиква и ръководи заседанията на съвета, предлага дневния ред и сключва договора за управление с изпълнителния директор. При отсъствие, председателят упълномощава член на съвета да го замества.

Чл. 22

Изпълнителният директор на организацията се избира от управителния съвет въз основа на предложение от членовете му. Срокът на избора е 5 години.

Чл. 23

Изпълнителният директор на Българския институт за стандартизация (БИС) е отговорен за организирането и ръководенето на дейността на института в съответствие с решенията на управителния съвет и устава. Той управлява движимото имущество, сключва трудови договори, изготвя годишни отчети и представя отчет за бюджета. Освен това одобрява процедурите за работа, националните стандарти и стандартизационни документи, както и решава допълнителни въпроси, предвидени в устава.

Чл. 24

Контролният съвет е орган, който осъществява контрол върху финансовата дейност на Българския институт за стандартизация (БИС). Състои се от трима членове, които не могат да бъдат част от управителния съвет или служители на БИС. Двама от членовете се избират пряко от общото събрание и не могат да бъдат служители в държавната администрация. Третият член, представител на Министерството на икономиката и индустрията, се определя от министъра на икономиката и индустрията.

Чл. 25

Контролният съвет на Българския институт за стандартизация (БИС) има следните основни функции: следи за изпълнението на бюджета, спазването на правилата за финансиране на техническите комитети, законосъобразността на разходите и уведомява съответните органи при нарушения. Освен това дава становище по бюджета и отчета за изпълнението му, предлага размер на членския внос и решава други въпроси, предвидени в устава.

Чл. 26

Членовете на контролния съвет на Националната стандартизация получават възнаграждение, което е равно на минималната месечна работна заплата в страната за всяко заседание, освен ако в друг закон не е предвидено нещо различно.

Чл. 27

Член 27 от Закона за националната стандартизация определя, че редът за свикване, кворумът, гласуването и вземането на решения от контролния съвет се уреждат в устава на организацията.

Чл. 28

Чл. 28 от Закона за националната стандартизация описва управлението на дейността по стандартизация, което се осъществява от три технически съвета: един за неелектротехническата област, един за електротехниката и един за оценяване на съответствието с българските стандарти. Броят на членовете на всеки съвет се определя в устава, а членовете се избират от управителния съвет измежду признати експерти. Всеки съвет избира председател, който ръководи работата му, и могат да се създават секторни съвети за конкретни икономически сектори.

Чл. 29

Чл. 29 от Закона за националната стандартизация описва функциите на техническите съвети, които включват вземане на решения относно разработването, приемането и одобряването на български стандарти и стандартизационни документи. Те също така създават работни групи, вземат решения за създаването и закриването на технически комитети и разглеждат разногласия между комитетите. Техническите съвети одобряват програмата по стандартизация на БИС и следят за нейното изпълнение, а също така разработват система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти.

Чл. 30

Чл. 30 от Закона за националната стандартизация указва, че правилата и процедурите за работа на техническите съвети са определени в правилата за работа, посочени в чл. 7, ал. 1, и в процедурите за работа, описани в чл. 23, т. 6.

Чл. 31

Член 31 от Закона за националната стандартизация определя структурата и функциите на техническите комитети по стандартизация. Тези комитети са работни органи на Българския институт по стандартизация (БИС) и са отговорни за определени области на стандартизацията. Създаването и закриването на техническите комитети се извършва от техническите съвети, а участието в тях е доброволно.

Чл. 32

Чл. 32 регламентира функциите на техническите комитети в процеса на разработване и приемане на български стандарти и стандартизационни документи. Техническите комитети имат задължението да разработват проекти на стандарти, да предлагат одобряването им на изпълнителния директор и да участват в разработването на европейски и международни стандарти. Правилата и процедурите за работа на тези комитети са уредени в специфични правила и процедури, посочени в други членове на закона.

Чл. 33

Българският институт за стандартизация извършва редица дейности, свързани с националната стандартизация. Той разработва и одобрява правила и процедури, изготвя методически указания, публикува програма по стандартизация и приема български стандарти. Институтът разпространява стандарти и документи, поддържа база данни и фонд от стандарти, организира обучения, издава бюлетини и годишни доклади.

Чл. 34

Чл. 34 от Закона за националната стандартизация определя, че Българският институт за стандартизация представлява Република България в различни международни и европейски стандартизационни организации, включително ISO, IEC, CEN и CENELEC.

Чл. 35

Чл. 35 от Закона за националната стандартизация предвижда, че Българският институт за стандартизация изготвя обявления, свързани с техническите пречки в търговията, и ги представя в Информационния център на ISO/IEC в Женева, Швейцария, съгласно приложение № 3 от споразумението.

Чл. 36

Българският институт за стандартизация, чрез своя информационен център, е отговорен за обработка на запитвания от заинтересовани лица от държави - членки на Световната търговска организация. Институтът предоставя информация относно стандарти, които са приети или предложени за приемане.

Чл. 37

Член 37 от Закона за националната стандартизация определя задълженията на Българския институт за стандартизация по отношение на информиране и предоставяне на информация на Комисията на Европейския съюз и други национални органи по стандартизация. Институтът е длъжен да информира за програмата си по стандартизация, свързана с приемането и изменението на национални и международни стандарти, както и да предоставя проекти на стандарти при поискване, осигурявайки възможност за становища и коментари.

Чл. 38

Българският институт за стандартизация е задължен да спазва правилата и процедурите за работа по националната стандартизация, като следва изискванията на европейските организации за стандартизация. Това включва преустановяване на работата по национални стандарти, които могат да повлияят на хармонизацията на европейско ниво. Раздел II от закона се отнася до разработването, приемането и одобряването на български стандарти.

Чл. 39

Член 39 от Закона за националната стандартизация позволява на физически и юридически лица да подадат обосновано предложение пред Българския институт за стандартизация (БИС) за разработване и одобряване на български стандарт.

Чл. 40

Чл. 40 от Закона за националната стандартизация определя изискванията за мотивиране на предложението за стандарт. То трябва да включва целите, които се постигат с него, икономическите фактори, финансовото и експертно осигуряване, възможността за прилагане на стандарта за оценяване на съответствието и връзката с други стандарти.

Чл. 41

Изпълнителният директор на БИС предоставя предложения за стандарти на техническия съвет. При решение за разработване на стандарт, той възлага задачата на технически комитет. Ако няма регистриран комитет в съответната област, се създава работна група от експерти, която разработва и приема проекта на стандарта с общо съгласие.

Чл. 42

Чл. 42 от Закона за националната стандартизация описва процеса на приемане на българските стандарти от техническите комитети. Проектите на стандартите се приемат след постигане на общо съгласие, което означава, че не трябва да има възражения по съществени въпроси от заинтересованите лица. Процедурата цели да отчете становищата на всички страни и да сближи различията в мненията.

Чл. 43

Проектът на български стандарт, след като е разработен и приет, трябва да бъде представен за одобряване от изпълнителния директор.

Чл. 44

Българските стандарти стават валидни след тяхното публикуване в официалния бюлетин на Българския институт за стандартизация, като това включва означенията и наименованията им, съгласно чл. 4, ал. 1.

Чл. 45

Чл. 45 от Закона за националната стандартизация определя, че редът за разработването, приемането и одобряването на българските стандарти се урежда в правилата и процедурите за работа по националната стандартизация.

Чл. 46

Член 46 от Закона за националната стандартизация постановява, че европейските и международните стандарти могат да бъдат въведени в Република България единствено като български стандарти. Това означава, че стандартите, разработени на европейско или международно ниво, следва да бъдат адаптирани и признати в контекста на българската нормативна система.

Чл. 47

Чл. 47 от Закона за националната стандартизация описва начина, по който европейските стандарти се въвеждат в България. Те могат да бъдат приети идентично на български език или потвърдени за прилагане. Потвърждаването може да се извърши чрез издаване на национална страница или чрез обявяване в официалния бюлетин на БИС. С въвеждането на европейските стандарти се отменят противоречащите им български стандарти.

Чл. 48

Международен стандарт може да бъде въведен по инициатива на техническите комитети за стандартизация, както и по предложение на физически или юридически лица.

Чл. 49

Член 49 от Закона за националната стандартизация определя, че редът за въвеждане на европейските и международните стандарти като български стандарти се регламентира в правилата и процедурите за работа по националната стандартизация. Тази разпоредба е част от раздел IV, който се отнася до разработването, одобряването и въвеждането на български стандартизационни документи.

Чл. 50

Чл. 50 от Закона за националната стандартизация определя българските стандартизационни документи, които са разработени и одобрени или въведени от БИС. Те се идентифицират с буквено и цифрово означение, като буквите СД обозначават стандартизационни документи. Цифровото означение включва номера на документа и годината на одобрение. Означенията не могат да се използват за други стандартизационни документи, а разработването и одобряването им става по специфичен ред, без да се спазва принципът на общото съгласие.

Чл. 51

Българският институт за стандартизация е отговорен за периодичния преглед на актуалността на българските стандарти. Промените, преработките или отмяната на български стандарт или стандартизационен документ се извършват съгласно установените правила за работа в областта на националната стандартизация.

Чл. 52

Българският институт за стандартизация притежава авторските права върху българските стандарти и стандартизационни документи, което означава, че той е единственият, който може да разпорежда с тяхното използване и разпространение.

Чл. 53

Българският институт за стандартизация притежава изключителни права относно издаването, възпроизвеждането, разпространението и продажбата на българските стандарти и стандартизационни документи.

Чл. 54

Член 54 от Закона за националната стандартизация предвижда, че авторските права на Българския институт за стандартизация (БИС) върху българските стандарти и стандартизационни документи се защитават съгласно Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 55

Чл. 55 от Закона за националната стандартизация определя приходите по бюджета на Българския институт по стандартизация (БИС). Те включват: субсидия от държавния бюджет, членски внос, средства за въвеждане на стандарти, продажба на стандарти и услуги, участия в донорски програми, дарения и трансфери от други бюджети за дейности, възложени със закон.

Чл. 56

Субсидията от държавния бюджет по чл. 55, т. 1 се използва за административно и техническо обслужване на техническите комитети по стандартизация, обявяване на стандарти, поддържане на база данни за стандарти, създаване на фонд от стандарти и специализирана библиотека, обмен на стандарти и оценяване на съответствието с българските стандарти. Освен това, средствата служат за заплащане на членския внос в европейските и международните организации по стандартизация и за подпомагане на дейностите на БИС като пълноправен член в тези организации.

Чл. 57 и Допълнителни разпоредби (§ 1)

Законът за националната стандартизация определя правила за въвеждане и финансиране на европейски и международни стандарти от органите на изпълнителната власт. Той описва различни видове стандарти, като български, европейски и международни, и уточнява ролята на Българския институт по стандартизация (БИС). Законът отменя предишния закон за националната стандартизация, запазвайки действието на одобрените стандарти и регистрираните технически комитети. Задава се учредяване на БИС и ликвидация на предходния институт. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила незабавно.

§1

В преходните и заключителни разпоредби на Закона за националната стандартизация се дефинират основни термини, свързани със стандартизацията в България. Законът уточнява какво представляват стандартите, включително български, европейски и международни стандарти, както и ролята на националния орган за стандартизация. Освен това, се описват процедурите за работа по националната стандартизация и системата за оценяване на съответствието с българските стандарти. Законът акцентира и на споразумението за техническите пречки в търговията, по което България е страна.

§5

Параграф §5 от Закона за националната стандартизация определя реда за провеждане на първото общо събрание за учредяване на Българския институт по стандартизация (БИС). То трябва да се проведе не по-късно от датата на влизане в сила на закона. Председателят на съществуващия институт е отговорен за обявяването на събранието, което трябва да бъде публикувано в национален ежедневник поне 30 дни предварително. В поканата се указват мястото, датата, часът на провеждане и изискванията за участие. Дневният ред на събранието включва приемане на устав и избор на управителни органи, но могат да бъдат добавени и други въпроси.

§6

Съгласно параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за националната стандартизация, Българският институт по стандартизация се закрива. Министерският съвет е отговорен за създаването на комисия, която да извърши ликвидацията на института в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Разходите за ликвидацията ще бъдат покрити от бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Правоотношенията на служителите от закрития институт ще бъдат уредени съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Архивите на института ще бъдат предадени на БИС, а министърът на финансите ще направи необходимите корекции в бюджета на Министерството за 2005 г.

§7

Параграф §7 от Закона за националната стандартизация, в сила от 04.11.2005 г., определя, че фондът от български стандарти и движимите вещи на Българския институт по стандартизация се предоставят на новосъздадения Български институт за стандартизация (БИС). БИС става правоприемник на правата върху интелектуалната собственост, притежавана от предишния институт, както и на членствените правоотношения в европейските и международните организации по стандартизация.

§ 10

Законът за националната стандартизация влиза в сила 6 месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи (§ 5, § 6, ал. 2 и 3, § 7 и § 8), които влизат в сила от деня на обнародването. Законът е приет от XL Народно събрание на 20 октомври 2005 г.

§ 61

Законът за националната стандартизация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11, касаещ чл. 22а - 22д, влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи, включително 7, 8, 9, 11 относно чл. 22е - 22и и 12 до 23, влизат в сила от 1 април 2011 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обнародван в ДВ, бр. 82 от 2012 г.

§16

Министерският съвет и министрите трябва да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.

§21

Законът за националната стандартизация влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г. Също така, се споменава закон за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван на 17.02.2021 г.

§16

Законът за националната стандартизация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 влиза в сила от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси влиза в сила от 20 април 2019 г.

§ 79

Законът за националната стандартизация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила на 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила на 10.05.2024 г.

§44

С измененията в Закона за националната стандартизация, думите "Министерството на икономиката" и "министъра на икономиката" се заменят с "Министерството на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията". Тези промени са част от последните изменения на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2005 до 2023 година.

§76

Законът за националната стандартизация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е свързан с релевантни актове от Европейското законодателство, включително Директива (ЕС) 2015/1535, която установява процедура за предоставяне на информация относно техническите регламенти и услуги на информационното общество, както и Директива 2006/42/ЕО, касаеща машините и измененията на предишни директиви.