НАРЕДБА № РД-07-3 ОТ 18 ЮЛИ 2014 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА МИКРОКЛИМАТА НА РАБОТНИТЕ МЕСТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя граничните стойности на параметрите на микроклимата в работни места, включително температура, влажност, скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване. Тя също така установява минималните изисквания за защита на работещите от рискове за здравето и безопасността, произтичащи от тези параметри и неблагоприятни климатични условия при работа на открито.
Чл. 2
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя минималните изисквания за микроклимата на работните места и се прилага за всички предприятия, където се осъществява трудова дейност. Тя важи за работещи, изложени на неблагоприятни климатични условия, с изключение на определени места като хладилни помещения и подземни рудници. Когато други нормативни актове предвиждат специфични изисквания за микроклимат, те имат предимство.
Чл. 3
Работодателят е задължен да се консултира с работещите и техните представители, както и да осигури условия за тяхното участие по въпросите, свързани с прилагането на наредбата. Тази задължителност е в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 4
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя изискванията за микроклимата на работните места. Чл. 4 посочва, че параметрите на микроклимата трябва да отговарят на оптималните или допустимите гранични стойности, които зависят от сезона и категорията на работата. Оптималните стойности се прилагат в климатизирани помещения, докато допустимите стойности се използват, когато не е възможно да се осигурят оптималните. За топлинното облъчване се прилага допустимата гранична стойност.
Чл. 5
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя оптималните гранични стойности за температура, скорост на движение на въздуха и относителна влажност на въздуха за различни видове физическа работа. През студения период на годината, температурите трябва да са от 16 до 23 °C, в зависимост от натоварването, а през топлия период - от 18 до 25 °C. Скоростта на движение на въздуха трябва да бъде до 0,3 m/s през студения период и до 0,5 m/s през топлия период, в зависимост от натоварването. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде между 40 % и 60 %.
Чл. 6
Наредбата определя допустимите гранични стойности за температура на въздуха на работните места през студения период на годината, разделени на постоянни и непостоянни работни места, както и на различни категории физическа работа. За постоянни работни места: 18-25 °C за лека работа, 15-23 °C за средно тежка работа и 13-19 °C за тежка работа. За непостоянни работни места: 15-26 °C за лека работа, 13-24 °C за средно тежка работа и 12-19 °C за тежка работа.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № РД-07-3 определя допустимите гранични стойности за температура на въздуха на работните места през топлия период на годината, като те включват минимални и максимални стойности.
Чл. 8
Наредбата определя максималните гранични стойности на температурата на въздуха на постоянни работни места в зависимост от вида на физическата работа. За лека и средно тежка работа, температурата не трябва да надвишава 28 °C, а за тежка работа - 26 °C. При определени условия, като високи външни температури, тези стойности могат да бъдат увеличени. Например, в помещения с незначително натоварване, те могат да се повишат до 31 °C за лека работа и 29 °C за тежка работа. За непостоянни работни места, максималната температура е равна на температурата на външния въздух плюс определен брой градуси, в зависимост от топлинното натоварване.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. предвижда, че минималните гранични стойности на температурата на въздуха на работните места през топлия период на годината трябва да отговарят на минималните стойности на допустимите норми за студения период, определени в чл. 6 от същата наредба.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. уточнява, че допустимите гранични стойности за температура на въздуха на непостоянни работни места не се прилагат за работни помещения, които имат подова площ на един работник над 50 квадратни метра.
Чл. 11
Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя допустимите гранични стойности за скорост на движение на въздуха на постоянни работни места в зависимост от физическата работа и сезона. През студения период: до 0,2 m/s за лека работа, до 0,4 m/s за средно тежка работа и до 0,5 m/s за тежка работа. През топлия период: в помещения с незначително топлинно натоварване - до 0,5 m/s за лека и средно тежка работа и до 0,7 m/s за тежка работа; в помещения със значително топлинно натоварване - до 0,5 m/s за лека и средно тежка работа и до 1,0 m/s за тежка работа.
Чл. 12
Наредбата определя допустимите гранични стойности за относителна влажност на въздуха на постоянни работни места. През студения период влажността трябва да бъде между 30% и 75%. През топлия период стойностите зависят от температурата: при t > 28 °С - 30% до 55%; 26°С < t ≤ 28 °С - 30% до 60%; 25°С < t ≤ 26 °С - 30% до 65%; 24 °С < t ≤ 25 °С - 30% до 70%; при t ≤ 24 °С - 30% до 75%. При абсолютна влажност над 12 g/kg, горните граници могат да се увеличат с до 15%. В помещения с високо отделяне на влага, влажността може да достигне 75%, при условие че температурата не надвишава 28 °С за лека и средна работа и 26 °С за тежка работа.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-07-3 определя допустимата гранична стойност за плътност на потока на топлинно облъчване за постоянни работни места, която е 350 W/m2. За непостоянни работни места, където плътността на потока надвишава 350 W/m2, е разрешено пребиваването само при условие за използване на средства за колективна защита или лични предпазни средства срещу инфрачервено лъчение.
Чл. 14
Работодателят е задължен да оцени риска за здравето и безопасността на работниците от параметрите на микроклимата на работните места. Оценката се извършва след консултации с представителите на работниците. Необходимите измервания на микроклимата се извършват по реда на Наредба № 7 от 1999 г. Измервателните уреди трябва да отговарят на техническите изисквания и да осигуряват точност в определените диапазони.
Чл. 15
Наредбата определя изискванията за измерване на температура, влажност и скорост на движение на въздуха на работните места. Измерванията трябва да се извършват в два последователни дни през топлия и студения период на годината, освен в случаи на неблагоприятни условия. Работните места за измерване се определят в зависимост от оборудването и разположението им спрямо преградите и източниците на топлина и влага. При нееднородност на оборудването и разположението, измерванията се извършват поотделно за всяко работно място. В случай на еднотипно оборудване и разположение, измерванията могат да се извършват само в едно работно помещение.
Чл. 16
Чл. 16 регламентира измерванията на параметрите температура, влажност и скорост на движение на въздуха на работните места. Измерванията трябва да се извършват през равни интервали, като интервалът между първото и последното измерване не може да бъде по-малък от половината от работното време и броят на измерванията е минимум 3. През топлия и студения период, измерванията трябва да обхващат неблагоприятните микроклиматични условия, след консултации с работниците. Допълнително измерване на температурата на външния въздух се провежда в 14:00 ч. на сянка, на разстояние не по-малко от 2 м от сградата и на височина 1,50 м.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. определя процедурите за измерване на плътността на потока на топлинно облъчване в работните помещения. Измерванията се извършват само в присъствието на явни източници на топлина и на три нива: главата, гърдите и коленете на работника. Датчикът на уреда трябва да бъде разположен на работното място и ориентиран към източника на топлина. Краен резултат от измерването е най-голямата стойност, получена чрез осредняване на данните от трите нива.
Чл. 18
Наредбата определя методологията за измерване на параметрите на микроклимата на работните места, включително температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха. Резултатите от измерванията се изчисляват индивидуално за всяко работно място, като се прилагат специфични формули за определяне на окончателните стойности. Тези стойности следва да бъдат сравнявани с оптималните или допустимите гранични стойности, установени в наредбата, за да се осигури безопасна работна среда.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-07-3 определя изискванията за протокол, който трябва да съдържа данни относно предприятието, характеристиките на работния процес, категорията на работата, организацията на работното време, основните професии и броя на работните места, източниците на топлина и влага, отоплителните и климатичните съоръжения, датата и часа на измерванията, типа и идентификационния номер на измервателните средства, окончателните резултати от измерванията, оптималните и допустимите стойности, оценка за съответствието на резултатите, както и информация за лицата, участващи в измерванията.
Чл. 20
Наредбата определя изискванията за оценка на риска от параметрите на микроклимата на работните места в сгради и на открито. Оценката включва проверка на съответствието на измерванията с оптималните стойности, анализ на работните места и оборудването, въздействията върху здравето на работещите, особено на уязвимите групи, и наличието на лични предпазни средства. За работата на открито се вземат предвид рисковете от климатични условия и необходимостта от специално облекло. Резултатите от оценката трябва да се документират и преразглеждат редовно.
Чл. 21
Работодателят е задължен да предприеме технически и организационни мерки за защита на работещите при установяване на несъответствия в микроклимата или риск от слънчев/топлинен удар, преохлаждане и измръзване. Мерките включват: промяна на методите на работа, избор на подходящо оборудване, организиране на работния процес и осигуряване на колективни и лични средства за защита, почивни места, питейна вода и медицинска помощ. При невъзможност за предотвратяване на рисковете, работодателят трябва да разработи физиологични режими на труд и почивка.
Чл. 22
Наредбата определя минималните изисквания за микроклимата на работните места, като акцентира на условията за работа на открито. Работата на открито се преустановява при опасни метеорологични условия, определени с код 'оранжево' или 'червено', освен в специфични случаи като отбранителни действия или предотвратяване на бедствия. В наредбата се дават и дефиниции на термини, свързани с работните места и климатичните условия, включително класификация на физическата работа и условията за топъл и студен период. Протоколите за измервания на микроклимата трябва да съответстват на БДС стандартите и наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й.
§1
Наредбата определя минималните изисквания за микроклимата на работните места, като уточнява термини като "постоянно работно място", "помещения с незначително и значително топлинно натоварване", "климатизирано помещение", "източници на явна топлина", както и категориите на работа според физическото натоварване. Тя също така определя топлия и студения период от годината на база средноденонощната температура на въздуха.
§2
Протоколите от измерванията на параметрите на микроклимата на работните места, изготвени в съответствие с БДС 14776-87 и БДС 16686-87, се считат за валидни, при условие че не противоречат на нормите на Наредба № РД-07-3. Тези протоколи могат да бъдат съставени от специалисти на работодателя или от акредитирани лица.
